Търсене в текстове за 'Юдеи'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 57 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Не беше ли Христос сам срещу Юдеите и Рим?!
Те са изпратени вече. Те идат със светлина и сила голяма, като мощна огнена вълна. В нея светът няма да изгори, но ще се обнови и възроди. И всички вие, добри и скромни работници на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата чистота и достойнство. В Духът е силата, а не в множеството. Не беше ли Христос сам срещу Юдеите и Рим?! И тъй - „Не бой се мало стадо". Поздравяваме ви с Духовната Нова Година. За учениците на Божественото учение, Тя ще бъде ново изявление на Бога, непознато до сега. „Винаги се радвайте, За всичко благодарете, Духът не угасяйте, Непрестанно се молете". София, март, 1969 г.
към текста >>

2. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Не застана ли Христос срещу юдеите и Рим?
Трябва да имаш правото на своята страна. По-добре е, че ни гонят. А какво щеше да стане ако ни бяха прегърнали? Гонението на Бялото Братство не е от сега. То започна веднага след 1944 г. Не застана ли Христос срещу юдеите и Рим? А кой победи? Комунистите извършиха предателство към нас. Те бяха пазени от Братството. А сега като имат власт, посягат върху Словото на Учителя и го унищожават. Така те започнаха борба срещу Бога.
към текста >>

3. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Това е един окултен закон, за който споменава и апостол Павел като казва, че езичниците приеха Христа, защото заеха онези места, които бяха опразнени от юдеите та по този начин и тук на Изгрева се попълниха опразнените, незаети места, за да се попълни определеното число.
Не дойдоха и тяхното място се оказа празно и на това освободено място влезнаха обикновените, прости, неуки и необразовани хора. Случи се същото както по времето на Христа когато поканените не дойдоха на сватбата на младоженеца и той изпрати слугите си да викнат от пътищата всички клосни, сакати и просяци. И тук на Изгрева се случи същото и неуките преобладаваха в някои години и те искаха да дават тон, да управляват и да насочват братския живот. А онзи, който е запознат със Словото на Учителя ще разбере; че тези неща са несъвместими. Но за някои хора бяха съвместими и си правиха опити, с които затрудняваха и Учителя, и объркваха всичко. Това е един окултен закон, за който споменава и апостол Павел като казва, че езичниците приеха Христа, защото заеха онези места, които бяха опразнени от юдеите та по този начин и тук на Изгрева се попълниха опразнените, незаети места, за да се попълни определеното число. И тук се случи същото за голяма жалост и за голямо затруднение на Учителя и за неговото още по-голямо огорчение. По онова време, когато Учителят постави Савка близо до себе си, другите започнаха да се съблазняват в него. Защо я постави именно нея толкова близко до себе си? Че тя ли е най-достойната. Аз също бях поставена на такъв изпит от него и когато видях, че тя не отговаря за мястото, което е заела отивам и му го казвам, а той ми отговори: „Ако тя ми е една маша, с която раз-бутвам огъня, ти какво има да кажеш?
към текста >>

4. 7. ЗНАМЕНОСЦИТЕ НА ПОБЕДАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 8

Христовия Дух, а долу на земята се намира един представител на древните юдеи, който се мъчи да доказва, че Христос не е възкръснал, а е само разпънат и умрял.
Отдолу имаше надпис: "Съветският войник забива червеното знаме над Райхстага". Десетки години този фотограф получаваше награди и осигурена кариера за тази снимка. И изведнъж след 1990 г., след като дойде нова епоха, която Учителят бе предсказал още през 1943 г., (виж "Изгревът", том II, стр. 38-39) изведнъж изскочи един евреин, който е фотографа на тази снимка и при това руски евреин, който започва да разказва неговата история за тази снимка. Забележете сега нещо много важно, а това е, че Съветските войски от Невидимия свят ги ръководи лично Учителят, т.е. Христовия Дух, а долу на земята се намира един представител на древните юдеи, който се мъчи да доказва, че Христос не е възкръснал, а е само разпънат и умрял. Ето тука е развръзката на тази история с тази снимка. Дами и господа, от изтока и от запада. "Всуе се морите". Ние знаем, че Христос възкръсна преди 2000 години. Вчерашната Русия през 1945 г.
към текста >>

А Духът на Заблуждението ръководи днес фарисеите, садукеите и юдеите и техните съвременници в днешните времена, които са разпръснати между всички народи, а най-вече ги има между българите и славянството, за да доказват, че Христос не го е имало и че възкресението не съществува.
Какви са изводите? Духът на Истината, който е Глава на Словото на Учителя Дънов и Христовия Дух, който е в Словото на Учителя Беинса Дуно, ръководи и движи Духовния Израил. А Господният Дух от Словото на Учителя Дънов със своя огнен стълб предвижда 12-те племена на Израил, които носят скинията на Йехова, в която се намира Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Днес България е Духовния Израил на човечеството. А скинията на Йехова е в Неговото Слово дадено на български език в повече от 7500 беседи и лекции. А Духът на Заблуждението ръководи днес фарисеите, садукеите и юдеите и техните съвременници в днешните времена, които са разпръснати между всички народи, а най-вече ги има между българите и славянството, за да доказват, че Христос не го е имало и че възкресението не съществува. Възкресението се осъществи и българския народ възкръсна чрез Словото на Учителя. Духовният Израил го има и съществува само чрез думите Господни от Словото на Учителя Дънов - Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно.
към текста >>

5. І.01.05. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Пасхалното тържество се учредява в памет на излизането на юдеите от Египет и освобождаването им чрез Ангела Господен.
Пасхата се извършва на 14 месец Нисан след залез слънце, трябваше да се заколи пасхалния агнец (пасхалното агне). То трябваше да се заколи, да се опече цяло и да се изяде същата нощ с безквасен хляб и горчиви треви и нито една кост негова не трябваше да се строши и всичко, което останеше неизядено, трябваше да се изгори (Изход, гл. 12). А ще вземат от кръвта и ще помажат къщните външни врата, на къщите, гдето ще го ядат. След това следват 7 безквасни дни, дните на безквасните хлябове, за да се помни как са излезли набързо и ядоха хляб на оскърбление. Пасхалното угощение се падало винаги на 14 ден след първото пролетно новолуние. Пасхалното тържество се учредява в памет на излизането на юдеите от Египет и освобождаването им чрез Ангела Господен. Домакинът, главата на семейството, взимаше една чаша с вино, първата чаша, и благославяше Бога за плодът на лозата и произнасяше молитва; „Благословен си ти, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си ни избрал от всички народи и си ни възвисил над всички племена, и си ни осветил чрез Твоите заповеди." След това предава на всички от семейството си да пийнат от чашата. Това е примирителна жертва и образ на чашата с вино е кръвта на жертвения агнец. След това си омива ръцете. След това домакинът взимал безквасна пита, преломявал я с ръцете на две половини. Едната половина оставял до свършека на вечерта, тя е за Ангела Господен, а другата половина я раздробявал, въздигал я на блюдо, и казвал: „Това е хлябът на страданието, който са яли нашите бащи в египетската страна." След това се наливала втората чаша.
към текста >>

6. І.01.06. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Е ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА СИНА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Исус прави съпоставяне между юдейската пасха с пасхалното агне, което се изяжда, без да се строши нито една кост и пролятата му кръв и поръсена по вратата на юдеите, като белег (знак) пред Ангела Господен и между самия себе си.
В деня, когато е прикован на кръста, е ден петък, в който евреите са клали пасхалните агнета и с кръвта им са поръсвали външните си врати. И да се изпълнят писанията (Изход, гл. 12, ст. 46), че кост Негова няма да се строши, така и тук Го пробождат с копие, за да се изпълни написаното (Евангелие от Иоанна, гл. 19, ст. 36). Исус прави съпоставяне между юдейската пасха с пасхалното агне, което се изяжда, без да се строши нито една кост и пролятата му кръв и поръсена по вратата на юдеите, като белег (знак) пред Ангела Господен и между самия себе си. Като благославя хляба, преломява го и раздавайки го като хлебно приношение, като безкръвна жертва по юдейската пасха, Той им казва да ядат от хляба, защото това е Неговото тяло. (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 1). Той тук се оприличава на жертваното агне, на кръвната жертва и става жив агнец за Новата пасха. Подава им чашата с червеното вино да пият всички и оприличава виното с неговата кръв, която се пролива за Новия завет.
към текста >>

7. І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Така че юдеите трябвало да ядат пасхата на 14 Нисан, петък вечер.
А на следващия ден беше Еврейската събота и се считаше за Велик ден, понеже беше първата седмична събота, когато евреите не работеха и беше още и втори ден на пасхата. (Евангелие от Иоанна, гл. 19, ст. 31). В тази година еврейската Пасха се падала в ден четвъртък. И да не се случат два празника един след друг, петък, първия ден на безквасните хлябове и събота, вторият ден, обикновен почивен ден за евреите, то Пасхата е била прехвърлена в събота. Така че юдеите трябвало да ядат пасхата на 14 Нисан, петък вечер. (Евангелие от Иоанна, гл. 18, ст. 28), в същия ден, Когато Исус е трябвало да бъде съден преди Пасха, която е определена за събота. И така, Исус е ял пасхата в четвъртък, на 13 Нисан, един ден преди променената дата на евреите, която се падала в петък. Така Исус е спазил точно закона.
към текста >>

Освен това учениците Му са били галилеяни, с изключение на Юда (юдеин), а те са били поклонници, идващи отдалеч и свещениците не са могли да заколят толкова хиляди агнета в един ден.
(Евангелие от Иоанна, гл. 18, ст. 28), в същия ден, Когато Исус е трябвало да бъде съден преди Пасха, която е определена за събота. И така, Исус е ял пасхата в четвъртък, на 13 Нисан, един ден преди променената дата на евреите, която се падала в петък. Така Исус е спазил точно закона. Освен това учениците Му са били галилеяни, с изключение на Юда (юдеин), а те са били поклонници, идващи отдалеч и свещениците не са могли да заколят толкова хиляди агнета в един ден. Затова поклонниците от далечните места са приготвяли Пасхата един ден по-рано. Затова Той не е бил упрекван от фарисеите, ревниви пазители на буквата на закона, че е пренесъл пасхата един ден по-рано, т.е. на 13 Нисан, четвъртък. Така че, 14 Нисан, петък, когато е съден и разпнат Исус, е било работен ден. В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а Йосиф Ариматейски купува аромати, И така Исус, знаейки, че в петък ще пострада, решил да отпразнува с учениците си Пасха в четвъртък вечер на 13 Нисан, на 13 ден от първото пролетно новолуние, когато се изправял първият сноп жито след жътвата, правена от юдеите.
към текста >>

В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а Йосиф Ариматейски купува аромати, И така Исус, знаейки, че в петък ще пострада, решил да отпразнува с учениците си Пасха в четвъртък вечер на 13 Нисан, на 13 ден от първото пролетно новолуние, когато се изправял първият сноп жито след жътвата, правена от юдеите.
Освен това учениците Му са били галилеяни, с изключение на Юда (юдеин), а те са били поклонници, идващи отдалеч и свещениците не са могли да заколят толкова хиляди агнета в един ден. Затова поклонниците от далечните места са приготвяли Пасхата един ден по-рано. Затова Той не е бил упрекван от фарисеите, ревниви пазители на буквата на закона, че е пренесъл пасхата един ден по-рано, т.е. на 13 Нисан, четвъртък. Така че, 14 Нисан, петък, когато е съден и разпнат Исус, е било работен ден. В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а Йосиф Ариматейски купува аромати, И така Исус, знаейки, че в петък ще пострада, решил да отпразнува с учениците си Пасха в четвъртък вечер на 13 Нисан, на 13 ден от първото пролетно новолуние, когато се изправял първият сноп жито след жътвата, правена от юдеите. (I послание към коринтяните, гл. 11, ст. 23). Пасхалната вечеря е станала нощно време (Евангелие от Иоанна, гл. 13, ст. 30; I послание към коринтяните, гл.
към текста >>

8. І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И понеже юдеите не могат да го разберат, то Той се връща в разказа си назад и им припомня Пасхата по времето на Моисея и за Пасхата, която юдеите ежегодно правят за спомен и възпоменание за онзи ден, когато Ангел Господен ги изведе от Египет и им даде свобода.
Хлябът, това е живото Слово Божие, това е небесният хляб, който изхожда от Ангела Господен, служителят Божий. Чрез това Слово Исус поучаваше народа, изцеляваше го, помагаше му. Това правеше със Словото, което имаше власт и сила, защото Словото му бе меч в ръката на Ангела Господен, Който бе в Него самия. И всички виждаха, че Сила излизаше от Исуса и Словото Му, що го произнасяше, бе със Сила Господня и мощ Божия. Така че, хлябът, слезнал от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, което е Слово на Господа на Силите. И понеже юдеите не могат да го разберат, то Той се връща в разказа си назад и им припомня Пасхата по времето на Моисея и за Пасхата, която юдеите ежегодно правят за спомен и възпоменание за онзи ден, когато Ангел Господен ги изведе от Египет и им даде свобода. Израилевите синове са клали пасхалния агнец, пръскали са с кръв външните врати, яли са агнето и са яли безквасни хлябове седем дни, за да ознаменуват Спасителя Израилев, Който е бил Ангелът Господен. И тук в Словото си Исус изведнъж им напомня, че това отново ще се случи и то с Него и че той ще бъде този жив агнец, пасхалното агне, Който ще се жертвува, за да може чрез неговата жертва да изличи греховете на людете, като изкупителна жертва, за да им даде живот чрез Ангелът Господен и чрез неговото Слово, което сега се излива чрез Святият Дух, чрез устата на Исуса. Той е живият хляб, слезнал от небето и този хляб ще се даде за хлебно приношение за изкупителната жертва, която има да дойде. „И хлябът, който Аз ще дам, е моята плът, която аз ще дам за живот на света" (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 51).
към текста >>

Юдеите възспоминават деня на Ангелът Господен, разчупват хляба и пият чашата с червено вино, напоменавайки и напомняйки, че това е кръвта, пролята от пасхалния Агнец, с която са напръскани вратите на домовете им.
„Ако не ядете плътта на Сина Человеческого и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 53-54). Синът человечески се учредява като пасхално агне, пасхален Агнец, той трябва да бъде заклан, опечен, да се изяде, без да му се строши кост на Пасхалната юдейска вечеря. Там на трапезата са сложени безквасни хлябове, както и обикновен хляб, жертвения агнец, пасхалното агне и има чаша с вино. Юдеите възспоминават деня на Ангелът Господен, разчупват хляба и пият чашата с червено вино, напоменавайки и напомняйки, че това е кръвта, пролята от пасхалния Агнец, с която са напръскани вратите на домовете им. И че кръвта е белега на помазаните от Ангела Господен, помазани в живот и свобода. И пиейки виното червено, те си припомнят, че над тях и над главите им е сложен невидимия за тях, но видим за Ангела Господен знак и белега на Завета, който Господ направил с бащите им. Напомняйки им Исус, че неговата плът е пасхалното агне от Пасхата Господня, то тя е изкупителната жертва, тя е изкупителния ярец за греховете на людете израилеви. А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен. И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска.
към текста >>

9. І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И според юдеите на 50 ден трябва да принесат Богу благодарствена жертва от земни плодове.
Ето защо „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното." (I послание към коринтяните, гл. 15, ст. 50). На петдесетия ден слиза Святият Дух върху главите на учениците като огнени езици, те се изпълват от Святия Дух и се принесоха даровете на Духа. А петдесятница според юдейските празници е времето, когато свършвали жътвата. До този ден те свършвали жътвата, която са я захващали от празника Пасха. И според юдеите на 50 ден трябва да принесат Богу благодарствена жертва от земни плодове. Освен това е бил празник на синайското законодателство. И точно на деня на старозаветната петдесятница слиза Святият Дух върху главите на учениците и донася дарованията на Божия Дух. Те са първите плодове на Духа. Петдесятница е ден, в който Стария Завет премина в Новия Завет, дето хората ще се водят от Божия Дух. При старозаветната Петдесятница се начевал живота на юдеите по закона на синайското законодателство, то при новата Петдесятница се управлява от Святия Дух.
към текста >>

При старозаветната Петдесятница се начевал живота на юдеите по закона на синайското законодателство, то при новата Петдесятница се управлява от Святия Дух.
И според юдеите на 50 ден трябва да принесат Богу благодарствена жертва от земни плодове. Освен това е бил празник на синайското законодателство. И точно на деня на старозаветната петдесятница слиза Святият Дух върху главите на учениците и донася дарованията на Божия Дух. Те са първите плодове на Духа. Петдесятница е ден, в който Стария Завет премина в Новия Завет, дето хората ще се водят от Божия Дух. При старозаветната Петдесятница се начевал живота на юдеите по закона на синайското законодателство, то при новата Петдесятница се управлява от Святия Дух. Святият Дух ще поднесе своя дар за „Всякой народ под небето." Тогава са се събирали по домовете, преломявали са хляба, правили са молитви и към три часа през нощта идвал Святият Дух. Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух. И той е слизал върху главите им, влизал е в тях и това за тях е било небесния хляб, слезнал от небето. Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл.
към текста >>

10. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

А Христос е Месията, който юдеите са очаквали като Цар, като Помазаник и Освободител.
„И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат бе над всички тях." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И всеки ден не преставаха да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма, и по къщите." (Деяния, гл. 5, ст. 42). Апостолите започват да проповядват, че Исус е Христос. А Христос е Месията, който юдеите са очаквали като Цар, като Помазаник и Освободител. Като Цар, който да ги управлява, като Помазаник и свещеник, да ги води в закона Господен, даден от Йехова и като Избавител, като Пророк с пророчество, що дава знамения на людете Израилеви. „А ние ще си останем в молитвата и в служенето на Словото." (Деяния, гл. 6, ст. 4). А покръстените със Святия Дух се увеличават. „И всеки ден пребъдваха единодушно в храма и преломяваха хляба, от къща в къща и приемаха храна с радост и простосърдечие." (Деяние, гл.
към текста >>

