Търсене в текстове за 'Циганка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

„Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха!
От тебе се иска само едно - да дойдеш, да легнеш, да станеш и да си отидеш. Другото е от нас." След това се обърна към циганите. „Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници. Наистина те ме уважаваха много, защото се бях застъпил за затворниците и затова, че бях организирал бригада за работа. Когато някой от циганите получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия. „Майсторе, моята циганка е чиста, на ти от моя писмет." А каква организация само имаха! Два месеца стоях при тях, а после ме върнаха. Като ме върнаха аз поисках да бъда поставен в самостоятелна килия и да няма никой при мене. Управата много се учуди, защото за затворниците най-тежкото наказание е да бъдат поставени сами в килия и да няма с кого да разговарят. А аз в килията си почивах и работех с мисълта си непрекъснато. А това е първостепенна задача на човека.
към текста >>

2. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

Като започнахме да вършеем, с кофата от кладенеца почнахме да пълним едно буре, а имаше една циганка и то като беше много горещо, тя даже нарочно правеше, като вземе кофата вместо да я излее в бурето, ще се полее отгоре, за да се разхлади, а тая вода влиза в кладенеца и в това време ние пък жадни няма накъде и пиехме от тая вода.
Управител на чифлика беше брат Минчо Сотиров, бивш военен. Още преди да почнем да вършеем, казвам на брат Сотиров: „Вземете 2-3 торби цимент и пясък, защото наоколо така се разбило, че водата, която взимаме от кладенеца, който не беше с чекрък, а с една голяма върлина, с един токмак поставен насреща й, се разлива, разкалва се и тя влиза отново в кладенеца“. После бях проверил, че вършачката, с която ще вършеем беше с парен котел, който се кара с пара, така че от тая вода ще трябва да поддържаме вършачката и същевременно да пием от нея. Там бяхме доста народ, нали вършеем. Добре, но това нещо не стана. Като започнахме да вършеем, с кофата от кладенеца почнахме да пълним едно буре, а имаше една циганка и то като беше много горещо, тя даже нарочно правеше, като вземе кофата вместо да я излее в бурето, ще се полее отгоре, за да се разхлади, а тая вода влиза в кладенеца и в това време ние пък жадни няма накъде и пиехме от тая вода. Как не се разболяхме от някоя болест - Господ ни опази. Та брат Сотиров се отнесе много нехайно към моето искане. За него и приближените му имаше една голяма бяла палатка където се прибираха и вода им се носеше от някаква чешма, а за работниците не беше направено необходимото, за да пият чиста вода. Като го гледах как постъпва правех сравнение между свако ми Слави Тодоров и брат Сотиров и намирах, че постъпките му не са както трябва да бъдат в братството. Иначе брат Сотиров беше добър брат.
към текста >>

3. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а тайате е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ".
" Тази порта стана и център на събитията от 9.Х1.1989 г., когато стената беше отворена, малко след което се осъществи и обединението на Германия. След този спектакъл с участието на над сто хиляди зрители, в 1995 г. се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му. И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава. Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а тайате е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил.
към текста >>

4. 44. БОЯН БОЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Даже е нямало кой да го гледа, че някаква циганка идвала да му помага нещо.
Още тогава заболява. Е.А.: Да, тогава и оттова той цял живот така. И той като учителствува е болен. Той вече като болен е бил като учител. Когато е бил в Панагюрище и заболява. Даже е нямало кой да го гледа, че някаква циганка идвала да му помага нещо. Той има брат. Ех не знам, има брат. Даже Цветана тя се ожени, неговата племенница се ожени за Никола Нанков. Тази, която е жива сега. Тя се ожени за Нанков и му вика вуйчо, нали защото й е вуйчо.
към текста >>

