Търсене в текстове за 'Чувства'

Галилей Величков (1911-1985)

Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога.
С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души? Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично. В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта. Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога. А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух. Това е страничка от Новото, което откроява музиката. Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане. Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно. Музиката открива тайната на сърцето, което в даден миг мрази, защото така то изпитва своята индивидуалност, от което може да се роди само мелодията.
към текста >>

2. 2_42 Общение на човешките души

Галилей Величков (1911-1985)

Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки.
Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия. Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души. Това е същият обмен, който става в природата, който се извършва с кислорода от растенията и въглеродния двуокис от хората и животните. Храната за едните е отрова за другите. За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията. А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората.
към текста >>

Словото на Великия Учител слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките.
Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе. Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода. След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни! Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса. Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител. Словото на Великия Учител слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките. Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога. След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души. Това е пътят: първо - общение със Словото на Бога и после идва общението между душите. Защото Словото на Бога обхваща всичко, което е на Небето и което е на земята. Ето това е урокът, който се предаде днес за Школата чрез нашия турист." Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях изморен.
към текста >>

3. 2_50 Учителят

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове.
Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето.
към текста >>

4. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти.
Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред. Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти. Това нещо го знаят от Учителя. Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става. Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение. Така смятат те, така разсъждават шепнешком. Но по едно време излиза солистката на балета, а тя пък е почти съвсем гола, облечена е с много тънко трико, защото представлява Ева в представлението - Ева от райската градина - и тя танцува сега танца на изкушението.
към текста >>

5. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.
А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа. Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището". Той я изсвирва, целува ръка на Учителя и се отдалечава. Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>

6. 3_23 Окултната музика на Учителя

състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика.
Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме.
към текста >>

7. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви?
Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време. Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания. Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях.
към текста >>

8. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата.
Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него.
към текста >>

9. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата.
Но Учителят нареди на мен, а не на тях. От трета страна се настроиха и всички от Братството, които можеха да свирят и пеят. И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен. Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова. И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и Кръстю Христов. На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата. Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните. Тези ученици са били инструмент, какъвто е цигулката на Учителя. Особено след като се беше вмъкнал и онзи "хубостник" Кръстю, това беше неприемливо. Тогава ние много бързахме, всичко се правеше в пълна тайна, печаташе се в държавна печатница - там, където не се печатаха ноти, а военни карти и ние не можехме да направим коректура на шпалтите. От там нищо не можеше да се изнесе и нищо не можеше да се внесе.
към текста >>

10. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението.
Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ.
към текста >>

11. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Нали това е целта - хармония в мисли, чувства и действия.
Но упражненията, описани от Боян Боев, не бяха правилно описани. Бяха описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава по книгата. Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията. Нали това е целта - хармония в мисли, чувства и действия. Това е фактически Паневритмията на земята. Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителят бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията.
към текста >>

Ето няколко паралела за времето, когато се даваше Паневритмията от Учителя, времето, когато Паневритмията се играеше след Неговото заминаване и за времето, когато Паневритмията трябва да се изучи от вас и да се изиграе с чистота на мислите, чувствата и упражненията.
И воюваше и изкореняваше всяко съмнение за чуждестранни връзки. Тогава видях пръста на Небето и на Учителя, който бе взел мерки преди това. Нашите отношения с Франция бяха скъсани като от двете страни бяха разменени най-силни обвинения. Ние преминахме през този етап. А вие ще се учите от нашите грешки и ще минете по-нататък в следващия етап. Ето няколко паралела за времето, когато се даваше Паневритмията от Учителя, времето, когато Паневритмията се играеше след Неговото заминаване и за времето, когато Паневритмията трябва да се изучи от вас и да се изиграе с чистота на мислите, чувствата и упражненията.
към текста >>

12. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя.
Няма сили да плаче, няма сили да проговори. Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака. Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя. Тя става неспокойна. Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи.
към текста >>

Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението.
Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя. Тя става неспокойна. Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири. Минават минути, минава час, минават два. Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив.
към текста >>

13. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му.
Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени.
към текста >>

Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника).
Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя.
към текста >>

А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.
Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.
към текста >>

14. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Но трябва да има канал, през който да изтичат и да се отнасят всички ваши дисхармонични състояния, мисли и чувства.
Беше играчка на духовете, но на злосторните духове и на онези сили, които бяха враждебни на Делото на Учителя. Това беше най-главното и беше много опасна именно поради това. След като се върна на "Изгрева", братята бяха много настръхнали срещу нея и ако не беше Учителят, щяха да я пребият от бой, тоест да приложат към нея методи, подобни на нейните. Учителят ги изслуша и им каза: "Магдалена е проводник и канал на Злото. Ако я изпъдите от "Изгрева", то друг ще дойде на нейното място. Но трябва да има канал, през който да изтичат и да се отнасят всички ваши дисхармонични състояния, мисли и чувства. Тя отразява това, което у вас е събрано от всички ви. Та оставете я - по-добре чрез нея да минава всички това, защото я познавате и знаете как вече действува. Ако дойде друг на нейно място, ще си служи с други, по-фини методи, на които не сте свикнали и ще ви увлече и привлече на своя страна. Така е по-добре както за нея, така и за вас, така и за света, защото всички долу в града виждат, че това е карикатура и знаят, че някой е платил за нея". Приятелите останаха изумени от една съвсем нова постановка за света - че това Зло има право на съществуване, щом е продукт и последица от колективната мисъл на всички, от колективните чувства и от колективните дисхармонични състояния.
към текста >>

Приятелите останаха изумени от една съвсем нова постановка за света - че това Зло има право на съществуване, щом е продукт и последица от колективната мисъл на всички, от колективните чувства и от колективните дисхармонични състояния.
Но трябва да има канал, през който да изтичат и да се отнасят всички ваши дисхармонични състояния, мисли и чувства. Тя отразява това, което у вас е събрано от всички ви. Та оставете я - по-добре чрез нея да минава всички това, защото я познавате и знаете как вече действува. Ако дойде друг на нейно място, ще си служи с други, по-фини методи, на които не сте свикнали и ще ви увлече и привлече на своя страна. Така е по-добре както за нея, така и за вас, така и за света, защото всички долу в града виждат, че това е карикатура и знаят, че някой е платил за нея". Приятелите останаха изумени от една съвсем нова постановка за света - че това Зло има право на съществуване, щом е продукт и последица от колективната мисъл на всички, от колективните чувства и от колективните дисхармонични състояния. Научиха, че трябва да се даде изход, за да се оттича това Зло, че трябва да има канал, да има човек, поставен на това място, който да върши ролята на канал. Ако не си я върши, то каналът ще се запуши и има опасност всички да се задушим от дисхармоничните състояния, защото нямаше накъде да излязат и да се изхвърлят. Тя беше отводнителният канал на нашата нечистоплътност, тя беше коминът, през който излизаше пушекът от нашите нечисти мисли и нечисти чувства. Тя имаше своето място между нас. Беше много трудно да се разбере това.
към текста >>

Тя беше отводнителният канал на нашата нечистоплътност, тя беше коминът, през който излизаше пушекът от нашите нечисти мисли и нечисти чувства.
Ако дойде друг на нейно място, ще си служи с други, по-фини методи, на които не сте свикнали и ще ви увлече и привлече на своя страна. Така е по-добре както за нея, така и за вас, така и за света, защото всички долу в града виждат, че това е карикатура и знаят, че някой е платил за нея". Приятелите останаха изумени от една съвсем нова постановка за света - че това Зло има право на съществуване, щом е продукт и последица от колективната мисъл на всички, от колективните чувства и от колективните дисхармонични състояния. Научиха, че трябва да се даде изход, за да се оттича това Зло, че трябва да има канал, да има човек, поставен на това място, който да върши ролята на канал. Ако не си я върши, то каналът ще се запуши и има опасност всички да се задушим от дисхармоничните състояния, защото нямаше накъде да излязат и да се изхвърлят. Тя беше отводнителният канал на нашата нечистоплътност, тя беше коминът, през който излизаше пушекът от нашите нечисти мисли и нечисти чувства. Тя имаше своето място между нас. Беше много трудно да се разбере това. Този закон го учихме през цялата Школа, през време на гоненията, както и след заминаването на Учителя. Този канал на Злото се заемаше от различни личности, по различно време и всяка личност си изпълняваше задачата отлично - задача на проводящ канал. Ние ги наричахме предатели, изменници на Делото на Учителя, но тях хич не ги беше грижа за това, а си изпълняваха задачата така, както се бяха условили да я вършат - да бъдат канал на Злото.
към текста >>

15. 3_68 Самозванецът

Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот.
Към третия спадат: мозъчната, симпатичната, дихателната и храносмилателната система. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си към другите народи. Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български.
към текста >>

Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки.
А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото.
към текста >>

А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят.
А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
към текста >>

А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му! Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно.
към текста >>

16. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела.
Вероятно едно друго поколение ще провери думите на Учителя. При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество.
към текста >>

Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество.
Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешната Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева, в Школата, където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата горе.
към текста >>

Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешната Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева, в Школата, където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата горе. А ние на земята проверявахме тези закони с живота си.
към текста >>

17. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Оттам то преливаше и преминаваше в нашите сърца, създаваше възвишени чувства и светли образи в мислите, минаващи през нашите умове.
Приятно ни беше да слушаме впечатленията и обясненията на Учителя. Той често ни черпеше. Тези часове бяха изпълнени с красота, вдъхновение и много радост. Окултните начала в музикалния живот на Школата бяха заложени още през 1922 година. Изминаха години и ние вече жънехме плодовете на нашия труд и се радвахме на преизобилието, което се вливаше в нашите души чрез музиката на Учителя. Оттам то преливаше и преминаваше в нашите сърца, създаваше възвишени чувства и светли образи в мислите, минаващи през нашите умове. Музикалният живот в Школата бе задвижен и течеше като Божествен Извор чрез Словото и песните на Учителя в живота на учениците.
към текста >>

18. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Но ние не можем да се отървем от личните чувства, които ни пречат на всички.
Там е записано така, само за да се запълни тактът. Според мен Мария Тодорова направи голяма грешка, че не издаде песнарката по времето на Учителя. Втора грешка е, че тя, ако искаше да бъдат записани така, както са снети песните отгоре, можеше да напише в книгата: "Така са дадени от Учителя, а така се пяха в клас". И да се напишат песните на две петолиния. Тогава нямаше да има кавги и разправии. Но ние не можем да се отървем от личните чувства, които ни пречат на всички. В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното. А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно. Важна е идеята. Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите. Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят.
към текста >>

19. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

Под напора на чувствата си беше написала едно стихотворение, сложила го бе в плик и го бе адресирала до него.
Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Но тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си беше написала едно стихотворение, сложила го бе в плик и го бе адресирала до него. Изпратила го по пощата. Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки!
към текста >>

Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо.
Изпратила го по пощата. Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка.
към текста >>

20. 5_07 Закони на музиката

Следователно добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията.
Ще участвува при отглеждането им и психическият елемент. Ще отглеждаме жито, плодове, зеленчуци. Психичната обстановка ще бъде нова. Ще се прилага и музиката при отглеждането на растенията. Силата на музиката Музиката стимулира растенията. Следователно добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията. Същото важи и за хората. За животните пък средата е важна. Всяка сила, която служи на Божественото Начало, има музика. Всяка сила, която служи на себе си, в нея няма никаква музика. Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно.
към текста >>

21. 5_23 Българската народна песен

Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
"Българската народна песен" Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
към текста >>

На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри.
"Българската народна песен" Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, А житно зърно да сеят, богата жетва да жънат И да се учат братски да живеят и баща си да радват. Светли дни, мамо, настанали, настанали за млади моми и момци."
към текста >>

22. 5_25 Таксата

Има една жива среда, изтъкана от човешки мисли, чувства и желания.
Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата. Слиза братът, отваря пликчето, а вътре - пари, точно колкото за таксата. Братът се трогва до сълзи - откъде знае Учителят колко пари са му потребни? Братът постъпи в Музикалната академия, завърши я и сега работи като музикант. Той се казва Атанас Минчев и е рожден брат на Гради Минчев. Има една жива среда, изтъкана от човешки мисли, чувства и желания. Който може да вижда, да слуша и да разчита тази писменост - той има виждане. И знание. А за да се приложи това знание е необходимо да се познават Духовните и Божествените закони, които управляват света и Вселената.
към текста >>

23. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

При друг случай Учителят предаде да се каже също на Борис: "Паневритмията, това са разумни линии в живата природа, които са живи, хармонични и действуват на човека - на тялото му, на чувствата, на мислите, на волята му, да твори добро.
Всичко това се стовари върху България и тя пострада заради това. Борбите между тези три династии развързаха сили, които се насочиха срещу Бялото Братство и срещу Великия Учител. По този повод Той каза: Цар Борис е занят със своя си престол и няма никакви идейни подбуди. Той не мисли за бъдещето на България, а мисли само за бъдещето на себе се и на династията си." Учителят беше предал да се каже на цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията да се приложат и останалите упражнения. "Това е за доброто на този народ." Но това не се изпълни. При друг случай Учителят предаде да се каже също на Борис: "Паневритмията, това са разумни линии в живата природа, които са живи, хармонични и действуват на човека - на тялото му, на чувствата, на мислите, на волята му, да твори добро. Другите държави ще вземат модел от България. България с друго не може да се похвали, както днес така и утре, освен с Бялото Братство. Един народ е уд в общочовешкия организъм. И чрез Паневритмията този народ ще се развие. Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - на Борис III - е приложена.
към текста >>

24. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

А Георги Димитров имаше добри чувства към Учителя и Го уважаваше.
Това бе голям пост. Когато погнаха Братството и скалъпиха процес срещу него, Василка отива при нея да иска съдействие и една услуга за Братството. А тя като чула за Братството, казала: "За тях никога, но за теб може. Ако искаш, ще ти дам един апартамент да живееш в него." Василка отказва и обяснява, че тя я е спасила затова, че Бог живее в нея, а не за облаги и си тръгнала. Та до последните си дни Елена бе настроена срещу Братството. А Георги Димитров имаше добри чувства към Учителя и Го уважаваше. Той не бе забравил добрините Му. Той лично даде разрешение от Москва за погребението на тялото на Учителя на мястото на "Изгрева" - тогава не се разрешаваше на частни лица да се погребват извън гробищата. Георги Димитров се завърна в България и стана министър- председател. Веднъж на съвещание на правителството неговите министри искали да се вземат мерки на ограничение срещу Братството, защото всички действия на Лулчев се отъждествяваха с Учителя и Братството. А Лулчев бе осъден на смърт.
към текста >>

25. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

След това почувствахме решението на Учителя като Божие наказание над нас, заради нашето, както и на българския народ, непослушание към Него, към Думите и Словото Му.
" След това Учителят ни изгледа и се прибра в стаята Си. А след това Учителят присъствува на общ обяд, но е мълчалив, затворен в Себе Си и не разговаря с никого. А ние долу под терасата, след изричането на тези думи, стоим, мълчим и не знаем какво става, защото бяхме обикновени человеци пред решението на Всемировия Учител и пред лицето на Бога. Едно Божествено решение не се отменя! Ние бяхме свидетели, че това стана. След това почувствахме решението на Учителя като Божие наказание над нас, заради нашето, както и на българския народ, непослушание към Него, към Думите и Словото Му. Убеден съм, че това е така. Аз имах едно видение три години преди това, преди да дойдат руснаците в България. Идват на коне, застават на "Изгрева". Учителят излиза и ги посреща. Дава им благословение.
към текста >>

26. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си.
Условия за работа ученикът всякога има. Ако външните условия не са благоприятни, той ще търси да създаде вътрешни условия в себе си. Тук няма нужда от ръководство - всеки ще търси вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен. Братството не седи във външните форми. То не се изразява в масови шумни прояви. Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си. След заминаването на Учителя, на "Изгрева" се избра Братски съвет и за председател бе избран Тодор Стоименов - един от тримата първи ученици на Учителя. Беше избран просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет. Вместо да ни улесни в нашата работа, цялата тази форма ни ограничи, постави ни в рамки, в правила и трябваше да се подчиняваме на закони. А какво направиха всички тези членове на тези избрани съвети в следващите двадесет-тридесет години може да съдите по делата им. Ако има някакви дела - значи те са направили нещо.
към текста >>

27. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят. Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа" Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи.
към текста >>

28. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Аз видях във всичко това амбиции, видях лични чувства и настроения и си Казах: "Музикантите още не са разбрали елементарни неща!
Това е недопустимо в Школата. Кирил Икономов бе включил песните по хронологичен ред, както ги е давал Учителят. Но Кирил и Мария много скоро се скараха за начините за записване на песните. И понеже Мария се наложи, Кирил отстъпи и не взе участие във второто издание, след заминаването на Учителя. Аз веднъж присъствувах на една такава разправия - много недостойни думи се казаха. Аз видях във всичко това амбиции, видях лични чувства и настроения и си Казах: "Музикантите още не са разбрали елементарни неща! " Като стенографка, никога не съм казвала на Паша Теодорова как да работи и редактира беседите. Тогава аз мълчах. Но когато започнахме да работим заедно след заминаването на Учителя, тогава аз казах на Паша какво мисля. Учителят казва: "Ученикът няма право да се произнася за работата на съученика си. Само Учителят има това право".
към текста >>

29. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си.
Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока. Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! Това е закон в Школата.
към текста >>

Ако нямаш вътрешна организация в себе си и хармонично състояние и отношение на твоите мисли, на твоите чувства и постъпки, ти не можеш да търсиш и да искаш да се вместиш в една хармонична обстановка с онези, Които са около теб и те заобикалят.
Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! Това е закон в Школата. Разбрахте ли сега какво означава всичко това? Ако нямаш вътрешна организация в себе си и хармонично състояние и отношение на твоите мисли, на твоите чувства и постъпки, ти не можеш да търсиш и да искаш да се вместиш в една хармонична обстановка с онези, Които са около теб и те заобикалят. Няма ли у теб вътрешна организация и хармонично състояние на твоите мисли, чувства и постъпки, ти не можеш да създадеш хармонично отношение с другите около теб. Това е закон на Школата. И тогава въпросът за външната организация отпада, защото тя се явява като насилие и ограничение, и законът на свободата изчезва по всички проекции на човека - духовно поле, умствено поле, чувствено поле, физическо поле. Само организираната личност може да създаде хармонични отношения с другите. С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество.
към текста >>

Няма ли у теб вътрешна организация и хармонично състояние на твоите мисли, чувства и постъпки, ти не можеш да създадеш хармонично отношение с другите около теб.
Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! Това е закон в Школата. Разбрахте ли сега какво означава всичко това? Ако нямаш вътрешна организация в себе си и хармонично състояние и отношение на твоите мисли, на твоите чувства и постъпки, ти не можеш да търсиш и да искаш да се вместиш в една хармонична обстановка с онези, Които са около теб и те заобикалят. Няма ли у теб вътрешна организация и хармонично състояние на твоите мисли, чувства и постъпки, ти не можеш да създадеш хармонично отношение с другите около теб. Това е закон на Школата. И тогава въпросът за външната организация отпада, защото тя се явява като насилие и ограничение, и законът на свободата изчезва по всички проекции на човека - духовно поле, умствено поле, чувствено поле, физическо поле. Само организираната личност може да създаде хармонични отношения с другите. С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може да се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество. А тук бе Школа.
към текста >>

Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки.
А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде. Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка. Такъв опит бяха направили братята от Русе. С тези карти те си плащаха членски внос.
към текста >>

Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия.
Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма. Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи. Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови.
към текста >>

30. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм!
Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият Живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот. Той носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм! Бъдете носители на това Единство! В СВЕТА ЩЕ ЖИВЕЕТЕ! ВСЕКИ ЩЕ РАЗРЕШИ ЗАДАЧИТЕ СИ С МЕТОДИТЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ! Ние можем и да разберем, и да приложим Божественото Учение! Всички на работа!
към текста >>

31. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока.
Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят.
към текста >>

Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела.
А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят. Това съобщение е прокарано от Исуса Христа чрез Възкресението Му.
към текста >>

32. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Любовта към Бога се изразява чрез възвишени чувства - чрез Чистота, която е Виделина в Духовния свят.
По мелодията съдим за това, от кое поле и от кой свят човешкият дух я е свалил на земята, а по хармонията съдим в какво съзвучие се намира човешката душа с този свят. Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение. Мировата Любов идва от Центъра на Вселената чрез движението на тази Хармония като Слава, Виделина и Светлина. Космичната Обич може да се възвърне от Периферията на Вселената, защото този път е прокаран. Как? Любовта към Бога се изразява чрез светли мисли - чрез Светлината. Любовта към Бога се изразява чрез възвишени чувства - чрез Чистота, която е Виделина в Духовния свят. Любовта към Бога се изразява чрез праведни дела - чрез Добродетелта, която е отражение на Светлината и Виделината у физическия човек на земята. Любовта към Бога е движение на човешкия дух чрез музикалните форми на Мелодията, съставена от Светлина и на човешката душа чрез музикалните форми на Хармонията, съставена от Виделината. Служенето на Бога подразбира приемането на Мировата Любов и предаването на Космичната Обич. А това става чрез Светлината на физическия свят, чрез Виделината в Духовния свят, чрез Славата в Божествения свят. Служенето на Бога е материализираното движение на Духа чрез Хармонията и музиката от човешкия дух и човешката душа, поела пътя на Светлината, Виделината - към Славата на Божествения свят.
към текста >>

Тя донася свобода на ума, чувствата, духа и човешката душа.
Поезията е възприемане на Хармонията и Мелодията чрез ума на това Слово и се изразява чрез речта или чрез четмо и писмо. Музиката е съединителната нишка между Духовния свят и физическия свят. Чрез нея слиза Виделината в Светлината. Съзнателният живот започва чрез Музиката - това е връзката и прокараният път между физическия живот и Небето чрез пробуденото човешко съзнание. Музиката в Духовния свят е вътрешният път към Бога. Тя донася свобода на ума, чувствата, духа и човешката душа. Музикалният човек има връзка непреривна между ума, сърцето, духа и душата си. Пеенето е съчетание на тонове и Светлина на човешкия ум. Вдъхновението на певеца е навлязлата в ума му Светлина отгоре. Хармонията и Мелодията трябва да вървят заедно: умът да се контролира от разумността, а чрез нея - от Хармонията, а сърцето - от Мелодията. Видимата, външна страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Защо?
към текста >>

Отгоре надолу слиза първо Словото на Бога, после Хармонията, после Музиката, после Мелодията, после Поезията, после идеите се обличат в Светли мисли, чисти чувства и праведни постъпки.
Музиката на земята е най-възвишеният израз на Любовта, защото чрез нея в ума трябва да слезе Светлината, да направи връзка с Виделината и да премине в Славата. А тази съединителна нишка е Любовта, рожба и плът на Христовия Дух. Когато светлата мисъл се проектира и чрез волята на човека се роди в Добро - тогава се ражда Изкуството. Когато светлата мисъл се проектира нагоре, направи връзка с Духовния свят и свали Виделината - това става чрез Музиката. Когато светлата мисъл се проектира към Духовния свят и се облече с Виделината и с нея се проникне в Божествения свят на Славата, тази мисъл се превръща в Поезия. Отгоре надолу слиза първо Словото на Бога, после Хармонията, после Музиката, после Мелодията, после Поезията, после идеите се обличат в Светли мисли, чисти чувства и праведни постъпки. Възлизането отдолу нагоре става само при пробудено човешко съзнание, защото има такъв път за възлизане нагоре. Словото на Великия Учител, идващо отгоре, от Божествения Дух, преминава през Мировия Учител и се излива във вид на Слово или Музика чрез Учителя. Творческият акт на Божествения Дух е Музиката. А музиката на Великия Учител е именно този творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Великия Учител е една дълбока сфера от Битието на Бога.
към текста >>

И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека.
Музиката на Великия Учител е Мировото движение на Духа на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на Божественото съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово. Идеите на Словото Му са жива Светлина и Виделина в Духовния свят. Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност. И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека. Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия. А това трябва да бъде един непреривен процес вътре у човека. Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си. Защото само чрез музикалното Единение на душите в Мировата Хармония, Божественият Дух ще ги осени и възкреси за нов живот. Съзвучието е изявата на Божествения свят, чрез него се раждат и изявяват Божествените идеи в човешката душа.
към текста >>

Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия.
Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на Божественото съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово. Идеите на Словото Му са жива Светлина и Виделина в Духовния свят. Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност. И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека. Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия. А това трябва да бъде един непреривен процес вътре у човека. Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си. Защото само чрез музикалното Единение на душите в Мировата Хармония, Божественият Дух ще ги осени и възкреси за нов живот. Съзвучието е изявата на Божествения свят, чрез него се раждат и изявяват Божествените идеи в човешката душа. Хармонията на Славата е проявлението на Божествения свят.
към текста >>

33. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината.
към текста >>

34. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
към текста >>

Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
към текста >>

Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти.
Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко.
към текста >>

Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството.
Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно.
към текста >>

35. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

Ето защо някои чувства са неотразими и непобедими.
В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви. Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими. И тъй цял един живот, цял един път извървян за много години, може да се събере в едно житно зърно, в едно единствено чувство, в един спомен. И сега представяте ли си каква сила е скрита в това чувство и в този спомен. Ето защо някои чувства са неотразими и непобедими. И тъй аз се запознах с Учителя Петър Дънов през 1920 г. в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство. Като че ли съвсем случайно. Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча.
към текста >>

Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна среда.
Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на Братството, който по това време ставаше в Търново. За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам. По тези идеи и мисли постоянно мислех. Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик. Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна среда. Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям живот. Какви спомени оживяват.
към текста >>

36. 3. ОПАСНАТА ИГРА

Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше.
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с чукове. Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни.
към текста >>

Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара.
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с чукове. Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка. Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
към текста >>

37. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини.
Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много добре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г. Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родители и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно получих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите. Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел. Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учителите. Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни манастири.
към текста >>

38. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера.
Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ.
към текста >>

Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа.
Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир. СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ I ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО III година Откомври 1923 г., София 1. Александър Стрезов 2.
към текста >>

39. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

При тази приятелска атмосфера, която се чувства всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя в клас.
Когато имахме клас в сряда за Общия Клас, ние се събираме точно в пет часа в салона и Учителят идва и застава точно в пет часа без една минута на катедрата. Той държи своята беседа и след това отива на поляната, където правим нашите шест упражнения и после играем Паневритмия. Тогава не чакаме изгрева на слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. Имаме мир и съгласие, имаме доброжелателство и всеки беше готов да помогне на другия. При тази приятелска атмосфера, която се чувства всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя в клас. Значи ние бяхме 20 минути преди пет часа седнали и пеехме, за да се хармонизира обстановката. Мария Тодорова свиреше на хармониума. Точно в пет часа Учителят е на катедрата. Никой не закъснява, а онзи който закъснееше се връщаше обратно, понеже не се допускаше вътре да влиза и да нарушава реда и хармонията. Това беше желязно правило.
към текста >>

40. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът.
А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца.
към текста >>

41. 24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели. Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници. Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против пиянството. Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим.
към текста >>

Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре.
Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим. Гледаха ни, че ходим боси. А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща. А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много тръне и често се набождахме. Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град. Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата. След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни. Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво. Случи се нещо, което измени отношенията им към нас. Избухна в селото пожар.
към текста >>

42. 28. ХАРМАНЪТ

В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно.
Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му. Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман.
към текста >>

43. 32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА

Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА В СЕЛО АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г. Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал?
към текста >>

44. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури.
Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури. Остана само спомена за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите. След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години. Но и този опит не излезе сполучлив.
към текста >>

45. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност.
Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов. Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме. Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата.
към текста >>

Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас.
Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме. Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата. Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви.
към текста >>

човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в кръга, като се добере до Словото на Бога.
Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви. Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е което го държи за кораба. Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е. човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в кръга, като се добере до Словото на Бога. Ученикът трябва да се добере до Словото на Учителя и чрез Него като го претвори в живот да влезе в Космичната обич, чрез която ще се върне в своята пра-родина, където Божията Любов царува. В общ смисъл котвата означава слизането на Духа на земята, както на Божествения Дух така и на човешкия дух. Но на земята той е затворен в триъгълник, т.е. човек трябва да вдигне котва и да потегли по пътя на ученика. Пътят на ученика върви чрез Словото на Учителя.
към текста >>

46. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

При последните екскурзии с Учителя чувстваше се една умора в Него, макар че се държеше със силата на Духа си, усещаше се, че организма няма вече тази енергия.
Аз този случай съм ви го разказвал по-подробно. Ходили сме в планините дълго време. Умора не знаеше и не показваше. Не даваше да се пресилваме. Обикновено даваше почивка, наклаждахме огън, пиехме чай и си отггочивахме хубаво. При последните екскурзии с Учителя чувстваше се една умора в Него, макар че се държеше със силата на Духа си, усещаше се, че организма няма вече тази енергия. Но Той пак не даваше да се разбере, че е затруднен. Ходеше по-бавно, даваше по-често почивки и така можа да направи последните екскурзии и да посети любимите си места като си взе сбогом с тях. Учителят не се усмихваше често. Но иначе беше разположен, ведър и бодър винаги. И всекиго можеше да ободри.
към текста >>

Не се чувстваше никакво насилие и задължение.
Така излишни движения на израза на лицето Му нямаше. Усмивки на възторг - не. Екзалтация, такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и порядък, чистота и най-главното Истина и Свобода. Виждали сме Го понякога сърдит. Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство. И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска.
към текста >>

47. 100. НЕМИРНИЦИТЕ

Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото, постепенно се почувствала една особена промяна.
100. НЕМИРНИЦИТЕ Учителят след завършването на Богословското училище в гр. Свищов, отива и става начален учител в село Хотанца, Русенско. Когато отишъл там и започнал да ги учи в Школото, постепенно се почувствала една особена промяна. Децата имали навика да се клеветят едно-друго: „Господин Даскале, този ми направи това, онзи ми направи онова." Идва друг и клевети: „Този ме би, а онзи ме удари." Идва трети. И той хленчи. „Този ме спъна, а онзи ме ритна." Петър Дънов е даскал. Той мълчи. После казва на детето гдето се обърнало към него: „Ти по-добър ли си от него?
към текста >>

48. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

Идеите, молитвите, чувствата, които носеше душата ми оживяха и аз чувствах, че живота ми е в тях.
Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни. Весел народ е живял тук. Ние преживяхме това минало като свое. Прекарахме съборните дни на Братството при Учителя в Търново, но невидимата връзка бе направена както с Учителя, така и с Мария. Бях срещнал Учителя, а трябваше да замина на, запад да уча. Идеите, молитвите, чувствата, които носеше душата ми оживяха и аз чувствах, че живота ми е в тях. От запада останах разочарован. Не ме възхищаваха формите, чрез които се беше изразил живота там. Аз се върнах, намерих Учителя в София, намерих братята и сестрите, които ми.бяха станали родни. Тъй че се включих в общия голям живот на Братството. Така отново намерих Учителя.
към текста >>

49. 143. СЛЪНЧОГЛЕДЪТ НА ПАША

Какво нещо е да си слънчоглед, да чувстваш радостното присъствие на хората.
Но той порасна, наедря, стъблото му стана високо колкото човешки бой и дебело колкото човешка ръка. А питата му голяма като тепсия. Това може да го видите днес, има една снимка с него. А беше от красив, по-красив особено когато цъфтеше. Грееше като слънце. Какво нещо е да си слънчоглед, да чувстваш радостното присъствие на хората. Изреждаха се да се снимат с него. Когато питата узря, те я отрязаха, изчоплиха семките и от тях дадоха на братята и сестрите от селата да си посеят от това семе. От тях изникнаха слънчогледи по цялата страна. Беше направен един опит повече от сполучлив, защото всички от Изгрева взеха участие в него. Всеки от нас се спираше пред слънчогледа, радваше му се, разговаряха с него, някои го поглаждаха с ръка, други го галеха, че и песни му пееха.
към текста >>

50. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Ако искате да влезете във връзка с тях трябва да събудите своите духовни чувства и центрове.
„Не виждаш ли едно магаре? " Това се отнасяло за самият него. Значи духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре. Това не трябва да ви обезсърчава, но учете се. Ако знаете законите няма да гледате духовете в огледалото. Ако искате да влезете във връзка с тях трябва да събудите своите духовни чувства и центрове. Духовете не се виждат с физическите очи, нито се възприемат с физическите пет сетива, които имаме. Духовния свят се възприема с духовни чувства и сетива. Един ден като напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди по-велики, по-славни от сегашния ви живот". Ето ще ви представим едно писмо на Учителя до Никола Ватев, ръководител на русенското Братство и голям спиритист. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ София, 25. IV.
към текста >>

Духовния свят се възприема с духовни чувства и сетива.
Значи духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре. Това не трябва да ви обезсърчава, но учете се. Ако знаете законите няма да гледате духовете в огледалото. Ако искате да влезете във връзка с тях трябва да събудите своите духовни чувства и центрове. Духовете не се виждат с физическите очи, нито се възприемат с физическите пет сетива, които имаме. Духовния свят се възприема с духовни чувства и сетива. Един ден като напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди по-велики, по-славни от сегашния ви живот". Ето ще ви представим едно писмо на Учителя до Никола Ватев, ръководител на русенското Братство и голям спиритист. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ София, 25. IV. 1906 г. Г-н Н.
към текста >>

51. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача, да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше във въздуха над София като мисли, чувства и действия насочени срещу Учителя и Братството.
Бяха се определили и дежурства, като онзи, който беше дежурен, ако я зърнеше, че идва на Изгрева, то трябваше да я изгони. Планът бе готов само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: „Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха и замлъкнаха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача, да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше във въздуха над София като мисли, чувства и действия насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави много бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали да й дадат много пари и тя се съгласи да носи на челото си една дъска с надпис: „Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град -срещат я, четат, смеят се и клатят глава. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си.
към текста >>

52. 159. ПРОТОКОЛ

Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията.
За разпит на свидетели. Именувам се Петър К. Дънов от Варна. 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам: Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта.
към текста >>

53. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

От друга страна той изведнъж се чувства ведно с цялата Вселена и че е обхванат от една неземна радост, където всичко около него е светло, хубаво и красиво.
Като казал това Учителят лекичко с ръката си допира брат Чернев за десния му лакет, за да може да се отмести та Учителят да фокусира телескопа. В момента, когато го докосва до лакета изведнъж усеща, че нещо подобно като електрически ток минава през него и някаква светла вълна обхваща тялото му, избистря главата и умът му и изведнъж съзнанието му, което представлявало досега едно небе с тъмни черни облаци, изведнъж се прояснило. Той вижда, че се намира на Изгрева, че Учителят е на два метра от него, но очите му са отворени и той вижда едновременно всичко, както цялата земя, така и всички планети от слънчевата система, че дори и Галактиката. Накъдето да обърне глава неговия взор се устремява нататък и пред очите му се отваря един свят широк, дълбок и всеобхватен колкото целия Космос. Това е едната страна. От друга страна той изведнъж се чувства ведно с цялата Вселена и че е обхванат от една неземна радост, където всичко около него е светло, хубаво и красиво. Необятно и неописуемо блаженство се разлива в него. Цялото му мъчително състояние, което е имал преди минути сега изчезва. Това състояние продължило няколко часа. А след това като едно далечно ехо то продължавало да откликва в неговото съзнание месеци наред. Беше дошъл на гости и разказваше този случай.
към текста >>

54. 172. РЕПЕТИЦИЯТА

" И тя си тръгва надолу към града със смесени чувства.
Затова тя бързала да си тръгне по-рано, защото имало доста пеш път надолу до града. Но интересно защо Учителят не бързал и все нещо намирал да я задържи като казвал, че има време. Когато било достатъчно късно според нея, за да отиде в операта, то тя се обръща към Учителя и казва: „Учителю, няма смисъл да ходя на репетиция в операта, защото закъснях и всички не само ще ми се карат, но ще ми се смеят, че пристигам по никое време". Но Учителят повдигнал учудено поглед и казал: „Сестрата защо мисли така? Не си закъсняла, върви, има време! " И тя си тръгва надолу към града със смесени чувства. Хем вярва на Учителя, хем вярва и на часовника си, който показвал два часа закъснение за нея. Няма как, ще върви и толкоз. Пристига в операта и какво да види. По необясними причини репетицията на хора била закъсняла точно с два часа. Тя влиза в стаята, а след нея влиза и ръководителя на хора.
към текста >>

55. 177. УСЛУГАТА

Ти вече ангажираш чувствата на човека.
" Сестрата казва: „Не" и се отдръпва. „Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава? " Младата сестра вдига рамене уплашено. Тръгва си мълчешком. Когато взимаш и когато даваш, бъди внимателен. Ти вече ангажираш чувствата на човека. И постъпките са говор, не само думите. Чрез постъпките, неизречените думи разговарят между душите и определят отношенията им.
към текста >>

56. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Почувствах, че всички посрещнаха 6 облекчение повикването на такъв лекар.
болния Петър К. Дънов беше в пълно съзнание, както и през следващия ден, 25декември. На 26 декември, след обед, заварих болния в безсъзнание, заобиколен от свои последователи, обезпокоени от неговото тежко състояние. Те предложиха да се извика лекар от града, който да не е от неговите последователи, за да нямат угризения на съвестта си, че не са направили всичко за неговото лечение. Запитаха ме, дали ще е правилно да се повика такъв лекар, в отговор на което дадох решително съгласието си. Почувствах, че всички посрещнаха 6 облекчение повикването на такъв лекар. Не дълго след това Славчо Печеников Славянски доведе със собствената си кола известния софийски лекар д-р Пенчо Фъртунов, интернист при банковата болница. Той направи преглед на болния и потвърди поставената на 24 декември диагноза, която доуточни като старческа пневмония. Лично той му направи интервенозна инжекция с ултрасептил. След като д-р Фъртунов си отиде аз не се отделих от болния. Междувременно същата вечер дойде д-р Дафина Сает.
към текста >>

57. 31. СЕАНСЪТ

Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
Не знаем какво да правим." Учителят препоръчва: „Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата „Отче наш". Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: „Какво става с мене? " Имаше някои от присъствуващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духът си, които са добродетелите. Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка. Този път се осветява от Словото на Учителя. Другия път е този на духовете и на падналите и изоставени от векове души, управлявани от Тъмните Сили.
към текста >>

58. 48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ

Чувствах мъката му.
Картината беше трогателна, покъртителна, тъй ме засегна, че аз се спрях. Усетих нуждата на този човек, като че целия той беше един зов за помощ. Търсеше милост, а наоколо хората бързат, всеки зает със своята работа. Калмикът седи на ъгъла на улицата с детенцето, съвсем безпомощен. Неизказано ми дожале за него. Чувствах мъката му. Потърсих всичките пари, които имах, приближих се отзад до човека, пъхнах в шепата му всичко и избягах. Чух само отдалеч думите: „Бог тебя послал! " - на руски. Колко е хубаво, какво удовлетворение изпитва човек, когато извърши Божията воля. Защото е казано: „Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги." Това има да учим всички.
към текста >>

59. 50. ВСИЧКО Е МОЕ

Сестра Мария Му казва: „Учителю, чувствайте се тук като у дома си." Учителят казва: „Че Аз съм у дома си!
50. ВСИЧКО Е МОЕ Дойде Учителя в нашия малък дом на гости. Той си идваше свободно, когато поискаше. Сестра Мария Му казва: „Учителю, чувствайте се тук като у дома си." Учителят казва: „Че Аз съм у дома си! Всички домове са Мои! Ако един ден отида в пространството ще посещавам всички къщи като свои, където искам, там ще влезна. Каквото пожелая, него ще си взема." Да, животът е Един и той присъствува навсякъде. Но Божият Дух го устройвали направлява. А Единството се осъществява от Христовия Дух.
към текста >>

60. 57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ

Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ Българския народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: „Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
към текста >>

На едно място Той казва: „Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри.
57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ Българския народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: „Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал. „Светли дни мамо настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радва.
към текста >>

61. 67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА

Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището.
67. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО ХОТАНЦА Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в село Хотанца. Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището. Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него?
към текста >>

62. 106. ЖИВАТА АЛХИМИЯ

Може би тази грижа на Учителя предизвика реакция в някои сестри и братя или по някои други причини, но тази сестра беше станала прицел на недобри мисли и чувства.
106. ЖИВАТА АЛХИМИЯ Имаше една сестра, върху която Учителят работеше и искаше да й помогне, да се справи със своето състояние, да си проясни съзнанието, за да се издигне над обикновените противоречия. Може би тази грижа на Учителя предизвика реакция в някои сестри и братя или по някои други причини, но тази сестра беше станала прицел на недобри мисли и чувства. И ето веднъж сестрата получава нещо като мозъчен удар, устата й се изкривява, почва да ходи трудно и едва говори. Учителя я среща на полянката и почва да се разхожда с нея насам, нататък и през всичкото време й говори строго, кара й се, както рядко други път е правил. Чуват се строги и силни думи, така че сестрата ги чувствува като удари, като градушка. Учителя й говори със сила, разтърсва я тъй силно, че след един час сестрата се връща при другите сестри съвършено излекувана. Нито следа от удара и парализата, нито смущение в говора, нито затруднение в движенията.
към текста >>

А тези същества бяха отрицателните мисли и чувства към нея изпратени от другите.
Учителя й говори със сила, разтърсва я тъй силно, че след един час сестрата се връща при другите сестри съвършено излекувана. Нито следа от удара и парализата, нито смущение в говора, нито затруднение в движенията. Всичко й мина, обаче тя знае, че е прескочила премеждие голямо. Какво е преживяла след като Учителя й наговори всичко? Тъй Учителят я освободи от съществата, които я бяха нападнали. А тези същества бяха отрицателните мисли и чувства към нея изпратени от другите. Тази сестра бе другата стенографка Савка Керемидчиева. Тук бе Школа -място на живата алхимия.
към текста >>

63. 108. РАЗДЯЛАТА

Имаше тогава двама млади брат и сестра, между които се явиха добри чувства, хубави отношения, приятелски.
Младите тъкмо се събираха около Учителя и се подготвяха за важна работа и учение, за изпити от най-различен характер. А възрастните братя и сестри живееха още със старите разбирания. В онова време Учителят постави задача, да се даде пример на приятелство между млад брат и сестра. Затова постави, задачата постави не външно, но вътрешно. Да се даде пример на хубави, чисти, идейни отношения между млади хора. Имаше тогава двама млади брат и сестра, между които се явиха добри чувства, хубави отношения, приятелски. Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и осъждение и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора. Осъждат ги, порицават ги, казват, че дават лош пример и на другите. Поставят на Учителя да реши въпроса, или да ги накара да се оженят, или да ги изгони от Изгрева. Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени.
към текста >>

64. 114. ЧАЙ С ЛИМОН

Но след няколко дни пак ме нападат лошите чувства." От къде идват и кой ги изпраща?
Значи, изпит на учениците." Учителят я пита: „Обичаш ли Савка? " Олга отговаря: „Не я обичам. Понякога я мразя." Олга разказва: „Понякога по цяла нощ ходя по Витоша, да се моля, да изчистя сърцето си. Псалми чета. Като ми олекне, като се изчистя, връщам се. Но след няколко дни пак ме нападат лошите чувства." От къде идват и кой ги изпраща? Учителят й подава цял един лимон. „Ще можеш ли да го излапаш? " „Не мога, трябва да го нарежа на парченца и цяла седмица да го пия с чай." „Ето, виждаш ли, така и Духовете те режат на парченца. Затова дръж се да останеш цяла като правиш връзка с Бога." Олга кимва с глава, че е разбрала урока за лимона.
към текста >>

65. 118. ПИСМОТО

Сега той почувствал в какъв мир живее Учителя.
Взема го брата, но докато разменя с хазайката няколко официални такива думи по повод празниците, докато й честити Новата година, както държи писмото усеща една вътрешна радост, която се усилва все повече и повече. Усеща един мир в себе си, едно щастие, едно блаженство. Като изпраща хазайката, отваря писмото. Писмото е от Учителя. Братът никак не е очаквал, че Учителя ще му пише писмо. Сега той почувствал в какъв мир живее Учителя.
към текста >>

66. 127. ЧИСТОСЪРДЕЧИЕТО

" Още същият миг сестрата се почувства освободена отвлиянието на този брат и той вече никога не можеше да има влияние върху нея.
127. ЧИСТОСЪРДЕЧИЕТО Когато изкажеш пред Учителя чистосърдечно положението си и поискаш помощ от Него, Той непременно ще ти помогне. Обаче ако не си искрен и премълчиш някои неща или ги скриеш няма да ти помогне. Един брат хвърля мрежите си около една сестра, иска да я оплете. Усеща сестрата, че е повлияна от него, а същевременно нещо неприятно, мъчително има в това влияние. Отива сестрата при Учителя и простичко и чистосърдечно Му казва: „Учителю, ще Ви помоля едно нещо, освободете ме от този брат." Учителят казва само една дума: „Хубаво! " Още същият миг сестрата се почувства освободена отвлиянието на този брат и той вече никога не можеше да има влияние върху нея. Тази сестра бе Мария Тодорова, а братът с мрежите - Кръстю Христов, първият приятел на Михаил Иванов. Двамата бяха двойка лика и прилика във всяко отношение и направление.
към текста >>

67. 130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА

Станах вегетарианка, влязох в Братството, брат Боян ми е кръстника." Малко преди да си замине брат Боян, сестра Гунка, която е вече на 85 години и едва ходи, почувствала силно желание да види брат Боян.
Отиват на сказката. Сказката изнася брат Боян Боев. След сказката Гунка се среща с брат Боян. „Като се върнах вкъщи, разправяше сестра Гунка, не мога да забравя гласа на този човек. Не мога да се отърва от образа му. Станах вегетарианка, влязох в Братството, брат Боян ми е кръстника." Малко преди да си замине брат Боян, сестра Гунка, която е вече на 85 години и едва ходи, почувствала силно желание да види брат Боян. Да го посети, но как да го посети, не може да ходи? Няма и кой да я заведе. „Имам роднини, които имат кола, но как да им съобщя и дали ще се съгласят? " Но този ден един глас повелително й казва: „Слез долу! " Слиза от четвъртия етаж едвам, присяда пред входа на пейката.
към текста >>

68. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

Внимавайте за вътрешния свой живот, за своите мисли и чувства.
- Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него. - Дойде една хубава идея - приложи я. Господ се изявява в цялата природа. Всичко в живота служи, за да се изяви Господ. Нема по хубаво от това, да те посети Господ и ти да Го посетиш. Внимавайте за вътрешния свой живот, за своите мисли и чувства. Внимавайте да не огорчавате Господа, защото ще ви постигне участта на „Града". Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията милост и благост. Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си. Плодовете - със сладостта си. Човек слави Господа с делата си.
към текста >>

69. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Въпреки всичко Учителя се чувстваше на ул.
Това е около 1905 г. Долу сутерена се оформя като кухня и трапезария. Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в трапезарията на чай и общи приказки. Така се създава едно малко домакинство, в което се включва и Учителят. Дават Му най-елементарни удобства. Въпреки всичко Учителя се чувстваше на ул. „Опълченска" 66 много добре. Там започват да пристигат приятели от София, а после и от провинцията. Учителят държи първите си беседи в тази малка стаичка, която е най-обикновена стаичка - 3 м широка и 4 м дълга. Колко души ще се съберат в тази стаичка? Сложат няколко стола и пейки.
към текста >>

през тези години Той остава в техния дом и се чувстваше в тяхната среда много добре.
" Ако се усетят приятелите да го направят - направят го. Иначе Учителят си мълчи. Така Той бе поканен лично от Петко Гумнеров и от кака Гина Гумнерова. От 1905 г. до 1926 г. през тези години Той остава в техния дом и се чувстваше в тяхната среда много добре. Те бяха скромнички хора, честни, хубави, обикновени. Гумнеров беше един предан брат. Като усети, че ще си замине Гумнеров от този свят, Учителят го изпрати в Арбанаси. Гумнеров се помина в Търново, а не тука в София до Учителя, защото щеше да се получи едно сконфузно положение. Щеше да стане неудобно, понеже там където Учителят изнася беседа да има и мъртвец.
към текста >>

70. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува.
Българите по онова време тачеха неделята и селянина и гражданина не работеха в този ден. По селата ходеха на черква сутрин, а след обед правеха кръшни хора по мегданите. Гражданите в градовете сутрин посещаваха черквите, но не всички, пълнеха кафенетата, а вечерта всеки се запиляваше там къде душа му искаше. За нашите приятели неделята също беше Божи ден. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува. А чичо Петко е женен, но няма деца. Но да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха.
към текста >>

71. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

Братята се чувстват неловко.
Той говори вдъхновено, убедително на висок академичен стил с такова вдъхновение, че другите двама от делегацията слушат със зяпнали уста и само кимат с глава, Потвърждавайки, че са съгласни с Радославов. Учителят обаче мълчи, смръщил чело, три дълбоки бръчки са се врязали в челото Му, нито дума не казва. Колкото повече говори брата, толкова Учителят става по-строг и гневен. Свършва брата, Учителят мълчи. Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се! " Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост!
към текста >>

72. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше.
Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа. Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ. Да работи човек с брат Георги беше приятно. Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това. Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него. За него беше естествено да ръководи и организира.
към текста >>

При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това.
Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ. Да работи човек с брат Георги беше приятно. Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това. Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него. За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават и избират.
към текста >>

Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него.
Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това. Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него. За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават и избират. Това му беше дадено от „Горе", „Свише" - никой не можеше да му го оспори, и той сам не го изискваше или налагаше, но то идваше естествено. Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание.
към текста >>

73. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

Ако вникнете във вашите мисли и чувства и ги анализирате, вие ще срещнете там и ВЛАД.
Защото след това предстои нова работа. А ВЛАД беше истински ученик на Учителя - ВЕРЕН И ИСТИНЕН. Сега, ние знаем, че ВЛАД пак ще бъде с нас. Той намери пътя до нашето сърце. Той има златното ключе, което отваря всички врати. Ако вникнете във вашите мисли и чувства и ги анализирате, вие ще срещнете там и ВЛАД. Защото има един малък, личен живот, а има и един Голям Живот, където всички сме заедно. В него винаги ще се срещаме и работим - в него няма раздяла. - Това е ЖИВОТ ВЕЧЕН. Горе за ВЛАД има радост. Ще го посрещнат Учителят и приятелите с песни.
към текста >>

74. 61. СЛОВО ЗА ПЕТЪР КАМБУРОВ

Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура.
БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес присъстваме на едно ТАЙНСТВО на живота. Заминаването на една душа както и идването й на земята е ТАЙНСТВО - тези моменти крият неща неизвестни нам. Ние, които преминахме цял живот с брат Петър, които вървяхме с него рамо до рамо, учехме се, работехме и се борехме, знаем, че той беше един от Божиите служители. Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура. Вие всички, които познавате брат Петър, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше. Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда. Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава. Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него.
към текста >>

75. 63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Към Него е отправена нашата мисъл и най-хубавите ни чувства.
63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ Денят 27 декември 1967 Г. Обични братя и сестри, Денят 27 декември е посветен на Учителя. Този ден ние живеем със спомена за Него. Неговият образ носим в душите си. Към Него е отправена нашата мисъл и най-хубавите ни чувства. И наистина, като прегледаме живота си, виждаме, че няма по важно събитие от срещата ни с Учителя. Днес ние си припомняме пътя, който извървяхме с него - живота, работата, учението - път на растене и разширение, път на освобождение от ограничения, заблуждения и предразсъдъци, път на радост и светъл мир. Този път е свещен за нас. Какво отношение имаше Учителя към „Малките братя" с каква любов вникваше в живота им, с каква бащинска грижа им помагаше. Той сам се наричаше - „Братът на,: най-малките".
към текста >>

Днес ние с благодарност отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува.
След това бръква в пазвата си, изважда кърпа, развързва възел и туря на земята пред Учителя 2 левова сребърна монета. После става, целува ръката на Учителя, покланя се ниско и се отдалечава все с лице към него. Братът я изпраща до пътя. Като се връща Учителят му казва: „Вземи парите, виждаш тя си плаща." Любовта прави чудеса тъй естествено и просто, че те остават незабелязани. Брат Иван Антонов прибира парите за десятък за Господа. Днес ние с благодарност отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува. Ние отправяме нашата молитва към него - „Да ни ръководи и крепи в пътя на живота." С него ние всякога сме силни. Бъдете верни и истинни в пътя към него. Поздрав на всички братя и сестри. Братският съвет Борис Николов
към текста >>

76. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Единият от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши.
Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: „Рекох над астрологията стои Бог". Съветите на Учителя не бяха спазени. А те бяха много. Освен Жорж и още двама братя се разболяха от туберкулоза. Единият от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши. Другият брат бе Христо Дързев- цигулар и музикант. Не го приеха в музикалната академия, понеже беше две години по-възрастен. Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух.
към текста >>

Съкруши го този срив на чувствата в него.
Не го приеха в музикалната академия, понеже беше две години по-възрастен. Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух. Непрекъснато пееше, свиреше и записваше нотите веднага. Съкруши го този срив на чувствата в него. Тази болест - туберкулозата взе като жертва много хора. По този въпрос Учителят говори в III. година на Общия Окултен Клас -10. лекция от 19.Х11.1923 г. на стр. 24-25.
към текста >>

77. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове.
Откъде се бяха сложили тези черти в нея не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше и един брат Константин Константинов, живееше на ул. „Оборище" 13,баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Случи се така, че той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове. А тогава охтиката бе бич за всички млади хора, Умираха като мухи, нямаше още лекарства за тази болест. Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет, а Учителят му го дава: „Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка! " Константинов отговаря: „Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: „Не мога да се откажа от Дафинка! " Учителят му отвръща: „Да бъде така както си решил".
към текста >>

Този срив на чувствата у него разруши белият му дроб.
Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет, а Учителят му го дава: „Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка! " Константинов отговаря: „Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: „Не мога да се откажа от Дафинка! " Учителят му отвръща: „Да бъде така както си решил". Не след дълго той си замина от този свят. Този срив на чувствата у него разруши белият му дроб. Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителят му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. Как ви се струва тази история? А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков.
към текста >>

Гледах я и си представях каква красавица бе по-преди, а след това в нея се кръстосаха чувства на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно.
Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителят посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел-Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка. Беше истинска Голгота. Гледах я и си представях каква красавица бе по-преди, а след това в нея се кръстосаха чувства на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно. Върнахме се и Учителят каза една похвала за мене пред всички. „Брат Борис има търпение! " може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа -11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане.
към текста >>

78. 81. ВАСКО ИСКРЕНОВ

Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото.
Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка, червена пъпчица. Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър. Разчовър-кал той пъпката, а тя инфекцията отишла към окото. Положението му става тежко. Вдига температура, бълнува. Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото. Изведнъж от носа му протича кръв. Олеква му. Болестта му минава. Васко почувствал присъствието на Учителя. По онези години „Червения вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест.
към текста >>

Васко почувствал присъствието на Учителя.
Вдига температура, бълнува. Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото. Изведнъж от носа му протича кръв. Олеква му. Болестта му минава. Васко почувствал присъствието на Учителя. По онези години „Червения вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест. Лекарите я лекуваха с мазане на различни багрила. Тогава нямаше още лекарства против инфекцията. И много болни от нея си заминаваха. Така Васко получи отговор на своята телеграма и оздравя.
към текста >>

79. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

Сред тази девствена природа ние се чувствахме като в родно място и между нас и нея ставаше пълна обмяна.
Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас. Правеше впечатление тази непокътнатост на природата. Нямаше дърво отсечено, горите бяха диви и недокоснати от човека. Сред тази девствена природа ние се чувствахме като в родно място и между нас и нея ставаше пълна обмяна. Имаше някои картини толкова чудни, толкова хубави, че ние се спирахме възхитени да се любуваме на тях така че ставаше една пълна обмяна между нас - нашата мисъл, нашия живот и животът, който тук присъствуваше. Безкрайни гори се разпростираха до върховете, долини дълбоки и недостъпни, далечни върхове със снегове останали от зимата. Като навлизахме в горите дойдохме до една хубава поляна сред самата гора и видяхме, че с някои наши поправки по пътя може до тук да идва нашата кола. Тези поправки ние ги направихме и следващата година колата можеше да дойде до поляната, което ни улесни извънредно много. Тази поляна се казваше Говедарника.
към текста >>

80. 47. ГЛАВАТА НА СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА - „ШЕМХАА

Тука наистина може да се почувства красотата на планинския живот.
47. ГЛАВАТА НА СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА - „ШЕМХАА" Това е най-високото и най-малко езерце от 7-те Рилски езера. Учителят го нарече „Шемхаа", което значи „главата". То е скромно, тихо и самотно езерце. Няма никакви особени претенции, долината му е широка, огрявана от слънцето. И то е едно рядко построено сърце. Тука наистина може да се почувства красотата на планинския живот. Човек може да се присегне и да си гребне с шепа вода, че и да си сръбне. Толкова е то достъпно за човешките ръце. Но то е недостъпно за онези, които в себе си не носят чистотата. Защото само в чистотата човек може да се огледа. Огледалният образ на езерото е необикновен.
към текста >>

81. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа.
Те бяха семейство. Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика. Дойдоха и в България. Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един концерт на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето". Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт. Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа. Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон. „Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера. Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята. Тук често сме отсядали с Учителя, където Той ни е държал незабравими беседи и ни е открил хубавия живот скрит в тези форми.
към текста >>

Той можеше понякога да отвори очите ни, за да видим, че зад тези скали и езера, зад тези върхове има скрит живот и този живот е достъпен за нас и ние можем да го почувстваме и можем да разговаряме с него.
Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон. „Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера. Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята. Тук често сме отсядали с Учителя, където Той ни е държал незабравими беседи и ни е открил хубавия живот скрит в тези форми. Той можеше понякога да отвори очите ни, за да видим, че зад тези скали и езера, зад тези върхове има скрит живот и този живот е достъпен за нас и ние можем да го почувстваме и можем да разговаряме с него. Тук при „Сърцето" долу където се изливаше водата му има скали симпатични и хубави. Между тях има полянка, на която сме сядали с Учителя и сме прекарвали хубави часове. Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още. Там при главата на лъва е входа на Агарта. Учителят използваше и природата наоколо и правеше тълкувание на явленията.
към текста >>

82. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите.
След няколко часа път ние стигаме до Мальовица, а отсреща е Еленин връх. Срещу Еленин връх се издига скалата на Мальовица с отвесни скали. От там по-нататък следват странните форми на върховете на Рупите. В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир".
към текста >>

83. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях.
„Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми. По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура. Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях. Да, тук човек наистина може да разговаря с Невидимия свят. От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат, долини дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония. Но обърнете ли се към Рупите, от тук е най-хубавата гледка на планинската верига. „Рупеи" значи „Планина на духовете", така Учителят преведе името Рупеи. От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият зъб и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си.
към текста >>

Но и скалите тука бяха една основна необходимост, за да се почувства силата на природата.
Така се пазеха те от неприятелите си. Наистина тука имаше кътчета, които те привличат, канят и казват: „Заповядай, почини си, помисли! " И ако ти е отворена душата можеш да разговаряш с съществата, които живеят тук. При една екскурзия Учителят се загледа в този свят на чудновати форми с тези удобни поляни, заветни, закътани, че можеш да прекараш в самота, а и някоя малка група може да проведе съкровени разговори. Учителят посочи с ръка: „Вижте колко салони имате тук, за всекиго едного по един салон." От тогава приятелите нарекоха това място „Салоните". Но и скалите тука бяха една основна необходимост, за да се почувства силата на природата. На тези чудесни скали аз изсякох с длето и чук формули, които Учителят е дал. На една от скалите изсякох: „Мирът Божий превъзхожда всяко знание". Над тази формула човек има дълго да мисли. Тя разкрива един дълбок живот, който е скрит в цялата природа и, който особено силно се чувствува тук. Друго правило за ученика изрязано в скалите гласи: „Без страх и без тъмнина с обич и виделина".
към текста >>

84. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

Почувстваха се наполовина освободени от затвора.
Изкарваха ни сутрин с камиони, закарваха ни на строежа, оставяха ни да работим цял ден, на обед ни донасяха храна от затвора, а вечерта отново ни прибираха. С нас имаше милиционери за охрана, но аз бях предупредил затворниците, че който се опита да бяга, лично аз ще го съдя. И нито един затворник от моята бригада не направи нарушение. Работата навън за тях беше и трудна, но психически се освободиха от голямото напрежение. Започнаха да виждат света около себе си със затворнически очи. Почувстваха се наполовина освободени от затвора. Това им хареса и се стараеха в работата. Имаше провокатори между затворниците, а аз бях между политическите затворници. Имаше един криминален затворник, който бе поставен като отговорник над нас, и макар че беше затворник, то управата на затвора го постави на този пост, за да ни контролира. Но той се държеше много лошо с всички. Той ругаеше и псуваше работниците от бригадата.
към текста >>

85. 41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК

В тази килия се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях самостоятелен.
Казах им, че ако не ми дадат самостоятелна килия няма да работя. А точно тогава аз обучавах затворниците на занаят как да строят, за да бъдат изпратени на строежите. Водеха ме като бригадир на бригадата. А пред официалните власти, понеже ние работехме на държавни постройки аз получавах заплата на инженер, но ми даваха 10% от нея. Даваха ми 22 лв. В тази килия се чувствах много добре, бях сам със себе си, сам подреждах мислите си, не ми прачеха другите и бях самостоятелен. Това изумяваше всички, защото най-голямото наказание на затворниците беше да бъдат поставени в самостоятелни килии. Беше ги страх от самотата и не можеха да се справят с нея. Причината бе, че в ада кръжаха онези души, онези заминали души, които бяха изпратени в ада. Те въртяха около тях, влизаха в затворниците и те не можеха да се справят с тези чужди влияния. А те свързваха тези натрапливи мисли и състояния, че идват от самотата.
към текста >>

86. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме.
След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше. А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш. Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме. Бог е великата реалност. Не Го ли опитваме всеки миг? 9. Онези, които гонеха Братството в миналото и тези, които го гонят сега, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вяра-та.Сега - в името на безверието. Костюмите се менят само.
към текста >>

87. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Тогава човек се чувства здрав, радостен и щастлив, приобщен към Големия Всемирен Живот.
Те са трудолюбиви, честни, добросъвестни - те са един здрав обществен елемент. Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и уважение. Учителят даде едно Учение за живота - Учение проверено и опитано. Животът е Велика Наука. Тя трябва да се изучава и прилага с Любов. Тогава човек се чувства здрав, радостен и щастлив, приобщен към Големия Всемирен Живот. И тъй, Новата Идея, която Учителят донесе, е: „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО" Послание От Братския Съвет до братята и сестрите, по случай Деня на Учителя -12 юли 1973 г. София, юли, 1973 г. Борис Николов
към текста >>

88. 66. РАДОСТТА

Не само физически, но и по отношение на мислите и чувствата.
Още с влизането си Той каза: „Днес имаме нова формула - „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов". Животът е чист и свят. В Писанието се говори за Мойсея, който видял къпина, която гори и не изгаря (Изход, 3 глава, стих 5). Той се приближил да види защо не изгаря къпината, но чул глас: „Изуй обущата си от нозете си, защото местото, на което стоиш - земя свята е." Днес повече от всякога, човеците трябва да се вслушат в гласа, който иде от горящата къпина. Земята трябва да се пази чиста и свята. Не само физически, но и по отношение на мислите и чувствата. Мойсей не познаваше радостта. При къпината той получи заповед да изведе Израил из Египет, от робството, и от начало се противеше, но после прие. Радостта се явява по-късно - в пророците, в псалмопевеца, в Христа, в Апостолите. При Учителят радостта съпътствува цялото Негово творчество - Словото, музиката, живота, който Той ни показа. Учителят даваше щедро и сам се радваше на онова, което даваше.
към текста >>

89. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Образците: Учителят каза: „Вие трябва да бъдете образец на чистотата, светлата мисъл, възвишените чувства и благородните постъпки.
Трудът е закон за изявяване на вярата. Който не се труди той няма вяра. Свържи се с Невидимия свят и напредналите същества там горе. Те от своя страна ще те свържат със своите хора на земята, т. е. с онези човеци, които имат връзка с тях." 10. Образците: Учителят каза: „Вие трябва да бъдете образец на чистотата, светлата мисъл, възвишените чувства и благородните постъпки. От Школата трябва да излязат хората на Новото, които виждат ясно нещата и знаят как да помагат. Да бъдете образци във всичко. Образци на думи и на дела." 11. Влизане в Школата. „В Школата на Бялото Братство е голяма привилегия да влезнеш.
към текста >>

90. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

През твоето сърце и през твоят ум да текат най-хубавите чувства и мисли.
„Негова мисия е да възвърне човека в райската градина, в Царството Божие. Райската градина, това е Божествената Школа, в която човек се е учил. От там той носи някои знания и постоянно си припомня тях. Това ще рече да живееш в райската градина. В твоето сърце да тече Божествения Живот като чист извор. През твоето сърце и през твоят ум да текат най-хубавите чувства и мисли. Божествената светлина да минава безпрепятствено, да вършиш Волята Божия, да виждаш Бога и да разговаряш с Него. Това е важното. Това е същественото в живота." 6. Какво е Бялото Братство? Бялото Братство е идея, а не организация!
към текста >>

91. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Вникнете дълбоко във всичко това, вникнете дълбоко в себе си и ще почувствате дали ще възкръснете.
Всички досегашни учения като мохамеданство, будизъм, теософия и формалното проявление на всички религии си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Новото учение, Христос който ще ви възкреси. Сега вие ще попитате какво ще стане с вас, дали ще възкръснете. Това зависи от Бога Отца. Ако не възкръснете Той ще ви постави от лявата си страна и ще ви прати пак на земята да се усъвършенствувате. Вникнете дълбоко във всичко това, вникнете дълбоко в себе си и ще почувствате дали ще възкръснете. Никой да не съди другиго. Аз вярвам, че и на вас ще се даде поне последното място. През целия този двадесети век ще бъде съдба на света. Пред двадесет и първи век ще стане връщането при Баща си, както блудния син. Той е век за възстановяване навред на нов ред и порядък в света, съгласно изискването на Божието Царство и силния духовен подем.
към текста >>

92. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

В латинската раса са развити чувствата, сърцето.
Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества. Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова култура. В известен смисъл сега те са духовния Израил. У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на Братството. Бог иска Славяните да изпълнят една мисия. Чрез Славяните трябва да се внесе нещо ново - щедростта.
към текста >>

93. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества.
Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декември 1944 г.
към текста >>

Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение!
Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история! " Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева.
към текста >>

Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят.
- Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се.придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без Любов, няма да те ползва. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание, трябва да придобием тук на земята. Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен.
към текста >>

Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките.
Ако придобиеш знание без Любов, няма да те ползва. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание, трябва да придобием тук на земята. Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели.
към текста >>

94. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия.
" Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала. Там ще ни чакате да дойдем ние - втората група с брат Боян Боев и Неделчо. След това всички заедно ще отидем до хижа Мусала.
към текста >>

„Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив.
То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ.
към текста >>

Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода".
В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели.
към текста >>

95. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства!
Най-драматично и с тежки, болезнени последици е второто събитие - безпрецедентният побой. При първият случай Учителят рязко прекъсва приемите, прекратява общия обед, не общува с никого, строг и мълчалив, усилено разрешава изхода от братоубийствените безредици. А как ги разрешава - за нас е неизвестно! Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият свят събития от подобен характер са много неприятни. Верижната реакция на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове! Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства! " Второто събитие - побоя, се отрази на Неговото здраве. Юмручният удар в лявото слепоочие причини десностранна пареза. Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ. Въпреки тежкоподвижният език Той продължи лекциите и приемите. Не прекъсна ежедневните задължения на Изгрева.
към текста >>

96. І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!

По-трудно аз ще ви позная, защото още не сте собственици на съдбата си, не вървите винаги по вашата собствена пътека, не винаги давате израз на собствените мисли и чувства, ставате проводници на родови духове и други невидими същества.
Той искаше да ни покаже огромната работа на небето и земята, без която е немислимо възраждането на човечеството. Да, в тази свежа и неделна утрин Той ни покани да тръгнем след Него. - Елате и вижте! Елате и вникнете в моето ежедневие, опитайте радостите и горчивините, скръбта и страданията, и ако тогава ме познаете - последвайте ме. Вие по-лесно ще ме познаете. По-трудно аз ще ви позная, защото още не сте собственици на съдбата си, не вървите винаги по вашата собствена пътека, не винаги давате израз на собствените мисли и чувства, ставате проводници на родови духове и други невидими същества. Аз трябва да различавам тяхното присъствие и затова е трудна задачата ми. В такива случаи помагам не само на вас, но и на онези обитатели, които живеят, макар и временно, във вас. - Вие елате с мен в домът ми, елате с мен, да възлезем по планинските пътеки, елате и опитайте моето бреме и, ако ви хареса, тръгнете с мен. ... От опит знаехме, че за да подчертае необходимостта от по-голяма близост, за да поиска с такава бащинска топлота, почти синовно общуване, УЧИТЕЛЯТ имаше повод - може би не само един, а много.
към текста >>

97. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство.
Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си. Всеки е получавал подслон, всеки се е радвал на добър прием. Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство. Изгревът приличаше на огромен дом с многолюдно семейство. УЧИТЕЛЯТ бе пример за добрите домакини. Той бе навсякъде. Следеше стъпките на работливите приятели, препасани с престилки, забрадени с бели кърпи, с метли и кофи в ръце. Той бе в салона, в кухнята, на поляната, на лозето - взимаше живо участие за добрия ред и примерната чистота.
към текста >>

98. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Многомесечната раздяла с УЧИТЕЛЯ и приятелите събуди много, много чувства.
Случи се така, че двамата с д-р Илия Стратев - добри лични приятели, се завърнахме почти едновременно от запаса. Той от Беломорието, където бе мобилизиран като военен лекар и аз, от турската граница. На стъпалата пред горницата на УЧИТЕЛЯ ни бе първата среща. Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата - обгорели от южните слънчеви лъчи и брадясали. Идеята, наглед сериозна, но с отпечатъка на младостта. Многомесечната раздяла с УЧИТЕЛЯ и приятелите събуди много, много чувства. В духа на синовните отношения, особено към Него, бе да се срещнем. Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития. УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше. Посрещна ни усмихнат, преди да пристъпим последното стъпало.
към текста >>

99. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява.
Тези същества, завършили своята еволюция, работят за повдигането на обитателите на нашата планета, живущи в растителното, животинското и човешкото царства. На Европейския континент това е едно от големите светилища. От високо духовно гледище трябва да кажем, че те са вдъхновителите на научната мисъл, те са извор на вдъхновение на дейците на изкуството, те разведряват небосклона на разгневените политици, те насочват културата към нови предели. Те именно са онези невидими работници в нашата слънчева система, които се стремят да направят слънчев живота на земните обитатели. Присъствието на тези същества освежава аурата на Швейцария. В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява. Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко степени по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура. За живущите в Швейцария няма по-големи блага от богатия свеж планински въздух, от чистата вода на бързите потоци и от възторжените идеи и мисли на светлите същества. Както виждате, тук природата е щедра и на физическото поле, и в духовното. Ето основната причина, която е хвърлила враждата в далечно забвение. Това е тайната за интересния на нашето време обществен живот на швейцареца.
към текста >>

100. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА