НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
121
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Наред със здравото ритмично чувство,
усета
за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява.
Наред със здравото ритмично чувство,
усета
за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше.
към текста >>
2.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с
усет
към изворите на живота.
Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива".
Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с
усет
към изворите на живота.
След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението.
към текста >>
3.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Усетих
как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо.
Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор. Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя. Минаха още няколко месеца. Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски. Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите.
Усетих
как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо.
Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми. Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс. Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е?
към текста >>
4.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Така
неусетно
и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната.
"Пророческа дарба" Случваше се често да ходя в командировка в провинцията. Работех като застрахователен агент в София. Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията.
Така
неусетно
и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната.
След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни. Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя. Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев.
към текста >>
Тогава видях и
усетих
какво значи големият мой срам пред Учителя.
Помолих я да предаде писмото на Учителя. Савка получава писмото, отива и го прочита на Учителя. След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш! ". Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива. Отвътре огън ме гори, а отвън студена пот тече от мене.
Тогава видях и
усетих
какво значи големият мой срам пред Учителя.
Срам не срам, трябваше да го преживея. Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот. Но сега така размишлявам. А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество. Този друг можеше да бъде само Учителят и никой друг.
към текста >>
Усетих
се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората.
Целувам ръка на Учителя и си тръгвам. Значи, въпреки всичко нещо съм свършил. Успокоих се. Запътих се към гората. Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло.
Усетих
се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората.
Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица. Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините. Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също. То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си.
към текста >>
Когато влязох в малката си стая, аз
усетих
как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.
Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица. Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините. Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също. То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си.
Когато влязох в малката си стая, аз
усетих
как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.
Влезна отново там, откъдето бе излязло. Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос. Каква по-голяма дарба от това - да изпълниш една задача, дадена ти от Учителя!
към текста >>
5.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Усетих
лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката.
Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен! " Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.
Усетих
лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката.
Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си. Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител. Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си. Затова дойде стражата Господня - да засвидетелствува и тя за Истината.
към текста >>
6.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И докато се
усетя
, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!
Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката. Когато има мъгла, хората не са разположени за разговор. Накрая останахме сами. "Дай си ръцете! " - "Не ги давам" - казвам аз.
И докато се
усетя
, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!
" Аз се стреснах. "Не може да бъде - повтаряше на глас хиромантът. - Такова нещо не може да съществува. - отсече той. - Отиваме да питаме Учителя, тръгвай с мене!
към текста >>
7.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" И така плавно отмести ръката си встрани, че аз
усетих
, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя.
Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик. Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!
" И така плавно отмести ръката си встрани, че аз
усетих
, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя.
Целунах Му ръка и си отидох. Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа. Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева".
към текста >>
8.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще
усетиш
мириса и уханието на горската теменуга.
" Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга.
Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще
усетиш
мириса и уханието на горската теменуга.
Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга. И ще благодариш на Бога за това. Така и ние ще работим в света при най-ограничените и тежки условия, при най- неблагоприятните условия, ще бъдем между тръни и бодили. Но с делата си, угодни Богу, ще ухаем на нещо красиво и хубаво.
към текста >>
Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да
усетя
благоуханието на горски теменужки.
Велико е мълчанието на Посвещението. Това бе най-голямото Посвещение за Школата. Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен. И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка.
Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да
усетя
благоуханието на горски теменужки.
Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават.
към текста >>
Когато дойде пролет и
усетиш
благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките.
Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя. Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас. Ние за тях сме работна среда.
Когато дойде пролет и
усетиш
благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките.
Ангели пеят във висините и навяват светли мисли в умовете на човеците. А Учителят ни въведе в Посвещението на онези ангели, които творят новия живот на земята. Те ни дадоха Великата симфония на теменужките. И чрез тях ни показаха пътя на учениците в Школата на Учителя! Амин!
към текста >>
9.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сестрите
усетиха
, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен.
След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан.
Сестрите
усетиха
, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен.
Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, а накрая - как ми падне. Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча. Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията. По едно време идва и крещи: "Ти луда ли си?
към текста >>
10.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Влезнах в нея и
усетих
нещо особено, една духовна атмосфера.
Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават. Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината. Беше сам, остарял. Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден". След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка.
Влезнах в нея и
усетих
нещо особено, една духовна атмосфера.
Той ме заведе да се помоля там. Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка". Разделихме се.
към текста >>
11.
3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ние го
усетихме
като живо преживяване.
И брат Ради започва да подсвирква и да тананика така, както са свирили зурлите. Това не са какви да е, а строго определени песни, с необикновен ритъм и мелодия, целта на които е да възбудят борците за борба и да въодушевят присъствуващите. Ние изтръпнахме. Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби. Чрез брат Ради дойде онзи ритъм и онова настроение от народните борби.
Ние го
усетихме
като живо преживяване.
Тогава разбрахме какво значи да бъдеш победител в такива борби и да бъдеш награден в такава борба с някой овен или с някое теле. Не очаквахме такава развръзка на нещата. Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото. Този ритуал е предхождал военните стълкновения и войните, които са водили българите". Ние мълчахме и слушахме.
към текста >>
12.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Да
усетиш
действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение.
Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си.
Да
усетиш
действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение.
При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни.
към текста >>
13.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да
усетят
въздействието на песните Му.
Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя.
Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да
усетят
въздействието на песните Му.
И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух. Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот. Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение. А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук. Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните.
към текста >>
14.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но един ден
усетих
, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна.
Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика.
Но един ден
усетих
, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна.
Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода. Някой беше завъртял крана над мен - изведнъж секна всичко и всичко замря в мен. Талантът ми се отне! По това време аз вече изнасях концерти на приеми в заможните семейства и висшето съсловие. Получавах похвали, за най-голяма радост на майка ми.
към текста >>
15.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Преминах в една особена тоналност, после
усетих
, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините.
Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа".
Преминах в една особена тоналност, после
усетих
, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините.
Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
към текста >>
16.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дойде войната и животът на всички ни се преобърна, включително и този на Школата, който
неусетно
се промени.
Каква беше тази друга воля, вие ще видите сами. Тази воля разруши впоследствие целия "Изгрев" и разпръсна всичко. Преценете сами. Ако не вярвате, проучете документите от онова време. Работих дълго, минаваха години.
Дойде войната и животът на всички ни се преобърна, включително и този на Школата, който
неусетно
се промени.
Вълнуваха ни повече военните събития - какво ще стане със съдбините на народите и на света и някак си нашата работа отстъпи на по- заден план. Това беше грешка, която отчетох по-късно. Ако моята песнарка беше издадена по времето на Учителя, с Неговото одобрение, нямаше да има никакви проблеми. Изпуснаха се благоприятните условия и времена - не бяхме будни за това. В съзнанието ни изпъкнаха други неща - те взеха превес и те ни поведоха в нашето ежедневие, затова аз пропуснах този момент.
към текста >>
17.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на кръга, явно
усетих
как онази небесна светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот.
Освен това имате, отбелязани с метроном и хронометър от Кирил Икономов, темпата и времетраенето но отделните упражнения. А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа. От мен имате и доказателство за това, че Сам Учителят нареди на Ярмила да оправи гимнастиките, но не сама, а с помощта на онези сестри, които ги бяха научили лично от Него и ги знаеха безупречно. Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя.
Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на кръга, явно
усетих
как онази небесна светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот.
Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията. Това бе второто възкресение на всички ни - Възкресение чрез Дух и Сила в живот вечен на човешката душа. Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен. В този ден ние видяхме как Силите Господни се проявиха чрез думи в Слово и Сила - в дела Благоугодни Богу. Словото на Всемировия Учител отново потече от Божествения извор.
към текста >>
18.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Ние двамата с него го
усетихме
като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване.
Братският живот естествено се самоорганизира чрез Словото Му. След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят.
Ние двамата с него го
усетихме
като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване.
А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре".
към текста >>
А слушателите в салона го
усетиха
освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено.
След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване.
А слушателите в салона го
усетиха
освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено.
Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю?
към текста >>
19.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
По едно време всички разговори помежду ни някак си
неусетно
застинаха и настъпи внезапна тишина.
Всеки по различен начин пречупваше песните на Учителя. Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи. Това вече не е музиката на Учителя! Това е вече големият въпрос за чистотата на песните на Учителя. Как се даде песента "Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него.
По едно време всички разговори помежду ни някак си
неусетно
застинаха и настъпи внезапна тишина.
Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината.
към текста >>
20.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък
усет
, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа.
Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек.
Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък
усет
, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа.
Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители.
към текста >>
21.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея
усетихме
дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея
усетихме
дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>
Тогава с нашите пет сетива и с нашите души
усетихме
и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят!
Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени.
Тогава с нашите пет сетива и с нашите души
усетихме
и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят!
Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм стенографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти.
към текста >>
22.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Катя имаше най-добър
усет
за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева".
Беше принципна. Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо! " А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше. Но ми е разказвала, че винаги се е чувствувала пред Паша като ученичка с ненаучен урок. И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края.
Катя имаше най-добър
усет
за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева".
Тя можеше да запише много неща, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот". Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща".
към текста >>
23.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
По-късно, когато станахме ученици на Школата,
усетихме
и видяхме този огън как действува в самите нас.
Значи, освен мен, го бяха видяли и други, защото всички коментираха върху него. Но ние нямахме знание тогава, за да си обясним това явление. И сега нямаме още това знание. Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ. Този огън ние го видяхме там, в салона - на катедрата, защото Бог бе в Учителя.
По-късно, когато станахме ученици на Школата,
усетихме
и видяхме този огън как действува в самите нас.
Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария ни живот на миналото и трябваше да ни възкреси чрез чистотата, като ученици на Учителя. А дали успяхме, това е друг въпрос. Всеки успя дотолкова, доколкото успя да се справи със себе си. Съборът продължи три деня. След третия ден Учителят нареди да отидем на екскурзия до връх Мусала.
към текста >>
24.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея
усетихме
дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея
усетихме
дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>
25.
22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тъй че не се
усети
, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в село Ачларе.
Ние не знаехме още силата и приложението й във вътрешния живот на човека, както в последствие това ни се разкри в Школата. Само Учителят в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря. Чак есента се отвори отново.
Тъй че не се
усети
, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в село Ачларе.
Пристигнахме в селото Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаляни и мокри и пребити от път. Къщата беше тъмна. Нямаше домакиня. Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха.
към текста >>
26.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го
усетихме
и не знаехме.
А ние стоим във воденицата и чакаме да се разреши въпроса с брашното и да бъдем освободени от обвинения. После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията.
Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го
усетихме
и не знаехме.
Усетихме го и го разбрахме по-късно, но беше вече още по-късно, да се направи нещо.
към текста >>
Усетихме
го и го разбрахме по-късно, но беше вече още по-късно, да се направи нещо.
После той се върна и остана много доволен, че не сме избягали, а го чакаме. Че като се разположи този ми ти човек, че накрая ни даде и от неговото брашно. Не беше виждал досега хора да си носят брашно, че да си месят и пекат хляб. Вече спокойно можеше да разгледа парченцето от омесения хляб и се убеди, че това не е от неговото брашно, и така си продължихме екскурзията. Последствията от тази екскурзия за нас бяха много тежки, защото по река Камчия имало много маларични комари и те са ни нажулили през нощите, но това тогава не го усетихме и не знаехме.
Усетихме
го и го разбрахме по-късно, но беше вече още по-късно, да се направи нещо.
към текста >>
27.
28. ХАРМАНЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да
усетим
аромата му.
А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат.
Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да
усетим
аромата му.
Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше.
към текста >>
28.
118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Още никой не се беше
усетил
да опъне палатки тук.
По-късно Той тук държа няколко беседи. Така ние открихме лагера на Яворови пресои на Витоша. Първо ние с Мария живеехме там и после Учителят доведе Братството на същата поляна. И тук беше лагера през 1932 и 1933 година. След излизането ми от затвора ние направихме бивак при езерото на Чистотата.
Още никой не се беше
усетил
да опъне палатки тук.
Прекарахме няколко години. Излизахме за изгрев слънце на върха на езерото на Чистотата там където се играеше Паневритмия през времето на Учителя. След няколко години се прехвърлихме горе при салоните до „Върха на Размишлението". Минавахме по Зеления ред направо до върха. Там преживяхме последните години от нашия съвместен живот.
към текста >>
29.
123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сестрата
усети
влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени.
Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха.
Сестрата
усети
влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени.
Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на други братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.
към текста >>
30.
199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян
усетил
, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола. Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят. Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички камъни." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество. Разчистихме препятствията, които спъват българския народ и човечеството!
" Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян
усетил
, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
към текста >>
31.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Още в Симеоново се
усети
това, че Учителя е болен.
Излизаше редовно на Витоша през село Симеоново. Но понеже беше много заслабнал, Той не отиваше до Бивака. Излезнем над Симеоново, над боровата гора, имаше просторни поляни и там край гората прекарвахме целия ден до огньовете и чайниците. Имаше казан, в който приготовлявахме общ обед. Отиването до Симеоново ставаше пешком, а понякога приятелите взимаха лека кола за Учителя.
Още в Симеоново се
усети
това, че Учителя е болен.
То се виждаше когато ходехме, че не е добре физически, беше изтощен, отслабнал, нямаше апетит и беше повечето сериозен и мълчалив. Ние правехме всичко възможно да Го улесним, но виждахме, че Учителя е болен. Не се оплакваше от нищо. Но виждахме, че е отслабнал и че няма сила. За евентуално Негово заминаване от този свят не се говореше никога, защото никой не допущаше и никой не държеше тази мисъл в главата си, че ще ни остави и ще ни напусне.
към текста >>
32.
20.Лудият кон
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Приближава братът до него, говори му меко, успокоява го, даже го поглажда по врата и изведнъж докато се
усети
коня, мята се на седлото.
Да остане на мен, ще го застрелям". Брат Гръблев казва на фелдфебела: „Наредете да се оседлае този кон за мен, с него ще отида на гарата." фелдфебела цял изтръпва. „Но г-н капитан, как е възможно това, той е луд кон, ще Ви убие! " Братът казва: „Оседлайте този кон". Заповед. Няма какво да се прави, с големи усилия оседлават коня и четирима войника го държат.
Приближава братът до него, говори му меко, успокоява го, даже го поглажда по врата и изведнъж докато се
усети
коня, мята се на седлото.
Войниците пускат коня. Коня рипва изведнъж с четирите си крака нагоре, почва да се мята из двора, хвърля чифтета, изправя се на задните си крака. Офицерите и войниците излизат да гледат, а братът се хванал за гривата му с двете си ръце, оставя го да се наскача. После хваща юздата. Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено.
към текста >>
". Разправяше ми по-късно брат Гръблев: „
Усетих
, че една мощна сила ни хвана, мен и конят и ни пови на завоя.
В това време насред пътя една жена се спряла и връзва обувката си. Конят както се е засилил, прескача жената, тя изпищява, а конят още по-лудо тича нататък. Наближават големия завой при моста, който е почти на 90 градуса. Вижда братът, че при тази скорост на коня няма да могат да вземат завоя и ще се хвърлят в пропастта. Братът затваря очи и извиква: „Учителю, загивам!
". Разправяше ми по-късно брат Гръблев: „
Усетих
, че една мощна сила ни хвана, мен и конят и ни пови на завоя.
Една сила от светлина, блясък, която ме ослепи. Като отворих очите си, конят си тича направо към казармата. Офицери и войници бяха наизлезли да гледат. Пристигнахме на двора, коня целия в пяна". Притичаха се войници, хващат го, той слиза, офицерите го поздравяват.
към текста >>
33.
23. БОЖИЯТА РЪКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Веднага стомната ще стане лека и ти няма да
усетиш
как ще я изнесеш.
И когато да вдигне стомната, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст стомната, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е стомната? " „Много ми е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: „Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: „Бог и аз носим стомната!
" Веднага стомната ще стане лека и ти няма да
усетиш
как ще я изнесеш.
Това е важен закон за ученика." Сестрата кимва с глава в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва една млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я завежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действувала много бързо." А Учителят добавя: „И слуги на Господа са Неговите человеци."
към текста >>
34.
29. ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Небето ти е дало за момент да
усетиш
онова, което Аз постоянно изпитвам." Паша се прибира у дома.
Обеда почва, но Паша през всичкото време усеща, че върху нея вали град от огнени стрели. Като гореща жарава те падат върху нея и Паша едвам издържа. Като свършва обеда тя се качва да си вземе книжата и да си отива. В това време идва Учителят и тя Му разправя своето преживяване. Учителят казва: „Тези огнени стрели са лошите мисли на духовенството насочени към Мене.
Небето ти е дало за момент да
усетиш
онова, което Аз постоянно изпитвам." Паша се прибира у дома.
На следващият ден й подават вестник, в който подкупени журналисти хулят и пишат лъжи срещу Учителя. Тя го чете и усеща, че казан с гореща вода се излива върху нея. Едвам си поема дъх, побяг-ва навън и тича към Учителя. Намира Го и задъхано пита: „Учителю, попариха ли Ви с водата от казана? " Той се усмихва и казва: „Опитаха се, но не успяха.
към текста >>
35.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Усетих
нуждата на този човек, като че целия той беше един зов за помощ.
Гледам на ъгъла на Оборище и Кракра седи изправен човек. Висок, за ръката си държи момченце. В цялата фигура на човека, в позата му имаше такава безпомощност. При това той беше от руските емигранти „калмик", самотен, в чужда страна и момченцето до него. Картината беше трогателна, покъртителна, тъй ме засегна, че аз се спрях.
Усетих
нуждата на този човек, като че целия той беше един зов за помощ.
Търсеше милост, а наоколо хората бързат, всеки зает със своята работа. Калмикът седи на ъгъла на улицата с детенцето, съвсем безпомощен. Неизказано ми дожале за него. Чувствах мъката му. Потърсих всичките пари, които имах, приближих се отзад до човека, пъхнах в шепата му всичко и избягах.
към текста >>
36.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" Ако се
усетят
приятелите да го направят - направят го.
Като построихме салона на „Оборище" разбрахме какво значи да имаме собствен салон и да не бъдем зависими от различни наемодатели. Така скромно и незабелязано Учителят работеше. Винаги започваше с най-скромничката, с най-незабелязаната и малка величина. Лични изисквания нямаше. Никога не казваше: „Направете това!
" Ако се
усетят
приятелите да го направят - направят го.
Иначе Учителят си мълчи. Така Той бе поканен лично от Петко Гумнеров и от кака Гина Гумнерова. От 1905 г. до 1926 г. през тези години Той остава в техния дом и се чувстваше в тяхната среда много добре.
към текста >>
Като
усети
, че ще си замине Гумнеров от този свят, Учителят го изпрати в Арбанаси.
От 1905 г. до 1926 г. през тези години Той остава в техния дом и се чувстваше в тяхната среда много добре. Те бяха скромнички хора, честни, хубави, обикновени. Гумнеров беше един предан брат.
Като
усети
, че ще си замине Гумнеров от този свят, Учителят го изпрати в Арбанаси.
Гумнеров се помина в Търново, а не тука в София до Учителя, защото щеше да се получи едно сконфузно положение. Щеше да стане неудобно, понеже там където Учителят изнася беседа да има и мъртвец. Затова Той нареди на двама братя да го заведат в Арбанаси. Поживя там Гумнеров известно време и след това си замина. Той не беше захвърлен там, понеже тогава там бяха се настанили семейство Камбурови, които по онова време правеха опит с комуната.
към текста >>
37.
18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Слезнахме с кола и аз
усетих
тогава, че Той си взима сбогом със старото жилище.
Ама Галилей не го покани Учителят, но той се вмъкна насила даже. Тогава Учителят беше много строг и сериозен. Той ни покани и каза: „Тези и тези братя". Заведе ни на ул. „Опълченска" 66.
Слезнахме с кола и аз
усетих
тогава, че Той си взима сбогом със старото жилище.
Тогава предложих на приятелите: „Нека да оставим Учителят сам в стаята си. Той има някаква лична Негова работа". Учителят кимна с глава, одобри моето предложение и ние излязохме от стаята и седнахме на пейката на двора. Учителят седя в стаята около два часа. Там какво е правил ние не знаем.
към текста >>
38.
46. ДВЕТЕ ЛОЖИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така Учителят направи големи и важни събития, ръководеше ги без да Го
усети
някой.
Злото ограничавайте! " Какви сили на Злото можеше да държи Учителя около себе си и как ги респектираше. В какви образи се явиха те, с какъв такт и умение Учителят ги държи в покорство. Често пъти на силите на Злото противодействаше привидно един малък представител на Доброто, но именно в него бе турил силите. Зад него стоеше цялото небе.
Така Учителят направи големи и важни събития, ръководеше ги без да Го
усети
някой.
Веднъж Учителят се изказа пред Методи Константинов така: „Аз ще свикам и двете ложи и ще им дам един такъв обед, какъвто не са виждали. Ще им говоря тъй както никой досега не им е говорил." Методи слуша и целият трепери. Пред него стои Мировият Учител, той чува думите Му и знае, че Словото Му управлява тези две Ложи.
към текста >>
39.
67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и
усети
, че в него нещо ридае.
Но тя го поглежда бегло, после с презрение си отмества главата и показва, че той е един никаквец и една отрепка, вдига глава и отива към стаята на Учителя. Георги сяда на пейката, пак вади огледалцето, разглежда си лицето и оплаква нещастната си съдба. След малко излиза Учителя с красивата и хубава жена. А тя вече не е разтревожена. Тя е усмихната и сияе като слънце.
А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и
усети
, че в него нещо ридае.
Това беше жалба за потъмнялото слънце на Георги Томалевски.
към текста >>
40.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но тогава Жорж
усети
, че това е последната ни среща.
Споделям състоянието му с Мария Тодорова. Отива тя при Учителя и споделя болката си с Него: „Учителю, брат Жорж не е добре от зле става по-зле". Учителят я поглежда: „Е, и тук на земята се работи и там горе в Невидимия свят се работи". Така приключва разговора. Мария ми го разказва и аз следващата седмица съм отново при Жорж.
Но тогава Жорж
усети
, че това е последната ни среща.
Наведе глава и заплака. Изпроводи ме докъдето силите му позволяваха и се разделихме по братски. На следващата седмица Учителят нареди една групова екскурзия до връх Мусала. Беше 23.УИ.1940 г. тъкмо бяхме слезнали от Мусала, седнахме при езерото до хижата и дойде някой и каза, че по телефона е съобщено, че един наш приятел се е поминал в Куртово.
към текста >>
41.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Никой не
усети
студ, а някои подремнаха.
Огънят гори непрестанно. Всеки подклажда, а чайниците врат. Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая. Дойде доброто разположение, изпяха се песни, водеха се разговори. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства.
Никой не
усети
студ, а някои подремнаха.
Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо на Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак.
към текста >>
42.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А като спя накрая, през нощта ставах, без да ме
усетят
и можех да се разхождам и да гледам звездите.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ Нощувахме в голяма палатка на строителния обект с много затворници. Аз не обичах тъпканицата и винаги спях накрая, макар че беше понякога много студено.
А като спя накрая, през нощта ставах, без да ме
усетят
и можех да се разхождам и да гледам звездите.
През една нощ, както обикновено аз ставам да гледам звездите без да зная, че стражата е удвоена, защото са избягали няколко затворника. Аз се разхождам насам-натам по десет крачки напред, по десет крачки назад, не се отдалечавам от палатката нарочно, правя си молитви и гледам към небето и се заглеждам към звездите. Изведнъж зад мен някой извиква: „Стой! Горе ръцете! Ще стрелям!
към текста >>
43.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Ние твърдим, че както науката, така и човешкият
усет
са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието.
Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените дховни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес.
Ние твърдим, че както науката, така и човешкият
усет
са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието.
При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане.
към текста >>
44.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Беше
усетила
, видяла какво значи ЕДИНЕНИЕ НА ДУХА.
Други не дойдоха. Пита ме: „Такива ли са всичките? " Отговарям: „Такъв е окултният закон. По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! " Тя се успокои.
Беше
усетила
, видяла какво значи ЕДИНЕНИЕ НА ДУХА.
Ние бяхме двама с нея, които още от самото начало, а и чрез нея се определиха пет точки, които се реализираха. Тя беше дошла първа от всички участници на концерта и си тръгна последна. Това беше човек с Дух. Придружаваше я заслужилата българска народна артистка Иванка Димитрова, която като зрител присъстваше на концерта. Преди концерта ми правеха лична забележка, защо аз съм избрал нея, когато тя е била комунистка, а пък родителите й били активни борци против фашизма и още по-активни комунисти.
към текста >>
45.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ако нейде има изписани страници за това добро и щастливо време, те може би мъчно ще издържат на познатите промени - хартията може да се превърне на прах, но
усета
за допира с Него ще помнят нашите души, способни да пренесат във вечността неоценимите спомени.
От нас ще получите представа за някои моменти от съвместния ни живот, а Вие ще прибавите личните си впечатления от контакта с Неговото слово. Това е първата предпоставка, за да станете „съавтори" в трудната и непосилна задача. Ние се подвизавахме с Него, видно от написаните редове, а Вие, ако успеете да направите контакт с хилядите беседи, ще се потопите в Аурата Му. Така, чрез взаимни творчески усилия, през един по-дълъг период ще изградим Образа на Учителя, с Когото дълго бродихме по тази земя. Годините на общуване с Него са отлетели във вечността.
Ако нейде има изписани страници за това добро и щастливо време, те може би мъчно ще издържат на познатите промени - хартията може да се превърне на прах, но
усета
за допира с Него ще помнят нашите души, способни да пренесат във вечността неоценимите спомени.
А те ще бъдат винаги свежи и поучителни, защото са изживяни със свещения трепет на душите. Нещо друго. Не сме само ние, облечените във физическите дрехи на българския народ, които можем да мислим и говорим за УЧИТЕЛЯ. За Него ще говорят всички разумни и будни души, родени по лицето на земята. Народите и занапред ще обличат във физически дрехи мнозинство от работници за светлото бъдеще на човечеството, а те ще живеят в по-голяма светлина и делата им ще бъдат изтъкани с доброто, правдата и разумността, за които никой друг не е говорил на земята, освен УЧИТЕЛЯТ.
към текста >>
46.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение,
неусетно
автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица.
А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза. Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни?
Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение,
неусетно
автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица.
На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота.
към текста >>
Неусетно
, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте".
Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката.
Неусетно
, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте".
По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота".
към текста >>
47.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен
усет
и сръчни ръце направиха банята.
Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа. Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми. До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин.
За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен
усет
и сръчни ръце направиха банята.
Ето повода. Рилските езера станаха център на Братството от по-високо измерение. УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини. Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен концерт около буен огън. Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци.
към текста >>
48.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с
усет
към общата хармония на масива и околността.
В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища.
Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с
усет
към общата хармония на масива и околността.
Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа. Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение.
към текста >>
49.
І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически
усет
, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед.
Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт. УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор.
Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически
усет
, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед.
Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа?
към текста >>
50.
І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Да, Той ни покани да видим и
усетим
с цялата си душа Неговия път, осеян не само с песни и възторзи.
УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да ни открие пластичните форми на невидимите светове, обитавани от светли и разумни духове. С тях Той се срещаше, обменяше мисли и идеи за доброто, правдата и любовта, необходими не само на нас, облечените в тленните дрехи. УЧИТЕЛЯТ общуваше с творческите духове на земята и небето, с гениите и светиите, с представителите на ангелските йерархии и заедно с тях решаваше проблемите на великия живот. УЧИТЕЛЯТ не скриваше връзките си с тези същества и ни зовеше да ни запознае с тях. Прочутите съборни дни на школата не бяха друго, освен едно тържествено общуване със Силите Господни - както ги назоваваха едни от първите ученици на УЧИТЕЛЯ.
Да, Той ни покани да видим и
усетим
с цялата си душа Неговия път, осеян не само с песни и възторзи.
Той искаше да ни покаже огромната работа на небето и земята, без която е немислимо възраждането на човечеството. Да, в тази свежа и неделна утрин Той ни покани да тръгнем след Него. - Елате и вижте! Елате и вникнете в моето ежедневие, опитайте радостите и горчивините, скръбта и страданията, и ако тогава ме познаете - последвайте ме. Вие по-лесно ще ме познаете.
към текста >>
51.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Така си мислех и
неусетно
преминах половината от пътя.
Но между гостите не бе забелязал Олга. А знаеше, че тя ще дойде, че пътува, и че вече е пристигнала. А пътят от гарата до Изгрева не е кратък. Автобусно движение още нямаше и всички гости преминаваха пешком пътя от последната трамвайна спирка до моста. УЧИТЕЛЯТ искаше да посрещне и Олга, да се увери, че е настанена и тогава да се прибере и подготви за следващия ден.
Така си мислех и
неусетно
преминах половината от пътя.
Вглеждах се внимателно и още не бях открил фигурата на Олга. Малко след превала, нейде към кантона, забелязах бяла фигура. Не се поколебах, това бе Олга. Тя се движеше бавно и предпазливо. Може би да бе уморена от дългото пътуване и напрежението на училищния живот.
към текста >>
52.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С вещина и добър
усет
те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз.
С вещина и добър
усет
те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът.
към текста >>
53.
І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината
усет
към приветливия български дом.
12. ДОБРАТА ОЦЕНКА Изгревът бе китна градина. Първоначално не бе така. Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание.
Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината
усет
към приветливия български дом.
Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата. УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче.
към текста >>
54.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Мигновено си припомних много творчески моменти и
усет
за присъствието на одарени невидими музикални същества, оставили като спомен от тяхното посещение на земята, в школата на УЧИТЕЛЯ, една песен, или един музикален мотив!
Консерваторията на Изгрева е привилегирована! Тук преподаватели са музикални духове от невидимите светове на вселената! В тази Консерватория се учат и гениите на човечеството! За сега няма по-величествена консерватория на земята от тази, на Изгрева!... Мълчание, дълго мълчание!
Мигновено си припомних много творчески моменти и
усет
за присъствието на одарени невидими музикални същества, оставили като спомен от тяхното посещение на земята, в школата на УЧИТЕЛЯ, една песен, или един музикален мотив!
Да, Консерваторията на Изгрева е неповторимо явление! Не посмях да наруша мълчанието в приемната. Станах на крака и посегнах към десницата на УЧИТЕЛЯ и я целунах. Изпращайки ме до вратата, УЧИТЕЛЯТ каза: - Този път духовете поискаха да те отклонят от работата на Изгрева, но не успяха. Голяма будност на съзнанието е необходимо.
към текста >>
55.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Другият съгледател е известен като музикант с верен
усет
за ритмика на българската хороводна песен.
Още същата вечер при УЧИТЕЛЯ се явяват двамина, които пожелават да проучат на самото място, как се играе върху огъня. Оказа се, че двамата са добри „специалисти". Единият от тях е опитен майстор на буйните рилски огньове. Той не веднъж е издигал грамадни клади от сухи клекове. Не веднъж топлите въглени са престоявали цяла нощ на огнището и после, на следващия ден, дежурните са раздавали ароматен чай.
Другият съгледател е известен като музикант с верен
усет
за ритмика на българската хороводна песен.
В лицето на тези съгледатели, ние виждахме добри пратеници. Бяхме уверени, че техния разказ, достоверен и точен, ще разсее недомлъвките и тайната за игрите щеше да бъде разбулена. По-сетне разбрахме, че нашите приятели най-добросъвестно са провели своите наблюдения. Нещо повече, те са взели дейно участие в организиране и провеждане на игрите. Майсторът на огъня накупил достатъчно дърва за голяма клада.
към текста >>
56.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Усетил
си полъха на родния Дух, одухотворен от Божието присъствие.
Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечните светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Ето защо си се зарадвал, когато си стъпил на българска земя.
Усетил
си полъха на родния Дух, одухотворен от Божието присъствие.
Навън пред приемната чакаха приятели, които очакваха среща с УЧИТЕЛЯ, затова почнах да се подготвям да прекъсна разговора. За моя изненада УЧИТЕЛЯТ само погледна навън и продължи: - Неправилна е тезата на някои историци, които считат българите като потомци на скитници и азиатски скотовъдци - грабители. Моите проверки на голям брой черепи потвърждават обратното. Българинът има един овал на главата, който говори за прилежна домовитост. Този овал е резултат на „заседнал" хилядогодишен живот.
към текста >>
57.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тогава
неусетно
човек заспива, за да не се пробуди.
19. БЯЛАТА СМЪРТ За бялата смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини. За нея могат да разказват сибирняците, ескимосите. Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят. Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява.
Тогава
неусетно
човек заспива, за да не се пробуди.
Биолозите и медиците знаят нещо повече. Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни. Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци.
към текста >>
58.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Те заспиват бързо и
неусетно
.
Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието.
Те заспиват бързо и
неусетно
.
Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост. Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото.
към текста >>
Наред с това взаимните ни връзки с УЧИТЕЛЯ прерастваха и ние
неусетно
навлизахме в Неговия вътрешен свят.
През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването. Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма. Така, след всяка лекция, след всяка среща, след всеки разговор с УЧИТЕЛЯ ние навлизахме в света на реалността, където знанието е идентично с Истината.
Наред с това взаимните ни връзки с УЧИТЕЛЯ прерастваха и ние
неусетно
навлизахме в Неговия вътрешен свят.
Редица условности в нашето държане и обхода отпадаха и ние все повече се осмелявахме да разглеждаме твърде значимите въпроси. Случвало се е понякога да бъдем с Него за по-дълго време. Такива дни имахме на Изгрева, имахме и на планината. Дни без начало и без край. Наричахме ги дни - епохи... Разбира се, настъпваха моменти на умора.
към текста >>
59.
ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Едвам тогава, сръчните ръце на египтянина, точното око на гърка и верният
усет
на европееца за цвят са успели да оставят шедьоври на цветната живопис и приложните изкуства.
Египтяните са известни със сръчните си ръце, но те не са имали достатъчно чувство, затова техните рисунки са плоски, двуизмерни. Статуите на старите гърци са несравними като скулптурни творби, защото по тяхно време центъра за обема и формата е бил добре развит. Но гърците са били твърде далеч от цветната живопис, защото центъра за цвят и нюансите му е бил в своята детинска фаза на развитие. Много по-късно този център намира своето правилно развитие между европейските народи и цветната живопис заема място в културата. Известни са постиженията на майсторите на цветната живопис от европейски произход.
Едвам тогава, сръчните ръце на египтянина, точното око на гърка и верният
усет
на европееца за цвят са успели да оставят шедьоври на цветната живопис и приложните изкуства.
Но, ако не бяха хилядолетните усилия на древните народи - да изграждат стъпка по стъпка френологичните основи за форма, цвят и съдържание на формата, днес нямаше да имаме изкуство. Ето къде е величието на напредналите същества, умело да изграждат образа на човека. Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността. Без френологична основа, не може да се радваме нито на художник, нито на музикант. Окото трябва добре да вижда, а ухото добре да чува.
към текста >>
60.
ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
А тя бе обичаната и динамична песен в българска ритмика: Сила, жива... Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с
усет
към изворите на живота.
Вкусният, но скромен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник , с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички.
А тя бе обичаната и динамична песен в българска ритмика: Сила, жива... Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с
усет
към изворите на живота.
След изпълнението на песента, УЧИТЕЛЯТ се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - УЧИТЕЛЯТ към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание, отговорих на УЧИТЕЛЯ: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението.
към текста >>
61.
ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Наред със здравото ритмично чувство,
усета
за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за концертите на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява.
Наред със здравото ритмично чувство,
усета
за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше.
към текста >>
62.
ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Понякога
неусетно
се отделяше от нас и дълго не се завръщаше.
Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. Погледнете, казваше Той - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език.
Понякога
неусетно
се отделяше от нас и дълго не се завръщаше.
Водени от любопитство, ние тръгвахме да Го търсим. Унесен в размисъл, вглъбен в мисли, Той не усещаше нашето приближаване. Ако някой от нас отиваше да Го побутне, Той трепваше и лицето Му изразяваше лице на човек, който се пробужда от красив сън.
към текста >>
63.
ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В тази тишина
усетих
великият Небесен океан, който стоеше над мене в Могъщество и Сила.
Но видях го само аз, защото не спях нарочно и чаках да се случи нещо. Исках нещо да се случи, което да чуя и видя само аз." Учителят се усмихна. Не каза нищо повече. Аз също замълчах. Настъпи тишина.
В тази тишина
усетих
великият Небесен океан, който стоеше над мене в Могъщество и Сила.
И моето човешко изражение беше една капка, която се мъчеше да се слее с Него. Най-много, което можех да направя, беше да мълча. Една сълза се отрони от очите ми. Защо една? Не можах да разбера.
към текста >>
Тогава разбрах думите на Учителя, че „Божият Мир превъзхожда всяко знание." Учителят ме бе поставил временно в този мир, за да
усетя
и почувствам величието Му, за да разбера, че този Мир се населява от други същества, по-напреднали в своята еволюция, за което ние имахме смътна представа.
Една сълза се отрони от очите ми. Защо една? Не можах да разбера. Целунах ръка на Учителя и се отдалечих. В мене беше настанала тишина и бях навлезнал в един свят на безкраен мир и аз се чувствах прашинка, която бе в съзвучие и хармония с този океан.
Тогава разбрах думите на Учителя, че „Божият Мир превъзхожда всяко знание." Учителят ме бе поставил временно в този мир, за да
усетя
и почувствам величието Му, за да разбера, че този Мир се населява от други същества, по-напреднали в своята еволюция, за което ние имахме смътна представа.
Този случай съм го разказвал много пъти. За старите приятели това не им правеше впечатление - те имаха сходни опитности и познаваха Учителя от времето, когато Той се е откроявал със своето необикновено присъствие много повече към тях, отколкото към нашето поколение от Школата. За нашето поколение, за младежите от Школата Той бе по-затворен, работеше с нас с други методи. Но за вас, които не сте виждали Учителя, за вас оставяме Неговото Слово и някои от нашите опитности. За вас те са необходими, за да знаете какво нещо е човека пред необятното Слово на Учителя.
към текста >>
64.
ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж
усетих
, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко.
Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години.
Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж
усетих
, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко.
Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна. Аз усетих, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест. Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено тяло.
към текста >>
Защото
усетих
, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко.
Защото
усетих
, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна. Аз усетих, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест. Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено тяло. Учителят ме погледна и се усмихна.
към текста >>
Аз
усетих
, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест.
А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна.
Аз
усетих
, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест.
Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено тяло. Учителят ме погледна и се усмихна. Беше отговорил на въпроса ми. Аз разбрах всичко и повече не Го безпокоях. Учителят беше нисък на ръст.
към текста >>
65.
ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ
,
,
ТОМ 4
При уринирането
усетих
как камъка премина и падна в гърнето.
Това продължи десет минути. По едно време болката намаля и аз съм заспал. След това Учителят си тръгнал и като дал съвети на сестра ми Веска. Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната.
При уринирането
усетих
как камъка премина и падна в гърнето.
Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция. Беше истинско чудо, че оживях. Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах.
към текста >>
66.
ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Когато се разделихме,
усетих
, че се разделям с приятели.
После ми казаха: „Ама ти си добро момче, но много зор видяхме, докато те сложим в ред, да можеш да работиш с нас." Тогава разбрах, че и те също са се измъчвали с мен. А за това аз изобщо не бях помислил. Вече имах друг поглед на нещата. В тази служба се пенсионирах. Пенсионирах се при моите неприятели в службата.
Когато се разделихме,
усетих
, че се разделям с приятели.
Приятелството се създава, когато душите имат общение с Духът на Истината.
към текста >>
67.
ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
" Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век, пръстите ми не можаха да хванат грифа и аз
усетих
, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент.
Учителят е говорил много за цигулката. Той имаше хубави инструменти. Веднъж ме покани в стаята си и ми посочи една стара цигулка от миналия век, на която е свирил, когато е бил в Америка, а и след това. Учителят я взе в ръцете си, настрои я и свири един непознат за мене мотив и ми каза: „Искаш ли я? Ако ти харесва, вземи я!
" Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век, пръстите ми не можаха да хванат грифа и аз
усетих
, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент.
„Учителю, този инструмент не е за мене." „Е, щом е така, ще ти дам друга цигулка". Тогава отиде и отвори капака на една кутия, взе една цигулка и ми я показа. „Това е един хубав инструмент на един от казанлъшките майстори." Аз я взех, опитах я и ми хареса. Задържах я. Минаха няколко дни и аз разбрах, че съм направил непоправима грешка, че не взех първата цигулка, с която Учителят е свирил може би над двадесет години.
към текста >>
68.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
* * * Учениците идват в Школата от различни култури, някои от тях не са се занимавали с музика и ритмика, и затова се явяват с недоразвито музикално чувство и без
усет
за ритмични движения.
Паневритмията вдъхновява психиката, облагородява духа, освежава тялото. Паневритмията - като идея, като принцип и като смисъл, е без начало и без край. Паневритмичните принципи са в хармония с онези принципи, които управляват вселената. Паневритмията е неделима от еволюцията. Паневритмията е път на ученика.
* * * Учениците идват в Школата от различни култури, някои от тях не са се занимавали с музика и ритмика, и затова се явяват с недоразвито музикално чувство и без
усет
за ритмични движения.
Но Паневритмията е дадена и за тях. Тя е дадена за всички ученици. Всеки има нужда от благото на песента, всички имат нужда от уравновесен характер, от здрави чувства и отмерена изява на волята. Само една добре тонирана физика и психика е сигурно стъпало към хармония с разумната природа. Всички имат нужда от съзнателна душевност и се стремят към по-смислен живот.
към текста >>
69.
4.20. Невъзможно изобретение
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Усетих
, че възможностите на човешкият дух имат свой предел на земята.
20. Невъзможно изобретение Понеже тази техническа жилка в мен не ми даваше мира, затова се чудех с какво ново да се захвана. Дойде в главата ми една нова идея, да направя един стан, с който да се тъче полуавтоматично и да създаде работа на много братя и сестри. Отивам при Учителя и Го питам, дали това е възможно. Казва ми така: „Ако можеш да го направиш, е възможно. Ако не можеш - не е възможно." Учителят въздъхна.
Усетих
, че възможностите на човешкият дух имат свой предел на земята.
Правих, струвах - сглобявах, разглобявах - накрая нищо не излезна. Разглобих всичко и го сложих в един сандък. Учителят няколко пъти ме запитваше, какво става със стана. После направих друг модел, но и него не доизкарах до края. Но дойде един брат и сестра и като го видяха, казаха: „Продай ни го такъв, какъвто е." Аз им го дадох.
към текста >>
70.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми
усети
тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало.
Този важен разговор ми създаде условия да направя една реална връзка на физическия свят с Учителя. Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел.
Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми
усети
тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало.
Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се.
към текста >>
71.
6.24. Пред прага на мъдростта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен
усета
за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора.
Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието. Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев. В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането.
Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен
усета
за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора.
Другият център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет. Напротив, при второто действие, при образуване на новата група, този субективен свят остава да функционира дълбоко вътре в мен; на неговата интимност аз не давах никакъв външен израз, както преди. Меката духовна светлина, която озаряваше лицето ми и даваше на очите един благ израз, беше заменена със строгия поглед на новото състояние. Това състояние даде на лицето ми един конкретен израз - на сериозност, чрез двете дълбоко врязани бръчки между веждите ми, същевременно и огънят на Кундалини повиши до голяма степен активността на моите интелектуални центрове. В сърцето ми и в душата ми, вместо онази дълбочина, която усещах от съзерцанието на звездното небе, беше заменена с един крайно чувствителен сърдечен сеизмограф, чрез който долавях по етера и най-малките скърби, или радости на окръжаващата среда.
към текста >>
72.
6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да
усетя
спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед.
Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори.
За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да
усетя
спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед.
Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух.
към текста >>
За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да
усетя
спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед.
Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори.
За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да
усетя
спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед.
Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух.
към текста >>
73.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Не
усети
никой.
Взе ръкописа на книгата. Минаха месеци. В държавната печатница се правеха клишетата за снимките. А в една от големите печатници се печаташе книгата. Всичко вървеше тихомълком.
Не
усети
никой.
Нито дявола, нито ангелите. Най-после книгата излезе. Беше много трудно, но благодарение на неговата съобразителност излезе към 5000 тираж. Борис Николов взимаше участие в просветния съвет. Мен ме нямаше там.
към текста >>
74.
6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И онези, които се опитаха да Го ограничат, смажат и унищожат,
усетиха
силата на туй Учение, защото те предопределиха съдбата си.
Друг въпрос: Могат ли да вземат на Тихия океан водите, да го канализират и да го поставят в някакви съдове? Има ли такива съдове, които да поместят водите на Тихия океан? - Няма. Същото е и с Учението на Учителя. То е толкова свободно и толкова необятно и велико, че държи целия живот в себе си на земята, в Духовния свят и в Божествения свят.
И онези, които се опитаха да Го ограничат, смажат и унищожат,
усетиха
силата на туй Учение, защото те предопределиха съдбата си.
Когато споменем за песните на Учителя, трябва да кажем, че след време ще дойдат онези велики музиканти, които ще направят велики симфонии от онези музикални упражнения, които даде Учителят. Той даде само основните подтици и даде началото на един нов мироглед. Той никога не довършваше нещата и не ги оформяше до края, защото ония талантливи души, които ще дойдат от Невидимия свят след време, ще се срещнат с музиката на Учителя и ще работят с Нея. Тук на Изгрева най-големите амбиции и най-големите стълкновения станаха между музикантите. Те бяха представители на различни окултни школи от миналото, имаха различни разбирания и много трудно можеше да се дойде в унисон, до едно общо разбиране.
към текста >>
75.
7.10. ДИМИТЪР ГРИВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Отначало Грива бе задоволен, но след като
усети
общата реакция, бе смутен и разколебан.
Аз исках да ги поема и запазя, той обеща, но после промени решението си. Най-интересното е, че след този запис на Паневритмията не се получи някакъв обрат в музикалния живот в онези години, когато всичко бе под възбрана и не бе позволено да се изнасят концерти с музика на Учителя. След това музикантите от Изгрева отхвърлиха разработката на Димитър Грива на Паневритмията и след като някои я слушаха, се отказаха от нея. Онези, които я финансираха, вече съжаляваха, че са дали пари. Получи се обратен ефект.
Отначало Грива бе задоволен, но след като
усети
общата реакция, бе смутен и разколебан.
Аз оцених по достойнство неговия опит, защото аз знаех и бях убеден, че никой от музикантите не е готов за работа по музика на Учителя. Правеха се опити, някои сполучливи, други не, но това беше в обсега на опитите. Музикантите бяха разединени. И не бяха подготвени за една такава работа. След години Димитър Грива имаше идеята да направи един документален филм за Учителя, като изисква от мен да му съдействам със снимки.
към текста >>
76.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да
усети
как музиката на Учителя слиза от Висините.
Дори й съдействувах досега. Според Галилей Величков - цигуларят на Младежкия окултен клас, Йоанна Стратева е най-голямото музикално дарование като изпълнител на цигулка на песните на Учителя, като се почне от времето на Школата на Учителя, та до днешни дни. Нейният музикален тон, който изтегля и излъчва с лъка си от цигулката е необикновен. За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така.
Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да
усети
как музиката на Учителя слиза от Висините.
Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I.
към текста >>
77.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да
усети
как музиката на Учителя слиза от Висините.
Дори й съдействувах досега. Според Галилей Величков - цигуларят на Младежкия окултен клас, Йоанна Стратева е най-голямото музикално дарование като изпълнител на цигулка на песните на Учителя, като се почне от времето на Школата на Учителя, та до днешни дни. Нейният музикален тон, който изтегля и излъчва с лъка си от цигулката е необикновен. За някои той е малко сантиментален. Но за мен не е така.
Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да
усети
как музиката на Учителя слиза от Висините.
Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката.
към текста >>
78.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
После
усетих
, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително.
После
усетих
, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее.
към текста >>
79.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
Това го
усетих
така остро в този салон събрал желанията и страстите на 400 човека.
„А твоите ръце и музиката помогнаха на съдържателя да напълни салона си следващия път и това е неговата оценка за теб като добър музикант", продължи Учителят. По-късно в друг разговор Той ми каза: „Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре работи и да вярваш без да се разколебаваш". Това бе една необикновена опитност. Когато си спомня за състава на публиката, той бе разнороден и единствено ни обединяваше тяхното желание да възпроизведат в себе си всички онези любовни сцени и да преживеят в себе си всичко онова видяно и проектирано на екрана. Във връзка с това Учителят сподели: „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен".
Това го
усетих
така остро в този салон събрал желанията и страстите на 400 човека.
Много пъти по-късно споделях с Учителя и се оплаквах, че ми е трудно да се откъсна от средата, в която съм потопена и да се откъсна от влиянията им и да бъда свободна в мислите си. А той ми каза: „Нали искаш да бъдеш независима? Как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл? " Това бяха ценни неща, дадени точно в един момент, където трябваше да решавам въпроса за нямото кино в себе си и за живото кино, в което бях потопена, заедно с онези 400 човека в онзи киносалон с целия онзи свят на мисли, желания и чувства, идващи от един друг нисш астрален свят. По-късно когато контактувах с хора различно устроени също усещах влиянието на техния свят и страдах като се потапях в техните води и много трудно се освобождавах от техните влияния.
към текста >>
80.
16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Това трая миг толкова колкото да видя, да запомня и да
усетя
преминаването към мен на тези два слънчеви лъча.
Учителят ме изгледа, нищо не каза, за да потвърди моите думи, но за миг се преобрази. Аз видях, че в очите му се пропука една завеса, отвори се една дупчица и през това отвърстие дойде до мен един лъч, един слънчев лъч. От всяко едно око излезна по един лъч и се устремиха към мен. Това никой не го забеляза освен мен. Това беше предназначено за мен.
Това трая миг толкова колкото да видя, да запомня и да
усетя
преминаването към мен на тези два слънчеви лъча.
Това-беше само за миг и след това Учителят с обикновен тон почна да отговаря на онова, което аз го запитах. Другите се заслушаха в думите му, а аз още стоях с необикновеното преживяване, което имах. Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото. А вярата е тази, която създава тази неръкотворна връзка между човека и Бога. След това Учителят ме викна и ми заговори.
към текста >>
81.
20. ПОЗДРАВЪТ
,
,
ТОМ 5
Гостите
усетиха
това вътрешно разположение, подскочиха от възторг, а ние отдавна не бяхме виждали Учителя така засмян и в такова обкръжение от весели лица.
Аз мигам, мигам и не мога нищо да проумея: Задача неразрешима. Същият ден се случи, че аз бях извикана да помогна за нещо, понеже около Учителя бяха дошли много гости. Трябваше да бъдат посрещнати и нагостени. Учителят стана, посрещна гостите, но с едно такова вътрешно разположение, че една такава необикновена вълна излезна от него и обхвана всички наоколо и ние се разтворихме отвътре като цвят. И усмивките ни се разляха по лицата ни, усмивката като че ли сама цъфна на всяко едно лице като израз на едно невероятно душевно изявление на взаимност.
Гостите
усетиха
това вътрешно разположение, подскочиха от възторг, а ние отдавна не бяхме виждали Учителя така засмян и в такова обкръжение от весели лица.
След като си отидоха гостите ние прибрахме масата и аз трябваше да занеса нещо на Учителя. Погледнах го. Учителят сега беше съвсем друг, беше съсредоточен в себеси, в своята си работа. Аз леко пристъпих, оставих онова, което носех на масата и леко назад, назад започнах да излизам. Тръгнах си, а в ушите ми звучеше неговият глас: „Видя ли днес какво значи обхода с ближния?
към текста >>
82.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е
усетил
, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух.
А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза. Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото. Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога.
Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е
усетил
, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух.
Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е. те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух. И един път в младежките си години аз чрез съзнанието си бях се отдалечила от Учителя, защото човек може да бъде и на Изгрева физически, а чрез съзнанието си да се отдалечи от Изгрева. Аз се бях отдалечила и физически, и бях навлезнала в света или както е казано на чист български език аз бях престанала да ходя на Изгрева при Учителя на беседи.
към текста >>
83.
22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА
,
,
ТОМ 5
Присъствах на някакъв конфликт и след него се
усетих
, че съм ограбена отвътре и че в мене отново е настъпил пустош.
22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА Един ден изпитах усещането след молитвата си, че съм направила една сполучлива връзка с Бога. Имах невероятно преживяване, което продължи часове. След това минах през Изгрева и се срещнах с няколко приятели.
Присъствах на някакъв конфликт и след него се
усетих
, че съм ограбена отвътре и че в мене отново е настъпил пустош.
Отивам при Учителя цялата разколебана й поела всички тези влияния, които ме упостошиха. Той ме прие и започна един разговор с него. „Всички хора имат нужда от регулиране, хармонизиране на енергиите си. У децата се регулират тези енергии чрез храната. Възрастният човек хармонизира тези енергии чрез чувствата си.
към текста >>
84.
33. ПЕЛЕРИНАТА
,
,
ТОМ 5
Усетих
се ограбена.
А сега Борис, моят Борис си свали пелерината и я покри с нея. Всички гледат нея, гледат дъжда как вали над Борис и поглеждат и се вторачват към мен. А аз съмс пелерина. Аз мълча и цялата трепереща стоя и усещам в мене нещо странно - ревност, завист, обида и какво ли не още. Имах усещането, че Савка обсебва пелерината на Борис и след това с пелерината ще отиде и Борис при нея.
Усетих
се ограбена.
Тогава Учителят се намеси, погледна ме, усмихна се и леко се наведе към мен: „Виждаш ли една хубава обхода? " Аз кимнах с глава, че съм видяла. Въпросът бе уреден и бе приключен за Учителя, а питате ли мен, колко време бе необходимо, за да трансформирам тия състояния в себе си под пелерината. Много ми беше трудно и много време ми отне. Но за сметка на това бях на топло под моята пелерина.
към текста >>
85.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Свърнах тогава тутакси в друга алея и след като повървях малко
усетих
, че съм се загубила.
Този ден трябваше да се донесе вода. Сестрите чакаха да дойде някой от братята да вземе кофите и да донесе вода, но те не идваха. Тогава аз взех една лейка, с която се поливаха цветята и се спуснах към разсадника. Там налях лейката с вода и поех пътя нагоре по една алея, която по моя сметка трябваше да излезе на поляната на Изгрева. Но като повървях по алеята разбрах, че тя не отива към Изгрева, а съм взела погрешен път.
Свърнах тогава тутакси в друга алея и след като повървях малко
усетих
, че съм се загубила.
А да се загубиш тогава не беше шега работа, наоколо беше гора и храсталаци. И веднага изпъкнаха пред мене всички онези случаи, които съм слушала за нападение на пияниците върху жените от Братството. Стреснах се и се уплаших. Затичах се. Но след малко се спрях.
към текста >>
Незавършила молитвата,
усетих
една сила, която ме поде и изведе много лесно на полянката на Изгрева.
Стреснах се и се уплаших. Затичах се. Но след малко се спрях. Сетих се, че трябва да си помогна сама и след това да търся помощ. Започнах да произнасям молитвата „Отче наш".
Незавършила молитвата,
усетих
една сила, която ме поде и изведе много лесно на полянката на Изгрева.
Като че ли някоя невидима ръка ме водеше, а друга ръка ме тикаше отзад, така че хем ме водеха отпред и хем ме бутаха отзад и аз бързо, бързо се озовах на Изгрева. Когато пристигнах там видях, че всички ме очакват. Разказаха ми след като ме наобиколиха, че по време на разговора им с Учителя изведнъж той се спрял, спрял да говори и казал: „Марийка се загуби". После лекичко се съсредоточил в себе си траещо няколко мига и след това казал: „Намери пътя". Така аз намерих пътя и пристигнах на Изгрева.
към текста >>
86.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ
,
,
ТОМ 5
По едно време
усетих
, че си говоря на себе си „Учителят си има толкова много работа, има да мисли за толкова много хора, за толкова много души, които само в България са безчет и души, които търсят помощта му, а аз ей така съм тръгнала да го безпокоя по моите работи".
Постоях, завъртях се насам - нататък и си казвам „Аз повече тук работа нямам, да си тръгвам, че моята работа у дома ме чака". Голяма работа ме чака да разгадая на спокойствие какво ли значи всичко това. Тук има нещо, не може така Учителят да ми казва името и след това да се усмихва, а пък преди това не ми обръщаше внимание. Има нещо, ама да видим какво ще излезе. Тръгнах си да си вървя, вървя и се опитвам да мисля, но нищо не измислям.
По едно време
усетих
, че си говоря на себе си „Учителят си има толкова много работа, има да мисли за толкова много хора, за толкова много души, които само в България са безчет и души, които търсят помощта му, а аз ей така съм тръгнала да го безпокоя по моите работи".
У дома взех нещо да работя и отново усещам онова същество, дето стои над мене и дето не го виждам, но дето непрекъснато ме наблюдава какво правя и какво не правя и като го правя как го правя. Обръщам се към него и му казвам: „Приятелю, на теб ти е лесно, ти си в друга одежда и можеш да вървиш Божията Воля колкото си искаш и както си искаш. Но за мен, която съм цялата в плът и кръв да не мислиш, че ми е много лесно? " А представете си това невидимо Същество си отваря устата и ми говори, но без да го виждам. Чувам гласа му: „Запомни това, че Небето ти дава нещо, което не се надяваш, а когато искаш не ти го дава".
към текста >>
87.
57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Аз продължавам да седя и да хлипам, но по едно време реших да стана, станах, поклоних му се и леко-леко се измъкнах така както бях дошла при него
неусетно
и незабелязано.
Аз съм седнала на стола пред него, нещо ми се дави в гърлото, започват да ми текат сълзи както по лицето, така и вътре в гърлото. Само хлипам и реда сълзи ред по ред. Учителят мълчи и нищо не казва, не проговаря нито дума. Аз ридая, нещо вътре в мене плаче и ридае, а отвън само хлипа и рони сълзи. Постоях така известно време, Учителят седи, наблюдава ме и мълчи.
Аз продължавам да седя и да хлипам, но по едно време реших да стана, станах, поклоних му се и леко-леко се измъкнах така както бях дошла при него
неусетно
и незабелязано.
Отивам си у дома, па като му ударих един рев, голям рев беше, нещо се отприщи у мен като река изтече, обляна в плач и сълзи. По едно време както си плача чувам глас в ушите си като по телефонна слушалка. У дома ние нямахме още телефон, но бях говорила на телефонен апарат. Чувам, че някой ми говори през телефонната слушалка, чрез невидимата телефонна слушалка, която някой е сложил на ушите ми и която не виждам. Говори се и чувам глас: „Кака Гина е добра жена.
към текста >>
88.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Прибрах се в своята човешка черупка,
усетих
, че съм дошла и влезнала в тялото си, разбрах, че са минали само няколко минути, но това бе достатъчно да разбера и да почувствувам, че Бог тече в природата и природата се втече в мен и да разбера какво означава пробуждане на съзнанието и навлизане в свръхсъзнанието, когато човек влиза в допир с цялата Природа на земята и цялата Вселена.
А светът на всеки един ученик в Школата бе такъв, че или можеш да се удавиш в него ако влезеш, или ще се заглавиш и ще затънеш и няма излизане от там, а при някои случаи можеш да се загубиш и никой нямаше да те открие. Може да се движиш с месеци на Изгрева, а да те няма, защото си потънал и си се загубил в нечий свят. Ето ви една обстановка, която трудно се изнасяше и издържаше. Затова при всяка възможност излизах сред природата както с Братството, така и с групи, а понякога и сама, защото Борис не винаги беше свободен - той работеше по строежите. Веднъж се движа между природата и изведнъж започвам да се чувству-вам ведно с природата и част от нея - едно преливане между мен към нея и аз се загубих в нея, а постепенно се получи и едно преливане от нея към мен и лека полека тя ме остави така както морските води изхвърлят на брега някоя празна мидена черупка.
Прибрах се в своята човешка черупка,
усетих
, че съм дошла и влезнала в тялото си, разбрах, че са минали само няколко минути, но това бе достатъчно да разбера и да почувствувам, че Бог тече в природата и природата се втече в мен и да разбера какво означава пробуждане на съзнанието и навлизане в свръхсъзнанието, когато човек влиза в допир с цялата Природа на земята и цялата Вселена.
Отидох при Учителя и му разказах това мое преживяване. Изслуша ме и каза: „От това състояние да не излизаш". Усмихнах се и му благодарих. Но как да не излизам от това състояние, когато бях вече излезнала от него много отдавна, а то трая само няколко минути. Означаваше ли това, че трябва да се отправя към него, да го търся и да се доближавам до него.
към текста >>
89.
78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
,
ТОМ 5
Тогава имах възможност да
усетя
, че слънчевите лъчи излизаха от слънцето, преминаваха през нас, нещо влизаше от тях в нас, облагородяваше ни, повдигаше ни и наставаше необикновен мир в душите ни.
78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША Бяхме на събора в град Търново, разположили се в лозята до града. Наредени бели палатки, ред и порядък, приятелите сновяха насам-нататък -всеки по своята си работа. Във въздуха цареше мир и светлина. Едно хубаво слънце, че топло, че лъчезарно и проникваше направо отгоре през самите нас.
Тогава имах възможност да
усетя
, че слънчевите лъчи излизаха от слънцето, преминаваха през нас, нещо влизаше от тях в нас, облагородяваше ни, повдигаше ни и наставаше необикновен мир в душите ни.
Затова във въздуха цареше мир и светлина. Ето това е едно от пожеланията и поздравленията на Бялото Братство с думите „Мир и светлина на душите им". Понеже Бог е Светлина, а Божият мир е естествено състояние на душите горе в Божествения свят, то означава, че Светлината от Бога да почива върху нас, за да дойде Божия мир у нас, а това бе състояние на душите, когато Божият Дух влива в тях Светлина и Сила. Така се завъртваше целият този кръг и означаваше, че Бог е Светлина, Бог е Мир, Бог е Любов. Защото само чрез Любовта като сила се обединяваха душите в една цялостна изява на Духът Божий.
към текста >>
90.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят се връща на Изгрева с леката кола и веднага го наобикалят сестрите, които стояха непрекъснато пред неговата стая, но които не са ви-дяли и не са се
усетили
как Учителят е излезнал, защото непременно щяха да искат да тръгнат с него ако бяха разбрали, че отива на излет в планината.
Ще го предам на онзи, комуто ще предам моите опитности. Така завърши историята с букета цветя. Когато много се тревожа, тогава си спомням за онзи миг, когато Учителят стоеше пред мен с протегнатия букет „За нищо да не се безпокоиш". Наистина пътят ми бе начертан и предначертан. Трябваше да се върви по него.
Учителят се връща на Изгрева с леката кола и веднага го наобикалят сестрите, които стояха непрекъснато пред неговата стая, но които не са ви-дяли и не са се
усетили
как Учителят е излезнал, защото непременно щяха да искат да тръгнат с него ако бяха разбрали, че отива на излет в планината.
Попитали го: „Учителю, къде бяхте с тази лека кола? " „На едно райско място." Не им казва къде е бил и с кого е бил. После като научих за неговото изказване, го попитах дали да им кажа за райското място. Обърна се и строго ми каза: „Не. В рая не всекиго се допуска.
към текста >>
91.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
Изведнъж се
усетихме
, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци, застудя, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше.
В духовното поле Бог е Виделина. А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината. Бяхме на екскурзия, неголяма група, почивахме на една поляна.
Изведнъж се
усетихме
, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци, застудя, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше.
Огледахме се наоколо и се чудехме къде да се подслоним, че ако захване бурята отърваване няма от нея. Оглеждам се аз както се оглеждат всички, а Учителят седи невъзмутимо, Аз въртя глава насам-натам, виждам тази буря, че бушува, а тези черни облаци връхлитат върху нас. Загледах се и изведнъж очите ми се отвориха. Падна една завеса от тях и какво виждам: вместо черни облаци на небето видях големи черни същества да фучат над главите ни. Ококорих очи.
към текста >>
Тогава
усетих
, че Учителят беше наистина прав, когато много пъти ни казваше, че ние не сме подготвени за невидимия свят и че ако ни се отворят очите и ушите няма да можем да издържим, ще се повредим психически и ще изгорим от вътре.
Той се усмихна и каза: „Видя ли ги? " Аз кимнах с глава, че съм ги видяла, но не можех да отворя уста от уплаха, зъбите ми тракаха и от студ, и от уплаха и от небивалото сражение горе над главите ни и от онзи свят, който воюваше и където станах неволна зрителка на онзи невидим за нас свят. След като кимнах с глава, падна отново една завеса пред очите ми, очите ми се затвориха и аз отново виждах като човек обикновени черни облаци, които се носеха на талази над нас, носени и направлявани от бурята. Като че ли демоните бяха изчезнали. Вече разполагах с обикновения човешки взор и възприемах по човешки заобикалящия ни свят.
Тогава
усетих
, че Учителят беше наистина прав, когато много пъти ни казваше, че ние не сме подготвени за невидимия свят и че ако ни се отворят очите и ушите няма да можем да издържим, ще се повредим психически и ще изгорим от вътре.
А че понякога ни отварят очите за миг това бе да ни покажат, че има и друг свят, че има и други сили и че човек е дошъл на земята като дете на природата и че трябва да се учи ида се учи. Друг път ми дадоха да видя души от онзи невидим за нас свят. Пред очите ми се разкриват души от друг свят, прозрачни като хора, единствено очите им говорят. Като погледнеш тези очи, те могат да ти говорят и чрез тях да ти нашепват много неща. А телата им са прозрачни, леко очертани силуети като човешки тела, но прозрачни, все едно, че гледаш контурите на сапунен мехур, направен при духането му с тръбичка така когато си играеха децата и надуваха и изпускаха кълбета сапунени мехури.
към текста >>
92.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
Беше ми достатъчен файтона и сега трябваше да оставя и на други да
усетят
онова, което аз бях изпитала.
Знаех, че тази чест ми се дава не случайно, а да се охрабря и да възрасне в мене нещо друго по-силно, защото знаех, че след едно такова благословение ще дойдат и изпитанията. И те идваха. Пристигнахме в салона на ул. „Оборище", всички виждат, че аз слизам с Учителя, влезнахме заедно в салона, а през това време приятелите пееха песента „Братство и единство". Учителят се насочи към катедрата, а Тодор Стоименов отиде и седна отпред на своето си място, а аз седнах отзад.
Беше ми достатъчен файтона и сега трябваше да оставя и на други да
усетят
онова, което аз бях изпитала.
А на следващия ден започнаха големите изпитания, защото благословението бе предния ден и с него голямата радост, а след всяка голяма радост започва голямата скръб. Друг случай на подобно благословение бе, когато Учителят ме извика пред купата сено, пред цялото Братство, когато научих, че през времето на Христа всички ученици го бяха напуснали освен дванадесетте му ученика, от които един го бе предал и че сега по времето на Школата няма да бъде иначе и че ще се развие по същия начин този сценарий. Аз този случай го разказах подробно. Не бих желала да го поставя някой на моето място да изслуша това откровение. Но това бе и благословение, защото когато дойдоха тези събития на голямото предателство към последователите на Учителя, то аз си спомних онази купа със сено и целият разговор.
към текста >>
93.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Затова тя се ожесточи срещу мен, че съм станала дъновистка, защото
усети
от къде дойде съвета да не ходя в чужбина.
Разбрах, че има нещо много важно да разрешавам. Затова отидох и му разказах всичко от игла до конец за моите музикални състояния. Каза ми: „Не ти трябва чужбина, едно ще получиш, а десет ще изгубиш". „Ами таланта ми? " „Рекох, в бъдеще ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Така отказах да ходя в Австрия, а това беше удар върху майка ми и тя никога не ми прости.
Затова тя се ожесточи срещу мен, че съм станала дъновистка, защото
усети
от къде дойде съвета да не ходя в чужбина.
А наистина таланта ми се загуби и аз станах една обикновена девойка със средно добро изпълнение на пианото от музикалната класика. Вече не бях виртуоз, не бях талант, а обикновена музикантка. Когато влезнах в Школата и отначало през 1916 г. се пееха само братски песни, но когато Школата се откри, то Учителят започна да дава песните на Школата и тогава разбрах защо не е било необходимо да отивам в Австрия. Бях завършила трета година семестриално във факултета по философия и се прехвърлих и завърших Консерваторията, за да бъда по-подготве-на за музиката на Учителя.
към текста >>
94.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
По едно време жените
усетихме
, че също остарявахме, някои от нас навлезнаха в критическа възраст и тогава осъзнахме, че времето около нас и в нас също тече и то не се връща.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА През време на Школата имаше една много интересна особеност - че ние бяхме изгубили понятие за времето. Когато влезнахме в нея бяхме млади - 20-25-годишни и заварихме възрастните, които един след друг си заминаваха. Бяха дошли по-рано от нас и по-рано трябваше да си отидат, такъв е човешкия закон на земята. Оставаше Учителят с нас младите и по едно време смятахме, че времето е безконечно и то е спряло за нас. А ние бяхме около Учителя, а между другото годините се точеха със своите човешки измерения и смяхме, че човешките измислици не ни засягат.
По едно време жените
усетихме
, че също остарявахме, някои от нас навлезнаха в критическа възраст и тогава осъзнахме, че времето около нас и в нас също тече и то не се връща.
Всяко нещо е с времето си. Това наше първично заблуждение се дължеше на повдигнатото състояние на душите ни, които в присъствие на Учителя възприемахме по друг начин нещата и бяхме в отношение на души по между си в първоначалните си стъпки. А когато трябваше да се справим с нашият бит беше много трудно да се пренесем от горе, от висините и да слезнем на земята, за да нахраним и напоим телата си. Че трябва да го измием, окъпем и облечем в чисти одежди. А освен това трябваше това тяло да бъде нахранено с чисти мисли, чисти чувства и порядъчни постъпки - това беше нашият общ стремеж.
към текста >>
95.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Аз се
усетих
, че изведнъж в стаята като че ли влезнаха същества от друга еволюция, в други тела не като нашите, защото въздухът трепереше и усещах, че имаше присъствие голямо.
Всеки можеше да се добере до Истината и да стане свободен като дух и като човешка душа, но онези, които оставаха свободни без да разберат истината тръгваха по човешките си друмища да търсят брод за своето непослушание и вирог-лавство - говоря за онези, които бяха в Школата на Учителя, а той седеше и мълчеше. Бог е дълготърпелив и Бог е благ - тук разбрах тези неща. Много пъти по такива поводи Учителят бе казал неведнъж пред мен: „Мен ме е страх да кажа нещо, защото моята дума е много тежка, защото около мен стоят дежурни светли същества на пост и стража и чакат да чуят само една дума, те я вземат и веднага тези служебни същества тръгват да я изпълняват". Аз също съм имала такива опитности с Учителя. Бях при него на разговор, изведнъж той спря да говори с мен, промени си видимо израза на лицето, изправи се в стаята и зае официалната си поза.
Аз се
усетих
, че изведнъж в стаята като че ли влезнаха същества от друга еволюция, в други тела не като нашите, защото въздухът трепереше и усещах, че имаше присъствие голямо.
Аз бях свикнала с аурата на Учителя и с неговото присъствие, но тук беше нещо съвсем друго. Аз се бях сгушила пред тези същества, като само за миг ми се отвориха очите, за да ги видя като проблясък от светлина, като стълбове светлина, които стояха в стаята, на брой бяха три същества като три снопа светлина и стълбове от светлина, които започваха далеч някъде в дън земи и продължаваха нагоре във висините като пробиваха небето. Даде ми се само за миг и след това отново ми се затвориха очите. Учителя-затвори очите ми и ме запази, за да не изгоря от тази светлина. Учителят разговаряше с тях без да си отвори устата.
към текста >>
96.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
А онзи си отиде и изведнъж
усетиш
, че си изпразнена от вътре, че това състояние, което е било така възвишено и всеобхващащо, които е обхващало не само теб, но и цялата вселена вътре у теб и вън от теб - вече го няма.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ Имаше моменти когато бях в приповдигнато състояние на духа, в едно особено състояние, което човек трудно може да определи с думи, което се дължеше, че в този момент се бях издигнала над собствените си проблеми и човешкото ми същество оставаше отдолу под мен, а се извисявах като душа и се схващах като душа. Но винаги в такива състояния, които не траеха много дълго, защото все ще се намери някой, който да прекъсне това необикновено състояние. Или ще дойде да ти чука на вратата, за да ти иска нещо, или ако си навън точно покрай теб ще мине, ще се спре, ще те заприказва и след това ще си замине. Или пък ще дойде да ти каже някоя обидна дума, или някоя забележка, или пък ще търси да се скара с теб. Та почна ли да се извисявам като птица в простора и дойде някой и те простреля със стрела и паднеш тутакси долу на земята.
А онзи си отиде и изведнъж
усетиш
, че си изпразнена от вътре, че това състояние, което е било така възвишено и всеобхващащо, които е обхващало не само теб, но и цялата вселена вътре у теб и вън от теб - вече го няма.
Изчезнало ли е, изхвръкнало ли е, простреляно ли е? Няма го и толкоз. Няколко пъти минах през такива положения и отивам при Учителя и му разказвам всичко. Той ме изслуша и каза: „Когато ти дойде благословение внимавай духовете да не те оберат". Това така ме стресна, че не можах да проумея как така ще ме оберат, та нали тук бе Школа на Любовта, нали всички бяхме братя и сестри.
към текста >>
Сега Учителят
усети
, че след него върви човек по стълбата, която бе дървена и се спря.
Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря тялото си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява. Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница Библията. Аз вървях след него и исках да му целуна ръка. Понякога след беседа той оставаше в салона, приятелите го заобикаляха, целуваха му ръка и търсеха съвети от него по най-различни въпроси. Друг път той излизаше от салона и тръгваше по поляната, където играехме Паневритмия и всички приятели излизаха и тръгваха след него, спираха го някъде по поляната, разговорите продължаваха, разпитваха го за различни неща и всеки искаше да му целуне ръка, да се допре по физически път до Учителя и Бога, който се проявяваше в него.
Сега Учителят
усети
, че след него върви човек по стълбата, която бе дървена и се спря.
Погледна надолу, аз вървях след него и като усетих, че той се спря вдигнах глава към него, а той стоеше на три метра от мен и на височина от 20 стъпала. И какво да видя. Не, грешка на езика. Не какво виждам, а какво ми се даде да видя, защото и друг път съм гледала Учителя, но не бях виждала такова нещо. От лицето му и главата му излизаше светлина, бяла светлина както това излиза от слънцето, което току-що изгрява, една мека светлина, бяла, трепкащо с фини вибрации.
към текста >>
Погледна надолу, аз вървях след него и като
усетих
, че той се спря вдигнах глава към него, а той стоеше на три метра от мен и на височина от 20 стъпала.
Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница Библията. Аз вървях след него и исках да му целуна ръка. Понякога след беседа той оставаше в салона, приятелите го заобикаляха, целуваха му ръка и търсеха съвети от него по най-различни въпроси. Друг път той излизаше от салона и тръгваше по поляната, където играехме Паневритмия и всички приятели излизаха и тръгваха след него, спираха го някъде по поляната, разговорите продължаваха, разпитваха го за различни неща и всеки искаше да му целуне ръка, да се допре по физически път до Учителя и Бога, който се проявяваше в него. Сега Учителят усети, че след него върви човек по стълбата, която бе дървена и се спря.
Погледна надолу, аз вървях след него и като
усетих
, че той се спря вдигнах глава към него, а той стоеше на три метра от мен и на височина от 20 стъпала.
И какво да видя. Не, грешка на езика. Не какво виждам, а какво ми се даде да видя, защото и друг път съм гледала Учителя, но не бях виждала такова нещо. От лицето му и главата му излизаше светлина, бяла светлина както това излиза от слънцето, което току-що изгрява, една мека светлина, бяла, трепкащо с фини вибрации. Вторият бе, че виждам как небето над него се отвори, като че ли някой вдигна някакъв капак, който стоеше над главите ни и тази светлина излизаща от Учителя се разпростре и над него километри нагоре над него към небето.
към текста >>
97.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
" И
усетих
лицето на Бог-Отец и му разправих всичко.
Видяхме се в чудо. Чудех се какво да правя. И седнах да се помоля на Бога да ме научи какво да правя, защото втората ще умори първата. И като се помолих Той разреши въпроса. Изведнъж слезна от небето един облак в стаята ми, мина през тавана и ме обхвана цялата и чух един глас: „Я да чуя какво ще се помолиш?
" И
усетих
лицето на Бог-Отец и му разправих всичко.
„Господи, разреши въпроса ми най-добре." И облака си отиде, вдигна се и изчезна така, както бе дошъл. След това се зачетох в Библията и направих сравнение как същият облак се е явявал на Моисея и на евреите когато Господ Йехова с огнения стълб е водел евреите през пустинята. Но тук времето беше друго и нямаше и не можеше да има никакво сравнение. Накрая един наш приятел - Васко Искренов се съгласи да я вземе втората гургулица и я занесе при него като пойна птичка. Аз не знаех как той ще се държи с нея.
към текста >>
98.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Брат Иван Радославов изведнъж
усетил
облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава.
Спомни си навремето като малък ти имаше едно премеждие и едвам се спаси. Спомни си по-късно как отново щеше да загубиш живота си. Припомни си как пак след време едвам оживя. Всички противоречия в живота ти, които идват не ти ги създава някой друг, а ти ги създавам аз. Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите на живота си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно смисъла на твоето прераждане, тук между българите".
Брат Иван Радославов изведнъж
усетил
облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава.
А как премина неговият живот по-късно ще споделя в адин от следващите си разкази. Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева. По-късно когато се даде Паневритмията ние играехме в кръг, оркестрантите бяха по среда и свиреха, Учителят бе до тях и също играеше с нас и цялата тази Паневритмия на стотици хора наредени в двойки, които се движеха в кръг наподобяваха на онова въртящо се колело на видимата Школа на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз имам намерение да помогна на моят брат Владо." „Идеята ти е добра.
към текста >>
99.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 5
Той се обърна внезапно и докато аз се
усетя
той сам се изтърси от иглите от борчетата.
Всяко негово действие бе да направи нещо добро. Как можеше да помисля, че може у него да се появи не добро намерение към мен. Дори ме е срам когато пиша тези редове. Когато излязохме от горичката по него бяха нападали сухи иглички, които аз деликатно поочистих. По мене когато режех клончетата също се бяха наболи иглички от клоните.
Той се обърна внезапно и докато аз се
усетя
той сам се изтърси от иглите от борчетата.
Направи го така естествено, че туй смирение на Великият Учител ме трогна. Когато му казах, че ще си отивам той ми подаде ръка, но аз му казах, че ръцете ми са нечисти. Той ми изпрати една топла струя, една невидима струя на Любов. Аз не се ръкувах, за да остана вярна на принципа понеже бях си измърсила ръцете. Дълго време чувствувах тази невидима струя на всеобхватност, на онази Любовна струя, която идваше и която трябваше да ми напомни какво представлява Божията Любов.
към текста >>
100.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Аз само за миг разбрах и
усетих
една частица от този титанински товар.
Цветът на лицето му се оправи и то просия. Той започна да говори с мен и разговора продължи за обикновени работи. Ако някой ни видеше от страни и чуеше разговора ни щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Разбрах какво е носил Учителят върху плещите си и каква представлява една микроскопична частица от този товар.
Аз само за миг разбрах и
усетих
една частица от този титанински товар.
Това, което е носел никой не можеше да издържи. Той прие моето съчувствие и ми отвори вратата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до него с чувство на преданост и отговорност за живота му и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно.
към текста >>
Той прие моето съчувствие и ми отвори вратата, за да видя и
усетя
този ад.
Ако някой ни видеше от страни и чуеше разговора ни щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Разбрах какво е носил Учителят върху плещите си и каква представлява една микроскопична частица от този товар. Аз само за миг разбрах и усетих една частица от този титанински товар. Това, което е носел никой не можеше да издържи.
Той прие моето съчувствие и ми отвори вратата, за да видя и
усетя
този ад.
Аз се бях свила до него с чувство на преданост и отговорност за живота му и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига когато човек трябваше да се определи жертва ли си живота за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към него, Учителя и към Бога.
към текста >>
НАГОРЕ