Търсене в текстове за 'Туберкулоза'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

По онова време белодробната туберкулоза бе голям бич за младите хора и нямаше семейство в България, където да нямаха погинали млади хора от туберкулоза.
Обичаше да се пече. Аз се приближих до Него. Той кашляше често и изкарваше храчки. Отначало кашляше сухо, но накрая изкарваше храчки и плюеше в кърпичката си пенливи храчки с розов оттенък. Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и бронхопневмония." Откъде знаех аз тези неща? По онова време белодробната туберкулоза бе голям бич за младите хора и нямаше семейство в България, където да нямаха погинали млади хора от туберкулоза. Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки. Знаехме кои са туберкулозни и кои са от бронхопневмония. Освен това аз бях много любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща. Така че, моят въпрос към Учителя беше много точен и не подлежеше на съмнение. Учителят нищо не отговори. Мълчи.
към текста >>

2. 3_12 Христо Дързев

Тя го спъна, той се омърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина.
Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-възрастен от съвипускниците си. Затова не го приеха в Консерваторията. Никой не му помогна. А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде възможност да влезе в Консерваторията и да следва. Тази пречка го спря. Тя го спъна, той се омърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина. Туберкулозата бе бич в онези времена и посече много младежи от нашите братски среди. Но според мене, той не можа да се справи с тази вътрешна разруха, в която попадна, след като не можа да влезе в Консерваторията. Беше роден музикант. Той направи аранжимент на песента "Благост" в четири гласа. Учителят я изслуша, хареса я и тя се прие.
към текста >>

Туберкулозата бе бич в онези времена и посече много младежи от нашите братски среди.
Затова не го приеха в Консерваторията. Никой не му помогна. А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде възможност да влезе в Консерваторията и да следва. Тази пречка го спря. Тя го спъна, той се омърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина. Туберкулозата бе бич в онези времена и посече много младежи от нашите братски среди. Но според мене, той не можа да се справи с тази вътрешна разруха, в която попадна, след като не можа да влезе в Консерваторията. Беше роден музикант. Той направи аранжимент на песента "Благост" в четири гласа. Учителят я изслуша, хареса я и тя се прие. Да знаете, че е от брат Дързев и че Учителят я хареса и я прие.
към текста >>

3. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък.
Имаше още един студент - Стоянчо Джуджев, който се ориентира към народната музика. Впоследствие се издигна, стана преподавател по народна музика в Музикалната академия и по-късно получи голяма музикална награда. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха и умуваха, и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжалява за непослушанието си години след това. Надареният Христо Дързев беше с няколко години по-стар от другите кандидат-студенти и не бе приет в Музикалната академия. Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък. А беше способен музикант - в това можете да се убедите от неговите разработки на песни от Учителя. Аз пазих досега неговите разработки. Сега ги дадох на младите, за да ги изпълняват с братския хор. След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на ръст, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева".
към текста >>

Разболя се от туберкулоза и си замина.
Лиляна Табакова - оперна певица - даваше концерти, пееше братски песни и особено онези, които Учителят беше дал чрез нея. Тя ги изпълняваше като истински професионалист, духовно прозрение пред Учителя и пред Братството. Няколко пъти изнесе концерти на Седемте езера на Рила. Сестра Дафинка пееше много чисто. Беше приятелка на Асен Арнаудов. Разболя се от туберкулоза и си замина. Мария Славова също вземаше участие. Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев.
към текста >>

4. 8_04 Музиканти при Учителя

Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри.
Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри. Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на пръст и след това да оживееш? " След тази опитност той написва операта "Крали Марко" и дълго време работи с братските песни. Дори има песни на Учителя записани от него. За певицата Морфова, Учителят беше казал хубави и ласкави думи. Кога я беше слушал, аз не зная.
към текста >>

5. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил живота.
Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос. Познавах го лично. Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил живота. Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на пръст и земя и после да оживееш? " Той имаше много хубаво чувство към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение. Тъй че той имаше хубаво и предано чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная. Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие.
към текста >>

6. 177. УСЛУГАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза.
177. УСЛУГАТА Една от най-деликатните области на живота и най-отговорна е тази, където се пресичат отношенията между хората. Когато човек се приближава към другиго трябва да ходи със светло съзнание, с благоволение и със свещено чувство. В тази област на живота има закони, които трябва да се спазват и тъкмо тук хората си мислят, че могат да правят всичко каквото си искат. А това не е така. Дори е много опасно. Един наш брат Георги Марков беше болен от туберкулоза. Една млада сестра от съчувствие към него запитва Учителя: „Учителю, мога ли да отида и да услужа нещо на този болен брат? " Учителят я изглежда строго и казва: „Готова ли си да се омъжиш за него? " Сестрата казва: „Не" и се отдръпва. „Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава? " Младата сестра вдига рамене уплашено.
към текста >>

7. 195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден.
Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба. Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови. Той трябваше да се внесе отвън чрез храната. И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък.
към текста >>

При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма.
На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови. Той трябваше да се внесе отвън чрез храната. И понеже бяхме вегетарианци, то той можеше да бъде внесен в човешкия организъм чрез храната - или чрез млякото и млечните продукти, или чрез свареното яйце и неговия белтък. Състоянието на Георги Радев се влоши и той си замина за една друга еволюция. Животът на земята е по-ценен от всякакви крайности.
към текста >>

8. 22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА

Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива.
Хвърлят го в затвора, бият го, измъчват го, изтезават го, но той не отстъпва. И добре, че се застъпва за него един общественик, в чиято къща той е живял пред генерала та така го освобождават. Мобилизират го като санитар в Балканската война, където е завеждал аптеката, понеже е следвал естествени науки. Интересно е, че Боян Боев и Георги Куртев са в една военна част. В затвора настива кракът му, защото като санитар отстъпва стаята си за болни, а той отива да спи в едно мазе. Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива. От 900 болни в холерната болница са дали само 28 жертви. Тази артроза го свиваше с големи болки. Седим на една маса с него, замира му дъха от болки, но мълчи. Няма как, пушка е хвърлял на времето поради идейни мотиви и сега плаща за идеята си. Всички идейни хора рано или късно небето ги прекарва през изпит да види доколко могат да жертват и доколко ще издържат.
към текста >>

9. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

От там му се възпали крака и от там получи тази костна туберкулоза, която имаше на коляното си.
Чак вечерта, чак като се погрижат за болните, като ги изкъпят и преоблекат и ги турят по леглата им, тогава се оттеглят. Имат си специална баня, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна. Така се запазват от заразяване. А да не ядеш и де не пиеш цял ден, това не е лесна работа. Боян Боев, който си има стаичка за аптеката, като вижда, че са се напълнили стаите, коридора и няма място, той напуска стаичката си и пренася аптечката си в мазето и спи там в мазето на цимента. От там му се възпали крака и от там получи тази костна туберкулоза, която имаше на коляното си. Брат Георги разказваше: „Бяхме стигнали до такова изтощаване, че просто залитахме. Не сме сигурни дали няма да паднем сред болните, но упорстваме и продължаваме. Хем работим, хем сме гладни, хем сме жадни, но не смеем да пием нещо и да ядем нещо. Холера е това, ще се заразим. Дойде ден и видяхме, че не можем да издържим повече и че ще загинем тук от изтощение тогава получихме писмо от Учителя.
към текста >>

10. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза.
Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят. Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж.
към текста >>

Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза".
Чак тогава разбрахме какво е станало. Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят. Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи.
към текста >>

Освен Жорж и още двама братя се разболяха от туберкулоза.
Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш." А Жорж продължава да се вайка: „Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мене и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: „Рекох над астрологията стои Бог". Съветите на Учителя не бяха спазени. А те бяха много. Освен Жорж и още двама братя се разболяха от туберкулоза. Единият от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши. Другият брат бе Христо Дързев- цигулар и музикант. Не го приеха в музикалната академия, понеже беше две години по-възрастен. Това го поболя. Много тежко го понесе.
към текста >>

Тази болест - туберкулозата взе като жертва много хора.
Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух. Непрекъснато пееше, свиреше и записваше нотите веднага. Съкруши го този срив на чувствата в него. Тази болест - туберкулозата взе като жертва много хора. По този въпрос Учителят говори в III. година на Общия Окултен Клас -10. лекция от 19.Х11.1923 г. на стр. 24-25. Тези трима братя бяха болни и нямаше кой да се грижи за тях.
към текста >>

Георги Радев бе в последната степен на туберкулозата и се оплаква: „Нямам въздух!
Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски. Константин го заведох в Устово -Родопите. Прекарах с него един месец. Работих там. Оставих го и след 10 дни той се връща в София. Георги Радев бе в последната степен на туберкулозата и се оплаква: „Нямам въздух! " Споделям с Учителя: „Заведете го в Родопите." С Неделчо Попов го заведохме в Юндола, наехме под наем една горска хижа и прекарахме там един месец. Трябваше да се върна в София да работя. Оставих го на един помак, платих му да се грижи за него. А всяка събота с пълна раница с хранителни продукти тръгвах с влака за Белово и от там 18 км до Юндола с тежка раница на гърба. А от Юндола до Куртово още два часа.
към текста >>

11. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на дъжда, простудява се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля.
Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора. Георги Радев завърши като преводач. Когато Жорж преведе „Занони" тогава Учителят каза: „Лицата, героите и събитията в този роман са истински". Жорж имаше деликатно здраве и една есен се намокря на дъжда, простудява се, започва да кашля, разболя се от възпаление на белия дроб и след това го докопа туберкулозата и за няколко години го смля. Накрая той пожела да излезе от града като ми каза: „Нямам въздух и не мога да дишам! " Тогава по съвета на Учителя аз го изведох в Родопите горе под Юндола има големи поляни, покрити върхове с гори и местността ре казваше Куртово. Та държавната печатница, в която работеше Неделчо Попов там имаше летовище. Отделни бараки, които ние използвахме. То беше далечно летовище за софиянци и стоеше празно.
към текста >>

12. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове.
Откъде се бяха сложили тези черти в нея не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше и един брат Константин Константинов, живееше на ул. „Оборище" 13,баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Случи се така, че той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове. А тогава охтиката бе бич за всички млади хора, Умираха като мухи, нямаше още лекарства за тази болест. Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет, а Учителят му го дава: „Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка! " Константинов отговаря: „Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: „Не мога да се откажа от Дафинка! " Учителят му отвръща: „Да бъде така както си решил".
към текста >>

13. 103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ

Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза.
То-газ времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не. Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено. Трябваше да се препитава някакси. По едно време му дават една работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя.
към текста >>

" И така успя да премине през този ад, там гдето вилнееше туберкулозата и покосяваше много хора.
Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: „Господи, колко си велик в твоите милости! " И така успя да премине през този ад, там гдето вилнееше туберкулозата и покосяваше много хора.
към текста >>

14. 108. ГЕОРГИ МАРКОВ

Георги Марков се разболя от туберкулоза и се помина.
Какви спорове, какво нещо, какво чудо! Такива хора не могат да се родят вече. И двете астрологии едва ли са имали някога на земята по-достойни застъпници. Учителят разреши този въпрос като изнесе в Словото си своето мнение и за двете астрологии. Който се интересува ще го намери там. Георги Марков се разболя от туберкулоза и се помина.
към текста >>

15. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор. Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове. Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури, доктора се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ. Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ. Всеки един от нас двамата тръгна по своя път. Наскоро след този разговор случаят ни събра наново тримата. Заварих УЧИТЕЛЯ сам, на пейката под боровете, до чешмата със зодиакалните знаци.
към текста >>

Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние.
УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им? Докторът бе готов с отговорите си. Изясни болезнените състояния на двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна. Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот.
към текста >>

Туберкулозата е загнездена и в двата дроба.
Какво е състоянието им? Докторът бе готов с отговорите си. Изясни болезнените състояния на двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна. Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот. Тя е силно демагнетизирана от болестта.
към текста >>

Болната от бронхопневмония оздравя, а заболялата от скоротечна туберкулоза не прие съвета на УЧИТЕЛЯ и след една седмица си замина.
В този живот друго е призванието ти, не е в областта на медицината. УЧИТЕЛЯТ наново се обърна към доктора: - А ти ще бъдеш известен лекар, с много добро бъдеще!... Откъм салона се зададоха група приятели. - Мен търсят, ще отида да ги приема! Двамата с доктора продължихме да седим на пейката, дълбоко замислени от проведения разговор... Съдбата на двете пациентки на доктора бе различна. Болната от бронхопневмония оздравя, а заболялата от скоротечна туберкулоза не прие съвета на УЧИТЕЛЯ и след една седмица си замина.
към текста >>

16. ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Заболяваха от скоротечна туберкулоза.
Понякога Учителят ги коригираше. Имаше многобройни ежемесечни случаи, когато духовете чрез медиумите искаха да отклонят учениците от Школата. И сполучваха много пъти. Всички, които се отклониха, платиха скъпо и прескъпо. Заминаха си много рано. Заболяваха от скоротечна туберкулоза. Тази болест беше голяма сеч в София, както и на Изгрева, и особено при младите. Духовете излизаха с едно твърдение чрез медиумите, че истинското знание може да се даде само от тях, понеже са безплътни. Защото всеки, който е в плът, можел да греши. Това бе насочено срещу Учителя, макар че за Него духовете казваха, че е голям дух, но понеже е в плътско тяло, затова Той можел да греши. Така, по този начин, имахме много неприятности на Изгрева.
към текста >>

17. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала.
От неговата поезия има само в списание „Новия живот". Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен. Аз стоях вън. Той влезна при Учителя много натъжен, угрижен и потиснат. Той беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала. Той продължи да разговаря с Учителя няколко часа, а през това време аз го чаках. Когато излезна от стаята на Учителя, лицето му сияеше. Само туй можа да ми каже, когато ми даде часовника си за спомен: „Учителят ми каза да отида в Лом. Моят живот вече е в своят край. Затуй аз си заминавам." Тръгна си внезапно.
към текста >>

Много младежи в цветуща възраст, от 1925 до 1935 г., постепенно един след друг си заминават от туберкулоза.
Затуй аз си заминавам." Тръгна си внезапно. Дори аз не можах да го изпратя. Беше толкова екзалтиран и вдъхновен. Учителят го беше закачил за един друг свят, за онзи Космически живот, за който мечтаеше. След една-две седмици той си замина от този свят и на Изгрева получихме неговия некролог от близките му. Много младежи в цветуща възраст, от 1925 до 1935 г., постепенно един след друг си заминават от туберкулоза. От друга страна това буди недоумение в човешкия ум. Как може, и то в присъствието на един Миров Учител, който познава и работи с цялото човечество и владее алхимията на живота, да позволи такова нещо! Да позволи ученици, които са млади, които са учили за новия живот, постепенно да си заминат и да напуснат физически Школата Му! Този въпрос има външни и вътрешни страни. Външната страна е, че буди недоумение, понеже си заминават толкова млади хора.
към текста >>

Към Учителя имаше привързани много хора, защото Той ги беше лекувал от рак, от туберкулоза и от други страшни болести и те бяха оздравели.
От друга страна това буди недоумение в човешкия ум. Как може, и то в присъствието на един Миров Учител, който познава и работи с цялото човечество и владее алхимията на живота, да позволи такова нещо! Да позволи ученици, които са млади, които са учили за новия живот, постепенно да си заминат и да напуснат физически Школата Му! Този въпрос има външни и вътрешни страни. Външната страна е, че буди недоумение, понеже си заминават толкова млади хора. Към Учителя имаше привързани много хора, защото Той ги беше лекувал от рак, от туберкулоза и от други страшни болести и те бяха оздравели. Това всички го знаеха И го виждаха. Но туй покосяване на младежите, които наполовина заминаха за Невидимия свят, има свой вътрешен смисъл. Вътрешният смисъл е този, че когато се играе известно действие в една пиеса, актьорите, които си изиграват ролите, вече не са нужни. Те си заминават. След това трябва да дойдат други актьори.
към текста >>

18. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Заминаха си млади, от туберкулоза.
Това е едно видимо несъответствие между учениците от Школата на Учителя и самият Учител. Защо си заминават, когато са в Школата на Учителя? Има обяснение. Всеки си изиграва своята роля, за която е поставен в Школата, и си заминава след това. Да, това беше действително като една епидемия сред младежта. Заминаха си млади, от туберкулоза. Тогава нямаше лекарства срещу тази болест. Те се явиха след войната 1945 г. Имаме много факти и данни, когато Учителят е лекувал много хора от братството и от света от неизлечими болести, които и днес дори медицината не може да лекува. Но защо Той остави да си заминат още толкова млади? Когато Учителят слиза, идва на земята, Той води плеядата свои ученици, които се явяват като важни инструменти в Неговото дело.
към текста >>

19. 152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

А Боев направо плачеше, извикаха ме, аз отидох, видях и казах на Борис, че Боев не иска да се мести и че голямата стая му е хубава понеже е слънчева и само е за неговото заболяване, защото той имаше туберкулоза на коляното.
Станка работеше навън в мозайкаджийската бригада и тя там се хранеше. Аз бях непрекъснато в движение, сутрин излизах и вечер се прибирах капнала от умора. Добре, че тогава ми дойде една помощница, казваше се Надка, която с нея се движехме заедно от сутрин до вечер по разни инстанции да търсим и да просим свиждане с Борис или пък да му носим храна в затвора. Та брат Боев прекара осем години в тази наша къща. И тогава Цанка искаше да го премести от неговата хубава стая в една по-малка северна стая, а тя да вземе голямата стая и беше вече започнала да го мести. А Боев направо плачеше, извикаха ме, аз отидох, видях и казах на Борис, че Боев не иска да се мести и че голямата стая му е хубава понеже е слънчева и само е за неговото заболяване, защото той имаше туберкулоза на коляното. Борис накрая реши, че Боян няма да се премества и Цанка чу лично решението на Борис и беше много недоволна, че не можа да вземе отново голямата стая, за да се вмъкне там, а пък Боян да изпрати отзад в малката стая, така че аз да нямам достъп нито до къщата, нито до Боян. Но и този неин план не успя. Боян остана там до последните си дни и все се оплакваше пред мен: „Марийке, тези сестри на Изгрева не знаят да готвят, а ще ме уморят от тази груба и твърда храна". А аз готвех моите супи и моите гозби с пасирана храна заради Борис, който имаше язва и можеше да поглъща само смлени, пасирани храни. Спомням си още в началото отивам при Учителя и хваля добрината на сестрата на Борис, уважаемата от мен Цанка.
към текста >>

20. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

Той 13 години беше болен от туберкулоза на коляното и не се оплака нито веднъж на никого.
Боян Боев започна да чете онова, което бе написал преди това. Боян беше много предан и верен ученик. Имаше много добри качества, а една от най-добрите му беше, че бе безкористен във всяко едно отношение. Имало е моменти когато аз се спра, стрес-вам се от някоя негова дейност, погледна Учителя и той с поглед ми каже: „Не се страхувай, той е безкористен". Тогава пристъпвах към него. Той 13 години беше болен от туберкулоза на коляното и не се оплака нито веднъж на никого. Веднъж Учителят се спира и го гледа как куца и се мъчи, па го пита: „Бояне, как искаш, сега ли да си изплатиш дълговете или да отсрочим за друг живот? " и му показва с бастуна куцият му крак. Боян се е подпрял на своят бастун и бърже гръмогласно извиква: „Сега, сега, сега". Не говори, а вика от болка и натъртва на думата „сега". Учителят се усмихва, поклаща с глава и добавя: „Хубаво, тъй да бъде както си рекъл".
към текста >>

21. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

След време тя се разболя от туберкулоза и накрая си замина.
Каза ми: „Дафинка обича да се осигурява в света. Ти макар че мислиш като нея, не се нареждаш сама. У тебе има аристократизъм. То е хубаво, защото ако постъпваше като Дафинка щеше в много грешки да попаднеш. И от там накрая няма измъкване". След време тя се разболя от туберкулоза и накрая си замина. Туберкулозата тогава беше най-големият бич за човечеството и нямаше лек за нея. След войната 1945 г. измислиха разни лекове и тя намаля, но тя покоси много от младежите. Учителят беше казал, че тя е болест на белия дроб и на чувствата, породена от онези дисхармонични и разрушителни сили, които идват от океана на чувствата и помитат всичко след себе си. А ние бяхме свидетели на разярила се буря пред нашите очи.
към текста >>

Туберкулозата тогава беше най-големият бич за човечеството и нямаше лек за нея.
Ти макар че мислиш като нея, не се нареждаш сама. У тебе има аристократизъм. То е хубаво, защото ако постъпваше като Дафинка щеше в много грешки да попаднеш. И от там накрая няма измъкване". След време тя се разболя от туберкулоза и накрая си замина. Туберкулозата тогава беше най-големият бич за човечеството и нямаше лек за нея. След войната 1945 г. измислиха разни лекове и тя намаля, но тя покоси много от младежите. Учителят беше казал, че тя е болест на белия дроб и на чувствата, породена от онези дисхармонични и разрушителни сили, които идват от океана на чувствата и помитат всичко след себе си. А ние бяхме свидетели на разярила се буря пред нашите очи. Така Дафинка си замина от този свят.
към текста >>

Много по-късно и Жорж се разболя от същата болест, туберкулозата му разруши белите дробове и той си замина.
Така Дафинка си замина от този свят. В деня на заминаването й аз свирих на пиано в Салона и тя дойде при мене като един нежен полъх, носещ флуида, който познавах -нежността и финеса на Дафинка. Споделих тази случка с Учителя, че тя се е излъчила и е дошла да ме поздрави и то точно тогава когато съм свирила песен от Учителя. Учителят ме изслуша и каза: „Тя горя, горя, горя като една свещ и изгоря! " Аз нищо не казах, но това ме разтресе много дълбоко. Много по-късно и Жорж се разболя от същата болест, туберкулозата му разруши белите дробове и той си замина. Учителят беше много строг за отговорността на учениците. Човек трябва да има отговорност за мислите си, които изпраща към околните си и когато търси отговор и взаимност от тях. В Школата на Учителя 2/3 от състава й бяха жени, а 1/3 мъже. По този повод Учителят каза: „За пръв път в Школата на Бялото Братство като ученици се допущат жени, защото досега през всички епохи ученици са били само мъже. Това има своето предимство, но има опасност заради жената ученика да се провали".
към текста >>

22. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА

Така се наричаха тогава туберкулозата на белите дробове.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА Жорж след като не си издържа изпита с Дафинка дойде му гостенка наречена охтика. Така се наричаха тогава туберкулозата на белите дробове. Учителят се опита на няколко пъти да му помогне, но той беше много горд дух, имаше голяма гордост в себе си събрана от миналите векове. Имаше знание също събирано от миналите векове, то го възгордя и Жорж не можа да приеме обикновените методи за лечение, които Учителят му даде. Първо не ги прие и второ не ги изпълни. Те трябва да се опишат подробно, защото Жорж е класически пример където е събрана цялата философска мисъл на човечеството в един човек, в един дух отвътре и толкова горд от познанията си и не можа да се преклони през обикновените методи на Учителя. Не можа да се преклони пред малките величини на тези методи, които Учителят му бе дал за лечение.
към текста >>

При туберкулозата на белите дробове има отворени каверни и чрез тях се губи много белтък в организма.
Той не направи нито една от тия три стъпки в онази посока, която Учителят му посочи, а се обърна на обратната страна и скочи в бездната на непослушанието. Как е възможно ли? Ето, ще ви разкажа как. Когато Жорж се разболя Учителят му каза да яде по едно яйце на ден, като всеки ден от седмицата увеличава по едно яйце, така че седмия ден да изяде 7 яйца. От следващата седмица трябваше да почне да яде отново по едно яйце всеки ден и отново ще увеличава с по едно яйце. При туберкулозата на белите дробове има отворени каверни и чрез тях се губи много белтък в организма. Затова трябва да се внася белтък чрез храната. А за вегетарианците най-удобно е да ядат сварени кокоши яйца, защото там има най-много белтък. Но Жорж не пожела да яде яйца нито варени, нито пържени, защото са били рожби от петел и кокошка. Като че ли Жорж не беше роден на земята в тяло, а като че ли беше паднал от Небето. Той също беше плод на такъв петел и кокошка, беше роден от майка и заченат от баща.
към текста >>

23. 220. ГЕОРГИ РАДЕВ И ОТКЛОНЕНИЕТО

След като преведе и издаде тази книга, то здравето му се разклати и той се разболя от туберкулоза на белия дроб.
След това Учителят извиква друга сестра и нарежда: „Изхвърлете ги навън". Казва: не приберете, а „изхвърлете". Жорж научава за тази случка. Ако бяха попитали Учителят нещата по друг начин щяха да се развият. Те бяха решили да се освободят от обществените задължения, да не се подчиняват на държавните органи в университета, а се подчиниха на внушенията на Черната ложа. След като преведе и издаде тази книга, то здравето му се разклати и той се разболя от туберкулоза на белия дроб. Веднъж Учителят заяви за Жорж: „Аз него го откупих от Черната ложа и вместо свободата да употреби за Школата на Изгрева, той я употреби за себе си, за да се занимава с неговите си неща". Могат да се изредят много примери за непослушание. Черната ложа имаше проекция на Изгрева и тя отклони много хора. Тя намери добра почва в някои умове и работеше като им внушаваше противоположни мисли, които можеха да се схванат от онези, които бяха на Изгрева. Разбира се в една Окултна Школа всичко се проверява чрез човешки изпити.
към текста >>

24. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Имаше дружба и приятелство с един брат от града, който аз не познавах, но който се разболя от туберкулоза и Учителят бе препоръчал да го изкачат на Бивака на Витоша, да му направят палатка и там да поживее известно време, за да диша повече чист въздух.
Колкото бе истина, толкова бе и жестока истина, защото това бе хула срещу Духът Божий. Друг случай. Имаше една сестра, която беше близка на стенографките в „парахода" и общуваше с тях. Казваше се Надка. Беше добро момиче. Имаше дружба и приятелство с един брат от града, който аз не познавах, но който се разболя от туберкулоза и Учителят бе препоръчал да го изкачат на Бивака на Витоша, да му направят палатка и там да поживее известно време, за да диша повече чист въздух. Тази сестра Надка искаше да се грижи за него като се качи с него горе на Бивака, а това означава, че трябва да се подслонят двамата в една палатка или в две палатки, но да бъдат непрекъснато заедно и при това сами в планината. Но Савка и другите решили да не я пускат горе да бъде сама с брата според техния морал. А Милка Аламанчева и тя беше замесена в случая и тя бе напълно съгласна с онова, което бе казала Савка. В това време аз съм при Учителя в неговата стая. Пристига Милка, а преди това Учителят беше казал следното: „Пратете я, за да се погрижи сестрата за брата".
към текста >>

25. 18. ЗАТЛАЧЕНИЯТ ИЗВОР

Заварих хазайката си болна от туберкулоза настанена в моята стая.
В една беседа от Търновския събор на 1925 г., на който присъствувах и аз за пръв път, Учителят каза: „Когато сте изправени пред някоя мъчнотия и не знаете как да я разрешите, нямате начин и възможност, няма кой да ви посъветва и помогне, излезте вън от града или селото, в които живеете, намерете някой затлачен извор и го изчистете. Ако мъчнотията не е много голяма, веднага, ще се разреши. Ако е по-голяма и не може да се разреши тогава полейте, напойте едно плодно дърво много хубаво, ако и тогава не се разреши, нахранете едно гладно животно. Ако и тогава не се разреши, направете добро на един човек. Тогава мъчнотията колкото и да е голяма, ще се разреши." Същата есен, след като се върнах в село, изправих се пред една мъчнотия, която ми се виждаше много голяма, непреодолима. Заварих хазайката си болна от туберкулоза настанена в моята стая. Стаята била по-хубава, по-светла, искала да живее с мене, за да не я безпокоят децата й. А 30 живееше последните си дни. Това беше крайно неудобно и опасно за мене. Стаи да се дават под наем други нямаше в село. Търсих, питах, молих се, няма и няма.
към текста >>

26. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

„Врялата вода", казва Той, „разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират." „Така могат да се лекуват даже и холерата, чума- 72 та и туберкулозата." „Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините.
Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести. „Врялата вода", казва Той, „разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират." „Така могат да се лекуват даже и холерата, чума- 72 та и туберкулозата." „Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко." Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм,без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно и училището и квартирата ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден. Учителят казваше: „Пий вряла вода.
към текста >>

Заболяла съм,без да зная и подозирам от начална туберкулоза.
И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести. „Врялата вода", казва Той, „разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират." „Така могат да се лекуват даже и холерата, чума- 72 та и туберкулозата." „Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко." Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм,без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно и училището и квартирата ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден. Учителят казваше: „Пий вряла вода. Почувствуваш ли, че иде треската, изпий няколко чаши вряла вода и се преоблечи. И така ще1 я предотвратяваш." Така и правех.
към текста >>

„Който прави това упражнение няма да боледува от туберкулоза." През ваканциите прекарвах на палатка.
(Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се Той ми даваше и други съвети: Някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в село излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите в гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в село са тежки, често ми казваше: „Излизайте, излизайте из гората." (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах.) Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казал и на всички, специално за целта. „Който прави това упражнение няма да боледува от туберкулоза." През ваканциите прекарвах на палатка. Тогава имаше стаи, нямаше квартирна криза и аз можех да си взимам под наем стая за лятната ваканция, но Той казваше: „На палатка, на палатка, рекох. По е здравословно." Той е знаел от какво съм болна и без да зная, ми е помогнал ей с тези негови съвети, които аз изпълнявах. Храната, светлината, цветовете, билките са също лечебни средства препоръчвани от Него. „Храната е лекарство", казваше Той. Той препоръчваше различни храни, като лекарство против някои болести.
към текста >>

„Който яде чесън, няма за него туберкулоза." На туберкулозни препоръчваше да ядат и фъстъци.
Той препоръчваше различни храни, като лекарство против някои болести. „Когото го боли стомах да пие сок от ряпа. Когото го болят очите да яде стъргани моркови със зехтин и лимон." За очите препоръчваше и цвеклото и лещата. За мозъка препоръчваше орехите, за сърцето - ябълките. За чесъна казваше, че убива туберкулозните бацили. „Който яде чесън, няма за него туберкулоза." На туберкулозни препоръчваше да ядат и фъстъци. Против рака препоръчваше да се яде червеният лук - кромида. На старите сестри против артериосклероза препоръчваше чесъна и еди чеснов препарат, който се продаваше тогава -„Булгорлик". За портокалите казваше, че са хубави да се ядат за всичко. Той препоръчваше и билките като лечебно средство. „Всяка билка крие в себе си лечебно действие.
към текста >>

27. 33. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Започна да ме тресе малария, която, без да зная по-късно се превърнала на туберкулоза, която ме остави окончателно в 1945 година, когато Васка (съпругата ми) дойде в моя дом.
Покосих 60 декара ливади и ниски ниви (ечемици). След това участвувах в жетвата и вършитбата. Тук аз проявих най-голямата глупост в живота си, която ми коства много скъпо, която изплатих с 15-годишно боледуване от малария. След като бях въртял веялката 3 1/2 часа без да позволя някой да ме смени (тъй като исках да покажа на селяните, че мога сам да извъртя целия куп плява), отидох в градината, дето извира студена кладенчова вода. Уж само една фрикция щях да си направя, но понеже тялото ми беше силно грято и изпотено, водата ме пресече и до вечерта ме втресе. Започна да ме тресе малария, която, без да зная по-късно се превърнала на туберкулоза, която ме остави окончателно в 1945 година, когато Васка (съпругата ми) дойде в моя дом. Не зная какво сме спечелили, но накрая нямахме пари за пътни разноски, затова (макар и болен) аз, тати и брат ми Костадин, който ни беше дошъл на гости, потеглихме пеш за Арбанаси -110 километра от Нова Загора през Твърдица - Елена- Арбанаси. Първата нощ пренощувахме в с. Оборище, втората в гр. Елена и на третия ден вечерта пристигнахме в Арбанаси. Времето беше хубаво и пътуването през Балкана приятно.
към текста >>

28. МАРИН КАМБУРОВ

Той почина от туберкулоза.
На съборите се отиваше с покани. В Казанлък имахме един приятел Кузман Кузманов, той беше един от преданите ученици на Учителя. Христо Дързев беше също от Казанлък, от когото е мелодията на 91.Псалм. Доколкото зная Дързев имаше музикално образование. Той беше дошъл и в Арбанаси, но беше болен вече и близките му го прибраха. Той почина от туберкулоза. Имаше и други приятели по него време, които починаха от туберкулоза. Един от тях беше Георги Радев. Учителят казал за последния: „Аз му казвам да диша, а той ми отговаря, че си бил направил хороскоп и определил деня когато ще си замине". Учителят му казвал да носи вода от Дианабад с две стомни, а той казвал, че ще му се смеят. „Ами сега няма ли да му се смеят?
към текста >>

Имаше и други приятели по него време, които починаха от туберкулоза.
В Казанлък имахме един приятел Кузман Кузманов, той беше един от преданите ученици на Учителя. Христо Дързев беше също от Казанлък, от когото е мелодията на 91.Псалм. Доколкото зная Дързев имаше музикално образование. Той беше дошъл и в Арбанаси, но беше болен вече и близките му го прибраха. Той почина от туберкулоза. Имаше и други приятели по него време, които починаха от туберкулоза. Един от тях беше Георги Радев. Учителят казал за последния: „Аз му казвам да диша, а той ми отговаря, че си бил направил хороскоп и определил деня когато ще си замине". Учителят му казвал да носи вода от Дианабад с две стомни, а той казвал, че ще му се смеят. „Ами сега няма ли да му се смеят? ", като е станал на хърбел и щърбел.
към текста >>

29. 41. ПРАВИЛНОТО ДИШАНЕ

Цанка Екимова

По онова време между двете световни войни върлуваше болестта туберкулоза на белите дробове.
41. ПРАВИЛНОТО ДИШАНЕ В беседите Учителят даваше много практични съвети, които трябваше да се ползват от учениците. По онова време между двете световни войни върлуваше болестта туберкулоза на белите дробове. Беше бич и мор особено за младите хора. Много си заминаха и от нашите приятели. Учителят бе определил туберкулозата като болест на сърдечния свят у човека, на разрушение на чувствата му, а орган, който бе свързан с тях бе белия дроб. Затова Той даде начини да укрепи здравето си човек както и белия дроб при усвояване на правилното дишане. Даде ни начин за дишане и съответни формули за тях.
към текста >>

Учителят бе определил туберкулозата като болест на сърдечния свят у човека, на разрушение на чувствата му, а орган, който бе свързан с тях бе белия дроб.
41. ПРАВИЛНОТО ДИШАНЕ В беседите Учителят даваше много практични съвети, които трябваше да се ползват от учениците. По онова време между двете световни войни върлуваше болестта туберкулоза на белите дробове. Беше бич и мор особено за младите хора. Много си заминаха и от нашите приятели. Учителят бе определил туберкулозата като болест на сърдечния свят у човека, на разрушение на чувствата му, а орган, който бе свързан с тях бе белия дроб. Затова Той даде начини да укрепи здравето си човек както и белия дроб при усвояване на правилното дишане. Даде ни начин за дишане и съответни формули за тях. Ето тук Боян Боев бе ми изпратил в Габрово напечатан следващия материал.
към текста >>

30. 20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА

Станка Иванова Тотева

" Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца.
20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА Братовчедката ми Цонка пристига от Северна България, от Русе и каза: „Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя и казва: „Омъжих се, разбирахме се с мъжът ми, но там, където живея е много страшно за мен. Чичото и свекъра всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Ами не стига това, ами нямам и деца.
към текста >>

И от мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа.
Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя и казва: „Омъжих се, разбирахме се с мъжът ми, но там, където живея е много страшно за мен. Чичото и свекъра всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Ами не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. И от мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа. Лекарите не ми дават да ставам. Аз съм се домъкнала тука и това гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". А Учителят й казал: „Няма нищо страшно, всичко ще се оправи! " А тя плаче, сълзите й текат, хълца. Учителят се смее и казва така: „След един месец ще ти изпратя писмо.
към текста >>

И казва: „Како, там ми остана туберкулозата!
Взема и й направи едни терлици, отдолу с кожичка ги подплати и каза: „Щом си така, лекичко ще пътуваш". И тръгнахме на екскурзия през Мусала. Тя нищо не носи. Той носи всичко. През Мусала, през пустинята, през рибните езера, Рилския манастир, през 7-те езера и си дойдохме в София, обаче, когато Цонка се изкачила през Рилския манастир по стръмната пътека, Друшлявица, пътя нагоре към Дамка, по средата на пътя повърнала много кръв. И казва: „Како, там ми остана туберкулозата! Там, вика, на Рила я оставих. Като повърнах тая кръв, излезе от мене тоя дявол и се оправих". След един месец тя получава писмо, което е написал саморъчно брат Боев. Учителят го е диктувал и брат Боев го е написал, как да си лекува нервите и какво да прави, за да има деца. Писмото е при мене.
към текста >>

Туберкулозата я остави на рила, нервите й се поуспокоили.
Тъй, ще плиска, плиска, плиска. Ще диша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Задръжки до 12, шест пъти. Аз имам писмото от брат Боев до братовчедка ми. Това нещо като прави три месеца, пи вода и се измива и прилага дишането, то след три месеца тя забременя. Туберкулозата я остави на рила, нервите й се поуспокоили. Чичото се махнал от там. Те си направили друга къща и отидоха там да живеят и по-късно тя роди момче. В последствие след сина й се ражда едно момиче и едно момче. И тя изгледа и трите.
към текста >>

31. 22. ХОРОСКОПЪТ

Станка Иванова Тотева

Маргарита Рангелова Стратева

22. ХОРОСКОПЪТ Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза.
22. ХОРОСКОПЪТ Нашият известен брат Георги Радев беше болен от туберкулоза. И един път отива при Учителя и Му казва: „Учителю, аз си направих хороскоп и точно съм изчислил кога ще умра". Учителят му отговорил: „Ние можем да изменим хороскопа, да променим движението на планетите". А той пак: „Ама аз, Учителю, си направих хороскоп и така ми се падна, че ще умра еди кога си". Учителят пак му казал: „Ние можем да го променим хороскопа". Той отново, за трети път казал: „Учителю, аз си направих хороскоп и точно ми е определено кога ще умра!
към текста >>

32. 3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА

А Лили беше хубава, способна и ученолюбива, но като ученичка се беше разболяла от туберкулоза и не можа да завърши.
Йоанна: Майка ми е разказвала, че веднъж, когато е отишла на среща с баща ми в гората за пръв път е видяла да се играе Паневритмия. Това нещо извънредно много я впечатлило. Кина: Както Емил и брат му са станали вегетарианци още като ученици. Той стана причина да станем вегетарианци Лили, Гита и аз. На един есперантски конгрес Емил взема малката ни сестра Лили, която беше учила есперанто. А Лили беше хубава, способна и ученолюбива, но като ученичка се беше разболяла от туберкулоза и не можа да завърши. Състоянието й се беше подобрило, тя се беше освежила и като се запознала на конгреса с Атанас Николов, последният много я харесал и пожелал да се оженят. Може би си е мислил, като я гледа, че е наперена и ученолюбива - вместо да седи на село, по- добре е с него да ходи по конгреси, екскурзии и т. н. Гита: Дори баща ми преди да се оженят през пролетта на 1939 г. му каза: „Атанасе, Атанасе, не си слагай здрава глава в тръне, тя не е добре със здравето! " Но Атанас не слуша и се ожениха.
към текста >>

33. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Емилия Михайловска

И той решил и направил това, обаче се разболява, стига до туберкулоза и починал.
Та действително това са били няколко души, едни от първите от интелигенцията на България. Баща ми е имал двама братя - Христо и Иларион, който починал млад и 4 сестри - Роза, Мария, Елена и Дочка. Едно време хората са имали много деца. Иларион е следвал в Русия. А там имали обичай да се мият на баня с гореща вода и след това отивали и се търкаляли в снега. И той решил и направил това, обаче се разболява, стига до туберкулоза и починал. Другият, чичо Христо, той е живял в София както и баща ми. Баща ми бил останал на 10 години сирак, нали баща му бил починал след като се върнал от Цариград, а на 16 години останал и без майка и заминава за София. Там се установява. Майка ми пък е унгарка. Майка й, моята баба, Емилия снабдявала българската армия със сухари, фалира, защото българското правителство не е могло да посрещне задълженията си и тя завежда арбитражно дело.
към текста >>

34. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Последният почина от туберкулоза.
4. ЛЕКАР ПО СЪДБА Мисля, че беше 1970 г, когато почина сестра Николина Добрева. Тя е ходила два пъти в Америка при синът си. Нейното семейство беше изключително близко с Учителя. Тя имаше двама сина - Людмил и Ленин. Последният почина от туберкулоза. Тогава е ходила при Учителя да пита за него какво ще стане със сина й, който е болен и се нарича Ленин (защото мъжът й е бил голям комунист). А тя е била от много богато семейство от Бургас. Мъжът й взема един ден всичко златно, което е имала, вързал го е в една торбичка и го хвърлил в клозета като казал, че жената на един комунист не може да носи бижута. Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза. Учителят казал: „Домът ще се успокои много скоро, да бъдеш спокойна".
към текста >>

Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза.
Тя имаше двама сина - Людмил и Ленин. Последният почина от туберкулоза. Тогава е ходила при Учителя да пита за него какво ще стане със сина й, който е болен и се нарича Ленин (защото мъжът й е бил голям комунист). А тя е била от много богато семейство от Бургас. Мъжът й взема един ден всичко златно, което е имала, вързал го е в една торбичка и го хвърлил в клозета като казал, че жената на един комунист не може да носи бижута. Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза. Учителят казал: „Домът ще се успокои много скоро, да бъдеш спокойна". На другия ден, за който Учителят казал, че ще настъпи спокойствие, синът й починал. Значи с неговата смърт отпочива домът. Другият син, който бил лекар при военните в някакво поделение към Изгрева, тъй се случило, че в поделението се заразяват с краста. Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция.
към текста >>

35. 11. БРАТСКИ ЖИВОТ

Марийка Великова Марашлиева

Сънят с черната котка: Синът на ръководителя от Нова Загора Георги Маринов на име Димитър - Митко беше болен от туберкулоза и лежеше в Русенската окръжна болница.
Тогава с приятелите от Варна нямахме връзка. От тогава насетне се опознахме и станахме близки. Най-напред изпратихме гостите от южна България, а след това на другия ден и гостите от Варна. По-късно варненци пък ни поканиха на среща и тъй се заредиха и други срещи. Братският живот течеше пълнокръвно. Сънят с черната котка: Синът на ръководителя от Нова Загора Георги Маринов на име Димитър - Митко беше болен от туберкулоза и лежеше в Русенската окръжна болница. Подробности не знаех, но майка му дойде в Русе, за да го вземе в Нова Загора. Но преди това тя беше пратила писмо до нас, защото ние не се познавахме. Като получих писмото аз отидох на посещение в болницата да го видя. Поговорихме с него и след това си отидох вкъщи. А ето една вечер сънувам следния сън: Аз съм в болницата, в неговата стая.
към текста >>

36. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Марийка Великова Марашлиева

Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т.
Това ми е разказвала Жана Новакова, дъщеря на Йордан Новаков, която често биваше при тях. И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си. Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов.
към текста >>

Баща им на времето не искал да им дава образование тъй като най- големия им брат Енчо, който бил много музикален, бил певец и диригент, основател на хор в Горна Оряховица бил починал от туберкулоза.
Васил Константинов беше бивш военен и с удоволствие работеше с Петър. Той беше математик, много добър и идеен брат. Брат Петър правеше големи усилия и вземаше редовно изпитите си. Казваше, че когато понякога се върне от изпит или когато е имал по две писмени работи една след друга на ден, като се завърне вкъщи бликвала кръв от носът му поради напрежението. След като брат Петър взе средното си образование, започна да учи и Илия, най-малкия му брат и да се готви да вземе изпити пак като частен ученик. Баща им на времето не искал да им дава образование тъй като най- големия им брат Енчо, който бил много музикален, бил певец и диригент, основател на хор в Горна Оряховица бил починал от туберкулоза. Затова баща им се бил зарекъл да не ги учи. Той бил много строг и думата му била закон. Илия Филипов имаше един приятел Георги Коджаманов. Последният също нямаше гимназиално образование. Така и двамата приятели започнаха да вземат уроци и да се подготвят за изпити.
към текста >>

37. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Както казах бях заболяла от воден плеврит на белия дроб, а това беше по него време разпространено заболяване и следващата крачка беше туберкулоза на белия дроб.
В отворената картичка от 15.VII.1943 г. сестра Олга пише: „Питах, отговор ето", това е изпълнение на моята молба да пита лично Учителя за моето състояние и как да изляза от него. В типичен неин стил в три думи описва разговора с Учителя. Учителят дава съвети за слънчеви бани, за упражнения, за дълбоко дишане и пиене на топла вода. Тези неща имат много голямо значение за мен във връзка със заболяването ми. Както казах бях заболяла от воден плеврит на белия дроб, а това беше по него време разпространено заболяване и следващата крачка беше туберкулоза на белия дроб. А в онези години нямаше съвременните лекарства за лечение и тогава хората се лекуваха със силна храна, чист вьздух и се оперираха в онези случаи когато имаха каверни, така че съвета на Учителя беше животоспасяващо. По съвета на Учителя правехме екскурзии, но още да бъде смела и да ходя ежедневно, да изляза от пасивното състояние и да мобилизирам волевия си принцип, който трябва да се активизира и мобилизира онези сили в организма ми, които трябва да се справят с болестта ми. Като малка съм била бледа и жълта и слаба. Иначе обичах много да пея и пеех всички братски песни още от малка. Спомням си, че ми харесваше много песента „Тъги, скърби" и припева на сестра Дора Карастоянова накрая, който бях научила добре и един път, когато нея я нямаше аз спокойно го изпях, на големите братя и сестри направи впечатление това, а Учителят, Който бил там рекъл: „Оставете я, нека пее!
към текста >>

38. 17. ХИМИЧЕСКИ ОПИТИ

Люба Стойкова

Но случи се така, че това момче заболя от туберкулоза.
Какво е работил съпруга й не зная, но тя ползуваше три билета безплатни по влака, а през другото време пътуваше със 75 % намаление. Това й позволяваше често да прескача до София и да се среща с Учителя. Сестра Илинова пък имаше син в горния курс на гимназията, много способно момче и с голяма любов към химията. На тавана си бил инсталирал химическа лаборатория и всичкото свободно време прекарвал там. Правел си различни опити. Но случи се така, че това момче заболя от туберкулоза. Сестра София се готвеше да отиде в София на Изгрева. Сестра Илинова я помолила да отиде при Учителя и да го помолила да помогне на момчето. Сестра София се срещнала с Учителя, разказала Му, но Учителят през всичкото време мълчал. Най-после сестра София станала, целунала ръка на Учителя и си излязла. Като се върнала във Варна казала на сестра Илинова.
към текста >>

39. 2. Родовата карма

от Мария Младенова

Единият ми брат бе изпратен в морско училище в Холандия, но умира от туберкулоза.
От голямото охолство премина в нищета. Беше много разглезена от богатия живот и от баща ми и много трудно се помири. Може да се каже, че останахме в немотия, а умът й бе все в предишното богатство. Две години е била в меланхолия и всеки ден са я разхождали. Бяхме 4 деца - 2 братя и 2 сестри. Единият ми брат бе изпратен в морско училище в Холандия, но умира от туберкулоза. Другият стана фотограф в Сливен, за да си изкарва прехраната, като заснемаше войниците от гарнизона за спомен. Големият ми брат, майка ми му даде пари да отиде да учи в Германия, но отива в Америка, оженва се, има две деца, решава да се върне след 16 години, качва се на парахода „Куин Мери", който катастрофира и се удавя в морето. Майка ми тогава пита Учителя за него. „Сестра не се интересувайте за него сега. Не мислете за него сега".
към текста >>

40. 10. Името

Мария Младенова

Брат ми също тъй умен, разсъдлив, но нервен (това неспокойствие беше вследствие неговата болест - скоротечна туберкулоза, която тогава не се лекуваше).
Питам мога ли да го кръстя Ангел на баща ми и брат ми и казвам: „Този трети Ангел, дали ще бъде по-щастлив, тъй като баща ми умря на 39 г., отровен от инжекции, а брат ми на 23 г." Учителят като чу за името Ангел се зарадва и ми казва: „Много добре". Искам да отгатна, кой дух иде, баща ми или брат ми. Учителят ме пита какво чувствам, че мисля дали е някой от тях? Разправям, че понякога се чувствам много спокойна, а друг път много нервна. Баща ми е бил спокоен, разсъдлив. Брат ми също тъй умен, разсъдлив, но нервен (това неспокойствие беше вследствие неговата болест - скоротечна туберкулоза, която тогава не се лекуваше). И Учителят каза: „Баща ти ще работи 2/3, а брат ти 1/3". Роди се момиче, нарекохме я Анжела, порасна и като я наблюдавах успях да се убедя, че в нея 2/3 работеше баща ми и 1/3 брат ми. Проверката продължава и до днес, до моята 80-годишнина. Голяма проверка, хубава проверка. Та къде ще намерите това знание другаде?
към текста >>

41. 9. Сестра Елеонора Русева

Драган Петков

На млади години е боледувала от туберкулоза.
9. СЕСТРА ЕЛЕОНОРА РУСЕВА Сестра Русева беше хубав и мил човек. Беше духовен и работлив човек. Тя беше от Шумен. На млади години е боледувала от туберкулоза. Тогава от тази болест малцина оставаха живи. Срещнала Учителя, питала за съвет, получила отговор и го изпълнила. Оздравяла и се спасила. Казваше: „Учителят ми възвърна живота за втори път“. Тя го знаеше това, че е точно така.
към текста >>

42. 10. Изцеление

Боян Атанасов Златарев

от туберкулоза.
„Прав си, че чрез мен стана. Но не съм аз, който е излекувал, но Духът чрез Мен изгони болестта от жена ти. Важно е, че тя оздравя и още по-важно е, че ти дойде да благодариш, защото това е почит и зачитане на Духът“. Онзи целува ръка и си заминава. Мина известно време, идва един млад човек болен от охтика, т.е. от туберкулоза. Идва да иска помощ и да бъде спасяван. Оплаква се на Учителя и накрая Му иска 250 лв. Щял да ходи до Чирпан. Коленичи пред Учителя и Му разправя, че е от Братството. Учителят нищо не каза, но извади 250 лв.
към текста >>

43. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя сирене и масло и аз като ходих, купих й.
Та как ме позна Весето по гласа... Нямало Господ, нямало провидение, не се ли потвърди сънят ми? Понеже тъкмо говорих за масло и за сирене се сетих за следното. Бях наел една вила под наем от една жена на име Мара Попова. Един ден отивам при нея и й разправям как си купувам сирене, масло и други продукти. Там бяха сестра й и дъщеря й. А дъщеря й, за сведение страдаше от туберкулоза белодробна и тя ме помоли да й купя сирене и масло и аз като ходих, купих й. Тогава парите бяха евтини - за три хиляди лева. Всичко беше скъпо. Занесох й ги. Като ги занесох, сестра й пак беше при нея. Те живееха в центъра до Военния клуб.
към текста >>

44. 3. Първи групи в Италия

Анина Бертоли

Присъствуваше една двойка адвокат - той, а жена му бе болна от туберкулоза с две каверни.
И той още на гарата ми казва: „Ето още тази вечер ще направим един сеанс. Може би ти като идваш от Изгрева, там Учителят може да помогне, тя пак да си възвърне тази способност. Аз за първи път присъствах на такова нещо. Не знаех, накара ме да седна до нея и наистина този техния ръководител се яви. Веро се казва. Присъствуваше една двойка адвокат - той, а жена му бе болна от туберкулоза с две каверни. И той, Веро се явява и казва да прави тази баня от Луи Куне и едновременно да пие хума. Да я лекуват с това много дълго време. В: Кой се явява на спиритическия сеанс? А: Ами един техен ръководител, Веро, ама който просто много хубави послания дава, като че ли Учителя говори, все върху основата на Любовта.
към текста >>

45. 38. СПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ

А тогава вилнееше охтиката или туберкулозата на белия дроб.
38. СПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ Беше месец юли, ученическата ваканция беше започнала отдавна и аз като учителка бях свободна и пристигнах на Изгрева. На една беседа Учителят спомена за едно лечение за онези, които страдат от гръдна болест. А тогава вилнееше охтиката или туберкулозата на белия дроб. Много млади братя си заминаха от тази болест, макар че бяха ученици от Школата. Учителят ни каза рецептата. Да вземем няколко глави чеснов лук, да обелим скилидките, да ги смачкаме на каша в чиния и да ги смесим със зехтин и малко оцет. Ето, това е лечение за хора, които страдат от гръдни болести. До мен бе седнал един гърбав брат Руси, който кашляше непрекъснато.
към текста >>

46. 40. ЗАКОНИТЕ НА ОКРЪЖНОСТТА И ПЕРГЕЛА

Беше заболял от туберкулоза и не можеше да се справи с болестта си.
40. ЗАКОНИТЕ НА ОКРЪЖНОСТТА И ПЕРГЕЛА Един приятел имаше физическо страдание. Беше заболял от туберкулоза и не можеше да се справи с болестта си. Тогава тя бе бич Божий за младите и много младежи си заминаха от нея макар че посещаваха Школата на Учителя. Този брат имаше и други свои вътрешни нерешени проблеми. Той пресрещна Учителя и започна да говори с Него вероятно търсейки помощ и разрешение на проблемите си. Учителят тръгна с него, отидоха в салона при черната дъска,където на дъската имаше един описан кръг с тебешир останал неизтрит от предишната лекция. Нещо написано от Учителя не се изтриваше, а се изчакваше чак до следващата лекция и тогава с гъбата се заличаваше.
към текста >>

47. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

Значи той е бил в Школата и ги е издържал техните отрицателни мисли и значи става някакво разкъсване, става някакво раздвоение, започва от това да боледува и от туберкулоза почива той.
"Аз съм командвал полкове, но моят син не може да го командвате. Сега за пръв път видях той се подчини на един авторитет. Аз ще го подкрепям колкото мога материално, Вий го подкрепяйте духовно." От това писмо Учителят беше много доволен. И тогава Той ми обясни за Дързев. На Дързев неговите родители са били много против да бъде с Братството. Значи той е бил в Школата и ги е издържал техните отрицателни мисли и значи става някакво разкъсване, става някакво раздвоение, започва от това да боледува и от туберкулоза почива той. Много добър музикант е бил. Тук има някакви неща,които са някакви закони ли, но хората не знаят тия неща. Затуй се чуди някой човек защо страда. Няма нормалния ход за развитие. Друго е едни роднини да го оставят.
към текста >>

48. 9. РЕНТГЕНОВ ПРЕГЛЕД

9. РЕНТГЕНОВ ПРЕГЛЕД В съседство със сестра Стоянка Илиева е живял един брат болен от туберкулоза.
9. РЕНТГЕНОВ ПРЕГЛЕД В съседство със сестра Стоянка Илиева е живял един брат болен от туберкулоза. Сестра Стоянка беше в крехко здраве, и Учителят й е казвал, че е като рохко яйце. Тя зимно време кашляше, лесно се простудяваше. Веднъж тя почувствала бодежи в гръдния кош и отишла на преглед на рентген, като мислела, че сериозно е заболяла. Обаче рентгена не показал, че има заболяване. Тя разказала това на Учителя, а Той й казал: "Аз съм те поставил там да помагаш, а ти ще ми ходиш на рентген!
към текста >>

49. 10. ПОДТИК

10. ПОДТИК Тъй като Учителят е препоръчвал чесъна счукан като масло срещу туберкулоза, сестра Стоянка питала веднъж Учителя, дали да счука чесън и да занесе на болния от туберкулоза брат.
10. ПОДТИК Тъй като Учителят е препоръчвал чесъна счукан като масло срещу туберкулоза, сестра Стоянка питала веднъж Учителя, дали да счука чесън и да занесе на болния от туберкулоза брат. Учителят казал, че може и тя му занесла. Наскоро братът починал (доколкото си спомням на другия ден). Това показва, че Учителят никога не възпира за доброто дело, макар и да знае, че вече е късно за него. Важното е подтикът към доброто.
към текста >>

50. 34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Сестра Веска е страдала от туберкулоза и има вече три каверни.
В: Усетил е гладът им. Веска: Да. Дава им прекрасен обед. Дава им опитност, че когато работят за Бога, то Бог ще работи за тях. ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ Веска: А другата опитност е на сестра Веска. Сестра Веска е страдала от туберкулоза и има вече три каверни. В: Тая същата Веска. Веска: Веска, да същата при Янакиева. Тя има три каверни и отива при Учителя и Му казва: "Учителю, какво да правя? Не желая лекари да ме лекуват. Искам Вие да ме лекувате".
към текста >>

51. ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ

Сестра Веска е страдала от туберкулоза и има вече три каверни.
ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ Веска: А другата опитност е на сестра Веска. Сестра Веска е страдала от туберкулоза и има вече три каверни. В: Тая същата Веска. Веска: Веска, да същата при Янакиева. Тя има три каверни и отива при Учителя и Му казва: "Учителю, какво да правя? Не желая лекари да ме лекуват. Искам Вие да ме лекувате".
към текста >>

52. 19. ПЛОВДИВСКИЯТ КРЪЖОК НА ЛОГОСИТЕ

Иванка: Например, Учителят е казвал на брат Боян Боев, той боледуваше от туберкулоза на коляното и Той му е казвал, аз съм го чувала от други сестри, че казал: "Аз мога да те излекувам, но, казва, ти имаш карма и ще трябва да я изживееш в тоя живот.
Но понеже те не знаят кой е Учителят и как се изявява Учителя и не знаят какво представлява това Слово, затова е така. В него е Божествения Дух, Христовият Дух и Господният Дух. Те не знаят какво представлява това Слово. И затова единствено онези приятели от вашето поколение, от поколението на баща ви, които имате живи опитности с Него, както в момента разказахте тези две неща, това означава, че това е едно реализирано Слово на Учителя чрез живота и опитностите на вашето поколение. Затова тези неща са важни. Иванка: Например, Учителят е казвал на брат Боян Боев, той боледуваше от туберкулоза на коляното и Той му е казвал, аз съм го чувала от други сестри, че казал: "Аз мога да те излекувам, но, казва, ти имаш карма и ще трябва да я изживееш в тоя живот. Защото ако не я изживееш ще дойдеш в друго прераждане". Това го свързвам повече с боледуването на Филип. Защото Той никога нищо не му каза на него. Аз мога да те излекувам или ти това ще правиш, за да бъде добре и т.н. и може би, защото трябва да го изживее тоя живот.
към текста >>

53. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Той е бил болен от туберкулоза и Учителят го е оздравил, и той е казвал, аз съм го чула: „Ти мирисал ли си на пръст, да знаеш какво е и да оживееш?
В.К.: Той лично ли Ви разказал. Е.А.: Не, други ми го казваха. Щото аз с него не съм говорила. В.К.: Той жив ли е? Е.А.: Не, помина се отдавна, много отдавна се помина. Той е бил болен от туберкулоза и Учителят го е оздравил, и той е казвал, аз съм го чула: „Ти мирисал ли си на пръст, да знаеш какво е и да оживееш? " Та има много хубаво чувство към Учителя. Щото Учителят му е помогнал с методи някакви. Тъй, че той е имал много хубаво чувство към Учителя, брат, но защо така не се е намесил, не знам? Той сутринта рано е дошъл. Щото друг, ако е на негово място ще се нахвърли да Го пази, но то е до темперамент.
към текста >>

54. 44. БОЯН БОЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

Той не е излизал и заболява от туберкулоза в ставите.
Той през Първата световна война го мобилизират, не като военен, а го мобилизират в една болница и там той помага за лекарствата като химик нали специалист е, може да направи лекарства. В Скопие, там са работили през първата световна война с брат Георги Куртев. И оттам им е приятелството. И брат Георги Куртев е назначен като фелдшер, а и Боев така го направи, че е работил там. И понеже брат Боев е бил толкова честен и през цялото време само това е работил в едно мазе. Той не е излизал и заболява от туберкулоза в ставите. В.К.: Така ли? Още тогава заболява. Е.А.: Да, тогава и оттова той цял живот така. И той като учителствува е болен. Той вече като болен е бил като учител.
към текста >>

И съм ги прала без да знам че е туберкулоза, че е това туберкулозно.
В.К.: Не мога да си спомня, но знам че има арменска кръв. Е.А.: Арменец е бил бащата. По едната линия - родова. И аз когато дойдох на Изгрева вече беше в това състояние в което го заварих, кракът и коляното. Нямаше рана, но после не знам кога какво стана заболя и даже аз го гледах и съм му прала тези гнойните кърпи. И съм ги прала без да знам че е туберкулоза, че е това туберкулозно. Хич, око ми не мига, нали трябва да го направя. Ще го направя. Ще си измия после ръцете със сапун. В.К.: Разказваха ми един случай, нали, той вече болен нали. Учителят го пита: „Сега ли искаш да привършиш с кармата, да оздравееш или следващия живот, да приключиш?
към текста >>

55. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Сега от този режим, моята приятелка Мария Сапунджиева заболя от скоротечна туберкулоза и се помина през лятото на 1925 год.
И когато ми порасна вече косата така че да мога, донякъде така, свалих я и веднага я изгорих, не исках и спомен да имам за това. Но разбира се в това време аз бях изминала и един вътрешен път. През лятото ходехме с галоши, за да изолираме лошите влияния от земята. През зимата режимът който ни дадоха беше, да ядем само варено жито без нищо, само два дена през седмицата ще ядем хляб и тиква. И хляб не ядяхме даже. Сега от този режим, моята приятелка Мария Сапунджиева заболя от скоротечна туберкулоза и се помина през лятото на 1925 год. Аз 1921 год. през есента съм отишла в този кръжок. Аз отидох по-късно през зимата на 1921 год. е било. По-късно бях отишла.
към текста >>

Чичо Дончо умря от удар, моята приятелка умря от туберкулоза, брат й умря и той от туберкулоза след нея.
Само жито, а хляб да не ядеме, тиква ядехме четвъртък и то беше празник. Щото като ядеш жито, ден, два, три само жито варено без нищо ами то омръзва и затова много беше празнично, че хляб и тиква можем да ядеме. Но това е било може би да ни изтощят ли, не знам за какво. За какво друго са тези съвети? Чичо Дончо и той умря от удар. Чичо Дончо умря от удар, моята приятелка умря от туберкулоза, брат й умря и той от туберкулоза след нея. Другите останаха до края, но това бяха тези хора, които, това беше като църква за тях. Те нямаха никак отношение, нямаха проблеми. Те си ходеха както един православен ще отиде на църква да запали свещ, така те си ходеха на събранието. В.К.: През време на школата чувах че на Изгрева са се събирали, пак са имали сеанси. Е.А.: Не сме правили опити.
към текста >>

56. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

За един човек, който е със слаби гърди, с туберкулоза на белите дробове, все пак тази храна не е достатъчно.
Даже той веднъж ми каза: „Еленке, само ти ми казваш Георги. Всички ми казват Жорж". „Ами сега както ми идва така Георге да ти казвам, какво да правя" Та той каза: „Много хубаво се нахраних Еленке. Нарязах си краставичка, с лимон и със зехтин! " А това е вярно. За един човек, който е със слаби гърди, с туберкулоза на белите дробове, все пак тази храна не е достатъчно. Така не може да се храни. Защо така лекомислено е погледнал? Може би защото е било съдба. Да. Аз даже много исках да направя опит. Аз да му готвя, но не успях, защото той имаше една връзка с Вера Куртева и аз не посмях, да не излезе че аз искам да я изместя.
към текста >>

57. 102. БОЯН БОЕВ

Той нали не можеше да се движи, даже с бастун се движеше, защото е страдал на млада възраст от туберкулоза на коляното.
102. БОЯН БОЕВ Хубав човек беше брат Боян Боев. Много, много симпатичен. Знаете ли, че много години минаха, аз не го познавах. Той имаше резки движения. Имаше малко грубовата походка така. Той нали не можеше да се движи, даже с бастун се движеше, защото е страдал на млада възраст от туберкулоза на коляното. Когато в Първата световна война го вземат войник, той не е служил и е бил помощник аптекар в Скопие като естественик, понеже знае имената на медикаментите, взели го военните да помага на аптекаря. Там е бил и брат Куртев. Георги Куртев и той е бил там, та така се били една групичка. Но там сградата, в която е работил е била каменна. Всичко било от камък и 2-3 години работил там и оттогава е заболяването му от туберкулоза.
към текста >>

Всичко било от камък и 2-3 години работил там и оттогава е заболяването му от туберкулоза.
Той нали не можеше да се движи, даже с бастун се движеше, защото е страдал на млада възраст от туберкулоза на коляното. Когато в Първата световна война го вземат войник, той не е служил и е бил помощник аптекар в Скопие като естественик, понеже знае имената на медикаментите, взели го военните да помага на аптекаря. Там е бил и брат Куртев. Георги Куртев и той е бил там, та така се били една групичка. Но там сградата, в която е работил е била каменна. Всичко било от камък и 2-3 години работил там и оттогава е заболяването му от туберкулоза. Разбира се причините може да са по-далечни, но това е повод, от който се знае че е заболял. Като учител в Панагюрище, Влад Пашов ми казваше, че дълго време е боледувал и е бил в отпуск, защото никак не е могъл да се движи и при него идвал някой циганин ли, че му помагал. Но после, когато оздравял той е работил много усилено с учениците и той много е помагал на учениците си. Задържал за себе си една малка част от заплатата си, колкото за прехрана. А той беше много скромен във всичко.
към текста >>

58. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Единият умря от туберкулоза, а другият при катастрофа умря.
Е.А.: От Варна, ръководител на Братството. В.К.: Той коя година идва? Е.А.: Не помня точно годината, но рано дойдоха в София. А виж какво, те имаха един син, те бяха дошли вече в София. Те две момчета имаха. Единият умря от туберкулоза, а другият при катастрофа умря. И останаха без деца двамата. А пък кога са дошли точно не мога да ти кажа. В.К.: И той после стана домакин на Братството. Е.А.: Да, стана домакин и аз затуй, понеже аз от толерантност, като домакин го моля, затова. В.К.: Той към Антов ли се приобщи?
към текста >>

59. 03.Когато се помина майка ми

Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина.
Излиза, че Учителят може да се заблуди, понеже е въплътен, а духовете понеже не са въплътени няма да се заблудят. Духовете ни учеха, че като си острижем косата ще имаме по-добро влияние, а в същото време Учителят в беседите си ни казваше, че косата пази магнетизма в човека. Учителят казваше, че трябва да носим дълги коси именно, за да запазим магнетизма. Природата, която е дала косата на главата на човека знае по-добре защо трябва да я носим. Режимът на хранене, който те ни даваха е полезен за по-кратко време, защото не всеки организъм може да издържа дълго такъв режим. Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина. Нейният брат се зарази от нея и той след три години си отиде. Скоро след това и брат Дончо, който беше като ръководител си замина, а той не беше възрастен човек. Въпросът с дрехите и носенето на галошите през цялата година също е заблуждение. Как може човек да носи дрехите си без да ги пере? Това е елементарна хигиена.
към текста >>

60. 07.Когато 60 години ме делят

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Минали доста години и той чул, че е заболяла от туберкулоза.
Разказа ми, че едно момиче се влюбило в него, то живеело във Видин, а той е бил поручик или подпоручик в Самоков. За да се срещнат, той в събота следобед, когато се освобождавал от службата, от Самоков отивал в София и оттам вземал влака за Видин. Срещал се с нея и на другия ден се връщал в Самоков. Не ми беше ясно как е успявал да прави това, но казваше, че го е правил. След време са се разделили. Минали доста години и той чул, че е заболяла от туберкулоза. Той отишъл да я посети, тя била на легло. Попитала го: „Ти за мене ли дойде да ме видиш? " Той отговорил, че не е дошъл да я посети, но случайно минал. Питах го: „Ама ти нарочно отиде да я посетиш? " - „Да, нарочно отидох, но не й казах".
към текста >>

Това момиче го е обичало, заболява от туберкулоза, сериозно болно е, почти безнадеждно и той не й е казал, че отишъл нарочно да я посети, да прояви известно внимание, а я лъже.
Попитала го: „Ти за мене ли дойде да ме видиш? " Той отговорил, че не е дошъл да я посети, но случайно минал. Питах го: „Ама ти нарочно отиде да я посетиш? " - „Да, нарочно отидох, но не й казах". Това ми направи потресаещо впечатление. Това момиче го е обичало, заболява от туберкулоза, сериозно болно е, почти безнадеждно и той не й е казал, че отишъл нарочно да я посети, да прояви известно внимание, а я лъже. Обратното, ако не беше отишъл нарочно и беше й казал, че нарочно е отишъл да я види, тази лъжа е извинителна. Но да направи обратното, ми се видя жестоко, безмилостно. Мина ми мисълта: Дали и с мен няма така да постъпи? Аз се успокоих с мисълта, че той тогава не е познавал Учителя, а сега, като е в Братството и следва Школата, не би могъл да постъпи така. Изпитах някакъв далечен страх от такава постъпка, страх, който стига до ужас.
към текста >>

61. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-1

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В.К.: Коя е тази приятелка твоя, която се разболява от скоротечна туберкулоза?
Е.А.: Бяхме доста души. В.К.: Колко 5-6 души? Е.А.: Повече от десет. В.К.: Спомняш ли си кои бяха там? Е.А.: Брат Влаевски с жена му също беше, моята приятелка Мария Сапунджиева беше, нейният брат Христо беше, Георги Томалевски, 3-4 братя други също, които бяха както при Учителя така и при Дончо ходехме. В.К.: Коя е тази приятелка твоя, която се разболява от скоротечна туберкулоза? Е.А.: Мария Сапунджева. В.К.: Мария Сапунджиева си замина? Е.А.: Да. тя си замина още първата година, когато влязох аз в тая школа, поради гладуването там. В.К.: Значи школата на Дончо.
към текста >>

В.К.: Значи: „Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина".
В.К.: Мария Сапунджиева си замина? Е.А.: Да. тя си замина още първата година, когато влязох аз в тая школа, поради гладуването там. В.К.: Значи школата на Дончо. Е.А.: На Дончо, да. В.К.: Значи: „Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина". Това е Мария Сапунджиева. Е.А.: Сапунджиева, да. В.К.: Която благодарение на нея се запознаваш с Учителя. Така и нейния брат. Е.А.: Да.
към текста >>

62. 08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

И заради идеите му често пъти биваше уволняван от работа и напоследък, преди да се пенсионира, пак няколко пъти го уволняваха и всичко това се отрази, уж си даваше кураж, но все пак това се отрази върху нервите му, заболя от черна туберкулоза и за няколко месеца, през 1959 година се помина.
Бяхме поканени вече. Отидохме на събор, приеха ни. Аз бях един от най-малките. Тогава се запознах с брат Георги Тахчиев от Ямбол. Той беше учител, добре запознат с идеите на Братството, много ревностен, много добър брат, кротък, смирен и т.н. И заради идеите му често пъти биваше уволняван от работа и напоследък, преди да се пенсионира, пак няколко пъти го уволняваха и всичко това се отрази, уж си даваше кураж, но все пак това се отрази върху нервите му, заболя от черна туберкулоза и за няколко месеца, през 1959 година се помина. Това е Георги Тахчиев, няма други Тахчиев, той е един. Тогава и Олга Славчева присъстваше. Имаше продажба на книги там, на събора. На една маса имаше и нейни произведения - стихотворения се предлагаха там. Та там се запознахме и с нея на лице, защото аз бях малък тогава, за да общувам с нея.
към текста >>

63. 08 - 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Преди години брат Върбан Василев от село Дивдядово, сега е квартал на Шумен, ми разказа следната опитност: През 1938 година бях болен от туберкулоза, бях в много тежко положение, лекарите не можеха да ми помогнат, аз отчаян отивам при брат Цани и му казвам: „Тежко болен съм, какво да правя, не знам." - „Чакай, рекъл, да видим какво Господ ще каже." И влязъл в молитвената си стая и стоял там 1/2 до един час сам в стаята.
По едно време сестрата казала: „Бъдете спокойни, за всяко нещо ще му дойде реда." По едно време излязла, отива в кухнята и се връща, като носи едно плаке, покрито с бяла хартия: „Ето ви печения заяк! " Слага го на масата и като го открива, това били едри картофи, обварени и запечени с прясно масло на фурна: „Ето ви вегетариански печен заяк! " - „Хей бе, брат Цаньо, абе акъла ми изкара, бе! " - и се смеел брат Епитропов и после където отивал, разправял за вегетарианския печен заяк, който бил ял в Шумен. Сега ще ви разкажа един спомен за брат Цани Боздуганов. Преди години брат Върбан Василев от село Дивдядово, сега е квартал на Шумен, ми разказа следната опитност: През 1938 година бях болен от туберкулоза, бях в много тежко положение, лекарите не можеха да ми помогнат, аз отчаян отивам при брат Цани и му казвам: „Тежко болен съм, какво да правя, не знам." - „Чакай, рекъл, да видим какво Господ ще каже." И влязъл в молитвената си стая и стоял там 1/2 до един час сам в стаята. И след това ми казва какво да правя. Не помня обаче лекарството, което ми каза, направих това нещо и след три седмици аз бях закрепнал вече. Значи Господ му казал - той влизал във връзка с невидимия свят по някакъв начин, чрез молитва, и му казали какво да прави братът и да получи облекчение. В. К.: Това е интересна опитност. „Бог е силен да го прави, защото с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение.
към текста >>

64. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

С (туберкулоза на белите дробове).
Онова, обаче, което отличава Генчо Алексиев от Щъркелов, е това, че Г. Алексиев долавя аурата на цветята и се опитва да я направи достъпна за обикновения зрител. Поредицата от трите му последни картини, които ние нарекохме Трилогия, е край на неговото творчество, на неговото творческо десетилетие, което обхваща периода от 1945 до 1955 година. Ето защо с право можем да кажем, че Трилогията е неговата лебедова песен, с която той се прощава със света на изкуството. Поминал сее от Т. Б. С (туберкулоза на белите дробове). На 10 октомври 1956 година в град Пловдив. В момента ми хрумна една мисъл от професор Асен Златаров, която искам да споделя с моите читатели/предадена с мои думи/: Човек, за да може да работи в областта на кое и да е изкуство и да бъде плодовит, той не трябва да мисли за ежедневния хляб. Грижата за насъщния пречи на изкуството. Изкуството иска всеотдайност. Грижата за насъщния постоянно е преследвала брат Генчо Алексиев, ето защо той не успял да изяви своите творчески възможности, поради което останал почти неизвестен даже и в средата на художниците.
към текста >>

65. 09 - 86. ИЗБЯГАЛА ОТ БОЛНИЦАТА ЗА МАТУРА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Скоро след това се омъжва, но също заболява от скоротечна туберкулоза и след два месеца умира.
Защо й е тази диплома? Ще я носи в гробищата! " Болната поради глухотата си не чула тия думи, но по израза на лицето разбрала смисъла им и много се умъчнила. Взела си тя благополучно всички изпити. Другарката, която й се бе присмяла, също си взела изпитите. Скоро след това се омъжва, но също заболява от скоротечна туберкулоза и след два месеца умира. Тя се бе присмяла на болната си другарка, а ето че и тя се разболява и умира. Един природен закон гласи: „Кой на каквото се присмее, такова го постига." По разказа на М. Захариева 1964 година.
към текста >>

66. 09 - 139. ЧУДОТО В АЙТОС

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

139. ЧУДОТО В АЙТОС През 1920 година брат ми Костадин заболя от скоротечна туберкулоза.
139. ЧУДОТО В АЙТОС През 1920 година брат ми Костадин заболя от скоротечна туберкулоза. Лекарите вече бяха вдигнали ръце от него като безнадежден. Костадин беше вече толкова слаб, че не можеше сам да се изправи и да седне на леглото. Понеже беше топло, изнесохме му леглото в градинката на хладина. По това време аз и майка ми се научихме, че г. Дънов бил дошъл в Бургас.
към текста >>

67. 09 - 172. МАЙКО, ОГЛАДНЯХ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза.
" Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов? " - „Знаете ли какво приказвате? Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете. Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза. След като тукашните лекари не можаха да ни помогнат, бяхме принудени да търсим помощ при най-големите професори - специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но от никъде помощ, от никъде надежда. Върнахме я, за да си умре при нас, тъй като положението и все повече и повече се влошаваше. Най-после дойде до там, че взе да не яде и да я унася на сън, а това значеше, че дните й са преброени. Отникъде надежда. От никъде помощ.
към текста >>

68. 09 - 312. ВЪЗМЕЗДИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

То се помина от туберкулоза.
312. ВЪЗМЕЗДИЕ През 1912 -1913 година стана масово изселване на гърците от крайбрежните селища Мичурин, Бродилово, Ахтопол и др. Тогава нашият съгражданин Евстати Гешев употреби всякакъв вид изнудвания над изселниците и купи много имоти. Направи си голяма къща, като дворец, но по нечестен път. След това се задоми. Имаше три деца, първото от които бе момче, което не бе с ума си. То се помина от туберкулоза. Второто бе момиче, порастна, изучи се и стана учителка. След няколко години и тя заболя от ТБС и се помина. След още няколко години се помина и майката от същата болест. Евстати остана сам в голямата къща, без нито един близък. Той смяташе, като има много имот, че ще живее добре.
към текста >>

69. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

В.К.: Той понеже има открити каверни от туберкулоза и храчи кръв.
- В Лъджене, Велинград, там го заведоха. Те искаха там. Но хубаво че във Велинград, отколкото там да бяхме го сложили В.К.: Вий казахте, че сте намерили нещо в палатката, за което след това сте питали Учителя. Верка: Не, намерих само това, кръвта. Ама аз му казах на Учителя, само на Учителя, но в София. В.К.: Той понеже има открити каверни от туберкулоза и храчи кръв. Верка: Ама той беше болен, болен човек беше. Той беше закрепнал. В.К.: Така. Значи той си замина. Верка: Замина там, 1940 година, след това неговите близки аутопсия му правили, което не беше никак правилно и оттам го погребват на Велинград.
към текста >>

70. 11 - 13. ДУХЪТ, КОЙТО РЪКОВОДИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

А брат Боев на Шар планина е ходил и там заболял от ревматизъм, и се обръща в туберкулоза.
И той се качил горе, понеже е войник, носи нещо, а той Библията носи. Сега, той им казва, а пък баща ми вика: „Добре де, как ти ни намери? " Пък той вика: „Нарядът, нарядът ме доведе." - „Това е нарядът - казва брат Боев - Ето ти наряда". И така си продължили, изкарали си първия ден наряда и получават писмо пак от Учителя. Дава им нареждане как да работят и дошло така, че трябвало да бягат от противника. А брат Боев на Шар планина е ходил и там заболял от ревматизъм, и се обръща в туберкулоза. Оттам си носи заболяването брат Боев, не че по наследство. И баща ми един ден с брат Боев си говорили и понеже имало много болни, трябвало да бягат. Имало около 1500 души болни тежко. Едните били тежко, пък другите по-леко. Тези, които са по-тежко, той решава да ги евакуира, понеже лекарите избягали, изчезнали.
към текста >>

71. 12 - 15. МИЛОСЪРДИЕТО И ТОДОРИЧКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

15. МИЛОСЪРДИЕТО И ТОДОРИЧКА Имаше една наша близка - бяха две сирачета, без майка - тя болна, а баща ми отива, лекува ги, инжекции, всичко, всеки ден и ме викаше, че отивах сутрин рано, щото нещо с дробчетата не беше добре, клони към туберкулоза, но не още, вижда го, че е изтощено, бедно, гладно, в мизерия.
15. МИЛОСЪРДИЕТО И ТОДОРИЧКА Имаше една наша близка - бяха две сирачета, без майка - тя болна, а баща ми отива, лекува ги, инжекции, всичко, всеки ден и ме викаше, че отивах сутрин рано, щото нещо с дробчетата не беше добре, клони към туберкулоза, но не още, вижда го, че е изтощено, бедно, гладно, в мизерия. Тати всеки ден ходи, а аз отивам сутрин рано и я вземам преди изгрев слънце, и я водя там по Провадийското шосе нагоре, към вилите, вила имаше там доктор Шопов, един богат човек, на чист въздух да диша дълбоко, всяка заран и тя ще каже: „Наде, чичо Георги не стига дето ни носи - кашкавал ни носи, хляб ни носи и без пари лекарство, гледа ни като баща, ами като си отива - казва - намираме със сестра ми там някой лев" - да си купят пак нещичко. А големичката й сестра беше вече 16-17 годишна. Баща ми отива, пък познати му са в града, в болницата, нали има администрация, казва: „Това сираче, това дете, моля ви се, помогнете му. В кметството отива, у други, от които зависи, но го назначиха него момиченце там на работа и по тоз начин се облекчиха. И след туй голяма работа - като го видеха, благодаряха.
към текста >>

72. 12 - 28. ЧОРТЛЕНСКАТА ВОДА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Те казват: „Учителю - майката и дъщерята, и бащата - синът ми така и така, много болен от туберкулоза." Учителят казал: „Чортлен, нали има тука Чортленска вода?
28. ЧОРТЛЕНСКАТА ВОДА Надка: Учителят е на гости у дома и кака Еленка, сестра Еленка Цочева идва, знае, че Учителят е на гости. Казала: „Бай Георги, може ли, моят брат е много болен, може ли да дойдеш с Учителя до нас? " Без да каже, не, после казала: „Бай Георге, каня ви да дойдете с Учителя до нас." И тати казал: „Учителю, сестра Еленка ни покани да отидем в тях." - „Добре - казал - ще отидем." И отиват. И като отиват, виждат в двора на едно платченце един тежко болен лежи на слънце. Учителят казал: „Георге, те за този ме викат." Влизат горе, запознават се и се заприказвали. Те казват: „Учителю - майката и дъщерята, и бащата - синът ми така и така, много болен от туберкулоза." Учителят казал: „Чортлен, нали има тука Чортленска вода? " - „Има." - „Четиридесет дни ще ходи сутрин сам." Пък той едвам върви. Сам ще отива на чешмата и ще пие по едно кафяна чашка вода. Четиридесет дни. Отива, подобрява се, живя 70-80 години, в Пазарджик се ожени там. В.К.: Всеки ден той отивал, значи.
към текста >>

73. 23 - 4. ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

„Опълченска" 66 в София, се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберкулоза.
4. ДОМЪТ ГУМНЕРОВ Петко Гумнеров, собственик на къщата на ул. „Опълченска" 66 в София, се оплакал на Тодор Абаджиев, че е тежко болен - последна фаза на туберкулоза. Запознал се с Учителя и поискал да бъде излекуван. Учителят казал: „Може, но ще струва много скъпо." Гумнеров отговорил: „Учителю, аз имам една къща и една пенсия, давам ги за Бога." Тогава Учителят го попитал: „Колко живот искаш? " Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя.
към текста >>

74. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

ТОМ 12

Заболява от влагата, студа по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си.
Като студент той се среща с Рудолф Щайнер, който му казва направо, че Учителят е в България. Той се завръща, продължава да следва тук, завършва биология и естествени науки и работи като учител в гимназиите в Панагюрище и Свищов. 3. Отначало той е бил върл атеист, не вярва в Бога и онзи случай, който разказва Учителят, се отнася за Боян Боев: че по време на Европейската война при отстъпление на войските той се скрива в една пещера и след три дни, огладнял, се провиква: „Ако има Бог, то Той трябва да ми донесе хляб! " Не след дълго една костенурка допълзява и домъква половин войнишки хляб и го оставила пред входа на пещерата. Той трудно става вегетарианец и употребява много усилия да стане такъв. Заболява от влагата, студа по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си. Дори веднъж Учителят го попитал: „Сега ли искаш да изплатиш кармата си или после? " Отговорил: „Сега, сега, сега! " И така до края на живота куца и влачи крака си. 4. Още от самото начало се очертава като проповедник на новите идеи в началото на века. Той пише в списание „Всемирна летопис" различни статии по окултна биология, за Рудолф Щайнер, за новото училище, за Петата раса, окултизъм и възпитание и още много други статии.
към текста >>

75. 20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА

Стефан Тошев

Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна простуда заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата.
С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в град Свищов. След няколки дни от пребиваването ми в Свищов научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков. Казаха ми, че бил болен. Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна простуда заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата. Една вечер, в края на април 1920 г. се прибрах в квартирата си след вечеря. Свалих си шапката и почнах да си събличам балтона. Тогава долових ясно мисъл, че настойчиво ми се казва в съзнанието (дали беше гласът на интуицията ми или светъл дух ми внушаваше - не зная): „Не се събличай, но иди веднага в болницата да посетиш твоя приятел Четвъртаков." Аз умствено отговорих: Нека се отложи това за заранта, защото е късно и аз не зная и пътя за болницата. Възрази ми се неодобрително: „Не!
към текста >>

76. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

Особен лечебен метод Сега ще опиша един изключително интересен метод, приложен към една млада наша сестра, болна от туберкулоза.
се яви испанската болест в силна форма и завлече стотици и хиляди хора, между които и майка ми. Тя се помина от същата болест през април същата година. Помина се, но си отиде с вяра и пречистена. Покрай нея и ние се укрепихме във вярата, благодарение на големите опитности. Много още случаи чувах и виждах, как Учителят лекуваше, но реших да опиша ония от тях, които непосредствено наблюдавах и за които можа да пиша, и опиша с вътрешно разбиране или убеждение, дадено ми от самия Учител. Б. Особен лечебен метод Сега ще опиша един изключително интересен метод, приложен към една млада наша сестра, болна от туберкулоза. Болната беше в началото на третия период от болестта си. Известно ни е, че туберкулозата е болест на чувствата. Ето защо млади моми и момци от някакво сблъскване в чувствата или при противоречие в тях, често заболяват от туберкулоза. Заболялата от туберкулоза наша сестра се обърна към Учителя за съвет. Докато тя редовно прилагаше съветите, имаше добри резултати, фатално за нея беше това, че често изпадаше в противоречия, които разяждаха дробовете й.
към текста >>

Известно ни е, че туберкулозата е болест на чувствата.
Помина се, но си отиде с вяра и пречистена. Покрай нея и ние се укрепихме във вярата, благодарение на големите опитности. Много още случаи чувах и виждах, как Учителят лекуваше, но реших да опиша ония от тях, които непосредствено наблюдавах и за които можа да пиша, и опиша с вътрешно разбиране или убеждение, дадено ми от самия Учител. Б. Особен лечебен метод Сега ще опиша един изключително интересен метод, приложен към една млада наша сестра, болна от туберкулоза. Болната беше в началото на третия период от болестта си. Известно ни е, че туберкулозата е болест на чувствата. Ето защо млади моми и момци от някакво сблъскване в чувствата или при противоречие в тях, често заболяват от туберкулоза. Заболялата от туберкулоза наша сестра се обърна към Учителя за съвет. Докато тя редовно прилагаше съветите, имаше добри резултати, фатално за нея беше това, че често изпадаше в противоречия, които разяждаха дробовете й. Щом се появи някакво вътрешно противоречие, наставаше разрушителен процес. Достатъчно беше да надделее разрушителният процес и болната да легне отново.
към текста >>

Ето защо млади моми и момци от някакво сблъскване в чувствата или при противоречие в тях, често заболяват от туберкулоза.
Покрай нея и ние се укрепихме във вярата, благодарение на големите опитности. Много още случаи чувах и виждах, как Учителят лекуваше, но реших да опиша ония от тях, които непосредствено наблюдавах и за които можа да пиша, и опиша с вътрешно разбиране или убеждение, дадено ми от самия Учител. Б. Особен лечебен метод Сега ще опиша един изключително интересен метод, приложен към една млада наша сестра, болна от туберкулоза. Болната беше в началото на третия период от болестта си. Известно ни е, че туберкулозата е болест на чувствата. Ето защо млади моми и момци от някакво сблъскване в чувствата или при противоречие в тях, често заболяват от туберкулоза. Заболялата от туберкулоза наша сестра се обърна към Учителя за съвет. Докато тя редовно прилагаше съветите, имаше добри резултати, фатално за нея беше това, че често изпадаше в противоречия, които разяждаха дробовете й. Щом се появи някакво вътрешно противоречие, наставаше разрушителен процес. Достатъчно беше да надделее разрушителният процес и болната да легне отново. Силна воля беше нужна, за да се справи с противоречието си, което не беше еднократно.
към текста >>

Заболялата от туберкулоза наша сестра се обърна към Учителя за съвет.
Много още случаи чувах и виждах, как Учителят лекуваше, но реших да опиша ония от тях, които непосредствено наблюдавах и за които можа да пиша, и опиша с вътрешно разбиране или убеждение, дадено ми от самия Учител. Б. Особен лечебен метод Сега ще опиша един изключително интересен метод, приложен към една млада наша сестра, болна от туберкулоза. Болната беше в началото на третия период от болестта си. Известно ни е, че туберкулозата е болест на чувствата. Ето защо млади моми и момци от някакво сблъскване в чувствата или при противоречие в тях, често заболяват от туберкулоза. Заболялата от туберкулоза наша сестра се обърна към Учителя за съвет. Докато тя редовно прилагаше съветите, имаше добри резултати, фатално за нея беше това, че често изпадаше в противоречия, които разяждаха дробовете й. Щом се появи някакво вътрешно противоречие, наставаше разрушителен процес. Достатъчно беше да надделее разрушителният процес и болната да легне отново. Силна воля беше нужна, за да се справи с противоречието си, което не беше еднократно. Аз бях свидетелка на много от нейните състояния и макар че със слаби човешки възможности, стараех се да й бъда в помощ.
към текста >>

77. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова

И така немил- недраг си отиде този човек, Федя се разболя от туберкулоза.
Федя, другият брат, не познавам. Павел беше много интелигентен човек. Бил е във Франция, френски говореше, както французин говори, пише като французин, и проза и поезия, на български също, обаче беше пияница. Седне в някой локал, без пари, защото няма, той ги пропил. Седне в някой локал, на бърза ръка със съседа си по маса, хоп, направи му някаква скица, ама поетична и оня го почерпва. И така немил- недраг си отиде този човек, Федя се разболя от туберкулоза. Разболял се, аз не го заварих. Аз се запознах 1920 година с Паша, а той беше вече покойник. Много качествен човек. Високо морален, работлив, интелигентен. Интересно, че всички знаеха езици.
към текста >>

78. 2. АВРАМОВ ДОМ

Гена Папазова

От това той получава туберкулоза, но живя 96 години.
Христов е учител в квартал „Хаджи Димитър" при Аня, обаче страда от косопад и от нерви. Той е син на поборник. В.К.: Поборник от какво? Г.П.: На Шипка. Дядото убиват там, баща му раняват в гърдите. От това той получава туберкулоза, но живя 96 години. Бащата на Христов обаче заразява всичките си деца и те измират. Остава Христов и една сестра. Ония умират последователно. Христов не смей да се жени, защото знае какво го чака. Непрекъснато се държеше така, за гърдите и потърси помощ.
към текста >>

79. 16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Гена Папазова

Дядо му загива там, баща му ранен в гърдите, туберкулозен, носи туберкулозата до 96- годишната си възраст, но децата му умират, а жена му, която е сестра на лекарите тука, д-р Москов, хирурга и д-р Москов по съдебна медицина, музикално надарена, тя заравя в земята децата си едно по едно и не престава да пее.
Г.П.: Само това ли? Не знаете ли произхода му? В.К.: Не, не зная изобщо. Сега вие казахте, споменахте, че е нещо опълченец, бил някой от опълченците. Г.П.: Баща му или дядо му. Дядо му загива там, баща му ранен в гърдите, туберкулозен, носи туберкулозата до 96- годишната си възраст, но децата му умират, а жена му, която е сестра на лекарите тука, д-р Москов, хирурга и д-р Москов по съдебна медицина, музикално надарена, тя заравя в земята децата си едно по едно и не престава да пее. В.К.: Тя е на Христов майката. Тя как се казваше? Г.П.: Че не й зная името. Но аз я видях на сън. В.К.: Певица ли е?
към текста >>

80. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

Магдалина Стефанова Григорова

Генчо Алексиев се е поминал на 10 октомври 1956 година от Т.Б.С (туберкулоза на белите дробове) в град Пловдив.
Онова, обаче, което отличава Генчо Алексиев от другите майстори на пейзажа е, че той долавя аурата на цветята, като се опитва да я направи достъпна за нашето око. Погледнете неговите табла: нарциси, теменуги и зюмбюли, и вие ще се уверите в това. Разгледате ли внимателно неговото символично творчество, вие ще доловите загатнатите окултни истини, които са негово съкровено убеждение и те никога не ще остареят. Трилогията е върхът на неговото символично творчество. Тя е неговата лебедова песен, чрез която той се прощава с изкуството. Генчо Алексиев се е поминал на 10 октомври 1956 година от Т.Б.С (туберкулоза на белите дробове) в град Пловдив. Нашият юбиляр не е правил изложби, освен една единствена в село Тополица, по причини, които вече споменахме и затова е останал почти неизвестен в средата на художниците и критиката. Привършвайки настоящите кратки бележки, искам да споделя с читателите една мисъл от професор Асен Златаров, която предавам със свои думи: Човек за да може да работи в областта на изкуството и да бъде плодовит, не трябва да има грижа за насъщния. Грижата за хляба пречи на изкуството. То иска всеотдайност. МНЕНИЯ ЗА ХУДОЖНИКА „Генчо Алексиев е възторжен поет в изобразяването на природата.
към текста >>

81. 3. ПРИМЕР ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ

3. ПРИМЕР ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ Рождената сестра на сестра Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от туберкулозата.
3. ПРИМЕР ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ Рождената сестра на сестра Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от туберкулозата. Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: „Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: „Тази няма да я бъде, как мога аз да го лиша от най- силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога - Учителя, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си заминава за другия свят.
към текста >>

82. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Нещо важно: Коста заболя от туберкулоза, получена след тежко изтощение от малария.
Минаха години. През 1929 г. заминахме за Париж със сестра ми и съпруга й. Всичките 4 години прекарани там чувствах, че Коста ми помага, пази ме, ръководи ме, постоянно го сънувах, пишех стихове за него. Запознаваха ме с някои млади хора, но никого не харесвах, сравнявах ги с Коста - моят идеал. Нещо важно: Коста заболя от туберкулоза, получена след тежко изтощение от малария. Неговите близки бяха против връзките му с братството, той отказва всяка издръжка от тях, чука камъни за мозайка при Бертоли, всички се стремят да му помогнат. Когато състоянието му се влошава, Никола Каишев, дребен, слабичък, но всеотдаен, го взима със себе си в Балкана - там той отглежда пчели, има малка къщичка. Завежда го на чист въздух, грижи се за него като майка, готви му, пере, къпе го, понася всичко с радост. Коста често е капризен, недоволен, мълчи. Оставя го самичък само когато слиза да продаде мед.
към текста >>

83. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Втори метод: Болният от туберкулоза трябва да прави топли промивки - топла вода сутрин 5-6 чаши да изпие и измие вътрешностите си, да разшири дробовете си и получи свободно дишание, да се изпоти и да прави разходки.
То е инертно състояние, търсят сянка, лениви са, мнителни са. Метод за лекувание: Всяка сутрин да ходи с две стомни вода на един километър разстояние. Това усилие, опнати ръце е гимнастика и дава сила на дробовете. Водата е добър проводник на електричеството и слънчевата енергия, и дава сила на организма. Ще се омият на извора, чешмата и ще си носи самичък вода. Втори метод: Болният от туберкулоза трябва да прави топли промивки - топла вода сутрин 5-6 чаши да изпие и измие вътрешностите си, да разшири дробовете си и получи свободно дишание, да се изпоти и да прави разходки. Вечер също 5-6 чаши топла вода. А те пият студена вода. Воля трябва на гърдоболния, а те губят волята си, затова им трябва водач. Топлата вода разлага серума на микробите, които се развъждат в дробовете. Най-добрият серум против туберкулозният микроб е водата.
към текста >>

Както болните от туберкулоза са сухи и слаби, изтощени, и трябва да бъдете много внимателни.
Най-добрият серум против туберкулозният микроб е водата. Може и магнетическо лекувание чрез паси: от главата надолу, покрай краката. Главата е свързана със слънцето, стомахът със земята, а с пасите течението от слънцето прекарвате през центъра на земята и после от центъра на земята прекарвате течението към центъра на слънцето. Но който прави паси ще почувствува в своите дробове болките на болния, но да не се съмнява и да си измие ръцете, и вътрешно съмнение да не остава. Който лекува и той се изтощава. Както болните от туберкулоза са сухи и слаби, изтощени, и трябва да бъдете много внимателни. Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал. Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението. Ние можем да го излекуваме, но да повърне Добруджа на българите и Трансилвания на Австрия, но не ще я даде, а ще иска да ни даде 100,000 лева за лечението му, но те не ни трябват. За доброто на политиката той трябва да си отиде. Трябва да имате успокоение, вие трябва да бъдете спокойни.
към текста >>

84. 77. КРАЯТ НА ИЗПИТАНИЕТО

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Изпратиха го в Кюстендил, гдето затворът не бе голям, но там изпращаха хора, прекарали болестта туберкулоза.
77. КРАЯТ НА ИЗПИТАНИЕТО Така се нижеха дните през края на лятото и през есента. В тия размествания на затворниците, ето че дойде ред и на отговорника по градините в двора - Въсенски. Изпратиха го в Кюстендил, гдето затворът не бе голям, но там изпращаха хора, прекарали болестта туберкулоза. Въсенски минаваше за такъв. Сега аз станах отговорник и на мен дадоха помощник. Понеже бях доста ангажиран в прехраната, гледах помощникът да върши каквото трябва. Само излизах да му кажа, да гледа всичко да бъде в ред. При това, сега нямахме грижи за цветята и други летни работи.
към текста >>

85. 19. МОГЪЩИ СВЕТОВЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Тя имаше две дъщери, едната която беше интелигентна, хубава, симпатична сестра, но не знам от какво заболя, мисля от туберкулоза или нещо такова беше и умира.
За Сийка Динова казах, че майката за да се материализира, да се сгъсти, за да може дъщерята със своите очи да я види иска се грамадна енергия. Туй могат да го направят само онези същества, които са заминали, които разполагат със силна мисъл, която майката може би е имала, но с такава сила, за да може да се сгъсти. Затуй тя е може би е трябвало да заеме сила от дъщерята, което нещо ще изтощи нейното тяло. И по този начин няма смисъл да се прави една злина на дъщерята заради едно желание. Другият случай, аз я познавам, това беше сестра Милева, много мила, симпатична, предана наша сестра в Братството. Тя имаше две дъщери, едната която беше интелигентна, хубава, симпатична сестра, но не знам от какво заболя, мисля от туберкулоза или нещо такова беше и умира. Зная, че тя след като починала дъщеря й, през нощта ходи из Изгрева и плаче от мъка. Среща Учителя и Му казва: „Учителю, какво стана, защо така? " И Учителят й казва, че природата по-лесно ще създаде ново тяло на дъщеря й отколкото да поправи това вече изнемощяло и измъчено тяло". Това е случая.
към текста >>

86. 56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ

ТОМ 16

Тя каза, че Митко имал туберкулоза в гърлото, затуй бил пресипнал и т. н.
56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ Имахме един брат, Митко Сотиров, който много години беше директор на Музикалния театър, на Мичето Златева беше мъж. 17 години се водиха и после се разведоха. За този развод на Мичето майката е виновна. Тя каза, че Митко имал туберкулоза в гърлото, затуй бил пресипнал и т. н. Пък той е музикален. Майка й постоянно повтаряше: „Остави го, мари, остави го! ", и тя го остави. ВК: А той сега още си е жив! ПГ: Той си е жив, и сега си е жив.
към текста >>

87. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Но Свиленка е слаба, жълта - болна от туберкулоза.
Тази жена се яви при мен уж като съседка и ме заприказвай по думите аз я познах, че е тука от шоплука. И тя ми каза, че живели тука, но не ми каза, че е каракачанка. Сега вече в компанията тя последна стои насреща ми и когато всички момичета каракачански се закриха и прибраха, то и тая жена зясмяна си закри лицето и си отиде. Втори сън: Сънувам, че искам да се подстригвам. Подстригването ще стане тук, в Равна, И то кой да ме подстриже - Свиленка Владимирова. Но Свиленка е слаба, жълта - болна от туберкулоза. До нея стои уж Николца Стануловата, но не е Николца, а Мара - майката на Свиленка, която се помина преди месец. Свиленка започна да ме подстригва, но аз казах: я да ме остриже ей-така, с машината, и заостригах отпред над лявата страна на челото си косата, която е буйна, кестенява, а горе темето ми голо, каквото е сега. Аз казах, че искам нула номер да ме остриже, но нямам нула номер машинка. Свилка припна и донесе тяхната и започна един ред да стриже нагоре и дойде до голата част на темето ми, но се оказа, че машинката не реже, та наполвин реже косите ми, които са редки по темето ми. И понеже аз съм седнал, а Свиленка се приближава и гърдите си трие чак в моите и дъхът на устата й го усещам и ми е неприятен и не искам да е така близо до мене, неприятен ми е.
към текста >>

Рекох на себе си: „Ето така се предава туберкулозата" и няма как да й кажа да стои по-далеч от мен, ами се натиска и й дишам нейния издишен въздух.
До нея стои уж Николца Стануловата, но не е Николца, а Мара - майката на Свиленка, която се помина преди месец. Свиленка започна да ме подстригва, но аз казах: я да ме остриже ей-така, с машината, и заостригах отпред над лявата страна на челото си косата, която е буйна, кестенява, а горе темето ми голо, каквото е сега. Аз казах, че искам нула номер да ме остриже, но нямам нула номер машинка. Свилка припна и донесе тяхната и започна един ред да стриже нагоре и дойде до голата част на темето ми, но се оказа, че машинката не реже, та наполвин реже косите ми, които са редки по темето ми. И понеже аз съм седнал, а Свиленка се приближава и гърдите си трие чак в моите и дъхът на устата й го усещам и ми е неприятен и не искам да е така близо до мене, неприятен ми е. Рекох на себе си: „Ето така се предава туберкулозата" и няма как да й кажа да стои по-далеч от мен, ами се натиска и й дишам нейния издишен въздух. И така, тъкмо машинката стигна до теменната част на главата ми и се чудех защо не реже - и се събудих. Третият сън, най-последният: Сънувам, че съм в една голяма химическа лаборатория, но нещо като болница с хубави мраморни стълби и богата украса. Сестри милосърди и лекари, облечени в бяло. И аз помагам нещо на един лекар. Но тоя лекар по невнимание с една голяма църкалка, подобна на спринцовката, с която удрят инжекции, но само че цяла стъкленица е самата спринцовка.
към текста >>

88. 6. Писмо от Сийка Динова до Елена Хаджи Григорова от 9.Х.1926 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Болна е трети период от туберкулоза, много чудно, наистина, едно такова пълно и здраво дете да заболее.
Тук наистина е много хубаво, но и много борби имаме, с разни противоречия и с речено-казано. Но нищо. Така се укрепва и без тях няма растеж и прогрес. Да се молим едни задруги, та Бог милостиви да ни подпомага и повдига. Тия дни е донесена Роза Камбурова в Александровската болница. Болна е трети период от туберкулоза, много чудно, наистина, едно такова пълно и здраво дете да заболее. Дано Бог я привдигне, ако е за доброто на нейната душа. Голяма преумора и вътрешни борби и двоумения са източник на тая болест, която е бич за младежта. Пиши ми, Ленче, колко колеги сте в училището и разбирате ли се. Хайде сега, доста, че имам друга работа, та бързам. Хиляди привети от всички и целувка от мен.
към текста >>

89. 14. Наталия Чакова

Майка ми се разболяла, не зная от каква болест - не е било нито туберкулоза, нито язва на стомаха.
Бил абаджия. Майка ми се оженила за тамкъшен човек, нещо средно между руснак и молдованин, не зная точно какво. Майка ми била свършила гимназия, когато отишла в Бесарабия при дядо ми и веднага се оженили. Как са живели, не зная и не помня. Изобщо не помня нито майка, нито баща. Майка ми се разболяла, не зная от каква болест - не е било нито туберкулоза, нито язва на стомаха. Лекарите препоръчали да се върне в България и тя се върнала, като оставила баща ми. След идването си у нас, умряла. Аз съм останала при леля ми, която всъщност ме е отгледала. Бях ученичка в пети клас в Стара Загора. Това беше през време на войната 1916/17 г., нямаше газ.
към текста >>

90. 32. Цоко Диков - Ракитски

Заболя от туберкулоза и скоропостижно умря.
Това никак не е чудно при възрастта, в която бях тогава. Беше хубава, чиста любов, радост, каквато друг път не съм преживявал. Беше слабичка, деликатна. Но случи се така, че царица Елеонора я уволни, заедно с други наши сестри, за да назначи сестри-католички. Тя остана без работа и дълбоко огорчена. Заболя от туберкулоза и скоропостижно умря. Дълбоко опечален, аз ходих на гроба й. Сънувам, че присъствувам на погребението й и че произнасям реч, в която пак казах тия думи: „Свърши се тая церемония." Такива думи никога не бях употребявал по-рано и се чудех откъде ми са дошли на устата, точно когато съм бил в сън. Ето това бяха първите удари върху съзнанието за събуждането ми в духовния свят. Цоко е работил дълго време - петнадесетина години при професор Консулов. - Един ден му казах: не зная как ще погледнете на това, но аз не ще мога да извършвам вивесекции на живи животни.
към текста >>

91. 40. Спомени на сестра Барудова

(А това означаваше, че съм болна от туберкулоза.) Така Учителят мълчаливо и незабелязано ни лекуваше.
Легнах си и това беше. Оттогава до ден днешен никакво кръвохрачене не ми се яви. Оздравях напълно. Изпих кантариона със зехтина и се върнах тук здрава. А по-рано, близо година, щом пиех нещо топло, и все плюех кръв. (А това означаваше, че съм болна от туберкулоза.) Така Учителят мълчаливо и незабелязано ни лекуваше. (Но онези, които имаха вяра в Него и търсеха Неговата помощ. А мнозина млади и левенти, красавици и хубавици, си заминаха от кръвохрак и туберкулоза - бел. на съставителя Вергилий Кръстев.)
към текста >>

А мнозина млади и левенти, красавици и хубавици, си заминаха от кръвохрак и туберкулоза - бел.
Оздравях напълно. Изпих кантариона със зехтина и се върнах тук здрава. А по-рано, близо година, щом пиех нещо топло, и все плюех кръв. (А това означаваше, че съм болна от туберкулоза.) Така Учителят мълчаливо и незабелязано ни лекуваше. (Но онези, които имаха вяра в Него и търсеха Неговата помощ. А мнозина млади и левенти, красавици и хубавици, си заминаха от кръвохрак и туберкулоза - бел. на съставителя Вергилий Кръстев.)
към текста >>

92. 43. Кузман Кузманов

А „тънката" бе скоротечна туберкулоза.
Но очевидно болестта беше вече пуснала корен в него. Един ден ми казва: - Боя се, че ме е хванала „тънката" и едва ли ще живея още много. - Но покажи се на лекар и се лекувай! - Ето това ми е лекарството - каза той и ми показа една стомна, пълна с пирони. Майка му наливала вода и той пиел ръждивата вода. А „тънката" бе скоротечна туберкулоза.
към текста >>

93. 44. Болното дете на полковника

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

И точно тая наша скъпа, любима дъщеря заболя от туберкулоза.
Как можахте да мълчите, когато чувахте да се сипе тая нечистотия по Негов адрес? А ето и моята история. Ние имахме единствено дете, наша обична, мила дъщеря. Привързаността между мене, майката и дъщеря ни беше прераснала в дълбока обич, далече надхвърляща обикновената привързаност на семейството. Това беше обич на живот и смърт, обич, която изпълваше всеки наш ден - години наред, с много радост, но и с много тревоги. И точно тая наша скъпа, любима дъщеря заболя от туберкулоза. Завехна, избледня, стопи се, като че беше лоена свещ. Косите ми настръхват само като си помисля за онова време. Тръгнахме, естествено, по лекари, професори, санаториуми, прилагахме всякакво лечение, каквото ни казваха. Отидохме и при прочутите на времето Виенски професори, които ни отправиха в най-известни швейцарски курорти. А оттам ни казаха: - Не тук, а в България!
към текста >>

94. 17. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия.
10. Народът ни богатее! Неудобно е да се говори по тия въпроси, но има пълно основание де го кажа! Не слушай някои озлобени интересчии, засегнати от промените! Народът си има и работа, и пенсия, и нова хубава къща - нещо по-рано невероятно за нас! Народът ни сега е много чист - въшката вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха. Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия. Сега народът се бори за решаване на въпроса за дълголетието - старческите проблеми са сложени на дневен ред и то с много добър резултат. Тук хората грижливо търсят вегетарианството, постите на Учителя, „разтоварващата диета" (един ден седмично гладуване). Но това търсене засега става насаме, скрито, но все по-настойчиво. А нима това не са елементи от „учението", което официално не се признава? Ако така върви, след десетина години „учението" ще бъде разнесено по целия ни народ, без да се говори за него, то ще бъде плът от неговата плът.
към текста >>

95. 1. Биография

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

Ужасен от състоянието на здравната култура, широката заболеваемост и високата смъртност от туберкулоза, полага големи усилия за пропагандиране на здравни знания сред широки слоеве от населението чрез статии, сказки.
Завършва обучението си като първенец на випуска. Междувременно се запознава с идеите на Петър Дънов. Поставя ги безрезервно като основа на по-нататъшния си живот и работа. В духовните му търсения и житейските перипетии до него е съпругата му - Иванка Петкова Тетевенска. Веднага след завършването на образованието си е назначен за лекар на X пехотна дружина в родния си град Хасково. Ужасен от състоянието на здравната култура, широката заболеваемост и високата смъртност от туберкулоза, полага големи усилия за пропагандиране на здравни знания сред широки слоеве от населението чрез статии, сказки. Основава движението за здравна просвета и активен здрав живот „Хасарей". Дейността на движението включва, освен разпространение на здравни знания, още и организирани ежедневни спортни занимания за стотиците му членове, изграждане с дарения и собствен труд на минерален басейн. След 4-годишна служба е преназначен за дружинен лекар на I конско дружинно отделение. След 8-годишна служба е повишен на длъжност полкови лекар на XI пехотен полк в гр. Сливен. В Сливен отново разгръща широка обществена пропагандаторска дейност, изграждайки група, по подобие на изградената вече в Хасково.
към текста >>

96. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)