Търсене в текстове за 'Турци'

111. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

И днес на мястото му се съхраняват някои развалини от някои съзидани здания в предишните времена от тухли и киреч и се проумява, че реченото село Ченгене Сарай е било голямо и населено с хора богати както от турци, така и от българи.

112. 1.10. Д-р Георги В. Миркович - революционер и просветител. По случай 140 год. от рождението му / Деян Парпулов

ТОМ 35

И пред конкретната опасност българският народ да премине към католицизма и гърци, и руси, и турци се виждат принудени да възприемат българските искания за самостоятелна църква.

113. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 35

Д-р Миркович не е съгласен с този план и се отдръпва, а цялата българска интелигенция скача и се повежда полемика траеща няколко години в българските вестници във Влашко и Цариград, довела до изясняване на възгледите им за самостоятелно и независимо българско училище от турци и гърци.

114. 2.8.3. Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби. - В: Табаков, Симеон Киров.

ТОМ 35

На всеки случай униатското движение сплаши едновременно и гърци, и турци, и руси.

115. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Видя ся, чи храбрите Елени във Византион, ако да бяха и многократно повечь и по-многобройни от триста, но можаха обаче да покажат някое си Термопилско чюдо да противостоят на сто и петдесят тисящи варвари Турци!

Нъ Турци, споряд тогдашнаго си духа правоверства, не само не учаха странни язици, но йоще не допущаха едному гяурину да им говори прямо на странен язик, ако и он да е бил даже и посланик някого си европейскаго царя, мислещи чи ще им ся осквьрни слух!...

116. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

Ударът бил страшен, понеже българите попаднали под двойно робство: духовно и политическо, и под двама господари: турци и гърци.

Еничарите били най-храбрата войска на турците, техният военен дух отпаднал, когато почнали да ги размесват с турци, те станали опасни за самите султани и когато султан Селим III-й искал да реформира войската да унищожи еничарския корпус заплатил с главата си.

Българските села и градове били опустошавани не само от турци, но и от християните.

Сърби, гърци и ромъни почват борбата за освобождение само с външния политически противник, а ний освен с гърци и турци трябвало да се борим и с погърчената българска интелигенция.

117. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ.

118. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

ТОМ 35

Други пък, най-вече селени от Сливенско, когато се завръщат в старите си огнища, заварват там чужди поселенци, повечето турци, които им заграбили имотите.

119. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

ТОМ 35

След сключването на Одринския мирен договор много турци се завърнали в града.

Трудно е да си представим и такава всеобща безразсъдна постъпка, с която изселниците се отплащали на враговете си турци, за каквато пише съшият Дал в повестта си „Сливенка”.

120. 3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича

ТОМ 35

Самите тези Турци не са ли обиха като потъпкаха зръното на просвещението в XIII век?

121. 4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).

ТОМ 35

Състоял се е главно от сливенци, които се научили да въртят оръжие пред очите на самите турци, за да го опитват после върху самите тях... на Балкана.

122. 4.2. Проект за потурчване на българските училища. 4.2.1. Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища.

ТОМ 35

Шишков, състави се една комисия от турци и българи, за да изучи проекта за наредбите, по които щат да се управляват училищата в областта чрез правителствените службаши; за членове на тая комисия от българите бяха назначени хаджи Иванчо Пенчович, член на търговския съд в Русе, и Драган Цанков, тогава адвокат в същия град.

Колкото сме могли ние да следим за тия чувства, само малцина някои би могли като г-н Хаджи Иванчо да се отзоват така благоприятно за проекта на училищно преобразование в Дунавската област, който, както е известно, (се) състои от това: да се учредят едни училища и за турци, и за българи с турския език за науката и за преподаването.

123. 4.2.2. За опита на Митхад паша да подчини българските училища на султанската власт.

ТОМ 35

Той искаше да заличи и това географическо име на отечеството ни, да обезличи и народа ни; искаше в тоя век на народностите да извърши един отживял времето си държавен акт, който можеше да има място само в старите векове, да накара сиреч народите в турската държава на самоунищожение, да зарежат народните си названия и всички да приемат онова на държавата: османлии - граждани на една Османска империя, като и самите турци напуснат омразното вече станало име турци...

124. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

ТОМ 35

наказвал злосторниците турци и черкези в Плевенско.

125. 5.3. Д-р Миркович - затворник в Цариград: пет години без присъда. 5.3.1. Д-р Миркович (спомени на съкилийника).

ТОМ 35

Като познавах ужасния и опасен живот в тая тъмница, трябваше сам да застана на границата, отгдето почнуваше цял ред необуздани и свадливи турци, да предвардвам спречкованията и поддържам добрите отношения към тях.

126. 5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.

ТОМ 35

Каращисат се петстотин души турци, християни, арменци, арапи, лазове, кюрдове, гърци, караманлии, зебеци - различни народности, все неосъдени синове, кой мангал с огън хвърга, кой дъски троши, кой с чекия ръчка из калабалъка - тараф-тараф402.

127. 5.4.2.2. Писмо №2

ТОМ 35

Против тогавашния турски режим не само българите негодуваха, но още и самите турци бяха противни.

128. 5.4.2.7. Писмо № 7

ТОМ 35

Подобни случки произхождат повечето от местния обичай; по тез места турци и християни бяха привикнали да се търпят едни други и да живеят без разлика едни от други; те имаха почти едни и същи обичаи: жените на християните имаха същото облекло, същият обичай както и туркините: както едните имат харемлик, тъй и другите.

Когато някой християнин заправи сватба, призовава еднакво турци и християни; подобно правят и турците.

129. 5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.

ТОМ 35

Когато минал Меджид, той покорил тукашните кюрди и турци, та припознали султана от 40 години насам.

130. 6.3.13. Софиянци изгонват владиката Доротей. Извод от една дописка.

ТОМ 35

Арахангел“ и купища народ се събира тамо и почва разярен да роптае и вика противно тая безчестна постъпка на фенерского ученика, щото се чува до управителя, който незабавно изпраща двама турци от главните членове на съвета придружени от воения полковник с няколко войника.

131. 6.9. Публикации: 1867 година. 6.9.1. Устройството и наредбата на училищата в ръцете на Вилаетския съвет.

ТОМ 35

Парите за поддържане на българо-турските училища както и заплатата на учителите и от двата народа щели да се събират от българи и турци безразлично, като ще плащат всеки гражданин по 3 гроша на година.

Ако да беше времето, което кара вилаетското управление да нарежда училищата, тогава въпроса трябваше да се предаде на някоя комисия от учени турци и българи и какъвто устав изработи тая комисия, таквоз да бъде устройството на училищата.

132. 6.9.2. Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает.

ТОМ 35

Турци и двама Българи; за сичкият Вилает: четиринадесет подинспектори - половината Турци и половината Българи, които ще се намират по седемте санджаци514, и двама писари - Турчин и Българин.

133. 6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р Миркович.

ТОМ 35

Членовете на които се състоят от 28 турци, 5 арменци, 4 гърци, 2 евреи, 1 мароялит, 1 българи (Иванчо ефенди русенц).

Наименоваха се членове на Висшият съвет на Правосъдието: 8 турци, 3 арменци, 1 грък и 1 българин (Гавраила ефенди).

134. 6.11.7. Д-р Миркович - наклеветен и арестуван във Видин.

ТОМ 35

Главният управител, Акиф паша, е един от най-недеятелните турци, откакто е поел управлението на Дунавската област, жителите страдат непрекъснато от насилия вършени от правителствени хора и злодейци.

135. 6.12.8. Интригантът отец Доротей.

ТОМ 35

Но Доротей не се прие за член на синодът, щото раздразни неговата партия, която е така също достойна, както и той и служи за пари и на турци и на гърци и на българе.

136. 6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.

ТОМ 35

Ние говорихме вече, че в тия шпионски времена (в XIX в., в който и турци, и българи захванаха да проповядват братство и сближение между Христа и Мохамеда), които възхваляват европейските вестници, са по-тежки и по-варварски от времената на Амурата и Сюлимана.

137. 6.14.2. Защо турското правителство държи д-р Миркович?

ТОМ 35

Замечателно е, че самите турци не стават шпиони.

НАГОРЕ

5.0097110271454