Търсене в текстове за 'Философия'

Галилей Величков (1911-1985)

Философията на йогите и Школата на Учителя 59.
На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите 54. Анархизмът и Новото Учение 55. Учителят и толстоистите 56. Богомилското учение и Дървото на живота 57. Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя 58. Философията на йогите и Школата на Учителя 59. Теософският конгрес и търсенето на Христа 60. Магдалена и Кришнамурти 61. Каналът през който изтичаше Злото 62. Завързаното Братство на “Изгрева” 63. Новата Голгота 64.
към текста >>

2. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.
Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов. Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите. В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература. Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.
към текста >>

3. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде философията.
Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката. Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта. Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде философията. Само философията може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното. "Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред. Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците.
към текста >>

Само философията може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното.
Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта. Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде философията. Само философията може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното. "Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред. Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор.
към текста >>

4. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя.
Всичко в къщи беше песен. А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото.
към текста >>

И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога.
А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните.
към текста >>

5. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена.
Това нещо продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко. Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията. Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател.
към текста >>

Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава.
Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко. Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията. Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва.
към текста >>

6. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение".
Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията.
към текста >>

Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака.
През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво.
към текста >>

7. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.
към текста >>

8. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

"Философията на йогите и Школата на Учителя" В Словото Си Учителят бе казал, че с идването на Христос започва Еволюция на петата раса.
"Философията на йогите и Школата на Учителя" В Словото Си Учителят бе казал, че с идването на Христос започва Еволюция на петата раса. Цялото знание до идването на Христа е знание от инволюционния стадий на човечеството. Учителят даде нови тълкувания на понятието Инволюция и Еволюция на човечеството. Инволюция означава слизане на Духа в материята. А това се вижда най-добре при слизането на Духа и оформянето на първата, на втората, на третата и на четвъртата човешки раси. При петата, арийската човешка раса, Инволюцията стига до крайния предел с идването и раждането на Исус Христос.
към текста >>

Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята.
Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия.
към текста >>

През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия.
Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература. Пръв я преведе Величко Гръблашев. Той преведе няколко книги. След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите.
към текста >>

Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа.
След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите. Така че първите приятели от обкръжението на Учителя превеждаха и печатаха тази литература. Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа. Методите от инволюционния период на човечеството не са методи в еволюционния период. Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен. Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия.
към текста >>

А какво е мястото на философията на йогите?
Но те са едновременно и индивидуални процеси и процеси, отнасящи се до човешката личност. Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес. След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно. А какво е мястото на философията на йогите? Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество. Който иска - там да отиде и там да ги търси. А учениците на Школата се занимават със Словото на Учителя. Има един закон, според който всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период.
към текста >>

Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите.
Но през еволюционния период и науката, която се гради въз основа на проучване на материята чрез разширяване на човешкото съзнание, преминава в самосъзнание и оттам - в свръхсъзнание. Ето това е пътят на днешния човек. А знанията за това се намират в Словото на Великия Учител. В първите години на Школата ние заварихме възрастните приятели, които бяха превеждали и издавали тази литература. А тя не беше малка за онези години. Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло.
към текста >>

Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите.
Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява. Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е взето от теософията и от йогите. За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него. Да, но това не е така. Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите. А това е една голяма лъжа. Името на този автор бе доктор Върбишки. Учителят е дал песни на санскритски език. Това е един стар език, чрез който Великите Учители са свалили Божествени Истини през време на инволюционния период. Но Учителят ги предаде, свали песните и им даде тласък нагоре, за да завършат своя еволюционен цикъл.
към текста >>

322-323) Това е истината за философията на йогите и Учението на Учителя.
Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото и положение да си, ще кажеш: "Заради Него! ". Туй е правило. Сега ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 322-323) Това е истината за философията на йогите и Учението на Учителя. Затова ще завърша с цитат от същата книга, стр. 299: "А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света, това е Истината." Аз бях длъжна да кажа истината, а вие сте длъжни да се определите. В Школата на Учителя като основно правило е човек да се самоопредели.
към текста >>

9. 3_68 Самозванецът

Те трябва да се оженят, хората трябва да знаят тази философия: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Нямам нищо общо с хора, които лъжат. Аз зная техните съзерцания. Нека се оженят. Могат да вземат по две-три жени, нямам нищо против това. Не бъдете лековерни и не оставяйте да ви лъжат. Те трябва да се оженят, хората трябва да знаят тази философия: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Когато някой дойде и представи себе си като Учител, ще му кажете: "Нам са открити много работи, които не ни е позволено да говорим." Тайно трябва да държите всичко. Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и съобщавате онова, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешен раздор. Това е тяхната тактика.
към текста >>

10. 10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия.
" „Ами това е Бялото Братство". Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха.
към текста >>

11. 40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА

Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни. Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода.
към текста >>

12. 101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, било друга наука.
След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти. Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, било друга наука. Разбира се имали са фондове и средства за това.
към текста >>

13. 113. ПРИЯТЕЛСТВОТО

Мария Тодорова беше записала философия, а аз естествени науки.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО Завърнахме се в София след опита за комуна в Русе и продължихме следването си. Мария Тодорова беше записала философия, а аз естествени науки. По онова време Мария беше хубавица и то голяма хубавица. Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому. Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед.
към текста >>

14. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

Това е философия на музиката.
Те направиха едно изложение пред приятелите как е протекла работата, какви са им били съображенията при подготовката на песните и как е завършила работата. Братския съвет запита приятелите: „Има ли някой да направи възражение срещу песните? " Никой, никакво възражение не направи, песните бяха приети и се направи протокол, в който Братския съвет потвърди, че песнарката е издадена добре и се приема така както е направена. Общо взето песнарката излезна като едно отлично издание на хубава хартия, хубаво подвързана, ясно и чисто. В туй издание бяха отпечатани мисли от Учителя за музиката. Това е философия на музиката. Върху тези мисли работиха някои братя и те ги подредиха. Това бе едно хубаво издание на песните издържано почти във всяко отношение. В последствие се оказа, че някои мелодийки и няколко песнички, които Учителят е дал при някои случаи не са влезнали в песнопойката. Тези малки песни и мелодийки са записани и запазени. При едно ново издание те ще влезнат в него.
към текста >>

15. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Той създаде философия на музиката.
Песните се даваха в клас, на екскурзия, на събрание, при разни случаи. Понякога Учителят дойде на поляната при някоя група и им изпее някоя песенчица. Той бе доловил по някакъв повод мелодията и я изпява на приятелите, които я запяват и заучават. Музиката като педагогичен метод. Има много изказвания от Него в тая връзка. Той създаде философия на музиката. Мария е записала много изказвания на Учителя за музиката. Те са запазени и в бъдеще при едно ново издание на песнарката ще бъдат включени към отдела „философия на музиката". Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле.
към текста >>

Те са запазени и в бъдеще при едно ново издание на песнарката ще бъдат включени към отдела „философия на музиката".
Той бе доловил по някакъв повод мелодията и я изпява на приятелите, които я запяват и заучават. Музиката като педагогичен метод. Има много изказвания от Него в тая връзка. Той създаде философия на музиката. Мария е записала много изказвания на Учителя за музиката. Те са запазени и в бъдеще при едно ново издание на песнарката ще бъдат включени към отдела „философия на музиката". Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти.
към текста >>

16. 178. ПОЛЕЗНИТЕ НЕЩА

В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята.
Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходими, които те не знаят." Сестрата се успокоява. „Е, Учителю, вече съм спокойна". А Той продължава: „Нито един учен не би могъл да ми зададе този въпрос, който ти ми зададе. В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята. Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство" също. Сестрата се просълзява. Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимя свят, в Школата на Бялото Братство.
към текста >>

17. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

излезна третия том „История на философската мисъл в България", издание на Българската академия на науките, институт по философия.
Накрая им го казахме. Смеят се и се подиграват. Смятат, че ние сме беззащитни. Но за това ще си научат урока и то непременно, защото направиха съдба с Школата на Учителя и направиха съдба с Небето. През 1976 г. излезна третия том „История на философската мисъл в България", издание на Българската академия на науките, институт по философия. Поместиха една статия „Дъновизъм". На стр. 196-202 стр. и като философи и като корифеи на българската философска мисъл вместо да вземат да представят Учението на Учителя съгласно философските категории, то вземат, че си служат с лъжи. На стр.
към текста >>

бяха издали „Кратка история на българската философска мисъл", от БАН институт по философия.
Знаят и едните комунисти на Изгрева и другите в града. И лъжат, за да заблудят следващите поколения българи, които имат да дойдат след нас. Те не написаха като философи нищо за Учителя вече 30 години. И ще отговарят за това. През 1973 г. бяха издали „Кратка история на българската философска мисъл", от БАН институт по философия. На стр.. 432 на 28 реда се опитаха да кажат нещо за така нареченият „дъновизъм". Учителят за 22 години изнесе над 7500 беседи на български език, а ние от 1945 г. до 1950 г. отпечатахме 51 тома на Неговото Слово и още толкова са издадени по време на Школата, а тези философи и академици написаха само 28 реда. Ето, това представлява тази комунистическа власт.
към текста >>

18. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

Засяга въпроси по история, по философията на историята, засяга въпроси от естествените науки, засяга въпроси и от художествената литература.
На времето беше канен за професор в университета, но не прие от скромност. „Не съм достатъчно подготвен за тази длъжност." Като се запознава с Учителя, той си казва: „Чакай да проверя дали туй, за което се приказва е вярно. Дали има Учителят такива познания и такава култура, за каквато се говори." И почва той да ходи при Учителя на разговори, засяга най-различни въпроси и общи и специални и намира че Учителя по всички въпроси е осведомен отлично. Знае което той знае, но знае и нещо повече. Засяга Той научни въпроси. Засяга въпроси по история, по философията на историята, засяга въпроси от естествените науки, засяга въпроси и от художествената литература. Учителят познава класиците, дава характеристики за тях и на творенията им, прави разбор, разглежда героите им и ги съпоставя. Разглежда и идеите, които те засягат. Нашият нов брат остава учуден. Учителят знае, което той знае, но знае и нещо повече. Тогава той се убеди, че Учителят носи висока култура, че тя почива на друга основа - духовна.
към текста >>

19. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
към текста >>

20. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни.
Оскъдните и неточни разкази не бяха достатъчни, за да се оформи правилна представа. А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени въглени, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени. Очевидците споделяха с почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни. Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката". Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите. - Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата? - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара?
към текста >>

21. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината.
Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните работници на готовата за жътва нива. УЧИТЕЛЯТ откри и позна своите ученици. Не веднъж сме били свидетели на изказвания, с които Той разкриваше представителите на древни школи. Между нас бяха преродени: древните пророци на Израел, учениците на Христа, светилата на Александрийската школа, гадателите на Асиро - Вавилон и Халдея, философите на Елада. Българските възрожденци също така бяха заели местата си в школата. В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината. Години наред те слушаха, и ако можеха, записваха словото. Радваха се на придобитата свобода и изплащаха последиците от преживяни отклонения. Такива бяха учениците от Неговата школа. Поначало УЧИТЕЛЯТ не разкриваше прераждането на учениците си. Имаше съображения.
към текста >>

22. ІІІ.111. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Такава философия и такъв окултизъм не са плод на Бялото Братство." Тогава Учителят изнесе много истини за истинския човек.
Авторът на книгата беше един известен немски окултист. Един от нас я показа на Учителя. Той заговори строго: „Днес ние не говорим за мъжа и за жената. Ние днес говорим за човешката душа. Да се говори днес за мъже и жени и да се разделя Космичния човек на две половини и да се разпъва на кръста, издигнат от мъжа и жената, е цяло престъпление. Такава философия и такъв окултизъм не са плод на Бялото Братство." Тогава Учителят изнесе много истини за истинския човек. „Докато разделят мъжа и жената от човека, докато разделят мъжа и жената от душата, докато разделят мъжа и жената от духа, или докато отделят душата и духът от мъжа, и докато отделят душата и духът от жената, никога не ще разрешат тази проблема за обединението на мъжа и жената чрез човешката любов. Поначало човешката любов не е правилно решение на тази задача." В Школата на Учителя и в Словото Му е дадено разрешението на тази задача. Още през 1919 г. в едно писмо, адресирано до негови ученици, Учителят казва така: „Изучавайте беседите и Словото Ми, защото в тях е и скрито знанието на хиляди поколения. Изучавайте беседите, в които е скрита Мъдростта на ангелите и на всички същества, завършили еволюцията си.
към текста >>

23. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки.
„Цар Симеон и Мария Луиза". Беше го купил заедно с кръстника си, но после се скараха и той освободи хотела. После имаше будка за вестници. Учихме в София, завършихме гимназия. Брат ми завърши право. Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки. Баща ни изучи четири деца и им даде висше образование. На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище. Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата. Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ. Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева.
към текста >>

24. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Той завършва философия и педагогика в Софийския университет в 1914 г.
Тодор Павлов беше мой гимназиален учител. Той бе роден на 14. 02.1890 г. в гр. Щип, в Македония. Той завършва философия и педагогика в Софийския университет в 1914 г. Учителства в град Лом от 1910 - 1911 г., а идва в гр. Казанлък като учител от 1914 - 1915 г. Теоретик и идеолог на диалектическия материализъм, марксист, комунист, професор от 1932 - 1936 г. в Москва по диалектически материализъм. След 9.IX.1944 г.
към текста >>

25. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат.
Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син. Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот. Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота. След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат. Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен. Най-сетне пристигнахме на една росна поляна.
към текста >>

26. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Първата специалност, която научих, бе философията.
И когато аз, след години му ги казвах, той провери и ги намери - точно така записани в неговото тефтерче. Учудваше се. Беше необяснимо за него. Затова това, което цитирам днес е точно - неповторимо и вярно, така както аз стоя днес пред вас. Това беше през 1922 година, когато бе открит Младежкия клас през месец май. Първата специалност, която научих, бе философията. Затова повече на философски теми бяха разговорите ми с Учителя. Пролетта, лятото и есента, аз живеех на палатка на Изгрева. После отидох при Учителя на ул. „Опълченска" 66, след като падна снегът. Той ме извика и живеех в трапезарията.
към текста >>

27. 6.08. КОТВАТА

Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен.
8. КОТВАТА След интимната и съдбоносна среща, която имах с Учителя, станах мълчалив, така силно се вглъбих в себе си, като че ли обкръжаващата среда остана за мене зад завеса. Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен. Душата ми копнееше за нещо друго. За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало.
към текста >>

Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман.
В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж.
към текста >>

Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми.
Всички приятели като че ли се окъпваха в утринните лъчи на Слънцето и с нови подтици тръгваха към своите ежедневни занимания. Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество. Между посетителите и учениците на Учителя ставаха интересни разисквания по ред идейно -културни въпроси. Посетителите бяха специално от средите на толстоистите, анархистите, комунистите. Много често при тези разисквания присъстваше и Учителят. Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми. Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси. Неговата всестранна култура, Неговият дълбок поглед по различните въпроси респектираше участващите в разискванията. Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане. В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки.
към текста >>

28. 6.15. Космичната вълна на любовта

За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
към текста >>

29. 6.17. Духовната група около Учителя

По баща българка, по майка немкиня, тя следваше философия.
Статиите, които постъпваха в списанието из различните области на специалностите, в които работеше академическата младеж около Учителя, ставаха предмет на разисквания и уточнявания на много идейни принципни въпроси. Списанието третираше предимно много въпроси от последните постижения на науката, окултно -мистичните науки и отчасти, из разните области на изкуствата. Беседите на Учителя, които Той държеше, се стенографираха винаги от няколко студенти и студентки. Ще спомена за една от тези студентки - Савка Керемидчиева. Тази девойка беше една от най-интересните същества, които заобикаляха Учителя. По баща българка, по майка немкиня, тя следваше философия. Спирам вниманието си върху нея, понеже не само че беше една от важните съработнички и постоянна сподвижничка на Учителя, но и затова, че представляваше като сестра една странна индивидуалност. Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи. За Савка външният свят не съществуваше, тя като че ли беше забравила своята личност, тя се беше сляла напълно с делото на Учителя. За нея нищо друго не съществуваше, освен тесният път на ученичеството. За да се обхване тази странна индивидуалност на преданост, духовен възторг и подвиг, трябва да се разлистят страниците на книгата „Свещени думи на Учителя." Тази ценна творба беше родена от непосредствения досег на Савка Керемидчиева с Учителя.
към текста >>

30. 6.22. Голямото знание

И той беше дълбоко разбрал, че човек, за да се докосне до този велик Космичен свят, не е необходимо само знанието на съвременната наука, литература и философия, но ученикът трябва да се стреми да се издигне до високите върхове на Мъдростта, където обитава неговият Учител.
22. Голямото знание Георги Радев, моят втори голям приятел, имаше не само един много надарен ум, но той имаше едно интелектуално прозрение за Битието. За разлика от другите братя, той не беше роб на авторитета, нито омотан в обществените предразсъдъци. Той имаше една свободна мисъл, виждаше с погледа на една крайна интелигентност великата мъдрост на Учителя и често, в нашите интимни разговори, душата му копнееше, както той се изразяваше: "за света на инвариантите", където обитава Вечното, Незнайното. И той беше дълбоко разбрал, че човек, за да се докосне до този велик Космичен свят, не е необходимо само знанието на съвременната наука, литература и философия, но ученикът трябва да се стреми да се издигне до високите върхове на Мъдростта, където обитава неговият Учител. Той беше един от главните редактори на списанието „Житно зърно". Неговият вещ поглед извличаше чудни резюмета от беседите на Учителя. Извън редицата преводи на окултни съчинения, той написа и свои, из областта на физиогномията, графологията и пр. Той беше един от много добрите астролози. Разбира се, въпреки тази колосална научна и окултна ерудиция, той чувстваше, че нещо липсва, липсваше онзи огън на творческата Мъдрост на Учителя, която не само одухотворява знанието, но го оползотворява за изграждане формите на новия живот.
към текста >>

31. 6.27. Тесният път на ученика

Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации.
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили. Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша. Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми. Записах държавни науки, специалност - дипломация и консулства. За мен тези дисциплини бяха близки, понеже моите склонности са винаги били насочени към стопанските и политическите проблеми. С голяма настойчивост и постоянство посещавах лекциите и много леко си вземах всички изпити в университета.
към текста >>

32. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София.
Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението. Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите. Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество. Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София. Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество. Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая. Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се прибавяше и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ. Тази жена, която беше завършила образованието си в един френски пансион, представляваше един интересен екземпляр, разглеждан от социална и психологична страна. Тя беше една от най-популярните сестри в България, тъй като Учителят живя дълги години у тях и първите идейни насоки на учението се родиха в нейния дом, където Учителят всяка неделя изнасяше своите беседи.
към текста >>

33. 6.39. Равносметката

Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа. Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг.
към текста >>

Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания.
Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни.
към текста >>

Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията.
Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа.
към текста >>

Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото.
Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла. Това е старата философия на бялата раса. Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина.
към текста >>

Това е старата философия на бялата раса.
Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла. Това е старата философия на бялата раса. Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки. Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източният и западният окултизъм. Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката.
към текста >>

Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен.
И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно". Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията. Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота. От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота. Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение.
към текста >>

34. 6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА

Когато следвах философия, той ми внуши, че мога да стана голям цигулар и виртуоз.
45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА Имаше един преподавател по музика - Пенков, много известен в София, а жена му беше една от последователките на Учителя и беше певица. Когато следвах философия, той ми внуши, че мога да стана голям цигулар и виртуоз. Аз не питах Учителя, но сам се хванах на туй нещо и цели две години свирих на цигулка. Вземах частни уроци при него. Напуснах университета. Учителят дори ми подари една цигулка полуконцертна. Понеже аз не бях Го питал, Той ме остави свободен, та аз да дойда сам до известни заключения.
към текста >>

35. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Познава философията на Индия, знае санскритски, вахтански езици и се цени като един много голям авторитет на запад.
Тогава аз написах писмо до моя приятел Арманд Барбо: „Моля те, приятелю, отиди на конгреса и виж как е протекъл, и какви ти са впечатленията от конгреса." Получих писмо от него: „Константинов, те не само че нямат образи на учители, но нямат и образи на ученици." Така се произнесе той за тях двамата. И действително, след време Маха Чохан се оказа един мошеник, който бе арестуван в Италия, а Михаил след това се разочарова от него. Като видях прецизността на астролога Арманд Барбо за Михаил Иванов и Маха Чохан, се осмелих да му напиша писмо и да питам, кой е Рене Генон. От него получих писмо: „Това е един от най-големите мистици на нашата съвременност. Той е един от големите познавачи на Ориента. Познава философията на Индия, знае санскритски, вахтански езици и се цени като един много голям авторитет на запад. Не му пиши, защото той преди пет дни почина." Значи, аз когато исках да му изпратя писмо, той беше вече в другия свят. Астрологът Барбо бе написал още: "Направи му хороскоп, да видиш какво представлява тази интересна личност в нашето съвремие". Беше ми написал рождената му дата, местораждането му и датата на смъртта. Няколко дни бях в голяма депресия, когато получих тази вест, защото ми се отряза един канал за запад. Движех се в София и ме среща една приятелка, чийто баща беше бивш министър, и разказва: „Да не си ми споменал вече името теософия".
към текста >>

36. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата философия, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес.
Нима ще се позволи на тевтонците да смажат славянството и то да стане „тор" за техния „нов ред"? Този въпрос не ми даваше спокойствие. Къде останаха думите на Учителя, че "славянството ще донесе новата култура, която ще следва след западноевропейската, от великата спирала на културите на бялата раса." За мен, в тези исторически събития, това беше фатален проблем, който включваше съдбата на моите идейни схващания. Нима този най-компактен народ от славянството - руският, нима полският, чехословашкият и югославският трябва да бъдат сломени от тевтонския поход? Тези вътрешни идейни смущения аз трябваше да споделя с Учителя - с Този, Който беше основният двигател, вдъхновител, Който разпалваше буйния огън на моите идеали. Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата философия, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес. А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство. Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943. Чувствах нужда, вътре в себе си, Учителят да внесе светлина в моето съзнание, в моето идейно небе, на което в момента не се виждаше някакъв светъл лъч. Учителят схвана бурята на моето безнадеждие, което малко оставаше да се приближи не само до границите на безверието, но и да разклати Космичния устой на душата ми. Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви.
към текста >>

37. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми.
За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите. За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество. Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос. Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор. Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми. Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него. В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност.
към текста >>

38. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Слънцето наближаваше да влезе в знака Козирог - знак на високата планина, на усамотението, върха на най-висшата философия, знак на чистотата, на самообладанието и търпението - така го наричаха древните астролози.
61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО Мъгливите декемврийски дни един след друг се нижеха и отминаваха в сянката на миналото. Тези къси дни, когато слънцето много рядко показваше своя лъчезарен образ, за Братството бяха напоени с чувства на едно велико страдание. Слънцето наближаваше да влезе в знака Козирог - знак на високата планина, на усамотението, върха на най-висшата философия, знак на чистотата, на самообладанието и търпението - така го наричаха древните астролози. В електромагнитното поле на този зодиакален знак душата влиза навътре в себе си, в своята светая светих, където душата почерпва нови сили от дълбоките извори на живота, подобно на слънцето, което започва своя възходящ път, приближава се към равноденствието на зодиакалния кръг. Всички братя и сестри, които така обичаха Учителя, така трептяха да чуят Неговото Слово, което ги изваждаше от света на „Мая", за да преминат безкрайните предели на ония вечни ценности, които излизаха от света на формите и влизаха в света на метапсихичното съзерцание. Учителят държеше последните Си беседи. Като общувах с всички приятели виждах, че в съзнанието им даже и за миг не идваше мисълта, че Учителят ще напусне своето физическо тяло. Аз пазех дълбоко мълчание - не смеех с никого да споделя тази мисъл, която би смутила душите на братята и сестрите.
към текста >>

39. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА В настоящето изложение няма да си служа с тежката терминология на философията, нито с неясните термини от окултизма, но ще избера най-достъпната форма, предимно терминологията на модерната наука и психология.
63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА В настоящето изложение няма да си служа с тежката терминология на философията, нито с неясните термини от окултизма, но ще избера най-достъпната форма, предимно терминологията на модерната наука и психология. В тази част от книгата ще дам една скица на трите ложи, а който желае да ги проучи по-подробно може да ги потърси в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Първата ложа - това е ложата на Бялото Братство, според Учителя. Нейното седалище е на Слънцето. Втората ложа, или ложата на Лявото посвещение - се намира по планетите. Третата ложа - на Космичното братство, която направлява действията на двете първи ложи, седалището й се намира на Звездата на звездите, или Слънцето на Слънцата - „Алфиола", където е нейния център, който Учителят ни го откри.
към текста >>

40. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

„Упанишади", това е една книга, която е излязла от времето на древно - индийската философия.
Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2. Но за сметка на това имаше едно страхотно тщеславие, с което искаше той да блесне, той да бъде двигателят, той да бъде центъра и да се чувства, че той движи известни неща. 3. Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си. И той имаше сила за това и умееше да го прави. 4. Той беше образувал една група, която я наричаше „УПАНИШАДИ", известни екзалтирани девойки и младежи. „Упанишади", това е една книга, която е излязла от времето на древно - индийската философия. И по този повод той й тури това име. Сега около него имаше една писателка - Невена Неделчева, която дойде като момиче на Изгрева, завърши педагогика, стана учителка и писателка. Тя за него стана като че ли вдъхновение. Тя отначало беше едно същество мълчаливо и скрито. Интересно същество.
към текста >>

41. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Особено когато бях студент по философия.
Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи". Горната мисъл на Учителя ме е занимавала години наред. Особено когато бях студент по философия. Много пъти в нашите частни разговори съм говорил с Учителя за издаването на едно съчинение, където да бъде изложено учението на Учителя в една достъпна форма, чрез която учението да бъде разбрано от всички обществени среди и категории съзнания. Учителят подкрепяше тази моя идея, като ме подканяше да събирам материали, но със самото отпечатване на такъв труд да изчаквам подходящи моменти. Даже като се върнах от чужбина, след като имах вече доста събрани материали, Той пак ми подчерта, че не е още подходящ момента за излизане на такъв труд. Разбира се дълбоко в душата си интуитивно долавях, че този труд ще излезе на бял свят. Както подчертах в предшестващите глави, още през 1924 г.
към текста >>

Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор.
Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята. Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор. Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя.
към текста >>

Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня.
Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят". Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда. Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи. Просветният съвет организира изнасянето на сказки, които трябваше да третират Учението на Учителя и неговото приложение. Аз също съм изнасял сказки по астрология. Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня. Виждах го там. Той беше ученик и бяха съученици с Тодор Живков в училището по графика. Още като го видях направи ми впечатление неговата бърза съобразителност и разпоредителност. Той е роден в едно от красивите кътчета на Родопите. Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа.
към текста >>

42. 6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Аз, като студент по философия, ходех да помагам там.
73. СПИСАНИЕ "ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" Иван Толев, който беше столичен адвокат, сложи началото на туй списание и кантората му бе на бул. „Дондуков". Аз, като студент по философия, ходех да помагам там. Мен ме интересуваше това списание. Много авторитетни неща се пишеха в него в областта на окултизма, науката и изкуството. За времето си това бе едно чудесно издание. Уводните статии на това списание се пишеха от Иван Толев. Много от тези уводни статии са под диктовката на Учителя.
към текста >>

43. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и отгоре на туй докторат по философия, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Покрай него минава онзи невзрачен човек, спира се пред него и казва: „Ей ти, селяндур, цървулан с цървулан, къде си тръгнал с тия цървули? Да си прибереш цървулите и да те няма от тука." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите, завил си ги във вестника, сложил си ги под мишница, заслизал надолу и се спрял пред работническите дрехи, окачени на един пирон. По-късно Методи разправяше: „Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и отгоре на туй докторат по философия, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унизение с още по-велик изпит". Методи Константинов беше издал две книги във Франция. Името му става известно. И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги - докторът по философско право Методи Константинов. Точно по това време Методи, който живее в една барака на Изгрева, решава да си прави пролетно почистване на бараката.
към текста >>

44. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

От друга страна се мъчите да докажете, че онова, което е поместено в беседите Му го има реализирано в съвременната наука, философия и идеология.
Той беше бял брат. Така че, г-н Стратев, аз не съм от онова Братство, в което Вие членувате. Аз съм от онова Братство, на което с моите възможности свърших работата на всички Негови ученици. Запомнете това. Г-н Стратев, Вие написахте книга за Учителя, в която се мъчите да докажете, че Учителят Петър Дънов се е учил от всички философски системи и затова те са застъпени по различен начин в беседите Му. От друга страна се мъчите да докажете, че онова, което е поместено в беседите Му го има реализирано в съвременната наука, философия и идеология. По този начин Вие изпращате Учението на Учителя в Библиотеката на съвременните и старовременни философи. Аз тази книга я купих и я прочетох, но не я изхвърлих и не казвам, че е „боклук", но в тази книга го няма Учителят, понеже Вие не знаете кой е Учителят. И да искате да знаете, не можете. Така са нещата. А Вие изхвърлихте книгата „Изгревът", където е дадена за пръв път „Космогонията" и там се казва, Кой е Учителят Петър Дънов.
към текста >>

45. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет.
При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми. Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя. Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет. Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим.
към текста >>

46. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет.
При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми. Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя. Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет. Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим.
към текста >>

47. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха.
И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика. А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
към текста >>

48. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева.
Искаха да ме откъснат от Школата на Учителя. Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на родителите ми. Учителят каза само две думи: „Не. Не". Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не". Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен. Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева. По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах. Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка. Тя се срещна с родителите ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант.
към текста >>

По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах.
Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на родителите ми. Учителят каза само две думи: „Не. Не". Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не". Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен. Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева. По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах. Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка. Тя се срещна с родителите ми и каза: „Ами вашата Мария е рядък талант. Аз ви съветвам изпратете я в странство".
към текста >>

49. 19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ

Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ Дойде време и се преместих окончателно на Изгрева и се отделих от родителите си, след като доброволно се отказах и лиших от тяхната издръжка и помощ аз трябваше сама да се грижа за прехраната си. А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех. Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших. Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София. Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на пръсти и то особено жените. Тогава младите жени чакаха да се омъжат, те се занимаваха с домакинство, готвеха се да станат добри партии за женитба и след време да имат умения да въртят къщата и да отглеждат деца. Мъжете работеха и тяхната заплата стигаше да се издържа едно семейство. Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано.
към текста >>

50. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия. Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика. За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех успехи след успехи в сравнение с моите връстници. Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование.
към текста >>

51. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Бях завършила трета година семестриално във факултета по философия и се прехвърлих и завърших Консерваторията, за да бъда по-подготве-на за музиката на Учителя.
Затова тя се ожесточи срещу мен, че съм станала дъновистка, защото усети от къде дойде съвета да не ходя в чужбина. А наистина таланта ми се загуби и аз станах една обикновена девойка със средно добро изпълнение на пианото от музикалната класика. Вече не бях виртуоз, не бях талант, а обикновена музикантка. Когато влезнах в Школата и отначало през 1916 г. се пееха само братски песни, но когато Школата се откри, то Учителят започна да дава песните на Школата и тогава разбрах защо не е било необходимо да отивам в Австрия. Бях завършила трета година семестриално във факултета по философия и се прехвърлих и завърших Консерваторията, за да бъда по-подготве-на за музиката на Учителя. Благодаря на Бога, че ме върнаха от онзи път на концентрираща пианистка и влезнах в Школата на Учителя. А когато бях поставена на кръстопът да избирам, Учителят ми каза: „Ти в миналото си се движила изключително в аристократични среди и си давала концерти, била си музикант". А това аз по-късно го видях във видение и разбрах много неща от онзи мой аристократичен живот. Спомних, че Учителят бе споменал също, че в миналото съм се издигнала много в духовния път, стигнала съм до средата на пътя и понеже светът около мене ми е обръщал много внимание и е имало възможност да се увлека в света и да загубя онова, което съм придобивала със столетия и затова са ме прибирали и са ме взимали много рано от земята в предишните си прераждания, за да не се отклоня от пътя. И сега тук в България щях да си замина също много рано от този свят ако не бях тръгнала по духовния път и не се определих в Школата на Учителя, но бях оставена и да избирам.
към текста >>

52. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия. Бях споменала Изгревът... , т. 5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите.
към текста >>

Хайде сега разберете тази философия.
Накрая се съгласил и на това. Представяте ли си Учителят му предлага, а той стои пред него, умува, пресмята в ума си ползата и вредата от такава тайна, която Учителят му предлага и накрая решава, че може да се съгласи. „Съгласен съм, Учителю, дайте тайната." Учителят се усмихнал и казал: „Рекох, да се смириш пред Злото и да се смалиш пред Доброто". Братът седи, седи и нищо не разбира, а Учителят продължава: „Като се смириш пред Злото, то те оставя и си заминава, а като се смалиш пред Доброто, то в тебе Доброто посажда семената си и си отива. Така ще си запазиш кожата, за да не ти я одере Злото и ще си напълниш торбата след време с плодовете на Доброто". Хайде сега разберете тази философия. Ще я разберете само когато Злото дойде при теб да те смъква, да те натисне на земята, за да ти одере кожата, а като се смириш може да си спасиш кожата цяла целеничка. Ще разбереш този закон чак когато се смириш, когато се смалиш до земята та да станеш на пръст където Доброто да посее в тебе своите семена, за да възрастнат в теб, да покълнат и чак след време да даде плод. А дотогава ще търсиш окултните тайни вън от тебе, а те са в теб, а можеш да се добереш до тях само чрез знанията, които Словото на Учителя дава. Аз съм пред Учителя на разговор. „Учителю, понякога изпитвам страх от тези груби влияния, които са около мен." „Този страх е много отдавна у тебе.
към текста >>

53. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

Сегашната философия е объркана.
Времето подразбира да не бързаш. Имаш една работа да не искаш да я свършиш в един месец, а в два-три месеца. От тука погледнато пространството е идеята, морала. Пространството е онова, което постоянствува, а времето се мени. От тука говорим за пространство, за идея, а като дойдем в ангелския свят говорим за есенция. Сегашната философия е объркана. Те говорят само за ума, сърцето и волята."
към текста >>

54. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

Това нещо Го забелязах и в университета където се бях записала по философия и педагогика.
Те имаха повече амбиции отколкото дълбока и разораваща целината мисъл, която да обработва земята, че да посади някакво семе и някаква идея, че да възрасне, че да израсте, да се овършее, да се събере плод, да го смели на брашно, омеси и опече като хляб. Ето това е пътят на мисълта, така както тя трябва да работи, защото човек ако се добере до една мисъл, в която има една идея дошла от един по-висок свят то тази идея ако е от Божествения свят то тя се храни от Словото на Бога. Всяко нещо, което правеха онези, които заобикаляха Учителя имаха изисквания, които Учителят трябваше да задоволява. А пък те изискваха от околните, които заобикаляха Учителя да ги признават като големи авторитети, но те нямаха онази дълбочина на мисълта, тя беше загубена някъде, така когато един извор излезе някъде, но после водата му се загуби и взел друга посока, че накрая излезе в някое друго, непознато дере и там си тече. Така беше и с тези приятели, чакащи и търсещи от околните да ги признаят като авторитети около Учителя. Това нещо Го забелязах и в университета където се бях записала по философия и педагогика. Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори. И в тези реферати не можеше да има празнословия, там трябваше да се покаже какво си разбрал и докъде си стигнал в усвояване на материала. А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал. Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука.
към текста >>

Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата.
По такъв начин можеше да говори само човек в напреднала възраст, който когато обобщава живота както на своят вътрешен свят така и на външния свят, който той е пребродил чрез своите години. Но едно младо момиче беше непонятно да говори такива неща. Професорът така учудено ме погледна и дори поклати няколко пъти с глава. После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление. Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата. Тогава професор Михалчев му представи студентите. Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета. Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на студентите. Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това.
към текста >>

55. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях студентка и имахме педагогика с философия.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях студентка и имахме педагогика с философия. Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от студентите да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание. Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията. Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал. Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал.
към текста >>

56. 156. ОБЩИЯТ КОШ НА КОМУНАТА

Та така тя разреши бърже с подходяща философия своето ровене по чужди кошове.
Виждам вътре Зяпкова бърка и рови нещо в коша, в който Борис си слага собствените неща - дрехи и книги. Питам я какво прави. Отговаря ми: „Търся една книга". Питам я, дали е оставила книги тук изобщо? Тя се изправя и отсича: „Не съм слагала нищо, но това е комуна и щом ми трябва нещо, ще си го взема". Та така тя разреши бърже с подходяща философия своето ровене по чужди кошове. Така без изключение приемаха чуждата собственост за обща и най-важното я приемаха за своя и можеха да посегнат върху нея, когато си пожелаят и когато им хрумне в главата. Но своята собственост те я пазеха като зеницата на очите си. А това беше още по-интересно в онези години, когато идеята за комунален живот бе обхванала всички слоеве на обществото. А ние я проверихме на дело, изпитахме я и знаем много добре какво означава за онези, които не са готови да я приложат, защото нямаше условия и епохата не беше дошла да се приложи тази идея, понеже човешкото съзнание не беше подготвено за нея. Комуналният живот изисква пробудено човешко съзнание, необходимо е пробудено човешко съзнание от всички членове без изключение и тогава тази идея може да ги обедини, защото идеята за комунален живот е идея на пробуденото колективно съзнание на Христовия Дух, но само в свръхсъзна-чието на човека.
към текста >>

57. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията".
Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи... Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в. „Мир", 1909 г.). В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г.
към текста >>

58. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Вие се хванахте за буквата и мислите, че в това сте намерили едно слабо място от неговата философия.
Понеже Вие сте 513 33. Изгревът..., т. 5 ректор на една православна семинария, искаме да се занимаете с този въпрос, да проверите трактатите на вторият вселенски събор и ни отговорите в печата дали наистина святите отци са вземали някога подобни решения. 2. Казвате, че Учителят Дънов проповядвал свободен брак и обмяна на енергиите между чужди мъже и жени. При всичко, че той говори ясно за пласиране на духовна, а не плътска енергия. Вие се хванахте за буквата и мислите, че в това сте намерили едно слабо място от неговата философия. А за брака г-н Дънов е казал: „Ние сме за съединението не на два пола, а на две души, както е горе в Царството Божие, което ще се въдвори и на земята". Това, разбира се, се отнася за онова общество, което ще служи на Бога в дух и истина. Това Учение не засяга Вас. 3. Вие се чудите, гдето г-н Дънов казал, че едно време мъжете раждали и че от както те престанали да раждат, светът се развалил. Вие не трябваше да задавате такива въпроси, защото трябваше да разберете, че г-н Дънов говори за духовно раждане, за каквото говори и свещеното писание.
към текста >>

59. 205. ДИМИТЪР ГОЛОВ

Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология.
Какво е мнението на Димитър Голов за Учителя можем да прочетем от неговите показания цитирани в „Духовна култура", кн. 11-12 от 1922 г., стр. 38. Разпитан, Д. Голов, казва: „Личността на г. П. Дънов ми е позната от много години. Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология. От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение. В беседите на г. Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи на православната църква. Тълкува св. Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква.
към текста >>

60. 206. ПЕНКА БЕЛЕВА

В животът Мъдростта, Истината, Любовта, които съграждат живота озаряват пътя на душата, това е истинското учение и философия.
Ще цитираме едно писмо изпратено от Учителя когато е бил на заточение във Варна през 1918 г. Варна, 24.111.1918 г. Любезна Пенка Белева Живейте разумно. Вършете Волята Божия. Слушайте ръководството на Духа. В животът Мъдростта, Истината, Любовта, които съграждат живота озаряват пътя на душата, това е истинското учение и философия. Всичко друго е само баласт опаковка на времето. Първо тялото после дрехите; Първо душа та поел е тял ото; Първо Духът после душата; Първо умът после мислите; Първо сърцето после чувствата; Първо волята после действията. Изглаждайте, измазвайте, изправяйте, за да ви намеря пригодни за обичта. Вършете всичко от Любов към Бога. Всичките противоречия ще престанат.
към текста >>

61. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс. Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това.
към текста >>

62. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

" „Ти сега дръж по педагогия пък после можеш да държиш и да запишеш втора специалност по философия." „Но аз изпитвам страх." „Това не е страх, а срамежливост.
Ето ги: Урания, Зеновия и инициалите М.Т. Трябва име, което никой друг да не притежава. А за работата ти в твоите статии ще ги изложиш в приказна форма. Вложи материала в устата на другиго уж някой друг го говори." „Учителю, аз имам в Университета нова програма. Какво да правя в този случай? " „Ти сега дръж по педагогия пък после можеш да държиш и да запишеш втора специалност по философия." „Но аз изпитвам страх." „Това не е страх, а срамежливост. Страхливият човек седи в стаята си и трепери. А ученикът трябва да учи." „Учителю, вие често говорихте за френологията. Какво представлява перпендикуляра, който определя интелигентността при Камперовия ъгъл? " Учителят ме погледна: „Почакай малко, а през това време иди и викни и Паша, за да ви покажа някои неща". Учителят донесе инструментите си, с които навремето е правил своите френологични изследвания върху главите на хиляди българи.
към текста >>

63. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

Защо по-неспособни, по-посредствени от мене момичета заминаха за София, за Германия, за Франция, за Швейцария да учат литература, философия, математика, медицина, музика и т.н., а аз попаднах в тази печална среда?
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА Заниза се живот сив и еднообразен, бедничък сред хора по-бедни от мене, в по-невежа, по-глупава, по-еснафска среда от досегашната в първото ми Новозагорско село - Събрано! И недоволството ме сграбчи с две ръце! По цели дни и нощи плачех, роптаех, питах: Защо? Защо? Защо? Защо по-неспособни, по-посредствени от мене момичета заминаха за София, за Германия, за Франция, за Швейцария да учат литература, философия, математика, медицина, музика и т.н., а аз попаднах в тази печална среда? Защо трябваше да бъда без родители, без близки? Защо? Кой е причината за това? Кой реди съдбата на човека? Кой определя какъв да стане човек?
към текста >>

64. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

Ще чета, ще мисля върху тези мъдри книги, ще ги проучавам, ще придобия някаква философия, която ще ми вдъхва сила и живот.
Запълни ми се, осмисли ми се, разкраси ми се животът. А само миналото лято изгорях от мъка пред безсмислието и празнотата му. Излезе първото по-обемисто томче беседи „Сила и живот", 4-та серия. Въоръжена с него и с някои още отделни беседи аз заминах за трета година Учителю в ново село. За пръв път отидох спокойна, тиха, без бунт в душата си, без разкъсваща мъка и отчаяние. Ще чета, ще мисля върху тези мъдри книги, ще ги проучавам, ще придобия някаква философия, която ще ми вдъхва сила и живот. Не напразно носеше това название томчето: „Сила и живот". Сила ми трябваше на мене да преодолявам трудностите по пътя си, който за едно младо и неопитно само момиче не са малко. Сила ми трябваше и живот! Да, живот, да чувствувам, че живея, че раста, че придобивам нещо. Живот пълнокръвен, смислен, радостен.
към текста >>

65. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

В земеделския труд има известна философия.
Тогаз защо са тези мъчнотии? Без съпротивление ще приличат на морска гъба. Провидението ще ти постави известни съпротивления в живота, на които трябва да дадеш разумно разрешение. В сегашното състояние на живота хората са научени на науката на вземането. Съзнателният живот започва с обратния процес: давай. В земеделския труд има известна философия. Всяко едно растение, като го бутнеш ще ти плати. Карамфила и другите цветя са синове и дъщери на ангелите, слезли на земята да помагат на хората. Аз виждам в карамфила друго нещо. Като го помиришеш, той ще ти даде правилния начин на разрешение на въпросите, които те измъчват. Подмладяване разбирам, когато човек схваща целокупния живот.
към текста >>

66. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Това е философията на българския народ.
„Не противи се злому" - така е казал нашият Учител. Не го казвам аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост; молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения! " „И аз го похвалявам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва:" Не слушай попа какво говори, гледай го какво върши". Това е философията на българския народ. Той си има една много здрава философия. Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство. Ако българският народ беше слушал своето духовенство, сега най-малко четири-пет пъти места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес". „Французите, след като избиха хугенотите, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига.
към текста >>

Той си има една много здрава философия.
Не го казвам аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост; молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения! " „И аз го похвалявам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва:" Не слушай попа какво говори, гледай го какво върши". Това е философията на българския народ. Той си има една много здрава философия. Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство. Ако българският народ беше слушал своето духовенство, сега най-малко четири-пет пъти места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес". „Французите, след като избиха хугенотите, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега?
към текста >>

Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение.
Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава. Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие и всичко ще ви се приложи".
към текста >>

67. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

За индийската философия - всичко това са извадки писани на пишеща машина.
При един разговор с Учителя Жорж е задал въпроса: „Защо при природни бедствия и войни загиват много невинни хора", а Учителят отговорил: „Тая лъжица не е за твоята уста! " Жорж си правеше редовно всекидневна програма за днес и утре и после проверяваше какво е изпълнил и какво не. Всяка минута беше ценна за него. Той работеше, пишеше, пишеше, четеше, снимаше, превеждаше и прекарваше в лабораторията на ВИВ и вкъщи до полунощ. Правеше бележки относно Стария завет - за Менихейството - учение през II - III век в Персия, за разпространенията на ученията в Европа, в България - Богомилството, във Франция - Албигойството, за Иран и Египет шест век пр. Христа. За индийската философия - всичко това са извадки писани на пишеща машина. Писал е физически закони - извадки. Космични съзнания - извадки. Най-новото в живата клетка - извадки. Космични приказки - война между боговете. 28.VII.1977 г.
към текста >>

68. 51. Секта, философия или школа

Георги Йорданов Добрев

51. СЕКТА, ФИЛОСОФИЯ ИЛИ ШКОЛА В.К.: Аз бях срещал един устав правен през времето на брат Боев, общество Бяло Братство, за да се регистрира в Комитета по вероизповеданията.
51. СЕКТА, ФИЛОСОФИЯ ИЛИ ШКОЛА В.К.: Аз бях срещал един устав правен през времето на брат Боев, общество Бяло Братство, за да се регистрира в Комитета по вероизповеданията. Как стои въпроса с този устав? Г.Д.: Този устав, сега точно аз се стремя и се подготвям да отида да видя този устав, който научих, не е предаден от Борис Николов във вероизповеданията, дали е вярно и искам да го видя, да го взема, да го прочета и видя какво представлява. В.К.: Но той кога е предаден? На времето. Г.Д.: Той е предаден 1948 г.
към текста >>

А той самия каза така: Аз, каза съм завършил философия и прочел съм почти всички литератури на всички религиозни общества в света, сега чета казва беседите на Учителя.
Но нашето желание е, въобще на приятелите както от София така и от провинцията, нашето желание е като ние сме го заявявали, лично аз съм го заявявал, е: Вие ги слагате при сектите, туй Учение не е секта, не е религия, то не е православна църква. Тях може да регистрирате, но туй Учение, то е Божествено Учение, както преди тогава споменахме, Учителят както го казва. То е свободно от всякакви ваши човешки закони, разбираш ли? Ей това е много важно и именно сега искаме за в бъдеще нашата Окултна Школа на Бялото Братство да премине както аз имах лично разговор преди години с този Цветков, който е отговорника в Комитета по вероизповеданието, че туй Учение не е секта и т.н. и то е философско Учение. А той самия каза така: Аз, каза съм завършил философия и прочел съм почти всички литератури на всички религиозни общества в света, сега чета казва беседите на Учителя. Туй Учение е голяма работа“. Говори Учителят за това, за онова, за всичко, това е голяма философия. Не като моята. Тя е неузнаваема, тя е голяма философия, Учението на Учителя. Един ден той го каза: „Един ден само туй Учение ще остане“.
към текста >>

Говори Учителят за това, за онова, за всичко, това е голяма философия.
То е свободно от всякакви ваши човешки закони, разбираш ли? Ей това е много важно и именно сега искаме за в бъдеще нашата Окултна Школа на Бялото Братство да премине както аз имах лично разговор преди години с този Цветков, който е отговорника в Комитета по вероизповеданието, че туй Учение не е секта и т.н. и то е философско Учение. А той самия каза така: Аз, каза съм завършил философия и прочел съм почти всички литератури на всички религиозни общества в света, сега чета казва беседите на Учителя. Туй Учение е голяма работа“. Говори Учителят за това, за онова, за всичко, това е голяма философия. Не като моята. Тя е неузнаваема, тя е голяма философия, Учението на Учителя. Един ден той го каза: „Един ден само туй Учение ще остане“. Това пред мен го каза. Тъй, че самото ръководство в Комитета по вероизповеданията, този Цветков, той заявява, че това е философско Учение.
към текста >>

Тя е неузнаваема, тя е голяма философия, Учението на Учителя.
и то е философско Учение. А той самия каза така: Аз, каза съм завършил философия и прочел съм почти всички литератури на всички религиозни общества в света, сега чета казва беседите на Учителя. Туй Учение е голяма работа“. Говори Учителят за това, за онова, за всичко, това е голяма философия. Не като моята. Тя е неузнаваема, тя е голяма философия, Учението на Учителя. Един ден той го каза: „Един ден само туй Учение ще остане“. Това пред мен го каза. Тъй, че самото ръководство в Комитета по вероизповеданията, този Цветков, той заявява, че това е философско Учение. И действително, и тъй е казал, това Учителят казва. Това е голяма философия, философия, Божествена философия, философия за живота, как да живее човек, как да мисли, как да чувства, как да борави, изобщо тази философия трябва да вникне навсякъде във всеки човек, малък и голям и в самата природа.
към текста >>

Това е голяма философия, философия, Божествена философия, философия за живота, как да живее човек, как да мисли, как да чувства, как да борави, изобщо тази философия трябва да вникне навсякъде във всеки човек, малък и голям и в самата природа.
Тя е неузнаваема, тя е голяма философия, Учението на Учителя. Един ден той го каза: „Един ден само туй Учение ще остане“. Това пред мен го каза. Тъй, че самото ръководство в Комитета по вероизповеданията, този Цветков, той заявява, че това е философско Учение. И действително, и тъй е казал, това Учителят казва. Това е голяма философия, философия, Божествена философия, философия за живота, как да живее човек, как да мисли, как да чувства, как да борави, изобщо тази философия трябва да вникне навсякъде във всеки човек, малък и голям и в самата природа. Тя е необземаема, не може да се отгатне с нейната големина и величие. Тя може ли да се узакони? Ама може ли да се обясни само с две думи или пък с един малък живот, който имаме ние -15-20-40-50 години да кажем, кой колкото му е определено. Можем ли ние да научим всичко и да кажем, че знаем, познаваме туй Учение? Туй Учение е тайна, Велика Тайна.
към текста >>

69. 46. Неосъщесвената сватба

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Той като студент по философия посещавал беседите на Учителя на ул.
46. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СВАТБА Имах един приятел, който се казваше Малчо. Той като студент по философия посещавал беседите на Учителя на ул. „Оборище“ 14. След беседата много братя и сестри се нареждали един след друг, за да целунат ръка на Учителя и всеки Го запитвал нещо да му каже за бъдещето. И той искал да попита, но много се стеснявал. Един ден и той се наредил в редицата и си чакал реда. Но приближавайки към Него, обхванало го голямо стеснение и не могъл да направи крачка.
към текста >>

70. 40. Из дневника на Учителя

Учил е също и философия.
Много е обичал науката, а като ученик е бил първенец в училище. Обичал е също с голяма любов музиката и като ученик почва да свири на цигулка и то при много добър учител-чужденец. Като завършва средното си образование поп Константин Дъновски го изпраща в САЩ, където завършва висшето си образование в Бостън. Като студент по медицина е бил много добър студент, имало е случаи когато за някой болен човек професорите са казвали, че е безнадежден случай и му определяли края, че скоро ще умре. Тогава Петър Дънов се захващал с лекуването на болния и за кратко време болният оздравявал. Учил е също и философия. Петър Дънов е живял в една квартира с още един българин, който бил много хубав и добър човек. Разбирал се добре с него. Пари за издръжка получавали от родителите си в България. Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега?
към текста >>

Петър Дънов завършва медицина и философия.
Това бил Орденът на Розенкройцерите. Неговият приятел поревнувал от посрещането и вниманието, което им оказали и решил сам да отиде при тези светли братя без Петър Дънов. Ето защо той един ден отива по същия път, навлиза в гората, търси езерото, но не могъл да го открие. Нямало го на същото място. Целият ден се лутал из гората и така не намерил езерото и не могъл да посети Ордена на Розенкройцерите. Петър Дънов завършва медицина и философия. На връщане бил в Англия и там се запознава с видни личности, които се занимавали с окултизъм.
към текста >>

71. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

Аз бях записала като първа специалност философия и като втора специалност френски език.
“ Гласът на брат Боев. Тогава ги прочистваха студентите, изключваха чорбаджийски синове и дъщери, кулаци и т.н. А мен, понеже съм от трудово семейство ме изключиха само от ДКМС, а ме оставиха да си завърша университета. Да, това го направи брат Боев. Той много ми помагаше в живота. Аз бях записала като първа специалност философия и като втора специалност френски език. Започнах сериозна работа и окултна школа на ранина посещавах и лекции в университета и писмената работа. Аз бях много трудолюбива, пък и сега съм. И от тогава с огън и пламък работех при сестра Елена Андреева. Така с работа изкарах университета. Когато ни разпределиха на работа аз бях назначена за учителка в педагогическо училище, да бъда преподавателка за подготовка на прогимназиални учители.
към текста >>