5. 12 - 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

На цигани се обърнахме, за 12 дни изгоряхме на планината, на циганка станах, напука ми се лицето просто.
Надка: Това: да медитирам на уединение, в такъв дух, да се моля и там да сядам на един камък, близо до езерото имаше, там да медитирам, еди-къде си ще отиваш да се измиваш на рекичката. Каза ми: „Много от сестрите в София знаят много и много приказват, няма да ги слушаш. Може би ще те обиждат, че не идваш с нас. Мен ще слушаш само." И аз продължавах този режим. „Шапка на главата си няма да сложиш, нито забрадка." И брат Боев, и той не слагаше. На цигани се обърнахме, за 12 дни изгоряхме на планината, на циганка станах, напука ми се лицето просто. Отивам да изпера там, където ми каза Учителят. Дойдат сестрите: „Къде переш, тука не му е мястото, ти това, ти онова", но аз си препирам прането, защото всеки ден си сменях бельото. Просто отивам да ги преплакна, отивах там на един големи плочи, вдигам си рокличката и лягам на плочите, на слъчевите енергии и така 12 дни минаха. Втората година пак ме покани Учителят. Първата 1929 година, втората е 1930 година.
към текста >>

6. 16 - 14. ДЯДО ВЛАЙЧО

Желю Танев Николов

Сега той беше с групата с нас и като си тръгвахме обратно за Русе, за града, една циганка и едно циганче идват насреща ни и почнаха да ни залъгват там, да искат да ни врачуват.
Като дойде голямата група, отвориха се едни големи врати, големи райски ми се видяха, като започнахме да пеем „Братство, единство", голямата група, която идваше от едната страна, а ние първите от другата страна с брат Ватев и сестрите пеем и плачем същевременно. Всичко пее и плаче от радост и умиление. Такъв един спомен имаме значи с Русе и тогава вече се запознахме. В.К.: Кажи нещо за дядо Влайчо. Ж.Т.: При брат Влайчо съм ходил много пъти. Сега той беше с групата с нас и като си тръгвахме обратно за Русе, за града, една циганка и едно циганче идват насреща ни и почнаха да ни залъгват там, да искат да ни врачуват. По едно време брат Влайчо се спря. А тя искаше да му каже нещо, а той бръкна в лявото си джобче, извади няколко монети и й каза така: „Слушай, на ти тия пари, пък недей да ходиш да лъжеш хората, не е хубаво." Каза й няколко думи. Ние тръгнахме и вървяхме 50-60 метра и като се обърнахме, видяхме циганката на същото място, стоеше като закована. Такова нещо се получи. И така ние си заминахме.
към текста >>

Ние тръгнахме и вървяхме 50-60 метра и като се обърнахме, видяхме циганката на същото място, стоеше като закована.
В.К.: Кажи нещо за дядо Влайчо. Ж.Т.: При брат Влайчо съм ходил много пъти. Сега той беше с групата с нас и като си тръгвахме обратно за Русе, за града, една циганка и едно циганче идват насреща ни и почнаха да ни залъгват там, да искат да ни врачуват. По едно време брат Влайчо се спря. А тя искаше да му каже нещо, а той бръкна в лявото си джобче, извади няколко монети и й каза така: „Слушай, на ти тия пари, пък недей да ходиш да лъжеш хората, не е хубаво." Каза й няколко думи. Ние тръгнахме и вървяхме 50-60 метра и като се обърнахме, видяхме циганката на същото място, стоеше като закована. Такова нещо се получи. И така ние си заминахме. Но това беше една много хубава обиколка, която няма да забравим никога. В.К.: Понеже си контактувал с дядо Влайчо, да кажеш някои опитности, които имаш с него или си чувал. Ж.Т.: Имам.
към текста >>

7. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

Преди 50 години във Варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачу- вала.
Павел казва: „За да имате Дух Христов, трябва да имате тази връзка между дух и тяло.“ „Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки Вятър на учението с челоВеческото лъстене, с пронирстВо, по ухищрението на измамата.“ [ст. 14] От това се вижда, че в света ние не трябва да бъдем младенци. Може ли твоето дете да отиде до Витоша през някоя бурна нощ? За преминаване на планината в такова време се иска възрастен човек. Затова Павел казва: „Аз не бях младенец.“ Аз зная, че у българите любознателността е много развита. Преди 50 години във Варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачу- вала. Тя се много разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, за което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко е виждала за другите, а не могла да предвиди, че ще я оберат. Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът, накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н.
към текста >>

8. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Имаше и една циганка, стара, грозна, която посочих, че нея не я закачат.
Жената ме пита, като остана сама, дали войниците ще дойдат през нощта, да искат да насилват дъщерите им. Оплака ми се, че войниците поискали кокошки, а други самоволно плъзнали по зеленчуковата градина и обрали доматите, пиперки, други пък - овощни дървета за ябълки и сливи и орехи, а някой си пък отишъл и ограбил [от] една къща 3500 динара. Други наловили кокошки, пуйки, патици и пр. Отивайки в един двор, за да си налея вода от помпата, намирам група войници при 3 ^ 4 жени, които нижат низи червени пиперки, а войниците ги задяват, като им хвърлят разни шеги и питат дали съм ги харесвал. Отговорих им, че в такова време пред гладните вълци тлъстите овце пострадват, а болните, грозните, са по-спокойни. Имаше и една циганка, стара, грозна, която посочих, че нея не я закачат. На второто ми отиване на смрачаваме намерих млада невеста на вратата и дойде млада, 16 ^ 17-годишна девойка от съседите. Поговорихме известно време, като не изпуснаха да ми направят комплимент, че аз съм бил добър човек, и не съм говорел срамотии думи и не съм се задявал, както правели това другите войници. 10.Х.1943 год., неделя, гр. Ужица Спах на открито. Нощта и денят бяха мъгливи.
към текста >>

9. 35.Моралът

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш.
Моралът седи в това: Каквото човек прави, да го прави съзнателно. Присадени сте. Дойдете тука, счупи се присадката и горчивите корени се проявят - дивото. Човек е най-своенравното същество, трябва да се учи. Своенравните хора са много енергични. Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш. Във Варненско една циганка бутнала жената в коша, като се навела да й гребне. Земята е хубаво, възпитателно училище, място за изправление, работилница. Някой беден бил е княз, сега е пратен тихо да се учи. И горе има неща, за които да бъде човек недоволен и да го изпъдят. Няма нищо, хубаво е.
към текста >>

Във Варненско една циганка бутнала жената в коша, като се навела да й гребне.
Присадени сте. Дойдете тука, счупи се присадката и горчивите корени се проявят - дивото. Човек е най-своенравното същество, трябва да се учи. Своенравните хора са много енергични. Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш. Във Варненско една циганка бутнала жената в коша, като се навела да й гребне. Земята е хубаво, възпитателно училище, място за изправление, работилница. Някой беден бил е княз, сега е пратен тихо да се учи. И горе има неща, за които да бъде човек недоволен и да го изпъдят. Няма нищо, хубаво е. Правите отлично пътешествие във вселената с билет гратис.
към текста >>

10. 54. Разпределение на благата

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Една циганка дошла и казала: „Детето иска хляб." Мир започва: Тих, приятен ден, мека топлина.
Безпредметна е тревогата за храната. Който е малокръвен, да яде краставици. Стария Русев са го били за урок, а младия - за ум. Детето на един свещеник плакало за „маро". Майката се чудила какво е. Една циганка дошла и казала: „Детето иска хляб." Мир започва: Тих, приятен ден, мека топлина. Като пътувате, като не ви познават, че сте представители на държава, не се отнасят с подобающе почитание. На ефрейтора се прави. Наполеон се числеше ефрейтор. И вие сте ефрейтори - чудеса правите, а като станете генерали... Войниците се подчиняваха на Наполеона, на ефрейтора. И мухата има офицерски чин, навсякъде каца.
към текста >>

11. 114. Противоречията

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Дошла една циганка и казала: „Детето иска хляб, дай му хляб!
Бащата може дъщеря си да поправи, а майката - сина си. При възпитанието всичко може в начало. Кой за що е роден. Едно дете плакало и викало на майка си: „Маро, маро! " Тя не знаела какво иска. Дошла една циганка и казала: „Детето иска хляб, дай му хляб! " Това дете е било ученик някъде из Индия в окултна школа. Циганите са изпъдени ученици от окултните школи, защото са употребили учението за лични цели. Със своето скрито лошо предизвиква лошото у другия, а със своето скрито добро предизвиква доброто у другия. Не критикувай Господа, не критикувай разумните същества! И мравята не критикувай!
към текста >>

12. 17. ВЛЯЗОХА В ЛОДКАТА: Неделна беседа от Учителя, държана на 24.ХІ.1929 г., София. - В: Крадецът и пастирят: Сила и Живот: Неделни беседи, серия XIII

Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете, всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло отглад.
Училищата, църквите трябва да се градят навреме. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме, вследствие на което нищо не остана от него, И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не можа да се запази задълго време. Следозателно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете, всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло отглад.
към текста >>

13. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Веднъж майка ни вървяла по улица в София и след нея се затичала една циганка - гледачка.
Навън станала тълпа и притеснение, защото и други искали да влязат при Учителя. Баща ни е мълчал почти през всичкото време, след като е казал на Учителя за предложението на протестантската църква. Учителят също е мълчал. Така в мълчание Учителят променя съдбата на баща ни, и той не заминава за Америка. И след 9 септември 1944 г., при новата комунистическа власт, всичките тези проповедници, завършили в Америка и завърнали се в България, са обвинени в шпионаж и пратени по затворите Белене и др., където и умират. Веднъж майка ни вървяла по улица в София и след нея се затичала една циганка - гледачка. И й казала: „Ти виждаш ли този, който върви след тебе? За него ще се ожениш! ” Майка ни не е знаела кой върви след нея. Обръща се и вижда далеко, че Крум върви. Тя не повярвала на циганката.
към текста >>

Тя не повярвала на циганката.
Веднъж майка ни вървяла по улица в София и след нея се затичала една циганка - гледачка. И й казала: „Ти виждаш ли този, който върви след тебе? За него ще се ожениш! ” Майка ни не е знаела кой върви след нея. Обръща се и вижда далеко, че Крум върви. Тя не повярвала на циганката. Но после всичко това се реализирало. Майка ни е била строга и идеалистка и не е мислела за женитба. По това време тя е обичала безкористно брат Лулчев и често е отивала при него на разговори. А той нищо не вкусвал, без да го сподели с нея. Например първи плод на пролет, чака я да дойде и така заедно ще вкусят плода.
към текста >>

14. Лекуване на хора - Мария Шопова,София Шопова

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя

София и казва, че е пазарджишка циганка, а Мария и отговаряла,че е такава, не може да се измени.
Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква и на душата и разбира, че Учителя е с нея.Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен - си казва: "Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам." На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя." Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той и съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя. Мария Шопова обича истински свекървата си София и каквото и каже, тя се съгласява с нея. София и казва, че е пазарджишка циганка, а Мария и отговаряла,че е такава, не може да се измени. Тя търпи всички обиди и и казва сестра София.Тя и отговаря: "Не съм ти никаква сестра." Тя я обижда, а Мария и казва: „Колко си добра сестра София, Бог да те благослови! " В нейното лице Мария вижда един добър работник за Бога и делото Му на земята, но която не може да се освободи от ревността. От нея Мария приема новото,става вегетарианка и почва да посещава редовно беседите на Учителя. 7. Със София Шопова се запознах на Изгрева през 1939 г., една неделя, когато тя идваше редовно на беседи. Аз бях малък, но братският живот ни свързва и станахме приятели, както аз лесно се сприятелявах с възрастните братя и сестри.Имахме някаква силна връзка от миналото, която продължаваше и сега с по-голяма сила и тя много ме обичаше.
към текста >>

15. 50. Ангел Керемедчиев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Уговорили се с циганката и четирите и деца - „Кой ще кара колата?
„Че на баща ми! " - „А къде е той? " Отговорила, че работи на гарата и сега пие в кръчмата. Дошла жената да направят уговорка за прекарване на въглищата. Колата се клатела и едва се движела, понеже била с разбити колела. Уговорили се с циганката и четирите и деца - „Кой ще кара колата? " - попитал Ангел. Ами тази моята голяма дъщеря. Определили колко ще им плаща и на другата сутрин впрегнали коня в каруцата и дошли всичките деца. Малките пълнели няколко кофи с въглища и ги подавали, тя ги сипвала в колата, прекарана плътно до него. При вторият курс Ангел свалил задните колелета, отрязал шината, заварил отгоре парче с винт и натегнал колелото така, че спиците се прилепили и затегнали.
към текста >>

16. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

Междувременно, майка му Йордана започнала да се тревожи, че Драгомир ще остане стар ерген и отишла при циганка-гледачка, да й каже нещо за женитба.
Дирекцията на банката, уверена в големите му дарби и способности, на 27 годишна възраст му поверява поста директор в Пловдивския клон на банката. За да бъде при майка си, чието здраве е вече разклатено, той се премества във Варна на длъжността заместник-директор на Банка за народен кредит. В тези години Драгомир реализирва мечтата си. Записва, следва и успешно завършва Юридическия факултет при Софийския университет на 21 февруари 1922 г. След това се записва в Свободния университет за политически и стопански науки и в продължение на три години следва специалността "Дипломация и консулство", която завършва на 17 юли 1925 г. Междувременно, майка му Йордана започнала да се тревожи, че Драгомир ще остане стар ерген и отишла при циганка-гледачка, да й каже нещо за женитба. Циганката хвърлила няколко пъти картите и накрая й казала: "На момчето ти се пада смърт." Баба Йордана нищо не казала, а започнала наново усърдно да се моли на св. Богородица. По това време Драгомир сънувал сън, че при него идва негов съученик, починал преди време и му казал, че скоро ще умре, но да не се тревожи, защото му е дадено бързо прераждане. Дотогава Драгомир никога не бил чувал за прераждане. Като заместник-директор на банка Драгомир често е бил канен на вечери, на балове. Обаче, годините на усилена работа и учение му се отразили на здравето, като започнал да страда от нервен стомах.
към текста >>

Циганката хвърлила няколко пъти картите и накрая й казала: "На момчето ти се пада смърт." Баба Йордана нищо не казала, а започнала наново усърдно да се моли на св. Богородица.
За да бъде при майка си, чието здраве е вече разклатено, той се премества във Варна на длъжността заместник-директор на Банка за народен кредит. В тези години Драгомир реализирва мечтата си. Записва, следва и успешно завършва Юридическия факултет при Софийския университет на 21 февруари 1922 г. След това се записва в Свободния университет за политически и стопански науки и в продължение на три години следва специалността "Дипломация и консулство", която завършва на 17 юли 1925 г. Междувременно, майка му Йордана започнала да се тревожи, че Драгомир ще остане стар ерген и отишла при циганка-гледачка, да й каже нещо за женитба. Циганката хвърлила няколко пъти картите и накрая й казала: "На момчето ти се пада смърт." Баба Йордана нищо не казала, а започнала наново усърдно да се моли на св. Богородица. По това време Драгомир сънувал сън, че при него идва негов съученик, починал преди време и му казал, че скоро ще умре, но да не се тревожи, защото му е дадено бързо прераждане. Дотогава Драгомир никога не бил чувал за прераждане. Като заместник-директор на банка Драгомир често е бил канен на вечери, на балове. Обаче, годините на усилена работа и учение му се отразили на здравето, като започнал да страда от нервен стомах. Лекарите го съветвали да стане вегетарианец, да пие гореща вода, да излиза на екскурзии всред природата, да не посяга към цигари и алкохол и да прави фрикции на тялото си.
към текста >>

Тогава тя му разправила за циганката и двамата на колене благодарили на св. Богородица.
Банката, в която Драгомир работел, кабинетът му и гишетата били разделени със стъклени стени. За охрана на чиновниците били раздадени пистолети. Един ден чиновник се занимавал с пистолета си, който гръмнал. Куршумът преминал покрай ухото на Драгомир. При прибирането си в къщи тази случка той разказал на майка си. Тогава тя му разправила за циганката и двамата на колене благодарили на св. Богородица. Драгомир до края на живота си на 28 август носеше в църква 1 литър олио за кандилото на св. Богородица. При пътуванията му до София за изпити, той отивал на квартира при сем. Йордан Икономови, където се запознава с дъщеря им Милка. Тя е родена във Варна на 27 ноември 1897 г. Милка е едно от осемте деца на сем.
към текста >>

17. 20. Изпитвайте духовете

Глава 2. Ученикът - път и живот

От най-простия до най-ученият по някакъв вроден инстинкт разтваря охотно ръката си, когато срещу него е циганката, която умее да врачува.
Ученикът не може да си позволи каква да е мисъл или чувство, желание и дума. Че прави това, то е друг въпрос, но отговорността си остава. Между многото въпроси, които го интересуват, стои и въпроса за невидимия свят, за съществата на този свят, за връзката между двата свята. Една много интересна тема, която увлича и кара човека да се вглъби в едно познание, което често пъти не го ползува, а може и да го отклони от текущите задачи с жизнена значение. Ясновидството във всичките му форми и варианти е будело интереса на човека. От най-простия до най-ученият по някакъв вроден инстинкт разтваря охотно ръката си, когато срещу него е циганката, която умее да врачува. Суеверието като неотлъчен спътник е придружавал човека и няма случаи, а ако има то е рядкост, когато под каквато и да е форма човекът иска да знае,какво е бил, какво е и какво ще бъде - нещо повече той иска да знае, какво го очаква и какво става с неговите скъпи покойници. Той жадува да открехне вратата към този свят и да види тайните скрити в него. Всичката тази нужда и интерес може да са на място, не знаем обаче, какво би спечелил човек, ако преждевременно се развие това сетиво, това трето ясновиждащо око. Ние няма да се впущаме в разисквания по този въпрос, за нас е нужно да знаем извращенията и опасностите, които се крият при разучаването на тази област. Данните произтичат от хора, които по механичен път се мъчат да се домогнат до неща, които не са проверени, не са абсолютно точни.
към текста >>

18. 2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.

Светозар Няголов

Майка й бързо се осъзнава, като я вижда, като се връща в дома си облечена като циганка и й дава дрехите.) Тя е привърженик на сродството и братството на душите, на сводната любов и може да се яви като нежелана съпруга, но Венера точен съвпад и паралел Слънце и съвпад и паралел Луна й дават стабилен морал.
Проявява се малко ексцентрично, често твърде подчертано, но все пак безобидно. Насочва се към изучаване на окултизма, астрологията и др. Обича да изучава непознатото и тайните на природата. Родената е импулсивна, не почита обществените условности, крайно е нетърпелива и не може да понася никакво ограничение на свободата си. (Когато майка й не я пуска да отива на беседи и скрива всичките й дрехи, тя се облича с най-парцаливите и износени дрехи и пак отива на беседа, без да се интересува от отношението на околните към нея. Майка й бързо се осъзнава, като я вижда, като се връща в дома си облечена като циганка и й дава дрехите.) Тя е привърженик на сродството и братството на душите, на сводната любов и може да се яви като нежелана съпруга, но Венера точен съвпад и паралел Слънце и съвпад и паралел Луна й дават стабилен морал. До него тя е достигнала с големи страдания, като много пъти в минали прераждания се е влюбвала и за да не направи тази грешка да се омъжи десетки прераждания са я задигали млада, около двайсетгодишна, за да си научи урока. Тя е виждала много картини от тези епизоди, тя в ковчег, обсипан с цветя и до него възлюбения й плаче неутешимо. Изложена е на злополуки от гръм, електричество и през целия си живот ще претърпява разочарования от всякакво естество. Аспектът показва, че тя в миналото не е слушала Божията мъдрост, борила се е с Божественото, но в този живот Учителят й превърна аспекта в Слънце тригон Уран и тя неотлъчно го следваше, слушаше и се допитваше винаги при трудностите и страданията, които изобилно съпътстваха живота й. (Венера точен съвпад Слънце в перихелий, съвпад Луна в перихелий, квадрат Уран, паралел Слънце, Луна, латитюд Юпитер и Нептун).
към текста >>

19. 172. В служба на Бялата ложа

II. В колибата на Христов

Веднъж маминка довела у нас една циганка, която дала на майка ми разни треви - едните да пие, а с другите да се полива.
Още когато се родило първото баща ми бил много недоволен, защото искал момче. С раждането на всяка от следващите ми сестрички, недоволството му все повече и повече растяло. Когато се родила последната ми сестра, цяла седмица не се завърнал в къщи и решил да напусне майка ми, като казал: „С тези момичета, публичен дом ли ще правя? ” Маминка - майката на майка ми, му казвала, че това е от Бога. Той се съгласявал, защото бил много религиозен и милостив, но после под влиянието на осемтях си сестри, пак знаел своето - момче, та момче искал. Веднъж маминка довела у нас една циганка, която дала на майка ми разни треви - едните да пие, а с другите да се полива. Дала й муски да постави в дрехите на баща ми, други да зарови под прага на вратата, през който баща ми влизал и излизал, и трети - да зарови в пепелта на печката. А на майка ми дала различни наставления, между които тези: да яде много картофи, да мирише карамфили в определени от нея дни. И когато съм се родил, циганката дошла у нас, и маминка й дала една златна турска лира. Христов почна да се смее, и като на шега каза: - Щом си купен със златна турска лира, показва, че си ценен, скъп и щом лирата е била турска, показва, че си бил турчин. - Не Ви разбирам!
към текста >>

И когато съм се родил, циганката дошла у нас, и маминка й дала една златна турска лира.
” Маминка - майката на майка ми, му казвала, че това е от Бога. Той се съгласявал, защото бил много религиозен и милостив, но после под влиянието на осемтях си сестри, пак знаел своето - момче, та момче искал. Веднъж маминка довела у нас една циганка, която дала на майка ми разни треви - едните да пие, а с другите да се полива. Дала й муски да постави в дрехите на баща ми, други да зарови под прага на вратата, през който баща ми влизал и излизал, и трети - да зарови в пепелта на печката. А на майка ми дала различни наставления, между които тези: да яде много картофи, да мирише карамфили в определени от нея дни. И когато съм се родил, циганката дошла у нас, и маминка й дала една златна турска лира. Христов почна да се смее, и като на шега каза: - Щом си купен със златна турска лира, показва, че си ценен, скъп и щом лирата е била турска, показва, че си бил турчин. - Не Ви разбирам! - нервно възрази Андрей. - Ще разбереш, не бързай. - Интересно е, че в характера ми има много турски черти - добави Андрей.
към текста >>

Мисля, че това са приказки, народни поверия, суеверия... Христов не обърна внимание на тежките възражения, продължи мисълта си: - Черната ложа, на която си бил роб през миналите си съществувания, циганката като нейна представителка те провожда на Земята, за да бъдеш и през този живот роб на Черната ложа.
- Знаеш ли в кой завет, и на кое място ти е бил изхвърлен пъпа? - Избърза с въпроса си Христов, за да отклони въпросите на Андрей, за които беше дошъл при него. - Мисля в Стария завет - на онова място, където се говори за синовете на Якова, че били дванадесет. Христов стана сериозен, помисли, пресметна и каза: - Това са личби. - Не разбирам - бързо отговори Андрей и лекарят българин, който превеждаше каза: - И аз не разбирам! Мисля, че това са приказки, народни поверия, суеверия... Христов не обърна внимание на тежките възражения, продължи мисълта си: - Черната ложа, на която си бил роб през миналите си съществувания, циганката като нейна представителка те провожда на Земята, за да бъдеш и през този живот роб на Черната ложа. Обаче, майка ти, независимо от знанията, които е имала, съображенията от които се ръководила, като хвърлила пъпа ти в Библията, може да се изтълкува като „случайност”, но с това тя променя съдбата ти -предава те в служба на Бялата ложа! И този факт ми показва откъде идваш, че си един от шестнайстех библейски личности. - Нищо не разбирам! - извика нервно Андрей, и в същото време изпитваше неопределена радост! - И аз не разбирам!
към текста >>

20. 173. Библията е едно законодателство - по-висше от законодателството на всека една държава

II. В колибата на Христов

Циганката е знаела повече от Вас лекарите и цялата съвременна наука -науката да ни се роди такова дете, каквото искаме.
Библията е едно законодателство, от несравнено по-висш ранг от законодателството, на която и да било държава! Това е законодателство, което решава съдбите на хората! Царя, за да постави подписа си под една заповед, затова му е докладвано, че и на тази майка, за да постави пъпа на детето си в Библията, и то тъкмо на определено място, това е нашепвано от същества, които ръководят съдбите на хората! Поставянето на пъпа в Библията, може да се вземе като един подпис под един договор - библейския текст... Аз виждам, че още Ви е смътно, но мислете, за да Ви стане ясно. В разказа на Андрей за раждането му, има и други интересни идеи. Циганката е знаела повече от Вас лекарите и цялата съвременна наука -науката да ни се роди такова дете, каквото искаме. А древните маги са знаяли да раждат и светии, гении - учители на света. - Това може да е случайно съвпадение! - извика вече нервиран българинът лекар. - Има едно племе, което живее в Сините планини в Индия, което от край време наброява само 700 души, което се казва „тоди”. В него, когато умре жена, следващото раждане непременно е жена /момиче/, когато умре мъж, следващото раждане непременно е момче.
към текста >>

Това е докато измине пътя, определен му от циганката - пътя на Черната ложа, и да навлезе в пътя на Бялата ложа!
- отговори Андрей. Всички мълчаха и гледаха Христов. - Тогава какво ще кажете за съдбата на Андрей? - запита немеца на френски. - Майка му като поставила пъпа му в Библията - обърнала цялата му съдба на 180°, и ако досега е живял лошо и страдал, има още малко да страда. Това е докато измине пътя, определен му от циганката - пътя на Черната ложа, и да навлезе в пътя на Бялата ложа! Вие виждате още едно съвпадение - майката на Андрей се моли да роди момче. И Рахил, може би преди 3 000 години, също се моли да роди момче. И двете майки се молят да имат момчета - и двете имат момчета, и двете кръщават момчетата си с името Дан. И пак случайно ли, че този Йордан е наричан Аню - Андрей, и Христос като Андрей го призовава за Свой ученик, и тази същата личност, независимо от поводите си, идва да търси Учителя?... Всичко това според Вас съвпадения и широки обобщения ли са?
към текста >>

21. 41.1. Това, което пише срещу мене. не са ли тръне и бодили?

Отговор на Вергилий Кръстев

Лъжеш като некоя дърта циганка!
Откраднахте го, родихте го, и смятахте, че чрез него може да ме подчините! Няма да стане! И никога не е ставало до сега! Запомни го! 41.1.15. Направо се учудвам, как може да измислиш толкова лъжи срещу мен! Лъжеш като некоя дърта циганка! Аз съм виждал такива, срещал съм се с тях, разговарял съм с тях. Невероятни са! Лекувал съм им децата, и се разбирах много добре с тях. Уважавахме се взаимно. Но тук, ти ги надминаваш с лъжите!
към текста >>

Не, ти не лъжеш вече като дърта циганка, а лъжеш като дърта протестантка!
Аз съм виждал такива, срещал съм се с тях, разговарял съм с тях. Невероятни са! Лекувал съм им децата, и се разбирах много добре с тях. Уважавахме се взаимно. Но тук, ти ги надминаваш с лъжите! Не, ти не лъжеш вече като дърта циганка, а лъжеш като дърта протестантка! Това излиза на края. Да ти е честита новата ти професия! А кой ти заплаща за тази ти работа? Дърта циганка протестантска! Ура за нея!
към текста >>

Дърта циганка протестантска!
Но тук, ти ги надминаваш с лъжите! Не, ти не лъжеш вече като дърта циганка, а лъжеш като дърта протестантка! Това излиза на края. Да ти е честита новата ти професия! А кой ти заплаща за тази ти работа? Дърта циганка протестантска! Ура за нея! Три пъти Ура! А може и повече, колкото си искате, и докъде можете да изтраете! МАЛКАТА МАРИЯ 1) . Тук, на с. 50????
към текста >>

22. 50.1. Защо отново се пише за Георги Христов.

Бележки на Вергилий Кръстев

А лъжете като дърта циганка, защото сте „душичка” протестантска!
По списък, и по точки. И дано не пропусна някой от тях. Много са! 50.1.8. И накрая, да Ви похваля, че написахте тези лъжи, тези обвинения срещу мен, за да Ви отговоря! Задължавате ме! А лъжете като дърта циганка, защото сте „душичка” протестантска! 50.1.9. Бъдете вечни! Живейте вечно! Да пребъдвате през вековете в Слава и Величие, Ви пожелава Вергилий! АМИН Днес е 21 ноември 2016 г., град София
към текста >>

1.0689370632172