Търсене в текстове за 'Чесън'

Лекарство от Учителя – скилидка чесън 17.
Приятели от Изгрева 12. Казанлъшкото Братство 13. Болното гърло 14. Аспект между Юпитер и Венера 15. Любовта жертва всичко 16. Лекарство от Учителя – скилидка чесън 17. Писмо от Учителя 18. Сънят за цар Борис III се сбъдна 19. Савка – астрономическият телескоп 20. Бомбардировките над София и 91 Псалм 21. На гости при Учителя в с.
към текста >>

9. 38. СПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ

Та аз го направих този чесън на каша и го залях със зехтин и оцет, но нямаше вече кой да го вкуси.
" На следващия ден сутринта станах рано и го занесох. Приближих се до барачката му и там научих, че той вече е бил умрял преди няколко часа. Така че той си замина от този свят без да може да вкуси от лекарството, което направих по рецептата на Учителя. Оставих чинийката до леглото му и отидох при Учителя. Той знаеше от вчера, че Руси ще си замине, но беше оставил да се реализира подтика, който изникна в мен. Та аз го направих този чесън на каша и го залях със зехтин и оцет, но нямаше вече кой да го вкуси. Руси си бе заминал. Тялото му бе оставено на леглото му и приятелите отиваха и се прощаваха с него. Споделих с Учителя огорчението си. Каза ми: "Нали направихте рецептата и лекарството? Опитът е сполучлив".
към текста >>

10. 2. ЧЕСНОВАТА СКИЛИДКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

" "Отдавна не съм употребявала, Учителю", отговарям несръчно, като си помислих, че има повече от една година, откакто не съм вкусвала чесън.
Сърцето ми се радва и стеснява. Той е благ, мил. Едно ухание, което милва, гали, повдига, успокоява. И един глас, който дава лек. "Рекох, употребявате ли чеснов лук? " "Отдавна не съм употребявала, Учителю", отговарям несръчно, като си помислих, че има повече от една година, откакто не съм вкусвала чесън. "Ще вземате по една скилидка сутрин, на обед и вечер. - И като се усмихна насърчително, добави: „Ще мине, рекох".Аз взех първата още щом като се върнах вкъщи. Беше преди обед. Втората взех преди вечеря, третата - забравих. Защото, когато тръгнах за града, аз не забелязах, че има пясъчна настилка по моя път.Скилидките ли ме излекуваха?
към текста >>

11. 10. ПОДТИК

10. ПОДТИК Тъй като Учителят е препоръчвал чесъна счукан като масло срещу туберкулоза, сестра Стоянка питала веднъж Учителя, дали да счука чесън и да занесе на болния от туберкулоза брат.
10. ПОДТИК Тъй като Учителят е препоръчвал чесъна счукан като масло срещу туберкулоза, сестра Стоянка питала веднъж Учителя, дали да счука чесън и да занесе на болния от туберкулоза брат. Учителят казал, че може и тя му занесла. Наскоро братът починал (доколкото си спомням на другия ден). Това показва, че Учителят никога не възпира за доброто дело, макар и да знае, че вече е късно за него. Важното е подтикът към доброто.
към текста >>

12. 7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯ ПАНСИОН

Боледувах известно време, та помня, че Учителят казвал да ям по една ски-лидка чесън.
Вече през есента на 1943 г. ставаше въпроса, че трябва в София да живея при родителите си, аз заболях. Там моето вегетарианство не беше така много уважено, щото готвача ми сервираше само пържени картофи, но като подметки. 1943 г. беше военно време, хлябът беше като кал и аз отслабнах и заболях. Боледувах известно време, та помня, че Учителят казвал да ям по една ски-лидка чесън. И аз тогава ангажирах готвачката на мис Търнър, плащах й 400 лв. и казвам: Ще ми готвиш, обаче зарзават", тя беше много мил човек и много хубаво ми готвеше вкъщи, носеше ми храната в стаята. И дойдох си вече в София. В: Поводът, Учителят да ви напише писмо, вие ли бяхте или Гали? Веска: А-ах, чакайте ще ви кажа сега, какво става в Ловеч още.
към текста >>

13. 16. ЛЕКАРСТВО ОТ УЧИТЕЛЯ - СКИЛИДКА ЧЕСЪН

16. ЛЕКАРСТВО ОТ УЧИТЕЛЯ - СКИЛИДКА ЧЕСЪН Дойде времето на Ловеч - 1942/43 г.
16. ЛЕКАРСТВО ОТ УЧИТЕЛЯ - СКИЛИДКА ЧЕСЪН Дойде времето на Ловеч - 1942/43 г. При пътуването ми до Ловеч ме придружи моят добър брат Гавраил. Бяхме посрещнати много любезно от директорката на пансиона г-ца Мелъни Търнър. Настаниха ме в стая, която се помещаваше в сградата, където живееше директорката и още една колежка-американка Кархарт. Брат ми беше взел цигулката си със себе си и вечерта в салона на пансиона изнесе един малък концерт за ученичките, на който изпълни творби от Учителя. Всички бяха много доволни и ученичките кръстила брат ми „мистър Вайълин".
към текста >>

Тя положи добри грижи за моето възстановяване и затрогваща за мене беше и бдителната грижа на обичния ни Учител, който посъветвал моя приятелка да ми пише, да изяждам по една-две скилидки чесън на обяд.
Това бяха за мене най-прекрасните моменти в живота ми от живота ми в Ловеч. Бях помолила да ми се сервира вегетарианска храна. Но готвачът изглежда не е бил запознат с този вид кулинарно изкуство и почти всеки ден ми сервираше пържени картофи. Аз не направих забележка за това, но еднообразната и недостатъчно витаминозна храна се отрази неблагоприятно на здравословното ми състояние. През дните на късната есен се разболях доста сериозно и лекарката на пансиона констатира плеврит. Тя положи добри грижи за моето възстановяване и затрогваща за мене беше и бдителната грижа на обичния ни Учител, който посъветвал моя приятелка да ми пише, да изяждам по една-две скилидки чесън на обяд. Веднага приложих този Негов съвет, а освен това помолих готвача на мис Търнър, на директорката на пансиона, ако обича да ми приготовлява вегетарианско меню срещу добро специално заплащане от моя страна. Тя на драго сърце прие моето предложение и наистина благодарение на питателните и богати на витамини блюда, които тя умееше да ми поднася, моето здравословно състояние укрепна и напълно се възстанови.
към текста >>

14. 18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Той казал да ям по една скилидка чесън.
Но Той още ни обясни, че както една пчела-ца-рица никога не напуща кошера си, така и нашия цар Борис III не е трябвало да напуска България в тези времена и да се среща с Хитлер, който е причина за неговата смърт. В: Вие казахте, че сте писали писмо на вашата приятелка и тя е писала на Учителя и Той е отговорил с писмо до вас. Веска: Не, аз нищо не съм писала на моята приятелка. Да, да, да. Тя му е казала, че съм била болна и това беше. Той казал да ям по една скилидка чесън. В: Вие на нея не бяхте писала. Веска: Не, не бях писала, не. Нали ти казвам. В: Вие когато отивате, все пак вие сте се срещали с Учителя. Веска: Да.
към текста >>

15. 62. КОМУНИТЕ

ТОМ 9

Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън.
". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза. Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария. Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън. Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме. Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят комуна, защото недомислица беше комуната. Но през това време школата си вървеше. Само братята отсъстваха. След две години, комуна в Русе направиха.
към текста >>

Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме.
Даже от хигиенично отношение това не е здравословно. И така много комични неща са разправяли за своя живот. Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват на събора в Търново. И когато дойдоха на събора почти всичките бяха болни от малария. Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука на ръцете и на краката чесън. Учителят каза за маларията тука чесън да им слагаме. Счуквахме го и го слагахме на китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят комуна, защото недомислица беше комуната. Но през това време школата си вървеше. Само братята отсъстваха. След две години, комуна в Русе направиха. Тогава отидоха и сестри и братя.
към текста >>

16. 09 - 261. КАК ДОБРОТО ОТВАРЯ ПЪТЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Цели петнадесет дни ядох само хляб и чесън, което не ми беше лесно, но устоях.
261. КАК ДОБРОТО ОТВАРЯ ПЪТЯ „Блага дума и сторено добро и желязна врата отваря" Народна мъдрост Брат Добри Ганев от град Айтос ми разказа следната своя опитност: Бях повикан запас в Сливен. Понеже съм шивач, постъпих в шивалнята. Трудността за мен в казармата беше въпросът за яденето, понеже съм вегетарианец. Цели петнадесет дни ядох само хляб и чесън, което не ми беше лесно, но устоях. Един ден, към обяд, след като бяхме привършили работата си, дойде при нас един офицер и помоли някой да му изглади брича. Отговорникът на шивалнята му отказа, понеже вече бяхме запразднили. Аз обаче му казах да го остави и ще му го изгладя. Изчистих го, изгладих го и му го занесох, но понеже той спеше, оставих му го и си излязох. На следния ден дойде в шивалнята и попита кой му е занесъл брича.
към текста >>

17. 09 - 270. МАЙКАТА НА СТОЯН - БОЛНА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Тогава той ми каза: „Ще вземете маслини и ще ги счукате с костичките, ще счукате и чесън и ще го размесите.
Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай да се срещне с Учителя, но щом като работата свършила, и Учителят се прибрал в стаята си. На брата му се свило сърцето, че изпуснал сгодния случай. „Но ето че след малко Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да го видя и да му се обадя, но аз все още нямах кураж. Ето че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава. Чак сега вече добих кураж, станах, отидох при него и го попитах за болестта на майка ми. Тогава той ми каза: „Ще вземете маслини и ще ги счукате с костичките, ще счукате и чесън и ще го размесите. От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене." Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя. Така премина втората ми и последна среща с Учителя." Разказал: Стоян Димитров - Варна.
към текста >>

18. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

ТОМ 12

Нашите мисли, които са за неща най-отвлечени, там са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук и чесън и те да растят.
Когато човек почне силно да работи в известно направление, известна област от неговия череп се изменя. Значи, пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултат. Щом се разработи известна област, веднага се забелязва промяна. Значи, вече една разумна сила работи отвътре. Туй, което се счита на нас за идейно, Божествено, то е нещо материално. Нашите мисли, които са за неща най-отвлечени, там са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук и чесън и те да растят. У човека има две висши състояния, те са причинното тяло и после иде будическото съзнание. Тези последни две области, те ги наричат безформени, т.е., не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се вижда; вижда се само една необятна светлина. Ако вие правите наблюдения над себе си, ще видите къде е съсредоточена вашата мисъл най-много. Щом сте разсърдени, ще почувствувате едно напрежение за душите си; ако ви докоснат много лично, вие ще усетите едно заго- рещяване отзад зад главата. Пък ако се отнася нещо до религиозните чувства, ще усетите горе на главата си едно напрежение, като че има някакво подуване.
към текста >>

19. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Истината не търпи чесъна.
Отживява - отвява е едно и също нещо. Трябва да се живее един разумен чист живот, да имаме Божествената хармония в нас. Богатство и сиромашия. Това е необходимо. Има грешки, които са създадени от глупавият живот на човека. Истината не търпи чесъна. Грехът е една илюзия, това е най-голямата отрова, най-големия чесън. Аз говоря на един символичен език. Сега ние не може да примиряваме стари истини с нови истини. Всяка една дума трябва да има смисъл. Научи се как да произнасяш думата щастие, тя ще те избави от нещастие.
към текста >>

Грехът е една илюзия, това е най-голямата отрова, най-големия чесън.
Трябва да се живее един разумен чист живот, да имаме Божествената хармония в нас. Богатство и сиромашия. Това е необходимо. Има грешки, които са създадени от глупавият живот на човека. Истината не търпи чесъна. Грехът е една илюзия, това е най-голямата отрова, най-големия чесън. Аз говоря на един символичен език. Сега ние не може да примиряваме стари истини с нови истини. Всяка една дума трябва да има смисъл. Научи се как да произнасяш думата щастие, тя ще те избави от нещастие. И при най-малките изпити вие не можете да ги издържите в света.
към текста >>

20. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

ТОМ 15

А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон.
От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни платят от горещина. На огнището кипят дузина чайници- гюмове. Раниците се развързват, върху снега се простират големи кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, сирене, маслини, халва, буркани с мед, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показва иззад белите разпокъсани облаци и като че ли се изсмя с глас, на тази жива картина, на толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за път, за връщане. Готови сме. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи.
към текста >>

21. 1923 година

2) Сутрин и вечер по една скилидка чесън да сдъвкваме, по-напред на едната страна, после на другата, и тогава да я глътваме.
дом, а сестрата си отиде. 28.Ш.[1923 год.], четвъртък Изгрев, потулен от неголям облак, и през деня свършихме със заравянето на тръбите и чешмичката почти се изкара, през деня бяхме свободни осмокласниците, аз правих на брата Сандя кутия на цигулка, Вечерта си носих тефтерчето на настойника си г-н Ковачев и отидох у сестра Козарева, за да прочета писмото, пратено от сестра Щиляна Д. Русева, ул. „Ивайло" № 25, София. От прочитането ми остана ценен материал, думите на Учителя: 1) За пречистване на стомаха да се вземе черна ряпа сок (да се настърже ряпата и да се изстиска и от сока сутрин и вечер по една кафяна лъжичка да изпиваме). 2) Сутрин и вечер по една скилидка чесън да сдъвкваме, по-напред на едната страна, после на другата, и тогава да я глътваме. 3) Упражнение: ръцете обтегнати напред и малко кръстосани китките, пристъпва се с десния крак, махват се ръцете встрани с издухване, после с левия [крак] и ръцете пак в същото положение и движение, и така се отива напред, доколкото искаме. Това е за отстраняване на всякакви тъмни влияния на черните. 4) Когато се движим или стоим, да гледаме по-рано да съзрем неприятеля и да духваме с уста, той е негоден да ни попречи. Ако сме настроени добре и дойде лукавият и задигне от нас нещо, той бяга леко, като по наклон, но духнем ли с уста, то веднага пред него се изпречква планински непроходим връх и той е неспособен да носи нещо и пропада, безсилен остава. 5) Злото е вързано за хиляди години и Царството Божие се въдворява на Земята, 6) Да не одумваме и завиждаме.
към текста >>

Това е за урегулирване на стомашните органи и коремните, после ще си сдъвчем една скилида чесън хубав от двете страни и ще го задържим на сливиците си и после го глътваме.
След молитвата и упражненията направихме закуска и потеглихме по височините към Франгата по шосето, строени по ред според кой какъвто глас пее и, движейки се, пеехме. Отидохме си и на обяд бях у един брат на име... После отидох на събрание у сестрата София, нахранихме се и отидохме у брат Манолов, поприказвахме как е прекарал в София. Говорихме, че Учителят изисквал от нас съвършена чистота и скромност, и смирение, с Божествената любов да живеем. Тщеславието и гордостта да се заличат у нас. Говорихме как вечерно време, преди да си легнем, ще изпиваме по половин лъжичка репен сок от черна ряпа. Това е за урегулирване на стомашните органи и коремните, после ще си сдъвчем една скилида чесън хубав от двете страни и ще го задържим на сливиците си и после го глътваме. Чесънът е за дезинфекция на пищеварителната ни система. Разправи, че като се връщали от Витоша, един поп се преструвал, че бил от далечни села, питал къде са ходили тъй далеч тези хора. Казал, че те били слаби, но му отговорили братята, че болните са из болниците и кръчмите, из къщите, а здравите, бодрите са на разходка по Витоша. После в трамвая питал Учителя: „Откъде си, старче? " Отговорил: „От Слънцето." - „Е, ами тук, в България, откъде си роден?
към текста >>

Чесънът е за дезинфекция на пищеварителната ни система.
Отидохме си и на обяд бях у един брат на име... После отидох на събрание у сестрата София, нахранихме се и отидохме у брат Манолов, поприказвахме как е прекарал в София. Говорихме, че Учителят изисквал от нас съвършена чистота и скромност, и смирение, с Божествената любов да живеем. Тщеславието и гордостта да се заличат у нас. Говорихме как вечерно време, преди да си легнем, ще изпиваме по половин лъжичка репен сок от черна ряпа. Това е за урегулирване на стомашните органи и коремните, после ще си сдъвчем една скилида чесън хубав от двете страни и ще го задържим на сливиците си и после го глътваме. Чесънът е за дезинфекция на пищеварителната ни система. Разправи, че като се връщали от Витоша, един поп се преструвал, че бил от далечни села, питал къде са ходили тъй далеч тези хора. Казал, че те били слаби, но му отговорили братята, че болните са из болниците и кръчмите, из къщите, а здравите, бодрите са на разходка по Витоша. После в трамвая питал Учителя: „Откъде си, старче? " Отговорил: „От Слънцето." - „Е, ами тук, в България, откъде си роден? " -„От Слънцето." - „Аз знам, че всичко, и нашата Земя, и иконите са от Слънцето - казал попът, - ами ти отгде тук си роден?
към текста >>

22. 1929 година - продължение

Вечерта ходих да си отскубя чесън от Ангелови и тамо вечерях.
Май, велик е Май и омайва със своя изблик. Молих се, правих ред гимнастически упражнения и след това четох 2 брой на „Житно зърно" до 11 ч и слязох. Турците имаха байрам. Гледах гьореш. Не ми харесва това състезание. Вечерта ходих да си отскубя чесън от Ангелови и тамо вечерях. *алия -тучна местност, с много растителност. (Бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 21.V.1929 год., вторник Станах и започнах да се готвя за Попово. Измих, избръснах се и приготвих това-онова и хайде. Но прочетох от Ш серия това, което Небето ми даде: стр. 29 из беседата „Раждането".
към текста >>

Ядох чесън и хляб, мокрен с вода.
„Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен. Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена лекота, пъргавост и простор на духа. Времето бе извънредно топло. Ризата се измокри, даже раницата се измокри на гърба ми и се понакваси хлябът. При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне. Ядох чесън и хляб, мокрен с вода. В Цар-Асен не намерих Цона и Стела Атанасова. Отишли за заплата в Ковачевец. Ходих у Недялкови. И отбих се у сеутрата Неда и след като й дадох 9 серия до 10 книжка - 6, 7, 8, 9 и 10, отидох си за Водица по яйкънския път и през курията. Срещнах Стела, Цона, попа Цар-Асеновския, попадията и Хаджията и Хаджий-ката ги изпращат накрай селото.
към текста >>

Ядох кисело мляко и чесън, а те - пържена прясна риба.
Отидох и вкъщи видях риба и то цял гювеч кюп. Имаше около 5 кила. Домашните му бяха дошли да копаят мисир. Той бе мокър много. Вечерта ходих на съвместна вечеря. Ядох кисело мляко и чесън, а те - пържена прясна риба. 20.VI.1929., четвъртък, Крепча Станах, но се бях събудил още много рано, но не ставах, докато не завика ходжата, „о". Измих се и след наряда свирих, макар че „G"- „сол" корда е надена и бръмчи, понеже конецът отдолу е над столчето. Четох 3 гл. от Евангелието и 56, [страница] от Ш серия за „Неразделяй". Много хубави мисли от много съществен характер за сегашното тревожно разделено състояние.
към текста >>

23. 1930 година

Те носеха едно голямо гърне с мляко, чесън зелен, сирене, кашкавал и други работи за ядене, та ни дадоха една гощавка с госпожата Симова.
Събраха се децата и потеглихме за Зли-дол, за да се фотографираме в полето. При кладенчето „..." над селото се фотографирахме и заминахме за лиляка в Зли-дол. Времето от ясно се запокрива с тъмни облаци и след недълго, къде 9 ч започна да поприкапва. Отидохме къде Годечко чак надолу. Ето, срещнахме се с Борис Манов и Симов. Те носеха едно голямо гърне с мляко, чесън зелен, сирене, кашкавал и други работи за ядене, та ни дадоха една гощавка с госпожата Симова. Среща тържествена: смях, ядене, джумбиши и до раздяла, защото една част от децата ни вече бяха напуснали и си бяха потеглили за село. Започна къде 12 1/2 да вали силно и ни поизмокри. Аз макар и мокър но ризата - не. Отидох в училище. Накладоха ми печката и аз си хвърлих палтото да съхне и започнах канцеларското си писане - сведения и таблици да преписвам начисто.
към текста >>

24. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч.
На закуска ме каниха у Младенови. След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов. Кирил и Любен Стоянови закараха куфарите, на брой 5, в Годеч и донесоха три сандъка за нареждане на книги. До вечерта наредих книгите. Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева. Прибавих му още 50 лева и се сбогувах и потеглихме. Изпрати ме Владимир Велков до края на Годеч. Небето бе облачно и времето студено. Тежко вървеше натоварената каруца.
към текста >>

25. 1934 година

Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч.
На закуска ме каниха у Младенови. След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов. Кирил и Любен Стоянови закараха куфарите, на брой 5, в Годеч и донесоха три сандъка за нареждане на книги. До вечерта наредих книгите. Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева. Прибавих му още 50 лева и се сбогувах и потеглихме. Изпрати ме Владимир Велков до края на Годеч. Небето бе облачно и времето студено. Тежко вървеше натоварената каруца.
към текста >>

26. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Лекувах го с чесън и след като пуснах децата, до вечерта четох руски.
Вечерта си посвирих. На сутринта, 15.III.т.г., петък, също бях бодра и през целия ден бях добре, но привечер почувствувах болки в стомаха и заболя ме гърло. С тухли и топла вода намалих силата на болките и до късно вечерта четох „Житно зърно". То ме доста вдъхнови, тъй че легнах си в добро разположение. На сутринта станах със силни болки в гърлото, 16.III.т.г., събота. Лекувах го с чесън и след като пуснах децата, до вечерта четох руски. Привечер добих вдъхновение и та[ка] си легнах. * * * Душите, които са се домогнали да хванат двете опорни точки на живота, изразени в двата велики принципа - „Любов към Бога и Любов към ближния", те са вече положили новото основание на своя живот, което е Исус Христос! Те са и ще бъдат израз на Христовата Любов. Те са синовете - служителите на Бога живаго! Те са.
към текста >>

27. 54. Разпределение на благата

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Чесънът се спогажда с мене, а сладкишите... Нервен човек чесън да яде, да се успокои.
От неправилното разпределение страдат. Каменните къщи не са здравословни. Щом няма топлина, камъкът изтегля от човека. За в бъдеще ще са най-хубави - стъклени. Бедният сладко яде, а богатият пищна храна яде, но не му е вкусна. Чесънът се спогажда с мене, а сладкишите... Нервен човек чесън да яде, да се успокои. Безпредметна е тревогата за храната. Който е малокръвен, да яде краставици. Стария Русев са го били за урок, а младия - за ум. Детето на един свещеник плакало за „маро". Майката се чудила какво е.
към текста >>

28. 101. Съвети за ядене и пиене

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Чесънът е полезен, събужда активността.
101. Съвети за ядене и пиене 1. V. 1940 г., на обеда - Щом има някой меланхолия, пуканки да яде. При пукането царевиците се разтварят - радиоактивната работа. Докато е меко житото, преди да узрее, лечебно е. Чесънът е полезен, събужда активността. Краставици и чесън отиват. Домати и чесън отиват. За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от мозъка, за да спи. Вода - да се пече един ден на Слънце и втория ден да се пие за сън и против запек. Тя по-силно действува от варената.
към текста >>

Краставици и чесън отиват.
101. Съвети за ядене и пиене 1. V. 1940 г., на обеда - Щом има някой меланхолия, пуканки да яде. При пукането царевиците се разтварят - радиоактивната работа. Докато е меко житото, преди да узрее, лечебно е. Чесънът е полезен, събужда активността. Краставици и чесън отиват. Домати и чесън отиват. За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от мозъка, за да спи. Вода - да се пече един ден на Слънце и втория ден да се пие за сън и против запек. Тя по-силно действува от варената. Да се изпива по 1 1/2 литър на ден.
към текста >>

Домати и чесън отиват.
1940 г., на обеда - Щом има някой меланхолия, пуканки да яде. При пукането царевиците се разтварят - радиоактивната работа. Докато е меко житото, преди да узрее, лечебно е. Чесънът е полезен, събужда активността. Краставици и чесън отиват. Домати и чесън отиват. За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от мозъка, за да спи. Вода - да се пече един ден на Слънце и втория ден да се пие за сън и против запек. Тя по-силно действува от варената. Да се изпива по 1 1/2 литър на ден. Все по една чаша на глътки, не наведнъж.
към текста >>

