Търсене в текстове за 'Сърдене'

Когато привършили работата, вече нямало и помен от тяхното взаимно сърдене.

Учителят бил постоянно при тях. Докато наковават пода, минали няколко дни. Работата ги свързвала и се налагало взаимно да се съветват, като се имало предвид, че те двамата били опитни майстори. След като свършили пода, започнали обшивката на тавана с шперплат. Общата работа продължила две седмици, през което време многократно се налагало да си говорят. Когато привършили работата, вече нямало и помен от тяхното взаимно сърдене. Добрите братски отношения за обща радост били възстановени. Ето как Учителят им създал условия да се помирят и да възстановят топлите братски отношения. И двамата братя били благодарни на Учителя, че им бе помогнал да се помирят.
към текста >>

Всички да се предупредят за това, не после да има сърдене.

От 9/ 22 март ще се посреща изгревът на слънцето задължително от всички братя и сестри в Господа. С братски поздрав: /п/ П. Епитропов 4) ПО ВЪПРОСА ЗА МЛАДЕЖКИЯ СЪБОР Преди всичко възможността е ограничена. Всички не могат да дойдат. Нека се определи от всеки град по колко души може да дойдат. Всички да се предупредят за това, не после да има сърдене. Ако те са готови на онези мъчнотии като квартира и всичко, добре. Може да им кажете тъй: всички, които разполагат със средства, да дойдат. Тъй те сами ще се намерят в трудно положение. Вие запитайте най-напред по колко души от специалния и общия клас могат да дойдат. Въобще, онези, които се чувствуват готови, които чрезмерно желаят, на които напрежението е дошло до крайния предел, до взрив, те да дойдат.
към текста >>

Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата.

Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата.
След това пях и четох в. „Братство", целия, с много добри статии. Времето тихо, ясно. Имаше много хубав изгрев на слънцето и на Божественото слънце в душата ми. Вечерта ходжата си отиде, а аз си свирих и размишлявах, необезпокояван от никого.[/b] [b]Чудих се [на] състоянието си. Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата. Значи тоя въпрос не е до време и пространство, а до съзнанието на човека. Млада кадъна се захласнала по мене, но тя не би се захласнала, ако аз не я поглеждам. Колко е лошо това състояние на влюбване и разлюбване. Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния.
към текста >>

Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата.
„Братство", целия, с много добри статии. Времето тихо, ясно. Имаше много хубав изгрев на слънцето и на Божественото слънце в душата ми. Вечерта ходжата си отиде, а аз си свирих и размишлявах, необезпокояван от никого. Чудих се [на] състоянието си. Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата. Значи тоя въпрос не е до време и пространство, а до съзнанието на човека. Млада кадъна се захласнала по мене, но тя не би се захласнала, ако аз не я поглеждам. Колко е лошо това състояние на влюбване и разлюбване. Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния.
към текста >>

Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека.

Страшно е да останеш в тъмнина. Въпреки това, човек живее на земята, дето светлината се редува с тъмнината, денят с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека. Щом се примириш, в тебе настава светлина. Въртенето на земята около оста и и около слънцето показва процесите, през които душата минава. Светлата страна на земята говори за правилно отношение на душата към Бога. Тъмната страна говори за неправилно отношение на душата към Бога.” „Господ не ни е изпратил на земята да ставаме милионери, майки и бащи, свещеници и проповедници. Той ни е изпратил на земята да бъдем ученици на великото Божествено учение, да се научим да живеем правилно.
към текста >>

Можем да ги открием във взаимните отношения между хората, в семейната среда, между приятели, другари, съседи, роднини, навсякъде, където се пресичат отношенията - неблагодарността на някои, не е нищо друго, а сюжет за тази мъдрост; недоволството, което съществува във всичките му форми, алчността на човека, завистта, докачението, сърденето, карането, ако щете, всичките тези отрицателни прояви на нашето ежедневие носят в основата частичка от тази мъдрост - вода газят, жадни ходят.

Можем да ги открием във взаимните отношения между хората, в семейната среда, между приятели, другари, съседи, роднини, навсякъде, където се пресичат отношенията - неблагодарността на някои, не е нищо друго, а сюжет за тази мъдрост; недоволството, което съществува във всичките му форми, алчността на човека, завистта, докачението, сърденето, карането, ако щете, всичките тези отрицателни прояви на нашето ежедневие носят в основата частичка от тази мъдрост - вода газят, жадни ходят.
Или трябва да е глупав, луд, пиян, да мине със затворени очи през такава свежа местност. Човек е ударен просто е плесница, защото тъкмо такъв човек се рисува във въображението на народния творец, който е сътворил тази поговорка. Тя е изречена от първия автор в момент на гняв или остра сатира. Да гази вода и да ходи жаден в живота, не в буквален смисъл на думата, което наистина граничи с глупост, неразбиране или детинска упоритост. Вариантите са различни, многообразни, тях можем да изгребем с шепи от живота. Можем да ги открием във взаимните отношения между хората, в семейната среда, между приятели, другари, съседи, роднини, навсякъде, където се пресичат отношенията - неблагодарността на някои, не е нищо друго, а сюжет за тази мъдрост; недоволството, което съществува във всичките му форми, алчността на човека, завистта, докачението, сърденето, карането, ако щете, всичките тези отрицателни прояви на нашето ежедневие носят в основата частичка от тази мъдрост - вода газят, жадни ходят. Животът на човека може да се оцвети от нея. Тази мъдрост говори от всичките ъгли на живота, стига да него по всичките пътища и му напомня за времето, което лети и което би могло да се използува по-разумно, за многото срещи с хората близки, скъпи, любими, които можеха да протекат при друга атмосфера - по-топла, по-приятна, за всичките щастливи моменти, които не сме успели да уловим, за всичките топли думи, които не сме казали, за хубавия поглед, който бихме могли да отправим, за всичките светли мисли, топли чувства, и много, много хубави планове и обещания, които не сме успели да реализираме, да проявим и за начина на живота ни, който би могъл да се противопостави на мъдрото сказание и да кажем: “Вода газихме, ала жадни не останахме.” Човекът напук сякаш на всичкото отредено добро е правил обратното, мъчи се там, където би могъл да мине без мъка, страда там, където би могъл да избегне страданието, пропуща да се радва, да се весели, да бъде доволен, благодарен, когато печели да речем един лев, иска два, когато има едноетажна къща, иска двуетажна, когато има хубава жена, иска по-хубава, когато има една дреха, иска втора и още много, много неща, които говорят, колко близо застава човек до красивото, ценното, доброто без да ги оценява, до радостта и успеха без да бъде благодарен. Понесени от тези мисли, които спонтанно изникват, ние се връщаме на онова време и си спомняме за многото срещи на поляната, на катедрата, на пейките, при личните срещи, когато при всичкото обилие, което се разливаше край Него, все нещо не ни достигаше, за да бъдем “много щастливи”, за да бъде всичко много “пълно". “Липсва ви това, което не ви е нужно.” И добавяше “Пауново перо”-като се усмихваше на всички ония, които не знаеха защо страдат и какво не им достига. Какво се бе случило, обаче?
към текста >>