Търсене в текстове за 'Форма'

Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им.
Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове". На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо. Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.
към текста >>

2. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него?
Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му? Разбираш ли това, което ти говоря? " - "Разбирам, Учителю! " "Тогава отивай и действувай!
към текста >>

3. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това.
Победени ли сме или сме съюзници? Какво ще стане с България? " Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България. Но те са принудени да сторят това. Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България. Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му.
към текста >>

Затова той избра тази форма и метод.
Какво ще стане с България? " Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България. Но те са принудени да сторят това. Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България. Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война.
към текста >>

4. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

" Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него.
Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд. И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички. През цялото време Лулчев стоя прав на тази беседа на Учителя.
към текста >>

5. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство.
към текста >>

Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция.
Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия.
към текста >>

Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.
Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
към текста >>

Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация.
към текста >>

Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия.
В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация. Каква е Неговата музика? В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото. Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство.
към текста >>

6. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон.
"Слово за музикалното творчество на Великия Учител" Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия". Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон. Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма.
към текста >>

Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма.
"Слово за музикалното творчество на Великия Учител" Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия". Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон. Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна.
към текста >>

Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма.
Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон. Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт.
към текста >>

Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип.
Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството. Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни. Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип. Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране. Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация. Има обаче и песни с източна интонация и напеви. Архитектониката е странна, изградена на идеалистична почва.
към текста >>

Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране.
Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни. Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип. Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране. Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация. Има обаче и песни с източна интонация и напеви. Архитектониката е странна, изградена на идеалистична почва. Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
към текста >>

7. 2_32 Най-новото в музиката

"Най-новото в музиката" Както Словото е форма, чрез която се проявява Божественият Дух, така и музиката е форма, чрез която можем да познаем душата.
"Най-новото в музиката" Както Словото е форма, чрез която се проявява Божественият Дух, така и музиката е форма, чрез която можем да познаем душата. Музиката е език на душата. Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения. В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност.
към текста >>

8. 2_36 Чистотата на идеите

Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди.
Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София. В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай! " Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си? На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква. Има вегетарианци по буква - месо не ядат, а лъжат, крадат и убиват. Има вегетарианци по дух - приемат формата, но изпълняват закона на десетте Божи заповеди. Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме. Имаше и други случаи. Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци. А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол. Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието.
към текста >>

9. 2_42 Общение на човешките души

Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия.
Накрая, като изпих няколко чаши чай, попита: "Е какво видя нашият турист този ден? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш. Но има и нещо друго, което не си видял. Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат. Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия. Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки.
към текста >>

Важно е общението на душите, а не формата!
" Разказах Му всичко от край до край. Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш. Но има и нещо друго, което не си видял. Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат. Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия. Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души.
към текста >>

" Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.
А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората. Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят. И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят." Аз стоя със зяпнала уста. Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя. Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата? " Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата. Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе. Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода. След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни! Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса. Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител.
към текста >>

10. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала.
Накрая чух думите Му: "Ние ще ги откачим от братския електромер и всеки сам да се осветява с каквото и както иска." Нищо не разбрах. След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха. Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя. Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове. Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад. Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост". Ами сега? Какво да правим?
към текста >>

Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение.
Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте. Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета. Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя. Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш?
към текста >>

11. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма.
В 11 часа, неделя, 22 август, на "Изгрева" се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията. Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата. Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на "Изгрева". Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа.
към текста >>

Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас.
Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията. Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата. Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на "Изгрева". Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа.
към текста >>

Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната.
Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на "Изгрева". Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е.
към текста >>

19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята.
Това е Николай Дойнов. Отбелязва се, че на събора е имало 1 460 човека. Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце. В десет часа присъствува на беседа на Учителя. На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки.
към текста >>

Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче.
Отбелязва се, че на събора е имало 1 460 човека. Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце. В десет часа присъствува на беседа на Учителя. На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа.
към текста >>

Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа.
Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те". Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски.
към текста >>

12. 3_03 Откраднатите хармонизации

През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.
И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма. Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен. Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество.
към текста >>

13. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на концерт с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този концерт".
Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо? " И той вдига дясната ръка над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум. После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него. Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на концерт с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този концерт". Онзи приятел подскочи, не очакваше това от мен и ме запита: "Ама вие тук всички ли сте такива пернати в главите, че с вас не може изобщо да се разговаря? " "Да, ние тук всички сме такива, с различни глави и умове, но за Учителя мислим по един и същ начин! " И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен. Този приятел бе от слушателите и любознателните - щеше да получи само това, което го интересува в момента. Ние, останалите, бяхме от вярващите, ние вярвахме в тази опитност.
към текста >>

14. 3_16 Георги Куртев

Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква.
Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание.
към текста >>

15. 3_20 Души в почивка

Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души.
Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата. Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви.
към текста >>

16. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм.
Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята. След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят. Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение. Инволюционната музика излиза от Хармонията на Божествения свят и слиза чрез мелодията. Тръгва от Виделината и слиза чрез Светлината.
към текста >>

17. 3_25 Музиката на Светлината

Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми.
Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея. Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого. Когато го отстъпвах, това ставаше с Негово разрешение.
към текста >>

18. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух.
"Музикална дреха и хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене. Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим. Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен. Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен. Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен. Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух. Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях. Песните си остават по-широки и по-богати в действителност. А когато се нотират, нещо е загубено от действителната стойност на песните. Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни. Докато човек не преживее дадена идея, нищо не разбира.
към текста >>

19. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Седянката бе една много хубава форма на контакт.
Аз останах приятно изненадана, защото наблюдавах, че сестрите хем работят нещо, хем пеят. Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце. Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите. Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха. Аз ги огледах. Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри. Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство.
към текста >>

20. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Борис Николов облече също военна униформа - беше мобилизиран в противовъздушната отбрана на града.
Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София. Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници. Борис Николов облече също военна униформа - беше мобилизиран в противовъздушната отбрана на града. Животът на всички се промени. И в тези бурни години не можеше да се работи духовна работа, едва смогвахме да се справяме с текущите наши проблеми и да поддържаме нормален ход на Школата, защото Учителят продължаваше да чете беседи. Най-показателна за този период е опитността на Галилей Величков, който бил на поляната с Учителя. През това време се чуло бученето на самолетите, минаващи високо и отиващи на север да бомбардират в Румъния нефтените находища, за да попречат на германските войски да използуват нефта за танковете си. Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат.
към текста >>

21. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма.
Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години. Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него. Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен. И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш! " Томалевски я изпя. Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма. Георги изпя песента така, както аз я бях записала и представила. Кирил я бе изменил значително. Всички скочиха срещу мен, че не може да се вярва на Георги Томалевски, а само на оригинала. Изведнъж нещата се обърнаха. Преди да изпее тази песен Георги, комисията се противеше да се подчини на оригинала.
към текста >>

22. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут.
Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата.
към текста >>

23. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Горе, във висините на небето, под форма на голяма елипса се откроява една светлина.
Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика. А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово изпълнение. Но чува и музика. Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика. Вдига глава и какво да види! Горе, във висините на небето, под форма на голяма елипса се откроява една светлина. Вторачва се в светлата елипса. Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества, наредени по двойки и в кръг. Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение. А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката.
към текста >>

24. 3_42 Паневритмията на Изгрева

По-късно тя се нотира и през 1938 година, по времето на Учителя, се издаде в София на луксозна хартия в голям формат.
Човечеството трябва да се добере до нея и да тръгне от нея. Оттук се тръгва - друг начин няма за пробуждане на човешкото съзнание по пътя на Космичната обич". Ние слушаме, оглеждаме се смаяни и се питаме един другиго с поглед: "Та ние ли сме тези, на които се даде тази Паневритмия на земята за Новото Човечество? " Оказа се, че това сме ние - всички онези, които бяхме около Учителя. Ние с живота си бяхме заслужили тази привилегия пред останалото човечество - това, което бе днес и онова, което трябваше да дойде утре. По-късно тя се нотира и през 1938 година, по времето на Учителя, се издаде в София на луксозна хартия в голям формат. Тя се състои от три части: 1. Паневритмични упражнения и тяхното описание; 2. "Паневритмия", музика за две цигулки; 3. Принципи на Паневритмията. На корицата художникът бе се постарал да даде изгряващия диск на слънцето, планините на Мусаленския дял и съществото, което играеше Паневритмия на Мусала.
към текста >>

25. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Не стига това, но и тук, на "Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя.
По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави. Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо? Ще можете ли да ми дадете отговор? И като го дадете, ще видите, че всички такива застъпващи се тези, че Словото на Учителя не могло да се преведе и че не могло да се разбере от французите, а трябва да се преразказва, са чиста измислица и посегателство срещу Словото на Учителя. Не стига това, но и тук, на "Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя. Е, какво ще кажете на това? Това не е ли посегателство срещу Словото на Учителя? Преценете сами. И се определете още отсега на чия страна сте! Беше 1970 година.
към текста >>

26. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя.
Мнозина знаеха от Словото Му мнението Му за тези неща и трябваше да се съобразяват. Но не се съобразяваха. Това бяха религиозни форми, останали от църквата, а тя ги беше приела преди това от траките, които казваха, че умрелите са живи и че душите на умрелите имат нужда от това, което са яли приживе - храна, питиета, лакомства. И те им ги носеха по гробовете, правеха помен за душите им и по този начин ги извикваха. А те си похапваха - душите на умрелите влизаха в телата на живите и чрез тях изпитваха предишните свои любими състояния. Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя. След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските салони - да ти се замае главата. Та питам аз: Това църква ли е? Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство? Аз питам и искам отговор от вас. Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание.
към текста >>

Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание.
Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство? Аз питам и искам отговор от вас. Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание. Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят.
към текста >>

И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея.
Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание. Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле.
към текста >>

По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят.
Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата.
към текста >>

Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят.
Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо.
към текста >>

Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят.
Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание.
към текста >>

Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу.
Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува.
към текста >>

А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо.
Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква.
към текста >>

Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание.
Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове.
към текста >>

Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция.
То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание. Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай. Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов.
към текста >>

Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание.
По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание. Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай. Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минавали покрай една църква. Петко поисква от Учителя позволение да влезне в църквата и да се помоли пред олтаря. Учителят му позволява.
към текста >>

27. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Този орден не е секта или друга религиозна форма.
Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги.
към текста >>

28. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната.
Така се явиха изказванията "Анархизмът и Новото Учение" от Методи Константинов", "Толстоизмът и Новото Учение", "Окултизмът и Новото Учение","Педагогиката и Новото Учение". И нямаше посланик, който да не вземе думата и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя. Тогава всички го смятаха за нещо напълно естествено. Днес го смятаме за кощунство. Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет. Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната. Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй. Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши вътрешна революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода. Бяха отишли при Учителя, бяха споделили с Него тези две тези и Го запитаха кое е най-правилното решение. Учителят не отхвърли нито едната, нито другата. Но им даде един нов метод: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите." Ето, в това се състоеше разрешението на задачата чрез Новото Учение.
към текста >>

Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората.
Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората. Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките.
към текста >>

29. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Неговото учение го намираме записано като легенди в гръцката митология, където висшите истини за живота са дадени в символична форма.
Учението се нарича сабеизъм, а създател на астрологията е И-Сабей-бен- Аадес. 5. Гърция. В древна Тракия Учител е Орфей. Неговото учение е орфеизъм. То имало за цел да посвети учениците си в едно висше знание за силите в природата и да посеят своите идеи в готовите за това души. Неговото учение го намираме записано като легенди в гръцката митология, където висшите истини за живота са дадени в символична форма. Като последователи се явяват Питагор, Талес, Платон, които дават подтик на гръцката култура. 6. След като Гърция била завладяна от Римската империя, египетският клон преминава и отива в Рим. И той там се запознава с християнството, като се пресича с втория, палестинския клон. След като се запознава с християнството, представителите му са били изпратени между славяните. 7. От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период.
към текста >>

30. 3_67 Котката, която мижеше

Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове.
Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете - към братята.
към текста >>

31. 3_72 Последни Слова на Учителя

7. Не се обличайте в друга форма, освен в тази, в която съм ви облякъл. 8.
Любете всичко, което Аз любя. 5. Аз си отивам за ваше добро и за доброто на България. Всичко е добро, особено за България. 6. Не смущавайте Духът Ми. Радвайте се и се веселете за Мене! 7. Не се обличайте в друга форма, освен в тази, в която съм ви облякъл. 8. Времето е кратко, бъдете будни, бодри и смели и не отстъпвайте в нищо. 9. Работете, докато е ден. Не се отчайвайте. Всички ще тръгнат с по-голяма ревност. 10. Моето Дело не е само тук.
към текста >>

32. 3_74 Политически събития

Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо.
Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата. Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Така че някое събитие трябваше да се проектира от Небето към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя. А ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това, Кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство! Това бе Великият Учител! През месец юни 1942 година, една група с Учителя отидохме на Рила.
към текста >>

33. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Той е с военната униформа, с кабриолет, а кочияш е ординарецът му.
Той доживя да види как всичко това се сбъдна. И го разказваше на мнозина. Учителят е в Мърчаево и го посещават различни приятели. Веднъж го посещава съпругът на една наша сестра - Мария Младенова - заедно с дъщеря им Лиляна. Съпругът е офицер с чин подполковник. Той е с военната униформа, с кабриолет, а кочияш е ординарецът му. Той идва при Учителя вече няколко пъти, като си води бележки от разговора, с разрешение на Учителя. Този офицер е Илия Младенов. Той е разтревожен поради това, че германските войски са обкръжили Москва и се очаква всеки момент Москва да падне. Той е боеви офицер. Бил е офицер-артилерист през време на Балканската война и е воювал в Европейската война.
към текста >>

34. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Значи, съдържанието е по-важно, а не формата.
При "Лъчите", накрая при "летенето", когато се пее: "Туй"- ръцете летят надолу, а при "Рай' - нагоре: всички едновременно. И според музиката да се движат ръцете. При един разговор запитахме Учителя - като се молим, къде и как да застанем и към коя от четирите посоки на света да се обърнем. Той каза: "Рекох, ако ви вържат с главата надолу, как ще се молите? " Отговорът бе даден. Значи, съдържанието е по-важно, а не формата. Важен е Духът на нещата, а не буквата. През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на "Деветдесет и първи Псалом". Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги.
към текста >>

35. 5_09 Песни и танци на слънцето

Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори.
Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината. Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето. Някой оспорват, че има живот на слънцето.
към текста >>

36. 5_19 Войната

Това е обсебване, Формата е същата, но съдържанието е друго.
"Войната" Във физическата война хората се убиват едни други. В духовната война духовете могат да обсебят хората и те да станат техни слуги, техни роби. Това е много по-лошо от физическото убийство. Затова Христос казва: "Повече се бойте от онези, които тялото и душите могат да убият." Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен на доброто, на правдата - стане насилник и грабител, застане на страната на злото. Това е обсебване, Формата е същата, но съдържанието е друго. Всички човеци са участници в духовната война. Едни - на страната на доброто, други - на страната на злото. Човек трябва да се огражда с молитва и да се свързва винаги с Бога. Бог пази душите, а чрез молитвата човек поддържа единството с Бога. Тогава той е неуязвим.
към текста >>

37. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен в тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично.
Затова се наду програмата и стана обемиста, след което се отпечата и се раздаде на мнозина, та да се знае и да не се пропусне нещо. Ние младите, като видяхме това, се усмихнахме. Бяхме вече тридесет- тридесет и пет годишни. Учителят не позволи да бъде вкаран в правила, изработени от обикновени човеци. А ние бяхме освободени от Учителя от същия този капан от правила, измислени от човеци. Затова Той бе казал: "Не се обличайте в друга форма освен в тази, която съм ви дал." Просто, ясно и категорично. Друг път брат Петко Епитропов, който беше много деен - движеше външната организация на Братството - и беше съвременник на Учителя от първите събори, беше направил наряд за събора. И най-отдолу беше написано: "От ръководителите на Бялото Братство." Поднасят наряда на Учителя. Той го гледа и казва: "Я да махнете това! " "Кое, Учителю" - пита този, който го поднася. "Махнете това - "ръководителите".
към текста >>

38. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел.
Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и здрави. Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над тях. Това бе Христовият Дух. При раздялата на събора Учителят бе препоръчал всеки да носи в себе си собственоръчно написана и преписана "Добрата молитва" и "Деветдесет и първи Псалом", зашити във военните куртки. Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел. Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К. Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота.
към текста >>

39. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Ако ви управлява Духът на Истината, вие ще бъдете свободни по Дух и по Форма.
Тези духове имат знание и опит за това. Защото се ръководят от Духа на заблуждението. Има два пътя за вас. Или ще ви управлява Духът на Истината, или ще ви управлява Духът на заблуждението. Изберете си сами пътя! Ако ви управлява Духът на Истината, вие ще бъдете свободни по Дух и по Форма. Ще можете да прилагате Словото на Учителя чрез живота си и ще бъдете свободни отвътре и отвън. Духът на Истината ще ви създаде условия за работа според вашите възможности. На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма. Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14.
към текста >>

Как можете да вместите всичко това в една ограничена форма на земята?
Тя не се побира в някакво малко партийно клубче или малко салонче, или в някакво малко и голямо събрание от последователи на Учителя. Школата на Учителя се побира в Неговото Слово. Школата на Учителя е Сила и Живот само за онези, които четат, изучават и прилагат Словото Му в собствения си живот. Това е Школа за Духа на Истината. Това е Школа на Божествения Дух, на Христовия Дух и на Господния Дух на Силите. Как можете да вместите всичко това в една ограничена форма на земята? Това е изключено! Затова се казва: "Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Ето това е Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Всички души, които се движат и живеят в Духа на Истината, се обединяват от един център - това е Словото на Учителя, на Великия Учител и на Бога. Общението на тези души става чрез Словото на Учителя, чрез песните Му и чрез онези форми, които Той ни е дал за работа. Всяко едно поколение идва със свой жизнен кредит и със свой духовен капитал, защото има да върши строго определена работа.
към текста >>

40. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Така някои бяха освобедени от онази форма, която ги опорочаваше.
Ние бяхме разгонени оттам. Кои "ние"? Онези, които влизаха в лисичата дупка. А за нас какво остана? За нас остана да се движим по пътеките на Витоша, да бродим по ливадите и склоновете й да се качваме по върховете, да дишаме свободно въздуха и да дочакваме изгрева на слънцето там, където желаехме и можехме да отидем. Така някои бяха освобедени от онази форма, която ги опорочаваше. А Учителят говореше за Чистота и за Свобода на духа и на човешката душа. Та кой изпълни Волята на Учителя? Ето това е най-важното. След това приятелите се прехвърлиха на други места по Витоша. Бяха освободени от онази катакомба и лисича дупка.
към текста >>

41. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

По-добре е външната форма да бъде скромна и да не бъде съблазън.
Учителят казва: "Ние не се кланяме на никакви религии, защото религиите са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви култури, защото те са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние вярваме в Божественото Начало в човека, което не може да бъде подчинено, ограничено и покварено. Духът е важен. По-добре е външната форма да бъде скромна и да не бъде съблазън. Важно е Духът да присъствува. Светът е пълен с мъртви форми - храмове, дворци, академии. Защо ви е всичко това, щом Божият Дух не присъствува? Във всяко общество има хора, които са духовни центрове, те са центрове на духовен живот. Божият Дух се проявява чрез тях.
към текста >>

Всяка външна управа, каквато и форма да взема, не може да подражава на вътрешната верига.
Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с камъни, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон. И апостол Павел свърши онази работа, която никой не можа да свърши. Той създаде вътрешната духовна верига на първите християни. Имената на всички други апостоли бледнеят пред делата на апостол Павел. Духовната верига съществува и днес в Бялото Братство в България - това са всички души, които Божият Дух обединява чрез Словото на Всемировия Учител. Всяка външна управа, каквато и форма да взема, не може да подражава на вътрешната верига. Наивно е да се смята, че могат да се съберат ученици на Школата в едно събрание и да си изберат чрез явно или тайно гласуване ръководител и ръководство. Те ще си го изберат. Но ако Божественият Дух, Христовият Дух не съизволи в техния избор, а си избере друг, който да върши и да организира работата на вътрешната Синархическа верига? Е, тогава как ще се справите с тази задача? Не можете да се справите.
към текста >>

Вместо да ни улесни в нашата работа, цялата тази форма ни ограничи, постави ни в рамки, в правила и трябваше да се подчиняваме на закони.
Братството не седи във външните форми. То не се изразява в масови шумни прояви. Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си. След заминаването на Учителя, на "Изгрева" се избра Братски съвет и за председател бе избран Тодор Стоименов - един от тримата първи ученици на Учителя. Беше избран просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет. Вместо да ни улесни в нашата работа, цялата тази форма ни ограничи, постави ни в рамки, в правила и трябваше да се подчиняваме на закони. А какво направиха всички тези членове на тези избрани съвети в следващите двадесет-тридесет години може да съдите по делата им. Ако има някакви дела - значи те са направили нещо. Ако няма никакви дела и следа - не са направили нищо. По делата им ще разберете кой кому е служил и на какъв господар се е подчинявал! Затова няма да вземам отношение по този въпрос, а го оставям, след като проучите нещата, вие да се определите.
към текста >>

42. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България.
Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос?
към текста >>

43. 8_01 Песните на Учителя

Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
към текста >>

44. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга.
Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения. Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха. Такива им бяха разбиранията. И което е най- важното, всички така смятаха. Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация. Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга. Всичко това го бях чувала да се говори доста време. Приятелите бяха решили да поставят този въпрос пред Учителя една сряда след беседа. Въпросната сряда дойде. Ние бяхме в новия салон на "Оборище" 14 и годината бе 1926. Бяхме се събрали и чакахме Учителя да дойде.
към текста >>

Тази форма се разпадна. Защо?
Комуната се разтури - не успя и се провали. Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на Братството в Русе. Изпокараха се за имотите, които имаше русенското Братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братския салон и мястото също го направиха личен имот. Макар че имаше устав и членски карти, те не разрешиха въпросите си по устава, а ги разрешиха както всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Тази форма се разпадна. Защо? Защото не е по Учителя. В Русе имаше печатница - Издателство "Малджиеви". Там се печатаха беседи от Учителя, но накрая Той не остана доволен от техните финансови сметки и всичко се разтури след това, като след време се разтури и печатницата. Имаше братя Маркови, които бяха много дейни в един период и свършиха голяма работа за Братството в Русе, но в един следващ период те се полакомиха за братския имот, взеха от него и го направиха личен. Накрая загубиха всичко, като не си разрешиха правилно задачата с Школата.
към текста >>

Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога.
Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него. А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия.
към текста >>

Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма.
Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма. Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи. Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер.
към текста >>

45. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Той отговори: "Канцеларски формат".
И Савка дойде и каза, че Учителят бил недоволен, задето сме разместили книгите. Търсили един плик, за да намерят документите на радиото и да платят таксата му. Тогава всяка една такса за радио се плащаше в края на годината - предварително за следващата година. Отидох при Учителя и Му казах, че Савка не е намерила въпросния плик с документи. Попитах Го какъв е този плик. Той отговори: "Канцеларски формат". Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха пръстите ми, беше този канцеларски плик. Отворих го и видях, че документите за радиото са там. Учителят седеше в килерчето до печката. Обърнах се и Му подадох плика. "Този ли е, Учителю?
към текста >>

То е против насилието, под каквато и форма да се проявява то.
Природата е разумна и разумни закони лежат в основата на цялото Мироздание. Човек е част от тази природа и неговият живот е подчинен на същите закони. Чрез Своето Слово Учителят ни даде методи за възпитание и превъзпитание на човека. Човек трябва да развие в себе си всички заложби, вложени от природата. Учението на Учителя поддържа еволюцията на човечеството, а не революцията! То е против насилието, под каквато и форма да се проявява то. Ние зачитаме законите на страната и мислим, че всички спорни въпроси могат да се уредят по мирен път, без насилие. Смятаме, че сегашната комунистическа власт постъпи несправедливо към нас и към Братството. Отне ни всякаква възможност за изява и премахна всички условия за работа по методите на Учителя. Остана всеки от нас да прилага тези методи от Словото на Учителя в собствения си живот. Тази власт има само едно положително качество.
към текста >>

46. 8_13 Построяване на Изгрева

Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена там бе такова.
А защо "парахода"? Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права. И отпред имаше малко права част. А останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше една скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена там бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа и така живеехме лете и зиме. Отоплявахме се с печка. Бяхме млади и нищо не усещахме. Там трите стенографки, Паша, Савка и аз, започнахме да живеем от 1928 година. Тази барака беше построена през 1927 година, но не беше покрита.
към текста >>

47. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1.
На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м.
към текста >>

48. 9_01 Времето, което не бе дошло

Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа.
Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш".
към текста >>

49. 10_02 ПРОТОКОЛ

Въпросът за темпата ще бъде уточнен допълнително, когато се съберат всички необходими информации, които ще бъдат представени от групата музиканти.
не е от Учителя, а е прибавен от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5. Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно изпълнението, състава, аранжиментите и подходящите темпа. В тази група ще се привлекат и Петър Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата. Също и Милка Кралева, Благовест Жеков, Станка Сталева и др. професионални музиканти, които са в течение на музиката на Учителя. 6. Въпросът за темпата ще бъде уточнен допълнително, когато се съберат всички необходими информации, които ще бъдат представени от групата музиканти. Ще бъде представена колективната работа на Галилей Величков и Кирил Икономов, които заедно са определили темпата въз основа на данните, които е предал Кирил Икономов, когато Учителят с хронометър е определял темпата. Всички неуточнени въпроси относно темпа, движения и др. от Паневритмията, ще бъдат в бъдеще уточнявани от групата музиканти и групата отговорници по движенията и базирайки се на документацията, и запазвайки хармоничната атмосфера на групата. 7. Целта на работната група, обозначена в протокола, е да документира визуално на филм, видеофилм, фотографски снимки образцовото изпълнение на групата, като бъдат привлечени професионалисти, които да заснемат Паневритмията. Музикалният съпровод на Паневритмията ще бъде предварително записан също от професионалисти, като музикантите ще определят начина, по който ще стане това. 8.
към текста >>

50. 10_06 Кой е Учителят?

Животът на земята, изразяващ се в тази форма, е единствен по рода си в цялата Слънчева система и в целия Космос.
Защото чрез Него се сваля Словото на Бога чрез Святия Дух на Истината. Учителят идва, за да свали Словото. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината и на Бога. Учителят е Учител на Бялото Братство на Слънчевата система. Учителят е Учител на Цялата Слънчева система и на всички същества населяващи различните йерархии и осъществяващи живота си в различни степени, съобразно условията, в които живеят. Животът на земята, изразяващ се в тази форма, е единствен по рода си в цялата Слънчева система и в целия Космос. Животът на другите планети и звезди е по-висш от този на земята и се проявява чрез други форми, които нашите сетива не могат да видят, чуят и оценят. Човек само с духа си и с човешката душа може да влезе в контакт с този свят на по-висша Еволюция и организация. Знанието за това се намира в Словото на Учителя. Словото на Учителя е Слово за Истината на Божествения Дух, който управлява Света.
към текста >>

51. 10_07 Кой е Мировият Учител?

организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят.
Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух и се изявява чрез Великото към Малкото, а се проявява чрез Малкото. Христовият Дух е Дух на Обединението, Дух на Единението, Дух на Единството. Чрез Христовия Дух, слезнал на земята, започва Инволюцията на човечеството. Инволюцията е слизането на човешката душа и човешкия дух на земята, обличането им в различните форми на живот, преминаващи през минерала, растенията, животните и човека. Това е предначертаният път на слизането на Великото към Малкото, т.е. организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание.
към текста >>

Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото.
Инволюцията е слизането на човешката душа и човешкия дух на земята, обличането им в различните форми на живот, преминаващи през минерала, растенията, животните и човека. Това е предначертаният път на слизането на Великото към Малкото, т.е. организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето.
към текста >>

Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание.
Това е предначертаният път на слизането на Великото към Малкото, т.е. организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците.
към текста >>

Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание.
организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух.
към текста >>

Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание.
Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство.
към текста >>

52. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син.
Идването на Исус Христос се ознаменува с пробуждането на човешкото съзнание, а това е възстановяването на загубената връзка при слизането на човешкия дух на земята и обличането на човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център на Живота, с Бога. Христовият Дух е във всички светове. Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич.
към текста >>

Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока.
Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят.
към текста >>

Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син.
Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят. Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора. Исус умря като човек. Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син. Христовият Дух оттогава е свободен за всички и за всекиго по земята и на Небето. Глава на Великото Бяло Братство е Исус Христос. Христовият Дух се проявява като Миров Учител. Той управлява Битието и Небитието.
към текста >>

53. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията.
В Света на Мъдростта, Виделината се изявява като форми и цветове, а се проявява като Хармония на това движение от форми и цвят, а като израз се явява музиката. Тук хармонията може да се види като лъчи, съставени от съзвучие на цветове или да се чуе музиката от това съчетание на цветове. Затова този свят може да се изрази и чрез формите, а да се прояви чрез музиката. Затова Вселената е създадена чрез Света на Мъдростта и Виделината, това е мястото, където се творят формите, чрез които трябва да се изразят съществата от различните йерархии в Духовния свят. Духовният свят, Светът на Мъдростта е създаден от Виделината, а се проявява като Хармония. А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията. Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят. БОГ Е СВЕТЛИНА. Божествената светлина е Светлината във физическия свят на слънчевата система. Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина. А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота.
към текста >>

Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят.
Тук хармонията може да се види като лъчи, съставени от съзвучие на цветове или да се чуе музиката от това съчетание на цветове. Затова този свят може да се изрази и чрез формите, а да се прояви чрез музиката. Затова Вселената е създадена чрез Света на Мъдростта и Виделината, това е мястото, където се творят формите, чрез които трябва да се изразят съществата от различните йерархии в Духовния свят. Духовният свят, Светът на Мъдростта е създаден от Виделината, а се проявява като Хармония. А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията. Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят. БОГ Е СВЕТЛИНА. Божествената светлина е Светлината във физическия свят на слънчевата система. Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина. А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота. Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят.
към текста >>

От тук се създават световете и животът на всяка една форма.
А Духът е първичната проява на Бога. А творческият акт на Духа е Великата Хармония на Славата в Божествения Свят. А творческият акт на Господния Дух на Силите е движение на тези небесни сфери, създал музика и хармония в Света на Мъдростта, където се създава светът на формите. Затова Хармонията е материализираното движение на Господния Дух на Силите, а Мелодията е средата, в която Христовият Дух на Единството твори. Тук се създават законите на Мирозданието. От тук се създават световете и животът на всяка една форма. Когато Хармонията чрез Христовия Дух иска да се роди една форма, това става чрез Мелодията на музиката, която е среда на този свят. Мелодията слиза в човешкия дух, а човешката душа е свързана със света, откъдето е слезнала чрез Хармонията. Мелодията работи с човешкия дух, а хармонията - с човешката душа. По мелодията съдим за това, от кое поле и от кой свят човешкият дух я е свалил на земята, а по хармонията съдим в какво съзвучие се намира човешката душа с този свят. Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение.
към текста >>

Когато Хармонията чрез Христовия Дух иска да се роди една форма, това става чрез Мелодията на музиката, която е среда на този свят.
А творческият акт на Духа е Великата Хармония на Славата в Божествения Свят. А творческият акт на Господния Дух на Силите е движение на тези небесни сфери, създал музика и хармония в Света на Мъдростта, където се създава светът на формите. Затова Хармонията е материализираното движение на Господния Дух на Силите, а Мелодията е средата, в която Христовият Дух на Единството твори. Тук се създават законите на Мирозданието. От тук се създават световете и животът на всяка една форма. Когато Хармонията чрез Христовия Дух иска да се роди една форма, това става чрез Мелодията на музиката, която е среда на този свят. Мелодията слиза в човешкия дух, а човешката душа е свързана със света, откъдето е слезнала чрез Хармонията. Мелодията работи с човешкия дух, а хармонията - с човешката душа. По мелодията съдим за това, от кое поле и от кой свят човешкият дух я е свалил на земята, а по хармонията съдим в какво съзвучие се намира човешката душа с този свят. Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение. Мировата Любов идва от Центъра на Вселената чрез движението на тази Хармония като Слава, Виделина и Светлина.
към текста >>

Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога.
Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу.
към текста >>

Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят.
Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония. Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа. Духовният овят се проявява чрез законите на Хармонията и Мелодията. Човешкият свят се проявява чрез законите на Светлината и Виделината. Човекът се проявява чрез Светлината на ума си, чрез Чистота на сърцето си, чрез Добродетелта на волята си в съзвучие и хармония с човешкия дух и човешката душа във Вечната Хармония на Вселената.
към текста >>

54. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап.
Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции. Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на Библията. В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството, затова Школата на Бялото Братство е над всички. Тя обединява всичко чрез Божествената Слава на Великия Учител. Школата не е религия и идолопоклонство. Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап. Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията. Защото Словото на Великия Учител показва пътя на човешката душа към Бога. Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. Школата на Бялото Братство в България не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на Петър Дънов.
към текста >>

55. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Упътвание 25 юни 1900 година Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко.
Разговор Първий. Упътвание 25 юни 1900 година Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва.
към текста >>

56. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора.
И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило.
към текста >>

Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас.
И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос.
към текста >>

Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени.
Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група.
към текста >>

57. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Ние отдавахме тогава голямо значение на външната форма.
А до село Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат. Натрупахме багажа в колата, тя се напълни, Жечо подкара кончетата, а ние вървим пешком. За нас в колата няма място. Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София. Ние осем души двадесет годишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея. Ние отдавахме тогава голямо значение на външната форма. Ние не знаехме още силата и приложението й във вътрешния живот на човека, както в последствие това ни се разкри в Школата. Само Учителят в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря. Чак есента се отвори отново.
към текста >>

58. 26. ЖЪТВАТА

По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници.
По едно време се сетихме, че може да го прекарваме с глътка вода и така правехме. Добре че по това време узряха джанките и от тях варехме компот, разбира се без захар, нямахме пари, но иначе беше много вкусен. Случи се така, че се спука последната подница. Отидохме с Жечо в една далечна местност и накопахме глина, която докарахме с каруцата. После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука. След това се сдобихме с първата наша подница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата. После с две големи маши я обръщахме, слагахме на земята, избърсвахме дъното с влажен парцал и поставяхме приготвената ечемичена пита.
към текста >>

59. 32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА

Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА В СЕЛО АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г. Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй.
към текста >>

За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка.
Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал? Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя. Ето първият Великден ще прекараме без тебе. Пиши поне по-често за всичко как прекарваш там.
към текста >>

60. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Животът на село по онези години не може да се повтори никога в тази форма.
Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането. Какво да правя братя искам всичко да си разкрия пред Вас, а то още колко е останало. С братски привет: Жечо Бележки на редактора: 1. Ето как един селянин сам в едно село може да бъде ученик на Учителя. 2. Изпитите на ученика се явяват в неговото ежедневие и са в неговия бит, а не са изкуствено внесени от вън. 3. Животът на село по онези години не може да се повтори никога в тази форма. Ето защо се поместват тези писма.
към текста >>

61. 41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ

А външната форма е второстепенна.
Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия. Накрая продали биволиците, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видяли, че няма никаква сметка. Важното е, че това бил първият опит за братски живот макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път. Братския живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за цело-купността в природата и в живота на хората. А външната форма е второстепенна. Тя е средство да се свали и реализира една идея. Без пробудено съзнание комуналния живот е изключен. Ние го проверихме десетилетия по-късно.
към текста >>

62. 43. МИСЛИ НА БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ

Една форма на общ живот може да се изработи като художествено творение.
43. МИСЛИ НА БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ 1. Една форма на общ живот може да се изработи като художествено творение. Ние искаме да опитаме комуната като метод, да се изрази новия живот. Но това нещо може да направим и с нашия личен живот сред обществото, в което се движим и живеем. 2. Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не!
към текста >>

63. 54. ОБЩАТА КУХНЯ

Ето, това няма да се повтори никога в тази форма.
Е, харесва ли ви този финал за общите братски кухни и за времето когато Учителят бе казал, че на Изгрева не трябва да има гладен човек? Да, тук нямаше гладен човек. И духовно гладни хора нямаше. Кой какъвто глад изпитваше, идваше от града и задоволяваше глада си. Слушаха беседата на Учителя, хранеха душата си със Словото Му, след това оставаха за общите обеди, нахранваха се и накрая се пееха песни за славата Божия. Ето, това няма да се повтори никога в тази форма. Ще дойде време да искат да служат хората, но няма кому. Но Учителят е оставил един изход за учениците на Школата и на човечеството. Оставил е Словото си и всеки свободно може да го проучава и да го приложи в живота си. И тогава ще дойде до етапа на служенето. И като служи ще служи на ближните си и ще претворява словото на Учителя в живота както за себе си, така и за другите.
към текста >>

64. 56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА

Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг.
После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата.
към текста >>

Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма.
Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия".
към текста >>

Дадохме й подходяща външна форма.
Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия". Художничката Щилянова, която ги бе изработила на скици ни ги предаде, а ние ги изработихме от мозайка и ги моделирахме. Обаче Учителят не беше доволен от това. Тогава ние потърсихме други картини от художници.
към текста >>

65. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата.
Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата. Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви. Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е което го държи за кораба. Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е.
към текста >>

Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви.
Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата. Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви. Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е което го държи за кораба. Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е. човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в кръга, като се добере до Словото на Бога.
към текста >>

66. 68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ

Имаше такива отделни мънички отпечатани беседи по формат големи колкото джобно календарче.
Новогодишните беседи са много важни. Предвиждаше някои събития и засягаше и говореше за онези условия, които ще има през тази година и посочваше как да се реализират в тези условия. Новогодишната беседа бе винаги много важна. Всички я очакваха с голям интерес. Обикновено тя се отпечатваше веднага и се разпространяваше между приятелите. Имаше такива отделни мънички отпечатани беседи по формат големи колкото джобно календарче.
към текста >>

67. 69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна.
В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата. Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко. Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Причината я знаете. Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради.
към текста >>

68. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

По-късно излезна второ и трето издание с друг формат.
е директор на стенографския институт. Гълъбов беше много опитен стенограф. Той стенографира, дешифрира и подготви за печат три томчета, които излезнаха под заглавие „Сила и Живот" I, II и III серия. Бяха издадени на хубава хартия и за онези години са много хубаво издание. А сега едва ли някой може да ги отпечата по същия начин. По-късно излезна второ и трето издание с друг формат. След него дойде Паша Теодорова, която беше ученичка на Гълъбов. Той я доведе. А след нея дойде Савка Керемидчиева и Елена Андреева. Главна заслуга за обучението има Гълъбов, който беше открил курс по стенография, в който учеха Савка и Елена и след това се присъединиха към Паша и образуваха стенографското ядро, което почна да стенографира беседите на Учителя. След няколко години се яви и Боян Боев, след като го уволниха дисциплинарно от гимназията в Свищов, където бе учител по естествени науки, заради пропаганда на окултизма.
към текста >>

69. 90. НАРЯДИТЕ

Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма.
По-късно тези наряди започват да се правят и да бъдат изпращани във връзка с някои братски празници 22.III, началото на духовната година, 22.IX. начало на учебната година. Петровден, 12.VII. рожден ден на Учителя, както и за съборите през август. Отначало Учителят сам се е грижил за тези наряди. Но после някои братя поеха тази дейност и особено Петко Епитропов, който държеше много на тази външна форма. Ще направи наряда, ще го занесе на Учителя да Го види и ако трябва да се направят някои корекции веднага се правят. Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове.
към текста >>

70. 93. Вестник „БРАТСТВО

В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация.
Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация. Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него. Най-ценното в него е втората страница на вестника. Изцяло тя бе запълнена с някоя беседа от Учителя. Обикновено това беше стенографирана беседа, след това дешифрирана, после резюмирана без да се променя езика и стила на Учителя и тя се изпращаше от Влад Пашов до Сава Калименов, който я отпечатваше. Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше на Учителя, който даваше съгласието си.
към текста >>

71. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Това е една идеална хармонична форма с фигури.
В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребявали с тях. Но милицията. която дойде, за да вземе златото провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Това е една идеална хармонична форма с фигури. Тази мисъл, която там е вмъкната в този кръг „В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - това е основната формула на Бялото Братство. Тя е основната идея на ученика, на ученичеството и на пътя. Сега там, както са дадени и петте лъча на добродетелите - това е пътят на ученика. Пентаграмата представлява един синтез на пътя на ученика. В него са синтезирани сили, които действуват всякога и навсякъде.
към текста >>

По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми.
Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: „Ти защо обърна Пентаграмата с върхът надолу и предизвика гневът Господен? Ти не знаеш ли, че нашият Бог е огън всепояждующ? " Братът не може да разбере още нищо, но като отива вкъщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителят беше дал, която вече висеше по стените и предложи да се изработи като медальон, който да бъде от злато и златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи в матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
към текста >>

72. 98. ЗНАМЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Тези чертежи са прибрани в една херметическа кутия под формата на цилиндър.
98. ЗНАМЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО Още по търновските събори Учителят бе наредил различни чертежи, които представляваха символика и скрижали на Божествения Дух. Те бяха окачени по стените на Стаята, наречена Горницата в Търново. Тези чертежи са прибрани в една херметическа кутия под формата на цилиндър. За нея също трябва да се напишат неща и упътвания за чертежите. Къде е тя сега? Не зная къде е прибрана. Някой от приятелите я прибра на съхранение. Тя не е загубена.
към текста >>

73. 105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ

Сказката е онази форма, чрез която Той прави контакт с народа.
После започнаха да канят приятели от другите кръжоци. И така започнаха съборите в Търново. Но братството се оформи като едно духовно общество, което имаше клонове почти във всички градове на България. От 1905 г. Учителят е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села. Сказката е онази форма, чрез която Той прави контакт с народа. Тези сказки не са запазени, защото не са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много.
към текста >>

Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа.
Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. И тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. А тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани.
към текста >>

И тази форма остана.
Имаше единични приятели закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. И тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. А тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани.
към текста >>

74. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Хармонизациите на Мария не бяха сложни, а бяха в достъпна форма, хармонизация проста, ясна достъпна и хармонизация, която не изменя песента, а спазва духа на песента и нейното съдържание.
Асен Арнаудов също хармонизира някои песни на Учителя. Той беше отличен музикант и познаваше много добре музиката Му, защото той нотира най-много от песните на Учителя. Други музиканти, които работеха в това направление бяха Матей Калудов, Видинлиев, Кирил Икономов и Ирина Кисьова. Мария Тодорова имаше свои разработки, които тя изпълняваше първо на Учителя и които Той в повечето случаи одобряваше и я насърчаваше да работи, даваше съвети и беше доволен от нейната работа. Лично Той понякога я викаше и я караше да Му ги изпълнява. Хармонизациите на Мария не бяха сложни, а бяха в достъпна форма, хармонизация проста, ясна достъпна и хармонизация, която не изменя песента, а спазва духа на песента и нейното съдържание. Тези хармонизации доколкото са записани от един млад брат с когото тя работи засега остават само на магнетофонен запис. Не е лесно да се спази духа на песните на Учителя. Онзи, който ги изпълнява трябва да познава Словото Му, да живее с идеите на Му, да има разбирания за вътрешния духовен живот, за който се отнасяше музиката Му. Такива хора рядко се срещат. Но понякога имаше такива хора, които сполучва-ха.
към текста >>

75. 126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО

ТОГАЗ СТУДА ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ. Студът ще се обясни другояче в бъдещето. Има учени, които знаят това, но мълчат. Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия. Като се изцериш, ще разбереш смисъла на студа и топлината. ТОГАЗ СТУДА ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
към текста >>

76. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката.
Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите. Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър. Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния кръг. Така се сложи началото на Паневритмията. След това Учителят даде задача на Олга Славчева, която бе поетеса да напише думи за Паневритмията, които да отговарят на идеята на Паневритмията. Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката. Възникна идеята да се представи Пентаграмата, която Учителят беше дал в първите години, която висеше на стените на възрастните приятели с движения и с музика. Мнозина знаеха, че Учителят бе правил опит с „Класът на Добродетелите" за работа с Пентаграмата, така че върховете на Пентаграмата си сменяваха местата и горния връх се задвижваше в дясно и отиваше в страни. На негово място от ляво при завъртането стъпваше най-отгоре следващия връх. Приятелите имаха опит от движението на Пантаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи, да създаде едно движение под формата на Пентаграма придружено с движение и с музика.
към текста >>

И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи, да създаде едно движение под формата на Пентаграма придружено с движение и с музика.
Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката. Възникна идеята да се представи Пентаграмата, която Учителят беше дал в първите години, която висеше на стените на възрастните приятели с движения и с музика. Мнозина знаеха, че Учителят бе правил опит с „Класът на Добродетелите" за работа с Пентаграмата, така че върховете на Пентаграмата си сменяваха местата и горния връх се задвижваше в дясно и отиваше в страни. На негово място от ляво при завъртането стъпваше най-отгоре следващия връх. Приятелите имаха опит от движението на Пантаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи, да създаде едно движение под формата на Пентаграма придружено с движение и с музика. Това беше Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учителят работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение-мелодия, думи и'движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение.
към текста >>

77. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Не е важна само формата.
Плодът показва дървото и делата на человека. Предупреждавам ви всинца да не мърсите Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата. важно е и съдържанието. Божиите благословения и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много,лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слабо развита надежда и религиозно чувство.
към текста >>

78. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Не е важна само формата.
Плодът показва дървото и делата на человека. Предупреждавам ви всинца да не марите Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата. важно е и съдържанието. Божиите благословения и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти на вашия характер и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много, лоши остатъци от миналото, които ако им дадете място доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слабо развита надежда и религиозно чувство.
към текста >>

79. 154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ

Бошков е бил с военната си униформа, е офицерската сабля и с пистолет на пояса си.
Той чака, за да свършат сестрите разговора си с Учителя. А това не било според него разговор, а приказки, и то празни приказки изречени от две сестри. Той се възмутил и се скарал с тях, че занимават Учителя с такива неща. Сестрите се сконфузват, разбират, че разговора им е обикновен, а забележката на Бошков е била нещо повече от обида и то пред лицето на Учителя. Като излизат двете, той се обръща към Учителя и казва: „Учителю, аз за Вас съм готов бой да водя, а тези двете Ви губят само времето". Бошков е бил с военната си униформа, е офицерската сабля и с пистолет на пояса си. Униформен, български офицер. Тогава офицерите ходеха точно по този начин. С излъскани ботуши, които светеха като джам и прашинка няма по него. Целият е излъскан и свети на слънцето. Учителят го изслушва и му казва: „Ти сега отстъпи най-малко 50 км от предната позиция".
към текста >>

80. 155. ЗАЩИТАТА

А Бошков е във военна униформа.
155. ЗАЩИТАТА Полковник Бошков пътува с влака от Велико Търново за София. Имал работа там непременно иска да се срещне с Учителя. Във влака пътуват още двама човека от Братството. Единият е бил Петър Камбуров и друг един брат с дълги руси коси - Христо Дързев. Намерили са се във влака и Бошков се преместил в тяхното купе, за да си говорят. А Бошков е във военна униформа. По едно време влезнали двама души в купето, седнали и като огледали първите и като са видяли дългите им коси разбрали, че са дъновисти и започнали да се подиграват с Петър Дънов. Двамата братя с дългите коси мълчат, трябва да бъдат смирени, а пък онези, които им се смеят са от яки, по-яки. Но те не знаят, че Бошков като офицер има нещо общо с тях. Накрая Бошков не изтърпява, изважда си пистолета, насочва го към тях и ги предупреждава, че ако още една дума проговорят за Петър Дънов, ще ги изхвърли през прозореца като ги накара сами да скочат през него. Онези се стресват и го гледат уплашено.
към текста >>

Този път се облича цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх.
" Те млъкнали и след това тихичко, тихичко напуснали купето. Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината! Истината сама се защитава, защото на нея се крепи животът". Този път Бошков е изненадан, защото с никого не е споделил този случай във влака. Следващата неделя сутринта рано, в 4 часа Бошков става и тръгва по тъмно на Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Този път се облича цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Офицерите бяха оформени в едно офицерско съсловие със свои права и задължения. Те се различаваха от обикновените граждани по всичко. Като се облича в цивилния костюм Бошков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Бошков на Изгрева, влиза в салона и застава най-накрая.
към текста >>

81. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма.
При една разходка, като минавали през лозето с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място. Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграма, изработена от мрамор, от специален майстор. Казваше се Джовано Лонго - италианец. Той издяла Пентаграмата на мраморна плоча. Направи го с голям мерак. Беше приятел на Бертоли.
към текста >>

И тогава ние можем да построим една архитектурна форма в дадена тоналност в дадена гама.
Интересно беше, че при изработването на Пентаграмата ние се заехме да я разчертаем с Бертоли най-напред. Да я начертаем, да му дадем чертежа. Като почнахме да я работим, сетихме се, че един френски автор окултист Сент Ив Д'Алвейдър разглежда архитектурните форми като музикални построения. Един вид всеки тон в музиката, в гамата има своя дължина. Той е даден в неговите трептения, толкова трептения в секунда. И тогава ние можем да построим една архитектурна форма в дадена тоналност в дадена гама. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Решихме да построим елипсата в минорна гама. В коя гама? Спряхме се на ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми".
към текста >>

Когато се полага една тяло в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма.
Той изработи плочата, а пък ние направихме елипсата двамата с Бертоли. Двама я мазахме, изработихме, изтъркахме, полирахме. В туй време Джовани приготви мраморната плоча с Пентаграмата и я монтирахме в горния край на елипсата. След туй елипсата я пренесохме с десетина братя на специално подготвено скеле и я сложихме на мястото на Учителя, която седи досега. Така се оформи мястото на Учителя с елипсата. Когато се полага една тяло в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма. Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки.
към текста >>

Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания.
В туй време Джовани приготви мраморната плоча с Пентаграмата и я монтирахме в горния край на елипсата. След туй елипсата я пренесохме с десетина братя на специално подготвено скеле и я сложихме на мястото на Учителя, която седи досега. Така се оформи мястото на Учителя с елипсата. Когато се полага една тяло в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма. Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки. Това е доказателство за вас, а ние знаехме, че мястото на Учителя не трябва да се очертава в правоъгълна форма. Идеята да се очертае мястото на Учителя с елипса, а не в кръг е идея на Бертоли и на мен.
към текста >>

Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания.
След туй елипсата я пренесохме с десетина братя на специално подготвено скеле и я сложихме на мястото на Учителя, която седи досега. Така се оформи мястото на Учителя с елипсата. Когато се полага една тяло в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма. Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки. Това е доказателство за вас, а ние знаехме, че мястото на Учителя не трябва да се очертава в правоъгълна форма. Идеята да се очертае мястото на Учителя с елипса, а не в кръг е идея на Бертоли и на мен. Направихме я с бяла мозайка.
към текста >>

Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки.
Когато се полага една тяло в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма. Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки. Това е доказателство за вас, а ние знаехме, че мястото на Учителя не трябва да се очертава в правоъгълна форма. Идеята да се очертае мястото на Учителя с елипса, а не в кръг е идея на Бертоли и на мен. Направихме я с бяла мозайка. За елипсата, която направихме, използвахме еталона и същите мерки, които е дал Сент Ив Д'Алвейдър. Мерките там са поставени също в тоналността ла-минор, само че ние определихме дължината на елипсата.
към текста >>

Това е доказателство за вас, а ние знаехме, че мястото на Учителя не трябва да се очертава в правоъгълна форма.
Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки. Това е доказателство за вас, а ние знаехме, че мястото на Учителя не трябва да се очертава в правоъгълна форма. Идеята да се очертае мястото на Учителя с елипса, а не в кръг е идея на Бертоли и на мен. Направихме я с бяла мозайка. За елипсата, която направихме, използвахме еталона и същите мерки, които е дал Сент Ив Д'Алвейдър. Мерките там са поставени също в тоналността ла-минор, само че ние определихме дължината на елипсата. Тези съвпадения, които се получиха при налагане на нашият Пентаграм, който получихме с изчисленията, от мерките на Сент Ив Д'Алвейдър се оказаха точни, същите с размерите, както ги беше дал Учителят за Неговия Пентаграм.
към текста >>

82. 40. СЛУЧАЯТ ИГНАТ КОТАРОВ

40. СЛУЧАЯТ ИГНАТ КОТАРОВ Като дете Игнат страда от дезинтерия в такава лоша форма, че лекарите бяха дигнали ръце от него.
40. СЛУЧАЯТ ИГНАТ КОТАРОВ Като дете Игнат страда от дезинтерия в такава лоша форма, че лекарите бяха дигнали ръце от него. Детето е в безсъзнание. Домашните му приготовляват дрешки за погребение. В това време в Стара Загора идва Учителят. Казват Му: „Детето на Иван Котаров е тежко болно." Учителят изрича: „Да отидем, да го видим." Като влизат, Учителят се приближава, хваща детето за ухото, подръпва го и казва: „Няма нищо, да му стане. Ще му мине.
към текста >>

83. 107. КОТКАТА

Разбира се ще се прояви ограничено, според възможностите на тази форма.
Беше вече много възрастна. Първият неделен ден след нейното заминаване, когато Учителя държеше беседата си, на стола на сестрата през всичкото време стоя котката на Учителя и все гледаше към Него по време на беседата. Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание. Като иска да се прояви една душа може да я турят в едно растение, а може и в едно животно. Разбира се ще се прояви ограничено, според възможностите на тази форма. Но за Невидимия свят, за Разумния свят, това е естествено и той често го прави и затуй отношенията ни към животните и растенията трябва да бъдат крайно деликатни и внимателни. Ти не знаеш в момента кой е поставен в тази форма. Може да е някой твой близък, някой приятел. А понякога и твой неприятел. Бъдете внимателни към малките братя по форма на живот.
към текста >>

Ти не знаеш в момента кой е поставен в тази форма.
Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание. Като иска да се прояви една душа може да я турят в едно растение, а може и в едно животно. Разбира се ще се прояви ограничено, според възможностите на тази форма. Но за Невидимия свят, за Разумния свят, това е естествено и той често го прави и затуй отношенията ни към животните и растенията трябва да бъдат крайно деликатни и внимателни. Ти не знаеш в момента кой е поставен в тази форма. Може да е някой твой близък, някой приятел. А понякога и твой неприятел. Бъдете внимателни към малките братя по форма на живот. Чрез тях понякога ви говори Великото.
към текста >>

Бъдете внимателни към малките братя по форма на живот.
Разбира се ще се прояви ограничено, според възможностите на тази форма. Но за Невидимия свят, за Разумния свят, това е естествено и той често го прави и затуй отношенията ни към животните и растенията трябва да бъдат крайно деликатни и внимателни. Ти не знаеш в момента кой е поставен в тази форма. Може да е някой твой близък, някой приятел. А понякога и твой неприятел. Бъдете внимателни към малките братя по форма на живот. Чрез тях понякога ви говори Великото.
към текста >>

84. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Знаех и други изказвания за тях от Учителя, че те имат подчертано религиозно съзнание и това ги караше да залагат повече на формата на нещата и да се крепят за тях.
Особено след като си замина брат Георги Куртев. С него се разбирахме с една дума. Той беше човек на Духа. С хората на Духа се разбирах с една дума, с един жест и с едно действие. На времето Учителят се беше изказал за приятелите от този край и особено от Айтос: „Души, които са в почивка." А това е неблагоприятно положение за тях. Знаех и други изказвания за тях от Учителя, че те имат подчертано религиозно съзнание и това ги караше да залагат повече на формата на нещата и да се крепят за тях. Затова не съм ходил често на тази градина, но съм посещавал дома на Георги Куртев и на дъщеря му Надка Куртева. В Айтос имаше един извор, казваше се „Чортлек" - това е древна лековита вода. Учителят я вижда и я превежда на български: „Вода на Духовете". Това е малко изворче, от което излиза малко вода, колкото няколко пръста на ръката на човек. От нея се събират бавно по три-четири сантиметра в коритото му.
към текста >>

85. 53. ЗАДРУГА

Ако е така, задруга подразбира най-съвършената форма на общежитие, дето Любовта може да се прояви в своята пълнота.
53. ЗАДРУГА Какво трябва да се разбира под „Задруга"? Трябва ли да работиме за другите? Трябва ли да работим и за враговете си? Ако е така, задруга подразбира най-съвършената форма на общежитие, дето Любовта може да се прояви в своята пълнота. Христос казва: „Чули сте, че е речено, да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Аз обаче казвам: Любете враговете си..." (Ма-тея 5,гл. 43,44). Думата „Задруга" Учителят намери за най-подходяща в българския език. На първия Младежки събор още Учителят каза, че има план с най-големите му подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: „Посочете ми двама души, между който има любов и аз ще ви дам този план наготово.
към текста >>

86. 56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ

Но те не знаят, че Истината взема най-скромната форма.
Всички мисли и въпроси, които са били в главите им са получили своят отговор в кратката беседа от Учителя. Учителят свършва беседата, всички стават и те свещениците изказват своето задоволствие, че са получили отговор за онова, за което са дошли. Предоволни те напускат Изгрева. В момента там присъства и един брат , който записва Словото на Учителя. На раздяла с него, Учителят му казва: „Те очакваха да видят голям, пълен човек с благоутробие като владика. Но те не знаят, че Истината взема най-скромната форма. Пред нея и Боговете се прекланят". Братът който записа разговора бе Боян Боев.
към текста >>

87. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

Брат Стефан Камбуров дойде при Учителя облечен вече в униформа -частта им заминаваше за Южния фронт.
„ВЯРА ЖИВА" „До сега нищо не сте искали в мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна". Ев. от Йоана, глава 16, ст. 24 Когато се обяви Първата световна война, мнозина от братята бяха извикани във войската. Ако частта им минаваше през София или имаха възможност, те идваха при Учителя да си вземат сбогом. Брат Стефан Камбуров дойде при Учителя облечен вече в униформа -частта им заминаваше за Южния фронт. Учителят го прие - остави го на обед, разговаря с него. На прощаване братът се оплака на Учителя: „Учителю, страхувам се, оставям жена с невръстни деца". Учителят му казва: „Когато се намериш в опасност или в трудно положение, повикай ме". Братът замина. Частта им се установява някъде на юг, към Демир-Хи-сар.
към текста >>

88. 99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ

Бе голяма моралистка, бе по формата и етикецията.
Когато се оформи Младежкия Клас Савка Керемидчиева отиде при Учителя и Му каза, че желае в Младежкия Клас да влизат само неженени. А който се ожени или омъжи, да напусне Младежкия Клас и да отиде да посещава Общия Окултен Клас. Учителят се съгласи. Така в Младежкия Клас трябваше да останат само неженени и неомъжени, защото бе определен за хора с чист морал и висок Идеал. Савка беше по морала. Бе голяма моралистка, бе по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която бе германка. Учителят отначало нямаше предвид за едно такова ограничение, но понеже бе направено предложение от ученик и понеже останалите го възприеха, то Той се съгласи. Учителят работеше по закона на свободата. Минаха много години. Изминаха 22 години и през това време онези, които се женеха или омъжваха трябваше да напуснат Младежкия Клас.
към текста >>

89. 102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ

За доказателство той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активизирало интелектуалната им дейност.
102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ През 1922 и 1923 г. църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на науката. Тогава излезна една малка книга с надслов: „Дъно-визма и теософията под светлината на науката". Авторът търсеше да намери доказателства, че тези две течения дъно-визма и теософията са заблуждения. За доказателство той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активизирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, че прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да се заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици. А на съборите в Търново на Бялото Братство са се събирали по 10002000 човека. Книгата е написана и отпечатана. Изведнъж дясната ръка на автора, която е написала книгата се парализира.
към текста >>

90. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

На бюрото стои млад човек с офицерска униформа със светло лице и симпатичен.
" А Учителят е строг, мълчалив, не го пуска в стаята си, а го държи отвън и изведнъж отсича: „Аз на кола взета с лъжа не се качвам." Боян остава като попарен, връща се в домът си, едва върви, огъня у него е угаснал. Идва при мене, сяда на масата и промълвява: „Учителя на кола взета с лъжа не иска да се качи". Сега вече нещо мен ме попари. Грабнах бележката и хукнах в града. Отивам в службата, качвам се при началника, чукам на вратата му, отварям и влизам. На бюрото стои млад човек с офицерска униформа със светло лице и симпатичен. Казвам му: „Г-н Дънов с някои свои ученици иска да отиде на Мусала. Трябва ни кола до Чам Курия." Младият човек ме погледна, присегна се, взема листче от бюрото си и написа: „Да". Подписа се, подаде ми листчето и никакъв въпрос и нито дума. Слизам долу, нареждам се пак на опашката, изчаквам редът си, подавам бележката на полицая и взимам втора бележка, но вече без лъжа. Сега аз летя нагоре към Изгрева.
към текста >>

91. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност.
Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори. Накрая стигаме до самият праг, от който започва 2-рото езеро.
към текста >>

92. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър.
Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица. Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички. Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето. След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
към текста >>

До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки.
към текста >>

93. 33. СПИРАЛАТА

А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма.
Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата. В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България. Как така бъдещето? Спиралата означава еволюцията на човека, на народа в който сме се родили и в държавата, в която живеем. Така че еволюцията на този народ върви чрез Словото на Учителя.
към текста >>

А върху него сложихме друг камък с конична форма, който означава стремеж към Бога.
Как така бъдещето? Спиралата означава еволюцията на човека, на народа в който сме се родили и в държавата, в която живеем. Така че еволюцията на този народ върви чрез Словото на Учителя. Словото е дадено и тази държава трябва да съществува, за да може този народ да реализира Словото на Учителя в държавата наречена България. А този камък го сложихме на върха на спиралата. А върху него сложихме друг камък с конична форма, който означава стремеж към Бога. Около тази спирала се играеше Паневритмия дълги години. Този камък остана там дълго време. Започнаха да строят през 1955 г. хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата.
към текста >>

94. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма.
Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието".
към текста >>

95. 43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР

43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия. Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят. След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът".
към текста >>

96. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

Ако застанеш в горния край на 5-6 м над езерото и погледнеш надолу ще видиш, че езерото очертава формата на сърце.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО" Почти на в всички езера до петото езеро сме играли Паневритмия и сме отсядали на почивка. На следващото езерр - шестото беше любимо езеро на Учителя при езерата. Беше наречено от Учителя „Сърцето". Ако застанеш в горния край на 5-6 м над езерото и погледнеш надолу ще видиш, че езерото очертава формата на сърце. В долния край на езерото, където водите на езерото изтичат имаше едно хълмче и полянка и там прекарвахме колкото може повече. Това хълмче, погледнато от горе приличаше на лъвска глава. Обикновено към края на лятото и началото на есента „Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше в ляво. Имаше години когато преспата се стопяваше. А имаше години когато не се стопяваше.
към текста >>

97. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Всеки разговор с Учителя, който той бе записал, той го извади отделно и под формата на писма до приятелите, те бяха изпратени до всички ръководители на Братствата.
Беше отличен работник на Учителя. Той стенографи-раше всички беседи на Учителя, а също и всички частни разговори, които при разни случаи Учителят водеше с приятелите, било на екскурзии, било на вечери, било при частни посещения при Учителя. И накрая всички тези материали по мое настояване той ги извади от стенограмите, събра ги наедно и се получи материала „Разговорите на Учителя". Това бе един огромен материал, от който ние извадихме и подредихме в четири книги. Когато ние разбрахме, че беседите на Учителя са инкримирани и че те ще посегнат на тях, тогава ние с брат Боян предприехме широка акция. Всеки разговор с Учителя, който той бе записал, той го извади отделно и под формата на писма до приятелите, те бяха изпратени до всички ръководители на Братствата. Щом дешифрира следващия разговор, той го напише в няколко копия, а сестрите го размножат и отново се препраща. Така успяхме да ги запазим. Можеха да се изземат на някое място, но все пак щеше да остане някое копие и да се запази. Така ние взехме грижата да се съхранят. Той изобщо беше неуморим.
към текста >>

98. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

В нашите среди имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна.
Младия брат с когото работех непрекъснато ми показваше оригинала и редактираните беседи от Лалка. От редакторската намеса имаше вече промяна на Словото на Учителя. Аз не бях съгласен с това, но бях вече задвижил този въпрос и трудно можеше да се спре. Освен това бяха години, когато неприятелите ми вървяха по петите ми, но не можеха да ме уловят и да се доберат до неиздадените беседи, за да ги намерят и унищожат. Тогава всяка година се правеха обиски, изземваха се беседи от властта и се горяха. В нашите среди имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна. По тези съображения аз не спрях тази задача с преписването на беседите. Но тя се спря по друг начин. По тия времена верни сътрудници ми бяха Боян Златарев, който със своята раница на гърба пренасяше от едно място на друго оригиналите както и напечатаните екземпляри. Петър Филипов също ми съ-действуваше. Години преди кражбата на архива от „Резньовете" на Витоша, аз заведох един млад брат с когото работих и го посветих и му показах точното място къде се намира архива.
към текста >>

99. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Аз в Мърчаево ходех рядко за 3-4 часа и се връщах обратно в София, понеже бях мобилизиран в гражданската охрана в града, бях в униформа на запасен войник, правихме скривалище срещу самолетните бомби.
А се пишеха за окултни ученици и декламираха, че светът и богатствата на света са суета за неразумните и че те разумните на Изгрева са далеч от тези неща. Преживяхме и това да се случи с нас - неразумните да ни обвиняват в присвояване на несметни скъпоценности. След това издигнаха друго обвинение срещу мене. А то е, че са ме видяли в Мърчаево, когато Учителят беше там, че съм вървял с Учителя носейки непрекъснато един куфар. Това не беше вярно. Аз в Мърчаево ходех рядко за 3-4 часа и се връщах обратно в София, понеже бях мобилизиран в гражданската охрана в града, бях в униформа на запасен войник, правихме скривалище срещу самолетните бомби. Аз ходех с една черна чанта до Мърчаево и в нея носех някои продукти на Учителя от София. А тогава всичко се купуваше с купони. Така стои истината. Но всички повярваха за този куфар със скъпоценности. Това разпали фантазията на мнозина и изведнъж излезе наяве алчността на мнозина от Изгрева към скъпоценности и богатства.
към текста >>

100. 17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА