Търсене в текстове за 'Ханъмка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 6 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

За пример: Един турчин имал една ханъмка, която при една злополука си изкривила челюстта при падане.
И така студентът издържал изпита си, защото и той се научил как да учи, а и професорът се научил, че на знанието не може да се слага двойка. Ако германците биха се държали приятелски със славяните, нямаше да стане това, което става сега. Сега те се научиха вече. Сега в Германия всички учат руски език. Значи германците коригират грешката си. За пример: Един турчин имал една ханъмка, която при една злополука си изкривила челюстта при падане. В града имало един ходжа, който поправял изкълчвания и турчинът качил ханъмката на една кобила и я подкарал за града при ходжата. По пътя обаче кобилата се подплашила и ханъмката паднала и при падането кобилата я ритнала в главата вследствие на което ритане челюстта се наместила и не станало нужда да се ходи при ходжата. Така и с германците - кобилата ритна и им намести челюстта. Отговор на въпрос: Някои хора се пристрастяват. Всички народи имат хубави черти.
към текста >>

В града имало един ходжа, който поправял изкълчвания и турчинът качил ханъмката на една кобила и я подкарал за града при ходжата.
Ако германците биха се държали приятелски със славяните, нямаше да стане това, което става сега. Сега те се научиха вече. Сега в Германия всички учат руски език. Значи германците коригират грешката си. За пример: Един турчин имал една ханъмка, която при една злополука си изкривила челюстта при падане. В града имало един ходжа, който поправял изкълчвания и турчинът качил ханъмката на една кобила и я подкарал за града при ходжата. По пътя обаче кобилата се подплашила и ханъмката паднала и при падането кобилата я ритнала в главата вследствие на което ритане челюстта се наместила и не станало нужда да се ходи при ходжата. Така и с германците - кобилата ритна и им намести челюстта. Отговор на въпрос: Някои хора се пристрастяват. Всички народи имат хубави черти. Българинът е щедър.
към текста >>

По пътя обаче кобилата се подплашила и ханъмката паднала и при падането кобилата я ритнала в главата вследствие на което ритане челюстта се наместила и не станало нужда да се ходи при ходжата.
Сега те се научиха вече. Сега в Германия всички учат руски език. Значи германците коригират грешката си. За пример: Един турчин имал една ханъмка, която при една злополука си изкривила челюстта при падане. В града имало един ходжа, който поправял изкълчвания и турчинът качил ханъмката на една кобила и я подкарал за града при ходжата. По пътя обаче кобилата се подплашила и ханъмката паднала и при падането кобилата я ритнала в главата вследствие на което ритане челюстта се наместила и не станало нужда да се ходи при ходжата. Така и с германците - кобилата ритна и им намести челюстта. Отговор на въпрос: Някои хора се пристрастяват. Всички народи имат хубави черти. Българинът е щедър. Германците са при лоши условия поставени, нямат достатъчно земя.
към текста >>

2. 20 - 2. ЗА КАРМАТА СЕ ПЛАЩА НАВРЕМЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

Учителят му каза: „Ще отидеш и ще му кажеш много здраве от ханъмата." Когато отишъл в Турция и предал поръката на Учителя, Ататюрк изненадан споделил, че когато започнали борбата, сънувал че една ханъмка му се явява и му казва, че ще спечели борбата, и че за този сън знае само майка му.
Техен водач е бил Кемал Ататюрк, който преди това е бил служител в турското посолство в България и говорел много добре български, а бил и много интелигентен човек. Подгонен от властите, бяга към българската граница и се скрива в една застава. Началникът на заставата го приютява и го крие около месец. Бил е наш съидейник или симпатизант, но имал при себе си беседи, които Ататюрк чел и естествено бил впечатлен. Когато обстановката се успокоила, той се прибрал в Турция, благодарил на спасителя си и казал: „Аз ще взема властта и ще те поканя на гости." Военният след време наистина получава покана и отива да се съветва с Учителя. Учителят му каза: „Ще отидеш и ще му кажеш много здраве от ханъмата." Когато отишъл в Турция и предал поръката на Учителя, Ататюрк изненадан споделил, че когато започнали борбата, сънувал че една ханъмка му се явява и му казва, че ще спечели борбата, и че за този сън знае само майка му. Колко истина има в този разказ, не зная. В ямболското братство имаше и двама цигулари - вечно усмихнатият Ламбо Димитров, военен музикант и Матю Юлзари, син на богато търговско еврейско семейство. Изглежда неговите домашни спокойно понасяха отклонението му от вярата в Йехова. Имахме и двама китаристи - Петър и Панайот Грънчарови. Всички заедно свиреха на събранията, на празници и на Паневритмията, когато играехме на Боровец.
към текста >>

3. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Сънувах, че една млада красива ханъмка с бяло лице, облечена в черни, но спретнати, хубави ханъмски дрехи, както жените на богатите турци в гр.
Войниците разграбиха и разпръснаха сиренето по пътя и др. неща. 17.Х.1943 год., неделя, над река Дрина (Моят рожден ден) Чисто, ясен слънчев ден. Нощта бе студена и хладна, та след 12 ч нощес до разсъмване бях все буден. Снощи полковникът ме извика, повика и други офицери и ме замоли да изпея, за да научат текста и мелодията на песента „Бялото кокиче". След полунощ на ума си пях много братски песни, но не и с уста. Сънувах, че една млада красива ханъмка с бяло лице, облечена в черни, но спретнати, хубави ханъмски дрехи, както жените на богатите турци в гр. Нови пазар, дойде при мене и ми махна военното таке от главата и ме запита на що се дължи оголяването на главата ми. Малко преди тоя сън сънувах двама турци, нещо с тях имах разговор. * Денят целият бе слънчев, приятен. За пръв път от започването на акцията е хубав и слънчев ден. Всичко добро, но водата много далеч.
към текста >>

4. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

След това намерих се в една турска къща, там ханъмката имаше три малки деца в повивки, но с пъпки по цялото тяло, също като прокажени, майката угрижена, аз се намесих, почнах да говоря и току Витанова изведнъж изпъкна отнякъде и застана на своя пост, т. е.
При лягане турих си хардалови книги на раменете. Между 5 и 6 ч сутрин - Гергьовден, сънувах, че съм с брат Боев, приказваме върху духовни въпроси; от лицето му лъхаше младост, резултат от работата над своите ближни, но с крака си пак накуцва. В съзнанието ми се мярка Тахчиев, като ревностна душа в този път, но не е при нас в момента. При туй положение на дълбоко съзерцание както бяхме, каза ми се отвътре с тих, приятен глас: „Ти ще работиш със (сестра) Витанова, тя ще лекува телата, а ти ще им говориш, т.е. ще лекуваш душите им; през зимния сезон ще живееш в нейната къща с нея заедно, а през лятото - в твоята барака на Изгрева." Току-що ми се каза това в откровение, явява се сестра Витанова при нас и казва: „Точно в момента на твоето откровение, каза ми се и на мене същото: че ще работим заедно - аз ще лекувам телата на хората, а ти - душите и ще им говориш." Тя се обърна към мен и каза: „Ще си туриш един креват при нас и ще живееш при нас." Брат Боев хвана ме под ръка, но аз се измъкнах. След това намерих се в една турска къща, там ханъмката имаше три малки деца в повивки, но с пъпки по цялото тяло, също като прокажени, майката угрижена, аз се намесих, почнах да говоря и току Витанова изведнъж изпъкна отнякъде и застана на своя пост, т. е. приближи се да ги лекува. След тази картина съгледах в същата къща по- големички деца с големички глави. Ханъмката ми каза, че главите на турските деца почват да стават големи, а аз й казвам: „Това е защото почвате да напредвате по малко в своята еволюция." От съня днес се чувствувам много радостна. Благодаря на Бога! На 20.XI.1930 г.
към текста >>

Ханъмката ми каза, че главите на турските деца почват да стават големи, а аз й казвам: „Това е защото почвате да напредвате по малко в своята еволюция." От съня днес се чувствувам много радостна.
При туй положение на дълбоко съзерцание както бяхме, каза ми се отвътре с тих, приятен глас: „Ти ще работиш със (сестра) Витанова, тя ще лекува телата, а ти ще им говориш, т.е. ще лекуваш душите им; през зимния сезон ще живееш в нейната къща с нея заедно, а през лятото - в твоята барака на Изгрева." Току-що ми се каза това в откровение, явява се сестра Витанова при нас и казва: „Точно в момента на твоето откровение, каза ми се и на мене същото: че ще работим заедно - аз ще лекувам телата на хората, а ти - душите и ще им говориш." Тя се обърна към мен и каза: „Ще си туриш един креват при нас и ще живееш при нас." Брат Боев хвана ме под ръка, но аз се измъкнах. След това намерих се в една турска къща, там ханъмката имаше три малки деца в повивки, но с пъпки по цялото тяло, също като прокажени, майката угрижена, аз се намесих, почнах да говоря и току Витанова изведнъж изпъкна отнякъде и застана на своя пост, т. е. приближи се да ги лекува. След тази картина съгледах в същата къща по- големички деца с големички глави. Ханъмката ми каза, че главите на турските деца почват да стават големи, а аз й казвам: „Това е защото почвате да напредвате по малко в своята еволюция." От съня днес се чувствувам много радостна. Благодаря на Бога! На 20.XI.1930 г. в с. Равна, срещу празника Архангелов ден, местен празник на Равняни (служат). Към 3.30-4 ч сутринта няколко учители от невидимия свят, учители на живата математика, ме събудиха с думите: „Скоро ставай днес да учиш математика!
към текста >>

5. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката.
Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените.
към текста >>

Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин.
Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек.
към текста >>

На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици.
Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже.
към текста >>

Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете.
Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви. Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша!
към текста >>

Втори хабер ти се изпрати оттука — умре ти любимата ханъмка, втората ти жена.
От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер! Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи. На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше. Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до бога викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха! Втори хабер ти се изпрати оттука — умре ти любимата ханъмка, втората ти жена. Тя умре с рожбата си в сърцето. Ти загуби и любовницата си, и детето си и пак не се стресна! … Харемът ти беше пълен с жени, една от друга по-хубави, но ти не пожали чуждата челяд! Ти избираше всичките ония турци, които имаха хубави ханъмки, и ги правеше ази, аги, мюдюри, кятипи, кадии… само и само да изюдиш жените им… да съсипеш къщите им… Колко къщи си осрамил, колко жени си разставил, колко сълзи си пролел и пак не би ти доста! И трети хабер ти се прати… Архангел Гавраил престана да чете, защото пашата се строполиса на земята, като че гръм го удари.
към текста >>

6. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

А бабата ратай ще иска да й заведа - помагачка ханъмка ми поръча да й отведа." "Чичо" все за работата на земята си мечтае, та аслъ и си е материалист по ум и демократ по дух.
Чист, светъл, пламенен всякога бъди. Така настъпи нощта на 9 октомври, за да дочакаме 10 октомври, денят на подтяганието на дружината, защото се предчувстваше, че предстои важни задачи да се разрешават... Всичко се види "за отворените очи" няма нищо скрито покрито по повърхността на земята. И от офицера, и от войници се предугаждаше, че не е почната още войната за дружината, че още сме на полето на играчките, на полето на илюзиите. За това и днес пак си повтаряха войниците "момчета": "Брей града взехме, 40 километра минахме, турчин не видехме, избяга той! Как ще се върнем по домовете си, срамно ни е, какво ще разправяме? А бабата ратай ще иска да й заведа - помагачка ханъмка ми поръча да й отведа." "Чичо" все за работата на земята си мечтае, та аслъ и си е материалист по ум и демократ по дух. Българинът обича своята родина и всякога е готов всички жертви да даде заради нея, достатъчно е да има смел, умен и безкористен водач в пътя на самоотричането за общото благо. От вчера към всяка рота се бяха прилепили по десетки селяни от разните села, през които са минавали ротите, дойдоха в Малко Търново, явиха се в щаба на дружината и пожелаха да вземат докрай участие с дружината, като влязат в нейните редове. Бе потребно оръжие. Поиска се такова от Бургас, коменданта на града и веднага се изпрати, и раздаде на доброволците-селяни и граждани от Малко Търново. Кое ги караше да желаят тъй настойчиво да искат да влязат в състава на дружината?...
към текста >>

началник щаба на действующата армия." Казва в себе си командира на дружината: еее, момчета-чичовци, сега вече ще имате ратай с чалма и помагачка ханъмка на бабичките ви, както си мечтаехте!...
№ 464. През /вие/ Созопол за командира на 10 Погранична дружина М. Търново" и следва: Веднага продължете настъплението от М. Търново за Бунар Хисар; Ако успеете на 12 октомврий да заемете последния пункт, ще извършите велико дело. Напред с кръста и оръжието Подп. началник щаба на действующата армия." Казва в себе си командира на дружината: еее, момчета-чичовци, сега вече ще имате ратай с чалма и помагачка ханъмка на бабичките ви, както си мечтаехте!... Предстоеше сериозна работа,..усилен поход... разстояние 48 километра по картата, което трябваше да се измине до 4 1/2 часа след пладне за да може привечер, преди стъмняване, да се заеме града Бунар Хисар и се поставят необходимите охранителни елементи... Знаеше се при това, че днес 11 октомврий нашите победоносни войски почиват при Лозенград /по сведения се знаеше, че им била дадена 2 или 3 дневна почивка/. С отворена карта пред очи, разсъждаваше си командирът на дружината, за да се даде горната категорична заповед има две възможни положения - едното е, че трябва да се осигури спокойна почивка на Лозенградските ни войски, от поврати на противника, след погрома му до Лозенград и че трябва да се държи връзка с него и следи за пътищата на отстъплението му и другото е, че сведенията за противника са оскъдни и дружината ще трябва да играе ролята на рекогносцировъчен отряд... Във всеки случай, трябва дружината да се готви за сериозна операция. Разпоредено бе да се постави веднага в "казаните" месо за приготовлението "порции" за утрешния ден, а супата, топлата чорбица, да се изяде преди тръгването на път и до 3 часа сутринта на 12 октомврий храната да бъде готова. Било в селските бакъри, било в съдовете и казаните от най-разнообразен вид и големина, на домакинския обоз на дружината, импровизиран стъкмен в М. Търново от оставените в турските казарми готварски съдове, приготовлението на храната започна... Свикани бяха от командира на дружината находящите се в селото ротни командири, пратено бе и съобщение до групата отряд на подпоручик Аянов Д, който бе около с.
към текста >>

Със стремително ура и смело напред се излезе извън гората на върха и се зае селото Сазера, в което бе останала само една стара болна глуха ханъмка..., 25 празни сандъци от маузерови пушки и десетки сандъци от патрони за тях, свидетелстваха за въоръжението на това население... Безспирно, без почивка и отдих се продължаваше марша по нататък към с.
" ушите пак се изостриха и очите опулени, чакаха нещо... Така е, юнака чака да види, какво важно поръчение ще му се даде и как славно да го изпълни... Обръща се командирът на дружината към своите герои и им казва: "Момчета и юнаци, по заповед на Главната квартира, на която знаем, че сме право подчинени, предстои ни днес един усилен поход, за доброто на българското племе и за сигурността на нашата непобедима армия, която е в и около Лозенград, в тоя момент. Вярвам в нашите сили, ако и старци наглед, вярвам във вашата безгранична любов към народа ни, за когото дадохте вече доказателства, че го любите и че сте готови към всички жертви за неговото общо благо. Ние ще изпълним тая възложена ни задача, за славата на българското племе. Да живее... " Ура, ура, ура" процепи нощната тъмнота и призова ранната зора да бъде водач и указател в пътя на беззаветно преданите на своя род военни съжители... С две странични прикрития и преден отряд, дружината потегли на път, изпратена от наизлезлите селяни и селянки, млади и стари, с благопожелания: "На добър път, на добър час, братя, Бог е с вас." Всяка група и отряд от дружината бяха придружени с най-добрите водачи- познавачи на местността - доблестни водачи от местните селяни... Маршът усилено продължаваше, докато към 7 1/2 часа сутринта, предните охранителни елементи бяха посрещнати с пушечен огън от башибозук, останал из гората, за да даде възможност на избягалото от вечерта население от с. Сазера, да се изтегли към шосето Бунар Хисар - Виза и за към Чаталджа!... Със стремително ура и смело напред се излезе извън гората на върха и се зае селото Сазера, в което бе останала само една стара болна глуха ханъмка..., 25 празни сандъци от маузерови пушки и десетки сандъци от патрони за тях, свидетелстваха за въоръжението на това население... Безспирно, без почивка и отдих се продължаваше марша по нататък към с. Куру-дере, което се зае в 2 часа след пладне. А до тоя час?... Дружината форсираше похода си. Никакви почивки, нямаше възможност да се правят. От 4 часа сутринта тръгване, едва в 8 часа можа да се даде първата почивка, след заемането на с.
към текста >>

0.58998990058899