Търсене в текстове за 'Същество'

Галилей Величков (1911-1985)

За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.
А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.
към текста >>

Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят".
Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя. Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.
към текста >>

2. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си.
Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете. Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител. Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония. Тяхната дъщеря се казваше Савка. Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си. Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън.
към текста >>

3. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4.
Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно. Мерило за любовта Как да познаеш дали твоята любов е Божествена или не? : 1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. 2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. 3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята любов е Божествена !
към текста >>

4. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта.
Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата. Ние бяхме млади, хубави, красиви и през тая врата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно.
към текста >>

5. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота.
Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа. Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището". Той я изсвирва, целува ръка на Учителя и се отдалечава. Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>

6. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен.
"Музикална дреха и хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене. Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим. Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен. Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен. Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен. Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух. Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях. Песните си остават по-широки и по-богати в действителност.
към текста >>

7. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество.
Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса. Но за някои от тях това бе импулс временен в техния живот. Други оценяваха този импулс и вътрешно благоговееха към Него. Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя. Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му. И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух.
към текста >>

8. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение.
към текста >>

9. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен.
Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето. Появява се първият му лъч. Музика и песен звучат още в ушите му. Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето. Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц. И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен. Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път. Той знае, че това преживяване е не само преживяване, а е истинско посвещение за времена и събития, които трябва да дойдат, да се сбъднат. Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност.
към текста >>

10. 3_42 Паневритмията на Изгрева

На корицата художникът бе се постарал да даде изгряващия диск на слънцето, планините на Мусаленския дял и съществото, което играеше Паневритмия на Мусала.
По-късно тя се нотира и през 1938 година, по времето на Учителя, се издаде в София на луксозна хартия в голям формат. Тя се състои от три части: 1. Паневритмични упражнения и тяхното описание; 2. "Паневритмия", музика за две цигулки; 3. Принципи на Паневритмията. На корицата художникът бе се постарал да даде изгряващия диск на слънцето, планините на Мусаленския дял и съществото, което играеше Паневритмия на Мусала. През 1942 година се издаде книжката "Слънчеви лъчи", като главно участие при съставянето й взе Весела Несторова. Тази книга също е съставена от три части: 1. Музика на "Слънчеви лъчи"; 2. "Слънчеви лъчи" - принципи; 3. "Слънчеви лъчи" - описание на движенията.
към текста >>

11. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

"Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят.
А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша?
към текста >>

Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста.
"Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю." Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога.
към текста >>

"Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество.
Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю." Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то?
към текста >>

" Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество.
Страх ме е, Учителю." Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли?
към текста >>

Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е?
към текста >>

Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество.
Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.
към текста >>

"Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час.
Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг.
към текста >>

Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията".
Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна.
към текста >>

12. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Значи материализираната глава не е глава на обикновено същество, материализирано тук на "Изгрева", а е глава на високо идеен човек.
А тя се движи на две педи над живия плет, който обграждаше една от алеите, водещи от чешмата към поляната. Тази глава се движеше над храстите, които бяха на височина човешки ръст. Учителят мълчи и също наблюдава движещата се глава. Чуваме неговите думи: "Тази глава е глава на високо идеен човек! " Ние ахваме отново от изненада. Значи материализираната глава не е глава на обикновено същество, материализирано тук на "Изгрева", а е глава на високо идеен човек. Докато разсъждаваме, за секунди се чува един общ възглас. Това е възглас на ново изумление и изненада. Човешката глава, която се движеше на две педи над храстите изведнъж излезе от тях и кацна на раменете на една висока човешка фигура. Показа се човек. Човекът тръгна към нас.
към текста >>

А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество.
После се изправя. Той стърчи над нас над две или три глави. С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек.
към текста >>

13. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Съжалих това същество, което бе жертва на други сили и за мен беше една жалка човешка черупка.
Защото смятаха, че по-голямо зло от нея не е раждала земята и не може да има по света. Представете си, Учителят стои, а тя е коленичила пред Него и иска благословия, а не прошка. Всички са настръхнали срещу нея. Картината бе драматична и стигнала до своят финал. Аз гледах и я съжалих. Съжалих това същество, което бе жертва на други сили и за мен беше една жалка човешка черупка. Мислено помолих Учителя да я съжали. Учителят ме погледна лекичко, погледна и другите. Учителят положи ръка над главата й и я благослови. Тя стана и си тръгна. Учителят стоеше и мълчеше.
към текста >>

14. 3_63 Новата Голгота

Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка.
Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо. Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка. Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости! " Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят. За кой закон говореше Учителят? Това беше законът за изявлението и закона за проявлението на Божествения Дух на земята. Божественият Дух се излива непреривно и който посегне върху Него, посяга и върху оная струя, върху онзи лъч, определен от самия Дух и прекъсва връзката си с Него.
към текста >>

15. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза.
Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза. Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият. Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери. Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза. Така те успяха да спасят хиляди български войници, както и да спася т собствени я с и живот и този н а техните семейства при новата комунистическа власт . От тях никой н е пострада , дори получих а награди и орден и за военните им подвизи пре з врем е на войната , в която те участвуваха , когато Българи я обяви войн а н а Германия и тръгна да воюва срещу нея по заповед на комунистическата власт . "Индия, Канада, Австралия ще се освободят след войната. В Азия Русия ще бъде ангажирана с война в самата Азия." Наистина , Индия , Канада и Австрали я получих а независимост след войната . А Руси я бе заангажиран а с войната в Корея през 1951-1952 година , по-късно - във Виетнам, а след това - в Афганистан : бележка на редактора) .
към текста >>

Човек има мисия, както никое същество няма.
Това, което ангелите направят за една секунда, то човечеството го прави за 8 000 години. Когато ангелите пеят, дърветата цъфтят и плодовете зреят. Любовта, която човек изявява и ангелите не я знаят. Ангелите добиват понятие за нея до известна степен по отражение на Любовта, която човек изявява в причинния свят. Човек изявява Любовта по начин, който и ангелите не знаят. Човек има мисия, както никое същество няма. Във всяко същество Бог е вложил нещо от Себе Си и затова всяко същество е велико." "Астралният свят ще стане физически тоест твърд, а умственият свят ще стане астрален." "Мъжкият и женски пол в Невидимия свят не се менят, а на земята се сменяват. Важни са следните възрасти в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години. На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса. За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни.
към текста >>

Във всяко същество Бог е вложил нещо от Себе Си и затова всяко същество е велико." "Астралният свят ще стане физически тоест твърд, а умственият свят ще стане астрален." "Мъжкият и женски пол в Невидимия свят не се менят, а на земята се сменяват.
Когато ангелите пеят, дърветата цъфтят и плодовете зреят. Любовта, която човек изявява и ангелите не я знаят. Ангелите добиват понятие за нея до известна степен по отражение на Любовта, която човек изявява в причинния свят. Човек изявява Любовта по начин, който и ангелите не знаят. Човек има мисия, както никое същество няма. Във всяко същество Бог е вложил нещо от Себе Си и затова всяко същество е велико." "Астралният свят ще стане физически тоест твърд, а умственият свят ще стане астрален." "Мъжкият и женски пол в Невидимия свят не се менят, а на земята се сменяват. Важни са следните възрасти в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години. На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса. За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб.
към текста >>

16. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

А Архангел Михаил е колективно същество, от цяла армия ангели, които са грамадни.
Бялата ложа ще победи. Тъмните духове ще бъдат вързани и ще бъдат изпратени в бездната. Сега преживяваме най-важната епоха в историята на човечеството. Радвайте се, че живеете в най-важната епоха. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, е владеел Архангел Гавраил. А Архангел Михаил е колективно същество, от цяла армия ангели, които са грамадни. Човек има четири вида кръв, от която ще излязат четири групи ангели. Три вида ангели са минали. На земята има четири вида хора, които за в бъдеще ще станат четири вида ангели. Тогава ще се отворят вратите на животните да станат хора. Небето си има план.
към текста >>

То бди над всяко същество и върху най-дребните и урежда живота им.
Аз мога да стана художник, поет, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство. Само с Любовта може да се влезе в тия области. Любовта може да те направи всякакъв. Вие трябва да знаете, че има една Промисъл. Провидението може да се нарече още "Око на Любовта". То бди над всяко същество и върху най-дребните и урежда живота им. Това е "Окото на Любовта". Бъдете уверени, че има Провидение и затова трябва да имате мир и да бъдете доволни от всички. Никой не може да придобие Любовта, докато за него природата не оживее. Тогава ти ще бъдеш способен да станеш носител на Великата Божия Любов. Когато почувствуваш вътрешния живот на природата, тогава ти ще бъдеш достоен и способен да бъдеш носител на Любовта.
към текста >>

В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек.
Тези богатства не ви се поверяват, защото сте още малки. Когато пораснете, ще ви се дадат тия богатства. Тия богатства са в сигурни ръце, в ръцете на вашия наставник. Никога не съжалявайте, че сте обичали и никога не съжалявайте, че сте били обичани. Един човек те обича и след четири-пет години не те обича, после пак те обича, после пак не те обича и така нататък. В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив.
към текста >>

Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва.
Когато пораснете, ще ви се дадат тия богатства. Тия богатства са в сигурни ръце, в ръцете на вашия наставник. Никога не съжалявайте, че сте обичали и никога не съжалявайте, че сте били обичани. Един човек те обича и след четири-пет години не те обича, после пак те обича, после пак не те обича и така нататък. В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален.
към текста >>

Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича.
Никога не съжалявайте, че сте обичали и никога не съжалявайте, че сте били обичани. Един човек те обича и след четири-пет години не те обича, после пак те обича, после пак не те обича и така нататък. В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог.
към текста >>

Най-красивото същество в света - това е Бог.
Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа. Нека разумните да ви говорят. Да ви говорят плодовете на тази работа.
към текста >>

17. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет.
Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици.
към текста >>

18. 8_01 Песните на Учителя

Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
към текста >>

19. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата си.
Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше. Надя Костова, с нейния металичен сопран ни връщаше в ония години, когато с Учителя се движехме по върховете на Рила. Ирина Кисьова бе алт и пианистка. Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата си.
към текста >>

20. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Почувствувах това с цялото си същество.
След тази среща при Него, отидох при Паша. Тя беше заедно с рождената си сестра Надя. Казах, че съм била при Учителя и веднага добавих: "Паша, Учителят си отива! " Сестрата на Паша ми се скара, разсърди ми се, че съм могла да кажа такова нещо. За мен беше ясно, че Учителят си отива. Почувствувах това с цялото си същество. Никакви колебания нямах. Паша мълчеше. Може би и тя мислеше като мене. Но нищо не каза. След известно време срещнах брат Ради и на него казах същото.
към текста >>

21. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти.
Братският салон бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година. А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година. Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл. 6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии. Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници.
към текста >>

22. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Той е Божествено същество.
Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието. Духът Исус Христос е Виделината, която работи в Невидимия свят, в Небитието. Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като мисли за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий. А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината.
към текста >>

23. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек.
Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон. През 1903 год. Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му. Тези придобити практични знания от Учителя са най-добрите Му помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 год. А в 1922 год.
към текста >>

24. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Борис Николов

Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание. Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята. Те за Него са най-естествена проява на неговия живот, защото Той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него. И Той казва: „Зад мене стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е мое то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога;-на Вечния Дух, които проникват цялото Битие".
към текста >>

25. 173. ОХРАНАТА

Борис Николов

Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий хранител.
Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това което казах. Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа. Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер". Сестра Маргарита Вонидова слуша, мълчи и знае, че това се отнася за нея. Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий хранител.
към текста >>

26. 12. ЦВЕТЯТА

Борис Николов

Той чувствува от какво има нужда и най-малкото същество.
След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката Му и се прибираше в своята стаичка. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителят. „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в два часа през нощта Учителят и брата поливат цветята. Учителят чувствува живота като едно велико цяло. Той чувствува от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те. Той бе слезнал, за да повдигне малките братя при човеците и затова им даде Словото и им показа пътят на ученика.
към текста >>

27. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина".
Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо. На 29.1Х.1905 г.
към текста >>

28. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

В Живота на Цялото всяко същество има своето място, предназначение и служба.
Внимавайте да не огорчавате Господа, защото ще ви постигне участта на „Града". Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията милост и благост. Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си. Плодовете - със сладостта си. Човек слави Господа с делата си. В Живота на Цялото всяко същество има своето място, предназначение и служба. От човека излизат лъчи, невидими, но реални. Те представят сложен комплекс - в тях участват: умът, сърцето, волята и характера с всички онези сили, дарби, добродетели, които човек е придобил през вековете. Тези лъчи се предават от човек на човек, от близко и далече. За тях разстоянието нема значение. Тъй хората се посещават и опознават.
към текста >>

29. 98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО

По същество те бяха прави.
Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване. А за приложение да не говорим - ние правехме само опити и не винаги сполучливи. Имаше едно течение представено от братя и сестри, които четяха само беседите на Учителя и не искаха да четат друга литература и други автори. За тях това бе кощунство и загуба на време. По същество те бяха прави. За тях оценката за Словото на Учителя бе равнозначно на Божествения хляб и онази Небесна Манна, която слиза чрез Словото Му и храни гладните им души. Но това бе залитане в друга крайност. Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя. Тогава Учителят се обърна към Сав-ка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза тези думи: „Ти имаш един порок". Тя се стресна и мигновено запита: „Какъв е Учителю?
към текста >>

30. 22. БУДНО СЪЗНАНИЕ

Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място.
22. БУДНО СЪЗНАНИЕ Будното съзнание се отъждествява с пробуденото човешко съзнание, което е направило връзка с Първопричината и Космическия център на живота. Човекът с пробудено съзнание е свързан с всички човеци на земята, които са с пробудено съзнание. Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място. Ето защо будното съзнание е онова съзнание, което прониква и обхваща всичко. А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си. На екскурзия сме на Рила с Учителя. Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме. Въздухът е чист, ароматен, потокът пее наблизо, а звездното небе е над нас.
към текста >>

31. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ В ПРЕИЗПОДНЯТА НА АДА Част втора 27. ГОЛЯМАТА И ШИРОКА ДЛАН

И другите обвинения бяха донякъде верни, но по същество не отговаряха на истината.
Опитваха се да направят така, че да можем един друг да се клеветим и да се противопоставяме един другиму. Но аз поех всичко на себе си. Следователят беше много ядосан от тази моя тактика. Това го вбеси и започва да ме обвинява, че съм син на бивш фабрикант, че аз съм фабрикант, че съм бил предприемач и съм експлоатирал труда на работниците, а това за онези години беше голямо обвинение. Баща ми имаше малка фабрика, но той фалира. И другите обвинения бяха донякъде верни, но по същество не отговаряха на истината. Но това обвинение тогава водеше до брутални действия от страна на властите. След 9.IХ.1944 г. комунистите национализираха фабриките, взеха богатствата и парите на богатите, а фабрикантите и богаташите ги натикаха в затворите. Той се чудеше как досега аз не съм бил в затвора. Аз протегнах дългата си ръка и му я показах: „Знаеш ли какво значи това?
към текста >>

32. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

„О, Господи, нека Твоя Дух слезе в моето сърце, да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота.
„Мисля, че което правим, за себе си го правим. Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име? Хората и без това не знаят истинското Ми име." 6. Молитва от Учителя. „О, Господи, нека Твоя Дух слезе в моето сърце, да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота. Амин." „Туй, което умът ми възприема, Туй, в което душата ми слиза, Туй, в което умът ми се качва, Туй, в което прониква волята ми, Тъй да бъде. Амин" 7. Къде е Учителят? „Учителят е Доброто в добродетелните хора. Учителят е Правдата в правдивите хора.
към текста >>

33. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Няма същество, което да не е отговорно пред Бога.
От стотици години българите викаха към Бога да ги освободи от турско иго. Господ ги освободи чрез Русия, но те попаднаха под друго робство. Преди години русите освободиха българите от турците. Е, освободиха ли се днес българите? Всички българи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има обща власт, правова държава, която казва: всяка власт от Бога е дадена. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.
към текста >>

34. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи.
" Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
към текста >>

35. СЪДЪРЖАНИЕ

Светлото същество 77.
Хвърчилото закачено за влака 72. Екскурзия със салдо нула 73. Прераждания и спомени 74. Кои бяха моите неприятели в службата 75. Народи и личности от историята при Учителя 76. Светлото същество 77. Братството си е Братство, но сиренето е с пари 78. Чистотата на Рила и човешките палатки 79. Кога започват страданията? 80. Ангелите 81. Приемната на Учителя и Посетителите 82.
към текста >>

36. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

„Който е сияние на неговата Слава и образ на неговото същество и държи всичко със Силата на Своето Слово" (Евр.
И благослови го и рече: „Да бъде благословен Авраам от Елохима. (Могъщия Бог) (От Бога Вишнаго). Владетеля на Небето и земята (Битие гл.14, ст.18-19) 6. Благодат вам и мир от Тогози, Който е и Който е бил, и Който иде и от Седемте Духове, Които са пред Неговия престол. (Откровение гл.1, ст.4) 7. „Който е сияние на неговата Слава и образ на неговото същество и държи всичко със Силата на Своето Слово" (Евр. гл.1, ст.3) СВЯТИЯТ ДУХ - АДОНАЙ Христе, Святия Дух, Адонай, Духът на Завета, Словото на Завета, Словото Господне. 1. Говори Господ Бог Саваот (Исая гл. 17, ст. 3)Говори Господ Израилевия Бог (Исая гл. 17, ст.
към текста >>

37. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око свят.
Подобен на тези игри е и случаят с библейския разказ за тримата младежи, хвърлени в огнената пещ. Правилно е схванал брата лицеизраза на играещата стара жена. Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра проводимост. Всеки проводник е по-сложна натура, както физически, така и психически. Не е лесно и просто да се даде ход на известни природни сили от по-висок разряд. Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око свят. Следователно, изолацията на високите температури и предпазването на тялото от обгаряния е възможно само при онези, които могат да бъдат в контакт със съществата и силите от по-високите светове. Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята проводимост. Нестинарите се раждат. Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц.
към текста >>

38. ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА

Никой няма право да се разпорежда със съдбините на едно същество, освен Бога." Учителят говори строго и категорично.
Те знаят неговата карма от векове и знаят най-добре, кое е най-подходящо в този момент за него. Само Бог е този, който управлява съдбата и разрешава кармата на човека. На никого не му е позволено - на човек, или ученик на една Окултна Школа, да се бърка в чужди съдби, да ги определя, разрешава и насочва, защото за това е необходимо голямо знание. Има същества, началства и сили, които се занимават в духовния свят с тези неща. Това са свещени неща за пътя на човешката душа на земята. Никой няма право да се разпорежда със съдбините на едно същество, освен Бога." Учителят говори строго и категорично. Аз се радвах, че съм постъпил, без да искам, разумно. Друг път също съм оглеждал човешки ръце, но никога не смеех да отреждам съдби и да изричам пророчество. Бях запомнил много добре този урок.
към текста >>

39. ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ

Към това същество в женска форма запазих искрени чувства.
Ще загубите и двамата условията си за работа. Ако имаше карма с нея, отдавна, преди три години, щеше да почне да се разплита. Първо щеше да ви оплете, а после щеше да ви накара сами да си я разплитате. А сега нямаш карма с нея. Благодари на Бога за това." Аз целунах ръката Му и си тръгнах. Към това същество в женска форма запазих искрени чувства. По-късно тя срещна онзи, с когото имаше карма. Отначало всичко се заплете, че се оплете и като започна да се разплита, какво ли не се чуваше - караница, чуваше се вой, плач и ридание. Проверих думите на Учителя на живо с очите си, като виждах страданията на другите, престъпили закона, който създава общение на душите в Школата на Учителя. А това беше най-важният урок за мен в онези години. Оставам ви го на вас за поука и размишление.
към текста >>

40. ІІІ.71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА

Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка.
71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА Наложило се брат Георги Куртев да пътува от Айтос за София с влака. Трябвало да се срещне с Учителя по някаква работа. Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята.
към текста >>

Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея.
71. ХВЪРЧИЛОТО ЗАКАЧЕНО ЗА ВЛАКА Наложило се брат Георги Куртев да пътува от Айтос за София с влака. Трябвало да се срещне с Учителя по някаква работа. Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе.
към текста >>

А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило.
Преди да тръгне на път се помолил и потърсил закрила от Невидимия свят. Получил отговор на молитвата си, че ще има такава поддръжка от Небето при неговото пътуване. Когато се качил на влака, видял как дошло едно светло същество, което се допряло до рамото му и след това веднага се отдалечило от него чрез една тънка сребърна нишка, голяма и дебела колкото паяжинова нишка. Тази сребърна нишка минала през покрива на влака и се изтеглила на високо и съществото се закачило за нея. Влакът се движел, а сребърната нишка, която е била закачена за рамото на брат Георги Куртев, също се движела с влака. А горе, накрая на нишката е било закачено съществото като бяло хвърчило. Така навремето децата си правеха хвърчила, издигаха ги във въздуха и между хвърчилото и детето имаше кълчищен конец, който бе вързан за хвърчилото. Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания.
към текста >>

Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето.
Изпуснеш ли конеца, скъса ли се конеца, хвърчилото пада на земята. Държиш ли конеца, хвърчилото горе се вее над тебе. Ако ти е много дълъг конеца, хвърчилото се издига още по-високо. Това бе една чудна игра за деца с големи преживявания. Брат Георги Куртев е във влака, влакът пътува от гара на гара и от време на време той поглежда нагоре през прозореца и вижда, че хвърчилото, което е закачено за вагона хвърчи във въздуха и така го придружава чак до София. Като слезнал на гарата, благодарил мислено на съществото и хвърчилото, и сребърната нишка, която била закачена за рамото му се отлепила и хвърчилото се отдалечило в Небето. Брат Георги пристига на Изгрева. Точно по това време братските деца на Изгрева се опитват да вдигнат във въздуха едно такова детско хвърчило. Накрая го вдигат и всички наблюдават чудната гледка. Съобщават на Учителя, че брат Георги е дошъл от Айтос, Учителят излиза и го посреща пред приемната. Брат Георги целува ръка на Учителя и в този момент и двамата поглеждат нагоре и виждат детското хвърчило над главите си да плющи на вятъра и да размахва опашка.
към текста >>

41. ІІІ.76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО

76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО Бяхме на обичайната екскурзия с Учителя и Братството на Витоша.
76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО Бяхме на обичайната екскурзия с Учителя и Братството на Витоша. Приятелите се бяха проточили един след друг и колоната опасваше склона. Навлязохме в борова гора. По едно време се оказа, че съм сам. Онези пред мен бяха избързали, а онези, които са след мен, бяха изостанали. Реших да се подпра и почина.
към текста >>

Изведнъж се яви пред мен едно светло същество, съчетано от светлина, в елипсовидна форма, в бяла по-ярка светлина от дневната светлина, а главата му заблестя.
По едно време се оказа, че съм сам. Онези пред мен бяха избързали, а онези, които са след мен, бяха изостанали. Реших да се подпра и почина. Свалих раницата си и издигнах глава да отдъхна и да поема дълбоко въздух. Загледах се във върховете на боровете. Изведнъж се яви пред мен едно светло същество, съчетано от светлина, в елипсовидна форма, в бяла по-ярка светлина от дневната светлина, а главата му заблестя. То ми се усмихна. Аз стоях изненадан и не можех да продумам. Не бях подготвен за такова нещо. Наблюдаваме се. След една минута то изчезна също така внезапно.
към текста >>

Запитах Го: „Учителю, това същество как се казва, откъде е дошло и може ли друг път да се срещна с него?
Наблюдаваме се. След една минута то изчезна също така внезапно. Продължих изкачването си. На една от почивките, когато пиехме чай от термусите, които носехме в раниците си, се приближих до Учителя. Разказах Му всичко. Запитах Го: „Учителю, това същество как се казва, откъде е дошло и може ли друг път да се срещна с него? " Учителят се усмихна. „Първо, трябва да се отиде на мястото, където сте го видели. После трябва да се проследи пътя му - откъде е дошло, защото то оставя диря в пространството. След това да се отиде там, откъдето е дошло и най-накрая - да се търси в онези светове, където обитава. И като се намери, да се пита за името му.
към текста >>

42. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход.
Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни дъбове. Разбира се трябва да допълня, че образите на нарисуваните ангели бяха такива, каквито са на големите художници в Ренесанса. Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст. Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена. Образът на ангела е много примитивно нарисуван. Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход. Само пророк Данаил в своето описание в 10-та глава дава може би най-добрият литературен рисунък на ангела, с който се среща на реката Тигър. Описаният ангел е облечен във великолепието от облеклото на източните народи. Могъщество и сили излизат от него. Ангелите са облечени в светлина, незрима за човешките очи. Тази светлина е толкова силна, че може да ослепи човешкото око.
към текста >>

43. ІІІ.112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ

„Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала.
Ние сме се удивлявали понякога на различните краски. Веднъж една сестра показа на Учителя един камък и попита, дали може да го сложи на своя пръстен. Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък. „Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала. Неговото благородство е неговата обич към човека, а призмата, през която пречупва светлината, е неговата мисъл." Ето ви едно ново знание за скъпоценния камък. Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
към текста >>

Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък. „Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала. Неговото благородство е неговата обич към човека, а призмата, през която пречупва светлината, е неговата мисъл." Ето ви едно ново знание за скъпоценния камък. Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
към текста >>

44. 3.42. Мария - Захарната

НЕСТОР ИЛИЕВ

„Човек е малко същество, но е проявление на Бога.
Дала за Господа, колкото е имала. Тя е била перачка, перяла някъде в някоя болница, или не мога да кажа точно къде. Но съм я посещавал, когато беше в дълбока старост. Тя живееше в една схлупена къщичка, там, към захарната фабрика и съм разговарял с нея. Беше скромен, беден човек, но бе вярна по дух на Учителя. „Човек е малко същество, но е проявление на Бога. Зад човека стои Бог". (Учителят)
към текста >>

45. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе.
I степен. При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили. II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам. III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина.
към текста >>

Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество.
II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам. III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина. За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит.
към текста >>

Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични блага от него, тогава тази любов е Божествена.
Човек се свързва с Христа и когато чете Евангелието. Свързва се с Него и когато върши волята Божия беззаветно. Мерило за Любовта: как да познаеш, дали твоята любов е Божествена, или не. Ако тази твоя любов към някого събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични блага от него, тогава тази любов е Божествена. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина и свобода чрез твоята любов, твоята любов е Божествена. Живот значи, те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. А свобода, мистично се разбира, че Божественото у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето. Тогава твоята любов е Божествена.
към текста >>

46. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Когато слиза на земята едно такова същество, което символизира Духът на човека, той се явява като двигател, за да събуди този заспал дух у човека.
Идеята за Учителя е една от най-сложните. Тя не е нито личностна, нито обществена, нито народна. Тя има своята космичност. И за мен Учителят се явява през епохите посредством културно - духовния потенциал на човечеството, който ще се роди в даден момент, за да бъде изходна точка на историята. За мен Учителят - това е Духът във всеки човек. Когато слиза на земята едно такова същество, което символизира Духът на човека, той се явява като двигател, за да събуди този заспал дух у човека. То е едно вътрешно, дълбоко, мистично и космично понятие - думата Учител. Хората са го взели само в ограничена форма, във физически смисъл. Но за Учителя ще говорим по-късно. Моис Басан, евреин по произход. Навремето Учителят му подари една жълтица, за да започне своя работа.
към текста >>

47. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество.
От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба.
към текста >>

48. 6.15. Космичната вълна на любовта

Тя имаше една преданост, една любов към това Висше същество - Мъдрецът, който й разкриваше Истината.
Едно такова действие преднамерено от нея не е съзнателно, а на тъмни сили. Много мъчно може да им се даде обяснение. Знанието го има в Словото на Учителя. От една страна имаше личността Магдалена и нейния живот, нейната меродавност и нейните възможности, а от друга страна онова, което тя изпълняваше като страна на този български триъгълник. Когато тя стоеше пред Учителя и пред мене, тя имаше съвсем друг образ. Тя имаше една преданост, една любов към това Висше същество - Мъдрецът, който й разкриваше Истината. Но когато влезе в обществото на този народ, тя възприемаше всичките нечистотии на това общество. Затова Учителят казваше, че тя е един канал, през който трябва да минат тези нечистотии. Противоречията не бяха само в нея, но и в цялото общество като израз на човечеството. Това е много сложен въпрос, изисква много голямо знание. Да познаваш Словото на Учителя и да си присъствал тук на Изгрева, и да си видял как всеки един човек тук играе някаква роля и изпълнява някаква задача, поставена му от Учителя в повечето случаи несъзнателно.
към текста >>

Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата.
Била е много добра ученичка, с религиозно съзнание и църковно възпитание. Като човек, отначало тя беше много възпитана, с обноски и много етична. Но като започна да играе тази роля, понеже влезе в тези кармични възли, то в поведението й стана промяна. Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието. Това е в реда на нещата при нейната роля. Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата. Чудя се, как нейната нервна система, нейният мозък, нейният двойник можа да издържи. Да издържи тази концентрация на отрицателни мисли и форми на цялото братство срещу нея. Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея. Как можа да издържи, не мога да проумея. Освен това тя ходеше по чужбина по поръчение на Учителя, а това не беше лесна работа.
към текста >>

Аз имах следният случай: Имаше едно същество, много надарено, беше певица.
Защото Учителят на тези души им дава простор да си заминат, защото те Му са необходими в Невидимия свят. Те са елементи, необходими за Него. Те Го придружават като души в Невидимия свят и са в Школата Му, която е в Невидимия свят. И затуй втората вътрешна храна е по-дълбока и мистична и може да я разбере човек, който има просветление. Иначе всеки човек би се спънал. Аз имах следният случай: Имаше едно същество, много надарено, беше певица. Беше пристигнала от САЩ, където нейният баща го бяха убили гангстерите. Учи в Американския колеж и в университета. В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне.
към текста >>

Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество.
За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии.
към текста >>

Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване. Тази мощна сила като принцип слиза на земята - чрез великите пратеници на Небето, за да внесе струите на новия живот.
към текста >>

Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура.
За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване. Тази мощна сила като принцип слиза на земята - чрез великите пратеници на Небето, за да внесе струите на новия живот.
към текста >>

49. 6.17. Духовната група около Учителя

Учителят наистина отделяше колосално време за това същество, което до последния момент на Неговото физическо заминаване, стоеше при Неговите нозе.
Спирам вниманието си върху нея, понеже не само че беше една от важните съработнички и постоянна сподвижничка на Учителя, но и затова, че представляваше като сестра една странна индивидуалност. Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи. За Савка външният свят не съществуваше, тя като че ли беше забравила своята личност, тя се беше сляла напълно с делото на Учителя. За нея нищо друго не съществуваше, освен тесният път на ученичеството. За да се обхване тази странна индивидуалност на преданост, духовен възторг и подвиг, трябва да се разлистят страниците на книгата „Свещени думи на Учителя." Тази ценна творба беше родена от непосредствения досег на Савка Керемидчиева с Учителя. Учителят наистина отделяше колосално време за това същество, което до последния момент на Неговото физическо заминаване, стоеше при Неговите нозе. И първото същество, което си замина за отвъдния свят, след заминаването на Учителя - беше Савка. Това стана през май 1945 г. Тук само ще спомена, че главните актьори, които взимаха участие в Школата на Учителя, си заминаха твърде млади, може би те бяха вече ненужни на земята, след като са изиграли своята роля.
към текста >>

И първото същество, което си замина за отвъдния свят, след заминаването на Учителя - беше Савка.
Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи. За Савка външният свят не съществуваше, тя като че ли беше забравила своята личност, тя се беше сляла напълно с делото на Учителя. За нея нищо друго не съществуваше, освен тесният път на ученичеството. За да се обхване тази странна индивидуалност на преданост, духовен възторг и подвиг, трябва да се разлистят страниците на книгата „Свещени думи на Учителя." Тази ценна творба беше родена от непосредствения досег на Савка Керемидчиева с Учителя. Учителят наистина отделяше колосално време за това същество, което до последния момент на Неговото физическо заминаване, стоеше при Неговите нозе. И първото същество, което си замина за отвъдния свят, след заминаването на Учителя - беше Савка. Това стана през май 1945 г. Тук само ще спомена, че главните актьори, които взимаха участие в Школата на Учителя, си заминаха твърде млади, може би те бяха вече ненужни на земята, след като са изиграли своята роля.
към текста >>

50. 6.24. Пред прага на мъдростта

В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ.
До късна зима след като беше паднал доста голям сняг, аз стоически продължавах да живея в палатката на поляната. Този отшелнически начин на живот ме концентрираше, вглъбяваше ме дълбоко вътре в себе си и по този начин акумулирах в себе си грамадни психически енергии, и идвах до големи просветления. Разбира се този стоицизъм и това доброволно отшелничество се следеше непрекъснато от будния поглед на Учителя. Аз чувствах непрестанно силата на Неговата мисъл, гигантската Му воля, която не само ме окриляше, но ми отваряше тясната пътека във висините на НЕГОВАТА КОСМИЧНА МЪДРОСТ. Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ. Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество, не продължи няколко мига, а цели часове - чак до сутринта. Аз много мълчах за това преживяване и го споделих само с Учителя. Това мое виждане не е с физическите ми очи, а са вътрешни преживявания. Като че ли съзнанието на човека идва в контакт с някои същества, които преобразяват човешкия организъм, които го изваждат от елементарните физически условия и го поставят в една сфера - нещо непознато за нас. В бъдеще тези сили ще бъдат разкрити пред човечеството и ще може да се дават обяснения.
към текста >>

Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество, не продължи няколко мига, а цели часове - чак до сутринта.
Този отшелнически начин на живот ме концентрираше, вглъбяваше ме дълбоко вътре в себе си и по този начин акумулирах в себе си грамадни психически енергии, и идвах до големи просветления. Разбира се този стоицизъм и това доброволно отшелничество се следеше непрекъснато от будния поглед на Учителя. Аз чувствах непрестанно силата на Неговата мисъл, гигантската Му воля, която не само ме окриляше, но ми отваряше тясната пътека във висините на НЕГОВАТА КОСМИЧНА МЪДРОСТ. Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ. Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество, не продължи няколко мига, а цели часове - чак до сутринта. Аз много мълчах за това преживяване и го споделих само с Учителя. Това мое виждане не е с физическите ми очи, а са вътрешни преживявания. Като че ли съзнанието на човека идва в контакт с някои същества, които преобразяват човешкия организъм, които го изваждат от елементарните физически условия и го поставят в една сфера - нещо непознато за нас. В бъдеще тези сили ще бъдат разкрити пред човечеството и ще може да се дават обяснения. За мен беше едно откровение, едно такова силно преживяване, което за пръв път чувствах.
към текста >>

51. 6.25. Змията ментора

Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва.
Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г. Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа. В тази книга има много неща, които, не само че не трябва да бъдат издавани, поради своя свещен характер, понеже няма да бъдат не само оценени, но могат да бъдат профанирани, или използвани за користни цели. Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва. Ще разкажа един подобен случай, който се извърши в мое присъствие от Учителя на Изгрева. Отначало бяхме трима - Учителят, Георги Радев и аз. Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа. Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен западен окултист. Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия.
към текста >>

Разбира се, кръгът на действието му зависи от съществото, което го извършва.
Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен западен окултист. Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия. След разговора останахме само двама - Учителят и аз, Георги Радев отиде някъде. Не след дълго време излезе голяма буря. В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето. Разбира се, кръгът на действието му зависи от съществото, което го извършва. То е подобно - както суверенът - бил личност, или колектив, в една държава, неговият подпис има една стойност, а подписът на един архивар - стойност от съвсем друго качество. Георги Радев знаеше много езици и се занимаваше с преводи. Преведе романа „Занони" от Булвер Литон, английски окултист. Той притежава колосална култура и крайна начетеност. Когато написа туй съчинение, направи много силно впечатление на света.
към текста >>

52. 6.26. Погледът на мъдреца

Ще изнеса още един факт, за да мога да очертая колосалната мощ на едно Същество, което действително е Пратеник на Небето, да дойде всред човечеството и завърти колелото на неговата история.
Той почти нищо не ми каза, върна се в дома си и след две минути дойде и ми каза, че всичко е уредено. Аз му благодарих, отидох при Учителя и отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражари. Изнасям този факт, само да подчертая колко е мощна мисълта на Учителя, особено когато приемният апарат на ученика е в изправност. Наистина в това време аз бях се абстрахирал от всичко; цялото ми внимание беше насочено изключително върху действията и проявите в братството и около Учителя. Ще изнеса още един факт, за да мога да очертая колосалната мощ на едно Същество, което действително е Пратеник на Небето, да дойде всред човечеството и завърти колелото на неговата история. Цялото Братство, почти всяка година, отивахме да летуваме на 7-те Рилски езера. Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно.
към текста >>

Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили.
Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа. Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили. Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока? Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение. Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата пирамида с нейните 30-тонни блокове. Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното пространство, чрез ракети от хиляди тона.
към текста >>

Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение.
Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили. Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока? Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение. Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата пирамида с нейните 30-тонни блокове. Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното пространство, чрез ракети от хиляди тона. Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев.
към текста >>

Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации.
За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия. Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции. Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации. Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота.
към текста >>

53. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество.
В един момент богатите приятели искаха да Му направят вила там, където е сега „мястото на Учителя". Но тогава Той категорично отказа. След туй Той лично ми е говорил със симпатична ирония, за да мисля за тези неща: „Гледай, българите направили ми толкова костюми, като мислят, че ще живея сред тях още сто години. След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите. А квадратът е фигура на най-голямото противоречие, което трябва да се разрешава на земята." Учителят вдигна ръката си, лявата ръка и ми показа нещо на ръката. Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество. И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души. Това бе едно потресающо положение за мен. Вървяхме веднъж с Учителя и трябваше да отидем до салона на ул. „Оборище" 14. Стигнахме до черквата „Св.
към текста >>

54. 6.30. Пътят на истината - великото посвещение

Тази страна е символ на тази Велика Истина, за която всяко живо същество копнее и непрестанно се стреми към нейната Космична пълнота.
Другият екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ. Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови страници, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината. Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота. Истината е крайният резултат на Вечността." В тази нова, малка идейна реторта, Учителят започна Своите опити и Той разкри една нова природа на Своя велик равностранен триъгълник. Тази страна е символ на тази Велика Истина, за която всяко живо същество копнее и непрестанно се стреми към нейната Космична пълнота.
към текста >>

55. 6.34. Астрокосмична синтеза

Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж.
Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж. Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята.
към текста >>

За мен действително беше едно събитие - в моите ръце за пръв път едно същество трябваше да напусне своята земна черупка.
Току-що беше завършил концертът в салона, малко преди 12 часа, и една сестра дойде и тихо ми каза на ухото, да отида при Кузман. Когато отидох в стаята, намерих тихият и скромен ученик на Учителя и един от най-преданите ученици на Учителя, седнал на стол, с очи, обърнати нагоре, към Небето. Той стоеше като някакъв древен философ, който е разкрил някаква велика тайна. Аз го хванах с двете си ръце за главата и му зададох следния въпрос: „Кузмане, накъде отиваш? " Обаче отговор не последва. За мен действително беше едно събитие - в моите ръце за пръв път едно същество трябваше да напусне своята земна черупка. Така завърши третото действие в Школата на Учителя. В мен остана да звучи възторгът на Кузман, копнежът му да бъдат захвърлени неговите атоми по целия Космос. За мен Кузман беше един от учениците, които най-добре разбра великата мисия на своя Учител. Той Го видя в неговата Божествена Пълнота, той го почувства като звеното, което трябваше да обедини мистичния дух на Ориента, със студения рационализъм на Запада. Какви бяха ръкописите на Кузман?
към текста >>

56. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа.
Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушение, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения - тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква пътеводна звезда, която осветяваше моя път. Никой не ме изпрати от Изгрева, а само Той. Това беше един много важен момент. И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила. Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша. Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>

Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>

57. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Тя беше едно същество крайно надарено.
Но дойде време, тя наистина слезна от пиедестала, на който аз я бях сложил и каза: „Стига толкова". А това е равносилно на думата „ле пасе". Съжалявам, че не можа да демонстрира своя талант и да направи успехи в певческото изкуство, на което аз много държах. Накрая тя мина в другата крайност и се занемари като певица и жена. С Катя Грива имах едно приятелство, което беше творческо приятелство. Тя беше едно същество крайно надарено. Нямаше друга певица, друго същество, което да може тъй хубаво да изпълнява песните на Учителя. После тя е била винаги около Учителя, когато се е създавала Паневритмията и когато са създавани песните. Тя е една от главните актьори при създаването на Паневритмията. Нямаше упражнение, в което тя да не е вземала участие и която да не бъде под погледа на Учителя. Беше добра изпълнителка.
към текста >>

Нямаше друга певица, друго същество, което да може тъй хубаво да изпълнява песните на Учителя.
А това е равносилно на думата „ле пасе". Съжалявам, че не можа да демонстрира своя талант и да направи успехи в певческото изкуство, на което аз много държах. Накрая тя мина в другата крайност и се занемари като певица и жена. С Катя Грива имах едно приятелство, което беше творческо приятелство. Тя беше едно същество крайно надарено. Нямаше друга певица, друго същество, което да може тъй хубаво да изпълнява песните на Учителя. После тя е била винаги около Учителя, когато се е създавала Паневритмията и когато са създавани песните. Тя е една от главните актьори при създаването на Паневритмията. Нямаше упражнение, в което тя да не е вземала участие и която да не бъде под погледа на Учителя. Беше добра изпълнителка. Учителят е изказал една велика мисъл, върху която още мисля: „По-добре човек да си извоюва свободата по негативен път, отколкото да му бъде наложена.
към текста >>

58. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед.
Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух.
към текста >>

Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух.
Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване.
към текста >>

В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!...
За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
към текста >>

Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят.
В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя. Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние.
към текста >>

За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед.
Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух.
към текста >>

Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух.
Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване.
към текста >>

В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!...
За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
към текста >>

Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят.
В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

59. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Това мълчание събуди в мен едно благоговение към едно Същество, което в такива моменти е потопено в невидимите светове, които за обикновеното човешко съзнание представляват не само загадка, но са недостъпни за него чрез неговите пет сетива.
Аз трябваше да й ги предам. В този момент още повече се издълба в моето съзнание мисълта, че Учителят действително ще напусне своето физическо тяло. В този момент даже си спомних колко много го молих да ми обясни едни Космични цикли и планетни аспекти, които ставаха през месец декември и имаха отношение не само към съдбата на българския народ, но и към цялото човечество. Друг път с голяма охота Той споделяше значението на тези космични явления, но за случая абсолютно нищо не ми говореше. Това Негово мълчание наистина ме много респектираше и аз поех същия курс на мълчание. Това мълчание събуди в мен едно благоговение към едно Същество, което в такива моменти е потопено в невидимите светове, които за обикновеното човешко съзнание представляват не само загадка, но са недостъпни за него чрез неговите пет сетива. В Неговия поглед не виждах някакво страдание, а напротив - как Той поемаше своя път на велико освобождение, за да може по този начин с още по-голяма мощ да направлява съдбините на народите и ги привлече към себе си. За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите. За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество. Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос.
към текста >>

Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него.
Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор. Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми. Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него. В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност. Това са велики проблеми, които ще получат своето разрешение при Космичното съзнание на Шестата раса.
към текста >>

60. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Това Космично Същество, Чийто символ беше равностранният триъгълник, т.е.
В следващите страници ще посветя една глава на тази формула. Тази глава е само за онези души, които имат онзи копнеж да търсят тясната пътека, която води към Истината, за онези души, които искат да сътрудничат във "Великото дело на Учителя. Тази моя последна среща беше три дни преди заминаването на Учителя. На 27.XII.1944 г. в 5,45 часа сутринта Учителят напусна физическото си тяло. Това Космично Същество, Чийто символ беше равностранният триъгълник, т.е. онази висша хармония - между емоционалното, умственото и волевото съзнание. Тези три съзнания са озарени от трите принципа на Битието -Любовта, Мъдростта и Истината. В тази хармония е извършено онова велико съчетание, което на окултен език се нарича мистичен брак. При този мистичен брак идва Божествената пълнота, човек става едно с Космичното Начало. На мен сега ми стана много ясно защо Небето изпраща тези Велики посветени на земята, да се въплътят в човешка форма.
към текста >>

61. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Тя отначало беше едно същество мълчаливо и скрито.
Той беше образувал една група, която я наричаше „УПАНИШАДИ", известни екзалтирани девойки и младежи. „Упанишади", това е една книга, която е излязла от времето на древно - индийската философия. И по този повод той й тури това име. Сега около него имаше една писателка - Невена Неделчева, която дойде като момиче на Изгрева, завърши педагогика, стана учителка и писателка. Тя за него стана като че ли вдъхновение. Тя отначало беше едно същество мълчаливо и скрито. Интересно същество. И външният й вид - беше приятна и красива. Тя се въртеше около него. За да се изяснят някои неща, трябва да кажа няколко думи за нея. Напоследък бяхме на лагер на Рила и се заговорих с нея.
към текста >>

Интересно същество.
„Упанишади", това е една книга, която е излязла от времето на древно - индийската философия. И по този повод той й тури това име. Сега около него имаше една писателка - Невена Неделчева, която дойде като момиче на Изгрева, завърши педагогика, стана учителка и писателка. Тя за него стана като че ли вдъхновение. Тя отначало беше едно същество мълчаливо и скрито. Интересно същество. И външният й вид - беше приятна и красива. Тя се въртеше около него. За да се изяснят някои неща, трябва да кажа няколко думи за нея. Напоследък бяхме на лагер на Рила и се заговорих с нея. Всички бяха резервирани към нея, страняха от нея, защото знаеха, че е била приятелка на Лулчев, че е най-голямата му привърженичка и смятаха, че е обсебена от Лулчев.
към текста >>

62. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

То е едно същество, което бе така предано към Учението на Учителя, че стигаше до фанатизъм.
Тя, от една работничка, завърши музикална академия и стана след това гимназиална учителка по пеене. Разбира се аз бях онзи благодетел, който я издържаше. Но дойде време тя да се отблагодари. Тя се научи да пише на пишеща машина и аз й диктувах на „прима виста" моите трудове. Всичките мои трудове излезнаха под нейните пръсти. То е едно същество, което бе така предано към Учението на Учителя, че стигаше до фанатизъм. В нея имаше чистота, въздържателност и преданост. Тя е играла роля не само за моето творчество, но и спираше всички околни домогвания към мене. Тя ме ревнуваше и пазеше. Втората сътрудничка е Цанка Екимова. Един закръглен характер.
към текста >>

63. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Светлото същество -180 77.
Хвърчилото закачено за влака -175 72. Екскурзия със салдо нула -176 73. Прераждания и спомени -177 74. Кои бяха моите неприятели в службата -178 75. Народи и личности от историята при Учителя -179 76. Светлото същество -180 77. Братството си е Братство, но сиренете е с пари -181 78. Чистотата на Рила и човешките взаимоотношения -182 79. Кога започват страданията -183 80. Ангелите -184 81. Приемната на Учителя и Посетителите -185 82.
към текста >>

64. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

И за най-голяма изненада на всички, Учителят слезна по стъпалата и без да погледне към никого, без да отговори на нашите поздрави казани доста високо, без да обърне внимание към някого Той се насочи към онзи човечец там в дъното, където според мен стоеше едно убито и скълцано човешко същество.
Така по същият начин мнозина от присъствуващите разсъждаваха, всеки по своему и всеки за себе си беше прав. И затова всеки очакваше да бъде извикан от Учителя. Единствен в случая, а в това бях не само аз, но и всички останали сигурни, че само онзи човечец не се надяваше на някаква среща с Учителя. За нас Той беше дошъл така между другото и той стоеше там далеч в дъното, далеч от всички ни и изолиран от посетителите, които далеч бяха по-заслужили от него. Той беше непознат за нас. И за най-голяма изненада на всички, Учителят слезна по стъпалата и без да погледне към никого, без да отговори на нашите поздрави казани доста високо, без да обърне внимание към някого Той се насочи към онзи човечец там в дъното, където според мен стоеше едно убито и скълцано човешко същество. Ние стояхме изумени. Никой не можеше да повярва. Никой не можеше да помръдне. Никой не можеше да се обърне. Кой както бе застанал така и остана да стои.
към текста >>

65. 20. ПОЗДРАВЪТ

В човека има едно същество, което е невъзпитано.
Малките пречки човек трябва да се стреми да ги преодолее. Работа, работа трябва. Нито минута да седиш празна без работа. И да нямаш работа, сама да си я създадеш. Ще кажеш на онази Марийка, която я домързи: „Ха, Марийке, уший едни пантофки". В човека има едно същество, което е невъзпитано. То направи нещо без да мисли. После като го попиташ защо го направи, казва: „Тъй исках и го направих". Младите трябва да се пазите от удоволствия. Младите ги погубват удоволствията, а старите ги погубва мързелът. Старият си мисли, че е уморен и все гледа да си почине.
към текста >>

66. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

А при духовната връзка се отделяш и усещаш' идейно повдигане и едното същество, и другото се радват в този случай.
Връзката означава физическа връзка. На физическото поле има връзки - по кръв майка и дъщеря, баща и син. Духовните връзки са нещо по-друго. Те се наричат така по немане на друга дума. Каква е разликата между една духовна и физическа връзка: щом имаш физическа връзка при отделянето си чувствуваш болка. А при духовната връзка се отделяш и усещаш' идейно повдигане и едното същество, и другото се радват в този случай. Например отиваш на екскурзия: ако връзката с майка ти е духовна тя ще се радва, ако е физическа връзка целият ден ще се безпокои за теб да не ти стане нещо. Седите вие у дома и щом дойде едно съмнение у вас то е физическа връзка, а ако дойде у вас вяра, това е духовна връзка. Човек трябва да се научи да разсъждава. Например отишъл съм на екскурзия. Вие искате да ми дадете вода, но аз ви кажа: подир малко.
към текста >>

Едно същество прави добро, вие седите пред мене и аз ви гледам и се усмихвам.
То е привидно съвпадение на нещата. Ако искаш да избегна противоречията може да почакам, но ако и вторият настоява ще се роди противоречие, което не произтича от мен. А най-умното е да не кажа да почакате, а да взема чашата и да пия. Но сега други неща съществуват, в които може да се заблудите. Представете си, че аз виждам какво става по земята. Едно същество прави добро, вие седите пред мене и аз ви гледам и се усмихвам. Вие си мислите, че на вас се усмихвам, а то е на онова същество, което прави добро. Сериозен съм и ви гледам. Вие си мислите, че това се отнася към вас. А аз гледам едно същество, което прави в този момент зло. Ученикът не трябва да се заблуждава от тия промени.
към текста >>

Вие си мислите, че на вас се усмихвам, а то е на онова същество, което прави добро.
Ако искаш да избегна противоречията може да почакам, но ако и вторият настоява ще се роди противоречие, което не произтича от мен. А най-умното е да не кажа да почакате, а да взема чашата и да пия. Но сега други неща съществуват, в които може да се заблудите. Представете си, че аз виждам какво става по земята. Едно същество прави добро, вие седите пред мене и аз ви гледам и се усмихвам. Вие си мислите, че на вас се усмихвам, а то е на онова същество, което прави добро. Сериозен съм и ви гледам. Вие си мислите, че това се отнася към вас. А аз гледам едно същество, което прави в този момент зло. Ученикът не трябва да се заблуждава от тия промени. Ако времето се промени аз не мисля, че причината за тия промени са в мен.
към текста >>

А аз гледам едно същество, което прави в този момент зло.
Представете си, че аз виждам какво става по земята. Едно същество прави добро, вие седите пред мене и аз ви гледам и се усмихвам. Вие си мислите, че на вас се усмихвам, а то е на онова същество, което прави добро. Сериозен съм и ви гледам. Вие си мислите, че това се отнася към вас. А аз гледам едно същество, което прави в този момент зло. Ученикът не трябва да се заблуждава от тия промени. Ако времето се промени аз не мисля, че причината за тия промени са в мен. За да бъдете ученици трябва да имате право разбиране за нещата. Щом допуснете, че Учителят ви може да промени и измени отношенията си то ученикът изпада в заблуждение, защото Любовта, тя изисква всяко същество да се ползува от нейните блага. Но ако некой не се ползва от нея то не зависи от любовта.
към текста >>

Щом допуснете, че Учителят ви може да промени и измени отношенията си то ученикът изпада в заблуждение, защото Любовта, тя изисква всяко същество да се ползува от нейните блага.
Вие си мислите, че това се отнася към вас. А аз гледам едно същество, което прави в този момент зло. Ученикът не трябва да се заблуждава от тия промени. Ако времето се промени аз не мисля, че причината за тия промени са в мен. За да бъдете ученици трябва да имате право разбиране за нещата. Щом допуснете, че Учителят ви може да промени и измени отношенията си то ученикът изпада в заблуждение, защото Любовта, тя изисква всяко същество да се ползува от нейните блага. Но ако некой не се ползва от нея то не зависи от любовта. Тя дава ако можеш да възприемеш. Тя е силна и мощна". Аз бях прескочила прага и бях влезнала при Учителя. Пазачът на прага го нямаше в този момент.
към текста >>

67. 27. ПОСУДАТА

Когато хлябът ти замирише." „Учителю, какво значи това, че едно същество се намира едновременно и в теб, и отвън?
Ще питаш себе си защо си направила нещо. Защо дойдох до трапезата. Другите ли ще питаш или себе си? Любовта се подига след като я разбереш. Кога се подига в теб желание да ядеш? Когато хлябът ти замирише." „Учителю, какво значи това, че едно същество се намира едновременно и в теб, и отвън? " „Корените на едно растение се намират в земята, а клоните му са във въздуха. Влизането на един Божествен Дух в тялото на човека е едно ограничение за Духа. Той само временно се ограничава, за кратко време. Когато едно същество те обича то те прониква, ти чувствуваш неговата топлина. Мир, мир ти трябва." „Учителю, в мен става понякога голяма борба".
към текста >>

Когато едно същество те обича то те прониква, ти чувствуваш неговата топлина.
Кога се подига в теб желание да ядеш? Когато хлябът ти замирише." „Учителю, какво значи това, че едно същество се намира едновременно и в теб, и отвън? " „Корените на едно растение се намират в земята, а клоните му са във въздуха. Влизането на един Божествен Дух в тялото на човека е едно ограничение за Духа. Той само временно се ограничава, за кратко време. Когато едно същество те обича то те прониква, ти чувствуваш неговата топлина. Мир, мир ти трябва." „Учителю, в мен става понякога голяма борба". „Когато става борба, то е хубаво - показва, че има живот. Когато има живот всичко расте, всякакви растения растат, а когато няма живот нищо не расте." Така завърши този ден, когато пазачът на прага пред вратата на Учителя бе отишъл да върши своята работа навън, защото ученикът трябваше да отиде при Учителя и да получи своят урок за чистотата.
към текста >>

68. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

„Учителю, аз търся същество, което да не си промени никак отношенията си към мене, но това в този свят не е възможно, а в Духовният е ли е възможно?
Не си губи времето да отговаряш на глупавият, кажи: „Сега съм зает, друг път, когато съм свободен". В душата ти има красиви възможности, гледай да ги развиваш. Трябва да знаеш, че всяка красива черта у когото и да е, са все прояви, това е Бог. Човек се движи в един ограничен кръг, който трябва да разбира добре, ако разбира този малкият свят, ще разбере и големият свят. Човек не може да разбере Духовният свят докато не е разбрал материалния свят". „Учителю, аз търся същество, което да не си промени никак отношенията си към мене, но това в този свят не е възможно, а в Духовният е ли е възможно? " „Да, в Духовния е възможно."
към текста >>

69. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

Как можете да обичате такова същество?
Това е Духът. Пази всичко, защото това е свещено. Аз те обичам тъй, както че Съм в тебе". „Учителю, вие правите голяма жертва за мен. Аз съм толкова грозна и несъвършена. Как можете да обичате такова същество? " „Това е тайната на Бога. Той обича всички същества, колкото и несъвършени да са. Сега нахранена ли си? Тази храна, която ти давам чрез Словото и чрез задачите каква е? " „Учителю, тя е твърда храна за мен." „Тя е твърда храна за теб, но е хлеб за теб.
към текста >>

70. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко тяло.
И слабата страна, която аз забелязвам, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям". Без окаляне няма качване, работа не става." По този начин аз отговорих на всички въпроси, които възникваха, защото човек се окаляше както в личният си живот, така и в пътя на ученика. Слизахме надолу и навлизахме в гъстата материя и трудно се справяхме и след това не знаехме докъде можехме да се възкачваме. А това можеше да каже само Учителя - дали сме си разрешили задачите. Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения. Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко тяло. Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини.
към текста >>

Можеш да я решиш като един микроб, да я решиш като човек или като духовно същество.
Хората искат всичко да им е наред, че тогава да започнат да учат. Не. Има велики Духове на небето, които идват на земята във формата на дете, за да претърпят всичките унижения и след това се издигнат и разрешат задачата си. Някои я разрешават, а някои не. Тебе Господ ти е дал специална задача при тези условия да я решиш. И на всекиго е дал специална задача, която той има да реши. Можеш да я решиш като един микроб, да я решиш като човек или като духовно същество. В небето не съдят човека затова, че е сгрешил, а за лъжата, с която иска да покрие греха си. Вас ви смущават привидните неща. Това, което ми е неприятно е, че всички сте слезли много в материята, материализирали сте се. Ти сега си започнала. Мен това ме радва, но да не прекъсваш работата си, да не се спъваш от привидни неща."
към текста >>

71. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко тяло.
И слабата страна, която аз забелязвам, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям". Без окаляне няма качване, работа не става." По този начин аз отговорих на всички въпроси, които възникваха, защото човек се окаляше както в личният си живот, така и в пътя на ученика. Слизахме надолу и навлизахме в гъстата материя и трудно се справяхме и след това не знаехме докъде можехме да се възкачваме. А това можеше да каже само Учителя - дали сме си разрешили задачите. Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения. Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко тяло. Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини.
към текста >>

Можеш да я решиш като един микроб, да я решиш като човек или като духовно същество.
Хората искат всичко да им е наред, че тогава да започнат да учат. Не. Има велики Духове на небето, които идват на земята във формата на дете, за да претърпят всичките унижения и след това се издигнат и разрешат задачата си. Някои я разрешават, а някои не. Тебе Господ ти е дал специална задача при тези условия да я решиш. И на всекиго е дал специална задача, която той има да реши. Можеш да я решиш като един микроб, да я решиш като човек или като духовно същество. В небето не съдят човека затова, че е сгрешил, а за лъжата, с която иска да покрие греха си. Вас ви смущават привидните неща. Това, което ми е неприятно е, че всички сте слезли много в материята, материализирали сте се. Ти сега си започнала. Мен това ме радва, но да не прекъсваш работата си, да не се спъваш от привидни неща."
към текста >>

72. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Имах впечатлението, че непрекъснато едно същество стоеше над глава ми и ме наблюдаваше какво върша и как си свършвам работата.
Един се развърза, но друг възел се завърза. Така е в Школата - разрешаваш едно, а се объркват следващите неща, които следват. Току-що отдъхнеш, идва друга грижа за разрешение. Тук вътрешният живот бе много интензивен и няма отдих. Тук задачите следваха една след друга. Имах впечатлението, че непрекъснато едно същество стоеше над глава ми и ме наблюдаваше какво върша и как си свършвам работата. И като си я свърша онази работа, която трябва да приключа това същество отива някъде и докладва и веднага се връща при мен. Това беше не само мое вътрешно усещане, но това беше една даденост. Веднъж срещам Учителя и го питам: „Учителю, това същество, което стои до мене и ме наблюдава кой го изпрати и то каква роля изпълнява - на надзирател или на помощник". Учителят се усмихна: „Не, това е ангел-хранител". Благодарих му за помощта.
към текста >>

И като си я свърша онази работа, която трябва да приключа това същество отива някъде и докладва и веднага се връща при мен.
Така е в Школата - разрешаваш едно, а се объркват следващите неща, които следват. Току-що отдъхнеш, идва друга грижа за разрешение. Тук вътрешният живот бе много интензивен и няма отдих. Тук задачите следваха една след друга. Имах впечатлението, че непрекъснато едно същество стоеше над глава ми и ме наблюдаваше какво върша и как си свършвам работата. И като си я свърша онази работа, която трябва да приключа това същество отива някъде и докладва и веднага се връща при мен. Това беше не само мое вътрешно усещане, но това беше една даденост. Веднъж срещам Учителя и го питам: „Учителю, това същество, което стои до мене и ме наблюдава кой го изпрати и то каква роля изпълнява - на надзирател или на помощник". Учителят се усмихна: „Не, това е ангел-хранител". Благодарих му за помощта. Учителят ме погледна под ъгъл и каза: „Сега около тебе има светли същества, които искат разрешение от мен, за да ти помогнем".
към текста >>

Веднъж срещам Учителя и го питам: „Учителю, това същество, което стои до мене и ме наблюдава кой го изпрати и то каква роля изпълнява - на надзирател или на помощник".
Тук вътрешният живот бе много интензивен и няма отдих. Тук задачите следваха една след друга. Имах впечатлението, че непрекъснато едно същество стоеше над глава ми и ме наблюдаваше какво върша и как си свършвам работата. И като си я свърша онази работа, която трябва да приключа това същество отива някъде и докладва и веднага се връща при мен. Това беше не само мое вътрешно усещане, но това беше една даденост. Веднъж срещам Учителя и го питам: „Учителю, това същество, което стои до мене и ме наблюдава кой го изпрати и то каква роля изпълнява - на надзирател или на помощник". Учителят се усмихна: „Не, това е ангел-хранител". Благодарих му за помощта. Учителят ме погледна под ъгъл и каза: „Сега около тебе има светли същества, които искат разрешение от мен, за да ти помогнем". Аз се стъписах. Разбрах, че освен този ангел-хранител имаше и други същества, които трябваше да ми съдействат в моят път.
към текста >>

73. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

У дома взех нещо да работя и отново усещам онова същество, дето стои над мене и дето не го виждам, но дето непрекъснато ме наблюдава какво правя и какво не правя и като го правя как го правя.
Голяма работа ме чака да разгадая на спокойствие какво ли значи всичко това. Тук има нещо, не може така Учителят да ми казва името и след това да се усмихва, а пък преди това не ми обръщаше внимание. Има нещо, ама да видим какво ще излезе. Тръгнах си да си вървя, вървя и се опитвам да мисля, но нищо не измислям. По едно време усетих, че си говоря на себе си „Учителят си има толкова много работа, има да мисли за толкова много хора, за толкова много души, които само в България са безчет и души, които търсят помощта му, а аз ей така съм тръгнала да го безпокоя по моите работи". У дома взех нещо да работя и отново усещам онова същество, дето стои над мене и дето не го виждам, но дето непрекъснато ме наблюдава какво правя и какво не правя и като го правя как го правя. Обръщам се към него и му казвам: „Приятелю, на теб ти е лесно, ти си в друга одежда и можеш да вървиш Божията Воля колкото си искаш и както си искаш. Но за мен, която съм цялата в плът и кръв да не мислиш, че ми е много лесно? " А представете си това невидимо Същество си отваря устата и ми говори, но без да го виждам. Чувам гласа му: „Запомни това, че Небето ти дава нещо, което не се надяваш, а когато искаш не ти го дава". „А защо е така?
към текста >>

" А представете си това невидимо Същество си отваря устата и ми говори, но без да го виждам.
Тръгнах си да си вървя, вървя и се опитвам да мисля, но нищо не измислям. По едно време усетих, че си говоря на себе си „Учителят си има толкова много работа, има да мисли за толкова много хора, за толкова много души, които само в България са безчет и души, които търсят помощта му, а аз ей така съм тръгнала да го безпокоя по моите работи". У дома взех нещо да работя и отново усещам онова същество, дето стои над мене и дето не го виждам, но дето непрекъснато ме наблюдава какво правя и какво не правя и като го правя как го правя. Обръщам се към него и му казвам: „Приятелю, на теб ти е лесно, ти си в друга одежда и можеш да вървиш Божията Воля колкото си искаш и както си искаш. Но за мен, която съм цялата в плът и кръв да не мислиш, че ми е много лесно? " А представете си това невидимо Същество си отваря устата и ми говори, но без да го виждам. Чувам гласа му: „Запомни това, че Небето ти дава нещо, което не се надяваш, а когато искаш не ти го дава". „А защо е така? " „Ще разбереш по-късно". Разговорът приключи. На следващият ден Учителят започна да говори на беседа.
към текста >>

74. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

А това беше и метод на Учителя, когато започваха да упрекват в нещо и когато всички се нахвърлят върху някого и онзи човечец остане беззащитен, тогава Учителят се приближаваше към това същество, протягаше му ръка и го изваждаше от това му състояние - вътрешно, а пък и външните му условия се подобряваха.
В този малък дом аз се чувствах като домакиня, като стопанка на дома си. Тук имах пиано, работех с музиката на Учителя, занимавах се с домакинство, проучвах беседите му. По едно време Учителят започна да ни идва на гости в този малък дом. Това учуди всички. Не само учуди, но ги изказа от равновесие, защото много хора на Изгрева ни упрекваха в това, че сме напуснали Изгрева, че сме се отдалечили и сме избягали от Учителя. А това беше и метод на Учителя, когато започваха да упрекват в нещо и когато всички се нахвърлят върху някого и онзи човечец остане беззащитен, тогава Учителят се приближаваше към това същество, протягаше му ръка и го изваждаше от това му състояние - вътрешно, а пък и външните му условия се подобряваха. Може би Учителят приложи и този негов метод към нас и затова дойде на гости при нас. Всички ахнаха, учудиха се и трябваше да преглътнат този горчив хап за тях, а пък сладък хап за нас. Та това бе цяло благосло-вение за нас да идва Учителят в дома ни. За първи път го зърнах на портичката, видях му бялата шапка, после вратичката се отвори и Учителят запристъпва лекичко с бастуна. Изтръпнах, не можах да повярвам, сълзите напираха в очите ми, затичах се към него, хвърлих престилката, която бях препасала, защото се занимавах с домакинството си, хванах с двете си ръце десницата му и я целунах.
към текста >>

75. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Щом има светлинка, има някакво живо същество наоколо.
Ще идеш да я видиш като учителка, тя ще те поразведе из селото. Като се върнеш дома и ти ще се понасърчиш от нейната работа. Самотията, това е здание без прозорци. То е херметически затворен замък. Понякога светлина отвътре има, но никакви прозорци няма отвън. Щом има светлинка, има някакво живо същество наоколо. В този живот има някои неща писани, които трябва да ги преминеш. Не може да ги прескочиш."
към текста >>

76. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Когато Учителят ме изпрати при Борис Николов за съвместен живот, аз усещах в дълбочината на цялото си същество, че тук ще се развие нещо страшно около мен и изпитвах едно неспокойство и вътрешно напрежение и страх от неизвестното.
" Онези, които бяха взели решение да ни изгонят от Изгрева или да ни разделят изведнъж онемяват, но едновременно с това се • уплашват, защото разбират, че тук нещата са по-иначе и че има непозволени неща, а за позволените пък неща трябва някой да носи отговорност и да пла ти за тях. А Учителят продължил: „Ако един от тях си замине, след шест месеца ще си замине и другия. Трябва да се отговаря и за втората смърт". И трите уплашени извикват: „Учителю, да бъде така както вие сте решили". Но до края на Школата, а и след това носеха в себе си неодобрението за нашата връзка и по най-различен начин го показваха, когато имаха такава възможност. Когато Учителят ме изпрати при Борис Николов за съвместен живот, аз усещах в дълбочината на цялото си същество, че тук ще се развие нещо страшно около мен и изпитвах едно неспокойство и вътрешно напрежение и страх от неизвестното. А иначе харесвах Борис. Едно нещо са чувствата и симпатията, а друго е когато цялата ти вътрешна природа се въздига в теб от дълбочината на вековете. А това предвещаваше една неизвестност и още по-драматична развръзка. Ето защо аз се смущавах и се страхувах. Учителят ме извика и каза: „Ако аз имам една приятелка и те изпращам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш?
към текста >>

77. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Само Разумното същество може да не направи погрешка.
Като отидеш при един човек може да го слушаш, да говориш, но пред теб да остане само един Образ. Човек на земята е като една сянка. От сянката ти топлина не можеш да извадиш, а хладина - можеш. Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде. Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш. Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на Божественото. Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него. Когато почне да става мрачно ти изгубваш смисъла на живота. Ти имаш много нечисти мисли, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания.
към текста >>

78. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

Всяко едно същество изпълнява една длъжност в природата и си има своето значение.
Наистина, има отношения, които зависят от учението на учениците. Ти не си използвала досега условията, които съм ти дал. Твоите условия са много добри. Те са по-добри от тези на другите стенографки - Савка и Паша. Има много същества, които искат да ти помогнат. Всяко едно същество изпълнява една длъжност в природата и си има своето значение. Господ е раздал правилно на всички. После хората са направили това разделение на богати и бедни. Сега трябва съзнание у хората да се даде всекиму по равно - тогава ще дойде царството Божие на земята. Когато направиш погрешка нищо няма да ти кажат от Небето, само ще те накарат да я платиш, но ако излъжеш - ще те накажат. Ти имаш един недостатък, който много пъти те е спъвал и сега ще те спъне.
към текста >>

79. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

Второто същество направлява и като направи погрешка, то страда.
Та ние не можехме да се справим с онзи свят в себе си, който носехме от векове, та ще се справим със света около нас - това бе изключено. Та в живота ни бяха включени именно такива вътрешни изпити, за да се изпитваме, за да се види докъде бяхме стигнали. А аз до този период бях стигнала да охранявам девата. Аз съм при Учителя на разговор. Учителят говори: „В човека има три същества: едното е Божествено и то предупреждава, то никога не страда. Второто същество направлява и като направи погрешка, то страда. Третото - не страда, то е неотговорно и каквото иска все иска и бара с ръцете си. То поиска нещо, Божественото същество каже на второто: „Не му го позволявай". Второто рече: „Да видя какво ще направи" и го пусне. Като го пусне, то иде и счупи нещо. Второто почне да плаче, а първото каже: „Видиш ли, аз нали ти казах?
към текста >>

То поиска нещо, Божественото същество каже на второто: „Не му го позволявай".
А аз до този период бях стигнала да охранявам девата. Аз съм при Учителя на разговор. Учителят говори: „В човека има три същества: едното е Божествено и то предупреждава, то никога не страда. Второто същество направлява и като направи погрешка, то страда. Третото - не страда, то е неотговорно и каквото иска все иска и бара с ръцете си. То поиска нещо, Божественото същество каже на второто: „Не му го позволявай". Второто рече: „Да видя какво ще направи" и го пусне. Като го пусне, то иде и счупи нещо. Второто почне да плаче, а първото каже: „Видиш ли, аз нали ти казах? Друг път не повтаряй това". У тебе черният дроб се възбужда.
към текста >>

80. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Техните души се радваха, изпитваха това състояние на небесното блаженство, на хлябът Господен, че тази вътрешна радост ги беше така обзела и предала на цялото им същество едно необикновено състояние на духа.
Направи го така, че хем да ми каже, че трябва да си тръгвам, че той има работа и хем да не ме обиди, реши да ми посочи, че за всяко нещо си има определено време, както и за всеки човек е строго определено времето му за работа с Учителя. Аз си тръгнах развеселена от този случай. Ние за Учителя бяхме като малки деца и той отделяше много време за нас, за нашето възпитание и обучение. Как ли ни издържа и изтърпя до края на Школата? А един път влизам в салона на Изгрева и какво да видя - виждам в него възрастният брат Стоицев, а с него и другите възрастни братя, които си бяха разтворили и разперили ръцете в страни, наподобяващи, че са криле на птици и се опитваха да подскачат и да хвръкнат с махане на ръцете си. Техните души се радваха, изпитваха това състояние на небесното блаженство, на хлябът Господен, че тази вътрешна радост ги беше така обзела и предала на цялото им същество едно необикновено състояние на духа. Те подтичваха, правеха по няколко крачки с разперени ръце и подскачаха да политнат така, както прави една малка птичка, на която не са й израснали още крилцата. Те бяха в едно състояние на душите, когато Божественият Дух се доближава до тях и те нямаше по какъв друг начин да изразят в себе си това състояние, освен по този начин. Гледката беше поразителна. Гледаш старци и баби, които се учат да хвърчат, непохватни от възрастта си, но с порив и наплив на сили отвътре, търсещи да излетят навън като птици. Ние бяхме тогава млади, около 25 години и на нас това беше много, много смешно.
към текста >>

81. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Трябва винаги да се намираш във връзка с едно разумно същество, което да ти помага.
Тогава ти ще кажеш: „Десет хиляди лева нямам, но с пет хиляди ще мога да ти услужа". Когато човек постъпя резко в живота си, то той губи. Вяра, вяра трябва да имаш. Вяра трябва. Когато ученикът е разумен, Господ го обича и му се изявява. Трябва винаги да се намираш във връзка с едно разумно същество, което да ти помага. Трябва да има до тебе винаги един разумен дух да те подкрепя. Хората са като децата. Те имат нужда от гувернантки, сами не могат да ходят. Когато се отдалечи гувернантката и детето остане само в количката, почва да плаче. Такова е естеството на човека, сам не може да стои.
към текста >>

82. 76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

Този дух на лакомство е живо същество.
Човек сам трябва да живее в света и може да расте само когато е сам. Слово значи разумност. Има граматическо произношение на Слово. Когато кажеш, че ще учиш и учиш - произнесъл си Слово, а когато кажеш, че ще учиш, а не учиш - говориш граматически. Ти си лакома на очи. Този дух на лакомство е живо същество. Като му кажеш, че не бива, ще разбере. Но ако покажеш слабост, няма да те остави. Ще си затваряш прозорците на такива духове,"
към текста >>

83. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

А това е, че не биваше да се огорчи една душа и едно същество, на което той разчита.
Аз отговорих: „Може, Учителю, може и два часа". Учителят прекъсна беседата си и дойде при мен. Това ме смая - да прекъсне беседата си с ръководителите и да дойде при мен, че да ме помоли дали мога да почакам един час. Това беше нещо повече от един жест. Чак след двадесет години след тази случка аз разбрах неговият жест. А това е, че не биваше да се огорчи една душа и едно същество, на което той разчита. Не случайно веднъж бе казал: „Аз всички яйца не ги изнасям на пазаря". Да, методите бяха различни, защото тука бе Школа за душите, но методите бяха за човеците, които крачеха по земята. По-късно той ми разясни този случай така: „Всичко което виждаш отвън са само методи за възпитание, а моите истински отношения никой нищо не знае за тях и не ги познава". Тогава се успокоих за много неща, които на пръв поглед ме озадачаваха и не можех да ги проумея, но започнах да ги приемам като различни методи на Учителя, предназначени за различни ученици, а пък учениците бяха толкова многолики, че бяха необходими невероятен брой разнообразни методи за възпитание. А ние по тях понякога съдехме за предпочитанията на Учителя към учениците, което бе явна грешка и непознаване на същността на учението.
към текста >>

84. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Има едно трето същество, което наблюдава, това си ти.
Като говорим за Словото му - говорим за него, а като говорим за Него - говорим за Бога. Аз бях вече успяла да позная онова състояние, което граничеше с чистотата на Словото му и на изявата на Божествения Дух в него като Чистота и Светлина. Аз съм пред Учителя и той говори: „Тъй както Аз водя Школата никой не я е водил досега. Има две крайни положения: на радост и на обезсърчение. Те не са твои. Има едно трето същество, което наблюдава, това си ти. Тези смени на състоянията идват, защото закона е такъв. Те стават с всички. Колкото радостта ти е по-голяма, толкова и страданието ти ще е по-голямо. Него човек издържа с вяра. Всеки човек изпитва страдание, когато Господ го напусне.
към текста >>

85. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

Това ме радва, че ти работиш." Аз си тръгнах, но ми стана мъчно и изпитах една топла скръб, че пак се отделям от единственото Същество, което ми е тъй близко до душата, но дълбоко в мен имаше една радост, че Господ пак ми се усмихна чрез Учителя.
Трябва да вярваш, че всичко е за добро. Ти много бързаш. Да не се обезсърчаваш." Разговора приключи и аз си взех сбогом с Учителя и той каза: „Няма Любов като Божията Любов". После ми се усмихна хубаво и топло, и насърчително. Аз се просълзих и мълчаливо долових една мисъл „Всичко това е изпит. Учи. Това ме радва, че ти работиш." Аз си тръгнах, но ми стана мъчно и изпитах една топла скръб, че пак се отделям от единственото Същество, което ми е тъй близко до душата, но дълбоко в мен имаше една радост, че Господ пак ми се усмихна чрез Учителя. Вървях и си мислех: аз само него ще си чакам и ще му остана вярна. То е слънцето на моят живот, ще го чакам винаги. Не само днес и утре, а през цялата вечност. Духът съгражда и управлява времето и вечността.
към текста >>

86. 96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ

96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ Имаше моменти когато бях в приповдигнато състояние на духа, в едно особено състояние, което човек трудно може да определи с думи, което се дължеше, че в този момент се бях издигнала над собствените си проблеми и човешкото ми същество оставаше отдолу под мен, а се извисявах като душа и се схващах като душа.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ Имаше моменти когато бях в приповдигнато състояние на духа, в едно особено състояние, което човек трудно може да определи с думи, което се дължеше, че в този момент се бях издигнала над собствените си проблеми и човешкото ми същество оставаше отдолу под мен, а се извисявах като душа и се схващах като душа. Но винаги в такива състояния, които не траеха много дълго, защото все ще се намери някой, който да прекъсне това необикновено състояние. Или ще дойде да ти чука на вратата, за да ти иска нещо, или ако си навън точно покрай теб ще мине, ще се спре, ще те заприказва и след това ще си замине. Или пък ще дойде да ти каже някоя обидна дума, или някоя забележка, или пък ще търси да се скара с теб. Та почна ли да се извисявам като птица в простора и дойде някой и те простреля със стрела и паднеш тутакси долу на земята. А онзи си отиде и изведнъж усетиш, че си изпразнена от вътре, че това състояние, което е било така възвишено и всеобхващащо, които е обхващало не само теб, но и цялата вселена вътре у теб и вън от теб - вече го няма.
към текста >>

87. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА В онези първи години на Школата, когато бях още много млада и когато бях още бях под закрилата на Учителя и не бях още пусната в света както това Учителят стори по-късно, живях в един особен свят горе във висините на едно необикновено преживяване на цялото ми същество.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА В онези първи години на Школата, когато бях още много млада и когато бях още бях под закрилата на Учителя и не бях още пусната в света както това Учителят стори по-късно, живях в един особен свят горе във висините на едно необикновено преживяване на цялото ми същество. Преминавах през някои положения, които ми бяха съвсем, ама съвсем познати. По този повод Учителят ми каза: „Преди ти си се движела само в аристократични среди", т.е. искаше да каже, че в моите предишни прераждания на земята аз съм живяла в онези висши среди на всяко едно общество. Тогава аз си обясних защо този свят, в който майка ми непрекъснато искаше да ме води, светския свят на тогавашното т. нар. висше общество в България ми бе до болка познато.
към текста >>

88. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

Учителят отиде при него и така с ръка обгърна посетителя и му прошепна нещо на ухото бащински, че то смазаното човече, отъпканото същество пред очите ми възкръсна.
Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме. По едно време вратника на външната врата се отвори, влезна вътре един човечец, огледа се и тръгна по плочника и като вижда, че навсякъде е заето седна до източния прозорец на стаята на Учителя. Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в скръб. Не мина и няколко минути от както бе седнал и навел глава в земята и подпрял се на тояжката и ето Учителят излиза и без да погледне другите в двора, които му кимваха с глава за поздрав с цел той да ги погледне, то той, Учителят се насочи към този човечец. Никой не бе съобщил за него, както и той никому не бе се обадил, просто бе се огледал, че тук се събират хора и някой от вътре в него го бе довел тук да търси помощ. Учителят отиде при него и така с ръка обгърна посетителя и му прошепна нещо на ухото бащински, че то смазаното човече, отъпканото същество пред очите ми възкръсна. Усмихна се, засмя се и си отиде обнадеждено. Това човече целуна ръка на Учителя и те тръгнаха заедно, а после той се прибра в стаята без да погледне нито един от присъстващите, а възроденият човек си отвори вратника сам и си отиде така както си беше дошъл сам. Аз гледах едно чудо на възкресение, да това бе възкресението на Духа. Беше влезнало едно човече само, дойде, никому не се обади, седна, изчака без да знае колко ще чака, но знаеше кого чака, а Учителят дойде, възкреси у него надеждата, то оживя пред всички и от човечец се възкреси на човек и си тръгна. Та дойде без да продума една дума, биде възкресено и си отиде без да продума нито една дума като на сбогуване целуна десницата на Учителя в знак на общение с Духа Божий.
към текста >>

А за онзи смазаният човечец, за онова същество претрепано от живота и от скръб, за онова низвергнато от всички същество, Учителят сам излезе без никой да му съобщи, без визитна картичка, без златен надпис, отиде при него, обгърна го с ръка и с внимание и с думи го обнадежди и го възкреси.
Става, тръгва си, качва се на файтона и обиден си заминава като казвал, че повече с Дънов не искал да има работа. Та така както преди професорът не е имал работа с него, така и след като излиза от дома на Гумнерови също е нямал работа с него. И така той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та величието докарано с файтона си отива обратно натам от където бе дошло. А за онзи смазаният човечец, за онова същество претрепано от живота и от скръб, за онова низвергнато от всички същество, Учителят сам излезе без никой да му съобщи, без визитна картичка, без златен надпис, отиде при него, обгърна го с ръка и с внимание и с думи го обнадежди и го възкреси. А тук случаят беше друг. С празнодумците Учителят не си губеше времето, защото той бе тръгнал към него не само от любопитство, но да спори с него по научному, за да го обори в интелектуален спор и да се върне обратно с файтона като победител, като някогашен римски Цезар, който бе казал: „Отидох, видях, победих". Та величието на Цезаря се върна само с файтона без да види Учителя, без да се срещне с него, без да говори с него и без да го победи. Ето такива неща изобилствуваха през първите години. А знаете ли какви други величия имаше?
към текста >>

89. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

В действителния свят е такова изобилие, че някой път някое същество слиза на земята да даде от изобилието си и да пострада.
А има и по-долен свят, в който хората са мъртви. Казваш, че си мъртва, а досега живееш. Кой ти дава този живот? Запитвала ли си се и знаеш ли отговора? Бог е този, който оживява. В действителния свят е такова изобилие, че някой път някое същество слиза на земята да даде от изобилието си и да пострада. А действителният, реалният свят това е Божественият свят. А неговите скрижали са: „Омен", което означава „Тъй да бъде" също и „Аумен" - означава „Тъй трябва да бъде".
към текста >>

90. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Тутакси цялата тежест, който е била в него изведнъж изчезва и в същата минута той усеща необикновена лекота и една безпределност на цялото си същество.
Учителят стигнал до черната дъска и там имало някакъв чертеж от предишната лекция. Учителят взел пергела и започнал да измерва с него чертежа, а след това взел и начертал една окръжност. Посочил му центъра и му казал: „Това е първопричината на нещата, а кръга това е пътят, който си направил. Ето вземи пергела и направи също една окръжност". Той взел пергела и очертал една окръжност на дъската. Тутакси цялата тежест, който е била в него изведнъж изчезва и в същата минута той усеща необикновена лекота и една безпределност на цялото си същество. Учителят поема пергела и казва: „Ето виждаш ли, ти се докосна с пергела до точката, където е първопричината и начерта този кръг, а това е твоят житейски път досега. Единственото ти разрешение е в първообраза и първопричината на нещата. Стреми се, моли се да се докоснеш до нея, там е разрешението на твоят кармичен проблем". През това време сълзи бликат по лицето на Кольо Драгнев, душата му се рее в простора, защото се е докоснала до Божествената душа, която обитаваше в Учителя. Ето това е един обикновен пример, но и накрая на земята да отидете, и на друга планета да отидете без Учителя сте загубен, но с Учителя ще минете всичко благополучно.
към текста >>

91. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Учителят се обърнал и казал: „Сега да измолил опрощение от Онзи, Който бе дошъл и със своето присъствие бе благословил нашата среща, защото Неговият шатър на това същество бе ей това дърво, което някой от вас решиха да посегнат върху него и да отрежат клони от него.
Полека-полека се опомнил докато другият го гледал уплашено. Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво. Продължили работата си и успели да подготвят що-годе масата. След малко идва цялата група, идва и Учителя и казва: „Рекох, сложете няколко бели кърпи на поляната и ще ядем там". Насядали на поляната, приготвили се да се хранят, но както обикновено в такива случаи винаги се казва молитва. Учителят се обърнал и казал: „Сега да измолил опрощение от Онзи, Който бе дошъл и със своето присъствие бе благословил нашата среща, защото Неговият шатър на това същество бе ей това дърво, което някой от вас решиха да посегнат върху него и да отрежат клони от него. Нали ви казах, че ние сме тук под покрива на Всевишнаго". Двамата приятели се огледали, навели глава, защото никой не е знаел за онова, което бе им се случило преди половин час. Казали общата молитва, искали опрощение, обядвали и след това онзи приятел пристъпил към Учителя и му благодарил за помощта. Учителят бил строг, лицето му било строго и казал: „Послушанието на ученика е връзката на ученика с Учителя и с Бога". Такива примери имаше много от възрастните приятели, които бяха дошли по различно време, идваха при нас, разказваха ги и после си заминаваха по пътя, от където бяха дошли, а някои от тях си живееха своя живот, Тази част от приятелите имаха големи, съдбовни опитности с Учителя.
към текста >>

92. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Представете си, че в салона седи едно страдащо същество и мислено иска помощ от Учителя.
Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът. Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и ураган той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си. И да искаш да се молиш едва ли ще можеш. Тогава Учителя в салона започва понякога беседата си направо, необикновено и отговаря на възникналите въпроси. Такива случаи има много и някои биха упрекнали, че в Словото на Учителя няма логика. Представете си, че в салона седи едно страдащо същество и мислено иска помощ от Учителя. Той отговаря и разрешава въпроса му. Спомням си, че веднъж започна беседата така: „С пистолет не се ходи при Господ". Хайде сега обяснете какво иска да каже Учителя, каква символика има тук и каква тайна иска да открие. За страничния наблюдател това е чудно, а за нас е любопитно и знаем, че тук има нещо друго. Оглеждаме се и виждаме, че няма посетители с военна униформа.
към текста >>

93. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Има ли вътре в себе си чистотата, за да се доближиш до едно същество и до една душа.
Отидох веднъж и го питам за връзката между братя и сестри. Той каза: „Не е грешка да пипнеш един човек, но важно е за какво го пипаш, с каква цел и с какво чувство". Ако искаш да му помогнеш да го извадиш от някъде където е паднал тогава това пипане има смисъл. Ако подадеш ръка да го извадиш на прав път - има смисъл, но ако го заведеш по криви пътища - няма смисъл. И с какво чувство го пипаш. Има ли вътре в себе си чистотата, за да се доближиш до едно същество и до една душа. Ето това е важното". Имаше на Изгрева една сестра - Райна Калпакчиева. Имаше и един морски офицер, който след едно корабокрушение кораба му засяда часове в северните морски води, едвам се спасява от ледената вода, връща се в България и заболява. Не е могъл да стане и да се движи. Случва се така, че той е познат на Райна и тя се захваща да му помага и да изпълнява онези съвети, които месеци наред Учителя е давал, а те са включвали и сложни процедури с лечение с природни методи.
към текста >>

Най-хубавото. Аз на всекиго гледам като на същество, което има всичките възможности на Любовта, Мъдростта и Истината.
Човек е доволен когато има вяра. За да се стремиш към здравето и да го цениш трябва да си болен. За да се стремиш към знанието трябва да ти липсва. За да се стремиш към доброто трябва да си лишен от него. Какво обичаш в хората? Най-хубавото. Аз на всекиго гледам като на същество, което има всичките възможности на Любовта, Мъдростта и Истината. Когато страдаш спомни си за търпението на растенията, на които главите са заровени в земята. Трябва да бъдеш герой." „Учителю, аз не съм ли? " „Си! "
към текста >>

94. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

Някое същество дойде, подхвърли ти някоя окуражителна мисъл и пак се скрие, за да не изопачиш идеята с някой образ.
Какво ще стане със стаята? Всичко ще се потопи. Значи на физическото поле Любовта не може да е непреривна, тя ще има прекъсване. То прекъсването зависи от човешкото съзнание - ако то е будно няма прекъсване между физически свят и Невидимия свят, но днес човек още няма будност в съзнанието си. От Невидимият мир съществата, които помагат не искат да ги знаят, защото те са интелигентни и ценят свободата на всекиго. Някое същество дойде, подхвърли ти някоя окуражителна мисъл и пак се скрие, за да не изопачиш идеята с някой образ. Те искат да те научат да проходиш. Изправят те, ти паднеш, а те дойдат пак те дигнат. Таман речеш да пристъпиш и пак паднеш. Те пак те дигнат докато най-сетне се научиш да ходиш. Докато пада малкото дете все плаче, но като проходи, ободри се и се зарадва, добие самоувереност.
към текста >>

95. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

Тези две неща са различни по характер и по същество.
Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат. За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа.
към текста >>

Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество.
А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда. Единият движи, т.е. човешкият дух движи това тяло, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле. Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата. Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят. Та видението е онова изявление на човешкия дух и човешката душа горе в Невидимия свят, в Духовния свят, където пред духовното тяло на човека се изява в образ и действия, събития и явления, които са задвижени от човешкия дух и запечатани в човешката душа и които събития и явления са програмирани, запечатани и чакат своето пресъздаване долу на земята чрез човешкия живот.
към текста >>

Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е.
Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда. Единият движи, т.е. човешкият дух движи това тяло, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле. Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата. Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят. Та видението е онова изявление на човешкия дух и човешката душа горе в Невидимия свят, в Духовния свят, където пред духовното тяло на човека се изява в образ и действия, събития и явления, които са задвижени от човешкия дух и запечатани в човешката душа и които събития и явления са програмирани, запечатани и чакат своето пресъздаване долу на земята чрез човешкия живот. А на човека се дава видение, той си тръгва и след време се среща с видението, което от действия и събития горе се реализира долу в една реалност.
към текста >>

96. 145. ОТПЛАТАТА

Да кажеш някой ходи по коленото, то не съзнава, но има едно разумно същество, което съзнава, че някой ходи по коленото му.
Има стремеж и към Бога. Земята обича своите деца - хората. Тя им се радва и ако те й се отнемат, тя ще страда. Да, земята има душа. Тя е много по-голяма от видимата земя. Да кажеш някой ходи по коленото, то не съзнава, но има едно разумно същество, което съзнава, че някой ходи по коленото му. Така е и със земята. Тя не съзнава, но душата й съзнава и се грижи и урежда съдбата на своите деца. А земята същевременно се върти и около Слънцето." „Учителю, как трябва да постъпя, за да помогна на брат си Славчо. Аз мисля, че той трябва да се ожени." „Ти ще му пишеш едно насърчително писмо. Е, по Божествено другояче се разрешава въпроса.
към текста >>

97. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

В такива магарешки случаи ние гледахме и се питахме що за магаре е това тук и защо това същество Учителят го държи на Изгрева, а не го прогони.
А това означава, че ти си вътрешно приел Учителя като такъв и Божественото начало е това, което трябва да му се подчиниш. Само при такива случаи имаше правилен обмен между онзи, който отиваше при Учителя и хлопаше на врата му. Това бяха единици. В повечето случаи всеки знаеше, че тук е Учителя, но всеки беше свободен да си направи свой собствен опит, да си направи своята магария, та да се види магарешката му работа пред всички. Защото накрая магарето ще изреве та да го чуят всички, че голяма магария е станала. В такива магарешки случаи ние гледахме и се питахме що за магаре е това тук и защо това същество Учителят го държи на Изгрева, а не го прогони. Та какви ли не глупости, своеволия колкото си искаш имаше и когато си поискаш те изведнъж изкачаха. Беше срамно и болно да се гледат такива неща. Но останалите мълчахме и траехме и чакахме какво ще каже Учителя по този въпрос. А той оставяше учениците да правят каквото си искат и да си изживеят нещата така, както са вложени у тях и подредени в тях, за да могат да излезнат от тях, да се проявят и да се видят отвън очебийно. Отвътре не се виждаха, а само се усещаха.
към текста >>

98. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух.
Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Той ни остави свободни, защото ние отивахме при него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно. Беше започнала войната, настъпи оскъдица и гладни години.
към текста >>

99. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

А ние трябва да пазим вътрешната хармония, за да може всеки да се движи по своята орбита и да не пресича пътя си и да не се сблъсква с някое същество, което също се движи по своята орбита.
Чак сега сестрата се смутила и поглежда уплашено като си прибира с ръце фустите, които се веят от вятъра. А Учителят си сложил ръцете на лицето и се смее. Та и този път духовете искаха да засвидетелствуват чрез някого, че са тук и по друг начин не можеха да се покажат на учениците. Това бяха наглед дребни неща, които Учителят допускаше за обучение. Разбирахме, че в света, в който живеем е пълен само със същества и че в този свят има места за всички. А ние трябва да пазим вътрешната хармония, за да може всеки да се движи по своята орбита и да не пресича пътя си и да не се сблъсква с някое същество, което също се движи по своята орбита. Оттук идваше поуката, че всяко същество си има свой определен път и никой не трябва да пречи на другиго да извърви пътя си, защото всички пътища водят към Бога. А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с вътрешна чистота и с правилна външна обхода. След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите?
към текста >>

Оттук идваше поуката, че всяко същество си има свой определен път и никой не трябва да пречи на другиго да извърви пътя си, защото всички пътища водят към Бога.
А Учителят си сложил ръцете на лицето и се смее. Та и този път духовете искаха да засвидетелствуват чрез някого, че са тук и по друг начин не можеха да се покажат на учениците. Това бяха наглед дребни неща, които Учителят допускаше за обучение. Разбирахме, че в света, в който живеем е пълен само със същества и че в този свят има места за всички. А ние трябва да пазим вътрешната хармония, за да може всеки да се движи по своята орбита и да не пресича пътя си и да не се сблъсква с някое същество, което също се движи по своята орбита. Оттук идваше поуката, че всяко същество си има свой определен път и никой не трябва да пречи на другиго да извърви пътя си, защото всички пътища водят към Бога. А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с вътрешна чистота и с правилна външна обхода. След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите? А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото страдание има голямо измерение както на земята, така и на небето.
към текста >>

100. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА