Търсене в текстове за 'Сърцата'

Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни.
Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни. Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни. В тъмни зори се чуваха цигулките на ранобудни братя, което показваше, че часът за ставане е дошъл. Всички бързо ставаха, подготвяха се и тръгваха към Молитвения връх. Но когато стигахме там, виждахме, че най-ревностните ученици, дошли от най-далечните предели на страната ни и, насядали по скалите, бяха вече заели първите места. В определения час пристигаше и Учителят и сядаше на определеното място, постлано с одеяло. Той бе загърнат с пелерина и потъваше в съзерцание.
към текста >>

2. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено.
След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю?
към текста >>

3. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни.
Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея.
към текста >>

4. 5_34 Къде е Изгревът?

Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората.
" Ние седяхме стреснати от тази караница и изведнъж тези думи на Учителя ни освободиха вътрешно от цялото това подпушено състояние - ние задишахме свободно. Небето над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно. По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората. Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората. Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат. "Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават. Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух.
към текста >>

5. 8_01 Песните на Учителя

Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни.
Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.
към текста >>

6. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си.
Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока. Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! Това е закон в Школата.
към текста >>

7. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците.
Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух. Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата. Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците. Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят.
към текста >>

Той е навсякъде - прониква в умовете на хората като Светлина, в сърцата им като Чистота, а в делата им като Добродетели.
Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух прониква всички светове и същества - хора, животни, растения, минерали, земя и небе. Той обхваща всичко, той се движи в много посоки в различни светове. Той обединява всичко в едно цяло. Съзнанието на Христа, Христовият Дух, прониква всички човеци. Той е навсякъде - прониква в умовете на хората като Светлина, в сърцата им като Чистота, а в делата им като Добродетели. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеният Святий Дух - Словото Божие. Това е Живият Хляб, слезнал от Небето. Защо? Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му. Изля се като Слово чрез Святия Дух. Христос, т.е.
към текста >>

8. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат.
Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла. Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си. „Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат.
към текста >>

9. VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН

Прославете Името Ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление.
Кажи им: „Аз съм техен Спасител, Който ги води с крепката си ръка". Кажи им: „Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат Аз, съм им дал. Благослови ги в Моето Име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми, отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух, да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, моето сърце ви Люби, Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам и да ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух. Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязал победител из мъртвите, Който ви отворил пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето Царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи стократно, сега и в бъдеще.
към текста >>

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света.
Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще оцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас. Ето, трудът ви няма да остане без да принесе своя плод и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее над всяка Моя твар и които го приемат, ще оживеят и вечно ще ме следват и ще бъдат Мои Синове и дъщери и Аз- техен Господ. Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при Мене и ще изцелеете и ще ви дам Моята радост, Моя Мир, Който никой няма да ви отнеме, защото Аз съм истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това МИ се вдъхна ОТ Господа през ТОЯ месец." (Писмо от 29.4.1899 г., гр. Варна.) Настъпва и онзи ден, когато Словото Господне се явява на Небето. Това е Небесната Слава. Това е Святият Дух.
към текста >>

Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение.
Това е онзи Стълб Небесен, Който водеше израилтяните в пустинята нощем с Огнена Виделина, а през деня с облак, за да ги покрива и закриля от слънцето и от огнената жар на пустинята. Словото Господне е изпратено от Небето и То търси изпратения Вожд на земята, за да Го посети и да се сбъдне написаното в Откровението на Иоанна 19:11-16, че Словото Божие слиза от Небето върху Онзи, Който е Цар на Царете и Господ на Господарите. А това е роденият в плът Петър Дънов и новороденият чрез Божествения Дух и Сила Учител на Бялото Братство. Това е онзи Вожд, изпратен от Бога, Който е Всемировият Учител на Вселената и Името Му е БЕИНСА ДУНО. Амин. „Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение. А Той, Духът на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко. Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, Който изработва нашето спасение и с Когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, каква велика Милост Той носи нашите теготии и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
към текста >>

10. Разговор Седмий. Заключение

И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им.
В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възражданието, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие.
към текста >>

Изисква се бодрост и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи.
И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват на длъж и на шир по земята. Ще има постоянни преговаряния на земните царства. Но в края Господ ще ги смути! Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.
към текста >>

11. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Разговор на Учителя с Духа Господен Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш.
към текста >>

12. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години.
запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлезнахме в братския живот. Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Ето го, сега го срещнахме реализиран. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена бе да уважаваме жената. Като младежи ние водехме един чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Но постепенно Учителят ни върна в града и създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си. Не я унижаваше.
към текста >>

13. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата.
Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя. Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим. Но нямахме наши средства, нито земя, нито инвентар. Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата. Отидохме в мините в гр. Перник, дано изкараме пари да си купим земя и да си обзаведем стопанство. Отидохме там, но се оказа, че средствата, които изкарва работника едва може да преживее ден за ден. А камо ли да отделя средства за друго. Около това отиване там имаме много преживелици.
към текста >>

14. 25. ПРОРОЧЕСТВОТО

И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните.
Ние също взехме мерки, не излизахме в селото и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните. Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих. Никаква градушка не падна. Значи нашето пророчество се изпълни. И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните. Нашият авторитет порасна. Ето виждате ли сега, как онези сили, които воюват срещу идеята за общ братски живот първия път не успяха чрез кръчмаря и попа. Този път решиха да ни атакуват по въздуха. Внушиха лъжепророчество на ясновидеца Янко. Той изрече това пророчество, което не се сбъдна.
към текста >>

15. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това. което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е. Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието.
към текста >>

Очистете, сърцата си.
Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина. Очистете, сърцата си. Святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш П. К. Дънов.
към текста >>

16. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой.
към текста >>

Очистете, сърцата си.
Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина. Очистете, сърцата си. Святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш П. К. Дънов.
към текста >>

17. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

Царството Божие е в сърцата на онези, крито любят Бога.
Питат ме къде е дръвчето? Казвам, дръвчето е в семката. Не се е загубило. Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила. Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това. Царството Божие е в сърцата на онези, крито любят Бога. И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат. Тук той си е приготвил най-хубавото място. Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни. Там неговата свята творческа работа продължава. И не само това.
към текста >>

И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат.
Казвам, дръвчето е в семката. Не се е загубило. Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила. Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това. Царството Божие е в сърцата на онези, крито любят Бога. И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат. Тук той си е приготвил най-хубавото място. Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни. Там неговата свята творческа работа продължава. И не само това. Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познават.
към текста >>

Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни.
Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила. Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това. Царството Божие е в сърцата на онези, крито любят Бога. И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат. Тук той си е приготвил най-хубавото място. Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни. Там неговата свята творческа работа продължава. И не само това. Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познават. Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Боян да не го обича. СПОМЕН ЗА БРАТ БОЯН Обични брат Боян, ние ще бъдем отново в Божествения живот както сме били до сега.
към текста >>

18. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

Така че още в началото на века Учителят върви из България и сее семето на Словото на онзи Божествен Дух, който бе в Него в умовете и сърцата на българите, а се явиха и онези другите, които сееха семена на плевелите и бурените.
Много от братята залитаха по тази литература, за която Учителят още от самото начало на Школата през 1922 г. бе казал, че тя е булгур, че това са трици и че това не е храна за окултния ученик. Още през 1925 г. на 29 март 1925 г. теософите празнуваха 25 години от първата теософска сказка в България. Така че още в началото на века Учителят върви из България и сее семето на Словото на онзи Божествен Дух, който бе в Него в умовете и сърцата на българите, а се явиха и онези другите, които сееха семена на плевелите и бурените. Ето ние през 1925 г. празнувахме трета година от началото на Школата, а теософите празнуваха своята 25-годишнина. Тези сравнения не са случайни. Това са сили, които се явиха да отклонят представителите на този народ, които имаха духовна нагласа и трябваше да бъде живата аудитория на Учителя. Теософите имаха международна организация и бяха създали „Ордена на звездата на изток".
към текста >>

19. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч.
към текста >>

20. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен?
„С Него ще съм когато е в скръб". Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите". Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия свят. Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него. Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен? 7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество. „А най-голяма от всички е Любовта".
към текста >>

21. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

Пожелаваме ви Божият Дух да ви ръководи през годината, да осветява умът ви, да озарява сърцата ви, да ви укрепва със силата си, да ви показва все що има да правите.
Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея. И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух. Ако Бог не подкрепя човека с Духа си, човек не може да върви в пътя. Поздравяваме братята и сестрите със съборните дни. Пожелаваме ви Божият Дух да ви ръководи през годината, да осветява умът ви, да озарява сърцата ви, да ви укрепва със силата си, да ви показва все що има да правите. София, 9 август 1965 г. За Братският съвет. Борис Николов
към текста >>

22. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Братството е в душите и сърцата на човечеството.
IV. БЯЛОТО БРАТСТВО 1. Къде е Бялото Братство? Не търсете Братството отвън. Братството е в душите и сърцата на човечеството. Не са външните форми, които ще доведат Братството. Но Братството може да се изрази и във външни социални форми. 2. Уставът на Бялото Братство. Получихме следното съобщение: „Представете устава си за одобрение -18.III.1949 г. Братството устав няма.
към текста >>

23. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадена от Учителя през 1900 година

Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител.
Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тзи работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител.
към текста >>

24. 02. Молитва за българския народ

Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни.
Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме. 5. Дай да се събуди духът на този народ. Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива.
към текста >>

25. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина.
На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски. В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г.
към текста >>

26. ІІІ.87. МОЛИТВА

Летопис Вергилий Кръстев

Да се въдвори мир и хармония в сърцата, умовете и душите на верующите, в домовете на братята и сестрите от духовната верига и кръжоците в България и в нашите домове. 3.
87. МОЛИТВА 1. Молим Ти се Господи, съдействай ни да издържим и изтърпим бъдните изпитания, като придобием потребната опитност, която ще помогне да растем и се приближим до пълнотата на живота. 2. Да се въдвори мир и хармония в сърцата, умовете и душите на верующите, в домовете на братята и сестрите от духовната верига и кръжоците в България и в нашите домове. 3. Господи, излей великата си благодат над нас и съдействай ни за пробуждане съзнанието, да започнем светия и чистият живот, за да привлечем и дадем прием на светлите духове да се вселят в нас, като съзнателно слушаме техния глас. Да изпълним благата Ти воля на земята, като работници на Твоята нива, за идване на Царството Божие на земята. 4. Господи, молим Ти се, изпрати ангелските Си сили и светлите духове върху нас и нашите домове, с които да работим за въдворяване на великите принципи: Любов, Мъдрост и Истина, като бъдем изразители на четирите качества: Любов, Вяра, Светлина и Свобода. 5. Господи, молим Ти се, спри за малко събитията и ги смекчи, отложи войната, ще поправим погрешките си и ще изпълним Волята Божия. 6. Молим Ти се Господи, запази държавата и народът ни в пълен неутралитет спрямо съседните народи и другите държави.
към текста >>

27. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Дето има музиканти, в сърцата на които гори свещеният огън на любовта към Бога и светлината, там се създава онази музика, която ще обнови човешката душа и ще подтикне развитието както на отделния човек, така и на човешкото общество."
Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество. Днес хората се оплакват, че мислите и желанията им не се осъществяват. Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия смисъл на думата. Хората, лишени от музикален живот, са загрубели и с тях е трудно да се живее. Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота в сърцето и светлина в ума. Дето има музиканти, в сърцата на които гори свещеният огън на любовта към Бога и светлината, там се създава онази музика, която ще обнови човешката душа и ще подтикне развитието както на отделния човек, така и на човешкото общество."
към текста >>

28. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед.
Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен. Най-сетне пристигнахме на една росна поляна. Учителят ми каза: „Тук е мястото, откъдето всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето". Поляната беше изпълнена с млади и стари мъже и жени. Те си казваха помежду и „брат" и „сестра". С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед. Преди да се появи първият лъч на слънцето от далечния хоризонт, те прошепнаха някаква молитва. В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната манастирска обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено! Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота. След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото.
към текста >>

29. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората.
Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителят като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието.
към текста >>

30. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята.
Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце".
към текста >>

31. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни.
Сега ще ви цитирам откъси от нея: „Сега въпросът е за любовта между младите от двата пола. Човешката душа е разделена на два пола - мъже и жени. Значи жената е носителка на живот, на чувства, а мъжът - носител на човешката мисъл. В основата в Божественият свят това е една издънка обърната надолу, разклонена, това са два клонища от един общ корен. Сега вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената любов, никакво лицемерие, никакво флиртуване. Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра при вас, една сестра или една ученичка, вие трябва да я пазите, да я пазите, тъй както своето око, разбирате ли? Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй деликатни към вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец, да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. От страна на младите сестри, ученички искам към младите братя туй уважение, да бъдете толкова нежни, толкова деликатни, да имате импулс и благороден стремеж в тяхните души.
към текста >>

32. 25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

Когато хората имат допирни точки в умовете и сърцата си, не е толкова опасно, защото могат да си хармонират енергиите.
Човек не със всеки мъж може да се събере. Ако ти си едно нежно цвете, а дойде някой ураган, то той ще те покоси. Ако ръката ти е нежна, а дойде някой и те хване с голямата си груба ръка, ти ще изпиташ неприятност. Значи трябва да има хармония в енергиите. Затова най-опасно е волевото съприкосновение. Когато хората имат допирни точки в умовете и сърцата си, не е толкова опасно, защото могат да си хармонират енергиите. За да пази човек чистотата, трябва да се чувствува винаги като душа, а не като мъж или жена. После трябва да се пази друг един закон: то е да сърадваш. Когато видиш някоя жена, че държи своето дете да не кажеш: да си имах и аз такова дете, а да ти е драго, че тя има такова дете. Ти кажи „Моето дете, което имам и то е хубаво". То е по-хубаво, защото духовното дете го носи човек винаги със себе си.
към текста >>

33. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

„А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни, чрез даденаго нам Духа Святаго".
За Мене Истината сега е ясна. Господ е с Мене. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам Граса Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико и Славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „А3 ГО ПОЗНАВАМ", казва Христос. „А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни, чрез даденаго нам Духа Святаго". Имайте вяра, имайте Любов помежду си. Аз Ви запознах с живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много милостив и благоутробен. „ОПИТАЙТЕ И ВИЖТЕ, ЧЕ А3 СЪМ БЛАГ", казва Господ. Потърсете Ме в ден скръбен и ще ви помогна и ще Ме прославите". Дерзайте, Аз съм с Вас.
към текста >>

34. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта.
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа.
към текста >>

35. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

Времената са назрели, Царството Божие иде и то ще премахне всичко от сърцата на хората.
Христос не пострада от чужди. Ний знаем добре, че човешките работи по човешки свършват. Божиите по Бога. Градете живота си върху Любовта на Господа, следвайте ръководството на Негова Свят Дух и Той ще Ви изведе на видело. В Любовта има едно отлично качество, че тя пропъжда вън страха. Времената са назрели, Царството Божие иде и то ще премахне всичко от сърцата на хората. Сегашното положение е сянка на бъдещето. Някой ще останат като буби, други обвити в пашкули, а трети като пеперуди. На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на пеперудите соковете на красивите цветя. Нам са познати всички лукави пътища на дявола. Само, че неговите лъжи в Царството Божие не минават.
към текста >>

36. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Още повече ще се радвам, ако любовта е в сърцата на хората.
-Защо да не идват! Обществото паднало и причината за това съм бил аз. Аз не искам да ви спъвам, но казвам: Вие сами направете реформи и посейте навсякъде Любовта. Нека църквата се пълни с хора. Аз ще се радвам ако Любовта е в църквата. Още повече ще се радвам, ако любовта е в сърцата на хората. Аз нося с ума си една мисъл и в душата си едно желание - доброто на своите братя. Тази е идеята на Господа, тази идея живее в нас. Стотици българи гинат из публични домове, а духовенството се хванало за мене, че аз развращавам хората. Кой вкара тия жени там? Ами младежите кой ги въведе там?
към текста >>

37. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни.
На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде. То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново. И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6. Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист.
към текста >>

38. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

Тя не беше конфликтна, беше много работлива, сърцата и с нея се влизаше много бързо в контакт.
Към жена му се обръщаха с „бабо хаджийке". Жена му баба Хаджийка както започнахме да я наричаме беше много добър човек, вечно засмяна, работлива и предана духом. Тя взимаше живо и главно участие в кухнята, където беше незаменима. Готвеше много добре и почти винаги си беше дежурна, заставаше до казаните с един голям черпак в ръка, а ние се нареждахме в редица, приближавахме до нея, протягахме празната съдина и тя ни наливаше от нейната гозба от големите казани. Например, никой нея не я ревнуваше, че е начело на сестрите, които са дежурни в кухнята. Тя не беше конфликтна, беше много работлива, сърцата и с нея се влизаше много бързо в контакт. Не беше дребнава жена, а с невероятна широта. А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна. А имаше и нещо друго, храната трябваше да стигне за всички, а прииждаха винаги допълнително хора и никой не знаеше колко човека ще се хранят. Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните студенти, които се нареждахме накрая за още по един черпак от баба хаджийка. Тя се усмихваше и казваше: „Днес е баба хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък".
към текста >>

39. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Днес всички си повдигнете сърцата и се съединете по цялото лице на земята с всички хора, които желаят подобрението на света.
Раздвижила се е. В съвременното човечество трябва да се събуди онова съзнание - хората съзнателно да изпълняват Волята Божия. Не да мислят, че Бог е от вън и да изпълняват Волята Му, но да Го чувствуват от вътре. Аз като говоря за вътрешния и външен живот разбирам следното: Външният свят е малкия свят, а вътрешния свят е големия свят. Човещината е в малкия свят, а Любовта е в големия свят. Днес всички си повдигнете сърцата и се съединете по цялото лице на земята с всички хора, които желаят подобрението на света. Свържете се и с обществата и в духовния свят и в Божествения свят. Свържете се с това, което те мислят и с това, което те правят и работите ще стават тогава по-лесно. Вие на земята ще бъдете проводници на онези блага, които те ще донесат. Когато те бутнат копчето всичко ще тръгне. Спрат ли копчето всичко спира.
към текста >>

40. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

До колко сърцата ви са чисти нека Любовта да говори; до колко умовете ви са озарени нека Мъдростта свидетелствува; до колко душите ви са свободни нека Истината каже; а за Правда и Добродетел Бог е свидетел.
Аз притежавам едно писмо от Учителя изпратено до нас петте участнички в окултният клас на Добродетелите. Предоставям го на вниманието ви. До обичните ученички О.К.Н.Д. (Окултен клас на Добродетелите) Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка Само Бог е Любов и когато тази светлина озарява само Той е познава. Любовта е дело на живот; Мъдростта е дело на више познание; Истината е дело на душевна свобода; Правдата е дело на дележ; Добродетелта е дело на плод. До колко сърцата ви са чисти нека Любовта да говори; до колко умовете ви са озарени нека Мъдростта свидетелствува; до колко душите ви са свободни нека Истината каже; а за Правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас Свещения подпис на Учителя 28.1.1923 г. София Това е онова писмо, което Учителят изпращаше всеки месец до онази от петте ученички, която трябваше да представя дадена Добродетел от Пентаграмата и щеше да ръководи този месец работата на петте ученички. Това писмо бе изпратено до мен, Мария Тодорова, защото този месец трябваше да се работи с добродетелтта „Любов", а аз бях представител от петте ученички от Пентаграмата на тази Добродетел.
към текста >>

41. Сборник ТОМ 6

И разтварят се сърцата и душите!
Ето пъргави сестри и братя разнасят топлото ядене. Ние сме развълнувани и благодарни. На тази височина топъл обяд всекидневно: 10, 20, 30, 40, 50 дни! Но това го прави Той, Учителят! И занизват се спомените! И разтварят се сърцата и душите! И проговарят устата! И разказват от чудни, по-чудни спомени за Него! От чудни, по-чудни опитности - Негови дела! И ние слушаме и се радваме и тихичко благодарим! Прибираме се в палатките си за почивка.
към текста >>

42. ПРЕДГОВОР

Наталия Чакова

И разтварят се сърцата и душите!
Ето пъргави сестри и братя разнасят топлото ядене. Ние сме развълнувани и благодарни. На тази височина топъл обяд всекидневно: 10, 20, 30, 40, 50 дни! Но това го прави Той, Учителят! И занизват се спомените! И разтварят се сърцата и душите! И проговарят устата! И разказват от чудни, по-чудни спомени за Него! От чудни, по-чудни опитности - Негови дела! И ние слушаме и се радваме и тихичко благодарим! Прибираме се в палатките си за почивка.
към текста >>

43. 66. СЧУПЕНИЯТ КРАК

Отвориха се сърцата и на много братя, които досега бяха затворени за мене, отвори се и моето за тях.
Тогава Му казах и чух много неща. И разбрах, че ми предстои голям изпит, че ме чака още по-голям изпит. Точно какъв не знаех, но чувствувах тревога, необяснима тревога. А външно всичко беше много хубаво. Учителят идва през ден, сестрите се трупат по няколко във всички ча- 85 сове на деня, пък и през нощта и се надпреварват да ми услужват и носят кой каквото има и може. Отвориха се сърцата и на много братя, които досега бяха затворени за мене, отвори се и моето за тях. Идваха да ми услужват, да ме навидят, да ми посвирят на цигулка, на цигра или да разговорят с мен. Аз бях трогната и възхитена от всичко това. Трогнат и възхитен беше и лечителят ми - Г. Воденичаров, който можа да види всичко това. „Такова нещо не съм видял.
към текста >>

