НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
97
резултата в
77
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и
храбростта
.
След време попаднах и на други тълкувания на числото 19. Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен. Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19. При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята. Това за вас е също една задача за разрешаване.
Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и
храбростта
.
Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител. И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг. А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!
към текста >>
2.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за
храброст
, а дядо ми отказва и не желае медал.
По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис. Войната свършва.
Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за
храброст
, а дядо ми отказва и не желае медал.
Казва: „Не съм се бил за медал и кръст! " А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии. Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия. Той мълчеше, не съжаляваш. С баба ми прекараха скромно живота си.
към текста >>
3.
VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От тях българите са наследили
храбростта
и волевия елемент.
Те са правили добрини. От тях българина е приел наклонността към мистичното и духовното. б) После тук са дошли славяните и са залели Балканския полуостров. От тях българите са приели Духът на жертвата и самоотричането. в) най-после са дошли Аспаруховите българи.
От тях българите са наследили
храбростта
и волевия елемент.
Днес българина трябва да стане ученик на Новото Учение. 5. Трите свещени имена на ученика: Ил-Рах - принадлежи на Бога. Амриха - душата на сърцето. Светът на Любовта. Аверуни - Верният ученик.
към текста >>
4.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От Аспаруховата чета е дошла
храбростта
на българина.
И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и Славянството и само по този път ще се дойде до обединението. Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието.
От Аспаруховата чета е дошла
храбростта
на българина.
Духът на самопожертвованието го има у славяните. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Божието Царство на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между Славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ.
към текста >>
5.
ІІІ.57. КОНЯТ И НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
,
,
ТОМ 4
Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му
храброст
и за обяздката на необяздения кон.
Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му, така както е дошъл. Конят е целият в пот и пяна, но вече е спешен и обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата. Там го посрещат всички уплашени.
Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му
храброст
и за обяздката на необяздения кон.
Вече този кон може да се използва и за езда, а не само да украсява конюшнята. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели на масата. Изведнъж Учителят казва: „Гръблев е в опасност." Тутакси Учителят затваря очи и главата Му леко кимва напред, сякаш като че ли е заспал. Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си, оставил Го е тук при тях и сега е отишъл в помощ на Гръблев. Тя дава знак с пръст другите да мируват и да не се докосват до тялото Му.
към текста >>
6.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Тогава аз бях млада и го приех като че ли Учителят ми дава
храброст
и кураж.
5 траур. А майка ми по-късно разказваше, че откакто съм станала дъновистка съм я почернила. Казах й: „Е, ти трябва да се радваш и гордееш, а не да се срамуваш от мене". Но благодаря на Бога, че тръгнах по този път и преминах дълги години. И в една такава среща в онези години, когато се определих Е духовния път, Учителят ми каза: „Много животи сме били заедно и много животи ще бъдем занапред заедно".
Тогава аз бях млада и го приех като че ли Учителят ми дава
храброст
и кураж.
Но сега след 50 години от тогава виждам, че освен храброст Учителят запали в съзнанието ми една малка светлинка, за да освети моят път от миналото ми, за да видя, че този процес е непреривен за онзи, който се стреми към духовно познание и към Бога. Аз съм на разговор при Учителя. „Започна ли да учиш? Сега е момента да започнеш да работиш, да се определиш. И да чакаш един и два месеца, все същото ще бъде.
към текста >>
Но сега след 50 години от тогава виждам, че освен
храброст
Учителят запали в съзнанието ми една малка светлинка, за да освети моят път от миналото ми, за да видя, че този процес е непреривен за онзи, който се стреми към духовно познание и към Бога.
А майка ми по-късно разказваше, че откакто съм станала дъновистка съм я почернила. Казах й: „Е, ти трябва да се радваш и гордееш, а не да се срамуваш от мене". Но благодаря на Бога, че тръгнах по този път и преминах дълги години. И в една такава среща в онези години, когато се определих Е духовния път, Учителят ми каза: „Много животи сме били заедно и много животи ще бъдем занапред заедно". Тогава аз бях млада и го приех като че ли Учителят ми дава храброст и кураж.
Но сега след 50 години от тогава виждам, че освен
храброст
Учителят запали в съзнанието ми една малка светлинка, за да освети моят път от миналото ми, за да видя, че този процес е непреривен за онзи, който се стреми към духовно познание и към Бога.
Аз съм на разговор при Учителя. „Започна ли да учиш? Сега е момента да започнеш да работиш, да се определиш. И да чакаш един и два месеца, все същото ще бъде. На настроенията не трябва да се поддаваш.
към текста >>
7.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Обикновено не всеки имаше
храброст
да пита Учителя по този въпрос затова мислено му задаваха своите въпроси.
Е, понякога идваха на Изгрева, за да приемат нещо хубаво от тук и то тогава, когато имаха нужда от помощ и то от Учителя. Някои от тях приобщиха своите съпружески половинки към новото Учение, но това бяха малцина, а повечето се загубиха в света. Направо се загубиха. Но идваха нови, млади, а ние остарявахме. Минаха много години и Учителят бе засегнал подробно въпроса за женитбата, но това е разпръснато в различни беседи, защото е казано в различно време и Учителят е отговарял на различни хора.
Обикновено не всеки имаше
храброст
да пита Учителя по този въпрос затова мислено му задаваха своите въпроси.
Стенографите записваха отговорите на Учителя, но после така се случи, че те оставиха само принципите и законите, но много подробности те редактираха и изхвърлиха. А това бяха живи хора с техните проблеми, а освен това - това е път на ученика и път на Словото, което идва чрез Учителя и затова тези отговори на Учителя не са разхвърлени неща, а са точно определени етапи от живота на ученика. Ето защо ние не можахме да разрешим въпроса с брака. Заради тези женитби се загубиха много братя и сестри още по моето време. Друга част се ожениха, останаха на Изгрева, създадоха семейства, народиха им се деца и така останаха в Братството.
към текста >>
8.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за
храброст
е Любомир Лулчев.
Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7. Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9. Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10.
Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за
храброст
е Любомир Лулчев.
Тази снимка бе много трудно разчетена от нас през 1975 г. понеже всички обозначени лица отдавна бяха покойници. Списание „Всемирна летопис" с редактор Иван Толев започва да издава списанието от 1922 г, В уводните статии той поставя материал, който накрая е подписан по някога с три хикса (XXX), а понякога с един хикс (X). Обикновено той е отивал при Учителя Дънов и Учителят лично му е диктувал материала за уводната статия. Отпечатаният материал накрая поради известни съображения не се поставя името на Учителя Дънов, а се поставят три хикса (XXX), а когато статията е написана от Иван Толев по идеи на Учителя и редакцията е по-свободна тогава накрая се поставя само един хикс (X).
към текста >>
9.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Във време на римската империя, считаха кръст за най-позорно нещо, а пък днес го считат за емблема на доблест,
храброст
и благородство.
Това показва силата на неговия характер. Желая и вие да издържите на всички изпитания като Него. От римската империя нищо не остана, а пък от Онзи, Когото биха, с Когото се гавриха, от Него остана нещо. И кръста, на когото Го разпънаха и той се въздигна и стана по-знаменит от цялата римска империя. Кой днес не носи кръстчето.
Във време на римската империя, считаха кръст за най-позорно нещо, а пък днес го считат за емблема на доблест,
храброст
и благородство.
В този живот кармата е негативна, вие изпитвате всички несгоди, а в следующия живот ще имате условия да правите добрини. Светът навсякъде е пълен с Божии блага. Ние минаваме като слепи и не виждаме онези велики блага, които съществуват. Сега през тази година имате условия като се върнем у дома да бъдете богати. Като направиш нещо за Бога, ти си свободен, няма тогава кой да те съди".
към текста >>
10.
292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Докато получи
храброст
в себе си решила да отиде в градината и там да покопае с мотиката в лехите.
Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя". Той отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен. Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и искала да отиде при Учителя. Иска да отиде при него обаче не смее.
Докато получи
храброст
в себе си решила да отиде в градината и там да покопае с мотиката в лехите.
През цялото време тя мисли за своят въпрос, който трябва да представи пред Учителя. По едно време Учителят излезнал, извикал я и казал: „Докога там ще се мата-ха-рите". Този израз на Учителя е от Мата-Хари, една от най-големите шпионки през Първата световна война. Невена отива при Учителя, сяда и не може да постави никакъв въпрос. Стои и мълчи.
към текста >>
11.
292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Докато получи
храброст
в себе си решила да отиде в градината и там да покопае с мотиката в лехите.
Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя" . То й отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен. Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и искала да отиде при Учителя. Иска да отиде при него обаче не смее.
Докато получи
храброст
в себе си решила да отиде в градината и там да покопае с мотиката в лехите.
През цялото време тя мисли за своят въпрос, който трябва да представи пред Учителя. По едно време Учителят излезнал, извикал я и казал: „Докога там ще се матахарите". Този израз на Учителя е от Мата-Хари, една от най-големите шпионки през Първата световна война. Невена отива при Учителя, сяда и не може да постави никакъв въпрос. Стои и мълчи.
към текста >>
12.
6. Да те пързулнат на паркет
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Имаше Георгиевски кръст за
храброст
.
А Илия Младенов получаваше офицерска пенсия, работеше тук-там, за да издържа голямото си семейство. Накрая си замина на 4.III.1970 г. и аз се вредих да получавам неговата пенсия. Той бе си я заслужил като офицер от Българската армия, воювал през 1912-1913 г. и 1914-1918 и 1944-1945 г.
Имаше Георгиевски кръст за
храброст
.
А през 1943 г. лично маршал Тоблухин му закачи орден на гърдите, като полкови командир на Карловския полк взел участие във войната срещу немските фашисти. Ето такава бе развръзката. И поуката. След 9-ти септември 1944 г.
към текста >>
13.
8. Разбунтуваният полк
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Илия се преобразява отвътре, изпълва се с
храброст
и сила и отговаря: „Другари, щом съм тръгнал на война, може всеки момент да ме срещне вражески куршум, не се боя, чуйте ме“.
Генерал Д. Велчев казва: „Аз познавам Младенов, на него може да се разчита напълно“. И тъй Илия обграден от своите въоръжени пазители отива сред най-разбунтувалата се част и почва да им говори. Отначало не искали да го слушат и се провиквали ту един, ту други: „Какво го слушате този, тегли му куршума, ръгни го с ножа“. Но той мисли за Учителя и поставената от Небето задача.
Илия се преобразява отвътре, изпълва се с
храброст
и сила и отговаря: „Другари, щом съм тръгнал на война, може всеки момент да ме срещне вражески куршум, не се боя, чуйте ме“.
Продължава да им говори дълго, с патос, с вяра и сила, с такова красноречие, убедително, вдъхновено, че и той сам се чудел на себе си, отгде е това сладкодумие. Събудил у тях патриотичното чувство. Ако се върнат, ще настъпят отново германците и тежко ни тогава, ще се бият на българска земя. Съобщава също, че в дефилето на Владая са се укрепили руски картечници и катюши и ще избият целия им полк. Те се вслушват в думите му и почват всички да говорят в един глас.
към текста >>
14.
6. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 Г.
,
,
ТОМ 8
с много ордени за
храброст
, невъздържан и буен мъж, председател на Македоно-одринскатото опълчение, при разни коментари в кафенето, на кого ще се даде властта, избухнал иказал: "Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков".
Истината е следната: Учителят е казал на Лулчев да не се слага Цанков за министър-председател. Лулчев го предава на Царя и с никого не споделя. Лулчев влизаше от задния вход на двореца без много шум, за да запази анонимността, че няма връзка с Царя, а и Царя го наричаше моят "таен съветник", която тайна продължи няколко години. В кафенето на стария представителен хотел "България" се събираха хора от различните политически групировки и известни бивши и настоящи държавни мъже. Братът на Любомир Лулчев се казваше Андро Лулчев, бивш офицер от войната 1915-1918 г.
с много ордени за
храброст
, невъздържан и буен мъж, председател на Македоно-одринскатото опълчение, при разни коментари в кафенето, на кого ще се даде властта, избухнал иказал: "Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков".
След като Цанков не получи властта, няколко Цанковисти, пияни отиват с кола да търсят Лулчев, но попадат на Учителя. Най-близкия помощник в домашните работи на Лулчев - Йордан-шофьора записва номера на колата на побойниците, тича при Любомир Лулчев. Лулчев се свързва веднага с генерал Кирчев - директор на полицията, който изнамира побойниците, води ги при Учителя и казва на Учителя: "Да ги сложа ли в един чувал и да ги смачкам вътре? " Учителят казва да ги пусне и Кирчев ги освобождава. Учителят само казва на побойника: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости!
към текста >>
15.
10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Кратка биография
,
ТОМ 8
Бие се смело и лично е награждаван с ордени за
храброст
и повишение, но бива тежко ранен като продължително го лекуват в болницата откъдето излиза с 80% инвалидност.
Взема участие в Балканската война. Верен на своите разбирания за справедливост, той идва до стълкновение със своя началник, бива уволнен, продължава своята борба, доказва своето право и бива възстановен отново в армията с чин капитан. Идва Европейската война 1915-1918 г., той се оженва за дъщерята на ген. Станчо Радойков - Ангелина или както я нарича Гела. Заминава след това за фронта.
Бие се смело и лично е награждаван с ордени за
храброст
и повишение, но бива тежко ранен като продължително го лекуват в болницата откъдето излиза с 80% инвалидност.
След известно време 1919 г. се възстановява до известна степен, но не е бил годен за строева служба. Назначен е като подполковник в Инженерната работилница като началник на Техническа служба. Министър-председателят Стамболийски е отивал много пъти в службата му, харесва го като дисциплиниран, умен и честен военен и дори му е предлагал да стане военен министър. Ето и няколко куриозни случки с Любомир Лулчев: Военният министър Томов тогава е искал да прокара някакви военни доставки, Лулчев вижда нещо нередно в това и отказва.
към текста >>
16.
МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 9
Българинът е взел от славянина самопожертвуването, а от аспаруховата чета дошла
храбростта
на българина.
Той е активен. В България преди идването на Аспаруховата чета е имало благати хора, които са вършели добрини. Другите жители на Балканския полуостров са ги кръстили БЛАГАТИ хора. Сегашният българин е формиран от тези Благати хора. те са имали стремеж към духовното, мистичното.
Българинът е взел от славянина самопожертвуването, а от аспаруховата чета дошла
храбростта
на българина.
Българинът има три отличителни качества: Обича духовното, мистичното, това е от благатите хора. Второ: Обича да се самопожертвува. Това е славянската черта. Трето: Той е мъжествен, храбър. Българинът обича да работи земята.
към текста >>
17.
08 - 15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ?
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
- „И от дълги години очаквахте повишение." - Гергьовден беше ден на
храбростта
.
15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ? Слушах беседата на Изгрева, трябва да е било 1932-1934 година. Учителят като говори, един полковник присъстваше между публиката, присъстваше и там беше седнал, недалеч от Учителя и той гледа и слуша, и така. По едно време Учителят се обръща към него и казва така: „Аз не съм дошъл тука да ви правя генерали." Той не е генерал, а полковник.
- „И от дълги години очаквахте повишение." - Гергьовден беше ден на
храбростта
.
Дойде ден на храбростта, не го повишават, дойде Нова година, не го повишават, най-после рекъл: „Аз защо не отида при г-н Дънов, той е свят човек, може да ми помогне да стана генерал. Да го питам и помоля." И по едно времеУчителят, като говори, спира лекцията си, насочва се към него и казва така: „Аз не съм дошъл тука да ви правя генерали, аз съм дошъл да изпълня Божия закон, да ви науча на Божия закон" и т,н. И после се разбрало, че този полковник иска генерал да става, затова е дошъл на беседа. Ни в клин, ни в ръкав, отгде накъде ще ни говори тъй. А пък той говори на един човек, който в даден момент присъства.
към текста >>
Дойде ден на
храбростта
, не го повишават, дойде Нова година, не го повишават, най-после рекъл: „Аз защо не отида при г-н Дънов, той е свят човек, може да ми помогне да стана генерал.
15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ? Слушах беседата на Изгрева, трябва да е било 1932-1934 година. Учителят като говори, един полковник присъстваше между публиката, присъстваше и там беше седнал, недалеч от Учителя и той гледа и слуша, и така. По едно време Учителят се обръща към него и казва така: „Аз не съм дошъл тука да ви правя генерали." Той не е генерал, а полковник. - „И от дълги години очаквахте повишение." - Гергьовден беше ден на храбростта.
Дойде ден на
храбростта
, не го повишават, дойде Нова година, не го повишават, най-после рекъл: „Аз защо не отида при г-н Дънов, той е свят човек, може да ми помогне да стана генерал.
Да го питам и помоля." И по едно времеУчителят, като говори, спира лекцията си, насочва се към него и казва така: „Аз не съм дошъл тука да ви правя генерали, аз съм дошъл да изпълня Божия закон, да ви науча на Божия закон" и т,н. И после се разбрало, че този полковник иска генерал да става, затова е дошъл на беседа. Ни в клин, ни в ръкав, отгде накъде ще ни говори тъй. А пък той говори на един човек, който в даден момент присъства. Той на него отговаря и след туй пак си продължава лекцията.
към текста >>
18.
I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за
храброст
, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година.
Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при Дряновския манастир. След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване. Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето. Вторият е неговият син. А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините.
Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за
храброст
, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година.
За знаменосец е бил определен унтер офицер Антон Марченко. Когато подполковник Калитин забива гвоздея в дръжката, изрича пророческите си думи: „Братя, това свето знаме, наша гордост и чест, ние не ще го дадем на врага, дори и когато един остане жив. Що се отнася до мене, кълна се пред вас, че под него ще умра, но не ще го предам." Последните гвоздеи били забити от избраните из дружините опълченци. Накрая от множеството към знамето се приближава легендарният български войвода Цеко Петров, който се борил 32 години срещу турците, който имал 28 рани по тялото. Главнокомандващият му подава чукчето, той поглежда небето, после знамето и произнася: „Дай, Боже, на добър час.
към текста >>
19.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Вземете думата живот, в нея влизат: мощ,
храброст
, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта.
Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин като ставаме, е да се спрем 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете под категорията на любовта кои думи влизат. Думите, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
Вземете думата живот, в нея влизат: мощ,
храброст
, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта.
Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум.
към текста >>
20.
17. ВЯРА
,
,
ТОМ 12
Ако един генерал иска да се подигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята
храброст
.
Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключения, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно. Но Божията милост е друг закон и според него, ако човек е приготвен да възприеме нещата, дава му се и даром. Вярно е и едното, и другото. Вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава.
Ако един генерал иска да се подигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята
храброст
.
Един професор може да се подигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Като те повикат на една трапеза, може да те турят на първо място; на кола като те возят, могат да те турят на първо място; но в обществото не могат да те поставят на първо място, ако не заслужите това. Тъй че първото място подразбира работа. Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив.“ Нали знаете приказката за недоволството на магарето? Когато го създал Господ, то се оглеждало тук-там между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заяка и било изложено на много страдания.
към текста >>
21.
СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ В ТОМ XII
,
,
ТОМ 12
Приклекнал най-отпред с военна униформа е Любомир Лулчев, в чин подполковник и с орден за
храброст
.
Учителят Петър Дънов седнал на камък, а на коляното му е поставена мека кръгла шапка. 6. Син на Русчев, застанал прав, юноша с ученическа шапка. 7. Д-р Трифонов, седнал пред № 6. 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада. 9. Тодор Стоименов, пред него лежи сламена шапка. 10.
Приклекнал най-отпред с военна униформа е Любомир Лулчев, в чин подполковник и с орден за
храброст
.
БЕЛЕЖКА КЪМ СНИМКА № 119: „УЧИТЕЛЯТ С ПРИЯТЕЛИ В ПРОВИНЦИЯТА", ОТ „ИЗГРЕВЪТ" ТОМ X Първи ред клекнали, отляво надясно: 1. Иван Милевски. 2. Верка Милев- ска. 3. Иринка Милевска. Янка Грънчарова - Ямбол.
към текста >>
22.
4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)
,
VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
За тази си заслуга Петко Тетевенски получава орден за
храброст
и е произведен в чин майор.
В окъсани дрехи и пробити цървули, със стар фес на главата, се движи из цялата Одринска крепост, из града, като продавач на боза. Изглежда доста добре изиграва ролята си, защото без особени премеждия успява да проучи отлично всички огневи точки и особености на крепостта. По това време всички европейски военни специалисти и съветници оценяват Одринската крепост като непревземаема. Впоследствие точната информация дава възможност на поручик Топракчиев, който извършва първата във военната история на света въздушна атака, да насочи ударите си изключително прецизно, на фатални за отбраната на крепостта места. Това, както е добре известно от историята, предизвиква неуправляема паника сред защитниците на Одринската крепост, която е превзета съвсем лесно и безкръвно за българската армия.
За тази си заслуга Петко Тетевенски получава орден за
храброст
и е произведен в чин майор.
Но ролята на разузнавача се оказва фатална. Простудното заболяване, което получава, впоследствие се задълбочава, преминава в бронхопневмония и туберкулоза. Две години по-късно той умира, оставяйки съпругата си Пенка вдовица, с две деца. 4.2. Майчиният род Майката на Иванка, Пенка Иванова Моллова, е от един от големите и известни родове от Еленския край. Пенка е родена в с.
към текста >>
23.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост,
храброст
, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост.
Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие.
Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост,
храброст
, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост.
Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>
24.
10. Главни значения и аналогии на планетите
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт;
Храброст
, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост.
Радев, Синдбад - д-р Вайс и др. Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост.
Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт;
Храброст
, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост.
Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.
към текста >>
25.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като
храброст
и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия.
Луната, заедно с Венера, взема участие в управлението на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства. 8. Уран и Нептун не са още локализирани, но те вероятно ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.
Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като
храброст
и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия.
Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушите лност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителствува всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.
към текста >>
26.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Такива люде; обаче, всякога могат да бъдат първи там, в такива области, където на първо място трябва да се прояви
храброст
, смелост, предприемчивост и настойчивост, където трябва да се употреби главно мъжество, физическа сила, самообладание и издръжливост.
Когато хармоничното влияние от аспект между Слънцето и Марс влияе върху духовната природа на човека, тогава човек е смел, решителен, храбър, неустрашим, рицар и кавалер, предан и верен в дружба и на дадена дума, дружелюбен, услужлив, пожертвувате лен, дисциплиниран, изпълнителен, послушен. Когато хармоничното влияние между Слънцето и Марс се изразява върху физиката на човека, тогава такъв човек се отличава със силна конструкция, здрав организъм, силна мускулатура, с голяма работливост, издръжливост, ловкост, пъргавина, похватност. В митологията и Илиада представители на Марсов тип, хармонизиран от Слънцето, са Херкулес и Ахил. Люде, които попадат под силното хармонично влияние на Слънцето и Марс, не се отличават с особено висока умствена и духовна култура. Те никъде не се проявяват в науката и изкуствата.
Такива люде; обаче, всякога могат да бъдат първи там, в такива области, където на първо място трябва да се прояви
храброст
, смелост, предприемчивост и настойчивост, където трябва да се употреби главно мъжество, физическа сила, самообладание и издръжливост.
Такива люде могат да бъдат първи като техници, изследователи на нови земи, организатори на физически предприятия, ръководители на строежи и пр. Най-висшият тип представители на хармоничното влияние между Слънцето и Марс са зъболекарите, хирурзите, часовникарите, машинистите. Изобщо всички области на пионерството, физическото строителство, механиката, техниката, свързани с използване на метали, са полето на дейност на родените под преобладаващото Слънчево-Марсово хармонично влияние. Колкото пo-голяма е хармонията между Слънцето и Марс в даден хороскоп, толкова по-сигурно е, че съответното лице ще стане господар на своята низша природа и ще си образува добри навици, ще канализира и оползотвори своята умствена, духовна и физическа енергия. Марс е представител на животните у човека, човек е микрокосмос и следователно съдържа животните у себе си и затова когато Слънцето и Марс са в хармония, човек е станал господар на животинската си природа, на низшето в себе си.
към текста >>
27.
8. ЛУНАТА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МАРС ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил с МАРС Според силата на хармонията между Луната и Марс, човек придобива положителните качества на Марс: енергичност, сила, пъргавост, подвижност, работливост, неуморност, бързина, изпълнителност, дисциплинираност, услужлиаост, смелост, решителност,
храброст
, борчески качества в умствено, духовно и физическо отношение, предприемчивост, продуктивност.
Когато има дисхармония между Луната и Венера, а Луната и Венера поотделно получават преобладаващи дисхармонични аспекти от злосторниците, в такъв случай човек е лишен от всякакви естетически чувства и не проявява никаква умствена, духовна или физическа красота. Такъв човек всякога е антипатичен за околната среда. Колкото е по-силна хармонията между Луната и Венера, толкова повече са условията и възможностите за придобиване, усвояване, разбиране и използване на добродетелните Венерини качества, дарби и способности, които са почва, на която могат да растат, да се развиват и дават плодове всички останали висши дарби и способности. Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Венера, човек има стремеж да придобива и прилага в живота си ред и чистота във всяко отношение. Чистотата и редът са майка и баща на всички останали добродетели. 8.3.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С МАРС ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил с МАРС Според силата на хармонията между Луната и Марс, човек придобива положителните качества на Марс: енергичност, сила, пъргавост, подвижност, работливост, неуморност, бързина, изпълнителност, дисциплинираност, услужлиаост, смелост, решителност,
храброст
, борчески качества в умствено, духовно и физическо отношение, предприемчивост, продуктивност.
Тези положителни качества човек може да придобива посредством хармонията на Луната и Марс само ако Марс получава предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето. Но ако Марс получава предимно дисхармонични съчетания от злосторниците, тогава неговият хармоничен аспект с Луната ще остане без значение, защото в тези случаи Марс не притежава добродетелни качества и той не може да придаде нищо положително на Луната. ЛУНАТА в съвпад, опозиция, квадрат, паралел, съвпад в скоби или полуквадрат с МАРС Според силата на дисхармонията между Луната и Марс, човек придобива и проявява редица отрицателни, неблаготворни Марсови сили и качества: прибързаност, припряност, раздразнителност, избухливост, сръдливост, ядовитост, отмъстителност, неустойчивост, непостоянство в мисли, чувства, желания, намерения, колебливост и неустойчивост при трудности и изпитания, неработоспособност, безредие, безсистемност, нечистота, бездейност, безплодност. Тези отрицателни качества на Марс се придават и проявяват в живота на човека с такава сила, при дисхармонията на Луната с Марс, когато самият Марс получава преобладаващи дисхармонични съчетания от злосторниците. Но когато Марс има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, а самият той дава дисхармония на Луната, тогава гореказаните качества на Марс въздействат много по-слабо.
към текста >>
28.
11. МАРС
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
АСПЕКТИ НА МАРС СЪС САТУРН МАРС в тригон, на 72° или в секстил със САТУРН Хармонията между Марс и Сатурн, особено ако и двете светила поотделно са добре аспектирани или в добра връзка със Слънцето, показват съдружие на силата,
храбростта
, смелостта и предприемчивостта на Марс със разумността, съвестността, предвидливостта, търпението, издръжливостта, системността и организаторската дарба на Сатурн.
Тези дисхармонии дават също диктаторски стремежи и прояви на човека, той прилага насилнически методи и средства при осъществяване на своите замисли, при догонване на своите желания и стремежи, при спечелването на благата, които желае да постигне. Насилническите наклонности и прояви на такъв човек са толкова по-големи, колкото по- силна е дисхармонията на Марс с Юпитер. Люде с такива аспекти имат превратни схващания, разбирания и понятия за нещата: те често смятат добродетелите за слабости, а престъпните качества и прояви за нещо положително, за геройство. Най-голям враг на Юпитер е Марс, особено, когато дисхармонията помежду им е силна, и това е така, защото при дисхармонията Марс не се подчинява на висшия човешки разум и неговите сили остават неорганизирани, а от друга страна Юпитер не се ползва от суровите сили на Марс, поради което изобщо Юпитеровото влияние отслабва. 11. 2.
АСПЕКТИ НА МАРС СЪС САТУРН МАРС в тригон, на 72° или в секстил със САТУРН Хармонията между Марс и Сатурн, особено ако и двете светила поотделно са добре аспектирани или в добра връзка със Слънцето, показват съдружие на силата,
храбростта
, смелостта и предприемчивостта на Марс със разумността, съвестността, предвидливостта, търпението, издръжливостта, системността и организаторската дарба на Сатурн.
Ако хармоничното съчетание между Марс и Сатурн е ръководно в хороскопа на даден човек, в такъв случай той ще има най-големи успехи и постижения в областта на материалната дейност, защото както Марс, така и Сатурн, имат отношение към всички блага, придобивани от земята и чрез животните. МАРС в съвпад, опозиция, паралел, съвпад в скоби или квадрат със САТУРН Дисхармоничното съчетание между Марс и Сатурн е най-лошото от всички възможни съчетания между светилата, защото то означава сбор от зловредните въздействия на малкото зло - Марс, и на голямото зло - Сатурн. Марс, или „малкото зло”, съблазнява човека с ядене, пиене и плътско удоволствие. Сатурн, който символизира Сатаната, е голямото зло, което съблазнява човека чрез тщеславието и властолюбието. В своите изкушения и дела Сатурн си служи чрез лъжата и заблуждението, а Марс - чрез насилието.
към текста >>
29.
8. МАРС
,
,
ТОМ 19
Отличават се с рицарска
храброст
, добри войници са.
При такива случаи много скоро кипват. Недоверчиви и фанатични са. По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат и най-големите опасности в живота си и да се пожертват за успеха и славата на някое велико дело. Те са самоуверени, самодоволни, оптимисти, горди, говорят високо, ясно, чисто. Обичат да командват, да разпореждат, но самите те да изпълняват тези команди и разпоредби не са много разположени, друг да го свърши това.
Отличават се с рицарска
храброст
, добри войници са.
Верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си, верни на дълга си към семейството. От тях стават добри съдружници. Сантименталните мотиви не играят при тях главна роля. Не обичат съзерцанието, заниманието с отвлечени въпроси - като задгробният мир, неосезаемите светове, разбиранията за висшите порядки и ръководство, а също и молитвите. Мозъчните центрове, които създава и оформя Марс, както вече отбелязахме, се намират в долната задна странична част на мозъка около ушите.
към текста >>
30.
5. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Той носи със себе си хубавите качества на Юпитер и Марс: благородство, откритост и
храброст
( - Асцендент тригон Слънце, тригон Юпитер, тригон точен Уран).
Проявява агресивност и цели винаги да е водач и никога последовател. Честен и верен в обещанията си. Обича светлината и истината. Може да е добър оратор. На Асцендента е звездата Регул - сърцето на Лъв, алфа или царската звезда.
Той носи със себе си хубавите качества на Юпитер и Марс: благородство, откритост и
храброст
( - Асцендент тригон Слънце, тригон Юпитер, тригон точен Уран).
Способства му да достигне до високо обществено положение, значително богатство. Това са възможности, които той ги носи от миналото. Според Учителя той е прероденият Наполеон Бонапарт. Слънцето му е в IV дом, едно от най- неблагоприятните положения, понеже е лишен до голяма степен от слънчевото влияние. Затова по-голямата част от живота му става постоянна и трудна борба.
към текста >>
31.
V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА
,
СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА
,
ТОМ 20
И той беше български подофицер, награден с четири кръста за
храброст
.
- запита царят. - Не му зная името, но да Ви кажа защо. Той беше председател на комисията, която беше вчера потърсила защита, законна защита на работничес-твото в тая държава от министрите - и вечерта го намериха убит зад тази градина. - Ах - каза царят изненадан. - Да, тук, до канала.
И той беше български подофицер, награден с четири кръста за
храброст
.
Той беше пазил отечеството си от външни врагове, но същото това отечество не можа да му опази живота тук, всред столицата. - И кой го е убил? - запита царят с видимо участие. - Кой? - повтори като ехо Генко - Този, който убива вече толкова време в тази страна, без да бъде хванат - невежеството, братоненавистничеството, заслепението - тия, които му се поддават.
към текста >>
32.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Назначи го за кавалер на първа и четвърта степен на военния орден «За
храброст
», за носител на огърлицата на ордена «Свети Александър» и го провъзгласи за шеф на няколко разнородни полка, като го зачисли и в списъците на Шести пехотен Търновски полк с чин поручик.
в Рим и се е поминала в София на 31 януари 1899 г. Престолонаследникът Княз Борис Търновски се е родил на 30 януари 1894 г. в София. Безспорните умствени дарби и твърдата воля, обладавани от бащата на Княз Бориса, и благородното сърце и нежна душа, с които е блестяла Княгиня Мария Луиза, неговата високопросветена майка, съставят рядко и щастливо съчетание на възвишени умствени и душевни качества, които щедро са наследени от българския наследник на царския трон. С прокламация към народа и войската Цар Фердинанд даде титлата на Престолонаследника: Княз Търновски и Херцог Саксонски.
Назначи го за кавалер на първа и четвърта степен на военния орден «За
храброст
», за носител на огърлицата на ордена «Свети Александър» и го провъзгласи за шеф на няколко разнородни полка, като го зачисли и в списъците на Шести пехотен Търновски полк с чин поручик.
При небивала по размери народна радост, на 2 февруари 1896 година се извърши миропомазването на Престолонаследника от Екзарх Йосиф I, Кръстник бе Руският император чрез своя нарочен представител граф Кутузов. За образованието на младия Княз бяха положени усърдни грижи. През 1904 г. той издържа отлични изпити по всички предмети за четвърто отделение. Изпитните резултати надминаха очакванията на учителите, които го изпитваха.
към текста >>
33.
(137) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 14.II.1943 г.
,
,
ТОМ 20
Раняван е през войната и има няколко кръста за
храброст
.
Ваше Величество, С евакуацията се повдигнаха много въпроси и достатъчно тревоги. Прилагам едно писмо, в което смятам, че има нещо интересно по тоя въпрос и заслужава да бъде прочетено. Бях Ви говорил за полковник Божков.631 Събрах някои сведения за него. Той бил най-старшият действующ артилерийски офицер. Бил цели 6 години началник на артилерийската школа и офицерите имат много добро мнение за него.
Раняван е през войната и има няколко кръста за
храброст
.
Мисля, че не трябва да се допускат онеправдания на подобни хора, защото това действува лошо и на останалите офицери. А сега времената са на-тегнати и всяко онеправдание се отразява болезнено. Моля, отдайте една справедливост, за да имате и повече приятели. Стопанското и вътрешно[то] положение на държавата изискват повече внимание и по-способни хора. Сега между народа се лансира стар въпрос с нова сила - къде е житото?
към текста >>
34.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
На 6 май е денят Гергьовден, който е патронен празник на
Храбростта
на българските войски и който се празнува винаги с парад.
Плановете на Провидението са неизменни. Но делата на хората се променят. Със своя ход да се присъедини към Германия и да настъпи със своите окупационни войски в Гърция, Македония и Сърбия, цар Борис III предизвиква съдбата. Той почина скоропостижно на 28 август 1943 г. и след това дойде Третата национална катастрофа. 281.
На 6 май е денят Гергьовден, който е патронен празник на
Храбростта
на българските войски и който се празнува винаги с парад.
А главнокомандуващият цар Борис III трябва да приеме лично парада. 282. Царица Йоана Савойска е дъщеря на италианския крал Емануил III и кралица Елена, дъщеря на крал Никита от Черна гора. Представителите на Савойската династия са водили борби за независимост на Италия срещу Бурбоните, т.е. срещу рода на майката на цар Борис III - Мария-Луиза Бурбон-Парма. И тази карма се прехвърля да се разрешава в България, при нозете на Учителя Дънов, за сметка на българския народ.
към текста >>
35.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
На 6 май е денят Гергьовден, който е патронен празник на
Храбростта
на българските войски и който се празнува винаги с парад.
Плановете на Провидението са неизменни. Но делата на хората се променят. Със своя ход да се присъедини към Германия и да настъпи със своите окупационни войски в Гърция, Македония и Сърбия, цар Борис III предизвиква съдбата. Той почина скоропостижно на 28 август 1943 г. и след това дойде Третата национална катастрофа. 281.
На 6 май е денят Гергьовден, който е патронен празник на
Храбростта
на българските войски и който се празнува винаги с парад.
А главнокомандуващият цар Борис III трябва да приеме лично парада. 282. Царица Йоана Савойска е дъщеря на италианския крал Емануил III и кралица Елена, дъщеря на крал Никита от Черна гора. Представителите на Савойската династия са водили борби за независимост на Италия срещу Бурбоните, т.е. срещу рода на майката на цар Борис III - Мария-Луиза Бурбон-Парма. И тази карма се прехвърля да се разрешава в България, при нозете на Учителя Дънов, за сметка на българския народ.
към текста >>
36.
29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
2) Андро Лулчев Нашият народ се слави със своята
храброст
, пестеливост и търпимост към чуждото.
III, бр. 7, 21.V.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр.
2) Андро Лулчев Нашият народ се слави със своята
храброст
, пестеливост и търпимост към чуждото.
Повечето работи той ги кара, както довчерашният му господар - агата. Агаля, агаля, яваш, яваш (бавно, бавно). Като ехо на агаля и яваш другият българин вдигна девиза: „Не оставяй днешната работа за утре” (народна мъдрост). Тази народна мъдрост показва, че много днешни работи българинът е оставял за утре. Такъв е българинът към всички свои и чужди работи.
към текста >>
37.
БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
,
АНДРЕЙ ЛУЛЧЕВ
,
ТОМ 21
И онова, което е било в Лулчев като суров материал:
храброст
, доблест, воля, упоритост, бива майсторски обработено от полковник Дрангов и подготвен за водач - взводен командир за фронта.
Тук, за да избегнат от окото на полицията, защото са били малолетни деца, скриват се в Драгалевския манастир. Когато Македоно-Одринското опълчение потегля за границата, Лулчев, заедно със своите другари постъпва в 9-та Велешка дружина. Отначало взема участие във всички походи и боеве, които води дружината с турците и сърбите. През 1915 година постъпва във II Македонски полк. През 1916 година бива изпратен в школата за запасни подпоручици в Скопие при легендарния полковник Дрангов и строгия майор Сапов.
И онова, което е било в Лулчев като суров материал:
храброст
, доблест, воля, упоритост, бива майсторски обработено от полковник Дрангов и подготвен за водач - взводен командир за фронта.
При завършване на школата, на Лулчев се пада по „жребие” да иде в Русе в V полково окръжие за кадър. Той отказва и пожелава да бъде изпратен да се бие, за което се е готвил. Полковник Дрангов му удовлетворява молбата, и бива изпратен в I Софийска дивизия (желязната дивизия). Тук бива зачислен в VІ-ти пехотен Търновски на Н. В. Цар Фердинанд I полк, в картечната рота, като взводен командир на II картечен взвод.
към текста >>
Той е награден с войнишки ордени за
храброст
, офицерски IV степен, I класа, германски и турски.
През тъжните септемврийски дни на 1918 г. той взема живо участие по усмиряването на разбунтувалите се войници около Радомир - София. Около Горна Баня той със слово убеждава 4000 души да си хвърлят оръжията и по тоя начин им спасява живота. Той е бил един от най-близките сподвижници през тия дни на покойния министър Михаил Такев. Трябва да отбележим, че като доброволец, войник и офицер, е изпълнил предано и храбро своя дълг към Родината - показван за пример в това отношение.
Той е награден с войнишки ордени за
храброст
, офицерски IV степен, I класа, германски и турски.
Вследствие тежките си рани, той остава военноинвалид. Въпреки тежките му рани, той работи упорито като общественик. Той взема участие при изграждането на Съюза на пострадалите от войните, основава офицерско дружество „Инвалид” и първият му почетен член, става касиер на комитета „Пенчо Славейков”, избран е за председател на Софийското македоно-одринско опълченско дружество, подпредседател на комитета „Полковник Дрангов”, той е и основател на тоя комитет. Редактирал е в. „Ратник на свободата”, в.
към текста >>
Той е щастливо съчетание: доброволец от Балканската война, военно-инвалид, запасен офицер, кавалер на ордена за
храброст
и боец от фронта.
На 14.І.1940 г. бе избран за народен представител от втора никополска колегия. Като народен представител, между своите избиратели се ползува с името на истински човек; „Това, което мисли, него говори; това, което говори, него прави; малко говори, повече твори”. В парламента той е упорит и смел защитник на онези, които дадоха всичко за Родината си. Напоследък той бе избран с абсолютно мнозинство и за председател на Македоно-одринските опълченски дружества в България.
Той е щастливо съчетание: доброволец от Балканската война, военно-инвалид, запасен офицер, кавалер на ордена за
храброст
и боец от фронта.
Произведен за бойно отличие. Но тоя борец и храбър защитник на отечествените идеали и днес не престава да бди и защищава своите бойни другари инвалиди и семействата на загиналите на полето на честта, издигайки високо глас за подобрение участта на пострадалите от войните. Като народен представител, по негово предложение се увеличи кредитът на бездомниците, пострадали от войните, от 30 на 50 милиона лева; по негово предложение се опрости кредитът на една част от пострадалите от войните, отпуснат преди двадесет години за строеж на жилища. По негов почин се извоюваха днес пенсии за изслужено време и военно-инвалидната и се отмени преосвидетелствуването на инвалидите от войните. Вечна слава и сърдечна признателност на бойния другар Андро Лулчев, другар на фронта, другар в живота и другар на всички пострадали от войните.
към текста >>
38.
1.1. ПЪРВА РЕЧ
,
Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание
,
ТОМ 21
На другите пък, които оставиха част от телата си, благодарното Отечество в знак на признателност дари по два-три кръста за
храброст
.
Хубавите имена: Лозенград, Одрин, Чатапджа, Шар кьой и др. свидетелствуват за духа на българския войн, за неговото самопожертвувание. Българският войн се надвеси като орел над Цариград, огледа се във водите на Мраморно и Егейско морета, учуди света със своето самопожертвувание, но за голямо нещастие, нашата кекава дипломация учуди света със своята бездарщина и българският Войник се завърна съкрушен в своя роден край. Смелите борци, които записаха с топлата си и алена кръв светли страници в историята, останаха там в безименни гробове. Те умираха с пълна вяра, че техните близки не ще останат на пътя, че това правителство и това общество, което ги изпраща с цветя, песни и целувки, не ще оставят техните близки да скитат немили-недраги из България, С такива мечти те посрещнаха смъртта.
На другите пък, които оставиха част от телата си, благодарното Отечество в знак на признателност дари по два-три кръста за
храброст
.
То ги дари с кръстове за храброст, но и дари ги с патерици и изкуствени краища, и стъклени очи. Цели три години управляващите не обърнаха внимание на тях. Цели години тези светци изнемогваха, без да се погрижи някой за тях; но най- после, като видяха, че замириса на нов барут и че на българското общество ще трябват нови развлечения, и че трябва да се даде рибка, за да се улови шаран, тогава г-да Радославистите, вече на власт, създадоха прочутия Закон за привилегиите на инвалидите. Да, българи и българки! Десет учени адвокати в тази сграда създадоха Закон без санкция; тези адвокати, народни представители като деца се поставиха и създадоха този закон само и само да се хвърли пепел в очите на здравите, за да се каже, че за светците народни народните представители са се загрижили.
към текста >>
То ги дари с кръстове за
храброст
, но и дари ги с патерици и изкуствени краища, и стъклени очи.
свидетелствуват за духа на българския войн, за неговото самопожертвувание. Българският войн се надвеси като орел над Цариград, огледа се във водите на Мраморно и Егейско морета, учуди света със своето самопожертвувание, но за голямо нещастие, нашата кекава дипломация учуди света със своята бездарщина и българският Войник се завърна съкрушен в своя роден край. Смелите борци, които записаха с топлата си и алена кръв светли страници в историята, останаха там в безименни гробове. Те умираха с пълна вяра, че техните близки не ще останат на пътя, че това правителство и това общество, което ги изпраща с цветя, песни и целувки, не ще оставят техните близки да скитат немили-недраги из България, С такива мечти те посрещнаха смъртта. На другите пък, които оставиха част от телата си, благодарното Отечество в знак на признателност дари по два-три кръста за храброст.
То ги дари с кръстове за
храброст
, но и дари ги с патерици и изкуствени краища, и стъклени очи.
Цели три години управляващите не обърнаха внимание на тях. Цели години тези светци изнемогваха, без да се погрижи някой за тях; но най- после, като видяха, че замириса на нов барут и че на българското общество ще трябват нови развлечения, и че трябва да се даде рибка, за да се улови шаран, тогава г-да Радославистите, вече на власт, създадоха прочутия Закон за привилегиите на инвалидите. Да, българи и българки! Десет учени адвокати в тази сграда създадоха Закон без санкция; тези адвокати, народни представители като деца се поставиха и създадоха този закон само и само да се хвърли пепел в очите на здравите, за да се каже, че за светците народни народните представители са се загрижили. И не се мина много време, почитаемият д-р Радославов обяви нова война, пак за обединението на България.
към текста >>
39.
1.3. ТРЕТА РЕЧ
,
Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом
,
ТОМ 21
Постройката на нови жилища на пострадалите от войните бе част от един голям план, който се състоеше в това: да се групира на едно място всичко, което е заслужило в борбите за обединението на България - военни инвалиди, македоно-одринци, кавалери на ордена за
храброст
, бойци от фронта.
Не са добре и българските чиновници в големите градове с квартирния въпрос. Често българският чиновник, малък и голям, дава една трета от заплатата си за наем. Това не бива. Еврейските жилища да се дадат на тия мъченици, било под малък наем, или да им се продадат. Правителството ще намери формулата, но пострадалите от войните не бива да се вмъкват там.
Постройката на нови жилища на пострадалите от войните бе част от един голям план, който се състоеше в това: да се групира на едно място всичко, което е заслужило в борбите за обединението на България - военни инвалиди, македоно-одринци, кавалери на ордена за
храброст
, бойци от фронта.
Да се издигнат големи паметници, жилища на бездомниците - големи, каквито големи бяха и делата и подвизите на тия творци на нова и обединена България, Там да бъдат поставени в голям парк и бюстовете на големите ни военноначалници, там да бъдат и музеите. И тогава това ще служи като жив пантеон за насърчение на младите. Да видят те как държавата знае да цени, да се грижи, да пази, да се отплаща и да тачи своите заслужили чада. Това беше планът на тия, които искаха да се строят нови жилища. Да не повтаряме старата грешка с първите бездомнишки жилища около София, Еврейските жилища не бива да се дават на героите на България.
към текста >>
Смятах, че не са процентите, които ще покажат
храбростта
и заслугата на боеца.
2, буква „в” се казва: „от вноските, предвидени в чл, 10 на тоя закон, и от вноските по издължаването заемите, отпуснати на пострадалите от войните със закон за заселването на бежанците и обезпечаване на поминъка им („Държавен вестник”, бр. 24 от 1920 г.)”. Аз съм длъжен тук да заявя, че от тоя заем съм се ползувал и аз с 37 000 лева, като военно- инвалид, за да си построя къщурка. Тогава, в 1920 г., бях инвалид със 100 % изгубена работоспособност. Когато опростиха след това заемите на всички военно-инвалиди с 90 и 100 % изгубена работоспособност, мои бойни другари ме накараха и аз да подам заявление с удостоверение, за да ми се заличи и моят заем. Отказах.
Смятах, че не са процентите, които ще покажат
храбростта
и заслугата на боеца.
Често се случва, щото хора с малък процент на изгубена работоспособност да са били големи герои. Останах да споделя съдбата на всички мои другари, пострадали от войната. И ако днес ще защитя каузата на пострадалите от войните, правя го, за да изпълня дълга си към тях и да ви припомня: човек, когато умре, най-добре се познава колко е бил богат. Всички мислеха, че покойният Ляпчев, големият наш държавник, който има и голяма къща, е богат, но всички знаят, че на неговата госпожа се отпусна пенсия. От добро ли бе?
към текста >>
Богати са със своите дървени краища и стъклени очи, богати са със своите патерици, богати са със своите деца, богати са с дела и подвизи по бойните поля, надминати само от онези, които в други полк минаха; богати са с морал и правда, богати са с ордени за
храброст
, богати са с вяра за бъдещето на България, за което търпяха цели 25 години!
Нито е времето, нито е мястото. Богати били някои от военноинвалидите, наеми вземали и могли да плащат! Богати са всички, а не само някои! Да, богати са те всички, много богати със своята войнишка чест и душа; богати са със своите страдания и мъки! Ето, 25 години как страдат.
Богати са със своите дървени краища и стъклени очи, богати са със своите патерици, богати са със своите деца, богати са с дела и подвизи по бойните поля, надминати само от онези, които в други полк минаха; богати са с морал и правда, богати са с ордени за
храброст
, богати са с вяра за бъдещето на България, за което търпяха цели 25 години!
Ето богатството на пострадалите от войните. То с пари не се купува, то с празни приказки не се създава. В този законопроект чл. 2, „в” е дело на хора, чужди на каузата на пострадалите от войните - случайни хора, които, освен заплатата и дневните, нищо друго не ги свързва с героите на България. Целият този пункт „в” трябва да се изхвърли и замести с друг: опрощаване на заемите.
към текста >>
40.
3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ
,
,
ТОМ 21
Богати са инвалидите със своите дървени краища и стъклени очи, богати са със своите патерици, богати са със своите деца, богати са с дела и подвизи по бойните поля, надминати само от онези, които в друг полк минаха; богати са с морал и правда, богати са с ордени за
храброст
, богати са с вяра в бъдещето на България, за което търпяха цели 25 години!
С 60 лв. пенсия не се Живее, а сираците получаваха пенсия на ден по-малко от един хляб. Забравихме ли това? Знаете ли на какъв глад и страшна мизерия в миналото беше подложена българската светица с децата си? Само силната обич към родната земя им даваше сила, вяра и кураж да се борят см но го несгоди, морални и материални, в продължение на 25 години и останалите им деца пеленачета от бащите им, които паднаха по бойните поля, да ги изгледат и възпитат да служат и те на родината си с цялото си сърце и душа, макар и много често да са лягали гладни и ходеха боси.
Богати са инвалидите със своите дървени краища и стъклени очи, богати са със своите патерици, богати са със своите деца, богати са с дела и подвизи по бойните поля, надминати само от онези, които в друг полк минаха; богати са с морал и правда, богати са с ордени за
храброст
, богати са с вяра в бъдещето на България, за което търпяха цели 25 години!
Ето богатството на пострадалите от войните. То с пари не се купува, то с празни приказки не се създава.” За подкрепа на своето становище г-н АндроЛулчев посочи случаи, когато са били опростени десетки и стотици милиони, дължими данъци и други на индустриални и други заведения, па и на частни лица с десетки и стотици хиляди левове. Спомена, че Погасителната каса прави 50 % намаление на длъжниците, а само от пострадалите се иска пълно заплащане. Защо? Речта си г-н Лулчев завърши с мисълта, че е наложителен бърз строеж на жилища за бездомни пострадали от войните.
към текста >>
41.
ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
978, № 521.) Приблизителната тема на разговора бяха убийствата, които бяха станали на няколко хора, и особено - на един подофицер с 4 кръста за
храброст
, намерен тук, зад градината Зоологическа, с прострелян череп или гърди.
” Той ме изгледа полуучуден от това посрещане, а после, като направи жест като да си миеше ръцете, каза кротко: „Зная, зная, драги Лулчев, че за Вас Христос е цар.” - „Да, - казах - за нас Христос е цар.” Той ме покани да седна на един хубав фотьойл и аз се цопнах веднага, а той си избра един прост кръгъл стол, постави го до мене и седна близо, така, че почти ни се допираха коленете. Чак тогава седна и генералът, като остана през всичкото време на разговора почти само една безмълвна фигура. От време на време царят търсеше неговото одобрение с поглед, но генералът обикновено леко се покланяше или вдигаше рамене... 5 (Виж “Изгревът”, том XX) Разговорът продължи около 2 часа и 45 минути. Той е почти дословно описан в романа ми „Благословение” също..., която книга беше настоявано да бъде конфискувана както от Дирекцията на полицията, така и впоследствие от директора на печата Мечкаров и само личното застъпиичество на царя, който намираше, че в тая книга аз предавам вярно историческия момент и неговия разговор, я запазиха от конфискация.6( Чрез този том и със забележките, че събитията са верни, романът “Благословение” се отваря за българското съзнание. Виж “Изгревът”, том XX, стр.
978, № 521.) Приблизителната тема на разговора бяха убийствата, които бяха станали на няколко хора, и особено - на един подофицер с 4 кръста за
храброст
, намерен тук, зад градината Зоологическа, с прострелян череп или гърди.
Говорих му за мъките на народа, за тия зверщини, които се вършеха, за това взаимно преследване и избивания, на които се не вижда край. В този дух беше това, което говорих. И когато веднъж той ми възрази, че не е слънце, да огрее навсякъде, и че правел възможното, в мен нещо се разбунтува и извиках: „Аз Ви говоря от името на 20 000 души, които сега имат главите си на шията, а утре ще бъдат оплаквани от техните забрадени с черни кърпи жени и майки, от хиляди синове и дъщери, които ще плачат по своите бащи и братя. Но помислете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове...”7 (иж “Изгревът”, томXX, стр. 958, № 372; стр.
към текста >>
42.
VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев
,
VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Между тези убити хора беше един подофицер с четири кръста за
храброст
.
- Господин председателю! Това аз съм го записал точно в моя роман. Не ми се даде да възпроизведа написаното, - Кажете съществените точки на разговора! - Съществените точки бяха следните: аз бях крайно недоволен и много възмутен от това, което беше станало. Имаше убити хора.
Между тези убити хора беше един подофицер с четири кръста за
храброст
.
- Какъв беше този човек? Беше ли комунист? - Ми се струва, че беше комунист. Когато му казах това, той отговори: “Лулчев, мене комунистите не ме признават.” Казах му, че този народ най-после ще потърси сметка. Накрая му казах: “Ваше Величество, аз Ви говоря от името на 20 000 души, които имат своите глави на своите рамене, но утре ще бъдат трупове.
към текста >>
43.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
полк, награден с кръст за
храброст
и с бронзов медал за заслуга на неговите бойни отличия, организиран запасен подофицер, основател на подофицерското дружество още през 1924 г, което близо 20 години е водил като секретар-касиер, и председател на гара Бойчиновци, ще отхрани син, който да се бори срещу онова, което е най-свято за баща му.
16 ЗЗД на смърт с присъда по наказателно дело № 10/1943 г. на Софийския военно полеви съд. По зла участ той, както винаги е бил олицетворение на скромност, тих и свенлив като невинно дете, който не можеше спокойно да види най-малката рана или болка на другиго, е осъден за конспиративна дейност. Господин Генерал, Не мога да си представя, че синът ми, за когото аз и майка му сме пожертвували целия си живот, за да отгледаме него и другите три по-малки - две дъщери и един син, който сега служи в редовете на войската на Негово Величество, е способен да извърши каквото и да е престъпление, дори и най-нищожното, камо ли такова, за което законът да иска живота му. Смутено, но искрено и с тревога се питам: може ли един баща, запасен подофицер, участвувал във войните 1912 ÷ 1918 години в Първи конен на Н. В.
полк, награден с кръст за
храброст
и с бронзов медал за заслуга на неговите бойни отличия, организиран запасен подофицер, основател на подофицерското дружество още през 1924 г, което близо 20 години е водил като секретар-касиер, и председател на гара Бойчиновци, ще отхрани син, който да се бори срещу онова, което е най-свято за баща му.
Вярвах, че синът ми върви по моите стъпки, вярвам и сега, че той се вдъхновява само от онова, което е движило мене в живота. И той, и всичките ми други деца са вземали живо участие във всички вечеринки и тържества на подофицерите, за да се калят в патриотичен дух. Синът ми беше влюбен във Вазова и в неговите стихове. Ако, следователно, той е извършил престъпление срещу държавата, това може да се дължи само на лоши странични внушения, на които той се е поддал за един момент. Той е толкова млад, че има всичката възможност да се опомни, ако е сторил грешка, и да тръгне в правия път.
към текста >>
44.
C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ
,
,
ТОМ 21
Но се обяви Балканската война и аз, като офицер в строя, взех участие в 40-и пехотен полк във всички боеве на бойната линия, където бях и ранен и за отличие бях произведен в чин поручик, награден с орден за военна заслуга и с ордена за
храброст
IV степен, II класа и удостоен да командвам рота.
През 1904 г. постъпих във военното на Н. В. училище и го завърших с успех, като на 22 септември 1909 г. бях произведен в чин подпоручик. Прослужих една година на действителна служба като подпоручик в 9-ти пловдивски пехотен полк и след това се уволних, за да продължа висшето си образование в държавния университет в София, юридически факултет.
Но се обяви Балканската война и аз, като офицер в строя, взех участие в 40-и пехотен полк във всички боеве на бойната линия, където бях и ранен и за отличие бях произведен в чин поручик, награден с орден за военна заслуга и с ордена за
храброст
IV степен, II класа и удостоен да командвам рота.
След демобилизацията завърших образованието си в Белгия и от началото на 1915 г. се настаних адвокат в гр. Карлово. Както много от младежите в онази епоха, след несполучливия завършек на войната, аз се интересувах от обществени въпроси и бях социалист. Но през септември 1915 г. бях мобилизиран и вече като ротен командир, първоначално в 44-и полк, а след боевете при Каймак-Чалан, като командир на I-ва картечна рота от 43-и полк, взех най-активно участие във всички боеве при завземането на Дойран, при Битоля и при Еровете, за което бях произведен в чин капитан и удостоен с ордена за храброст I-ва класа.
към текста >>
бях мобилизиран и вече като ротен командир, първоначално в 44-и полк, а след боевете при Каймак-Чалан, като командир на I-ва картечна рота от 43-и полк, взех най-активно участие във всички боеве при завземането на Дойран, при Битоля и при Еровете, за което бях произведен в чин капитан и удостоен с ордена за
храброст
I-ва класа.
Но се обяви Балканската война и аз, като офицер в строя, взех участие в 40-и пехотен полк във всички боеве на бойната линия, където бях и ранен и за отличие бях произведен в чин поручик, награден с орден за военна заслуга и с ордена за храброст IV степен, II класа и удостоен да командвам рота. След демобилизацията завърших образованието си в Белгия и от началото на 1915 г. се настаних адвокат в гр. Карлово. Както много от младежите в онази епоха, след несполучливия завършек на войната, аз се интересувах от обществени въпроси и бях социалист. Но през септември 1915 г.
бях мобилизиран и вече като ротен командир, първоначално в 44-и полк, а след боевете при Каймак-Чалан, като командир на I-ва картечна рота от 43-и полк, взех най-активно участие във всички боеве при завземането на Дойран, при Битоля и при Еровете, за което бях произведен в чин капитан и удостоен с ордена за
храброст
I-ва класа.
След демобилизацията аз продължих да адвокатствувам в гр. Карлово, където в края на 1918 г. бях избран за народен представител на комунистическата партия в XIX Обикновено народно събрание, което беше разтурено от Стамболийски през пролетта на 1919 г. През есента на 1920 г. се преселих в гр.
към текста >>
45.
I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 22
От тях са приели
храбростта
.
Те са били добри. От тях българите са взели наклонността към мистичното, духовното. После са дошли славяните, заели са Балканския полуостров. От тях българите са приели духа на жертвата и самоотричането. Най-после са дошли и Аспаруховите българи.
От тях са приели
храбростта
.
Старите българи, които са живели на Балканския полуостров са служили на Благия Бог. Това е духовното тълкуване на думата «българин», благарин. Те са били хор а на Духа. Старите българи се различават от тези, които по- късно дойдох а от север, откъм реката Волга и които не служех а на благия Бог. нямаха това религиозно чувство.» (70, с.
към текста >>
46.
3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 22
Голямата
храброст
на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото.
Голямата
храброст
на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него. Веднъж в Общия клас Учителят дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителят отбелязва, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето.
към текста >>
47.
13. Никола Гръблев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Учителят казва за него: „Брат Гръблев е смел." Гръблев има много случаи в живота си, в които проявява своята
храброст
.
Няма сила като силата на Духа, само силата на Духа е сила Божия (3 пъти). Молитвите е казвал в помещението, а след като излизал - формулите. Ходейки, той чувствал една вътрешна промяна на радост и любов към вълците и желание да ги среща. Минавайки покрай глутница вълци, насядали на снега, те даже не го поглеждат и не отиват към него. Така той побеждава страха.
Учителят казва за него: „Брат Гръблев е смел." Гръблев има много случаи в живота си, в които проявява своята
храброст
.
На 9 септември 1944 г. видният комунист - Фердинанд Козовски му предлага да му дадат червената книжка, да го произведат в чин генерал, да поеме командването, на който окръг иска в България. Той отива при Учителя радостен и му казва за направеното му предложение. Учителят го поглежда тъжно и казва: „Ние отдавна сме ти дали бялата книжка на Братството, а ти искаш да я замениш с тази окървавена червена книжка." Гръблев отива при Козовски и се отказва. Взима дейно участие в Отечествената война.
към текста >>
48.
2. Сатурн - Уран
,
,
ТОМ 22
Войната се провежда с големи мъчнотии, в която се проявява българската
храброст
.
Създават се условия за освобождението на България. На цар Александър II се явява едно светло същество от Бялото Братство и му нарежда да освободи България. Той подписва манифест за обявяване война на Турция на 24.04.1877 г. Във войната се включват българите чрез шест опълченски дружини, наброяващи 7500 души. Към тях се присъединява още много българи и достигат около 35 хиляди.
Войната се провежда с големи мъчнотии, в която се проявява българската
храброст
.
Подписва се Одринското примирие и Сан Стефанският мирен договор на 3.03.1878 г. Сатурн квадрат Уран 28.06.188 5 г. - става сръбско-българската война, която българите печелят, но не получава нищо и се подписва мирен договор на 3.03.1886 г. Неуспешна за народа война - квадратът е в разсип и Сатурн е заточен в Рак. На 6.09.1885 г.
към текста >>
49.
IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Те ведно със своята
храброст
в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура.
89 от книгата на Борис Рогев.) (бел. М. И.) ------------------------------------------------------------------ Времената, когато е било създадено това летоброене, са много отдалечени от нас. Сега е трудно да ги извадим из мрака на отминалите хилядолетия, но редица неоспорими белези, оставени в историята от летописците, ни помагат да ги осветлим и свържем сточните явления, които астрономичната наука, подпомогната от съвременния математичен анализ, изучава. Целта тук между другото е да покаже, че тези наши далечни предци са имали големи познания, за да почувствуват нуждата от календар. Древните българи не са, както някои историци се опитват да ги представят, полудиви азиатски племена.
Те ведно със своята
храброст
в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура.
Като имам пред вид това, предлагам на вниманието и на справедливата оценка на хората, които обичат и търсят истината, настоящия астрономичен анализ-Астрономически основи на първобългарското летоброене. В сегашния том на «Изгревът» се публикува още един авторски текст на Борис Рогев за първи път. Това е текстът, в който той прави своя математико-астрономически прочит *на първобългарската юрта. Него той поставя непосредствено преди «Заключителни думи» в последните страници на ръкописа си, подготвен за второ издание на «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Приживе, а и досега, уви!
към текста >>
50.
IX. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПЪРВОБЪАГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Те, ведно със своята
храброст
, в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура» (стр.
Богданов, бих го осведомил, че сега се води истинска идеологическа война), предпочитам стиховете на фелдфебела Стамболков пред псевдо-обективизма на безплодни учени! Накрая бих желал да подчертая най-важното. А то е в целите на труда на Борис Рогев и на статиите на др. Богданов. Защото, простичко казано, историята е действително нещо, което някой разправя (пише, адресира) някому с някаква цел. И целевият анализ на основния труд, и неговата критика е много прост Борис Рогев математически доказва, че «Древните българи не са, както някои историци се опитват да ги представят, полудиви азиатски племена.
Те, ведно със своята
храброст
, в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура» (стр.
10 от книгата на Рогев). Благородна цел на няколко десетилетия труд, математически, астрономически и геодезически, безспорно доказана за гордост и чест на нашия народ! Неприятна противоположност на тази достигната цел по всички показатели от Борис Рогев са отбелязаните «критични» статии на др. Богданов. Защото явна е целта им да охладят «наелектризираните духове и активизираните въображения» на разгорените се родолюбиви чувства. Явни са и неудовлетворените лични амбиции на др.
към текста >>
51.
X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Те, ведно със своята
храброст
, в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура.»** Убеждението му се е градило върху строежите от Плиска и Преслав, върху Аспаруховия вал и нивото на държавната организация, донесена на Балканския полуостров от българите.
Досега на мене не ми беше известно, че формулата на Пагранж може да служи за съставяне на геодезични преобразувателни формули». Защо все пак се спираме толкова много на тази част от дейността на Рогев? Просто защото без дълбокото познаване на математическия анализ, без тези формули на Пагранж, без нулевите полиноми, без знанията по астрономия, необходими за геодезията и картографията, той не би успял да възстанови първобългарското летоброене*. А какво го е накарало? Накарало го е дълбокото убеждение, че «Древните българи не са... полудиви азиатски племена.
Те, ведно със своята
храброст
, в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура.»** Убеждението му се е градило върху строежите от Плиска и Преслав, върху Аспаруховия вал и нивото на държавната организация, донесена на Балканския полуостров от българите.
Но това е единият подтик. Другият са били най-старите източни календари, по-точно установяването на тяхното общо начало. А че е имало общо начало, говорят някои необясними неща в тях, като например 10-те китайски стихии, които нямат астрономически смисъл и очевидно са заети от някой по-стар календар. Освен това в календарите има много еднакви елементи, което също подсказва наличието на един общ извор. Фактическият материал, с който Рогев е разполагал при възстановяването на първобългарското летоброене, са 4 писмени източника: Именникът на първобългарските князе, Чаталарският надпис.
към текста >>
52.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Той като че търсеше поука за начини на действия в подобни случаи, от военната история, поука от борба за действие между две воюващи страни при подобно техническо различие във въоръжението и като че никъде не намираше подобни примери... Той бе твърде сериозен, дълбоко в себе си замислен и като че се спираше само върху единствена надежда и вяра с любов пропита, вярата му към
храбростта
и верността на подчинените му войници и защитници и и наистина той имаше тая вяра, а и подчинените му имаха безпределна вяра в него, взаимното доверие съществуваше безукоризнено и неопетнено..,, но с "ръце" само, може ли да се води бой?...
Противникът продължаваше да подтиква поддръжките си напред, а стрелбата му се учестяваше до най-възможната честа стрелба, но безсистемно разпокъсана, като че не виждаха и не гледаха накъде трябваше да стрелят. Нашите бойци тъкмо обратното всеки куршум трябваше "на място" да отиде и един противник по-малко да остане! Втора рота все още продължаваше настъпването си срещу десния фланг на противника, а от неговите действия като че личеше, че той не я бе още сериозно забелязал, или че не даваше вид на нейното присъствие!... Наистина, неговото разположение бе твърде ниско от местонахождението на ротата, характера на местността и прикриваше от погледа на предното му разположение... Може би и разездите му късно са донесли за появата на тая рота, имаше въобще тук една неяснота за противника... До тоя момент дружината имаше вече 5 убити и 9 ранени... Положението стана много критическо. Отиваше се до една фаза на боя, гдето големия процент повредени пушки бердани бяха годни само за ръкопашен бой и за удар на щик... Бързотечни мисли като че минаваха на дружинния командир.
Той като че търсеше поука за начини на действия в подобни случаи, от военната история, поука от борба за действие между две воюващи страни при подобно техническо различие във въоръжението и като че никъде не намираше подобни примери... Той бе твърде сериозен, дълбоко в себе си замислен и като че се спираше само върху единствена надежда и вяра с любов пропита, вярата му към
храбростта
и верността на подчинените му войници и защитници и и наистина той имаше тая вяра, а и подчинените му имаха безпределна вяра в него, взаимното доверие съществуваше безукоризнено и неопетнено..,, но с "ръце" само, може ли да се води бой?...
Моралните сили, 3/4 от успеха бе на наша страна, а нямахме само 1/4 техниката... и на тия размишления като че се бе спрял командира на дружината само на тържеството на Божията сила, която би могла да се прояви като чудо... Той си размишляваше: ако загубим боя и дружината отстъпи разбита или унищожена, каква полза за него, че може би щял да остане жив!... Как би могъл да понесе позора на едно отстъпление, поражение и то да доведе може би до изненада на нашите войски западно от дружината! В такъв случай би било за предпочитане и той да падне, да даде живота си, заедно със своите подчинени щастливци, които биха изгубили живота си в тая неравна борба с противника за общото благо на Родината ни. Седнал на един висок камък в положението, "като орел на скала кацнал", дружинният се бе съсредоточил в себе си, отвреме навреме се обръща към верните си бойци с думите: "Имайте жива вяра в Бога, успехът ще бъде наш, ако и малко на брой, но сме силни! "... Отправил цялото свое естество към несъкрушимите сили на върховната правда, отправил ум, сърце, воля към тях за съдействие, той, дружинния чакаше тая невидима помощ, тя идваше, но чакаше и своето време за проявление... Часът е 3 1/2 след пладне.
към текста >>
53.
1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Всички тези частични и общи атаки, благодарение неустрашимостта и безпримерната
храброст
на нашите войници, бяха отбити без особени за нас загуби, като на противника не се удаде да завладее нито педя наша земя.
Само пред участъка на 2-а рота бяха преброени 400 неприятелски трупа. Към 6 часа и 30 минути противникът се оттегли към горичката и там се изгуби. Едновременно с това той настъпи и по посока на с. с. Гудели и Ада-чифлик. Въпреки упоритото им и храбро държание, войниците от заставата бяха принудени да отстъпят; впоследствие обаче, командирът на дружината контраатакува във фланг и успява да заеме обратно селото.
Всички тези частични и общи атаки, благодарение неустрашимостта и безпримерната
храброст
на нашите войници, бяха отбити без особени за нас загуби, като на противника не се удаде да завладее нито педя наша земя.
Тук трябва да споменем за особено храброто държание на началниците на предните два взвода - впоследствие всички ранени, които няколкократно контраатакуваха и отблъскваха противника, водейки свиреп ръкопашен бой: с това те го приковаваха и задържаха, парализирайки неговия успех и дадоха възможност на нашите части да се приближат и го контраатакуват с по големи сили. Така, въпреки надмощието на противниковия артилерийски огън, въпреки неговата по-голяма численост, въпреки липсата на възможност за укрепяване нашите позиции поради песъчливия терен и невъзможността да се копае, тъй като само на 30-40 см извираше вода, противникът беше отблъснат по целия участък с големи за него загуби, без да може да завладее нещо от нашето разположение. Настъпи едно относително затишие, което не можеше да означава нищо друго, освен приготовления за близки по-важни действия. Затова сведочеха наблюденията както в предните линии, така и в тила на противника. Строяха се и укрепяваха мостове на реката, изкуствени препятствия в бродовете й, а най-главното, наблюдаваше се голямо движение и прегрупирване на части по шосето към моста Орляк, което не можеше да означава друго, освен че в този именно участък и ще се развият най-сериозните бойни действия.
към текста >>
54.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Това много ме радваше и аз бях уверен, че бдинци в предстоящите бойни, решителни действия ще извършат още по-славни дела и ще покрият името на полка, знамето си и името на българското оръжие и своето име с още по- голяма слава, отколкото във войните през 1912, 1913, 1915 и 1916 години и в това очакване аз не останах излъган: показаната от тях
храброст
, самопожертвуване, упоритост и издръжливост надминаха много моето очакване.
Всички тези лишения и несгоди бдинци понесоха с радост, съзнавайки положението на Отечеството ни и дълга си към Царя и Отечеството и бяха готови да понесат и много по-тежки трудности и лишения от тези, които понасяха. Нито един ден не мина, без да бъдат обстрелвани с артилерийски, минен, пушечен и картечен огън на противника. Никой не можеше безнаказано да си подаде главата от окопите и скривалищата през деня. При все това, при запитване за желающи да отидат в патрул - за узнаване разположението и силите на противника, за хващане пленници или друго рисковано предприятие, почти всички пожелаваха. Това показваше, колко е висок духът на бдинци и готовността им да си пожертвуват живота.
Това много ме радваше и аз бях уверен, че бдинци в предстоящите бойни, решителни действия ще извършат още по-славни дела и ще покрият името на полка, знамето си и името на българското оръжие и своето име с още по- голяма слава, отколкото във войните през 1912, 1913, 1915 и 1916 години и в това очакване аз не останах излъган: показаната от тях
храброст
, самопожертвуване, упоритост и издръжливост надминаха много моето очакване.
Дисциплината на този полк беше образцова. На 10-и т. месец противникът започна своя разрушителен и унищожителен огън със своята окопна, планинска, полска и тежка артилерия и с мини да обстрелва разположението на полка, а особено левия му участък. От снарядите, от голям калибър на неприятелските оръдия и мини през деня почти всички окопи, закрити ходове и скривалища на войниците са срутвани до неузнавание. По-голямата част от защитниците са засипвани с пръст, камъни, дървета и др., картечниците не само от първата, но и от втората и третата линия окопи биваха разхвърляни и засипвани и през нощта, при поправката на окопите, не можеше да се узнае мястото им и да се намерят.
към текста >>
55.
1.10. НА БДИНЦИ
,
Н. Т. Попов
,
ТОМ 25
Вас Ви Сливница познава От победата гръмовна; За България тогава
Храбростта
ви бе чутовна, При Чаталжа с лъвска сила Вражеската мощ сломихте, А при Струма бистра, мила Родний край с венци покрихте.
1.10. НА БДИНЦИ Н. Т. Попов Г-ну подполковнику М. Сотирову (По случай непосредственото му участие в отбиването на атаките след осмодневния барабанен артилерийски бой на висотата 1248) Бдинци, Лъвове титани Наша слава непобедна, Що се носи от балкани И до хижата последна.
Вас Ви Сливница познава От победата гръмовна; За България тогава
Храбростта
ви бе чутовна, При Чаталжа с лъвска сила Вражеската мощ сломихте, А при Струма бистра, мила Родний край с венци покрихте.
Днес при Битоля прославен - Древността ни от дедите - В осмодневен бой неравен Разгромихте вий вразите; Там, де вий сте трепет леден Враговете ни сковава, Зер часът им вече последен В боя с вас за тях настава. Бдинци! Лъвове, титани Наша слава непобедна, Що се носи от балкани И до хижата последна. Хан Мраморница по шосето Битоля - Крушево 25.III.1917 г.
към текста >>
56.
1.12. ГАЛИЧИЦА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Шепа храбреци извършиха такива чудеса от
храброст
, които ги правеха достойни потомци на великата епопея при Шипка.
О, велик час!... Няколко минути още и противникът ще се хвърли върху нашите окопи!... Но, тук стана нещо, което никой не можеше да предвиди и очаква: в гладните, измършавели и полузамръзнали тела се пробуди изведнъж лъвът, яростният Бдински лъв и всички защитници - здрави и ранени - до един мигновено изхвръкват из своите окопчета и с мощен вик "ура" насочват блестящите острила на своите ножове към гърдите на бясно щурмуващия противник! Той не можа да издържи, както никога, контраудара и позорно обърна гръб!... Честта на полковото знаме биде спасена.
Шепа храбреци извършиха такива чудеса от
храброст
, които ги правеха достойни потомци на великата епопея при Шипка.
България биде спасена!... Заглъхнаха оръдията, затихна просторът. Слаби слънчеви лъчи раздират мрака и след малко хоризонтът се прояснява. Един живителен съгряващ топлик пробужда като от тежък сън героите и едва сега чак, опомнени, те могат да разберат величието на извършения подвиг. На другия ден дружината биде сменена от 177 Турски полк.
към текста >>
Тяхната безпримерна преданост към Отечеството и неподражаемата лъвска
храброст
ще оставят в нашите сърца заветен спомен на удивление.
Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване. Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца. Не може да се забрави за ония, които с кръвта си пишат нова история за България, за ония, които с костите си чертаят границите на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. На 24-и того цялото Ресенско гражданство присъства на панихидата, която се отслужи за скъпите и неоценими жертви от поверената ви дружина, които геройски сложиха костите си за спасяването на Ресен. Всички с умилени сърца, трогнати и благоговейно, отдадоха заслужената почит към тяхната памет.
Тяхната безпримерна преданост към Отечеството и неподражаемата лъвска
храброст
ще оставят в нашите сърца заветен спомен на удивление.
А тяхната пролята кръв за спасяването на Ресен ще бъде в нашите сърца чувства на вечна признателност. Ние се прекланяме пред техния прах. А на останалите живи герои - Вам лично, на г-да офицерите, подофицерите и всички редници изказваме нашата най-сърдечна признателност и благодарност. Нищожен е този дар, който правим за войниците ви, но тяхната заслуга към Ресен ще бъде записана със златни букви в летописа на общината. А един ден, когато Ресенци издигнат паметника на свободата, се едри букви на първо място ще запишат името на дружината.
към текста >>
57.
2.3. ПЪРВО КРЪЩАВАНЕ В ОГЪНЯ
,
,
ТОМ 25
Храбреците бяха наградени с кръста за
храброст
и повишени в чин.
Опасността е избягната и патрулът с песни се насочва към мястото на дружината си, където бива посрещнат с радост и голям интерес от другари и началници. Между донесените вещи, съставляващи цялата покъщнина на поста, имаше една красива брошура, напечатана на луксозна бяла хартия, илюстрирана с художествени картини из "българските зверства" 1913 г., предназначена за помагало при възпитанието на сръбските войници в духа на един бесен и екзалтиран шовинизъм, и един учебник по география от Шреплович, изд. 1896 г., предназначен за основните училища и пропит от същия дух, защото в поделението на материала, Видинска и "Средецка" области са показани като чиста сръбска земя, населена с "враговете" на сръбския народ. Радост и веселие се въдвори в редовете на дружината, всички се подбодриха и едно настроение на високо боен дух озари лицата им. Всички желаеха да се срещнат с врага, всички бяха готови за подвизи големи.
Храбреците бяха наградени с кръста за
храброст
и повишени в чин.
Другите части от полка също така влязоха в престрелка с противника, като продължаваха укрепването си.
към текста >>
58.
2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА
,
,
ТОМ 25
Всички войници от 5-а и 6-а роти и 2-те картечници бяха повишени в "ефрейтори", подофицерите - по-горен чин, а офицерите - наградени с ордена за
храброст
.
чука", за да открият пътя за Видин, но желязната съпротива на Бдинци, макар и слаби по число, съкруши волята им. Загубите на дружината бяха 129 човека, от които 6 убити, а останалите ранени, изключително от бомби. Втора дружина доблестно и героично изпълни дълга си в тези нощни боеве - първи в тази война и постави началото на по-нататъшната си бляскава дейност. Така гр. Кула бе спасен, Видин защитен и общото положение тук затвърдено.
Всички войници от 5-а и 6-а роти и 2-те картечници бяха повишени в "ефрейтори", подофицерите - по-горен чин, а офицерите - наградени с ордена за
храброст
.
На ротите се дадоха по 70 кръста за храброст, които се раздадоха, по избор, от самите войници. Другите части на полка водеха огнев бой на първите си позиции, с изключение на 3-а дружина с майор Вълов, която несполучливо поведе атака срещу "Рунтава могила" и се оттегли на изходната си позиция.
към текста >>
На ротите се дадоха по 70 кръста за
храброст
, които се раздадоха, по избор, от самите войници.
Загубите на дружината бяха 129 човека, от които 6 убити, а останалите ранени, изключително от бомби. Втора дружина доблестно и героично изпълни дълга си в тези нощни боеве - първи в тази война и постави началото на по-нататъшната си бляскава дейност. Така гр. Кула бе спасен, Видин защитен и общото положение тук затвърдено. Всички войници от 5-а и 6-а роти и 2-те картечници бяха повишени в "ефрейтори", подофицерите - по-горен чин, а офицерите - наградени с ордена за храброст.
На ротите се дадоха по 70 кръста за
храброст
, които се раздадоха, по избор, от самите войници.
Другите части на полка водеха огнев бой на първите си позиции, с изключение на 3-а дружина с майор Вълов, която несполучливо поведе атака срещу "Рунтава могила" и се оттегли на изходната си позиция.
към текста >>
59.
2.7. ЛОВ НА КОНЕ
,
,
ТОМ 25
Подвигът бе оценен добре и героите наградени с кръстове за
храброст
.
Храбреците, водени от смелия си началник Трастаров, отстъпват бързо с богата си плячка и довеждат на позицията две големи, красиви английски кавалерийски кобили с пълното им снаряжение, включително и сабите на бившите им ездачи. Цялото съдържание на чантите от седлата: шоколад, бисквити, захар и др. деликатеси, останаха притежание на героите, а кобилите - в щаба на полка за яздитни коне на офицерите. От намерените в седлата бележници се взеха добри сведения за врага. Това бляскаво дело е подвиг, достоен за голямо поучение - слаба пехотна група, изолирана и далече от своите, влиза в борба с конници, добре въоръжени и пред лицето на силна пехотна част с картечница, побеждава без загуби.
Подвигът бе оценен добре и героите наградени с кръстове за
храброст
.
към текста >>
60.
2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ
,
,
ТОМ 25
Зората току-що се канеше да запали своя светилник, за да разкъса нощния мрак и освети кървавия окоп, страшен трясък и адски огън разтърси и запали земята: трябваше българската
храброст
и любов към отечеството да бъдат жестоко наказани, а вражеската безпечност и сломена гордост - зле отмъстени!
Слабо изсвирване и десетки бомби се изсипват върху обезумялата поддръжка, земята се раздрусва от внезапното им избухване, а огнените им езици се размесват и обвиват редовете на изплашения враг... Страшен рев, нови писъци, стенания на ранени..., тъмнината всичко поглъща..., полето опустява, затишието се въдворява. Дрезгавият глас на нервно изсвирване долита от "Скорпион". Това е сигналът на подпоручик Агопов. Време е. Всички скокват и заедно с трофеите от оръжие и предмети от снаряжението, влачейки живи пленници, стремглаво се спущат по обратен път, в свободни групи, ориентирайки се в зловещата тъмнина от спасителния звук, причиняван от ударите на камък в камък от останалите назад другари.
Зората току-що се канеше да запали своя светилник, за да разкъса нощния мрак и освети кървавия окоп, страшен трясък и адски огън разтърси и запали земята: трябваше българската
храброст
и любов към отечеството да бъдат жестоко наказани, а вражеската безпечност и сломена гордост - зле отмъстени!
Получил късно сведение, поради унищожения кабел за станалото със "Скорпион", врагът лудо, безредно и нервно сееше по позицията ни фугасите си от десетки оръдия, като не щадеше и "Скорпиона"... Но късно! Всичко бе предвидено и усилията му останаха безрезултатни, а предизвикателството - без отговор, защото защитниците се бяха прибрали навреме в скривалищата си, а героите на "Скорпиона" отдавна бяха в горещите обятия на Морфея и отморяваха изтощен организъм в лека и сладък сън, в дълбоките си скривалища. Загубите на нашите нападателни групи бяха: храбрият фелдфебел Никола Димитров от с. Смърдан, убит по непредпазливост при отстъпването и един ранен, а противникът загуби защитниците на "Скорпион" - около 1/3 рота. Ножовете на всички от групата на подп.
към текста >>
61.
3.3. САРАЙ - В ОГЪН
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Героите бяха наградени с кръст за
храброст
.
Нов блясък осветлява скритите му и тъмни приюти, а ехото на подземното бомбено бучение, разкъсвано от човешки писъци, се издига и разнася над "Сарай", след което гробно затишие отново се настанява там. Чистенето е свършено...Заграбили разни войнишки предмети и един слабо ранен французин в ръката, героите се върнаха здрави и без загуби в окопите си където радостно и с горещи поздрави бяха посрещнати от всички. Страшна тревога настъпи у французите, които с безреден огън от много батареи обсипаха позицията ни без да подозират смъртната участ на "Сарай", защото нашите герои бяха прорязали кабела на телефона им и голяма част от него задигнали и свръзката им бе унищожена. Така бляскаво се извърши първото в позиционната борба на този франт нападение от шепа храбри бдинци, които имаха като най-силно оръжие безстрашието и високия си дух. От разпита на пленения французин, който първоначално се страхуваше от "человекоядците-българи" да не го изядат, се събраха добри сведения.
Героите бяха наградени с кръст за
храброст
.
към текста >>
62.
3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
не закъсня да се обади: "А бе то за отпуска лесна работа, та има и кръст за
храброст
, ама утре там трябва да бъдем, сочейки чифлика.
Там довечера ще трябва да се настаним, като прогоним тия плячкаджии с някаква изненада" и замълча. А-а-ах! Отпусчица, отпусчица! Изстена някъде в края на окопа Теню - завзека на ротата, когото наричаха "тенекето" заради бъбривостта му. Знаете ли вие - дядо Младенови деца, какво струва десетина дни отпусчица за мене... зер венчах се и другия ден тръгнах, а сега... сънища та сънища - мира ми не дават... оттатък чифлика отивам, ама.... при булката да отида. Това разсмя всички, а и д. Мл.
не закъсня да се обади: "А бе то за отпуска лесна работа, та има и кръст за
храброст
, ама утре там трябва да бъдем, сочейки чифлика.
За това I и II взводове да бъдат готови и когато им дам сигнала, ще тръгнат с мен, но много лудории да няма - всичко трябва да се извърши тихо и безшумно, III и IV взводове и една картечница ще ни дойде; под командата на фелдфебела ще тръгнат зад нас на около 50-100 крачки, но с патрули вдясно за охрана. До чифлика има-няма 200300 крачки. Хайде почивайте сега, па довечера - Бог е добър и ще ни помогне! " - с това се свърши предаването на задачата. * * * Все така тиха и красива бе и тази септемврийска нощ, както отлетелите до сега.
към текста >>
63.
3.5. БРИЯН - НАПАДНАТ 1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Всички участници бяха наградени, при тържествена обстановка, с кръста за
храброст
и с по 30 дневен домашен отпуск за "бойни отличия".
Така е на война. Но ето, че към 3 часа след полунощ, из дълбочините някъде на "Суха река" се донася най-напред смътно, а после по-ясно като из под земята ехото от песента "Съюзници-разбойници" и всички с облекчение отдъхват, защото това е предвестник на доброто. Най-после, към призори, групите пристигат всички весели и бодри, без загуби, а храбреците от нападателната група донасят и следните трофеи: 1 руски магазини, три линейни пушки, 1 лека картечница, 1 нивелир, 3 руски шинели, 1 фуражка, 1 раница и много части от телената мрежа на противника, донесени от тия, които не са могли в тъмнината да вземат друго нещо, което би послужило като доказателство за участието им в нападението. Този подвиг, така бляскаво извършен, застави врага да бъде много предпазлив ида не смее вече и патрули да изпраща напред. Сведенията, събрани по тоя начин бяха ценни и доказаха, че там от 2-3 дни бяха сменени французите с руси от I специална Руска бригада, пристигнала от Солун.
Всички участници бяха наградени, при тържествена обстановка, с кръста за
храброст
и с по 30 дневен домашен отпуск за "бойни отличия".
към текста >>
64.
3.6. ПРИ ЕЗЕРОТО ТАХИНО
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Всички бяха наградени с кръст за
храброст
, а офиц.
кандидат Коста Николов (архитект от Видин) се вдигат и на нож с победния вик "ура" се понасят назад, разкъсват обръча и пак спокойно отстъпват и заемат синура на селското гробище, на около 200 крачки от кървавия окоп. Оттук непрекъснатия огън спира англичаните и те уморени от този 8 часов жесток бой, бързо отстъпват зад река Струма, а Бдинци, получили вече подкрепление, се окопават бързо и преустройват за нова борба. Гробно затишие, нарушавано слабо от стенанията на последните въздишки на умиращите, почна да се настанява върху бойното поле, а вечерният здрач прогони страшния ден. Нощта бавно простря черния си мрак и обви в него, като в голямо траурно знаме, кървавата картина, оставена й на попечение от огнената буря... там лежаха между многото убити врагове и петдесет потънали в кръвта си трупове на героичния взвод, останал само с 14 души живи. Подвигът бе добре оценен.
Всички бяха наградени с кръст за
храброст
, а офиц.
кандидат К. Николов с кръста за храброст I степен и повишен в чин подпоручик за бойни отличия.
към текста >>
Николов с кръста за
храброст
I степен и повишен в чин подпоручик за бойни отличия.
Гробно затишие, нарушавано слабо от стенанията на последните въздишки на умиращите, почна да се настанява върху бойното поле, а вечерният здрач прогони страшния ден. Нощта бавно простря черния си мрак и обви в него, като в голямо траурно знаме, кървавата картина, оставена й на попечение от огнената буря... там лежаха между многото убити врагове и петдесет потънали в кръвта си трупове на героичния взвод, останал само с 14 души живи. Подвигът бе добре оценен. Всички бяха наградени с кръст за храброст, а офиц. кандидат К.
Николов с кръста за
храброст
I степен и повишен в чин подпоручик за бойни отличия.
към текста >>
65.
3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
подофицер Флоро Гуголов бе повишен на мястото в чин фелдфебел и награден със знака на военния орден за
храброст
I степен.
Запазил достатъчно още сили, храбрецът напуща бързо мястото си и със силен бяг на скокове се насочва по обратния път. Но огънят на противника го съпътства, като се стреми да го унищожи. Гонен така от смъртта, след тежки усилия из дълбокия сняг, героят пристига в дружината и прави лично доклада.си на к-ра на полка. Положението е вече изяснено и контраатаката се насочва правилно. За този подвиг ст.
подофицер Флоро Гуголов бе повишен на мястото в чин фелдфебел и награден със знака на военния орден за
храброст
I степен.
към текста >>
66.
3.13. НА ТОМОРОС Март 1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Всички отличили се бяха щедро наградени с кръстове за
храброст
, а командира на дружината капитан Митов Ал.
Позицията е запазена. Противникът е уморен, обезсилен, задачата му пропаднала, а усилията му кърваво наказани. Победата е на бдинци, славата е тяхна - положението е спасено доверието и надеждите възложени тям бяха оправдани бляскаво. Борбата е на стихване... жестоката виелица е също уморена, но не прекъсва песента си, а с жаловити вопли и тъжен скимтеж издигаше прозрачни облаци от сняг и посипваше с тях пресните безкръстни братски гробове на 59 бдински чада от тази храбра дружина, паднали убити тук, а други 234 души ранени и премръзнали бяха извадени от ледените й прегръдки и отнесени назад. "Томорос" спечели завидно място в историята на полка, а на дейността на IV дружина се даде стойността на велик подвиг.
Всички отличили се бяха щедро наградени с кръстове за
храброст
, а командира на дружината капитан Митов Ал.
бе повишен в чин майор "за бойни отличия".
към текста >>
67.
3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
подофицер Христо Петров, известен на всички в полка по своята
храброст
, неустрашимост, силно здраве и голяма неизчерпаема енергия.
Потребно бе да се намерят героите, които да се подложат на нови смъртни изпитания, като поемат всички отговорности, но знамето да спасят. Полкът можеше временно да се лиши от него в новото си робство, а след това, ако съдбата би пожелала, той пак ще се събере под неговата сянка. И лесно бе да се намерят героите между редовете на този славен полк, храбрите и доблестни войници на когото заслужаваха по-друга участ от тази, дарена им от един позорен договор. * * * 2 октомврий бе ден красив и слънчев, но съкрушителна скръб и тежка тъга донесе на полка, който едва тук - на 20 км от лобното място - Скопие, разбра и почувствува горчивата участ, която му поднасяше злата съдба, като отплата на героизма, проявен от него в кървавите борби срещу враговете от целия свят. Към 1 часа след обед, в малка селска къщица, близо до самия бивак, при командира на полка бе повикана една малка група офицери, а заедно с тях и ст.
подофицер Христо Петров, известен на всички в полка по своята
храброст
, неустрашимост, силно здраве и голяма неизчерпаема енергия.
Това бе героят на полка, който притежаваше вече III степени от кръста за храброст, защото за него бе чуждо подлото чувство на страх и затова винаги, по желание бе участвал във всички най-опасни нощни предприятия на полка и с големи отличия. Жребият бе паднал и сега върху него - той бе избраника на командира на полка. Последният му довери тайната и възложи тежката и опасна задача - да пренесе знамето в България, като му даде всички потребни за случая наставления и добави: "Ако пренесеш знамето благополучно ти ще спечелиш славата на негов спасител, ако ли паднеш убит в дългия и опасен път и знамето пропадне, то този, който те изпраща сега е запазил и за себе си един куршум! Предавам в ръцете ти честта не само на полка, а и тази на българската войска! " Храбрецът изправи гордо глава, а в очите му заиграха светли пламъчета - израз на неговата готовност да се саможертва, но на подвиг велик да отлети!
към текста >>
Това бе героят на полка, който притежаваше вече III степени от кръста за
храброст
, защото за него бе чуждо подлото чувство на страх и затова винаги, по желание бе участвал във всички най-опасни нощни предприятия на полка и с големи отличия.
Полкът можеше временно да се лиши от него в новото си робство, а след това, ако съдбата би пожелала, той пак ще се събере под неговата сянка. И лесно бе да се намерят героите между редовете на този славен полк, храбрите и доблестни войници на когото заслужаваха по-друга участ от тази, дарена им от един позорен договор. * * * 2 октомврий бе ден красив и слънчев, но съкрушителна скръб и тежка тъга донесе на полка, който едва тук - на 20 км от лобното място - Скопие, разбра и почувствува горчивата участ, която му поднасяше злата съдба, като отплата на героизма, проявен от него в кървавите борби срещу враговете от целия свят. Към 1 часа след обед, в малка селска къщица, близо до самия бивак, при командира на полка бе повикана една малка група офицери, а заедно с тях и ст. подофицер Христо Петров, известен на всички в полка по своята храброст, неустрашимост, силно здраве и голяма неизчерпаема енергия.
Това бе героят на полка, който притежаваше вече III степени от кръста за
храброст
, защото за него бе чуждо подлото чувство на страх и затова винаги, по желание бе участвал във всички най-опасни нощни предприятия на полка и с големи отличия.
Жребият бе паднал и сега върху него - той бе избраника на командира на полка. Последният му довери тайната и възложи тежката и опасна задача - да пренесе знамето в България, като му даде всички потребни за случая наставления и добави: "Ако пренесеш знамето благополучно ти ще спечелиш славата на негов спасител, ако ли паднеш убит в дългия и опасен път и знамето пропадне, то този, който те изпраща сега е запазил и за себе си един куршум! Предавам в ръцете ти честта не само на полка, а и тази на българската войска! " Храбрецът изправи гордо глава, а в очите му заиграха светли пламъчета - израз на неговата готовност да се саможертва, но на подвиг велик да отлети! След това подгъна колене и целувайки ръка на началника си, проговори буйно: "Не, аз няма да умра, а знамето ще спася!
към текста >>
подофицери Христо Петров и другарите му Васил Водов и Никола Воденичарски - негови сподвижници до сръбската граница, бяха наградени с повишение в по-горен чин и наградени с кръст а за
храброст
I степен от военния Министър, а впоследствие при голяма тържествена обстановка с участието на целия гарнизон и присъствието на много народ от града и селата при площада на паметника, Негово В.
полк в гр. Оряхово, предадено му от бившата жандармерийска дружина. Така героят Христо Петров след дълго пътуване, всред много рискове и смъртни опасности, при тежки страдания - физически и душевни, пренесе полковото знаме благополучно през Албания и Сърбя в отечеството си. Честта на полка бе спасена! Подвигът е добре оценен и ст.
подофицери Христо Петров и другарите му Васил Водов и Никола Воденичарски - негови сподвижници до сръбската граница, бяха наградени с повишение в по-горен чин и наградени с кръст а за
храброст
I степен от военния Министър, а впоследствие при голяма тържествена обстановка с участието на целия гарнизон и присъствието на много народ от града и селата при площада на паметника, Негово В.
Царят чрез началника на гарнизона, награди героите със особения скъп знак "за спасяване знаме", а самото знаме - със сребърна гривна, върху която са написани техните имена.
към текста >>
68.
4.11. ЗАКОНИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ВОЙНАТА И ПРОМЕНИТЕ В ЖИВАТА ПРИРОДА
,
ДОПРЕНИЯТ ВЪГЛЕ: Неделна беседа;
,
ТОМ 25
И у англичаните, и у русите, всички общо ще турят кръст за
храброст
.
Имаме американски закони, имаме английски закони, имаме германски, французски, руски, китайски, японски, но где е общността на тия закони, где е валидността им? Валидни ли са едновременно за всички? И ние виждаме, че в България, ако убиеш в мирно време един човек, ще те затворят, ще седиш в затвора 10-15 години и ще минеш за безчестен. Но, ако ти във време на война убиеш 10 души, ще ти турят един георгиевски кръст, ще те считат герой. Това не е само у българите.
И у англичаните, и у русите, всички общо ще турят кръст за
храброст
.
В мирно време всички подържат, че престъпления не трябва да се вършат, а във време на война казват: "Колкото повече убиеш, толкова по-добре". Туй раздвояване откъде е дошло? Сега, ще кажат някои, че това е, за да очистим света, за да го подобрим. Добре, уверени ли сте, че светът се е нуждае от такова пречистване? Когато един български лозар изпраща някой да му реже лозето, на какъв човек ще прати?
към текста >>
69.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Той тогава, когато, преди да отиде заложник е отстоял на атаките на французите при Червената стена, получава орден за
храброст
, получава и германския железен кръст и турския Хамидие, най- големите ордени, които са тогава.
Той е от село Гърци, Видинско, и неговия адютант капитан Игнатиева, малкото му име не помня. Игнатиев. В: И как са го опазили толкова време? Д: Година и нещо, в хастара на дрехите. И има нали, аз за съжаление нямам там грамотата, с която се награждават. Те са кой знае къде ги е затурял моя баща, не я намерих, но ордена му го пазехме до преди една- две години с другите ордени.
Той тогава, когато, преди да отиде заложник е отстоял на атаките на французите при Червената стена, получава орден за
храброст
, получава и германския железен кръст и турския Хамидие, най- големите ордени, които са тогава.
Нали Турция беше в съюз с четворката. И мисля, че неговите ордени бяха 14 ли бяха, 15 ли? В: Вие пазите ли ги? Д: Не. Трябва да видя горе негови така дрехи имаше, той един кожух имаше, с който е изкарал войната, изядоха го молци, въпреки че беше поръсен с нафталин, доста отдавна.
към текста >>
Тогава пак го наградиха с ордени за
храброст
.
И подире каза, той грабна пистолета и "след мен момчета! " И на първия окоп. Д: Лично каза командира на полка поведе останалите бойци. От 5 000 души полк, останали седемстотин и няколко души. В атака и отбиват.
Тогава пак го наградиха с ордени за
храброст
.
М: И колко часа вече е бил в това, те казва са по-ниско от нас, на няколко пъти се опитаха пълзешком нагоре, артилерията ги прикрива, но ние казва тогава се сунем насреща с ножовете и ги върнахме. Минават по пътя казва и те разбраха, че ний нямаме артилерия и верно изнасят картечница, падна, каза шрапнел, унищожи я. И картечницата и човека. Останахме, каза с две картечници. На другия ден убиха каза един картечар, командирът скочи каза и отиде да го замести, обаче, един войник казва: "Не, господин командир, дръпнете се, вий не знаете как се работи с картечница, аз съм работил и знам." Той каза ми отстъпи и вече към края на денонощието, аз непрекъснато, каза му, пълнех ту пистолета, ту пушката.
към текста >>
За България тогава,
храбростта
ви бе чутовна!
В: Я ми я изпейте. Аз не я знам. Д: "Бдинци, лъвове, титани, наша слава непобедна. Ще се носи по Балкани, и до хижата последна. Вас ви Сливница познава, от победата грамадна.
За България тогава,
храбростта
ви бе чутовна!
" И тази музика се повтаря и на другите стихове. В: Аз за пръв път я чувам. Д: Тя е прочут марш на военните. Свирят я на тържествени работи. А това е Тодор Бъчваров, този, който е казал на приятелите, че баща ми трябва да си отиде.
към текста >>
В: Тука на тази снимка той имал някакво кръстче за
храброст
.
Д: Не, той живееше в София, а ние в Бургас бяхме. В: Тази снимка, която виждаме на баща ви каква е? Д: Това е правено в Климентинската болница, ето къде му е леглото. Тука имаше той и Разпятието в стаята му и чете от Евангелието. Аз го питах нарочно.
В: Тука на тази снимка той имал някакво кръстче за
храброст
.
Д: Тука сега, те са 14 доколкото си спомням, но тука има вече, това е звезда, петолъчка, златен орден от турския султан, тъй се нарича ордена. В: За какво е даден? Д: За туй, за което четох сега, за бдинци, за отбиването, и от германците - железният кръст с лента. В: А той за какво е даден? Д: За същото нещо.
към текста >>
Тате получи тогава този орден Железния кръст, немския, "Хамидие" - турския, и нашия с корона мисля беше за
храброст
.
В:Тука пише горе Игнатиев. Значи това е от него. Д: 1248 кота. Много воюваха те, там дето казва в малката книжка, аз къде я нямам нали, но там казва, че с последните остатъци 300-400 души командира на полка поведе в атака 1248 кота. Братиндол. Там те бяха, там те удържаха, само, че тате вече не беше мисля там, когато престолонаследника е ходел и ги е награждавал.
Тате получи тогава този орден Железния кръст, немския, "Хамидие" - турския, и нашия с корона мисля беше за
храброст
.
В: Тука наблюдение на предните окопи. Д: При Боев е мисля, там имаше снимки за тези прочути мартенски боеве, обаче, изчезна, не го знам къде е. В: Това нещо го има на 83-та страница от малката книжка. Сега тука тази страница някой я е откъснал. И понеже пише за баща ви, и някой нарочно може би да я е откъснал, нали.
към текста >>
Д: Този е за
храброст
след като са минали тези боеве.
В: Сега кой е Златния медал? Д: На знамето ето го този. В: Който е вторият отдолу, нали? Д: Този е "Хамидие", този е за спасяване на знамето, този е Железния кръст. В: А този, който е отдолу?
Д: Този е за
храброст
след като са минали тези боеве.
В: А другия? Д: Тука вече е полковник. Три звезди. В: А тези другите медали не ги знаете? Д: Има някои в едно старо там за като сборниче, той го имаше тате, за наводнението 1894-та ли, 1896-та ли година, миналия век в Сливен.
към текста >>
И е награден с орден на
храброст
и гражданска заслуга.
Д: Тука вече е полковник. Три звезди. В: А тези другите медали не ги знаете? Д: Има някои в едно старо там за като сборниче, той го имаше тате, за наводнението 1894-та ли, 1896-та ли година, миналия век в Сливен. Реката Коруча приижда и почва да влече къщи, работи, туй, и там казва подпоручик Сотиров (той е бил на служба там), с коня си, всред реката е помагал и е спасявал това.
И е награден с орден на
храброст
и гражданска заслуга.
Туй го има в едно списание там. Спомени и прояви на офицери. Това е като поощрение. В: Тази снимка тука? Д: Това е от войната.
към текста >>
Лично той получи повишение, кръст за
храброст
и повишение от капитан в майор.
И щяха да ударят нашата войска при Бунархисар Люлебургас в тил. Той с неговите действия с тази 10-та Погранична дружина, спря настъплението, даже 3 лодки, които големи гемии са смятали да направят десанта, след него "Хамидие" беше прострелян от нашия "Дръзки". "Хамидие" и други кораби. И когато той отбива десанта, турците се уплашват и не стоварват войски. И за това нещо, за това му действие, той се водеше към 3-та армия, която командваше Радко Димитриев.
Лично той получи повишение, кръст за
храброст
и повишение от капитан в майор.
В: За отбиване на десант? Д: За отбиване на десант при Подима. В: А този "Дръзки" преди това, или след това? Д: След това. Те се оттеглят тази флота турската и нашите миноносци, и тогава "Дръзки" е торпилирал "Хамидие", един от най- големите боеноносци на времето.
към текста >>
70.
27. МИНЧО СОТИРОВ (9.10.1875, Сливен - 10.11.1954, с. Тополица, Айтоско)
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
получава Кръст за
храброст
и за гражданска заслуга за спасяване на населението от придошлата Асеновска река в Сливен.
27. МИНЧО СОТИРОВ (9.10.1875, Сливен - 10.11.1954, с. Тополица, Айтоско) (по сведения на сина му - Димитър Сотиров) (печатен текст) Роден на 9 октомври 1875 г. в гр. Сливен. Завършва военно училище за офицери в София. През 1897 г.
получава Кръст за
храброст
и за гражданска заслуга за спасяване на населението от придошлата Асеновска река в Сливен.
През 1900 г. се жени за Александра Хаджипетрова и чрез нея влиза в кръга на Петър Дънов. През 1903 г. е на служба в Голям Дервент, Елховско. През 1908 г.
към текста >>
71.
52. СТАЛИН
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Неговите помощници и сътрудници не знаеха откъде идваше неговата сила, като мъдрост,
храброст
, воля, издръжливост и вяра в успеха.
- Не бива да се казва. Аз също не зная точно, но дори и да зная - не трябва. След смъртта на Сталин се даде по някакъв начин картина за него. Сталин не е атеист. Условията му налагаха някои неща.
Неговите помощници и сътрудници не знаеха откъде идваше неговата сила, като мъдрост,
храброст
, воля, издръжливост и вяра в успеха.
Той в някои случаи ненавиждаше помощниците си, но знаеше добре как да използува доброто и злото, за да върви делото напред и успешно. Никой и досега още не е разбрал истината кой победи и на кого се дължи успехът. Сталин беше само един проводник, оръдие, мандатьор на невидимите помагачи на Русия. Да се надяваме, че в бъдеще ще дойдат добри и съвършени люде от Русия, които ще обяснят и допълнят казаното по-горе за него.
към текста >>
72.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
По гърдите му ордени за
храброст
- български и немски... Да, януари 1919 година.
Чета и си водя бележки в една тетрадка, както ме научи Михайловски. Нов живот. Жилите ми се наливат и кожата ми става светла и розова. Татко си дойде - радва се на моето оздравяване. Той иде от болницата - тежко ранен в плешката, едвам се спасява.
По гърдите му ордени за
храброст
- български и немски... Да, януари 1919 година.
към текста >>
73.
3.3.3. Орест Георгиев
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Имах само трикласно образование и нито на ум ми идваше, че тази Alma Mater, тази крепост на образованието, чака и моята
храброст
.
ОРЕСТ ГЕОРГИЕВ Рано, рано, преди да почна да уча като частна ученичка, Савка Кермидчиева - студентка по философия реши, че бива си да ме води в университета да послушам лекции по литература. Речено - сторено.
Имах само трикласно образование и нито на ум ми идваше, че тази Alma Mater, тази крепост на образованието, чака и моята
храброст
.
Седя си на студентския чин, около ми гъмжило от младежи - сториха ми се богове и богини... Никому не направи впечатление моето присъствие, никой не позна, че не съм никаква студентка, а прескромна любителка, която нямаше право да седи тук. Попаднах на лекция при професор Младенов. Той развиваше лекция по санскритски език. Всяка негова дума следях с внимание, защото бях чула от Учителя, че санскритски и ватански езици са първите в човешкото общество. Направи ми впечатление неговата благородна осанка, макар с побеляла коса, внушителен и авторитетен.
към текста >>
74.
1.16. Учителят за България и българите. - В: Калименов, Сава. На българина. Т. 1. Ръкопис.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Българинът е взел от славянина самопожертвуването, а от Аспаруховата чета е дошла
храбростта
на българина.
Гърците са оставили следи в носа. Монголските типове са напълно консервативни. Римските типове са смели. У българина има разрушителна енергия. Той е активен.
Българинът е взел от славянина самопожертвуването, а от Аспаруховата чета е дошла
храбростта
на българина.
Духът на самопожертвуването го има у славяните. Бог извика славяните, за да съдействуват за Божието Царство на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. У славяните има доста монголска кръв, от която те трябва да се освободят. Бъдещето на българския народ, с малки изключения, е светло.
към текста >>
75.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Това е новия път, път не на отричане, а на утвърждение, път не на бягство, а на
храброст
, път на победа.
Какви ли не опити са правени в миналото, в които човек е показал своето невежество и жестокосърдечие. Сега не е така. Праведните ще живеят между грешните, за да ги повдигнат, за да им помогнат да се изправят. Просветените и умните ще живеят между глупавите и невежите, за да им предадат от знанието и светлината си. Добрите ще живеят между лошите, за да им помогнат да станат и те добри, да се спасят.
Това е новия път, път не на отричане, а на утвърждение, път не на бягство, а на
храброст
, път на победа.
Смели хора трябват днес, доблестни и честни, не хора, които бягат от задълженията си, а хора, които поемат задължения и ги изпълняват. Повдигането на човека е общо дело. Бог работи днес в света. Учителят иде в света. Той навлиза в човешките умове и сърца.
към текста >>
76.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Тази звезда е много важна за военните хора (какъвто е бил Борис в миналото.) Тя дава на родения светъл ум, съобразителност, стратегически способности,
храброст
и безгрешност в разбиранията си.
Винаги ще има успех и постижения в постигането на поставената си цел. Ако роденият не е осторожен и предвидлив и се поддаде на слабости, неудачи и разочарования, след големите му успехи ще следват падения. Венера на 8°35’ в зодиакалния знак Стрелец е съвпад с алфа Скорпион - Антарес на 8°20' в зодиакалния знак Стрелец. Антарес има Марсово влияние примесено с това на Меркурий и Юпитер и Сатурн. Тя прави родения праволинеен, избухлив и войнствен.
Тази звезда е много важна за военните хора (какъвто е бил Борис в миналото.) Тя дава на родения светъл ум, съобразителност, стратегически способности,
храброст
и безгрешност в разбиранията си.
Говори за една идейна любов със същество от противния пол (Мария Тодорова) и разумност в отношенията си с жените. Уран на 14°13' в зодиакалния знак Стрелец е съвпад с алфа от Херкулес - Рас Алгети на 14°45’ в зодиакалния знак Стрелец. Тази звезда е главата на съзвездието Херкулес и има влияние на Марс и Венера, примесено с това на Меркурий. Дава на родения много наслаждения от живота и благодарност на жените към родения. Дава му самоувереност и упоритост в постигане на целите си в живота.
към текста >>
77.
4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).
,
,
ТОМ 35
Повечето от тях са били хора с хайдушки наклонности и „нехранимайковци” и затова във войнишките си походи са показвали чудеса от
храброст
, както се изразява самият Чайковски в своите мемоари.
Югоизточна България, а най-вече Сливенско, от време на Кримската война, са били нешеговит театър на революционни движения. Даже през самата тази война, при страха от подигане на българското население по тоя край, за което не липсвали признаци по Сливенските балкани, тук са били изпратени около 10 000 души турска войска, готова за всяка евентуалност. Тя е стояла доста време в самия Сливен, а след това се отдръпва на постоянен лагер в Одрин. Подробности по това интересно разместване на войски ни липсват, но всеки може да се догади, че русите, знаейки разположението на българите по Сливенско, вероятно още от 1829 и 1830 г., са се опитали чрез свои агенти да ги възбудят и по тоя начин да направят диверсия в турските операции през казаната война. Доброволци за Казак-алай се стичали от разни краища, а най-вече от Сливен и Сливенско.
Повечето от тях са били хора с хайдушки наклонности и „нехранимайковци” и затова във войнишките си походи са показвали чудеса от
храброст
, както се изразява самият Чайковски в своите мемоари.
След завръщането си от войната под Балкана, турците излизат от полка, и по тоя начин Казак-алай се обръща на български полк, или както Чайковски наричал храбрите си редници - „Балкански казаци”. Командата им е била на славянски език, в дадения случай, малоруски. В 1866 г. целият полк остава на гарнизон в Сливен, дето, пише Чайковски, „завързахме пак приятелски сношения с населението. Там, продължава той, много се занимаваха с народното просвещение, с черковния въпрос.
към текста >>
НАГОРЕ
