Търсене в текстове за 'Ягода'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 16. Екскурзия със зидари

Гради Колев Минчв

Та аз слязох на първата спирка Ягода и тръгвам точно на север към Стара планина.
Стигнахме на една спирка и влакът тръгна. Ама прозорците, всичко лед. Кондуктора почна да вика: „Билети за Стара Загора“. И казвам на кондуктора: „Ами аз трябваше да сляза, за да ида в Казанлък, а вие викате за Стара Загора“. Той ми отговори: „Вие трябваше тук да слезете на Тулово“. Та аз слязох на първата спирка Ягода и тръгвам точно на север към Стара планина. А пък то студено, вятър, буря. Както и да е пристигнах в Тулово. Надвечер имаше влак за Казанлък и аз се качих на влака. Денят беше сряда. Пристигнах в Казанлък и търся брат Никола Камбуров.
към текста >>

2. 78. ОРИСИЯТА

Първата ягода означаваше един милион, втората ягода -500 хиляди и третата -100 хиляди.
Друг път отново сме на Витоша. Учителят направи билетчета с номера. Щяхме да разиграем томбола. Имаше и три големи ягоди. Учителят ги включи и тях в томболата. Първата ягода означаваше един милион, втората ягода -500 хиляди и третата -100 хиляди. Теглихме подред билетчетата от лотарията сложени в шапката на Учителя. Милионът се падна на Весиният син и той изяде първата ягода. Втората печалба от 500 хиляди се падна на Р. Дечева. А третата от 100 хиляди на Веса Жекова. И те изядоха своите ягодки.
към текста >>

Милионът се падна на Весиният син и той изяде първата ягода.
Щяхме да разиграем томбола. Имаше и три големи ягоди. Учителят ги включи и тях в томболата. Първата ягода означаваше един милион, втората ягода -500 хиляди и третата -100 хиляди. Теглихме подред билетчетата от лотарията сложени в шапката на Учителя. Милионът се падна на Весиният син и той изяде първата ягода. Втората печалба от 500 хиляди се падна на Р. Дечева. А третата от 100 хиляди на Веса Жекова. И те изядоха своите ягодки. Учителят каза: "Един ден от тези билетчета ще им дойдат тези пари като гръм от ясно небе." Всички останали получиха номера и трябваше да проверяваме в един списък, всеки номер какво означава. Този списък го беше направи Савка Керемидчиева, която обичаше такива томболи.
към текста >>

3. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Савка е любезна, говори ми, Паша също, Стоянка в знак на благодарност ми даде една ягода, гдето съм я пуснала да спи в палатката ми, когато валеше дъжд.
Чакам, може би по Надка ще ми пратиш няколко думи, а и тя тъй много се бави. Тук е хубаво времето, планината и езерата, по всяка вероятност няма да има задължителни гимнастики и упр. Учителя само се отдръпва от това. Тъй наблюдавам. С мен са свикнали и може би защото не чувам нищо, но ми се струва, че не ръмжат за отделеността ми. Савка е любезна, говори ми, Паша също, Стоянка в знак на благодарност ми даде една ягода, гдето съм я пуснала да спи в палатката ми, когато валеше дъжд. По Савка следя за Учителя, като по барометър. Елена ми казва, че както ме повикал онзи ден за езерата, бил тъй любезен, че ако била тя щяла да отиде. Милички татко, Бог да бди над двама ни, в Неговите ръце съм предала живота ни и вярвам в милостта Му. Много, много сладко мерси. Твоя завинаги BENITA.
към текста >>

4. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви.
Всеки ден оставайте в мълчание 10-15 минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се задълбочи в себе си и да размишлява, тъй просто, без да чака нещо да му кажат, както в природата всеки си отправя погледа накъдето и да е или пък както е на обед, седнат и всеки си гледа какво ще яде. И в размишленията бъдете така: всяка да се вдъл- бочи, да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите, кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се иска голяма стая, да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър една от друга. Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви. Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите колко цветята са чувствителни към обичта, но за това трябват повече екскурзии. Старайте се към повече свобода, да няма ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанат самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети.
към текста >>

5. 54. ГОЛЯМАТА ЯГОДА

Николай Дойнов

54. ГОЛЯМАТА ЯГОДА В късните пролетни дни на Изгрева, беше особено приятно, привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша, изгледа към нея беше чуден.
54. ГОЛЯМАТА ЯГОДА В късните пролетни дни на Изгрева, беше особено приятно, привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша, изгледа към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора. Техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановка изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшият свят. В тези привечери обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите си упражнения. Една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мене усмихнат, цял сияещ.
към текста >>

Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той както разбирам, беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди.
Техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановка изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшият свят. В тези привечери обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите си упражнения. Една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мене усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той както разбирам, беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. „Какво ще кажеш", ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих. Какво пък толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма. Учителят схвана мисълта ми и пак по същия начин ми отговори с мисълта си: „Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод!
към текста >>

„Какво ще кажеш", ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата.
Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановка изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшият свят. В тези привечери обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите си упражнения. Една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мене усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той както разбирам, беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. „Какво ще кажеш", ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих. Какво пък толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма. Учителят схвана мисълта ми и пак по същия начин ми отговори с мисълта си: „Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване!
към текста >>

Какво пък толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма.
Една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мене усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той както разбирам, беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. „Какво ще кажеш", ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих. Какво пък толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма. Учителят схвана мисълта ми и пак по същия начин ми отговори с мисълта си: „Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак една напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това!
към текста >>

6. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

По едно време Учителят се усмихна, отвори шепата си и ми показа една много голяма, прекрасна ягода.
С това ни се показва - Обръщайте внимание само на Доброто, със злото не се занимавайте. Защото разликата между студените и горещи месеци е значително смекчена в Северното полушарие, отколкото в южното. Най-после, ще разкажа и следното. Един ден сме седнали на масите, Учителят и аз бяхме един срещу друг. Беше следобед, привечер - говорихме нещо. По едно време Учителят се усмихна, отвори шепата си и ми показа една много голяма, прекрасна ягода. Навярно беше я откъснал току-що от градината. „Какво ще кажеш, какво предпочиташ, тази ягода или едно яйце? " Погълнат от Неговият дълбок, топъл, мек израз на лицето Му, в което прочетох. Разбрах, че въпреки всичко, щом Земята може да дава такива плодове, тя все пак е една от напредналите планети в Слънчевата система. Аз нищо не отговорих, бях доволен от това, което разбрах.
към текста >>

„Какво ще кажеш, какво предпочиташ, тази ягода или едно яйце?
Най-после, ще разкажа и следното. Един ден сме седнали на масите, Учителят и аз бяхме един срещу друг. Беше следобед, привечер - говорихме нещо. По едно време Учителят се усмихна, отвори шепата си и ми показа една много голяма, прекрасна ягода. Навярно беше я откъснал току-що от градината. „Какво ще кажеш, какво предпочиташ, тази ягода или едно яйце? " Погълнат от Неговият дълбок, топъл, мек израз на лицето Му, в което прочетох. Разбрах, че въпреки всичко, щом Земята може да дава такива плодове, тя все пак е една от напредналите планети в Слънчевата система. Аз нищо не отговорих, бях доволен от това, което разбрах. Тук случаят е малко по-друг. Туй беше.
към текста >>

И като дойде при мен леко открехна ръцете и аз видях една грамадна ягода.
Аз нищо не отговорих, бях доволен от това, което разбрах. Тук случаят е малко по-друг. Туй беше. Аз се разхождах на поляната дето се играят упражненията. И Учителят от единия край на поляната върви към мен и си държи стиснати ръцете. И като дойде при мен леко открехна ръцете и аз видях една грамадна ягода. И ме попита: „Ти какво предпочиташ тази ягода или едно яйце? " Не помня отговорих ли нещо. Но Той ми каза после: „Разбери, че щом нашата Земя дава такива плодове тя все пак е напреднала планета". Случаят малко не е така, че сме били на масата, а на поляната.
към текста >>

И ме попита: „Ти какво предпочиташ тази ягода или едно яйце?
Тук случаят е малко по-друг. Туй беше. Аз се разхождах на поляната дето се играят упражненията. И Учителят от единия край на поляната върви към мен и си държи стиснати ръцете. И като дойде при мен леко открехна ръцете и аз видях една грамадна ягода. И ме попита: „Ти какво предпочиташ тази ягода или едно яйце? " Не помня отговорих ли нещо. Но Той ми каза после: „Разбери, че щом нашата Земя дава такива плодове тя все пак е напреднала планета". Случаят малко не е така, че сме били на масата, а на поляната.
към текста >>

7. 35. СТУДЕНАТА СВЕТЛИНА

Николай Дойнов

Дойде и с усмивка на лице ми показа една грамадна ягода, която Той държеше в шепите си.
35. СТУДЕНАТА СВЕТЛИНА Един ден, привечер, се разхождах из поляната, където си правехме сутрин гимнастическите упражнения. Гледам Учителят се приближава към мене. Дойде и с усмивка на лице ми показа една грамадна ягода, която Той държеше в шепите си. „Какво ще кажеш? " - ме запита, продължавайки все така да се усмихва. От изненада и смущение нищо не отговорих, но в това свое пасивно състояние, можах да прочета по израза на лицето му. „Виж, разбери, щом като земята може да дава такива плодове, тя е все пак една напреднала планета". Каква привилегия е за нас хората, че можем да живеем, че ни е дадена голямата чест, да бъдем жители на този рай.
към текста >>

8. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

По едно време Учителят се усмихна, отвори шепата си и ми показа една много голяма, прекрасна ягода, навярно я беше откьснал току-що от градината.
С това ни се показа - обръщайте внимание само на доброто. Със злото не се занимавайте. Защото разликата между студените и горещите месеци е значително смекчена е северното полушарие, отколкото в южното. Един ден сме седнали на масата, Учителят и аз бяхме един срещу друг. Това се случи след обяд - привечер - и нещо се разговаряхме. По едно време Учителят се усмихна, отвори шепата си и ми показа една много голяма, прекрасна ягода, навярно я беше откьснал току-що от градината. „Какво ще кажеш, какво предпочиташ, тази ягода или едно яйце? ”. Погълнат от неговият дълбок, топъл, мек израз на лицето му, в което прочетох; „Разбери, въпреки всичко, щом Земята може да дава такива плодове, тя все пак е една от напредналите планети”. Аз нищо не отговорих, бях доволен от това. което разбрах. 8 юни 1964 год. (Подпис)
към текста >>

„Какво ще кажеш, какво предпочиташ, тази ягода или едно яйце?
Със злото не се занимавайте. Защото разликата между студените и горещите месеци е значително смекчена е северното полушарие, отколкото в южното. Един ден сме седнали на масата, Учителят и аз бяхме един срещу друг. Това се случи след обяд - привечер - и нещо се разговаряхме. По едно време Учителят се усмихна, отвори шепата си и ми показа една много голяма, прекрасна ягода, навярно я беше откьснал току-що от градината. „Какво ще кажеш, какво предпочиташ, тази ягода или едно яйце? ”. Погълнат от неговият дълбок, топъл, мек израз на лицето му, в което прочетох; „Разбери, въпреки всичко, щом Земята може да дава такива плодове, тя все пак е една от напредналите планети”. Аз нищо не отговорих, бях доволен от това. което разбрах. 8 юни 1964 год. (Подпис)
към текста >>

9. 2. Над ягодите

Глава 2. Образи и идеи

След това започна да бере и всяка ягода грижливо я почистваше и я слагаше в моите шепи.
Е, ти всичко знаеш, що е било, защо да ти разкажа това. Стоях и гледах самата хармония слязла от някъде и стъпката и думата и погледа и сиянието и дълбокия мир, който царуваше навред. Знаеш всичко това, нека ти разкажа за онова, което не знаеш. Каза ми Той: Направи си шепа от ръцете. Помислих си, че иска да набере ягоди и понеже нямаше кошница, моите ръце щяха да свършат тази работа. След това започна да бере и всяка ягода грижливо я почистваше и я слагаше в моите шепи. Накрая, когато те се напълниха, рече: Яж! Той продължаваше да слага ягоди и продължаваше да казва: Яж! Плодовете бяха нашата обич, ти знаеш това и след дългия зимен сезон, колко желани са пресните, първите плодове. Тия ягоди останаха незабравими, заедно с всичката красота на този пролетен ден. “Идвай, когато ти се яде” - рече като излизахме от градината.
към текста >>

И аз, аз исках да вярвам, че казаното тогава не беше валидно само за един сезон, че аз пак можех да откъсна някоя и друга ягода, след като Той ми е разрешил.
Пак беше пролет. Пак градините ухаеха и пак ягодите зрееха. Ала Той не беше вече на земята. Никога нямаше вече да го видя над ягодите, на същото място, където днес чешмата си стои там и два реда лавандула ухаят силно, ягодите пак зрееха. Ние бяхме пак на Изгрева. И аз, аз исках да вярвам, че казаното тогава не беше валидно само за един сезон, че аз пак можех да откъсна някоя и друга ягода, след като Той ми е разрешил. Влязох в градината, преживях същия миг и се наведох да откъсна от пресния плод. Ала времената бяха други. Извика някой и малко твърдо ми каза: Не, не е позволено! Ще ги продаваме. Беше този, който сега се грижеше за ягодите.
към текста >>

0.70614910125732