НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
165
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах
трапеза
, запалвах огън.
В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори. Освен това, в раницата се поставяха и няколко чисти, сухи ризи за Учителя, както и кърпи. Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си. След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай. Това нещо го правехме без отклонение винаги през тези 40 дни.
Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах
трапеза
, запалвах огън.
Изваждах чайник, който носех в моята раница и пиехме чай. Понякога Учителят говореше, но повечето време мълчеше. Беше утеснен и съсредоточен. Говореше рядко. Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната.
към текста >>
2.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в
трапезарията
, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси.
"Учителят готви общ обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости.
Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в
трапезарията
, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси.
пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора!
към текста >>
3.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в
трапезарията
.
Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят.
Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в
трапезарията
.
Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха. Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един много важен въпрос. Поканиха Го, а Той поклати глава и каза: "А, да дойда, за да ядат умрелите чрез мен! " Поклати още няколко пъти глава, отказа и си отиде в стаята. Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му.
към текста >>
4.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в
трапезарията
, както и на поляната.
Това го описах. Но през време на Школата ние самите изпитвахме на гърба си атаките на сили, които противодействуваха на Делото на Учителя. През май 1936 година враговете на Братството бяха решили да ни унищожат всички, като поставят адска машина под салона на "Изгрева", където Учителят държеше Своите беседи и сваляше Словото на Бога. Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това.
Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в
трапезарията
, както и на поляната.
Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития. Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието. Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият. Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар.
към текста >>
5.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и
трапезария
.
Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден. Всеки да има по една стая и отделение за гости.
А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и
трапезария
.
Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си.
към текста >>
6.
5_16 Как Учителят даде Идилията
,
,
ТОМ 1
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в
трапезарията
.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в
трапезарията
.
На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката.
към текста >>
7.
5_20 Мирът иде вече!
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в
трапезарията
на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.
"Мирът иде вече! " През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото на всички бе дотегнала войната. Учителят бе дал отговора с едно изречение - че когато едно положение, като това с войната, стане много тежко и трудно поносимо, значи краят му е близо и ще дойде всеки момент. И краят на това тежко положение на народа дойде.
На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в
трапезарията
на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.
Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси.
към текста >>
8.
5_22 Сламената шапка и общественот о мнение
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Първите години ние се хранехме при Учителя в
трапезарията
в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
" Сестрите отговарят: "Учителят има три-четири шапки от най-хубав велур, но защо взе сламената шапка, ние не знаем." Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него.
Първите години ние се хранехме при Учителя в
трапезарията
в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
Всеки ден, пет-шест души млади братя студенти сядаха в трапезарията и получаваха блюда с храна. Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза.
към текста >>
Всеки ден, пет-шест души млади братя студенти сядаха в
трапезарията
и получаваха блюда с храна.
Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
Всеки ден, пет-шест души млади братя студенти сядаха в
трапезарията
и получаваха блюда с храна.
Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея.
към текста >>
Бяхме горди от това, че Учителят разделяше
трапезата
Си с нас.
Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Всеки ден, пет-шест души млади братя студенти сядаха в трапезарията и получаваха блюда с храна. Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно.
Бяхме горди от това, че Учителят разделяше
трапезата
Си с нас.
Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея. След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града. Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове.
към текста >>
И те започнаха да идват и да сядат на скромната
трапеза
.
Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Всеки ден, пет-шест души млади братя студенти сядаха в трапезарията и получаваха блюда с храна. Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно.
И те започнаха да идват и да сядат на скромната
трапеза
.
Изместиха бедните студенти от нея. След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града. Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове до паметника Левски на обяд. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях.
към текста >>
След това Учителят преустанови тази обща
трапеза
- както за нас, така и за гостите от града.
Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея.
След това Учителят преустанови тази обща
трапеза
- както за нас, така и за гостите от града.
Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове до паметника Левски на обяд. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите, гозбите, хляба - трябваше да се пренесе от "Опълченска" 66, където се готвеше, до дома на този брат. Тази работа я извършвахме обикновено ние младите.
към текста >>
9.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в
трапезарията
, която бе в приземния етаж.
Не можах да разбера какво означава тази символика. Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго.
След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в
трапезарията
, която бе в приземния етаж.
Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ. Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори.
към текста >>
Така че това бе една студентска
трапезария
.
А имаше връзка. Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж. Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ. Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд.
Така че това бе една студентска
трапезария
.
Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго. Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас. А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини.
към текста >>
Това се отрази на снабдяването на студентската
трапеза
, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти.
Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята. Ние се пооглеждахме и също си тръгвахме. Тръгваха си и възрастните приятели, след като бяха изпапали нашата супа.
Това се отрази на снабдяването на студентската
трапеза
, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти.
Смятаха, че това е братска кухня и всеки може да яде както си иска и колкото си иска. Един ден аз седя срещу Учителя. Той се храни. Поглеждам към чинията Му. В нея Той постави един голям залък.
към текста >>
Учителят след това съобщи на Гина Гумнерова, че от следващия ден общата
трапеза
се закрива.
Взе лъжицата, после я вдигна на височината на носа си и я докосна до залъка. Аз проследих движението Му. После отново вдигна лъжицата и- рязко свали ръката Си и когато доближи до хляба, леко го докосна. Беше същият жест, когато разговаряше с онази жаба, която се бе загнездила в този двор. Да, материализмът и грубата сметка се бяха загнездили тук.
Учителят след това съобщи на Гина Гумнерова, че от следващия ден общата
трапеза
се закрива.
Една идея бе опорочена и трябваше да се спре. И тя бе спряна. Учителят ми показа причината. А по-късно, през време на Школата и след това, когато една идея се опорочаваше поради нашето несъвършенство, тя се спираше. Това бе метод на Учителя.
към текста >>
10.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна
трапеза
с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя.
Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко. Имаше две сестри, които готвеха. Учителят дойде да ни посети, да ни види и да прекара тук два-три дни на "Свирчовица". Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната комуна пожелаха сами да се видят с Учителя.
Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна
трапеза
с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя.
Водихме общ разговор. Анархистите питаха Учителя по разни въпроси, които ги интересуваха. Учителят им отговаряше. А те бяха интелигентни хора - бяха студенти, учени хора с висши образования - и повече задаваха въпроси на философски теми. Разговорът бе сериозен и философски.
към текста >>
Самите им водачи бяха в тази комуна, самите водачи на анархистите в България седяха на тази
трапеза
с големите бели хлябове и това беше за тях Тайната им вечеря с Христа и с Христовия Дух.
Те останаха много доволни от срещата си с Учителя и не го скриваха. След този разговор те се промениха много. Дотогава правеха много атентати и убийства, защото смятаха, че това са методите чрез които ще променят света. Учителят им говори много и достатъчно добре им обясни последствията от техните методи на атентати и убийства. След този разговор те преминаха към други методи и не искаха да налагат идеите си със сила и убийства.
Самите им водачи бяха в тази комуна, самите водачи на анархистите в България седяха на тази
трапеза
с големите бели хлябове и това беше за тях Тайната им вечеря с Христа и с Христовия Дух.
Но те не знаеха, че седяха на масата с Христа и че големите бели хлябове са приготвени специално за тях. Това беше за тях тяхната Пасха. Това беше Живият хляб на Словото на Учителя и на Христа, което се изливаше пред тях. Но тогава те не можеха да осъзнаят това. Дойде време да се проведе истинската Пасха.
към текста >>
11.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на
трапезарията
, в която се хранехме.
Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор.
Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на
трапезарията
, в която се хранехме.
Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най-вече - от френологично гледище и отношение. Изведнъж, както бях се навел над тези образи, вдигнах глава и гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да го попитам за тях и какво Той ще ми каже. Грабнах картичките и тичешком - право при Него.
към текста >>
12.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Това ние го правим в знак на уважение към нея и събираме окрухите от богатата
трапеза
по времето на Учителя.
Спомням си едно Негово изказване: "За предпочитане е човек да живее най-неинтензивен живот на земята, отколкото преждевременно да си замине". Освен това, ние имахме много случаи, при които Учителят се намесваше и продължаваше живота на много братя и сестри с по десет-петнадесет години, само и само да използуват условията, които им предоставяше Школата, да слушат Словото на Учителя и да работят с Него. Ако Катя се беше оперирала и бе продължила своя живот с десет- петнадесет години, тя щеше да дочака онзи човек, който събираше опитностите на Школата и той щеше да запише всичките й опитности. И тогава аз нямаше да разказвам тези неща, а щяхте да ги научите разказани по-подробно и по-точно от нея. И сега този приятел иска от нас, съвременниците на Катя, да преразкажем нейните опитности.
Това ние го правим в знак на уважение към нея и събираме окрухите от богатата
трапеза
по времето на Учителя.
Е това, все пак, е нещо. По-добре, отколкото да няма нищо. Катя разказваше как Учителят е отварял кутията на цигулката си с голямо внимание. Разказваше как с още по-голямо внимание я е затварял. Разказваше и го показваше с жестове.
към текста >>
13.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Един ден бяхме на обяд в
трапезарията
.
И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя.
Един ден бяхме на обяд в
трапезарията
.
Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме.
към текста >>
14.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Идва времето, когато Господнята
трапеза
на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.
Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
Идва времето, когато Господнята
трапеза
на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.
„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие.
към текста >>
„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята
трапеза
.
Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.
„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята
трапеза
.
Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий.
към текста >>
15.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На другия ден сложиха хубава
трапеза
, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат.
Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас.
На другия ден сложиха хубава
трапеза
, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат.
Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак. Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна.
към текста >>
Отново се разположиха на голяма
трапеза
и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява.
И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас. На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак.
Отново се разположиха на голяма
трапеза
и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява.
Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон.
към текста >>
" Това беше като гръм, който се разяри над общата
трапеза
.
Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума. Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам!
" Това беше като гръм, който се разяри над общата
трапеза
.
Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни.
към текста >>
16.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вечерта беше сложена обща
трапеза
и след това разговори, а след малко се смрачи съвсем и стана тъмно.
Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер. Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия свят за видимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен.
Вечерта беше сложена обща
трапеза
и след това разговори, а след малко се смрачи съвсем и стана тъмно.
Домакинята дойде при мен: „Братко, ние ще излезем навън. Имаме работа. Ето ти стаята, където ще спиш! " А в къщата стаи колкото искаш. Влезнахме в една стая с малко легло.
към текста >>
17.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на
трапезата
.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА Съборът завърши и аз след като си заверих документите качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето.
Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на
трапезата
.
Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата.
към текста >>
Защото си седнал на
трапезата
на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва.
„Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя.
Защото си седнал на
трапезата
на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва.
После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва.
към текста >>
18.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сядаме на
трапезата
, след малко идва Учителят и Той сяда до нас, кажем си общата молитва и сестрите ни поднасят топлата манджа в едни паници напълнени до горе.
И започнахме да ходим всеки обед, след свършването на лекциите. Имаше и трамваи, беше удобно и близко. Отидем на обяд и помогнем на дежурните сестри каквото можем. Те са си свършили работата и са сготвили. Сестрите готвят, но хубаво готвят.
Сядаме на
трапезата
, след малко идва Учителят и Той сяда до нас, кажем си общата молитва и сестрите ни поднасят топлата манджа в едни паници напълнени до горе.
А ние от гладни по-гладни. Имаше само едно ядене, нямаше никакъв разкош, но беше достатъчно. Учителят ще намигне на сестрата, ще й даде знак и тя донесе тенджерата и с големия черпак напълни втори че и трети път чиниите ни. Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде. Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости.
към текста >>
А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на
трапезата
около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата.
На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти. Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване. Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите?
А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на
трапезата
около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата.
Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска. Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели.
към текста >>
Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на
трапезата
.
Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване. Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата.
Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на
трапезата
.
А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска. Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас.
към текста >>
А след няколко дни ни избутаха изобщо от
трапезата
и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра.
А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване. Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата.
А след няколко дни ни избутаха изобщо от
трапезата
и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра.
А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска. Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди.
към текста >>
А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън
трапезата
на допълнително сложена дъска.
Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя.
А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън
трапезата
на допълнително сложена дъска.
Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада.
към текста >>
Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата
трапеза
, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели.
А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска.
Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата
трапеза
, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели.
Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада. А преди те да дойдат какви песни се пееха на масата, какви разговори имаше с Учителя.
към текста >>
Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят
трапезата
за нас.
Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска. Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели.
Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят
трапезата
за нас.
Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада. А преди те да дойдат какви песни се пееха на масата, какви разговори имаше с Учителя. А сега Учителят мълчи, строг и не разговаря с никого и само посегне и вкуси от туй или от онуй и се прибере в стаята.
към текста >>
Идват следващия път възрастните братя, седнат на
трапезата
, но
трапезата
е празна само с голи дъски на масата.
Бяхме бедни студенти. Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те възрастните братя не донесоха нищо, макар че са богати. Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени.
Идват следващия път възрастните братя, седнат на
трапезата
, но
трапезата
е празна само с голи дъски на масата.
Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята! " Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни. Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега.
към текста >>
Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата
трапеза
, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща
трапеза
.
След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята! " Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни.
Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата
трапеза
, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща
трапеза
.
Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега. Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее. Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека. И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата.
към текста >>
Нашата
трапеза
бе отворена за всички.
Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега. Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее. Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека. И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата.
Нашата
трапеза
бе отворена за всички.
Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим.
към текста >>
19.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Долу в сутерена имаше кухня и
трапезария
.
Баба Парашкева е била евангелистка. Не е била черковница и е била свободна от формите на църковни обреди. Понякога е посещавала и слушала беседите на Петър Дънов. В къщичката на Гумнерови имаше три стаички. Едната стая отстъпиха на Учителя, а в другите две те живееха.
Долу в сутерена имаше кухня и
трапезария
.
И там имаше една стая, в която живееше Василка Иванова. Тя беше дошла от Айтос. По професия беше плетачка, имаше плетачна машина, плетеше пуловери, фланели, чорапи, вълнени рокли и с това си изкарваше прехраната. Василка беше къщна помощница. Тя се грижеше главно за Учителя.
към текста >>
Долу в сутерена имаше кухня и
трапезария
.
Той беше изискан в туй отношение. Сестра Василка се грижеше за Неговата външност и за обстановката. Имаше и други сестри, които помагаха, но главната работа вършеше Василка. Когато Учителят се премести на Изгрева след 1926 г. Василка продължаваше да върши своите задължения.
Долу в сутерена имаше кухня и
трапезария
.
В кухнята работеха леля Гина Гумнерова и една сестра Янакиева. Тя беше хубава, висока сестра, възрастна вече, когато ние я заварихме, но много добра домакиня и още по-добра готвачка. Тя готвеше скромно, но много вкусно и чисто. Така се осигури у Гумнерови прехраната и пребиваването на Учителя и бе сигурно посрещането на посетители при Учителя. Как се осъществяваше самата издръжка в този дом?
към текста >>
Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към
трапезарията
.
Значи, те си правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари. Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура.
Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към
трапезарията
.
Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул. „Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои.
към текста >>
Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в
трапезарията
за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул.
Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава.
Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в
трапезарията
за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул.
„Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои. Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли. После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма.
към текста >>
20.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и
трапезария
, в която се хранехме сутрин и вечер.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София. Една група младежи се обединихме и започнахме да обработваме земите на Изгрева. Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме.
Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и
трапезария
, в която се хранехме сутрин и вечер.
Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше майка възрастна, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство. Беше много прилежна и добра бабичка. Баба Донка беше към 90 години, но се държеше. Другите бяхме: аз, Борис, Никола Нанков и Георги Радев. Продължихме няколко години да живеем в тази барака.
към текста >>
21.
54. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена
трапезарията
с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно.
Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителят нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева.
Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена
трапезарията
с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно.
Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има. А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства.
към текста >>
22.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в
трапезарията
.
Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше.
Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в
трапезарията
.
Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите. Така тази маса беше наречена от тях „Масата на изобилието". Тя стана като един символ - тука ако има, навсякъде ще има. И действително изобилието скоро дойде в цялата страна и в целия народ. Това го проверихме по време на Школата.
към текста >>
23.
67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вечерта се събирахме в
трапезарията
, като се казваше за какво е вечерта, по какъв случай се дава вечерята.
" Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо. Обикновено някой братски празник или лични празненства на някой от учениците. Решават да дадат братска вечеря, когато всички са свободни и могат да дойдат. Тогава вечерята се приготвяше в кухнята от този, който я даваше.
Вечерта се събирахме в
трапезарията
, като се казваше за какво е вечерта, по какъв случай се дава вечерята.
Обикновено Учителят присъстваше, но някога не идваше. Обикновено се водеха общи разговори и след тях се запяваше и свършваше с песни. Започваше се с молитва, с която започваме нашите обеди „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот" - три пъти. Накрая се завършваше с общи молитви.
към текста >>
24.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По време на процеса всички картини и обстановката на салона беше описана, така че има списък какви картини е имало в салона и какви в
трапезарията
и от кои художници.
Туряха някои картини. Имаше хубава картина на Христа, която Учителят одобри. Имаше някои картини на Цветана Гатева Симеонова, която беше рисувала езерата или картини по идеи на Учителя. Учителят не им отдаваше голямо значение, но ги беше допуснал. Бяха сложени картини и в столовата.
По време на процеса всички картини и обстановката на салона беше описана, така че има списък какви картини е имало в салона и какви в
трапезарията
и от кои художници.
Ако това ви интересува ще ви цитираме. На Изгрева имаше художници завършили художествената академия. Такива бяха Цветана Симеонова по баща Гатева, Цветана Щилянова и др. Учителят насърчаваше хората на изкуството, даваше им идеи и те работеха съгласно учението. Когато правехме чешмата на Изгрева работихме с Цветана Щилянова наедно.
към текста >>
25.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Закупуваха продукти, доставяха ги, доставяха хляб, организираха общата братска
трапеза
.
Стопанския живот на събора се организираше от няколко практични братя. Между тях беше Петко Епитропов, висок човек, представителен, с голяма брада. Той служеше в застрахователното дружество и като застрахователен агент обикаляше цяла България и използваше случая да посещава местните братства. Имаше 2-3 помощника: Гумнеров, Иларионов и др. Те се грижеха за всичко.
Закупуваха продукти, доставяха ги, доставяха хляб, организираха общата братска
трапеза
.
На събора се събираха от 500-1000 души. За тях се направиха дълги маси под брястовете в лозята и беше много приятно и удобно. Обзаведе се кухня, където сестрите дежуреха на смени. Поставиха се казани на удобни и подходящи места. Изобщо се създаде обстановка за общ братски живот, много приятна и много хубава.
към текста >>
26.
180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Слагаше се обща
трапеза
било сутрин, било на обяд, било на вечеря.
Учителят беше доволен. При туй винаги имаше повод за разговори и повод за изпълнение на някои Негови песни на пиано. Тук Мария е свирила на това пиано нейните хармонизации по Негови песни и Учителят се изказваше много добре за тях. Като научат, че Учителят е при нас, веднага се насочват към нас братя и сестри. И те биваха приети добре.
Слагаше се обща
трапеза
било сутрин, било на обяд, било на вечеря.
Водеха се разговори и се пееха песни. От тук се предприемаха разходки с Учителя до Симеоново. Това бяха последните години, когато войната се беше разразила с голяма сила, София бе разрушена от бомбите и народът се бе разпръснал. Учителят продължаваше да идва и тук при нас понякога прекарваше докато отминат големите бомбардировки. Ние направихме с Него няколко екскурзии тримата: Аз, Мария и Учителя.
към текста >>
27.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Братската
трапеза
беше отворена за всички.
Това бе дом на последната пасха. Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием.
Братската
трапеза
беше отворена за всички.
Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците. Учителят беше Божествения Център, около който той се разви. Братя и сестри държаха много изпити в дома Темелков пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната.
към текста >>
В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за
трапеза
, за общите обеди и вечери.
Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя.
В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за
трапеза
, за общите обеди и вечери.
Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше.
към текста >>
Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската
трапеза
имаше изобилие.
Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие.
Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската
трапеза
имаше изобилие.
Всички участваха в последната пдсха на Учителя с учениците Му.
към текста >>
28.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Понякога Учителят идваше на обедите и вечерите в
трапезарията
.
За нас те бяха братя и сестри, но постепенно за тях ние станахме дъновисти, а за себе си те отстояваха, че са комунисти. Така се дойде до разграничението. На Изгрева отначало нямахме никакви неприятности. Животът си течеше спокойно, общите обеди продължаваха, дори идваха външни хора да се хранят тук. Беше им приятно това хранене на открито.
Понякога Учителят идваше на обедите и вечерите в
трапезарията
.
Кухнята работеше отлично. От продуктите, които изпращаха на Учителя, Той ги даваше за кухнята, а онова което беше нужно се закупуваше. Въпросът за хляба се разреши благоприятно понеже имаше комисарски режим и се раздаваше с купон. Така животът протичаше нормално. Когато се върна от Мърчаево Учителят започна редовно да изнася беседите си.
към текста >>
29.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
Представя си брата голямата стая осветена празнично,
трапезата
, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около масата и Учителят в средата.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на
трапезата
.
От отделните думи на сестрите той разбира, че богатия брат е поканил Учителя и някои от приятелите на вечеря. Сега сестрите приготовляват ястията. Отива брата на работа, но си мисли, дали ще се сетят да поканят и него на вечерята? Целият ден живее с това желание, то го изпълва. Вечерта се прибира по-рано в стаичката си, а отдолу се чуват тичане, шетане.
Представя си брата голямата стая осветена празнично,
трапезата
, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около масата и Учителят в средата.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на
трапезата
.
Да, хубаво е да го поканят и него. В това време пристига файтон. Значи Учителят е дошъл. Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на трапезата.Братът губи надежда, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на вечерята. Поглежда той запасите си и намира,че има само една филийка хляб и три маслинки.
към текста >>
Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на
трапезата
.Братът губи надежда, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на вечерята.
Вечерта се прибира по-рано в стаичката си, а отдолу се чуват тичане, шетане. Представя си брата голямата стая осветена празнично, трапезата, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около масата и Учителят в средата.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на трапезата. Да, хубаво е да го поканят и него. В това време пристига файтон. Значи Учителят е дошъл.
Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на
трапезата
.Братът губи надежда, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на вечерята.
Поглежда той запасите си и намира,че има само една филийка хляб и три маслинки. Постила кърпичка на масата,слага запасите си. Долу затихва. Значи, молитва. Братът също казва нашата кратичка молитва преди ядене.
към текста >>
Учителят бе дошъл в дома на богатия човек Лазар Котев, но сподели
трапезата
на бедния студент от таванската стаичка.
След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива. Сутринта брата като слиза да се измие в кухнята, сестрите са там и шетат. Чува той хазайката да се оплаква:- „Чудна работа, толкова труд положихме, толкова приготовления, а Учителят от нищо не хапна. Изяде само една филийка хляб и три маслинки. Не остана и на разговор, а веднага стана и си отиде." Младият брат като чул за трите маслини така му се надигнала в гърлото глътката, бързо избягал от кухнята - да не видят сестрите, че очите му се налели със сълзи.
Учителят бе дошъл в дома на богатия човек Лазар Котев, но сподели
трапезата
на бедния студент от таванската стаичка.
Благословението се изсипва от Голямото към Малкото.
към текста >>
30.
29. ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Слизат долу в
трапезарийката
, всички насядали вече на масата, само до Учителя е останало едно място свободно и Той го посочва на Паша.
29.ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ Сестра Паша работи на ул. „Опълченска" 66, дешифрира беседа. Като привършва работата си, става вече време за обед, Учителят я поканва да обядва при тях.
Слизат долу в
трапезарийката
, всички насядали вече на масата, само до Учителя е останало едно място свободно и Той го посочва на Паша.
Обеда почва, но Паша през всичкото време усеща, че върху нея вали град от огнени стрели. Като гореща жарава те падат върху нея и Паша едвам издържа. Като свършва обеда тя се качва да си вземе книжата и да си отива. В това време идва Учителят и тя Му разправя своето преживяване. Учителят казва: „Тези огнени стрели са лошите мисли на духовенството насочени към Мене.
към текста >>
31.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пристигнахме на Изгрева благополучно, измихме се, преоблякохме се и отидохме в нашата скромна
трапезарийка
на картофена чорба.
Купи сено, плевни, че и цели къщи. Ние бяхме в безопасност. От тук пътя се изкачваше на високо. Колите, които бяха позакъснели заради киселото мляко, което изядоха останаха оттатък пороя и не можеха да преминат. Върнаха се и на другия ден се прибраха през Самоков.
Пристигнахме на Изгрева благополучно, измихме се, преоблякохме се и отидохме в нашата скромна
трапезарийка
на картофена чорба.
Сестрите, които ни очакваха бяха се погрижили за това. Учителят беше на поляната, доволен, усмихнат, разположен, весел. Като се приближих до Него и Го поздравих и му целунах ръката Му. А той каза: „Изпреварихме с една минута". С това искаше да ми обясни защо е бързал толкова.
към текста >>
32.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Долу сутерена се оформя като кухня и
трапезария
.
Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая. А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант. Учителят известно време пребивава долу в мазето. След туй квартиранта напуснал и освободената стая я предложили на Учителя. Това е около 1905 г.
Долу сутерена се оформя като кухня и
трапезария
.
Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в трапезарията на чай и общи приказки. Така се създава едно малко домакинство, в което се включва и Учителят. Дават Му най-елементарни удобства. Въпреки всичко Учителя се чувстваше на ул. „Опълченска" 66 много добре.
към текста >>
Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в
трапезарията
на чай и общи приказки.
А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант. Учителят известно време пребивава долу в мазето. След туй квартиранта напуснал и освободената стая я предложили на Учителя. Това е около 1905 г. Долу сутерена се оформя като кухня и трапезария.
Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в
трапезарията
на чай и общи приказки.
Така се създава едно малко домакинство, в което се включва и Учителят. Дават Му най-елементарни удобства. Въпреки всичко Учителя се чувстваше на ул. „Опълченска" 66 много добре. Там започват да пристигат приятели от София, а после и от провинцията.
към текста >>
33.
18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Опълченска" 66, където фотографа Васко Искренов засне Петко Гумнеров и цялото разположение на стаите горе и долу в
трапезарията
в приземния етаж.
Какво направи Галилей след като държа в ръцете си портрета на дядо поп. Той написа очерк за дядо поп Константин Дъновски. Какво направих аз с кристалите? Едни запазих, други ми ги откраднаха. Но след заминаването на Учителя аз организирах една група и отидохме на ул.
„Опълченска" 66, където фотографа Васко Искренов засне Петко Гумнеров и цялото разположение на стаите горе и долу в
трапезарията
в приземния етаж.
Документирахме и направихме два албума. А сега това е вече история. Хубава история. Онези, които запазих бяха укрити на скришни места и сега не зная къде се намират. Но дойде онзи, който бе мой приемник и той записа моите опитности.
към текста >>
34.
35. КАК Е ЛЕКУВАЛ ХОЛЕРАТА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но на тяхната
трапеза
можеше да се нахраниш.
И затуй яви ли се болест, търчеха при бай Георги. Неговият дом беше братски дом. Той организира Братствата в Айтоските села. Той имаше многолюдно семейство. Прекарваха много бедничко с една фелдшерска заплата.
Но на тяхната
трапеза
можеше да се нахраниш.
към текста >>
35.
43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Там имаше сестри, които ги посрещаха и ги настаняваха или в
трапезарията
, а при хубаво време отвън на пейките и те чакаха кога ще бъдат приети от Учителя.
43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА От сутрин до вечер на ул. „Опълченска" 66 се движеха хора в една необикновена върволица. Всеки дойде по някаква нужда и иска среща с Учителя.
Там имаше сестри, които ги посрещаха и ги настаняваха или в
трапезарията
, а при хубаво време отвън на пейките и те чакаха кога ще бъдат приети от Учителя.
Можеше някои да чакат с часове и да не бъде приет от Учителя. Понякога може да чака и няколко дни. А кога ще бъде приет, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше неговият часовник.
към текста >>
36.
78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След като направихме
трапезария
и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради.
Намери една щайга, в която се слагаха плодове, събра банкнотите и ги набута вътре. Така ги прибра. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха повече продукти от ръцете му. След като бе направена обща кухня и започнаха да дежурят сестри за готвене и кухнята започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради.
След като направихме
трапезария
и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради.
Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха.
към текста >>
37.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената
трапезария
на горското училище.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили. Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше.
А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената
трапезария
на горското училище.
Горското училище беше построено за горските работници. Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора. Имаше столова, в която можехме да се разположим през лятото, когато нямаше ученици. Така прекарвахме до вечерта там. А понякога когато поиска Учителят прекарвахме и по няколко дни.
към текста >>
38.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят до камъка се облегне и
трапезата
се слага.
Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг.
Учителят до камъка се облегне и
трапезата
се слага.
Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения.
към текста >>
Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата
трапеза
ставаше по-богата отколкото на другите.
Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз.
Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата
трапеза
ставаше по-богата отколкото на другите.
След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения. А понякога отпочивахме след обед и приспивахме вечерта там. Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници.
към текста >>
39.
63. ИСТИНАТА ЗА АНГЕЛА ПРИКОВАН В ПЛЪТТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Стои само
трапезарията
.
Всичко е разорено. Дъжд, кал, сняг и разорение. На 15 април 1971 г. лешниците са поразени. Вратите на салона са извадени.
Стои само
трапезарията
.
Салонът започна да се разрушава юли 1971 г. Салонът е разрушен 1972 г. окончателно. След разрушението ще дойде Съдбата на света и нейното време. Амин!
към текста >>
40.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
II, заедно със сградата, състояща се от
трапезария
, салон, кухня, 3 стаи, канцелария, две бараки, бутка и пр.
VIII.58 г. на СГНС - ЖСДИ. Местата включващи се в тоя терен и фигуриращи като държавни са следните: 1. 2/3 ид. части от празно място, представляващо цялото 1500 кв.м., което е парцел 19 от кв.
II, заедно със сградата, състояща се от
трапезария
, салон, кухня, 3 стаи, канцелария, две бараки, бутка и пр.
одържавени с актове N 1269/2179 и 1203/2180, б.с. на Параскева Тодорова и Тереза Георгиева Кере-мидчиева. 2. Празно място от 1184 кв.м в кв. 2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл.
към текста >>
пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева,
трапезарията
, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро.
Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г.
пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева,
трапезарията
, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро.
На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център. Но това се отхвърля. 12.
към текста >>
41.
9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
МЯСТОТО НА САЛОНА И
ТРАПЕЗАРИЯТА
е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв.
когато с акт N 3637 е одържавен, съгласно цитираните предписания и също се предава на Министерство на траспорта със същото писмо. 4. Николаида Димитрова Христова, парцел N 2 в кв. II с 1000 кв.м, нот.акт не е представен, но парцела се одържявява с акт N 3642 със същото предписание и се предава на Министерство на транспорта. До 1958 г. то не е отчуждено.
МЯСТОТО НА САЛОНА И
ТРАПЕЗАРИЯТА
е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв.
II с нот. акт. N 2370, том ХI-7, дело N 2106 от 1931 г. През 1949 г. съгласно излезналия закон за едрата градска собственост Паша Теодорова записва собствената си къща на свое име и се отказва от имота на Изгрева, върху който е построен Салона. Същото прави и майката на Савка Керемидчиева, която записва къщата си на свое име и се отказва от дела на Савка за Салона, която си е заминала от този свят през май 1945 г.
към текста >>
с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и
трапезарията
.
N 2370, том ХI-7, дело N 2106 от 1931 г. През 1949 г. съгласно излезналия закон за едрата градска собственост Паша Теодорова записва собствената си къща на свое име и се отказва от имота на Изгрева, върху който е построен Салона. Същото прави и майката на Савка Керемидчиева, която записва къщата си на свое име и се отказва от дела на Савка за Салона, която си е заминала от този свят през май 1945 г. По този начин на Параскева Петрова Теодорова по преписка N 316 от 1948 г.
с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и
трапезарията
.
Актът носи дата 20.09.1949 г. и е предаден на Софжилфонд съгл 51 от правилника за приложение на закона. По-късно през 1958 г. с акт N 2180 те се предават на Министерство на транспорта и съобщенията. Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г.
към текста >>
Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и
трапезарията
след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г.
с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и трапезарията. Актът носи дата 20.09.1949 г. и е предаден на Софжилфонд съгл 51 от правилника за приложение на закона. По-късно през 1958 г. с акт N 2180 те се предават на Министерство на транспорта и съобщенията.
Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и
трапезарията
след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г.
и с нот. акт 2180 от 20.IХ.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от 1500 кв. м и се предава на Софжилфонд. А през 1958 г.
към текста >>
1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и
трапезарията
, понеже го записва и декларира като своя собственост.
се одържавява 1/3 идеална част от 1500 кв. м и се предава на Софжилфонд. А през 1958 г. се предава на Министерството на транспорта и съобщенията. Елена Андреева Щерева запазва през 1949 г.
1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и
трапезарията
, понеже го записва и декларира като своя собственост.
Тя не се отказва от него, защото не притежава друга собственост. По този начин тя е собственик до 1958 г. Затова, че 2/3 от салона и трапезарията са отчуждени, то Братството плаща наем на Софжилфонд като собственик - наем годишно 3000 лв. С акт N 3633 от 11.08.1958 г. съгласно цитираното предписание се одържавява нейния дял от 1/3 идеална част и се предоставя на Министерство на транспорта и съобщенията.
към текста >>
Затова, че 2/3 от салона и
трапезарията
са отчуждени, то Братството плаща наем на Софжилфонд като собственик - наем годишно 3000 лв.
се предава на Министерството на транспорта и съобщенията. Елена Андреева Щерева запазва през 1949 г. 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията, понеже го записва и декларира като своя собственост. Тя не се отказва от него, защото не притежава друга собственост. По този начин тя е собственик до 1958 г.
Затова, че 2/3 от салона и
трапезарията
са отчуждени, то Братството плаща наем на Софжилфонд като собственик - наем годишно 3000 лв.
С акт N 3633 от 11.08.1958 г. съгласно цитираното предписание се одържавява нейния дял от 1/3 идеална част и се предоставя на Министерство на транспорта и съобщенията. По този начин с три държавни акта с N 2179, N 2180 и с N 3633 бива одържавен Салона на Изгрева, трапезарията и мястото, на което са построени. През 1971-72 г. всичко е разрушено.
към текста >>
По този начин с три държавни акта с N 2179, N 2180 и с N 3633 бива одържавен Салона на Изгрева,
трапезарията
и мястото, на което са построени.
Тя не се отказва от него, защото не притежава друга собственост. По този начин тя е собственик до 1958 г. Затова, че 2/3 от салона и трапезарията са отчуждени, то Братството плаща наем на Софжилфонд като собственик - наем годишно 3000 лв. С акт N 3633 от 11.08.1958 г. съгласно цитираното предписание се одържавява нейния дял от 1/3 идеална част и се предоставя на Министерство на транспорта и съобщенията.
По този начин с три държавни акта с N 2179, N 2180 и с N 3633 бива одържавен Салона на Изгрева,
трапезарията
и мястото, на което са построени.
През 1971-72 г. всичко е разрушено. Честито българи! Живейте вечно! Бяхте във времето на разрушението.
към текста >>
42.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на
трапезата
в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица.
Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"! УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана. Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас. Скромната, но питателна закуска в планината разполага.
Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на
трапезата
в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица.
УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град.
към текста >>
43.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или
трапезарията
, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие.
Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ.
Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или
трапезарията
, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие.
А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души! " Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия. Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни!
към текста >>
44.
І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката
трапезария
, добре обзаведената кухня.
Първият успех бе презимуването на плодните дръвчета. Вторият успех - цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове. Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки.
За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката
трапезария
, добре обзаведената кухня.
За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и небето! Когато запитах УЧИТЕЛЯ как така се забави заселването на Изгрева, когато повече от 20 години приятелите са били притеснявани да търсят салони за беседи из кварталите на столицата, Той ми отговори така: - Никак не бе лесно да се породи чувството за необходимост от място и среда за духовната дейност на школата. Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем.
към текста >>
45.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Малцина бяхме на
трапезата
около УЧИТЕЛЯ.
... Това е най-високият атестат, който някога е даван от УЧИТЕЛЯ!... След вдъхновеното слово на втората беседа, изправен на катедрата, УЧИТЕЛЯТ продължи: - Тази беседа е втората свещ за дядо Благо! Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега! Същият ден, привечер, бяхме събрани на вечеря в малкия салон. Снеговитият и студен ден бе принудил голяма част от приятелите ни да останат в своите топли стаи.
Малцина бяхме на
трапезата
около УЧИТЕЛЯ.
По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо. Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо! - Какво видяхте? - запитва УЧИТЕЛЯ. - Нищо не видях - отговаря сестра Магдалина, нямаше го нито около колата, нито на опялото, нито на гроба!
към текста >>
46.
ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до
трапезарията
, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките.
Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце.
Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до
трапезарията
, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките.
Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба. Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли.
към текста >>
47.
ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Обикновено е извиквал д-р Жеков, за да му прави компания: „Кажете на д-р Жеков да дойде, за да раздели
трапезата
и Божието Благословение от хляба, защото Небето ще си оттегли благословението от българския народ." Отиват и му казват.
За мен, който дойдох по средата на Школата, това бе кощунство. Но за тях нещата са стояли по иначе в самото начало. Учителят бил крайно недоволен, но никой не Го пита. Пред стенографката Савка казва: „Те напуснаха Школата и ще отговарят за това. Те се поддадоха на внушенията на Черната ложа и всички ще платят за това." Идва се до там, че Учителят не е имало с кого да седне на масата горе на Изгрева, за да обядва.
Обикновено е извиквал д-р Жеков, за да му прави компания: „Кажете на д-р Жеков да дойде, за да раздели
трапезата
и Божието Благословение от хляба, защото Небето ще си оттегли благословението от българския народ." Отиват и му казват.
Той идва и вече е редовен сътрапезник на Учителя. На Изгрева се виждат тук - там хора. Той запустява от младите. Те бяха онези, които живееха горе. Само възрастни братя и сестри прехождали в неделя от града и онези, които са останали на Изгрева. Тъжно.
към текста >>
48.
3.06. Обещаното заминаване
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" А сестра Паша Теодорова, тя беше шеговита: „Ами, брат, да се видим, пък и хапването не е нещо лоша работа, па да си хапнем тука заедно на
трапезата
.
И така, с тази мисъл, продължава времето, минават години. Един ден явява му се Учителят и му казва: „Ти нали се интересуваше, да знаеш, когато ще наближи времето ти за заминаване от земята, за да се поприготвиш! " „Да, Учителю, искам." „Сега е времето, приготви се, а пък аз ще ти изпратя Пеню Киров и Гарвалов, да те посрещнат." Разбира се, той е изненадан, възхитен, зарадван, смутен. Ние не сме свикнали така да общуваме с физически хора, които не са заминали от този свят и с такива, които са заминали и пак се явяват в същото физическо положение, каквото той го знае и познава. Затова решава да покани стенографката Параскева (Паша) на обед и още един брат от старата генерация, и след като са обядвали, след като са пили и кафето, той им казва: „Знаете ли защо ви поканих тука на обяд?
" А сестра Паша Теодорова, тя беше шеговита: „Ами, брат, да се видим, пък и хапването не е нещо лоша работа, па да си хапнем тука заедно на
трапезата
.
Съпругата ви, както виждаме, е приготвила доста вкусни ястия и сега сме ние и физически разположени, да се поразговаряме." А той отговаря: „Да, така е, но това е само едната част, съществената е друга, друга е причината, че съм ви поканил." А тя му казва: „Кажи, брат, другата причина! " И той разказва, как помолил той Учителя да го предупреди, когато наближи време за заминаване, да бъде уведомен и как впоследствие той се учудвал, че няма кой да го уведоми, понеже Учителят беше си заминал. „А сега, драги брат и сестра, уведомен съм. Учителят дойде онзи ден, яви ми се и ми каза: „Ти нали се интересуваше да знаеш, кога ще си заминеш? " „Да, Учителю!
към текста >>
49.
4.07. Общ обяд и нови дрехи за концерт
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
7. Общ обяд и нови дрехи за концерт Намираме се на общ обяд на „Изгрева", в
трапезарията
.
7. Общ обяд и нови дрехи за концерт Намираме се на общ обяд на „Изгрева", в
трапезарията
.
Около Учителя са седнали приятелите. Обикновено онзи брат, който идваше от провинцията, го поставяха до Учителя, защото беше гост и трябваше да бъде по- непосредствено до Учителя. Казана е молитвата за храна и всички се навеждаме над чиниите и се храним. Ядем супа от картофи. По едно време стенографката Паша Теодорова, както е седнала отдясно до Учителя, споделя: „Учителю, чух да казвате, че когато човек отива на концерт, се облича с най-хубавите си дрехи, за два часа, колкото трае концертът, а после се връща и си ги съблича.
към текста >>
50.
5.06. Чудесата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Беше по обяд и всички обядваха в
трапезарията
.
Тогава така се казваше, когато някой се задави с храна, или с течност. А човек може да се задави и с капка вода. Започва да кашля, пожълтя, отпадна, не може да ходи. Чудим се какво да правим. Търчим аз и Надя при Учителя.
Беше по обяд и всички обядваха в
трапезарията
.
Кръстю Христов беше отвън и го помолихме да каже на Учителя, че сме вънка две сестри и Го чакаме, понеже майка ни е много зле. Кръстю влезна вътре, отиде при Учителя и Му предаде нашите думи. През стъклата Учителят ни видя, че стоим отвънка, но продължава да си говори с приятелите на масата. Ние треперехме от страх за майка ми, а Той не излиза. Той ни видя и пак не излиза.
към текста >>
По едно време Учителят тръгна да излиза от
трапезарията
и не щеш ли, на вратата Го пресрещна Олга Славчева, и започна да говори с Него.
„Боже, защо не излиза, нали ни видя? Майка ни е вече умряла. Да си ходим при нея." Кръстю отново отива при Учителя. „Учителю, двете сестри чакат отвън. Много се молят." Той пак погледна към нас и пак си говори с онези до Него на масата.
По едно време Учителят тръгна да излиза от
трапезарията
и не щеш ли, на вратата Го пресрещна Олга Славчева, и започна да говори с Него.
Ние се вайкаме. „Олге, Олге, сега това ли ти беше работата, да спреш Учителя точно сега? Малко ли ти е времето на Изгрева, за да се срещаш с Него? " Олга живееше на Изгрева, а ние живеем в града. Накрая Учителят свърши да разговаря с нея и се приближава към нас.
към текста >>
51.
5.29. Баницата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
В
трапезарията
, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята.
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд.
В
трапезарията
, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята.
На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още. Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева.
към текста >>
52.
5.37. Михаил Иванов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден те огладнели, слезнали долу и седнали на общата
трапеза
.
37. Михаил Иванов Във Велико Търново, един месец преди да започне съборът, Михаил Иванов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското лозе и започват да се подвизават като истински Учители. Взели една стая, нанесли се там и започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското Братство започнали да им носят храна в стаята, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това, Учителят забранил да им носят храна.
Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден те огладнели, слезнали долу и седнали на общата
трапеза
.
Михаил Иванов беше женкар. Какви ли не любовни романи имаше със сестрите и какви ли не сълзи се ронеха и когато се оплакваха на Учителя, Той им се караше, че сами са се натикали в неговите ръце. Михаил все искаше да командва. Веднъж Учителят му каза: „Ако искаш да командваш - ето, ходи във Франция, в Англия, но тука - не, не може." Дойде време и той замина за Франция. Но Учителят го изпрати там.
към текста >>
53.
5.40. Закон за изобилието
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ето, виждате ли сега, ядем всички вече половин час и пак е пълна
трапезата
, и храната не се намалява." А целият клас беше от 36 ученички.
Той беше бедно момче, не си носеше храна, затова му сложихме да яде. Направихме молитва на колене. Казахме "Отче наш"" и 91 псалом. Почнахме да ядем. Обръщам се към учениците: „Знаете ли как Христос е нахранил толкова много хора с две риби и 2 -3 хляба?
Ето, виждате ли сега, ядем всички вече половин час и пак е пълна
трапезата
, и храната не се намалява." А целият клас беше от 36 ученички.
Всеки си носеше храна. А ядат всички както трябва. Тогава момичетата си ядяха както трябва. Не пазеха диети, защото това бяха селски момичета. Те бяха свикнали да работят селска работа, но и да се хранят добре.
към текста >>
54.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той ме извика и живеех в
трапезарията
.
Първата специалност, която научих, бе философията. Затова повече на философски теми бяха разговорите ми с Учителя. Пролетта, лятото и есента, аз живеех на палатка на Изгрева. После отидох при Учителя на ул. „Опълченска" 66, след като падна снегът.
Той ме извика и живеех в
трапезарията
.
Действително за Учителя учениците, които Го заобикаляха, представляваха опитни полета, върху които Той непрестанно посаждаше новите идейни семена, бавно, но сигурно ги култивираше, докато израснат, цъфнат и дадат зрели плодове. Този важен разговор ми създаде условия да направя една реална връзка на физическия свят с Учителя. Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител.
към текста >>
55.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи кухнята и
трапезарията
.
Учението на Учителя стои много по-високо. За него е необходимо посвещение и свободна мисъл, която да ти разкрие тези големи светове, които се намират в Словото на Учителя. Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на науката. И в тези си копнежи и стремежи аз дочаках да се реализира това. Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме луната, звездите и планетите.
Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи кухнята и
трапезарията
.
Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера.
към текста >>
56.
6.58. БУРНИ АСПЕКТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той съвсем спокойно ме покани да седна на
трапезата
да обядвам.
Аз броях минутите и часовете и с нетърпение чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех. Когато пристигнах на Изгрева, Той не беше в стаята си, намерих го в малката вила на Изгрева на добрия приятел брат Борис Николов. Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико търпение - качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта. Тези описани моменти ще ни поставят в онези метапсихични състояния, когато човек вече напуща своя сетивен свят и навлиза в едни области, където само интуицията усеща, но зад нея трябва да се събуди окото на ясновидеца, за да види, чрез образите и техните отношения на физическия свят, онази функционалност между далечното минало, настоящето и да прозре в неизвестността на бъдещето. С тази малка забележка ще продължа да разказвам този епизод с Учителя.
Той съвсем спокойно ме покани да седна на
трапезата
да обядвам.
Лицето му беше бледо, очите му като че не бяха фокусирани в образите на физическия свят, но техният блясък се плъзгаше по незнайните пътища на хиперболичните линии. След като се наобядвахме, качихме се в една удобна 6-местова лека кола. В нея бяхме Учителят, брат Борис Николов, брат Боян Боев, брат Галилей и аз, а сестра Мария остана в малката вила - тя беше домакинята на този дом, където Учителят често правеше посещения. Леката кола ни заведе на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>
57.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Сутринта закусихме на общата
трапеза
, на която беше поднесено хляб, сирене и чай.
Беше около 1971 г. и той летуваше с възрастните приятели в един лагер, организиран от Елена Андреева, в местността над хижа Вада, по-точно до местността Говедарника. Там бяха Пеню Ганев, Влад Пашов, Кирчо Лъвчето и почти всички възрастни сестри. Обикновено там преспиваха за някоя нощ онези, които пътуваха за 7-те езера. Аз също преспах.
Сутринта закусихме на общата
трапеза
, на която беше поднесено хляб, сирене и чай.
Сиренето беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния. Ние посегнахме един-два пъти към сиренето, но повече не посмяхме. Беше ни неудобно. Бяхме с Георги Стратев, бяхме млади и много гладни. Останахме от закуската гладни.
към текста >>
58.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)
,
,
ТОМ 4
Сложете му духовна
трапеза
, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква.
А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това.
Сложете му духовна
трапеза
, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква.
А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи.
към текста >>
59.
16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
По едно време вратата се отвори и видяхме, че Учителят заслиза по стълбите и след това се насочи към приземния етаж, там където беше
трапезарията
, отивайки да закуси.
Но това бяха различни опитности за мен и различни задачи, с които трябваше да се справя. Една сутрин със сестра Граблашева се греехме на слънцето в двора на ул. „Опълченска" 66. Други посетители нямаше, но Учителят си имаше вътре своя работа и ние бяхме осведомени лично от него и така спокойно чакахме, за да си свърши той своята работа и да дойде нашият ред за посещение. А ние се препичахме и греехме на хубавото слънце и си почивахме.
По едно време вратата се отвори и видяхме, че Учителят заслиза по стълбите и след това се насочи към приземния етаж, там където беше
трапезарията
, отивайки да закуси.
Ние скочихме и се отправихме натам, слезнахме долу при него и го заобиколихме. Той ни посочи свободните места, ние ги заехме и го загледахме. Той се усмихна и ни запита: „Защо не останахте да се греете на слънцето? " Аз отговорих: „Учителю, ние си дойдохме при Слънцето". Това го изказах с вяра и с твърдото убеждение, че това е така и че Учителят е жител на слънцето и че в Учителят е Духът на слънцето, т.е.
към текста >>
60.
27. ПОСУДАТА
,
,
ТОМ 5
Защо дойдох до
трапезата
.
Сърцето и умът - те са същества и с тялото се съединяват в едно. Но понеже тези същества са по-тънки, с по-фини тела, то човеците не ги виждат." „Учителю, какво значи, че сърцето не трябва да се интересува от неща отвън, а само от вътрешни работи? " „Кое трябва да те интересува като седнеш да ядеш - дали другите хора са се нахранили или ти, която трябва да се нахраниш? Човек трябва да се интересува от вътрешния си живот, понеже е негов. Ще питаш себе си защо си направила нещо.
Защо дойдох до
трапезата
.
Другите ли ще питаш или себе си? Любовта се подига след като я разбереш. Кога се подига в теб желание да ядеш? Когато хлябът ти замирише." „Учителю, какво значи това, че едно същество се намира едновременно и в теб, и отвън? " „Корените на едно растение се намират в земята, а клоните му са във въздуха.
към текста >>
61.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА
,
,
ТОМ 5
Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като
трапезария
и на обяд младежите отсядахме и се хранехме всички.
Но той го прилагаше. Веднъж една сестра, която живееше на ул. „Опълченска" 66 каза на Учителя, че й се дояли пържени яйца и поиска разрешение да си опържи някое и друго яйце и да си хапне. Откъде дойде това нейно желание, не зная? Вероятно дойде отнякъде.
Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като
трапезария
и на обяд младежите отсядахме и се хранехме всички.
И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа. Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите. Освен ако е и с позволението на Учителя, което непременно ще засвидетелствува предпочитанията на Учителя към една по-особена сестра. А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя. Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни.
към текста >>
62.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
Ние сме в
трапезарията
седнали на пейката на вечеря и чакаме Учителя.
Колко хора бяха замесени в тази задача и колко неща научихме. Но онова, което стана през целият ми живот това бе онзи разговор за Учителя и за ситото, което е поставено в Школата. То задействува безпогрешно и работи от начало до край на Школата. И ето тридесет години след Школата то продължава да действува и ще продължи и в бъдеще да отсява нужното от ненужното, потребното от непотребното, истинското от фалшивото. Щом има Слово на Учителя, ще има и сито, защото Словото на Учителя е Небесния хляб за учениците на Школата и за техните души.
Ние сме в
трапезарията
седнали на пейката на вечеря и чакаме Учителя.
Той идва, сяда, казва молитва и той говори: „Който сяда на трапезата зло не мисли". Една сестра Балтова го пита: .Учителю, по-рано християните са ги горели живи и избивали и те с песни са ужидали, т.е. чакали са смъртта, а сега като някой хора речат страдания, зсичките ги е страх". „Тогава страданията са били физически, а сега страданията са в умствения свят". Балтова продължава: „Какво значи, че страданията са в умствения свят".
към текста >>
Той идва, сяда, казва молитва и той говори: „Който сяда на
трапезата
зло не мисли".
Но онова, което стана през целият ми живот това бе онзи разговор за Учителя и за ситото, което е поставено в Школата. То задействува безпогрешно и работи от начало до край на Школата. И ето тридесет години след Школата то продължава да действува и ще продължи и в бъдеще да отсява нужното от ненужното, потребното от непотребното, истинското от фалшивото. Щом има Слово на Учителя, ще има и сито, защото Словото на Учителя е Небесния хляб за учениците на Школата и за техните души. Ние сме в трапезарията седнали на пейката на вечеря и чакаме Учителя.
Той идва, сяда, казва молитва и той говори: „Който сяда на
трапезата
зло не мисли".
Една сестра Балтова го пита: .Учителю, по-рано християните са ги горели живи и избивали и те с песни са ужидали, т.е. чакали са смъртта, а сега като някой хора речат страдания, зсичките ги е страх". „Тогава страданията са били физически, а сега страданията са в умствения свят". Балтова продължава: „Какво значи, че страданията са в умствения свят". „Да страдаш от братята и сестрите си между които се подвизаваш и ти, то е по-голямо страдание.
към текста >>
63.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
Така беше преди, така беше и след така наречената студентска комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата
трапеза
и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски обяд.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ На ул. „Опълченска" 66 в дома на Гина и Петко Гумнерови където беше отседнал Учителя и където в първите години всички се събираха там, гъмжило от хора и посетители. Всеки ден в двора имаше гости от сутрин до вечер, едни идваха да се видят с Учителя, други имаха проблем, трети ей така на приказки, а четвърти да научат нещо ново. Около кака Гина имаше непрекъснато по няколко сестри, които й помагаха в къщната работа или пък плетяха, работеха ръчни плетива и шиеха, за да изкарат някой и друг лев, за да заплатят насъщния хляб, който ползваха в този дом. Когато Учителят решаваше да остави някой на обяд той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше.
Така беше преди, така беше и след така наречената студентска комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата
трапеза
и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски обяд.
Тази идея за студентската комуна и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря. Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме. По едно време вратника на външната врата се отвори, влезна вътре един човечец, огледа се и тръгна по плочника и като вижда, че навсякъде е заето седна до източния прозорец на стаята на Учителя. Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в скръб. Не мина и няколко минути от както бе седнал и навел глава в земята и подпрял се на тояжката и ето Учителят излиза и без да погледне другите в двора, които му кимваха с глава за поздрав с цел той да ги погледне, то той, Учителят се насочи към този човечец.
към текста >>
64.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Отида по обед, седнем долу в
трапезарията
, около Учителят има хора, обядват, приказват това-онова и той е любезен с всички.
Аз чакам Учителя да ме приеме. Чакам до обяд. Дойде обед - Учителят не ме приема. Аз отивам при него и му казвам: „Учителю, аз ще си отида". Той ме погледне безучастно и каже съвсем безразлично: „Рекох, елате по обед".
Отида по обед, седнем долу в
трапезарията
, около Учителят има хора, обядват, приказват това-онова и той е любезен с всички.
Свърши обеда, станат, разотидат се, а аз чакам отвън в двора до седемнадесет часа. Учителят не ме приема. Накрая отида да му целуна ръка. Той е безразличен към мене. „Елате утре." „Сутринта ли?
към текста >>
65.
133. ФОРМИ И СИМВОЛИ
,
,
ТОМ 5
Долу беше
трапезарията
и кухнята и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя.
Напълниха стаите ни, креватите ни, едва смогвахме да се изчистим. Чистехме пружините, на които спяхме, посипвахме ги с газ, изсипвахме дървениците в огън и така се освобождавахме от тях, защото не всички изпълняваха съветите на Учителя да ги хващаме и заравяме. Спомням си, че цял рояк от мухи попаднаха в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" 66. От къде бяха дошли тези мухи - не зная.
Долу беше
трапезарията
и кухнята и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя.
Бяха накацали по стените, по вещите, като че ли беше рояк не на мухи, а на кошер от мухи. Учителят ме извика и ми каза: „Можех ли да очистиш стаята ми? " Аз кимнах с глава: „Мога". Започнах да ги ловя. Аз се бях научила как да ловя, защото мухата като полита тя полита напред, а аз замахвах с ръката си в посока към главите им и така те се оказваха в шепата ми.
към текста >>
66.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Подир обяд започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден вечеряли на обща
трапеза
.
Понеже по своето естество то няма възможност да ражда, за да расте то трябва да краде от друго място". „Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Всеки, който прави Зло значи обича Злото, мрази Виделината и ще остане вързан, а онзи, който прави Добро отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре основан." А сега ще ви покажа как действуваше закона на съответствията: На 8 август 1914 година в събота в 10 часа сутринта идват представители от местното комендантство на град Търново и разтурят събора поради това, че в страната е обявено военно положение.
Подир обяд започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден вечеряли на обща
трапеза
.
Властите узнали това и към 9 часа вечерта Учителят и няколко приятели са арестувани в града от военните власти, задържани в комендантството и са пуснати в 12 часа през нощта. Нареждат на Учителя да напусне Търново и той сутринта отпътувал за Казанлък. Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит Йосиф Търновски. Години след това Стойко Радойков - вече генерал загива в атентата в църквата „Света Неделя" на 16 април 1925 г. А пък Търновският митрополит Йосиф през време на войната 1915-1918 г.
към текста >>
67.
153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
,
ТОМ 5
" Ние с радост пристигахме, слизахме в
трапезарията
долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд
трапезарията
се изпълваше с млади хора.
Но повечето от тях бяха гладни, нямаха къде да се подслонят, идваха от селата, нямаха препитание, а нямаше работа тогава за бедните студенти. Търсеха тук, търсеха там, намираха работа само там, където се строяха нови къщи. Връщаха се уморени и лягаха да спят. Идваха изтощени и гладни при Учителя Трудно и мъчително положение. Учителят видя и разбра всичко и нареди на студентите: „Идвайте да се храните тук!
" Ние с радост пристигахме, слизахме в
трапезарията
долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд
трапезарията
се изпълваше с млади хора.
Учителят слизаше в трапезарията и се хранеше с нас. Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза. Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие. Учителят отвори комуната на ул.
към текста >>
Учителят слизаше в
трапезарията
и се хранеше с нас.
Търсеха тук, търсеха там, намираха работа само там, където се строяха нови къщи. Връщаха се уморени и лягаха да спят. Идваха изтощени и гладни при Учителя Трудно и мъчително положение. Учителят видя и разбра всичко и нареди на студентите: „Идвайте да се храните тук! " Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд трапезарията се изпълваше с млади хора.
Учителят слизаше в
трапезарията
и се хранеше с нас.
Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза. Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие. Учителят отвори комуната на ул. „Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г.
към текста >>
Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата
трапеза
.
Връщаха се уморени и лягаха да спят. Идваха изтощени и гладни при Учителя Трудно и мъчително положение. Учителят видя и разбра всичко и нареди на студентите: „Идвайте да се храните тук! " Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд трапезарията се изпълваше с млади хора. Учителят слизаше в трапезарията и се хранеше с нас.
Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата
трапеза
.
Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие. Учителят отвори комуната на ул. „Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г. Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля.
към текста >>
Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на
трапезата
, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти.
„Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г. Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля. Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство.
Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на
трапезата
, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти.
Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят. От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти. От тези продукти сега се готвеше обща трапеза, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една трапеза с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място. А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна.
към текста >>
От тези продукти сега се готвеше обща
трапеза
, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една
трапеза
с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място.
От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство. Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти. Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят. От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти.
От тези продукти сега се готвеше обща
трапеза
, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една
трапеза
с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място.
А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна. И така те ни отстраниха. Дойдем ние, а те заели местата в трапезарията преди два часа, седят, разговарят, умуват върху окултни въпроси, говорят за спиритизъм и медиуми, говорят за всичко, което им е интересно и чакат да дойде време за храна, та да дойде Учителят, да седне на масата, а те най-достойните да бъдат около него. Ядяха сладко и изяждаха храната, която бе сготвена за нас.
към текста >>
Дойдем ние, а те заели местата в
трапезарията
преди два часа, седят, разговарят, умуват върху окултни въпроси, говорят за спиритизъм и медиуми, говорят за всичко, което им е интересно и чакат да дойде време за храна, та да дойде Учителят, да седне на масата, а те най-достойните да бъдат около него.
От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти. От тези продукти сега се готвеше обща трапеза, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една трапеза с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място. А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна. И така те ни отстраниха.
Дойдем ние, а те заели местата в
трапезарията
преди два часа, седят, разговарят, умуват върху окултни въпроси, говорят за спиритизъм и медиуми, говорят за всичко, което им е интересно и чакат да дойде време за храна, та да дойде Учителят, да седне на масата, а те най-достойните да бъдат около него.
Ядяха сладко и изяждаха храната, която бе сготвена за нас. Аз не мога да разбера, те не схващаха ли, че те ядат храната на бедните студенти? А те не внасяха и не донасяха нищо от техните богати домове, за да сложат на трапезата. Ядяха нашата храна, искаха да бъдат до Учителя и само те да се ползват от благословението му. Ето, това е егоизмът на духовните хора.
към текста >>
А те не внасяха и не донасяха нищо от техните богати домове, за да сложат на
трапезата
.
А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна. И така те ни отстраниха. Дойдем ние, а те заели местата в трапезарията преди два часа, седят, разговарят, умуват върху окултни въпроси, говорят за спиритизъм и медиуми, говорят за всичко, което им е интересно и чакат да дойде време за храна, та да дойде Учителят, да седне на масата, а те най-достойните да бъдат около него. Ядяха сладко и изяждаха храната, която бе сготвена за нас. Аз не мога да разбера, те не схващаха ли, че те ядат храната на бедните студенти?
А те не внасяха и не донасяха нищо от техните богати домове, за да сложат на
трапезата
.
Ядяха нашата храна, искаха да бъдат до Учителя и само те да се ползват от благословението му. Ето, това е егоизмът на духовните хора. По-страшен егоизъм от егоизма на духовните хора няма. Това го проверихме през цялата Школа. Един ден се бяха натъпкали много възрастни братя и сестри в трапезарията долу и ние младежите като пристигнахме, за нас нямаше място.
към текста >>
Един ден се бяха натъпкали много възрастни братя и сестри в
трапезарията
долу и ние младежите като пристигнахме, за нас нямаше място.
А те не внасяха и не донасяха нищо от техните богати домове, за да сложат на трапезата. Ядяха нашата храна, искаха да бъдат до Учителя и само те да се ползват от благословението му. Ето, това е егоизмът на духовните хора. По-страшен егоизъм от егоизма на духовните хора няма. Това го проверихме през цялата Школа.
Един ден се бяха натъпкали много възрастни братя и сестри в
трапезарията
долу и ние младежите като пристигнахме, за нас нямаше място.
Вече не бяхме изненадани, а огорчени останахме вън на двора и се чудехме дали сме закъснели или сме изпреварени. Ние тогава нямахме часовници, защото бяхме бедни. А такива джобни часовници със синджирчета висяха на жилетките на богатите приятели. Ние сме застанали като изгонени на двора и някой казва: „Брех, ние закъсняхме! " Друг посочва с ръка слънцето и казва: „Не сме закъснели, а ни изпревариха!
към текста >>
Трапезарията
долу е пълна, времето минава, а Учителят не слиза долу, а без него те не могат да разлеят храната.
Ние сме застанали като изгонени на двора и някой казва: „Брех, ние закъсняхме! " Друг посочва с ръка слънцето и казва: „Не сме закъснели, а ни изпревариха! " Трети допълва: „Нито сме закъснели, нито сме преварени, но сме изместени. Ето тия са дошли от сутринта и чакат за чиния леща". Седнали сме на пейката и чакаме.
Трапезарията
долу е пълна, времето минава, а Учителят не слиза долу, а без него те не могат да разлеят храната.
Минава един, два, три часа. Гозбата е готова, но никой не смее без Учителя, но той се е заключил. Много вече са прегладнели, други разбират, че има нещо и че няма да се дава храна поради някаква причина. Един след друг започват да си тръгват. А ние седим на двора, няма къде да отидем, гладни сме.
към текста >>
Изминаха 4-5 часа, всички от
трапезарията
се изметоха и останаха само тези, които обслужваха Учителя.
Минава един, два, три часа. Гозбата е готова, но никой не смее без Учителя, но той се е заключил. Много вече са прегладнели, други разбират, че има нещо и че няма да се дава храна поради някаква причина. Един след друг започват да си тръгват. А ние седим на двора, няма къде да отидем, гладни сме.
Изминаха 4-5 часа, всички от
трапезарията
се изметоха и останаха само тези, които обслужваха Учителя.
По едно време Учителят излиза и ни покани да влезнем в трапезарията. Нареди да се сложат чиниите. Ние се усмихваме доволно. Учителят беше строг. Учителят нареди на кака Гина да ни напълнят паниците още веднъж.
към текста >>
По едно време Учителят излиза и ни покани да влезнем в
трапезарията
.
Гозбата е готова, но никой не смее без Учителя, но той се е заключил. Много вече са прегладнели, други разбират, че има нещо и че няма да се дава храна поради някаква причина. Един след друг започват да си тръгват. А ние седим на двора, няма къде да отидем, гладни сме. Изминаха 4-5 часа, всички от трапезарията се изметоха и останаха само тези, които обслужваха Учителя.
По едно време Учителят излиза и ни покани да влезнем в
трапезарията
.
Нареди да се сложат чиниите. Ние се усмихваме доволно. Учителят беше строг. Учителят нареди на кака Гина да ни напълнят паниците още веднъж. „Разлей всичката храна и от утре тук няма да се готви за готованковците!
към текста >>
Това беше един комунален обяд, сядахме на обща
трапеза
, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова.
Учителят беше строг. Учителят нареди на кака Гина да ни напълнят паниците още веднъж. „Разлей всичката храна и от утре тук няма да се готви за готованковците! " Ето така Учителят заради онези закри комуната. А защо комуната?
Това беше един комунален обяд, сядахме на обща
трапеза
, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова.
През следващите дни онези пак идваха, но кака Гина ги пресрещаше. „Учителят нареди да не се готви повече." Те се оглеждаха и недоволни си тръгваха. Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват? Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха? Та те идваха винаги при него, когато имаха въпрос за разрешаване и търсеха неговата помощ.
към текста >>
А сега идваха, поглеждаха към
трапезарията
и чакаха да им замирише на гозба.
„Учителят нареди да не се готви повече." Те се оглеждаха и недоволни си тръгваха. Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват? Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха? Та те идваха винаги при него, когато имаха въпрос за разрешаване и търсеха неговата помощ. А той винаги ги приемаше, не им отказваше.
А сега идваха, поглеждаха към
трапезарията
и чакаха да им замирише на гозба.
Така се разтури тази първа комуна. А продуктите се купуваха с пари давани от Учителя, които получаваше от онези, на които бе помогнал и спасил като принос в знак на благодарност. Точно по това време, от времето на комуната имам една опитност. Вървя с Мария Радева, рождената сестра на Георги Радев към ул. „Опълченска" 66 и говорим за Учителя.
към текста >>
Поседяхме, поговорихме отвън на пейката и накрая се запътихме към
трапезарията
.
„Опълченска" 66 и говорим за Учителя. Решихме да измислим по едно име на Учителя, че когато говорим за него да си казваме това име, та онзи, който ни слуша да не разбере и да не знае за какво става дума. Вървим и говорим. Беше изгряло едно хубаво слънце. Споделих: „Знаеш ли какво, Учителят е слезнал от слънцето и ние ще го наричаме „слънцето".
Поседяхме, поговорихме отвън на пейката и накрая се запътихме към
трапезарията
.
Учителят беше долу в кухнята, в сутерена. Около него имаше братя и сестри. Аз седнах долу в трапезарията на втория ред и полукръг от приятели, които бяха заобиколили Учителя. Учителят беше седнал на масата. Той приказваше и всички ние слушахме.
към текста >>
Аз седнах долу в
трапезарията
на втория ред и полукръг от приятели, които бяха заобиколили Учителя.
Беше изгряло едно хубаво слънце. Споделих: „Знаеш ли какво, Учителят е слезнал от слънцето и ние ще го наричаме „слънцето". Поседяхме, поговорихме отвън на пейката и накрая се запътихме към трапезарията. Учителят беше долу в кухнята, в сутерена. Около него имаше братя и сестри.
Аз седнах долу в
трапезарията
на втория ред и полукръг от приятели, които бяха заобиколили Учителя.
Учителят беше седнал на масата. Той приказваше и всички ние слушахме. Както приказваше, Учителят погледна към мене, изведнъж от очите Му виждам да излизат два лъча слънчеви с физическа светлина, които се насочиха към мене. Аз се зарадвах, значи името „слънце-то",което бяхме дали на Учителя бе точно и сега се потвърждаваше. Учителят продължи да разговаря и цялата тази случка не беше достояние на никого освен на мен.
към текста >>
Ето ви една опитност, за да разберете, че ние отивахме при него не само да седнем на
трапезата
и да се насърбаме с топла супа, защото бяхме гладни, но отивахме да се нахраним с „живия хляб", който слизаше от Словото му.
Учителят продължи да разговаря и цялата тази случка не беше достояние на никого освен на мен. И да бяха видели нещо, нищо нямаше да разберат. Затова Учителят даваше опитностите си на онези, които работеха върху себе си и искаха да учат и да разрешават задачите си сполучливо. Чак когато разрешат задачата си на финала Учителят ще се появи, ще покаже, че той винаги присъствува в живота на ученика, но го оставя свободен сам да се определи. Това бе една жива опитност, когато бях приела вътре в себе си, че Учителят е Слънце, като емблема на живота на земята и в света.
Ето ви една опитност, за да разберете, че ние отивахме при него не само да седнем на
трапезата
и да се насърбаме с топла супа, защото бяхме гладни, но отивахме да се нахраним с „живия хляб", който слизаше от Словото му.
Това бе Божествения хляб, който се изливаше чрез Словото на Учителя в ожаднелите души на учениците.
към текста >>
68.
167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА
,
,
ТОМ 5
Вероятно като ръководители в провинцията те бяха свикнали само да ръководят, а други бяха около тях онези, които се грижеха да подготвят братската
трапеза
за гостите.
Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка. В чините добавяхме черен пипер и зехтин. А сега всичко се разваля. Никой не беше се сетил да вземе сирене, масло, кашкавал и други неща.
Вероятно като ръководители в провинцията те бяха свикнали само да ръководят, а други бяха около тях онези, които се грижеха да подготвят братската
трапеза
за гостите.
Аз отидох при Учителя, който се беше излегнал на одеалото и се препичаше на слънцето. Разказах му всичко. Той се смееше със сълзи и след това каза: „П-шът, никой да не те чуе! " Отивам при тях и всички бяха омърлушени - това беше пълен провал. Ами какво ще поднесат на Учителя?
към текста >>
69.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ
,
,
ТОМ 5
По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията
трапеза
да няма никой.
Пътувал той от село на село, лекувал болните животни и се срещнал на едно място с Йорданка и нещо в него му проговорило „Ето ти стопанката". Така се запознал с нея и тя отначало била домашна помощница в дома му. Когато дойдоха на Изгрева Йорданка Жекова беше много предана сестра и беше в услуга непрекъснато на Учителя. Учителят му разреши да се ожени за нея, но му бе казал: „Ожени се за нея да ти е жена, но няма да я имаш за жена". Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена.
По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията
трапеза
да няма никой.
Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя. Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях.
към текста >>
Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията
трапеза
на Словото Господне".
Така се запознал с нея и тя отначало била домашна помощница в дома му. Когато дойдоха на Изгрева Йорданка Жекова беше много предана сестра и беше в услуга непрекъснато на Учителя. Учителят му разреши да се ожени за нея, но му бе казал: „Ожени се за нея да ти е жена, но няма да я имаш за жена". Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена. По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой.
Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията
трапеза
на Словото Господне".
Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя. Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник.
към текста >>
Учителят извика сестрите и нареди да се направи обща
трапеза
по този случай.
Представяте ли си тук е Учителят, но тяхната вражда беше дошла от столетия и отидоха да се съдят пред светското съдилище. Учителят не беше доволен от тях и беше умъчнен. Та около този техен съд се разиграха много интересни случи и забавни неща та накрая тези двама дето се съдиха бяха принудени да се помирят от настъпилите обстоятелства, Бяха принудени да се помирят и се помириха. Когато Учителят научи за това, възкликна: „Чухте ли, онези двамата са се помирили. Помириха се с тях цели столетия".
Учителят извика сестрите и нареди да се направи обща
трапеза
по този случай.
Учителят покани всички, но тях не покани. Дойдоха онези, които бяха на Изгрева и заеха всички места в трапезарията. По едно време вратата се отваря и онези двамата влизат ама гузни, засрамени и отиват, че седят на една скамейка и мълчат. По едно време някой запя песента „Братство единство ние искаме". Накрая и двамата запяха и така завърши този вековен спор в Школата, защото братството и единството трябваше да движат Школата на Учителя както от вътре, така и от вън.
към текста >>
Дойдоха онези, които бяха на Изгрева и заеха всички места в
трапезарията
.
Та около този техен съд се разиграха много интересни случи и забавни неща та накрая тези двама дето се съдиха бяха принудени да се помирят от настъпилите обстоятелства, Бяха принудени да се помирят и се помириха. Когато Учителят научи за това, възкликна: „Чухте ли, онези двамата са се помирили. Помириха се с тях цели столетия". Учителят извика сестрите и нареди да се направи обща трапеза по този случай. Учителят покани всички, но тях не покани.
Дойдоха онези, които бяха на Изгрева и заеха всички места в
трапезарията
.
По едно време вратата се отваря и онези двамата влизат ама гузни, засрамени и отиват, че седят на една скамейка и мълчат. По едно време някой запя песента „Братство единство ние искаме". Накрая и двамата запяха и така завърши този вековен спор в Школата, защото братството и единството трябваше да движат Школата на Учителя както от вътре, така и от вън. Доктор Жеков беше следвал в Италия за ветеринарен лекар. Знаеше италиански и беше направил опит да преведе от Словото на Учителя на италиански.
към текста >>
70.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната
трапеза
", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е.
Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт.
За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната
трапеза
", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е.
плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и... под вас! " Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет." Уводната статия на кн. 8 от година IV, 1926 г.
към текста >>
71.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната
трапеза
на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде.
Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага.
Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната
трапеза
на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде.
То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново. И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6.
към текста >>
72.
238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША
,
,
ТОМ 5
Ако сме на Изгрева и сме на
трапезата
той като влизаше първо се огледа дали е седнала добре Паша.
Ако отивахме на екскурзия по пътя най-малко десет пъти ще попита: „Къде е Паша? " Та ще чуе и ще каже: „Тук съм, Учителю". Не само тя ще чуе, но и другите трябваше да чуят, това изискваше от вътре Паша. Пристигнем на Бивака горе на Витоша, всички насядаме на тревата и Учителят изведнъж се обръща: „Ами Паша къде е, седна ли добре? " Огледа се Учителят, види, че Паша се е настанила, а пък тя също ще види, че Учителят не я е забравил и тя се успокоява, че не е забравена и че е поставена на лично място.
Ако сме на Изгрева и сме на
трапезата
той като влизаше първо се огледа дали е седнала добре Паша.
Обикновено мястото от ляво и от дясно на Учителя се пазеше за приятели, които идваха от провинцията на гости при Учителя или за приятели от града. На това място Учителят посочваше кой трябва да седне него ден. На това място от ляво и от дясно на Учителя се използваше да се продължи разговора на приятелите с Учителя, да направят по-добър контакт с него, защото едно придвижване на приятелите от провинцията до София по онези години беше доста трудно и свързано с много средства и с време. При тези случаи Паша сядаше пак на лично място и то срещу Учителя. Това беше един метод на Учителя и с него бяхме свикнали всички и никой не протестираше, защото виждахме, че Паша денонощно работеше и свършва работа, която никой не можеше да я свърши.
към текста >>
73.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че
трапезата
отрупана с ядене и пиене създава празника.
Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си.
И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че
трапезата
отрупана с ядене и пиене създава празника.
Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост.
към текста >>
74.
254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
И продължихме онзи разговор от онова място, което Савка прекъсна преди една седмица с нейните викове в
трапезарията
на кака Гина.
После всичко се умири. На следващия ден аз все пак съм вътрешно недоволна, че съм се извинила за нещо без да съм виновна, но от друга страна бях доволна, че изпълних волята на Учителя. Доволна бях за послушанието си, а недоволна бях, защото разбирах, че тук има нещо, което не разбирам. Но преглътнах и си казах: „За Учителя всичко ще преглътна". И ето на следващия ден на Изгрева Учителят дойде при мене, беше облечен по жилетка, заговори ми спокойно и много хубаво и рече: „Сега Савка ще мисли".
И продължихме онзи разговор от онова място, което Савка прекъсна преди една седмица с нейните викове в
трапезарията
на кака Гина.
Аз се изненадах. Учителят държеше на думата си, че разговора ще продължи на Изгрева. Тогава той не дойде. Имаше причина за това. Но сега бе тук и ние продължавахме същия разговор.
към текста >>
75.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Въздъхнах си свободно и влязохме в
трапезарията
, където ни покани една от сестрите - Василка Иванова, която живееше в същата къща.
И какво лъхаше от тях не мога да обясня - особена белина, особена чистота. И някакъв особен мир, някаква особена красота, особено обаяние. Почувствувах се обгърната от топлота, от сигурност. Оазис. Оазис след пустинята, от която ида. Пристан, пристан след бурния океан, на който изплавах, си мислех аз.
Въздъхнах си свободно и влязохме в
трапезарията
, където ни покани една от сестрите - Василка Иванова, която живееше в същата къща.
Беше постлала голяма, дълга маса със снежнобяла ленена покривка и наредени чаши за чай за около 10-15 души. Беше време за вечеря. Ще слезе Учителят от горния етаж да вечерят. Тук се вечеряше рано, към 6-7 часа лятно време и 5-6 зимно време. Как? Дошли сме да Го безпокоим по време на вечеря, възмутих се от себе си и от Милка аз.
към текста >>
76.
22. НА ВЕЧЕРЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Ние скочихме да Му помогнем да преместим масата, да Му помогнем да наредим
трапезата
, още като каза, че ще вечеряме заедно, но Той не позволи.
Ще вечеряме Той и ние, само тримата! Та как ще бъде това? Как ще прекараме толкова време \/13 а У13? Какво ще разговаряме с Него - Той най-големият Човек и ние малките скромни учителки от затънтени краища на майка България!? Той, почувствувал нашето смущение се държеше така просто, така естествено и шеговито, че ние почнахме да се предразполагаме и развеселяваме.
Ние скочихме да Му помогнем да преместим масата, да Му помогнем да наредим
трапезата
, още като каза, че ще вечеряме заедно, но Той не позволи.
„Вие сте мои гости, аз съм домакинята и аз ще наредя сам." И тази пъргава домакиня, макар че беше към 70 години човек, грабна голямата, тежка квадратна маса и я приближи към нас. Мести я, нагажда я и пита: „Така ли? Тука ли? Добре ли е сега? " и т.н.
към текста >>
77.
24. ИМЕННИЯТ ДЕН
,
,
ТОМ 6
Трапезата
е сложена в средата.
Радостта изпърха... След малко ще бъдем в него. И ще понесе и нас натам. Като малки деца се бутаме, смее, споглеждаме. Иска ни се да разперим ръце да замахаме, да заплескаме от удоволствие. И вън, и вътре всичко е бяло.
Трапезата
е сложена в средата.
Над нея, на покрива прозорец, голям и светъл. И най-разкошните от канделабрите на богатите и тъмни салони, не би могъл да го замени. Навярно, вечер пламваха звезди там, а денем - самото слънце. Но днес друго, бялата светлина на зимата влизаше през него. -.. Не зная шумно или безшумно влязохме, но зная: Радостта, изненадата и възхищението се посрещнаха с мира, красотата и хармонията, прегръщаха се, целуваха се... Заехме местата си.
към текста >>
78.
31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА
,
,
ТОМ 6
31. В СТОЛА -
ТРАПЕЗАРИЯТА
Дълбока зима е прегърнала здраво земята.
31. В СТОЛА -
ТРАПЕЗАРИЯТА
Дълбока зима е прегърнала здраво земята.
Ние - аз и Буча (приятелката ми) газим сняг до колене докато дойдем от града на Изгрева. А Изгревът е приказен. Бял и чист. Тук-там се вият тънки пътечки край сведените от сняг борове. И тишина, тишина.
към текста >>
Сестрите ни канят в
трапезарията
.
Бял и чист. Тук-там се вият тънки пътечки край сведените от сняг борове. И тишина, тишина. Ни звън от трамвай, ни сирена от фабрика, ни глъч от тълпа. Душата си почива в тази тишина и белина.
Сестрите ни канят в
трапезарията
.
Там е топло и приветливо, чисто. Печката е запалена от сутринта. Макар и рано още да е за обяд в трапезарията има вече дошли с ръкоделие, с книжки, сестри и братя. Едни четат, други работят и тихо се разговарят. Привлече ни погледа една нова картина на стената.
към текста >>
Макар и рано още да е за обяд в
трапезарията
има вече дошли с ръкоделие, с книжки, сестри и братя.
Ни звън от трамвай, ни сирена от фабрика, ни глъч от тълпа. Душата си почива в тази тишина и белина. Сестрите ни канят в трапезарията. Там е топло и приветливо, чисто. Печката е запалена от сутринта.
Макар и рано още да е за обяд в
трапезарията
има вече дошли с ръкоделие, с книжки, сестри и братя.
Едни четат, други работят и тихо се разговарят. Привлече ни погледа една нова картина на стената. Сестра Цветана Симеонова е увековечила образа на нашата обична сестра Пенка Кънева. Нейните будни, живи, смеещи се очи гледат към даровете на майката земя, тъй богато и изобилно разположени в нейната прегръдка - зеленчуци и плодове - свежи, сочни, апетитни. В ръцете си държи две снопчета златни, житни класове.
към текста >>
Нареди да се пали печката в
трапезарията
, да гори цял ден - от сутрин до вечер, да могат да идват тук сестри на разговор или да си четат и работят на топличко.
Разсърдили Го бяха за нещо, беше недоволен от нещо, прибра се горе и два месеца нямахме стол. Преди няколко дена ме вика и казва: „Йорданке, учителките ще си дойдат скоро за ваканция, къде ще се хранят? Да отворим, рекох, стола." „Добре, Учителю, да го отворим. Аз и Стойна ще дежурим първия месец", казах аз с 45 готовност. Той се зарадва, даде пари, даде провизии и от няколко дена имаме стол.
Нареди да се пали печката в
трапезарията
, да гори цял ден - от сутрин до вечер, да могат да идват тук сестри на разговор или да си четат и работят на топличко.
Пък и за вас, учителките. Вие сте първите, но ще дойдат и другите. Да прекарвате тука през деня на топличко. Грижлив баща. За всички мисли.
към текста >>
Уморена, измъчена, тук си почивах в тази топла и уютна
трапезария
и грижа на нашия обичен Баща.
С каква мъка прекарва Той хубавите си идеи. Но ние си караме все още по старому." Не разпитвах нищо: Какво се е случило, какво са разсърдили Учителя, защо е закрил стола, защо говори Йорданка така за нашето твърдоглавие? Не разпитвах. Мене ми беше така хубаво в момента. Аз идвах от един край дето е самота, където е мизерия и мъка.
Уморена, измъчена, тук си почивах в тази топла и уютна
трапезария
и грижа на нашия обичен Баща.
Сълзите бяха на очите ми. Не разпитвах. Исках да се потопя в тази уютност и да си почина. Наближи обяд. Дежурните сестри сервираха с бели престилки.
към текста >>
79.
38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
,
ТОМ 6
По-късно надникнах в
трапезарията
, в кухнята.
Гледат някак особено, радостно, усмихват ми се весело, стъпват леко, леко сякаш, че не ходят, а се плъзгат над земята, сякаш танцуват. Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал. Всички се бяха прибрали. Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една лекота, нещо празнично из нея.
По-късно надникнах в
трапезарията
, в кухнята.
Там сестрите също сякаш танцуваха. Готвят и пеят, готвят и пеят някакви нови, красиви мелодии. На обяд добих същите впечатления. И тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятелки - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: „Не зная какво е станало с тях. Те са променени.
към текста >>
80.
42. ЯСТИЯ ОТ РИБА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От
трапезата
се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни.
По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От
трапезата
се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла? " „Да, Учителю, имаме. „Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: „Молитва! " и почваме.
към текста >>
81.
59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
И накуцвайки едвам, едвам отивам към малкия салон -
трапезарията
.
Всички ще отидат. Ще отиде и Учителят. Ще останат само малцина да пазят Изгрева. Един ден рекох: Чакай да направя усилие да отида до обеда, да видя Учителя. От няколко дена от как си бях изгорила крака не бях Го виждала, а скоро ще заминават за Присоите.
И накуцвайки едвам, едвам отивам към малкия салон -
трапезарията
.
Обедът щеше да бъде там, а не навън, понеже беше облачно времето и предвещаваше, че ще вали дъжд. Ето Го и Учителят иде бързо, бързо след мене. Поздравих Го, поздрави ме и отмина. А на мене така ми дойде неочаквано, без да съм мислила, без да съм се канела и извиках след Него: „Много ми е мъчно, Учителю, че няма да мога да дойда на Присоите." Той се обърна, изгледа ме отгоре до долу, нищо не каза и влезе в салона. Влязох и аз. Обядвахме.
към текста >>
82.
70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
Преди 10-15 години, когато Изгревът не беше още похитен от властта, но може би беше вече нарочен от нашите недоброжелатели, в малкия салон-
трапезария
на Братството, на едно О.ф.
Чорапът се напълнил веднага с пари. Вземат от него, купуват материали, изпразват го. Той пак се пълни. Пак го изпразват. И така и средства се събраха, и салонът стана!
Преди 10-15 години, когато Изгревът не беше още похитен от властта, но може би беше вече нарочен от нашите недоброжелатели, в малкия салон-
трапезария
на Братството, на едно О.ф.
събрание стана един непознат на мене човек - военен, партиец и се изказа неочаквано, много интересно и в защита на Изгрева, на салона. Даде ни за пример на присъстващите техни хора. По онова време, когато се е строял салонът той е минавал от тука, може би е имал място наблизо и се заинтересувал и наблюдавал как се е изградил набързо салона с общи усилия. Направило му неизгладимо впечатление, той разказа на всички това, което е видял и го разказа с възторг и възхищение. Обаче, за съжаление, никой от неговите другари, които чуха не си взеха бележка от това, не се трогнаха, не се умилостивиха, да се застъпят за този салон изграден с такава любов от бедни и прости хорица из народа на майка република България.
към текста >>
83.
8. ПЪРВИЯТ ОКУЛТЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
На голяма маса в
трапезарията
бе сервиран обяд.
Беше неделя. Към 10 часа Учителят държа беседа. Тогава той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора. Той, застанал пред отворения прозорец, в стаята, говореше. Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка.
На голяма маса в
трапезарията
бе сервиран обяд.
На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече братя-студенти. Това беше истинска комуна. Присъствуваха около 20 души гости, в това число и аз. След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата или от личен характер. Накрая и аз взех думата: „Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите.
към текста >>
На
трапезата
при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече братя-студенти.
Към 10 часа Учителят държа беседа. Тогава той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора. Той, застанал пред отворения прозорец, в стаята, говореше. Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка. На голяма маса в трапезарията бе сервиран обяд.
На
трапезата
при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече братя-студенти.
Това беше истинска комуна. Присъствуваха около 20 души гости, в това число и аз. След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата или от личен характер. Накрая и аз взех думата: „Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, Вие знаехте ли, че съм там.
към текста >>
84.
9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА" Вечерта на
трапезата
пак имаше 15-20 души гости.
9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА" Вечерта на
трапезата
пак имаше 15-20 души гости.
Така се водеха интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и много приятно. Към 9 часа всички си разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията.
към текста >>
За мене бе приготвена една кушетка в
трапезарията
, дето обикновено нощуваха гости от провинцията.
9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА" Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости. Така се водеха интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и много приятно. Към 9 часа всички си разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си.
За мене бе приготвена една кушетка в
трапезарията
, дето обикновено нощуваха гости от провинцията.
Старата сестра Янакиева бе решила тази вечер да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от „Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее, казах й: „Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих Лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и" започнах да тегля по въображаемата цигулка.
към текста >>
85.
10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Исках да доловя оня сюблимен момент, когато долу в голямата
трапезария
Учителят заедно с другите присъстващи на обяда - братя и сестри - ще произнесе молитва, та и аз да се присъединя към тяхната молитва.
Първо слезе Котева и файтонът се оправи. След нея слязоха Учителят, брат Тодор Бъчваров и Лазар Котев. Всички се отправиха към къщи. „Значи наистина Учителят дойде", си казах, зарадвах се много и веднага се залових да приготвя и моя обяд. Постлах си носната кърпичка, която ми служеше и за маса и за покривка, сложих едно парче хляб и няколко маслинки и зачаках.
Исках да доловя оня сюблимен момент, когато долу в голямата
трапезария
Учителят заедно с другите присъстващи на обяда - братя и сестри - ще произнесе молитва, та и аз да се присъединя към тяхната молитва.
Но как ще доловя този момент? Съобразих, че когато престане да се чува шумът от тракането на вилици, който шум достигаше до мене по витата дървена стълба, тъкмо тогава ще настане този момент. И наистина, шумът престана. Интуитивно почувствувах, че вече е време и произнесох следната кратка молитва: „Благодаря Ти, Господи, за тази хубава храница, която Си ми дал". В този момент ме обхвана едно необикновено преживяване!
към текста >>
86.
14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
В това време Учителят стана от
трапезата
, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте?
Аз не отидох да обядвам, но веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя - Елиезер Коен и започнахме работа. Най-напред разкрихме около два-три квадратни метра. Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд.
В това време Учителят стана от
трапезата
, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте?
" Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг те (облаците) укротени започнаха бавно да се придвижват на изток към Арбанаси. Тогава един от братята извика: „Учителю, Вие спряхте бурята!
към текста >>
87.
20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Нали на
трапезата
се събирахме най-малко по десетина души?
Обработихме и лозето, което тази година обещаваше да даде добър плод. Изобщо, работата вървеше добре, но разходите се покриваха все от резервния фонд. Дойде жътва. Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един- два месеца го изядохме.
Нали на
трапезата
се събирахме най-малко по десетина души?
И все още купувахме!
към текста >>
88.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Сложихме голяма
трапеза
.
" Учителят каза: „Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред природата на групи по няколко семейства - на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си". Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тати и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителят.
Сложихме голяма
трапеза
.
Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната". „Нищо, каза Учителят - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София." Но с това работите в комуната не се оправиха.
към текста >>
89.
15. МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Учителят ме остави за обед, на братската
трапеза
на събора и аз се почувствувах в родна среда.
Беше беседата „Да се не смущава сърцето ви, вярвайте в Мене". Аз я взех с треперещи ръце. След това Учителят ме прие на разговор, но аз не си го спомням. Беше говорил на някого в мене, може би на моята душа, но нищо не бе записано в умът ми, беше нарочно изличено. Беше разговор между Бога и човешката душа.
Учителят ме остави за обед, на братската
трапеза
на събора и аз се почувствувах в родна среда.
След това си отидох. Това бе последният съборв Търново през 1925 г. Роднините на братовата ми жена не разбраха за отсъствието ми. А етърва ми имаше и друга работа, която трябваше да върши. Накрая и двете се завърнахме доволни в Габрово.
към текста >>
90.
19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Едната я нарекох, че ще бъде за Учителя, когато ще пристигна в София, а другата ще бъде за приятелите, когато ще се съберем тържествено за братска
трапеза
и вечеря, та да я използваме общо.
19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА Един интересен случай ще разкажа: Преди да тръгна за Изгрева в София, бях с баща ми на екскурзия към връх Бузлуджа и Бедеците. Когато минавахме през мандрата купих две малки питки кашкавал, за да мога да ги нося в раницата.
Едната я нарекох, че ще бъде за Учителя, когато ще пристигна в София, а другата ще бъде за приятелите, когато ще се съберем тържествено за братска
трапеза
и вечеря, та да я използваме общо.
А тогава бяха военни години и всичко беше в оскъдица. Така че моят подарък щеше да бъде на място. Когато пристигахме на Изгрева ние от провинцията изваждахме от торбите си продукти, които военните години ги бяха отнели от София. Пристигнах в София на Изгрева и в същия ден се срещнах с Учителя и Му предадох питката кашкавал, която бе определена за Него. А другата питка я задържах - нали бе определена за братска трапеза.
към текста >>
А другата питка я задържах - нали бе определена за братска
трапеза
.
Едната я нарекох, че ще бъде за Учителя, когато ще пристигна в София, а другата ще бъде за приятелите, когато ще се съберем тържествено за братска трапеза и вечеря, та да я използваме общо. А тогава бяха военни години и всичко беше в оскъдица. Така че моят подарък щеше да бъде на място. Когато пристигахме на Изгрева ние от провинцията изваждахме от торбите си продукти, които военните години ги бяха отнели от София. Пристигнах в София на Изгрева и в същия ден се срещнах с Учителя и Му предадох питката кашкавал, която бе определена за Него.
А другата питка я задържах - нали бе определена за братска
трапеза
.
Аз се настаних в бараката на моят голям рожден брат Борис Николов . На другият ден, може би след два дни дойде от вилата си приятелката на брат ми, който бе купил къщичка на два километра от Изгрева на Симеоновското шосе. Аз се бях настанила в стаята за гости в бараката, защото тя бе свободна. А тази барака беше на брат ми, а освен това, неговата приятелка Мария, вече не живееше на Изгрева, а живееше с брат ми в онзи малък дом на „Симеоновско шосе" N 14. Но ето Мария Тодорова идва и категорично ми изрече една заповед, която ме стресна: „Ти днес целия ден няма да се явяваш тук, защото аз си имам днес специална задача".
към текста >>
91.
1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
В нашия дом в Русе ние се хранехме в
трапезарията
, а имахме кухня, в която само се готвеше.
Трябва да кажа, че майка ми готвеше много хубаво и веднъж беше направила кюфтета от гъби, от които занесохме на Учителя. Когато Учителят ги опита, той каза на сестрите, които бяха от антуража Му: „Идете при русенката да ви научи как да готвите". Или най-малкото да направите такива кюфтета от гъби, за което се иска не само изкуство, но и да можеш, а майка ми готвеше прекрасно. Понякога като кажа, че децата ми всички знаят много хубаво да готвят, като по това приличат на баба си Друмка, моят зет, може би от уважение казва: „Майко, защо казваш така, че приличат на баба си, ами ти си ги научила така да готвят". Но аз считам, че не мога да се сравня с нея.
В нашия дом в Русе ние се хранехме в
трапезарията
, а имахме кухня, в която само се готвеше.
Помня, че имаше едно сандъче в кухнята, на което аз заставах права и от него наблюдавах майка ми като готви. Не съм готвила като малка, но съм я гледала така. И който казва, че от гледане няма файда ще кажа, че не е вярно. Когато се оженихме с моят съпруг ние отидохме най-напред във Варна да живеем. Това беше точно след 9.IX.1944 г.
към текста >>
92.
10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Нека сестрите да приготвят обяда и
трапезата
".
Представяте ли си това? Не чуждоземец, а българин го направи това. И ето сега Учителят излизаше от салона като непрекъснато си помагаше с кърпичката, като с нея налагаше и натискаше кървящата рана, за да спре кръвта. Учителят не се качи нито горе в стаята си, нито отиде долу в приемната. Спря се и се огледа и каза на онези, които Го заобикаляха: „Хайде сега, да си гледате работата.
Нека сестрите да приготвят обяда и
трапезата
".
А беше ранен. Те се пораздвижиха. Бяха вече дошли и други братя и като се огледах сега видях, че изведнъж се изсипаха всички юначаги от Изгрева, но беше вече късно. Ние бяхме много силни по това време като мъже. И ако бяхме ги заварили щяхме да им направим такъв голям побой, че едва ли живи щяха да напуснат Изгрева.
към текста >>
93.
21. МАГИЯ ЗА ДЪЖД
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
После го поканихме на
трапезата
ни.
А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина. Сядаме и се разполагаме. Михаил започна да говори и да философствува. Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христос са били порицани на времето на първите събори от Учителя в Търново, то, затова нямах никакво доверие в тях, Михаил говори и по едно време с висок глас каза: „Аз имам постижение, мога да владея природните сили, мога да спра дъжд, да докарам бури и дъждове". Ние го слушаме и мълчим.
После го поканихме на
трапезата
ни.
Ядохме всички, а и той също, защото беше гладен и си бил взел малко храна. А времето е хубаво, слънчево. По едно време спря едно облаче над нас и за минути то се увеличи и затъмни слънцето и след кратко време закри небето. Изля се проливен дъжд и всички ни окъпа. Жена ми се обърна към него: „Брат Михаил, спри дъжда!
към текста >>
94.
7. ЧУВАЛ С ЖИТО
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Та и те били поканени на
трапезата
при Учителя.
Това е мястото, където сега е къщата на Мирчев и мястото на Учителя-градината. Те биват засети с жито. На другата година като израсло житото сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и баба Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите. На обед Учителят казал: „Рекох, сега да дойдат работниците, които са жънали да обядват". А сестра Станка готвела тогава на Учителя.
Та и те били поканени на
трапезата
при Учителя.
към текста >>
95.
З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
Стоял на Изгрева, хранел се в
трапезарията
на стола, слушал беседите, ходил на Паневритмия, на екскурзия.
Въпрос: на български или на турски? На турски. Чичо Желю знаеше перфектно турски. И взема обратния влак и се връща в София и казва на Учителя: „Г-н Дънов, аз предадох..." и Той казал: „Зная" и останал на Изгрева и около шест месеца е живял. Учителят му казал: „Ще отидеш в къщичката на Олга Славчева".
Стоял на Изгрева, хранел се в
трапезарията
на стола, слушал беседите, ходил на Паневритмия, на екскурзия.
Видял целия живот на Изгрева и един път рекъл на Учителя: „Аз имам семейство, трябва да си отида". „Щом искаш, иди си! " И така няколко пъти Учителят го е повиквал, идвал е на Изгрева и изпълнявал задачи, които Той му давал. Не ми ги е казвал точно, защото това са били неща между него и Учителя. Задачи във връзка с Турция ли?
към текста >>
Ядели риба,
трапезарията
разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно?
А той Михаил го взе, за да си прави актив с портрета на Учителя, че уж му го е подарил. На Лазурния бряг бил много устроен. Къщички, а между къщичките хубави алеи с цветя. Една къщичка боядисана в розово, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно. Поднасяли, сервирали и риба се ядяло.
Ядели риба,
трапезарията
разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно?
" Отговорът бил: „А, французите имат друг начин на живот" и той отделно съвършено се хранел. В салона той седял на високо там на една катедра, влизал от отделна врата и т. н. Това ми е разказвал. Те са били съученици и приятели. Желю е бил търговец.
към текста >>
96.
ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО
,
Иван Сечанов
,
ТОМ 6
Веднъж както се хранехме в
трапезарията
стана въпрос да се направи гозба от гъби.
Братството всеки четвъртък излизаше на екскурзия на Витоша. Аз също излизах и ако беше сезона на гъбите аз използувах случая и си пълнех торбата с гъби. Набраните гъби ги продавах на пазара. Приятелите също обичаха гъбите. Но те много не разбираха от гъби.
Веднъж както се хранехме в
трапезарията
стана въпрос да се направи гозба от гъби.
Тогава Учителят каза строго: „Когато дежурните искат да сготвят гъби няма да вземат от другиго освен от брат Иван Сечанов. Той познава гъбите много добре. Само от него ще купувате". Тези думи на Учителя бяха убедителни за мнозина и аз вече можех да продавам гъбите на братята и сестрите и така си изкарвах прехраната. След много години аз написах книга за гъбите.
към текста >>
97.
4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Като сварил една тенджера фасул, ама грамадна и като ни видя зарадва се, сложи
трапезата
, а аз пия кафенце, туй-онуй, то не кафе, ами от ръж кафе, там пия само топла вода.
Отидохме, то вече нали вървим из пътя, така голяма компания, бе много весело, много хубаво, пеем, хубаво ни беше. А пък аз нещо страдах от стомах, защото бях пила студена вода и ми се простуди стомаха и не мога да се храня. С товачка-оновачка прекарвах, но домат, краставица, такива работи не можех да хапна, ама удържах се из пътя, кандърдисаха ме да отида и аз отидох. И като отидохме на Мусала, нашия брат Игнат Котаров от Стара Загора, той беше на метеорологичната станция и като разбрал, че ние ще отидем беше се приготвил. Като омесил един голям хляб, опекъл го на жарта, пък то купонната система тогава беше, беше 1942 г.
Като сварил една тенджера фасул, ама грамадна и като ни видя зарадва се, сложи
трапезата
, а аз пия кафенце, туй-онуй, то не кафе, ами от ръж кафе, там пия само топла вода.
Ама като видях това изобилие, викам: Ще се наям, пък каквото ще да става. Ако умра там ще ме погребат, там гдето оня е погребан на Мусала, надолу там, онзи затрупан скиор. И наядох се и нищо не ми стана. И сега брат Игнат искаше да ни подслони всички там в станцията, но по някое време се обадиха, че идват туристи и той каза: „Сега само кака Райна и брат Ковачев ще подслоня, на тях ще намеря място, пък на вас не мога да обещая". Ние казахме, че ще спим на върха на Мусала.
към текста >>
98.
10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
10. НЕОБИКНОВЕНАТА
ТРАПЕЗА
Една сестра от Добрич, който се казва Веса Петрова, тя е стара не знам вече дали е жива ми разказа следния случай: Тя издържала един младеж, с който щели да се женят двамата, обаче нещастие се случило.
10. НЕОБИКНОВЕНАТА
ТРАПЕЗА
Една сестра от Добрич, който се казва Веса Петрова, тя е стара не знам вече дали е жива ми разказа следния случай: Тя издържала един младеж, с който щели да се женят двамата, обаче нещастие се случило.
Той я зарязал. Тя ходила след него в София, напуснала си работата, отишла да работи в София, ту на Изгрева, ту където намери работа, само да е при него. Обаче той й дава гръб, въобще не се вземали и сестрата ми казва следното: Работели в ягодите на градината на Изгрева с. Янакиева, брат Ради, мисля, че и Ганка даже и други, които са работили там и в гладните години си мечтаели. Ех да има сега ако може такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове.
към текста >>
И те наяли се едно хубаво и казват: „Досега не разбрахме кой е наредил тая
трапеза
.
Ех да има сега ако може такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове. Нали говорят си какво им се яде. Поспрели да говорят. Сестра Янакиева отишла за нещо до нейната барака и се показала от бараката и викала, махала с ръка възбудено: „Елате всичките! " И кога отишли видел масата натрупана, цялата с това, което са си пожелавали.
И те наяли се едно хубаво и казват: „Досега не разбрахме кой е наредил тая
трапеза
.
Ако беше друг щеше да се обади. Значи Учителят е." Казвам го по повод на това, че чух от някъде и за други такива случаи и на някои им се вижда това нещо невероятно. Та затуй го разказвам да потвърдя това.
към текста >>
99.
8. НА ИЗГРЕВА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Аз бях седнала на
трапезата
през десетина души от Него на същата страна, на която и Той седеше.
В тая връзка носех своя десятък в плик. Като отидох целунах Му ръка и Му предадох плика. Запитах Го, какво ще каже за следване по музика, на което Той отговори, да се опитам. Друго не, си спомням. Същият ден, след като обядвахме на братския стол и бяхме още на масата, поднесоха диня на Учителя.
Аз бях седнала на
трапезата
през десетина души от Него на същата страна, на която и Той седеше.
По едно време Той отряза едно парче диня и като го държеше като че ли гледаше към мене. Аз в момента Го наблюдавах и си казах: „А, Той гледа към мене като че иска на мене да го даде". Но веднага се обади друг глас в мене: „Баш пък на тебе ще го даде" и аз не станах от мястото си. После като казах това нещо на брат Петър той ми каза: „Той на тебе е искал да го даде, ти трябвало веднага да станеш и отидеш, щом ти е минала такава мисъл". Когато Учителят си замина на 27.XII.1944 г.
към текста >>
100.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
С нейни средства й закупих шест тапицирани стола и три други, но масивни за
трапезарията
.
Занесох при нея една шевна машина, едно походно легло, одеала и някои дрехи за носене. Подредих оборотното жилище, но повечето време прекарвах при брат Петър, понеже от там ходех още в двора си, където имах някои насаждения, спях в апартамента на Донка и ходех по мои и нейни задачи. С течение на времето успях с молби и тичане по учреждения да обърна внимание на това, че апартамента й не струва 17 хиляди и нещо след като са й отнели хола и тя получи накрая нова оценка 13 хиляди и нещо. Получи и нотариален акт за него. Апартамента й беше празен.
С нейни средства й закупих шест тапицирани стола и три други, но масивни за
трапезарията
.
Тя си поръча две ъглови легла с ракла. Дадох й едни плат за завеса на едната стая и други някои подробности. Така можеше да живее в апартамента. Един ден тя получи криза и остана през зимата вкъщи в апартамента си. Тогава оцени, че е хубаво с парно отопление.
към текста >>
НАГОРЕ