Търсене в текстове за 'Турски'

263. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

до IV клас (Закон Божий, черковна история, българска граматика, землеописание, аритметика, всеобща история, българска история, естествена история, словестност, алгебра, геометрия, физика, химия, анатомия, славянски, френски, турски, рисуване, чисто-писание) 2 юли 1874 год.

264. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 35

Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висши турски сановници Али паша и Фауд паша, които възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе, като плана е приет, но с допълнение тези главни училища да бъдат смесени: турски и български още в 1866 г.

265. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Същевременно се определиха с пълномощие от българскиа народ и няколко души, които да следват пред турските власти за юридическото отцепване на българската черкова от гръцката.

- Трябваше черковниа въпрос, що турските власти бяха погребали, да възкръсне и се поднови с положителна надежда за сполука.

Нито турските власти, нито „Православието над Православните” (Русия) искаха да чуят за такива правдини.

266. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

ТОМ 35

Петров е писано от турския кятипин по неумение да напише Икономов, за правлението, па и за всичките руси аз си останах Т. Петров.

267. 2.6.1.3. Подбуди на Д. Цанков за унията. Случката в Кукуш

ТОМ 35

Ориентирана към Франция, Цанков е дълбоко убеден, че тя, най-малко, ще погледне благосклонно на унията, която ще отдели българите от русите, и намесата на Русия в турските работи неминуеми ще прекъсне.

268. 2.6.2.3. Делегат на българския народ.

ТОМ 35

И заредиха се най-разнообразни длъжности, при които случаят го отвеждаше, но той, макар и да беше турски държавен чиновник, никога не забравяше, че е българин и никога идеалите на неговия народ не бяха засенчени нито за момент в неговото сърце.

Тук той не се задържа много и става инспектор при Управлението на турските параходи по Дунава.

269. 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.

ТОМ 35

По-после бил член в апелативния турски съд и след това учител в Отоманския лицей в Цариград.

„Неуморно, неспирно, непрекъснато той работи, върши службата на народен учител, публицист, писател, доброволен народен представител още в турско време, буди народното съзнание по всички линии, тласка българския народ към отчаяна борба с Фенер, дори като турски цензор защитава българската книга; - като турски чиновник той никога не престана да бъде български патриот.129

270. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

Уведомен за инцидента от архиепископ Хасун, турският външен министър Аали паша, веднага се разпорежда да бъде освободен задържаният, лично разрешава да продължи работата и заповядва на началника на полицията „да си затваря очите” относно този строеж.

Д’Алзон, който сутринта се аргументира, че турския външен министър Аали паша няма да приеме никой от българите за високия сан, сега прибягва до други мотиви, че е нужно време, за да се подготви българско духовенство, че в момента няма нито един просветен свещник.

„Яростното настъпление на Цанков по всички фронтове на българската борба - посочва той - предизвикало другата партия, патриаршията, руската дипломация, европейските сили, турските политици към активно отношение по българския въпрос.”

271. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

ТОМ 35

Хаджи Мина Пашев държал пред всички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че задно с Брюнони ще изпълнят изказаните им желания и, нещо повече, ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да се черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им.

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство!

Преводач от гръцки, руски, френски, турски и румънски езици.

272. 2.7.4. Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия.

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Къбръзлията, Къбръзлъ Мехмед Кямил паша (на турски: Kibrisli Mehmed Kamil Раşа) - османски държавник, велик везир на Османската империя през 1885-1891, 1895, 1908- 1909 и 1912-1913 година.

273. 2.7.5. При униатите. - В: Стамболски, Христо Танев.

ТОМ 35

Не забравяйте, че сте турски поданици.

274. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

„България“, да са внесли обрата в управляющите турски глави.

Хаджи Мина Пашов държал пред сички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че заедно с Брюнони ще испълнят исказаните им желания и нещо повече: ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да ся черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им.

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици!

Като разгледа програмата на учебните предмети за настъпающата 1861-62 година, състояща ся от пространа Алгебра, Геометрия, История и Арабска логика, той ся усети тоже подготвен по отношение първите три науки, само арабската логика ще го затрудни, понеже ся преподаваше на арабски язик с турски обяснения; тъй че той нагоди времето си също така като и през миналите две години.

Следователно той натъкми продължението на между-класовите си конференции и частните си уроци, по превод от френски на турски, за четирите Турчета.

275. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

ТОМ 35

Поляшкая политическа пропаганда, както е знайно, отдавна е съставена и има за главен управител и председател в Парис княза Чарторижскаго, кой и най-много разноски прави за поляшки дела, а за български дела се определи в Парис конт Замойски, а в Цариград -Ладисла Юрдна, колонел турски, кой прежде беше секретар Чайковскаго, доде он беше еще поляшки агентин в Цариград.

276. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Дядо Йосиф не знай друг язик освен български и турски, щото присътствието Г.

Нъ Дядо Йосиф, далеч от да ся поколибае в старите си мисли от такава една чест и слава, коя му ся отдаваше от сичкия католишки свят в Цариград, особито от знамянитите и богатите армено-католици, с които можаше и да ся разговаря на турски язик, той ся впусти в едно морно замишляние и искаше средство да ся отърве от тая яма в коя бе паднал без да си ще.

277. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Тии са били и първите турски лекари, съветници и подзорници (спиони), както и първи им търговци-базиргян-баши.

А множество малолетни мъжескаго пола от 13 до 18 години събраха и отправиха ги в Одрин и Цариград, де кату ги насила потурчиха, по-младите разделиха и зеха в служби си турски велможи и главатари, а по-възрастните смесиха в яничерския орди.

278. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

ТОМ 35

Цанков, редакторът на „Лъже-България” (или на „Латиния”, както казват други), е според него платено оръдие на католиците-йезуити, родът му не е чисто български, а цинцаро-арнаутски (името му било прекръстено от Димитри Гику), като турски чиновник в Свищов - след провалянето на унията - той шпионирал българите и станал един от „най-черните предатели”, като „изгорил толкова невинни человеци до сега”...

279. 2.10.6. Писмо от Стоил Д. Балкански, 15.02.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Главатарите им подарили бебешката фабрика за 10 години за училище, за сега ще отворят в армено-католишкий си яхър училище, догде ся понаредят, а главний им учители ще бъдат Миркович166, Гику167 и Костадинов и един турски учител.

280. 2.10.15. Български вероизповеден въпрос - езуитската пропаганда. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Дядо Йосиф не знай друг език освен български и турски, щото присъствието на г.

Но Дядо Йосиф, далеч от да се поколебае в старите си мисли от такава една чест и слава, коя му се отдаваше от сичкия католишки свят в Цариград, особито от знаменитите и богатите армено-католици, с които можеше и да се разговаря на турски език, той се впусти в едно морно замишляние и искаше средство да се отърве от тая яма, в коя бе паднал, без да си ще.

Той преди няколко време, като свърши сметките с пропагандата, вкоренен в злото си към българский народ, издействува се пак чрез езуитите, та се изпроводи за явен спионин турски в Свищов да прегледва кой минува оттамо и какви книги се вносят в България и други гнусни предателства.

281. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35

Атакуван от вси страни, гледан накриво и от турските властници, и от католишката пропаганда, и от руския пълномощен министър (княз Лобанов-Ростовски), който е изцяло в услугите на Патриаршията, Иларион не се разколебава в чувствата и във вярата си.

282. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

ТОМ 35

От слабостите на царската дипломация се възползували западните държави Англия, Франция и Австро-Унгария, които сметнали, че българо-гръцкият църковен конфликт им предлага удобен случай да откъснат българите от руското влияние, да разширят своето въздействие сред турските християни, като използуват завоюваните позиции, за да предотвратят евентуални усложнения, които биха заплашили целостта на Османската империя.

283. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

Като го уведомява за засилващото се западно влияние в Турция, че „турский султан е една сянка и негово царство се управлява от Западна Европа”, Раковски го моли да уведоми руското правителство, че западните мисионери действуват свободно в Цариград.204

284. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх.

Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски.

Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение.

Но нашите еднородци, както в столицата, така и в провинцията, се опазиха от искушението и не се увлякоха в унията, както се очакваше в турските политически кръгове и както мислеха в Рим, основаващи се на уверенията на агентите на пропагандата.

„От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията.

Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха.

Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е.

Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е.

285. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.

ТОМ 35

тъй че турският официоз Журнал дьо Константинопол е бил добре осведомен.

Тая тържествена процесия, предшествувана от 12 турски жандарми, изпратени от правителството, ръководена от двамата депутати Др.

Соколски направил посещение и на Хасун, на турските министри и на дипломатическите представители.

286. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

ТОМ 35

Енергичната намеса на турските власти предупредила един сериозен конфликт и успяла да постигне временно съглашение.

287. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

Раковски в „Горски пътник” разправя, че някой си неграмотен грък Антим, бивш лодкар на един турски паша, станал патриарх.

Патриарха и духовенството в Цариград натрупали несметни богатства, отворили търговски къщи и банки, от които правили в заем и самите турски управници; всичко това излизало от българското население.

Кониц казва, какъв контраст с положението на турските имами (духовници), което дохождало до нищета сравнително с разкоша на гръцките владици.

Даже малцина от турските паши са могли да съперничат по разкош с тях.

Дунав, Унгария, Австрия и през Македония за Босна и Адриатическо море постоянно се движели турски и чужди войски, които опустошавали и ограбвали села и градове.

В XV-й век положението на българите се влошило от войните на западните европейски държави с турците още повече понеже страната се опустошавала от проходящите турски и европейски войски.

Изселванията били по-опустошителни за българите от турския нож.

От падането на България под турците до втората половина на XIV [XIX] век три лами подяждали българското население: първата била турския нож, втората асимилирането и третята изселването.

Втората и третята са погълнали повече българи отколкото турския нож.

Гръцките владици протестирали, турските власти затваряли, заточавали, преследвали, но не можало нищо да спре българите за да не пращат децата си в гръцки училища.

288. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Трофеите, отнесени от руската царица Екатерина II, изгубването на някои провинции в Азия и Европа, междуособните войни сред турските паши, отричането от Корана на всякаква просвета, развитието и големият успех, постигнат от човешкият разум през XVIII в., всичко това подхранва добрите надежди между всички християни и особено между тези от Европейска Турция за едно по-скорошно и щастливо бъдеще.

А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ.

Единият, който водеше кореспонденцията на владиката, се наричаше архиписар, другият пък се наричаше челеби на митрополията и служеше за таен съветник на владиката и регистратор на политическото отношение на митрополита с турските власти.

III. И така новоръкоположеният владика, след като предразположи към себе си всички в Цариград, заминава за епархията си с цяла свита, която му импонира във всичко, и дори понякога с хора, крайно безнравствени, с много подаръци за турските бейове и първенци-християни в епархията.

Като пристигне в града и си почине, той отива да представи своя ферман на управителя, после посещава турските и християнските първенци, на които раздава подаръци.

в Русе и което бе преведено на турски език от г-н Г.

289. 3. БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ, ПРЕСЕЛВАНЕТО НА СЛИВЕНЦИ И УЧАСТИЕТО НА Д-Р МИРКОВИЧ В ЖИВОТА НА ЗАСЕЛНИЦИТЕ

ТОМ 35

3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г.

3.8.2. Турски държавници и общественици.

290. 3.1. Преселение и организиране (1752-1857).

ТОМ 35

През течението на всички руско-турски войни от XVIII и XIX стол., като почнем от онази на 1769-1774 год.

363) Onglum или Oglum по мнението на едни историци произлиза от славянската дума Ъгъл, която значи ъгъл (I’Angle, а се чете Ongle); по мнението на други - от прабългарската дума Оглос или Олгос, която означава заградено или защитено място (по турски Алгъ).

291. 3.6. Преселниците от град Сливен. 3.6.1. Последиците от Заверата за град Сливен.

ТОМ 35

не са помнили масови турски зулуми.

Този факт урони окончателно гръцкия авторитет пред българите и турските власти.

292. 3.6.2. Компрометираното население от гр. Сливен.

ТОМ 35

Наскоро става известен текста на Одринския мир372, според който най-важното за сливенци е било, че русите трябвало да изпразнят заетите турски градове и, следователно, България пак оставала в турски ръце.

Сливенци се намират пред дилемата: или да се изселят, или да станат жертва на турски отмъщения след заминаването на русите.

Ангелова-Пенкова: Адолф Слейд (1804-1877) - адмирал в турския флот, писател

293. 3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.

ТОМ 35

Систематичното емигриране се почна от време на Руско-турските войни, а най-вече от края на XVIII-я век.

Разправя се, че сам Вълчан Чорбаджи е бил изпратен с още двама висши турски чиновници, да убеждават сливенци из Влашко да се върнат в родината си.

294. 3.6.4. Преселването на сливенци.

ТОМ 35

Сливенци са били придружавани от едно казашко отделение, което, по думите на Селимински, служело за ариергард, за да ги пази от разбойнически турски чети из Балкана.

След Кримската война, когато Бесарабия мина отново в турски ръце, много от заселените там българи се поселиха в Крим.

295. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

ТОМ 35

Плоещкия префект Кукурешко набедява Селимински в съучастие с турските агенти и напразно е убеждавал колонистите да останат в новите си огнища.

Възвръщането е било съпроводено с още по-големи изпитни, тъй като при преминаването на Източния Балкан в него върлували много турски разбойници.

По тоя начин, чисто български села в югоизточна България до 1830 г., стават насетне турски или гръцки, особно към границата.

Още когато взели да сноват турски агенти между бежанците във Влашко и Бесарабия, Селимински като видял, че мнозина желаят да се върнат в България, предложил да се изпратят пратеници до султана „за някои привилегии”.

С него се замолвал Богориди да ходатайствува пред султана за въвеждане на реформи в Турция, които да гарантират не само правата на сливенци в намерението им да се върнат в „търговския и прочут оня град Сливен, но и тия на всички християни, жертва на непоносимия турски режим."

с. Байрам-Дере, Преславско, със 77 български и 62 турски къщи, заселено с преселенци от Сливенско, както се види и от наречието им: уда, уфца, гура, куза и т. н.

Преселените в Ромъния и Русия българи са се наричали различно, но с общо име бежанари; заварените там българи наричали новите: нови или туркоземци, а новодошлите преселенци наричали първите: „вети българи”, туканци или по турски - ерлии.

296. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

ТОМ 35

Научени от горкия опит, те знаели, че той няма да има никакво приложение и въздействие върху турските власти и население.

За Селимински е било много ясно, че нищо не може да спаси не само провинилите се пред турските власти българи, но и много от невинните.

Турските разбойнически башибозушки чети нападали и убивали българите открито и само благодарение на енергичните мерки на русите били предотвратени големи кръвопролития.

Денят на тръгването на изселниците бил определен за 20 април 1830 г., обаче руските войски получили заповед да напуснат Сливен на 15 април и затова денят на заминаването на изселниците бил изменен и определен на 13 април, с което се целило ариергардът на руските войски да пази бежанските кервани от нападенията на турските разбойнически чети, каквито гъмжели из страната.

Едната продължила пътя си по крайбрежието на Черно море по посока на Бесарабия, другата се отправила за Силистра, за да премине във Влашко, третата партия се върнала, а четвъртата, след като извършила няколко безуспешни набези под предводителството на Мамарчов срещу турски села, се разцепила и хората й се присъединили към останалите три партии.

297. 3.6.9.3. Занаятите на болградчани.

ТОМ 35

С едната ръка той дава и реди картите, а с другата държи чибука, от който излиза дим като от комин, от време на време ще дръпне от чибука и ще сръбне от малката чашка кафе (тук кафето се вари по турски с каймак).

298. 3.6.9.6. Разделянето на партии.

ТОМ 35

Понякога се въртят и като турски дервиши сред залата в ритъма на валс.

299. 3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния

ТОМ 35

И ТУРСКИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ

300. 3.8.2. Турски държавници и общественици.

ТОМ 35

3.8.2. ТУРСКИ ДЪРЖАВНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ

Абдул Азиз (9.11.1830-4.IV.1876) - турски султан (1861-1876 г.).

Апи паша, Мехмед Емин (5.III.1815-7.IX.1871)-турски държавник.

301. 4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).

ТОМ 35

Сам Наполеон III, тогава турски съюзник, по молбата на Чайковски пратил оръжие и дрехи за 1000 души от тия своего рода казаци.

Подробности по това интересно разместване на войски ни липсват, но всеки може да се догади, че русите, знаейки разположението на българите по Сливенско, вероятно още от 1829 и 1830 г., са се опитали чрез свои агенти да ги възбудят и по тоя начин да направят диверсия в турските операции през казаната война.

Истинските заслуги на българите в Казак-алай към султана се състоят в избиването на турските разбойници по Балкана.

Същият тоя полк е унищожил разбойническата банда на турчина Кувшчиолу, която върлувала над Сливен и имала сношение с разни бейове и даже със Сливенските турски власти.

Интригите се последвали от една молба до военния министър в Цариград; първоначално на нея не дали ход, но предложили на Чайковски да въведе в полка си турския език и команда.

За последен път се чува, но вече като израз прилаган за отряд войници от турска сбирщина, в 1875 г., когато турските войски идват да предотвратят избухването на възстанието в Сливен едновременно със Старозагор-ското (16-и септември)...

302. 4.2. Проект за потурчване на българските училища. 4.2.1. Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища.

ТОМ 35

Колкото сме могли ние да следим за тия чувства, само малцина някои би могли като г-н Хаджи Иванчо да се отзоват така благоприятно за проекта на училищно преобразование в Дунавската област, който, както е известно, (се) състои от това: да се учредят едни училища и за турци, и за българи с турския език за науката и за преподаването.

303. 4.2.2. За опита на Митхад паша да подчини българските училища на султанската власт.

ТОМ 35

Ето защо Митхад паша и като валия на туна-вилаети, и като велик везир по-сетне настоятелно и почти насилствено налягаше за сливането на българските училища с турските медресета и новоучредените от него руждиета, на което сливане той полагаше за основа и средство на своя държавен проект и план - преименованието на подвластните народи с общото държавно име османлии.

Няма съмнение, че планът на турския реформатор за сливането под една администрация и под една програма на християнските училища с турските в туна-вилаети, ако би сполучил, щеше много лесно, па било и насилствено, да се въведе на законно основание във всичките други вилаети и държавната цел на Митхада щеше да сполучи поне с началото на осъществяването си.

304. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

ТОМ 35

Това ще да в станало преди 1731 година, защото, по турските държавни документи, ние узнаваме, че Врачанската епископия е била някога съвсем самостоятелна и че тя е била закрита и присъединена към Видинската митрополия, неофициално много по-рано от горната дата, но в последствие това присъединение е било оформено с царски ферман, за който се говори в едно патриаршеско писмо от 1738 година до султанската канцелария.

Имало е моменти, когато той се явявал защитник на населението против турските своеволия.

Историята отбелязва една загадка, че скоро подир това Александър Димитриев, като пристигнал в София по държавна мисия, (той бил висш турски сановник) бил на съвещание в Софийския конак (сегашният дворец) и там му поднесли кафе с отрова.

305. 4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).

ТОМ 35

Комисията дойде в Хасково и в няколко дни клуповете на покушението бяха разклупени - стана така нареченото от турските съдебни следователи „чорап сюкюнтюси”.

Тук той слугувал и учил всевъзможните казуистични форми на турския „арзухал”.

306. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

ТОМ 35

Отначало той станал куриер на така наречените „турски шпиони в България”, които чрез него пращали докладите си до главния шпионин Манол ефенди, който пък от своя страна ги предавал на турския черен кабинет на Шнайдер паша.

Семейството му са безпокоеше и не знаеше що и да мисли; но когато часът изби 5 по турски, то той влезе в стаята заедно със Светослава Сапунова.

И така Арнаудов разбогате, но наместо да плати дългът си на своите „ближни”, той захвана да превожда на български турските закони, за да просвети с тях народът си.

За сичкото това Сапунов от името на Арнаудова, Шнайдера и С., ни предложи триста турски лири годишно.

307. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

ТОМ 35

Сариев (Гълъб войвода) получили задачи от ръководните дейци на емиграцията в Румъния „да заминат в България и разпръснат между турското население прокламации, печатани на турски език, и да подготвят българското население към въстание”.

Той им закупил добро оръжие, снабдил ги с хубави коне и им дал според Миркович 1000 турски лири, от които като „главатар” В.

Ганчев391 се представил пред турските власти като търговец на добитък.

Доколко вярно е всичко това, точен отговор би могъл да даде протоколът от разпита на Ганчев във Видин от 26 септември 1869 г., но за съжаление той е запазен в лошо състояние и не позволява да се изясни държанието на Ганчев пред турските власти по време на следствието.

Но по-късно, както сочи Миркович, поради допълнителните разкрития и внушения, направени пред турските власти пак от Доротей, д-р Г.

Ганчев се заловил за търговия, но скоро тежките условия на живот, прекаран в турските затвори, се оказали фатални за здравето му.

389) Пряко свързан с турските власти, Доротей влиза във връзка с революционните дейци чрез М.

308. 5.2. Арестуването на д-р Георги В. Миркович.

ТОМ 35

Това събитие, което дошло само няколко месеца след разкриването на съзаклятието на Димитър Ангелов, предизвикало истинска паника сред турските управляващи среди в Лом, а патриотичното гражданство го изтълкувало като отмъщение заради арестите след залавянето на Василовския поп и заради гибелта на видния ломски революционер Еремия Българов на връх „Бузлуджа”.

3, Документи из турските държавни архиви (1564-1908).

309. 5.2.1. Д-р Миркович (спомени на съвременника).

ТОМ 35

394) Според уверенията и показанията на самия Д-р Миркович, ето как била работата: В качеството си на Ломски градски лекар, виждал възможността да организира Берковското възстание, но някой си Брайко ясакчията (телохранител) на митрополита Доротея, който същевременно служил за пощальон между Лом и Берковица, гдето живеял изгонения от софиянци владика Доротей, издал пред последния тайния заговор за възстанието, а Доротей пък от своя страна, за да поправи компрометираното си пред турските власти поведение, издава тайната на Видинския мютесарифин Азиз паша.

310. 5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.

ТОМ 35

За осъществяването на този проект, разбира се не особено полезен, защото в основата му стои идеята да се спре благотворного влияние в Русия и Запада, Миркович получава едно препоръчително писмо от Садък-паша до турския министър на вътрешните работи Али-паша.

311. 5.4.2. Спомени за Диарбекир и Мардин. Писма до Стоян Заимов. 5.4.2.1. Писмо № 1

ТОМ 35

Мидхад-Паша като се сдоби от един подобен документ, присвоява идеята и настоява да се изпълни проекта без разлика на народности, то е тези школи да бъдат едни и същи за турските младежи както и за българските; и за да подвлече българите към страната си, немедлено назначава двама туркофили българи за главни инспектори по школите:

312. 5.4.2.2. Писмо №2

ТОМ 35

Против тогавашния турски режим не само българите негодуваха, но още и самите турци бяха противни.

Али-паша, като не можеше да нападне Фазлъ-паша, състави един отдел шпионски, с главатар някой си на име Шнайдър-ефенди, който да има грижата под какъвто и да е начин, да открие по-главните членове, турски поданици, от този комитет.

Ако приемеш да ни услужиш в този деликатен случай, не забравяй, като пристигнеш в Русчук да ми рапортираш тоже, додето испратя някого на твое място; още във всеки рапорт да поставяш по някои измислени фамилярни имена за личности, които са уж натоварени да минуват Дунава, от време на време, за да уговарят и приготовляват българското население за главното възстание като се задължаваш да ни уведомиш за определеното време и за местата, от дето ще минат, за да могат да се хванат от турските власти; с една дума да гледаш, щото твоя рапорт да бъде съобразен с целта, която си предполагаме, т. е.

Освен това откриват се още някои разписки за едни дадени пари на някоя печатница за подкрепление на един гръцки вестник „Театис”, редактиран от един член на черния кабинет на име Николаидис, стойност, която е възлизала на две хиляди лири турски”.

313. 5.4.2.4. Писмо №4

ТОМ 35

Когато го попитах, той ми отговори, че пашата излязъл по околията и не знае нищо; отправи се, каза ми, до турския моавинин, той може да знае.

Отидох при турския моавинин, който ме прие много ласкаво и, като ме прикани да седна, ето какво ми каза:

Една нощ, през месец септември главатарят на полицията с няколко заптиета дохожда посред нощ у дома на Драган Цанков, дето бях, и ме повика да ме отведе до кадията и турския моавинин, със заповед да си земна и чантата.

314. 5.4.2.5. Писмо № 5

ТОМ 35

Райнов, като е подумал, че дето ще зема турските пари за вреда на българите, по-добре е да ги зема за в полза на тех.

315. 5.4.2.6. Писмо № 6

ТОМ 35

Яви се един турски лекар, който поиска да ма отведат в болницата, което аз отказах, като ма беше страх да не би да ма сполети съдбата на братя Миладиновци; тогава той ми предписа някакви лекарства да земна там дето съм, които аз не смеях да земна по причина, че се съмнявах в тяхното добро действие.

316. 5.4.2.7. Писмо № 7

ТОМ 35

Те, както и по-горе казах, изобщо подържаха всяко отношение турските привички и обичаи.

317. 5.5.3. Васил Ганчев

ТОМ 35

Той беше облечен в сърмалии турски бичим дрехи, който ме накара, та му изпях две песни хайдутски.

318. 5.5.6. Диарбекир. Писма и бележки. 5.5.6.1. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.03.1875.

ТОМ 35

Тука има турски гробища, в които има една каменна кула, дълбока изкопана, с железни прозорци, която се нарича келхаане (къща за глави), а арабски - наум.

319. 5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.

ТОМ 35

Ако да повикаш на някой кюрдин: „Гел бораи”, той ти отговори: „Турча незани” (Не знам турски).

Накарахме един сирянски свещеник каз Дауд, та го преведе от арабски на турский язик, а даскал Христо Ковачев го преведе от турски на български язик, та го преписах и аз.

л) Българи тука, в Диарбекир, сме само ний, с тукашните се разговаряме по турски язик.

Тука едно дете, догде да порасте, научва 4 язика: турски, арабски, арменски и кюрдски, и трябва да ги знай тукашен жител, защото с тях има работа да взима и дава.

Турски джамии и мечети има много.

320. 5.5.6.3. Писмо до свещеник.

ТОМ 35

Дълъг и широк е пустий Диарбекир, яки и високи са стените на неговото кале, тежки са и турските синджири, проклет е от бога тоя турски град, проклети са и мрачните и грозни тъмници, няма дъждец, няма росица, няма прохладен планински ветрец, няма нищо добро, каквото в нашите страни, каквото в нашата благословена България.

И той при нас, има отвън 5 души слуги, които му принасят едно-друго, много богат и много мрази гърците, не знай турски, но само арабски говори: „Сава сава куллю бургари... куллю урум миллети акрут - хенеет” (Тука, тука всички българи добри.

321. 5.5.6.4. Бележки.

ТОМ 35

Ахмед Мидхат паша (1822-1884), турски държавник, известен като реформатор; един от основателите на младотурската партия; валия на Дунавския вилает (1864-1867); председател на Държавния съвет (1868); велик везир (1872, 1876-1877); автор на конституцията от 1876 г.; отявлен англофил и русофоб; бил за безкомпромисна разправа с българското националнореволюционно движение; обвинен в убийството на Абдул Азис, турски султан от 1861 до 1876 г.; бил заточен и убит.

322. 6.1.2. Българските ученици в Бебешкото френско училище.

ТОМ 35

Буквалният превод от турски на думата бебек е бебе - детето на Босфора или по-свободно - окото на Босфора.

323. 6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.

ТОМ 35

3) Да им поставим един учител за турският язик.

324. 6.9. Публикации: 1867 година. 6.9.1. Устройството и наредбата на училищата в ръцете на Вилаетския съвет.

ТОМ 35

Научаваме се, че всичките учители от главните градове на България са повикани в Русчук за преобразованието на училищната система в българските училища и турските.

Турският език щял да стане задължителен в Българските училища, както и българският в турските училища.

Парите за поддържане на българо-турските училища както и заплатата на учителите и от двата народа щели да се събират от българи и турци безразлично, като ще плащат всеки гражданин по 3 гроша на година.

Нашите училища, в които се преподава, освен закон Божий, и сичкия елементарен курс на науките, и които ний се мъчим да изравним от тая страна с европейските, нали ще се турят на една височина с турските, в които, освен голо механическо прочитание, друга наука още няма?

Малко ще ни ползува Българский език, когато училищата ни ще вървят наспоред турските.

325. 6.9.2. Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает.

ТОМ 35

Началните и приготовителните ще бъдат двойни: турски и български.

Основата на турските начални и приготовителни ще бъде турския език, а на българските - българският, само в лицеят, в който науките ще се преподават на турски и французки (за Българска литература и за Закон Божий ще има по един български учител), учениците ще се смесят наедно.

326. 6.9.4. Общонародно изучение.

ТОМ 35

Изучението в Турско същински е под ведомството на началниците от различните общини, то им се е поверило в същото време, когато и светското право, като Министерството на общонародното изучение си задържа само надзора на Турските, собствено наричани, училища.

Най-напред непременно е потребно да се приеме Турския език като основа на първоначалното изучение, като се дозволява съвременно на учениците да учат разумява се, матерния си език.

Турския език е за това повече потребен за всичките жители на тази страна, защото той е званичний519 язик, на който се пишат указите, заповедите, законите, правителствените наредби и проч. ...

В него ще учат Турски, като се дозволява учението на другите езици, говорими от християните.

327. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

ТОМ 35

6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята;

7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята;

328. 6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

ТОМ 35

Тук почтеният Д-р е забравил, види се, че не само учителите, но и той, и секий другий поданик турский в империята нема право да се меси в политически работи, но колкото в гражданските работи на мястото и учителят може да участвува колкото и Д-рът, и секой друг, защото и той не е по-малко гражданин от него и от другите.

2-о Френски, Турски езици с упражнения - по три пъти в неделята;

329. 6.10.4. Един автомат. Човек-машина показан във Виена / Георги Миркович.

ТОМ 35

Автоматът беше един человек направен с турски костюм и сполучваше тъй в своята си роля - щото удиви сичка Европа и смая сичките вестници как да го описват.

330. 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.

ТОМ 35

Аз говоря за Доротея, който замина фанариотите в сичко едно нещо и, който най-после стана и турски шпион, само да глоби сиромасите с турската помощ.

Казват, че тоя предаден българин е такъв човек, когото не треба да жалеем, но требаше ли и тогова българина владика да го предаде и да бъде турски шпион?

331. 6.12.4. Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград.

ТОМ 35

Това последньото действие на турските власти е дотолкова гнуснаво, щото ни един честен човек не може и да повярва, че това може да бъде, ако да не съществуваха факти.

332. 6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.

ТОМ 35

дуализъм; трети проповяд-ват война; четвърти - солидарност с турския народ и т. н.

333. 6.12.10. Азис паша обвинен, че „помага“ на българите.

ТОМ 35

Истина е и това, че Азис паша искаше да изгони Акифа и с помощта на един поляк доказвал, че Акиф е изел много хиляди жълтици на турските вапоре”.

334. 6.12.11. Шпионите на тайното министерство.

ТОМ 35

Тия дни сторих из един верен източник, че Арнаудов казал на Али-паша и на полицейския министър Хюсни-паша, че българите немат към неговата фамилия поверение, защото баща му бил некога си турски шпионин и сичко Габрово знаело, че той в 1856 год.

335. 6.14.2. Защо турското правителство държи д-р Миркович?

ТОМ 35

(Това важно известие ние ще да обясниме така: Турските шпиони са съставили комитети, за да лъжат с тях правителството и да земат парите му.

336. 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.

ТОМ 35

И така, немислимите унии, безцелните турски приследувания, гръцките клевети и цънцарските568 шпионства няма да произведат нищо друго освен нови борби, нова енергия и ново мъжество в сърцата на самият български народ.

337. 6.16.7. Помощи за затворниците, намерение за убийство, пътя за Диарбекир и още за Дорчо-ефенди.

ТОМ 35

Разбира се Дорчо-ефенди счита себе си за един от най-първите турски началници, а особено за един от първите началници на тайната полиция.

338. 6.17.2. Участта на избягалите Диарбекирски заточеници.

ТОМ 35

- Из Цариград ни пишат, че нашите мъченици в Диари-Бекир са хвърлени изново в хладните и безчовечните турски темници.

339. 6.17.4. Положението на заточениците в Диарбекир

ТОМ 35

Преминалото лято сърбинът Иван оставя жената си и децата си, открадва десетина турски лири от хаджи Станя из Тетевена и побягва.

Когато е така, то позволете ми да запиша във вашия орган на революцията при погиналите и ония мъченици на свободата, които са умрели тука под турските безчовечни и безумни мъчения.

НАГОРЕ

1.75705909729