44. 67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ

Да бъда тука при Него близо, да ме наблюдава и да се грижи за мене; да бъда заобиколена с обични сестри, които също се грижат за мене, за ме утешават и разсейват; да отвори сърцата на някои братя, да проявят внимание към мен, като че да запълни празнината, която ще зине в моето сърце.
Разбрах защо беше това внимание и грижа, които положи Учителят за мене досега. Той е знаел връзката ни, знаел, как лошо и тежко и катастрофално щях да преживея тази загуба и затова изотдалече подготви един план, да ми спаси главата - мозъка. Всичко блесна изведнъж, всичко преживяно досега видях като един строго обмислен й подреден план. Каква прозорливост. Какво сърце. Да бъда тука при Него близо, да ме наблюдава и да се грижи за мене; да бъда заобиколена с обични сестри, които също се грижат за мене, за ме утешават и разсейват; да отвори сърцата на някои братя, да проявят внимание към мен, като че да запълни празнината, която ще зине в моето сърце. Да намали по такъв начин болката ми и да спаси главата ми от опасността, която я грозяла. Пет дни след заминаването на брат ми Учителят не дойде при мене. Може би чакаше да утихне бурята, мъката у мене. На шестия ден дойде и дойде сам без антуража. Стоя много и говори много - часове.
към текста >>

45. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Стените се разтягат, леглата се умножават, благата изобилствуват, защото сърцата са отворени и пълни с любов.
Слънцето на Мъдростта и на Истината. Тук стъпи кракът на Господа в 2О.век и донесе новата светлина на човечеството, станало достойно за нея. И тук на Изгрева стават особени приготовления за посрещането на пролетта. Всичко блести от чистота - градини, поляни, дворове, салони, къщи. Прииждат гости от всички краища на България... Вратите са отворени и приемат, приемат... още и още, и още... Има място за много, много хора. Стените се разтягат, леглата се умножават, благата изобилствуват, защото сърцата са отворени и пълни с любов. Най-после пристигам от затънтеното селце и аз. Много закъснях. Привечер е. Западът е розов и резедав. Витоша синкава и бяла.
към текста >>

46. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
По-големият е царят, по-малкият - царицата. Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж. А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед.
към текста >>

47. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Отваряхме широко и сърцата си - нашите славянски, широки и гостоприемни сърца!
Те -някои от тях идваха години подред да летуват с нас на Рила. То бяха празници. То беше тържество тогава за тях и за нас. Учителят и Той биваше видимо възрадван, вълнуваше се, стараеше се да им се устрои такова посрещане, такъв прием, че да го помнят през вековете... Биваше щедър и в слово, и в сили, и в средства. Бивахме възрадвани и вълнуващи се и ние и отваряхме широко вратите на малките си дъсчени къщички на Изгрева, на палатките си на Рила за тях. Отваряхме широко и сърцата си - нашите славянски, широки и гостоприемни сърца! те не можеха да не откликнат, да не отговорят със същото!
към текста >>

48. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

Безсмъртният мина по пътя на смъртните и оживя в душите и сърцата, които Го познаваха и възлюбиха!
Но шепотът повече не се повтори. Той остави фактите да потвърдят това. Нареди се всичко повече от лесно и добре. Мога да изброя още много и много примери из моя живот и из живота 133 на моите приятелки, но да не отегчавам. И те всички ни говорят, че Той се върна за нас, както ми подсказа и първият ми сън след заминаването Му, че Той се върна при нас, че Той е винаги с нас и взима участие в нашия живот, както по-рано: Интересува се от нас, помага ни, лекува ни, съветва ни, учи ни, води ни по пътя ни към Бога. Безсмъртният мина по пътя на смъртните и оживя в душите и сърцата, които Го познаваха и възлюбиха! Това мнозина съзнават и знаят. Други се колебаят и съмняват. А трети и хабер си нямат от това, което е бил Той за нас и което е и сега. И въпреки, че Той е свършил като всички обикновени хора, че Го няма вече тука, развихриха своите амбиции и слабости и нанесоха на делото Му, на Братството такива пакости и поражения, без да мислят за последиците. Но затова по-късно.
към текста >>

49. 8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА

Цанка Екимова

А той беше такъв, какъвто си го избрах - трънлив, че каменист, че ледени блокове се изправяха в сърцата на ония, които се срещах.
Ние веднага щете поставим при тези условия". Без колебание казах: „Избирам пътя на най-мъчните условия, но да е пълен с вътрешно съдържание". Завесата пред очите ми се спусна. Видението изчезна. Аз поех моят път. А той беше такъв, какъвто си го избрах - трънлив, че каменист, че ледени блокове се изправяха в сърцата на ония, които се срещах. Бури, урагани се изсипваха върху главата ми. Градушки ме брулиха и аз се олюлявах в своя път. Веднъж не издържах и отидох на Изгрева да се оплаквам на Учителя от всичко това, което ме връхлита. Учителят ме изслуша внимателно, после се усмихна и ми каза: „Сестра, защо се оплаквате? Нали вие такъв път си избрахте пред орисниците?
към текста >>

50. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Музикалният човек трябва да има мек тон и да отваря сърцата на хората.
Страдай = стра - дай. Не можеш да вземеш един тон, ако няма в тебе определена идея, ако не мислиш. Икони - то е миналото. Когато се занимавате с миналото, то са икони. Материалният свят представлява нашето минало. Музикалният човек трябва да има мек тон и да отваря сърцата на хората. Всеки иска да накара Господа да изпълни неговия план и всичките разочарования идат от това, че не се реализират техните планове. Божественият свят си има един план и по този план трябва да се реализират нещата. Много планове имате, трябва да ги коригирате. Човек не трябва да се товари с излишни желания. Външната красота е израз на нещо вътрешно.
към текста >>

51. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

Искам на тьрновци да им се поразширят малко сърцата.
Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие и всичко ще ви се приложи". Сега ние ви поканваме с добре дошли, за да ви угостим по братски! Искам на тьрновци да им се поразширят малко сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни. Ако искат името му да се заличи от историята, нека правят, каквото си знаят. - Сега, ние ви говорим много ясно. Няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината. Аз бих желал не само търновци, но и духовенството му, и тукашният владика да се свестят.
към текста >>

52. 6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

В очите на всички сияеше светлината на високите идеи, на които служехме, сърцата ни изпълнени с обич към Учителя, към ближните, усмивката не слизаше от устата ни в радост и в скръб - разбрали защо идва радостта и скръбта.
Но моят другар и брат Слави са съобщили на събралите се братя и сестри и са направили обща искрена молитва. Тя била чута и още същата нощ и брат Слави сънувал Христо Ботев, който дошъл при него и му благодарил за направената молитва. Бил вече освободен от тежкия патрондаш и пушката. Наистина молитвата на събралите се братя и сестри е голяма, мощна сила, още повече, когато тя се прави в една хармонична среда, където хората живеят в обич един към друг. Помня какви хубави срещи бяха тогава. В очите на всички сияеше светлината на високите идеи, на които служехме, сърцата ни изпълнени с обич към Учителя, към ближните, усмивката не слизаше от устата ни в радост и в скръб - разбрали защо идва радостта и скръбта. И колко песни бликнали от сърцата и душите ни възлизаха с молитвата ни към небесата, към светлите светове, населени с Големи, готови да се отзоват на молбата ни същества. След няколко дни детето оздравя и една нощ дойде на сън при мен Христо Ботев и ми каза: „Сестра, аз вече се освободих и моля да ме заведеш при Учителя, Когото ти позна в Неговата голяма духовна сила". Аз го поведох и не зная как се намерихме на Изгрева. Учителят ни посрещна при стаята си и аз се обърнах към Него: „Учителю, братът иска да го доведа при Тебе и ето, аз го доведох". Учителят му подаде ръката си и го въведе в стаята си.
към текста >>

И колко песни бликнали от сърцата и душите ни възлизаха с молитвата ни към небесата, към светлите светове, населени с Големи, готови да се отзоват на молбата ни същества.
Тя била чута и още същата нощ и брат Слави сънувал Христо Ботев, който дошъл при него и му благодарил за направената молитва. Бил вече освободен от тежкия патрондаш и пушката. Наистина молитвата на събралите се братя и сестри е голяма, мощна сила, още повече, когато тя се прави в една хармонична среда, където хората живеят в обич един към друг. Помня какви хубави срещи бяха тогава. В очите на всички сияеше светлината на високите идеи, на които служехме, сърцата ни изпълнени с обич към Учителя, към ближните, усмивката не слизаше от устата ни в радост и в скръб - разбрали защо идва радостта и скръбта. И колко песни бликнали от сърцата и душите ни възлизаха с молитвата ни към небесата, към светлите светове, населени с Големи, готови да се отзоват на молбата ни същества. След няколко дни детето оздравя и една нощ дойде на сън при мен Христо Ботев и ми каза: „Сестра, аз вече се освободих и моля да ме заведеш при Учителя, Когото ти позна в Неговата голяма духовна сила". Аз го поведох и не зная как се намерихме на Изгрева. Учителят ни посрещна при стаята си и аз се обърнах към Него: „Учителю, братът иска да го доведа при Тебе и ето, аз го доведох". Учителят му подаде ръката си и го въведе в стаята си. Аз се събудих и споделих съня с другаря си, с когото винаги си споделяме мислите върху всички вълнуващи ни духовни проблеми.
към текста >>

53. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Щастлива съм, че опознах вашето семейство, не само за това, че ми оказахте гостоприемство, но защото всички вие, в целия си дом сте направили в сърцата си храм Богу.
В нейната поезия ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и предаваше нещата. А що се отнася до нейните екскурзии с Учителя, те са описани от нея в един такъв стил, че онзи, който ги чете има два начина - или да се качи с написаното от нея във висините, или да бъде един обикновен четец на земята. Писмо от Олга Славчева до Марийка Марашлиева 2.VI.1943 г., Тутракан Мила Марийке, Вярвам да си здрава вече. Това малко изпитание ти се даде, за да оцениш живота над всичко. Всичко ще мине и ще замине, но опитността остава и човек става по-мъдър. Щастлива съм, че опознах вашето семейство, не само за това, че ми оказахте гостоприемство, но защото всички вие, в целия си дом сте направили в сърцата си храм Богу. А това е най-важното на света. Вие с Иванчо сте добри деца, Иванчо познах още в София на Изгрева преди 1 - 2 години. Много го обикнах, помня че доста се занимавах с него. Радвам се, че станахме приятели. Значи до Петра намерих Гого, Илия, тебе, баща ти, майка ти, Иванчо.
към текста >>

54. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, такова да изказваш това, което знаеш. Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята? Не трябва лидо да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание. Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието.
към текста >>

Светла вяра да пълни сърцата ви.
Редът дайте на всички, които могат по дух и да го изпълнят. Бог е Любов. Бог е Любов вечна. Бог е Бог на Любов вечна и постоянна. Господ на всичката пълнота ще въздигне всичко в живот и Истина. Светла вяра да пълни сърцата ви. Верни винаги, защото Господ се нарича Верен и Истинен. (Свещеният подпис) Трите закона на веригатаЛюби Господа Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здравие. Твоето щастие, твоето блаженство.Люби ближния си както себе си. В Него ще намериш основите на твоето повдигане.Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен.
към текста >>

55. 4. Разцеплението

Мария Младенова

Сърцата трябва да бъдат топли, умовете светли, душите свежи и духовете крепки.
Неговата Любов не отпада, Ти добре си сторила. Отстоявайте Тая любов, в която обитава пълна чистота, искреност, която не дири своето си, но Божието. Дръжте запалената Истина светло в душата си, дигайте я високо да озарява всички и да се изявят помислите на всички лукави духове и да се слави само Господ, Който е дал живота на всичко и вън и вътре. Всичко е от Него. Сега е време за велико търпение. Сърцата трябва да бъдат топли, умовете светли, душите свежи и духовете крепки. „Ако думите ми пребъдват във вази, и вий пребъдете в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище у вази ще направим. Тогава Аз ще изявя себе си и вам". Така е казал Единия Учител. И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи. Сега е когато души с души да се съединяват, духове с духове да се обединят, умове с умове да се съгласят и сърца със сърца да се сдружат.
към текста >>

56. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Разкрива се Божия свят пред умовете, сърцата и душите на Божиите синове, Божиите деца, Слушатели, верни и избрани.
Ако ми се падне в пътя ще посетя пак Варна. Посещавал съм я по много пъти, но тя си остава се Варна от камъни само за вар. Така и София. Но и тя си остава Мъдрост, знание само за себе си, за своите книжни Богове. Старото вече отлита и Божията Виделина долита до всички, които могат да я възприемат и доловят. Разкрива се Божия свят пред умовете, сърцата и душите на Божиите синове, Божиите деца, Слушатели, верни и избрани. Вие може да задържите стаята и за следущия месец. Моя поздрав на всички приятели ученици и слушатели. Моето благословение на всички. В.К.Ж.О. (Виделината, която е живот и обич) (Свещеният подпис) 19.IX.1920 r. Любезна Е.
към текста >>

57. 24. Надписът на скалата при извора Ръцете, които дават

Драган Петков

А той гласи: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
24. НАДПИСЪТ НА СКАЛАТА ПРИ ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ“ Историята за откриването на извора при второто езеро може да научите от разказа на Олга Славчева и на Елена Андреева. Според тях извора е открит на 15.август, ден четвъртък, 1929 г. На следващата година по идея на Учителя е издълбан надпис на скалата. Този надпис е запазен и до днес. Няма човек, който да е бил при извора и да не е научил наизуст този надпис. А той гласи: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! Под този текст има друг текст, който не може да се прочете. Аз заварих онези, които бяха издълбали този надпис по скица дадена им лично от Учителя. Това са цифри издълбани по специален начин и са символи, които отговарят на Кабалата. Това е датата на изписването на този надпис. Тук е обозначена годината, месеца, деня и часа на издълбаването на този надпис.
към текста >>

58. 17. Бурята над Търново

Васко Искренов

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

Навсякъде ме посрещат, отварят си вратите на домовете, душите и сърцата за моята скромна личност.
И аз не мога да кажа, че аз съм това. Аз благодаря, че съм проводник на тази Любов. Никога не съм преписал нещата на себе си. Казах ви и по-рано, обичам последното място. Тая радост дълги години ме държа и може би на това се дължи и това обаяние, което имам. Навсякъде ме посрещат, отварят си вратите на домовете, душите и сърцата за моята скромна личност. Но това не е за мен. А за Любовта на Учителя.
към текста >>

59. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

Любовта да топли сърцата ви и на двама ви, а така също на всички приятели и братя.
Да любиш, да вярваш, да се надяваш. Любов в живота, вяра в умът, надежда в душата. Бог е Любов и велика е тази мисъл. Леко става на душата когато знае, че Любовта е навсякъде. Моят привет и поздрав. Любовта да топли сърцата ви и на двама ви, а така също на всички приятели и братя. Сега се учат хората да се обичат. Човек мъчно се отказва от своя стар път. Но Любовта най-после ще възтържествува за винаги. И тогава ще дойдат блажените дни на съзнателния живот. Само Божията Любов (Свещеният подпис) София, 8.XII.1922 г.
към текста >>

60. 78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

В сърцата и умовете на своите съвременници като следа или на нашето поколение, което си отива като спомен.
А дали ще го намеря в мъжа или в жената за мен също беше без значение, защото аз търсех истинския човек. Наблюдавах ги тези млади. Какво ще остане от тях след години? Ще оставят ли спомен и следа от себе си? И къде ще го положат. В сърцата и умовете на своите съвременници като следа или на нашето поколение, което си отива като спомен. Или в идното поколение като спомен или в другото, като следа. Аз затова съм, за да размишлявам. На третия месец идва младоженецът и ми съобщава: "Съпругата ми избяга заради другиго, поведена от баща си. Взе я и си я отведе у дома". Аз скочих и викам: "И какво става накрая от вас?
към текста >>

61. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

2 Да се помолим дружно пожелахме, о, скръбен шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4.
Сега ми е стаята пуста, и празен е техния кът, но скътах в душата богатство, не ще го докосне врагът. Затваряне, заключване на салона на Изгрева, 15.ХИ.1958 г. от властите на България. ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 1. В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори. 2 Да се помолим дружно пожелахме, о, скръбен шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4. Една ръка безмилостна, студена, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5. За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите. 6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива. 15.Х11.1958 г. 1.
към текста >>

Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове.
Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме? 5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница. 1. С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал. 8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори.
към текста >>

62. 10. ВДИГНИ МЕТЛАТА

Тук се четат бележки и се разменят мисли върху току-що говорената беседа или лекция от Учителя, тук се допълнят тези бележки, като същевременно тук се посрещат гости от града или провинцията, дошли да поискат осветление върху някой въпрос, или пък да видят Учителя, Който така внезапно раздвижи умовете и сърцата на всички, до които се докосна с Големия факел, който запали и вдигна високо над човешките глави.
10. ВДИГНИ МЕТЛАТА Сестра Стефанка живее в "66". В малката къщичка на улица "Опълченска" 66. Тя живее тук временно ,но в този дом, независимо от това, дали живее някой временно или постоянно, всеки се включва в общата работа и я върши по някаква вътрешна наредба усърдно. И сестра Стефанка е включена в нея. Тя от сутрин до вечер е на крак, както и всички други. Тук се четат бележки и се разменят мисли върху току-що говорената беседа или лекция от Учителя, тук се допълнят тези бележки, като същевременно тук се посрещат гости от града или провинцията, дошли да поискат осветление върху някой въпрос, или пък да видят Учителя, Който така внезапно раздвижи умовете и сърцата на всички, до които се докосна с Големия факел, който запали и вдигна високо над човешките глави. Тук много от тия гости биваха поканени на обеда, който между другото, с голяма любов и сръчност се приготовляваше. Разстоянието от "66" до Изгрева не е малко. Но всички отиваха да слушат Словото, като оставяха само един дежурен в дома. И най-често това беше сестра Стефанка. Тя поемаше тази служба с радост и после жадно прослушваше това, което Учителят беше говорил.
към текста >>

63. 34. ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

Той пленяваше сърцата и оставаше там.
34. ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА Какъв беше Учителят? Той беше най-хубавият. Той пленяваше сърцата и оставаше там. Той просветваше в умовете и оставаше там. Като топлина оставаше в сърцата, и като светлина в умовете. Детето е най-хубавото за своята майка. Първият син е най-хубавия за своя баща. Възлюбената е най-хубавата за своя възлюбен.
към текста >>

Като топлина оставаше в сърцата, и като светлина в умовете.
34. ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА Какъв беше Учителят? Той беше най-хубавият. Той пленяваше сърцата и оставаше там. Той просветваше в умовете и оставаше там. Като топлина оставаше в сърцата, и като светлина в умовете. Детето е най-хубавото за своята майка. Първият син е най-хубавия за своя баща. Възлюбената е най-хубавата за своя възлюбен. Възлюбеният е най-хубавия за своята възлюбена. Защото: Майката е възлюбила своето дете преди да го е видяла.
към текста >>

И топлел е сърцата ни не от тоя свят.
И когато възлюбеният срещне своята възлюбена, той знае: Тази е. И когато бащата види своя син, той знае: Този е моя син. И когато майката види своето дете, тя знае: Това е моето дете. Защо Учителят беше най-хубавият? Защото Факелът (казвам Факелът, защото като Искра, Той е бил запален преди вековете) ни е осветявал не от този свят. И топлел е сърцата ни не от тоя свят. И ние Го търсехме. Ние Го очаквахме. И когато Го срещнахме, ние казахме: Този е. Той влезе в сърцата ни като топлина и ги превзе. Той влезе в умовете ни като светлина и ги превзе. Най-хубавият.
към текста >>

Той влезе в сърцата ни като топлина и ги превзе.
Защото Факелът (казвам Факелът, защото като Искра, Той е бил запален преди вековете) ни е осветявал не от този свят. И топлел е сърцата ни не от тоя свят. И ние Го търсехме. Ние Го очаквахме. И когато Го срещнахме, ние казахме: Този е. Той влезе в сърцата ни като топлина и ги превзе. Той влезе в умовете ни като светлина и ги превзе. Най-хубавият. Той е най-хубавият, тъй както детето на майката е най-хубавото за майката. Той е най-хубавия, тъй както първия син е най-хубавия за своя баща. Той е най-хубавия, тъй както възлюбената е най-хубавата за своя възлюбен. Той е най-хубавия, тъй както възлюбеният е най-хубавият за своята възлюбена.
към текста >>

64. 36. ПЕТРОВДЕН- РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА УЧИТЕЛЯ

И леко повдигна душите нагоре, и леко окриля сърцата Той днес, умът просиява, Той го озарява -Петровден е днеска!
Душата се радва, сърцето потрепва, предвкусили с обич от благото днес. 2. Вратата се горе безшумно отваря, по стълбата стъпки. И образът мил е вече в салона, е вече пред очите -катедрата скромна излъчва живот. 3. И Словото светло заструи велико, Великият, скромен, прекрасен и мил, Го прави по-зряло, Го прави светящо. Богато и щедро Ръката лъчи. 4. И леко повдигна душите нагоре, и леко окриля сърцата Той днес, умът просиява, Той го озарява -Петровден е днеска! Да! Празник Велик! 5. Рожден ден и имен е денят честити, Учителят Благи е именик днес, запълнен за всеки, че Той го насища с чар много и обич, и знание, мир. 6. Трапеза Той слага пред гостите мили, от Обич и Знание, от Мир, Светлина. Във пир се превръща, когато засвири оркестърът братски пред бор извисен. 7.
към текста >>

О, Слънце Централно, Велико и Мощно, огрявай ни все тъй щедро, безспир, и ние да станем слънца и да топлим сърцата човешки, добрата земя.
Ръката пак искат. Целуват я всички. И жадно поемат живота с любов, и силата тайно, която раздава обилно и щедро на всичките тук. 9. Поляната мила е Слънце и свети, цветята по нея - мънички слънца. А хората светят, искрят и обичат, Централното Слънце ги грее тук днес. 10. О, Слънце Централно, Велико и Мощно, огрявай ни все тъй щедро, безспир, и ние да станем слънца и да топлим сърцата човешки, добрата земя. Един брат каза: „12. юли - именния и рожден ден на нашия любим Учител Благ за в бъдеще ще се празнува така, както днес християнският свят празнува Рождество Христово. А празнуван вече през топлото и плодородно лято, този празник ще има най-благоприятното въздействие върху цялото човечество". Да бъде така, както този мил брат каза.
към текста >>

65. 58. КВАРТАЛЪТ ИЗГРЕВ - 1921-1972

Новата Любов изпълваше сърцата и хората се срещаха като новородени в един нов свят, красив и безпределен, готови за творчество, готови за работа върху своето изостанало съществувание.
И салона ги приюти. В първо време насядаха хората върху одеяла, понеже столовете не бяха дошли още, върху възглавници, или оставаха прави, заглеждаха се във великия, светъл и скромен образ и се заслушваха в думите, полетяваха в мислите, обхождаха с новата мисъл земята и небето, слънца и планети, галактики и небули. И наново стъпваха на земята, когато Учителят станеше от стола и с една невидима благодарност, голяма и сърдечна, изговаряше: "Отче наш", за да подемат Господнята молитва и слушателите, които започваха да се учат да благодарят. И имаше за какво да се благодари. Новата мисъл превземаше умовете. Новата Любов изпълваше сърцата и хората се срещаха като новородени в един нов свят, красив и безпределен, готови за творчество, готови за работа върху своето изостанало съществувание. Небивало вдъхновение, ентусиазъм и подем във всяка област! Човекът погледна в себе си. Ужасен от своята изостаналост, той искаше да се затича, да полети. Но природата скокове няма. Клетка по клетка се развива всеки организъм.
към текста >>

66. 63. НА ПОЛЯНАТА ПРЕД САЛОНА

Ти така щедро пълниш сърцата ни с радостта, за която с векове сме копнели.
И усмивка, която излиза направо от сърцето огрява лицето Ти. И тази усмивка се изразява не чрез устните, не където и да е другаде, но в очите. А той гледа. И нещо пълни сърцето, топли, и не сеща братът как излиза хвърчащ или хълцащ от бликналите сълзи на радостта. От къде вземаш, Учителю, толкова радост? Ти така щедро пълниш сърцата ни с радостта, за която с векове сме копнели. Бъди радостен и Ти от делото на ръцете си! Ти даваш от своята радост, прибираш нашите скърби и от това по-радостно ти става, че си услужил на още едно дете. Аз гледам, учудвам се всеки ден и се сещам за приказката, която съм чувала в своето детство: "Сливи за боклук". Не правиш ли и Ти същото? Не даваш ли сливи за нашия боклук?
към текста >>

67. 65. НА РИЛА

Да освети вселената в главите на хората, да оживи фактите в сърцата на хората, и да ги направи дейни в ръцете на хората.
Нашите деца знаят повече отколкото някои учени в света. А нашите деца само ни придружават по излети, упражнения, обеди. А как кухи изглеждат разните философски системи, и как безсмислени натрупаните факти, и как безполезни - разните формули. А каква велика сграда представлява светът, каква система в уредбата, какъв живот в законите. Но трябва светлината на Учителя. Да освети вселената в главите на хората, да оживи фактите в сърцата на хората, и да ги направи дейни в ръцете на хората. Трябва светлина, трябва топлина, трябва дело. А това виждаме всеки ден да прави Учителят пред нашите очи. Учителят го прави. А ние присъствуваме на това правене и знаем: Какво прави Учителят. Как оправя света в човека, а от там и вън от човека.
към текста >>

68. 66. НЕДЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Салона се изпълва и сърцата очакват.
66. НЕДЕЛЯ НА ИЗГРЕВА Неделя е днес. От ранни зори ти си на крак. Ти ни очакваш. И ние пристигаме по един, по двама. Салона се изпълва и сърцата очакват. Любовта Ти очакват сърцата, красотата - очите, музиката на Словото - ушите. Ти пристигаш. Не може да се опише хармонията, която лъха от Тебе. -То е Любов и красота, и песен. Колко си хубав, Учителю, и колко си благ.
към текста >>

Любовта Ти очакват сърцата, красотата - очите, музиката на Словото - ушите.
66. НЕДЕЛЯ НА ИЗГРЕВА Неделя е днес. От ранни зори ти си на крак. Ти ни очакваш. И ние пристигаме по един, по двама. Салона се изпълва и сърцата очакват. Любовта Ти очакват сърцата, красотата - очите, музиката на Словото - ушите. Ти пристигаш. Не може да се опише хармонията, която лъха от Тебе. -То е Любов и красота, и песен. Колко си хубав, Учителю, и колко си благ. Божията красота и благодат да Те придружават всякога, Учителю.
към текста >>

69. 70. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

лятото на 1930

Сърцата тук са чисти, детски.
Тях - рилските езера! Надникнете в огледалната повърхност на първото - Махарзи, направете утринната закуска при второто -Елбур, благото на живота, и на път към третото - Бал-дер-дару, отбийте се при сгушената там бяла чешмичка. Колко красота ви носи всичко това и колко радост! Тежестта на живота тук не се чувства. Тук всички са юноши. Сърцата тук са чисти, детски. Душите свободно летят, сливат се със зефира на планината и копнеят да обгърнат цялата й красота. - Идете ги вижте! Тях, Рилските езера! Пътечката, която трудолюбивите туристи са очертали извива и вие не знаете каква изненада ви готви следващата стъпка . - Ето третото!
към текста >>

70. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

Учителят благи и Той тук при тях е, по цял ден работи, по цял ден твори и радва очите на всичките тука, и радва сърцата, окриля ги Той. 3.
Скалата голяма, притихнала, няма, учудва се много на всичко това, което тя вижда, което тук става на нейната здрава, корава снага. Тя посреща първите, бързоходците от нашата група. Тя посреща следните. И още се .мяркат по нея хора, които пък чакат да посрещнат нас. 1. Полека пристъпвах от камък на камък, оглеждах и милвах аз всичко с очи -пътеката тясна, проправена с обич от всичките мили тук братя, сестри. 2. Учителят благи и Той тук при тях е, по цял ден работи, по цял ден твори и радва очите на всичките тука, и радва сърцата, окриля ги Той. 3. Отломките стават по-леки, без тежест, редим ги грижливо, запълняме с пръст, да могат конете по-леко да качват тоз стръмен и труден, невъзможен път. 4. Без техните сили не можем ний тука, без техните сили не можем храна, не можем изнесе завивките топли, сънят ни които превръщат в мечта. 5. Проправен е пътят и кончета носят храна и завивки, и хора дори -по-възрастни, слаби или пък децата, които са близо, тъй близо при нас. 6. Очите ми гледат и милват тук всичко познато и мило, преценно за мен, и спомени живи, красиви картини вълнуващи, силни и пълни със чар. 7. Очите ми гледат, краката пристъпват полека, полека по скъпия път; сърцето пулсира, вълнува се, бие, а хората чакат там горе с Любов. 8.
към текста >>

71. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

А гостите пъплят по склона нагоре, сърцата им бият от радост, крила, че скоро ще бъдат при Ел Бур прекрасен, при братя, сестрички - Учител велик. 4.
- Някой каже. - От София идат. И трепнат крилати, и тръпнат с любов по камъни, пясък, треви, камънаци, скалата изкачват, изправят се. - Плам! 2. И вятър, и слънце безспирно целуват тези мили срещачи, които трептят, повдигат ръцете, размахват и кърпи -посрещат със радост тук гости от вред. 3. А гостите пъплят по склона нагоре, сърцата им бият от радост, крила, че скоро ще бъдат при Ел Бур прекрасен, при братя, сестрички - Учител велик. 4. А Рила се в чудна премяна облича -сърца окрилява, повдига, шири -отвред с топлина ги на майка обгръща, понася тез скъпи тук гости с крила. 5. Скалата голяма, притихнала, няма таз чудна картина в сърцето таи -прекрасната лента по склона извита, букета от хора там горе искрящ. 6. Скалата голяма тук скоро ще види великото чудо - Любов! Красота! Които без мяра ще тук се излеят межд гостите скъпи и мили срещци. 7.
към текста >>

Ръцете минават - една във друга, очите се къпят - очи във очи, сърцата преливат богатството свое -сърце във сърце се прелива без мер. 8.
А Рила се в чудна премяна облича -сърца окрилява, повдига, шири -отвред с топлина ги на майка обгръща, понася тез скъпи тук гости с крила. 5. Скалата голяма, притихнала, няма таз чудна картина в сърцето таи -прекрасната лента по склона извита, букета от хора там горе искрящ. 6. Скалата голяма тук скоро ще види великото чудо - Любов! Красота! Които без мяра ще тук се излеят межд гостите скъпи и мили срещци. 7. Ръцете минават - една във друга, очите се къпят - очи във очи, сърцата преливат богатството свое -сърце във сърце се прелива без мер. 8. Цветята се леко люлеят, ухаят, тревите ги галят със снежни листца, и слушат в забрава крилатата песен: "Братство, единство ние искаме..." 1. Аз бях по скалите там горе на Рила, от време далечно така на мен мила, 2. и дишах простора и пиех водите, запели на воля от век на тревите, 3. прекрасната песен от Слънце крилато оплело лъчите в вълните от злато - 4. ту силни, ту слаби, ту шепнещи нежно.
към текста >>

А малка кокетна и скромна чешмичка, в скалата самотна си пее самичка: "Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари -вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто.
- 6. Политват, отнасят по стръмни чукари, накацали горе по снежни върхари 7. от чудната песен на слънце и злато, понесена волно над чудното плато. 8. Песента оглася гори и върхари, запълва с ухание от свила простори. ДАРОМ СТЕ ВЗЕЛИ 9. А малка кокетна и скромна чешмичка, в скалата самотна си пее самичка: "Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари -вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто. И бъдете като този извор -даром сте взели, даром давайте." ПАЗИ 1. Самотна и горда стои там на върха скалата гранитна, без листец да пърха, 2. без птичка да пее, без радост да сети, без глас да се чуе от свои, познати. 3. Един ден пристига човекът с длетото, огледа скалата, огледа местото 4. усмихна се леко и леко зачука и ехото само отвърна: Да, тука. 5.
към текста >>

Така беше някога, когато сърцата се вълнуваха преди очите да се отворят, когато краката тръгваха преди ръцете да са сложили шапката на главата и преди да са обули топлите ръкавици.
- Защо обичат всичко това? - Защото в него виждат свои сестрички и братченца. 7. Защото цялата планина, цялата планета, цялата Слънчева система, всички галактики са родени, са създадени от Един Баща - от един Велик Баща. Така беше някога. Когато там горе имаше една малка сива палатка, към която погледите се обръщаха по всякое време. Така беше някога, когато сърцата се вълнуваха преди очите да се отворят, когато краката тръгваха преди ръцете да са сложили шапката на главата и преди да са обули топлите ръкавици. Така беше някога. 1. Когато отидох на върха там горе при изгрев слънце, във ранни зори, беседата чете брат Георги. А всички от лагера рилски си бяха веч тук. 2. И слушаха думи прекрасни и топли, изказани тука по тези скали, от нашия светъл и мъдър Учител по същото време, по същия час. 1. Защо мило слънце не ни веч огряваш?
към текста >>

72. 82. ОБИКНАХ ЖИВОТА

- 0, о - не Един епохален и чуден концерт, Ти, който безшумно на хората даде, сърцата изпълни, умът претвори. 4.
Обикнах живота. Прозорец отвори широко, и вдъхнах аз въздуха чист, храна за душата и зрак за очите... Действителност! Не ли? Или някой сън? 3. Действителност беше. Сън? - 0, о - не Един епохален и чуден концерт, Ти, който безшумно на хората даде, сърцата изпълни, умът претвори. 4. Сърцата изпълни със обич пресвята със обич пречиста и нова, добра, която е гордост и чест за човека, която е смисъл и радостна цел. 5. Умът на човека просветна и виде, обикна човекът живота свой скъп, посоката виде и тръгна със устрем по Пътя нов, светъл, чист и красив. 6. Обикнах живота. Обикна живота човекът и тръгна през себе напред -през своя ум тръгна, сърцето отвори, които до вчера му бяха враг лих. 7. Сърцето човешко към себе зовеше неща непотребни, които гнета гнетат, които живота в горчило превръщат, които и него превръщат във лед. 8.
към текста >>

Сърцата изпълни със обич пресвята със обич пречиста и нова, добра, която е гордост и чест за човека, която е смисъл и радостна цел. 5.
Прозорец отвори широко, и вдъхнах аз въздуха чист, храна за душата и зрак за очите... Действителност! Не ли? Или някой сън? 3. Действителност беше. Сън? - 0, о - не Един епохален и чуден концерт, Ти, който безшумно на хората даде, сърцата изпълни, умът претвори. 4. Сърцата изпълни със обич пресвята със обич пречиста и нова, добра, която е гордост и чест за човека, която е смисъл и радостна цел. 5. Умът на човека просветна и виде, обикна човекът живота свой скъп, посоката виде и тръгна със устрем по Пътя нов, светъл, чист и красив. 6. Обикнах живота. Обикна живота човекът и тръгна през себе напред -през своя ум тръгна, сърцето отвори, които до вчера му бяха враг лих. 7. Сърцето човешко към себе зовеше неща непотребни, които гнета гнетат, които живота в горчило превръщат, които и него превръщат във лед. 8. Умът, във невзрачни пустини залутан, открива закони пречудни, но, но сам на себе не може със тях да помогне • наоколо всичко, да всичко в мъгла. 9.
към текста >>

А светлият, хубав концерт озвучава живота и пълни със много любов сърцата човешки, умът просиява и литва човекът крилато напред.
Умът на човека просветна и виде, обикна човекът живота свой скъп, посоката виде и тръгна със устрем по Пътя нов, светъл, чист и красив. 6. Обикнах живота. Обикна живота човекът и тръгна през себе напред -през своя ум тръгна, сърцето отвори, които до вчера му бяха враг лих. 7. Сърцето човешко към себе зовеше неща непотребни, които гнета гнетат, които живота в горчило превръщат, които и него превръщат във лед. 8. Умът, във невзрачни пустини залутан, открива закони пречудни, но, но сам на себе не може със тях да помогне • наоколо всичко, да всичко в мъгла. 9. А светлият, хубав концерт озвучава живота и пълни със много любов сърцата човешки, умът просиява и литва човекът крилато напред. 10. Сега? - Мир той иска. Условия иска. Различни и други от тези до днес. От себе той иска човек да направи, утеха и гордост за двайсети век. 11.
към текста >>

73. 7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Така стана с присаждането и на сърцата.
Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома. Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи. Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните зъби. След един месец зъбът става годен за храна и натиск като всеки обикновен зъб. Но това тъй наречено присаждане на зъби след 7-8 години зъбът се разклаща. Така стана с присаждането и на сърцата. Не можа този метод да се наложи за общо ползване. В Германия цигулката беше с мене, свирех си, посещавах концерти на Берлинската филхармония, както и концертите на много известни цигулари, които идваха за концертиране в Берлин. Например, чул съм на живо великия Крайслер, присъствах на първия му концерт след триумфалното му гостуване в Америка. Чух Хуберман, Пшихода, Менухин. По едно време, а тогава бях вече в гр.
към текста >>

74. 59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН

Желая да бъдат сърцата ви места на добри извори.
Когато кажеш, че никой не те обича това е първата лъжа и първото престъпление. Ако беше направил като този заек, да се хвърлиш в огъня, да си свърши Буда молитвата, тогава Бог щеше да ти даде почтено място. А ти си живял хиляди години за себе си. Всички добродетели и всички престъпления на хората са наши добродетели и наши престъпления. Когато видите, че някой прави престъпления, кажете си: Как да изправя тази моя погрешка? Желая да бъдат сърцата ви места на добри извори. Умовете ви да бъдат прекрасни градини с всички плодове. Душите ви да бъдат хубави училища. Духът ви да бъде място дето всичко се прилага за славата на Бога, за доброто на ближните и за наше благо. Сега желая всички да поддържате вашия свещен огън. Само по този начин можете да поддържате любовта.
към текста >>

75. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова.
/Винаги Твой Исус Христос Син Божий/ Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават, и да изпълни сърдцата ми със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна духовна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички Ви в Господа. Ваш Верен П.К. Дънов Варна 28.Х. 1917 г.
към текста >>

Всички, които горещо обичат Истината, на които сърцата са пълни със смирение Божествено, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи.
/Тази молитва се прочита три пъти/ Варна 9.II.1918 г. И Духът казва: „ Стани, стани и Господ ще те оживи, Стани, стани и Господ ще те възкреси. Стани и с Любовта започни, Стани, стани и Истината облечи". Господ да Ви даде на всички да постигнете всичките Ваши добри желания, добри мисли и стремежи на Вашата душа. Поздрав на всички добри приятели малки и големи, на всички добри ученици и бедни и богати. Всички, които горещо обичат Истината, на които сърцата са пълни със смирение Божествено, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи. Те са простички, но готови да разцелуват всекиго от Вас, да Ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение и смисълът на Вашия живот. Благославяйте Господа, Който Ви говори отвън и отвътре. Благославяйте Господа, Който Ви е ръководил в миналото ръководи ви и сега. Благославяйте Господа, Който се грижи за Вас. Благославяйте Господа, Който ръководи съдбините на всичките народи.
към текста >>

76. 113. КАТАЛОГЪТ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Дано петдесетгодишното велико дело наУчителя стигне до умовете, сърцата и душите, и ръцете на всички хора, стремящи се към Истината.
Но този каталог не беше пълен. Допълнително прииждаха беседи и трябваше да се вписват на съответното им място. Така днес се появява относително пълен каталог. Ако някой ден се открият всички беседи, невключени в сегашния каталог, ще бъде вече много добре. А за мен проучването на беседите беше истинска благодат и щастие, ако може така да се каже за човек на земята. Дано петдесетгодишното велико дело наУчителя стигне до умовете, сърцата и душите, и ръцете на всички хора, стремящи се към Истината. Искам да благодаря на Мария Митовска и Мария Пантева затова, че ми помогнаха да излезе на бял свят този каталог. Април, 1995 година Лалка Кръстева БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Съществува и го има оригиналният каталог направен от Елена Андреева. Съществуват и преписи от него. фактите са налице за кражбата и лъжата. А това няма нищо общо със Словото на Всемировият Учител на Вселената ■ Беинса Дуно!
към текста >>

77. 142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА

Викам им: „Клозетите си ще заключите пък сърцата си ще отворите".
нямаше и вода на Изгрева внесена. Чак 1933 год. внесоха. Отходните места бяха обикновени, така нали дупки и всеки имаше в двора си, някъде на по-скришно място, но почнаха клозетите да ги заключват и не ги отваряха за приятелите, които идват от града. Много естествено е, това е едно голямо разстояние, възрастни хора да имат нужда нали, да си послужат, а пък пловдивските бараки, където аз живеех имаше два един до друг, такива отходни места и решиха тези, които живеехме там да ги заключат. Аз се противопоставих, защото намирах, че това не е редно. Викам им: „Клозетите си ще заключите пък сърцата си ще отворите". По-лесно е да отключиш клозета си и се противопоставих и тогава. Даже то стана един скандал, една сестра отиде при Учителя и се оплакала от мене, че сме се скарали и Учителя, като отидох при Него, усмихва се и ми вика: „Сестрата дойде и казва, че тя искала, ти като отидеш там да живееш, да си отидете на гости, да си общувате, пък ти си се отнесла зле към нея, не си я поздравявала". И аз рекох: „Да Учителю, знам това, ще Ви кажа. Аз го направих нарочно, защото тя ми каза няколко думи повечко". Аз не казах каква дума ми е казала на Учителя, но викам: „Аз, ако съм се мъчила за нещо, то беше затова Учителю, че нямаше такива отходни места на Изгрева.
към текста >>

78. 164. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СЪРЦА

Казах си: „Ние заключваме клозетите, а искаме да си отвориме сърцата".
164. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СЪРЦА В.К.: Четем и продължаваме по-нататък: На Изгрева, през време на бараките всеки беше си заключил клозета. Аз се противопоставих и започнах да мия един, в който си ходи Учителят. Казах си: „Ние заключваме клозетите, а искаме да си отвориме сърцата". Е.А.: Виж как беше: Понеже на Изгрева, нали много хора идваха и всеки да, отвънка и не можеш да отидеш в чуждия дом, нали? А пък това са нужди. В.К.: Известно ми е и млади хора, и възрастни хора. Е.А.: Сега възрастни хора как ще ги караш. И те искаха да заключат клозета.
към текста >>

В.К.: Значи ние заключваме клозетите, а искаме да си отвориме сърцата.
Не на стенографките, но където аз живеех при брат Боев. Когато живеех вече до брат Боев иска Севда да заключи клозета, че идват отвън хората. Аз казах, че в никой случай не съм съгласна. Аз поемам да чистя клозета. И така две години аз го чистих, защото много съм се мъчила, затуй. В.К.: Значи ние заключваме клозетите, а искаме да си отвориме сърцата. Е.А.: Да. Ха, ха, ха... Казвам: „Клозета не щем да отворим, пък ще говорим, че сърцата ще отваряме". Това беше историята с клозета. Севдалинка искаше да го заключи. В.К.: Това е един много голям проблем.
към текста >>

Ха, ха, ха... Казвам: „Клозета не щем да отворим, пък ще говорим, че сърцата ще отваряме".
Аз казах, че в никой случай не съм съгласна. Аз поемам да чистя клозета. И така две години аз го чистих, защото много съм се мъчила, затуй. В.К.: Значи ние заключваме клозетите, а искаме да си отвориме сърцата. Е.А.: Да. Ха, ха, ха... Казвам: „Клозета не щем да отворим, пък ще говорим, че сърцата ще отваряме". Това беше историята с клозета. Севдалинка искаше да го заключи. В.К.: Това е един много голям проблем. Хора много, трябва да има клозети. Е.А.: Ами трябва разбира се.
към текста >>

79. 9.Учителят следеше процесите

Благодарност и обич пълнеха сърцата ни към това лъчезарно същество, което ни показа пътя към тия духовни висоти.
Казвахме си: има за какво да живеем. В живота има безкрайни възможности за красив и възвишен живот. Може ли някой да стане безразличен към Учителя след като е преживял подобни състояния на вдъхновение и виждане? Може ли душата му да не се изпълни с благодарност и обич към него? Може ли да не оцени доброто, което той донасяше със Словото си? Благодарност и обич пълнеха сърцата ни към това лъчезарно същество, което ни показа пътя към тия духовни висоти. Това е началото. Светкавици са проблясвали и са разкрили в мрака нови светове. Сега предстои на човека да извърши една от главните работи в живота си -работа невидима, скрита за външните очи. Ако може да извърши тази работа, той сам ще може да се повдигне на по-голяма висота. Сам човек трябва да се заеме да преустрои своя вътрешен свят, да организира силите, които действат, да тури ред и порядък във вътрешния си живот.
към текста >>

80. 19.Учителят ни донесе учение за самовъзпитание

Той ни учеше да напуснем живота на безлюбието, на греха, на всяко отрицание, да отворим сърцата си за Божията Любов, да се запали в сърцата ни свещният огън, да блесне в умовете ни Божията виделина, за да станем носители на виделината и Любовта.
Учителят ни донесе учение за самовъзпитание, за издигане на съзнанието ни на по-високо поле. Той ни учеше да напуснем живота на безлюбието, на греха, на всяко отрицание, да отворим сърцата си за Божията Любов, да се запали в сърцата ни свещният огън, да блесне в умовете ни Божията виделина, за да станем носители на виделината и Любовта. В същото време на всеки помагаше в разрешението на задачите му. Към всички ни прояви любов и търпение. При слабостите ни беше милостив и благ. Разбираше човешкото естество, разбираше положението на всеки и никого не съдеше. Колко неприятности и трудности сме му създавали!
към текста >>

81. 22.Учителят отвори Школата

от тефтерчето на Елена Андреева

Тя ще освети умовете ни и сърцата ни, ще се отворим за любовта за да се запали в нас свещеният огън в олтара на нашето сърце.
Това той ще направи към себе си, пред своето самосъзнаие, пред своето висше съзнание без никаква външна намеса. Той сам пожелава да работи за своето духовно повдигане от любов и съзнание. Правилото е дадено от Учителя: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина", така ще вървим в новия път. На мястото на страха ще поставим вярата, под разумното ръководство на светлите сили на белите братя. Тъмнината ще прогоним чрез светлината, която получаваме от Словото на Учителя и светлите братя. Тя ще освети умовете ни и сърцата ни, ще се отворим за любовта за да се запали в нас свещеният огън в олтара на нашето сърце. Разумната природа, в която живеем и сме потопени, това са нашите по-големи напреднали братя, наши приятели, които ни помагат в пътя ни. Още първата година на Школата, Учителят даде задачи за да се освободим от страха. Всеки сам трябваше да се изкачи на Витоша до „Вълчата скала", като тръгне в 12 часа среднощ. Правилото беше всеки да тръгне сам, никого няма да пита за пътя. Ако някъде се подвоуми в коя посока да тръгне, нека се съсредоточи и накъдето почувствува, че трябва да тръгне, да тръгне.
към текста >>

82. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Ако държиш тази мисъл, че всичко е на място, Той разполага със сърцата на хората, един ден Той ще ти оправи работите.
Зароди се някоя нечиста мисъл, Бог ще ви я повърне назад, в Него не може да остане. Казваш: „Отче наш". Вярваш ли в този баща, който управлява света, че е един, че ти трябва да изпълняваш Неговата воля. Ако ти си готов да изпълниш Неговата воля без никакво противоречие, да знаеш, че каквото ти се случи в живота е добро, Той не може да направи нещо, което е неприятно за тебе, макар да ти се вижда неприятно. Туй, което е определил в дадения случай за тебе, то е на място. Ако държиш тази мисъл, че всичко е на място, Той разполага със сърцата на хората, един ден Той ще ти оправи работите. И ще ги оправи, не когато ти искаш, но когато Той е определил. Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. /8.Х.1939 г. Утринно слово/ Ако искате да бъдете щастливи обичайте Бога. Бог в ума си има благото на всички същества.
към текста >>

83. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР IV

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Следователно, тия неща ги преплитайте, както искате и всеки ден отваряйте сърцата си, както цвета отваря своята чашка на слънцето и възприемайте новото, което Бог внася във вашия ум, за да може да израсте, защото в растенето е животът.
.....Сега всички хора трябва да държат идеята: „Наближило е Царството Божие". Или да изразя на съвременен език, всички хора търсят свобода, всеки човек иска да бъде свободен и това е едно право. Но в свободата да бъдем разумни, защото свободата само чрез разумността може да се крепи, а самата разумност може да се крепи само чрез любовта. Разумни трябва да бъдем, но трябва да обичаме. Следователно, любовта, обичта е основа на разумността, а разумността е основа на свободата, а свободата е основа на живота, който трябва да се даде на земята. Следователно, тия неща ги преплитайте, както искате и всеки ден отваряйте сърцата си, както цвета отваря своята чашка на слънцето и възприемайте новото, което Бог внася във вашия ум, за да може да израсте, защото в растенето е животът. Та казвам: Във вашите бъчви да имате по-малко оцет. Колкото оцет имате изхарчете го и да напълните бъчвите си с прясно вино. Колкото ракия имате раздайте я и турете прясна вода. Колкото стари дрехи имате, раздайте ги, колкото консерви имате, раздайте ги и насадете пресни плодове, насадете нивите си и градините си навсякъде, това е новата култура и тогава вие ще бъдете свободни по цялата земя. Така ще се въдвори Царството Божие.
към текста >>

84. 01 - 62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Още като дойдоха, внесоха една струя на бодрост, която като пролетен лъч стопли сърцата ни.
Тъжно бе и в нашия дом, защото баща ни беше тежко болен и ние се безпокояхме за неговия живот. Страдаше от колики в стомаха. Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко, сирене, кашкавал и масло. За мазнина употребяваше само шарлан (нерафинирано олио - слънчоглед). Един неделен ден преди обяд дойдоха приятелите му от Бургас: Зурков, Пренеров, Щерев, Сотиров и Паскалев, които научили за болестта, както и за режима му на хранене и решили да го посетят групово. Още като дойдоха, внесоха една струя на бодрост, която като пролетен лъч стопли сърцата ни. Самото им групово идване бе един акт на внимание към баща ни. Те му казаха тъй: „Брат Георги, ние сме изпратени от Божията любов и ти носим нещо за хапване, каквото Любовта ни научи и те молим от любов да го приемеш и да си хапнеш. Това е нужно за твоето здраве, което ние искаме да се възстанови по-скоро. " Тогава баща ми им отговори: „Братя, щом вие от любов ми предлагате, то и аз от любов ще почна да го употребявам, за да засвидетелствам любовта си към вас. " Приятелите му бяха донесли сирене, кашкавал и др., които той отдавна не употребяваше.
към текста >>

85. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Сърцата ще стопиме с Христовата любов.
Няма по-хубав завършек за живота на брат Божил, освен стиховете на песента „Към Сион". КЪМ СИОН С крилата на орела, Сионе наш любим, стремително към тебе Ний дружно днес летим Смъртта ни веч не плаши. В нас Дух живее свят. Еднакво нас ни радва и тоз, и онзи свят. Плътта ще победиме със смелост в подвиг нов. Сърцата ще стопиме с Христовата любов. Сияй, святи Сионе, ний бързо веч летим. На Бога скоро в тебе в дух ще се поклоним. Днес, когато описваме живота на заминалите приятели, ние, останалите живи сънаследници от времето на Школата на Учителя и от времето на брат Куртев, можем също тъй да кажем за онзи закон, който обема Христовата Любов на земята. А този закон гласи: „На Бога скоро в тебе В дух ще се поклоним! " Ний казваме: „Амин, тъй да бъде!
към текста >>

86. 01 - 75. ИЗПРАЩАНЕ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Тиха скръб в сърцата на вълни прелива.
Събрани край него, потънали в скръб, днес за сетно сбогом и за сетен път. " » " Дигнаха ковчега с останките тленни, а духът отлитнал в покои нетленни. Смирено бадеми вейчици поклащат, скъпия покойник навеки изпращат. Боровете бдяха безмълвни, студени, свидетели неми на очи насълзени. Прощално тополи върхове разклащат, скъпия брат Куртев навеки изпращат. Тиха скръб в сърцата на вълни прелива. Всяка душа близка в песен скръб налива. Уста ни потрепват в молитвен екстаз, и шепнат: „О, Велики Боже, грижи се за нас! " Георги Събев -1961 г.
към текста >>

87. 02 - 02. НАЧАЛОТО

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Беседите скоро завладяват сърцата на братята и сестрите, но Учителя те са виждали само на снимка.
А това се оказа Паспалата - Петровият връх, както взеха да го именуват нашите приятели. Паспалата или Петровият връх е една височина всред гората, намираща се на 6-7 километра в северозападна посока от гр. Айтос. През 1920 г. Айтоското братство решило през тази година съборът по Петровден, на който да бъде поканен и Учителят, да бъде на Петровия връх. Духовните групи се умножават и растат. Беседите скоро завладяват сърцата на братята и сестрите, но Учителя те са виждали само на снимка. Копнежът да Го видят и да чуят Живото Му слово расте с всеки ден. За брат Куртев това не остава скрито. Той заминава за София и поканва Учителя в Айтос на събора. Учителят приема поканата. Уточнили се съборът да бъде вън от града, на връх Паспалата на Петровден.
към текста >>

88. 03 - 02. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Пеят душите, пеят сърцата, пее цялото ни същество.
Това е Божественото, което ни свързва, което ни е довело тука, да приобщим душите си, да ги слеем в могъщ полет към висините, да ги слеем в неземна, небесна, Божествена песен! Прозвучава, подета от стотици гласове, „Братство, единство... " Следват други песни, изпълнявани също така от многогласния хор. Какво по-хубаво от тия песни, в които най-ясно чувстваме нашето единство? По-велика, по-могъща, по-свята песен от тази на братското единение и братската Любов няма! Нищо земно не може да се сравни с Божественото, което се излива от тези песни, дадени ни от Учителя! Пеят душите, пеят сърцата, пее цялото ни същество. Музика, каквато няма никъде другаде по света. Песен, която те свързва с Небесата. Песен, която те издига до подножието на Божия Престол... Срещат се мнозина, които отдавна не са се видели. Възобновяват се стари връзки. Свързват се нови. Нови?
към текста >>

89. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Но постепенно тая работа все повече спечелвала сърцата на цялото село.
И ето, водата се изкачва на желаната височина. Колко голяма е била радостта! Увенчан бил с успех усиленият труд! Изпърво в работата участвали само братя и сестри от братството. Даже у другите отначало имало недоверие, съмнение в успеха на работата. Но постепенно тая работа все повече спечелвала сърцата на цялото село. И към края вече почва да участва цялото село. Всички сърца широко се отварят за работниците! Отначало храна им носят само семействата на братството. После постепенно цялото село почва да носи. От всички къщи изобилно се пращат за работниците хляб, гозби, плодове и пр.
към текста >>

90. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно.
В пълна тишина десетки уста едновременно произнасят три пъти свещените слова: „Божията Любов носи изобилния, пълен живот. " И обедът започва. След обеда, след вечерите, започват песните - братските песни. Това е кулминационната точка на братския живот! Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият дъб! Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно. Безсмъртна е само красотата на преживяното - безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение. Безсмъртна е само красотата на душата. Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света.
към текста >>

И ако някога, след хилядолетия, никакви материални следи не останат от съграденото тук, Окото на прозорливеца пак ще вижда да гори тук вечно духовния пламък, Създаден, роден в душите и сърцата, чрез мислите и чувствата на строителите.
Той не е изграден само от камъни, пясък, вар и тухли. Той е постоянно, денонощно горящ фар, от който излъчват своята светлина и топлина чувствата - любовта, предаността, пожертвователността на тези, които са го изградили... Изградили са го със свещен трепет, в душите си, без никакво лошо чувство, без да допуснат нито една$лоша дума... Има нещо видимо - то е, да речем, обикновено. Но има и нещо невидимо, нещо необикновено: то се издига безкрайно високо, то е безсмъртно, съвършено, несравнимо. Защото, ще повторим: Безсмъртни са само проявите на душата, безсмъртна е Любовта, Безсмъртна е красотата на душата! Времето, вековете, хилядолетията, нямат власт над тях! И ако някога, след хилядолетия, никакви материални следи не останат от съграденото тук, Окото на прозорливеца пак ще вижда да гори тук вечно духовния пламък, Създаден, роден в душите и сърцата, чрез мислите и чувствата на строителите. И отново любящи сърца, чисти души и чисти ръце ще изградят, ще възстановят в още по-голяма красота и величие това, което е било някога тук... Това, което е днес тук!... Третото, може би най-ценното съкровище на Тополица, е върхът „Зора". Той се е наричал и досега още се нарича от някои „ Караманеца". Но, в изпълнение завета, напътстванията на Учителя, неговите ученици се стараят да превръщат всичко отрицателно, всичко несъвършено - в названия, чувства, мисли, отношения - в положително, светло, добро. И така, „Караманица", черният връх, днес вече е връх „Зора".
към текста >>

Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта!
Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност. Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно.
към текста >>

91. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас.
Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към тебе. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, Чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика милост. Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и си го водил към подвиг и величие. Господи, Ти няма да забравиш и нас.
към текста >>

92. 06 - 02. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ ГР. АЙТОС

За вселяване на Божествената любов между братията и сестрите във веригата, на които да се даде живот и здраве, Господ да просвети умовете им, да обнови сърцата им, да укрепи душите им, да им даде сила да вършат делото Му, да задоволи Бог всичките им нужди, да ги избави от дълговете и греховете им.
След 5 Октомври ще последва нова разпоредба. Моленията ще се ограничат изключително за членовете на веригата, участвующи в събора, като в молитвата се споменават и имената им. Това споменаване на имената е задължително да стане еднаж през петъчния ден и то или сутринта между 4 и 7, или денем между 11 и 12, или же вечерта към 10 часа. Задължително е още през трите тия времена в Петъка, а именно сутринта между 4 и 7, денем между 11 и 12 и вечерта към 10 часа, да насочваме по за 2-3 минути мислите си нагоре за членовете от веригата. Молението ще става: За да възрасти Бог Своето дело, Което Той е насадил. За вселяване на Божествената любов между братията и сестрите във веригата, на които да се даде живот и здраве, Господ да просвети умовете им, да обнови сърцата им, да укрепи душите им, да им даде сила да вършат делото Му, да задоволи Бог всичките им нужди, да ги избави от дълговете и греховете им. След като споменем това, да пожелаем и всичко туй от себе си, Което Духът ще ни даде. И всякой, когато се моли, пръвом ще разтваря поканата, която е получил за събора и ще прегледа инициалите в Нея, понеже там се намират емблемите на Тойзи, Който ръководи делото. Горе изложеното имайте и знайте само за себе си. Пазете го в тайна. За получаване настоящето, моля известете на адрес: ул.
към текста >>

93. 06 - 25.ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

“* И Бог ще изпълни сърцата ви с любов да го познавате ида Му служите с вътрешна душевна пълнота.
До всички Приятели в А. Моя привет и поздрав на всички ви. „ Стойте прочее препасани с Истината през чреслата си и облечени в бронята на правдата. И нозете вида бъдат обути в приготвяне за благовестие на Мир. А връх всичко това вземете щитът на вярата, с който ще можете да угасите всичките разжежени стрели на лукавия; и земете шлемът на спасението, и мечът на Духът, който е Словото Божие; моля ще се Духом на всяко време и всяка молитва и молба и в това истото бъдете бодри с всяко стърпяване. “* И Бог ще изпълни сърцата ви с любов да го познавате ида Му служите с вътрешна душевна пълнота. Само така всеки един от вас ще може да разбере и проумее защо е пратен на земята. Гледайте с вяра на бъдещето, то е светло. Бог, живият, който изпълня всичко и дава всички блага. Ваш Верен (Свещенният подпис) П. К. Дънов
към текста >>

94. 06 - 30.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

Светлата вяра да пълни сърцата ви.
Гдето остане някой, да се присъедини при някоя двойка. Съберете се на братска вечеря на 9-и вечерта. Редът дайте на всички, които могат да го изпълнят по дух. Бог е Бог на Любов Вечна и постоянна. Господ на всичката пълнота ще въздигне всичко в живот и истина. Светлата вяра да пълни сърцата ви. Верни всякога, защото Бог се нарича Верен и Истинен. (Свещеният подпис.)
към текста >>

95. 06 - 36.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на бодрост, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си.
Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския владика Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело. След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си. С една дума Бог сега ни пресява, но доколкото схващам, макар сега в някой и да има един малък упадък, то повечето от приятелите заедно с Петра ще рекат Учителю, няма другаде думи на живота къде да отидеме. Това ме много радва и ми дава сила за по-смела и решителна работа. Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на бодрост, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си. Сега като чакам Вашия отговор, целувам десницата Ви и оставам Ваш верен ученик Г. Куртев * Няма Любов Като Божията Любов
към текста >>

96. 06 - 38.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

Да бъдат сърцата ви топли, умовете ви светли.
За събора дали ще стане в Търново е висящ. Но нашето служение на Бога става под други закони. Ние ще ви съобщим за онова, което трябва да бъде. Бъдете бодри и весели. Иде великата развязка на всичкия земен живот. Да бъдат сърцата ви топли, умовете ви светли. Господ ще преодолее и свободата ще дойде. Не ще да се плашат вярующите от вънка. Божието благословение да бъде с вас. Моя мир да пребъде с всички, които доброволно служат Господ у. Само Божията Любов.
към текста >>

97. 06 - 40.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Божията любов да сгрява сърцата ви в мир и радост.
А живота сам по себе си иска усилвание във всички добродетели. „ Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего на небесата. “ А Любовта е основа: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. “ Само така се добива онова постоянно състояние с Утешителя Дух святи, който носи Постоянно Божиите блага за душата. Бог на всичката пълнота ще даде Духа си на всички, които го търсят, които вярват и го възлюбват. Божията любов да сгрява сърцата ви в мир и радост. Поздрав на всички ученици. (Свещеният подпис.)
към текста >>

98. 07 - 03. УСТАВЪТ НА БРАТСТВОТО

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

И тъй уставът на Братството останал недописан, защото бе в умовете и сърцата на всички добри хора.
Учителят говорел, а капитанът бързал да запише всичко. Когато към единадесет часа брат Мирчо погледнал през рамото на капитана, в бележника му видял поредната мисъл с номер 176. А Учителят продължавал да говори все така вдъхновено. Капитанът се уморил да пише, прибрал бележника си и само слушал. Той се отказал от идеята си да състави устав на Братството. И тъй уставът на Братството останал недописан, защото бе в умовете и сърцата на всички добри хора.
към текста >>

99. 08 - 15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ?

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Обаче Учителят продължава, като из фуния, но дава този материал, той най-после се умори, отчаяли се, какво, затвори тефтера, тури го в джоба си и заради туй аз после като го описвам, казвам: „И така уставът на братството остана недописан, защото той е написан в сърцата на хората.- „Заверение устава на братството", така ще го намериш някъде в книгите.
- „Няма устав." - „Как може общество без устав? " Вади бележника си, Учителят говори и той записва. Обаче все сентенцията или като закони и правила, като че са членовете на устава. И той го номерира: 1,2,3,4 и Учителят говори и все към него поглежда и той все записва, записва, а аз съм зад рамото му и гледам. По едно време гледам, беше към 11 часа, 176 бяха номерациите. Обаче Учителят продължава, като из фуния, но дава този материал, той най-после се умори, отчаяли се, какво, затвори тефтера, тури го в джоба си и заради туй аз после като го описвам, казвам: „И така уставът на братството остана недописан, защото той е написан в сърцата на хората.- „Заверение устава на братството", така ще го намериш някъде в книгите. В. К.: Интересно е да се провери коя е беседата. Г. С.: Да ама отде ще се знае, не съм си записал датата, но нали стенографите са го записали? Ще си го намерите сами. Сега ще ви разкажа един случай, който Пеню Ганев ми го разказа. Това е за сестра Мария генерал Стоянова.
към текста >>

100. 09 - 124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