Търсене в текстове за 'Французи'

174. 7. СЪУЧАСТНИЦИ В БЛАГАТА: Утринно слово от Учителя, държано на 24.ІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 68 ÷ 69, 79 ÷ 80

ТОМ 21

- Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т. н.

175. 12. ПАЗАРЛЪЦИ (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

ТОМ 21

„Тази вечер ще идете в неприятелските окопи и ще ни доведете 1 ÷ 2 французи, сърби” и пр., и заповядват, като че ли ний ги имахме вързани ей-тъй на, както конете, магаретата в яхъра; и сега също тези господа си чертаят, пишат, кроят в удобните салони на София за сметка на Ганьо тез запушени, прихлупени къщурки из селата.

176. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

ТОМ 21

Контрабандисти сме, защото по контрабанден начин изнесохме телата на нашите бойни другари и ги оставиха при границата, без да платим пет стотинки мито ни на турци, ни на сърби, ни на гърци, ни на романци, ни на руси, ни на французи, ни на англичани.

177. ÷ 11. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В МОЕ ИМЕ: Беседа от Учителя, държана на 29.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 242 ÷ 245, 250 ÷ 255.

ТОМ 21

Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи - германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пеят: „Мирът иде вече!

178. 14. КАКВА Е ЗАПЛАХАТА ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА 1914 ÷ 1918 Г.

ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: Беседа от Учителя, държана на 10.ХІ.1918 г. - В: Да ви даде: [Неделни беседи ат Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938 г.

ТОМ 21

– „На германците, на сърбите, на французите, на руснаците?

179. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

И един французин, директор на министерство, гледа тази картина и споделя: „Не съм виждал такова чудо!

А тези хора са французи, а не славяни.

Като французите на Михаил Иванов ли искате да го играете?

На края, последните страници са много силни и аз ги преведох тук на някои французи и те се изумиха!

А аз я видях от толкова далеко, и нито чувах що говори, нито разбирах, че било на френски, и че този човек, с когото вървеше, бил французин.

Например: един французин се оженил за виетнамка.

180. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Нашият братски съвет начело с Благи отиде във Франция „да се поклонят” на Михаил, който беше от Черната ложа и работеше против делото на Учителя, като обърка умовете на много французи, за да не видят и познаят Бога, който присъстваше в България във физическо тяло.

181. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

ТОМ 21

Влюбиха се французите в тази двойка.

С тънък хумор, какъвто само французите могат да направят!

Падна им шапката на французите по нея.

182. XVI. Величка Няголова Сънища

ТОМ 21

Всички други мои познати - и французи, и българи, се продадоха и заявиха, че ще останат във Франция, и няма да ги дадат на Братството в България.

183. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

ТОМ 21

Отговаря за духовното развитие на французите - много трудна задача.

Благовест има тежка карма във Франция и понеже стана французин, я задвижи и сега я изплаща с болести, които прекарва.

В миналото, като генерал, е избил много французи и сега плаща за тях.

184. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Има един французин, който е писал върху Петокнижието.

185. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Във Франция тя организираше стажове по Паневритмия в Алпите, където работеше с някои французи.

186. I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

«Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя правилно със своите мъчнотии е българин.

187. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

ТОМ 22

Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия, при Бабаджи, който му е дал титлата „Омраам Микаел Аиванов" - Михаил Иванов, французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града.

188. 3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 22

Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език!

189. 14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

ТОМ 22

Французите донасят на Учителя много хубава палатка и я построяват срещу неговата.

Той е поел българската карма и иска французите сами да си решат въпросите на живота.**

190. VI. Случки и събития в България, свързани с дейността на Учителя

1. Политически събития

ТОМ 22

Един наш брат попада на завоя на Черна, където французите обстрелват силно с оръдия предните позиции на българите.

Останалите живи трябва да бягат по един склон, обстрелван с картечници от французите.

Те са разкъсани от куршумите на французите, но тялото му дори не е одраскано.****

191. 13. Никола Гръблев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Настанени са в казарма в съседство с французите.

По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят.

Гръблев научава за плана на французите и изпраща от своите войници да предупредят руснаците за грозящата ги опасност.

Един ден преди датата определена за изпълнение на секретната заповед, пленниците разбират за намеренията на французите връзват всички езици - шпионите, които ги предавали, и посред нощ преминават в българската казарма за помощ.

Гръблев се оправдава пред французите, като казва, че руснаците са минали през българския лагер на път за Русия, но никой не му е заповядал да ги пази или спира.

192. Из Словото на Учителя - Краят-ликвидацията на века.

VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

ТОМ 22

Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите.

193. 12. Задачи,които планината възлага

ТОМ 22

Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни).

194. 1. Плутон - Нептун

ТОМ 22

Учителят казва: „Всеки човек , бил той германец,французин англичанин , който се справя със своите мъчнотии , е българин .

195. III. Предсказание за идващата епоха от 1945 - 1989 година

ТОМ 22

Не само българите, но всички народи - англичани, американци, руснаци, французи, германци, италианци, сърби, черногорци - всички ще бъдат на местата си.

Не е въпрос да се отречеш от себе си, но ако си българин, да станеш истински българин; ако си англичанин, руснак, французин, или от каква и да е народност, трябва да бъдеш истински човек.

196. 2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - БИРНИЦИ НА БОГА

ТОМ 22

Никой не е виновен за това, което става днес в света: нито французи, нито англичани, нито германци, нито руснаци.

197. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА НАМЕРЯТ СВОЯ УЧИТЕЛ

ТОМ 22

Ще кажете, че французите, американците и англичаните решават въпросите.

Аз познавам два вида англичани, американци и французи; и двата вида добре ги познавам.

198. 7. УЧИТЕЛЯТ ЗА КОМУНИЗМЪТ - СЪЩЕСТВУВА ОТКАК СВЯТ СВЕТУВА

ТОМ 22

Те се кланяха на германци, на англичани, на американци, на французи, но никой не им помогна.

199. 16. АНАРХИЗМЪТ И СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА

ТОМ 22

Днес виждате навсякъде умни хора - руснаци, французи, англичани, американци.

200. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Признавам също работата и жертвите на братята французи за това дело.

Ако брат Михаил Иванов и братята французи не поправят своя начин на работа в съгласие с окултния принцип за абсолютната незаменимост на Божественото Слово с каквито и да било човешки беседи и мъдрувания, те ще имат най- голяма отговорност пред Небето, всичките им усилия ще останат безплодни и даже Божественият мандат, даден на Франция, може да се отнеме, за да се даде на някоя друга западна страна или на братските славянски народи.

Дори и да беше нужен някакъв подготвителен период, за да се приспособят французите към формата, в която е дадено Словото на Учителя, ще се съгласите, че 20 години са прекалено дълго време, за да схванат и почувствуват интелигентните французи, че Божественото Слово на Учителя по съдържание и форма напълно отговаря на развитието, нуждите и способностите на всички ученици на Учителя, на всички народи и човеци, които сега трябва да се ползуват от него и да прилагат законите, правилата и методите, необходими за личното и общественото издигане.

Брат Михаил Иванов в писма до своите приятели твърди, че заменил беседите на Учителя със свои, защото се убедил още в самото начало, че от беседите на Учителя французите заспивали, тъй като Словото на беседите, според собствения му израз в едно писмо, с което разполагаме, «не беше живо, беше еднообразно и без значимост за умовете».

По този начин французите бяха не само привлечени, очаровани, но същевременно и изумени.»

Безспорно, брат Михаил Иванов не е разбрал правилно и изискването на Учителя да работи с французите по метод, който подхожда на тяхното развитие и нужди.

Прочие, обични брат Михаил и братя французи, започнете да превеждате най-точно и внимателно беседите на Учителя, четете ги в школата изцяло, проучвайте ги и ги прилагайте внимателно, разпространявайте ги, и Бог и Учителят ще ви благословят.

и че французите не би трябвало да ме слушат, но да четат само беседите на Учителя.

Ето защо, мили брат, аз не очаквах от Вас да пишете на французите, че Учителят не бил ме изпратил във Франция, за да внесете една суматоха, съмнение или раздвоение, за което законите ще Ви държат отговорни.

Върху всичката тая дълбока част на окултната наука не ще се впусна в детайли, това съм го направил много пъти пред напреднали французи, които се интересуват да знаят защо в Евангелието се споменават толкова неща, които не са обяснени досега.

А всъщност има ли някой там, който да е превел толкова книги и беседи от Учителя пред французите?

Не си въобразявайте, че с няколко беседи само Вие ще смаете големите и учени французи!

201. 3. За лъжеучителя Михаил Иванов

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 23

1. Французите и Михаил Иванов - стр. 143-145.

Михаил Иванов изпраща Стефан (Тони) и Стела Белмен - рождени брат и сестра французи, до София, които искат авторските права за издаване Словото на Учителя в чужбина.

В отговор се получава писмо от французите, подписано от 31 души.

се явиха предателите, които докараха французите в България.

За французите има Учител Михаил Иванов и има си някой Петър Дънов за българите.

202. Д-р Иван Жеков (1875-1970 г.) Част II Идеите се проверяват чрез човешкия живот

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

13. Три писма между д-р Иван Жеков и французите на Михаил Иванов

203. 13. Три писма между д-р Иван Жеков и французите на Михаил Иванов

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

13. Три писма между д-р Иван Жеков и французите на Михаил Иванов

Никой друг ученик не заслужава повече от него да има този свет спомен и всички братя французи, с които през миналите месеци май и юни присъствувахме в Севр на изгрева на Слънцето и на беседите на брат Михаил, еднакво намираме, че от ден на ден нашият обичен Учител се изявява чрез великолепния брат Михаил.

Французите, чийто критичен дух при това е много развит, са ентусиазирани от учението, което Учителят предава чрез брат Михаил и залата е много тесна, за да може да побере всички братя и сестри от Париж и предградията, желающи да се учат.

По един съвършено друг начин ние сме убедени, след като сме чули да казват в много и различни социални слоеве, че брат Михаил е допринесъл чрез своите братски обноски, чрез своята любов, голямата си интелигентност и обширността на своите научни, окултни и мистични познания, България да бъде обичана от французите тъй, както едва ли най-добрите дипломатически представители биха могли да успеят.

Хиляди французи го следват ревностно и много други са симпатизиращи.

Вие знаете, че те ще бъдат публикувани със съдействието на братя французи, групирани около този, когото считат най-малко като духовен син на Учителя!

За да свърша това дълго бръщолевене, оставете ме да ви кажа, драги брате, колко много се надяваме, че един близък ден, било в България, било във Франция, ще бъдем радостни да се намерим отново около брат Михаил заедно с хиляди и хиляди братя французи и българи, французите си спомнят много добре, че любимият Учител им заяви, през време на пребиванието им на Рила, че учението ще бъде разпръснато по целия свят чрез французите...

204. 13.4. Писмо от френското до българското братство

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

На другите ние казваме, че нашето писмо е писано да ги увери в нашето добро мнение, което ние, французите, имахме за тях, и за да не може никой от тях да ни обвини по-късно, че не сме ги предупредили навреме за последствията на тяхното държание, когато те ще се видят вън от кръга на ония, върху които ще се излъчи признателността на света.

Но никога не ни е идвало на ум да просим съвет или помощ от вашия съвет, защото за нас думата на Учителя е свещена и защото се съобразяваме с избора, който Учителят е направил преди девет години на брат Михаил, за да ръководи французите.

- Вашето разбиране за французите;

Сега Учителят е кредитирал брат Михаил при французите и даже той е предсказал, че българите ще разберат неговото учение чрез французите.

Писма, които потвърждават онова, което Учителят е казал на мнозина французи на Рила през 1939 г.

III. Учудваме се много, че българите, които казват, че Учителят е непогрешим авторитет, също Божество, не държат никак сметка за решенията на Учителя по това, което засяга Франция, и си въобразяват, че са натоварени да ръководят и съветват французите.

VII. Не забравяйте, че французкият манталитет не е същият както българският и че преди да се наставят французите, трябва първо да се изучи техният характер и тяхната култура - нещо, което брат Михаил е направил, и то с такъв успех, че бихте го счели за същински французин.

Французите са по-образовани люде.

Този, който би забравил това, ще бъде посмешище в нашите очи, защото невежеството и гордостта е онова, което французите най-малко търпят.

Знайте също, че ако българите предпочитат множествеността и анархията, ние, французите, предпочитаме единството и йерархията.

За да ви дадем един пример, ще ви кажем, че когато той научи за онова, което българинът от Бордо беше предизвикал, позасмя се и каза: «Това ще послужи за едно изяснение на всички, защото, струва ми се, българите не са още добре разбрали французите.»

205. 14. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

8. За лъжеучителя Михаил Иванов съм направил подробна препратка и тя е публикувана към подобната кореспонденция между д-р Михаил Стоицев и французите. Вж.

206. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Моралните чувства на гърците не са развити; след тях идват французите.

207. 54. ПЕТЪР ТЕВЕКЕЛИЕВ

Сава Симеонов

ТОМ 23

Той емигрира във франция, завършва морско-техническо училище, хваща се на постоянна работа, французите го харесват как работи и той си изработва добро име на специалист.

208. 17. УЧИТЕЛЯТ

Милка Периклиева

ТОМ 23

През войната, на фронта с французите пленили един българин.

Пътувал и французинът със същия параход, познал го, прегърнал го и му казал:

209. I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Първата, която вдига тревога, е Анина Бертоли, живееща във франция, която им пише писмо, че по този текст не могат да се обучават французите, защото нищо не е ясно.

38. А как предателите французи и българи се опитват да заблудят българи- те тук, ще научите в «Изгревът», том XII, стр. 873-874.

52. Още нещо за архива на Анина Бертоли при французите Гобо от Алпите във Франция - в «Изгревът», том XV, стр. 928.

210. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

ТОМ 24

Русе, тя показа героичен дух и има куража да задържи десет минути трена, който отнасяше Английския генерален щаб, начело с генерал Ханг, за да му каже болките на българското племе, че Македония е нещо като Елзас и Лотарингия за французите, като Ирландия за англичаните и че тя не може и не трябва да бъде откъсната от гърдите на своята сестра България.

211. Б. Коментар на снимките от албума на Весела Несторова (Магнетофонен запис)

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 24

В.К.: Значи тука е с французите 1939 г.

Тук снимка с французите (31).

212. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

ТОМ 25

Един французин недавно казваше: "Вие сте удивителен народ; подир война хлябът ви е по-евтин, отколкото е бил преди войната".

Французите са много недоволни, че те са изключени от участие в тия съглашения, от които зависи цялата Трансазиатска проблема".

213. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Нови донесения се правят, че това абсолютно не са никакви наши части, а са само французи, които ясно се виждат, как вървят по пътя от с.

От ранна утрин още, по всичко личеше, че днес противника - французите са решил и да предприемат решителна атака и на всяка цена да заемат в.

Днес французите вкарват в бойно разположение и действие нова дивизия, срещу бойния участък на Бдинския полк, а Бдинци са все същите, в един и същ състав, без подкрепа от гдето и да било, без подсилване състава на полка, който бе вече твърде много намалял, но останалите бойци достойно изпълваха отсъстващите си другари чрез усилване моралната си стойност... Непрестанният артилерийски разнокалибрен огън правеше адски разрушения и всички фортификационни постройки биваха неузнаваеми; минния огън бе в разгара си... Тия "съвършенства" на съвременната техника, не пожалиха днес и гробовете на убитите и погребани до с.

Не останаха ни окопи, ни ходове за съобщения... До третия ден всичко бе "изорано" - ни следа от фортификационните постройки - мястото им не се познаваше... Французите действаха с принципа, че артилерията, не пехотата завладява неприятелските окопи, затова не пожалиха снаряди, сипеха ги изобилно и с ожесточение по бойния участък на Бдинския полк и отчасти, за маскировка и по Ломския полк, на Червената стена.

Тактиката на противника ни французи се проучва вече година почти от страна на полковите началници.

И тъй, французите винаги атакуваха, избираха началото на атаката си, ранната утрин, когато противникът е най-много уморен след нощно бодърстване и морални терзания от огнения гнет... И в днешния ден не можеше да бъде другояче - на разсъмване непременно трябваше да се очаква атака, особено след такива колосални разрушения на всичките без изключение видими фортификационни постройки - закрития, само галериите на Бдинци не знаеше противника где и са и те бяха здрави, с изключение на подредените във входовете галерии от попадналите случайно около тях снаряди.

Разпитваха се разни полкови чинове от французите, какво е станало с полковите знамена, обаче всички знаеха, че беше изгорено на Бдинци знамето, така и отговаряли на шпионските разпитвания от страна на французите... Обаче знамето на Бдинци, плата бе пришит в куртката на знаменосеца подофицер, лъвчето бе в командира на полка, също и патента на знамето...

На бивак при Битоля началникът на дивизията съобщи на началниците на частите, че французите узнали, че имало пришити знамена на гърбовете на знаменосците подофицери и щели да правят претърсвания, или доброволно да им се дадели знамената.. , касаело знамето на Бдинци, командирът докладва, че то било изгорено още към Тетово!

неделя, началникът на дивизията съобщава наново на началниците на частите, че французите искат на всяка цена, да се сдобият с военни знамена и предали категоричната си "заповед": Веднага всички знамена да се предадат на французите, иначе, щели да направят претърсване и в когото се намери военно знаме, щял да бъде застрелян - безразлично офицер или подофицер, или войник!

На 6 февруарий 1918 година в 11 часа преди пладне пристигна в лагера Гросетти офицерът за свръзка, българския представител на французите.

Командирът на полка използува неговото присъствие и му заяви, че полковото знаме е в него и понеже французите обмисляли да дезинфекцират всички дрехи без изключение, по причина появилите се инфекциозни болести, помоли го, би ли се решил да получи това знаме и го отнесе във Военното ни министерство - София и при завръщането на командира, да си го получи от Министерството.

214. 1.12. ГАЛИЧИЦА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

И ето на 12 срещу 13 март в тъмнината на нощта, при пълна неизвестност и непознат терен, петима смелчаци се втурват към разположението на противника и довеждат един пленник французин, от когото се добиха ценни сведения за това, което не ни беше известно.

215. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

ТОМ 25

полк спря нашествието на французите пред к.

Това смело, с такъв бляскав резултат нападение, принуди французите да спрат своето приближаване и да затворят окопите си в гъстата телена ограда, от която даже и патрули не изпращаха вече навън.

216. 2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ

ТОМ 25

Нападението пък трябваше да стане при чешмата зад бойната французка линия, където ежедневно се виждаха да слизат отзад Калугерица групи французи за вода.

Всички като един скокват, водени от храбрият си началник, нахвърлят се безшумно върху французите, а храбреците от групата Ион Ф.

Арчар, първи и сами хващат за вратовете по един французин като запушват устата им с кърпи.

217. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Обсипвани безспирно от адски огън, те почват бързо да се окопават, но французите се нахвърлят бясно върху тях и навлизат в окопите им, където за тяхна горчива изненада, стари Бдинци, герои от Чаталджа и Люле Бургас, макар изтощени, ги посрещат с късите си ножове и страшното победно "ура", избиват голяма част от тях, а другите изхвърлят из окопа и ги преследват със силен огън, като продължават работата по бързото си окопаване.

Уверени, че тук всичко е избито и изгорено от тяхната силна артилерия, французите летяха безспирно напред, без да подозират, че там ги чакаше смъртта.

Панически бягаха французите, гонени вече от отлично действащата в момента наша артилерия, като увлякоха в позорно бягство не само по-задните вълни, но и поддръжките из окопите.

след пладне дружината бе извикана напред за контраатака на французите, които бяха успели да прекъснат бойната линия на I дружина и да навлязат в окопите й.

Обаче, за нещастие тази дружина, попаднала под ужасния огън, не издържа и се пръсна, а по-голямата й част бе пленена от французите.

Възползвани от останалото незаето празно пространство, французите обхождат левия фланг на бдинци, принудени вече да се отдръпнат назад.

Французите, изморени от упорството на Бдинци, които също им причиниха големи загуби, спряха своето настъпление и к.

218. 3.3. САРАЙ - В ОГЪН

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Чистенето е свършено...Заграбили разни войнишки предмети и един слабо ранен французин в ръката, героите се върнаха здрави и без загуби в окопите си където радостно и с горещи поздрави бяха посрещнати от всички.

Страшна тревога настъпи у французите, които с безреден огън от много батареи обсипаха позицията ни без да подозират смъртната участ на "Сарай", защото нашите герои бяха прорязали кабела на телефона им и голяма част от него задигнали и свръзката им бе унищожена.

От разпита на пленения французин, който първоначално се страхуваше от "человекоядците-българи" да не го изядат, се събраха добри сведения.

219. 3.5. БРИЯН - НАПАДНАТ 1917 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Сведенията, събрани по тоя начин бяха ценни и доказаха, че там от 2-3 дни бяха сменени французите с руси от I специална Руска бригада, пристигнала от Солун.

220. 3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Още миг и французите се подравняват в тях - време за губене няма вече... знакът е подаден от началника, чиито силует се откроява в тъмнината.

Но когато французите забелязват блясъка му и изпитват неговото острие, пръскат се със зверски писък към дерето на р. Червена.

Нападателите грабват двама ранени французи и се спущат по обратен път за позицията на полка, където пристигат след тежка умора, заедно с пленниците си, от които единият е смъртно ранен в главата и носен на ръце, в агония, а другият бе с тежка рана в едната ръка.

221. 3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Сведения от I дружина липсваха в щаба на полка, от наблюдателния пункт на когото се виждаха само отрупани със сняг човешки фигури, движещи се в разни страни по позицията й, без да се познават какви са - французи или българи са те!

Добре заровен в снега, отрупан отгоре с такъв, той е маскиран и продължава да наблюдава, като успява лично да види с очите си, че белите силуети са французи, които се събирали от разни посоки, за да настъпят напред и че от I дружина нямало никакви следи та Намерен и тук от окото на противника, той бива обсипан отново с огъня му, но това не го смущава вече; той е изпълнил задачата си и без това готов да отстъпи, защото застояването му в този снежен гроб го води към "бялата" смърт.

222. 3.12. ВЪВ ВРАЖЕСКИЯ ЛАЗАРЕТ

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

През нощта на последния французите, възползвани от гъстата и черна мъгла, повеждат няколко атаки и последователно една след друга, но биват отхвърляни със загуби обратно в тъмнината.

След малка отмора, с тежко пълзене из камънаците, групата се измъква вляво и се насочва срещу празното пространство между "Калугерица" и "Камена планина", скоква на крака и прибягва нагоре, като спира вече зад бойната линия на французите.

Сега около нея имаше охрана, часовоя на която се виждаше ясно и който най-безпечно весело разговаряше с други французи, слезнали тук за вода.

Групата, водена от храбрия си началник, скоква и без шум се нахвърля върху обезумелите от страх французи.

223. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

ТОМ 25

Например, англичаните и французите.

224. 3.2. ЗАПЛАТАТА ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1914-1918 г.)

ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: Неделна беседа; 10 ноемврий, 1918 г.

ТОМ 25

- На германците, на сърбите, на французите, на руснаците?

225. 3.4. ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНАТА 1914-1918 г. И ПАРИТЕ

ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ: Неделна беседа; 25 май, 1924 г.

ТОМ 25

- Защото това, което е морално за българина, не е морално за французина, за англичанина.

226. 4.2. ВОЙНАТА 1914-1918 г. И БОЖЕСТВЕНАТА ВОЙНА

В МОЕ ИМЕ: Неделна беседа; 29 септемврий, 1918 г.

ТОМ 25

Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи - германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пеят: Мирът иде вече!

227. 4.11. ЗАКОНИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ВОЙНАТА И ПРОМЕНИТЕ В ЖИВАТА ПРИРОДА

ДОПРЕНИЯТ ВЪГЛЕ: Неделна беседа;

ТОМ 25

Сега, и англичаните, и французите, и българите искат да ни уверят, че войната е в реда на нещата.

228. 6.9. ИЗПРАВЯНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

САМ С УМА СИ: Неделна беседа; 9 януарий 1927 г.

ТОМ 25

Между тях има и китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи.

229. 11.2.НОВОТО УЧЕНИЕТО И ВОЙНИТЕ

ЗАПАЛЕНА СВЕЩ: Неделна беседа; 9 май, 1920 г.

ТОМ 25

Мога да кажа, какъв е българинът, англичанинът, французинът, ако не с абсолютна точност, с разлика една единица до абсолютното.

230. 4.4. СХВАЩАНИЯ ЗА ЖИВОТА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Българите, поставени да живеят между други народи, американци, англичани, французи и пр.

231. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

И когато идва вече време да ги освободят французите, те са били под френски контрол, казали, че всичките им дрехи ще бъдат изгорени и тогава моя баща предава знамето на полковник Йосиф ли беше, Йосифов ли беше.

Той тогава, когато, преди да отиде заложник е отстоял на атаките на французите при Червената стена, получава орден за храброст, получава и германския железен кръст и турския Хамидие, най- големите ордени, които са тогава.

Д: Не, Добро поле, там е пробива, който направиха французите.

Вземат част от изгубените окопи, но биват спрени от силен артилерийски картечен минен и пушечен огън от разстояние 200 до 400 крачки са били французите там.

А тука са взети трофеи от французите - пушки, картечници, пистолети, работи.

В: Французите идват 1939 г., така ли?

Д: Те не само французи, идваха тогава и латвийци имаше, естонци, отгоре трите републики на Съветския съюз.

В: Сега този [французин] Анжо се е казвал.

В; Сега, тука е изпращането ли, посрещането ли на французите?

В: Казаха ми, че на тази снимка са французи, тези французите ли са, спомняш ли си?

В: Значи не са французите?

В: Да, ето виждаме пак една голяма група, това са латвийци, французи.

Има и французи, защото Бертоли отиде във Франция и вече там дъщеря му Ана беше там, тя идваше след туй, обаче, там създаде Михаил Иванов Братство.

232. 50. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ УЧИТЕЛЯ, 24 януари 1917 г., кота 1248

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Особено в една част от моя полкови позиционен участък сме много близо с французите.

А колко Учителю би било добре и радостно и за двете страни тук воюващи на Солунски фронт, ако французите и всички съглашенци си отидат доброволно.

233. 57. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 14 март 1917 г., кота 1248

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Било угодно Богу вчера да се срещнем с насрещния противник французите.

234. 4. БРАТ МИНЧО СОТИРОВ

Тодор Божков

ТОМ 25

Независимо от това, че французите имаха и добра войска, че бяха добри войници, много храбри, добре подготвени и изкусни в борбата.

Един от дружинните командири по телефона ми каза: "Господин полковник, вие така говорите, като че ли сте били при самите французи." Казах му: "Слушайте и изпълнете това, което ви заповядвам."

235. 19. СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ОТ 1939 ГОДИНА

Тодор Божков

ТОМ 25

Във връзка с това посещение на братята - французи, които се интересуват ще научат за тях много повече подробности.

236. 25. СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР

Тодор Божков

ТОМ 25

С малко думи, повече с външен израз Учителят изрази пълната безнадеждност за французката армия и страшната сила на германците, които във всяко отношение надвишаваха французите и така Учителят недвусмислено изрази страшният удар, който се готвеше върху Франция.

237. ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

По града лостовата стража -италианци, французи и англичани.

238. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

От чужденците - балтийците, белите едри балтийци, ония със сините очи и тихия говор дойдоха с нас, но французите ги чакаме всяка минута.

Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя!

Изнежените французи трябва да си починат - легла от клек и папрат - по две одеяла - и техните дълги торби за спане.

Но, ние ги обикаляме с нашите малки и големи чайници; сочим буйно горящо огнище и се мъчим да сме французи: “О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie!

Веднъж до край моята палатка, застанали една голяма група французи и дълго се разправяха за нещо.

Латвийците се изредиха, сега пък-французите.

ТъничкиятТот Belmen, червендалестият Herlin [Херлин], швейцарският французин Faltas [Фалтас], годеникът на алжирската девица - опънали шии, носят ли, носят големи кофи.

Французите си записват, после се събират, проверяват бележките си, уеднаквяват ги.

И латвийците, и французите носят.

Когато си тръгнаха французите, изпратихме ги с букети [виж “Изгрева”, т.

239. 3.4.2. Ролята на учителя в обществото

3.4. Реферати

ТОМ 26

Но, ако едновременно един българин и един французин си обърнат погледа към слънцето, то лъчът от слънцето до техните очи ще бъде съединителна връзка между тях.

240. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

Чрез французите присъствува цяла Франция, чрез англичаните присъствува цяла Англия, чрез германците - цяла Германия, чрез шведите - цяла Швеция, чрез финландците - цяла Финландия, чрез гърците - цяла Гърция, чрез латвийците - цяла Латвия, чрез руснаците - цяла Русия, чрез югославците - цяла Югославия.

241. Съдържание

ТОМ 30

114. Французи на Рила при Учителя

114.1. Статията „Французи при Учителя Дънов” / Алфр. Ломоние.

114.5. На изпращане французите.

114.7. Французи при Учителя на Рила.

Французи в България / Вергилий Кръстев.

242. 12. Румънските арести и лагери

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Те французите имаха чуждестранен легион там от чужди, не от тяхната националност, който там в Алжир беше, нещо се разболял, доколкото разбрах, завърнал се в България болен и умрял от туберкулоза без да се издава кой е.

243. 21. Спиритизмът в света и в България

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Сега на английски оригинала как е не зная, но французите така са га превели.

244. 37. Първата отпечатана книга

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Подземие е в смисъл не някакво подземие така да речем, че е в мазе, но сутерен както го казват французите или от приземния етаж, под партера, защото героя там живее именно в един такъв сутерен и той живее едновременно тъй да се каже, в един духовен сутерен в известен смисъл.

245. IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Вестник „БРАТСТВО”, Севлиево. Год. 7, бр. 103, 7.11.1934- Год. 17, бр. 322, 1.12.1944

ТОМ 30

114. Французи на Рила при Учителя

114.1. Статията „Французи при Учителя Дънов” / Алфр. Ломоние.

114.5. На изпращане французите.

114.7. Французи при Учителя на Рила.

Французи в България / Вергилий Кръстев.

246. 111. Николай Райнов. Статията „Николай Райнов” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 234. Декларация

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Той издаде между другото и на този, французина, на Едуард Шюре „Великите посветени” два тома, „Енциклопедия на окултизма” от Тухолка и още доста.

247. 114. Французи на Рила при Учителя

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

114. ФРАНЦУЗИ НА РИЛА ПРИ УЧИТЕЛЯ

В.К.: Във вестник „Братство”, брой 246 има статии за гостуването на французи през 1939 г.

В.К.: Какво ще ми кажеш за французите?

Първите статии и дописки за французите.

Ей го: „Двадесет души французи предприехме тая година едно пътуване до София, за да прекараме три седмици при Учителя Дънов”.

Така започва статията „Французи при Учителя Дънов".

248. 114.1. Статията „Французи при Учителя Дънов” / Алфр. Ломоние. В:Братство, Севлиево. Г.11, бр. 246, 22.11.1939, с.1-2.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

„ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ”

ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Двадесет души французи предприехме тая година едно пътуване до София, за да прекараме три седмици при Учителя Дънов.

249. 114.2. При Езерото на чистотата. Благодарствено писмо / Тони Белмен

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.

Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всички хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството.

250. 114.5. На изпращане французите. Приветствие към Учителя. Изгрев, 28.8.1939 г.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

114.5. НА ИЗПРАЩАНЕ ФРАНЦУЗИТЕ

С всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора.

251. 114.6. Гости от чужбина.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато французите се явиха при Него, след пристигането им на Рила.

252. 114.7. Французи при Учителя на Рила.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

114.7. ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В РИЛА

една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и на Рилските езера.

253. Французи в България / Вергилий Кръстев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

ФРАНЦУЗИ В БЪЛГАРИЯ

идва една група французи от ... човека.

254. Лъжеучителя Михаил Иванов / Вергилий Кръстев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

9.1. Французите и Михаил Иванов - с. 143-145.

Михаил Иванов изпраща Стефан (Тони) и Стела Белман - рождени брат и сестра французи, до София, които искат авторските права за издаване Словото на Учителя в чужбина.

В отговор се получава писмо от французите, подписано от 31 души.

се явиха предателите, които докараха французите в България.

За французите има Учител Михаил Иванов и има някой си Петър Дънов за българите.

255. 11. Ще изтече. В: Братство, Севлиево, Г. 12, бр. 261, 27.05.1940, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Нищо не е случайно, всяко нещо си има своя дълбок смисъл, своето право на съществуване, своя „raison d’ etre”, както казват французите.

256. Един Бог

2. Човек и Бог

ТОМ 30

То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина, немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ.

257. Единно човечество

2. Човек и Бог

ТОМ 30

Колкото и невероятно да ни се вижда това днес, ще дойде време, когато хората ще се чувствуват преди всичко хора, членове на едно единно човечество, а не българи, сърби, гърци, французи, немци и т.н.

258. 15.5. Архиепископ Хюлет Джонсън за Учителя.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

ТОМ 30

Французите ни задминаха обаче, като разпространяват масово учението на Учителя Петър Дънов.

259. 20.10. Двата концерта в зала „България на михайловистите от Франция

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

А онези, които бяха в залата най-възторжено им ръкопляскаха, защото ето там на сцената има 30-40 души французи, които пеят на български без да знаят какво означават тези думи и носят песните на Учителя.

260. 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Никой не е виновен за това, което става днес в света: нито французи, нито англичани, нито германци, нито руснаци.

Не само българите, но всички народи - англичани, американци, руснаци, французи, германци, италианци, сърби, черногорци - всички ще бъдат на местата си.

Не е въпрос да се отречеш от себе си, но ако си българин, да станеш истински българин; ако си англичанин, руснак, французин, или от каква и да е народност, трябва да бъдеш истински човек.

261. 13.10. Защо са се явили българите на земята?

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Защо се явили англичаните, французите, русите?

262. 3.5. „Причината за землетресенията в коя и да е част на земното кълбо са всички живи същества

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

- Ами за французите?

- И за французите ще дойде.

263. III. Мисли на ученика

Борис Николов

ТОМ 32

Французите Тони Белмен и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представлява учението на французите.

264. 1. Срещи с големите братя. 1.1. Отец Мартин.

Борис Николов

ТОМ 32

И той млад човек, и той на барикадите заедно с революционерите, с французите.

Казват: „Ето, французите се освободиха, ами нашия народ като е толкова години под турско робство?

265. 2.56. Михаил Ковачът

Борис Николов

ТОМ 32

Бяхме ние на южния фронт срещу французите, но срещу нас бяха чернокожи.

266. 54. Възнаграждението на Англия

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

- За това, че не приеха тези точки за мир, англичаните и французите скъпо ще заплатят!

267. 262. Ще вдишваш въздух през носа си! Ще издишваш въздух през носа си!

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

Аз не се върнах, нито дори залегнах, когато англичани и французи бълваха огън и желязо върху нашите позиции, та сега ли да се върна от един нищожен студ!

268. 70. Борислав Георгиев от Париж - нещо за себе си да кажа

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

И той е дал на света толкова много учени и толкова големи изследователи, че французите могат да се гордеят с този университет.

269. 20. „Братство, единство, ние искаме...”, но не сега!

Милка Кралева

ТОМ 33

Получих чрез един колега музикант, работещ в Лион, молба от двойка млади французи да им съдействам, за да посетят България, и да се качат на Рила.

270. 41. Ако Вергилий бе живял тогава

Милка Кралева

ТОМ 33

Учителят съвсем не го е пращал да разпространява Новото Учение, както днес братята французи твърдят.

271. 2. Хвръкна славейчето за Париж

ТОМ 34

А хиляда франка за някои французи са нищо.

272. 45. Обучение на бъдещата оперна певица

ТОМ 34

И французите най не могат да търпят, дето се вика, да си скъсаш тона търпят, но да произнасяш криво техния език - побесняват от яд.

А французите не обичат това.

273. 183. Немотията и щастието

ТОМ 34

А Сатурновата линия, за нея французите казват la ligne de la chance -линия на щастието е значи.

274. 194. Морис Басан и Венцислав Янков

ТОМ 34

След като Венцислав, 1949 г., взе Световната премия в Париж - „Маргарит Лонг - Жак Тибо”, тази премия, и беше пръв; Алто Чиполини взе втора награда, трета награда - французин, и четвърта награда - Юрий Буков211.

275. 217. Цигуларката Франсиз и китаристът Стефан

ТОМ 34

Сега, обади се Мария Тодорова (и Борис Николов - бяха на първия ред и до тях бяха Стела Белмен и брат й), тя каза: „Кажи го сега на френски всичко туй, което го каза, за да разберат и французите”, защото аз го казах на български.

276. 218. Учителят за книгите на Михаил Иванов. Изпита на Лилиана

ТОМ 34

В.К.: Има една такава теза на Михаил Иванов: че французите не са могли да разбират беседите на Учителя, затуй трябва да ги преразказва.

277. 238. Реч за човеците и Словото от Бога

ТОМ 34

В.К.: Това е една стара теория от времето на Михаил Иванов: че французите не могли да разберат българския език и това, което говори Учителят и трябвало да се превежда, да се редактира, да им се обяснява.

” - „Ами, казва, французите не могат да разберат нищо.”

278. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

Цанкова на чело, които с вестник „България” и подкрепени от силните деня, французите, с дързостни статии стреснаха българина от летаргията му и чрез успеха на Унията принудиха и най-противните дипломати да му признаят черковните правдини.”

279. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Цанков, под покровителството на французите, свободно си издигаше гласа и силно развиваше въпроса против патриаршиата за грабнатите ни черковни правдини.

Цанкова начело, коитосвестник„Българиа”и подкрепени от силните на деня - французите, с дързостни статии стреснаха българина от летаргията ми и чрез успеха на Униата принудиха и най-противните дипломации да му припознаят черковните правдини.

280. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

Сформиран изключително от французи и поляци, този странен парадокс - Комитетът на българската уния, създаден при пълно пренебрегване на българите - е доказателство за предприетото настъпление срещу българските искания в църковната борба несъмнено съобразно целите на католическата пропаганда.

281. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

ТОМ 35

Порта чрез банкерина Алеона французина, почна да подпомага някои си българи, кои дохождаха в Цариград за частни и обществени работи при Вие. Порта.

282. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Комитет нов ся състави в Парис, под имято Българо-католишки Комитет, нъ състоящ ся се от емигранти Поляци и от някои си побожни от ултрамонтенская партия Французи.

283. 2.10.15. Български вероизповеден въпрос - езуитската пропаганда. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Комитет нов се състави в Парис, под името Българо-католишки комитет, но състоящ се от емигранти поляци и от някои си побожни от ултрамонтенская партия французи.

284. 3.5. Бесарабия след Руската революция до днес (1917-1928).

ТОМ 35

населението в Бесарабия от всички народности - руси и украинци, молдовани, българи, немци французи (швейцарци) и евреи-се обединиха, усмириха появилите се тук-таме болшевишки чети и един Конгрес, състоял се на 25 октомврий 1917 год.

285. 6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.

ТОМ 35

4) Понеже засега нито време има, нито се намират тука способни учители Българе, принудени сме да земем от най-добрите учители французи, които се намират в Цариград и колкото са нужни, за да допродължат науките на учениците ни.

286. 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).

ТОМ 35

падеж, казва, че французите в същият случай употребявали три различни; ние доклкото знайме, не опознаваме освен два - де и а.

Грам., защото французите употреблявали три различни предлози там, гдето за нас е неизбежна необходимост да си служим с един; с това Г.

Бурмов улеснява потвърдението на нашето мнение; защо, секаме, че е много по-лесно да си служим с един предлг само и за двата падежа, отколкото да имаме три различни (които са два, както казахме), както французите; окончанието додето е едно, както и предлогат, то ще каже, че няма никаква разлика -следователно треба да няма и падежи.

НАГОРЕ

1.3247320652008