Търсене в текстове за 'Сърби'

245. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

Миркович от Сливенската волентирска кавалерия бронзов медал във войната против Сърбия 1885 г.

246. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

ТОМ 35

Нему се иска да побегне в Сърбия; но ще бъде ли там безопасен?

247. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Подир едно размишление, дали в Сърбия или в Романия да бяга, намери ся за по неопасно да бяга в Русия.

248. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Клеветите и предателствата бяха най-удобното за тях оръдие против тия ратоборни народи Българи и Сърби, за коих предложиха Порте чи тии народи ако останат под тогдашните легки тям дадени условия, имеящи и свое народно священоначалничество твърде скоро могат ся подигна против султанская власт и себе от турскаго подданства освободи.

От тях времена са приели и ислямская вяра, видимии днес в България помаци-помагачи (нефрам), както и потурчении Сърби в Босна кои йоще говорят матерни си язик, славянски, в обще и съхраняват и много народни и вероисповедни обряди, както и родословни си стари имяна.

Освен того отоманская власт е съставила разни пълчища приведени от Азия под название делии или зюмре оджага, да ся скитат по сичка България и Сърбия и да угнетяват тях бедни народи и да угасят съвсем народни и военни им дух!

Тии пълчища или по-добре тя зган от злодейцев, при коим ся прибавиха и множество други разбойници, в по-последните времена, под имято капусъзи без служби людие и други банди, каквито бяха знамянития Кърджалии и турско-арнаутите, скитаха ся за много години по България и Сърбия, освен местните спахии и свирепи яничери, убиваха, съблачяха и пленяха безуръжнаго народа, убезчестяха и грабеха им девици, турчеха ги насила и струваха най-големи безчеловечни злини коих днешний человек мъчно можи си въображи, а камо ли да повярва!

249. 2.10.15. Български вероизповеден въпрос - езуитската пропаганда. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Подир едно размишление дали в Сърбия или в Ромъния да бяга, намери ся за по-неопасно да бяга в Русия.

250. 2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията.

ТОМ 35

Искал бил да побегне в Сърбия.

251. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

на сърбите били дадени черковни права, възобновена била Иперската сръбска архиепископия и обърната в патриаршия, в областта на която влизали всички сръбски земи и голяма част от българските епархии в Македония; гърците изгубили политическата си свобода, но запазили черковните си и граждански права.

Търновската патриаршия, което пръскало светлина не само в България, но и в Сърбия, Ромъния и Русия.

България преди турското робство била културно огнище и непосредствен источник на просвета за сърби, руси, ромъни и албанци.

Според Раковски в „Горски пътник” [в] Сърбия имало от преди освобождението ни около 35 села заселени българи, даже до Смедерово и Крагуевац населението било българско.

Нашата стара граница със Сърбия е била при Паракин и освен гдето са посърбени въпросните 35 села, но Пирот, Ниш и Враня, заедно със селата, които са присъединени към Сърбия от 1878 год.

Ако ли местата в Македония и Босилеградско, които останаха в Сърбия, останат в тях IQ-15 години ще бъдат и те посърбени.

Ний, които сме дали просвета и книжнина на сърби, ромъни и руси, наместо да можем поне от части да претопим, да побългарим, напротив, ний сме се претопили.

Трябва да бъдем поне отчасти шовинисти като сърбите, та ако не можеме да претопяваме, поне да сме запазили нашето.

Гърци, сърби и ромъни се пробудили по-рано от нас, понеже са граничили Сърбия с Австрия, Ромъния с Русия, Гърция чрез морето с Европа, а ний сме били изолирани в средата на Балкански полуостров; при това гърци, сърби и ромъни се намирали само под едно политическо робство, а ний под две -политическо под турците и духовно под гърците.

Сърби, гърци и ромъни почват борбата за освобождение само с външния политически противник, а ний освен с гърци и турци трябвало да се борим и с погърчената българска интелигенция.

Той изобличавал и ония руси и сърби, които се присмивали на българите, като казвал, че българите са били много по-просветени от тях, че цар Симеон е бил най-ученият писател и философ.

252. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Но по божието благоволение той се спаси в Белград (Сърбия).

Например арменците, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава.

253. 3.1. Преселение и организиране (1752-1857).

ТОМ 35

От тях едни са се пръснали по Сърбия и Австро-Унгария, други са се спрели във Влашко и Молдова, гдето са увеличили населението на градовете (Крайова, Питещи, Букурещ, Гюргево, Фокшан, Браила, Галац, Бузъу и др.) или са образували нови селища (Александрия, Беряска-Плоещ и др.).

254. 3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния

ТОМ 35

е принуден да бяга от Лясковец, живее две години в Сърбия, но през 1846 г.

255. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

ТОМ 35

Светослав беше способно момче; а на Арнаудова и на ... (нека се черви който е) трябваше един такъв човек, за да го изпроводат във Влашко и, Сърбия, за да пише за комитетските работи, щото Арнаудов и Н.

в „Революционер” да се псува Сърбия и Русия; 3.

256. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

ТОМ 35

За район на действие им било определено Берковско с оглед на това, че „там балканът граничи със Сърбия, дето в секи случай ще има средство за прибежище”.

257. 5.4.2.3. Писмо № 3

ТОМ 35

- Защото там Балканът граничи със Сърбия, ми отговори той, дето във всеки случай, ще има средство за прибежище; без обаче да иска да ми открие, че Дорчо ще бъде помощник.

258. 5.5.2. Гълъб войвода.

ТОМ 35

Сливков и Милош сърбина се сбили, а Гълъб станал, държи Сливкова, та ги разтърва.

259. 5.5.5. Лало Пеев.

ТОМ 35

„Право говориш, Иване, мене не прилича, а на дяда Лала прилича да говори на поп Еня за брадата... Що се не обади тогава, зам да не яде Лало даяка и защитника му дяда Иван, или и тебе те сърби гърба.

260. 6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович.

ТОМ 35

Не говорим за некой лица, които с малко руски или сръбски искат да ни убедят, че русизмът и сърбизмът дава на българския език повече гиздавина и повече гладчина.

261. 6.5.3. Бесарабските българи.

ТОМ 35

Южният край на Бесарабската област и на Херсонската губерния е населен по-много от българи, сърби, и руси, останалата част са немци и си имат комитет, от който са и управляват от немци.

262. 6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.

ТОМ 35

- „Той тряба да работи с русите и сърбите”, или „Той тряба да работи с комитетът, защото неговият побратим живее в Букурещ”.

263. 6.12.11. Шпионите на тайното министерство.

ТОМ 35

Известно е на читателите, че Турция държи цели рояк шпионе, които изпраща в Румъния и Сърбия, за да открият българските революционни комитети, но като видяха, че няма нищо не сполучиха, а напротив, с тия свои старания самото правителство стана за нищо и никакво.

264. 6.16.2. Причините за изпращане в Диарбекир. Апел за справедливост към Миркович 

ТОМ 35

- Из Цариград являват, че в Диари-Бекир е изпроводен и един сърбин, който до сега е бил учител в Призрен567.

265. 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.

ТОМ 35

Разказват, че между Русия и Австро-Унгария е заключен уговор да накарат Портата да уважава Парижкият трактат, който дава пълно право на Дунавските княжества и на Сърбия да заключават търговски трактати с европейските господарства, без да искат за това дозволение от Портата.

266. 6.16.7. Помощи за затворниците, намерение за убийство, пътя за Диарбекир и още за Дорчо-ефенди.

ТОМ 35

... Научих се още, че онзи сърбин, който някога си е имал намерение да убие Мидхат паша и който беше изпроводен в Деари- Бекир заедно със свищовците, е побегнал.

Името на тоя сърбин е Иван.

Дорчо нарича сръбска, ако и да говори, че сърбите немат в тия крайове никакво влияние.

267. 6.17.3. Парите и патриотизма.

ТОМ 35

- Из Деари-Бекир пишат до един мой приятел, че от заточените е побегнал само един сърбин, а другото лице (т. е.

Сърбинът е бил един отчаян пияница, който е бълнувал да убие едно време Митхат-паша.

268. 6.17.4. Положението на заточениците в Диарбекир

ТОМ 35

- Между заточените имаше един сърбин, осъден на вечен затвор, когото освободените преди 4 години свищовци измолиха и освободиха, и който се беше оженил и имаше две деца.

Преминалото лято сърбинът Иван оставя жената си и децата си, открадва десетина турски лири от хаджи Станя из Тетевена и побягва.

НАГОРЕ

1.7032189369202