Търсене в текстове за 'Ученост'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните.
Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски? - Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка). Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа. Във време на Руско-турската война в 1828-29 г. Атанас станал преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните. Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението. Неговата дума се слушала и той помагал на своите съселяни, когато отивали във Варна по някоя работа. Това го издигнало още повече пред съселяните му и те го избрали за мухтар (кмет) чорбаджия. Той станап най-влиятелният човек в селото. Атанас Георгиев е бил един рядък за времето си чорбаджия и българин.
към текста >>

2. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

В какво седи богатството му, неговата ученост?
Като се върне, няма да има пет пари в джоба си. Като казвам „добър човек“, трябва да знаем в какво седи неговата добрина. Трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна. Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, някой овчар трябва да има стадо 10 000 овце, някой градинар трябва да има нещо. Ние казваме за някого, че е учен човек. В какво седи богатството му, неговата ученост? Или казваме, че някой е красив. Красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа, има си външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали, някой път сте красиви, някой път сте грозни. Някоя статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което някой път е красиво, а някой път не, то не е красиво.
към текста >>

3. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

Казваш: „Аз не искам да се уча“ и науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ „Аз не искам да любя“ - и сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казваш: „Воля не ми трябва“ и волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесеш какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия тебе.
Щом внесеш, ще ти внесат, щом не внасяш и на тебе няма да ти внасят. Та, ще се стремите винаги да внасяте по нещо ново. Тогава законът ще работи и спрямо вас. Щом ти не се занимаваш с другите, и с тебе не се занимават. Някой казва: „Аз с Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с тебе не се занимава. Казваш: „Аз не искам да се уча“ и науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ „Аз не искам да любя“ - и сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казваш: „Воля не ми трябва“ и волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесеш какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия тебе. И моралната лъжа произтича от това: ако аз искам вие да внесете нещо в мене, без аз да внеса нещо във вас, или привидно само да внеса. Например, ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея“, обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че ти си я посял. Обаче идущата година не израсте житото. В това положение аз ще схвана, че ти си ме излъгал.
към текста >>

4. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост.
168 - рубрика „Вести" „А г. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф. Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор".. „...Претенциите му, нескромни. Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор.
към текста >>

Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост.
Гласът му, не лош. Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни. Начетеността му, ограничена, едностранчива. Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката.
към текста >>

5. 1925 година

И особно като чух като казваше Учителят при езерата, че оня, който ще служи на Бога, то няма нужда да иска знания, понеже в Бога има и богатство, и ученост, и знания и че Учителят казва, че най-хубаво е да започнем с най-мъчното, понеже то е най-лесно и че най-лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лесен.
10.VII.[1925 год.], понеделник Съобщиха ми, че съм уволнен от учителството. Дохождах си само за 24 часа, за да си взема друго уверение. Трябва да помена, че като отидох в София и като се срещах със сестра Николина Балтова, то в мене под влиянието й се захвана едно душевно безпокойствие, защо аз учителствувам, защо аз служа на свините, свинар съм станал, че за една торба зоб като кон цвиля и ми я закачат (торбата със зобта), аз вече мълча. Аз стоя в Египет и правя кирпичи на фараона и не искам да напусна фараона. Или, в мене стават такива борби, че аз често в душата си решавах, че трябва да напусна учителството. И особно като чух като казваше Учителят при езерата, че оня, който ще служи на Бога, то няма нужда да иска знания, понеже в Бога има и богатство, и ученост, и знания и че Учителят казва, че най-хубаво е да започнем с най-мъчното, понеже то е най-лесно и че най-лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лесен. И оттова и много други работи, особно на езерата, питах Учителя що да правя - дали да следвам или да учителствувам. Той ми казва, че „най-добре е да служиш на Бога, но за да не почнеш да съжаляваш, че не си следвал, то започни с учителството, после със студентството и после с живота. Защото много важно е това, ако ти кажа, то после ще има каене, че защо не си направил това и това." И затова ми каза да следвам сега музикалните курсове. Имайки всякога мисълта, че като чиновник, аз постоянно съм ограничен, то мен начесто ми идеше мисълта да скъсам с учителството. А от друга страна, мен ми бе жал за училището, понеже обичах децата и да имам работа с тях и мислех, че човек може да работи на Божията нива и като учител.
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

Учеността е качество на Слънцето.
Единствената планета, с която малко се спогажда и към която благоволи, това е богинята Венера. Критичният ум е присъщ на Сатурн. Благородството е присьщо на Юпитер. Любовта е присъща на Венера. Практическият ум е присъщ на Меркурий. Учеността е качество на Слънцето. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използва тия съчетания. Човек не е господар на планетното влияние върху себе си, но е господар на положението, да използва разумно това, което те му носят. Когато Венера има влияние вьрху някого, тя сьбужда в него Любовта, тя може да събуди в него възвишената любов, а може да събуди и любовта на противоречията. На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие. Всеки час от 24-те часа, или всяка минута от 60-те минути, или всяка секунда от 60-те секунди, хората се различават.
към текста >>

7. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

- Защото мерките на известността в обществото са такива... Който има пари, е известен банкер, на писателите се въздава слава, на артистите - отличие, на държавниците - похвала и доверие, на учените - кариера и всепризна-ние на тяхната ученост... Но кой им дава това?
- А посветените знаят ли повече от тях? - Ами разбира се. Не стига само да се каже, че си моряк. Бурята, животът проверява всички знания и поставя всеки на мястото му. - Но защо тогава тия знающи хора са тъй малко известни? - Защото мерките на известността в обществото са такива... Който има пари, е известен банкер, на писателите се въздава слава, на артистите - отличие, на държавниците - похвала и доверие, на учените - кариера и всепризна-ние на тяхната ученост... Но кой им дава това? - Тълпата. А тя сама няма нито слава, нито знание, нито богатство... Как е възможно тогава невежият да даде нещо на учения? А който дава, е по-богат... Истински учените, посветените, са като извори, които излъчват своето знание тихичко и постепенно, разрастващи се, стигат най-после до океана на мъдростта - Бог... Те се радват на всички, които пият от тях, на жадните - влизат в тях и отвътре работят. Щастие е за тия държави, в които има такива посветени хора. Но както музикантите познават по-подробно музикантите, и художниците - художници, така и духовните хора познават и знаят тия посветени.
към текста >>

8. 7. СЪУЧАСТНИЦИ В БЛАГАТА: Утринно слово от Учителя, държано на 24.ІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 68 ÷ 69, 79 ÷ 80

Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността, и силата си. -Защо?
Щом му домилее животът, пак се ражда. Да се раждаш от умиление за живота и да умираш от отегчаване от живота, това не е никакво разрешаване на въпросите. (...) Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломона. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността, и силата си. -Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т. н. На онзи свят има души, които служат на Бога от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята.
към текста >>

9. 23. МЕТОДИТЕ НА ВЪЛЦИТЕ (бр. 11, 2.ІV.1924 г.)

В моите очи разбойникът е по-почетен - той поне понася повече рискове - а политикът в нас може да прати на смърт 200 000 българи на бойното поле, да осакати 150 000, да зачерни стотици хиляди къщи и остави безбройни нещастни сирачета, да докара до катастрофа цяла държава - а след туй да си вземат, с пари, разбира се, крадени от самия народ, устати защитници, които да убедят същия тоя народ, че когато краката са ходили тук-там, не е крива главата, която е заповядала, а самите те; но когато страдащите крака правят своите оплаквания и искат подобрение на своето положение, „умната” глава, „интелигенцията”, „учеността” отговаря: „вий сте прости, ний сме учени, ний ще ви оправим” - и оправиха ги дотолкова, че Бог да ни е на помощ!
И когато паднем веднъж в тях, излизаме с мъка, за да тръгнем наново по същите, Ний изобщо сме хора още на вънкашното, на формите, а същината мислим, че може да се скрие. Добро е дървото, казват ни - изпитайте го по-нататьк, то е прекрасно. Но това „прекрасно” утре ражда киселици - въпреки всичкия труд около него. Виден партизанин от управляваща партия се провиква преди няколко месеца в „Ренесанс”: „Политиката на нашата партия е да даде по възможност по-малко и вземе повече.” Той смяташе, че това е особено мъдро - и другите мислеха същото, защото много му ръкопляскаха, но питам аз: с що се отличава по същина методът на тая „политика” от метода на един апаш и разбойник? Само че апаши и разбойници ги преследват и затварят за приложението на тия им възгледи - а на политика ръкопляскат! В моите очи разбойникът е по-почетен - той поне понася повече рискове - а политикът в нас може да прати на смърт 200 000 българи на бойното поле, да осакати 150 000, да зачерни стотици хиляди къщи и остави безбройни нещастни сирачета, да докара до катастрофа цяла държава - а след туй да си вземат, с пари, разбира се, крадени от самия народ, устати защитници, които да убедят същия тоя народ, че когато краката са ходили тук-там, не е крива главата, която е заповядала, а самите те; но когато страдащите крака правят своите оплаквания и искат подобрение на своето положение, „умната” глава, „интелигенцията”, „учеността” отговаря: „вий сте прости, ний сме учени, ний ще ви оправим” - и оправиха ги дотолкова, че Бог да ни е на помощ! Когато пак започват да правят партии, сговори, блокове, коалиции - вътре прилагат пак същия тоя принцип помежду си. Започват надхитрявания, надлъгвания, уговорки, декларации, подписи. Но това е само съюз за кожата на третия - балканския съюз в 1912 г. Но след 1912 г. винаги иде една 1913 година!
към текста >>

10. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

В Министерския съвет аз и Стоилов поддържахме тяхното искане на основание: 1) Берлинският договор, 2) прецедента в Самоков, 3) православната черква ще се постресне малко от тази конкуренция, ще се пробуди у нея потреба за богословска ученост, необходима за нея.
Challis и Rev. ("преподобният") Mr. Томов, българин от Котел, искат да съградят училище в Ловеч, ала общината не им позволява. Префектът изпратил нам, в Министерството на просветата, писмото на общината, с което уведомява за петицията на известни 100 жители, вследствие на която / петиция/ не е дадено разрешение, и аз го внесох в министерския съвет. И двамата реверенди вчера бяха у мене. В Министерския съвет аз и Стоилов поддържахме тяхното искане на основание: 1) Берлинският договор, 2) прецедента в Самоков, 3) православната черква ще се постресне малко от тази конкуренция, ще се пробуди у нея потреба за богословска ученост, необходима за нея. Теохаров опонира. Отложи се, докато се получат по-подробни сведения от Ловеч. Реверендите бяха у пастор Кох, дал им doner, вино не пили. Теохаров, който опонирал, беше министър на Правосъдието, дошел наскоро от Русия, надъхан с нетолерантни възгледи на руското духовенство спрямо мисионерското дело в България". Прелиствам още много страници и се спирам на мястото, гдето става въпрос за заминаването на княз Батенберг от България: "На 10 август, все същата 1886 г., бях в крайдунавския град Оряхово.
към текста >>

11. 115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост.
И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени", които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина? Най-сетне, кой е истинския учен? Да натрупаш в главата си една голяма маса от знания, доказани, проверени, систематизирани и подредени в една стройна, логична система, да се специализираш в известен клон на науката, като обремениш паметта си с безброй факти и подробности, с цяла редица положения, закони и изключения на законите в дадена област на науката или живота, според нас това не е отличителния белег на истинския учен. Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили" с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума. Такива са днес всички ония „учени”, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия” против всичко „окултно” и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед. Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх за днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол - стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се срастнали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи подръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: не съществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния” материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм, умствен мързел и страх от истината?
към текста >>

И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: не съществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния” материалистически мироглед.
Такива са днес всички ония „учени”, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия” против всичко „окултно” и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед. Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх за днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол - стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се срастнали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи подръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: не съществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния” материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм, умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, аки ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те събарят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на възлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед. „Невъзможно” - ето думицата, която веднага изпъква на устата на всеки материалист, па бил той и най-учения измежду тях, винаги, когато на вниманието му се предлага някой факт, който нарушава стройността на неговата система на схващания. „Невъзможно”-Да! Защото отвръщате погледа си, защото отказвате да се занимаете и да разгледате сериозно един сериозен въпрос, и защото, като камилската птица, предпочитате да наврете главата си в пясъка, за да не видите опасността, която заплашва изкуствените построения на вашия ум.
към текста >>

12. 121. Наука или ограничение. Статията „Наука или ограничение” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 272

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Страшна е тъмнината, която ги обгръща, въпреки всичката им „ученост”.
Между истинската наука от една страна и лъженаучните твърдения на тези, които отричат силата и безсмъртието на Духа, от друга страна, съществува цяла огромна бездна. Не наука, а суеверие и невежество е отричането на духовните закони на живота. Не наука, а ограничение и слепота е проповядваното като „научен мироглед” материалистическо разбиране на живота. Нашите учени и образовани хора, в своето огромно болшинство, все още плащат данък на материализма. И дотогава, докато продължава това, техните очи ще бъдат затворени за реалността на живота. Страшна е тъмнината, която ги обгръща, въпреки всичката им „ученост”. И едва когато те се освободят от веригите на материализма, техните очи ще се отворят и те ще видят светлината на живота. Сава Калименов
към текста >>

13. 4.2. Предупреждение .

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Дотогава гордейте се със своята ученост, със своята надменност и големство, със своята слепота, със своето неразбиране, със своите присмехи и нападки над това, което е истински велико.
Някога, чужденците ще ви кажат кой е бил между вас. Тогава вий с очудване, с изненада, ще отворите очите си. И, може би, ще видите истината! Но не ще ли бъде твърде късно? А дотогава? Дотогава гордейте се със своята ученост, със своята надменност и големство, със своята слепота, със своето неразбиране, със своите присмехи и нападки над това, което е истински велико.
към текста >>

14. 212. Истинското щастие е в процеса на постижението

II. В колибата на Христов

Неук според както този свят разбира учеността, той все пак прониква в сърцето на нещата, като се докосва до дълбочини, каквито напразно са се опитвали да достигнат и най-отявлените философи, и най-проницателните мислители.
212. ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ Е В ПРОЦЕСА НА ПОСТИЖЕНИЕТО Христов не беше съгласен с това, и затова се пресегна и извади от една етажерка една дебела книга голям формат, прелисти и зачете: „... Която и област на мистицизма да изследваме, мъчно можем да намерим един по-дълбок, вътрешен мистик от бедния и необразован Гьорлицки обущар - Якоб Бьоме. Неук според както този свят разбира учеността, той все пак прониква в сърцето на нещата, като се докосва до дълбочини, каквито напразно са се опитвали да достигнат и най-отявлените философи, и най-проницателните мислители. Там където най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар, чрез смирената си като на дева вяра, успява да открие началото на всички неща....” И после Христов даде на Андрей сам да провери истинността на прочетеното, да види портрета на Якоб Бьоме - на този неук и в същото време най-великия от мистиците. - Бих искал да прочета цялата тази книга. - И това ще бъде, но друг път. - Христов затвори книгата, и я постави на мястото й. - Все пак, нали трябва да чета, да работя - нямам стил, не владея добре правописа, нямам красив израз, нито форма, нямам..., нямам... - Естествено, трябва да четеш, да учиш, да работиш... но най-важното го имаш - желанието да учиш, поетична душа и още неща, които не подозираш, че притежаваш!
към текста >>

15. 6.9. Публикации: 1867 година. 6.9.1. Устройството и наредбата на училищата в ръцете на Вилаетския съвет.

Ще ни се сами да мислим, че ако би да се земат в призрение поне мненията на този наш съотечественик, който е едва ли не самият между нас по учеността и опитността си по тази част, може би да се нареди нещо колко-годе удовлетворително и от което да се чака некакъв напредък в училищата по тази страна; ако обаче по зла чест, както често се случва в таквиз обстоятелства, преобладават мненията на по-многото, и още по-зле, на тези които не разбират, а имат по-голямо влияние, няма освен да видим в букаи общественото образование в отечеството ни, и то против желанията и благите намерения на императорското правителство. Г.
1, бр. 46, 14 октомври 1867, с. 2. Писма немаме наистина, но както ни разказуват пътници, които дойдоха из Дунавския вилает и особено от Русе в големият вилаетски съвет, който е свикан сега в този град, сериозни разисквания станали върху един от най-важните за жителството на този Вилает и въобще за всичкия ни народ въпроса - касае се за общественото образование, за устройството и наредата на училищата. Това е цяла истина, че не знаеме нищо точно и верно върху подробностите на тези разисквания и решения, но доста е да направи да се позамислим и загрижим се това, което знаеме, че на този съвет в разискванията, които стават за този важен предмет нямаме от никоя страна представители таквизи, които да отбират що годе от тази работа, освен едного, който е Търновски учител г-н Михайловски. В каква бедност от достойни человеци се намираме! Ще ни се сами да мислим, че ако би да се земат в призрение поне мненията на този наш съотечественик, който е едва ли не самият между нас по учеността и опитността си по тази част, може би да се нареди нещо колко-годе удовлетворително и от което да се чака некакъв напредък в училищата по тази страна; ако обаче по зла чест, както често се случва в таквиз обстоятелства, преобладават мненията на по-многото, и още по-зле, на тези които не разбират, а имат по-голямо влияние, няма освен да видим в букаи общественото образование в отечеството ни, и то против желанията и благите намерения на императорското правителство. Г. 1, бр. 47, 21 октомври 1867, с. 2-3. Прочитаме в „Турция”: Научаваме се, че всичките учители от главните градове на България са повикани в Русчук за преобразованието на училищната система в българските училища и турските. Тие учители са се събирали всеки ден, за да разгледуват според кой начин тази система може да се приспособи за да отговори на очакването на народът и царското правителство. Общините за училищата щели да се развалят и учителите от тези училища щели да се плащат от управлението на общенародното просвещение.
към текста >>

0.78116297721863