Търсене в текстове за 'Физическото'

Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле.
Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове". На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо. Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец.
към текста >>

Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле.
Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.
към текста >>

2. 2_03 Лунен химн

Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често.
към текста >>

3. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце.
Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество. Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце. Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце. А трети виждаха Божественото слънце. Всеки виждаше това, което можеше да види. А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата. Видях само това.
към текста >>

4. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.
"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.
към текста >>

Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха.
Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици.
към текста >>

При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.
Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин.
към текста >>

И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло.
За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин. Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената.
към текста >>

5. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Друга връзка на физическото поле няма!
Ще дойде време да се убедите в това сами. И тогава къде е послушанието на ученика към Учителя? Има ли го или го няма? Онова, което се случи след това, показва, че го няма. А послушанието е връзката между ученика и Учителя. Друга връзка на физическото поле няма! Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това. Учителят одобряваше моето изпълнение на песните. Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина. Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя. Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти.
към текста >>

6. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле.
Но такова звучене не бях слушала и повече никога не се повтори като опитност, макар че минаха много години и аз навлязох много по-надълбоко, нашироко и надлъж в музиката на Учителя. Тези възторжени песни, излизащи от устата на пеещите сестри, за мен бяха необикновено преживяване. Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях. Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица. Наблюдавам и виждам, че учениците от духовната Школа на Учителя бяха влезнали в тях и тези ученици от тази духовна Школа, невидима за нас - за нашите очи, пееха за Учителя чрез тях. Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле. Тогава разбрахме, а по-късно се убедихме, когато имахме опитности с тази вътрешна Школа на Христа и на Учителя, че ние сме една мъничка проекция на големия живот, че сме една малка точица и рязка от онзи Всемирен живот, който обхващаше цялото Битие. Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител. Тази привилегия не я осъзнавахме отначало. С годините започнахме да я осъзнаваме, да я преосмисляме, да я оживяваме в нас и тези опитности станаха "жив живот", част от живота на Школата на Бялото Братство и част от проявлението на Всемировия Учител на земята. След като видяха всичко това моите очи, след като чуха всичко това моите вътрешни уши и след като съзерцавах дълго време върху тези възторжени песни, накрая реших, че трябва да споделя това с Учителя.
към текста >>

7. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си.
Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас. А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини. И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове. Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини. И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя.
към текста >>

8. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле.
Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен.
към текста >>

9. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата.
След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки! " Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист. Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа.
към текста >>

10. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле.
Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята.
към текста >>

Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле.
Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя.
към текста >>

След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята.
Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията.
към текста >>

11. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи.
А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература. Пръв я преведе Величко Гръблашев. Той преведе няколко книги.
към текста >>

Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца.
Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха. Когато отидоха при Него да търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на живота, методи на разумната Природа. Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца. Запомнете това добре." Години по-късно, през 1942 година, Боян Боев издаде една книга "Учителят за дишането". И там могат да се намерят постановките на Учителя. Освен това, Боян Боев бе написал една поредица писма до приятелите и там бе дал дихателни упражнения от Учителя. При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия. Защо ли?
към текста >>

Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око.
То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството. Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от периферията на Вселената към Бога. Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството. Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света. Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат. Монт Еверест бе покорен десетки години след заминаването на Учителя и чак тогава стъпи на него човешки крак. Каква е връзката между Хималаите и "Изгрева" в София? "Изгревът", според Учителя, е мистичен център.
към текста >>

Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат.
Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството. Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света. Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат. Монт Еверест бе покорен десетки години след заминаването на Учителя и чак тогава стъпи на него човешки крак. Каква е връзката между Хималаите и "Изгрева" в София? "Изгревът", според Учителя, е мистичен център. Той е по- висок в духовно отношение от много високи планини, включително и от Хималаите. Тук, на "Изгрева", са насочени силите на Великите Духове на Вселената.
към текста >>

Връзките на Лулчев с Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле.
Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целият "Изгрев". Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той се стрясва, но проявява послушание и ги маха. Направо се уплашва от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който, с негови представители в България, се стремеше да унищожи Братството. Връзките на Лулчев с Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле. Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и тези познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото това бе насочено срещу Делото на Учителя. Така че, ако утре някои от следващите поколения рекламират "Агни Йога" и я издадат, да знаят, че те работят срещу Школата на Учителя.
към текста >>

12. 3_69 Сватбата на Големия брат

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

За броени дни здравето на Учителя се разклати и Той ни напусна с физическото Си тяло.
Учителят там, на извора, се навежда и казва: "Време е да открием втория фронт на запад." И Той собственоръчно прави едно отверстие и вадичка, по която започва да изтича водата на каптирания извор. Следващите дни, на 5 юни 1944 година, съюзниците със своята флота дебаркираха и откриха втория фронт. И попаднахме в тази залисия с проблемите на войната. Това не бяха случайни и маловажни неща в живота на българите тогава, защото милиони умираха по бойните полета, а жертви на фронта даваха и българските войници. Цялата тази залисия ни намери изведнъж напълно неподготвени. За броени дни здравето на Учителя се разклати и Той ни напусна с физическото Си тяло. Тленните Му останки бяха погребани на "Изгрева". Замина си на 27 декември 1944 година, в 5 ч. и 45 мин. сутринта. Всички бяхме в покруса. Изживявахме го тежко.
към текста >>

13. 5_19 Войната

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Това е много по-лошо от физическото убийство.
"Войната" Във физическата война хората се убиват едни други. В духовната война духовете могат да обсебят хората и те да станат техни слуги, техни роби. Това е много по-лошо от физическото убийство. Затова Христос казва: "Повече се бойте от онези, които тялото и душите могат да убият." Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен на доброто, на правдата - стане насилник и грабител, застане на страната на злото. Това е обсебване, Формата е същата, но съдържанието е друго. Всички човеци са участници в духовната война. Едни - на страната на доброто, други - на страната на злото. Човек трябва да се огражда с молитва и да се свързва винаги с Бога.
към текста >>

14. 5_34 Къде е Изгревът?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

На физическото поле "Изгревът" е мястото, където слънцето изгрява, където слънцето и Светлината от Словото на Учителя влизат в човешкия ум.
Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат. "Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават. Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух. На физическото поле "Изгревът" е мястото, където слънцето изгрява, където слънцето и Светлината от Словото на Учителя влизат в човешкия ум. Духовният "Изгрев" е мястото, където Словото на Учителя влиза като Виделина в душата на ученика. Божественият "Изгрев" е мястото, където Христовият Дух и Божественият Дух чрез Силите Господни сътворяват новия човек на земята. Това са Синовете Божии, които се кланят в Дух и Истина. Ето, това е "Изгревът" на Всемирното Велико Бяло Братство. Той е недосегаем за човешките ръце.
към текста >>

15. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни.
Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога! Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода. Има извор - има вода, има наклон, има чучур- и водата изтича. Това е образен начин да се опише как Учителят даваше песните Си. А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни. Това бе Божественият извор. А Божественият чучур бе Учителят. Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня. Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им.
към текста >>

За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им.
А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни. Това бе Божественият извор. А Божественият чучур бе Учителят. Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня. Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им. Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците. Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее.
към текста >>

16. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле.
През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира. Всеки път когато получаваше пенсията си, благодареше на Учителя, че има издръжка. По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше. Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле. Дори и чиниите чакаше някой друг да й помогне да ги измие. Не искаше да върши къщна работа, но накрая животът я научи сама да се грижи за всичко. Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай. Учителят веднъж я среща: "Манджи, манджи, манджи ти трябват на теб! " Повторил три пъти и я отминал.
към текста >>

17. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки.
А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде. Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка. Такъв опит бяха направили братята от Русе. С тези карти те си плащаха членски внос.
към текста >>

18. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

Защото това, което представлява Русия на физическото поле със своята големина, обширност от земя и пространство, с мощта на човешките си ресурси, с над 200 милиона славяни и се обозначава като Великая Русс и Священная Россия, е първият етап от преминаването на Словото от България.
Каква е задачата на Българския народ? Учениците от Школата, родени в този народ, трябва да претворят в живота си идеите от Словото: за живота на Любовта, за светлината на Мъдростта и за свободата на Истината - тези три свята са обединени в проявлението на Великия Учител. Те трябва да станат образци на това Учение и с делата си да предадат учението на този народ, в който са преродени в плът и кръв, за да изпълнят волята на Бога. Българският народ има за задача да го приеме и предаде на славянските народи, а чрез тях- на всички народи по света на планетата Земя. Следващият народ, комуто трябва да се предаде това учение, е народът на Русия. Защо? Защото това, което представлява Русия на физическото поле със своята големина, обширност от земя и пространство, с мощта на човешките си ресурси, с над 200 милиона славяни и се обозначава като Великая Русс и Священная Россия, е първият етап от преминаването на Словото от България. А защо? Защото това, което представлява Великая Русс и Священная Россия на физическото поле и на земята като потенциал и сила - това представлява българският народ в Духовния свят като потенциал и сила. Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят. Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави.
към текста >>

Защото това, което представлява Великая Русс и Священная Россия на физическото поле и на земята като потенциал и сила - това представлява българският народ в Духовния свят като потенциал и сила.
Те трябва да станат образци на това Учение и с делата си да предадат учението на този народ, в който са преродени в плът и кръв, за да изпълнят волята на Бога. Българският народ има за задача да го приеме и предаде на славянските народи, а чрез тях- на всички народи по света на планетата Земя. Следващият народ, комуто трябва да се предаде това учение, е народът на Русия. Защо? Защото това, което представлява Русия на физическото поле със своята големина, обширност от земя и пространство, с мощта на човешките си ресурси, с над 200 милиона славяни и се обозначава като Великая Русс и Священная Россия, е първият етап от преминаването на Словото от България. А защо? Защото това, което представлява Великая Русс и Священная Россия на физическото поле и на земята като потенциал и сила - това представлява българският народ в Духовния свят като потенциал и сила. Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят. Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави. Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения. Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави.
към текста >>

Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави.
Защото това, което представлява Русия на физическото поле със своята големина, обширност от земя и пространство, с мощта на човешките си ресурси, с над 200 милиона славяни и се обозначава като Великая Русс и Священная Россия, е първият етап от преминаването на Словото от България. А защо? Защото това, което представлява Великая Русс и Священная Россия на физическото поле и на земята като потенциал и сила - това представлява българският народ в Духовния свят като потенциал и сила. Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят. Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави. Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения. Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави. Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната зависимост. А те са живи духовни и физически канали и проводници, чрез които става обмен между тези два народа. Създаването на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура.
към текста >>

Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави.
Защото това, което представлява Великая Русс и Священная Россия на физическото поле и на земята като потенциал и сила - това представлява българският народ в Духовния свят като потенциал и сила. Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят. Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави. Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения. Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави. Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната зависимост. А те са живи духовни и физически канали и проводници, чрез които става обмен между тези два народа. Създаването на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура. Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята.
към текста >>

19. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на духовното поле, т.е.
Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина. Материализираната Любов- това е физическият свят, материализираната Мъдрост - това е Духовният свят, материализираната Истина - това е Божественият свят. Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на духовното поле, т.е. Виделина, живата Светлина в Божественият свят, т.е. Славата. Христос е вън от вас и вътре у вас. Търсете го в Светлината, което е вън от вас. Търсете го във Виделината, която ще дойде у вас. Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух.
към текста >>

20. 10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина.
Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата слънчева система. Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания. По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават. Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина. Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината. Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината.
към текста >>

21. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа.
Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина. А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота. Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят. Светлината - това е творческият акт на Великата Природа. Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното. Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа. Материята на физическото поле е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл на Ангелите. Мисълта на Ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Божествения Дух.
към текста >>

Материята на физическото поле е кондензирана Енергия.
А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота. Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят. Светлината - това е творческият акт на Великата Природа. Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното. Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа. Материята на физическото поле е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл на Ангелите. Мисълта на Ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Божествения Дух. А Духът е първичната проява на Бога.
към текста >>

Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета.
Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина.
към текста >>

Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил.
Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил. Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите. Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията.
към текста >>

22. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Борис Николов

ТОМ 2

По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят.
физическия пост означава изключително организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. И център и фокус на този пост е човекът и неговото тяло. Това е принципът. А Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста.
към текста >>

Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост.
И център и фокус на този пост е човекът и неговото тяло. Това е принципът. А Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той тури едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост от четвъртък на обед до петък на обед. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка.
към текста >>

23. 168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

Борис Николов

ТОМ 2

На физическото поле или в друго поле, да кажем в духовното поле?
Ето, така разказва сестрата тази опитност. И ние всички я възприемаме, че това наистина е опитност с Учителя, така както ни е разказала. Обаче пред мен е един млад брат, който има за задача да запише историята на Братството и всички случки и примери с Учителя. Той е добре запознат с много неща и задава следния въпрос: „Сестра, този пример с Учителя за мен е верен, но трябва едно допълнение от Ваша страна и да се уточни. Затова питам: Вие как видяхте Учителя да се движи във въздуха? На физическото поле или в друго поле, да кажем в духовното поле? " Всички се изненадват на въпроса. Сестрата също. После тя се усмихва и добавя: „До мен беше моята приятелка. Когато Учителят се зададе и вървеше във въздуха половин метър над земята аз я бутнах с лакет и й казах: „Виж, Учителят се движи във въздуха" и посочвам с глава. Тя казва: „Нищо не виждам.
към текста >>

24. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Повече те не се срещнаха на физическото поле.
Разговорите бяха повече между сестрите и царя, които го запитваха за най-обикновени неща, при което той се учудваше на въпросите им, но им отговаряше. А това не бяха глупави въпроси. Всички сестри бяха студентки по онова време. Нямаше неуки и прости хора между нас. Според мен това бе единствената среща на цар Борис III с Учителя. Повече те не се срещнаха на физическото поле. В това съм напълно сигурен и точен. А разговорът бе на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н. След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала. Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец.
към текста >>

25. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

Хората я търсят на физическото поле.
Много пъти към самите извори правехме нашият бивак с Мария Тодорова. Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет. Нашите палатки бяха при самите извори горе. Ние слизахме по пътеките при езерата. Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей. Хората я търсят на физическото поле. Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей. Сега какъв външен вид е имала тая Школа и в какво се е състояла не мога да кажа подробно, защото не сме питали Учителя. Може някой да Го е питал и да знае. Ние знаем от старата литература, че връх Мусала се е наричал Калкойон". Тук при неговите езера е била Школата на Орфея, но дали към Маричините езера или към Мусаленските езера, т. е.
към текста >>

26. 48. ГЛАДЪТ

Дойде време физическото състояние на тялото ми се влоши й ме заведоха в болницата на затвора, където ме оперираха от язва на стомаха.
Бях прескочил гладът. Зад мене беше Духът на Учителя, който ме крепеше. Това беше истински пост с молитви. Тук видях силата на поста и силата на молитвата, защото те двете укрепват духа на човека и го правят чутък за идването на Божествения Дух, който на всеки човек раздава онова, което му е потребно. Чрез Него получих сила на духа си и укрепих волята си, че трябва да превъзмогна временната тегота на тялото си. Дойде време физическото състояние на тялото ми се влоши й ме заведоха в болницата на затвора, където ме оперираха от язва на стомаха. Един етап беше преминал, идваше вторият. Така се редяха брънките на веригата, с която бях окован в подземията на човешката преизподня. Веригата бе от 12 години затвор.
към текста >>

27. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Не търсете Христа на физическото поле.
Аз ви уча на законите на природата, това е днешното Учение. Аз не ограничавам никого. Затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведния седем пъти ще мине през огън. То ще трябва да се приготвите за това мъчение. Не търсете Христа на физическото поле. Не го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, там ще видите интензивна светлина. Христос е един и много. Понякога казвате: ГоспоДин Дънов дали е Христос или Христос е в Него? Ще ви кажа: „Христос не съм.
към текста >>

28. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната.
" Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев.
към текста >>

29. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Най - сетне допуснах, че лицето е напуснало физическото поле и вече обитава невидимия свят.
Образът - близък до онзи, когото познавам. Нали сме съученици с Аверуни! Изненадан съм от това, че Савка Георгиева Керемедчиева - ученикът Аверуни, бе много дискретна и малцина я познаваха, за да напишат подобен биографичен очерк. Дълго търсех автора. Не го открих. Най - сетне допуснах, че лицето е напуснало физическото поле и вече обитава невидимия свят. И все пак, продължавам да се питам: Кога са събрани биографичните данни, по времето, когато Савка бе на този свят, или след като го напусна? Имам основание да си задавам въпроса, защото съзирам известни непълноти, а това ме задължава, като по-добре запознат със Савка, да допълня очерка. Ученикът Аверуни има паспортно име, каквото посочвам по-горе - Савка Георгиева Керемедчиева. Физическият й живот започва с изгрева на 1.V.1900 г. и завършва със залеза на 3.V.1945 г.
към текста >>

тя няма база на физическото поле, но продължава и в другите по-висши сфери на битието.
Физическият й живот започва с изгрева на 1.V.1900 г. и завършва със залеза на 3.V.1945 г. Името "Аверуни" е дадено от УЧИТЕЛЯ през 1914 г. Рядък, много рядък случай в школата Му. Тази школа е без граници т.е. тя няма база на физическото поле, но продължава и в другите по-висши сфери на битието. Там учениците са същества от ангелски йерархии и имат свои имена. Именно Аверуни е един от учениците, слязъл от „горе", за да бъде тук полезен на УЧИТЕЛЯ и да работи с Него. Само Той може да проверява и установява идентичността и след това да съобщи на ученика името, с което е известен в невидимия свят. След време, през дните на един от Търновските събори на Братството, 21.VIII.1922 г., 7,30 ч. сутринта, УЧИТЕЛЯ и Аверуни посред нощ са изправени на молитва.
към текста >>

На физическото поле тя е непозната, но „горе" - отлично позната.
Понякога тя слиза забулена и за околната среда остава непозната. Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание. Видно е, че не всякога условията и възможностите са благоприятни. А в интереса на всеобщата еволюция е необходимо дадена душа да бъде изразител на Великата Разумност, и Волята Божия да бъде изпълнена. В такива случаи душата е загърната с мантията на неузнаваемостта. На физическото поле тя е непозната, но „горе" - отлично позната. Ето че в аурата на УЧИТЕЛЯ душата има щастливата привилегия да се изяви свободно, окриляна от вдъхновение и пориви. Ученикът Аверуни дава израз на богата душевност и заслужено узнава от УЧИТЕЛЯ името на своята душа - Амриха! Един ден настъпва нов момент във внимателните стъпки на ученика Аверуни. УЧИТЕЛЯТ открива още едно име - Илрах! Какъв е случаят?
към текста >>

Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна.
Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ. Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат. В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на нивата. За тях образът на УЧИТЕЛЯ бе осмислено разбран. Специализирани в стенографията, те бяха онзи квартет, снел Словото и го подготви за печат.
към текста >>

30. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Така, че ако на физическото поле не се възприема новото учение, работата продължава в невидимия свят.
Но по един въпрос остана на особено мнение. Той ме запита: Разбират ли Вашето слово последователите на учението Ви? Имам впечатление, че не всички могат да схванат това, което им казвате! - Ако всички не могат да схванат и разберат това, което говоря, вечер след като заспят наново се събираме и продължаваме заниманията. Но не само те идват да ме слушат, идвате и Вие, а заедно с Вас идват всичкй разумни и будни души! Така, че ако на физическото поле не се възприема новото учение, работата продължава в невидимия свят. Ето как се работи за повдигане на човечеството! Училищният инспектор бе изненадан от отговора, подаде ръка и тръгна замислен... Учителите, обаче бдха твърде доволни от разговора. Споделеният пример с училищния инспектор бе великолепно допълнение към прочетената мисъл за новите методи на новото възпитание. И те се разделиха с УЧИТЕЛЯ, но с окрилен дух и укрепнала вяра. Пред тях бе светлото бъдеще на новото учение - нов и пълен мироглед на новият и разумен човек.
към текста >>

31. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Както виждате, тук природата е щедра и на физическото поле, и в духовното.
Те именно са онези невидими работници в нашата слънчева система, които се стремят да направят слънчев живота на земните обитатели. Присъствието на тези същества освежава аурата на Швейцария. В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява. Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко степени по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура. За живущите в Швейцария няма по-големи блага от богатия свеж планински въздух, от чистата вода на бързите потоци и от възторжените идеи и мисли на светлите същества. Както виждате, тук природата е щедра и на физическото поле, и в духовното. Ето основната причина, която е хвърлила враждата в далечно забвение. Това е тайната за интересния на нашето време обществен живот на швейцареца. Един ден, когато човечеството приеме Божествените идеи за смислен и разумен живот, примера на швейцарците ще стане ежедневие за всички народи. Последва дълго мълчание... Последва размисъл... Странно откровение за пътя на народите. Замислени върху изречените слова, не забелязахме кога УЧИТЕЛЯТ стана от пейката и отиде при сестрата, която грижливо прибираше сладкото.
към текста >>

32. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват.
Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат.
към текста >>

Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд.
Добродетелите му не са развити. Обикновеният живот не поражда градивни процеси. А сега ще трябва дълго време да мине, докато се изгради тяло, с което да обитава в невидимия свят. Това е непознатата трагедия на онези, които заминават неподготвени. Ето къде е смисълът на умния и съзнателен живот на земята. Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд. Отлагането на тази твърде важна работа е съществен пропуск. Това е една от високите оценки на разумния живот на физическия свят. Неуморно работете върху себе си. Ден след ден изграждайте бъднините на живота. „Каквото вържете тук на земята, ще бъде вързано и на небето" - казва Христос, а на вас казвам - работете върху себе си, за да придобиете добрите условия... Това бе вторият и последен разговор за бялата смърт.
към текста >>

33. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото.
Те заспиват бързо и неусетно. Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост. Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане.
към текста >>

Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване.
А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма.
към текста >>

През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма.
Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи.
към текста >>

Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката.
Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи. Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват.
към текста >>

34. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА

Мисловният творчески процес е сложен комплекс, на който физическото лице е само един изразител.
Явява се нова компонента, която разширява класическата формула за авторството. Във физиката, за характеристика на светлината, такава превратна компонента беше спектралния анализ. Дъгата предреши въпроса за „бялата" светлина. Така светлината стана по-разбрана. Новата компонента в творческия процес започва от съавторството на незрими помагачи от света на невидимото. Мисловният творчески процес е сложен комплекс, на който физическото лице е само един изразител. Ето на какъв разговор попаднах един ден. Минавах покрай салона. Две сестри показваха своите ръкописи на УЧИТЕЛЯ. Отбелязвам - това бяха две поетеси. Изискано бе перото им.
към текста >>

35. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Често са необходими повече прераждания, докато враждуващите се срещнат на физическото поле и взаимно се опростят.
Един живот е много къс, за да се разплете сложен кармичен възел. Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието. Не е лесно да се срещнат две души с взаимни кармични задължения. Често са необходими повече прераждания, докато враждуващите се срещнат на физическото поле и взаимно се опростят. Случва се, единият да е на физическото поле, а другият в отвъдния свят, и обратното. Разминаване. Въпросът не е разрешен. Кармичното разрешение се отлага. Зареждат се нови прераждания. Стъпка по стъпка се изграждат условията, когато така ожидания момент за разплатата наближи - кармата да назрее.
към текста >>

Случва се, единият да е на физическото поле, а другият в отвъдния свят, и обратното. Разминаване.
Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието. Не е лесно да се срещнат две души с взаимни кармични задължения. Често са необходими повече прераждания, докато враждуващите се срещнат на физическото поле и взаимно се опростят. Случва се, единият да е на физическото поле, а другият в отвъдния свят, и обратното. Разминаване. Въпросът не е разрешен. Кармичното разрешение се отлага. Зареждат се нови прераждания. Стъпка по стъпка се изграждат условията, когато така ожидания момент за разплатата наближи - кармата да назрее. Разплатата е факт.
към текста >>

Най-сетне срещата на физическото поле е осъществена.
Един от обезглавените се преражда като жена на цар Ирод. При едно пиршество, тя посъветва дъщеря си да поиска, като награда за изпълнението на празничен танц - главата на Йоан Кръстител. Йоан е обезглавен. Стотици години съзнанието на пророк Илия е било смущавано от голямото престъпление. Стотици години избитите пророци са били непримирими с насилствената смърт, извършена от мастития и авторитетен пророк Илия. Най-сетне срещата на физическото поле е осъществена. Кармата назряла. Кармичният възел е разплетен. Но какво става още? Съзнанието на Йоан Кръстител приема физическото обезглавяване като очаквана развръзка. Той не търси възмездие.
към текста >>

Съзнанието на Йоан Кръстител приема физическото обезглавяване като очаквана развръзка.
Стотици години избитите пророци са били непримирими с насилствената смърт, извършена от мастития и авторитетен пророк Илия. Най-сетне срещата на физическото поле е осъществена. Кармата назряла. Кармичният възел е разплетен. Но какво става още? Съзнанието на Йоан Кръстител приема физическото обезглавяване като очаквана развръзка. Той не търси възмездие. Прощава на Иродиада, на дъщеря й, на Ирод, на войника - екзекутор. Голям урок е предаден от просветеното съзнание на Йоан. Те повече няма да се преследват. Така Илия - Йоан Кръстител, придоби свободата на духът си.
към текста >>

Толстой пропусна срещата с УЧИТЕЛЯ на физическото поле, която щеше да му разкрие тайните на възкресението - една от любимите му теми.
Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява. Тръгва болен. Не преминава Дунава. Не успя да стигне десницата на Онзи, Който щеше да му открие дверите на богата душевност и покаже красотата на пробудената душа - непозната за обикновеното човешко око, непонятна за съзнание с малък радиус. Толстой пропусна срещата с УЧИТЕЛЯ на физическото поле, която щеше да му разкрие тайните на възкресението - една от любимите му теми. Древният Питагор, големият ум - светило и мъдрец, това е познатия на нашето съвремие - д-р Рудолф Щайнер. Двамата са необикновено будни към обективното знание, овладяват го и го предават като неоценимо богатство на поколенията. Те съзнават достиженията си. Основават школи, с тенденция да оставят трайни следи в историята. Питагор успя.
към текста >>

Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле.
Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието. УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова.
към текста >>

Паметниците представляват фокус на мислите на всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е на физическото поле, или си е заминал.
Последва подозрителен поглед и отказ. Отказът не е случаен. Бати Ради е запаметил отрицателното мнение на УЧИТЕЛЯ за паметниците и за моделите, които са превърнати в паметници. Такъв паметник не е невинна фигура. Издяланият образ от камък, или излят от бронз и друг метал, дълго време „тежат" на позиралия. Паметниците представляват фокус на мислите на всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е на физическото поле, или си е заминал. Ето защо Бати Ради не желае да бъде вграден. Прибирайки се на Изгрева, той среща УЧИТЕЛЯ и разправя по своему за намерението на скулптура. За негова и наша изненада, УЧИТЕЛЯТ му позволява да позира, като допълва, че скулптора е един от добрите ученици на Патриарх Евтимий и не случайно е поел ангажимент да изработи паметник на своя любим учител. През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си. Разбира се, тази идея УЧИТЕЛЯТ открива в свръхсъзнанието на скулптура, за която последния дори не подозира.
към текста >>

36. ІІ.31. БИБЛИЯТА

На физическото поле от триизмерен характер, геометрията е убедителна.
Темата на лекцията УЧИТЕЛЯТ може да извлече от резюмето, ако проблема е обширен и е необходимо да се окръгли изясняването му. Ако проблемът засяга въпроси из областта на положителните, или абстрактни науки, Той ползва пергела, линията, транспортира и разчертава геометрични фигури. Прави възможното, материята да бъде изяснена и разбрана. В геометрията Той съзираше безспорна точност. А известно е, че геометричната точност е стъпало към известни истини. На физическото поле от триизмерен характер, геометрията е убедителна. Известни са много лекции, в които УЧИТЕЛЯТ разглежда познатите форми в пространството. Зад формата Той открива съдържанието. Зад съдържанието - смисъла, а зад смисъла - принципите на великата разумност. Веднъж на таблото Той изписва буквите: П и П1 и продължи: - Ако силите на злото означим с П, силите на доброто ще трябва да означим с П1, защото силите на доброто са винаги повече от силите на злото. Доброто ще победи.
към текста >>

37. 34. ЛУНЕН ХИМН

Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често.
към текста >>

38. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле.
Когато УЧИТЕЛЯТ преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар, който многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме УЧИТЕЛЯ като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха „същества от далечни светове! " На Неговата цигулка звучаха най-вече музикални мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото си ухо. Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим. Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания съобразно формата и предназначението. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество - патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език, на който УЧИТЕЛЯТ разказваше, бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове, оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуина, или древен богомолец, УЧИТЕЛЯТ предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.
към текста >>

Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле.
Много често Той се взираше в изящните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговора ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. УЧИТЕЛЯТ познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъкова тех-ника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше - бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи. Един от бележитите музикални дни на УЧИТЕЛЯ бе последният Му концерт - вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка.
към текста >>

39. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи.
Казвам, според нашите светски разбирания. Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от тялото Си напълно съзнателно, напускаше тялото си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме. Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите. След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от тялото Си вечерно време и отиваше с Духовното си тяло, т.е. с Божественото Си тяло, да работи. А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи. Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него. Тези неща бяха за нас ясни и известни, дотолкова, доколкото можехме да схванем някои неща с нашите човешки очи и уши. А това не беше малко за тези случаи през необятното Божествено знание от Словото Му. Някои от приятелите захъркаха, други се унасяха, но аз легнах и стоях на моят пост в постелята, но буден, решен да будувам цяла нощ. Мина, не знам колко време, изгубил съм представа за времето от очакване и напрежение.
към текста >>

40. ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ

Тогава Петър Дънов е още млад с физическото си тяло - около 40 години.
Според Учителя, най-добрият разказ в българската литература е този, на Михалаки Георгиев, озаглавен „Митар - пророкът". Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален акорд цялата съкровищница на българския дух. При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази, романи, но нямам добър успех. А ето, Иван Вазов може да пише с успех и романи, и поезия, и особено „Епопея на забравените". На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието". Тогава Петър Дънов е още млад с физическото си тяло - около 40 години. За събеседниците си Той е млад човек, образован, понеже е учил в странство. Учителят отговаря по следният начин: „Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория. Освен това той е съвременник на онази епоха и всички убити революционери са негови познати и приятели. И което е също вярно, те идват над него и сега му диктуват какво да пише. Диктуват му не само те, но и духовните ръководители на тези големи личности в българската история.
към текста >>

41. ІІІ.85. АУДИТОРИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

А вие, учениците от физическото поле в салона бяхте повдигнати в една по-висша сфера на съзнанието си, откъдето още не можете да правите превод и да свалите в ума си онова, което съм изнесъл като мисли, идеи, закони и принципи.
Ето че никой не подема отговор. Всички мълчат. Тогава Учителят казва: „Такава беседа и такива мисли, които изнесох, не могат да се запаметят. Те не бяха определени за вас. Словото бе предназначено за невидимите същества от други йерархии, които днес бяха в клас. А вие, учениците от физическото поле в салона бяхте повдигнати в една по-висша сфера на съзнанието си, откъдето още не можете да правите превод и да свалите в ума си онова, което съм изнесъл като мисли, идеи, закони и принципи. В тази по-висша сфера на съзнанието, в която ви повдигнах и настаних, там вие бяхте несъзнателни проводници. Целта бе, да се предостави специална обстановка и условия на невидимите същества безпрепятствено да възприемат Словото, защото понякога вие, от салона, с вашите чувства и мисли създавате обстановка, при която е невъзможно да проникнат същества от висши йерархии. За тях тук атмосферата е много гъста и то се равнява на същото положение, когато вие се движите в гъста, непрогледна мъгла." „Моята лектория не прилича на вашите училища и университети, където учениците са подредени по възрастови групи и по степени на образование. Пред мен вие сте с вашите грижи и тревоги на ежедневието. Аз съм чувствителен към тях и давам отговор на наболелите въпроси.
към текста >>

42. ІІІ.118. ОТКЪДЕ ИДВАШЕ УЧИТЕЛЯТ?

„Идвам от Слънцето." „Аз, Учителю, съм слушал, че Вие говорите понякога за физическото слънце, друг път говорите за духовното слънце, а трети път за Божественото слънце.
А Той ме чака, облечен с бежов костюм. Облечен официално. „Учителю, от известно време ме занимава един въпрос. Откъде идвате, Учителю? " Той ме погледна сериозно. „Идвам от Слънцето." „Аз, Учителю, съм слушал, че Вие говорите понякога за физическото слънце, друг път говорите за духовното слънце, а трети път за Божественото слънце. Затова искам да разбера - от кое по-точно слънце идвате? " Учителят ме оглежда. Мълчи известно време. "Учителят на Бялото Братство идва от физическото слънце. Мировият Учител на Великото Бяло Братство идва от духовното слънце.
към текста >>

"Учителят на Бялото Братство идва от физическото слънце.
" Той ме погледна сериозно. „Идвам от Слънцето." „Аз, Учителю, съм слушал, че Вие говорите понякога за физическото слънце, друг път говорите за духовното слънце, а трети път за Божественото слънце. Затова искам да разбера - от кое по-точно слънце идвате? " Учителят ме оглежда. Мълчи известно време. "Учителят на Бялото Братство идва от физическото слънце. Мировият Учител на Великото Бяло Братство идва от духовното слънце. Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство идва от Божественото слънце. Всемировият Учител на Всемира и Вселената и Великият Учител слезнаха в тия времена на земята между българите, за да донесат Учението на Живия Бог. Това е третият, последен завет на човечеството." Учителят е изправен пред мен. Строг и величествен.
към текста >>

43. ІІІ.123. Биографични бележки

Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя.
Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа. А това е път на вътрешната школа в познание за Истината на живота. А тази Истина за него бе Словото на Учителя. Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя. Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей. Това е първият период. Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези деца, чрез своите невидими пътища и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя. Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

44. 4.18. Кредитори и умът на човека

ИЛИЯ УЗУНОВ

Това означава да има последователност в онази верига, която свързва идеята, която я прокарва като мисъл в ума ти, която се организира в самият тебе и която трябва да се организира на физическото поле.
По такъв начин аз проверих, че думите на Учителя са верни, и че се следва не с пари, а с разум. Защото, за да направя тези части, аз трябваше да работя със своят разум. Освен това с тези пари аз изплатих своите дългове, за които Учителят ми бе казал, да помоля кредиторите да ме почакат. Аз се върнах от Австрия, но не можах да се дипломирам. Тогава разбрах, че се следва не само с пари, но и с разум, но и с постоянство и воля. Това означава да има последователност в онази верига, която свързва идеята, която я прокарва като мисъл в ума ти, която се организира в самият тебе и която трябва да се организира на физическото поле. Това означава качества, способности, организация, много труд и постоянство, придружени с воля в името на един идеал. Прекъсне ли се някъде тази верига, прекъсва се всичко. Аз това имах възможност да наблюдавам не само със себе си, но и с другите около мен, които бяхме на „Изгрева". Всеки от нас правеше някъде грешка и се прекъсваше тази верига, и затова резултатите ни бяха повече от скромни. При една друга среща с Учителя аз Го запитах за някои мои проблеми, обаче Той ми отговаряше, както се казва, „ни в клин, ни в ръкав".
към текста >>

А да я реализираш на физическото поле, трябва да работиш добре и да боравиш изкусно с онази спирачка, за която говореше Учителят.
Аз открих в своя характер една черта, че когато всичко ми се нарежда добре, аз се отпускам и засилвам колата и може да катастрофирам. А когато се намирам в някои мъчнотии и затруднения, аз още повече стягам спирачките нагоре. Значи Учителят иска да ми каже, когато работите вървят добре, не се засилвай много силно. А когато пък не вървят, не се плаши и не стягай съзнанието си. Ето, това означава, да се добереш до една идея, да я свалиш като мисъл в ума си, да я организираш и да я приведеш в изпълнение точно, разчетено по време, и на края да я реализираш на земята в съответните условия. А да я реализираш на физическото поле, трябва да работиш добре и да боравиш изкусно с онази спирачка, за която говореше Учителят. А това означава, с каквато светлина в съзнанието ти работиш още от самото начало, с такава бленда на съзнанието си ти ще трябва да работиш до края. Трябва да има връзка в твоето съзнание и да протече светлината от това съзнание като мисъл, която да се реализира по време в точно определени условия. Ето, това са опитности с Учителя и това е едно знание, което ще намерите в Словото Му.
към текста >>

45. 5.12. Изгревът и Духът на Словото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

" Значи ми показа, че Изгревът не е на физическото поле, а е в Слънцето.
Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева? " Тя се обърна, усмихна се, прегърна ме и ми посочи натам, където е орехът сега, на „Мястото на Учителя". Там, при ореха, слънцето изгряваше голямо и червено. Каза ми: „Ето го Изгревът! " Значи ми показа, че Изгревът не е на физическото поле, а е в Слънцето. „Ето го Изгревът! " И тя ми го посочи с пръст. И аз тръгнах нататък. Събудих се и си ка-зах: „Този сън току така не ми се даде. Нещо е станало на Изгрева.
към текста >>

На физическото поле слънцето е символ на живота на цялата природа.
Това е пътят на ученика от Школата. Всички опити да се правят Салони са обречени на провал. Къде ще се вмъквате в в разни Салони. Школата е затворена вече. Остава Словото и Духът на Словото. На физическото поле слънцето е символ на живота на цялата природа. На духовното поле слънцето е символ на Духът Божий. Ето, това е разрешението на тази задача. Оттук се започва. Нали бе казано: „В начало бе Словото. Словото бе у Бога.
към текста >>

46. 6.08. КОТВАТА

Тя е поставена в триъгълника, което означава, че човек трябва да работи с личността в три полета: а/ На физическото поле с действията си; б/ На чувственото поле с чувствата си и в/ На умственото поле - с мисълта.
Нямаше други средства, освен трева и цветя. Обаче, когато беше построена, даваше формата на една истинска морска котва. Но това е символ, даден от Учителя. Котвата представлява слизането на човешкия дух на земята. А въжето е връзката на човека с неговата душа. Тя е поставена в триъгълника, което означава, че човек трябва да работи с личността в три полета: а/ На физическото поле с действията си; б/ На чувственото поле с чувствата си и в/ На умственото поле - с мисълта. Да работи в условията на равностранен триъгълник, което означава да изработи хармонична личност между чувствата, мислите и действията. На Рила, на 7-те езера, при извора „Ръцете, които дават", бе издълбана такава котва на една скала. От другата страна на скалата бе издълбан надпис. А до него издълбани няколко символични знака. Кръгът е символ на слънцето - символизира Божествения свят.
към текста >>

47. 6.15. Космичната вълна на любовта

Учителят му казал да остави физическото си тяло при родителите си - в своя роден град - Лом.
Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него. С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор. След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край. Учителят му казал да остави физическото си тяло при родителите си - в своя роден град - Лом. Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята. Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ.
към текста >>

Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло.
Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата. Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие. Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло. Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят.
към текста >>

48. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Учителят бе казал, че Агарта не е на физическото поле и не е на земята, а в едно друго, по-висше поле.
в Париж става един конгрес, който го организират Михаил Иванов и Маха Чохан. Този Маха Чохан е твърдял, че държи печата на Агарта. Той беше подмамил Михаил Иванов. Аз имах сведения, че той е човек, който върви по левия път, че е една много спекулативна фигура, беше написал предговор на една книга на Михаил Иванов и последният се хвалеше, че Маха Чохан му е дал паспорт за Агарта, и че никой нищо не може да му направи. А сега, забележете, къде е лъжата! Учителят бе казал, че Агарта не е на физическото поле и не е на земята, а в едно друго, по-висше поле. Какъв паспорт може да се получи за там? Когато човек може да отиде там само с духовното си тяло? Дори Учителят ни бе посочил на Рила, на 7-те езера две места, които представляват входовете на Агарта. Така че ние знаехме много неща за Агарта. И в този момент, когато ставаше този конгрес, трябваше да замине и Бертоли оттук, за да присъства на конгреса.
към текста >>

49. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

При тези трудни външни депресии, през които аз минавах, чувствах голяма нужда да има един интимен разговор с Учителя, особено както бях предизвестен от Него за излизане от физическото Му тяло.
Действително аз паднах, но спаси ме едно обстоятелство, че не паднах в самата бездна, а се хванах за една скала и с неимоверни усилия излязох отново на пътя. Поглеждам ръцете си - цели облени с кръв от тези усилия. От двете страни на камиона на неговата кабина се показаха два образа - единият, който караше камиона, беше Учителят, а другият - току-що заминалият за отвъдния свят мой баща. Така че изпитанията, които минах, бяха така сложени, че почувствах мощната ръка на Провидението, което ме избави от бездната на този адски огън. Тази картина през време на изпитанията ми служеше като пътеводна звезда и ми подсказваше благополучният крайна тези страшни изпитания, през които трябваше да мина. При тези трудни външни депресии, през които аз минавах, чувствах голяма нужда да има един интимен разговор с Учителя, особено както бях предизвестен от Него за излизане от физическото Му тяло. Аз не само имах да разрешавам въпроса около моята личност, но мен ме вълнуваше съдбата на българския народ, съдбата на другите народи и бъдещето на цялото човечество. Моята личност, поради някакви недоразумения, поради някакви перспективни измами, беше застрашена. Аз не бих се спирал върху тези въпроси, ако те не бяха свързани непосредствено с обществото и с живота около Учителя. Помолих Учителя да излезем на поляната да поговорим. Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани страниците от най-хубавите моменти, преживени в моя живот.
към текста >>

50. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

В момента на нашето посещение като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции.
Учителят стана особен, като че ли неговата величествена осанка започна да потъмнява, като че ли Неговият дух извличаше своя двойник от аурата на Своето физическо тяло. Посещенията започнаха да стават редки, Той ставаше мълчалив и често затваряше Своите очи. Сестра Савка - една от първите стенографки, непрекъснато беше около Него. Приятелите обикаляха около Неговата стая с една затаена мъка, която не можеше да се сподели. Спомням си, няколко дни преди заминаването Му бях отишъл с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и Безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, върху която няма да коментирам, Той запя Своята любима песен „Аум" с движения. Тази песен, която съдържа три ключа, с които Великите посветени са отваряли Божествената Съкровищница, за да внесат нови идеали, нови свещени скрижали в епохите, които следват една след друга. Тази песен той изпя с красиви движения, тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят... Спомням си, че брат Борис Николов и сестра Мария едва в последните дни преди заминаването на Учителя се завърнаха от провинцията. Брат Борис с такава ревност, с такава грижа, с такава преданост се зае с всички необходими неща, които трябваше да се извършат в тези трудни моменти около Учителя. Брат Борис следеше и най-малкото движение на Учителя.
към текста >>

За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз го зная - със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: „Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета".
Този духовен гигант - Учителят, който идваше със специалната мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, който на всеки страдащ стопяваше мъката, който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот беше една велика жертва. Един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик дух беше отдавна напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден следобед, като се връщах от София, погледнах през прозореца. Учителят беше в това състояние, което описвам по-горе. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз го зная - със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: „Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета". Като че ли чух гласа на Вечността. След това Той пак отиде в стаята си и остана пак в първото си положение. Аз чувствах дълбоко в душата си как Той постепенно се подготвяше за едно събитие, което Братството най-тежко щеше да преживее... Тези студени декемврийски дни - къси и мрачни, като че ли бяха символ на това, което ставаше в нашите души. Приятелите ставаха все повече и повече замислени и загрижени пред неизвестността, но никой от тях не допущаше мисълта, че Учителят ще напусне Своето физическо тяло. Сега си спомних една мисъл от голямата книга на живота.
към текста >>

51. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

в 5,45 часа сутринта Учителят напусна физическото си тяло.
Тази картина ми разкри една велика тайна, тази картина съдържаше бъдещето, което ни предстоеше. В следващите страници ще посветя една глава на тази формула. Тази глава е само за онези души, които имат онзи копнеж да търсят тясната пътека, която води към Истината, за онези души, които искат да сътрудничат във "Великото дело на Учителя. Тази моя последна среща беше три дни преди заминаването на Учителя. На 27.XII.1944 г. в 5,45 часа сутринта Учителят напусна физическото си тяло. Това Космично Същество, Чийто символ беше равностранният триъгълник, т.е. онази висша хармония - между емоционалното, умственото и волевото съзнание. Тези три съзнания са озарени от трите принципа на Битието -Любовта, Мъдростта и Истината. В тази хармония е извършено онова велико съчетание, което на окултен език се нарича мистичен брак. При този мистичен брак идва Божествената пълнота, човек става едно с Космичното Начало.
към текста >>

52. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Обясних си защо Учителят ме възпираше, докато беше във физическото си тяло, да издадем подобно съчинение.
Напротив, то включва целокупния живот. Горните обстоятелства налагат при излизането на едно съчинение, което да даде една закръгленост на общия мироглед на Учителя, да вземат участие в това съчинение няколко души, като по този начин ще се даде на цело-купността на учението. Отидох и споделих с Боев. Интересно е съвпадението, което съществуваше между брат Боев и мен. Брат Боев също е мислил за подобно съчинение ред години, без да е споделял тази мисъл с други. Обясних си защо Учителят ме възпираше, докато беше във физическото си тяло, да издадем подобно съчинение. Външната обстановка бе такава, че трябваше да се работи под знака на мълчанието, иначе книгата нямаше да излезе. През време на бомбардировките над София ние отивахме и отсядахме с Учителя в малкия дом на Мария и Борис. Той ми даваше да разбера, че с тези хора имам да върша една важна работа. Значи това не е само един моментен акт. Но това е една подготовка от няколко години.
към текста >>

Когато споделих тази идея с тях, непосредствено след физическото заминаване на Учителя от нашата планета, те така спонтанно прегърнаха тази моя инициатива, че бях твърде изненадан.
След като изброихме всички, ние вдигнахме рамене безпомощни. Той само продума: „Рекох, повикайте Марийка и Борис! " Ние се зарадвахме, отидохме при тях, споделихме идеята и поръчението на Учителя. Започнахме да работим върху книгата, няколко месеца след заминаването на Учителя. Това съчинение е трябвало да бъде един колективен труд на четворката: брат Боев, брат Борис Николов, сестра Мария Тодорова и аз. Когато споделих тази идея с тях, непосредствено след физическото заминаване на Учителя от нашата планета, те така спонтанно прегърнаха тази моя инициатива, че бях твърде изненадан. С такова вдъхновение, с такава любов се заехме да работим усилено в това направление. Цялата тази работа така се нареждаше, че се чувстваше не само намесата на Учителя, но и подкрепата на много наши заминали приятели, които със своята творческа мисъл подпомагаха тази велика идея. Тази книга ми разкри една велика тайна - тайната на колективното творчество. Действително при колективното творчество се образува един общ дух, един общ критерий, една изискана прецизност. Преди да направя краткото изложение за излизане от печат на книгата „Учителят", ще дам някои допълнителни сведения.
към текста >>

53. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма.
към текста >>

Ще се спрем специално върху положението на Братството след физическото заминаване на Учителя.
Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен! " Епохата беше такава, Христос отвори вратата на мистичността, обаче вратата на знанието остана заключена. Този тон, който даде Христос, беше запазен в първите християни и то на Изтока. Даже до известна степен даде своите отражения и в ортодоксалните християни, докато католицизмът, по пътя на схоластиката и инквизицията, постъпваше по старите методи на езическия свят - свят на догматизъм и йерархически деспотизъм. За тези кървави, фанатични борби, за тези отклонения от чистотата на мистичния свят, която Христос провъзгласи чрез Своя живот и чрез Своето Слово, има много написана литература, заради това няма да отделяме място в настоящото изложение. Ще се спрем специално върху положението на Братството след физическото заминаване на Учителя. На много места вече подчертахме, че обществото около Учителя представлява един миниатюр на цялото човечество. В това общество бяха представени и трите категории сили: представители на лявото посвещение, представители на дясното посвещение или на Бялото братство и най-сетне - представители и на Всемирното братство. Тези три категории сили бяха изразени чрез трите вериги души. В категорията на лявото посвещение се въплътяваха душите, които идваха на земята за изкупление на своите минали прегрешения. Във втората категория от дясното посвещение слизаха, за да следват пътя на усъвършенстване.
към текста >>

54. 2. ВЛИЗАНЕ В ШКОЛАТА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Неговото място не е само на физическото поле, неговото място не се побира само в някакъв обикновен стол, а неговото място е определено в Духовната Школа на Учителя.
Всеки ученик има свое място в Школата на Учителя. Мястото на всеки един ученик е строго определено. Неговото място не може да се заеме от никого. И да дойде друг ученик и да седне на същия стол, то той не може да седне на неговото място. Неговото място е определено от Учителя. Неговото място не е само на физическото поле, неговото място не се побира само в някакъв обикновен стол, а неговото място е определено в Духовната Школа на Учителя. Ето така аз заех своето място на ученик в Школата на Учителя. Този пост е редактиран от Albena: 27 октомври 2011 - 22:01
към текста >>

55. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Обучението не беше обучение само на физическото поле, но беше обучение в различните полета, с които боравеше човешкото естество.
16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Понякога се повтаряше някоя опитност с Учителя и тя се даваше в различни положения, в различни варианти, по различно време, но бяха различни изводите за нас. Това бяха различни правила на един и същи метод. Обучението не беше обучение само на физическото поле, но беше обучение в различните полета, с които боравеше човешкото естество. Веднъж те обучават на физическото поле, друг път на чувственото поле, трети път на умственото поле и т.н. Тази моя опитност като че ли за вас ще бъде повторение разказана в няколко варианта. Но тя се случи наистина няколко пъти в различни времена и аз бях обучавана чрез нея по различен начин. Ето сега ще ви я разкажа като че ли е на едно и също място и като че ли е за един и същи човек и че е една и съща опитност. Но това бяха различни опитности за мен и различни задачи, с които трябваше да се справя.
към текста >>

Веднъж те обучават на физическото поле, друг път на чувственото поле, трети път на умственото поле и т.н.
16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Понякога се повтаряше някоя опитност с Учителя и тя се даваше в различни положения, в различни варианти, по различно време, но бяха различни изводите за нас. Това бяха различни правила на един и същи метод. Обучението не беше обучение само на физическото поле, но беше обучение в различните полета, с които боравеше човешкото естество. Веднъж те обучават на физическото поле, друг път на чувственото поле, трети път на умственото поле и т.н. Тази моя опитност като че ли за вас ще бъде повторение разказана в няколко варианта. Но тя се случи наистина няколко пъти в различни времена и аз бях обучавана чрез нея по различен начин. Ето сега ще ви я разкажа като че ли е на едно и също място и като че ли е за един и същи човек и че е една и съща опитност. Но това бяха различни опитности за мен и различни задачи, с които трябваше да се справя. Една сутрин със сестра Граблашева се греехме на слънцето в двора на ул.
към текста >>

56. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Но трябваше да се почне, трябваше да се види и да се знае, че идеалът за чистотата е непорочен, но на физическото поле и на земята може да се оприличи само със светлината и със слънчевите лъчи идещи от слънцето.
Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с дъждовните капки, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей. За другите може би този пример да бе интересен, но за мен бе една лична опитност. Дали се изчистих, не зная. Човек се изчиства от едно, а се измърсява от друго, пак продължава да се чисти от второто омър-сяване и така цял живот. Но да се домогне до чистотата това не е работа за години или за един човешки живот, а за цяла човешка еволюция. Но трябваше да се почне, трябваше да се види и да се знае, че идеалът за чистотата е непорочен, но на физическото поле и на земята може да се оприличи само със светлината и със слънчевите лъчи идещи от слънцето. Вие можете да виждате еднакво тази светлина и да ви се премрежва погледа от слънчевите лъчи, но да се доберете до същността на този въпрос е много трудно. За пръв път аз видях светлината и я осъзнах, чрез изявата на Божествения Дух в Учителя. Веднъж Той ме пита: „Какво мислиш за мен? " Казах му: „Ти си слънце". Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад.
към текста >>

57. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

На физическото поле има връзки - по кръв майка и дъщеря, баща и син.
Съвременният свят, който се безпокои то хората са слезли толкова дълбоко в материята, та всички имат физически връзки. Никой не вади поука от положението си. Всеки иска да се избави от него. И който е богат иска да стане по-богат. Връзката означава физическа връзка. На физическото поле има връзки - по кръв майка и дъщеря, баща и син. Духовните връзки са нещо по-друго. Те се наричат така по немане на друга дума. Каква е разликата между една духовна и физическа връзка: щом имаш физическа връзка при отделянето си чувствуваш болка. А при духовната връзка се отделяш и усещаш' идейно повдигане и едното същество, и другото се радват в този случай. Например отиваш на екскурзия: ако връзката с майка ти е духовна тя ще се радва, ако е физическа връзка целият ден ще се безпокои за теб да не ти стане нещо.
към текста >>

58. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Ето един пример как Учителят, за да трансформира едно тежко състояние на ученика трябва да се добере чрез някакъв метод, чрез който да оправи нещо, което бе разрушено, развалено отвън на физическото поле, защото има връзка между субективният свят на ученика и субективният свят на Бога.
Нали го оправихме? А с това оправихме и твоето състояние, Марийке, и твоето раз-къртено кюше замазахме". Аз се стреснах, изведнъж се оглеждам в себе си и около себе си. Наистина състоянието ми се бе оправило и трансформирало. Слънцето изгря отново над моето небе, бе възстановена отново връзката на ученика с Учителя и с Бога. Ето един пример как Учителят, за да трансформира едно тежко състояние на ученика трябва да се добере чрез някакъв метод, чрез който да оправи нещо, което бе разрушено, развалено отвън на физическото поле, защото има връзка между субективният свят на ученика и субективният свят на Бога. Това бе вътрешната връзка. А връзката между обективният свят на Бога и обективният свят на Ученика трябваше да се осъществи с метода на хармонията между цялото и единичното. Отново съм при Учителя и слушам: „Твоите съмнения ми се забиват като бодли и от всяко убождане тече кръв. Като ми погледнат тялото и питат: „Какво е? ". Казвам: „Това е от любовта на Марийка".
към текста >>

59. 38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА

Чрез прави мисли, прави чувства, прави постъпки на физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога на духовното поле и чрез служене на Бога - това е вече връзката на човешката душа с Божествената Душа, т.е.
На много места по-късно Учителят казваше, че е здравословно да се носи вода, здравословно е изпотяването, разходките и т.н. Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна стомна не може да поеме нищо от първоизвора. Когато човек отива при Бога трябва по отношение на Божественото да бъде възприемчив, за да може да влезе в него Божественото Слово, да бъде съсъд на това Слово. И след това от този съсъд да дава на другите, но само чрез служението на Бога, а това означава служе-ние на другите за общото благо. А как ли? Чрез прави мисли, прави чувства, прави постъпки на физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога на духовното поле и чрез служене на Бога - това е вече връзката на човешката душа с Божествената Душа, т.е. с Бога. Ето това е да се приложи Словото на Учителя. Отивам при Учителя на разговор. Питам го: „Учителю, аз си мисля, че вие още малко ще ме храните с вашето Слово и след това ще ме оставите". „Това е неразбиране.
към текста >>

60. 42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика.
Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика. И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа. Да бъде виделина! Аз съм при Учителят. „Така е Божественият закон, че Любовта може да съществува само между две души. И Бог, за да прояви Любовта си има нужда от душата на човека.
към текста >>

61. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

Посрещна ме приветливо и каза: „Учителят няма да държи ученикът само на физическото поле.
Тръгнах си, отивам си у дома. Вече се успокоявах, защото Учителят присъствуваше в разрешението на моята задача. Онзи Божествен Дух задвижваше всичко чрез Истина и ме водеше в своят път. Усмихнах се, но защо ми каза отново „така". Реших да отида още веднъж при него, за да разгадая какво означава думата „така". Посрещна ме приветливо и каза: „Учителят няма да държи ученикът само на физическото поле. Той ще го вземе със себе си и в другите светове, ще му показва и ще го учи". Той спря, а аз възкликнах: „Ами така ли е ученичеството? " Той отговори: „Да, така". Той се засмя. А бях също употребила тази дума.
към текста >>

62. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си тяло.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА В едно от моите редовни посещения при Учителя влизам вътре в стаята и какво да видя - Учителят си събул краката, беше ги прострял напред боси навеждаше се и ги чешеше с ръце. Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с боси крака и да си чеше краката? Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и западен окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина. Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо тяло и че това тяло се подчиняваше на физическите закони на земята. Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си тяло. Приближавам се към него, питам го: „Какво има, Учителю? " Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните мисли, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят". Стоя аз, оглеждам се и казвам: „Учителю, да ви помогна ли, да ви донеса ли вода в легена, за да си измиете краката в хладка вода? " Знаех от опит и от неговите методи, че сърбежите се успокояват от миене с хладка вода. Той кимна с глава и се съгласи.
към текста >>

63. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

Туй, което давам то е духовно не е физическото.
Сега хората се хранят на гостилници. Ако нахраня десет души има ли в това нещо лошо? Аз провождам тази енергия от природата. Човек се съмнява, когато вземат неговото и го дадат на другите. Но това, което им давам е специално за тях, определено от Бога. Туй, което давам то е духовно не е физическото. Сега ще учиш закона на чистотата. Абсолютна чистота трябва. От нищо да се не съблазниш. Трябва да познаваш Бога. Може да се обича само Един.
към текста >>

64. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи.
Мустаците ли са характерни за мъжа? Мъжът, това е мисловната сила у човека. Къде е Марийка, можеш ли да посочиш? В ръцете или в краката? " „Вътре е Марийка в мен." „Да, така е. Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи. Някой човек си хваща тялото - то е Божествено. То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане.
към текста >>

65. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

А че това изказване, че аз съм била жена от народа, то беше така и Учителя лично ми беше казал, че досега съм живяла изключително на физическото поле и сега съм тръгнала нагоре.
А Учителят казал следното: „На един принц не му е позволено да взима жена от народа". А като помълчал малко казал: „Небето не е съгласно с този брак и аз също не съм съгласен". Това са били думи на Учителя и сестра му Цанка тръгва и ги разказва на всички на Изгрева, научиха го родителите му и сестра му вдигна байрака и тръгна на свещена война срещу мен, за да освободи Божият гроб от неверниците, нали така тръгваха християните подлъгвани от папите на кръстоносен поход на изток. Та това беше нещо повече от кръстоносен поход срещу мен. Наистина на един принц не му е позволено да взима жена от народа, но друга жена за него, която да го охранява нямаше тук на Изгрева. А че това изказване, че аз съм била жена от народа, то беше така и Учителя лично ми беше казал, че досега съм живяла изключително на физическото поле и сега съм тръгнала нагоре. Това беше вярно. А че този принц беше слязъл от небето на земята - това също беше вярно, но лично Учителят ми каза, че той бе досега изключително живял в духовния свят и няма никакви познания за живота на земята! Та аз го виждах, че беше по-чист от дева. Значи дотук нещата съвпадаха и аз не виждах никакво противоречие в изказването на Учителя пред Цанка. А че Небето е било против този брак, вероятно е било в началото или пък после, не знам.
към текста >>

66. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Бялото Братство има свои принципи, те са в Божествения свят, има закони - те са в ангелския свят, а тук на физическото поле се движат учениците.
А на мен Невидимия свят чрез сън ми даде да разбера как са нещата. Та може ли цялото това Слово на Учителя да се вмести в няколко точки от някакъв устав. Та това е духовна школа и тя бе рожба и дихание и беше дъх от Божествения Дух. Та може ли ние, несъвършените, да боравим с величини от друг свят на съвършенство и истина. Ние можехме ли да поставим всичко това в един чувал, да се превърже отгоре и да му се лепне етикет, че е устав? Бялото Братство има свои принципи, те са в Божествения свят, има закони - те са в ангелския свят, а тук на физическото поле се движат учениците. Спомням си как веднъж Учителят ми бе казал: „Всички искат да ме вържат с въжета от техните чувства, мисли и действия, но това са за мен едни конци и само за пет минути късам отношенията си с един човек завинаги". Тези хора написали устава и взели участие при съставянето му отпаднаха от само себе си, както отпадна и този устав. Само че разбраха ли приятелите, че това бе работа на Учителя и че той не позволи да го обвържат с въжета на един устав. В това бях убедена напълно, а след това властта предприе мерки срещу нас и ние се чудехме защо всичко става така. Веднъж Учителят бе казал: „Всяка праведна власт е от Бога дадена".
към текста >>

67. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

Дишането му беше тежко, трудно, мъчително и това дишане съответстваше на някакво усилие, което правеше като че ли се изкачваше някъде нависоко с физическото си тяло.
Никой не се съмняваше в тези гърнета, в тяхното съдържание, защото и гърнетата не бяха на случайни хора, а всичко бе Истина за една епоха, през която мина цялата Школа. Бяхме на една екскурзия зимата на Витоша, на 8 януари 1942 г. с група приятели от Братството в София. Отседнахме в една хижа, дойде време да си легнем и да заспим през нощта. Изведнъж ми се отварят ушите, вътрешните уши и чувам как Учителят диша, като че ли не спеше. Дишането му беше тежко, трудно, мъчително и това дишане съответстваше на някакво усилие, което правеше като че ли се изкачваше някъде нависоко с физическото си тяло. Това изкачване продължи доста дълго и колко повече се доближаваше до края на изкачването, толкова Учителят дишаше по-често и по-дълбоко. Накрая като че ли Учителят стъпи там където трябваше и каза на глас: „Най-после се изкачихме на върха". Аз бях седнала и наблюдавам Учителя, а той бе също седнал като че ли се беше отърсил от нещо много мъчително. Какъв връх беше изкачил аз не го попитах, но чух и видях, че той изкачи много трудно, тежко и мъчително нещо с добър успех за всички. Дотогава аз смятах, че е достатъчно Учителят да махне със своята невидима пръчица, да изкаже една дума и всичко се разрешава.
към текста >>

68. 76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

А за физическото ти тяло ще ядеш три четвърти от храната, която си определила, а като остане една четвърт - ще спреш.
Но то не се маха със сапун и с вода, а със знание, търпимост и послушание към задачите, поставени от Учителя. Чистих се, чистих се непрекъснато отвътре, но докъде съм стигнала, не мога да кажа и да бъда съвсем сигурна. Тук има думата Учителя. Аз съм при Учителя на разговор. „Марийке, на теб ти трябва по-голяма широта на чувствата и по-широк замах. А за физическото ти тяло ще ядеш три четвърти от храната, която си определила, а като остане една четвърт - ще спреш. При занятие правилното е: най-напред се проявяват у човека тези способности, които са най-развити. Например, започнеш да четеш, а ти се досвири. Ще идеш половин час да си посвириш. Като задоволиш тази способност ще ти се доще например, да учиш физика, след това химия, астрономия, психология и т.н., докато дойдат и най-слабите способности да вземат участие. Тъй се учи.
към текста >>

69. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

Бог е Светлина на физическото поле.
На следващия ден Учителят ме среща, поглежда ме и изведнъж от очите му излизат два слънчеви лъча и се отправиха към мен. Аз потрепнах, Учителят ми даваше доказателство, че нашето възприятие за „Слънцето" е правилно, че онзи, който живее в светлината е жив и животът му е Светлина за другите. Имах вече опитност какво значи: Бог е Светлина. Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към Божественото и Божественото ще има отношение към човека. Или когато човешкото съзнание направи връзка към Божественото съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога. Бог е Светлина на физическото поле. В духовното поле Бог е Виделина. А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината. Бяхме на екскурзия, неголяма група, почивахме на една поляна.
към текста >>

70. 99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

Но не е само физическото раждане.
Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена трева, когато коня е на празни ясли. Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа". Не, има души, които са си определени да вършат тази работа, да помагат на духовете да се раждат и да работят за своето усъвършенствуване. Но не е само физическото раждане. Има хора, които са определени и за друга работа. Има и изключения. Който е свършил университет е определен за друга работа. Тези мисли, които сега ти идват за семейство и за деца, не са твои. Тези духове влияят на майка ти, на баща ти, на роднините.
към текста >>

71. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

Веднъж той ми каза: „На физическото поле на земята само майчината любов наподобява Божията Любов".
Това беше на Изгрева и се сетих за този случай съвсем случайно когато разправих предният случай. С онези, които бяха чужди по дух на делото Учителят не контактуваше, не им обръщаше внимание и не си губеше времето с тях. Когато ние бяхме довели някой любопитен или някой наш познат да го покажем на Учителя той понякога отклоняваше и се съгласяваше само тогава ако видеше през своят вътрешен поглед, че този човек има духовен потенциал. Затова веднъж ми каза: „Не ми губете времето с посторонни неща". Да, не трябваше да го занимаваме със странични и излишни неща. Веднъж той ми каза: „На физическото поле на земята само майчината любов наподобява Божията Любов". Някой път като съм чувствувала грижата на Учителя към мене идвало ми е да му кажа „Мамо". Това бе емблемата на земята за истинската любов. Имаше моменти, които се измерваха с дни, седмици и месеци когато ти като че ли си се предал на Бога, на Учителя, влезнал си в школата, смятайки, че тук ще те носят на ръце и ще те обкичат с цветя и венци. Изведнъж виждаш, че животът ти се обръща наопаки и никой, ама никой не ти обръща внимание. Дори наблюдаваш, че Учителят поглежда други с внимание повече или по-малко.
към текста >>

72. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

Значи на физическото поле Любовта не може да е непреривна, тя ще има прекъсване.
Тука може да се прояви само микроскопичната любов. Пример, може да ти направя едно добро и да си замина нататък. В сегашните къщи както са направени можеш ли да пуснеш водата от чешмата та постоянно да тече в стаята? Какво ще стане със стаята? Всичко ще се потопи. Значи на физическото поле Любовта не може да е непреривна, тя ще има прекъсване. То прекъсването зависи от човешкото съзнание - ако то е будно няма прекъсване между физически свят и Невидимия свят, но днес човек още няма будност в съзнанието си. От Невидимият мир съществата, които помагат не искат да ги знаят, защото те са интелигентни и ценят свободата на всекиго. Някое същество дойде, подхвърли ти някоя окуражителна мисъл и пак се скрие, за да не изопачиш идеята с някой образ. Те искат да те научат да проходиш. Изправят те, ти паднеш, а те дойдат пак те дигнат.
към текста >>

73. 134. ХИЩНИЦИ

„Учителят няма да държи ученика само на физическото поле.
Ах тези лоши очи винаги ме преследваха. Аз имах сини очи, теменужено сини очи и когато вървях по улиците усещах как мъжките похотливи очи ме търсеха, но аз си пазех погледа и очите. Това го разбрах по-късно, а в случая Учителя ми даде съвети и наставления, които изпълних - главоболието ми спря и аз оздравях. И се пазех от хищници, макар че те бяха около мен. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителят няма да държи ученика само на физическото поле. Той ще го вземе със себе си и в другите светове, ще му показва и ще го учи. Чувствените състояния, които имаш ще ги подигаш нагоре, ще ги превръщаш в чувства, ще им даваш дълбочина. Те са кармически връзки, които влияят на човека. Гледай да си не изхабиш енергията, която имаш, защото после ще дойде пак едно отслабване. Трябват ти приятелки с морална устойчивост.
към текста >>

74. 147. СЕСТРАТА ЦАНКА

Когато дойде физическото духът си отлетява.
След това не може да издържи и се нахвърля. А духовната любов си остава непреривна и вечна. А между духа и плътта има постоянна борба. Те са като две сестри, които хванати за ръка се дърпат. И едната иска да привлече другата към себе си и другата да привлече първата. Когато дойде физическото духът си отлетява. Душата и тя отива с него и настъпва тъмнина у човека. Когато седиш вкъщи ти си мислиш, че Мене ме няма, но аз съм при теб, само че ти не ме чувствуваш. Някой път си мислиш, че си сама, защото дойде съмнението и аз го погна, за да те спася от него. Таман те отърва от него, дойде ревността - погна и нея. След това дойде ожесточението и накрая да се поразговоря с теб не остане време.
към текста >>

75. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

Любовта на физическото поле не може да се предаде.
За да става обмяната безпрепятствено не трябва да има никакво съмнение и нищо плътско. Те трябва да бъдат отворени един към друг. Ти трябва да излизаш на разходка и да вземаш чист въздух. После трябва да си правиш разтривки на черния дроб от пъпа. Да си пазиш и съхранявах енергията това е цяло изкуство и знание. Любовта на физическото поле не може да се предаде. На човек колкото и да му даваш той никога не може да се задоволи. Хубаво е никак да не си го учил да му даваш, защото като го научиш ако някой път не му дадеш му става мъчно. Човек като се е наял мисли, че е разрешил проблема, но след пет-шест часа като огладнее вижда, че въпросът пак е открит за глада. Ще разрешиш проблемата само като влезеш във Вечния живот. Невъзможно е за човек да придобие Вечния живот без страдание."
към текста >>

76. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото тяло".
Сега именно с нашия живот това става". Стана въпрос за някои от присъствуващите. Учителят каза: „Някои от сестрите тук са били на Сатурн, на слънцето, на месечината, а сега са на земята, но са забравили. На слънцето са били, когато са образували жизненото си тяло. На Сатурн са били, когато са образували умственото си тяло. На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото тяло". Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота.
към текста >>

77. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

Тук на физическото поле какво ще спечелите?
На човек му е определено кармически какво положение ще заема, през какви мъчнотии има да мине. Има си духове, които се разправят с това, това им е задачата, кармически духове са това, кармически служебни духове са това. На земята каквото придобие човек всичко може да му се отнеме. Те са неща, които преминават. Остава само съзнанието, че човек е изпълнил дълга си и то е, което го радва. Тук на физическото поле какво ще спечелите? Само ще образувате връзки и трябва след това да ги развързвате и то чрез кармическия закон. А кармическата развръзка не е лесна работа и за двете страни. Тя е трудна за разрешаване и от кармическите духове". Мина известно време и отново Граблашева изигра поредния си номер, на който бяхме свикнали да виждаме и да чуваме. Тя протестираше срещу Учителя, беше недоволна от него, че не й се обръща внимание и още много такива неща.
към текста >>

78. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло?
Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме".
към текста >>

79. 233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ

В този вътрешен стремеж всяка една да бъде близко до Учителя на физическото поле нямаше нищо лошо.
„Ама нали аз прочетох? " „Прочел си на български, а думата е написана на френски." И вие сега казвате: „Видях". Видяла си само външната страна. Моите отношения към всички са правилни, установени и съгласни с Волята Божия. Аз нищо не върша случайно, а всичко съзнателно". В този вътрешен стремеж всяка една да бъде близко до Учителя на физическото поле нямаше нищо лошо. Това бе стремеж. Лошото бе когато някоя от нас искаше да заеме това място отвън, да застане пред Учителя и всички, които трябваше да дойдат при него трябваше да минат през онзи, който бе застанал пред Учителя. Това бе ограничение за Учителя. Това бе ограничение и на приятелите, които искаха свободен достъп да могат да се срещат и да се разговарят с Учителя. И затова Учителят при различни начини даваше такива задачи на трите ученички, че с месеци те не можеха да се справят и тогава достъпа до Учителя бе свободен за другите.
към текста >>

80. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

Беше дошъл не с физическото си тяло, а с духовното или Божественото, си тяло.
Всички се изправихме и се ослушахме. Аз почувствувах, че Учителят като че ли е влезнал в мене, разбирам, че е в мен и се изрази чрез мене в една Любов към всички братя и сестри. Но аз мълчах. Ако бях казала това всички щяха да се нахвърлят срещу мен. Учителят дойде и се изрази чрез Любовта към всички братя и сестри. Беше дошъл не с физическото си тяло, а с духовното или Божественото, си тяло. Това се усети от всички, създаде се една атмосфера толкова духовна, толкова всеотдайна, че всеки от нас в този миг искаше да се раздаде на другия и да се слее в общото и с Бога. Това състояние трая минути, после постепенно се оттегли. Учителят си беше отишъл. Не споделих с никого, за да не породя завист, че именно в мен се бе появил. Също биха могли да твърдят и другите, но вече поради съперничество и тогава всичко би се опорочило.
към текста >>

81. 260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША

Отидох при Учителя и споделих с него, че нали по физическото тяло на човека е изписано цялото минало на човека и възможностите, с които разполага в настоящия момент.
Моите отношения към учениците никой не ги знае какви са. Другото, което се вижда отвън са само методи", Затворих си устата, която се беше приготвила да каже нещо. Мълчах и се удивлявах от един окултен закон, който Учителят изнесе пред мен. Савка беше сложена на първото място. Но физически не беше с добра конструкция на тялото си, за да заеме представителното първо място. Отидох при Учителя и споделих с него, че нали по физическото тяло на човека е изписано цялото минало на човека и възможностите, с които разполага в настоящия момент. Визирах нея, но не го изказах гласно. Учителят ме изслуша и разбра, че говоря за Савка. Погледна ме строго и категорично посочи с показалец към мен и изрече: „На някой, който не е готов да учи, вземат му от бъдещата добра карма, за да го подготвят за ученическата скамейка". Аз изтръпнах, станах и се поклоних. Пред мен стоеше величието на Бога и грижата на Учителя към всяка една душа.
към текста >>

82. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Но това се отнася за физическото поле, но за духовното поле е другояче „В Божията Воля няма обратни решения" - това е духовен закон, важи и за Духовния свят и за Божествения свят.
А Милка Аламанчева и тя беше замесена в случая и тя бе напълно съгласна с онова, което бе казала Савка. В това време аз съм при Учителя в неговата стая. Пристига Милка, а преди това Учителят беше казал следното: „Пратете я, за да се погрижи сестрата за брата". Учителят разрешава, но те според техния морал не разрешават и не я пускат. Както е приказката: „Царят дава - пъдарят не дава". Но това се отнася за физическото поле, но за духовното поле е другояче „В Божията Воля няма обратни решения" - това е духовен закон, важи и за Духовния свят и за Божествения свят. Този закон важи за цялата Вселена, но не важи за Изгрева. Идва Милка, отваря вратата, стои на прага на вратата, а аз съм вътре и слушам. Отваря уста и говори: „Учителю, Надка не бива да ходи на Бивака". Учителят я гледа строго: „Аз казах да отиде". Тя пак протестира, защото Савка е решила, че сестрата не трябва да ходи сама горе.
към текста >>

83. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието. Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници. По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа. А Словото му се изливаше чрез устата му по космически закони и отговаряше на времето, което бе подвластно на Духът, който ги създаваше и движеше. Та по онези години като частна ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по строго определени глави от Библията и така се запознах с основни неща от духовните закони, по които бе създадена тази книга. Веднъж Учителят в една от лекциите бе казал: „Има една частна ученичка от света, която ехе-е, ви превари и дори петите не можете да й ги видите". Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му.
към текста >>

84. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието. Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници. По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа. А Словото му се изливаше чрез устата му по космически закони и отговаряше на времето, което бе подвластно на Духът, който ги създаваше и движеше. Та по онези години като частна ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по строго определени глави от Библията и така се запознах с основни неща от духовните закони, по които бе създадена тази книга. Веднъж Учителят в една от лекциите бе казал: „Има една частна ученичка от света, която ехе-е, ви превари и дори петите не можете да й ги видите". Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му.
към текста >>

85. 280. ПОСТ

Едно от правилата е, че при поста трябва да има ръководител на физическото поле, който да следи за самият пост, за приложението му и да проследява състоянието на онези, които постят.
280. ПОСТ Във всяка окултна Школа като един от методите за обучение се използува и поста. Учителят даде друго обяснение на поста и обясни принципа, върху който почива. За него ще прочетете на много места в Словото му. Едно от правилата е, че при поста трябва да има ръководител на физическото поле, който да следи за самият пост, за приложението му и да проследява състоянието на онези, които постят. Той трябва да започне при разсип на луната, което е свързано с един отлив в природата, защото луната е голям кондензатор на слънчева енергия, която изпраща на земята. Ако луната я нямаше животът в тази форма на земята не би съществувал. Това бе го заявил многократно Учителя. Той бе казал, че там на месечината има живот, но този живот се изразява чрез етерни тела на съществата, които обитават там. Спомням си един от учениците имаше големи противоречия в личния и семейния си живот и беше решил да се лекува чрез пост, но постът той го беше започнал на нова луна и при това не беше съобщил на Учителя.
към текста >>

Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло.
Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше. През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви. Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове. Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло. Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели. Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше. През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят. Но главната причина бе, че нямаха ръководител на поста и всеки си правеше онова, което му скимнеше и си плащаха жестоко за това.
към текста >>

86. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Ето така Учителят отвори пътя за физическото и духовно лечение на учениците от Школата.
Така Георги Томалевски се оперира от аденом на простатата, също Илия Узунов, Галилей Величков. И след това живяха дълги години след тези операции. Влад Пашов също премина през такава тежка операция, но според него понеже астроло-гическите му аспекти били много тежки не можа да прескочи и си замина. Борис Николов бе опериран от язва на стомаха, че дори му преливаха кръв взета от други затворници. След като оживяха те вече мълчаха и не смееха да говорят срещу съвременната медицина, защото си припомниха, че Бог помага чрез всички хора и той работи също чрез всички хора. Ето така Учителят отвори пътя за физическото и духовно лечение на учениците от Школата.
към текста >>

87. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Трудно ли е за Него да остави тука физическото си тяло и да отиде да свърши една работа с астралното, или дори да пренесе физическото си тяло?
За обикновените хора това са чудеса, за Него бяха всекидневни прояви и възможности. Той работеше с тях, както ние работим с действията от триизмерния свят. Учителят се затваряше горе с дни и седмици и не слизаше при нас и работеше горе. Какво работеше, ние можехме само да гадаем. Освен това когато тук е нощ, в Америка е ден. Трудно ли е за Него да остави тука физическото си тяло и да отиде да свърши една работа с астралното, или дори да пренесе физическото си тяло? Ние не знаехме Неговите възможности до къде се простират. Но се учудвахме само, трогвахме и възхищавахме от фактите, от делата Му. Много пъти Той казваше: „Когато вие спите, аз ходя и помагам на хората в нуждите им, спасявам ги от бедствия, лекувам ги и т.н. Някой параход потъва, аз съм там, за да помагам". Казвате: „Учителят спи".
към текста >>

88. 78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ

РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА

Говореше и говореше, и говореше... И във време на беседа, и на вън, по всяко време, сред големи и малки групи говори и говори... Правеше впечатление, че някак бърза, бърза да каже още и още, и още, много да каже и да не забрави нещо и да не остане нещо неказано, да не остане въпрос от живота незасегнат и неизяснен... И сега когато Го няма на физическия свят с физическото си тяло и не можем да отидем при Него, да Го питаме по някой въпрос, ако се поровим в беседите или в спомените си, непременно ще намерим отговор.
Нали съм човек? Нали обичам хората? Нали те ми са братя и сестри? Нали там бяха и моите близки: роднини, приятели и братя, и сестри от Братството? През всичките тези години на войната Учителят все повече и повече усилваше своята дейност. Говореше и говореше, и говореше... И във време на беседа, и на вън, по всяко време, сред големи и малки групи говори и говори... Правеше впечатление, че някак бърза, бърза да каже още и още, и още, много да каже и да не забрави нещо и да не остане нещо неказано, да не остане въпрос от живота незасегнат и неизяснен... И сега когато Го няма на физическия свят с физическото си тяло и не можем да отидем при Него, да Го питаме по някой въпрос, ако се поровим в беседите или в спомените си, непременно ще намерим отговор. Той е казал толкова много неща по всички въпроси, които ще осветяват пътя на човечеството далеч в бъдните дни през вековете. Тогава ние не разбирахме защо толкова бързо и толкова щедро дава, но по-късно разбрахме, че Той е знаел, че времето Му е малко. Той, Който се грижеше за всички, се погрижи и за мен. През лятото на 1940 г. ми каза да напусна онова далечно село - Каменна река, в което отстоях 17 години и да се приближа към София.
към текста >>

89. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

на 27 декември, всички без изключение бяхме повече или по-малко смутени от отсъствието на Учителя от физическото поле.
След това сестра им Радка и майка им също стават вегетарианки. Костадинка имала много милозливо сърце и също е вегетарианствувала, но след като се омъжила, за да избегне неприятностите в семейството си е яла и месо. Васка и Петър Камбурови са били на квартира у Стефана Мирчева - известна в Стара Загора като ясновидка между приятелите. Спомените на Петър Камбуров дължим на нея, която е съдействувала при записването им. ОБЗОР След заминаването на Учителя през 1944 г. на 27 декември, всички без изключение бяхме повече или по-малко смутени от отсъствието на Учителя от физическото поле. Беше оставено Словото Му, което трябваше да бъде опора и знание за следващото човечество, но ние бяхме свикнали с Неговото присъствие, с Неговото излъчване, с Божествената Му аура и присъствието на Божествения Дух в Него. Това не всички го проумяваха, но всички без изключение го усещаха и вътрешно го възприемаха като вътрешна потреба, като онзи Божествен хляб, който слиза чрез Словото Му, за да нахрани човешките ни души. Школата на Учителя бе школа за човешките души, като Учител на тази школа бе Словото, което слизаше отгоре и се даваше чрез Учителя -Беинса Дуно. След заминаването Му ние усетихме болезнено Неговото отсъствие. Защо ли?
към текста >>

90. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

И после всичко постигнато ще се реализира на физическото поле.
Основата на християнството е Любовта и милосърдието. Сега бедният е слуга на богатия, слабия на силния, невежия на учения, а вьв новата култура силният ще бъде слуга доброволно на слабия, богатия на бедния, учения - на невежия. Христос ще бъде центъра на новата култура на човечеството, център на цялото човечество, както е писано: „Едно стадо, един пастир". Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене. И после всичко постигнато ще се реализира на физическото поле. Защото това, което е горе, слиза долу. Но когато пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си представи). Брат Славов е правил това упражнение 6 месеца всеки ден сутрин и вечер и вече има резултати. Вчера ме повика радостен и ми каза, че вече два пъти в последните дни е чул гласа си, когато пеел мислено (след 6 месеца упражнения) и че съвсем е друг гласа му от вчера насам. И той ми изпя „Грее слънцето" и „Ти съзнавай", но със съвсем друг глас, много нежен и приятен!
към текста >>

91. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле, в най-високото поле физическият свят.
- Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня. Има огън, който изгаря. Вие мислите, че огънят от 35 милиона градуса, за който ви говоря, ще ви изгори. Той не изгаря, а прочиства. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси. Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле, в най-високото поле физическият свят. Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за човешкото око. Един от членовете на това Братство е слязъл на земята. Туй Бяло Братство или този Божествения свят се е проявил в лицето на Христа, но не тъй както църквата го разбира. И ако във вас се зароди същия стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и Той е вършил. Защото, ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа.
към текста >>

Напредналите същества, които живеят в България са във физическото тяло, колко пъти сте ги срещали!
Обществото на Бялото Братство е на три места:На земята във физическия свят - Агарта.В духовния свят.В Божествения свят. Белите Братя работят на три места и тези три места са във връзка помежду си. Агарта има много врати. И Рила има врата за Агарта. Освен напредналите братя, които живеят в центровете на Агарта има и странствуващи членове на Агарта. Напредналите същества, които живеят в България са във физическото тяло, колко пъти сте ги срещали! Можеш да срещнеш някой човек когото мислиш за обикновен, а той може да е от светлите братя. Някои от тях са излезли вече. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа, интересуват се и от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае как помагат.
към текста >>

92. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Симеон Арнаудов

И той отвори и показа една прекрасна картина на изгряващото слънце, това е физическото тяло на Христа за нашата планета.
„Дошъл съм при вас с най-мъчният въпрос, който ме мъчи и вълнува. Кой е Христа и кой е Христос? " „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски. Йоан каза: „Ето какво е Христос. Христос естес". И той отвори и показа една прекрасна картина на изгряващото слънце, това е физическото тяло на Христа за нашата планета. Това го разбрах след време. Отвори ми втората страница на книгата и показа нова картина - една мадона с хубави форми на майка и цялата облечена с наметало, но кърми младенец с хубава гръд. Каза ми: „Христос естес" - значи това е прииждащият живот. След това ми отвори трета страница. Видях звездното небе.
към текста >>

Той е изтеглен нагоре и оставил тялото си като черупка тук пред мен, само физическото Му тяло е тук, а Него Го няма.
Учителят мълчи все едно, че не Го засяга. Мълчи, като че е някъде надалеч заминал. Като че ли нищо духовно няма в Него и че това изобщо не Го засяга. Изобщо не Го засягат тези въпроси, които аз повдигам пред Него, Гледам Го и се чудя какво да правя и къде да се дяна. Какви ли не работи аз не съм преживял с Него. Той е изтеглен нагоре и оставил тялото си като черупка тук пред мен, само физическото Му тяло е тук, а Него Го няма. Какво нещо съм преживявал в тези случаи и какво сьм чувствувал само аз си знам. Само мълчи. Нито говори, нито повтори, нито потвърди, нито отхвърли моят сън. Накрая аз казвам: „Добре де, този сън за мен бе реален, както бе реално моето присъствие, когато чух да казвате всички онези неща за Христа, които аз ги чух на сън. За мен това е реално, както сте реален и Вие пред мен".
към текста >>

93. 17. БРАКЪТ

Симеон Арнаудов

Марийка Великова Марашлиева

Ето, ако се наруши някъде тази верига, нарушава се хармоничния живот на човека на физическото поле, на чувственото поле, на умственото поле и се спира неговата деятелност в духовния свят.
Това ме вълнуваше много, защото аз минавах през този свят. Той ги разглеждаше тези важни неща по принцип. Казваше ми, че когато слезнеш при половата обмяна долу, и винаги ми чертаеше един кръг във въздуха, то веднага да се кача по кръга горе в другите висши светове. Говореше ми за един правилен и хармоничен живот. Веднъж ми каза следното: „Главата на човека се ръководи от Божествения свят, сърцето се ръководи от Христовия Дух, а Светият Дух регулира половия живот на човека". Ето, ако се наруши някъде тази верига, нарушава се хармоничния живот на човека на физическото поле, на чувственото поле, на умственото поле и се спира неговата деятелност в духовния свят. Там са нарушенията при разкъсването на тази верига. А тя се разкъсва, когато половата енергия, която е Божествена енергия се изразходва и пръска безотговорно. Тя е допусната само за продължение на човешкия род. Няма човек, който да няма опитност в това отношение. Но знанието се дава днес от Учителя.
към текста >>

94. 15. БОЯН БОЕВ

Той знае, че Му предстои да си замине, Той знае, че трябва да подготви тялото си за заминаване, а на физическото поле има строги закони, чрез които едно човешко тяло се проявява на земята, да не говорим за човешкия дух и човешката душа, които обитават това тяло.
Защото това бе решение на Невидимия свят и решение на Учителя. Датата на писмото на Боян Боев от 15.XI.1944 г. показва, че Учителят продължава да приема приятелите на разговор и да разрешава съдби на хора, на общества и на цялото човечество: Знаем също, че до последните дни Учителят е приемал. Едновременно Той изслушва многобройната кореспонденция на приятелите чрез Боян Боев и съответно за всеки едного дава специален отговор. Прочетете писмото и ще може ли да проумеете какво е състоянието на Учителя в момента. Той знае, че Му предстои да си замине, Той знае, че трябва да подготви тялото си за заминаване, а на физическото поле има строги закони, чрез които едно човешко тяло се проявява на земята, да не говорим за човешкия дух и човешката душа, които обитават това тяло. А при Учителя - тук Божествения Дух и Христовия Дух обитаваха тялото сътворено от Петър Дънов. За нас Той беше Миров Учител, но този Миров Учител трябваше да се съобрази със законите на човешкото тяло на земята и съответно да го подготви. В тези дни Учителят започва да боледува, да отпада, разболява се и си замина. За нас, обикновените човеци това е така. За Учителя имаше други измерения и Той в последните дни отронваше по някоя дума; „Труден въпрос, бавен процес!
към текста >>

95. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля.
Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството. Христовото Учение е точно определено". Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-кьсно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време. Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия. А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона). Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават. А те бяха ученици на Божия Дух - Учителя, явяващ се като принцип на Самият Божий Дух.
към текста >>

96. 15. Вихрушката

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Години след това на въпроса ми дали Учителят е бил с физическото си тяло, тя отговаряше: „Видях Го, като жив".
Както внезапно се явява Учителят, тъй и изчезва, това се повтаря три пъти. Той изпъжда болката напълно. Тя се завърна здрава от планината в града. Бе оздравяла. Вихрушката я излекува. Години след това на въпроса ми дали Учителят е бил с физическото си тяло, тя отговаряше: „Видях Го, като жив". По-късно, като четях беседите, търсех отговор на тази опитност. Приемах я като нещо живо, истинно. На въпроса на един брат, дали Учителят е бил във физическо тяло или в друго поле, ме накара да се замисля и отговорът е предоставен на интересуващите се в Словото на Учителя.
към текста >>

97. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Сега войната е на физическото поле от черната ложа.
да му даде 46 лв.), а не да го подяда. Казват някои: „Мъчна работа“ и най-мъчните работи са лесни, който знае, как да ги направи. Има само една държава където съществува божественият порядък - това е Божествената държава. Целият астрален свят по-рано беше в ръцете на черната ложа, сега обаче тези духове са изпъдени оттам. Които сега умират отиват в астралния свят където се поправят, подготвят и идват на земята вече като добри работници. Сега войната е на физическото поле от черната ложа. Войните ги образува богатството и съблазънта за него. Има два вида войни: война на смъртта и война на живота. Сега се води първата война и тя се ликвидирва.Ще дойде втората война, в която ще воюват без да се убиват. Сега ще започне истинската война (втората). Светът е окупиран и всички народи трябва да капитулират.
към текста >>

98. 6. Кой ще помете салона

Боян Атанасов Златарев

„А пък аз за благодарност ще ти кажа какъв е окултния закон на този салон: Каквото правиш на физическото поле, това го правиш и в духовните полета“.
По калта и праха, който оставяте в салона разбирам колко сте прогресирали“. Братът тръгва да търси сестри, които да изметат салона. Нали това е женска работа. Но понеже не намира никого, спретва се сам и макар че е мъж помита салона. Накрая отива при Учителя и Му казва: „Ако не друго, то поне го пометох“. „А пък аз за благодарност ще ти кажа какъв е окултния закон на този салон: Каквото правиш на физическото поле, това го правиш и в духовните полета“. Братът кимнал с глава, че е разбрал и се запътил към домът си. На следващия ден отива в службата си и някакъв голям проблем който имал отведнъж се разрешил благоприятно. Казал си: „Е, нали изметох салона на Учителя, а пък Той изме- те моите ядове“. Разбрал какво значи да метеш някъде и че метлата не е случайна вещ, с която се измитат боклуците.
към текста >>

99. 37. Учителят си замина от този свят

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

В живота на Учителя всяко нещо бе естествено на физическото поле и неестествено едновременно от гледището на обективния свят.
Какво е станало по-нататък нищо не зная. След това вече всеки по свой път уреждаше изгревския си живот. Бележка на редактора: При погребението на Учителя и полагането на неговото тяло в гроба и след него непосредствено, се чува някакъв шум, за който шум всички смятаха, че Учителят се е дематериализирал. Но описанието на Гради е вярно и е напълно възможно срутването на тези странични дупки и дървета при хвърлянето на пръста. И това е най-разумното обяснение. В живота на Учителя всяко нещо бе естествено на физическото поле и неестествено едновременно от гледището на обективния свят. Но запознатите със Словото на Учителя имат друг поглед върху тези неща. Учителят дава в Словото си ключа за възкресението. А Той казва: „Възкресението се отнася за Божествения Дух“. Петър Дънов се ражда от баща Константин поп Дъновски и майка Добра хаджи Атанасова. Той расте, става юноша, после възмъжава и става 33-годишен и чак тогава слиза Божествения Дух върху Него и става Учител и след като и Христовия Дух възлиза и слиза върху Него с описването и завършването на книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ през 1912 г.
към текста >>

100. 6. Задачата с боровите дъски