Дори той започнал да слиза и върху езичниците, а не само върху юдеите.
И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл. 8, ст. 15-17). И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов. И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите. Дори той започнал да слиза и върху езичниците, а не само върху юдеите. „Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52).
към текста >>

11. І.01.13. ОТКРОВЕНИЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ИДВАНЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТНОТО ЦАРСТВО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Исус трябваше да избира: или да приложи Моисеевия закон със силата на Духа, да се справи с непокорните юдеи, или със силата на Ангела Господен, Който навремето порази египтяните, така, когато поразяваше юдеите в пустинята, когато отхвърляха и отричаха живия Бог Йехова, водещ ги денем със светъл облак и нощем с огнен стълб.
Учениците изморени заспали. По едно време се събуждат и какво да видят. Исус, както се молил, видът на лицето му се изменил, просветнало лицето Му и заблестява като слънцето, а дрехите Му станали бели като светлината на слънцето, и дрехите му блестяли като светлина. Разбудили се учениците и видели преображението на Исуса целия в светлина и слава небесна, в Божия светлина. Изведнъж се явяват в небесна светлина и слава двама мъже Мойсей и Илия и разговаряха с Него за изхода на смъртта Му, която Му предстоеше в Ерусалим. Исус трябваше да избира: или да приложи Моисеевия закон със силата на Духа, да се справи с непокорните юдеи, или със силата на Ангела Господен, Който навремето порази египтяните, така, когато поразяваше юдеите в пустинята, когато отхвърляха и отричаха живия Бог Йехова, водещ ги денем със светъл облак и нощем с огнен стълб. Исус трябваше да избира дали да приложи Илиевия закон, да извика небесните легиони отгоре и да порази невярващите, противниците му, така, както Илия закла онези стотици лъжепророци. Той имаше да избира между тези два пътя. Третият път го нямаше още. И тогава светъл облак ги засенчил и те чули глас от облака.: „Това е моят възлюблен син, в Него благоволих, Него послушайте. Това е моят избраник." И тогава Исус им заръча никому да не говорят за това видение, докато человеческият син не възкръсне от мъртвите.
към текста >>

12. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

В неговото евангелие се упоменава, че Исус е Спасител на света и не само за юдеите, но и за езичниците, не само защото произхожда от Адам, но защото Адам е Син Божий.
Цялата композиция е обградена от лавров венец. Иконообразът на Св. Лука е нарисуван долу в дясно като възрастен човек с брада. Като християнин от езичниците от Антиохия той е спътник и сътрудник на апостол Павел. Бил е възлюбленият лекар на Павел и не го е оставял и по времето на оковите му в Рим. В неговото евангелие се упоменава, че Исус е Спасител на света и не само за юдеите, но и за езичниците, не само защото произхожда от Адам, но защото Адам е Син Божий. А само Синът може да проповядва и да благовествува Божието царство. И блажени са онези, които слушат Божието Слово и го пазят. Тогава небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от него. Лука описва установяването на Евхаристията като тайнство, където Исус вдигнал чашата и казал: „Тази чаша е Новият завет на Моята кръв, която се за вас пролива." (Евангелие от Лука, гл. 22, ст. 20).
към текста >>

13. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той олицетворява завършването на старозаветната епоха на юдеите.
По-нагоре има ръкавици - това е войнишка ръкавица на римските войници, за да ги пази от нараняване. По-нагоре има бич, с който са бичували онези, които трябва да бъдат разпънати. Има прикачено въже, с което са завързвали на стълба онзи, който ще го приковават. От едната страна на стълба виси сноп от тръни, като от него ще се сплете трънен венец на Исуса. Над стълба има петел. Той олицетворява завършването на старозаветната епоха на юдеите. Петър ще се отрече три пъти пред юдеите, че е познавал Исус, когато Той е вече арестуван. А когато се е клел за вярност пред Исус, Той му е предсказал, че преди да пропее петелът три пъти, той ще се отрече от Него. От лявата страна на стълба има фенер. Залавянето на Исуса е станало нощем. Тълпа от множество с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници и старейшини, дошли с фенери, факли и оръжия.
към текста >>

Петър ще се отрече три пъти пред юдеите, че е познавал Исус, когато Той е вече арестуван.
По-нагоре има бич, с който са бичували онези, които трябва да бъдат разпънати. Има прикачено въже, с което са завързвали на стълба онзи, който ще го приковават. От едната страна на стълба виси сноп от тръни, като от него ще се сплете трънен венец на Исуса. Над стълба има петел. Той олицетворява завършването на старозаветната епоха на юдеите. Петър ще се отрече три пъти пред юдеите, че е познавал Исус, когато Той е вече арестуван. А когато се е клел за вярност пред Исус, Той му е предсказал, че преди да пропее петелът три пъти, той ще се отрече от Него. От лявата страна на стълба има фенер. Залавянето на Исуса е станало нощем. Тълпа от множество с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници и старейшини, дошли с фенери, факли и оръжия. До фенера има изправен потир, чаша с висока дръжка (столче).
към текста >>

14. І.02.08. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Исусови страдания или оръдията за страстите Исусови, когато юдеите казали: „Разпни го!
8. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ От лявата страна има бяло поле, елипсовидно по форма, оградено с богата гравирана рамка. Тя е същата, както отдясно. Отдолу са пет дини, до тях два грозда, лозата отива нагоре и преминава в лаврови листа. Тази композиция е т.н. Исусови страдания или оръдията за страстите Исусови, когато юдеите казали: „Разпни го! ". .Разпъването на кръст се прилагало към робите и презрените човеци, което се прилагало в Римската империя. Стълбата - с нея се изкачвало и прекрепвало тялото на Исус на кръста. После от нея- се забивали гвоздеите по ръцете и краката. С нея се сваляло след това умрялото тяло. Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда.
към текста >>

А това са и оръдията на страстната седмица, когато юдеите са викали на Пилат: „Разпни го!
Тук има чукове, клещи, специални скоби за завързване на ръцете и още сечива, които са служели за бичуване, биене и разпъване. Копие - изправено и стои върху кошницата. С него е прободен Исус и Той издъхнал, без да Му са строшени костите, както е било прието, "за да може да умрат по-бързо. Така че всички оръдия за разпъването на кръста са вложени в лявата композиция. Това са оръдията за страданията на Исуса при неговото разпъване. А това са и оръдията на страстната седмица, когато юдеите са викали на Пилат: „Разпни го! " А сто дни преди това за него са викали: „Осанна. Благословен Онзи, Който идва в името Господне." Ето така се гравирани от един добър художник и двете елипси за мъченията и за разпъването на Исуса.
към текста >>

15. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме, (ст.
За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на апостолите. I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всйте удове на едното тяло, ако и много да са пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме, (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали за това тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали за това то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушането? Ако ли все слушание, де обонянието?
към текста >>

13) „Ибоединем Духом ми вси во едино тело кръстихомса, аще юдеи, яще елини, или раби, или свободни: и вси единем Духом напоихомеа." (ст.
26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всйте удове се радват е него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове." I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* * (ст. 12) „Яко же тело едино есть, и уди имат многи, вси же уди единого тела, мнози суще, едино сут тело, тако и Христос" (ст. 13) „Ибоединем Духом ми вси во едино тело кръстихомса, аще юдеи, яще елини, или раби, или свободни: и вси единем Духом напоихомеа." (ст. 14) „Ибо тело несть един уд, но мнози." (ст. 15) „Аще речет нога, яко несам рука, несам от тела: еда сего ради несть от тела." (ст. 16) „И аще речет ухо, яко несам око, несам от тела: еда сего ради несть от тела." (ст. 17) „Аще все тело око, где слух; аще же все слух, где ухание." (ст. 18) „Нине же положи Бог уди, единого кое - гождо их в телеси, якоже изволи." (ст.
към текста >>

16. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст.ст.
За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на Апостолите. I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст.ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали за това тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали за това то не е от тялото? (ст. 17) Ако Беше всичкото тяло око, де щеше да е слушането? Ако ли все слушане, де обонянието?
към текста >>

13) Иво единем Духом ми вси во едино тело кръстихомса, аще юдеи, яще елини, или раби, или свободни: и вси единем Духом ндпоихомса. (ст.
27) А вие сте тяло Христово и частно удове. I Послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* * (ст. 12) Яко же тело едино есть, и уди имат многи, вси же уди единого тела, мнози суще, едино сут тело, тако и Христос (ст. 13) Иво единем Духом ми вси во едино тело кръстихомса, аще юдеи, яще елини, или раби, или свободни: и вси единем Духом ндпоихомса. (ст. 14) Иво тело несть един уд, но мнози. (ст. 15) Аще речет нога, яко несам рука несам от тела: еда сего ради несть. от тела. (ст. 16) И аще речет ухо, яко несам око, несам от тела: еда сего ради несть от тела. ст. 17) Аще все тело око, где слух; аще же все слух,где ухание. ст.
към текста >>

17. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

ТОМ 13

Павел в посланието си към Галатяните пише: „Няма вече юдеин (евреин), нито елинин (грък), няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички ний сме едно в Христа." В този смисъл той се е изказал и в посланието си към Колосяните 3:11, към Римляните 10:12, в първото си послание към Коринтян.
последовател на Учителя Дънов да се е изказал и действувал против идването на власт в България на комунистическата партия? Верно е, че последователите на Учителя Дънов разбирахме, че с течение на времето, когато комунистическата партия в България овладее напълно властта и се справи с вражески настроените против нея лица и групи, тя основно ще промени духа на някои от своите методи, чрез които се закрепи на власт. Днес, освен че и помен не остана от революционните методи на действие, сега се държи строго на изпълнение социалистическата законност. А щом това е така, аз недоумявам: защо се посегна на книжнината на Обществото Бяло Братство, в която е напечатано Словото на Учителя Дънов, организатор на това общество? Ние, теоретиците и добре познаващи Учението, идеите и методите за практическото им приложение в живота на това Учение, в което Учение сме се просветили и от публичното живо слово на този велик син на България, и от много лични срещи, които сме имали с него, можем да тълкуваме беседите му най-добре, в които са легнали всички основни идеи от неговото учение и знаем, че той изповядваше и учеше същото учение, което е проповядвал великият миров Учител Исус Христос, пред което ето вече двадесет века са се прекланяли и прекланят почти всички велики философи, реформатори и културни дейци в света, като признават, че Христовото Учение внесе истинска култура и цивилизация в света, че то облагороди нравите, че то строши оковите на робството и освободи жената от унизителното положение, в което се намираше преди Христа, като я приравни с мъжа, че то, най-после, прогласи интернационализма. Ап. Павел в посланието си към Галатяните пише: „Няма вече юдеин (евреин), нито елинин (грък), няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички ний сме едно в Христа." В този смисъл той се е изказал и в посланието си към Колосяните 3:11, към Римляните 10:12, в първото си послание към Коринтян. 12:13 и пр. Че аз съм един от теоретиците на Учението на Учителя Дънов, явствува от факта, че в 1937 г. аз издадох написаната от мен книга „Вечните истини" от 552 стр. (на гърба на задната й корица е писана годината и мястото на печатането й). А че тази моя книга - разбира се, отразяваща религиозния мироглед, а не материалистическия, който от наше гледище не кореспондира с Истината - изразява становището на Учителя Дънов по социални и политически въпроси, които той в система е прокарвал в беседите си и в частните си разговори със свои ученици и външни на Обществото ни хора, което му становище ми е добре познато, защото, както казах в началото: аз отдавна съм един от неговите ученици, ще ви дам няколко цитата от нея: 1/ От стр.
към текста >>

18. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

„Понеже няма разлика между юдеина и езичника; защото само Той е Господ на всички, богат към всички, които го призовават." Послание към Римляните - гл.
Прости, прости. Аз искам да се изправя заради Любовта на Учителя. Моля Ти се, настави ме вътрешно, по Дух. Послание към Римляните - гл. 10, ст. 12. „Понеже няма разлика между юдеина и езичника; защото само Той е Господ на всички, богат към всички, които го призовават." Послание към Римляните - гл. 11, ст. 22. „Виж сега Благостта и Строгостта Божия: строгост към падналите, а благост над тебе, ако пребъдеш в Благостта му, ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен." 11 .X. 1925 г. Няма вече да се оглеждам в огледало, додето си дойде Учителят, не искам да мисля за себе си, образа си искам да забравя. Нищо няма да гледам и да слушам, освен Учителя си и което е от и за Него.
към текста >>

19. 58. КАК СЕ РАЗВИХА СЪБИТИЯТА?

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Както при първите християни: едноверци юдеи ги клеветиха на римските управници и ги хвърляха на лъвовете в арената или ги разпъваха на кръст.
" Тогава той се вбеси и направи оплакване до властта, че му пречат да си изпълнява религиозните убеждения. 7. След ревизията, след като прочетоха ревизорите пред всички докладната записка на направената ревизия и след като ни се размина линчуването от насъбралата се тълпа, тогава дойде друго време. Дадоха ни на прокурора, започна се следствието, задържаха ни заедно с Борис Николов в затвора. След това дойде процеса и след него излежаване на присъдите. Ето какво значи да живееш между лъже-братя и гонение от лъже- братя. Както при първите християни: едноверци юдеи ги клеветиха на римските управници и ги хвърляха на лъвовете в арената или ги разпъваха на кръст. Сега времената бяха други. Но преживяхме същото. Но останахме живи. Това е придобивката след 2000 години. Благодарим на Небето!
към текста >>

20. 38. ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА

Николай Дойнов

ТОМ 15

И оттук започва голямата заблуда на юдеите, че то е от Галилея, а според еврейските писания, пророците се раждат само в Юдея.
И като разбира какво, решава да изколи децата. Не че е разбирал от астрология, а е дочул, понеже както и сега, щъкат между хората агенти, тъй също и там е имало такива хора. А пък онези, не са се съобразили да крият, просто са пътували, търсели са Христа, този новороден цар. И така са научили. Но небето чрез ангела Господен е успял да спаси детето Исус, като го извежда в Египет и после след смъртта на Ирод го връща, обаче не в Юдея, а в Галилея. И оттук започва голямата заблуда на юдеите, че то е от Галилея, а според еврейските писания, пророците се раждат само в Юдея. А от Галилея пророк не се издига. Небето постави тази загадка, за да посочи на евреите накрая да разберат, че Старият Завет на пророците преминава в Новия Завет на Исуса Христа. ---------------------------------------------------- [1]3абележка на съставителя: Този магнетофонен запис е правен 1987 г., а е прехвърлен на машинописен текст 2001 г. след 14 години. През 1988г.
към текста >>

21. X. Пеню Ганев и Пророчеството на Духа Господен

ТОМ 16

Навремето пророк Исая бе предупредил цар Езекия, че след неговата смърт ще паднат синовете му под робство на Вавилонския цар, заради престъпленията пред Господа на юдеите (глава 39, стихове 3 ^ 8).
На мен също ми беше отпуснат кредит от 15 години да довърша неговата работа. Или, по точно: 1988 година +15 години = 2003 година. Това бе крайният срок, отпуснат ни от Небето, когато трябваше да отпечатим неговия материал в поредицата „Изгревът". И аз не случайно бързах. А онези от другата страна също бързаха и ми пречеха, защото също знаеха за Знамението. Навремето пророк Исая бе предупредил цар Езекия, че след неговата смърт ще паднат синовете му под робство на Вавилонския цар, заради престъпленията пред Господа на юдеите (глава 39, стихове 3 ^ 8). И това става. А сега, през 2002 година, какво ще става? Сега трябваше да се издаде, до 2003 година. И след това се предава неговият труд в ръцете Господни, чрез Знамението Господне. А каквото има да става след това, съгласно Знамението Господне, то ще стане.
към текста >>

22. 70. Даниел Цион - равин християнин в Израел

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Равинът Даниел Цион прие Исуса за свой личен Спасител и благо- вествува на юдеите в Израел, че този, когото тяхната нация отхвърля, е техният истински Месия.
70. Даниел Цион - равин християнин в Израел Случаят с равина Даниел Цион - предишният главен равин на България, възбуди голям интерес в днешната държава Израел. Равинът Даниел Цион е учен и историк от значение. През целия си живот е бил ревностен ционист. Той се премества в Израел и примерът му бе последван от повечето негови сънародници. Равинът Даниел Цион прие Исуса за свой личен Спасител и благо- вествува на юдеите в Израел, че този, когото тяхната нация отхвърля, е техният истински Месия. Той настоя за ревизиране на съдебния процес срещу Назаря- нина и за отмяна на присъдата, която Го предаде на разпятие. Той каза, че евреите трябва да приемат Исуса за техен Месия и Спасител, иначе те ще страдат много и занапред. Естествено е, че неговото свидетелство намери много противници. Една конференция от равини, която се състоя в Тел Авив, го обяви за душевно болен и препоръча неговото интерниране в някоя клиника. Той бе уволнен като равин и сега живее на стари години в бедност.
към текста >>

23. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Tape Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданния закон”.
Ала макар и малко, те се считат за достоверни. Така, в Послание към Римляни (11 гл. 1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово”. Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израилево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Tape Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданния закон”. В гл. 23 от Деяния, 6 ст. е дадена още една подробност: „мъже братя, аз съм Фарисей, син Фарисеев. Съдят ме за надеждата във възкресение на мъртвите”. Тая подробност е подчертана още веднъж в 5 ст. гл.
към текста >>

24. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Но евреите и Юдеите това не го признават, дори и след възкресението на Христа.
По указание на Свещеното писание той е символ на нравствена чистота, а по библейските събития е описан като известител на спасение. Гълъбът в човката си донесъл маслинов лист, току-що откъснат от земята по време на потопа върху ковчега на Ноя, като по този начин му известил, че потопът е свършил, че водата се оттегля и наблизо е сушата и земята. И тогава Бог прави Завет между себе си и хората и поставя дъгата в облака като белег на Завета, та като я гледа в облака, да си спомня за Завета. И така Духът слиза като гълъб и носи Новия завет между него и човечеството върху своя избраник и Месия. Това е свидетелството на 4-та евангелисти за слизането на Божия Дух върху Исуса и че е обявен за Божия Син, чрез гласа на Бога Живаго. Но евреите и Юдеите това не го признават, дори и след възкресението на Христа. И ето защо апостол Йоана казва така: „И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина Спасител на света. Които изповядва, че Исусе Син Божий, Бог пребъдва в него и той в Бога.” (Иоанна4:14 ÷ 15) Точно и ясно казано и написано. В) Евреите отричат, че е дошъл чрез Исуса техният Месия, което означава Избраник, който е помазан от Духа и се явява Спасител и Избавител на евреите. При превода от староеврейски на старогръцки думата „Месия” се превежда като Христос. Тази дума е гръцка и съответства на еврейската дума Месия.
към текста >>

25. 33. Свободна трибуна

ПЕЧАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

ТОМ 20

» Иисус отговорил: «Ако моето царство бе от тоя свят, моите слуги биха се борили да не бъда предаден на Юдеите, но моето царство не е оттука.» И древната църква, която е действувала в духа на Божествения Учител, никога не е прибягвала към материални средства, за да запази себе си или за да разпространява своето влияние; тя не е знаела и не е употребявала нито войска, нито оръжие и още по-малко, си е служила с лъжи и клевети, но винаги е отблъсквала своите врагове с духовния меч - Словото Божие, Словото на Истината, като е подкрепяла всичко това с добрите дела, и изобщо - с примерния живот на своите членове.
«Това са - добави той - езичници, или, по-добре - безверници. Не вярват в никакъв Бог - това се вижда от делата им.» И наистина, Христос казва: «Аз ви дадох пример да правите и вие, каквото аз направих вам.» А духът на Христовото учение и начинът, по който е действувал неговия Божествен основател при разните случаи на живота, говорят решително против всяко насилие на съвестта, против каквито и да е принудителни мерки за утвърдяване и разпространяване на учението. Особено са забележителни в това отношение думите, казани от Иисуса на Петра и после - на Пилата. Когато именно при нападението на Иисуса от слугите на архиерея, близо до Гетсиманската градина, Петър поискал да защити Учителя и ударил някого си Малха, тогава Иисус се спрял на него и му казал: «Нима ти мислиш, че аз не мога сега да се помоля на Отца си, и да ми даде в помощ повече от дванайсет легиона ангели? » А на Пилата, който го запитал: «Що си сторил? » Иисус отговорил: «Ако моето царство бе от тоя свят, моите слуги биха се борили да не бъда предаден на Юдеите, но моето царство не е оттука.» И древната църква, която е действувала в духа на Божествения Учител, никога не е прибягвала към материални средства, за да запази себе си или за да разпространява своето влияние; тя не е знаела и не е употребявала нито войска, нито оръжие и още по-малко, си е служила с лъжи и клевети, но винаги е отблъсквала своите врагове с духовния меч - Словото Божие, Словото на Истината, като е подкрепяла всичко това с добрите дела, и изобщо - с примерния живот на своите членове. «Защото не всеки, който ми казва: «Господи, Господи», ще влезе в Царството небесно, но който върши волята на Отца моего, Който е на небесата» - казва Христос. Следователно в Царството небесно ще можем да влезем не като бъдем само по име православни, или католици, или протестанти и т.н. - «I'habit ne fait pas le moine» - «от расото не става човек калугер» - казват френците, - но само ако имаме добри дела, като израз, разбира се, на едно искрено чувство, на една искрена вяра, защото «няма да бъдем оправдани от делата на закона». «Блажени мъртвите, които умират от ни-не в Господа, ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тях»: гладен бях, и ме нахранихте; жаден бях, и ме напоихте; гол бях, и ме облякохте; болен бях, и ме посетихте; чужденец бях, и ме приехте и т.н. В противоположност обаче на това ясно учение на Христа, какво правят днес нашите книжници и фарисеи?
към текста >>

26. 47. МЕЖДУ СВОИТЕ СИ ДОЙДЕ

ТОМ 20

Юдеите Го разпънаха само веднъж - християните щяха да Го разпъват ежедневно, защото те, като взеха името, забравиха същината на учението Му.
Но те никога не разбраха това - жителите му имаха толкова много богове на земята, в храмовете си, в рутината, в законите, че за новия Бог, Който проповядваше любов, нямаше никакво кътче в техните озлобени сърца. И затова Той трябваше да търси вън място - между чужденците. «Никога пророк не е приет в Отечеството си» - бе казал Той приживе, а коя дума от Неговите не се изпълни? Но оттук натъй, през цялото небе на Европа ще се протегне Неговата сянка. В Неговото име ще измират хиляди доброволно, в Неговото име ще се убиват милиони насилствено. Юдеите Го разпънаха само веднъж - християните щяха да Го разпъват ежедневно, защото те, като взеха името, забравиха същината на учението Му. В предсмъртния Си час Той бе помолил да им прости Неговия небесен Отец, защото те не знаят какво правят. Днес Неговата безпределна любов би казала същото, защото за Него имаше един Бог - Той бе Бог Отец, а кой баща може да мрази и наказва децата си?... Юдеите бяха тъй близко до Него, видяха живота Му, чуха словото Му и никога не повярваха в Него. За тях Той бе богохулник, побъркал се момък, който бе се осмелил да се нарече син на Йехова, от когото винаги, поне лицемерно, те трепереха. Той се наричаше цар, но царството Му бе друго - не от този свят: «Ето там - вътре във вас, е небесното царство» - говореше им Той, а те клатеха глави като пред някоя загадка, която никога не щяха да разрешат.
към текста >>

Юдеите бяха тъй близко до Него, видяха живота Му, чуха словото Му и никога не повярваха в Него.
Но оттук натъй, през цялото небе на Европа ще се протегне Неговата сянка. В Неговото име ще измират хиляди доброволно, в Неговото име ще се убиват милиони насилствено. Юдеите Го разпънаха само веднъж - християните щяха да Го разпъват ежедневно, защото те, като взеха името, забравиха същината на учението Му. В предсмъртния Си час Той бе помолил да им прости Неговия небесен Отец, защото те не знаят какво правят. Днес Неговата безпределна любов би казала същото, защото за Него имаше един Бог - Той бе Бог Отец, а кой баща може да мрази и наказва децата си?... Юдеите бяха тъй близко до Него, видяха живота Му, чуха словото Му и никога не повярваха в Него. За тях Той бе богохулник, побъркал се момък, който бе се осмелил да се нарече син на Йехова, от когото винаги, поне лицемерно, те трепереха. Той се наричаше цар, но царството Му бе друго - не от този свят: «Ето там - вътре във вас, е небесното царство» - говореше им Той, а те клатеха глави като пред някоя загадка, която никога не щяха да разрешат. Това царство, в което цар бе истината и светлината, мъдростта и любовта, искаше самосъзнание на непоколебимата вяра във вечността, приближена като прегръдки на един любящ баща. А те бяха далеч от тях!... Когато един народ напусне истинския път, тия, които вървят начело, са и най-далеч от него, затова пък слабите, морните, изостаналите, отритнатите, опашката, «помията» дори (както я нарече един «Православов») са винаги по-близо до истината, тъкмо поради своята изостаналост.
към текста >>

Имаше юдеи между тях, които мислеха, че слънцето трябва да се запази само за сънародниците им и го криеха в своите пазви.
На тях липсва обикновено много, за да бъдат достойни за редовете на «културните» си съвременници, но всякога имат достатъчно, за да разберат искрените слова на чистите души, да се въодушевят от тях, да ги пожелаят с всичката сила на неизпълнените си мечти през целия им отруден живот. Някои оттях мислеха, че бяха получили само една надежда за бъдеще, което щеше да стане - всъщност те бяха добили един нов мироглед, който щеше да им покаже целия живот в нова светлина. Малките бяха избрани да дадат урок на големите. Скромните рибари, без да разбират величието на своето дело, носеха един факел, от който пламтеше огънят на духовна революция, каквато человечеството още и след две хиляди години не е в състояние да реализира. Те едно знаеха - че двигателят им бе Божествен - любовта - и че огънят, запален от нея, гори, но не изгаря. Имаше юдеи между тях, които мислеха, че слънцето трябва да се запази само за сънародниците им и го криеха в своите пазви. Но и оттам то просветваше през техните лица; те се разширяваха, забравяха, че са юдеи, чувстваха небесния си общ Баща,- а околните - свои братя. Първопричината на всички нещастия бе намерена от тоя непризнат мечтател, когото тълпата подиграваше разпнат - егоизмът. Той трябваше да се надвие и всичко ще се промени. «Възлюби Бога с всичката си душа, сърце и разум» - учеше Той, сиреч насочи всичкия си интелект, воля, чувства към абсолютното, към най-високото, което можеш да почувстваш и помислиш - и тръгни натам, но без да буташ, без да настъпваш когото и да е; обикни всички както обичаш себе си - и всичко ще имаш. Търси най-напред същественото, всичко останало ще получиш като добавка; но същественото, преценено не от положението на временното, на тленното, смъртното, а онова, което Абсолютното и Безкрайното изискват от нас, също тъй абсолютни и безкрайни.
към текста >>

Но и оттам то просветваше през техните лица; те се разширяваха, забравяха, че са юдеи, чувстваха небесния си общ Баща,- а околните - свои братя.
Някои оттях мислеха, че бяха получили само една надежда за бъдеще, което щеше да стане - всъщност те бяха добили един нов мироглед, който щеше да им покаже целия живот в нова светлина. Малките бяха избрани да дадат урок на големите. Скромните рибари, без да разбират величието на своето дело, носеха един факел, от който пламтеше огънят на духовна революция, каквато человечеството още и след две хиляди години не е в състояние да реализира. Те едно знаеха - че двигателят им бе Божествен - любовта - и че огънят, запален от нея, гори, но не изгаря. Имаше юдеи между тях, които мислеха, че слънцето трябва да се запази само за сънародниците им и го криеха в своите пазви. Но и оттам то просветваше през техните лица; те се разширяваха, забравяха, че са юдеи, чувстваха небесния си общ Баща,- а околните - свои братя. Първопричината на всички нещастия бе намерена от тоя непризнат мечтател, когото тълпата подиграваше разпнат - егоизмът. Той трябваше да се надвие и всичко ще се промени. «Възлюби Бога с всичката си душа, сърце и разум» - учеше Той, сиреч насочи всичкия си интелект, воля, чувства към абсолютното, към най-високото, което можеш да почувстваш и помислиш - и тръгни натам, но без да буташ, без да настъпваш когото и да е; обикни всички както обичаш себе си - и всичко ще имаш. Търси най-напред същественото, всичко останало ще получиш като добавка; но същественото, преценено не от положението на временното, на тленното, смъртното, а онова, което Абсолютното и Безкрайното изискват от нас, също тъй абсолютни и безкрайни. «Мир ви оставям - бе рекъл Той веднъж, - моя мир ви давам.
към текста >>

И те се чудеха, както и досега се чудят понякога, как юдеите не познаха Исуса, че е чаканият спасител?
»... И някои, които имаха уши, чуха и разбраха - те бяха малцина, но все пак достатъчно, за да разнесат благовестта по целия свят. Другите нищо не видяха, нищо не чуха - те останаха да чакат друг спасител - чакат го и до днес! Те мислеха, че Месия ще трябва да дойде като цар с корона, шум и тържества, като забравяха, че достойнството на всекиго е именно там - под дрипите да познае своя си цар! И тия, които Го познаха, скромно малцинство от още по-скромни хора, възвестиха това на останалите. Техните души носеха утеха на жаждуващите и по тая отразена светлина само последните разбираха колко голямо е величието на слънцето, до което ония бяха расли. И те се чудеха, както и досега се чудят понякога, как юдеите не познаха Исуса, че е чаканият спасител? А забравяха, че както има физически слепци, така има и духовни, и че хилядите слепци и сега не могат да видят слънцето, както и никога не го видяха... 135 ___________________________ 135 - Това е откъс от книгата на Любомир Лулчев «Съвременният обществен морал и Дънов», 1922 г., стр. 19-22. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

27. 48. НОВИЯТ ЖИВОТ НЯКОГА

ТОМ 20

Християнството доби нов оттенък - царството Божие бе преместено от вътре в нас - горе на небето, гдето всичко има - гдето то се намира и понастоящем... Светлият лъч на идеи се пречупи в юдеизма, после - през мъченическите души на тия, които зверовете късаха по цирковете, после - още през много и много разноцветни стъкла, покрити с прахоляци, паяжини и кръв, докато достигна до нас, по име само християнство и с толкова малко светлина, че ний започнахме да чувствуваме нужда да палим свещи и по пладне в нашите храмове... Перспективата за мъченичеството направи от християните хора калени, решени на всичко, които се бяха разделили със земното, за онова райско блаженство да се съразпънат с Христа.
Събитията, неумело направлявани оттях и неохотно подпомагани от народ, който бе изгубил вече вътрешното си сцепление - морала - раждаха негодувание в широките маси. Християните им послужиха за добър гръмоотвод - всичко лошо се стоваряше върху тях и те започнаха да пълнят цирковете, за да служат за храна на зверовете и зрелище на тълпите. Християнинът стана синоним на мъченичеството. Но воеки осъден чувствуваше небето близко до себе си и неговата усмивка и спокойствие в последните минути раждаше стотици нови последователи. Не можеше да се мре тъй спокойно, ако не се знаеше нещо положително, ако те не владееха на друго място нещо, което правеше тукашния им живот нищожен! Християнството доби нов оттенък - царството Божие бе преместено от вътре в нас - горе на небето, гдето всичко има - гдето то се намира и понастоящем... Светлият лъч на идеи се пречупи в юдеизма, после - през мъченическите души на тия, които зверовете късаха по цирковете, после - още през много и много разноцветни стъкла, покрити с прахоляци, паяжини и кръв, докато достигна до нас, по име само християнство и с толкова малко светлина, че ний започнахме да чувствуваме нужда да палим свещи и по пладне в нашите храмове... Перспективата за мъченичеството направи от християните хора калени, решени на всичко, които се бяха разделили със земното, за онова райско блаженство да се съразпънат с Христа. Те бяха взели най-високия тон: след като се отказаха от всички земни богатства, те слагаха и живота си в цирковете с усмивка. Това бе период, от който остана разбирането, че животът е ненужен изобщо, че тялото може да бъде късано и захвърлено - не е то важното - друго е същественото - духът... Следващите по стъпките на мъчениците, запълващи местата им, трябваше по неволя да имат това себеотрицание, презрение към всичко, готовност на всичко в името на разпънатия нявга Спасител. И когато тия добродетели и решителност не им достигаха, защото не всички ги имаха, лицемерието ги заместяше... Заедно с растението в широчина, християнството губеше дълбочината си. Идеите на гръцките и римски философи, които се кръстосваха на мировото пазарище в Рим, неволно намираха отек и в първите християнски общества. Никой човек, от това че ставаше християнин, и че съзнателно се отричаше от миналото си, не можеше да унищожи с един замах и всичките ония дълбоки преживявания на своето сърце, да се отрече от своята кръв, която вреше в жилите му, и която носеше в себе си проклятието или благословията на миналите езически поколения във физическото тяло.
към текста >>

28. 2. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ” ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

ТОМ 21

При влизане в едно село Го посрещнали 10 прокажени мъже, от които 9 са били юдеи, а един - самарянин, от друго племе, т.
Не искат да коленичат пред Духа Божий, пред Духа Христов и пред Духа Господен, Който е в Учителя Дънов и Неговото Слово, което е Слово на Бога. Повтаря се същият случай, както по времето на Исуса преди 2000 години. А случаят е следният, описан в Евангелието на Лука, гл. 17, ст. 12 ÷ 19. При влизане в едно село Го посрещнали 10 прокажени мъже, от които 9 са били юдеи, а един - самарянин, от друго племе, т. е. иноплеменник. Те извикват със силен глас към Исуса да се смили над тях и да ги излекува. Той ги изпраща да се покажат на свещениците и като тръгват, те се очистват и оздравяват. И само един от тях, изцелен, като славел Бога, се връща, пада по лице при нозете на Исуса и Му благодари. А той е бил самарянинът.
към текста >>

29. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Самарянката е останала учудена, като е забелязала, че с нея говори юдеин и без да знае кой е той, отказва да му даде вода.
Там е бил погребан и Йосиф, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Иаков. В Стария завет свещено и историческо е било това изворно място, що е утолявало жаждата от тоя физически свят. Нищо не е било тайна за Бога, но Господ е скрил това Си знание и казал на самарянката: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожеднее.” Водата на физическото поле, знайно е, утолява само временно жаждата на жадния. И физическата вода, както физическият свят, е нещо временно задоволяваще; вечно жаждущият не може да бъде доволен от малото и недостатъчното, той страда, той се мъчи. Неговата мъка го кара да търси нови извори, а тия извори не могат да бъдат вече от физическо естество. Самарянката е останала учудена, като е забелязала, че с нея говори юдеин и без да знае кой е той, отказва да му даде вода. Нейният отказ се обяснява с враждата, която е съществувала между юдеите и самаряните, както и между другите племена. Тая вражда е отравяла всички духовни извори на Стария завет, както и на целия стар свят, и това, що е имало благотворно в тях, се е губело. Никой стар източник до идването Иисусово не е давал жива вода. Любовта на Иисуса Христа, която е направила всички народи, племена и езици равни пред Неговото лице, е превърнала всички стари извори в нови, с изобилна жива вода. Ала отровата на вехтозаветните извори - враждата между юдеин и самарянин, елин и евреин или друг, между обрязани и необрязани, продължавала да суши гърлата на жаждущите истината.
към текста >>

Нейният отказ се обяснява с враждата, която е съществувала между юдеите и самаряните, както и между другите племена.
В Стария завет свещено и историческо е било това изворно място, що е утолявало жаждата от тоя физически свят. Нищо не е било тайна за Бога, но Господ е скрил това Си знание и казал на самарянката: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожеднее.” Водата на физическото поле, знайно е, утолява само временно жаждата на жадния. И физическата вода, както физическият свят, е нещо временно задоволяваще; вечно жаждущият не може да бъде доволен от малото и недостатъчното, той страда, той се мъчи. Неговата мъка го кара да търси нови извори, а тия извори не могат да бъдат вече от физическо естество. Самарянката е останала учудена, като е забелязала, че с нея говори юдеин и без да знае кой е той, отказва да му даде вода. Нейният отказ се обяснява с враждата, която е съществувала между юдеите и самаряните, както и между другите племена. Тая вражда е отравяла всички духовни извори на Стария завет, както и на целия стар свят, и това, що е имало благотворно в тях, се е губело. Никой стар източник до идването Иисусово не е давал жива вода. Любовта на Иисуса Христа, която е направила всички народи, племена и езици равни пред Неговото лице, е превърнала всички стари извори в нови, с изобилна жива вода. Ала отровата на вехтозаветните извори - враждата между юдеин и самарянин, елин и евреин или друг, между обрязани и необрязани, продължавала да суши гърлата на жаждущите истината. В Деянията Апостолски, 10.
към текста >>

Ала отровата на вехтозаветните извори - враждата между юдеин и самарянин, елин и евреин или друг, между обрязани и необрязани, продължавала да суши гърлата на жаждущите истината.
Самарянката е останала учудена, като е забелязала, че с нея говори юдеин и без да знае кой е той, отказва да му даде вода. Нейният отказ се обяснява с враждата, която е съществувала между юдеите и самаряните, както и между другите племена. Тая вражда е отравяла всички духовни извори на Стария завет, както и на целия стар свят, и това, що е имало благотворно в тях, се е губело. Никой стар източник до идването Иисусово не е давал жива вода. Любовта на Иисуса Христа, която е направила всички народи, племена и езици равни пред Неговото лице, е превърнала всички стари извори в нови, с изобилна жива вода. Ала отровата на вехтозаветните извори - враждата между юдеин и самарянин, елин и евреин или друг, между обрязани и необрязани, продължавала да суши гърлата на жаждущите истината. В Деянията Апостолски, 10. глава, 9 ÷ 17 ÷ 28 стихове, срещаме, че едва след своето видение апостол Петър разбрал, че Бог не прави разлика между иноплеменин, юдеин или езичник, обрязани и необрязани, а за всички, които се покаят, Той е приготвил извора на живата вода. Сам Иисус Христос е дал пример, че не прави разлика между никого, много пъти. Така например Той разговарял със самарянката, което немалко учудило учениците му, които си говорили: „Той говори с жена, и то самарянка! ” Пророк Исай, като говори за дохаждането на Иисуса Христа, казва за живата вода така: „И с веселие ще черпите вода от източниците на спасението.” А понеже Исай е смятал Господа Йехова за своя сила, пение и спасение, то се разбира ясно, че тия източници са източници на Божествена жива вода.
към текста >>

глава, 9 ÷ 17 ÷ 28 стихове, срещаме, че едва след своето видение апостол Петър разбрал, че Бог не прави разлика между иноплеменин, юдеин или езичник, обрязани и необрязани, а за всички, които се покаят, Той е приготвил извора на живата вода.
Тая вражда е отравяла всички духовни извори на Стария завет, както и на целия стар свят, и това, що е имало благотворно в тях, се е губело. Никой стар източник до идването Иисусово не е давал жива вода. Любовта на Иисуса Христа, която е направила всички народи, племена и езици равни пред Неговото лице, е превърнала всички стари извори в нови, с изобилна жива вода. Ала отровата на вехтозаветните извори - враждата между юдеин и самарянин, елин и евреин или друг, между обрязани и необрязани, продължавала да суши гърлата на жаждущите истината. В Деянията Апостолски, 10. глава, 9 ÷ 17 ÷ 28 стихове, срещаме, че едва след своето видение апостол Петър разбрал, че Бог не прави разлика между иноплеменин, юдеин или езичник, обрязани и необрязани, а за всички, които се покаят, Той е приготвил извора на живата вода. Сам Иисус Христос е дал пример, че не прави разлика между никого, много пъти. Така например Той разговарял със самарянката, което немалко учудило учениците му, които си говорили: „Той говори с жена, и то самарянка! ” Пророк Исай, като говори за дохаждането на Иисуса Христа, казва за живата вода така: „И с веселие ще черпите вода от източниците на спасението.” А понеже Исай е смятал Господа Йехова за своя сила, пение и спасение, то се разбира ясно, че тия източници са източници на Божествена жива вода. Още по-ясно се говори в 44. гл. от книгата на същия вехтозаветен пророк за водата, която ще излива Духът за жадните духовно.
към текста >>

В книгата на Рут Словото повествува как тая моавка напуснала своята страна и отишла във Витлием с труд да преживява, а сетне станала жена на Вооза; от нейния род произлезе Давид и по-сетне - нашият Спасител, Също и в книгата Естир се говори как тая хитра еврейка и Мордохей, чрез молитвите и поста на юдеите, са намерили благодат пред царя и са спомогнали да се запази от погибел целият заробен еврейски народ.
Милостта, добротата, състраданието извират от женското сърце. Мъжката половина на духа гони развитието и усъвършенствуванието на мъдростта, чийто център е умът; умът на мъжа ни е показал що може да сътвори мощният дух; а женското сърце е посочило пътя към Божествения идеал. Бог, заедно с проклятието над първите человеци, е обещал, че ще им даде спасител чрез жената. И той не е оставил израилския народ без добри и благочестиви жени. А под понятието „израилски народ” ние трябва да разбираме целия човешки род. В книгата на Рут Словото повествува как тая моавка напуснала своята страна и отишла във Витлием с труд да преживява, а сетне станала жена на Вооза; от нейния род произлезе Давид и по-сетне - нашият Спасител, Също и в книгата Естир се говори как тая хитра еврейка и Мордохей, чрез молитвите и поста на юдеите, са намерили благодат пред царя и са спомогнали да се запази от погибел целият заробен еврейски народ. А нима Савската царица, известна под поетичното име „Южна царица” - една от бележитите сибили на езическия духовен свят, - със своята мъдрост не се е сравнявала с премъдрия Соломон? Ето що срещаме в Евангелието от Лука (11. гл., 31. ст.): „Царицата южна ще възстане на съдът с человеците от тоя род и ще ги осъди; защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова и ето тука е повече от Соломона.” Вярно е, че в първите времена злото е намирало по- добра почва в духа на жената, но, както казах, Бог не е оставил „Избрания си народ”, намирали са се светли духове, въплотени в жени, за да се проявяват като богородици. Това време е траяло до идването на Иисуса Христа, па продължава и сега.
към текста >>

ст.) В онова наводнение на всеобщи разврат, в ония останки на нарушени свещени закони, в личбата на ония големи облаци, които все повече се сгъстявали над хоризонта, на мнозина, па и на някои благочестиви юдеи, се струвало, че приближава свършекът на света и е разкрита голямата бездна да погълне всичко нечестиво.
VIII, 1910 г., кн. 8 ÷ 10, стр, 56 ÷ 61. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. (Йоан, 3. гл., 16. ст.) В онова наводнение на всеобщи разврат, в ония останки на нарушени свещени закони, в личбата на ония големи облаци, които все повече се сгъстявали над хоризонта, на мнозина, па и на някои благочестиви юдеи, се струвало, че приближава свършекът на света и е разкрита голямата бездна да погълне всичко нечестиво. Всичко е било в ръцете на безсъвестната Иродова династия или на лукавите книжници, фарисеи и садукеи; на народа не оставало нищо друго, с което да се утешава, освен силната му вяра в Мойсеювия закон и надеждата за идването на Месия. Наставала е епоха толкова размътена, че застрашавала всичко старо да изчезне безвъзвратно, а идеалът за новото изглеждал смътен и неизвестен, сякаш избрания народ обгръщал най-дълбок мрак. Наистина пред утринната виделина на въплътяващия се Христос идолопоклонството бе достигнало най-отвратителни и гнусни злоупотребления с плътта, а следствията от безбожието не могат да бъдат друго освен нравствен упадък на народите. Изглеждало е, че безнравст-веността се е стремяла да изпие до дъно чашата на нечестието, а несправедливостта - да вземе вече един по- обуздан безвъзвратен път. Престъпленията царували навсякъде като обществен задължителен закон за всички и никой не е могъл да намери цяр за това зло на грозния ужас и гибелта, що обхващало хиляди сърца.
към текста >>

30. 6. Христос - роден от универсалната Риба в XII дом на зодиака

ТОМ 22

Само Юда е бил юдеин, писмен и знаещ еврейския закон.
1-2, ст. 10- 11, Лука, гл. 22, ст. 1-6). Явява се Юда Искариотски , който трябва да го предаде, така както е предсказал Исус , че един от неговите ученици ще го предаде. Останалите ученици на Исус са били от Галилея, деца на рибари, неписмени и неуки. Само Юда е бил юдеин, писмен и знаещ еврейския закон. Той го предаде, заплащат му сумата от 30 сребърника, която евреите са давали за продаден роб (виж Захария, гл. 12, ст. 13, или за слугата, убит от вол. (Изход, гл. 22, ст. 32).
към текста >>

Той е юдеин, бил е запознат със законите и пророчествата, и е знаел да чете и пише.
(За някои това е било мястото, където в глинени съдове са се разтопявали метали.) И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен." И така за себе си всичко проявено от Отца чрез Словото Господне,Израил плаща робска цена.За Отца плаща 30 сребърника.А за сина му също плаща 30 сребърника. Синът се удостоява също за 30 сребърника. Това не е случайност Така че сумата, която получава Юда за предателството е сума нищожна, но той я взима, за да се сбъдне пророчеството. И не е вярно това, че той взима парите от сребролюбие. Взима, за да се изпълни пророчеството. Той е юдеин, бил е запознат със законите и пророчествата, и е знаел да чете и пише. А защо Юда го предава? Юда е знаел кой е Исус и искал да го накара да изяви своята Сила и Власт на Духа, който е в Него, за да порази Синедриона и да разруши римския легион и да освободи еврейския народ. И затова когато чрез устата на Петър Светият дух отговаря на Исус, че той е Христос, син на живия Бог, тогава в Юда се заражда тази идея за истинския месия в блясък и земно царуване. За да охлади представата му за Месия, Исус съобщава, че трябва да отиде в Ерусалим, да бъде убит от свещениците и на третия ден да бъде възкресен. Матея, гл.
към текста >>

31. 8.7. Святият Дух

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

24-28, където се е явил един юдеин на име Аполос, силен в Писанията, учен много и е можел да цитира много точно.
Трябва да имате познание какво е Святият Дух, и че Той пробужда и отваря човешкия мозък и съзнание за Невидимия свят. Само Той! Всички апостоли работят чрез Него, защото имат връзка с Него. Има един много добър пример в .Деяния" гл. 18, ст. 24-28, където се е явил един юдеин на име Аполос, силен в Писанията, учен много и е можел да цитира много точно. Той е говорил в Синагогата, но апостолите като го чули, разбрали, че той не познава Святия Дух. В гл. 18, ст. 26 се посочва, че те му отварят очите за Святия Дух и той вече може да направи връзката и доказва чрез Писанията, че Исус е Христос. Но само чрез Святия Дух.
към текста >>

32. 6. Великата тайна

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

А той е от Витлеем и е чист юдеин, потомък на Давида.
8. Петото чудо: След като умира Ирод, то ангел Господен се явява на сън на Йосиф и му нарежда да се върне в Израилевата земя. Изпълнява нарежданията на ангела и се връща в Израилевата земя с майката и детето. 9. Шестото чудо: Йосиф се връща, но отново е предупреден на сън от ангела Господен да се оттегли и да се засели в Галилейската страна. Заселва се в Назарет. И така небето извършва тази операция, и с това заблуждава всички, и доказва, че Исус е от Галилея. А той е от Витлеем и е чист юдеин, потомък на Давида. Но тогава това никой не знае, защото нарочно е укрито от тях. Има си причина. 10. Седмото чудо: Когато Исус Се кръщава в река Йордан от Йоан Кръстител, то Небесата се отварят и вижда, че Божествения Дух слиза върху Него като гълъб. И сила небесна влиза в Него, и светлина от Небето кръжи над главата Му, като се претвори в Слово, което има власт и сила. С властта и силата от Духа Божий, Той проповядва новото Си Учение.
към текста >>

33. III. Мисли на ученика

Борис Николов

ТОМ 32

Ето, ще направя тези, които са от съборището сатанинско, които казват себе си, че са юдеи, а не са, но лъжат, ето ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че аз те възлюбих.
- 14 ст. „И на ангела на Филаделфийската църква пише: „Така казва Святият, Истинният, който има ключа Давидов, който отваря и никой не затваря. И затваря и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе врата отворени и никой не може да ги затвори, защото имаш малко сила и опазил си Моето Слово и не си се отрекъл от него. Ето, ще направя тези, които са от съборището сатанинско, които казват себе си, че са юдеи, а не са, но лъжат, ето ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че аз те възлюбих. Понеже си опазил Словото на Моето търпение и Аз ще опазя тебе от времето на изкушението, което ще дойде над всичката Вселенна, да изкуси онези, които живеят по Земята.” Музикални закони направляват живота Виж красотата на цветята. Тя не е преходна, това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по закона за ритъма на своето време и ние пак се срещаме с нея. Умът и сърцето Между сърцето и ума съществува дълбока вътрешна връзка. Соковете на сърцето хранят ума, светлината на ума, озаряват сърцето.
към текста >>

Христос беше сам срещу Рим и юдеите.
Ние благодарим за условията, които Бог ни е дал, които Учителят ни е приготвил. Той ще даде свобода и простор за делото Си и да напредва. Разбира се ние имаме врагове, но те не знаят, че ние принадлежим на Царството Божие. Който се бори срещу нас, бори се срещу Царството Божие. Има ли някой, който да е устоял срещу Царството Божие? Христос беше сам срещу Рим и юдеите. Кой победи? Къде остана тяхната власт, сила и богатство? Дух Господен е над мен. Тези хора са културни, но користолюбиви, те са погълнати само от грижа за себе си. 1936 г.
към текста >>

Не беше ли Христос сам срещу юдеите и Рим?
Връзката с Бога Всяко живо същество, растение или животно е една възможност да се свържем с Бога. Но трябва любовта да открие тази възможност. Упование Онзи, Който се е грижил за мене досега, ще се погрижи и за в бъдеще. Ще има простор и свобода за Божието Дело. „Дух Господен е над менеГказва пророкът. Не беше ли Христос сам срещу юдеите и Рим? Те бяха силните. Кой победи? Силата не е в множеството. Българският народ За тази епоха българския народ е избран народ. Божият Дух присъства в него.
към текста >>

34. 113 Христовото Учение е извора, а реката трябва да се влива свободно в морето, т.е. в живота на хората

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

„Спасението иде от юдеите”.
113. ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ Е ИЗВОРА, А РЕКАТА ТРЯБВА ДА СЕ ВЛИВА СВОБОДНО В МОРЕТО, Т.Е. В ЖИВОТА НА ХОРАТА Това, което той отгатна беше начинът, по който можеше да се запали един „всемирен пожар” с помощта на малкото сектантско движение на християните, настрана от юдейството, начина по който можеше да се сплоти в една грамадна сила всичко низко и скрито бунтуващо се, цялото наследство от анархистичните брожения в империята посредством символа на „разпятието”. „Спасението иде от юдеите”. - Да направи от християнството колективна формула за всевъзможните подземни култове-тези на Озириса, на великата майка, на Митра и пр. - в тази именно проницателност се състои гения на Св. Павел. Неговият инстинкт бе тъй сигурен в това отношение, че той с безпощаден деспотизъм над истината, тури в устата на измисления от него .Спасител” представите, с които тия порииски религии смайваха, и не само ги тури в устата му... той направи от своя Спасител нещо, което и един жрец на Митра може да разбере... Неговият път за Дамаск бе следният: той схвана, че му е нужна вярата в безсмъртието, за да обезцени „света”, че понятието „пъкъл” може да стане господар над Рим - че със „задгробния мир” се убива живота... Нихилист и християнин: между тях има не само подобие, но и сходство.”... 59 гл. - „Напразно цялата работа на древния свят: аз не намирам думи, които да изразят чувството ми върху едно тъй чудовищно нещо! И като вземам в съображение, че тази работа бе само една предварителна работа, че с едно гранитно самосъзнание току що бяха положени основите на едно дело за хилядолетия - напразно целия смисъл на древния свят!...
към текста >>

35. 177. Несправедливите мирни договори

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

- И Арабийската пустиня е малка и бедна, но е родила три велики религии: Юдеизма, Християнството и Мюсюлманството.
- Каква критика бихте направили на Англия? - Глупавите критикуват, а умните се учат. Ние трябва само да се учим от Англия. - Какво бихте казали за България? - запита сега българина лекар. - И Арабийската пустиня е малка и бедна, но е родила три велики религии: Юдеизма, Християнството и Мюсюлманството. България е страната, която ражда духовното! Тя даде писменост на голяма Русия. Ние сме народ, който е единствен сред Европа, който пише със собствена азбука. Всички останали народи си служат с латинската азбука. Той е родил Богомилството*, с което е известен в цял свят, а тъкмо то е, което промени целия облик на Европа, тласна я напред, даде началото на реформацията, Ренесанса и основните идеи на Френската революция.
към текста >>

НАГОРЕ

0.64837312698364