Търсене в текстове за 'Цвят'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод.
После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме. На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината.
към текста >>

2. 3_23 Окултната музика на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри.
"Окултната музика на Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат. Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри. Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.
към текста >>

3. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб.
Във всяко същество Бог е вложил нещо от Себе Си и затова всяко същество е велико." "Астралният свят ще стане физически тоест твърд, а умственият свят ще стане астрален." "Мъжкият и женски пол в Невидимия свят не се менят, а на земята се сменяват. Важни са следните възрасти в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години. На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса. За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух.
към текста >>

Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят.
Важни са следните възрасти в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години. На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса. За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи .
към текста >>

Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят.
На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса. За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител .
към текста >>

Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината".
За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител .
към текста >>

4. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят.
А това е много трудно. Това изисква музикална подготовка, музикална култура и висша духовна култура. Във връзка с това ще спомена как веднъж Учителят се обърна към мен и каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло какво се готви за тези, които свирят! " Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята. При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда. Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят. Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа.
към текста >>

Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля.
Това изисква музикална подготовка, музикална култура и висша духовна култура. Във връзка с това ще спомена как веднъж Учителят се обърна към мен и каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло какво се готви за тези, които свирят! " Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята. При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда. Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят. Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя.
към текста >>

"Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той.
Във връзка с това ще спомена как веднъж Учителят се обърна към мен и каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло какво се готви за тези, които свирят! " Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята. При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда. Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят. Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя.
към текста >>

5. 5_06 Песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят".
Други песни са от Матей Калудов - капелмайстор. Учителят даваше мотив, а те го обработваха. После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят". Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя.
към текста >>

6. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Тя е небесният цвят.
Христос казва: "Не ви наричам вече раби, но приятели." В какви форми ще се изрази братският живот, това е второстепенен въпрос. Идеята е важна. Тя създава формите, но не е подчинена на тях. Божията Любов е живот. Тя трябва да се опита. Тя е небесният цвят. Човек трябва да покаже Царството Божие с живота си. Учителят казва: "Ние не се кланяме на никакви религии, защото религиите са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви култури, защото те са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние вярваме в Божественото Начало в човека, което не може да бъде подчинено, ограничено и покварено.
към текста >>

7. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

В Света на Мъдростта, Виделината се изявява като форми и цветове, а се проявява като Хармония на това движение от форми и цвят, а като израз се явява музиката.
А продукт на тази Хармония са Божествените идеи, които се разнасят по цялата Вселена чрез Славата в нейното разумно съчетание на небесните сфери. Тук е музиката на небесните сфери, изразяваща се с Великата Хармония на Славата. Божествената Светлина, т.е. Славата и Хармонията се преливат една в друга и са неделими. Божественият свят се изявява чрез Славата, а се проявява чрез Хармонията. В Света на Мъдростта, Виделината се изявява като форми и цветове, а се проявява като Хармония на това движение от форми и цвят, а като израз се явява музиката. Тук хармонията може да се види като лъчи, съставени от съзвучие на цветове или да се чуе музиката от това съчетание на цветове. Затова този свят може да се изрази и чрез формите, а да се прояви чрез музиката. Затова Вселената е създадена чрез Света на Мъдростта и Виделината, това е мястото, където се творят формите, чрез които трябва да се изразят съществата от различните йерархии в Духовния свят. Духовният свят, Светът на Мъдростта е създаден от Виделината, а се проявява като Хармония. А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията.
към текста >>

Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят.
Тук хармонията може да се види като лъчи, съставени от съзвучие на цветове или да се чуе музиката от това съчетание на цветове. Затова този свят може да се изрази и чрез формите, а да се прояви чрез музиката. Затова Вселената е създадена чрез Света на Мъдростта и Виделината, това е мястото, където се творят формите, чрез които трябва да се изразят съществата от различните йерархии в Духовния свят. Духовният свят, Светът на Мъдростта е създаден от Виделината, а се проявява като Хармония. А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията. Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят. БОГ Е СВЕТЛИНА. Божествената светлина е Светлината във физическия свят на слънчевата система. Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина. А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота. Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят.
към текста >>

8. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше.
На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот.
към текста >>

9. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Самия триъгълник е оцветен в цвят слонова кост.
Така че в триъгълника има котва с въже. Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди. В долната хорда е нарисувано началото на петолиние с ключа сол и са отбелязани три, цели ноти и обозначени като до, ми, сол на петолинието. От страната на ключа сол започва един надпис „Глава на Твоето Слово е Истината", която преминава през лявата хорда и дясната хорда на окръжността и свършва от дясната страна на долната хорда, като затваря петолинието. Тази емблема е оцветена по следния начин: Трите страни от триъгълника вписан в окръжността, очертават 3 хорди, които са оцветени в тъмно синьо. Самия триъгълник е оцветен в цвят слонова кост. Котвата и въжето е с бронз. Надписът е с бронз, както петолинието, нотите и ключа сол. Символика на емблемата: Емблемата е очертана с окръжност, която има своя център. Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от кръга на емблемата. Космичната обич представлява връщането на Любовта на Бога от периферията на Вселената към своя първоизточник, т.е.
към текста >>

10. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

Борис Николов

ТОМ 2

Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо.
Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините.
към текста >>

11. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

Те имаха хубав син цвят.
Учителят ги предаде на Боян Боев. На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали. Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър. Те бяха седем, осем кристала. Бяха ги донесли от чужбина. Те имаха хубав син цвят. Учителят ми ги предаде в ръцете. Последните години аз ги бях сложил на пияното в моята стая и вероятно съм разказвал историята на някого за тези кристали и след това те изчезнаха. Някой ги открадна от мен. Това е някъде към 1980 г. Учителят ми ги предаде лично да ги пазя и аз бях обещал на моят приемник да му ги предам за съхранение.
към текста >>

12. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

БОРИС НИКОЛОВ

Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят".
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя.
към текста >>

13. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

БОРИС НИКОЛОВ

Аз присъствах и видях прецъфтелия цвят.
Има една отпечатана сказка от Дафинка Л. Доганова през 1922 г. - София: „Най-красивият източник на Мъдростта". Тема на сказката са цветята. Само тя можеше да изнася такава сказка, защото беше едно хубаво цвете, което разцъфна и дойде време да прецъфти. Аз присъствах и видях прецъфтелия цвят. Ето как Дафинка завърши малката си книжчица: „Погледнете на прекрасните цветя и научете се от тях", ни каза Великият Учител".
към текста >>

14. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.).
- светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати.
към текста >>

15. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Виолета Гиндева сподели, че е хубаво, освен текста, който тя ще прочете и музиката, която ще бъде включена допълнително, да се работи и със светлини, като при всяка песен и текст да бъдат включени определени светлини от прожекторите, различни по цвят.
Следващата среща с Виолета Гиндева бе в една сладкарница. Там поднесох моят материал на „Призванието", като към него имаше обяснителни бележки. Само след минута тя ми каза пет неща, които впоследствие се изпълниха едно след друго, без дори да се запознае с материала. Разбрах, че имам работа с човек на Духа. По нейна препоръка привлякохме за режисьор Зунка Янкова. Виолета Гиндева сподели, че е хубаво, освен текста, който тя ще прочете и музиката, която ще бъде включена допълнително, да се работи и със светлини, като при всяка песен и текст да бъдат включени определени светлини от прожекторите, различни по цвят. Това ме изуми. Обърнах внимание, че това е една много трудна работа, и че досега никой не е работил по този въпрос. А тя се изненада: „Как е възможно това? " Да, това е възможно. Реших да се захвана за работа.
към текста >>

След това търсих и намирах в коя краска и цвят произвежда съответният Дух.
Започнах да проучвам „Призванието" дума по дума и ред по ред. Намерих ключовете, онези ключове на Духа, които задвижват „Призванието". Тези думи ги търсих в книжката на Учителя „Заветът на цветните лъчи на светлината". След като ги откривах, аз намирах в кои пасажи се намират в Библията. След това отново ги сравнявах в отпечатаните страници на книжката „Заветът" и виждах кой от седемте Духове управлява дадения стих. След това търсих и намирах в коя краска и цвят произвежда съответният Дух. По този начин аз намерих първоосновната ключова дума от текста, второ, намерих и стихът, в който тя бе включена, открих кой е Духът, който управлява този стих и накрая разбрах, чрез каква светлина Духът я управлява. Нататък беше по-лесно. В текста на Призванието тези ключови думи бяха подчертани, а Виолета Гиндева, когато стигаше до тях, спираше за миг, повтаряше отново думата и в този момент осветителят направляваше какви светлини да се пускат чрез прожекторите, под диктовката на режисьорката Зунка Янкова. Тя следеше текста на Призванието, както и специалната схема, която бях начертал, диктуваше каква светлина да се пусне и освети сцената. По този начин се действаше чрез Словото на „Призванието", което бе дадено чрез Учителя Дънов от ангел Елохил, който е ангелът на Завета Господен.
към текста >>

По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря.
Музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова и Добринка Стратева, след като проучиха добре текста на „Призванието", отбелязаха след кой пасаж ще бъде включена дадена песен от Учителя, която да подхожда на определения пасаж. След това бяха определени онези, които ще изпълняват песните. Беше направен списък на песните, който ми бе предаден. Добринка Ставрева ми издиктува песните, всяка песен в коя тоналност се намира. Започна една още по-трудна работа. По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря. Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж. Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй".
към текста >>

Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж.
След това бяха определени онези, които ще изпълняват песните. Беше направен списък на песните, който ми бе предаден. Добринка Ставрева ми издиктува песните, всяка песен в коя тоналност се намира. Започна една още по-трудна работа. По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря. Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж. Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй". Бе открит целият пасаж в Псалом 103, ст.
към текста >>

И в момента, когато преминах на втората ключова дума, която е „Истината на Живота" и се управлява от Духа на Истината, Който произвежда синия цвят, тогава небето над нас се отвори и един Небесен сноп от синя светлина се насочи към нас, и освети сцената.
Така, както е отбелязано и започва Първа глава на Битието. По-късно дойде уговореният осветител и включи на сцената една бледа светлина. Докато другите се уточняваха със сценария и бъдещата уредба на сцената, аз извиках Виолета Гиндева и ние двамата застанахме пред една малка масичка, поставена от някого на средата на сцената. Аз трябваше да се уточня с нея и да обясня какъв е замисъла на онези думи, които са подчертани в нейния текст, и които тя трябва да повтаря, за да може в този момент прожекторите над нея да я облъчат със съответната светлина, докато чете съответния пасаж. На масата тя сложи своя текст, а до него аз сложих моята схема и започнах да чета какво означава ключовата дума „живот", по същия начин, както описах по-горе. И в момента, когато преминах на втората ключова дума, която е „Истината на Живота" и се управлява от Духа на Истината, Който произвежда синия цвят, тогава небето над нас се отвори и един Небесен сноп от синя светлина се насочи към нас, и освети сцената. Аз се стреснах, не очаквах тази развръзка, защото бе спасителна за нас. Казах: „Концертът ще стане! " Да, Небето бе казало: „Да бъде Виделина". И Виделината бе изпратена чрез Духа на Истината чрез своя син цвят. А Отец на Светлините е Елохим, Бог на Боговете, който носи „Заветът на Бога".
към текста >>

И Виделината бе изпратена чрез Духа на Истината чрез своя син цвят.
На масата тя сложи своя текст, а до него аз сложих моята схема и започнах да чета какво означава ключовата дума „живот", по същия начин, както описах по-горе. И в момента, когато преминах на втората ключова дума, която е „Истината на Живота" и се управлява от Духа на Истината, Който произвежда синия цвят, тогава небето над нас се отвори и един Небесен сноп от синя светлина се насочи към нас, и освети сцената. Аз се стреснах, не очаквах тази развръзка, защото бе спасителна за нас. Казах: „Концертът ще стане! " Да, Небето бе казало: „Да бъде Виделина". И Виделината бе изпратена чрез Духа на Истината чрез своя син цвят. А Отец на Светлините е Елохим, Бог на Боговете, който носи „Заветът на Бога". А неговият Ангел Елохил ни съдействаше в този миг, защото бе ангел на завета Господен. Елохим е Отец на Светлините и Духът на Виделината. Аз се развеселих, а всички бяха умълчани от големите противодействия. Те продължиха и на следващия ден, защото имахме затруднения с подготовката на сцената и концертът започна с 10 минути закъснение.
към текста >>

В същият момент, когато се влизаше в салона, Наталия Иванова Колева от Търговище беше направила в разноцветни краски, по цветовете на небесната дъга листовки, в които бе включила избрани мисли от Словото на Учителя: „България -ключ за духовно единство на света." В двете си ръце държеше една голяма кутия с наредени листовки от седем цвята.
Те продължиха и на следващия ден, защото имахме затруднения с подготовката на сцената и концертът започна с 10 минути закъснение. През това време навън Елена Николова беше отпечатала „Призванието" чрез оригиналния правопис от оригинала, който й бях връчил в едно много хубаво издание. Към тях имаше листовка с обяснителни бележки на „Призванието", направени от моя милост. Така че се реализираха онези пророчески думи на Виолета Гиндева, че трябва да се отпечата Призванието с обяснителни бележки. И то излезна от Издателство „Бяло Братство". В същият момент, когато се влизаше в салона, Наталия Иванова Колева от Търговище беше направила в разноцветни краски, по цветовете на небесната дъга листовки, в които бе включила избрани мисли от Словото на Учителя: „България -ключ за духовно единство на света." В двете си ръце държеше една голяма кутия с наредени листовки от седем цвята. Тя бе застанала до вратата и всеки посягаше и взимаше онази листовка, чийто цвят харесваше. Раздаде към 300 броя безплатно, която тя бе финансирала. Предварително бяха направени подходящи покани и изпратени в провинцията, и раздадени в София. Имахме и подходящи плакати -афиши. Бяхме окачили и афиши с портрета на Учителя.
към текста >>

Тя бе застанала до вратата и всеки посягаше и взимаше онази листовка, чийто цвят харесваше.
През това време навън Елена Николова беше отпечатала „Призванието" чрез оригиналния правопис от оригинала, който й бях връчил в едно много хубаво издание. Към тях имаше листовка с обяснителни бележки на „Призванието", направени от моя милост. Така че се реализираха онези пророчески думи на Виолета Гиндева, че трябва да се отпечата Призванието с обяснителни бележки. И то излезна от Издателство „Бяло Братство". В същият момент, когато се влизаше в салона, Наталия Иванова Колева от Търговище беше направила в разноцветни краски, по цветовете на небесната дъга листовки, в които бе включила избрани мисли от Словото на Учителя: „България -ключ за духовно единство на света." В двете си ръце държеше една голяма кутия с наредени листовки от седем цвята. Тя бе застанала до вратата и всеки посягаше и взимаше онази листовка, чийто цвят харесваше. Раздаде към 300 броя безплатно, която тя бе финансирала. Предварително бяха направени подходящи покани и изпратени в провинцията, и раздадени в София. Имахме и подходящи плакати -афиши. Бяхме окачили и афиши с портрета на Учителя. А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от художника Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор.
към текста >>

16. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори.
Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги.
към текста >>

Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата.
А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги. Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението. Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език. Махарзи е първото езеро. Елбур е второто. Третото езеро е Балдер-Дару.
към текста >>

17. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Галилей Величков

Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят?
Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор. Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници. Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят? Преди да отговори, УЧИТЕЛЯТ постави въпроса: - Защо детето драска, а не рисува, или ако рисува, не може да става дума за живопис? Правилно е да правите връзка между древните рисунки и детските драскотии! Ще отговоря на поставения въпрос, почвайки именно от твърде удачното сравнение! - Древните не са могли да правят живопис, защото у тях не са били развити всички центрове, така както последните са оформени при европейските знаменити художници. Древните не са могли да снемат на камък, или папирус, или кожа видимите линии.
към текста >>

Без изработена основа на челото с центрове за форма, за обем, за цвят, не може да има рисунка, нито живопис.
Древните не са могли да снемат на камък, или папирус, или кожа видимите линии. Не са имали развито око за нюансите на цветовете. А общо известно е, че художниците виждат повече цветове, и повече нюанси, отколкото вижда обикновения човек. Древните са виждали, както виждат децата. Без изработени органи изкуство не се прави. Без изработена основа на челото с центрове за форма, за обем, за цвят, не може да има рисунка, нито живопис. Ръката може да е добра, сръчна, но без опора във въпросните центрове, запаметили линии, цвят и известно съдържание на формите, не може да има художествено претворяване. А това вече е известно на всинца, а и Вие добре го разбирате. Ще споделя и нещо друго. Преди Вас - невидимите помагачи на човечеството много търпеливо, с векове, са изработвали качество по качество във всеки човек, във всеки народ, без които не може да се прояви и развие дадено изкуство. В историята на изкуството са известни упоритата работа на цели народи, за да развият само един център.
към текста >>

Ръката може да е добра, сръчна, но без опора във въпросните центрове, запаметили линии, цвят и известно съдържание на формите, не може да има художествено претворяване.
Не са имали развито око за нюансите на цветовете. А общо известно е, че художниците виждат повече цветове, и повече нюанси, отколкото вижда обикновения човек. Древните са виждали, както виждат децата. Без изработени органи изкуство не се прави. Без изработена основа на челото с центрове за форма, за обем, за цвят, не може да има рисунка, нито живопис. Ръката може да е добра, сръчна, но без опора във въпросните центрове, запаметили линии, цвят и известно съдържание на формите, не може да има художествено претворяване. А това вече е известно на всинца, а и Вие добре го разбирате. Ще споделя и нещо друго. Преди Вас - невидимите помагачи на човечеството много търпеливо, с векове, са изработвали качество по качество във всеки човек, във всеки народ, без които не може да се прояви и развие дадено изкуство. В историята на изкуството са известни упоритата работа на цели народи, за да развият само един център. Добър пример са египтяните и древните гърци.
към текста >>

Но гърците са били твърде далеч от цветната живопис, защото центъра за цвят и нюансите му е бил в своята детинска фаза на развитие.
Преди Вас - невидимите помагачи на човечеството много търпеливо, с векове, са изработвали качество по качество във всеки човек, във всеки народ, без които не може да се прояви и развие дадено изкуство. В историята на изкуството са известни упоритата работа на цели народи, за да развият само един център. Добър пример са египтяните и древните гърци. Египтяните са известни със сръчните си ръце, но те не са имали достатъчно чувство, затова техните рисунки са плоски, двуизмерни. Статуите на старите гърци са несравними като скулптурни творби, защото по тяхно време центъра за обема и формата е бил добре развит. Но гърците са били твърде далеч от цветната живопис, защото центъра за цвят и нюансите му е бил в своята детинска фаза на развитие. Много по-късно този център намира своето правилно развитие между европейските народи и цветната живопис заема място в културата. Известни са постиженията на майсторите на цветната живопис от европейски произход. Едвам тогава, сръчните ръце на египтянина, точното око на гърка и верният усет на европееца за цвят са успели да оставят шедьоври на цветната живопис и приложните изкуства. Но, ако не бяха хилядолетните усилия на древните народи - да изграждат стъпка по стъпка френологичните основи за форма, цвят и съдържание на формата, днес нямаше да имаме изкуство. Ето къде е величието на напредналите същества, умело да изграждат образа на човека.
към текста >>

Едвам тогава, сръчните ръце на египтянина, точното око на гърка и верният усет на европееца за цвят са успели да оставят шедьоври на цветната живопис и приложните изкуства.
Египтяните са известни със сръчните си ръце, но те не са имали достатъчно чувство, затова техните рисунки са плоски, двуизмерни. Статуите на старите гърци са несравними като скулптурни творби, защото по тяхно време центъра за обема и формата е бил добре развит. Но гърците са били твърде далеч от цветната живопис, защото центъра за цвят и нюансите му е бил в своята детинска фаза на развитие. Много по-късно този център намира своето правилно развитие между европейските народи и цветната живопис заема място в културата. Известни са постиженията на майсторите на цветната живопис от европейски произход. Едвам тогава, сръчните ръце на египтянина, точното око на гърка и верният усет на европееца за цвят са успели да оставят шедьоври на цветната живопис и приложните изкуства. Но, ако не бяха хилядолетните усилия на древните народи - да изграждат стъпка по стъпка френологичните основи за форма, цвят и съдържание на формата, днес нямаше да имаме изкуство. Ето къде е величието на напредналите същества, умело да изграждат образа на човека. Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността. Без френологична основа, не може да се радваме нито на художник, нито на музикант. Окото трябва добре да вижда, а ухото добре да чува.
към текста >>

Но, ако не бяха хилядолетните усилия на древните народи - да изграждат стъпка по стъпка френологичните основи за форма, цвят и съдържание на формата, днес нямаше да имаме изкуство.
Статуите на старите гърци са несравними като скулптурни творби, защото по тяхно време центъра за обема и формата е бил добре развит. Но гърците са били твърде далеч от цветната живопис, защото центъра за цвят и нюансите му е бил в своята детинска фаза на развитие. Много по-късно този център намира своето правилно развитие между европейските народи и цветната живопис заема място в културата. Известни са постиженията на майсторите на цветната живопис от европейски произход. Едвам тогава, сръчните ръце на египтянина, точното око на гърка и верният усет на европееца за цвят са успели да оставят шедьоври на цветната живопис и приложните изкуства. Но, ако не бяха хилядолетните усилия на древните народи - да изграждат стъпка по стъпка френологичните основи за форма, цвят и съдържание на формата, днес нямаше да имаме изкуство. Ето къде е величието на напредналите същества, умело да изграждат образа на човека. Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността. Без френологична основа, не може да се радваме нито на художник, нито на музикант. Окото трябва добре да вижда, а ухото добре да чува. Вие също така добре знаете, че даден художник има по-богата представа за цветовете, отколкото обикновения човек.
към текста >>

18. ІІІ.112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ

Всеки камък има цвят, своя краска и специфични сили, които се излъчват от своеобразното пречупване на светлината.
112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ Учителят много пъти беше се спирал в беседите Си за ролята на скъпоценните камъни. Споменаваше за онези сили, които се крият в тях и че човек не може безразборно да носи какъв да е скъпоценен камък. Той трябва да носи такъв камък, който да допълва онова, което човек няма. Всеки камък има цвят, своя краска и специфични сили, които се излъчват от своеобразното пречупване на светлината. Ние сме се удивлявали понякога на различните краски. Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен. Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък.
към текста >>

19. 5.20. Старият брат

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Той даде и три цвята на роклите: розов, светло син и бял.
Но и ние, които гледаме тези бедра с панталони, знаем също защо ги показват. Но това вече не е Паневритмия, а е нещо съвсем друго. Затова аз казвам: „Вън панталоните на сестрите от кръга на Паневритмията". Учителят е дал кройка на роклите за Паневритмията. Намерете я, ушийте си рокли и с тях играйте. Той даде и три цвята на роклите: розов, светло син и бял. Ето една поучителна история от Савка, която трябва да запомните. Ученикът трябва да си научи урока.
към текста >>

20. 6.08. КОТВАТА

Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината.
В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник. Котвата бе очертана с чимове.
към текста >>

Всяка нота има свой цвят и е свързана с известни души.
Котвата представлява също, специално за българския народ, символ, че известни висши същества са турили своя кораб над България със своите духовни богатства и са го закрепили над българска земя, и котвата е закрепена над Рила. Така този Небесен кораб на Словото на Учителя е закотвен над този народ, а чрез него и към другите народи. Равностранният триъгълник представлява човешката личност с триизмерния му свят и със стремежа му за прави чувства, прави мисли и прави действия. Ключът сол означава основният тон на Новата култура. Там има на петолиние поставени три ноти - До, Ми, Сол. Всяка нота има свой цвят и е свързана с известни души. Това е гамата До Мажор. Това е една много важна гама, защото дава ритъма на новата история. Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма. По-късно я сложихме на книгата „Учителят". В духа на тези разсъждения Котвата се очерта в центъра на зелената поляна с хубавите ухаещи цветя.
към текста >>

Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето.
Това е една много важна гама, защото дава ритъма на новата история. Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма. По-късно я сложихме на книгата „Учителят". В духа на тези разсъждения Котвата се очерта в центъра на зелената поляна с хубавите ухаещи цветя. В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти.
към текста >>

21. 6.19. Край на първото действие

Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството.
С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин. Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи. Учителят, с една тънка ирония, ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю. Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековерните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка. Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят, понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че навремето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях.
към текста >>

22. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Учителят много обичаше да го носи, беше в жълт цвят, не много дълъг, но много хубаво Му стоеше на Неговата фигура.
Но моето име вече не фигурира. И всички, които бяха в този списък, след 9.IХ. 1944 г., бяха арестувани, съдени и отидоха по затворите. Така балтонът на Учителя ме спаси. Какво представляваше този балтон на Учителя? Учителят много обичаше да го носи, беше в жълт цвят, не много дълъг, но много хубаво Му стоеше на Неговата фигура. И понеже аз имам същия ръст, и затова балтонът, който ми подари Учителят, ми стоеше добре, но беше демоде. Всички хора ходеха с дълги балтони, само аз ходех с къс балтон. А моят предишен балтон нито го потърсих, нито отидох да го видя какво е станало с него там, на тавана на Изгрева. Така, щом облякох балтона на Учителя, аз се укрих от духовете да не ме познаят, така както каза Учителят. Преминах много премеждия и не ме откриха духовете досега, когато разказвам тези неща.
към текста >>

23. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Влизам при Него - една приятна, уютна, топла стая и гледам един разкошен костюм, окачен на стената, един цвят, който ми допада, видях и кройката на костюма - двуреден.
" А тя ми каза, че е в Своята стая, в малката стая, в която прави своите приеми. Тръгвам по една малка пътечка, която свързва къщата на Борис с приемната на Учителя. За моя изненада, като стигам до салона виждам, че са извадени вратите, прозорците и в средата наредени хора от властта, държат своите пушки и пушат цигарите си спокойно. Те не ме видяха и чудно защо, тази картина изобщо не ме изненада. Но с крайчеца на окото си видях как се вдига крайчецът на пердето на прозореца на приемната и Учителят ме извика при Себе си. Влизам при Него - една приятна, уютна, топла стая и гледам един разкошен костюм, окачен на стената, един цвят, който ми допада, видях и кройката на костюма - двуреден. Помолих Го: „Учителю, подарете ми този костюм! " Той ме погледна и малко се усмихна. Разтвори костюма, извади жилетката, накара ме да сваля палтото и аз облякох жилетката. „Учителю, дайте ми сакото и панталона да го облека, та малко с него да се покажа навън." Той замълча, тръгна по стаята, търси, търси и намери една скъсана, зацапана работническа рубашка. Подаде ми я, придържа ми рубашката и аз я облякох.
към текста >>

24. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят.
Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт. Зависи от вас. Ето едно нейно стихотворение, случайно попаднало у мен, написано от нея на пишеща машина и раздавано на нейни приятели. ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят. Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път -към Бога хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя! Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила!
към текста >>

25. ПЕСЕНТА

ПЕСЕНТА ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят.
ПЕСЕНТА ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят. Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
към текста >>

26. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Не можех да повярвам на очите си, че от моите очи през моите очи е изтекла такава животворна течност, така живителна и скъпоценна за цвятата, а непотребна и мъчителна за мен.
Събраните сълзи в шишенцето да ги поставя в един съд с вода и с тях да поливам цветята, а други пък цветя да поливам само с вода без сълзи. Трябваше да наблюдавам кои цветя как растахя, за да видя каква е силата на сълзите. Този опит бе направен от мен най-старателно. Изненадата ми бе голяма. Онова цвете, което бях поливала с моите сълзи побуя, порасна, развихри се с листа и с цветове, а другите, които поливах с обикновена вода си растяха нормално, както останалите цветя. Не можех да повярвам на очите си, че от моите очи през моите очи е изтекла такава животворна течност, така живителна и скъпоценна за цвятата, а непотребна и мъчителна за мен. Дотогава аз възприемах сълзите като нещо излишно и досадно, че те текат, защото човек плаче и като плаче те по малко излизат навън, а други пък стичат навътре през носа в носоглътката и понякога хълцах и се задавях от плач и сълзи. Знаех от собствен опит, че сълзите са продукт на страдание човешко и мъчение на душата ми. Но този буен цвят в саксията възрастна, клоните се разклониха, стана храст, който ме удивляваше, цъфтеше и накрая освен, че видях силата скрита в сълзите, но се и уплаших от тях. Разбрах, че тук има нещо, което не разбирам. Отидох при Учителя и му разказах за опита си и го попитах какво следва по-нататък.
към текста >>

Но този буен цвят в саксията възрастна, клоните се разклониха, стана храст, който ме удивляваше, цъфтеше и накрая освен, че видях силата скрита в сълзите, но се и уплаших от тях.
Изненадата ми бе голяма. Онова цвете, което бях поливала с моите сълзи побуя, порасна, развихри се с листа и с цветове, а другите, които поливах с обикновена вода си растяха нормално, както останалите цветя. Не можех да повярвам на очите си, че от моите очи през моите очи е изтекла такава животворна течност, така живителна и скъпоценна за цвятата, а непотребна и мъчителна за мен. Дотогава аз възприемах сълзите като нещо излишно и досадно, че те текат, защото човек плаче и като плаче те по малко излизат навън, а други пък стичат навътре през носа в носоглътката и понякога хълцах и се задавях от плач и сълзи. Знаех от собствен опит, че сълзите са продукт на страдание човешко и мъчение на душата ми. Но този буен цвят в саксията възрастна, клоните се разклониха, стана храст, който ме удивляваше, цъфтеше и накрая освен, че видях силата скрита в сълзите, но се и уплаших от тях. Разбрах, че тук има нещо, което не разбирам. Отидох при Учителя и му разказах за опита си и го попитах какво следва по-нататък. „Ще събираш и поливаш, докато всичко в тебе, каквото е нечисто не се пречисти". Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с дъждовните капки, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей. За другите може би този пример да бе интересен, но за мен бе една лична опитност.
към текста >>

27. 20. ПОЗДРАВЪТ

Учителят стана, посрещна гостите, но с едно такова вътрешно разположение, че една такава необикновена вълна излезна от него и обхвана всички наоколо и ние се разтворихме отвътре като цвят.
Послушах го и започнах да ги поздравявам с усмивка, но те тутакси се затърчаха при Учителя и му се оплакаха, че аз вече съм започнала и да им се присмивам. Учителят отново ме спря: „Така и така ти не можа да се научиш да поздравяваш". Аз мигам, мигам и не мога нищо да проумея: Задача неразрешима. Същият ден се случи, че аз бях извикана да помогна за нещо, понеже около Учителя бяха дошли много гости. Трябваше да бъдат посрещнати и нагостени. Учителят стана, посрещна гостите, но с едно такова вътрешно разположение, че една такава необикновена вълна излезна от него и обхвана всички наоколо и ние се разтворихме отвътре като цвят. И усмивките ни се разляха по лицата ни, усмивката като че ли сама цъфна на всяко едно лице като израз на едно невероятно душевно изявление на взаимност. Гостите усетиха това вътрешно разположение, подскочиха от възторг, а ние отдавна не бяхме виждали Учителя така засмян и в такова обкръжение от весели лица. След като си отидоха гостите ние прибрахме масата и аз трябваше да занеса нещо на Учителя. Погледнах го. Учителят сега беше съвсем друг, беше съсредоточен в себеси, в своята си работа.
към текста >>

28. 25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

Но ние я възприемахме по друг начин, защото усещахме в присъствието на Учителя как всичко у нас разцъфтяваше като цвят, разтапяхме се в едно вътрешно блаженство.
25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ Учителят говореше за разцъфтяване на човешката душа. Но ние я възприемахме по друг начин, защото усещахме в присъствието на Учителя как всичко у нас разцъфтяваше като цвят, разтапяхме се в едно вътрешно блаженство. Ние бяхме млади и смятахме, че това е онази Любов, за която говори Учителя в беседите и че тя е една малка проекция у нас от онази голямата Божествена любов. Още в самото начало се говореше за калугерски живот на младите и ограничения от всичко. Колкото повече говореха за въздържание толкова повече младежката кръв кипеше у нас. Трудно можеше да се справим с всичко това. Отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, в мен навлезнаха страсти и не мога да се справя с тях." Учителят ме погледна сериозно и рече: „Страстите ще ги впрегнеш на работа, без тях е по-лошо, и в Духовния свят има страсти, но са по-други.
към текста >>

29. 32. РАНИЦАТА

Черният цвят ще я потъмни.
А отношенията на Бога са постоянни. За промяната на външните отношения има три причини. За промяната на известно отношение ще потърсиш причината или в себе си, или отвън, или в Бога. Най-напред ще я потърсиш в себе си и ако я ненамериш, тогава ще я потърсиш във външните условия, ако и там не я намериш ще знаеш тогава, че причината е у Бога. Ако слънцето грее и стъклата на прозорците ти са намазани с черно каква ще се види светлината? Черният цвят ще я потъмни. Значи причината не е в слънцето, а във външните условия и в това, че ти си намазала стъклата на прозорците с чернилка. Човек, който е погълнат от Великото, не обръща внимание на дребнавите проявления на хората. Имаш един приятел, който същевременно е и съдия. Когато се намира в съда отношенията му към тебе ще бъдат други, а когато е у дома като приятел ще се отнася другояче с тебе. Затова знай, че като причина на променливите отношения на Учителя никога не трябва да се тури нещо криво, слънцето винаги грее по един и същи начин.
към текста >>

30. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

Не се плаща нито за овчар, нито за пасищата, нито за овцете - нали хвърчат пчелите от цвят на цвят без някой да ги кара, напълно свободно.
Ето един пример. Един брат пчелар от провинцията отива при Учителя и му се оплаква, че кошерите не му давали мед. А да си пчелар, туй е голямо изкуство - не е лесна работа. Трябва непрекъснати грижи за тях. Обикновено те се шегуваха за пчелите „Това са овци, които пасат без овчар на Божиите пасища". Не се плаща нито за овчар, нито за пасищата, нито за овцете - нали хвърчат пчелите от цвят на цвят без някой да ги кара, напълно свободно. Тогава кому ще плащаш за овчарлък и за изядената паша. Учителят го изслушал и попитал: „Братът колко кошера има? " „Ами имам около 100 кошера". „Не са ти малко. Ако искаш да ти пълнят питите с мед ще оставиш и ще нарочиш 10 кошера да работят за Господа".
към текста >>

31. 76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

Намерих подходящи вълнени, дебели конци с подходящ цвят и прекарвах ту надлъж конец по конец, ту нашир, така че стана една плетеница все едно, че чорапа е бил наплитан.
Ако беше им казал, че това съм аз сто процента щяха да намерят грешка, защото аз бях млада за тях и бях също градска госпожица, защото ходех така облечена понеже майка ми ме обличаше тогава, а баща ми ме хранеше. След година Учителят направи същият опит като ми даде да закърпя два скъсани вълнени чорапа. Огледах ги - трябваше или да се наплетат, или да се зашият. Запитах го дали да ги наплета с игли чорапите или да ги зашия. „Заший ги." Върнах се у дома и си играх с тях дълго време. Намерих подходящи вълнени, дебели конци с подходящ цвят и прекарвах ту надлъж конец по конец, ту нашир, така че стана една плетеница все едно, че чорапа е бил наплитан. Занесох чорапите, а той след това ги беше предал на старите сестри и питал: „На една сестра дадох тези два чорапа да ги зашие, но тя попита дали да ги наплете, но аз й рекох да ги зашие. Вижте добре дали ги е направила както трябва и каква оценка ще й дадете". Разчу се, че Учителят е дал такъв изпит. Да видите тези стари сестри как се развълнуваха, как се потяха, как им трепереха ръцете, когато прехвърляха тези два чорапа, за да ги оглеждат оттук и оттам. Трябваше не само да си кажат мнението, но и да дадат оценката.
към текста >>

32. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

Методи чува, слуша и изведнъж разбира измамата на един обикновен бояджия, който боядисва, пребоядисва нещата около себе си и в себе си и от един цвят преминава в друг.
Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това? Значи някои са така напреднали, а други са отпаднали. Целият развълнувал и разтреперан от такива мисли Методи се затичва и на бегом запъхтян пристига и разправя целия случай. Учителят спокойно го поглежда и казва: „Методи, чуй ме: няколко гроша и черна боя за коса". Методи чува, слуша и изведнъж разбира измамата на един обикновен бояджия, който боядисва, пребоядисва нещата около себе си и в себе си и от един цвят преминава в друг. Методи се навежда да целува не само десницата на Учителя, че го освобождава от такова изкушение, но се свлича до земята и целува обувките му. Учителят го хваща за ръка и го повежда до прозореца и му показва навън раззеленилата се трева и гора. Посочва му: „За да оцвети и разлисти дърветата природата си служи с Божествени методи, а те са най-обикновени и от прости, по-прости, но са живи, защото живота минава през тях". Методи си тръгва и подскача от радост. Пресреща онзи с черната коса и го пита: „Ти защо ме излъга?
към текста >>

33. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница.
За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав. Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй багри, цветове и чудни са техните китеници. Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница. А сега ще разкажа някои подобни случаи. В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал понеже дошъл от любопитство нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал на обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: „Ама какъв шарлатанин е този Дънов".
към текста >>

34. 134. ХИЩНИЦИ

За мен това беше вече наградата и оценката, а онази пеперуда вече си летеше от цвят на цвят по нейният си житейски път.
Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен. И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от зъбите и ноктите на хищника. А на мен би беше така смешно и така тъжно, че не разбраха ли нищо тези хора от това Учение: че благодари па си замини, прав ти път, ходи където си искаш. Но благодари чрез мен на Бога. А в такива случаи в ушите ми звучаха думите на Учителя: "Много хубаво си направила". За мен това беше вече наградата и оценката, а онази пеперуда вече си летеше от цвят на цвят по нейният си житейски път. Разказваше една сестра, че когато била учителка, била млада и младоженка, но имала много неприятности в семейството си, в което отишла като булка. Разбирала се добре с мъжа си, но имала конфликт със свекървата, което се стигнало дори до ожесточение от страна на свекървата и накрая тя успяла да я скара и мъжът я намразил, започнал да я гони, да я бие, а иначе бил много добър човек. Какво беше правила свекървата, където беше ходила и при кого се бе учила на незнайни неща, но снахата започва полека-полека да линее, заболява, престава да се храни, да яде, повръща непрекъснато с главоболие, от което ще й се пръсне главата. Така тя едвам се дотьтря на Изгрева и беше паднала на тревата изнемощяла и отслабнала. Едвам я вдигнаха и я сложиха в една от бараките и докладваха на Учителя, че е много болна.
към текста >>

35. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

А Божественото слиза върху човека с малките подтици на духовното му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга.
Божественото не може да слезе с единицата, с голямото, а слиза с малките величини, с множеството от дребни, мънички величини и от там тръгва. За теб, който си паднал в бездната е важно да се хванеш за онова малкото, което може да те възкачи по стъпалата на спасението. Онова, което долу в човешкия живот на земята е сбор от добродетели, горе в духовния свят и в Божествения свят е единица и една Добродетел. Това е духовен закон, който ние не схващахме и не разбирахме, макар че Учителят още в първите години ни го каза. Човек се въздига и расте с малките величини. А Божественото слиза върху човека с малките подтици на духовното му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга. Затова Учителят когато се приближаваше при някой то той отиваше до неговият уровен и започваше с онова, с което онзи приятел имаше и разполагаше. Иначе другото бе насилие. Учителят веднъж при един такъв случай каза: „Аз като полея едно цвете, то като видят другите, то и те идват, за да го полеят". В това се заключаваше силата на малкия подтик вложен в човешката душа. Той трябваше да покълне като засято семе и в този процес се обединяваха и другите сили вложени в човешкото естество, задействуваха се в този общ център и от подтика покълваше стремеж, а от стремежа - действия и от него се задействуваше волята на човека, за да реализира и най-малката вложена в себе си добродетел.
към текста >>

36. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Такова знаме беше ушито на времето по чертежи на Учителя, извезано с различни по цвят конци, но то никога не бе развявано на прът.
Но понеже тя беше малко медиумична, минаваше за ясновидка и пророчица, то вероятно бе доловила нещо или бяха й внушили отгоре, че това е последната екскурзия и трябва да качи бялото знаме. Тя няколко пъти изнася това бяло знаме горе на планината когато имахме лагери, дори може да го видите на някои от снимките, побито на мачта високо и се вее. Това беше едно обикновено бяло знаме. Това не е знамето на Бялото Братство. А такова Бяло знаме на Бялото Братство има. Такова знаме беше ушито на времето по чертежи на Учителя, извезано с различни по цвят конци, но то никога не бе развявано на прът. Учителят няколко пъти го слага на масата и с него проведе няколко мистични разговори с братя и сестри. А знамето, което донесе Балтова беше обикновен бял плат. Учителят не беше за такава помпозност. За него нещата имаха символичен характер. На извезаното бяло знаме има чертежи, които представляват скрижалите на Третия Завет на ангела Господен ЕЛОХИЛ.
към текста >>

37. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

А не вникна в другото, че черния цвят бе емблема на нещо съвсем друго състояние.
Но накрая прави компромис и казва: „Каквото каже Учителят". Отиваме с нея при Учителя. Обяснява се пред Учителя нареждането на властта за затъмняване на прозор-ците и че Тереза иска черна хартия, а аз, че не съм съгласна с черната хартия. Учителят ни изгледа и не одобри черната хартия. Тереза бе съкрушена - не можа да се наложи. А не вникна в другото, че черния цвят бе емблема на нещо съвсем друго състояние. Накрая залепиха отвътре по прозорците перга-ментова бяха хартия. Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения порядък. Та този, който минеше и видеше салона, пред очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен. А що се отнася за нощното електрическо осветление, то се виждаше всичко през пергаментовата хартия. Това облепване бе само проформа при евентуална проверка и да задоволи обезпокоените духове на Изгрева.
към текста >>

38. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

По време на съборите в София преобладаваше белият цвят, понеже през лятото времето е топло и през месец август ходехме леко облечени.
261. ИЗКУСИТЕЛЯТ В първите години на Школата ние бяхме много млади - 18-20-годишни и заварихме възрастни сестри, които отиваха при Учителя на събранията облечени с бели рокли и забрадени с бели кърпи, като гражданките слагаха бели шапки. Братята бяха с бели панталони и бели ризи. С една дума - Бяло Братство с бели братя и бели сестри. Такава тогава беше идеята на възрастните приятели. По съборите в Търново всички бяха облечени в бели одежди. По време на съборите в София преобладаваше белият цвят, понеже през лятото времето е топло и през месец август ходехме леко облечени. Имаше години, когато много хора искаха да се наложи униформа на Братството. Веднъж на един събор Савка отива при Учителя и го пита недоволна: „Учителю, защо всички сестри не са в бели рокли и братята не са с бели панталони и бели ризи? " А той вдигна глава, вгледа се в нея, разбра какво иска и накъде е насочен въпроса й. „Сестра, виж каква красота има в тези пъстри форми. Погледни поляната и колко цветя има с различен цвят и по различен начин ухаят и създават красотата на природата и на живота." Савка млъкна.
към текста >>

Погледни поляната и колко цветя има с различен цвят и по различен начин ухаят и създават красотата на природата и на живота." Савка млъкна.
По време на съборите в София преобладаваше белият цвят, понеже през лятото времето е топло и през месец август ходехме леко облечени. Имаше години, когато много хора искаха да се наложи униформа на Братството. Веднъж на един събор Савка отива при Учителя и го пита недоволна: „Учителю, защо всички сестри не са в бели рокли и братята не са с бели панталони и бели ризи? " А той вдигна глава, вгледа се в нея, разбра какво иска и накъде е насочен въпроса й. „Сестра, виж каква красота има в тези пъстри форми. Погледни поляната и колко цветя има с различен цвят и по различен начин ухаят и създават красотата на природата и на живота." Савка млъкна. Та тези, които искаха униформи не успяха. Учителят не се съгласи. В Школата Учителят създаде всички форми на живота и показа във всички случаи как трябва да се постъпи. Затова са ценни неговите опитности с приятелите. И затова е ценно неговото Слово.
към текста >>

39. 6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА

Обичах нежния зелен цвят на поляните.
Тогава се залових пак за хубавите книги, поезията, природата, без да зная, че това са най-добрите ми приятели, които ще ми останат за цял живот такива. Почнах да се вглеждам все повече и повече в природата. Обичах лазура на небето. Той ме успокояваше. Обичах нежните краски на хоризонта сутрин при изгрев и вечер при залез слънце. Обичах нежния зелен цвят на поляните. Обичах реката, гората край селото. Всички те ми станаха приятели. Цялата есен, която беше слънчева и топла прекарахме с колежката си навън. Но заваляха на края и есенните продължителни дъждове. Стъмниха се небето и хоризонта.
към текста >>

40. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

" Слаби, анемични и въобще закъсали със здравето си хора караше да носят някаква дрешка или шалче с огнено червен цвят.
На старите сестри против артериосклероза препоръчваше чесъна и еди чеснов препарат, който се продаваше тогава -„Булгорлик". За портокалите казваше, че са хубави да се ядат за всичко. Той препоръчваше и билките като лечебно средство. „Всяка билка крие в себе си лечебно действие. „Изучавайте, изучавайте билките! " Слаби, анемични и въобще закъсали със здравето си хора караше да носят някаква дрешка или шалче с огнено червен цвят. „Той е цвят на живота, той оживява човека." На хора със слаби и късогледи очи препоръчваше да гледат продължително време зелен цвят. „Той усилва зрението." По-нататък ще опиша един случай за излекуване на късогледство със зеления цвят на планината, но тука ще приложи няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Него. На един обяд разни сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. И аз записах отговорите. 1. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от 73 един километър разстояние. 2.
към текста >>

„Той е цвят на живота, той оживява човека." На хора със слаби и късогледи очи препоръчваше да гледат продължително време зелен цвят.
За портокалите казваше, че са хубави да се ядат за всичко. Той препоръчваше и билките като лечебно средство. „Всяка билка крие в себе си лечебно действие. „Изучавайте, изучавайте билките! " Слаби, анемични и въобще закъсали със здравето си хора караше да носят някаква дрешка или шалче с огнено червен цвят. „Той е цвят на живота, той оживява човека." На хора със слаби и късогледи очи препоръчваше да гледат продължително време зелен цвят. „Той усилва зрението." По-нататък ще опиша един случай за излекуване на късогледство със зеления цвят на планината, но тука ще приложи няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Него. На един обяд разни сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. И аз записах отговорите. 1. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от 73 един километър разстояние. 2. За стомах: Да се пие мента - тревата. 3.
към текста >>

„Той усилва зрението." По-нататък ще опиша един случай за излекуване на късогледство със зеления цвят на планината, но тука ще приложи няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Него.
Той препоръчваше и билките като лечебно средство. „Всяка билка крие в себе си лечебно действие. „Изучавайте, изучавайте билките! " Слаби, анемични и въобще закъсали със здравето си хора караше да носят някаква дрешка или шалче с огнено червен цвят. „Той е цвят на живота, той оживява човека." На хора със слаби и късогледи очи препоръчваше да гледат продължително време зелен цвят. „Той усилва зрението." По-нататък ще опиша един случай за излекуване на късогледство със зеления цвят на планината, но тука ще приложи няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Него. На един обяд разни сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. И аз записах отговорите. 1. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от 73 един километър разстояние. 2. За стомах: Да се пие мента - тревата. 3. За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. 4.
към текста >>

41. 55. ЛЕКУВАНЕ КЪСОГЛЕДСТВО СЪС ЗЕЛЕН ЦВЯТ

55. ЛЕКУВАНЕ КЪСОГЛЕДСТВО СЪС ЗЕЛЕН ЦВЯТ Ето какво разказва един наш брат - Атанас Минчев, брат на Гради Минчев: „Бях младо момче току-що дошъл от провинцията.
55. ЛЕКУВАНЕ КЪСОГЛЕДСТВО СЪС ЗЕЛЕН ЦВЯТ Ето какво разказва един наш брат - Атанас Минчев, брат на Гради Минчев: „Бях младо момче току-що дошъл от провинцията. Настаних се да живея на Изгрева. Учителят познавах по разговорите на майка си и брат си, но аз бях още неоформен младеж и нямах отношение към Него. Виждах Го отдалеч, но при него не бях ходил и не бях разговарял с Него. Един ден Той ме срещна случайно из алеите на Изгрева, усмихна ми се приятелски и рече: „Защо не хвърлите тези очила? " „Ама аз съм късоглед, Учителю", побързах да Му обясня също усмихнат дружелюбно.
към текста >>

Тогава Той каза: „Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеленият цвят в продължение на три месеца?
Един ден Той ме срещна случайно из алеите на Изгрева, усмихна ми се приятелски и рече: „Защо не хвърлите тези очила? " „Ама аз съм късоглед, Учителю", побързах да Му обясня също усмихнат дружелюбно. „Може, рекох, да ги хвърлите." „Но аз от детинство нося очила. Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила". Настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал. Тогава Той каза: „Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеленият цвят в продължение на три месеца? И повече няма да ви трябват очила." „Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза. Обичах планината, обичах туризма. Беше краят на пролетта и началото на лятото. Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на Витоша. От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината.
към текста >>

42. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото абсолютно ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях".
Три години аз стоях на тоя пост и ме знаеха от цяла България. Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист. Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега. Те много деликатно ме запитват: „Въжаров, Белите братя не са ли белогвардейците? " А в България имаше десетки хиляди заселили се белогвардейци, избягали от Болшевишката революция от Русия. Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото абсолютно ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях". Аз им дадох един точен отговор и повече те не ме закачаха. С моят пост ме знаеха навсякъде. Аз награждавах със златните ордени и ги закачвах по реверите на ударниците по труда. А това беше официална политика продължила над тридесет години - да се награждават първенците в труда. И мене ме знаеха хиляди хора, без аз да ги познавам.
към текста >>

43. 16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ

Марийка Великова Марашлиева

Той носеше костюм от един силно син цвят, на който ние малко му се присмивахме, но той си го обичаше.
Там живееше и Елена Андреева. Също там живееше сестра Паша, която не виждаше на края на живота си. В средата на поляната имаше малка метеорологична постройка и там имаше барометри и термометри, и апарат за налягане на въздуха и пр. С астрология се занимаваше Жорж Радев. Всяка сутрин той наблюдаваше и записваше промените на времето. Той носеше костюм от един силно син цвят, на който ние малко му се присмивахме, но той си го обичаше. Тогава негова приятелка беше Верка Куртева. Те имаха много хубава дружба. Ние бяхме с нея много големи приятелки, много се смеехме с нея. Особено в салона, щом се погледнем и почвахме да се кикотим. Жорж казваше: „Само пръст да ви покаже човек и почвате да се хилите, затова ще се отделите една от друга." И ние се отделихме далеч една от друга.
към текста >>

44. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси.
Общението на човешката душа с Бога е общение на ученика с Учителя. Ето защо при този случай Учителят е постъпил точно така, като Олга е поставил на по-високо място, защото Олга има връзката, онази връзка, която се отнася между ученик и Учител. Образа на Корто е величие за света, а Олга е величието на човешката душа съзряла, видяла и познала Бога. Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога. Червената рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие червена рокля. Защо? В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси. Той е олицетворение на светската власт на онези епохи. Той е символ на царственост, величие и сила. И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз червена рокля, искал е да й даде метод посредством цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през предишни епохи. Защото само онзи, който проправи пътя от слизането на човешката душа на земята през различните прераждания до настоящият момент, до момента на обличане в плът, т. е. във въплътяване на човешката душа може да прокара у себе си пътя от миналото към настоящето и от настоящето към бъдещето.
към текста >>

45. 6. НЕЩО ЗА ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА

Люба Стойкова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

До стълбите имаше катедра, а върху нея беше поставена една голяма и дебела книга с небесносин цвят и украсена със златни неща.
Много братя и сестри имаше там. От различни места. В салона имаше сцена, на която се отиваше като се изкачваха десетина стъпала, които бяха в средата на сцената. Учителят беше в дъното на сцената с трима братя и приказваха нещо. Сцената и стълбите бяха заобиколени с парапети. До стълбите имаше катедра, а върху нея беше поставена една голяма и дебела книга с небесносин цвят и украсена със златни неща. Хората си приказваха на групички. Аз бях сама и погледът ми беше е закован върху книгата. Най-после се реших, изтичах по стълбите, застанах до катедрата, взех книгата. На нея със златни букви пишеше „Вътрешна Школа". Отворих книгата, но в същия момент Учителят застана зад гърба ми, затвори книгата ми и каза:„ Рано е още.
към текста >>

46. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа.
Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите. Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите. Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори. Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието. Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа. Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици. Една епоха от милиони години образуват един старец, от тези, които ги има там. Днес казват, че старият човек е бил глупав, болен и пр. Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота.
към текста >>

47. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Влязохме в магазина и вземахме една шапка по нейно желание и по цвят, и по модел, така с периферия, хубава шапка, да приличам на гражданин, на чужденец.
“ Казах й: „Аз не съм носил шапка, нито калпак, нищо досега“. „А, ще си вземеш шапка“, казва тя. „Добре“, отговорих. Имаше един магазин на „Алабин“, Симеонов ли беше какво. Той беше най-добрия шапкар в София. Влязохме в магазина и вземахме една шапка по нейно желание и по цвят, и по модел, така с периферия, хубава шапка, да приличам на гражданин, на чужденец. Оттам излязохме, ходихме пак тук-там с трамвая, прибрахме се и за сведение с шапката какво стана, след като я платихме на касата... повече не я видях. Къде я оставихме, какво стана, нищо не помня, нито тя помни. Нали влюбени хора, какво да ги правиш. Вечерта срещу Нова година, като вечеряхме, правихме, струвахме, като стана 12 часа през нощта станахме, направихме си молитвичка нещо, едно друго. Мама беше, брат ми и ние.
към текста >>

48. 39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика

Бах предава хармонията в природата и я изразява в хармония от движение на цвят, звук и форма.
Премина Втората световна война и Германия загуби войната и славяните спечелиха тази война, водени от Съветска Русия, т.е. СССР. От Словото на Учителя съм срещал много негови изказвания за музиката. В едно от тях се казва, какво представляват тези музиканти със своето творчество. Моцарт е слънчев тип, неговата музика слиза от слънцето. Шопен дава музика за сърдечния свят на мъжа и жената. Бах предава хармонията в природата и я изразява в хармония от движение на цвят, звук и форма. Музиката на Бетовен изразява слизането на духа в материята и борбата на човешкия дух да я организира. А Вагнер стои на върха на пирамидата от музиканти, неговата музика е музика на славата, на онази Слава, която излиза от Бога, а това е Божествената Слава, което е Божествената светлина в света на Истината, който е Божествения свят, в който Божествения Дух е творческото начало на проявление на Божествената Душа. И ако проследим космогонията на слизането на Божествения Дух, според Словото на Учителя, то в света на Истината е свят на Славата и от там слиза музиката на Вагнер и тя е музика на Божествената слава. В света на Мъдростта е свят на Виделината и там се създават формите в живата природа и от тук започва движението за създаване и слизане на тези форми от Невидимия свят. Музиката на Бах сваля именно тези форми на хармонията, която е проявление на Виделината в света на Мъдростта.
към текста >>

Музиката на Моцарт слиза от Слънцето, като част от слънчевите лъчи и част от слънчевата светлина изразена в музика, цвят и красота.
А Вагнер стои на върха на пирамидата от музиканти, неговата музика е музика на славата, на онази Слава, която излиза от Бога, а това е Божествената Слава, което е Божествената светлина в света на Истината, който е Божествения свят, в който Божествения Дух е творческото начало на проявление на Божествената Душа. И ако проследим космогонията на слизането на Божествения Дух, според Словото на Учителя, то в света на Истината е свят на Славата и от там слиза музиката на Вагнер и тя е музика на Божествената слава. В света на Мъдростта е свят на Виделината и там се създават формите в живата природа и от тук започва движението за създаване и слизане на тези форми от Невидимия свят. Музиката на Бах сваля именно тези форми на хармонията, която е проявление на Виделината в света на Мъдростта. В света на Любовта е свят на Светлината, на слънчевата светлина в материалния свят, която го организира и създава. Музиката на Моцарт слиза от Слънцето, като част от слънчевите лъчи и част от слънчевата светлина изразена в музика, цвят и красота. Слизането на човешкия дух на земята и борбата му да организира материята, в която е облечена човешката душа е великото посвещение на Бетовен и неговото прозрение за великата реалност, която ръководи живота на човека, прави неговата музика като откровение за онези, за които сътворението на човешкото Битие започва от проявлението на Божествения Дух в Сила и Живот. Тониране на ума, сърцето и волята Един брат идва на Изгрева от града и отива при Учителя и го запитва: „Може ли да ми кажете една дума, която да изразява цялото Ви Учение, защото ми е много трудно да го обяснявам на моите близки и познати? “ Учителят отговорил: „Чистота! “ Братът се изненадал и не могъл да разбере значението, което вложил Учителя и само повдигнал рамене. Учителят го изгледал и продължил: „Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действията“.
към текста >>

49. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Трябва ли когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят да се смути то за тези промени.
Дънов 19.IV.1912 г. Любезна В. Стойчева, Съвършената Любов изпъжда всеки страх. Какво казва Христос, Великият Учител? Който иде при Мен, Аз нема да го изпъдя. Трябва ли когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят да се смути то за тези промени. Дните през пролетните дни не са все ясни и засмени. Има облачни, дъждовни, бурни, така е Господ наредил. Гдето има скръб има и радост, а гдето нема радост има скръб. Разбирайте добре живота. Разбирайте добре своите стремежи.
към текста >>

50. 1. Благоуханието

Като падна памучето на дъното от този момент в кладенеца бликна изобилие вода в синкав цвят и от тази вода раздадохме и чрез нея се лекуваха болни.
После допълни: „Ще се събирате и ще правите нощни молитви! “ Една нощ във време на молитва за първи път се разля необикновен аромат над главите ни и ни се внуши да си издигнем ръцете нагоре и в тях ни се даде миро благоуханно. От него всички с едно памуче се намазахме. На следващият ден помазахме с памучето напоено с мирото трима души болни и те моментално оздравяха. Памучето пуснахме в един сух кладенец. Като падна памучето на дъното от този момент в кладенеца бликна изобилие вода в синкав цвят и от тази вода раздадохме и чрез нея се лекуваха болни. На сутринта Петър Дънов ми каза: „Това ухание се даде от горе, но то рядко се дава. Имали сте посещение на същества от някоя друга планета“. Нея нощ всички бяхме на колене и пеехме: „Тебе пеем! “ След това уханието изчезна и не се повтори. Чак тогава разбрах, че Петър Дънов не е обикновен човек и започнахме да Го наричаме всички Учителю.
към текста >>

51. 13. Майката Лучия

Анина Бертоли

Тя не знаеше тогава, че ангелите са същества на музиката и че музиката произвежда седемте цвята.
Тя мисли, че е магаре, някакво си магаре имало там наоколо там пасяло. „О, не. Виждам там трима ангели хубави руси и тъй се поклониха пред мене, те ми благодариха с думи български за хубавите песни, които съм изпяла.“ „Тука тези изпети песни от вас за запечатани за вечни времена и ще се възпроизвеждат“. И пак се поклонили, вдигнали крилата си като триъгълник и започват да излизат светлини, седемте цветове от дъгата и тъй отлетели. А после баща ми разказва, че Учителят ги изпратил, за да й благодарят. Тя не знаеше тогава, че ангелите са същества на музиката и че музиката произвежда седемте цвята. В: Виж, интересни опитности. Друго нещо да ми разкажете от майка ви? Виж, тя майка ви чака наред сега да ги разкажете. А: Има доста. По едно време тя беше много болна, когато дойде критическата възраст нали и аз я лекувах както си знам, тъй слагах вода на слънце, към обед я поливах, готвя и пера й дрехите с молитви така доста време.
към текста >>

52. 84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ Наричаха го човека, който познава копнежа, човека в сърцето на когото беше винаги пролет. Ще дойде тя, пееха изворите и отнасяха в светлите си струи надеждата му далече по земята. Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни приказки за една мечта. Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило,където незнайна ръка тайно наливаше елей. И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му. Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта. Сега човекът бе облечен в друга, в светла дреха и бели меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя. Защото човекът бе останал същия и в пролетния зефир на сърцето му се къпеше пъпката на чудното цвете на копнежа по любовта.
към текста >>

Пъпката на чудния цвят на копнежа, разтворила листенца в един миг, нежно ухаеше.
Сълзи на умиление пред красотата ли бяха те? Сълзи на скръб и съжаление за едно закъсняло щастие ли бяха те? Сълзи на примирение и благодарност ли бяха най-после те? Изворите, цветята и птичките пак пееха като всяка пролет. Сега те разказваха в песента си: човекът напусна земята доволен и благодарен. Пъпката на чудния цвят на копнежа, разтворила листенца в един миг, нежно ухаеше. София, 30.1Х.1973 г. Ст. Илиева
към текста >>

53. 9. ОБУВКИТЕ

" Учителят погледна обувките и нищо не каза, а аз продължих: "Учителю, колко хубав цвят.
Пред стаята на Учителя, пред салона - безшумно. Часът беше следобеден и почивката се долавяше... Една сестричка наруши тишината. Тя влезе в двора и с хубави равномерни стъпки го премина. На площадката беше само Учителят и аз, току-що пристигнала. Сестричката поздрави Учителя и отмина, а аз се загледах в обувките й, и възкликнах: "Колко хубави обувки! " Учителят погледна обувките и нищо не каза, а аз продължих: "Учителю, колко хубав цвят. Започнаха да променят цветовете в по-светли". Да дам малко обяснения. Обувките до тогава се изработваха все в черен цвят, и рядко в кафяв. А обувките на сестричката бяха в светло бежов. И моята радост беше не само за цвета, но за това, че хората започнаха да възприемат идеите на Учителя относно цветовете.
към текста >>

Обувките до тогава се изработваха все в черен цвят, и рядко в кафяв.
На площадката беше само Учителят и аз, току-що пристигнала. Сестричката поздрави Учителя и отмина, а аз се загледах в обувките й, и възкликнах: "Колко хубави обувки! " Учителят погледна обувките и нищо не каза, а аз продължих: "Учителю, колко хубав цвят. Започнаха да променят цветовете в по-светли". Да дам малко обяснения. Обувките до тогава се изработваха все в черен цвят, и рядко в кафяв. А обувките на сестричката бяха в светло бежов. И моята радост беше не само за цвета, но за това, че хората започнаха да възприемат идеите на Учителя относно цветовете. Тази случка отмина. Отмина не само за този ден, но въобще отмина от моето съзнание... Когато след известно време трябваше и аз да си купувам обувки, още от вечерта, по вътрешен път, аз знаех от кой магазин ще ги взема. Съвсем ясно ми беше.
към текста >>

54. 38. ПЕСЕНТА МАЛКОТО БРЪМБАРЧЕ

Учителю Благи - прошепват душите на всичките мили тук братя, сестри, които участват във тази картина -листец сякаш те са на красния цвят. 8.
Един брат наслуки отваря вратата, привлечен от този обилен светлик, пристъпва навътре учуден и омаен, и тъй се заглежда, заслушва и той. 5. Пианото звуци прекрасни разлива, неземни и чисти, брилянтни и тъй светящи, трептящи, повдигащи смело умът и сърцето, душата, дъхът. 6. На сцената светло, красиво и светло, в умът просиява така изведнъж. А братът там стъпва, пристъпва и гледа. И всичко политва така изведнъж. 7. Учителю Благи - прошепват душите на всичките мили тук братя, сестри, които участват във тази картина -листец сякаш те са на красния цвят. 8. И радват се тайно, и любят Го тайно, и мислят, и чувстват съвсем ясно те Великото Ново, което приижда, което се ражда пред самите тях. 9. Учителят свири, Любимият свири тъй леко и нежно клавишите Той ту милва и гали, ту ггьк им говори. Внезапно запява усмихнато Той: 10. "Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите и пъплех по цветята. Това е една стара басня -па мина една царска дъщеря и ме обикна.
към текста >>

55. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Сутрин като станеш, да имаш една кардинална мисъл, ще се отвориш като един цвят.
три часа, пет часа и пр. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина ще те призова". Това значи: преди слънчевия изгрев ще се занимая с най-великата работа: общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да завърша работата си през деня. Дето и да отиде човек, каквато и работа да почне, той се нуждае от енергия. Остави ли се човек на влияние на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин като станеш, да имаш една кардинална мисъл, ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарвал полунощта в молитва. Защо? През тия часове Той се е напълвал като акумулатор с енергия, която харчил през деня. Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за новото, което иде днес в света. Колко време трябва да се молиш? Непрестанно!
към текста >>

56. 51. ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

Точно същия цвят и като че ли ръкавица така сложих на ръката си.
И зная в кой магазин ще отида. И отивам сутринта, все се обаждам на Учителя, целувам Му ръка и тръгвам за града, не поглеждам никаква витрина. Щото зная на кой магазин. Отивам в магазина за обувки, слага момчето обувки пред мен и аз още като ги видя така и се спирам така и си мисля да не би да сбърках магазина. То усети, отиде, отвори една кутия, точно обувките, но преди това аз бях ги видяла, аз имам един крак като Учителя. Точно същия цвят и като че ли ръкавица така сложих на ръката си. Казвам: "Тези". Но аз го знаех предварително и точно такива избрах. Ама преди това една сестра беше минала пред стаята на Учителя и аз й видях обувките, с нови обувки, едни бежови, хубави обувки. Ух, сега само черни правят. И казах: "О, колко хубави обувки", това само го казах.
към текста >>

57. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

А полето ухаеше на цъфнал цвят, разбуждаше се от сладък сън и отмяташе сребристи завивки от топлата снага. "Сипеят".
Учителят се спира, обръща се към изток и снема своята бяла шапка. Всички се обръщаме. Една чудна картина е нарисувало утрото за наша голяма радост и изненада. Виолетовото небе сменя бързо тон към сивосинкаво, към син, а слънчевите предвестници се надпреварват да покажат своето изкуство в съчетание на багри и да представят слънцето в най-тържествен вид. Една истинска, сърдечна и неизмерима благодарност отправях тогава към моя Учител благ, Който ме изведе в този ранен час от моето легло, Който ме доведе до тук и ме изправи пред тази чудна красота. А полето ухаеше на цъфнал цвят, разбуждаше се от сладък сън и отмяташе сребристи завивки от топлата снага. "Сипеят". - Колко съм била внимателна докато премина това място. Учителят стъпва смело. Внимателно, но смело. А аз? Оглеждам от къде да вървя, закрепям крак в страни, закрепям го на някое по-устойчиво камъче и изпитвам истинска радост, когато стъпя на върха, където Учителят е вече пристигнал и гледам как пъплят следващите и им помагам мислено.
към текста >>

58. 19. ПОКЛОНЕНИЕ НА ПОЧИНАЛИЯ ЦАР

Върху трите цвята на трикольора имаше отгоре розов фонд.
След това обиколих ул. "Търговска" и ул. "Леге". Всяка витрина беше украсена с черно и в средата портрета на царя и почти навсякъде имаше бели цветя. Даже имаше витрини с кандилници. Една витрина ме зарадва много, това беше витрината с изложение на малкия цар Симеон. Върху трите цвята на трикольора имаше отгоре розов фонд. Изправен Симеончо весело ме поглеждаше от там. Та наред с бащата, т.е. починалия цар стоеше портрета и на Симеончо с кандилници. Царят си замина от този свят, а дойде време Симеончо с майка му царицата да бъдат прогонени от България. Но преди да се случи това, аз го видях изложено на тази витрина.
към текста >>

59. 22. НА КРЪСТОПЪТ

Мисли от Словото на Учителя

Имало е моменти, другите не са ви разбирали, но вашият живот е текъл свободно и сте се движили като пеперуда от цвят на цвят.
Защо, Господи, отвсякъде ме изоставяш. Тъй ли все ще върви? Тази тъмна ивица на предсказанието все ще ме следва. А това предсказание бе ми дадено на 31 .УШ.1943 г., когато отидох при една гледачка-ясновидка на ул.Бенковски" 32, София. То беше младо момиче и ми каза следното: "До 18 години сте расли като незасегнати от нищо, свободна и без обременение. Имало е моменти, другите не са ви разбирали, но вашият живот е текъл свободно и сте се движили като пеперуда от цвят на цвят. Но от 18-40 години има една черна ивица, която лъкатуши във вашия живот с големи безпокойствия и сътресения. Няколко пъти сте минавали границата на България. Там сте изживели нещо с един човек, на когото сте дали извънредно много, каквото може да даде едно младо момиче в сравнение с това, което сте дали, то сте получили много малко. Ако сте дали един цял самун хляб, получили сте една хапка, такова е сравнението. По-късно срещате един човек с когото сте две половинки, но от него не сте получили също нищо.
към текста >>

60. 30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете.
При такова пеене в ума и в сърцето се влива мощна сила. Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаем, той е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича. Ето защо, когато пеем вниманието никога не трябва да се отвлича от някакъв предмет. Този закон е същия и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете. Истинските певци и музиканти са дошли на земята с определена задача - да повдигнат скърбящите души. Доброто пеене съживява, ободрява, дава подем, буди мисъл, вдълбочава ни в себе си, унася ни в съзерцание. Музикантът трябва да се вдъхновява от идеята - музиката му да прави преврат в душите на хората. Да се използва музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Бъдещето носи голям подем в музиката на Славянството.
към текста >>

61. 37. ТРОХИ И УКРОХИ ОТ БОГАТАТА ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ

Ако можехте да владате мислите, чувствата и действията си, вие щяхте да бъдете цвят, който разнася аромата си далеч, извор, който разхлажда ожаднелите пътници, връх, който ободрява духа на уморения пътник, изгряващо слънце, което насърчава всички обременени.
Отче праведни, Който Си и Който ще бъдеш Един във век Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че си Истинен и Неизменяем. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякогаш." Друг път Учителят каза следното: "Знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот ако можехте да се владате, да не се занимавате с дребнавостите на живота? Дето минехте щяхте да ви чакат като ангел. Ако можехте да владате мислите, чувствата и действията си, вие щяхте да бъдете цвят, който разнася аромата си далеч, извор, който разхлажда ожаднелите пътници, връх, който ободрява духа на уморения пътник, изгряващо слънце, което насърчава всички обременени. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее." "Търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушание, а послушанието носи знание и мъдрост." Учителят си замина, останаха Неговите съвети, не проявихме послушание и изгубихме знанието и мъдростта, които Той ни даваше. Ето така се дойде до онова време, когато Изгревът бе разрушен. Преди това една комисия направи списък на всички вещи на Учителя, а ние ги изкупувахме, за да може със събраните пари да се заплатят онези данъци и глоби, с които финансовата ревизия бе натоварила Братството. Аз също кандидатствах и получих следните вещи: По опис 5, N0 31: 1. Два металически камертона. 2.
към текста >>

62. 54. ПЕСЕН ЗА ДЕТЕТО

Че моето сърце е неразтворен цвят.
Песен за детето, което се радва на всичко и после, когато порасне, как гледа на нещата и света. Да напиша текста аз. Така казал Учителя. 20.У. Днес на поляната, след като целунах ръка на Учителя, написах: 1. Ей, капчица роса е твоята любов за моето сърце. Че моето сърце е неразтворен цвят. Че майка го люлей в своите ръце, о, моето сърце е несъбудено дете! 2. Ей, слънчев лъч златен е Твоята любов за моята душа. Че моята душа е пъпчица сега, сънува пролетта и чака своя ден, честит, благословен да се разцъфне в красота. Един бял облак прозрачен имаше там горе от лявата ми страна, когато с лице бях обърната към салона. Като фигура беше облака, с ръце над главата, като че носеше нещо.
към текста >>

63. 71. ЛЮБОВ КЪМ БОГА

Било е време, когато хората са виждали 3 цвята.
Когато изпитваш известно неразположение, впрегни се на работа! Дойдете ли до лошия човек, стойте настрана! Не свързвайте приятелство с него! Като ученици, спазвайте следния закон: Оценявайте вашия ум, душа, сърце! Във време на мъчнотии и неприятности, човек се концентрира. Било е време, когато хората са виждали 3 цвята. После 4, 5 цвята. Причината за сблъскванията на хората е тъмнината, в която те живеят. Задачата на човека е да превърне злото в добро. "Не се противи на злото" - Не се бори със злото! Знайте, че Бог е във вас, между вас.
към текста >>

После 4, 5 цвята.
Дойдете ли до лошия човек, стойте настрана! Не свързвайте приятелство с него! Като ученици, спазвайте следния закон: Оценявайте вашия ум, душа, сърце! Във време на мъчнотии и неприятности, човек се концентрира. Било е време, когато хората са виждали 3 цвята. После 4, 5 цвята. Причината за сблъскванията на хората е тъмнината, в която те живеят. Задачата на човека е да превърне злото в добро. "Не се противи на злото" - Не се бори със злото! Знайте, че Бог е във вас, между вас. Помнете, че бъдещето е за добрите, за умните хора."
към текста >>

64. 72. БЛАГОСТ

Стремете се към жълтия цвят, който съдържа мекота.
Любовта предизвиква взаимно подпомагане. Който помага на другите, помага първо на себе си. Само любовта може да ви направи свободни. Пазете се от лошите чувства, които покваряват сърцето. Пазете се от лошите мисли, които покваряват ума. Стремете се към жълтия цвят, който съдържа мекота. Кога бият човека? - Когато играе чужда роля. Природата има отвращение към лъжата. Минералите, кристалите, скъпоценните камъни, всички работят за човека. Кротките ще наследят земята.
към текста >>

65. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Бленуваме всички неспирно за него, пчели забръмчали при пролетен цвят. 3.
82. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Под стария лешник 1. Под стария лешник на бялата маса, събрани сме ние пред него сега. И слушаме Слово, Божествено слово -бленувана радост за всяка душа. 2. След сладкия обед, протекъл в мълчание, ний имаме други, от другия свят. Бленуваме всички неспирно за него, пчели забръмчали при пролетен цвят. 3. Ний тук сме при Него и с Него отдавна. Отдавна ли беше и вчера ли бе? Пак пролет е днеска и старият лешник над бялата маса навел е клоне. 4. И старият лешник разправя, разправя... Отдавна ли беше наистина туй? Ний тука стояхме, тъй близко до Него, та всяко листенце да може да чуй. 5.
към текста >>

66. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят.
А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги. И всичките тези книги са от Михаил Иванов с неговото могъщо име, с неговия огромен бял портрет. Но орловите очи не лъжат и веднага като се вгледаш в тях можеш да разбереш разликата между истинския Учител и този провъзгласил се учител Михаил Иванов. Най-голяма е залата където се изнасят беседите, лекциите на Михаил Иванов, като всичко е по часове и става с магнетофонна касетка и обикновено по две беседи и много добре е украсена тази зала. Предполагам както е било на съборите в Търново, от където Михаил е взел пример, тъй като има и Пентаграма, има и триъгълника цветен, всичко е много красиво, а триъгълника като символ на Бялото Братство. И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят. Всичко е по определени ритуали, в определено време, в определени часове и за обед е предвиден само половин час. Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и 1/2 - 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е под охрана. Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение.
към текста >>

67. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

И всяка година с различни цвят е подчертавал редовете и това в продължение на пет години, значи с пет различни цвята.
Само с удоволствие - така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме. Той идваше с куп книги и беседи, за да разискваме върху тях и да слушаме неговите обяснения. Една от книгите - беседи беше "Пътят на ученика". Когато един ден имах възможност да я разгледам, (неговата лична книга) виждам я цялата, буквално цялата, всеки ред подчертан с различни цветни моливи. Оказа се, че той всяка година е чел целия цикъл съборни беседи от 1927 г. И всяка година с различни цвят е подчертавал редовете и това в продължение на пет години, значи с пет различни цвята. Тогава в "Упанишадата" разбрахма, че Учителят с една, две, три беседи не можем да Го разберем. Трябва съзнанието ни да расте, да се разшири заедно с това, което слушаме или четем от Словото Му. Ето Любомир Лулчев трябваше за това в пет години да разбере всяка дума от беседите, и се оказа, че няма маловажни мисли, а всички е ценно, но трябва да мине време, за да израсне съзнанието ни, за да проумеем, за да разберем Учителя. Ние имахме един доста неприятен случай в "Упанишадата". Понеже по-голяма част бяхме с образование и с известна култура, а имахме и един възторжен младеж на име Виктор (забравил съм му презимето).
към текста >>

68. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

От него са песните "Към Сион", "Росна капка", "На белия цвят". 6.
Аз чух на един негов концерт "Сила жива", аранжирана за контрабас и пиано, в Дома на офицера. 4. Иван Кавалджиев, цигулар, известен събирач и композитор на народни песни, постави началото на Държавния ансамбъл за песни и танци, който по-кьсно продължи работа с Филип Кутев. 5. Музикант И.Г. - капелмайстор. С тези инициали е регистриран в коментара на песнопойката. От него са песните "Към Сион", "Росна капка", "На белия цвят". 6. Георги Байданов - цигулар и капелмайстор в Стара Загора. 7. Христо Дързев - от Казанлък, много даровит млад музикант, починал рано. От него има хубави аранжировки за смесен хор на песните "Благост", "Сила жива" и др. Автор е на хубавата песничка "Аз съм бялото кокиче", по тест на П. Славейков и на "91 псалм", две любими братски песни.
към текста >>

69. 03. БЕСЕДИТЕ В НАЧАЛОТО

Иначе обличаха се, въобще нашите хора носеха много белия цвят. Много.
Аз даже когато отидох през 1920 год. на събора исках да се купя такава кърпа, за покривка на главата, защото всички сестри са носели на главата си бяла кърпа. Въпреки че това на мен не ми лежеше, беше ми форма. И аз купих за главата си нещо прозрачно като воал, най-тънкото което можах да намеря, само по форма да го изпълня. И го сложих само през време на молитвата. Иначе обличаха се, въобще нашите хора носеха много белия цвят. Много. Сестрите бели рокли по празници и така до края на живота си. Така бяха всички облечени всички, повече в светли дрехи и в бяло. Тези беседи бяха публичните беседи на Учителя. Те се държаха в 10 часа до 11.30 -12.00 часа. Учителят говореше.
към текста >>

70. 09. УЛ. „ОБОРИЩЕ №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ

Даже смеехме се, че имаме един салон от борове, които правят розова краска, така от листата които падат, други друг цвят имаха, та на различни места ни е говорил Учителя след изгрева.
И като идвахме ний така за изгрев, се нареждахме, като минехме Дървенишкото шосе, понеже най- високата част беше малко по-нагоре, дето сега идва пътя от Семинарията. Нали там е най-високото и там се нареждахме да посрещаме изгрева, щото всеки искаше да види изгрева, а пък гимнастики нямаше къде да правим. И тогава, понякога из гората ходехме, в боровата гора и там на някои поляни ги правехме. Както сега правят на поляните Паневритмията. Имаше там няколко места. Даже смеехме се, че имаме един салон от борове, които правят розова краска, така от листата които падат, други друг цвят имаха, та на различни места ни е говорил Учителя след изгрева. Не сме правили така официални молитви. Всеки се молеше лично. След като изгрее слънцето посрещнеме изгрева и приказвахме помежду си, правим гимнастиките, ако сме малко. Ако сме повече трябва повечко място. И знаете ли, честичко се случваше тогава, като идваха хората от града, гевреците ги вадеха по туй време рано-рано и много често някой ще купи двайсетина геврека, ще ги донесе, ще ги даде на Учителя и Учителя ги чупи и на всички ни е давал гевреци.
към текста >>

71. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

На Савка избра бежовото, на Паша сиво, сив цвят, а моето моето беше слабо виолетово.
" Леле мале, аз рекох, как ще намеря, как ще бъде това, на жена да купиш рокля по мой вкус? Ами тя трябва да я хареса! Щото нали, сега знам ли, ще я одобрят ли или не? " Че отидох на един магазин, където имаха мостри, дадоха ми мострички, донесох ги и Учителят ни избра роклите, по мостричките. То бе един плат - каша. На Савка избра бежовото, на Паша сиво, сив цвят, а моето моето беше слабо виолетово. На мене този цвят избра. Много хубави роклички, аз ги уших и на трите ни. Щото като се ожени баща ми, вкъщи не достигаха парите за мене. Аз съм била много честолюбива и даже докато беше жива мама, аз пари от татко не поисках. Само от мама.
към текста >>

На мене този цвят избра.
Ами тя трябва да я хареса! Щото нали, сега знам ли, ще я одобрят ли или не? " Че отидох на един магазин, където имаха мостри, дадоха ми мострички, донесох ги и Учителят ни избра роклите, по мостричките. То бе един плат - каша. На Савка избра бежовото, на Паша сиво, сив цвят, а моето моето беше слабо виолетово. На мене този цвят избра. Много хубави роклички, аз ги уших и на трите ни. Щото като се ожени баща ми, вкъщи не достигаха парите за мене. Аз съм била много честолюбива и даже докато беше жива мама, аз пари от татко не поисках. Само от мама. И после от татко си исках пари само за книги.
към текста >>

72. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

Радвала съм им се, както човек се радва на един цвят, както се радва на едно дърво, както се радваме на слънцето.
Той Лулчев ревнив какъвто беше след време дойде на гости при мене в с.Макоцево като бях учителка, дойде с Борис и ми каза: „Аз каза и двамата ги обикнах, заради твоята любов". Значи той - Лулчев видял в моята обич онова, което аз виждах, защото аз и досега го казвам. Аз даже и на Мария Тодорова, на Борисовата Мария казах, че обичам Борис. Но аз никога не съм ги търсила. Нали, по работа, като се свърши, добре дошли, но аз никога не проявих тази обич, нали да бъде с това. Радвала съм им се, както човек се радва на един цвят, както се радва на едно дърво, както се радваме на слънцето. И на тях заради онова хубавото което носят. Аз съм чувствала у Жорж нещо хубаво, деликатно. Аз даже малко се стеснявах защото ми се струва че съм много груба за него. Ами аз никога не поисках никаква услуга от Жорж. Той ми каза нещо, знаете ли какво ми каза един път: „Еленке, когато дойда в друг живот ще искам хората да не знаят нищо от това, което аз зная".
към текста >>

73. 89. СТИЛИЗИРАНЕ НА БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ

Вие не можете да произведете определен цвят, ако не можете да произведете вибрациите, които му отговарят.
Сега, това стана. Сестра Милка Аламанчева ми даде едно нещо, което е казал Учителя за Словото: „Противоречията в живота идат ту от новия граматически строеж на нашата реч, ту от онези логични възприемания на нашия ум, ту от онези етични мерила, с които мерим нещата, ту от онези педагогични правила с които си служим в живота. Всички тия неща водят към неверни изяснения. Помнете, че в това което ви говоря, всяка дума има определен смисъл. Ако аз употребявам определена дума, то аз търся нейните вибрации, защото думите се определят както се определят слънчевите лъчи. Вие не можете да произведете определен цвят, ако не можете да произведете вибрациите, които му отговарят. Например: ако говорите за една добродетел, то вие трябва да произведете вибрациите, които отговарят на тази добродетел и тогава чак ще разберете смисъла на тази дума. Само така ще имате една обективна реална истина, която се проявява в живота. Великите Истини ще бъдат тогава достъпни на човека, когато той ще изучи законите на светлината и нейните влияния върху човешкия организъм, както и влиянията на различните цветове". Това Учителят го е казал не зная кога. Но сестрата ми го е написала 1947 год.
към текста >>

74. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно.
Значи пак за Учителя ме приемат нали и аз приемам това, че Учителят го прави. Той ми обеща нали хляба, а под хляб се разбира съществените нужди. Нали хляб, жилище и подслон да има човек. Имах го и както го виждаш имам го, както Той го обеща, така, че Той си удържа думата. Сега и аз трябва да си удържа само. Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно. И в него две хубави големи круши. Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „Парахода" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „Парахода" и ме изключват. Вместо три круши за трите му стенографки, имаше само две круши. Ама вече ми беше казано, че да отида учителка. И това така ме нарани, така много тежко ми стана.
към текста >>

75. 08.През един зимен ден

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Снегът, въздухът, всичко беше в розов цвят.
През един зимен ден бях отишла в инженерната работилница и след свършване на работното му време излязохме заедно. Валеше едър, хубав сняг. Беше красива зимна картина. Обичам когато вали сняг и така, както вървяхме и се разговаряхме изведнъж видях, че всичко около нас беше обляно с розова светлина. Снегът, въздухът, всичко беше в розов цвят. То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят. Никога след това не видях този цвят. Тогава си помислих: Дали това не е цветът на любовта? Защото окултистите казват, че цветът на любовта е розов. Този цвят внесе радост и подем в мене.
към текста >>

То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят.
През един зимен ден бях отишла в инженерната работилница и след свършване на работното му време излязохме заедно. Валеше едър, хубав сняг. Беше красива зимна картина. Обичам когато вали сняг и така, както вървяхме и се разговаряхме изведнъж видях, че всичко около нас беше обляно с розова светлина. Снегът, въздухът, всичко беше в розов цвят. То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят. Никога след това не видях този цвят. Тогава си помислих: Дали това не е цветът на любовта? Защото окултистите казват, че цветът на любовта е розов. Този цвят внесе радост и подем в мене. През 1920 год.
към текста >>

Никога след това не видях този цвят.
Валеше едър, хубав сняг. Беше красива зимна картина. Обичам когато вали сняг и така, както вървяхме и се разговаряхме изведнъж видях, че всичко около нас беше обляно с розова светлина. Снегът, въздухът, всичко беше в розов цвят. То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят. Никога след това не видях този цвят. Тогава си помислих: Дали това не е цветът на любовта? Защото окултистите казват, че цветът на любовта е розов. Този цвят внесе радост и подем в мене. През 1920 год. Учителят държа три беседи вечер, на които аз не можах да отида, защото баща ми не ме пусна.
към текста >>

Този цвят внесе радост и подем в мене.
Снегът, въздухът, всичко беше в розов цвят. То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят. Никога след това не видях този цвят. Тогава си помислих: Дали това не е цветът на любовта? Защото окултистите казват, че цветът на любовта е розов. Този цвят внесе радост и подем в мене. През 1920 год. Учителят държа три беседи вечер, на които аз не можах да отида, защото баща ми не ме пусна. Аз послушах, но ми беше много тъжно. В 1921 год. през септември Паша Теодорова я пратиха да учителства в Русе.
към текста >>

76. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Но се случи, че Учителят дойде, казах Му, че съм намерила мостри и Той прегледа мострите и на всяка определи от кой цвят да вземе.
Отидох в един голям магазин на ул. „Леге", където и друг път бях пазарувала и казах какво искам да купя. Казах им, че двете рокли не са за мене. Те ми предадоха мостри и това веднага ме улесни. Занесох мострите, всяка да си избере цвета. Но се случи, че Учителят дойде, казах Му, че съм намерила мостри и Той прегледа мострите и на всяка определи от кой цвят да вземе. Платът беше с много меки тонове. На Паша и Савка даде бежов и сив, а на мен ми посочи млечно-лилавия цвят. Интересно е, че всяка беше харесала за себе си посочения плат от Учителя. Аз уших и трите рокли и с тях имаме една обща снимка. Друг път уших рокли от конопено платно.
към текста >>

На Паша и Савка даде бежов и сив, а на мен ми посочи млечно-лилавия цвят.
Казах им, че двете рокли не са за мене. Те ми предадоха мостри и това веднага ме улесни. Занесох мострите, всяка да си избере цвета. Но се случи, че Учителят дойде, казах Му, че съм намерила мостри и Той прегледа мострите и на всяка определи от кой цвят да вземе. Платът беше с много меки тонове. На Паша и Савка даде бежов и сив, а на мен ми посочи млечно-лилавия цвят. Интересно е, че всяка беше харесала за себе си посочения плат от Учителя. Аз уших и трите рокли и с тях имаме една обща снимка. Друг път уших рокли от конопено платно. Учителят беше дал един чертеж на Младежкия клас. В този чертеж се пресичаха две хиперболи и елипса и се получиха при кръстосването няколко фигурки и на всяка фигурка от чертежа поставихме различен цвят.
към текста >>

В този чертеж се пресичаха две хиперболи и елипса и се получиха при кръстосването няколко фигурки и на всяка фигурка от чертежа поставихме различен цвят.
На Паша и Савка даде бежов и сив, а на мен ми посочи млечно-лилавия цвят. Интересно е, че всяка беше харесала за себе си посочения плат от Учителя. Аз уших и трите рокли и с тях имаме една обща снимка. Друг път уших рокли от конопено платно. Учителят беше дал един чертеж на Младежкия клас. В този чертеж се пресичаха две хиперболи и елипса и се получиха при кръстосването няколко фигурки и на всяка фигурка от чертежа поставихме различен цвят. Ушихме го с конци и стана нещо, като украшение на рокличките. Доста сестри впоследствие си ушиха такива конопени рокли. Спомням си един случай, когато Учителят ми направи една строга зебележка. Каза ми: „Ти не даваш свобода на другите! " Аз много се наскърбих.
към текста >>

77. 01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Цвят на очите - син.
Другият образ е вътрешният, който е невидим. физическият образ на Георги Куртев: Той беше среден на ръст, ни слаб, ни пълен. Коса - оредяла и побеляла. Темето - почти голо. Очи по големина средни. Цвят на очите - син. Поглед на очите - будни, наблюдателни, проницателни. Овал на лицето -леко продълговат. Тен на кожата - светъл. Погледът, излизащ от очите бе мек, топъл, галещ. Нос правилен, с добре развити ноздри.
към текста >>

78. 23 - 6. КЪДЕ СЕ НАМИРА ВЯРАТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

За миг в отворената длан се появи цвят на върба, току-що откъснат, а времето беше есенно, дърветата бяха без листа.
Там намерил една медиумка на име Златка. Правил много опити с нея и основал „Общество за психични изследвания". Изследванията печаташе във вестник „Витлеемска звезда" и разпространяваше. След Балканската война той дойде в Ямбол заедно с медиумката и прави сеанс в нашата къща. След приспиването й, духът, който я ръководеше, в края на сеанса каза, че иска да й даде подарък, като я накара да вдигне ръката си. За миг в отворената длан се появи цвят на върба, току-що откъснат, а времето беше есенно, дърветата бяха без листа. Следователно цветът е бил откъснат от южното полукълбо, където в момента беше пролет. /А може би материализиран в момента./ През есента на 1914 година Учителят дойда в Ямбол и отседна в дома на Зафир Бояджиев. Насрочиха срещата на Учителя с братството да бъде у дома. Преди обед всички се срещнаха с него. Аз също поисках да ми каже нещо.
към текста >>

79. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Окултистът-ясновидец вижда тяхния ритъм във Всемира и хармонията, която звучи и превръща светлина и цвят и всичко, където минало, сегашно и бъдеще е едно.
Изучаването на тази наука осветява пътя на всеки, вървящ по него и му помага да развие нови сетива, възприятия и възможности. Тези сетива са като семена, като потенциални сили, които очакват своето пробуждане. В школите се изучават методите за развиване на тези способности, с които мирозданието разкрива своите тайни на ученика. Както слепият чрез пипане опознава предметите и добива ограничена представа за обективния свят, така и ученият чрез опити изучава фактите и иска да ги обясни. Каквато е разликата между слепия и зрящия, такава е разликата между учения и окултиста-ясновидец, който вижда причините, силите и разума, който обуславя фактите, явленията и връзката им с цялото. Окултистът-ясновидец вижда тяхния ритъм във Всемира и хармонията, която звучи и превръща светлина и цвят и всичко, където минало, сегашно и бъдеще е едно. Когато разглеждаме човешкото тяло, формата и съдържащото се в нея, виждаме чудеса, които човешкият разум не може да си обясни. Този механизъм не е още изучен, няма архитект, механик, скулптор, химик да сътвори такова удивително устройство като човешкото тяло. Тогава кой е строителят? Очевидно вътрешният човек. Ние го усещаме като Аз, който възприема отвън навътре, преработва възприятията и излъчва мисъл, чувство и творчество.
към текста >>

80. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

За този момент в окултизма се казва, че душата разцъфтява и този цвят трябва да се оплоди.
То непрекъснато учи и възприема. Прилича на орел, който лети високо и със своите силни очи вижда широки простори. Така детето расте и пасивно възприема всичко от света. Към 21 година пожелава нещо, което най-много желае и обича. Това желание се събира, натрупва и се превръща в огромна неудържима сила. За този момент в окултизма се казва, че душата разцъфтява и този цвят трябва да се оплоди. Какво е пожелал? Човек носи своите заложби, дарби и наклонности, изработени в далечното минало. Това, което е пожелал, се превръща от мечта в творческа сила, която не познава преграда. Този млад човек от съзерцател на своята мечта се превръща в реализатор на своя идеал. Той живее във втората фаза на своя живот - от 21 до 42 години и е вече под влияние на двете течения.
към текста >>

81. I.03.28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ Знамето представлява широко, квадратно, копринено платнище, разделено по хоризонтално направление на три цвята и ивици: отгоре малинено-червено, в средата бяло, а отдолу небесно синьо.
28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ Знамето представлява широко, квадратно, копринено платнище, разделено по хоризонтално направление на три цвята и ивици: отгоре малинено-червено, в средата бяло, а отдолу небесно синьо. Червената и синя ивица са с широчина по 40 см., а бялата -60 см. Знамето е с размери: широчина 180 см. и дължина 195 см. В средата на знамето от двете му страни са зашити под формата на квадратен кръст по две ивици с черна рипсена коприна, като в хоризонталното рамо на кръста е 80 см. дължина и широчина 28 см.
към текста >>

82. I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава.
Публикуваме един препис за образа на Исуса Христа: Образът на Исуса Христа /Препис от пергамента-писмо на юдейския управител черноморецът Пупли Лентул Пилат/ До Негово Императорско величество Тиберий Кесар. Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си, първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о царю, за Неговите чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото които Го видят, принуждават се или да го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава. Като назарянин той е с коса, която пада от двете страни на лицето Му. Лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат; брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен, очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на бляскавостта, правят невъзможно човек да го не гледа. Изобличенията му докарват страх, а наставленията Му - плач.
към текста >>

83. 10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ

Други градове натоварили живущите в Цариград българи да ги представят: Кюстендил избрал за свой представител д-р Захарий Струмски; Одрин - Цвятко Узунов; Плевен - Хараминков; Разград- Константин Славчевич; българите от Букурещ - х.
Господин Славов; Самоков - Захари х. Гюров; Казанлък - Хр. Папазоглу; Добрич - х. Ив. х. Вълков; Русе - Костаки Маринов; Варна - Атанас Георгиев. Други градове натоварили живущите в Цариград българи да ги представят: Кюстендил избрал за свой представител д-р Захарий Струмски; Одрин - Цвятко Узунов; Плевен - Хараминков; Разград- Константин Славчевич; българите от Букурещ - х. Н. х. Минчоглу, Хр. Тъпчилеща и Д. Ив. Гешов; а българите в Цариград - Хр. Тъпчилеща, х.
към текста >>

84. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Други учители през тая година били Георги Замфи-ров, Цвятко Н.
Деребеев се основава в началото на 1871 г. и българско ученишко дружество „Просвещение". По този начин Варна за твърде късо време достига другите български общини - сдобива се току-речи с всички ония полезни учреждения, които красяха тогава страната ни и служаха за средища на умствено развитие и духовно възраждане на българската народност. Пълен развой и уредба обаче българското училище добива през 1874/75. учебна година, когато дошел за главен учител Христо Самсаров, комуто се дала годишна заплата 7560 гроша. Други учители през тая година били Георги Замфи-ров, Цвятко Н. Свинаров и Кица поп Иванова от Стара Загора, свършила пето-класното девическо Старозагорско училище, което от 1868. година насам подготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Предшественица на Кица поп Иванова била Виктория Живкова от Търново. В нейно време (учебна 1872/73. г.) за девическо училище се наела голямата къща на арменеца Капрел Аракел, находеща се на улица „Цар Борис".
към текста >>

85. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията, а тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото, както виждате, има формата на лале, показва, че страданията чрез търпение, т.е.
Опитайте се и упражнявайте себе си най-вече в изпълнение на такива обещания. Тук по желанието на Всички ни, изразено чрез Симеон Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се раздаде: - Външният кръг в картината представлява света, опитност, земното училище във всичките негови занятия. Ножът обаче показва силата. Значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията, а тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото, както виждате, има формата на лале, показва, че страданията чрез търпение, т.е. чрез претърпяване на страданията, животът ни ще се разцъфти, а цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От книгата, която виждате разтворена, по-нататък ще се научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина ще можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем, по закона на правдата, при скиптъра, който не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е.
към текста >>

86. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

И след като изпяхме всички „Воскресе-ние Твое" и „Великото славословие", г-н Дънов добави: - Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година.
То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше подигане и усъвьршен-ствуване в пътя Господен. Аз ще ви прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформирува и отпечати в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска. Тази е книгата под наслоВ „Краски". И след като изпяхме всички „Воскресе-ние Твое" и „Великото славословие", г-н Дънов добави: - Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стиховс са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват - това е желанието на Христа, защото ако не ги върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред Небето и затова трябва да се събудим. Днес присъствуват много наши братя: присъствува г-жа Казакова, д-р Миркович, Иван Рилски, Паисий.
към текста >>

Даже съдържа още три други цвята.
В духовния живот винаги трябва да саждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всеки ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото 7 навсякъде е преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга повидимому като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея има всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечати. Даже съдържа още три други цвята. Някой човек казва, например, че „не мога да обичам". Но като му дадем червената краска, виждаме, че неговото състояние се изменя. От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме. Например в книгата на Иова, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от падне; и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора." Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които са били на периоди: златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният, но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем.
към текста >>

87. IV.16 август, четвъртък

Когато, например, искате да направите известна пакост, тия същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителния цвят.
От това излиза, че Бог е възвишено и чисто същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ви търпя? " Това са мрачните мисли, които правят човека да размишлява само за себе си. И като излезете в света, вие опитвате същото Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затова е необходимо да влезем в съгласие с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги над нас; и ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно те действуват. Когато, например, искате да направите известна пакост, тия същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителния цвят. Всяко наше състояние ние трябва да направим положително. Съмнението, например, трябва да отхвърлим, защото в него действува отрицателен лъч, затова твърде уместно е едно наше старание да можем да опознаем която именно мисъл е отрицателна. А за да познаваме която именно мисъл е положителна и коя - отрицателна, нужен е опит. Вие искате доказателства и аз ще ви ги дам. Но няма да сторя това, докато не можете да унищожите една лоша мисъл в себе си.
към текста >>

88. IV.17 август, петък

Душата и сърцето е един цвят.
Има няколко положения, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато се обърне вече към Бога, обстановката трябва да се измени, именно трябва да дойде светлината и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото, предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разбирате краските, да разбирате духа на нещата. Душата и сърцето е един цвят. Умът е атмосферата на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си." И всички влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат да се обгърнат от сърцето ни, за да могат да се оползотворят нещата,които Господ е всадил в нас. Молитвата е начин на съединение. Когато видите една краска, не бива да се образува критично положение и да казвате: без тази краска не може ли? В молитвата съществува същият закон. Молитвата е единение на душата и без молитва не може да съществува дишане.
към текста >>

89. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Турим ли ръцете си тъй (ръцете нагоре отворени, длани навътре, като отворен цвят), това показва цъфтене.
Всяка истина трябва да има известна форма, която като храните, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Например, ние дигаме ръцете си нагоре. Някои казват, че е механически. За много хора то е механически, но то показва процеса на растенето. Казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре. Турим ли ръцете си тъй (ръцете нагоре отворени, длани навътре, като отворен цвят), това показва цъфтене. След туй съединете ги (във форма на венец, полукръг), което показва завързване на плода. Някой казва: „Това е глупава работа." Щом казвате, че е глупаво, вие създавате лоша форма,. която ще опропасти. Кажете тогава кое е умно? Да клекнем е глупаво, да си дигнем ръцете нагоре е глупаво, кое тогава е умното?
към текста >>

Каква форма има тя, какъв цвят?
Това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас. От тези форми ще почнете да работите. Всеки от вас може да влияе по този закон. Сега да дойдем до думата „добродетел". Каква форма има тя, какъв цвят? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това не е само бяла, но и чиста. Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб). Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла топка - сфера).
към текста >>

Доброто е бял цвят.
Божествените форми са във вас. От тези форми ще почнете да работите. Всеки от вас може да влияе по този закон. Сега да дойдем до думата „добродетел". Каква форма има тя, какъв цвят? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това не е само бяла, но и чиста. Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб). Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла топка - сфера). Че е обла, показват всичките плодове, те също ни представят добродетели.
към текста >>

Тази сутрин дойде един господин толкова развълнуван, че лицето му имаше червен цвят, беше почти безформено, съвършено изменен, и почна да мени цвета и мускулите на лицето си, когато почнах да взимам друга форма.
Когато има хармония във физическия свят, ако гледате себе си, правите една счупена линия и хората познават, че сте в своята форма. „Едно време беше по-небрежен, сега се е изменил" - казват хората. И вашето лице в известно време изменява своята форма. Някои искат да видят хората на онзи свят какви са. Всеки час проявлението на вашата душа показва какво е религиозното ни настроение. Тази сутрин дойде един господин толкова развълнуван, че лицето му имаше червен цвят, беше почти безформено, съвършено изменен, и почна да мени цвета и мускулите на лицето си, когато почнах да взимам друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте лоши форми, а добри. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма. Например, вземете куба или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях.
към текста >>

90. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

Сутрин като станеш, ще имаш една основна мисъл -ще се отвориш като един цвят.
Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез това човек става неуязвим, за по-низшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Най-благоприятните часове за молитва са ранните часове, след полунощ например три часа, пет часа. Сутрин като станеш, ще имаш една основна мисъл -ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарвал цяла нощ в молитва. Защо? -Защото през тези часове, той се е изпълвал като акумулатор с енергия, която е харчил през деня. Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за новото, което иде днес в света. Ако в молитвата не участвува мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята ДЕВСТВЕНА ДУША.
към текста >>

91. НАРЯД за събора 1907 година

Второ: Когато искате да развивате чувствата, употребявайте яснозеления цвят на листата.
Нищо в света е немислимо без Бога. Когато се приближавате до Бога, трябва мислите ви и желанията ви да бъдат чисти! 9. През тази година има неща, които бихте могли да изберете или да постигнете! Прочит: 45 Псалом. Първо: За да възпитавате волята си, употребявайте жълтата краска. Второ: Когато искате да развивате чувствата, употребявайте яснозеления цвят на листата. Трето: Когато искате да развивате вярата, употребявайте ясносинята краска (небесната). Тези три неща през тази година трябва да се стремите да развивате. 10. 26.Х. 1907 г., Велико Търново. Получи се запечатан плик от г-н Петър Дънов.
към текста >>

92. Наряди за 1920 г.

Друг някой например има волове - да изучи защо у едни очите са един цвят, а у други - друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н.
Отче наш. 8ч. сутринта РАБОТА НА УЧЕНИЦИТЕ След закуската като предмет за разисквания през този ден се дадоха следните въпроси:Как се приемахраната.Как се образува кръвта.Как се създава мисълта. През тази година всеки ще си избере един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например някой от вас обича да отглежда пчели - ще изучи подробно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой например има волове - да изучи защо у едни очите са един цвят, а у други - друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини - да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаването планините, реките в България или с кометите, с промените на Слънцето: защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите: защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някои рано побеляват и др. Друг да изучава очите: формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучавате един или друг някой въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползуват.
към текста >>

Някои от вас може да се заемат с изучаването планините, реките в България или с кометите, с промените на Слънцето: защо някой път е червено, друг път има друг цвят.
През тази година всеки ще си избере един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например някой от вас обича да отглежда пчели - ще изучи подробно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой например има волове - да изучи защо у едни очите са един цвят, а у други - друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини - да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаването планините, реките в България или с кометите, с промените на Слънцето: защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите: защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някои рано побеляват и др. Друг да изучава очите: формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучавате един или друг някой въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползуват. Може ли още сега да се определи въпросът? Може, и още по-добре ще бъде.
към текста >>

93. Наряди за 1922 г.

И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т.е.
Забележете си това! Когато срещате някоя мъчнотия, кажете си: „Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! Това са воли на калта. Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с диамантена воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т.е. цвета на вашите души да е бял, душите ви да бъдат бели, лицето на вашата душа да бъде бяло. (Запишете си времето, колко е часа сега? - 6 ч. без 20 мин. Слънцето изгря.) Вторник, 22 август 1922 г.
към текста >>

94. Наряди за 1927 г.

чист винен оцет и по 1/2 кило липов цвят за нуждите на събора, като стойността ще им се изплати тук.
Никой да не разчита, че тук ще намери братски прибори, понеже Братството не разполага с никакви съдове. Умоляват се братствата, които имат големи чайници или кани, да ги донесат, за да се ползват с чай от общата кухня, а тъй също и по една голяма стомна за носене вода. Всички братя земледелци да донесат по малко грухано жито или болгур, тъй също тези, които имат плодове като ябълки, круши, праскови, грозде и пр., да донесат по колкото могат. Всички да си донесат храна за три дена, понеже общата храна ще почне да се дава от 19 август. Братята ръководители да донесат по 5 кил. чист винен оцет и по 1/2 кило липов цвят за нуждите на събора, като стойността ще им се изплати тук. Понеже тази година се пътува за София с курортни билети за отиване и връщане с 50% намаление, то няма нужда да се иска особено разрешение и пътуване с удостоверение, а всеки брат и сестра при закупуване билет от ж. път. станция, ще иска курортен билет за София, който билет ще задържи у себе си при слизанието в София, понеже със същия билет ще се завърни, като при тръгването от София ще се завери отж.п. станция.Това добре да се разправи на всички от брата ръководител. Тези младежи, които ще тръгнат на 12 за Младежкия събор, ще се снабдят за София с курортен билет. Съборът ще трае 7 дена: от 19 август до 26 включително. След това ще има екскурзия до Мусала, която ще продължи до края на месеца.
към текста >>

95. Наряди за 1937 г.

Занимайте се малко с червения цвят и вие ще гримирате устата си.
Когато ние се обичаме, интересите ни стават общи. А когато не се обичаме, интересите ни са различни. И ако хората се обикнат, то интересите им ще станат общи и всички ще имат преизобилно. Някои си скубят веждите, за да изглеждат млади! Внесете най-хубавите мисли, вие ще гримирате вашите вежди. Занимайте се малко с червения цвят и вие ще гримирате устата си. Като си лягате вечерта, кажете си: „С пет години съм се подмладил." Тъй правете една седмица. Ако сте на 55 години, след една седмица ще бъдеш на 50 години.След това във втората седмица кажи: „Подмладил съм се с още пет години" и т.н. Като стигнеш до 25 години, спри се там. Вие ще кажете дали това е вярно. Това, в което човек вярва, е всякога вярно.
към текста >>

96. Наряди за 1938 г.

Ако в тебе любовта няма корени, клонища, цвят и плод, тая любов не е Божествена.
Условията са външни неща. Ако ти живееш в своето подсъзнание, ти не можеш да обичаш така, както ако живееш в своето свръхсъзнание. Защото свръхсъзнанието дава, а подсъзнанието взема. Ако ти мислиш, че всякога трябва дати дават, ти не можеш да бъдеш щастлив. За да бъдеш щастлив, ти трябва да съзнаеш, че всичко ти е дадено от Бога и това дадено трябва да го разработиш и то да даде плод. Ако в тебе любовта няма корени, клонища, цвят и плод, тая любов не е Божествена. Ние искаме да бъдем щастливи в света, без да изпълним Волята Божия, Човек, който иска да изпълни Волята Божия, той трябва да е готов на всяка работа. Той трябва да използува най-малките случаи за това! Например на един беден човек му паднала кърпата. Дигни я и му я дай. Ти без знание не можеш да успяваш.
към текста >>

97. Наряди за 1946 г.

Да любиш, това значи душата ти да се разцъфти като цвят, на който да кацат Божествените пчелички и започнат да събират мед.
Опитали ли сте онази любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Да любиш, това е работа! Защо човек става роб? - Защото не знае да люби. Някой казва: „Дотегна ми вече да любя." Казвам: Ти още не си любил. Да любиш, това значи душата ти да се разцъфти като цвят, на който да кацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Ще проверите всичко, което ви говоря и ще кажете: „Струва си да се живее за новата култура, в която царува Божията Любов." Бъдещата култура е култура на Любовта и тя представя организиране на човешкото сърце и проявление на човешката душа. Велико нещо е да живее човек за Любовта! Тогава животът на всички хора ще се превърне в песен и молитва. Сега е началото на великата култура, на великата епоха на Любовта.
към текста >>

98. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят.
Утре пак започвате. Отвлъгне струната, обтегнете я някой път повече - скъса се. А тези 4 струни, на които трябва да свирите, това са вашите 4 темперамента, които трябва да се нагласят. Тези 4 темперамента са: Сангвинически темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини. Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко, но като дойде да изпълнят, казват: „Нямам нищо.“ Другата жица е тъй нареченият холерически темперамент. В такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Такива хора са енергични, огън палят навсякъде. Дето минат, огън палят. Те са хора с черни коси, продълговати лица, дебели, навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести и като не им се покоряват, аргументират винаги с юмрук.
към текста >>

99. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

Той имал отвращение към червения цвят.
Значи, розовото масло спаси положението в този случай. Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие можете да попаднете в грешка, че съвсем да загубите. Не, вие трябва да знаете какво обича този човек: розово масло ли, масло от теменужки ли или друго някое. В Америка аз зная, един господин напуща жена си и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят. Един ден той отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мобилирала стаята с червен цвят. Като се връща и вижда това, той скъсал всичко с нея. Човек ще изучава и себе си, какво обича. Някой път вие искате да знаете и вие какво обичате, но и вие трябва да знаете какво обичате, та по-добре можете да си услужвате. Аз [наричам] обич дълбокото желание на душата, Божественото в човека.
към текста >>

Един ден той отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мобилирала стаята с червен цвят.
Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие можете да попаднете в грешка, че съвсем да загубите. Не, вие трябва да знаете какво обича този човек: розово масло ли, масло от теменужки ли или друго някое. В Америка аз зная, един господин напуща жена си и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят. Един ден той отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мобилирала стаята с червен цвят. Като се връща и вижда това, той скъсал всичко с нея. Човек ще изучава и себе си, какво обича. Някой път вие искате да знаете и вие какво обичате, но и вие трябва да знаете какво обичате, та по-добре можете да си услужвате. Аз [наричам] обич дълбокото желание на душата, Божественото в човека. Под „душа“ и „дух“ аз разбирам Божествения човек, а под „сърце“ и „ум“ разбирам човешката страна на живота.
към текста >>

100. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА