Търсене в текстове за 'Физическа'

Галилей Величков (1911-1985)

"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.
към текста >>

2. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Това е физическата страна на Христа.
Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа.
към текста >>

Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа.
Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме!
към текста >>

3. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години.
Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се купуваха от приятелите и се връчваха на Учителя. Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт. Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов. Защо ли? Такъв бе изборът на Учителя.
към текста >>

4. 3_74 Политически събития

Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност.
Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът". Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени. Дотогава никой не бе споменавал дали ще се ожени царят или не и коя ще бъде царицата. Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Така че някое събитие трябваше да се проектира от Небето към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя. А ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това, Кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство! Това бе Великият Учител!
към текста >>

5. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло.
При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
към текста >>

Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество.
Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешната Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева, в Школата, където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата горе.
към текста >>

6. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

" Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него.
" Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят! Вземете Го! " Бяха двама човека униформени и въоръжени. Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята.
към текста >>

7. 5_19 Войната

"Войната" Във физическата война хората се убиват едни други.
"Войната" Във физическата война хората се убиват едни други. В духовната война духовете могат да обсебят хората и те да станат техни слуги, техни роби. Това е много по-лошо от физическото убийство. Затова Христос казва: "Повече се бойте от онези, които тялото и душите могат да убият." Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен на доброто, на правдата - стане насилник и грабител, застане на страната на злото. Това е обсебване, Формата е същата, но съдържанието е друго. Всички човеци са участници в духовната война.
към текста >>

8. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле.
През време на всички ваканции тя идваше на "Изгрева" и прекарваше с Братството на Рила. Но вече имаше професия, пари и бе сигурна в себе си. Дойде време и Катя се пенсионира. Всеки път когато получаваше пенсията си, благодареше на Учителя, че има издръжка. По характер Катя бе много сдържана и не всичко разказваше. Беше доста заета с духовния си живот и не обичаше физическата работа, както и бита на физическото поле. Дори и чиниите чакаше някой друг да й помогне да ги измие. Не искаше да върши къщна работа, но накрая животът я научи сама да се грижи за всичко. Дори стигаше дотам, че не искаше да си готви, а живееше със суха храна и чай. Учителят веднъж я среща: "Манджи, манджи, манджи ти трябват на теб! " Повторил три пъти и я отминал.
към текста >>

9. 10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е.
Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото съзнание. Мярката, с която се мерят знанията във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят. Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е. един милиард и двеста хиляди. Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния свят. Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата слънчева система.
към текста >>

10. 10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

на Светлината на физическата Вселена.
Всемировият Учител е Учител на Божествената Слава, т.е. на Божествената Светлина - това е Светът на Истината. Мировият Учител е Учител на Виделината, на Светлината в Духовния свят. Това е Светът на Мъдростта. Учителят е Учител на Светлината, т.е. на Светлината на физическата Вселена. Това е Свят на материализираната Любов на Бога. В Първия Завет ще намерите учението на Мойсей в чисто Божествения източник като учение на Светлината за човешките умове, за да познаят Единния Бог чрез Господа на Силите във Светлина, в Небесна Манна и храна за човеците, във вода за ожаднелите човешки души, в живота на Онзи огнен стълб, който ги водеше през пустинята, за да покаже, че Бог е Огън Всепояждащ. Той е Учител на Светлината! Във Втория Завет ще намерите Учението на Христос от чисто Божествения източник, като Учение за Виделината, т.е. светлината в Духовния свят за човешките души.
към текста >>

11. СЪДЪРЖАНИЕ

Не прекалявай с физическата работа 46.
Комунален живот с песни и топла вода 41. Пръв опит за общ братски живот 42. Петър Камбуров пише писмо за комуна 43. Мисли на брат Борис за комуните 44. Черният гарван и студентската шапка 45. Не прекалявай с физическата работа 46. Урок по пестеливост 47. Първите салони в София 48. Как се построи Изгревът. Палатката на Бертоли 49. Дървените бараки 50.
към текста >>

12. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Карахме много бедничко, а работехме тежка физическа работа.
Черпехме с чай и захарин щедро всички приятели. Имаше много гладни хора по онова време. Рядко имаше в София семейства, които да бъдат добре. Ние от провинцията, които бяхме тук карахме много тъничко. Купим 50-100 грама маслини, а това са 10-15 маслини за трима човека. Карахме много бедничко, а работехме тежка физическа работа.
към текста >>

13. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли.
Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши". Това го пиша брат като изповед от мене и дано ми поолекне, а на вас да послужи за назидание и поука та да се предпазвате в подобни случаи. Затова искам да дойда и съм близо до Учителя, мисля че тия деяния ще бъдат избегнати. Колкото за прехраната на мен и децата то не се грижа. Щом Господ ми е дал живот и здраве то Той не ще ни лиши от потребното, както за физическата храна и за духовната Той ще промисли. Беседата ме облекчи гдето се казва, че когато те бие, който те обича, това е благословение. Бил съм жена си, добитъка, околните си, децата си, но все своите като им мисля доброто. И за това ги бия. Икономия правя във всичко, а все с дефицит привършвам. Където тръгна все пари от хора търся.
към текста >>

14. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА И така с моят занаят започнах да работя тежка физическа работа при Бертоли главно мозайка по строежите на София.
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА И така с моят занаят започнах да работя тежка физическа работа при Бертоли главно мозайка по строежите на София. Бях много як и силен. Вдигах големи тежести, които двама човека не можеха да помръднат. Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок! " И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца.
към текста >>

Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок!
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА И така с моят занаят започнах да работя тежка физическа работа при Бертоли главно мозайка по строежите на София. Бях много як и силен. Вдигах големи тежести, които двама човека не можеха да помръднат. Така веднъж Учителят ме повика с пръст, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок! " И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек.
към текста >>

Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя.
" И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек. Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя. Нали трябваше да изкарам по някой и друг лев повече. Тогава имах вече дом, семейство, а това са харчове. Трябват пари за това, за онова. Пак ме спря Учителят и строго ме смъмри: „Прекаляваш с физическата работа! Ще дойде време когато ще имаш условия за работа, но няма да имаш сили." Замръзнах.
към текста >>

Пак ме спря Учителят и строго ме смъмри: „Прекаляваш с физическата работа!
Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек. Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя. Нали трябваше да изкарам по някой и друг лев повече. Тогава имах вече дом, семейство, а това са харчове. Трябват пари за това, за онова. Пак ме спря Учителят и строго ме смъмри: „Прекаляваш с физическата работа! Ще дойде време когато ще имаш условия за работа, но няма да имаш сили." Замръзнах. Но продължих по същия начин. Минаха десетки години. Дойде това време когато имах условия за работа, небето ми даде дълъг живот, но нямах сили. Да, природата държи строга сметка за силите, които употребява човек, защото тя отпуска кредит точно определен.
към текста >>

15. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Един обикновен човек, дори надарен с голяма физическа сила не би могъл да издържи дори и един ден на мястото, което заемаше Учителят.
Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше. Някой път при екскурзия след като се върне на Изгрева е малко измокрен и изстинал, тя Му помагаше да се преоблече, дори някой път Го разтриваше и Му поднасяше топъл чай. Въпреки Неговото деликатно здраве, Учителят можа да изнесе такава огромна работа. Изнасяше по четири беседи в седмицата. Непрекъснато приемаше посетители, даваше музика, създаде Паневритмия, организира братския живот и живо участваше в него. Един обикновен човек, дори надарен с голяма физическа сила не би могъл да издържи дори и един ден на мястото, което заемаше Учителят. Но Той издържа и свърши своята работа.
към текста >>

16. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал.
Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г.
към текста >>

17. 31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това ме спаси отново, защото всички затворници работеха тежка физическа работа.
Това ме спаси, защото при предишния режим аз нямаше да мога да издържа физически. Като вървях се люлеех и не можех да пазя равновесие от слабост. Не бях още заякнал от оперираната язва, а и не можех да се храня. Стомахът ми беше изрязан и аз поемах храна на отделни хапки. Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в кухнята да беля картофи. Това ме спаси отново, защото всички затворници работеха тежка физическа работа. Главния готвач също затворник не ме харесваше, защото според него аз само съм седял. А аз бях отслабнал и едвам се движех. Хранех се само с варени картофи и топла вода. Той ме наблюдаваше с какво се храня и смяташе, че аз не искам да му ям храната, която готвеше и по такъв начин го обиждам като готвач на затворниците. А това нещо за него бе престижна и много важна професия с голям авторитет.
към текста >>

18. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх.
Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

19. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Галилей Величков

Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата дреха.
Все пак, въпреки добрата ни връзка, за мен бе неразрешен въпроса - защо тази добра душа не намери път към Изгрева, да прекрачи прага на салона, да се поразходи из полянката, където всяка утрин се играеше паневритмията? Защо той не установи личен контакт с УЧИТЕЛЯ, Когото много ценеше? По моя преценка нямаше особено основание за това необяснимо сдържано отношение! Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път. Дълго очаквах деня на неговите първи стъпки към Изгрева. Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата дреха. Бях на неговото погребение... На връщане от гробищата, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа. Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона. С очи затърсих УЧИТЕЛЯ. Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав. Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да целуна десницата Му.
към текста >>

20. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

По сетне, след физическата смърт, Щайнер бе един от незримите ученици, който редовно посещаваше лекциите на УЧИТЕЛЯ.
Съвременниците на Щайнер отрекоха учението му и опожариха школата. Той превъзмогна ненавистта на своето време и изгради нов храм на съмишлениците си. Още една странна постъпка. Щайнер вътрешно бе известен за присъствието на УЧИТЕЛЯ в България. Подобно на Йоан Кръстител, който позна Христа, Щайнер измери духовният образ на УЧИТЕЛЯ - като Божествен пратеник на Духът, определен да поведе човечеството към Царството божие, посочи Го на брат Боев, но не намери време да прескочи до България. По сетне, след физическата смърт, Щайнер бе един от незримите ученици, който редовно посещаваше лекциите на УЧИТЕЛЯ. Между учениците, последователите и привържениците на школата в България, са установени прераждания на не малко лица. Скромни и смирени, без претенции за външен блясък, те заемаха своите места и вършеха определената работа. УЧИТЕЛЯТ съзря в тях верните и предани души, гравитирали около Христа. УЧИТЕЛЯТ позна своите ученици. Те Го познаха и тръгнаха след Него.
към текста >>

Вековете не са попречили на Патриарх Евтимий да пренесе флуида на физическата сила и красота.
Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ. Това не пречи на будния му дух и добрата му и благородна душа. Вековете не са попречили на Патриарх Евтимий да пренесе флуида на физическата сила и красота. Бати Ради бе неимоверно физически силен, смел, работлив и издръжлив. Той бе много великодушен, с голямо и чисто сърце. Патриархът прехвърли през вековете богатствата на своя ум, които моделираха лоба на Бати Ради. Главата му бе изработена, умна и с правилни линии. Изтъкващо бе милосърдието му.
към текста >>

21. 3.41. Трифон Кунев

НЕСТОР ИЛИЕВ

От време на време ме слагаха в карцер." Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция.
Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря. На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията. Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в килията. Бяхме освободени от затвора." Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер." Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция. Разбира се килията много тясна, влага, вода, не може нито да седне, нито да се обърне - при едно такова физико - психическо състояние. Той извиква: „Господи! " и само след няколко секунди се отваря вратата и грозно, сурово, грубо пазачът му казва: „Излез вън! " Това ми разказа брат Трифон Кунев от неговото пребиваване в Сливенския затвор. Беше приел учението на Учителя и Словото Му.
към текста >>

22. 5.12. Изгревът и Духът на Словото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Това е план на Небето и план на Учителя, да не остави физическата форма, за да не се изкушават в нея, и за да не се опорочи Учението Му.
Учителят това в Мърчаево го потвърди. А истинският Изгрев е в Слънцето. А онази Богородица от съня ми каза: „Ето го Изгрева! " Точно така стана. Днес Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Това е план на Небето и план на Учителя, да не остави физическата форма, за да не се изкушават в нея, и за да не се опорочи Учението Му. А трябва да остане Словото Му и Духът на Словото. Който иска да Го прилага, ще Го прилага чрез живота си. Това е пътят на ученика от Школата. Всички опити да се правят Салони са обречени на провал. Къде ще се вмъквате в в разни Салони.
към текста >>

23. 6.18. Едностранно действие

Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя.
Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя.
към текста >>

24. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Понеже аз произхождам повече от интелектуалните страни, затова аз странях от физическата работа - да копая.
Той измери сам 300 кв. м една площ, 10 м широка и 30 м дълга и сам заби колчетата. Аз се въртя около него и се чудя, защо ли го прави всичко туй. Той взе една права лопата и ми я подаде. „Докато не прекопаеш и разработиш това място, но така да го обработиш, че да бъде готово да се насади, няма да имаш паспорт, за да заминеш за чужбина." Показа ми на каква дълбочина да го изкопая, като сам направи първата копка. Понеже аз произхождам повече от интелектуалните страни, затова аз странях от физическата работа - да копая. Обикновено ходех, разхождах се из гората, седях на маса, седях на стол, размишлявах, четях книги, докато другите работят. С други думи - не обичах физическата работа. Но сега нямаше как, трябваше да го прекопая това място. А колчетата ми изглеждаха от черни, по-черни и си ги представях като гранични камъни, които ограждат границите на България. Нямаше как, трябваше да копая.
към текста >>

С други думи - не обичах физическата работа.
Аз се въртя около него и се чудя, защо ли го прави всичко туй. Той взе една права лопата и ми я подаде. „Докато не прекопаеш и разработиш това място, но така да го обработиш, че да бъде готово да се насади, няма да имаш паспорт, за да заминеш за чужбина." Показа ми на каква дълбочина да го изкопая, като сам направи първата копка. Понеже аз произхождам повече от интелектуалните страни, затова аз странях от физическата работа - да копая. Обикновено ходех, разхождах се из гората, седях на маса, седях на стол, размишлявах, четях книги, докато другите работят. С други думи - не обичах физическата работа. Но сега нямаше как, трябваше да го прекопая това място. А колчетата ми изглеждаха от черни, по-черни и си ги представях като гранични камъни, които ограждат границите на България. Нямаше как, трябваше да копая. Странно беше, че всички ми се чудеха, как съм се хванал да работя. От сутрин до вечер те ме виждат, че работя.
към текста >>

25. 6.43. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

влезнах да работя като мозайкаджия в бригадата на Борис Николов, работех тежка физическа работа.
43. БРАКЪТ В ШКОЛАТА Задавали са ми много въпроси. Един от тях е, дали съм бил оженен. Когато след 1946 г. влезнах да работя като мозайкаджия в бригадата на Борис Николов, работех тежка физическа работа. Там имаше хора от различни съсловия. Имаше хора, отречени от обществото, или хора, които с години принадлежаха на този физически труд. Бяха ме отрупали с различни въпроси. Дали съм женен, дали съм разведен, дали имам деца. И на мен ми беше станало досадно и накрая казах, че съм женен и имам две деца в Полша.
към текста >>

26. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

И понеже тогава работех тежка физическа работа.
„Защото четох една книга на някой си Рене Генон „Историята на една лъжлива религия - теософията". „Откъде си я взела? " „Взех я от университета, от библиотеката". Аз веднага отивам там и я намирам. Оказа се една голяма, дебела книга. И понеже тогава работех тежка физическа работа. Бях вече мозайкаджия в бригадата на Борис Николов и понеже не бях така подготвен добре с френския език, че да може бързо да я прочета, затуй я дадох на Боян Боев да я прочете и да си даде мнението. И той денонощно я е чел. След няколко дни отивам и ми казва: „Методи, прочетох я и косите на главата ми настръхнаха". А Боян Боев е без коса, с голо теме. „Този Рене Генон ме порази.
към текста >>

27. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Работех тежка физическа работа.
Щом дойдох тук, с вас, ще ме уволнят. Да знаеш, Борисе, ще дойда при тебе да работя като мозайкаджия." Действително бях уволнен. Предложиха ми друга незначителна служба в Министерството. Но понеже бях оглавявал много голяма служба, не поисках новата и напуснах. Започнах работа при Борис. Работех тежка физическа работа. За творческа работа имах много малко време. Употребих неимоверни усилия, за да подготвя моите книги.
към текста >>

28. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Книгата се яви на сцената в един момент, когато действително приятелите чувстваха тежката физическа загуба от заминаването на Учителя.
След като прочел няколко пъти книгата „Учителят" така силно се привърза към учението - подобно на Павел, когато чул гласа на Христа: „Защо ме гониш? " Някои наши приятели от просветния съвет по редица съображения, които не искаме да изтъкнем, надигнаха гласа си, не по същината на книгата, но по маниера на нейното издаване, т.е. затворения кръг на издателите и запазване мълчание около изготвянето й. Доста болезнено изживях тази крайно тенденциозна критика, по простата причина, че те нямаха правилна представа за онези дълбоки подбуди, в които няма нито капка корист, нито тщеславие за някаква прослава. Ние само желаехме да споделим тези големи съкровища с будните души, които действително обичат истината и ще бъдат едни добри работници. Книгата се яви на сцената в един момент, когато действително приятелите чувстваха тежката физическа загуба от заминаването на Учителя. Тази книга, наситена с много топли чувства и с много мощни идеи и схващания за самата същност на учението, дойде като един балсам на незаздравялата рана.
към текста >>

29. 6.75. РАЗРИВЪТ

Онова, което се разруши на Изгрева в неговата физическа форма, то друго бе онова, което се съгради в Духовния свят.
Таман едни оправя, те построяват други." А прозорците на Неговата стая бяха квадратни. А квадратът е фигура на физическия свят, с най-голямото противоречие и противодействие. А прозорците на салона бяха хубави. Те бяха със слънца, това бе Негова идея. Така че всяко нещо си дойде на мястото. Онова, което се разруши на Изгрева в неговата физическа форма, то друго бе онова, което се съгради в Духовния свят. А това е Духовния Изгрев, който остава за идното човечество. Духовният Изгрев е съграден от Словото на Учителя. Него съграждайте и Него претворявайте в живота.
към текста >>

30. 7.23. ОТГОВОРЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Физическата Школа е закрита още през 1944 г.
23. ОТГОВОРЪТ „На лъжата краката са къси" Народна поговорка С голямо удоволствие ще поднеса своя отговор на изявлението по точки: 1. Изявлението е рожба на Управителния съвет, като ръководен орган на Общество „Бяло Братство". Искам да заявя, че такова нещо не съществува в Учението на Учителя. Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител БЕиИСА ДУНО. Физическата Школа е закрита още през 1944 г. след Неговото заминаване. Съществува Духовната Школа на Бялото Братство, която се управлява от Словото на Всемировия Учител. 2. Според Словото на Учителя не може да има Управителни съвети, Ръководни органи, Устави, Регистрации юридически с цел да впримчат Учението на Учителя в една организация и от Него да направят църква. В „Изгревът" том I. на стр.
към текста >>

31. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев сътворено от Неговото Слово.
Той в момента се е обявил за лектор и изнася лекции в клубчето, където се събират последователите на Учителя Дънов. Може ли да има лектори в една Окултна Школа, когато там има Учител? Учителят Дънов е отворил Своята Школа от 1922-1944 г. През това време имаше само един Учител. Имаше само едно Слово на Всемировия Учител, което е Слово на Бога. Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев сътворено от Неговото Слово. Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват й да изкористяват общите средства. През 1994 г.
към текста >>

32. 23. ОТГОВОРЪТ

Физическата Школа е закрита още през 1944 г.
23. ОТГОВОРЪТ „На лъжата краката са къси" Народна поговорка С голямо удоволствие ще поднеса своя отговор на изявлението по точки: 1. Изявлението е рожба на Управителния съвет, като ръководен орган на Общество „Бяло Братство". Искам да заявя, че такова нещо не съществува в Учението на Учителя. Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Физическата Школа е закрита още през 1944 г. след Неговото заминаване. Съществува Духовната Школа на Бялото Братство, която се управлява от Словото на Всемировия Учител. 2. Според Словото на Учителя не може да има Управителни съвети, Ръководни органи, Устави, Регистрации юридически с цел да впримчат Учението на Учителя в една организация и от Него да направят църква. В „Изгревът" том I. на стр.
към текста >>

33. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев сътворено от Неговото Слово.
Той в момента се е обявил за лектор и изнася лекции в клубчето, където се събират последователите на Учителя Дънов. Може ли да има лектори в една Окултна Школа, когато там има Учител? Учителят Дънов е отворил Своята Школа от 1922 ÷ 1944 г. През това време имаше само един Учител. Имаше само едно Слово на Всемировия Учител, което е Слово на Бога. Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев сътворено от Неговото Слово. Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват и да изкористяват общите средства. През 1994 г.
към текста >>

34. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Тази беседа имаше свое време и свое място и видяхме как Словото на Учителя се изливаше закономерно и отговаряше не само на текущите наши проблеми, но тя отговаряше на онзи общ план на Школата, чиято физическа проекция ние бяхме с нашите човешки тела и човешки умове.
По-късно в Школата Учителят изнасяше своите беседи, но винаги носеше Библията в ръка, сядаше на катедрата, отваряше една страница и прочиташе даден стих с лупата си и върху този стих, който беше като мото се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните това беше нещо съвсем случайно като че ли случайно Учителят попадаше на някаква глава и по обикновен начин прочита там някакъв си стих. Но впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на беседата на Учителя. За нас това не беше вече беседа, а беше Слово на Учителя и че това Слово се подчиняваше на своя закономерност и имаше свой план и всяко нещо лежеше на мястото си. И тази беседа не можеше с нищо да се промени или да се замести с нещо друго. Тази беседа имаше свое време и свое място и видяхме как Словото на Учителя се изливаше закономерно и отговаряше не само на текущите наши проблеми, но тя отговаряше на онзи общ план на Школата, чиято физическа проекция ние бяхме с нашите човешки тела и човешки умове. Словото на Учителя се изливаше по космически закони и отговаряше на времето, което ни създаваше и което ни движеше. Та по онези години на частната ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по глави над Библията и лека полека усвоих много неща и се запознах с основните неща, че Библията не е обикновена книга, а е книга на Господният Дух, който е работил през вековете и хилядолетията. Така веднъж Учителят в една от лекциите бе казал на братята: „Аз имам една частна ученичка от света, която ехе ви изпревари и дори петите й не можете да й ги видите." Аз знаех, че се касаеше за мен. Някои от тогавашните братя също се досещаха, че се отнася до мен, но те бяха вече на възраст, където не ме ревнуваха, защото аз бях за тях дете, а аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях влезнала официално в онзи салон, където се събираха сподвижниците на Учителя. Този пост е редактиран от Ани: 07 февруари 2017 - 13:19
към текста >>

35. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

Като си кажеш: „Ако не ме приеме" то имаш физическа връзка, а при духовната връзка - ще си кажеш „Учителят ще ме приеме".
Един ден Той се обърна към Станка, която отново се тътреше около него в стаята и не искаше да излиза: „Рекох, сестрата да излезе навън и да потърси да свърши друга някоя работа. Тук работата е приключена за днес". Тя се сконфузи и излезна, а аз влезнах при Учителя. „Учителю, обяснете ми всичко това, какво става тук? " Учителят отговори: „Ученикът отива при Учителя си. Като си кажеш: „Ако не ме приеме" то имаш физическа връзка, а при духовната връзка - ще си кажеш „Учителят ще ме приеме". Всякога духовната връзка се отличава по своята възможност, а физическата връзка по своето ограничение. Тези неща ще ги пазиш за себе си, те са верни, те са вътрешни диагнози. Съвременният свят, който се безпокои то хората са слезли толкова дълбоко в материята, та всички имат физически връзки. Никой не вади поука от положението си. Всеки иска да се избави от него.
към текста >>

Всякога духовната връзка се отличава по своята възможност, а физическата връзка по своето ограничение.
Тук работата е приключена за днес". Тя се сконфузи и излезна, а аз влезнах при Учителя. „Учителю, обяснете ми всичко това, какво става тук? " Учителят отговори: „Ученикът отива при Учителя си. Като си кажеш: „Ако не ме приеме" то имаш физическа връзка, а при духовната връзка - ще си кажеш „Учителят ще ме приеме". Всякога духовната връзка се отличава по своята възможност, а физическата връзка по своето ограничение. Тези неща ще ги пазиш за себе си, те са верни, те са вътрешни диагнози. Съвременният свят, който се безпокои то хората са слезли толкова дълбоко в материята, та всички имат физически връзки. Никой не вади поука от положението си. Всеки иска да се избави от него. И който е богат иска да стане по-богат.
към текста >>

Връзката означава физическа връзка.
Тези неща ще ги пазиш за себе си, те са верни, те са вътрешни диагнози. Съвременният свят, който се безпокои то хората са слезли толкова дълбоко в материята, та всички имат физически връзки. Никой не вади поука от положението си. Всеки иска да се избави от него. И който е богат иска да стане по-богат. Връзката означава физическа връзка. На физическото поле има връзки - по кръв майка и дъщеря, баща и син. Духовните връзки са нещо по-друго. Те се наричат така по немане на друга дума. Каква е разликата между една духовна и физическа връзка: щом имаш физическа връзка при отделянето си чувствуваш болка. А при духовната връзка се отделяш и усещаш' идейно повдигане и едното същество, и другото се радват в този случай.
към текста >>

Каква е разликата между една духовна и физическа връзка: щом имаш физическа връзка при отделянето си чувствуваш болка.
И който е богат иска да стане по-богат. Връзката означава физическа връзка. На физическото поле има връзки - по кръв майка и дъщеря, баща и син. Духовните връзки са нещо по-друго. Те се наричат така по немане на друга дума. Каква е разликата между една духовна и физическа връзка: щом имаш физическа връзка при отделянето си чувствуваш болка. А при духовната връзка се отделяш и усещаш' идейно повдигане и едното същество, и другото се радват в този случай. Например отиваш на екскурзия: ако връзката с майка ти е духовна тя ще се радва, ако е физическа връзка целият ден ще се безпокои за теб да не ти стане нещо. Седите вие у дома и щом дойде едно съмнение у вас то е физическа връзка, а ако дойде у вас вяра, това е духовна връзка. Човек трябва да се научи да разсъждава. Например отишъл съм на екскурзия.
към текста >>

Например отиваш на екскурзия: ако връзката с майка ти е духовна тя ще се радва, ако е физическа връзка целият ден ще се безпокои за теб да не ти стане нещо.
На физическото поле има връзки - по кръв майка и дъщеря, баща и син. Духовните връзки са нещо по-друго. Те се наричат така по немане на друга дума. Каква е разликата между една духовна и физическа връзка: щом имаш физическа връзка при отделянето си чувствуваш болка. А при духовната връзка се отделяш и усещаш' идейно повдигане и едното същество, и другото се радват в този случай. Например отиваш на екскурзия: ако връзката с майка ти е духовна тя ще се радва, ако е физическа връзка целият ден ще се безпокои за теб да не ти стане нещо. Седите вие у дома и щом дойде едно съмнение у вас то е физическа връзка, а ако дойде у вас вяра, това е духовна връзка. Човек трябва да се научи да разсъждава. Например отишъл съм на екскурзия. Вие искате да ми дадете вода, но аз ви кажа: подир малко. Вие се отдалечите.
към текста >>

Седите вие у дома и щом дойде едно съмнение у вас то е физическа връзка, а ако дойде у вас вяра, това е духовна връзка.
Духовните връзки са нещо по-друго. Те се наричат така по немане на друга дума. Каква е разликата между една духовна и физическа връзка: щом имаш физическа връзка при отделянето си чувствуваш болка. А при духовната връзка се отделяш и усещаш' идейно повдигане и едното същество, и другото се радват в този случай. Например отиваш на екскурзия: ако връзката с майка ти е духовна тя ще се радва, ако е физическа връзка целият ден ще се безпокои за теб да не ти стане нещо. Седите вие у дома и щом дойде едно съмнение у вас то е физическа връзка, а ако дойде у вас вяра, това е духовна връзка. Човек трябва да се научи да разсъждава. Например отишъл съм на екскурзия. Вие искате да ми дадете вода, но аз ви кажа: подир малко. Вие се отдалечите. В това време дойде някой други и ми предложи вода, аз приема понеже вече се е изминало малко време.
към текста >>

36. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Урок за ръководителите, че при Бога всяка една душа е приета, а за кака Гина бе друг урок, че ученика независимо какъв пост заема и в каква близост физическа е до Учителя, никога не е по-горен от Учителя.
И в този момент Учителят излиза пред вратата, обръща се към мен и ми казва „Почакайте ме един час". Аз се сепвам, схващам веднага, че наистина Учителят е зает, но схващам също, че кака Гина лично в себе си е определила, че щом Учителят е зает значи няма да ме приеме и аз нямам работа днес тук. Значи тя се бе осмелила да определи в себе си кой кога може да отива при Учителя. И затова той излезна, остави за минута ръководителите да го чакат и обърна внимание на мен, на една частна ученичка. Разбирате ли какво означава това? Урок за ръководителите, че при Бога всяка една душа е приета, а за кака Гина бе друг урок, че ученика независимо какъв пост заема и в каква близост физическа е до Учителя, никога не е по-горен от Учителя. А за мен бе също един урок, че Учителят винаги при всички случаи посреща ученика, който иска да учи. Схванах всичко това и казах: „Учителю, може ли утре да дойда? " Отговори ми: „Може". Аз си тръгнах към дома, постепенно крачките ми зачестиха, забързаха и започнах да тичам, а в мен нещо летеше, носеше ме, душата ми ликуваше, тя се бе докоснала до Бога, понеже бях правилно разрешила задачата си като една обикновена частна ученичка. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

37. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

Това му беше физическата сила.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА Бях ви разказала, че Учителят лично ме изпрати при Борис с поръчение да давам колкото мога, за да го съхранявам и опазвам. Ще си кажете как е възможно една млада жена да съхранява млад, левент мъж с много голяма сила. Да, той беше много силен, с висок ръст, големи ръце, с големи обувки -45 номер, целият беше като исполин. Хване нещо, което други трима души не могат да го поместят, а той го премести сам. Това му беше физическата сила. Имаше и вътрешна сила, не по-малка от външната. Но беше чист отвътре като девица, наивен като дете и широк между пръстите и пръскаше пари, изкарани с много труд ей така, от добро сърце и от наивност. Но забележете, че някои се бяха присламчили към него, за да го използват най-нахално и безогледно, та на мен ми се падна този пост като войник да охранявам девата. Жена да охранява мъж понеже отвътре е дева. Как ви се струва това?
към текста >>

По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис. Лошото бе другото, за което ви разказвам. По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата. Тогава идваше при него Динова с две големи стомни, ама толкова големи, че по-големи стомни никога не бях виждала през живота си, и после не видях. Може би едната да събираше към 20 литра вода. Подаде му две празни стомни, усмихне се и каже: „Моля ти се, брат, донеси ми вода от Диана бад, че цял ден стоя без вода, няма кой да ми донесе, че ми са големи и тежки стомните, а само ти си тук як, другите са хилави". Борис е поласкан, че е як от по-як и той едвам се повдига и се дотътря до Диана бад, до изворчето, за което говорехме, че сме правили упражнение за носене на вода от там. Но тук това не е упражнение, а е цяла хамалогия.
към текста >>

38. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

По някой път вие искате и очаквате физическа помощ от мен, но важно е духовната помощ, а тя е и физическа едновременно.
Това е едно голямо знание, но това знание е предназначено за следващото човечество, макар че ние и нашите съвременници се опитаха да се възползват от него. Направиха опити някъде сполучливи, другаде не, но ако се обобщи ние направихме грешка, че едни се ожениха, а други се омъжиха и пропиляхме благоприятните условия да работим в този живот със Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята му на разговор. „Дадох ви гимнастически правила сутрин да ги правите, а вие ги пропускате, Аз ще взема да ви бия вас, но аз ви оставям живота да ви бие. Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията. По някой път вие искате и очаквате физическа помощ от мен, но важно е духовната помощ, а тя е и физическа едновременно. По някой път има възможност да расте и да се развива едно цвете - това са условия. Вие също понякога сте поставени като цвете в саксия, но това е една илюзия. Моите външни отношения към вас, то е една илюзия. И понякога заключенията ви са криви. Може ли да се пита човек: дали да ида да се пог-рея на слънцето или не.
към текста >>

39. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

физическата близост аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси.
Туй, което Господ ти е дал ще го пазиш свято. Когато се срещнеш с някого няма да преминаваш Божествената дистанция между него и себе си и няма да променяш отношенията си и няма да се сближаваш повече. Като срещнеш някого първо се запитай, какво Господ иска да те научи чрез него, после се запитай какво иска Господ ти да му предадеш. Ще се учиш от всички хора. Ако той е умен сам ще ти предаде урока, ако не е умен - ти ще го извлечеш сама от неговата опитност. физическата близост аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси. Те се допират, но не могат да се видят от вътре. После има друга фаза, когато всеки се скрива в кожуха си и се стреми вътрешно да схваща приятеля си. Това се казва религиозност, А най-хубаво е когато хвърлят кожусите си. Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна близост. А Божествената близост може да се създаде само чрез Словото, Докато човек се пречисти ще премине през много страдания.
към текста >>

40. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Казва му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна".
Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се почуква, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи, червени череши и една прясна питка. Казва й: „Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса тези череши и тази питка, за да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е когато освен духовна храна поеме и хубави череши и една малка питка". Милка стои като втрещена, не може да повярва, че не изминава минути от както е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладният концерт, който идва от стомаха й и ето пред нея стои сестрата с подноса изпратен от Учителя и с неговото пожелание. Тя взима линията, благодари мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко, сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: „Ето виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Спомням си и друг случай когато една наша позната сестра беше нав-влезнала в лабиринт от неразрешени лични въпроси и където се намираха спънки и противоречия предизвикани от близки и познати роднини. Бе решила да избяга от вкъщи, беше дошла на Изгрева и седнала под навеса на полянката. Било вечер, а тя измъчена, била изоставена от всички, от самотна" по-самотна и смятала, че животът й няма смисъл и че тя е оставена така на течението, което я носи към пропастта. Може би престояла повече от час, от време на време си поплаквала.
към текста >>

41. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

Прочети и знай, че първо предхожда духовната храна, а след това след нея идва и физическата храна.
Там в този арсенал той прекарва цялата война. Свършва войната, накрая той отива при Учителя, за да благодари. Учителят го посреща, оглежда го, усмихва се и казва: „Братът се е охранил и е вече като охранен породист жребец". Велко Петрушев се усмихва, поклаща глава и казва: „Нахраних се добре, угоих се добре, но накрая реших да дойда и да ви благодаря за всичко, което сторихте за мен". Учителят протегнал ръка, взел една книжка отпечатана с негови беседи, на която пишело „Сила и живот", подал му я и казал: „Вземи, това е от мен. Прочети и знай, че първо предхожда духовната храна, а след това след нея идва и физическата храна. Първо е молбата към Бога, а след това идва Силата Господна, която възстановява правдата". Брат Велко взима книгата, чете, чете и вижда, че духовната връзката с Учителя предхожда онази външната среща с него. Първом е Словото, а след това идат обещанията и деянията Господни. Аз съм на разговор пред Учителя. „На физическият свят Любовта не може да се прояви, тя се проявява в Духовния свят.
към текста >>

42. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

Абсолютна чистота: физическа, в чувства и в мисли. III.
Димитър Добрев. VIII. Коменданти - Илия Стойчев и Минчо Сотиров. С.Б.Л.Е.Л. (Само Божията Любов е Любов) Н.Л.К.Б.Л. ОБЩИ НАРЕЖДАНИЯ I. Съзнание, което всеки трябва да има за значението на срещата - да работим за възстановяването Царството Божие на земята. II. Абсолютна чистота: физическа, в чувства и в мисли. III. Във всичко да има разумност IV. За неотложни нужди срещата с Учителя ще става чрез комисия. V. При сутрешните молитви всекой запазва реда, който е заел първи ден. Всички заемат местата си десет минути преди определеното време и пазят пълна тишина. Закъснелите застават най-подир.
към текста >>

43. 147. СЕСТРАТА ЦАНКА

„Физическата любов до известно време е идеална.
Аз изгоних всички. Заключих и се върнах в малкия си дом. Така бараката бе спасена. Ако не бях действала така бързо щяха да ме изгонят от там, но техния план се провали. Аз съм пред Учителя на разговор. „Физическата любов до известно време е идеална. Тя може много работи да направи безкористно, но до време. След това не може да издържи и се нахвърля. А духовната любов си остава непреривна и вечна. А между духа и плътта има постоянна борба. Те са като две сестри, които хванати за ръка се дърпат.
към текста >>

Физическата любов тя е егоистична.
Когато седиш вкъщи ти си мислиш, че Мене ме няма, но аз съм при теб, само че ти не ме чувствуваш. Някой път си мислиш, че си сама, защото дойде съмнението и аз го погна, за да те спася от него. Таман те отърва от него, дойде ревността - погна и нея. След това дойде ожесточението и накрая да се поразговоря с теб не остане време. Ти в училището като дойдат съмненията, ревността, ожесточението - няма да ги пущаш в себе си. Физическата любов тя е егоистична. В нея детето като вземе нещо в ръцете си ще го разруши. По-нагоре се започва градежа, но все пак има егоизъм. В любовта на учителя към ученика и в нея има егоизъм. Учи го, но очаква да му плати. Любовта на майката към детето и тя не е безкористна -обича го, но все очаква нещо от него.
към текста >>

44. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Както приказваше, Учителят погледна към мене, изведнъж от очите Му виждам да излизат два лъча слънчеви с физическа светлина, които се насочиха към мене.
Учителят беше долу в кухнята, в сутерена. Около него имаше братя и сестри. Аз седнах долу в трапезарията на втория ред и полукръг от приятели, които бяха заобиколили Учителя. Учителят беше седнал на масата. Той приказваше и всички ние слушахме. Както приказваше, Учителят погледна към мене, изведнъж от очите Му виждам да излизат два лъча слънчеви с физическа светлина, които се насочиха към мене. Аз се зарадвах, значи името „слънце-то",което бяхме дали на Учителя бе точно и сега се потвърждаваше. Учителят продължи да разговаря и цялата тази случка не беше достояние на никого освен на мен. И да бяха видели нещо, нищо нямаше да разберат. Затова Учителят даваше опитностите си на онези, които работеха върху себе си и искаха да учат и да разрешават задачите си сполучливо. Чак когато разрешат задачата си на финала Учителят ще се появи, ще покаже, че той винаги присъствува в живота на ученика, но го оставя свободен сам да се определи.
към текста >>

45. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Учителят каза: „Свързването на физическата, духовната и Божествената науки е необходимо и то не само теоретически, но и практически.
При второто езеро „Елбур". Стана въпрос за Мусала. Учителят каза: „Мусала по-рано е била 7 000 метра висока. Снишаването на Мусала показва, че*Божественото слиза вече по-ниско и по-близо до физическия свят". Стана въпрос за нашия живот на Рила. Учителят каза: „Свързването на физическата, духовната и Божествената науки е необходимо и то не само теоретически, но и практически. Сега именно с нашия живот това става". Стана въпрос за някои от присъствуващите. Учителят каза: „Някои от сестрите тук са били на Сатурн, на слънцето, на месечината, а сега са на земята, но са забравили. На слънцето са били, когато са образували жизненото си тяло. На Сатурн са били, когато са образували умственото си тяло.
към текста >>

46. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

Те работеха тежка физическа работа по строежите, за да се издържат и заплащат следването си.
Аз не навлизах 8 неговия интелектуален свят понеже не можех, а и той не навлизаше в моя свят, защото не можеше да издържи. При мен вреше, кипеше и всичко чрез огън се изпитваше. Непотребното, излишното изгаряше и оставаше онова, което се превръщаше в стомана. Те бяха добри приятели с Борис Николов, идваше ни често на гости и това запознанство продължи към 20 години. В първите години на Школата мнозинството от Младежкия Окултен клас бяха студенти. Те работеха тежка физическа работа по строежите, за да се издържат и заплащат следването си. Завършиха своите факултети и както бе редно навсякъде по света младия човек взима дипломата си, слага я в джоба и с нея тръгва да работи и да изкарва прехраната си. Но тогава се случи точно обратното. Захвърлиха си дипломите. Жорж не пожела да отиде и да си я получи. А беше завършил с отличие.
към текста >>

Отиде да работи физическа работа, стана мозайкаджия и цял живот работи с камъни.
Смяташе това знание, което бе получил в университета като ненужно и вредно. Ами защо тогава следваше и завърши? Ето това бяха въпроси без отговори. Той подведе и други. Борис Николов също завърши факултета, предложиха му да остане като асистент по ботаника, но отказа, Не желаеше да се подчинява на професори и администрация. Отиде да работи физическа работа, стана мозайкаджия и цял живот работи с камъни. Не пожела да навремето да работи в Университета, защото трябвало да се подчинява на професори и академици. Но като започна да работи като мозайкаджия бе принуден да се подчинява на предприемачи и простаци. Но искали да бъдат свободни. На времето Учителят бе дал едно правило: „Всеки един от вас трябва да има по един занаят, че ако утре бъдете подгонени заради идеите си и уволнени от вашите служби, то с вашия занаят да може да си изкарвате хляба за препитание". Взеха, че отрязаха първата част от изказването на Учителя, в което точно се казва, че трябва да имаш служба, а тази служба тогава се получаваше чрез диплома.
към текста >>

47. 243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР

И какъв е човек горе, такъв е и долу и че има съответствие между вътрешният и външният човек и това е много добре изразено с физическата структура на човешкото тяло.
Веднъж аз бях недоволна от нея, че Учителят я предпочита пред другите и отивам лично пред него, за да му се оплаквам. Изслуша ме и ме пита: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите? " Това ме успокои, защото ми показа, че други начала има, които движат Учителя, за които ние нямахме представа понеже ние нямахме знания. А ние се движехме от личните човешки чувства на симпатия и антипатия. Учителят в Словото си непрекъснато подчертаваше, че физическият човек е проекция и съотношение на духовния човек, който е горе в Невидимия свят. И какъв е човек горе, такъв е и долу и че има съответствие между вътрешният и външният човек и това е много добре изразено с физическата структура на човешкото тяло. Този закон го знаех и веднъж при една от поредните пропуски на Савка аз изведнъж се загледах в нея с по-особени очи и виждам, че това не е онази Савка, която трябва да бъде до Учителя. Тя бе с дебели крака, с дебел задник, беше тромава, непохватна външно и като се движеше вървеше тромаво. Реших, че това нещо не е случайно и отивам при Учителя и го питам като визирам, че въпросът ми се отнася за Савка: „Нали, Учителя, всеки човек си изработва тяло в зависимост от това, което е съградил в себе си по-рано като духовно тяло? " Учителят ме изгледа втренчено, разбра много добре, че този въпрос се отнася за Савка и каза: „На някои се взема понякога от бъдещата му добра карма, за да му се помогне сега, за да учи". Аз стоях като изумена.
към текста >>

48. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

Физическия човек работи с физическата материя, съставляваща нисшата природа, която действува противно на Духа.
Проявената посредством материята Сила, това е енергия. Силата е двигател. Тя е жива, безсмъртна и дава живот на материята - удо-хотворява я. Материята сама по себе си е мъртва. Тя е оръдие, в която и чрез която Силата действува и се проявява. Физическия човек работи с физическата материя, съставляваща нисшата природа, която действува противно на Духа. Духовния човек състоящ се от тънка и ефирна материя - духовна материя не се поддава на обикновеното зрение. В него са вложени за развитие и усъвършенствуване Божествените Добродетели и е в постоянна връзка с Духа и има всички негови възможности. Озаряван от най-светли, красиви, Божествени идеи, духовния човек, стремейки се всякога нагоре прави непрестанни и големи усилия за надмощие над физическия човек. В постоянната тази борба между двамата, крайната победа е на страната на Духовния човек, защото; „Няма Сила, като Силата на Духа. Само Силата на Духа е Сила Божия."
към текста >>

49. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

А може би те бяха горе ученички в Невидимия свят, в Духовната Школа на Бялото Братство и нямаше я тяхната физическа проекция тук на земята понеже не бяха се родили.
Отговори ми: „Това не е сън, това е живо преживяване! " После добави: „Има тук един кръг от 10 ученички и после ще ти ги покажа". Аз целунах ръка и се отдалечих. По пътя разглеждах наоколо палатките и се питах кои ли са тези ученички, познавам ли ги? Или те още не осъзнаваха това, а бяха ученички в оная вътрешна Школа на Невидимия свят. А може би те бяха горе ученички в Невидимия свят, в Духовната Школа на Бялото Братство и нямаше я тяхната физическа проекция тук на земята понеже не бяха се родили. Или може би те бяха в светлината и не осъзнаваха, че са ученици. Мисли и догадки колкото щеш. Тогава не разгадах тази загадка от Учителя. Минаха много години и то толкова, че успях при различни случаи да срещна в определен момент някои от сестрите на Изгрева или от града, да постъпи като ученичка от Духовната Школа. По това познавах и различавах тези 10 ученички, които той обеща да ми ги покаже.
към текста >>

50. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Той говореше за обикновената физическа астрология и споменаваше за онази астрология, която се намираше в Невидимия свят.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ Много често в частните разговори и в беседите Учителят споменаваше за астрологията като наука. Той говореше за обикновената физическа астрология и споменаваше за онази астрология, която се намираше в Невидимия свят. На Изгрева имаше доста астролози и почти всички бяха взели нашите рождени дати и часове и ние притежавахме т.нар. астрологически карти. Учителят бе споменал също, че човек трябва да знае своите астрологически аспекти, трябва да познава добре с какви капитали идва от миналото, а това са неговите хармонични аспекти в хороскопа му, така също и онези полици, които носи от миналото и сега в този живот трябва да ги изплаща на своите кредитори. А тези полици бяха онези дисхармонични аспекти в неговата астрологическа карта. Учителят обръщаше внимание, че ученикът трябва да следи ежемесечните движения на планетите, за да види как аспектите, които образуват помежду си дават отражение върху ученика.
към текста >>

51. 280. ПОСТ

Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове.
До тук всичко, което си правил е погрешно". Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше. През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви. Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове. Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло. Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели. Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше. През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят.
към текста >>

52. 73. НА МУСАЛА

Ние трябва да прекараме повече време в планината, да съберем повече енергия и физическа и духовна, да придобием повече образи и впечатления и затова Той не бърза.
Някъде палим огън, варим вода за чай, закусваме. Някъде почивките продължават часове. Той говори, цели беседи държи из планината. За строежа й, за миналото и бъдещето й, за строителите и обитателите й - интелигентни, разумни същества, за които ние нямаме представа, за невидимия свят, за Бога и т.н. За Него екскурзиите не са спорт, не са състезание. Ние трябва да прекараме повече време в планината, да съберем повече енергия и физическа и духовна, да придобием повече образи и впечатления и затова Той не бърза. Пътят от Чам' Курия до Мусала, който може да се вземе за няколко часа, ние го взимахме за цял ден, а някога и за два. Нощувахме по пътя на открито. Така беше и на тази моя първа екскурзия на Мусала. Спряхме се да нощуваме почти на половината път, на една открита полянка. Накладохме огньове, наредихме се край тях за вечеря и на приказ- 98 ки и песни.
към текста >>

Хората плъпнали по тях след години ги опошлиха, защото не умеят да пазят нито физическа, нито духовна чистота.
Мус-Аллах! Божи връх! Самото име говори за мистичността на този връх. Ние имахме щастието да го посещаваме в едно време, когато туризмът още не беше засилен в България. И този най-висок връх и много други планински върхове имаха запазени своята девственост и чистота. Уви! Хората плъпнали по тях след години ги опошлиха, защото не умеят да пазят нито физическа, нито духовна чистота.
към текста >>

53. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Да пази чистота и физическа, и духовна, за да не я разгневи".
Какво ли сме направили? Почваш да търсиш и своите, и чуждите грешки и почваш да се молиш и за себе си, и за другите. Ние всички сме така свързани, като скачени съдове и злото, и доброто ни е общо, отразява се на всички. А Учителят казва: „Планината - нейната природа или нейните духове се сърдят, когато ние престъпваме нейните закони. Тук човек трябва да бъде много внимателен. Да пази чистота и физическа, и духовна, за да не я разгневи". Веднъж Той ни обясни, че една буря тогава била предизвикана от туристи, които минаваха през деня и стреляха за удоволствие към скалистите върхове. Оттогава сме забелязали, че винаги когато минават туристи или рибари, които стрелят, след няколко часа се явява буря. И те веднага напускат планината. Но тежко им където ги застигне. По такъв начин тя очиства планината от хора, които не познават законите й и не ги зачитат.
към текста >>

54. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

Ние бяхме така свикнали с тази физическа форма, в която се прояви този велик Божествен Дух, така я бяхме обикнали, че тя ни липсваше много и ние страдахме, плакахме дълго за Нея.
82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС Въпреки, че още в събота на 30.ХII.1944 г. вечерта от 10-12 часа през нощта като бяхме край Учителя със Стоянка Той ми даде знак, че е близо до нас, като ми чу молитвата и ми помогна, въпреки че след една седмица сънувах прекрасен сън, че се върнал вече и ще живее пак при нас, разбира се духом, дните, които настанаха бяха наистина тъжни. Ние бяхме така свикнали с тази физическа форма, в която се прояви този велик Божествен Дух, така я бяхме обикнали, че тя ни липсваше много и ние страдахме, плакахме дълго за Нея. Ами сега, като се върна от село, на коя врата ще ида да почукам, да се обадя, че съм си дошла? Кой ще излезе да ми се зарадва, да ми подаде топла ръка, да ми се усмихне мило и да ме попита грижовно: „Как си? Добре ли си? Къде, рекох, ще отседнеш? Може в гостните!
към текста >>

55. 26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ

Петър Камбуров

По това време Борис бе известен със своята необикновено голяма физическа сила, а също и духовна.
Но вечерите бяха много весели - с цигулката, песни, разговори до късно. Един ден катърът Жаро продънил дюшемето на обора под себе си и цялата му задница пропадна в дупката. Отпосле разбрахме, че това било клозет, направен отгоре със слаби греди и полупрогнили дъски и приспособен за обор. Добре че се случи тогава брат Борис Николов! Докато ни се чудим как да спасим катъра, той приклекна, обхвана с две ръце задницата на катъра и сам, без ничия помощ го издърпа нагоре. По това време Борис бе известен със своята необикновено голяма физическа сила, а също и духовна. Когато най-после стана невъзможно да продължим да спим в този бордей, брат Бертоли ни покани да спим в коридора на неговата къща, поне на сухо. Създаде ни се и работа - да правим циментови плочки - пресовани с налягане до 200 атмосфери с хидравлическа преса. Аз произвеждах плочки с цветни розетки, а Марин - обикновени. Изкарвахме двамата до 200 лева дневно. С тези пари се поддържахме, хранехме и катърите и чирака Бончо и изплащахме по малко от задълженията към Бертоли.
към текста >>

56. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Другия път бе пътят на Мойсея - да извика легионите от Небето и с гръм и мълния да помете всичко, Единият път бе на физическата сила проявена на земята като Илия, а другата бе да прояви Духовните Сили като Мойсея.
Юда знаеше силата на Христа. Но като Го предаде искаше да Го накара да си послужи със Силите Господни и да ги помете всички. И евреите, и римляните. Юда накара Христа да избира един от двата пътя. Единият път бе този, че Той Христа трябваше да извика Силите Господни и да се справи с евреите така както Илия изби триста пророци. Другия път бе пътят на Мойсея - да извика легионите от Небето и с гръм и мълния да помете всичко, Единият път бе на физическата сила проявена на земята като Илия, а другата бе да прояви Духовните Сили като Мойсея. Но Христа избра третия път - пътят на страданието и отиде на кръста. Благодарение на Юда, Христа се прояви. Христа бе казал: „Един от вас ще ме предаде, т. е. чрез един от вас ще се проявя". Така седят нещата според Учителя.
към текста >>

57. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

За всичко онова, което Учителят направи за мен при единствената ми физическа среща с Него, а и след това, си спомням често и прекланяйки се е благодарност пред Него, Му целувам мислено десницата.
Вие не сте видели нашият учител, не сте видели нещо много по- ценно. Вие сте видели една мисъл-форма, направена специално за Вас от Учителя, за да Ви освободи от „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ". Благодаря Ви, че ми разказахте тази Ваша опитност" и подавайки ми едно пакетче, увито грижливо с книга и привързано с ширит, ми каза още: „Не ги отвързвайте тук, а вкъщи". В него намерих една беседа от Учителя Гитанджали и разработката на брат Калименов за цветята. Пазя ги като скъп дар. За всичко онова, което Учителят направи за мен при единствената ми физическа среща с Него, а и след това, си спомням често и прекланяйки се е благодарност пред Него, Му целувам мислено десницата. Ето какво можах да разбера в един период от 25 години. Какво Учителят е направил за мен при единствената ми среща с него през пролетта на 1943 г. и какво всъщност е Учителят.
към текста >>

58. 4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

То беше през време на сказката на Йордан Ковачев, който обясняваше вегетарианството от духовна и физическа страна.
Особено ми беше интересно как ще се обърне тази голяма кола - влакът. Ние до тогава сме се превозвали само с каруци с коне. Като тръгнах да се връщам на село, качих се на влака и застанах на прозореца. Гледах през прозореца, възхищавах се на тичащата пред мене красива природа и се радвах на самия факт, че пътувам с влак. Както стоях на прозореца при мене дойде Иван Милчев, един млад вегетарианец, с когото се бях запознала във вегетарианския ресторант Пловдив. То беше през време на сказката на Йордан Ковачев, който обясняваше вегетарианството от духовна и физическа страна. Както слушахме видях, че влязоха двама души: Иван Милчев и Гочо Ганев. И двамата застанаха прави, защото всички столове бяха заети. Ние в село бяхме възпитани така - да отстъпваме столовете си, мястото си на мъжа, а не както в града - мъжът да отстъпва на дамата. Гочо Ганев си намери някъде място и седна остана прав само Иван Милчев. На мене ми беше крайно неудобно аз да седя, а той да стои прав, затова станах и го поканих да седне на моето място.
към текста >>

59. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Нарушение на окултните закони

От него лъхаше чистота - физическа и духовна.
Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов. Последният беше много силна личност, която заразява със своя силен дух и чист живот. От него лъхаше чистота - физическа и духовна. Той завладяваше със своето слово. Така и аз реших да се лекувам природно, без лекарства. Книгата на Луи Куне я имахме и аз започнах да чета с твърдото желание да прилагам това лечение. Брат Петър нямаше гимназиално образование и започна да се подготвя като частен ученик по различните предмети. Явяваше се на изпити и вземаше по два класа на година.
към текста >>

60. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Ръцете му загрубели, имал мазоли от тежката физическа работа.
Той настояваше да бъде свободен неделен ден, но хората в ръководството им се амбицираха и го уволниха дисциплинарно. Доколкото си спомням това беше в края на пролетта през 1948/49 г. През лятото той отиде на Рила и след като слезе в София беше известно време на палатка у брат Стефан Стоев, после при Гради Минчев. При брат Гради фактически нямаше място, но последния поставил над своето легло друго - второ, където бе спял Петър. Спомням си, че брат Петър казваше, че от тая деликатна работа в сладкарството той преминал на първо време в София на работа като изкопчия. Ръцете му загрубели, имал мазоли от тежката физическа работа. Било му тежко, трудно. Братството в Русе изгуби, мога да кажа, най-ценния брат, който беше като стожер при русенци. В София той не можеше да работи друго освен тежък физически труд. Такива бяха законите. Софийско жителство даваха само на комунисти, а на другите, особено на хората от братството, жителство не се даваше.
към текста >>

61. 9. Бракът в Школата

Георги Йорданов Добрев

Но за учениците - физическа и нравствена чистота.
Брака е това. Защото съм съвременник и всички онези, които направиха такива бели като живяха с жени, като постъпиха нечестно, след това платиха чрез страдание и мъчение, защото това е Школа нравствена и духовна Школа за възпитание. И тука е една Божествена Школа и не се позволява като обикновените хора да живеят по обикновен начин в Школата. Той е казал, че това е Божествена Школа. Който иска да живее като в света - вънка. Но за учениците - физическа и нравствена чистота. Тука е Школа само за ученици. В.К.: А не за мъже и жени. Г.Д.: Не за мъже и за жени. Който иска да живее като мъж и жена там в света да отиде. Тука няма място за женени братя и омъжени сестри, защото в брака те престават да бъдат братя и сестри. В.К.
към текста >>

62. 7. Савка Керемедчиева и Добра

Драган Петков

Добра е физическата рождена майка на Петър Дънов. Т.е.
След като се избърсал Учителят се обръща към Савка и казва: „Ти, Добра, се мий в тази вода след като съм се мил Аз. Тази вода съдържа светлина, дето аз съм я ползвал“. След малко се обръща към Юрданка и повтаря същото: „Вие с Добра се мийте в тази вода.“ Къде е сега загадката в този случай? Загадката е там, че пред Него физически стои Савка, а Учителят се обръща към нея с името Добра. Значи в Савка се намира Добра, щом Учителят така се обръща към нея.А коя е Добра. Добра е физическата рождена майка на Петър Дънов. Т.е. на тялото на Учителя. Значи след като си е заминала Неговата рождена майка, която Му е дала това тяло, Той впоследствие вкарва нейната душа в тялото на Савка. И още по- интересно. Учителят накара Савка да завърши висше образование. По този начин майка Му Добра също завършва висше образование на земята чрез Савка.
към текста >>

63. 16. Петър Пампоров

Драган Петков

Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа близост и накрая ученичката забременяла.
Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време. Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него. Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа близост и накрая ученичката забременяла. А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители. След мръкнало не можеш да видиш ученичка да се разхожда по чаршията. Това е изключено. Та кога е забременяла тази ученичка, това никой не знае.
към текста >>

64. 1. Сирак и бездомник

Отличавал се е със силата си, физическа сила.
Зная, че единия му брат беше полицай, т.е. милиционер през деветосептемврийско време. Аз съм се виждал с брат му. Беше добродушен човек, приличаше на брат Иван, но беше едър, докато брат Иван беше среден на ръст. Така набит и много силен. Отличавал се е със силата си, физическа сила. Много е бил силен, всички са знаели това. На Изгрева Иван Антонов и Игнат Котаров са били прочути с физическата си сила. но наред с това Иван Антонов е бил прочут и с интелектуалната си сила. Като почива майка му той прекарва край гората на селото една седмица съвсем сам. Така е могъл да преживее това и така го е прекарал.
към текста >>

На Изгрева Иван Антонов и Игнат Котаров са били прочути с физическата си сила.
Аз съм се виждал с брат му. Беше добродушен човек, приличаше на брат Иван, но беше едър, докато брат Иван беше среден на ръст. Така набит и много силен. Отличавал се е със силата си, физическа сила. Много е бил силен, всички са знаели това. На Изгрева Иван Антонов и Игнат Котаров са били прочути с физическата си сила. но наред с това Иван Антонов е бил прочут и с интелектуалната си сила. Като почива майка му той прекарва край гората на селото една седмица съвсем сам. Така е могъл да преживее това и така го е прекарал. Още от малък не можел да яде нищо друго освен ориз сварен с вода. И така той е бил вегетарианец още от рождението си.
към текста >>

