Търсене в текстове за 'Убеждение'

Игнат Котаров бе по убеждение комунист.
Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка. В Школата на Учителя нямаше половинчати неща. След всяка опитност предстояха драматични развръзки с необикновен и неочакван финал. Тук не трябваше да има изключения. Освен това, това беше Игнат, а той не беше случаен човек на"Изгрева". Игнат Котаров бе по убеждение комунист. Не само идеен, но и действуващ. Той приемаше в своята барака да преспиват нелегални комунисти, които се укриваха от полицията. Освен това, той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя. Една вечер се събират неговите бойни другари в бараката му, които нощуват в различни нелегални квартири около София. Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко.
към текста >>

2. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.
Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали.
към текста >>

3. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа.
Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос.
към текста >>

4. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая също дойде на "Изгрева".
После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остана невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Можете да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая също дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си след заминаването на Учителя беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров. Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминаването на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите той беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора.
към текста >>

5. 3_69 Сватбата на Големия брат

Такова беше убеждението на всички.
И те взеха, че се сбъднаха така, както ги бе казал и както си ги бяха записали те в тефтерчетата. Техните опитности ще си ги прочетете. Но ние, останалите, не знаехме това и не можехме да го знаем. За нас важното беше, че Учителят е до нас и ние сме до Него, а до Него не можеше да ни се случи нищо опасно. И ако трябваше да ни се случи, то щеше ни прескочи и така щяхме да преживеем. Такова беше убеждението на всички. Около нас цареше пълна неизвестност, освен за онези братя, на които Учителят бе дал правото да узнаят за историческата развръзка на света. Те я пазеха в тайна, а ние се движехме с нашата вяра, че се намираме под покрива на Всевишнаго, Който ни закриля. Обикновено за Нова година аз се подготвях по един и същ начин. Приготвях обикновените за такъв ден ястия и сладкиши. Понякога бивахме поканени да посрещнем Нова година при някои братя и сестри, където и Учителят присъствуваше и след дочакването на Новата година, Учителят казваше кратко Слово и символично даваше някои прогнози за предстоящата година.
към текста >>

6. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Той е комунист по убеждение, бива много години преследван и бит от полицията, лежал е и в затвора.
Има много русофили, които помнят как Русия ни е освободила от турците. Има още живи опълченци и всичко това се помни. Има и много комунисти, които направо са объркани и се питат какво ли ще става. Един от тях е брат Руси Караиванов от с. Ветрен, Казанлъшко. Той е комунист по убеждение, бива много години преследван и бит от полицията, лежал е и в затвора. Но идва един момент и в живота му става промяна. Той се запознава с идеите на Учителя и разбира, че светът не може да се промени отвън, докато отделният човек не се промени отвътре в името на един Висш Идеал. Отива при Учителя на "Изгрева", среща се с Него и Му казва: "Учителю, Вие винаги говорите, че бъдещето принадлежи на славянството и че Русия ще има дял в новата култура, която трябва да дойде чрез Вашето Учение. А сега какво ще стане? Ето - германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва.
към текста >>

Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти.
Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13). Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия. Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти. Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия. Руси Караиванов с голямо вълнение разказваше този случай тридесет години след победата на Русия • срещу Германия. Той доживя да види как всичко това се сбъдна. И го разказваше на мнозина.
към текста >>

7. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти.
Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи. Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти. Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла. И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години. Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и Небето се грижеше за нас.
към текста >>

8. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

През младите си години е бил по убеждение член на Демократическата партия .
"Най-подходящи са брат Начо Петров и Димитър Грива". Братът си тръгнал изненадан от отговора на Учителя. Отива на "Изгрева" и предава на партийната група думите на Учителя. Събрали се и умуват така: "Тези хора в никакъв случай не могат да бъдат представители пред властта." Започват да умуват върху биографията на Начо Петров, че е военен, че е еди-какъв си и че е най-малко подходящ за тази работа. Той имаше син, който участвува в Отечествената война и бе убит при Страцин. През младите си години е бил по убеждение член на Демократическата партия . Работил е дълги години в Орхание и там се запознава с Учителя, след което в живота му става поврат и промяна в характера му. Той беше много прям - говореше направо и понякога беше остър в думите си. Беше честен, прям, остър - езикът му сечеше, без да се съобразява с никого. Това не се харесваше на мнозина, които се опитваха да хитруват на дребно в Школата. Учителят имаше много хубаво отношение и доверие към него.
към текста >>

9. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Борис Николов

ТОМ 2

Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това.
Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слабо развита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогава, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това. което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
към текста >>

10. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

ТОМ 2

Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш.
Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слабо развита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова.
към текста >>

11. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сега поне Братството е пречистено, защото в едно общество малцина идват от убеждение.
Така сметката се ликвидира. Това е голяма загуба за българския народ. Той губи най-хубавото, което имаше - благословението на Бялото Братство. 85. Дали на религиозна или на класова основа, все едни и същи Сили се борят в света. И когато сме гонени, сме добре. Сега поне Братството е пречистено, защото в едно общество малцина идват от убеждение. Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко. Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много. Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават.
към текста >>

Които идват от убеждение устояват на всичко.
Той губи най-хубавото, което имаше - благословението на Бялото Братство. 85. Дали на религиозна или на класова основа, все едни и същи Сили се борят в света. И когато сме гонени, сме добре. Сега поне Братството е пречистено, защото в едно общество малцина идват от убеждение. Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко. Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много. Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават. Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в трънете. „Избуяха и заглушиха го". 86.
към текста >>

12. 58. СЛАВИ КАМБУРОВ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А Слави Камбуров е социалист по идеи и материалист по убеждение.
58. СЛАВИ КАМБУРОВ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ Родът Камбурови е стар род с дълбоки корени. По онова време родът е представен от Никола Камбуров, който е в Казанлък, Стефан Камбуров в Стара Загора и третия - Слави Камбуров в Нова Загора. Камбурови са запознати с учението на Учителя и се подвизават в Братството. А Слави Камбуров е социалист по идеи и материалист по убеждение. Бил е начетен, учен и писал статии по вестниците. Като бил на гости при братята си и като слушал как те непрекъснато говорят за Петър Дънов, не издържал и изрекъл: „Ако се срещна с Вашия Учител аз тутакси ще го оборя за нула време." Той смятал, че като владеел марксическа"диалектика щял да го обори в спора. Но искал да слушат и гледат и другите му двама братя, за да видят какъв учен брат имат и да се гордеят с него след това. Минало време Учителят пристигнал в Ст. Загора, където живееше Стефан Камбуров и Слави Камбуров получава телеграма в Нова Загора, че Учителят е пристигнал на гости при другите двама братя.
към текста >>

13. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония.
На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво. Импровизираният от тях двуглас бе доста сполучлив. Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп. Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас. Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония. В света на музиката всяка добра мелодия събужда хармония. За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно. Играещите са твърде чувствителни към неверните и фалшиви тонове и не е уместно именно през време на играта да се получат дразнители.
към текста >>

14. 3.40. Македонци на Изгрева

Димитър Балючев е също от Егейска Македония, по убеждение е земеделец.
Нашият брат Славчо Славянски живо участие взимаше при организацията при летуването на Рилските езера. Той отиваше да ги спазарява тамо каракачаните, да спазарява камионите и т.н. Неговият баща е родом от Щип и също неговия зет, оженен за негова сестра Надка е Жоро Кьосев, и той също е от Македония. Жоро Кьосев е зет на Славянски. Надка е сестра на Славчо Славянски. Димитър Балючев е също от Егейска Македония, по убеждение е земеделец. Има една снимка, на която се вижда как до Учителя отстрани седят Стоицев и дядо Благо на масата, в Рила по обед, а Димитър Балючев стои пред тях с блюдо за обед. Хубава снимка на още по-прекрасен живот. Какъв е изводът за пребиваването на македонските българи на Изгрева? Той е следният: „Най-важното нещо е, да служи човек на Бога. Най-великото нещо е, да служи човек на Бога". (Учителя)
към текста >>

15. 3.41. Трифон Кунев

Иначе, по убеждение политическо, е земеделец.
41. Трифон Кунев Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка посоката север-юг на историческия камък с Трифон Кунев. Кой е Трифон Кунев? Трифон Кунев е роден в село Ъглен, Луковитска околия. Той иначе е писател, поет, наш приятел, който беше така също приятел на сестра д-р Дафина Кьорчева. Иначе, по убеждение политическо, е земеделец. След II-та Световна война, когато дойде в България комунистическата партия да управлява страната, той беше директор на Народния театър. Обаче, когато той забеляза с негови други съидейници - земеделци, социалдемократи, че комунистическата партия не управлява според принципите, с които тя декларираше, когато ще дойде на власт да управлява, то той реагираше и пишеше във вестник „Земеделско знаме" статии, озаглавени „Ситни, дребни като камилчета". По този начин той изобличаваше комунистическата партия и властта, за което той беше малтретиран, бит по улиците от изпратени младежи на комунистическата партия и беше изпратен в затвора. Обаче известно време имаше тука международна комисия съюзническа, от англичани и американци, и се проведоха избори. Той обаче, Трифон Кунев, беше в затвора.
към текста >>

16. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

Това е моето убеждение и заключение по въпроса.
Синод и това, което ще Ви разкажа, никой друг не знае, а именно: Варненският владика Симеон, като председател, изслуша всичките владици от страната и всички се изказаха отрицателно против Учението на г-н Дънов. И най-после взе думата самият председател - Варвенският владика Симеон и каза: „Изслушах вас всичките и Вашите отрицателни изказвания против този човек. Но трябва да знаете, че този човек няма никаква вина, за което Вие го обвинявате и го обвинява нашата Православна църква. Този човек няма никаква вина, а ние сме виновни за всичко това, че хората отиват при Него и да слушат Неговите беседи. Ние сме виновни, защото ние не сме дали достатъчно храна на нашите православни съмишленици. Това е моето убеждение и заключение по въпроса. Той не е абсолютно виновен, за това, за което Го обвинявате." Ето това е пример за отношение към първопричината на конфликта. „Сега минава една вълна, която трансформира целия обществен строй. Тя ще престрои цялата земя и мислите на хората. Животът ще получи ново направление. Бог ще преустрои света." (Учителят)
към текста >>

17. 3.59. Божествената партия

Правителството реши, че е за Мира, а пък аз, по убеждение съм именно за мир, против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." „Така ли?
" и вторият въпрос: „Защо идвате сега? " Защо досега не сте дошли? - „Рекох, голяма навалица беше, пък и не е бърза работата и затова". „А защо идвате сега? „А идвам сега, защото е много сериозна работата и отговорна, от национален мащаб. Правителството реши, че е за Мира, а пък аз, по убеждение съм именно за мир, против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." „Така ли? " „Да, рекох, така. Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти. Но когато съм свободен, винаги съм на Изгрева." „На Изгрева ли? " „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството!
към текста >>

И тогава... така рекох аз - моето убеждение е постоянно и поддържам го и сега, и всякогаш.
Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти. Но когато съм свободен, винаги съм на Изгрева." „На Изгрева ли? " „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството! " „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа Елисавета Христова, нямам нужда. И тогава... така рекох аз - моето убеждение е постоянно и поддържам го и сега, и всякогаш. За мир на всяка цена. Против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." И председателят, пък той бил директор на някой клон от Народна банка, комшия там и казва: „Бюрото реши да не бъде приет." Моят гарант каза: „Как? ", каза „кой ти дава това право? Тука в кодекса пише, когато е повикано едно лице, събранието чрез гласуване ще каже, дали да бъде приет, или да не бъде приет, откъде накъде Вие така го отхвърляте." И понеже и двамата са партийци, споразумяха се. „Добре". И сега, за да сплаши събранието, понеже населението беше уплашено на препълнената зала, казва: „Който е съгласен да не бъде приет, да си вдигне ръката.
към текста >>

18. 4.28. Песента Мирът иде!

ИЛИЯ УЗУНОВ

И затова в мен се оформи убеждението, че тази песен на Учителя - „Мирът иде" - е от голямо значение, и че тя за Братството е едно високо знаме в делото на мира, на общочовешкият Мир.
И аз си спомням, че ние пеехме през времето на Учителя тази песен и даже сестра Кисьова се беше опитала да направи нещо от нея разработка за хор и бе пята в салона. В салона я пеехме тази песен с текста на сестра Стоянка. Сега аз разсъждавам върху тази случка. Защо Учителят мълчи цял ден и накрая защо поставя въпроса за песента „Мирът иде" и търси текст за нея? Идвам до извода, че Учителят се е занимавал този ден с въпроса за мира и е дал израз на това чрез поръчката към един ученик, да се намери и напише подходящ текст на тази мелодия. И затова в мен се оформи убеждението, че тази песен на Учителя - „Мирът иде" - е от голямо значение, и че тя за Братството е едно високо знаме в делото на мира, на общочовешкият Мир. И затова сега аз си поставям задачата да намеря тая песен, да подредя текста и да я размножа в нашите среди. Идеята за Мира е въпрос, който ме интересува още от детските ми години. В 1916 г., през време на Европейската война, баща ми е убит на фронта. Останах сирак. Трагедията, която преживя нашият род тогава, при съобщаването смъртта на баща ми, събуди в мене мисълта, да посветя живота си в проучването причините на войните и да се боря за мира.
към текста >>

19. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той по убеждение беше привърженик на диалектическия материализъм и на революционния комунизъм.
" Отговорих: „Няма". „Ето това е Бог, онова, което е без начало и без край! " Това ми се заби в главата и досега не е излязло от ума ми. Преминавайки в гимназията, още в първите години в мен се пробудиха дълбоко скритите в душата ми социални чувства: започнаха да ме интересуват обществените проблеми. В това направление ми упражни силно влияние учителят ни по психология и педагогика. Той по убеждение беше привърженик на диалектическия материализъм и на революционния комунизъм. Това влияние най-силно беше почувствано към завършване на гимназиалното ми образование. Но когато влезнах в гимназията, този учител марксист се казваше Тодор Павлов. Той упражни силно влияние върху мен. Той организираше в гимназията комунистически ядра. И от спиритуализъм аз преминах в другия полюс - на атеизма и диалектическия материализъм.
към текста >>

20. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Беше по убеждение земеделец.
Георги Драганов е от Ямбол. Следваше право. Имаше всестранни интереси. Беше написал книга за Богомилството. Нямаше онзи вътрешен поглед, а се движеше в друг път. Беше по убеждение земеделец. Интересуваше го политическия живот в България. Той беше предан и честен човек. Един от добрите, изтъкнати и верни приятели. Боян Боев. „Окултизъм и наука".
към текста >>

21. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В мен залегна убеждението, че аз съм на този пост, за да издам книга за Учителя; финансовата част на книгата бе осигурена.
Тази дирекция, която оглавявах, тя изготви клаузите по финансовите въпроси за мирните договори след 1945 г. След туй кредитирахме фабриките преди да бъдат национализирани, а след като ги национализираха тя имаше за задача да изготви законите за самоиздръжка на предприятията. Това падна на моите плещи. За мен беше голяма изненада да изпълнявам този пост, защото нямах такива амбиции. Но впоследствие се убедих, защо се наредиха нещата така, че да заема тази служба. В мен залегна убеждението, че аз съм на този пост, за да издам книга за Учителя; финансовата част на книгата бе осигурена. Борис Николов даде всичките си спестявания, около 680 000 лв., а неговата сестра Цанка - 160 000 лв., а един друг брат, който изобщо не знаеше, че ще излиза книга, предложи на Борис 240 000 лв., да се отпечати нещо от Учителя. Тези пари бяха достатъчни. Книгата трябваше да има разрешение за печат. Този човек, който даваше молбите на министъра, за да ги подпише и да се получи разрешение за печат, беше мой приятел, беше „звенар" по политически възгледи, кротък и симпатичен човек. Аз изпращах Неделчо Попов много пъти до него, но без резултат.
към текста >>

22. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

А в мене бе залегнало твърдо убеждението, че да работя за Бога трябваше да ходя на беседите на Учителя и да изучавам Словото му.
„Опълченска" 66 до голямата писмена маса. Това няма да го забравя никога. Аз станах и си тръгнах и по пътя към дома бях решила, че ще работя за Бога, а Бог да определи пътя ми и съдбата ми. Реших, че ще работя по-усилено върху беседите на Учителя, че ще тръгна дори и гола, но ще ходя при Учителя та каквото ще и да става. Връщам се у дома с твърдото решение, че и гола ще излеза от вкъщи, Но няма да ме спрат да ходя при Учителя. А в мене бе залегнало твърдо убеждението, че да работя за Бога трябваше да ходя на беседите на Учителя и да изучавам Словото му. Аз вече бях научила от него, че не трябва да правя разлика между Учителя и Бога. Така си мислех и влизам у дома, а там са седнали на масата всички и ме очакват да влезна. Аз влизам дрипава и окъсана. И като ме вижда майка ми направо й прилоша от срам, а баща ми се разплака от жалост. Един плач от срам, а друг плач е от жалост, а братята ми се изпокриха.
към текста >>

23. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Това го изказах с вяра и с твърдото убеждение, че това е така и че Учителят е жител на слънцето и че в Учителят е Духът на слънцето, т.е.
По едно време вратата се отвори и видяхме, че Учителят заслиза по стълбите и след това се насочи към приземния етаж, там където беше трапезарията, отивайки да закуси. Ние скочихме и се отправихме натам, слезнахме долу при него и го заобиколихме. Той ни посочи свободните места, ние ги заехме и го загледахме. Той се усмихна и ни запита: „Защо не останахте да се греете на слънцето? " Аз отговорих: „Учителю, ние си дойдохме при Слънцето". Това го изказах с вяра и с твърдото убеждение, че това е така и че Учителят е жител на слънцето и че в Учителят е Духът на слънцето, т.е. Божественият Дух, който движи и земята и слънцето. Учителят ме изгледа, нищо не каза, за да потвърди моите думи, но за миг се преобрази. Аз видях, че в очите му се пропука една завеса, отвори се една дупчица и през това отвърстие дойде до мен един лъч, един слънчев лъч. От всяко едно око излезна по един лъч и се устремиха към мен. Това никой не го забеляза освен мен.
към текста >>

24. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално.
Учителят се съгласи. Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища. Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав. Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък. Станка си разреши въпроса с кармата на брат си, плати за него с онази работа, която тя работеше в нашия дом като работа за Бога. Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално. Това бе един малък епизод от голямата работа, която вършеше Учителят за всички. Опитахме го в малките, дребните неща и така разбрахме неговото величие. А Станка ми разправяше как когато станала девойка решила в себе си, че ще работи за Бога и няма да се жени. Отказа се от този живот на село, от ниви, ливади, покъщнина и дойде на Изгрева. Тук я прибира една позната и Станка започва да си търси работа.
към текста >>

25. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално.
Учителят се съгласи. Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища. Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав. Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък. Станка си разреши въпроса с кармата на брат си, плати за него с онази работа, която тя работеше в нашия дом като работа за Бога. Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално. Това бе един малък епизод от голямата работа, която вършеше Учителят за всички. Опитахме го в малките, дребните неща и така разбрахме неговото величие. А Станка ми разправяше как когато станала девойка решила в себе си, че ще работи за Бога и няма да се жени. Отказа се от този живот на село, от ниви, ливади, покъщнина и дойде на Изгрева. Тук я прибира една позната и Станка започва да си търси работа.
към текста >>

26. 128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН

128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН Разказах ви за съня, за видението и за моето убеждение, че след петдесет години съвместен живот - това бе истината за живота ми - съдба и карма, карма и живот.
128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН Разказах ви за съня, за видението и за моето убеждение, че след петдесет години съвместен живот - това бе истината за живота ми - съдба и карма, карма и живот. Беше трудно, страшно и понякога отвратително. Да се подчиниш на съдбата си е едно, а да разрешаваш един кармически възел с някого е друго, а да се отровиш от съдбата и кармата си през целият си земен път е нещо трето. А това да трае над петдесет години е много. Беше много трудно, беше адски трудно, защото беше възлязъл в мене адът от долу, от хиляди години, който чакаше, за да може съдбата ми в този живот да ме спре в един момент, в една точка, за да разреша един кармически възел от хилядолетия. Да го разплетеш този Гордиев възел, там е задачата със знанията и методите на Учителя.
към текста >>

27. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество.
Пред софийския градоначалник на стр. 41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ.
към текста >>

28. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

За любовта трябва да имаме само едно убеждение всички.
Да се върнем в райската градина. Човек по-рано 6 живял в рая и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички ние не трябва да употребяваме нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим трябва да бъдем крайно искрени. За любовта трябва да имаме само едно убеждение всички. Един ученик запита: „Как ще го постигнем това? " Учителят каза: Как постига цигуларят нещата? С упражнения, постепенно, като свири. И учителят ще му показва. Един ученик каза: „Аз бих желал повече да ни говорите за любовта".
към текста >>

29. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

За любовта трябва да имаме само едно убеждение всички.
Да се върнем в райската градина. Човек по-рано 6 живял в рая и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички ние не трябва да употребяваме нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим трябва да бъдем крайно искрени. За любовта трябва да имаме само едно убеждение всички. Един ученик запита: „Как ще го постигнем това? " Учителят каза: Как постига цигуларят нещата? С упражнения, постепенно, като свири. И учителят ще му показва. Един ученик каза: „Аз бих желал повече да ни говорите за любовта".
към текста >>

30. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери.
Статията бе озаглавена „Пагубното въздействие на дъновизма върху обществото". Статията бе написана от Н. Православов, а това бе псевдоним на Любозар Чолаков. Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали. Всички лица в тази статия са верни и те съществуваха, но истината беше друга и аз трябваше да я разкажа в кратце. Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери. Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи. Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя.
към текста >>

31. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

Удави се именно онова нейно убеждение, че тя е единствената, незаменяемата, чрез която се дават скри-жалите на Учителя.
Заяви на всеослушание, че отива да се дави. Учителят стоеше невъзмутим. После сестрите Аламанчеви, нейните приятелки, тръгнаха след нея, за да я спасяват и да я убеждават да не прави това. Разбира се тя не се удави, а Учителят нямаше да допусне това. Тя не се удави, но се удави нещо друго в нея. Удави се именно онова нейно убеждение, че тя е единствената, незаменяемата, чрез която се дават скри-жалите на Учителя. Ние, останалите гледахме, слушахме и недоумявахме. Нещата се развиха така, че тя не си довърши работата и ето изминаха тридесет години от заминаването на Учителя и нейните тефтерчета са разпръснати и онези свещени думи на Учителя още не са подредени, не се подготвени да се отпечатат. Ето, това е, което се удави в езерата. А кое остана? Останахме ние, другите около нея, останаха онези, които трябва да довършат нейната работа.
към текста >>

32. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение.
Те и двете бяха много добри, обичаха ме и се грижеха много хубаво за мене, но не знаеха за Бога нищо повече от всички обикновени православни християни. От време на време те ходеха на църква, постите постеха и се причестяваха. От време на време водеха и мене на църква да ме причестяват и повече нищо. От училище също ни водеха да ни причестяват, водеха ни на молебени, изучавахме Закон Божий и Вероучение, но всичко беше така случайно, бегло, механически. Като че от немай къде. Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех. Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение. И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо?
към текста >>

33. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

По този начин и съученичките ми винаги оставаха с убеждението, че всякога знам.
" Стайкова втори път наговори в безсмислен ред думите на втория закон, с което ми го подсказа. „Петкова, кажи ти! ".Аз го казах. Той до края запитваше Стайкова и след нея ме караше да кажа аз закона. И по този начин, колкото да имаше известна несправедливост в дадения случай,.аз си седнах с шестицата, а Стайкова, милата, с двойката. По този начин и съученичките ми винаги оставаха с убеждението, че всякога знам. Случаите за закрилата не са малко, но не им е мястото да ги разказвам тука. Обаче това не пречеше с всяка нова учебна година вътрешното ми смущение да се увеличава. Мисълта, че всичко свършва до гроба ме доведе до апатия и аз си казах, че щом като всичко свършва до гроба, няма смисъл да се живее, по този начин мисълта за самоубийството се зароди в мен. Това беше преди матурата, в последния клас. Хващаха ме истерични кризи.
към текста >>

34. 7. ПАДАНЕТО МИ ОТ СТОЛА

Не бях казала нищо на родителите си за падането, защото щяха да повикат лекар, а аз от малка не обичах да бъда лекувана от лекари, пък и по някакво вътрешно убеждение нямах достатъчно доверие в лекуването им.
Мислех, че ще се удуша и ще умра. Най-после с голямо усилие успях да вкарам малко въздух в дробовете си и малко по малко пак започнах да дишам. На удареното място остана една болка, която беше особено силна при покашляне или кихане. Болката започна да се увеличава от ден на ден. След два дена стана силна и при смях, а след още други два - и при говор, а на шестия ден - и при дишане. Не бях казала нищо на родителите си за падането, защото щяха да повикат лекар, а аз от малка не обичах да бъда лекувана от лекари, пък и по някакво вътрешно убеждение нямах достатъчно доверие в лекуването им. В началото си мислех, че болката ще мине от само себе си. Но когато вместо да мине тя започна да се увеличава и стигна до там, че взе да затруднява и дишането ми, аз се смутих и не знаех какво да направя. По онова време Учителя познавах още много малко и не знаех нищо за силите, способностите и възможностите Му, които откривах отпосле малко по малко, година след година. Учителят познавах още много малко. Ходех отскоро на беседите Му и бях ходила 2-3 пъти на частен разговор с него, заедно с Райна Ковачева, която си замина от този свят около 1920-28 г.
към текста >>

35. 18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА

Мария Райчева

Независимо от всичко това имах едно вътрешно предубеждение към лекарите и недоверие към тяхното лекуване.
Обаче от ден на ден отпадах все повече. Изтощението ми пречеше на работата ми с децата като лекторка в курсовете при първоначалните училища, която е уморителна и черпи много сили. Започнах да се опасявам, че силите ми няма да стигнат да довърша учебната година. Виждах, че е наложително да се обърна към доктор, щом като не искам да се отнеса към Учителя. Обаче не можех да го направя веднага поради липсата на време през учебната година при училищните си занятия, много частни уроци, свръх семейните си задължения. Независимо от всичко това имах едно вътрешно предубеждение към лекарите и недоверие към тяхното лекуване. Струва ми се, че те няма да открият истинската причина на температурата и може да ме объркат още повече с някое погрешно лекуване. При това нямах никакви връзки с лекари и не знаех към кого да се обърна. Чаках с нетърпение края на учебната година за две неща: за да се занимая със здравето си и да отида при Учителя. Имах като правило да ходя при Него в края на всяка година да ми обяснима разни неща, които не съм разбрала. Исках първо да отида при Него.
към текста >>

36. 31. ПАЛАТКА ЗА МЛАДОЖЕНЦИТЕ

Цанка Екимова

Но по-късно, когато ми разказаха възрастните приятели, че бяха виждали Мария как заставала пред Учителя да изисква пред Него някои неща, заставала заплашителна, да й се изпълни желанието и те са оставали с убеждението, че тя искала да Го бие.
Майка ми седи, гледа как сина й не се обръща към нея и с голяма мъка ми казва: „Кажи на Борис да дойде при мене само за пет минути". Но той не дойде. Аз също се възмутих от това поведение и заплаках. Плакахме заедно с майка ми. Беше жестоко да се издържи всичко това. Но по-късно, когато ми разказаха възрастните приятели, че бяха виждали Мария как заставала пред Учителя да изисква пред Него някои неща, заставала заплашителна, да й се изпълни желанието и те са оставали с убеждението, че тя искала да Го бие. Дали това е вярно, аз не знам. Какво духове са обсебвали тази душа, аз също не знам. Но това бе вярно и за поведението й към Учителя и за поведението й към нас. Какви бяха тези сили, които преминаваха през нея, аз не зная. Зная само това, което бяхме принудени да изтърпяваме чрез нея, а това не бе малко.
към текста >>

37. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

Цанка Екимова

А подхвърлиха, че го правят заради моето убеждение.
Помолих и мен да приемат за работничка в тази кооперация. Но те ми отказаха: „Ако ти дойдеш да работиш тук, ние трябва да излезем. За нас няма да има работа". След някоя и друга седмица ми направиха обиск вкъщи и ми забраниха да работя у дома. Страхуваха се от моята конкуренция. А подхвърлиха, че го правят заради моето убеждение. Точно по това време двамата ми братя Борис и Николай бяха в затвора. Аз работех и с парите си издържах себе си и мъжа си и изпращах колети с храна и дрехи в затвора. Точно когато излезнаха от затвора някой ме наклевети и ме уволниха заради убежденията ми. Бяха ме назначили да работя в една кооперация. Останах да се грижа само за мен и съпругът ми.
към текста >>

38. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Баща ми беше по убеждение толстоист.
От Арбанаси ходех в Търново, където завърших гимназия. Тогава в Арбанаси дойде едно верующо семейство Камбурови от Казанлък и образуваха комуна. Отначало бяха седем човека, после станаха четиринадесет. Почвата тук беше камениста, трудно се обработваше и малко раждаше. Те изгладняха, комуната не вървеше, накрая се разтури и побягнаха от Арбанаси. Баща ми беше по убеждение толстоист. Имаше голяма библиотека с окултна литература и всичко издадено за граф Толстой. Баща ми беше вегетарианец, не пиеше, не пушеше. Беше много добър събеседник и обичаше да приема гости. Така той покани членовете на комуната и те му гостуваха. Колко приказки се изговориха тогава.
към текста >>

39. 13. ПОСЛЕСЛОВ

Маргарита Рангелова Стратева

Трябваше да минат 15 - 20 минути докато оня се разкара чрез убеждение или чрез сила.
Но когато отивах впоследствие с тази цел той все се опъваше и не искаше да разказва. Благодарение на жена му Райна, която ми съдействуваше, подканяше го, намесваше се, когато той не искаше да говори. Ако нещо бе записано то бе по нейна заслуга. Цялата загадка се състоеше в това, че имаше сили в него, които не му позволяваха да говори. Започваше да говори и изведнъж някой внезапно се яви, влезне в него, разкрачи се, запъне се и не мърда ни напред, ни назад. Трябваше да минат 15 - 20 минути докато оня се разкара чрез убеждение или чрез сила. При един такъв случай ми каза: „Не се сърди. Не виждаш ли, че аз искам да се изприказвам пред теб, за да го запишеш. Искам да се изстискам като лимон, за да се освободя отвътре, но ми се пречи". Отговорих му: „Виждам и затова се боря с теб и с ония, които са в теб! " И така работата продължаваше по-нататък.
към текста >>

40. 4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?

Марийка Великова Марашлиева

Емил беше по убеждение чист земеделец на Ал.
4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА? Гита: Синът ми Георги се роди на 8.VI.1938 г. Емил се познаваше с много приятели, превеждаше беседи, ходеше на Изгрева. Всичко това беше много хубаво, но той после се отклони и влезе в партия. Това не беше хубаво, за което той плати с живота си. Емил беше по убеждение чист земеделец на Ал. Стамболийски и в тая връзка беше много запален. За неговата дейност има много материали в библиотеката „Кирил и Методий". Емил беше приятел и на попа на село, който беше земеделец, та когато синът ми Георги стана на 2 - 3 години попа ни написа свидетелство за брак. Нали трябваше да се узакони нашето дете. Аз не смеех нищо да му кажа да не би случайно той да ме остави, а причината беше друга - неговата небрежност.
към текста >>

41. 7. НА ПЪТ ЗА ИЗГРЕВА

Ще отворя тук една скоба да кажа следното: когато в София започнали бомбардировките и ставало въпрос кой къде да се евакуира Учителят насочил брат Иван Антонов да иде при Цаню Антонов като братя по име и по убеждение.
управителят водеше дъщерята на онзи Николов, снаха ми беше приятелка на жена му и е живяла преди у тях на квартира в Стара Загора. Още тогава се сближихме и с нея после отидохме у брат Цани Антонов, наш добър приятел. А брат Цани Антонов живееше със семейството на брат Славчо Петров и сестра Райна Михайлова - математичка, в къща-близнак. Гост на брат Цани Антонов беше по това време брат Иван Антонов - астролог, с когото се познавах. И така ние двете с Росица отивахме много често там на гости, пеехме, свирехме, разговаряхме и т. н. Ще отворя тук една скоба да кажа следното: когато в София започнали бомбардировките и ставало въпрос кой къде да се евакуира Учителят насочил брат Иван Антонов да иде при Цаню Антонов като братя по име и по убеждение. Та от всичко това можем да видим и заключим по какви чудни и невидими пътища Учителят свързваше душите. Като ученичка в гимназията, за да бъда сутрин на лекция съм отивала да спя у леля ми Руска Ковачева, щото да присъствувам сутринта на лекцията и то с цигулката, нали ние живеехме доста далеч от салона. После след като свършим училище съм минавала да си взема цигулката и си отивах вкъщи. Понякога се хранех у леля или пък съм закусвала. Понеже спях у тях когато имаме сутрин лекция аз бях станала един вид и тяхно дете и те ме очакваха и ми се радваха.
към текста >>

42. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, такова да изказваш това, което знаеш.
Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаборазвита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, такова да изказваш това, което знаеш. Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята? Не трябва лидо да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова.
към текста >>

43. 13. Юрданка Жекова

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

Интересно защо е останало убеждението и в другите, че и Галилей Величков ми казваше, че не може да чете и да пише.
Но в консерваторията, там стана нещо, въпреки че беше първа, не влезе и сега ще кандидатства пак. Аз на Юрданка не й казвам.А тя знаете ли какво ми каза: „Виолетка и сега ще кандидатства, но и сега няма да я приемат“. А, леле, аз се страхувах от нея. Много ме заболя гдето Мика Тодорова пише, че тя е била неграмотна. Така както беше неграмотна, Учителя, тя миеше на Учителя крачката и в скута й седяха и ги криеше и му режеше ноктите и имаше от Неговите нокти и даваше на тоя, на оня и от косата Му и от брадата Му. Интересно защо е останало убеждението и в другите, че и Галилей Величков ми казваше, че не може да чете и да пише. Интересно, защо е останало това в тяхното съзнание, може би защото отначало не е имала образование и после ли се е образовала? Не, не, тя няма завършено образование, учила е до четвърто отделение, малко така, без образование е, но тя си го носеше природно.Това е другата страна. Въпроса е, че у другите приятели е останало впечатлението, че тя е без образование и била неписмена и не можела да чете. А това не е вярно. Вечно беше с лупата и с беседата. Вечно.
към текста >>

44. 12. Пророчества за съдбин на света

Васко Искренов

ТОМ 7

У мене е залегнало убеждението, уверението, толкова силно, че ще се променят политическите събития без всякакво съмнение.
Беше много нажежено положението. Изведнъж най-неочаквано за целия свят, за всички, изпъкна Горбачов, стана ръководител на СССР - голямата съветска империя от 1945 г. Той промени историята* на света и се обърна всичко. Хайде сега какво да кажем, нали? Толкова много опитности имаме с Учителя. У мене е залегнало убеждението, уверението, толкова силно, че ще се променят политическите събития без всякакво съмнение. Учителят е нещо извънземно. Той е пратеник на Бога. Например, когато заминах за Германия аз не се посъветвах с Учителя. Впрочем, да. Но когато си доведох жена от там, то аз го питах за нея.
към текста >>

45. 3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Аз бях дочула нещо, но нямах възможност да проявя интерес, пък и имах може би и известно предубеждение, допущах, че се касае за спиритуализъм.
3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ През втората година на моето следване в института през юни, в града ни (живеехме тогава в Шумен) бе дошъл Учителя и отседнал у ръководителя на малката братска група, каквато тогава съществувала в града. Аз бях дочула нещо, но нямах възможност да проявя интерес, пък и имах може би и известно предубеждение, допущах, че се касае за спиритуализъм. Дъщерята на ръководителя на тази малка духовна група бе съученичка на сестра ми и тя бе й дала един том беседи, доколкото си спомням, трябва да е бил тома първа или втора серия "Сила и живот". Сестра ми донесе книгата у дома, а трябва да отбележа, че и двете ние бяхме любознателни, обичахме да четем. Аз прочетох само заглавието, което изведнъж ми подсказа богато съдържание и изказах съжаление, че не мога сега да прочета тази книга (а тя трябваше да се върне скоро) тъй като бях в разгара на сериозни изпити, завършвах института. Обаче в себе си казах: "Аз ще подиря тази книга по-късно". В същото време, при една набързо станала среща с моя преподавател, последния сподели впечатлението, което получил от личната среща с Учителя, която имал.
към текста >>

46. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

И по моето убеждение му казах, че преди 9.1Х.1944 г.
Той си пося семената, каза си Словото и да се съхрани може би, щото познаваме тези неща. Учителят казваше колкото повече ни мислят за шантави, толкова по-добре. Да, защото ние знаем, че изучаваме нещо, което за онова съвремие не само не беше приемливо, хората тогава не бяха и толерантни. Мога да ви кажа например, че когато професор Фалкенхан се занимаваше, изучаваше Учителя и биографията Му, за да го впише в книгата си, в която той пише за България, зададе един много интересен въпрос: дошъл до едно много интересно заключение, именно, че "Учителят за мене е най-пострадалият автор от Октомврийската революция до днес". И ме пита защо? И по моето убеждение му казах, че преди 9.1Х.1944 г. поради нерешените национални проблеми, нашата интелигенция беше войнствена националистическа интелигенция, при тая войнствена интелигенция, тя не държеше много за разни учения, които проповядват мир и кротост. А след 9.1Х.1944 г. войнстващият сталинистки атеизъм също не беше съгласен с такива. Така, че и преди 9-ти и след 9-ти последователите на Учителя не бяха поставени в добро положение, защото в една съвременност, в която имаше други идеали, други обществени задачи, а ние всъщност, както казва Той, Моето Учение ще го приложите до 1000 години ни даде срок, щото в условията на един живот човек може да преживее, да проучи един гений да кажем. А един Учител, както виждаме християнството е от 2000 години, какво от него сме успели да приложим?
към текста >>

47. 18. „БЕЗ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НЕ МОЖЕ

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Окончателно е затвърдено в мен убеждението, че двата дневника на Любомир Лулчев трябва да бъдат публикувани и то в "Изгревът".
И това бе спазено. В бъдеще ще бъде спазена същата линия на поведение и ще се предадат така събитията както всеки ги е отразил в съзнанието си. И накрая когато се заключи целият кръг от спомени за Школата, ще се види, че няма противоречия, защото в Школата на Учителя присъства и Черната и Бялата Ложа. А Космическата Ложа е представена от Словото на Учителя. А Бог се реализира чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. 11. Окончателно е затвърдено в мен убеждението, че двата дневника на Любомир Лулчев трябва да бъдат публикувани и то в "Изгревът". И затова този, който ги съхранява, заедно с неговият материал и снимки нека да бъде така добър да ми ги предаде, за да се публикуват. По този начин ще се запазят. Това е историята на Школата на Учителя Дънов. В нея присъстват и двете Ложи. И накрая има един окултен закон изнесен от Учителя, а той е следният: "Без един не може".
към текста >>

48. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Изпълнени от убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали горчиво разочаровани.
Мога да спомена и Мария Тодорова, която също свиреше в салона и правеше хармонизации на пиано. Трябва да кажа специално няколко думи за Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но като седнеше на пианото много умело веднага майсторски хармонизираше песните на Учителя. Тази музикална дейност на нашите музиканти е била за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една велика работа - доофор-мянето на песните на Учителя, за да могат те да бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя нови хора. Някои наши приятели, за съжаление, не дооценяват тази благородна дейност на музикантите в Братството. Изпълнени от убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали горчиво разочаровани. Преценката на тези музиканти е била отрицателна или индиферентна. Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен. Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край.
към текста >>

Засега на Словото и на музиката на Учителя се гледа с пренебрежение и предубеждение.
Известно е, че един цигулар например, за да разчита на значителни постижения, трябва да притежава не само дарба, но да свири редовно най-малко 5-6 часа дневно, което значи, че той трябва да премине към професионализъм. Несъвместимо е едновременното упражняване на две професии, защото изкуството иска да му се отдадем изцяло. Има талантливи любители във всички видове изкуства, но те остават все пак любители и не могат да се домогнат до върхови постижения в изкуството. Има редки изключения, например Бородин, големият руски композитор, който е бил професор-химик и все пак, като композитор е написал безсмъртни произведения. За голямото изкуство се иска не само голяма дарба, но на него трябва да посветим цялото си време и да отдадем цялото си сърце и душа, да живеем и горим в него. Засега на Словото и на музиката на Учителя се гледа с пренебрежение и предубеждение. Може би трябва да минат, по моя преценка, още 30-40 години, за да избледнее и да се заличи това предубеждение. Не е изключено идеите и музиката на Учителя да бъдат възприети от други народи, тогава да се върнат в България и бъдат приети от българите. На тази мисъл ме навежда отношението, което българският народ има към личността на Учителя, към неговото дело и към нас, неговите последователи. Потвърждават се в случая още един път думите: "Никой не е пророк в отечеството си". В моята вяра, че песните на Учителя трябва да се хармонизират и аранжират добре, за да имат по-силно въздействие, ме убеди окончателно и следният интересен случай: Стоян Сертев, втори цигулар в квартета "Аврамов", сега покойник, живееше в близост на Изгрева.
към текста >>

Може би трябва да минат, по моя преценка, още 30-40 години, за да избледнее и да се заличи това предубеждение.
Несъвместимо е едновременното упражняване на две професии, защото изкуството иска да му се отдадем изцяло. Има талантливи любители във всички видове изкуства, но те остават все пак любители и не могат да се домогнат до върхови постижения в изкуството. Има редки изключения, например Бородин, големият руски композитор, който е бил професор-химик и все пак, като композитор е написал безсмъртни произведения. За голямото изкуство се иска не само голяма дарба, но на него трябва да посветим цялото си време и да отдадем цялото си сърце и душа, да живеем и горим в него. Засега на Словото и на музиката на Учителя се гледа с пренебрежение и предубеждение. Може би трябва да минат, по моя преценка, още 30-40 години, за да избледнее и да се заличи това предубеждение. Не е изключено идеите и музиката на Учителя да бъдат възприети от други народи, тогава да се върнат в България и бъдат приети от българите. На тази мисъл ме навежда отношението, което българският народ има към личността на Учителя, към неговото дело и към нас, неговите последователи. Потвърждават се в случая още един път думите: "Никой не е пророк в отечеството си". В моята вяра, че песните на Учителя трябва да се хармонизират и аранжират добре, за да имат по-силно въздействие, ме убеди окончателно и следният интересен случай: Стоян Сертев, втори цигулар в квартета "Аврамов", сега покойник, живееше в близост на Изгрева. Живеейки там от дълго време, той общуваше с наши приятели и квартетът е изнасял концерти на Изгревска сцена.
към текста >>

49. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Щото някои от сестрите ни бяха небрежни и беше се създало едно убеждение в града, че така ходим разпасани.
Нито Савка ме е питала, нито аз съм я питала. Тя когато излизаше да питам: „Къде отиваш" - никога. Но виж, аз съм правила това. Те тръгват за града двете, ама аз погледна, обущата им не са изчистени. Правила съм го: „Не ви ли е срам рекох, пак ще кажат, ето ги дъновистките, ходят с мръсни обуща, с дрехи неиздокарани". Щото някои от сестрите ни бяха небрежни и беше се създало едно убеждение в града, че така ходим разпасани. И в такива случаи, ако ги видят двете, че нещо не са в ред, правила съм им забележки, но те тогава не ми се сърдеха, щото забележките ми бяха с оглед да не се представи братството зле, и в такива случаи не ми се сърдеха никога, но съм правила такива забележки. Иначе в отношенията си много сме били така естествени, старали сме се да бъдеме внимателни, защото Учителят много често идваше при нас, ако между нас имаше някакъв спор, Той веднага ще го усети, веднага ще го види и без даже някой да Му каже. Пък Паша и Савка бяха по-отворени към Учителя. Те повече Му разказваха за най-обикновени неща. Аз бях по-другояче.
към текста >>

50. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

" Щото той тогава го е направил от убеждение.
Сестра Райна Каназирева беше женена за някой си Стоянов и имаше от него един син, който впоследствие стана военен и после той бил с германците, не е бил комунистически настроен и в Севастопол, той е качил знамето на германците. Но той лично, доброволно е отишъл, защото наша войска не отиде там, а доброволци и никой не можеше да им забрани. Той отишъл доброволец го пуснаха германците и после след 9.IX.1944 год. го убиха. Тука го съди Народния съд и когато отишла при него майка му да го види той й казал: „Майко, аз съм невинен! " Щото той тогава го е направил от убеждение. За убеждение нали не се смята, че „престъпление казва, не съм вършил, аз съм изпълнил само дълг". Негово мнение разбира се. В.К.: Значи Елена и Райна са сестри? Е.А.: И Динова. Ана Динова е пък тя.
към текста >>

За убеждение нали не се смята, че „престъпление казва, не съм вършил, аз съм изпълнил само дълг".
Но той лично, доброволно е отишъл, защото наша войска не отиде там, а доброволци и никой не можеше да им забрани. Той отишъл доброволец го пуснаха германците и после след 9.IX.1944 год. го убиха. Тука го съди Народния съд и когато отишла при него майка му да го види той й казал: „Майко, аз съм невинен! " Щото той тогава го е направил от убеждение. За убеждение нали не се смята, че „престъпление казва, не съм вършил, аз съм изпълнил само дълг". Негово мнение разбира се. В.К.: Значи Елена и Райна са сестри? Е.А.: И Динова. Ана Динова е пък тя. И те три сестри бяха.
към текста >>

51. 16.Първите години, когато започнах да слушам Учителя

Тези въпроси съм си ги задавала пред себе си и всеки път, след като съм слушала беседата или лекцията, аз оставах с едно вътрешно убеждение, че няма заблуди и не виждах нищо отрицателно.
Първите години, когато започнах да слушам Учителя, понеже бях чувала и отрицателни неща да се говорят за него, аз съм се питала дали всичко, което говори Учителят е истина, да не би да има и неверни неща. Но аз тогава исках да опозная учението, да разбера. Аз нямах съмнения в Учителя, но исках да разбера истината, защото за много неща не бях осведомена. Не исках да влизам в заблуждения. Питах се, дали пътят, който сочи Учителят е верен, дали няма някаква заблуда. Тези въпроси съм си ги задавала пред себе си и всеки път, след като съм слушала беседата или лекцията, аз оставах с едно вътрешно убеждение, че няма заблуди и не виждах нищо отрицателно. Всичко, което Учителят говореше ми беше ясно, понятно, харесваше ми и аз исках само да приложа това учение в живота си. Като слушах Словото на Учителя в мене не възникваха никакви смущения, никакви противоречия. Ако е имало нещо, което не разбирам, аз си мислех, че това нещо ще го разбера по-късно и че мога да го разбера след известно време. Мислех си: Не разбирам, защото не съм пораснала за да го разбера. В Словото на Учителя не съм срещала противоречие и неяснота.
към текста >>

52. 18.Когато идвах в свободните дни

Той не разбра какво аз преживях и моето убеждение беше, че той никак не се интересуваше какво правя аз и как живея.
Аз с никого не споделих защо Учителят ме изпрати учителка. Може би те се досещаха, че е във връзка с Лулчев, но какво бяха разбрали никога не попитах. Спомням си само веднъж, след като се върнах от учителството, по някакъв повод със Савка споделих някои неща за отиването ми като учителка. Когато и разказах някои неща, тя само ми каза: „Еленке, но това е ужасно! " Когато се разделихме тримата - Невена отиде учителка, аз също отидох учителка, а Любомир отиде в Тетевен. Той не разбра какво аз преживях и моето убеждение беше, че той никак не се интересуваше какво правя аз и как живея. От време на време разменяхме осведомителни писма. В тези четири години, когато бях учителка, аз с никого не споделих своите преживявания. Но през цялото време в мен ставаше един изяснителен процес. Трябваше да изясня на себе си това, което се отнасяше до отношенията ми с хората, към приятелите, към членовете на Братството, към семейството на Любомир, към всичко в живота ми. Аз бях сама в село, нямах никаква възможност да споделя това, което изживявам и като, че ли станах по-независима.
към текста >>

53. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

И всеки един от вас трябва да има убеждение.
Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29 юний. Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите, на Учителя. Туй, което аз съм казал, не е изпълнено. Защо тогава?
към текста >>

54. 01 - 31. ДА ЖИВЕЕШ ЗА ИСТИНАТА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

А брат Куртев останал верен на убеждението си, че любовта към Истината е по-голяма от бащинската любов.
Друго не мога да кажа. Аз цял живот служа на тази истина, че сега ли да я погазя? Това аз не мога да направя. За нищо на света! Кметът бил разумен човек и като видял неговата категоричност, прескочил истината и спасил момчето от затвор. А брат Куртев останал верен на убеждението си, че любовта към Истината е по-голяма от бащинската любов.
към текста >>

55. 01 - 64. КАК БРАТ КУРТЕВ МУ ПОМОГНАЛ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

У него било залегнало дълбоко убеждението, че при това състояние на крайно изтощение на силите му, те не биха могли да се възстановят за по-малко от два-три месеца.
След като му обяснил естеството на страданието си, брат Куртев влязъл в молитвената стая, където останал около един час. След това му посочил кои пасажи от Светото Писание да чете, препрочита и размишлява върху тях. Престоял на Братската градина четири дни, като през това време прекарал в молитвено настроение и при пълен покой, тъй като през тези дни на градината нямало други посетители. През същите дни с брат Куртев имал няколко събеседвания, които му подействали благотворно. Въпреки това, докато бил на градината, положението му не могло да се подобри. У него било залегнало дълбоко убеждението, че при това състояние на крайно изтощение на силите му, те не биха могли да се възстановят за по-малко от два-три месеца. Отпускът му бил към своя край, ето защо той трябвало да се прибере един-два дни по-рано. На тръгване бай Георги му казал: „Бъди абсолютно сигурен, че след изтичането на отпуска, ще постъпиш на работа. " Това му се струвало невероятно, но той имал силна вяра в неговите изключителни възможности и тази вяра му дала голям импулс. „Действително, само след три дни от моето завръщане в Бургас, почнах работа, като след всеки изминат ден чувствах как силите ми се възвръщат. След около две седмици окончателно стъпих на краката си и у мене заблика такава енергия, която ми позволи да работя до времето на пенсионирането ми.
към текста >>

56. 08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Искам да рецитирам едно стихотворение от Йордан Ковачев, един добър, идеен приятел, по убеждение толстоист, който се помина.
„Нито гореща вода пи, нито кафе му духнахме. Брат ми нито гърло го боли нито нищо, вече е напълно здрав." Понеже неговото съзнание търси да се хване за нещо - елач. Той иска елач да има. Щом има елеч, вече ще оздравя. Обаче и без елач мисълта на Учителя е подействала вече. Искам да рецитирам едно стихотворение от Йордан Ковачев, един добър, идеен приятел, по убеждение толстоист, който се помина. Няколко години беше пращан в лагер. Това оказа влияние върху здравето му. Стихотворението е следното. В един момент на меланхолия, на безнадежност, на отчаяние, той изразява своите чувства така: Стоя печален, стоя надвесен над тъмна мъка, над болен блян. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отдих срещам в света студен.
към текста >>

57. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Твоето разбиране, твоето убеждение било по-право, но аз толкова съм разбирала.
Защото той е на по-високо място и когато му разрешат, идва на свиждане." - „Доволна ли си, майко, от положението си? " - „Много съм доволна. И това място, синко, го имам, само дето не съм ти пречила да следваш Божия път, който ти още от малък пое. Ти беше малко момче още, когато намери този път и отказа да ядеш месо, но нито аз, нито баща ти искахме да ти пречим и те оставихме свободен. Синко, ти знаеш, че и аз бях вярваща в Бога и като такава ходех редовно на църква, палех свещи и кандила, постех всички пости, сряда и петък не блажах, но в събота си закалах пиленце и ядях. Твоето разбиране, твоето убеждение било по-право, но аз толкова съм разбирала. Само дето не съм ти пречила да следваш този път, съм на това хубаво място, ето защо аз благодаря на Бога и за неговата голяма милост и благост. Да бъде благословено Името Му." Събудих се. Сънят свърши. И аз се заех с работата си. 4. ГЕОРГИ СЪБЕВ ГАНЕВ/1906-1992 г.
към текста >>

Той бил вегетарианец, толстоист по убеждение, който като се научил, че Георги е вегетарианец, побързал да се запознаят.
Георги е четвъртият и най-малкият от братята в семейството. Той е роден на 1 април 1906 година също в село Водица. След като завършва III прогимназиален клас в родното си село, поради липса на средства да продължи образованието си, домашните му го насочват към занаят бъчварство. Той нямал избор и приел. По това време в село Водица дошъл нов бъчвар, Николай Николов Анчев от Лочванския край. Той бил вегетарианец, толстоист по убеждение, който като се научил, че Георги е вегетарианец, побързал да се запознаят. Запознали се и се сприятелили. Георги почва да учи бъчварство при новия майстор през октомври 1921 година. Георги обичаше много да чете през всяко свободно време. В това отношение бе насърчен от брата си, Николчо. Книгите му бяха станали най-добри приятели, ето защо той никога през живота си не изпита скука.
към текста >>

58. 09 - 74. УТРЕ ЩЕ ВАЛИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Скоро у всички колеги се затвърди убеждението, че аз познавам.
Надвечер се заоблачи и заваля. Всички, които не си носеха чадъри, бяха измокрени. Само агрономът бе защитен от дъжда, защото само той си носеше чадър. Сега вече колегите се обръщат към него: „Ти отгде знаеше, че ще вали, та още от сутринта си носеше чадър? " - „Пенка ми каза", отговори той. Скоро у всички колеги се затвърди убеждението, че аз познавам. По разказа на Пенка.
към текста >>

59. 09 - 122. ПОИСКАНАТА ПОМОЩ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Чифликчиев, евангелист по убеждение, ветеринарен фелдшер, вече пенсионер, почука и влезе в къщи, и ни свари като лежахме, премалели от глад.
Вечерта се помолих дано Господ да ми помогне по някакъв начин. Когато се разсъмна, дадох на децата последните корички хляб, а най-голямата ми дъщеря бе ученичка в гимназията. Тя отиде гладна на училище. Щом я изпратих, прималя ми от глад и легнах на леглото. В това време идва един стар приятел на семейството ни, г. Чифликчиев, евангелист по убеждение, ветеринарен фелдшер, вече пенсионер, почука и влезе в къщи, и ни свари като лежахме, премалели от глад. Той донесе две големи кошници - едната със съестни продукти, а другата с грозде и зеленчуци и разни варива и най-отгоре два бели хляба. Децата, като видяха всичко това, се разскачаха от радост. Какво бе станало: Вечерта аз се моля у дома, а г. Чифликчиев у тях. Аз искам помощ, а той търси къде да даде помощ.
към текста >>

60. 09 - 144. ДА ИЗЯДЕМ ШОПАРА, ЧЕ ТОГАВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Разисквало се върху въпроса кое убеждение е най-хубаво, Една девойка взела думата и се изказала така: „Аз най-много харесвам убежденията на Теню.
144. ДА ИЗЯДЕМ ШОПАРА, ЧЕ ТОГАВА Братовчед ми бе учител на село. Веднъж решили младежите да се съберат, за да се повеселят. Събрали се те, моми и момци - интелигенцията на селото да посвирят и да потанцуват. Но ето че от дума на дума разговорът преминал върху убежденията. Разисквало се върху въпроса кое убеждение е най-хубаво, Една девойка взела думата и се изказала така: „Аз най-много харесвам убежденията на Теню. Те са най-хубави." - „Е, отгде пък чак толкоз харесваш неговите убеждения? " - попитал някой. - „Ще ви кажа защо. Например, Теню, който нито пуши, нито пие алкохолни напитки, и месо не яде, а я го виж какъв е румен и червендалест, а вие. другите мъже, на какво приличате?
към текста >>

61. 09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Те работеха в една и съща гимназия Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха.
173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ Беше към средата на лятната ваканция, когато Тошко заедно с племенницата, дванадесет-годишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче. Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния. Брат Тахчиев и Тошко бяха колеги. Те работеха в една и съща гимназия Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Тошко бе върл атеист. Тошко обичаше да спори и да доказва, както всички атеисти, правотата на своите убеждения. Брат Тахчиев. не по-малко ревностен към своите убеждения, знаеше от опит, че полемиката не дава резултат, отбягваше спора, като повече изслушваше противника и с въпроси го насочваше към ония области, дето атеистите остават без основа и честните от тях капитулират. Тошко сипеше ураганен огън срещу противника, докато брат Тахчиев си пестеше патроните за по-късно, когато противникът вече си е хвърлил гранатите.
към текста >>

62. 09 - 227. ЗЛАТНАТА ЧАША

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Един ден те ме натовариха с една трудна за мен задача-да отида в София на Изгрева при Учителя Дънов, да му поискам пари, за да си купят земя, нужна за бъдещата комуна, приятелите от Прослав бяха с убеждение, че Учителят Дънов е много богат, а освен това, като се има предвид благородната цел, той ще даде.
227. ЗЛАТНАТА ЧАША Още като студентка се познавах с приятелите от комуната от с. Прослав[1]. сега квартал Прослав. Един ден те ме натовариха с една трудна за мен задача-да отида в София на Изгрева при Учителя Дънов, да му поискам пари, за да си купят земя, нужна за бъдещата комуна, приятелите от Прослав бяха с убеждение, че Учителят Дънов е много богат, а освен това, като се има предвид благородната цел, той ще даде. А защо приятелите от Прослав се бяха насочили към мен - че именно аз трябва да отида да искам пари, не знам. Отидох при Учителя, когото за първи път виждах и му казах защо ме пращат приятелите от Прослав при него. Тогава той ми каза да отида да си взема куфара и да отида при него. Той ми напълни куфара с беседи и ме изпрати, а за земя лесно ще се намери, ми каза той. Пристигнах в Прослав късно през нощта.
към текста >>

63. 09 - 361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА

Като комунист по убеждение, той считал идеите на Учителя за нереални, отвлечени.
361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА Тук ще разкажа един случай на лекуване с паневритмия с моя сестриник, Георги Атанасов от село Пчелино в Добружда. Случката станала през 1942 година. Георги е комунист, готов на всяка жертва за партията. Като комунист по убеждение, той считал идеите на Учителя за нереални, отвлечени. Но с течение на времето Георги имал възможност да общува с много братя и сестри, да чете и да слуша Словото на Учителя. Всичко това му помогна той да добие по-голяма светлина и да разбере Учението по-отблизо. Тогава идеите на Новото учение му станаха по-близки и той ги възприе. Един ден го заведох в София, на Изгрева. Срещна се той с Учителя и с някои братя и сестри и това познанство му помогна още по-здраво да се приобщи към новите идеи, към Учението.
към текста >>

64. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дъновски принадлежи вече на съда на историята и ние можем спокойно, без страст или заяда и без предубеждение, да се спрем на нея с въпроса: какво е той творил?
114-133) ИКОНОМ КОНСТАНТИН А. ДЪНОВСКИ Настоящите редове имат за цел да разкрият живота и делата на един скромен, но заслужил народен деец, който години наред е работил за народното благо и чието име е неразривно свързано с въздигането и закрепването на българската народност във варненския край; да разкрият неговите трудове и заслуги и да отдадат дължимата почит на неговата светла памет. Този скромен деец е иконом Константин А. Дъновски, един от най-старите ратници в полето на възраждането на българите във Варна и Варненско, който се помина миналата година на 13 ноември и биде погребан в същия град. Деятелността на К. А. Дъновски принадлежи вече на съда на историята и ние можем спокойно, без страст или заяда и без предубеждение, да се спрем на нея с въпроса: какво е той творил? Какво е допринесъл в народната, в общочовешката съкровищница? Животът на Дъновски е неразривно свързан в по-голямата си част с възраждането на българите във Варненско. Неговата дейност се преплита още с първите трепети на възраждащия се български дух, за да продължи да го следва до пълното му възродяване не само духовно, но и политическо. Според характера на неговата дейност, неговият живот е минал през три последователни етапи: първият етап, този на неговото юношество, е времето, в което той събирал знания и опитност за близката си дейност. През втория етап у него се формира бъдещият народен деец и водител, какъвто ни го разкрива вече напълно третият период от неговия живот.
към текста >>

65. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата".
Георги", в която се чело на славянски. Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи". Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати". В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски. Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи. Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза". Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът". Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи.
към текста >>

66. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Като свършваме, ние Ви молим за земете под сериозно внимание следуюшето: Ако сте присъединили Епархията ни на Преславската с убеждение, че ний не сме кадърни да издържами както трябува владиката си, излъгани сте.
Дали трябва да съборим с народоубийствени ръце това народно здание, като прилепим едната му част на Преславската Епархия, другата на Силистренската Епархия, като оставим третята част, по-съществената от другите, на хищническите ръце на фенерската ненаситност? Това писмо на Шуменската община произведе едно болезнено впечатление в духа на цялото българско народонаселение във Варненската Епархия, дотолкоз повече, че не ся надяваше никак да приеме оттам едно та-квоз писмо. Като тълкуватели на общото мнение и за да ся дигне тази болка от сърцата на хората, ний Ви молим да ни определите за Владика в Епархията ни Н. В. Пр. Г-на Доротея, или някое друго духовно лице, което да може да отговори на нашите нужди. Като свършваме, ние Ви молим за земете под сериозно внимание следуюшето: Ако сте присъединили Епархията ни на Преславската с убеждение, че ний не сме кадърни да издържами както трябува владиката си, излъгани сте. Нашата епархия брои днес повече от 9000 венчила, без града Варна и крайморските села, които са изключени от фермана. Ние ви уверя-вами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на височините на положението му и че от радост за сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото." На това писмо скоро последвал изчерпателен отговор от страна на екзархията и Св. Синод, в който се показвало на невъзможността да се задоволи желанието на варненци. Св. Синод зел в най-сериозно внимание и разисквание съображенията им. но „се принудил да земе предвид и условията на височайшия царски ферман за Варненската епархия", която се изключвала от екзархийската област.
към текста >>

67. IV.13 август, сряда

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ами че и аз мога да срещна най-лошия человек и ако туря в мисълта си, че той може да ми услужи, ще събудя у него Божествените принципи и той ще ми услужи, ще отивам при него с пълното убеждение, че е добър, тъй като всеки един человек е добър в Божествен смисъл.
Всякога, когато се призовава Името Божие, трябва да се приема, че се призовава сила. За да се произведе растителността на Земята, трябваше да има Земя и Слънце, а не само въздух. Вие често усещате, че сте изолирани от света. Защо? Защото искате да живеете така, че и человеците, и духовете да мислят само за вас, да работят за вас, а вие да не работите за никого. Искате да създавате от нищо нещо, а от нищо нещо само Господ мoже да създава. Ами че и аз мога да срещна най-лошия человек и ако туря в мисълта си, че той може да ми услужи, ще събудя у него Божествените принципи и той ще ми услужи, ще отивам при него с пълното убеждение, че е добър, тъй като всеки един человек е добър в Божествен смисъл. В своята опитност аз проверявам един закон - някоя мисъл минава през мен и като я върна, то отиването и връщането на мисълта [е], което ме спира. Този същият Божествен закон е и за вас: ако през вас е минала някоя чужда мисъл, то вие ще плащате за нея; ако дойде, например, при вас един человек и почне да говори против другиго, то вие, за да не сте отговорен, като възприемате неговите мисли, трябва да слушате така и да възприемате така, както юрдечката възприема водата, която изливат върху нея. За ума не всякоя мисъл е храна. Като приложите закона, ще видите, че няма никаква мъчнотия. И ако като спиритисти знаете, че всичките духове са ви приятели, то за какво има да се грижите?
към текста >>

68. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Защото този човек няма характер, няма стабилизирано убеждение.
И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да започнем с дома, и то не с децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка. Дясната ръка е бащата, лявата е майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом. Защото, забелязал съм, че щом сме с един човек, мисли едно нещо; щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото този човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най-глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата, но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един Принцип, Който ние не можем да критикуваме, и ако Го критикуваме, ние се спъваме. В неразбирането на този Принцип ние някога и неволно даже приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от добри понятия, които би следвало да приемаме.
към текста >>

69. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

ТОМ 12

Сега във всинца ви има едно предубеждение - вие мислите, че знаете.
Сега вие искате да въздействувате на някои хора, казвате: „Е, този, да го обърнем към нас.“ Как ще го обърнете? Той не е някой камък, да го хванеш от едната страна, да го обърнеш на другата. Той не е някоя кесия, да го обърнеш, че да извадиш съдържанието му. Обръщане! Да обърнеш човека, той може да вземе една посока и после друга посока в своето обръщане. Та, искам сега и ние да имаме едни правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение - вие мислите, че знаете. Вие се показвате, че сте смирени, но няма смирение у вас. Аз ви говоря искрено: тъй, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Може да направим опит. Допуснете, че вие сте една високопоставена светска дама. Обличате се хубаво, поканени сте на един банкет в някое висше общество.
към текста >>

70. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

ТОМ 12

Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение.
Това е всичката идея. Т.е. всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да искаш десет неща изведнъж. Само едно нещо ще искаш, то е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът, от всичкия зарзават и месото ще направи едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй малко земя му е дал Господ.
към текста >>

71. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

ТОМ 12

и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си.
Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? " - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните окултни школи ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта. След приемането на Любовта, ученикът вече влиза в живота.
към текста >>

72. 8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

" Аз почнах: По убеждение и аз съм като Вас християнин, но мене не ме задоволяват учението на догматиката на църквите и на църковните теоретици, на това догматично християнско учение.
Той ми обеща, че ще ми съобщи датата и часа, когато Михайловски ще ме приеме на разговор. Бях приет след вечеря, около средата на месец ноември същата година. Сварих в дома на Михайловски освен него, съпругата му и синът му и една французойка - поетеса, около 40-годишна. След кратък предварителен разговор. Михайловски ме запита: „Какви въпроси искаше да ми зададеш след сказката ми? " Аз почнах: По убеждение и аз съм като Вас християнин, но мене не ме задоволяват учението на догматиката на църквите и на църковните теоретици, на това догматично християнско учение. Аз съм по убеждение теософ - окултист и през призмата на тази философия разглеждам учението на Исуса Христа, Когото признавам за Миров Учител и Спасител и за неповторима личност в историята на земното човечество. Аз съм убеден, че Исус Христос е проповядвал сред еврейския народ едно популярно учение, в което не е излагал дълбочините на Божественото учение, на което Той е бил носител. А че тези „дълбочини" Той е излагал само на достойните, на тези, които се наричали Негови „ученици". Те не са били малцина. Част от тях, 12 са му сътрудничили в изпълнение на Неговата проповедническа дейност в Йерусалим и по градовете и селата на Юдея.
към текста >>

Аз съм по убеждение теософ - окултист и през призмата на тази философия разглеждам учението на Исуса Христа, Когото признавам за Миров Учител и Спасител и за неповторима личност в историята на земното човечество.
Бях приет след вечеря, около средата на месец ноември същата година. Сварих в дома на Михайловски освен него, съпругата му и синът му и една французойка - поетеса, около 40-годишна. След кратък предварителен разговор. Михайловски ме запита: „Какви въпроси искаше да ми зададеш след сказката ми? " Аз почнах: По убеждение и аз съм като Вас християнин, но мене не ме задоволяват учението на догматиката на църквите и на църковните теоретици, на това догматично християнско учение. Аз съм по убеждение теософ - окултист и през призмата на тази философия разглеждам учението на Исуса Христа, Когото признавам за Миров Учител и Спасител и за неповторима личност в историята на земното човечество. Аз съм убеден, че Исус Христос е проповядвал сред еврейския народ едно популярно учение, в което не е излагал дълбочините на Божественото учение, на което Той е бил носител. А че тези „дълбочини" Той е излагал само на достойните, на тези, които се наричали Негови „ученици". Те не са били малцина. Част от тях, 12 са му сътрудничили в изпълнение на Неговата проповедническа дейност в Йерусалим и по градовете и селата на Юдея. Това дълбоко учение Исус Христос е наричал „Тайните на Царството Божие".
към текста >>

73. 7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ

Стефан Тошев

Мъдростта и Истината, които Учителят непрестанно ни проповядва - да станат те едно живо убеждение, което да промени коренно живота на всеки човек поотделно и на цялото човечество като идеал.
Нашето дело или по-право казано делото на Учителя е дело на вътрешна духовна претворба на всеки човек поотделно и на всички хора по земята в общност. Тъкмо затова това дело има специфични пречупвания във всекиго. Нас ни интересуват тъкмо тези специални пречупвания в душата на всекиго по отношение делото на Учителя. Всеки има богата опитност в съграждането на своето лично отношение към Новото Учение. Всеки е минал през много вътрешни борби, докато дойде до новото в живота - до принципите на Любовта. Мъдростта и Истината, които Учителят непрестанно ни проповядва - да станат те едно живо убеждение, което да промени коренно живота на всеки човек поотделно и на цялото човечество като идеал. В този смисъл всеки брат или сестра имат лични спомени от непосредствени съвети на Учителя, които освен личния характер, са изпъстрени с голяма мъдрост, ценна за всички. Мнозина имат писма и писмени наставления от Учителя. Те са предимно от значение за всеки техен притежател, но те са от значение и за всички, за историята и най-важното, те са една важна страница от голямото дело на Учителя. Най-после мнозина имат много сведения и опитности във връзка с редицата опити, правени частно и общо. със съгласието или без съгласието на Учителя, за резултатите от тях в пътя на дирене и изучаване най- здравите, най-добрите методи за реализиране на новото в личния и обществен живот.
към текста >>

74. 3. ПОДГОТОВКА КЪМ ПЪТЯ

Постепенно прочетеното асимилирах, докато оживя в мен и стана мое убеждение, но не без вътрешна опитност.
Като прочетох беседите два- три пъти, в мене се събуди жив интерес към духовна литература и аз започнах да търся такава. Попаднах на теософска литература, която също започнах да чета с голям интерес, като литература, която запознава читателя с духовния свят. Попаднах и на въпросите за прераждането, за ясновидството, които приех веднага, без противоречие. Обаче непрекъснато мислех, съпоставях фактите, анализирах всичко, което мина през мисълта ми и след като то стана напълно мое, след като улегна и в съзнанието ми, тогава само се съгласих с прочетеното и счетох книгата за затворена. Така продължавах да чета една книга след друга и като не намирах вече подходящи на български или на руски, престанах да чета теософска литература, но не престанах да мисля, да се разговарям с познати и близки на мен лица, чели такава литература. Постепенно прочетеното асимилирах, докато оживя в мен и стана мое убеждение, но не без вътрешна опитност. Въпросът за прераждането приех, обмислях в себе си, докато го асимилирах добре, и до днес не съм се отклонила нито милиметър от пътя. Каквото разбрах, каквото научих, приех и обработих в себе си, беше достатъчно за малкото време, с което разполагах. Едва бях поела пътя, а той е дълъг, безкраен. Колкото повече навлизаш, светлината става по-голяма, знанията растат, стремежът и импулсът за работа дори надминават силите и възможностите на човека - творчески е този път. Много четох, много се разговарях с близки и познати мен хора за новото, което се открива пред необятния път, обаче дума не чух от никого нещо по въпроса за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати били по това време вегетарианци.
към текста >>

75. 4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ

Как иначе бих си създала убеждение?
Самоопределянето не е еднократен процес! Докато е жив, човек все се определя в едно или в друго отношение. Пътят, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен. Това именно е красиво и привлекателно: срещах на пътя си реки дълбоки и плитки; срещах гори гъсти и мъчно проходими; срещах планини стръмни с високи, едва достижими върхове, но всичко това трябва да се мине, да се преодолее, няма връщане назад. Този път изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес. Как иначе бих си създала убеждение? Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея. Тя ще пламне, но скоро ще изгасне. Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш. Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя път, и пътя на друмниците.
към текста >>

Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея.
Докато е жив, човек все се определя в едно или в друго отношение. Пътят, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен. Това именно е красиво и привлекателно: срещах на пътя си реки дълбоки и плитки; срещах гори гъсти и мъчно проходими; срещах планини стръмни с високи, едва достижими върхове, но всичко това трябва да се мине, да се преодолее, няма връщане назад. Този път изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес. Как иначе бих си създала убеждение? Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея. Тя ще пламне, но скоро ще изгасне. Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш. Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя път, и пътя на друмниците. Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах.
към текста >>

Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати.
Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш. Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя път, и пътя на друмниците. Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах. Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея, пътеводител на всяка човешка душа. Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати. Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко. Красив път! Че бил този път дълъг, тесен, стръмен - нищо от това, красив е той. Едва стъпих на този път, поех по него. Дето е красотата, там е Истината.
към текста >>

76. 5. ОЧАКВАНЕ

Важно е, че през това време аз си изработвах не само материален, но и духовен мироглед, положително убеждение и истинско верую.
Какви бяха тези съвети и какви резултати се получиха, това ще пиша на друго място - при отдела методи, с които Учителят лекуваше. Започнах да ходя често при Учителя за съвети за болната, а същевременно използувах част от времето да запитвам за неща, които специално ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите и обясненията, които ми даваше Учителят, защото почиваха на научна база. Често ми говореше с езика на химията и така въпросите ми ставаха по-ясни и по- разбрани. Дали през това време Учителят държеше беседи или не, не зная, никой нищо не ми казваше. Важно е, че през това време аз си изработвах не само материален, но и духовен мироглед, положително убеждение и истинско верую. Нещо дълбоко вътре в мене работеше, а заедно с това аз пък отвън, с всичките възможности, дадени ми от природата като организъм, като темперамент, като личност и като човек. И най-после като малък, крайно малък химик, чрез своя аналитичен ум, правя анализ на всички съвети и разговори и вадя своите заключителни изводи. Наблюдавам, мисля и казвам за Учителя: Не хвърля примки, за да лови жертви; не дава обещания, с които да залъгва човека, нито открива тайни, с които да го увлича. Днес, на всеослушание, пред целия свят, смело мога да кажа: Радвам се, че срещнах човек на земята, който живее и работи според закона на Великата, абсолютна свобода - свобода без никакво насилие. Кое същество, малко или голямо, не желае и не се бори за свобода?
към текста >>

77. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Много още случаи чувах и виждах, как Учителят лекуваше, но реших да опиша ония от тях, които непосредствено наблюдавах и за които можа да пиша, и опиша с вътрешно разбиране или убеждение, дадено ми от самия Учител. Б.
Обаче през 1918 г. се яви испанската болест в силна форма и завлече стотици и хиляди хора, между които и майка ми. Тя се помина от същата болест през април същата година. Помина се, но си отиде с вяра и пречистена. Покрай нея и ние се укрепихме във вярата, благодарение на големите опитности. Много още случаи чувах и виждах, как Учителят лекуваше, но реших да опиша ония от тях, които непосредствено наблюдавах и за които можа да пиша, и опиша с вътрешно разбиране или убеждение, дадено ми от самия Учител. Б. Особен лечебен метод Сега ще опиша един изключително интересен метод, приложен към една млада наша сестра, болна от туберкулоза. Болната беше в началото на третия период от болестта си. Известно ни е, че туберкулозата е болест на чувствата. Ето защо млади моми и момци от някакво сблъскване в чувствата или при противоречие в тях, често заболяват от туберкулоза. Заболялата от туберкулоза наша сестра се обърна към Учителя за съвет.
към текста >>

78. 13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ

Отговорила си положително на всички въпроси, зададени от мен самата, но с вяра, убеждение и опитност, аз се предадох на Господа и Учителя, но реших да се пазя, да не се излагам на простуда и продължавах разговора си често пак с Господа и приложих голямо внимание и бдителност към себе си.
Разговорът не беше кратък, но проникнат от дълбока вяра и упование на Господа и Учителя, чиято помощ съм опитала нееднократно. Молих се и се разговарях: Господи, Учителю, ти не си ли по-силен от инжекциите на лекарите? Ти не си ли по-силен от всичките лекарства - сулфамиди, антибиотици и т.н. Ти не си ли по- силен от всички сиропи и режими? Отговорих си: По-силен си, Господи, по-силен си, Учителю, от всички инжекции на лекарите, по-силен от всички лекарства, от всички сиропи и режими, по-силен си от всичката съвременна медицина. Отговорила си положително на всички въпроси, зададени от мен самата, но с вяра, убеждение и опитност, аз се предадох на Господа и Учителя, но реших да се пазя, да не се излагам на простуда и продължавах разговора си често пак с Господа и приложих голямо внимание и бдителност към себе си. Не исках, не настоявах за бърз резултат, бях доволна от микроскопически резултати. Ден след ден резултатите се получаваха и аз укрепвах и външно, и вътрешно, без никаква лекарска помощ. Нали през предишното ми заболяване положението ми беше крайно критично, затова се прибегна към лекарска помощ, но дойде помощта и отгоре, която аз видях главно и опитах на себе си. Често се спирам върху разговора си с Бога и продължавам да се разговарям и да благодаря, че този род молитва се чу и ми се отговори. Боях се да не ме сполети нещо лошо, защото не изпълних обещанието си, което бях дала при първото ми боледуване, че ще пазя да заслужа вниманието и подкрепата, която ми се даде отгоре.
към текста >>

79. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

Като мислих по този въпрос, дойдох до убеждението, че Учителят искаше да дойда до опитността, че за мисълта няма разстояние, нито пространство.
И на този въпрос си отговорих положително. Доволна от това разрешение на въпроса, продължавах да чакам, да дойде и моят ред, който отдавна беше минал. Тъкмо в този момент обаче Учителят слезе от стълбичката, дойде при мене и ме запита защо съм дошла. Разказах на Учителя защо съм дошла и като ме изслуша, отговори: „Хайде, свободна си, отивай на печатницата." Сбогувах се и си отидох, но вървя по пътя и си мисля: Чудно нещо! Седях два часа да се срещна с Учителя, да Го питам за примера, и когато Той ме видя, не ме попита какъв беше примера и ми каза, че съм свободна да си отида, по-право да отида на печатницата, дето ми предстои работа. Като мислих по този въпрос, дойдох до убеждението, че Учителят искаше да дойда до опитността, че за мисълта няма разстояние, нито пространство. Достатъчно е да се свържеш с мисълта на даден човек и да възприемеш точно онази мисъл, която трябва. Това беше особено необходимо за моята работа. Така аз придобивах повече вяра и смелост в работата си. Този беше един от методите, с които Учителят ме упътваше в работата ми. Един метод, но многократен.
към текста >>

80. 9. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27 декември 1961 г.

И застана комисията със своите членове - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдатата и Добродетелта - строга, справедлива и любяща, да изпитва убеждението, веруюто и делата на хората; да изпитва техния ум, сърце и воля, всеки да получава заслуженото, всеки да плати дълговете си, или да получи възнаграждението си.
Учителят не го прие и чрез една сестра отговори: „Кажете му, че концертът се свърши, всички билети са продадени, завесата се спусна." Обаче, не е било време и няма да бъде, когато Бог не е говорил и когато Словото Му да не се е чувало и да не се чува. Още следния момент, след 6 часа, завесата отново се повдигна и необятният небосклон се откри. Животворното слънце пак изгря, за да възрастне семето, посято от Великия Учител. То цъфна, завърза плод и плодът започна да зрее. Учителят възлезе нагоре към своята обител, а изпитната комисия слезе на земята да произведе голямата матура на цялото човечество - и за ония, които съзнателно са учили и за ония, които не съзнават своето положение като ученици на живота. И застана комисията със своите членове - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдатата и Добродетелта - строга, справедлива и любяща, да изпитва убеждението, веруюто и делата на хората; да изпитва техния ум, сърце и воля, всеки да получава заслуженото, всеки да плати дълговете си, или да получи възнаграждението си. Това нарича Учителят „Ликвидация на века", това наричаме ние съдба, изпитания, страдания. Дошло е време за приложение - каквото си научил, възприел и разбрал да го приложиш. Лесно се понася всичко, понеже Учителят бе на земята с нас. Той, нашият обичен Учител изпълни земята със знание за Господа, освети я и си замина. За нас остава само едно: да сме доволни от всичко, за да Му благодарим и да изпълним Неговия завет.
към текста >>

81. 17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА

Гена Папазова

Значи това убеждение, да, „И с пясък да натрият, не мога да го изтрият убеждението!
В.К.: Там имало Братство. Г.П.: Обаче за нея, за Казакова, се говореше така: Толкова е била убедена, защото тя е от първите ученички на Учителя и там те са работили тогава със сеанси. После Учителят не го практикуваше този метод, но толкова тя е била убедена, че нейна е фразата: „И с пясък да натрият, не могат да го изтрият! " В.К.: Това израз на Иларионова ли е? Г.П.: Казакова. Значи това убеждение, да, „И с пясък да натрият, не мога да го изтрият убеждението! " Туй зная, но никога не съм я виждала. В.К.: В какъв смисъл е изразът, понеже навремето с пясък са триели съдовете, домашните съдове. Г.П.: Пясъкът беше средство за стъргане на загорелите съдове, на големите петна. После дойде „Икономията", имаше едни пакети, пак дребен пясък и след туй вече тези телове и не знам още какво. А иначе пясъкът беше народното.
към текста >>

82. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

Разгледате ли внимателно неговото символично творчество, вие ще доловите загатнатите окултни истини, които са негово съкровено убеждение и те никога не ще остареят.
Ние не ще го сравняваме с другите художници, майстори на пейзажа, каквито има много, а само с най-изтъкнатия от тях негов съвременник, Константин Щъркелов. Ако сравним таблата им, те имат голямо сходство, че трудно бихме различили кое табло на кого е. Толкова голяма е приликата по идея и колорит. Онова, обаче, което отличава Генчо Алексиев от другите майстори на пейзажа е, че той долавя аурата на цветята, като се опитва да я направи достъпна за нашето око. Погледнете неговите табла: нарциси, теменуги и зюмбюли, и вие ще се уверите в това. Разгледате ли внимателно неговото символично творчество, вие ще доловите загатнатите окултни истини, които са негово съкровено убеждение и те никога не ще остареят. Трилогията е върхът на неговото символично творчество. Тя е неговата лебедова песен, чрез която той се прощава с изкуството. Генчо Алексиев се е поминал на 10 октомври 1956 година от Т.Б.С (туберкулоза на белите дробове) в град Пловдив. Нашият юбиляр не е правил изложби, освен една единствена в село Тополица, по причини, които вече споменахме и затова е останал почти неизвестен в средата на художниците и критиката. Привършвайки настоящите кратки бележки, искам да споделя с читателите една мисъл от професор Асен Златаров, която предавам със свои думи: Човек за да може да работи в областта на изкуството и да бъде плодовит, не трябва да има грижа за насъщния.
към текста >>

83. 2. БОРИС ГЕОРГИЕВ - УЧЕНИК НА БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение.
И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите." /Из резюметата/ „Днес дойде при мене един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете. Този човек не е рисувал тия картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение. Той за нищо на света не продава своите картини. Духът работи в този човек. Като го погледна в очите, искрен е той, няма никакви задни мисли. Той казва: „Макар че живея по планините, аз искам да се поправя, в мене има нещо, което искам да го подчиня на Господа, да го туря в услуга на Божественото. Всеки ученик трябва да бъде тъй искрен спрямо себе си.
към текста >>

84. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

Човек при сегашните условия непременно трябва да има Мир в душата си - то е да има едно убеждение, което да се не поклати при, никакви условия в живота.
Човек трябва да бъде музикален, за да се поддържа в душата му оня свещен огън - стремежа към Бога. Ще имаш само един приятел! Смисълът на скръб и радост е добиване на опитност. Това са две математически числа, с които ти работиш, а резултатът е опитността. Любовта не може да се прояви без скръб и радост. Човек при сегашните условия непременно трябва да има Мир в душата си - то е да има едно убеждение, което да се не поклати при, никакви условия в живота. Разумно е човек всякога да мисли, че другите хора са толкова честни, колкото и той самия. Бог всякога внася по нещо в тебе, всякой ден ти изпраща по едно благословение, но ти чакай, докато мине цялата вечност, за да узнаеш Неговия план. „Гневете се, но не съгрешавайте! " Гневът дава ширина на главата. Който не се гневи, не е човек.
към текста >>

85. 6. КЪМ СЛЪНЦЕТО По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова Сава Калименов

Цветана Симеонова

За да се върнеш отново, тук на земята, изпълнен със светлина, с непоколебима вяра, с твърдо убеждение - че Красотата съществува, че Любовта съществува, че Доброто съществува, че Бог съществува!
Да видиш истинския живот - живота в Бога, живота на небесните, на слънчевите Обитатели. Да възприемеш за миг това, от което ние тук, на земята сме толкова далеч, но към което трябва да се стремим, което ни очаква, което е нашето бъдеще - туй, което Бог е приготвил за нас, за своите деца. Да отидеш на Слънцето! Да се издигнеш в Небесата, с крилата на Духа, под зоркото око, обгърнат от любовта на Божия Пратеник, за да видиш великата красота, великата истина, великия смисъл на живота. Да видиш истинския живот - да видиш, да заживееш в Любовта! За да се върнеш отново, тук на земята, изпълнен със светлина, с непоколебима вяра, с твърдо убеждение - че Красотата съществува, че Любовта съществува, че Доброто съществува, че Бог съществува! Че безкрайно велик е смисълът на живота. Че безкрайно велико и светло е нашето бъдеще. Че няма думи на нашия земен език, чрез които да изразим величието и красотата на това, което „око не е видяло и ухо не е чуло", на туй, което е приготвил за нас нашият небесен Баща!... Иди на Слънцето! Иди при Звездите!
към текста >>

86. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 1-50

ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ

Доброто е цел в неговия живот. 17.Убеждение.
Той знае, че Пътят, в който е влязъл, е прав. Той е Път към Бога. 15.Разумност. Ученикът всякога обмисля постъпките си. Разумността предшествува Мира. 16.Добро. Знай: Ученикът всякога има възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот. 17.Убеждение. Ученикът минава през изкушението, за да се изпитат убежденията му. 18.Душа. Схващай себе си само като душа! Съзнавай се като жива душа, която се стреми към Бога. 19.Издръжливост. Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в издръжливост и будност на съзнанието. Живот без интензивни преживявания е живот на спящи души. 20.Издръжливост.
към текста >>

87. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400

375.Убеждение. Ученикът трябва да прави всичко от убеждение.
Той служи на Любовта! Защото служи на Бога. 373.Познание на Бога. Ученикът ще познае Бога, само като живее в закона на Любовта. 374.Бог. За да познаем Бога, трябва да Го любим! 375.Убеждение. Ученикът трябва да прави всичко от убеждение. За него убеждение е: Любов към Бога! За него убеждение е, че Бог царува в света! За него убеждение е, че Любовта крепи света! 376.Краската на Любовта. Краската на Любовта е розова.
към текста >>

За него убеждение е: Любов към Бога!
Защото служи на Бога. 373.Познание на Бога. Ученикът ще познае Бога, само като живее в закона на Любовта. 374.Бог. За да познаем Бога, трябва да Го любим! 375.Убеждение. Ученикът трябва да прави всичко от убеждение. За него убеждение е: Любов към Бога! За него убеждение е, че Бог царува в света! За него убеждение е, че Любовта крепи света! 376.Краската на Любовта. Краската на Любовта е розова. Краската на висшата Любов е светлосиня.
към текста >>

За него убеждение е, че Бог царува в света!
373.Познание на Бога. Ученикът ще познае Бога, само като живее в закона на Любовта. 374.Бог. За да познаем Бога, трябва да Го любим! 375.Убеждение. Ученикът трябва да прави всичко от убеждение. За него убеждение е: Любов към Бога! За него убеждение е, че Бог царува в света! За него убеждение е, че Любовта крепи света! 376.Краската на Любовта. Краската на Любовта е розова. Краската на висшата Любов е светлосиня. Краската на Божествената Любов е Бялата Светлина!
към текста >>

За него убеждение е, че Любовта крепи света!
Ученикът ще познае Бога, само като живее в закона на Любовта. 374.Бог. За да познаем Бога, трябва да Го любим! 375.Убеждение. Ученикът трябва да прави всичко от убеждение. За него убеждение е: Любов към Бога! За него убеждение е, че Бог царува в света! За него убеждение е, че Любовта крепи света! 376.Краската на Любовта. Краската на Любовта е розова. Краската на висшата Любов е светлосиня. Краската на Божествената Любов е Бялата Светлина! 377.Екскурзия. Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия.
към текста >>

88. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 1-20

Доброто е цел в неговия живот. Убеждение.
Разумност. Мир. 5 Ученикът трябва всякога да обмисля постъпките си, т.е. да види има ли Мир в душата му. Разумността предшествува Мира. Добро. 6 Знай, ученикът има всякога възможност да прави Добро. Доброто е цел в неговия живот. Убеждение. 7 Ученикът ще бъде поставен пред изкушението, за да се изпитат убежденията му. 31 .VIII.1921 г. Издържливост. 8 Ученикът бива тестван на силни преживявания, за да се кали в издържливост и будност на съзнанието. Живот без преживявания е живот на спящи души. Будност. 9 Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога!
към текста >>

89. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 121-140

138 Само като влезем да живеем в закона на Любовта, ще познаем Бога. Убеждение.
136 Любовта седи в това, да вършим всичко като пред Бога. Затова тя е чиста. 20.II.1922 г. Животът. 137 Животът почва от служенето на Бога. Бог. Любов. 138 Само като влезем да живеем в закона на Любовта, ще познаем Бога. Убеждение. 139 Когато направиш нещо от убеждение, ти никога няма да поискаш да бъдеш платен. Убеждението е над всяка заплата. То е от Бога. Направим ли нещо за пари, то е от дявола. Истината. 140 Истината е в нас, а не отвън.
към текста >>

139 Когато направиш нещо от убеждение, ти никога няма да поискаш да бъдеш платен.
Затова тя е чиста. 20.II.1922 г. Животът. 137 Животът почва от служенето на Бога. Бог. Любов. 138 Само като влезем да живеем в закона на Любовта, ще познаем Бога. Убеждение. 139 Когато направиш нещо от убеждение, ти никога няма да поискаш да бъдеш платен. Убеждението е над всяка заплата. То е от Бога. Направим ли нещо за пари, то е от дявола. Истината. 140 Истината е в нас, а не отвън. Който веднъж разбере Истината, той я и прилага в живота си.
към текста >>

Убеждението е над всяка заплата.
20.II.1922 г. Животът. 137 Животът почва от служенето на Бога. Бог. Любов. 138 Само като влезем да живеем в закона на Любовта, ще познаем Бога. Убеждение. 139 Когато направиш нещо от убеждение, ти никога няма да поискаш да бъдеш платен. Убеждението е над всяка заплата. То е от Бога. Направим ли нещо за пари, то е от дявола. Истината. 140 Истината е в нас, а не отвън. Който веднъж разбере Истината, той я и прилага в живота си. Истината е от Бога.
към текста >>

90. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I141-160

То значи да имаш убеждение. Любов.
Воля трябва само за Доброто. Еволюция. 157 Еволюцията се дължи на Божествения Дух, който се развива. Разсейване. 158 Човек се разсейва, ако едновременно го занимават две мисли. Да и не. 159 Човек трябва да бъде силен, да може да каже: Да и Не до принцип. То значи да имаш убеждение. Любов. 160 Любовта дава смисъл в живота. Без Любов животът няма смисъл.
към текста >>

91. 60. РЕВИЗОРИ НА ИЗГРЕВА

Жечо Панайотов

Действително, инспекторите бяха с убеждението, че в Бялото Братство няма злоупотреби.
Повикаха в помощ и Коста Стефанов, който беше добър счетоводител и близък приятел на Никола Антов. Привършиха това сверяване на касовата книга с дневника за няколко дни. Запитах Стефанов за резултата, вярно ли съм работил и той потвърди, че е вярно. Може би за да ме компрометира добави: „Имаше един лев разлика! " Разбира се, такова нещо не съм допуснал, тъй като винаги проверявах, а и в действителност не ми се поиска да внасям „един лев". Действително, инспекторите бяха с убеждението, че в Бялото Братство няма злоупотреби. При възлагането на работата, Самуил Захариев понеже ни познаваше, е бил с това убеждение. Идвайки първият ден към Изгрева, казвал на колегите си: „Сега ще видите място, гдето всичко е в ред, няма да имаме много работа! " Така, но ето че отчетността ни имаше за цел да установи резултатите на парично-стопанската ни дейност, но без да спазваме стриктно всички отчетнически изисквания, като издаване на касови ордери с подписи на председател и счетоводител. Единственото нещо, което изисквах, беше да ми се представят документи и разписки от лицата, които получават суми за извършена работа. Действително, това нещо се установи от ревизорите при основната проверка, която направиха.
към текста >>

При възлагането на работата, Самуил Захариев понеже ни познаваше, е бил с това убеждение.
Привършиха това сверяване на касовата книга с дневника за няколко дни. Запитах Стефанов за резултата, вярно ли съм работил и той потвърди, че е вярно. Може би за да ме компрометира добави: „Имаше един лев разлика! " Разбира се, такова нещо не съм допуснал, тъй като винаги проверявах, а и в действителност не ми се поиска да внасям „един лев". Действително, инспекторите бяха с убеждението, че в Бялото Братство няма злоупотреби. При възлагането на работата, Самуил Захариев понеже ни познаваше, е бил с това убеждение. Идвайки първият ден към Изгрева, казвал на колегите си: „Сега ще видите място, гдето всичко е в ред, няма да имаме много работа! " Така, но ето че отчетността ни имаше за цел да установи резултатите на парично-стопанската ни дейност, но без да спазваме стриктно всички отчетнически изисквания, като издаване на касови ордери с подписи на председател и счетоводител. Единственото нещо, което изисквах, беше да ми се представят документи и разписки от лицата, които получават суми за извършена работа. Действително, това нещо се установи от ревизорите при основната проверка, която направиха. Имаше няколко малки изключения и то в разходите по братската печатница „Житно зърно".
към текста >>

92. 64. СЛЕДСТВИЕТО В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

Аз бях с убеждението, че както и друг път бях ходил по такива учреждения, може още вечерта да се върна у дома.
Един от тях се легитимира и показа, че носи заповед да ми направи обиск. Влязоха в къщи и пристъпиха към работата си. Вземаха счетоводните книги на Братството, също касовата книга и каквото друго намериха за нужно. Също вземаха всичките ми беседи и лекции, които наскоро бях си набавил, след първото изземване на братската книжнина през 1957 г. Накрая ми казаха, че трябва да ги придружа до канцеларията им, да си взема балтон и кърпа за лице. Аз бях с убеждението, че както и друг път бях ходил по такива учреждения, може още вечерта да се върна у дома. Веска по-добре почувствува положението и като се прощавахме започна да плаче. Казвам й - ще се върна скоро, да не плаче, но тя се досети и ми предаде 20-30 лева Пари. Така, качихме се на леката кола, която доведе тия лица у дома. Вземаха беседите и другите книжа. Седя в колата, не знам къде отиваме, но след 15-20 минути пътуване по софийските улици, влизаме през някаква голяма врата в някакъв двор.
към текста >>

93. 75. ВЕГЕТАРИАНЕЦ В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

" Отговорих му - „По убеждение!
Макар, че бях на работа в канцеларията на прехраната, също отивах да се храня в стола, заедно с другите. Когато яденето не беше постно, носех си своя храна - винаги имах такава, особено, ако наскоро Веска бе идвала на свиждане и ми е донесла изобилно това-онова. Храненето ставаше в присъствие на надзирател, а понякога идваше и старшият надзирател, за по-голям респект. Един ден, на обяд, минава този старшина край всички, дойде и към нашата маса, а дежурният надзирател му казва: „Той Жеко на яде месо! " При тая новина, главният се спира при мен изненадан и ме пита: „Ти, Жеко, защо не ядеш месо? " Отговорих му - „По убеждение! " Той се почуди, погледа ме и нищо не каза. Значи, досега въпреки осведомеността си, той не е знаел, че съм вегетарианец. Разбира се, това събитие нямаше никакви последствия. Свижданията с домашните, писмата, вървяха редовно. Даже въведоха практика, когато някой от нас се проявеше добре, отличаваше се в работата и други подобни, позволяваха му да пише допълнително писма, да има в повече свиждания.
към текста >>

94. 91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мене по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек не е нищо и че се е вмъкнал в братските среди с желанието да използува нещо за своя изгода и за голямо съжаление успява.
Просто престанахме да мислим и да се интересуваме от него. Интересът обаче към това наше светилище се събуди у мене с известно закъснение.... Тъй като онези, които бяха взели участие в неговата съдба, не бяха вече между нас, затова трябваше от втора ръка да получа сведенията. Това, което научих, ми се предаде от сестра Паша Теодорова, една от трите.стенографки, в която имам пълна вяра от казаното от нея, пък и някои малки събития впоследствие, идват в подкрепа на това което узнах. Около годините 1925-1926 г. в братските среди се вмъква един висок, строен, с изразителна осанка човек, който се представяше като предприеман на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мене по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек не е нищо и че се е вмъкнал в братските среди с желанието да използува нещо за своя изгода и за голямо съжаление успява. Със своите приказки на едро и грандиозни планове за строежи и обзавеждане на Братството, които е разправял между приятелите, успява да създаде впечатлението у тях, че той е наистина човек с много големи възможности на богат човек, с широк замах и щедра ръка. Всичко това, явно е било с користна цел, за да предизвика доверието на братята и сестрите към себе си. С него имах случая да имам допир два пъти. Първият път Учителят и аз сме на Изгревската поляна и нещо разговаряхме по братските, Изгревски работи. Идва този човек към нас и без да изчака да свършим нашият разговор, се вмъква и започва да разправя някакви грандиозни планове, за строежи и обзавеждане на Братството.
към текста >>

95. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Имах убеждението или схващането, че Учителят търсеше подготвени хора в музикално отношение да могат да композират, да разработват песните.
Прнеже беше комунист, той се нахвърли срещу мен, защото аз бях за него богаташ. Учителят вдигна глава и ме погледна „Не става от този човек наш човек". Вероятно за работа. Я ми разкажи този случай. Н.Д. Ще ти разправя този случай. Имах убеждението или схващането, че Учителят търсеше подготвени хора в музикално отношение да могат да композират, да разработват песните. В този смисъл на Изгрева сега живей този Владо Симеонов. Учителят искаше да го привлече. И даже беше застанал заедно Учителя с Владо Симеонов. Той и Учителя бяха фотографирани на едно място. Владко понеже стана голям комунист и бурен реакционер срещу идеите на Учителя, понеже те не са съгласни с делото на Учителя и искал да откупи от Пеню Ганев - негатива, за да го унищожи.
към текста >>

Моето убеждение беше, че Учителят може би е правил опит да привлече и него, защото и той има композиторски дар.
След туй на един обед Веселин Стоянов - беше някакъв роднина на Сийка Динова. И как е станало тя ли го е поканила, Учителят ли беше направил нещо, не мога да ти кажа. Беше седнал така на масата до Учителя през един-двама души. По туй време аз съм седнал до Учителя и започвам да разправям някаква случка между двама богаташи. Оня рипна така и много остро се произнесе срещу богаташите. Моето убеждение беше, че Учителят може би е правил опит да привлече и него, защото и той има композиторски дар. Обаче като вижда, че с тези идеи, неподходящи на нашите, остави този случай. И този човек Веселин Стоянов не се появи на Изгрева. Това беше моето впечатление. В.К. Друг един случай. Защо Учителят допусна Георги Радев, Кузман, Коста да си отидат толкова рано?
към текста >>

И аз съм с убеждението, че на оня свят има роботи.
Н.Д. В смисъл на туй, че като ги видя, че са притиснати, аз ги натисна да ми направят по-голяма отстъпка в цената, с туй мойта печалба да се увеличи. За това не бях справедлив и сега се осъждам за тази моя дейност. В резултат на туй ми вземаха вилата и въобще ме ликвидираха. В.К. Значи, законът за Везните тука е строг. Н.Д. Да, искам да кажа, везните точно отмерват. И аз съм с убеждението, че на оня свят има роботи. Той гледа какво си направил и пет пари не дава ще страдаш ли, няма ли да страдаш, или какво. В известно отношение, Велики разумни същества отиват при тези роботи и му казват - чакай. Така е мойто разбиране за този свят. По този случай за пръв път го споделям с теб. И мъка ми е и сега ми е мъка, че аз в някои случай понатисках малко малките производители, които горките имаха нужда да ми намалят цената, защото те нямаше къде да продадат своите стоки, а аз имах широки връзки в България и продавах стоките, и те бяха много доволни.
към текста >>

96. 7. ЗВУК

Аз съм останал с убеждението, че Учителят търсеше някой много подготвен човек в музиката, в смисъл да може като чуе нещо да го запише точно или ако има нужда да го разработи.
Предели за хармонията, както и за всички прояви на разумният свят няма. Това, което днес е хубаво, утре може да бъде още по-хубаво. В.К. Този случай идва да покаже музикалния живот на Изгрева, музикалните прояви на Учителя и музиката, която Учителят е дал. Аз си спомням, ти си ми разказвал, когато Учителят дава една музика казва: „Тази музика, чака се подходящ момент, да дойде отгоре съществото и да я даде". Освен този случай, други случаи имаше ли подобни, да си наблюдавал, да си слушал?. Н.Д. Аз съм останал с убеждението, че Учителят търсеше някой много подготвен човек в музиката, в смисъл да може като чуе нещо да го запише точно или ако има нужда да го разработи. Но не се намери такъв случай. Сестра Лиляна Табакова ми е разправяла, че Учителят е искал от нея тя някак да поднесе на някои музиканти в операта да разработят някои песни, мелодии. Те са правели нещо, но веднага Лиляна Табакова, която е добра музикантка е изпявала туй, което те са направели, но тя посочва: „Ето виж, казва Учителю, тук има нещо от еди коя си опера, тук има нещо от друга някоя опера". И Учителят не беше съгласен към неговите мелодии да се прибавят от някои опери. Друг един случай, където виждах, че Учителят търси добре подготвен, теоритически, практически да може да пише и въобще да хармонизира мелодиите.
към текста >>

97. 15. ЕЛЕКСИР

Н.Д. Не го каза, но останах с убеждението, че нашата Земя не е подготвена, за да може да приеме такова вещество.
Това е елексирът на живот, но то не е от Земята и не е на Земята. В.К. Става въпрос за елексира на живота, който всеки го търси. Щом има вещество на разрушение, трябва да има вещество и с обратно действие. Н.Д. Точно това му казах. В.К. Учителят казва: „Има, има", но не каза, кое е това вещество? Н.Д. Не го каза, но останах с убеждението, че нашата Земя не е подготвена, за да може да приеме такова вещество. Нейният еволюционен процес е още много малък. Това може да се очаква на някакво светило населено със същества с велика разумност, както е слънцето например, както въобще са слънцата. Слънцата са седалище на велики разумни същества. Това е от гледище на астрологията. В.К. Между другото, ако се даде този елексир на живота, това вещество за градеж, хората ще го използват в съвсем друга насока. Н.Д.
към текста >>

98. 23. НЕПТУН

Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, и когато дойдеш до едно вътрешно, положително убеждение, тогава да изказваш това което знаеш.
Вие сте натура със силно въображение и развито подражание, с художествен вкус, но сте човек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаба надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва, трябва първо да премери силите си и да види, дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, и когато дойдеш до едно вътрешно, положително убеждение, тогава да изказваш това което знаеш. Да поясня: „Какво би станало със семе, което се оставя без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израстне? Не трябва ли майката да носи своят зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на бял свят? Знайте, че сега, небето ви претегля и се изпитват сърцата ви! Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост.
към текста >>

99. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

Иван Толев

Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г.
Той не продизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г. Мърфи, със своите доклади в полза на истината на Балканите, и нашият дипломатически представител във Вашингтон, г. професор Панаретов. С друг председател във Вашингтон г. Панаретов може би нямаше да се разбере така добре, а с г. Уйлсон, бивш професор и възпитател - и двамата професори, и двамата възпитатели за дълги години, и двамата в свръзка с американски учебни заведения, те сигурно са се добре разбрали.
към текста >>

100. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

Иван Толев