Търсене в текстове за 'Тлъстина'

И така останах аз вече там, не мръднах и като с нож станах и вегетарианка, обаче бях сигурно готова, за да съм вегетарианка, защото в моята уста, а сега съм 76-та година, ама знаете ли, колко една прашинка тлъстина не ми е влязла в устата.

И така останах аз вече там, не мръднах и като с нож станах и вегетарианка, обаче бях сигурно готова, за да съм вегетарианка, защото в моята уста, а сега съм 76-та година, ама знаете ли, колко една прашинка тлъстина не ми е влязла в устата.
То в мене всичко се вляло от радост, не знам къде да стъпя. И питам, къде е Ана Тодорова, пък кой не знае, че тя е сестрата на Паша - стенографката на Учителя в парахода. Вие знаете ли историята на парахода? И отивам и веднага й се представям. Ама аз съм вашата ученичка и край. И така останах аз вече там, не мръднах и като с нож станах и вегетарианка, обаче бях сигурно готова, за да съм вегетарианка, защото в моята уста, а сега съм 76-та година, ама знаете ли, колко една прашинка тлъстина не ми е влязла в устата. Аз обичах крехкичките месца така, но ги късах, късах, да не би да има някаква мазнина. В коя година се видях с Учителя? Може би 1940-1941 г., там някъде. Точно годината не мога да ви я кажа, но така останах тука. И досега.
към текста >>

И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага.

Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: да назидавате себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави безумния. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата си ощети? Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи душата му. И за да се освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко. Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция.
към текста >>

И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свини те изгубват известна плътска облага.

Затова именно се казва в стих 20 от прочетената глава: да назидаваме себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много надалеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидени блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуемия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свини те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: „Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата се ощети? " Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз. Много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи къщата му. И за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко.
към текста >>

Има вече нещо плътно, тежко като златен пендар, във всичкото това бликащо изобилие усещаш и тлъстината на чернозема, и обилната влага на благодатните дъждове, и щедрото пролетно и лятно слънце, накрая и трудолюбивата ръка на земеделеца, за да се получи богатата реколта, подарена сега на човека.

Има вече нещо плътно, тежко като златен пендар, във всичкото това бликащо изобилие усещаш и тлъстината на чернозема, и обилната влага на благодатните дъждове, и щедрото пролетно и лятно слънце, накрая и трудолюбивата ръка на земеделеца, за да се получи богатата реколта, подарена сега на човека.
Салонът през тези вечери не побираше надошлите, дворът също осветлен с всичките лампи също се изпълваше с гости. Празникът започваше призори - имаше тогава беседа и Паневритмия и приключваше късно към 10 часа. През септември на 22 празнувахме пак-тоя път есенното равноденствие и докато през пролетното посрещахме Слънцето, през септември го изпращахме. И този ден беше свързан с природата, когато разтоварената земя е вече дала целия си урожай и хамбарите са пълни с жито, кошовете с ябълки, гроздето още зрее и чака да се налее с повече сок и сладост, когато градините са в най-цветущо състояние, обременени от обилен плод. Красотата сега е съвсем друга. Има вече нещо плътно, тежко като златен пендар, във всичкото това бликащо изобилие усещаш и тлъстината на чернозема, и обилната влага на благодатните дъждове, и щедрото пролетно и лятно слънце, накрая и трудолюбивата ръка на земеделеца, за да се получи богатата реколта, подарена сега на човека. На този ден ние отзвучавахме на тоя нов израз на пълнота, на красота, на щедростта. Празнувахме пак по същия начин, както и на 22.III., но с тази разлика, че плодовете красяха нашата трапеза и сутрешните разходки ставаха все по-редки. Готвехме се вече не за многото срещи със Слънцето и за големи скокове по планините, а за един друг сезон - вглъбен и творчески - време за работа и съзерцание, за четене и учене - една духовна начална година, която ни приканваше към книгите, размисъл и духовна работа. Времето между тези два празника приличаха на бреговете на една река, наречена живот, чийто начало и край се превръщаше на колело между тези две дати. Празнувахме още Петровден.
към текста >>

И ако се предадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на телата ви. Затова, именно се казва в 20 стих от прочетената глава: „да назидавате себе си във вярата." Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се, и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуща тази криза. Няма защо да недоумяваме и да се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави беснуемият. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: „Какво се ползува човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети? " Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, унищожи се България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи душата му. И за това, да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко. Ето затова Господ подгони прасетата на българите, и ги изпрати в гърци и турци.
към текста >>