Търсене в текстове за 'Уравнение'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА

Бялата раса, изправена пред също такава, ако не и пред много по-тежка ситуация, има да решава едно още no-трудно уравнение с много повече неизвестни.
И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота и на Любовта. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на мойсеевия закон - "Око за око - зъб за зъб" - времето ще покаже какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе той”.** И всички ние добре знаем последствията от несъблюдението на това пророческо предупреждение Човечеството изпита на плещите си ужасите на Втората световна война и днес тръпне пред ужасите на една трета, термоядрена война. Днес човечеството е пред третото действие на международната драма. Бялата раса, изправена пред също такава, ако не и пред много по-тежка ситуация, има да решава едно още no-трудно уравнение с много повече неизвестни. Нейните три клона: романският, англосаксонският и славянският трябва да излязат извън традиционните разбирания на стария свят. Трябва да се поставят основите на едно ново общество на народите. В книгата си “La nouvelle culture de I’еrе du Verseau”: ние сме имали случай да укажем как биха се изградили съюзните съставки на едно ново „Общество на Новото Човечество”. В резюме казано, новата шеста култура на Бялата раса през епохата на Водолея ще има за задача да разреши всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, в расовото, в националното, в общественото и в личното подсъзнание на човека на шестата раса, който ще има сърце изпълнено с нежността на слънчевите Деви, светъл ум на сина на Мъдростта и диамантената воля на великите души на Истината - въпроси, които са разгледани по-подробно в първите глави на настоящия труд. Преди да направим изводите си от тази част на книгата, нам се налага да повторим следните мисли.
към текста >>

2. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

В 1928 година, гениалният английски математик Пол Дирак с едно уравнение от „Квантовата механика”, доказал, между другото, че Мисълта е сила.
Телепатията - науката за долавяне на мислите - мисловите вибрации. Ясновидството - науката за трансформиране на силовите вибрации и светлини. Спиритизмът - науката за контакт със заминалите хора. Науката за числата, числата като израз на един висш свят, на ред и порядък - тъй наречената „Нумерология”. Разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек може да постигне всичко. В 1928 година, гениалният английски математик Пол Дирак с едно уравнение от „Квантовата механика”, доказал, между другото, че Мисълта е сила. Затова уравнение той получи Нобелова награда. Ние ще трябва да приемем, че сегашният човешки род, в своето развитие на мисълта си. Все още далеч не е дошъл до изключителните възможности и постижения на хората от първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но че такава възможност има, и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири.
към текста >>

Затова уравнение той получи Нобелова награда.
Ясновидството - науката за трансформиране на силовите вибрации и светлини. Спиритизмът - науката за контакт със заминалите хора. Науката за числата, числата като израз на един висш свят, на ред и порядък - тъй наречената „Нумерология”. Разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек може да постигне всичко. В 1928 година, гениалният английски математик Пол Дирак с едно уравнение от „Квантовата механика”, доказал, между другото, че Мисълта е сила. Затова уравнение той получи Нобелова награда. Ние ще трябва да приемем, че сегашният човешки род, в своето развитие на мисълта си. Все още далеч не е дошъл до изключителните възможности и постижения на хората от първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но че такава възможност има, и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири. От всички места на нашата планета, в Индия имаме най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на тази парва раса.
към текста >>

3. 13. ПЛУТОН

Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1928 година доказва с уравнение от квантовата механика, че човешката мисъл е сила.
Купът М6 има диаметър от 21 светлинни години, a M7 е по-бляскав и има диаметър 17 светлинни години. С небесните образувания, които Скорпион има, с тези изключителни качества на Антарес, звездата с тази непонятна за нас мощност, двата звездни купа придават на Плутон от една страна изключително голямата творческа, градивна енергия в неговото влияние, подчертаното съвършенство. Това влияние е диаметрално противоположно с демоничното, получено от контакта му с черното Слънце. Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества небесни образувания да се приемат и проявят в даден човек, то трябва мозъчните му клетки и устройството на целия мозък да бъде в една най-съвършена форма. Изобщо звездите, звездните купове според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък. Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1928 година доказва с уравнение от квантовата механика, че човешката мисъл е сила. Но какви размери и възможности може да има и даде тази сила, в какъв размер човешкият мозък може да я изрази, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде също такива възможности. Този извод можем да имаме като гледаме света около нас и над нас със своите творения, защото всичко това е плод на мисълта, на същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл. Няма друга сила, която да може да ги създаде.
към текста >>

4. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

- Това е уравнение, което сега трябва да съставим.
Днес се правят големи приготовления за сватба. И ако сега стават някои неестествени работи по света, всичко се дължи на големите приготовления за сватба. Значи, на тези приготовления се дължат много от катастрофите, от пертурбациите, които стават на Земята. „Сиротата вдовица тури най-много от всички”. Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на Земята към Сльнцето? - Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.
към текста >>

И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи.
Значи, на тези приготовления се дължат много от катастрофите, от пертурбациите, които стават на Земята. „Сиротата вдовица тури най-много от всички”. Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на Земята към Сльнцето? - Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея. "Тази сирота вдовица тури от всичките най-много”. - Защо?
към текста >>

5. 20. Носът и характерът

(В. «Живот», бр. 9,17.V.1929 г., стр. 4)

Това са трите най-важни елемента, които, съчетани и с четвъртия широчината на носа при ноздрите и при горния край (основата на носа до челото) дават ония елементи, с които знающите оперират, както се оперира с величините на математическо уравнение.
«Живот», бр. 9, 17.V.1929 г., стр. 4) Формата на носа, както видяхме в миналия брой на вестника, характеризира достатъчно човека. Но от съществено значение са големината на носа, т.е. неговата дължина по линията ВС, височината на носа по линията АВ и останалата линия АС. Това са трите най-важни елемента, които, съчетани и с четвъртия широчината на носа при ноздрите и при горния край (основата на носа до челото) дават ония елементи, с които знающите оперират, както се оперира с величините на математическо уравнение. Тяхното съчетание, изменение увеличение или намаление, а то става много по-често, отколкото се допуска обикновено, е свързано с изменение вътрешния душевен мир на лицето. Разбира се, подробното измерване може да бъде предмет за изучаване на тия, които са се отдали на сериозното изследване данните на човешкия характер. С малко думи би могло да се определи така: Линията АВ това е елементът, който характеризира висотата на интелекта, неговото постижение в стълбата на органическото индивидуално расово и родово развитие. Винаги големите характери са се отличавали и със значителни носове. Но не винаги големият нос е признак на голям характер.
към текста >>

6. 33. Из науката и живота: Влияе ли войната върху климата

(В. «Братство», бр. 2 (297), 15.Х.1942 г., стр. 4)

След това иде и новият «хикс» в това сложно уравнение нашите сетива, чрез които схващаме нещата и които ни турят своите «очила»... Благодарение на тия погрешни методи, въпросът за адекватността на познанието, датуващ от хиляди години, не се е приближил за официалната наука нито с една крачка към своето решение.
И което е още по-странно, човек, мислейки за природата, изключва себе си в момента от нея и затова и тъй малко я разбира. Оттам видимата разхвърляност и противоречия, които среща на всяка крачка в нея. Това е лесно обяснимо. Какво би казало едно същество за човека, ако го срещнеше и започнеше да го изследва поотделно: червата с нечистотиите в тях; дробовете, сърцето с кръвта, мозъка... И въпреки това видимо различие, ние все пак знаем, че те образуват нещо единно и целесъобразно в своята проява. Методът на обикновения човек да противопоставя на себе си това, което изучава, създава едно положение, което из основа е невярно една несъществующа перспектива, резултатът на която е чувство на време и пространство мрежа, върху която се алага тая перспектива на «тук» и «там». След това иде и новият «хикс» в това сложно уравнение нашите сетива, чрез които схващаме нещата и които ни турят своите «очила»... Благодарение на тия погрешни методи, въпросът за адекватността на познанието, датуващ от хиляди години, не се е приближил за официалната наука нито с една крачка към своето решение. Ученият и досега, в повечето случаи, е като чужденец пред природата, пълна с неумолими и страшни закони, от които той иска да изтръгне тайните и завладее силите. А при това, освен тия външни методи за изучаване на явленията, има и вътрешни, при които съзнанието се слива с изучаваното. Нашата цел сега не е да разкриваме този метод, но той е известен на мнозина; за него се загатва в свещените писания на всичките народи. Там се говори за пророци, които спират дъждове и настават суши и след молитвата им започва пак да вали. Има известни магични похвати, чрез които огромната термодинамична атмосферна машина може да бъде турена в движение, както и всяка друга машина, без да изисква от машиниста си да има нейната сила.
към текста >>

7. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение.
Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2].
към текста >>

8. 5. Землетресенията и тяхното предсказване (Продължение и край)

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 8-9, стр. 232-235, 265)

Разбира се, това е едно уравнение от трансцеденталната математика, за която би трябвало достатъчно наблюдения, непредубедени умове, непредубедени, несвързани в своите форми, та в разхвърлените факти да съзрат дълбоко скритата връзка, готови да възприемат новото.
Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа. Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем . очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност. Разбира се, това е едно уравнение от трансцеденталната математика, за която би трябвало достатъчно наблюдения, непредубедени умове, непредубедени, несвързани в своите форми, та в разхвърлените факти да съзрат дълбоко скритата връзка, готови да възприемат новото. А то е много и от значение. Човечеството ще направи значителна крачка напред, ако водачите му са по-малко тесногръди. Но същевременно престъпление вършат, според нас, всички ония учени, които днес употребяват своя научен авторитет да твърдят на хората неистини. А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани. Явления, в които човек е само безучастен зрител.
към текста >>

9. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

Но при Ангиста и Нигрита не последва нищо освен "Уравнение на инцидента".
Арбитражът уж приет и президент-министрите вече ще отиват в Петербург. Ами ако там българите се опрат на "сподялбата на плячката" и готовата вече с прокламации и пр. противобългарска войска ни нападне, пускайки лъжата, че ние сме нападнали първи, кой не щеше да бъде готов да приеме лъжата за истина, като всички знаяха, че нападатели само ние можем да бъдем? Следователно, с всички гореказани предупреждения не се ли е приготовлявало общественото мнение в дома и на чужбина? 21. На 17-и нашето нападение имаше чистия характер на нигритския "инцидент", оправдан от англ. преса. Но при Ангиста и Нигрита не последва нищо освен "Уравнение на инцидента". Защо подир "Овчо поле" готовите прокламации се попълват и прочитат, и война се обявява на не готова и изтощена България? Че нападането на 17-и не беше нищо друго, освен един мъчителен "инцидент" за нас, се вижда от това, гдето вече тържествующи на 18-и сами ние спираме военните действия. Русия знаеше нашата не готовност за война: тя знаеше по откровените донесения на нашите русофили министри, че създаваме инциденти, защото няма какда защитаваме правата си, па и вярвайки, може би, че ние на самия арбитър отслужваме, принуждавайки уж непокорния контрагент да се подчини и не позори арбитъра. Тя знаеше, че ние може да създадем и инцидента на 17-и, но не с цел да воюваме, защото нямахме ни амуниции, нито бяхме си сменили политиката, Данев бидейки на власт, за да се опълчим против нея. и още повече доказахме това, като сами спряхме на 18-и; защо тогава тя приложи наказанието само срещу нас?
към текста >>

10. 6.8. БЪЛГАРИТЕ НЕ СА СВОБОДНИ

ТЕ СВИДЕТЕЛСТВУВАТ: Неделна беседа; 19 декември, 1926 г.

