НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
145
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят отначало не можеше да се
храни
и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна.
Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия. Тишина, мълчание. Само сутрин ние излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева с молитви към Бога. Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени. Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си.
Учителят отначало не можеше да се
храни
и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна.
Не можеше да преглъща - беше трудно и мъчително. Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на Учителя. Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка. Тази отбелязана с молива на савкиното тефтерче чертичка показва различни посоки. След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите.
към текста >>
2.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но при децата... Да
нахраниш
гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя. Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно.
Но при децата... Да
нахраниш
гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя. Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний". Пихме чай.
към текста >>
3.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се
съхрани
за идното човечество от Шестата раса." Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му.
Така че Лулчев обърка всичко и заради него комунистите се нахвърлиха срещу Учителя и срещу Братството. Така те бяха подведени и насочени да ударят Братството с цялата власт, с която те разполагаха. И това стана по-късно. Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат." Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро." По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята. Бог не желае това.
Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се
съхрани
за идното човечество от Шестата раса." Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му.
Трябваше да го съхраним и предадем на следващите поколения. Това бе нашата задача. Това ще бъде и вашата задача. Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител. Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга!
към текста >>
Трябваше да го
съхраним
и предадем на следващите поколения.
Така те бяха подведени и насочени да ударят Братството с цялата власт, с която те разполагаха. И това стана по-късно. Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат." Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро." По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята. Бог не желае това. Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса." Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му.
Трябваше да го
съхраним
и предадем на следващите поколения.
Това бе нашата задача. Това ще бъде и вашата задача. Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител. Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга! Бог е Дух и които Му се кланят -ух и Истина да Му се кланят!
към текста >>
4.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е
нахранил
със седем риби няколко хиляди човека.
Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда!
Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е
нахранил
със седем риби няколко хиляди човека.
Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека. Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици.
към текста >>
Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще
нахрани
всички на "Изгрева".
Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята.
Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще
нахрани
всички на "Изгрева".
Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека. Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава. В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка.
към текста >>
Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е
нахранил
с няколко риби няколко хиляди човека.
Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева".
Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е
нахранил
с няколко риби няколко хиляди човека.
Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава. В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва.
към текста >>
5.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Невидимият свят се
храни
с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души.
Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки.
Невидимият свят се
храни
с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души.
Това е същият обмен, който става в природата, който се извършва с кислорода от растенията и въглеродния двуокис от хората и животните. Храната за едните е отрова за другите. За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията. А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората. Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят.
към текста >>
6.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят сядаше да се
храни
със свещено чувство.
Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят.
Учителят сядаше да се
храни
със свещено чувство.
"Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето. "Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност.
към текста >>
7.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
После се обърна към него: "Току-що сестрата ни
нахрани
с най- хубавата песен за обяд.
" Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото. Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно. След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти? " Той кимна одобрително. "И на мен ми хареса" - каза Учителят.
После се обърна към него: "Току-що сестрата ни
нахрани
с най- хубавата песен за обяд.
Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото.
към текста >>
8.
3_17 Истинското подвизаване
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Идва този брат на "Изгрева" през 1927 година и като вижда, че на "Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги
храни
, тогава решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев.
През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: "Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография. Така минали около пет години. Всички го търпели през тези години, но накрая не изтърпели и го освободили и той решил да дойде на "Изгрева", за да се подвизава и тук по същия начин.
Идва този брат на "Изгрева" през 1927 година и като вижда, че на "Изгрева" има и други такива като него, които искат да се подвизават по неговия начин и че няма кой да ги
храни
, тогава решава да отиде при Учителя и да Му се оплаче от Георги Куртев.
Решава да помоли Учителя да го върне отново в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на "Изгрева", нямало за него място за подвизаване. Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях и дори опитал и юмруците им. Нали разбрахте, че всеки си имаше място на "Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно.
към текста >>
А тъй, без работа, кой ще те
храни
?
Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". "Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". "По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш.
А тъй, без работа, кой ще те
храни
?
Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика". Брат Васил стана и си излезе. Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как Учителят не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на "Отче Наш" на езика на мотиката. А къде е по-горен човек от мотиката?
към текста >>
9.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но наистина, след много трудни и драматични събития и моменти, през които минах, много от тези неща избледняха и изчезнаха в онова време, когато се стремяхме да оцелеем, да се
самосъхраним
и запазим като живи человеци на земята.
Когато чуят една моя дума, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята дума за тях е закон - за тях това е изпълнение Волята на Бога." Така че, когато ми се скара, аз разбрах, че нещата при мен ще имат съвсем друг обрат. Наистина, по-късно вдъхновението започна да ме посещава, което се изразяваше главно в успешна хармонизация на песните на Учителя. Жалко бе наистина, че аз не използувах тези моменти и не. ги записах, а с времето те изчезнаха от съзнанието ми. Аз бях толкова сигурна в тях и в себе си, защото ги знаех наизуст, свирех ги с отворени и затворени очи.
Но наистина, след много трудни и драматични събития и моменти, през които минах, много от тези неща избледняха и изчезнаха в онова време, когато се стремяхме да оцелеем, да се
самосъхраним
и запазим като живи человеци на земята.
Защото имаше опасност да погинем. Жалко, много жалко, че не изпълних поръката на Учителя. Тогава Той ми се скара строго. Това го възприех като много твърда мярка спрямо мен и го свързах със съмнението си, че няма да успея. Но се оказа, че Той бе ми се скарал за нещо непоправимо, което щях да извърша и което извърших - за това, че не записах нищо от разработките и вдъхновението в онзи период по хармонизацията на песните.
към текста >>
10.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А след като го приложиш - да го
съхраниш
в себе си и да бъде твой вътрешен живот.
Той ще бъде невежа за песните на Учителя дотогава, докато не намери онзи вътрешен ключ за песните на Учителя, да отключи вратата и да влезне в света на музиката Му. Този ключ е Словото на Учителя. И не само Словото като Слово, а Неговото Учение да се познава. Едно нещо се опознава не само, когато се чете и си съгласен с него, но когато го усвоиш. И не само го усвоиш, но и приложиш.
А след като го приложиш - да го
съхраниш
в себе си и да бъде твой вътрешен живот.
И накрая да се посветиш в служенето на това Слово - а дали чрез Слово, чрез музика или чрез делата на твоя собствен живот - това е част от хармонията, която излиза от музиката на Учителя. Това е цената на разнообразието и многообразието на човешките души, посветили се да служат на Словото на Учителя. Но главното в случая е, че този Божествен ключ е недостъпен дотогава, докато не преминеш през всички етапи, през които е минала песента на Учителя през времето на Школата от двадесет и две години. Това означава целенасочено и системно проучване на Словото на Учителя през различните години, когато Словото се е изливало чрез Него и когато песните са се втичали в Него и са давани чрез Него. Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него.
към текста >>
11.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Трябваше да чакаме да отмине тази вълна и да се
самосъхраним
.
Изминаха двадесет и пет години от издаването на песнарката. Бяхме издали 4 000 бройки. На "Изгрева" бяха останали 1 000 бройки, като повечето от тях бяха конфискувани през време на обиските и изпратени за претопяване заедно с беседите на Учителя. Това беше една и съща сила, която действуваше чрез разрушението. Беше дошло нейното време.
Трябваше да чакаме да отмине тази вълна и да се
самосъхраним
.
Бяхме длъжни да се самосъхраним!
към текста >>
Бяхме длъжни да се
самосъхраним
!
Бяхме издали 4 000 бройки. На "Изгрева" бяха останали 1 000 бройки, като повечето от тях бяха конфискувани през време на обиските и изпратени за претопяване заедно с беседите на Учителя. Това беше една и съща сила, която действуваше чрез разрушението. Беше дошло нейното време. Трябваше да чакаме да отмине тази вълна и да се самосъхраним.
Бяхме длъжни да се
самосъхраним
!
към текста >>
12.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Трябваше някой да запази и
съхрани
Словото на Учителя и да Го прехвърли за следващото поколение.
Онези, които се измъкнаха, макар че имаха вина - измъкнаха се от "юридическия" закон и то на съда на "юридическите" закони на страната, но тях ги хвана окултният закон и след това те си платиха скъпо и прескъпо. Изобщо, всеки се разплати с Школата така, както трябва. "Изгревът" бе разрушен. Аз казах защо - заради отклонението и корекцията на Божествените Начала, създали Школата на Бялото Братство. Онези, които трябваше да устоят - устояха.
Трябваше някой да запази и
съхрани
Словото на Учителя и да Го прехвърли за следващото поколение.
Изминаха двадесет и пет години от заминаването на Учителя. Беше 1970 година. Изведнъж се изсипаха при нас младежи, които следваха в различни факултети. Но те дойдоха, минаха покрай нас и преминаха - те се разочароваха от телените мрежи, останали оттогава, които ограждаха парцелите на "Изгрева", от схлупените бараки и от това, че нямаше образци за тях в тази Школа. Дойдоха, престояха няколко години и си заминаха натам, откъдето бяха дошли.
към текста >>
13.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вашата задача е да
съхраните
Словото и да го предадете за идното човечество.
А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му. По този начин ние научихме закона за десятъка, за Господа и за Школата. Затова аз с мъка и с големи усилия трябваше да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък. Кой е вашият път? Вашият път е определен от Словото на Учителя и този път е пътят на Школата.
Вашата задача е да
съхраните
Словото и да го предадете за идното човечество.
Нашата задача е да предадем нашите опитности, да предадем Словото, да предадем песните на Великия Учител. Защото ние сме верига от души, едни са горе, а други - долу. И затова опитността на едни ученик е опитност на цялата Школа. Това важи за сега и за вечността. Амин!
към текста >>
14.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще
нахрани
гладните и жадните.
Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас.
От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще
нахрани
гладните и жадните.
Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител. В това Слово се намират идеите на Новото човечество. Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа. И оттук започва етапът на разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>
15.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това дърво се
храни
от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят.
Това дърво се
храни
от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
към текста >>
16.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да
нахрани
човешката душа.
Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите. "Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр. 77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят.
На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да
нахрани
човешката душа.
За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога.
към текста >>
17.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вероятно някой ги беше
нахранил
и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева".
Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук.
Вероятно някой ги беше
нахранил
и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева".
Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни. Той излиза, понеже чува врявата и не ги пуща да влезнат. Те започват да псуват, да викат, да ръкомахат и да се заканват. Накрая навлизат в поляната, където играехме Паневритмия.
към текста >>
18.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вашата работа е да се
съхрани
Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това?
Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа изненадано и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея.
Вашата работа е да се
съхрани
Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това?
Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои представители и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение. Това бе наша грешка и всеки един от нас плати жестоко за това. Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя. Имаме голяма вина пред Великия Учител. От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше.
към текста >>
За отделното хранене на Кръстю и Михаил в събора, аз ги изобличих с думите: "Кой ви позволи да се
храните
отделно." Аз имам и камшик.
Трябва да се научите да мълчите. На старите съм казал много работи и са ги издали на младите. Ако ги спреш в едно, то в него ще се развие лицемерието. Те са хора, които искат да ви използуват. Тях ще ги впрегна, защото зная откъде идва тая работа.
За отделното хранене на Кръстю и Михаил в събора, аз ги изобличих с думите: "Кой ви позволи да се
храните
отделно." Аз имам и камшик.
Такива светии Кирил и Методиевци аз не признавам. Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна много добре. Още не.са за света. Да си отидат там.
към текста >>
19.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава си спомних как Учителят постъпи с мен в Мърчаево, още тогава, за да ме запази и
съхрани
за онова време, което щеше да дойде и да бъде моето време, определеното лично за мен време за Школата.
До Него бяха седнали други. Той беше внимателен към тях. Вероятно бе дошло тяхното време да бъдат близо до Него. Аз се учудих какво ли означава това, но после, много по-късно - след двадесет години, разбрах истината. Разбрах, чак когато всички се нахвърлиха върху мен, искаха да ме разкъсат отвън и отвътре.
Тогава си спомних как Учителят постъпи с мен в Мърчаево, още тогава, за да ме запази и
съхрани
за онова време, което щеше да дойде и да бъде моето време, определеното лично за мен време за Школата.
Защото за всеки ученик бе определено неговото време и работата, която трябваше да свърши. "В тази Школа всекиму е определена работа от Невидимия Свят. И тъй, ясно е за всинца, които сте тук, е определено какво има да работите." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 232) Но това го разбрах по-късно, чрез опит и чрез самата себе си. Тогава се разсърдих, че Учителят ме отстранява и се прибрах в София, а после заминахме с Борис в провинцията, за да мога да се справя с това състояние.
към текста >>
20.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След като се
нахранили
, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи.
По това време спира един влак, пълен с руски войници. Войниците слизат на гарата, за да си налеят вода и да си купят някои неща, като мнозина от тях плъзват по съседните къщи. Влакът трябва да пренощува на гарата. Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая.
След като се
нахранили
, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи.
Бра'т Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който той бе научил какъв ще бъде изходът на войната. Препрочита отново статията и плаче от радост. По едно време в стаята му нахлува руският офицер.
към текста >>
21.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е
хранила
с лъжичка като малко дете.
Стойна Христова и аз нея година отидохме по-късно на езерата. Носим пъпеши и плодове и се радваме, че ще Го видим. Когато отидохме при палатката Му да Му целунем ръка, Той не можеше да говори, нито да си подаде ръката. Тогава ние я хванахме и повдигнахме, за да я целунем. Много се умъчнихме и плакахме.
Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е
хранила
с лъжичка като малко дете.
През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня. След това на групи се завърнахме в София. След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 година ще имаме събор. Много се изненадах, като имах предвид, че Учителят едвам говори.
към текста >>
22.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и
отхрани
семена на Високия Идеал за идното човечество.
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество.
Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и
отхрани
семена на Високия Идеал за идното човечество.
Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешната Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева, в Школата, където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата горе. А ние на земята проверявахме тези закони с живота си.
към текста >>
23.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Учителят беше наредил на сестра Кисьова Тефтерът да се препише в още един албум, за да се
съхрани
на две места.
Така често пъти Кирил обръщаше внимание и казваше, че на някои места ударението на музиката не съвпада с текста и правеше малки корекции, които се одобряваха. След като песента преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се предаваше на Учителя. Той даваше листа на някоя от сестрите да го препишат в един голям албум на чисто, като документ за съхранение. По- късно този албум стана известен под името "Тефтер". В него са вписвали Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Катя Грива и други сестри.
Учителят беше наредил на сестра Кисьова Тефтерът да се препише в още един албум, за да се
съхрани
на две места.
Но тя не направи това. После съжаляваше, защото се развиха много събития около този Тефтер. Когато си замина Учителят, той бе предаден на мен и на Митко Сотиров, за да го съхранявам. С него бе предадена и една папка, в която на отделни листове имаше записани от приятелите песни или техни хармонизации, които те бяха подарили на Учителя. Имаше и други песни от приятели, като тяхно творчество, които бяха подарили на Учителя, съответно подвързани.
към текста >>
Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре,
храни
се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури.
След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа. След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му. Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет.
Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре,
храни
се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури.
На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста. Беше казал кои песни да се дадат с подходящи движения. Но това за съжаление не се записа. В салона бе поставена черна дъска, на която, по текст даден от Учителя, музикантите бяха записали някои песни. Фотографите направиха снимки на тези песни и ние притежаваме две такива.
към текста >>
24.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
И всички те се
съхраниха
и се върнаха живи и здрави от войните.
Важен е Духът на нещата, а не буквата. През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на "Деветдесет и първи Псалом". Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги.
И всички те се
съхраниха
и се върнаха живи и здрави от войните.
Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата. След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето. Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището.
към текста >>
Как можа с една гъба да
нахрани
всички ни.
Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст на всички, които бяхме около него. Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора.
Как можа с една гъба да
нахрани
всички ни.
Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове.
към текста >>
Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се
нахрани
, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде.
Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя.
Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се
нахрани
, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде.
После ще дойде другият турист, с новите разбирания. Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари. Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха.
към текста >>
25.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
" Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев
съхрани
до края на живота си.
Ковачев си отива в полка, влиза в палатката си и започва да пише мелодията на песента. В този момент става пробивът при Добро поле, наоколо падат шрапнели. Идват да го викат да се махне от това място, но той продължава да пише музиката на песента. Така е написана музиката на "Сърдечен зов". Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите!
" Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев
съхрани
до края на живота си.
Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения. Мария изнесе доводите си, но Ковачев не бе доволен от обясненията. Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение. В концертните изпълнения в салона на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов.
към текста >>
На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се
съхрани
.
Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала. Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията. Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации.
На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се
съхрани
.
Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това. Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в салона пред Учителя. Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе концерт в салона. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му.
към текста >>
26.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост,
хранителност
, аромат, целебност.
Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм.
Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост,
хранителност
, аромат, целебност.
Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква във всичко.
към текста >>
Тя е която ни
храни
и пази.
С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта.
Тя е която ни
храни
и пази.
Тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква във всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата Вселена иде към нас живо т - животът на милиарди слънца и планети.
към текста >>
27.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той се
храни
.
Ние се пооглеждахме и също си тръгвахме. Тръгваха си и възрастните приятели, след като бяха изпапали нашата супа. Това се отрази на снабдяването на студентската трапеза, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти. Смятаха, че това е братска кухня и всеки може да яде както си иска и колкото си иска. Един ден аз седя срещу Учителя.
Той се
храни
.
Поглеждам към чинията Му. В нея Той постави един голям залък. Взе лъжицата, после я вдигна на височината на носа си и я докосна до залъка. Аз проследих движението Му. После отново вдигна лъжицата и- рязко свали ръката Си и когато доближи до хляба, леко го докосна.
към текста >>
28.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го
храни
с кокали и с изхвърляните кебапчета.
Ние всички бяхме ужасени и огорчени от тази история с кокошката. Кръчмарят имаше и едно куче. Казваше се Дог. То започна да идва при нас. И в момента, когато дойде при нас, престана да яде месо и кокали, дори и кебапчета.
Кръчмарят го бе взел да пази кръчмата и да го
храни
с кокали и с изхвърляните кебапчета.
Но проклетото му куче бе престанало да яде месо - ядеше само хляб и мляко. Кръчмарят все го хулеше, че ако месото му се ядеше, щял да го заколи, както бе направил с кокошката. Така кучето остана неизядено и читаво. Непрекъснато бе около нас на "Изгрева". Същото куче един ден бе застанало до беседката, клекнало на задните си крака, отворило уста, изплезило език - гледа Учителя и леко скимти.
към текста >>
29.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги
съхрани
в своята Любов.
В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели - той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират.
Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги
съхрани
в своята Любов.
Макар и невидимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви в каквото и направление да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, Който води съдбините на този народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува, в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна.
към текста >>
30.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и
храни
с лъжица.
Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит. Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов.
Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и
храни
с лъжица.
Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите. При експлозията на една от бомбите, през малкото прозорче на мазето преминава шрапнел и я убива на място. По-късно Любомир Лулчев стана съветник на царя, но той си провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил.
към текста >>
31.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да
храните
душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба.
Взеха ни салона на "Изгрева" и ни накараха да си плащаме наем за него. После в този клуб ще бъдат окачени плакати, лозунги, портрети на техните партийни вождове. Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми. Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни. Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал.
Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да
храните
душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба.
Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор. А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина. А вие ще минете през този етап. Не може да не минете. Ние минахме през тези етапи и вие ще минете.
към текста >>
32.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Човек трябва да се
храни
с Божествения хляб, който е Словото Господне.
Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те се навеждат и бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на Черната ложа.
Човек трябва да се
храни
с Божествения хляб, който е Словото Господне.
Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова. А другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. Накрая трите сестри се събраха и разказаха подробно цялата история на всички. Чуха всички.
към текста >>
33.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ако вървите в Пътя на Школата, Словото на Учителя ще ви
храни
, закриля и пази.
Една част от тях бяха избити, друга част бяха хвърлени в затвора, а трети - изпратени в концлагери и там си научиха урока, който им предаваха болшевиките. И ние си го научихме. А какъв е нашият урок, ще го прочетете в нашите спомени от това време. Какъв ще бъде вашият урок, когато четете това? Времето ще покаже по кой път ще тръгнете.
Ако вървите в Пътя на Школата, Словото на Учителя ще ви
храни
, закриля и пази.
Ние опитахме това!
към текста >>
34.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е
съхранил
частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми.
Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е
съхранил
частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите.
към текста >>
Над сърната пишеше "
Храни
се добре".
Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
Над сърната пишеше "
Храни
се добре".
Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й.
към текста >>
Сърната, заедно с надписа "
Храни
се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята.
Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко.
Сърната, заедно с надписа "
Храни
се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята.
Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
към текста >>
35.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Той се пропи и тя, за да
изхрани
децата си и себе си, преподаваше уроци по френски език.
В салона имаше пиано и орган. Имаше поставена черна дъска, която служеше за някои чертежи, които Учителят даваше при беседите Си или за някои текстове, написани от Него лично на черната дъска. Фотографите ги заснеха и ги извадиха на снимки. Аз съм виждала две заснети на черната дъска песни, но си спомням, че бяха записани още. Тази черна дъска беше на сестра Маркова, която беше белгийка, омъжена за българин.
Той се пропи и тя, за да
изхрани
децата си и себе си, преподаваше уроци по френски език.
Който е бил неин ученик, проговорваше френски. Тя беше добър педагог. Аз също съм учила при нея. Но тя се претовари, заболя от умствена преумора, разстрои се. Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя оздравя.
към текста >>
36.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Като сяда да се
храни
, изпуска си лъжицата с дясната ръка.
Тази причина спада като изповед в друга моя тема за разказване. Така, побоят беше през месец май, но през юни всички забелязахме, че Учителят, като прави гимнастика, не си вдига дясната ръка. Това е един месец по-късно. Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може.
Като сяда да се
храни
, изпуска си лъжицата с дясната ръка.
Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно.
към текста >>
Ето защо, Учителят започва да се
храни
с лявата ръка.
Това е един месец по-късно. Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата.
Ето защо, Учителят започва да се
храни
с лявата ръка.
Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед.
към текста >>
Все по-малко може да се
храни
.
След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи.
Все по-малко може да се
храни
.
Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила.
към текста >>
Хапнахме,
нахранихме
се.
А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно.
Хапнахме,
нахранихме
се.
Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
към текста >>
Учителят трябваше да се
храни
.
" Ще Го подхване нежничко. Ще Му каже нещо. Ако е легнал Учителят, ще седне до Него и ще Му подложи възглавничка под главата. Аз виждах едно синовно отношение, едно нежно отношение към Учителя. Никой не е бил така грижовен към Него, както Неделчо Попов.
Учителят трябваше да се
храни
.
Ние решихме да не се храни от общата храна, готвена в големите казани. Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше.
към текста >>
Ние решихме да не се
храни
от общата храна, готвена в големите казани.
Ще Му каже нещо. Ако е легнал Учителят, ще седне до Него и ще Му подложи възглавничка под главата. Аз виждах едно синовно отношение, едно нежно отношение към Учителя. Никой не е бил така грижовен към Него, както Неделчо Попов. Учителят трябваше да се храни.
Ние решихме да не се
храни
от общата храна, готвена в големите казани.
Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни.
към текста >>
От
храните
Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие.
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви средства да се лекува. Нищо. Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите.
От
храните
Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие.
Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата.
към текста >>
37.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Не може да му се размине на този народ така, защото той от себе си роди,
отхрани
и излъчи онези злосторници, които изгориха всичко.
Но когато бе създадено комунистическото законодателство на новата власт, нещата се промениха и по законен начин целият "Изгрев" бе разрушен. На 6 декември 1957 година натовариха деветнадесет камиона с литература от "Изгрева" и я унищожиха чрез претопяване. Това бяха беседи на Учителя. И това го направиха ие чуждоземци, не чужди завоеватели, а българи! И запомнете добре това, защото този народ ще отговаря и ще изплати всичко докрай, като премине през страдания, мъчение, а може да попадне и под чужда окупация.
Не може да му се размине на този народ така, защото той от себе си роди,
отхрани
и излъчи онези злосторници, които изгориха всичко.
Отначало ни признаха за верска общност, но без никакви права. После, с друго официално писмо, анулираха това признание и ние вече бяхме нищо за тях! През 1965 година ни забраниха дори летуванията на Рила, където ходехме от 1922 година било групово, било на лагер с палатки. Отчуждиха ни салона на "Изгрева" и нямаше къде да се събираме. А дойде време и да го разрушат.
към текста >>
38.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Посети болниците няколко пъти, занесе
храни
и изнесе музикални номера.
За болниците и фронта, събрани 35 000 лв. Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и други разни подаръци, сладкиши и пр. Също избра за югославската акция разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи. Посрещнахме общо Червената армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужди като инвентар и др. Женското дружество посрещна три пъти Първа българска армия.
Посети болниците няколко пъти, занесе
храни
и изнесе музикални номера.
Това е актив на другарите дъновисти-комунисти, заедно със сестрите от женското дружество." Това е част от един изключителен протокол, който е за чудо и за приказ. Чудо на чудесата, приказка за устата, и мехлем за ушите на човеците от "Изгрева". В Школата на Учителя няма мъже и жени! В Школата има души! Затова ние трябва да се върнем към истинското идейно братство и сестринство.
към текста >>
39.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Храни
ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях.
На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата. "Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя.
Храни
ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях.
И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи.
към текста >>
40.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и
хранили
душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител.
В него са включени и някои лични песни на Лиляна Табакова, като е дадено, че са песни на Учителя, без да се иска нейното съгласие и да се търси нейното компетентно заключение. Този опит е провал и е последица от методите на мозайкаджийската бригада. Според мен, мозайкаджийската бригада бе причина да не се осъществи никаква приемственост между поколението от времето на Учителя и следващото поколение. Аз съм свидетел на тези събития и за пълната безотговорност на тези лица. Днешното поколение музиканти не е запознато с една десета част от онова, с което аз съм запознат чрез моята работа с музикантите от времето на Учителя, въпреки че аз не съм музикант!
Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и
хранили
душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител.
Защото не документираха нищо, не направиха нищо собственоръчно за следващите поколения, които трябваше да дойдат, за да реализират чрез живота си Словото на Учителя. Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти. Този човек беше моя милост. Това се изнася, за да се покаже, че не бе осъществена приемственост на поколенията, напълно умишлено и целенасочено. Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение.
към текста >>
41.
10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно
,
студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ
,
ТОМ 1
Дойде на земята всред народа български, в Обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и
хранилница
на Словото Му. Амин.
Дойде в България. Днес Бащата донесе Виделина за человеческите синове чрез Словото Си и прокара пътя на човешките души към Бога. Той прокара път за слизане и възлизане на Синовете на Виделината. Бащата е Всемировият Учител и е изявата на Бога чрез проявлението на Господния Дух на Силите във Вселената на Битието и Небитието и чрез Христовия Дух на Единението, Обединението, Съединението, и чрез Словото на Святия Дух. Да, ако преди две хиляди години дойде Синът Божий, то днес дойде Бащата... Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Дойде на земята всред народа български, в Обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и
хранилница
на Словото Му. Амин.
към текста >>
42.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
Всяка душа има нужда да се
храни
със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.
Разговор Третий. Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина.
Всяка душа има нужда да се
храни
със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън.
Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
към текста >>
Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се
храни
, тъй и при духовната.
Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце.
Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се
храни
, тъй и при духовната.
Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот.
към текста >>
Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се
нахрани
с известна храна, която може да му повреди.
С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната.
Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се
нахрани
с известна храна, която може да му повреди.
Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме?
към текста >>
43.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която
храним
към теб.
Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление.
Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която
храним
към теб.
Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий.
към текста >>
44.
Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
,
,
ТОМ 2
Три неща изисква Духът Божий: Да се
храним
добре, да живеем добре и да мислим добре.
ТРИТЕ НЕЩА Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
Три неща изисква Духът Божий: Да се
храним
добре, да живеем добре и да мислим добре.
Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота.
към текста >>
Добре да се
храниш
е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота.
ТРИТЕ НЕЩА Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год. Три неща изисква Духът Божий: Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
Добре да се
храниш
е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота.
Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов.
към текста >>
Храни
се с дървото на живота и ще изцелиш.
Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му.
Храни
се с дървото на живота и ще изцелиш.
Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш.
към текста >>
45.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
Ще се яви един от человеческите синове, който ще носи името: „Верен и истинен ученик на Всемировия Учител Беинса Дуно" и той ще извърши Волята Божия да
съхрани
и запази и предаде на следващите поколения Скрижалите на Бога за човечеството от Шестата раса. Амин.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." Ето това пророчество се изпълни през 1980 год. и архивът на Савка бе обран, окраден и разхвърлен. Но Бог поругаем не бива.
Ще се яви един от человеческите синове, който ще носи името: „Верен и истинен ученик на Всемировия Учител Беинса Дуно" и той ще извърши Волята Божия да
съхрани
и запази и предаде на следващите поколения Скрижалите на Бога за човечеството от Шестата раса. Амин.
Д-р Вергилий Кръстев СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО Тази поредица се представя и ръководи от самото начало от д-р Вергилий Кръстев. 1. През 1990 г. бе образувана работна група от Мария Арсова - София, Весела Маркова - Айтос и д-р Вергилий Кръстев - София, които подготвиха едно издание на молитвите на Учителя. Бе работено с оригинални фото-копия от молитвено тефтерче на Учителя, както и с молитвените тефтерчете на първите ученици на Учителя. Предпечатната подготовка бе осъществена от Весела Маркова, която отпечата към 300 броя, които сама финансира и разпространи лично.
към текста >>
46.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Седнахме да се
храним
във влака.
Записах се в него и се върнах в Габрово. Лекции не посещавах. Тогава не се държеше много на посещенията, защото нямаше места за студентите в аудиториите. Заверяваха семестрите без да търсят дали си посещавал лекции и упражнения. И така аз тръгвам за София да си заверявам книжката и съм във влака с още 3-4 човека мои приятели от Габрово.
Седнахме да се
храним
във влака.
Всеки извадил кой каквото има. Всеки изважда или варена кокошка, или суджук, или пастърма. Изваждам и аз каквото е турила майка ми за студента. Да съм студент, това е мечтата на майка ми. А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле.
към текста >>
47.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След малко Учителят продума: „Рекох, хубаво би било ако идвате тук да се
храним
общо." След малко Той се усмихна.
„Опълченска" 66. Като свърши веднъж беседата, леля Гина Гумнерова, стопанката на къщата се приближи и ни съобщи, че Учителят иска да ни каже нещо. Бяхме пред Него, Той ни изгледа изпитателно, като спираше погледа си на всеки един от нас, а ние бяхме около десетина младежи, гдето гащите едвам ни се държаха и всеки от нас си държеше ръката в левия джоб и ги придържаше да не паднат, ако и панталоните да бяха запасани с колани и всички копчета да си бяха на мястото. Учителят ни гледа сериозно, а ние си държим левите ръце в джобовете. Ако ни каже да си извадим ръцете, гащите ще ни се свлекат и ще ни се видят голите задници и още други неща.
След малко Учителят продума: „Рекох, хубаво би било ако идвате тук да се
храним
общо." След малко Той се усмихна.
Ние приехме. И започнахме да ходим всеки обед, след свършването на лекциите. Имаше и трамваи, беше удобно и близко. Отидем на обяд и помогнем на дежурните сестри каквото можем. Те са си свършили работата и са сготвили.
към текста >>
Тъй че ние имахме малък кредит от
хранителни
продукти.
След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори. Тази обща кухня ни улесни много. За около един месец ние малко се съвзехме. Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно. На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти.
Тъй че ние имахме малък кредит от
хранителни
продукти.
А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване. Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата.
към текста >>
А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори
хранилнята
!
Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда.
А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори
хранилнята
!
" Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни. Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега. Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее.
към текста >>
А ние започнахме да се
храним
кой където живее.
А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята! " Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни. Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега. Но нямаше шега.
А ние започнахме да се
храним
кой където живее.
Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека. И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата. Нашата трапеза бе отворена за всички. Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди.
към текста >>
48.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Нахранихме
се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря.
Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището.
Нахранихме
се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря.
Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил! " „Чакай да видя какво сте направили." Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-a, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец?
към текста >>
49.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сутрин на добитъка трябваше да се чисти обора, да ги
храним
, да ги вчесваме, поим.
Това бяха английски платове. И тези костюми там, в дома на Жечо ги сложих в един долап, за да не се мърсят и мачкат. Ние там в дома на Жечо се занимавахме с всичко. Той имаше добитък - два коня, две крави и две телета. Бяхме определили да се дежури по двама.
Сутрин на добитъка трябваше да се чисти обора, да ги
храним
, да ги вчесваме, поим.
Изобщо това беше голяма грижа. Трябваше време, сили и знание за това. Така както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за студента в Австрия и с него чисти обора. Лошо ми стана не за мене, а за майка ми. Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ринеха обора на кравите в село Ачларе.
към текста >>
50.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вземах си го и
нахраних
кучетата си.
Издърпах го на отворено, вода му наливах в устата, заливах го, изправям го, но не бива - ще мре. По-скоро викам на съибията му и той идва, но то вече, то се е простило със света. Отидох на нивата и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох намирам студен труп. Претеглихме го със стопанина му -18 килограма по 22 лв. и ще го платя.
Вземах си го и
нахраних
кучетата си.
А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка. Братя софиянци ще кажат то е лесно да се избегне това безпокойствие: Загради двора, затвори портите и не ще идват.
към текста >>
51.
38. БАБА ДОНКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Баба Донка готвеше хубаво и след като се
нахраним
ще изпеем няколко песни.
Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене.
Баба Донка готвеше хубаво и след като се
нахраним
ще изпеем няколко песни.
А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат. Такива бяха времената.
към текста >>
52.
41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Една биволица трябва да се пасе, да се
храни
със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора.
Сказките тогава бяха с вход. Имаше тогава известен приход и Учителят редовно изпраща на касиера Пеню Киров каквото се е полагало. Въодушевяват се от идеята за Братство, за общ братски живот тези приятели в Бургас и им се приискало да имат обща братска работа. И като мислили, мислили, решили да купят две биволици, които да пасат поред всеки ден и млякото да продават или да го приготовляват на сирене и от него да получават един малък доход, за да се издържат. Купили биволиците, но те им създали толкова главоболия и грижи.
Една биволица трябва да се пасе, да се
храни
със сено, да се зоби, да се пои, да се чисти с гребен, да се изхвърлят нечистотиите от обора.
Изобщо грижи и половина. А като се съберат две биволици, грижите им стават три пъти по-големи. Та онези, които им подшушнаха тая мисъл в главите ги отклониха и заангажираха така, че за идеята не им останало време. А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора. Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия.
към текста >>
53.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Следващите дни няма кой да готви и да
храни
комунарите.
Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм. Само че ще отидат в Казанлък." Петър казва: „Исках да чуя това от Вашите уста." Учителят поклаща с глава: „Да." Таман се разделих с Учителя и един от младите братя от комуната се нахвърля с упреци върху мен. Аз мълча, защото съм чул какво е казал Учителят и изведнъж си спомням за перодръжката. „Перото право казваше, но нямаше кой да го послуша." Връща се Петър в Арбанаси, предава думите на Учителя и старите заминават за Казанлък.
Следващите дни няма кой да готви и да
храни
комунарите.
Няма общ казан, няма хляб, няма чай. А комунарите без общ казан не могат да живеят. Така комуната се разтури. И Петър добавя: „За моето непослушание към перодръжката аз платих скъпо, както и моите родители. Десетки години трябваше да изплащаме големи борчове.
към текста >>
54.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отначало стаичката през събора държеше
хранителни
продукти.
Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците.
Отначало стаичката през събора държеше
хранителни
продукти.
След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства.
към текста >>
55.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Над нея ще сложите надпис: „
Храни
се добре".
Художничката Щилянова, която ги бе изработила на скици ни ги предаде, а ние ги изработихме от мозайка и ги моделирахме. Обаче Учителят не беше доволен от това. Тогава ние потърсихме други картини от художници. И тях не одобри. Накрая каза: „Не, тук ще изпишете сърничка, която пасе.
Над нея ще сложите надпис: „
Храни
се добре".
До сърничката ще нарисувате човек, това е образа на ученика. Отгоре ще напишете: „Мисли добре". Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре". Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас.
към текста >>
56.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Коя е тази сестра, аз не казвам, за да може един млад брат, който знае нейната история да я прибере и
съхрани
за следващото поколение.
Разбира се има опасност да се дойде до едно вкаменяване на една жива идея, която трябва да се приложи чрез човешкия живот, а не да се изкове в камък и да остане като идол на хората. Бертоли сподели с Учителя своята идея, че иска да изработи една емблема на Бялото Братство и Учителят одобри неговата идея. Тогава Учителят му даде чертеж и Бертоли я изработи от цимент и я постави на входната част на приемната. Там тя стоя през всичкото време на Школата. Когато разрушиха салона една сестра прибра емблемата и тя стои в стаята й, но никой не знае днес, че това е оригиналната емблема.
Коя е тази сестра, аз не казвам, за да може един млад брат, който знае нейната история да я прибере и
съхрани
за следващото поколение.
По-късно Бертоли направи модел и от него изля с гипсова отливка над стотина емблеми. Привлечен бе един художник, който с подходящи цветове оцвети гипсовата отливка по идея на Учителя и така братствата в страната окачиха тази емблема в своите салони. Мнозина от приятелите я имаха окачена по стените. Тази емблема стана популярна с името „Емблемата с котвата". По-късно Бертоли взе този символ й го сложи като емблема на едно свое издателство.
към текста >>
57.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Спираш да се
храниш
, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея.
Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея.
Спираш да се
храниш
, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея.
физическия пост означава изключително организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя.
към текста >>
да се
захрани
.
Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха. А вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. Онези, които отиваха на работа като работници или чиновници за тях не беше лесно. Най-важното беше правилно да се отпости, т.е.
да се
захрани
.
Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата. Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило някои пострадаха. Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време.
към текста >>
Ползотворните сили, с които
храните
действат при поста: 1.
Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика. Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста.
Ползотворните сили, с които
храните
действат при поста: 1.
Житото действа на гръбначния стълб. 2. Орехите - на мозъка. 3. Ябълките - на сърцето. 4. Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта.
към текста >>
58.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ако някой път не можеше да се
храни
тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше.
По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка. После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на здравето Му онези от другата Ложа. Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи здравето, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше. Има много такива примери.
Ако някой път не можеше да се
храни
тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше.
Някой път при екскурзия след като се върне на Изгрева е малко измокрен и изстинал, тя Му помагаше да се преоблече, дори някой път Го разтриваше и Му поднасяше топъл чай. Въпреки Неговото деликатно здраве, Учителят можа да изнесе такава огромна работа. Изнасяше по четири беседи в седмицата. Непрекъснато приемаше посетители, даваше музика, създаде Паневритмия, организира братския живот и живо участваше в него. Един обикновен човек, дори надарен с голяма физическа сила не би могъл да издържи дори и един ден на мястото, което заемаше Учителят.
към текста >>
59.
74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По този въпрос следващите поколения ще разберат какво е било отношението на онези
хранители
и пазители на българското творчество към Учителя, защото те са получавали заплата, за да съхраняват такава литература.
А откараха 19 камиона книги за претопяване. После разказваха, че имало някаква малка стаичка в мазето, където били нахвърляни тези книги. Може и да е така. Но защо ще търсят от нас книги след като ги прибраха? И защо в техния каталог не е обозначено всичко, което е излязло от Учителя, когато сме им изпращали редовно книги?
По този въпрос следващите поколения ще разберат какво е било отношението на онези
хранители
и пазители на българското творчество към Учителя, защото те са получавали заплата, за да съхраняват такава литература.
Единствено, което имаме запазено това е списъкът на книгите в библиотеката на Учителя. Е, това все пак е нещо.
към текста >>
60.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ще дойде на Рила, ще му дадем палатка, ще се
храни
на братските обеди, закусваше и вечеряше при нас, изобщо съдействахме му.
Сега тя виси над моето легло. Палатката на Учителя на Рила, както и няколко картини от рилския Му живот са рисувани от Иван Тричков, който също беше наш приятел, голям художник, специално художник на рилския пейзаж. Когато отивахме лятно време на Рила той ще дойде и ние ще му дадем условия, защото той не беше богат човек, а като човек на изкуството все бе в нужда. Но особено бе разположен към Братството. Много работи беше възприел от нас, а неговата жена беше наша сестра.
Ще дойде на Рила, ще му дадем палатка, ще се
храни
на братските обеди, закусваше и вечеряше при нас, изобщо съдействахме му.
И той рисуваше по това време. В един сезон ще създаде няколко картини. Беше много продуктивен и все класически работи. Някои от тези картини се пазят в Москва, някои тук. Той имаше мечта да нарисува Учителя край огъня на Рила.
към текста >>
61.
82. РЕДАКТИРАНЕ НА СТЕНОГРАМИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А когато мине през четвърто посвещение, то Словото директно ще влиза в него и ще го
храни
с Божествения хляб.
Той даде на трима човека по една дешифрирана беседа да я преразкажат в по-съвременен език и да бъде по-достъпна за читателите. Тогава смятаха някои-, че езикът на Учителя е неразбираем. Езикът на Учителя беше чисто символичен език и беше много точен. Но ние не Го разбирахме, защото не разбирахме Словото. По-късно Той каза, че за да се добере някой до Словото Му той трябва да мине през четири посвещения.
А когато мине през четвърто посвещение, то Словото директно ще влиза в него и ще го
храни
с Божествения хляб.
Така тримата човека направиха опит с трите беседи, които Учителят им даде. Но нищо не излезе. Учителят не бе доволен от преразказаната работа ,защото бе променен Духът на Словото. Всички видяха и се убедих в това. И в Негово присъствие и по Негово време никога повече не се постави този въпрос.
към текста >>
62.
95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние бяхме свидетели как Учителят ни
съхрани
.
Но беше спазено правилото да не се пише нищо против СССР. След като се смени властта през 1944 г. и комунистите дойдоха на власт, започнаха да издирват кой какво е писал срещу комунистите, срещу СССР и кой какви поразии е правил срещу тях. Всички тия лица бяха издирени, бяха открити и много от тях пострадаха, а някои платиха с живота си. А каквито бяха политикани приятелите от Младежкия Окултен Клас непременно някой щеше да се увлече и да пишат срещу СССР и после щяха да пострадат като си платят за писанията, така както платиха и другите.
Ние бяхме свидетели как Учителят ни
съхрани
.
Затова Го послушахме. Но за друго не Го послушахме. Не се пита Учителя какво да се помества в това списание. Всеки предлагаше материали преведени от чужди автори, за да се покаже, че знае езици, че е интелигентен и че е нещо. Така моят приятел Георги Радев без да пита Учителя в списание „Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра.
към текста >>
63.
98. ЗНАМЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Прибрано е някъде, някой го пази и аз съм забравил и дано се
съхрани
.
Това бе знамето на Бялото Братство. Аз съм го виждал опънато в Горницата на вилата в Търново. Това знаме го пазехме като светая светих. То също беше сгънато и поставено в подходяща кутия и прибрано на съхранение. Къде е прибрано пак не мога да ви кажа, макар че един млад брат непрекъснато иска да му го предам.
Прибрано е някъде, някой го пази и аз съм забравил и дано се
съхрани
.
Но лошото е това, че може някой да го разгъне и като види разните чертежи да сметне, че някой си е играл и да смята, че е непотребна вещ. Ето, това е най-опасното. На него са извезани чертежи с конци, които Учителят бе разтълкувал, че имат дълбок смисъл и това е подвижната скиния на Бялото Братство. Това знаме никога не е поставяно на бял прът и да се вее свободно на вятъра. То се окачваше по времето на съборите на стената в Горницата на Учителя.
към текста >>
64.
114. КНЯГИНЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и
телохранители
!
Тя извади от чантата си един свитък и ни го подаде да го прочетем. Беше на английски език от кралица Виктория, с което се оповестяваше, че Искрю Мачев получава титлата граф, както и неговото потомство. Вече ние не се смеехме. Тя протегна ръка и каза: „А сега, плебеи, на колене пред графинята на кралица Виктория, целувайте ръка и искайте прошка." Нямаше как коленичихме пред княгинята, целувахме ръка и след това станахме. Ние с Жорж бяхме високи и двамата стърчахме две глави над нея.
Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и
телохранители
!
И нито дума по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня. Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество. Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил децата си да следват на държавни разноски. Сестрата на баба Недялка беше завършила колеж в Русия. Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости.
към текста >>
65.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да
храни
и да облича, но не и дъновистка.
Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките на ученика идват много бавно и в резултат на една вътрешна работа. Понеже много не бяха готови за такава работа, то те се оттегляха. Онези, които останаха, станаха ученици на Школата. След войната, когато киното беше нямо, т. е. без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да
храни
и да облича, но не и дъновистка.
Мария отиваше да свири на пиано вечерно време когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно.
към текста >>
66.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със своята Сила бе ги
съхранил
и довел отново при нозете на Учителя.
Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха като войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, който когато ги изпроводи бе казал: „Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се завърнаха по домовете си.
А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със своята Сила бе ги
съхранил
и довел отново при нозете на Учителя.
Ето това е песента на „Сърдечния зов". Има и други песни от Атанас Д. Ковачев. 1. Милосърдието - текст „дядо Благо - Стоян Русев 2. „Славейчета горски" 3.
към текста >>
67.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние учениците от Школата на Учителя
съхранихме
двете цигулки на Учителя и ги предадохме.
Защото втората цигулка модел „Страдивариус" се яви през 1942 г. при Учителя, а нейната история е по-дълга. Друг е този, който ще ви разказва за нея. Моето задължение бе да бъде спасена едната цигулка, а един друг брат от моето поколение спаси втората цигулка. И накрая се яви един млад брат, който трябваше да опише историята на двете цигулки и да разреши въпроса за предаването им и съхранението им от следващото поколение.
Ние учениците от Школата на Учителя
съхранихме
двете цигулки на Учителя и ги предадохме.
А вие ще сторите същото. Накрая къде ще отидат тези цигулки и кой ще ги съхранява ще научите тогава, когато този млад брат публикува историята на двете цигулки. Там е дадено решението, което също и аз одобрявам. А какво е това решение засега аз също не ви казвам. Друг след мене ще ви го каже.
към текста >>
68.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние взехме мерки да
съхраним
Паневритмията в своя първообраз.
А дали ще излезне този архив след време е въпрос. Трябва да излез-не иначе:всичко ще се стовари върху гърба на брат Борис, че е затрил материалите и са пропаднали в дън земя. Моите неприятели точно в това сега ме упрекват, че съм затрил всичко. Накрая ще се види кой какво е затрил и кой какво е спасил. Следващите поколения ще проверят това и ще дадат всекиму заслуженото.
Ние взехме мерки да
съхраним
Паневритмията в своя първообраз.
По времето на Учителя бе направен опит за включване на Паневритмията към училищата, да се играе от учениците. Милка Периклиева на времето направи опит да даде по-лесни и достъпни упражнения за деца от детските градини. Беше направен опит да се обучат учители по физкултура от цялата страна като бяха събрани на курс от Министерството на просветата в Диана Бад. Но поради различни причини и противодействия бяха изпуснати благоприятни условия. Разбра се че е необходимо първо една вътрешна духовна подготовка, едно отношение към Словото на Учителя и вътрешна работа и оформянето един вътрешен живот у човека.
към текста >>
69.
132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Дайте пари да съберем да му купим." Нали трябва да се направи едно малко добро, да се облече и
нахрани
нуждаещият се.
„Опълченска" 66 при Учителя на беседа ние младите сядахме накрая на последния ред. Забелязали сестрите, че всички си имат палто, а само аз съм без палто. Значи съм беден от по-беден. Започнали да си шушукат. „Това братче си няма палто.
Дайте пари да съберем да му купим." Нали трябва да се направи едно малко добро, да се облече и
нахрани
нуждаещият се.
Иде един ден една сестра и ми казва: „Братче, дай си малко ръкава". Рекох: „Що ти е моя ръкав? " „Тъй да видя". Гледа ме и ми измерва ръкава с педя. А на мене ръката ми е дълга.
към текста >>
70.
137. СУРОВОЯДСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Веднъж по един такъв повод Той каза: „Ти ако се
храниш
само с сурова храна ще огрубееш!
Всички си отдъхнахме. Колко точно бе казано. И с какви подходящи думи. Така Учителят ни откри много неща, които използвахме и на които знаехме смисъла и същността. Така освободихме съзнанието си от приети норми, от една крайност възприета от човешкия ум.
Веднъж по един такъв повод Той каза: „Ти ако се
храниш
само с сурова храна ще огрубееш!
". Имаше сестри, които се подлагаха на пост по-продължително време. Други отиваха в крайности към безсолната диета или суровоядството. За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си. Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха.
към текста >>
Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се
хранила
много оскъдно.
Други отиваха в крайности към безсолната диета или суровоядството. За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си. Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха. Така например Руска Ковачева от гр.
Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се
хранила
много оскъдно.
Влезе в болница, нахранила се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина. Умря като гладен човек от преяждане.
към текста >>
Влезе в болница,
нахранила
се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина.
За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си. Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха. Така например Руска Ковачева от гр. Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се хранила много оскъдно.
Влезе в болница,
нахранила
се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина.
Умря като гладен човек от преяждане.
към текста >>
71.
152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Само така се
съхраних
и запазих по времето на процеса срещу Братството и последващият затвор от 12 години, които излежах чрез 4-годишна работа.
След известно време невидимата завеса се спусна и този свят бе закрит за очите ми. Но този свят съществуваше и съществува. Много по-късно, години след това, когато ме атакуваха моите неприятели, когато бях в утеснение на духа, отново ми се откри тази картина на този могъщ, необятен свят. Това облаци, буря, ветрове, дъждове, които ние наблюдаваме с обикновените си очи, горе на Небето бяха могъщи Сили, които се движеха и управляваха света. Тогава разбрах, че аз също съм войн и съм представител тук на този могъщ свят, макар че бях ученик на Бялото Братство.
Само така се
съхраних
и запазих по времето на процеса срещу Братството и последващият затвор от 12 години, които излежах чрез 4-годишна работа.
Сили са това. Сила и Мощ!
към текста >>
72.
156. ИНДУС ПОСЕЩАВА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той беше закъсал, нямаше пари и ние го
хранихме
и се грижехме за него.
156. ИНДУС ПОСЕЩАВА ИЗГРЕВА Един индус журналист посети България и дойде на Изгрева. Той прекара тук почти една година от 1943-1944 г. като гост на Братството.
Той беше закъсал, нямаше пари и ние го
хранихме
и се грижехме за него.
Той е идвал много често у дома. Радвахме се, че му услужваме в бедата. А той бе наистина щастлив, че можа да се срещне с Учителя и с Братството. Ще го видите на много снимки с Учителя както на Изгрева така и в Мърчаево. После той си замина и след това беше писал писмо на някого от братята и ние разбрахме, че е станал министър на просветата в Индия през 1958 г.
към текста >>
73.
162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да
нахрани
тридесет човека.
Тогава Учителят нарежда на брат Боев да отиде при Начо Петров и да набави храна за седем човека и да отидат на Мусала. Казва им: „Имаме да вършим една важна духовна работа". Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория. Но когато отиват при колата виждат, че има и още други седем кандидати, които се настаняват във втората кола. Като пристигат в Чам Кория изведнъж изникват още десетина човека дошли с друг транспорт.
Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да
нахрани
тридесет човека.
Онези, които дошли отпосле са искали да видят каква ли духовна работа ще има да върши Учителя на Мусала. Човешко любопитство. А най-любопитен е бил Начо Петров. Той бил решил да не спи, но да наблюдава Учителя през нощта, да види какво ли ще прави. Други заспали, а брат Начо дремел и от време на време дрямката го напускала и той се вторачвал тогава в Учителя.
към текста >>
74.
173. ОХРАНАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий
хранител
.
Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това което казах. Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа. Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер". Сестра Маргарита Вонидова слуша, мълчи и знае, че това се отнася за нея.
Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий
хранител
.
към текста >>
75.
181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Нашата задача е да
съхраним
Словото на Учителя и да Го прехвърлим на едно следващо поколение." Това е разрешението на задачата с местата на Бистрица.
Сега разбрахте ли, че брат Борис не е направил грешка както някои се опитваха да ме обвиняват? Ако беше Учителят останал, ако трябваше да дойдат други събития, тогава щеше Той сам да нареди да закупим тези места. Но дойдоха другите събития и настъпи нова епоха от 45 години, които Учителят бе предсказал. Питат ме, дали да купим в бъдеще тези места? Отговарям: „Трябва да знаете какво е казал Учителя за епохите, които следват до свършека на века и за нашата задача.
Нашата задача е да
съхраним
Словото на Учителя и да Го прехвърлим на едно следващо поколение." Това е разрешението на задачата с местата на Бистрица.
към текста >>
76.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Хранителните
продукти, като сиренето, кашкавала липсваха.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък.
Хранителните
продукти, като сиренето, кашкавала липсваха.
Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал. Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко". Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено". Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото.
към текста >>
Реших, че трябва да се намери силно и
хранително
мляко за Учителя, защото бе отслабнал.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък. Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската.
Реших, че трябва да се намери силно и
хранително
мляко за Учителя, защото бе отслабнал.
Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко". Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено". Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото. Плащам го по-скъпо, а той ми го дава по-разредено. Българска работа.
към текста >>
77.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше му дошло времето да яде от гроздето на Учителя, но не му беше дошло времето да се
нахрани
със Словото на Учителя.
Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло! " Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича. След няколко дни Учителят седи пред салона с няколко братя и сестри. Идва онзи човек, оставя до Него кошницата, целува Му ръка и си отива като се кланя непрекъснато, все с лице обърнато към Него. Човекът си върна кошницата, благодари на Учителя и заднешком се оттегли.
Беше му дошло времето да яде от гроздето на Учителя, но не му беше дошло времето да се
нахрани
със Словото на Учителя.
Важно е да улучиш времето си и времето да те срещне точно тогава когато трябва. Ние на Изгрева имахме тази привилегия да сме с времето на Учителя.
към текста >>
78.
66. ПЧЕЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Дали са на пчелите сироп с
хранилка
отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него.
Изведнъж около тях се завъртява неспокойна пчела. Върти се, върти се и се удря в Учителя. Учителят спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя. Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу лозето.
Дали са на пчелите сироп с
хранилка
отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него.
Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите. Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и закрила.
към текста >>
Пчелите отлитат от
хранилката
и радостни кръжат около кошера.
Учителят спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя. Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу лозето. Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите.
Пчелите отлитат от
хранилката
и радостни кръжат около кошера.
Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и закрила.
към текста >>
79.
72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те я обикнаха, даваха й по някое късче хлебец или нещо друго, това тя предпочиташе пред месните
храни
на господаря си.
Разбира се Учителят нареди яйцата да се заплащат на кръчмаря. Кръчмарят развъждаше и кучета. Имаше породиста кучка „Дог", голяма, хубава - Леда. Но Леда се привърза към Братството. Прекарваше по цял ден между братята и сестрите.
Те я обикнаха, даваха й по някое късче хлебец или нещо друго, това тя предпочиташе пред месните
храни
на господаря си.
Кръчмарят много се гневеше на това, затвори я, биеше я, но тя щом се освободеше идваше между приятелите. Един ден кръчмарят я наби, изруга я, нарече я „дъновистка" и я изпъди. Тъй тя остана в Братството. Учителят търпя кръчмаря година, две, после изведнъж стана някакво произшествие и кръчмата се затвори. Тъй се отървахме от това неприятно съседство.
към текста >>
80.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Кой
съхрани
и упази непечатаното Слово на Учителя.
Мърчаево до Витоша -190 59. Последни дни -191 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част първа - Окованият ангел на Изгрева 1. Животът на Братството след заминаването на Учителя -192 2. Работата на стенографите след заминаването на Учителя -194 3. Авторско право върху беседите на Учителя -196 4.
Кой
съхрани
и упази непечатаното Слово на Учителя.
Трите кражби -197 5. Съдбата на архива от Резньовете - 201 6. Продажба на откраднатия архив - 203 7. Къде са осемте куфара - 205 8. Печатница на Изгрева - 206 9.
към текста >>
81.
05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги
храни
със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда.
Не издържал тъста му и отсякъл: „Оставете го, нека прави каквото си иска, защото му трябва много време, за да му дойде акъла в главата". Това било едно разумно решение за онова време, което донесло мир в дома му. Пеню Киров решил да прави комуна с Тодор Стоименов в Бургас. Купили две биволици, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас. Но комуната не е само идея, а тя трябва да стане живот.
А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги
храни
със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда.
Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение.
към текста >>
Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го
храни
.
Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел.
Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го
храни
.
Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата. Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите. Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване. Само че тогава се казвало „самокупуване".
към текста >>
Аз я приех от предишното поколение,
съхраних
я и я предадох на следващото поколение.
Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил. Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя. Той е бил спиритист и медиум от особена класа. Има много интересни неща, които могат да се прочетат от неговата кореспонденция с Учителя.
Аз я приех от предишното поколение,
съхраних
я и я предадох на следващото поколение.
Пеню е присъствал редовно на съборите преди войните и е бил един от най-дейните и той ги е организирал. Оставил статии по много въпроси. Те трябва да се съберат и издадат в отделна книга със всичко, което той е оставил. В първите години, за първите ученици г-н Петър Дънов е един учен човек, един голям окултист и един голям проводник чрез когото се проявяват висши същества. Но много по-късно той, Пеню разбира кой е Петър Дънов и пред него е вече Учителят на Бялото Братство.
към текста >>
82.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да
съхрани
нервната си система и да може мозъка му да работи.
Той беше малък, но аз го укрих и запазих. След като си замина аз бях поставен и взех неговото място като председател на Братския Съвет. Тодорчо имаше деликатна фигура, беше слабоват. В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му.
Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да
съхрани
нервната си система и да може мозъка му да работи.
Това бе изкушение за мнозина на Изгрева. Нали всички бяхме вегетарианци? Рибата бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма. Това бе негов път. А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение?
към текста >>
83.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме
нахрани
и ако това стане, ще повярвам, че има Бог".
Но те не знаят какво може да говори един часовник в спомените ми с брат Боян. Учителят разказваше случай за един учител по време на Балканската война, който попада в една пещера. Не могъл да излезне, понеже се криел от неприятеля. До тогава този учител би атеист. Престоял няколко дни и много изгладнял.
Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме
нахрани
и ако това стане, ще повярвам, че има Бог".
След малко полека лека пристъпила една костенурка и оставила едно парче хляб пред входа на пещерата. Оставила и си заминала. Тогава този войник повярвал в Божия Промисъл. Този случай е отпечатан в беседите. А този учител е бил Боян Боев.
към текста >>
84.
35. КАК Е ЛЕКУВАЛ ХОЛЕРАТА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но на тяхната трапеза можеше да се
нахраниш
.
И затуй яви ли се болест, търчеха при бай Георги. Неговият дом беше братски дом. Той организира Братствата в Айтоските села. Той имаше многолюдно семейство. Прекарваха много бедничко с една фелдшерска заплата.
Но на тяхната трапеза можеше да се
нахраниш
.
към текста >>
85.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Гледат, фелдфебела и няколко войника товарят във вагоните имущество и
храни
.
Комендантът им дава двама войника да ги придружават до моста на реката, долу да ги преведат през моста , като кажат паролата, защото мостът се охранява, и да ги заведат на шосето за Демир-Хисар. Войниците ги завеждат до шосето. Тук вече пътят не може да се загуби, пък започва и да се развиделява, дъждът спира. Прощават се с войниците и препускат по шосето. Точно при изгрева на слънцето пристигат на гарата на Демир-Хисар.
Гледат, фелдфебела и няколко войника товарят във вагоните имущество и
храни
.
Като ги виждат, зарадват се много. Кончето, на което Стефан язди, е на фелдфебела. Стефан предава заповедта на ротния командир: „До вечерта хлябът трябва да бъде на Демир-Балан. И понеже са капнали от умора, дават им да се нахранят, и ги пращат във вагона да си поспят, докато дойде локомотивът да прикачи вагоните. След обед влакът потегля.
към текста >>
86.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А всяка събота с пълна раница с
хранителни
продукти тръгвах с влака за Белово и от там 18 км до Юндола с тежка раница на гърба.
Оставих го и след 10 дни той се връща в София. Георги Радев бе в последната степен на туберкулозата и се оплаква: „Нямам въздух! " Споделям с Учителя: „Заведете го в Родопите." С Неделчо Попов го заведохме в Юндола, наехме под наем една горска хижа и прекарахме там един месец. Трябваше да се върна в София да работя. Оставих го на един помак, платих му да се грижи за него.
А всяка събота с пълна раница с
хранителни
продукти тръгвах с влака за Белово и от там 18 км до Юндола с тежка раница на гърба.
А от Юндола до Куртово още два часа. Отивам при Жорж, оставям продукти и се връщам. От Куртово се спускам до Юндола, до света Петка с теснолинейката като се прибирам до Пловдив и оттам с влака до София. А в понеделник съм на работа. Седмици наред прекарвах при този режим.
към текста >>
87.
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
отвори очи на слепи,
нахрани
и пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби.
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ „Търсите ме не, защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Христос след като извърши много чудеса, изцели болни, възкреси мъртви.
отвори очи на слепи,
нахрани
и пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби.
- „ - и като благослови хлябовете разчупваше ги, и даваше на учениците си, а те - на народа." „- и като се нахраниха, вдигнаха дванадесет коша укрухи." Човекът на логичната мисъл пита: „От къде се взе този хляб? " Явлението „Множение" срещаме на всяка крачка в природата. Благодарение на него, живота се разгъва и изявява в своята пълнота и богатство, и пак се намалява и прибира в едно малко семенце. Явлението „Множение", е най-обикновеното и най-необикновеното в природата. - Посявате едно житно зрънце, и получавате сто.
към текста >>
- „ - и като благослови хлябовете разчупваше ги, и даваше на учениците си, а те - на народа." „- и като се
нахраниха
, вдигнаха дванадесет коша укрухи." Човекът на логичната мисъл пита: „От къде се взе този хляб?
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ „Търсите ме не, защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Христос след като извърши много чудеса, изцели болни, възкреси мъртви. отвори очи на слепи, нахрани и пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби.
- „ - и като благослови хлябовете разчупваше ги, и даваше на учениците си, а те - на народа." „- и като се
нахраниха
, вдигнаха дванадесет коша укрухи." Човекът на логичната мисъл пита: „От къде се взе този хляб?
" Явлението „Множение" срещаме на всяка крачка в природата. Благодарение на него, живота се разгъва и изявява в своята пълнота и богатство, и пак се намалява и прибира в едно малко семенце. Явлението „Множение", е най-обикновеното и най-необикновеното в природата. - Посявате едно житно зрънце, и получавате сто. Посявате една ябълчена семка - получавате хиляди - Едно чудно качество има материята: - да се умножава и да се намалява.
към текста >>
„и
нахрани
пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби, и вдигнаха дванадесет коша укрухи." Обикновената логика е смутена от този пример., тя го отрича.
Тук се намираме на границата между два свята. Как става преминаването от единия свят в другия, как става трансформирането на силите и материята - това е чудо. И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност. МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата. То се явява естествено или може да бъде предизвикано по волята на Синовете Божии.
„и
нахрани
пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби, и вдигнаха дванадесет коша укрухи." Обикновената логика е смутена от този пример., тя го отрича.
Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Хлябът - това е Божественото, което излиза от Бога към човека. То е същественото! Да ви посети Господ тази година, да се нахраните с хлябът - това е бла-гословението на Учителя за нас учениците. Една добавка: Името на този брат го забравихме. Не си го записах, забравих да го питам как се казва през 1972 г.
към текста >>
Да ви посети Господ тази година, да се
нахраните
с хлябът - това е бла-гословението на Учителя за нас учениците.
МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата. То се явява естествено или може да бъде предизвикано по волята на Синовете Божии. „и нахрани пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби, и вдигнаха дванадесет коша укрухи." Обикновената логика е смутена от този пример., тя го отрича. Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Хлябът - това е Божественото, което излиза от Бога към човека. То е същественото!
Да ви посети Господ тази година, да се
нахраните
с хлябът - това е бла-гословението на Учителя за нас учениците.
Една добавка: Името на този брат го забравихме. Не си го записах, забравих да го питам как се казва през 1972 г. когато бе дошъл горе на „Салоните" на 7-те Рилски езера. А трябва да му имаме името при тази опитност и да се знае как се казва. Е, все някой ще го знае и ще ни го каже по-късно, за да го притурим към нашия разказ.
към текста >>
88.
81. ВАСКО ИСКРЕНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И до сега приятелите ме упрекват, че не съм
съхранил
негативите.
Платих му 30 000 лв., а това беше голяма сума за това време - 3-4 заплати. Той ми донесе негативите и аз ги запазих. По-късно няколко негатива се бяха повредили, но ние намерихме същите снимки, които той беше направил и от тях преснех на негативи и така ги възстанових. Като подгониха Братството и унищожиха беседите на Учителя търсиха и негативите на Васко. Аз им извадих повредените негативи, казах им, че са били на таван, че е била счупена керемида на покрива, че са се намокрили и така са се повредили, след което съм ги изхвърлил.
И до сега приятелите ме упрекват, че не съм
съхранил
негативите.
Бъдете спокойни, всички негативи на Васко Искренов са запазени и съм ги предал на сигурно място. Предал съм списък на един млад брат, в който е отбелязано къде са негативите. Него ще търсите, а аз съм свободен. Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка, червена пъпчица. Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър.
към текста >>
89.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Накрая тя трябва да стане съработница на Бога и да
съхрани
в себе си Божествения хляб от Словото на Учителя.
Изгоряха в борбите, които водеха помежду си подтиквани и направлявани от жени. Аз съм свидетел на всички тези неща и преживях всички и дочаках когато младите трябваше да видят как се изпълнява Окултния закон за съхранение Словото на Учителя. В Окултната Школа на Бялото Братство не трябва да има жени, а само сестри. Жената трябва да се превърне на сестра само чрез проучване Словото на Учителя и изпълняване на волята Му. Тогава сестрата става духовна сестра и тя работи за Делото на Учителя.
Накрая тя трябва да стане съработница на Бога и да
съхрани
в себе си Божествения хляб от Словото на Учителя.
Тогава идва последния етап, когато омесва хляба чрез собствения си живот с Божествения квас и го опича. Хлябът е, който трябва да предаде на новото поколение т.е. да се прехвърли Словото на Учителя в следващият век. Ето една поучителна история за архива на Савка. КАКВО ИМАШЕ В АРХИВА НА САВКА?
към текста >>
90.
98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
За тях оценката за Словото на Учителя бе равнозначно на Божествения хляб и онази Небесна Манна, която слиза чрез Словото Му и
храни
гладните им души.
Това бе огромен материал за проучване. А за приложение да не говорим - ние правехме само опити и не винаги сполучливи. Имаше едно течение представено от братя и сестри, които четяха само беседите на Учителя и не искаха да четат друга литература и други автори. За тях това бе кощунство и загуба на време. По същество те бяха прави.
За тях оценката за Словото на Учителя бе равнозначно на Божествения хляб и онази Небесна Манна, която слиза чрез Словото Му и
храни
гладните им души.
Но това бе залитане в друга крайност. Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя. Тогава Учителят се обърна към Сав-ка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза тези думи: „Ти имаш един порок". Тя се стресна и мигновено запита: „Какъв е Учителю? " „Не четеш" - беше отговорът.
към текста >>
91.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не се случи никакъв инцидент от
хранително
отравяне.
По време на съборите той беше санитарен контрол на кухнята. Държеше за реда и чистотата. Проверяваше дали са чисти дежурните по кухня и дали са пресни продуктите. Готвеше се в големи количества в няколко казана. Трябваше да се нахранят някъде към 500-600 човека, а понякога и към 1000, че и повече.
Не се случи никакъв инцидент от
хранително
отравяне.
Д-р Жеков бе първият, който след заминаването на Учителя вдигна пръв глас да се събере и съхрани всичко около Учителя. Ние през това време бяхме се залисали по скръбта от заминаването на Учителя и бяхме си насочили вниманието да поддържаме живота на Братството такъв какъвто бе при Учителя. Но когато той вдигна глас, ние се окопитихме и се огледахме. Видяхме заблудата си и почнахме да работим в това направление, защото той бе първият, който тръгна да събира материали и снимки на Учителя, докато другите живееха със спомените си. Освен това той бе фотограф и бе направил много снимки от братския живот с Учителя.
към текста >>
Д-р Жеков бе първият, който след заминаването на Учителя вдигна пръв глас да се събере и
съхрани
всичко около Учителя.
Държеше за реда и чистотата. Проверяваше дали са чисти дежурните по кухня и дали са пресни продуктите. Готвеше се в големи количества в няколко казана. Трябваше да се нахранят някъде към 500-600 човека, а понякога и към 1000, че и повече. Не се случи никакъв инцидент от хранително отравяне.
Д-р Жеков бе първият, който след заминаването на Учителя вдигна пръв глас да се събере и
съхрани
всичко около Учителя.
Ние през това време бяхме се залисали по скръбта от заминаването на Учителя и бяхме си насочили вниманието да поддържаме живота на Братството такъв какъвто бе при Учителя. Но когато той вдигна глас, ние се окопитихме и се огледахме. Видяхме заблудата си и почнахме да работим в това направление, защото той бе първият, който тръгна да събира материали и снимки на Учителя, докато другите живееха със спомените си. Освен това той бе фотограф и бе направил много снимки от братския живот с Учителя. И като изваждаше снимките отзад на гърба на картичките имаше надпис: „Фото д-р Жеков запазено." Значи прес-немането забранено.
към текста >>
92.
5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Обикновено си носехме
хранителни
продукти в раницата.
А в малката хижа се бяха подслонили стари възрастни приятели. Тя вършеше много хубава работа в онези години. През 1928/29 г. беше направена голямата каменна хижа и тогава Учителя отсядаше в нея. Тя беше с удобства, имаше стаи, дори и храна.
Обикновено си носехме
хранителни
продукти в раницата.
Наемахме в хижата една голяма стая, в която се разполагаше Учителят и няколко братя, които Го обслужваха, а другите се разполагаха навън по поляните. Цяла нощ подържахме огньове. По онези времена ние изгорихме клековете. Когато започнаха да строят голямата хижа работниците изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата. На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро.
към текста >>
93.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз съм се изморил, не съм се
хранил
, изпотен съм вир вода и виждам един селянин с два.
От там с кола до Сапарева баня. От там нагоре пеша. Раницата е тежка и препълнена, но тогава аз бях як. Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна. Стигнах до хижа Скакавица.
Аз съм се изморил, не съм се
хранил
, изпотен съм вир вода и виждам един селянин с два.
коня отива на горе. „Абе, момче, я дай раницата да я турим на коня! " Рекох: „Аа, вземи я." Та той ми изнесе раницата до петото езеро. От там поех с раницата на гръб и пристигнах в 3 часа след обед на езерата. Ама голям зор видях, защото бе голям Пътя и тежка раницата.
към текста >>
94.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като се
нахраним
, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти.
Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене. Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд.
Като се
нахраним
, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти.
Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме. Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
към текста >>
95.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като се отива от върха към чешмичката, която аз направих и се намира на 100 м по-ниско, при една разцепена скала, но на друга скала е написано правилото: „
Храни
се добре, мисли добре и работи добре".
Над тази формула човек има дълго да мисли. Тя разкрива един дълбок живот, който е скрит в цялата природа и, който особено силно се чувствува тук. Друго правило за ученика изрязано в скалите гласи: „Без страх и без тъмнина с обич и виделина". Това са-правила за учениците, те важат за всички времена, за всички епохи и никога не могат да се изменят. Друго правило, което е изсечено в скалите е: „Бъдете силни, защото Бог живее във вас".
Като се отива от върха към чешмичката, която аз направих и се намира на 100 м по-ниско, при една разцепена скала, но на друга скала е написано правилото: „
Храни
се добре, мисли добре и работи добре".
Тези напътствия ще служат на хората хиляди години. Няма да ги заличи времето, а ще кажат, че тук са идвали и живяли човеци. Човеци свободни по дух, по мисъл и по воля.
към текста >>
96.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всекиго ще огрее, всекиго ще стопли, всекиго ще приеме и
нахрани
.
Така ние взехме грижата да се съхранят. Той изобщо беше неуморим. Работеше от сутрин до вечер. Крайно деятелен човек, енергичен и възторжен. Той беше като слънце.
Всекиго ще огрее, всекиго ще стопли, всекиго ще приеме и
нахрани
.
Той не можеше да седи и да се храни, а до него да има човек и да не раздели с него храната си. Такова отзивчиво сърце имаше. Всеки дойде и го занимава с грижите си. Той търпи и слуша. Колкото може той помага.
към текста >>
Той не можеше да седи и да се
храни
, а до него да има човек и да не раздели с него храната си.
Той изобщо беше неуморим. Работеше от сутрин до вечер. Крайно деятелен човек, енергичен и възторжен. Той беше като слънце. Всекиго ще огрее, всекиго ще стопли, всекиго ще приеме и нахрани.
Той не можеше да седи и да се
храни
, а до него да има човек и да не раздели с него храната си.
Такова отзивчиво сърце имаше. Всеки дойде и го занимава с грижите си. Той търпи и слуша. Колкото може той помага. Такива хора веднъж се раждат на земята.
към текста >>
97.
3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" И понеже Учителят бе в Словото Си, тогава решихме, че трябва да запазим и
съхраним
Словото.
3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя бяхме всички зашеметени. Но наскоро се окопитихме и започнахме да мислим: „А сега накъде без Учителя?
" И понеже Учителят бе в Словото Си, тогава решихме, че трябва да запазим и
съхраним
Словото.
Така се оформиха проблемите след заминаването на Учителя. А те бяха много, но отделихме най-главните и започнахме да ги разрешаваме. 1. Да се изкупят наследствените права от физическите наследници на Учителя за печатане на Словото Му, което се тълкуваше като Негово творчество и съгласно закона за авторското право Той имаше право върху Него. 2. Да се подготви печатница на Изгрева, да се осигурят хора и хартия, които да печатат както и да се подвързват на място отпечатаните томчета. 3. Да се подготвят беседите за печат, да се дешифрират стенограмите, да се редактират и да са готови за печат.
към текста >>
И ние бяхме от този народ по плът и кръв, но нас ни движеше Духът на Учителя и ние се борехме да
съхраним
Словото Му.
Но след 1951 г. беше забранено да се печатат беседи, а на 6.12.1957 г. конфискуваха от складовете на Изгрева и откараха деветнадесет камиона беседи за претопяване. Така беседите и Словото на Учителя комунистите претопиха и от направената каша си изкараха хартия и отпечатваха своите политически брошури. Заради това деяние комунистическата власт ще заплати според окултните закони включително и българския народ, защото тези които сториха това злодеяние бяха по плът и кръв родени българи от този народ.
И ние бяхме от този народ по плът и кръв, но нас ни движеше Духът на Учителя и ние се борехме да
съхраним
Словото Му.
А другите родени по плът българи, но подвластни на Духът на Заблуждението се бореха да унищожат всичко. Така седят нещата. От 1945 г. до 1951 г. за шест години успяхме да отпечатим петдесет и един тома.
към текста >>
Ние нямахме вече условия за печат и трябваше да
съхраним
Словото на Учителя.
до 1951 г. за шест години успяхме да отпечатим петдесет и един тома. Това беше един голям успех за нас. А за да върви работата по-добре бях сложил Никола Антов за директор на печатницата с заплата, а това го ласкаеше и така не ни проти-водействуваше. Закона за авторското право в последтвие се промени няколко пъти, така както беше угодно на комунистите, които управляваха десетилетия наред.
Ние нямахме вече условия за печат и трябваше да
съхраним
Словото на Учителя.
Аз взех мерки за това.
към текста >>
98.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
4. КОЙ
СЪХРАНИ
И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ?
4. КОЙ
СЪХРАНИ
И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ?
ТРИТЕ КРАЖБИ Учителят много държеше да не се дават насам и натам дешифрираните беседи. Стенограмите не всеки можеше да ги чете. Но за дешифрираните беседи всеки идваше и искаше, че му трябвали за прочит и да си препишат някои неща. Получи се един безпорядък. Раздаваха се дешифрирани беседи и ги пилееха.
към текста >>
Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да
съхрани
Словото Му и аз го
съхраних
, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г.
Само един буркан беше счупен от снеговете. Копието бе с пожълтели и загнили листа. Само това копие от този буркан бе унищожено. Но всичко беше съхранено и запазено от посегателство. Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка.
Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да
съхрани
Словото Му и аз го
съхраних
, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г.
А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите. И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи.
към текста >>
Аз ги
съхраних
и запазих и дойде време, когато моите сътрудници се подадоха на други сили, които разпръснаха материалите.
Ето вече десет години аз искам да ми се върнат куфарите. А те ги откраднаха и укриха там където само Боян Златарев им знае мястото. Боян си замина през 1986 г. и вече няколко години след заминаването му те още не могат да се открият. Ето това е една грозна история.
Аз ги
съхраних
и запазих и дойде време, когато моите сътрудници се подадоха на други сили, които разпръснаха материалите.
А това са тези сили, които разрушиха Братството и които унищожаваха Словото на Учителя. Проверете след време онези, които откраднаха материалите дали са направили нещо за Учителя. С тези материали може да работи само онзи, комуто аз съм ги предал в името на Учителя, да ги съхранява и ги пази за следващото човечество. Приемствеността се осъществява по други духовни закони. Приемникът се определя от Духа.
към текста >>
Аз
съхраних
Словото на Учителя.
А по-късно дойде времето, когато всички печатници в България бяха национализирани. Дочакахме и друго време, когато се унищожаваха томчетата, беседи, които ние бяхме отпечатвали. Трябваше да премине и това време, а с него да изтече стихията, която бушуваше в тия времена. И за стихията е определено време. Аз опазих Словото-на Учителя.
Аз
съхраних
Словото на Учителя.
Онези, които посегнаха през 1980 г. да окрадат съхраняваното от мене Слово ще получат заслуженото. Онези, които разбиха и разнесоха материалите и ги пръснаха насам и натам не могат да имат съдействието на Небето в никакъв случай. Това ще го проверите. Благословението се изписва върху онзи когото Духът определя да съхранява Словото.
към текста >>
Аз опазих,
съхраних
и изпълних повелята на Учителя. Амин.
Духът на Словото е Глава на Истината. А Глава на Истината е Божествения Дух. А Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието. А Абсолютния Дух на Битието е Духът на Всемировия Учител - БЕИНСА ДУНО. А неговото Слово е Слово на Бога и е Слово на Третия Завет на Бога към човечеството.
Аз опазих,
съхраних
и изпълних повелята на Учителя. Амин.
към текста >>
99.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Изнасяме тази грозна история, за да се знае кой
съхрани
архива на Учителя, кой го открадна, кой промени Словото и кой отпечата промененото Слово.
Затова същата година те отпечатаха трета книжка от променено Слово на Учителя, но за, да се оправдаят отбелязаха отзад, че е редакция на Лалка Кръстева. Другият представител на издателство „Братство" също не се яви, защото същото лице, същата година издаде книгата „Великата майка" с 13БМ-954-8091 -10-0 беседи на Учителя пред сестрите, чиято редакция беше целенасочено и умишлено променена. Ето затова не се явиха. Доказателство? Проверете оригиналните беседи и издадените беседи и сами ще се определите кому да вярвате. Ето това е съдбата на откраднатия архив от „Резньовете" на Борис Николов.
Изнасяме тази грозна история, за да се знае кой
съхрани
архива на Учителя, кой го открадна, кой промени Словото и кой отпечата промененото Слово.
Всеки извърши онова, което неговия Господар му заповяда. По това се познава кой кому служи: на Словото на Учителя, което е глава на Истината? Или служи на Духа на Заблуждението? Всеки се определи и всеки застана зад своя си господар. Това трябва да се знае и помни от следващите поколения.
към текста >>
100.
6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
успя да
съхрани
непечатаните беседи.
сме свидетели на почти същото. Явяват се лица, които променят и изменят Словото на Учителя с цел да го опорочат и то умишлено, защото знаят, че има оригинали и има история на тези оригинали. Те са слуги на Господаря на Разрушението. Тази грозна история се изнася, за да се види от къде започва пътя на ОПОРОЧЕНИЕТО. Борис Николов до 1980 г.
успя да
съхрани
непечатаните беседи.
След тази дата се явиха другите, които окрадоха и разпръснаха всичко. И то умишлено и целенасочено. Те не случайно се явиха, изпокрадоха и след това изчезнаха оригиналите. Днес се явиха другите, които променят Словото на Учителя и го отпечатват с цел да опорочат Учението. И това го правят съзнателно и преднамерено, защото са уведомени и запознати, че съществуват оригинали.
към текста >>
НАГОРЕ