Търсене в текстове за 'Флейтист'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 Изгревът

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите.
Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен.
към текста >>

2. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Борис Николов

Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок пръстите ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист.
Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година. Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв. Взимах уроци при проф. Стефанов. Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок пръстите ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист. Пък аз не съм по малките работи. На мен ми кажи, пренеси Витоша от другата страна на Искъро и аз ще ти я пренеса. Но с малки работи не мога да се занимавам. флейтата продадох в последствие и с парите трябваше да издадем песнопойката на Мария Тодорова за песните на Учителя. Асистент по ботаника не станах.
към текста >>

3. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Галилей Величков

Понякога гостуващият флейтист или кларнетист придружават цигуларите.
Всеки цигулар задълго помни разговора с УЧИТЕЛЯ за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духът, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с УЧИТЕЛЯ след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората по следизгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларнетист придружават цигуларите. А в неделни и празнични дни, контрабаса напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен.
към текста >>

4. ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Георги Капитанов - флейтист 27.
Асен Вапурджиев - контрабасист 21. Веса Несторова - певица, пианистка, композитор 22. Ирина Кисьова - пианистка и певица и композитор 23. Невена Капитанова - китарист и контрабасист 24. Вера Куртева - китарист 25. Георги Капитанов - флейтист 27. Димитър Грива - пианист и композитор 28. Ангел Янушев - виолист 29. Пеньо Ганев - учител и цигулар 30. Игнат Котаров - цигулар 31. Димитър Сотиров - певец 32.
към текста >>

5. 46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА

Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват.
Гъст облак от пара се вдига и жълти, разцъфнали под високата температура царевични кочани се усмихват. И така привличат погледа. И така помамват вкуса. Другарката Милка Керемидчиева започва. Тя смело хваща щипците, изважда усмихнатите хубавици една по една и ги предлага на нетърпеливите. Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват. Видимият оркестър се увеличава бързо, ариите се усложняват и купчината пари се увеличава. Щипците подрънкват вече по дъното на първия казан. Първите флейтисти, захапали топлия кочан са се отдалечили от мястото на продажбата, но всеки срещнат е отправен натам. - Щипците подрънкват вече и по дъното на втория. А не беше преди много време.
към текста >>

Първите флейтисти, захапали топлия кочан са се отдалечили от мястото на продажбата, но всеки срещнат е отправен натам.
Другарката Милка Керемидчиева започва. Тя смело хваща щипците, изважда усмихнатите хубавици една по една и ги предлага на нетърпеливите. Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват. Видимият оркестър се увеличава бързо, ариите се усложняват и купчината пари се увеличава. Щипците подрънкват вече по дъното на първия казан. Първите флейтисти, захапали топлия кочан са се отдалечили от мястото на продажбата, но всеки срещнат е отправен натам. - Щипците подрънкват вече и по дъното на втория. А не беше преди много време. Само преди четири месеца, деликатните ръце на членките от Женското дружество - Изгрев, отрониха от хубавия, зрели и здрави кочани царевични зрънца и ги посадиха в рохкавата земя. Само преди четири месеца на едно свое събрание те чуха, че имат нива за обработване, на второ такова определиха ден за работа и бригада от млади, хубави и културни бригадирки се яви на работа. Разкопаха бригадирките твърдата земя, посадиха царевичните зрънца и ги забравиха.
към текста >>

6. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

Те ми бяха много симпатични момчета, много предани на музиката, имай предвид, че това са деца на музикант, баща им беше един от най-добрите флейтисти.
В: Помниш ли нещо за братя Янкови? Цигулар и пианист? Д: спомням си, да. В: Някои опитности с Учителя? Д: Не, тях ги водеше певицата Цветана Табакова. Те ми бяха много симпатични момчета, много предани на музиката, имай предвид, че това са деца на музикант, баща им беше един от най-добрите флейтисти. Аз ги видях в Париж, ходих им на гости. Те живеят в Мон Мартър и малко така ме разочароваха, малко са се свили, малко се затворили, нямат контакт. Например, няма ги на концерти, когато дадоха един концерт даже в малката зала Ганон, половината зала беше празна. И дадох даже пример, какво прави един Юри Буков. Юри Буков е един голям артист да знаеш.
към текста >>

7. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

" В моята стая идваха пак при дядо Матей Калудов на обучение певеца на Изгрева Филип Славов, който имаше желание да свири на чело, един млад ентусиаст студент Слави-флейтист и Данчето, много популярна на Изгрева тогава, свиреше на виола.
Незабравими мигове за нас! Братята Жоро Кьосев и Васил Искренов правеха снимки, които да останат за бъдните поколения. След заминаването на Учителя не зная къде Жоро Кьосев е съхранил своите снимки, а Васил Искренов преди да си замине от този свят ми каза, че всички негови снимки във връзка с Изгрева ги е предал на брат Борис Николов, който ги скрил във вилата си, вероятно някъде в мазето и от влагата всичките били повредени или направо унищожени. По братски и приятелски му се карах на Искренов, защо всичките ги е дал само на едно място за съхранение. Той виновно ми каза: "Ами Борис ги искаше всичките! " В моята стая идваха пак при дядо Матей Калудов на обучение певеца на Изгрева Филип Славов, който имаше желание да свири на чело, един млад ентусиаст студент Слави-флейтист и Данчето, много популярна на Изгрева тогава, свиреше на виола. (За Данчето Недкова имам тъжен спомен: през войната беше в Германия, и при бомбардировките научих, че е била убита.) По това време Кирил Икономов-учител по музика беше съставил братски хор на Изгрева, на който хор бях един от солистите. Музикалния живот беше много динамичен и разнообразен. Имам един интересен спомен в навечерието на един концерт през 1939 г., който изнесохме в салона на Изгрева. Беше както неприятен, така и приятен. Бях простинал и се разболях.
към текста >>

8. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Тончо - флейтист. 17.
Иван Кръстевич - син. 12. Лидка - на пиано. 13. Атанас Милчев. 14. Никола Чакалов. 15. Кирил Киров - челист на филхармонията. 16. Тончо - флейтист. 17. Киров -контрабасист на операта. 18. Сийка Икономова (само един път). Резерви бяха: 1. Лидия Янкова - цигулка. 2. Любомир Мариус - цигулар. 3.
към текста >>

9. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабас-титката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки.
Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение. Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри. До 1972 г. имах вече аранжирани 20 хубави песни на Учителя и предприех техния магнетофонен запис. Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабас-титката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки. За солисти певци поканих Весела Несторова - сопран; Росица Янчева - сопран, Виолета Младенова - драматичен сопран и Тодор Маринчевски - оперен баритон, все наши добри певци. При голям ентусиазъм и подем, направихме 2-3 репетиции на Изгрева в дома при Игнат Котаров, той имаше хубаво пиано, записахме 20-те предвидени песни успешно с любителски магнетофон. Брат Галилей, който вярваше напълно в моите творчески възможности все пак, без да ми каже предварително, занесъл касетата със записа за мнение на Стоян Сертев. Той беше цигулар от първият прочут български квартет: Аврамов, отличен инструменталист. Този квартет е концертирал на Изгревска сцена.
към текста >>

10. 11 - 1. НАЧАЛОТО

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Верка: До него тъкмо седи брат ми и имаше един Димитър Караджов, който в Бургас беше завършил, също флейтист, солист и диригент на филхармонията в Бургас и в музикалната гимназия преподавател.
Изключителен тенор. Приятен, много хубав. Аз съм го слушала в стария салон на Айтос. Имаше един учител, Иван Димитров, с него много близки сме, пък аз съм малка, 2-ри клас дете бях и казвам: „Иванчо, сега ще останем тука да слушаме „Чайка" как изпълнява бати, бати ми Вълко." До него ссдсшс Филип Кутев, който прослави цяла България със своите народни песни и танци, известен е, може би сте чували за него. В.К.: Да. Верка: До него тъкмо седи брат ми и имаше един Димитър Караджов, който в Бургас беше завършил, също флейтист, солист и диригент на филхармонията в Бургас и в музикалната гимназия преподавател. И там си замина. Той беше учител на моя племенник, на най-голямата ми сестра на сина й. Той сега е окръжен лекар в Бургас - д-р Христо Карабаджаков. Някой път трябва да се запознаеш с него, той е много хубаваличност. Той ходи в Тунис, в Бизер и се върна.
към текста >>

11. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Беше флейтист, с Караджов бяха близки и най-напред започна с флейта.
Не беше я завършил още. Казва му: „Филипе, Кутев, назначавам те учител за прогимназията и гимназията да предаваш пеене". И така си нарежда часовете да им предава и аз ставам причина да се назначи. Не, аз просто така и понеже той е бедно момче, средна възраст, трябваше да работи, да се издържа, тогава си получава парите и си ги слага в книжка и замина, есента замина да следва музика в София. Да следва в София в музикалната гимназия. Беше флейтист, с Караджов бяха близки и най-напред започна с флейта. И изключително музикален, изключитена музиканлност. Така се създаде връзка, пък аз от всички бях най- свързваше. Пък той един синеок младеж беше, в клуба и се събирахме у дома, свиреше на мандолина, свиреше, и аз на мандолина. Аз свирех и китара, аз и в Братството свирех като китарист. Малка бях, но музикална.
към текста >>

12. 11 - 5. ОТ ВЕКОВЕ В ШКОЛАТА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Той беше флейтист, много мил човек и като отивам, накрая вече е свободно.
Отивам на изпит и из пътя викам „Синкопи". Гледа ме, чуди се Жорж. „Ех, толкоз пък синкопи ще те питат." - „Бе чакай да ги прегледам." Почетох ги. Точно вече ми казват, че там е професорът, маестро Атанасов, много мил човек, тогава беше директор професор Стефанов. Там беше професор Стефанов. Той беше флейтист, много мил човек и като отивам, накрая вече е свободно. Изпитват ме по тая фигурка, пък то се вижда синкоп. Кажи какво е синкоп, пък аз из пътя я прегледах. А Жорж вика: „Недей бе, за синкопи ли ще те питат, чак толкоз." А пък аз, като вървя през гората, прегледах го и ме изпитаха за синкоп. Виж сега, интуитивно аз съм разбрала. Взех си изпитите за двете години.
към текста >>

13. 18 - 4. КОНЦЕРТ В ЧИТАЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ, АЙТОС, ПО СЛУЧАЙ 120-ГОДИШНИНАТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Връщайки се в София, организирах музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова, един флейтист, певици.
Свързах се с един млад мъж, Петър Тодоров, който бе инвалид и се движеше с патерици. Споделих с него идеята за концерта и той я възприе. Възторжено! 2. Бях качен на леката му кола, закаран в читалището, и там със собствени пари платих залата за концерта. Управителката беше негова позната и след като разбра, че входът е свободен, ни взе по-малко. Но близо една заплата бе заплатената сума. 3. Връщайки се в София, организирах музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова, един флейтист, певици. Уточнихме се да вземат участие и певици от Варна. Платих билетите по влака, отиване и връщане и с цялата апаратура за концерта: електрически орган, тон-колони, усилватели заминахме за Айтос. Посрещнаха ни и ме закараха в салона. Аз останах сам и започнах да монтирам цялата апаратура. За четири часа бях готов.
към текста >>

14. Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Захари работи в ансамбъла на МВР като флейтист.
Тя става учителка по музика в гимназията. Омъжва се за Захари Василев, който завършва Академията със специалност изпълнител на флейта (пиколист). Родът на Захари не приема Райка, и се отнасят враждебно към нея. А и родът на Райка не приема Захари. Тя ражда 3 деца: Александър, Мария и Георги Василеви. Захари работи в ансамбъла на МВР като флейтист. Когато се оженва, Мария му казва, че над нас има един велик, разумен свят, който ръководи и направлява живота на всеки човек. Захари е надъхан материалистически от Академията и и казва, че може да е така, но той не вярва, понеже не може да го види. Не вярва и в прераждането. Мария му казва: „Слушай зетко, ако е Волята Божия, и аз си замина преди тебе, на третият ден след заминаването ми ще дойда и ще ти загася лампата." След това му говори за Учителя, който си е заминал, но отгоре помага на всички страдащи, и когато се намериш в трудно положение, помоли Го да дойде и да ти помогне. Захари отива с 3 годишният си син Александър на разходка в Княжево.
към текста >>

" Той поглежда и се вижда облечен в черен фрак и бяла риза в оркестъра при флейтистите.
Захари отива с 3 годишният си син Александър на разходка в Княжево. Навлизат в боровата гора, в която детето си играе, а Захари сяда на една пейка, пред която имало локва от валелия през нощта дъжд. Захари се обръща мислено към Учителя и го моли да излезе от ансамбъла и да влезе в симфоничен оркестър. Той се заглежда в локвата него и тя става като екран и в него вижда оркестър - израз на неговото силно вътрешно желание. Чува глас, който му казва, че скоро ще се реализира неговото желание: „Погледни пак картинката в локвата! " Той поглежда и се вижда облечен в черен фрак и бяла риза в оркестъра при флейтистите. Това видение става през пролетта. През месец юли закриват ансамбъла към МВР. През август той кандидатства като трети флейтист пикулист и влиза в оркестъра като втори флейтист с диригент Асен Найденов. В операта той работи 23 години и е много почитан и уважаван в оркестъра. Винаги първият флейтист, когато имало да се свири дует с флейтите винаги викал Захари да го придружава.
към текста >>

През август той кандидатства като трети флейтист пикулист и влиза в оркестъра като втори флейтист с диригент Асен Найденов.
Той се заглежда в локвата него и тя става като екран и в него вижда оркестър - израз на неговото силно вътрешно желание. Чува глас, който му казва, че скоро ще се реализира неговото желание: „Погледни пак картинката в локвата! " Той поглежда и се вижда облечен в черен фрак и бяла риза в оркестъра при флейтистите. Това видение става през пролетта. През месец юли закриват ансамбъла към МВР. През август той кандидатства като трети флейтист пикулист и влиза в оркестъра като втори флейтист с диригент Асен Найденов. В операта той работи 23 години и е много почитан и уважаван в оркестъра. Винаги първият флейтист, когато имало да се свири дует с флейтите винаги викал Захари да го придружава. Захари се надявал, че скоро ще стане първи флейтист. Идва един флейтист, който дори не завършил Музикалното училище, подкупва ръководителите, като им дава салами и суджуци и те го издигат за първи флейтист, а Захари остава излъган в надеждите си. Тогава Захари се явява на изпит пред немска комисия с немски импресарио за първи флейтист.
към текста >>

Винаги първият флейтист, когато имало да се свири дует с флейтите винаги викал Захари да го придружава.
" Той поглежда и се вижда облечен в черен фрак и бяла риза в оркестъра при флейтистите. Това видение става през пролетта. През месец юли закриват ансамбъла към МВР. През август той кандидатства като трети флейтист пикулист и влиза в оркестъра като втори флейтист с диригент Асен Найденов. В операта той работи 23 години и е много почитан и уважаван в оркестъра. Винаги първият флейтист, когато имало да се свири дует с флейтите винаги викал Захари да го придружава. Захари се надявал, че скоро ще стане първи флейтист. Идва един флейтист, който дори не завършил Музикалното училище, подкупва ръководителите, като им дава салами и суджуци и те го издигат за първи флейтист, а Захари остава излъган в надеждите си. Тогава Захари се явява на изпит пред немска комисия с немски импресарио за първи флейтист. Издържа отлично изпита и го викат веднага на работа. Но той не може да напусне операта.
към текста >>

Захари се надявал, че скоро ще стане първи флейтист.
Това видение става през пролетта. През месец юли закриват ансамбъла към МВР. През август той кандидатства като трети флейтист пикулист и влиза в оркестъра като втори флейтист с диригент Асен Найденов. В операта той работи 23 години и е много почитан и уважаван в оркестъра. Винаги първият флейтист, когато имало да се свири дует с флейтите винаги викал Захари да го придружава. Захари се надявал, че скоро ще стане първи флейтист. Идва един флейтист, който дори не завършил Музикалното училище, подкупва ръководителите, като им дава салами и суджуци и те го издигат за първи флейтист, а Захари остава излъган в надеждите си. Тогава Захари се явява на изпит пред немска комисия с немски импресарио за първи флейтист. Издържа отлично изпита и го викат веднага на работа. Но той не може да напусне операта. Захари кандидатства с документите си в импресарската дирекция за отиване в чужбина, но цяла година чака, но няма никакъв резултат.
към текста >>

Идва един флейтист, който дори не завършил Музикалното училище, подкупва ръководителите, като им дава салами и суджуци и те го издигат за първи флейтист, а Захари остава излъган в надеждите си.
През месец юли закриват ансамбъла към МВР. През август той кандидатства като трети флейтист пикулист и влиза в оркестъра като втори флейтист с диригент Асен Найденов. В операта той работи 23 години и е много почитан и уважаван в оркестъра. Винаги първият флейтист, когато имало да се свири дует с флейтите винаги викал Захари да го придружава. Захари се надявал, че скоро ще стане първи флейтист. Идва един флейтист, който дори не завършил Музикалното училище, подкупва ръководителите, като им дава салами и суджуци и те го издигат за първи флейтист, а Захари остава излъган в надеждите си. Тогава Захари се явява на изпит пред немска комисия с немски импресарио за първи флейтист. Издържа отлично изпита и го викат веднага на работа. Но той не може да напусне операта. Захари кандидатства с документите си в импресарската дирекция за отиване в чужбина, но цяла година чака, но няма никакъв резултат. Втората година отива при главният диригент Асен Найденов и го моли да го освободи, за да може да отиде да работи в Германия.
към текста >>

Тогава Захари се явява на изпит пред немска комисия с немски импресарио за първи флейтист.
През август той кандидатства като трети флейтист пикулист и влиза в оркестъра като втори флейтист с диригент Асен Найденов. В операта той работи 23 години и е много почитан и уважаван в оркестъра. Винаги първият флейтист, когато имало да се свири дует с флейтите винаги викал Захари да го придружава. Захари се надявал, че скоро ще стане първи флейтист. Идва един флейтист, който дори не завършил Музикалното училище, подкупва ръководителите, като им дава салами и суджуци и те го издигат за първи флейтист, а Захари остава излъган в надеждите си. Тогава Захари се явява на изпит пред немска комисия с немски импресарио за първи флейтист. Издържа отлично изпита и го викат веднага на работа. Но той не може да напусне операта. Захари кандидатства с документите си в импресарската дирекция за отиване в чужбина, но цяла година чака, но няма никакъв резултат. Втората година отива при главният диригент Асен Найденов и го моли да го освободи, за да може да отиде да работи в Германия. Той му отговаря, че ако пусне него, целият оркестър ще тръгне след него.
към текста >>

15. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Имам си ученик по немски език - млад флейтист.
Ах, какви чертежи и рисунки ни прави бр. Боев - тъй пъстри, с разни цветни моливи и тъй нагледни. Как ми идва да избягам от неговите нежни поледи, но, нека си гледа; аз ще се правя, че нищо не виждам. А той хубаво разбира алгебра, също като бр. Боев умее с малко думи да обяснява. Знаменателно! Имам си ученик по немски език - млад флейтист. Колко се радвам, че и аз на свой ред ще помогна някому. Какжадно слуша милото момче своята просветена учителка... 12 ФЕВРУАРИ [1926 г.] Стрелките се въртят, но той не идва. Да, той каза, че ще ме обича, както аз искам. Той не иска да се плаша от неговата любов. Но аз съм жадна за обич.
към текста >>

16. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ах, как се мъчи този красив флейтист да учи глаголи.
Също не знае, че аз съм ученичка на Учителя, който знае толкоз много неща, и че обичният ми е също учен мъж. Остава ми време да пиша и стихове. Всички излети до Витоша са грижливо описани от мен и подредени. [Ние ги публикуваме по оригинал]. Даже имам ученик по немски език! Ах, как се мъчи този красив флейтист да учи глаголи. И всякога ме пита - „Не може ли да се учи езика без глаголи”, както аз питам учителката си по цигулка дали не може „направо” да се науча да свиря без този ужасен .... 30 ОКТОМВРИ [1926 г.] Той заминава за Италия. Ето тъй ще стане някой ден - завинаги ще изчезне и няма да го видя вече. Господи, запази ми го! Виждаш ли горещите ми сълзи, чуваш ли пламенната ми молба. Кому да кажа моята мъка?
към текста >>

17. 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.
Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост. Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести. Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също. Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна. Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие. Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша. Кални до колене, мокри до кости, освежени напълно, ние, пред чашка чай се отдаваме на приятни мечти в чистото бяло легло.
към текста >>

18. Съдържание

Флейтистът Янко Янков 159.
Чистият човек 155. Новите текстове на класически песни от Учителя. („Серенада” на Шуберт, „Момина песен” на Добри Христов) 156. Черното врабче 157. Връщането на цигулката на руския княз 158. Флейтистът Янко Янков 159. Избиране на цигулка за Любомир Янков 160. Отказване от кариера в Германия 161. Телеграмата от Берлин 162. Учителят на концерт на Софийската филхармония - солисти Венцислав и Любомир Янкови 163. Бомбардировките над София 164.
към текста >>

19. 5. Човешкият глас и Ангелската музикална школа (6.01.1941, понеделник, София - Изгрев)

- Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков8 и пианиста Петър Ступел9, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева.
Сега само чрез музиката человечеството ще се върне в рая. Не сегашната, светската музика, но новата музика, новото пеене, което слиза всеки ден отгоре заедно със светлината на първия лъч на слънцето. Човек е потънал в гъстата материя на греха. - Учителю, какви качества трябва да притежава ученикът, за да се посвети на новото пеене? - Той трябва да носи богатството си от миналото, да има хубав глас. - Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков8 и пианиста Петър Ступел9, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева. Учителят се усмихна и каза: - Днес, рекох, коя дата е? Брат Христо отговори: - Днес е шести януари. Учителят каза: - Концертът, ако може, изнесете го на 9 януари [1941]. Аз веднага извадих едно малко листче от чантата си и като написах на него датата, подадох го на Учителя. Той внимателно го прочете.
към текста >>

Иля Болгар, 1899-1973, флейтист, пианист, щрайхист (китара, цитра, мандолина), композитор, педагог 9) Петър Исаев Ступел, 1923-1997, пианист, композитор
Химн от арфа - Илия Кръстеняков с флейта. 9. „С детска радост” - Илия Кръстеняков с флейта. 10. „Венир, бенир” от Учителя - с флейта. Учителю, Ръководителю мой, благодаря! Амин. ______________________________ 7) Секвенция - повторение на някой мотив на различните степени на възходящи или низходящи гами 8) Илия Василев Кръстеняков, с псевд. Иля Болгар, 1899-1973, флейтист, пианист, щрайхист (китара, цитра, мандолина), композитор, педагог 9) Петър Исаев Ступел, 1923-1997, пианист, композитор
към текста >>

20. 12. Радиоконцерт на 24 юли 1941 г. Песента „Цветята цъфтяха” 35 (15.07.1941, вторник, София - Изгрев)

Между тях имаше и флейтист.
За да не безпокои хазяите, той чукна отдолу с камъче по прозореца и аз вече го чаках облечена. Веднага тихо излязох. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата беше вече привършена и хората вече се събираха на полянката за Паневритмията. Аз за пръв път щях да участвам в нея. Няколко музиканти се събраха в средата на поляната. Между тях имаше и флейтист. Играчите се наредиха двама по двама на колелото. Учителят застана по средата на поляната, отдясно на музикантите. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки, волни и сдържани същевременно движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах.
към текста >>

21. 31. Тито Скипа. Песента „Вътрешният глас на Бога”. (21.01.1943, четвъртък, София – Изгрев)

Заедно с него беше дошъл и синът на Янко Янков (първи флейтист в Операта)38 - Венцислав Янков39.
31. ТИТО СКИПА. ПЕСЕНТА „ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА” 21.01.1943 г. [четвъртък], Изгрева, София От утре започвам репетиции и с Ерик Ортман36, главен генерален музикален директор на Берлинската Фолксопер37, който сега гостува в България. Заедно с него беше дошъл и синът на Янко Янков (първи флейтист в Операта)38 - Венцислав Янков39. Под диригентството на Ерик Ортман аз щях да пея в операта „Фиделио” от Бетховен в сряда вечерта, на 27 януари, а Венцислав щеше да свири на 28 януари, в четвъртък, като солист, с филхармонията под диригентството на същия диригент. Бащата Янко Янков дойде при мене на 23 януарий да търси брат Христо и веднага го заведе при Венцислав, който не беше добре с нервите. Днес, 21 януарий, към един часа по обед, отидохме с брат Христо при Учителя. Печката отдавна беше запалена и Той в този момент ни чакаше на балкона, и оттам ни поздрави, и ни прати в трапезарията да се нахраним. (На тази среща брат Христо не ми позволи да говоря на Учителя за Венцислав Янков.) След като се нахранихме, ние останахме при Него до 17.30 часа.
към текста >>

