Търсене в текстове за 'Ученолюбие'

Друг случай от детинството ми, показва ученолюбието ми, към което впоследствие се насочих.

- „А бе, какво му е на това дете? Уж стъпваше, а сега не ще! " Както и да е, не са му обяснили работата и постепенно удареният ми крак се е поправил. Така, след време баща ми е разбрал случилото се. Впоследствие, този капак на стълбата беше винаги затворен. Друг случай от детинството ми, показва ученолюбието ми, към което впоследствие се насочих. Бил съм вече над 4 годишен. Един ден майка ми и леля ми, бяха извадили всички книги, които баща ми имаше наредени в библиотечен шкаф - почистваха ги и подреждаха в шкафа. Навярно съм знаел, че децата като пораснат отиват на училище, така че вземах някои книги от извадените, турих ги под мишница и като казвам: „Отивам на училище", тръгнах засмян към пътната врата. Майка ми и леля ми излязоха след мен и искат да ме спрат. Една от тях казва: - „Остави го да видим какво ще прави".
към текста >>

Най-напред ще научиш физическия свят - ще научиш всички науки, които се учат в училищата и университетите, и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят." И ученолюбието е присъщо на Неговите последователи.

Най-напред ще научиш физическия свят - ще научиш всички науки, които се учат в училищата и университетите, и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят." И ученолюбието е присъщо на Неговите последователи.
При каквито условия да бъде поставен ученикът, той трябва да работи, защото при всички условия все има нещо благоприятно. Дето и да си поставен, ти трябва да работиш. „Светът е на ра[ботл]ивите." - „Редувай физическия с умствения труд." Ученикът трябва да се учи навсякъде и на всичко. - Учителят Дънов не отрича науката, но след официалната наука има друга, която човек ще научи от живата природа, от нея и сам Учителят черпи знания. „Ти не можеш да постъпиш във второ отделение, преди да си свършил първо. Най-напред ще научиш физическия свят - ще научиш всички науки, които се учат в училищата и университетите, и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят." И ученолюбието е присъщо на Неговите последователи. Те свършват по няколко факултета. Мнозина останали без образование, възрастни вече, свършват гимназия и постъпват в университет. А има случаи, дето 60-годишни хора тепърва се учат на четмо и писмо. „Няма старост. Стар е, който не работи, който казва: „Минало е вече от мене." Който работи и се учи, той е винаги млад.
към текста >>

Ако дори евреинът беше напълно искрен, действително от ученолюбие да искаше да остане в кабинета, щом му казваше Учителят, трябваше да излезе.

При това и те като евреина бяха големи окултисти, имаха големи и солидни познания по окултизъм и други науки и изкуства. Те не разбираха, че те и само те единствени и никой друг бяха виновни за всичко това, а някой от тях и близките им мислеха, че Учителят е виновен! Също обвиняваха Учителя и Учението Му някой от по-късните Му изследователи, лекари, психиатри и невролози. Но те не разбираха същината на въпроса! В започнатия анализ, може да отидем още по-напред. Ако дори евреинът беше напълно искрен, действително от ученолюбие да искаше да остане в кабинета, щом му казваше Учителят, трябваше да излезе. Защото Учителят е съществото, Което най-добре знае от какво има нужда и душата Му гори от желание да задоволи всяко същество. И при този случай, непослушанието на евреина би било на лице. Ако мнението на Учителя по един въпрос е ценно, колко повече е ценен самият Учител, Който има безброй мнения по много въпроси, колко беше по-ценна Неговата воля! Ако евреинът имаше едно реално, правилно отношение с Учителя, щеше да знае, че ако мнението на Учителя за Ницше му е необходимо, той никога не би го лишил от него. Учителят беше като извор, на Който главното качество беше да дава, да тече, да учи.
към текста >>

Христов го изгледа зарадван от ученолюбието му, макар да беше студено и да не му се говореше, заобяснява: - Така беше, вятърът не позволи, той и сега няма да бъде много доволен дето ще ти обяснявам, защото зад него е този, който плаши хората със смъртта, за да не ви освободя от страха.

Христов го изгледа зарадван от ученолюбието му, макар да беше студено и да не му се говореше, заобяснява: - Така беше, вятърът не позволи, той и сега няма да бъде много доволен дето ще ти обяснявам, защото зад него е този, който плаши хората със смъртта, за да не ви освободя от страха.
302. ГЛАВНОКОМАНДВАЩИЯТ НА ВЕТРОВЕТЕ Андрей от горещата вода и от преобличането, бързо се съвзе, огледа наоколо и запита Христов: - Вие бяхте почнали да обяснявате за смъртта, но вятърът не Ви позволи. Ако обичате обяснете сега. Христов го изгледа зарадван от ученолюбието му, макар да беше студено и да не му се говореше, заобяснява: - Така беше, вятърът не позволи, той и сега няма да бъде много доволен дето ще ти обяснявам, защото зад него е този, който плаши хората със смъртта, за да не ви освободя от страха. Най-голямата лъжа това е, че съществува смърт - тържествено заяви Христов, без да се стеснява какво ще си помислят на това. - Ти като си скъсаш костюма и го хвърлиш, да речем-заровиш, ти умираш ли-не! -Такъв костюм е и тялото на човека. Кой е видял душата, духът или съзнанието да са заравяни заедно с тялото? - Никога!
към текста >>