Търсене в текстове за 'Тъпан'

Със зурли и тъпани – на народни борби 23.
Истинското подвизаване 18. Изпитът 19. Религиозно и духовно съзнание 20. Души в почивка 21. На балет с брат Ради 22. Със зурли и тъпани – на народни борби 23. Окултната музика на Учителя 24. Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика 25. Музиката на Светлината 26. Музикална дреха и хармонизации 27.
към текста >>

2. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под ръка, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията.
Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, не че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това, че свири нечисто, фалшиво, дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка. Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите. Разбрах, че това не е случайно. Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под ръка, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията. Но навремето да намериш тенекия бе голяма рядкост - продаваха газ в тенекии, продаваха олио в тенекии, продаваха сирене. И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо. Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах.
към текста >>

Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан.
Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен. Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, а накрая - как ми падне. Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча. Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията.
към текста >>

Казаха ми: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат".
" Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят. "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Той се спря, па седна на един камък и се замисли. Аз спрях да бия с черпака. Онези две сестри дойдоха при мен и разбраха каква била работата. Казаха ми: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат". Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и- ху-ху". Той не издържа, махна с ръка, прибра се и се затвори в бараката. Ние също се прибрахме. Повече Игнат не посмя да свири вечер. Веднъж Игнат карал автомобил и един друг така го блъснал, че му ожулил колата.
към текста >>

3. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

"Със зурли и тъпани - на народни борби" Дойде в София прочутият борец Дан Колов и пак изпращат два билета на Учителя.
"Със зурли и тъпани - на народни борби" Дойде в София прочутият борец Дан Колов и пак изпращат два билета на Учителя. А той ги дава на брат Ради и на Тодор Стоименов, който е любител на борбата, макар че е висок, слаб и с деликатна фигура. Слаб като вейка, а обича да наблюдава борбите. Всички му се чудят за това, но той посещава всички борби в София. А брат' Ради на млади години е бил борец. Бил е пехливанин и знае да се бори.
към текста >>

Брат Ради започва да разказва как от самото начало е имало духова музика, но накрая тя отстъпила място на няколко зурли и тъпан.
Чува се от нас една въздишка. Ще издържи ли брат Ради на всичките тия хватки, които трябва сам да покаже и след всяка хватка да се тръшне на земята? Той не е в млади години, а е на възраст. Учителят се доближава до него, слага десница на рамото му и казва: "Дотук, Ради, добре. Я сега ни разкажи отначало как започнаха борбите и самото тържество". Брат Ради започва да разказва как от самото начало е имало духова музика, но накрая тя отстъпила място на няколко зурли и тъпан. Така започвали всички борби по селата - със зурли и тъпани, с подходящи песни и игри. И брат Ради започва да подсвирква и да тананика така, както са свирили зурлите. Това не са какви да е, а строго определени песни, с необикновен ритъм и мелодия, целта на които е да възбудят борците за борба и да въодушевят присъствуващите. Ние изтръпнахме. Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби.
към текста >>

Така започвали всички борби по селата - със зурли и тъпани, с подходящи песни и игри.
Ще издържи ли брат Ради на всичките тия хватки, които трябва сам да покаже и след всяка хватка да се тръшне на земята? Той не е в млади години, а е на възраст. Учителят се доближава до него, слага десница на рамото му и казва: "Дотук, Ради, добре. Я сега ни разкажи отначало как започнаха борбите и самото тържество". Брат Ради започва да разказва как от самото начало е имало духова музика, но накрая тя отстъпила място на няколко зурли и тъпан. Така започвали всички борби по селата - със зурли и тъпани, с подходящи песни и игри. И брат Ради започва да подсвирква и да тананика така, както са свирили зурлите. Това не са какви да е, а строго определени песни, с необикновен ритъм и мелодия, целта на които е да възбудят борците за борба и да въодушевят присъствуващите. Ние изтръпнахме. Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби. Чрез брат Ради дойде онзи ритъм и онова настроение от народните борби.
към текста >>

Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби.
Брат Ради започва да разказва как от самото начало е имало духова музика, но накрая тя отстъпила място на няколко зурли и тъпан. Така започвали всички борби по селата - със зурли и тъпани, с подходящи песни и игри. И брат Ради започва да подсвирква и да тананика така, както са свирили зурлите. Това не са какви да е, а строго определени песни, с необикновен ритъм и мелодия, целта на които е да възбудят борците за борба и да въодушевят присъствуващите. Ние изтръпнахме. Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби. Чрез брат Ради дойде онзи ритъм и онова настроение от народните борби. Ние го усетихме като живо преживяване. Тогава разбрахме какво значи да бъдеш победител в такива борби и да бъдеш награден в такава борба с някой овен или с някое теле. Не очаквахме такава развръзка на нещата. Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото.
към текста >>

4. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана.
Който нареди каква свирня да се свири, той определя как се играе хорото, защото има различни свирни и за всяка свирня си има хоро, играе се по друг начин, с други стъпки, съвсем различни от предишните на другите хора. Затова хоро от хоро се различава по ритъм, по стъпки. Та друг нареди да се свири друга свирня, което никой, ама никой не очакваше, дори аз самата. И се завъртя онова ми ти хоро и друг свиреше със свирката и не можеше никой да се пусне от него. Искаше им се да се пуснат, но не можеха. Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана. Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега. Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне". Ама никой не пуска бабата, защото хоро се не разваля, а се играе докрай. Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана. Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията.
към текста >>

Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега.
Затова хоро от хоро се различава по ритъм, по стъпки. Та друг нареди да се свири друга свирня, което никой, ама никой не очакваше, дори аз самата. И се завъртя онова ми ти хоро и друг свиреше със свирката и не можеше никой да се пусне от него. Искаше им се да се пуснат, но не можеха. Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана. Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега. Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне". Ама никой не пуска бабата, защото хоро се не разваля, а се играе докрай. Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана. Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията. Имаше една песен - "В зорите на живота".
към текста >>

Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана.
Искаше им се да се пуснат, но не можеха. Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана. Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега. Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне". Ама никой не пуска бабата, защото хоро се не разваля, а се играе докрай. Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана. Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията. Имаше една песен - "В зорите на живота". В синята песнопойка Кирил в началото бе повторил два пасажа така, че ги е уеднаквил, за да му излезе текстът при нотния запис. Намерихме оригинала, показахме го и обяснихме всичко. Всички гледат и се чудят.
към текста >>

5. 3_68 Самозванецът

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

От дъното на една улица се задава процесия, която се води от музика, барабани и тъпани.
" Онзи мига, мига. Казвам му: "Да ми отговориш ей сега, веднага, иначе няма да стъпваш в дома ми." И той не дойде повече у дома ми. Не можа да си отговори на въпроса. Този въпрос всеки сам си го разрешава. Отива брат Методи Константинов при Учителя и Го пита какво ще му каже за дейността на Михаил във франция1 А Учителят му отговаря: "Когато бях студент в Америка, веднъж в града Ню-Йорк наблюдавам една гледка. От дъното на една улица се задава процесия, която се води от музика, барабани и тъпани. Всички се обръщат да видят каква е тази музика. След музиката се движат три коня, а на тях са качени трима индийски махараджи с чалми и с източни носии. Всички гледат и ахват от величието на тази процесия. В момента, когато отминават индийските йоги, факири и махараджи, учудените и възхитени погледи, без да искат оглеждат отдалечаващите се силуети. На гърбовете и на тримата са окачени големи плакати, надписани красиво и убедително - една реклама за кафе.
към текста >>

6. 5_31 Своеволия на Изгрева

Носеха се шум и викове на пияниците, провлечени звуци на грамофонни плочи, виеха зурли и кларнети и биеха тъпани.
Не изпълниха. И какво стана ли? Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница. Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към салона и направо към стаята на Учителя. А всички бяхме вегетарианци. Носеха се шум и викове на пияниците, провлечени звуци на грамофонни плочи, виеха зурли и кларнети и биеха тъпани. Цяла дандания. Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя. Те се оправдаваха. После се направиха опити да се закупи мястото, но собствениците не го продаваха, защото печелеха повече от наема, а плюс това и поповете им даваха допълнително възнаграждение за кръчмата, за да бъде точно на това място. Така те си отмъщаваха на Учителя и воюваха срещу Братството.
към текста >>

7. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

ТОМ 4

- Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан?
Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката". Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите. - Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата? - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи? - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара? - Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан? - Защо преди играта, жрицата на огъня отива в малкото параклисче, за да се помоли на покровителя на игрите - свети Константин? Такива въпроси поставяха приятелите и пред УЧИТЕЛЯ, Който с внимание следеше всеки разказ за нестинарите. А Той само слушаше и не бързаше да отговори. Тайната оставаше забулена... През едно от летата, малко преди дните на огнените танци на нестинарите, група приятели разговаряхме с УЧИТЕЛЯ. Наново повдигнахме въпросите, които ни вълнуваха.
към текста >>

Музикантите, които чакаха отвън, засвириха игриво хоро, задумка ритмично тъпана и всички тръгнахме след жрицата на огъня.
Устните й тихо шепнеха молба за покровителство. Незавършила още молитвата си, тя се провикна няколко пъти, поизправи снага и заподскача от крак на крак. Застареното лице на баба Наета се освежи. Зад полупритворените клепачи зениците й гледаха неопределено и безлично. Все така играейки, тя се отправи към вратата. Музикантите, които чакаха отвън, засвириха игриво хоро, задумка ритмично тъпана и всички тръгнахме след жрицата на огъня. Малката уличка е премината в игра. Колкото повече се приближавахме към огнената площадка, толкоз играта ставаше по-буйна и неудържима. Пред нажежената настилка нестинарката се спря, замаха ръце и се понесе над златистата жар. Далеч встрани гайдата и кларнета продължаваха да изпълняват ритмичен странджански хороводен мотив. Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката.
към текста >>

8. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани - цяла процесия от музика и хора.
Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже и той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата. Учителят ми даде един пример, който ме порази и ми показа какво представлява Михаил и какво има да върши. Учителят започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк, на едно широко авеню, гледам - насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани - цяла процесия от музика и хора. Хората излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отмина махараджата, гледат - отзад на гърба му закачена една табела -реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." Значи Учителят ми показа каква роля има да играе. Аз казах, че когато един човек търси обожатели или последователи, или приятели, от това ще си извадите заключение - от коя ложа излизат тези хора. Той дойде до това положение, да се покаже, че е голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж, Владимир Топенчаров, бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство.
към текста >>

9. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

А мен ме има, аз съм се изтъпанчила и съм се облякла с подходящ градски тоалет и съм госпожица и половина.
И полека-лека се справях. То бяха първите ми изпити, докато се ориентирам като ученик. Сега ми е смешно за този първи изпит, но тогава беше голяма трагедия за мен. Смятах, че с мене е свършено един път завинаги. Учителят да върви през шпалира, на всеки се усмихне, а мен ме подмине, като че ли ме няма. А мен ме има, аз съм се изтъпанчила и съм се облякла с подходящ градски тоалет и съм госпожица и половина. А той ме подминава все едно, че ме няма. Как да ме няма, когато ме има. Та няма ли след това да отидете вкъщи и плачете до сутринта? Ще плачете. Е, сега се усмихвам, но тогава не ми беше до смях.
към текста >>

10. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Всички гледахме как се здига пушека и как идваше миризмата на кебапчета, как се разнасяха пияните песни и викове на доблестните софийски граждани и българи, че се довеждаха да свирят зурли, да се бият тъпани, че цяла гюрултия.
Но преди това се намеси съвсем друго събитие, което разтърси много приятели и ги накара да се замислят за думите на Учителя. От едната страна към гората до салона имаше свободно място и един бележит българин, голям българин, по-велик от когото не може да се намери по цялата земя откупи това място и построи една сграда. Какво мислите, че построи? Построи кръчма, постави маси и столове, докараха бъчви с вино, бъчви с ракия, бъчви с бира. Че като направиха една скара отвън, че като започнаха да се пекат ония ми ти кебапчета, че димът от тях се вдигаше нагоре като комин, стана като че ли е •радски пазар и то точно отзад залепен за салона. Всички гледахме как се здига пушека и как идваше миризмата на кебапчета, как се разнасяха пияните песни и викове на доблестните софийски граждани и българи, че се довеждаха да свирят зурли, да се бият тъпани, че цяла гюрултия. Изведнъж всички се огледаха и се запитаха ами това място не е ли наше? Ами защо не е наше и какво търсят онези хора тук? Отидоха при Учителя да се оплакват, а той им каза: „Те направиха точно това, което вие не направихте, те закупиха местата". Отидоха си омърлушени и тогава нещата се промениха така както беше предвидил Учителя. Но възрастните приятели не искаха да си признаят грешката.
към текста >>

11. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Както казват: един бие тъпана, друг прибира парсата, а останалите трябва да играят хорото.
Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и Учителят искаше да го изгони. Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка. Какво означаваше това не зная, но по-късно когато се развихриха събитията, когато започна финансовата ревизия през 1957 г. се разигра и се вмъкна един такъв материалистичен дух в много хора, разкрякаха се като онази жаба в гората ама не срещу онези, които бяха крали, а съвсем срещу други. Накрая всичко беше иззето от Изгрева, жабата бе хвърлена в гората и тогава на онези, които предизвикаха бъркотията на Изгрева им дойде ума в главата. Както казват: един бие тъпана, друг прибира парсата, а останалите трябва да играят хорото. А пък някои си останаха само с тумтежа на тъпана, защото само него слушаха. Имаше един брат - Константин Иларионов от Търново, беше се разстроил психически и беше дошъл на Изгрева. По едно време Учителят започва да вика пред няколко сестри: „Вън, не тук, не тук на Изгрева, а в гората". Сестрите бяха се учудили какво ли означава това. След няколко часа дойдоха и казаха, че Константин се е обесил в гората.
към текста >>

А пък някои си останаха само с тумтежа на тъпана, защото само него слушаха.
Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка. Какво означаваше това не зная, но по-късно когато се развихриха събитията, когато започна финансовата ревизия през 1957 г. се разигра и се вмъкна един такъв материалистичен дух в много хора, разкрякаха се като онази жаба в гората ама не срещу онези, които бяха крали, а съвсем срещу други. Накрая всичко беше иззето от Изгрева, жабата бе хвърлена в гората и тогава на онези, които предизвикаха бъркотията на Изгрева им дойде ума в главата. Както казват: един бие тъпана, друг прибира парсата, а останалите трябва да играят хорото. А пък някои си останаха само с тумтежа на тъпана, защото само него слушаха. Имаше един брат - Константин Иларионов от Търново, беше се разстроил психически и беше дошъл на Изгрева. По едно време Учителят започва да вика пред няколко сестри: „Вън, не тук, не тук на Изгрева, а в гората". Сестрите бяха се учудили какво ли означава това. След няколко часа дойдоха и казаха, че Константин се е обесил в гората. Казаха на Учителя, той стана, отиде бързо в гората, отиде до дървото, огледа го и каза: „Обесиха го духовете.
към текста >>

12. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

Учителят я погледне, погледне Жорж как е седнал до Сийка Динова, как се е изтъпанчил и протегнал врат като гъсок в кошница, т.е.
Дафинка като видя постъпката на Жорж се смути много. Тя разбра, че това означава вътрешно определяне на Жорж и се смути. Залъците й заседнаха на гърлото и не можеше да преглътне и за малко да се задави. Започнаха да я тупат по гърба, дадоха й водичка да пие и всичко се размина. Тя наведе поглед и повече не яде. Учителят я погледне, погледне Жорж как е седнал до Сийка Динова, как се е изтъпанчил и протегнал врат като гъсок в кошница, т.е. в кошницата на Динова. Жорж мляска от залъците на Динова, ама не знае този гъсок, че господарката на кошницата ще си вдигне кошницата след малко и него ще го занесат на пазара да го продадат за 10 гроша на някой купувач и след като му оскубят перушината ще сготвят пълен гъсок напълнен със зеле. Така се продаваха гъсоците на пазаря. Гъсок в кошница, само главата му стърчи, оглежда се наляво и надясно, не може да мръдне, защото са му завързали краката и крилете. Гледам как Жорж сам си седна в тая кошница, мляска разни лакомства, които му предлага Динова, която го подканва: „Хапни си, Жорж това, хапни си онова!
към текста >>

13. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Представете си изведнъж майката 50-годишна изтиква дъщеря си, която е на 25 години, за да се изтъпанчи пред всички ни, за да може да каже някое съобщение от Учителя.
Вие сте виждали как амбициозни майки в началните класове на училището изтъкват и избутват децата си да издекламират някое стихотворение или да изпеят някоя песен, за да може да ги видят всички. А знаете ли в такъв случай как другите майки се ядосват, че техните деца не са устроени така, че не са амбициозни и че не излизат и не изпъкват отпред пред всички останали деца. И сега всичко това се премести и прехвърли тук на Изгрева и то когато ние вече бяхме големи около 25 години. А останалите бяха в различна възраст. Ние не бяхме деца и не бяхме ученици от едно обикновено училище. Представете си изведнъж майката 50-годишна изтиква дъщеря си, която е на 25 години, за да се изтъпанчи пред всички ни, за да може да каже някое съобщение от Учителя. Всичко това дразнеше както мен така и останалите. Аз често реагирах и се оплаквах на Учителя. Той винаги ми отговаряше по строго специфичен начин, обяснявайки ми точно какво е положението и какво да правя. Тези негови думи понякога идваха до ушите и на останалите. Но веднъж не изтърпях особено когато Тереза я хвана за ръцете, повлече я след себе си, после я бутна с двете си ръце зад гърба й та я изпрати в средата на кръга, който бе очертан от посетители-гости, така че тя се изтъпанчи до Учителя от едната страна, а от другата страна бяха гостите, а по средата Савка.
към текста >>

Но веднъж не изтърпях особено когато Тереза я хвана за ръцете, повлече я след себе си, после я бутна с двете си ръце зад гърба й та я изпрати в средата на кръга, който бе очертан от посетители-гости, така че тя се изтъпанчи до Учителя от едната страна, а от другата страна бяха гостите, а по средата Савка.
Представете си изведнъж майката 50-годишна изтиква дъщеря си, която е на 25 години, за да се изтъпанчи пред всички ни, за да може да каже някое съобщение от Учителя. Всичко това дразнеше както мен така и останалите. Аз често реагирах и се оплаквах на Учителя. Той винаги ми отговаряше по строго специфичен начин, обяснявайки ми точно какво е положението и какво да правя. Тези негови думи понякога идваха до ушите и на останалите. Но веднъж не изтърпях особено когато Тереза я хвана за ръцете, повлече я след себе си, после я бутна с двете си ръце зад гърба й та я изпрати в средата на кръга, който бе очертан от посетители-гости, така че тя се изтъпанчи до Учителя от едната страна, а от другата страна бяха гостите, а по средата Савка. Ние се засмяхме, Учителят беше строг, а гостите се огледаха учудено. След този случай аз отидох при Учителя и се оплаках от поведението на майката и на дъщерята. Учителят ми каза: „Котката най-много при мен седи". А при Учителя денонощно седеше една котка и с тази котка имахме много котешки истории, които ще ви ги разкажа когато му дойде времето. Та Учителят оприличи Савка на котката си.
към текста >>

14. 6. ФОРМУЛАТА, КОЯТО НИКОЙ НЕ ЗАПИСА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Тогава аз се изтъпанчих пред учителя и му заявих, че аз мога да я напиша.
Беше безумие да се записва в тетрадките тази дълга формула, а камо ли да се научи наизуст. Затова никой не се постара да я запише. Но моят вътрешен глас ми каза: „Запиши си тази формула и добре я научи". Аз сторих всичко каквото бях посъветвана. На следващият час по химия учителят бе строил няколко ученички и ги изпитва като ги кара да напишат тази сложна формула, но никой не я знаеше. Тогава аз се изтъпанчих пред учителя и му заявих, че аз мога да я напиша. Той се изненада, защото много добре знаеше, че почти никой не я записваше, когато я предаваше миналия път. А в учебника по химия я нямаше. Погледна ме многозначително, подаде ми тебешира и аз я написах на черната дъска. Отстрани той ме наблюдаваше с интерес, ученичките бяха ококорили очи, но аз написах цялата формула. Остана крайно изненадан, извади тефтерчето си и ми писа отличен.
към текста >>

15. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

ТОМ 6

И като започна той да говори на слушателите, аз станах изтъпанчих се в салона и пред всички казах: „Сега той с каква лъжица яде, с каквато и вие ли ядете, с такава ли той яде?
Хората не могат да се отърват от такива като вас". Той ме изгледа ужасено, но нищо не ми каза. Но аз се заканих и си казах: „Аз ще отида да проверя да видя какво правят тия дъновисти". Изпълних обещанието и заканата си. И като отидох един неделен ден, седнах точно срещу r-н Дънов в салона. И като започна той да говори на слушателите, аз станах изтъпанчих се в салона и пред всички казах: „Сега той с каква лъжица яде, с каквато и вие ли ядете, с такава ли той яде? " Всички замръзнаха. Аз исках да кажа, че туй не ми харесва, че един говори, а другите всички слушат най-смирено с отворени очи и зяпнали уста. Всички се умълчаха, а Петър Дънов каза тихо като че ли му се плачеше: „То човек не може да разбере всичко отведнъж". А брат Любомир Лулчев ме дръпна за ръката и ми каза: „Седни. Аз после ще ти кажа всичко, пък, ако не мога и не разбираш ще те доведа Той да ти каже".
към текста >>

16. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

ТОМ 7

Но в една беседа Учителят каза: „Е, рекох, тъпана бие най-напред в края на селото, обикаля, пък после тъй, тъй бие и в центъра".
25. ДОКЪДЕ СЕ РАЗТЕГЛЯ ЕДИН ЛАСТИК При едно друго нападение аз работех на ул. „Гурко". Бяхме много любопитни с една моя приятелка. Дотогава нямаше нападения в центъра, а само в покрайнините на града. Но в една беседа Учителят каза: „Е, рекох, тъпана бие най-напред в края на селото, обикаля, пък после тъй, тъй бие и в центъра". Тогава не го разбрахме. Бяхме сигурни, че отново ще се бомбардират покрайнините, а не центъра на града. Качихме се на втория етаж на терасата и от там искахме да гледаме американските самолети какво ще правят. Сградата беше на ул. „Гурко" и „Света София" и на терасата горе имаше един българин и един германец - беше-военен наблюдателен пост.
към текста >>

17. 38. Висше образование и занаят

ТОМ 7

Аз знам какви бели направиха и сега ги правят и ще ги правят и в бъдеще и има една много хубава снимка, на която са се изтъпанчили Борис, до Борис Петър Филипов, Методи Константинов и всички там от мозайкаджийската бригада - 30-40 човека, само мъже.
А предишната власт ги караше насила да работят. Сега пък нали има безработица изобщо не могат да работят и ходят, и лъжат, и крадат, търсят подаяния и т.н. Както и да е. Но сега са важни опитностите на този етап, всичко е добре. Провалът е пълен на една погрешна постановка, която не е по Учителя. . Аз знам какви бели направиха и сега ги правят и ще ги правят и в бъдеще и има една много хубава снимка, на която са се изтъпанчили Борис, до Борис Петър Филипов, Методи Константинов и всички там от мозайкаджийската бригада - 30-40 човека, само мъже. Аз имам тая снимка като документ, че тия, които бяха там нищо не направиха. А направиха другите, които не бяха на тая снимка, което беше най-интересно. Нито по отношение на печат, нито по отношение съхранението на Словото на Учителя. Направиха го други. Това е един пример, затова човек трябва да бъде много внимателен, защото аз също правя грешки.
към текста >>

18. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

ТОМ 7

Вървят двама индуси, след тях водят цяла свита, вървят, бият тъпани, вият зурли и свирки.
А: Както с Учението на Учителя, но тъй като взима пък е взел най-хубавото от всички учения, разбира се привлича хора. Не дава лошо. Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил? Учителят му дава това обяснение: „Давам ти следната картина. Вървят двама индуси, след тях водят цяла свита, вървят, бият тъпани, вият зурли и свирки. И когато минава цялата свита, на гърбовете им пише, реклама за сапун. Ето това е Михаил - реклама за сапун“. Та тази работа ми е ясна, нали. По този въпрос нещата са ясни. А: Да, това е всъщност.
към текста >>

19. 48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС

ТОМ 8

" "Искам да бъде готов огъня, тъпана и гайдата." И аз излязох вънка, дадох 200 лв.
Питам: "Ще играе ли пак вънка? " Огънят беше загаснал. "Попитай, тя е вътре." Влязох вътре в параклиса с бял костюм с черни очила. "Ти си дошъл с вяра." "Ами кога ще играеш? " "Когато ми каже Господ, тогава." "От мен какво искаш? " "Искам да бъде готов огъня, тъпана и гайдата." И аз излязох вънка, дадох 200 лв. на един каруцар. Той донесе една кола дърва, дъб, такъв, че като се дигнаха огньове аз се уплаших, ще изгори тая баба. И дадох също пари на един младеж, казах да доведе гайдаря. Над селото имало събор, там била гайдата и тъпана. "Да дойдат тука, по 100 лв.
към текста >>

Над селото имало събор, там била гайдата и тъпана.
" "Когато ми каже Господ, тогава." "От мен какво искаш? " "Искам да бъде готов огъня, тъпана и гайдата." И аз излязох вънка, дадох 200 лв. на един каруцар. Той донесе една кола дърва, дъб, такъв, че като се дигнаха огньове аз се уплаших, ще изгори тая баба. И дадох също пари на един младеж, казах да доведе гайдаря. Над селото имало събор, там била гайдата и тъпана. "Да дойдат тука, по 100 лв. ще им плащам на час, да стоят тука докато започне бабата." Те дойдоха към 12 часа. И действително, тя излезе. В: А жаравата беше готова? Д: Жаравата стана и с един така дълъг прът се разстилаше така на харман.
към текста >>

В: А специална ли е музиката, тъпана и ритъма?
Д: Обяснения един ден науката да ги даде. Ние не знаем, ние не ги познаваме тия неща. Аз не знам също, ако отидеш да живееш там, може ли да получиш тия вибрации един ден и ние да играем в огъня, и това не го знаем, нали? Но местните хора играят и по-надолу стигат. Това е известно още от древността, от траките. В: А специална ли е музиката, тъпана и ритъма? Д: Тъпана, това темпото са, ритъмът е четири временен такт с удари на първите три и пауза на четвъртия. В: А мелодията? Д: Мелодията, не е нещо особено, важното е ритъмът, да, ритъмът е важен. А когато излезе тя и веднага тъпана почне да бие и те си знаят вече и то наелектризирва цялата тази група, всички тези хора. В: И как е точно тъпана, стъпката?
към текста >>

Д: Тъпана, това темпото са, ритъмът е четири временен такт с удари на първите три и пауза на четвъртия.
Ние не знаем, ние не ги познаваме тия неща. Аз не знам също, ако отидеш да живееш там, може ли да получиш тия вибрации един ден и ние да играем в огъня, и това не го знаем, нали? Но местните хора играят и по-надолу стигат. Това е известно още от древността, от траките. В: А специална ли е музиката, тъпана и ритъма? Д: Тъпана, това темпото са, ритъмът е четири временен такт с удари на първите три и пауза на четвъртия. В: А мелодията? Д: Мелодията, не е нещо особено, важното е ритъмът, да, ритъмът е важен. А когато излезе тя и веднага тъпана почне да бие и те си знаят вече и то наелектризирва цялата тази група, всички тези хора. В: И как е точно тъпана, стъпката? Д: Пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, разбираш.
към текста >>

А когато излезе тя и веднага тъпана почне да бие и те си знаят вече и то наелектризирва цялата тази група, всички тези хора.
Това е известно още от древността, от траките. В: А специална ли е музиката, тъпана и ритъма? Д: Тъпана, това темпото са, ритъмът е четири временен такт с удари на първите три и пауза на четвъртия. В: А мелодията? Д: Мелодията, не е нещо особено, важното е ритъмът, да, ритъмът е важен. А когато излезе тя и веднага тъпана почне да бие и те си знаят вече и то наелектризирва цялата тази група, всички тези хора. В: И как е точно тъпана, стъпката? Д: Пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, разбираш. В: А мелодията? Д: Мелодията, виж какво, аз като се върнах написах един танц върху огъня за пиано. И даже бях дал екземпляра си на Учителя, скоро ми го върнаха тука, бил в семейството на Шаров, художника Шаров, аз пак ще го върна.
към текста >>

В: И как е точно тъпана, стъпката?
В: А специална ли е музиката, тъпана и ритъма? Д: Тъпана, това темпото са, ритъмът е четири временен такт с удари на първите три и пауза на четвъртия. В: А мелодията? Д: Мелодията, не е нещо особено, важното е ритъмът, да, ритъмът е важен. А когато излезе тя и веднага тъпана почне да бие и те си знаят вече и то наелектризирва цялата тази група, всички тези хора. В: И как е точно тъпана, стъпката? Д: Пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, пъм, пъм, пъм, пъм: пауза, разбираш. В: А мелодията? Д: Мелодията, виж какво, аз като се върнах написах един танц върху огъня за пиано. И даже бях дал екземпляра си на Учителя, скоро ми го върнаха тука, бил в семейството на Шаров, художника Шаров, аз пак ще го върна. Това си отива някъде към архива на Учителя.
към текста >>

20. 17. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ

ТОМ 8

Тънката ципица на лука е тъпана на оркестъра.
Обикновено излизахме на екскурзия до малката горичка над Симеоново и там прекарвахме деня. Седнали сме на обед и аз предлагам на Учителя глава лук червен. Той си отряза половината. И после с моето ножче си режеше от червения лук и си ядеше. Питам Го, какво ли съдържа лука, за да ни го препоръчва: "Лукът е музикален. Тънката ципица на лука е тъпана на оркестъра. Лукът е за разпасани хора". Друг път Катя Грива беше направила и носеше чеснов хайвер, от който ми намаза по филийките хляб. А в капачето на кутийката тя сложи от хайвера и ме прати да го занеса на Учителя. Той обядваше на камък при самата горичка. Като ме видя с Мария Тодорова, каза: "Браво, Димитринке!
към текста >>

21. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

ТОМ 9

Пък, ако не ви е привлекъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изкочи от тъпана.
Христос казва: Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл, и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати. Какво ще кажете? Ще кажат, той се е заблудил. Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлекъл, добре. Пък, ако не ви е привлекъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изкочи от тъпана. Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото. Или другояче казано, житото, което седи в хамбара не посято, там да седи, а което е посято, да никне! Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара. Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете ПРОВОДНИЦИ на БОЖЕСТВЕНОТО в себе си.
към текста >>

22. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Надка Милчева - на Колю- тъпана, дъщеря му. 5.
Георги Челебиев. Снимка 68. Георги Куртев поздравява за празника. 1. Донка от село Вресово. 2. ...3.... 4. Надка Милчева - на Колю- тъпана, дъщеря му. 5. Георги Куртев. 6. Койна Темева от село Лясково. Снимка 69. Съборен ден - поздравите на Георги Куртев. 1. Иван Топалов. 2.
към текста >>

2. Колю-тъпана. 3.
Колю Колев от село Тополица. 3. Слави Иванов. 4. Михаил Стоицев Снимка 78. Слушателите. 1. Владимир Калудов от село Бата. 2. Колю-тъпана. 3. Стоян Лечев от село Вресово. 4.... Снимка 79. Димитър Вълчев от село Тополица, баща на Митко цигуларя. Снимка 80. Усмивката на отрудените. 1.
към текста >>

23. 01 - 14. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ПРОРОК ЕЛИСЕЙ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Като видели големия огън, един гайдарджия и един с тъпан се приближили, за да им посвирят, но като чули да се пеят духовни песни, се върнали.
Животът им бил в опасност. Същите трябвало да бъдат заведени на Аязмото и сутринта да им се омият очите според посланието на пророк Елисей. Всички групи пристигнали навреме и се събрали заедно. Намерили куп дърва, както им бил казал пророк Елисей и ги запалили. Събрали се всички около огъня и почнали да пеят духовни песни. Като видели големия огън, един гайдарджия и един с тъпан се приближили, за да им посвирят, но като чули да се пеят духовни песни, се върнали. Така приятелите от Айтос прекарали в песни до сутринта. Като почнало да се развиделява, отишли на Аязмото, омили очите на болните деца и веднага тръгнали обратно за града. Нека не се забравя, че било предварително казано от пророк Елисей, че ако всичко се изпълни както трябва, като се върнат в града и влязат в двора, ще завали един ситен дъжд, което ще е доказателство, че всичко е минало тъй, както трябва и че децата ще оздравеят. Така и станало - завалял дъждец. Понеже всичко, което било наредено, е било изпълнено, децата оздравели.
към текста >>

24. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Сега ще разкажа за брат Колю Колев - Тъпана, брат Колю.
Като свършим целия наряд и Паневритмията, тогава се поздравяваме като започваме от ръководителя. Който го поздрави, нарежда се до него, който го поздрави, нарежда се до втория, после до третия и т.н. се обикаля целия кръг така. 100-200-500 души така минават и се поздравяват. Значи това е снемано отгоре. Сега ще разкажа за брат Колю Колев - Тъпана, брат Колю. След 9. IX. 1944 година нали се национализираха всичките имоти, а той има само една единствена градина към парка в Айтос. Има градина и от нея се прехранва. Много му е жал за градината. Отнемат му я.
към текста >>

25. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Михаил Калудов от Бата, Колю Колев-Тъпана от Айтос, Стоян Лечев от Вресово и четвъртия не мога да го позная, защото е гърбом.
Той ръководеше музиката, а пък работеше във Върховния касационен съд. Беше секретар. С него не съм имал специални разговори. Това е значи една братска среща в Айтос, на Братската градина. Снимка 2. Михаил Калудов от Бата, Колю Колев-Тъпана от Айтос, Стоян Лечев от Вресово и четвъртия не мога да го позная, защото е гърбом. За всички мога да кажа по нещо. Брат Стоян Лечев в 1920 година, когато са правили събора в Айтос, правили са опит на левитация. Той легнал на земята и с по два пръста са го повдигнали шестима души. Единият на кръста, на петите трима души и трима от другата страна и са го повдигнали на един метър и после пак са го сложили този Стоян Лечев. В. К.: Аз съм чел това нещо, това упражнение, че е правено през 1922 година, но не знаех кой е този човек.
към текста >>

Следващият е Колю Колев-Тъпана, вторият подред.
Единият на кръста, на петите трима души и трима от другата страна и са го повдигнали на един метър и после пак са го сложили този Стоян Лечев. В. К.: Аз съм чел това нещо, това упражнение, че е правено през 1922 година, но не знаех кой е този човек. Г. С.: А той е Стоян Лечев. Аз съм го описал този случай. Друго нещо по-специално за него не си спомням. Следващият е Колю Колев-Тъпана, вторият подред. За него съм писал как се прощава със своята овощна градина, когато отчуждаваха за ТКЗС-то. Отива при всяко едно дръвче като при живо дете, за което се е грижил и го е отхранил. Всяка фиданка я милва и прегръща, и целува със сълзи на очи, и най-после се върнал в къщи и казал на жена си: „Свърши вече с нашата градина, какво ще правим ний сега? " Тя му казала: „Не се безпокой, всичко ще се нареди. Аз ще храня кокошки и ще продавам пилета и яйца, ти ще сееш метли и ще ги вържиш, пак ще се изхраним, двама души сме." Като казала жена му така, един голям товар му паднал от плещите и действително така направили и гладни не останали.
към текста >>

Вторият за Колю-Тъпана, за Михаил Калудов.
Имам го описано това. В. К.: Знаеш ли защо? Защото аз съм замислил във втората книга, която ние ще издаваме, ще направим един раздел „Образи на ученици". Ето сега ти разказа три неща за тези хора: Стоян Лечев, когото са повдигали. Ето един образ за него. Вторият за Колю-Тъпана, за Михаил Калудов. По такъв начин ще имаме един раздел „Образи на ученици от Айтос". Така ще зачетеме всички, а това, което ти си го дал, ще го включим. Г. С.: Спомням си за Калудов като казваше, че първите години, преди да се запознае с учението, бил гайдарджия. Хоро, сватба без него не ставало, Свирел на гайда. Като научили, че е станал набожен, той вече почнал да не ходи да им свири, защото имал друга, по-хубава работа, по-друга работа и хората му се сърдели, ама той не се отказал от това.
към текста >>

Снимка N 11 - виждаме отляво Стойка от Тополица, вторият е Колю Колев- Тъпана от Айтос.
На снимка N 10 виждаме Маринка, на Тодор Кралев жената, на Божанка майка й. Втората беше Мария Велчева Милевска, на Неделчо Милевски жена му. Следващата е Верка, дъщеря му пък на Велчо, брат Георги Куртев, той раздава локум, почерпка. Как са застанали мирно и т.н. В лицето на брат Куртев те поздравяваха Учителя, като негов най-предан ученик. Снимка N 11 - виждаме отляво Стойка от Тополица, вторият е Колю Колев- Тъпана от Айтос. За Стойка, тя се представяше за ясновидка и много хора и вярваха, особено жените, и тя направи някои работи за които не искам да говоря, защото под нейно влияние, че уж Учителят се явявал чрез нея, и развалиха чешмата, която направи Учителят чрез Борис Николов и други. Направиха през 1929 година хубавата чешма. Под нейно влияние дойдоха и я развалиха и я направиха отново, защото трябвало да се обновява, и по тоя начин чешмата се обезобрази и сега не струва. В. К.: Е, те защо я ремонтираха, беше развалена ли вече? Г. С.: Не беше развалена, ама тъй, уж бил казал Учителят чрез устата на Стойка, че старите дрехи трябва да се сменят, че камъните трябва да се съборят, че наново да се направи.
към текста >>

Тука първата е Донка от Вресово, втората не се знае, третата - също не се знае, четвъртата - на бай Колю-Тъпана дъщеря му, Недка Милчева по мъж.
Е. К.: Да, слушам най-различни работи. Тя направо разделя братството в Тополица. Г.С.:Тя направи много поразии, Господ да й прощава, ако може. Тоя, третият е Слави Иван Милевски, за него говорихме. Тука една друга снимка, пак под номер 12. Тука първата е Донка от Вресово, втората не се знае, третата - също не се знае, четвъртата - на бай Колю-Тъпана дъщеря му, Недка Милчева по мъж. Четвъртият - Георги Куртев, петата до него е Койнито от Лясково, за която съм писал, че има три свекърви. Койна Тенева Терфелийска от Лясково, сега квартал на Айтос. За нея съм писал един разказ за трите свекърви. Решила да отиде в Айтос да прекара с приятелите на градината - братя и сестри, за да се отърве от свекървата, нали свекървите обичат да командват. Щом спре, трябва веднага на снахата да се намери някаква работа.
към текста >>

Лицето прилича на Недка, на Колю-Тъпана на дъщеря му, обаче не съм сигурен.
И като отивам към дръвника, викам: Господи, дали аз криво се помолих или ти криво ме разбра! Аз исках да се отърва от една. а пък сега налетях на две още по-големи, още по-ербаб." Снимка 13. Целуване ръка на брат Георги Куртев. Не мога да го позная. Лицето прилича на Недка, на Колю-Тъпана на дъщеря му, обаче не съм сигурен. Снимка 14. Първият е д-р Стоицев. вторият е Желю Танев, баща на Таню Желев. Иван Бойчев е в гръб, четвъртият не се знае, петият е Иван Топалов, нашият приятел от Тополица, сега живее в Айтос, той е син на Слави Димов. Снимка 15.
към текста >>

26. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тъпаните биели откъм османците, не стихва воя на зурлите.
На 9.XI.1444 г. Владислав с 20000 армия навлиза във Варненското поле. Мурад II пристига във Варненското поле със 1 000 000 армия на 9.XI.1444 г, През нощта османците запалват хиляди огньове, като че ли земята гори и небето говори за нарушената клетва на Владислав пред Библията. На 10.XI.1444 г., призори, кралят, при това с болен крак, обхожда редиците, заедно с легата Цезарини, който ги опрощавал и благословял преди боя. На една от двете тракийски могили, наречена впоследствие „Мурад тепе", стърчал, забучен на копие Одринско-Сегедският договор, в знак, че той е погазен от кръстоносците. Тъпаните биели откъм османците, не стихва воя на зурлите. Носи се възглас „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е неговият пророк." Мурад II е пред своята шатра, пред него е Корана, върху който се е клел за мира, над него се вее набучено на копие клетвопрестъпление - договора от Сегед. Тогава става, вдига очи и ръце към небето и извиква: „О, Исусе, ако ти наистина си Божий син, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мен и тях, дето не опазиха клетвата, като се клеха в Евангелието." И тогава Божият гняв се излял от Небето на земята и направил своята съдба. Към 9 часа сутринта на 10.XI.1444 г. избухнала внезапна буря. Неочаквано ясното небе потъмнява, забучава грозен вятър, морето бучи със страшна сила.
към текста >>

Неговият тъпан продължавал да бие, а конската опашка на знамето му се развява над тепето.
Започва битката с променлив успех. По едно време настъпва обрат в боя. И двете турски крила са разбити и поставят турците в паника. Мурад II стоял в центъра, заобиколен от еничерски отряд. Той мислил за бягство, но е задържан от свой родственик, че неговото бягство ще позволи неприятелят да влезе в Одрин. Неговият тъпан продължавал да бие, а конската опашка на знамето му се развява над тепето. Но младият, жаден за подвизи крал Владислав, се хвърля чрез фронтална атака с 500 коня от личната си охрана срещу еничерите в центъра, където е шатрата на Мурад II. Младият крал попада в клопка „вълча яма", като централното каре се разтваря, той навлиза вътре, после карето се затваря и той е сам със своите войници в обръч. Опитният стар еничер Коджа Хазър, отсякъл главата на коня на Владислав с меча си, повалил Владислав и еничерът с един замах му отрязва главата. Затьква я на копие и я отнесъл на султана. Над стъписаните турски редове се разнася набучената на копие глава на краля.
към текста >>

27. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

ТОМ 11

И чудното е, че и самите вие бихте тъпана, искахте да се биете, бихте се, но ето ви следствията.
Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Кой докара румъните? Те. Кой накара българите да воюват със сърбите? Пак те. Те искат да ни накарат да им слугуваме, да се оттеглим от пътя Господен. И чудното е, че и самите вие бихте тъпана, искахте да се биете, бихте се, но ето ви следствията. Толкова години аз воювам да изменя това хипнотическо състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупувате. Този е начинът, по който хората на Земята вършат предателство спрямо Бога, и то така: дяволът дохожда и ви убеждава, че всички богатства и всевъзможни блага са в негови ръце. Вие възприемате и се поддавате, когато както Христа трябва да му кажете: „Махни се отпред мене. Сатано! " Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а техни.
към текста >>

28. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И чудното е, че и самите вие биехте тъпана и искахте да се биете.
Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е дотолкова развратен. Кой докара румъните? Те. Кой докара българите да воюват със сърбите? Пак те. Те искат да ни накарат да им слугуваме, да се оттеглите от пътя Господен. И чудното е, че и самите вие биехте тъпана и искахте да се биете. Бихте се, но ето ви последствията. Толкова години аз воювам да изменя това хипнотическо състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате. Това е начинът, по който хората на земята вършат предателство спрямо Господа и то така: дяволът дохожда и ви убеждава, че всички богатства и всевъзможни блага са в неговите ръце. Вие възприемате и се поддавате, когато, както Христос, трябва да му кажете: „Махни се отпред Мене, Сатана!
към текста >>

29. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 81-129

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

128 Човек като работи за Бога, тъпанът се бие и не остава прах по него, всички погрешки изскачат.
И във всеки човек да намериш особеното, хубавото, което е у него. Разлюбване 124 Ти никога не може да разлюбиш един човек, който те обича. Търпение. 125 Търпение е това, да чакаш със спокойствие да дойде това, което е определено за тебе. Истината. 126 Истината не може да е тежка, истината е лека, по човешко се мисли, че истината е тежка. Мисли! 127 Ученикът мисли за Славата Божия, той не се забавлява Работа за Бога. 128 Човек като работи за Бога, тъпанът се бие и не остава прах по него, всички погрешки изскачат. А човекът като не работи за Бога, върху тъпана се трупа прах и противоречията се умножават в човека като космите на главата. Живот вечен. 129 И няма Любов като свръхсъзнателната Божия Любов. Велико е да обичаш Господа. Да обичаш Господа е Живот Вечен.
към текста >>

А човекът като не работи за Бога, върху тъпана се трупа прах и противоречията се умножават в човека като космите на главата.
Разлюбване 124 Ти никога не може да разлюбиш един човек, който те обича. Търпение. 125 Търпение е това, да чакаш със спокойствие да дойде това, което е определено за тебе. Истината. 126 Истината не може да е тежка, истината е лека, по човешко се мисли, че истината е тежка. Мисли! 127 Ученикът мисли за Славата Божия, той не се забавлява Работа за Бога. 128 Човек като работи за Бога, тъпанът се бие и не остава прах по него, всички погрешки изскачат. А човекът като не работи за Бога, върху тъпана се трупа прах и противоречията се умножават в човека като космите на главата. Живот вечен. 129 И няма Любов като свръхсъзнателната Божия Любов. Велико е да обичаш Господа. Да обичаш Господа е Живот Вечен. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: След побоя, извършен върху Учителя през м.
към текста >>

30. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Разговори по политиката: Англия е настъпана по Ахилесовата пета в Китай.
От Стара Загора: брат Панайот Ковачев От Търново: брат Константин Иларионов От Ямбол: брат Тодор Абаджиев Отсъствуват Бр. Д. Цанев и Н. Петров. Всичко 14 человеци поканени и 12 присъствували. Пристига Учителят и ни запитва: Починахте ли си? Утре ще се съберете в 4 часа сутринта тук, а за обед на „Изгрева" ще отидем, а за по-последните събрания, там ще определим мястото. Разговори по политиката: Англия е настъпана по Ахилесовата пета в Китай. Сърбия е поставена на тясно-турена е в обръч от Италия, Унгария, Гърция, Албания - искат от нея „нещо" и тя трябва да даде това „нещо"; а отношенията между Италия и Сърбия, че са влошени, то е шашарма - и Сърбия ще я заставят да даде „ нещо". Относително запретените събрания от кмета и попа в с. Каялии /Бургаско/ на нашите приятели, Учителят каза: Това са допустими неща в пътя на работата ни - власт са, нека си опитат силата. Вие трябва да отличавате Божествените мисли от някои чужди външни мисли. Някой път вашият противник ще се стреми да ви предизвика като сте слаб.
към текста >>

31. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била".
Което Бог желае, вие не го желаете, но нито глас, ни слушание. Което Бог не желае, вие го желаете. Това е истинската философия на живота. По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен; когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон, настава тъмнота и само частично се реализират нещата. Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била". И в края на краищата няма никакъв резултат. Сега трябва да напуснем онова празно любопитство. Много хора са любопитни - като говори някой, да видят какво ще каже той. Искате да прочетете какво пишат вестниците. Какво могат да пишат вестниците?
към текста >>

32. 23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА

След 6 месеца той се изтъпанчи и казва: „Аз каквото зная, Кортеза не го е сънувала," И се фотографирва той, турга отдясно Христа, отгоре - Отца, а от другата страна - Свети Дух.
Отива при Кортеза със смирение. Той бил на около 20 - 25 години. Със смирение отива при нея, гледа иконите, моли се, каквото му тя казва, слуша. И Кортеза не може да го познае. Тя, която е ясновидка, така се увлякла от думите му, та помислила, че той е послушник и че е дошел да се учи от нея. След 6 месеца той се изтъпанчи и казва: „Аз каквото зная, Кортеза не го е сънувала," И се фотографирва той, турга отдясно Христа, отгоре - Отца, а от другата страна - Свети Дух. А той е в средата. Дяволът се курдисал в средата, а Христос - отстрани. Та казвам: В духовния свят има известна мъчнотия, известни изпитания ще дойдат. Те са необходими. Всички изпитания, от какъвто и да е характер, ще дойдат, това трябва да го знаете.
към текста >>

33. 1934 година

К.-Кафтан Тая заран даулджията пак би тъпана, но съобщението снощи дошло от Кърджали, че днес е вече байрамът.
Четох нещо от „Frateco" * , за Правдата - от Учителя, и това ме окрили малко и развесели. *„Frateco" (есперанто) - „Братство". (Бел. М. И.) Тази вечер турците се изпринадеяха да видят луната, но я не видяха и не знаят утре дали да правят байрама. 17.I.1934 год., сряда, с. К.-Кафтан Тая заран даулджията пак би тъпана, но съобщението снощи дошло от Кърджали, че днес е вече байрамът. Към 9 ч надойдоха много турци отоколните села и махали, толкова, че и целият двор бе пълен. Двора го застлахас рогозки, а други си носеха по една кожа за постелка. На присъмване ходжата поне цял час пя дълга песен, и сега трая дълго молитвата им и след като свърши молитвата им, чужденците се разотидоха. Поздравът им е: хващат се с двете ръце на здрасти и си казват: „Байрам бумбаареосум! ", после се прегръщат и опират страните ту от едната, ту от другата страна.
към текста >>

34. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

Ако влезете в света на музиката, всички нещастия ще паднат от вас, като праха от тъпана.
Най-първо освободете се от всички вътрешни ограничения и после пейте. Трябва да имаш обект, за да пееш: за Бога, природата или за другиго. Има една мъртва гама, която е много опасна, ако попаднеш в нея. Ако ти музикално се молиш, имаш всичката мекота на сърцето, всичката красота и молитвата ти е чута. (29.III.1935 год., петък) 120. Ако влезете в света на музиката, всички нещастия ще паднат от вас, като праха от тъпана. Ти като пееш, ще се свържеш с един свят възвишен. Ако научиш един тон правилно да вземаш, ще ти се продължи животът, а не че ще станеш велик музикант. Ако не пееш, няма да си здрав, нито философ. Ние сме като листата на едно дърво, което е Бог и затуй трябва да живеем добре. В истинското дърво листата не падат.
към текста >>

35. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Такова свирене, при такива състояния, е тъпанарство (биене на тъпан).
Има течения, които могат да те изхвърлят навън. Има духовни течения, по които трябва да вървите паралелно. (26.ХI.1937 год., петък) 316. Ритмус на свещеното подобие Музиката не седи в цигулката, а в човешката душа, която се стреми да се изрази навън. Ти никога не можеш да свириш, ако имаш една лоша мисъл или лошо желание, или лоша постъпка. Такова свирене, при такива състояния, е тъпанарство (биене на тъпан). Като ви говоря за музиката, не говоря за тази, външната музика. Да седнеш на пианото, то е най-лесното. Когато пеете или свирите и нямате обертонове, хората не искат да ви слушат. Туй е един затворен ритмус. Има един побеждающ ритмус - всичко във всичко.
към текста >>

36. 22. Из беседата от Учителя на 10.VIII.1932 г., 5 ч сутринта. Хълма. Рила. „В дома на Отца моего много жилища има. (Размишление.)

ТОМ 17

След като си направил едно добро, не бий тъпана!
Любовта не е разочарование, не е сила, а е това, което те освобождава в даден случай. Благодари с краката си на каруцата, със сърцето - на конете, с устата - на този, който тегли каруцата, и благодари на себе си, на този, който е в тебе и ти дава възможност да видиш всичко това! Благодари, че си във вселената! След като си ял сладките круши, не яж киселици; след като си пил сладкия сок, не пий пелина! След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай в твоите дрипели! След като си направил едно добро, не бий тъпана! Не се вкисвай, когато те подквасват! Не си давай маслото, когато те чукат! Когато те бият, не плачи, а кога те мият, не благодари! Благодари само за това, когато виждаш, че любовта е с теб и можеш да виждаш що върши тя! Знанието само от едно място не идва и светлината само през един прозорец не влиза.
към текста >>

37. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

ТОМ 18

Учителят казва, че ученикът трябва да има такова самообладание, че тъпан да му бият на главата, той да стои тих и спокоен и да се занимава само със своята работа.
Опитването и прилагането на знанието му дава сила, силата го прави самостоятелен и самоуверен, прави го свободен и безстрашен. Затова ученикът не се занимава с теории и спорове, а с прилагане и опитване на учението. Школата има за задача да подготви ученици, които да станат проводници на висшите разумни същества на космоса, да се проявят в нашия земен свят и да внасят възвишената култура на Земята. В школата се дават методи, за да изработи ученикът пълно самообладание. Без него той не може да бъде ученик. Учителят казва, че ученикът трябва да има такова самообладание, че тъпан да му бият на главата, той да стои тих и спокоен и да се занимава само със своята работа. Това значи да не се смущава от нищо, което става около него, като знае, че всичко, което става с него и около него е строго определено и той от всичко трябва да се учи и да изработва нещо в себе си. Ученикът така трябва да кали нервната си система, че да не се стряска от нищо в живота, че каквото и да му се случи, да не го извади от релсите на живота. Към чуждите болки и страдания да бъде отзивчив, а не студен и безразличен. Това не е самообладание, а егоизъм. Школата е път за пробуждане и развиване на душата, затова в школата на ученика се дават методи да влезе в контакт с душата си, а душата ще го свърже с духа, който ще му предаде великото знание.
към текста >>

38. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

ТОМ 18

Такъв инструмент музикален е тъпанът.
От всяко дърво свирка не става - казва народната поговорка. А Учителят прави едно разсъждение: Ако вземем една дъска и на нея опънем четири тела, от това устройство не може да се изкара музика. За да стане това, тази дъска трябва да се превърне в съвършен инструмент, а трябва да слезе маг отгоре и този маг да изкара музика от тоя съвършен инструмент. Аз даже си позволявам да кажа нещо повече, като наблюдавам някои от жадните за изява астролози. Виждат ми се не дъски с четири тела, а направо пънове без всякакви телове. Такъв инструмент музикален е тъпанът. Вярно, необходим е, и гениалните композитори го използват в произведенията си, но само в съчетание с другите музикални инструменти. Инак самостоятелно тъпанът вдига само шум. Астрологът, истинският тълкувател на звездослова, той е като поета, той е като музиканта - може да покаже знанието си само когато е вдъхновен. Без вдъхновението, без посещението на онзи маг отгоре, разчитането на звездната карта няма да е вярно. Знанията могат да оживеят само ако дойде оная интуиция, която носи магът на астролога.
към текста >>

Инак самостоятелно тъпанът вдига само шум.
За да стане това, тази дъска трябва да се превърне в съвършен инструмент, а трябва да слезе маг отгоре и този маг да изкара музика от тоя съвършен инструмент. Аз даже си позволявам да кажа нещо повече, като наблюдавам някои от жадните за изява астролози. Виждат ми се не дъски с четири тела, а направо пънове без всякакви телове. Такъв инструмент музикален е тъпанът. Вярно, необходим е, и гениалните композитори го използват в произведенията си, но само в съчетание с другите музикални инструменти. Инак самостоятелно тъпанът вдига само шум. Астрологът, истинският тълкувател на звездослова, той е като поета, той е като музиканта - може да покаже знанието си само когато е вдъхновен. Без вдъхновението, без посещението на онзи маг отгоре, разчитането на звездната карта няма да е вярно. Знанията могат да оживеят само ако дойде оная интуиция, която носи магът на астролога. Това трябва да знаят и четящият звездната карта, и слушащият притежател на тая карта. В противен случай те ще се взаимно заблуждават.
към текста >>

39. 38. МУЗИКАТА

ТОМ 20

От силата, която представлява тъпанът във всемирната музика, ний постепенно достигаме до по-тънките и неумолими звукове на непрестанната музика във всемира: чистосърдечие.
Както шарките на небесната дъга се преливат една в друга и са част от бялата светлина на слънцето - тъй и хармонията, музиката, мъдростта, волята и силата са цветове на дъгата на Всемирната Любов, от която излизаме. И като уморени пътници, по разни пътеки и пътечки се връщаме към нея. Великият закон на аналогията казва, че всичко е преливане. От едно към друго. Силата се обръща в знание, знанието - във воля, волята - в търпение, търпението - в смирение, а смирението - в чистосърдечие. От силата, която представлява тъпанът във всемирната музика, ний постепенно достигаме до по-тънките и неумолими звукове на непрестанната музика във всемира: чистосърдечие. И префинената музика е едно: «блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога»... А който вижда Бога, той познава и чува всякога и навсякъде музика. Има ли нещо по-истинско от непрестанната музика в природата? И има ли нещо друго, освен хармония и музика? Всичко е музика. Може би разликата е там, че ний, като малки в своята еволюция, чуваме само тъпана в хора на тази музика... Ний днес долавяме само звука на тъпана на отдалечена музика.
към текста >>

Може би разликата е там, че ний, като малки в своята еволюция, чуваме само тъпана в хора на тази музика... Ний днес долавяме само звука на тъпана на отдалечена музика.
От силата, която представлява тъпанът във всемирната музика, ний постепенно достигаме до по-тънките и неумолими звукове на непрестанната музика във всемира: чистосърдечие. И префинената музика е едно: «блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога»... А който вижда Бога, той познава и чува всякога и навсякъде музика. Има ли нещо по-истинско от непрестанната музика в природата? И има ли нещо друго, освен хармония и музика? Всичко е музика. Може би разликата е там, че ний, като малки в своята еволюция, чуваме само тъпана в хора на тази музика... Ний днес долавяме само звука на тъпана на отдалечена музика. А когато възрастем със силата на Божията Мъдрост и Любов, в тихите и бурни дни и нощи ще долавяме симфонията на вечно течащата вселена, вечно неспирния й прелив, вечно различния й нюанс на шарки и тонове, които не могат да бъдат уловими от никакви закони и теории... Смирението ще ни даде тази сила да почувствуваме високите тонове, които като стрели се издигат, а оттам със същата сила, или по-бавно - слизат до дълбочината, гдето блуждае откъснатата в изгнание душа. А музиката е мост на душата за нанагоре... И издигнали се - ще чуваме хармоничния шепот на мълчанието и величавата, непрекъснатата, всеобемащата, безкрайната музика на мирозрението; ще чуваме тънката и ефирна музика на всемира; ще чуваме «музиката на цигулките» с техните десеттонови звуци. Ще виждаме своето величие на нивга неугасвающа душа... Ще виждаме и чуваме вечния кръговъртеж по всички криви, знайни и незнайни... Душата ще се вижда и чува... Ще виждаме и чувству-ваме Реалното. Ще се съединим с Бога... Музиката ще ни доведе до Бога. Молитва и музика по същество са едни.
към текста >>

40. (89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня

ТОМ 20

Трябва да тупам тъпана до обед, за да върви управлението на държавата следобед; аз съм се обърнал на всичко.
- Нямам хора. - Хора има, но Вие търсите големи фирми, а те са свързани и с големи далавери - всеки от тях носи подире си верига разбойници, които са му помогнали да дойде на тоя пост и на които трябва да се отплаща с помощта на държавата... От Вас се иска един кураж - да турите десет честни и почтени хора, па макар с малки фирми; честни - да не крадат, и почетни [почтени] - да те слушат и каквото обещаят, да го правят. Три дена ще трябва да издържите напора на критиката, но след това по работата им всеки ще види, че носът Ви се е поправил и че работата си е намерила майстора си... - Не мога, Лулчев, аз съм меланж между две епохи и не мога да работя така коренно. Това иска сили, аз съм вече съсипан. Аз съм уж началник гарата, а трябва да тичам да местя стрелките... Ето, сега щяха да се сблъскат трено-вете, ако не бях [аз], но това не мога повече да издържам. Трябва да тупам тъпана до обед, за да върви управлението на държавата следобед; аз съм се обърнал на всичко. И с калпак, и с цилиндър, и с цървули, и с туристически обуща и шпори върху тях, пояс и фрак, и всичко това - едновременно...557 Почнах да се смея. - [Трябва] да кажете така да Ви нарисуват, тогава няма нужда да Ви се пише история... Като видят тая картина, ще разберат... - Не мога повече, нямам хора, нямам и сили. Останал съм с един сополив Груев. Няма до кого да се допитам за нищо... Не мога повече... - Като не можете, ще дойде някой, който ще може. Една държава и народ не може да се спре.
към текста >>

41. 71. НОВ МИНИСТЕРСКИ КАБИНЕТ (бр. 20, 26.V.1930 г.)

ТОМ 21

бивши военни, които тъй или иначе биха тъпана преди и след 9 юний, а други събират сега както винаги - парсата.
Г. Данаилов. Министър на войната - генерал-лейтенант Бакърджиев. Господин Ляпчев състави нов Министерски кабинет и се освободи от „военните”. С излизането на г-н Сл. Василев от министерския кабинет, напусна и последният представител на тъй наречените „военни”, т. е. бивши военни, които тъй или иначе биха тъпана преди и след 9 юний, а други събират сега както винаги - парсата. Без тяхното участие не можеше да има 9 юний 1923 г. Следователно не можеше да се освободят и водачите на партиите, които Стамболийски ги смяташе за виновници за катастрофите народни. Военните, по свои разбирания и подкрепени - насърчени от затворените шефове и шефчета, извършиха преврата, т. е. извадиха кестените от огъня, мина опасността, сега на сцената ще излязат „опитните” политически акробати с нови маски, т. е. нови програми.
към текста >>

42. Лекуване на хора

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

ТОМ 22

При лекарски преглед се оказва, че е спукано малко тъпанчето.
Става пишман, че му е помогнала да се продължи животът му. Веднъж като си мери кръвното, от апарата изхвръква някаква игла, и се забива в ухото й, подува се и има силни болки. Аз имам богат личен опит. Накарах я да вземе два големи памука и да ги топи в гореща вода и прави съгряващ компрес на ухото в продължение на половин час. Подутината й се пробива и изтича гной и тъмна кръв. При лекарски преглед се оказва, че е спукано малко тъпанчето. Викнах я да дойде при мене, но не смее, понеже времето е хладно, а ухото много чувствително. Накарах я да слага топъл зехтин вътре в болното си ухо, като опитва температурата му с езика си (това е противопоказно за съвременната медицина). Раната се затваря и почва да чува по-слабо. Започнах и я пратих при мой приятел Емил, голям специалист по ушни болести, който я завежда при негов приятел професор. Преглежда я и като разбира, че е вегетарианка, й казва, че няма да й правят операция, а ще оставят природата да я излекува до месец.
към текста >>

43. 4. Слънчеви лъчи

ТОМ 22

Тя служи като тъпанче, върху което идват ударите на дясната ръка, която леко пляска върху лявата до края на музикален мотив № 8 - 26 такта.
Всички пеят музикален мотив № 7 „Ти си ме мамо, човек красив родила" 20 такта. Осмо движение: Рай, рай, рай, рай, рай. Рай, рай, рай, рай, рай, Рай, рай, рай, рай... рай, Рай, рай, рай, рай... рай Туй е рай, рай, рай. Краката прибрани един до друг, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Лявата ръка наляво с длан, обърната към тялото под ъгъл 45°. Тя служи като тъпанче, върху което идват ударите на дясната ръка, която леко пляска върху лявата до края на музикален мотив № 8 - 26 такта. Това положение на ръцете ми е показано от сестра Катя Грива, която лично е питала Учителя за този мотив и Той й го е показал в приемната си стая. Веднага след свършването на Осмо движение (пляскането), двете ръце веднага отиват на гърдите с пръсти нагоре и длани към гърдите (лявата отдолу, а дясната отгоре). И от това положение се започва Девето движение - отварянето на ръцете (кажи ми, кажи ми). Почти никой не го прави това движение и се къса връзката между Осмо и Девето движения. Девето движение: 1.
към текста >>

44. Б. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ И БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ 1. Предупреждение за бомбардировките от преди 40 години

ТОМ 22

Като бият магарето по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала.'' Като го бият по главата, казва: „Дойде и в нашата махала." В долната, или в горната махала са все до главата на магарето.
С отворена врата не може да се спи. (Виж„Изгревът", том ІІ, с. 308. с. 189) Ще кажете: Дано не дойде до нас. - И до нас е дошло. Като бият магарето по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала.'' Като го бият по главата, казва: „Дойде и в нашата махала." В долната, или в горната махала са все до главата на магарето. Като бие тъпанът в долната махала, скоро ще дойде и в горната. Вие мислите, че сте в безопасност. Дали тъпанът бие в горната, или в долната махала, все е опасно. Цели 40 години аз предупреждавах българите , какво ги очаква. Ако ме слушаха , нямаше да дойде това , което вече дойде .
към текста >>

Като бие тъпанът в долната махала, скоро ще дойде и в горната.
(Виж„Изгревът", том ІІ, с. 308. с. 189) Ще кажете: Дано не дойде до нас. - И до нас е дошло. Като бият магарето по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала.'' Като го бият по главата, казва: „Дойде и в нашата махала." В долната, или в горната махала са все до главата на магарето. Като бие тъпанът в долната махала, скоро ще дойде и в горната. Вие мислите, че сте в безопасност. Дали тъпанът бие в горната, или в долната махала, все е опасно. Цели 40 години аз предупреждавах българите , какво ги очаква. Ако ме слушаха , нямаше да дойде това , което вече дойде . Никой не ме слушаше - нито управниците, нито духовенството .
към текста >>

Дали тъпанът бие в горната, или в долната махала, все е опасно.
189) Ще кажете: Дано не дойде до нас. - И до нас е дошло. Като бият магарето по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала.'' Като го бият по главата, казва: „Дойде и в нашата махала." В долната, или в горната махала са все до главата на магарето. Като бие тъпанът в долната махала, скоро ще дойде и в горната. Вие мислите, че сте в безопасност. Дали тъпанът бие в горната, или в долната махала, все е опасно. Цели 40 години аз предупреждавах българите , какво ги очаква. Ако ме слушаха , нямаше да дойде това , което вече дойде . Никой не ме слушаше - нито управниците, нито духовенството . Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост. Нищо не ме интересува.
към текста >>

45. В. Разговор по снимките с Весела Несторова и Темелко Стефанов, проведен в с. Мърчаево, 1972 г.

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

В.К.: А след това и другите искат да се изтъпанчат там.
Защото царя и царицата първо трябва да бъдат слуги, за да станат цар и царица. Весела: А така, те са слугували и затова станаха цар и царица. В.К.: Иначе не може да станат. Весела: Девет месеца аз там всеки ден работих. Всеки ден. В.К.: А след това и другите искат да се изтъпанчат там. Весела: А те стоеха със скръстени ръце. Никой не работеше. Аз с метла, с канчета, с копачки, какво не правех там. В.К.: И накрая искат и те да се снимат. Весела: Искат да се снемат.
към текста >>

46. 29. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО МИНЧО СОТИРОВ 15 април 1915 г., София

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Когато биеше тъпана, ние чухме в София.
И касканмака обяснява и мотивира с това, че вече и той станал на възраст да се ползва с този звателен падеж "чичо", а не могъл да се вреди от нас. Аз му възразявам, че не сме ние с Пеня причина да не може да е "чичо", а причината е, че още отсега се е заканил да бъде жена в следующето прераждане, вследствие на което винаги дечурлигата го мислят за лудо-младо и не вярват, че това момче може да заслужава "чичо". По тоя въпрос често си имаме разправии с този човек, и докато не се намеша г. Голов да ни напомни, че един фидан бойлия и един пала-боюклия не бива да се спорат, не млъкваме. - Сърадвам Пеня за неговата обиколка. Когато биеше тъпана, ние чухме в София. Изпратихме днес да бият същия тъпан и Г-жа Казанаклиева и дядо Тихчев. Нека вярваме, че и там се дадоха здрави такмаци и когато удрят, не само глас ще чуем, а и праха от тъпана ще се занесе над Опълченска 66. Какво стои още в Бургас оная габровченка? Поздравете я нарочно от нас и й кажете, че пролет вече се пукна, че Г-жа Стойчева следва да се въоръжи от глава до пети и да тръгне вече по гори и планини. "Жетвата е много, а работници малко." Да не мисли, че само може да меси трахана и да готви рибна енциклопедия, а да знае, че работа и работа й предстои.
към текста >>

Изпратихме днес да бият същия тъпан и Г-жа Казанаклиева и дядо Тихчев.
Аз му възразявам, че не сме ние с Пеня причина да не може да е "чичо", а причината е, че още отсега се е заканил да бъде жена в следующето прераждане, вследствие на което винаги дечурлигата го мислят за лудо-младо и не вярват, че това момче може да заслужава "чичо". По тоя въпрос често си имаме разправии с този човек, и докато не се намеша г. Голов да ни напомни, че един фидан бойлия и един пала-боюклия не бива да се спорат, не млъкваме. - Сърадвам Пеня за неговата обиколка. Когато биеше тъпана, ние чухме в София. Изпратихме днес да бият същия тъпан и Г-жа Казанаклиева и дядо Тихчев. Нека вярваме, че и там се дадоха здрави такмаци и когато удрят, не само глас ще чуем, а и праха от тъпана ще се занесе над Опълченска 66. Какво стои още в Бургас оная габровченка? Поздравете я нарочно от нас и й кажете, че пролет вече се пукна, че Г-жа Стойчева следва да се въоръжи от глава до пети и да тръгне вече по гори и планини. "Жетвата е много, а работници малко." Да не мисли, че само може да меси трахана и да готви рибна енциклопедия, а да знае, че работа и работа й предстои. Ние с чевръстия ирландец Ошо или Тошо от село Кюсемуратово (Т. Пазардж.
към текста >>

Нека вярваме, че и там се дадоха здрави такмаци и когато удрят, не само глас ще чуем, а и праха от тъпана ще се занесе над Опълченска 66.
По тоя въпрос често си имаме разправии с този човек, и докато не се намеша г. Голов да ни напомни, че един фидан бойлия и един пала-боюклия не бива да се спорат, не млъкваме. - Сърадвам Пеня за неговата обиколка. Когато биеше тъпана, ние чухме в София. Изпратихме днес да бият същия тъпан и Г-жа Казанаклиева и дядо Тихчев. Нека вярваме, че и там се дадоха здрави такмаци и когато удрят, не само глас ще чуем, а и праха от тъпана ще се занесе над Опълченска 66. Какво стои още в Бургас оная габровченка? Поздравете я нарочно от нас и й кажете, че пролет вече се пукна, че Г-жа Стойчева следва да се въоръжи от глава до пети и да тръгне вече по гори и планини. "Жетвата е много, а работници малко." Да не мисли, че само може да меси трахана и да готви рибна енциклопедия, а да знае, че работа и работа й предстои. Ние с чевръстия ирландец Ошо или Тошо от село Кюсемуратово (Т. Пазардж. ок.) или пазарбашията Тодорчо, тоест клисаря Осодосия - както щете кажете го - всякой ден я чекаме в София, за да си запали свещта и да тръгне, но и тя бави ли се, бави се.
към текста >>

47. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Той ревна върху мен като Зевс гърмовержец, едва ли не ми пукна тъпанчето.
Шарани-марани, змии, гущери, насекоми левкоцити - всичко е линия и цветове у него. По немски иска да му уча наизуст. Ах, все иска, иска и аз едвам смогвам да го преведа. Веднъж проявих своенравие - може би умора, отчаяние и не исках да решавам задачи. Боже, гръм и молния - хиляди гърмотевици, Етна, Хекпа, Везувий, Стромболи. Той ревна върху мен като Зевс гърмовержец, едва ли не ми пукна тъпанчето. - Ще учиш, ревеше диво той, ще учиш и нищо повече! Светкавици му излизаха от очите. Аз приличах на мокро куче - едвам що не умрях от страх. Но пък след това, колко тих, умоляющ, нежен, майчински стана гласът му. Той не преподаваше, това приличаше на пламенна тиха молитва, която чрез правилата наливаше в тъпата ми глава.
към текста >>

48. 6.6. Алилуйя

Глава 1. Разговор с великото

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Хвалете Го с тъпан и ликуване; Хвалете Го с струни и свирки. 5.
Поетът певецът и музикантът величае и славослови Бога, не само с перото, сякаш слушаме шумоленето на папируса на който той нанася поетическите си видения, певецът пее и музикантът свири като дава пълна импровизация, която се въззейма нагоре, за да величае и даде пълен израз на бликналите чувства, мисли, идеи. Всичко е потопено в музика. Каква загуба на музикални тонове, неуловени и не съхранени. Двата главни стръка на изкуството послушно лежат в ръцете му и обиколен от инструменти, той всеки момент може да направи избор - от възклицателната тръба, този тържествен шофар от чийто звуци падна Йерихон, до изящния псалтир и нежнострунната китара, тоя чудесен кинар - арфа, която до днес ни очарова и трогва; от тимпана до доброгласния цимбал - тоя прост по устройството си инструмент, а толкова звучен и сладък - еднакво този велик инструменталист го владееше изкусно, плюс поетическото и певческото дарование. 3. Хвалете Го с тръбен глас; Хвалете Го с псалтир и китара. 4. Хвалете Го с тъпан и ликуване; Хвалете Го с струни и свирки. 5. Хвалете Го с доброгласни кимвали; Хвалете Го с възклицателни кимвали. 6. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! Всичко, което едно човешко сърце може да каже, е казано - изтръгнато е цялото съдържание на голямото чувство и всичкия блясък на голямата мисъл изразени с музика, със стих, с песен. Давид владееше от дете инструменти, беше роден не само поет, но и музикант. Всичките данни са на лице.
към текста >>

49. 18. След празничната трапеза

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Онова време на веселие и радост, когато тъпаните биели и свирките свирели и всички пеели и трапезата не се вдигала - време на ядене и пиене... Миналото - блясъкът му никога нямаше да помръкне - но не бе минало, бе нещо друго, нещо уникално в живота на ученика изобщо.
След това оглеждат света след празничната трапеза и се намират сами в един свят, който прилича на океан не тих, а развълнуван. Нищо друго не остава, освен да разпънат платна и да тръгнат на път. Да, нищо друго, само път, само надсмогване и преодоляване, само учение и работа и нещо друго още, което стоеше там като острие на меч, като огнена граница, като межда между два свята, два живота - тоя на миналото и тоя на бъдещето - вчерашният и утрешният ден си казват прощалната дума. От този момент легендата сплита своята фабула и започва да тъче най-тънкото, най-финото платно, което един ден ще покрие със слава не само историята на една епоха, но и историята на учениците, които не се обърнаха към миналото, а устремено тръгнаха към бъдещето. Границата блестеше като огнен водопад и стрелките бяха бели и ярки. Онова време на веселие и радост, когато тъпаните биели и свирките свирели и всички пеели и трапезата не се вдигала - време на ядене и пиене... Миналото - блясъкът му никога нямаше да помръкне - но не бе минало, бе нещо друго, нещо уникално в живота на ученика изобщо. Сега обаче се бе случило нещо друго - новия ден бе настъпил бурен и тревожен. Сега втората половина на един живот, който зреел като житен клас, се очертаваше строг и сериозен, преизпълнен от проблеми, изпитания и страдания. Бе настъпило времето, когато учениците бяха изправени пред матуритетен изпит - неудържимо! естествено и показателно - трябваше да бъдат проверени, изпитани, оценени или преоценени, за да се види на какво бяха способни, какво можеше да се очаква от тях и на какво можеше да се разчита. Великите закони лежат вечни и неизменни, валидни за всичките времена и епохи.
към текста >>

50. 21. Новата година -1977

Би трябвало, умуваш - на тоя час да пеят хорали, да бият камбани, да засвирят музики, да бият тъпани.
Вече си в леглото и продължаваш да мислиш за главното - за какво да си пожелае човек за Новата година. И изведнъж затрещяват оръдията -топовете. Никога не съм ги виждала, да даде Бог никога да не ги видя. Момчета от войсковата част, танкисти ли ги наричат или бомбардири, добре са се погрижили, добре са заредили железните чудовища и детонацията вече тича по нервите. Напомня ти всичко това нещо тягостно и тъжно дори и страшно и ни една струйка радост. Би трябвало, умуваш - на тоя час да пеят хорали, да бият камбани, да засвирят музики, да бият тъпани. Затваряш очи и заспиваш след последния залп. Новата година стъпи на нашия паралел. Добре дошла, да е честита на всички! В 4 часа си на крак. Хубав сън, укрепителен, достатъчен.
към текста >>

51. 8. След празничната трапеза (6.III.1971 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