Търсене в текстове за 'Щастие'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И нещастие за този народ!
Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях. Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ! Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му. По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират.
към текста >>

2. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие.
Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето. "Химнът на Великата Душа" трябваше да проправи пътя на човешките души към Бога. И днес аз имах случая да се убедя в това.
към текста >>

3. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село.
Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя.
към текста >>

4. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя.
"Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него. Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София.
към текста >>

5. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Колко пъти го спаси Той от нещастие.
Ушиха й дрешка, нотираха я и я ограничиха. Това може да направи днес теорията на музиката с истинското вдъхновение. При другото човечество, което ще дойде, човек няма да бъде ограничен и ще борави със свободата и с вдъхновението си така, както изисква подтикът на неговата душа. Войната завърши така, както предсказа Учителят - германците загубиха и заедно с тях и България претърпя втора национална катастрофа. Не послушаха и този път Учителя - толкоз можа да направи този народ. Колко пъти го спаси Той от нещастие. Българите не знаят какво дължат на Учителя.
към текста >>

6. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство.
"Изгревът" и Бялото Братство Трите велик и закона на Бялото Братство Закон Първи: Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство. Зако н Втори: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на своето повдигане. Зако н Трети: Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот - извор на всички блага. "Изгревът" и Бялот о Братство Учителят отвори Школата на Бялото Братство.
към текста >>

7. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива.
Сърцето и Бог Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така.
към текста >>

Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега.
Решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш. И защо? Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения.
към текста >>

8. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие.
И добре му беше. И имаше от нищо да страда. Глава не го болеше. Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му.
към текста >>

9. 131. УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪТЯ

По-голямо нещастие за човека слезнал на земята от това, да се разминеш с Всемировия Учител няма и не може да има.
Това ги спъна. Те не дойдоха и изгубиха благоприятните си условия и изгубиха времето да се срещнат и бъдат с Учителя на земята. А те затова бяха слезнали на земята в човешка плът. Но се загубиха и не намериха пътя. А пътят им бе с Учителя. По-голямо нещастие за човека слезнал на земята от това, да се разминеш с Всемировия Учител няма и не може да има.
към текста >>

10. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето.
Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева.
към текста >>

11. 2. КОЛИБАТА

Това нещо е близко до щастието.
Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат! Направете чай да се напият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си. Това нещо е близко до щастието. Този ден имахме среща за пръв път със Силите Господни и със Словото на Учителя. На този събор Учителят оповести, че Бялото Братство е открило Школата си.
към текста >>

12. 89. МАТЕРИАЛИСТЪТ

След това нещастие в душата на адвоката става преврат.
89. МАТЕРИАЛИСТЪТ В онова време, когато Учителят пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на Братството и призоваваше своите ученици, срещна се във Варна с един адвокат, виден общественик, материалист. Адвокатът му казва: „Материализмът е последната дума на науката." Учителят му казва: „След пет години ти ще имаш възгледи противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвоката отишъл веднъж на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата ламба, тя се счупила, газта се запалила. Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ. След време изпраща дъщеря си с писмо до Учителя, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна станала в душата му. „Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло страданието и го преобърнало в друга посока. Тогава паднали оковите, които го придържали и той се видял друг в един нов свят. Ето този свят трябва да се изучава.
към текста >>

13. 118. ПИСМОТО

Усеща един мир в себе си, едно щастие, едно блаженство.
Млад брат отива при Учителя да си вземе сбогом. Отива в провинцията като учител. На тръгване Учителя му казва: „Ще имаш добри условия за работа." Отива братът в Средногорието. Точно на Нова Година хазайката му донася писмо. Взема го брата, но докато разменя с хазайката няколко официални такива думи по повод празниците, докато й честити Новата година, както държи писмото усеща една вътрешна радост, която се усилва все повече и повече. Усеща един мир в себе си, едно щастие, едно блаженство. Като изпраща хазайката, отваря писмото. Писмото е от Учителя. Братът никак не е очаквал, че Учителя ще му пише писмо. Сега той почувствал в какъв мир живее Учителя.
към текста >>

14. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение?
2. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж. „Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение? " „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии". „Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му.
към текста >>

15. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен.
7. ПОСВЕЩЕНИЕ „И като наближи видя града, плака за него и казваше: - Да би знаял ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти. Но сега то е скрито от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен. Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава.
към текста >>

Щастие е да срещнете такъв човек.
Той поддържаше обширна кореспонденция с братя и сестри, беше винаги готов да отслужи на всички. В писмата си той се подписваше скромно и заслужено: „Ваш верен Боян Боев". Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни. На тях може да разчитате при всички условия. Щастие е да срещнете такъв човек. Щастие е да работите с него. За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник. Какво ни показа Господ чрез него? Как ни се изяви? Брат Боян имаше вяра непоколебима.
към текста >>

Щастие е да работите с него.
В писмата си той се подписваше скромно и заслужено: „Ваш верен Боян Боев". Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни. На тях може да разчитате при всички условия. Щастие е да срещнете такъв човек. Щастие е да работите с него. За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник. Какво ни показа Господ чрез него? Как ни се изяви? Брат Боян имаше вяра непоколебима. Благодарността бликаше от него като извор.
към текста >>

Щастие е да срещнеш един Добър човек.
Тъй ни посети Той чрез него. И Той с право се подписваше: „Ваш верен." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето. - Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек. Щастие е да срещнеш един Свят човек. Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява. - Благодарете за всичко. - Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него.
към текста >>

Щастие е да срещнеш един Учен човек.
И Той с право се подписваше: „Ваш верен." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето. - Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек. Щастие е да срещнеш един Свят човек. Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява. - Благодарете за всичко. - Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него. - Дойде една хубава идея - приложи я.
към текста >>

Щастие е да срещнеш един Свят човек.
- Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек. Щастие е да срещнеш един Свят човек. Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява. - Благодарете за всичко. - Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него. - Дойде една хубава идея - приложи я. Господ се изявява в цялата природа.
към текста >>

Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява.
- „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек. Щастие е да срещнеш един Свят човек. Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява. - Благодарете за всичко. - Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него. - Дойде една хубава идея - приложи я. Господ се изявява в цялата природа. Всичко в живота служи, за да се изяви Господ.
към текста >>

16. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Беше онзи, който искаше да се направи устав на Бялото Братство, който устав бе направен, но за наше щастие или нещастие не се одобри от властта.
Бързо се хванал за клоните му, покачил се на него и така се отървал от вълците, за да не го разкъсат. Сънят бил до тук. А на следващия ден излиза от печат една книжка от един владика насочено срещу неговото име, че бил проводник на евангелизма у нас и по този начин се отклонява народа от православната църква. А след него други дойдоха и те носеха амвона на хулите на църквата и обществото срещу Учителя. Тодор Стоименов беше привърженик на законността при всяка една власт. Беше онзи, който искаше да се направи устав на Бялото Братство, който устав бе направен, но за наше щастие или нещастие не се одобри от властта. И добре стана така, защото щяхме да попаднем в клопката на организацията и всяка една власт можеше спокойно чрез нейни хора да управлява всяка една организация. Така запазихме своята независимост. Ние трябваше да останем като Школа. След време външната проекция на Школата бе унищожена с изземването на Изгрева, но ние трябваше да запазим в себе си Вътрешната Школа сътворена от Учителя. Тодорчо беше много слаб и деликатен с обноските си.
към текста >>

17. 30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК

Без вяра щастие не иде, Без слънце светлина не биде, Без Бога благодат не сниде. 18.
А друг за себе си - да лиска. 13. Далеч от Бога в тъмнината, Пред Него близу - в светлината А ти върви си след душата. 14. Извън съзнанието Божие Народ, човек и дом не може! Така си Вседържител Боже. 16. Ще видиш Бога ако вярваш; Ще вярваш без да се съмняваш, Ще вярваш и ще се надяваш. 17. Без вяра щастие не иде, Без слънце светлина не биде, Без Бога благодат не сниде. 18. Светът без вяра не успява, Тя ни крепи и утешава, Задачи много разрешава. 19. Любов, хармония, надежда, Едничка вярата отглежда, Сал вярата до тях довежда. 20. Чрез свята вяра се добива Премъдрост, слово, правда, сила, И всяка вънкашност красива.
към текста >>

18. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите?
Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори. Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава. Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите? " Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свята връзката си с Бога. Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа. Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ.
към текста >>

19. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Щастие е да срещнеш такъв човек, да го познаваш, да живееш с него.
34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ Божият Дух се изявява чрез неговите избрани. За такива Господ казва: „Той ми е съсъд избран и драгоценен". Щастие е да срещнеш такъв човек, да го познаваш, да живееш с него. Това щастие ние имахме с нашият обичен брат Георги. Тай беше служител Божий - светилник, който свети - носител на Доброто - крепител на вярата - ревнител за делото на Учителя. Такъв го познаваме всички ние, които сме тук. Такъв е неговият път. Това е неговия живот.
към текста >>

Това щастие ние имахме с нашият обичен брат Георги.
34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ Божият Дух се изявява чрез неговите избрани. За такива Господ казва: „Той ми е съсъд избран и драгоценен". Щастие е да срещнеш такъв човек, да го познаваш, да живееш с него. Това щастие ние имахме с нашият обичен брат Георги. Тай беше служител Божий - светилник, който свети - носител на Доброто - крепител на вярата - ревнител за делото на Учителя. Такъв го познаваме всички ние, които сме тук. Такъв е неговият път. Това е неговия живот. Отминал ли е той?
към текста >>

20. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието".
Под нас са разположени Урдините езера в Урдинатат долина, където езерата са поставени стъпаловидно в своите чудни чашки. Урдините сърца са стръмни, мънички, особено красиви, у тях има особен покой и мир от планината. След няколко часа път ние стигаме до Мальовица, а отсреща е Еленин връх. Срещу Еленин връх се издига скалата на Мальовица с отвесни скали. От там по-нататък следват странните форми на върховете на Рупите. В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение.
към текста >>

21. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Няма по-голямо нещастие от това. 34.
Комунистите бяха призовани да бъдат работници за Божието дело. Но когато дойде „Изкусителят", те приеха даровете му. Станаха противници на Божието дело, отстъпиха, предадоха Делото. 33. Комунистите ни гонят и то нас, които се наричахме техни братя. Обзе ги духът на Отрицанието, древния изкусител и враг на човечеството. Няма по-голямо нещастие от това. 34. Необикновена среща с Георги Радев, който си бе заминал през 1940 г. и който погребахме в Родопите. Доведоха го напоследък в моята килия. Типът е същият. Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция на тялото, изтънчен и изискан в обхода и маниери.
към текста >>

Най-голямото нещастие, което може да постигне човека.
Само, които могат да организират вътрешния си живот ще издържат. Срещнах хора изгубили Божествената искра. Има нещо малко, което човек трябва да пази като зеницата на окото си. Изгуби ли го, човек става играчка на стихиите, на слепите сили. Тогава той изпада в робство. Най-голямото нещастие, което може да постигне човека. Божествената искра е, която пази човека и го води в пътя. 56. Работата за Делото трябва да бъде непрестанна и безшумна. Школата на Учителя продължава. Когато има условие, тя е явна, когато няма условие тя е тайна. Тя е път на човешките души към Бога.
към текста >>

А това би било за нас най-голямото нещастие.
Комунистите искат да ни унищожат. То е от неразбиране. Ние сме от онези, които не умират. Ние сме от онези, които живеят във Вечността. Ако ние ги мразим за това, ще мязаме на тях. А това би било за нас най-голямото нещастие. Няма по-хубаво от това да бъдеш Служител на Любовта. Божията Любов няма нищо общо със Злото. 60. От комунистите очаквахме съчувствие, разбиране, даже приятелство. А те неочаквано ни нападнаха из отзад. От неразбиране ли е това?
към текста >>

Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките.
В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си. Не се занимавайте със Злото. 97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила. Той не е само блещукане, което нашето око долавя. Как действува той на ума, на сърцето, на душата, каква вест носи от далечните светове. Да гледаш звездното небе е щастие, даже, когато си и зад решетките. 98.
към текста >>

Да гледаш звездното небе е щастие, даже, когато си и зад решетките. 98.
Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила. Той не е само блещукане, което нашето око долавя. Как действува той на ума, на сърцето, на душата, каква вест носи от далечните светове. Да гледаш звездното небе е щастие, даже, когато си и зад решетките. 98. Когато срещнеш Злото отвън, благодари. Благодари, че е отвън, а не вътре в тебе. Отвън по-лесно ще се пазиш от Него. И когато страдаш от Него, пак благодари, че не е в тебе. Учи се от Него какво не трябва да бъдеш.
към текста >>

22. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Щастието е в любовта.
Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света! Близо е времето, когато човечеството ще схване, в какво седи великата цел на човешкия живот, а именно в това да бъде човек свободен и да служи на любовта. Да служи човек на Цялото, това е главната задача, която човек трябва да разреши". Светът днес се нуждае от новите хора, от хората на любовта. Щастието е в любовта. Тя е идеалът, към който човешката душа се стреми. Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот. Учителят казва: „Новата култура изисква от човека да обича Бога. Къде ще намери Бога? Във всеки човек!
към текста >>

Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране.
Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро.
към текста >>

При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи.
Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените дховни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята.
към текста >>

23. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

ТОМ 4

" Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие.
УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната.
към текста >>

24. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Галилей Величков

ТОМ 4

За щастие на неговия творчески дух, времето му съвпадаше с времето на УЧИТЕЛЯ.
Запомнили сме го беловлас, но жизнерадостен като дете. Той бе умен, правдив и духовит. Дружелюбен и сърдечен. Приятен събеседник, който винаги даваше предпочитание на зрялата мъдрост. Верен на мъдростта, пребродила вековете, той умело я вплиташе в малките поетични форми и я поднасяше разбрана на най-малките - децата. За щастие на неговия творчески дух, времето му съвпадаше с времето на УЧИТЕЛЯ. Този съвпад обогати неговата реч с определени, ясни, правдиви мисли - прекрасна възпитателна храна. Малките читатели приемаха неговите разкази, стихове, афоризми, скоропоговорки, гатанки и пословици, като зрели сочни плодове. Така той зае мястото на детски писател и педагог - носител на новите възпитателни методи. Дядо Благо бе приятел и на по-големите. Той бе приятел на всички.
към текста >>

25. 3.54. Дом за приеми и гости

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

В това се крие щастието на човека". (Учителят)
" „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала доблест да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова. Тя ми го преразказа този случай. Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната доблест. „Сегашният свят се нуждае от ученици и служители, които да учат себе си, а на другите, да слугуват. Вярвайте в Доброто и служете на Бога. В това се крие щастието на човека". (Учителят)
към текста >>

26. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви.
Аз бях се отклонила, бях влезнала отново в света, който ме заобикаляше и вероятно правех своят пореден опит. „Опитът показва качествата на нещата". Разбрах, Че тук в тази среда аз се запознавах вътрешно, макар че външните условия бяха благоприятни за мен, но вътрешните изисквания на моят Дух бяха съвсем други. Аз не разбирах тези неща тогава, бях млада, около 25 години. А Учителят продължи: „Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песни, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата". Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък.
към текста >>

Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата".
„Опитът показва качествата на нещата". Разбрах, Че тук в тази среда аз се запознавах вътрешно, макар че външните условия бяха благоприятни за мен, но вътрешните изисквания на моят Дух бяха съвсем други. Аз не разбирах тези неща тогава, бях млада, около 25 години. А Учителят продължи: „Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песни, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата". Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен.
към текста >>

Ако искаш щастие трябва да жертваш.
А Учителят продължи: „Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песни, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата". Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата.
към текста >>

Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години.
Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи.
към текста >>

27. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

Когато две лоши желания се борят не оставяй да видиш резултата кое ще вземе надмощие, защото може да те сполети нещастие.
В живота си никога не съединявай две лоши желания в едно. Раздвоявай желанията си. То е закон за този, който има слаб бент. А онзи, който има силен бент - да опита. Силните желания може да прелеят. Когато две лоши желания се борят не оставяй да видиш резултата кое ще вземе надмощие, защото може да те сполети нещастие. Трябва да се бяга в гората, да я ненамерят тези желания. В Библията се говори за дървото кедър. Под кедър се разбира материалист. А под гора - хора-материалисти. Нашият език, който ние създаваме не е език на природата.
към текста >>

28. 30. ПИСМАТА

Така животът носи щастие, светлина, знание и Истината, свобода и радост.
По-късно Учителят започна да дава и писма, които бяха предназначени за учениците, но възрастните братя ни показаха писма, с които Учителят се е обръщал до учениците и преди Школата. Те бяха предназначени за учениците в Школата. Ето тук, за да се онагледи този въпрос, поднасям едно писмо на Учителя до учениците. „ДО УЧЕНИЦИТЕ Добрите лози на лозето се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод. Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. Така животът носи щастие, светлина, знание и Истината, свобода и радост. Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот. Имайте Любов към Всичкия живот, и така ще бъдете силни в Божията Истина. Само живота, който изпълня всичко е Божи живот. Всички се стремете да добийте пълния живот на безсмъртието. В него е всичката пълнота.
към текста >>

29. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие.
Идва му на гости един негов много близък роднина и той му предложил да спи в новопостроената къща. След време този квартирант се разболява и в скоро време умира. По-късно нашият брат поканва да живее там друг желаещ -съквартирант. Не минава се дълго време и той умира. После дава стаите под наем на трети човек - и той умира. Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие. Накрая отиват при Учителя, за да питат каква е тази работа. Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението. Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка?
към текста >>

30. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Всяка целувка, в която няма любов е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата".
Любовта горе в Божествения свят е Светлина, но слизайки надолу тя се претворява на Сила, която движи всяка една форма на живот, а долу формата се схваща и разбира, че силата на Любовта седи в нейната Чистота, в нейната Светлина и в нейната изява на Божествения Дух. Ние още не познаваме тази градация, че материята е кондензирана механична енергия, а енергията е кондензирана светлина, а светлината е кондензирана мисъл, а мисълта е кондензирана Любов, а Любовта е изява на Божествения Дух, Тази цяла еволюция съществува в природата и се изразява чрез нейните форми. А у човека любовта също минава през различни форми: любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа и това е целият цикъл на човешкото развитие. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който той се проявява. Учителят казва: „Във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата". Любовта носи две качества: чистота и милосърдие. Ако обичаш един човек ти милееш за него и ще направиш всичко за него. Това са идеални отношения. Стремежа към Бога води до истински отношения. Така, обръщайки се към Учителя му казвам, че се обръщам към Бога, Който е в мене, Той да ми помогне, т.е.
към текста >>

31. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

А пък родителите на Борис смятаха брака на сина си за мен като най-голямото нещастие, което можеше да сполети човек на земята.
Бяхме женени, но родителите на Борис и роднините му бяха срещу този брак. Смятаха ме за натрапница на Борис. А майка ми също не искаше да се оженя за Борис - не го желаеше, не го искаше и не позволяваше да се оженя за занаятчия. Борис бе напуснал факултета и стана мозайкаджия. Моят брак с Борис майка ми го смяташе за свой личен провал в живота си. А пък родителите на Борис смятаха брака на сина си за мен като най-голямото нещастие, което можеше да сполети човек на земята. А пък Цанка - рождената му сестра, раздухваше някои изказвания на Учителя за мен, че Небето е било против този брак и че на един принц не му е позволено да взима жена от народа. Значи принцът е Борис, а пък аз съм Пепеляшката. Как го е казал Учителя това аз не зная и не съм била там. Но в думите на Учителя не се съмнявам стига да са предадени вярно и да не са изопачени. А единственият свидетел беше Цанка.
към текста >>

32. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Земята е училище, а не място за щастие.
Аз мисля за благото, но само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любов и да придобиват добродетели. Аз искам да бъда искрен към себе си и вас. Да ви обичам, както обичам божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам това е измамата. Светите старци мислят, какво ще стане с мене като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна към Господа. Той ще тури патрахила си над мен.
към текста >>

33. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Та всичкото нещастие седи в това, че ние претърпяваме последствията на онова, което сме направили.
Дето се влюбвате, това не е любов. Ти ако обичаш баща си и майка си повече от Бога каква е любовта. Писанието казва, ако ги обичаш толкоз колкото обичаш Бога тогава е на място. Всъщност, трябва да обичаш Бога повече от всичко. Ако обичаш баща си и майка си, които много малко са направили за тебе и ако обичаш тези, които нищо не са направили за тебе, ако ги обичаш повече отколкото Онзи, който всичко е направил за тебе, там е всичкото ви заблуждение. Та всичкото нещастие седи в това, че ние претърпяваме последствията на онова, което сме направили. Всякога когато обикнеш света повече от Бога, то ще се върне върху тебе. Понеже си обикнал Господа по-малко то и синовете ти ще те обикнат по-малко. Синът обича жена си повече, отколкото баща си и майка си. Но после и с този син и с жена му ще стане така. Това са задачи на цялото човечество.
към текста >>

34. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

52 намерих следната мисъл „Ученикът в тази Школа трябва да схване великият принцип на живота, че в първият момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първият живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота - процеса на подмладяване.
И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота. Учителят ми каза да прочета една малка книжка озаглавена „Кротостта и смирението". Една беседа от него дадена на 22 януари 1920 г. Там трябваше да намеря разрешение на всичко онова, което ме спираше. На стр. 52 намерих следната мисъл „Ученикът в тази Школа трябва да схване великият принцип на живота, че в първият момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първият живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота - процеса на подмладяване. Тук няма никакво изключение.". А по-нататък на стр. 5859 аз намерих разрешението на моят път. „Така също, ако у вас дойде една божествена идея, погнат ви, и вие избягате от нея, сетне, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавам". Като се мъчите, Христос ще ви тури венец на главата.
към текста >>

35. 288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ

Но се случи точно обратното, защото с чужди пари взети по нечестен начин не се гради щастие и то с друга жена.
Аз скочих на крака и се противопоставих най-енергично като викнах у дома Неделчо Попов и го накарах да отиде и да разкаже пред всички на Братския съвет какво му е наредил Учителя, когато е разбрал, че Славянски печели като търговец от Словото на Учителя. Неделчо отиде там, разказа целия случай и цитира думите на Учителя: „На Славчо да не му се дава нищо". Всички бяха много разочаровани, че не могат да изпратят Славянски с братски пари в Америка. А по-късно той с живота си потвърди, че беше от горе до долу търговец и всички онези, които не го познаваха го опознаха и казваха: „Добре, че не му дадохме пари, щеше да ги изгори, щеше да ги изкористи и да опорочи всичко". Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливо в нея. Но се случи точно обратното, защото с чужди пари взети по нечестен начин не се гради щастие и то с друга жена. Ето той трябваше да научи един окултен закон, той го учеше дълги години, а пък ние, останалите отстрани наблюдавахме и проверяхме колко са опасни чуждите пари и колко са безмилостни и строги окултните закони и то в една Школа, която трябваше да се нарича Школа на любовта.
към текста >>

36. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята.
И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно." „В братството аз забелязвам една голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна.
към текста >>

А на земята не можем да намерим щастие!
Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно." „В братството аз забелязвам една голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна. Моето желание е да живее Христос във вас.
към текста >>

37. 288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ

Но се случи точно обратното, защото с чужди пари взети по нечестен начин не се гради щастие и то с друга жена.
Аз скочих на крака и се противопоставих най-енергично като викнах у дома Неделчо Попов и го накарах да отиде и да разкаже пред всички на Братския съвет какво му е наредил Учителя, когато е разбрал, че Славянски печели като търговец от Словото на Учителя. Неделчо отиде там, разказа целия случай и цитира думите на Учителя: „На Славчо да не му се дава нищо". Всички бяха много разочаровани, че не могат да изпратят Славянски с братски пари в Америка. А по-късно той с живота си потвърди, че беше от горе до долу търговец и всички онези, които не го познаваха го опознаха и казваха: „Добре, че не му дадохме пари, щеше да ги изгори, щеше да ги изкористи и да опорочи всичко". Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливов нея. Но се случи точно обратното, защото с чужди пари взети по нечестен начин не се гради щастие и то с друга жена. Ето той трябваше да научи един окултен закон, той го учеше дълги години, а пък ние, останалите отстрани наблюдавахме и проверяхме колко са опасни чуждите пари и колко са безмилостни и строги окултните закони и то в една Школа, която трябваше да се нарича Школа на любовта.
към текста >>

38. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята.
И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно." „В братството аз забелязвам една голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна.
към текста >>

А на земята не можем да намерим щастие!
Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов." „В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика." „Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно." „В братството аз забелязвам една голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна. Моето желание е да живее Христос във вас.
към текста >>

39. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Бях на върха на моето щастие, на моето задоволство.
Това е много важно. По-нататък ще разкажа как влязох и в специалния клас. Тук се крият указания как трябва да се влиза в класовете, а не както се влизаше напоследък след заминаването на Учителя. И залових се през учебната 1923-24 година да чета, да проучавам беседите и лекциите в село. През ваканциите посещавах събранията в Стара Загора, а по-късно и в София. Бях на върха на моето щастие, на моето задоволство. Това беше моят стремеж, моят копнеж, моят идеал в живота: да уча, да събирам знания, да раста духовно... Нищо, че не съм в университет. Школата беше за мене много по-голям университет. В нея се даваха знания каквито в никой университет не се дават. Нищо, че няма да постигна високо обществено положение, към каквото се стремях по-рано. Моето малко селце ме задоволяваше.
към текста >>

40. 14. ШКОЛАТА И БРАКЪТ

Ето някои от тях: „Жененето не е щастие.
И тогава даже се чудех защо Учителят ми говори тези неща. По-късно разбрах, че Той ми ги е говорил, за да имам по-голяма широта и да не бъда фанатик в разбиранията си, а също и за да бъда полезна на младите, които ще дойдат впоследствие при мене и ще се интересуват от този въпрос и ще ме питат. И наистина, много млади са идвали при мене и са ме питали и аз съм им хвърляла светлината, която ми е дал Учителят и са ми благодарили. Всъщност, всички благодарим на Учителя. Из беседите и лекциите има доста неща казани по въпроса за женитбата и който се интересува, ще ги намери. Ето някои от тях: „Жененето не е щастие. Ако вие се жените, за да бъдете щастливи, лъжете се." „Женитбата е училище. Семейството е школа, през която всички сте минали и минавате. В нея човек се учи да служи безкористно на другите и да се жертвува." „Който е научил уроците в школата на семейството няма какво повече да учи там и следователно - да се жени." „Толкова пъти сте се женили, нищо, че един живот сте посветили, да се учите да служите на Бога", е казал на една сестра, която ми го повери и на мене. „Женитбата е впрягане на два вола, за да свършат една работа." „Хората се женят, за да си помагат един на друг." „Когато двама души се женят, те трябва да се женят не от други съображения, а за да си помагат в пътя си към Бога, в службата на Бога. Тогава те ще бъдат благословени." „Много хора се женят, за да се осигуряват.
към текста >>

Това е щастие и само щастие.
Колко глупави и нередни женитби стават, които са донесли толкова страдания на поколенията. Колко души са искали да не се женят и под давлението на родители и на обществото са се оженили и са били истински нещастници, а мнозина са умирали и млади. Векове хората се женят. Имат богат опит от женитбата. Ние, малцината около Учителя ученици от специалния клас, решихме да опитаме какво значи да не се ожени човек и да посвети живота си в учене, саморазвитие и в служба на Бога и на човечеството. Това е щастие и само щастие. Никой от нас не се е разкаял и не е съжалил. И ние благодарим на Учителя, че ни прие за свои ученици, в своя специален клас, толкова малки и незначителни каквито бяхме и които щяхме да се загубим из света, и ни направи волни птички и горди орли, които порят небесните пространства с песен и ликуване и славят Него и Господа.
към текста >>

41. 16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА

Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и много културно момиче.
Сега пенсионер вече. В детството си е бил крайно нещастен: баща му - капитан го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от скръб, най-големият му брат току-що завършил адвокат го убиват в Европейската война-и той и двете по-малки брат-че и сестрите остават на грижите на старата си баба. Несрета, мизерия, колкото си искаш. Той слаб, болнав, завършва някой клас и го взимат войник. Той е музикален и там учи духов инструмент. Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и много културно момиче. От този ден неговият живот се променил. Тръгнало му напред. Той учи музика поощряван и подпомаган от жена си. Жена му е добра съпруга, вярна другарка, добра домакиня, отлична майка и възпитателка на двете им деца. Той напредва в музиката и стига до професорска катедра.
към текста >>

42. 24. ИМЕННИЯТ ДЕН

" Да... Рядко, небивало, невъзмечтавано щастие!
Видимо мълчание. Когато душата говори и пее, устата мълчи. След малко всяка се опомни и стаи дъх. Погледите се кръстосваха и питаха и поглеждаха навън: „Ще дойде ли? Иде ли? " Да... Рядко, небивало, невъзмечтавано щастие! 37 Една, две, три, четири, пет...дванадесет сестри и в средата Той! Какво наподобява това? Ах, де ни отнесе белият параход? Ах, де се намирахме ние? Редят се тихи, нечувани слова... И цъфват в душите цветя.
към текста >>

43. 36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ

„Дънов. Дънов. Дъновисти." Тогава ми израстваха крила, крила от гордост, радост и щастие.
Учителят с неколцина души от двете Му страни в една редица върви - и не върви, а лети. И ние: аз, Бучка и Олга Блажева, които тогава гостувахме у леля ми, а тя живееше близо до ул. „Опълченска", вървим на втората редица зад тях, силим се да ги догонваме. Често пъти тогава срещахме хора, които Го познаваха, те се спираха да ни гледат: млади, хубави, енергични и най-хубав, и най-енергичен Той. Сочеха ни с Интерес. „Дънов. Дънов. Дъновисти." Тогава ми израстваха крила, крила от гордост, радост и щастие.
към текста >>

44. 38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цялата поляна беше щастлива - излъчваше щастие.
но самата 54 мелодия и самото упражнение имаха това съдържание. Колко бяхме доволни, наистина. Не, слабо е това. Колко бяхме щастливи. И не само аз, и не само ние. Цялата поляна беше щастлива - излъчваше щастие. Въздухът трептеше от щастие. Слънцето лъчезареше от щастие. Лазурът се усмихваше и ветрецът леко ни галеше, проникнати от щастие. Той - Братът на най-малките, беше щастлив. Щастлив, че изпълнява волята на Онзи, Който Го е пратил на земята при най-малките, да им донесе радост и щастие.
към текста >>

Въздухът трептеше от щастие.
Колко бяхме доволни, наистина. Не, слабо е това. Колко бяхме щастливи. И не само аз, и не само ние. Цялата поляна беше щастлива - излъчваше щастие. Въздухът трептеше от щастие. Слънцето лъчезареше от щастие. Лазурът се усмихваше и ветрецът леко ни галеше, проникнати от щастие. Той - Братът на най-малките, беше щастлив. Щастлив, че изпълнява волята на Онзи, Който Го е пратил на земята при най-малките, да им донесе радост и щастие. Много пъти паневритмични упражнения се заучаваха или упражняваха и привечер, за да имат възможност повече братя и сестри, върнали се от работа да присъствуват и участвуват.
към текста >>

Слънцето лъчезареше от щастие.
Не, слабо е това. Колко бяхме щастливи. И не само аз, и не само ние. Цялата поляна беше щастлива - излъчваше щастие. Въздухът трептеше от щастие. Слънцето лъчезареше от щастие. Лазурът се усмихваше и ветрецът леко ни галеше, проникнати от щастие. Той - Братът на най-малките, беше щастлив. Щастлив, че изпълнява волята на Онзи, Който Го е пратил на земята при най-малките, да им донесе радост и щастие. Много пъти паневритмични упражнения се заучаваха или упражняваха и привечер, за да имат възможност повече братя и сестри, върнали се от работа да присъствуват и участвуват. И обстановката тогава биваше приказна.
към текста >>

Лазурът се усмихваше и ветрецът леко ни галеше, проникнати от щастие.
Колко бяхме щастливи. И не само аз, и не само ние. Цялата поляна беше щастлива - излъчваше щастие. Въздухът трептеше от щастие. Слънцето лъчезареше от щастие. Лазурът се усмихваше и ветрецът леко ни галеше, проникнати от щастие. Той - Братът на най-малките, беше щастлив. Щастлив, че изпълнява волята на Онзи, Който Го е пратил на земята при най-малките, да им донесе радост и щастие. Много пъти паневритмични упражнения се заучаваха или упражняваха и привечер, за да имат възможност повече братя и сестри, върнали се от работа да присъствуват и участвуват. И обстановката тогава биваше приказна. Вечерта слизаше бавно със синкава омара.
към текста >>

Щастлив, че изпълнява волята на Онзи, Който Го е пратил на земята при най-малките, да им донесе радост и щастие.
Цялата поляна беше щастлива - излъчваше щастие. Въздухът трептеше от щастие. Слънцето лъчезареше от щастие. Лазурът се усмихваше и ветрецът леко ни галеше, проникнати от щастие. Той - Братът на най-малките, беше щастлив. Щастлив, че изпълнява волята на Онзи, Който Го е пратил на земята при най-малките, да им донесе радост и щастие. Много пъти паневритмични упражнения се заучаваха или упражняваха и привечер, за да имат възможност повече братя и сестри, върнали се от работа да присъствуват и участвуват. И обстановката тогава биваше приказна. Вечерта слизаше бавно със синкава омара. Лазурът на небето постепенно избледняваше, после потъмняваше и от там започваха да надникват една по една звездички. Долу на поляната се люлееше редицата.
към текста >>

45. 73. НА МУСАЛА

Ние имахме щастието да го посещаваме в едно време, когато туризмът още не беше засилен в България.
Много пъти ще се качваме на теб и в тихи слънчеви дни и в мъгливи, бурни, снежни и студени дни. Довиждане! " Мусала! Мус-Аллах! Божи връх! Самото име говори за мистичността на този връх. Ние имахме щастието да го посещаваме в едно време, когато туризмът още не беше засилен в България. И този най-висок връх и много други планински върхове имаха запазени своята девственост и чистота. Уви! Хората плъпнали по тях след години ги опошлиха, защото не умеят да пазят нито физическа, нито духовна чистота.
към текста >>

46. 79. В МЪРЧАЕВО

Защо е тъй тъжен... тъжен... Къде е този дълбок поглед, в който потъвахме и се губехме от щастие?
Слънцето изгрява късно към 10 часа и залязва рано. Дворът където Учителят живееше също беше дълбок, къщата лишена от простор и слънце. А самото наше Слънце! И то, о, ужас, ми се стори някак помръкнало. Защо Учителят е тъй слабичък и мъничък? Защо е тъй тъжен... тъжен... Къде е този дълбок поглед, в който потъвахме и се губехме от щастие? Къде е тази усмивка, която ни заливаше като вълна и ни отнасяше някъде в надзвездните простори? Къде е тази мощна, могъща ръка, която ни вдъхваше кураж и упование? Потръпнах! Все пак радостно и топло Му целунах ръката. Той се усмихна някак немощно, но топло и бащински, пое подаръка, който носех и ми подари новоизлязлата Песнарка, Н-ра част.
към текста >>

47. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

Та ако някога имам щастието пак^да го срещна на физическия свят да бъда будна и чутка за най-малката дума и най-малкия жест.
Какво съм дете! Та тогава Той беше тъй мил с мене! Тъй мило ми прощаваше моята слепота и нечувствителност! Но аз никога няма да си простя. И дано да запомня. Та ако някога имам щастието пак^да го срещна на физическия свят да бъда будна и чутка за най-малката дума и най-малкия жест. Почти целия ден прекарах край Него с малки изключения. Че колко още ми остава да го гледам? Само днес и утре до обед. Кой е очаквал, кой е подозирал такова нещо?! Ние всички очаквахме, че Той ще живее най-малко 120 години, а може би и повече.
към текста >>

48. 84. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО НАТАЛИЯ ЧАКОВА

Наталия Чакова

Тъмните облаци не са нещо лошо, те носят блага, бурите не са вестители на нещастието, те прочистват атмосферата, освежават въздуха!
84. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО НАТАЛИЯ ЧАКОВА „Любезна Наталия, Писмото ви получих. На живота може да се гледа от много страни. Здравия, болния, богатия, бедния, учения и невежия, добрия и лошия, любящия и мъдрия разно схващат проявите на Божествения живот. Това, което носи светлина, мир, радост, веселие, вяра, надежда, търпение е от Бога. Тъмните облаци не са нещо лошо, те носят блага, бурите не са вестители на нещастието, те прочистват атмосферата, освежават въздуха! В живота на Божественото всичко си има своето място. Душата расте, умът се развива и духа крепне, а човек се повдига към вечното към Истината, която носи свобода. Ти обичай работата си, обичай децата. Учителството е добро занятие. Гледай на светлата страна на живота.
към текста >>

49. 21. ПОМНЕТЕ, ЧЕ КОГАТО СТЕ В МОЛИТВА...

Мария Райчева

Краката ми се подкосиха, но за щастие издържах и едното и другото, а в това време човекът изчезна, изпари се като мъгла, не разбрах къде отиде.
Започнах 91.псалм. Той не мърдаше от мястото. Колкото се приближавах към него, страхът ми се увеличаваше. Когато се изравнихме, той тръгна рамо до рамо с мен, без да продума. Правех големи усилия да не изтърва нишката на молитвата си, както и да не го погледна, а той изведнъж изостана зад гърба ми, напрегнах последните сили на волята си да не се обърна и да не прекъсна молитвата. Краката ми се подкосиха, но за щастие издържах и едното и другото, а в това време човекът изчезна, изпари се като мъгла, не разбрах къде отиде. Когато стигнах на Изгрева, Паневритмията беше вече започнала. Включих се в кръга. При играенето ми стана топло. Играейки свалих жакетчето си и го метнах извън кръга, край лозето. Когато упражненията свършиха, бях на противоположното място от жакетчето си, завтекох се да пресека кръга, за да си го взема, докато в това време братя и сестри от кръга тичаха към центъра при Учителя да Му целуват ръка.
към текста >>

50. 32. ТЪРПЕНИЕТО

Мария Райчева

Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха до край.
32. ТЪРПЕНИЕТО Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак. Отговорът му беше: „Ако виждате, че нямате търпение, направете го". „Търпение ли, Учителю? Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха до край. Ето сега съм на 84 години, пиша тези неща разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма са необходими знания. И методи. Един от тези методи ми бе даден от Учителя. Трябваше да уча урокът си за търпението цели 42 години. Научих го.
към текста >>

51. 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)

МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

За мама промяната, станала с тати бе истинско щастие.
Нещо топло се разляло в душата му. Първото молитвено събрание направили в печатницата. От този момент баща ми заживява вече нов живот - приема вегетарианството, напуща гуляите и пиенето, а с това заедно и старите си приятели - гуляйджии. Рано се прибираше вкъщи и всичкото си свободно време употребяваше за духовно обогатяване. Така двамата братя, Панайот и баща ми сложиха началото на Братството в Стара Загора, което по-късно достигна до 60 души членове. За мама промяната, станала с тати бе истинско щастие. Сега те и двамата бързо усвояваха идеите на братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си. Същата година Учителят, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора като отседна в Ковачеви. Тогава още не го наричаха Учител, а г-н Дънов. Той беше около 45-годишен, със светло кестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек като нас. Ковачев и Учителят направиха посещение на всички братски домове.
към текста >>

52. 34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА

Петър Камбуров

Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме покани Учителят в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря и той да ми свири!
" Излязохме с Учителя. Минахме покрай учудените братя и по стълбището се изкачихме в стаята на Учителя. Той извади цигулката от една прекрасна кутия и ми я подаде. Посвирих малко. След това той свири някакви непознати за мен мистични мотиви. Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме покани Учителят в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря и той да ми свири! Велик, неповторим момент! Благодарих на Учителя, сбогувах се и излязох. Казах на братята, че оставането ми при Учителя повече от един час стана не по моя вина, че той ме задържа. Те разбраха това и не ме обвиниха. Със следващия влак отпътувах за Арбанаси.
към текста >>

53. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Интересно е следното: вие се интересувате от линията на щастието и даже ми писахте по това и тъкмо за тая линия говори Учителят в миналата неделна беседа.
Учителят каза, че наесен винаги има нов прилив на слънчева енергия, както през пролетта, макар и по-слабо. Борисови от няколко деня се радват на електричество. Учителят живее вече в горната стая. Той каза, че през зимата събранията ще стават в градския салон. Борис и Жорж миналата събота бяха на Витоша (до Резньовете). Интересно е следното: вие се интересувате от линията на щастието и даже ми писахте по това и тъкмо за тая линия говори Учителят в миналата неделна беседа. Ще ви кажа една интересна формула, която миналата година Учителят беше дал да изговаряме всеки ден: „Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя заради Тебе". Поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Сега чета „Паутина" от Крижановска София, 4 X 1927 г.
към текста >>

Те живеят в щастие, радост, блаженство.
Има три нови гимнастични упражнения с нови хубави мелодии. Ще ви изложа тук основните мисли на днешната лекция. „Има една свещена област в природата. Тя не е тук на земята. В тая свещена област живеят висшите разумни същества. Те живеят в щастие, радост, блаженство. Те желаят да ти помогнат, за да живееш в същата радост, мир, щастие и блаженство, което имат те. Ако имаш неразположение, не си в контакт с тая свещена област. Ако си разположен с радост ти си в контакт с нея. Добрият живот се състои в това, да си проводник на Божественото. Когато всички станат проводници на Божественото, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота.
към текста >>

Те желаят да ти помогнат, за да живееш в същата радост, мир, щастие и блаженство, което имат те.
Ще ви изложа тук основните мисли на днешната лекция. „Има една свещена област в природата. Тя не е тук на земята. В тая свещена област живеят висшите разумни същества. Те живеят в щастие, радост, блаженство. Те желаят да ти помогнат, за да живееш в същата радост, мир, щастие и блаженство, което имат те. Ако имаш неразположение, не си в контакт с тая свещена област. Ако си разположен с радост ти си в контакт с нея. Добрият живот се състои в това, да си проводник на Божественото. Когато всички станат проводници на Божественото, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота. Аз не казвам да започнете да живеете добрия живот, но да се повърнете към този добрия, красивия живот, който сте живели някога.
към текста >>

Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област.
Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога. Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сьрдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени.
към текста >>

Всички вие търсите вашето щастие вън от себе си.
" Ето някои мисли от последните беседи: „Ако човек е умен и истиннолюбив, любовта ще дойде. При любовта ти никога не разправяй на другите за любовта това, което не си опитал. Щом обичаш, ти не се интересуваш, дали те обичат или не. Аз се радвам на любовта, че тя минала през мене. Когато обичаш хората, ти се ползуваш и си здрав; също и ония се ползуват и са здрави, които обичаш. Всички вие търсите вашето щастие вън от себе си. То не съществува вън от вас". Ето някои мисли от вчерашната лекция: „Има три порядъка в света: Божествен, духовен и човешки. Не прекъсвай връзките си с Божествения порядък. Щом скъсаш тия връзки, ти ще бъдеш като лист отронен от дървото, който вятърът вее насам-нататък; той няма никаква опора. Не се занимавай с лошите работи, с недостатъците на хората, понеже прекъсваш общението си с Бога и ще изгубиш вечния живот.
към текста >>

54. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Един човек може да създаде цяло нещастие за човечеството.
Оправи ли света? Не. Защото не Го слушаха. Най-първо човек трябва да очисти мисълта си. Мисълта трябва да се очисти. Чувствата на човека трябва да се очистят и постъпките трябва да се очистят. Един човек може да създаде цяло нещастие за човечеството. Вие не съзнавате, че един човек може да образува една много динамична мисъл. Един човек може да създаде цяло нещастие на човечеството. Ти не може да пречистиш кръвта си, ако нямаш една чиста мисъл, чисти чувства и чисти постъпки. Ако ти не научиш закона за чистите мисли тъй както дишаш, чрез дишането да приложиш начин за пречистване на кръвта. Ако пречистиш кръвта си, ще се освободиш от хиляди болести, които се дължат на нечиста кръв.
към текста >>

Един човек може да създаде цяло нещастие на човечеството.
Най-първо човек трябва да очисти мисълта си. Мисълта трябва да се очисти. Чувствата на човека трябва да се очистят и постъпките трябва да се очистят. Един човек може да създаде цяло нещастие за човечеството. Вие не съзнавате, че един човек може да образува една много динамична мисъл. Един човек може да създаде цяло нещастие на човечеството. Ти не може да пречистиш кръвта си, ако нямаш една чиста мисъл, чисти чувства и чисти постъпки. Ако ти не научиш закона за чистите мисли тъй както дишаш, чрез дишането да приложиш начин за пречистване на кръвта. Ако пречистиш кръвта си, ще се освободиш от хиляди болести, които се дължат на нечиста кръв. Хиляди болести се дължат на нечиста храна. Нечистата кръв създава хиляди болести, неразположения, тъмно гледаш, песимист си, ленив си.
към текста >>

55. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

- За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, да знаете как да живеете, Няма друг път!
Сега се отваря тази школа, тоз широк път, да влезете и да учите тази Велика Наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. То е от черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. Бялото Братство сега отваря своята школа и като влезете в нея и се запознаете с методите, прийомите и законите, които управляват природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа, какво нещо е великата природа, в която сега живеем. Вие ще кажете: Защо ни е нужно да влезем и да учим в школата, в училището на Бялото Братство? - За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, да знаете как да живеете, Няма друг път! Новия живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от школата, затуй трябва да влезете, няма как друго яче, защото, ако не влезете да научите Новите Методи и начини как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога. Начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство.
към текста >>

56. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

Златка Георгиева (Вачева)

Аз, като представител на по-младото поколение имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г., чрез които ние отидохме за пръв път на 7-те рилски езера.
на голата земя. Да, това бе сурова школа. Школата на Учителя е една сурова школа. Ученикът трябваше да бъде здрав физически, психически и духовно. Излизането на връх Мусала почва от 1922 г. Аз, като представител на по-младото поколение имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г., чрез които ние отидохме за пръв път на 7-те рилски езера. Отначало за 7-те рилски езера ние преминавахме през Дупница (гр. Станке Димитров). Излизането се извършваше на два етапа. Първия ден стигахме до едно място под Скакавица, където преспивахме на открито, а втория ден пристигахме на езерата. През 1929 г., с брат Славчо Печеников-Славянски, с когото ни свързваше много тясно приятелство през лятото на същата година ходихме да работим край Вакарел-Чамурли.
към текста >>

За щастие аз тогава бях свободен около четири месеца след като си вземах студентските изпити през месец юли в гр. Атина.
И като се качи групата горе имахме грижата да им правим палатки, да ги уреждаме. А ние имахме много сили. Това ни правеше удоволствие. През 1939 г, имахме 500 души. Представяте ли си колко групи е трябвало да се водят и изкачат горе? За щастие аз тогава бях свободен около четири месеца след като си вземах студентските изпити през месец юли в гр. Атина. По-късно се записах в Софийския университет. През лятото пак бях свободен. По два месеца изкарвах на Рила. Пръв отивах, последен се връщах от Рила, като изкачим всичките групи и останеха 15 ^ 20 свободни дни, то аз водех младежки групи до Рупите за 3 ^ 4 дена. Младежите не ги пускаха без мене.
към текста >>

57. 8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ

както и 1931 г., когато стана нещастието с детето на брат Новаков.
на баща ми. Има синове по плът, има синове по дух. Проверихме го, Васил Константинов посещаваше в София Общия и младежкия окултни класове с разрешение от Учителя. Той е имал срещи с Учителя, но е бил по-затворен и не сме чували от него нещо да казва във връзка с разговорите му с Учителя. На Рила с чичо Васил сме ходили още преди 1930 г. както и 1931 г., когато стана нещастието с детето на брат Новаков. Аз бях свидетелка на това, което се случи с момчето на Новаков. Той, Георги притича просто срещу колата. Ние отивахме във вегетарианския ресторант. Той се отскубна от ръката на майка си. Колата идваше по ул.
към текста >>

съпругата на Новаков Стефка много тежко понесе това нещастие и след смъртта на детето живееше като че без желание.
Той, Георги притича просто срещу колата. Ние отивахме във вегетарианския ресторант. Той се отскубна от ръката на майка си. Колата идваше по ул. „Раковска" отгоре, спускаше се, ние вървяхме по „Царя" и той се притече в колата, тя го блъсна и го уби. съпругата на Новаков Стефка много тежко понесе това нещастие и след смъртта на детето живееше като че без желание. А чичо Васил почина в София през 1948 г. Не видя сина си но плът, но живя и работи с други, които му станаха синове по дух. Записала: Марийка Марашлиева Забележка: Момченцето на Басан се нарича Рафаел, дъщеря му Ирен, а жена му Естер. Басан се е преименувал от Моис на Морис. Веднъж Басан беше дошъл със семейството си и летувал на „Златни пясъци".
към текста >>

58. 15. ПАДЕНИЕТО В АДА

Симеон Арнаудов

Бяха лъчезарни, весели и засмени, но в тях бушуваха понякога и други неща - неосъществени желания и чувства и мечти за щастие и любов на земята, които достигаха до неубоздани страсти.
15. ПАДЕНИЕТО В АДА На Изгрева имаше много млади хора - братя и сестри. Бяха лъчезарни, весели и засмени, но в тях бушуваха понякога и други неща - неосъществени желания и чувства и мечти за щастие и любов на земята, които достигаха до неубоздани страсти. В Школата на Изгрева Учителят говореше за Любовта, но Той я разглеждаше от принципа на Мировата Любов, както и от принципа на Космическата Обич. Това са две течения, едното идва от центъра на Вселената и отива към периферията, а това е Мировата Любов, а другото течение тръгва от периферията на Вселената и по пътя среща човек и трябва да го заведе до центъра на Вселената, а това става чрез Космическата Обич. Той говореше за Любовта в Словото Си, но понякога ние смятахме, че тези неща могат да се свалят посредством земната любов на човеците на земята. Смятахме или бяхме принудени да смятаме. Или търсехме оправдание за нашите деяния.
към текста >>

59. 20. ЕВОЛЮЦИЯТА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

После той отиде и живя един месец при прокажените, за да сподели техния живот, но не можа да преживее противоречията на думите „Бог е Любов, Бог е Светлина", както и човешкото страдание и човешкото нещастие.
Учителят даде още ред примери за племена и народи, които не са си разрешили правилно задачата. А що се отнася за хора, то примери има много. Маяковски в Русия се самоуби, защото видя противоречието в социалния живот. Той смяташе, че изведнъж всичко ще се разреши и ще тръгне по своето еволюционно развитие. Джек Лондон пък дойде до прозрението, че Духът е всичко. После той отиде и живя един месец при прокажените, за да сподели техния живот, но не можа да преживее противоречията на думите „Бог е Любов, Бог е Светлина", както и човешкото страдание и човешкото нещастие. На стари години си построил един замък, но прокажените му го изгориха, а двете му дъщери се отказаха от него. Той остана сам и се самоуби. Не е лесен земния живот. А на него му се даде много и от един бедняк стана прочут писател. А той се отклони от своето предназначение и накрая се самоуби.
към текста >>

60. 6. МАЙСКИЯТ ДЪЖД

Надежда Георгиева Кьосева

" Той вика: „Това е щастие за тебе".
Обикаляхме по дъжда, аз тичкам така, ходя и Той обикаля доста, докато ни намокри хубаво дъжда и Той се приближи така по-близко до мене и каза: „Сестра, рекох, майският дъжд е благословение! " И аз се усмихнах така. „Сега, продължи Той, - ще отидете вкъщи, ще се изтриете с една суха кърпа, ще се преоблечете! " И пак повтори: „Рекох, майският дъжд е благословение". И аз казах: „Благодаря, Учителю" и тичам вкъщи и казах на брат си: „Славчо, знаеш ли, че бях с Учителя са поляната? " Той вика: „Това е щастие за тебе". И аз слязох и се преоблякох и бях щастлива, че с Учителя се разхождах по майския дъжд". Знаете ли, че в Словото на Учителя има много места, където Той говори за майския дъжд, за летния дъжд и ние сме ги чели. Говори за тия месеци април и май, през които човек получава енергия за цяла година, но моята опитност в момента е много ценна. Лично за мен. А може и за останалите.
към текста >>

61. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Да дават радостта и щастието на другия.
Дойде по едно време един чисто бял английски параход, голям, чуден като този от съня ми. Защо тогава не казах на Жоро, че ето такъв беше параходът, който аз сънувах, от където той трябваше да дойде. Така човек пропуща най-хубавите си и неизказани мисли, които ще потвърдят уверенията ми в една достоверност, но пропуск, винаги, когато имаме в главата си хубави и светли мисли и не ги споделяме остават неизказани, много пъти съм се ядосвала за тази работа. Скрити и винаги в дълбините на душата. Защо? А те трябва да се изкажат. Да дават радостта и щастието на другия. Така е, когато човек не може да проумее щастието си в момента, той го пропуска. Като че ли някой те стиска за гърлото и иска да не се проявиш, да направиш радост на другите. Ето това е. А бяхме около Учителя. Не познавахме правилното да слушаме за доброто и светлото и чистото проявление и да слушаш, а не да го криеш, а да го прилагаш.
към текста >>

Така е, когато човек не може да проумее щастието си в момента, той го пропуска.
Защо тогава не казах на Жоро, че ето такъв беше параходът, който аз сънувах, от където той трябваше да дойде. Така човек пропуща най-хубавите си и неизказани мисли, които ще потвърдят уверенията ми в една достоверност, но пропуск, винаги, когато имаме в главата си хубави и светли мисли и не ги споделяме остават неизказани, много пъти съм се ядосвала за тази работа. Скрити и винаги в дълбините на душата. Защо? А те трябва да се изкажат. Да дават радостта и щастието на другия. Така е, когато човек не може да проумее щастието си в момента, той го пропуска. Като че ли някой те стиска за гърлото и иска да не се проявиш, да направиш радост на другите. Ето това е. А бяхме около Учителя. Не познавахме правилното да слушаме за доброто и светлото и чистото проявление и да слушаш, а не да го криеш, а да го прилагаш. Играехме на мечти, на красиви мисли и чувства, а оставахме скрити вътре непроявени.
към текста >>

62. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Цялото нещастие дойде от КГБ-то от Русия.
Това са бояджии, кариеристи и сега същите тия забъркаха България и я направиха на нищо. Тия кариеристи. Те не са чисти хора тия. Старите комунисти бяха скромни, честни хора, а това вече накрая се изроди та стана на нищо. Тодор Живковите и там другите истории и в Русия. Цялото нещастие дойде от КГБ-то от Русия. От там почна падението. И опорочението на идеите им. Пропуснах това, че лично Учителят е казал на Желю. Понеже той казал на Учителя: „Г-н Дънов, аз нито познавам Вас, нито познавам Учението". А Учителят му отговорил: „Истинските мои ученици са в света, а тези, които са дошли тука, ако не са дошли при Мене да ги спася или ще са по затворите или ще са по улиците като уличници".
към текста >>

63. БОЖИЯТА РЪКА

Богдана Николова

Маргарита Рангелова Стратева

Любовта е, която носи щастие.
Религиозните хора след като привършват дневната си работа, трябва да имат един час за размишление. Той трябва да отправи своята мисъл към чистия свят - аз го наричам света на „Планините". И ако ти проектираш своята мисъл към оня свят, ти ще приемеш тая енергия, която е необходима за твоето здраве, за твоята мисъл, за твоите чувства и пр. У всички трябва да се зароди идеята за служене. И в тоя живот на служене трябва да внесем не оная любов, от която досега са измрели хиляди хора, но оная любов, която внася безсмъртието в живота. Любовта е, която носи щастие. Щастието е обвивка на безсмъртния живот. Щастието е дреха, с която безсмъртният живот може да се облече. Има една статическа, временна любов. Тя е реална само за един месец, за два месеца, за една година, за десет години. Но повече от десет години не може да отиде.
към текста >>

Щастието е обвивка на безсмъртния живот.
Той трябва да отправи своята мисъл към чистия свят - аз го наричам света на „Планините". И ако ти проектираш своята мисъл към оня свят, ти ще приемеш тая енергия, която е необходима за твоето здраве, за твоята мисъл, за твоите чувства и пр. У всички трябва да се зароди идеята за служене. И в тоя живот на служене трябва да внесем не оная любов, от която досега са измрели хиляди хора, но оная любов, която внася безсмъртието в живота. Любовта е, която носи щастие. Щастието е обвивка на безсмъртния живот. Щастието е дреха, с която безсмъртният живот може да се облече. Има една статическа, временна любов. Тя е реална само за един месец, за два месеца, за една година, за десет години. Но повече от десет години не може да отиде. И ако се запитате защо - защото няма материал за поддържане.
към текста >>

Щастието е дреха, с която безсмъртният живот може да се облече.
И ако ти проектираш своята мисъл към оня свят, ти ще приемеш тая енергия, която е необходима за твоето здраве, за твоята мисъл, за твоите чувства и пр. У всички трябва да се зароди идеята за служене. И в тоя живот на служене трябва да внесем не оная любов, от която досега са измрели хиляди хора, но оная любов, която внася безсмъртието в живота. Любовта е, която носи щастие. Щастието е обвивка на безсмъртния живот. Щастието е дреха, с която безсмъртният живот може да се облече. Има една статическа, временна любов. Тя е реална само за един месец, за два месеца, за една година, за десет години. Но повече от десет години не може да отиде. И ако се запитате защо - защото няма материал за поддържане. Лицето на Бога е грандиозно красиво!
към текста >>

64. 5. РОДОВАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

" Той ми казваше: „Когато човек живее за себе си и мисли само за себе си и търси лично щастие, винаги има възможност да бъде нещастен.
Той просто искаше да ни каже това, понеже общуваше не само с мене, но и дъщерята на Добри Ганев от Айтос - Руми. Тя беше студентка по медицина и живееше у тях под наем. Той много я обичаше и общуваше с нея. Тя знаеше всичко за него и той също я познаваше. Изобщо той беше много широк човек, много уважаван много човечен и това, което ми е казвал, а той ми даваше много съвети и наставления и аз съм го слушала с внимание и много го харесвах заради разсъжденията му и съм му казвала дори: „Дядо, ако срещна такъв човек като тебе бих се омъжила за него! " Той ми казваше: „Когато човек живее за себе си и мисли само за себе си и търси лично щастие, винаги има възможност да бъде нещастен. Колкото повече разширява сърцето си и живее за другите, толкова по-богато ще бъде сърцето му и той няма да бъде нещастен, няма да бъде нещастник". Това е негова собствена мисъл и той всъщност така живееше, той беше по душа общественик. Той ми е разказвал за баща ми, за баба ми и за други хора.
към текста >>

65. 6. НАЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

Кина: Бащата на Емил също много тежко понесе това нещастие и много страдаше, но за Гита, която оставаше с две малки деца, от които едното едва родено беше още по-трудно.
По проблема с мене аз много съм се интересувала как е било станало всичко. Гита: С преживяното при обесването на Емил и след това аз бях съсипана. Кърмата ми спря и детето пишеше гладно. Не можех да си намеря място. Чудех се какво да правя. Кина: Бащата на Емил също много тежко понесе това нещастие и много страдаше, но за Гита, която оставаше с две малки деца, от които едното едва родено беше още по-трудно. Кина: Емил имал направен хороскоп и също можел да съставя хороскопи. По хороскопа му се падало да живее до 33 години и да си замине от насилствена смърт. Гита: Бях близка сьс сестра Катя Манолова (по мъж Зяпкова). За нея Учителят беше казал, че от император, какъвто е била в миналото, сега е станала обикновен войник. Катя имаше брак само кратко време.
към текста >>

66. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Йорданка Димитрова Колева

Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около гробище и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие.
Бил направен много хитър ход, за да ги накарат да си признаят, като са вкарали един чужденец-французин. Вкарали са го при баща ми, малтретирали са го уж и него и той казал на баща ми: „Признай си и ще ви освободят$. Баща ми признава и тогава ги осъждат на смърт. А в писмата баща ми пише, че не е бил шпионин и аз вярвам в това нещо. Много е интересно, че много близки са предчувствували смъртта на моят баща. Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около гробище и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие. В същия час когато са били убити, сестрата на неговата майка или по-точно сестрата на баба ми Мария - Дочка, която била мома-учителка в Търново, познавах я добре и ми беше много симпатична, жена с характер, интелигентна, организирана, тя ми е разказвала лично, че през нощта чула почукване, значи те точно в полунощ са били убити и излязла и видяла баща ми Емил в бели дрехи се явил и изчезнал. Тогава тя разбрала, че нещо е станало. Бели дрехи значело, че някаква беля е станала (по селските трактовки). Така че и тя е предчувствувала. За баба ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала.
към текста >>

67. 10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА

Марийка Великова Марашлиева

10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА Една сестра от Добрич, който се казва Веса Петрова, тя е стара не знам вече дали е жива ми разказа следния случай: Тя издържала един младеж, с който щели да се женят двамата, обаче нещастие се случило.
10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА Една сестра от Добрич, който се казва Веса Петрова, тя е стара не знам вече дали е жива ми разказа следния случай: Тя издържала един младеж, с който щели да се женят двамата, обаче нещастие се случило. Той я зарязал. Тя ходила след него в София, напуснала си работата, отишла да работи в София, ту на Изгрева, ту където намери работа, само да е при него. Обаче той й дава гръб, въобще не се вземали и сестрата ми казва следното: Работели в ягодите на градината на Изгрева с. Янакиева, брат Ради, мисля, че и Ганка даже и други, които са работили там и в гладните години си мечтаели. Ех да има сега ако може такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове.
към текста >>

68. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе.
" Тогава били стигнали до някъде, но те казвали, че е близо, не било далеч. А мама казваше, че не е било никак близо и че много се била уморила, макар че беше още млада и ходеше добре. Тя споменаваше и това, че искала да ходи по стъпките на Учителя, но като вървяла след Него Той неусетно отивал напред и тя изоставала. Учителят вървял много леко и бързо, макар че бил на 67 години. а майка ми на 35 години. Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе. Неговото момче Георги беше мой съученик от училище и като ходили из града в София го премаза някаква министерска кола. После научихме, че е била на министър Мушанов. Ние с мама също бяхме из града, но не бяхме с тях. Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си скубеше косите от скръб по детето. После научихме, че били пренесли детето на разноските на тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието.
към текста >>

После научихме, че били пренесли детето на разноските на тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието.
Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе. Неговото момче Георги беше мой съученик от училище и като ходили из града в София го премаза някаква министерска кола. После научихме, че е била на министър Мушанов. Ние с мама също бяхме из града, но не бяхме с тях. Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като си скубеше косите от скръб по детето. После научихме, че били пренесли детето на разноските на тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието. Нали трябваше да го погребат в Русе. И тъй на снимка № 1, последния ред в ляво трета по ред е майка ми Вичка Желева Марашлиева и пред нея с бяла рокличка съм аз, с права коса подстригана на бретон - Марийка Великова Марашлиева. Учителят е в средата 3 ред отдолу. На снимка № 2, която е на първия молитвен връх, на втория ред отдолу в ляво, четвърта под ред с кърпа на главата е майка ми Вичка Марашлиева, до нея Златка Константинова от Русе, която е три години по-голяма от мене и също учеше в немското училище, до нея в дясно се вижда моята глава - Марийка, където сме на закуска. На третия ред от ляво са Георги и Васил Константинови от Русе и точно зад майка ми Друмка, съпругата на Георги Константинов.
към текста >>

69. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие, кракът му е бил счупен от някаква ваза от мозайка, която паднала върху кракът му и че той е постъпил в „Пирогов".
Аз й затворих очите, аз я приготвих за тоя последен час. На втория ден дойдоха майка ми и лелята на снаха ми за погребението и на следващия ден я погребахме. Майка ми остана известно време при мене. Същия месец на 26.11.1976 г. стана счупването на крака на брат Петър. Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие, кракът му е бил счупен от някаква ваза от мозайка, която паднала върху кракът му и че той е постъпил в „Пирогов". Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности. Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен. Бяха му сложили кюнчер и отделно планка.
към текста >>

70. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Не след дълго време станало нещастие с брат Иван Явашев.
С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури. Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца. Когато споделил това нещо с Учителя, последният казал на брат Иван, че трябва за това нещо да попита и жена си Софка. Оказало се, че Софка не била съгласна да се даде целият имот. По всяка вероятност брат Иван Вълчанов Явашев е бил направил завещанието си като е завещал 180 декара на братството, а друга по-малка част на жена си Софка. Не след дълго време станало нещастие с брат Иван Явашев. Като карал каруцата си конете се били подплашили от нещо. Той слязъл от каруцата, но станало така, че каруцата минала през тялото му и той починал веднага. По същото това време е имало в Русе доста братя и сестри. Те се събирали у брат Никола Ватев, бивш ковчежник при военните. Като дете аз съм ходила на вечери в неговата къща на ул.
към текста >>

71. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Или се случва сряда, или се случва петък, или се случва срещу неделя, а значи трябва салона още същата вечер да се приведе в такъв вид, че нашите приятели като дойдат вече всичко да е в ред и те отново да могат да се молят на Господа за тяхното щастие.
Празнуват приятелите, но за да се приведе салона във вид удобен за празнуване, да се подредят столовете вече в друг вид, да се намерят маси, да се сложат тия маси, да се приведат тия маси в естетичен вид, да се нареди на тия маси и храна, и всичко в тая работа изключително участие вземаше майка ми. Другите пристигаха, ръкуват се, поздравяват се за пролетта, за есента, за всичко, но за подреждането те смятаха, че някои ангели или архангели или от тая стълбица от девет йерархии някой го прави. Може би те го правят, но не някой човек от приятелите да вземе та да го направи. И наистина, пристигаха, минаваше целия ритуал от край до край с песните, с четенето, с пеенето, с яденето и като свърши яденето всички пак се поздравяват, кой каквото има останало слага в торбата, заминава, а чистенето, подреждането и привеждането на салона отново във вид удобен за ползване при четене на беседа, трябваше да го прави майка ми. Често съм вземал участие и аз, защото ставаше така, че някой път вечерята е в такъв ден, че на другия ден сутринта трябва да има беседа. Или се случва сряда, или се случва петък, или се случва срещу неделя, а значи трябва салона още същата вечер да се приведе в такъв вид, че нашите приятели като дойдат вече всичко да е в ред и те отново да могат да се молят на Господа за тяхното щастие. Правеха го и наистина салонът биваше в ред, но тоя ред го правеше не някой друг, а майка ми. Майка ми е от едно село близо до Русе, тя също е от такъв род богат селски, от попско семейство, така че тя бе с необходимата интелигентност. Аз след години като студент прочетох Достоевски, а тя го беше чела преди мене и често пъти за Достоевски ми говореше. Тогава аз, когато бях ученик в Русе, то Достоевски беше за мене толкова далеко колкото беше земята от небето, но тя беше го вече прочела. Тъй че те я смятаха за нещо от типа на слугините, но тя беше интелигентна, макар че вършеше слугинската работа в салона и беше една от така образцовите домакини.
към текста >>

72. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Твоето щастие, твоето блаженство.Люби ближния си както себе си.
Господ на всичката пълнота ще въздигне всичко в живот и Истина. Светла вяра да пълни сърцата ви. Верни винаги, защото Господ се нарича Верен и Истинен. (Свещеният подпис) Трите закона на веригатаЛюби Господа Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здравие. Твоето щастие, твоето блаженство.Люби ближния си както себе си. В Него ще намериш основите на твоето повдигане.Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага. Все що попросите в Мое Име Аз ще го сторя. Не бой се мало стадо Отец ваш е благоволил да ви даде царство. (Свещеният подпис) София, 10.V.1919r.
към текста >>

73. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

За всички ученици, които ще дойдат по-късно и които нямаха щастието да Го видят в плът.
МАРИЯ МЛАДЕНОВА (6.1.1896-29.1.1986 г.) 1. БРАТСТВОТО В СЛИВЕН Целта, за която ще опиша по-надолу моите спомени от Учителя е: да изпълня дълга си като ученик на Великата Школа на Учителя. За всички ученици, които ще дойдат по-късно и които нямаха щастието да Го видят в плът. Дано мога да предам оня вътрешен огън, с който всичко се изживя. Макар изказаното с думи да е слабо, всяко будно съзнание ще долови в мълчанието дадената задача - решението й и извадената поука. Учителят казва: „Всяка една решена задача е едно посвещение". Родена съм на 6.1.1896 г. в Сливен.
към текста >>

74. 27. Заетият съпруг

Лиляна Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Има да преживее една голяма семейна трагедия, едно голямо нещастие трябва да преживее.
Не съм виждала и срещала друга по-силна ясновидка от нея. Аз Учителят не съм го питала за бъдещето си. Сега съжалявам за това. Аз бях по едно време влюбена и исках да се омъжа. А кака Еленка каза: „Е, той твоят е в момента зает. Има да преживее една голяма семейна трагедия, едно голямо нещастие трябва да преживее. След като преживее това тогава ще го срещнеш и ще се свържеш с него". А майка ми я пита: „Како Еленке, разведен ли ще вземе? " „Има време. Ти го познаваш, но сега не е време да го срещнеш". Аз тогава бях на 23 години.
към текста >>

75. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората.
На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него. И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто. За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни. На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница.
към текста >>

76. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

В миналия живот те са били родени във Франция, но когато са се видели и са се обикнали, нещастие се случва пак като причина, бащата на нея е бил против тяхната женитба и тя била принудена да вземе някакъв ректор в университета, който й бил избрал бащата.
Силна обич е била техната обаче са имали един баща, някой лорд богат, който живеел в разкош и е бил женогонец. Майката е ицдала надеждата си само в тия деца, но като не е могла да понесе пренебрежността на мъжа си, тя си е заминала и ги е оставила малки по на 8 и 10 години. Те са расли в пансиони и чужди за всички, те са ги третирани като обикновени чужди деца, особено като не са имали бащински грижа, бащина милувка, нежност, освен една студена парична сума. Заградени със суетни и обикновени деца, с егоистични сърца, то те още повече са се сближили братът и сестрата и заедно са споделяли своята тежка съдба. Така расли и свършили училище, живели са заедно, доволни от своята братска и сестринска любов, те са се опазили от половата любов и не са се оженили. В миналия живот те са били родени във Франция, но когато са се видели и са се обикнали, нещастие се случва пак като причина, бащата на нея е бил против тяхната женитба и тя била принудена да вземе някакъв ректор в университета, който й бил избрал бащата. Обаче тя ражда едно момиче и след две години умира. Той не се е оженил и след шест годишна скръб по нея умира. В този живот се виждат, пак с любов се вземат, но тъй като те са в по- горна фаза на любовта, половата любов е попречила на нея. Дават й само Кортеска, да се яви майката на сцената. Майката Кортеска иска да се съгради отново онази духовна връзка между тримата и да работят в това духовно направление тъй като не иска да се връща във водовъртежа на прераждането.
към текста >>

77. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Учете всички на тази Любов, която носи здравие, щастие и блаженство.
Имайте пред очи само живата Истина, Великата Любов, която е Бог проявен в Христа. Имайте пред себе си жертвата на самопожертвувание. Дишайте дълбоко перемено, ту през едната ноздра, ту през другата. Сутрин започвайте с лявата, вечер с дясната. Дръжте пълна хармония с цялото Всемирно Братство. Учете всички на тази Любов, която носи здравие, щастие и блаженство. Тя, която отваря вратата на Новия Живот. При по-добро време може да ви пратим и някоя друга беседа за жените. Сега работете, туряйте здрава основа на Вечната канара Любов, братство, сестринство, единство. Само Божията Любов (Свещеният подпис) София, 4.VI.1923 г. Любезна Елена, Получих писмото ви.
към текста >>

78. 3. Славчо Печеников и Университета

Драган Петков

По-голямо нещастие от това няма.
Да учи, да следва, да прави търговия, да преуспява в професия и в кариера. Много хора са питали Учителя, получавали са съвети и са ги изпълнявали. Но имаше и такива, които не попитаха Учителя, а пък други Го попитаха и не изпълниха съветите Му. Така те се отклониха от Школата и бяха вече загубени за Братството и за България. Те сами си бяха загубили условията, при които бяха дошли и бяха родени в България като българи. По-голямо нещастие от това няма. Да се родиш като българин, да влезнеш в Братството, са слушаш Господа и Словото Му, да целуваш десницата Му и накрая да се затириш по света. Не само да се затириш по света, но и да се затриеш като човек по света. Затриеш ли се, следите ти се губят и тебе вече те няма по света. Не оставяш диря след себе си и ти се изтрива името от Небето, където преди това е било записано.
към текста >>

79. 10. Свинарникът

Стоянка Цанева Драгнева

Но се случи, в работата където той работеше, стана някакво нещастие и той си замина.
Ако не беше питал Учителя, нямаше да измрат, но понеже пита и вече го хвана окултния закон. Измряха му и впоследствие, когато вече национализираха всичко навсякъде. Тука целта беше да ударят братството в Стара Загора, то беше зарегистрирано Братството и така вземаха го салона. Прехвърлиха го на друг брат, Енчо където той построи къща на свое име с условие като един ден ще остане на Братството. Той беше неженено момче. Но се случи, в работата където той работеше, стана някакво нещастие и той си замина. Какво е станало там не мога да ти кажа, но така завърши. Неговите наследници взеха мястото. Но имаше много хубав кръжок в Стара Загора. И досега продължават там. Сега понеже там мястото им го отчуждиха, а сега след 1990 г.
към текста >>

80. 6 Убийството на сина и прераждането му

Темелко Стефанов Гьорев

Играе около мене ама за щастие една обувка паднала от дрехите.
Доле връзвахме добитъка, а горе слагахме храна на добитъка. И жена ми, тука не може да гледа дрехите на Костадин, вземала и ги закачила там на един пирон където е храната за добитъка. Минаха години. По едно време аз сбирам храна да храним добитъка и детето играе около мене. Тогава детето беше на шест години. Играе около мене ама за щастие една обувка паднала от дрехите. То се наведе и вгледа се и се обърна към мене, ама обърна се към мене като възрастен, сериозен. „Слушай бе, дедо, защо си ми хвърлил тука обувката? “ Казвам: „Каква обувка е, тая обувка е на чичо ти. Ето ти си малък“. „Никакъв чичо, аз съм твоя Костадин!
към текста >>

81. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Стефка Няголова (от Величка Няголова)

Сега всички хора търсим щастие вън от Бога, там е погрешката ни.
Ако майката иска да избере един зет, тя трябва да гледа той да прилича на мъжът й, ако бащата иска да си избере една снаха, тя трябва да прилича на жена му. Който говори за отрицателни неща, той е болен човек. Животните си имат ръководители и затова трябва да не се измъчват. Един ден Господ ще заличи всички грехове на хората. Миналото ще се заличи като карма, но като филм ще остане. Сега всички хора търсим щастие вън от Бога, там е погрешката ни. Ако човек има трапчинка на брадата, значи - привързаност, приятелство. За всички хора Бог все по някакъв начин ще помогне. Кой, където се намира Бог по различен начин помага. Сега не трябва да се гледат погрешките на хората.А трябва да се молим, да се предотвратят тези събития. Сега се иска силни и търпеливи хора.
към текста >>

82. 22. Величка Стойчева и Стефка Няголова

В него ще намериш твоето здравие, твоето щастие, твоето блаженство.
Такъв е окултният закон на Синархическата верига: десетия член на веригата е длъжен да реализира идеята свалена от първия й член от Невидимия свят. Десетият човек я реализира. Затова поместваме трите закона на Синархическата верига на Бяло Братство, както и писмата на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви. ТРИТЕ ЗАКОНА НА ВЕРИГАТА I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърдце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В него ще намериш твоето здравие, твоето щастие, твоето блаженство. II.Люби ближния си както себе си, в него ще намериш основите в твоето подигане. III.Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен. В него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всичките блага. Все що попросите в Мое име, Аз ще го сторя. Не бой се мало стадо.
към текста >>

83. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

Така животът носи щастие, светлина, знание и Истина, свобода и радост.
Мирът е пред вратата и ще е според както е отредено. Поздрав вам, на Паскалев, Щерев и всички други. Ж.К.В.О. (Жив е този, който ви обича) (Свещеният подпис) София, 16.VII.1928 г. До учениците Добрите лози на лозето се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод. Така и бурните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. Така животът носи щастие, светлина, знание и Истина, свобода и радост. Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията Светлина и живот. Имайте Любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина, само живота, който изпълня всичко е Божий живот. Всички се стремете да добиете пълния живот на Безсмъртието. В него е всичката пълнота. Пълната Любов носи Божия живот.
към текста >>

84. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

Например, ние търсим щастието, всеки човек има право на щастие.
Изследваха я учените и най-накрая уртановиха, че това е нашата собствена стъпка. Така човек по пътя на математиката и геометрията постига сам себе си. Бог като есенция е Дух и щом като той е направил човека по образ и подобие свое, то и човека е дух или една искра от необятния всемирен план. Тая същина, както ви казах, е това, което се казва „направено по образ и подобие“, съвършеното, което е вечно, не подлежи на промени, нали. Ние с на- шия език още и с нашите представи още не сме стигнали до съвършенство. Например, ние търсим щастието, всеки човек има право на щастие. Ами Учителят е казал: „Представете си щастието ще го поканите, то ще дойде във вашия дом, ама няма да хареса обстановката, ще се изпари“. На земята няма такава съвършена форма, която може да изяви щастието и следователно ние не можем да смъкнем щастието в локвата, а трябва да излеземе от локвата и да станеме едно с щастието. Познай себе си, за да познаеш цялата Вселена. В: Сега всички тези въпроси, които говорихте са застъпени и разрешението им е дадено в Словото на Учителя и нашето мнение е мнението на Учителя. То е дадено в Словото.
към текста >>

Ами Учителят е казал: „Представете си щастието ще го поканите, то ще дойде във вашия дом, ама няма да хареса обстановката, ще се изпари“.
Така човек по пътя на математиката и геометрията постига сам себе си. Бог като есенция е Дух и щом като той е направил човека по образ и подобие свое, то и човека е дух или една искра от необятния всемирен план. Тая същина, както ви казах, е това, което се казва „направено по образ и подобие“, съвършеното, което е вечно, не подлежи на промени, нали. Ние с на- шия език още и с нашите представи още не сме стигнали до съвършенство. Например, ние търсим щастието, всеки човек има право на щастие. Ами Учителят е казал: „Представете си щастието ще го поканите, то ще дойде във вашия дом, ама няма да хареса обстановката, ще се изпари“. На земята няма такава съвършена форма, която може да изяви щастието и следователно ние не можем да смъкнем щастието в локвата, а трябва да излеземе от локвата и да станеме едно с щастието. Познай себе си, за да познаеш цялата Вселена. В: Сега всички тези въпроси, които говорихте са застъпени и разрешението им е дадено в Словото на Учителя и нашето мнение е мнението на Учителя. То е дадено в Словото. Но поради това, че различни поколения в различно време по-малко са се занимавали със Словото, а повече залитат върху някои странични неща, по западни философи и т.н.
към текста >>

На земята няма такава съвършена форма, която може да изяви щастието и следователно ние не можем да смъкнем щастието в локвата, а трябва да излеземе от локвата и да станеме едно с щастието.
Бог като есенция е Дух и щом като той е направил човека по образ и подобие свое, то и човека е дух или една искра от необятния всемирен план. Тая същина, както ви казах, е това, което се казва „направено по образ и подобие“, съвършеното, което е вечно, не подлежи на промени, нали. Ние с на- шия език още и с нашите представи още не сме стигнали до съвършенство. Например, ние търсим щастието, всеки човек има право на щастие. Ами Учителят е казал: „Представете си щастието ще го поканите, то ще дойде във вашия дом, ама няма да хареса обстановката, ще се изпари“. На земята няма такава съвършена форма, която може да изяви щастието и следователно ние не можем да смъкнем щастието в локвата, а трябва да излеземе от локвата и да станеме едно с щастието. Познай себе си, за да познаеш цялата Вселена. В: Сега всички тези въпроси, които говорихте са застъпени и разрешението им е дадено в Словото на Учителя и нашето мнение е мнението на Учителя. То е дадено в Словото. Но поради това, че различни поколения в различно време по-малко са се занимавали със Словото, а повече залитат върху някои странични неща, по западни философи и т.н. И: Едностранчиво.
към текста >>

85. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

Още от първите редове тази малка книжка, която бе съдба и щастие за мен, определи моя път и тъй като имаше война между Германия и СССР, над България често кръжаха вражески самолети и по тоя случай имахме затъмнения.
Беше месец ноември 1939 г. Заглавието на книжката беше „Новата Ера. Издигнете жената“. Много се зарадвах. Скоро се прибрах у дома и се зачетох. Още от първите редове тази малка книжка, която бе съдба и щастие за мен, определи моя път и тъй като имаше война между Германия и СССР, над България често кръжаха вражески самолети и по тоя случай имахме затъмнения. На прозорците слагахме тъмни книги, за да не ни нападат. Много бързо прочетох тази малка, интересна книжка. Тя беше беседа от Учителя. Първата ми беседа. След три дни вече носех беседата на Ставреви, зимата бе много студена, сняг до колене.
към текста >>

86. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Щастието е в любовта към Бога!
Това ще бъде придружено с една промяна в човешката Сатия душа: Космичната любов ще почне да разцъфтява в нея! Тук ще ви изложа някои мисли от Учителя от последните беседи и лекции, и разговори с него: „Ако изхвърлите от вас всички други желания и оставите само любовта, то всичко ще бъде възможно за вас. И даже ще се издигнете 4 сантиметра над земята и ще ходите по въздуха - левитация. Не мисълта ражда Любовта, но Любовта ражда мисълта. Много е важен следният закон: Това, което обичаме, постигаме. Щастието е в любовта към Бога! Ти живееш, значи Бог те е възлюбил. Този живот, който Бог ти е дал, прояви го спрямо другите. Пожелай животът на другите да бъде такъв, какъвто искаш да бъде твоят. Всеки ден трябва да се стараем, по който и да е начин, да възприемем любовта и по който и да е начин, да я проявим! Каквото и да стане, да кажем: „Бог е добър!
към текста >>

Той каза там: „Щастието е нещо земно, материално.
Учителят каза още: „Бялата ложа ще победи и ще се ликвидира с Черната ложа. От всички раси и подраси ще се излъчат готови души, които ще създадат шестата раса. Ако мирът не дойде по човешки начин, Небето ще го докара по друг начин. България има светло бъдеще! “ На 22.юлий направихме екскурзия до Витоша с Учителя. Той каза там: „Щастието е нещо земно, материално. То има връзка със земята. На Небето няма щастие. Там има блаженство! Бъдете доволни при всички условия! Бъдете доволни в недоволството си!
към текста >>

На Небето няма щастие.
Ако мирът не дойде по човешки начин, Небето ще го докара по друг начин. България има светло бъдеще! “ На 22.юлий направихме екскурзия до Витоша с Учителя. Той каза там: „Щастието е нещо земно, материално. То има връзка със земята. На Небето няма щастие. Там има блаженство! Бъдете доволни при всички условия! Бъдете доволни в недоволството си! “ Нарочен поздрав до всички братя и сестри. Пожелавам ви всичко хубаво и светло!
към текста >>

87. 8. Като воин на Бялото Братство

Мариета Бертоли

И там е също много трудно да се намери място в гробището, но тука помогна на Росица Янчева съпругът, който беше за щастие кмет в квартала, в който живееше Ана.
За всичко се грижеше персонал срещу медицинската помощ, нали, това което и ние имахме уж едно време. Тя плащаше само 20%, а 80% плащаха социални грижи. Тогава Александрина се обади на брат ми в Италия, на Кармело, на Джилю в Женева и брат ми от Италия ходи два пъти да я види, а Джилю всяка събота и неделя с жена си от Женева взимаха един бърз влак, който за 4-5 часа отиваше от Женева до Париж и той се грижеше нали за сестрите да им носи нещо. Нали все пак трябва. Въобще той се грижи после за погребението. И там е също много трудно да се намери място в гробището, но тука помогна на Росица Янчева съпругът, който беше за щастие кмет в квартала, в който живееше Ана. И той живееше там. А там всеки квартал си има гробище, та той помогна да се намери място и после брат ми се грижи паметник да й направи. Каза, че на паметника е издълбал един житен клас. И това е. И брат ми, той ми плати пътните, всичко да отида да я видя за последен път вече, като знаеше, че е така.
към текста >>

88. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

Точно в този момент се случи едно голямо нещастие у дома ни.
Значи, никой не ги е чел или ако ги е чел някой, не му е било времето да дойде при нас. Та този опит бе направен, а резултата го знаем. Следващият път, когато дойде ни разказа как Учителят я пращал и тя с файтон е пътувала от село на село. Ходела да проповядва. Така дойде и при нас като проповедник. Точно в този момент се случи едно голямо нещастие у дома ни. Имах брат по-голям от мене - Димитър се казваше. А той имаше един приятел - Кирил. Взел един пищов и почнали да го пробват, та да пукат с него. Обаче пищова гръмнал в ръцете им. Брат ми Димитър му се извади едното око и ръката и краката му се схванаха.
към текста >>

89. 12.ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

само няколко души братя и сестри имахме щастието да бъдем с Учителя на рилските езера.
12. ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ През лятото на 1942 г. само няколко души братя и сестри имахме щастието да бъдем с Учителя на рилските езера. По цели дни бяхме все около Него. Един следобед сме край охлюва, каменното изградено построение във вид на спирала, Той беше дал идеята, ние бяхме градили в миналите лета тоя охлюв, който имал отношение или по-скоро символизирал еволюцията на българския народ. Разговаряме на разни теми, денят е топъл, езерните води синеят и блестят, огреяни от слънце. Изведнъж Учителя повдига за малко завесата и заговорва за мен, но в трето лице като, че аз не съм там: "Тя, Стоянка в миналото, последния, който я обичал, искал тя да следва медицина, но тя се уплашила и побягнала в манастир. Там се научила да служи на Луната, но после съжалявала, че не е учила медицина, затова сега ходи, наднича, интересува се от билки, но тя ще завърши медицина".
към текста >>

90. 22. ХУЛИТЕ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

И в това е бедата и нещастието на този народ, защото хулителите излизат от него и воюват срещу Бога със същият език, чрез Който се сваля Словото на Бога".
Издаваха се отделни книжки с лъжи и клевети срещу Него. През времето на Школата от 22 години тези нападки не преставаха. Прилагаха се най-различни способи и средства за оклеветяване. Един път Той беше толкова много огорчен от поредните клевети срещу Него, че ми каза следното: "Има ли човек на земята повече от мене, на когото е хвърляно повече кал? Няма такъв. И в това е бедата и нещастието на този народ, защото хулителите излизат от него и воюват срещу Бога със същият език, чрез Който се сваля Словото на Бога". Учителят замълча. Аз също мълча, но по едно време казвам: "Ама, Учителю, не мога да разбера едно нещо. Вие идвате в този народ, този народ Ви дава тяло, ние идваме също чрез този народ, а гонителите на Братството също идват чрез този народ? Как става това, Учителю? И защо така става, Учителю?
към текста >>

91. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир.
Тогава съм вникнала по-дълбоко в отношението Му и доверието, което ми е гласувал като на душа. Тогава съм имала съкровени разговори, записани в душата, не на книга. Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце познание за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си. И това продължи и след като се завърнахме от Рила и с прекъсвания, когато заминах на село - почти цяла година. Моето отношение към Него растеше, растеше и аз знаех вече в себе си, че не мога да живея без Учителя. За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир. И все пак, на два пъти Го чух да прави мек упрек: "Че аз гледам, вие вода газите, жадни ходите". Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и скръбта край Него. Пък нали радостта и скръбта са двете граници на живота на земята, а ние живеехме един богат, интензивен, пълноценен, разнообразен живот, който минаваше през бързи вътрешни промени. Дали успях да изразя още тогава всичката дължима благодарност за това, Той знае. И когато става въпрос за щастие на земята, с оглед на епохата, в която живяхме, преходна, бурна, ликвидационна епоха, аз казвам, че ние въпреки това бяхме щастливи, тъкмо защото срещнахме Учителя.
към текста >>

И когато става въпрос за щастие на земята, с оглед на епохата, в която живяхме, преходна, бурна, ликвидационна епоха, аз казвам, че ние въпреки това бяхме щастливи, тъкмо защото срещнахме Учителя.
За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир. И все пак, на два пъти Го чух да прави мек упрек: "Че аз гледам, вие вода газите, жадни ходите". Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и скръбта край Него. Пък нали радостта и скръбта са двете граници на живота на земята, а ние живеехме един богат, интензивен, пълноценен, разнообразен живот, който минаваше през бързи вътрешни промени. Дали успях да изразя още тогава всичката дължима благодарност за това, Той знае. И когато става въпрос за щастие на земята, с оглед на епохата, в която живяхме, преходна, бурна, ликвидационна епоха, аз казвам, че ние въпреки това бяхме щастливи, тъкмо защото срещнахме Учителя. Да познаеш мигове, когато се чувствуваш като душа, която общува с друга по-напреднала, с едно велико съзнание, какво по-високо от това на земята? Че имаше толкова беседи, от които се излизаше с криле, като че не стъпваш на земята, но това с човешки език не може да се предаде, пък и не е нужно. Едно трудно нещо, на което Учителя се стараеше твърде много да ни научи, бе да приемаме, да понасяме страданието с радост, да го осмисляме, щом поне не роптаем и бързо да трансформираме скръбта в радост. Мога да кажа, че бързо мислех в Негово присъствие, мисълта ми като че се силеше да се изравни до някъде по вибрации с Неговата мисъл. Обичайното Му изявление беше разположение на Духа.
към текста >>

92. 78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ

Не търсете щастието!
Обръщам се към брата: "А ти какво си решил да правиш с нея? " "Искам да я направя добра съпруга." Аз съм изненадана. Оглеждам ги и двамата. Виждам, че са заблудени. "Искам да ви кажа няколко думи. Не търсете щастието! Ако живеете в хармония и разбирателство, това е най-голямото щастие, което човек може да го постигне на земята". Те мълчат и се усмихват. Младоженци са, сега се усмихват, но после ще видим. Мен винаги ме интересуваше темата за човека. Въпросът за отношението на мъжът и жената не ме вълнуваше.
към текста >>

Ако живеете в хармония и разбирателство, това е най-голямото щастие, което човек може да го постигне на земята".
" "Искам да я направя добра съпруга." Аз съм изненадана. Оглеждам ги и двамата. Виждам, че са заблудени. "Искам да ви кажа няколко думи. Не търсете щастието! Ако живеете в хармония и разбирателство, това е най-голямото щастие, което човек може да го постигне на земята". Те мълчат и се усмихват. Младоженци са, сега се усмихват, но после ще видим. Мен винаги ме интересуваше темата за човека. Въпросът за отношението на мъжът и жената не ме вълнуваше. Аз търсех човека дали ще го срещна в мъжа или в жената.
към текста >>

93. 84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ

Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те?
Две сълзи от очите му! Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи? Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те? Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те? Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха като всяка пролет. Сега те разказваха в песента си: човекът напусна земята доволен и благодарен. Пъпката на чудния цвят на копнежа, разтворила листенца в един миг, нежно ухаеше. София, 30.1Х.1973 г.
към текста >>

94. 85. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО СТОЯНКА ИЛИЕВА

Път, Истина, Сила и живот това носи пълното щастие на душата.
Самия живот на земята е пълен с мъчнотии, страдания и радости. Животът е училище. Не какво желание човек, но какво постига. Не какво е чел, но какво е запомнил. Всеки ден носи по нещо хубаво и велико в живота и то трябва да се възприема добре. Път, Истина, Сила и живот това носи пълното щастие на душата. Другото е губене на време. Твоето занятие е добро. Учителката намери ценното в своите ученици това е тайната на учителя и силата на ученика. Пожелавам ти повече чист въздух, повече чиста вода, повече пресен хляб и повече слънчева светлина. Моят привет.
към текста >>

95. 38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА

" Има дни когато щастието е толкова голямо, че уморява.
Блажени! Блажени! Блажени! Блажени всички, които викат към Господа! И чийто Господ е сам Бог! " Има дни когато щастието е толкова голямо, че уморява. Има дни когато радостта прелива, като пълноводна река и застрашава да направи пакост. Има дни, когато светлината е толкова голяма, че човек полупритваря очи. Има дни, когато се дири сянка, поради голямата топлина. Това са редките дни в живота! Редките дни в годината!
към текста >>

96. 39. БЕЛЕЖКИТЕ

Щастието е един резултат.
След време те подреждат бележките си и ги изваждат като мисли от бисерен наниз от огърлицата на Духа на Словото. Бележки I лекция на Младежкия клас, 20.Х.1933 г., Изгрев Може ли млякото да предшествува овцата? Или маслото - млякото? Резултата се предшествува от една права мисъл. Вашия организъм е един резултат. Щастието е един резултат. Уреждането на живота е един резултат. Да уредим отношенията си с околните си, това е уреждане на живота е. Вие не можете да премахнете този резултат, докато не разберете причината. Ако сте вързан с верига, трябва да намерите този, който е направил веригата, за да ви освободи. Трябва да знаете всяка мисъл какво може да ви кредитира.
към текста >>

Щастието предпазва от нещастието и неизползуваното щастие, носи нещастие.
Калта трябва да се отнесе в океана. Като се натрупа много човешка кал, идват страданията .понеже тази кал не може да се изтече в океана. Натрупването на кал, подразбира, че няма стремеж. И водата, която се натрупва изгубва в калта, не принася никаква полза. Най-лошия човек е сам човекът за себе си, и най-добрия човек е най-добър за себе си. Щастието предпазва от нещастието и неизползуваното щастие, носи нещастие. Всеки личен живот прилича на труд без придобивка. Сега, какво подобрение да направим за нас, независимо от влиянието на окръжаващата среда, това е важно: искам да ви избавя от мочурляците, които ще срещнете - можете да ги заобиколите. Известни условия ви доиз-менят правилния ход на нашия живот. Да се ползуваме от един и същ извор, да разсъждаваме по своему, но да дойдем до един и същ резултат. III лекция на Младежкия клас, З.Х!.1933 г., Изгрев Какво подразбираме под равенство?
към текста >>

97. 41. ПИСМО ДО УЧЕНИКА

Път, Истина, Сила и Живота това носи пълното щастие на душата.
Самия живот на земята е пълен с мъчения, страдания и радости. Животът е училище. Не какво желае човек, но какво постига. Не какво е чел, но какво е запомнил. Всеки ден носи по нещо хубаво и велико в живота и то трябва да се възприема добре. Път, Истина, Сила и Живота това носи пълното щастие на душата. Другото е губене на време. Твоето занятие е добро. Учителката намери ценното в своите ученици - това е тайната на учителя и силата на ученика. Пожелавам ти повече чист въздух, повече чиста вода, повече пресен хляб и повече слънчева светлина. Моя поздрав." 22.II.1933 г.
към текста >>

98. 12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО

Всеки, който живее в космическото съзнание само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: "Щастието, което ни очаква за в бъдеще не може да се сравни с бъдещето на целия свят".
А тя струваше толкова, колкото струва един роял, По-късно Асен присвои тази арфа и не я предаде на онези деца от братството, които учеха арфа. Дойде време и той продаде тази арфа на чужди хора, а парите си ги сложи в джоба. Ето ви един пример, как закона на равновесието има и обратна сила. По-късно намерих в тефтерчето си следните думи на Учителя: "Можеш да имаш брат, само в живота на космическото съзнание. Самосъзнаниетс разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. Всеки, който живее в космическото съзнание само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: "Щастието, което ни очаква за в бъдеще не може да се сравни с бъдещето на целия свят". По този начин аз разбрах, че в този живот не съм имала братя и сестри в Господа Моего и Бога Твоему.
към текста >>

99. 33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ

Ако времето е влажно, това не е за теб нещастие.
Децата ми са облечени, слава Богу. Жената ми е здрава, на църква ходи и пее. /Изпята в събота на 7.Х.1934 г. в 5 ч. сл. об./ ПРИ ВСИЧКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА При всичките условия на живота не губи своя мир. Ако времето е влажно, това не е за теб нещастие. Ако пък вятърът вее, това не е буря, която ти да не можеш да устоиш. Ако играе земетръс, пак земята си играе, макар и да причинява скръб. Ако времето е влажно, може да направиш своят излет до върха. Ако пък е топло, може да се изпотиш, а това е благо за теб, че си направил едно добро, да не мъчиш себе си. Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш.
към текста >>

Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш.
Ако времето е влажно, това не е за теб нещастие. Ако пък вятърът вее, това не е буря, която ти да не можеш да устоиш. Ако играе земетръс, пак земята си играе, макар и да причинява скръб. Ако времето е влажно, може да направиш своят излет до върха. Ако пък е топло, може да се изпотиш, а това е благо за теб, че си направил едно добро, да не мъчиш себе си. Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш. Понеже мечката ще изгуби своето уважение за тебе, ще те счита страхливец, ще те счита последен простак. Ако се качиш на крушата изтърси крушите за мечката. Ще помисли, че си щедър, затова си се качил на крушата. Па и сладко, тихо й говори: "Моя приятелко, моя мецо, яж колкото си щеш, когато си заминеш, аз ще слезна от крушата". А мечката ще ти отговори: "Сладки са крушите що ти изтърси.
към текста >>

100. 50. ТИШИНАТА НА НОЩА