НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
114
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше
успех
.
За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше
успех
.
Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.
към текста >>
2.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Беше ги преварил за доброто на българския народ и за
успеха
на своето Учение.
" Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Накрая тя разбра. Учителят си замина. А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал един ден преди това.
Беше ги преварил за доброто на българския народ и за
успеха
на своето Учение.
Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития. Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана. Каза още: "Когато Аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана.
към текста >>
3.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той казва: "Имаме
успех
с 50% - половината са извадени, половината са оставени.
Този урок е следният: Значи тук трябва да има хора, които да живеят". Така, полека-лека се оформи идеята, че трябва да се живее горе на "Изгрева" и да се направи селище там. Приятелите отново закупуват и засаждат дръвчета. От петдесет дръвчета половината отново са извадени и откраднати. Съобщават новината на Учителя.
Той казва: "Имаме
успех
с 50% - половината са извадени, половината са оставени.
Те вече знаят, че ние знаем кой ги изважда и вече се срамуват. Затова ще засадим и останалите дупки." Засаждат се нови дръвчета. Селяните вече не ги пипат. Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение.
към текста >>
4.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И затова те нямаха никакъв
успех
!
Аз имах такива няколко случая - и съжалявах, че не ги изтърпях да ми проповядват до края на деня, а ги напуснах и с това те станаха мои недоброжелатели. Имаше едни, които проповядваха тук на "Изгрева", други - в града, трети обикаляха провинцията. Този народ ги оглеждаше, изслушваше ги и точно преценяваше нещата. А как ги преценяваше ли? По делата им.
И затова те нямаха никакъв
успех
!
Имаше един брат Звездински. Говореше с един баритонов мощен глас. Като говореше, гласът му се разнасяше като на оратор надалеч. После той се оглеждаше и се ослушваше, дали гласът му правилно се разнася чрез звуковите вълни. Беше много интересно да го наблюдаваш.
към текста >>
5.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям
успех
на концертния подиум.
А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"? Може да се каже, че нямаше известен музикант в София, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя. Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си концерти, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава. Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас.
Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям
успех
на концертния подиум.
Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко.
към текста >>
6.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но аз знаех, че това не бе мой
успех
, а на този, който бе отворил крана.
Офицерството и офицершите тогава бяха цветът на висшето общество. Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал ентусиазъм. А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония. Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение.
Но аз знаех, че това не бе мой
успех
, а на този, който бе отворил крана.
Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията. Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс. На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана. Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти. Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията.
към текста >>
Та, за да имаш
успех
в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен.
Затова тази песен не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници. Пее се леко, мелодично, тихо, както изворът и поточето тече. Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази песен. Та човек, като разбере това, ще види, че понякога и той извира отвътре грубо и нахално. Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят.
Та, за да имаш
успех
в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен.
Учителят не винаги одобряваше разработките на Неговите песни от приятелите, които се опитваха да правят това. Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка. Така веднъж Учителят, в присъствието на Мария Златева, след като чул една разработка на Кирил Икономов, се ядосал и се изказал отрицателно за неговите разработки. В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е грешката, или да унищожи разработките си. В противен случай, човек попада под ударите на строгите закони, които управляват окултните песни на Учителя.
към текста >>
7.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на
успехите
на другите".
Така аз смятах. Започнах да уча, да посещавам занятията в Консерваторията. Срещах се и с други музиканти, които бяха добри изпълнители и музиканти по дарба и музиканти по дух. Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите. Питах Го какво да правя.
Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на
успехите
на другите".
Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили. Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица.
към текста >>
Започнах да се възхищавам, да зачитам техните
успехи
, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти.
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица. От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият.
Започнах да се възхищавам, да зачитам техните
успехи
, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти.
Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала.
към текста >>
Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния
успех
, а не е само една обикновена вежливост.
От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти.
Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния
успех
, а не е само една обикновена вежливост.
Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя.
към текста >>
Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради
успехите
им.
Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост.
Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради
успехите
им.
Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит.
към текста >>
8.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Имах
успех
с тях и получавах похвали от ръководството.
Вие, рекох, сте наблюдателна. Потърсете да откриете белезите, по които се отличават музикалните деца. С тях работете. Да не се мъчите с немузикалните." Съветът на Учителя се оказа точен и аз самата проверих това. Работех като цигуларка с пионерите от двореца, които идваха от града десетки години.
Имах
успех
с тях и получавах похвали от ръководството.
Аз избрах своя път - път на служение и учение. Онова, което учех в Школата на Учителя, трябваше да го приложа в собствения си живот и в отношенията си с другите. Доколко съм постигнала това, не зная, но се стараех много през всичките тези години. Онова, което добих в себе си от Словото на Учителя и от музиката Му, бе вътрешен стимул в мен да работя за Божественото. Да работим за Божественото значи да служим на Високия Идеал на човешката душа - за да се съединим с Бога чрез общение с Божествения Дух!
към текста >>
9.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Завършва без
успех
с 1 486 убити, 1 400 безследно изчезнали, 13 000 ранени и 1 600 починали от холера.
На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението. Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира. Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските укрепени позиции на Чаталджа на 17 ноември 1912 година.
Завършва без
успех
с 1 486 убити, 1 400 безследно изчезнали, 13 000 ранени и 1 600 починали от холера.
На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски. От холера са загинали 75% от жертвите на войната. Злият гений на Европа Фердинанд действуваше срещу българския народ. Избухването на холерата не бе случайно явление. Имаше причина за нея - това бе отказът да се приеме мирът.
към текста >>
10.
5_59 Еврейският равин в София става християнин
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Премина я с
успех
.
Тогава и Даниел Цион замина за Израел, за Обетованата земя. Като се прибра в Израел, макар че по титла бе равин, започна да проповядва Учението на Христа. Използуваше главно идеи на Учителя от беседите. Но старите идеи, идеите от Стария Завет, чрез техните днешни представители в съвременен Израел го погнаха и преследваха. Последваха мъчителни дни и той трябваше да премине през вътрешната Голгота на Христа в себе си.
Премина я с
успех
.
Не се отказа от Христа. Наистина, той изпълни думите на Учителя, Който каза: "Еврейският народ трябва да приеме Христа. Докато не Го приеме, ще бъде разпъван на римските кръстове." А ние сме свидетели, че точно това става сега. Последните тридесет години има непрекъснати войни между евреите и арабите. Този, който разпъва Христа отвътре, ще дочака да дойдат римските полкове и да го разпънат отвън.
към текста >>
11.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя
успех
в този курс и за
успеха
на Делото по Паневритмията.
Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсовете. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят предлагаше да поема аз работата.
И тук пак сгреших, защото умувах и не съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя
успех
в този курс и за
успеха
на Делото по Паневритмията.
Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детски градини. Това колебание го споделих с Учителя.
към текста >>
12.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
За българите това е един преголям
успех
.
То имаше 269 кв.м площ. На гърба на къщата бе построена дървена барака, която служеше за склад на книгите на Братството. XIII. Дворнот о място с къщата на Гина и Петко Гумнеров и на улица "Опълченска" 66 се владееше чрез Георги Тахчиев и Василка Иванова. Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров. Единствено тази къща е запазена като веществено доказателство, че тук на земята някога е пребивавал Великият Учител.
За българите това е един преголям
успех
.
Запомнете това! Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия. След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти. Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни.
към текста >>
13.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
И действително, Учителят имаше голям
успех
в Своето Дело.
Но истината я нямаше там. След това почнах с евангелистите, но и там истината я нямаше. После започнах при католиците - и там истината я нямаше. Опитах всичко. Най- после започнах Сам".
И действително, Учителят имаше голям
успех
в Своето Дело.
Събра много хора около Себе Си. Само на съборите в Търново и София се събираха към 1 200 души. Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили.
към текста >>
14.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя
успех
.
Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти. Не се съмнявай. Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам. Работата е да говорим истината, а не да я прикриваме. И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш и да я имаш винаги в живота си за ръководител.
Съмненията, които постоянно проникват в душата ти и ума, възпират временно твоя
успех
.
Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти и това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти.
към текста >>
15.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Ще му разправя за
успеха
и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии.
До моето завръщане има да произлезат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук долу до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни.
Ще му разправя за
успеха
и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии.
Михаил много се радва за делото Божие. Освен това Аз ще се видя с Данаила, рабът Божий, който е бил пращан до твоите приятели. И ще се науча от него за работата, която е имал да върши. Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича. Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения.
към текста >>
16.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния
успех
.
Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? То е невъзможно. Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили.
Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния
успех
.
Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб.
към текста >>
96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия
успех
в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола.
96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр.
96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия
успех
в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола.
Господ е вече възтържествувал. Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ.
към текста >>
17.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А
успех
ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества.
Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед. По този повод Учителят каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план." Бяхме свидетели, че това така и стана. Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха.
А
успех
ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества.
А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителят знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналния живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.
към текста >>
18.
43. МИСЛИ НА БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
3. При всяка грешка, при всеки
неуспех
, при всяко несъвършенство кажи: „Начало".
Ние искаме да опитаме комуната като метод, да се изрази новия живот. Но това нещо може да направим и с нашия личен живот сред обществото, в което се движим и живеем. 2. Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не!
3. При всяка грешка, при всеки
неуспех
, при всяко несъвършенство кажи: „Начало".
Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4. Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната среда, за да не го смъкне тя до своето ниво. Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати й една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре.
към текста >>
19.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите
успехи
в университета.
Отказах научното поприще във факултета. Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван. Освен нас с Жорж и други си захвърлиха дипломите. Ние бяхме едновременно студенти във факултета и ученици в Школата на Учителя. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата.
Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите
успехи
в университета.
А ние бяхме добри студенти. Когато завършихме и трябваше да си вземем дипломите беше 1925 г. и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците. Той не обичаше Учителя и Неговите последователи. Под влияние на духовенството и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство.
към текста >>
20.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На тази изложба бяха закупени много негови картини и тя има голям
успех
.
" Виждате каква скромна преценка дава Учителят за себе си. Оригиналът се пази. Тя направи ред копия от тази картина, а ние направихме цветна.репродукция и я отпечатахме. Картина с блажни бои на братския салон беше нарисувана от Трингов. Той в една своя изложба постави тази картина.
На тази изложба бяха закупени много негови картини и тя има голям
успех
.
Трингов смяташе, че тази картина е благословила успеха му и от благодарност подари тази картина на Методи Константинов и понеже той нямаше къде да я държи, реши и я подари на нас. Сега тя виси над моето легло. Палатката на Учителя на Рила, както и няколко картини от рилския Му живот са рисувани от Иван Тричков, който също беше наш приятел, голям художник, специално художник на рилския пейзаж. Когато отивахме лятно време на Рила той ще дойде и ние ще му дадем условия, защото той не беше богат човек, а като човек на изкуството все бе в нужда. Но особено бе разположен към Братството.
към текста >>
Трингов смяташе, че тази картина е благословила
успеха
му и от благодарност подари тази картина на Методи Константинов и понеже той нямаше къде да я държи, реши и я подари на нас.
Оригиналът се пази. Тя направи ред копия от тази картина, а ние направихме цветна.репродукция и я отпечатахме. Картина с блажни бои на братския салон беше нарисувана от Трингов. Той в една своя изложба постави тази картина. На тази изложба бяха закупени много негови картини и тя има голям успех.
Трингов смяташе, че тази картина е благословила
успеха
му и от благодарност подари тази картина на Методи Константинов и понеже той нямаше къде да я държи, реши и я подари на нас.
Сега тя виси над моето легло. Палатката на Учителя на Рила, както и няколко картини от рилския Му живот са рисувани от Иван Тричков, който също беше наш приятел, голям художник, специално художник на рилския пейзаж. Когато отивахме лятно време на Рила той ще дойде и ние ще му дадем условия, защото той не беше богат човек, а като човек на изкуството все бе в нужда. Но особено бе разположен към Братството. Много работи беше възприел от нас, а неговата жена беше наша сестра.
към текста >>
21.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тя завърши музикалната академия с хубав
успех
.
По онова време сестра Мария изнасяше концерти самостоятелно във Военния клуб, която зала е единствената концертна зала в София. Като ученичка в гимназията е изживяла някакво разочарование в живота и е била много потисната. Но като се запознава с Учителя Той лека полека й дава импулс за живот, осмисля й живота и тя се възстановява. А като почна да дружи с мен и с Жорж тя се укрепи. При Учителя дойде като готова музикантка.
Тя завърши музикалната академия с хубав
успех
.
към текста >>
22.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И отначало тя имаше
успех
, защото обичаше творчеството на Учителя и го търсеше в Словото Му, в музиката Му и в самият Му живот.
След свършването на обеда Той посочи някоя благодарствена песен, която ще се изпее, за да се отправи към небето за този хубав братски живот. Учителят много държеше на музиката като педагогически метод. Така както са записани песните, един истински музикант, който живее със Словото на Учителя ще запази духа на песните. Мария Тодорова имаше амбицията и особено залягаше на това, точно да се изпълнят песните Му както ги е дал и да се спази духа на песента. Всяка песен си има дух и настроение.
И отначало тя имаше
успех
, защото обичаше творчеството на Учителя и го търсеше в Словото Му, в музиката Му и в самият Му живот.
Всичко което постигнеше споделяше с Него. Той или ще допълни нещо или ще коригира, така че нейните хармонизации бяха най-близки и най-верни на духа на творчеството на Учителя. Всичко беше сверявано с Него. Тя искаше да се запази тази музика и затова поддържаше с Него постоянен и редовен контакт, задаваше въпроси за Неговата музика и за пътя на ученика. Общо изпълнение на песните на Учителя.
към текста >>
23.
127. КАК СПАСИХ ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това за мен бе един голям
успех
, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея.
И трите имаха ключове - три броя ключове. Един ден взех ключа, който бе в Мария Тодорова, намерих една хубава цигулка, обвих я в плат, отидох в Горницата и отворих калъфа с цигулката на Учителя. Взех оригиналната цигулка на Учителя, която бе тип „Гуарниери", а в калъфа сложих хубавата цигулка, която носех. След това отлепих цетела на оригиналната цигулка и я залепих-върху онази цигулка, която замених и която седеше вече в калъфа. Така аз подмених оригиналната цигулка с една друга хубава цигулка.
Това за мен бе един голям
успех
, защото на никого не му направи впечатление, другите не познаваха оригиналната цигулка на Учителя и не бяха свирили на нея.
Аз я прибрах при себе си и след това я предадох на Петър Филипов да я съхранява и той я укри при своя рожден брат Ною Филипов. Така тя стоя около 25 години при него. Ною след като я получи я предаде да се съхранява при ръководителя Йордан Новаков от гр. Русе. По-късно тя бе прибрана от Петър Филипов и по настояване на един млад брат с когото работех цигулката трябваше да се предаде на едно друго по-младо поколение, понеже ние бяхме вече на възраст. Така в мое присъствие Петър Филипов предаде цигулката на онзи, на когото аз бях определил да я съхранява.
към текста >>
24.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по
успех
, честен, много скромен и смирен.
Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки.
Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по
успех
, честен, много скромен и смирен.
По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и др. Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря.
към текста >>
25.
48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Само онази работа има
успех
и се реализира, от онзи човек на когото помагат както земните, така и небесните същества.
комунистическата власт направи обиск на Изгрева иззе цялата литература на Учителя. Като прибра и подвързаните томчета на Методи с кожена подвързия. Така ключът на избавлението бе откраднат от Методи и унищожен. Дълго след това Методи с огорчение разказваше колко му липсват тези беседи, защото в тях той непременно трябва да открие вълшебния ключ, за да може да отключи онази врата, която води към Царството Божие. Един ден идва при мен, поднася ми едно свое тефтерче, където той е записал една мисъл на Учителя при едно свое посещения при Него.
„Само онази работа има
успех
и се реализира, от онзи човек на когото помагат както земните, така и небесните същества.
И едните, и другите са служители на Бога." Ето това е тайната. Да намерите онези земни същества, които са изпратени като служители на небето. Ето, това е задачата, да се свържете с онези небесни същества, които са служители на Бога. Само тогава ще изпълните задачата си, за която сте дошли на земята. А вълшебният ключ ще откриете сами във Словото на Учителя.
към текста >>
26.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" Той с удоволствие се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям
успех
на Захари пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда.
Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе. Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и Захари започва да му проповядва за Братството. Но митрополитът е хитър. Слуша и му казва: „Можеш ли да ми напишеш някоя от вашите молитви?
" Той с удоволствие се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям
успех
на Захари пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда.
Сяда и му написва „Добрата молитва". После си заминава с влака от София и доволен и щастлив пристига в Казанлък. Като пристига вкъщи започва да го боли цялата дясна ръка. Болката е непоносима и Захари хем охка, хем вика от болка. На следващия ден ходи по лекари, но без полза.
към текста >>
27.
53. ЗАДРУГА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има
успех
, има и бъдеще.
С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има
успех
, има и бъдеще.
Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може! Верният в малкото е верен и в многото е казал Христос. Никола П.
към текста >>
28.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите
успехи
, защото бяхме добри студенти.
Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме и студенти и ученици. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре".
Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите
успехи
, защото бяхме добри студенти.
Когато завършихме през 1925 г., управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви хора и много чувствителни за свободата си. Ето защо ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха.
към текста >>
29.
3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това беше един голям
успех
за нас.
А другите родени по плът българи, но подвластни на Духът на Заблуждението се бореха да унищожат всичко. Така седят нещата. От 1945 г. до 1951 г. за шест години успяхме да отпечатим петдесет и един тома.
Това беше един голям
успех
за нас.
А за да върви работата по-добре бях сложил Никола Антов за директор на печатницата с заплата, а това го ласкаеше и така не ни проти-водействуваше. Закона за авторското право в последтвие се промени няколко пъти, така както беше угодно на комунистите, които управляваха десетилетия наред. Ние нямахме вече условия за печат и трябваше да съхраним Словото на Учителя. Аз взех мерки за това.
към текста >>
30.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Най-големият ми дипломатически
успех
бе да се спечели Антов за печатане на беседите.
заем, за да си прави актив пред Партията - БКП, а това бяха много големи суми. Тук даде, там даде и по този начин изтощава Братството. А той искаше да се представи пред комунистите като негова заслуга. Аз се въз-противлявах и колкото можех и така от сумата един милион лева, която той искаше да раздаде, аз я намалих и дадохме само 200 000 лв. Ето така се водеше борба за съхраняване на тези суми оставени от Учителя.
Най-големият ми дипломатически
успех
бе да се спечели Антов за печатане на беседите.
Направих го директор на печатницата, определихме му заплата, а по-късно бе отговорник и на книговезницата. Това уважение към него и добра заплата временно го приспа. Това беше кучето, което трябваше да пази Изгрева. А то е и класически пример. Прилича на мита за Аргонавтите.
към текста >>
31.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Разказвал съм много приказки, години наред, но никога не ми се случи с такъв
успех
да се посрещне разказана от мен приказка.
Аз им разказах една приказка, която знаех от детинство и която приказка всяко българско дете я знае. Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят. Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза. Тази история, която горе в горната земя е приказка, тук бе една гола и обикновена истина. Всички плачат.
Разказвал съм много приказки, години наред, но никога не ми се случи с такъв
успех
да се посрещне разказана от мен приказка.
Гордея се с това, защото и аз бях част от тази приказка. Чудновати работи ставаха в затвора, защото бяхме от света на долната земя. Там има друго човечество, други поданици, с друг Господар.
към текста >>
32.
VII. УЧИТЕЛЯТ И РУСИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО „На българите и Славянството не е определено да имат някакви
успехи
чрез войни. Защо?
Бялото Братство е създало земята. То си има свои членове във всички страни на земята и всичко държи в ръцете си. Ще стане не това, което този или онзи иска, но ще стане това, което е решило Бялото Братство. Ще победи плана на Бялото Братство. Няма сила, която може да се противопостави на Бялото Братство." (Това са разговори на Учителя в първите години).
БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО „На българите и Славянството не е определено да имат някакви
успехи
чрез войни. Защо?
Защото Божият Дух днес работи в тях и Той изключва този метод за разрешаване на противоречията чрез войни."
към текста >>
33.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с
успех
Неговата мисия.
Небето ще слезе на земята. Учителят дойде, за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа. Учителят каза в беседата от 10 декември 1944 г.: „Ние сме вече в демар-кационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 г. встъпваме в една нова епоха.
Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с
успех
Неговата мисия.
Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешнатаепоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе.
към текста >>
34.
04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали
успех
.
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали
успех
.
Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия.
към текста >>
35.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат
успех
. 4.
хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г. България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата. 3. През 863 г.
хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат
успех
. 4.
Неуспешно приключва войната и с Хърватско. В първите 10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води! 5. През есента на 863г. Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6. Няколко години по българските земи броди суша.
към текста >>
36.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за
успеха
на Царството Ти на земята.
Молят се на Господа - Исуса - Христе, както и на Йехова - Елохим, за да им даде Сила, подкрепа за себе си, за близките, за домочадието, за народа, за Славянството и за цялото човечество. 3. Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята.
На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за
успеха
на Царството Ти на земята.
Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог. За всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички стари и млади.
към текста >>
37.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с
успехи
и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им.
Ученикът Азаил пое част от деловите задачи и даде своя принос. С течение на времето броя на учениците нарасна. Умножиха се делата им. Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела.
На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с
успехи
и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им.
Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи.
към текста >>
38.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Без обич и любов е немислим
успех
в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек.
Професията на педагога е сигурно стъпало за усвояване на новото учение. Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ. Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата.
Без обич и любов е немислим
успех
в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек.
С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека.
към текста >>
Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в
успеха
на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие.
То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност.
Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в
успеха
на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие.
От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна. Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици.
към текста >>
39.
І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Първият
успех
бе презимуването на плодните дръвчета.
Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата. УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче. На крадливостта те отговориха с добронамереност.
Първият
успех
бе презимуването на плодните дръвчета.
Вторият успех - цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове. Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки. За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената кухня.
към текста >>
Вторият
успех
- цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове.
Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата. УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче. На крадливостта те отговориха с добронамереност. Първият успех бе презимуването на плодните дръвчета.
Вторият
успех
- цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове.
Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки. За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената кухня. За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и небето!
към текста >>
40.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ще лекуваш с
успех
, но не ще можеш да се освобождаваш от товара на болезнените състояния, които ще поемеш в своята аура.
Той внимателно следеше всяка мисъл, търпеливо изчака края на моето изложение. Ето че Той проговори: - Дотук, доводите "за" и "против" следването ти в чужбина са добри. Медицинската наука искаш да усвоиш, но може би не знаеш, че през този живот не трябва да повтаряш пътя, изминат през минал живот. Ти си бил лекар. Но сега се намираш в друга фаза на своето развитие.
Ще лекуваш с
успех
, но не ще можеш да се освобождаваш от товара на болезнените състояния, които ще поемеш в своята аура.
Ти ще лекуваш, но няма да има кой тебе да лекува, защото си отворена верига. Наподобяваш събирателна леща. Ти еднакво ще привличаш и здравето, и болестите. Но когато поемеш повече болезнени състояния, ще рухнеш. За сега не си роден за медик!
към текста >>
В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за
успеха
на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант.
Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия. Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози.
В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за
успеха
на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант.
Техният поглед спря на моята особа. Още повече, че репертоарът на братските песни бе овладян и изпълнението бе на висота. Ето и условията. Заминавам за Париж. Кандидатствам в някоя от консерваториите.
към текста >>
41.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Много опити, много усилия, много разочарования, много
успехи
са изминат път, който затвърдява постиженията на едно изкуство.
Изминатият път се измерва с прераждания. Само виртуозът музикант знае, както дивно съчетание от способности трябва да се придобият, така хармонично да се координират, за да се претвори нотното писмо във вълшебство. Талантът се придобива от живот в живот. Придобитите качества се пренасят. Опитът е градивен материал, валиден за векове.
Много опити, много усилия, много разочарования, много
успехи
са изминат път, който затвърдява постиженията на едно изкуство.
Един живот никога не може да бъде достатъчен, за да се оформи образа на хармонично развития човек, познал и разбрал битието. Еволюцията е много дълъг път, по който минава всеки. Прераждането е фактор в еволюцията. Развитието, като процес, е много сложен. Богати по съдържание опитности са стъпалата на едно гениално постижение.
към текста >>
Дядо Благо съзира
успеха
на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога.
На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание.
Дядо Благо съзира
успеха
на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога.
УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован.
към текста >>
42.
ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите
успехи
, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина.
Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите. Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им. За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници".
Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите
успехи
, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина.
На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции. Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им. До ден днешен те са верни на структурните формулировки на битието, които, за съжаление, не включват нито Образа, нито дейността на УЧИТЕЛЯ!
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава
успех
на теософската ложа и отказва да стане сътрудник.
Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им. За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници". Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност.
УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава
успех
на теософската ложа и отказва да стане сътрудник.
Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции. Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им. До ден днешен те са верни на структурните формулировки на битието, които, за съжаление, не включват нито Образа, нито дейността на УЧИТЕЛЯ! Настоящето, а и бъдещето правят образа и дейността на УЧИТЕЛЯ все по-разбрана и по-достъпна до съзнанието на всяка душа, готова да отвали камъка на традиционните разбирания за живота и се радва като малката тревичка на живота и слънчевите лъчи, в единство и хармония с любовта на битието.
към текста >>
43.
ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Учителят е искал да им покаже нещо друго: онова, което човеците решат да направят в името на своето човешко разбиране - то няма
успех
.
Той се усмихва и прибира протокола. Аз настоявах да се запази и да се заснеме този протокол. Аз бях за тях много млад, а те бяха заслужили, възрастни приятели и моето указание не беше задължително за тях. Вървя аз по Изгрева и разказвам за този документ, а един ми казва: „Ти обиждаш Учителя с това, че е бил сложен в протокола за куриер, и че е взел последното място тогава". Аз се учудвам, че така може да се разсъждава и възприема този факт.
Учителят е искал да им покаже нещо друго: онова, което човеците решат да направят в името на своето човешко разбиране - то няма
успех
.
А онова, което се прави в името Божие - то успява. Но този документ го имаше. После някой го прибра и той изчезна. Вероятно някой смяташе, че се хвърля кал и обида върху името на Учителя по този начин. А това бе метод на Учителя, който Той е прилагал много пъти.
към текста >>
44.
ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази, романи, но нямам добър
успех
.
55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ Името на Михалаки Георгиев се среща още от първите години на века, заедно с други сподвижници на Учителя. Ще го намерите в първите протоколи на съборите. Творчеството му е своеобразна плетеница от китни, благозвучни народни слова и непосредствен народен говор. Според Учителя, най-добрият разказ в българската литература е този, на Михалаки Георгиев, озаглавен „Митар - пророкът". Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален акорд цялата съкровищница на българския дух.
При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази, романи, но нямам добър
успех
.
А ето, Иван Вазов може да пише с успех и романи, и поезия, и особено „Епопея на забравените". На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието". Тогава Петър Дънов е още млад с физическото си тяло - около 40 години. За събеседниците си Той е млад човек, образован, понеже е учил в странство. Учителят отговаря по следният начин: „Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория.
към текста >>
А ето, Иван Вазов може да пише с
успех
и романи, и поезия, и особено „Епопея на забравените".
Ще го намерите в първите протоколи на съборите. Творчеството му е своеобразна плетеница от китни, благозвучни народни слова и непосредствен народен говор. Според Учителя, най-добрият разказ в българската литература е този, на Михалаки Георгиев, озаглавен „Митар - пророкът". Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален акорд цялата съкровищница на българския дух. При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази, романи, но нямам добър успех.
А ето, Иван Вазов може да пише с
успех
и романи, и поезия, и особено „Епопея на забравените".
На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието". Тогава Петър Дънов е още млад с физическото си тяло - около 40 години. За събеседниците си Той е млад човек, образован, понеже е учил в странство. Учителят отговаря по следният начин: „Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория. Освен това той е съвременник на онази епоха и всички убити революционери са негови познати и приятели.
към текста >>
45.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с
успех
в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение.
В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите.
Оркестрирането на Паневритмията за симфоничен състав, извършено от композитор с
успех
в симфоничното творчество е добро пожелание, но то ще може да служи само за концертно изпълнение.
В нашата практика аранжировката на Паневритмията е правена с единствена цел да задоволява нуждите от изпълнение на „живо". Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"? Ще отбележим още, че има опити да се изпълнява Паневритмията само в един глас, с акомпанимент на китара.
към текста >>
46.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Сега ви желая най-доброто и
успех
в тази наша работа.
После четем една страница, по жребий, от една беседа. Казваме „Добрия път". „Това е живот вечен" и т.н. и формулата: „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прослави Бялото братство в Божията любов." За първи път толкова силно ще мислим един за друг, хубаво срещите да станат мислено, в моята стая. Аз съм напълно уверена, че ще имаме резултати.
Сега ви желая най-доброто и
успех
в тази наша работа.
Ще знаете, Учителят и Савчето винаги ще присъстват в нашите срещи. Сега още нещо из Савкините бележки и с това ще свърша за днес. Има един закон: „Ти като не обичаш Онзи, който те обича пръв, то няма и да те обича онзи, който искаш да те обича". „Ако в началото още не може да обичаш Онзи, който те обича, то поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта.
към текста >>
47.
5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Нека тя да Ви донесе повече радост, здраве и
успех
във Вашата църковно патриотична дейност в начинание.
ТЕЛЕГРАМА 59 София Ц 1747 53 24/12 1610 До Бяло Братство сестри Михайлови ж.к. Дружба, блок 118, вх. А, ап. 12, стая НР гр. София Честита Ви Новата 1977 година.
Нека тя да Ви донесе повече радост, здраве и
успех
във Вашата църковно патриотична дейност в начинание.
Председател: Ст. Баръмов - Комитет по църковните въпроси при Министерство на външните работи. Накрая искам да се поклоня пред живите опитности на Драга Михайлова, защото те се движиха чрез Духа и посочват пътя на ученика.
към текста >>
48.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при
неуспехи
се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма.
В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели.
Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при
неуспехи
се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма.
В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека.
към текста >>
49.
6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния
успех
.
Учителят я беше сложил вероятно до мене, за да ми бъде спирачка и да ме пази от другите жени. За това момиче аз изиграх една голяма роля. От една работничка направих певица. Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години. В музикалната академия беше една от първите пет студентки.
Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния
успех
.
Веднъж споделих с Учителя, че не е лошо да се запише във висшия отдел по пеене. Той ме погледна изпитателно и каза: „Слушай какво, щом маймунката се качи горе, ще каже едно „ле пасе" и ще слезе долу." Това бе един израз на цирковите артисти, който се изричаше от тях при завършването на техните опасни акробатически номера. За мое учудване, това момиче имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в живота си. Тя можеше цели книги да научи наизуст, без да знае тяхното съдържание. Тя беше завършила някакво земеделско училище, дори и това не бе сигурно.
към текста >>
Съжалявам, че не можа да демонстрира своя талант и да направи
успехи
в певческото изкуство, на което аз много държах.
Тя можеше цели книги да научи наизуст, без да знае тяхното съдържание. Тя беше завършила някакво земеделско училище, дори и това не бе сигурно. Но виждах силите на Учителя, с които Той работеше с нея. Но дойде време, тя наистина слезна от пиедестала, на който аз я бях сложил и каза: „Стига толкова". А това е равносилно на думата „ле пасе".
Съжалявам, че не можа да демонстрира своя талант и да направи
успехи
в певческото изкуство, на което аз много държах.
Накрая тя мина в другата крайност и се занемари като певица и жена. С Катя Грива имах едно приятелство, което беше творческо приятелство. Тя беше едно същество крайно надарено. Нямаше друга певица, друго същество, което да може тъй хубаво да изпълнява песните на Учителя. После тя е била винаги около Учителя, когато се е създавала Паневритмията и когато са създавани песните.
към текста >>
50.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Германците при най-малкия
неуспех
ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе.
Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви. Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква болка от известно мъчение, нито скръб от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико страдание, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа. Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и непоколебимо търпение, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството! Като заключение на разговора Той ми каза следното: „За да можеш правилно, трезво, обективно да тълкуваш историческите процеси, изразени чрез събитията - трябва да вземеш предвид основните черти от характера на расите и народите. Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава.
Германците при най-малкия
неуспех
ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе.
Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят.
към текста >>
51.
6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Започна да разправя къде е бил и какви
успехи
има по света.
Отива при него, среща се и след това ми пише: "Виждам един човек, едно лице непознато. Аз го познавах като млад от София. Той беше се изменил. Прие ме. Не си спомняше за мене.
Започна да разправя къде е бил и какви
успехи
има по света.
Обърнал се към него и казал: „Само тези дебели български глави не разбраха кой съм аз". Като каза това нещо, ме отблъсна и се махнах. Този човек ми беше непознат. Каква е тази трансформация с него? " Говори се, че Учителят го е подготвял с астрология и го е карал да учи френски.
към текста >>
52.
7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
В това имат
успех
, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека.
От 1990-1995 г. на книжния пазар в София бяха преведени брошури от френски на български от Михаил Иванов, на които бе написано - Омраам Ми хаел Айванов. На някои от брошурите бе написано заглавие „Високия идеал" и други познати заглавия от книги на Учителя. По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов. Това е една тактика на михайловистите да подменят Словото на Учителя с произведенията на Михаил Иванов.
В това имат
успех
, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека.
През 1995 г. с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция. А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов.
към текста >>
53.
7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен
успех
за онези, които противодействуват на това.
От 1990 г. до 1995 г. са събирани средства за издаване Словото на Учителя. Досега не е издадено нито едно томче от непечатаните беседи в неговия оригинал! Това е положението.
Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен
успех
за онези, които противодействуват на това.
Поздравления и за едните и за другите! Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност. А сега ще предложа един нов начин за отпечатване беседите на Учителя. Той е много прост и много достъпен. Ще ви го предложа по точки, за да бъда ясен и конкретен: 1.
към текста >>
54.
24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА
,
,
ТОМ 4
В това имат
успех
, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека.
От 1990-1995 г. на книжния пазар в София бяха преведени брошури от френски на български от Михаил Иванов, на които бе написано - Омраам Ми хаел Айванов. На някои от брошурите бе написано заглавие „Високия идеал" и други познати заглавия от книги на Учителя. По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов. Това е една тактика на михайловистите да подменят Словото на Учителя с произведенията на Михаил Иванов.
В това имат
успех
, защото бившето ръководство направи официална изложба от книги на Михаил Иванов в Народната библиотека.
През 1995 г. с помощта на Управителния съвет, начело с Благовест Жеков бе съдействано на французите, които подариха на Народната библиотека 38 книги на Михаил Иванов на френски, издадени от Михаил Иванов във Франция. А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов.
към текста >>
55.
28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
,
ТОМ 4
Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен
успех
за онези, които противодействуват на това.
От 1990 г. до 1995 г. са събирани средства за издаване Словото на Учителя. Досега не е издадено нито едно томче от непечатаните беседи в неговия оригинал! Това е положението.
Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен
успех
за онези, които противодействуват на това.
Поздравления и за едните и за другите! Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност. А сега ще предложа един нов начин за отпечатване беседите на Учителя. Той е много прост и много достъпен. Ще ви го предложа по точки, за да бъда ясен и конкретен: 1.
към текста >>
56.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
Той свърза
успеха
на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката.
След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво.
Той свърза
успеха
на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката.
А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания. Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон". Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на комедията с възторзи, викове и ръкопляскания.
към текста >>
57.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех
успехи
след
успехи
в сравнение с моите връстници.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия. Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика.
За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех
успехи
след
успехи
в сравнение с моите връстници.
Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование. Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано. Впоследствие разбрах, че съм допуснала грешка и че е трябвало да завърша висшето си образование. През тези години бях в едно възвишено блаженство и повдигнато състояние на духа и често изпадах след това в низходящи течения и подтиснати състояния.
към текста >>
58.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Какъв връх беше изкачил аз не го попитах, но чух и видях, че той изкачи много трудно, тежко и мъчително нещо с добър
успех
за всички.
Изведнъж ми се отварят ушите, вътрешните уши и чувам как Учителят диша, като че ли не спеше. Дишането му беше тежко, трудно, мъчително и това дишане съответстваше на някакво усилие, което правеше като че ли се изкачваше някъде нависоко с физическото си тяло. Това изкачване продължи доста дълго и колко повече се доближаваше до края на изкачването, толкова Учителят дишаше по-често и по-дълбоко. Накрая като че ли Учителят стъпи там където трябваше и каза на глас: „Най-после се изкачихме на върха". Аз бях седнала и наблюдавам Учителя, а той бе също седнал като че ли се беше отърсил от нещо много мъчително.
Какъв връх беше изкачил аз не го попитах, но чух и видях, че той изкачи много трудно, тежко и мъчително нещо с добър
успех
за всички.
Дотогава аз смятах, че е достатъчно Учителят да махне със своята невидима пръчица, да изкаже една дума и всичко се разрешава. Разбрах, че Учителят имаше вътрешни изпити, които трябваше да разрешава. И Великите Учители имаха изпитания в области, в които ние бяхме невежи. Но смятам, че едно от най-великите изпитания на Учителя това бяха учениците в Школата му. Онези, които бяха около него и с които работеше, а те бяха пълни с несъвършенства и непослушание.
към текста >>
59.
154. КОМУНИТЕ
,
,
ТОМ 5
А след
неуспеха
те си спомнят, че той е казал съвсем друго нещо.
Тази идея дойде отвън и всички общества правеха такива комуни - социалисти, анархисти, толстоисти, че и нашите младежи минаха през комуните. Всички опити се провалиха. Изобщо не се съобразяваха поне с онова, което Учителят бе казал за комуните. Решаваха да правят комуна някъде, след това идваха, съобщаваха на Учителя и го поставяха пред свършен факт. Учителят мълчи, на някои дава съвети, които никой не изпълнява.
А след
неуспеха
те си спомнят, че той е казал съвсем друго нещо.
Двата от опитите в Стара Загора пропаднаха, завършвайки с жертви, бе направен опит за комуна в Русе, като някои от сестрите включително и аз заминахме за Русе. Работим пред деня, вечерта пеем песни, преминаха дни и дойде време да не ни се пеят вечер песни от преумора и от нерешени противоречия. Тогава аз заедно с още една сестра написахме писмо до Учителя и му разказахме всичко за тукашния комунален живот. Прочитайки писмото Учителят пристига в Русе и отсяда при братя Маркови, където престоя само два дни. Какво е говорил при тях не зная, но Учителят прие за разговор при себе си само двама човека - мене и онази сестра, с която описахме живота тук.
към текста >>
60.
155. КОМУНИ И КОМУНАРИ
,
,
ТОМ 5
Пред мен сподели: „
Успех
ще има само по идеен път".
Този приятел също беше прав, защото идеята за комунален живот не бе човешка, а идваше като реалност от един друг свят. Но в тази епоха тя не може да се приложи от човеци със сегашното човешко съзнание. Трябва пробудено съзнание, а това означава векове наред и напред, когато това съзнание ще се пробуди. Борис Николов много пъти споделяше: „Във всички комуни, в които участвувахме и които познавам много добре, защото аз лично участвувах и познавах много добре както участниците в тези комуни, така и всички събития около тях, без изключение се повтаряше едно и също нещо. А това бяха лични ежби и егоистичен живот, които изместиха идейния живот." Аз знам от Учителя къде е разрешението на задачата.
Пред мен сподели: „
Успех
ще има само по идеен път".
След като опита излезе несполучлив и след като всички минаха през разочарованието, накрая се смириха. Това и Учителят чакаше и точно в този момент той отвори Школата на Бялото Братство, за да подготви човечеството за идната епоха. Тази идея за комуналния живот кръжеше дълго време във въздуха. Тя бе свалена и се направи опит да се реализира. Опитът се провали, защото нямаха знания как да стане това.
към текста >>
61.
206. ПЕНКА БЕЛЕВА
,
,
ТОМ 5
Молете се искрено, усърдно за
успехът
на Божието дело.
Всичко друго е само баласт опаковка на времето. Първо тялото после дрехите; Първо душа та поел е тял ото; Първо Духът после душата; Първо умът после мислите; Първо сърцето после чувствата; Първо волята после действията. Изглаждайте, измазвайте, изправяйте, за да ви намеря пригодни за обичта. Вършете всичко от Любов към Бога. Всичките противоречия ще престанат.
Молете се искрено, усърдно за
успехът
на Божието дело.
Господ Бог мой да благослови всичките добри мисли и желания. Помнете: силата е в Бога и когато ние сме свързани с Него всичко съдействува за добро. Четете, проучавайте моите беседи и ще намерите много правила за работа, ще почерпите сила и мощ. Но всичко да е съобразено с Духът, а не да бъде по буквата. Прочитайте всяка седмица по една беседа и я обсъждайте.
към текста >>
62.
219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА
,
,
ТОМ 5
С този
успех
му предлагаха да отиде да работи в Университета като асистент, но той не пожела да отиде да работи от гордост.
Завършиха своите факултети и както бе редно навсякъде по света младия човек взима дипломата си, слага я в джоба и с нея тръгва да работи и да изкарва прехраната си. Но тогава се случи точно обратното. Захвърлиха си дипломите. Жорж не пожела да отиде и да си я получи. А беше завършил с отличие.
С този
успех
му предлагаха да отиде да работи в Университета като асистент, но той не пожела да отиде да работи от гордост.
Смяташе това знание, което бе получил в университета като ненужно и вредно. Ами защо тогава следваше и завърши? Ето това бяха въпроси без отговори. Той подведе и други. Борис Николов също завърши факултета, предложиха му да остане като асистент по ботаника, но отказа, Не желаеше да се подчинява на професори и администрация.
към текста >>
63.
259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ
,
,
ТОМ 5
Успехът
на един е
успех
на всички.
А тя зае мястото, държа го толкова години и не си свърши работата. Това не е упрек към Савка, а поука за учениците от Школата. Ако заемаш едно място трябва да вършиш работата на това място, което е определено в Школата на Учителя от неговото Слово. Не си ли свършиш работата ти пропадаш като ученик и спъваш работата на другите в Школата. Затова провалът на един е провал за всички.
Успехът
на един е
успех
на всички.
към текста >>
64.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Аз разбрах, че гимназията, която завърших с много добър
успех
, много малко ми е дала.
Добре, и аз трябва да свърша университет. Омръзнали ми бяха мизерията, нищетата, невежеството, средата, еснафската среда, сред която израснах. И малкото ми умче се блъскаше да наблюдава, да анализира и себе си, и хората, и живота. Какво трябва да постигна? Това беше първият въпрос.
Аз разбрах, че гимназията, която завърших с много добър
успех
, много малко ми е дала.
Значи, трябва да уча още. Много, много трябва да уча. Но какво и как? Аз обичах много областта на науката: история, литература, математика, обичах и музиката и поезията. Отдаваха ми се почти всички предмети в училище.
към текста >>
65.
20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА
,
,
ТОМ 6
Свързва ли любов - учител и ученик
успехът
във всяко отношение е постигнат.
Той обича само себе си. На вас, учителите, е отредена най-благородната, най-красивата, но и най-отговорната работа. На вас е поверена човешката душа в своята най-крехка възраст. Вие може да я осакатите и погубите, но може и да й дадете най-идеална и красива форма. Първото ще избегнете, "като се научите да познавате детската душа, а второто като я обикнете.
Свързва ли любов - учител и ученик
успехът
във всяко отношение е постигнат.
Детската душа е отзивчива към красивото и доброто. Те с радост биха очистили изворчето, от което ще пият бистра водица, когато идат на разходка, с грижа ще посадят и отгледат градинката си, с любов ще нахранят гладните птиченца зиме. Нека училището ви бъде кътче на любов, радост и светлина. Общите обеди са пълни с красота и назидание. Гостуването едни у други е радост.
към текста >>
66.
41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА
,
,
ТОМ 6
Трудна работа, но Той я вършеше с любов и
успех
.
Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, поезия, изкуство? Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за оня красив и грандиозен възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в който Той живееше. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее зарад нас, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се смалява, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи, да го почувствува и познае.
Трудна работа, но Той я вършеше с любов и
успех
.
Защото ето на много от неговите мравчици Той им помогна да Го почувствуват и познаят, че е нещо велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човек не е готов още да Го обгърне в Неговата пълнота. И Той успя да ни покаже, че не е само този физически свят, в който ние живеем, но че над него има още други светове: духовен, 60 умствен, причинен, Божествен, и че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога. В малката книжка „Учителите" Седир - голям французки окултист е описал много добре какво представлява един Учител.
към текста >>
67.
61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ
,
,
ТОМ 6
Но Той я вършеше с любов и
успех
.
Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за онзи красив и грандиозен, възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в които Той живее. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се навежда, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи да го почувствува и познае. Трудна работа.
Но Той я вършеше с любов и
успех
.
Защото ето много „мравчици" Той направи да Го почувствуват и познаят, че е нещо Велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човешкото съзнание не е готово още да Го обгърне в Неговата пълнота. А Той успя също да ни покаже, че не е само този физическият свят, в който живеем, но че над него има още други светове: духовен, умствен, причинен, Божествен, че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога. Ще приведа още някои примери в подкрепа на невъобразимо големите възможности на Учителя. Разказваше ми преди годни една сестра от Стара Загора - Божанка Желева: Веднъж, през време на Европейската война едно от двете й деца било смъртно болно.
към текста >>
68.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
Да продължа в това състояние до София ми беше невъзможно и останах на лечение в Стара Загора у приятелката си Буча, за което съм й неизказано признателно, и на която не съм се отблагодарила както трябва, но затова пък съм се молела на Бога да я възнагради със здраве и живот, и
успех
в живота.
" Благодарих и тръгнах, но с един смут в душата си: Какво ли ми предстои? Учителят ме подготвя с тези думи. Още с пристигането ми в село ме почна една лека есенна треска. На 3 октомври отидох в съседното градче за заплата си и неочаквано се простудих силно и заболях тежко. Дойде кака Райна Каназирева от Стара Загора да ме вземе, защото сама не можех да пътувам.
Да продължа в това състояние до София ми беше невъзможно и останах на лечение в Стара Загора у приятелката си Буча, за което съм й неизказано признателно, и на която не съм се отблагодарила както трябва, но затова пък съм се молела на Бога да я възнагради със здраве и живот, и
успех
в живота.
Лекува ме добър Старозагорски лекар. Държах в течение на болестта си Учителя. Той повтарял пред сестрите все тези думи: „Няма нищо, ще мине, нека се опече питата. Като се опече питата, всичко ще мине". Аз тълкувах по своему тези думи и хабер си нямах за истинското им значение.
към текста >>
69.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
" Озлобен от своя
неуспех
, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява.
Баладински се отделя от своите хора и изправяйки се гордо пред капитана, заговорва: „Господин капитан Гръблев, по заповед на полковник Пенев трябва да ми предадете по тук посочения списък 54 затворника, които пристигналите от София агенти ще отведат в друг затвор". Гръблев отговаря: „Имате ли писмена заповед за това? " „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите!
" Озлобен от своя
неуспех
, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява.
Звездите, които бяха свидетели на разигралата се нощна драма избледняваха и сякаш се стопяваха на небосвода. А слънцето се показа иззад морето и сложи началото на новия ден. Морето леко плискаше своите вълни и сънливо люлее закотвените край брега лодки и гемии. 154 Следствието беше към своя край. Подсъдимите щели да бъдат разстреляни на групи.
към текста >>
70.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Приятелите си внушиха, че причините за
неуспеха
в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.
Приятелите си внушиха, че причините за
неуспеха
в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е.
моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учащите се брат ми Коск) и сестричката ми Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната.
към текста >>
71.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
(Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за
неуспеха
в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е.
Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета. И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне". Вижте сега, за какво може да се отнася това, дали за общественото положение или за Братството, никой не може да си го изтълкува. И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че парахода се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество. Но това остана впечатляващо, но никой на никого не може да помогне... Сега е точно такова положението: Корабът потъна, от него едни се издавиха и си заминаха от този свят, други станаха корабокрушенци и се спасиха на необитаем остров.
(Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за
неуспеха
в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е.
моите родители. А това не беше истина. Тия, които внушаваха това най не работеха и нищо не направиха и нищо не дадоха, а бяха готовановци, само критикуваха и не щяха старите. А пък ние на гърба на старите изкарахме 4-5 години. И като си отидоха старите и комуната се разтури.
към текста >>
72.
20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Това бе голям
успех
за мене.
Аз знаех, че се откачвам от трън и че ще се закача на глог, че е по-висок. Но нямаше как? Отидох при втория ми брат Николай и те ми казаха, че мога да спя на тавана на тяхната барака. Отдъхнах си, защото това все пак бе едно прилично разрешение на въпроса. От единия рожден брат ме гонеха, но при другия рожден брат ме качваха на тавана.
Това бе голям
успех
за мене.
Качих се там и легнах на едно постлано одеало на един миндер с дъски. Нямаше нито дюшек, нито завивки. Легнах и изведнъж ме нападнаха дървеници и не можах да спя и цяла нощ трепех дървеници под светлината на лоена свещ. Тук на този таван водех сражение с адовите сили на преизподнята цяла нощ до сутринта. Сутринта изметох една лопатка дървеници - избити неприятели от сражението.
към текста >>
73.
5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Ето там е разковничето на вашият
успех
и разрешаването на задачите ви като ученици в тази Школа.
Обединяващия център е Словото на Учителя. Идеята за този модел го имате в Словото. Ще го намерите там и ще тръгнете да я реализирате и всеки сам ще тръгне да реализира своя дял като всеки ще смята, че сам реализира своята мисъл. Но ако вие сте от вътрешната верига на Бялото Братство, то всеки един от вас ще реализира своя дял от общата работа. И тогава в един миг всички ще разберете как отделните части се събират в едно и то само тогава, когато обединителят се намира в Словото на Учителя, защото Словото е Мечът на Духът Божий.
Ето там е разковничето на вашият
успех
и разрешаването на задачите ви като ученици в тази Школа.
Друг път нямате. Другият път е онзи, който опит ние направихме и тогава друг дойде да коригира нашата погрешка. Друг дойде в името на злото подпали онази хижа, която бяхме построили и тя изгоря в името, за да се запазят неосквернени босите крака на селянките, както и да се съхранят неопетнени белите им кошули. В един разговор Учителят каза: „Ако ви се отворят очите ще видите как Злото днес е станало слуга на Доброто и върши неговата воля! " А аз бях свидетел и в един миг ми се отвориха очите и видях цената и истинската стойност на босите крака и на белите кошули.
към текста >>
74.
8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Завършва с отличен
успех
Военното училище, той е голям математик в артилерийската част и се оженва за едно момиче от Тутракан.
8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ Васил Константинов, моят чичо е роден в Хотово, Мелнишко, мисля, че е. Завършва гимназия и постъпва във Военното училище в София.
Завършва с отличен
успех
Военното училище, той е голям математик в артилерийската част и се оженва за едно момиче от Тутракан.
Богата наследница и изобщо богата мома на име Милка. С нея живеят много щастливо, оженени с голяма любов. Майка ми навярно е предчувствувала изглежда, че този брак няма да бъде успешен, макар че като влюбени той я вземал под пелерината си, защото я извиква и й казва: „Милке, ти си богатска дъщеря, но Васил както го виждаш, е с една пелерина, военната униформа и няма нищо друго освен красотата". Роди им се син Петър, който е на моята възраст, роден през февруари 1919 г. Когато детето стана на 6 ^ 7 години чичо Васил го уволниха по Ньойския договор.
към текста >>
75.
2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
И когато секретарят натиска този доцент, за да ме пусне, защото се явявам на 10 изпита, то той казва: „Добре, дадено, но трябва да дойда и да повиша
успеха
на всички".
Вече всички се шашнали, че аз се явявам на десети изпит и като отивам там казах и на доцента. А доцента отива при секретаря и почват да действуват, може ли той да се яви на десет изпита и то на последна сесия. А те не му казали, че има още една сесия и то последна сесия, казват му: „Не бива при това да му пропадне цялото следване". И знаете ли какво стана. Оня моя колега дето ми каза за бирата, виното той е получил на изпита четири, върху петобална система, той е получил четири, когато се явил, а той е един от шестимата.
И когато секретарят натиска този доцент, за да ме пусне, защото се явявам на 10 изпита, то той казва: „Добре, дадено, но трябва да дойда и да повиша
успеха
на всички".
Демек променя се неговото мнение. По тоя начин на всички качи с по една единица, които имат тройки - четворки, които имат четворки ги прави на петица, а на нас от двойка на тройка. Тъй изкарах. На всички значи повиши. И по този начин се дипломирах.
към текста >>
76.
4. ВЕЛИКОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ВЕЛИКОТО НЕПОСЛУШАНИЕ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Ако бях ги хвърлил в оная посока, която ми казваше много пъти Учителя и за което аз не послушах също така много пъти - то щях да имам много
успехи
.
По-късно, когато заболя сина ми и аз трябваше да се грижа за него чудех се откъде идваше тази енергия от мене и преминаваше към него. Очаквах, че ще се възстанови и оздравее. Но нещо в него беше изгоряло, електрическата инсталация беше изгоряла и не можеше да се подмени с друга. И всичко беше безрезултатно въпреки моята вяра до края. Колко време, колко сили и енергия беше хвърлена натам.
Ако бях ги хвърлил в оная посока, която ми казваше много пъти Учителя и за което аз не послушах също така много пъти - то щях да имам много
успехи
.
Но сега се провалих по всички правила на провала. И то по моя вина понеже не проявих послушание към Учителя. Моето непослушание към Него няма край. Няма начало и няма край за моето непослушание. А историята на човечеството има начало - от времето на Мойсея, а съвременното човечество започва от времето на Христа.
към текста >>
77.
5. РОДОВАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Тя е завършила с отличен
успех
девическата гимназия в Търново.
5. РОДОВАТА КАРМА Йоанна: За баща си мога да разкажа много повече. Първо родителите на баща ми са били от интелигентен и интелектуален род. Майка му е била учителка и е предавала уроци по цигулка и китара. Това тя - баба ми Мария ми е разказвала лично. Нейният баща е бил поп и тя се е наричала Мария Попова.
Тя е завършила с отличен
успех
девическата гимназия в Търново.
Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села. Бащата на баба ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха. Той е бил някакъв търговец. Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло.
към текста >>
78.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Последната много обича децата на Емил и се радва на техните
успехи
.
Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал. Когато бил в затвора и виждал своя край Емил писал в една тетрадка нареждания на децата си, да не се занимават с политика и да знаят, че имат златна майка. Тази тетрадка Емил предал на свещеника, който отишъл за го изповяда и да му даде причастие преди да го обесят. Емил го помолил да скрие тетрадката в широките ръкави на расото си и да я предаде на близките му. Въпросната тетрадка в настоящия момент се намира у сестрата на Емил - Надя.
Последната много обича децата на Емил и се радва на техните
успехи
.
Тя обича и Божидарчо - детето на Йоанна, но не позволи да отидем да живеем в къщата на баща й, понеже аз съм била дъновистка. След 9.IX.1944 г. родителите на Емил си бяха купили къща в София и се бяха изселили от Лясковец. В тая къща понастоящем живее Надя - сестрата на Емил. Йоанна: Въпросната тетрадка.
към текста >>
79.
9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Учителят им Антов, който не беше от Братството, но, на когото живота на Изгрева не беше чужд, много се радваше на техния
успех
.
На Рила децата свиреха братски песни и вземаха участие при Паневритмията и литературните програми. След интерната децата преминаха в музикалната гимназия, но главното беше, че те имаха отношение към Братството и братския живот. Те вземаха, както казах по-горе участие във всичко, което ставаше в Братството. Братята и сестрите много им се радваха и просто душата си даваха за тях. По-късно когато нямаше кой да свири на Рила те свиреха като аз им пригласях с китарата.
Учителят им Антов, който не беше от Братството, но, на когото живота на Изгрева не беше чужд, много се радваше на техния
успех
.
След заминаването на Учителя на 27.ХИ.1944 г. на Изгрева даваха много концерти, а беседи и лекции братята и сестрите четяха по някакъв определен ред, правеха резюмета и т. н. и изобщо на Изгрева беше много оживено. След 9.IX.1944 г. дадоха на мене и на децата 60 лв.
към текста >>
80.
5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Отначало германците жънеха
успехи
.
5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ Трябва да спомена, че войната между Германия и Съветския съкзз беше започнала на 22.VI.1941 г.
Отначало германците жънеха
успехи
.
Те бяха добре организирани и добре въоръжени, но с настъпването на зимата даваха много жертви и губеха. Губеха народи, губеха хора и отделните човеци. В началото на 1943 г. аз се бях разболяла от воден плеврит. Положението ми беше много лошо.
към текста >>
81.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и
успеха
в училище.
Вземаше уроци и доведе своя учител (бивш военен) да помага и ръководи нашия малък оркестър. Г-н Михайлов, така се наричаше този учител по цигулка с желание работеше с нас, показваше и ни поправяше. Всичко това допринесе много за живота на братството в Русе. Аз също вземах участие. Първоначално още в отделенията вземах уроци по цигулка, но ги бях прекъсвала.
Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и
успеха
в училище.
По-късно нали след като работех в училище като чиновничка се бях разболяла и брат Петър казваше, че сме пропуснали да питаме Учителя дали да остана на работа там понеже училището беше немско по време на началото на II Световна война. Няма да забравя никога преживения ужас при една бомбардировка в Русе при която самолетите се бяха заблудили и като искали да бомбардират града изсипаха бомбите си в лозята. Бомба падна срещу нашето лозе на отсрещния баир. От детонацията стъклата на нашата колиба се изпотрошиха. Бомбардировката беше през нощта.
към текста >>
82.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Брат Ватев е имал както
успехи
, така и
неуспехи
във връзка с духовете.
Като влязъл в тях някакъв дух, който ги сковал на място, та не можели да мръднат тия офицери и освен това те като заудряли бедрата на краката си с плесници както били седнали на столове, щото стигнало до посиняване. Брат Ватев се видял в чудо, сложили им възглавници, но пляскането продължило и накрая брат Ватев отишъл при Учителя с молба да ги освободи от този дух. Наистина Учителят ги освободил, но като излезли на улицата тия двама офицери започнали да жестикулират с ръце докато се успокоят и минувачите, които минавали край тях се заглеждали както се наблюдават ненормални хора. Та тоя урок им бил създаден поради това, че те се опитали да се подиграват с Учителя, с когото шега не бива. Така приключил сеанса с офицерите, та те повече не помислили да правят сеанс, нито да се подиграват с Учителя.
Брат Ватев е имал както
успехи
, така и
неуспехи
във връзка с духовете.
Духовете веднъж му казали да отиде в Сливен по някаква работа и той ги послушал. Но като отишъл там излязло, че духовете са го излъгали. Та от всичко това следва, че човек не трябва да се доверява на духовете или както е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете", така трябва да се постъпва. Брат Ватев получаваше информация за някои събития и във време на сън. Така например, през пролетта на 1944 г.
към текста >>
83.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им ще се увенчае с
успех
и им посочил също къде има вода.
Той намирал начин да ги хвърля от гърба си. Когато баща ми научил, че в тоя катър живее един владика имал възможност да го впрегне в каруцата и да отиде до Русе и обратно, като непрекъсната карал катъра да тича. Така възпитавал владиката. Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец.
Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им ще се увенчае с
успех
и им посочил също къде има вода.
Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100 - 150 м над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода-пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма.
към текста >>
84.
7. ОЦЕНКАТА ОТ ЧУЖДИТЕ
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Накрая я избрали да изпълни ролята на баба Парашкева, главната роля на филма, филмът имал огромен
успех
както в България така и в СССР - Русия.
Никой не можал да направи в момента образ на жена, плачейки с истински сълзи. А тя в един епизод от кино-сценария трябва да разговаря с малкия си син Георги и да рони сълзи. За да се справи с тази задача Цветана в случая си представила, че разговаря със собствения си син Георги, който бил починал. И тогава сълзите падали съвсем естествено от очите й. Каквото й поръчали тя правела безотказно.
Накрая я избрали да изпълни ролята на баба Парашкева, главната роля на филма, филмът имал огромен
успех
както в България така и в СССР - Русия.
Бяха я наградили с български и съветски ордени. Поканват я на кинопремиерата на филма в Москва. Нейното артистично майсторство се оценява много високо. Тогава си спомнила думите на Учителя: „Вас в България няма да ви оценят и да ви ценят! " Това се сбъднало.
към текста >>
85.
8. Разбунтуваният полк
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Министърът на войната другарят Дамян Велчев праща подред няколко души офицери да спрат тоя полк, но всички нямат никакъв
успех
и полкът напредва към България.
8. РАЗБУНТУВАНИЯТ ПОЛК Сега ще ви разкажа най-интересната опитност за мисията на Илия дадена му Отгоре, от Учителя. Още в началото на първата фаза на войната, едва почнали да гонят германците, един Добруджански полк се разбунтува и тръгва обратно за София да се бие с правителството на Отечествения фронт.
Министърът на войната другарят Дамян Велчев праща подред няколко души офицери да спрат тоя полк, но всички нямат никакъв
успех
и полкът напредва към България.
Разбунтувалият се полк приближава бивака където е разположен Карловският полк. Среднощ Илия е извикан от генералния щаб на войната в София на телефона. Веднага му идва мисълта: „Ето мисията, ето задачата. Помоли се на Учителя да ти помогне“. Получава заповед да ги спре.
към текста >>
86.
2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова
,
Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Но ще дойде време, когато този възход към материалния
успех
ще престане и тогава тя ще потърси, но дано не бъде късно.
Колю по този начин си плаща дългът и е свободен. Той е намерил начин: търпи и дава и не ги закача с нищо, свободни ги оставя. Но е време да надникне и вземе участие в този път, иначе не ще може да е в контакт с близките си души. Цвета не е лоша жена, добро сърце има, но е немарлива към душата си. Тялото й взема надмощие, има в него духове, които обичат живота и тия я оставят да се заинтересува.
Но ще дойде време, когато този възход към материалния
успех
ще престане и тогава тя ще потърси, но дано не бъде късно.
Понеже човек като не познава закона, той си събира причини за страдания. Понеже Христос вече си събира своите души, понеже цикъла е завършен, то които останат ще чакат пак 2000 години. И пак ще бъдат в този свят на мъчение и неправда. Тия, които са с Христа сега ще минат в по-горна фаза, а тия, другите, ще останат. Едните, които са с Христа не ще ги закача злото, защото няма да имат материал за злото.
към текста >>
87.
3. Как се записах чрез другиго в музикалното училище
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
И голям
успех
за всеки музикант.
Мама ми наливаше вода в чашата и ми я подаваше да пия, а аз я пиех от нейната ръка и през това време свирех, беше ми дал Хан-Сит - концерт, а това бяха ноти, които научих през нощта на алтов ключ. Веднага се справих с материала, явявам се на изпит, приемат ме и започвам да свиря в царският оркестър на виола. А тогава имаше само двама виолисти в това училище. Аз бях третия, а учител по виола ми беше Коста Киров през 1935/36 г. И така започнах да свиря в Царския симфоничен оркестър, а това за времето беше нещо много голямо.
И голям
успех
за всеки музикант.
Така че аз, за да стигна до него все някой друг се намесваше, проправяше пътя ми и ми съдействаше. Този друг се явяваше непрекъснато още от детските ми години. И този друг вземаше различни служби и места и носеше различни лица и имена. Отначало този друг бе майка ми, след това директора на пансиона в Бургас, после италианския цигулар от Варна, после брат Бертоли на Изгрева ми съдействува, а лютиера Коста Гнатюк ме учеше и запознаваше с устройството на цигулката. Дойде време едно малко дете да ме нарече чичо и то ми беше учител в моя път.
към текста >>
88.
5 Колю Каишев, защитникът на Правдата
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Така приключила беседата хумористично против Дънов без всякакъв
успех
.
Хващайки се за покривката съборил катедрата, с катедрата и владиката, а с владиката и той се строполява долу. А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове. Та всички: той, владиката, катедрата падат върху поповете. Станало една борба голяма и от беседа против Дънов и дъновизма и т.н. се получил цял цирк.
Така приключила беседата хумористично против Дънов без всякакъв
успех
.
Поповете са били седнали на мястото на оркестрантите от където да помагат психически на владиката. Както и да е Колю Каишев си свършил работата във Варна качил се на кораба и отива в Бургас. Там имал друга някаква работа, след което смятал да се върне с влака в София. Обаче слизайки в Бургас гледа същия плакат, същия владика ще държи същата беседа и в Бургас. „Ах, как може такова нещо!
към текста >>
89.
5. Михаил Иванов в Париж
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Напоследък наистина
успеха
му го побърка.
Накрая ги приел на разговор. Казва: „Той е един такъв, пълен с омраза към нас, българите, повече не го приемаме“. Едно говорил против Ярмила, против мене най-много говорил и между другото каза: „Ама знаете ли той е съвсем полудял“. Знаете ли какво е казал? Казал й: „Аз съм по-голям и от Христа“.
Напоследък наистина
успеха
му го побърка.
А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението. Говорих с Елена Андреева и тя ми каза, че Учителят направо го изпъдил от тук, понеже той е ухажвал младите сестри, гледал им е на ръце, галил им ръцете, прегръщал ги, после им правил хороскопи и им ги разглеждал и давал обяснения в стаята му на леглото. Учителят затова му бе казал пред всички: „Идете във Франция и Англия да вършите тия работи“. Той го е пъдил, за да не му пречи тук. И затова му съдействувал да се махне от България.
към текста >>
90.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
След време бяха получени няколко бройки и всички смятаха това за голям
успех
.
Това е една конспиративна работа в онези години. След проучване бива привлечен за преводач от български на английски Вера Гюлгелиева. Тя е състудентка на Веска Величкова, която е завършила английска филология през 1939-1940 г. Тя е била добра студентка и впоследствие се ориентира като професионален преводач от български на английски език. След като превежда спомените на Милка Периклиева, те биват изпратени чрез Анина Бертоли и издадени в САЩ.
След време бяха получени няколко бройки и всички смятаха това за голям
успех
.
В уговорката между Феликс и Милка Периклиева, то второто томче, което трябвало да издаде в САЩ Феликс, това да бъдат спомените на Галилей Величков за Учителя. Но Вера Гюлгелиева превежда една своя книжка на английски и я предава на Феликс, който я издава. Тя била на тема върху някои ясновидски проучвания върху историята на българските манастири. След като излезе тази книжка, тогава се видя измамата на Вера Гюлгелиева. Лично Галилей Величков ме заведе при Милка Периклиева, която лежеше на легло понеже беше скована от болестта Паркинсон.
към текста >>
91.
1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
А той беше завършил с диплома с най-висок
успех
за диригент, а той го слага тонмайстор.
пак са големите бомбардировки и затварят всички училища. Тогава ние отидохме в Беловец, Кубратско, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми.Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.IX.1944 г. свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София. Докато бяхме евакуирани Влади беше образувал един хор в Беловец и с него обикаляхме селата и събирахме пари за пострадалите от бомбардировките. Като се върнахме вече в София, него го назначиха лектор в консерваторията, те със Сашо Попов винаги имаха антагонизъм, той все го гонеше, защото беше много способен и така се страхуваше от него и го беше назначил като тонмайстор в радиото.
А той беше завършил с диплома с най-висок
успех
за диригент, а той го слага тонмайстор.
Същевременно го назначават лектор, а после доцент в консерваторията по дирижиране. Следващата 1945 г. го пращат в Пловдив да създаде там филхармоничен оркестър и там седяхме до 1953 г. Той създаде там симфоничен оркестър, даже 1950/51 г. на първия международен преглед на всички симфонични оркестри в България, Пловдивската филхармония се класира първа.
към текста >>
92.
7. Силата на астрологията
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
по случай първата международна година за правата на детето, той я закри и има огромен
успех
.
Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше. Беше първия и по негов пример се направиха много по целия свят. но тука какво направиха? Признаха ли го какво направи? Не. Когато свири в ООН-то 1979 г.
по случай първата международна година за правата на детето, той я закри и има огромен
успех
.
Всички представители от 85 страни го чуха. Бърнстейн беше тогава най-големия диригент. Той писа дословно: „Това не е пионерски оркестър, това е върха на цивилизацията“. И за коя цивилизация. Аз ги имам думите записани.
към текста >>
93.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
А
неуспехите
при вътрешните усилия да изскубнеш някой плевел?
Кой не бе плакал пред Него? Плачат всички деца, когато се събуждат. Плаках и аз и много понятно. При светлината, с която озаряваше съзнанието, ставаше някакво подсъзнателно припомняне за нещо далечно, изгубено, идеше съжаление, скръб, после - подем с всички сили, които Той умело и тихичко раздвижваше, подем към нещо по-възвишено. И само това ли е причинявало сълзите?
А
неуспехите
при вътрешните усилия да изскубнеш някой плевел?
А съзнанието, че не разбираш още Божията любов, че не я живееш? Да, имаше много причини за сълзи, но те са били необходими да смекчат коравата почва на сърцето, за да могат да поникнат и растат посетите семена. Един път аз Му казвам: "По-рано се чудех на Божието дълго търпение, сега се учудвам на вашето търпение. И можеше ли иначе? - Нали любовта дълго търпи, благосклонна е.
към текста >>
94.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
В приложението беше залогът на нашия
успех
и прогрес, иначе оставаме задължени и неоправдали всичката онази похарчена за нас духовна енергия.
Тогава ще ви бъдат като подарени". Двете граници на живота - скръбта и радостта Той многократно описва, обрисува така, че да приемем, да преминем през скритото между тях страдание. Не познавам друг мъдрец или философ да е говорил тъй много, тъй ясно и убедително за ползата от страданията. Но всичко, каквото ни говореше, беше изпитано, проверено от Него и от нас. Той изискваше да проверяваме опитно - закони, принципи и правила, а това значеше -да прилагаме.
В приложението беше залогът на нашия
успех
и прогрес, иначе оставаме задължени и неоправдали всичката онази похарчена за нас духовна енергия.
Въображението се отказва да си представи, да нарисува дори само схемата на огромната работа, която стои пред всеки човек, дошъл в досег с Учителя. Той, Който знаеше какво богатство ни е дал и какви са нашите възможности, бе казал: "Давам ви едно учение, да го приложите за 1000 години". И още: "Бих бил доволен ако приложите поне 1/100 от него". Своята преценка за нашия духовен ръст бе изразил така: "Вие сте едва в началото на вашето съзнателно развитие, дълъг път стои пред вас, в който ще постигнете всичките копнежи на душите си". Идването на Божията Любов у нас, идеята за Братството, Учителят отнасяше към шестата раса.
към текста >>
95.
60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК
,
,
ТОМ 8
Да се радваш на неговия
успех
.
Човекът, със своите големи възможности му стана идеал. И с този велик идеал, той тръгна към новия живот - живот на другарство, за приятелство, на братство. Живот на свобода. Защото, как можеш да подцениш човека, който е също така голям, както човека у теб? Ти можеш само да му се радваш.
Да се радваш на неговия
успех
.
Да му помагаш ако е в нужда. - Човекът отвън - човекът в твоя брат - е също така голям, ценен, най-ценната форма на природата, Той също така търси себе си, търси човека в себе си. И най-голямата ти радост ще бъде услугата, която можеш да му окажеш, да отместиш препятствието от неговия път, да запалиш всичките свещници в неговия храм и да изтръгнеш голямата благодарност от неговото сърце - благодарността на човека от човека. Човекът. Човекът. Най-големият човек, Който откри човека, Който даде, Който остави методи как човека да изгради човека.
към текста >>
96.
76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО
,
,
ТОМ 8
Които работят достойно връх себе -от век изостанал в
успеха
живот, с което те раждат, да тук на земята прекрасния, чакан Нов, светъл човек. 16.
Теб преценна, която очаквах тук горе да видя, поникнала веч, посята грижливо, отгледана нежно от нашия светъл Учител преблаг, 12. аз видях и сетих и топло в сърцето прибрах и прикътах. Тя тук ме съгре -любезна сестричка вода ни поднесе, и грижа за подслон пое един брат. 13. Животът тук видях мил братски, сърдечен, безшумно да кълни, да зрее с Любов всред тука събрани във домът човечен от около триста тук смели борци. 14. Които предвиждат Епохата Нова, Епоха на Братство, Сестринство с Любов; които се учат за тази Епоха на нова обхода и Нова Любов. 15.
Които работят достойно връх себе -от век изостанал в
успеха
живот, с което те раждат, да тук на земята прекрасния, чакан Нов, светъл човек. 16.
Вълнуват се леко вълните игриви, и лодката плува безшумно напред, децата играят, сестрички и братя, уреждат, нареждат - да е всичко във ред. 17. И всички да бьдат нахранени, сити, храна изобилно да имат и чай, а огънят буен, вечерен и хубав, припламва, събира наоколо вси. 18. Че вятър планински подухна и вдигна мъглите укрити кой знае къде, надвеси ги ниско, разметна по склона, обви върховете, довнесе отвред. 19. Картината чудна по-хубава стана, пленителна, жива, учудваща в тен, но пръстите почват топликът да търсят. Той тъй е приятен желан и добър!
към текста >>
97.
41. ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА
,
,
ТОМ 8
Нема
успех
според мен, въпреки че беше по-лесно за нея, щото го рисуваше в профил, а не в анфас, но Учителят не е позирал на нея.
41. ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА В: Сега за другата художничка, Цветана Симеонова - съпругата на Симеон Симеонов? Д: Цветана беше художничка-пейзажист, рисуваше пейзажи и цветя, един романтичен художник, така много работлив също. Тя направи опит да направи портрет на Учителя.
Нема
успех
според мен, въпреки че беше по-лесно за нея, щото го рисуваше в профил, а не в анфас, но Учителят не е позирал на нея.
Тя го рисува така по снимки, по спомен. В: Аз съм виждал нейни снимки, правени репродукции на картички, една символика има в нейните. Д: Има, търси символика,която според мене, без да заангажирам някого имаше един наивитет. Например, тя рисуваше ангелчетата така с крилца. Един окултист днеска знае какво е ангела.
към текста >>
98.
46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН
,
,
ТОМ 8
А на Методи Константинов той си имаше доста така труден път, който написа една хубава книга за Водолея, която имаше някакво издание в Париж, има голям
успех
.
Тия методи на Питагоровата школа ги имаше и тук на Изгрева. В Школата имаше да кажем особено от тези, които държаха така малко на общественото мнение, като Методи имаше такива опитности. Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад студент идва и Учителят му дава от ул. "Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по средата на "Цар Освободител". То ще бъде, когато излизат студентите и той му е било доста неприятно, но няма как, ха-ха, минал.
А на Методи Константинов той си имаше доста така труден път, който написа една хубава книга за Водолея, която имаше някакво издание в Париж, има голям
успех
.
Много хора казаха, че за Учението са научили повече от книгата за Водолея. Когато той живееше в една барака така, много неугледна, в доста ограничени условия както живеехме всички на Изгрева и дойде един от Париж, изпратили на Методий подарък една риза и т.н. да го посети едни французин и питали там съседа къде е. Пък ето го тука. В това време той си мие дъските и се разхвърлял багажа му навънка, Методи останал в едно конфузно положение.
към текста >>
99.
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.
,
ТОМ 8
Аз казах на Вангя, че не нося захар, а нося един предмет, който, според мен, би могъл да бъде използван още с по-голям
успех
за съответната цел.
В гостната й стая се бяха събрали на приказки местните първенци, включително свещеника, кмета и началника на граничната зона - една комбинация, която съвсем не ми беше пс вкуса, тъй като разговорите ни трябваше да се водят пред толкова много на брой и такива свидетели. Доколкото разговорът ми с Вангя засягаше почти изключително лични въпроси, аз няма да се спирам тук на него. От особено значение във връзка с последвалите събития беше обаче началото на този разговор. Както е прието, Вангя поиска от мен обичайната бучка захар, която трябваше да нося в себе си и която й служи, за да получи контакт. Аз обаче напълно съзнателно не носех бучка захар, а й дадох вместо това едно малко камъче от мястото на Учителя, което от много години носех непрекъснато със себе си - моите съображения в случая бяха, че при мене няма и не може да има никакъв предмет, който да такава степен да е пропит с моите лични вибрации.
Аз казах на Вангя, че не нося захар, а нося един предмет, който, според мен, би могъл да бъде използван още с по-голям
успех
за съответната цел.
В първия момент Вангя възприе много отрицателно моето предложение. Тя каза (цитирам приблизително): "Ха, че какво е па това? Нямаш захар, а ми даваш някакво си камъче! " - и почна подигравателно да се смее. Този епизод възбуди интереса на присъстващите, които също започнаха да се смеят на моето невежество.
към текста >>
Много се изненадах, когато Вангя, без да й кажа нищо за това, още в началото на разговора ни сама засегна този въпрос, като ми каза, че книгата ми ще бъде издадена и ще има много голям
успех
, ще бъде преведена на пет езика и ще затвърди името ми в научния свят, но само при едно условие - ако Божието Име бъде написано на корицата.
Берлинското издателство Шоп, едно от водещите издателства в ГДР, беше проявило интерес да издаде история на българското изобразително изкуство и вече от няколко месеца водехме преговори по този въпрос. Решаващо условие за издаването на книгата ми беше привличането на някое западноевропейско издателство за съвместно издание, без което проектът не можеше да се осъществи. Берлинското издателство водеше съответни преговори с издателство ДИапИз в Швейцария, но преговорите бяха стигнали до мъртва точка. Работното заглавие на моята предстояща да се напише книга беше "История на християнското изкуство в България", като имах предвид българското християнско средновековие. Швейцарското "свободомислещо" издателство не беше съгласно с такова заглавие и изобщо с така ограничена тематика, а аз не бях съгласен да изменя темата и заглавието.
Много се изненадах, когато Вангя, без да й кажа нищо за това, още в началото на разговора ни сама засегна този въпрос, като ми каза, че книгата ми ще бъде издадена и ще има много голям
успех
, ще бъде преведена на пет езика и ще затвърди името ми в научния свят, но само при едно условие - ако Божието Име бъде написано на корицата.
Аз й отвърнах, че заглавието върху корицата ще съдържа не името на Бога, а на Христос. В разговора се намеси и свещеникът, който заяви в моя подкрепа, че нашият Господ е Исус Христос. Ще отбележа накратко как се развиха впоследствие събитията около моята книга. Само след два месеца подписах договор с издателството за издаване на книгата, която излезе пет години по-късно, през 1978 г., и действително утвърди името ми всред научния свят; тя не е преведена досега на пет езика, както ми предрече Вангя, макар и значителни откъси от нея да са отпечатани на три други езика, освен на немския - на български език не само, че не са печатани дори и откъси от нея, но някои от моите колеги взеха решението тя да бъде забранена в България и името ми никъде да не се споменава в научната литература. Вместо това, и досега, ето вече 20 години таи книга е стандартният труд за българското средновековно изкуство в Европа и бива навсякъде цитиран като такъв, освен в България.
към текста >>
100.
27. ЗАЗОРЯВАНЕ Из беседите на Учителя
,
,
ТОМ 8
Причините за
неуспехите
на миналите култури са дълбоки и далечни.
Напредналите същества -Силите на Светлината, воюват със силите на тъмнината. Победата е на страната на Светлите сили, на доброто. Доброто ще победи. Сега се водят големи сражения между тези две сили, между доброто и злото. Но човечеството ще измине този път, ще дойде до Обетованата земя и ще си почине.
Причините за
неуспехите
на миналите култури са дълбоки и далечни.
Днес тези причини са отстранени и има условия да дойде на земята един красив и възвишен живот. Най-красивият живот иде сега. Иде побратимяването между хората. Хората ще заживеят като братя и сестри, като деца на своя Небесен баща. Страданията, които съвременното човечество изживява, показват идването на новото.
към текста >>
НАГОРЕ