65. 4. Иван Салонски

И понеже той се отличавал със сравнително голяма физическа сила и също с голяма психическа сила, никой не е смеел да му противоречи и да иска да влезе.
Ако има някой да я подхване - добре, но ако няма - няма. Така Учителят е изказал тази идея, някой напълно свободно да приеме това задължение и да следи да няма закъснения. А брат Иван е бил един от тези наши приятели, които стриктно са изпълнявали указанията и препоръките, които е давал Учителят, с никакво отклонение, абсолютно. Когато Учителят направил това предложение брат Иван доброволно, без да обявява е поел това задължение да го прави. И наистина от тогава нататък Иван щом стане пет часа отивал на вратата, заключва я и вече никой не смее да влезе. И понеже той се отличавал със сравнително голяма физическа сила и също с голяма психическа сила, никой не е смеел да му противоречи и да иска да влезе. Всеки ден, който е идвал след пет часа и го е виждал на вратата изобщо се отказвал от всяко намерение да влиза в конфликт с него и да го преодолява. Да, никой не е смеел да влезе вътре. А той тогава вече е бил възмъжал нали, както казах фигурата му е била набита, не висока, широка. Аз имам снимка от тогава, на цял ръст са му я направили и ще ви я покажа да я видите какво представлява. С дълга коса черна, права, така изобщо, защото е добре да се приложат някои снимки.
към текста >>

66. 11. Пророк Илия и брадвата

Аз споменах, че на Изгрева с голяма физическа сила са се отличавали Игнат Котаров и бай Иван Антонов.
От тия същите приятели той си издърпвал така да се каже известно количество от тях и си ги е занимавал отделно. Интересното е, че своите си лекции той ги е държал там където са били долу, а в долния край на Изгрева са били направени тоалетни, нещо като обществени тоалетни. И този Лулчев там наблизо ги е събирал и там си е четял своите лекции. Какво им е четял не знам. А и бай Иван не знае, защото не е ходил там. Аз споменах, че на Изгрева с голяма физическа сила са се отличавали Игнат Котаров и бай Иван Антонов. Но Игнат е бил с голяма физическа сила, но не организирана, просто не е била канализирана и я използвал и за неприятни цели. Но както и да е, случилото се минало и заминало. Но въпреки, че Игнат е бил страшилище така да се каже, може би е силна дума тъй и неточна, но в момента не мога да намеря друга. Все пак той е внасял някакъв респект сред останалите със силата си. Игнат влиза веднъж в конфликт с Лулчев, разчитайки на силата си.
към текста >>

Но Игнат е бил с голяма физическа сила, но не организирана, просто не е била канализирана и я използвал и за неприятни цели.
Интересното е, че своите си лекции той ги е държал там където са били долу, а в долния край на Изгрева са били направени тоалетни, нещо като обществени тоалетни. И този Лулчев там наблизо ги е събирал и там си е четял своите лекции. Какво им е четял не знам. А и бай Иван не знае, защото не е ходил там. Аз споменах, че на Изгрева с голяма физическа сила са се отличавали Игнат Котаров и бай Иван Антонов. Но Игнат е бил с голяма физическа сила, но не организирана, просто не е била канализирана и я използвал и за неприятни цели. Но както и да е, случилото се минало и заминало. Но въпреки, че Игнат е бил страшилище така да се каже, може би е силна дума тъй и неточна, но в момента не мога да намеря друга. Все пак той е внасял някакъв респект сред останалите със силата си. Игнат влиза веднъж в конфликт с Лулчев, разчитайки на силата си. Но Лулчев е бил свързан със силите на Черната ложа и е владеел някакви такива закони, че Игнат е пострадал.
към текста >>

67. 35. Обществената баня

“ Бай Иван го изгледал така надменно и понеже е притежавал голяма физическа сила, не го е било страх пък и чувството за страх, нямал такова чувство, обърнал се към него и казал: „Какво да не си пристав?
В това време някакъв уовек друг минава край него и се подхлъзва нещо, но се хваща за него. А бай Иван имал страшно неприятно чувство някой да го пипне. Просто нетърпимост имал към външни такива дразнители (интервенции) по тоя начин и като се обърнал и като го видял тоя, че го пльоснал на земята. Човекът след малко станал, бай Иван продължил да се къпе, а оня станал, отишъл при бай Иван и му казал: „Ти защо правиш тъй? Ти знаеш ли кой съм аз? “ Бай Иван го изгледал така надменно и понеже е притежавал голяма физическа сила, не го е било страх пък и чувството за страх, нямал такова чувство, обърнал се към него и казал: „Какво да не си пристав? “ Обърнал се и продължил да се мие. След като се измил, излязъл от банята, облякъл се и тръгва да си отива. И ето на вратата той, същия човек, гдето го бутнал в банята, облечен и той си отива и се срещат на врата, но този облечен и наистина с униформата на пристав. Като се срещат, казва на бай Иван: „Е, сега, г-не, как сме? Какво аз сега да направя?
към текста >>

68. 38. Висше образование и занаят

наистина се наложи да работят някаква физическа работа, защото политическите събития бяха такива, че нямаше друга възможност.
Трябва да чакам една, две години за място и казвам: свършил съм финанси, не отивам да правя коли, макар че зная тоя занаят. Отивам в кафенетата, пуша цигара след цигара пуф, пух. Питам, какъв смисъл има в това, наместо да казвам пуф, пуф да взема теслата, че трак, трак с нея. Нали е по-умно? “ Искам да продължа наистина доста наши приятели, които имаха образование след 9.IX.1944 г. наистина се наложи да работят някаква физическа работа, защото политическите събития бяха такива, че нямаше друга възможност. Един от тях е и нашият приятел Методи Константинов. Ама беше дипломат, ама това, ама онова, но дипломацията му не вървеше и с тая диплома можеше да си умре от глад като нищо за една, две седмици. Тогава благодарение на това, че Борис Николов е имал куража още преди това да научи занаята мозайкаджийство и трябва да кажа, че Борис Николов е бил канен за преподавател (асистент) като мине йерархиите там стъпаловидните в Софийския университет, но той е имал куража да се откаже от тая кариера, която му се е отваряла, той е бил завършил естествени науки в университета, брат му Николай - математика. А пък другия му брат Стефан с когото бях добър приятел и той често идваше у нас да слуша музика, защото Стефан беше с вътрешни музикални качества, макар и да не знаеше да свири на нещо, но обичаше много хубавата музика, посещаваше концертите, а пък аз имах грамофон и хубави плочи, голяма сбирка с класически произведения и той често идваше вкъщи и обичаше да слуша класиката. Та той пък Стефан, като Тената беше юрист по образование.
към текста >>

69. 42. Побоят над Учителя

Защото всички останали свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в случката, в побоя.
Движи се напред, отива в бараката, връща се, излиза и най-после решава, че може би има нещо при сестра Паша в града, където тя имала къща и решава, че трябва да отиде там и да види какво става и че може би това му състояние се дължи на някакви неприятности, които има там в къщата. Тръгва и отива в града. Отивайки вижда, че там нищо няма, състоянието му не се променя и се връща отново на Изгрева. Когато се връща, събитието за което всички приятели споменават, нанесеният побой над Учителя от някакви личности, е вече отминало и заминало. Обяснението, което си дава бай Иван е това, че Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, които са имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички останали свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в случката, в побоя. А такива личности като Иван Антонов,които нямало е да гледат примирено събитието са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите от събитието и никой да не попречи на това. Именно заради това Учителя е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се вместят, да попречат на изпълнението на тоя акт. Той е знаел, очаквал събитието, допуска го, за да може да го разреши по начин, където и Великият Учител да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота.
към текста >>

70. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Тежка работа физическа.
Отидох в мина Перник. В.: И колко години работеше тогава? Т.: Три години работих. В.: Под земята. Т.: Под земята. Тежка работа физическа. От доле сме на 30-40 м дълбочина и съм копал оджак отдоле. В.: Комин. Т.: Комин, нагоре 30 м и след това три години там работих, после откриха тука кариерите за работа и аз дойдох в кариерите, та тука около 40 години изкарах в кариерите. Каменоделство. В.: И в какво се заключаваше твоята работа? Чукате камъни за мозайка.
към текста >>

71. 9. Плацентата

Стефка Няголова

Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обоснове това велико чудо, което направи Учителят с мене.
Плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше вече взел предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обоснове това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше дори и от смърт бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: „Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин“ А можеше да препоръча и екскурзия на болния и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си.
към текста >>

72. 19. Истинският Учител и лъжепророците

Йотка Василева Младенова

Много си щедра на духовната Любов, но си много скържава на физическата.
Например, тука беше всеизвестен този на Анчето гдето свири сега баща й (Тодор-гледача). Той знаете ли как спореше и как се с Учителя разправяше. Но Учителят него го признаваше като най-добрият хиромант. А той се смяташе за голям пророк. Той веднъж ми гледа на ръка и вика: „Е-е, философе, философе, много голем философ си. Много си щедра на духовната Любов, но си много скържава на физическата. Ама ти и двама заставяш да ухажват“. Ама това съвсем в младини. Па аз му казвам: „Ах, и тая добра, аз сега никой ме не е ухажвал досега, та ще ме ухажват и баба като стана“. „А- а-а, смеят ли, бодлива крава кой смее да се доближи до нея! “ И вярно ви казвам, че аз живях тука, всички ме знаят, защото друго име няма като моето име Йотка и аз ги събирах много.
към текста >>

73. 6. Йордан Антов - учител по цигулка

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Не ме пуска докато не науча нещо, докато се уморих.“ Аз обичам физическата работа повече, ама към умствената работа нямам навик да уча.
Учителят Го знае това. Аз отивам и казвам: „Сестра Гита, знаеш ли какъв учител съм намерила? Обича да попийва малко, ама това не ме интересува. Ама знаеш ли, голям педагог. И той ме запозна с теория, с всичко. Не ме пуска докато не науча нещо, докато се уморих.“ Аз обичам физическата работа повече, ама към умствената работа нямам навик да уча. Аз съм паметлива, но ученето трябва да ти стане втора природа. Аз не съм свикнала така, но зарази ме музиката, научих се. И сега не обичам да чета много. Обичам направо така да лапам нещата. Изглежда някога съм чела много и сега не ми се чете, а ми се свири.
към текста >>

74. 21. Разговор с Учителя

Три вида целувки има: физическа, астрална и умствена.
Човек не може да стане учен ако не дойде при тебе Любовта, не можеш да станеш добър ако не дойдат при тебе добри. Само когато дойде Бог отвътре, тогаз ще дойде Любовта в тебе. Ти ще влезеш вътре в себе си и ще отидеш при Господа. Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е Любовта. Каквото направи той намираш добро в това - това е Любов. Три вида целувки има: физическа, астрална и умствена. Астралната е като изпратиш към него едно хубаво чувство, а умствената е като изпратиш към него една хубава мисъл. Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр, а Новото учение е Любов, Милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр. Има един организиран и един неорганизиран свят. Грехът произтича от неорганизирания свят. Грехът е извън Божествения свят.
към текста >>

75. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Ще дойде време когато всеки ще работи по един час физическа работа - независимо какъв е: и учени, и прости - всички!
И Учителят бил много доволен от това. Учителят му казал това, когато брат Георги работел. Брат Георги ми каза, че в разговор в градината днес, Учителят казал още следните мисли: „Хората не знаят как да работят и да извличат полза от полската работа. Сега работят 8-9 часа непрекъснат физически труд. Това е много. Ще дойде време когато всеки ще работи по един час физическа работа - независимо какъв е: и учени, и прости - всички! Днес учения счита, че е унижение да работи с лопата. А пък той не знае какво богатство се крие в работата на градината, на полето и пр. Дърветата ги считат за глупави. А пък те са много разумни само че крият тая разумност, за да не ги ограбят. Растенията имат наука да извличат из земята добрите сокове и да творят хубави ароматни плодове.
към текста >>

76. 24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА

Минаха години, докато разбера, че не е физическата близост, която определя отношенията.
24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА За мене, както и за мнозина други, да живея физически далеч от Учителя в една груба, неподходяща за мен среда, която трябваше да просвещавам като учителка, не беше лесно. И все пак, аз издържах. Минаха години, докато разбера, че не е физическата близост, която определя отношенията. Може да си близо физически до някого, а вътрешно да си далеч. Аз имах Словото, постоянно хранех и освежавах душата си, умът си, постоянно мислех за Учителя, стремях се да прилагам наученото, следователно, вътрешно живеех близо до Него. И все пак, с тъга напущах Изгрева, където навред се носеше мощната, чистата, магнетична аура на Учителя, където се чувствуваше влиянието на Неговата светла и дълбока мисъл. Топлеше ме надеждата, че след приключване на учителската кариера, аз ще заживея постоянно в тази аура, още повече, че имах и свой малък приветлив дом на Изгрева, а този дом аз дължах на любовта и грижите на Учителя. Бях получила малко наследство от дядо си и Учителя препоръча да го употребя за покупка на място, където през лятото на 1935 г.
към текста >>

77. 47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ

Художествения колектив напусна кооперация "Освобождение" задоволен, че донесе тук, на самото място на физическата работа от работата на майсторите на изкуството, които от по-рано са предчувствували тези епохални и исторически времена и са ги възпели в художествените си творби.
С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма. - Солата и хоровите песни, както и художествено рецитираните стихотворения и разкази бяха посрещани и изпращани с ръкопляскания и задоволство се четеше по лицата на слушателите. Интересът беше голям, но времето малко и още по-малко стана сега. Половиният час, предназначен за почивка отмина и концертната зала беше веднага превърната в склад за каучукови сандалетки, очакващи боси крака да ги зарадват за първи май. Защото сега е време за предмайско съревнование и гумените сандалетки бързаха. Художествения колектив напусна кооперация "Освобождение" задоволен, че донесе тук, на самото място на физическата работа от работата на майсторите на изкуството, които от по-рано са предчувствували тези епохални и исторически времена и са ги възпели в художествените си творби. А работниците ободрени продължиха своята работа. Но писателя и художника останаха. - Да разгледат фабриката отблизо и да напишат или нарисуват нещо. "Ние всички сме кооператори", отговори кооператорката Тинка Панайотова Никова, "всички работим. Да почива някой когато работят другите, това значи, да приеме другите да работят за него.
към текста >>

78. 56. ВЕГЕТАРИАНСТВО И ПОСТ

Постът на Изгрева бе за определени хора с определена физическа конструкция, с определени задачи за разрешаване, които ние не знаехме.
То е идея, която стои високо в Невидимия свят. В Школата на Учителя се прилагаха и постите. Имаше методи и правила дадени от Учителя. Човек не трябва с нищо да измъчва организма си особено с пости. Той не трябва и да го изнасилва с много ядене. Постът на Изгрева бе за определени хора с определена физическа конструкция, с определени задачи за разрешаване, които ние не знаехме. Той се определяше и даваше от Учителя. Ако някой почваше сам без разрешение самоволно да влезне в пост - той пострадваше много. Някои си заминаха - влезнаха в поста и не можаха да излезнат от него. Учителят бе много недоволен от това своеволие. Вегетарианството е идея.
към текста >>

79. 62. ПРЕД ВРАТАТА НА ТВОЯТА СТАЯ

Както и да е, аз бях щастлива, че поради моята физическа слабост, бях на служба при Теб. Винаги.
Така минаваха много години, докато аз разбера, че трябва винаги да съм близо край Теб. Пред вратата на Твоята стая. А защо беше така? - Защото нямаше друг. И аз благодаря, че нямаше друг. Както и да е, аз бях щастлива, че поради моята физическа слабост, бях на служба при Теб. Винаги. Денем и нощем. Трябваше да мине много време, за да разбера, че това е задача за мен. Ти правиш нещо горе. Аз чувам стъпките Ти. Чувам шума от това, което правиш.
към текста >>

80. МАРИЯ АРСОВА - 14.06.1925 г. СПОМЕНИ НА СЕСТРА СТОЯНКА ИЛИЕВА

1. ДЪРВЕНАТА КЪЩА

Сестра Стоянка няколко пъти ми е казвала, че Учителят е взел даже участие, макар и малко, във физическата работа при построяването на къщичката.
МАРИЯ АРСОВА (14.06.1925) СПОМЕНИ НА СЕСТРА СТОЯНКА ИЛИЕВА 1. ДЪРВЕНАТА КЪЩА Сестра Стоянка Илиева имаше дървена къщичка построена по план и под ръководството на Учителя. Къщичката беше с двойни стени, като вътрешната беше от шперплат. Сестра Стоянка ми казваше, че според Учителят, най-дълго дървото, след отсичането му запазва живота си, от там и положителните влияния върху човека, който живее в дървена къща, защото тухлите и камъка черпят сили от човека. Сестра Стоянка няколко пъти ми е казвала, че Учителят е взел даже участие, макар и малко, във физическата работа при построяването на къщичката. Наблюдавал е строителството и не е разрешавал нищо да бъде направено не както трябва, всичко трябвало да бъде много точно и е накарвал майсторите да развалят това, което не е било добре и много точно направено. И те повторно са изработвали разваленото, но вече както трябва. По думите на сестра Стоянка, Учителят е търкал с тампон напоен с някаква течност по шперплатовата стена, за да лъсне, която започваше от ъгъла на леглото й,покрай бюрото й. Учителят не е работил по цялата стена, а както ми показа сестра Стоянка, около един метър дължина и малка част от съседната ъглова стена, пак покрай леглото й, където тя поставяше възглавницата си и когато спеше, главата си поставяше точно в ъгъла между двете стени. Тази къща бе построена като образец.
към текста >>

81. 69. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЛАНИНАТА ЗА УЧЕНИКА

Мисли от Учителя

Работа физическа и духовна." Затова Учителят твореше: "Каквото правиш вън, това ще правиш вътре".
На планината има усилена обмяна на веществата. Планината действува укрепително върху организма, нервната система. Действат бавно върху организма - след 5-6 месеца. Места богати с електричество и магнетизъм. Слънчевите лъчи минали през астралния пояс над селищата, загубват своя първоначален ритъм, който именно лекува. Работа физическа и духовна." Затова Учителят твореше: "Каквото правиш вън, това ще правиш вътре". Изворчетата, мостове, пътища. Надписи. Имената на езерата: Махарзи, Елбур, Балдер-дару, Близнаци, Махабур, Сърцето, Главата.
към текста >>

82. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Щайнер казва: "А задачата на европееца е, на бялата раса е, на петата раса е да проучи докрай, до последната фибра физическата Вселена.
И той става секретар и известно време работи с тях. Но той вижда техните много несъстоятелни методи, по които работят, чрез които те искат да докажат на този вече много обострен, обективен ум на европееца, интелект, да докажат истинността и правдивостта на невидимите светове. Той казва: "Това са европейци, хора на интелекта, други са методите, по които трябва на тях да се откриват реалистичните духовни истини". И понеже те прилагат методите на източната школа, той казва: "Вие трябва да знаете, че източния човек е един натюрел, европееца е друг натюрел. Източния човек е съзерцател, у него още, той не е слязъл още напълно във физическото поле, и той индуса казва: "Всичко е мая, всичко е измама". Р. Щайнер казва: "А задачата на европееца е, на бялата раса е, на петата раса е да проучи докрай, до последната фибра физическата Вселена. Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието. Ако вие работите така, няма да имате резултат, аз се отделям от вас". Тогава той казва: "Вие сте заети с вашата теософия, вашите индуски божества, аз създавам антропософия". Антропос значи на гръцки човек. "Мен ме интересува човекът.
към текста >>

Тя представлява инволюиращия човек, човекът, който слиза от Божествените светове, минава през всичките други светове докато се облече в плът и кръв и стане абсолютен гражданин на физическата Вселена.
Материала, от който той е построен е дърво. Интересното в тази постройка е централния купол, подпрян на седем колони и всяка колона символизира една от епохите на развитието на човека. Всяка колона има свой специфичен символичен знак, изписан върху нея. Петата колона, символизира петата раса, именно културата, която изгражда бялата раса, нашата епоха. Той сам я изработва от бряст и върху нея поставя като символ двойният змиевиден жезъл; това е змията, която слиза с главата си надолу. Тя представлява инволюиращия човек, човекът, който слиза от Божествените светове, минава през всичките други светове докато се облече в плът и кръв и стане абсолютен гражданин на физическата Вселена. Змията в движение нагоре символизира човекът, който, след като е слязъл до физическото поле, е опознал напълно, изучил нейните закони, започва да се въздига нагоре към духовните светове и така се създава цялостния човек, който съчетава в себе си съзерцателното начало, което представлява източния човек и идейното начало, което представлява западния човек. Това е именно новия човек, който ще създаде отношение правилно, както и към духовните светове, така и към физическата Вселена. Той работи в този институт години наред, защото създава цял комплекс навред с чисто мистичната школа, която създава този Гьотеанум. Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност.
към текста >>

Това е именно новия човек, който ще създаде отношение правилно, както и към духовните светове, така и към физическата Вселена.
Всяка колона има свой специфичен символичен знак, изписан върху нея. Петата колона, символизира петата раса, именно културата, която изгражда бялата раса, нашата епоха. Той сам я изработва от бряст и върху нея поставя като символ двойният змиевиден жезъл; това е змията, която слиза с главата си надолу. Тя представлява инволюиращия човек, човекът, който слиза от Божествените светове, минава през всичките други светове докато се облече в плът и кръв и стане абсолютен гражданин на физическата Вселена. Змията в движение нагоре символизира човекът, който, след като е слязъл до физическото поле, е опознал напълно, изучил нейните закони, започва да се въздига нагоре към духовните светове и така се създава цялостния човек, който съчетава в себе си съзерцателното начало, което представлява източния човек и идейното начало, което представлява западния човек. Това е именно новия човек, който ще създаде отношение правилно, както и към духовните светове, така и към физическата Вселена. Той работи в този институт години наред, защото създава цял комплекс навред с чисто мистичната школа, която създава този Гьотеанум. Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност. Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия характер и стигнете философския характер, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции. Един абсолютно богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение.
към текста >>

83. 4. СРОДНАТА ДУША ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба.
Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него. Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много прераждания, даже ми донесе романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов. Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба. Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с любов.
към текста >>

84. 13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Никога преди не се е случвало такова ужасно нещо между мен и Михаил, който винаги ме уверяваше, че води един живот чист, без никаква физическа връзка.
След известно време Михаил влезе. Подробности не помня само знам, че аз се намерих на пода и той легна върху мене. Аз бях в едно състояние на идиот, без никаква воля - не се съпротивих, нито имах някакви емоции. Помня, че той ми каза веднага да се измия с една студена водя. Бях в състояние на един автомат. Никога преди не се е случвало такова ужасно нещо между мен и Михаил, който винаги ме уверяваше, че води един живот чист, без никаква физическа връзка. Аз успях веднага да излича това от моята памет и продължих да живея на Север. Виждах Михаил рядко. Само на неговите сказки, но в едно състояние на очакване, тъй като кармичната ми връзка с Михаил бе още жива.
към текста >>

85. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя.
По цял ден прекарвахме в духовни разговори. Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот. Това продължи от 1959 г., когато аз станах студентка в университета докъм 1965 г. Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя. Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера. Дори имаше специален, много приятен аромат, който се носеше във въздуха, което той обясняваше, че се дължи на присъствието на светлия и разумен свят. Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше.
към текста >>

86. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Майка ми е била тогава млада студентка и всъщност тя не е имала никаква физическа връзка с брата.
Били сме и съседи, комшии с него. Моите родители са го уважавали дълбоко. Баща ми често пъти е отивал да го пита за различни съвети и братът му е давал много ценни съвети. Този брат е имал едно много дълбоко чувство и почитание и велика любов към моята майка. Това е довело до ревност от много сестри, специално сестри в Братството, които са разбирали тази любов и тази слабост на брата към майка ми и просто са ревнували. Майка ми е била тогава млада студентка и всъщност тя не е имала никаква физическа връзка с брата. Това е била някаква идеална любов и затова по-късно с цел да злословят срещу нашето семейство и срещу майка ми, някои братя и сестри наистина разпространили случая, че Светозар бил дете от брат Лулчев. Но всъщност аз винаги съм разговаряла с моята майка, която всичко ми разказваше и тя ми е обяснила много добре, че Светозар си е дете от нашия баща Крум и действително Светозар много приличаше и външно, и вътрешно по качества на нашия баща. Всъщност те са имали една велика любов, идеална любов от голямо разстояние. И всъщност брат Лулчев изпраща баща ни при майка ми, за да се оженят и да се родят тези деца, които после идват чрез тези родители. Някои сестри от Братството действително са имали физическа връзка с брат Лулчев и дори са живели с него.
към текста >>

Някои сестри от Братството действително са имали физическа връзка с брат Лулчев и дори са живели с него.
Майка ми е била тогава млада студентка и всъщност тя не е имала никаква физическа връзка с брата. Това е била някаква идеална любов и затова по-късно с цел да злословят срещу нашето семейство и срещу майка ми, някои братя и сестри наистина разпространили случая, че Светозар бил дете от брат Лулчев. Но всъщност аз винаги съм разговаряла с моята майка, която всичко ми разказваше и тя ми е обяснила много добре, че Светозар си е дете от нашия баща Крум и действително Светозар много приличаше и външно, и вътрешно по качества на нашия баща. Всъщност те са имали една велика любов, идеална любов от голямо разстояние. И всъщност брат Лулчев изпраща баща ни при майка ми, за да се оженят и да се родят тези деца, които после идват чрез тези родители. Някои сестри от Братството действително са имали физическа връзка с брат Лулчев и дори са живели с него. Но това не е случая с моята майка. Може би само името на най-малкия ми брат Любомир да е на него, но ако в действителност този мой брат има качествата на великия дух на брат Лулчев, положителните му качества, ние всички ще бъдем много доволни от това. След заминаването на моя баща от този свят всъщност се поднови отново тази велика връзка на брат Лулчев с моята майка и тази велика, идеална любов. Братът започна да присъства всеки път от Невидимия свят край майка ми и започнаха велики разговори, напътствия. Преди всичко той я подкрепяше в нейния физически живот и й помагаше да може да издържи докрай със сила и мощ на тежките години на старостта, които й предстояха.
към текста >>

87. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне".
Всеки обед, изобщо всяка трапеза се слагаше и вдигаше с песни. И не само това, Учителят изискваше и от нас съзнателни усилия и ние да вплетем музиката в личния си живот. Даваше препоръки да пеем всеки ден, даже определени песни: сутрин, обед и вечер и при психическо неразположение, за трансформиране енергиите у нас да изпяваме по няколко песни, като следим след коя от песните състоянието ни се променя. Учителят препоръчваше пеенето и като метод за преодоляване на мъчнотиите, като метод, който улеснява разрешаването на задачите ни. "Когато пеете, работите ви по-лесно се нареждат". Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне". "Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот". Със своите съвети и правила за разумно използване силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието. В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно кратко съобщение, заимствано от в. "Работническо дело", брой 133 от 1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това съобщение: "Музиката не само облагородява хората, но и - както казват сведенията -представлява сигурно лекарство.
към текста >>

88. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

Пък аз съм разбирала, че чистотата и физическа трябва да бъде, не само духовна чистота и затова съм им правила забележки.
И естествено, че се каляше и това трябваше да се мие. А пък Учителят идваше много често и не можех да държа мръсна стая, нали така, като дойде, защото някога така много тънки забележки ни е правил. Един път дошъл, нападали иглите от боровете около нас и идва и казва: „Тука три моми, пък не е пометено! " И естествено като ни каже така, нали, ще гледаш друг път да е пометено, ще гледаш да е чисто, нали така. Пък Учителят много е говорил за чистотата. Пък аз съм разбирала, че чистотата и физическа трябва да бъде, не само духовна чистота и затова съм им правила забележки. Признавам това. За реда съм им правила забележки и така, ако могат да не цапат, нали, да се събуят, поне докато е много кално. Но Савка не спазваше много тия правила. Тя даже не го правеше от зла воля, ами защото тя така си е погълната с това което мисли и не се сеща че трябва да се събуе. Вижте, искам да бъда искрена, никога не съм я съдила за това, но такъв беше темперамент тя.
към текста >>

89. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

А търсим святост външна, физическа, което е заблуда.
Но той върна картините, не можеше да не ги върне. А стаята долу в града я държеше заключена, свещена стая, никого не пускаше, пък после влязоха агентите в нея и аз видях колко е свещена. Не, в този случай видях нашите човешки заблуждения. Ние искаме да правим свети неща, от места където няма святост. А святостта, която трябва да имаме в душата си, забравяме за нея. А търсим святост външна, физическа, което е заблуда. Вижте сега, това е един факт, който Паша ми го сподели. Паша каза, че Савка била при Учителя и Учителят като отишла й казал, да вземе шишето с чистия спирт и да Му сипе тука, на темето, отгоре на главата. И тя видяла, че там имало някаква рана и не малка, а доста голяма рана и тя разбира се го направила, но никой от нас не разбра ударил ли се е някъде в някоя греда в това, друг ли някой го е ударил. Това никой от нас не можеше да разбере, щото Той за личния си живот не говореше, Учителят. И така си остана, Савка Му го сипала спирта, но което ни порази, тя казва, че не мръднал мускул от лицето Му.
към текста >>

90. 171. КАфЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО

Завършват, а отиват да работят съвсем друга работа, физическа работа.
Захвърлят си факултетите, някои завършват висше образование, не искат да ходят да работят, стават общи работници и т.н. Какво беше мнението на Учителя по тоя въпрос? Е.А.: А не, не одобряваше. В.К.: Не одобряваше. Ето Методи Константинов, че Борис Николов, че Георги Радев и някои други. Завършват, а отиват да работят съвсем друга работа, физическа работа. Е.А.: Е не знам, защо Борис? За да е свободен. В.К.: Жорж, Методи Константинов, че и разни други? Е.А.: А не, Методи Константинов завърши. Той е доктор по философия.
към текста >>

91. 5.Учителят ни оставаше свободни

Всички те трябва да са в съгласие, в единство за преуспяването както на физическата, така и на духовната същност на човека.
Нисшата природа в нас, това са сили, които са свързани с живота. На тези сили трябва да се даде правилна насока. Това значи, че те трябва да се проявяват в хармония и в съгласие с висшата природа у човека. В човека всички сили трябва да действат в единство, не да се борят едни с други. Човек е организирано същество, в него действат много сили. Всички те трябва да са в съгласие, в единство за преуспяването както на физическата, така и на духовната същност на човека. Задачата на съзнателния човек е да уравновесява тези сили в себе си, всяка на своето време и място без да се противопоставят една на друга. Това е голямо изкуство, изисква се знание и мъдрост, за да организира силите в себе си човек минава през много падания и ставания, през много борби и страдания. Това е дълга работа, докато даде път за развиване на своята висша природа. Когато се говори за свобода не се разбира да прави човек каквото иска. Да прави човек каквото иска, това не е оди до свобода.
към текста >>

92. 03.Когато се помина майка ми

Чистотата е качество на ума и на сърцето, а не само в спазването на правила за физическа чистота.
Скоро след това и брат Дончо, който беше като ръководител си замина, а той не беше възрастен човек. Въпросът с дрехите и носенето на галошите през цялата година също е заблуждение. Как може човек да носи дрехите си без да ги пере? Това е елементарна хигиена. Те казваха, че вложеното, влиянията трябва да се запазят, но затова ние не можем да се произнесем. Чистотата е качество на ума и на сърцето, а не само в спазването на правила за физическа чистота. Самата основна мисъл на школата „за бърза еволюция" е неправилна. Еволюцията е подчинена на природни закони и човек трябва да ги спазва, за да се развива правилно. Заблуждение е да се мисли, че като ядеш само чиста храна - плодове и др. можеш да ускориш еволюцията си. Храната има влияния върху тялото и косвено върху духовния живот, но чрез храната само да ускорим еволюцията си е заблуждение.
към текста >>

93. 08.През един зимен ден

Всъщност първата година след като се случи това и аз допуснах тази физическа близост протече спокойно отвън.
Нови сили ме завладяха, които не ми бяха познати, но бяха по-силни от мене. Аз не знаех какво да правя с тях, смутих се, загубих мира и спокойствието си, обърка се живота ми. Дотогава животът ми течеше естествено и нормално без всякакви вътрешни бури и смущения. Цялото ми същество беше смутено, нямах кътче незасегнато. Преди имах неприятности, когато баща ми се прежени, много тежко преживях идването на втората майка, но имаше страни в мене, които останаха незасегнати. Всъщност първата година след като се случи това и аз допуснах тази физическа близост протече спокойно отвън. Той беше внимателен с мене, но не минаха две години и започна да се проявява грубо, престана да идва у дома. Когато аз отивах при него, държеше се студено и много често грубо. Аз това не можех да разбера, защото никак не бях се променила и не исках нищо повече, нямах изисквания, освен да се виждаме и да разменяме мисли. При такива случаи на близост аз му задавах въпроси, питах го, защо така се отнася с мене, какво съм направила. Това го дразнеше и често стигахме до конфликт.
към текста >>

94. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Не мога да я задължавам, а пък и нямам физическата възможност да си го направя сама.
Тук почва да става като панаир. Донесе ми ябълки бай Петър вика „Хайде, хайде, бързайте, че не останаха". Смях, глъч, а мен тъй ми е мъка. Палатката ми е така, че не може наблизо да се запали огън и аз трябва изключително да чакам Елена да ми дава и вода. Много ми услужва, но мен ми е крайно неудобно. Не мога да я задължавам, а пък и нямам физическата възможност да си го направя сама. Туй да се неправи тук, например чиниите да се не миели близко до палатките и огън не мога да си запаля, а чакам Елена да занесе тенджерата на голямото огнище пак да го готви. Разбира се после я каня да вечеряме, но не зная защо струва ми се, че много я обременявам. Не се оплаквам ни най-малко, но описвам точно фактите. Ето какво се случи и днес. Бях сложила зарзавата в една тенекия половината, която в село ми служеше за чешмичка, тук хем да има и вода в какво да си сложа за миене на чинии.
към текста >>

95. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VI

Та във времето на Мойсей хората на физическия свят трябваше да работят шест деня, а само един ден да почиват, за да асимилират физическата енергия в себе си.
Преразказана и редактирана от Паша Теодорова. 2. Отбелязаните с удивителна (!) места в ксерокс копието от Ефросина Пенкова, ЛИПСВАТ в отпечатаната лекция, поради което ги цитираме: „Та когато Мойсей създаде закона, той казваше: Шест дни ще работите, на седмия ще почивате. Законът на Мойсей вече е отживял времето си. Ако аз създам един закон, ще дам три деня почивка, а четири деня работа. Ще дойде време, когато шест дни ще почиваме, а един ден ще работим. Та във времето на Мойсей хората на физическия свят трябваше да работят шест деня, а само един ден да почиват, за да асимилират физическата енергия в себе си. Положителни трябва да бъдат хората. Ще дойде ден, когато хората ще бъдат толкова положителни, че ще трябва шест деня да почиват, а един ден да работят. Ето защо, сега не ви препоръчвам много работа. Като казвам, че не ви препоръчвам много работа, имам предвид вашето състояние, вие често се оплаквате от много работа, оплаквате се, че сте уморени. Щом сте уморени, трябва да ви се даде почивка, да си починете.
към текста >>

96. ДВАТА ТРИЪГЪЛНИКА НА ЧЕРНАТА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ

ПЪРВИ ПЕРИОД: