Търсене в текстове за 'Съществуване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 132 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Само аз знаех за съществуването на тези три песни.
Не ги давам на никого." Така и направи. Не ги даде и останаха като талисман за нея. Изминаха оттогава двадесет и пет години и още не ги е дала. Задържа ги при себе си. А утре кой ще повярва, че това са песни от Учителя? Само аз знаех за съществуването на тези три песни. Освен мен никой не би могъл да удостовери. Сега съм жива и е 1970 година. Но ако аз си замина скоро и тя остане още двадесет години, кой ще гарантира и кой ще докаже тогава, че това са песни на Учителя? Ами ако Лиляна не може да докаже, тогава какво става? Ако някога, след време те излязат, да знаете, че това са песни от Учителя!
към текста >>

2. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят.
По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104).
към текста >>

А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек.
Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство.
към текста >>

3. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Приятелите останаха изумени от една съвсем нова постановка за света - че това Зло има право на съществуване, щом е продукт и последица от колективната мисъл на всички, от колективните чувства и от колективните дисхармонични състояния.
Но трябва да има канал, през който да изтичат и да се отнасят всички ваши дисхармонични състояния, мисли и чувства. Тя отразява това, което у вас е събрано от всички ви. Та оставете я - по-добре чрез нея да минава всички това, защото я познавате и знаете как вече действува. Ако дойде друг на нейно място, ще си служи с други, по-фини методи, на които не сте свикнали и ще ви увлече и привлече на своя страна. Така е по-добре както за нея, така и за вас, така и за света, защото всички долу в града виждат, че това е карикатура и знаят, че някой е платил за нея". Приятелите останаха изумени от една съвсем нова постановка за света - че това Зло има право на съществуване, щом е продукт и последица от колективната мисъл на всички, от колективните чувства и от колективните дисхармонични състояния. Научиха, че трябва да се даде изход, за да се оттича това Зло, че трябва да има канал, да има човек, поставен на това място, който да върши ролята на канал. Ако не си я върши, то каналът ще се запуши и има опасност всички да се задушим от дисхармоничните състояния, защото нямаше накъде да излязат и да се изхвърлят. Тя беше отводнителният канал на нашата нечистоплътност, тя беше коминът, през който излизаше пушекът от нашите нечисти мисли и нечисти чувства. Тя имаше своето място между нас. Беше много трудно да се разбере това.
към текста >>

4. 3_67 Котката, която мижеше

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони.
Чудесата са за мене неща и събития, които се подчиняват на окултни духовни закони, съобразно с движението на Духа, което предполага хармония във всичко - хармония горе и хармония долу на земята. Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу. Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа.
към текста >>

5. 3_71 Последните дни на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване.
"Последните дни на Учителя" Последните три дни аз и Борис Николов бяхме непрекъснато около Учителя, бяхме се завърнали от провинцията - Той беше наредил да ни извикат с телеграма. На 26 срещу 27 декември 1944 година, в 2 часа през нощта, Учителят отвори очи и каза: "Да, хубаво. Сега всичко хубаво се разреши." И отново заспива и се унася. Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата. Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа. Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ.
към текста >>

6. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

ТОМ 2

чрез Султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация.
В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год. се ражда в дома му третото по ред дете, онзи младенец, за който е казано в Знамението, че ще се роди „Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 год. чрез Султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават право да се черкуват на български и да учат на българско четмо и писмо. А поп Константин Дъновски е взимал дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно Знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1878 год. е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство.
към текста >>

7. ПОСЛЕСЛОВ

ТОМ 2

Тази тетрадка днес е запазена и тя представлява доказателство за кражбата на архива, за свалянето му и за съществуването на тези тефтерчета.
архивът е съхранен и се пази на Витоша. През 1980 год. под влияние на други лица, куриерът без разрешението на Борис Николов разваля тайника, изважда архива, който е непокътнат и съхранен, и го пренасят в София и го укриват в една барака, в един двор на една двуетажна къща. В този заговор за кражбата на архива участвуват три лица, от които и една жена. Второто лице си преписва в една тетрадка дословно тефтерчетата на Учителя с отбелязване номерата и цветовете на кориците на шестте тефтерчета. Тази тетрадка днес е запазена и тя представлява доказателство за кражбата на архива, за свалянето му и за съществуването на тези тефтерчета. Жената, която е в дъното на целия този заговор срещу Борис, издига един лозунг: „Борис е стар и си е изпял песента". Един месец след свалянето на архива, се открива кражбата. Настъпва драматична развръзка, след което двете лица, замесени в кражбата, последователно си заминават от този свят. Жената остана читава с присвоените и откраднати тефтерчета, които ги укрива като нейна лична собственост и до сега. Тази история за открадването на архива на Савка Керемидчиева се знае най-малко от пет лица, които са свидетели на тези събития и знаят историята за кражбата лично от устата на Борис Николов.
към текста >>

8. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Внезапната загуба на нашия обичен Учител и наставник, грижата за запазване целостта на Братството, запазване оставеното имущество и легализиране по-нататъшното съществуване на създаденото от Учителя общество „Бяло братство" са наложили този начин на действие.
Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях. Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства. При обстановката през 1945 г. те са се ръководили от това правило на Учителя. Внезапната загуба на нашия обичен Учител и наставник, грижата за запазване целостта на Братството, запазване оставеното имущество и легализиране по-нататъшното съществуване на създаденото от Учителя общество „Бяло братство" са наложили този начин на действие. Факт е, че предадените на съхранение братски суми са върнати при поискване, вложени са от страна на Братството за участие в „Заема на свободата", купена е печатарска машина и др. купена е хартия за печатане беседите и лекциите на Учителя и т. н. Отпечатването на беседите и лекциите на Учителя е от най-голямо значение за всички членове на Братството, така щото набавената даже без оправдателни документи хартия е напълно уместно и ние единодушно оправдаваме както Братския съвет, така и касиера Жечо Панайотов за направените изплащания. Известно е, че през времето от 1945-1950 г. братската печатница се снабдяваше с хартия чрез преданния на Братството наш член Неделчо Попов.
към текста >>

9. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване.
Тези противоречия се примиряват само в живота на Цялото. 38. Ученикът може да мине през всички положения. Където и да бъде, той е ученик. А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството. 39. Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване. Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани. Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци. Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за жито. Малкият брат ще ги посрещне и ще им даде. Такъв е законът. 40.
към текста >>

10. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

„Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие.
Което не допусне, няма да стане. Помислете само какви прекрасни хора са живели на земята, живеят и сега. И какво богатство и какво творчество са оставили на своите братя. Те са работници на Бялото Братство. 8. Бялото Братство и България. „Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие. В който ден ние напуснем България от нея нищо няма да остане. България ще се превърне в пустиня. Това всички трябва да го знаят. Нека да се напишат тези Мои думи в Божествената книга. Всички трябва да знаят, че това е дело Божие.
към текста >>

11. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Подчертава се, че при съществуващия досега план, управлението „Архитектура" - София, е запазило съществуването на поляната и мястото на Петър Дънов.
Братският съвет прави изложение до управление „Архитектура", гр. София, във връзка с пререгулацията на квартал „Сталин" и подквартал „Изгрев". Обяснява се, че в квартал 2, парцел 2 се намира салона на Братството и непосредствено до него поляната за Паневритмия. А в кв. N 15 има парк, където е положено тялото на Петър Дънов с разрешение на Министерския съвет от 30.XII.1944 г. Подчертава се, че при съществуващия досега план, управлението „Архитектура" - София, е запазило съществуването на поляната и мястото на Петър Дънов. Иска се да се запази това за в бъдеще. 2. След разпрата на 9.VI.1957 г. и изгонването от общото събрание на Изгрева на Никола Антов и Коста Стефанов, с което им се попречва да прочетат доклада на финансовия съвет и изхвърлянето им от ръководството, то те изпращат изложение до Министерството на финансите и Държавен контрол, след което на Изгрева пристигат трима ревизори. Започва ревизията на Братството, след което ревизорите изпращат докладна записка до Министерството през май 1958 г. 3. На 14.I.1958 г.
към текста >>

12. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика.
От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите. Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви.
към текста >>

13. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Той се обявява за мир и мирно съвместно съществуване на държавите с различни социални системи.
От 1958 г. до 1963 г. е избран на папския престол на 77 г. под името Йоан XXIII. Това е било истинска сензация. Той се обявява за мир и мирно съвместно съществуване на държавите с различни социални системи. Той е срещу въоръжаването, срещу „студената война" между Изтока и Запада. Той издига лозунга „Мир на земята", застъпва се за социално равенство, прави църковна реформа да установи контакт между евангелието и съвременния свят. Заради неговите реформи го наричат „Червеният папа". Смятат, че идеите, които носи със себе си, са чужди идеи на римо-католическата църква. А това са идеи, които се намират в Словото на Учителя Петър Дънов, които по времето на своето пребиваване в София 1925-1939 г.
към текста >>

14. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество.
За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии.
към текста >>

15. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

По този начин ще могат да се разбият ония вековни внушения, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществуване.
Последните нови открития в това направление са първите проблясъци за онези колосални технически открития, които ще дойдат, за да освободят човечеството от икономическото робство. Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага, при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин стопанските блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага: светлина, въздух, вода. Стопанските блага няма да бъдат в такова ограничено количество, което да създава съревнование за тяхното добиване. Изобилието разрешава икономическия въпрос. По този начин ще могат да се разбият ония вековни внушения, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществуване. Днес човек се смята осигурен по отношение на светлината, въздуха и водата, които в стопанската политика са наречени "свободни блага". Остава и по отношение на стопанските блага, при чието създаване взима известно участие човешката воля, човек да бъде също така осигурен. Това е именно една от важните задачи на новата култура, която ще даде разрешение на този въпрос. Физическият труд е бил „мъчение" за миналите раси, като едно отклонение от Божествения ред. В Шестата раса мъчението и трудът ще бъдат заменени с „работата", която вече подразбира хармонично съчетание на мисълта, чувството и волята.
към текста >>

16. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

ТОМ 6

Дотогава аз живеех като всички други около мен, без никога да се запитвам за проблемите върху живота и смъртта или несъществуването на Бога.
2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА Ще започна спомените си от 14-годишната си възраст, за да се види какво беше умственото ми и духовно състояние, когато срещнах Учението на Учителя в живота си. Бях ученичка в четвърти гимназиален клас. Един наш много близък сродник се беше завърнал от Франция, където беше прекарал 7 години, беше завършил там медицина и се беше специализирал. Той беше се натъпкал с материализма на 19. век. Идеше постоянно у дома и развиваше теориите си. Дотогава аз живеех като всички други около мен, без никога да се запитвам за проблемите върху живота и смъртта или несъществуването на Бога. Живеех с простичката, естествена вяра, която ми беше дадена от родителите като дете. Не можех да възприема идеите на нашия родственик, но не можех и да ги оборя. За тяхното доказване той ми цитираше имената на разни капацитети. По онова време нямаше нито радио, нито кино, нито даже преводна литература от където бих могла да почерпя нещо друго извън онова, което виждах и чувах в училището или у дома си. Сродникът ни отричаше съ- 159 ществуването на душата след смъртта, като казваше, че душата не е нищо друго, освен функция на мозъка.
към текста >>

17. 5. ЧИЧО СЛАВИ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Петър Камбуров

ТОМ 6

" А той отговори: „Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: „Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи го запитах: „Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " А той отговори: „Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо ми Слави стана ученик на Учителя. И както преди това ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега по същия начин, с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство.
към текста >>

18. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Нарушение на окултните закони

ТОМ 6

Е, има хора като Пенка Краева, които съжаляват, че им отнемат това животинско съществуване, някой друг да се грижи за тях, те да идват в салона на топличко, на приятничко, на изчистено, да слушат половин час или един час беседа, да пеят две-три песни и след това по живо, по-здраво, както се ходи на театър да се приберат вкъщи и да мислят кога пак ще дойде тоя приятен момент.
казва; „Не може новото вино да се налива в стари мехове! " Не може Новото учение да се изпълнява по стария начин. Не може Братският съвет в София да канализира нещата и ние да вървим, всеки иска - не иска, в тоя канал, в който ни праща Братският съвет. Братският съвет иска да ни направи като хората в казармата. Само да изпълняваме, а ние да не мислим. Е, има хора като Пенка Краева, които съжаляват, че им отнемат това животинско съществуване, някой друг да се грижи за тях, те да идват в салона на топличко, на приятничко, на изчистено, да слушат половин час или един час беседа, да пеят две-три песни и след това по живо, по-здраво, както се ходи на театър да се приберат вкъщи и да мислят кога пак ще дойде тоя приятен момент. Е, тия приятни моменти свършиха. Сега трябва всеки да мисли и да се учи по друг начин да осъществява това Учение. Защото това е Учение, това е наука. Тя не може с ядене и с пиене да се научи. Тя трябва да се научи по друг начин.
към текста >>

19. 14. Видимита и невидима братска каса

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Г.Д.: Даваха, на тоз на онзи, раздаваха все на своите и през съществуването на живота ни пак даваха на едни, на едни хич не ги поглеждаха, не помагаха на всекиго.
Г.Д.: Има приятели, които са виждали. В.К.: И защо не са ги дали на държавата? Г.Д.: Иди ги питай! В.К.: Защо не са ги дали? Ами дай ги на държавата. Г.Д.: Даваха, на тоз на онзи, раздаваха все на своите и през съществуването на живота ни пак даваха на едни, на едни хич не ги поглеждаха, не помагаха на всекиго. Тъй са още. В.К.: Значи на тези, които им са симпатични, които са техни. Г.Д.: На тях дават, на другите - не. Това е. Нечовешка работа.
към текста >>

20. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

ТОМ 7

За това всички опитности и възпоменания от времето на Школата на Учителя доказват съществуването на тази Школа в душите на тези съвременници и реализирани чрез човешкия дух в живи опитности, които са реализирани закони от Словото на Учителя.
Не може човек да дойде в Школата на Учителя ако не е бил в Школата на Христа преди 2000 години. Каквото е вързал там, тук при Школата на Учителя го развързва и всички ония добри и хубави качества на Гради, това бяха добродетели от времето на Христа, запазени и съхранени в неговата душа. При Учителя, съвременниците му трябва да прокарат в себе си и моста между Мировата любов и Космичната обич на Битието. Мировата любов като идваща от центъра на Вселената и Космичната любов идваща от края на Вселената към центъра на Битието. В това се заключава задачата на Школата на Учителя - да се съедини Мировата любов с Космичната обич и да се изяви като живот на земята посредством човешката душа и човешкия дух. За това всички опитности и възпоменания от времето на Школата на Учителя доказват съществуването на тази Школа в душите на тези съвременници и реализирани чрез човешкия дух в живи опитности, които са реализирани закони от Словото на Учителя. Ето това е едно от малкото обяснения, защо една опитност на ученика е опитност на цялата школа. Защото в него, на съвременника, е прокаран онзи жив път между Мировата любов и Космичната обич чрез Словото на Учителя. Затова се казва: „Глава на Твоето Слово е Истината", защото Словото съединява Мировата любов и Космичната обич на Битието, а Истината е свят, в който Божествения Дух се проявява. А Божествения Дух е изява на Бога. Учителят беше изява на Божествения Дух, проявление на Господния Дух, реализация на Христовия Дух и живот на Светия Дух, което бе Словото на Бога.
към текста >>

21. 48. ГЛАДНИТЕ УЧИТЕЛКИ

ТОМ 8

Аз се върнах пребита у дома, но с един научен урок за съществуването на онези Духовни закони, които се управляват от светлината и от тъмнината.
Аз излезнах от стаята на Учителя в едно такова възвишено състояние на духа и на душата и онези, гладните учителки се нахвърлиха върху мен, ограбиха ме и едва не ме разкъсаха на парчета. Тогава разбрах онзи закон, който веднъж Учителят изрече: "Знайте, че на земята светлината без тъмнината не може да съществува! Тъмнината очертава и дава сенките, които дават контурите и формите на физическия свят. А светлината създава живота на тези форми". Така че аз в своето възвишено състояние на духа бях се докоснала до онази Божествена светлина, която излизаше от Учителя, поех част от нея и слизайки надолу по стъпалата, онези гладните сестри я усетиха, нахвърлиха се върху мен и ме ограбиха. Аз се върнах пребита у дома, но с един научен урок за съществуването на онези Духовни закони, които се управляват от светлината и от тъмнината.
към текста >>

22. 88. ХИЛЯДА И ТРИСТА

ТОМ 8

Този празник съвпада с празника за 1300 годишното съществуване на нашата мила родина България, и аз й пожелавам още много столетия да съществува като майка на новия духовен човек.
88. ХИЛЯДА И ТРИСТА Мили сестрички и братя, поздравявам ви с новата учебна година! Този празник съвпада с празника за 1300 годишното съществуване на нашата мила родина България, и аз й пожелавам още много столетия да съществува като майка на новия духовен човек. Да приеме великото учение на Великия Учител, да го приложи за радост на небето и земята. На вас пожелавам да бъдете живи и здрави, и вдъхновени от новата светлина, която пося Учителят ни велик, благ и космичен у нас, и злакът е вече на лице. Да бъдем винаги изпълнени с неговата Любов в сърцето. 1981 г., София, България сестра Теофана
към текста >>

23. 10.Учителят ни води по нов път

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване.
Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие. Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира. Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я повреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване. Учителят ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползуваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползува, затова отношението ни към нея трябва да бъде съзнателно. Учителят ни учеше, когато сме сред природата или на планината, да наблюдаваме всичко около себе си и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме да почувствуваме живота в нея. Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я изучаваме, да разбираме нейния език.
към текста >>

24. 22.Учителят отвори Школата

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В продължение на нейното съществуване той очерта образа на ученика на новото учение.
И Учителят казваше: „Моето учение започва от приложението". Учението трябва да се живее. Всеки от нас трябва да живее така, че да бъде в хармония с основните принципи на учението му. В живота си трябваше да проявим учението. Още в началото на школата Учителят говори много за качествата на ученика, които трябва да изработи. В продължение на нейното съществуване той очерта образа на ученика на новото учение. „Ученикът има сърце чисто като кристал ум светъл като слънцето душа обширна като вселената дух мощен като Бога и едно с Бога". Всеки от нас ще изработва този образ на ученика през целия си живот, докато го реализира. Учителят ни остави образа на ученика за да бъде постоянен стимул в живота ни. Това е висок идеал за много години.
към текста >>

25. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

С братски поздрав: Б.Боев До в Любезни През своето седемнадесет годишно съществуване списанието „Житно зърно" е разчитало на сътрудничеството на своите добри и верни приятели.
Много е важно това списание да проникне нашироко всред народа, във всички слоеве, за да може да изпълни своята задача. Поздрав до всички братя и сестри. Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време иде един голям духовен глад. Всред днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкият път за изграждане на една нова светла култура на земята е духовният път, е възприемането на мощната вълна на любовта, която сега слиза отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души. Изгрев, 14.11.1941 г. С братски поздрав: Б.Боев До в Любезни През своето седемнадесет годишно съществуване списанието „Житно зърно" е разчитало на сътрудничеството на своите добри и верни приятели. Това списание извърши и продължава да извършва своята мълчалива работа в душите на тия, които обичат светлината, вярват в неминуемата победа на любовта и в дълго чаканото царство на Божествената хармония. В желанието си да разшири кръга на своите сътрудници, редакционния комитет на списанието се обръща към Вас с братска молба да станете занапред негов сътрудник в отдела, като всеки месец до 12 число да пращате своята статия на брат Боян Боев, квартал „Изгрев", София, 13. Уверени сме, че Вие ще се отзовете без колебание на тая наша покана, защото познаваме и Вашата привързаност към идеите на това братско списание. Освен посочения по-горе отдел, в който Вие можете да бъдете отличен сътрудник, свободен сте да пишете и в останалите отдели на списанието. За осветление, по-долу даваме отделите, които възнамеряваме да застъпим.
към текста >>

26. 1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова

ТОМ 9

Ето ще Ви докажа, като цитирам пасаж от оригинала на Борис: „Важно условие за съществуването на вътрешната връзка е Благодарността.
Разбивате на две даден текст, като към всеки текст си правите увод, който не е верен понеже не познавате епохата и времената. Изхвърляте цели случки и пасажи. Прибавяте някои неща, изхвърляте други неща. Дори на последната страница стр. 346, където се говори за Благодарността, то Вие изхвърляте закона за Благодарността и включвате Ваш текст, който не е верен и не почива на никакви окултни закони и постановки на Учителя. Ето ще Ви докажа, като цитирам пасаж от оригинала на Борис: „Важно условие за съществуването на вътрешната връзка е Благодарността. Човек трябва да благодари за да поддържа вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките ви желания ще се постигнат". Ето, това Вие сте изхвърлили, а това са окултни закони от Словото на Учителя. А защо сте ги изхвърлили? Защото работите срещу Борис Николов, и защото работите за майстор Борис.
към текста >>

27. 2.Изпратено писмо - препоръчано до Георги Кръстев

ТОМ 9

Цитирам: „Важно условие за съществуването на вътрешната връзка е Благодарността.
Например сте изхвърлили думата Господ, а я заменяте с думата Бог. Това показва, че Вие не правите разлика между Господ и Бог. А този, който не прави разлика няма право да се занимава с тази работа, с която Вие се занимавате. Ще Ви цитирам от стр. 346, че там за Благодарността са поместени неща, които нямат нищо общо с оригинала на Борис Николов. Цитирам: „Важно условие за съществуването на вътрешната връзка е Благодарността. Човек трябва да благодари, за да поддържа вътрешната връзка с Бога.Тогава всичките Ви желания ще се постигнат". Ето този окултен закон го няма. Дори Борис Николов не е посмял да го изхвърли, а го приема дословно от оригинала на Боян Боев. Питам, в кого е причината? В редактора Мария Кисова или у Вас?
към текста >>

28. VII. КАКВА Е СЪДБАТА НА ЧЕТИРИТЕ КОПИЯ ОРИГИНАЛНИ ДЕШИФРИРАНИ БЕСЕДИ И ЛЕКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СЛЕД 1944 ГОД.

Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Единствено Вергилий Кръстев знаеше за съществуването на изнесения архив и бе упълномощен от предишните поколения да го върне, за да се издаде Словото на Учителя, защото архивът с другите три копия бе разбит, окраден и унищожен.
„Граф Игнатиев" №28, в безистена, близо до площад „Славейков" при Жана Венкова Иванова, тел.893-897, където също могат да бъдат правени заявки за отделните томове. През 1947 год. едно от четирите копия машинописен текст от неиздаденото слово на Учителя Дънов се изнася във Франция. Каква е съдбата му ще прочетете в „Изгревът", том VIII от стр. 572-596 под номер 22, 23, 24, 25, 26. Единствено Вергилий Кръстев знаеше за съществуването на изнесения архив и бе упълномощен от предишните поколения да го върне, за да се издаде Словото на Учителя, защото архивът с другите три копия бе разбит, окраден и унищожен. Вижте „Изгревът", т. Ill, стр. 197-206. Бяха направени постъпки архива да се прибере. Но явиха се сили, които противодействаха и намериха своите проводници. Лицата, които написаха писма да не се предава архива на Вергилий Кръстев са: Павел Желязков-София, Георги Петков - Габрово, Милка Кралева - Бургас, като тримата участват в издаването досега на променено, редактирано и преразказано Слово на Учителя.
към текста >>

29. 01 - 18. ПОСЛЕДНИЯТ СЕАНС В АЙТОС -1912 Г.

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Те са били за онези, които не са вярвали в невидимия свят, за да се уверят и да добият доказателство за съществуването на невидимия свят чрез викането на духове чрез медиуми.
На следващия ден идва Христодор да прочете какво е писал г-н Дънов в листчето и разбрал, че за ръководител е избран Георги Куртев. След това листчето се загубило, изчезнало. По-късно той съжаляваше, че не го е преписал. Този е бил последният сеанс на приятелите от Айтос. Повече сеанси не били нужни. Те са били за онези, които не са вярвали в невидимия свят, за да се уверят и да добият доказателство за съществуването на невидимия свят чрез викането на духове чрез медиуми.
към текста >>

30. 08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

По-късно вече, когато Куртев присъствал на един сеанс, тогава старите приятели, за да се убедят в съществуването на задгробния свят, са правили спиритически сеанси.
Туй нещо ще бъде съвсем друго." Обаче те не могли да разберат, че посетена, защото бил съвсем непознат лекторът, непознат човекът. И след туй още първата му среща с г-н Дънов - тогава бил за тях още г-н Дънов - Епитропов му съобщил: „Ще дойдем с г-н Дънов, аз ще го придружавам." Телеграма му дал, ще дойде и ще изнесе сказки в Бургас. Те отиват на сказката да слушат г-н Дънов. Щото той именно, Епитропов, си заминал, а г-н Дънов го завели до хотела и го оставили на хотела. Сбогували се с него и го оставили на хотела. По-късно вече, когато Куртев присъствал на един сеанс, тогава старите приятели, за да се убедят в съществуването на задгробния свят, са правили спиритически сеанси. На един от сеансите, който са направили, Учителят е присъствал, те го поканили да присъства на сеанса. Събират се в стаята, тогава било с кръгла масичка, събират се около нея, слагат си ръцете там и понякога масичката започва да се движи и с разни знаци по тоя начин са влизали във връзка с духовете. Направили всичко, както друг път са го правили, обаче нямало никакво проявление на духовете, а Учителят го били сложили на една отделна масичка, на един стол там. Когато той бръкнал във вътрешния си джоб, извадил едно малко моливче и взел да чука на масата, знаци както морзовата азбука, нещо подобно. Щом взел да чука, взели да се обаждат тука като чукане на часовник - този ъгъл, горе придвижване, звукът са задвижва, пък без да видят нещо.
към текста >>

31. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване.
Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно естество. В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на Миркович не можа да се оцени достатъчно. Науката крачи с бързи крачки. Трупат се грамада от факти, в които скоро ще се спънат ония, които са скептично настроени. Близкото бъдеще неминуемо ще ни наложи да видим света в друга светлина и тогава направеното от д-р Мрикович ще се види в истинския му ръст. Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване. Той вярваше още в нравствения закон на живота, а именно, че всеки каквото прави, това ще пожъне. Всеки сам създава или подготвя съдбата си. Д-р Миркович е завещал на Сливенското читалище „Зора" своята библиотека, състояща се от 427 тома книги, както и своите печатни издания, възлизащи на 114000 тома, както и сумата 300 лева и други значителни суми, оставени за благотворителни цели. Д-р Георги Мрикович се е поминал на 29 септември 1905 година в родния си град, като е живял осемдесет години. Пояснение: Този кратък доклад е изготвен по случай 74 години от смъртта му и 154 години от рождението му.
към текста >>

32. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Съгласни сме и с това, но може да се каже също, че именно чрез съществуването на взаимопомощ в братството ни Бог може би промисля да улесни пътя на способните и бедни, дошли между нас.
Там като че ли имате схващането, че Варненското братство само ще трябва да внесе някаква голяма сума и да изнесе голямата задача - издържането на един младеж да завърши образованието си. Всъщност на този акт трябва да се гледа като на взаимопомощ, проявена от Братствата из цялата страна, както казва поговорката: „Капка по капка вир става". Ще добавим още, че както правилникът предвижда, ако средствата не достигнат, Братският съвет в София ще добави нужното от общите братски средства. Това е достатъчно да определи самия фонд като общо братско начинание. Според Вас оня, който е даровит, за него Бог се грижи и ще оправи пътя му. Съгласни сме и с това, но може да се каже също, че именно чрез съществуването на взаимопомощ в братството ни Бог може би промисля да улесни пътя на способните и бедни, дошли между нас. Нека ни е позволено да донесем до знанието Ви как това начинание на взаимопомощ се посреща в други братски кръжоци. Един от братята -ръководители, например, след завръщането си от събора е говорил по въпроса в едно събрание, съобщението му зарадвало всички. Не само това, но там се намирало едно малко дете - ученик в първи или втори клас. което се обърнало към баща си и казва с възхищение: „Видите ли! Хората чак от София мислят за нас!
към текста >>

33. 22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини.
Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове. Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни. Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини. Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик. Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или спасението - свое и на другите само чрез своето сърце, т.е. само чрез вярата, като изоставя своя разум, или обратното - ако търси същото само чрез доводите на своя ум, чрез знанието, изоставяйки сърцето си да стане на камък, той става фанатик. Мъдрост и любов или разум и сърце трябва да вървят паралелно в човешкото развитие. Това са „мъжът" и „жената" на човека, защото поотделно мъжът и жената не са още човекът.
към текста >>

34. 23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Спиритизмът е един от начините, да се покаже съществуването на душата и след смъртта.
Освен това той дал много доказателства и факти за неща, които знаят само в семейството. Този случай заинтересувал всички присъствували и на другата вечер се прави втори сеанс по инициатива на представителя на фирма за шевни машини „Сингер" в Ямбол. След този сполучлив сеанс, Бъчваров събрал доста хора, които се интересуват от спиритизма. „Спиритизмът, казал той, не е е едно просто, безсъдържателно явление. Неговите корени са в древността - от великото учение на Буда, Кришна Зороастър, Хермес и техните ученици Питагор, Платон, богомилите, розенкройцерите, Щайнер и др.Тези велики учители са членове на Всемирното Бяло Братство, което ръководи човечеството. Спиритизмът е един от начините, да се покаже съществуването на душата и след смъртта. Той се явява и като спирачка за предпазване на човечеството от падане и гибел и да го въведе в пътя на светлината и прогреса." Преди всеки сеанс се прочита молитва за успешното му провеждане и за връзка с членове на Всемирното Бяло Братство. Така, в продължение на две години, от дом на дом, според желаещите правехме сеанси, които се ръководеха от Тодор Абаджиев и се изнасяше по една беседа. През това време на два пъти от Сливен идва една ясновидка на име Кортеза, направо в нашия дом и сутрин в неделя излиза пред къщата, на поляната и се качва на маса. Събираха се много хора около нея, които я познаваха. Тя посочваше отделни лица от публиката, казваше им имената също и на техните близки починали, отношенията им и пр.
към текста >>

35. 28 - 4. ПИСМО НА ЖАНА ВЕНКОВА ИВАНОВА ДО СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ 31 МАЙ 1999 Г. НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Вие изобщо не сте знаели за съществуването на този филм.
Ние, които четем „Изгревът", научаваме следните неща. потвърдени с факти: а) Никой не е знаел за този архив, включително и вие, освен Вергилий Кръстев. Това го признавате. б) Единствено на Вергилий Кръстев Анина Бертоли и Борис Николов са дали пълномощия да го върне в България. в) Само Вергилий Кръстев знае за филма, а на кутията пише „Voir a Vergil". Вие изобщо не сте знаели за съществуването на този филм. Той е оригинален и не е преснемай, а Анина на никого не го е показвала, нито е прожектиран. Този филм има история, която вие не познавате. Тази история се знае само от Вергилий Кръстев. г) Вие натоварвате куфарите на колата на Величка и на сутринта ги сваляте. А защо?
към текста >>

36. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Възторжен славянофил и особно българофил, той бил добре запознат с борбата на българския народ за национално съществуване още от своето пребивание и служение в Македония, съчувствувал му горещо и съзирал една от най-важните свои задачи като руски консул в това да му помогне с всички средства, за да стъпи здраво на краката си като крепка самостойна славянска нация.
Известните нам събития из дотогавашната дейност на Атанаса Чорбаджи и на Константин Дъновски бяха предвестници на този нов обрат. Чрез засилване на българския елемент във Варна по численост и икономически, почвата назрявала, както казахме вече. Освен това на сцената изпъкнаха нови външни фактори, които дадоха мощен тласък на пробуждането на българщината и ускориха развитието на българското национално дело в тези места. На първо място новият руски варненски вицеконсул Александър Викторович Рачински. Той пристигнал във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и особно българофил, той бил добре запознат с борбата на българския народ за национално съществуване още от своето пребивание и служение в Македония, съчувствувал му горещо и съзирал една от най-важните свои задачи като руски консул в това да му помогне с всички средства, за да стъпи здраво на краката си като крепка самостойна славянска нация. Още с идването си във Варна той наченал да действува в това направление, като влязъл в най-близки сношения с поп Константина Дъновски и другите видни българи, както и с Атанаса Чорбаджи. Закрилата, интересът и подбудата на руския представител влели нова сила в българското национално дело. По-будните българи се сплотили в един национален кръжок, в който участвувал и Рачински. Рачински се опитал с всички средства, с които разполагал, да спечели за българите във Варна двата най-важни фактора за национално просветяване и въздигане, именно църква и училище, обаче се натъкнал на силното противодействие на гърците. След дълги настоявания митрополит Порфирий през март 1860 г.
към текста >>

Българската нация била спечелила право на съществуване и свободно развитие.
Накрая те трябвало да се съгласят с екзархията върху комбинацията за съединение на Варненската епархия с Преславската и образуване на Варно-Преславската епархия. За митрополит на същата бил избран и ръкоположен протосингелът на екзархията, архимандрит Симеон, който на 2 декември 1872 г. пристигнал във Варна, а на 4 декември отслужил първата тържествена служба в църквата „Св. Арх. Михаил" при съслужение на Конст. Дъновски. С пристигането на български владика във Варна бил поставен венец над усилията и успехите на българските родолюбци от Варненско, над усилията, ще прибавим, на родолюбеца Константина А. Дъновски. Българската нация била спечелила право на съществуване и свободно развитие. Духовните окови на вековете бяха разкъсани. С пристигането на българските владици в България, почнал да се прилага и изработеният от народния събор екзархийски устав. Досегашната църковно-училищна община трябвало да претърпи известни изменения. Но член 10-ти от фермана за създаване на екзархията налагал тук едно малко по-друго положение. Освен образувания тук през началото на 1874 г., както и в другите епархии, смесен епархиален съвет, във Варна бил избран на 17 март 1873 г.
към текста >>

37. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св.
Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него. Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св. Георги", която да управляват с изключение на свещениците, които да зависят от митрополията. Българите счели обаче за невъзможно да приемат това условие и с това се приключило посредничеството на Митхад паша без резултат.
към текста >>

38. II.02.12. Борба за подялба на владищината

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

12. Борба за подялба на владищината Появили се обаче скоро затруднения и от друг характер, които застрашили съществуването на самата дори организация, създадена в 1866 г.
12. Борба за подялба на владищината Появили се обаче скоро затруднения и от друг характер, които застрашили съществуването на самата дори организация, създадена в 1866 г. Проявени били сепаратически тенденции от отделните центрове на епархията. В основата на разногласията е лежало недоволството, извикано от едностранчивостта на Законника от 1866 г., който ограждал като че ли интересите само на Главната Варненска община, за нуждите на която определял да се дават всички събирани от епархията данъци, и на която давал всички права, без дори да споменава останалите общини. Реакцията срещу това положение не закъсняла да се яви, и както е трябвало да се очаква, най-напред от Добришката община, която е била по-стара от Варненската, в 1861 г. пратила в Цариград особен свой народен представител, та не е могла така лесно да се обезличи и лиши от своята индивидуалност и традиции. А тя е повлякла след себе си Провадия и Балчик и разколът е бил готов.
към текста >>

39. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Теодоров." През петата учебна година 1864/5 от съществуването на училището Варненската община е имала щастието да спечели за учител Петко Р.
Тъй също и аз в будущем ще изпълня Отеческити си длъжности, до като бъда в това звание. Впрочем като на бързо стана, желая Ваший честний отговор и наставление, за които ще ви бъда вечно признателен за всичките благодеяния. Оставам с всичката си към вас почтенност и преданност като съм честит да бъда завсегда Ваш покорний ученик. Варна 23 април 1863 година. (под.) К. Теодоров." През петата учебна година 1864/5 от съществуването на училището Варненската община е имала щастието да спечели за учител Петко Р. Славейков, който дотогава учителствувал известно време в Ески-Джумая. Изглежда, че през януарий, а може би и в първите дни на февруарий 1865 г. той е бил още учител във Варна. В едно писмо от Ески-Джумая, от 12 февруарий 1865 г., бившият му ученик Жеко Иванчов Мараджиев му пише във Варна, като му иска книги. Това писмо е запазено в архивата на г-н Б.
към текста >>

40. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тия безплътни същества, които ние узначаваме под думата Духове, ни откриват, че населяват вселенната вън от материалния свят; те ни известяват за естественния ход на сегашното тяхно положение и върху назначението, за което те са призвани; те ни учат законите, що управляват тяхното и нашето съществуване.
ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА) Що в същност е духовността? Духовността е наука, която има за предмет изучването явленията от тез души, които са престанали да живеят на земята. Тия безплътни същества, които ние узначаваме под думата Духове, ни откриват, че населяват вселенната вън от материалния свят; те ни известяват за естественния ход на сегашното тяхно положение и върху назначението, за което те са призвани; те ни учат законите, що управляват тяхното и нашето съществуване. Това ние наричаме духовно поучение или философия. Духовността е също един морален кодекс, на когото възвишеността и чистотата са неуспорими. Тълкуванията, които тя ни дава върху законите, които управляват човечеството и цялото сътворение, задоволяват най строгия рационализм. Авторитета на духовното учение се състои още в неговата всеобщност. Действително, тази наука се открива във всичките социални класове, във всичките народи, на каквото поколение, секта или религия те и да принадлежат; всякога една и съща, тя потвърдява безсмъртието на душата, множеството на съществуванията, привлича хората едни към други, като ги поучава взаимно да си помагат и да се обичат, като им внушава същия закон от любов и солидарност.
към текста >>

Съществуването на тези души се явява посредством медиумизма.
Духовността е също един морален кодекс, на когото възвишеността и чистотата са неуспорими. Тълкуванията, които тя ни дава върху законите, които управляват човечеството и цялото сътворение, задоволяват най строгия рационализм. Авторитета на духовното учение се състои още в неговата всеобщност. Действително, тази наука се открива във всичките социални класове, във всичките народи, на каквото поколение, секта или религия те и да принадлежат; всякога една и съща, тя потвърдява безсмъртието на душата, множеството на съществуванията, привлича хората едни към други, като ги поучава взаимно да си помагат и да се обичат, като им внушава същия закон от любов и солидарност. Поръчките, или съобщенията, които ни дават върховните Духове, които ние узначаваме по името водачи и хранители, имат такова свойство да се вземат приблизително, и то справедливо, като Божествено откровение; те съдействуват на искупителната мисия, що Христос дойде да изпълни на земята. Съществуването на тези души се явява посредством медиумизма. Тези явления, безконечно разнообразни, без съмнение се распознават. Те се състоят във възможността на медиума да отдалечи душевните си способности, тъй щото не само да се задълбочи в задгробния свят, от дето да получи понятие от неща и образи, които му представляват Духовете, но още и най-вече да позволи на тези невидими същества да си послужат с органите на посредника, за да ни принесат, по един начин, когото те видят за по-добър, това що треба да знаем, чрез движение на предметите, чрез слово, чрез пименността и пр. Понякога Духовете стават видими, осезаеми и с тежест. Духовността происхожда, следователно, както от Откровението, тъй и от Науката. Под този двоен изглед, тя е драгоценен поучителен източник.
към текста >>

41. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Човек в своето съществуване в разните бития е проявил и проявява разни сили.
Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпите и вие в света. Защото ако искате, ако пожелаете, например, да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите рибата си. В старо време изобщо всички учители са постъпвали така, като първом са проучвали хората и тогава са работили върху тях. Човек в своето съществуване в разните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да може да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един доктор, лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антиподи за реакция. В духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия две качества ще зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например глицеринът, съединен с памука, образува динамит и пр.
към текста >>

42. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога.
Ние трябва да започнем с дома, и то не с децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка. Дясната ръка е бащата, лявата е майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом. Защото, забелязал съм, че щом сме с един човек, мисли едно нещо; щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото този човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най-глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата, но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един Принцип, Който ние не можем да критикуваме, и ако Го критикуваме, ние се спъваме. В неразбирането на този Принцип ние някога и неволно даже приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от добри понятия, които би следвало да приемаме. Господ е, Който всяка сутрин ви събужда.
към текста >>

Но този е най-глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога.
Дясната ръка е бащата, лявата е майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом. Защото, забелязал съм, че щом сме с един човек, мисли едно нещо; щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото този човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най-глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата, но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един Принцип, Който ние не можем да критикуваме, и ако Го критикуваме, ние се спъваме. В неразбирането на този Принцип ние някога и неволно даже приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от добри понятия, които би следвало да приемаме. Господ е, Който всяка сутрин ви събужда. И Той е първият, Който се явява на всеки в света.
към текста >>

43. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и ако искате, целта ви е за съществуването.
Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имате Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата и те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременна цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат. Един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят." Но във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света, с който ние не бива да вървим, без да искаме да изменим неговото течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и ако искате, целта ви е за съществуването. Но вие имате тия условия. Според мене никога човек не бива да се ангажира с работа, която не може да изнесе. Има хора, които могат да дигнат 500-600 кила, когато други и при 20 килограма падат. Никога не ангажирайте вашето време с непотребни работи. Много от вас мислят, че като пропадне Турция, на България ще тръгне като по мед и масло.
към текста >>

44. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Господи, просвети умът ми, благослови сърцето ми, усили волята ми, паметта ми, вярата ми, да оправдая своето съществуване и да реша задачата, за която съм дошъл. 74.
Тъй да бъде. 71. Милостивий, Святий и Благи Господи, изяви ми светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. (Няма по-силни думи от „Милостивий, Святий и Благи Господи", ето защо това е свещена формула.) 72. Господи, да бъде Твоята Воля. Аз ще приема на драго сърце всичко това, което иде от Твоята ръка и ще изпълня Волята Ти, без никакво престъпване на Твоя закон. 73. Господи, просвети умът ми, благослови сърцето ми, усили волята ми, паметта ми, вярата ми, да оправдая своето съществуване и да реша задачата, за която съм дошъл. 74. Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, която ни изпращаш, заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам, как те проникват във всичките ми органи и навсякъде внасят сила, живот и здраве. 75. Аз разполагам с неизчерпаемо богатство. Аз живея в изобилието на Божията Любов, дишам светлината на Божията Мъдрост, движа се във Великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми дава. 76. А).
към текста >>

45. НАРЯДИ за 1914 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Те показват, че животът ни трябва да излезе в други условия за съществуване.
Обратно, свободен ли е вътрешно човек, чувствува ли, че неговата душа е в единение сТвореца си и с душата на всички хора в света, не чувствува ли пречка за това единение, той е спасен. Грехът е пречка за това спасение, следователно обхванатият от грях не е свободен. Ето защо апостол Павел казва в Посланието към римляните, че като сме спасени, ние сме свободни от греха. Дават ни се признаци, по които ще познаваме свободни ли сме или не. Тия признаци са страданията. Те показват, че животът ни трябва да излезе в други условия за съществуване. Мине ли животът ни в благоприятните условия за развоя му, страданията не се чувствуват. Ангелите са свободни. Те са в условия най-благоприятни за проявата на техния вътрешен живот. Светиите не са били обладани, не са се оплаквали и не са чувствували страданията, защото душевният им живот е бил по-пълно проявен, поставен в по-високи условия, в Божествената атмосфера, дето били свободни. И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-високи условия.
към текста >>

46. Наряди за 1948 г.

ТОМ 12

Тя поставя пред човека конкретни задачи, свързани изключително с неговото материално съществуване и по този начин потиска в него стремежа към духовното, вечното, безграничното, в който стремеж човек расте и се усъвършенствува.
Той не се приобщи към живота на Цялото, а напротив, отдели се, противопостави се на него. Оттам започна онази борба, външна и вътрешна, в която седят всичките противоречия на съвременния човек. Западният човек попадна в затворения кръг на личния живот, въздигна себе си в култ, достигна до самообожествяване и вместо да се движи към Великия Разумен Център, да бъде в съгласие с Неговите закони, сам пожела да бъде център, да наложи свой закон, свой ред и порядък в живота. Това състояние на интелигентните представители на Запада, на хората на творческата воля, на мисълта, науката и изкуството, постепенно проникна в народните маси като съмнение, като обезверяване в Разумното Начало, отклони ги от пътя им към вечното, духовното, като ги насочи към временното, материалното, конкретното. Така се създаде една религия, култ на която е самият човек, религия удобна, проста, която почти с нищо не задължава човека. Тя поставя пред човека конкретни задачи, свързани изключително с неговото материално съществуване и по този начин потиска в него стремежа към духовното, вечното, безграничното, в който стремеж човек расте и се усъвършенствува. Задачата на учениците е да изведат човека от това статично положение, от този затворен кръг, да му посочат пътя към Бога. Днес мнозина се страхуват да говорят за Бога, ала идеята за Бога е най-високата идея в живота. Тя е идея за разумни, мислещи същества. Може ли да се говори на един бръмбар за Бога? Идеята за Бога е вдъхновявала човека през всички времена към велики подвизи и жертви.
към текста >>

47. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

ТОМ 12

Човек не е истината, защото няма истина извън тази: Това което е извлекло своето съществуване из себе си и което остава това, което е.
Смъртта, за някои хора е едно зло, което ужасява с невъобразима чудовищност - това е в следствие невежество. Тя идва с разединяването и разрушаването на телесните органи. Тялото умира, защото не може повече да носи Духа. Туй, което зоват смърт, това е само разрушение на телесните органи... Истината е вечна и неизменна, истината е първото добро, истината не е и не може да бъде на земята. Може понякога, Бог да даде на някои хора с качеството да размишляват за божествени неща и това да мислят за истината, но нищо не е истината на земята, защото всяко нещо е обвито с материя, подхвърлена на изменения, разрушения, преобразявания. Човек не е истината, защото няма истина извън тази: Това което е извлекло своето съществуване из себе си и което остава това, което е. Това, което се променя и не може да се познае, как може да бъде истината? Истината е нематериална, без цвят, без форма, извън всякаква измяна с една дума „вечна". Всичко, което изчезва, е лъжа и заблуда. Земята е поредно разрушаване и възраждане. Материалните неща са само привидности и подражания на истината, както възпроизвеждането по отношение на реалността.
към текста >>

48. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

ТОМ 12

Сега пак се отваря школата, затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължи тя своето съществуване и да прокара принципите си в целокупния живот.
В миналото школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата, давала известни духовни импулси на живота и се оттегляла в своите вътрешни убежища. Сега школата пак се изяви в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в цялостния живот и да одухотвори живота, като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на човечеството. 2. Сега ние отваряме школата. Тя не е само за избраници - тя е за всички, които имат стремеж да учат, които имат стремеж да служат на великото и красивото в света и живота. 3. На няколко пъти школата се е отваряла в Европа, но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря школата, затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължи тя своето съществуване и да прокара принципите си в целокупния живот. Първото нещо, което школата изисква от учениците, е братски отношения и хармония. Защото само при тези условия тя може да съществува. Защото школата е контакт с невидимия свят. Този контакт се поддържа само чрез хармония. Учителят Школата на Учителя е школа на Бялото Братство, което ръководи развитието и възпитанието на човечеството от началото на неговото излизане от Бога, от Божествения свят до ден днешен.
към текста >>

49. 18. ПЕНТОГРАМЪТ

Тодор Ковачев

ТОМ 12

Затова няма да я повтарям за съществуването на голяма цветна картина на Пентаграма научих едва през студентските си години в София.
Познавах фигурата на Пентограма още от малък, защото копието, направено върху хартия от литографския камък, стоеше налично място в салона в Русе. Освен това, майка ми и баща ми имаха Пентаграма изработен от злато. Историята на златните образци на Пентаграма я има разказана в II том, стр. 218 на „Изгревът". Борис Николов увлекателно разказва за идеята на Савка, да се направи златен Пентаграм във вид на украшение, което да се носи от учениците в школата. Затова няма да я повтарям за съществуването на голяма цветна картина на Пентаграма научих едва през студентските си години в София. Един от нашите добри приятели, ученик в школата на Учителя, беше дядо Цочо Диков Ракитски, роден в плевенските села. Казвам „дядо", защото той беше на 80 години тогава, а аз на 20-тина. А и на него му беше приятно да го назовавам така. За него съм разказвал в VII том от сборника „Изгрева". Умен човек беше и ми беше приятно да общувам с него.
към текста >>

50. 7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

ТОМ 13

14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека.
Той се изказа накратко и за лъчеизпускането от човешкото тяло, за което барон фон Райхенбах говори в своето съчинение „Опити"; което нещо е било изследвано с особен спектроскоп и от англичанина д- р Джон Хаклер и се оказало, че всеки човек бил обкръжен с особено сияние, цветовете на което били в зависимост от нравственото и умственото му състояние. По-после, парижкият д-р Барадкж потвърди твърденията и на двамата. Тошев се спря на опитите, които са правили в областта на спиритизма двамата англичани, капацитети в областта на физиката и известни със своити открития Уйлям Крукс и Оливър Лодж. А също, че на техни сеанси се явявали материализирани духове, които те са фотографирали. Тошев процитира от стр. 14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека. Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам." След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни.
към текста >>

Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай.
По-после, парижкият д-р Барадкж потвърди твърденията и на двамата. Тошев се спря на опитите, които са правили в областта на спиритизма двамата англичани, капацитети в областта на физиката и известни със своити открития Уйлям Крукс и Оливър Лодж. А също, че на техни сеанси се явявали материализирани духове, които те са фотографирали. Тошев процитира от стр. 14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека. Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам." След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни. След като свърши Димитров, Тошев поиска да му са даде наново думата, за да направи някои допълнения.
към текста >>

51. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

ТОМ 13

За да се преодолее материализма, невидимият свят скоро ще даде някои нови манифестации, за да покаже своето съществуване.'" Ето някои основни мисли; казани от Учителя напоследък: „Целиятживот е една задача, която човек трябва да разреши.
Получих техните абонаменти с вашия пощенски запис. По повод на вашето желание да ви се каже нещо ново, Учителят специално за вас ми поръча да ви съобщя следното: „Най-важното явление днес е разширение на човешкото съзнание. Всички други външни политически и други събития са по-маловажни в сравнение с това разширение на съзнанието. Събуждат се дълбоките, спящите божествени сили в човешката душа. И това ще причини коренни промени и във външния живот. За да се преодолее материализма, невидимият свят скоро ще даде някои нови манифестации, за да покаже своето съществуване.'" Ето някои основни мисли; казани от Учителя напоследък: „Целиятживот е една задача, която човек трябва да разреши. Ако един градинар обича плодните дървета, те винаги растат добре и повече плод дават. Плодните дървета обичат да им се обръща внимание, да ги обича някой. На това дърво като че му придаваш нещо, като го обичаш. И затова добри градинари са тези, които обичат дърветата. За злото колкото се може по-малко да се говори.
към текста >>

52. 13. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Едни приемат, че има Вселената Създател, други го отрекоха напълно и не се занимават повече с този въпрос, а трети продължават още да го отричат и се мъчат да доказват Неговото несъществуване.
Той създаде Школа за прилагане на Словото, но катедра той нямаше. Много естествено - Учителят не беше от никого миропомазан. Никоя държава, никаква власт не беше го миропомазала. Единственият, Който го беше миропомазал, това беше Великият Творец, Създателят на Вселената. И до днес още хората се питат: Наистина, има ли Вселената създател? Едни приемат, че има Вселената Създател, други го отрекоха напълно и не се занимават повече с този въпрос, а трети продължават още да го отричат и се мъчат да доказват Неговото несъществуване. Кой е прав? Мнозина днес се питат: Кой създаде науката? - Учените. Кой създаде философията? - философите.
към текста >>

53. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

За съществуването на Бога ще ни убеди животът.
Религията не седи във външните форми. Тя е дошла в света като спомагателно средство - да посочи начините и формите за изправяне и облагородяване на чувствата. Религиозните хора са изоставили прякото си предназначение и са се заели да показват на хората, че има Господ. Господ има, но сърцето на човека не е такова, каквото трябва да бъде. Въпросът за Бога не е въпрос на вяра, а на опит. За съществуването на Бога ще ни убеди животът. Ще ви убеди знанието, мъдростта, истината, свободата и добродетелите. Бог е туй, което може да внесе в света висшето щастие и благо, да внесе в дома живот и здраве, да внесе съгласие в държавата, да освободи затворниците и да призове всички да изхвърлят насилието вън от света. За да може човек да работи, първо той трябва да познава себе си основно и всестранно. Мозъкът е една органическа сила на човека и за да може мисълта да функционира правилно, той трябва да бъде в пълна изправност. Случва се някога така, че предната част на мозъка да работи нормално, а в задната част на мозъка чувствата да са в анормално състояние.
към текста >>

54. ПАНТЕЛЕЙ КРАЙЧЕВ КАРАПЕТРОВ 1. ПЪРВИ СТЪПКИ

БОЖИСЛАВА ПАНТЕЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА

ТОМ 13

Тогава ми разказа, че по същия начин се е наредило да се погрижи за Учителя, когато Той е приключил тленното си съществуване.
Застанал пред учителя по биология, извинил се за стореното и обещал никога повече да не подслушва уроците. Какво било учудването му, когато вместо едно строго, сърдито изражение, върху лицето на учителя Боев се появила блага усмивка и му казал: „Ам виж ко, разбира се, че повече няма да подслушваш, защото когато поискаш, може да дойдеш сред нас да слушаш и да задаваш въпроси." Така Карапетров, благодарение на брат Боев, от четиринадесетата си година е запознат с идеите на Учителя и по-късно идва на Изгрева и се включва в братския живот. Той никога не забрави кой го е въвел в Учението. Почиташе и уважаваше брат Боев и когато той се разболя, баща ми се стараеше с каквото може да му бъде полезен. Когато Боян Боев си замина от този свят, се нареди баща ми да измие земното му тяло и да го облече за последен път. Тогава ми разказа, че по същия начин се е наредило да се погрижи за Учителя, когато Той е приключил тленното си съществуване.
към текста >>

55. 1. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ТОМ 13

Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните.
заминава за Берлин, прави самостоятелна изложба през 1929 г. Портрет на Алберт Айнщайн. Ето какво пише същият с писмо до Борис Георгиев на 2.01.1929 г.: „След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните видения в краткотрайното, „раждаме се и преминаваме", сме обзети от носталгия и неосъществима любов в един друг недостигаем свят. Това чувствуват и художникът, и неговият модел - всеки по свой начин и Вие трябва да се гордеете, и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните. Ваш А. Айнщайн." 16. Заминаване за Индия 1931 г. Портрети на Рабиндранат Тагоре и Махатма Ганди. 17. През 1936 г.
към текста >>

56. 1. УВОД

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Има неща, които са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване.
1. УВОД През времето на Школата на Мировия Учител, 1922-1944 г., един от художниците, който бе имал привилегията да получи съгласието на Учителя да му позира и съответно да прехвърли живия Му образ върху бялото платно, бе Цветана Щилянова. Понеже в Школата нищо не е ставало случайно, както и случайни неща не е имало, затова смятаме, че изборът на Учителя за Щилянова е строго избран, защото Учителят събра около себе си само онези и говори само на онези, които бяха избрани, и които бяха изпратени при Него. За нас случайните неща са от човешкия порядък, но те обхващат времето, а времето е вечно и от Божествен порядък. Преходните и човешки неща са от порядъка на случайността, но те се подчиняват на закона на кармата. Животът не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно място, защото той идва от онзи порядък на вечните реални и Божествени неща. Има неща, които са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване. Онова, което е в него и идва от Божествения порядък, представлява една канара, върху която се гради неговата сила, за да може да издържи и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите. Това е главната причина, поради която Щилянова бе дошла в Школата - за да свърши една малка работа за Школата и едно голямо добро за себе си и за своята душа. Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто. Тя засне на бялото платно образа на Всемировия Учител. Онова, което прие нейната душа в общение с Божествения Дух в лицето на Учителя, тя успя да го предаде и да го прехвърли в образите на стотиците портрети, които нарисува, и пресъздаде образите на съвременниците на Учителя в Школата.
към текста >>

57. 16. ИЗЛОЖБА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Но светът на художницата, който е светът на човека във всички негови възрасти, не е само багрово и рисунъчно съществуване, ценно само като красота или само като декоративна същност, а преди всичко един дух, един мир идеен и емоционален.
Съдържанието на тази изложба се запълва предимно от портрети, писани с маслени бои или с пастел. Остатъкът от съдържанието запълват натюрморти, няколко скици и миниатюрни композиции и пейзажи и десетина копия от картини на Рембранд, Рубенс, Ван Дайк и др. Ако натюрмортът, скиците и миниатюрите могат да свидетелствуват за интересите и настроенията на художницата, ако копията от големите майстори на Европа могат да свидетелствуват за школовката на художницата в чужбина, както и за склонността й към сюжети и изразни живописни средства, същността и стихията на Щилянова са безспорно заложени в портрета. Реалистична натура, възприемаща света такъв, какъвто се чертае пред очите й, със свой дух, Цветана Щилянова е поклоница на академичното и в рисунъка, и в постройка и в съотношение на елементите на картината. Все тази академичност е, която се хвърля на очи и в техниката, и в баграта, и която характеризира всяка нейна работа като завършено цяло, като единно художествено произведение. Но светът на художницата, който е светът на човека във всички негови възрасти, не е само багрово и рисунъчно съществуване, ценно само като красота или само като декоративна същност, а преди всичко един дух, един мир идеен и емоционален. И тъкмо този мир, съчетан с веществения му израз - живият човек, е свежата струя в портретната живопис на Цветана Щилянова. Разбира се, като всички творци и тя е задължена да плаща понякога данък на професионалното в изкуството. А този данък е особено тежък и неизбежен най-много за портретистите, които в бедни страни главно трябва да изхождат и от вкуса на моделите.
към текста >>

58. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

И ще види, как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието.
267.Звездното небе. Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му. 268.Малката бубулечица. Когато ученикът се почувствува много от- паднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види, как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието. Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. - И той да изяви Великото в Битието! 269.Приложение. Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата - и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият - друго.
към текста >>

59. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 741-760

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

751 Не се съмнявайте в съществуването на Бога.
Той никога няма да спре парахода сред морето. Щом е тръгнал на път, Той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако Учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да се учат. Учителят е проява на Божествената Светлина Бог. 751 Не се съмнявайте в съществуването на Бога. Бог изпълва цялото пространство и всички светове се поддържат от Неговата сила. Не е въпроса дали съществува Бог или не, но кардиналният въпрос е - да живеем съобразно с Неговите закони, ако искате да бъдете здрав по ум, по сърце и по тяло. Как ще живейте - това е важно. Важен закон. 752 фараонът се бори с Бога и не искаше да пусне евреите, заради което в Невидимия свят се взе решение Египет да не съществува като държава, за хиляди години, за да изкупи греховете си.
към текста >>

60. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Оня, който иска да намери доказателство за съществуването на Бога,за безсмъртието на душата, за действителност на невидимите светове, нека не го търси другаде, а да се научи да чете във великата книга на живота, природата и душата,защото само в тази книга , открита само за пробуденото духовно око, е написано най-прекрасното доказателство за всичко това. 68.
От все сърце желая да бъда редовна ученичка в окултната школа и нека Божественият лъч освети моите мисли и желания , за да бъдат творители на моя вътрешен живот . 63. Мене ми прави удоволствие да посещавам нашата школа, защото намирам утеха на душата си пред Бога, намирам също и поука за из живота . 64. Предназначението и смисъла на човека е да се усъвършенства във всяко направление и отношение . 65. Да имаш вътрешна хармония, то значи да искаш, когато знаеш и можеш, да можеш , когато искаш и знаеш , и да знаеш, когато искаш и можеш . 66. Видиш ли злото (изкушението), отдалеч още бягай от него, като за живота си, не се спирай да премериш силите си с него , защото сториш ли това, ако Исус не е с тебе да те подкрепи, то непременно ще бъдеш победен или ще можеш да се изтръгнеш от ноктите му , но с големи усилия. 67. Оня, който иска да намери доказателство за съществуването на Бога,за безсмъртието на душата, за действителност на невидимите светове, нека не го търси другаде, а да се научи да чете във великата книга на живота, природата и душата,защото само в тази книга , открита само за пробуденото духовно око, е написано най-прекрасното доказателство за всичко това. 68. Смелият в живота печели борбата . 69. Искам да служа на Господа и с Него да живея . 70. Ако имаш хармония в себе си, ще имаш живот и благословение в дома си . 71. Да не живееш за себе си, а за другите , е благородно . 72. Человек, който дири Бога прилича на вода, която си дири място . 73.
към текста >>

61. 33. НЕЩО ЗА ПЪТУВАНЕТО НА БРАТ ПЕНЮ КИРОВ ИЗ БЪЛГАРИЯ