Търсене в текстове за 'Фонетика'

Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език.

НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ Според Учителя Дънов „е" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия.
към текста >>

Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис.

Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис.
Тези първи мисионери протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български? Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска. Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис. Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да. В: Евангелски проповеди и много интересни книги, къде отидоха не знам. Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много културен мъж, но и тя не смее никъде да ходи.
към текста >>

Много неща от подобен род могат да се направят от езика на един народ, но какво ще стане с фонетиката на този език, с мекотата и звучността, нюансите, това са проблеми, които не всеки може да разреши.

Много неща от подобен род могат да се направят от езика на един народ, но какво ще стане с фонетиката на този език, с мекотата и звучността, нюансите, това са проблеми, които не всеки може да разреши.
Защо да не заменим виделина със светлина. Не им идва на ум дори, че тези две думи далеч не са синоними. Те може да имат нещо общо, но това не значи, че тяхното вътрешно етимологическо и духовно съдържание се покрива. Любен Ненов прави стъпка към това съдържание, като слага преносния смисъл след думата, наричайки я просвета, просветление, култура, когато новият превод на Библията с един замах я изхвърля, за да унищожат онзи евангелски дъх, който владее в страниците на писанието, дъх, който идва отдалеч и ни разкрива нещо, което е премного красиво и живо. Да намалят красотата на този стил и патос, който първите преводачи усърдно са гледали да запазят, е било цел на съставителите. Много неща от подобен род могат да се направят от езика на един народ, но какво ще стане с фонетиката на този език, с мекотата и звучността, нюансите, това са проблеми, които не всеки може да разреши. Усетът към звучността на един език е дарование, което трябва да притежават всички, които имат работа с литература. Думата виделина има свое специфично съдържание, изразителност, своя лична индивидуална физиономия. Лесно е било на всички да я ликвидират. Защо да не бъде заменена тя с разбраната и познатата - светлина? Да владееш в пълнота един език е истинско изкуство.
към текста >>

Учителят каза: - Фонетиката играе много важна роля при пеенето.

После ще видим. При всяко твое излизане на сцената в Операта, като пееш, ти се изкачваш на най-високите планински върхове. Сцената не е лесно нещо. - Учителю, в Париж изучавах няколко опери на френски език. За това време аз можех да науча още няколко опери. Учителят каза: - Фонетиката играе много важна роля при пеенето. Колкото по-често се срещат чистите гласни в един език, толкова той е по-музикален. Ти гледай да спазваш следното правило: Колкото се може да се стремиш ясно и отчетливо да изговаряш сричките и думите, а те пък от своя страна ще помогнат по-лесно да излезе гласът навън и да лети надалече. В пеенето има два опорни центъра. Единият е долу, под слънчевия възел; другият е в главата. Ти не трябва да прекъсваш връзката с тях.
към текста >>

Л.Т.: А-а-а, да е учил фонетика.

Например в „Мирът иде”: „Мира иде вече, мира иде вече, мира иде вече! ” Те го пеят: - тъй Господ наш рече. Аз го коригирам („Господ” не казваме ние): - „Тъй наш Господ рече.” Турих „наш” отпред, за да бъде „Господ”, а не „Господ”. Разбирате ли? В.К.: Разбирам, че трябва да се прави от човек, който е компетентен и професионалист. Л.Т.: А-а-а, да е учил фонетика. В.К.: Това ми е ясно на мене. И ми е ясно откъде идва отклонението - още от 1922 година. Това ми е ясно. Л.Т.: Не може да изкривяваме Словото. Иначе е много грубо, много грубо.
към текста >>

Л.Т.: Фонетика трябва да познават.

„Ме” нищо не е. А „мамо” е важното. Ако се декламира изречението, няма да кажем „Ти си ме-е”, ами ще кажем: „Ти си ме, мамо, човек красив родила.” „Мамо” е, кулминационната точка е „мамо”. „Ти си ме, мамо”, а не „Ти си ме”, не е правилно. В.К.: Понеже те нямат познание и не са школувани певци. Л.Т.: Фонетика трябва да познават. Фонетиката е цяло изкуство. В.К.: Да. Вие преди малко казахте,че музиката на Учителя е вокална музика, а не инструментална. Л.Т.: Ами по-малко е инструментална. Щом под нотите има думи, те трябва да се пеят, а не да се свирят.
към текста >>

Фонетиката е цяло изкуство.

А „мамо” е важното. Ако се декламира изречението, няма да кажем „Ти си ме-е”, ами ще кажем: „Ти си ме, мамо, човек красив родила.” „Мамо” е, кулминационната точка е „мамо”. „Ти си ме, мамо”, а не „Ти си ме”, не е правилно. В.К.: Понеже те нямат познание и не са школувани певци. Л.Т.: Фонетика трябва да познават. Фонетиката е цяло изкуство. В.К.: Да. Вие преди малко казахте,че музиката на Учителя е вокална музика, а не инструментална. Л.Т.: Ами по-малко е инструментална. Щом под нотите има думи, те трябва да се пеят, а не да се свирят. В.К.: Да.
към текста >>