Търсене в текстове за 'Храна'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 158 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Учителят отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна.
Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия. Тишина, мълчание. Само сутрин ние излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева с молитви към Бога. Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени. Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си. Учителят отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна. Не можеше да преглъща - беше трудно и мъчително. Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на Учителя. Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка. Тази отбелязана с молива на савкиното тефтерче чертичка показва различни посоки. След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите.
към текста >>

2. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици.
към текста >>

Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.
Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик.
към текста >>

3. 2_36 Чистотата на идеите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина.
Първо - послушанието към Учителя. Второ - изводът. Трето - урокът. На Рила бяха дошли туристи от града, бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и от време на време припалваха и пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отишли при Учителя и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него.
към текста >>

4. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Не можем да ядем тази храна.
Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато. Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци. Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него. Затова ядем само хляб и сме гладни.
към текста >>

Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо.
Не че не искаме да я ядем. Харесва ни, но като я изядем, веднага започваме да я повръщаме. Не понасяме месото и ястията, сготвени с него. Затова ядем само хляб и сме гладни. И всички ни се смеят." Бащата нищо не казва. Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо. Какво да прави? А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали. Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат. Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори.
към текста >>

А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали.
Не понасяме месото и ястията, сготвени с него. Затова ядем само хляб и сме гладни. И всички ни се смеят." Бащата нищо не казва. Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо. Какво да прави? А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали. Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат. Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот.
към текста >>

Но че повръщат от месната храна, за това си има причина.
Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат. Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот. Но че повръщат от месната храна, за това си има причина. Това е единствената светла точка в тяхното съзнание, останало от теб в тях. Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил. Приятелят веднага отива в казармата. Поискал свиждане със синовете си. Позволили му.
към текста >>

Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан.
Седнал на пейката и чакал. И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш. Като го видяли, изведнъж се втурнали към него и извикали в един и същи глас: "Татко, ние вече не повръщаме! " И запрегръщали баща си от радост. Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал. Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца.
към текста >>

5. 2_42 Общение на човешките души

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят.
Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат. Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия. Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души. Това е същият обмен, който става в природата, който се извършва с кислорода от растенията и въглеродния двуокис от хората и животните. Храната за едните е отрова за другите. За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията.
към текста >>

Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки.
Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия. Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души. Това е същият обмен, който става в природата, който се извършва с кислорода от растенията и въглеродния двуокис от хората и животните. Храната за едните е отрова за другите. За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията. А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората.
към текста >>

Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души.
Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души. Това е същият обмен, който става в природата, който се извършва с кислорода от растенията и въглеродния двуокис от хората и животните. Храната за едните е отрова за другите. За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията. А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората. Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят.
към текста >>

Храната за едните е отрова за другите.
Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души. Това е същият обмен, който става в природата, който се извършва с кислорода от растенията и въглеродния двуокис от хората и животните. Храната за едните е отрова за другите. За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията. А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората. Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят. И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят." Аз стоя със зяпнала уста. Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя.
към текста >>

За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията.
За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души. Това е същият обмен, който става в природата, който се извършва с кислорода от растенията и въглеродния двуокис от хората и животните. Храната за едните е отрова за другите. За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията. А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората. Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят. И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят." Аз стоя със зяпнала уста. Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя. Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата?
към текста >>

А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората.
Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души. Това е същият обмен, който става в природата, който се извършва с кислорода от растенията и въглеродния двуокис от хората и животните. Храната за едните е отрова за другите. За хората въглеродният двуокис е отрова, но е храна за растенията. А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората. Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят. И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят." Аз стоя със зяпнала уста. Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя. Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата? " Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.
към текста >>

6. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие".
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество. По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
към текста >>

7. 2_50 Учителят

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Плодовете бяха любимата Му храна.
Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност.
към текста >>

8. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен.
Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма. Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен. Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи. Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока. Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше.
към текста >>

9. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Беше необходим човек да прислужва в това домакинство: да се пере, да се чисти, да се подготвят продукти за храна, да се готви, да се мете, да се подрежда - това бяха онези неща от обикновения бит на един дом.
Обикновено към семейство Гумнерови се обръщахме с "кака Гина" и "чичо Петко". Така ги наричахме ние тогава, защото бяхме млади и беше някак неудобно да им кажем "сестра" и "брат" - това обръщение не беше влязло и у нас самите. Тогава беше дошла и една друга сестра, Василка, от Айтоския край. Тя се зае да помага в този дом. Тук имаше непрекъснато движение на хора: едни идваха, други си отиваха, трети оставаха да се нахранят, четвърти - да се подслонят за известно време. Беше необходим човек да прислужва в това домакинство: да се пере, да се чисти, да се подготвят продукти за храна, да се готви, да се мете, да се подрежда - това бяха онези неща от обикновения бит на един дом. Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя.
към текста >>

10. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Друг охранява сега "Изгрева" и ако някой наруши тази охрана, ще отговаря пред Бога." Не можахме да разберем добре тогава думите Му.
Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят. Те не се молели като друг път тихо, както по времето на Учителя, а всеки от тях се надпреварвал с останалите да вика колкото може по-силно, та молитвите им по-бърже и по-добре да стигнат до ушите на Бога. Когато този приятел отиде в Мърчаево и разказа на Учителя всичко това, Учителят се усмихнал и казал: "Ако "Изгревът" трябва да разчита на техните молитви - отдавна да е пометен. Друг охранява сега "Изгрева" и ако някой наруши тази охрана, ще отговаря пред Бога." Не можахме да разберем добре тогава думите Му. Но когато Той си замина и когато дойде време "Изгревът" да бъде пометен до основи, тогава разбрахме, че нашите молитви не бяха стигнали до ушите на Бога, а онзи, който го охраняваше, беше вдигнал своята охрана и "Изгревът" се разгради и отвътре, и отвън за броено време от строго определени хора. Тях също някой ги беше броил в сметката си и неговата сметка излезе вярна и сполучлива. Е, можеше ли да се работи при тази обстановка? Не можеше. Когато дойде времето да се издава песнарката и да се дадат песните така, както Учителят ги е дал, аз срещнах голяма съпротива от страна на всички, главно на Кирил Икономов, който подведе и другите да го следват.
към текста >>

Но когато Той си замина и когато дойде време "Изгревът" да бъде пометен до основи, тогава разбрахме, че нашите молитви не бяха стигнали до ушите на Бога, а онзи, който го охраняваше, беше вдигнал своята охрана и "Изгревът" се разгради и отвътре, и отвън за броено време от строго определени хора.
Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят. Те не се молели като друг път тихо, както по времето на Учителя, а всеки от тях се надпреварвал с останалите да вика колкото може по-силно, та молитвите им по-бърже и по-добре да стигнат до ушите на Бога. Когато този приятел отиде в Мърчаево и разказа на Учителя всичко това, Учителят се усмихнал и казал: "Ако "Изгревът" трябва да разчита на техните молитви - отдавна да е пометен. Друг охранява сега "Изгрева" и ако някой наруши тази охрана, ще отговаря пред Бога." Не можахме да разберем добре тогава думите Му. Но когато Той си замина и когато дойде време "Изгревът" да бъде пометен до основи, тогава разбрахме, че нашите молитви не бяха стигнали до ушите на Бога, а онзи, който го охраняваше, беше вдигнал своята охрана и "Изгревът" се разгради и отвътре, и отвън за броено време от строго определени хора. Тях също някой ги беше броил в сметката си и неговата сметка излезе вярна и сполучлива. Е, можеше ли да се работи при тази обстановка? Не можеше. Когато дойде времето да се издава песнарката и да се дадат песните така, както Учителят ги е дал, аз срещнах голяма съпротива от страна на всички, главно на Кирил Икономов, който подведе и другите да го следват. Беше много лесно да се настроят срещу мен поради това, че още по времето на Учителя бях поставена в положение да бъда гонена, преследвана и хулена.
към текста >>

11. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната.
Едва ли. Тогава ще си намерите оригиналния текст и снимките, които правихме с Ярмила и въпросът е разрешен за вас и за нас, които ще бъдем вече в Невидимия свят. А този младеж Гриша, който се опитва да коригира Божественото, създадено и дадено от Учителя, той ще има възможност да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя. Например, проверете след десет години какво е станало с неговата професия като литератор. Проверете какво е станало с неговия личен живот и със семейството му. Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната. Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н. Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си. Окултни закони са това и те управляват Школата на Учителя. И което е най-важното, когато Гришата си направи нов текст на "Паневритмията" и го извади на книжка, дойдоха при мене онези, още живи сестри-поетеси, които искаха още по времето на Учителя да създадат нов текст на Паневритмията. Те идват и са възмутени.
към текста >>

12. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А на земята не се позволяваше да се оставя храната.
Оглеждах цялата обстановка, радвах се, но знаех, че тази моя радост няма да трае дълго време, тук, на тази ливада. И че има нещо друго, което ще се яви изневиделица.При всички случаи, след като извадехме от раниците си онова, което носехме, всяка сестра изваждаше и някой сладкиш или нещо, приготвено специално за излета и поднасяше на Учителя. Така всички се изредиха - всяка Му поднесе нещо от своето изкуство и пред Учителя се натрупаха ястия и сладкиши. Учителят ги приемаше с усмивка и ги поставяше на бялата кърпа, постлана пред Него. Дойде време, приятелите постлаха още една бяла кърпа, защото нямаше място къде да се сложи онова, което поднасяха на Учителя. А на земята не се позволяваше да се оставя храната. Имаше правила от Учителя, които ние спазвахме. Аз изчаках края, защото бях свикнала, когато поднасях нещо на Учителя, да използувам случая и да Го запитам за онова, което ме вълнуваше в момента. Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава. Това така ме бе възвисило и пренесло в един друг свят, че преживявах една особена радост в себе си. Но когато правех моя сладкиш в къщи, аз си казах, ще го поднеса на Учителя и после ще Го питам защо е в мене това огорчение от старите братя и сестри и защо в тях виждам само личности, а не виждам души, търсещи общение с Бога.
към текста >>

Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири.
Бяха се създали много групи и настана брожение. Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година. Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година. По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева". Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като работници. Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири. Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е. на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо. Те бяха много доволни от това. Разбраха нагледно какво значи Братство и комунален живот.
към текста >>

Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е.
Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година. Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година. По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева". Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като работници. Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири. Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е. на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо. Те бяха много доволни от това. Разбраха нагледно какво значи Братство и комунален живот. Та ръководителят на тази бригада и на този обект бе един от онези идейни комунисти.
към текста >>

13. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд.
По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш. За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога. Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две сестри, които бяха там.
към текста >>

След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си.
Елена Андреева също така беше уволнена като учителка поради пропаганда и проповядване на учениците си в селото. Тодор Симеонов беше инженер, учител, също бе уволнен, но по един параграф, по който уволняваха тогава комунистите, та това му помогна много, когато дойдоха комунистите на власт. Какво му помогна? За тях той си беше дъновист и го третираха като такъв. Иван Калканджиев от Сливен беше учител там и по същата причина бе уволнен. След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си. Това бяха уволнените от властта през време на Школата, главно поради непослушание на учениците към Учителя. И всички дойдоха на "Изгрева" и увиснаха на издръжка от Учителя. Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец предаваше по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума. Накрая стана най-фаталното. Една група студенти напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените наредби и изисквания.
към текста >>

14. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Това не бяха кой знае какви големи суми, но стигаха за ежедневието, за храна и за най-необходимите вещи и облекло.
Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий. Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата. Някои от тях платиха жестоко, а други бяха вързани от Невидимия свят чрез Слово и чрез Сила и не можеха да правят злини на Школата повече, отколкото Небето бе допуснало. Учителят всеки месец в един плик предаваше на трите стенографки по една сума, с която покриваха ежедневните си разходи и се издържаха. Това не бяха кой знае какви големи суми, но стигаха за ежедневието, за храна и за най-необходимите вещи и облекло. Така Учителят бе осигурил издръжката на своите три стенографки. Отначало дълги години те живееха под един покрив в една обща барака на "Изгрева". Години след това някои от тях се преместиха в отделни бараки. Те живееха от скромно по-скромно. Задоволяваха се с много малко.
към текста >>

15. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Това бяха религиозни форми, останали от църквата, а тя ги беше приела преди това от траките, които казваха, че умрелите са живи и че душите на умрелите имат нужда от това, което са яли приживе - храна, питиета, лакомства.
" Поклати още няколко пъти глава, отказа и си отиде в стаята. Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му. Тук беше нещо друго интересно. Мнозина знаеха от Словото Му мнението Му за тези неща и трябваше да се съобразяват. Но не се съобразяваха. Това бяха религиозни форми, останали от църквата, а тя ги беше приела преди това от траките, които казваха, че умрелите са живи и че душите на умрелите имат нужда от това, което са яли приживе - храна, питиета, лакомства. И те им ги носеха по гробовете, правеха помен за душите им и по този начин ги извикваха. А те си похапваха - душите на умрелите влизаха в телата на живите и чрез тях изпитваха предишните свои любими състояния. Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя. След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските салони - да ти се замае главата. Та питам аз: Това църква ли е?
към текста >>

16. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

То покълва при неблагоприятни условия, но му са необходими светлина, въздух, топлина и храна.
На същия събор Учителят обърна внимание, че учениците не се занимават със социални работи и въпроси, защото това е аларма на духовете от Невидимия свят с цел да ги отклонят от Школата. Учениците не разрешават въпросите на света. Ученикът влиза в Школата да научи идеите от Словото, а след това отива в света, за да ги реализира. Те трябва да се реализират без насилие, а чрез Свобода и Любов. Така работи житното зърно. То покълва при неблагоприятни условия, но му са необходими светлина, въздух, топлина и храна. Това са условия, това е среда, това са възможности, които се свързват в едно. Всички методи се намират в Словото на Учителя. Намираме се на ул."Оборище" 14, в салона. Всички пеем и очаквамеУчителят да пристигне всеки момент. Обикновено Учителят пристигаше и изчакваше в една малка стаичка, докато дойде уреченият за беседа час.
към текста >>

17. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А това са: дълбокото дишане, пиенето на гореща вода, редовното посрещане на изгревите на слънцето, вегетарианската храна, природосъобразният начин на живот и т.н.
Друг, още по-интересен случай е с брат Тодор Попов от Ямбол. Той също бил член на теософското общество на Софрони Ников и също е имал диплом от теософите, окачен на стената. През 1922 година започва да страда от силно главоболие. Но решава да се лекува с методите на Учителя. Забележете тук добре, че той не отива веднага да търси помощ, както прави това Никола Нанков, а започва да се лекува с методите на Учителя, които са дадени в Словото Му. А това са: дълбокото дишане, пиенето на гореща вода, редовното посрещане на изгревите на слънцето, вегетарианската храна, природосъобразният начин на живот и т.н. Но нищо не му помага. Значи той е едновременно член и присъствува в две Школи - тази на теософите и Школата на Учителя. Не се определя отначало нито за едната, нито за другата, не търси отначало помощта и съвета на Учителя, а започва да се лекува сам с Неговите методи, като едновременно е член и присъствува на две различни места. След това отива при Учителя и търси Неговата помощ за главоболието си. Учителят вижда и знае как е постъпил и нищо не му казва.
към текста >>

Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване.
Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал. Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос.
към текста >>

18. 3_66 Ясновидци и светци

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България.
А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко. После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България. За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили.
към текста >>

19. 3_67 Котката, която мижеше

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Те не могат да влезнат в онова Царство, към което принадлежат тези опитности, защото това е Царството на Духа и има своя охрана и ангел Господен със своя меч охранява границите Му.
За останалите тези опитности са заключени и остават непонятни. А тези опитности, които аз разказвам, ще бъдат отключени за онези от следващите поколения, които по Дух принадлежат към Школата. Те са предназначени за тях. Как ще ги възприемат и как ще се ползуват от тях - те са свободни да направят своя избор. А за останалите тези опитности са заключени с три катинара. Те не могат да влезнат в онова Царство, към което принадлежат тези опитности, защото това е Царството на Духа и има своя охрана и ангел Господен със своя меч охранява границите Му. Този меч - това е Словото на Духа. Словото го имате - четете, проучвайте и Го прилагайте. И така чудесиите ги видяхме много скоро. Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли?
към текста >>

20. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в мазето, чисти някакви продукти за храна.
В този момент около Учителя няма никой. Той се провиква: "Има ли някой тук? " Но няма никой. Оглежда стаите - няма никой. Тогава слиза по стъпалата, носейки пакета и отива в мазето, което представляваше приземният етаж на къщата. Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в мазето, чисти някакви продукти за храна. По това време сестра Йорданка Жекова се грижеше за приготвянето на храната на всички и всеки ден трябва да готви за двадесет-тридесет човека, които идваха на обед. Тогава обедът при хубаво време ставаше на едни сковани маси на двора и там можеха да се наредят тридесет- четиридесет човека. При лошо време обедът ставаше в една голяма стая, която се намираше срещу стаята на Учителя. Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая. Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед.
към текста >>

По това време сестра Йорданка Жекова се грижеше за приготвянето на храната на всички и всеки ден трябва да готви за двадесет-тридесет човека, които идваха на обед.
Той се провиква: "Има ли някой тук? " Но няма никой. Оглежда стаите - няма никой. Тогава слиза по стъпалата, носейки пакета и отива в мазето, което представляваше приземният етаж на къщата. Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в мазето, чисти някакви продукти за храна. По това време сестра Йорданка Жекова се грижеше за приготвянето на храната на всички и всеки ден трябва да готви за двадесет-тридесет човека, които идваха на обед. Тогава обедът при хубаво време ставаше на едни сковани маси на двора и там можеха да се наредят тридесет- четиридесет човека. При лошо време обедът ставаше в една голяма стая, която се намираше срещу стаята на Учителя. Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая. Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед. А пък онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде след като тя си свърши работата.
към текста >>

Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая.
Тогава слиза по стъпалата, носейки пакета и отива в мазето, което представляваше приземният етаж на къщата. Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в мазето, чисти някакви продукти за храна. По това време сестра Йорданка Жекова се грижеше за приготвянето на храната на всички и всеки ден трябва да готви за двадесет-тридесет човека, които идваха на обед. Тогава обедът при хубаво време ставаше на едни сковани маси на двора и там можеха да се наредят тридесет- четиридесет човека. При лошо време обедът ставаше в една голяма стая, която се намираше срещу стаята на Учителя. Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая. Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед. А пък онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде след като тя си свърши работата. Така мисли и разсъждава Йорданка в този момент. Учителят през това време я чака, а тя не идва. Накрая, след като си свършва работата, тя решава да отиде при Учителя.
към текста >>

Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед.
Там намира сестра Йорданка Жекова, която нещо работи в мазето, чисти някакви продукти за храна. По това време сестра Йорданка Жекова се грижеше за приготвянето на храната на всички и всеки ден трябва да готви за двадесет-тридесет човека, които идваха на обед. Тогава обедът при хубаво време ставаше на едни сковани маси на двора и там можеха да се наредят тридесет- четиридесет човека. При лошо време обедът ставаше в една голяма стая, която се намираше срещу стаята на Учителя. Учителят се обръща към Йорданка и казва: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." Йорданка казва: "Идвам, Учителю" - но продължава да почиства продуктите за храна, понеже смята, че Учителят няма да й избегне, защото Го чува как се качва по стъпалата за Своята стая. Йорданка продължава да чисти продуктите - за нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед. А пък онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде след като тя си свърши работата. Така мисли и разсъждава Йорданка в този момент. Учителят през това време я чака, а тя не идва. Накрая, след като си свършва работата, тя решава да отиде при Учителя. Чука на врата и влиза.
към текста >>

21. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия.
Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата. Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец. Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него.
към текста >>

22. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели.
Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден. Всеки да има по една стая и отделение за гости. А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария. Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа.
към текста >>

23. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Всеки ден, пет-шест души млади братя студенти сядаха в трапезарията и получаваха блюда с храна.
Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Всеки ден, пет-шест души млади братя студенти сядаха в трапезарията и получаваха блюда с храна. Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея.
към текста >>

Напълнят тенджерите с яденето от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират от десет до двадесет литра храна.И така вървим ние един след друг през града.
Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове до паметника Левски на обяд. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите, гозбите, хляба - трябваше да се пренесе от "Опълченска" 66, където се готвеше, до дома на този брат. Тази работа я извършвахме обикновено ние младите. Напълнят тенджерите с яденето от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират от десет до двадесет литра храна.И така вървим ние един след друг през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и накрая ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато свикнахме с общественото мнение, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: че Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи.
към текста >>

24. 5_28 Жабата, която донесе материализма

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори.
След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж. Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ. Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго. Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас. А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини. Оставиха всичко това и дойдоха да ядат студентската супа. Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори.
към текста >>

25. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине.
А след това я проверихме на "Изгрева". Зад салона на "Изгрева" бе долепена една кръчма. Тя съответствуваше на същата онази кръчма от "Оборище" 14. Оттам се носеше непрекъснато дим на кебапчета върху "Изгрева". Това съответствуваше на онази стая с месарницата от "Оборище" 14. До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14. Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя. Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан.
към текста >>

26. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години.
Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами. След първата грешка беше направена втората. Учителят препоръчваше да се купят парцели от един декар, Той имаше идея да се парцелира цялото това поле на ниви по един декар и да се разгърне селището по друг начин, така че във всеки парцел, освен за дървена къщичка, да има място и за овощна и зеленчукова градина, за да може да се правят онези опити, които Учителят даваше, а освен това, произведените продукти да ни служат за храна в онези бедни за нас години. Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това. Учителят бе крайно недоволен от това тяхно деяние.
към текста >>

27. 5_31 Своеволия на Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата.
Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя. Те се оправдаваха. После се направиха опити да се закупи мястото, но собствениците не го продаваха, защото печелеха повече от наема, а плюс това и поповете им даваха допълнително възнаграждение за кръчмата, за да бъде точно на това място. Така те си отмъщаваха на Учителя и воюваха срещу Братството. Тези срамни сцени продължиха и след заминаването на Учителя, докато дойде онова време, когато целият "Изгрев" беше разрушен и пометен заедно с онази кръчма. Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата. Беше голяма ужасия. И то бе последица от непослушанието на учениците към думите на Учителя. Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му. Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон. Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме.
към текста >>

28. 5_32 Имотите на богатите братя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната.
Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага.
към текста >>

29. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита.
Първият ден на комуната в Русе е 8 юли 1923 година. Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили комуна в Русе. Между тях и нас имаше добра дружба. Те имаха къща срещу местността "Свирчовица" където беше тяхната база за преминаването им в Румъния, защото имаше моменти, когато властта ги преследваше за техните анархистични идеи и действия. Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава. Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита. Имахме дълги разговори с тях. Това беше идеен живот. По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови. Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна. Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода.
към текста >>

30. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор.
После в този клуб ще бъдат окачени плакати, лозунги, портрети на техните партийни вождове. Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми. Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни. Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал. Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба. Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор. А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина. А вие ще минете през този етап. Не може да не минете. Ние минахме през тези етапи и вие ще минете. Онези, които останаха в двора на "Опълченска" 66 и не прескочиха отвъд, в другия двор на Третия интернационал, останаха верни докрай на Школата.
към текста >>

31. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

В зимника бе складирана храната.
"Учителят пуска руснаците в България" Учителят беше в село Мърчаево. Бе отседнал в дома на брат Темелко. Беше Му предоставена една малка стаичка, а другата по-голяма стая служеше за столова. Вечерта на пода се постилаха черги и там спяха сестрите. В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън. Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София.
към текста >>

32. 5_53 Учителят е болен

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна.
При тези излизания с Учителя в планината времето винаги беше хубаво и, след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината с Учителя ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които придружаваха Учителя, не бяха големи, а от по няколко души - толкова, че да се осигури пътят ни дотам и да се осигури пребиваването ни. Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна. Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя. Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха супите и се справяха с други неща, които вършеха много добре. Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване. Учителят се завърна на "Изгрева" от Мърчаево, а с Него и цялата група.
към текста >>

Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха супите и се справяха с други неща, които вършеха много добре.
Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които придружаваха Учителя, не бяха големи, а от по няколко души - толкова, че да се осигури пътят ни дотам и да се осигури пребиваването ни. Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна. Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя. Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха супите и се справяха с други неща, които вършеха много добре. Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване. Учителят се завърна на "Изгрева" от Мърчаево, а с Него и цялата група. Той беше отслабнал и дойде онова време, когато заболя. През цялото време докато боледуваше, Той държеше беседи и беше на своят пост. Но дойде и това време, когато легна на легло.
към текста >>

33. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Той се движеше свободно по улиците без охрана.
Когато бил в нелегалност и се укривал от полицията, тогава една наша сестра му гледала на кафе и му казала, че над главата му имало царска корона и щял да стане цар. Тогава той казал, че комунистите са срещу царете. "Е, тогава ще станеш най-главният, на най-високото място, ще даваш нареждания и ще управляваш." Това се сбъдна. После го смъкнаха от този пост и неговите съперници във властта го изпратиха в пенсия. Но противниците му от неговата партия не го закачаха повече. Той се движеше свободно по улиците без охрана. И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Да, ето една хубава история за поучение и подражание. Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години. Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше.
към текста >>

34. 5_59 Еврейският равин в София става християнин

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Еврейската религия е едно поле, което има своя охрана и свой егрегор.
Друга сестра беше Лилия Аладжем. Тя също изпълни нареждането на Учителя, покръсти се официално и прие християнството. Същото стори и нейната рождена сестра. Тези сестри бяха запознати с Учението и за някои ще бъде чудно, че те трябваше да преминат през този ритуал. Тук няма нищо чудно. Еврейската религия е едно поле, което има своя охрана и свой егрегор. Християнството е друго поле, което също има свои пазачи и егрегор. Както човек не може да премине от една държава в друга без паспорт и без виза, така също един поданик от едно религиозно поле не може да премине в друго без съответно разрешение и без тайнството на покръстването. Учението на Учителя е друго поле, създадено от Словото на Всемировия Учител. Това е нов свят за Синовете Божии! Амин!
към текста >>

35. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ТОМ 1

А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната.
Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Но понеже той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната от Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздателство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че развръзките бяха много драматични и поучителни. Сава Калименов доживя досега - четиридесет и пет години след заминаването на Учителя. Аз също доживях. В Школата на Учителя има едно правило, че при всяка една развръзка, някой трябва да остане да засвидетелствува за истината. Аз доживях да опиша този случай за следващите поколения, а Сава Калименов също доживя да потвърди тази история.
към текста >>

36. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение, като получаваше пари от родителите си през това време.
Прие я само, когато тя реши да отиде да учи и отиде при Него да Му съобщи това. Чак след шест месеца я приема, изслушва нейното решение и й говори няколко минути. По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това, което Учителят ми каза и говори последния път, преди да ми каже, че няма да ме приеме, докато не завърша гимназия, ми стигна и ми послужи за това време, докато бях при Паша и нямах контакт с Него". Той предварително й казал неща, които ще й бъдат необходими през тези две години, докато тя завърши гимназия и пребивава при Паша. През тези две години Той не я прие. Катя отиде да живее при Паша в града и беше на пълен пансион у тях, на храна, спане и учение, като получаваше пари от родителите си през това време. Ани я учеше на литература и езици, а Паша - на математика, геометрия и химия. История учеше сама. И така, тя завърши гимназия и занесе дипломата си на Учителя. След като я видя, Той й каза: "А сега, с тази диплома ще отидеш да работиш като учителка". Катя остана изненадана, понеже очаквала похвала заради дипломата и започна да протестира пред Учителя, че е дошла, за да бъде на "Изгрева" при Него.
към текста >>

Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай.
Всеки път когато получаваше пенсията си, благодареше на Учителя, че има издръжка. По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше. Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле. Дори и чиниите чакаше някой друг да й помогне да ги измие. Не искаше да върши къщна работа, но накрая животът я научи сама да се грижи за всичко. Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай. Учителят веднъж я среща: "Манджи, манджи, манджи ти трябват на теб! " Повторил три пъти и я отминал. Катя стои и се чуди как да се справи с тази работа - Учителят й повторил три пъти "манджи", а тя не може да сготви дори една. Спомням си, една сестра отишла на Рила към края на август и там заварила Катя на палатка. Катя я приела и отворила една голяма тенджера, в която била сготвила една манджа, и то - зеле с ориз.
към текста >>

37. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Ние решихме да не се храни от общата храна, готвена в големите казани.
Ще Му каже нещо. Ако е легнал Учителят, ще седне до Него и ще Му подложи възглавничка под главата. Аз виждах едно синовно отношение, едно нежно отношение към Учителя. Никой не е бил така грижовен към Него, както Неделчо Попов. Учителят трябваше да се храни. Ние решихме да не се храни от общата храна, готвена в големите казани. Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни.
към текста >>

38. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Каквото Му предлагаха за храна - не вземаше.
Как го почувствувах, не мога да кажа. Но начинът, по който Той се обхождаше, всичко ми говореше за заминаване. Видях нещо ново - Учителят никога не се е държал така. На човешки език, Учителят ту ставаше, ту лягаше- беше неспокоен. Той ставаше от едно място и отиваше да седне на друго място в стаята. Каквото Му предлагаха за храна - не вземаше. Ако Му предложат чай - ще вземе една две глътки или две-три лъжички и повече нищо не взема. Нямаше никакъв апетит. Беше мълчалив. Полягаше на леглото и пак ставаше. Не се оплакваше от нищо.
към текста >>

Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония.
Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там. Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ. Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот. Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба. През нощта бяхме четирима: доктор Борова, доктор Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева.
към текста >>

39. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана".
"Построяване на "Изгрева" Вече бяха закупени с братски пари някои места и бе построена през 1926 година стаята на Учителя. Приятелите, като видяха това, започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие!
към текста >>

Това бяха суми, с които закърпвахме своя скромен бюджет за прехрана.
Аз се отказах да учителствувам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, след като направихме опити да учителствуваме и след като бяхме уволнени, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец и на трите по един плик с пари, с които Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми, с които закърпвахме своя скромен бюджет за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрешки и за обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя, Той бе поел нашата издръжка и Той лично се грижеше за нас. Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с Него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха много интересни случки, които той записваше.
към текста >>

40. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

ТОМ 1

Светлината на Словото е храна за човешкия ум и човешкото сърце.
Славата създава Света на Истината! Проявеното Слово е Свят на Виделината. Виделината на Словото е Светлина за човешката душа и човешкия дух. Виделината създава Света на Мъдростта! Проявената Виделина е свят на Светлината. Светлината на Словото е храна за човешкия ум и човешкото сърце. Светлината създава Света на Любовта! Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявената материализирана Любов от Света на Любовта. Да бъде Светлина - живей в Света на Любовта. Да бъде Виделина - живей в Света на Мъдростта. Да бъде Слава - живей в Света на Истината.
към текста >>

41. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

ТОМ 1

Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас.
Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят. Това съобщение е прокарано от Исуса Христа чрез Възкресението Му. Божественият принцип е Вечен огън. Бог говори чрез Светостта Си, чрез Славата Си над Небесата, където е границата на всяко съвършенство. Неговата Слава е утвърдена на Небето до века.
към текста >>

42. 10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

ТОМ 1

В Първия Завет ще намерите учението на Мойсей в чисто Божествения източник като учение на Светлината за човешките умове, за да познаят Единния Бог чрез Господа на Силите във Светлина, в Небесна Манна и храна за човеците, във вода за ожаднелите човешки души, в живота на Онзи огнен стълб, който ги водеше през пустинята, за да покаже, че Бог е Огън Всепояждащ.
Мировият Учител е Учител на Виделината, на Светлината в Духовния свят. Това е Светът на Мъдростта. Учителят е Учител на Светлината, т.е. на Светлината на физическата Вселена. Това е Свят на материализираната Любов на Бога. В Първия Завет ще намерите учението на Мойсей в чисто Божествения източник като учение на Светлината за човешките умове, за да познаят Единния Бог чрез Господа на Силите във Светлина, в Небесна Манна и храна за човеците, във вода за ожаднелите човешки души, в живота на Онзи огнен стълб, който ги водеше през пустинята, за да покаже, че Бог е Огън Всепояждащ. Той е Учител на Светлината! Във Втория Завет ще намерите Учението на Христос от чисто Божествения източник, като Учение за Виделината, т.е. светлината в Духовния свят за човешките души. Той е Учител на Виделината! В Третия Завет ще намерите Учението на Великия Учител - Беинса Дуно - от чисто Божествен източник като Учение на Божествената Слава, т.е.
към текста >>

43. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 2

/Д-р Вергилий Кръстев/ СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С ДУХА ГОСПОДЕН (25 юни – 9 юли 1900 г.) Разговор първий – Упътвание Разговор вторий – Сърцето и Бог Разговор третий – Храната и Словото Разговор четвъртий – Живота и Възраждането Разговор петий – Въздигане.
Вселяването на Христовият Дух и Мировият Учител ХII. Епохата на Водолея ХIII. Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Троица ХIV. Бог и Всемировият Учител Беинса Дуно. 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно.Кой е Всемировият Учител? /Д-р Вергилий Кръстев/ СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С ДУХА ГОСПОДЕН (25 юни – 9 юли 1900 г.) Разговор първий – Упътвание Разговор вторий – Сърцето и Бог Разговор третий – Храната и Словото Разговор четвъртий – Живота и Възраждането Разговор петий – Въздигане. Душа и Дух Разговор шестий – Пътят и Истината Разговор седмий – Заключение ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА. Разговор на Учителя Дънов с Духа Господен – 20 септември 1898 г. Избраникът Божий и вождът на Истината Избраникът Божий и вождът на Истината. Бележки към дадени изречения ТРИТЕ НЕЩА. Разговор с Учителя Дънов, записан на 1 октомври 1900 г.
към текста >>

Охраната 174.
Разходка във въздуха 169. Свръхсъзнанието 170. Силата на Псалмите 171. Наполеон Бонапарт 172. Репетицията 173. Охраната 174. Сбогуване 175. Непослушанието 176. Заграбеното наследство 177. Услугата 178. Полезните неща 179.
към текста >>

44. Разговор Третий. Храната и Словото

ТОМ 2

Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.
Разговор Третий. Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
към текста >>

Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния.
Разговор Третий. Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната.
към текста >>

С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
Разговор Третий. Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди.
към текста >>

Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
към текста >>

Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната.
Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот.
към текста >>

Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди.
С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме?
към текста >>

Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал.
към текста >>

В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата.
Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци.
към текста >>

Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?
Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение.
към текста >>

45. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

ТОМ 2

И всичките Негови слова са жива храна.
Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в Моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов. Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастят един ден. И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на любовта.
към текста >>

46. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

ТОМ 2

В тях няма храна, няма това, което търсиш.
Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги? – Не. Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не. В Небесния дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време.
към текста >>

Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина.
към текста >>

47. Разговор Шестий. Пътят и Истината

ТОМ 2

Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен.
И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
към текста >>

48. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

ТОМ 2

Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
ТРИТЕ НЕЩА Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год. Три неща изисква Духът Божий: Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.
към текста >>

Здраве, храна, облекло.
Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти.
към текста >>

49. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Борис Николов

ТОМ 2

Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници.
Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат.
към текста >>

50. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Борис Николов

ТОМ 2

Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото.
Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна. Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане. Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото. А тя е най-опасната и наказва жестоко, онзи, който се докопа до имане. И тогава със златото идват и най-големите беди.
към текста >>

51. 10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Борис Николов

ТОМ 2

Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнахме вътре дойдоха още младежи около 15 човека. Започнаха разговори и размяна на мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов.
към текста >>

52. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Борис Николов

ТОМ 2

Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш.
От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство. Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо?
към текста >>

Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб.
Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо? " Тя държеше на общественото мнение много. Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб. Така че с вегетарианството успях да се справя. Родителите ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха. Знаеха, че не могат да излязат на глава с мен. Заради войниклъка и да отбия военната си служба аз се записах да следвам. По-късно минах в трудовата повинност, където можехме срещу определена сума да се откупим от временна трудова повинност.
към текста >>

53. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Борис Николов

ТОМ 2

19. ОБЩАТА КУХНЯ Оскъдната храна, тежкия физически труд, задължението ни да учим ни изтощи и ние станахме на вейки и се движехме като сенки.
19. ОБЩАТА КУХНЯ Оскъдната храна, тежкия физически труд, задължението ни да учим ни изтощи и ние станахме на вейки и се движехме като сенки. Но не се предавахме. Идеалът ни беше висок и за този идеал ние бяхме готови кости да положим. И щяхме да ги положим след някой и друг месец за обща изненада на всички, ако не се беше намесил Учителят. Ние през това време посещавахме беседите на Учителя на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>

Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости.
Сядаме на трапезата, след малко идва Учителят и Той сяда до нас, кажем си общата молитва и сестрите ни поднасят топлата манджа в едни паници напълнени до горе. А ние от гладни по-гладни. Имаше само едно ядене, нямаше никакъв разкош, но беше достатъчно. Учителят ще намигне на сестрата, ще й даде знак и тя донесе тенджерата и с големия черпак напълни втори че и трети път чиниите ни. Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде. Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости. След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори. Тази обща кухня ни улесни много. За около един месец ние малко се съвзехме. Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно. На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти.
към текста >>

Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната.
Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада. А преди те да дойдат какви песни се пееха на масата, какви разговори имаше с Учителя. А сега Учителят мълчи, строг и не разговаря с никого и само посегне и вкуси от туй или от онуй и се прибере в стаята. Ние се споглеждахме и толкоз. Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната. А ние сме студенти, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти. Бяхме бедни студенти. Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те възрастните братя не донесоха нищо, макар че са богати. Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня.
към текста >>

54. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Борис Николов

ТОМ 2

По професия беше плетачка, имаше плетачна машина, плетеше пуловери, фланели, чорапи, вълнени рокли и с това си изкарваше прехраната.
В къщичката на Гумнерови имаше три стаички. Едната стая отстъпиха на Учителя, а в другите две те живееха. Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. И там имаше една стая, в която живееше Василка Иванова. Тя беше дошла от Айтос. По професия беше плетачка, имаше плетачна машина, плетеше пуловери, фланели, чорапи, вълнени рокли и с това си изкарваше прехраната. Василка беше къщна помощница. Тя се грижеше главно за Учителя. Тя му переше и гладеше дрехите. Каквото имаше да се направи за Неговия бит, тя го правеше. Да се поддържа дома, да се чисти, да се пере, това беше работа за Василка.
към текста >>

Така се осигури у Гумнерови прехраната и пребиваването на Учителя и бе сигурно посрещането на посетители при Учителя.
Василка продължаваше да върши своите задължения. Долу в сутерена имаше кухня и трапезария. В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Тя готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури у Гумнерови прехраната и пребиваването на Учителя и бе сигурно посрещането на посетители при Учителя. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом? По това време бяха отпечатани първите томчета беседи. Те се продаваха. А те са на Учителя и от тях постъпваха средства. Тези средства ги поемаха приятелите, които се грижеха за финансовата страна на Братството.
към текста >>

Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна.
Започнаха да се събират доста средства. Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество „Сингер", но беше там счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, даваха Му в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Значи, те си правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари. Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин.
към текста >>

55. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна.
Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца. Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета. Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна. За няколко дни сложихме ред вкъщи и в двора.
към текста >>

56. 26. ЖЪТВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие.
Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме.
към текста >>

57. 30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ

Борис Николов

ТОМ 2

Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на нивата и работехме. Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето. Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията.
към текста >>

58. 33. МАЛАРИЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.
По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка. Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан. Родителите ми се примириха. Накрая се качиха на Рила, на общия братски лагер.
към текста >>

59. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

Борис Николов

ТОМ 2

Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай.
Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната.
към текста >>

60. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Ето как стана: Комшията имаше в нашия хамбар храна както и по-рано е турял без да му взема наем.
Също и обратното. Прасето бях решил да го платя, но те го прекалиха: идват и все искат парите. Казвам: почакайте сега нямам, когато имам без да искате ще ви ги дам. А по право трябва да я разделим загубата, да бъде и на двама ни тъй като съм и предупреждавал много пъти, а и те виждат, че у дома са отраснали. Но случи се, че не го платих. Ето как стана: Комшията имаше в нашия хамбар храна както и по-рано е турял без да му взема наем. Сега като го прекалиха за пари казах: Добре, ще ви ги дам още сега. Да питаме как се плаща наем за хамбар. Вие ще платите на мене и аз ще ви повърна парите за убитото прасе. Питахме, наем бил на всеки 25 кила 1 кг се дава наем. Той има 40 кила.
към текста >>

Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа.
Пак на бой и убийство ми върви както някога брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто. И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам.
към текста >>

Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли.
Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто. И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам. Където тръгна все пари от хора търся.
към текста >>

Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много.
Ред ли не зная какво, но не върви. Може би да има братя опитни и умни да поставят ред и стопанството да се обърне на райска градина. Една от мъчнотиите е: без домакиня когато отидем в къра заключваме вратите. Христо си идва по-рано имат 1-во отделение два часа, Цветина 4-5 часа. Тъй че трябва да чака на двора докато си дойде Цветка и отвори. Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много. Мъчно брате, мъчно. Добре ще бъде брате ако ни изпращате постоянно подобни бележки от беседите на Учителя. Желая да имам от V серия насетне (следващите беседи след V серия и до днес). Даже и по-раншните, защото Учителят беседва всяка неделя, годишните серии са от по 14-25 беседи, а останалите са за нас неизвестни, а че има неща важни и поучителни това е излишно да казваме. Книгите от склада на брат Лазар Котев на стойност 200 лв.
към текста >>

61. 38. БАБА ДОНКА

Борис Николов

ТОМ 2

След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене.
Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат.
към текста >>

62. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Борис Николов

ТОМ 2

Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна.
Вдигах големи тежести, които двама човека не можеха да помръднат. Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок! " И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек. Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя. Нали трябваше да изкарам по някой и друг лев повече. Тогава имах вече дом, семейство, а това са харчове. Трябват пари за това, за онова.
към текста >>

Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек.
Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок! " И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек. Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя. Нали трябваше да изкарам по някой и друг лев повече. Тогава имах вече дом, семейство, а това са харчове. Трябват пари за това, за онова. Пак ме спря Учителят и строго ме смъмри: „Прекаляваш с физическата работа!
към текста >>

63. 63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя.
А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага. Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето. Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха.
към текста >>

64. 64. КРЪЧМАТА

Борис Николов

ТОМ 2

използват храната,която оставаше и хранеха свинете.
От тях се издигаше пушек, прехвърляше салона и слизаше пред двора и каква миризма и какъв тормоз изпитвахме само. А ние бяхме вегетарианци. Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма. Така че ние проверихме как им се връщаше след 35 години това. Направиха свинарник, за да. използват храната,която оставаше и хранеха свинете. Грухтяха свине,разнасяше се воня. Срам и позор. И това всичко на гърба на самия салон. Този кръчмар се оказа един груб човек, скандалджия, всякога готов да прави скандали и да се бие. Освен това той развъждаше и породисти кучета и ги продаваше.
към текста >>

65. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Храната се приготовляваше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти ако си още гладен.
Така ни водеше и учеше. Без такова интуитивно прозрение в самата човешка душа не е възможно ръководството на душите. Значи този, който ръководи трябва да има безпогрешно интуитивно чувство. И не само това, но той трябва да осветлява със светлината, която посочва техния път. След неделната беседа имаше почивка, разговори и следваха общите обеди. Храната се приготовляваше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти ако си още гладен. Тези обеди осигуряваха храната на всички хора, които живееха на Изгрева, но и на външни хора, които разбраха, че могат да си хапнат без пари. Никой не контролираше кой плаща и кой не плаща. Учителят тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек! " Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо.
към текста >>

Тези обеди осигуряваха храната на всички хора, които живееха на Изгрева, но и на външни хора, които разбраха, че могат да си хапнат без пари.
Без такова интуитивно прозрение в самата човешка душа не е възможно ръководството на душите. Значи този, който ръководи трябва да има безпогрешно интуитивно чувство. И не само това, но той трябва да осветлява със светлината, която посочва техния път. След неделната беседа имаше почивка, разговори и следваха общите обеди. Храната се приготовляваше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти ако си още гладен. Тези обеди осигуряваха храната на всички хора, които живееха на Изгрева, но и на външни хора, които разбраха, че могат да си хапнат без пари. Никой не контролираше кой плаща и кой не плаща. Учителят тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек! " Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо. Обикновено някой братски празник или лични празненства на някой от учениците.
към текста >>

66. 69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора.
Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора. Изгревът освен братско селище все пак стана общежитие за братски труд.
към текста >>

67. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея.
Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея. Спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. физическия пост означава изключително организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя.
към текста >>

68. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай.
Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство. И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха. Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха. Но скоро след това си възвръщаше доброто разположение. Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай. Това беше основната храна: руски или черен чай. Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар. Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората.
към текста >>

Това беше основната храна: руски или черен чай.
И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха. Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха. Но скоро след това си възвръщаше доброто разположение. Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай. Това беше основната храна: руски или черен чай. Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар. Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме.
към текста >>

Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме.
Това беше основната храна: руски или черен чай. Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар. Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията. Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им.
към текста >>

Картофите бяха нашата главна храна.
Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им. Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли. Друго ястие бе картофеното пюре. Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставяне на най-хубавите картофи. Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха. Картофите купени от там и сварени бяха с копринена ко-жичка, с червена вътрешност , а понякога и бели картофи. Ще закупят няколко чувала и ще ги докарат на Изгрева. От картофите се приготовляваха кюфтета, като се прибавяше лук опържен.
към текста >>

Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше бяха плодовете -ябълки, круши, сливи и грозде.
Бяха много вкусни, но това не е лесно за приготвяне. Учителят обичаше червен кромид лук повечето суровичък. Ще отреже от главичката, ще извади от люспите и ядеше обикновено вечер, но ядеше и на обед. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам си го приготовляваше, а понякога сестрите го правеха на чорба, друг път на плакия, боб пюре и пр. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше бяха плодовете -ябълки, круши, сливи и грозде. Той употребяваше много плодове. От провинцията имахме братя овощари с хубави градини и добри стопани, които отглеждаха плодове и зеленчуци. И от най-хубавото, което получаваха изпращаха на Учителя. Хем да благодари, хем да Му се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя.
към текста >>

Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше.
По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка. После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на здравето Му онези от другата Ложа. Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи здравето, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше. Има много такива примери. Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше. Някой път при екскурзия след като се върне на Изгрева е малко измокрен и изстинал, тя Му помагаше да се преоблече, дори някой път Го разтриваше и Му поднасяше топъл чай. Въпреки Неговото деликатно здраве, Учителят можа да изнесе такава огромна работа. Изнасяше по четири беседи в седмицата. Непрекъснато приемаше посетители, даваше музика, създаде Паневритмия, организира братския живот и живо участваше в него. Един обикновен човек, дори надарен с голяма физическа сила не би могъл да издържи дори и един ден на мястото, което заемаше Учителят.
към текста >>

69. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Борис Николов

ТОМ 2

Всеки един ще си вземе: канче за чай, лъжичка, вилица, чиния и храна за първите три съборни дни.
По нареждане: Съобщавам Ви, че тазгодишната среща на Всемирното Бяло Братство ще се състои от 23-20 август т. г. в гр. Велико Търново. Поканвате се да присъствате на тази среща като поканите вси братя и сестри, които са били редовни в Школата, на беседите и са проявявали духовен интерес както от града така и от околията Ви. Деца по възможност да не се водят, а така също и по липса на удобства и болни приятели да не се водят. Всеки един ще си вземе: канче за чай, лъжичка, вилица, чиния и храна за първите три съборни дни. Умоляват се приятелите от гр. Айтос и околията да донесат по 10 кг грухано жито на булгур, което ще им се заплати от Братството, а тия от Нова Загора и Ст. Загора да донесат тоже по 10 кг очистено жито за варене. Понеже въпросът за квартирите е труден, умоляват се братята да си вземат палатки и покривки, а тия които ще искат квартири да изпратят списък най-късно до сряда вечерта, 19 . того. до брат Константин Иларионов, ул.
към текста >>

70. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе.
Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия. Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе. Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва.
към текста >>

71. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Борис Николов

ТОМ 2

Да се сготви храна, да се създаде обстановка, да бъде облечен, да не Му липсва нищо.
Тя беше сърце и душа. Тя знаеше как да направи всичко най-добре. Имаше добро сърце и като види, че някой страда, ще поеме грижите си за него. За Учителя умееше да се грижи така както никой друг. Аз съм бил почти на всички екскурзии с Учителя и тогава главно Мария имаше грижата за Него. Да се сготви храна, да се създаде обстановка, да бъде облечен, да не Му липсва нищо. И други сестри се опитваха да се грижат за Него, но бяха по-несръчни. Мария беше отлична домакиня, а какви изкусни гозби правеше. Жената ще я познаеш по гозбите. Вкусна ли е гозбата, значи я бива като жена и домакиня. Другото е вятър работа.
към текста >>

72. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Борис Николов

ТОМ 2

Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са боси, голи и гладни.
Централни сили - в нея влизат Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В Антантата (Съглашението) влиза Англия, Франция, Русия и САЩ. На 1 октомври 1914 г. България влиза във войната на страната на Централните сили - Германия и Австро-Унгария. Започва една тригодишна война, в която българите са в окопите на фронта, а жените и старците орат и сеят нивите. Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са боси, голи и гладни. Злоупотребите и спекулациите на приближените около властта са големи. Така че през лятото и есента на 1918 г. социалното и нравствено единство на българското общество се разпада. На 15 юни 1918 г. правителството на Радославов подава оставка на кабинета си пред монарха Фердинанд.
към текста >>

73. 135. ЧАШАТА ВИНО

Борис Николов

ТОМ 2

Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането.
135. ЧАШАТА ВИНО Учителят даваше правила за Школата, които трябваше да се спазват. Той държеше за тях, но останалите ученици са свободни да се проявят както искат. Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден? " Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може! " Давидов е бил обзет от желание да пие.
към текста >>

74. 137. СУРОВОЯДСТВОТО

Борис Николов

ТОМ 2

Веднъж по един такъв повод Той каза: „Ти ако се храниш само с сурова храна ще огрубееш!
Всички си отдъхнахме. Колко точно бе казано. И с какви подходящи думи. Така Учителят ни откри много неща, които използвахме и на които знаехме смисъла и същността. Така освободихме съзнанието си от приети норми, от една крайност възприета от човешкия ум. Веднъж по един такъв повод Той каза: „Ти ако се храниш само с сурова храна ще огрубееш! ". Имаше сестри, които се подлагаха на пост по-продължително време. Други отиваха в крайности към безсолната диета или суровоядството. За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си. Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха.
към текста >>

Влезе в болница, нахранила се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина.
За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си. Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха. Така например Руска Ковачева от гр. Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се хранила много оскъдно. Влезе в болница, нахранила се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина. Умря като гладен човек от преяждане.
към текста >>

75. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Борис Николов

ТОМ 2

Каква е охраната на духовете?
После е съветвал да не се занимават с него и накрая е забранил. Дори изпраща едно писмо до един приятел, където строго го пита: „Докога ще се занимаваш с духове и докога ще ставаш тяхна играчка? " Школата има много смешни и трагични опитности и те са поучителни. Духовете обсебват човеците и ги карат да изпълняват техните желания. Колко трябва да бъде бдителен човек, за да бъде свободен от техните влияния. Каква е охраната на духовете? Съществува закон: „За да бъдеш свободен от влиянието на нисшите духове, не трябва да имаш в ума си техните планове." В молитвата е казано: „Изпрати ни Духът си да ни пази от всяко зло и лукаво помишление". Чрез светлината, знанието и мисълта ще виждаш и ще различаваш. Като опазваш себе си, тъй ще опазиш Божественото Учение чисто. Това е една и съща работа. Старите братя, които заварихме при откриването на Школата през 1922 г.
към текста >>

76. 159. ПРОТОКОЛ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

ТОМ 2

Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка.
Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В Моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им.
към текста >>

77. 162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА

Борис Николов

ТОМ 2

Тогава Учителят нарежда на брат Боев да отиде при Начо Петров и да набави храна за седем човека и да отидат на Мусала.
Тогава комунистите смятат, че най-подходящият момент да се вдигнат отново на бунт като използват озлобението на близките и роднини на избитите комунисти и земеделци. През 1925 г. в страната е въведена диктатура, начело на правителството е Александър Цанков, особено след атентата на църквата „Света Неделя" от 16 април 1925 г. с 101 убити. През лятото предстоят още бурни събития. Тогава Учителят нарежда на брат Боев да отиде при Начо Петров и да набави храна за седем човека и да отидат на Мусала. Казва им: „Имаме да вършим една важна духовна работа". Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория. Но когато отиват при колата виждат, че има и още други седем кандидати, които се настаняват във втората кола. Като пристигат в Чам Кория изведнъж изникват още десетина човека дошли с друг транспорт. Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да нахрани тридесет човека.
към текста >>

Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория.
в страната е въведена диктатура, начело на правителството е Александър Цанков, особено след атентата на църквата „Света Неделя" от 16 април 1925 г. с 101 убити. През лятото предстоят още бурни събития. Тогава Учителят нарежда на брат Боев да отиде при Начо Петров и да набави храна за седем човека и да отидат на Мусала. Казва им: „Имаме да вършим една важна духовна работа". Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория. Но когато отиват при колата виждат, че има и още други седем кандидати, които се настаняват във втората кола. Като пристигат в Чам Кория изведнъж изникват още десетина човека дошли с друг транспорт. Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да нахрани тридесет човека. Онези, които дошли отпосле са искали да видят каква ли духовна работа ще има да върши Учителя на Мусала. Човешко любопитство.
към текста >>

Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да нахрани тридесет човека.
Тогава Учителят нарежда на брат Боев да отиде при Начо Петров и да набави храна за седем човека и да отидат на Мусала. Казва им: „Имаме да вършим една важна духовна работа". Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория. Но когато отиват при колата виждат, че има и още други седем кандидати, които се настаняват във втората кола. Като пристигат в Чам Кория изведнъж изникват още десетина човека дошли с друг транспорт. Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да нахрани тридесет човека. Онези, които дошли отпосле са искали да видят каква ли духовна работа ще има да върши Учителя на Мусала. Човешко любопитство. А най-любопитен е бил Начо Петров. Той бил решил да не спи, но да наблюдава Учителя през нощта, да види какво ли ще прави. Други заспали, а брат Начо дремел и от време на време дрямката го напускала и той се вторачвал тогава в Учителя.
към текста >>

78. 172. РЕПЕТИЦИЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

172. РЕПЕТИЦИЯТА Сестра Дора Карастоянова е певица и работи в операта като хористка, така си изкарваше прехраната по ония години.
172. РЕПЕТИЦИЯТА Сестра Дора Карастоянова е певица и работи в операта като хористка, така си изкарваше прехраната по ония години. Една сутрин е била при Учителя по работа и трябвало точно по обяд в 12 часа да бъде в Операта, където е имало репетиция, т. е. спявка на хора. А ръководителят на хора много държал на реда и дисциплината. Затова тя бързала да си тръгне по-рано, защото имало доста пеш път надолу до града. Но интересно защо Учителят не бързал и все нещо намирал да я задържи като казвал, че има време.
към текста >>

79. 173. ОХРАНАТА

Борис Николов

ТОМ 2

173. ОХРАНАТА За да присъстват на сутрешните беседи на Учителя в пет часа, приятелите, които живееха в града трябваше да стават към три часа и за един час и нещо пристигаха на Изгрева.
173. ОХРАНАТА За да присъстват на сутрешните беседи на Учителя в пет часа, приятелите, които живееха в града трябваше да стават към три часа и за един час и нещо пристигаха на Изгрева. Минаваха през гората. За братята беше по-безопасно, но сестрите се страхуваха да не ги нападне някой. Обикновено нашите хора обичаха да се хвалят и да се превъзнасят пред другите и това предизвикваше освен любопитство, но и насмешки. А имаше нападения върху сестрите от разни мъже по пътя им за Изгрева. Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша.
към текста >>

80. 194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Дойде външен човек и разреши този въпрос с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека.
После тази коза, заедно с ярето остана в домът Темелков. Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в Братската градината. Там се грижеха за тях, а той им пиеше млякото. Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши този въпрос с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека. А това бе Учителят и Георги Куртев. Ние не се сетихме и не можехме да се досетим, че има разрешение в този случай. Разреши го Небето по този необикновен начин. Че и ние с Мария намазахме и пихме от хубавото мляко.
към текста >>

81. 195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г. Учителят преведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба. Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови.
към текста >>

Той трябваше да се внесе отвън чрез храната.
В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови. Той трябваше да се внесе отвън чрез храната. И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина за една друга еволюция. Животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. През 1943/44 г.
към текста >>

И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък.
По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови. Той трябваше да се внесе отвън чрез храната. И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина за една друга еволюция. Животът на земята е по-ценен от всякакви крайности. Човек трябва да охранява и съхранява живота на тялото си, защото то е храм на човешката душа и човешкия дух, а чрез тях той е храм на Бога. През 1943/44 г. Учителят беше възрастен и беше към 78-79 години.
към текста >>

82. 200. НОВАТА ЕПОХА

Борис Николов

ТОМ 2

Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия.
Обичайте Господа, защото за онези, които Го обичат няма лишение." Големи екскурзии не правехме в началото когато беше зимата, защото бяха паднали големи снегове, но малки излети до близки, хубави места правехме почти всеки ден. Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии. От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя. Или пък донасяха когато идваха на гости при Него. Около Учителя винаги имаше изобилие от хора и блага. По-късно екскурзиите станаха по-далечни и отивахме до хижа Острица-Брокс, където имахме също добри дни, в които братския живот се изяви в своята пълнота. Учителят не беше много здрав по това време.
към текста >>

83. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Борис Николов

ТОМ 2

Тя се грижеше за прехраната.
Учителят беше доволен и пиеше по няколко глътки от него. По едно време каза: „Абе то като че ли едно-две яйца да сварим". Значи трябваше яйца от кокошка. Пресни яйца да се вземат. Намерих аз въпросната кокошка и от време на време Мария Тодорова Сваряваше по едно яйце на Учителя. Тя се грижеше за прехраната. Учителят слабо ядеше, много малко ядеше. И така Учителят заслабна доста много. И нощем трябваше да се дежури при Него. С тези дежурства аз се наех. И Тодор Стоименов дежури няколко пъти.
към текста >>

84. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 2

При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата.
Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и студ, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи. Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори. При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни. На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата. Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в кухнята да се измие. Една сутрин като слиза заварва голямо оживление.Три-четири сестри помагат на хазайката. Правят се големи приготовления. От отделните думи на сестрите той разбира, че богатия брат е поканил Учителя и някои от приятелите на вечеря. Сега сестрите приготовляват ястията.
към текста >>

85. 20.Лудият кон

Борис Николов

ТОМ 2

Само яде на халос храната.
Един ден трябва да отиде на гарата да приема стоки и товари дошли за полка. Тъкмо да тръгва за гарата, гледа на двора четирима войници развеждат един кон, толкова буен и силен, че не могат да го удържат. И други офицери са излезли да гледат, а фелдфебела мърмори: „Това не е кон, това е бяс. Кой може да го язди? - Никой. Само яде на халос храната. Да остане на мен, ще го застрелям". Брат Гръблев казва на фелдфебела: „Наредете да се оседлае този кон за мен, с него ще отида на гарата." фелдфебела цял изтръпва. „Но г-н капитан, как е възможно това, той е луд кон, ще Ви убие! " Братът казва: „Оседлайте този кон". Заповед. Няма какво да се прави, с големи усилия оседлават коня и четирима войника го държат.
към текста >>

86. 88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА

Борис Николов

ТОМ 2

Слънце, въздух, движение, чиста храна, чиста вода, добра обхода, това са основните елементи на здравето.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА Екскурзии на Витоша правехме през цялата година, но през пролетта отивахме почти всяка седмица. Пътуванията тогава ставаха пешком от Изгрева, а които живееха в града идваха от там. Слънце, въздух, движение, чиста храна, чиста вода, добра обхода, това са основните елементи на здравето. С Учителя отивахме почти всяка седмица на нашия хубав Бивак „Ел Шадай", където се разполагахме като хазаи. Чешмичката и бялата брезичка до нея и сега са пред очите ми. Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука. След изгрева, след утринната молитва, след гимнастическите упражнения следваха песни и разговори. След това идваше закуската.
към текста >>

87. 95. ИСКАЙТЕ и ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Кога получава детето храна?
Втората задача е да застане при нозете на Учителя си и да иска знание." „Някой казва, Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното. Не е така. Дава се само на този, който иска. Никой Учител не се натрапва на учениците си. Ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си, тогава Учителя отваря Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна? - След като плаче дълго време пред майка си, тогава майка му му дава. Някой казва, човек не трябва да иска. Не, едно от качествата на великия живот, към който се стремим е искането. Човек трябва да иска. Аз не говоря за просия.
към текста >>

88. 123. ЗАКЛИНАНИЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

Учи тя и си изкарва прехраната с шев.
123. ЗАКЛИНАНИЯТА Сестра Олга Славчева попълни образованието си. На младини не е имала условия да учи. Сега тя следва задочно. Хем работи, хем учи, а един богат брат Русев й отстъпва една стаичка в мазето си. Учи тя и си изкарва прехраната с шев. В този дом се навърта и един млад брат - Михаил Иванов, усърден поклонник на окултните науки и нещичко от тях поназнайваше. Идва при сестрата и й казва, че иска да живее в кухничката й. Сестрата отказва. Сестрата се ядосва, скача го и блъсва. Той прави някакви заклинания, махания с ръце, произнася думи, прави движения, а сестрата, която е била болна преди това, пак ляга на легло, но остава като вцепенена, не може да се движи.
към текста >>

89. 128. МИР ВАМ

ТОМ 2

128. МИР ВАМ Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата.
128. МИР ВАМ Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата. Казваше се Бандерски. Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него.
към текста >>

90. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

За изненада на всички той не е бил в загуба, но нали от търговията трябвало да има печалба за прехрана на търговеца, а тук такава печалба нямало.
Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване. Само че тогава се казвало „самокупуване". Кой как влезел, оглеждал цената, плащал си сам, вземал каквото му трябвало и си излизал. Това е било чудо за всички, чудо невиждано и несрещано. Домашните му знаели, че е чудат и го чакали да видят кога ще се провали и тук. За изненада на всички той не е бил в загуба, но нали от търговията трябвало да има печалба за прехрана на търговеца, а тук такава печалба нямало. Дошло време да се закрие и този опит на Пеню. Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна.
към текста >>

Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него.
Домашните му знаели, че е чудат и го чакали да видят кога ще се провали и тук. За изненада на всички той не е бил в загуба, но нали от търговията трябвало да има печалба за прехрана на търговеца, а тук такава печалба нямало. Дошло време да се закрие и този опит на Пеню. Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна. Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия.
към текста >>

91. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Рибата бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма.
В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му. Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи. Това бе изкушение за мнозина на Изгрева. Нали всички бяхме вегетарианци? Рибата бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма. Това бе негов път. А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение? А за мен споменаваш само името ми. Та аз съм живата история на Братството! " Да, той беше живата история на Братството, но не записа нищо за тази история.
към текста >>

92. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана.
По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя. Но възрастните братя решиха да действуват без да се допитат до Учителя. Решиха да Му осигурят спокойствие и охрана. Направиха дежурство пред стаята на Учителя, поставиха часовой, който не трябваше да допуща никого при Него, за да може Учителят спокойно да си гледа своята работа. А каква е Неговата работа никой от нас не знаеше. Ние преценявахме това по човешки, от наша гледна точка. Така идва редът на дежурството на дядо Благо, Той застава пред вратата на Учителя. Не пуска никого вътре, като казва на всекиго, който е дошъл за посещение: „Аз днес съм „въплъщение на Злото".
към текста >>

Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото".
Вижда по какъв начин Учителят приема Мария, а на него не му обръща внимание, все едно, че го няма. А него го има и той днес е стража пред вратата на Учителя. После се сеща, че Учителят не е давал поръчение никому да бъде охраняван. Сеща се, че човеци като него измислиха тая заповед. Дядо Благо тръгва и напуща поста си като пазач на стаята на Учителя. Така се развали тази „охрана, въплъщение на Злото". Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя? Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература.
към текста >>

93. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Имат си специална баня, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна.
Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат. Брат Георги и останалите като станат сутрин, закусят и се облекат със специално облекло в стаята за преобличане. И целия ден не ядат, нито пият вода, понеже пипат холерно болни. Чак вечерта, чак като се погрижат за болните, като ги изкъпят и преоблекат и ги турят по леглата им, тогава се оттеглят. Имат си специална баня, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна. Така се запазват от заразяване. А да не ядеш и де не пиеш цял ден, това не е лесна работа. Боян Боев, който си има стаичка за аптеката, като вижда, че са се напълнили стаите, коридора и няма място, той напуска стаичката си и пренася аптечката си в мазето и спи там в мазето на цимента. От там му се възпали крака и от там получи тази костна туберкулоза, която имаше на коляното си. Брат Георги разказваше: „Бяхме стигнали до такова изтощаване, че просто залитахме.
към текста >>

94. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Към обед и привечер идваха и им носеха храна.
Така получихме един здрав и хубав каптаж. Над него насипахме пръст и подравнихме така че не се знаеше и вече не се виждаше къде е каптажа. Ама цялото село се възрадва когато видя, че водата излиза през чучура и може да стане чешма. Тогава дойдоха и от другият лагер на противниците ни и поискаха да ни помагат. Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под дъба от ранна сутрин до късна вечер. Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма. Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба. А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото. А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото.
към текста >>

Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме.
" И другият старец дойде и се помоли. „Елате при нас, работа имаме за всички." Дойдоха и станаха най-добрите ни помощници. Освен че помагат, но те са и най-богатите хора на селото. Като започнаха да носят снахите им сутрин кобилици с торби пълни с хляб. Изпекли цяла фурна с хляб и го носят. Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме. Защото зад нас стояха 90 души братя и сестри, които ни носеха за ядене. Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си. И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък. Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза.
към текста >>

95. 42. ВАСИЛКА ИВАНОВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого.
„Опълченска" 66 в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята. Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите Му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. Между другото тя беше плетачка и в свободното време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари една наследствена нива в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половинка от къщата. А това беше баба Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство. Тя разказваше как веднъж подгонен от полицията Георги Димитров се прехвърля през тавана където имало капандура, отишъл в стаята на Учителя и потърсил помощта Му. Учителят наредил да му се даде пардесюто, Неговата шапка и наредил също на Василка да му отвори външната врата и да го изведе навън.
към текста >>

96. 54. СЪРМИТЕ НА КОЛЮ КАИШЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Останахме без пари и без храна.
54. СЪРМИТЕ НА КОЛЮ КАИШЕВ Бяхме в село Арбанаси, Търново една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Колю беше там и реши да ни нагости като обяви, че ще ни направи сърми със ориз. Откъсна листа от лозите в двора, едни големи листа, после започва да завива с тях приготвения ориз и станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи те почнаха да поемат течност и станаха колкото два юмрука всяка една от сърмите. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно.
към текста >>

97. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

бе казал, че тя е булгур, че това са трици и че това не е храна за окултния ученик.
Един от най-идейните представители и председател на теософската ложа у нас бе Софрони Ни-ков. Теософите бяха много активни до Европейската война 1918 г., а след това създадоха свои кръжоци за обучение и всеки, който завършваше получаваше специален диплом. Много от нашите братя бяха минали през теософите - Никола Нанков, Методи Шивачев и още десетина други. Издаваха много преводна литература. Много от братята залитаха по тази литература, за която Учителят още от самото начало на Школата през 1922 г. бе казал, че тя е булгур, че това са трици и че това не е храна за окултния ученик. Още през 1925 г. на 29 март 1925 г. теософите празнуваха 25 години от първата теософска сказка в България. Така че още в началото на века Учителят върви из България и сее семето на Словото на онзи Божествен Дух, който бе в Него в умовете и сърцата на българите, а се явиха и онези другите, които сееха семена на плевелите и бурените. Ето ние през 1925 г.
към текста >>

Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили.
Имаше един брат Атанас Димитров, който се подвизаваше с нас в Младежкия Клас, ние бяхме на едни години с него. Той беше преминал през Теософската ложа и имаше диплом. След като научи за Теософския конгрес, реши и той да замине. Но понеже беше беден и нямаше пари тръгва пеш. Той пропътува 40 дни пешком до холандския замък „Ерде" и пристигайки там бил в такова окаяно положение, поради което го бяха настанили и му дали да се грижи за градината на този замък. Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили. Започнали да пристигат гостите за конгреса. А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите.
към текста >>

98. 73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Полкът бил зачислен на редовна храна, облекло и др. продоволствие.
Разбра се, че един български полк се бе разбунтувал през втората фаза на войната когато български войски бяха в Унгария, за да се бият срещу германците. Този полк се върна до югославската граница и благодарение на един подполковник Младенов, съпруг на нашата сестра Мария Младенова, който отиде да разговаря с войниците, за да ги разубеждава, той ги спря сам, но накара Генералният щаб да удовлетвори желанията на разбунтувалия се полк, останал без продоволствие. Те се бунтуваха, че бяха гладни, боси, без всякакво обезпечаване от военното интендантство. А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София. Подполковник Младенов разговарял с генералния щаб на армията, обяснил причините, предал ултиматума на войниците и накрая се върнал с разрешение за случая. Полкът бил зачислен на редовна храна, облекло и др. продоволствие. А думите на Учителя: „От София нищо няма да стане" се сбъднаха. Така бяха спасени хиляди българи и бе избегната възможността руско военно оръжие да бъде употребено срещу българите. А тогава в България не пукна нито една пушка срещу руснаците. Така също не пукна нито една руска пушка срещу българите. Учителят спаси двата народа от братско кръвопролитие.
към текста >>

99. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Обикновено на съборите, когато идваха от провинцията и града и се събираха около хиляда човека, тук се поставяше охрана от нас, младежите.
79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ Бяхме оградили Изгрева с ограда, беше бодлива тел, на места бяха та-раби, но тя беше повече символична, показваща, че тук има ограда и че не трябва да се влиза. Обикновено на съборите, когато идваха от провинцията и града и се събираха около хиляда човека, тук се поставяше охрана от нас, младежите. Тогава се изпращаха от града подкупени разни лица да пречат на събора ни или да нападат сестрите, когато идват на Изгрева в гората. Един ден дойдоха четирима души заедно с жените си, но бяха пийнали. Дошли, застанали зад оградата, хулят, псуват дъновистите и искат да влязат вътре. Аз застанах до вратата и им казах: „Тук няма да влизате! Говорите против нас, а искате да влизате." Те ме огледаха, видяха, че съм сам и ми крещят: „Кой те пита тебе!
към текста >>

100. 107. ПЕТЪР МАНЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Пример: един път на езерата с един дълъг нож режа една дъска, за да направя от нея една дълга лъжица за бъркане казаните за храна, за да не загори храната в казана.
Следеше хороскопите на всички и когато имаше някой неблагоприятен аспект той се приближаваше, подаваше едно листче, където бе отбелязана датата, какъв е аспекта и от какво трябва да се пазим. Това беше жива астрология и жива лаборатория. Имаше възможност да проследява аспектите ни и да ни наблюдава лично. Когато в моят хороскоп има някой зловещ аспект, ще дойде при мен, ще ми подаде листчето и ще каже няколко думи във връзка с аспекта. И най-интересното е, че той беше изключително точен. Пример: един път на езерата с един дълъг нож режа една дъска, за да направя от нея една дълга лъжица за бъркане казаните за храна, за да не загори храната в казана. Изведнъж ножа ми изхвръква от дланите ми и се заби в ръката ми. С едната ръка аз държа раната, от която тече кръв, а той ми тика листчето пред очите, на което е написано, че днес в еди колко си часа имам някаква квадратура и че има днес условия и опасност да се порежа. Изважда си джобния часовник и ми го показва. Аспекта бе точен до пет минути. Аз гледам и не вярвам на очите си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16733717918396