"... Следователно целият живот на човека е едно уравнение, а той самия представлява една част от това уравнение.
6.8. БЪЛГАРИТЕ НЕ СА СВОБОДНИ ТЕ СВИДЕТЕЛСТВУВАТ: 11 [неделна] беседа от Учителя, държана на 19 декември, 1926 г. в гр. София [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 9-11. "... Следователно целият живот на човека е едно уравнение, а той самия представлява една част от това уравнение. Човечеството пък е едната страна на дадено уравнение от великата система уравнения в Божествения свят. Тогава, човек и Бог, пак съставляват уравнение; и човек, като страна на това уравнение, трябва да знае, каква е днешната му задача. Някой казва: "Аз съм българин." Какви са идеите и задачите на българина? Спрямо България всеки българин е страна на дадено уравнение. България, от своя страна, съставлява част от друго уравнение, спрямо което има свои задължения.
към текста >>

Човечеството пък е едната страна на дадено уравнение от великата система уравнения в Божествения свят.
6.8. БЪЛГАРИТЕ НЕ СА СВОБОДНИ ТЕ СВИДЕТЕЛСТВУВАТ: 11 [неделна] беседа от Учителя, държана на 19 декември, 1926 г. в гр. София [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 9-11. "... Следователно целият живот на човека е едно уравнение, а той самия представлява една част от това уравнение. Човечеството пък е едната страна на дадено уравнение от великата система уравнения в Божествения свят. Тогава, човек и Бог, пак съставляват уравнение; и човек, като страна на това уравнение, трябва да знае, каква е днешната му задача. Някой казва: "Аз съм българин." Какви са идеите и задачите на българина? Спрямо България всеки българин е страна на дадено уравнение. България, от своя страна, съставлява част от друго уравнение, спрямо което има свои задължения. Днес българите не са свободни.
към текста >>

Тогава, човек и Бог, пак съставляват уравнение; и човек, като страна на това уравнение, трябва да знае, каква е днешната му задача.
в гр. София [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 9-11. "... Следователно целият живот на човека е едно уравнение, а той самия представлява една част от това уравнение. Човечеството пък е едната страна на дадено уравнение от великата система уравнения в Божествения свят. Тогава, човек и Бог, пак съставляват уравнение; и човек, като страна на това уравнение, трябва да знае, каква е днешната му задача. Някой казва: "Аз съм българин." Какви са идеите и задачите на българина? Спрямо България всеки българин е страна на дадено уравнение. България, от своя страна, съставлява част от друго уравнение, спрямо което има свои задължения. Днес българите не са свободни. Те и досега плащат данък след войните на европейските държави; от години вече плащат и още не могат да се изплатят.
към текста >>

Спрямо България всеки българин е страна на дадено уравнение.
София, 1929, с. 9-11. "... Следователно целият живот на човека е едно уравнение, а той самия представлява една част от това уравнение. Човечеството пък е едната страна на дадено уравнение от великата система уравнения в Божествения свят. Тогава, човек и Бог, пак съставляват уравнение; и човек, като страна на това уравнение, трябва да знае, каква е днешната му задача. Някой казва: "Аз съм българин." Какви са идеите и задачите на българина? Спрямо България всеки българин е страна на дадено уравнение. България, от своя страна, съставлява част от друго уравнение, спрямо което има свои задължения. Днес българите не са свободни. Те и досега плащат данък след войните на европейските държави; от години вече плащат и още не могат да се изплатят. "Който много яде, много плаща; който малко разбира - много плаща." Българинът много яде, малко се учи. Питам: де са учените хора на българите?
към текста >>

България, от своя страна, съставлява част от друго уравнение, спрямо което има свои задължения.
"... Следователно целият живот на човека е едно уравнение, а той самия представлява една част от това уравнение. Човечеството пък е едната страна на дадено уравнение от великата система уравнения в Божествения свят. Тогава, човек и Бог, пак съставляват уравнение; и човек, като страна на това уравнение, трябва да знае, каква е днешната му задача. Някой казва: "Аз съм българин." Какви са идеите и задачите на българина? Спрямо България всеки българин е страна на дадено уравнение. България, от своя страна, съставлява част от друго уравнение, спрямо което има свои задължения. Днес българите не са свободни. Те и досега плащат данък след войните на европейските държави; от години вече плащат и още не могат да се изплатят. "Който много яде, много плаща; който малко разбира - много плаща." Българинът много яде, малко се учи. Питам: де са учените хора на българите? Кои са най-видните българи в света?
към текста >>

11. 1. МОЛИТВАТА

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

Те мязат на онзи испански поет, който написал няколко куплета, но един от куплетите бил толкова мъчно разбираем, че като отиват при него и му казват: "Не можем да разберем какво искаш да кажеш." Той им отговаря: "И аз не знам какво искам да кажа." Ако вие попитате съвременните философи какво искат да кажат със своите дълбоки куплети, ще кажат:" И ние не знаем." Когато ученикът реши едно уравнение, какво е направил?
Ще я опишете тъй, както я описват поетите. Ще спорите дали Бог е видим или невидим, безграничен или граничен, защо е създал света и т.н. Ако аз пътувам по пътя и някой ме попита защо повдигам прах, какво намерение имам, мислите ли, че има някаква философия в това? Аз не зная защо го повдигам. Казал бих: "Понеже времето е сухо, затова краката ми повдигат прах, без да мисля аз." И съвременните философи и мислители също повдигат някакъв въпрос. Те мязат на онзи испански поет, който написал няколко куплета, но един от куплетите бил толкова мъчно разбираем, че като отиват при него и му казват: "Не можем да разберем какво искаш да кажеш." Той им отговаря: "И аз не знам какво искам да кажа." Ако вие попитате съвременните философи какво искат да кажат със своите дълбоки куплети, ще кажат:" И ние не знаем." Когато ученикът реши едно уравнение, какво е направил? Когато той реши това сложно, тройно правило - че X е равно на 10, какво е разрешил? Разрешил е колко ще вземат тези 10 души. Ако си разрешил уравнението за работниците, те ще получат нещо, но ако го разрешаваш за училище какво ще спечелиш от това? Само едно упражнение. Аз не отказвам упражнението, но искам вашите мисли да бъдат точни и определени.
към текста >>

Ако си разрешил уравнението за работниците, те ще получат нещо, но ако го разрешаваш за училище какво ще спечелиш от това?
Аз не зная защо го повдигам. Казал бих: "Понеже времето е сухо, затова краката ми повдигат прах, без да мисля аз." И съвременните философи и мислители също повдигат някакъв въпрос. Те мязат на онзи испански поет, който написал няколко куплета, но един от куплетите бил толкова мъчно разбираем, че като отиват при него и му казват: "Не можем да разберем какво искаш да кажеш." Той им отговаря: "И аз не знам какво искам да кажа." Ако вие попитате съвременните философи какво искат да кажат със своите дълбоки куплети, ще кажат:" И ние не знаем." Когато ученикът реши едно уравнение, какво е направил? Когато той реши това сложно, тройно правило - че X е равно на 10, какво е разрешил? Разрешил е колко ще вземат тези 10 души. Ако си разрешил уравнението за работниците, те ще получат нещо, но ако го разрешаваш за училище какво ще спечелиш от това? Само едно упражнение. Аз не отказвам упражнението, но искам вашите мисли да бъдат точни и определени. Когато правим упражнения, трябва да знаем, че това е едно упражнение, да не смесваме упражнението с онази действителност в живота, която съществува. Мнозина се молят с упражнения. Нямам нищо против това, но то не е реалност, а приготвяне към реалното.
към текста >>

12. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

И това уравнение, и още други, решавам лесно, но химията!
Пък отгоре равни на нещо. Свят ми се мае. Нищо не разбирам. Жечо се мъчи да ми обясни, но нищо не излиза. А това направи г-н Стоилов; извика ме веднъж на дъската и така нагледно ми обясни, че ми светна изведнъж. И това уравнение, и още други, решавам лесно, но химията! А онзи, що ми подхвърли черния колан на Рила, пазителят на „пиленцата” иска да ми обясни, но не умее и ми досажда. Понякога ми дава резен хляб с масло и ми става много добре. Да, винаги съм гладна. Георги Марков, който ми зае 1000 лв., за да предплатя в гимназията тъй бърза да му ги върна, че както ми ги дава чичо Генчо, така му ги давам и за мен не остава нищо. Чичо Генчо ме праща с 2 лв.
към текста >>

13. 9. Пентаграмът

Глава 4. Мъдростта

Той завърши живота си като уравнение, чийто неизвестни никога нямаше да престанат да го гонят и вероятно с вековете задачата щеше да го чака.
Животът му приключи с минус. Задачата дадена като на ученик, остана нерешена. Жените чрез които искаше да се домогне до същината на живота и оттам до любовта, нищо не му дадоха. Те в голямото си мнозинство бяха свидетелство, че изпитът не беше издържан. Нищо не вложиха като ценност, нищо и не получиха от него. Той завърши живота си като уравнение, чийто неизвестни никога нямаше да престанат да го гонят и вероятно с вековете задачата щеше да го чака. Мъдростта не е достатъчна. Спряхме се на този пасаж от историята на този забележителен цар, за да обобщим сборовете и стигнем до най-свежата идея, която Учителят ни поднася като ярък синтез на новия живот, новата основа и новия идеал към който трябва да се стремят всички, независимо дали са короновани личности или обикновени хора. В историята на Соломон е събрано всичко, което миналото, неговото време би могло да му поднесе. Той беше при това мъдър, много мъдър но не успя да стане мъдрец. Нещо не му достигаше.
към текста >>

14. 14. Важни моменти в природата

Глава 6. Разкриване на реалността

Не е нужно да се отиде далеч - човешкото тяло не е нищо друго, а строго математическо уравнение; като се започне с очите и се свърши със сърцето - истинска математика: две очи, две уши, два крака, две ръце, две крила на белия дроб, два бъбрека, едно сърце, една глава, един нос, една уста, един стомах и пр.
Човекът премного се е отдалечил от този жив поток на явления, процеси, събития, които дефилират пред нас, за да ни подарят малката радост и дълбоката мисъл, че всичко, което ни обикаля е подчинено на законите на хармонията, всичко се движи абсолютно точно както небесните тела, които никога не бъркат разписанието и посоката. Векове човек е трупал знания, от незапомнени времена науката за небето е била известна на ония мечтатели, поети и съзерцатели, които намираха нещо общо и идентично между кръговете на един нарязан портокал, да речем, и между орбитите на някои планети. Обикновени наглед неща са ги отвеждали в един далечен и скрит за човека мир, за да намерят еднаквите белези, за да открият непознати закони и бавно да разкрият езика на символите. Може да не бъде човек математик, за да разбере, каква хубост се крие в простата десетична бройна система, която е величествено ясна и проста. Числата са живи и човек, който си дава малко труд може да долови тяхната вътрешна страна, разкривайки скрития замисъл. Не е нужно да се отиде далеч - човешкото тяло не е нищо друго, а строго математическо уравнение; като се започне с очите и се свърши със сърцето - истинска математика: две очи, две уши, два крака, две ръце, две крила на белия дроб, два бъбрека, едно сърце, една глава, един нос, една уста, един стомах и пр. Случайно ли човек има десет пръста на ръцете и на краката. Човекът, който не познава нито сметачната машина, нито астрономическите уреди и таблици, нито геометрическите пособия щеше да тръгне именно от себе си - от най-близкото и най-познатото, което можеше да се наблюдава, да се съзерцава, да се разбира, за да стигне чрез този идеален микрокосмос до Великия първообраз. От клетката до човека и от човека до Цялото пътищата лежаха открити и великите мечтатели и съзерцатели, които притежаваха способността да мислят, щяха да тръгнат по тези пътища и по обозначените сигнали се домогваха до законите и принципите, които обогатиха човека не само отвън. Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката. Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите.
към текста >>

15. 2. Побратимяване

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Една част от човечеството е загрижена, защото разбират, че предстои важна и решителна стъпка - то е първото неизвестно в това сложно уравнение, което стои с неумолима сила пред двадесетия век.
Човечеството е разкъсано от противоречия - човечеството преживява родилни болки. Намираме се в края на века, сметките трябва да бъдат ликвидирани -това е предпролетен сезон, когато пролетните бури разчистват пътеките, когато старата шума окапва, когато изгнилите клони трябва да паднат. Новото никога не идва без трясък и шум. За да се направи ново жилище, старото трябва да се събори. И в тоя процес по ярко откогато и да е било, човечеството усеща, че нещо става, че нещо ще се случи - в тоя преходен момент то разбира какво му липсва и какво трябва да получи. Една част от човечеството е загрижена, защото разбират, че предстои важна и решителна стъпка - то е първото неизвестно в това сложно уравнение, което стои с неумолима сила пред двадесетия век. По неведоми пътища, като добрата домакиня умните хора разбират, че реформата трябва да започне отвътре навън, да засегне най-дълбоките пластове на човешката душа, ум и сърце. Работата за епохата е определена и тя не може нито да се спре, нито да се отложи. Движението не може да се върне обратно, то е движение на река, която има определена цел. Всичко е било подготвено за правилното разрешаване на тази задача - нужна е последната контура, за да се завърши цялото. Идеалът не блести с недостижим блясък, човечеството узря за новата идея и по силата на назрелите условия тя ще се наложи, както се налага топлината и светлината, когато Слънцето стигне равноденствения час през пролетта.
към текста >>

16. 12. Една изящна картина

Глава 2. Образи и идеи

До силата, до светлината, до възможностите, до Любовта, до смирението, когато ни предстои да решим една задача, едно уравнение.
Контрастът е забележителен. Пояснения не са нужни. Онова, което привлича нашия поглед и ни кара още да държим перото е онова, което нарекохме в началото дидактически елемент на случая - недостатъчно изразително казано. Идеята е дълбока и удара мощен. Всичко е сведено до обикновеното в човека, по-точно казано до необикновеното у Учителя и до обикновеното у ученика. До силата, до светлината, до възможностите, до Любовта, до смирението, когато ни предстои да решим една задача, едно уравнение. Да знаем, как да пристъпваме към един враг, който се таи дълбоко в нас в най-угледна форма. Гордостта, която е готова да задуши най-благородния порив и да смачка най-красивото цвете на любовта, гордостта, която поразява човека в чувствата, в разбиранията при правилното даване и правилното взимане. Гордостта винаги задръства вадите по които към нас протича влагата на живота, гордостта е като ледена маса, която превръща човека на изтукан. Учителят прие с обич неугледния геврек, прие любовно и петолевката - две стотинки и половина в днешния монетен курс - пари ли бяха това? Ала Той прие нейния дар и я възнагради с вниманието си, като показа как трябва да приемаме, то бе равно изкуство и на даването.
към текста >>

17. 26. По повод едно предсказание

Глава 2. Образи и идеи

Кога ще стане това и кой ще остане жив, за да отбележи събитието е неизвестно - уравнение с хиляди неизвестни.
Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще излязат от коритата, вулканите ще изригнат, земята ще се разтърси, ще се зарадва на Господа. Като млада мома ще заиграе пред Него.” Предсказанието на американеца може да се сбъдне, а може и да не се сбъдне. Искаме да си представим картината, която Учителят дава. Финалът е нещо страшно все пак: реките ще излязат от коритата си, вулканите ще изригнат, замята ще се разиграе като млада мома - катастрофалният край ще бъде такъв не само за нашата планета, но и за жителите в нея. Кога ще стане това и кой ще остане жив, за да отбележи събитието е неизвестно - уравнение с хиляди неизвестни. Човек не издържа на напрежението, дори само, ако го мисли. Връщаме се обратно и четем, все пак това е предсказание, в чието сбъдване не се съмняваме. Знаците са поставени на място и тръгваме по тях, за да стигнем неусетно до човека. Да, земята е населена с близо три милярда живи човешки същества, хора от различни народности и раси обособени като народи и държави. На този въпрос Учителят се спира през 1919 година и за Него като че ли никак не е важно, какво ще се случи на 17.XII според американския учен, за Него е важно, какво ще стане с човека, дори ако това предсказание съвсем не се сбъдне.
към текста >>

18. 22. Четирите зрънца - приказка задача

Глава 2. Ученикът - път и живот

Тогава се връщаш наново и започваш да търсиш неизвестния знак в уравнението.
Тогава не е трябвало да се даде. Но тя е дадена. А може би крие нещо друго, има още нещо недоразрешено за което е дадена? Може би има още нещо, което трябва да се открива и което чака не друг, а ученика. Тъкмо там може би лежи ключа на задачата. Тогава се връщаш наново и започваш да търсиш неизвестния знак в уравнението. Ученик си и искаш да преживееш радостта, че си успял сам да разрешиш задача и сам си се домогнал до ключа на Така е. В дланта лежи житното зърно. Според изчисленията то тежи 1/16,000 от кг. а според наукатаг наречена алготехника в житното зърно е складирана огромна енергия, с която са свързани живо няколко процеса: никнене, растене, цъфтене и връзване на плода. Цяла епопея, която Учителят разлиства без думи.
към текста >>

19. 27. “Жена, кога ражда ...: есе (8.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Колко всичко е комплицирано, сложно като уравнение с много неизвестни.
Това не пречи на твоя точно определен път - и по този път нищо вече не трябва да те спира или спъва. Длъжен си да примириш двата тона - да слееш в едно скръбта и радостта. Усещаш вкуса на едната и на другата и виждаш целия свят. Какъв живот! Милват и шибат те едновременно - един топъл развейгор и един северен лют вятър. Колко всичко е комплицирано, сложно като уравнение с много неизвестни. Трудно ти е да летиш при тая ситуация, при тая постановка. Надделява тя. Годините, времето - отношението на държавната власт, напрежението с неизмеримия си волтаж, тревогата и голямото огорчение, как всичко това стои неразтопено и тежи през това утро, напира и усещаш горчивия вкус на залъка. Предвидено ли е било?... Безсъмнено - тогава като всички болни, отрудени и страждущи, тръгваш да търсиш лек.
към текста >>

20. 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Като проблем, като уравнение с много неизвестни заемаше толкова голямо място, както повдигането, облагородяването, извисяването на човека до степен на пробудено съзнание, освободен веднъж за винаги от ледения обръч на егоизма, от острите зъби и нокти на материализма.
“Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос. Човекът, тая малка, дребна, незначителна величина, за която от памтивека до наши дни се успешно се коват оръжия, за да се унищожава. От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-страшното заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм. Човек на новото, човек хуманен, човек, роден да мисли еднакво за благото на всички, като за своето лично . Човекът, тоя малкия, дребен на ръст, човекът важен и значителен до тялото на големия космически Адам, човекът малък болт в тая най-голяма машина - зависеща от него. Като проблем, като уравнение с много неизвестни заемаше толкова голямо място, както повдигането, облагородяването, извисяването на човека до степен на пробудено съзнание, освободен веднъж за винаги от ледения обръч на егоизма, от острите зъби и нокти на материализма. “Дойде глас от небето: Прославих те и пак ще прославя.” За кои? За учениците, които нямаше да се уморяват да разнищят дебелото въже на егоизма и нямаше да се спрат упорито да се справят с обикновените човешките желания, за да изтръгнат отровното жило на тази язва, наречена егоизъм, в чийто ледени обятия лежеше света.
към текста >>

0.79402279853821