_____________________________ 36) Erich Orthmann, 1894-1945, композитор, диригент 37) Volksoper Berlin - Народната опера в Берлин 38) Янко Янков, 1900-1966, флейтист, педагог 39) Венцислав Янков Янков, 24.03.1926-, пианист, педагог 40) Едмондо де Веки, Едмондо де Векки / Edmondo de Vecchi, диригент 41) Тито Скипа / Tito Schipa - псевдоним на Raffaele Attilio Amedeo Schi-pa, 1888-1965, оперен певец, тенор 42) Будоар - стая само за дами, в която подготвят тоалета си
Учителят каза: - Заглавието на тази песен е „Вътрешният глас на Бога”. Учителю, благодаря Ви! Господи, послушай ме в скръбен ден! Развесели се в мене! Господи, аз чувам съзвучието на големите и малки светове. Амин! _____________________________ 36) Erich Orthmann, 1894-1945, композитор, диригент 37) Volksoper Berlin - Народната опера в Берлин 38) Янко Янков, 1900-1966, флейтист, педагог 39) Венцислав Янков Янков, 24.03.1926-, пианист, педагог 40) Едмондо де Веки, Едмондо де Векки / Edmondo de Vecchi, диригент 41) Тито Скипа / Tito Schipa - псевдоним на Raffaele Attilio Amedeo Schi-pa, 1888-1965, оперен певец, тенор 42) Будоар - стая само за дами, в която подготвят тоалета си
към текста >>

22. 33. Ерик Ортман-диригент. (05.03.1943, петък, София - Изгрев)

Двамата братя Янкови живееха в Берлин с майка си, а баща му -първи флейтист в Операта, живееше сам.
След като се наобядвахме, аз пях из оперите „Вълшебната флейта” и „Севилския бръснар”, и той ми акомпанираше. Той ни разправи, че в Берлин имало един прочут лекар, който само лекувал видни диригенти, артисти, певци и др. Неговата метода била донесена от изток, от Индия. Много мъчно се влизало при него. Този лекар се наричал доктор Шмидт. Двамата братя Янкови живееха в Берлин с майка си, а баща му -първи флейтист в Операта, живееше сам. Той често отиваше в Берлин при децата си и жена си. Напоследък [Богдан] Филов и [Борис] Йоцов го командироваха за една година в Берлин. Той занесе в Берлин една дебела тетрадка, дадена му от брат Христо, който по тяхно настояване беше направил хороскоп и на двамата братя. Баща им Янко Янков споменал пред синовете си за Учителя и брат Христо. По него време Любомир и Венцислав Янкови често посещавали доктор Шмидт.
към текста >>

23. 66. Отложеният концерт в радиото. (29.08.1944, вторник, село Светляево /Мърчаево/)

- Учителю, казах аз, преди да ме назначат в Операта, веднъж имах радиоконцерт с флейтиста Янко Янков и един от известните диригенти в Операта.
Брат Христо каза: - Учителю, артистите много измъчиха сестрата и мене с турнетата. Стига, Учителю! Аз казах: - Той е спал в силните дъждове под дърветата в гората и аз не знаех. После той ми каза това, Учителю! Те, артистите, не го искаха да пътува с нас. - Учителю, казах аз, преди да ме назначат в Операта, веднъж имах радиоконцерт с флейтиста Янко Янков и един от известните диригенти в Операта. Брат Христо ме придружи до вратата на студиото на Радиото и ми каза, че ще ме чака в сладкарница „Яворов”, където имаше радиоапарат. Когато вече шпикерката [говорителката] се готвеше да съобщи концерта на Лилиана Табакова, аз я спрях с ръката си: „Забравила съм нотите си! ” -извиках аз тревожно. В Радиото сложиха някаква плоча и концертът се отложи за идущата седмица. Диригентът беше Асен Димитров, а флейтистът беше Янко Янков.
към текста >>

Диригентът беше Асен Димитров, а флейтистът беше Янко Янков.
- Учителю, казах аз, преди да ме назначат в Операта, веднъж имах радиоконцерт с флейтиста Янко Янков и един от известните диригенти в Операта. Брат Христо ме придружи до вратата на студиото на Радиото и ми каза, че ще ме чака в сладкарница „Яворов”, където имаше радиоапарат. Когато вече шпикерката [говорителката] се готвеше да съобщи концерта на Лилиана Табакова, аз я спрях с ръката си: „Забравила съм нотите си! ” -извиках аз тревожно. В Радиото сложиха някаква плоча и концертът се отложи за идущата седмица. Диригентът беше Асен Димитров, а флейтистът беше Янко Янков. По пътя, като се движехме, те започнаха да критикуват Учението Ви, Учителю и дето се движа в братски среди и с брат Христо. И тримата неусетно стигнахме до вратата на сладкарница „Яворов”, където ме чакаше брат Христо пред радиоапарата. Те надникнаха през витрината и казаха: - А, ето го вътре, чака я. Учителят сви веждите Си и каза: - Който отрича Истината, рано или късно ще я потърси! Аз продължих: - Не мина много време от тази сцена, веднъж ме спря Янко Янков и ми се оплака, че ръцете го болят и не бих ли могла да го запозная с брат Христо, и той да му помогне, защото пръстите му се схващат във време на свирене.
към текста >>

24. II. РАЗГОВОРИ С ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА ВАСИЛЕВА ТАБАКОВА (01/14.01.1906 г. - 01.04.1995 г.): магнетофонен запис, януари-март 1991 г., София / интервюирал Вергилий Николов Кръстев

Флейтистът Янко Янков 159.
Чистият човек 155. Новите текстове на класически песни от Учителя. („Серенада” на Шуберт, „Момина песен” на Добри Христов) 156. Черното врабче 157. Връщането на цигулката на руския княз 158. Флейтистът Янко Янков 159. Избиране на цигулка за Любомир Янков 160. Отказване от кариера в Германия 161. Телеграмата от Берлин 162. Учителят на концерт на Софийската филхармония - солисти Венцислав и Любомир Янкови 163. Бомбардировките над София 164.
към текста >>

25. 9. Член на семейство Депорт

Защото една година взел един флейтист наградата.
От цял свят. Дават им, един месец ги държат. Трябва да напишат през това време, един месец, една литургия, едно действие от опера ще композираш, един секстет или квартет, или това, всичко туй за един месец ще го композираш. Само затворени и ги викат на обед с гонг. Моята Вовон [Ивон] (аз я наричам „моя”, щото най-напред заедно спяхме в една стая) 5 пъти се явила, 5 пъти я късаха. Защото една година взел един флейтист наградата. И това, нея година, на масата, както се хранехме, тя каза: „Maman, аз се записах пак.” Тя като взе ножа, майка й, че като стана, че като го размаха, крещи: „Не, ти ще ни съсипеш с твоите конкурси! Не виждаш ли, че те късат? ” - Не, аз искам да видя късмета на малката българка. Дадоха й номер 102. Аз избродирах с червени конци 102.
към текста >>

26. 26. Концерт на Изгрева на 9 януари 1941 г.

Йорданов 74) Илия Кръстеняков, с псевдоним Иля Болгар, 1899-1973, флейтист, пианист, щрайхист (китара, цитра, мандолина), композитор, педагог 75) Петър Исаев Ступел, 1923-1997, пианист, композитор
_______________________________ 69) Зорка Янкова Йорданова, 1904-1970, драматична и филмова актриса 70) Михаил Люцканов, 1900-1989, оперен певец, баритон 71) Тихолов, Петко. Към върховете на изкуството. 105 наши и чужди оперни дейци разказват. София: Музика, 1979, с. 424-426. 72) Стоянка Савова Николова, 1905-1993, оперна певица, мецосопран 73) Елвилюри - псевдоним на Виктор Л. Йорданов 74) Илия Кръстеняков, с псевдоним Иля Болгар, 1899-1973, флейтист, пианист, щрайхист (китара, цитра, мандолина), композитор, педагог 75) Петър Исаев Ступел, 1923-1997, пианист, композитор
към текста >>

27. 48. Снимки с Учителя Дънов

Л.Т.: От тази страна е един флейтист.
В.К.: Аз съм я виждал тази снимка, обаче не знаех кой кой е. Л.Т.: Ето Го Учителя. Аз съм до Учителя. До мене е брат Христо. В.К.: А от другата страна кой е тука до Учителя? Л.Т.: От тази страна е един флейтист. А гърбовете на задниците, тука дето са седнали, е Кисьова, Симеон Симеонов, Катя Грива, всичките музиканти на Изгрева, само че са гърбовете им, които са на снимката. В.К.: Сега, това ли е този концерт, който ти си изнесла на Изгрева, когато Учителят се подписва на издадената на френски негова книга? Л.Т.: А-а, не е той. Той е на 9 януари 1941 г. А това не е януари.
към текста >>

28. 58. Съсипана от шрапнелите

Когато пристигнах във Фердинандов град98, там беше евакуиран оркестърът, братя Янкови и майка им, и Янко Янков - флейтист.
А аз съм пътувала даже и трета класа, и така съм се държала, защото цяла нощ да пътуваш така, а утре вечер да пееш „Травиата” във Враца... Защото вагонът е пълен с войници. Всички пейки пълни, и по земята и ми казват: „Елате върху нас! ” - да легна върху тях. Аз не искам да ги докосвам. Аз седя права и се държа. Когато пристигнах във Фердинандов град98, там беше евакуиран оркестърът, братя Янкови и майка им, и Янко Янков - флейтист. Те не можаха да ме познаят. В.К.: Отслабнала, със сенки. Л.Т.: Съсипана. Веднага майката каза: „Любчо и Венци, излезте да се разходите! Освободете си леглата!
към текста >>

29. 82. В Молитвата дадена от Учителя няма каденца

Л.Т.: Акомпанираше ми Янко Янков, първият флейтист в Операта.
Но понеже тук е написано: „Първо. ... -молитва, с каденца от Учителя”, аз затова искам да Ви питам. И второ: „Молитвата” от Учителя. „Ще се развеселя” с флейта. Флейта Ви акомпанира, така ли? Л.Т.: Акомпанираше ми Янко Янков, първият флейтист в Операта. А, ако е първите ми срещи, беше Илия Кръстеняков с флейта. В.К.: „Имаше человек” от Учителя, с флейта и каденца от Учителя. Л.Т.: Да. В.К.: Ария от операта„Сомнамбула” от Винченцо Белини. Ария на Лакме от Лео Делиб, с флейта.
към текста >>

30. 158. Флейтистът Янко Янков

158. ФЛЕЙТИСТЪТ ЯНКО ЯНКОВ В.К.: Сега, на 96 страница от „Разговорите с Учителя” Вие изнасяте концерт с братя Янкови, баща им и Вие.
158. ФЛЕЙТИСТЪТ ЯНКО ЯНКОВ В.К.: Сега, на 96 страница от „Разговорите с Учителя” Вие изнасяте концерт с братя Янкови, баща им и Вие. Бащата свири с флейта. Л.Т.: Той е първи флейтист в Операта. И когато чужди диригенти идваха, казваха пред целия оркестър:“ Ний в Европа нямаме такъв флейтист! Много добър. Флейтата му пее просто.” В.К.: Така.
към текста >>

Л.Т.: Той е първи флейтист в Операта.
158. ФЛЕЙТИСТЪТ ЯНКО ЯНКОВ В.К.: Сега, на 96 страница от „Разговорите с Учителя” Вие изнасяте концерт с братя Янкови, баща им и Вие. Бащата свири с флейта. Л.Т.: Той е първи флейтист в Операта. И когато чужди диригенти идваха, казваха пред целия оркестър:“ Ний в Европа нямаме такъв флейтист! Много добър. Флейтата му пее просто.” В.К.: Така. Л.Т.: Друго. Понеже като пристигне някоя колоратурка, както Тоти Дал Монте172, както Ерна Сак173 - германска певица, колоратурка, той отива предния ден в хотела, да направи репетиция с гласа за концерта.
към текста >>

И когато чужди диригенти идваха, казваха пред целия оркестър:“ Ний в Европа нямаме такъв флейтист!
158. ФЛЕЙТИСТЪТ ЯНКО ЯНКОВ В.К.: Сега, на 96 страница от „Разговорите с Учителя” Вие изнасяте концерт с братя Янкови, баща им и Вие. Бащата свири с флейта. Л.Т.: Той е първи флейтист в Операта. И когато чужди диригенти идваха, казваха пред целия оркестър:“ Ний в Европа нямаме такъв флейтист! Много добър. Флейтата му пее просто.” В.К.: Така. Л.Т.: Друго. Понеже като пристигне някоя колоратурка, както Тоти Дал Монте172, както Ерна Сак173 - германска певица, колоратурка, той отива предния ден в хотела, да направи репетиция с гласа за концерта. Само на такива певици ходи на краката им.
към текста >>

31. 313. Защо не се предадоха нещата на брат Христо?

Излизала съм заедно и с Любомир, и Венецислав, и бащата-флейтист.
Учителят ми го нарече, че той е чист. А Той да изговори това нещо, Учителят, не е малка работа. Чист. Самите братя Янкови са свидетели, не са умрели, живи са. Те са в течение, че Учителят работеше „Битието” с мене, не с тях, с мене, защото му трябва певец. А братя Янкови са ми акомпанирали. Излизала съм заедно и с Любомир, и Венецислав, и бащата-флейтист. Разбира се всеки от тях изпълнява и соло, не само с мене. Янко Янков - флейтистът, изпълняваше една много хубава флейтова композиция от Бетховен, много хубава. Ей-сега ми звучи. И Учителят бе там, салонът препълнен и специално за Учителя даваха тия концерти. Не е случайно, [че] сме снети така до Учителя на фотография, не е случайно.
към текста >>

Янко Янков - флейтистът, изпълняваше една много хубава флейтова композиция от Бетховен, много хубава.
Самите братя Янкови са свидетели, не са умрели, живи са. Те са в течение, че Учителят работеше „Битието” с мене, не с тях, с мене, защото му трябва певец. А братя Янкови са ми акомпанирали. Излизала съм заедно и с Любомир, и Венецислав, и бащата-флейтист. Разбира се всеки от тях изпълнява и соло, не само с мене. Янко Янков - флейтистът, изпълняваше една много хубава флейтова композиция от Бетховен, много хубава. Ей-сега ми звучи. И Учителят бе там, салонът препълнен и специално за Учителя даваха тия концерти. Не е случайно, [че] сме снети така до Учителя на фотография, не е случайно. Той тъй казваше на майка си: „Ще гледаш през шпионката. Ако е сестра Лилиана, веднага отваряш.” Те бяха недостъпни.
към текста >>

0.59951090812683