Търсене в текстове за 'Хълцане'

Ако останете сиромаси, ще има плач и хълцане подир мене.

И сега, като съм ви говорил толкова много, аз нищо не губя от това. Аз се радвам за това, което съм говорил. Един ден ще си взема беседите и ще си замина. Аз да си взема своето богатство, нищо не съм загубил от него. Но аз желая и вие да не останете сиромаси. Ако останете сиромаси, ще има плач и хълцане подир мене. И тогава мога да ви кажа каква ще бъде съдбата ви. Мене съдбата на грешните хора не ме трогва. Но вие не трябва да се разколебавате във вярата си. Христос казва: Който се усъмни във вярата си, той ще осиромашее. Затова и аз казвам: Не се разколебавайте във вярата, която ви е дадена.
към текста >>

На върхът в стаята я разтривах, но хълцането и оригванията и не преставаха.

Имаше голямо присъствие на същества предимно от Сириус. Като се връщахме по баира към туристическата пътека, Емилия вървеше най-отзад, в дясно. Отгоре изхвръкна камък, който отиваше право в главата на Емилия. Извиках и да се наведе и камъка профуча над главата и. На Елена и стана много лошо на стомаха. На върхът в стаята я разтривах, но хълцането и оригванията и не преставаха. Сестрите донесоха сняг да я охладя - и това не помогна. Тогава я накарах да се обърне на гръб, да разтвори двете си ръце настрани и легнах отгоре и, и поех болезненото и състояние. След пет минути беше напълно здрава, без оригвания и хълцания. Слязохме добре и се прибрахме по домовете си.
към текста >>

Наизлезлите граждани, или по-ясно, излезлият град да среща своите освободители, се хвърля върху шиите на всеки попаднал напред им воин, войник, подофицер или офицер, пешак или конник, целуваха се, сълзи се ронеха, плачеха, но нищо не говореха... , само хълцане се чуваше и откъслечни думи на братска любов... Отминават първите редове, същите любвеизлияния и по отношение на следните редици... с китки окичваха гърди, шапки, калпаци, пушки где око зърне и ръката китка слага, но ни дума не се чува при всички тия моменти!

Наизлезлите граждани, или по-ясно, излезлият град да среща своите освободители, се хвърля върху шиите на всеки попаднал напред им воин, войник, подофицер или офицер, пешак или конник, целуваха се, сълзи се ронеха, плачеха, но нищо не говореха... , само хълцане се чуваше и откъслечни думи на братска любов... Отминават първите редове, същите любвеизлияния и по отношение на следните редици... с китки окичваха гърди, шапки, калпаци, пушки где око зърне и ръката китка слага, но ни дума не се чува при всички тия моменти!
И наистина, може ли да се отдаде на перото онова, което душата чувствува! Може ли висшето да се подложи на перото на низшето! Може ли да се даде описание на Бога!... Не, всичко това може само да се чувствува. И наистина, израза на тия братски чувства се вижда само, а устата мълчи. Наизлезлите граждани, или по-ясно, излезлият град да среща своите освободители, се хвърля върху шиите на всеки попаднал напред им воин, войник, подофицер или офицер, пешак или конник, целуваха се, сълзи се ронеха, плачеха, но нищо не говореха... , само хълцане се чуваше и откъслечни думи на братска любов... Отминават първите редове, същите любвеизлияния и по отношение на следните редици... с китки окичваха гърди, шапки, калпаци, пушки где око зърне и ръката китка слага, но ни дума не се чува при всички тия моменти! Душата като говори, езикът немее... Така достигнахме в центъра на града... След проверката и донесенията, че градът е чист и околността е очистена от противника, взеха се мерки за разположението на дружината на квартири и докато стане това разпределение, отслужи се благодарствен молебен за даруваната свобода на града и околията... Може ли да се опише изблика на чувствата, на сърдечната радост, умственото просветление, душевната широта, духовния полет на тоя момент... Невъзможно е. Всичко това обаче личеше по израза на лицата на всички присъстващи... Един поглед само бе достатъчен да удостовери, че наистина тия души, граждани и селяни, от околните села, дошли с ротите от дружината, се чувстваха свободни за пръв път след повече от 500 годишно робство и в техните умове се чертаеха вече перспективи за предстоящата им свободна творческа дейност в духовно, умствено, културно, икономическо и политическо отношение. Имат ли вече тая свобода Малкотърновския край? "... ... След молебена, благодарствени и поздравителни речи следваха една след друга. Вечерта братска среща с братска вечеря между града и освободителите му, както наричаха гражданите дружината... ... О, българино, велико е твоето предназначение, почетно място ти е определено в общия човешки организъм... ти ще играеш ролята на реформатор духовен, ти ще посочиш пътя на разумния живот, ти ще пречистваш венозната кръв и ще я преобръщаш в артериална... Пази свято това си предназначение... Светли са твоите бъднини, но докато си ръководен от духът на висшите добродетели, вложени в твоето битие... Смело напред... В борбата е живота.
към текста >>

На възраст беше около 80 годишна и от време на време имаше силно сърцебиене и хълцане.

Затова ме пращаше моят господар, като със радост ми предаваше любовта си и аз с радост я приемах и му благодарях за всичко. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА опитност: Майка ми живееше в село Ичера, а ние в Бургас. За издръжката на майка ми, се грижех аз. Тя живееше в нейна къща с братовата ми жена, която беше вдовица и се издържаше с пенсията на брата ми. Напоследък с майка ми нямаха добри отношения и майка ми повече имаше връзка с двете си дъщери, а в домът си биваше повече самичка. На възраст беше около 80 годишна и от време на време имаше силно сърцебиене и хълцане. Хълцането го имаше от много години, но когато се притесняваше за нещо, болестта се усилваше. Известно време преди да заболее тежко, аз често пъти сънувах, че майка ми станала млада, около 20 годишна и е облечена в гълъбов костюм. Така млада, аз не я знаех, тъй като съм най-малкият й син. Бяхме шест деца. Преди мен двама братя и три сестри.
към текста >>

Хълцането го имаше от много години, но когато се притесняваше за нещо, болестта се усилваше.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА опитност: Майка ми живееше в село Ичера, а ние в Бургас. За издръжката на майка ми, се грижех аз. Тя живееше в нейна къща с братовата ми жена, която беше вдовица и се издържаше с пенсията на брата ми. Напоследък с майка ми нямаха добри отношения и майка ми повече имаше връзка с двете си дъщери, а в домът си биваше повече самичка. На възраст беше около 80 годишна и от време на време имаше силно сърцебиене и хълцане. Хълцането го имаше от много години, но когато се притесняваше за нещо, болестта се усилваше. Известно време преди да заболее тежко, аз често пъти сънувах, че майка ми станала млада, около 20 годишна и е облечена в гълъбов костюм. Така млада, аз не я знаех, тъй като съм най-малкият й син. Бяхме шест деца. Преди мен двама братя и три сестри. Една нощ сънувам, че "двама лекари с бели мантии дойдоха при мене и ми казаха: "В неделя да бъдеш в Ичера, защото майка ти ще си замине." На сутринта казах на жена ми този сън, като й споменах, че днес очаквам писмо от майка ми и отидох на работа.
към текста >>