НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
154
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият
червеното
знаме на Райхстага".
Въпросната столица бе Берлин, а въпросното правителство бе това на Третия райх и на Хитлер. Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище. Изминаха години. Започна Втората световна война. Германия нападна Съветския съюз на 22 юни 1941 година и започна великата битка срещу славянството и Русия.
Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият
червеното
знаме на Райхстага".
И това бе казано на наши приятели и ученици на Учителя, които бяха офицери, и то - висши офицери в българската армия. Те знаеха много добре какво означават думите на Учителя, но мълчаха и наблюдаваха развоя на събитията. И те се завъртяха и отидоха към своя финал, както ги бе определил Великият Учител. Една империя рухна. Съюзническите войски разполовиха Германия на две така, както на Берлинския конгрес през 1878/79 година, България бе разполовена на две.
към текста >>
2.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила
червеното
знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.
Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове. На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея. Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето. За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.
На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила
червеното
знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.
Настъпи една нова епоха. След войната, Британската империя се разпадна. Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров. Една империя се разруши отвътре, макар че бе една от победителките във войната срещу Германия. Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото.
към текста >>
3.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-
червена
.
Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите. Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите. По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С. Това беше лечението. По това време, през време на войната, бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше Пронтозил.
Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-
червена
.
Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.
към текста >>
4.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи,
червени
и бели ябълки.
Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава. В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва.
После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи,
червени
и бели ябълки.
Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ.
към текста >>
5.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А потурите на кръста били завити с
червени
пояси.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали.
А потурите на кръста били завити с
червени
пояси.
Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
към текста >>
6.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи,
червени
пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи,
червени
пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари.
Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
към текста >>
Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с
червени
пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки.
Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос.
Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с
червени
пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки.
Като че ли всички по команда били облечени по един и същи начин. А те, софиянци, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо - контраст по всички правила за това, което трябва да се случи. Всичко преминало от добре по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо.
към текста >>
Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи,
червените
пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева".
Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята.
Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи,
червените
пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева".
И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята.
към текста >>
7.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си
червен
лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите.
С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това лято. А аз останах в София на "Изгрева" с него. По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време. Най-вече обект за нападение бяха сестрите. Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят.
Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си
червен
лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите.
Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили. Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно.
към текста >>
8.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от
червен
цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб.
Във всяко същество Бог е вложил нещо от Себе Си и затова всяко същество е велико." "Астралният свят ще стане физически тоест твърд, а умственият свят ще стане астрален." "Мъжкият и женски пол в Невидимия свят не се менят, а на земята се сменяват. Важни са следните възрасти в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години. На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса. За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни.
Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от
червен
цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб.
Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух.
към текста >>
9.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият
червеното
знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат.
Така че Илия познава добре Учителя, но като военен е загрижен за изхода на войната. Запитва Учителя: "Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на славянството и на Русия и че Вашето учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето учение? " Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, ученичка в гимназията, която присъствува на разговора с Учителя.
Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият
червеното
знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат.
Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за изхода от войната. Там, пред един български офицер и в присъствието на дъщеря му, Учителят предрешава и дава изхода на войната. Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците. Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две.
към текста >>
Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват
червеното
комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две.
Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за изхода от войната. Там, пред един български офицер и в присъствието на дъщеря му, Учителят предрешава и дава изхода на войната. Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците.
Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват
червеното
комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две.
Берлин също бива разделен на две: под руска окупация и под окупация на Англия, Франция и САЩ. Там бе мястото, където навремето, през 1878 година, България бе разделена на две и разполовен бе българският народ на две чрез Берлинският конгрес, след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време - 1945 година - когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Защото Великият Учител се бе вече родил в България през 1864 година. Та сега руснаците изпълниха едно Божие възмездие.
към текста >>
Дойде това време - 1945 година - когато Русия заби
червеното
знаме и раздели Германия на две, за да провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога.
Там, пред един български офицер и в присъствието на дъщеря му, Учителят предрешава и дава изхода на войната. Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците. Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две. Берлин също бива разделен на две: под руска окупация и под окупация на Англия, Франция и САЩ. Там бе мястото, където навремето, през 1878 година, България бе разделена на две и разполовен бе българският народ на две чрез Берлинският конгрес, след освобождението на България от турско робство чрез Русия.
Дойде това време - 1945 година - когато Русия заби
червеното
знаме и раздели Германия на две, за да провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога.
Защото Великият Учител се бе вече родил в България през 1864 година. Та сега руснаците изпълниха едно Божие възмездие. Бележк а на редактора: Разделението на Германия на две държави просъществува до 1989 година - цели четиридесет и пет години - толкова колкото Учителят бе предсказал пред онези, които записваха Словото Му. Това се сбъдна! Берлинската стена падна на 6 декември 1989 година.
към текста >>
Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият
червеното
знаме над Райхстага.
" А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази.
Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият
червеното
знаме над Райхстага.
В Божиите решения няма обратни действия. Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение.
към текста >>
Освен това се нарушаваше и Божият план Русия да забие
червеното
знаме над Райхстага.
А тя е следната: Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Балканите, тоест през Гърция, България и да пресекат река Дунав, да преминат през Румъния и да атакуват германските войски в България и Румъния. Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на руските войски да влязат в Европа. Този план на Чърчил би довел до стотици хиляди жертви на български войници и разрушение на България. Освен това, с тях щяха влезнат и гръцки войски, и турски войски. А България отново щеше да бъде окупирана, както навремето, когато съюзниците й, по време на Балканската война, след грешката на Фердинанд я окупираха.
Освен това се нарушаваше и Божият план Русия да забие
червеното
знаме над Райхстага.
А какво се случи по- нататък? В двора на брат Темелко имаше един извор. С помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова, този извор бе каптиран. Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела.
към текста >>
10.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв
зачервен
, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него.
Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти.
Учителят го изгледа, стана от пейката, отиде в стаята Си и донесе половин козунак, един такъв
зачервен
, с лъскави кори, голям, дебел, че очите на всички останаха в него.
Очаквахме Учителят да ни отчупи на всичко по залък. Беше около Великден. Това нещо Го е правил много пъти, като е отчупвал залъци и ни е давал по един. Но Той се доближи до кучето Дог, спря се пред него и му даде половината козунак. Ние онемяхме, защото устата ни бе вече изпълнена със слюнка.
към текста >>
11.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Едното бе повече посиняло,
зачервено
и кръвясало.
Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи.
Едното бе повече посиняло,
зачервено
и кръвясало.
Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха.
към текста >>
12.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
И дойдоха братята от Айтоския край с белите ризи,
червените
пояси и черните потури.
Тя се яви голяма преграда за мнозина. И изкушение! А ние бяхме отговорни заради нея пред този народ! През 1927 година властта разреши събора. Преди това един брат, инженер от Стара Загора - Слави Николов - изработи план за новия салон на "Изгрева".
И дойдоха братята от Айтоския край с белите ризи,
червените
пояси и черните потури.
Те бяха майстори - зидари. Започнаха да строят сградата. Вода на "Изгрева" нямахме и носехме от Танушев, където беше бирарията. Там имаше вода. А по-късно нашите братя издействуваха и изкараха чешма на шосето до разсадника.
към текста >>
13.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Посрещнахме общо
Червената
армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужди като инвентар и др.
За югославската акция 25 000лв. 6. За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв. 7. За болниците и фронта, събрани 35 000 лв. Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и други разни подаръци, сладкиши и пр. Също избра за югославската акция разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи.
Посрещнахме общо
Червената
армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужди като инвентар и др.
Женското дружество посрещна три пъти Първа българска армия. Посети болниците няколко пъти, занесе храни и изнесе музикални номера. Това е актив на другарите дъновисти-комунисти, заедно със сестрите от женското дружество." Това е част от един изключителен протокол, който е за чудо и за приказ. Чудо на чудесата, приказка за устата, и мехлем за ушите на човеците от "Изгрева". В Школата на Учителя няма мъже и жени!
към текста >>
14.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в
червения
азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5.
Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това. Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата.
Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в
червения
азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5.
Така беше по наше време. А по ваше време може и да го няма. Но да знаете, че това го е имало и е било. Било е, когато сме били и сме живели като българи по земята българска. Днес, физическият "Изгрев" го няма.
към текста >>
15.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
В разгара на Втората Световна война, когато Москва бе обсадена от германците и всички очакваха всеки момент да се предаде, Великият Учител заяви още тогава пред един от учениците си, който бе висш офицер в българската войска: "Русия ще забие
червеното
знаме над Райхстага".
От 1922 год. до 1944 год. бе отворена Школата на Всемирното Велико Бяло Братство за учениците и бе предавано Словото на Бога. "Изгревът" в София бе мястото, където Великият Учител живееше и където бе Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, в която Школа се предаваше Словото на Великия Учител, което Слово бе Словото на Живия Бог. "Изгревът" бе Дом Господен в София и в България.
В разгара на Втората Световна война, когато Москва бе обсадена от германците и всички очакваха всеки момент да се предаде, Великият Учител заяви още тогава пред един от учениците си, който бе висш офицер в българската войска: "Русия ще забие
червеното
знаме над Райхстага".
Господ на Силите земни и небесни докара великия студ, замрази всичко живо и раздвижи духа на руския народ и го поведе, за да изпълни волята на Бога. И това знаме бе забито именно там, за да се изпълнят думите Господни. Защото бичът Божий възстановява Божията правда! Преди прелома на войната, когато тя се водеше още в Русия, Великият Учител, който бе в село Мърчаево заяви: "Ние решихме да пуснем руснаците в България". Дойде 9 септември 1944 година,те бяха допуснати в България и влязоха, без да се пукне нито една пушка.
към текста >>
16.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
Поискаха
червеното
теле и им го продадохме за 2000 лева.
Извори имаше когато беше десятък през времето на Радославовото управление нещо преди 20 година и сега пак земята отдолу е напоена, само че отгоре засъхна. Вчера с бр. Манола косихме ливадата от утринта до вечерта с голямо преспиване и едва я покосихме. Реката е насипана и коритото е повдигнато на високо, че водата прелива и залива ливадата. Чиновника на телеграфопощенската ни станция с госпожата си се сближиха доста с нас.
Поискаха
червеното
теле и им го продадохме за 2000 лева.
Дадохме им място да си сеят бостан при нашия на новите лозя. Започнаха да се интересуват и да симпатизират на това учение. Тази сутрин бяхме на утро в основното училище. Отделенията прекратиха. Днес си вземаха свидетелствата.
към текста >>
17.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Подбрах впрегатната
червена
кобила, а онези оставих.
След като ги напоих се върнах и турих ечемик, а конете ги няма. Чаках, чаках - няма. Трябва да отивам повторно и моря Азията да тъпче излишно кал. Отидох. Заварих ги в дерето ядат острия бодил. Подгоних ги и кончетата се подиграха и изгубиха из тъмнотата.
Подбрах впрегатната
червена
кобила, а онези оставих.
Вързах ги да си ядът ечемика и приготвих сено от втората коситба хубаво, меко с ароматичен мирис, щом си изядат ечемика ще им сложа и сеното - специално за работните кобили и то когато ще работят. Затворих вратата и влязох вкъщи да си върша утрения наряд. Точно през това време кончетата си дохаждат: бягат и цвилят из двора. Казвам си на ума ще по-търпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това. Скоро се омълчаха.
към текста >>
18.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Картофите купени от там и сварени бяха с копринена ко-жичка, с
червена
вътрешност , а понякога и бели картофи.
Друго ястие бе картофеното пюре. Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставяне на най-хубавите картофи. Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха.
Картофите купени от там и сварени бяха с копринена ко-жичка, с
червена
вътрешност , а понякога и бели картофи.
Ще закупят няколко чувала и ще ги докарат на Изгрева. От картофите се приготовляваха кюфтета, като се прибавяше лук опържен. Бяха много вкусни, но това не е лесно за приготвяне. Учителят обичаше червен кромид лук повечето суровичък. Ще отреже от главичката, ще извади от люспите и ядеше обикновено вечер, но ядеше и на обед.
към текста >>
Учителят обичаше
червен
кромид лук повечето суровичък.
Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха. Картофите купени от там и сварени бяха с копринена ко-жичка, с червена вътрешност , а понякога и бели картофи. Ще закупят няколко чувала и ще ги докарат на Изгрева. От картофите се приготовляваха кюфтета, като се прибавяше лук опържен. Бяха много вкусни, но това не е лесно за приготвяне.
Учителят обичаше
червен
кромид лук повечето суровичък.
Ще отреже от главичката, ще извади от люспите и ядеше обикновено вечер, но ядеше и на обед. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам си го приготовляваше, а понякога сестрите го правеха на чорба, друг път на плакия, боб пюре и пр. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше бяха плодовете -ябълки, круши, сливи и грозде. Той употребяваше много плодове.
към текста >>
19.
173. ОХРАНАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют
червен
пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите.
А имаше нападения върху сестрите от разни мъже по пътя им за Изгрева. Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша. Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите приказки доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат. Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга посока". Така ние затруднявахме и Учителя," губехме Му времето и се излагахме на рискове.
Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют
червен
пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите.
Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел. Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Решила да тръгне за Изгрева сутринта за Школа. Зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не се сетила за червения пипер, но започнала да се моли на Учителя.
към текста >>
Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха
червен
пипер за тая цел.
Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша. Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите приказки доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат. Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга посока". Така ние затруднявахме и Учителя," губехме Му времето и се излагахме на рискове. Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите.
Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха
червен
пипер за тая цел.
Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Решила да тръгне за Изгрева сутринта за Школа. Зад нея тръгнал някакъв мъж. Тя не се сетила за червения пипер, но започнала да се моли на Учителя. След няколко крачки към нея се приближило едно голяма овчарско куче.
към текста >>
Тя не се сетила за
червения
пипер, но започнала да се моли на Учителя.
Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите. Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел. Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова. Решила да тръгне за Изгрева сутринта за Школа. Зад нея тръгнал някакъв мъж.
Тя не се сетила за
червения
пипер, но започнала да се моли на Учителя.
След няколко крачки към нея се приближило едно голяма овчарско куче. Върви с нея, вдигнало опашка и от време на време се обръща и изръмжава на онзи, който я следи на тридесет крачки. Преследвача като видял, че това куче освен че ръмжи, но е много голямо и че я придружава, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това врътва опашка и изчезва.
към текста >>
По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют
червен
пипер, но малцина изпълниха това което казах.
Преследвача като видял, че това куче освен че ръмжи, но е много голямо и че я придружава, отказва се и се връща. Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това врътва опашка и изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата.
По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют
червен
пипер, но малцина изпълниха това което казах.
Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа. Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер". Сестра Маргарита Вонидова слуша, мълчи и знае, че това се отнася за нея. Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий хранител.
към текста >>
Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия
червен
пипер".
След това врътва опашка и изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това което казах. Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа.
Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия
червен
пипер".
Сестра Маргарита Вонидова слуша, мълчи и знае, че това се отнася за нея. Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий хранител.
към текста >>
20.
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Зачервен
, ароматен, кухнята се изпълня с ухание.
Със строго поръчение на фурнаджията, кога и колко да го пече и на каква фурна. Да не е много силна, да не прегори питата. Всичко се спазва според неговите нареждания, щото той е майстор на тези работи. Двама братя занасят шарана на фурната, предават нарежданията на фурнаджията. Като минава нужното време донасят шарана.
Зачервен
, ароматен, кухнята се изпълня с ухание.
Братята с жадни очи се нареждат наоколо, а брат Епитропов взема ножа и се готви да го нареже, но става спор между братята, кой от коя част да вземе. Едни искат откъм опашката, други от средата, разгорещява се спора и дори си казват няколко остри думи. В това време в кухнята влиза Учителят с една кана, да си налее вода. Спира се, вижда положението, долавя желанията, обръща се към сестрата и казва строго: „От този шаран никой няма да яде. Ще го раздадеш на бедните от махалата." Братята остават потресени, разочаровани, но щом Учителят е казал, не може да не се изпълни.
към текста >>
21.
79. ЧЕРВЕЯТ НАПАДА ХУБАВАТА ЯБЪЛКА.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
После им дойде времето, те узряха, станаха
червени
, жълти и вкусни ябълки и тогава ги нападнаха червеите.
" Тя беше узряла ябълка и всеки я поглеждаше и протягаше ръка да я вземе. Но други ги бяха преварили и я нападнаха. Имаше сили, които се стремяха да ограбят ученика отвътре и да го отклонят от пътя му. А останалите сестри, които се оплакваха от Олга още не бяха узрели, а бяха зелени ябълки, дори кисели. Не беше им дошло времето.
После им дойде времето, те узряха, станаха
червени
, жълти и вкусни ябълки и тогава ги нападнаха червеите.
Ние можехме само да установим фактите - че червеите нападат само най-зрелите и най-сладки ябълки.
към текста >>
22.
135. ПОЛИТИЧЕСКА РАЗВРЪЗКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Намериха военна карта в него, а в нея Изгрева бил обграден с
червен
молив и пишело „Духовно общество".
135. ПОЛИТИЧЕСКА РАЗВРЪЗКА През време на бомбардировките Учителят каза: „Американците са умни. Те грижливо заобикалят Изгрева. Ако бяха засегнали Изгрева, нямаше да остане помен от Америка." По-късно каза: „Ако англичаните бяха умни, нямаше да оставят царя да умре." Противовъздушната отбрана на София свали един американски самолет.
Намериха военна карта в него, а в нея Изгрева бил обграден с
червен
молив и пишело „Духовно общество".
Е, какво ще кажете на това? Интересно съвпадение ли? Не. Истинска предвидливост и още по-истинска пресметливост. Ето това спаси не Изгрева от разрушение, а САЩ от изчезване и заличаване от картата на света като Велика сила каквато е днес.
към текста >>
23.
04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския
Червен
Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г.
През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество.
Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския
Червен
Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г.
беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България. Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство. Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов. Той бе предтеча.
към текста >>
беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на
Червен
Кръст и благотворителността в България.
по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г.
беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на
Червен
Кръст и благотворителността в България.
Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо тържество в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство. Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов. Той бе предтеча.
към текста >>
24.
31. МАРКОВА ПРЕВЕЖДА НА ФРЕНСКИ БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Гледам и виждам, че тя бе коригирала с
червено
мастило целият текст.
Но тя беше своенравна, а имаше много неща и с това създаваше много грижи и бели на Учителя. Но когато решаваше нещо да свърши го правеше. Така беше превела една беседа от Учителя на френски език. Аз взех и дадох друга беседа на Маркова да я преведе на френски. Тя взе, работи известно време и ми върна материала.
Гледам и виждам, че тя бе коригирала с
червено
мастило целият текст.
Аз изтръпнах, защото видях, че тя е превеждала както си иска и както намери за добре. Знаех, че един превод от български на френски не е проста работа, но да се направят толкова поправки с червено мастило на българския текст ме ужасяваше. Страхувах се, какво ли би казал Учителят. Затова аз предадох теста на Боян Боев, а той го занесе веднага на Учителя, Той го разгледал, видял червените поправки, върнал листовете на Боян Боев и казал: „На сестра Маркова съм дал свобода на превода". Боян поел листовете, не казал нищо, после ми ги върна и предаде думите на Учителя.
към текста >>
Знаех, че един превод от български на френски не е проста работа, но да се направят толкова поправки с
червено
мастило на българския текст ме ужасяваше.
Така беше превела една беседа от Учителя на френски език. Аз взех и дадох друга беседа на Маркова да я преведе на френски. Тя взе, работи известно време и ми върна материала. Гледам и виждам, че тя бе коригирала с червено мастило целият текст. Аз изтръпнах, защото видях, че тя е превеждала както си иска и както намери за добре.
Знаех, че един превод от български на френски не е проста работа, но да се направят толкова поправки с
червено
мастило на българския текст ме ужасяваше.
Страхувах се, какво ли би казал Учителят. Затова аз предадох теста на Боян Боев, а той го занесе веднага на Учителя, Той го разгледал, видял червените поправки, върнал листовете на Боян Боев и казал: „На сестра Маркова съм дал свобода на превода". Боян поел листовете, не казал нищо, после ми ги върна и предаде думите на Учителя. Накрая се обърна към мене: „Ти какво, искаш да ме скараш със сестра Маркова ли? " Обясних му, че търся Истината.
към текста >>
Затова аз предадох теста на Боян Боев, а той го занесе веднага на Учителя, Той го разгледал, видял
червените
поправки, върнал листовете на Боян Боев и казал: „На сестра Маркова съм дал свобода на превода".
Тя взе, работи известно време и ми върна материала. Гледам и виждам, че тя бе коригирала с червено мастило целият текст. Аз изтръпнах, защото видях, че тя е превеждала както си иска и както намери за добре. Знаех, че един превод от български на френски не е проста работа, но да се направят толкова поправки с червено мастило на българския текст ме ужасяваше. Страхувах се, какво ли би казал Учителят.
Затова аз предадох теста на Боян Боев, а той го занесе веднага на Учителя, Той го разгледал, видял
червените
поправки, върнал листовете на Боян Боев и казал: „На сестра Маркова съм дал свобода на превода".
Боян поел листовете, не казал нищо, после ми ги върна и предаде думите на Учителя. Накрая се обърна към мене: „Ти какво, искаш да ме скараш със сестра Маркова ли? " Обясних му, че търся Истината. Боян отговори: „Аз ти донесох и казах Истината". Така приключи този случай и аз вече имах едно знание по този проблем.
към текста >>
25.
62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Опълченска" 66, кака Гина му даде креват, направи и му сложи лапата с квас и с два пъти налагане на лапата, подутото
зачервено
място на крака се пробива и изтича много гной.
Оставя се да втаса. После се слага на марля или на тънко памучно сукно се разстила тестото и се поставя на крака. Така го обясни Учителят. Селянинът разбра, Учителят протегна ръка за здрависване, а той селянинът, взе че я целуна, Учителят се усмихна. Остави го на ул.
„Опълченска" 66, кака Гина му даде креват, направи и му сложи лапата с квас и с два пъти налагане на лапата, подутото
зачервено
място на крака се пробива и изтича много гной.
Изпращат човек при Учителят и съобщават за изтеклата гной, получават нов съвет и накрая след известно време оздравява. Отива при Учителя да Му благодари и иска от Учителя да му определи какво може да направи, защото е селянин и иска да се отблагодари както трябва. Учителят му предлага да работи три години на градината на Изгрева. Той с радост се съгласява и се пренася на Изгрева и три години работи денонощно в нея. Научават се близките му, че вече е оздравял и се чудят защо не си идва на село.
към текста >>
26.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Реже ги по средата, отваря ги и вижда
червена
месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив.
Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги. Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще вечерям с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката. Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил зъбите, че череши ще се ядат този път. Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши. Решил да ги отваря с нож.
Реже ги по средата, отваря ги и вижда
червена
месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив.
Отваря втора, трета, пета, десета череша, всички са червиви. Ами сега. Проваля му се вечерята. Ако беше си взел хляб, щеше да го яде сега със сол. Ами сега череши с червеи ядат ли се?
към текста >>
27.
81. ВАСКО ИСКРЕНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка,
червена
пъпчица.
Аз им извадих повредените негативи, казах им, че са били на таван, че е била счупена керемида на покрива, че са се намокрили и така са се повредили, след което съм ги изхвърлил. И до сега приятелите ме упрекват, че не съм съхранил негативите. Бъдете спокойни, всички негативи на Васко Искренов са запазени и съм ги предал на сигурно място. Предал съм списък на един млад брат, в който е отбелязано къде са негативите. Него ще търсите, а аз съм свободен.
Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка,
червена
пъпчица.
Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър. Разчовър-кал той пъпката, а тя инфекцията отишла към окото. Положението му става тежко. Вдига температура, бълнува. Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото.
към текста >>
Той я приел, че е обикновена, а тя била
Червен
вятър.
И до сега приятелите ме упрекват, че не съм съхранил негативите. Бъдете спокойни, всички негативи на Васко Искренов са запазени и съм ги предал на сигурно място. Предал съм списък на един млад брат, в който е отбелязано къде са негативите. Него ще търсите, а аз съм свободен. Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка, червена пъпчица.
Той я приел, че е обикновена, а тя била
Червен
вятър.
Разчовър-кал той пъпката, а тя инфекцията отишла към окото. Положението му става тежко. Вдига температура, бълнува. Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото. Изведнъж от носа му протича кръв.
към текста >>
По онези години „
Червения
вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест.
Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото. Изведнъж от носа му протича кръв. Олеква му. Болестта му минава. Васко почувствал присъствието на Учителя.
По онези години „
Червения
вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест.
Лекарите я лекуваха с мазане на различни багрила. Тогава нямаше още лекарства против инфекцията. И много болни от нея си заминаваха. Така Васко получи отговор на своята телеграма и оздравя.
към текста >>
28.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Писмото е изпратено, а тя започнала да повръща
червена
кръв от възпаления бял дроб и се проснала на земята.
Камбаната в града често биела на умряло. Много нейни дружки са били погребани. Нейното състояние толкова се вложило, че вече й приготвили дрехите за умирачка. Лекували са я с разни церове, но никаква полза. Тя помолва сестра си да напише писмо на Учителя, че е на смъртно легло.
Писмото е изпратено, а тя започнала да повръща
червена
кръв от възпаления бял дроб и се проснала на земята.
По едно време както била сама в стаята изведнъж усеща, че някаква светла вълна влиза в стаята, минава през нея, влиза в нея и й дава прилив на живот. Казва си: „Умирам, но за Тебе Господи още не съм живяла. Искам за Теб да живея и на Теб да служа". След това тя паднала на пода без да има възможност да се движи. Близките й я намират на земята и я вдигат на леглото.
към текста >>
29.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
поради това, че беше работил за някаква германска фондация го бяха затворили, после го изпратиха в Белене на концлагер, защото беше напсувал публично
Червената
Армия.
Казваше се Тереза. А баща й беше македонец, казваше се Георги. Рожденият й брат Филип бе даровит младеж, знаещ немски и бе изпратен в Германия да следва инженерство. Но след 9.1Х. 1944 г.
поради това, че беше работил за някаква германска фондация го бяха затворили, после го изпратиха в Белене на концлагер, защото беше напсувал публично
Червената
Армия.
А това бе голямо престъпление тогава. Жена му Милка беше без работа. Аз я взех в моята мозайкаджийска бригада и тя работи при мене пет години. Изкарваше насъщния си хляб. Когато Филип излезе от Белене аз и него взех в бригадата на работа.
към текста >>
2.
Червено
- 27.VI.1922 г. 3.
Мисли на Великата душа". Том IV-ти „Трите Велики закона". Така завърших една работа и я предадох на съхранение. След кражбата на архива на Савка у Лалка Кръстева останаха следните тефтерчета на Савка, които тя не пожела да върне. 1. Зелено тефтерче -1922 г.
2.
Червено
- 27.VI.1922 г. 3.
Зелено тефтерче -1922 г. 4.Тефтерче - септември 1926 г. 5. Светло кафяво тефтерче N 2 -1926 г. 6.Кафяво тефтерче, бележки N3- 193Гг. 7.Черно тефтерче N1 - 1931 г.
към текста >>
30.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
С
червен
конец ако отговора на втория въпрос е положителен и с кафяв конец ако отговора на третия въпрос е положителен.
Накарах момчето да запомни три въпроса, които да зададе на Мария Тодорова след като излезне от затвора и се срещне с нея. А отговорите на тези три въпроса ми бяха необходими, за да знам как ще се води следствието в бъдеще. Отговорите от Мария трябваше да получа по следния начин: на всеки две седмици ми изпращаха изпрано долно бельо. Само то можеше да дойде отвън. Мария трябваше да закърпи един чорап с бял конец, ако отговора на първия въпрос е положителен.
С
червен
конец ако отговора на втория въпрос е положителен и с кафяв конец ако отговора на третия въпрос е положителен.
Но ако са отрицателни отговорите на 1-вия, 2-рия и третия въпрос то да се закърпят на три редове с черни конци. Момчето запомни всичко много добре, излезна от затвора, срещнало се с Мария и предаде всичко. Когато Мария изпрати изпраното и изгладено бельо, пристигнаха и чорапите и с тях дойдоха отговорите и на моите три въпроси. Момчето бе запомнило всичко наизуст. Тук нямаше молив и хартия, защото тук бе 13-тия кръг на ада.
към текста >>
31.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, обръща се към него, посочва му с пръст и казва: „Рекох, пиши: РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАБИЯТ
ЧЕРВЕНОТО
ЗНАМЕ НАД РАЙХСТАГА." Подполковник Илия Младенов е стреснат.
Съпругът е офицер с чин подполковник, дошъл с военната си униформа и Се казва Илия Младенов. Той е боеви офицер още от Балканската и Европейската война. Запитва Учителя: „Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на Славянството и на Русия и че Вашето Учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето Учение?
" Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, обръща се към него, посочва му с пръст и казва: „Рекох, пиши: РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАБИЯТ
ЧЕРВЕНОТО
ЗНАМЕ НАД РАЙХСТАГА." Подполковник Илия Младенов е стреснат.
Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за войната. Там пред един висш български офицер и в присъствието на дъщеря му; Учителят предрешава и дава изхода на войната. Войната така завършва. Двама воини от руската, съветска армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две.
към текста >>
Двама воини от руската, съветска армия забиват
червеното
комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две.
" Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, обръща се към него, посочва му с пръст и казва: „Рекох, пиши: РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАБИЯТ ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ НАД РАЙХСТАГА." Подполковник Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за войната. Там пред един висш български офицер и в присъствието на дъщеря му; Учителят предрешава и дава изхода на войната. Войната така завършва.
Двама воини от руската, съветска армия забиват
червеното
комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две.
Там бе мястото където на времето през 1888 година България бе разделена на две чрез Берлинския конгрес след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време -1945 г. когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да се провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Та сега руснаците изпълниха едно Божие възмездие. В двора на брат Темелко Темелков в село Мърчаево имаше един извор.
към текста >>
когато Русия заби
червеното
знаме и раздели Германия на две, за да се провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога.
Там пред един висш български офицер и в присъствието на дъщеря му; Учителят предрешава и дава изхода на войната. Войната така завършва. Двама воини от руската, съветска армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две. Там бе мястото където на времето през 1888 година България бе разделена на две чрез Берлинския конгрес след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време -1945 г.
когато Русия заби
червеното
знаме и раздели Германия на две, за да се провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога.
Та сега руснаците изпълниха едно Божие възмездие. В двора на брат Темелко Темелков в село Мърчаево имаше един извор. По идея на Учителя и с помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова този извор бе каптиран. Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела.
към текста >>
32.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Едновременно се изпращат писма до Антон Югов и Вълко
Червенков
от 1.8.1958 г.
се съобщава, че квартал 2 -Сталин с протокол 23 от 17МИ958 г. на С.Г.Н.С. - Изпълнителен комитет се отрежда за Телевизионен център и Радио-дом в София. 7. На 10.VIII.1958 г. се изпраща писмо до Управление „Архитектура" и се протестира срещу това решение.
Едновременно се изпращат писма до Антон Югов и Вълко
Червенков
от 1.8.1958 г.
с подписи на членове и съмишленици на Общество „Бяло Братство", с което се протестира за отнемането на Салона и поляната. 8. На 20.8.1958 г. се изпраща писмо от Софжилфонд Сталински район, с което се посочват кои места се одържавяват. Прилагаме писмото. Софжилфонд Сталински район Стопанско предприятие при СГНС ул.
към текста >>
33.
11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко
Червенко
, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация. 4.
С писмо на Антон Югов - министър на вътрешните работи - 30.XII.1944 г. се разрешава погребението. 3. През 1954 г. се прави нова регулация на Изгрева. Мястото на Учителя попада под тая регулация за отчуждаване.
Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко
Червенко
, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация. 4.
Изпълкомът при СГНС с протокол от 20.8.1955 г. решава да се направи нова регулация на кв. Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г.
към текста >>
Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко
Червенков
, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя.
Мястото на Учителя попада под тая регулация за отчуждаване. Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация. 4. Изпълкомът при СГНС с протокол от 20.8.1955 г. решава да се направи нова регулация на кв. Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя.
Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко
Червенков
, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя.
От 9.II.1956 г. отдел „Архитектура" при СГНС освобождава от парцелиране мястото гдето е положено тялото на Учителя. 5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната. Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение.
към текста >>
Пише се писмо отново до Вълко
Червенков
от 22.VI.1958 г.
Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г. отдел „Архитектура" при СГНС освобождава от парцелиране мястото гдето е положено тялото на Учителя. 5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната.
Пише се писмо отново до Вълко
Червенков
от 22.VI.1958 г.
който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение. Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съобщенията. Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията. 6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници.
към текста >>
до Антон Югов и Вълко
Червенков
и се иска запазването на мястото на Учителя.
Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията. 6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници. Това решение се изпълнява. Изпраща се изложение от 10.VIII.1958 г.
до Антон Югов и Вълко
Червенков
и се иска запазването на мястото на Учителя.
То се запазва до 1972 г. Антон Югов през 1952 г. е заместник Министър-председател на Министерския съвет, а от 1956 до 1962 г. е Председател на Министерския съвет. 7. През 1972 г.
към текста >>
А това са три лица: Антон Югов, Вълко
Червенков
и Тодор Живков.
По това време усилено се говори, че гробът ще бъде изкопан с багер и ще бъде пренесен в Софийските гробища. Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков. Всички лица, заемащи правителствени постове в държавата от 1944 до 1972 г. са разрешили мястото на Учителя да бъде свободно от регулация.
А това са три лица: Антон Югов, Вълко
Червенков
и Тодор Живков.
За тази своя постъпка те доживяха до дълбока старост, а техните противници и опоненти за властта в България ги оставиха свободно да си доизживеят земните дни. Те и тримата имаха заслуги пред Някого и затова бяха надарени с жизненкредит. 8. За мястото на Учителя започват да се грижат Неговите последователи, което те вършат непрекъснато от 1945 г. Отдел „Архитектура" към СГНС разработва план как да се оформи мястото на Учителя. Съгласно този план, то трябва да се оформи, да се огради и да се постави човек, който да се грижи за него.
към текста >>
34.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на
Червения
кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас.
Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове. Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша.
Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на
Червения
кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас.
А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова.
към текста >>
35.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
4)Този стих се управлява от Духа на Живота, който произвежда
червените
лъчи и е под управлението на Елохим, Отец на Светлините.
1 има следното изречение: „В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват света на новите поколения на человеческия род". Тук ключова дума е живот. Тази ключова дума се намира на стр. 48 от книжката на Завета и е включена в следния стих: „В Него бе живот и животът бе виделината на човеците". (Ев. от Йоан гл. 1.,ст.
4)Този стих се управлява от Духа на Живота, който произвежда
червените
лъчи и е под управлението на Елохим, Отец на Светлините.
По този начин бе направена схема на всички ключове и скрижали на „Призванието", което поместваме накрая. Бяха включени и подходящи песни от Учителя. Музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова и Добринка Стратева, след като проучиха добре текста на „Призванието", отбелязаха след кой пасаж ще бъде включена дадена песен от Учителя, която да подхожда на определения пасаж. След това бяха определени онези, които ще изпълняват песните. Беше направен списък на песните, който ми бе предаден.
към текста >>
36.
3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Заради неговите реформи го наричат „
Червеният
папа".
под името Йоан XXIII. Това е било истинска сензация. Той се обявява за мир и мирно съвместно съществуване на държавите с различни социални системи. Той е срещу въоръжаването, срещу „студената война" между Изтока и Запада. Той издига лозунга „Мир на земята", застъпва се за социално равенство, прави църковна реформа да установи контакт между евангелието и съвременния свят.
Заради неговите реформи го наричат „
Червеният
папа".
Смятат, че идеите, които носи със себе си, са чужди идеи на римо-католическата църква. А това са идеи, които се намират в Словото на Учителя Петър Дънов, които по времето на своето пребиваване в София 1925-1939 г. Ронкали пряко или косвено е взаимствал от Словото на Учителя. Ето един пример, как работи Небето със своите служители: чрез Духът, чрез Слово и чрез Дела.
към текста >>
37.
5.11. Траурът на България
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Видяхме грамадно,
червено
слънце, което залязваше.
От чисто небе изведнъж да се изсипе такъв пороен дъжд. Тичаме всички към къщата. Качихме се на верандата на сушина. Заобиколили сме Учителя и гледаме как се излива поройният дъжд. Учителят посочи с ръка към слънцето, което залязваше към Перник.
Видяхме грамадно,
червено
слънце, което залязваше.
А през него минаваше един черен облак - като креп. Учителят се обърна към нас и каза: „Траурът на България! " Всички се вторачихме към слънцето и това всички видяхме, че този креп приличаше на онзи траурен креп, който се поставяше по вратите на онези домове, където имаше умрял човек. А това беше няколко дни, преди да дойде 9.IX.1944 г. А с тази дата дойдоха руснаците в България и докараха комунизма в България.
към текста >>
38.
5.12. Изгревът и Духът на Словото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Там, при ореха, слънцето изгряваше голямо и
червено
.
Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева? " Тя се обърна, усмихна се, прегърна ме и ми посочи натам, където е орехът сега, на „Мястото на Учителя".
Там, при ореха, слънцето изгряваше голямо и
червено
.
Каза ми: „Ето го Изгревът! " Значи ми показа, че Изгревът не е на физическото поле, а е в Слънцето. „Ето го Изгревът! " И тя ми го посочи с пръст. И аз тръгнах нататък.
към текста >>
39.
5.13. Бурята и мътната вода
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Каза ми: „Когато има да стане буря, то облаци, вятър, гръмотевици, порои и камъни се свличат от небето, а реката тече
червена
, кървава." Спря за малко, за да го запомня, но продължава да ме тупа по рамото с ръката Си.
Питаме Го мислено: „Защо, Учителю? " Всички Му се радват, а Той усмихнат се разхожда. А ние сме ядосани и сърдити, подпираме вратата. Учителят е усмихнат и така продължава да се разхожда. Дойде до мене и постави ръката си на рамото ми.
Каза ми: „Когато има да стане буря, то облаци, вятър, гръмотевици, порои и камъни се свличат от небето, а реката тече
червена
, кървава." Спря за малко, за да го запомня, но продължава да ме тупа по рамото с ръката Си.
„И полека - лека тази буря страшна намаля, намаля, намаля. А след това се успокоява, успокоява, успокоява. А водата започва да се избистря, да се избистря, да се избистря и накрая започва да тече бистра вадичка като ручей." Каза го и ме гледаше в очите. И започна пак да се разхожда. Аз разбрах, че Той отговори на моя въпрос.
към текста >>
Трябваше да приемем бурята и
червената
мътилка, която тече по реката.
А водата започва да се избистря, да се избистря, да се избистря и накрая започва да тече бистра вадичка като ручей." Каза го и ме гледаше в очите. И започна пак да се разхожда. Аз разбрах, че Той отговори на моя въпрос. По-късно и сестра ми Люба сподели, че е мислила същото както мен. Значи, трябваше да приемем нещата, както са.
Трябваше да приемем бурята и
червената
мътилка, която тече по реката.
А трябваше да измине много време, за да изтече тази мътилка. Особено Учителят наблегна на думите "полека -лека". И накрая също наблегна, когато трябва да потече бистра водица, чиста като вода на планински ручей. И така стана. Изминаха 47 години от 1944 година.
към текста >>
Колко време в човешки години трябва да измине, за да изтече тази
червена
мътилка?
Особено Учителят наблегна на думите "полека -лека". И накрая също наблегна, когато трябва да потече бистра водица, чиста като вода на планински ручей. И така стана. Изминаха 47 години от 1944 година. И още не е изтекла мътната вода.
Колко време в човешки години трябва да измине, за да изтече тази
червена
мътилка?
А Учителят каза: „Лека, полека! " Хайде, измери сега и изчисли, колко човешки години се съдържат и се намират в тези две думички? Който може - да изчисли. А ще дочака ли някой от нашето поколение, което бе целувало ръка на Учителя, да види, че червената мътилка от реката е преминала и се е превърнала в бистра водица, от която да пожелае да изпие една чаша вода. Мнозина от нас пиха от горчивата чаша на червената мътилка.
към текста >>
А ще дочака ли някой от нашето поколение, което бе целувало ръка на Учителя, да види, че
червената
мътилка от реката е преминала и се е превърнала в бистра водица, от която да пожелае да изпие една чаша вода.
И още не е изтекла мътната вода. Колко време в човешки години трябва да измине, за да изтече тази червена мътилка? А Учителят каза: „Лека, полека! " Хайде, измери сега и изчисли, колко човешки години се съдържат и се намират в тези две думички? Който може - да изчисли.
А ще дочака ли някой от нашето поколение, което бе целувало ръка на Учителя, да види, че
червената
мътилка от реката е преминала и се е превърнала в бистра водица, от която да пожелае да изпие една чаша вода.
Мнозина от нас пиха от горчивата чаша на червената мътилка. И аз пих. Не исках, но дадоха ми да пия насила. И аз пих. Горчива чаша и жестока бе съдбата ми.
към текста >>
Мнозина от нас пиха от горчивата чаша на
червената
мътилка.
Колко време в човешки години трябва да измине, за да изтече тази червена мътилка? А Учителят каза: „Лека, полека! " Хайде, измери сега и изчисли, колко човешки години се съдържат и се намират в тези две думички? Който може - да изчисли. А ще дочака ли някой от нашето поколение, което бе целувало ръка на Учителя, да види, че червената мътилка от реката е преминала и се е превърнала в бистра водица, от която да пожелае да изпие една чаша вода.
Мнозина от нас пиха от горчивата чаша на
червената
мътилка.
И аз пих. Не исках, но дадоха ми да пия насила. И аз пих. Горчива чаша и жестока бе съдбата ми. Ето как Учителят отговори на моя въпрос.
към текста >>
40.
5.37. Михаил Иванов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Опечен и
зачервен
, лежи в чинията.
Може ли такива неща? " Той млъкнал. На обяд две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни. Той седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата.
Опечен и
зачервен
, лежи в чинията.
Две млади момчета донасят чаши с вино. От другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството на Михаил и ядат някакви други манджи. Не ядат шаран. Невена разказва: „Като го видях това - погнусих се." Правеше се на Учител. А с нашия Учител така ли беше?
към текста >>
41.
5.47. КОЙ НЕ ПРИЗНАВА ЗЕМНИТЕ ЗАКОНИ?
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Разказваха - навремето след 9 септември 1944 г., Вълко
Червенков
го е викал на разговор.
" И двамата - Мария и Борис, избягаха. И оттогава Борис спря да търси начин да се срещнем. Но после се намеси малката Мария и го откъсна от всички. Ако се бяхме тогава обединили, по съвсем друг начин щяха да вървят работите. Но не стана, защото Борис този номер го беше прилагал много пъти.
Разказваха - навремето след 9 септември 1944 г., Вълко
Червенков
го е викал на разговор.
Срещата била уговорена, но те отишли на екскурзия на Витоша с Мария Тодорова и не отишли на срещата. А Вълко Червенков тогава управляваше България. Борис имаше една теория, според която, той не признава земните закони, а признава само духовните закони. Ами нали един закон, докато стане земен закон, той се намира в Невидимия свят като духовен закон! Та юристите с месеци си бъхтят главите, докато хванат този духовен закон като идея, за да могат да го формулират в ума си и после да го облекат в юридическа форма.
към текста >>
А Вълко
Червенков
тогава управляваше България.
Но после се намеси малката Мария и го откъсна от всички. Ако се бяхме тогава обединили, по съвсем друг начин щяха да вървят работите. Но не стана, защото Борис този номер го беше прилагал много пъти. Разказваха - навремето след 9 септември 1944 г., Вълко Червенков го е викал на разговор. Срещата била уговорена, но те отишли на екскурзия на Витоша с Мария Тодорова и не отишли на срещата.
А Вълко
Червенков
тогава управляваше България.
Борис имаше една теория, според която, той не признава земните закони, а признава само духовните закони. Ами нали един закон, докато стане земен закон, той се намира в Невидимия свят като духовен закон! Та юристите с месеци си бъхтят главите, докато хванат този духовен закон като идея, за да могат да го формулират в ума си и после да го облекат в юридическа форма. Ето така са нещата. Прости и ясни за онези, които изучават нещата.
към текста >>
42.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
През тази седмица аз се облякох в един модерен костюм, с хубави нови обуща, подстригах ниско косите, обръснах мустаците, поставих си на главата
червена
студентска шапка и когато отидох в следващото събрание на беседа, почти никой не можа да ме познае.
Като че ли трябваше да снема костюма на тази моя роля и да облека костюма на новата роля. Станаха странни неща. Учителят даде задача, в Специалния клас, да се преброят космите на моята глава от страна на всички ученици. За тази цел брат Борис Николов, по нареждане на Учителя, ми отряза косите и в пликчета бяха раздадени на всички мои съученици от специалния клас. Космите на главата ми възлизаха на около 360 000.
През тази седмица аз се облякох в един модерен костюм, с хубави нови обуща, подстригах ниско косите, обръснах мустаците, поставих си на главата
червена
студентска шапка и когато отидох в следващото събрание на беседа, почти никой не можа да ме познае.
Не само това, но Учителят ми даде една задача: да мълча 15 дни, без да проговоря на никому дума. Всичките тези положения като че ли снеха завесата на първото действие. Тук не давам датите на събитията, по простата причина да не огранича дълбокото духовно съдържание на тези моменти, които се хроникират в етера. И за в бъдеще ще дадат своите отражения в епохата на новата култура, която Учителят чертаеше в своя малък общочовешки миниатюр, около себе си, или опитното поле, върху което изграждаше Своя нов мироглед на човечеството. Борис Николов беше дошъл на ул.
към текста >>
43.
6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Червената
армия прегази Румъния на 24 август 1944 г.
55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА Външната политическа обстановка се изменяше светкавично.
Червената
армия прегази Румъния на 24 август 1944 г.
Турция скъса дипломатическите си връзки с Германия. На 17 август Багрянов в Народното събрание направи делова декларация за промяна на политическия курс на България. Аз следях много внимателно политическите събития. Правителството поиска да изпрати делегат да преговаря в Кайро с американците. Отидох специално при Учителя, да обменя мисли по този важен въпрос.
към текста >>
44.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
А от двете му страни единият образ е в
червено
-розово, а другият образ е в жълто.
Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок.
А от двете му страни единият образ е в
червено
-розово, а другият образ е в жълто.
Те са по-малки. Този образ в синьо доминира над тях. Сега змеят иска да хване тези два образа, но третият образ го респектира и той не се мърда. Обаче змеят следи тези два образа: в розово-червено и жълто. За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Обаче змеят следи тези два образа: в розово-
червено
и жълто.
Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки. Този образ в синьо доминира над тях. Сега змеят иска да хване тези два образа, но третият образ го респектира и той не се мърда.
Обаче змеят следи тези два образа: в розово-
червено
и жълто.
За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато змеят искаше да хване тези два образа, слизаше един гълъб от небето и с крилете си ги предупреждаваше и те леко се вдигаха нагоре. Оставаше само образът на Истината, който го респектираше. Змеят направи десетки опити, но не успя. Винаги гълъбът идваше на помощ точно навреме.
към текста >>
45.
6.75. РАЗРИВЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато Вълко
Червенков
беше министър на просветата е била образувана една комисия, която да се произнесе за беседите.
Изведнъж изскочиха другите слуги на Тъмната ложа: Коста Стефанов, Никола Антов, част от военните пенсионери, които искаха да наложат своето мнение. Искаха от Франция да вземат издаването на беседите в свои ръце, като им се предаде авторското право. Те нямаше да издадат нито една беседа, или пък щяха да променят Словото. Но ние дадохме отпор, а представителите на Другата ложа се активизираха. Срещу Братството беше създадено едно лошо настроение при новата комунистическа власт.
Когато Вълко
Червенков
беше министър на просветата е била образувана една комисия, която да се произнесе за беседите.
Каква стойност представляват и дали са в разрез с комунистическата идеология. Тази комисия се събирала доста време и направила своя доклад. А министърът на културата Димо Казасов се подписал. След това следва правителствено постановление, с което се инкриминират беседите на Учителя. Станаха забранени книги.
към текста >>
" Тогава той ми прошепна на ухото: „Аз не съм виновен, но Вълко
Червенков
е виновен.
Виждам там Димо Казасов - остарял и изгърбен, увяхнал вече. В мен се надигна една буря и отивам при него. Той едва чува. Казвам му: „Защо остави едно петно в историята? Защо инкриминирахте беседите на Учителя Дънов и даже и Вашата собствена книга?
" Тогава той ми прошепна на ухото: „Аз не съм виновен, но Вълко
Червенков
е виновен.
Той ме накара." За да се получи този процес е било необходимо едно идеологическо проучване и подготовка. Понеже Учителят имаше важни изказвания за събитията, които имаше да дойдат, като например: „В България не трябва да се пролива кръв." А те комунистите търсеха мъст. И тогава се получи настроение срещу Учителя. Процесът се водеше под знака на култа на личността и трябваше да се намерят виновни, за да има прицелни точки, за да се нанесе един удар срещу Учението. Особена роля тук изигра Никола Антов.
към текста >>
46.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Защото Мория бе този, който насъска Германия срещу СССР и започна голямата война -1941-1945 г., наречена от руснаците Великата Отечествена война, а пък Учителят бе този, който разреши въпроса, че руснаците накрая на войната ще забият
червеното
знаме над Райхстага.
Това го знам, понеже аз съм този, който е записал историята на рода им, както и спомените на Борис Николов, на Николай Дойнов, които са двама братя, както и на сестра им Цанка Екимова. И отгоре на това съдействам на Ина Дойнова, като тяхна дъщеря и племенница, в нейните концертни изяви, които са изключително сполучливи според мен. Но това го правя за Школата на Учителя и Неговото Учение, но не и за Мория. А как ще се развият нещата с подписа на Николай, който защити Мория и с онези, които се подписаха и заявиха, че тази вила не е негова, а държавна. Последователите на Мория имат една и съща съдба в България: Пълен провал по всички линии. Защо?
Защото Мория бе този, който насъска Германия срещу СССР и започна голямата война -1941-1945 г., наречена от руснаците Великата Отечествена война, а пък Учителят бе този, който разреши въпроса, че руснаците накрая на войната ще забият
червеното
знаме над Райхстага.
Това стана. А по-подробно може да се запознаете от стр. 334-342 на „Изгревът", том I. Ето как влезна Мория в България и как днес той намери своите последователи. Едни станаха поради незнание и заблуда.
към текста >>
47.
41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[
,
,
ТОМ 5
Отиде при Учителя цял
почервенял
от смущение и от срам: „Ама, Учителю, аз не за това донесох вода, за да ми благодарят.
Така и стана, използва се печката на пазача на наблюдателницата и завряхме чай, който после се разля и всички пиеха топъл чай, сърбаха и казваха: „Ама, Учителю, бива си го този чай". Учителят се усмихваше и отговаряше: „Ще благодарите на брата". Ние минахме в редица един след друг и му благодарихме. Той изпадна в много неловко положение, защото се срамуваше, че това го прави герой, а той не беше свикнал на такива неща. Чудеше се, че защо е такава и толкова голяма тази благодарност.
Отиде при Учителя цял
почервенял
от смущение и от срам: „Ама, Учителю, аз не за това донесох вода, за да ми благодарят.
Аз донесох вода, за да изпълня тази задача, която ми възложихте," Учителят се усмихна и каза: „Знам, знам. Има случаи, когато учениците не могат да стигнат до Божественото, защото нямат условия в себе си и вън от себе си. Тогава може да се свърши работата само един човек, който може да стори това. Но той трябва да я свърши, да донесе от извора, да им го даде, а те от своя страна да благодарят, за да има пълен обмен и да се затвори кръга. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, но само при условие, че ученикът го прави за Школата, т.е.
към текста >>
Та ние гледахме ту брата
почервенял
като божур от срам и смущение, ту поглеждаме Учителят, който даде обяснение на задачата, за да спести смущението на брата и да ни даде един метод за работа.
Ето това е връзката. Ето това е упражнението и задачата, която ти направи. Донесе вода и пиха всички и след това благодариха. Кръгът се затвори. Законът се изпълни".
Та ние гледахме ту брата
почервенял
като божур от срам и смущение, ту поглеждаме Учителят, който даде обяснение на задачата, за да спести смущението на брата и да ни даде един метод за работа.
Минаха много години, видях много неща, срещах много хора, но срещах много такива случаи, когато единици идваха, нагърбяха се с някаква непосилна работа и задача и я свършваха за Учителя. Другите вкупом дори да бяха се събрали не можеха да я направят или нямаха вътрешни, или нямаха външни условия, или нямаха възможности, все нещо не достигаше и не можеше задачата да се свърши. Но се намираше един, който не блестеше с нещо друго, но взимаше двете стомни и слизаше долу и ги наливаше с вода и ги изкачваше. Ето това бе най-важното. Много случки имаше в такива случаи едни изпълняваха задачата, пробиваха път и другите трябваше да тръгнат по тази пътека и да се възползват от решението на задачата.
към текста >>
48.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти
червени
, розови.
Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана. Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата. А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска. Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна.
Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти
червени
, розови.
Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща. Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше лозето. Така че една кошница събираше около десет килограма грозде.
към текста >>
49.
95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА
,
,
ТОМ 5
Та измина някой и друг месец и германците бяха отхвърлени от Москва, обкръжени при Сталинград, разбити и накрая руснаците преминаха през цяла Европа и забиха
червеното
знаме над Райхстага.
Та това вдъхновение у Сава Калименов не беше случайно, защото Учителят беше изпратил някой от висшите Същества да му я продиктуват та чрез друг човек, а не чрез Учителя да стане достояние на много хора, да ги охрабри, да станат на крака и да отстоят на нашествието на германците. Според мен тази статия повдигна духа на всички братя и сестри в Братството, на всички леви сили в страната, защото брат Руси разнесе този вестник на всички комунисти, които като четяха статията ронеха сълзи и не вярваха, че до там ще се стигне, че славянството ще залее света. Така тази статия и този брой свърши голяма работа и раздвижи много духове, те скочиха и започна голямата съпротива срещу германците. Отивам аз при Учителя и споменавам за тази статия. Той каза следното: „Те ще разберат, че с насилие нищо не се постига".
Та измина някой и друг месец и германците бяха отхвърлени от Москва, обкръжени при Сталинград, разбити и накрая руснаците преминаха през цяла Европа и забиха
червеното
знаме над Райхстага.
Сбъдна се написаното в тази статия и се сбъдна още едно пророчество на Учителя пред Илия Младенов, който по онова време беше висш офицер и в присъствието на голямата му дъщеря Лиляна, която по това време била ученичка в гимназията Учителят изрекъл следното: „Рекох, пиши руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага". Повторил го е три пъти и точно по това време германците са били пред Москва и са чакали тя да падне всеки ден и това е била причината Илия Младенов да посети Учителя в Мърчаево. Та ето имахме големи развръзки в последните години на Школата. Бяхме свидетели как се промени един строй, премина и приключи една епоха и дойде друга епоха, която Учителят нарече „Ера на труда" и която бе предсказал преди много, много години и че тя щр продължи 45 години. Това бе първият етап.
към текста >>
Сбъдна се написаното в тази статия и се сбъдна още едно пророчество на Учителя пред Илия Младенов, който по онова време беше висш офицер и в присъствието на голямата му дъщеря Лиляна, която по това време била ученичка в гимназията Учителят изрекъл следното: „Рекох, пиши руснаците ще забият
червеното
знаме над Райхстага".
Според мен тази статия повдигна духа на всички братя и сестри в Братството, на всички леви сили в страната, защото брат Руси разнесе този вестник на всички комунисти, които като четяха статията ронеха сълзи и не вярваха, че до там ще се стигне, че славянството ще залее света. Така тази статия и този брой свърши голяма работа и раздвижи много духове, те скочиха и започна голямата съпротива срещу германците. Отивам аз при Учителя и споменавам за тази статия. Той каза следното: „Те ще разберат, че с насилие нищо не се постига". Та измина някой и друг месец и германците бяха отхвърлени от Москва, обкръжени при Сталинград, разбити и накрая руснаците преминаха през цяла Европа и забиха червеното знаме над Райхстага.
Сбъдна се написаното в тази статия и се сбъдна още едно пророчество на Учителя пред Илия Младенов, който по онова време беше висш офицер и в присъствието на голямата му дъщеря Лиляна, която по това време била ученичка в гимназията Учителят изрекъл следното: „Рекох, пиши руснаците ще забият
червеното
знаме над Райхстага".
Повторил го е три пъти и точно по това време германците са били пред Москва и са чакали тя да падне всеки ден и това е била причината Илия Младенов да посети Учителя в Мърчаево. Та ето имахме големи развръзки в последните години на Школата. Бяхме свидетели как се промени един строй, премина и приключи една епоха и дойде друга епоха, която Учителят нарече „Ера на труда" и която бе предсказал преди много, много години и че тя щр продължи 45 години. Това бе първият етап. Вторият етап започна след заминаването на Учителя.
към текста >>
50.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Последната година Учителят винаги държеше в раницата си да има
червен
лук.
И той ги понасяше добре тези одеала, защото бяха леки. А те старите сестри искаха да качим тежките юргани на Рила. Що разправии и караници бяха, че накрая те отидоха да се оплачат на Учителя, а той реши въпроса така: „Юрганите са за Изгрева, а одеалата за Рила". Мина дълго време докато освободим Учителя от тежките, корави, дебели български юргани. Тези юргани бяха символични и те отговаряха на тежките, корави, дебели български глави и всичко онова, което се побираше в тези български глави.
Последната година Учителят винаги държеше в раницата си да има
червен
лук.
Взимаше едно парченце лук, една-две люспи и го сдъвкваше без хляб. Казваше, че това тонира и винаги се усмихваше. А много пъти бе споменавал, че кромид лук е едно голямо спасително средство за българите и че те по-малко боледуват от рак понеже ядат много суров кромид лук. По мое време селяните ядяха по една-две глави кромид лук на ден със сол и хляб - тогава беше голяма беднотия. Обикновено му слагахме на кревата бели пухени възглавници напълнени с пух-перушина на кокошки, тогава така се пълнеха възглавниците, за да бъде меко.
към текста >>
51.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се почуква, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи,
червени
череши и една прясна питка.
На Изгрева имахме безброй случаи, които се редуваха ден след ден. Спомням си разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямала какво да вечеря, а нямала и пари. По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, това е обикновена хитрост и тук на Изгрева не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна изпросена по този начин, то по-добре да вземе някаква беседа и да я прочете и по този начин ще се напълни от вътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди.
Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се почуква, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи,
червени
череши и една прясна питка.
Казва й: „Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса тези череши и тази питка, за да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е когато освен духовна храна поеме и хубави череши и една малка питка". Милка стои като втрещена, не може да повярва, че не изминава минути от както е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладният концерт, който идва от стомаха й и ето пред нея стои сестрата с подноса изпратен от Учителя и с неговото пожелание. Тя взима линията, благодари мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко, сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна".
към текста >>
52.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Тези, които се борят, за да реализират желанията си са от
червената
раса.
Може да е прав, че страданието му е голямо, защото той мисли, че всичко е заключено в яденето. А пък аз макар че десет дена не съм ял ми е радостно, защото зная, че това е хубаво за моя идеал. Геройството е когато не си ял два-три дена и дойде някой, че ти донесе малко храница, а пък ти вместо да я изядеш сам ти я дадеш другиму, който има същата нужда. Значи твоята жертва те приближава до високият идеал - да обичаш ближния си като себе си. Тези хора, които живеят само с желания са от черната раса.
Тези, които се борят, за да реализират желанията си са от
червената
раса.
Онези, които мислят за реализирането на желанията си са от жълтата раса. А от бялата раса са хората на разума. Пътят на източните народи е инволюционен -слизане на долу, а на западните народи е еволюционен - издигане нагоре. Затова един индийски адепт ако иска да напредва по-нататък идва да се прероди на земята като европеец. От тук той започва своята еволюция."
към текста >>
53.
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от
Червената
армия от 22 септември 1944 г. 3.
написана е на 12 ноември 1937 г. Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн. 9-10,11 г., от 1937 г., стр. 262. Същата статия е публикувана и във вестник „Братство", бр. 212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на руски език както е публикувана и на български.
Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от
Червената
армия от 22 септември 1944 г. 3.
„Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн. 1,12 г., 1938 г. Бяха преведени от български на латвишки и руски езици следните книги: 1. „Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г. 2.
към текста >>
54.
207. СТЕФАН БЕЛЕВ
,
,
ТОМ 5
Някои от цигуларите свирят, а огънят е вече привършил и се вижда
червената
жарава.
207. СТЕФАН БЕЛЕВ Обикновено при лагерите на Седемте езера на Рила вечерно време правехме огньове, запалвахме ги в уречения час, разлумтяваха се онези борови съчки и дървета, замирисваше на смола и бор, после пушека се изтегляше нагоре и оставаха дърветата да изгарят. Тези часове бяха най-интересни. През това време Учителят седеше на пейка или стол завит с пелерината, приятелите са заобиколили огъня и всички пригласят песните на Учителя.
Някои от цигуларите свирят, а огънят е вече привършил и се вижда
червената
жарава.
Обикновено завършвахме с мистични песни. Понякога чувахме Учителят да каже някои слова, които стенографираха веднага или от Боян Боев, или от стенографките. След това се прибирахме в палатките си, защото сутринта ставахме призори, преди да се пукне зората и отивахме рано на Молитвения връх където всичко още беше в здрач преди да се проясни небето. Там дочаквахме Изгрева на слънцето с Учителя. Ето защо Учителят ни караше да си лягаме по-рано.
към текста >>
55.
254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
А Савка пристигна на Школата цялата
зачервена
по лицето и намусена, Аз я наблюдавам, но си мълча.
„Опълченска" 66 и престоях там шест часа на разговор с Учителя. Идва Савка и научава от кака Гина Гумнерова, че аз съм от сутринта при него, ядосва се, вбесява се и започва на висок глас да се възмущава от мен така, че да се чуе в стаята на Учителя. Ние чухме всичко и Учителят ме освободи и ми каза да отида на Изгрева и там да го чакам. Но той не дойде. Вечерта Учителят не дойде и на редовната Школа за учениците си.
А Савка пристигна на Школата цялата
зачервена
по лицето и намусена, Аз я наблюдавам, но си мълча.
Учителят не дойде и събранието се разтури. В неделя отивам при Учителя. Той ме извика: „Ти повече няма да идваш при мене! " Беше много строг. Аз си казах на себе си: „Господ ми каза това".
към текста >>
56.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че
почервеня
, но се надуха едни големи мехури.
Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето.
Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че
почервеня
, но се надуха едни големи мехури.
Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми. Не щеш ли за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци на ред понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорял възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко колкото им глас държи: „Ей, какво са те направили и как са те украсили". А той заплаква от умиление, че те се вайкат рождените му дъщери за него, а те изобщо не се грижеха и не се интересуваха от него и чат-пат в годината я дойдат, я не дойдат. Аз стоя от страни, гледам и се чудя - той не се ли усеща, че те му правят театър и разиграват сцени, но накрая той се подвежда по тях и те решават да го заведат в града, за да му правят нагревки.
към текста >>
57.
284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА
,
,
ТОМ 5
После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля
червено
вино.
Баща ми беше дългогодишен учител по литература и разбра много добре какво бе казал Учителя. Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън". Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него. Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре. Едвам се дотътрих до Учителя и той ме остави да седна на стола.
После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля
червено
вино.
После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно". Полека-лека я изпих чашата. Цялата ме загря и отвън, и отвътре. Полекичка се прибрах у дома, легнах си и след това съм задрямала. Когато се събудих бях цялата мокра от горе до долу и чаршафа и завивките всичко беше мокро.
към текста >>
58.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
получих писмо в Стара Загора от някоя си мис Торанс, англичанка дошла в София да открие училище - двегодишен курс за милосърдни сестри при болницата „
Червен
кръст".
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ През ваканцията на 1923 г.
получих писмо в Стара Загора от някоя си мис Торанс, англичанка дошла в София да открие училище - двегодишен курс за милосърдни сестри при болницата „
Червен
кръст".
Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и надежда. Наистина, ето случай да изляза от селото и учителството, които все още не можех да възлюбя много, но какво ще стане? Милосърдна сестра - хуманно, но не задоволяващо. Аз се стремях винаги към най-голямото, най-високото, най-хубавото. Да беше поне медицина, да стана лекарка.
към текста >>
59.
30. НА ПИАНОТО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
На врата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при
Червен
кръст.
Хор, сякаш, подготвян от дни и седмици, не от един час само. Пеем с такова вдъхновение, небивало вдъхновение. По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета-ученички. Той стана. И ние след Него. Излязохме.
На врата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при
Червен
кръст.
Тя като да се извиняваше, каза: „Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността тук, на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1, 2, 3 пъти. Момичетата запяха с нас. Научиха я. Записаха си и думите.
към текста >>
60.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
" Слаби, анемични и въобще закъсали със здравето си хора караше да носят някаква дрешка или шалче с огнено
червен
цвят.
На старите сестри против артериосклероза препоръчваше чесъна и еди чеснов препарат, който се продаваше тогава -„Булгорлик". За портокалите казваше, че са хубави да се ядат за всичко. Той препоръчваше и билките като лечебно средство. „Всяка билка крие в себе си лечебно действие. „Изучавайте, изучавайте билките!
" Слаби, анемични и въобще закъсали със здравето си хора караше да носят някаква дрешка или шалче с огнено
червен
цвят.
„Той е цвят на живота, той оживява човека." На хора със слаби и късогледи очи препоръчваше да гледат продължително време зелен цвят. „Той усилва зрението." По-нататък ще опиша един случай за излекуване на късогледство със зеления цвят на планината, но тука ще приложи няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Него. На един обяд разни сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. И аз записах отговорите. 1. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от 73 един километър разстояние. 2.
към текста >>
61.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
" И ми подаде една голяма
червена
ябълка с думите: „Да станеш
червена
като тази ябълка!
Но понеже ми казаха, че някои сестри и братя, които са били край мене тогава или са чули нещичко от мене, са писали в своите спомени нещо и за това мое преживяване, което е без те да знаят далеч от истината, затова се принуждавам да опиша нещо и аз за това преживяване. Беше краят на лятото на 1938 г. Отидох за сбогом при Учителя. На тръгване Той ме потупа по рамото и каза: „Герой да бъдеш! Герой да бъдеш!
" И ми подаде една голяма
червена
ябълка с думите: „Да станеш
червена
като тази ябълка!
" Благодарих и тръгнах, но с един смут в душата си: Какво ли ми предстои? Учителят ме подготвя с тези думи. Още с пристигането ми в село ме почна една лека есенна треска. На 3 октомври отидох в съседното градче за заплата си и неочаквано се простудих силно и заболях тежко. Дойде кака Райна Каназирева от Стара Загора да ме вземе, защото сама не можех да пътувам.
към текста >>
62.
70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
Дърветата с ниско сведени до земята клони биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри
червени
ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод.
Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всичките дни от живота ни прекарани край Учителя в продължение на 25-30 години -все разнообразни и неповторими по красота, по чудеса, по величие. И аз вече започнах да се обърквам за какво да пиша по-напред, Боже мой. Кое е по-важно и кое не е? Та нима когато е в градината и оправя клончетата на дървото е маловажно? Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската.
Дърветата с ниско сведени до земята клони биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри
червени
ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод.
Подпорките едва ги издържаха. Всички външни хора - софиянци, които идваха на разходка край Изгрева и в Изгрева се спираха в почуда да ги гледат. Но кой се е докосвал до тях? И кой е наредил да не се кастрят, да не се режат клоните? Учителят в противовес на съвременните агрономи не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод.
към текста >>
63.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
,
ТОМ 6
Червеният
и жълтият цветове се преливаха в нея хармонично.
От светлината Еленка се събуди. Бързо се приготвихме, че Изгревът и салонът отдавна, сигурно са светнали и ни очакват. 95 Салонът наистина беше светнал, както за всеки празник и препълнен, както на всеки празник. Песента нежна и вдъхновена се разливаше на вълни и ни отнасяше някъде високо, високо... На катедрата покрита с блестяща от белота покривка е сложена ябълка. И колко е красива, бляскава и напращяла от сладост и сок.
Червеният
и жълтият цветове се преливаха в нея хармонично.
„Иде, иде, иде, сам Той иде..." Гръмна песента радостно. Всички станахме на крака. По тясната пътечка леко и безшумно дойде и застана на катедрата мил и величествен Учителят. Така останахме прави докато завърши песента, вперили поглед в Него, а Той отправил поглед някъде навътре, нагоре и надалеч към неизвестни за нас светове. Всички в хора на глас казахме: 1.
към текста >>
64.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
" Изтокът светлее, розовее,
червенее
.
Да, бряг. Защото долу е море от вълнисти, гъсти мъгли. А над нас е небесният тъмносин океан, с 99 бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват. Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала?
" Изтокът светлее, розовее,
червенее
.
Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци. Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си. Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи. Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъпят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон.
към текста >>
Потичат потоци, реки -
огненочервени
, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци.
Защото долу е море от вълнисти, гъсти мъгли. А над нас е небесният тъмносин океан, с 99 бледнеещите вече едри звезди, които една по една изчезват. Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? " Изтокът светлее, розовее, червенее.
Потичат потоци, реки -
огненочервени
, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци.
Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си. Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи. Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъпят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон. От там една бистра, бистра сълзица, после око, после светла топка се издига и затъркаля нагоре по златистия и нежно резедав, нежнолазурен небесен свод.
към текста >>
65.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено
червен
?
Но ето от запад, като изневиделица се метва един тънък воал от прекрасни бели, леки, перести облачета. Да им се ненагледаш. И ние ги гледаме и им се радваме. А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря. Буря ще има".
А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено
червен
?
И то показва, че ще има вятър". Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат. Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена.
към текста >>
66.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
", няколко пияни агенти-палачи, готови да бият, а от страни -маса с
червено
вино, нарязана сланина и чесън - любимия аперитив на садиста Баладински (белогвардейски офицер).
По този начин ние следяхме събитията. Животът ни през деня коренно се отличаваше от тоя през нощта. Макар и пребити, ние си позволявахме от време на време и шеги, обаче, през нощта напрежението ни бе голямо, особено към полунощ, през което време палачите почваха своята работа. Вратата на един от товарните вагони, където бяхме нахвърляни бавно се отваряше и повиканата жертва слизаше с хиляди проклятия и със силното желание да запази спокойствие и мъжество пред палачите. Обстановката в инквизиционната стая му е позната: каучукови бичове с надпис „Аз знам всичко и всичко ще кажа!
", няколко пияни агенти-палачи, готови да бият, а от страни -маса с
червено
вино, нарязана сланина и чесън - любимия аперитив на садиста Баладински (белогвардейски офицер).
Дали природата е създава друг подобен звяр-човек, не знам, но този садист Баладински, нямайки възможност да пие кръвта на своята жертва, налива и пие от виното, мислейки, че пие кръвта на жертвата си и то в момента, когато жертвата му се гърчи от болки, причинени от необузданите удари на бичовете. Седалището се подува, посинява, напуква се и когато кръвта започне да пръска лицата им, тогава прекратява своята животинска наслада. И ако ти си позволиш, преди те да спрат да им извикаш „Спрете палачи! ", тогава ти си завинаги загубен. Такъв бе случаят с нещастника Ст.
към текста >>
Грижите на неговите другари са много скромни: разкопчават му панталоните и долните гащи,
червени
от кръв, отлепват окървавената риза, разголват седалището посиняло, напукано, подуто и то с такава температура, че прилича на мангал с разжарени въглени.
", тогава ти си завинаги загубен. Такъв бе случаят с нещастника Ст. Воденичаров, укривател на нелегални. След като го убили, за да прикрият злодеянието си, те го хвърлили от прозореца на четвъртия етаж, уж че той сам се хвърлил и рано заранта го погребват без предварително обследване и 152 медицинска експертиза. С пребито тяло и окървавена риза те отвеждат обратно във вагона своята жертва, мислейки, че с това са убили неговия борчески дух и че след ден-два ще се принуди да направи пълни самопризнания.
Грижите на неговите другари са много скромни: разкопчават му панталоните и долните гащи,
червени
от кръв, отлепват окървавената риза, разголват седалището посиняло, напукано, подуто и то с такава температура, че прилича на мангал с разжарени въглени.
Само въздухът може да облекчи състоянието на нещастната жертва. Това се повтаря всяка нощ по няколко пъти от всички вагони с редки изключения. Казвам с редки изключения, защото имаше един от дежурните по караулите офицер, който не позволяваше през неговото дежурство да вземат арестанти от вагоните. А как узнавахме, кога ще бъде той дежурен по караулите? Това ни известяваше малкото конспиративно кокалче със скритата в него бележчица.
към текста >>
67.
29. БОЛКИТЕ В ПЕТАТА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Не беше нито
зачервена
, нито подута, нито наранена.
29. БОЛКИТЕ В ПЕТАТА Беше около 1939-1940 година. 14-годишно момиченце заболя от болки в петата, без да има някаква външна, видима причина.
Не беше нито
зачервена
, нито подута, нито наранена.
Гледаха го няколко лекари. Болките станаха толкова силни, че бяха непоносими при най-лекото докосване до петата. За да не се допре тя до нищо, трябваше по цяла нощ да държим крака му нагоре и да пазим да не се допират завивките до нея. Болното място изглеждаше съвършено здраво, не беше нито зачервено, нито подуто. Тази вечер, за която разказвам, лекарите се събраха на консилиум.
към текста >>
Болното място изглеждаше съвършено здраво, не беше нито
зачервено
, нито подуто.
14-годишно момиченце заболя от болки в петата, без да има някаква външна, видима причина. Не беше нито зачервена, нито подута, нито наранена. Гледаха го няколко лекари. Болките станаха толкова силни, че бяха непоносими при най-лекото докосване до петата. За да не се допре тя до нищо, трябваше по цяла нощ да държим крака му нагоре и да пазим да не се допират завивките до нея.
Болното място изглеждаше съвършено здраво, не беше нито
зачервено
, нито подуто.
Тази вечер, за която разказвам, лекарите се събраха на консилиум. Те употребиха някакво приспивателно средство, за да може детето да заспи. Това обаче отекчи и влоши повече положението, защото тялото отпадаше за сън, а болките надвиваха и не го оставяха да заспи. През тази нощ останах при майка му да й помагам да държи крака нагоре. Въпреки, че кракът не се докосваше до нищо, към 3 часа през нощта болките станаха толкова силни, че детето викаше и се превиваше на всички страни.
към текста >>
68.
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Започнахме и да се черпим с
червено
винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз.
Практика беше така, че контрольорът получаваше храна от тютюнопроизводителите и наистина, получавах богата и пищна храна днес от един стопанин, утре от друг, докато се изредят всичките и пак отначало. Особено ме разглезваха момите. Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или вечеря да ми донесе. Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам сирене, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно сирене и пр. Понеже при мене всякога имаше обилна храна, започнаха да ме обикалят приятели и да се хранят при мене.
Започнахме и да се черпим с
червено
винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз.
Приятелите ми, разбира се, бяха много доволни и не изпущаха случай да ме похвалят за моята щедрост. И какво се получи накрая? През време на тютюневата кампания,която продължи три месеца освен трите ми месечни заплати, които отидоха в касата на кръчмаря, задлъжнях му още 300 лева. А кампанията привърши и аз трябваше да си заминавам. Но няма как да платя на кръчмаря.
към текста >>
69.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и
червен
лук.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие. А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден.
А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и
червен
лук.
Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме вършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката!
към текста >>
70.
11. НИТО КРАЧКА НАПРЕД БЕЗ БРАКА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Усетих, че паднах в някаква бездна, където ме чакаше седмоглав змей със седем чифта огнено
червени
очи, които ме осветиха.
Заредиха се много кандидати за женитба. Аз само изчаквах, не знаех кой е онзи, който е определен. Голямо напрежение, да пощурееш от очакване. Срещат те с някой кандидат и аз се питам, дали е този дето идва от вековете и изчаквам, за да разбера и да се убедя, а другите смятаха, че съм много капризна в избора си на жених. Но когато ме срещнаха с този, който ми е определен от съдбата почувствувах нещо много странно и страшно.
Усетих, че паднах в някаква бездна, където ме чакаше седмоглав змей със седем чифта огнено
червени
очи, които ме осветиха.
Едвам издържах, задушавах се. Но в този миг отново завесата се раздра над главата ми и се обади същият строг глас: „Този е човекът с когото имаш карма. Нито крачка напред преди да минеш това препятствие". Аз вътрешно се съгласих и така започна пътя ми с него като съпруга. Всички се учудиха, че съм склонила тъй внезапно въпреки многото по-изгодни кандидати.
към текста >>
71.
12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Понякога очите му се отваряха и аз в тях виждах цяло сияние в
червено
оцветяване, минаващо в
червен
огън, който гореше, бушуваше и всичко изгаряше по пътя си.
Защото тук се бяха събрали във фокус на едно място и под един покрив всички духове от ордата на Чингиз хан от далечния изток, от далечното минало. Да, моят съпруг бе по прераждане самият Чингиз хан. Грешка няма. Аз това го проверих чрез живота си с него пък питах и Учителя. Той беше много волеви, много опасен и много труден за съжителство.
Понякога очите му се отваряха и аз в тях виждах цяло сияние в
червено
оцветяване, минаващо в
червен
огън, който гореше, бушуваше и всичко изгаряше по пътя си.
Това бяха духовете на ордата му идваща от вековете. Беше много опасен в такива случаи. Беше як, със здраво тяло, а главата му носеше монголски черти. Това се виждаше и в старите снимки ако днес ги разгледаме. Това е самата истина - бях станала съпруга на Чингиз хан.
към текста >>
72.
13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО Семейството, в което влязох бе с организираният хаос на
червената
орда на Чингиз хан.
13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО Семейството, в което влязох бе с организираният хаос на
червената
орда на Чингиз хан.
Но аз тогава не знаех това. Когато Учителят ме спаси и ми обърна внимание на моята стара вековна карма, разбрах че щях да си замина и щях да изгоря на този огън. Това беше сигурно. Но изведнъж дойде помощ съвсем ненадейно и неочаквано. Дойде помощ от Невидимия свят.
към текста >>
73.
23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Да, небето след неговото появяване на Изгрева почервеня в тъмно
червено
.
Ами сега, целият град Габрово знае за моята изневяра и че съм вече разбила и друго семейство. Това е позор! По-голям позор в един провинциален град от този няма. Позор и отчаяние, което се сменя веднага с ярост. Юрдан пристига веднага побеснял на Изгрева, придружен от своята „небесна орда на Чингиз хан".
Да, небето след неговото появяване на Изгрева почервеня в тъмно
червено
.
Промени се аурата на Изгрева моментално. Приятелите ги виждах как треперят външно и вътрешно от развихрилия се скандал, защото той размахваше телеграмата наляво и надясно и се заканваше да се разправи окончателно с всички на Изгрева, но първо щял да почне с мене. Аз стоях като замаяна и изненадана. Бях безпомощна в този момент. Не зная как биха се разиграли тези събития по-нататък.
към текста >>
Но ордата с
червеният
облак се успокои и усмири.
Юрдан се изненада, че лично му се явява авторът на телеграмата и че сега твърди, че е сбъркала. Той не беше свикнал на такива неща. При него или едно нещо е вярно или не е вярно! А междинни неща при него няма! Това нещо още повече го възмути от изгревяните - жителите на Изгрева.
Но ордата с
червеният
облак се успокои и усмири.
Накрая се разнесе. Не зная какво би станало с мен ако не беше Учителя и ако не бе се намесил. Той нямаше да се спре пред нищо. Щеше да ме убие насред Изгрева. Бях сигурна в това.
към текста >>
74.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Едно време устните му са били
червени
.
" Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. На всички, които вървят по Божия път, работят в края на краищата влизат в правия път. Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели. Да ги чистиш със сапун от вън не може.
Едно време устните му са били
червени
.
Какво трябва да правиш? Храна и чист въздух и постепенно ще се възвърне същата окраска. Сега ние търкаме със сапун. Отвътре трябва да се почне". София, 21.Х.1927 г.
към текста >>
75.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Тогава те ме настаниха в квартал „
Червена
звезда" и ме настаниха в най-хубавото жилище, като ми дадоха една много хубава стая с веранда и южно изложение.
Дойдоха и ми оглеждаха бараката.А тя два на два метра. Гледат, клатят глава и не вярват на очите си. Едната проговаря: „Ама вие ли сте онзи Крум Въжаров, за който нашият шеф каза да ви настаним? " Аз се усмихвам и нищо не казвам. „Нашия шеф нарочно ни изпрати, за да видим с очите си, че на този свят имало още идейни хора, които не са злоупотребили със своят пост през време на социализма." Аз само вдигам рамене и мълча.
Тогава те ме настаниха в квартал „
Червена
звезда" и ме настаниха в най-хубавото жилище, като ми дадоха една много хубава стая с веранда и южно изложение.
Да, ето в тази стая прекарах много години. Такава стая можеше да се падне само на някой щастливец на лотария. Но тук говорим за окултен закон и за центъра на надеждата. Следващият случай: През 1982 г. Ярмила ме покани да й гостувам в Париж, за да й помагам за книгата по Паневритмия.
към текста >>
76.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Играеше се с
червени
чукове и топки.
" Сестра ми изпищя, аз пък се хванах за устата, но беше толкоз вкусно, че изядохме всичко до край. Симоне имаха фабрика към гарата. Често ни канеха сестрите на крокет. Имаха много хубаво игрище за крокет. Това е една чудно равна площ с бял пясък, със звънчета и вратички по средата.
Играеше се с
червени
чукове и топки.
Топките трябваше да минат през тези вратички и да минат през всичките препятствия. Ние малчуганите само гледахме. А ние с Лулу се завирахме в един голям сандък и там се целувахме. Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в червени тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището. Една голяма ливада.
към текста >>
Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в
червени
тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището.
Това е една чудно равна площ с бял пясък, със звънчета и вратички по средата. Играеше се с червени чукове и топки. Топките трябваше да минат през тези вратички и да минат през всичките препятствия. Ние малчуганите само гледахме. А ние с Лулу се завирахме в един голям сандък и там се целувахме.
Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в
червени
тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището.
Една голяма ливада. На ливадата пасеше едно стадо черни биволи. Много не ги обичам. Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от биволите и му размаха червената си престилка пред очите. Биволарят ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката".
към текста >>
Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от биволите и му размаха
червената
си престилка пред очите.
А ние с Лулу се завирахме в един голям сандък и там се целувахме. Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в червени тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището. Една голяма ливада. На ливадата пасеше едно стадо черни биволи. Много не ги обичам.
Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от биволите и му размаха
червената
си престилка пред очите.
Биволарят ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката". Но аз точно затова се ядосах, че не ме поглежда и почнах да махам престилката пред очите му. Може би съм била на пет години. Линчето също ми казваше: „Абе върви бе, не го закачай, не го дразни, ще закъснеем". Не изведнъж бивола изви главата си и ме погледна.
към текста >>
Още виждах
червените
му очи.
Гони ме. Краката ми не се виждаха, така ми казаха после, така съм хвърчала и съм пищяла щото вратата на фабриката. добре че беше отворена и всички ме гледаха с ужас отвътре, а бивола подир мене грухтял. Същият търчал, мучал. Ама това не се забравя.
Още виждах
червените
му очи.
Като съм връхлетяла вътре съм припаднала на земята Голяма суматоха е било. Но било що било. Остана спомен. Повреда нямам. Помня само как мучеше и тропаше след мене и как хвърчах.
към текста >>
77.
12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Бях в казашко косткомче, с
червени
ботушки и половин час военна музика ми е свирила и половин час клякам долу, шпагати правя, публиката стана на крака и баща ми беше на седмо небе, целувки, подаръци и толкова.
" Така стана и край, повече не стъпих поради моята наивност, както и при тоя случай. Значи нямах късмет и за балета и тук. Веднъж имаше вечеринка в „Славянска беседа". И баща ми пощуря и каза: „Ти ще отидеш там да играеш казачок! " Отидох разбира се.
Бях в казашко косткомче, с
червени
ботушки и половин час военна музика ми е свирила и половин час клякам долу, шпагати правя, публиката стана на крака и баща ми беше на седмо небе, целувки, подаръци и толкова.
Това беше блясъкът на моята балетна кариера.
към текста >>
78.
13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
На врата й имаше едно
червено
петно, а зад гърба си криеше едно шише с одеколон.
А той не даваше да се прибираме след осем часа през август месец. Беше още светло, но ние трябваше да си бъдем вкъщи. Той започна да вика: „Къде е Милка? " „Не знам тате, може да е долу при хазайката." „Иди да я повикаш." Разбира се там я нямаше. И като се върна аз изтръпнах.
На врата й имаше едно
червено
петно, а зад гърба си криеше едно шише с одеколон.
А тя била на среща с Дико, бъдещия й съпруг. Изяде две такива плесници, че й тече кръв от носа. Милка ходеше често при Линчето да й помага. Всички имахме хубави гласове. Сашка - много хубав и сочен сопран, Линчето - алт, Милка и аз - сопран, а имахме и две китари, на които свиреше Линчето.
към текста >>
79.
16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
По-късно, когато всички напуснаха Изгрева принудително, дадоха й жилище в „
Червена
звезда", но тя никак не го искаше.
Тя много обичаше да се облича със синя пола и бяла блуза като ученичка и беше с хубав бюст. Тя живееше в малка нейна къщичка в долната част на Изгрева. В ляво имаше стая и кухня с коридорче. Често й ходех на гости и пиехме чай и весело си приказвахме. Тя свиреше на китара.
По-късно, когато всички напуснаха Изгрева принудително, дадоха й жилище в „
Червена
звезда", но тя никак не го искаше.
В блок 11, с парно отопление, баня и т. н., но тя не го искаше и не беше доволна.
към текста >>
80.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Отгоре на това пожелах друг букет, а не
червени
карамфили както бяха приготвили.
Разбира се влезе през вратата и после вкъщи на ул. „Цар Самуил", понеже беше топъл ден, беше сервирано вътре и на терасата. Но как да ви кажа, защо стана така не знам. Моята милост нямаше никакво настроение. Кисела бях и кой знае какво впечатление това е направило на роднините му, които бяха там.
Отгоре на това пожелах друг букет, а не
червени
карамфили както бяха приготвили.
Каква нескромност от моя страна. Една неделя дадохме обед на нашите приятели от Изгрева. Всичко беше много изобилно. Беше Жорж Радев, брат Борис, Мария Тодорова и още няколко наши приятели, които вече не си спомням. Масата беше много добре сложена.
към текста >>
81.
18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
", но бях станала
червена
като божур.
В това време цар Борис, който бил долу в двореца Ситняково, чул за тази авария горе и изпратил една рота войници да разчистват пътя. Цар Борис беше излязъл с г-н Буриш, който бил мисля директор на музеите и знаехме, че е бил много сърдечен и изпращал закъсалите и сега в момента посрещаше закъсалите скиори, каквито бяхме ние. Жоро отдалече го видя и понеже не обичаше царя, понеже беше с малко леви убеждения, веднага зави на дясно, изкачи се насреща и застана. Мойта милост, нали не бях голяма скиорка забих право в него и се врязах между краката му с единия крак и се хванах за него и той се заклати и аз потънах в земята. И като видях, че е царя започнах да се извинявам: „Ваше Величество, прощавайте!
", но бях станала
червена
като божур.
„Прощавайте, Ваше Величество", объркано казах аз „нали не съм добра скиорка" и започнах да се отскубвам, а той ми помагаше да се отърва, а Буриш се превиваше от смях. Беше се хванал за корема и се превиваше от смях. Величеството попита: „Как прекарахте горе? ", малко с немски акцент. „Страшно беше, Ваше Величество, но беше и весело", отговорих, „но аз не съм добра скиорка, извинете ме!
към текста >>
82.
3. ЯГОДКИТЕ
,
Колю Йорданов
,
ТОМ 6
Край пътеката, по която вървял видял малки ягодки, но те били тъй хубави и
червени
, че той ги откъснал с по-дълги дръжки и пожелал в себе си да ги занесе на Учителя.
3. ЯГОДКИТЕ Веднъж брат Колю минавал през Борисовата градина или по-добре гората, която граничи до Изгрева.
Край пътеката, по която вървял видял малки ягодки, но те били тъй хубави и
червени
, че той ги откъснал с по-дълги дръжки и пожелал в себе си да ги занесе на Учителя.
Наредил ги той като букетче и радостно вървял по пътя. Като излязъл от гората тръгнал вече към салона, но нещо го стегнало, как ще ги поднесе на Учителя, много се притеснявал. Като извървял около половината път от гората до салона не щеш ли, че Учителят се задал право срещу него като че ли знаел, че Колю отива при Него. Като наближили двамата, като се изравнили, Колю се престрашил и казал: „Учителю, заповядайте тия ягодки ги откъснах за вас". Учителят взел ягодките, усмихнал се и благодарил на Колю.
към текста >>
83.
7. ПРИПАДЪЦИ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Докато аз разказвах съня на Учителя, Наско, детето ми, който беше на три години и половина, стоеше мирничко изправено до мене, с
червената
си шапка на главата.
Ако някой ми беше казал, че от вземането на едно рициново масло ще оздравее детето, не бих повярвала. Но така стана. Един час след като дадох на детето рицина, детето беше вече здраво, кашлицата и температурата съвсем изчезнаха. Тогава веднага заведох малкия при Учителя. Той ни прие много сърдечно и аз му разправих съня, по повод на който бяхме дошли в София на Изгрева.
Докато аз разказвах съня на Учителя, Наско, детето ми, който беше на три години и половина, стоеше мирничко изправено до мене, с
червената
си шапка на главата.
Учителят му махна с ръка и той веднага отиде при него. Учителят го облегна на коляното си, погали челцето му и каза: „Момче, ти си студент" - по това време студентите носеха червени фуражки. Наски си повдигна главичката, погледна Учителя му каза: „Учителю, аз не съм студен, не съм топъл, аз съм ученик на Христа". Учителят се смя много от сърце. „Хайде, момче, ти ще растеш, ще слушаш и ще станеш ученик на Христа, за да бъдеш здрав".
към текста >>
Учителят го облегна на коляното си, погали челцето му и каза: „Момче, ти си студент" - по това време студентите носеха
червени
фуражки.
Един час след като дадох на детето рицина, детето беше вече здраво, кашлицата и температурата съвсем изчезнаха. Тогава веднага заведох малкия при Учителя. Той ни прие много сърдечно и аз му разправих съня, по повод на който бяхме дошли в София на Изгрева. Докато аз разказвах съня на Учителя, Наско, детето ми, който беше на три години и половина, стоеше мирничко изправено до мене, с червената си шапка на главата. Учителят му махна с ръка и той веднага отиде при него.
Учителят го облегна на коляното си, погали челцето му и каза: „Момче, ти си студент" - по това време студентите носеха
червени
фуражки.
Наски си повдигна главичката, погледна Учителя му каза: „Учителю, аз не съм студен, не съм топъл, аз съм ученик на Христа". Учителят се смя много от сърце. „Хайде, момче, ти ще растеш, ще слушаш и ще станеш ученик на Христа, за да бъдеш здрав". Аз попитах Учителя какво лекарство да му дам. Той ми каза, да му давам керевиз по начина, по който той може да го приеме-възприема.
към текста >>
84.
1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
А пък друг имаше Димитър - първият хирург, завършил във Франция, който е създал
Червения
кръст в София.
Цяла Елена ходила да се прощава с него. А и дядо Михаил са били девет деца. От тоя род произлиза и родът Бурови и Бъклови. Един от тия девет братя е бил и Никола Михайловски, баща на Стоян Михайловски - писателя. От едната страна на дядо ми - Станка са произлезли Бурови, а от Елена - Бъклови.
А пък друг имаше Димитър - първият хирург, завършил във Франция, който е създал
Червения
кръст в София.
Та действително това са били няколко души, едни от първите от интелигенцията на България. Баща ми е имал двама братя - Христо и Иларион, който починал млад и 4 сестри - Роза, Мария, Елена и Дочка. Едно време хората са имали много деца. Иларион е следвал в Русия. А там имали обичай да се мият на баня с гореща вода и след това отивали и се търкаляли в снега.
към текста >>
85.
2. ХИРОМАНТИЯ
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
А тя беше приятелка на Вълко
Червенков
и се омъжи след това за Лъчезар Аврамов, министър или дипломат беше.
Но още преди това аз ходих при Учителя с Ваня Димитрова, както казах по-горе. Аз чувах разни работи да се говорят и исках да се запозная с Учителя, но аз отидох при Него не като при Учител, а като при гледач, но Той нищо не ми каза, само ми даде да разбера, че положението е сериозно. Отидох, чакахме. Той пьрво прие Ваня и на нея й каза всичко от „А до Я" в живота - какво ще бъде, че ще стане артистка. Тя беше ученичка тогава, тя е по-млада от мен, че ще стане артистка, че ще стигне до най-високи места.
А тя беше приятелка на Вълко
Червенков
и се омъжи след това за Лъчезар Аврамов, министър или дипломат беше.
Като дойде моят ред Учителят ме разпита къде съм учила и ми каза: „Ама дайте тук концерт! Ние обичаме музиката въобще". И аз казвам: „Добре", ама тъй с половин уста, защото реномето на дъновистите и Изгревът бе лошо в града. А пък аз бях спечелила конкурс в Италия и пеех в Торино и радиото, в Швейцария и радиото, въобще смятах, че съм нещо вече, а пък то какво излезе... И така. Той ме помоли да Му покажа ръцете си и ми каза, сестра тъй, сестра иначе.
към текста >>
86.
4. ЛЕКАР ПО СЪДБА
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко
Червенков
.
Професорът го поканва в неговия клас, но там имало един евреин-българин, който очаквал да получи това място в Сорбоната. Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза. Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта. Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му. Майка му имала само телеграмата му, че е пристигнал благополучно.
В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко
Червенков
.
След време Людмил излиза от психиатрията, но професорът му казал, че не може да му помага повече. Вероятно му е помогнал само да замине за Америка, където Людмил работи първоначално като преносвач на пристанището. Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама, докторе, какво правиш тук? " Пък той отговорил: „Хляба, това е! " Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар.
към текста >>
87.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Брат ми гази с други хора дълбокия сняг и отиде до другото село
Червена
вода и оттам с влака до Русе.
Родителите му пожелаха да бъде погребан в с. Тетово. Аз се съгласих да бъде тяхната воля и тъй на 1.1.1969 г. той бе погребан. В деня на погребението заваля много хубав, пухкав сняг, който се сипеше. Най-напред ситен, а после по-едър, докато през нощта тъй натрупа, че блокира пътищата.
Брат ми гази с други хора дълбокия сняг и отиде до другото село
Червена
вода и оттам с влака до Русе.
Трябваше да се рине дълбокия сняг. Снаха ми бе сама с децата. Пътниците бяха блокирани. Не пътуваха автобусите. На третия ден отидох със снегорина до съседното село Ново село.
към текста >>
88.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Червената
рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие
червена
рокля. Защо?
Корто идва на вечерята като голям музикант с ореола поставен му от обществото и музикалните среди на велика личност, но в присъствието на Учителя, където величието е в друг порядък и където е велик само Божествения Дух, защото е могъщ и мощен в Сила и Слово, а всяка душа може да има общение с Бога само ако тази душа търси Бога, защото Го познава, а Го познава, защото има общение с Него. Общението на човешката душа с Бога е общение на ученика с Учителя. Ето защо при този случай Учителят е постъпил точно така, като Олга е поставил на по-високо място, защото Олга има връзката, онази връзка, която се отнася между ученик и Учител. Образа на Корто е величие за света, а Олга е величието на човешката душа съзряла, видяла и познала Бога. Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога.
Червената
рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие
червена
рокля. Защо?
В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси. Той е олицетворение на светската власт на онези епохи. Той е символ на царственост, величие и сила. И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз червена рокля, искал е да й даде метод посредством цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през предишни епохи. Защото само онзи, който проправи пътя от слизането на човешката душа на земята през различните прераждания до настоящият момент, до момента на обличане в плът, т. е.
към текста >>
И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз
червена
рокля, искал е да й даде метод посредством цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през предишни епохи.
Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога. Червената рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие червена рокля. Защо? В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси. Той е олицетворение на светската власт на онези епохи. Той е символ на царственост, величие и сила.
И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз
червена
рокля, искал е да й даде метод посредством цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през предишни епохи.
Защото само онзи, който проправи пътя от слизането на човешката душа на земята през различните прераждания до настоящият момент, до момента на обличане в плът, т. е. във въплътяване на човешката душа може да прокара у себе си пътя от миналото към настоящето и от настоящето към бъдещето. Само така може да се оформи човешката еволюция, а тя е път от подсъзнанието към съзнанието; от съзнанието към самосъзнанието и от самосъзнанието към свръхсъзнанието и пътят на ученика е път на свръхсъзнанието, което обхваща всичко в един общ кръг на живота. Рокля без шев Учителят казвал на сестрите понякога, да си оплетат рокля без шев. Олга сама си била изплела такава рокля.
към текста >>
Но става обратното - всички оглеждат фризурата на косата й, тя цялата пламнала от
червенина
, избила я пот и едвам издържала погледите им.
Учителят започнал беседа. Трябвало да покаже някой френологични центрове. И така както е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове. Тя се чувствала неудобно, защото той не е одобрявал къдренето на косата. Изведнъж цялото внимание на всички трябва да се насочи не към фризурата й, а към главата и тези френологични центрове, които не всеки може да види и разбере.
Но става обратното - всички оглеждат фризурата на косата й, тя цялата пламнала от
червенина
, избила я пот и едвам издържала погледите им.
А Учителят продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва. Когато Учителят говори за различните центрове на човешката глава и мозък, говори за тях като неща, които човек е изработил, като постижения на човешката природа. Един развит музикален център означава труд на минали прераждания, а една човешка глава, която идва в Школата вчесана и преминала през ръката на фризьор означава труд, грижовност и обхода към самата коса. Това не е само прическа, това означава обхода и то разумна към човешкото тяло. Учителят е могъл да покаже тези центрове и на други глави, но Той го е направил на нея, за да зачете нейния труд.
към текста >>
89.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Тази сграда на братя Маркови беше изработена от
червени
фугирани тухли.
Така била основана комуната в Русе, чийто председател бил Никола Ватев. Симеон и Стою Маркови работели в стопанството. Стою като градинар ръководел работата по обработването на зеленчуковата градина и лозето, както и нивите. Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в комуната не вървяла както трябва. Братята Симеон и Стою Маркови живееха на Свирчовица в съседство с къщата на Иван Явашев.
Тази сграда на братя Маркови беше изработена от
червени
фугирани тухли.
Там идваха и другите им братя: Колю, Рашко и Йордан, когато искаха и можеха. В тая сграда имаше една стая определена за Учителя и други две за братята, но дали Учителят е спал някога в нея не ми е известно, както и една голяма кухня с дълга маса, мивка и готварска печка. Пред кухнята имаше площадка с маси и пейки за сядане. Там също се събираха често братя и сестри. Братя Маркови посрещаха приятели и гости от града или от други краища на България, както и от София.
към текста >>
той сънувал, че е изгряло
червено
слънце, което заляло всичко с
червена
светлина и наистина през есента дойде
червената
армия на СССР в България и комунистите взеха властта.
Духовете веднъж му казали да отиде в Сливен по някаква работа и той ги послушал. Но като отишъл там излязло, че духовете са го излъгали. Та от всичко това следва, че човек не трябва да се доверява на духовете или както е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете", така трябва да се постъпва. Брат Ватев получаваше информация за някои събития и във време на сън. Така например, през пролетта на 1944 г.
той сънувал, че е изгряло
червено
слънце, което заляло всичко с
червена
светлина и наистина през есента дойде
червената
армия на СССР в България и комунистите взеха властта.
Когато брат Иван Петров си заминал, по същото това време брат Ватев бил на събор в София и сънувал брат Иван Петров с група заминали братя и сестри. Скоро след това другарката на брат Иван Петров, сестра Веска изпратила телеграма в София, в която съобщава на сестра Паша за заминаването на другаря си. (Това разказа дъщеря им Магдалена Димитрова.) Сестра Веска решила веднъж да отиде на Свирчовица, на стопанството при брат Ватев. Като отишла той я посрещнал пред портата и казал, че е имал информация за тая среща. През 1932 г.
към текста >>
Спомням си, че по време на II-рата световна война след като
Червената
армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия!
Така брат Георги Димитров зася едно място около 20 декара, двамата братя Георги и Васил Константинови - 10 декара, Иван Петров - 5 декара, Велико Марашлиев - 3 декара и Никола Ватев - 3 или 5 декара срещу известен наем, Стою Марков като специалист облагороди лозови пръчки от десертни сортове при специални условия и след това тия, които искаха да засеят лозя купуваха от него тия пръчки. Лозята бяха обработвани лично и с наемни работници. Братя Маркови също засадиха лозя. Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на работници и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия. Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места.
Спомням си, че по време на II-рата световна война след като
Червената
армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия!
" След 9.IX.1944 г. това се сбъдна. След като почина брат Иван Петров лозето беше отнето от другарката му под предлог, че тя не може повече да се грижи за него. Същото стана и с лозето на баща ми Велико Марашлиев. Георги и Васил Константинови се изселиха в София и оставиха лозето си.
към текста >>
Червена
вода, Русенско през 1889 г.
Георги Димитров беше много добър шофьор. Чудел се какво да направи. Правил, струвал, колата не тръгвала. В това време Учителят се поклатил напред и назад и не щеш ли колата изведнъж тръгнала. Брат Йордан Новаков е роден в с.
Червена
вода, Русенско през 1889 г.
Баща му Калчо Тодоров Новаков бил дошъл от балкана женен за тревненка Иванка. Дядо Тодор, бащата на Калчо като търговец ходел до Цариград. Той бил обущар, но и организатор и земеделски водач и по- късно демократ към Стойчо Мушанов и като такъв бил и народен представител. Брат Йордан са били седем деца. Той е завършил пети клас на Мъжката гимназия в Русе, а Дончо, брат му търговската гимназия в Свищов.
към текста >>
В тая връзка имаше някаква статия в един софийски вестник и когато аз Марийка Марашлиева отидох веднъж в дома им, той ми показа тоя вестник, на който бе подчертал няколко реда с
червен
молив.
Бащата на Екатерина е бил опълченец - един от шестимата останали живи. На къщата им във Варна имало поставена възпоменателна плоча. Борис Малджиев като млад е бил настойник на Васил Коларов като ученик. Последният се бил разболял от дифтерит и благодарение на Борис, който се е погрижил за него останал жив. Борис е запознал Васил Коларов със социализма.
В тая връзка имаше някаква статия в един софийски вестник и когато аз Марийка Марашлиева отидох веднъж в дома им, той ми показа тоя вестник, на който бе подчертал няколко реда с
червен
молив.
В него пишеше за връзката му с Васил Коларов. Борис Малджиев и Екатерина са се оженили през 1897 г. на 12.VII. Празнували са след това сребърна и златна сватба на (12."УП.1947г.) Борис е бил печатарски работник и така сам се е издигнал постепенно. Бил е много предприемчив и амбициозен и много строг.
към текста >>
90.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Младен Попов 20 яйца
червени
и хляб, раздайте ги на приятелите.
Дънов (свещеният подпис) Римляном 14:12 И тъй всеки от нас за себе си ще даде ответ пред Бога. Постоянство в молитва. Варна, 9.V.1918 г. Любезна В. Н. Ватева, Изпращам ви с под.
Младен Попов 20 яйца
червени
и хляб, раздайте ги на приятелите.
Всеки, който вземе яйце да си отвори Библията три пъти, това което му се падне и писано на яйцето за него. След това да си счупи и посоли яйцето и да си го хапне. Милостта на Господа пребъдва във всички, които Му служат. Идат дни благословени от Господа на всичката пълнота. Благословението на Господа на всичката пълнота да пребъдва с всички.
към текста >>
91.
10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
И видях краката му, цели подути, синьо-морави като патладжани с
червени
петна.
Беше брат. Имаше чисти отношения към хората. Той не ги делеше на бедни и богати, на прости и учени. Веднъж бях в София и Богомил три дни ме разхождаше по улици, по театри, концерти и изложби. Веднъж като минаваше край някаква локва от току-що падналият дъжд, той си вдигна крачолите на панталона, за да не ги изцапа.
И видях краката му, цели подути, синьо-морави като патладжани с
червени
петна.
Оказа се, че е имал тромбофлебит на краката, който го е съпровождал със силни болки. Като видях това аз извиках от уплаха. Той бързо си свали крачолите. С такива болни крака ме разхождаше три дни из София. За мен той бе най-големият брат в Братството.
към текста >>
92.
23. Учителят пуска болшевиките на земята
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
А моят съпруг Илия Младенов разбра лично от устата на Учителя как ще завърши войната и че руснаците ще забият в Берлин над Райхстага
червеното
знаме на болшевиките.
Аз съм далеч от него, Той е гърбом срещу мен и не ме вижда. По едно време чувам гласа Му: „Еленке, ела тук". Отидох при Него и Той ми каза: „Рекох, пуснах болшевиките на земята". Така тя е присъствувала в този исторически момент. После следваше Октомврийската революция в Русия, дойдоха болшевиките на власт, че създадоха СССР, после стана II Световна война и Германия нападна СССР.
А моят съпруг Илия Младенов разбра лично от устата на Учителя как ще завърши войната и че руснаците ще забият в Берлин над Райхстага
червеното
знаме на болшевиките.
Така и стана. Забиха го. Но кака Еленка разказваше още нещо. Първоначално плана на Небето е било руснаците да дойдат само до Дунав и да не преминават в България. Но после поради непослушанието на българите и управниците към думите на Учителя, то Небето решило да пусне болшевиките и руснаците в България.
към текста >>
93.
3.Пленничество и предателство
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
се оженихме и след малка отпуска той замина на фронта на най-опасното място - „
Червената
стена“.
3. ПЛЕННИЧЕСТВО И ПРЕДАТЕЛСТВО През войната на 26.1.1917 г.
се оженихме и след малка отпуска той замина на фронта на най-опасното място - „
Червената
стена“.
След два месеца аз влязох в Бялото братство и редовно посещавах неделните беседи, а през седмицата се събирахме вторник и петък на молитва у нас. Аз се молех усърдно и бях напълно сигурна, че ще се върне жив и здрав. И наистина не го и раниха. След погрома в 1918 г. бива пленен с цялата българска армия.
към текста >>
94.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Когато двама души чукат
червените
яйца, на едното ще се счупи върха.
Питат ме до кога ще продължава войната? Войната е спряла, сега остава да се изтече пороят на бурята, която се разрази горе. Ще кажете на всички в Сливен, че колкото е продължила досега войната, няма още толкова да отиде. Победа не трябва да има. И едните, и другите ще бъдат победени.
Когато двама души чукат
червените
яйца, на едното ще се счупи върха.
След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото. Кой спечели? И двамата имат яйца, но счупени. Яйцето - това е победата. Който и да победи, ще бъде счупено яйцето му, безразлично от върха или отзад.
към текста >>
“ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият
червеното
знаме над Райхстага“.
Утре ще приготвя две сандъчета с разни работи и ще ги изпратя по железниците до Кольо. Поздрав на всички, целувам теб и Анжето ПРОРОЧЕСТВОТО И ПОБЕДИТЕЛЯТ НА СВЕТА! Разговорът е даден от присъствуващите: дъщеря и майка й, съпругата на пишещия тези спомени: „Рекох, тази, тази война свърши, но другата, другата, там на изток, която иде...“ Учителят загатнал за онази война от изток, която трябвало след време да дойде. На въпроса поставен от същия брат на Учителя в момент, когато германците настъпвали към Москва в своя триумф: „Учителю, нали бъдещето е на славянската раса, а ето германците превзеха Русия. Какво ще стане?
“ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият
червеното
знаме над Райхстага“.
Илия се стреснал от тия думи. Учителят го повторил 3 пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет. На този отговор той онемял, записал го, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско. След време той и ние се убедихме в правотата на думите на Учителя. След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“.
към текста >>
След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият
червеното
знаме над Райхстага“.
“ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият червеното знаме над Райхстага“. Илия се стреснал от тия думи. Учителят го повторил 3 пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет. На този отговор той онемял, записал го, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско. След време той и ние се убедихме в правотата на думите на Учителя.
След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият
червеното
знаме над Райхстага“.
Доживяхме това време. Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. ЗНАМЕНОСЦИТЕ На 29 април 1945 г. в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и Белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви червени знамена.
към текста >>
Небето намери онези, които да забият
червено
знаме над Райхстага.
Учителят го повторил 3 пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет. На този отговор той онемял, записал го, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско. След време той и ние се убедихме в правотата на думите на Учителя. След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“. Доживяхме това време.
Небето намери онези, които да забият
червено
знаме над Райхстага.
ЗНАМЕНОСЦИТЕ На 29 април 1945 г. в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и Белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви червени знамена. В щаба на 756-и стрелкови полк е донесено знаме N 5. Съдено е тъкмо то най-напред да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като „Знаме на победата“.
към текста >>
Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви
червени
знамена.
След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“. Доживяхме това време. Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. ЗНАМЕНОСЦИТЕ На 29 април 1945 г. в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и Белоруски фронт.
Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви
червени
знамена.
В щаба на 756-и стрелкови полк е донесено знаме N 5. Съдено е тъкмо то най-напред да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като „Знаме на победата“. Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота. Това са осемдесет процента от тръгналите за изпълнение на задачата.
към текста >>
95.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Ти ще идеш до
Червен
бряг и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне.
Измивките да стават на тялото по обед. Но ти най-добре ще направиш след посещението си от Буковци, отбий се в София. На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е селото гдето той работи, а Липнишко е общината. Буковци, Липнишко, Оряховска околия. Ти ще му пишеш 5-6 дена по-рано, да може той да получи писмото ви.
Ти ще идеш до
Червен
бряг и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне.
Ще му дадеш знак, с който да ви познае. На сестрите от Трявна пиши да се не боят. Ще се оправи всичко. Само да имат вяра, насърчи ги и ти бъди бодра. Сега е време да се разкрие тайната на Божията Любов и Правда.
към текста >>
96.
48. Полковник Тодор Божков
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Друг път като отива при Учителя, си показва езика, ама езика Му
червен
като че ли боядисан, силно
червен
.
Че Царя вече като зъба си отива. И Учителят дори е казал, че този Цар за България ще бъде последен Цар. И наистина си отиде от този свят. Нали след туй вече дойде нова демократична България. Станахме република.
Друг път като отива при Учителя, си показва езика, ама езика Му
червен
като че ли боядисан, силно
червен
.
И си го вади, вади си езика така, знаеш ли, да го види. Туй иска да каже, че идва червената, червената власт. Комунистите идват, червените идват. И така с Учителя по тези въпроси. Отговори чрез символика.
към текста >>
Туй иска да каже, че идва
червената
,
червената
власт.
И наистина си отиде от този свят. Нали след туй вече дойде нова демократична България. Станахме република. Друг път като отива при Учителя, си показва езика, ама езика Му червен като че ли боядисан, силно червен. И си го вади, вади си езика така, знаеш ли, да го види.
Туй иска да каже, че идва
червената
,
червената
власт.
Комунистите идват, червените идват. И така с Учителя по тези въпроси. Отговори чрез символика. Преди бомбардировките седи при Учителя и Той го пита: „Вий на кой етаж сте? На третия етаж ли сте?
към текста >>
Комунистите идват,
червените
идват.
Нали след туй вече дойде нова демократична България. Станахме република. Друг път като отива при Учителя, си показва езика, ама езика Му червен като че ли боядисан, силно червен. И си го вади, вади си езика така, знаеш ли, да го види. Туй иска да каже, че идва червената, червената власт.
Комунистите идват,
червените
идват.
И така с Учителя по тези въпроси. Отговори чрез символика. Преди бомбардировките седи при Учителя и Той го пита: „Вий на кой етаж сте? На третия етаж ли сте? “ Без да е ходил там и казал: „На третия етаж ли сте?
към текста >>
97.
21. Лечение чрез вътрешна връзка
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Тогава ги помолих да отида в София и да се прегледам в болницата на
Червен
кръст.
21. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА Една година когато служих войник в град Сливница по времето на военното учение аз заболях. Това беше около 1934 г. Преглеждаха ме военни лекари, но нищо не ми казаха.
Тогава ги помолих да отида в София и да се прегледам в болницата на
Червен
кръст.
Те се съгласиха и ме пуснаха. Но аз бях решил да отида на Изгрева и оттам да търся помощ. Но понеже бях срамежлив не отидох при Учителя, а потърсих д-р Жеков, който бе ветеринарен лекар. Той ми даде някои напътствия, но подобрение не получих. Напротив, болката ми се усилваше от лявата страна както и от дясната, като видях, че няма кой да ме излекува, една сутрин ставам и казвам на себе си: „Учителю, ще дойда при Теб!
към текста >>
98.
1. Сирак и чирак
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
А пък аз си казах: „Е, добре, ще зная аз какво да правя, та да може тя да си почива.“ Но идваше ми на ума да не го щипна така, че да
почервенее
или да посинее детето, защото после тоягата ще играе.
А ония дълги чакъни - няма сянка, няма люлки, няма нищо. Детето трябва да го държиш на ръце. Просто отмалявах и нямаше какво да правя и тогава се сетих да го щипна малко. То като запищя и в това време пристига майка му и вика: „Ех детето ми, добре, че изплаща, че и мама да си почине малко“. Тя освен детето е и майка-кърмачка, а като почнат ония дълги чакъми, не може да се отърве от тях.
А пък аз си казах: „Е, добре, ще зная аз какво да правя, та да може тя да си почива.“ Но идваше ми на ума да не го щипна така, че да
почервенее
или да посинее детето, защото после тоягата ще играе.
Та по-лекичко го пощипвах. Ние бяхме съседи на един кръчмар на име Пею. Отивам на дюкяна, а той вика: „Гради, да отидеш да напоиш коня“. Понеже отвън кръчмата имаше чардак, където седяха селяните и пиеха ракия, вино или кафе, имаше пейки. Та като се кача на пейката и от нея се качвам на коня, ида, напоя го.
към текста >>
Няколко дена млякото на кравата беше
червено
като кръв.
А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв. Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й. Та при доенето тия ранички от зъбите на змията пущат кръв докато не заздравеят.
Няколко дена млякото на кравата беше
червено
като кръв.
После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви. А то причината била там, че то горкото било пълно с кърлежи. Като почнахме да му чистим кърлежите, то от всяка дупчица излиза кръв.
към текста >>
99.
5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Един ден ми се ядеше диня и аз като тръгнах от корен на корен, вместо да си търся зряла диня, аз надупчих всичките дини, да търся
червена
диня.
Деца идваха така, пък и аз да не оставам без работа ги стрижех. Не пращаше хитричкия, но глупавичкия. Например, децата донасяха някое яйце или нещо друго, все заплащаха с нещо. Ние имахме на село хубав двор, в който мама садеше памук, после дини, пъпеши. Бях 4-5-годишен.
Един ден ми се ядеше диня и аз като тръгнах от корен на корен, вместо да си търся зряла диня, аз надупчих всичките дини, да търся
червена
диня.
Обаче наоколо нямаше червена диня, само зелени. Мама пак ми се поскара, но не ме би, а само ми каза: „Втори път няма да правиш това нещо“. А веднъж пък ме извикаха мои другари, хлапаци така, отидохме в лозята и тръгнахме по дерето. По едно време спираме пред един плет и какво мислите, всички няколко души ме хванаха и ме прехвърлиха оттатък плета, вземаха буци и почнаха да хвърлят след мене. Аз не можах да разбера първоначално какво искат от мене, обаче като стигнах до бостана, до дините и пъпешите, те ми викнаха: „Ха сега, късай дини и ги пущай надолу“.
към текста >>
Обаче наоколо нямаше
червена
диня, само зелени.
Не пращаше хитричкия, но глупавичкия. Например, децата донасяха някое яйце или нещо друго, все заплащаха с нещо. Ние имахме на село хубав двор, в който мама садеше памук, после дини, пъпеши. Бях 4-5-годишен. Един ден ми се ядеше диня и аз като тръгнах от корен на корен, вместо да си търся зряла диня, аз надупчих всичките дини, да търся червена диня.
Обаче наоколо нямаше
червена
диня, само зелени.
Мама пак ми се поскара, но не ме би, а само ми каза: „Втори път няма да правиш това нещо“. А веднъж пък ме извикаха мои другари, хлапаци така, отидохме в лозята и тръгнахме по дерето. По едно време спираме пред един плет и какво мислите, всички няколко души ме хванаха и ме прехвърлиха оттатък плета, вземаха буци и почнаха да хвърлят след мене. Аз не можах да разбера първоначално какво искат от мене, обаче като стигнах до бостана, до дините и пъпешите, те ми викнаха: „Ха сега, късай дини и ги пущай надолу“. Надолу беше така върло и аз викам: „Ама това лозе тук е на вуйчо Янко“.
към текста >>
100.
46. Лъжата и истината
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Посрещнахме общо
Червената
армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужни като инвентар и др.
Активната дейност на комитета на Оф Изгрева - дъновисти-комунисти Записани и събрани по заема на свободата - 2 500 000 лева За помощна организация събрани - 150 000 лева За войската - 120 000 лева За югославските деца - 130 000 лева За югославската акция - 25 000 лева За l-ва бълг. армия за подаръци и др. - 50 000 лева За болниците и фронта събрани - 35 000 лева Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и др. разни подаръци, сладкиши и др. Също събра за югославската акция разни дрехи, почисти ги, изкърпи.
Посрещнахме общо
Червената
армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужни като инвентар и др.
Женското дружество посреща три пъти l-ва българска армия, болниците няколко пъти с храни и музикални номера и пр. Това е актив на другарите дъновисти-комунисти заедно със сестрите от женското дружество. Групата на Елиезер Коен се обявява от нас за противоотечественофронтовска, защото нито взема участие в дейност, нито пък дадоха нещо за горната дейност, както за заема на свободата и пр. Елиезер Коен ведно с жена му Мариана, обявяваме ги за пораженци в Оф и Братството, лично него за предател на Братството - Юда, проявен може би за втори път в новото време по нов начин. Тръгналите с него заблудени - неразумни, които са всички яли от хляба братствен, това се казва: храни куче да те лае.
към текста >>
НАГОРЕ
