Търсене в текстове за 'Учители'

Галилей Величков (1911-1985)

Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите 7.
“Изгревът” 2. Учителят като цигулар 3. Лунен химн 4. Иде, иде, иде 5. На концерт с Учителя Беинса Дуно 6. Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите 7. Опит за отвличане от Школата 8. Пророческа дарба 9. Дисхармонични състояния сред музикантите 10. Отношението и съзвучието на човешките души към Бога 11. Английската кралица играе Паневритмия 12.
към текста >>

2. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

"Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите" Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба.
"Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите" Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба. Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя. Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец. Но сега беше много късно. За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.
към текста >>

Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество.
По едно време всичко замря. След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо? " - "Нищо, Учителю. За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога". Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.
към текста >>

Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите.
А трети виждаха Божественото слънце. Всеки виждаше това, което можеше да види. А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата. Видях само това. Тогава чух този необичаен концерт. Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите. Друго не видях и друго не чух. Остава великата загадка: Словото на Учителя в песен и хармония. Това е Великата Загадка. Отговорът ще намерите в Словото Му, което бе Слово на Бога.
към текста >>

3. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж.
"Музиканти и съдби человечески" С отварянето на Школата на "Изгрева" започна и музикалният й живот. За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си. Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение.
към текста >>

4. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството.
Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика. Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката.
към текста >>

Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение.
Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята. След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят. Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение. Инволюционната музика излиза от Хармонията на Божествения свят и слиза чрез мелодията. Тръгва от Виделината и слиза чрез Светлината. Една от разликите между обикновената и окултната музика е тази, че при окултната музика мелодията и текста-съдържанието - са неразривно свързани и образуват едно цяло. Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста.
към текста >>

5. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега.
Това е Всемировият Учител Беинса Дуно. Едно е Словото на Бога за тях. Това е Словото на Всемировия Учител. За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона." На събора през 1912 година в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъствуват Мойсей и Христос, за да се учат пред Великия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега. Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция. А единствено Христос е от Божествена еволюция. За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа. Той е същият Дух, който е и в Мене. Божественият Дух е един и същ през вековете.
към текста >>

Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция.
Едно е Словото на Бога за тях. Това е Словото на Всемировия Учител. За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона." На събора през 1912 година в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъствуват Мойсей и Христос, за да се учат пред Великия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега. Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция. А единствено Христос е от Божествена еволюция. За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа. Той е същият Дух, който е и в Мене. Божественият Дух е един и същ през вековете. Христовият Дух е един и същ през вековете.
към текста >>

6. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители.
Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература. Пръв я преведе Величко Гръблашев.
към текста >>

При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия.
Те са методи на живота, методи на разумната Природа. Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца. Запомнете това добре." Години по-късно, през 1942 година, Боян Боев издаде една книга "Учителят за дишането". И там могат да се намерят постановките на Учителя. Освен това, Боян Боев бе написал една поредица писма до приятелите и там бе дал дихателни упражнения от Учителя. При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия. Защо ли? Защото знанията и методите, дадени на човечеството преди Христа, са инволюционни. Те не са подходящи за еволюционния период, в който е влязло днес човечеството след Христа. Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука. То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството.
към текста >>

Това е един стар език, чрез който Великите Учители са свалили Божествени Истини през време на инволюционния период.
Да, но това не е така. Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите. А това е една голяма лъжа. Името на този автор бе доктор Върбишки. Учителят е дал песни на санскритски език. Това е един стар език, чрез който Великите Учители са свалили Божествени Истини през време на инволюционния период. Но Учителят ги предаде, свали песните и им даде тласък нагоре, за да завършат своя еволюционен цикъл. Ние ги пеехме, а и вие ще ги пеете, ако сте последователи на това Учение и сте в тази Школа. Разбрахме се, че Школата е със свои вътрешни измерения, параметри и свое поле. Навремето Величко Гръблашев в своята защита на Учителя искаше да докаже, че Великото Бяло Братство е имало две главни Окултни Школи на земята. Едната - западна Школа, а другата- източна Школа.
към текста >>

7. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители.
А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга? " Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка.
към текста >>

А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица.
" Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка. Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти.
към текста >>

А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела.
Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка. Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти. След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината.
към текста >>

8. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници.
Затова проучвайте беседите, за да се подготвите за тази ваша мисия през бъдещите векове. Трето: Защо съм ви събрал тук? За да образувате, когато дойде време, първата ядка на шестата раса. И да бъдете основатели на Шестата раса, която после ще работи в човечеството." Учителят за българите В едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1913 година, четем: "Накрая на жътвата Аз ще имам думата - казва Господ. - Аз познавам душата на този народ. Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство." "Осем хиляд и години" В своите беседи и разговори Учителят често споменава числото 8 000 години. Цифрата осем, написана хоризонтално, е знак за безкрайността. При цифрата 0 тя означава благоприятните условия в Божествения, Духовния и физическия свят. Тези благоприятни условия се дават на човека за неговото усъвършенствуване. Учениците на Бялото Братство водят началото си от тези 8 000 години.
към текста >>

9. 5_32 Имотите на богатите братя

Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци.
Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно. Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага.
към текста >>

10. 5_46 Продавачът на Библии

Във всяко село Библията се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат.
Какво ще му мисли толкова? Щом човекът продава Библии и разнася Словото Господне, значи е духовен човек, защото няма случайни неща. Да се разпространява Библията в България през онези години това не е шега работа. Изисква труд, лишения, убеждаване и търсене на купувачи. Да не смятате, че тогава българите през глава търчаха да купуват Библии? Във всяко село Библията се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат. По онова време имаше много неписмени мъже, а жените по право се изпращаха да учат само основно образование и след това ги омъжваха и ставаха домакини. Българите тръгнаха масово по университетите след войните. Така че да се продава Библия в София и страната не бе лека работа. На следващия ден Тодор Стоименов отива при Учителя и чака Неговия отговор: "Ходих при Бога и Го питах за този човек. Бог ми каза: "Не е от нашите!
към текста >>

11. 5_53 Учителят е болен

Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята.
"Учителят е болен" Преминахме цели двадесет и две години години в Школата на "Изгрева" с Учителя. Когато дойдохме, бяхме млади. След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята. А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по тяло заедно с нас. Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл.
към текста >>

12. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества.
към текста >>

Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература.
В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек.
към текста >>

Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България.
Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми. Казваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както не се поясняваше дали тези Учители са във физически тела или в някакви други тела, за каквито те тъй много говореха в своята литература. Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос?
към текста >>

Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител?
От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най-вече - от френологично гледище и отношение. Изведнъж, както бях се навел над тези образи, вдигнах глава и гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си.
към текста >>

Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители.
Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най-вече - от френологично гледище и отношение. Изведнъж, както бях се навел над тези образи, вдигнах глава и гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да го попитам за тях и какво Той ще ми каже. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден.
към текста >>

Показах Му картичките и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители?
Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най-вече - от френологично гледище и отношение. Изведнъж, както бях се навел над тези образи, вдигнах глава и гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да го попитам за тях и какво Той ще ми каже. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни". Погледнах отново картичките, но вече с други очи след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: 'Учителю, тогава защо се продават тези портрети?
към текста >>

Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа.
Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: 'Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия този момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени 'Учители". Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята.
към текста >>

Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени 'Учители".
" Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия този момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени 'Учители". Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа и то - на Бялото Братство.
към текста >>

13. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове.
"За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо и внимателно, защото не знаех защо съм извикана и бях много уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени за там от министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най-после, като ме видя, че не съм подготвена и заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах.
към текста >>

Тези учители бяха насочени за там от министерството на просветата.
- Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо и внимателно, защото не знаех защо съм извикана и бях много уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени за там от министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най-после, като ме видя, че не съм подготвена и заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах. След минутка мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате?
към текста >>

За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна.
От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занесох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис III.
към текста >>

Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците.
Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занесох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис III. Трети занесох в министерството при главния секретар Борис Йоцов.
към текста >>

Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища.
При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход на приложение на Паневритмията. Той си удържа на думата и ние си удържахме на думата. Значи сме квит". Така завърши един подготвителен етап. Оставаше най-лесното. Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища. И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение.
към текста >>

Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците".
Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре. Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците". Този ход на работата беше добър. "Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът.
към текста >>

Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на висшисти учители!
Този ход на работата беше добър. "Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът. Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на висшисти учители! Дали ще бъда авторитетна пред тях? " Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсовете.
към текста >>

Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсовете.
Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на висшисти учители! Дали ще бъда авторитетна пред тях? " Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсовете. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш!
към текста >>

Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование.
По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех в този курс и за успеха на Делото по Паневритмията. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детски градини. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза: "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой.
към текста >>

Само след няколко деня получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учителите за летните детски училищни игрища.
" "О да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже! " Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията. Само след няколко деня получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за учителите за летните детски училищни игрища. Срещнах са веднага с Учителя и Му казах за това назначение. Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце за обща радост. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно!
към текста >>

Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България.
Той от своя страна нареди да кажат на Весела Несторова да ме потърси. При срещата ми с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце за обща радост. Двете застанахме пред Него и Той ни каза: "Сега вие като две свещи ще светите в едно! " Курсът се водеше на открито в училището в Борисовата градина, в Дианабат. Там бяха на пансион шестдесет млади учители от цяла България. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед. В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката.
към текста >>

Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене.
Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше. Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи краят на курса, а след няколко деня, в неделя, курсът щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене. Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон. Но... това не стана. Защо? Кои са причините да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно.
към текста >>

Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура.
Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Ето защо Милка Периклиева не случайно се спира върху Весела Несторова, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабат, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. На този разговор Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабат и започват работата с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга.
към текста >>

След като напускат Учителя, те заминават за Дианабат и започват работата с учителите по физкултура.
Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Ето защо Милка Периклиева не случайно се спира върху Весела Несторова, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности. След като Учителят одобрява Весела Несторова за помощник на Милка Периклиева за обучение на учителския курс в Дианабат, тогава една сутрин Учителят извиква Милка и Весела на разговор. На този разговор Учителят им казва да бъдат две свещи, поставени една до друга, които да осветяват наедно пътя, по който трябва да премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище. Освен това им казва, че те двете заедно трябва да преподават Паневритмията на учителите по физкултура. След като напускат Учителя, те заминават за Дианабат и започват работата с учителите по физкултура. Но тук се случва най-неочакваното. Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва да ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план. А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга. Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Периклиева.
към текста >>

Тя си спомня как на 25 юли 1942 година Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура.
Причината е ясна. Опитът е провален. Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече". Весела Несторова си отива у дома напълно съкрушена. Тя си спомня как на 25 юли 1942 година Учителят й казва, че започват курсовете по обучение на Паневритмията на младите учители по физкултура. Спомня си с каква радост Той й предава тази новина. Спомня си също с какъв възторг и преданост всички са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и как я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъствува на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ.
към текста >>

14. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Галилей Величков (1911-1985)

Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя.
На колене пред тях! Всяко едно поколение има свои възможности и свои условия. Условията на едно поколение не са условия на следващото. Това трябва да се знае много добре. Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем. Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя. Такива бяха първите ученици на Учителя. Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се здравната просвета чрез идеите на Учителя. Тези ученици работеха през времето на цялата Школа, както и след това. Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават среда, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя. Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това.
към текста >>

Словото на Учителя, музиката на Учителя и Паневритмията не могат да се обсебват и крадат от самозвани учители, родени в България или извън българската земя, които да си присвояват званието на учители и да присвояват съкровищницата на Бога, дадена за българския народ и за племето Славянско.
Тя е и долу на земята и горе - в Духовния свят и още по-горе - в Божествения свят. Тя е неделима в тези три свята и се обединява и управлява от Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. За пръв път тази Божествена Школа бе свалена на земята и отворена от Великия Учител Беинса Дуно в България, в София, на "Изгрева" и Словото се даде чрез български език и българска реч чрез родените българи, дошли като ученици в тази Школа. Тя не може да се краде, да се обсебва, да се присвоява от този или онзи народ! Тя е за българския народ и е дадена чрез българско Слово, чрез Великия Учител - Беинса Дуно. Словото на Учителя, музиката на Учителя и Паневритмията не могат да се обсебват и крадат от самозвани учители, родени в България или извън българската земя, които да си присвояват званието на учители и да присвояват съкровищницата на Бога, дадена за българския народ и за племето Славянско. Следващият етап от пътя на Словото на Учителя и Школата на Учителя е Русия. А чрез нея пътят е към славянството. Но това ще стане само с ясното съзнание, че тази Школа идва от България и това Слово идва от България чрез българския език, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - се роди именно в България, за да даде чрез български език Словото на Бога! Защото българският народ е най-старият окултен народ на земята и българският език е най-старият окултен език на земята и защото българският език е най- точният език, чрез който могат да се предадат Божествените скрижали на Бога като символи, закони, принципи на Божието Слово. Затова чрез Българския народ това Слово ще се предаде на Русия и Славянството, а оттам пътят върви към цялото човечество.
към текста >>

15. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Учителите са вдигнали ръце от тях.
При посрещането Учителят го вижда и отдалече му се усмихва лъчезарно. При тая усмивка и приятелят се усмихва и започва да се смее, макар че преди това бе угрижен и намръщен. Накрая с усмивка разказа какво го кара да дойде за съвет: "Учителю, имам двама сина, родиха се един след друг, породени са. Родиха се .живи и здрави. И сега са такива, ама са много луди и все бели правят, както у дома, така и в училището. Учителите са вдигнали ръце от тях. Искат да ги изключат за лошо поведение. Ама все се спират да го сторят, понеже са силни ученици и са отличници в гимназията. Умни са, но умът им е все в белята - каква беля да направят." Приятелят спира и след малко пита: "Учителю, какво да правя с тях? Па си спомням за това, че има на света прераждане. Какви ли са били навремето, че са все такива умни, силни, но луди.
към текста >>

А днешните им учители са били навремето техни пленници и роби от английската и испанска флотилия.
За тях можеш да прочетеш във Френската енциклопедия." Приятелят е занемял. Няма вече усмивка. Вцепенен е. Мълчи. "Е, рекох, да бъдеш пират и да пленяваш английски и испански кораби се иска смелост и много ум и качества. Оттам идват тези техни качества. А днешните им учители са били навремето техни пленници и роби от английската и испанска флотилия. Затова е тази борба сега, но ще премине. Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе. Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя. Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на село. Лудували, търчали на воля и до насита.
към текста >>

Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе.
Вцепенен е. Мълчи. "Е, рекох, да бъдеш пират и да пленяваш английски и испански кораби се иска смелост и много ум и качества. Оттам идват тези техни качества. А днешните им учители са били навремето техни пленници и роби от английската и испанска флотилия. Затова е тази борба сега, но ще премине. Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе. Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя. Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на село. Лудували, търчали на воля и до насита. Есента, когато се върнали, били се вече умирили. Записал ги приятелят в същото училище, но вече утихнали и не правели такива големи бели.
към текста >>

Учителите останали доволни от тях и те завършили с пълно отличие.
Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя. Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на село. Лудували, търчали на воля и до насита. Есента, когато се върнали, били се вече умирили. Записал ги приятелят в същото училище, но вече утихнали и не правели такива големи бели. Учителите останали доволни от тях и те завършили с пълно отличие. А при всяка беля, която правели, баща им отварял Френската енциклопедия, която специално си изписал от Франция и започвал да чете. След малко казвал на глас: "Ето тази беля, гдето ми я направиха днес, тука е описана като велик подвиг на още по-велик пират. Какви времена доживяхме, да четем за синовете си по чуждите енциклопедии." Сълзи се ронели по лицето му и с умиление и гордост затварял Френската енциклопедия. Този случай ми го разказваше този приятел и за доказателство ми ги показа как са изографисани на портрети в енциклопедията. И което е още по-важно, те приличаха по образ досущ на ликовете на енциклопедията.
към текста >>

16. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учителите.
Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родители и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно получих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите. Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел. Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учителите. Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги.
към текста >>

17. 99. АНТИМИНСЪТ

След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите.
В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев. Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село. Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин. Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско. Съдбата на този Антиминс е необикновена.
към текста >>

18. 106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ

Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат.
И тогава имаше гонение на Братството срещу Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказки, често пъти Му спираха съборите. Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря. От френологични карти има запазени 50 и те са у мене. За всеки случай от тях може да се види как е работил Учителят. Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат за учениците с това, което казва Учителят. И това така смайва учителите. И те повярваха, френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото.
към текста >>

И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат.
Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказки, често пъти Му спираха съборите. Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря. От френологични карти има запазени 50 и те са у мене. За всеки случай от тях може да се види как е работил Учителят. Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат за учениците с това, което казва Учителят. И това така смайва учителите. И те повярваха, френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява.
към текста >>

И това така смайва учителите.
От френологични карти има запазени 50 и те са у мене. За всеки случай от тях може да се види как е работил Учителят. Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат за учениците с това, което казва Учителят. И това така смайва учителите. И те повярваха, френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: „Г-н Дънов държи беседа на един каква си тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиромантия, засяга въпроси с живота на човека.
към текста >>

19. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Като ученичка тя е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя се научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. „Опълченска" 66.Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше „частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. „Опълченска" 66.Много по-късно нашата Младежка духовна група поканихме Учителя на Изгрева в гората на една пейка и тогава Той ни разясни някои въпроси по повод на нашата вътрешна духовна работа.
към текста >>

20. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Беше направен опит да се обучат учители по физкултура от цялата страна като бяха събрани на курс от Министерството на просветата в Диана Бад.
Накрая ще се види кой какво е затрил и кой какво е спасил. Следващите поколения ще проверят това и ще дадат всекиму заслуженото. Ние взехме мерки да съхраним Паневритмията в своя първообраз. По времето на Учителя бе направен опит за включване на Паневритмията към училищата, да се играе от учениците. Милка Периклиева на времето направи опит да даде по-лесни и достъпни упражнения за деца от детските градини. Беше направен опит да се обучат учители по физкултура от цялата страна като бяха събрани на курс от Министерството на просветата в Диана Бад. Но поради различни причини и противодействия бяха изпуснати благоприятни условия. Разбра се че е необходимо първо една вътрешна духовна подготовка, едно отношение към Словото на Учителя и вътрешна работа и оформянето един вътрешен живот у човека. Необходимо е да се съчетае Словото на Учителя и музиката на Учителя и да стане плът във вътрешния му живот. Тогава той човека с пълноценният вътрешен живот ще да изиграе онази Паневрим-тия, която ще се съчетае в него: Слово, музика и движение. Това ще бъде задача на една следваща епоха.
към текста >>

21. 145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА

Настъпи жестока разправа, защото духовете явявящи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители.
Дори и Мария Тодорова е търсила помощ от Учителя за едно такова отклонение. Савка Керемидчиева си е остригала косата, ходила е с галоши, хранела се само с жито, само защото духовете от спиритическия сеанс така й наредили. Елена Ендреева също изпълнявала подобни нареждания на духовете. След това идва драматична развръзка. Първо си заминава от този свят бай Дончо, ръководител на групата. Настъпи жестока разправа, защото духовете явявящи се на спиритическия сеанс казваха, че Учителят е бил само един от многото Учители. И всички участници вярваха в това. Беше времето, когато Духът на Заблуждението властвуваше и отклони много хора. За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си. Закони управляват духовния свят на човека.
към текста >>

22. 148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ

" А медиумът и духът в него пренебрежително отговорили: „Той е един от Учителите!
„Опълченска" 66 да слуша беседа. И така тя влиза официално в Школата. До тогава тя е била известна пред възрастните приятели като „частната ученичка". Много по-късно Учителят споменава в беседите си как е работил с тази частна ученичка. Така в един спиритически кръжок, по един повод тя запитала чрез медиума духът, който говорел по това време: „А какво ви е отношението към Учителя г-н Дънов? " А медиумът и духът в него пренебрежително отговорили: „Той е един от Учителите! " На следващата редовна среща с Учителя като частна ученичка, тя споделила всичко. Той я изслушал внимателно и казал: „Където има много Учители, там Истината я няма". Този отговор я поставя на правилен път и тя върви чрез Словото на Учителя цели 50 години. Тя познаваше много добре тази материя, знаеше много от трагичните опитности на спиритистите в Школата и още по-добре знаеше мнението на Учителя за тези сеанси. За нея Той бе Учителят и други Учители освен Него не съществуваха.
към текста >>

Той я изслушал внимателно и казал: „Където има много Учители, там Истината я няма".
До тогава тя е била известна пред възрастните приятели като „частната ученичка". Много по-късно Учителят споменава в беседите си как е работил с тази частна ученичка. Така в един спиритически кръжок, по един повод тя запитала чрез медиума духът, който говорел по това време: „А какво ви е отношението към Учителя г-н Дънов? " А медиумът и духът в него пренебрежително отговорили: „Той е един от Учителите! " На следващата редовна среща с Учителя като частна ученичка, тя споделила всичко. Той я изслушал внимателно и казал: „Където има много Учители, там Истината я няма". Този отговор я поставя на правилен път и тя върви чрез Словото на Учителя цели 50 години. Тя познаваше много добре тази материя, знаеше много от трагичните опитности на спиритистите в Школата и още по-добре знаеше мнението на Учителя за тези сеанси. За нея Той бе Учителят и други Учители освен Него не съществуваха. А това не е малко. Това означава да различиш, след това да се определиш и накрая да вървиш по пътя определен от Словото.
към текста >>

За нея Той бе Учителят и други Учители освен Него не съществуваха.
" А медиумът и духът в него пренебрежително отговорили: „Той е един от Учителите! " На следващата редовна среща с Учителя като частна ученичка, тя споделила всичко. Той я изслушал внимателно и казал: „Където има много Учители, там Истината я няма". Този отговор я поставя на правилен път и тя върви чрез Словото на Учителя цели 50 години. Тя познаваше много добре тази материя, знаеше много от трагичните опитности на спиритистите в Школата и още по-добре знаеше мнението на Учителя за тези сеанси. За нея Той бе Учителят и други Учители освен Него не съществуваха. А това не е малко. Това означава да различиш, след това да се определиш и накрая да вървиш по пътя определен от Словото. И през всичкото време трябва да отстоиш в Дух и Истина.
към текста >>

23. 25. Безверникът

25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: „Доведете ми едно отделение от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим.
към текста >>

Казва: „Доведете ми едно отделение от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: „Доведете ми едно отделение от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той.
към текста >>

Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: „Доведете ми едно отделение от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той. „Аз не вярвам.
към текста >>

Те съвпадат с бележките на учителите.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: „Доведете ми едно отделение от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той. „Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в Невидимия свят".
към текста >>

Един от учителите обаче е непримирим.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: „Доведете ми едно отделение от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той. „Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в Невидимия свят". Учителят му казва: „Тази вечер ще имаш тази опитност." Прибира се този учител в стаята си, ляга си да спи, тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети, столове, масата и други предмети.
към текста >>

24. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

Учителите се виждат в чудо с него.
Като говореше пред слушателите, залата замираше. Той популяризираше духовните науки и беше противник на материализма и атеизма. Но той е толкова деятелен, щото почва да вербува дори учениците си, чете сказки, държи проповеди и скоро около него се образува един голям кръжок от ученици. Той ги извежда на екскурзии, запознава ги с един нов мироглед към природата. Такъв човек се среща рядко. Учителите се виждат в чудо с него. А освен това той е добре подготвен в своята професия. Когато говори на учениците за растителния, животинския и минерален свят, той винаги свързва всичко това с окултните науки. Но духовенството го погна както и местните общественици и го уволниха. След това го изтеглиха в гр. Свищов, но и тук продължи своята дейност, след което бе уволнен дисциплинарно като учител.
към текста >>

25. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

Това бе споменато от Учителя, защото тогава бяхме млади и всички налитаха към ученията на така наречените теософски учители.
Това нещо те не можеха да го знаят, но трябва да се зачете, че техните вътрешни духовни антени бяха доловили, че Мировият Учител трябва да слезе на земята. А Той бе слезнал, бе се родил и крачеше из земята българска и сееше семето на Словото на Великия Учител. У нас имаше издадена многобройна литература на теософските водачи - Ани Бе-зант и Ледбитер. В една от беседите Учителят категорично бе заявил на въпрос на приятел, дали Ани Безант е светица - строго отрицателно. А за Ледби-тер бе казал, че той е прероденият пророк Амос от Стария Завет, който на времето е бил овчар и сега си спомня някои неща и работи с кредита от миналото. Това бе споменато от Учителя, защото тогава бяхме млади и всички налитаха към ученията на така наречените теософски учители. Така че всеки от Школата на Учителя можеше да чете, да сравнява, да премисля и накрая бе принуден да се определи. Но голямо бе залитането от нашите среди по тео-софската литература. И накрая тук се намеси Учителят. А случаят е много прост и много категоричен и невероятно класически за описание. Имаше един брат Атанас Димитров, който се подвизаваше с нас в Младежкия Клас, ние бяхме на едни години с него.
към текста >>

26. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите.
Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха. Изключение не се правеше никому. Но Жорж не се подчини на тоя порядък, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите. Имаше дарба за модерните западни езици. Когато дойде на Изгрева владееше няколко езика.
към текста >>

Но Жорж не се подчини на тоя порядък, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите.
Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха. Изключение не се правеше никому. Но Жорж не се подчини на тоя порядък, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите. Имаше дарба за модерните западни езици. Когато дойде на Изгрева владееше няколко езика. Завърши университета по математика през 1924/25 г. Но не пожела да си вземе дипломата. И сега тя е още там ако има архив.
към текста >>

27. 95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски деца от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села.
Някои разказваха и за рода на Учителя, а някои бяха заварили баща Му дядо поп Константин Дъновски и имаха интересни разговори с него. Но никой не седна да запише тези неща. Защо стана така не знам. Учителят не обичаше да говори за личния си живот и за рода си. Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов. Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски деца от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села. Така е постъпил и с Константин Дъновски, рождения баща на Учителя. Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра. Майката на Учителя се е наричала Добра. Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен кръг от приятели. Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра.
към текста >>

28. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

По това време се запознава с теософска литература, според която всички посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозайки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майстори. По това време се запознава с теософска литература, според която всички посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, качил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с духовни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия. Излиза някаква работа в Одрин и отива да работи на някакво дружество и прави там мозайки.
към текста >>

29. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч.
към текста >>

30. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

Или беше си старото положение, но ние бяхме поставени в ролята на ученици, които трябваше да се обучават от учители, които преподават в тяхното училище.
Ние се поглеждаме с Паша и мълчим. Разговорът приключи и ние бяхме изведени от Министерството. А какво очаквахме ние? Мислехме, че молбата ни ще бъде удовлетворена и ще ни върнат книгите понеже първия път когато отидохме да се оплакваме, на всеки един от нас дадоха по пет томчета. А сега ново положение. Или беше си старото положение, но ние бяхме поставени в ролята на ученици, които трябваше да се обучават от учители, които преподават в тяхното училище. Трябва да се признае, че те бяха ненадминати майстори във всичко. Никой от нас не знаеше какво могат те да мислят, нито какво да измислят и още по-малко, никой не знаеше какво могат да направят. Трябва да им се признае това и зачете това. Тяхното училище беше училище за прийоми и похвати, които човешкият ум не можеше да измисли. Те ги получаваха от своите учители, които се намираха в Невидимия Свят.
към текста >>

Те ги получаваха от своите учители, които се намираха в Невидимия Свят.
Или беше си старото положение, но ние бяхме поставени в ролята на ученици, които трябваше да се обучават от учители, които преподават в тяхното училище. Трябва да се признае, че те бяха ненадминати майстори във всичко. Никой от нас не знаеше какво могат те да мислят, нито какво да измислят и още по-малко, никой не знаеше какво могат да направят. Трябва да им се признае това и зачете това. Тяхното училище беше училище за прийоми и похвати, които човешкият ум не можеше да измисли. Те ги получаваха от своите учители, които се намираха в Невидимия Свят. И още най-драматичен е случаят когато след присъдата срещу мен и Жечо Панайотов в нашата защита обжалваха делото пред Върховния съд. Върховният съд потвърди присъдата N 31-УИ/19.05.1959 г. по НОХД N 4/59 г. СГС-НО, с която бяхме осъдени, но отхвърли като противозаконно изземването на беседите. Значи Върховния съд отмени заповедта на прокурора за изземването и унищожението на беседите чрез решение N 851 от 7 септември 1959 г.
към текста >>

31. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Тя е изстрадала много от своите Учители, проповедници и управници.
Трите нули означават благоприятните условия във физическия свят, в духовния и в Божествения свят. Тези благоприятни условия Бог дава на човека да расте и да се усъвършенствува. 5. Края на епохата. „В края на жътвата Аз ще имам думата", казва Господ. „Аз познавам душата на този народ. Тя е изстрадала много от своите Учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство." (Из едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1915 г.) 6. Обединението. През месец август 1944 г. в село Мърчаево Учителят каза: „Ще дойде време когато цялата земя ще стане една голяма държава с едно общо управление, общ Парламент. Цялото човечество ще има един език, на който всички ще говорят и ще се разбират. Но преди това трябва да стане Европа на Европейски Съединени Щати, с общ Парламент, общи граници и свобода за всички.
към текста >>

32. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Германците, англичаните, французите са назначени като учители на Славяните.
Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи. Духът на самопожертвование го има у славяните. В Славянството има проявление на Бога. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Царството Божие на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Германците, англичаните, французите са назначени като учители на Славяните. В Славянството ще се въплотят 8000 посветени в 20-тия век. В Славянството има условия да се въплотят тези, които идат от горе - адептите. Дали те ще дойдат чрез вселяване или чрез прераждане, зависи от тяхната степен на развитие. Славянството е Олтарят на Новата Култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята.
към текста >>

33. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката.
Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек.
към текста >>

34. СЪДЪРЖАНИЕ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Вие учителите... 12.
68 7. Един ден от летуването на Рилските езера 8. Големият въпрос (Случаят с Белеви) 9. Елате с мен! 10. За празника (Олга Славчева) 11. Вие учителите... 12. Добрата оценка 13. Трите изпита 14. Нестинари 15. Златният век 16. Двете ръце 17.
към текста >>

35. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Дадена от Учителя през 1900 година

Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил.
Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.
към текста >>

36. 02. Молитва за българския народ

Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8.
Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме. 5. Дай да се събуди духът на този народ. Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си.
към текста >>

37. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език.
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех. Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви.
към текста >>

Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители.
Започва голямата разпра между Рим и Цариград по българския въпрос. Княз Борис дипломатически използва съперничеството между двете църкви за България. През 870 година на църковния събор в Константинопол се решава основаването на българска архиепископия под юрисдикцията на гръцката църква. До идването на учениците на Кирил и Методий през 886 година богуслужението в България е на гръцки език. Княз Борис настоява за славянско богослужение. Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско.
към текста >>

Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители.
Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо. Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести. Те са жадували за България, защото са знаели, че там са изпратени от Методий техни другари. Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие.
към текста >>

38. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог.
А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог. За всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички стари и млади. За цялото човечество, за всичките народи. Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост и в осветяването на Твоето Име е нашата Слава, в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов". 1. Чрез молитвата от Господа Йехова се търси Сила. Това е Духът на Силата.
към текста >>

39. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ... Между последователите, приятелите и учениците на УЧИТЕЛЯ, най-внушителна бе групата на педагозите, а нейното сърце - учителките.
11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ... Между последователите, приятелите и учениците на УЧИТЕЛЯ, най-внушителна бе групата на педагозите, а нейното сърце - учителките. Не случайно професията им бе люлка на идейни привърженици. Завършили висше, полувисше образование, те имаха солидна теоретична и практична подготовка по сложните психологични процеси, през които преминава детската душа, да придобие знание и израсте като характер. Методите на възпитанието и самовъзпитанието бе път, през който ден след ден, децата добиват добродетели, етични отношения, оформен мироглед, познания за живота, за да бъдат полезни на себе си и на обществото. Идеите не са нещо материално, а душевните процеси не са измерими с обикновени мерки, а пробуждане на съзнанието е много труден и стръмен път. Когато за първи път учителите бяха чули УЧИТЕЛЯ да разглежда проблема за пътя и развитието на душата и човешкия дух, те се убедиха, че подобни теми им са разбрани и близки.
към текста >>

Когато за първи път учителите бяха чули УЧИТЕЛЯ да разглежда проблема за пътя и развитието на душата и човешкия дух, те се убедиха, че подобни теми им са разбрани и близки.
11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ... Между последователите, приятелите и учениците на УЧИТЕЛЯ, най-внушителна бе групата на педагозите, а нейното сърце - учителките. Не случайно професията им бе люлка на идейни привърженици. Завършили висше, полувисше образование, те имаха солидна теоретична и практична подготовка по сложните психологични процеси, през които преминава детската душа, да придобие знание и израсте като характер. Методите на възпитанието и самовъзпитанието бе път, през който ден след ден, децата добиват добродетели, етични отношения, оформен мироглед, познания за живота, за да бъдат полезни на себе си и на обществото. Идеите не са нещо материално, а душевните процеси не са измерими с обикновени мерки, а пробуждане на съзнанието е много труден и стръмен път. Когато за първи път учителите бяха чули УЧИТЕЛЯ да разглежда проблема за пътя и развитието на душата и човешкия дух, те се убедиха, че подобни теми им са разбрани и близки. Към заученото в учебните заведения те трябваше да прибавят знанието и мъдростта на УЧИТЕЛЯ, а за приложение на Неговите методи те бяха готови. Професията на педагога е сигурно стъпало за усвояване на новото учение. Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ. Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз.
Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ. Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо.
към текста >>

Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
към текста >>

Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност. Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход.
към текста >>

Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия.
Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност. Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време.
към текста >>

Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност.
В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност. Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна.
към текста >>

Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ.
Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност. Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна. Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици. Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни. Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството.
към текста >>

Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките.
От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна. Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици. Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни. Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството. Един случай. Ваканцията на учителите бе към своя край. Преди да поемат пътя към градовете и селата, те имаха обща среща с УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството.
Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна. Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици. Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни. Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството. Един случай. Ваканцията на учителите бе към своя край. Преди да поемат пътя към градовете и селата, те имаха обща среща с УЧИТЕЛЯ. В големият салон близо до входната врата, на шкафче без витрина бяха наредени книги за продан. Този кът наричахме - малката книжарничка.
към текста >>

Ваканцията на учителите бе към своя край.
Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици. Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни. Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на човечеството. Един случай. Ваканцията на учителите бе към своя край. Преди да поемат пътя към градовете и селата, те имаха обща среща с УЧИТЕЛЯ. В големият салон близо до входната врата, на шкафче без витрина бяха наредени книги за продан. Този кът наричахме - малката книжарничка. УЧИТЕЛЯТ бе седнал на една от пейките, а около Него насядали на разговор бяха не само учителите, но и други изгревяни. Той разглеждаше наново издадените съборни беседи отІІ-рия младежки събор от 1924 година.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ бе седнал на една от пейките, а около Него насядали на разговор бяха не само учителите, но и други изгревяни.
Един случай. Ваканцията на учителите бе към своя край. Преди да поемат пътя към градовете и селата, те имаха обща среща с УЧИТЕЛЯ. В големият салон близо до входната врата, на шкафче без витрина бяха наредени книги за продан. Този кът наричахме - малката книжарничка. УЧИТЕЛЯТ бе седнал на една от пейките, а около Него насядали на разговор бяха не само учителите, но и други изгревяни. Той разглеждаше наново издадените съборни беседи отІІ-рия младежки събор от 1924 година. Неголямата книжка съдържаше петте беседи изнесени на 6 и 7 юли същата година. Той се спря на последната беседа със заглавие „Новото възпитание" и запита: - Имате ли тази книжка? По настояване на някои от вас, преиздадохме отдавна търсените беседи. Лекцията, на която сега съм се спрял засяга важния проблем на възпитанието - тема, на която вие сте посветили живота си.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ продължи: - Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия.
Книжката е поета от близкостоящата учителка и тя прочита: „Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънно състояние те могат да се свържат със своя учител, от тях може да се очаква нещо добро." - Спрете до тук! - продума УЧИТЕЛЯТ. - Ще споделя с вас срещата, която имах на Рила с училищен инспектор от Дупница. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия. Изрази доволството си от външния ред на лагера и от начина на летуване. Но по един въпрос остана на особено мнение. Той ме запита: Разбират ли Вашето слово последователите на учението Ви? Имам впечатление, че не всички могат да схванат това, което им казвате! - Ако всички не могат да схванат и разберат това, което говоря, вечер след като заспят наново се събираме и продължаваме заниманията.
към текста >>

Училищният инспектор бе изненадан от отговора, подаде ръка и тръгна замислен... Учителите, обаче бдха твърде доволни от разговора.
Имам впечатление, че не всички могат да схванат това, което им казвате! - Ако всички не могат да схванат и разберат това, което говоря, вечер след като заспят наново се събираме и продължаваме заниманията. Но не само те идват да ме слушат, идвате и Вие, а заедно с Вас идват всичкй разумни и будни души! Така, че ако на физическото поле не се възприема новото учение, работата продължава в невидимия свят. Ето как се работи за повдигане на човечеството! Училищният инспектор бе изненадан от отговора, подаде ръка и тръгна замислен... Учителите, обаче бдха твърде доволни от разговора. Споделеният пример с училищния инспектор бе великолепно допълнение към прочетената мисъл за новите методи на новото възпитание. И те се разделиха с УЧИТЕЛЯ, но с окрилен дух и укрепнала вяра. Пред тях бе светлото бъдеще на новото учение - нов и пълен мироглед на новият и разумен човек.
към текста >>

40. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи?
83. БЕСЕДИТЕ При разговор пред разширен кръг от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася. Поставените Му въпроси Той подреди така: 1. Защо сте подбрали беседата като форма на Словото? 2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите.
към текста >>

41. ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре.
Много пъти сме се запитвали кога и как Учителят се е научил да свири на цигулка. Веднъж стенографката Савка ми подаде една беседа от Учителя и ми каза: „Ето, припиши си това, защото знам, че го търсиш от дълго време". Преписах ги и сега ви го поднасям: „Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите ми не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. Тогава имаше пътуващи цигани, свирачи и на цигулката изпълняваха своите цигански песни. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпението да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичко време ми свиреше. Аз бях неговата публика, а той ми свиреше.
към текста >>

42. 3.52. Нападките срещу Учителя

НЕСТОР ИЛИЕВ

23. Страданията на Учителя и интелигенцията

„Задачата на Великите Учители е да определят посоката, в която човечеството трябва да се движи.
Сега има наши приятели, които са на служба, които, по една или друга причина, оттам ги атакуват, че споделят нашите идеи, но ще дойде ден и време, когато ще казват: Петър Камбуров ли, от Казанлък ли, но ние сме от съседния квартал, познавам го лично, баща му го познавам. Моят дядо е бил съученик на неговия. Така че, работите ще се променят до такава степен, и в друга светлина, и в друга гама, та ще казват: аз съм от съседна околия на Петър Камбуров... примерно. Така ще бъде, пък, Петре, един ден това да го знаете. Ще го проверите." Е, ако не ние, то другите след нас ще го проверят. „Задачата на Великите Учители е да определят посоката, в която човечеството трябва да се движи. Те работят за освобождаването на света. Всеки Учител носи един свещен огън от Невидимия свят". (Учителят) Великият Учител на Вселената е Беинса Дуно.
към текста >>

43. 4.23. Страданията на Учителя и интелигенцията

Повечето приятели от първите години бяха учители.
Оплаквам Учителя за страданията и мъченията, на които е подложен на земята. За мен Той е Великият Учител. По едно време Учителят каза: „Е, не съм за окайване толкова много. Но за вас идва по-лошото. Еленке, идват големи страдания за българската интелигенция." Аз възкликнах. Повечето приятели от първите години бяха учители. А това беше светът на интелигенцията до 1918 г. Знаех, че думите на Учителя ще се сбъднат. По наше време започнаха гонения срещу Братството, но останалата интелигенция със своите идейни течения също бе преследвана." Това ми каза сестра Еленка Иларионова. Минаха години. След 9.IX.1944 г.
към текста >>

44. 4.26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища

ИЛИЯ УЗУНОВ

Бяха организирани учителски курсове на учителите по физкултура, ръководени от Милка Периклиева и Весела Несторова, но накрая всичко се провали.
Работих с години по нея, дори и след заминаването на Учителя. Във второто упражнение на Паневритмията, което се нарича „Примирение" и което означава примиряване с противоречията в живота. А това означава - мир. А Учителят казва: „Мирът е връзка с Бога." Или „Мирът Божий превъзхожда всяко знание." Това е един пример за размишление. Последните години от Школата се правиха опити да се приложи Паневримтията в българските училища. Бяха организирани учителски курсове на учителите по физкултура, ръководени от Милка Периклиева и Весела Несторова, но накрая всичко се провали. Пълен провал по всички линии. Така, както може да се случи само в България. Тук винаги нещата протичат по един и същ начин. Сваля се една Божествена идея, започва да се реализира със съгласието на Учителя, след това се намесват сили, противни на Делото на Учителя, накрая намират свои проводници и служители, и всичко се проваля по средата. И накрая остава едно голямо нищо.
към текста >>

45. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

Казах: „Хайде да се връщаме, защото сега учители-те ще ни се карат и може да ни бият." Тогава за наказание учителите биеха с пръчки по протегнатите длани на ученичките.
Беше 1926 г. Там бяха: Савка, Паша, Веса Козарева и Елена Андреева. Елена ме пита: „Гладни ли сте, деца? " „Гладни сме." Даде ни хляб и маслини. Много ми хареса там, при тях, макар че сме яли у дома маслини. Казах: „Хайде да се връщаме, защото сега учители-те ще ни се карат и може да ни бият." Тогава за наказание учителите биеха с пръчки по протегнатите длани на ученичките. Това много болеше. Отидохме при учителите и разказахме къде сме били. Извикаха вкупом: "А-у-у, при дъновистите. Това е най-опасното. Знаете ли кои са дъновистите?
към текста >>

Отидохме при учителите и разказахме къде сме били.
Елена ме пита: „Гладни ли сте, деца? " „Гладни сме." Даде ни хляб и маслини. Много ми хареса там, при тях, макар че сме яли у дома маслини. Казах: „Хайде да се връщаме, защото сега учители-те ще ни се карат и може да ни бият." Тогава за наказание учителите биеха с пръчки по протегнатите длани на ученичките. Това много болеше. Отидохме при учителите и разказахме къде сме били. Извикаха вкупом: "А-у-у, при дъновистите. Това е най-опасното. Знаете ли кои са дъновистите? Знаете ли кой е Дънов? Те са опасни хора." А ние отговаряме: „Там много хубаво ни беше, четяха ни много прекрасни работи." „А, вие сте заблудени." Така се прибрахме у дома.
към текста >>

46. 5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни

А това са били учителите, по онова време.
А баща й бил инженер. Когато са строили железницата до Цариброд, той е бил там командирован. Савка тогава е била към 10 -12 години. Учителят е ходил в Цариброд, понеже в онези години Той е проучвал черепите на българите и се е занимавал с френологически измервания. Търсил е и контактувал с по-интелигентни семейства. А това са били учителите, по онова време. Там, в Цариброд е била учителка и Елена Иларионова. Учителят бил поканен на гости в дома на Тереза Керемидчиева. Като домакиня, тя приготвила и опекла една голяма гъска, сложила сладкиши и други ястия. Преди да седнат на масата тя се обърнала към Учителя: „Сега ще Ви запозная с моята дъщеря". Тя била русичка, с плитчици и сини панделки на плитките.
към текста >>

47. 5.37. Михаил Иванов

37. Михаил Иванов Във Велико Търново, един месец преди да започне съборът, Михаил Иванов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското лозе и започват да се подвизават като истински Учители.
37. Михаил Иванов Във Велико Търново, един месец преди да започне съборът, Михаил Иванов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското лозе и започват да се подвизават като истински Учители. Взели една стая, нанесли се там и започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското Братство започнали да им носят храна в стаята, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това, Учителят забранил да им носят храна. Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден те огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза.
към текста >>

48. 5.42. На разпятие заради Христа

Това не остана скрито за другите учители.
" Песента секна и биволите тръгнаха. После пак запяха и биволите пак спряха. После отново спряха, а биволите тръгнаха. Това направи невероятно впечатление на учениците. Всяка сутрин излизахме на баира, а вечер минавахме покрай реката Огоста с учениците. Това не остана скрито за другите учители. Имаше една учителка по немски език. Казваше се Барухчийска. Беше голяма комунистка и ме предаде. Един ден, на 16 юни, отивам на училище. Спират ме двама цивилни и казват: „Елате с нас." „Но аз отивам на училище, аз съм учителка!
към текста >>

49. 5.44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ

директор, профсъюзен ръководител, инспектор и заедно с учителите влизат в стаите.
Дойде инспектор и ни каза какво да говорим на учениците срещу религията. А аз се моля: „Господи Боже, как сега ще отида да кажа на учениците, че няма Бог? Боже, направи някакво чудо." Аз се моля, изобщо не слушам инспектора какво говори. И тръгнаха след това всички да влизат в стаите. Върви директор, зам. директор, профсъюзен ръководител, инспектор и заедно с учителите влизат в стаите. Стоят по няколко минути, за да видят какво ще говори учителката и продължават в съседната стая. Аз съм най-последната. Моята стая с класът ми бе до учителската стая. Всички минаха по останалите стаи, а при мен не минаха. Влизам в клас.
към текста >>

50. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Тук влизаха хора, много издигнати, тук беше д-р Дуков, началникът на пощата, двама гимназиални учители и други все изтъкнати хора в този малък град.
Само острието на революционния меч може да разкъса възлите на социалните противоречия." Мъдрецът ме погледна твърде снизходително, като ми каза само следните думи: „Вашата глава ще узрее след десет години." Независимо от репликата, която се разви между мен и Мъдреца, когото окръжаващите зовяха Учителя, тази среща беше съдбоносна за мен. Годината, в която стана тази велика среща беше 1916 - година, през която се водеше Първата световна война. В големите градове на България имаше кръжоци, които Учителят Дънов посещаваше. В Казанлък този кръжок се намираше в дома на един много стар наш приятел, който се казваше Камбуров. Средата, в която бе този кръжок, бе много интересна. Тук влизаха хора, много издигнати, тук беше д-р Дуков, началникът на пощата, двама гимназиални учители и други все изтъкнати хора в този малък град. Това ми правеше силно впечатление. И когато научих, че тук ще дойде човекът, когото наричаха Учителя Дънов, за да им говори, то в мен се зароди дълбок стремеж. На всяка цена исках да отида и да слушам това събрание. Това ставаше в дома на Камбуров, където се четяха беседите на Учителя Дънов. Камбуров имаше един син, който беше завършил естествени науки и беше директор на гимназията.
към текста >>

51. 6.10. Младежките събори

Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота.
нисшето съзнание. Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота. Протичат чрез самото човешко тяло: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците. Само в дадени моменти доминират някои от тези четири живота. Не можем статично да ги разглеждаме. Това са течения и възли в духовния свят, които се движат. Те преминават непрекъснато, а някои се спират и застояват повече.
към текста >>

52. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път".
То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат.
към текста >>

53. 6.35. Mладежките събори

Тя повече върви към Буда, към другите Учители.
Защото учениците Му четат теософска литература и Той отговаря на въпросите им, които те задават мислено в аудиторията Му. Веднъж Учителят каза: „Ледбитер и Ани Безант са на прага на Школата. Не са влезнали още в Школата." Значи, те се явяват като предговор, тези видни представители на теософията. Тя е подготвителен етап. Тя не може да даде онова място на Исус от Назарет като Христос. Тя повече върви към Буда, към другите Учители. Но за великата мисия на Христос те не бяха още готови и не можаха да я оценят. Ледбитер е един от идеолозите на теософията. Той претендираше, че е голям ясновидец за миналото и бъдещето на света. Написа много книги. Той не можа да се освободи от идеологията, защото беше епископ.
към текста >>

54. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Тогава аз написах писмо до моя приятел Арманд Барбо: „Моля те, приятелю, отиди на конгреса и виж как е протекъл, и какви ти са впечатленията от конгреса." Получих писмо от него: „Константинов, те не само че нямат образи на учители, но нямат и образи на ученици." Така се произнесе той за тях двамата.
Когато човек може да отиде там само с духовното си тяло? Дори Учителят ни бе посочил на Рила, на 7-те езера две места, които представляват входовете на Агарта. Така че ние знаехме много неща за Агарта. И в този момент, когато ставаше този конгрес, трябваше да замине и Бертоли оттук, за да присъства на конгреса. И той замина там. Тогава аз написах писмо до моя приятел Арманд Барбо: „Моля те, приятелю, отиди на конгреса и виж как е протекъл, и какви ти са впечатленията от конгреса." Получих писмо от него: „Константинов, те не само че нямат образи на учители, но нямат и образи на ученици." Така се произнесе той за тях двамата. И действително, след време Маха Чохан се оказа един мошеник, който бе арестуван в Италия, а Михаил след това се разочарова от него. Като видях прецизността на астролога Арманд Барбо за Михаил Иванов и Маха Чохан, се осмелих да му напиша писмо и да питам, кой е Рене Генон. От него получих писмо: „Това е един от най-големите мистици на нашата съвременност. Той е един от големите познавачи на Ориента. Познава философията на Индия, знае санскритски, вахтански езици и се цени като един много голям авторитет на запад.
към текста >>

55. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

В тази манвантара са се въплътили на земята 10 Учители.
Ложата на Лявото посвещение действа по пътя на ерупцията, както вулканите и земетресенията, или съвременните атомни бомби, с които си служи съвременното човечеството. Космичното братство, в интереса на еволюцията, която държи съдбата не само на народите и човечеството, но и на другите природни царства, използва енергиите и на двете ложи. Те са живите инструменти, те са двете вели-ки противоположности, чрез които се строи животът. Досега ложата на лявото посвещение е имала надмощие особено при инволюционните периоди. Според окултизмът нашата епоха се намира в седмата манвантара на инволюционния цикъл. В тази манвантара са се въплътили на земята 10 Учители. Деветият Учител, който поставя основните зародиши на възходящия еволюционен цикъл на човечеството, беше Исус Христос. А десетият, Който ще дойде да въдвори правдата и справедливостта в света и да даде началото на Новата култура, чрез която ще се въплътят душите на шестата раса, или душите на Синовете Божии. Това е Учителят Беинса Дуно. При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция. Те изразяват самата Космична реалност.
към текста >>

При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция.
Според окултизмът нашата епоха се намира в седмата манвантара на инволюционния цикъл. В тази манвантара са се въплътили на земята 10 Учители. Деветият Учител, който поставя основните зародиши на възходящия еволюционен цикъл на човечеството, беше Исус Христос. А десетият, Който ще дойде да въдвори правдата и справедливостта в света и да даде началото на Новата култура, чрез която ще се въплътят душите на шестата раса, или душите на Синовете Божии. Това е Учителят Беинса Дуно. При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция. Те изразяват самата Космична реалност. Преди Христа законът гласете така: „Око за око, зъб за зъб" - това беше първият завет. При Христа нравствената максима беше: „Обичай врага си и не противи се злому" - това е вторият завет. При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто". Това е третият завет.
към текста >>

56. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Всички Учители са били избити - и Буда, и Орфей, и Христа.
Да искаш да простиш и да искаш извинение на тези, които си обидил, е нещо велико. Но да простиш на тези, които са те обидили е нещо по-велико. Затуй Христа даде този закон: „Боже, прости им, те не знаят какво вършат." Значи Той не пожела да извика онези окултни сили и стихии на Небесните легиони, за да ги помете. Но остана верен на онзи принцип на жертвата. Затуй разликата между Тъмната и Бялата ложа е следната: При Бялата ложа водачът винаги се жертва, за да живее в душите на хората. Всички Учители са били избити - и Буда, и Орфей, и Христа. Само Учителят вече, който стои над Доброто и над Злото, Той не попадна под този закон. Ние бяхме свидетели, как Той си замина напълно естествено. При Черната ложа е обратното. Водачът живее и се избиват милиони хора заради него. Той и физически живее.
към текста >>

57. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Ти ще пишеш за Първата причина, за Космичното начало и въобще ще избягваш тези думи "Бог" и "Господ", защото няма да я четат интелектуалците и учителите.
Той извика Боян и мен на един разговор. Този разговор ми направи колосално впечатление. Видях тази широта на Учителя, тази дълбочина и перспективност на бъдещето. Той буквално го каза така: „Бояне, няма да пишеш в тази книга думите "Бог" и "Господ". Това са понятия, които са малко изтъркани. Ти ще пишеш за Първата причина, за Космичното начало и въобще ще избягваш тези думи "Бог" и "Господ", защото няма да я четат интелектуалците и учителите. А тази книга е предназначена за учителите". Туй го запомних. После ни каза, да не ходим с този материал при Сава Калименов, който имаше печатница, защото щяла да излезе като някаква брошура. Понеже това издателство нито форма може да предаде, нито да я отпечата както трябва, Учителят възложи на Неделчо Попов и на мен да я издадем и да намерим художник за корицата. Учителят ме накара да напиша един предговор за тази книга.
към текста >>

А тази книга е предназначена за учителите".
Този разговор ми направи колосално впечатление. Видях тази широта на Учителя, тази дълбочина и перспективност на бъдещето. Той буквално го каза така: „Бояне, няма да пишеш в тази книга думите "Бог" и "Господ". Това са понятия, които са малко изтъркани. Ти ще пишеш за Първата причина, за Космичното начало и въобще ще избягваш тези думи "Бог" и "Господ", защото няма да я четат интелектуалците и учителите. А тази книга е предназначена за учителите". Туй го запомних. После ни каза, да не ходим с този материал при Сава Калименов, който имаше печатница, защото щяла да излезе като някаква брошура. Понеже това издателство нито форма може да предаде, нито да я отпечата както трябва, Учителят възложи на Неделчо Попов и на мен да я издадем и да намерим художник за корицата. Учителят ме накара да напиша един предговор за тази книга. Сега искам да разкажа за този предговор.
към текста >>

58. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Между човека и Бога тя слага ритуалите, йерархията, папите и мнимите самозвани учители.
За пръв път Учителят дойде в България и откри пътя на Космичното начало. Да няма никакви посредници между човека и Бога. Всяка душа да има правото да влезе в непосредствен контакт с Космичното начало. Докато не разбере, че Бог е всичко, докато човек не разбере да вижда в себе си Божественото и да прави разлика между своята личност и индивидуалност, той не може да направи контакт с Божественото начало в себе си. Черната ложа прави обратното. Между човека и Бога тя слага ритуалите, йерархията, папите и мнимите самозвани учители. Днес Черната ложа се опитва да направи същото с Учението на Учителя. Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя. Ето срещу кое ние се борим! През 1939 г. дойдоха от Франция една група интелигентни хора, които търсеха Истината.
към текста >>

59. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Вие учителите... - 79 12.
Банята - 67 6. Лодката - 68 7. Един ден от летуването на Рилските езера - 72 8.Големият въпрос - 75 9. Елате с мен - 76 10. За празника - 78 11. Вие учителите... - 79 12. Добрата оценка - 81 13. Трите изпита - 83 14. Нестинари - 88 15. Златният век - 91 16. Двете ръце - 93 17.
към текста >>

60. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Учителят Дънов, от когото може да се черпи сила, знание и мощ, но вече е видял, че има и „други Велики Учители да работят за подготовка на Славянството, за неговата велика Мисия в живота.
Севлиево, брой 111 от 3.I.1935 г. има отпечатана статия от него - „Бъдещето на Славянството и неговата подготовка". От тази статия се разбира кои са подбудите и мотивите, за да се отпечата. Тя е една подготовка да се посрещне с интерес и внимание сложената под печат книга „Агни Йога" от Мория. Споменава се в статията, че до този момент Сава Калименов е смятал, че има само един източник, т.е. Учителят Дънов, от когото може да се черпи сила, знание и мощ, но вече е видял, че има и „други Велики Учители да работят за подготовка на Славянството, за неговата велика Мисия в живота. С тия си думи имаме предвид дейността, която Учителят Мория, обитаващ в Хималаите развива за духовното просветляване и издигане на руския народ. Наистина, това което Учителят Мория дава чрез някои синове и дъщери на руския народ не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но все пак явно е, че главните усилия са насочени натам, към „Народа Богоносец" и главните роли се играят от неговите деца. За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. „За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения." „За нас тези две движения са едно и също нещо.
към текста >>

Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек".
А последователите на Учителя Петър Дънов се придържат към думите Му. В следващия брой на в-к „Братство", № 122 от 16.I.1935 г. същата статия продължава, написана от Сава Калименов. „За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек". „За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г). Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов.
към текста >>

Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките".
„Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си. И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и на Учителя Мория са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т.е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките". „Центърът, от който Учителят Мория направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите, Индия. Там има една община (комуна, задруга) от Негови верни последователи, които са под непосредственото Му ръководство, като първи получават Неговите Откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка Окултна Школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община." Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов. Тук той застъпва, че Мория е Учител от Великото Всемирно Братство.
към текста >>

Той прочита статията и там където е написано, че "Мория и Кут Хуми са Учители на Черната Ложа", той отбелязал собственоръчно с химикал, че това не било вярно и че това не го е казал и се подписва.
През 1993 г. излезе том I на „Изгревът" и бяха поместени част от спомените на Николай Дойнов, които лично съм записал. На стр. 507-510 има заглавие „Мория и Кут Хуми", където нещата са описани точно. Бях подарил една книга на Николай Дойнов. Той прочита статията и там където е написано, че "Мория и Кут Хуми са Учители на Черната Ложа", той отбелязал собственоръчно с химикал, че това не било вярно и че това не го е казал и се подписва. И какво означава всичко това? Това означава, че изнесеното не е вярно, че не го е казал, и че думите на Учителя за Мория са абсолютно неверни. При една от срещите си с Таня Дякова й казах, че Мория е Учител на Черната Ложа и е враг на Славянството, понеже знаех, че тя е славянофилка. А тя най-победоносно и тържествено ми заяви, че Николай Дойнов лично е задраскал в книгата ми този израз и се е подписал под него. Тогава аз й казах следното: „Е, ще дойде време Николай и той да си научи урока за Мория." И той дойде много скоро.
към текста >>

61. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията.
Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си. И не само към този живот, но това важи и за вечността. Учителят ме запозна още през 1916 година, както и следващите години с основните положения на духовния свят - а те бяха нужни, за да си изработя един правилен духовен мироглед. Ами останалите последователи на Учителя? Той държеше беседи на ул.
към текста >>

62. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Имаше и други учители по френски език, но само учениците на Маркова проговарваха и можеха да говорят.
„Цар Шишман" в салона на сестра Маркова се четяха лекциите на Младежкият Окултен клас. Сестра Маркова беше белгийка, беше женена за българин, който беше пияница, беше я напуснал, а тя като чужденка говорейки матерния си език предаваше уроци по френски език. Тя беше доста способна като преподавател. Представете си всички нейни ученици, посещаващи нейните курсове и завършвайки ги проговаряха на френски език. А това не беше малко. Имаше и други учители по френски език, но само учениците на Маркова проговарваха и можеха да говорят. Онези от нас, които посещаваха нейните курсове и учеха при нея полека-по-лека заговориха на френски и си служеха свободно - някои напреднаха много и станаха преводачи и преподаватели впоследствие. Тук също в този салон се получиха спънки - станаха недоразумения и стана тясно за нас. Учителят бе принуден да напусне този салон. От 1923-1924 година ние се преместихме в салона на „Турн ферайн", където се четяха лекциите на младежкият окултен клас, на Общият Окултен клас и неделните беседи. Това беше един спортен салон на някаква немска спортна организация.
към текста >>

63. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

Те желаеха да ни бъдат Учители, а ние да станем техни ученици.
За да се реши една задача в нея има условия и величини и трябваше човек да познава и аритметиката и геометрията, за да си реши задачата. А тези живи величини бяхме самите ние. Понякога се получаваше антагонизъм между младите и старите и в своята ревност те отиваха до крайности. От ревността на някои и желанието им да бъдат само те около Учителя от тях се получаваше едно тягостно състояние у другите, които бяха все отстрани. Те, възрастните искаха да бъдат около Учителя, да получават откровения от него, после искаха да ни събират на гости у тях и да ни обяснят, и да ни разяснят какво по-точно е искал да каже Учителя. Те желаеха да ни бъдат Учители, а ние да станем техни ученици. Но тогава така се стекоха обстоятелствата, че ние възприемахме Учителя за единствен Учител, а възрастните братя и сестри ги възприемахме като стари хорица. Е, понякога някой от младите се завъртяваха около тях, но това беше по съвсем други причини. Като се има предвид, че повече от възрастните братя и сестри в града бяха състоятелни, добре поставени материално, то те понякога изкушаваха някой от младите и ги канеха на техните обеди и вечери, където ги гощаваха обилно. Тогава младите бяха студенти и се прехранваха със слугуване и с тежък физически труд, който трудно можеше да се продаде, защото нямаше работа по тия години. Състоятелните софиянци си намираха слуги и слугини от беднотията на съседните села.
към текста >>

64. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Учителят трябва да провери знанията на ученика, тъй като в обикновените училища учителите изпитват учениците си и им поставят бележки за наученият урок.
Особено това важеше за онези опити, които правехме с нощното изкачване поединично до Черни връх. Същото се случваше, когато отидем в провинцията, ще се обадим на Учителя, което означава едно отношение на ученик към Учител. Свършиш си някаква работа, пристигнеш в София и след това отиваш и разправяш на Учителя какво си направил. Това е също едно внимание на ученика към Учителя, а като проследи той действията ще те коригира където трябва от негова гледна точка. Защото всяко действие в живота на ученика е един урок малък или голям, който той учи. Учителят трябва да провери знанията на ученика, тъй като в обикновените училища учителите изпитват учениците си и им поставят бележки за наученият урок. Аз лично си бях изработила такъв метод и винаги питах Учителя, той ме напътстваше, после тръгвах да разрешавам задачата си и след това му докладвах независимо дали бях успяла или се бях провалила. Тогава чувах неговото мнение и започвах отначало докато не сполуча. Ето това беше метода за обучение на ученика от Учителя. А той имаше едно изискване - всичко да върви по пътя на доброволността и свободата. И ето накрая стигнахме до същата екскурзия и за този случай, който изникна изведнъж изневиделица само за един миг.
към текста >>

65. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство.
А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа. Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света.
към текста >>

66. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

И Великите Учители имаха изпитания в области, в които ние бяхме невежи.
Накрая като че ли Учителят стъпи там където трябваше и каза на глас: „Най-после се изкачихме на върха". Аз бях седнала и наблюдавам Учителя, а той бе също седнал като че ли се беше отърсил от нещо много мъчително. Какъв връх беше изкачил аз не го попитах, но чух и видях, че той изкачи много трудно, тежко и мъчително нещо с добър успех за всички. Дотогава аз смятах, че е достатъчно Учителят да махне със своята невидима пръчица, да изкаже една дума и всичко се разрешава. Разбрах, че Учителят имаше вътрешни изпити, които трябваше да разрешава. И Великите Учители имаха изпитания в области, в които ние бяхме невежи. Но смятам, че едно от най-великите изпитания на Учителя това бяха учениците в Школата му. Онези, които бяха около него и с които работеше, а те бяха пълни с несъвършенства и непослушание. Ние му бяхме истинските мъчители, а той ни изтърпяваше с Любов. Аз съм при Учителя на разговор, „Изпита си ще издържиш добре. Ти сега ще учиш.
към текста >>

67. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята.
Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща. В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята. Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха. А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено. Човешкото тяло има своя физиология, свои изисквания и потребности. Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах.
към текста >>

Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха.
По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща. В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята. Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха. А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено. Човешкото тяло има своя физиология, свои изисквания и потребности. Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах. В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога.
към текста >>

68. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

По онова време приятелите имаха изопачена представа за възможностите на Учителите и на адептите.
Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя? " „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство. Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите. Това ще е полза както на теб, така и на останалите." Изминаха много години и тези неща постепенно се забравиха и изведнъж след това открихме, че те започнаха да се преповтарят както по времето на Учителя, така и след него. По онова време приятелите имаха изопачена представа за възможностите на Учителите и на адептите. Първите приятели знаеха възможностите на Учителя, защото бяха ги изпитвали по време на войните. Веднъж на един от съборите сме се събрали млади братя и сестри и разговаряме. Един разговаряше и говореше за възможностите на Великите Учители, които се намират на Хималаите. След малко Учителят дойде, огледа ни и каза: „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития и да направлявам съдбините на човечеството. Тази власт ми е дадена от Бога и от Силите Господни.
към текста >>

Един разговаряше и говореше за възможностите на Великите Учители, които се намират на Хималаите.
Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите. Това ще е полза както на теб, така и на останалите." Изминаха много години и тези неща постепенно се забравиха и изведнъж след това открихме, че те започнаха да се преповтарят както по времето на Учителя, така и след него. По онова време приятелите имаха изопачена представа за възможностите на Учителите и на адептите. Първите приятели знаеха възможностите на Учителя, защото бяха ги изпитвали по време на войните. Веднъж на един от съборите сме се събрали млади братя и сестри и разговаряме. Един разговаряше и говореше за възможностите на Великите Учители, които се намират на Хималаите. След малко Учителят дойде, огледа ни и каза: „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития и да направлявам съдбините на човечеството. Тази власт ми е дадена от Бога и от Силите Господни. Но ако аз отивам да излекувам онези, които страдат от неизлечими болести, то каква полза ще има за мен и за тях? Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото. Ако аз ги излекувам и те живеят по старому нови грехове ще направят и повече болести ще дойдат върху тях.
към текста >>

69. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Едно време учителите са говорили на своите ученици на езика на посветените.
Някой път защо страдате? Защото сте казали някой път нещо, което не сте направили, а се радвате, когато сте казали нещо и сте го направили. Не трябва да го отлагаш за утре, за в други ден. Божественото е, като кажеш нещо да го направиш. За това, който иска да не прави нещата, да говори на човешки езици. Едно време учителите са говорили на своите ученици на езика на посветените. Които са разбирали, те са се ползували. Любовта е като емблема на езика на посветените. Като обичаш някого, ти каквото кажеш и го правиш. Щом не го обичаш, ти каквото кажеш, не го правиш. На един български свещеник му идва на гости един калугер и му иска пари да пътува за София.
към текста >>

70. 185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

Добре, че по това време във всички училища имаше урок по рисуване и така художниците биваха назначавани за учители по рисуване в училищата и получаваха заплати на учители и така преживяваха.
На много места в беседите му ще намерите мисли на Учителя изказани във връзка с вътрешното съдържание и смисъл на различните краски от спектъра на светлината и за светлината изобщо. Както ние музикантите получавахме едно непознато знание досега, така и художниците, които бяха около Учителя на Изгрева също получаваха съответни знания за тяхното изкуство. Той живо се интересуваше от тяхната работа и им съдействуваше. Но и тогава музиканти, художници, поети, писатели те всички бяха много бедни и държавата изобщо не ги подкрепяше - те бяха на самоиздръжка. Каквото припечелваха от това живееха, а някой път нямаха пари нито за хляб, нито за бои. Добре, че по това време във всички училища имаше урок по рисуване и така художниците биваха назначавани за учители по рисуване в училищата и получаваха заплати на учители и така преживяваха. Веднъж Учителят ме извиква и ми нареди да отида в града и да закупя един комплект от най-хубавите бои за Цветана Симеонова, която бе художничка. „Ами, Учителю, аз нищо не разбирам от бои." „Отиди", ми каза той. Послушах, отивам в града, завъртам се в магазина където се продават тези бои за художници и се чудя как да попитам, за да не се изложа, че нищо не разбирам от бои, защото могат да ми дадат обикновените бои особено като видят, че съм невежа и не съм художничка. А Учителят иска най-хубавите бои. Влизам в магазина и ето идва насреща ми Никола Кожухаров, който бе художник и с който се познавахме.
към текста >>

71. 190. РУЖА ИВАНОВИЧ

И, от 10 т., както следва: Разпитан Станчев, чиновник при градоначалството, показа: Вчера 10 т., неделя, преди обед бех в зданието, където се помещава ателието на г-жа Ружа Иванович, дето имаше насъбрало се народ повече от 150 души, между които се забелязваха видни дами, госпожици, учители, офицери и др., които пееха божествени песни.
Днес едва ли някой може да каже нещо повече за нея, но благодарение на едно публикувано дознание извършено от градоначалника на София, г-н Свинаров през онези години, когато се атакуваше Учителя ние имаме показанията на един чиновник Станчев при столичното градоначалство. Ето и самото дознание. Днес, 11 юли 1917 г., подписаният П. Нечелтов, съдебен инспектор при столичното градоначалство, произведох настоящето дознание по устната заповед на г. градоначалника относно изложеното в прот. вх. И, от 10 т., както следва: Разпитан Станчев, чиновник при градоначалството, показа: Вчера 10 т., неделя, преди обед бех в зданието, където се помещава ателието на г-жа Ружа Иванович, дето имаше насъбрало се народ повече от 150 души, между които се забелязваха видни дами, госпожици, учители, офицери и др., които пееха божествени песни. Къде 9 и половина часа дойде и г. Дънов и с неговото влизане всички станаха на крака, след това се изпя „Иже херувим" и няколко божествени песни. С пристигането на г. Дънов някои от старите негови посетителки, г-жи и госпожици, наложиха на главите си дълги бели копринени кърпи, след това г. Дънов държа продължителна реч в смисъл и по съдържание, както е написана в книгата „Словесното млеко"; след свършването на речта се изпяха няколко песни и публиката се разотиде, а някои от дамите и госпожиците останаха, като се приближаваха редом при Дънов да му целуват ръка и запитваха по нещо.
към текста >>

72. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА Лазар Котев бе един от първите приятели и сподвижници на Учителя преди войните. По-късно той беше голям книгоиздател, богат човек, с големи складове за отпечатана литература и ръководеше военното книгоиздателство. По онова време през 1917 г. след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно. Така че атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни атаки. Първите приятели също поеха част от товара и част от нападките. По онова време възрастните приятели и Лазар Котев решили, че трябва да се закупи за нуждите на приятелите една голяма къща, намираща се на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски". Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро. Другите пари трябвало да се съберат.
към текста >>

Така че представители на Александър Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено.
Ето от там започва връзката на генерал Стоянова, по същия начин са връзките и на другите генералши, които с охота решили да намерят пари и да закупят тази къща. Но случило се така, че не са могли да внесат нужните пари в определения срок и вече получили съобщение, че ако не закупят къщата, то капарото остава в полза на онзи, който продава къщата. По някакъв начин съобщението не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми. Така че той не загубил парите си, но трябва да се добави, че разтрогването на тази покупка се дължи на недоразумението между сестрите генералши, които се опитвали по генералски да командват и да се разпореждат. Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на Александър Стамболийски. Така че представители на Александър Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено. Много по-късно през 1923 г. когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук". А пък секретарката се случва, че е запозната с Учението на Учителя и с някои наши приятели. По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави. Учителят казал: „Ще видим кои са загубени и кои ще си загубят главите".
към текста >>

73. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ.
Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа," (п.) Ив. Толев Показанията писал сам. А сега ще цитирам изцяло опровержението на Иван Толев за защита на списанието си от стр. 190, кн.
към текста >>

74. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Задачата на Великите Учители, които слизат на земята, се свежда към това именно, да поставят човечеството в правия път, да му помагат в пътя на неговата еволюция.
- Аз зная, че говоря абсолютната Божия Истина, аз свидетелствувам за Божията Истина, и казвам, че в нея няма никаква измяна и промяна. Тя е абсолютна и неизменна. Същото се отнася и да Любовта през всичките векове. Хората могат да се обличат с каквито искат дрехи, но дрехата на Любовта е една и съща. Аз изнасям това, което казва живата природа! Задачата на Великите Учители, които слизат на земята, се свежда към това именно, да поставят човечеството в правия път, да му помагат в пътя на неговата еволюция. Някои ме упрекват, че не ходя в църква. Казвам: едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата - това са живите хора, това са техните сърца. А тия църкви, направени от хората, са далечно подобие. - А духовенството, то е човешкият дух.
към текста >>

75. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

посетиха Изгрева пловдивските семинаристи с двама свои учители.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев) Изгрев 31 .V.1952 г. Любезни братя и сестри, На 18 април 1942 г. посетиха Изгрева пловдивските семинаристи с двама свои учители. Те бяха дошли на екскурзия. Разгледаха салона, полянката и после помолиха Учителя да им каже нещо. Всички семинаристи се събраха в големия салон. След малко дойде Учителят и им говори. Тук ще изложа Словото на Учителя пред тях: „За да се беседва с хората, три неща се изисква.
към текста >>

76. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

посетиха Изгрева пловдивските семинаристи с двама свои учители.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев) Изгрев 31 .У.1952 г. Любезни братя и сестри, На 18 април 1942 г. посетиха Изгрева пловдивските семинаристи с двама свои учители. Те бяха дошли на екскурзия. Разгледаха салона, полянката и после помолиха Учителя да им каже нещо. Всички семинаристи се събраха в големия салон. След малко дойде Учителят и им говори. Тук ще изложа Словото на Учителя пред тях: „За да се беседва с хората, три неща се изисква.
към текста >>

77. 205. ДИМИТЪР ГОЛОВ

От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение.
11-12 от 1922 г., стр. 38. Разпитан, Д. Голов, казва: „Личността на г. П. Дънов ми е позната от много години. Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология. От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение. В беседите на г. Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи на православната църква. Тълкува св. Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква. Относително излизането на някои негови слушатели вън от града, то е следствие на неговите наставления, че който иска да бъде здрав през годината, през м.
към текста >>

78. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители.
Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място.
към текста >>

79. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители.
Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място.
към текста >>

80. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

Инстинктивно долавях, че Той не прилича, че Той не трябва да прилича на тези учени хора - учители, свещеници и др., които познавах в нашия град.
Аз, малката, незначителна ученичка да чуя и видя Големия и Учен Човек! Великден наближаваше. Моят копнеж се засилваше. Моята душа търсеше новото, голямото, великото! Не я задоволяваше всекидневното и околната среда. Инстинктивно долавях, че Той не прилича, че Той не трябва да прилича на тези учени хора - учители, свещеници и др., които познавах в нашия град. Не, Той трябва да бъде нещо друго, нещо ново, необикновено! Какво? Точно какво? На кого трябва да прилича? Да го сравня с някого?
към текста >>

Селските учители бяха тогава някои подценявани, неуважавани, считани за хора от по-долна класа.
Завършила съм педагогическо училище, но нямаше друго в града. Всички, които го завършваха и нямаха средства да следват по-нагоре, ставаха учителки. Трябваше да стана Учителю и аз. Никога обаче не съм мечтала да стана Учителю. Никой не бе ми вдъхнал любов към учителството, особено учителство по селата. Селските учители бяха тогава някои подценявани, неуважавани, считани за хора от по-долна класа. Виж, гимназиалните учители бяха нещо друго, завършили висше образование, те бяха ценени и уважавани повече. И учителствуването по селата беше само хляб за бедните момичета. Аз бях бедно момиче и се залових за него. Пропаднаха мечти и идеали!
към текста >>

Виж, гимназиалните учители бяха нещо друго, завършили висше образование, те бяха ценени и уважавани повече.
Всички, които го завършваха и нямаха средства да следват по-нагоре, ставаха учителки. Трябваше да стана Учителю и аз. Никога обаче не съм мечтала да стана Учителю. Никой не бе ми вдъхнал любов към учителството, особено учителство по селата. Селските учители бяха тогава някои подценявани, неуважавани, считани за хора от по-долна класа. Виж, гимназиалните учители бяха нещо друго, завършили висше образование, те бяха ценени и уважавани повече. И учителствуването по селата беше само хляб за бедните момичета. Аз бях бедно момиче и се залових за него. Пропаднаха мечти и идеали!
към текста >>

81. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици.
От време на време те ходеха на църква, постите постеха и се причестяваха. От време на време водеха и мене на църква да ме причестяват и повече нищо. От училище също ни водеха да ни причестяват, водеха ни на молебени, изучавахме Закон Божий и Вероучение, но всичко беше така случайно, бегло, механически. Като че от немай къде. Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех. Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение. И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо? Защо?
към текста >>

82. 7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА

7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА Скоро бяхме поканени с колежката си в съседното село на гости на тамошните учители.
7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА Скоро бяхме поканени с колежката си в съседното село на гости на тамошните учители. Първата ми работа като влязох в стаята им беше да се устремя към масата и разровя книгите им. Между купа педагогически книги и 11 списания намерих една мъничка, тъничка, съвсем незначителна наглед книжка: „Новото човечество". Горе в ъгъла: Дънов. „Каква е тази брошура? Хубава ли е?
към текста >>

" „Не знаем, не сме я чели, дадоха ни я в Казанлък", отговориха едновременно двамата родни брат и сестра, учители в Казанлък.
Първата ми работа като влязох в стаята им беше да се устремя към масата и разровя книгите им. Между купа педагогически книги и 11 списания намерих една мъничка, тъничка, съвсем незначителна наглед книжка: „Новото човечество". Горе в ъгъла: Дънов. „Каква е тази брошура? Хубава ли е? " „Не знаем, не сме я чели, дадоха ни я в Казанлък", отговориха едновременно двамата родни брат и сестра, учители в Казанлък. „А бихте ли ми я дали да я прочета? " „Ами, вземи я." И аз я взех. Не може никой да си представи какво почувствувах като я взех в ръцете си! Сякаш хванах целия живот в ръцете си! Сякаш сграбчих науката, знанието, светлината, земята и небето: Що за усещане?
към текста >>

83. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Още отдалеч сърцето ми затрептя, затрептя както в детинството и в ученичеството трептеше, когато приближавах къщата на някой от любимите ми учители, които отивах да посетя.
Та Той за нас е дошъл, за малките, не за големите. Големите нямам нужда от Него. Ти не знаеш колко хора от различни слоеве на обществото се тълпят край Него за съвет, за помощ. И Той всички приема с Любов и разположение, изслушва с търпение и ги изпраща доволни и радостни." Направихме както каза Милка. Преди обед отидохме в болницата да проучим условията, а след обед - на улица „Опълченска" 66, където живееше Учителят. Още отдалеч сърцето ми затрептя, затрептя както в детинството и в ученичеството трептеше, когато приближавах къщата на някой от любимите ми учители, които отивах да посетя. „Аз съм същото дете, същата ученичка, каква госпожица съм, каква учителка съм? ", се упреквах мислено сама. Но колкото и да се съдех и да исках да се овладея и да си придам вид на сериозна учителка, вълнението ми растеше, вълнение не само от смут, но и от радост и надежда: „Ще видя най-големия Човек на света, ще видя най-големия Учител! " Не зная от къде беше се оформило отдавна това мнение за Него у мен. И докато стигнахме къщата аз загубих и ума, и дума.
към текста >>

84. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Те много често казват, че „слагат учителите си в джоба си" От тези два случая изводът ми е, че за в бъдеще ако помогне Бог да има класове (школи) всеки нов брат и сестра, които искат да влязат в класовете, трябва да питат ръководителя на класа или на Братството и учениците.
" „Ами щом като Вие разрешавате, има ли нужда да питаме и него? " „Има, има", каза Той и бащински мило и наставнически каза: „Сега като си отидете в Стара Загора ще идете при брат Ковачев и ще му кажете: „Брат 22 Ковачев, искаме да влезем в общия клас, ще ни приемете ли? " А ние отдавна бяхме влезли и бяхме повечето време в село сами и по-голямата част от ваканцията прекарвахме в София и съвсем малко време бивахме в Стара Загора и съвсем малко посещавахме /Класовете там и ни се струваше съвсем излишно, но понеже Той каза, като се върнахме, направихме както каза Той. Брат Ковачев се зарадва много, прие ни много мило, но ни държа една дълга проповед, по човешки, разбира се, и ние - палавници такива, не закъсняхме като излязохме да я разкритикуваме и да се пошегуваме даже. По-късно аз разбрах, че Учителят ни е пратил при ръководителя за смирение, защото младите хора са доста самонадеяни и горди. Те много често казват, че „слагат учителите си в джоба си" От тези два случая изводът ми е, че за в бъдеще ако помогне Бог да има класове (школи) всеки нов брат и сестра, които искат да влязат в класовете, трябва да питат ръководителя на класа или на Братството и учениците. И ако всички единодушно го приемат да бъде приет. Сам Учителят не приемаше всички. Има хора, които дълго време не ги е приемал, а някои и съвсем не. Такъв един случай зная. Един човек през всичкото време докато е бил Учителят тук е искал да влезе в Общия клас и Той не го е приел.
към текста >>

85. 20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

На вас, учителите, е отредена най-благородната, най-красивата, но и най-отговорната работа.
(Защото във файтона бяхме много измръзнали.) „Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят. И тука законът за топлината е верен: Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души. И обратно: Студеният човек е груб и егоист. Той обича само себе си. На вас, учителите, е отредена най-благородната, най-красивата, но и най-отговорната работа. На вас е поверена човешката душа в своята най-крехка възраст. Вие може да я осакатите и погубите, но може и да й дадете най-идеална и красива форма. Първото ще избегнете, "като се научите да познавате детската душа, а второто като я обикнете. Свързва ли любов - учител и ученик успехът във всяко отношение е постигнат. Детската душа е отзивчива към красивото и доброто.
към текста >>

86. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

Така свикнаха с мене, че когато отивах в училище, те не бягаха да се крият от мене, както правеха на някои учители, но тичаха към мене с усмихнати лица и викаха: „Госпожицата, госпожицата!
Снабдявах се с всички излизащи детски и учителски списания и вестничета, методически книги, литературни сборници, за да се сдобия със знания и умения и средства за добро възпитание и обучение на децата. И всичко с лични средства, защото селото беше бедно, бюджета на училището малък и нямаше средства за това. Стараех се да прилагам методи на ново възпитание и обучение препоръчани от наши и чужди педагози и методи от Учителя. Отношенията ми с децата бяха другарски. Аз ги обичах и те ме обичаха. Така свикнаха с мене, че когато отивах в училище, те не бягаха да се крият от мене, както правеха на някои учители, но тичаха към мене с усмихнати лица и викаха: „Госпожицата, госпожицата! " И се нареждаха от двете ми страни. Има много да се пише по това, но тука толкова, колкото да кажа, че това го направи Учителят, че ако не беше Той аз щях да бъда една отчаяна, посредствена Учителю, която чака час по-скоро да избяга от селото. Една от човешките радости ми не даде. Една от земните наслади не познах. И човешкият род остана далече, далече затворен зад някакви непристъпни стени за мене.
към текста >>

87. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

В малката книжка „Учителите" Седир - голям французки окултист е описал много добре какво представлява един Учител.
То е все едно един човек да се смалява, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи, да го почувствува и познае. Трудна работа, но Той я вършеше с любов и успех. Защото ето на много от неговите мравчици Той им помогна да Го почувствуват и познаят, че е нещо велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човек не е готов още да Го обгърне в Неговата пълнота. И Той успя да ни покаже, че не е само този физически свят, в който ние живеем, но че над него има още други светове: духовен, 60 умствен, причинен, Божествен, и че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога. В малката книжка „Учителите" Седир - голям французки окултист е описал много добре какво представлява един Учител.
към текста >>

88. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
По-големият е царят, по-малкият - царицата. Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж. А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед.
към текста >>

89. 77. ЛЯТО 1939-то

Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н.
Но най-щастливи бяхме ние, които Го познавахме и тръгнахме след Него. Не, Той ли ни доведе тука и ни разкри и ни сроди с неизбродимата красота на природата и Величието на Бога? Гостите французи малко закъсняха. Те дойдоха към средата на летуването; Но ето ги и тях. Колко са скромни и смирени тези французи. Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н. Колко са топли и сърдечни. Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово. Незабравимите французи! -Топли, сърдечни, вдъхновени! Колко малко време, но колко сгъстено им беше дадено всичко.
към текста >>

90. 79. В МЪРЧАЕВО

Ние учителите бяхме задължени да останем в село половината ваканция в услуга на кмета и директора.
79. В МЪРЧАЕВО Учителят се евакуирал там след бомбардировките на Ю.януари 1944 г., а на края на юни същата година след като бяхме разпуснали децата за лятната ваканция получих писмо от сестра Еленка Андреева, в което казва: „Учителят каза да дойдеш да прекараш ваканцията при нас! " Но как? Ние учителите бяхме задължени да останем в село половината ваканция в услуга на кмета и директора. Макар че в нашето село нямаше никаква работа, в която да се нуждаят от учителска помощ, беше ми невъзможно да сторя това. И със скръб отговорих на Еленка, че ми е невъзможно да сторя това. Веднага получих второ писмо: „Учителят каза ти и Стоянка Илиева (също Учителю в друго село) час по-скоро да дойдете при нас! " Но как? Разплаках се аз.
към текста >>

91. 23. СКАЗКАТА

Петър Камбуров

" И като се обърна към мене, добави: „Ще засегнете ли евангелски въпроси и ще приемете ли диспут, тъй като ще доведе свещениците и учителите?
Същевременно трябваше да платя и съответната такса за разгласяване чрез глашатая. Кметът отначало не прие благосклонно предложението ми, като каза, че това Учение на Бялото Братство, наречено Дъновизъм било преследвано от църквата, следователно забранено. Докато се канех да му отговаря, обади се секретарят, който работеше на съседното бюро: „Господин кмете, аз съм завършил духовна семинария в Пловдив. Моят учител архимандрит Евтимий, беше повел духовна кампания против дъновизма, но не можа да го обори и това Учение си запази своята автономия. Напротив, сказката ще бъде много интересна и аз предлагам всички да отидем и да я чуем! " И като се обърна към мене, добави: „Ще засегнете ли евангелски въпроси и ще приемете ли диспут, тъй като ще доведе свещениците и учителите? " Отговорих: „Да се разберем още отсега. Диспут значи „тъмнина". Спорят хора, които живеят в тъмнина. Но тъй като аз ще засегна евангелски въпроси, които по същество са светлина, то приемам не диспут, а разговор между разумни същества, които живеят в светлина". Той се поусмихна и разбира се, прие моето предложение.
към текста >>

Повечето от посетителите бяха ученици от реалната, студенти, дошли във ваканция и граждани, между които кмета, секретаря, свещениците, учителите и др.
Спорят хора, които живеят в тъмнина. Но тъй като аз ще засегна евангелски въпроси, които по същество са светлина, то приемам не диспут, а разговор между разумни същества, които живеят в светлина". Той се поусмихна и разбира се, прие моето предложение. На следния ден след обяд барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в салона на читалището. Вечерта в определения час салонът беше препълнен. Повечето от посетителите бяха ученици от реалната, студенти, дошли във ваканция и граждани, между които кмета, секретаря, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от сп.
към текста >>

92. 32. СКАЗКА ЗА ЕДНА ДУША

Петър Камбуров

Аз изявих желание да изнеса беседа в широк кръг, затова казах на приятелите да поканят кмета, всички общински служители, учителите и други селяни, които те намерят за добре.
Един неделен ден през април (Великден), решихме трима млади братя: Слави Русев от с. Стоил Войвода, Матьо от същото село и аз, да отидем на гости на Братството в с. Новоселец, на 25 километра южно от Нова Загора. Времето беше хубаво, слънчево и след около двучасово приятно пътуване пристигнахме. Приятелите ни посрещнаха с обич и ни устроиха истински братски прием. Аз изявих желание да изнеса беседа в широк кръг, затова казах на приятелите да поканят кмета, всички общински служители, учителите и други селяни, които те намерят за добре. И наистина, в салона на братството се събра доста народ. Зная, че говорих за Учителя, за идеите на Бялото Братство, но подробности не си спомням. От тази сказка, обаче се пробуди само една душа, една Учителю, която по-късно се срещна с Учителя и до днес остана вярна ученичка на школата на Всемирното Братство.
към текста >>

93. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един руски поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр.
Няма да се бави много в провинцията. В неделя преди обяд се чете в салона беседа, а вечерта лекция от Младежкия клас. След обяд имаме концерт. Имаме много гости, между които и 5 ^ 6 души вегетарианци, привърженици на Толстоевите идеи. Една от тях е работила в колонията им при Мечкюр до Пловдив. Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един руски поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр. Днес ви изпращам още два романа от Крижановска: „Гнев Божий" и „Немезида", От нея има още следните романи: „На рубеж", „Царица Хатасу", „С неба на землю", „Голгота женщинь", „Адская чарь", „Фараон Манефта", „В инном мир", „Железньш канцлер древняго Египта", „Бенедиктинское аббатство", „Паутина", „Смерть планетм", „Завоеватели" и пр. Те се печатани преди войната в Петербург, но сега са изчерпани. Сега се препечатват наново в Берлин и Рига, но всички още не са препечатани. Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства.
към текста >>

94. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Но учителите, понеже им харесваше нашата работа, те не ни пречеха.
Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност. Избраха ме за председател на младежкото християнско дружество и изнасяхме редовно беседи и други занимания по религиозни въпроси, които бяха толкова занимателни, че учениците бягаха от клас, за да дойдат на нашите занимания. Но учителите, понеже им харесваше нашата работа, те не ни пречеха. После основахме Младежко християнско дружество в Красно село, където развихме голяма дейност. Значи това беше второто направление, по което аз започнах да се движа по онези години. А сега идва и третото направление. Гимназията завърших в III мъжка гимназия. Един съученик ме покани на гости, та неговата сестра, на този мой приятел заедно с други още устройваха спиритически сеанси.
към текста >>

95. 15. НОВОТО ИМЕ

Станка Иванова Тотева

„Ч"-то е само за Великите Учители, за Великите Духове, защото техния дух може да стигне до тая висота.
Учителят направо каза: „Сестра, ти се казваш Станка, но това „К", което има е едно малко препятствие, което ти с усилие би могла да преодолееш. Ако ти казват „Станче", не е хубаво. „Ч"-то представлява висока кристална чаша с отвесни стени, вътре пълна с нектар ли беше, не помня точно думата. Но стените са толкова отвесни и толкова високи, че човешкият дух не може да достигне до съдържанието. Затова не е хубаво да ти викат Станче. „Ч"-то е само за Великите Учители, за Великите Духове, защото техния дух може да стигне до тая висота. Не е хубаво да ти казват умалително име, не е хубаво да ти казват и съкратено име, защото се намаляват годините на живота. Най-хубаво е да ти казват Стана, защото при Стана всичко става". Аз после изчислих тая дума „Стана" по номерология излезе числото 22. То съдържа дипломатическа сила и мощ. И от този момент Минко се ми казва „Стана" както и други познати.
към текста >>

96. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

„Брат, и на Великите Учители им се дават изпитания.
Но аз не бях съгласен с това и сега седях до Него и ту ставах със свити юмруци като ги удрях един в друг в очакване на нова борба. Но онзи беше си свършил работата и беше си заминал. Накрая не изтраях и казах на Учителя: „Учителю, ако бях дошъл една минута преди това, аз щях да го разкъсам на парчета". Учителят ме оглежда и вижда свитите ми юмруци. Той само леко се усмихна. „Брат, и на Великите Учители им се дават изпитания. Бог е този, Който им дава изпита. Без да им разкрива великата тайна на този изпит. Но им дава свободата да избират пътя, по който да разрешават задачата си". „Ама, Учителю, как не се намери тук един брат да Ви защити и да се справи с тях! " Учителят бавно говори: „Ако имаше някой от Вас тук, който да ме защити, щеше да се стигне до убийство и в гнева си щяхте да ги убиете.
към текста >>

Той се спря, погледна ме и отново ми каза: „То, рекох, брат, и на Великите Учители понякога Бог дава изпити, без да ги предупреждава, така че внезапно и тях ги поставят на земята на изпити".
Но трябваше да стане това за да се отбие тази вълна. Добре стана, че всичко се размина с това." Учителят смени кърпичката. Сложи друга кърпичка на лицето си, за да притиска върху спуканата вена. Станахме и продължихме да се движим по поляната. Аз все още не можех да проумея нищо. Той се спря, погледна ме и отново ми каза: „То, рекох, брат, и на Великите Учители понякога Бог дава изпити, без да ги предупреждава, така че внезапно и тях ги поставят на земята на изпити". Аз вървях с Него и не можех нищо да проумея. Разбрах, че онези искаха да ни избият всинца ни. Разбрах, че това, което е станало е най- доброто. Ние продължаваме да се движим. Но има в мене нещо, което не проумявам.
към текста >>

„И на Великите Учители се дават изпитания без те да знаят това.
Разбрах, че онези искаха да ни избият всинца ни. Разбрах, че това, което е станало е най- доброто. Ние продължаваме да се движим. Но има в мене нещо, което не проумявам. Учителят отново проговаря и то за трети път го обяснява по един и същ начин, но да го разбера по три различни начини. „И на Великите Учители се дават изпитания без те да знаят това. Но Бог съизволява да открие плана им. А Учителят избира сам пътя си към Голгота, който трябва да извърви." А „Бог и България" беше създадена от Александър Цанков и архимандрит Ефтимий, онзи, за който се отнасяше кривият стълб на православието. Ние вървим и продължаваме да разговаряме. Забележете, аз се движа с расо с Него и Той прехвърли разговора си за църквата: „В своят човешки порядък, в своят човешки и животински дух, който е внесъл човек в църквата, няма нищо общо с Учението на Христа. Те взеха Христа та Го разпънаха и същите тези сили след това взеха това разпятие и с кръста заблуждават света.
към текста >>

97. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

За този човек слизат Великите Учители, за да му посочват пътя.
И аз Йордан-шофьора ви я изказах. А вие, ако сте разумни ще я ползвате, Ако не сте разумни няма да я ползвате. Та змията, онази змия от Библията е символ на изкушението и на грехопадението, което идва чрез изкушението. А чрез изкушението човек слиза на земята и се облича в плът. И от тук започва неговият път като човек. За този човек слизат Великите Учители, за да му посочват пътя. Това те правят със Словото, което изричат. В това Слово е знанието на бъдното човечество. В него се намират символите на едно знание непонятно за човеците. Днес в моят разказ аз разказах част от една символика за предназначението на змиите като Божия твар пълзяща по земята. Разказах ви и за Божията Правда, която възстановява всяка човешка неправда.
към текста >>

98. 1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Когато завърших четвърто отделение по сегашному четвърти клас, беше дошъл училищния инспектор да ревизира учителите.
Леля ми е обяснила защо е дошла толкова рано. Тогава жената не се е върнала да влезе в дома си, но отишла веднага в близкия храм и ме кръстила на нейното име. Откакто се помня обичах да слушам разкази за различни духовни опитности. Те ме въвеждаха в някакъв непознат за мене, малкото дете, мир, където се чувствувах безкрайно приятно. Освен това, обичах неизказано много науката и бях отлична ученичка. Когато завърших четвърто отделение по сегашному четвърти клас, беше дошъл училищния инспектор да ревизира учителите. Беше ни дадено да напишем съчинение за минзухара. Аз го написах и сигурно учителя ми, познаващ ме от по-рано как пиша е дал моето съчинение, а може и на някои други на инспектора да ги прегледа. Инспекторът след като е прочел моето съчинение отишъл и в другите три стаи, понеже бяха три паралелки четвърти клас и е показал моето съчинение като най-доброто. Тогава той е казал на главния ни учител, че намира мене като крайно способно дете и ако родителите ми нямат необходимите средства, той ще съдействува да ми бъде отпусната стипендия, за да мога да продължа образованието си. Това главният учител Стою и моят учител на класа Здравчо, идват у дома и са казали това, което инспекторът им е казал.
към текста >>

99. 3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Син на учители.
Мене ме приеха за хористка. А този, който беше един вид секретар при набирането на хористките беше Емил, моят бъдещ съпруг. Той още като че чу да пея и като ме записа ме загледа някак особено така и след това стана тъй, че излязохме наедно с него и като сме се зяпнали, увлечени не видяхме как и двамата нагазихме в една вар, защото наблизо имаше строеж, та после ходихме вкъщи да се мием. От тогава започна нашето запознанство с Емил Иванов Стратев. Той беше родом от Лясковец, роден в 1908 г. Син на учители. Баща му - Иван Стратев и майка му Мария. Те имаха двама сина и една дъщеря. Емил беше по-големия. Той беше много ученолюбив и четеше извънредно много. Когато идваше на село, ние отивахме да си лягаме, а той като се затворил, чете по цяла нощ.
към текста >>

100. ПЕНКА КРАЕВА