За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от мозъка, за да спи.
При пукането царевиците се разтварят - радиоактивната работа. Докато е меко житото, преди да узрее, лечебно е. Чесънът е полезен, събужда активността. Краставици и чесън отиват. Домати и чесън отиват. За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от мозъка, за да спи. Вода - да се пече един ден на Слънце и втория ден да се пие за сън и против запек. Тя по-силно действува от варената. Да се изпива по 1 1/2 литър на ден. Все по една чаша на глътки, не наведнъж. Не пий вода от северен извор, но от южен.
към текста >>

29. 3. Вегетарианството у Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз.
Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с лимонов сок и с листа от магданоз. Твърде често се яде варено жито, на което Дънов отдава особено значение. Той препоръчва да се прекарат десет-петнадесет дни на изключително житен режим. Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна природа", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доброто на колектива, на човечеството. Дънов счита, че яденето десетина дни само на жито е добро „упражнение". В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз. Включени са особено много плодовете: ябълки, круши, сливи, дюли, череши, вишни, дини, пъпеши, тикви, особено грозде, мед, сладка. Съвсем съзнателно мястото на Изгрева е превърнато в овощна градина. При големи празници плодовете се раздават на всички присъствуващи безплатно, като символ на даровете, които природата дава на човека. От мазнините се употребяват повече растителни масла, наред с маслото, млякото и яйцата. При общите обеди и вечери обаче се дават изключително картофи, печени или варени, варен ориз, варено жито и повече плодове.
към текста >>

30. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Добавихме по вкус малко чесън, кромид, ряпа, твърде малко, за апетит.
Ябълки, орехи, грозде, мед, лимони, портокали. [Не се яде] нищо, което е минало през огън, никаква сол. Следвайки логиката - да се ядат сурови плодове, ние включихме неварени зеленчуци, като: моркови, алабаш, френско грозде, сушени червени пиперки, шипки. Така ние запазихме ръководните принципи да се ядат сурови зеленчуци, без сол, при по-голямо изобилие на витамини и на растителни киселини. Това допълнение създаде много по-голямо изобилие на възможности и улесни приемането на диетата. Добавихме по вкус малко чесън, кромид, ряпа, твърде малко, за апетит. Забранени бяха и не се поемаха следните обичайни храни: месо, яйца, мляко, сирене, кашкавал, никакви животински или растителни мазнини, никакъв хляб, никаква сол. Картофи и бобови варива не можеха да се консумират поради невъзможността да се ядат сурови. Лешници не можеха да бъдат набавени, намерените на пазара фъстъци бяха печени и не можеха да бъдат консумирани. Обстановката беше такава, че при най-малко пожелание можеше да се наруши диетата: останалите домашни не бяха включени в диетата и на масата всякога имаше готвено, пържени картофи, мляко (прясно и кисело), баница, мармалад, юфка, масло, сирене - изобщо храни, които ни бяха обичайни и можеха всякога да ни привлекат. Решението да следваме диетата автоматично изключи всякакво желание да се консумира от останалата храна - все едно че тя не съществуваше за нас.
към текста >>

31. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

ТОМ 18

С негово влияние са свързани желязото, чушките, чесънът, хрянът, репичките, копривата, спанакът, лободата, изобщо плодовете, които съдържат лютина и желязо.
ВЕНЕРА проявява своите сили главно чрез числото ШЕСТ. Под нейно влияние са ТЪМНОСИНИЯТ ЦВЯТ, тонът ЛА, металът МЕД, житото, сините сливи, смокините, ябълките, черешите, вишните, ягодите, малините, грахът и всички цветя. Измежду животните нейни представители са СЪРНИТЕ, овцете, антилопите и кокошките - тя управлява деня ПЕТЪК. МАРС проявява своите сили чрез числото ДЕВЕТ. Негови са ТЪМНОЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ и тонът ДО. С негово влияние са свързани желязото, чушките, чесънът, хрянът, репичките, копривата, спанакът, лободата, изобщо плодовете, които съдържат лютина и желязо. Марсови животни са КОНЯТ, кучето и вълкът. Марс управлява ВТОРНИК. ЮПИТЕР проявява своите сили чрез числото ТРИ, ЯСНО-СИНИЯТ ЦВЯТ и тонът СОЛ. Негови са ЦИНКЪТ, калаят, растителните и животински масла, млякото, картофите, фъстъците, СЛОНЪТ, волът. Юпитер управлява ЧЕТВЪРТЪК.
към текста >>

32. (42) Среща с Учителя и с княгиня Евдокия на 26.IV.1939 г.,

ТОМ 20

Евдокия ми показа домакинството си, градината, в която беше садила лук червен и чесън, но турила цели глави, понеже не знаела досега, и те израснали като метли... _______________________________ * бреш (фр.
Приказвахме още някои други работи. Като казах на Учителя, че съм дал този проект, той сбърчи вежди и остана много недоволен и аз тутакси му казах, че съм готов да си поправя погреш-ката, но изглежда, че му стана неприятно, че съм го забелязал, и се опита да ми каже, че няма нищо, но след няколко минути само аз усетих такава вътрешна буря и недомогване, когато** по-рано ми беше пълно и весело, че едва се довлякох като отровен вкъщи. Сещах, че е погрешка, гдето предварително не му казах, а смесих човешкото с Божественото, което и друг път се е случвало, и то все изкушения от тая страна за лични сметки...274 Но в момента аз си мислех за някои бедни деца, на които може да се помогне, а забравих, че това може да е работа на Невенка, но не и моя, че моята е за Цялото, за Божественото. И други път съм правил същата погрешка. Бог да ми е на помощ! Евдокия ми показа домакинството си, градината, в която беше садила лук червен и чесън, но турила цели глави, понеже не знаела досега, и те израснали като метли... _______________________________ * бреш (фр. breche) - процеп, отвор; воен. пробив. (бел. М.И.) ** когато - остар. докато. (бел. М.И.)
към текста >>

33. 8. ДВЕТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ: Утринно слово от Учителя, дър жано на 24.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 145 ÷ 146

ТОМ 21

За пример, ако влезеш в общество, съставено от земеделци, ще говориш за боб, леща, лук, чесън и т. н.
- В: Ценната дума. София, 1941, стр. 145 ÷ 146 В прочетената глава Соломон засяга още външната страна на физическия живот, с който се намира в съприкосновение. Той не може да се освободи от мислите на хората, които го обикалят. Закон е: когато влезе в едно общество, добро или лошо, човек едновременно се влияе от добрите и от лошите мисли на хората, които съставят обществото. За пример, ако влезеш в общество, съставено от земеделци, ще говориш за боб, леща, лук, чесън и т. н. Ако влезеш в музикално общество, ще говориш за музика. Ако влезеш между учени хора, ще говориш за наука. Ако влезеш между религиозни хора, ще говориш за Бога, за ангели, за светии и т. н. С една дума, в каквото общество влезеш, такъв ставаш, ако не завинаги, поне временно. Ако не станеш чисто злато, ще бъдеш поне позлатен.
към текста >>

34. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Ето, и сега ми е писал в последното си писмо, че най-ефикасното лекарство за астма е (дадено от Учителя): 5 глави чесън, очистени и счукани и се слагат 2 ÷ 3 лъжици зехтин и 1 лъжица оцет.
И като питам Светозар: „Още колко ще живее Истиан? ” А той ми отговаря: „Още ще живее. От теб зависи! Ако го обичаш, ще живее! ” И на Рила разтрива Истиан, лекува го, дава му разни рецепти за лекуване. Ето, и сега ми е писал в последното си писмо, че най-ефикасното лекарство за астма е (дадено от Учителя): 5 глави чесън, очистени и счукани и се слагат 2 ÷ 3 лъжици зехтин и 1 лъжица оцет. Яде се по 1 лъжица преди ядене - сутрин, на обяд и вечер. И така Светозар и аз, с молитви и молби поддържаме живота на Истиан и сега е много по-добре. Няма вече тези тежки кризи. Амин! 14. Светозар и астрологията Светозар е добър астролог. Учил се е от Иван Салонски, Влад Пашов, Петър Филипов, а най- вече - сам.
към текста >>

35. XVIII. Величка Няголова за съпруга си Истиан (Христиан)

ТОМ 21

Обича лук и чесън, който е естествен антибиотик.
Достатъчно е да му кажа да ми намери данни за Петър Велики, или за някое растение, или за някакво лечение - само бръква и след 5 минути ми носи отговора. А ако аз се оплача на него, че ме боли, веднага ми носи някакво естествено лекарство, и ми минава. Той лекарство не слага в уста и никога не е слагал, освен като му правиха зъбите - слагат инжекции. Той е против ваксинациите и научно обяснява защо са вредни, и то много вредни! Използува често чай от билки, или есенция от растения и така се лекува сам. Обича лук и чесън, който е естествен антибиотик. Обича да яде продуктите сурови. Има много силна мисъл и вяра! И се е случвало да има страшни кризи от астма и сам си се лекува със силна вяра и воля. Никога не е взимал отпуска по болест. И аз съм била свидетел на няколко силни, смъртоносни кризи, и пак оживяваше с волята си.
към текста >>

36. 6. Гости в лагера

ТОМ 22

Учителят ни научи да слагаме обелени скилидки чесън около палатките ни, от които змиите бягат.
Няколко рибари заложиха въдиците в езерото и застанаха настрани да гледат Паневритмията. Ние, няколко малки палавници, без да ни видят, взехме въдиците с пръчките им и ги хвърлихме между скалите, в една морена. Няколко пъти от Долината на Съзерзанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя. Те не направиха пакост на никого. В лагера имаше много змии - пепелянки, които постоянно се навъртаха около палатките ни. Учителят ни научи да слагаме обелени скилидки чесън около палатките ни, от които змиите бягат. Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината към първото езеро. Ние, младежите знаехме, че първото езеро е змийско езеро. По този начин змиите значително намаляха. Те са много умни и обикновено отиват да спят под възглавниците на хората, за да черпят енергия. Една година сестра Елена Андреева с група нейни приятелки си бяха построили палатките до второто езеро, някъде, където е сега конярят Михал.
към текста >>

37. 34. ОБЯД С ПРИЯТЕЛИ 8/21 май 1916 г., Бургас (за 3-а годишнина на Маттея)

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Супа от гъби с малко ориз Ягне печено пълнено с галети Гъби каша Баница - кисело мляко Крема Салата Репички Чесън кисел и пресен Сирене П.
34. ОБЯД С ПРИЯТЕЛИ 8/21 май 1916 г., Бургас (за 3-а годишнина на Маттея) Обяд, Бургас, неделя 8/21 май за встъпване в 1916 г. 3-а год. възр.на Матея Какъв е обеда? Супа от гъби с малко ориз Ягне печено пълнено с галети Гъби каша Баница - кисело мляко Крема Салата Репички Чесън кисел и пресен Сирене П. Кирови - 2 М. Попови - 2 К, Стойчеви - 2+1 Н. Паскалеви - 2 Н.Яневи -2 М. Сотирови - 4+3 Г-жа Цанева - 1 +2 - 15+6 8/21.V. 1916 г„ неделя
към текста >>

38. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Опитахме се тук да посеем чесън и репички.
После пяхме всички. Как леко се диша тук! На другия ден отидохме на Витоша само 16 души. Имаше толкоз халва, орехи и мармелад, толкоз волен смях. Учителят всред нас като слънце. Опитахме се тук да посеем чесън и репички. Колко радостни бяхме. Как хубаво пада косата Му върху лицето, когато наведен работи. Искам да Му говоря за него и все не мога. Изпитвам ужасен срам. Та нали аз исках да служа на Бога и само Него да обичам, а в сърцето ми се посяла велика земна любов.
към текста >>

39. 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон.
От дрехите ни се вдига облаци пара... Лицата ни пламтят от горещина. На огнището кипят дузина чайници, гюмове. Раниците се развързват. Върху снега се постилат бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самунчета, сирене, маслини, халва, буркани с медец, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показа из зад белите разкъсани облаци, като че ли се изсмя с глас на тази жива картина, на толкоз блага, що ТО е създало, изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася... Тръбят за път. Готови сме! Заставаме до подножието на грамадата скали, сега затрупани с преспи. Оставяме раниците върху снега.
към текста >>

40. 2.1.14. Освобождението на България. Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък, [бивака Ел-Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Селянка носи чесън сплит.
Всички са облечени топло. Срещнаха ни два празни автомобила - някои рано се отвозиха до Драгалевци, сега ни чакат някъде. Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко. Селяни, облечени в бели кожуси безгрижно ги боцкат по хълбоците и си напяват нещо. Магаренцето му е банката - тя му работи - спестовна каса е, за себе си нищо друго не ще, освен малко сенце, бистра водица и топло дамче. Селянка носи чесън сплит. Полека се развиделява. Звездите полека лека гаснат. Небето побелява. Смали се лицето на Венера. Тя винаги побледнява при появата на слънцето и лъчите й трептят, трептят... Витоша вече ясно се очертава бяла и красива.
към текста >>

41. 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна!
Що е то? Навярно онази жива сила, която сега навред твори избликнала из недрата на земята, засилена от слънцето - сега, през пролетта. Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост. После - красивите безбройни наши песни. За обяд имаме и по малко прясна коприва. Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта на огнището. Чудесна! Ядохме и в гърне сварен бял боб! На връх Великден бял боб и коприва. Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци на света. Пладня. Овчарите връщат вече своите стада. Звънът им се чува приятно, приказно.
към текста >>

42. 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта.
Дребен, тих, напоителен. Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода. Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд. Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная. Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба. Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка. Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя. Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”.
към текста >>

43. 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Колко хубава беше тя с млад чесън, репончета, салатка!
Тоз ден, пазени от облаците, речи на сянка, ние почиваме истински изпод храстите край огъня, или върху топлите скали. На поляната огромен кръг. Всеки развърза раницата си. Доволство, радост и здраве се четяха по лицата. Сипаха ни по малко копривена чорба. Колко хубава беше тя с млад чесън, репончета, салатка! Ний сме тъй весели, щастливи, доволни! От що е туй? Само от това ли, че сме на планината? Само от това ли, че храната ни е тъй свежа, хубава и охотна? Или и за това, че Учителят е с нас и пълни сърцата ни с Висок идеал -Идеал към Бога.
към текста >>

44. 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва.
Значи иде време, когато злото ще бъде ограничено и няма вече подлостта и лъжата да се ширят безнаказано. Значи, идва избавление за света, идва Новото, чрез Духът на Истината. Затова, спрете сълзи, причинени от неправдата. Успокой се сърце. Иде освобождението на света! Обедът днес е разкошен: Има баница, сърми, пресен зеленчук, сирене, масло, чесън, мед, халва. Всичко е разпределено по равно. Пред Учителя сложена паничка с димяща гъбена супа. Погледът Му буден, гледаше дали всички си имат доволно, за да [им] даде от своята софра. Горкото ми птиченце! Дали ще мога да го отгледам?
към текста >>

45. 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]