72. 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Когато разбрах, че няма да ме огрее следване в университет и че навярно ще остана с полувисше образование, аз замечтах да следвам някакъв общообразователен курс задочно, да получавам по пощата лекции, които да ми дават познания и от наука и философия, и от изкуство.
Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа. Бяха изминали три месеца от учебната година. Започна моето ученичество. Интензивния вътрешен живот продължи, не смогвах да чета, да задоволявам възникналите нови интереси, в стаята ми се лееха бързо заучените нови песни. А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта. Когато разбрах, че няма да ме огрее следване в университет и че навярно ще остана с полувисше образование, аз замечтах да следвам някакъв общообразователен курс задочно, да получавам по пощата лекции, които да ми дават познания и от наука и философия, и от изкуство. Излезе, че аз просто съм предчувствувала, отколкото мечтала. Всъщност, тоя "курс" е бил Школата на Учителя, от която започнах да получавам лекции. Същата година бе открит младежкия клас. При това лекции с много по-богато съдържание, отколкото бях си мечтала. Всяка седмица пощата ми носеше по един голям, тежък плик и така не се почувствувах толкова откъсната от новия идеен кръг.
към текста >>

73. 38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА

Ето една философия, която не сте слушали досега.
Целувам теб и фанка. Поздрави всички наред, които обичаш, като започнеш от... Целувам те: Наталия Мило, обично Маре, Привет от планината! Привет от. езерата и върховете! "Аз имам едно правило, всеки, който ми се начумери, наведе глава, казвам - простак е в Истината, а който ми се усмихва насреща, казвам - простак е в лъжата, но приятел е на Истината. Ето една философия, която не сте слушали досега. Блажени сте ако го приложите, глава няма да ви боли и крака няма да ви болят, сиромаси няма да ходите и на Бога ще бъдете всякога благоугодни! " Сега, остава да прилагаме. Това с богатството, към което се стремим, това е идеята, която ние гоним. Бог е един, към Него Учителят ни води. Поздрав на майка ти и баща ти. Савка
към текста >>

74. 39. БЕЛЕЖКИТЕ

Ако искате да имате една правилна философия за живота, трябва да има във вас тези 4 Божествени процеса.
Трябва да знаете всяка мисъл какво може да ви кредитира. Какво може да ви кредитира едно обикновено число и какво може да ви кредитира Бог? - Това от, което може да вземеш най-много, то е отвън и отвътре. Бог е това, което ви дава разяснение за нещата и ви прави господари на тях. II лекция на Младежкия клас, 27.Х.1933 г., Изгрев "Ти си, което си, което си, ти си." Вашият характер трябва да има свойствата на почвата, на водата, на въздуха и на светлината. Ако искате да имате една правилна философия за живота, трябва да има във вас тези 4 Божествени процеса. Да можете да успявате на земята, трябва да имате горните качества на четирите елемента: на почвата - твърдостта, на водата - течността, на въздуха - всеобгръщността и на светлината - всепроникващата сила. Някой казва, да се уреди живота на всички хора лично. Ти като уреждаш своя живот, разреждаш живота на всички! Щом видиш голямата тояга, превърни се в светлина. Голямата река носи голяма кал в морето.
към текста >>

75. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Но българите нямат отношение към своите философи щом до ден днешен не са превели на български един Петър Берон, чиято философия за славяните е на мода днеска в чужбина, това показва, че имат отношение към учените донякъде, към хората на изкуството, но към философите нямат отношение.
Нещо по-дълбоко търси нашия българин. Не случайно е имало едно такова учение на Богомилството. Даже една година след покръстването българите щом задават официално въпроси на папата, значи се съмняват вече в догмите на Византия. Аз ги имам тия въпроси и отговори, защото ще пиша музика за филма за цар Борис I. Ще правим филм. Но българите нямат отношение към своите философи щом до ден днешен не са превели на български един Петър Берон, чиято философия за славяните е на мода днеска в чужбина, това показва, че имат отношение към учените донякъде, към хората на изкуството, но към философите нямат отношение. Сега да разбере един българин какво е Петър Берон, трябва да го чете на латински, на френски и на немски, трябва да ходи във Ватикана. Камо ли да чакаме те да се сетят за Учителя. За това трябва едно пробудено съзнание, в което се е пробудило Божественото. Това е Учение за душата, за човешкия дух.
към текста >>

76. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

Ето професор Мавров, познава философията и знае толкова езици, но не дойде.
Например, Мария Захарната, знаеш какви въпроси задаваше. А тя бедна и носи тука едно геврече и дава го на Учителя и Учителят го чупи и яде. А другите се гнусят от нея. Знаеш ли какви въпроси задаваше. Ние мислим, че като носят титли, заемат постове са кой знае какво. Ето професор Мавров, познава философията и знае толкова езици, но не дойде. Но когато Учителят минава през едно село и само като го вижда бай Ради, на другия ден грабва ямурлука си и пристига на Изгрева и става градинар. Учителят говореше на душата. Ако няма пробудена душа, остави интелектуалния му багаж, той някой път пречи. Нима фарисеите и книжниците, те тръгнаха с Христа. Те бяха най-големите врагове.
към текста >>

77. 21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

Никой не е говорил за философията на музиката.
Паневритмията беше вече готова. Не беше готова още "Слънчеви лъчи". После я направиха, войната вече беше почнала 1939 г. Но Учителя много обичаше да общува с музикантите. Най-много време отдели за музикантите. Никой не е говорил за философията на музиката. Един ден има да чоплят нашите, гдето се казва. Имаше така едно особено хубаво чувство. От друга страна чрез музиката както казах се вършеше една голяма духовна работа в Школата. Имай предвид, ние бяхме започнали страшни събития. Войната и т.н., всички бяха със заангажирани съзнания, като отидем в салона, като запеят песните и почне беседата, нямаш представа нищо не остава.
към текста >>

78. 23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА

От друга страна ще дойде време да се направи една равносметка колко е спечелила и загубила човешката култура от натур-философията.
Щом това Учение е Божествено, то ще успее". Не може един сеяч, един земеделец като посява житото в земята, да не знае, че ще изникне жито. Като падне дъжд, грейне слънцето, то житото ще поникне. Тук е същото. Ще дойде нова генерация и ще преживее този днешен материализъм, това цялото духовно ограбване на българския народ. От друга страна ще дойде време да се направи една равносметка колко е спечелила и загубила човешката култура от натур-философията. Тя постави социалните въпроси за разрешение. Бях ученик още и тогава Учителят ми каза: "Бялата раса върви по прав път. Тя ще открие законите на материята. Ще разреши социалните въпроси и ще дойде до Божественото". Ще се върви от долу на горе, а не както източните народи - човек само да съзерцава.
към текста >>

Докато католическите свещеници са по-образовани, те имат философия.
Както при социализма канонизират някой човек като герой на социалистическия труд, дадат му орден и по-голяма заплата. Много хубаво е, че българинът не е религиозен. Той ще тръгне след време по духовен път. Той по дух не е религиозен, понеже гръцката църква донесе толкова поражения и страдания на българския народ. Искаха чрез църквата, в името на Христа да асимилират българския народ. Докато католическите свещеници са по-образовани, те имат философия. Нашите попове са много прости. Ето моят братовчед бе изпратен в Атина да следва висша духовна академия и се завърна с познанията за висше духовно пеене на източно православната църква. А като чу тук какво пеят и мрънкат поповете се хвана за главата. "Това няма нищо общо с църковното пеене." На времето аз се разочаровах от теософите. Бях ученик, а те правеха сбирките си в ресторанта на бира и на скара.
към текста >>

79. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

специализира в Швейцария и защитава докторат по литература и философия.
Баня, Пловдивско. Завършва Богословско училище в Самоков 1896 г. и Духовна академия в Киев -1904 г. Секретар и протосингел в Българската екзархия в Цариград 1910-1915 г. От 1915 Г.-1919 г. специализира в Швейцария и защитава докторат по литература и философия. През 1921 г. е ръкоположен за епископ. А през 1922 г. е избран за софийски митрополит до 1945 г. От 21.1.1945 г.
към текста >>

80. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

Понеже аз имам в 9-тия дом, дома на философията, че се срещат две планети - Плутон и Сатурн.
Значи човек има една посока. Дошъл с известна тема. Трябва да го видиш накъде отива, защо е дошъл, това е най-важното, а не коя година какво ще му се случи. Това е гледаческа работа. И Той не гледаше обаче хороскопа. Понеже аз имам в 9-тия дом, дома на философията, че се срещат две планети - Плутон и Сатурн. Стария философ и новия философ и чист, има само един тригон към 5. дом където е главата на Дракона. И затова сигурно стария философ и новия философ се срещат сега, затова всъщност на Сатурн и Плутон там е мястото - в 9. дом. Мирогледната система се изгражда на човек от там. Аз например, с Георги Томалевски тук се допълвахме.
към текста >>

81. 31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?

Сега ще изучаваме на Тодор Павлов - диалектическия материализъм за Словото и философията на Учителя ще дойде друго време.
Д: Оригас, той е от Елзас, собственик и главен редактор на това издателство. И той казва така за Учителя: "Един автор, който в България нито е познат добре, нито е проучен". А Словото на Учителя не е проучено, не е проучено. От Академията на науките също, а един ден сигурно ще стане, това са 7000 беседи, това е едно такова голямо богатство. На нашите хора не им е дошло времето още да го проучват. Сега ще изучаваме на Тодор Павлов - диалектическия материализъм за Словото и философията на Учителя ще дойде друго време. Но трябва да има един естествен порив вътре в самото общество, да дойдем до него. И сигурно това ще стане. Сигурно това ще стане. В: Сега тука понеже споменахме и да приключим с Любомир Лулчев. Да питам, какви са вашите впечатления за него и около неговите последователи, които се въртяха около него, така наречените "Упанишади"?
към текста >>

82. 32. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА

Е, няма що да ги сравняваме, това са две различни неща и плюс това един човек, който идва от Америка, който следвал там философия и медицина, живял в една култура.
Десет години в ония бедни, въшливи времена, няма "Балкантурист", няма командировка, да изучава българския народ. Това за мене е необяснимо нещо и фреНологически и психологически, да не говорим това, че той затуй познаваше така добре българската музика, нали,но това са 10 години. Едни от хубавите години на Учителя са били да обикаля българския народ. От село на село, при онези условия. Хайде Левски ходел три години, а това са десет години. Е, няма що да ги сравняваме, това са две различни неща и плюс това един човек, който идва от Америка, който следвал там философия и медицина, живял в една култура. Каква е точната причина, не я знаем и Той не ни я е казал. Но Той няма да си губи десет години от времето за нищо. Предложили му да стане пастор в протестантството, отхвърлял, тогава казал: "Може, но ако не ми плащате". Та Той принципите си ги държи. Един платен духовен служител, той е е чиновник вече.
към текста >>

83. 47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ

Георги Тахчиев с когото живеехме наблизко, той изучаваше философия в университета, аз музика и понеже бяхме всеки ден заедно, хубаво приятелство стана между нас, а беше медиум.
47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ Доколкото знам, в първите години на Школата е имало повече спириту-ализъм и е бил доста разпространен. След това вече нашите хора се оттеглили. Но аз знам случая с мене. Георги Тахчиев с когото живеехме наблизко, той изучаваше философия в университета, аз музика и понеже бяхме всеки ден заедно, хубаво приятелство стана между нас, а беше медиум. И действително, питахме Учителят, ние направихме няколко сеанса и с Него споделихме, Той някакси се съгласи. Нали, аз на такъв сеанс например се запознах с един от заминалите ученици, най-добрите музиканти на Учителя - бр. Дързев. И след това Учителят каза: "Спрете дотук". И ние самите видяхме, че този свят е опасен, той е как да ти кажа, не мога да ти кажа защо, но спряхме до тука без да чувстваме, че нещо ни липсва. Говорейки за Дързев обаче, тъй като Той ми говори за Дързев, аз въобще не го познавах, той си е заминал много преди това, тогава ми обясни един въпрос защо толкова рано си е заминал.
към текста >>

84. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Разбира се, това съвсем не е лесна работа и затова Той прибавя: "Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота.
И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката "зен" показва, че човек започва добре и свършва зле. Едно много важно нещо, върху което Учителят иска да ни обърне внимание е: съзнателно да се отнасяме със своите мисли и чувства, да ги изследваме, да сме доволни от тях. Разбира се, това съвсем не е лесна работа и затова Той прибавя: "Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. А човек може да бъде доволен, когато всяка мисъл е определена и отива на мястото си. Така, както всяка дума в речта. Образец за такъв ред на думите е изречението: "Сила жива, изворна течаща". Тук думите са наредени по особен начин. Обичен и скъп.
към текста >>

Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях.
И тази дума е толкова употребявана. Тя има двояко значение: безценен и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни. А те са такива, когато дойдем до реалността. Това значи: дървото да расте, да цъфне, да завърже и плодът да узрее. Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях. Обичен и скъп. Обичен е духовен епитет, а скъп - материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. С един прекрасен образ Учителят изяснява, какво е обичен и какво е скъп: Един човек е в рудницата, той е изнемощял, кален.
към текста >>

85. 4. СЛЕДВАНЕ

" И така аз завърших германистика, същевременно следвах и философия, понеже немската литература, ако ви кажа, ама в много голяма степен е оплодена от философска размисъл и не можеш да я проумееш ако ти не познаваш най-същественото историята на философията и философските концепции от векове.
Впуснах се в това море на немската литература като че ли е мой собствен дом. Така се чувствах там, много добре. Гали казваше: "Ама други, които са завършили немско училище и може би те ще те изпреварят". А професорът винаги ме хвалеше когато взимах изпитите. Казваше: "Така се говори немски език! " И така аз завърших германистика, същевременно следвах и философия, понеже немската литература, ако ви кажа, ама в много голяма степен е оплодена от философска размисъл и не можеш да я проумееш ако ти не познаваш най-същественото историята на философията и философските концепции от векове. И така полека, полека, именно когато ставаше въпрос да се тълкуват философски концепции, понеже вече слушах и Учителя, за мене бяха ясни и концепциите на романтиците, на Гьоте, на Лесинг, Новалис и др. на всичките и когато трябваше да се каже едно тълкувание професорът се учудваше, че имам философско становище по въпроса, че мога да го изразя и то свободно, а не на-зубрено както той го е казал да кажем, а с мое собствено отношение. Завърших философия и четирите години съвсем редовно си вземах изпитите и през март 1940 г. получих назначение за учителка в Казанлък по немски език и психология. За Казанлък ме придружи другия ми брат Апостол.
към текста >>

Завърших философия и четирите години съвсем редовно си вземах изпитите и през март 1940 г.
А професорът винаги ме хвалеше когато взимах изпитите. Казваше: "Така се говори немски език! " И така аз завърших германистика, същевременно следвах и философия, понеже немската литература, ако ви кажа, ама в много голяма степен е оплодена от философска размисъл и не можеш да я проумееш ако ти не познаваш най-същественото историята на философията и философските концепции от векове. И така полека, полека, именно когато ставаше въпрос да се тълкуват философски концепции, понеже вече слушах и Учителя, за мене бяха ясни и концепциите на романтиците, на Гьоте, на Лесинг, Новалис и др. на всичките и когато трябваше да се каже едно тълкувание професорът се учудваше, че имам философско становище по въпроса, че мога да го изразя и то свободно, а не на-зубрено както той го е казал да кажем, а с мое собствено отношение. Завърших философия и четирите години съвсем редовно си вземах изпитите и през март 1940 г. получих назначение за учителка в Казанлък по немски език и психология. За Казанлък ме придружи другия ми брат Апостол. Той ми даде 5000 лв. и каза: "Направи си тоалети, като учителка да имаш хубави тоалети и заминаваме за Казанлък". Преди това отивам при Учителя, целувам Му ръка и Му казвам, че отивам в Казанлък, а той каза: "Там има наши братя, наши семейства, с които вие имате хубава връзка".
към текста >>

86. 16. ЛЕКАРСТВО ОТ УЧИТЕЛЯ - СКИЛИДКА ЧЕСЪН

Незабавно се свързах със сестра Пенка Кънева, която беше преподавателка по философия и педагогика в гимназията в Ловеч.
Бяхме посрещнати много любезно от директорката на пансиона г-ца Мелъни Търнър. Настаниха ме в стая, която се помещаваше в сградата, където живееше директорката и още една колежка-американка Кархарт. Брат ми беше взел цигулката си със себе си и вечерта в салона на пансиона изнесе един малък концерт за ученичките, на който изпълни творби от Учителя. Всички бяха много доволни и ученичките кръстила брат ми „мистър Вайълин". Започна моят живот в Ловеч. Незабавно се свързах със сестра Пенка Кънева, която беше преподавателка по философия и педагогика в гимназията в Ловеч. Тя ме запозна със семейство Баеви, които въобще са проявявали интерес към теософията и окултизма, а след запознанството си с нея интересът им е бил вече отправен и към делото и Словото на Учителя. С тези мили души се събирахме всяка неделя след обяд в 4 часа, за да четем от Словото на Учителя и да водим духовни разговори. Това бяха за мене най-прекрасните моменти в живота ми от живота ми в Ловеч. Бях помолила да ми се сервира вегетарианска храна. Но готвачът изглежда не е бил запознат с този вид кулинарно изкуство и почти всеки ден ми сервираше пържени картофи.
към текста >>

87. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

След това записа в университета философия.
" Да, това е едно трогателно събитие в живота и на двамата. И впоследствие вече тя още при майка си получава това отправление към духовните Истини. След това вече тя сама поема пътя си към Учителя. В: Тя например по-нататък къде учи? Веска: Тя учи гимназия тука в София. След това записа в университета философия. Имало е някакво решение може би да замине за Германия, да вземе докторат, но заради Школата е решила да си остане в България и да си работи вече като стеног-рафка при Учителя. В: Тя коя година се прехвърля на Изгрева? Веска: Това не зная. В: Някои други така данни от живота й? Някои опитности, които си спомняте?
към текста >>

88. 33. МИХАИЛ ИВАНОВ

Математик, мисля, че математика или философия е завършил той, но на Изгрева се славеше като голям астролог, даже много от нашите приятели казваха, че той правеше и наистина много верни хороскопи.
33. МИХАИЛ ИВАНОВ В: Друг въпрос. Какво сте чували и какво знаете вие за "Льо метър Михаил" в онази епоха? Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права. Математик, мисля, че математика или философия е завършил той, но на Изгрева се славеше като голям астролог, даже много от нашите приятели казваха, че той правеше и наистина много верни хороскопи. С голямо самочувствие, самомнение. Сега 1937 г. ми се струва той заминава за Франция под нечие давление, но не по препоръка на Учителя. Сам си заминава за Франция като считал, че там може би той има връзка са албигойското някогашно, клон на богомилството, и започва да работи. От начало нашите братя са считали, че той ще отиде както брат Пампоров направи.
към текста >>

89. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

Негови последователи са от всички европейски страни, хората, които са се интересували от последните открития на науката, на философията, последните така концепции и които са запознати до голяма степен и с концепциите на източните школи и затова виждаме в неговата аудитория хора от всички културни области на Европа.
Той е против всякакви сеанси да се правят, но когато трябва само. Те са ги правили, те са правили сеанси с Ани Безант, Блаватска е била медиум, и онази е била медиум, но те не са имали тази култура, този поглед, исторически поглед за развитието на нещата на Вселената и на човека отделно и на взаимоотношението на човека и Вселената и природата. Такава е разликата между тях. И тогава той се отделя от тях и създава антропософското общество. Така той създава своята школа. Негови последователи са от всички европейски страни, хората, които са се интересували от последните открития на науката, на философията, последните така концепции и които са запознати до голяма степен и с концепциите на източните школи и затова виждаме в неговата аудитория хора от всички културни области на Европа. Това са лекари, писатели, поети, художници, мислители, философи, естествоизпитатели, хора на науката. Той работи неуморно. Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И той със своите дълбоки познания и със своите възможности да проследява събитията и живота нали чрез записите в акашовите ръкописи създава една абсолютно различаваща се от тази на неговите колеги, така да се каже хората с академична подготовка за тази работа, тълкувание на Гьотевите произведения, на Гьотевата концепция за живота и за изкуството и за човека. Работи усилено в това направление, той самия даже отбелязва: "Имаше пропасти между това, което аз изнесох като тълкувание за Гьотевите творби и онова, което дадоха моите колеги от официалната катедра на литературната наука".
към текста >>

Той даже знае причината, поради която Ницше изпада в умопомрачение със своята философия за свръхчовека.
Чрез хора на науката, които застъпват материалистическите концепции, с хора на обществото. Така един ден когато той пътува във влака за Мюнхен, някакъв кондуктор, който го познава когато му проверява билета го нагрубява даже, което изразява едно обществена неприязън към него, което произтича от известни кръгове. Дори си спомням, че той познава много добре и оправдава и разбира защо един естествоизпитател като Хекел е материалист. Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един художник, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата". Никого не обвинява, всекиго разбира, обаче той си има въпреки това своите неприятели и врагове, а дори разбира и Ницше. Той даже знае причината, поради която Ницше изпада в умопомрачение със своята философия за свръхчовека. Но той го почита пак като един гений, който се е опитал да даде едно обяснение на някое явление в обществения живот, но когато един ден той отива при сестрата на Ницше, тя го обругава, наругава го и го изпъжда, защото тя не е могла да схване философската позиция, от която Щайнер преценява и обяснява учението за свръхчовека на Ницше. И се случва така, че безспорно неговите неприятели следят кога биха могли да уязвят неговото движение и на една Коледа, когато те се събират всички да празнуват Рождество Христово в Гьотеанума в Швейцария, след като са имали тържествена служба, голяма лекция той изнесъл за Христа, понеже той има едно абсолютно преклонение, любов към Христа и неговото учение. Понеже знае, че Христос е Този, Който ще води човечеството в неговото съвършенство. Христовия Дух, е Който през вековете нали ще бъде Просветителя, Избавителя, Учителя на човечеството. Той празнува в своята школа Рождество Христово и през нощта бива опожарена неговата школа, бива опожарена тази централна сграда и когато на сутринта всички констатират ужасния пожар, който е изпепелил тази тяхна школа, от която останал само централния купол.
към текста >>

