Търсене в текстове за 'Тон'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

Златните копринени нишки на Димитринка Антонова 4.
Музикална пауза в живота на ученика 13. Фрагменти от музикалния живот на “Изгрева” V. БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ - (30.ХII.1900–1991 г.) 1. Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя 2. Теорията на музиката и Учителят 3. Златните копринени нишки на Димитринка Антонова 4. Как се записваха песните на Учителя 5. Певицата Лиляна Табакова 6. Песните на Учителя 7. Закони на музиката 8. Паневритмията на слънцето за “Изгрева” 9.
към текста >>

2. 2_01 Изгревът

"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
към текста >>

"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове.
към текста >>

Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове.
"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста.
към текста >>

Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър.
към текста >>

Лъкът извлича плътни тонове.
След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове. Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество. Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.
към текста >>

Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър.
Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове. Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество. Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението. Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа.
към текста >>

3. 2_02 Учителят като цигулар

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше.
към текста >>

Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец.
Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви, за първи път изпълнявани на физическото поле. Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им. Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа. При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.
към текста >>

Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.
Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле.
към текста >>

Затова тоновете бяха с определен колорит.
Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка.
към текста >>

Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете.
Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.
към текста >>

Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете.
Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши. Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
към текста >>

4. 2_03 Лунен химн

Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи.
към текста >>

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
към текста >>

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.
Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика.
към текста >>

Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните.
Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.
към текста >>

7. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото.
Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите. Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон.
към текста >>

Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото.
Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите. Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон. Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант.
към текста >>

Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката.
Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите. Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон. Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията.
към текста >>

Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите.
Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите. Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон. Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената!
към текста >>

Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон.
Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите. Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон. Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената! " Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант.
към текста >>

Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя.
Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената! " Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант. Салонът е примрял. Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас". От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон? " Тя ми дава.
към текста >>

От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас". От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон? " Тя ми дава. Аз поисквам още два пъти. Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно. Никакъв проблем. Хармонията между сцената и салона се възстановява.
към текста >>

8. 2_18 Кой управлява света?

Той се казваше Иван Антонов.
И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде. Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга". Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог. Занимаваше се с много приложни окултни науки. Беше властна и динамична фигура. На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата.
към текста >>

Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач!
Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно. И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне. Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори. Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане? Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи. Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач! " И наистина, той беше този пазач. Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому. Беше невъзмутим, строг и непреклонен. Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше. Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше.
към текста >>

Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше.
Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач! " И наистина, той беше този пазач. Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому. Беше невъзмутим, строг и непреклонен. Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше. Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше. Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр. Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче? " Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата.
към текста >>

Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов.
" Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача. Затова разказваме историята за стражата на Школата. Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа. Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия.
към текста >>

Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение.
Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача. Затова разказваме историята за стражата на Школата. Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа. Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява.
към текста >>

" Иван Антонов кимнал с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина!
Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява. Проявената Истина, това е Словото Божие. Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие? " Иван Антонов кимнал с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина! " И си тръгнал. Написал остра статия и направил онзи автор на пух и прах. Чудно е било, как са я поместили в едни от вестниците? Но нали взел позволение от Учителя, все някак се е наредило. Тя излязла и предизвикала голям шум.
към текста >>

Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти.
" И си тръгнал. Написал остра статия и направил онзи автор на пух и прах. Чудно е било, как са я поместили в едни от вестниците? Но нали взел позволение от Учителя, все някак се е наредило. Тя излязла и предизвикала голям шум. Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти. Хем прости, хем нахални! " А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София. Така той изказал и им показал своята Истина за Учителя. Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя!
към текста >>

" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София.
Чудно е било, как са я поместили в едни от вестниците? Но нали взел позволение от Учителя, все някак се е наредило. Тя излязла и предизвикала голям шум. Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти. Хем прости, хем нахални! " А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София. Така той изказал и им показал своята Истина за Учителя. Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя! Но когато ставаше въпрос за политически обвинения, нещата ставаха много сериозни. Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството.
към текста >>

Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд.
Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя! Но когато ставаше въпрос за политически обвинения, нещата ставаха много сериозни. Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството. Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници. Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд. Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно. Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период. В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого. Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше. Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има?
към текста >>

" Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар.
Това е Истината, а тя е свещена за всяка една човешка душа. А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че аз съм Този, който ръководи Света - това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор. Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.
към текста >>

" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.
" Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината". И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията. След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса!
към текста >>

А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят.
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса! " - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител. Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя. И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея. А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят. Отива на "Изгрева" и разказва всичко на Учителя. Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината". Иван Антонов кимва в знак на съгласие. Учителят се усмихва.
към текста >>

Иван Антонов кимва в знак на съгласие.
Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя. И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея. А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят. Отива на "Изгрева" и разказва всичко на Учителя. Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината". Иван Антонов кимва в знак на съгласие. Учителят се усмихва.
към текста >>

9. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров.
"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени. Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди. Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока. Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война". На 14 ноември започва бомбардировка над София.
към текста >>

10. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Ни дума, ни стон може да се отдели от нас.
Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710.
към текста >>

Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна.
На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове. На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея. Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето. За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си. На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.
към текста >>

11. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката.
Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви.
към текста >>

Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил.
С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви. Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания.
към текста >>

Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски.
Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви. Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция.
към текста >>

Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство.
Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви. Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.
към текста >>

Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност.
Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер.
към текста >>

В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия.
Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия.
към текста >>

Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката.
Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация. Каква е Неговата музика? В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото. Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство.
към текста >>

Той добре си служи с българската интонация.
Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация. Каква е Неговата музика? В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото. Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч.
към текста >>

Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство.
Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума. Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен. А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост. Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството. Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена. Тогава Той ни запознава с авторите на дадена песен.
към текста >>

Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден.
Тогава Той ни запознава с авторите на дадена песен. А тези автори са души, които са завършили своята еволюция. Обаче песента отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели. Музиката на Учителя е характерна с възможностите за такова единство. Той бе и изпълнител. Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден. Той изпълняваше песните и като цигулар. Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят. Музиката е дихание на душата. Дихание, което познаваме като съвършена красота на изящна хармония. Дихание, което познаваме като израз на велик живот.
към текста >>

12. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Интонацията на песните е различна.
Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството.
към текста >>

Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна.
Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството. Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни.
към текста >>

Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт.
Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството. Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни. Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри.
към текста >>

През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри.
Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството. Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни. Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип. Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране. Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация. Има обаче и песни с източна интонация и напеви.
към текста >>

Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация.
Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип. Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране. Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация. Има обаче и песни с източна интонация и напеви. Архитектониката е странна, изградена на идеалистична почва. Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
към текста >>

Има обаче и песни с източна интонация и напеви.
През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип. Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране. Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация. Има обаче и песни с източна интонация и напеви. Архитектониката е странна, изградена на идеалистична почва. Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
към текста >>

Архитектониката е странна, изградена на идеалистична почва.
Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип. Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране. Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация. Има обаче и песни с източна интонация и напеви. Архитектониката е странна, изградена на идеалистична почва. Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
към текста >>

13. 2_31 Едно мнение

Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри.
Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни? Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко.
към текста >>

Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали.
Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика. Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко. Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо. По правило, оригиналната гама не бива да се пипа. И затова гласовете трябва да си знаят репертоара.
към текста >>

14. 2_32 Най-новото в музиката

В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно.
"Най-новото в музиката" Както Словото е форма, чрез която се проявява Божественият Дух, така и музиката е форма, чрез която можем да познаем душата. Музиката е език на душата. Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения. В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност. В този смисъл, музиката носи едно откровение. То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души.
към текста >>

А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност.
"Най-новото в музиката" Както Словото е форма, чрез която се проявява Божественият Дух, така и музиката е форма, чрез която можем да познаем душата. Музиката е език на душата. Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения. В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност. В този смисъл, музиката носи едно откровение. То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души?
към текста >>

15. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление.
Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта. Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа. Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно. С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града. Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на "Изгрева".
към текста >>

Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон.
Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.
към текста >>

Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.
Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него. Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо". Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията.
към текста >>

Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева".
Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е забранил събора. Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател. Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"? Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам". Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година.
към текста >>

Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева".
Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател. Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"? Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам". Методи бегом пристига при Учителя. Файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към "Изгрева". Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева". След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори. До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си. За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година. Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве.
към текста >>

16. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

8) Накрая тоя брат с тържествен тон завърши да чете: "Кой е измерил Духа Господен или му е бил съветник и го е научил?
От мен толкоз". Братът извади Библията и започна да чете глава 40 от пророк Исайя: "И славата Господня ще се яви, и всяка плът купно ще види; защото устата Господни говориха."(Исайя, гл. 40, ст. 5) "Но Словото на Бога нашего остава във век."(Исайя, гл. 40, ст. 8) Накрая тоя брат с тържествен тон завърши да чете: "Кой е измерил Духа Господен или му е бил съветник и го е научил? "(Исайя, гл. 40, ст. 13) Всички стояха втрещени и се чудеха този брат откъде се яви, кой му даде тази беседа да редактира и откъде намери сили да прочете всичко това. Накрая той върна оригиналните беседи, до които не бе се докоснал поради страхопочитание към Бога и ги сложи на масата. Другите братя върнаха подготвените от тях редакции.
към текста >>

17. 3_03 Откраднатите хармонизации

Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго.
Постарах се и в първата част я разработих добре. Втората, бавната част също разработих сполучливо. За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част. Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега. Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен". Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.
към текста >>

И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря!
Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели. Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия. Такива случаи имаше много, бях свидетелка и беше трудно да се обясни всеки случай по отделно. И когато си припомням някой от тях, болезнено преживявам всичко, което се бе случило тогава през нашата младост. Музиката на Учителя е една дълбока сфера от Битието на Бога.
към текста >>

Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели.
Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели. Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия. Такива случаи имаше много, бях свидетелка и беше трудно да се обясни всеки случай по отделно. И когато си припомням някой от тях, болезнено преживявам всичко, което се бе случило тогава през нашата младост. Музиката на Учителя е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в Своето Битие е Дух.
към текста >>

18. 2_14 Великата симфония на теменужките

Говореше с един баритонов мощен глас.
Този народ ги оглеждаше, изслушваше ги и точно преценяваше нещата. А как ги преценяваше ли? По делата им. И затова те нямаха никакъв успех! Имаше един брат Звездински. Говореше с един баритонов мощен глас. Като говореше, гласът му се разнасяше като на оратор надалеч. После той се оглеждаше и се ослушваше, дали гласът му правилно се разнася чрез звуковите вълни. Беше много интересно да го наблюдаваш. Ходеше между хората в градовете и селата и проповядваше. Колко хора е обърнал в Учението, не се знае.
към текста >>

19. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори.
Добре, нека да е така. Но защо говори в минало време? Нали нея я има още тук, на земята, в центъра на София, заобиколена от слава и разкош! Загадка и толкоз. Ако някой може да я разгадае - да заповяда. Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори. Но след време в София се разнесе невероятна вест. Морфова загинала. Катастрофирала с лек автомобил. По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се извъртяло от ръцете му той и насочил колата в една урва. Това бе обяснението на шофьора в негово оправдание, което прочетохме във вестниците.
към текста >>

20. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева".
Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се купуваха от приятелите и се връчваха на Учителя.
към текста >>

Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго?
На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се купуваха от приятелите и се връчваха на Учителя. Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт. Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов.
към текста >>

Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя.
Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се купуваха от приятелите и се връчваха на Учителя. Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт. Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов. Защо ли?
към текста >>

Те се качиха на файтона и заминаха.
Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на концерт? " Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю! " Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя. Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност. Обувките му бяха лъснати и увити с целофан, готови за чрезвичайни обстоятелства като тези. Те се качиха на файтона и заминаха. Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе поканил за концерта и когото чака близо половин час. Задава се и приближава важно-важно, а ние го гледаме. И се смеем. Накрая се спира и пита: "Ами къде е Учителят, тук трябваше да се чакаме? " Общ смях от всички.
към текста >>

21. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата.
Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат. Интересно, че всички в този случай възприемат сламената шапка на Учителя съвсем естествено и нормално, макар че той отива с нея на концерт. Те бяха поканили Учителя на концерт, за да се покажат пред обществото и света, че отиват на концерт именно с Учителя, а не с някой, кой да е обикновен човек. А Учителят беше личност в града, познаваха го и като присъствуваше на такива места, всички се оглеждаха, лекичко се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов". Бяха свикнали да го виждат на концерти и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България". Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата. Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка. Застават пред гардероба. Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат. Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак. Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават.
към текста >>

Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?
В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
към текста >>

22. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

На пътя ги чака файтон с кафяво-златисти коне, със златни амулети, окачени по тях от кочияша.
Но накрая, в уречения час, Руси е издокаран и готов. Учителят застава до него и казва: "Руси, готов ли си? " "Готов е, Учителю! " - извиква цялата група около него, взела участие в издокарването му. Пресичат поляната. На пътя ги чака файтон с кафяво-златисти коне, със златни амулети, окачени по тях от кочияша. Цялата група ги изпраща, Руси и Учителят се настаняват във файтона и конете потеглят в тръс. Вечерта всички ги чакат. Файтонът ги докарва. Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен концерт! " Всички ахват и отрупват Руси с въпроси.
към текста >>

Цялата група ги изпраща, Руси и Учителят се настаняват във файтона и конете потеглят в тръс.
Учителят застава до него и казва: "Руси, готов ли си? " "Готов е, Учителю! " - извиква цялата група около него, взела участие в издокарването му. Пресичат поляната. На пътя ги чака файтон с кафяво-златисти коне, със златни амулети, окачени по тях от кочияша. Цялата група ги изпраща, Руси и Учителят се настаняват във файтона и конете потеглят в тръс. Вечерта всички ги чакат. Файтонът ги докарва. Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен концерт! " Всички ахват и отрупват Руси с въпроси. Цялото Братство се изрежда един по един, за да го разпитва, защото всеки искаше сам да чуе и сам да разбере от него какво означава този Божествен концерт.
към текста >>

Файтонът ги докарва.
" - извиква цялата група около него, взела участие в издокарването му. Пресичат поляната. На пътя ги чака файтон с кафяво-златисти коне, със златни амулети, окачени по тях от кочияша. Цялата група ги изпраща, Руси и Учителят се настаняват във файтона и конете потеглят в тръс. Вечерта всички ги чакат. Файтонът ги докарва. Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен концерт! " Всички ахват и отрупват Руси с въпроси. Цялото Братство се изрежда един по един, за да го разпитва, защото всеки искаше сам да чуе и сам да разбере от него какво означава този Божествен концерт. Това продължи няколко месеца: всички искаха да узнаят в какво се заключава да присъствуваш с Учителя на един Божествен концерт. А той така обикновено казваше, че беше трудно да се възприеме от нас: "Руси беше седнал там на стол, а Учителят беше седнал също на стол, но до него".
към текста >>

Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт.
" И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен. Този приятел бе от слушателите и любознателните - щеше да получи само това, което го интересува в момента. Ние, останалите, бяхме от вярващите, ние вярвахме в тази опитност. А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител. Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт. Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт. Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето. Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт.
към текста >>

23. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Нито хващаше чисти тонове, нито можеше да изсвири даден пасаж.
Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше на "Изгрева", в Школата на Учителя. Игнат се хвана да учи цигулка като всички изгревяни. Купи я, започна да взима уроци и да се упражнява да свири. Но горкият, нямаше нито талант за музика, нито ухо на музикант. Свиреше хем фалшиво, хем невярно и скрибуцаше непрестанно. Нито хващаше чисти тонове, нито можеше да изсвири даден пасаж. Беше цяло мъчение да го слуша някой. А той упорствува и свири. Та една вечер свири той, упражнява се упорито, а е вече след десет часа. Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим. А къщичките ни бяха от дъски - бараки - и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, особено вечерно време, и особено ако някой свири фалшиво.
към текста >>

А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше.
Та една вечер свири той, упражнява се упорито, а е вече след десет часа. Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим. А къщичките ни бяха от дъски - бараки - и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, особено вечерно време, и особено ако някой свири фалшиво. Та той не можеше да свири, не му се отдаваше, а мъчеше себе си, мъчеше песента и мъчеше всички, които живееха около него. И, щем-не щем, трябваше да го слушаме. А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше. Е, това не можехме да го изтърпим - измъчения вой на песента. Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен. Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ.
към текста >>

24. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката.
Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод! Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент. Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката. Аз му ги давам. Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал.
към текста >>

Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония.
Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод! Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент. Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката. Аз му ги давам. Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал. И то - преди беседа на Учителя. Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново.
към текста >>

" Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи.
Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент. Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката. Аз му ги давам. Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал. И то - преди беседа на Учителя. Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново. Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов. Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен.
към текста >>

Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката.
И то - преди беседа на Учителя. Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново. Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов. Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме. Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката. Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера.
към текста >>

Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен.
Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново. Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов. Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме. Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката. Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно.
към текста >>

Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона.
Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме. Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката. Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно. За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура. Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога.
към текста >>

" Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах.
И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа? " Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе! " Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят. Те се разразиха, но Той беше взел мерки да не се позволи, да се попречи, защото слънцето трябваше да изгрее отново зад тези буреносни облаци, защото Словото Божие трябваше да се излее с благодат в душите на учениците. Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд.
към текста >>

25. 3_23 Окултната музика на Учителя

Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство.
"Окултната музика на Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат. Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри. Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство.
към текста >>

Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство.
Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика.
към текста >>

Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика.
Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се.
към текста >>

Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек.
Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила.
към текста >>

Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята.
към текста >>

Трябва да пеем, за да се тонираме.
състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска.
към текста >>

Докато пееш - тонираш се.
Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа.
към текста >>

"Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си.
Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика. Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство. Това само принципиално е така. Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи. Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство . "Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си. И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък.
към текста >>

Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат.
И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък. Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот.
към текста >>

От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят.
(Виж: 7 лекция, общ окултен клас, II година) Учителят беше музикант. С музикалния си гений Той можеше, ако се отдадеше на музикално поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.
към текста >>

Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял.
Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение.
към текста >>

26. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост.
Окултна музика" У старите гърци, траки, у първобитните народи, музиката е била неразривно свързана с текста и с движенията или танците. Музиката е била в услуга предимно на религията. Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство. Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване.
към текста >>

В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила.
Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство. Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване. Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката. Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката?
към текста >>

Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката.
На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство. Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване. Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката. Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката? Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта. Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде философията.
към текста >>

Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията.
Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор. Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума. Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към боговете и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост". Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията. Очертават се главно две гледища за музиката. Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора.
към текста >>

Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство.
Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума. Плутарх казва: "Първо и най-хубаво предназначение на музиката е тя да служи за израз на нашата признателност към боговете и да насажда в душите чистотата, мелодията и хармоничната цялост". Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията. Очертават се главно две гледища за музиката. Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора. Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика. Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство.
към текста >>

Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство.
Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора. Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика. Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост.
към текста >>

Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство.
Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора. Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика. Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила.
към текста >>

Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост.
Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна.
към текста >>

Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката.
Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм.
към текста >>

27. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума.
Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери.
към текста >>

Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души.
Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента. Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога. А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика. Друг начин няма. Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш!
към текста >>

28. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

" Аз Му посочих цигулката с по-хубавия тон: "Тази, Учителю".
В противен случай, човек попада под ударите на строгите закони, които управляват окултните песни на Учителя. Веднъж Учителят ме викна при себе си. Той стоеше изправен пред две цигулки и ги разглеждаше. Започна да свири на едната, после на другата, а аз седях и слушах. После се обърна към мен и запита: "Коя ти звучи по- хубаво? " Аз Му посочих цигулката с по-хубавия тон: "Тази, Учителю". Той се усмихна и каза: "И аз така смятам". Какво стана с тези цигулки, не мога да ви кажа. Защо ли? Защото забулена тайна падна върху тях! Учителят понякога даваше Свои песни чрез някой от учениците си.
към текста >>

Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори.
Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори. Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота. Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика. Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика.
към текста >>

"Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят.
Божията Любов е музика. Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика. Тази музика е великата Божествена симфония на живота. "Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят. - Музиката е вечна хармония, вечна красота! " В широкия смисъл на думата, там, където няма хармония, няма и музика. В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката. Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения.
към текста >>

В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел.
Всяко проявено Добро е музика. Тази музика е великата Божествена симфония на живота. "Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят. - Музиката е вечна хармония, вечна красота! " В широкия смисъл на думата, там, където няма хармония, няма и музика. В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката. Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения. Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни. Той е довел тези мелодии до тяхната идеална първоначална чистота.
към текста >>

29. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините.
Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
към текста >>

30. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство.
Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха. Аз ги огледах. Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри. Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство. Аз бях тогава школувана музикантка, не бях случайна любителка, за да мога да се излъжа. Но такова звучене не бях слушала и повече никога не се повтори като опитност, макар че минаха много години и аз навлязох много по-надълбоко, нашироко и надлъж в музиката на Учителя. Тези възторжени песни, излизащи от устата на пеещите сестри, за мен бяха необикновено преживяване. Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях. Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица.
към текста >>

31. 3_33 Съдба от Небето

Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността.
Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една. Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска. Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее. Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично. Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече. Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени. Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички.
към текста >>

32. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика.
И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят.
към текста >>

А ще дойде време да се качиш още по-високо, където е истинската хармония и там да търсиш онова съответствие и онова сливане между тонове и светлини, което се доближава до хармоничното съответствие между мелодия и светлина.
Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо. Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина. И където преливането на светлините дава мелодията. А ще дойде време да се качиш още по-високо, където е истинската хармония и там да търсиш онова съответствие и онова сливане между тонове и светлини, което се доближава до хармоничното съответствие между мелодия и светлина. Ето, това е пътят. Друг път няма. А да се промени от незнание мелодията на Учителя е кощунство. Това е нарушение на окултните закони. Затова Учителят ми нареди да намеря грешките, да ги коригирам и да направя ново издание.
към текста >>

33. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Учителят е разрешил много добре въпроса като й е казал, че тези песни могат да се дадат и за друг глас, в друга тоналност и гама.
Упрекваха ме, че е дала песните съобразно нейния глас, който бе колоратурен сопран. Там има такива височини, които нито една певица не може да вземе, а тя ги взимаше и ги пееше. Каква вина имам аз, че Учителят лично е работил с нея и с нейния глас, който има такива височини? А че тя наистина прекаляваше, това го виждах и аз. Но какво може да се направи? Учителят е разрешил много добре въпроса като й е казал, че тези песни могат да се дадат и за друг глас, в друга тоналност и гама. В такъв случай спорове няма да има. Искам да кажа и нещо друго. Една от причините да се стигне до такива конфликтни положения след издаването на песнарката и тя да не се приеме, беше и моят съжител, съквартирант и съпруг Борис Николов. Той ми направи най-голямата беля! По-голяма беля не можа да ми направи никой!
към текста >>

" Но с такъв тон, неподлежащ на никакво съмнение.
И когато идваха при мен да ме питат какво съм направила с песните, аз ги карах да ми изпеят първо някоя от песните, след това им я изсвирвах на пианото така, както съм я записала. Те виждаха, че няма никаква разлика и се чудеха на тези разправии. Тези възрастни приятели бяха от провинцията и когато слушаха как софиянци пееха песните, които те знаеха, запушваха си ушите. Затова възрастните приятели от провинцията ме подкрепяха. А веднъж един от тях заплаши комисията, като каза: "Вие коригирате Божественото и ще отговаряте за това! " Но с такъв тон, неподлежащ на никакво съмнение. Това бяха ученици по дух. Тогава аз реших да извикам у нас, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14, приятелите - на групи по десет човека. Бях си направила план, като всяка вечер ще извикваме по десет човека братя и сестри от "Изгрева" на гости у нас на вечеря. Целта беше да ги запозная с оригиналите и моята песнарка, защото останалите изобщо не знаеха, че има оригинали и не знаеха изобщо, че Кирил не се е придържал към оригинала.
към текста >>

34. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
към текста >>

35. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон.
На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно, и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели. Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни наред. Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя.
към текста >>

36. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Като последователи се явяват Питагор, Талес, Платон, които дават подтик на гръцката култура. 6.
5. Гърция. В древна Тракия Учител е Орфей. Неговото учение е орфеизъм. То имало за цел да посвети учениците си в едно висше знание за силите в природата и да посеят своите идеи в готовите за това души. Неговото учение го намираме записано като легенди в гръцката митология, където висшите истини за живота са дадени в символична форма. Като последователи се явяват Питагор, Талес, Платон, които дават подтик на гръцката култура. 6. След като Гърция била завладяна от Римската империя, египетският клон преминава и отива в Рим. И той там се запознава с християнството, като се пресича с втория, палестинския клон. След като се запознава с християнството, представителите му са били изпратени между славяните. 7. От Римската империя този клон отива между славяните и пребивава между българите в един дълъг период. От българите преминава в Русия и стига до Памир.
към текста >>

Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият кръстоносен поход срещу френските богомили.
От Мала Азия отива в България. Идеологът на това учение е Боян Магът, който е третият, най-малкият син на цар Симеон. А поп Богомил е разпространителят на това учение. Историята на богомилското учение може да се намери в написаните за богомилството книги. Поради гонението от българските власти, то се прехвърля на запад, преминава през Босна и Далмация, отива в Италия и Франция, а след това в Германия. Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият кръстоносен поход срещу френските богомили. През 1200 година папа Инокентий III предприема мерки срещу богомилите. През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц.
към текста >>

37. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

Но строгият тон и тези думи не само ме опряха, но бяха като вътрешна възбрана.
Но защо ми се втълпи тогава в главата, че трябва тази сума да я оставя на Братството? Отивам при Учителя и споделям с Него, че искам да предам на Братството една голяма сума пари, която съм получила от рода си като наследство. Учителят се обърна рязко към мен, погледна ме строго и каза: "Рекох, на кое Братство? " Но така строго го каза и ме изгледа, че не посмях да мръдна от мястото си. Дълго мислих върху този въпрос. Но строгият тон и тези думи не само ме опряха, но бяха като вътрешна възбрана. Много по-късно разбрах тези думи на Учителя, особено след като започнаха борбите за ръководство и особено след 1957-58 година, около съдебния процес. Та се дойде дотам, че не можех да разбера ученици на Учителя ли бяха тези, които ни предаваха на милицията, които ни искаха дори смъртта - искаха да бъдем обесени. А се наричаха ученици и се смятаха за такива, смятаха, че правят всичко в името на ученичеството и на Братството. Тогава разбрах какво означават думите на Учителя, че е вързал много хора тук на "Изгрева", за да не правят бели. Но някой ги беше отвързал и тези поразии те ги направиха.
към текста >>

38. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Един удар с нож в корема през онези години бе смъртоносен за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият.
На "Изгрева" разбрах за скандала, за побоя и за намушкания корем на Борис. Приятелите го бяха завели на хирург и раната беше обработена. Ножът беше разрязал коремните мускули и бяха ги зашили. Хирургът му казал, че е имал късмет, че ударът е бил нанесен косо, тъй като Борис е отхвръкнал преди това настрани. Ако не бил отхвръкнал встрани и отскочил, ножът щял да се забие в корема и с Борис щяло да бъде свършено. Един удар с нож в корема през онези години бе смъртоносен за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият. Спешната хирургия преди войната беше друга и онези с прободни рани в корема умираха от вторични инфекции и усложнения на раните. Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж. И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава. Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис.
към текста >>

39. 3_68 Самозванецът

Те гледат и мижат, а после казват: "Ти си Тонко и т.н." Михаил е без сърце.
Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е при дупката на мишката - мижи. Но когато хване мишката - не мижи вече. Те имат тактиката на Черната ложа. Те гледат и мижат, а после казват: "Ти си Тонко и т.н." Михаил е без сърце. Гоъблашев им е писал да ги пита дали да отиде в Америка, а те идват при Мене и по един околен път Аз да им кажа, а те да му пишат, че те са му предсказали. Аз им казах: " Нали знаете, кажете му." Това е общо течение, да използуват. Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора.
към текста >>

40. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното.
Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело. Това ще бъде промяната. Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза. Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият. Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери. Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза. Така те успяха да спасят хиляди български войници, както и да спася т собствени я с и живот и този н а техните семейства при новата комунистическа власт . От тях никой н е пострада , дори получих а награди и орден и за военните им подвизи пре з врем е на войната , в която те участвуваха , когато Българи я обяви войн а н а Германия и тръгна да воюва срещу нея по заповед на комунистическата власт .
към текста >>

41. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Някои от музикантите дават тон и песента се подема от всички.
Отначало, докато изгрее слънцето, всички сме в мълчание и съзерцание. Чакаме всички, заедно с Учителя. И ето - за миг на хоризонта блесва първият лъч. Всички ставаме на крака. Учителят казва коя песен да изпеем. Някои от музикантите дават тон и песента се подема от всички. Каква неизказана красота в този ранен утринен час - да се чува хорът, пеещ песните на Учителя на този скалист връх. Учителят е изправен. Всички са станали на крака. Започва молитва: сливане на душата с Първоизточника на живота. След молитвата идва беседа.
към текста >>

42. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

" "Ами по тона, по гласа й." "Е, тогава и ти по гласа ще я познаеш." От двете възлюблени избрал тази с по-хубавия глас и не сбъркал.
Един брат при разговор с Учителя Му казал, че иска да се ожени. "Е, ожени се - му казал Учителят. - Но как да разбера коя е по-добра? " Братът имал две кандидатки за женитба. "Ти как познаваш коя цигулка е по-добра? " "Ами по тона, по гласа й." "Е, тогава и ти по гласа ще я познаеш." От двете възлюблени избрал тази с по-хубавия глас и не сбъркал. Една дарба не се дава даром. Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден.
към текста >>

43. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко.
Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха. Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго. Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи. Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти. Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла. И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа.
към текста >>

Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти.
Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи. Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти. Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла. И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години. Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и Небето се грижеше за нас.
към текста >>

Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла.
Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи. Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти. Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла. И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години. Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и Небето се грижеше за нас. Само онзи, който беше разумен и се съобразяваше с повелята на Небето и думите на Учителя, можеше да се справи със задачите си в личния си живот.
към текста >>

Музиката, пеенето ще го тонират.
Няма защо да слизат. Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата милост на Учителя. Той е виждал болката и страданието, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години. И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее. Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева", пред Учителя. Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно. Имаше случаи, когато трябваше да се изнесат концерти.
към текста >>

44. 4_10 Музикалните опитности на учениците

Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им.
Чака се Онзи, Който да я свали от Божествения Свят. След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова. В това време Учителят излезе развълнуван от салона, където Той наблюдаваше разучаването на песента. Изненадана Го запитах: "Какво има, Учителю? " "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст. Тя свиреше на пиано, пееше и композираше. От всички ни, тя най-много стоеше в салона и присъствуваше при записването на песните. Обикновено Учителят изпяваше песента или изсвирваше някоя мелодия в клас или в салона пред малка група. Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат.
към текста >>

Имаше баритонов глас.
Но нямаше музиканти подготвени, които да я запишат веднага. Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез песента да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Учителят пееше много естествено. Имаше баритонов глас. Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите. И даваше израз на съдържанието на песните, нещо естествено, без да има престореност в Него. Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде концерт в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите. Но ние, поколението от Школата, не изпълнихме това. Остава друго поколение да поправи нашия пропуск.
към текста >>

45. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър.
Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той.
към текста >>

46. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас.
След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на ръст, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много му хареса и допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. Това от своя страна доведе и до конфликтни положения с приятелите в следващите години. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командува и много пречеше на другите също така да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! " Така били прогонени Георгиев, Ковачев и други музиканти.
към текста >>

Тошо Маринчевски имаше мек баритонов глас, запазен и досега.
След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда. Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й, разведе се внучката й, остава да се развеждат и правнуците. Тошо Маринчевски имаше мек баритонов глас, запазен и досега. Вече няколко пъти изнася концерти пред братята и сестрите през последните две години. Лиляна Табакова - оперна певица - даваше концерти, пееше братски песни и особено онези, които Учителят беше дал чрез нея. Тя ги изпълняваше като истински професионалист, духовно прозрение пред Учителя и пред Братството. Няколко пъти изнесе концерти на Седемте езера на Рила. Сестра Дафинка пееше много чисто.
към текста >>

47. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

"Златните копринени нишки на Димитринка Антонова" В Школата на Учителя навлязохме и дойдохме като една голяма група млади хора още през 1922 година.
"Златните копринени нишки на Димитринка Антонова" В Школата на Учителя навлязохме и дойдохме като една голяма група млади хора още през 1922 година. По-късно дойдоха още млади хора, а старите братя и сестри си заминаваха. Такъв бе кръговратът на живота в Школата - онези, които бяха дошли по-рано при Учителя, трябваше и по-рано да си заминат, а ние младите трябваше да останем през цялото време на Школата. Вероятно такъв бе планът на Небето. И ние останахме. Бяхме млади, здрави, хубави.
към текста >>

Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова.
Бяхме млади, здрави, хубави. Какви братя и какви сестри имаше тогава! Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе. Общият стремеж на всички се извисяваше към Високия Идеал. Високият Идеал е Словото на Учителя в Сила и Живот! Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Но тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си беше написала едно стихотворение, сложила го бе в плик и го бе адресирала до него.
към текста >>

Димитрина Антонова
Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени. "Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова
към текста >>

48. 5_04 Как се записваха песните на Учителя

Той я изслушва, но едновременно й се скарва и с много строг тон й казва: "Да отидеш и да вземеш обратно тефтера!
Оригиналната тетрадка, още по времето на Учителя, бе предадена на Мария Тодорова да я съхранява. Но един ден я среща Симеон Симеонов, който също бе музикант - цигулар още от самото начало на Школата, и я помолва да даде тетрадката, за да си сравни нещо и да си запише нещо. Мария се съгласява, защото смята, че доводът му е разумен. Но нещо я гложди отвътре, тя е неспокойна и разбира, че не е постъпила както трябва. Затова отива да сподели с Учителя всичко. Той я изслушва, но едновременно й се скарва и с много строг тон й казва: "Да отидеш и да вземеш обратно тефтера! " Не знам защо, но тази тетрадка с оригиналите беше наречена "тефтер". Мария отива при Симеон Симеонов, казва какво й е наредил Учителят, споделя с него, че Учителят й се скарал за това, че е дала тефтера, защото той трябва да се съхранява, а не да се разнася насам и натам. Симеонов си бил направил справките, но точно в този момент бил се явил и друг брат, който също искал да си преписва нещо. Онзи другият кандидат също стоял при Симеон и очаквал от него да получи тефтера. Ако Мария бе се забавила няколко минути, тефтерът щял да тръгне да се разнася насам и натам.
към текста >>

49. 5_07 Закони на музиката

Те преминават в свръхзвукова тоналност.
Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава. Музиката стимулира Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията. Престана да се играе Паневритмията. Забраниха я. И дръвчетата почнаха да съхнат.
към текста >>

В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората.
Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно. То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите. Божият Дух твори с песен" - казва Учителят. Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее. Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото! Божествения живот търсим във всичко. Него изучаваме, него искаме да проявим.
към текста >>

50. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен.
Написани са също много неща. Играехме я на полянката на "Изгрева", на бивака Ел-Шадай на Витоша, на Седемте рилски езера, играеха я приятелите по Братствата в провинцията. В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите. Той имаше съвършена система за записване на движенията - нещо подобно на стенография. Беше записал много от хората, които се играеха в Софийско, а те, както знаете, са много динамични и трудно се усвояват от българи, а камо ли да се проумеят от чужденци и да се запишат. След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен. Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева". Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му ръка и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва. Брат Боян Боев, който беше следвал в Германия, превеждаше и записваше разговора между двамата. Ето един прост пример: оценява този, който познава материята. Невежите не могат да оценят - те могат само да опорочат нещата.
към текста >>

51. 5_10 Музикални мигове в Пътя на ученика.

" Файтонът чака.
" Сестрите казват: "Тебе кани да Го придружиш. Стягай се по-бързо, че няма много време! " След малко Руси пристига облечен в новите си дрехи и както е стеснителен, срамежлив и несигурен, не смее да се приближи. Може ли Учителят тъкмо него да покани? Но Учителят му кимва с глава, усмихва се и казва: "Да вървим! " Файтонът чака. Сядат и отпътуват. Сестрите гледат след тях, очите им се наливат със сълзи.
към текста >>

52. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

Вземат кола, тогава файтон, и идват навреме.
Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в залa "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. А това обществено мнение не беше много блогоприятно - нито за Учителя, нито за Братството. Но те бяха решили да придружат Учителя. Вземат кола, тогава файтон, и идват навреме. Пък е зима - сняг до колене и виелица. След малко излиза Учителят готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама. Как да Му кажат сега, че зимно време сламена шапка не подхожда? А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват.
към текста >>

53. 5_24 Колективно творчество

След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде".
"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!
към текста >>

54. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски.
Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението. Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира. Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските укрепени позиции на Чаталджа на 17 ноември 1912 година. Завършва без успех с 1 486 убити, 1 400 безследно изчезнали, 13 000 ранени и 1 600 починали от холера. На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича със смъртоносната си коса българските войски. От холера са загинали 75% от жертвите на войната. Злият гений на Европа Фердинанд действуваше срещу българския народ. Избухването на холерата не бе случайно явление. Имаше причина за нея - това бе отказът да се приеме мирът. Ако беше приет мирът, България щеше да получи земите нa Сан-Стефанска България и щяха да се избегнат хилядите жертви и последващите трагични събития за нея.
към текста >>

55. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник.
Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака съветска Русия да навлезе с войските си в България. Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на "Изгрева" и свои дневници. Какво да правим с тях? " Невена Неделчева е близка с Лулчев и е от неговата група на "Упанишадите". Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговият дневник ще му спаси главата. Нали за това го написа, да му спаси главата и да му донесе слава! " Разговорът приключва, но Невена изпълнява Волята на Учителя. На 9 септември 1944 година руските войски навлизат в България и комунистите вземат властта в страната. Започват арести на всички управляващи.
към текста >>

56. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

Аз ще свърша тази работа." Взема телеграмата и отива веднага при Антон Югов.
И единствената телеграма за цели седем дни. Един брат веднага донася на "Изгрева" телеграмата-отговор. С нея трябваше да се получи разрешение от властите. Ами как да стане това и кой да го вземе това разрешение? Изведнъж се явява един брат от Видинско и казва: "Дайте ми телеграмата. Аз ще свърша тази работа." Взема телеграмата и отива веднага при Антон Югов. Тогава той беше министър на вътрешните работи. А този брат, когото ние не познавахме, дори и не му запомнихме името, е бил ятак на Антон Югов и го е укривал от предишната власт. Тогава комунистите живееха и работеха в нелегалност. Братът се среща с него, подава му телеграмата, онзи я прочита, веднага разпорежда и се написва разрешение с печата и с подписа на Антон Югов. Така можахме на следващия ден да извършим погребението на тялото на Учителя.
към текста >>

А този брат, когото ние не познавахме, дори и не му запомнихме името, е бил ятак на Антон Югов и го е укривал от предишната власт.
С нея трябваше да се получи разрешение от властите. Ами как да стане това и кой да го вземе това разрешение? Изведнъж се явява един брат от Видинско и казва: "Дайте ми телеграмата. Аз ще свърша тази работа." Взема телеграмата и отива веднага при Антон Югов. Тогава той беше министър на вътрешните работи. А този брат, когото ние не познавахме, дори и не му запомнихме името, е бил ятак на Антон Югов и го е укривал от предишната власт. Тогава комунистите живееха и работеха в нелегалност. Братът се среща с него, подава му телеграмата, онзи я прочита, веднага разпорежда и се написва разрешение с печата и с подписа на Антон Югов. Така можахме на следващия ден да извършим погребението на тялото на Учителя. Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали?
към текста >>

Братът се среща с него, подава му телеграмата, онзи я прочита, веднага разпорежда и се написва разрешение с печата и с подписа на Антон Югов.
Изведнъж се явява един брат от Видинско и казва: "Дайте ми телеграмата. Аз ще свърша тази работа." Взема телеграмата и отива веднага при Антон Югов. Тогава той беше министър на вътрешните работи. А този брат, когото ние не познавахме, дори и не му запомнихме името, е бил ятак на Антон Югов и го е укривал от предишната власт. Тогава комунистите живееха и работеха в нелегалност. Братът се среща с него, подава му телеграмата, онзи я прочита, веднага разпорежда и се написва разрешение с печата и с подписа на Антон Югов. Така можахме на следващия ден да извършим погребението на тялото на Учителя. Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали? Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес.
към текста >>

Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес.
Братът се среща с него, подава му телеграмата, онзи я прочита, веднага разпорежда и се написва разрешение с печата и с подписа на Антон Югов. Така можахме на следващия ден да извършим погребението на тялото на Учителя. Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали? Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес. А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева". Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме.
към текста >>

Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов.
Ето така дойде този непознат и безименен брат, свърши си работата и си отиде, откъдето е дошъл. Чудни работи, нали? Да, ама той беше брат и трябваше да свърши една братска работа за Делото на Учителя. Това разрешение на Антон Югов, нашите приятели го пазят и до днес. А когато разрушиха "Изгрева", новите власти искаха да преместят гроба на Учителя, понеже им пречел за построяването на легациите на "Изгрева". Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение?
към текста >>

Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение?
Тогава ние написахме изложение и приложихме копие от телеграмата и копие от разрешението на Антон Югов. Защото това бяха събития, станали преди тридесет години. Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата. Това му бе предсказано. Когато бил в нелегалност и се укривал от полицията, тогава една наша сестра му гледала на кафе и му казала, че над главата му имало царска корона и щял да стане цар.
към текста >>

Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години.
Но противниците му от неговата партия не го закачаха повече. Той се движеше свободно по улиците без охрана. И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Да, ето една хубава история за поучение и подражание. Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години. Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше. Дочака, но не след дълго си замина от този свят в почетна възраст.
към текста >>

57. 5_56 Времето на Доброто и времето на Злото

Той беше с балтона и с бял шал около врата.
Ако някой случайно по непослушание се вмъкваше в стаята на Учителя, заварваше Го строг, вглъбен в Себе Си, седнал на стол. Чуваше думите на Учителя: "Рекох, сега имам работа! " И напускаше виновно стаята. След три дни Учителят излезе на терасата. Беше завалял сняг. Той беше с балтона и с бял шал около врата. Махна с ръка и каза: "Свърши се времето на Злото! Започва времето на Доброто. Досега все Доброто е служило на Злото, но отсега нататък Злото ще служи на Доброто. Този, който е решил да прави Зло, късно се е родил. Свърши се времето на Злото!
към текста >>

58. 5_57 Кой спаси българските евреи?

На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев.
Това бе една голяма, предварително скроена, изтъкната и изписана лъжа, за да се заблуди този народ. Затова ние изнасяме цялата тази история. И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността. Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита. От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ. На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев. Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт. На откриването, в списъка на държавите, залазили живота на евреите, името на България не бе споменато. В Европа само България и Дания запазиха евреите. Президентът Желев напусна тържеството и по този повод бе издадена декларация. Вицепрезидентът но САЩ Ал Гор поднесе своите извинения и българската делегация присъствува на тържествата.
към текста >>

59. 8_01 Песните на Учителя

Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас.
Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас. Този опит бе направен само един път. В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това".
към текста >>

60. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Те не спорят за даден тон, а за продължителност на тона.
Но спореха дали да бъде с коронка или с точка дадена нота от музикалния текст. От познанията, които имам по музикална теория не намирам, че разликата е толкова важна, за да спорят за това. Ако е с коронка - това е знак за удължаване. Ако е с точка, удължението е точно определено. За мен не е толкова съществен този въпрос. Те не спорят за даден тон, а за продължителност на тона. Спорът беше изострен, защото имаше вече изработено настроение и Кирил тогава се отдели, не искаше да работи повече с нея. Получи се така, че никой не искаше да работи с нея и тя остана да работи сама. Впоследствие тя привлече Асен Арнаудов да работи с нея. И когато издаде песните, имаше някои изменения, които ние не сме пяли през толкова години на Школата. Защо тя така ги издаде, не зная.
към текста >>

61. 8_03 Симеон Симеонов

В приказките си, поради шеговития си тон, не показваше голяма задълбоченост.
След като се запознал с Учителя, той променил живота си. Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов". И това не бе малко. Все пак, той беше запазил своя весел нрав, обичаше шегите, обичаше веселите закачки, отстрани изглеждаше, че е несериозен. Но беше изключително редовен в Школата. В приказките си, поради шеговития си тон, не показваше голяма задълбоченост. Ние младите гледахме критично към него, понеже виждахме това, което се отразяваше в нашето съзнание. Ние бяхме несправедливи към него и лично аз не знаех още какво представлява Симеон. В такъв случай трябва да се знае откъде идва човек, откъде излиза и какъв път изминава, защото един човек излиза от много ниско място, няма да му стигне време през един житейски живот да стигне до върха. И разбира се, ще има разлика между него и онзи, който излиза по-близо до върха. Затова ние в Школата не се познавахме, понеже не познавахме вътрешния път на всеки един от нас.
към текста >>

62. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека.
Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си.
към текста >>

63. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева.
След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета. На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м. След процеса, ние - Паша и Елена, бяхме изгонени от бараките и от "Изгрева". III. Дворн о място То се владееше чрез брат Васил Атанасов Славов чрез нотариален акт № 174, том XX, регистър 4071, дело № 1336 от 1936 година и нотариален акт N2 109, том XXII, регистър 4632, дело N2 3528 от 1937 година. Неговата площ беше 2 500 кв.м. На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1.
към текста >>

64. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893.
След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година.
към текста >>

65. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Пеенето е съчетание на тонове и Светлина на човешкия ум.
Чрез нея слиза Виделината в Светлината. Съзнателният живот започва чрез Музиката - това е връзката и прокараният път между физическия живот и Небето чрез пробуденото човешко съзнание. Музиката в Духовния свят е вътрешният път към Бога. Тя донася свобода на ума, чувствата, духа и човешката душа. Музикалният човек има връзка непреривна между ума, сърцето, духа и душата си. Пеенето е съчетание на тонове и Светлина на човешкия ум. Вдъхновението на певеца е навлязлата в ума му Светлина отгоре. Хармонията и Мелодията трябва да вървят заедно: умът да се контролира от разумността, а чрез нея - от Хармонията, а сърцето - от Мелодията. Видимата, външна страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Защо? Защото това означава пробудено съзнание и непреривност на човешката мисъл със Светлината и с Виделината в Духовния свят. Доброто е материализираната връзка на Любовта на земята.
към текста >>

Музикалният свят е среда, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото пространство.
Музиката на Великия Учител е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в своето Битие е Дух. А Духът в своето Битие е Хармония от форми, а движението на Духа чрез тези форми е творчески акт на цялата жива Природа и оттам излиза Музиката като творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Великия Учител - Беинса Дуно - е творчески акт на Божествения Дух - чрез Него Светът се е създал. Музиката създава разни светове чрез Хармонията си. Музикалният свят е среда, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото пространство. Окултната музика на Великия Учител е достъпна само за учениците на Школата на Бялото Братство. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Словото на Живия Бог. А музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух. Защото изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа.
към текста >>

66. СЪДЪРЖАНИЕ

Обет пред Атон и пред Бога 3.
Избраникът Божий и вождът на Истината Избраникът Божий и вождът на Истината. Бележки към дадени изречения ТРИТЕ НЕЩА. Разговор с Учителя Дънов, записан на 1 октомври 1900 г. Послеслов / Д-р Вергилий Кръстев СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО / Д-р Вергилий Кръстев ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ПЪРВО 1. Спомените 2. Обет пред Атон и пред Бога 3. Опасната игра 4. Как научих руски език 5. Момчешки лудории 6. Моят дядо и отбраната на Шипка 7. Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8.
към текста >>

67. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год.
Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год.
към текста >>

68. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета.
към текста >>

69. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА Роден съм на 30 декември 1900 г.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА Роден съм на 30 декември 1900 г. в Габрово, неделя, 9 ч. сутринта. Било е много студено време. Аз съм първото дете. Нарекли ме Борис. А името Борис означава „северен вятър".
към текста >>

Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах.
Няма да го намериш в низините. Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана. Баща ми отначало е бил шивач, шиел е кожухчета. Чак накрая е имал малка фабрика за платове. Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена. Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах. Там той се моли пред Бога за целия род. Баща ми през 1906 г. отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години.
към текста >>

отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода.
Чак накрая е имал малка фабрика за платове. Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена. Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах. Там той се моли пред Бога за целия род. Баща ми през 1906 г. отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня.
към текста >>

Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха.
Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена. Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах. Там той се моли пред Бога за целия род. Баща ми през 1906 г. отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня. Атон имаше свои манастири в Русия.
към текста >>

Един ден пристигнаха от Атон двама монаси.
Там той се моли пред Бога за целия род. Баща ми през 1906 г. отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня. Атон имаше свои манастири в Русия. Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат.
към текста >>

Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня.
отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня. Атон имаше свои манастири в Русия. Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение.
към текста >>

Атон имаше свои манастири в Русия.
Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня. Атон имаше свои манастири в Русия. Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас.
към текста >>

Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж.
Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас. На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак. Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях.
към текста >>

И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна.
На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак. Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума.
към текста >>

Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон.
Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума. Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази.
към текста >>

„Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази.
Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума. Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща.
към текста >>

Така обета пред Атон не се изпълни.
" Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца. Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца.
към текста >>

Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон.
Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца. Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца. Брат ми Стефан не се задоми.
към текста >>

Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си.
Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца. Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца. Брат ми Стефан не се задоми. Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха деца.
към текста >>

И така родът бе спрян поради неизпълнение на обета пред Атон.
Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца. Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца. Брат ми Стефан не се задоми. Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха деца. И така родът бе спрян поради неизпълнение на обета пред Атон. Закони има, които съществуват и които ние не познаваме. На един от съборите в Търново през 1922 г. баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от комуната в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария. И тогава баща ми се срещна с Учителя. Целуна Му ръка, като се обърна към Него, после посочи мене с пръст и Му каза: „Г-н Дънов, на Вас поверявам моят син." Учителят се усмихна и рече: „Хубаво!
към текста >>

" Така че истинският Атон беше при Учителя на Изгрева в София.
Закони има, които съществуват и които ние не познаваме. На един от съборите в Търново през 1922 г. баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от комуната в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария. И тогава баща ми се срещна с Учителя. Целуна Му ръка, като се обърна към Него, после посочи мене с пръст и Му каза: „Г-н Дънов, на Вас поверявам моят син." Учителят се усмихна и рече: „Хубаво! " Така че истинският Атон беше при Учителя на Изгрева в София. Атон означаваше Изгрев и аз бях в Школата на истинския Атон, така че обета на баща ми се изпълни. Той ме повери като ученик в Школата на Учителя. След мен дойдоха като ученици в тази Школа и сестра ми Цанка, и братята ми Николай и Стефан. Е, трябваше да заплатим цената на първият обет и затова родът ни се прекъсна. Но втория обет стана пред Школата на Учителя и пред Бога.
към текста >>

Атон означаваше Изгрев и аз бях в Школата на истинския Атон, така че обета на баща ми се изпълни.
На един от съборите в Търново през 1922 г. баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от комуната в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария. И тогава баща ми се срещна с Учителя. Целуна Му ръка, като се обърна към Него, после посочи мене с пръст и Му каза: „Г-н Дънов, на Вас поверявам моят син." Учителят се усмихна и рече: „Хубаво! " Така че истинският Атон беше при Учителя на Изгрева в София. Атон означаваше Изгрев и аз бях в Школата на истинския Атон, така че обета на баща ми се изпълни. Той ме повери като ученик в Школата на Учителя. След мен дойдоха като ученици в тази Школа и сестра ми Цанка, и братята ми Николай и Стефан. Е, трябваше да заплатим цената на първият обет и затова родът ни се прекъсна. Но втория обет стана пред Школата на Учителя и пред Бога.
към текста >>

70. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Иван Антонов 9.
Борис Николов 4. Димитър Стоянов 5. Цочо Диков 6. Методи Константинов 7. Влад Пашов 8. Иван Антонов 9. Кръстю Христов 10. Пеню Ганев 11. Генчо Алексиев 12. Неделчо Попов 13. Христо Цонзоров 14.
към текста >>

Антон Николаев 36.
Митков 32. Йордан Бобев 33. Йордан Иванов 34. Йончо Цв. Йончев 35. Антон Николаев 36. Филип Славов 37.Гради Минчев Сестри: 1. Паша Теодорова 2. Василка Иванова 3. Олга Славчева 4. Сийка Динова 5.
към текста >>

71. 33. МАЛАРИЯТА

По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир.
Учителят бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.
към текста >>

В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога.
С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка.
към текста >>

72. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

В неделен ден някои от възрастните приятели ще вземат Учителя с файтон и ще го докарат в салона.
За кратко време се построи салон. Аз като студент съм работил, когато се полагаха основите на този салон. Изкопавахме основите, носехме камъни и тухли и помагахме при зидарията. Всички младежи помагаха и салонът се построи за няколко месеца. Той беше много удобен понеже е в средата на София. В неделен ден някои от възрастните приятели ще вземат Учителя с файтон и ще го докарат в салона. Имаше една малка стаичка в началото на салона, специално преградена, където Учителят ще си поседне, ще поотпочине, ще размишлява, ще се подготви и след това ще излезе за беседата. Но и този салон стана тесен. Започнаха да идват много хора, но Учителят там държа беседи включително и 1926 г. В тази година на поляната на Изгрева бе построена една малка стая, в която Учителят се нанесе да живее и престоя през зимата на 1926/27 г. След като всички видяха, че Учителят се пресели горе на Изгрева, то решиха тук да се построи салон.
към текста >>

73. 49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ

Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка.
Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава. Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим. Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме.
към текста >>

74. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него.
Понякога отиваше в стария си дом на ул. „Опълченска" 66 и преспиваше там. Стаичката беше много скромна. Нямаше антре. От стаичката отвориш вратата и излизаш вън. Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа. Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено. Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне.
към текста >>

75. 55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД

Едно от тях бе следното: Лятно време, когато е горещо братята и сестрите, които ще правят упражнение с водата ще си облекат зимна дреха - балтон и ще си вземат две стомнички около 1-2 литра и с тях всякой един полека, лека спокойно ще слезе до чешмичката, ще си налее стомничките с вода.
„Радиоактивна вода", я нарече Учителят. То действително е така, защото сините пясъци се дължаха на минерала „голконит", който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие. Във връзка с тази водичка и чешмичка, която е на 300 м от Изгрева, Учителят даде редица упражнения с водата. В какво се състояха те? Едно от тях бе следното: Лятно време, когато е горещо братята и сестрите, които ще правят упражнение с водата ще си облекат зимна дреха - балтон и ще си вземат две стомнички около 1-2 литра и с тях всякой един полека, лека спокойно ще слезе до чешмичката, ще си налее стомничките с вода. И така с балтона облечен, увит с шал и с зимна шапка и с две стомнички ще тръгне до баира към Изгрева. Докато излезе на баира горе, той вир вода стане. Щом иде горе, там има барачка, в която живее и той ще се преоблече. От водата в стомничките ще направи гореща вода и ще пие. Няма чай, защото Учителят препоръчваше чиста, гореща вода.
към текста >>

И така с балтона облечен, увит с шал и с зимна шапка и с две стомнички ще тръгне до баира към Изгрева.
То действително е така, защото сините пясъци се дължаха на минерала „голконит", който е радиоактивен минерал. Тази вода Учителят препоръчваше да се пие. Във връзка с тази водичка и чешмичка, която е на 300 м от Изгрева, Учителят даде редица упражнения с водата. В какво се състояха те? Едно от тях бе следното: Лятно време, когато е горещо братята и сестрите, които ще правят упражнение с водата ще си облекат зимна дреха - балтон и ще си вземат две стомнички около 1-2 литра и с тях всякой един полека, лека спокойно ще слезе до чешмичката, ще си налее стомничките с вода. И така с балтона облечен, увит с шал и с зимна шапка и с две стомнички ще тръгне до баира към Изгрева. Докато излезе на баира горе, той вир вода стане. Щом иде горе, там има барачка, в която живее и той ще се преоблече. От водата в стомничките ще направи гореща вода и ще пие. Няма чай, защото Учителят препоръчваше чиста, гореща вода. Тогава брата ще изпие две-три чаши вряла, топла вода, толкова колкото може да търпи.
към текста >>

76. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония.
Всеки един музикант би казал, че това е един музикален акорд до, ми, сол и че това е доминантен акорд на гамата До мажор. Но фактически това е един символ. Гамата До мажор е гама на живота. Това е жизнената сила на здравия човек. Този акорд поддържа бодро настроение. И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония. Тогава човек е енергичен и деятелен. А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор. Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание. Но от моето поколение всички бяха забравили какво точно означаваше тази емблема.
към текста >>

И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти до, ми, сол.
А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор. Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание. Но от моето поколение всички бяха забравили какво точно означаваше тази емблема. И така този брат започна да работи със сестра Теофана Савова, за да записва нейните опитности. И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти до, ми, сол. А като го посреща Теофана винаги му изпява една песен. Братът не може да разбере нищо. Но един път тя го запитва: „Ти знаеш ли какво означават тези три ноти, които те посрещат всеки път? Той вдига рамене. „Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам?
към текста >>

77. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ Учителят живееше в скромна обстановка на Изгрева. Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше по-дълго от обикновеното и беше 10-15-20 см по-дълго и слизаше почти до колената Му. Панталонът Му винаги изгладен. Той държеше да бъде хубаво облечен. Имаше сестри около Него, които се грижеха като перяха, гладеха, чистеха.
към текста >>

78. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

По това време Учителят извика стенографите и направо със строг тон им заповяда: „След като се напишат беседите на пишеща машина в четири копия, едното копие не се дава на никого.
Савка беше поела да дешифрира неделните беседи и Младежкия клас. Но това бе огромна работа, затова аз поех дешифрирането на беседите от Младежкия клас. Аз по моите стенограми дешифрирах беседата и написвах ръчно, защото аз не можех да пиша на пишеща машина. След туй ги давах на Савка, тя ги преглеждаше и ги преписваше на пишеща машина в няколко копия. Така аз подготвих и се издаде Младежки клас I и II година. По това време Учителят извика стенографите и направо със строг тон им заповяда: „След като се напишат беседите на пишеща машина в четири копия, едното копие не се дава на никого. То се запазва неприкосновено." По това време идваше някой при стенографите, молеха, настояваха, че плачеха да им дадат да прочетат някоя беседа или да си я препишат. Обикновено беше станало негласно правило стенографките да раздават разчетените стенограми да ги чете този и онзи. Дойде се до там, че останалите три копия бяха разнасяни и пръснати в провинцията по разни възрастни приятели. И сега може да ги намерите там, ако те ги пазят. Някои си заминаха, а техните наследници обикновено нямаха отношение към тях, разпиляха ги и ги унищожиха.
към текста >>

79. 81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

Дори когато говориш ще поразтеглиш един израз, друг път ще го кажеш с друг тон.
Но наистина има някои беседи, където има разлика между първо и второто издание Виждат се някои пасажи, които са дадени по-свободно. Това е факт. Но Учителят тогава вероятно й бе дал малко повече свобода. А Учителят бе за едно по-свободно издаване на беседата, но без да се правят съществени изменения. Както Словото, така и музиката не могат да бъдат фиксирани, когато се дават направо от извора. Дори когато говориш ще поразтеглиш един израз, друг път ще го кажеш с друг тон. Но имаше млади братя от братството, които не искаха да се правят редакции на беседите и бяха срещу редакцията на Паша. Аз не съм съгласен с тях, защото тя ги редактираше още по времето на Учителя. А ние бяхме виждали как Паша чете беседите на Учителя. Значи Учителят одобряваше нейното редактиране. Учителят го е приел и аз съм бил винаги в защита на Паша.
към текста >>

80. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: „Ти защо обърна Пентаграмата с върхът надолу и предизвика гневът Господен?
Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила като й се промени посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал Пентаграмата наопаки. Вместо върхът да стои отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът им се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: „Ти защо обърна Пентаграмата с върхът надолу и предизвика гневът Господен? Ти не знаеш ли, че нашият Бог е огън всепояждующ? " Братът не може да разбере още нищо, но като отива вкъщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава. По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми.
към текста >>

81. 99. АНТИМИНСЪТ

Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири.
Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г. Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста. Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго.
към текста >>

Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго.
Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи.
към текста >>

Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички.
За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите.
към текста >>

Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго.
Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс.
към текста >>

След това започват политическите акции с четите, с революционните комитети, но това всичко се предшествува от молитвите на Атонските монаси.
Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е. освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго. И така монасите тръгват, уж с тефтери да събират помощи за манастира, а те разпръсват Антиминса и привличат хора да участвуват в общата молитва. Така започва възраждането в поробените народи. След това започват политическите акции с четите, с революционните комитети, но това всичко се предшествува от молитвите на Атонските монаси. Значи политическото пробуждане на народите се предшествува от молитвите на монасите. Значи първо се издигне глас към небето „Помогнете ни" и Небето се отзовава на този глас и започва да пробужда народите. Възникват политическите борби, докато се дойде до гръцкото въстание 1827/28 г. и освобождението на Гърция, и докато се дойде до Руско-турската война през 1877/78 г., с която война се освобождават поробените народи. В тази акция има само един провал.
към текста >>

На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир.
Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър", която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир. Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев. Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище.
към текста >>

82. 101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр. Свищов през 1886 г. Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти. След това отива в с. Хотанца като основен учител. Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г. След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти.
към текста >>

83. 104. НАЧАЛОТО

После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г.
Учителят имаше идеята да диктува една френология, обаче това нещо не е станало поради различни причини. По мое време приятелите поискаха да отпечатат една цветна картина по френология. Учителят разреши, но тя не е Негова. Тя бе напечатана от наши приятели. Тази карта е по Фаулър. После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване. През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си.
към текста >>

Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си.
После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване. През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си. Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270. После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френологичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп.
към текста >>

84. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога.
Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност. Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога. Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа. Гледан отвън като че ли нищо не прави и не върши.
към текста >>

85. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

Неговият глас беше баритон.
123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД Ние бяхме свидетели когато Учителят даде песента фир-фюр-фен на Търновския събор през 1922 година. Тоя я даде без всякакво уведомление. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древният текст Той даде и български текст, който влезе към песента със съответна мелодия. И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни където и да е и пред когото и да е.
към текста >>

86. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Те са за хармонизация на човека с природата и за тониране на ученика.
Тя влезе в Братския живот и се играеше редовно от 22 март до 22 септември всяка година. ' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години. Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия. Отидем някъде в планината, изкачим се на някой връх, застанем на някоя хубава поляна и направим тези шест упражнения. Това беше нещо необикновено. Те са за хармонизация на човека с природата и за тониране на ученика. Много хубави ритмични, спокойни и плавни движения. При изпълнението им се произнасят известни формули, които Учителят ни е дал. Значи тука има мисъл, идеи и затуй тези упражнения са особено ценни, освежителни и укрепителни за човека. Шестте упражнения се правят през цялата година. По време на учебната година те се правеха и преди да започне Паневритмията и след това ние се нареждахме в кръг, музикантите засвирваха и ние се понасяхме в кръга на Паневритмията.
към текста >>

87. 132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ

Така останаха три палта, три балтона.
На следващия път аз нося едно палто под ръка, не го обличам. Показвам го на сестрата, после го обличам, стои ми като изваяно, тя го оглежда, вижда там етикета на шивача, който го е шил. Значи е по поръчка, значи е платено скъпо. Майка ми беше дала плата, намерила шивача и бе ми ушила пет костюма и три палта, нали ме бе приготвила и изпратила в чужбина да следвам за инженер. Но аз се върнах и инженер не станах. Така останаха три палта, три балтона. И досега не обичам да се обличам с много дрехи. Така сестрите не можаха да купят палто за бедния студент.
към текста >>

88. 187. ТОР ЗА НИВАТА

Имахме една сестра Димитрина Антонова.
Един я изора, друг сложи тор, трети посади семето. А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази нива. Защото накрая има думата жътваря. Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев. Това ще бъде времето за Новото човечество, което ще живее в Европа без граници. Имахме една сестра Димитрина Антонова. Тя запитала Учителя кой ще победи в тази война. Учителят казал: „Навремето, когато трябваше, говорих на Хитлер да не започва война, но той не искаше да слуша. А когато почна войната говорих на Сталин. Той ме послуша и ето победи и спечели войната. Послушанието предупредели съдбата на света и на Европа." Да, послушанието на човека към гласът на Бога е първото изпитание, което идва в най-трудния момент и тогава човек се определя кому да служи: „На Бога или на Мамона".
към текста >>

89. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Един вид всеки тон в музиката, в гамата има своя дължина.
Беше приятел на Бертоли. Ние сме работили с него по постройките. Интересно беше, че при изработването на Пентаграмата ние се заехме да я разчертаем с Бертоли най-напред. Да я начертаем, да му дадем чертежа. Като почнахме да я работим, сетихме се, че един френски автор окултист Сент Ив Д'Алвейдър разглежда архитектурните форми като музикални построения. Един вид всеки тон в музиката, в гамата има своя дължина. Той е даден в неговите трептения, толкова трептения в секунда. И тогава ние можем да построим една архитектурна форма в дадена тоналност в дадена гама. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Решихме да построим елипсата в минорна гама. В коя гама?
към текста >>

И тогава ние можем да построим една архитектурна форма в дадена тоналност в дадена гама.
Интересно беше, че при изработването на Пентаграмата ние се заехме да я разчертаем с Бертоли най-напред. Да я начертаем, да му дадем чертежа. Като почнахме да я работим, сетихме се, че един френски автор окултист Сент Ив Д'Алвейдър разглежда архитектурните форми като музикални построения. Един вид всеки тон в музиката, в гамата има своя дължина. Той е даден в неговите трептения, толкова трептения в секунда. И тогава ние можем да построим една архитектурна форма в дадена тоналност в дадена гама. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен. Решихме да построим елипсата в минорна гама. В коя гама? Спряхме се на ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми".
към текста >>

Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност - в ла-минор.
В коя гама? Спряхме се на ла-минор. Акордът на ла-минор е „ла, до, ми". Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност. Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата. Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност - в ла-минор. Обаче като свършихме всичко това си спомнихме „Ама ние имаме Пентаграм даден от Учителя. Я дай да видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада.
към текста >>

Мерките там са поставени също в тоналността ла-минор, само че ние определихме дължината на елипсата.
Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки. Това е доказателство за вас, а ние знаехме, че мястото на Учителя не трябва да се очертава в правоъгълна форма. Идеята да се очертае мястото на Учителя с елипса, а не в кръг е идея на Бертоли и на мен. Направихме я с бяла мозайка. За елипсата, която направихме, използвахме еталона и същите мерки, които е дал Сент Ив Д'Алвейдър. Мерките там са поставени също в тоналността ла-минор, само че ние определихме дължината на елипсата. Тези съвпадения, които се получиха при налагане на нашият Пентаграм, който получихме с изчисленията, от мерките на Сент Ив Д'Алвейдър се оказаха точни, същите с размерите, както ги беше дал Учителят за Неговия Пентаграм. Да кажем, че Учителят го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това бе забележително. Това е по нашите човешки разбирания.
към текста >>

В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения.
Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една висша наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. Ффренският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Акордът е хармонично съчетание на тоновете. Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор. Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор.
към текста >>

Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина.
Но Учителят ползваше и черпеше една висша наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. Ффренският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Акордът е хармонично съчетание на тоновете. Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор. Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор. Това са основни акорди познати в музиката.
към текста >>

Акордът е хармонично съчетание на тоновете.
Ффренският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Акордът е хармонично съчетание на тоновете. Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор. Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор. Това са основни акорди познати в музиката. Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг акорд. То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете.
към текста >>

То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете.
Акордът е хармонично съчетание на тоновете. Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор. Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор. Това са основни акорди познати в музиката. Значи ако ти искаш да построиш дадена фигура, можеш да използваш един или друг акорд. То тогава тя е построена в една или друга гама, която ти искаш, според тоновете на акорда и чрез дадените дължини на тоновете. Така ние използвахме за Пентаграмата минорен акорд - ла, до, ми основен акорд в гамата ла-минор. И се получи тъй, че нашата фигура построена на тези мерки съвпада напълно с Пентаграмата дадена от Учителя преди години и който не е имал предвид книгата на френския окултист. След като направихме елипсата около мястото на Учителя и след като сложихме Пентаграмата мястото се оформи. След това се консултирахме с архитекти и достъпа към мястото на Учителя трябваше да бъде по алеи разположени по фигурата на Пентаграма. Направихме един голям кръг, очертахме пет върха и по тях спуснахме пет алеи, които да водят до елипсата.
към текста >>

90. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

В това време пристига файтон.
Отива брата на работа, но си мисли, дали ще се сетят да поканят и него на вечерята? Целият ден живее с това желание, то го изпълва. Вечерта се прибира по-рано в стаичката си, а отдолу се чуват тичане, шетане. Представя си брата голямата стая осветена празнично, трапезата, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около масата и Учителят в средата.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на трапезата. Да, хубаво е да го поканят и него. В това време пристига файтон. Значи Учителят е дошъл. Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на трапезата.Братът губи надежда, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на вечерята. Поглежда той запасите си и намира,че има само една филийка хляб и три маслинки. Постила кърпичка на масата,слага запасите си. Долу затихва.
към текста >>

След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива.
След това се чува песента на чиниите и вилиците. Вечерята е започнала. Братът и той започва вечерята. Отчупва си помалко от хлебеца, дъвчи дълго време, изсмуква маслинката, но и долу вечеря-та не продължава много. Пак затихва песента на вилиците, значи казва се молитвата след ядене. След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива. Сутринта брата като слиза да се измие в кухнята, сестрите са там и шетат. Чува той хазайката да се оплаква:- „Чудна работа, толкова труд положихме, толкова приготовления, а Учителят от нищо не хапна. Изяде само една филийка хляб и три маслинки. Не остана и на разговор, а веднага стана и си отиде." Младият брат като чул за трите маслини така му се надигнала в гърлото глътката, бързо избягал от кухнята - да не видят сестрите, че очите му се налели със сълзи. Учителят бе дошъл в дома на богатия човек Лазар Котев, но сподели трапезата на бедния студент от таванската стаичка.
към текста >>

91. 19. СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена.
19. Свети Иван Рилски Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на Рилския манастир. Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена. Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир.
към текста >>

Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад.
Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад. Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също. файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен. Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта. Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва.
към текста >>

Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също.
Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад. Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също. файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен. Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта. Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва. Конете се успокояват, файтонджията ги хваща за юздите и ги повежда.
към текста >>

файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза.
Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад. Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също. файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен. Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта. Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва. Конете се успокояват, файтонджията ги хваща за юздите и ги повежда. Д-р Дуков сяда пак във файтона, госпожата също.
към текста >>

Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта.
Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също. файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен. Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта. Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва. Конете се успокояват, файтонджията ги хваща за юздите и ги повежда. Д-р Дуков сяда пак във файтона, госпожата също. Учителят им казва: „Конете видяха Иван Рилски, който дойде да ме посрещне, а вие не го видяхте." Всички се оглеждат наоколо уплашени от премеждието. Няма никой.
към текста >>

Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва.
Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също. файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен. Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта. Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва. Конете се успокояват, файтонджията ги хваща за юздите и ги повежда. Д-р Дуков сяда пак във файтона, госпожата също. Учителят им казва: „Конете видяха Иван Рилски, който дойде да ме посрещне, а вие не го видяхте." Всички се оглеждат наоколо уплашени от премеждието. Няма никой. Очите им са затворени.
към текста >>

Конете се успокояват, файтонджията ги хваща за юздите и ги повежда.
Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също. файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен. Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта. Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва. Конете се успокояват, файтонджията ги хваща за юздите и ги повежда. Д-р Дуков сяда пак във файтона, госпожата също. Учителят им казва: „Конете видяха Иван Рилски, който дойде да ме посрещне, а вие не го видяхте." Всички се оглеждат наоколо уплашени от премеждието. Няма никой. Очите им са затворени. Трябва Духът да дойде, да свали люспите от Човешките ни очи и да прогледнат в един друг свят, който ни заобикаля и който е по-реален от този на формите.
към текста >>

Д-р Дуков сяда пак във файтона, госпожата също.
файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен. Трети път конете се изправят и файтона отстъпва назад почти до края на пропастта. Учителят седи спокоен във файтона, не се помръдва. Конете се успокояват, файтонджията ги хваща за юздите и ги повежда. Д-р Дуков сяда пак във файтона, госпожата също. Учителят им казва: „Конете видяха Иван Рилски, който дойде да ме посрещне, а вие не го видяхте." Всички се оглеждат наоколо уплашени от премеждието. Няма никой. Очите им са затворени. Трябва Духът да дойде, да свали люспите от Човешките ни очи и да прогледнат в един друг свят, който ни заобикаля и който е по-реален от този на формите. Но затова се иска да ти дойде времето и да слезне Духът върху тебе и да те осени със своята светлина, за да прогледнеш.
към текста >>

92. 124. КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА

Аз ръководя политическите събития в света, не само в България, но в целия свят." Това беше Иван Антонов.
124. КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА В онези времена, когато духовенството, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинение срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната. Един брат твърде разгневен отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще напиша статия да опровергая това обвинение! " Учителят казва: „Напиши! " Написва той статията и я занася на Учителя, да Му я прочете. Учителят я изслушва и казва: „Статията е добре написана, но не е вярна. Аз ръководя политическите събития в света, не само в България, но в целия свят." Това беше Иван Антонов. Той беше малко кибритлия и обичаше полемиката, споровете, борбата. Но сега разбра, че има един Господар на света и един Господ на Силите, Който управлява света.
към текста >>

93. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Георги Куртев и файтона на Мустафа - 48 39.
Георги Куртев, човекът който живееше с Бога (1870-1961) - 42 34. За годишнината на брат Георги - 43 35. Как е лекувал холерата брат Георги Куртев - 45 36. Георги Куртев - 45 37. Песента „Идилията" и брат Георги Куртев - 48 38. Георги Куртев и файтона на Мустафа - 48 39. Георги Куртев и спиритизма в Айтос - 50 40. Брат Георги Куртев и холерната болест - 50 41. Чешмата в село Тополица - 52 42. Василка Иванова - 56 43. Необикновената почерпушка - 57 44.
към текста >>

94. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ

По покана на българското правителство, за да се записват речите на депутатите бива поканен словенецът Антон Безеншек, род.
Учителят ги издаде и ги нарече „Сила и живот". Първите три серии са почти оригинално Слово на Учителя. Трябва да кажем и за стенографите. Те се явиха точно на време, за да стенографират и запишат Словото на Учителя. Затова се бе погрижило Небето. По покана на българското правителство, за да се записват речите на депутатите бива поканен словенецът Антон Безеншек, род. 1854 г. в село Бу-коие, Словения, а починал в 1915 г. в гр. София. Той приспособява за българския език стенографската система на Габелсбергер и открива първите курсове за изучаване на стенографията. Ето защо днешната българска стенография се нарича система Габелсбергер-Безеншек.
към текста >>

95. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

А от там се чуват стоновете на болните.
Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни. Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни. Пристигат биволските кервани, стоварят болни и отиват за други. Всички са уплашени. Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата. А от там се чуват стоновете на болните. Главният лекар изгубил и ума и дума, на место да ги окуражи казва: „Който отиде там, нема да види вече жена си и децата си". Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам. Тези, които викат там горе също имат жени и деца. Бог е с нас, ние ще видим жените и децата си." И тръгва към болницата. С него отиват още трима души, от които двама наши братя.
към текста >>

96. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби.
Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея. Колко е приятно човек да се среща с такива хора като Георги Куртев! Колко е угодно Богу, че такива хора се движат по земята.
към текста >>

97. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА Брат Георги Куртев бе един от първите ученици на Учителя.
38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА Брат Георги Куртев бе един от първите ученици на Учителя. Беше пръв по време и пръв по достойнство. Изцяло беше отдаден на службата си като фелдшер. Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина.
към текста >>

Брат Георги взима най-хубавия файтон от Айтос, файтона е съвсем нов и конете бели, а кочияшът е турчинът - Мустафа.
Като свършва летуването брат Георги поканва Учителят да им гостува в Айтос. Учителят приема. Минава през Сливен, където прекарва някой и друг ден, държи им някое слово и от там с влака пристига в Айтос. В Айтос ги посреща брат Георги, който е отишъл по-напред, за да подготви условията за посрещане на Учителя. Той пристига с брат Петко Епитропов и брат Костадин Иларионов. Брат Георги взима най-хубавия файтон от Айтос, файтона е съвсем нов и конете бели, а кочияшът е турчинът - Мустафа. Брат Георги му казва: „Ще дойде мой човек, когото обичам и уважавам като баща." Пристига Учителят, слиза на гарата придружен от Петко Епитропов, а той е висок, представителен с дълга брада, а Учителят е по-скромен, по-нисък на ръст и с по-малка брада. Турчинът се навежда към ухото на брат Георги и му прошепва: „Георге, да слушаш ей този по-малкия, а не големия. Него да слушаш". Сядат във файтона. А турчинът е много доволен.
към текста >>

Сядат във файтона.
Той пристига с брат Петко Епитропов и брат Костадин Иларионов. Брат Георги взима най-хубавия файтон от Айтос, файтона е съвсем нов и конете бели, а кочияшът е турчинът - Мустафа. Брат Георги му казва: „Ще дойде мой човек, когото обичам и уважавам като баща." Пристига Учителят, слиза на гарата придружен от Петко Епитропов, а той е висок, представителен с дълга брада, а Учителят е по-скромен, по-нисък на ръст и с по-малка брада. Турчинът се навежда към ухото на брат Георги и му прошепва: „Георге, да слушаш ей този по-малкия, а не големия. Него да слушаш". Сядат във файтона. А турчинът е много доволен. Тръгват с белите коне, охранени, чисти, лъщят на слънцето. Завежда ги където трябва. На турчина му заплащат. След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани.
към текста >>

След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани.
Сядат във файтона. А турчинът е много доволен. Тръгват с белите коне, охранени, чисти, лъщят на слънцето. Завежда ги където трябва. На турчина му заплащат. След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани. Брат Георги споделя е Учителя какво са решили - да отидат до баните, а от баните ще ги посрещне Минчо Сотиров, който ще дойде от Бургас с военния файтон, защото той е там офицер. Учителят му казва: „Не, но ако вземем този турчин с белите коне, идвам." Отива брат Георги при турчина: „Мустафа, ще дойдеш ли с файтона си до Бургас? " „Щом е за Божия човек, ще дойда". Спазаряват се какво ще му плати за файтона. И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани.
към текста >>

Брат Георги споделя е Учителя какво са решили - да отидат до баните, а от баните ще ги посрещне Минчо Сотиров, който ще дойде от Бургас с военния файтон, защото той е там офицер.
А турчинът е много доволен. Тръгват с белите коне, охранени, чисти, лъщят на слънцето. Завежда ги където трябва. На турчина му заплащат. След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани. Брат Георги споделя е Учителя какво са решили - да отидат до баните, а от баните ще ги посрещне Минчо Сотиров, който ще дойде от Бургас с военния файтон, защото той е там офицер. Учителят му казва: „Не, но ако вземем този турчин с белите коне, идвам." Отива брат Георги при турчина: „Мустафа, ще дойдеш ли с файтона си до Бургас? " „Щом е за Божия човек, ще дойда". Спазаряват се какво ще му плати за файтона. И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани. Приятелите искат там да се окъпят.
към текста >>

Учителят му казва: „Не, но ако вземем този турчин с белите коне, идвам." Отива брат Георги при турчина: „Мустафа, ще дойдеш ли с файтона си до Бургас?
Тръгват с белите коне, охранени, чисти, лъщят на слънцето. Завежда ги където трябва. На турчина му заплащат. След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани. Брат Георги споделя е Учителя какво са решили - да отидат до баните, а от баните ще ги посрещне Минчо Сотиров, който ще дойде от Бургас с военния файтон, защото той е там офицер. Учителят му казва: „Не, но ако вземем този турчин с белите коне, идвам." Отива брат Георги при турчина: „Мустафа, ще дойдеш ли с файтона си до Бургас? " „Щом е за Божия човек, ще дойда". Спазаряват се какво ще му плати за файтона. И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани. Приятелите искат там да се окъпят. Учителят не ги насърчава да се окъпят, но те се окъпват.
към текста >>

Спазаряват се какво ще му плати за файтона.
На турчина му заплащат. След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани. Брат Георги споделя е Учителя какво са решили - да отидат до баните, а от баните ще ги посрещне Минчо Сотиров, който ще дойде от Бургас с военния файтон, защото той е там офицер. Учителят му казва: „Не, но ако вземем този турчин с белите коне, идвам." Отива брат Георги при турчина: „Мустафа, ще дойдеш ли с файтона си до Бургас? " „Щом е за Божия човек, ще дойда". Спазаряват се какво ще му плати за файтона. И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани. Приятелите искат там да се окъпят. Учителят не ги насърчава да се окъпят, но те се окъпват. Тогава да минеш покрай баните с файтон и да не се окъпеш е грехота и то не може да се случи. Брат Георги не се окъпва, а прекарва с Учителя в разговор.
към текста >>

И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани.
След няколко дни възрастните приятели Епитропов и Иларионов предлагат да отидат до Бургас с файтона, а не с влака и да минат през Бургаските бани. Брат Георги споделя е Учителя какво са решили - да отидат до баните, а от баните ще ги посрещне Минчо Сотиров, който ще дойде от Бургас с военния файтон, защото той е там офицер. Учителят му казва: „Не, но ако вземем този турчин с белите коне, идвам." Отива брат Георги при турчина: „Мустафа, ще дойдеш ли с файтона си до Бургас? " „Щом е за Божия човек, ще дойда". Спазаряват се какво ще му плати за файтона. И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани. Приятелите искат там да се окъпят. Учителят не ги насърчава да се окъпят, но те се окъпват. Тогава да минеш покрай баните с файтон и да не се окъпеш е грехота и то не може да се случи. Брат Георги не се окъпва, а прекарва с Учителя в разговор. В това време Минчо Сотиров пристига с военния файтон.
към текста >>

Тогава да минеш покрай баните с файтон и да не се окъпеш е грехота и то не може да се случи.
" „Щом е за Божия човек, ще дойда". Спазаряват се какво ще му плати за файтона. И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани. Приятелите искат там да се окъпят. Учителят не ги насърчава да се окъпят, но те се окъпват. Тогава да минеш покрай баните с файтон и да не се окъпеш е грехота и то не може да се случи. Брат Георги не се окъпва, а прекарва с Учителя в разговор. В това време Минчо Сотиров пристига с военния файтон. Но Учителят не влиза в неговия файтон, а продължава да се вози във файтона на турчина Мустафа с белите коне. Брат Георги си спомня какво му е казал турчина. „Щом е за Божий човек, идвам!
към текста >>

В това време Минчо Сотиров пристига с военния файтон.
И Учителят с файтона, теглен от белите коне на Мустафа пристигат на Бургаските бани. Приятелите искат там да се окъпят. Учителят не ги насърчава да се окъпят, но те се окъпват. Тогава да минеш покрай баните с файтон и да не се окъпеш е грехота и то не може да се случи. Брат Георги не се окъпва, а прекарва с Учителя в разговор. В това време Минчо Сотиров пристига с военния файтон. Но Учителят не влиза в неговия файтон, а продължава да се вози във файтона на турчина Мустафа с белите коне. Брат Георги си спомня какво му е казал турчина. „Щом е за Божий човек, идвам! " Хайде де, сега разгадай тази загадка. Турчинът само като зърва Учителя и веднага познава кой е Този и Кому служи.
към текста >>

Но Учителят не влиза в неговия файтон, а продължава да се вози във файтона на турчина Мустафа с белите коне.
Приятелите искат там да се окъпят. Учителят не ги насърчава да се окъпят, но те се окъпват. Тогава да минеш покрай баните с файтон и да не се окъпеш е грехота и то не може да се случи. Брат Георги не се окъпва, а прекарва с Учителя в разговор. В това време Минчо Сотиров пристига с военния файтон. Но Учителят не влиза в неговия файтон, а продължава да се вози във файтона на турчина Мустафа с белите коне. Брат Георги си спомня какво му е казал турчина. „Щом е за Божий човек, идвам! " Хайде де, сега разгадай тази загадка. Турчинът само като зърва Учителя и веднага познава кой е Този и Кому служи. Той нито е слушал Учителя, нито се е срещал с Него, нито знае български, та да е слушал и чел нещо от Него.
към текста >>

Да, Божият човек също оцени, че Мус-тафа го е познал и затова не рачи да се качи във файтона на Минчо Сотиров, а си остана във файтона на турчина Мустафа.
Турчинът само като зърва Учителя и веднага познава кой е Този и Кому служи. Той нито е слушал Учителя, нито се е срещал с Него, нито знае български, та да е слушал и чел нещо от Него. А дори е неписмен и неук, но разпознава Учителя като Божи човек само с един поглед. А мнозина наши приятели преминаха десетки години с Учителя, слушаха с ушите си хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди страници, но малцина разбраха кой е Учителят. А ето един турчин Мустафа, неук и неписмен, като зърна Учителя, разбра че това е Божия човек. Да, Божият човек също оцени, че Мус-тафа го е познал и затова не рачи да се качи във файтона на Минчо Сотиров, а си остана във файтона на турчина Мустафа. Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло посвещение. Единственото и то най-главното!
към текста >>

98. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата.
И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни. Тези камъни се държат здраво.
към текста >>

99. 52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА

А владиката си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
Тогава тези филми бяха много популярни и народът се тръшкаше от смях като ги гледаше. Така става и сега след речта на владиката и след финала на тази сказка. Публиката излиза, заобикаля този скромен човек и всеки иска да се ръкува с него, а някои го потупват по рамото. Казват му: „Ама ти си бил окумущ човек! " Този скромен човек се казваше Колю Каишев. А владиката си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
към текста >>

100. 63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