Търсене в текстове за 'Тайна'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 144 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя.
Имаше стойка на лорд, а понякога на крал - такива, каквито съм наблюдавал по различните картички, даващи образите на английските крале. Наблюдавах походката му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му. Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация. Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания. Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън. Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя. Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности. За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала. Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим.
към текста >>

2. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен.
Но главният неизменен придружител бях аз. Защо Учителят избра точно мен, не мога да кажа. Дали затова, че бях свободен в този момент? Едва ли. Та аз знаех при какво стечение на обстоятелствата и как командирът на моята част ми даде отпуска 40 дни. Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен. Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до село Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади. Там отсядахме, почивахме. Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя. Когато тръгвахме от "Изгрева", обикновено сестра Савка предварително приготвяше раницата на Учителя. В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори.
към текста >>

3. 2_32 Най-новото в музиката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Музиката открива тайната на сърцето, което в даден миг мрази, защото така то изпитва своята индивидуалност, от което може да се роди само мелодията.
Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога. А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух. Това е страничка от Новото, което откроява музиката. Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане. Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно. Музиката открива тайната на сърцето, което в даден миг мрази, защото така то изпитва своята индивидуалност, от което може да се роди само мелодията. Музиката открива тайната на живота, изявен и като обич, и като омраза, и като светлина, и като тъмнина, и като Свобода, и като ограничение. В музиката душата се ражда, а духът възраства.
към текста >>

Музиката открива тайната на живота, изявен и като обич, и като омраза, и като светлина, и като тъмнина, и като Свобода, и като ограничение.
А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух. Това е страничка от Новото, което откроява музиката. Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане. Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно. Музиката открива тайната на сърцето, което в даден миг мрази, защото така то изпитва своята индивидуалност, от което може да се роди само мелодията. Музиката открива тайната на живота, изявен и като обич, и като омраза, и като светлина, и като тъмнина, и като Свобода, и като ограничение. В музиката душата се ражда, а духът възраства.
към текста >>

4. 2_39 Ризата на латвийците

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.
За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя. Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение. Тя коленичи пред Него и целува десницата Му. След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка. Трябва да знаеш, че те ще целуват тогава Моята десница. Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение. Но изнасям само тези случаи за поука и назидание. През 1939 година Латвия бе окупирана от Сталин и премина към Съветската империя. Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си. Малцина от тях останаха живи в Латвия. Много рядко някой от нас получаваше по някое и друго писмо от останалите живи латвийци.
към текста >>

5. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тайната на това чудо е в този плод.
Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме. На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха.
към текста >>

Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме.
Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме. На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината. Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба.
към текста >>

6. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Причината за атентата също бе забулена в тайна.
Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени. Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат и който прокара тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна. А Учителят я разбули. Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия. "Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти в съседните жилищни квартали, както и по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Някои приятели решиха, че можем да се събираме в някои of клубовете, които заемаха някои организации: на комунистите, на земеделците или на Отечествения фронт.
към текста >>

7. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна.
Досега всички опити се оказаха несполучливи. Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги. Изминаха тридесет години оттогава. А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина. Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство. Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна. Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли? Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже. Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи". На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час. И какво се оказа?
към текста >>

8. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

ТОМ 1

Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна.
На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина.
към текста >>

9. 3_16 Георги Куртев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна.
Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните?
към текста >>

" Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев?
Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която имаше много спорове и обвинения срещу мене. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката. Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано Божественото! " Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение. И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя.
към текста >>

Тайната е следната, слушайте внимателно.
Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката. Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано Божественото! " Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение. И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя. Споменавам нарочно думата "изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие.
към текста >>

10. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Защото забулена тайна падна върху тях!
После се обърна към мен и запита: "Коя ти звучи по- хубаво? " Аз Му посочих цигулката с по-хубавия тон: "Тази, Учителю". Той се усмихна и каза: "И аз така смятам". Какво стана с тези цигулки, не мога да ви кажа. Защо ли? Защото забулена тайна падна върху тях! Учителят понякога даваше Свои песни чрез някой от учениците си. Имаше много примери за това. Смешно е да мисли човек, че ако Учителят е записал някоя песен чрез него, той му я е дал лично на него като една привилегия. Това, което един Учител дава, то е за цялото човечество. Разбира се, че все трябва да се даде чрез някого: затова се даваше или чрез Учителя, или Учителят работеше чрез някой цигулар или певец.
към текста >>

11. 3_33 Съдба от Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Когато се издаваше песнарката, тя се печаташе в пълна тайна и то след заминаването на Учителя, и нямахме време да направим коректурата.
Той ми каза: "Направи го! " И аз се захванах. Минахме през различни времена и етапи, за които ще разкажа по-късно, когато се издаваше моята песнарка. Защо казвам "моя"? Защото ние с Борис купихме хартията, ние финансирахме двамата издаването й, тъй като всички ни се противопоставиха да сторим това. Когато се издаваше песнарката, тя се печаташе в пълна тайна и то след заминаването на Учителя, и нямахме време да направим коректурата. Затова имаше дребни пропуски, но не по моя вина, а по вина на коректора. Печатницата, където се печаташе песнарката, беше такава, че нито можеше да се внесе нещо, нито да се изнесе. Ние печатахме там, където се печатаха военните карти. И където всичко беше от секрет по секрет. Сега разбрахте ли защо не можеше да се изнесе оттам някаква коректура и защо не можеше и да се внесе?
към текста >>

12. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години