Съжалявам, че не пазя един алманах, който имаше много интересни статии във връзка с неговата цялостна дейност, която обхваща неговата дейност като човек на експерименталната наука, на естествените науки, като човек, който се занимава с философия, с мистика и с религия.
От всички страни на света се стичат хора да помогнат със своите дарения материални и той казва сега така: "Сега постройката на Гьотеанума ще бъде изградена от съвременен строителен материал, т.е. железобетон, който да отговаря на днешния век, на нашия век, с който се гради днеска всичко". И той пак дава така идеята и скицата за архитектурното оформление на сградата като казва, че понеже тя е на фона на Юрските планини в Швейцария, контурата на сградата трябва да бъде в хармония с хребетната линия на юрския масив. И така той успява да я построи на нова сметка и работи. В това време той създава много трудове във всички области. Съжалявам, че не пазя един алманах, който имаше много интересни статии във връзка с неговата цялостна дейност, която обхваща неговата дейност като човек на експерименталната наука, на естествените науки, като човек, който се занимава с философия, с мистика и с религия. Но една от основните концепции, която е залегнала в неговото учение за отношение между лекари и пациенти е тази: той казва: "В бъдеще и лекари и пациенти взаимно ще си помагат. Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта". В: Аз искам да питам следното: във връзка с Питагор и неговата школа и онзи момент когато гърците изгарят... Веска: Има еквивалент. В: И сегашните събития, когато пак изгарят и спомням си, че съм слушал едно изказване, което ми е предадено, може би по друг начин съм го чул, от Учителя, който казва: "Ето, той не взе поука от времето когато гърците изгориха школата му и сега допусна същата грешка". Веска: Е, същата грешка, това е дето се подхлъзна с жени, той не трябвало да сключва бракове.
към текста >>

90. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Това бе общоприетото мислене резултат на материалистическата философия.
Най-после взех решение, че ще говоря Истината и само Истината. Когато бях на петнадесет години, моят баща се разболя тежко. Той бе отнесен в болницата. Там, аз го посещавах често. Но след всяко посещение, все по-силно и по-силно ме гнетеше мисълта, че ако баща ми се помине, този благороден човек ще бъде изличен от цялата вселена. Това бе общоприетото мислене резултат на материалистическата философия. Не посмях да споделя моя гнет с никого. Обаче тази мисъл толкова ме разтревожи, че аз започнах да слабея, заприличах на вейка. Мама се уплаши за моето здраве и ми забрани да отивам в болницата. Една нощ сънувам: баща ми се яви при мене казвайки: „Виола, приготви моя официален костюм." Неговата сянка премина през вратата и влезе в стаята на майка ми. Събудих се силно разтревожена и гласно заплаках.
към текста >>

91. 2. СЕМЕЙСТВО С МНОГОЛЮДНА ЧЕЛЯД НА ИЗГРЕВА

Майка ни е следвала педагогика в университета, а баща ни философия.
в София. Той произлиза от семейство с много деца. Баща ми мисля, че е бил протестант и голям идеалист. Когато се свързва с идеите на Учителя, той става Негов ревностен ученик и скъсва всички връзки с фамилията си, със своите братя и сестри и се отдава на делото на Учителя. Той е смятал дори да отиде в Америка и да стане проповедник на новите идеи на Учителя, но според съветите на Учителя той е променил решението си. Майка ни е следвала педагогика в университета, а баща ни философия. Но и двамата не са могли да завършат докрай висшето си образование поради тяхната женитба и идването на децата. В семейството ни се раждат четири деца -1932 г. се ражда Светозар, който остава докрай верен на идеите на Учителя и един от Неговите добри ученици. Второто дете родено през 1934 г. е Костадин, който е бил също изг-ревско дете, който също е бил милван от Учителя по главичката, но като става младеж се отклонява от идеите на Учителя и поема пътя на света, на радостта, на веселието, макар по начало да е бил вегетарианец, прояжда отново месо и така остава до настоящия момент.
към текста >>

92. СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ

1. МУЗИКАНТ ПО ПРИЗВАНИЕ

Симеон Симеонов е завършил право и философия в СУ "Климент Охридски".
Произхожда от интелигентни родители. Баща му - Харалампи Симеонов е роден във Велико Търново и е бил банков чиновник. Майка му Евангелица Симеонова е основна учителка. Те имат четири сина: Симеон, Величко, Данко и Иван. И четиримата са музиканти и свирят на различни инструменти паралелно със своите професии. Симеон Симеонов е завършил право и философия в СУ "Климент Охридски". Работил е в различни области като юрист: нотариус, секретар в Софийския областен съд и Касационния съд. Пенсиониран е след 9.1Х.1944 г. В своя живот, вече женен за Цветана Гатева - художничка, среща Учителя Петър Дънов (1920 г. или малко по-рано). За това говори факта, че дъщеря му Елисавета е родена 1921 г., а името й е дадено от Учителя.
към текста >>

93. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

Изнася сказки в София във Военния клуб и градското казино върху новите течения на науката, философията, теорията на познанието, психичния принцип и регенерацията в новата биология.
Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани. Има още живи хора, които си спомнят това. Издава вестник "Алфа", а по-късно и "Живот", в които популяризира окултните науки за обществото, като навсякъде прокарва идеите и мислите на Учителя. Изнася сказки в София във Военния клуб и градското казино върху новите течения на науката, философията, теорията на познанието, психичния принцип и регенерацията в новата биология. Редовен посетител на беседите на Учителя. Но това не му е достатъчно затова използва всяко свободно време да пише и издава книги, все в духа на Учението на Учителя. Пише статии във вестник "Братство" и в списание "Житно зърно". Аз не зная някой от последователите и учениците на Учителя да е писал, печатил и издавал толкова много книги колкото Лулчев. Мога дори да ги изредя за тези, които не са ги виждали и чели. I.
към текста >>

94. 4. ПЕСЕНТА МУСАЛА

Струва ми се, че в текста на песните на Учителя е скрита цялата философия на Неговото Велико Учение.
4. ПЕСЕНТА "МУСАЛА" Сега имам само 4-5 беседи, тях препрочитам. Струва ми се, че в текста на песните на Учителя е скрита цялата философия на Неговото Велико Учение. Когато ми харесва някоя песен и реша да я хармонизирам, аз живея с нея най-малко петнадесет дни и тогава сядам и обикновено на един дъх я хармонизирам. Не съм никакъв пианист. Чукам бавно на пианото. И след като напиша дадена песен не бих могъл да я изсвиря цялостно. Виж на цигулката я свиря, когато дадох песента "Мусала" на хор "Планинарска песен", диригента му заслужилият артист Филип Аврамов я прие много добре.
към текста >>

95. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

В текста е вложена дълбока философия.
са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест. Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона. Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева.
към текста >>

96. 01. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО

След това завърших гимназия и записах в университета да следвам философия и окончателно завърших през 1926 год.
Трябваше да ме изпратят или в Тичево или в Битоля. И след като писах писмо на баща ми, че искам да уча, той ми писа да дойда при него. Майка ми не дойде тогава с мен, но тя по-късно на следващата година през месец февруари заболя и след това почина. Майка ми почина когато аз бях 17 годишно момиче. Аз тогава изкарах само едно лято в Македония, върнах се в София, записах се в прогимназията и я изкарах. След това завърших гимназия и записах в университета да следвам философия и окончателно завърших през 1926 год. Баща ми тук нямаше къща и живеехме под наем. Имаше бакалия и отзад имаше една стаичка и там живеехме.
към текста >>

97. 43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Следвах философия.
И тя въобще не го направи. Тя можеше да го направи и сама. Така че, аз ако бях останала да живея в „Парахода" щях да си го направя. Аз имам много такива инициативи брат. Един път, когато попитах Учителя, викам: „Учителю, аз си следвах това, което не трябва". Следвах философия. Рекох: „Сбърках, какво трябваше да следвам според способностите си? " „Ами архитектура! " Разбирате ли? Значи това нещо, тези работи видите ли откъде си ги нося! Една склонност така.
към текста >>

98. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

" „Е, казва, все неговата философия".
" За поведението си. Той ми вика: „А, Еленке, какво да ти кажа, не знам, ще помисля и ще ти кажа". И така остана разбира се. И аз казвам тоя сън на Учителя. И аз Го питам Учителя: „Учителю, какво ще ми кажете, какво прави сега Георги в другия свят? " „Е, казва, все неговата философия". Това нещо много ме озадачи и казвам ти сега. Лично на мене е много чудно. Аз си казвам, всичко което за Георги го чувствам и така го ценя, но и това. Значи Учителят каза нещо, че има той проблеми с неговата си философия. В.К.: Значи кой какъвто си е долу, такъв е и горе.
към текста >>

Значи Учителят каза нещо, че има той проблеми с неговата си философия.
И аз Го питам Учителя: „Учителю, какво ще ми кажете, какво прави сега Георги в другия свят? " „Е, казва, все неговата философия". Това нещо много ме озадачи и казвам ти сега. Лично на мене е много чудно. Аз си казвам, всичко което за Георги го чувствам и така го ценя, но и това. Значи Учителят каза нещо, че има той проблеми с неговата си философия. В.К.: Значи кой какъвто си е долу, такъв е и горе. Това е явно. Това е един закон. Е.А.: Е, да. В.К.: Учителят дава един пример с едно фенерче.
към текста >>

99. 112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО

На сестра й Аня Учителя е предложил, защото тя имаше хубав език, беше свършила философия.
112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО Е.А.: Паша ми е казала това, че Учителят предложил и сестра й да работи тази работа, която Паша работеше, да стилизира. Тя не беше стенографка. На сестра й Аня Учителя е предложил, защото тя имаше хубав език, беше свършила философия. Тя беше работила въз българския език най-много, беше така строга, изискана, така имаше много хубави черти като човек и като характер, но когато се опитала да работи с беседите, не е смеела да направи никаква промяна. Нищо, така нямала свободата, която Паша е имала. И тя е казала, че затова не може да прави стилизация. Значи всеки е различен. Вижте какво отношение тя е имала към Словото, обратно на Паша.
към текста >>

100. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО