Търсене в текстове за 'Сърбия'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция.
Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България. Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място. А ако намериш България и се родиш, но не дойдеш в Школата, за която си слязъл на земята? А ако дойдеш и след това се отклониш от Школата? А ако намериш Школата, не се отклониш, но не издържиш? А ако дойдеш и напуснеш, и не си бил верен докрай?
към текста >>

2. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция.
Всемировият Учител беше дошъл да работи между българите в границите на Сан-Стефанска България. И България имаше всички условия да се обедини. Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции.
към текста >>

На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България.
Не послушаха Мировия Учител, а послушаха злия гений на Европа." Австрийската политика бе завладяла Фердинанд. Злият му гений му подшушна да нападне съюзниците от Балканската война, та чрез сила да си вземе старите територии. Учителят изпрати отново сестра Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не послуша. Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират.
към текста >>

Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират.
На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра. Пълен провал - хиляди жертви и разруха за страната.
към текста >>

На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор.
На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра. Пълен провал - хиляди жертви и разруха за страната. Какво велико страдание и какво велико непослушание към Мировия Учител, който е на земята и е между българския народ. Учителят каза: "Румъния дойде - нахлу в България да умиротвори бесовете. Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема Добруджа като адвокатски пай, защото това е човешкото.
към текста >>

3. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция.
Велик е Господ в своите замисли! Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето." (Писмо от 27май 1913 година до К. Икономов) Това са думите на Мировия Учител. Това е решението на Невидимия свят. Тази война се води за освобождението на българите от турската империя и тяхното обединение в границите на Сан-Стефанска България. Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция. Те са отблъснати, разбити и отстъпват. България е разгромена, а на 28 юли 1913 година в Букурещ се сключва мирен договор за нейната капитулация. Всички надежди за обединението на българите отиват на вятъра. България изгубва благословението на Небето и добрите условия за осъществяване на Божия План. Този Божи План трябваше да се реализира в присъствието на Мировия Учител, в Който бе Божественият Дух и Христовият Дух.
към текста >>

4. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война).
"Учителят за Фердинанд и Европейската война" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат. На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война). Воюващите се разделят на два лагера. В Централните сили влизат: Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ. На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година.
към текста >>

На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско.
Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там. Но той не бе случайна фигура.
към текста >>

5. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

" Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.
Този опит му струваше живота. Лулчев след 9 септември 1944 година бе осъден на смърт от тъй наречения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с още много от предишните управници. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанда да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай. Фердинанд отговорил: "Аз не слушам ясновидци! " Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Така че съветът на Учителя бе проверен както трябва. Когато Фердинанд искал да тласне България в Европейската война, решил да се срещне с Учителя. В разговор с него по този въпрос, Учителят му казал следното: "България трябва да остане неутрална. За неутралитета си тя ще получи онова, което и бе отнето несправедливо след Балканската война". В отговор на това, Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак, обърнал си и задника към Учителя и с дясната ръка се потупал по дирника.
към текста >>

6. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Борис Николов

ТОМ 2

Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили.
Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо. След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук. Имало е и голяма крепост с църква укрепена от всички страни. Но тъй като турците са решили да се справят с крепостта, то всички решили да се изселят. И едно лято натоварени на коне, наредени на керван около 500 коня натоварени с дрехи, покъщнина са тръгнали по хребета на Балкана и са се запътили на запад. Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили. Дали са останали на острова не зная, но на следващата година през лятото се върнала една група конници от 10-15 човека, изкопали още от скритото си имане, разказали на местното население, че там са се устроили и са се върнали по същия път. От тях повече не останала никаква следа. Но е останало преданието за тях. Като момчета обичахме да се къпем и играем по реките. Пораснахме и продължихме да пътуваме по Балкана.
към текста >>

7. 99. АНТИМИНСЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва.
И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс. Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е. освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго.
към текста >>

8. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Борис Николов

ТОМ 2

Австро-Унгария обявява война на Сърбия и това е началото на Европейската война.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд бива убит на 15 юни 1914 г. в Сараево. На 15 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия и това е началото на Европейската война. Оформят се два воюващи лагера. Централни сили - в нея влизат Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В Антантата (Съглашението) влиза Англия, Франция, Русия и САЩ. На 1 октомври 1914 г. България влиза във войната на страната на Централните сили - Германия и Австро-Унгария.
към текста >>

9. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги.
През 870 г. България признава върховенството на Цариградската църква и получава българска архиепископия. През 885 г. Методий умира и учениците му са пръснати. 9. Във война през 870 г. срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги. Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите. 10. През 886 г. пристигат останалите живи ученици: Кирил, Наум и Анге-ларий в България и започват въвеждането на славянската писменост в България. 10. През 889 г. княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска.
към текста >>

10. ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА

49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА Намираме се в едно село в Сърбия.
49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА Намираме се в едно село в Сърбия. Войниците са разквартирувани по къщите. Аз съм в една къщичка със скромни хорица. Стопанката шета по двора. Аз съм седнал и чета. Отворил съм джобното си евангелие и чета редовно всеки ден от него по няколко причини - хем се обучавам, размишлявам, хем се старая да се охранявам чрез Евангелието, като го чета съсредоточено и внимателно, защото зная, че Христовият Дух на времето и сега е един и същ.
към текста >>

11. ІІІ.75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

А посредством нея да направи връзка с Великия Учител." За Сърбия беше казал следното на Паша Теодорова: „Сърбите нямат още оформено астрално тяло.
Българският народ не можа да излъчи българин за стенограф на Учителя. Запомнете това добре. А изводите ще си ги направите сами. За Румъния Учителят беше казал: „Румъния няма представител в Божествения свят. Затова тя окупира в междусъюзническата война България, за да направи връзка с нея. А посредством нея да направи връзка с Великия Учител." За Сърбия беше казал следното на Паша Теодорова: „Сърбите нямат още оформено астрално тяло. То сега се оформя. Ето защо техните песни са такива, които оформят чувственото им тяло като народ. Като видя и чуя как българи слушат с прехлас и пеят сръбски песни, взети от техните кафенета и пивници, веднага разбирам тези българи с какво се занимават и как живеят." За Гърция бе казал: „На никого не пожелавам това, през което трябва да мине гръцкият народ." На една екскурзия на Витоша, в него ден се честваше рождената дата на престолонаследника Симеон II. Аз попитах Учителя, дали има някаква връзка между онази златна епоха на цар Борис I и цар Симеон I, свързана с приемането на християнството, българската писменост и развитието на старобългарската култура, както и идването на тези две личности днес като Борис III и синът му Симеон през времето на Учителя. Той ми отговори следното: „Това са същите преродени духове.
към текста >>

12. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз бях на Изгрева при Учителя, когато съобщиха тази вест, че българите трябва да окупират Сърбия и Македония.
Югославия се присъедини към Тристранния пакт, като на 27-ми с. м. избухна военен преврат, насочен срещу Германия. След 9 дни Хитлер обяви война на Югославия, като след няколко дни Югославия капитулира. Германците заставиха България да влезе и окупира някои от териториите на Гърция и Югославия. Тази фатална грешка на българската политика беше порицана от Учителя. Аз бях на Изгрева при Учителя, когато съобщиха тази вест, че българите трябва да окупират Сърбия и Македония. Учителят стана много сериозен и не одобри тази стъпка в българската политика. Той искаше строг неутралитет. Тогава съветниците на цар Борис го уплашиха, че Италия ще вземе Македония и подплашиха българското правителство да направи една погрешна крачка, която им костваше много. И след това българите там направиха много престъпления и си навлякоха карма. Това нещо Учителят го изнесе и ги изобличи в Словото Си.
към текста >>

13. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Златка Георгиева (Вачева)

Като ми изпратиха книгите на Агни Йога, техен разпространител беше д-р Александър Алексеев, който живееше в Сърбия и там издаваше списание „Окултизъм и йога" като същевременно и разпространяваше литературата на „Агни Йога".
Отговор: Сигурно. Там е работата. Лично аз съм направил една грешка, като съм издал „Агни Йога". Направил съм я. Но абсолютно несъзнателно, защото в моето съзнание не беше ясно тогава. Като ми изпратиха книгите на Агни Йога, техен разпространител беше д-р Александър Алексеев, който живееше в Сърбия и там издаваше списание „Окултизъм и йога" като същевременно и разпространяваше литературата на „Агни Йога". Той се свърза с мене. Като започна да ми изпраща литературата и списанието си, и аз като видях това, то моята преценка бе, че аз напълно го отъждествявах това с нашето Учение (на Учителя Дънов) с Учението на Доброто и на Окултизма, и най-искрено писах така в началото на книгата, която аз преведох. „Агни Йога" аз я преведох. Само в една малка страничка с няколко реда е казано, че това е същото Учение, както на Учителя (Дънов). Трябваше много години да минат, за да разбера, че това не е било така, и не че лично аз съм могъл да дам преценка, но благодарение на туй, че Учителят (Дънов) е отворил очите на някои и други като мен.
към текста >>

Цялата литература на „Агни Йога", от която д-р Алексиев, който бе от Зайчар (Сърбия), а след туй отиде в Белград, той ми изпращаше книги на руски и на английски.
Тя си казала в себе си: Той, докторът, така си разбира нещата. (Той е бил доктор техният ръководител). Като че ли той - ръководителят отправя писмо до Николай Рьорих, който е бил в Париж и да го запитат по този въпрос. Рьорих точно тъй отговаря: „Той сега Христос не се занимава с този въпрос." Въпрос: Николай Рьорих ли ръководи „Агни Йога" и всичко това? Отговор: Виж сега как стои работата. Цялата литература на „Агни Йога", от която д-р Алексиев, който бе от Зайчар (Сърбия), а след туй отиде в Белград, той ми изпращаше книги на руски и на английски. Списанието „Окултизъм и Йога) той го ръководеше и той го редактираше. Обаче всички други книги на „Агни Йога" са минали през жена му Елена Ивановна Шапошникова. Не чрез самият него, а чрез нея. Той е бил неин помощник. Чрез нея е минала цялата тази литература на „Агни Йога".
към текста >>

14. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ТОМ 5

започва Балканската война като България и Гърция обявяват война на Турция, а след два дни Сърбия обявява също война.
След свършването на събора Учителя Дънов полага ръцете си върху главите на всекиго един от присъстващите преди да напуснат салона. Благославя ги, защото след няколко месеца започва Балканската война, а те това не знаят. Преди да ги изпрати им нарежда да се снабдят с дърва и брашно за една година. Попитали го дали няма да има война и Учителят потвърдил това и им дал съвет да си препишат „Добрата молитва" и 91 псалом и да си ги зашият във военните курки. На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война като България и Гърция обявяват война на Турция, а след два дни Сърбия обявява също война. На 26 октомври 1912 година град Одрин е обсаден от българските войски. При боевете при Чаталджа Турция иска мир, но Фердинанд скрива от съюзниците си и нарежда на българските войски да атакуват турските позиции. Той не приема предложеният мир от Турция и точно на следващият ден след неговият отказ избухва холерата между войниците на фронта и българските войски дават изключително големи жертви, не от турските куршуми, а от холерата. На 13 март 1913 година се превзема Одрин, а на 17 май 1913 година в Лондон се подписва мирният договор с Турция. През 1912 г.
към текста >>

Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция.
Разруши със силата Си крепостите на тия, които враждуват, направи смущение в лагерите им, заслепи очите им, за да не могат да вършат зло на Твоите раби. Покори Господи под нозете Си всички враждуващи души и пре-бъди с всички тия, които се надяват на Тебе. Чуй, Господи, молитвата ни и дай внимание на молението ни, защото на Тебе уповавахме. Спаси братята ни заради милостта си, бъди им силна крепост и щит техен, за да не се зарадват тия, които искат душите им. Свят Си Ти Господи,свято и прославно е Твоето Име, сега и през всичките времена. Амин". Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 година във войната се намесва Румъния и тя навлиза в северна България и я окупира, а след три дни Турция също навлиза в България. Така България е разгромена и на 28 юли 1913 година се подписва в Букурещ мирен договор и България се лишава от предишните придобити територии. Това е първата национална катастрофа. През 1912 година официалните власти започват да пречат на Учителя Дънов и той спира събранията в София. Последицата от това решение на властите са ужасяващи за българските войски и за управляващите.
към текста >>

На 15 юли Австро-Унгария обявява война на Сърбия и започва Европейската война (Първата световна война).
Това събрание, което устройвам е първо по рода си, защото е само в България". Тези думи на Учителя се отнасят за това, че от 1914 година започва епоха на Водолея. На 18 август 1914 година в четири часа след обяд Учителят преустановява събора и казва, че той не се прекратява, но трябва да го преустанови по искане и възбрана на властите. А какво следва по-нататък в България. На 15 юни 1914 година е убит в Сараево Австро-унгарския престолонаследник. На 15 юли Австро-Унгария обявява война на Сърбия и започва Европейската война (Първата световна война). Оформят се два лагера. В Централните сили са: Германия, Австро-Унгария и Османската империя, а в Антантата (Съглашението) са Англия, Франция, Русия и САЩ. На 1 октомври 1914 година в София се публикува манифеста на Фердинанд за влизане на България на страната на Централните сили'- на страната на Германия. През 1915 г събора е от 4 до 8 август и присъствуват 81 човека. Учителят казва: „Аз ви приветствувам в името на Господа ваш и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля".
към текста >>

15. 1. ПРЕДГОВОР ЗА СРАМА БЪЛГАРСКИ

ТОМ 6

Там пристигна група от няколко души от тогавашна Сърбия.
Задачата на Учителя се отнася не само до българския народ, а и до всички народи по земята. Имаше мнозина из цяла Европа, които Го знаеха. И не само из Европа, а и отвъд океаните. Беше преди 9-ти септември 1944 г. Нареждахме се за ритмичните упражнения на полянката на Изгрева. Там пристигна група от няколко души от тогавашна Сърбия. Те разправяха, че писали в Япония да питат техния (...) не помня японското му име, Учител ли е техния духовен водач Оомото. Отговорили им, че Той не е Учител, а е мъдрец. „Учител вие имате в съседната вам България". И тази група сърби, които видях на полянката на Изгрева, бяха дошли да намерят Учителя. След 9-ти септември една наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония.
към текста >>

16. 2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН

ТОМ 6

Тя беше съвсем сама, защото единствения й син се беше оженил в Сърбия и имаше такава хубава къщичка.
Аз Учителя го знам още като малка, когато започнаха тука да стават съборите, в Търново да кажа, още когато съм била на пет години. А как се нарежда да дойде в София? Нарежда се, че аз идвам да следвам. При кого отседнах да живея ли? Ами намериха ми моите братовчедки, намериха ми квартира в една рускиня на белогвардейци. Тя беше съвсем сама, защото единствения й син се беше оженил в Сърбия и имаше такава хубава къщичка. Долу имаше квартиранти, тя живееше по средата, а горе имаше таванска стая с един много голям таван където можех да си сложа багажа дори и мама като ми прати колети. Тя беше поръчала, но тогава бяха други времена, беше поръчала на Богомил Малджиев, защото той беше тука, той бе доста по-възрастен от мене, той почина вече, да ме наглежда, защото тя казва като се зачете може да забрави да закуси. Той заран минаваше, звъни на хазайката ми и ми остави нещо за закуска. Хазайката ми се сърдеше. Вика: „Защо не го покани тук.
към текста >>

17. 5. РОДОВАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

ТОМ 6

Искал е да следва медицина в Сърбия, но била станала някаква суматоха и не е успял в тази насока, обаче е следвал пак нещо, за което не съм сигурна какво е било точно.
Като учителка е била изрядна и е респектирала строго всички ученици. Възрастни хора, които са познавали семейството са ми казвали, че я познават като добра, но и строга учителка. Дядо ми Иван, когото много уважавам беше изключителен човек - филантроп, алтруист, политик, писател и изобщо една личност всеотдайна и дълбоко човечна. Понеже бил интелигентен той си е дал живота на обществото в различните периоди на живота по начин, по който е можел. Той е бил широк социалист преди 9.IX.1944 г. Искал е да следва медицина в Сърбия, но била станала някаква суматоха и не е успял в тази насока, обаче е следвал пак нещо, за което не съм сигурна какво е било точно. През I-та световна война е бил фелдшер през време на холерата. Изключително го е влечела медицината и обществената дейност. Писал е и има негови произведения, които не са на някакво високо ниво. Бил е директор на Горнооряховската гимназия и като такъв е покровителствувал много комунисти и анархисти, които били гонени поради убежденията им и не са искали да ги приемат за ученици. Като общественик бил много уважаван от района си и веднага след 9.IX.1944 г.
към текста >>

18. 7. Полковият командир и мисията от небето

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Навлизайки в Сърбия настига ги един руски полк.
Учителят се поспира, позамисля и с глава повиква Илия при себе си. Василка казва: „Имаш късмет“. Илия влиза в стаичката при Учителя и Го пита дали да се освободи и да не отива на война. Учителят се замисля един миг и казва: „Рекох, брат, има да изпълниш една задача, дава ти се отгоре една мисия,след като я изпълниш, тогава ще се освободиш“. Така той тръгва с полка. Навлизайки в Сърбия настига ги един руски полк. Руските офицери му отиват на гости за вечеря. Сервира им се както на всички български офицери от същата за войниците чорба. Но руските офицери питат какво още ще сервират, защото у тях командирът е хазяин на склада и може да вземе каквото си иска. Илия отговаря, че храната е за войниците и не може да разполага с нея, офицерите и той ядат само войнишка чорба. Във всеки полк освен командир има и политически командир плюс войнишки комитет.
към текста >>

19. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

В тази война, когато в Сърбия нашите българи на една височина са дали много жертви, била осеяна с трупове на млади хора, отивали са там българи, македонци-българи, отивали са и просто така да им вземат труповете, да ги оправят, да ги погребат и някой вземал пушка за спомен от български войник, нещо парче от тях, разбираш ли.
Никой доктор не можа да й помогне. Този, за когото говорите вие, Учителя Дънов, Той я излекува“. Значи Учителят излекувал неговата дъщеря. Действително така беше И те млъкват. Той изважда пистолета и казва: „Ще ви изчукам тука като пилци“. В тази война, когато в Сърбия нашите българи на една височина са дали много жертви, била осеяна с трупове на млади хора, отивали са там българи, македонци-българи, отивали са и просто така да им вземат труповете, да ги оправят, да ги погребат и някой вземал пушка за спомен от български войник, нещо парче от тях, разбираш ли. Тъй, чакали са свобода от тези момчета, нали да ги освободят, а те там ги избиват, стават жертва всичките. Сега когато вече трябва да отстъпват се укрили някои, търсили, имали познати там техни и ги приели една вечер на гости и им казали: „Ще седите тука, докато уредим въпроса да ви покажем пътя, да си отидете“. Това е бил Божков с една група около него. И така един случай, една вечер чука се на вратата и жената в дома веднага прибира една черга, дръпва я и вдига един капандур долу за мазето по една стълбичка, влезли всички. В това време тя слага пак чергата отгоре да не се вижда и слага масата, замаскира.
към текста >>

20. 20. Олга Славчева

Драган Петков

След Първата световна война това българско население остана към Сърбия.
20. ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева бе родена в Цариброд. След Първата световна война това българско население остана към Сърбия. Сръбската пропаганда бе взела яростен курс към българската книжнина в този край. Учеше се и се пишеше на сръбски. А българската книга не можеше да прехвръкне през границата, която строго се охраняваше. Една година Олга решава да посети майка си, която е в Цариброд. Споделя с Учителя: „Стягай раницата, ще минаваш границата.
към текста >>

21. 4. Цигуларят ще отива войник

Мариета Бертоли

Нали в Сърбия големи боеве бяха.
4. ЦИГУЛАРЯТ ЩЕ ОТИВА ВОЙНИК Опитности с Учителя, които съм имала? Имам само една, което наистина ми е чудно. Влади го бяха мобилизирали след 9.IX.1944 г. да върви войник. А Влади не е служил войник, той си изкара войниклъка в Царския оркестър като цигулар и не знаеше пушка да държи и го пращат войник. Нали в Сърбия големи боеве бяха. И аз в паника качвам се горе при Учителя, чукам. „Какво има? " Нали Той ни знае откакто бяхме мънинки на 4-5 години. Казвам: „Учителю, знам че много обичате Влади, получи мобилизационно, трябва да замине". Той казва: „Какво трябва да направя?
към текста >>

22. 8. Комунистите и бъчвата

Крум Божинов

Преминаха през Румъния и България, преминаха през Сърбия и ще прекосят цяла Европа.
Но Учителят три дена не го приема. На четвъртият ден наново отива и си рекъл, че ако и днеска не го приеме Учителя, то след обед заминава за Петрич. Случва се така, че като отишъл на четвъртия ден на Изгрева, то Учителят сам го посреща пред Салона. Разговарват се за едно друго и между другото Патников Го запитва: „Учителю, тия комунистите много напреднаха. Уж са безбожници, а пък много напреднаха. Преминаха през Румъния и България, преминаха през Сърбия и ще прекосят цяла Европа. Как стана така, че уж са безбожници, пък дойде Силата у тех? “ Учителят го изслушва и му казва: „Рекох, те комунистите са сега, като една бъчва стегната отвън с обръчи. Ама като му дойде времето, като грейне слънцето, ще паднат обръчите, бъчвата ще се разсъхне и те сами ще паднат и сами ще се ликвидират. Ама първо трябва да се изпие бъчвата, що има у нея.“ Разговорът с Учителя приключил. Върна се Георги у Петрич и ни разказа всичко за бъчвата.
към текста >>

23. 22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА

ТОМ 8

германските войски и моят брат беше мобилизиран да замине, към Сърбия замина той, но знам, че не беше много добре, но отиде.
А Учителят каза: "Никакви затвори, никакви убийства, никакви бесилки! " Той беше тъй категоричен. Така с пръста си: "Никакви бесилки, никакви убийства, никакви затвори! " Това го помня като ден днешен. По-късно трябваше нашата войска да замине заедно със съветската войска, понеже започнаха вече да гонят фашистките войски, т.е. германските войски и моят брат беше мобилизиран да замине, към Сърбия замина той, но знам, че не беше много добре, но отиде. Облече униформата, отиде при Учителя, сбогува се с Него и замина. И аз един ден отивайки ри Учителя Му казвам: "Учителю, моя брат е на фронта". Той така бащински ме погледна и каза: "Е, подгониха ли фашистите? " Аз понеже никак не бях ориентирана политически, не знам даже какво искаше да каже Учителят „фашисти". Думата фашисти никак не би беше ясна.
към текста >>

24. 4. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 8

Австро-Унгария чрез граф Андраши откъсват западните български земи, градовете Пирот и Враня, които се предават на Сърбия, за да могат в замяна да вземат славянските земи - Босна и Херцеговина.
4. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Берлинският конгрес състоял се от 1 .VI. до 1 .VII. 1878 г. се е председателствал от германския канцлер Бисмарк. Решенията са известни. Австро-Унгария чрез граф Андраши откъсват западните български земи, градовете Пирот и Враня, които се предават на Сърбия, за да могат в замяна да вземат славянските земи - Босна и Херцеговина. След Първата световна война империята на Австро-Унгария се разпада и от нея се създават независими държави: Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша. Австрия става по територията по-малка и от България. Югославия, която бе създадена след Първата световна война и с придобивките след Втората световна война задържа български земи, но дойде 1990 г. започна гражданската война и тя се разпадна на самостоятелни държави като Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония и остана само Сърбия и Черна гора от старата федерация Югославия. Имперските амбиции на Бисмарк за създаване на Велика Германия в Европа не можаха да се осъществят.
към текста >>

започна гражданската война и тя се разпадна на самостоятелни държави като Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония и остана само Сърбия и Черна гора от старата федерация Югославия.
Решенията са известни. Австро-Унгария чрез граф Андраши откъсват западните български земи, градовете Пирот и Враня, които се предават на Сърбия, за да могат в замяна да вземат славянските земи - Босна и Херцеговина. След Първата световна война империята на Австро-Унгария се разпада и от нея се създават независими държави: Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша. Австрия става по територията по-малка и от България. Югославия, която бе създадена след Първата световна война и с придобивките след Втората световна война задържа български земи, но дойде 1990 г. започна гражданската война и тя се разпадна на самостоятелни държави като Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония и остана само Сърбия и Черна гора от старата федерация Югославия. Имперските амбиции на Бисмарк за създаване на Велика Германия в Европа не можаха да се осъществят. Германия премине през две войни -1 и II световни войни, като ги загуби и й бяха отнети територии с немско население като бе и разделена на две Германии от 1945-1990 г. като бившата столица Берлин бе разделена на две. А Берлинската стена просъществува от 1962 до 1990 г. През И-та световна война Англо-американските бомбардировки над Берлин разрушават онзи дворец, в който е подписан договора през 1878 г.
към текста >>

25. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Когато са отишли в Сърбия във връзка с конфликта на студентите в София с цар Фердинанд, тогава нали затварят университети, и за да не губят времето си те отишли в Белград двете.
И Аня е имала хора които много са я ухажвали и обичали, но не е направила връзка. Майка й на Паша е българка от Бесарабия и идва в България с мъжът си след освобождението. Майка й е била много строга. Особено като останала с три момичета вдовица след като се поминал мъжът й. Така ги е държала в по- строг морал и винаги когато излизат, все им давала някои наставления. Когато са отишли в Сърбия във връзка с конфликта на студентите в София с цар Фердинанд, тогава нали затварят университети, и за да не губят времето си те отишли в Белград двете. Тя ми е разказвала, че по-разпуснат живот сърбите са водили, не така строг. Та това възпитание ги е насочило да се запазят от пороци. Даже аз казвах на Паша, че има нещо монашеско по отношение на възпитанието си. Тя беше по моралните въпроси по-строга от мене. Аз някак по-нашироко съм разбирала тези неща, не че вкъщи майка ми ме е възпитавала не така строго.
към текста >>

26. 114. ЦАРЯТ И ЛУЛЧЕВ

ЦАРЯТ БЕШЕ НАЙ-ДОВОЛЕН ОТ РАЗГОВОРИТЕ С ХИТЛЕР

Защото Учителят беше дал съвет на Цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: „Не искам да слушам ясновидци".
Какъв съвет ти даде Учителя? Затова да работиш тая работа". „Питах го". „Е какво ти каза? " „Той ми каза че него ще послуша Царя толкова, колкото баща му послушал Учителя. Защото Учителят беше дал съвет на Цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: „Не искам да слушам ясновидци". И аз на Лулчев казах: „Ами след като ти каза така Учителя, ти с кой ум? " Даже му казах: „С кой ум продължаваш да се срещаш с Царя? " Защото, няма значи никакъв резултат от тая работа щом и Него толкова ще го послуша. Защото друг път пък ми е казвал Лулчев, че когато говорили за Учителя и за Словото Царят му е казвал, че не разбира Учителя. Значи, той няма това духовно пробуждане нали, за да разбере.
към текста >>

27. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -5

На 24 декемврий ми каза за пръв път, че германците искат войска за окупирането на Сърбия.
Говорихме по външната политика. Аз му развих пак теорията, че трябва да се държим за славянска Русия. На 1 септември говорихме с царя във връзка с някаква германска изложба. Той ми каза, че не било изключено Бекерле да събере няколко души да ги настани в министерствата и да го накара само да подпише указите. След това царя ме вика наново след 62 дни. На 24 декемврий ми каза за пръв път, че германците искат войска за окупирането на Сърбия. Аз реагирах, но той каза, че ще се съгласи. Тогава говорихме и за смъртните присъди. Аз бях успял да издействувам от него няколко помилвания. Той ми каза, че ген. Михов, военния министър, започнал да мърмори и че трябва да се срещна с него.
към текста >>

Тогава Хитлер поискал нови войски за Сърбия, като предлагал Солун.
Оплака ми се от баща си. Имали някакви разправии за пари. Хитлер му бил казал, че има намерение на Волга да направи укрепен вал и оттам да брани Европа. За Украйна казал: „Унзере Украйна". На 24 юни царя ходи наново при Хитлер. Тогава Хитлер поискал нови войски за Сърбия, като предлагал Солун. Аз посъветвах царя да не го приема, a дa го предложи на германците. Тогава Хитлер искал да го предложи на италианците. На тази среща стана за пръв път дума за създаване на държавна партия, в която да бъде организиран българския народ, както е организирана младежта в Бранник. Наскоро беше станала и стачката на бранниците и аз му показах, какъв ще бъде резултата от държавната партия. Тогава поисках и помилването на ген. Никифоров.
към текста >>

28. ДВАТА ТРИЪГЪЛНИКА НА ЧЕРНАТА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ

ПЪРВИ ПЕРИОД:

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България, в Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море.
А как става това? Какъв е механизма? Той става чрез реките, които прорязват България от юг на север. Големите наводнения са един метод за пречистване на страната от тези духове. Учителят Дънов: „Интересно е наводнението в Ески Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България, в Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. Откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. И ще се разведрява все повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 год. имаха подозрения хората срещу Веригата, но от 1913-1914 год. това подозрение се премахва." (18 август 1914 год. гр.
към текста >>

29. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Впоследствие научили, че влакът, с който трябвало да замине, бил хвърлен във въздуха от шумците в Сърбия и от групата младежи само той останал жив, защото не заминал.
През 1943 година група младежи си подготвяли паспорти да заминат за Германия. Между тях бил Данчо Богданов от София - часовникар. Майка му и леля му са били от братството. Запитали Учителя дали да замине, а Учителят казал: „Няма да замине! " Неговата леля отишла да пита Учителя и Учителят казал да не заминава. Впоследствие научили, че влакът, с който трябвало да замине, бил хвърлен във въздуха от шумците в Сърбия и от групата младежи само той останал жив, защото не заминал. Той в последния момент се отказал да замине. „Сърцето на Учителя". Това е видение на сестра Райна Каменова от Видин. Това е станало през 1945/1946 година. Сестрата била на Изгрева, а Симеон Симеонов дъжал лекция за музиката на Учителя.
към текста >>

30. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Командироваха го в новите земи - Сърбия и Германска община.
Георги не искаше да отива в запас, защото бе вегетарианец и в запаса трудно ще кара с прехраната. Кметовете единствено не ходеха в запас. По това време се проведе първият кметски курс, ето защо Георги го завърши и беше назначен кмен на Просенишка община, Бургаско. Там по негова инициатива се основа Самарянски курс. После по негово желание се премести в Руенска, а след една година и в Тололишка община. Командироваха го в новите земи - Сърбия и Германска община. След три месеца бе откомандирован. Току-ще се върнал в Тополица, дошло нареждане за преместване в село Медвен, Котелско - на 21 ноември 1943 година. „Най-бях доволен от кметуването в Медвен", разказваше веднъж той. Там той намерил добри условия да развие културно-просветна дейност. Медвен е малка община, само от едно село.
към текста >>

31. 09 - 31. КАК БЕ СПАСЕН ЖИВОТЪТ МИ /ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ, 17.08.1943 Г./

31. КАК БЕ СПАСЕН ЖИВОТЪТ МИ / ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ, 17.08.1943 Г./ От 22 юли до 10 октомври 1943 година бях командирован в „Новите земи" - в Сърбия, за кмет на с.
31. КАК БЕ СПАСЕН ЖИВОТЪТ МИ / ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ, 17.08.1943 Г./ От 22 юли до 10 октомври 1943 година бях командирован в „Новите земи" - в Сърбия, за кмет на с. Герман - Криволешко. По настояване на околийския управител аз трябваше да отида в общината, а знаеше се, че там обикалят партизани. Наближавайки селото, от нивите излезе човек и дойде при нас да ни предупреди за опасността, че в селото през целия ден се води престрелка, но не се знае между кои. Ако не бе дошъл бай Станое от с. Жерав, ние щяхме да попаднем точно между сражаващите се партизански чети и щяхме да бъдем убити или най-малко отвлечени.
към текста >>

32. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

Две години запас, аз вече месо не употребявам, но с помощта на Бога всичко се нареждаше добре, хайде нас после ни извикаха на фронта в Сърбия.
И така направиха. Дадоха го да го валят и така платът е готов за ушиване. Така брат Петър останахме с добри спомени. Сега ще се върна към моя личен живот, като бял брат. През 1940 година започна войната. Две години запас, аз вече месо не употребявам, но с помощта на Бога всичко се нареждаше добре, хайде нас после ни извикаха на фронта в Сърбия. Бях назначен за каруцар - да карам палатката на командира на полка от Сливен и лекарска палатка - това беше моята задача в щаба на отделението. Относно храната бях още по-добре, защото повечето даваха суха храна и в каруцата имах един чувал ябълки и круши. Ех, велика е все пак вярата ни в Бога. Преди да отидем в Прищина ходехме за фураж в изоставени къщи от албанци, сърби. И като ходехме с конете да видим къде има, с още един войник, от два километра някъде ни видяли, вероятно албанци и залпове ни хвърлиха, към десет изстрела, но Бог ни е пазел: нито кон, нито нас удариха.
към текста >>

33. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

Сърбия обявява война на България, българите я спечелват благодарение на Духът Святий, който ръководи войските чрез младите български офицери, понеже през това време руският император е изтеглил офицерския си състав.
е обявен манифест на княз Батенберг, че го признава. През 1885 г. една българска делегация, водена от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) заминава за Русия и искат съдействие и помощ за Съединението, но император Александър III отказва. Отхвърлят по този начин „Откровението". Ha2.XI.1885 г. Сърбия обявява война на България, българите я спечелват благодарение на Духът Святий, който ръководи войските чрез младите български офицери, понеже през това време руският император е изтеглил офицерския си състав. На 17.Х.1885 г. е примирието. Западните велики сили признават Съединението, но България е още васална страна на Турция. През 1886 г. Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6.IX.
към текста >>

34. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

Сърбия също обявява война на Турция.
Наистина 1912 г. е началото на Балканската война. На 5.X.1912 г. България и Гърция обявяват война на Турция. На 7.Х.1912 г. Сърбия също обявява война на Турция. На 13 март 1913 г. превземат Одрин, а на 17 май 1913 г. в Лондон е сключен мирен договор, с който Турция отстъпва земите на запад от линията Мидия - Енос. След това започва Междусъюзническата война. На 19 май 1913 г.
към текста >>

Сърбия и Гърция сключват договор срещу България.
На 13 март 1913 г. превземат Одрин, а на 17 май 1913 г. в Лондон е сключен мирен договор, с който Турция отстъпва земите на запад от линията Мидия - Енос. След това започва Междусъюзническата война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпване на българските войски срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. се намесва Румъния и навлиза в Северна България. А на 30 юни 1913 г.
към текста >>

Фердинанд дава заповед за настъпване на българските войски срещу Сърбия и Гърция.
в Лондон е сключен мирен договор, с който Турция отстъпва земите на запад от линията Мидия - Енос. След това започва Междусъюзническата война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпване на българските войски срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. се намесва Румъния и навлиза в Северна България. А на 30 юни 1913 г. се включва срещу България и Турция. България капитулирала, по вина на Фердинанд.
към текста >>

с обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия във връзка с убийството на австрийския престолонаследник принц Франц в Сараево.
се включва срещу България и Турция. България капитулирала, по вина на Фердинанд. На 28 юли 1913 г. се сключва в Букурещ мирен договор и България се лишава от своите придобивки по време на Балканската война. Началото на Първата световна война започва на 15 (28) юли 1914 г. с обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия във връзка с убийството на австрийския престолонаследник принц Франц в Сараево. Оформят се Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя) и Антантата (Англия, франция, Русия, САЩ). Централните сили губят войната, както и България, която се е присъединила към тях. На 27.XI.1919 г. в предградието на Париж, Ньой, се сключва договор за мир. България претърпява втора национална катастрофа отново по вина на цар Фердинанд.
към текста >>

35. І.03.08. ОСМАНСКИТЕ ВАСАЛИ

християнските народи във Византия, България и Сърбия.
8. ОСМАНСКИТЕ ВАСАЛИ Османците използват освен своите войски, но и тези на „неверниците" в борбата им срещу останалите неверници, т.е. християнските народи във Византия, България и Сърбия. Всеки превзет град трябва да приеме исляма, да плаща данък или ако се съпротивлява, да бъдат третирани като „езичници" и унищожени. Но онези, които имат Свещена книга, като Библията, и са християни, могат да плащат данъци и да признаят властта на османците. През 1375 г. Йоан V Палеолог сключва съюз с османците и става техен васал, т.е. на Мурад I.
към текста >>

36. І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

Сегед (Унгария) в края на юли 1444 г., като се освобождава Сърбия, а България остава под властта на турците.
На връщане разбиват отново турците на 2.1,1444 година, В Белград на 22.1.1444 г. пристига турски пратеник в предложение за изгоден мир. През м. юни 1444 г. в град Одрин Ян Хунияди и Георги Бранкович сключват с турците десетгодишен мир, като клаузите на договора са ратифицирани в гр. Сегед (Унгария) в края на юли 1444 г., като се освобождава Сърбия, а България остава под властта на турците. При ратифицирането на договора в гр. Сегед се полага клетва. На 15 август 1444 г. Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги. Християните не са искрени и се подготвят за нов поход.
към текста >>

Сръбският деспот Георги Бранкович е срещу похода, защото мирът го удовлетворява напълно, понеже запазва Сърбия свободна от турците.
Християните не са искрени и се подготвят за нов поход. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II. Назарини, в името на папския престол, освобождава краля от клетвата за сключения с турците мир. И с манифест на 4 август 1444 г. била обявена война на Турция. Сръбският деспот Георги Бранкович е срещу похода, защото мирът го удовлетворява напълно, понеже запазва Сърбия свободна от турците.
към текста >>

37. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

в една битка на Косово поле Хуниади бил разбит и вратите на Унгария и Сърбия били отворени за турците.
Главата на Владислав е измита и намазана с мед, и е занесена триумфално в Бруса. А новият папа Николай V заявява, че източните християни страдат, защото не са приели унията и не са признали върховната папска власт. След Варненската битка Мурад II се оттегля в своето уединение. На престола е 12 годишният Мехмед II, обкръжен от двама опитни военноначалници - великия везир Халил паша и кадъаскера Молла Хюсрев. През октомври 1448 г. в една битка на Косово поле Хуниади бил разбит и вратите на Унгария и Сърбия били отворени за турците. Пътят за новите завоевания на османците е открит. След смъртта на султан Мурад II, начело застава неговият 19 годишен син на 18 февруари 1451 г. Веднага сключва съюз с Византия, дори плаща издръжка в Константинопол на османския принц Орхан, внук на Сюлейман. Сключва на 24.1.1451 г. тригодишен мир с Ян Хуниади.
към текста >>

38. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

започва широко единодействие между сърби, гърци и българи с планове за обявяването едновременно въстание в Сърбия, Гърция и България.
Започнали да го наричат „за вяра" и после се видоизменило в„завера". Организацията имала три начала: абсолютна преданост на делото, желязна конспиративна дисциплина и организационна структура, филики Етерия имала следните степени в посвещението на Антиминса: побратими, препоръчани, йереи, пастири. С шифрово писмо те са въвеждали в редовете на организацията. Ето едно писмо „За свещеник": „В името на бъдещото спасение, огласявам за свещеник на филики Етерия и посвещавам обичта на филики Етерия, в защита на великите свещеници на Елевзинските тайни гражданина .... (еди кой си), като горещ защитник на организацията и на родината (огласен) от мене и положил клетва. Подпис." В началото на 1817 г. започва широко единодействие между сърби, гърци и българи с планове за обявяването едновременно въстание в Сърбия, Гърция и България. Били определени за апостоли лица, пълномощници да работят в самата Османска империя. А като органи на филики Етерия се основават първите настоятелства - ефории. Ето защо Николаос Скуфас предложил да се премести седалището на организацията в Истанбул. Така, през пролетта на 1818 г., в Истанбул са тримата - Скуфас, Ксантос, Чолаков. Но сърдечноболният Скуфас умира през 1818 г., остават да работят другите двама.
към текста >>

39. І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА

Той прави прокламация, но за българите- не споменава нищо, като смята, че войските му ще минат към Сърбия и оттам ще прекосят към Пелопонес.
На 7 март 1821 г. етеристите на Ипсиланти преминават през река Прут с отряд кавалерия от гръцки доброволци в Молдова, посрещнат от арнаутите на молдовския княз М. Суцо и отседнали в Яш, столицата на Молдавия. Тук обявяват въстанието, като заявяват, че имат благословението на руския император, което е било лъжа. Събират се доброволци - гърци, сърби, албанци (арнаути), българи. Той прави прокламация, но за българите- не споменава нищо, като смята, че войските му ще минат към Сърбия и оттам ще прекосят към Пелопонес. Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е. на етеристите. Но по ирония на съдбата, начело на въстаническите войски застават българи, както във Влашко, така и в Пелопонес. Руското командване не разрешавало на офицерския състав да участва във въстанието на Ипсиланти, но те можели да напуснат армията и да участват като доброволци. Александър I изпраща писмо, с което разжалва Ипсиланти от чин генерал, снел благословението си от него и го заплашил, че ще се съюзи със силите на Портата, за да усмири бунта във Влашко и Молдова.
към текста >>

По това време Сърбия отказва да вземе участие във въстанието.
Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е. на етеристите. Но по ирония на съдбата, начело на въстаническите войски застават българи, както във Влашко, така и в Пелопонес. Руското командване не разрешавало на офицерския състав да участва във въстанието на Ипсиланти, но те можели да напуснат армията и да участват като доброволци. Александър I изпраща писмо, с което разжалва Ипсиланти от чин генерал, снел благословението си от него и го заплашил, че ще се съюзи със силите на Портата, за да усмири бунта във Влашко и Молдова. По това време Сърбия отказва да вземе участие във въстанието. Руският император дал съгласието си да бъде прехвърлена турската войска през Дунава, за да разгроми въстанието, защото тримата императори от Свещения съюз от 1815 г. на Австрия, Прусия, Русия са били против революцията, въстанието за независимостта на народите. През м. март 1821 г. Ипсиланти продължил подготовката за преминаване през река Дунав при Свищов.
към текста >>

А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби.
Той ги посреща надменно, студено и почти ги изпъдил. А те са настоявали да премине веднага Дунава, заедно с Владимиреску, като са му подготвили преминаването и посрещането на отвъдния български бряг. Той отказал, защото той е работил за гръцката нация, водена от „мегали идеята", за планове за възкресяване на византийската империя и не желаел участието на българите в ръководството на въстанието. На връщане, след предателство от гърците, цялата делегация била хваната от турците и избита, Останал само един, който се е разболял и останал отвъд Дунава, за да бъде свидетел и да разказва след това за отказа на Ипсиланти. Така е било унищожено лично от Ипсиланти преминаването на юг. А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби. Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия. Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя. След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава.
към текста >>

Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия.
А те са настоявали да премине веднага Дунава, заедно с Владимиреску, като са му подготвили преминаването и посрещането на отвъдния български бряг. Той отказал, защото той е работил за гръцката нация, водена от „мегали идеята", за планове за възкресяване на византийската империя и не желаел участието на българите в ръководството на въстанието. На връщане, след предателство от гърците, цялата делегация била хваната от турците и избита, Останал само един, който се е разболял и останал отвъд Дунава, за да бъде свидетел и да разказва след това за отказа на Ипсиланти. Така е било унищожено лично от Ипсиланти преминаването на юг. А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби. Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия. Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя. След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава. Етеристите били разбити и Ипсилонти се прехвърлил в Австрия, където бил затворен в килия и умира през 1828 година.
към текста >>

40. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция.
След като Владимиреску и Сава навлизат в Букурещ на 27 март 1821 г. оставят за комендант на Букурещ Сава. Той се отказва от Ипсиланти, поради неявяването на руска помощ и отказа му да тръгне през България и провеждал действия на своя глава, без да се допита до него. А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко, След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г. Поради голямата популярност на Сава Бинбаши, заверата на румънска почва, се казвала „Сава кавгасъ" а за Гърция - „Мора кавгасъ" - от областта Морея. Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти. Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква. Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция. Турските войски разбиват и унищожават въстаниците.
към текста >>

Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес.
оставят за комендант на Букурещ Сава. Той се отказва от Ипсиланти, поради неявяването на руска помощ и отказа му да тръгне през България и провеждал действия на своя глава, без да се допита до него. А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко, След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г. Поради голямата популярност на Сава Бинбаши, заверата на румънска почва, се казвала „Сава кавгасъ" а за Гърция - „Мора кавгасъ" - от областта Морея. Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти. Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква. Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция. Турските войски разбиват и унищожават въстаниците. Портата снема доверието си от фанариотите и ги отстранява от управлението на държавата,
към текста >>

41. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

в Одрин се подписва мирен договор, с който Гърция получава независимост, закрепва се независимостта на Сърбия, а за българите не се споменава нито дума.
съюзната ескадра унищожава при Наварин турско-египетския флот. През пролетта на 14.IV.1828 г. Русия обявява война на Турция, Генерал Дибич преминава Балкана през лятото на 1829 г. и приближава до Цариград. На 2.IX.1829 г. в Одрин се подписва мирен договор, с който Гърция получава независимост, закрепва се независимостта на Сърбия, а за българите не се споменава нито дума. Те за Великите сили, за турския султан не съществуват като народност и нация. Те всички са били християни, които са под закрилата на Патриаршията, която е била представител пред Портата на всички християнски народи в турската империя. Тогава българите след Одринския договор от 1829 г. напускат северо и югоизточна България, като стотици хиляди преминават в Румъния или се заселват в Бесарабия. Така се обезлюдяват онези територии, които се заемат от гърци, гагаузи и се променя етническия състав и по този начин се забавя Възраждането на България със десетки години!
към текста >>

42. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

По-късно, през 1808 г., българските доброволци са насочени към Сърбия, която през 1805 г.
После турците са разбити при Русе и се сключва мир през 1812 г., при който Бесарабия преминава към Русия и има право на корабоплаване по Дунава. Софроний Врачански изпраща двама български пратеници в Петербург: Иван Замбин и Атанас Некович да дири подкрепата на Русия. Чак когато почнала войната те били приети и връчили молбата. Софроний Врачански изпраща писма за подкрепа на руските войски. Стичат се стотици доброволци българи, съставена е била кавалерия. По-късно, през 1808 г., българските доброволци са насочени към Сърбия, която през 1805 г. се освобождава от турците. През 1811 г. Кутузов издава заповед за формиране на българска войска, около 5000 човека. Български отряди участват при превземането на Русе, Тутракан, Силистра. През 1809-1810 г.
към текста >>

43. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

дошел от Сърбия архим.
Панарет стоял във Варна две години и напуснал почти едновременно със свещ. Ив. Русев. След неговото оттегляне, свещ. Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община. През 1870 год. дошел от Сърбия архим. Дионисий, който служил в църквата „Св. Архангел" няколко месеца и си заминал по Димитровден. След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той свещенодействувап на българите до април 1872 год. Едва в началото на 1872 год. дохажда от Джумая за постоянен енорийски свещеник Ив.
към текста >>

44. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат.
Ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. 3 въпрос: - Ще станели политическо обединение на целия български народ: България, Македония и Добруджа? Отговор: - Ще стане обединение между българите в Добруджа до 1914 г. До 1914 година ще има такива пертурбации, щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите от България и ония от Македония и Добруджа е в реда на нещата. Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. Под думата „обединение" разбирайте туй, че държавното устройство ще си съществува, но само няма да има туй ръмжене между българските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече, имайте предвид, че в реда на нещата е всички славяни да се обединят в една империя, която ще заема, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че докато Христос дойде, ще настане една велика империя, 4 въпрос: - Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? Отговор: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: От делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише например от името на Св.
към текста >>

45. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия.
Който няма нож, трябва да си набави такъв. Нашите бдения тази година ще започнат, като всички влизате в горницата за молитва първо по един, после по трима и най-сетне на групи от по 9 души. Деветтях тази година ще работи. И ще знаете, че молитвата и моленията наши ще са главно в три направления: първо, за прославяне името Божие на Земята; второ - за идването на Царството Божие на Земята. И не само сега, но и през цялата година ще се молите в тая насока, но ще се стремите с дела, слово и мисъл е същата насока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия. Ще ви съобщя и аз едно желание на Христа към вас. Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде. От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се разотидохме. Времето подир обед се позаоблачи и позастудя.
към текста >>

46. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия.
Аз не се интересувам от вашите разбирания, защото какво мислят малките деца за своята кукла, или какво нагажда търговецът за своята търговия, всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на 20-годишна мома, ще й кажа, че на нея вече й трябват живи кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерите живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне. Да се върнем на своята мисъл. Накъде са започнали тези елини? Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: всеобща война. Хубаво, ще ги видим ние тия герои. В тази война бях казал, че отношението на войниците е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бъде разпнат. Но милиони се бият и още ще почнат да се бият.
към текста >>

47. IV.18 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

А Румъния, Сърбия, Гърция тогава ще претърпят големи страдания.
Останалите години: 1916,17,18 и 19, ще бъдат с вътрешни размирици в Европа. Сега вас би интересува като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания. За франция още повече. Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия, Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде редът на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже112 идат страдания и от нея Англия е, която ще се възползува. А нас ще ни ползува в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкова се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, тоест като мислим за Него, да се ползуваме от Него, също както се обръщаме и мислим в Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползуваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък.
към текста >>

След Сърбия иде редът на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване.
Сега вас би интересува като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания. За франция още повече. Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия, Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде редът на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже112 идат страдания и от нея Англия е, която ще се възползува. А нас ще ни ползува в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкова се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, тоест като мислим за Него, да се ползуваме от Него, също както се обръщаме и мислим в Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползуваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господ за нас и строг, и благ.
към текста >>

В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят.
Да, тая година ще бъдете зрители на велики работи. И човек в такива времена да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни. Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос, защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали тройният съюз или тройната антанта, България все ще спечели. К. Иларионов: - Но ще воюва ли България или не? - Самият събор показва дали ще воюва или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но нищо, то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески-Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрява повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 година имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 година това подозрение се премахна и хората измениха мнението си.
към текста >>

Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море.
Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос, защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали тройният съюз или тройната антанта, България все ще спечели. К. Иларионов: - Но ще воюва ли България или не? - Самият събор показва дали ще воюва или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но нищо, то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески-Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрява повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 година имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 година това подозрение се премахна и хората измениха мнението си. Това събрание се свърши в 21 часа на обед. Времето днес през целия ден беше ясно, тихо и топло.
към текста >>

48. НАРЯД за събора 1912 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Османската империя обявява война на Гърция, Сърбия, Черна гора и България.
Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ и затова вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му." 5. Наряд за петъците. 6. На 4 октомври 1912 г. Османската империя обявява война на Гърция, Сърбия, Черна гора и България. На 5. X. 1912 г. България и Гърция обявяват война на Турция. На 7.Х. 1912 г.
към текста >>

се присъединява и Сърбия.
На 5. X. 1912 г. България и Гърция обявяват война на Турция. На 7.Х. 1912 г. се присъединява и Сърбия. На 23.IX.1912 г., неделя, Учителят Дънов казва: „А ето Христос иде. Той е в България. И Той е, Който ръководи тая работа. От поведението на българския народ, от поведението на славянския елемент въобще, ще зависи разпоредбата на Невидимия свят." 7. Молитва, дадена от Учителя Дънов за войната 1912 г.
към текста >>

49. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Сърбия е поставена на тясно-турена е в обръч от Италия, Унгария, Гърция, Албания - искат от нея „нещо" и тя трябва да даде това „нещо"; а отношенията между Италия и Сърбия, че са влошени, то е шашарма - и Сърбия ще я заставят да даде „ нещо".
Цанев и Н. Петров. Всичко 14 человеци поканени и 12 присъствували. Пристига Учителят и ни запитва: Починахте ли си? Утре ще се съберете в 4 часа сутринта тук, а за обед на „Изгрева" ще отидем, а за по-последните събрания, там ще определим мястото. Разговори по политиката: Англия е настъпана по Ахилесовата пета в Китай. Сърбия е поставена на тясно-турена е в обръч от Италия, Унгария, Гърция, Албания - искат от нея „нещо" и тя трябва да даде това „нещо"; а отношенията между Италия и Сърбия, че са влошени, то е шашарма - и Сърбия ще я заставят да даде „ нещо". Относително запретените събрания от кмета и попа в с. Каялии /Бургаско/ на нашите приятели, Учителят каза: Това са допустими неща в пътя на работата ни - власт са, нека си опитат силата. Вие трябва да отличавате Божествените мисли от някои чужди външни мисли. Някой път вашият противник ще се стреми да ви предизвика като сте слаб. Църквата щяла да се обедини: сички, които са отишли там, вътре в нея уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а там обединение не може да има.
към текста >>

50. 3. ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР

Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII.
Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI. Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII. На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всич ки, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски
към текста >>

51. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература".
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература". При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас". (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
към текста >>

52. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд.
Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци. Проектът на договора за мир с България* На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България. Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право. Принципите на териториалната неприкосновеност и на националността са пожертвувани, за да се задоволят исканията на разните съседи на България, по някакви „стратегически" съображения. Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд. Според това, предполагат, че проектираната бъдеща граница ще минава по височините между селата Гор. Криводол и Комщица, а следователно, сръбските дългобойни оръдия могат да владеят столицата, която, в такъв случай, би останал граничен град. Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр. Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр.
към текста >>

Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр.
Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право. Принципите на териториалната неприкосновеност и на националността са пожертвувани, за да се задоволят исканията на разните съседи на България, по някакви „стратегически" съображения. Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд. Според това, предполагат, че проектираната бъдеща граница ще минава по височините между селата Гор. Криводол и Комщица, а следователно, сръбските дългобойни оръдия могат да владеят столицата, която, в такъв случай, би останал граничен град. Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр. Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр. Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия. Откъм Гърция, границата ще минава южно от една линия, минаваща край гр. Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея.
към текста >>

53. 23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ

Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България.
Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, начело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стоеха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното" духовенство, с началник един владика.[1] Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избегнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народа? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 г. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В 1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна" и „безспорна" зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски.
към текста >>

Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг.
В тая война, начело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стоеха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното" духовенство, с началник един владика.[1] Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избегнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народа? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 г. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В 1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна" и „безспорна" зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски. Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога оттам. Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915г.,нов1918г.
към текста >>

Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават.
Те открито заявяват, че ще изтребят цялото македонско население с огън и меч, но няма да я отстъпят. Също така се заканват и на обезоръжена България - да я нападнат, да окупират части от нейната територия и да й наложат със сила всичките си условия. Кое е средството да се избегне тая нова човешка касапница и това взаимно унищожение на двата братски народи? Кой е начинът, за да се превърна Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едноплеменни народи в ябълка за мир и радост? Ето въпросът. Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия", щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота. Най- сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo", какъвто живописен пример даде, между другото и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна Балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в Европейската война и с последния итало-югославски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращат. Малките народи трябва зорко да се пазят от тия модерни данаиди: „timeo Danaos et dona ferentes"! Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а на първо място, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между всички славяни на почвата на божествена та бекористна л/обов и братство.
към текста >>

54. БЕЛЕЖКИ

11 четем: „Румъния, Сърбия и Черна гора трябва да се изпразнят: завзетите територии да повърнат." Това се отнася за завръщането на окупираните български земи от Турция, Сърбия и Румъния през Междусъюзническата война и сключения договор в Букурещ на 28 юли 1913 г.
I, кн. 1, (22.III.1919 г.), стр. 15 е отпечатана статията „Програма на световния мир" от проф.д-р Удроу Уилсон, президент на САЩ. Тя е от 14 точки. Така в т. 11 четем: „Румъния, Сърбия и Черна гора трябва да се изпразнят: завзетите територии да повърнат." Това се отнася за завръщането на окупираните български земи от Турция, Сърбия и Румъния през Междусъюзническата война и сключения договор в Букурещ на 28 юли 1913 г. (Виж„Изгревът", том I, стр. 436-43). Но това не бе изпълнено от победителките. Те разграбиха, разпокъсаха България, която и до днес е с отрязана територия и с българско население в Турция, Гърция и Сърбия. А за разрешаване на спорните въпроси между балканските държави и определяне на техните граници той предлага това да стане чрез „Приятелско съвещание да се определят според исторически доказаните черти на връзки и народност". Но това не става.
към текста >>

Те разграбиха, разпокъсаха България, която и до днес е с отрязана територия и с българско население в Турция, Гърция и Сърбия.
Тя е от 14 точки. Така в т. 11 четем: „Румъния, Сърбия и Черна гора трябва да се изпразнят: завзетите територии да повърнат." Това се отнася за завръщането на окупираните български земи от Турция, Сърбия и Румъния през Междусъюзническата война и сключения договор в Букурещ на 28 юли 1913 г. (Виж„Изгревът", том I, стр. 436-43). Но това не бе изпълнено от победителките. Те разграбиха, разпокъсаха България, която и до днес е с отрязана територия и с българско население в Турция, Гърция и Сърбия. А за разрешаване на спорните въпроси между балканските държави и определяне на техните граници той предлага това да стане чрез „Приятелско съвещание да се определят според исторически доказаните черти на връзки и народност". Но това не става. А идва Ньойският договор през 1918 г. и окастряне на българските земи и плащане на контрибуции десетки години на победилите във войната. Всички тези събития бяха преживяни от нашите деди и бащи.
към текста >>

55. 65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА

Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя.
И имаше костници, където са костите им събрани. Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници. В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде. На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения. Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани.
към текста >>

Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия.
Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници. В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде. На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения. Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани. Тези партизани, гледах един ден, ги докараха войници.
към текста >>

56. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия.
Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних. Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие. На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с.
към текста >>

57. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия.
До обед бе без вятър, а от обед задуха северният вятър. Много хубаво време, но съвсем замръзнало. 15.II.1935 год., петък Сън: Сънувах, че съм екскурзиант. Пътувал съм на дълга екскурзия. Пътувам из Марува нагоре за гара Борисово, пеша. На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия. Нещо, което действително няма нищо вярно. Отбих се до поста при войниците. Шосето има източна посока и тук е митницата. Пущат да минават много хора търговци и други. И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя.
към текста >>

И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя.
На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия. Нещо, което действително няма нищо вярно. Отбих се до поста при войниците. Шосето има източна посока и тук е митницата. Пущат да минават много хора търговци и други. И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя. Офицерът го нямаше. Беше отишъл на разязда с коня си и други войници. Аз говорих с подофицери, войници, които ме запитваха откъде съм и за накъде пътувам. Дойде и офицерът, но бил много строг. Не знам що, аз не отидох в Сърбия, а останах в поста.
към текста >>

Не знам що, аз не отидох в Сърбия, а останах в поста.
И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя. Офицерът го нямаше. Беше отишъл на разязда с коня си и други войници. Аз говорих с подофицери, войници, които ме запитваха откъде съм и за накъде пътувам. Дойде и офицерът, но бил много строг. Не знам що, аз не отидох в Сърбия, а останах в поста. Трябваше да сменя някои и ме направиха артелчик. Аз не исках, защо им обясних, че обичам да съм свободен и независим. Аз тъкмо се установих в Борисово, ето народът се пременил с хубави дрехи и отиват за друго село на събор. Дойде при нас момиче младо, красиво и разговорно. До мен стоеше младо момче, което, говорейки с момичето, го прегърна и тури да седне на скута му като дете и любовно си заговориха разни.
към текста >>

58. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Потеглихме полкът за Сърбия.
Извършихме наряда у сестра Йорданка. Присъствуваха повече от 20 души братя и сестри. От днес, 21 март, до 11 април, с изключение на 4 ^ 5 вечери, всяка вечер се събирахме, за да проучаваме братски песни, които тукашните братя и сестри не знаеха. Научихме „Слънчев лъч", „Там далеч", „И скачам аз", „Духай, ветре" и още много. 11.IV.1943 год. Потеглихме полкът за Сърбия. Мен ме изпратиха с бързия влак, за да получа серум тетанус, за конете. На гара Попово стигнах и задминах влака на полка. На 12.IV.1943 бях в София, взех серум тетанус и фотографските материали и вечерта а 11 ч отидох на гара Надежда да чакам влака, с който пътува 64 полк. Сутринта чаках до 6 1/2 ч на 13.IV.1943 г. 13.IV.1943 год.
към текста >>

14.V.1943 год., петък, Рашка - Сърбия Станах в 4 1/2, Небе съвсем ясно.
Каже ли някой, че не иска да се моли на Господа, сам ще си избере на кого да се моли. Да се молиш, това е необходим закон. Човек трябва да се моли! Да се молиш на Бога, това е все едно да дишаш чист въздух. Всяка молитва вън от Бога е слизане на човешката душа все по-надолу. 14.V.1943 год., петък, Рашка - Сърбия Станах в 4 1/2, Небе съвсем ясно. Наоколо балканите свежи, чисти. Чува се оркестър от птичи песни. Прочетох от томчето „Дали може" беседата „Ирече баща му". Завърших я с плач. Че дълбоко спим, българите, и не можем да оценим какво нещо е Учителят за България и за всеки буден човек отделно.
към текста >>

59. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра.
2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка В 8 ч влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода. С шишета изпущат водата да изтече и газта събират. На ден събират около 100 литра. 3.IХ.1943 год., петък, гара Боготовишка баня Целия ден прекарахме на Боготовишка баня, очаквайки да дойде локомотив от Кралево. Аз четох, свирих, но ми забраниха да свиря поради всенародния траур за обозе починалия на 28 август т. г.
към текста >>

Тази вечер командирът на полка строи войниците, за да им говори поради стачкуването им днес и вчера на някои части, не искали да закусят, а други - да обядват, в знак на протест, задето повече от 6 месеца ги държат несменяеми в Сърбия и по 3 ^ 4 пъти били мобилизирани, а други хора никак не били досега мобилизирани.
Безпокои се, че не й пиша. Предупреждава ме, че Учителят питал за мене, дали е излязло отменяването ми от учителствуване в Прилепско. Отменяването е станало и получих заповедта си. Изпрати ми я директорката ми отс. Кумарица, Софийско. Тази вечер командирът на полка строи войниците, за да им говори поради стачкуването им днес и вчера на някои части, не искали да закусят, а други - да обядват, в знак на протест, задето повече от 6 месеца ги държат несменяеми в Сърбия и по 3 ^ 4 пъти били мобилизирани, а други хора никак не били досега мобилизирани. Във войска трябва да има дисциплина. Има кой да се грижи за сменяването и др. неща. На 8-ий септемврий сънувах сън. Че дошли двама души, високи като манекени, на единия името му е Данчо, на Кулов Илия, а на другия - Стойно. Стойно Денев Гайдаров.
към текста >>

60. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Ние, българите, очаквахме с голямо внимание да се стопят ледените планини между България и Сърбия и двата славянски народи да си подадат ръка братски и заработят за своето материално и културно повдигане, още повече, че на славянството сега предстои велико и светло бъдеще на тая цивилизация.
Събудих се на съмване. Станах. Пак ми едно меланхолично настроение. Облачно, мъгливо е вън и студено е вече. Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал Александър, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси. Застрелян е бил от някой си от Загреб, и самиятубиец е бил застрелян от човек, който е избягал в тълпата. Ние, българите, очаквахме с голямо внимание да се стопят ледените планини между България и Сърбия и двата славянски народи да си подадат ръка братски и заработят за своето материално и културно повдигане, още повече, че на славянството сега предстои велико и светло бъдеще на тая цивилизация. Дохождането на крал Александър в България бе първият топъл вятър, който започна да смекчава сухия и пагубен студ и започнаха и двете страни да говорят за побратимяване. Но орисия кралска! Ето, що човек си е предполагал, не станало, а що е било предопределено. Законът за причините и последствията работи. С дохождането си в България над всичката любов и красота в приемането, най-после за удоволствие се убиха 4 елена от крал Александра.
към текста >>

61. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

ТОМ 17

За да изучи и усвои по-добре митническата служба, предприема обиколка из Сърбия и Румъния.
„Ступан" и сп. „Читалище". Още преди да започне Освободителната руско-турска война, заедно с неколцина свои приятели М. Георгиев събира сведения от стратегически и икономически характер за крепостта Видин и града, които успява да препрати в руския генерален щаб. За тази своя самоотвержена дейност той разказва по- късно в мемоарния си очерк „Три срещи". След Освобождението, през май 1878 година, Михалаки Георгиев е назначен за управител на видинската митница. За да изучи и усвои по-добре митническата служба, предприема обиколка из Сърбия и Румъния. След като се запознава по-подробно с въпросите на митническото дело, през януари 1879 година е назначен в Министерството на финансите за ревизор на митниците в цялата страна. Наред със служебната си дейност бъдещият писател работи и като културен труженик и общественик. Участва в основаването на културно- просветното дружество „Славянска беседа", в чието първо настоятелство е избран, изнася доклади в научни дружества и пр. През средата на 1880 година отново се връща към учителското поприще - става учител по зоология, ботаника, химия и физика в Ломската гимназия. Като учител в Лом написва своя известен на времето си „Учебник по ботаниката за средните учебни заведения в България" - първото учебно помагало по ботаника у нас.
към текста >>

62. 12. Балканско Локарно

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Образуваната Югославия, в която влизаха Хърватска, Словения, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, включваща и Македония, се разпадна през 1990-2003 г.
----------------------- [1] Локарно - град в Северна Италия, или Южна Швейцария, където след Първата световна война, през 1925 г. се прави опит за създаване на европейски съединени щати. Локарно е курортен център, разположен на бреговете на езерото Лого ди Маджоре. А за Балканска федерация говори също и Учителят Дънов. Но Той казва, че първо трябва да се създаде Балканска федерация, в която да влиза и Гърция, и след това да се образуват и европейски съединени щати. Образуваната Югославия, в която влизаха Хърватска, Словения, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, включваща и Македония, се разпадна през 1990-2003 г. Онези, които създадоха Югославия през 1918 г., същите бяха и тези, които сега я разрушиха, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

63. 13. По македонския въпрос

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Такова е положението в Сърбия.
Когато й се сърдят, те доказват, че не я разбират и само си причиняват излишни страдания. Тая мисъл е права във всички направления на мировия живот. Ние не само вярваме, но почти знаем, че Македония ще се освободи. Никога не може човек да закрепи трайно един конус върху върха му. Това положение е неестествено и то може да съществува само благодарение силни човешки напрежения. Такова е положението в Сърбия. Напусто братята сърби се стараят да се надуват. Жабата никога не може да стане вол, нито Сърбия - Англия. Така те причиняват на другите и на себе си излишни страдания, които биха могли да бъдат спестени. От друга страна ние навярно можем да кажем, че убийствата не могат да донесат добро комуто и да било. Даже когато изглежда, че едно убийство е „свещено", то е само за късогледия човешки ум.
към текста >>

Жабата никога не може да стане вол, нито Сърбия - Англия.
Ние не само вярваме, но почти знаем, че Македония ще се освободи. Никога не може човек да закрепи трайно един конус върху върха му. Това положение е неестествено и то може да съществува само благодарение силни човешки напрежения. Такова е положението в Сърбия. Напусто братята сърби се стараят да се надуват. Жабата никога не може да стане вол, нито Сърбия - Англия. Така те причиняват на другите и на себе си излишни страдания, които биха могли да бъдат спестени. От друга страна ние навярно можем да кажем, че убийствата не могат да донесат добро комуто и да било. Даже когато изглежда, че едно убийство е „свещено", то е само за късогледия човешки ум. Човек никога - никога! - не може да предвиди всички и най-отдалечени последствия на своите акции.
към текста >>

64. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др.
Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * * * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце.
към текста >>

65. (48) Срещи с Учителя и царя на 14.VI.1939 г.

30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:

Ние търпяхме несгоди и ви помагахме колкото можахме, вие ни захвърлихте като парцали сега и сте отлично разположени към Петру и към Сърбия, с която воювахте. Защо?
Че има кой да бди и трябва със спокойствие да дочакаме времето за реализиране... Той го хареса. Говори ми за приема на фон Рихтхофен337 . Как, като му свършила официалната страна, казал на немски: «Този медал, «Пур ле мерит»**, го нося заслужено. Ние се сражавахме заедно и страдахме заедно. Вашата банка завлече нашата, ние мълчахме. Ние търпяхме несгоди и ви помагахме колкото можахме, вие ни захвърлихте като парцали сега и сте отлично разположени към Петру и към Сърбия, с която воювахте. Защо? Мислите ли, че по тоя начин се печелят приятели? Хитлер е честен човек и аз вярвам на неговата войнишка дума, но около него има хора, които другояче мислят. Защо ни спряха оръжието? Ние може да не бъдем с вас, но поне против вас не сме, а тия, които сега облагодетелствате, тия бяха против вас.» В тоя смисъл му говорил и много ми хареса, само че аз не мога да запомням текстуално и затова сега не мога си спомни точно думите му, които са били силни, красиви. - След това - каза царят - кампанията срещу мене тук, в София, постихна.
към текста >>

66. (53) ПИСМО

Оръжието беше се загубило из Сърбия, а също и въпросът за 100-тях вехти аероплани, които идеха и не пристигаха.
Преди това беше ми изпратил на 24-ти рапортите от Русия за депутатите, в които имаше много смешни работи, които те са правили (Георги Марков дъщеря си натъкмил, други шаяци продавали, други викали: «Да живее Сталин! » и пили, яли и пр.).356 Имаше и рапорт от Лондон, който явно беше подшушнат от Англия, да сме се разберели с Турция, на което се противопоставих, освен да стане комшийски, защото и посредникът ще иска нещо за себе си. На 29-и т.м. вечерта ми донесе други секретни писма от Берлин, Лондон, Париж, Белград, Анкара и пр. Някои от тях съдържаха напразни тревоги, които и отбих. Оръжието беше се загубило из Сърбия, а също и въпросът за 100-тях вехти аероплани, които идеха и не пристигаха. Царят беше доста смутен и мислеше, че войната ще избухне, а ние нямаме нищо. Казах му да се не безпокои, че и другите около нас не са по-добре. Той ми каза, че се смущавал от поведението на Англия и ми каза за разговора, който току-що имал с Рендел, английския посланик, във Враня. - Приех го тука, за да помислят, че Англия прави натиск. Полуофициално. Разговорът е траял дълго, но царят е бил великолепен в защитата си [на] каузата на България.
към текста >>

67. (61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч

После пресяхме резултатите и те бяха: Кимон - държавник, който може да работи; Гичев -способен, ако не беше толкова егоист, но все пак положителен за работа; Стойчо - също, но да отиде в дипломацията; Калфов - също, даже говорихме да замести евентуално Кьосето, ако почне много да рита; Пастухов може да работи още; Недялко също е удобен даже и за дипломатическа работа, приятелска, в Сърбия или Турция; Буров - празен, но за Франция може да бъде; другите може да се смятат вече като изостанали, ненормални донякъде (Смилов420-крайно дребнав и Петров Георги421), стари по възраст и пр.
Царят ми каза дословно почти целия разговор и след това - впечатлението си: - Стайнов е само тялото, Маджаров е умът. И Кимон оттам взима. И владиците - също! Лулчев, това е тъмният център на България! 418 Славейко Василев419 е говорил средна хубост, но дал съвет да се обърне внимание на социалната политика, за която и аз бях му говорил. После пресяхме резултатите и те бяха: Кимон - държавник, който може да работи; Гичев -способен, ако не беше толкова егоист, но все пак положителен за работа; Стойчо - също, но да отиде в дипломацията; Калфов - също, даже говорихме да замести евентуално Кьосето, ако почне много да рита; Пастухов може да работи още; Недялко също е удобен даже и за дипломатическа работа, приятелска, в Сърбия или Турция; Буров - празен, но за Франция може да бъде; другите може да се смятат вече като изостанали, ненормални донякъде (Смилов420-крайно дребнав и Петров Георги421), стари по възраст и пр. Значи от 16 човека годни бяха 5-6 и той е съгласен да се турят на работа, което остана да уговори с Кьосето. Изобщо е съгласен с принципа, че всичко годно трябва да [се] впрегне в тоя мъчен момент, там, където ще бъде най-полезно. Имах намерение да запиша повече разговорите, които той почти дословно, с репликите, ми говори, но нямам тая памет. Пък и не са нещо изключително, макар че са били разнообразни и някои от тях - доста язвителни. ___________________________________ * «Можа» вместо «мога» - на много места се среща, включително и в статиите на Любомир Лулчев във вестниците, които е издавал.
към текста >>

68. (64) Срещи

Първо - за пакта със Сърбия, че е сключен със Стоядинович, а не със Сърбия.
Ъгълът на лицето му е доста добър, но цветът сочи на голямо окисление (много киселини, сдържани огорчения), доста силна и добре прикривана амбиция, която не е в много възвишено поле, но държание има, спекулира с държавни идеали, но същината на идеалите е сведена в по-низшо поле. Без да е партизанин и дребнав наглед, той беше дълбоко... Започна да се извинява, че не, той не е искал да ме види, но не сме се разбрали. Царят наистина му казал, но той чакал аз да го потърся и аз като не съм се обадил, и пр. - на тая тема. Аз го слушах, после започнах разговора, който имаше няколко главни точки, които аз сега ще отбележа не в същия ред, както се водеха, а както си ги спомням. Първо - за пакта със Сърбия, че е сключен със Стоядинович, а не със Сърбия. Той поясни, че е отишел, говорил със Стоядинович, но той не го е насърчил, а после е говорил с Павел и после обяда, когато той мислел, че нищо няма да излезе, той отишел насаме със Стоядинович (Павел), а после го извикал и него и му казал, че ще бъде. Вторият въпрос беше, че е издал нашите спатии на турците и те са играли с тях в Румъния. Той не отрече отчасти, че това е така, и ми разправи подробно как е говорил с турския министър Сарачиоглу, като е минавал през България, и му е казал нашите претенции, които не бяха тайни, и той обещал да се опита да стори нещо, но румънците не се съгласили и когато той отишел в Анкара, после всичко уж било много добро, но се намесили англичаните и пр. Това той разправи с най-големи подробности. После му казах, че се носи слух, че е комарджия, че отнема време на министрите в заседание, което го няма никъде - по 5-6-9 часа.
към текста >>

69. (66) Срещи

-Зная аз това добро - каза царят... - Нали - казва-говорихме, че Лойд456 е тъмен човек - ето, ходи в Румъния, отиде си и почнаха пожари, в Сърбия -убийства и пожари, ами тука какво ще излезе?
Започват да му го четат от 8 часа вечерта, та до 2 часа след полунощ. Онзи човек искал нещо да прескача, но царят не давал и настоявал всичко да се чете. - Инквизиция, каквато правеше Боян Начев със своите жертви - казва царят, - зная го, защото го изпитах... Като си отидох долу, аз имах същото чувство като сега - желание да му оставя само трупа си. И вдигнах револвера и го опрях до челото си... Револверът не хвана, даде засечка. - Защото е трябвало да живееш - казвам му, но и двамата бяхме много развълнувани... Горкичкият... Каза ми царят, че още в Будапеща е казано от журналист, че на 26 декември ще има преврат в България от офицери за доброто на царя. -Зная аз това добро - каза царят... - Нали - казва-говорихме, че Лойд456 е тъмен човек - ето, ходи в Румъния, отиде си и почнаха пожари, в Сърбия -убийства и пожари, ами тука какво ще излезе? Проверих това, което ми писахте за английската легация, и излезе вярно, че имат хора, които са участвали в Испания... - Значи и тука готвят нещо такова - казвам му (пък си мисля, че те взеха Лукова не току-така с 15 000 лв. месечно, но не го казах на царя...). Говорихме за Недев и той се отзова много хубаво. Казах му също интригата, която е разправяна, че престолонаследникът е глухоням, и как Казанли-ев се е клел, че го е виждал и говорил с него и как народът викал «ура». Приказвахме по тоя повод за Казанлиев и му казах, че той е човек, на когото може да се даде път, и царят потвърди това, че заслужава и че ще бъде хубаво да се вдигне той вместо други, понеже той е добре с народа, без да е така корумпиран, и че е помагал на бедните, като е купувал нещичко от свои пари, и че прави хубави жестове.
към текста >>

70. (69) Срещи с Учителя. Разговори с Де Кореи, французин сенатор, Меменджиоглу и важен съвет

Накъсо, впечатленията и разговора: - Изглежда, че е дошел да продължи делото на лорд Лойд, който не успя тук, а в Сърбия и Румъния има успех.
Севов казал на царя, че искам да го видя, след като бяхме говорили с него. Посрещна ме лично царят и ми вика със смях: - Влизайте с галошите, както при Кьосето. И аз се вмъкнах наистина с шушоните вътре в салона и там се съблякох и събух, като си хвърлих палтото на един стол. После се поздравихме за Новата година, че не бяхме се виждали, а след това седнахме и аз го закачих за срещите му откак не бяхме се виждали. Започна да ми говори за срещата си с Де Кореи475. Накъсо, впечатленията и разговора: - Изглежда, че е дошел да продължи делото на лорд Лойд, който не успя тук, а в Сърбия и Румъния има успех. - Разговорът е бил главно върху поведението на България и сближението с Русия. Трябвало да се направи блок. - Но - казва му царят - този блок вече може да се яви като опасност за някого или да бъде предизвикана изкуствено и тогава ще бъде лошо. - Но защо сключвате договори и с Русия? - Ами и вие флиртувахте три месеца с нея и какво да правя аз, ако вие приготвихте само флирта на Русия?
към текста >>

71. (76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.

Пред нас има Сърбия и Румъния - те не са прегазени, те от какво се страхуват?
И румъните не отказали. Тогава той свикал Филов, Габровски, Попов и Даскалов и започнали съвещание и искали да направят мобилизация. Попов искал да вика Мушанов, Цанков, Калфов и други бивши, за да се съвещава с тях. Аз не се стърпях и казах: - Та това са бозаджии, а не министри, ако от толкова малко губят главата си. Това е срамота. Пред нас има Сърбия и Румъния - те не са прегазени, те от какво се страхуват? Или това е само предлог на тия господа, които са всецяло в ръцете на спекулантите, да внасят само повече паника, за да си вършат далаверите. Това е престъпно. Вие трябва да не се поддавате на това. Вие трябва да бъдете човекът, който до последния момент трябва да загази най-голямо спокойствие. Ако има нещо опасно, ще Ви се каже, но дотогава не се поддавайте на никакви такива влияния.
към текста >>

72. (140) Среща с принц Кирил на 16.I.1944 г. в Евдокия, от 9 до 10 ч сутринта

Там има и комунисти, има и сърбиянци.
- Не е. Но англичаните и американците искат да погубят България. - Това го не вярвайте - казах аз на Кирил. - В краен случай може да се опита автономна Македония, като се направи една нова Източна Румелия, пък нашите войски да се махнат оттам. - И това съм мислил отдавна - каза Кирил, - но как? Там има и комунисти, има и сърбиянци. и българи. - Те да си уредят работата, но да има доверени хора. Както признаха Албания, така ще признаят и автономна Македония. - Да, но германците имат войски в Албания. - Че нека имат и в Македония, но поне ще се изтеглим оттам по-прилично.
към текста >>

73. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Сърбия и Гърция подписват таен военен договор, насочен срещу България.
в «Изгревът», том I, стр. 494-507. 189. На 17 май 1913 г. в Лондон се сключва мирен договор, с който се слага край на Балканската война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военен договор, насочен срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия.
към текста >>

Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция.
На 17 май 1913 г. в Лондон се сключва мирен договор, с който се слага край на Балканската война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военен договор, насочен срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия. На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София.
към текста >>

На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин.
На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик. На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива. Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна Добруджа. 190. Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна Добруджа. Този разговор е на 20 март 1939 г. А това е Волята Божия.
към текста >>

в Лондон е сключен Лондонският мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора и Турция.
Това представлява политиката на Фердинанд. Защо в Хитлеровите похвати има фердинандовщина? Защото това са идеи, похвати, методи на Фердинанд, който ги предава на Хитлер. Самото му присъствие в Германия създава център, от който излизат тези похвати. 208. На 17 май 1913 г. в Лондон е сключен Лондонският мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора и Турция. Турция отстъпва всички земи, намиращи се на запад от линията Мидия-Енос. Мидия е на брега на Черно море, а Енос е на брега Бяло море. По този начин България излиза на брега на Бяло море. Това е било според плана на Невидимия свят според Учителя Дънов. Но по време на войната Германия и Австро-Унгария поддържат Турция поради стратегически интереси, а от друга страна подтикват България да превземе Цариград.
към текста >>

в Лондон се сключва мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора от една страна и Турция от друга страна, с който Турция отстъпва всички земи на запад от линията Мидия-Енос на Балканския съюз.
Не може да им се отрече. Насочиха войната на изток.» А през това време нито вестници, нито радио са споменавали за тези събития. След няколко дни вече вестниците пишат, че Судет е вече германски. И само толкоз. 260.1) На 17 май 1913 г. в Лондон се сключва мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора от една страна и Турция от друга страна, с който Турция отстъпва всички земи на запад от линията Мидия-Енос на Балканския съюз. Мидия е на Черно море, а Енос - на Бяло море. 2) На 16 юни 1913 г. по заповед на Фердинанд българските войски нападат Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България, а на 30 юни Турция преминава линията Мидия-Енос и стига до Одрин.
към текста >>

по заповед на Фердинанд българските войски нападат Сърбия и Гърция.
И само толкоз. 260.1) На 17 май 1913 г. в Лондон се сключва мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора от една страна и Турция от друга страна, с който Турция отстъпва всички земи на запад от линията Мидия-Енос на Балканския съюз. Мидия е на Черно море, а Енос - на Бяло море. 2) На 16 юни 1913 г. по заповед на Фердинанд българските войски нападат Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България, а на 30 юни Турция преминава линията Мидия-Енос и стига до Одрин. На 28 юли 1913 г. в Букурещ България сключва мирен договор, след като е капитулирала, с който е изрязана с територии. Даден е излаз на Бяло море (Егейско море) от устието на р.
към текста >>

обявяват настъпление на българските войски срещу Сърбия и Гърция.
границата между Турция и България е линията Мидия-Енос. Мидия е на Черно море, а Енос -на Бяло море. Това е бил планът на Небето за България. Това е било Божественият план. Но враговете на този народ, чрез Фердинанд, на 16 юни 1913 г. обявяват настъпление на българските войски срещу Сърбия и Гърция. А Турция на 30 юни 1913 г. преминава линията Мидия-Енос, превзема Одрин и това положение остава и след сключения на 28 юли 1913 г. в Букурещ мирен договор. На 16 септември 1913 г. между България и Турция е сключен Цариградският договор, според който Турция си запазва Одринска Тракия.
към текста >>

България и Германия подписват договор за военни действия срещу Сърбия.
В нея териториалните компенсации се отлагат за следвоенния период. Германците ги убеждават, че това е временно и през лятото на 1915 г. германско-австрийските сили имат успехи на Източния фронт. Фердинанд отказва. И на 24 август / 6 септември 1915 г. България и Германия подписват договор за военни действия срещу Сърбия. На 14 октомври 1915 г. Фердинанд обявява война на Сърбия. На 16 октомври 1915 г. Англия и Франция обявяват война на България, а няколко дни след това Русия също обявява война на България. Така България загубва своя неутралитет и възможността да запази земите си с българско население.
към текста >>

Фердинанд обявява война на Сърбия.
германско-австрийските сили имат успехи на Източния фронт. Фердинанд отказва. И на 24 август / 6 септември 1915 г. България и Германия подписват договор за военни действия срещу Сърбия. На 14 октомври 1915 г. Фердинанд обявява война на Сърбия. На 16 октомври 1915 г. Англия и Франция обявяват война на България, а няколко дни след това Русия също обявява война на България. Така България загубва своя неутралитет и възможността да запази земите си с българско население. И то по вина на Фердинанд. 266. Уолтър Рънсиман - английски политик и водач на Либералната партия, който е изпратен в Чехословакия през лятото на 1938 г.
към текста >>

Със своя ход да се присъедини към Германия и да настъпи със своите окупационни войски в Гърция, Македония и Сърбия, цар Борис III предизвиква съдбата.
Коя съдба? Тази европейска карма на Кобургите, Бурбоните, Орлеан-ците и Савойците. И тя ще смаже България. 280. Плановете на Провидението са неизменни. Но делата на хората се променят. Със своя ход да се присъедини към Германия и да настъпи със своите окупационни войски в Гърция, Македония и Сърбия, цар Борис III предизвиква съдбата. Той почина скоропостижно на 28 август 1943 г. и след това дойде Третата национална катастрофа. 281. На 6 май е денят Гергьовден, който е патронен празник на Храбростта на българските войски и който се празнува винаги с парад. А главнокомандуващият цар Борис III трябва да приеме лично парада. 282. Царица Йоана Савойска е дъщеря на италианския крал Емануил III и кралица Елена, дъщеря на крал Никита от Черна гора.
към текста >>

подписва акт за военно нападение срещу Сърбия заедно с Германия, след което се идва до Възмездието и до втора национална катастрофа. 293.
Търново през 1915 г. Виж «Изгревът», том XI, стр. 617-618. Учителят Дънов бил арестуван и после освободен. Това е на 8 август 1915 г. А за Божие наказание цар Фердинанд на 24 август 1915 г. подписва акт за военно нападение срещу Сърбия заедно с Германия, след което се идва до Възмездието и до втора национална катастрофа. 293. Това разпъждане на събора на Бялото Братство и арестуването на Учителя е престъпление пред Духът Божи и пред Бога. Всяко едно престъпление пред Духът Божи се изплаща до тисящи поколения, според Учителя Дънов. Така на 16 април 1925 г. при атентата в църквата «Св. Неделя» генерал Радой-ков е убит, жена му е ранена и после умира от раните си.
към текста >>

окупират Сърбия, а през 1916 г.
Той присъствува във Виена на 1 март 1941 г. при подписване на Тристраният пакт от България. 338. Август фон Макензен, германски военен, генерал, фелдмаршал. По времето на Първата световна война от 1914-1918 г. командва австро-герман-ските войски на Балканския фронт, които в 1915 г. окупират Сърбия, а през 1916 г. ръководи настъпващите в Добруджа обединени съюзни сили срещу Румъния и е главнокомандващ окупационните сили в Румъния. 339. Андрей Тошев - роден през 1867 г. в гр. Стара Загора. От 1890 г.
към текста >>

Битоля; в Черна гора-1905 г.; в Гърция - 1906 г.; в Сърбия - 1908 г.
Стара Загора. От 1890 г. до 1895 г. е учител. 1903-1905 г.-търговски агент в гр. Битоля; в Черна гора-1905 г.; в Гърция - 1906 г.; в Сърбия - 1908 г. Пълномощен министър в Сърбия - 19091913 г.; в Австрия - 1919-1920 г. През 1930-1934 г. издава двутомния труд «Балканските войни». От 1935 г. е министър-председател - служебен кабинет на цар Борис, утвърждава безпартийния режим, засилва ролята на царя и обезличаването на партиите.
към текста >>

Пълномощен министър в Сърбия - 19091913 г.; в Австрия - 1919-1920 г.
От 1890 г. до 1895 г. е учител. 1903-1905 г.-търговски агент в гр. Битоля; в Черна гора-1905 г.; в Гърция - 1906 г.; в Сърбия - 1908 г. Пълномощен министър в Сърбия - 19091913 г.; в Австрия - 1919-1920 г. През 1930-1934 г. издава двутомния труд «Балканските войни». От 1935 г. е министър-председател - служебен кабинет на цар Борис, утвърждава безпартийния режим, засилва ролята на царя и обезличаването на партиите. През лятото на 1935 г.
към текста >>

Австро-Унгария поставя ултиматум на Сърбия, с който иска да подчини Сърбия.
руснаците ще влязат в България и ще сменят строя, което и става на 9 септември 1944 г. Виж «Изгревът», том IV, стр. 478-479. 363. На 28 юни 1914 г. в Сараево е убит австро-унгарският престолонаследник Франц-Фердинанд от сръбската националистическа организация «Черна ръка». Австро-Унгария поставя ултиматум на Сърбия, с който иска да подчини Сърбия. Ултиматумът е отхвърлен. На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия. А ето каква е ролята на Англия. През време на ултиматума Англия и Германия водят преговори, като английският министър на външните работи заявява, че ако избухне война между германско-австрийския блок и Франция и Русия, то Англия ще остане неутрална.
към текста >>

Австро-Унгария обявява война на Сърбия.
На 28 юни 1914 г. в Сараево е убит австро-унгарският престолонаследник Франц-Фердинанд от сръбската националистическа организация «Черна ръка». Австро-Унгария поставя ултиматум на Сърбия, с който иска да подчини Сърбия. Ултиматумът е отхвърлен. На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия. А ето каква е ролята на Англия. През време на ултиматума Англия и Германия водят преговори, като английският министър на външните работи заявява, че ако избухне война между германско-австрийския блок и Франция и Русия, то Англия ще остане неутрална. Само след един месец Англия заявява, че ще подкрепи Русия и Франция. Така Англия подтиква започването на войната, за да може воюващите страни да се самоунищожат и да остане само Английската империя. На 1 август 1914 г.
към текста >>

нарежда на българските войски да атакуват армиите на Сърбия и Гърция.
Хитлер нападна СССР. А Хитлер бе, според Учителя Дънов, съдебният пристав на Бога, който трябваше да приведе решението на Бога към Англия. Но те го подлъгаха и го препратиха на изток, за да нападне СССР и да се отклони подготвеният удар към Англия. 376. След като е приключила Балканската война от 1912-1913 г. и е сключен Лондонският мирен договор от 17 май 1913 г., то Фердинанд на 16 юни 1913 г. нарежда на българските войски да атакуват армиите на Сърбия и Гърция. А според Учителя Дънов това са бесовете, които обсебват Фердинанд и го карат да ликвидира България. Тогава Небето внушава на Румъния да навлезе на 27 юни 1913 г. в България и да стигне до София с войските си, за да умири бесовете. Така те се явяват като съдебен пристав на Бога, да изпълнят решението Му и да изгонят бесовете от Фердинанд. Така се идва до Първата национална катастрофа с подписването на Букурещкият мирен договор на 28 юли 1913 г.
към текста >>

2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция.
Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна Добруджа от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни. Те поставят условие България да влезе в Балканският пакт. Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война. Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал.
към текста >>

Австро-Унгария на Франц-Йосиф разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува.
Но той си го е искал, за да се реализира като политик, макар че Учителят не е одобрявал това. Искал е да опита. И е опитал и е заплатил след това с живота си. 478. Духовете на тъмнината ръководят днешната политика. А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479. Австро-Унгария на Франц-Йосиф разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува. Сега същите сили си служат с други народи. Те сега действуват по същия начин, но други са поставени на политическата сцена като актьори. Една такава роля играе Англия. 480. Възходът на Англия се дължеше на това, че Библейското дружество в Лондон отпечатваше Библията на различни езици и с нея искаше да разпространи християнството. Това бе нейната мисия и затова Британската империя бе на върха си.
към текста >>

България обявява война на Сърбия.
Съглашението (Антантата) прави поредното си предложение до Фердинанд за влизане на България във войната на нейна страна. Но правителството отклонява. На 23 септември 1915 г. се обявява обща мобилизация. На 14 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия. На 16 октомври 1915 г. Англия, Франция обявяват война на България, а няколко дни по-късно обявява и Русия. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Българските войски превземат Добрич и Тутракан.
към текста >>

- бяга от затвора, емигрира в Сърбия.
1923 г. - министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски. След 9 юни 1923 г. е хванат и осъден. 1924 г. - бяга от затвора, емигрира в Сърбия. 1933 г. - окръжен ръководител на БЗНС в гр. Шумен. 1941-1944 г. - многократно арестуван за антипра-вителствена дейност. 1944-1946 г.
към текста >>

Идва момент и враговете на славянството преобръщат съдбата на Сърбия.
Враговете на човеците ги обсебвят отвътре, но тук, в България, за евреите по плът българите не позволяват да стане гонение срещу тях. 596. Учителят Дънов споменава нееднократно, че днешният свят е обсаден от Невидимия свят. И той е, който взима решения, а личностите и народите трябва да ги приложат. Те са само изпълнителите. Но това може да се приеме само от човек с пробудено съзнание и с отворени очи и уши. 597. Идва момент и враговете на славянството преобръщат съдбата на Сърбия. На 25 март 1941 г. правителството на Цветкович-Мачек присъединява Сърбия към Тристранния пакт. На 27 март военните извършват преврат. Новото правителство с генерал Душан Симович отхвърля Тристранния пакт. На 6 април 1941 г.
към текста >>

правителството на Цветкович-Мачек присъединява Сърбия към Тристранния пакт.
И той е, който взима решения, а личностите и народите трябва да ги приложат. Те са само изпълнителите. Но това може да се приеме само от човек с пробудено съзнание и с отворени очи и уши. 597. Идва момент и враговете на славянството преобръщат съдбата на Сърбия. На 25 март 1941 г. правителството на Цветкович-Мачек присъединява Сърбия към Тристранния пакт. На 27 март военните извършват преврат. Новото правителство с генерал Душан Симович отхвърля Тристранния пакт. На 6 април 1941 г. германските войски, разположени в Австрия, Унгария и България, нападат Югославия и Гърция и ги окупират. А на 19 април 1941 г.
към текста >>

Окупирани са земи на Източна Сърбия. 598.
Новото правителство с генерал Душан Симович отхвърля Тристранния пакт. На 6 април 1941 г. германските войски, разположени в Австрия, Унгария и България, нападат Югославия и Гърция и ги окупират. А на 19 април 1941 г. цар Борис изпраща окупационни български войски във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Окупирани са земи на Източна Сърбия. 598. Иван Буреш - директор на Царския музей за естествена история. Роден в София през 1885 г. Следва естествени науки в София, в Прага и завършва в София през 1909 г. Специализира в Мюнхен -1909-1911 г. и става доктор на природните науки.
към текста >>

в Сърбия с присъединяване към Тристранния пакт и след два дни - преврата на военните и отхвърляне на пакта, са работа на Англия.
На 6 април 1941 г. германските войски нападат Югославия от три страни - от Австрия, Унгария и България и за две седмици я превземат. 615. Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандващ сухопътните войски на Германия след 1938 г. След Сталин граде ката битка и пленя-ването на 300 000 германска армия, той бива сменен от Хитлер, който сам поема командването. 616. Събитията от 25 март 1941 г. в Сърбия с присъединяване към Тристранния пакт и след два дни - преврата на военните и отхвърляне на пакта, са работа на Англия. А защо? Защото тя иска дестабилизация на Балканите и сблъсък на Сърбия и България, за да може да се намесва политически. Но тук нещата взимат друг обрат - германските войски окупират Югославия. Те знаят, че следващият ход на Хитлер е на изток. 617. Никола Генадиев - роден през 1868 г.
към текста >>

Защото тя иска дестабилизация на Балканите и сблъсък на Сърбия и България, за да може да се намесва политически.
Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандващ сухопътните войски на Германия след 1938 г. След Сталин граде ката битка и пленя-ването на 300 000 германска армия, той бива сменен от Хитлер, който сам поема командването. 616. Събитията от 25 март 1941 г. в Сърбия с присъединяване към Тристранния пакт и след два дни - преврата на военните и отхвърляне на пакта, са работа на Англия. А защо? Защото тя иска дестабилизация на Балканите и сблъсък на Сърбия и България, за да може да се намесва политически. Но тук нещата взимат друг обрат - германските войски окупират Югославия. Те знаят, че следващият ход на Хитлер е на изток. 617. Никола Генадиев - роден през 1868 г. в Битоля, Македония. 1885 г.
към текста >>

А пък Сърбия като царство се е опропастявапа заради пиянството.
е убит в София от македонски автономисти. 618. Лулчев настоява да се задоволи Русия чрез Браухич - главнокомандващ сухопътните войски на Германия, да се даде дори цяла Полша на Русия, за да се избегне сблъсъкът на изток и да се насочи към Англия. Но това не става. Случва се обратното - Германия напада Русия. 619. Още навремето Любен Каравелов е писал, че българските царе са страдали от чуждестранните царици, които са проваляли Българското царство. А пък Сърбия като царство се е опропастявапа заради пиянството. Едните - от жени, а другите - от вино и ракия. Кое от двете е по-опасно? Проверете историческите събития, и ще се убедите, че и двете се допълват, защото са свързани помежду си. 620. Българските войски на 19 април 1941 г. навлизат в Македония, след като германските войски спечелват войната срещу Гърция и Югославия.
към текста >>

Дори и Учителят Дънов споменава за безчинствата на българите в Сърбия. 621.
А от затворите се освобождават криминалните престъпници, които отиват в «новоосвободените земи» и които се развилняват като истински разбойници. Баща ми беше изпратен за кмет в Беломорска Тракия към Драма и Серее. Местните българи само след три месеца пропищяват от безчинствата на новата власт, ходели при баща ми и се оплаквали: «Ние ви чакаме като освободители, а дойдоха престъпниците и сега е десет пъти по-лошо, отколкото бе под гръцко.» Това се отнася за всички освободени земи. Само след няколко месеца българите ги възприемат като окупатори и в Македония, и в Тракия. Не само като окупатори, но и като живи разбойници, защото са били такива. Дори и Учителят Дънов споменава за безчинствата на българите в Сърбия. 621. Българската войска окупира и част от Сърбия. През месец януари 1943 г. на България е възложена окупацията на част от Сърбия, а през ноември 1943 г. - отбраната на Егейското крайбрежие от Дедеагач до нос Епаноми. От 3 май 1941 г.
към текста >>

Българската войска окупира и част от Сърбия.
Баща ми беше изпратен за кмет в Беломорска Тракия към Драма и Серее. Местните българи само след три месеца пропищяват от безчинствата на новата власт, ходели при баща ми и се оплаквали: «Ние ви чакаме като освободители, а дойдоха престъпниците и сега е десет пъти по-лошо, отколкото бе под гръцко.» Това се отнася за всички освободени земи. Само след няколко месеца българите ги възприемат като окупатори и в Македония, и в Тракия. Не само като окупатори, но и като живи разбойници, защото са били такива. Дори и Учителят Дънов споменава за безчинствата на българите в Сърбия. 621. Българската войска окупира и част от Сърбия. През месец януари 1943 г. на България е възложена окупацията на част от Сърбия, а през ноември 1943 г. - отбраната на Егейското крайбрежие от Дедеагач до нос Епаноми. От 3 май 1941 г. от териториите на Западна Тракия, островите Тасос, Самотраки и Егейска Македония е образувана т.нар.
към текста >>

на България е възложена окупацията на част от Сърбия, а през ноември 1943 г.
Само след няколко месеца българите ги възприемат като окупатори и в Македония, и в Тракия. Не само като окупатори, но и като живи разбойници, защото са били такива. Дори и Учителят Дънов споменава за безчинствата на българите в Сърбия. 621. Българската войска окупира и част от Сърбия. През месец януари 1943 г. на България е възложена окупацията на част от Сърбия, а през ноември 1943 г. - отбраната на Егейското крайбрежие от Дедеагач до нос Епаноми. От 3 май 1941 г. от териториите на Западна Тракия, островите Тасос, Самотраки и Егейска Македония е образувана т.нар. Беломорска област под административния и военен контрол на България. 622. По време на окупацията на Източна Сърбия, Вардарска Македония и Беломорска Тракия се извършват много издевателства.
към текста >>

По време на окупацията на Източна Сърбия, Вардарска Македония и Беломорска Тракия се извършват много издевателства.
на България е възложена окупацията на част от Сърбия, а през ноември 1943 г. - отбраната на Егейското крайбрежие от Дедеагач до нос Епаноми. От 3 май 1941 г. от териториите на Западна Тракия, островите Тасос, Самотраки и Егейска Македония е образувана т.нар. Беломорска област под административния и военен контрол на България. 622. По време на окупацията на Източна Сърбия, Вардарска Македония и Беломорска Тракия се извършват много издевателства. Срещу тях говори Учителят Дънов. Това предизвиква омразата на местното население и засилване на партизанската борба срещу българите окупатори. Явяват се гръцки партизани, сръбски партизани, че и македонски партизани, за обща изненада. Но онези, които са в окупационните територии, за тях това не е изненада, а следствие на омраза и вражда, възникнали от българските издевателства от криминалните престъпници и продажни чиновници. 623. Борис Йоцов - роден през 1894 г.
към текста >>

74. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Сърбия и Гърция подписват таен военен договор, насочен срещу България.
в «Изгревът», том I, стр. 494-507. 189. На 17 май 1913 г. в Лондон се сключва мирен договор, с който се слага край на Балканската война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военен договор, насочен срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия.
към текста >>

Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция.
На 17 май 1913 г. в Лондон се сключва мирен договор, с който се слага край на Балканската война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военен договор, насочен срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия. На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София.
към текста >>

На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин.
На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик. На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива. Това е била нейната мисия, но не е трябвало да взима Южна Добруджа. 190. Учителят Дънов споменава, че Германия е обещала да помогне на България да си върне Южна Добруджа. Този разговор е на 20 март 1939 г. А това е Волята Божия.
към текста >>

в Лондон е сключен Лондонският мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора и Турция.
Това представлява политиката на Фердинанд. Защо в Хитлеровите похвати има фердинандовщина? Защото това са идеи, похвати, методи на Фердинанд, който ги предава на Хитлер. Самото му присъствие в Германия създава център, от който излизат тези похвати. 208. На 17 май 1913 г. в Лондон е сключен Лондонският мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора и Турция. Турция отстъпва всички земи, намиращи се на запад от линията Мидия-Енос. Мидия е на брега на Черно море, а Енос е на брега Бяло море. По този начин България излиза на брега на Бяло море. Това е било според плана на Невидимия свят според Учителя Дънов. Но по време на войната Германия и Австро-Унгария поддържат Турция поради стратегически интереси, а от друга страна подтикват България да превземе Цариград.
към текста >>

в Лондон се сключва мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора от една страна и Турция от друга страна, с който Турция отстъпва всички земи на запад от линията Мидия-Енос на Балканския съюз.
Не може да им се отрече. Насочиха войната на изток.» А през това време нито вестници, нито радио са споменавали за тези събития. След няколко дни вече вестниците пишат, че Судет е вече германски. И само толкоз. 260.1) На 17 май 1913 г. в Лондон се сключва мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора от една страна и Турция от друга страна, с който Турция отстъпва всички земи на запад от линията Мидия-Енос на Балканския съюз. Мидия е на Черно море, а Енос - на Бяло море. 2) На 16 юни 1913 г. по заповед на Фердинанд българските войски нападат Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България, а на 30 юни Турция преминава линията Мидия-Енос и стига до Одрин.
към текста >>

по заповед на Фердинанд българските войски нападат Сърбия и Гърция.
И само толкоз. 260.1) На 17 май 1913 г. в Лондон се сключва мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора от една страна и Турция от друга страна, с който Турция отстъпва всички земи на запад от линията Мидия-Енос на Балканския съюз. Мидия е на Черно море, а Енос - на Бяло море. 2) На 16 юни 1913 г. по заповед на Фердинанд българските войски нападат Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България, а на 30 юни Турция преминава линията Мидия-Енос и стига до Одрин. На 28 юли 1913 г. в Букурещ България сключва мирен договор, след като е капитулирала, с който е изрязана с територии. Даден е излаз на Бяло море (Егейско море) от устието на р.
към текста >>

обявяват настъпление на българските войски срещу Сърбия и Гърция.
границата между Турция и България е линията Мидия-Енос. Мидия е на Черно море, а Енос -на Бяло море. Това е бил планът на Небето за България. Това е било Божественият план. Но враговете на този народ, чрез Фердинанд, на 16 юни 1913 г. обявяват настъпление на българските войски срещу Сърбия и Гърция. А Турция на 30 юни 1913 г. преминава линията Мидия-Енос, превзема Одрин и това положение остава и след сключения на 28 юли 1913 г. в Букурещ мирен договор. На 16 септември 1913 г. между България и Турция е сключен Цариградският договор, според който Турция си запазва Одринска Тракия.
към текста >>

България и Германия подписват договор за военни действия срещу Сърбия.
В нея териториалните компенсации се отлагат за следвоенния период. Германците ги убеждават, че това е временно и през лятото на 1915 г. германско-австрийските сили имат успехи на Източния фронт. Фердинанд отказва. И на 24 август / 6 септември 1915 г. България и Германия подписват договор за военни действия срещу Сърбия. На 14 октомври 1915 г. Фердинанд обявява война на Сърбия. На 16 октомври 1915 г. Англия и Франция обявяват война на България, а няколко дни след това Русия също обявява война на България. Така България загубва своя неутралитет и възможността да запази земите си с българско население.
към текста >>

Фердинанд обявява война на Сърбия.
германско-австрийските сили имат успехи на Източния фронт. Фердинанд отказва. И на 24 август / 6 септември 1915 г. България и Германия подписват договор за военни действия срещу Сърбия. На 14 октомври 1915 г. Фердинанд обявява война на Сърбия. На 16 октомври 1915 г. Англия и Франция обявяват война на България, а няколко дни след това Русия също обявява война на България. Така България загубва своя неутралитет и възможността да запази земите си с българско население. И то по вина на Фердинанд. 266. Уолтър Рънсиман - английски политик и водач на Либералната партия, който е изпратен в Чехословакия през лятото на 1938 г.
към текста >>

Със своя ход да се присъедини към Германия и да настъпи със своите окупационни войски в Гърция, Македония и Сърбия, цар Борис III предизвиква съдбата.
Коя съдба? Тази европейска карма на Кобургите, Бурбоните, Орлеан-ците и Савойците. И тя ще смаже България. 280. Плановете на Провидението са неизменни. Но делата на хората се променят. Със своя ход да се присъедини към Германия и да настъпи със своите окупационни войски в Гърция, Македония и Сърбия, цар Борис III предизвиква съдбата. Той почина скоропостижно на 28 август 1943 г. и след това дойде Третата национална катастрофа. 281. На 6 май е денят Гергьовден, който е патронен празник на Храбростта на българските войски и който се празнува винаги с парад. А главнокомандуващият цар Борис III трябва да приеме лично парада. 282. Царица Йоана Савойска е дъщеря на италианския крал Емануил III и кралица Елена, дъщеря на крал Никита от Черна гора.
към текста >>

подписва акт за военно нападение срещу Сърбия заедно с Германия, след което се идва до Възмездието и до втора национална катастрофа. 293.
Търново през 1915 г. Виж «Изгревът», том XI, стр. 617-618. Учителят Дънов бил арестуван и после освободен. Това е на 8 август 1915 г. А за Божие наказание цар Фердинанд на 24 август 1915 г. подписва акт за военно нападение срещу Сърбия заедно с Германия, след което се идва до Възмездието и до втора национална катастрофа. 293. Това разпъждане на събора на Бялото Братство и арестуването на Учителя е престъпление пред Духът Божи и пред Бога. Всяко едно престъпление пред Духът Божи се изплаща до тисящи поколения, според Учителя Дънов. Така на 16 април 1925 г. при атентата в църквата «Св. Неделя» генерал Радой-ков е убит, жена му е ранена и после умира от раните си.
към текста >>

окупират Сърбия, а през 1916 г.
Той присъствува във Виена на 1 март 1941 г. при подписване на Тристраният пакт от България. 338. Август фон Макензен, германски военен, генерал, фелдмаршал. По времето на Първата световна война от 1914-1918 г. командва австро-герман-ските войски на Балканския фронт, които в 1915 г. окупират Сърбия, а през 1916 г. ръководи настъпващите в Добруджа обединени съюзни сили срещу Румъния и е главнокомандващ окупационните сили в Румъния. 339. Андрей Тошев - роден през 1867 г. в гр. Стара Загора. От 1890 г.
към текста >>

Битоля; в Черна гора-1905 г.; в Гърция - 1906 г.; в Сърбия - 1908 г.
Стара Загора. От 1890 г. до 1895 г. е учител. 1903-1905 г.-търговски агент в гр. Битоля; в Черна гора-1905 г.; в Гърция - 1906 г.; в Сърбия - 1908 г. Пълномощен министър в Сърбия - 19091913 г.; в Австрия - 1919-1920 г. През 1930-1934 г. издава двутомния труд «Балканските войни». От 1935 г. е министър-председател - служебен кабинет на цар Борис, утвърждава безпартийния режим, засилва ролята на царя и обезличаването на партиите.
към текста >>

Пълномощен министър в Сърбия - 19091913 г.; в Австрия - 1919-1920 г.
От 1890 г. до 1895 г. е учител. 1903-1905 г.-търговски агент в гр. Битоля; в Черна гора-1905 г.; в Гърция - 1906 г.; в Сърбия - 1908 г. Пълномощен министър в Сърбия - 19091913 г.; в Австрия - 1919-1920 г. През 1930-1934 г. издава двутомния труд «Балканските войни». От 1935 г. е министър-председател - служебен кабинет на цар Борис, утвърждава безпартийния режим, засилва ролята на царя и обезличаването на партиите. През лятото на 1935 г.
към текста >>

Австро-Унгария поставя ултиматум на Сърбия, с който иска да подчини Сърбия.
руснаците ще влязат в България и ще сменят строя, което и става на 9 септември 1944 г. Виж «Изгревът», том IV, стр. 478-479. 363. На 28 юни 1914 г. в Сараево е убит австро-унгарският престолонаследник Франц-Фердинанд от сръбската националистическа организация «Черна ръка». Австро-Унгария поставя ултиматум на Сърбия, с който иска да подчини Сърбия. Ултиматумът е отхвърлен. На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия. А ето каква е ролята на Англия. През време на ултиматума Англия и Германия водят преговори, като английският министър на външните работи заявява, че ако избухне война между германско-австрийския блок и Франция и Русия, то Англия ще остане неутрална.
към текста >>

Австро-Унгария обявява война на Сърбия.
На 28 юни 1914 г. в Сараево е убит австро-унгарският престолонаследник Франц-Фердинанд от сръбската националистическа организация «Черна ръка». Австро-Унгария поставя ултиматум на Сърбия, с който иска да подчини Сърбия. Ултиматумът е отхвърлен. На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия. А ето каква е ролята на Англия. През време на ултиматума Англия и Германия водят преговори, като английският министър на външните работи заявява, че ако избухне война между германско-австрийския блок и Франция и Русия, то Англия ще остане неутрална. Само след един месец Англия заявява, че ще подкрепи Русия и Франция. Така Англия подтиква започването на войната, за да може воюващите страни да се самоунищожат и да остане само Английската империя. На 1 август 1914 г.
към текста >>

нарежда на българските войски да атакуват армиите на Сърбия и Гърция.
Хитлер нападна СССР. А Хитлер бе, според Учителя Дънов, съдебният пристав на Бога, който трябваше да приведе решението на Бога към Англия. Но те го подлъгаха и го препратиха на изток, за да нападне СССР и да се отклони подготвеният удар към Англия. 376. След като е приключила Балканската война от 1912-1913 г. и е сключен Лондонският мирен договор от 17 май 1913 г., то Фердинанд на 16 юни 1913 г. нарежда на българските войски да атакуват армиите на Сърбия и Гърция. А според Учителя Дънов това са бесовете, които обсебват Фердинанд и го карат да ликвидира България. Тогава Небето внушава на Румъния да навлезе на 27 юни 1913 г. в България и да стигне до София с войските си, за да умири бесовете. Така те се явяват като съдебен пристав на Бога, да изпълнят решението Му и да изгонят бесовете от Фердинанд. Така се идва до Първата национална катастрофа с подписването на Букурещкият мирен договор на 28 юли 1913 г.
към текста >>

2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция.
Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна Добруджа от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни. Те поставят условие България да влезе в Балканският пакт. Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война. Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал.
към текста >>

Австро-Унгария на Франц-Йосиф разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува.
Но той си го е искал, за да се реализира като политик, макар че Учителят не е одобрявал това. Искал е да опита. И е опитал и е заплатил след това с живота си. 478. Духовете на тъмнината ръководят днешната политика. А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479. Австро-Унгария на Франц-Йосиф разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува. Сега същите сили си служат с други народи. Те сега действуват по същия начин, но други са поставени на политическата сцена като актьори. Една такава роля играе Англия. 480. Възходът на Англия се дължеше на това, че Библейското дружество в Лондон отпечатваше Библията на различни езици и с нея искаше да разпространи християнството. Това бе нейната мисия и затова Британската империя бе на върха си.
към текста >>

България обявява война на Сърбия.
Съглашението (Антантата) прави поредното си предложение до Фердинанд за влизане на България във войната на нейна страна. Но правителството отклонява. На 23 септември 1915 г. се обявява обща мобилизация. На 14 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия. На 16 октомври 1915 г. Англия, Франция обявяват война на България, а няколко дни по-късно обявява и Русия. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Българските войски превземат Добрич и Тутракан.
към текста >>

- бяга от затвора, емигрира в Сърбия.
1923 г. - министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски. След 9 юни 1923 г. е хванат и осъден. 1924 г. - бяга от затвора, емигрира в Сърбия. 1933 г. - окръжен ръководител на БЗНС в гр. Шумен. 1941-1944 г. - многократно арестуван за антипра-вителствена дейност. 1944-1946 г.
към текста >>

Идва момент и враговете на славянството преобръщат съдбата на Сърбия.
Враговете на човеците ги обсебвят отвътре, но тук, в България, за евреите по плът българите не позволяват да стане гонение срещу тях. 596. Учителят Дънов споменава нееднократно, че днешният свят е обсаден от Невидимия свят. И той е, който взима решения, а личностите и народите трябва да ги приложат. Те са само изпълнителите. Но това може да се приеме само от човек с пробудено съзнание и с отворени очи и уши. 597. Идва момент и враговете на славянството преобръщат съдбата на Сърбия. На 25 март 1941 г. правителството на Цветкович-Мачек присъединява Сърбия към Тристранния пакт. На 27 март военните извършват преврат. Новото правителство с генерал Душан Симович отхвърля Тристранния пакт. На 6 април 1941 г.
към текста >>

правителството на Цветкович-Мачек присъединява Сърбия към Тристранния пакт.
И той е, който взима решения, а личностите и народите трябва да ги приложат. Те са само изпълнителите. Но това може да се приеме само от човек с пробудено съзнание и с отворени очи и уши. 597. Идва момент и враговете на славянството преобръщат съдбата на Сърбия. На 25 март 1941 г. правителството на Цветкович-Мачек присъединява Сърбия към Тристранния пакт. На 27 март военните извършват преврат. Новото правителство с генерал Душан Симович отхвърля Тристранния пакт. На 6 април 1941 г. германските войски, разположени в Австрия, Унгария и България, нападат Югославия и Гърция и ги окупират. А на 19 април 1941 г.
към текста >>

Окупирани са земи на Източна Сърбия. 598.
Новото правителство с генерал Душан Симович отхвърля Тристранния пакт. На 6 април 1941 г. германските войски, разположени в Австрия, Унгария и България, нападат Югославия и Гърция и ги окупират. А на 19 април 1941 г. цар Борис изпраща окупационни български войски във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Окупирани са земи на Източна Сърбия. 598. Иван Буреш - директор на Царския музей за естествена история. Роден в София през 1885 г. Следва естествени науки в София, в Прага и завършва в София през 1909 г. Специализира в Мюнхен -1909-1911 г. и става доктор на природните науки.
към текста >>

в Сърбия с присъединяване към Тристранния пакт и след два дни - преврата на военните и отхвърляне на пакта, са работа на Англия.
На 6 април 1941 г. германските войски нападат Югославия от три страни - от Австрия, Унгария и България и за две седмици я превземат. 615. Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандващ сухопътните войски на Германия след 1938 г. След Сталин граде ката битка и пленя-ването на 300 000 германска армия, той бива сменен от Хитлер, който сам поема командването. 616. Събитията от 25 март 1941 г. в Сърбия с присъединяване към Тристранния пакт и след два дни - преврата на военните и отхвърляне на пакта, са работа на Англия. А защо? Защото тя иска дестабилизация на Балканите и сблъсък на Сърбия и България, за да може да се намесва политически. Но тук нещата взимат друг обрат - германските войски окупират Югославия. Те знаят, че следващият ход на Хитлер е на изток. 617. Никола Генадиев - роден през 1868 г.
към текста >>

Защото тя иска дестабилизация на Балканите и сблъсък на Сърбия и България, за да може да се намесва политически.
Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандващ сухопътните войски на Германия след 1938 г. След Сталин граде ката битка и пленя-ването на 300 000 германска армия, той бива сменен от Хитлер, който сам поема командването. 616. Събитията от 25 март 1941 г. в Сърбия с присъединяване към Тристранния пакт и след два дни - преврата на военните и отхвърляне на пакта, са работа на Англия. А защо? Защото тя иска дестабилизация на Балканите и сблъсък на Сърбия и България, за да може да се намесва политически. Но тук нещата взимат друг обрат - германските войски окупират Югославия. Те знаят, че следващият ход на Хитлер е на изток. 617. Никола Генадиев - роден през 1868 г. в Битоля, Македония. 1885 г.
към текста >>

А пък Сърбия като царство се е опропастявапа заради пиянството.
е убит в София от македонски автономисти. 618. Лулчев настоява да се задоволи Русия чрез Браухич - главнокомандващ сухопътните войски на Германия, да се даде дори цяла Полша на Русия, за да се избегне сблъсъкът на изток и да се насочи към Англия. Но това не става. Случва се обратното - Германия напада Русия. 619. Още навремето Любен Каравелов е писал, че българските царе са страдали от чуждестранните царици, които са проваляли Българското царство. А пък Сърбия като царство се е опропастявапа заради пиянството. Едните - от жени, а другите - от вино и ракия. Кое от двете е по-опасно? Проверете историческите събития, и ще се убедите, че и двете се допълват, защото са свързани помежду си. 620. Българските войски на 19 април 1941 г. навлизат в Македония, след като германските войски спечелват войната срещу Гърция и Югославия.
към текста >>

Дори и Учителят Дънов споменава за безчинствата на българите в Сърбия. 621.
А от затворите се освобождават криминалните престъпници, които отиват в «новоосвободените земи» и които се развилняват като истински разбойници. Баща ми беше изпратен за кмет в Беломорска Тракия към Драма и Серее. Местните българи само след три месеца пропищяват от безчинствата на новата власт, ходели при баща ми и се оплаквали: «Ние ви чакаме като освободители, а дойдоха престъпниците и сега е десет пъти по-лошо, отколкото бе под гръцко.» Това се отнася за всички освободени земи. Само след няколко месеца българите ги възприемат като окупатори и в Македония, и в Тракия. Не само като окупатори, но и като живи разбойници, защото са били такива. Дори и Учителят Дънов споменава за безчинствата на българите в Сърбия. 621. Българската войска окупира и част от Сърбия. През месец януари 1943 г. на България е възложена окупацията на част от Сърбия, а през ноември 1943 г. - отбраната на Егейското крайбрежие от Дедеагач до нос Епаноми. От 3 май 1941 г.
към текста >>

Българската войска окупира и част от Сърбия.
Баща ми беше изпратен за кмет в Беломорска Тракия към Драма и Серее. Местните българи само след три месеца пропищяват от безчинствата на новата власт, ходели при баща ми и се оплаквали: «Ние ви чакаме като освободители, а дойдоха престъпниците и сега е десет пъти по-лошо, отколкото бе под гръцко.» Това се отнася за всички освободени земи. Само след няколко месеца българите ги възприемат като окупатори и в Македония, и в Тракия. Не само като окупатори, но и като живи разбойници, защото са били такива. Дори и Учителят Дънов споменава за безчинствата на българите в Сърбия. 621. Българската войска окупира и част от Сърбия. През месец януари 1943 г. на България е възложена окупацията на част от Сърбия, а през ноември 1943 г. - отбраната на Егейското крайбрежие от Дедеагач до нос Епаноми. От 3 май 1941 г. от териториите на Западна Тракия, островите Тасос, Самотраки и Егейска Македония е образувана т.нар.
към текста >>

на България е възложена окупацията на част от Сърбия, а през ноември 1943 г.
Само след няколко месеца българите ги възприемат като окупатори и в Македония, и в Тракия. Не само като окупатори, но и като живи разбойници, защото са били такива. Дори и Учителят Дънов споменава за безчинствата на българите в Сърбия. 621. Българската войска окупира и част от Сърбия. През месец януари 1943 г. на България е възложена окупацията на част от Сърбия, а през ноември 1943 г. - отбраната на Егейското крайбрежие от Дедеагач до нос Епаноми. От 3 май 1941 г. от териториите на Западна Тракия, островите Тасос, Самотраки и Егейска Македония е образувана т.нар. Беломорска област под административния и военен контрол на България. 622. По време на окупацията на Източна Сърбия, Вардарска Македония и Беломорска Тракия се извършват много издевателства.
към текста >>

По време на окупацията на Източна Сърбия, Вардарска Македония и Беломорска Тракия се извършват много издевателства.
на България е възложена окупацията на част от Сърбия, а през ноември 1943 г. - отбраната на Егейското крайбрежие от Дедеагач до нос Епаноми. От 3 май 1941 г. от териториите на Западна Тракия, островите Тасос, Самотраки и Егейска Македония е образувана т.нар. Беломорска област под административния и военен контрол на България. 622. По време на окупацията на Източна Сърбия, Вардарска Македония и Беломорска Тракия се извършват много издевателства. Срещу тях говори Учителят Дънов. Това предизвиква омразата на местното население и засилване на партизанската борба срещу българите окупатори. Явяват се гръцки партизани, сръбски партизани, че и македонски партизани, за обща изненада. Но онези, които са в окупационните територии, за тях това не е изненада, а следствие на омраза и вражда, възникнали от българските издевателства от криминалните престъпници и продажни чиновници. 623. Борис Йоцов - роден през 1894 г.
към текста >>

75. 21. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

1) Това беше девизът на онези ратници, които в тежките времена на турското владичество зарязваха бащин дом и стряха, за да отидат или в равната Влашка и Боцансказемя, или в братската Сърбия, да подишат чист свободен въздух, да поживеят човешки, гдето никой ги не угнетява, гдето никой ги не преследва за техните идеи, и там, впоследствие събрани в чети, преминаваха или Тих бял Дунав, или през долини и усои навлизаха в Славната Стара планина, която им даваше убежище и подслон като истинска майка, гдето под Свилен байрак я кръстосваха надлъж и нашир, пеяха славни песни за по-славни победи на загинали вече ратници.
21. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.) (В. „Ратникна свободата”, бр. 7, 4.ІІІ.1924 г., София, стр. 1) Това беше девизът на онези ратници, които в тежките времена на турското владичество зарязваха бащин дом и стряха, за да отидат или в равната Влашка и Боцансказемя, или в братската Сърбия, да подишат чист свободен въздух, да поживеят човешки, гдето никой ги не угнетява, гдето никой ги не преследва за техните идеи, и там, впоследствие събрани в чети, преминаваха или Тих бял Дунав, или през долини и усои навлизаха в Славната Стара планина, която им даваше убежище и подслон като истинска майка, гдето под Свилен байрак я кръстосваха надлъж и нашир, пеяха славни песни за по-славни победи на загинали вече ратници. Те дишаха свободно там и когато се срещаха с душманина, ако паднеха в неравен бой - падаха с усмивка на уста, падаха с последна дума: „Сладка е смъртта за свободата.” Има ли нужда да се изброяват имената на славно загиналите ратници на Свободата? Или по-право - има ли възможност да се изброят те? Достатъчно е да се посочат имената на онези неустрашими ратници от последната епоха - предосвободителната: Раковски, Илю, Дядо Цеко, Панайот Хитоа, Филип Тотю, Македонски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, Ангел Кънчев, Ботев! Това са същите - ратници на свободата и след тях - хиляди и хиляди незнайни ратници, едни от които умряха от неприятелски куршуми и ятагани, други - от българските, все с една и съща последна дума: „Сладка е смъртта за свободата! ” Единици оттях само след като преживяха всички кървави боеве, склопиха очи в дълбоката старост, но и дотогаз са били ратници на свободата.
към текста >>

76. 32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Мир, ред, спокойствие, законност няма и няма да има, дордето не отворите широко занданите и границите, за да се завърнат нашите братя при своите близки, защото почти всички се доволно скитаха 5 години в Добруджа, Македония, Сърбия.
За какъв ред се говори, щом буйните македонци се затварят, журналисти - интернират и затварят, а в парламента заявяват: „Не знаем как ще осъмнем”? На комисията за събиране помощи за избитите от септемврийските събития не се позволява да работи свободно, да върши чиста своята християнска обязаност. Господа министри, депутати, господа журналисти от „Демократически сговор”, „Пряпорец”, „Мир”, „Свободна реч”, не повтаряйте дните през 1918 г. След тези факти, може ли да твърдите, че има мир и спокойствие? Защо искате да вървите по стари пътища?! Мир, ред, спокойствие, законност няма и няма да има, дордето не отворите широко занданите и границите, за да се завърнат нашите братя при своите близки, защото почти всички се доволно скитаха 5 години в Добруджа, Македония, Сърбия. Оставете на мира Комунистическата партия, Партията на труда, Общо-работническия синдикален съюз, македонската емиграция и другите партии. А доволно са всички други закони и махнете Закона за защита на държавата - България е съществувала толкова време без него, - недейте кара хората да мислят, че не ней, а Вам е нужен той. Дайте свобода на събранията и печата. Сносен живот - на работници, чиновници, селяни, пенсионери. Разрешете жилищната криза, ограничете спекулата.
към текста >>

77. VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Така както го искаме, ще влезем в конфликт със Сърбия и Гърция, но ако тази страна е автономна, тя сама по себе си, ако се чувствува българска провинция, ще дойде при България, както дойде Източна Румелия.
Казвам същевременно на царя да иска от Хитлер Охрид, понеже се оказа, че италианците са крайно лукави и егоисти - да поиска чрез Хитлер да вземе Охрид. Същевременно говоря на царя да поиска от Хитлер да се даде автономия на Македония. Причините за това бяха ред оплаквания, които бяха дошли оттам. Аз имах сведения от автентични източници, които говореха за крайното недоволство на хората. Имаше и политически съображения, защото, казвам, на България няма да дадат Солун, но на един Македония ще го дадат, защото е естествено дебуше на Македония. Така както го искаме, ще влезем в конфликт със Сърбия и Гърция, но ако тази страна е автономна, тя сама по себе си, ако се чувствува българска провинция, ще дойде при България, както дойде Източна Румелия. Царят тогава каза: “Лулчев, това е великолепно, но се боя само от едно - от интригите на италианците, които ще влязат под кожата на македонците и може би ще трябва да платим с Дупница и Кюстендил.” – “Затуй - казвам - ти трябва да говориш с Хитлер по-сериозно, а не само така с думи казано.” Това са основните идеи. 26. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 834 ÷ 836) - (...) Между мене и царя стана една караница, защото той все ми казва: “Нямам хора.” Аз му казвам: “За Вас има две Българин: една парфюмисана и една селско-работническа. Вие с тези, парфюмисаните, се разбирате много добре, но с другите не искате да се разберете. Вашият нос е развален.
към текста >>

78. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

Днес обаче получи повиквателна заповед за войник в етапна дружина, която се формира в 8-и полк - Варна, и която ще бъде изпратена в Сърбия.
Моята племенница, когато през тази пролет била при Вас, Ви казала, че нейният по-голям брат е войник и като вегетарианец е поставен при много трудни условия. Вие сте обещали, че можете да му услужите, като се нареди да му се облекчи положението. Тогава обаче по един естествен начин му се нареди и той благополучно завърши службата си. На 10.ІХ. т. г. се уволни и постъпи студент в тукашната академия. Днес обаче получи повиквателна заповед за войник в етапна дружина, която се формира в 8-и полк - Варна, и която ще бъде изпратена в Сърбия. Тук става ясно, че той ще бъде поставен: Първо, на военна обстановка и второ, който далеч от дома си, ще бъде затруднен с вегетарианството, което е опазил през двегодишното си служене като редовен войник в полка, благодарение на близостта му с домашните. Трето, той току-що постъпва в училището, което ще става нужда да се прекрати. Като Ви пиша това, аз и моят племенник Ви молим, ако трябва и ако може, да му се отмени мобилизационното назначение, за да продължи образованието си. Той се казва Ангел Тодоров Ангелов - ефрейтор от 8-и пехотен прим. полк., Варна - 4 пр.
към текста >>

79. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

първа част - писма от 1908г до 1912г

Щатните таблици бяха в Дирекцията на полицията главното обвинение против мен, и когато там ме разпитваше военният министър г-н генерал Михов, той ми каза, че те действително съставляват военна тайна и като ги съпостави с телеграмата, в която съобщавам от кои дивизии и полкове се състои новият окупационен корпус в Сърбия, допълни, че тези сведения са полишинелна тайна, тъй като те са известни на всички чинове, които служат в тези части, на техните близки и на много други лица.
Като ги разгледах вкъщи, аз разбрах за какво се отнасят, че те действително съставляват военна тайна и намерих, че не трябва да ги предавам в Москва. От една страна от мен не са искани такъв вид новини за организацията и състава на нашите войскови части, и от друга страна съобразих, че по онова време (към август 1941 г.) съветската армия се намираше в пълно отстъпление пред напора на германците, така че и общо, и в дадения момент те не могат да представляват никакъв интерес за тях. А и технически погледнато, тези щатни таблици са непредаваеми по радиоапарата, тъй като е невъзможно да се шифроват, тъй че съвсем неоснователно г-н Прокурорът твърди в обвинителния си акт, че аз съм ги шифровал и предал на СССР. Вместо това аз ги скрих в една неразрязана книга в библиотеката си, с намерението, като видя Д. Павлов, да го попитам откъде ги е взел и защо ми ги носи, но дълго време не го видях след това и така ги забравих в книгата, където са намерени при обиска. Щатните таблици бяха в Дирекцията на полицията главното обвинение против мен, и когато там ме разпитваше военният министър г-н генерал Михов, той ми каза, че те действително съставляват военна тайна и като ги съпостави с телеграмата, в която съобщавам от кои дивизии и полкове се състои новият окупационен корпус в Сърбия, допълни, че тези сведения са полишинелна тайна, тъй като те са известни на всички чинове, които служат в тези части, на техните близки и на много други лица. И в друго отношение г-н генерал Михов прояви към мен едно правилно разбиране, до което не стигнаха органите на полицията. Като ме задържаха в Дирекцията на полицията, аз обясних на началника на Държавната сигурност г-н П. Павлов, че съобщенията ми в телеграмите се отнасят до германското настаняване на Балканите и в тях се цели да се представи България спокойна, и че не желае и няма да се намеси с въоръжени сили против СССР, като се споменават във връзка с това и имената на видни генерали, политици и общественици. Разкриването на тези телеграми пред германците ще бъде, според мен, при това положение, грешка, от която могат да произлязат някои неприятни последици, и затова го помолих, ако е възможно, да не се дават на германците нито шифърът, нито моите откровени самопризнания и разкрития. На тази молба не се отдаде никакво значение и веднага бяха повикани немци, които взеха най-живо участие в дешифрирането на телеграмите и в разпитванията ми.
към текста >>

80. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

втора част - писма 1913г - 1914г

България, Сърбия и Гърция обявяват война на Турция. Вж.
Отец е благоволил и Той ще изпълни на всички. (Свещеният подпис) П. К. Дънов * Писмото е до приятелите от Синархическата верига във връзка с предстоящото обявяване на Балканската война. На 4 (17) октомври 1912 г. Турция обявява война на България, а на 18 октомври 1912 г. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Турция. Вж. „Изгревът”, том I, стр. 436 ÷ 441, том XI, стр. 753 ÷ 754. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) 24. Пощенска картичка от Учителя Петър Дънов от 23.3.1912 г.
към текста >>

81. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

Фердинанд нарежда на българската войска да нападне Сърбия и Гърция и се идва до Първата национална катастрофа. Вж.
** тимара - преносно: бой; ядат тимара - ядат боя; чистене на кон, което става със специален гребен, с кърпи, и е много трудна работа, която е наказание за онзи, който го прави. *** кабахат- вина, грешка **** лобутя - бой. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев, *****На 30 май 1913 г. в Лондон е подписан мирниятдоговорзакраяна Балканската война. На 29 юни 1913 г. Фердинанд нарежда на българската войска да нападне Сърбия и Гърция и се идва до Първата национална катастрофа. Вж. „Изгревът” том I, стр. 437 ÷ 441. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 40. Писмо от Петко Гумнеров до Кънчо Стойчев от 15.7.1913 г. София, 15 юли 1913 год.
към текста >>

Освен че при войната срещу турците се извършиха редици безобразия от различен калибър, неподобающи на хора християни, воюющи за свободата на другите; освен че на това отгоре се и възгордяха със своята още бъдеща велика България, но и свръх това, този именно горделив дух ги накара да не послушат нито съветите на Англия, нито ония на Русия, нито безценните съвети на Пророкът Господен в България, а взеха, че воюваха със Сърбия!
Другояче гледат Горе на нещата. И не сме да не знаем, че към обречените за духовен подьом и за свят и чист живот, небето е далеч и много далеч по-придирчиво от онези, които са още в сферата на безразличието, които са още хергелета, йова. Българите са от определените да слушат Господа. Не слушат ли, своенравничат ли - лобут. Те не слушаха сега. Освен че при войната срещу турците се извършиха редици безобразия от различен калибър, неподобающи на хора християни, воюющи за свободата на другите; освен че на това отгоре се и възгордяха със своята още бъдеща велика България, но и свръх това, този именно горделив дух ги накара да не послушат нито съветите на Англия, нито ония на Русия, нито безценните съвети на Пророкът Господен в България, а взеха, че воюваха със Сърбия! Това е върхът на безобразието. Истина, официално - чрез укази и манифести - нашите не обявиха война и това, е което в небето ни спасява, но не трябваше да стане и това, което става. България не биваше да воюва със Сърбия, нито официално, нито неофициално, а непременно, на всяка цена, трябваше да се спогоди с нея, защото, както и в първото писмо се каза, за със Сърбия война от горе не е определена. И сега, казва ни се, в астралния свят няма война между Сърбия и България. Не може и да има, защото, каза ни се, за един и същ кабахат два пъти човек не се бие.
към текста >>

България не биваше да воюва със Сърбия, нито официално, нито неофициално, а непременно, на всяка цена, трябваше да се спогоди с нея, защото, както и в първото писмо се каза, за със Сърбия война от горе не е определена.
Не слушат ли, своенравничат ли - лобут. Те не слушаха сега. Освен че при войната срещу турците се извършиха редици безобразия от различен калибър, неподобающи на хора християни, воюющи за свободата на другите; освен че на това отгоре се и възгордяха със своята още бъдеща велика България, но и свръх това, този именно горделив дух ги накара да не послушат нито съветите на Англия, нито ония на Русия, нито безценните съвети на Пророкът Господен в България, а взеха, че воюваха със Сърбия! Това е върхът на безобразието. Истина, официално - чрез укази и манифести - нашите не обявиха война и това, е което в небето ни спасява, но не трябваше да стане и това, което става. България не биваше да воюва със Сърбия, нито официално, нито неофициално, а непременно, на всяка цена, трябваше да се спогоди с нея, защото, както и в първото писмо се каза, за със Сърбия война от горе не е определена. И сега, казва ни се, в астралния свят няма война между Сърбия и България. Не може и да има, защото, каза ни се, за един и същ кабахат два пъти човек не се бие. А сегашният лобут между тия две братски и славянски държави е човешка работа, ни най-малко предвидена в Божествените порядки. Оттук непослушание и грешки, които заплетоха и оплетоха положението. Но нека не се обезсърчаваме: всяка грешка ще се използва от небето.
към текста >>

И сега, казва ни се, в астралния свят няма война между Сърбия и България.
Те не слушаха сега. Освен че при войната срещу турците се извършиха редици безобразия от различен калибър, неподобающи на хора християни, воюющи за свободата на другите; освен че на това отгоре се и възгордяха със своята още бъдеща велика България, но и свръх това, този именно горделив дух ги накара да не послушат нито съветите на Англия, нито ония на Русия, нито безценните съвети на Пророкът Господен в България, а взеха, че воюваха със Сърбия! Това е върхът на безобразието. Истина, официално - чрез укази и манифести - нашите не обявиха война и това, е което в небето ни спасява, но не трябваше да стане и това, което става. България не биваше да воюва със Сърбия, нито официално, нито неофициално, а непременно, на всяка цена, трябваше да се спогоди с нея, защото, както и в първото писмо се каза, за със Сърбия война от горе не е определена. И сега, казва ни се, в астралния свят няма война между Сърбия и България. Не може и да има, защото, каза ни се, за един и същ кабахат два пъти човек не се бие. А сегашният лобут между тия две братски и славянски държави е човешка работа, ни най-малко предвидена в Божествените порядки. Оттук непослушание и грешки, които заплетоха и оплетоха положението. Но нека не се обезсърчаваме: всяка грешка ще се използва от небето. От грешката с войната, освен че България ще почерпи добър урок, но и кръвта на загиналите в нея нейни синове ще се вземе в съображение от небето за нейното бъдаще величие.
към текста >>

по заповед на Фердинанд българската армия напада Сърбия и Гърция.
В. В. В. [Ваш винаги верен] П. К. Дънов * Ето защо се изпраща това писмо до всички: На 17 май 1913 г. в Лондон е сключен мирен договор и приключва Балканската еойна. На 16 юни 1913 г. по заповед на Фердинанд българската армия напада Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. Румъния напада България, а на 30 юни 1913 г. Турция напада също. България капитулира и на 23 юли 1913 г. в Букурещ се подписва мирен договор, (бел.
към текста >>

82. 14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

В това време цар Борис научава от разузнаването, че Англия и САЩ са се договорили след войната да разпокъсат България и една част да дадат на Румъния, друга на Сърбия, Гърция и Турция, и от нея да не остане нищо.
Значи има едно място и има там някой, който превежда. Тук в този случай е почти същото. Разговорът на Хитлер някой в невидимия свят го превежда на български, Този случай го разказваха десетилетия поред приятелите от Петрич - Мирчо, Кирчо и Крум, които знаеха целият случай лично от Ванга. Само те имаха познание за тези окултни неща и затова тя им разказваше подобни случаи. В началото на месец август Хитлер вика цар Борис на среща на 13.08.1943 г. В това време цар Борис научава от разузнаването, че Англия и САЩ са се договорили след войната да разпокъсат България и една част да дадат на Румъния, друга на Сърбия, Гърция и Турция, и от нея да не остане нищо. Силно разтревожен, Борис се качва на собственият си самолет и отива в Цариград - в неутрална Турция. Оттам със самолет заминава в Грузия и оттам в Москва при Сталин. Съобщава му плановете на съюзниците му, а Сталин му казал: „Аз ще направя всичко, от България и косъм да не падне." Борис се завръща в София и отива на посещение при Хитлер, не на фаталната дата 13.08, а и разрешил един много важен въпрос за бъдещето на България. Всичко дирижираше Учителят. След поредното посещение при Хитлер, царят се разболява тежко .
към текста >>

На 1 октомври 1943 г., петък, Учителят раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче.
Те ги посяват и поставят в голямата стая в дома на Темелко. Учителят казва: „Сега ще видим кой ще победи - дали мирът, или войната. Бялото цвете е мирът, а червеното войната." Цветята израстват и се развиват. Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва. Остава само бялото цвете. На 1 октомври 1943 г., петък, Учителят раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче. (Те са отпечатани от двете страни на лист хартия и така са раздавани.) Това е талисман от Учителя, който ги пази през време на войната. Учителят е крайно недоволен, че сме станали маши на Германия и участваме в окупационния корпус в Сърбия и Гърция. Той помага на всички хора, които се намират в трудни условия на войната. Помага на партизаните и комунистите да не бъдат избити от хайките на фашистите. Учителят им внушава къде и как да се крият, за да избегнат техните блокади.
към текста >>

Учителят е крайно недоволен, че сме станали маши на Германия и участваме в окупационния корпус в Сърбия и Гърция.
Бялото цвете е мирът, а червеното войната." Цветята израстват и се развиват. Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва. Остава само бялото цвете. На 1 октомври 1943 г., петък, Учителят раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче. (Те са отпечатани от двете страни на лист хартия и така са раздавани.) Това е талисман от Учителя, който ги пази през време на войната. Учителят е крайно недоволен, че сме станали маши на Германия и участваме в окупационния корпус в Сърбия и Гърция. Той помага на всички хора, които се намират в трудни условия на войната. Помага на партизаните и комунистите да не бъдат избити от хайките на фашистите. Учителят им внушава къде и как да се крият, за да избегнат техните блокади. Той казва в една беседа: „Аз виждам че Господ е започнал да говори на хората. Ако Бог не беше на Земята, главите на нашите шумци, които слязоха от планината, щяха да хвръкнат.
към текста >>

83. VI. Случки и събития в България, свързани с дейността на Учителя

1. Политически събития

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Възползвайки се от трудностите, които Турция има с Италия - воювали за Триполи, той сключва таен договор със Сърбия.
По този повод Учителят държи беседа, в която говори какви поразии ще направи Фердинанд в България. В нея той разглежда буквата „Ф", която представлява стара философия и катастрофа в живота. Беседата е напечатана, но всичко казано за царя е пропуснато. Учителят не харесва Кобургите, които са крайно самонадеяни и упорити. В главата на Фердинанд назрява идеят а да освобод и и присъедин и към Българи я всичк и българск и земи . Възползвайки се от трудностите, които Турция има с Италия - воювали за Триполи, той сключва таен договор със Сърбия. Гърция и Черна гора и на 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Начело на армията застава Фердинанд и българите спечелват блестяща победа. Тази победа го въодушевява и той решава да освободи всичк и българск и зем и в Сърби я и Гърция . На 16 юн и 1913 г.
към текста >>

Нашите войски са в Сърбия, а гръцките, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София.
Тази победа го въодушевява и той решава да освободи всичк и българск и зем и в Сърби я и Гърция . На 16 юн и 1913 г. избухв а Междусъюзническат а война.* * По това време Учителят дава на всички братя, повикани на фронта, като талисман, напечатани на лист 91 псалом и Добрата молитва, които те зашиват в куртките си, и след войната се завръщат здрави и читави. Учителят предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защот о ще я загуби. Фердинанд не го слуша и обявява война. Нашите войски са в Сърбия, а гръцките, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София. От север румънците, необезпокоявани от никого, навлизат в България. В този критичен момент за българската държава се намесв а Учителя . То й е добъ р прияте л с Джейм с Баучер , дългогодише н кореспондент на вестник Таймс." за България и Източна Европа. Последният пък е много близък с американския посланик в София - Мърфи . Учителят моли Баучер да предаде на Мърфи да се качи на своята кола, да постави американското знаме и отиде да каже на войските, събрани в Кресненското дефиле, че Америка не е съгласна те да нахлуят в България.
към текста >>

Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещк и мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция - Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия.
Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса. (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителят се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка. Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещк и мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция - Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия. На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война. Учителят предупреждава Фердинанд България да остане неутрална, защото, ако воюва, ще загуби войната. Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци, и на 1 октомври 1915 г. публикува манифест за обявяване на война, в съюз с Централните сили: Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата: Англия, Русия и САЩ.
към текста >>

" Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителят нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия.
Учителят го спасява. Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат негови верни другари. По същия начин тя спасява и сестра му Роза. Учителят помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, КОЙТО ГИ очаква.****** Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителят нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителят нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му.
към текста >>

Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия.
По същия начин тя спасява и сестра му Роза. Учителят помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, КОЙТО ГИ очаква.****** Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителят нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителят нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя.
към текста >>

На друг комунист, дошъл за помощ, Учителят нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия.
Учителят помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, КОЙТО ГИ очаква.****** Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителят нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителят нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя. Неговият дух работи без шум и без глас.
към текста >>

Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия.
Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителят нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя. Неговият дух работи без шум и без глас. ******* При разговор с Ирина Кисьова през 1931 г. Учителят казва, че в Европа се е родило едно незаконно дете - марксизмът. Маркс не е руснак, а германец, но даде своето учение на руснаците - те да го отгледат.
към текста >>

84. 41.Гавраил Велев Величков ( Галилей )

Ще дойдат и англичаните, американците и руснаците." Гавраил Величков отива в окупационния корпус в Сърбия.
Щом Бог излезе от нас, и любовта ни напуска и ние мислим, че сме се излъгали в любовта си. През пролетта на 1941 г. Галилей е мобилизиран и облечен във военна униформа, отива при Учителя. Учителят му казва „Ти сега ще пътуваш с германските ешалони към Турция. Те дойдоха тук, душите им да се поклонят на Господа, който сега е в България, макар и по този брутален начин. Ще дойдат и англичаните, американците и руснаците." Гавраил Величков отива в окупационния корпус в Сърбия. Веднъж разглежда ръцете на своите подчинени шофьори и намира, че на трима от тях линията на живота се прекъсва точно тази година. Той решава да им помогне да избегнат фаталния край. Като прави нарядите, един от набелязаните шофьори му казва, че сънувал лош сън. Галилей му отговаря, че не може да отмени наряда му, но да бъде много внимателен с колата си през деня, Войникът кара бавно, но като спира вечерта, друга кола го блъсва и ранява леко в ръката. Когато се връща в София, Галилей разказва за случките, които е имал.
към текста >>

85. 2. Сатурн - Уран

се сключва двустранно споразумение между България и Сърбия.
Под влиянието на Сатурн квадрат Уран в разсип се избира за княз на България Фердинанд Кобургготски, който идва в България на 30.07.1887 г. и създаде много беди на българския народ с лошата си неразумна политика и егоистичния си и грабителски личен живот. Сатурн съвпад Уран 7.01.1897 г. - това е началото на нов цикъл на подем и прилив на енергии за България, еволюционен период. През февруари 1897 г. се сключва двустранно споразумение между България и Сърбия. Тогава се подписва и споразумение между Австро-Унгария и Русия за запазване на балканското статукво. Има три съвпада на Сатурн и Уран: на 7.01., 1.06. и 9.09.1897 г. и всичките в мистичния войнствен знак Скорпион. В тази година на 7(19) март в Учителя Петър Дънов се вселява Божият Дух пред баща му Константин и се дава голям подем на духовното развитие на готовите души, пробуждане на съзнанието им и насочване във веригата и съборите.
към текста >>

сключват съюз България, Сърбия и Гърция и на 5.10.1912 г.
Силно се активизира социалистическото движение, но инициативата е в ръцете на капиталистите. Имаме големи икономически постижения, които се проявяват силно в 1905 г. при Сатурн секстил Уран 8.06.1905 г. Сатурн тригон Уран 22.07.191 2 г. - През месец май 1912 г. сключват съюз България, Сърбия и Гърция и на 5.10.1912 г. обявяват война на Турция и я побеждават. Фердинанд, опиянен от победата, решава да създаде Велика България и обявява война на съюзниците си, макар че е предупреден от Учителя да не прави това безумие. На 16.06.1913 г. започва Междусъюзническата война и завършва катастрофално с унизителния Букурещки мирен договор от 28.07.1913 г. Това е Първата национална катастрофа, причинена от Фердинанд Кобургготски.
към текста >>

обявява война на Сърбия и влиза в Първата световна война.
Продължават авантюрите на Фердинанд. Той пита Учителя чрез генерал Алекси Стоянов да се намеси ли във войната и Учителят му отговаря да не се намесва на страната на централните сили, защото ще загубят войната. За благодарност за хубавия съвет, интернира Учителя в град Варна и 1915 г. сключва съюз с Централните сили. На 1.10.1915 г. обявява война на Сърбия и влиза в Първата световна война. Отначало българите бързо напредват в Сърбия, разбиват сръбските войски и две френски дивизии, но германците им нареждат да водят позиционна война. Трите тригона от 1912 г. и 1913 година, както споменах иска умно решаване на въпросите и голямо внимание, понеже Уран е в собствения си знак Водолей и внезапно преобръща нещата, а Сатурн - в Близнаци иска много мислене. Войната е втората национална катастрофа за България, причинена от Кобурга. Сатурн опозиция Уран ретрограден 1.10.1918 г.
към текста >>

Отначало българите бързо напредват в Сърбия, разбиват сръбските войски и две френски дивизии, но германците им нареждат да водят позиционна война.
Той пита Учителя чрез генерал Алекси Стоянов да се намеси ли във войната и Учителят му отговаря да не се намесва на страната на централните сили, защото ще загубят войната. За благодарност за хубавия съвет, интернира Учителя в град Варна и 1915 г. сключва съюз с Централните сили. На 1.10.1915 г. обявява война на Сърбия и влиза в Първата световна война. Отначало българите бързо напредват в Сърбия, разбиват сръбските войски и две френски дивизии, но германците им нареждат да водят позиционна война. Трите тригона от 1912 г. и 1913 година, както споменах иска умно решаване на въпросите и голямо внимание, понеже Уран е в собствения си знак Водолей и внезапно преобръща нещата, а Сатурн - в Близнаци иска много мислене. Войната е втората национална катастрофа за България, причинена от Кобурга. Сатурн опозиция Уран ретрограден 1.10.1918 г. - слага край на войната чрез войнишкото Владайско въстание.
към текста >>

86. 3. Сатурн- Нептун

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Дава въздушен коридор на НАТО за бомбардиране на Сърбия.
-21.05.1997 г.). След проведените избори идва Иван Йорданов Костов (21.05.1997 г. -24.07.2001 г.), който има за първа задача да се справи с инфлацията на лева, с приватизацията на големите предприятия и връщане земите на селяните. Веднага въвеждат валутен борд. Извършва се ориентация към САЩ. Дава въздушен коридор на НАТО за бомбардиране на Сърбия. Сатурн тригон Нептун ретрограден 25.06.200 1 г. - във въздушния тригон. Сатурн е в знака Близнаци, което прави народа умен и взискателен, а Нептун е във Водолей, в знака на епохата и ще излязат заблужденията и лъжите на комунистите. Поради грешки и лично обогатяване на някои от Демократичния съюз, идва на власт Симеон Кобургготски след изборите на 24.07.2001 г. Той е свързан с комунистите и балансира нещата, и подобно на дядо си Фердинанд прави всичко за своя лична полза.
към текста >>

87. 63. Цочо Диков Ракитски

Мария отиде в Сърбия, където се омъжила за втори път и там остана да живее.
Покрай него тя се сприятели и с мене. Имаше син на моите години и страдаше от болест повече от 7 години - кръвоизлив, и й помогнах. Мъжът й беше избягал в Америка, понеже го преследваха като фашист. Той успя да измъкне сина си като идва в Югославия. Извиква го и оттам заминават за САЩ. Мария отиде в Сърбия, където се омъжила за втори път и там остана да живее. Идва след няколко години на Изгрева с повече от 10 сръбкини при мене, и ме питаха по много здравни и житейски въпроси от живота им. Макар че не е музикант, пожелава да се създаде музикално упражнение с движения, което да изявява и носи силите на Пентаграма. Споделя тази идея с Учителя, който я реализира през 1938 г. След заминаването на Учителя той се пенсионира и живее в бараката си на Изгрева, където накрая е наглеждан от братя и сестри. Краката му отичат, не може да ходи, понеже са му направили по-продължителни нагревки, и се атрофират.
към текста >>

88. V. ВЪЗМЕЗДИЕТО ОТ ОПАШКАТА НА УНИВЕРСАЛНАТА РИБА

ТОМ 23

По времето, когато се разрушаваше държавата Югославия отвътре и отвън, то САЩ се намесиха и започнаха да бомбардират Югославия, и то точно Сърбия, през пролетта на 1999 г.
Джейн фонда бе много популярна у нас по тези години. Гледахме филмите, в които тя участвуваше. Тя създаде системата «Аеробика», с много филми, и тя бе възприета от Европа от 1970 г. до 1990 г. и се упражняваше от младежта по света. 14. По времето, когато се разрушаваше държавата Югославия отвътре и отвън, то САЩ се намесиха и започнаха да бомбардират Югославия, и то точно Сърбия, през пролетта на 1999 г. Сърбия бе разрушена и капитулира. Голяма част от българите 75% по официални данни, бяха срещу бомбардировките на американските самолети. Само след месец се появиха отново циклони от пресечната точка на Атлантида и разрушиха отново източното крайбрежие на САЩ. Каквито бяха безмилостните бомбардировки на американските самолети над Сърбия, три пъти по-големи бяха разрушенията от Опашката на Космическата, Универсална Риба. Но това тогава не се знаеше на какво се дължи.
към текста >>

Сърбия бе разрушена и капитулира.
Гледахме филмите, в които тя участвуваше. Тя създаде системата «Аеробика», с много филми, и тя бе възприета от Европа от 1970 г. до 1990 г. и се упражняваше от младежта по света. 14. По времето, когато се разрушаваше държавата Югославия отвътре и отвън, то САЩ се намесиха и започнаха да бомбардират Югославия, и то точно Сърбия, през пролетта на 1999 г. Сърбия бе разрушена и капитулира. Голяма част от българите 75% по официални данни, бяха срещу бомбардировките на американските самолети. Само след месец се появиха отново циклони от пресечната точка на Атлантида и разрушиха отново източното крайбрежие на САЩ. Каквито бяха безмилостните бомбардировки на американските самолети над Сърбия, три пъти по-големи бяха разрушенията от Опашката на Космическата, Универсална Риба. Но това тогава не се знаеше на какво се дължи. Ето, сега вече се знае.
към текста >>

Каквито бяха безмилостните бомбардировки на американските самолети над Сърбия, три пъти по-големи бяха разрушенията от Опашката на Космическата, Универсална Риба.
и се упражняваше от младежта по света. 14. По времето, когато се разрушаваше държавата Югославия отвътре и отвън, то САЩ се намесиха и започнаха да бомбардират Югославия, и то точно Сърбия, през пролетта на 1999 г. Сърбия бе разрушена и капитулира. Голяма част от българите 75% по официални данни, бяха срещу бомбардировките на американските самолети. Само след месец се появиха отново циклони от пресечната точка на Атлантида и разрушиха отново източното крайбрежие на САЩ. Каквито бяха безмилостните бомбардировки на американските самолети над Сърбия, три пъти по-големи бяха разрушенията от Опашката на Космическата, Универсална Риба. Но това тогава не се знаеше на какво се дължи. Ето, сега вече се знае. Не могат да се оправдават вече, че не знаят. 15. По времето на войната на САЩ в Ирак през 2003-2005 г., американските самолети разрушиха държавата Ирак и я окупираха и създадоха условията за гражданската война, където ежедневно се взривяват т. нар. «доброволци» с цел да унищожат всичко наоколо.
към текста >>

89. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

Държавната федерация се различава от едно Еднодържавие, като Турция, Сърбия и бивша Русия, дето, макар и да е съставена от различни народности, те не са нито вътрешно автономни, нито са равноправни с владеещата раса.
5-6 (V - VI.1928), с. 2-4. Стоян Кръстов Ватралски Преди да разискаме самия предмет и неговите задачи, нека си обясним: Що е държавна федерация и кои именно държави трябва да смятаме балкански. Държавна федерация значи конституционен и постоянен Съюз от два или повече равноправни, вътрешно автономни народи, съставящи единна държава. Най-добри примери на държавна Федерация са Швейцария, състояща се от 25 кантони, и Съединените Американски Щати, от 48 държави. Тя се различава, разбира се, от Еднодържавие и Съюз на народи. Държавната федерация се различава от едно Еднодържавие, като Турция, Сърбия и бивша Русия, дето, макар и да е съставена от различни народности, те не са нито вътрешно автономни, нито са равноправни с владеещата раса. А от един международен Съюз се различава по това, че макар и държавите в него да са автономни и равноправни,-Съюзът им е привременен, а не постоянен, като у държавната федерация. А кои държави са балкански? Кои от тях именно трябва да влизат в състава на Съединените Балкански Държави? Това ще реши плебисцита; но аз мисля, че такова самоопределение ще изпъкне най-малко седем държави, а именно: България, Македония, Сърбия, Хърватско, Албания, Гърция и Ромъния, които съвокупно имат около 40 милиона население. Идеята за Балканска Федерация не е нова.
към текста >>

Това ще реши плебисцита; но аз мисля, че такова самоопределение ще изпъкне най-малко седем държави, а именно: България, Македония, Сърбия, Хърватско, Албания, Гърция и Ромъния, които съвокупно имат около 40 милиона население.
Тя се различава, разбира се, от Еднодържавие и Съюз на народи. Държавната федерация се различава от едно Еднодържавие, като Турция, Сърбия и бивша Русия, дето, макар и да е съставена от различни народности, те не са нито вътрешно автономни, нито са равноправни с владеещата раса. А от един международен Съюз се различава по това, че макар и държавите в него да са автономни и равноправни,-Съюзът им е привременен, а не постоянен, като у държавната федерация. А кои държави са балкански? Кои от тях именно трябва да влизат в състава на Съединените Балкански Държави? Това ще реши плебисцита; но аз мисля, че такова самоопределение ще изпъкне най-малко седем държави, а именно: България, Македония, Сърбия, Хърватско, Албания, Гърция и Ромъния, които съвокупно имат около 40 милиона население. Идеята за Балканска Федерация не е нова. Още първите наши революционни дейци и известни патриоти, като Каравелов, Ботев и Раковски я настоятелно поддържаха. И днес тя има у нас и в другите балкански народи, множество почитатели. Но тя е политически и в практическия живот без тяжест, защото носителите й не са организирани. А. И наистина, струва си да се занимаем с този въпрос.
към текста >>

Три от Балканските държави: България, Сърбия и Романия имат династични или наследствени държавни глави.
Или е само блян на идеалисти, от крилото на утопистите? Ний не трябва да се залъгваме илюзии. Трябва да признаем: пречките и мъчнотиите в случая са тъй сериозни и големи, та мнозина ги считат поне за сега, непреодолими. Главни пречки или някои от тях за реализиране такваз Федерация са следните: 1 . Пречка династична; какво да се прави с династиите? Три от Балканските държави: България, Сърбия и Романия имат династични или наследствени държавни глави. Те мъчно ще се приспособят към Федерацията, та ще трябва да се отстранят. Ала ако откажат да се оттеглят доброволно, какво би трябвало да се прави? В такъв случай, стига народа и държавниците да бъдат убедени, че туй е необходимо; ние знаем от много примери в историята, как държавни глави могат се отстрани от власт хуманно и легално, без каквото и да би сътресение или кръвопролитие. 2. Пречка на езиковото различие. Освен славянските: български, сръбски и хърватски, които макар и близки, сам.и донейде се различават; имаме и съвсем различаващи се от другите: албански, гръцки и румънски.
към текста >>

90. 4.3.6. Себепосланник в Англия

Значи: сърбите, които точеха зъб за българската Македония и пътуваха, може би, с цел съгледателска, се возеха по Българските Държавни железници безплатно; а аз, който отивах по българска държавна работа - с пълна такса!) Мудно и тягостно беше пътуването ми през Сърбия.
Това той стори с готовност и Българска Земеделска Банка ми зае с обикновена лихва потребната сума, с която и отпътувах. (Заб. Като предполагах, че войната и моята мисия, ще се свършат най-дълго в два месеци, аз заех само 2000 лева. Но като продължението на войната ме принуди да стоя Не два, а шест месеци; аз се натоварих, разбира се и с други дългове.) На 12/25 октомври аз потеглих от София за Лондон. Пътувах в III класа, чието задушено помещение, пълнехме като сардели. Спътниците ми бяха главно нечисти и груби до отвратителност селяни, повечето сърби, пътуващи безплатно, връщайки се от посещение на синове и роднини, може би и с търговски спекулации, из бойните полета в Македония. (Заб. Значи: сърбите, които точеха зъб за българската Македония и пътуваха, може би, с цел съгледателска, се возеха по Българските Държавни железници безплатно; а аз, който отивах по българска държавна работа - с пълна такса!) Мудно и тягостно беше пътуването ми през Сърбия. Всички в трена говореха за войната, ала само за сръбските в Македония победи. Българите, гърците и черногорците се споменаваха рядко, и то в покровителствен тон, някакси, като едни прости помощници на сръбската с Турция война. Някои сръбски граждани, а какво остава за селяните им? - даже не знаеха, че съществува между нас някакво съюзничество. На моя някаква бележка, една нишкина ме наивно попита: „Та че и българите ли воюват с Турция?
към текста >>

Сърбия, Гърция и Черна гора добиваха значение само като наши щастливи съюзници.
На моя някаква бележка, една нишкина ме наивно попита: „Та че и българите ли воюват с Турция? " Този тон, това незачитане и това нахално настроение не само оскърбиха моето народно честолюбие; но и предизвикаха следната в тефтерчето ми бележка: „След войната, като че ли ще си имаме неприятности с тези хора". По-навътре в Европа, моето наранено от сърбите национално чувство беше скоро и досущ изцерено. Нещо повече, аз бях приятно изненадан от общото континентално настроение. Наистина, немските вестници говореха за успеха на Балканския съюз с досада; но почти, без изключение, възхваляваше българите за юначество и умение. Сърбия, Гърция и Черна гора добиваха значение само като наши щастливи съюзници. Мнението за България и българите беше всякъде повишено. Българското име се славеше и нашите приятели тържествуваха.
към текста >>

91. 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски

В Сърбия, Румъния и Гърция американските мисионери не са "добре дошли".
Същото е с Германия, Русия и други страни. - Във вашите сказки вие сигурно сте споменали, че американското благотворно влияние в България си пробива път? - Естествено беше за мене, да кажа тия неща на моите слушатели, за да спечеля симпатиите им. Познатата българска веротърпимост до голяма степен се дължи на влиянието на американските мисионери у нас. Те са ни дали чуден пример на толерантност. В Сърбия, Румъния и Гърция американските мисионери не са "добре дошли". Техните мисии всред тия народи са били спъвани и безплодни. България си остава едничката страна на Балканите, която е толерантна религиозно. - Как обяснихте участието ни във войната? - Това не бе най-трудното нещо. Аз трябваше да кажа на американците истинските подбуди за участието ни във войната.
към текста >>

92. 4.3.21. По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист

Тук липсват делегати, например, от Русия и Сърбия.
Честити сте, чешки възпитатели, че из склада на вашето минало, имате да посочите за пример на децата си народни герои от такава висота! На трето място, ние дойдохме с надежда, че тук ще се положи основа на бъдещето всеславянско, панславянско евангелско единство. Откак пристигнах в Прага, почнах да мисля, че съм криво разбрал характера на тоя събор. Аз си въображавах, че ида на всеславянски евангелски събор. Но сега виждам, че съм мислил или уведомен погрешно. Тук липсват делегати, например, от Русия и Сърбия. Особено в Русия има силни, растящи евангелски секти. Техните представители трябваше да бъдат тука; и ако бяха сериозно канени, без съмнение, щяха днес да бъдат с нас. Но, ако настоящият не е такъв събор, може и трябва да стане. Ние живеем във време на обединения, във век на организации. "Съединението прави силата", която е тъй нужна на славянския евангелизъм.
към текста >>

93. Съдържание

и състав.] Александър Петков Игнатиев .... 170 1.1 Мобилизация и съсредоточение край границата 171 1.2 Война със Сърбия 172 1.3 Връшка чука 176 1.4 5-и, 6-и и 7-октомврий на Връшка чука: Балада 180 1.5 В крива ливад а 182 1.6 В Беласица 182 1.7 В долината на Струма 183 1.8 В окопът: Стихотворение 189 1.9 Висотата 1248 189 1.10 На Бдинци : Стихотворение / Н. Т.
Минчо Сотиров 95 1. Освободителната война (1912-191 3 г.) 95 2. Европейската война (1914-191 9 г.) 152 II. Епопеята на Бдинци през Великата война (1915-1918 г.) 169 1. Трети пехотен бдински полк във великата освободителна война (1915-1918 г.) / [авт. и състав.] Александър Петков Игнатиев .... 170 1.1 Мобилизация и съсредоточение край границата 171 1.2 Война със Сърбия 172 1.3 Връшка чука 176 1.4 5-и, 6-и и 7-октомврий на Връшка чука: Балада 180 1.5 В крива ливад а 182 1.6 В Беласица 182 1.7 В долината на Струма 183 1.8 В окопът: Стихотворение 189 1.9 Висотата 1248 189 1.10 На Бдинци : Стихотворение / Н. Т. Попов 197 1.11 На героите Бдинци : Стихотворения / Т. И. Бъчваро в 198 1.12 Галичица 198 1.13 Братин дол - Търново 201 1.14 Дойди си, дойди! 205 1.15 Списък на офицерите от 3-и пехотен Бдински полк през войните 1915-191 8 г. 206 2. С Бдинци в боя през 1915-1918 г.: книга 1 / Петър Кръстев 211 2.1 В поход 212 2.2 Обявяване на война 214 2.3 Първо кръщаване в огъня 215 2.4 В нощен марш към "Връшка чука" 217 2.5 Нощната атака на к.
към текста >>

94. I. ОПРАВДАНИЕ HA МИЛИТАРИЗМА

След нас Гърция и Сърбия поискаха да присъединят към себе си Крит и Новопазарския санджак, но какво им казаха европейците на тяхното оправдание да искат това, защото България присъединила Тракия?
Както с право министърът на Франгя се изрази във Великото Народно Събрание миналото лято, Цар Фердинанд създаде България като политическа единица в Европа. Ние днес сме редом с хората. Нашата армия се вече смята за сила. Нашият глас се вече слуша. Взехме си Тракия окончателно, и силите ни поздравиха вместо да ни гълчат. След нас Гърция и Сърбия поискаха да присъединят към себе си Крит и Новопазарския санджак, но какво им казаха европейците на тяхното оправдание да искат това, защото България присъединила Тракия? - „България има триста хиляди щика и чудесна търговия, а вие какво имате? — И те си седнаха на местата. И триумфът на триумфите за двадесетгодишната умна политика на царя и правителствата му е онова третиране, с което ни третират днес всички страни. Нашият престолонаследник миналата есен се ползваше с най-голямо внимание от руския император през време на големите руски маневри, а когато Италия започна своята триполитанска акция Фремденблат, официалният орган на австрийската дипломация писа: ,,Време е вече Австро-Унгария да се споразумее с България". С десет пъти по-малката България!
към текста >>

95. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Намирайки се постоянно под угрозата на Австрия, особено след присъединяването на Босна и Херцеговина към северната й съседка, Сърбия настоятелно молеше България за съюз за "братство и приятелство".
Такъв опит ще се постараем да направим в настоящата си брошура. Причини, развой и край. Ще наредим един по един моментите на миналата Балканска война, без да търсим причините им. Това ще сторим по-после. Сега е необходимо да се види обективно самия сбор от факти, защото самият им изглед ще ни укаже на елементите, които ще ни дадат ключа на всичко. Намирайки се постоянно под угрозата на Австрия, особено след присъединяването на Босна и Херцеговина към северната й съседка, Сърбия настоятелно молеше България за съюз за "братство и приятелство". Този съюз имаше за основна нишка, според обясненията на Баучера, добре посветен във въпроса, запазването самостоятелното политическо съществувание на Сърбия. Според духът на договора, за да има истинско единение "на братство и приятелство", не трябвало да има никакъв спор между побратимените народи, ето защо в договора е било указано на една граница, в Македония, под която Сърбия няма да претендира при никой случай. Дълго време България е била молена от Сърбия и принуждавана от Русия, защото нашите държавници, познавайки твърде добре нашите "братя" сърби, не са искали да се оплетат в един такъв съюз, освен под гаранцията на руския император. До каква степен сърбите са биле в нужда от този съюз, и са молили за него като за милост, се вижда от това, че те при А. Малиновото министерствуване били съгласни да не претендират дори и за Скопие, или въобще за каква да е "спорна зона".
към текста >>

Този съюз имаше за основна нишка, според обясненията на Баучера, добре посветен във въпроса, запазването самостоятелното политическо съществувание на Сърбия.
Причини, развой и край. Ще наредим един по един моментите на миналата Балканска война, без да търсим причините им. Това ще сторим по-после. Сега е необходимо да се види обективно самия сбор от факти, защото самият им изглед ще ни укаже на елементите, които ще ни дадат ключа на всичко. Намирайки се постоянно под угрозата на Австрия, особено след присъединяването на Босна и Херцеговина към северната й съседка, Сърбия настоятелно молеше България за съюз за "братство и приятелство". Този съюз имаше за основна нишка, според обясненията на Баучера, добре посветен във въпроса, запазването самостоятелното политическо съществувание на Сърбия. Според духът на договора, за да има истинско единение "на братство и приятелство", не трябвало да има никакъв спор между побратимените народи, ето защо в договора е било указано на една граница, в Македония, под която Сърбия няма да претендира при никой случай. Дълго време България е била молена от Сърбия и принуждавана от Русия, защото нашите държавници, познавайки твърде добре нашите "братя" сърби, не са искали да се оплетат в един такъв съюз, освен под гаранцията на руския император. До каква степен сърбите са биле в нужда от този съюз, и са молили за него като за милост, се вижда от това, че те при А. Малиновото министерствуване били съгласни да не претендират дори и за Скопие, или въобще за каква да е "спорна зона". И в.
към текста >>

Според духът на договора, за да има истинско единение "на братство и приятелство", не трябвало да има никакъв спор между побратимените народи, ето защо в договора е било указано на една граница, в Македония, под която Сърбия няма да претендира при никой случай.
Ще наредим един по един моментите на миналата Балканска война, без да търсим причините им. Това ще сторим по-после. Сега е необходимо да се види обективно самия сбор от факти, защото самият им изглед ще ни укаже на елементите, които ще ни дадат ключа на всичко. Намирайки се постоянно под угрозата на Австрия, особено след присъединяването на Босна и Херцеговина към северната й съседка, Сърбия настоятелно молеше България за съюз за "братство и приятелство". Този съюз имаше за основна нишка, според обясненията на Баучера, добре посветен във въпроса, запазването самостоятелното политическо съществувание на Сърбия. Според духът на договора, за да има истинско единение "на братство и приятелство", не трябвало да има никакъв спор между побратимените народи, ето защо в договора е било указано на една граница, в Македония, под която Сърбия няма да претендира при никой случай. Дълго време България е била молена от Сърбия и принуждавана от Русия, защото нашите държавници, познавайки твърде добре нашите "братя" сърби, не са искали да се оплетат в един такъв съюз, освен под гаранцията на руския император. До каква степен сърбите са биле в нужда от този съюз, и са молили за него като за милост, се вижда от това, че те при А. Малиновото министерствуване били съгласни да не претендират дори и за Скопие, или въобще за каква да е "спорна зона". И в. Мир обясняваше лятос, че ако се е оставила спорна зона, то е само по молбата на Пашича да се залъже шовинистичния бяс на сръбската маса.
към текста >>

Дълго време България е била молена от Сърбия и принуждавана от Русия, защото нашите държавници, познавайки твърде добре нашите "братя" сърби, не са искали да се оплетат в един такъв съюз, освен под гаранцията на руския император.
Това ще сторим по-после. Сега е необходимо да се види обективно самия сбор от факти, защото самият им изглед ще ни укаже на елементите, които ще ни дадат ключа на всичко. Намирайки се постоянно под угрозата на Австрия, особено след присъединяването на Босна и Херцеговина към северната й съседка, Сърбия настоятелно молеше България за съюз за "братство и приятелство". Този съюз имаше за основна нишка, според обясненията на Баучера, добре посветен във въпроса, запазването самостоятелното политическо съществувание на Сърбия. Според духът на договора, за да има истинско единение "на братство и приятелство", не трябвало да има никакъв спор между побратимените народи, ето защо в договора е било указано на една граница, в Македония, под която Сърбия няма да претендира при никой случай. Дълго време България е била молена от Сърбия и принуждавана от Русия, защото нашите държавници, познавайки твърде добре нашите "братя" сърби, не са искали да се оплетат в един такъв съюз, освен под гаранцията на руския император. До каква степен сърбите са биле в нужда от този съюз, и са молили за него като за милост, се вижда от това, че те при А. Малиновото министерствуване били съгласни да не претендират дори и за Скопие, или въобще за каква да е "спорна зона". И в. Мир обясняваше лятос, че ако се е оставила спорна зона, то е само по молбата на Пашича да се залъже шовинистичния бяс на сръбската маса. В това време в Турция работите все повече и повече се разбъркват след преврата в 1908 г.
към текста >>

Подир подписването на съюза със Сърбия подновяват се преговорите и с Гърция, и се свършват благополучно, само без точно очертание на бъдещите граници, поради късото време.
Мир обясняваше лятос, че ако се е оставила спорна зона, то е само по молбата на Пашича да се залъже шовинистичния бяс на сръбската маса. В това време в Турция работите все повече и повече се разбъркват след преврата в 1908 г. Още повече войната с Италия за Триполитания представлява твърде благоприятен случай да се издействува по мирен или боен начин автономията на Македония - една историческа задача на балканските народи. Гърция беше отдавна молила България за един нападателен спрямо Турция съюз, за да може да осигури окончателно свободата на о. Крит, както и неговото присъединяване към метрополията. Подир подписването на съюза със Сърбия подновяват се преговорите и с Гърция, и се свършват благополучно, само без точно очертание на бъдещите граници, поради късото време. Присъединяването на Черна-Гора не е било трудно, като се знае, че тя е напълно послушна на Русия, нейната покровителка и поддръжница. Поканена била и Румъния да влезе в съюза против Турция, като за компенсация за участието била й предложена част от българска Добруджа. Обаче Румъния се отказала и обявила неутралитет. Неутралитет обявяват и всички други сили на Европа, в това число и Русия. Но макар да е противоречиво, Европейските сили провъзгласяват statuquo на Балканите.
към текста >>

Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя.
Неспазилата обещания неутралитет Румъния, вместо да очаква наказание за своята подлост, иска компенсация "за спазване.неутралитет"! Франкфуртер Цайтунг, и други добре информирани вестници, съобщават, че Русия сама предложила да даде това възнаграждение на Румъния, за да я откъсне от Тройния съюз и привърже към Тройния Антант. За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език. Че това е дело на Русия се виждаше и по това обстоятелство, че попитана Румъния где иска да се третира въпроса за компенсацията, тя избира Петербург. Държава от Тройния съюз, подир неспазване неутралитет към държава близка до Тройния Антант, иска награда за своето престъпление в държава от противния ней лагер! Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя. Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание. Това нам съобщава английския полуофициоз Дейли Кроникл от 13 юни като прибавя, че "ние знаем, какво всичко що се прави от Сърбия се командва от Петербург". Против нас се опълчва и Черна-гора, цяла зима хранената от нас бедна страна. Нима може да се повдига съмнение в това, откъде тази държавица се инспирира за това си позорно дело, като се знае, че тя получава всичко, въоръжение, храна и пари от Русия, като да е нейна собствена губерния?
към текста >>

Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император.
Франкфуртер Цайтунг, и други добре информирани вестници, съобщават, че Русия сама предложила да даде това възнаграждение на Румъния, за да я откъсне от Тройния съюз и привърже към Тройния Антант. За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език. Че това е дело на Русия се виждаше и по това обстоятелство, че попитана Румъния где иска да се третира въпроса за компенсацията, тя избира Петербург. Държава от Тройния съюз, подир неспазване неутралитет към държава близка до Тройния Антант, иска награда за своето престъпление в държава от противния ней лагер! Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя. Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание. Това нам съобщава английския полуофициоз Дейли Кроникл от 13 юни като прибавя, че "ние знаем, какво всичко що се прави от Сърбия се командва от Петербург". Против нас се опълчва и Черна-гора, цяла зима хранената от нас бедна страна. Нима може да се повдига съмнение в това, откъде тази държавица се инспирира за това си позорно дело, като се знае, че тя получава всичко, въоръжение, храна и пари от Русия, като да е нейна собствена губерния? Гърция, и тя влиза в това позорно съзаклятие.
към текста >>

Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание.
За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език. Че това е дело на Русия се виждаше и по това обстоятелство, че попитана Румъния где иска да се третира въпроса за компенсацията, тя избира Петербург. Държава от Тройния съюз, подир неспазване неутралитет към държава близка до Тройния Антант, иска награда за своето престъпление в държава от противния ней лагер! Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя. Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание. Това нам съобщава английския полуофициоз Дейли Кроникл от 13 юни като прибавя, че "ние знаем, какво всичко що се прави от Сърбия се командва от Петербург". Против нас се опълчва и Черна-гора, цяла зима хранената от нас бедна страна. Нима може да се повдига съмнение в това, откъде тази държавица се инспирира за това си позорно дело, като се знае, че тя получава всичко, въоръжение, храна и пари от Русия, като да е нейна собствена губерния? Гърция, и тя влиза в това позорно съзаклятие. Но преди да стори това, чрез своя пълномощен министър Панас, тя влиза в преговори направо с България, което е тъкмо според духа на сключения помежду двете страни договор, и базата за преговорите се вече установява.
към текста >>

Това нам съобщава английския полуофициоз Дейли Кроникл от 13 юни като прибавя, че "ние знаем, какво всичко що се прави от Сърбия се командва от Петербург".
Че това е дело на Русия се виждаше и по това обстоятелство, че попитана Румъния где иска да се третира въпроса за компенсацията, тя избира Петербург. Държава от Тройния съюз, подир неспазване неутралитет към държава близка до Тройния Антант, иска награда за своето престъпление в държава от противния ней лагер! Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя. Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание. Това нам съобщава английския полуофициоз Дейли Кроникл от 13 юни като прибавя, че "ние знаем, какво всичко що се прави от Сърбия се командва от Петербург". Против нас се опълчва и Черна-гора, цяла зима хранената от нас бедна страна. Нима може да се повдига съмнение в това, откъде тази държавица се инспирира за това си позорно дело, като се знае, че тя получава всичко, въоръжение, храна и пари от Русия, като да е нейна собствена губерния? Гърция, и тя влиза в това позорно съзаклятие. Но преди да стори това, чрез своя пълномощен министър Панас, тя влиза в преговори направо с България, което е тъкмо според духа на сключения помежду двете страни договор, и базата за преговорите се вече установява. Всичко с нея ще се свърши благополучно, ако д-р Данев не съобщава това Неклюдову, който докладва на правителството си, и това му дава инструкции, както сигурно и до Атина, да се осуетят тези прави споразумения.
към текста >>

Българското правителство има точни и обширни сведения за несъюзнишкото поведение на Сърбия в окупираната от нея Македония.
Д-р Данев се съветва у Неклюдова и този го успокоява. "Русия няма да позволи. На Румъния й стига Силистра. България не е кюп мед всеки да бърка в него." И правителството не обръща внимание на румънските представления. Трябва да се обърне много голямо внимание, за разрешение зададената ни проблема за виновността на погрома, на факта, че д-р Данев съобщава абсолютно всичко вършено от правителството рускому посланику, прилагайки точно и чистосърдечно своята политика на открити карти с Русия. Българското правителство има точни и обширни сведения за несъюзнишкото поведение на Сърбия в окупираната от нея Македония. Още в медените за съюза месеци ноември и декември комитетът на М.-О. организация представлява в министерството на Вънкашните работи рапорти с многобройни факти (само единият рапорт е съдържал 150) за лошото поведение на сърбите. Всичко това съобщавано на Русия, като гарантка на съюза, в отговор иде успокоение. 8-а Тунженска дивизия, свободна след падането на Одрин, се праща на запад. Пред смаяните погледи на Одринските герои-победители се изпречват увенчани с окопи висоти на Вардара, Брегалница, Злетовска река и Султан Тепе.
към текста >>

Наместо да демобилизира още през ноември, когато фактически за нея бе свършена войната, Сърбия държи войските си и след Одрин и прави всички приготовления.
организация представлява в министерството на Вънкашните работи рапорти с многобройни факти (само единият рапорт е съдържал 150) за лошото поведение на сърбите. Всичко това съобщавано на Русия, като гарантка на съюза, в отговор иде успокоение. 8-а Тунженска дивизия, свободна след падането на Одрин, се праща на запад. Пред смаяните погледи на Одринските герои-победители се изпречват увенчани с окопи висоти на Вардара, Брегалница, Злетовска река и Султан Тепе. Сръбски офицери и войници не само не се радват от пристигналите братски войски, но явно манифестират своята неприязън и самоволно начертаната от сърбите граница е непристъпна не само за мирно население, но и за борците за общата кауза, офицери и войници! Наместо да демобилизира още през ноември, когато фактически за нея бе свършена войната, Сърбия държи войските си и след Одрин и прави всички приготовления. И когато се откриват преговорите в Лондон, сръбски и гръцки делегати протакат да подпишат договора, докато са принудени от сър Едуард Грей. Още след Одрин, и специално на 13 април, цял месец след падането на крепостта, българското правителство моли руското да влезе в правата си на арбитър по съюза ни със Сърбия. Русия изказва мнение да не се бърза. Имало още време. На 18 май, след подписването на мира, нова молба, на която арбитърът дава същият отговор.
към текста >>

Още след Одрин, и специално на 13 април, цял месец след падането на крепостта, българското правителство моли руското да влезе в правата си на арбитър по съюза ни със Сърбия.
8-а Тунженска дивизия, свободна след падането на Одрин, се праща на запад. Пред смаяните погледи на Одринските герои-победители се изпречват увенчани с окопи висоти на Вардара, Брегалница, Злетовска река и Султан Тепе. Сръбски офицери и войници не само не се радват от пристигналите братски войски, но явно манифестират своята неприязън и самоволно начертаната от сърбите граница е непристъпна не само за мирно население, но и за борците за общата кауза, офицери и войници! Наместо да демобилизира още през ноември, когато фактически за нея бе свършена войната, Сърбия държи войските си и след Одрин и прави всички приготовления. И когато се откриват преговорите в Лондон, сръбски и гръцки делегати протакат да подпишат договора, докато са принудени от сър Едуард Грей. Още след Одрин, и специално на 13 април, цял месец след падането на крепостта, българското правителство моли руското да влезе в правата си на арбитър по съюза ни със Сърбия. Русия изказва мнение да не се бърза. Имало още време. На 18 май, след подписването на мира, нова молба, на която арбитърът дава същият отговор. В това време войската се изморява от бездействие и страната финансово се изтощава. На нашите молби Русия някак странно не реагира, до като по едно време полуофициозът Новое Время почва да подготвя България да даде на Сърбия не само спорната, но и нещо от неспорната зона.
към текста >>

На нашите молби Русия някак странно не реагира, до като по едно време полуофициозът Новое Время почва да подготвя България да даде на Сърбия не само спорната, но и нещо от неспорната зона.
Още след Одрин, и специално на 13 април, цял месец след падането на крепостта, българското правителство моли руското да влезе в правата си на арбитър по съюза ни със Сърбия. Русия изказва мнение да не се бърза. Имало още време. На 18 май, след подписването на мира, нова молба, на която арбитърът дава същият отговор. В това време войската се изморява от бездействие и страната финансово се изтощава. На нашите молби Русия някак странно не реагира, до като по едно време полуофициозът Новое Время почва да подготвя България да даде на Сърбия не само спорната, но и нещо от неспорната зона. Това загатване започва да става по-настойчиво докато българското правителство получава вече официално запитване, дали то не би се съгласило да отпусне освен спорната зона и нещо от неспорната. Разбира се, на дипломатическия език на Русия спрямо България това значи, че ние трябва да дадем. По околни пътища даже се узнава, че Русия вече била фиксирала Вардар за граница с Сърбия и Струма с Гърция. Това се потвърждава от френския официоз Temps от 14 юли, когато пише, че и без и с война, тази щяла да бъде границата. Тази мисъл повтаря и руската преса, че каквото и да правят съюзниците, те няма да изменят решението на Русия.
към текста >>

По околни пътища даже се узнава, че Русия вече била фиксирала Вардар за граница с Сърбия и Струма с Гърция.
На 18 май, след подписването на мира, нова молба, на която арбитърът дава същият отговор. В това време войската се изморява от бездействие и страната финансово се изтощава. На нашите молби Русия някак странно не реагира, до като по едно време полуофициозът Новое Время почва да подготвя България да даде на Сърбия не само спорната, но и нещо от неспорната зона. Това загатване започва да става по-настойчиво докато българското правителство получава вече официално запитване, дали то не би се съгласило да отпусне освен спорната зона и нещо от неспорната. Разбира се, на дипломатическия език на Русия спрямо България това значи, че ние трябва да дадем. По околни пътища даже се узнава, че Русия вече била фиксирала Вардар за граница с Сърбия и Струма с Гърция. Това се потвърждава от френския официоз Temps от 14 юли, когато пише, че и без и с война, тази щяла да бъде границата. Тази мисъл повтаря и руската преса, че каквото и да правят съюзниците, те няма да изменят решението на Русия. Това се засвидетелства и от органът на Гучкова, Руская Мольва, след Букурещкия мир, когато той казва, че България от отсъствие на чувство на славянска солидарност се отказала да даде на Сърбия до Вардар и предпочела заедно с това да изгуби и Тракия! Това става явно и от Дейли Кроникл от 13 юни, четири дена преди сблъскването на съюзниците, че няма какво д-р Данев да ходи в Петербург, защото нему е известно, какво там "кадията му е даваджия", т.е. съдията е решил да ограби България.
към текста >>

Това се засвидетелства и от органът на Гучкова, Руская Мольва, след Букурещкия мир, когато той казва, че България от отсъствие на чувство на славянска солидарност се отказала да даде на Сърбия до Вардар и предпочела заедно с това да изгуби и Тракия!
Това загатване започва да става по-настойчиво докато българското правителство получава вече официално запитване, дали то не би се съгласило да отпусне освен спорната зона и нещо от неспорната. Разбира се, на дипломатическия език на Русия спрямо България това значи, че ние трябва да дадем. По околни пътища даже се узнава, че Русия вече била фиксирала Вардар за граница с Сърбия и Струма с Гърция. Това се потвърждава от френския официоз Temps от 14 юли, когато пише, че и без и с война, тази щяла да бъде границата. Тази мисъл повтаря и руската преса, че каквото и да правят съюзниците, те няма да изменят решението на Русия. Това се засвидетелства и от органът на Гучкова, Руская Мольва, след Букурещкия мир, когато той казва, че България от отсъствие на чувство на славянска солидарност се отказала да даде на Сърбия до Вардар и предпочела заедно с това да изгуби и Тракия! Това става явно и от Дейли Кроникл от 13 юни, четири дена преди сблъскването на съюзниците, че няма какво д-р Данев да ходи в Петербург, защото нему е известно, какво там "кадията му е даваджия", т.е. съдията е решил да ограби България. Това фатално решение на Русия става окончателно явно, когато тя предлага спорните въпроси да се решат в общо съвещание на четирите министри- председатели, нещо което говори и на глухите за изнудителния характер на тази Conference a quatre. Българският президент Гешев си дава оставката за да излезе начело д-р Данев - най-довереното лице на Русия. Трябва да се обърне работата сега на молба.
към текста >>

Д-р Данев като президент иде със своята беззаветна детска доверчивост към Русия и заговорва по-войнствено към Сърбия.
Българският президент Гешев си дава оставката за да излезе начело д-р Данев - най-довереното лице на Русия. Трябва да се обърне работата сега на молба. Как можеш иначе да се бориш с грамадната империя, която има послушни три въоръжени и окопани армии, амунициите на които идат открито от Русия и минават под носа на поставената на тясно България. Излиза Гешев, да се махне и последен повод на Русия да се съмнява в поведението на България. Нима Русия не познава чистосърдечието на д-р Данева? Д-р Данев като президент иде със своята беззаветна детска доверчивост към Русия и заговорва по-войнствено към Сърбия. Праща се паметната телеграма до руския цар, телеграма прегледана и одобрена в руската легация. И д-р Данев все още вярва, или пък е бил непосредствено лъган от руския агент? Па и как можеше д-р Данев тъй скоро да се отърве от руската хипноза, станала негова окончателна жертва след толкова годишно себехипнотизиране с руската добродетелност? Можеше ли той да допусне сериозността на измяна от страна на Русия на договора, сключен и гарантиран от самата Русия? Можеше ли той да допусне, че велика Русия ще опозори името си като не попречи на контрагентите да спорят върху гарантирания от нея договор, но и сама тя да го наруши?
към текста >>

Разбира се, непосветеният народ не знае задкулисните машинации и затова смета за виновница само Сърбия, като чистосърдечно вярва на официалните публикации, че Русия ще запази договора; но един човек в самата среда на нещата трябваше да гледа по-трезво.
И д-р Данев все още вярва, или пък е бил непосредствено лъган от руския агент? Па и как можеше д-р Данев тъй скоро да се отърве от руската хипноза, станала негова окончателна жертва след толкова годишно себехипнотизиране с руската добродетелност? Можеше ли той да допусне сериозността на измяна от страна на Русия на договора, сключен и гарантиран от самата Русия? Можеше ли той да допусне, че велика Русия ще опозори името си като не попречи на контрагентите да спорят върху гарантирания от нея договор, но и сама тя да го наруши? Чистото русофилско сърце на д-р Данева не може да възприеме това, и с него целия народ. Разбира се, непосветеният народ не знае задкулисните машинации и затова смета за виновница само Сърбия, като чистосърдечно вярва на официалните публикации, че Русия ще запази договора; но един човек в самата среда на нещата трябваше да гледа по-трезво. Разбира се, това заслепение на д-р Данева си има своето оправдание както психологическо, тъй и историческо, но това ние ще разгледаме по-сетне и ще видим, че това е главната причина на погрома. Ако д-р Данев беше тогава се отърсил, той лично, от казаната хипноза, той щеше да последва примера на г. Гешев, за честта на когото може да се каже, че той схванал положението и подал оставката си с мотивировка, че ако продължаваме тази фатална политика ще свършим с погром. Ако д-р Данев беше също излязъл в оставка, щеше да бъде променена политиката, която щеше да започне първо с удовлетворение претенцията на Румъния, да продължи с наказанието на изменниците, и да свърши с друго очертание на картата. Но ... историята има строго определени пътища, които тя следва под диктовката на железни и неизменни закони, на които хората-дейци са само едни послушни оръдия.
към текста >>

Но поканата на Русия до Сърбия и Гърция да спрат и те, не се изпълнява.
И пак тук вярата в "матушка" Русия, вярата в императора - лице свещено за русин и русофил - тласка нашите държавници да направят "един инцидент", може би да улеснят руската мисия, като с потупване "непослушните"сърби ги принудят да се подчинят на царствения арбитър". Защото, ако се мислеше за редовна борба, как ще се обясни, че я почваме без снаряди и. посред тържеството ни, да се спрем? Защото, ако се следваше борбата, на 18 вечерта IV-a армия щеше да бъде господарка на Велес, на 20 Скопие щеше да бъде в наши ръце, и може би до 25 от сръбската армия не щеше да се остави нищо, а до 30-й щеше да настигне същата участ и гръцката. На 18 юни ние спираме. Но поканата на Русия до Сърбия и Гърция да спрат и те, не се изпълнява. Последват подред три покани за спиране; Сърбия нито на една не реагира. И какво е било естеството на тези официални явни телеграми се вижда много хубаво от това, че когато телеграмата на руското правителство гласи, че която страна не спре военните действия ще види вдигната от себе си протекторската ръка на Русия, ние спираме, и тази ръка се дига от нас; противниците ни не спират, а ръката продължи и продължава до днес да не се вдига от над тях. Вече войната обявена, ние отново се залавяме на борба, обаче при крайно нежелани условия - не само неготови, но и нашите генерали изгубили инициативата на боя. Но и при това лошо условие, предизвикано от неочакваното обръщане на работите, и при колебливото налучкване каква е волята на Русия, от оскърбяване на която ние винаги сме се пазили най-старателно, нашите гениални генерали, с помощта на чудесната ни армия, макар и малко деморализирана от дълго стоене и изтощение, щяха да победят, ако Русия посредством своя агент в София не се бърка непрестанно и спъва нашите действия. Тук вече послушанието става престъпно, но дотолкова е било силно влиянието на кошмара наречен русофилство.
към текста >>

Последват подред три покани за спиране; Сърбия нито на една не реагира.
Защото, ако се мислеше за редовна борба, как ще се обясни, че я почваме без снаряди и. посред тържеството ни, да се спрем? Защото, ако се следваше борбата, на 18 вечерта IV-a армия щеше да бъде господарка на Велес, на 20 Скопие щеше да бъде в наши ръце, и може би до 25 от сръбската армия не щеше да се остави нищо, а до 30-й щеше да настигне същата участ и гръцката. На 18 юни ние спираме. Но поканата на Русия до Сърбия и Гърция да спрат и те, не се изпълнява. Последват подред три покани за спиране; Сърбия нито на една не реагира. И какво е било естеството на тези официални явни телеграми се вижда много хубаво от това, че когато телеграмата на руското правителство гласи, че която страна не спре военните действия ще види вдигната от себе си протекторската ръка на Русия, ние спираме, и тази ръка се дига от нас; противниците ни не спират, а ръката продължи и продължава до днес да не се вдига от над тях. Вече войната обявена, ние отново се залавяме на борба, обаче при крайно нежелани условия - не само неготови, но и нашите генерали изгубили инициативата на боя. Но и при това лошо условие, предизвикано от неочакваното обръщане на работите, и при колебливото налучкване каква е волята на Русия, от оскърбяване на която ние винаги сме се пазили най-старателно, нашите гениални генерали, с помощта на чудесната ни армия, макар и малко деморализирана от дълго стоене и изтощение, щяха да победят, ако Русия посредством своя агент в София не се бърка непрестанно и спъва нашите действия. Тук вече послушанието става престъпно, но дотолкова е било силно влиянието на кошмара наречен русофилство. Войските са нагласени да се действува в Стара Сърбия, гдето като се опорочи тила на сръбската армия при Куманово, да бъде откъсната от нейната база и разбита в най-късо време.
към текста >>

Войските са нагласени да се действува в Стара Сърбия, гдето като се опорочи тила на сръбската армия при Куманово, да бъде откъсната от нейната база и разбита в най-късо време.
Последват подред три покани за спиране; Сърбия нито на една не реагира. И какво е било естеството на тези официални явни телеграми се вижда много хубаво от това, че когато телеграмата на руското правителство гласи, че която страна не спре военните действия ще види вдигната от себе си протекторската ръка на Русия, ние спираме, и тази ръка се дига от нас; противниците ни не спират, а ръката продължи и продължава до днес да не се вдига от над тях. Вече войната обявена, ние отново се залавяме на борба, обаче при крайно нежелани условия - не само неготови, но и нашите генерали изгубили инициативата на боя. Но и при това лошо условие, предизвикано от неочакваното обръщане на работите, и при колебливото налучкване каква е волята на Русия, от оскърбяване на която ние винаги сме се пазили най-старателно, нашите гениални генерали, с помощта на чудесната ни армия, макар и малко деморализирана от дълго стоене и изтощение, щяха да победят, ако Русия посредством своя агент в София не се бърка непрестанно и спъва нашите действия. Тук вече послушанието става престъпно, но дотолкова е било силно влиянието на кошмара наречен русофилство. Войските са нагласени да се действува в Стара Сърбия, гдето като се опорочи тила на сръбската армия при Куманово, да бъде откъсната от нейната база и разбита в най-късо време. Но Русия не позволява да се бием в старите граници. Че как не позволява, когато Сърбия е, която не иска да слуша? Защо не ни даде свобода на действие, а ни спъва? Ние спираме, ние компрометираме нашите действия с тези бъркания на политиката в стратегията, а ето Румъния иде на руски лодки да "умирява" като нахлува в незащитения гръб на прекратителите на боя, а не в този на нежелаещите да сторят това. Като послушахме Русия да спрем и тъй се компрометира нашето положение в боя, защо "протекторската ръка" на Русия се вдигна от нас?
към текста >>

Че как не позволява, когато Сърбия е, която не иска да слуша?
Вече войната обявена, ние отново се залавяме на борба, обаче при крайно нежелани условия - не само неготови, но и нашите генерали изгубили инициативата на боя. Но и при това лошо условие, предизвикано от неочакваното обръщане на работите, и при колебливото налучкване каква е волята на Русия, от оскърбяване на която ние винаги сме се пазили най-старателно, нашите гениални генерали, с помощта на чудесната ни армия, макар и малко деморализирана от дълго стоене и изтощение, щяха да победят, ако Русия посредством своя агент в София не се бърка непрестанно и спъва нашите действия. Тук вече послушанието става престъпно, но дотолкова е било силно влиянието на кошмара наречен русофилство. Войските са нагласени да се действува в Стара Сърбия, гдето като се опорочи тила на сръбската армия при Куманово, да бъде откъсната от нейната база и разбита в най-късо време. Но Русия не позволява да се бием в старите граници. Че как не позволява, когато Сърбия е, която не иска да слуша? Защо не ни даде свобода на действие, а ни спъва? Ние спираме, ние компрометираме нашите действия с тези бъркания на политиката в стратегията, а ето Румъния иде на руски лодки да "умирява" като нахлува в незащитения гръб на прекратителите на боя, а не в този на нежелаещите да сторят това. Като послушахме Русия да спрем и тъй се компрометира нашето положение в боя, защо "протекторската ръка" на Русия се вдигна от нас? В това време минава през линията Мидия-Енос и Турция. Казват, всичките европейски дипломати викали на турците да не правят това, само Гирс им викал: "Да не минавате Марица!
към текста >>

Сигурно, някои наши, още не освободени от русофилската хипноза, ще кажат, че това е сторила Русия, но защо със спирането на Румъния не спряха и послушните на Русия, Сърбия и Гърция?
Защото ако това бе сторено ние не можехме си представи какво бихме били сега. Ако ж. п. съобщения бяха прекъснати I-ва армия нямаше да може да отиде на помощ на II-ра, гърците безпрепятствено щяха да дойдат в София, гдето щяха да се срещнат и четирите армии и... Да, кой спря румънците на няколко километра от София? - Там е спасението на България. Царят, освободен от "протекторската" опека на руския агент чрез д-р Данева, бърза да изрази готовността си да отстъпи на румънските искания, и крал Карол достигнал желанието си издава заповед до войските си да спрат. Сигурно, някои наши, още не освободени от русофилската хипноза, ще кажат, че това е сторила Русия, но защо със спирането на Румъния не спряха и послушните на Русия, Сърбия и Гърция? Тези напъваха с всички сили и напразно нашите делегати чакат в Ниш за преговори. На Калиманското поле сърбите правят свръхчовешки усилия да отблъснат 7-та наша дивизия, за да се съединят с гърците; това сторено, II-ра армия щеше да бъде окончателно унищожена, централната ни армия оградена и може би в Кюстендилското поле щеше да намери своя вечен гроб. На 5 юни 8 дивизия и Опълчението се хвърлиха към "Говедарник". Изморените и вече доста отпаднали духом войски на 6 юли вземат тази висота и застрашават Кочане и Щип. Десният фланг на сръбската армия се вижда в опасност от откъсване от центъра си; на 7-ми приема наляво и тъй се осуетява съединението на гърци със сърби.
към текста >>

И тъй, предложения от Сърбия и сигурно одобрен от покровителката й план да се раздели България не успя благодарение само на този, който спря румъните и благодарение на нашата удивителна армия - народ.
Главнокомандващият телеграфически поздравява IV армия като спасителка на отечеството. На 12 юли 6-та дивизия с нечеловечески усилия спира и отблъсва гърците при Пехчово и на 15, благодарение обходното действие на l-ва армия, гърците са застрашени от обграждане. На 16 гръцкият "победоносен" крал телеграфически моли румънците да принудят българите на петдневно примирие, иначе гробът на гръцкото величие е вече почти изкопан. На 17 примирието се подписва и макар то да почва от 18, един часа след пладне, гърците вдигат флаг още в 8 часа сутринта. Ако румънците не бяха заплашили с вземане София, на 19-20 юли от гръцката армия не щеше да остане освен жалки останки, а не е трудно да се каже какво щеше да стане и със сръбската, която беше сломена о железните гърди на IV-та армия. И тъй, предложения от Сърбия и сигурно одобрен от покровителката й план да се раздели България не успя благодарение само на този, който спря румъните и благодарение на нашата удивителна армия - народ. Нека се каже и повтаря за вечни времена, че когато цяла Северна България беше парализирана за нашия народен организъм от румънската окупация, когато Турция застрашаваше Южна и войниците вече знаеха за застрашените си домове, когато добруджанци получаваха писма от жените си, че като се завърнат у дома си не само тях, но и дъщерите си ще намерят опозорени; когато войници от Хасковско получаваха известия за изгарянето на домовете им и семействата им избягали към Балкана, тези войници, благоразумни и трезви, схващаха, че спасението е само в единение и дисциплина, и поведени на 5-6 и нататък те отиваха и превземаха позиции, пред които и отпочинала армия би се позамислила. Държавни мъже, водители народни, в това време бяха вече изгубили кураж. Какво? Малко ли е да чувстваш, че имаш насрещу си една огромна Русия, която при това знае всичко твое състояние благодарение донасянето й всичко що е ставало у нас. Добре, че войската не знаеше това; бидейки слепешката привързана в Русия, ако тя научеше, че Русия е против нас, тя щеше да се отчае, щеше да сложи оръжие и днес България щеше да бъде изличена из картата на Балканите. Прочее, поклон на този, който побърза да спре румънците да не прекъсват ж. п.
към текста >>

- Ако Русия не беше гарантирала съюза със Сърбия война нямаше да има.
Румъния може би щеше вече да остави свободен лъва да се разправи с отвратителните мишки, когато дойде ново "доброжелателно" влияние, дойде нова "помощ". Русия и Австрия предявиха своите резерви по Букурещкия договор, колкото да се залъже България с надежда и българските делегати подписаха. Но що? Излъгани българите да подпишат, и Русия се отказва от ревизирането на този договор! И тъй? - Ако Русия не беше гарантирала съюза със Сърбия война нямаше да има. Защо нашите послушаха Русия и имаха вяра в нея? - защото ние се въодушевявахме от русофилство, от увереност, че Русия няма да ни иска злото. От русофилско опиянение да отслужим и се отплатим на благодетелката си, ние померихме да вземем Цариград и открием Дарданелите за Русия. Русия като не ни видя съсипана от Турция, както тя очакваше, а велика сила, побоя се от една нова неприятелска сила на Балканите, не познавайки сърцето народно, и ни намрази и реши нашето съсипване. Ако не беше нашата безгранична вяра в Русия, особено у д-р Данева, този безхитростен човек, ние щяхме да се усъмним в гаранцията на руския император и още през ноември щяхме да помислим да свършваме с Турция и да отиваме с още пресни сили да пазим Македония от хищниците.
към текста >>

Ако не беше Русия уверена, че има право и власт хем да откъсне части от задължената й България, за да си привлече нови протежета на сметка на нас и не беше уверила Сърбия, че хем ще бъде голяма за сметка на България, хем тази пак ще бъде заставена да остане в съюза и продължава да я пази от посегателството на Австрия, Сърбия нямаше да послуша.
Защо нашите послушаха Русия и имаха вяра в нея? - защото ние се въодушевявахме от русофилство, от увереност, че Русия няма да ни иска злото. От русофилско опиянение да отслужим и се отплатим на благодетелката си, ние померихме да вземем Цариград и открием Дарданелите за Русия. Русия като не ни видя съсипана от Турция, както тя очакваше, а велика сила, побоя се от една нова неприятелска сила на Балканите, не познавайки сърцето народно, и ни намрази и реши нашето съсипване. Ако не беше нашата безгранична вяра в Русия, особено у д-р Данева, този безхитростен човек, ние щяхме да се усъмним в гаранцията на руския император и още през ноември щяхме да помислим да свършваме с Турция и да отиваме с още пресни сили да пазим Македония от хищниците. Ако не беше Русия уверена, че има право и власт хем да откъсне части от задължената й България, за да си привлече нови протежета на сметка на нас и не беше уверила Сърбия, че хем ще бъде голяма за сметка на България, хем тази пак ще бъде заставена да остане в съюза и продължава да я пази от посегателството на Австрия, Сърбия нямаше да послуша. Защото, казахме го, за нея съюзът не бе за уголемяване, а за себесъхранение. И Гърция, извадената от тинята Гърция, водена от критянина Венизелос, който с помощта на България само виждаше отечеството си окончателно освободено, не щеше да прекъсва преговорите направо с България, ако не беше получила уверения, че ще има повече изгоди, ако почака от Русия да получи дела си - Русия, която искаше с тази си съдийска длъжност още повече да закрепи престижа си на Балканите. Черна Гора не щеше да извърши това грозно престъпление - да се нахвърли на благодетеля си, ако не й бе така заповядано от този, който я храни; можеше ли тя да не послуша? И най-после, когато от двадесет години насам бе явно, че руската политика на Балканите се стреми да даде Македония на Сърбия, и да отслаби България, как така нашите държавници подписаха договор, макар и с граница оставяща Македония на България? - Защото "имаха очи и не виждаха, имаха уши и не слушаха", русофилството ги беше заслепило.
към текста >>

И най-после, когато от двадесет години насам бе явно, че руската политика на Балканите се стреми да даде Македония на Сърбия, и да отслаби България, как така нашите държавници подписаха договор, макар и с граница оставяща Македония на България?
Ако не беше нашата безгранична вяра в Русия, особено у д-р Данева, този безхитростен човек, ние щяхме да се усъмним в гаранцията на руския император и още през ноември щяхме да помислим да свършваме с Турция и да отиваме с още пресни сили да пазим Македония от хищниците. Ако не беше Русия уверена, че има право и власт хем да откъсне части от задължената й България, за да си привлече нови протежета на сметка на нас и не беше уверила Сърбия, че хем ще бъде голяма за сметка на България, хем тази пак ще бъде заставена да остане в съюза и продължава да я пази от посегателството на Австрия, Сърбия нямаше да послуша. Защото, казахме го, за нея съюзът не бе за уголемяване, а за себесъхранение. И Гърция, извадената от тинята Гърция, водена от критянина Венизелос, който с помощта на България само виждаше отечеството си окончателно освободено, не щеше да прекъсва преговорите направо с България, ако не беше получила уверения, че ще има повече изгоди, ако почака от Русия да получи дела си - Русия, която искаше с тази си съдийска длъжност още повече да закрепи престижа си на Балканите. Черна Гора не щеше да извърши това грозно престъпление - да се нахвърли на благодетеля си, ако не й бе така заповядано от този, който я храни; можеше ли тя да не послуша? И най-после, когато от двадесет години насам бе явно, че руската политика на Балканите се стреми да даде Македония на Сърбия, и да отслаби България, как така нашите държавници подписаха договор, макар и с граница оставяща Македония на България? - Защото "имаха очи и не виждаха, имаха уши и не слушаха", русофилството ги беше заслепило. Да, войната нямаше да стане, ако руските дипломати не бяха използвали заслепените наши дипломати; заслепени от дълбоката признателност за нашето освобождение, а признателността заслепява тъй же добре, както и всяка друга страст и увлечение. Благородните пориви на сърцето са такава една страст каквато и порочните. И още едно, войната нямаше да бъде предприета и успешна пак, ако не беше това русофилство, този път у народната маса. Войниците на четиримилионна България нямаше да имат оня шеметен ентусиазъм при летенето си срещу двадесет милионна Турция, ако всеки от тях не носеше в себе си надеждата, не, пълната увереност, че Матушка Русия е с тях.
към текста >>

И виждаме по-нататък, че когато се обмисля в 1883 година, въпроса за изпъждането на княз Александър из България и за настъпването пълен протекторат в България и Тракия, съображението, което въздържа още Русия е, че Австрия ще присъедини към себе си окончателно Босна и Херцеговина и ще глътне и Сърбия.
Не можейки вече да завладява, Русия намери в стремлението на православните народи на Балканите към свобода, мост за достигането своята политика. Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг - десен срещу Турция; ляв срещу Австрия. Би било голяма наивност да се мисли, че Русия се е ръководила само от сантименталности, когато е проливала потоците кръв на своите синове, още повече, когато историческите факти много ясно говорят за строго размерена руска политика. За Балтийското море тя пожертвува славянска Полша на тевтонски държави. Във войната в 1877 година за влиянието си в Северна България даде на католическа Австрия окупирането на православна Босна и Херцеговина. И виждаме по-нататък, че когато се обмисля в 1883 година, въпроса за изпъждането на княз Александър из България и за настъпването пълен протекторат в България и Тракия, съображението, което въздържа още Русия е, че Австрия ще присъедини към себе си окончателно Босна и Херцеговина и ще глътне и Сърбия. При започването на войната, Австрия обяви неутралитет срещу обещанието Босна и Херцеговина [да бъдат] нейни, ако Русия вземе до Балканите. Но Русия отиде до Санстефанска България, която врязаха далеч в Албания. Тъй Русия излъгваше Австрия и й пресичаше пътя за Средиземното море. Австрия се вдигна, започна да се мобилизира и Русия се принуди да отиде в Берлинския конгрес, за да бъде окастрена България, която се смяташе за сигурно руска. За наше щастие в Англия царстваше империалистическата консервативна партия на Дизраели.
към текста >>

За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България.
И правилното изучаване на нашите отношение с Русия през изминалите 35 год. показва, че те не са нищо друго освен арена на сблъскването на тези четири елемента. - Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша. Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно, в цялата Балканска война. Вижте, наистина, как това е вярно. За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой десен фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й. Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода.
към текста >>

От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България.
показва, че те не са нищо друго освен арена на сблъскването на тези четири елемента. - Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша. Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно, в цялата Балканска война. Вижте, наистина, как това е вярно. За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой десен фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й. Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогова, който би мислил, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширна и нуждающа се Русия.
към текста >>

Тя няма да се съпротивлява, едно, защото е изтощена и, друго, защото е скомпрометирана пред Австрия, едничката възможна нейна добродетелка, със сключеният със Сърбия съюз.
Тя до такава степен се загуби, че като подтикваше Турция да си вземе Тракия и Одрин назад, не използува даже предложението, загатнато в турския официоз Танин, че турците са разположени да дадат компенсация на Русия с Дарданелите, срещу свещения град Одрин. Нещо повече, тя, с неподдържането Евр. сили турците да не минават подписаната в Лондон линия Мидия-Енос, откри вратата на всички сили да искат и получат концесии в турската империя срещу съгласието си да отстъпят, когато това за тях не важеше нищо. Съсипването на България е вече решено. Това вече не е трудна задача, защото България е изтощена. Тя няма да се съпротивлява, едно, защото е изтощена и, друго, защото е скомпрометирана пред Австрия, едничката възможна нейна добродетелка, със сключеният със Сърбия съюз. При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде привлечена от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност. Така също, може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощение на България; оттам доставка на амуниции за Сърбия; спиране нас и тикане Сърбия; оттам и желанието за пълното унищожение на България, ако не бе устойчивостта на неизтощимия докрай български селянин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 28 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога.
към текста >>

При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде привлечена от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност.
Нещо повече, тя, с неподдържането Евр. сили турците да не минават подписаната в Лондон линия Мидия-Енос, откри вратата на всички сили да искат и получат концесии в турската империя срещу съгласието си да отстъпят, когато това за тях не важеше нищо. Съсипването на България е вече решено. Това вече не е трудна задача, защото България е изтощена. Тя няма да се съпротивлява, едно, защото е изтощена и, друго, защото е скомпрометирана пред Австрия, едничката възможна нейна добродетелка, със сключеният със Сърбия съюз. При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде привлечена от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност. Така също, може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощение на България; оттам доставка на амуниции за Сърбия; спиране нас и тикане Сърбия; оттам и желанието за пълното унищожение на България, ако не бе устойчивостта на неизтощимия докрай български селянин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 28 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога. Русия в 1878 г.
към текста >>

И оттам протакането на преговори за доизтощение на България; оттам доставка на амуниции за Сърбия; спиране нас и тикане Сърбия; оттам и желанието за пълното унищожение на България, ако не бе устойчивостта на неизтощимия докрай български селянин-войник.
Съсипването на България е вече решено. Това вече не е трудна задача, защото България е изтощена. Тя няма да се съпротивлява, едно, защото е изтощена и, друго, защото е скомпрометирана пред Австрия, едничката възможна нейна добродетелка, със сключеният със Сърбия съюз. При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде привлечена от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност. Така също, може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощение на България; оттам доставка на амуниции за Сърбия; спиране нас и тикане Сърбия; оттам и желанието за пълното унищожение на България, ако не бе устойчивостта на неизтощимия докрай български селянин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 28 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога. Русия в 1878 г. освободи около три милиона народ като проля кръвта на около 200,000 души свои синове; България в 1913 година с толкова жертви освободи също около три милиона народ в Тракия и Македония, и Русия взе тази придобивка на българското оръжие и го раздаде на своите нови протежета Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - тъкмо еднакво количество! И днес България и Русия са квит!
към текста >>

освободи около три милиона народ като проля кръвта на около 200,000 души свои синове; България в 1913 година с толкова жертви освободи също около три милиона народ в Тракия и Македония, и Русия взе тази придобивка на българското оръжие и го раздаде на своите нови протежета Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - тъкмо еднакво количество!
Така също, може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощение на България; оттам доставка на амуниции за Сърбия; спиране нас и тикане Сърбия; оттам и желанието за пълното унищожение на България, ако не бе устойчивостта на неизтощимия докрай български селянин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 28 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога. Русия в 1878 г. освободи около три милиона народ като проля кръвта на около 200,000 души свои синове; България в 1913 година с толкова жертви освободи също около три милиона народ в Тракия и Македония, и Русия взе тази придобивка на българското оръжие и го раздаде на своите нови протежета Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - тъкмо еднакво количество! И днес България и Русия са квит! И слава Богу! Взехме - дадохме! И ние днес сме свободни. Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на руското благодеяние.
към текста >>

96. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

- Земята, придобивката ни, днес е у Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.
И тебе, създателко и покровителко на съюза, не те ли постоянно слушахме, не спряхме ли при Чаталджа, не искахме ли постоянно твоето посредничество, твоя арбитър? Кажи! Где ни е вината? Не бяхме ли героични, не проляхме ли скъпоценната кръв на 152,300 души, не изгубихме ли завинаги 52 хиляди мъже и не останаха ли между нас живи десетина хиляди осакатени? И когато ние дадохме платата за земя (кръв при победа) где ни е сега земята, где ни е придобивката? - Земята, придобивката ни, днес е у Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Но те платиха ли нещо за нея? Не, не платиха, защото не победиха. България бе спъната и те я ограбиха. Но сълзите поспряха. Пред прочистените успокоени погледи почна да се изправя истината.
към текста >>

Според изложенията на нашите бивши министри (виж Мир и България) и тези на Ваучера, за който се казва, че бил посветен, Балканският съюз бил създаден по много причини, но една от тях била молбата, дори "със сълзи", казва Мир, на Сърбия, за да й се гарантира самостоятелно съществувание, поради стремлението на Австрия на юг.
Няма нищо тайно, което да не стане явно, казва великия Учител на человечеството. Малко по малко се повдига завесата на мистерията и измъченият народ прониква, открива... и е удивен! Да, удивен е, защото страшни са въпросите, които се изпречват пред него. Неожидани са заключенията, които сами се натрапват от самите въпроси. Виж ти сама: 1. Според изложенията на нашите бивши министри (виж Мир и България) и тези на Ваучера, за който се казва, че бил посветен, Балканският съюз бил създаден по много причини, но една от тях била молбата, дори "със сълзи", казва Мир, на Сърбия, за да й се гарантира самостоятелно съществувание, поради стремлението на Австрия на юг. За да бъдел този съюз наистина съюз на братство и приятелство, трябвало да се направи такова съглашение, щото между двете побратимени нации да няма причини за никакво триене; ето защо към договора била прибавена географическа карта, в която ясно и точно била начертана една граница, на юг от която Сърбия не трябвало да претендира в никой случай. Е, хубаво; ако Сърбия е молила и следователно трябвало да трепери над този съюз, защо два дена преди мобилизацията, на 15 Септември, тя разпраща циркуляр до своите дипломатически агенти и до видни държавници в Европа, за да подготви почвата за по-големи претенции в Македония в случай на успех? Какво това показва? Или тя не е била застрашена от нищо и е нямала нужда от никакъв съюз, а просто плакала крокодилски сълзи, за да омотае България да се започне войната, от която, при неуспех, само България ще пострада, защото ще изнесе всичкия удар, а при успех ще бъде добре изтощена, за да може лесно да се вземе от нея каквото се желае - един хитър капан; или пък тя наистина е била в опасност, и искрено е "молила с сълзи", но тогава е била научена от някого да иска повече без да се бои от разстройване на съюза. България изтощена след победата и оставена без покровители - поради влизането й в насочения против Австрия съюз - ще може лесно да се изнуди. 2.
към текста >>

За да бъдел този съюз наистина съюз на братство и приятелство, трябвало да се направи такова съглашение, щото между двете побратимени нации да няма причини за никакво триене; ето защо към договора била прибавена географическа карта, в която ясно и точно била начертана една граница, на юг от която Сърбия не трябвало да претендира в никой случай.
Малко по малко се повдига завесата на мистерията и измъченият народ прониква, открива... и е удивен! Да, удивен е, защото страшни са въпросите, които се изпречват пред него. Неожидани са заключенията, които сами се натрапват от самите въпроси. Виж ти сама: 1. Според изложенията на нашите бивши министри (виж Мир и България) и тези на Ваучера, за който се казва, че бил посветен, Балканският съюз бил създаден по много причини, но една от тях била молбата, дори "със сълзи", казва Мир, на Сърбия, за да й се гарантира самостоятелно съществувание, поради стремлението на Австрия на юг. За да бъдел този съюз наистина съюз на братство и приятелство, трябвало да се направи такова съглашение, щото между двете побратимени нации да няма причини за никакво триене; ето защо към договора била прибавена географическа карта, в която ясно и точно била начертана една граница, на юг от която Сърбия не трябвало да претендира в никой случай. Е, хубаво; ако Сърбия е молила и следователно трябвало да трепери над този съюз, защо два дена преди мобилизацията, на 15 Септември, тя разпраща циркуляр до своите дипломатически агенти и до видни държавници в Европа, за да подготви почвата за по-големи претенции в Македония в случай на успех? Какво това показва? Или тя не е била застрашена от нищо и е нямала нужда от никакъв съюз, а просто плакала крокодилски сълзи, за да омотае България да се започне войната, от която, при неуспех, само България ще пострада, защото ще изнесе всичкия удар, а при успех ще бъде добре изтощена, за да може лесно да се вземе от нея каквото се желае - един хитър капан; или пък тя наистина е била в опасност, и искрено е "молила с сълзи", но тогава е била научена от някого да иска повече без да се бои от разстройване на съюза. България изтощена след победата и оставена без покровители - поради влизането й в насочения против Австрия съюз - ще може лесно да се изнуди. 2. Според същите наши държавници - едни от създателите на съюза - този съюз бил "дипломатическо тържество" на Русия (в. България).
към текста >>

Е, хубаво; ако Сърбия е молила и следователно трябвало да трепери над този съюз, защо два дена преди мобилизацията, на 15 Септември, тя разпраща циркуляр до своите дипломатически агенти и до видни държавници в Европа, за да подготви почвата за по-големи претенции в Македония в случай на успех?
Да, удивен е, защото страшни са въпросите, които се изпречват пред него. Неожидани са заключенията, които сами се натрапват от самите въпроси. Виж ти сама: 1. Според изложенията на нашите бивши министри (виж Мир и България) и тези на Ваучера, за който се казва, че бил посветен, Балканският съюз бил създаден по много причини, но една от тях била молбата, дори "със сълзи", казва Мир, на Сърбия, за да й се гарантира самостоятелно съществувание, поради стремлението на Австрия на юг. За да бъдел този съюз наистина съюз на братство и приятелство, трябвало да се направи такова съглашение, щото между двете побратимени нации да няма причини за никакво триене; ето защо към договора била прибавена географическа карта, в която ясно и точно била начертана една граница, на юг от която Сърбия не трябвало да претендира в никой случай. Е, хубаво; ако Сърбия е молила и следователно трябвало да трепери над този съюз, защо два дена преди мобилизацията, на 15 Септември, тя разпраща циркуляр до своите дипломатически агенти и до видни държавници в Европа, за да подготви почвата за по-големи претенции в Македония в случай на успех? Какво това показва? Или тя не е била застрашена от нищо и е нямала нужда от никакъв съюз, а просто плакала крокодилски сълзи, за да омотае България да се започне войната, от която, при неуспех, само България ще пострада, защото ще изнесе всичкия удар, а при успех ще бъде добре изтощена, за да може лесно да се вземе от нея каквото се желае - един хитър капан; или пък тя наистина е била в опасност, и искрено е "молила с сълзи", но тогава е била научена от някого да иска повече без да се бои от разстройване на съюза. България изтощена след победата и оставена без покровители - поради влизането й в насочения против Австрия съюз - ще може лесно да се изнуди. 2. Според същите наши държавници - едни от създателите на съюза - този съюз бил "дипломатическо тържество" на Русия (в. България). С него тя туряла солидна преграда на пътя на своята вековна неприятелка Австрия на юг.
към текста >>

При неуспех само България ще пострада и навярно ще требва второ руско спасение, а при успех Сърбия може да бъде уголемена за сметка на изтощена България. 3.
Русия не може да не го е знаяла. Защо тя не му се е противопоставила? Или защо не е предупредила за него България? Това тя трябваше да направи като една честна гарантка. И тук се явяват две или: Или Русия наистина е имала нужда от тоя съюз, но не се е бояла от разстройството му надявайки се на авторитета си да принуди България да остане в съюза и след ограбването й; или е нямала нужда от него, а той е бил съставен само да се излъже България, за да влезе във война с Турция. При неуспех само България ще пострада и навярно ще требва второ руско спасение, а при успех Сърбия може да бъде уголемена за сметка на изтощена България. 3. От двадесет и повече години насам, явно за цял свят, руската политика на Балканите гонеше даването Македония на Сърбия, Назначаването на еп. Фирмилиан за Скопски митрополит, изпращането в Македония консули с инструкции да третират населението като сръбско, или македоно-славянско, мъката да премахнат схизмата, като изпъдят Екзарха от Турция и др., всичко това се виждаше и знаеше от всички. Със създаването на Балканския съюз, Русия изведнъж променяше своята политика; с § 2 от тайното приложение към съюзния договор тя даваше Македония на България. Как ще се обясни тази крута промяна в руската политика, като се знае традиционната бюрократична неподвижност на руската дипломация? Ако допуснем искреност в този обрат на руската политика, как ще си обясним тогава поведението и на Хартвига и на всички руски консули в Македония през време войната, поведение на явна омраза против България и българи?
към текста >>

От двадесет и повече години насам, явно за цял свят, руската политика на Балканите гонеше даването Македония на Сърбия, Назначаването на еп.
Защо тя не му се е противопоставила? Или защо не е предупредила за него България? Това тя трябваше да направи като една честна гарантка. И тук се явяват две или: Или Русия наистина е имала нужда от тоя съюз, но не се е бояла от разстройството му надявайки се на авторитета си да принуди България да остане в съюза и след ограбването й; или е нямала нужда от него, а той е бил съставен само да се излъже България, за да влезе във война с Турция. При неуспех само България ще пострада и навярно ще требва второ руско спасение, а при успех Сърбия може да бъде уголемена за сметка на изтощена България. 3. От двадесет и повече години насам, явно за цял свят, руската политика на Балканите гонеше даването Македония на Сърбия, Назначаването на еп. Фирмилиан за Скопски митрополит, изпращането в Македония консули с инструкции да третират населението като сръбско, или македоно-славянско, мъката да премахнат схизмата, като изпъдят Екзарха от Турция и др., всичко това се виждаше и знаеше от всички. Със създаването на Балканския съюз, Русия изведнъж променяше своята политика; с § 2 от тайното приложение към съюзния договор тя даваше Македония на България. Как ще се обясни тази крута промяна в руската политика, като се знае традиционната бюрократична неподвижност на руската дипломация? Ако допуснем искреност в този обрат на руската политика, как ще си обясним тогава поведението и на Хартвига и на всички руски консули в Македония през време войната, поведение на явна омраза против България и българи? Значи, не е искрен; тогава, не е ли бил гарантиран съюза само да се впримчи България?
към текста >>

4. Още с влизането си в Македония Сърбия взе да върши дела, които явно говореха за намерението на нашата съюзница.
Фирмилиан за Скопски митрополит, изпращането в Македония консули с инструкции да третират населението като сръбско, или македоно-славянско, мъката да премахнат схизмата, като изпъдят Екзарха от Турция и др., всичко това се виждаше и знаеше от всички. Със създаването на Балканския съюз, Русия изведнъж променяше своята политика; с § 2 от тайното приложение към съюзния договор тя даваше Македония на България. Как ще се обясни тази крута промяна в руската политика, като се знае традиционната бюрократична неподвижност на руската дипломация? Ако допуснем искреност в този обрат на руската политика, как ще си обясним тогава поведението и на Хартвига и на всички руски консули в Македония през време войната, поведение на явна омраза против България и българи? Значи, не е искрен; тогава, не е ли бил гарантиран съюза само да се впримчи България? 4. Още с влизането си в Македония Сърбия взе да върши дела, които явно говореха за намерението на нашата съюзница. Още през ноември М.-О. организация в София дала обширен доклад на българското правителство за противобългарските изстъпления от страна на сръбската войска. Това поведение на сърбите не престана цели осем месеци. Всичко е било докладвано на Русия; тя не може да не го е знаяла и от рапортите на своите консули. Тя е била много и много пъти молена да се намеси; защо тя не стори нищо, за да спре работите, които застрашаваха съюза, който е бил нейно "дипломатическо тържество", и, което е главното, които работи водеха към опозоряването името на гарантина - име свещено за всеки русин и за всеки русофил?
към текста >>

Казват, че Сърбия не искала да слуша.
Още през ноември М.-О. организация в София дала обширен доклад на българското правителство за противобългарските изстъпления от страна на сръбската войска. Това поведение на сърбите не престана цели осем месеци. Всичко е било докладвано на Русия; тя не може да не го е знаяла и от рапортите на своите консули. Тя е била много и много пъти молена да се намеси; защо тя не стори нищо, за да спре работите, които застрашаваха съюза, който е бил нейно "дипломатическо тържество", и, което е главното, които работи водеха към опозоряването името на гарантина - име свещено за всеки русин и за всеки русофил? Казват, че Сърбия не искала да слуша. Възможно ли е това? Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание?
към текста >>

Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия?
Това поведение на сърбите не престана цели осем месеци. Всичко е било докладвано на Русия; тя не може да не го е знаяла и от рапортите на своите консули. Тя е била много и много пъти молена да се намеси; защо тя не стори нищо, за да спре работите, които застрашаваха съюза, който е бил нейно "дипломатическо тържество", и, което е главното, които работи водеха към опозоряването името на гарантина - име свещено за всеки русин и за всеки русофил? Казват, че Сърбия не искала да слуша. Възможно ли е това? Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание? Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия? 5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена?
към текста >>

И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си?
Всичко е било докладвано на Русия; тя не може да не го е знаяла и от рапортите на своите консули. Тя е била много и много пъти молена да се намеси; защо тя не стори нищо, за да спре работите, които застрашаваха съюза, който е бил нейно "дипломатическо тържество", и, което е главното, които работи водеха към опозоряването името на гарантина - име свещено за всеки русин и за всеки русофил? Казват, че Сърбия не искала да слуша. Възможно ли е това? Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание? Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия? 5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена? Или, ако още е можало да има некои второстепени причини армията да стои неразпусната, защо това не стана след 13 март, истинския свършек на войната?
към текста >>

Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13.
Тя е била много и много пъти молена да се намеси; защо тя не стори нищо, за да спре работите, които застрашаваха съюза, който е бил нейно "дипломатическо тържество", и, което е главното, които работи водеха към опозоряването името на гарантина - име свещено за всеки русин и за всеки русофил? Казват, че Сърбия не искала да слуша. Възможно ли е това? Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание? Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия? 5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена? Или, ако още е можало да има некои второстепени причини армията да стои неразпусната, защо това не стана след 13 март, истинския свършек на войната? Да се бои от нас?
към текста >>

Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия?
Възможно ли е това? Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание? Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия? 5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена? Или, ако още е можало да има некои второстепени причини армията да стои неразпусната, защо това не стана след 13 март, истинския свършек на войната? Да се бои от нас? - Но ние не сме претендирали за нещо повече от установеното в договора? И не само тя не демобилизираше, а по произволно избраната си граница Вардар, Брегалница, Злетовска река, тя вдигаше окопи, редути и телени заграждения.
към текста >>

5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена?
Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание? Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия? 5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена? Или, ако още е можало да има некои второстепени причини армията да стои неразпусната, защо това не стана след 13 март, истинския свършек на войната? Да се бои от нас? - Но ние не сме претендирали за нещо повече от установеното в договора? И не само тя не демобилизираше, а по произволно избраната си граница Вардар, Брегалница, Злетовска река, тя вдигаше окопи, редути и телени заграждения. Нима всичко това не говореше на Русия, че се заплашва съюза - нейното "дипломатическо тържество", и се подготвя сблъскване?
към текста >>

Защо тя още на другия ден след падането на Одрин не заповедта на Сърбия да демобилизира, а на България след 17 Май, подписването на мира в Лондон?
Направи ли тя нещо да го предотврати, като беше длъжна и силна, или...? Защо господин и госпожа Хартвиг получиха от крал Петра най-високи декорации след пропадането на Балканския съюз - руското "дипломатическо тържество"?... 6. Цяло зима гарантката Русия е била уведомявана, предупреждавана и молена да предотврати катастрофата, като влезе в своите права на арбитър, права свещени. На 13 април даже последвала официална писана молба от нашето правителство. Защо руското правителство не реагира на всичко това? Защо тя още на другия ден след падането на Одрин не заповедта на Сърбия да демобилизира, а на България след 17 Май, подписването на мира в Лондон? Защо Русия е бавила, протакала, успокоявала, когато с протакането озлобяването на поставените една срещу друга армии се е увеличавало, и всеки излишен ден правил катастрофата по-неизбежна? 7. България беше изтощена и изморена от войната. Празнотата на нашите складове не е била неизвестна на Русия, като се знае как русофилските министри предано всичко са докладвали на руския агент в София. Значи, тя по това е знаяла много добре, че ние не можем да воюваме, нито сме искали да воюваме, по докладването Неклюдову всички решения на нашия Министерски съвет. Ако сме държали войнствен език, то е било само да прикрием нашата отслабналост и уж да плашим противниците та по-скоро да се съгласяват на договорния арбитраж.
към текста >>

Като знаеше това и като искаше всячески да покаже, и чрез дипломати и чрез преса, че Сърбия е която не се подчинява на арбитъра, значи тя може да причини войната, то защо Русия пращаше параход след параход амуниции на тази уж непослушна Сърбия, и то ги пращаше под нашия собствен нос, по Дунава?
Защо Русия е бавила, протакала, успокоявала, когато с протакането озлобяването на поставените една срещу друга армии се е увеличавало, и всеки излишен ден правил катастрофата по-неизбежна? 7. България беше изтощена и изморена от войната. Празнотата на нашите складове не е била неизвестна на Русия, като се знае как русофилските министри предано всичко са докладвали на руския агент в София. Значи, тя по това е знаяла много добре, че ние не можем да воюваме, нито сме искали да воюваме, по докладването Неклюдову всички решения на нашия Министерски съвет. Ако сме държали войнствен език, то е било само да прикрием нашата отслабналост и уж да плашим противниците та по-скоро да се съгласяват на договорния арбитраж. Като знаеше това и като искаше всячески да покаже, и чрез дипломати и чрез преса, че Сърбия е която не се подчинява на арбитъра, значи тя може да причини войната, то защо Русия пращаше параход след параход амуниции на тази уж непослушна Сърбия, и то ги пращаше под нашия собствен нос, по Дунава? 8. Минават недели и месеци. Българската хазна се изчерпва; българската войска се деморализира от бездействие. Положение критическо. Само едното право бе на наша страна, и това право бе силата на нашите държавници и водители. Защо едва тогава, в тоя критически момент, руската преса и г.
към текста >>

Неклюдов подгатваха и запитваха - дали не ще бъдем наклонни да дадем на Сърбия, освен цялата спорна зона, но и част от безспорната?
8. Минават недели и месеци. Българската хазна се изчерпва; българската войска се деморализира от бездействие. Положение критическо. Само едното право бе на наша страна, и това право бе силата на нашите държавници и водители. Защо едва тогава, в тоя критически момент, руската преса и г. Неклюдов подгатваха и запитваха - дали не ще бъдем наклонни да дадем на Сърбия, освен цялата спорна зона, но и част от безспорната? - "еще кусочек земли", както не веднъж подгатвал подмигвайки Неклюдов? Какво значение има едно такова запитване на една велика държава, която никога няма да стори това освен при сигурност, че няма да й се откаже? И, още повече, запитване на Русия спрямо България, какво друго значение ако не заповед? Защо именно тогава Русия задава това питане, па и защо го задава изобщо, създателката и гарантката на съюза? 9. Между България и Гърция била достигната база за преговори и мирно разрешение на споровете помежду им.
към текста >>

Ако споровете бяха с нея потъкмени, Сърбия щеше да остане сама и щеше да отстъпи много лесно. 10.
Д-р Данев съобщил това Неклюдову. Защо подир това Гърция престанала да преговаря въпреки настояването на България? Приета предложената от нея база, какви причини има Гърция да не бърза с преговорите, за да се свършат скоро и тъй се пристъпи към демобилизация, тъй желана поради крайното изтощение на страните? Дали не й е обещано повечко, ако почака? Иначе как да се обясни спирането й? Ако споровете бяха с нея потъкмени, Сърбия щеше да остане сама и щеше да отстъпи много лесно. 10. Наближава развязката. Положението е вече критическо. И вместо съчувствие и желание да ни помогне, Русия предлага четирите министри-председатели да отидат в Петербург да конферират съвместно! Но изнудителният характер на тази конференция е очевиден и за децата! Защо да конферират съвместно, когато не са вързали съюз съвместно?
към текста >>

§ 4 от тайното приложение към съюзния договор между България и Сърбия казва, че руския арбитър разрешава всички спорове, които могат да се повдигнат по тълкуването на договора.
Уви! Последующето време ни показа. Окрадената и изнудена България не рачи да остане в съюза и от тогава започна крайното озлобление на Русия; очевидно тя е била уверена, че обградена до почти задушаване и скомпрометирана пред Тройния съюз с влизането си в Балк. съюз България ще се види оставена без приятели и ще прежали ограбеното и ще остане в съюза, но тя се много сбърка. Почти смазана България прояви дух на нравствен великан с тоя жест на погнусяване от подлото предложение след ограбването. 11. § 4 от тайното приложение към съюзния договор между България и Сърбия казва, че руския арбитър разрешава всички спорове, които могат да се повдигнат по тълкуването на договора. Но това право на арбитъра не се отнася и до § 2, защото този последен параграф не дава никакво място за спор. Той е категоричен. Към него е приложена карта с ясно теглена линия и с изрично подчертаване в договора, че в никой случай Сърбия не може да претендира за земя под тази линия. Кой друг, освен бъдещия съдия, можеше да учи, да дава надежда на Сърбия, да иска арбитраж по § 4? 12. Хартвиг.
към текста >>

Към него е приложена карта с ясно теглена линия и с изрично подчертаване в договора, че в никой случай Сърбия не може да претендира за земя под тази линия.
съюз България ще се види оставена без приятели и ще прежали ограбеното и ще остане в съюза, но тя се много сбърка. Почти смазана България прояви дух на нравствен великан с тоя жест на погнусяване от подлото предложение след ограбването. 11. § 4 от тайното приложение към съюзния договор между България и Сърбия казва, че руския арбитър разрешава всички спорове, които могат да се повдигнат по тълкуването на договора. Но това право на арбитъра не се отнася и до § 2, защото този последен параграф не дава никакво място за спор. Той е категоричен. Към него е приложена карта с ясно теглена линия и с изрично подчертаване в договора, че в никой случай Сърбия не може да претендира за земя под тази линия. Кой друг, освен бъдещия съдия, можеше да учи, да дава надежда на Сърбия, да иска арбитраж по § 4? 12. Хартвиг. като представител на гарантина, руския император, защо още от зимата обещал на Сърбия до Вардар, когато не това гарантинът е гарантирал в договора? Тъй ли постъпва един честен гарантин? Или Хартвиг е действал от свое име?
към текста >>

Кой друг, освен бъдещия съдия, можеше да учи, да дава надежда на Сърбия, да иска арбитраж по § 4?
Почти смазана България прояви дух на нравствен великан с тоя жест на погнусяване от подлото предложение след ограбването. 11. § 4 от тайното приложение към съюзния договор между България и Сърбия казва, че руския арбитър разрешава всички спорове, които могат да се повдигнат по тълкуването на договора. Но това право на арбитъра не се отнася и до § 2, защото този последен параграф не дава никакво място за спор. Той е категоричен. Към него е приложена карта с ясно теглена линия и с изрично подчертаване в договора, че в никой случай Сърбия не може да претендира за земя под тази линия. Кой друг, освен бъдещия съдия, можеше да учи, да дава надежда на Сърбия, да иска арбитраж по § 4? 12. Хартвиг. като представител на гарантина, руския император, защо още от зимата обещал на Сърбия до Вардар, когато не това гарантинът е гарантирал в договора? Тъй ли постъпва един честен гарантин? Или Хартвиг е действал от свое име? Тогава защо до сега не е наказан за това своеволие и сменен, а даже е високо награден?
към текста >>

като представител на гарантина, руския император, защо още от зимата обещал на Сърбия до Вардар, когато не това гарантинът е гарантирал в договора?
Но това право на арбитъра не се отнася и до § 2, защото този последен параграф не дава никакво място за спор. Той е категоричен. Към него е приложена карта с ясно теглена линия и с изрично подчертаване в договора, че в никой случай Сърбия не може да претендира за земя под тази линия. Кой друг, освен бъдещия съдия, можеше да учи, да дава надежда на Сърбия, да иска арбитраж по § 4? 12. Хартвиг. като представител на гарантина, руския император, защо още от зимата обещал на Сърбия до Вардар, когато не това гарантинът е гарантирал в договора? Тъй ли постъпва един честен гарантин? Или Хартвиг е действал от свое име? Тогава защо до сега не е наказан за това своеволие и сменен, а даже е високо награден? 13. Д-р Данев се хвали, че той най-после успял да "победи" руската дипломация, да решава по § 2 от договора и му било вече обещано, че на България ще бъде дадено и от спорната зона нещо. Но защо Русия, която сигурно требва да е треперела (!) над своето "дипломатическо тържество" - съюза, защо тя чака цели седем месеци да бъде "победена", а от самото начало не пази своите свещени права на арбитър?
към текста >>

Защо Русия, която от преврата насам гонеше политиката Македония за Сърбия и която цяло зима води поведение със същата умисъл, защо именно когато се отпечатва прокламацията и се дава заповедта на черногорската армия, и се знае, че българската не е готова, именно тогава се съгласява, а заедно с нея и Сърбия, да решава по § 2 на договора?
Но защо това става току-що след свързването на съюза с Гърция на 5-и юни, след издаването заповедта (8 юни) на черногорската армия да тръгва за София, и едновременно с напечатването и разпращането на прокламацията на крал Петра за обявяване война? И да се забележи, че когато България ще бъде успокоена, защото нейното справедливо желание е изпълнено, по разпилените части на сръбската войска ще има прокламации само без дати и място, които неща могат да се попълнят моментално по обща бърза телеграма от Белград. Защо тази прокламация сега, когато България е удовлетворена вече? Дали това говори за "дипломатическа победа" и за "избегната война", или... или говори за нещо ужасно? - Като не можаха да склонят по дипломатически ред България доброволно да даде Македония, когато Данев ще бъде в Петербург и войската отпусната, да се нападне България всеки път при измислен повод? Защо Русия, която от преврата насам гонеше политиката Македония за Сърбия и която цяло зима води поведение със същата умисъл, защо именно когато се отпечатва прокламацията и се дава заповедта на черногорската армия, и се знае, че българската не е готова, именно тогава се съгласява, а заедно с нея и Сърбия, да решава по § 2 на договора? Или всичко това е било капан?. .. О, страшна мисъл! 15. Искрено ли е щяла Русия да решава по § 2 на договора? А защо Дейли Кроникл (13-й юни) пише, че няма защо д-р Данев да ходи в Петербург, защото той знае много добре, че там кадията му е даваджия, т.е., че съдията е вече предрешил в негова вреда? Защо Тан от 14 юлий пише, че и да е нямало Междусъюзната война пак Вардар щял да бъде границата между Сърбия и България?
към текста >>

Защо Тан от 14 юлий пише, че и да е нямало Междусъюзната война пак Вардар щял да бъде границата между Сърбия и България?
Защо Русия, която от преврата насам гонеше политиката Македония за Сърбия и която цяло зима води поведение със същата умисъл, защо именно когато се отпечатва прокламацията и се дава заповедта на черногорската армия, и се знае, че българската не е готова, именно тогава се съгласява, а заедно с нея и Сърбия, да решава по § 2 на договора? Или всичко това е било капан?. .. О, страшна мисъл! 15. Искрено ли е щяла Русия да решава по § 2 на договора? А защо Дейли Кроникл (13-й юни) пише, че няма защо д-р Данев да ходи в Петербург, защото той знае много добре, че там кадията му е даваджия, т.е., че съдията е вече предрешил в негова вреда? Защо Тан от 14 юлий пише, че и да е нямало Междусъюзната война пак Вардар щял да бъде границата между Сърбия и България? Защо не веднъж руските передови вестници преди сблъскването предупреждаваха, че и след бой пак това ще стане, което е решил арбитъра? Значи, не поради войната Македония е дадена на Сърбия! Защо отказването на България след Букурещ да остане в съюза озлобява Гучкова да пише в Голос Москви, че България, от отсъствие на славянска солидарност, предпочела да подари (?)Тракия с Одрин на Турция вместо да даде доброволно до Вардар на Сърбия? 16. Ако Русия е искала искрено да съди по договора и ако сърби и гърци биле съгласни на това, защо не се удовлетвори справедливото искане на България за кондоминиум на завладените места? Какво искаше тя?
към текста >>

Значи, не поради войната Македония е дадена на Сърбия!
.. О, страшна мисъл! 15. Искрено ли е щяла Русия да решава по § 2 на договора? А защо Дейли Кроникл (13-й юни) пише, че няма защо д-р Данев да ходи в Петербург, защото той знае много добре, че там кадията му е даваджия, т.е., че съдията е вече предрешил в негова вреда? Защо Тан от 14 юлий пише, че и да е нямало Междусъюзната война пак Вардар щял да бъде границата между Сърбия и България? Защо не веднъж руските передови вестници преди сблъскването предупреждаваха, че и след бой пак това ще стане, което е решил арбитъра? Значи, не поради войната Македония е дадена на Сърбия! Защо отказването на България след Букурещ да остане в съюза озлобява Гучкова да пише в Голос Москви, че България, от отсъствие на славянска солидарност, предпочела да подари (?)Тракия с Одрин на Турция вместо да даде доброволно до Вардар на Сърбия? 16. Ако Русия е искала искрено да съди по договора и ако сърби и гърци биле съгласни на това, защо не се удовлетвори справедливото искане на България за кондоминиум на завладените места? Какво искаше тя? - безспорните места да се изпразнят от гръцките и сръбски войски и настанят български, а в спорните да се оставят смесени по равно гарнизони, подир което да се демобилизира. Защо не се направи това преди откриването конференцията в Петербург, гдето работите щяха да се продължат, и в това време войските додеморализират и държавите доизтощат?
към текста >>

Защо отказването на България след Букурещ да остане в съюза озлобява Гучкова да пише в Голос Москви, че България, от отсъствие на славянска солидарност, предпочела да подари (?)Тракия с Одрин на Турция вместо да даде доброволно до Вардар на Сърбия?
15. Искрено ли е щяла Русия да решава по § 2 на договора? А защо Дейли Кроникл (13-й юни) пише, че няма защо д-р Данев да ходи в Петербург, защото той знае много добре, че там кадията му е даваджия, т.е., че съдията е вече предрешил в негова вреда? Защо Тан от 14 юлий пише, че и да е нямало Междусъюзната война пак Вардар щял да бъде границата между Сърбия и България? Защо не веднъж руските передови вестници преди сблъскването предупреждаваха, че и след бой пак това ще стане, което е решил арбитъра? Значи, не поради войната Македония е дадена на Сърбия! Защо отказването на България след Букурещ да остане в съюза озлобява Гучкова да пише в Голос Москви, че България, от отсъствие на славянска солидарност, предпочела да подари (?)Тракия с Одрин на Турция вместо да даде доброволно до Вардар на Сърбия? 16. Ако Русия е искала искрено да съди по договора и ако сърби и гърци биле съгласни на това, защо не се удовлетвори справедливото искане на България за кондоминиум на завладените места? Какво искаше тя? - безспорните места да се изпразнят от гръцките и сръбски войски и настанят български, а в спорните да се оставят смесени по равно гарнизони, подир което да се демобилизира. Защо не се направи това преди откриването конференцията в Петербург, гдето работите щяха да се продължат, и в това време войските додеморализират и държавите доизтощат? Известно е протакането работите на конференциите; защо се залъгва България, че за два-три дена всичко ще се свърши?
към текста >>

Да благослови, обаче, тази война на храненицата си Черна-Гора и на любимицата си Сърбия, въобще на съюза, нейното "тържество", Русия трябва да е била уверена в успех.
Известно е протакането работите на конференциите; защо се залъгва България, че за два-три дена всичко ще се свърши? - Не е ли за това, че ако руският човек, Данев, се опре да подпише "решеното отдавна", готовата с прокламации и заповеди армия да нападне "предизвикана" от България? Да, ако д-р Данев не е бил викан за бързо изнудване, защо не се изпълни искането му за отстъпване безспорното, за кондоминиум на спорното и разпущането на войската преди ходене в Петербург? 17. Балканският съюз бил "дипломатическо тържество" на Русия. Присъствието в него на Черна-Гора - страната, която винаги трябва да се счита нещо като една руска околия - и нейното първо започване на Балканската война, трябва да ни показва, че тази война е била желана и "благословена" от Русия. Да благослови, обаче, тази война на храненицата си Черна-Гора и на любимицата си Сърбия, въобще на съюза, нейното "тържество", Русия трябва да е била уверена в успех. Хубаво, но защо, когато този неин съюз взема Одрин и помери да вземе и Цариград - тази мечта на Русия от двеста години насам - защо Русия възстана против и не даде? Ако не е искала съюзът да вземе тези места, и като е вярвала в успеха на войната, значи и във вземането тези места, защо не е предупредила борците да не ги вземат? Значи, не е вярвала на успех. Но защо тогава е благословила борбата?!... При неуспех би пострадала само България; Сърбия и Черна-Гора не. Тогава?
към текста >>

При неуспех би пострадала само България; Сърбия и Черна-Гора не. Тогава?
Да благослови, обаче, тази война на храненицата си Черна-Гора и на любимицата си Сърбия, въобще на съюза, нейното "тържество", Русия трябва да е била уверена в успех. Хубаво, но защо, когато този неин съюз взема Одрин и помери да вземе и Цариград - тази мечта на Русия от двеста години насам - защо Русия възстана против и не даде? Ако не е искала съюзът да вземе тези места, и като е вярвала в успеха на войната, значи и във вземането тези места, защо не е предупредила борците да не ги вземат? Значи, не е вярвала на успех. Но защо тогава е благословила борбата?!... При неуспех би пострадала само България; Сърбия и Черна-Гора не. Тогава? - Тогава, не е ли била "благословена" войната, па и съюз съставен, само за да бъде опропастена България? Ако съюзът е руска рожба и ако Русия е благославяла войната с вяра на успех, щом като тя не беше предупредила съюзниците да не вземат Тракия, съюзниците сами, без да им се казва, щяха да се стремят, при успех, какъвто имаха из тракийските полета, да превземат Цариград и изпъдят веднъж за винаги турците из Европа. Като протежирани от Русия това беше естествено у тях - да отслужат на освободителката си и тъй се отплатят за подарената им преди свобода. Да се смята, че съюзът като вземе Цариград няма да го даде е абсурдно, защото няма толкова глупав мъж на Балканите да мисли, че балканските народи имат уста за толкова голяма хапка. При това кой не знае, че в съвременните войни двама се бият, а на края всички решават?
към текста >>

19. Когато се започнаха разправиите за спогодбата между съюзниците, положението беше такова, че Гърция и Сърбия се бяха настанили в места, за които ние претендираме.
Защо, защо това по заповед опълчване целия руски народ против България? Защо тези лъжи и инсинуации по адрес на България - че не била искала да се подчини на арбитража, когато толкова месеци ние молихме само за него; че била пратила оскърбителна телеграма до императора, когато тя е била одобрена от руския дипломатически агент в София; че сме били изневерили на Русия, когато за по-голяма верност ней ние заменихме Гешева с Данева? Защо? Защо това настроение против нас на обичащия ни руски народ, чиито бащи и деца проляха кръвта си за него? Защо друго, ако не да бъде той, народът, подготвен за нещо, което иначе би го поразило? 19. Когато се започнаха разправиите за спогодбата между съюзниците, положението беше такова, че Гърция и Сърбия се бяха настанили в места, за които ние претендираме. Гърция беше полека- лека окупирала и освободени от нашите войски места, а Сърбия беше се настанила освен в такива, като Дойран и Щип, но и съгласно договора ни с нея, не искаше да отстъпи безспорните земи на нашите войски. Законно беше нашето искане към Гърция: в общите за двете страни места да се поставят съвместни гарнизони и работата да се отнесе до арбитър; така също беше законно и това към Сърбия: безспорните да ни отстъпи, а в спорните да поставим по равно части за гарнизон, докато руският арбитър реши кое кому да се даде. Сърбия и Гърция не се съгласяваха, а се окопаваха и засилваха по завладените си места. От друга страна, арбитърът не реагираше на всички наши молби да се намеси в спора. Разбира се, в едни възможни бъдещи сблъсквания инициативата щеше да бъде само от българска страна, защото сърби и гърци си бяха заели, каквото им трябваше, а ние трябваше да нападаме, за да си вземем обратно.
към текста >>

Гърция беше полека- лека окупирала и освободени от нашите войски места, а Сърбия беше се настанила освен в такива, като Дойран и Щип, но и съгласно договора ни с нея, не искаше да отстъпи безспорните земи на нашите войски.
Защо тези лъжи и инсинуации по адрес на България - че не била искала да се подчини на арбитража, когато толкова месеци ние молихме само за него; че била пратила оскърбителна телеграма до императора, когато тя е била одобрена от руския дипломатически агент в София; че сме били изневерили на Русия, когато за по-голяма верност ней ние заменихме Гешева с Данева? Защо? Защо това настроение против нас на обичащия ни руски народ, чиито бащи и деца проляха кръвта си за него? Защо друго, ако не да бъде той, народът, подготвен за нещо, което иначе би го поразило? 19. Когато се започнаха разправиите за спогодбата между съюзниците, положението беше такова, че Гърция и Сърбия се бяха настанили в места, за които ние претендираме. Гърция беше полека- лека окупирала и освободени от нашите войски места, а Сърбия беше се настанила освен в такива, като Дойран и Щип, но и съгласно договора ни с нея, не искаше да отстъпи безспорните земи на нашите войски. Законно беше нашето искане към Гърция: в общите за двете страни места да се поставят съвместни гарнизони и работата да се отнесе до арбитър; така също беше законно и това към Сърбия: безспорните да ни отстъпи, а в спорните да поставим по равно части за гарнизон, докато руският арбитър реши кое кому да се даде. Сърбия и Гърция не се съгласяваха, а се окопаваха и засилваха по завладените си места. От друга страна, арбитърът не реагираше на всички наши молби да се намеси в спора. Разбира се, в едни възможни бъдещи сблъсквания инициативата щеше да бъде само от българска страна, защото сърби и гърци си бяха заели, каквото им трябваше, а ние трябваше да нападаме, за да си вземем обратно. Положението се изостря, моленият да се намеси арбитър не реагира, но затова пък постоянно предупреждава, че който започне братоубийствената война ще бъде наказан.
към текста >>

Законно беше нашето искане към Гърция: в общите за двете страни места да се поставят съвместни гарнизони и работата да се отнесе до арбитър; така също беше законно и това към Сърбия: безспорните да ни отстъпи, а в спорните да поставим по равно части за гарнизон, докато руският арбитър реши кое кому да се даде.
Защо? Защо това настроение против нас на обичащия ни руски народ, чиито бащи и деца проляха кръвта си за него? Защо друго, ако не да бъде той, народът, подготвен за нещо, което иначе би го поразило? 19. Когато се започнаха разправиите за спогодбата между съюзниците, положението беше такова, че Гърция и Сърбия се бяха настанили в места, за които ние претендираме. Гърция беше полека- лека окупирала и освободени от нашите войски места, а Сърбия беше се настанила освен в такива, като Дойран и Щип, но и съгласно договора ни с нея, не искаше да отстъпи безспорните земи на нашите войски. Законно беше нашето искане към Гърция: в общите за двете страни места да се поставят съвместни гарнизони и работата да се отнесе до арбитър; така също беше законно и това към Сърбия: безспорните да ни отстъпи, а в спорните да поставим по равно части за гарнизон, докато руският арбитър реши кое кому да се даде. Сърбия и Гърция не се съгласяваха, а се окопаваха и засилваха по завладените си места. От друга страна, арбитърът не реагираше на всички наши молби да се намеси в спора. Разбира се, в едни възможни бъдещи сблъсквания инициативата щеше да бъде само от българска страна, защото сърби и гърци си бяха заели, каквото им трябваше, а ние трябваше да нападаме, за да си вземем обратно. Положението се изостря, моленият да се намеси арбитър не реагира, но затова пък постоянно предупреждава, че който започне братоубийствената война ще бъде наказан. Това предупреждение, разбира се, се отнасяше само до България.
към текста >>

Сърбия и Гърция не се съгласяваха, а се окопаваха и засилваха по завладените си места.
Защо това настроение против нас на обичащия ни руски народ, чиито бащи и деца проляха кръвта си за него? Защо друго, ако не да бъде той, народът, подготвен за нещо, което иначе би го поразило? 19. Когато се започнаха разправиите за спогодбата между съюзниците, положението беше такова, че Гърция и Сърбия се бяха настанили в места, за които ние претендираме. Гърция беше полека- лека окупирала и освободени от нашите войски места, а Сърбия беше се настанила освен в такива, като Дойран и Щип, но и съгласно договора ни с нея, не искаше да отстъпи безспорните земи на нашите войски. Законно беше нашето искане към Гърция: в общите за двете страни места да се поставят съвместни гарнизони и работата да се отнесе до арбитър; така също беше законно и това към Сърбия: безспорните да ни отстъпи, а в спорните да поставим по равно части за гарнизон, докато руският арбитър реши кое кому да се даде. Сърбия и Гърция не се съгласяваха, а се окопаваха и засилваха по завладените си места. От друга страна, арбитърът не реагираше на всички наши молби да се намеси в спора. Разбира се, в едни възможни бъдещи сблъсквания инициативата щеше да бъде само от българска страна, защото сърби и гърци си бяха заели, каквото им трябваше, а ние трябваше да нападаме, за да си вземем обратно. Положението се изостря, моленият да се намеси арбитър не реагира, но затова пък постоянно предупреждава, че който започне братоубийствената война ще бъде наказан. Това предупреждение, разбира се, се отнасяше само до България. Защо арбитърът нас заплашва, а сам не се притича, в свещеното си право на арбитър, да премахне причината на нашето възможно нападане?
към текста >>

VI., че ако и България нападне, пак Сърбия ще бъде виновата, но не тъй мислеше съдията. 20.
Това предупреждение, разбира се, се отнасяше само до България. Защо арбитърът нас заплашва, а сам не се притича, в свещеното си право на арбитър, да премахне причината на нашето възможно нападане? Защо нападането да се счита и прокламира за наказуемо, а причината му не? Какво трябваше да прави България, когато съдията не заповядва, имайки власт, на разбойниците да отстъпят от заграбеното, и когато пък от друга страна, я заплашва, че ако обяви война ще бъде наказана - какво друго ако не да се създават "инциденти"? Право пишеше Дейли Кроникл от 13. VI., че ако и България нападне, пак Сърбия ще бъде виновата, но не тъй мислеше съдията. 20. Арбитражът уж приет и президент-министрите вече ще отиват в Петербург. Ами ако там българите се опрат на "сподялбата на плячката" и готовата вече с прокламации и пр. противобългарска войска ни нападне, пускайки лъжата, че ние сме нападнали първи, кой не щеше да бъде готов да приеме лъжата за истина, като всички знаяха, че нападатели само ние можем да бъдем? Следователно, с всички гореказани предупреждения не се ли е приготовлявало общественото мнение в дома и на чужбина? 21. На 17-и нашето нападение имаше чистия характер на нигритския "инцидент", оправдан от англ. преса.
към текста >>

По наша молба Русия три пъти кани Сърбия и Гърция да спрат.
не е спасител на България? Защото неминуем щеше да бъде погрома ни, ако при нашата материална неготовност бяхме и нападнати неожидано? А прокламациите готови из джобовете и на ротните командири, не говорят ли за неожидано нападение? 22. На 18-и ние спираме сами нашия успешен ход. Противниците не спират. По наша молба Русия три пъти кани Сърбия и Гърция да спрат. Русия да кани, а сърби и гърци да не искат да послушат! В една от телеграмите на руското правителство, печатана в руските вестници за оправдание на Русия, изрично се казва: "Която страна не спре военните действия, ще види да се вдигне от нея протекторската ръка на Русия." Е, хубаво, ние спираме веднъж и дваж, ние объркваме с това плана си, ние, послушни на Русия, направо се отнасяме до Сърбия с молба за примирие за свързване мир поради нахлуването на румънците, отиваме и чакаме напразно в Ниш, от там ни препращат и в Букурещ да чакаме напусто, и все Гърция и Сърбия не спират, не спират докато не бяха принудени от нас. И защо тогава от тях не се вдигна и продължава до днес да не се вдига, протекторската ръка на Русия, а от нас се вдигна още от началото? Защо даже явно Русия прогласява, че каузата на Сърбия е нейна кауза? 23. Румъния винаги е претендирала за граница с нас по линията Тутракан - Балчик.
към текста >>

В една от телеграмите на руското правителство, печатана в руските вестници за оправдание на Русия, изрично се казва: "Която страна не спре военните действия, ще види да се вдигне от нея протекторската ръка на Русия." Е, хубаво, ние спираме веднъж и дваж, ние объркваме с това плана си, ние, послушни на Русия, направо се отнасяме до Сърбия с молба за примирие за свързване мир поради нахлуването на румънците, отиваме и чакаме напразно в Ниш, от там ни препращат и в Букурещ да чакаме напусто, и все Гърция и Сърбия не спират, не спират докато не бяха принудени от нас.
А прокламациите готови из джобовете и на ротните командири, не говорят ли за неожидано нападение? 22. На 18-и ние спираме сами нашия успешен ход. Противниците не спират. По наша молба Русия три пъти кани Сърбия и Гърция да спрат. Русия да кани, а сърби и гърци да не искат да послушат! В една от телеграмите на руското правителство, печатана в руските вестници за оправдание на Русия, изрично се казва: "Която страна не спре военните действия, ще види да се вдигне от нея протекторската ръка на Русия." Е, хубаво, ние спираме веднъж и дваж, ние объркваме с това плана си, ние, послушни на Русия, направо се отнасяме до Сърбия с молба за примирие за свързване мир поради нахлуването на румънците, отиваме и чакаме напразно в Ниш, от там ни препращат и в Букурещ да чакаме напусто, и все Гърция и Сърбия не спират, не спират докато не бяха принудени от нас. И защо тогава от тях не се вдигна и продължава до днес да не се вдига, протекторската ръка на Русия, а от нас се вдигна още от началото? Защо даже явно Русия прогласява, че каузата на Сърбия е нейна кауза? 23. Румъния винаги е претендирала за граница с нас по линията Тутракан - Балчик. Знаейки това, при начеването на войната с Турция, България е канила Румъния да влезе в съюза и помогне в разгромяването на Турската империя, като ще й се даде исканата граница, когато вече ще има оправдание пред българския народ за дадената жертва. Румъния, уверена заедно със силите на Тройния съюз, в успеха на Турция, не рачи да влезе в съюза и не спази обещания нему неутралитет, а направи всички услуги на Турция, защото се надяваше, че за това, без да даде никаква жертва, тя ще си получи от Турция предлаганото от България.
към текста >>

Защо даже явно Русия прогласява, че каузата на Сърбия е нейна кауза?
Противниците не спират. По наша молба Русия три пъти кани Сърбия и Гърция да спрат. Русия да кани, а сърби и гърци да не искат да послушат! В една от телеграмите на руското правителство, печатана в руските вестници за оправдание на Русия, изрично се казва: "Която страна не спре военните действия, ще види да се вдигне от нея протекторската ръка на Русия." Е, хубаво, ние спираме веднъж и дваж, ние объркваме с това плана си, ние, послушни на Русия, направо се отнасяме до Сърбия с молба за примирие за свързване мир поради нахлуването на румънците, отиваме и чакаме напразно в Ниш, от там ни препращат и в Букурещ да чакаме напусто, и все Гърция и Сърбия не спират, не спират докато не бяха принудени от нас. И защо тогава от тях не се вдигна и продължава до днес да не се вдига, протекторската ръка на Русия, а от нас се вдигна още от началото? Защо даже явно Русия прогласява, че каузата на Сърбия е нейна кауза? 23. Румъния винаги е претендирала за граница с нас по линията Тутракан - Балчик. Знаейки това, при начеването на войната с Турция, България е канила Румъния да влезе в съюза и помогне в разгромяването на Турската империя, като ще й се даде исканата граница, когато вече ще има оправдание пред българския народ за дадената жертва. Румъния, уверена заедно със силите на Тройния съюз, в успеха на Турция, не рачи да влезе в съюза и не спази обещания нему неутралитет, а направи всички услуги на Турция, защото се надяваше, че за това, без да даде никаква жертва, тя ще си получи от Турция предлаганото от България. Румъния се излъга. Но тъкмо когато протежираният от Русия съюз беше заангажиран в смъртна борба с една империя с традиции, Румъния поиска и получи в Петербург възнаграждение за своето престъпление!
към текста >>

Румъния мобилизира и тръгва да "умиротворява" но нахълтва в незащитена и искаща мир България, а не в искаща да воюва Сърбия; тръгва против нас да запазва "равновесие", когато ние с отстъпването си до старите граници изгубваме вече почти всичко придобито на запад, а не против Сърбия, която в туй време печели.
- Тя можеше и сега да не послуша, като й се дава един гол Силистра без околията. Франкфуртер Цайтунг го каза: Русия, за да откъсне Румъния от Тройния съюз и я привърже към Тройния антант сама предложила да награди Румъния, и разбира се, не е можала да й даде всичко искано, защото би било твърде очевидно намерението й. Защо Русия, за своите дипломатически придобивки, къса нас, а не от себе си, когато и от към нея Румъния има претенции? 24. На 18-и юни спираме и дълги дни молим да се спрат и противниците ни. При това левият ни фланг отстъпва, и ние губим все повече и повече земя. Румъния мобилизира и тръгва да "умиротворява" но нахълтва в незащитена и искаща мир България, а не в искаща да воюва Сърбия; тръгва против нас да запазва "равновесие", когато ние с отстъпването си до старите граници изгубваме вече почти всичко придобито на запад, а не против Сърбия, която в туй време печели. Защо Русия не само не я спре, но и даде своите понтонни лодки, за да улесни преминаването й през Дунава? 25. Турция знаеше, че цяла Европа й определя линията Мидия- Енос, и не можеше да се противи на това решение. Официално знаем да е канена от сърби и гърци да нападне България в тил и си вземе Тракия с Одрин. Но тя нямаше да се отзове на поканата на тези две нищожни страни, които не щяха да могат да я защитят от Европейския концерт, който някога беше взел решение, на Турция да не се позволява да си взема назад веднъж взетото от нея. Официално знаем, че Русия и тя не е позволявала на Турция да мине линията Мидия-Енос - тя, намиращата се в гърба на Турция Русия - но защо от непослушанието на Турция се възползуваха с концесии всички европейски сили, освен Русия?
към текста >>

Изпращането на Турция от Русия се прозира и в цитираното място от Гучковия орган, гдето се казваше, че защото България не дала доброволно отвъд Вардар на Сърбия (което Русия иска от 25 години насам), тя даде и Тракия на Турция.
Уви! Известно е днес, че Русия сама е пратила и Румъния и Турция. Руски държавници и журналисти не скриват това пред нашите делегати, отишли подир войната да оправдават България пред руското общество. Подир завземането Одрин турците заведоха със специален трен кореспондента на Новое Время в Одрин и му устроиха военни игри, както не преди много бяха направили такава же чест на Пиер Лоти. От Пиер Лоти те видеха полза; не бяха ли видели турците полза и от Русия? Изпращането на Турция от Русия се прозира и в цитираното място от Гучковия орган, гдето се казваше, че защото България не дала доброволно отвъд Вардар на Сърбия (което Русия иска от 25 години насам), тя даде и Тракия на Турция. Новое Время, подир подписването на Букурещкия мир, не поздрави ли "искрено и от дълбочината на душата си балканските народи... с щастливия изход на техните усилия", като прибавя, - "нека се надяваме, че това е истински як и добросъвестен мир? " Да, защо Русия прати Турция против България, когато България, защищавайки гарантирания от нейния император договор, си беше навлякла нападението на довчерашните й съюзници, които, следователно са едничките нарушители на съюза - това "дипломатическо тържество" на Русия? 26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден кюп всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София. Защо руският агент е въздържал д-р Данева да не удовлетвори Румъния до последния момент, когато просто щастието на България премахва този фатален човек от министерския пост и България е спасена? Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п.
към текста >>

Ами ако тя можеше да спре Румъния, защо да не може да спре и Сърбия и Гърция?
Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното. Макар оскърбителна, тя все пак носеше надежда, че Русия няма да позволи поне унищожаването на създадената от нея България. Но какъв характер трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци? Нима и тук се натрапва ужастната мисъл, че и от руския император, от внука на Царя-Освободител, иде залъгване, за да не стъпим на краката си и сами да се защитим, докато не бъде вече късно? Или некой ще каже, че Русия е, която спре Румъния? Ами ако тя можеше да спре Румъния, защо да не може да спре и Сърбия и Гърция? Или ако те не са искали да я послушат, защо тя не си вдигна протекторската ръка от тех? 27. Когато гробът на България е бил почти изкопан, когато устроеният блокус е почти задушавал нашето отечество, когато краят е бил въпрос на дни, французкият дипломатически агент в Виена, според немските вестници, отишъл при граф Берхтолда да му предлага от страна на Франция и Русия, да не се бърка на балканската борба. Как да не се бърка, когато вече от послушание към Русия и от нейни бъркания България не беше се потъкмила с румънци и турци, и беше вече окончателно подведена и оплетена? Да не се бърка, когато вече България е задушавана и остава само последна агония? Защо, о "светая" Русь, чието "свето" православие щяло да спаси един ден света, и ти, "хуманна" и "свободолюбива" Франция, която и до сега пееш на всички гласове нехуманността на елзаското робство под Германия на твоите синове, защо не помолихте силите, па и вие заедно с тях, да не се бъркате в балканската борба по-напред, а не сега, когато забъркахте работите, когато вече спънахте българския лъв?
към текста >>

На Румъния бил предлаган от Сърбия проект за споделяване на България: На Румъния до Искър и Балканите; на Сърбия до Струма, Ихтиманската верига и Искър; на Турция - Тракия с Одрин и на Гърция - всичко между Струма, Балкана и Марица.
И да иска това, когато, следствие Неклюдовите и императоровите успокоения, Румъния беше при София! Руският император нам да телеграфира сигурност поне в старите граници и същевременно да действува пред европейските сили за неутралитет! Императорът на Русия! Знаят ли русите, що значи това за българското сърце?... Или по-право, що значеше?... 28. На Румъния бил предлаган от Сърбия проект за споделяване на България: На Румъния до Искър и Балканите; на Сърбия до Струма, Ихтиманската верига и Искър; на Турция - Тракия с Одрин и на Гърция - всичко между Струма, Балкана и Марица. Ние, които познаваме "великите" военни и финансови сили на Сърбия, и които знаем вечната й опасност от глътване от Австрия и нежеланието на последната Сърбия да е голяма, можем ли ние да вярваме, че Сърбия сама ще си съчини такъв проект? Има ли тя толкова остро въображение? Можеше ли тя без страх даже да си въобрази такова нещо, а не и да го напише и предложи без изчервяване от срам и стеснение, ако погубването на създадената от Русия България не беше разрешено, да не кажем заповядано, от същата създателка и гарантирано от нея, тази, която щеше да пази входа при р. Сава за в Балканите, гдето щеше да се извърши убийството и разсичането? Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея?
към текста >>

Ние, които познаваме "великите" военни и финансови сили на Сърбия, и които знаем вечната й опасност от глътване от Австрия и нежеланието на последната Сърбия да е голяма, можем ли ние да вярваме, че Сърбия сама ще си съчини такъв проект?
Руският император нам да телеграфира сигурност поне в старите граници и същевременно да действува пред европейските сили за неутралитет! Императорът на Русия! Знаят ли русите, що значи това за българското сърце?... Или по-право, що значеше?... 28. На Румъния бил предлаган от Сърбия проект за споделяване на България: На Румъния до Искър и Балканите; на Сърбия до Струма, Ихтиманската верига и Искър; на Турция - Тракия с Одрин и на Гърция - всичко между Струма, Балкана и Марица. Ние, които познаваме "великите" военни и финансови сили на Сърбия, и които знаем вечната й опасност от глътване от Австрия и нежеланието на последната Сърбия да е голяма, можем ли ние да вярваме, че Сърбия сама ще си съчини такъв проект? Има ли тя толкова остро въображение? Можеше ли тя без страх даже да си въобрази такова нещо, а не и да го напише и предложи без изчервяване от срам и стеснение, ако погубването на създадената от Русия България не беше разрешено, да не кажем заповядано, от същата създателка и гарантирано от нея, тази, която щеше да пази входа при р. Сава за в Балканите, гдето щеше да се извърши убийството и разсичането? Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея? 29. Принудената от железния български войник да иска телеграфически примирие за пет дена, за да измъкне войската си от явен погром, Гърция, а с нея заедно и разбитата о гранитната скала на IV-a и V-a български армии, от двете страни на Султан тепе, Сърбия, в Букурещ изявяват извънредно големи претенции.
към текста >>

Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея?
На Румъния бил предлаган от Сърбия проект за споделяване на България: На Румъния до Искър и Балканите; на Сърбия до Струма, Ихтиманската верига и Искър; на Турция - Тракия с Одрин и на Гърция - всичко между Струма, Балкана и Марица. Ние, които познаваме "великите" военни и финансови сили на Сърбия, и които знаем вечната й опасност от глътване от Австрия и нежеланието на последната Сърбия да е голяма, можем ли ние да вярваме, че Сърбия сама ще си съчини такъв проект? Има ли тя толкова остро въображение? Можеше ли тя без страх даже да си въобрази такова нещо, а не и да го напише и предложи без изчервяване от срам и стеснение, ако погубването на създадената от Русия България не беше разрешено, да не кажем заповядано, от същата създателка и гарантирано от нея, тази, която щеше да пази входа при р. Сава за в Балканите, гдето щеше да се извърши убийството и разсичането? Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея? 29. Принудената от железния български войник да иска телеграфически примирие за пет дена, за да измъкне войската си от явен погром, Гърция, а с нея заедно и разбитата о гранитната скала на IV-a и V-a български армии, от двете страни на Султан тепе, Сърбия, в Букурещ изявяват извънредно големи претенции. Даже безсъвестната наша гробарка Румъния се възмущава и прави натиск върху облагодетелствуваните от нея Гърция и Сърбия. Но те не искат. Румъния вече почва да негодува от надуването, от претенциите им, и вече е може би склонна, па може и някое влияние да се яви, да отстъпи на молбите на непреклонна и поради нея изнудвана България, да вземе даденото й да остави борците свободни, и тогава Гърция и Сърбия щяха да видят победители ли са; но на Сърбия и Гърция трябва да се дадат исканите земи. Как, обаче, да се принуди България да подпише преди възможното отстъпване на Румъния?
към текста >>

29. Принудената от железния български войник да иска телеграфически примирие за пет дена, за да измъкне войската си от явен погром, Гърция, а с нея заедно и разбитата о гранитната скала на IV-a и V-a български армии, от двете страни на Султан тепе, Сърбия, в Букурещ изявяват извънредно големи претенции.
Ние, които познаваме "великите" военни и финансови сили на Сърбия, и които знаем вечната й опасност от глътване от Австрия и нежеланието на последната Сърбия да е голяма, можем ли ние да вярваме, че Сърбия сама ще си съчини такъв проект? Има ли тя толкова остро въображение? Можеше ли тя без страх даже да си въобрази такова нещо, а не и да го напише и предложи без изчервяване от срам и стеснение, ако погубването на създадената от Русия България не беше разрешено, да не кажем заповядано, от същата създателка и гарантирано от нея, тази, която щеше да пази входа при р. Сава за в Балканите, гдето щеше да се извърши убийството и разсичането? Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея? 29. Принудената от железния български войник да иска телеграфически примирие за пет дена, за да измъкне войската си от явен погром, Гърция, а с нея заедно и разбитата о гранитната скала на IV-a и V-a български армии, от двете страни на Султан тепе, Сърбия, в Букурещ изявяват извънредно големи претенции. Даже безсъвестната наша гробарка Румъния се възмущава и прави натиск върху облагодетелствуваните от нея Гърция и Сърбия. Но те не искат. Румъния вече почва да негодува от надуването, от претенциите им, и вече е може би склонна, па може и някое влияние да се яви, да отстъпи на молбите на непреклонна и поради нея изнудвана България, да вземе даденото й да остави борците свободни, и тогава Гърция и Сърбия щяха да видят победители ли са; но на Сърбия и Гърция трябва да се дадат исканите земи. Как, обаче, да се принуди България да подпише преди възможното отстъпване на Румъния? Има още едно средство - да се залъже с ревизия.
към текста >>

Даже безсъвестната наша гробарка Румъния се възмущава и прави натиск върху облагодетелствуваните от нея Гърция и Сърбия.
Има ли тя толкова остро въображение? Можеше ли тя без страх даже да си въобрази такова нещо, а не и да го напише и предложи без изчервяване от срам и стеснение, ако погубването на създадената от Русия България не беше разрешено, да не кажем заповядано, от същата създателка и гарантирано от нея, тази, която щеше да пази входа при р. Сава за в Балканите, гдето щеше да се извърши убийството и разсичането? Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея? 29. Принудената от железния български войник да иска телеграфически примирие за пет дена, за да измъкне войската си от явен погром, Гърция, а с нея заедно и разбитата о гранитната скала на IV-a и V-a български армии, от двете страни на Султан тепе, Сърбия, в Букурещ изявяват извънредно големи претенции. Даже безсъвестната наша гробарка Румъния се възмущава и прави натиск върху облагодетелствуваните от нея Гърция и Сърбия. Но те не искат. Румъния вече почва да негодува от надуването, от претенциите им, и вече е може би склонна, па може и някое влияние да се яви, да отстъпи на молбите на непреклонна и поради нея изнудвана България, да вземе даденото й да остави борците свободни, и тогава Гърция и Сърбия щяха да видят победители ли са; но на Сърбия и Гърция трябва да се дадат исканите земи. Как, обаче, да се принуди България да подпише преди възможното отстъпване на Румъния? Има още едно средство - да се залъже с ревизия. Русия и Австрия пращат телеграфически своите резерви по договора и България подписва.
към текста >>

Румъния вече почва да негодува от надуването, от претенциите им, и вече е може би склонна, па може и някое влияние да се яви, да отстъпи на молбите на непреклонна и поради нея изнудвана България, да вземе даденото й да остави борците свободни, и тогава Гърция и Сърбия щяха да видят победители ли са; но на Сърбия и Гърция трябва да се дадат исканите земи.
Сава за в Балканите, гдето щеше да се извърши убийството и разсичането? Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея? 29. Принудената от железния български войник да иска телеграфически примирие за пет дена, за да измъкне войската си от явен погром, Гърция, а с нея заедно и разбитата о гранитната скала на IV-a и V-a български армии, от двете страни на Султан тепе, Сърбия, в Букурещ изявяват извънредно големи претенции. Даже безсъвестната наша гробарка Румъния се възмущава и прави натиск върху облагодетелствуваните от нея Гърция и Сърбия. Но те не искат. Румъния вече почва да негодува от надуването, от претенциите им, и вече е може би склонна, па може и някое влияние да се яви, да отстъпи на молбите на непреклонна и поради нея изнудвана България, да вземе даденото й да остави борците свободни, и тогава Гърция и Сърбия щяха да видят победители ли са; но на Сърбия и Гърция трябва да се дадат исканите земи. Как, обаче, да се принуди България да подпише преди възможното отстъпване на Румъния? Има още едно средство - да се залъже с ревизия. Русия и Австрия пращат телеграфически своите резерви по договора и България подписва. България подписва... а още мастилото неизсъхнало Сазонов велегласно разгласява, че нямал интерес да иска ревизия! Защо тогава, и в тоя краен момент, ни побъркахте?
към текста >>

Или вие видехте, че и помощта на Румъния и Турция не беше достатъчна, за да спасите Сърбия и Гърция, а трябаше да прибегнете и до лъжа, до права лична лъжа?
Как, обаче, да се принуди България да подпише преди възможното отстъпване на Румъния? Има още едно средство - да се залъже с ревизия. Русия и Австрия пращат телеграфически своите резерви по договора и България подписва. България подписва... а още мастилото неизсъхнало Сазонов велегласно разгласява, че нямал интерес да иска ревизия! Защо тогава, и в тоя краен момент, ни побъркахте? Или вие видехте, че и помощта на Румъния и Турция не беше достатъчна, за да спасите Сърбия и Гърция, а трябаше да прибегнете и до лъжа, до права лична лъжа? 30. Последен, тридесети въпрос. Последно, но не по-малко, "доброжелателство"! Турция ни заплашваше с нахлуване. Ако бяхме оставени сами да търсим лек на нашата болест, сигурно щяхме да можем и Турция да задоволим овреме - поправка на границата, отказване от контрибуция и др. - и да я спрем.
към текста >>

О, Европа, ти допусна през последната година страшни морални престъпления да се извършат в твоите предели: Русия не само не спази своята гаранция, но и използува своето положение на гарантин, за да достигне своите цели; Сърбия измени на дадена дума и подпис на своя крал; Гърция измени на своя съюзник и го ограби във времето, когато той се изтощаваше в борбата с общия враг; Черна Гора вдигна крак против тази, която я храни цяло зима; Румъния и не спази обещан неутралитет и използува случай да ограби; и твоите прословути "Велики Сили", като безчестни продажници продадоха на Турция своята дума и своята гаранция срещу концесии.
Гаранция на покровител! Братство на славянин! Верност на Христианин! Съседство на културен народ! Гаранция на "Велики Сили"! О, Европа, ти допусна през последната година страшни морални престъпления да се извършат в твоите предели: Русия не само не спази своята гаранция, но и използува своето положение на гарантин, за да достигне своите цели; Сърбия измени на дадена дума и подпис на своя крал; Гърция измени на своя съюзник и го ограби във времето, когато той се изтощаваше в борбата с общия враг; Черна Гора вдигна крак против тази, която я храни цяло зима; Румъния и не спази обещан неутралитет и използува случай да ограби; и твоите прословути "Велики Сили", като безчестни продажници продадоха на Турция своята дума и своята гаранция срещу концесии. Това са страшни престъпления. При такива светът не може да се държи. Светът се държи само на честност и верност - всичко това днес е потъпкано. Тежко ти, Европа! Ти извърши всичко това, за да избягаш уж от страшната катастрофа - общата война - но тъкмо с твоите безчестни дела ти приближи още повече тази катастрофа...
към текста >>

97. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

със Сърбия и в 1897 год.
Благодарение естествената преграда, която представлява самата река, висотата на южните брегове и отбранителните качества на турската войска, българската ще може да бъде не само задържана, но дори и изтощена от напразни опити в продължение на цял месец и в туй време ще пристигне и се уреди цялата турска армия, дошла от азиатските провинции през Цариград, Мраморно море и Галиполи. И на четиридесет и петия ден вече повеждай турските войски напред и безпрепятствено ги заведи дори до Дунава. Ние трябва да благодарим на Провидението, че през августа, преди войната, паднаха младотурците и дадоха Кямил и Назъм наши. Последният мразеше немците; планът на фондер Голца той намираше за предателски - как ще оставят Одрин и Лозенград, как ще оставят гяурски крак да тъпчи турска земя и особено Султан Селим джамия! При това, старотурците си се носеха със славата на своите първи султани и войска, и смятаха за несериозна нашата сила; те бяха убедени, че даже без подготовка ще пометат нищожна България, както направиха 1876 год. със Сърбия и в 1897 год. с Гърция. Старотурците като не послушаха фондер Голца, не се спряха дори на Одрин и Лозенград, а излязоха напред да срещнат и пометат нашите войски, обаче те бяха пометени. Боевете при Лозенград не бяха сериозни. Изненадана, турската войска се разбяга в паника. Сериозни боеве бяха вече от 16 до 21 октомври при Лозенград, но макар и там турската войска разбита, тя не можеше да се счита за унищожена.
към текста >>

Дневник през месец декември, а именно: ако не бяхме нападали на 17 юни ние щяхме доброволно да подпишем присъдата на това, което беше наш народен идеал цели 35 години - Македония на Сърбия и Гърция.
И даже, ако днес все сме нещо, то пак ние го дължим на желанието да вземем Цариград, че то ни накара да затворим хубаво турците зад Кара-су и Булхаир и тъй те, като се окопитиха нахлуха, не можеха да ни отблъснат през втората война. Във всеки случай, да дадем заключението, атакуването на Чаталджа е била генерална заповед, но нашата съдба - задължението ни към Русия, с освобождението ни от нея - ни попречи. И тази заповед не е само на царя, а е на целия генерален щаб, който е изработвал плана на действие. 17 юни. След напечатването на толкова документи телеграми разменени между нашите дипломатически агенти в странство и Министерството на външните работи, днес стана вече ясно положението, изтъкнато от генерал Савов в неговото писмо напечатано във в. Дневник през месец декември, а именно: ако не бяхме нападали на 17 юни ние щяхме доброволно да подпишем присъдата на това, което беше наш народен идеал цели 35 години - Македония на Сърбия и Гърция. Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат. Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи.
към текста >>

Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат.
Във всеки случай, да дадем заключението, атакуването на Чаталджа е била генерална заповед, но нашата съдба - задължението ни към Русия, с освобождението ни от нея - ни попречи. И тази заповед не е само на царя, а е на целия генерален щаб, който е изработвал плана на действие. 17 юни. След напечатването на толкова документи телеграми разменени между нашите дипломатически агенти в странство и Министерството на външните работи, днес стана вече ясно положението, изтъкнато от генерал Савов в неговото писмо напечатано във в. Дневник през месец декември, а именно: ако не бяхме нападали на 17 юни ние щяхме доброволно да подпишем присъдата на това, което беше наш народен идеал цели 35 години - Македония на Сърбия и Гърция. Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат. Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи.
към текста >>

И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция.
Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни. Второ, то беше наистина патриотично дело. И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция. Ето какви последствия щеше да има: 1. Ние щяхме да се самооплюем като нация, защото щяхме без усилие да се откажем от правата си гарантирани от договори подписани от крале и министри и гарантирани от император. 2. Македонският народ щеше да ни намрази и да се отвърне от нас - хората, които като бяхме видели първата национална искра да се задържа в техните Струга и Дебър, и като ги бяхме от 50 години хранили с надежда и поддържали материално този дух да не угасва, след една величествена война, подло сме се отказали от него и сме го предали на много по-тежко робство; щеше да ни намрази, за гдето сме го извадили от по-леко и по- поносимо робство и предали на по-тежкото. 3. Ако 15-те хилядна Македоно-Одринска дивизия, съставена главно от мъже из зад Вардар, не направеше бунтове в страната, когато щяхме да ги разпущаме след проливане кръв за свобода, да отидат на ново по-лошо робство, то не щеше ли ние да изгорим от смърт от неокачествимото си лошо дело? . 4.
към текста >>

Най-важното от политическо гледище - ние не щяхме да имаме право да излезем из Балканския съюз, защото доброволно сме подписали ревизията на договора, и това, след като сме разбили турската империя за да освободим всички земи от Мидия-Енос до Адриатическо море, и като облагодетелствуваните Гърция и Сърбия са се засилили извънредно много на наш гръб, ние все пак да останем в съюза, за да пазим Сърбия от Австрия, Гърция от Италия, с нашия висок кредит да въздигнем този на фалиралите наши грабители, и на края да служим на всемирната политика на Русия - тази Русия, която беше гарантирала един лъжлив договор, за да не го сдържи когато жертвата България, бъде изтощена!
Ето какви последствия щеше да има: 1. Ние щяхме да се самооплюем като нация, защото щяхме без усилие да се откажем от правата си гарантирани от договори подписани от крале и министри и гарантирани от император. 2. Македонският народ щеше да ни намрази и да се отвърне от нас - хората, които като бяхме видели първата национална искра да се задържа в техните Струга и Дебър, и като ги бяхме от 50 години хранили с надежда и поддържали материално този дух да не угасва, след една величествена война, подло сме се отказали от него и сме го предали на много по-тежко робство; щеше да ни намрази, за гдето сме го извадили от по-леко и по- поносимо робство и предали на по-тежкото. 3. Ако 15-те хилядна Македоно-Одринска дивизия, съставена главно от мъже из зад Вардар, не направеше бунтове в страната, когато щяхме да ги разпущаме след проливане кръв за свобода, да отидат на ново по-лошо робство, то не щеше ли ние да изгорим от смърт от неокачествимото си лошо дело? . 4. Най-важното от политическо гледище - ние не щяхме да имаме право да излезем из Балканския съюз, защото доброволно сме подписали ревизията на договора, и това, след като сме разбили турската империя за да освободим всички земи от Мидия-Енос до Адриатическо море, и като облагодетелствуваните Гърция и Сърбия са се засилили извънредно много на наш гръб, ние все пак да останем в съюза, за да пазим Сърбия от Австрия, Гърция от Италия, с нашия висок кредит да въздигнем този на фалиралите наши грабители, и на края да служим на всемирната политика на Русия - тази Русия, която беше гарантирала един лъжлив договор, за да не го сдържи когато жертвата България, бъде изтощена! Не, и триста пъти, не! Балканският съюз бе един гроб за нас. Но щом като го бяхме направили: от славянска солидарност - да пазим Сърбия от Австрия; от признателност към Русия - да и помогнем във всеобщата война за разгромяването на Хабсбургската империя; от желание да постигнем националния си идеал - освобождението на братята българи в Македония и Одринско, па и па всички християни и други от турската империя - то ние можехме и трябваше да държим този съюз, за да продължаваме да изиграем веднъж започнатото хоро. Когато обаче тази Русия и тази Сърбия, тази Гърция, за които ние се пожертвувахме, се съюзиха, за да ни ограбят и ни ограбиха, да останем и след това да им служим би било безконечно подло и низко. И може да има нравствени изводи, които не чувстват всичката низост да целуват цървула, който го рита, и викат днес пак да отидем в съюза, обаче народът ни не е толкова паднал ниско, за да се състои само от такива всемирни подлеци и страхливци.
към текста >>

Но щом като го бяхме направили: от славянска солидарност - да пазим Сърбия от Австрия; от признателност към Русия - да и помогнем във всеобщата война за разгромяването на Хабсбургската империя; от желание да постигнем националния си идеал - освобождението на братята българи в Македония и Одринско, па и па всички християни и други от турската империя - то ние можехме и трябваше да държим този съюз, за да продължаваме да изиграем веднъж започнатото хоро.
Ако 15-те хилядна Македоно-Одринска дивизия, съставена главно от мъже из зад Вардар, не направеше бунтове в страната, когато щяхме да ги разпущаме след проливане кръв за свобода, да отидат на ново по-лошо робство, то не щеше ли ние да изгорим от смърт от неокачествимото си лошо дело? . 4. Най-важното от политическо гледище - ние не щяхме да имаме право да излезем из Балканския съюз, защото доброволно сме подписали ревизията на договора, и това, след като сме разбили турската империя за да освободим всички земи от Мидия-Енос до Адриатическо море, и като облагодетелствуваните Гърция и Сърбия са се засилили извънредно много на наш гръб, ние все пак да останем в съюза, за да пазим Сърбия от Австрия, Гърция от Италия, с нашия висок кредит да въздигнем този на фалиралите наши грабители, и на края да служим на всемирната политика на Русия - тази Русия, която беше гарантирала един лъжлив договор, за да не го сдържи когато жертвата България, бъде изтощена! Не, и триста пъти, не! Балканският съюз бе един гроб за нас. Но щом като го бяхме направили: от славянска солидарност - да пазим Сърбия от Австрия; от признателност към Русия - да и помогнем във всеобщата война за разгромяването на Хабсбургската империя; от желание да постигнем националния си идеал - освобождението на братята българи в Македония и Одринско, па и па всички християни и други от турската империя - то ние можехме и трябваше да държим този съюз, за да продължаваме да изиграем веднъж започнатото хоро. Когато обаче тази Русия и тази Сърбия, тази Гърция, за които ние се пожертвувахме, се съюзиха, за да ни ограбят и ни ограбиха, да останем и след това да им служим би било безконечно подло и низко. И може да има нравствени изводи, които не чувстват всичката низост да целуват цървула, който го рита, и викат днес пак да отидем в съюза, обаче народът ни не е толкова паднал ниско, за да се състои само от такива всемирни подлеци и страхливци. Оставаше ли съюзът, или възобновяваше ли се той днес, той в мирно време щеше да послужи за икономическото съсипване на Австрия, а в случай на война и за политическо разгромяване. Тя разгромена, могат да последват само две последствия: или Русия да помогне всички славяни и австрийски и балкански - а тежко под пиянски некултурен ботуш, въоръжен с камшик и цезура; или Сърбия да се обедини. А стане ли тя 12 милиона с всички сърби от Унгария, тя ще ни присъедини към себе си само с един указ.
към текста >>

Когато обаче тази Русия и тази Сърбия, тази Гърция, за които ние се пожертвувахме, се съюзиха, за да ни ограбят и ни ограбиха, да останем и след това да им служим би било безконечно подло и низко.
. 4. Най-важното от политическо гледище - ние не щяхме да имаме право да излезем из Балканския съюз, защото доброволно сме подписали ревизията на договора, и това, след като сме разбили турската империя за да освободим всички земи от Мидия-Енос до Адриатическо море, и като облагодетелствуваните Гърция и Сърбия са се засилили извънредно много на наш гръб, ние все пак да останем в съюза, за да пазим Сърбия от Австрия, Гърция от Италия, с нашия висок кредит да въздигнем този на фалиралите наши грабители, и на края да служим на всемирната политика на Русия - тази Русия, която беше гарантирала един лъжлив договор, за да не го сдържи когато жертвата България, бъде изтощена! Не, и триста пъти, не! Балканският съюз бе един гроб за нас. Но щом като го бяхме направили: от славянска солидарност - да пазим Сърбия от Австрия; от признателност към Русия - да и помогнем във всеобщата война за разгромяването на Хабсбургската империя; от желание да постигнем националния си идеал - освобождението на братята българи в Македония и Одринско, па и па всички християни и други от турската империя - то ние можехме и трябваше да държим този съюз, за да продължаваме да изиграем веднъж започнатото хоро. Когато обаче тази Русия и тази Сърбия, тази Гърция, за които ние се пожертвувахме, се съюзиха, за да ни ограбят и ни ограбиха, да останем и след това да им служим би било безконечно подло и низко. И може да има нравствени изводи, които не чувстват всичката низост да целуват цървула, който го рита, и викат днес пак да отидем в съюза, обаче народът ни не е толкова паднал ниско, за да се състои само от такива всемирни подлеци и страхливци. Оставаше ли съюзът, или възобновяваше ли се той днес, той в мирно време щеше да послужи за икономическото съсипване на Австрия, а в случай на война и за политическо разгромяване. Тя разгромена, могат да последват само две последствия: или Русия да помогне всички славяни и австрийски и балкански - а тежко под пиянски некултурен ботуш, въоръжен с камшик и цезура; или Сърбия да се обедини. А стане ли тя 12 милиона с всички сърби от Унгария, тя ще ни присъедини към себе си само с един указ. Да я задържат признателност, благородство, славянство, християнство!
към текста >>

Тя разгромена, могат да последват само две последствия: или Русия да помогне всички славяни и австрийски и балкански - а тежко под пиянски некултурен ботуш, въоръжен с камшик и цезура; или Сърбия да се обедини.
Балканският съюз бе един гроб за нас. Но щом като го бяхме направили: от славянска солидарност - да пазим Сърбия от Австрия; от признателност към Русия - да и помогнем във всеобщата война за разгромяването на Хабсбургската империя; от желание да постигнем националния си идеал - освобождението на братята българи в Македония и Одринско, па и па всички християни и други от турската империя - то ние можехме и трябваше да държим този съюз, за да продължаваме да изиграем веднъж започнатото хоро. Когато обаче тази Русия и тази Сърбия, тази Гърция, за които ние се пожертвувахме, се съюзиха, за да ни ограбят и ни ограбиха, да останем и след това да им служим би било безконечно подло и низко. И може да има нравствени изводи, които не чувстват всичката низост да целуват цървула, който го рита, и викат днес пак да отидем в съюза, обаче народът ни не е толкова паднал ниско, за да се състои само от такива всемирни подлеци и страхливци. Оставаше ли съюзът, или възобновяваше ли се той днес, той в мирно време щеше да послужи за икономическото съсипване на Австрия, а в случай на война и за политическо разгромяване. Тя разгромена, могат да последват само две последствия: или Русия да помогне всички славяни и австрийски и балкански - а тежко под пиянски некултурен ботуш, въоръжен с камшик и цезура; или Сърбия да се обедини. А стане ли тя 12 милиона с всички сърби от Унгария, тя ще ни присъедини към себе си само с един указ. Да я задържат признателност, благородство, славянство, християнство! Ако тя сега, малка, има нужда от море, тогава ще има още по-голяма и нищо на света няма да я задържи да не ни унищожи. Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето достойнство, е осъдена да мре. Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява!
към текста >>

Румъния не можеше да тръгне по-рано от 2 юли и на 1 юли изтичайки срока на нейния съюз с Австрия, а до това време всичко щеше да бъде свършено със Сърбия и Гърция, ако искахме да воюваме редовно.
Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява! Да мре този, човек,който като види натегнат срещу му револвер, не бяга от него, или не се хвърля да се защити! Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана! Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия". Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно? Румъния не можеше да тръгне по-рано от 2 юли и на 1 юли изтичайки срока на нейния съюз с Австрия, а до това време всичко щеше да бъде свършено със Сърбия и Гърция, ако искахме да воюваме редовно. Правителството не е искало нищо повече от това, което се казва в заповедта за атака - да се ускори разрешението за кризата като накара Русия да побърза с арбитража и Сърбия да се подчини. Но там е всичкото зло на 18 юни. Това нашето правителство направи само от чувство на преданост към Русия, даже и тогава, когато се беше вече окончателно убедило, че всичко става по нареждане на тази сила. Ако не бяхме спрели на 18 юни нашия победоносен ход, след ден-два ние щяхме да бъдем в Скопие и Солун и войната щеше да се спре, като Русия с Гърция и Сърбия щяха да се намерят пред един свършен факт - ние в Македония, както те искаха да ни ограбват на основание същия принцип - свършения факт на тяхното пребъдване в Македония. Значи злото е в спирането на 18 юни, а не в начеването на 17 юни.
към текста >>

Правителството не е искало нищо повече от това, което се казва в заповедта за атака - да се ускори разрешението за кризата като накара Русия да побърза с арбитража и Сърбия да се подчини.
Да мре този, човек,който като види натегнат срещу му револвер, не бяга от него, или не се хвърля да се защити! Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана! Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия". Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно? Румъния не можеше да тръгне по-рано от 2 юли и на 1 юли изтичайки срока на нейния съюз с Австрия, а до това време всичко щеше да бъде свършено със Сърбия и Гърция, ако искахме да воюваме редовно. Правителството не е искало нищо повече от това, което се казва в заповедта за атака - да се ускори разрешението за кризата като накара Русия да побърза с арбитража и Сърбия да се подчини. Но там е всичкото зло на 18 юни. Това нашето правителство направи само от чувство на преданост към Русия, даже и тогава, когато се беше вече окончателно убедило, че всичко става по нареждане на тази сила. Ако не бяхме спрели на 18 юни нашия победоносен ход, след ден-два ние щяхме да бъдем в Скопие и Солун и войната щеше да се спре, като Русия с Гърция и Сърбия щяха да се намерят пред един свършен факт - ние в Македония, както те искаха да ни ограбват на основание същия принцип - свършения факт на тяхното пребъдване в Македония. Значи злото е в спирането на 18 юни, а не в начеването на 17 юни. Но като се вземе сега под внимание вече станалото, с нападението си на 17 юни ние днес имаме тези печалби: 1.
към текста >>

Ако не бяхме спрели на 18 юни нашия победоносен ход, след ден-два ние щяхме да бъдем в Скопие и Солун и войната щеше да се спре, като Русия с Гърция и Сърбия щяха да се намерят пред един свършен факт - ние в Македония, както те искаха да ни ограбват на основание същия принцип - свършения факт на тяхното пребъдване в Македония.
Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно? Румъния не можеше да тръгне по-рано от 2 юли и на 1 юли изтичайки срока на нейния съюз с Австрия, а до това време всичко щеше да бъде свършено със Сърбия и Гърция, ако искахме да воюваме редовно. Правителството не е искало нищо повече от това, което се казва в заповедта за атака - да се ускори разрешението за кризата като накара Русия да побърза с арбитража и Сърбия да се подчини. Но там е всичкото зло на 18 юни. Това нашето правителство направи само от чувство на преданост към Русия, даже и тогава, когато се беше вече окончателно убедило, че всичко става по нареждане на тази сила. Ако не бяхме спрели на 18 юни нашия победоносен ход, след ден-два ние щяхме да бъдем в Скопие и Солун и войната щеше да се спре, като Русия с Гърция и Сърбия щяха да се намерят пред един свършен факт - ние в Македония, както те искаха да ни ограбват на основание същия принцип - свършения факт на тяхното пребъдване в Македония. Значи злото е в спирането на 18 юни, а не в начеването на 17 юни. Но като се вземе сега под внимание вече станалото, с нападението си на 17 юни ние днес имаме тези печалби: 1. Героичният акт - да не позволяваме да ни оплюват като нация: 2. Показахме на брата македонец, че дори съществуването си на карта сложихме за да останем нему верни; 3. Отхвърлихме един недостоен ярем - Балканския Съюз и 4.
към текста >>

Без тази желязна ръка България на този кръстопът би била изгубена; с тази ръка като законна власт - повод за вечни раздори, на каквито е арена Сърбия.
- раздори, съзаклятия, убийства и контраубийства; търговия спряна, капитали скрити или не влизат от вън, част от будния елемент се разбягал по чужди краища. Една желязна ръка държи здраво юздите на държавата. Но тая ръка е застрашавана. Положението се натегва и никой не може да предвиди дали тя (ръката) ще утрае докрай; дали тя няма да бъде премахната, или няма, е отчаянието, да направи още една по-фатална грешка, да си наложи короната - защото не може една държава без санкционирана власт. Тежко на България и в двата случая. Без тази желязна ръка България на този кръстопът би била изгубена; с тази ръка като законна власт - повод за вечни раздори, на каквито е арена Сърбия. Какво да се прави? Кой ще помогне на малката България? Кой да е чуждестранен принц от царска кръв би бил спасител, но никой не иде. Напразно тичаме и молим. Най-после, от Австрия се обажда един млад мъж, и това от негова страна е един неописан кураж.
към текста >>

Днес вместо България щеше да има Румъния, Сърбия и Гърция на Балканите.
Оранжевата книга казва, че румънците на 4 юли решават да спрат; тази дата е два дена след падането на д-р Данев и млъкването на зловещото руско агентство. Самият румънски крал ни го каза, че той заповядал да се спре войската от жал към Кобурговия дом. Па и казват, че Франц-Йосиф телеграфирал Карелю, че „Ти влизаш в София, но там унищожаваш дом на Кобурга". Тежко ни, ако на нашия престол имахме татарската династия на Мингрели, натрапвана ни от Русия, или някоя наша домородна династия, или един неизвестен Батенберг! Тежко ни, ако нашата династия не беше свързана с роднински връзки с всички царски дворове и самата тя нямаше множество лични достойнства. Днес вместо България щеше да има Румъния, Сърбия и Гърция на Балканите. И ако ние днес все сме една свободна нация, а не тъпкани и малтретирани от румъни, сърби и гърци, ако все още можем свободно да си говорим на нашата българска реч, ако днес се радваме на политическа свобода, а не сме тъпкани от „културни" румъни, от пияни сърби и зверове гърци, това ние дължим на нашата династия, която като спря румънците даде възможност пак на народът-армия да спре гърци и сърби. Значи на тези два еднички фактори в една конституционна държава - Короната на народа - ние дължим нашата свобода. Това са днес нашите освободители и спасители, и никой друг. И като говорим за короната, това бе една много голяма нейна заслуга пред народа. А една заслуга, това е едно обезателство, една връзка.
към текста >>

98. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

А на Сърбия?
В новата ни история не намираме нищо. Напротив даже намираме заслуги към тези, които сега ни онеправдаха. Русия не само винаги сме слушали, но даже и един княз си изпъдихме на нея да угодим и с това такива бури вътрешни си създадохме. Към Румъния ние сме пазили едно коректно съседство, и когато в 1907 год. тя се разкъсваше вътрешно от селска революция ние не само не използвахме свободните и граници, както тя направи в 1913 год., но даже и я съжалявахме. А на Сърбия? Не само ние нищо не й дължим, но тя ни е твърде обязана. В 1885 година тя ни нападна най-подло и когато ние я разбихме, простихме и без да вземем нещо. Когато в 1904 год. Австрия я задушаваше митнически, ние без никой да ни подтиква, даже имайки во главе управлението русофобски кабинет, от чиста славянска солидарност притекохме и се на помощ и я спасихме, като заставихме Австрия да отстъпи. Даже тогава Сърбия предаде на Австрия нашето с акламация прието решение за митнически съюз, и тъй ни изложи пред империята.
към текста >>

Даже тогава Сърбия предаде на Австрия нашето с акламация прието решение за митнически съюз, и тъй ни изложи пред империята.
А на Сърбия? Не само ние нищо не й дължим, но тя ни е твърде обязана. В 1885 година тя ни нападна най-подло и когато ние я разбихме, простихме и без да вземем нещо. Когато в 1904 год. Австрия я задушаваше митнически, ние без никой да ни подтиква, даже имайки во главе управлението русофобски кабинет, от чиста славянска солидарност притекохме и се на помощ и я спасихме, като заставихме Австрия да отстъпи. Даже тогава Сърбия предаде на Австрия нашето с акламация прието решение за митнически съюз, и тъй ни изложи пред империята. И въпреки тези две обиди ние пак, в 1912 год., се притичаме да влезем с нея в съюза, за да я пазим от унищожаване от страна на Австрия. С Гърция в новата история сме нямали нищо. И Турция ни дължи едно коректно съседство от 1897 год., когато във войната си с Гърция тя беше изложила нам своя гръб. През самата война? - Също нищо.
към текста >>

Бучера, печатани в "Таймс" и преведени в „Мир" миналото лято, излиза, че Балканският съюз е бил дело: на Сърбия, която „със сълзи на очи" ("Мир") молила България за такъв, за да я пази от Австрия; на Русия - за да тури преграда на стремлението на Австрия на юг, заради което България нарече съюза „дипломатическо тържество" на Русия; и още на България за освобождението на християните изпод Турция.
Мене ми се струва, че светлината ще се намери от самите факти, ако само бъдат те спокойно разгледани и съпоставени. Стига само да се отстрани от всяко тесногръдо едностранчиво становище и особено да се поотдели малко, щото да може да обгърне в погледа си покрай катастрофата и миналата наша история, струва ми се, че той ще може да намери някои елементи, които да му укажат на пътя, по който ако върви да може да намери истината. Такъв опит ще направим ние в настоящата брошура. Ние ще вземем всеизвестните вече факти и оттях ще се помъчим да направим своите изводи, като съдията, който не е присъствал при едно престъпление, от съпоставянето на фактите може да дойде до истината. 1. От изложенията на хора от двете партии съставящи миналото правителство, (виж „Мир" и „България" и двата от 16 октомври 1913 г.) както и от тези на г. Бучера, печатани в "Таймс" и преведени в „Мир" миналото лято, излиза, че Балканският съюз е бил дело: на Сърбия, която „със сълзи на очи" ("Мир") молила България за такъв, за да я пази от Австрия; на Русия - за да тури преграда на стремлението на Австрия на юг, заради което България нарече съюза „дипломатическо тържество" на Русия; и още на България за освобождението на християните изпод Турция. Естествено, трябваше и Русия, и Сърбия да треперят над този съюз, както наистина България трепереше над него през всичкото време. Обаче, два дена преди обявяването на мобилизацията, и едва три дни след подписването на последната военна конвенция с нас (на 15 септември) Сърбия разпраща по своите дипломатически агенти в странство и до видни държавници един циркуляр, с който подготвя почвата за претенцията си за цяла Македония, когато с подписването сръбско-българския договор тя признаваше Македония на България по най-категоричен начин. През дните на мобилизация нашият консул в Солун докладва на правителството, че сръбският консул съвършено свободно и без стеснение говорил из консулското тяло, че когато Турция бъде разбита в предстоящата война, цяла Македония ще се падне на Сърбия. Освен гдето това поведение на Сърбия беше безчестно, но то идеше да заплаши съюза. Да се каже, че Сърбия няма нужда от този съюз, и че тя е плакала с крокодилски сълзи за създаването му, не може да допусне, защото всеки знае нуждата на Сърбия от него.
към текста >>

Естествено, трябваше и Русия, и Сърбия да треперят над този съюз, както наистина България трепереше над него през всичкото време.
Стига само да се отстрани от всяко тесногръдо едностранчиво становище и особено да се поотдели малко, щото да може да обгърне в погледа си покрай катастрофата и миналата наша история, струва ми се, че той ще може да намери някои елементи, които да му укажат на пътя, по който ако върви да може да намери истината. Такъв опит ще направим ние в настоящата брошура. Ние ще вземем всеизвестните вече факти и оттях ще се помъчим да направим своите изводи, като съдията, който не е присъствал при едно престъпление, от съпоставянето на фактите може да дойде до истината. 1. От изложенията на хора от двете партии съставящи миналото правителство, (виж „Мир" и „България" и двата от 16 октомври 1913 г.) както и от тези на г. Бучера, печатани в "Таймс" и преведени в „Мир" миналото лято, излиза, че Балканският съюз е бил дело: на Сърбия, която „със сълзи на очи" ("Мир") молила България за такъв, за да я пази от Австрия; на Русия - за да тури преграда на стремлението на Австрия на юг, заради което България нарече съюза „дипломатическо тържество" на Русия; и още на България за освобождението на християните изпод Турция. Естествено, трябваше и Русия, и Сърбия да треперят над този съюз, както наистина България трепереше над него през всичкото време. Обаче, два дена преди обявяването на мобилизацията, и едва три дни след подписването на последната военна конвенция с нас (на 15 септември) Сърбия разпраща по своите дипломатически агенти в странство и до видни държавници един циркуляр, с който подготвя почвата за претенцията си за цяла Македония, когато с подписването сръбско-българския договор тя признаваше Македония на България по най-категоричен начин. През дните на мобилизация нашият консул в Солун докладва на правителството, че сръбският консул съвършено свободно и без стеснение говорил из консулското тяло, че когато Турция бъде разбита в предстоящата война, цяла Македония ще се падне на Сърбия. Освен гдето това поведение на Сърбия беше безчестно, но то идеше да заплаши съюза. Да се каже, че Сърбия няма нужда от този съюз, и че тя е плакала с крокодилски сълзи за създаването му, не може да допусне, защото всеки знае нуждата на Сърбия от него. Тогава с какво може да се обясни нейното безумно поведение?
към текста >>

Обаче, два дена преди обявяването на мобилизацията, и едва три дни след подписването на последната военна конвенция с нас (на 15 септември) Сърбия разпраща по своите дипломатически агенти в странство и до видни държавници един циркуляр, с който подготвя почвата за претенцията си за цяла Македония, когато с подписването сръбско-българския договор тя признаваше Македония на България по най-категоричен начин.
Такъв опит ще направим ние в настоящата брошура. Ние ще вземем всеизвестните вече факти и оттях ще се помъчим да направим своите изводи, като съдията, който не е присъствал при едно престъпление, от съпоставянето на фактите може да дойде до истината. 1. От изложенията на хора от двете партии съставящи миналото правителство, (виж „Мир" и „България" и двата от 16 октомври 1913 г.) както и от тези на г. Бучера, печатани в "Таймс" и преведени в „Мир" миналото лято, излиза, че Балканският съюз е бил дело: на Сърбия, която „със сълзи на очи" ("Мир") молила България за такъв, за да я пази от Австрия; на Русия - за да тури преграда на стремлението на Австрия на юг, заради което България нарече съюза „дипломатическо тържество" на Русия; и още на България за освобождението на християните изпод Турция. Естествено, трябваше и Русия, и Сърбия да треперят над този съюз, както наистина България трепереше над него през всичкото време. Обаче, два дена преди обявяването на мобилизацията, и едва три дни след подписването на последната военна конвенция с нас (на 15 септември) Сърбия разпраща по своите дипломатически агенти в странство и до видни държавници един циркуляр, с който подготвя почвата за претенцията си за цяла Македония, когато с подписването сръбско-българския договор тя признаваше Македония на България по най-категоричен начин. През дните на мобилизация нашият консул в Солун докладва на правителството, че сръбският консул съвършено свободно и без стеснение говорил из консулското тяло, че когато Турция бъде разбита в предстоящата война, цяла Македония ще се падне на Сърбия. Освен гдето това поведение на Сърбия беше безчестно, но то идеше да заплаши съюза. Да се каже, че Сърбия няма нужда от този съюз, и че тя е плакала с крокодилски сълзи за създаването му, не може да допусне, защото всеки знае нуждата на Сърбия от него. Тогава с какво може да се обясни нейното безумно поведение? - Само с едно, че тя е била сигурна, била е гарантирана от някого, че хем ще получи исканата земя, и пак съюзът ще бъде запазен.
към текста >>

През дните на мобилизация нашият консул в Солун докладва на правителството, че сръбският консул съвършено свободно и без стеснение говорил из консулското тяло, че когато Турция бъде разбита в предстоящата война, цяла Македония ще се падне на Сърбия.
Ние ще вземем всеизвестните вече факти и оттях ще се помъчим да направим своите изводи, като съдията, който не е присъствал при едно престъпление, от съпоставянето на фактите може да дойде до истината. 1. От изложенията на хора от двете партии съставящи миналото правителство, (виж „Мир" и „България" и двата от 16 октомври 1913 г.) както и от тези на г. Бучера, печатани в "Таймс" и преведени в „Мир" миналото лято, излиза, че Балканският съюз е бил дело: на Сърбия, която „със сълзи на очи" ("Мир") молила България за такъв, за да я пази от Австрия; на Русия - за да тури преграда на стремлението на Австрия на юг, заради което България нарече съюза „дипломатическо тържество" на Русия; и още на България за освобождението на християните изпод Турция. Естествено, трябваше и Русия, и Сърбия да треперят над този съюз, както наистина България трепереше над него през всичкото време. Обаче, два дена преди обявяването на мобилизацията, и едва три дни след подписването на последната военна конвенция с нас (на 15 септември) Сърбия разпраща по своите дипломатически агенти в странство и до видни държавници един циркуляр, с който подготвя почвата за претенцията си за цяла Македония, когато с подписването сръбско-българския договор тя признаваше Македония на България по най-категоричен начин. През дните на мобилизация нашият консул в Солун докладва на правителството, че сръбският консул съвършено свободно и без стеснение говорил из консулското тяло, че когато Турция бъде разбита в предстоящата война, цяла Македония ще се падне на Сърбия. Освен гдето това поведение на Сърбия беше безчестно, но то идеше да заплаши съюза. Да се каже, че Сърбия няма нужда от този съюз, и че тя е плакала с крокодилски сълзи за създаването му, не може да допусне, защото всеки знае нуждата на Сърбия от него. Тогава с какво може да се обясни нейното безумно поведение? - Само с едно, че тя е била сигурна, била е гарантирана от някого, че хем ще получи исканата земя, и пак съюзът ще бъде запазен. Иначе тя нямаше да рискува.
към текста >>

Освен гдето това поведение на Сърбия беше безчестно, но то идеше да заплаши съюза.
От изложенията на хора от двете партии съставящи миналото правителство, (виж „Мир" и „България" и двата от 16 октомври 1913 г.) както и от тези на г. Бучера, печатани в "Таймс" и преведени в „Мир" миналото лято, излиза, че Балканският съюз е бил дело: на Сърбия, която „със сълзи на очи" ("Мир") молила България за такъв, за да я пази от Австрия; на Русия - за да тури преграда на стремлението на Австрия на юг, заради което България нарече съюза „дипломатическо тържество" на Русия; и още на България за освобождението на християните изпод Турция. Естествено, трябваше и Русия, и Сърбия да треперят над този съюз, както наистина България трепереше над него през всичкото време. Обаче, два дена преди обявяването на мобилизацията, и едва три дни след подписването на последната военна конвенция с нас (на 15 септември) Сърбия разпраща по своите дипломатически агенти в странство и до видни държавници един циркуляр, с който подготвя почвата за претенцията си за цяла Македония, когато с подписването сръбско-българския договор тя признаваше Македония на България по най-категоричен начин. През дните на мобилизация нашият консул в Солун докладва на правителството, че сръбският консул съвършено свободно и без стеснение говорил из консулското тяло, че когато Турция бъде разбита в предстоящата война, цяла Македония ще се падне на Сърбия. Освен гдето това поведение на Сърбия беше безчестно, но то идеше да заплаши съюза. Да се каже, че Сърбия няма нужда от този съюз, и че тя е плакала с крокодилски сълзи за създаването му, не може да допусне, защото всеки знае нуждата на Сърбия от него. Тогава с какво може да се обясни нейното безумно поведение? - Само с едно, че тя е била сигурна, била е гарантирана от някого, че хем ще получи исканата земя, и пак съюзът ще бъде запазен. Иначе тя нямаше да рискува. От друга страна, Русия не могла да не знае за този циркуляр и за поведението на сръбския консул в Солун, ако не от донесенията на нейните агенти, то поне от оплакването на нашите министри.
към текста >>

Да се каже, че Сърбия няма нужда от този съюз, и че тя е плакала с крокодилски сълзи за създаването му, не може да допусне, защото всеки знае нуждата на Сърбия от него.
Бучера, печатани в "Таймс" и преведени в „Мир" миналото лято, излиза, че Балканският съюз е бил дело: на Сърбия, която „със сълзи на очи" ("Мир") молила България за такъв, за да я пази от Австрия; на Русия - за да тури преграда на стремлението на Австрия на юг, заради което България нарече съюза „дипломатическо тържество" на Русия; и още на България за освобождението на християните изпод Турция. Естествено, трябваше и Русия, и Сърбия да треперят над този съюз, както наистина България трепереше над него през всичкото време. Обаче, два дена преди обявяването на мобилизацията, и едва три дни след подписването на последната военна конвенция с нас (на 15 септември) Сърбия разпраща по своите дипломатически агенти в странство и до видни държавници един циркуляр, с който подготвя почвата за претенцията си за цяла Македония, когато с подписването сръбско-българския договор тя признаваше Македония на България по най-категоричен начин. През дните на мобилизация нашият консул в Солун докладва на правителството, че сръбският консул съвършено свободно и без стеснение говорил из консулското тяло, че когато Турция бъде разбита в предстоящата война, цяла Македония ще се падне на Сърбия. Освен гдето това поведение на Сърбия беше безчестно, но то идеше да заплаши съюза. Да се каже, че Сърбия няма нужда от този съюз, и че тя е плакала с крокодилски сълзи за създаването му, не може да допусне, защото всеки знае нуждата на Сърбия от него. Тогава с какво може да се обясни нейното безумно поведение? - Само с едно, че тя е била сигурна, била е гарантирана от някого, че хем ще получи исканата земя, и пак съюзът ще бъде запазен. Иначе тя нямаше да рискува. От друга страна, Русия не могла да не знае за този циркуляр и за поведението на сръбския консул в Солун, ако не от донесенията на нейните агенти, то поне от оплакването на нашите министри. Но тя не тегли ушите на Сърбия, нито предупреждава България.
към текста >>

Но тя не тегли ушите на Сърбия, нито предупреждава България.
Да се каже, че Сърбия няма нужда от този съюз, и че тя е плакала с крокодилски сълзи за създаването му, не може да допусне, защото всеки знае нуждата на Сърбия от него. Тогава с какво може да се обясни нейното безумно поведение? - Само с едно, че тя е била сигурна, била е гарантирана от някого, че хем ще получи исканата земя, и пак съюзът ще бъде запазен. Иначе тя нямаше да рискува. От друга страна, Русия не могла да не знае за този циркуляр и за поведението на сръбския консул в Солун, ако не от донесенията на нейните агенти, то поне от оплакването на нашите министри. Но тя не тегли ушите на Сърбия, нито предупреждава България. При това, тя не може също да не види, че този циркуляр иде да заплаши съюза, нейното „дипломатическо тържество", над което, естествено, тя трябваше да трепери. С какво може да се обясни това поведение на Русия? - Разбира се, с нищо друго освен увереността, че България ще бъде заставена да остане в съюза и след ограбването й. Русия не реагира ни най-малко и след поведението на Сърбия още от самото и влизане в Македония, поведението съвсем несъюзнишко. Македоно-Одринската организация през ноември донася до знанието на нашето вънкашно министерство 150 факта на сръбски изстъпления, и пред декември още един дълъг лист.
към текста >>

Русия не реагира ни най-малко и след поведението на Сърбия още от самото и влизане в Македония, поведението съвсем несъюзнишко.
От друга страна, Русия не могла да не знае за този циркуляр и за поведението на сръбския консул в Солун, ако не от донесенията на нейните агенти, то поне от оплакването на нашите министри. Но тя не тегли ушите на Сърбия, нито предупреждава България. При това, тя не може също да не види, че този циркуляр иде да заплаши съюза, нейното „дипломатическо тържество", над което, естествено, тя трябваше да трепери. С какво може да се обясни това поведение на Русия? - Разбира се, с нищо друго освен увереността, че България ще бъде заставена да остане в съюза и след ограбването й. Русия не реагира ни най-малко и след поведението на Сърбия още от самото и влизане в Македония, поведението съвсем несъюзнишко. Македоно-Одринската организация през ноември донася до знанието на нашето вънкашно министерство 150 факта на сръбски изстъпления, и пред декември още един дълъг лист. Не по-малко крайно българофобско е поведението и на руските консули в тая нещастна земя. Владици, свещеници и патриоти българи са намирали вратата на руските консули затворена за себе си, като са отивали да се оплачат от сръбските изстъпления. Русия не реагира и когато през своето стоене в Македония, докато ние се изтощавахме срещу общия враг, Сърбия се приготовляваше всячески да запази Македония за себе си даже с война. Русия не само не е могла да не знае това, но тя беше длъжна и да бди над него, защото съюзният договор и даваше най-свещени права на гарант и арбитър, мимо нейните лични интереси.
към текста >>

Русия не реагира и когато през своето стоене в Македония, докато ние се изтощавахме срещу общия враг, Сърбия се приготовляваше всячески да запази Македония за себе си даже с война.
- Разбира се, с нищо друго освен увереността, че България ще бъде заставена да остане в съюза и след ограбването й. Русия не реагира ни най-малко и след поведението на Сърбия още от самото и влизане в Македония, поведението съвсем несъюзнишко. Македоно-Одринската организация през ноември донася до знанието на нашето вънкашно министерство 150 факта на сръбски изстъпления, и пред декември още един дълъг лист. Не по-малко крайно българофобско е поведението и на руските консули в тая нещастна земя. Владици, свещеници и патриоти българи са намирали вратата на руските консули затворена за себе си, като са отивали да се оплачат от сръбските изстъпления. Русия не реагира и когато през своето стоене в Македония, докато ние се изтощавахме срещу общия враг, Сърбия се приготовляваше всячески да запази Македония за себе си даже с война. Русия не само не е могла да не знае това, но тя беше длъжна и да бди над него, защото съюзният договор и даваше най-свещени права на гарант и арбитър, мимо нейните лични интереси. А да се казва, че тя е правила представления пред Сърбия и тази не е искала да слуша, е абсурдно, като се знаят отношенията на тези две държави. "Дейли Кроникъл" от 13 юни 1913 год. говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание. Затова и той, английски полуофициоз, се учудваше на Русия как така тя се мъчи сама да развали съюза, който е създала с толкова усилия.
към текста >>

А да се казва, че тя е правила представления пред Сърбия и тази не е искала да слуша, е абсурдно, като се знаят отношенията на тези две държави.
Македоно-Одринската организация през ноември донася до знанието на нашето вънкашно министерство 150 факта на сръбски изстъпления, и пред декември още един дълъг лист. Не по-малко крайно българофобско е поведението и на руските консули в тая нещастна земя. Владици, свещеници и патриоти българи са намирали вратата на руските консули затворена за себе си, като са отивали да се оплачат от сръбските изстъпления. Русия не реагира и когато през своето стоене в Македония, докато ние се изтощавахме срещу общия враг, Сърбия се приготовляваше всячески да запази Македония за себе си даже с война. Русия не само не е могла да не знае това, но тя беше длъжна и да бди над него, защото съюзният договор и даваше най-свещени права на гарант и арбитър, мимо нейните лични интереси. А да се казва, че тя е правила представления пред Сърбия и тази не е искала да слуша, е абсурдно, като се знаят отношенията на тези две държави. "Дейли Кроникъл" от 13 юни 1913 год. говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание. Затова и той, английски полуофициоз, се учудваше на Русия как така тя се мъчи сама да развали съюза, който е създала с толкова усилия. Освен това, ако Сърбия това правеше на своя глава, то трябваше да бъде наказана от Русия за развалянето на съюза, нейното „дипломатическо тържество", а не да бъде носена и пазена от нея както тя днес е; престолонаследникът Александър даже зет ще правят. Еднакво абсурдно е да се твърди, че за това поведение на Сърбия е виноват само Хартвиг, руският агент в Белград.
към текста >>

говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание.
Владици, свещеници и патриоти българи са намирали вратата на руските консули затворена за себе си, като са отивали да се оплачат от сръбските изстъпления. Русия не реагира и когато през своето стоене в Македония, докато ние се изтощавахме срещу общия враг, Сърбия се приготовляваше всячески да запази Македония за себе си даже с война. Русия не само не е могла да не знае това, но тя беше длъжна и да бди над него, защото съюзният договор и даваше най-свещени права на гарант и арбитър, мимо нейните лични интереси. А да се казва, че тя е правила представления пред Сърбия и тази не е искала да слуша, е абсурдно, като се знаят отношенията на тези две държави. "Дейли Кроникъл" от 13 юни 1913 год. говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание. Затова и той, английски полуофициоз, се учудваше на Русия как така тя се мъчи сама да развали съюза, който е създала с толкова усилия. Освен това, ако Сърбия това правеше на своя глава, то трябваше да бъде наказана от Русия за развалянето на съюза, нейното „дипломатическо тържество", а не да бъде носена и пазена от нея както тя днес е; престолонаследникът Александър даже зет ще правят. Еднакво абсурдно е да се твърди, че за това поведение на Сърбия е виноват само Хартвиг, руският агент в Белград. Но щом като нещастно такова поведение на Хартвига докара до развалянето на съюза, беше ли господинът наказан? - Не, напротив, даже награден; предполагат го бъдещи министър на вънкашните дела на местото на Сазонова.
към текста >>

Освен това, ако Сърбия това правеше на своя глава, то трябваше да бъде наказана от Русия за развалянето на съюза, нейното „дипломатическо тържество", а не да бъде носена и пазена от нея както тя днес е; престолонаследникът Александър даже зет ще правят.
Русия не само не е могла да не знае това, но тя беше длъжна и да бди над него, защото съюзният договор и даваше най-свещени права на гарант и арбитър, мимо нейните лични интереси. А да се казва, че тя е правила представления пред Сърбия и тази не е искала да слуша, е абсурдно, като се знаят отношенията на тези две държави. "Дейли Кроникъл" от 13 юни 1913 год. говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание. Затова и той, английски полуофициоз, се учудваше на Русия как така тя се мъчи сама да развали съюза, който е създала с толкова усилия. Освен това, ако Сърбия това правеше на своя глава, то трябваше да бъде наказана от Русия за развалянето на съюза, нейното „дипломатическо тържество", а не да бъде носена и пазена от нея както тя днес е; престолонаследникът Александър даже зет ще правят. Еднакво абсурдно е да се твърди, че за това поведение на Сърбия е виноват само Хартвиг, руският агент в Белград. Но щом като нещастно такова поведение на Хартвига докара до развалянето на съюза, беше ли господинът наказан? - Не, напротив, даже награден; предполагат го бъдещи министър на вънкашните дела на местото на Сазонова. А тъкмо щеше да бъде наказанието на Хартвига от неговото полуазиатско правителство, ако той наистина беше виноват за целия фалит на руската политика на балканите, а покрай това и на Дарданелите! Защото наистина страшна беше загубата на Русия на Балканите: Съюзът разтурян; една славянска държава намалена за сметка на три неславянски; Германия и Англия настанени на Дарданелите, за които Русия в девет войни е дала милиони хора и милиарди рубли жертва!
към текста >>

Еднакво абсурдно е да се твърди, че за това поведение на Сърбия е виноват само Хартвиг, руският агент в Белград.
А да се казва, че тя е правила представления пред Сърбия и тази не е искала да слуша, е абсурдно, като се знаят отношенията на тези две държави. "Дейли Кроникъл" от 13 юни 1913 год. говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание. Затова и той, английски полуофициоз, се учудваше на Русия как така тя се мъчи сама да развали съюза, който е създала с толкова усилия. Освен това, ако Сърбия това правеше на своя глава, то трябваше да бъде наказана от Русия за развалянето на съюза, нейното „дипломатическо тържество", а не да бъде носена и пазена от нея както тя днес е; престолонаследникът Александър даже зет ще правят. Еднакво абсурдно е да се твърди, че за това поведение на Сърбия е виноват само Хартвиг, руският агент в Белград. Но щом като нещастно такова поведение на Хартвига докара до развалянето на съюза, беше ли господинът наказан? - Не, напротив, даже награден; предполагат го бъдещи министър на вънкашните дела на местото на Сазонова. А тъкмо щеше да бъде наказанието на Хартвига от неговото полуазиатско правителство, ако той наистина беше виноват за целия фалит на руската политика на балканите, а покрай това и на Дарданелите! Защото наистина страшна беше загубата на Русия на Балканите: Съюзът разтурян; една славянска държава намалена за сметка на три неславянски; Германия и Англия настанени на Дарданелите, за които Русия в девет войни е дала милиони хора и милиарди рубли жертва! Разбира се на всичко това беше виноват само Сазонов, и за това сам той падна в немилост.
към текста >>

Нито е виновато създаването [на] Албания в самостоятелно кралство за горното поведение на Сърбия.
Но щом като нещастно такова поведение на Хартвига докара до развалянето на съюза, беше ли господинът наказан? - Не, напротив, даже награден; предполагат го бъдещи министър на вънкашните дела на местото на Сазонова. А тъкмо щеше да бъде наказанието на Хартвига от неговото полуазиатско правителство, ако той наистина беше виноват за целия фалит на руската политика на балканите, а покрай това и на Дарданелите! Защото наистина страшна беше загубата на Русия на Балканите: Съюзът разтурян; една славянска държава намалена за сметка на три неславянски; Германия и Англия настанени на Дарданелите, за които Русия в девет войни е дала милиони хора и милиарди рубли жертва! Разбира се на всичко това беше виноват само Сазонов, и за това сам той падна в немилост. Нито е виновато създаването [на] Албания в самостоятелно кралство за горното поведение на Сърбия. Публикуването на руската "Оранжева книга" и румънската "Зелена" опровергаха тази лъжа на руската преса, с която искаха да извинят Сърбия. Ставаше ли дума за Албания на 15 септември, когато още не се знаеше дали ще се състои войната с Турция и дали ще бъде тя разбита, при издаването на казания по-горе циркуляр? От преди войната още Албания е била определена да бъде независимо кралство под суверенитета на Султана, и тази идея е на Русия и Франция още от 22 октомври, когато по молба на Турция Поанкаре е излязъл със своето предложение за интервенция между борците. (Виж "Зелената книга" - с. 5. виж също "Оранжевата книга"-документи 54, 57 от 26 ноември).
към текста >>

Публикуването на руската "Оранжева книга" и румънската "Зелена" опровергаха тази лъжа на руската преса, с която искаха да извинят Сърбия.
- Не, напротив, даже награден; предполагат го бъдещи министър на вънкашните дела на местото на Сазонова. А тъкмо щеше да бъде наказанието на Хартвига от неговото полуазиатско правителство, ако той наистина беше виноват за целия фалит на руската политика на балканите, а покрай това и на Дарданелите! Защото наистина страшна беше загубата на Русия на Балканите: Съюзът разтурян; една славянска държава намалена за сметка на три неславянски; Германия и Англия настанени на Дарданелите, за които Русия в девет войни е дала милиони хора и милиарди рубли жертва! Разбира се на всичко това беше виноват само Сазонов, и за това сам той падна в немилост. Нито е виновато създаването [на] Албания в самостоятелно кралство за горното поведение на Сърбия. Публикуването на руската "Оранжева книга" и румънската "Зелена" опровергаха тази лъжа на руската преса, с която искаха да извинят Сърбия. Ставаше ли дума за Албания на 15 септември, когато още не се знаеше дали ще се състои войната с Турция и дали ще бъде тя разбита, при издаването на казания по-горе циркуляр? От преди войната още Албания е била определена да бъде независимо кралство под суверенитета на Султана, и тази идея е на Русия и Франция още от 22 октомври, когато по молба на Турция Поанкаре е излязъл със своето предложение за интервенция между борците. (Виж "Зелената книга" - с. 5. виж също "Оранжевата книга"-документи 54, 57 от 26 ноември). Даже в последните документи изрично е казано: „да се даде на Сърбия във владение едно албанско пристанище не е възможно" - думи на Сазанова.
към текста >>

Даже в последните документи изрично е казано: „да се даде на Сърбия във владение едно албанско пристанище не е възможно" - думи на Сазанова.
Публикуването на руската "Оранжева книга" и румънската "Зелена" опровергаха тази лъжа на руската преса, с която искаха да извинят Сърбия. Ставаше ли дума за Албания на 15 септември, когато още не се знаеше дали ще се състои войната с Турция и дали ще бъде тя разбита, при издаването на казания по-горе циркуляр? От преди войната още Албания е била определена да бъде независимо кралство под суверенитета на Султана, и тази идея е на Русия и Франция още от 22 октомври, когато по молба на Турция Поанкаре е излязъл със своето предложение за интервенция между борците. (Виж "Зелената книга" - с. 5. виж също "Оранжевата книга"-документи 54, 57 от 26 ноември). Даже в последните документи изрично е казано: „да се даде на Сърбия във владение едно албанско пристанище не е възможно" - думи на Сазанова. България се изтощава за общата съюзническа кауза, а в това време сърби и гърци влизат във взаимно споразумение за ограбването на България. Те свързват съюз помежду си, окопават се в територия припадаща се нам според договора, приготовляват се всячески като получават (Сърбия) материали и всичко останало от Русия (и го прекарва пред нашите очи по Дунава), дори поканват Румъния (на 6 април) да влезе в съюза (виж "Зелената книга", с. 97), както и Турция (26 май, същата книга, с.104); когато, обаче, българското правителство се отнася до руското - да влезе в своите свещени права на арбитър, руското, вместо да се притече на помощ на онеправдания и изморения, иде с едно писмо на Сазонова до Неклюдова (14 май), гдето намира вина у България за поведението на съюзниците и сега едвам намира, че границата, определена между Сърбия и България била крива и предлага поправянето й. И на 17 май вместо да сгълчи Сърбия, Сазонов заплашва България с Турция и Румъния, ако не се съгласи да отстъпи на Сърбия повече земи. И това ли е поведението на един честен гарант?
към текста >>

Те свързват съюз помежду си, окопават се в територия припадаща се нам според договора, приготовляват се всячески като получават (Сърбия) материали и всичко останало от Русия (и го прекарва пред нашите очи по Дунава), дори поканват Румъния (на 6 април) да влезе в съюза (виж "Зелената книга", с.
От преди войната още Албания е била определена да бъде независимо кралство под суверенитета на Султана, и тази идея е на Русия и Франция още от 22 октомври, когато по молба на Турция Поанкаре е излязъл със своето предложение за интервенция между борците. (Виж "Зелената книга" - с. 5. виж също "Оранжевата книга"-документи 54, 57 от 26 ноември). Даже в последните документи изрично е казано: „да се даде на Сърбия във владение едно албанско пристанище не е възможно" - думи на Сазанова. България се изтощава за общата съюзническа кауза, а в това време сърби и гърци влизат във взаимно споразумение за ограбването на България. Те свързват съюз помежду си, окопават се в територия припадаща се нам според договора, приготовляват се всячески като получават (Сърбия) материали и всичко останало от Русия (и го прекарва пред нашите очи по Дунава), дори поканват Румъния (на 6 април) да влезе в съюза (виж "Зелената книга", с. 97), както и Турция (26 май, същата книга, с.104); когато, обаче, българското правителство се отнася до руското - да влезе в своите свещени права на арбитър, руското, вместо да се притече на помощ на онеправдания и изморения, иде с едно писмо на Сазонова до Неклюдова (14 май), гдето намира вина у България за поведението на съюзниците и сега едвам намира, че границата, определена между Сърбия и България била крива и предлага поправянето й. И на 17 май вместо да сгълчи Сърбия, Сазонов заплашва България с Турция и Румъния, ако не се съгласи да отстъпи на Сърбия повече земи. И това ли е поведението на един честен гарант? Вместо облекчение на спора, телеграма на Бобчева от Петербург от 28 май окончателно убива нашите министри. Тя носи известие за становището на Русия, изказано от Хартвига, известие, което съвсем убива нашите министри и прави Ив.
към текста >>

97), както и Турция (26 май, същата книга, с.104); когато, обаче, българското правителство се отнася до руското - да влезе в своите свещени права на арбитър, руското, вместо да се притече на помощ на онеправдания и изморения, иде с едно писмо на Сазонова до Неклюдова (14 май), гдето намира вина у България за поведението на съюзниците и сега едвам намира, че границата, определена между Сърбия и България била крива и предлага поправянето й.
(Виж "Зелената книга" - с. 5. виж също "Оранжевата книга"-документи 54, 57 от 26 ноември). Даже в последните документи изрично е казано: „да се даде на Сърбия във владение едно албанско пристанище не е възможно" - думи на Сазанова. България се изтощава за общата съюзническа кауза, а в това време сърби и гърци влизат във взаимно споразумение за ограбването на България. Те свързват съюз помежду си, окопават се в територия припадаща се нам според договора, приготовляват се всячески като получават (Сърбия) материали и всичко останало от Русия (и го прекарва пред нашите очи по Дунава), дори поканват Румъния (на 6 април) да влезе в съюза (виж "Зелената книга", с. 97), както и Турция (26 май, същата книга, с.104); когато, обаче, българското правителство се отнася до руското - да влезе в своите свещени права на арбитър, руското, вместо да се притече на помощ на онеправдания и изморения, иде с едно писмо на Сазонова до Неклюдова (14 май), гдето намира вина у България за поведението на съюзниците и сега едвам намира, че границата, определена между Сърбия и България била крива и предлага поправянето й. И на 17 май вместо да сгълчи Сърбия, Сазонов заплашва България с Турция и Румъния, ако не се съгласи да отстъпи на Сърбия повече земи. И това ли е поведението на един честен гарант? Вместо облекчение на спора, телеграма на Бобчева от Петербург от 28 май окончателно убива нашите министри. Тя носи известие за становището на Русия, изказано от Хартвига, известие, което съвсем убива нашите министри и прави Ив. Гешева да си даде оставка.
към текста >>

И на 17 май вместо да сгълчи Сърбия, Сазонов заплашва България с Турция и Румъния, ако не се съгласи да отстъпи на Сърбия повече земи.
виж също "Оранжевата книга"-документи 54, 57 от 26 ноември). Даже в последните документи изрично е казано: „да се даде на Сърбия във владение едно албанско пристанище не е възможно" - думи на Сазанова. България се изтощава за общата съюзническа кауза, а в това време сърби и гърци влизат във взаимно споразумение за ограбването на България. Те свързват съюз помежду си, окопават се в територия припадаща се нам според договора, приготовляват се всячески като получават (Сърбия) материали и всичко останало от Русия (и го прекарва пред нашите очи по Дунава), дори поканват Румъния (на 6 април) да влезе в съюза (виж "Зелената книга", с. 97), както и Турция (26 май, същата книга, с.104); когато, обаче, българското правителство се отнася до руското - да влезе в своите свещени права на арбитър, руското, вместо да се притече на помощ на онеправдания и изморения, иде с едно писмо на Сазонова до Неклюдова (14 май), гдето намира вина у България за поведението на съюзниците и сега едвам намира, че границата, определена между Сърбия и България била крива и предлага поправянето й. И на 17 май вместо да сгълчи Сърбия, Сазонов заплашва България с Турция и Румъния, ако не се съгласи да отстъпи на Сърбия повече земи. И това ли е поведението на един честен гарант? Вместо облекчение на спора, телеграма на Бобчева от Петербург от 28 май окончателно убива нашите министри. Тя носи известие за становището на Русия, изказано от Хартвига, известие, което съвсем убива нашите министри и прави Ив. Гешева да си даде оставка. А ето самото становище: „1.
към текста >>

Българите нямат работа да се пъхат между Гърция и Сърбия; 4.
Тя носи известие за становището на Русия, изказано от Хартвига, известие, което съвсем убива нашите министри и прави Ив. Гешева да си даде оставка. А ето самото становище: „1. Спорната зона не била тая между Шар планина и линията на Охридското езеро, както в приложението към тайния договор, а се простира между Шар, Родопите и Егейско море (Цяла Македония!); 2. Българите са длъжни да направят отстъпки, защото Русия иначе няма да приеме арбитража; 3. Българите нямат работа да се пъхат между Гърция и Сърбия; 4. Сърбия трябва да осигури изход към Солун чрез сръбска територия." Българското правителство иска изпълнението на военната конвенция, според която, след подписването на мира, Сърбия трябва да отстъпи безспорните градове да бъдат заети от наши гарнизони, а в спорните да се поставят смесени и тогава да се демобилизира; Руското, като се прави глухо за това справедливо искане на България, предлага демобилизация, тъй като сърбите си остават в Македония, а не вън от нея, и се сърди гдето ние не искаме да я слушаме. Ние настояваме да се разправяме с всеки от нашите съюзници поотделно, както и поотделно сме свързвали съюзи, Русия не иска и да чуе нашето справедливо искане, а настоява, повтаря и се сърди, да отидем да се разправяме заедно - при очевидността даже за деца изнудителния характер на тази обща конференция. И още от рано Сазанов приготовлява нотка, Румъния да заплаши България да стои като един чук над непокорницата, която не дава доброволно да я ограбят. (29 май. Виж "Зелената книга"-документи 141 и 142).
към текста >>

Сърбия трябва да осигури изход към Солун чрез сръбска територия." Българското правителство иска изпълнението на военната конвенция, според която, след подписването на мира, Сърбия трябва да отстъпи безспорните градове да бъдат заети от наши гарнизони, а в спорните да се поставят смесени и тогава да се демобилизира; Руското, като се прави глухо за това справедливо искане на България, предлага демобилизация, тъй като сърбите си остават в Македония, а не вън от нея, и се сърди гдето ние не искаме да я слушаме.
Гешева да си даде оставка. А ето самото становище: „1. Спорната зона не била тая между Шар планина и линията на Охридското езеро, както в приложението към тайния договор, а се простира между Шар, Родопите и Егейско море (Цяла Македония!); 2. Българите са длъжни да направят отстъпки, защото Русия иначе няма да приеме арбитража; 3. Българите нямат работа да се пъхат между Гърция и Сърбия; 4. Сърбия трябва да осигури изход към Солун чрез сръбска територия." Българското правителство иска изпълнението на военната конвенция, според която, след подписването на мира, Сърбия трябва да отстъпи безспорните градове да бъдат заети от наши гарнизони, а в спорните да се поставят смесени и тогава да се демобилизира; Руското, като се прави глухо за това справедливо искане на България, предлага демобилизация, тъй като сърбите си остават в Македония, а не вън от нея, и се сърди гдето ние не искаме да я слушаме. Ние настояваме да се разправяме с всеки от нашите съюзници поотделно, както и поотделно сме свързвали съюзи, Русия не иска и да чуе нашето справедливо искане, а настоява, повтаря и се сърди, да отидем да се разправяме заедно - при очевидността даже за деца изнудителния характер на тази обща конференция. И още от рано Сазанов приготовлява нотка, Румъния да заплаши България да стои като един чук над непокорницата, която не дава доброволно да я ограбят. (29 май. Виж "Зелената книга"-документи 141 и 142). В това дело помага и Франция.
към текста >>

Сърбия и Гърция са настанени там, гдето им се иска; разбира се България ще бъде, която ще напада.
И още от рано Сазанов приготовлява нотка, Румъния да заплаши България да стои като един чук над непокорницата, която не дава доброволно да я ограбят. (29 май. Виж "Зелената книга"-документи 141 и 142). В това дело помага и Франция. На 13 юни даже Шебеко съветва Румъния да мобилизират и минират Дунав, за да принудят България на отстъпки ("Зелената книга" - документ 161), нещо, което Калинков потвърждава с телеграмата си от 15 и 16 юни. Сърбия и Гърция са настанени там, гдето им се иска; разбира се България ще бъде, която ще напада. Но за да бъдат съвестите чисти, предупреждава се този, който стане причина за войната, той ще бъде наказан. Но кой ще бъде той? Напразно "Дейли Кроникъл" от 13 юни казва, че и да нападне България, пак Сърбия ще бъде виновна, защото тя е заграбила най-безсрамно, обаче Русия е дала дума, че ще бъде наказан, който първи гръмне. Сърбия е въоръжена с руска помощ и хубаво окопана, а българската войска се бунтува и скоро ще се разпилее. Това нещо е напълно известно на руското правителство и все пак то настоява да отидат министър- председателите в Петербург на конференция.
към текста >>

Напразно "Дейли Кроникъл" от 13 юни казва, че и да нападне България, пак Сърбия ще бъде виновна, защото тя е заграбила най-безсрамно, обаче Русия е дала дума, че ще бъде наказан, който първи гръмне.
В това дело помага и Франция. На 13 юни даже Шебеко съветва Румъния да мобилизират и минират Дунав, за да принудят България на отстъпки ("Зелената книга" - документ 161), нещо, което Калинков потвърждава с телеграмата си от 15 и 16 юни. Сърбия и Гърция са настанени там, гдето им се иска; разбира се България ще бъде, която ще напада. Но за да бъдат съвестите чисти, предупреждава се този, който стане причина за войната, той ще бъде наказан. Но кой ще бъде той? Напразно "Дейли Кроникъл" от 13 юни казва, че и да нападне България, пак Сърбия ще бъде виновна, защото тя е заграбила най-безсрамно, обаче Русия е дала дума, че ще бъде наказан, който първи гръмне. Сърбия е въоръжена с руска помощ и хубаво окопана, а българската войска се бунтува и скоро ще се разпилее. Това нещо е напълно известно на руското правителство и все пак то настоява да отидат министър- председателите в Петербург на конференция. Напразно вика българското да не се оставя барута близо до огъня, руското не иска да чуе. Ще отидат министрите в северната столица, докато княгини и графини ще се изредят да дават вечери и обеди българската войска ще се разбяга и тогава българският министър ще-не-ще подписва, каквото му се диктува. 2. Поканена да влезе в съюза при разгромяването на Турция, ("Зелената книга" - документ 41), срещу което ще получи исканата поправка на границата в Добруджа.
към текста >>

Сърбия е въоръжена с руска помощ и хубаво окопана, а българската войска се бунтува и скоро ще се разпилее.
На 13 юни даже Шебеко съветва Румъния да мобилизират и минират Дунав, за да принудят България на отстъпки ("Зелената книга" - документ 161), нещо, което Калинков потвърждава с телеграмата си от 15 и 16 юни. Сърбия и Гърция са настанени там, гдето им се иска; разбира се България ще бъде, която ще напада. Но за да бъдат съвестите чисти, предупреждава се този, който стане причина за войната, той ще бъде наказан. Но кой ще бъде той? Напразно "Дейли Кроникъл" от 13 юни казва, че и да нападне България, пак Сърбия ще бъде виновна, защото тя е заграбила най-безсрамно, обаче Русия е дала дума, че ще бъде наказан, който първи гръмне. Сърбия е въоръжена с руска помощ и хубаво окопана, а българската войска се бунтува и скоро ще се разпилее. Това нещо е напълно известно на руското правителство и все пак то настоява да отидат министър- председателите в Петербург на конференция. Напразно вика българското да не се оставя барута близо до огъня, руското не иска да чуе. Ще отидат министрите в северната столица, докато княгини и графини ще се изредят да дават вечери и обеди българската войска ще се разбяга и тогава българският министър ще-не-ще подписва, каквото му се диктува. 2. Поканена да влезе в съюза при разгромяването на Турция, ("Зелената книга" - документ 41), срещу което ще получи исканата поправка на границата в Добруджа. Румъния отказва, както се вижда, бидейки в отбранителен съюз с Турция и надявайки се от тази да получи исканото, когато тя ще тържествува над България.
към текста >>

Разбира се, Румъния ще бъде сърдита и ще прави всичко възможно да се усложнят работите, за да получи повече и ние я виждаме още от април да си шушука със Сърбия и Гърция за съюза против България.
И д-р Данев бяга от Йонеску и Мишу. Сазанов още през ноември ("Зелената книга" - документ 41), иска да се намеси той да потъкмява, защото иска да не изпусне Румъния, но тази не иска да се пъха никой между нея и България, защото знае, че ще трябва скъпо да плаща на Русия за полученото. Това желание на Сазанова той да дава и на Румъния да не получават от него нищо, протака преговорите, докато турците спечелиха време да натрупат азиатските си войски зад Чаталджа и Булхаир, и, естествено, да искат да си опитат отново щастието. От "Зелената книга" се вижда, че Великите сили намират Румъния за виновна за подновяването на войната (документ 50 и 58), но тя не може да бъде държана отговорна, защото тя се вижда играчка в ръцете на Русия, която сама предлага на 22 октомври, а не дава на българското правителство да даде, искайки тя да даде, за да вземе, което си иска от Румъния (преминаването към Тройната Антанта), което тази не иска. Ако Русия беше оставила нашето правителство да удовлетвори Румъния още през ноември, сигурно още за Коледа войната щеше да бъде свършена... А когато най-после завеждат Румъния в Петербург, вместо да я удовлетворят както се следва, види се, понеже не е дала исканата награда, дали й като на подигравка, един гол Силистра! Разбира се, Румъния ще бъде сърдита и ще прави всичко възможно да се усложнят работите, за да получи повече и ние я виждаме още от април да си шушука със Сърбия и Гърция за съюза против България. Па и това е в полза на руската дипломация, защото тя ще има в Румъния един чук над главата на България, за да я плаши, с който тя наистина заплашва на 17 май, а на 15 юни я кара да мобилизира и си окупира исканите места като при това принуди България да склони да даде Македония на Сърбия. 3. По спора с Гърция още няма издадени документи, затова ще говорим по-малко известните обстоятелства. Според думите на г. Теодор Теодорова, казани в градското казино в София, при сключването на българо-гръцкия съюз „Гърция молеше като давещ се за помощ", предвид заплашването на Турция да накаже Гърция, загдето беше допуснала критски депутати в Атинския парламент: затова Гърция не е искала нищо повече от само остров Крит. Обаче, през зимата, поради проливането на кръвта на крал Георги в Солун, Константин настоявал и за този град.
към текста >>

Па и това е в полза на руската дипломация, защото тя ще има в Румъния един чук над главата на България, за да я плаши, с който тя наистина заплашва на 17 май, а на 15 юни я кара да мобилизира и си окупира исканите места като при това принуди България да склони да даде Македония на Сърбия. 3.
Сазанов още през ноември ("Зелената книга" - документ 41), иска да се намеси той да потъкмява, защото иска да не изпусне Румъния, но тази не иска да се пъха никой между нея и България, защото знае, че ще трябва скъпо да плаща на Русия за полученото. Това желание на Сазанова той да дава и на Румъния да не получават от него нищо, протака преговорите, докато турците спечелиха време да натрупат азиатските си войски зад Чаталджа и Булхаир, и, естествено, да искат да си опитат отново щастието. От "Зелената книга" се вижда, че Великите сили намират Румъния за виновна за подновяването на войната (документ 50 и 58), но тя не може да бъде държана отговорна, защото тя се вижда играчка в ръцете на Русия, която сама предлага на 22 октомври, а не дава на българското правителство да даде, искайки тя да даде, за да вземе, което си иска от Румъния (преминаването към Тройната Антанта), което тази не иска. Ако Русия беше оставила нашето правителство да удовлетвори Румъния още през ноември, сигурно още за Коледа войната щеше да бъде свършена... А когато най-после завеждат Румъния в Петербург, вместо да я удовлетворят както се следва, види се, понеже не е дала исканата награда, дали й като на подигравка, един гол Силистра! Разбира се, Румъния ще бъде сърдита и ще прави всичко възможно да се усложнят работите, за да получи повече и ние я виждаме още от април да си шушука със Сърбия и Гърция за съюза против България. Па и това е в полза на руската дипломация, защото тя ще има в Румъния един чук над главата на България, за да я плаши, с който тя наистина заплашва на 17 май, а на 15 юни я кара да мобилизира и си окупира исканите места като при това принуди България да склони да даде Македония на Сърбия. 3. По спора с Гърция още няма издадени документи, затова ще говорим по-малко известните обстоятелства. Според думите на г. Теодор Теодорова, казани в градското казино в София, при сключването на българо-гръцкия съюз „Гърция молеше като давещ се за помощ", предвид заплашването на Турция да накаже Гърция, загдето беше допуснала критски депутати в Атинския парламент: затова Гърция не е искала нищо повече от само остров Крит. Обаче, през зимата, поради проливането на кръвта на крал Георги в Солун, Константин настоявал и за този град. През март нашето правителство приема гръцката база за преговори, според която Солун се дава на Гърция.
към текста >>

ако ни бяха оставили този втори път сами да се споразумеем, Гърция щеше да демобилизира още през април и Сърбия, останала сама, щеше да се откаже от своите безчестни претенции.
Дали и тук не е имало една ръка, която не е давала преки споразумения помежду държавниците, за да достига своите цели? И наистина в анкетата, направена по погрома във в. Дневник беше казано, че когато Неклюдову било казано за приемането базата на гърците, на доклада му в Петербург отговорили с бърза телеграма, че никакво споразумение не се допуска направо между договарящите. Разбира се, България не е искала да послуша, защото в гръцко-българския договор не е предвиден руски арбитраж, но Гърция се е подчинила, но дали от страх, или от обещани по-големи облаги? А! ако ни бяха оставили този втори път сами да се споразумеем, Гърция щеше да демобилизира още през април и Сърбия, останала сама, щеше да се откаже от своите безчестни претенции. Значи и Гърция беше държана неудоволетворена, за да послужи и тя за целта - България да бъде принудена да даде каквото й се иска, Македония на Сърбия; - а то не беше ли политика на Русия от тридесет години насам? 4. Победената два пъти, Турция се беше признала бита и подписа мир на 17 май. Тя бърза да демобилизира и си отдъхне от нещастната война, но ...нека говорят документите: на 17 юли (след цял месец!), г. Салабашев телеграфира д-р Даневу от Виена: „Помолих графа Цапари да даде Австрия точни инструкции на своите делегати за турско-българската граница, съгласно българското предложение, което е прието вече от всички велики сили. Той ми отговори, че техният делегат, майор Фишер, ще действува съгласно нашето желание, но че работата въпреки многократното искане на Турция за скоро уреждане, постоянно се отлага, понеже Русия отлага още да назначи свой делегат под различни предлози".
към текста >>

Значи и Гърция беше държана неудоволетворена, за да послужи и тя за целта - България да бъде принудена да даде каквото й се иска, Македония на Сърбия; - а то не беше ли политика на Русия от тридесет години насам?
И наистина в анкетата, направена по погрома във в. Дневник беше казано, че когато Неклюдову било казано за приемането базата на гърците, на доклада му в Петербург отговорили с бърза телеграма, че никакво споразумение не се допуска направо между договарящите. Разбира се, България не е искала да послуша, защото в гръцко-българския договор не е предвиден руски арбитраж, но Гърция се е подчинила, но дали от страх, или от обещани по-големи облаги? А! ако ни бяха оставили този втори път сами да се споразумеем, Гърция щеше да демобилизира още през април и Сърбия, останала сама, щеше да се откаже от своите безчестни претенции. Значи и Гърция беше държана неудоволетворена, за да послужи и тя за целта - България да бъде принудена да даде каквото й се иска, Македония на Сърбия; - а то не беше ли политика на Русия от тридесет години насам? 4. Победената два пъти, Турция се беше признала бита и подписа мир на 17 май. Тя бърза да демобилизира и си отдъхне от нещастната война, но ...нека говорят документите: на 17 юли (след цял месец!), г. Салабашев телеграфира д-р Даневу от Виена: „Помолих графа Цапари да даде Австрия точни инструкции на своите делегати за турско-българската граница, съгласно българското предложение, което е прието вече от всички велики сили. Той ми отговори, че техният делегат, майор Фишер, ще действува съгласно нашето желание, но че работата въпреки многократното искане на Турция за скоро уреждане, постоянно се отлага, понеже Русия отлага още да назначи свой делегат под различни предлози". Значи и Турция се държи като трети чук върху главата на нещастната България!
към текста >>

Черна Гора беше влязла в съюз със Сърбия месеци преди нашето нападение на 17 юни, и войската й още на 8 юни беше получила заповед да върви в София, а не когато сме станали виновни пред Русия с нападението ни. 6.
Сигурно, ако тя бе взела участие във войната против нас по своя воля, щеше да бъде наистина най-мизерната страна на света. Но тя трябва да бъде винаги смятана нещо като руска околия, тъй като всичката й издръжка иде от Русия. Как може тя да предприема каквото и да било дело без заповед от тази която я храни и подържа ? А! бедната просешка страна, накарана да извърши най-голямото престъпление-да вдигне крак против тази, която я беше хранила! Черна Гора беше влязла в съюз със Сърбия месеци преди нашето нападение на 17 юни, и войската й още на 8 юни беше получила заповед да върви в София, а не когато сме станали виновни пред Русия с нападението ни. 6. Присъствието на Черна Гора, храненицата на Русия, в Балканския съюз беше доказателство, че този Съюз е руско творение. Започването на войната на 4 октомври от същата тази Черна Гора, чийто крал е много стар и много беден, за да може да прави авантюри, беше свидетелство, че тази война беше благословена от Русия. Разбира се войната се благославя на победа. Но защо когато ние приближавахме победоносно към Чаталджа и Цариград Русия бе изненадана и уплашена? Как?
към текста >>

Ами как може да се допусне любимицата Сърбия и собствената околия Черна Гора да бъдат пуснати на позор?...А!
Но защо когато ние приближавахме победоносно към Чаталджа и Цариград Русия бе изненадана и уплашена? Как? Че ти си благословила на победа, значи ние ще отиваме към Цариград, а не другаде, защо си уплашена? А! значи ти, о Русийо, не си се надявала на тържество, а на позор! Ами как може да се допусне любимицата Сърбия и собствената околия Черна Гора да бъдат пуснати на позор?...А! ясно е: главната сила на Турция ще бъде против България, а против Сърбия няма да има освен слаби части. Когато първата ще бъде разгромена и ще трябва да бъде спасявана от нахлулите в цяла Тракия турски войски, Сърбия победоносно ще завладее Македония. И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония. Ето защо Сърбия още преди войната се готви за цяла Македония, защото и тя е уверена, че България ще бъде бита! Па, най-после, ако случайно България тържествува, тя пък ще бъде изтощена и тогава лесно може да се ограби. 7.
към текста >>

ясно е: главната сила на Турция ще бъде против България, а против Сърбия няма да има освен слаби части.
Как? Че ти си благословила на победа, значи ние ще отиваме към Цариград, а не другаде, защо си уплашена? А! значи ти, о Русийо, не си се надявала на тържество, а на позор! Ами как може да се допусне любимицата Сърбия и собствената околия Черна Гора да бъдат пуснати на позор?...А! ясно е: главната сила на Турция ще бъде против България, а против Сърбия няма да има освен слаби части. Когато първата ще бъде разгромена и ще трябва да бъде спасявана от нахлулите в цяла Тракия турски войски, Сърбия победоносно ще завладее Македония. И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония. Ето защо Сърбия още преди войната се готви за цяла Македония, защото и тя е уверена, че България ще бъде бита! Па, най-после, ако случайно България тържествува, тя пък ще бъде изтощена и тогава лесно може да се ограби. 7. Когато България напада на 17 юни тя не стори нищо друго освен сама да влезе във вече създадения за нея капан; но дали сама влезе в него, или я блъсват други, участта й щеше да бъде същата.
към текста >>

Когато първата ще бъде разгромена и ще трябва да бъде спасявана от нахлулите в цяла Тракия турски войски, Сърбия победоносно ще завладее Македония.
Че ти си благословила на победа, значи ние ще отиваме към Цариград, а не другаде, защо си уплашена? А! значи ти, о Русийо, не си се надявала на тържество, а на позор! Ами как може да се допусне любимицата Сърбия и собствената околия Черна Гора да бъдат пуснати на позор?...А! ясно е: главната сила на Турция ще бъде против България, а против Сърбия няма да има освен слаби части. Когато първата ще бъде разгромена и ще трябва да бъде спасявана от нахлулите в цяла Тракия турски войски, Сърбия победоносно ще завладее Македония. И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония. Ето защо Сърбия още преди войната се готви за цяла Македония, защото и тя е уверена, че България ще бъде бита! Па, най-после, ако случайно България тържествува, тя пък ще бъде изтощена и тогава лесно може да се ограби. 7. Когато България напада на 17 юни тя не стори нищо друго освен сама да влезе във вече създадения за нея капан; но дали сама влезе в него, или я блъсват други, участта й щеше да бъде същата. Пак светът щеше да знае, че ние сме виноватите, защото не беше трудно той да се излъже от вече подкупените европейски вестници.
към текста >>

И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония.
А! значи ти, о Русийо, не си се надявала на тържество, а на позор! Ами как може да се допусне любимицата Сърбия и собствената околия Черна Гора да бъдат пуснати на позор?...А! ясно е: главната сила на Турция ще бъде против България, а против Сърбия няма да има освен слаби части. Когато първата ще бъде разгромена и ще трябва да бъде спасявана от нахлулите в цяла Тракия турски войски, Сърбия победоносно ще завладее Македония. И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония. Ето защо Сърбия още преди войната се готви за цяла Македония, защото и тя е уверена, че България ще бъде бита! Па, най-после, ако случайно България тържествува, тя пък ще бъде изтощена и тогава лесно може да се ограби. 7. Когато България напада на 17 юни тя не стори нищо друго освен сама да влезе във вече създадения за нея капан; но дали сама влезе в него, или я блъсват други, участта й щеше да бъде същата. Пак светът щеше да знае, че ние сме виноватите, защото не беше трудно той да се излъже от вече подкупените европейски вестници. Въпреки нашето спиране на 18.VI.
към текста >>

Ето защо Сърбия още преди войната се готви за цяла Македония, защото и тя е уверена, че България ще бъде бита!
значи ти, о Русийо, не си се надявала на тържество, а на позор! Ами как може да се допусне любимицата Сърбия и собствената околия Черна Гора да бъдат пуснати на позор?...А! ясно е: главната сила на Турция ще бъде против България, а против Сърбия няма да има освен слаби части. Когато първата ще бъде разгромена и ще трябва да бъде спасявана от нахлулите в цяла Тракия турски войски, Сърбия победоносно ще завладее Македония. И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония. Ето защо Сърбия още преди войната се готви за цяла Македония, защото и тя е уверена, че България ще бъде бита! Па, най-после, ако случайно България тържествува, тя пък ще бъде изтощена и тогава лесно може да се ограби. 7. Когато България напада на 17 юни тя не стори нищо друго освен сама да влезе във вече създадения за нея капан; но дали сама влезе в него, или я блъсват други, участта й щеше да бъде същата. Пак светът щеше да знае, че ние сме виноватите, защото не беше трудно той да се излъже от вече подкупените европейски вестници. Въпреки нашето спиране на 18.VI. Румъния все пак мобилизира и ще влезе.
към текста >>

Това, преди всичко, не се вижда от никой документ, па и ако можеше тя да спре Румъния, защо не спря Сърбия и Гърция?
Д-р Данев разбира се, да вдигне ръце и да извика „фалира моята политика на доверие в Русия! " Според "Оранжевата книга" Румъния дава заповед за спиране едва на 5 юли; Шебеко на 8 юли телеграфира Сазанову, че едва тогава „идеята за встъпване в българската столица сега е окончателно изключена". Но кога? - Когато пада човекът с доверие към Русия, с когото водителите на руската политика си играеха най-недостойно, когато млъква зловещото руско агентство, и новото правителство се отнася направо към Румъния на 4 юли. Русия ли спря румънците? Това, преди всичко, не се вижда от никой документ, па и ако можеше тя да спре Румъния, защо не спря Сърбия и Гърция? Или ще каже някой, че не са искали да слушат? Тогава, защо още досега тя ги държи в топлата си пазва и не дава прашец да падне върху им? Румънският крал сам го каза, че спрял от съжаление към Кобурга, като си припомнил службата на Наполеона III. Тежко ни, ако имахме на нашия престол татарска фамилия, давана ни от Русия, Мингрели или някоя домородна династия, па даже и един никому неизвестен Батенберг. Румъния щеше да влезе в София; ж. п.
към текста >>

Сърбия иска даже това, което не може да вземе с оръжие - Пехцево и Царево-село.
- Те са двама; Кобург, заради когото Румъния не влезе в София, и народът, който със своята устойчивост спря сърби и гърци на бойното поле. На тези два еднички фактора в една кострукционна държава - Короната и Народа - ние днес дължим нашата свобода. Нямаме вече други освободители и благодетели! Отидохме да подписваме мир в Букурещ. Сръбските и гръцките искания са прекомерни. Сърбия иска даже това, което не може да вземе с оръжие - Пехцево и Царево-село. Даже Румъния негодува от това. Удовлетворени исканията и, па и повлияна от вън, тя може да отстъпи. България освободена да действува, тя пак, крайно изтощена ще се разправи с гърци и сърби. Да, но тези две трябва да бъдат увеличени на сметка на България, при всичко, че не са победили последната; какво да се прави с България, като не иска да подпише? Ще я залъжем, че уж запазваме резерви, само веднъж да подпише.
към текста >>

Па и Сърбия нямаше да се поддава на това руско изкушение да иска да се увеличи на гърба на България при надежда, че съюзът, нейната защита от Австрия, не ще се развали.
Не давайки и тези ти искаше и икономически да я убиеш! И казваш, че не сме те слушали! Подир всичко станало,пак те послушахме на 27 юли, и то чрез хора уж твои противници - русофоби... Наредените осем пункта говорят много ясно сами по себе си. Ако Русия ни беше оставила сами да се разправим с Румъния, после с Гърция, и най-после с Турция, нямаше да има ни втора, ни трета война. Впрочем, ако тя самата не беше уверена в обаянието на своята сила, че ще може да за застави България да остане в Балканския съюз, нейното „дипломатическо тържество" и след ограбването - сама нямаше да си играе с този огън. Па и Сърбия нямаше да се поддава на това руско изкушение да иска да се увеличи на гърба на България при надежда, че съюзът, нейната защита от Австрия, не ще се развали. През май и юни миналата година, в дните на полемика, всички сръбски вестници не пишеха ли в унисон, че „пак съюза ще остане" макар и не спазен договора? Уви, ако нещастната Сърбия беше подозирала великия дух на България и това свое днес окаяно положение - между три ужасно замахващи чука над главата й, Австрия, България и Албания - то тя не щеше да слуша съветите на Русия. Русия се бърка на всяка крачка, нашите държавници, при всичко че вижда намерението й, все пак я слуша. От една страна първата се опитва да окастри втората, защото преуголемена тя представлява опасност - да не би да поеме хегемонията на Балканите и един ден да ги откъсне от Русия; па и опасност от близостта на тази жизнена и напредничава България до Цариград. От друга страна,.България и слуша и се бои за своето обединение и независимост.
към текста >>

Уви, ако нещастната Сърбия беше подозирала великия дух на България и това свое днес окаяно положение - между три ужасно замахващи чука над главата й, Австрия, България и Албания - то тя не щеше да слуша съветите на Русия.
Подир всичко станало,пак те послушахме на 27 юли, и то чрез хора уж твои противници - русофоби... Наредените осем пункта говорят много ясно сами по себе си. Ако Русия ни беше оставила сами да се разправим с Румъния, после с Гърция, и най-после с Турция, нямаше да има ни втора, ни трета война. Впрочем, ако тя самата не беше уверена в обаянието на своята сила, че ще може да за застави България да остане в Балканския съюз, нейното „дипломатическо тържество" и след ограбването - сама нямаше да си играе с този огън. Па и Сърбия нямаше да се поддава на това руско изкушение да иска да се увеличи на гърба на България при надежда, че съюзът, нейната защита от Австрия, не ще се развали. През май и юни миналата година, в дните на полемика, всички сръбски вестници не пишеха ли в унисон, че „пак съюза ще остане" макар и не спазен договора? Уви, ако нещастната Сърбия беше подозирала великия дух на България и това свое днес окаяно положение - между три ужасно замахващи чука над главата й, Австрия, България и Албания - то тя не щеше да слуша съветите на Русия. Русия се бърка на всяка крачка, нашите държавници, при всичко че вижда намерението й, все пак я слуша. От една страна първата се опитва да окастри втората, защото преуголемена тя представлява опасност - да не би да поеме хегемонията на Балканите и един ден да ги откъсне от Русия; па и опасност от близостта на тази жизнена и напредничава България до Цариград. От друга страна,.България и слуша и се бои за своето обединение и независимост. Тези четири елемента; Право на бъркане и боязън от руска страна; и послушание и боязън към Русия от наша страна - те са виновниците на погрома. Не ни ли показват напечатаните напоследък във в.
към текста >>

И виждаме по-нататък, че когато се обмисля в 1883 година, въпроса за изпъждането на княз Александър из България и за настъпването пълен протекторат в България и Тракия, съображението, което въздържа още Русия е, че Австрия ще присъедини към себе си окончателно Босна и Херцеговина и ще глътне и Сърбия.
Не можейки вече да завладява, Русия намери в стремлението на православните народи на Балканите към свобода мост за достигането своята политика. Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг - десен срещу Турция; ляв срещу Австрия. Би било голяма наивност да се мисли, че Русия се е ръководила само от сантименталности когато е проливала кръв на своите синове, още повече когато историческите факти много ясно говорят за строго размерна руска политика. За Балтийското море тя пожертвува славянска Полша на тевтонски държави. Във войната в 1877 година за влиянието си в Северна България даде на католическа Австрия окупирането на православна Босна и Херцеговина. И виждаме по-нататък, че когато се обмисля в 1883 година, въпроса за изпъждането на княз Александър из България и за настъпването пълен протекторат в България и Тракия, съображението, което въздържа още Русия е, че Австрия ще присъедини към себе си окончателно Босна и Херцеговина и ще глътне и Сърбия. Дали, обратното, като присъедини Австрия в 1908 год. тези две провинции Русия не намери за навременно присъединяването на България към себе си. Вед, тя оставаше излъгана от Австрия! При започването Руско-Турската война, Австрия обяви неутралитет срещу обещанието Босна и Херцеговина да бъдат нейни, ако Русия вземе до Балканите. Но Русия отиде до Санстефанска България, която вряза далеч в Албания.
към текста >>

За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България.
Русите не разчитаха, че на Балканите ще освободят един народ, който в масата си е много по-жив и буден от руските народни маси, и заради това не очакваха такова силно стремление към свобода, такова схващане своите национални интереси и достатъчно кураж за защита на своите интереси, дори с опълчване против благодетеля си. Правилното изучаване на нашите отношения с Русия през изминалите 35 год. показва, че те са нищо друго освен арена на сблъскване на тези четири елемента: Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша. Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно в цялата Балканска война. Вижте, наистина как това е вярно. За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. България се решава на война в сърцето си, облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представител на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогава, който мисли, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширната и нуждающа се Русия.
към текста >>

От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България.
Правилното изучаване на нашите отношения с Русия през изминалите 35 год. показва, че те са нищо друго освен арена на сблъскване на тези четири елемента: Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша. Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно в цялата Балканска война. Вижте, наистина как това е вярно. За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. България се решава на война в сърцето си, облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представител на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогава, който мисли, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширната и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право.
към текста >>

Тя няма да се съпротивлява, едно, защото е изтощена и, друго защото е компрометирана пред Австрия, едничката възможна нейна добродетелка, със сключения със Сърбия съюз.
Една фатална грешка за Русия! Тя до такава степен се загуби, че като подтикваше Турция да си вземе Тракия и Одрин назад, не използува даже предложението заготвено в турския официоз "Танин", че турците са разположени да дадат компенсация на Русия с Дарданелите, срещу свещеният град Одрин. Нещо повече, тя, с неподържането Европейските сили турците да не минават подписаната в Лондон линия Мидия—Енос, откри вратата на всички сили да искат и получат компенсации в турската империя срещу съгласието си да отстъпят, когато това за тях не важеше нищо. Съсипването на България бе вече решено. Това вече не е трудна задача, защото България е изтощена. Тя няма да се съпротивлява, едно, защото е изтощена и, друго защото е компрометирана пред Австрия, едничката възможна нейна добродетелка, със сключения със Сърбия съюз. При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде откъсната от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност. Така също може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощението на България; от там доставка амуниции на Сърбия; пълното унищожение на България, ако не е устойчивостта на неизтощимия до край български воин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 27 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога.
към текста >>

При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде откъсната от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност.
Тя до такава степен се загуби, че като подтикваше Турция да си вземе Тракия и Одрин назад, не използува даже предложението заготвено в турския официоз "Танин", че турците са разположени да дадат компенсация на Русия с Дарданелите, срещу свещеният град Одрин. Нещо повече, тя, с неподържането Европейските сили турците да не минават подписаната в Лондон линия Мидия—Енос, откри вратата на всички сили да искат и получат компенсации в турската империя срещу съгласието си да отстъпят, когато това за тях не важеше нищо. Съсипването на България бе вече решено. Това вече не е трудна задача, защото България е изтощена. Тя няма да се съпротивлява, едно, защото е изтощена и, друго защото е компрометирана пред Австрия, едничката възможна нейна добродетелка, със сключения със Сърбия съюз. При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде откъсната от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност. Така също може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощението на България; от там доставка амуниции на Сърбия; пълното унищожение на България, ако не е устойчивостта на неизтощимия до край български воин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 27 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога. Русия в 1878 г.
към текста >>

И оттам протакането на преговори за доизтощението на България; от там доставка амуниции на Сърбия; пълното унищожение на България, ако не е устойчивостта на неизтощимия до край български воин-войник.
Съсипването на България бе вече решено. Това вече не е трудна задача, защото България е изтощена. Тя няма да се съпротивлява, едно, защото е изтощена и, друго защото е компрометирана пред Австрия, едничката възможна нейна добродетелка, със сключения със Сърбия съюз. При тези условия вече може да се откъсне парче и даде на Румъния, за да бъде откъсната от Тройния съюз; да се откъсне по-голяма част и засили Сърбия, от чийто крал Русия притежава клетва за послушност. Така също може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощението на България; от там доставка амуниции на Сърбия; пълното унищожение на България, ако не е устойчивостта на неизтощимия до край български воин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 27 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога. Русия в 1878 г. освободи около три милиона народ като проля кръвта на около 150,000 души своите синове; България в 1913 година с толкова жертви освободи общо около три милиона народ в Тракия и Македония, и Русия взе придобивката на българското оръжие и го раздаде на своите протежета - Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - тъкмо еднакво количество! И днес България и Русия са квит!
към текста >>

освободи около три милиона народ като проля кръвта на около 150,000 души своите синове; България в 1913 година с толкова жертви освободи общо около три милиона народ в Тракия и Македония, и Русия взе придобивката на българското оръжие и го раздаде на своите протежета - Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - тъкмо еднакво количество!
Така също може да се усили привързаността на Гърция към руската съюзница Франция, като й се даде много повече, отколкото се надява. И оттам протакането на преговори за доизтощението на България; от там доставка амуниции на Сърбия; пълното унищожение на България, ако не е устойчивостта на неизтощимия до край български воин-войник. И тридесет и пет годишната борба на Русия с България се свърши в Букурещ на 27 юли 1913 год. - Русия взе от България даденото й някога. Русия в 1878 г. освободи около три милиона народ като проля кръвта на около 150,000 души своите синове; България в 1913 година с толкова жертви освободи общо около три милиона народ в Тракия и Македония, и Русия взе придобивката на българското оръжие и го раздаде на своите протежета - Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - тъкмо еднакво количество! И днес България и Русия са квит! И слава Богу! Взехме - дадохме! И ние днес сме свободни. Да, ние сме вече свободни от задължението си спрямо Русия и вече няма почва за ужасния кошмар на Русия.
към текста >>

99. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Не е зле, за ясност, да направим едно сравнение с нашите съседи: Сърбия беше, като нас, освободена преди много години от Русия.
Обилната кръв която проляхме, е предостатъчна за свободата ни. Все едно че тази кръв ние сме лели за нашата първоначална свобода. И второ, нашето желязно устояване в най-критическите ни моменти е свидетелство за силата ни и да защитим свободата си. В този исторически момент ние се самозащитихме от ближните си врагове; на Румъния устояхме с ценността на нашата династия; на гърци и сърби - със силата на нашия народ. Тези сили толкова, ако не повече, ще тежат и за напред. Не е зле, за ясност, да направим едно сравнение с нашите съседи: Сърбия беше, като нас, освободена преди много години от Русия. В 1876 година тя не можа да защити себе си от победоносна Турция и Русия втори път я освободи с една заплашителна телеграма. В 1885 година трети път беше спасена от победоносните български войски. И четвърти път тя беше спасена на 18 юний 1913 год. от победоносните български войски, когато тези бяха спрени със заповед от правителството. Тогава Сърбия прилича на един клиент, който след като е първоначално заборчлял, на три пъти подир това е прибягвал до нови заеми, за да се подкрепи, но с всеки нов път неговото обвързване е ставало по-пълно и по-пълно, докато вече не може да се освободи от робство.
към текста >>

Тогава Сърбия прилича на един клиент, който след като е първоначално заборчлял, на три пъти подир това е прибягвал до нови заеми, за да се подкрепи, но с всеки нов път неговото обвързване е ставало по-пълно и по-пълно, докато вече не може да се освободи от робство.
Не е зле, за ясност, да направим едно сравнение с нашите съседи: Сърбия беше, като нас, освободена преди много години от Русия. В 1876 година тя не можа да защити себе си от победоносна Турция и Русия втори път я освободи с една заплашителна телеграма. В 1885 година трети път беше спасена от победоносните български войски. И четвърти път тя беше спасена на 18 юний 1913 год. от победоносните български войски, когато тези бяха спрени със заповед от правителството. Тогава Сърбия прилича на един клиент, който след като е първоначално заборчлял, на три пъти подир това е прибягвал до нови заеми, за да се подкрепи, но с всеки нов път неговото обвързване е ставало по-пълно и по-пълно, докато вече не може да се освободи от робство. Гърция, също, някога, бе освободена от Русия. Не знаем друг път, но втори път тя беше спасена от Русия в 1897 год., когато Ехтем паша отиваше победоносно към Атина, и трети път на 18 юний 1913 год., когато победоносните български войски бяха спрени. Румъния, и тя още не се е изплатила. Едва ли може да се вземе нейната помощ, дадена около Плевен, за отплата на Русия. И това, което миналото лято Гърция, Сърбия, Румъния и Турция взеха от нас, без да са ни победили, те го получиха дар от Русия, която с спъването ни си взе своето някога дадено и го раздаде на своите нови протежета.
към текста >>

И това, което миналото лято Гърция, Сърбия, Румъния и Турция взеха от нас, без да са ни победили, те го получиха дар от Русия, която с спъването ни си взе своето някога дадено и го раздаде на своите нови протежета.
Тогава Сърбия прилича на един клиент, който след като е първоначално заборчлял, на три пъти подир това е прибягвал до нови заеми, за да се подкрепи, но с всеки нов път неговото обвързване е ставало по-пълно и по-пълно, докато вече не може да се освободи от робство. Гърция, също, някога, бе освободена от Русия. Не знаем друг път, но втори път тя беше спасена от Русия в 1897 год., когато Ехтем паша отиваше победоносно към Атина, и трети път на 18 юний 1913 год., когато победоносните български войски бяха спрени. Румъния, и тя още не се е изплатила. Едва ли може да се вземе нейната помощ, дадена около Плевен, за отплата на Русия. И това, което миналото лято Гърция, Сърбия, Румъния и Турция взеха от нас, без да са ни победили, те го получиха дар от Русия, която с спъването ни си взе своето някога дадено и го раздаде на своите нови протежета. На това обаче казаните четири страни нямат право. Право в международните отношения е само проливаната кръв при победа, а такова нещо те нямат на своя страна. 2. Има ли България здрав и жизнеспособен организъм, следователно, гарантирана ли е от вътрешни бури и вълнения. За да си отговорим на този въпрос ние трябва да разгледаме подробностите на нашия народен живот. а) Ще започнем със самите хора, с отделните единици, що съставляват народа.
към текста >>

д) Следствие общото благоденствието на народа и неговата дисциплинираност, както и благодарение достойнствата на нашия офицерски корпус, нашата армия не страда от онази болка, от която страдат тези на нашите ближни съседи - Сърбия, Гърция и Турция, именно преторианство.
А офицерството? - не започна ли да се повдига нашата армия именно откак руските офицери си отидоха и нашите "капитанчета" поеха командата? Може би само в църковно отношение има още да се желае; поради царстването на материализма в науката и живота, цялото общество е индиферентно към духовното, затова и трудно се намират млади възвишени сили да се посветят на това най-благородно служение на народа - свещенството. Но и то ще дойде с време. Едностранчивото самообразование на младежта ще извика един ден непременно реакция, и свещеникът ще се яви, за да възпитава. д) Следствие общото благоденствието на народа и неговата дисциплинираност, както и благодарение достойнствата на нашия офицерски корпус, нашата армия не страда от онази болка, от която страдат тези на нашите ближни съседи - Сърбия, Гърция и Турция, именно преторианство. И в това отношение нашата страна е гарантирана от вълнения. Армията е бивала винаги главното оръдие на революциите, но нашата армия не се състои от недоволници; съставена главно от селяни - имат ли те някакви причини да са недоволни от управлението? е) Едно велико богатство има нашия народ, което трябва да се изтъкне, оцени, възхвали и отблагодари от всички ни; това са нашите жени, българските жени. Статистикът и икономистът трябва да разчитат в своите сметки двойни чифтове работни ръце у нас. Нашата жена не чака само от мъжа си да бъде хранена; тя не се смята ни робиня, ни тиранка на своя мъж, а равноправен другар-брат.
към текста >>

Сърбия е имала и има едно голямо зло - династическите борби, които са развратили интелигенцията и затова тази страна няма оная свобода и сигурност, които са главните условия за търговия и разбогатяване.
Следствие на това и Румъния не може да има добра армия. Изпит и онеправдан роб не може да съставя една силна армия. Румъния вънкашно изглежда на цивилизована държава, полирана е наглед, но вътре е изгнила и бунтовете през 1907 година винаги могат да се повдигнат - особено сега, след като румънското правителство има несретата да доведе своите тъмни маси да видят на дело това, което старателно се криеше от тях - благоденствието на селяните у другите държави. Тя има един крал, който в 40 години управление нищо не е направил за народа си, и една интелигенция, която почти с нищо не се е показала пред света. Капиталите, ръководството на главните предприятия се намират в чужди ръце. Сърбия е имала и има едно голямо зло - династическите борби, които са развратили интелигенцията и затова тази страна няма оная свобода и сигурност, които са главните условия за търговия и разбогатяване. Ето защо Сърбия за живот три пъти по-дълъг от нашия не е достигнала и една десета от нашето благосъстояние. За илюстрация на вътрешното състояние на тази страна нека ни кажат самите сръбски вестници. Ето какво ни казва "Политика", цитирано в "Мир" от 23. I. т. г.: "Щом се узнало за резултата от избора (във Враня), една тълпа, в която е имало около 500 души, е нападнала общинската сграда. Десет души стражари, които са били изпратени да запазят реда при гласоподаването, са били изхвърлени от общинската сграда и до като едни са разрушавали вратите и прозорците, други са изваждали мебелите и покъщнината на общината, които трупали на купища на улицата и след това ги запалили.
към текста >>

Ето защо Сърбия за живот три пъти по-дълъг от нашия не е достигнала и една десета от нашето благосъстояние.
Изпит и онеправдан роб не може да съставя една силна армия. Румъния вънкашно изглежда на цивилизована държава, полирана е наглед, но вътре е изгнила и бунтовете през 1907 година винаги могат да се повдигнат - особено сега, след като румънското правителство има несретата да доведе своите тъмни маси да видят на дело това, което старателно се криеше от тях - благоденствието на селяните у другите държави. Тя има един крал, който в 40 години управление нищо не е направил за народа си, и една интелигенция, която почти с нищо не се е показала пред света. Капиталите, ръководството на главните предприятия се намират в чужди ръце. Сърбия е имала и има едно голямо зло - династическите борби, които са развратили интелигенцията и затова тази страна няма оная свобода и сигурност, които са главните условия за търговия и разбогатяване. Ето защо Сърбия за живот три пъти по-дълъг от нашия не е достигнала и една десета от нашето благосъстояние. За илюстрация на вътрешното състояние на тази страна нека ни кажат самите сръбски вестници. Ето какво ни казва "Политика", цитирано в "Мир" от 23. I. т. г.: "Щом се узнало за резултата от избора (във Враня), една тълпа, в която е имало около 500 души, е нападнала общинската сграда. Десет души стражари, които са били изпратени да запазят реда при гласоподаването, са били изхвърлени от общинската сграда и до като едни са разрушавали вратите и прозорците, други са изваждали мебелите и покъщнината на общината, които трупали на купища на улицата и след това ги запалили. След това цялата тълпа е манифестирала по улиците на града и изпочупила прозорците на къщите на М.
към текста >>

До тези финанси ще дойде и Сърбия с време, а на това печално състояние на тези две страни, освен шовинистическата лудост е виновато и преторианството на армиите им.
Имало е двама души жандарми наранени. Вследствие на този метеж полицията не е арестувала никого. Метежът се смята за потушен." Такива работи са невъзможни у нас; нито самият народ ще ги извърши, нито пък полицията ще позволи. При това, при нейния луд шовинизъм, когато й се падне народ чужд да владее, малтретиранията, на които се отдава освен гдето разстройват вътрешно, но стават причина за постоянен страх от комити и вънкашни неприятелства. За Гърция какво може повече да се каже, за да се илюстрира нейното състояние, ако не само нейните финанси. До тези финанси ще дойде и Сърбия с време, а на това печално състояние на тези две страни, освен шовинистическата лудост е виновато и преторианството на армиите им. Гърция днес е заградена от четири неприятели - Турция, Италия, България и Албания - и тези силно наежени неприятели тя си спечели с подлостта си през миналото лято. Това опасно състояние, при големите нужди сега от капитали за управление два пъти по-широка територия -всичко това ще докара Гърция до още по-голямо икономическо робство под Франция. Какви са условията на последния 350 милионен заем, ако не такива на пълно робство? А такива условия тя е принудена да подпише, защото никак не е сигурно положението й пред вид новите четири разсърдени врага. Ако Гърция беше по-скромна и честна, подкрепата и кредита на България щеше да й помогне да се отърве от робството.
към текста >>

В това отношение и Сърбия изгуби неизказано, когато вместо да пази съюза с България като очите си, тя си създаде от нас един смъртен враг.
Гърция днес е заградена от четири неприятели - Турция, Италия, България и Албания - и тези силно наежени неприятели тя си спечели с подлостта си през миналото лято. Това опасно състояние, при големите нужди сега от капитали за управление два пъти по-широка територия -всичко това ще докара Гърция до още по-голямо икономическо робство под Франция. Какви са условията на последния 350 милионен заем, ако не такива на пълно робство? А такива условия тя е принудена да подпише, защото никак не е сигурно положението й пред вид новите четири разсърдени врага. Ако Гърция беше по-скромна и честна, подкрепата и кредита на България щеше да й помогне да се отърве от робството. В това отношение и Сърбия изгуби неизказано, когато вместо да пази съюза с България като очите си, тя си създаде от нас един смъртен враг. Това днес ще й бърка на кредита, а с време и ще я съсипе. За Турция не трябва да се говори дълго; в нейните предели и самите турци не са доволни от управлението. Държавният механизъм е повреден и затова няма оная свобода и гаранция, която, на първо место една държава трябва да има. И там преторианството има пълен простор. И там финансите граничат почти с фалимент.
към текста >>

Когато тя използува играта на Русия с една глупава работа за нея - кому да даде Македония, на Сърбия или България - игра, която накара руската дипломация да забрави временно своята мирова политика - и заедно с Англия разделиха в сфери на влияние Турция, тъй че днес България се намира между самата империя (Германия) и новия й пазар, Багдатския велиат - то днес ние сме на пътя на Германия и с нея трябва да отидем доброволно, ако не искаме да ни унищожи.
Но нашата задача не е да съжаляваме Русия, освен ако не е само да отбележим, че тя като съсипваше България заради Дарданелите, тя ги изгуби за дълго време. Тъй е то, когато тя беше благословила Балканската война с умисъл България да бъде разгромена, царят й пропъден и политически подчинена, че когато стана обратното, Русия беше изненадана, и в изненадата не съобрази да поддържа България до Царирад и Галиполи, което беше в полза на нейната вековна политика. Тъй че ние днес не сме под опасност да бъдем направени Задунайска губерния - едно нещастие, защото то би било регрес за нас, които в масата си сме по-културни от Русия. Ние днес сме пазени от Англия и Германия. Нашата опасност днес е по-скоро от страна на Германия. Когато тя използува играта на Русия с една глупава работа за нея - кому да даде Македония, на Сърбия или България - игра, която накара руската дипломация да забрави временно своята мирова политика - и заедно с Англия разделиха в сфери на влияние Турция, тъй че днес България се намира между самата империя (Германия) и новия й пазар, Багдатския велиат - то днес ние сме на пътя на Германия и с нея трябва да отидем доброволно, ако не искаме да ни унищожи. В това отношение тя много лесно може да постигне целта си с помощта на нейните Румъния и Турция. Но у нас има достатъчно ум да не се изпречваме срещу мощната тевтонска държава, па и ако ли бъдем глътнати, това няма да бъде регрес за нас - ще влезем в по-културна държава. Залъгалката на Русия на Балканите през миналата година доведе грамадно за нея нещастие, но едно велико щастие - споразумение между Англия и Германия по спорните им въпроси в Азия. Тъй че днес Русия наистина срещна двете най-велики сили по пътя си на юг. Русия се стремеше за два изхода за своята търговия - Персийския залив и Дарданелите.
към текста >>

Но не трябваше Сърбия да прави и най- малкото, за да пропадне тази нейна опора против Австрия; едничката нейна опора (България) против тъжнението на северната мощна съседка днес е разсърдена и тя вече ще помага на Австрия, а не да й пречи при унищожаването на Сърбия.
За нея, следователно, се явява абсолютна нужда да има Балканите за свой пазар и особено да има свободен изход на Солунското пристанище. Това е нужда на народната маса, която, както видяхме, през нашата война толкова много гладува, нямайки где да изнесе своята стока и тъй да живее. Австрия умира, ако й се затвори пътя на юг. И докато тя е империя, тя няма да стои мирна, докато не си осигури пътя надолу към Солун. Ето защо Балканският съюз беше един гроб за Австрия, и защо тя направи всички усилия да го развали. Но не трябваше Сърбия да прави и най- малкото, за да пропадне тази нейна опора против Австрия; едничката нейна опора (България) против тъжнението на северната мощна съседка днес е разсърдена и тя вече ще помага на Австрия, а не да й пречи при унищожаването на Сърбия. Австрия засега има нужда от западния Балкански полуостров, от Вардар нататък. Днес вече тя за стремлението си няма преграда, и това ще бъде свършен факт, щом като Русия се закачи негде. А Русия лесно може да се закачи от трите големи опасности, които постоянно висят над главата й - вътрешната революция, жълтата опасност и Германия. Предвид на това, човек може да се почуди на лудешката постъпка на Сърбия да обере, разсърди и опълчи против себе си България, ако, разбира се, поведението й не е било заповядано от Русия, която, сигурно я е уверявала, че и ще ограбят България и пак ще я принудят да остане в съюза, да служи на руските интереси, и да пази Сърбия от Австрия. С това свое поведение днес Сърбия се постави между три чука - покрай австрийския, и българския и албанския.
към текста >>

Предвид на това, човек може да се почуди на лудешката постъпка на Сърбия да обере, разсърди и опълчи против себе си България, ако, разбира се, поведението й не е било заповядано от Русия, която, сигурно я е уверявала, че и ще ограбят България и пак ще я принудят да остане в съюза, да служи на руските интереси, и да пази Сърбия от Австрия.
Ето защо Балканският съюз беше един гроб за Австрия, и защо тя направи всички усилия да го развали. Но не трябваше Сърбия да прави и най- малкото, за да пропадне тази нейна опора против Австрия; едничката нейна опора (България) против тъжнението на северната мощна съседка днес е разсърдена и тя вече ще помага на Австрия, а не да й пречи при унищожаването на Сърбия. Австрия засега има нужда от западния Балкански полуостров, от Вардар нататък. Днес вече тя за стремлението си няма преграда, и това ще бъде свършен факт, щом като Русия се закачи негде. А Русия лесно може да се закачи от трите големи опасности, които постоянно висят над главата й - вътрешната революция, жълтата опасност и Германия. Предвид на това, човек може да се почуди на лудешката постъпка на Сърбия да обере, разсърди и опълчи против себе си България, ако, разбира се, поведението й не е било заповядано от Русия, която, сигурно я е уверявала, че и ще ограбят България и пак ще я принудят да остане в съюза, да служи на руските интереси, и да пази Сърбия от Австрия. С това свое поведение днес Сърбия се постави между три чука - покрай австрийския, и българския и албанския. Тя няма голяма надежда и в Русия, защото днес тази империя е твърде много отдалечена. Между нея и Сърбия, днес стои покрай България, и Германия. Но когато Австрия ще стане господарка на половината Балкански полуостров, тогава пък ще заплашва нашето съществувание. Преди всичко това ще изиска много време, докато тя заеме и изпълни тези нови места със свои хора и стока.
към текста >>

С това свое поведение днес Сърбия се постави между три чука - покрай австрийския, и българския и албанския.
Но не трябваше Сърбия да прави и най- малкото, за да пропадне тази нейна опора против Австрия; едничката нейна опора (България) против тъжнението на северната мощна съседка днес е разсърдена и тя вече ще помага на Австрия, а не да й пречи при унищожаването на Сърбия. Австрия засега има нужда от западния Балкански полуостров, от Вардар нататък. Днес вече тя за стремлението си няма преграда, и това ще бъде свършен факт, щом като Русия се закачи негде. А Русия лесно може да се закачи от трите големи опасности, които постоянно висят над главата й - вътрешната революция, жълтата опасност и Германия. Предвид на това, човек може да се почуди на лудешката постъпка на Сърбия да обере, разсърди и опълчи против себе си България, ако, разбира се, поведението й не е било заповядано от Русия, която, сигурно я е уверявала, че и ще ограбят България и пак ще я принудят да остане в съюза, да служи на руските интереси, и да пази Сърбия от Австрия. С това свое поведение днес Сърбия се постави между три чука - покрай австрийския, и българския и албанския. Тя няма голяма надежда и в Русия, защото днес тази империя е твърде много отдалечена. Между нея и Сърбия, днес стои покрай България, и Германия. Но когато Австрия ще стане господарка на половината Балкански полуостров, тогава пък ще заплашва нашето съществувание. Преди всичко това ще изиска много време, докато тя заеме и изпълни тези нови места със свои хора и стока. В това време, силно прогресирующа България сама ще достигне това също цветущо състояние и Австрия, като не ще вижда в България една нова колония да си пласира стоките, не ще иска да я присъединява към своята и без това доста разноцветна империя.
към текста >>

Между нея и Сърбия, днес стои покрай България, и Германия.
Днес вече тя за стремлението си няма преграда, и това ще бъде свършен факт, щом като Русия се закачи негде. А Русия лесно може да се закачи от трите големи опасности, които постоянно висят над главата й - вътрешната революция, жълтата опасност и Германия. Предвид на това, човек може да се почуди на лудешката постъпка на Сърбия да обере, разсърди и опълчи против себе си България, ако, разбира се, поведението й не е било заповядано от Русия, която, сигурно я е уверявала, че и ще ограбят България и пак ще я принудят да остане в съюза, да служи на руските интереси, и да пази Сърбия от Австрия. С това свое поведение днес Сърбия се постави между три чука - покрай австрийския, и българския и албанския. Тя няма голяма надежда и в Русия, защото днес тази империя е твърде много отдалечена. Между нея и Сърбия, днес стои покрай България, и Германия. Но когато Австрия ще стане господарка на половината Балкански полуостров, тогава пък ще заплашва нашето съществувание. Преди всичко това ще изиска много време, докато тя заеме и изпълни тези нови места със свои хора и стока. В това време, силно прогресирующа България сама ще достигне това също цветущо състояние и Австрия, като не ще вижда в България една нова колония да си пласира стоките, не ще иска да я присъединява към своята и без това доста разноцветна империя. Да, ние сме сигурни от Австрия и Русия, а така също и от Германия, ако само бъдем благоразумни да не й пречим. Остават сега само ближните наши съседи.
към текста >>

Предвид политиката на Австрия ние не само не трябва да се боим от Сърбия, но даже да се готвим да я видим, даже без нашата помощ, унищожена или унижена. Гърция?
Румъния не може да бъде експансивна държава; тя няма войска; тя може само да използува условията, за да краде. Да, но и на това му идва края. Нали е тя заплашвана от вътрешни бури? - Тя винаги трябва сега да се бои от обидената България, да не използува като нея момента. Тя този път няма да има за съседка мирната благородна България от 1907 година, през време на миналата селска революция. Предвид политиката на Австрия ние не само не трябва да се боим от Сърбия, но даже да се готвим да я видим, даже без нашата помощ, унищожена или унижена. Гърция? - тя е по-скоро за оплакване отколкото за боязън. Не само ние нямаме причини да се боим от Румъния, Сърбия и Гърция, защото те са немощни вътрешно (втория закон), а и има Велики Сили, които според политиката си трябва да пазят България, но ние трябва да помним, че тези три държавици ни са длъжни. Те, без да ни победят, ограбиха ни в Букурещ. В тяхната съвест не може да не стои на видно място това тяхно престъпление; както и не може да се изличи от ничие българско сърце чувството на отмъщение към грабителите. И когато историята ще ни сведе до разправии - нещо неизбежно - у българите това чувство ще бъде сила, когато у тяхното съзнание - слабост.
към текста >>

Не само ние нямаме причини да се боим от Румъния, Сърбия и Гърция, защото те са немощни вътрешно (втория закон), а и има Велики Сили, които според политиката си трябва да пазят България, но ние трябва да помним, че тези три държавици ни са длъжни.
Нали е тя заплашвана от вътрешни бури? - Тя винаги трябва сега да се бои от обидената България, да не използува като нея момента. Тя този път няма да има за съседка мирната благородна България от 1907 година, през време на миналата селска революция. Предвид политиката на Австрия ние не само не трябва да се боим от Сърбия, но даже да се готвим да я видим, даже без нашата помощ, унищожена или унижена. Гърция? - тя е по-скоро за оплакване отколкото за боязън. Не само ние нямаме причини да се боим от Румъния, Сърбия и Гърция, защото те са немощни вътрешно (втория закон), а и има Велики Сили, които според политиката си трябва да пазят България, но ние трябва да помним, че тези три държавици ни са длъжни. Те, без да ни победят, ограбиха ни в Букурещ. В тяхната съвест не може да не стои на видно място това тяхно престъпление; както и не може да се изличи от ничие българско сърце чувството на отмъщение към грабителите. И когато историята ще ни сведе до разправии - нещо неизбежно - у българите това чувство ще бъде сила, когато у тяхното съзнание - слабост. Една историческа истина е, че войните за отмъщение са били винаги сполучливи; виновните народи, напротив, винаги са били нещастни в борбата си. Отмъщението прави една война най-вече популярна.
към текста >>

Австрия, преди да започне голямата война, ще иска да си осигури гърба от към страна на Сърбия.
Ако Балканският съюз беше запазен, понеже той беше и руски съюз, ние щяхме да бъдем вкарани във всеобщия бой. Днес, обаче, ние сме сигурни да не вземем участие. Разбира се, тази война ще извика у нас само мобилизиране и стоене на щрек, освен ако не ни се падне да използуваме нещо. Румъния иска да играе велика роля и сега не иска да отива с никоя от великите сили. Тогава, като се сблъскат Русия и Австрия, те ще се срещнат на румънските полета, и естествено, Румъния ще бъде омаломощена, за да може да ни пречи да си вземем откраднатото през 1913 г. Австрия, преди да започне голямата война, ще иска да си осигури гърба от към страна на Сърбия. Ние ще бъдем безумни да не използуваме нейното желание, което трябва да бъде и наше желание. Наистина, няма място на Балканския полуостров за Сърбия и България. Имаше, ако Сърбия останеше честна на дадената си дума на съюз с нас на братство и приятелство. Но сега не, и хиляди пъти не. В сърбите не само няма най- елементарното чувство на обикновения човек на благородство и човещина, но от шовинистическо пиянство е лишена даже от здравия разсъдък да види, че ограбвайки България тя си копаеше гроб.
към текста >>

Наистина, няма място на Балканския полуостров за Сърбия и България.
Разбира се, тази война ще извика у нас само мобилизиране и стоене на щрек, освен ако не ни се падне да използуваме нещо. Румъния иска да играе велика роля и сега не иска да отива с никоя от великите сили. Тогава, като се сблъскат Русия и Австрия, те ще се срещнат на румънските полета, и естествено, Румъния ще бъде омаломощена, за да може да ни пречи да си вземем откраднатото през 1913 г. Австрия, преди да започне голямата война, ще иска да си осигури гърба от към страна на Сърбия. Ние ще бъдем безумни да не използуваме нейното желание, което трябва да бъде и наше желание. Наистина, няма място на Балканския полуостров за Сърбия и България. Имаше, ако Сърбия останеше честна на дадената си дума на съюз с нас на братство и приятелство. Но сега не, и хиляди пъти не. В сърбите не само няма най- елементарното чувство на обикновения човек на благородство и човещина, но от шовинистическо пиянство е лишена даже от здравия разсъдък да види, че ограбвайки България тя си копаеше гроб. Предвид на това, развалянето на Балканския съюз е едно спасително дело за България. Останеше ли този съюз, той щеше най-напред да съсипе Австрия икономически, а в случай на всеобща война, понеже той щеше да бъде леви фланг на Русия, и за политическото унищожаване на хабсбургската империя, Австрия умряла - Сърбия ще се обедини.
към текста >>

Имаше, ако Сърбия останеше честна на дадената си дума на съюз с нас на братство и приятелство.
Румъния иска да играе велика роля и сега не иска да отива с никоя от великите сили. Тогава, като се сблъскат Русия и Австрия, те ще се срещнат на румънските полета, и естествено, Румъния ще бъде омаломощена, за да може да ни пречи да си вземем откраднатото през 1913 г. Австрия, преди да започне голямата война, ще иска да си осигури гърба от към страна на Сърбия. Ние ще бъдем безумни да не използуваме нейното желание, което трябва да бъде и наше желание. Наистина, няма място на Балканския полуостров за Сърбия и България. Имаше, ако Сърбия останеше честна на дадената си дума на съюз с нас на братство и приятелство. Но сега не, и хиляди пъти не. В сърбите не само няма най- елементарното чувство на обикновения човек на благородство и човещина, но от шовинистическо пиянство е лишена даже от здравия разсъдък да види, че ограбвайки България тя си копаеше гроб. Предвид на това, развалянето на Балканския съюз е едно спасително дело за България. Останеше ли този съюз, той щеше най-напред да съсипе Австрия икономически, а в случай на всеобща война, понеже той щеше да бъде леви фланг на Русия, и за политическото унищожаване на хабсбургската империя, Австрия умряла - Сърбия ще се обедини. А станели тя 12 милиона, тя ще ни присъедини към себе си, като една провинцийка.
към текста >>

Останеше ли този съюз, той щеше най-напред да съсипе Австрия икономически, а в случай на всеобща война, понеже той щеше да бъде леви фланг на Русия, и за политическото унищожаване на хабсбургската империя, Австрия умряла - Сърбия ще се обедини.
Наистина, няма място на Балканския полуостров за Сърбия и България. Имаше, ако Сърбия останеше честна на дадената си дума на съюз с нас на братство и приятелство. Но сега не, и хиляди пъти не. В сърбите не само няма най- елементарното чувство на обикновения човек на благородство и човещина, но от шовинистическо пиянство е лишена даже от здравия разсъдък да види, че ограбвайки България тя си копаеше гроб. Предвид на това, развалянето на Балканския съюз е едно спасително дело за България. Останеше ли този съюз, той щеше най-напред да съсипе Австрия икономически, а в случай на всеобща война, понеже той щеше да бъде леви фланг на Русия, и за политическото унищожаване на хабсбургската империя, Австрия умряла - Сърбия ще се обедини. А станели тя 12 милиона, тя ще ни присъедини към себе си, като една провинцийка. Защото, ако сега, малка Сърбия има нужда от море, то колко повече ще има тогава, когато стане четири пъти по-голяма? Ето защо днес всяка мисъл за подновяване на съюза е мисъл за гроб на България. Докато Австрия е цяла и България е жива. Ние видяхме каква надежда можем да имаме върху славянство, братство, християнство и подобни принципи!
към текста >>

Защото, ако сега, малка Сърбия има нужда от море, то колко повече ще има тогава, когато стане четири пъти по-голяма?
Но сега не, и хиляди пъти не. В сърбите не само няма най- елементарното чувство на обикновения човек на благородство и човещина, но от шовинистическо пиянство е лишена даже от здравия разсъдък да види, че ограбвайки България тя си копаеше гроб. Предвид на това, развалянето на Балканския съюз е едно спасително дело за България. Останеше ли този съюз, той щеше най-напред да съсипе Австрия икономически, а в случай на всеобща война, понеже той щеше да бъде леви фланг на Русия, и за политическото унищожаване на хабсбургската империя, Австрия умряла - Сърбия ще се обедини. А станели тя 12 милиона, тя ще ни присъедини към себе си, като една провинцийка. Защото, ако сега, малка Сърбия има нужда от море, то колко повече ще има тогава, когато стане четири пъти по-голяма? Ето защо днес всяка мисъл за подновяване на съюза е мисъл за гроб на България. Докато Австрия е цяла и България е жива. Ние видяхме каква надежда можем да имаме върху славянство, братство, християнство и подобни принципи! Тези бяха уловки едно време за нас, но ние, сигурно, вече поумняхме. В случай на всеобща война и Италия ще иска най-напред да си осигури гърба от страна на Гърция.
към текста >>

Уреждането няма да извика големи харчове, тъй както ще извика в Сърбия и Гърция, които се увеличиха чувствително - първата с 53% и втората с 91% от старите им територии.
И ней ние можем да спомогнем, ако не с друго, то поне да респектираме Гърция, да стои мирна. Не малко важно е и нравствената страна на състоянието, в което ни остави погрома- ние бяхме обидени, изиграни в него. Следствие на болката ние не можем да се отдадем на веселие и безгрижие. Напротив, всички сме стегнати от нещастието и предвид опасността работим и ще работим, за да се приготвим хубаво. При това, ние не сме взели много нови земи, за да видим трудност да ги уредим и в скоро време да ги почувствуваме като неразделна част от нашия организъм. Уреждането няма да извика големи харчове, тъй както ще извика в Сърбия и Гърция, които се увеличиха чувствително - първата с 53% и втората с 91% от старите им територии. На тези две лесно разбогатени страни днес ще трябва големи харчове за поддържане двойна войска, и полиция, и чиновничество, учителство и пр., и естествено не ще им останат средства за приготовление на всеобщата война. При всичките добри страни на нашата българска действителност, едно само беше зло, и от него ние се освободихме в Балканската война; това бе русофилството, т.е., причината на тази любов и привързаност към Русия - доброто, което ни направиха, като ни освободиха едно време. То беше велико добро, и народът ни беше наистина благороден, като признателността си към Освободителката беше възвел на култ, но лошото беше това, че Русия злоупотребяваше с признателността ни и си игра с нея в тази война, за да ни доведе до погром. До войната ние водехме, и трябваше да водим, руска политика, но това ни съсипа. Сега обидени и окрадени от придобивките ни от Русия, народът истина към нея и днес няма вече оная привързаност, която правеше русофилската политика у нас реална политика.
към текста >>

100. 1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ

Минчо Сотиров