Търсене в текстове за 'УЧИТЕЛЯТ'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

2. Учителят като цигулар

41. Учителят готви общ обяд за изгревяни

50. Учителят

55. Учителят и толстоистите

71. Учителят и последните Му дни на Земята. Сватбата

2. Теорията на музиката и Учителят

16. Как Учителят даде песента “Идилията”

38. Учителят, Стамболийски и анархистите

39. Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

40. Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

41. Учителят за Фердинанд и Европейската война

42. Учителят и Английската империя, съгласно Божия план

44. Учителят за Втората световна война

45. Учителят за царуването на цар Борис III

46. Учителят и владетелите на България

49. Учителят, Георги Димитров и III Интернационал

53. Учителят пуска руснаците в България

54. Учителят е болен

3. Защо Учителят даде песента “Писмото”?

5. Кой бе Учителят?

4. Кой е Учителят?

2. 2_01 Изгревът

Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста.

Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.

Учителят обича певческото изкуство.

Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар.

Учителят не закъснява.

Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка.

Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.

Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър.

Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.

Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател.

3. 2_02 Учителят като цигулар

"Учителят като цигулар"

Учителят пееше и свиреше.

Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.

Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.

Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника.

След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.

В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.

4. 2_03 Лунен химн

Учителят бе вече между нас.

Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита:

Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора:

Учителят пак запита:

Учителят продължи:

На обичайното място до катедрата бе Учителят.

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.

На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят.

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.

Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.

Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи.

Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.

Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.

5. 2_04 Иде,иде,иде...

След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса:

- Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!

Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.

Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото.

Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента.

Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове.

Учителят се обърна към всички в салона:

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.

Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.

Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.

Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.

В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят.

Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова.

За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".

Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.

Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.

По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира.

Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно?

По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си.

А след това Учителят започна да свири.

Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше.

Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен.

Това го бе казал веднъж Учителят.

А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата.

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Учителят ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече.

9. 2_08 Пророческа дарба

След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш!

Този друг можеше да бъде само Учителят и никой друг.

Учителят слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко.

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.

Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас?

Влиза Учителят и започва своята беседа.

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.

Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина.

Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"?

Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.

Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа.

Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.

Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.

Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.

Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието.

Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея".

Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."

Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.

Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас.

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото.

Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната.

Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда.

Учителят ни погледна и даде знак на музикантите.

Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.

Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.

Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.

Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.

Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението."

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си.

Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!

" Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.

Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация.

Те мълчешком вървели, а Учителят стоял прав.

Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон.

За човешкия сън Учителят разказва много неща.

Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете.

Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка.

Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел.

Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея.

Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка.

Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа.

Учителят не изнасилваше нещата.

Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше.

Учителят много го харесваше.

Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Учителят също го наблюдаваше.

Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас.

" Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва.

Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!

Учителят ни поглежда.

Учителят ме поглежда, става и си тръгва.

Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си.

Но тук Учителят бе споменал 19 години?

Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.

Учителят тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20.

16. 2_16 Пълководците от миналото

" - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?

Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.

Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му.

Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията.

"По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят.

Учителят спира да говори, поглежда ме многозначително и леко се усмихва.

Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!

Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!

" Аз я подавам и Учителят я разглежда.

Учителят посяга отново към чая и решава да пие.

Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло.

Накрая Учителят беше намерил и поставил на това място такова длъжностно лице, което имаше видима връзка през деня и невидима връзка с тях през нощта.

17. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си.

Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори.

Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо.

Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон.

Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество.

Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.

Учителят отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна.

Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов".

Този ден Учителят оздравя.

Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!

" - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов".

Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя!

Учителят дойде!

" Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала.

След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите.

На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града!

През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.

Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава.

А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога.

След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.

Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че Учителят трябваше да слезе на земята.

18. 2_18 Кой управлява света?

На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата.

Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?

" Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра.

Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.

Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение.

Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия.

Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период.

В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого.

Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше.

Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има?

" Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна.

Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си.

Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета!

- Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така.

Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината".

Учителят се усмихва.

19. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство.

С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!

Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития.

Учителят е мълчалив и строг.

Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят.

20. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат.

Учителят изнася Своята беседа.

Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.

Учителят спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант.

Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж.

Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.

Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит?

Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира.

До този момент Учителят го наблюдава.

Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си.

Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.

Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.

Учителят го приема.

"Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва.

" Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя.

Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.

Учителят имаше много главоболия с мен.

Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай.

21. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

По това време Учителят бе на "Изгрева".

Учителят бе вече станал строг.

Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите.

" Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.

Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам.

Ще мога ли да издържа на онова, което изрече пред мен Учителят?

Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.

22. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика.

Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето становище по един въпрос." Учителят вдига глава.

" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.

Стана точно така, както Учителят предрече, каза и осъществи.

23. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

През това време Учителят беше на "Изгрева".

Защо Учителят избра точно мен, не мога да кажа.

Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен.

Понякога Учителят говореше, но повечето време мълчеше.

Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14.

Учителят посегна с ръка, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб.

След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани.

Учителят се усмихна и им извика: "Деца, елате тук!

Учителят втори път ги подкани.

На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?

" Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога".

24. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Но кой знае защо, след като излязохме горе, Учителят се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се.

Щом Учителят казва, че тука трябва да спрем, значи тука е мястото, където трябва да отседнем.

Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил.

Учителят гледа пред Себе Си.

Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.

Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями.

"Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите.

На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.

Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето.

25. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?

Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.

По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират.

За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа.

Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.

След Освобождението на България, Учителят беше казал: "Българите още не са свободни.

Учителят се бе завърнал от Мърчаево на "Изгрева".

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.

Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.

Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов?

И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички.

Учителят каза и други думи, които стенографите записаха, но после не ги отпечатаха, поради политическите събития.

Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му.

26. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево.

Учителят беше седнал на слънце.

Учителят нищо не отговори. Мълчи.

След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал.

Учителят се завръща в София на 19 октомври.

Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите.

Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си.

Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.

Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака.

Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.

" Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи.

Учителят си замина.

Учителят си беше заминал един ден преди това.

27. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното:

28. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!

Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си!

Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва.

Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши.

Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?

Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена.

По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук.

Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал Учителят.

29. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?

" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така.

Учителят схваща нашата мисъл, усмихва се и продължава:

30. 2_34 Отклонението от Школата

С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил.

Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели?

Учителят си тръгва недоволен.

Но видях, че дойде това време, за което Учителят спомена, че всеки ще си плати за отклонението.

31. 2_36 Чистотата на идеите

А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай!

Учителят също кусаше.

На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква.

Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са.

Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари.

Учителят каза: "Ганчо не пуши, но пуши онзи дух, който е влязъл в него.

Учителят добавя: "Този дух, който пушеше, трябваше да се удави и ние го удавихме.

32. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал.

Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат.

Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил.

В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.

А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.

И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа."

33. 2_39 Ризата на латвийците

Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава.

На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците?

Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си.

Учителят остава сам - Той си има своя работа, а Савка без да Го пита, си тръгва.

На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата!

Учителят я беше нахлузил, за да могат те да поддържат с Него постоянна връзка, за да им помогне.

Този метод Учителят го бе използувал и с други братя по различен начин.

Разказваха ми, че Учителят отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците.

Ризата, която Учителят облече на "Изгрева" и която те Му бяха подарили, ги спаси в началото.

Тук Учителят облече за тях латвийската риза.

34. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма.

Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие.

За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места.

Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха.

И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло.

Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин.

Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа.

"Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил.

Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.

През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата.

Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.

Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката?

Нали Учителят е винаги с будно съзнание?

Нали Учителят борави с Космическото Съзнание?

Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си.

Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне.

Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси.

Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели.

Учителят е на гости на приятелите в града.

Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов.

Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене?

А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си.

След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата.

Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата.

За втори път Учителят преминава през отключената вече врата.

Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път.

За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас.

Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.

Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той.

Дори се стигна дотам, да го предават като своя опитност и като че ли Учителят лично им го е казвал.

35. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

"Учителят готви общ обяд за изгревяни"

Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора!

Учителят ги пое и ги сложи на масата Си.

Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж.

Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд.

Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд.

Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви.

Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа.

Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си.

Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда!

Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека.

Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята.

Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева".

Ето, идва уреченият час и Учителят се задава.

После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки.

Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка.

Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва.

Така Учителят ни предаде един урок за чудесата.

На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса.

Ето, така през времето на Школата, всеки ден, Учителят ни хранеше със Словото Божие, което бе Божественият хляб за душите на учениците от Школата.

36. 2_42 Общение на човешките души

След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам.

Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш.

" Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.

След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни!

Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях изморен.

37. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

В първите години, когато се устройваше "Изгревът", Учителят бе наредил да се насадят много плодни дръвчета в закупените места и да се направи братска градина. Речено-сторено.

Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му.

Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук.

Учителят прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята.

Учителят беше прав.

Преди тридесет години Учителят си беше свършил работата и бе затворил Школата Си.

38. 2_44 Времето на Великия Учител

" Учителят изведнъж се променя.

39. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък.

Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.

Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира.

Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща.

И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.

Учителят мълчеше.

Учителят мълчи и нищо не казва.

Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея.

" "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока!

Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство.

Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.

В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган.

Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали.

А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие.

Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.

Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.

А Учителят я разбули.

Учителят бе казал, че на окултния ученик не му е позволено да членува в никаква партия.

Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека.

Но които бяха - за, Учителят ги откачи от общия електромер на Братството и те много бърже, скоропостижно си заминаха.

И накрая, Учителят ще нареди на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на "Изгрева".

И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно.

40. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж.

От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66.

Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува.

Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света.

Значи - Учителят иде.

А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него.

Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен.

На този събор Учителят много точно и ясно казва, че Христос, това е Бог, Който се разкрива в света.

41. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.

По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул.

След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон.

Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август.

Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него.

1. Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години.

1. От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет

Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.

42. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Още в началото на своята дейност, Учителят сам определяше ръководителите на братските кръжоци в страната.

Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени".

Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София.

На един от първите събори в София Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията".

Отива Учителят в стаята Си, облича се официално и зачаква.

Но тогава Учителят седи и чака.

" Учителят казва: "Досега ги чаках, никой не дойде".

Учителят започва да й диктува, а тя стенографира.

Учителят лично й бе диктувал колко стиха трябва да има във всяка книжка и колко трябва Да бъде общият им сбор.

Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя".

Дори има една беседа, която Учителят е озаглавил "Девето число".

Учителят говори, че душите слизат от Невидимия свят по 10-15 души във верига на земята.

Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли?

Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи".

И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него.

Така че, онази вечер, от 22 часа, Учителят изнася Словото Си пред този ученик, който има проекция на физическия свят.

Учителят дава на Савка името Аверуни.

Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи.

Учителят не позволи.

Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах.

Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата.

Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание.

Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито.

43. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Всяка седмица Учителят държеше четири беседи.

3. От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и на българския народ, защото Той вече е станал Миров Учител.

" Учителят отговорил: "Сила и живот", от първа до пета серия.

Учителят слуша и прави Свои забележки.

Това означава, че четири пъти в седмицата, Учителят трябва да изслушва прочитането на редактираната от Паша беседа.

Понякога присъствуват и други сестри и виждат как Учителят слуша.

Впоследствие те разказваха за начина, по който Учителят слушал и начина, по който е възприемал това, което се чете.

А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си.

44. 2_50 Учителят

"Учителят"

Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога.

Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение.

Учителят сядаше да се храни със свещено чувство.

Учителят обичаше Слънцето.

Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна.

Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата Му.

Учителят беше точен.

Учителят казва: "Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта!

Учителят служеше на Любовта, Служеше на Бога!

Учителят беше търпелив.

...Учителят беше самотен.

На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "Песента на странника".

45. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент.

Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо.

И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов.

Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят.

За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели.

46. 3_02 Чужди по дух хора

Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас.

Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място.

Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи.

Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха.

Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай.

Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири!

". Учителят свърши, а аз продължавах да стоя като статуя.

Следващият път бе неделя към десет часа сутринта, когато Учителят държеше общи неделни беседи и на които бе позволено да присъствуват и външни хора от града.

Говедаров пак дойде, вероятно му бе харесало нашето гостоприемство и искаше отново да свири, но аз му казах, че Учителят не позволява да свири човек извън Школата.

Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона!

На времето Учителят ги възпря с думите: "Това място не е за чужди по дух хора!

47. 3_03 Откраднатите хармонизации

Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява.

Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше.

Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем!

Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега.

Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме.

Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие.

Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.

48. 2_14 Великата симфония на теменужките

Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него.

Учителят свършва и се усмихва.

Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога.

Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята.

А Учителят ни въведе в Посвещението на онези ангели, които творят новия живот на земята.

49. 3_04 Росни китки

Учителят ме извика горе в стаята Си.

Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан.

Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност!

След едни такива негови нападки, Учителят се обърна към мене и каза: "След време той ще заглъхне!

50. 3_05 Музиканти и съдби человечески

По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство".

По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика".

А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.

Точно в този момент минава Учителят покрай мене.

Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".

Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката.

Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.

Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни.

И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря.

" "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.

А за нас Учителят бе казал веднъж: "Вие още не сте кандидати за ученици, ще ви трябва цяла вечност за това".

Учителят бавно и твърдо каза: "Морфова беше ученичка горе!

Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея.

По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия.

Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие.

51. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата.

Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти.

На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си.

Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком.

Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт.

Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг.

Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат.

Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в ръка.

Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на концерт?

Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе поканил за концерта и когото чака близо половин час.

Накрая се спира и пита: "Ами къде е Учителят, тук трябваше да се чакаме?

Някой се обади: "Учителят те чака половин час, чака и не дочака".

А той се чуди: "Ама как така, та нали сам Учителят ме покани да се чакаме тук!

" "Че как така петима, Учителят бе сам!

" "Учителят бе сам, ама ние всички бяхме около него и те чакахме, а ние тук не сме петима, а двайсетима" - сърдито отсича сестрата.

На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в салона и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм.

То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата.

А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни.

Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си.

Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си.

Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му.

За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука.

52. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си.

Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи.

Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка.

И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка.

А Учителят беше личност в града, познаваха го и като присъствуваше на такива места, всички се оглеждаха, лекичко се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".

Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка.

Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат.

Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина.

След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка.

Учителят мълчи, нищо не казва.

Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?

" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".

През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил концертът, както това се случваше всеки път.

Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог.

53. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт".

"Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека за този концерт".

Учителят застава до него и казва: "Руси, готов ли си?

Цялата група ги изпраща, Руси и Учителят се настаняват във файтона и конете потеглят в тръс.

Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен концерт!

А той така обикновено казваше, че беше трудно да се възприеме от нас: "Руси беше седнал там на стол, а Учителят беше седнал също на стол, но до него".

"Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше концерта.

Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт.

54. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент.

Отгоре на всичко, като похлупак, беше с леви убеждения, беше в нелегална комунистическа група и, по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото.

Учителят ме успокоява и ми казва: "Отиди си, той няма да свири вече".

Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас.

На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея.

" Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят.

Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с удоволствие.

Ако бяхме приложили този метод с Игнат при друго време, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите.

55. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа.

Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме.

И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа?

Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе!

" Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят.

Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това.

Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша?

Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък".

След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка.

Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност.

По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник!

Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му.

Е, питам ви, може ли Учителят да има свой заместник?

56. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него.

А това го знаеше само Учителят.

Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си.

" Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята на жребия".

Учителят бе сериозен и не продума нито дума.

Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.

През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия.

Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога".

Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка.

След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти?

"И на мен ми хареса" - каза Учителят.

Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото.

Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа".

Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение".

57. 3_12 Христо Дързев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Учителят я изслуша, хареса я и тя се прие.

Да знаете, че е от брат Дързев и че Учителят я хареса и я прие.

Учителят я изслуша и я прие.

58. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Учителят ми даде два билета - за мен и за някой друг.

След представлението, приятелите вкупом се връщат на "Изгрева", а Учителят ги пресреща и ги пита: "Хареса ли ви оперетата?

Учителят също се усмихва.

Учителят също се смее.

Учителят се смее.

Учителят е извадил носната Си кърпа.

На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева.

Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос.

На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта.

Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На

59. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той.

Така Учителят бе разрешил въпроса с Асенчо и със сестрите.

Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят.

Учителят е в стаята Си, горе, в горницата.

Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката?

Учителят никога не го е молил да Му чисти печката.

Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената".

Учителят излиза навън от стаята Си.

Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр.

Учителят идва, поглежда стаята

А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота.

С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.

Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището".

60. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника.

Учителят отворил и казал: "Дойде ли?

Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север?

Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви.

61. 3_16 Георги Куртев

Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята.

Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя.

" Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай Божественото!

Попитах го дали е съгласен да не се коригират, да не се изменят песните на Учителя - да останат такива, каквито ги е дал Учителят приживе.

Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха.

Учителят бе крайно недоволен от това положение.

62. 3_17 Истинското подвизаване

Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците.

И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно.

Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният.

" Учителят го гледа сериозно.

Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: "И мене ме е страх от брат Георги Куртев.

Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как Учителят не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на "Отче Наш" на езика на мотиката.

Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил.

63. 3_18 Изпитът

А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са?

" Учителят спокойно отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са?

Учителят преподава урока.

64. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!

Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.

65. 3_20 Души в почивка

Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона.

Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка".

Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий.

Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.

Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа".

66. 3_21На балет с брат Ради

Тогава Учителят тръгваше, облечен официално, поканваше някой да Го придружава, а понякога и ние тръгвахме с Него, като се оформяхме една група от около петнадесет-двадесет човека.

Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет".

Предава се вестта от уста на уста на всички, че Учителят е дал на брат Ради билет за балет.

Съобщава му: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет".

" Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но продумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как."

На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът.

Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред?

Учителят се смее.

А Учителят се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?..." А брат Ради говори ли, говори.

" Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона." Онези приятели свиват рамене и мълчат.

Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи.

Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте." Учителят спира, оглежда се и казва: "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа." Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.

67. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

Учителят се залива от смях.

Учителят се доближава до него, слага десница на рамото му и казва: "Дотук, Ради, добре.

Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото.

Учителят ни оглеждаше внимателно и когато брат Ради завърши, каза: "Брат Ради, покажи сега последната хватка на борбата".

След това той стана и Учителят заключи: "На българина сега не му е позволено да воюва.

68. 3_23 Окултната музика на Учителя

Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство.

"Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят.

Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство.

Учителят казва:

Учителят казва:

Учителят беше музикант.

Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше.

Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.

Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.

В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот.

Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше.

Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци.

Учителят ни остави съвършени образци от окултна музика.

69. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Учителят казва: "Вечната симфония, която иде от целия Всемир, е славословие на Бога като Любов".

70. 3_25 Музиката на Светлината

При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах.

71. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни.

Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".

Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.

По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш!

Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!

Дошъл Кирил Икономов, който беше също музикант и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издадат.

Учителят смръщил чело, мълчал и бил недоволен от това.

А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов.

А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор.

Учителят ме извиква при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи.

От мига, в който Учителят ми връчи поснопойката да търся грешките в нея, започна моят път към Голгота.

Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя.

Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили?

72. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

През 1922 година Учителят създаде Школата и тя продължи 22 години.

Учителят държеше по четири беседи в седмицата, като на почти всичките съм свирила аз.

В тази моя работа е вземал участие и Учителят.

Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха.

Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря.

Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене.

Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели.

Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас.

Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място.

Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона.

Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.

В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.

Освен това Учителят беше наредил всички тези листове, за които става въпрос, да се преписват в две тетрадки, за да могат да се съхранят.

Учителят одобряваше моето изпълнение на песните.

Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента!

Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях.

Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш!

Тогава Учителят ми се скара строго и каза: "Няма да се съмняваш!

73. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата.

Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му.

И тогава Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" и даде превода на думите, които са формули на Бялото Братство: "Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична".

74. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти.

Учителят беше дал песента "Аум".

Учителят каза за тази песен така: "Пише се "Ау-мен", но се чете "Оумен", т.е.

А Учителят сваляше Паневритмията така, както е в Божествения свят и в Духовния свят и постепенно предаваше упражнение след упражнение.

Учителят ни покаже упражненията и после даде мелодията.

Учителят, като видя това, стана много неспокоен и развълнуван.

Аз отидох при него, обясних му, че не може да се използуват други песни и мелодии, казах му, че сам Учителят ме е изпратил.

Аз му го казвам, а Учителят седи и слуша.

Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията.

Защото, така или иначе, упражненията от Паневритмията се промениха поради нашето невежество и несъвършенство, поради което Учителят беше много недоволен.

Когато Учителят накрая даде "Слънчеви лъчи", то там имаше 12 лъча, като всеки лъч бе съставен от шест двойки.

Учителят не винаги одобряваше разработките на Неговите песни от приятелите, които се опитваха да правят това.

Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка.

Така веднъж Учителят, в присъствието на Мария Златева, след като чул една разработка на Кирил Икономов, се ядосал и се изказал отрицателно за неговите разработки.

Веднъж Учителят ме викна при себе си.

Учителят понякога даваше Свои песни чрез някой от учениците си.

Смешно е да мисли човек, че ако Учителят е записал някоя песен чрез него, той му я е дал лично на него като една привилегия.

Разбира се, че все трябва да се даде чрез някого: затова се даваше или чрез Учителя, или Учителят работеше чрез някой цигулар или певец.

Ето това спъна мнозина на "Изгрева" и по-точно онези, с които Учителят работеше и даваше своите песни.

А най-типичен пример беше с Лиляна Табакова, която работи с Учителя и Учителят работи с нея.

Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят.

Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори.

Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота.

"Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят.

Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни.

Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект.

Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота.

75. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко.

Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София.

След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен".

Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона.

Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега".

Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен.

Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше.

Учителят обичаше да казва: "Песента си замина".

Това бе едно знание, което Учителят ни беше дал, то е записано в различните беседи.

С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели.

След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше.

Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети".

Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.

" Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа".

76. 3_31 Истинската работа

Това нещо го изрече Той, Учителят.

Отидох си у дома и умувам, какво ли искаше да ми каже Учителят, че аз не Го разбрах?

Нали сам Учителят ме упрекна, че много малко работя?

А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога".

Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти.

Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал.

Затова Учителят веднъж ни поясни така: "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение".

Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости".

Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете!

Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме.

77. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

На улица "Опълченска" 66, в дома на Гина и Петко Гумнерови, Учителят беше отседнал няколко десетилетия.

Учителят живееше в една стая с едно малко антре, която впоследствие стана като негова приемна, а Той се качи горе в друга една малка стая, построена над салона.

Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя.

Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали.

Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом.

Тогава Учителят ме подготвяше за влизане в Школата.

В първите години повече се пееха Братските песни и ония, които бе дал Учителят от самото начало.

Беше необикновено пеене - нечувано за моите уши и за моите очи като музикант." Учителят повтори онова, което аз бях казала на кака Гина.

Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин.

Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва.

А Учителят се усмихва и казва: "Е, видяхте ли, и тях ги бива за такава работа".

И Учителят повтаря думите на кака Гина, казани преди това пред мен.

78. 3_33 Съдба от Небето

С годините песните, които Учителят даде, започнаха да се множат и ние ги имахме в ръкопис.

Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов.

Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности.

Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи.

Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това.

Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят.

" Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист.

Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една.

Затова Учителят беше недоволен и затова ме накара да търся и да намеря грешките на Кирил Икономов.

Приятелите не я обичаха, макар че тя беше певица от кариерата, а щом Учителят работеше с нея, това означаваше, че Той знае много добре какви качества притежава тя.

" Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото!

Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му.

79. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека.

Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до масата.

Учителят нееднократно ги бе изобличавал.

Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията".

А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини.

По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е.

Затова Учителят ми нареди да намеря грешките, да ги коригирам и да направя ново издание.

80. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете.

Тогава разбрах защо Учителят след бомбардировките напускаше "Изгрева" всеки ден, минаваше през нашия дом и се отправяше към Витоша.

Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си.

Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите.

И в тези бурни години не можеше да се работи духовна работа, едва смогвахме да се справяме с текущите наши проблеми и да поддържаме нормален ход на Школата, защото Учителят продължаваше да чете беседи.

Учителят, изправен пред поляната, наблюдавал дълго самолетите - бил строг, затворен и напрегнат.

" Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък.

След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ.

Когато този приятел отиде в Мърчаево и разказа на Учителя всичко това, Учителят се усмихнал и казал: "Ако "Изгревът" трябва да разчита на техните молитви - отдавна да е пометен.

Когато дойде времето да се издава песнарката и да се дадат песните така, както Учителят ги е дал, аз срещнах голяма съпротива от страна на всички, главно на Кирил Икономов, който подведе и другите да го следват.

Учителят беше ми казал по този въпрос: "Може Бог да съизволи да бъдеш най-гонената, най-хулената, най- отхвърлената, но с радост всичко да понесеш".

Но Учителят беше зад мен, защото Той ме бе поставил за тази работа.

Благодарение на това, че Учителят стоеше зад мен и над мен, аз успях да издържа срещу комисията.

81. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил.

82. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят.

Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи.

Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят.

Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа.

После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка.

Въпросът беше за издаване на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал.

Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд.

Най-доброто и най-точното изпълнение трябваше да бъде на цигуларя Петър Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал.

А че Учителят избра лично да работи с нея, за това си има причини.

Каква вина имам аз, че Учителят лично е работил с нея и с нейния глас, който има такива височини?

Учителят е разрешил много добре въпроса като й е казал, че тези песни могат да се дадат и за друг глас, в друга тоналност и гама.

Но те не можаха да направят нищо, защото Учителят стоеше над мен.

Но имаше някои сестри, които много добре знаеха, че Учителят ги е дал по друг начин и не одобряваха начина, по който ги бе дал Кирил.

Учителят за него беше казал: "Това е най-безкористният човек на "Изгрева".

Това лично Учителят ми го е казал.

83. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената.

На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите.

Учителят даде отпор срещу нападките.

Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия.

Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос.

Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.

Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки.

Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година.

Учителят дойде при мене и започна да ми помага.

Учителят също започна да чисти вилата.

" Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво".

Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа.

На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен.

Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната".

Учителят ме посъветва да бъда любезна с него и само толкова, за да не се позволи чрез него да се изявят силите и да се противопостави на Братството.

Но когато не изтърпях и поисках от Учителя да ме освободи от него, с когото нямах никакви връзки, Учителят одобрително поклати глава.

Учителят се приближи към мен и ми каза: "От утре ще.

Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново.

Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси.

И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето?

Учителят й се караше за Кръстю - че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя.

Учителят ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика.

Учителят продължава да вика.

Учителят стои до нея, гледа я, обърна се към мен и ми каза: "Повдигни я и я сложи на кревата!

Учителят зави Савка с едно одеало и ние с Него излязохме навън.

Тогава си спомних онова изказване на събора в Търново, когато Учителят бе казал, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото те двамата да влезнат в Школата, докато не си издържат изпита.

Не Учителят ги бе допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки слабости допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се проектираха чрез нас към останалите.

И Учителят търпеше всйчко това и помагаше на всеки, който търсеше помощта Му - освобождаваше душите ни, за да бъдат свободни за Словото, което Той даваше.

84. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки.

Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят.

През този период, когато Учителят беше на "Изгрева", започна едно сътрудничество.

Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за изпълнение.

Но Учителят беше работил с нея, беше я оценил като талант и певица, беше й дал песни и ние бяхме длъжни да публикуваме тези песни.

Трето: Имаше изключителна музикална памет, която Учителят изпробва, когато пристигна големият диригент Карл Бьом и Лиляна за броени дни трябваше да научи целия репертоар наизуст, което учуди всички.

85. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Но Учителят нареди на мен, а не на тях.

Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните.

86. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите.

След това Учителят каза няколко Слова.

Учителят кимна и му се усмихна: "Прекарахме много хубаво.

И Учителят натъртва и набляга на думата "сам".

Той знае, че това Учителят специално го е приготвил за него.

Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе?

Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.

87. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Учителят помоли насъбралите се да изпеят хороводни песни и да ги изиграят.

Учителят наблюдаваше как народните песни се превръщат в хороводни песни и хора.

През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите.

После Учителят взе цигулката си, изсвири някои мотиви от народни песни.

Накрая Учителят изсвири с цигулката си няколко мотива, които Той бе изчистил и които според Него идват от първоизвора, от първоизточника на българската народна душа.

Учителят ни спираше и ни показваше най-типичното за момента движение, съобразно мотива, който Той бе изсвирил.

От това време има няколко снимки, на които се вижда как Учителят е седнал на стол, няколко сестри са пред Него в поза за игра, а на пианото е седнала сестра и свири.

Вечерта Учителят продължаваше до късна доба да свири в стаичката Си и да уточнява пасажи, докато ги даде окончателно в изчистен вид.

След известно време Учителят даде и Пентаграма, а това е онзи Пентаграм, който Учителят беше дал на първите братя от Синархическата верига и който висеше по стените в домовете на старите приятели.

Учителят го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя.

Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителят бе създал една вътрешна група от сестри, в която бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше.

Учителят седеше, слушаше и даваше Своите напътствия.

В онзи етап Учителят дава беседите пред класа на Добродетелите.

След известно време Учителят даде и "Слънчеви лъчи".

Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг".

Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията.

Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи.

Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш?

Учителят го поглежда, но вече сериозно: "Да, истинската Паневритмия не е още свалена.

Това време дойде, когато Учителят си замина.

88. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?

" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят.

"Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят.

Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса.

Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем.

То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва.

Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество.

Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили?

Учителят се навежда и я повдига.

С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.

Учителят го одобрява.

Учителят кимва с глава.

Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята.

По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.

В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали.

По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни.

А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията".

89. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Но ето, веднъж Учителят извика при себе си една сестра.

Учителят искаше да каже, че тя трябваше да оправи упражненията, които се играеха неточно и невярно.

Учителят си замина.

Нали Учителят бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията.

И всичко щеше да бъде направено така, както Учителят бе наредил да се направи.

За него Учителят бе казал, че е окултист, обърнат с главата надолу и представител на Черната ложа.

Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома.

Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят.

Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи.

Освен това, лично Учителят, заедно с Кирил Икономов, с хронометър бе отбелязал колко секунди трябва да трае всяко упражнение.

Учителят лично го е определил.

Дори си направи снимки и ни ги изпрати, за да се убедим, че той е вече истинският учител и че Учителят се бил вселил в него.

По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща.

Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми!

Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов.

90. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка.

Сега той ни идваше у дома често на гости и все ни разказваше как Учителят му дал за задача да направи оркестрова разработка на Паневритмията, но нямал пари, за да заплати на симфоничен оркестър и да я изпълнят в зала "България".

Така изкушаваше - поставяше в съблазън и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка.

А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа?

Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца.

Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно.

91. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено.

Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала.

На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете.

На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него.

При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала.

Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено.

Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено.

Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него.

Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас.

Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител.

Учителят ги приемаше с усмивка и ги поставяше на бялата кърпа, постлана пред Него.

" Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях.

Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим.

Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал.

След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят.

Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?

Минаха години, Учителят си замина.

Онова, което беше наредил Учителят да се направи след Неговото заминаване, не бе спазено.

Тук много пъти е отсядал Учителят и е преспивал у дома.

92. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения.

Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете.

Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева".

Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му.

Учителят не одобряваше това негово поведение.

Учителят го изслушваше и нищо не казваше.

За това си имаше причина и после ние я видяхме - Учителят с този метод успяваше да предотврати онова, което следваше и коригираше впоследствие много неща.

Учителят слуша, мълчи и нищо не казва.

По това време Учителят е в стаичката Си.

Учителят я извиква и й изсвирва песента.

Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й.

В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят.

В този момент Учителят я поглежда.

Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни.

Учителят при всички приложи специални методи за работа.

Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше.

Учителят говори на дядо Благо.

93. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр.

" След това Учителят млъкна.

Предадох им каквото ми бе казал Учителят.

След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз.

" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен.

" Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години.

Учителят държеше за образованите хора и нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат гимназия и висше образование.

Още по време на Школата, в общия окултен клас Учителят изнесе беседата: "Първото задължение на учениците".

На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят нареди да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование.

Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят.

Учителят беше наредил на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство.

Паша Теодорова беше учителка по химия в Русе и започна да преподава на учениците си от десети клас за идеите на Бялото Братство, за което бе уволнена дисциплинарно, след което пристигна на "Изгрева" и Учителят пое нейната издръжка.

Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец предаваше по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума.

Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи.

Учителят бе казал: "Това е учение за висш интелект и за светещи умове."

94. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Тя подготви едно издание на "Свещени думи на Учителя", но поради различни причини не можа да завърши своята работа, която Учителят й бе наредил да свърши.

Учителят за нея бе казал, че тя е от светлите и добри македонки.

Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец.

Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци.

Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий.

Учителят всеки месец в един плик предаваше на трите стенографки по една сума, с която покриваха ежедневните си разходи и се издържаха.

Така Учителят бе осигурил издръжката на своите три стенографки.

Учителят й казал: "От определения за Господа десятък не се взима.

На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и редакцията на беседата.

Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици.

Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа.

Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого.

95. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие.

Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му.

Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание.

Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието.

Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция.

Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов.

Учителят му позволява.

Влиза Петко вътре да се моли, а Учителят казва на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим".

По едно време Тодор споделя с Учителя: "Ама наш Петко така се моли, че вече се забрави." Учителят му казва: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук!

Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам.

Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание.

През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога.

Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата.

Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа.

96. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя