Търсене в текстове за 'Фасул'

В нея мама слагаше лъжици, вилици и един ден от любопитство ли беше или нещо ми беше потрябвало и аз взех да бъркам в кутията, в която имаше фасул и стотинки.
4. ЛЕЧИТЕЛИ, ЯСНОВИДЦИ И ФОКУСНИЦИ Ние имахме на село една голяма кутия направена от дъсчици, която беше закачена на един пирон. В нея мама слагаше лъжици, вилици и един ден от любопитство ли беше или нещо ми беше потрябвало и аз взех да бъркам в кутията, в която имаше фасул и стотинки. Това много ми хареса .защото като ми се прияде локумче или бонбонче бръквам в лъжичника и си взема някоя стотинка, отивам при бай Пею и си вземам нещо да си хапна. Мама значи намерила за най-удобно да си направи там касата и като получи от някъде дребни пари-грошове ги слага при фасула и аз често пъти съм я виждал, че бръква там, но какво правеше не знаех. Добре, но веднъж гледам бай Пею пише на тефтера нещо и аз питам мама: „Защо бай Пею на някого пише нещо на тефтера, а на други не пише? “ Викам си на ума, да не вземе и мене да запише. А мама ми разправя, че тези, които нямали пари в момента той им записва какво купуват и колко струва и като имат пари тогава плащат.
към текста >>

Мама значи намерила за най-удобно да си направи там касата и като получи от някъде дребни пари-грошове ги слага при фасула и аз често пъти съм я виждал, че бръква там, но какво правеше не знаех.
4. ЛЕЧИТЕЛИ, ЯСНОВИДЦИ И ФОКУСНИЦИ Ние имахме на село една голяма кутия направена от дъсчици, която беше закачена на един пирон. В нея мама слагаше лъжици, вилици и един ден от любопитство ли беше или нещо ми беше потрябвало и аз взех да бъркам в кутията, в която имаше фасул и стотинки. Това много ми хареса .защото като ми се прияде локумче или бонбонче бръквам в лъжичника и си взема някоя стотинка, отивам при бай Пею и си вземам нещо да си хапна. Мама значи намерила за най-удобно да си направи там касата и като получи от някъде дребни пари-грошове ги слага при фасула и аз често пъти съм я виждал, че бръква там, но какво правеше не знаех. Добре, но веднъж гледам бай Пею пише на тефтера нещо и аз питам мама: „Защо бай Пею на някого пише нещо на тефтера, а на други не пише? “ Викам си на ума, да не вземе и мене да запише. А мама ми разправя, че тези, които нямали пари в момента той им записва какво купуват и колко струва и като имат пари тогава плащат. Значи мен не ме записваше. Обаче мина някое време и бачо Гради пак беше бръкнал, извади фасулеца и в това време мама пристига и вика: „Какво правиш там?
към текста >>

Обаче мина някое време и бачо Гради пак беше бръкнал, извади фасулеца и в това време мама пристига и вика: „Какво правиш там?
Мама значи намерила за най-удобно да си направи там касата и като получи от някъде дребни пари-грошове ги слага при фасула и аз често пъти съм я виждал, че бръква там, но какво правеше не знаех. Добре, но веднъж гледам бай Пею пише на тефтера нещо и аз питам мама: „Защо бай Пею на някого пише нещо на тефтера, а на други не пише? “ Викам си на ума, да не вземе и мене да запише. А мама ми разправя, че тези, които нямали пари в момента той им записва какво купуват и колко струва и като имат пари тогава плащат. Значи мен не ме записваше. Обаче мина някое време и бачо Гради пак беше бръкнал, извади фасулеца и в това време мама пристига и вика: „Какво правиш там? “ Обърках се аз, паднах в краката й и почнах да плача. Признах си всичко. Та хей така сме прекарали детските си години. Майка ни, Бог да я прости, ни изгледа най-напред край бай Пею, да му поим коня, да му метем кръчмата и т.н. Когато постъпих в първи прогимназиален клас живеех у сестра Христина в с. Бата.
към текста >>

6. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

И фасул си насадим и картофи.
Ето сега новата власт гони, ограничава църквата също 30 години след 1944 г. Върна им се с лихвите на свещениците. В.: Тези картофи ти си ги садиш тука в градината? Т.: Да, да, садим си у градината, готвим си от време на време. Ще изкарам по един и друг чувал. И фасул си насадим и картофи. Друго не садим. В.: То поне трябва човек да поработва. Т.: А-а-а, не трябва човек да седи, а да не се отчайва, трябва да работи, да се движи, а не да се чека всичко наготово. В.: Сега стока не държиш, няма, не ти трябва. Млеко като ти трябва си купиш.
към текста >>

Т.: Абе имахме земеделие тука, имахме си ниви, ливади, имахме жито, царевица, фасул, картофи.
В.: Вие в старата къща спехте. Т.: Старата къща я имаше по времето на Учителя. Но спехме в тази стая. В.: Е, как сте издържали финансово, то трябва много продукти! Много храна, много готвене. Т.: Абе имахме земеделие тука, имахме си ниви, ливади, имахме жито, царевица, фасул, картофи. А пък никогаш до тогава освен през тая година не е имало такъв берекет. Най-много картофи ми се бяха родили там. Пълно бе мазето. Йорданка Жекова бе отишла долу: „Учителю-ю, бай Тамелко има пълна маза картофи...“ Рекъл: „Те са приготвени за много хора“. И имаше, всичко имаше.
към текста >>

7. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Т.: Картофи, жито, царевица, фасул - всичко.
Правеха една одая, огнище. Първобитна работа. В.: А с какво се занимаваха? Т.: Със стока, добитък и малко земеделие. В.: Какво садяха тука? Т.: Картофи, жито, царевица, фасул - всичко. Тука имаме поле надолу. Където напуснахме селото доле. Там ни е полето. Там са нивите на стопанството. Значи от там се изхранвахме.
към текста >>

8. 24. Недоволството

Ангел Вълков

Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа.
А тарханата беше една чорба, която се правеше от бедните. Първо се замесва тесто с квас. След което се правят малки плоски питки и се оставят да съхнат на слънце. Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва сирене. А бедните я ядяха без сирене и масло. Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа. През 1925 г. на събора в Търново след като всички се разотидоха, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора. А това бяха казани, пейки, столове, палатки. Един ден на обяд с Учителя след като се нахранихме и започнахме разговорите, Той взема една съвсем суха коричка хляб и рече: „Тази малка коричка тук е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните. Човек непрекъснато е недоволен и не може да оценява малките блага, които му се дават.
към текста >>

9. 1. Така работи Учителят

Крум Божинов

Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним.
Дори влиянията, които носят животните и ужаса, който са изживяли вреди на човека. Там се казваше, че животните са наши братя и не трябва да се убиват. Този въпрос ми се видя по труден за разрешаване и по-труден от женитбата, който бях разрешил чрез дълго умуване. Нашето семейство беше голямо и брат ми беше ловец. Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее. Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним. Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо. Името му е Трендафил, но му викат Тренчо. Аз го поканих да обядва при нас. Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо! “ Тренчо отговори, че и за него е това последно ядене с месо.
към текста >>

10. 6. Боян Боев

Крум Божинов

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Бях при него и донесоха един колет с фасул.
6. БОЯН БОЕВ Когато отивах на Изгрева винаги се срещах с брат Боян Боев. Бях при него и донесоха един колет с фасул. Казва там на сестрите, да го вземат и да си го разделят както намерят за добре. След заминаването на Учителя при него идваха и го посещаваха от цяла България. Всеки му носи нещо и всеки го пита за някакъв съвет. Той съветите ги даваше така както Учителят е говорил по някакви проблеми. А той записваше всички разговори на Учителя с приятелите.
към текста >>

11. 59. ДИНЯ И СЕМКИ

ТОМ 8

Отначало мислех, че ми давате най-лесната и приятна задача да реша и приех, че съм слаба ученичка, та затова ми давате такава проста задача "а ла фасул".
Аз учителката, която учи децата на смятане не мога да преброя едни семки от диня. Направо се възмутих от самата себе си. Възмущението ми беше безкрайно. Така не спала цяла нощ, но с решена задача и с листче хартия на което е събран сбора от семките на динята аз отивам при Учителя, за да Му докладвам. "Идвам да се извиня. Отначало мислех, че ми давате най-лесната и приятна задача да реша и приех, че съм слаба ученичка, та затова ми давате такава проста задача "а ла фасул". Но сега съм възмутена от себе си, да не мога да се справя с една диня, един следобед и една нощ." Учителят се смее: "Първом ученикът трябва да се справи със себе си, със своите желания и постъпки и след това да решава задачите си". Разбрах. Бях подценила задачата с умът си. Бях се поддала на желанието си за щестлавие и избрала най-голямата диня и бях направила погрешка моментално да реша задачата без да се замислям как трябва точно да я реша. А за решаването на задачата се изисква време и подходящи условия. От една страна времето бе готово.
към текста >>

12. 09 - 155. СТОТЕ ЗЕЛКИ

ТОМ 10

Аз вчера продумах на седянката, а то като че Господ бил между нас и чул молбата ми и ето зелето дойде, фасулец си имам.
Зелки в двора. Сто зелки й се усмихват. Сто зелки, ни повече, ни по-малко, си казала тя, доволна и радостна, ча Бог бе чул молбата й. „Елате бе, съседи. Вижте сто зелки. Аз вчера продумах на седянката, а то като че Господ бил между нас и чул молбата ми и ето зелето дойде, фасулец си имам. И аз ще посрещна зимата." Разказал: брат Генчо. Предната сутрин братята бяха прочели в една беседа следния текст и решиха да го приложат: „Някой път вие ще бъдете очи на Бога, друг път уши, а някога ръце и крака на Бога. Бог чрез вас ще помага." Днес братята бяха станали ръце и крака на Бога, защото те извършиха едно добро дело.
към текста >>

13. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука. Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот.
към текста >>

14. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука. Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот.
към текста >>

15. 3. СИРАЧЕ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 г.

Милка Говедева

ТОМ 13

Тя елегантна, докарана, нали и шивачка при това... Спомням си, че направи една торта от фасул, защото питаше: „Имате ли това, имате ли това?
Тогава веселби, това, онова, с ядене, с туй, с онуй и ето, за да минат няколко месеца, септември месец и да го убият. Но преди да го убият, те го бяха закарали най- напред в училището, В.К.: Това военните, да? М.Г.: Военните, да. Семинария се казваше и баба ме пращаше с котлето там за храна да му нося, Пристигна и леля ми, голямата тая сестра, която стана причина да се оженят, от Русе. Тя живееше в Русе, затова дойде, за да се срещне с началниците. Тя елегантна, докарана, нали и шивачка при това... Спомням си, че направи една торта от фасул, защото питаше: „Имате ли това, имате ли това? " А ние, сиромашки, нямаме нищо. „А фасул имате ли? " - „Имаме фасул." И от фасул направи някаква торта, как я направи? Тя носеше сладка от орехчета, гарнира я и т.н. И можа да се срещне с началниците на баща ми, на арестуваните там.
към текста >>

„А фасул имате ли?
М.Г.: Военните, да. Семинария се казваше и баба ме пращаше с котлето там за храна да му нося, Пристигна и леля ми, голямата тая сестра, която стана причина да се оженят, от Русе. Тя живееше в Русе, затова дойде, за да се срещне с началниците. Тя елегантна, докарана, нали и шивачка при това... Спомням си, че направи една торта от фасул, защото питаше: „Имате ли това, имате ли това? " А ние, сиромашки, нямаме нищо. „А фасул имате ли? " - „Имаме фасул." И от фасул направи някаква торта, как я направи? Тя носеше сладка от орехчета, гарнира я и т.н. И можа да се срещне с началниците на баща ми, на арестуваните там. Та по тоя случай разрешиха да нося храна на баща ми и дрехи. Баба даде едно вързопче и една черга, и почнах да му нося.
към текста >>

" - „Имаме фасул." И от фасул направи някаква торта, как я направи?
Семинария се казваше и баба ме пращаше с котлето там за храна да му нося, Пристигна и леля ми, голямата тая сестра, която стана причина да се оженят, от Русе. Тя живееше в Русе, затова дойде, за да се срещне с началниците. Тя елегантна, докарана, нали и шивачка при това... Спомням си, че направи една торта от фасул, защото питаше: „Имате ли това, имате ли това? " А ние, сиромашки, нямаме нищо. „А фасул имате ли? " - „Имаме фасул." И от фасул направи някаква торта, как я направи? Тя носеше сладка от орехчета, гарнира я и т.н. И можа да се срещне с началниците на баща ми, на арестуваните там. Та по тоя случай разрешиха да нося храна на баща ми и дрехи. Баба даде едно вързопче и една черга, и почнах да му нося. Добре, ама като отивах там, те един път ме посрещат, друг път: „Махай се от тука." Един път захвърли подир мене котлето с яденето.
към текста >>

16. Приложение Второ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Като ми оставяха кисело мляко, зелен фасул и грах от вечерята на болните, която беше обикновено постна.
Направил съм няколко филми на Пеню. Дадох 6 мои лекарски заплати и с тях Петърчо сам изкара на фотохартия всички негативи на баща си. С парите си купи костюм, ризи, обувки и се облече. Купи си и цигулка, която аз му намерих, вече можеше да прилича на студент. А през тези шест месеца мен ме хранеха санитарките и сестрите в болницата. Като ми оставяха кисело мляко, зелен фасул и грах от вечерята на болните, която беше обикновено постна. Снимките бяха номерирани и по тях Пеню ми разказваше историята на всяка една снимка и за лицата, които са там. А това бяха 500 снимки и това бе мой план. А сега трябва да го реализирам до край. Въпросната тетрадка я нямаше дълго време и ме лъжеха, че не се знае къде е. Накрая изскочи и Божанка заявява, че тази тетрадка е за нея, понеже е снаха на Пеню Ганев.
към текста >>

17. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

При един случай, при падането на едно фасулче от балкона той накарал бай Ради да слезе долу и да го прибере.
Как обичаше Учителят поляната, градината, лозето. Той насърчаваше всяка работа. Присъствуваше при набавянето на зимнина и често се съветваше с градинаря бай Ради и даваше оценка на най-малките неща. Не обичаше разхищенията. За него едно семенце беше ценно като начало на един нов живот. При един случай, при падането на едно фасулче от балкона той накарал бай Ради да слезе долу и да го прибере. На планината Учителят се чувствуваше като у дома си. Той обичаше да слага плодовете на слънце и после да ги яде, никога студени. Аверуни често постеше десетдневен пост. До 7 дни работеше всичко и трите последни дни стоеше тихо в стаята си в размишление. Предстоеше заминаването на Аверуни в Латвия, където Учителят я изпрати със специална мисия.
към текста >>

18. 24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ

Николай Дойнов

ТОМ 15

24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ Един обед тъкмо се бяхме наобядвали, една сестра дойде при мене и ми каза: „Беше много приятно на обеда, имаше чудна хармония.
24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ Един обед тъкмо се бяхме наобядвали, една сестра дойде при мене и ми каза: „Беше много приятно на обеда, имаше чудна хармония. Хайде без да даваме гласност, да приготвим за вечеря, една голяма тенджера със стар фасул. Ей така, само за тесен кръг изгревчани, няма да каним, само който се случат да дойдат. И на Учителя няма да казваме, вечерта ще го поканим. Аз ще дам фасула, много хубав градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне". Привечер всичко беше готово.
към текста >>

Хайде без да даваме гласност, да приготвим за вечеря, една голяма тенджера със стар фасул.
24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ Един обед тъкмо се бяхме наобядвали, една сестра дойде при мене и ми каза: „Беше много приятно на обеда, имаше чудна хармония. Хайде без да даваме гласност, да приготвим за вечеря, една голяма тенджера със стар фасул. Ей така, само за тесен кръг изгревчани, няма да каним, само който се случат да дойдат. И на Учителя няма да казваме, вечерта ще го поканим. Аз ще дам фасула, много хубав градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне". Привечер всичко беше готово. На голямата печка в кухнята вреше голямата тенджера с фасула, гъст, но едва една трета от тенжерата, до нея неизменните два грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода.
към текста >>

Аз ще дам фасула, много хубав градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне".
24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ Един обед тъкмо се бяхме наобядвали, една сестра дойде при мене и ми каза: „Беше много приятно на обеда, имаше чудна хармония. Хайде без да даваме гласност, да приготвим за вечеря, една голяма тенджера със стар фасул. Ей така, само за тесен кръг изгревчани, няма да каним, само който се случат да дойдат. И на Учителя няма да казваме, вечерта ще го поканим. Аз ще дам фасула, много хубав градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне". Привечер всичко беше готово. На голямата печка в кухнята вреше голямата тенджера с фасула, гъст, но едва една трета от тенжерата, до нея неизменните два грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да приготвяме масата за ядене и си споделяме със сестрата, като как и кой да покани Учителя. Гледам Той влиза в кухнята и право при мене. Погледна ме и каза: „Прибавете към фасула, кипящата вода от големия чайник".
към текста >>

На голямата печка в кухнята вреше голямата тенджера с фасула, гъст, но едва една трета от тенжерата, до нея неизменните два грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода.
Хайде без да даваме гласност, да приготвим за вечеря, една голяма тенджера със стар фасул. Ей така, само за тесен кръг изгревчани, няма да каним, само който се случат да дойдат. И на Учителя няма да казваме, вечерта ще го поканим. Аз ще дам фасула, много хубав градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне". Привечер всичко беше готово. На голямата печка в кухнята вреше голямата тенджера с фасула, гъст, но едва една трета от тенжерата, до нея неизменните два грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да приготвяме масата за ядене и си споделяме със сестрата, като как и кой да покани Учителя. Гледам Той влиза в кухнята и право при мене. Погледна ме и каза: „Прибавете към фасула, кипящата вода от големия чайник". Погледнах го изненадан. Откъде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само двама със сестрата и не сме споделяли с никого, за нашата идея.
към текста >>

Погледна ме и каза: „Прибавете към фасула, кипящата вода от големия чайник".
Аз ще дам фасула, много хубав градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне". Привечер всичко беше готово. На голямата печка в кухнята вреше голямата тенджера с фасула, гъст, но едва една трета от тенжерата, до нея неизменните два грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да приготвяме масата за ядене и си споделяме със сестрата, като как и кой да покани Учителя. Гледам Той влиза в кухнята и право при мене. Погледна ме и каза: „Прибавете към фасула, кипящата вода от големия чайник". Погледнах го изненадан. Откъде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само двама със сестрата и не сме споделяли с никого, за нашата идея. Пък и времето, беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук от града наши приятели гости. И си мисля толкова много ядене супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой.
към текста >>

Прибавихме горещата вода, към гъсто свареният фасул и необходимите още подправки и стана една разкошна бобена чорба.
Откъде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само двама със сестрата и не сме споделяли с никого, за нашата идея. Пък и времето, беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук от града наши приятели гости. И си мисля толкова много ядене супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода, към гъсто свареният фасул и необходимите още подправки и стана една разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чиниите и приборите за ядене, дойде и Учителя на масите. В залисията си, бяхме забравили за тази официалност - да го поканим. Разсипахме супата, стигна за всички, на всекиго по пълна препълнена чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах.
към текста >>

19. 1930 година

Към обед ми съобщиха председателят на училищното настоятелство и Коци, че дошли у Еленкината квартира много колеги и да взема фасуля и да потегля за натамо.
1930 год., неделя Станах в 5 без 10. Направих си наряда и си посвирих след това. Тая седмица ще се молим за идването на Божията светлина. След почистването хубаво на стаята, защото се надявах за гости, започнах да чета 9-а серия, „Влизане". Турих и една тенджера боб да ври за обед. Към обед ми съобщиха председателят на училищното настоятелство и Коци, че дошли у Еленкината квартира много колеги и да взема фасуля и да потегля за натамо. Тъкмо се заприготвях и ето, те идат. Навлязоха Генов и Елеонора - Каленовци, Гаврилов и колегата му заедно с двете си хазяйки от Туден, Иванчо и Тотка от Разбоище и една госпожица - гърбава колежка, ниска, от Чеивръленци. Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях. Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме.
към текста >>

20. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
Часът бе 12 - обед. След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека. Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед. Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си. Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри. Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове. Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
към текста >>

21. 1934 година

Аз не исках да ям фасула. Четох.
Като започнах да чета, то следствие тарханата, с която току-що закусих, ми стана тежко. Доспа ми се. И трябваше да легна, че чак къде 1 ч. да стана и да продължа. Ето, донесоха обеда. Аз не исках да ям фасула. Четох. Но ето касиерът и председателят на училищното настоятелство и те ме заприказваха поне повече от час. В 4 ч следобед аз дочетох лекцията. Чудих се дали да я препиша или да я прочета бавно още веднъж. В мен изпъкнаха много мисли, много нови неща изгряха на хоризонта на моето съзнание. И действително, „Тежък и труден е пътят, който води към живота", от сегашна гледна точка на развитието ни, а по-право, от Божествена гледна точка е, че лесен и леко усвоим и приятен е пътят, и съпроводен с музика, и с най-хубавите условия е съпроводен пътят, който води към Бога, към живота, а труден е пътят, който води към пропастта, към прищевките, към щенията на плътта.
към текста >>

22. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Децата ходиха да събират фасул и леща.
И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам. 17.ХII.1936 год., четвъртък Сън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна Q нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори,летящи към земята. Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка. 18.ХII.1936 год., петък Сън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината.
към текста >>

Събраха 29 кг фасул.
Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам. 17.ХII.1936 год., четвъртък Сън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна Q нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори,летящи към земята. Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка. 18.ХII.1936 год., петък Сън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината. Срещат ме разни момчета, мъже и жени, от които аз някои по физиономия познавам.
към текста >>

23. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Обядвах с фасул и макарони.
В тая суматоха 3 коня избягват от сайванта и кобила 127 номер бива застреляна при втора рота. В тъмнината никой не вижда враг пред себе си и стреля. Днес се установи, че са изстреляни над 15 000 куршума и пр. Прочетох беседата „Природна хигиена". След това си посвирих „Серенадата" от Моцарт. Обядвах с фасул и макарони. Следобед четох вестник „Устрем". Дъжд започна да вали към 3 ч. Ветеринарният лекар ми съобщи, че ще изпрати един фелдшер, за да ме смени за малко дни да отида в гр. Ужица. След вечеря около 2 часа се разхождахме с един подпоручик от батареята, родом гр. Асеновград, Той ми тананика много класически мелодии от известни западни музиканти.
към текста >>

24. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

ТОМ 17

Щом кажеш, че са твои, те ще знаят, че си прост като фасул, макар да сваляш звездите.
Например държиш някои пари, които са на някого, от 130 години, считаш ги за твои. Земята е едно училище. Изпит е, нищо повече. Невидимият свят е наредил изпит. Ще те направи богат - касиер - и ще те тури касиер и ще ти тури заблуждението, че парите са твои: едни ще те убеждават, че са твои, а други ще дойдат да ти искат пари, да ти опитват ума и след това ще съдят каква е твоята интелигентност. Щом кажеш, че са твои, те ще знаят, че си прост като фасул, макар да сваляш звездите. А щом казваш, че всичко е на Бога, и даваш, тогаз си умен. Някой казва: „Тази къща е моя", но утре къщата изгори. Друг казва: „Тази служба е моя", но утре те уволнят. Някой казва: „Този кон е мой", но конят умре. И тялото, което носиш, и то не е твое - под наем е взето.
към текста >>

25. XIV. Спомени на Любомир Няголов, рожден брат на Светозар

ТОМ 21

Докато за нас един кармичен проблем е непосилна задача, за съществата от Невидимия свят това е фасулска работа.
Аз съм писал много писма до Учителя. Важно е да знаеш какво искаш и да опишеш случая си кратко. Всяко написано писмо се разглежда в Невидимия свят, и ако се даде положителен резултат, Учителят възлага на някои от нашите заминали братя да разреши случая. Ако става въпрос за разрешение на кармични връзки, в първо време тези същества отнемат кармата от нас и ние преставаме да се мразим. Впоследствие се стига и до подобряване на отношенията. Докато за нас един кармичен проблем е непосилна задача, за съществата от Невидимия свят това е фасулска работа. Важното е ние да сме поискали конкретна помощ в дадена насока. Друг важен момент е: в периода на действие на писмото до резултат, не трябва да споделяме с никого за тази задача. Тя остава само за нас и Бога. След като разрешим дадена задача, за която сме искали помощ и тя става спомен, чак тогава може да се сподели с другите. Също много важен момент е, че не всяка молба се удовлетворява веднага.
към текста >>

26. I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ, НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ!

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите.
Ще направят тази райска земя на ад и какво би станало от нас, които чакаме от зеленината! Тогава аз отивам в Околийското агрономство и им казвам опасността от калинковия червей и им искам тяхната помощ. Те казаха, че лекарство не могат да дадат, понеже е отровно и ще се изтрови добитъкът, и ми казаха да съм вземел кокошките и да съм ги откарал на нивата, да събират гъсениците, като съм си направел подвижен кокошарник на колелета, и с него да откарвам и докарвам кокошките. Такъв подвижен кокошарник беше построен от Петър Груев от с. Острец. Тая работа с кокошките е невъзможна и трудна. Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите. Тъй че враните са пазачите на нашия труд. Тяхната работа на полето е в наша полза. Драги читателю, Забележете пожъната нива с пшеница (жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници. Като пречистят дърветата от гъсеници, ако тия гъсеници нямаше кой да ги пречисти, кой знае каква пакост щяха да направят, да унищожат цели посеви със зеленина. Тъй, аз моля ония, от които се унищожават птиците, да знаят, че те имат голяма полза за земеделския стопанин.
към текста >>

27. VIII. ИВАН АНТОНОВ - АДВОКАТ НА МИХАИЛ СТОИЦЕВ

Тодор Ковачев

ТОМ 23

Избрал си да бъде боб (стар фасул) или соя.
Споменът ми е, досещате се, отново чрез Иван Антонов. Ето го: Писал писмо Михаил Стоицев на бай Иван да пита Учителя. А за какво ли? Ето за какво. Решил Михаил Стоицев, така му подсказало сърцето, да подари на столуващите в братския стол на Изгрева храна. Избрал си да бъде боб (стар фасул) или соя. Но не може да реши кое да бъде. След анализа, който направил, стигнал до заключението: нека консуматорите да си кажат желанието. Това било съдържанието на писмовната творба, пристигнала по пощата. Получава бай Иван съобщението и ето го при Учителя с въпроса: боб или соя? Усмихнал се Учителят и казал: «Соята е за китайците, а бобът е за българите.
към текста >>

28. 4.3.11. Един следобед при писателя-поет

ТОМ 24

А всяко стебло се вие фасул, от който висят зелени мешунки като чакии (ножчета).
Прозорливият домакин се сеща, че жълтите, като злато плодове са стръв за гостенина и ни кани да си откъснем. И той откъсва бързо и ни поднася любезно. Обръщаме наляво. Известно пространство насадено с царевица. Зелените стъбла избуяли високо, благодарение на последните дъждове, а по върховете им се белеят китни пискули и се клатят от тихия вечерен ветрец. А всяко стебло се вие фасул, от който висят зелени мешунки като чакии (ножчета). Измежду стеблата ниско се вият буйни тиквени лози с големи жълти цветове, а из под широките като чадъри зелени листа се подават челата на обли, тъмнозелени и бели тикви. Тръгваме надолу. Спираме се пред разни дървета круши, сливи и ябълки. Любезният домакин ни обяснява, какви видове са и къса от плодовете, за да опитаме вкуса им. Някои са твърде вкусни, а други са още като камък.
към текста >>

29. 225. Бомбардировките над София

Весела Несторова

ТОМ 24

Пък ние обядвахме фасул.
Вечерта на 10 януари имаше пак страшна бомбардировка, и бомбардировките продължиха и през следните дни, докато бяхме там. Един ден, точно по обяд изсвири сирената, вън имаше сняг. Моите колежки изтичаха. Ние бяхме в малката болничка. Изтичаха в голямото здание да се скрият. Пък ние обядвахме фасул. Аз казах: аз оставам тук. Ако трябва да умра, нека от бомбите да умра. А до колежа имаше огромен погреб - оръжия на германците. До колежа бяха, под земята. Огромен погреб.
към текста >>

30. 252. Духът прави усилия да се освободи от човешката форма, като премине във форма с по-големи възможности

Весела Несторова

ТОМ 24

Фасулът се счита за много добър писател - всяка година пише нещо със зърна, а смята дърветата за недобри писатели, на много години веднъж пишат нещо.
Петелът трябва да има красиви пера на опашката си, за да чувства достойнството си. Кристалите са още по-обективни и от дърветата. Тревата трябва да гали, с мекота да действа на един кристал, за да й даде храна. Мекотата действа на кристала и на почвата. Но дърветата чувстват, че трябва да се държат здраво за нещо на земята. Фасулът се счита за много добър писател - всяка година пише нещо със зърна, а смята дърветата за недобри писатели, на много години веднъж пишат нещо. Злото минава през силните и богатите, а доброто през слабите и бедните. Не какво мислиш, а какво правиш, е важно. Някои тонове са естествено хармонични, а други не са и трябва много обертонове да дойдат между тях, за да станат хармонични.
към текста >>

31. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Никога по-добре сготвен грах, бизеле [бакла] и зелен фасул не съм вкусвала.
18 МАЙ 1921 г. Ужасът ми в Списаревски не е неоснователен. Сестрата и сега е душевно болна, след смъртта на единствения им син. Завчера в готварницата такива неща ми говори, че трябваше да избягам навън. Но как вкусно готви! Никога по-добре сготвен грах, бизеле [бакла] и зелен фасул не съм вкусвала. Покрай лехите с много цветя, горката жена сее и разни готварски билки - магданоз, джоджен, копър, джинджифил. Но ги поставя в такава пропорция, че винаги се получава изрядно ястие. И двамата ме глезят. И двамата ми дават по половинка от десерта си, освен моя. Той страшно гълчи жена си.
към текста >>

32. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Обядваме фасул - щом не искам свинско и кюфтета, добре, фасул.
Питат ме какво да ми сготвят за обяд, дали: свинско (и тя - бесарабка) или кюфтета от телешко. Казвам, каквото и да е, но вегетарианско - не ям месо. Как се наежват и двамата: глупави идеи. Млад човек трябва да яде силна храна, иначе ще умре от глад. Навъдили се тука всякакви, ето и... дъновисти... Нищо не възразявам, а само тупкат нозете ми от стая в стая, или покачена на двойна стълба мета тавана, или бърша картините. Обядваме фасул - щом не искам свинско и кюфтета, добре, фасул. А тъй ми е сладко! Нарязват и кисело зеле, обилно поляно със зехтин. Още отначало им казвам, че сама се издържам като частна ученичка. На обяд, приказваме за туй, за онуй и те все нападат тия новатори на безмесната храна. Ставам да продължа работата си.
към текста >>

Поканих го пък аз на фасул с лютива чушка.
Щастието продължи. Борис Николов [виж “Изгревът”, т. I. 2.озд.2011, с. 466-581] ми донесе голямо парче торта от Габрово и шоколадени орехи. После се опретна и разцепи дебелите дънери, които аз напразно се опитвах да сложа в печката. Поканих го пък аз на фасул с лютива чушка. Той остана много доволен. Смееше се. Той прилича на сив гълъб. Чист е като росата и нежен като девица. Ето вече втори път ми гостува все с пълни ръце.
към текста >>

33. 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”.
- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички. Обаждат се певци. Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред. Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него. Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен. Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от смях. Извикват за гимнастика. Три грамадни маршируващи кръга.
към текста >>

34. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки.
Бързо пак мъглата го застила. Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги. Разфучава се вятър. Свалените кожухчета отново се обличат. Чака ни мулетар с поръчка пресни зеленчуци и хляб. На огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки. Някои заравят картофи в жаравата. Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен. Пак за дърва.
към текста >>

35. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите.
Всички наоколо плачем. Той веднага й помогна да стане. Разотиват се по палатките. Изнежените французи трябва да си починат - легла от клек и папрат - по две одеяла - и техните дълги торби за спане. Не, не, това стана след като обядваха. А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите. Мъчат се да си сварят чай върху запален кондензиран спирт. Но, ние ги обикаляме с нашите малки и големи чайници; сочим буйно горящо огнище и се мъчим да сме французи: “О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie! ” [(фр.) - O, има много вода, вода моля]. Но някои от нас знаят повече от Jeanne d’Arc [Жана д’Арк], и от Санчо Панса и влизат в разговор с тях. Но прекрасният фамозен брат Боев и тук не остави да се увърдаля магарето му.
към текста >>

36. 2. Суша: разказ на Буча Бехар от Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939, с. 6-84.

ТОМ 28

Пшеницата, царевица, фасул, който се сееше навред, всичко, което трябваше да излезе на бял свят, чакаше в мъчителна жажда.
Вред такова. Всичко беше посято. Летните посеви много отдавна се гушеха под земята и се мъчеха да разберат, какво става и накъде да вървят. Едва закрепени в сухата пръст те правеха сетни усилия да видят простора и слънцето. Зимните се бяха дигнали само на педя, и жадно чакаха да бликне свежа струя от небето. Пшеницата, царевица, фасул, който се сееше навред, всичко, което трябваше да излезе на бял свят, чакаше в мъчителна жажда. Сушата идеше, или беше дошла. Всички в село я виждаха. Виждаше я и Стойко, синът на дядо Първана. Беше я видял много по-рано от всичките през очите на баща си, който никога не се лъжеше, усещаше я и сега по мъката, която го чоплеше. Лошо за всички и за тях.
към текста >>

А те имаха двадесет декара, доволно земя -посята с жито, фасул, царевица.
Сушата идеше, или беше дошла. Всички в село я виждаха. Виждаше я и Стойко, синът на дядо Първана. Беше я видял много по-рано от всичките през очите на баща си, който никога не се лъжеше, усещаше я и сега по мъката, която го чоплеше. Лошо за всички и за тях. А те имаха двадесет декара, доволно земя -посята с жито, фасул, царевица. Толкова труд!... Бяха толкова души вкъщи, работеха неуморно и винаги сговорни. И добитъка беше много. Стойко разтриваше челото си, охкаше и тъжно думаше: - Загубена е нашата, тая година!... В село си приказваха: - Може и да завали.
към текста >>

37. 34. Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Най-много от всичко посеяхме фасул, защото той най-много се търси в нашия край и защото той беше главната част от нашата храна.
Помня радостта и оживлението, които ни обхванаха, когато за пръв път, стоейки надвечер около къщичката си, чухме квакането на жабите, този глас на пробуждащата се пролет. Слънцето вече припече, тревата и гората се раззелениха. Всичко се съживи. Време е значи, за работа! Ние закриваме печатницата, построяваме си в градината колиба, пренасяме се в нея и пристъпваме към засяване. Най-много от всичко посеяхме фасул, защото той най-много се търси в нашия край и защото той беше главната част от нашата храна. Засяхме също голямо парче с картофи, лук и чесън. Останалата земя заехме с бостан, патладжани, моркови и др. зеленчуци. И тук ние работехме усилено, макар, както изглеждаше, много непродуктивно. Най-лоши работници на градината се оказахме аз и Жечков. Ние ставахме рано сутрин и почвахме да копаем градината.
към текста >>

Дежурния подклаждаше огъня и вареше чай пак в същата онази тенжера, в която се вареше и фасуля.
Засяхме също голямо парче с картофи, лук и чесън. Останалата земя заехме с бостан, патладжани, моркови и др. зеленчуци. И тук ние работехме усилено, макар, както изглеждаше, много непродуктивно. Най-лоши работници на градината се оказахме аз и Жечков. Ние ставахме рано сутрин и почвахме да копаем градината. Дежурния подклаждаше огъня и вареше чай пак в същата онази тенжера, в която се вареше и фасуля. Нашият чай беше не китайски или цейлонски, а наш, местен и свеж. Ние събирахме наоколо по полянките и под храстите и цветове от ягоди и си варяхме от тях ароматен вкусен, с янтаров цвят чай. За усилване миризмата и вкуса на тоя чай, прибавяхме му и цвят от мента. Този чай ние пиехме с голямо удоволствие. Когато чая биваше готов и слънцето се издигаше високо, дежурния даваше сигнал.
към текста >>

Обеда ни е все същия: неизменния фасул с постно масло и пипер.
Слънцето пали, въздуха трепери от горещина, а ние, наведени все удряме и удряме с мотиките засъхналата глина. Слънцето е вече над самите ни глави. Всички чувствуваме умора и постоянно поглеждаме към огъня - не се ли чува свирене? Най-сетне чуват се познатите звуци на сигнала. Ние захвърляме работата и пак тичаме да се прохладим в рекичката. Обеда ни е все същия: неизменния фасул с постно масло и пипер. Само когато излезе наш зеленчук, започнахме да си разнообразим яденето. След обед всички се изпокриват в своите кътчета: един в колибата, друг под храстите, трети чете или пише. Така, във физическо бездействие и отдих, ние прекарваме времето до 3-4 часа. След това отиваме пак на работа и работим докато залезе слънцето. И пак се къпем, и като се навечеряме, отиваме да спим, да четем или пишем.
към текста >>

Фасуля растеше бледничък и нисичък.
Изкачиш се на дъба, във въздушната си постелка и мълчиш и гледаш черното небе с неговите горящи като фосфорни огънчета звездички. И спомняш си своите стремежи към най-доброто, своите мечти и своите грешки, и се каеш, и обичаш и искаш единение и с тези далечни звезди и с другарите, които спят дълбоко тук близо и с онези животинки, на които внимателните стъпки и звуци се долавят в тишината на нощта... Но прозата на живота ни възвръщаше към земята. Ние трябваше всеки ден да виждаме своите несполуки и грешки, които водеха неизбежно към разпадане на колонията. Поради това, че ние изорахме градината не през есента, а през пролетта, когато в почвата имаше влага, земята стана твърда като кирпич. Работата над нея стана много тежка и посеяното пропадаше. Фасуля растеше бледничък и нисичък. А при това в него се завъдиха зайци и здравата го огризаха. Тъй че от фасуля ние не се надявахме да получим доход. Картофите се разболяха от някаква болест и почти съвсем изгниха. Бостаня също беше слаб. Само лука и чесъна бяха хубави.
към текста >>

Тъй че от фасуля ние не се надявахме да получим доход.
Ние трябваше всеки ден да виждаме своите несполуки и грешки, които водеха неизбежно към разпадане на колонията. Поради това, че ние изорахме градината не през есента, а през пролетта, когато в почвата имаше влага, земята стана твърда като кирпич. Работата над нея стана много тежка и посеяното пропадаше. Фасуля растеше бледничък и нисичък. А при това в него се завъдиха зайци и здравата го огризаха. Тъй че от фасуля ние не се надявахме да получим доход. Картофите се разболяха от някаква болест и почти съвсем изгниха. Бостаня също беше слаб. Само лука и чесъна бяха хубави. Но това, което те можахада ни дадат, беше много малко, за да можем да се прехраним. Трябваше да мислим за идущата година.
към текста >>

38. 3.6. Гладът в името на една идея

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Това беше зрял боб, зелен фасул, домати с ориз и още други такива ястия.
3.6. ГЛАДЪТ В ИМЕТО НА ЕДНА ИДЕЯ И което беше най-интересното, аз по онези години гладувах! Бях млад лекар, бях официално облечен, защото ходех с моите костюми от времето на следването си. И санитарките винаги ми оставаха постна храна в болницата. Вечерно време се готвеше, и се оставяха за болните постни храни. Това беше зрял боб, зелен фасул, домати с ориз и още други такива ястия. И те ми оставяха в чиния или в някакъв съд за следващия ден, когато ставаше обед, и ми даваха. Аз ядях. И те ме питаха: „Абе какво правиш с твоята заплата? " И аз обяснявах, че имам задължения, които трябва да изплащам от времето на следването. И една от санитарките казва: „Абе не свършиха ли тия задължения?
към текста >>

39. 17. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ В ПРИРОДАТА.

1 школна лекция на Общия окултен клас (2 година), 6.Х.1922 г.

ТОМ 31

А аз ви казвам: вие сте прости, като фасул.
На ученика не е позволено да критикува ония постановления на природата. Той няма право да се произнася върху нещата. Той трябва само да констатирва фактите. Само един Учител, който е завършил своята еволюция, минал по този път, той има право, той може да се произнася. Сега вие, като ученици, някой от вас си позволявате да ме критикувате. А аз ви казвам: вие сте прости, като фасул. Кога ме критикувате, аз се радвам, но аз съм толкова благороден, че не искам да ви направя един канал. И казвам: няма да ме критикуваш, за да не станеш канал, защото всички нечистотии ще минат през тебе, и ти ще се вкиснеш. Мисли добро за мен, ще се подигнеш, аз ще изпратя всичкото добро върху теб. Пък, който ме е критикувал, аз си отплащам много добре. Аз му натоварвам каруцата много добре, казвам: „Хайде, братко, върви напред." Като мисли добро, пак му напълня каруцата.
към текста >>

Всеки един от вас, който мисли, че злото е непотребно в света, той е прост като фасул, който и да е той.
Всичкият свят е добър." Но, след като го упрекнат, казва: „Аз мислих, че е добро, пък то не било тъй." Ти си се излъгал. Не, не си се излъгал. Туй дете е казало на този момък, че всякога не може да се пее, защото има приливи и отливи, и после може да плачеш за живота си. Сега, някои от вас може да се спрат на мисълта, ще ме попитат: Дали за нас се отнася това? За всинца ви се отнася, без разлика, без изключение. Всеки един от вас, който мисли, че злото е непотребно в света, той е прост като фасул, който и да е той. И на такъв човек казвам, че той не може да очаква никакво добро. А онзи, който мисли, че всичко е на мястото си, и доброто и злото е на мястото си, него го очаква едно велико бъдеще. Онзи, който мисли с един нож да изреже главите на всички хора, него не го очаква нищо, а онзи от вас, който казва, че има спасение за всички, той е на правия път. В края на крайщата, когато се завърши тази еволюция, ще има и друг начин, в който животът може да се прояви. Един ден, и добро и лошо ще се срещнат, всичко ще забравите, Бог ще ви разложи на своите първоначални елементи, и ще влезеш в новия живот.
към текста >>

40. 34. Песента „Божествена любов ме озари”. (13.03.1943, събота, София - Изгрев)

На масата сервираха чорба от сух фасул.
След мене и брат Христо Му целуна ръката и за голямо мое учудване каза: - Учителю, аз си извърших задачата с нея, оставям я на Вас и си излезе на двора. Аз тихо извиках и безброй мисли връхлетяха в главата ми. Погледнах Учителя в очите и казах: - И аз си отивам. И излязох също на двора, като застанах до брат Христо. Тогава Учителят ни каза: „Новобранци” и ни покани в трапезарията да се нахраним. На масата сервираха чорба от сух фасул. Брат Христо седна откъм тясната страна на масата, а аз - до Учителя. Брат Христо тихо каза: - Учителю, аз не ям фасул. - Можеш да ядеш от него, каза Учителят. Аз видях как Той взе три хапки бял мек хляб, отчупваше ги последователно, потапяше ги в солницата, в солта и ги подаваше една след друга на брат Христо, като присягаше пред мене, обърна се към мене и каза: Той е чист. Мястото, където сега ходи, е ниско и е пълно с пиявици.
към текста >>

Брат Христо тихо каза: - Учителю, аз не ям фасул.
Погледнах Учителя в очите и казах: - И аз си отивам. И излязох също на двора, като застанах до брат Христо. Тогава Учителят ни каза: „Новобранци” и ни покани в трапезарията да се нахраним. На масата сервираха чорба от сух фасул. Брат Христо седна откъм тясната страна на масата, а аз - до Учителя. Брат Христо тихо каза: - Учителю, аз не ям фасул. - Можеш да ядеш от него, каза Учителят. Аз видях как Той взе три хапки бял мек хляб, отчупваше ги последователно, потапяше ги в солницата, в солта и ги подаваше една след друга на брат Христо, като присягаше пред мене, обърна се към мене и каза: Той е чист. Мястото, където сега ходи, е ниско и е пълно с пиявици. Той стъпва бос. Сега тези пиявици спят, но ще дойде ден, когато те ще се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек, но ние няма да позволим това.
към текста >>

41. 41. Пиявиците

И бяха сварили чорба от сух фасул и слагаха.
- Елате сега в столовата да се нахраните.Той ни покани. И влязохме в столовата. И брат Христо седна на дясната страна, тук. Тука седнах аз, тука беше Учителят, тука е брат Христо. И брат Христов пак хълцаше, нещо не беше разположен. И бяха сварили чорба от сух фасул и слагаха. И брат Христо каза: „Учителю, аз не мога да ям сух фасул.” А Учителят каза: „Хапни, каза, нищо няма да ти стане.” И взе хляб, и отчупи три големи хапки, и, както е солницата, ги тури, и с тоя пръст ги натисна една по една хапките, и му ги подаде през мене. Тука е Учителят, тука съм аз, Той тъй ги подаде: „Изяж ги! ” - и той ги изяде. И яде фасул. И тогава Учителят се обърна към мене и каза: „Той е чист човек.
към текста >>

И брат Христо каза: „Учителю, аз не мога да ям сух фасул.” А Учителят каза: „Хапни, каза, нищо няма да ти стане.” И взе хляб, и отчупи три големи хапки, и, както е солницата, ги тури, и с тоя пръст ги натисна една по една хапките, и му ги подаде през мене.
И влязохме в столовата. И брат Христо седна на дясната страна, тук. Тука седнах аз, тука беше Учителят, тука е брат Христо. И брат Христов пак хълцаше, нещо не беше разположен. И бяха сварили чорба от сух фасул и слагаха. И брат Христо каза: „Учителю, аз не мога да ям сух фасул.” А Учителят каза: „Хапни, каза, нищо няма да ти стане.” И взе хляб, и отчупи три големи хапки, и, както е солницата, ги тури, и с тоя пръст ги натисна една по една хапките, и му ги подаде през мене. Тука е Учителят, тука съм аз, Той тъй ги подаде: „Изяж ги! ” - и той ги изяде. И яде фасул. И тогава Учителят се обърна към мене и каза: „Той е чист човек. Мястото, където сега ходи и работи, е пълно с пиявици.
към текста >>

И яде фасул.
И брат Христов пак хълцаше, нещо не беше разположен. И бяха сварили чорба от сух фасул и слагаха. И брат Христо каза: „Учителю, аз не мога да ям сух фасул.” А Учителят каза: „Хапни, каза, нищо няма да ти стане.” И взе хляб, и отчупи три големи хапки, и, както е солницата, ги тури, и с тоя пръст ги натисна една по една хапките, и му ги подаде през мене. Тука е Учителят, тука съм аз, Той тъй ги подаде: „Изяж ги! ” - и той ги изяде. И яде фасул. И тогава Учителят се обърна към мене и каза: „Той е чист човек. Мястото, където сега ходи и работи, е пълно с пиявици. А той стъпва бос. Тия пиявици сега спят, но ще дойде ден да се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек. Но ние ще го запазим, няма да позволим това да стане.
към текста >>

42. 75. Новобранците

И бяха сварили сух фасул.
И Учителят ни нарече „новобранци”. После Го попитах какво значи „новобранци”. Учителят каза, че било някакъв си ангелски чин в духовния свят. И каза: „Елате сега да обядваме! ” И влязохме в столовата. И бяха сварили сух фасул. Брат Христов каза: „Аз не ям сух фасул, Учителю. Стомахът не ми понася.” А Учителят тогава, имаше бял хляб, отчупи три големи хапки от средата и ги накисна с тоя пръст в солта, и му подаде три хапки да изяде, и се обърна към мене, и каза: „Той е чист човек. Мястото, където сега стъпва, е пълно с пиявици. Тези пиявици сега спят, а той стъпва бос. Но ще дойде ден, ще се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек, но ние ще му помогнем.
към текста >>

Брат Христов каза: „Аз не ям сух фасул, Учителю.
После Го попитах какво значи „новобранци”. Учителят каза, че било някакъв си ангелски чин в духовния свят. И каза: „Елате сега да обядваме! ” И влязохме в столовата. И бяха сварили сух фасул. Брат Христов каза: „Аз не ям сух фасул, Учителю. Стомахът не ми понася.” А Учителят тогава, имаше бял хляб, отчупи три големи хапки от средата и ги накисна с тоя пръст в солта, и му подаде три хапки да изяде, и се обърна към мене, и каза: „Той е чист човек. Мястото, където сега стъпва, е пълно с пиявици. Тези пиявици сега спят, а той стъпва бос. Но ще дойде ден, ще се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек, но ние ще му помогнем. Няма да позволим да стане това.” И какво стана: направи така Учителят той да си замине.
към текста >>

43. 140. Изпитът на Кръстю Христов Трифонов