Търсене в текстове за 'Съединени'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева".
към текста >>

2. 5_06 Песните на Учителя

Тогава те - звуци и лъчи - ще влезнат в теб, човешката душа ще бъде в теб и ще направи съединението между теб и слънцето.
Те могат, тези химни, да ме извикат от слънцето като душа и да ме доведат тук на земята. Това е особено състояние. Ти си тук, на земята, в тяло, а усещаш, че си половината горе във висините. За да дойде другата половина, тя трябва да слезе по някакъв начин. Тя може да слезе по пътя, прокаран от звуците на химните, тя ще се качи на тяхната слънчева колесница от лъчи на светлината и ще слезе. Тогава те - звуци и лъчи - ще влезнат в теб, човешката душа ще бъде в теб и ще направи съединението между теб и слънцето. Амриха Това е свещено име. Означава "безсмъртие". Кое е безсмъртното у човека? Човешката душа. Амриха, това е безсмъртната човешка душа.
към текста >>

3. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

След заминаването Му ние продължихме да се качваме на Рила, но никога не можахме да си доближим до онова въодушевление и до онази обстановка на присъствие на възвишени същества, съединени чрез музиката на Учителя и обединени чрез Паневритмията в един величествен космически ритъм и кръг на живота, дошъл от безкрая.
После се качи на левия склон, а още по-късно - горе на билото. Палатката Му бе горе през 1937, 1938 и 1939 година. Всичко три години беше горе. Последното лагеруване с Учителя на Седемте рилски езера бе през 1939 година. Тогава Той каза: "Такива условия, каквито ние имахме през тази година за провеждане на съборните дни, Братството ще има чак през 1999 година". След заминаването Му ние продължихме да се качваме на Рила, но никога не можахме да си доближим до онова въодушевление и до онази обстановка на присъствие на възвишени същества, съединени чрез музиката на Учителя и обединени чрез Паневритмията в един величествен космически ритъм и кръг на живота, дошъл от безкрая. След това дойдоха години, когато нашето летуване бе забранено от властите. Ще дойдат и други години, когато нас няма да ни има, но други поколения ще летуват горе на Рила, ще вървят по стъпките на Учителя и ще търсят Духа на Общението. А това е Христовият Дух, Който присъствуваше там и обединяваше Битието и Небитието чрез присъствието на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

4. 8_12 Братските салони и Изгревът

На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче.
Братските салони и "Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка.
към текста >>

5. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Комунистите дойдоха на власт, а за да оформят властта си, те бяха създали преди това Отечествен Фронт, в който влизаха и някои други политически групировки, за да може пред съюзниците от антигерманската коалиция, Съединените Щати, Англия и Франция, да имат едно прилично правителство от коалиция.
"Кои изпълниха Волята на Учителя? " Дойде 9 септември 1944 година. Комунистите дойдоха на власт, а за да оформят властта си, те бяха създали преди това Отечествен Фронт, в който влизаха и някои други политически групировки, за да може пред съюзниците от антигерманската коалиция, Съединените Щати, Англия и Франция, да имат едно прилично правителство от коалиция. Още в първите дни комунистите започнаха да осъществяват смяната на властта и системата. При нас на "Изгрева" също имаше братя и сестри, преминали през комунистическата идеология. Ние смятахме, че след като са дошли в Братството и при Учителя, то вече са се отказали от своите комунистически идеи и увлечения. Но се случи друго. Образува се партийна група, в която участвуваха много братя и сестри.
към текста >>

6. 10_02 ПРОТОКОЛ

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

Настоящият протокол беше направен при пълно единодушие на членовете на групата, като всяка една точка се разискваше поотделно и всички идеи, предложени от участниците в групата, бяха възприети и отбелязани в протокола, като бе спазен законът на Божествения Дух, според който Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число, съгласно Христовия закон на съединението.
По този начин тази работна група се явява като един от етапите от веригата на Бялото Братство, според която се спазва принципът на съхраняване на Словото на Учителя и приемствеността на едно поколение от друго. Ще споменем онези думи, които древните богомили са изричали при предаване на тази приемственост. Старият богомил казва: "Аз опазих Словото". А младият богомил казва: "Аз приемам Словото". Настоящата група приема Словото на Учителя, дадено чрез Паневритмия и музика от предишното поколение и го разучава, съхранява с цел да го предаде на следващото поколение. Настоящият протокол беше направен при пълно единодушие на членовете на групата, като всяка една точка се разискваше поотделно и всички идеи, предложени от участниците в групата, бяха възприети и отбелязани в протокола, като бе спазен законът на Божествения Дух, според който Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число, съгласно Христовия закон на съединението. Словото на Учителя е дадено в единствено число чрез Божествения Дух, а се проявява и реализира от последователите на Учителя в множествено число, посредством изпълнение на всички задачи, дадени в Словото. Затова всички идеи, отбелязани в настоящия протокол, вписани в протокола, бяха възприети, като се спази закона на Христовия Дух, който обединява Битието и Небитието. Подписали протокола: 1. Крум Въжаров 2. Мария Арсова 3.
към текста >>

7. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

Бащата е Всемировият Учител и е изявата на Бога чрез проявлението на Господния Дух на Силите във Вселената на Битието и Небитието и чрез Христовия Дух на Единението, Обединението, Съединението, и чрез Словото на Святия Дух.
Днес дойде Отец. Дойде Бащата. Дойде в България. Днес Бащата донесе Виделина за человеческите синове чрез Словото Си и прокара пътя на човешките души към Бога. Той прокара път за слизане и възлизане на Синовете на Виделината. Бащата е Всемировият Учител и е изявата на Бога чрез проявлението на Господния Дух на Силите във Вселената на Битието и Небитието и чрез Христовия Дух на Единението, Обединението, Съединението, и чрез Словото на Святия Дух. Да, ако преди две хиляди години дойде Синът Божий, то днес дойде Бащата... Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Дойде на земята всред народа български, в Обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин.
към текста >>

8. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Святият Дух слезе върху учениците му и свали Словото на Христа отгоре надолу у тях и прекара съединението между видимия и Невидимия Свят у тях.
гл.2, ст.6.) "Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Исуса, който като беше в Божия Образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога". (Поел. към фил. гл.2, ст.5) Божественият Дух, който слезе върху Исуса, докара в него една нова Сила - това бе Силата на Духа Божий. Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина, вътрешната Виделина у човека. А това е връзката между видимия и Невидимия Свят. Святият Дух слезе върху учениците му и свали Словото на Христа отгоре надолу у тях и прекара съединението между видимия и Невидимия Свят у тях. Границата между Инволюцията на човечеството и Еволюцията на човечеството е идването на Исуса като ангел Господен - носител на Втория Завет, чрез слизането на Духа Божий връз него и вселяването на Христовия Дух у него. Христовият Дух е навсякъде в цялата природа. Христос е първото ограничение на Бога. Самоограничението и проявлението на Бога в Битието - това наричаме Христос. През всичките векове - вчера, днес и утре- той е един и същий - Дух Вечен!
към текста >>

9. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Така се създава хармонията и съединението с Бога.
Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето. Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога. Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея.
към текста >>

10. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

за Съединените Щати да следва богословие.
След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира.
към текста >>

11. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа. Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна.
към текста >>

12. ПОСЛЕСЛОВ

Блажени онези души които живеят в Небесна Любов." Втората снимка е изпратена до Неговата рождена сестра, когато Учителят е бил студент в Съединените Щати.
А това е снимка, когато Учителят е учителствувал в основното училище в с. Хотанца. Ето и надписа: „В знак на искрена братска Любов подарявам за спомен лика си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса. Ваш искрено Любящ брат. П.К.Дънов. Русе, ноември 24.1887 год. Хотанца. Блажени онези души които живеят в Небесна Любов." Втората снимка е изпратена до Неговата рождена сестра, когато Учителят е бил студент в Съединените Щати. На обратната страна на портрета е написано „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П.К.Дънов. Ноември 16.1891 год." Отгоре е добавил на английски език следното: P.K.Dunoff. Dreu Seminary. Madison N.p. Nov.16.1891.
към текста >>

Това е снимка на Учителя, след като се е завърнал от Съединените Щати.
Ноември 16.1891 год." Отгоре е добавил на английски език следното: P.K.Dunoff. Dreu Seminary. Madison N.p. Nov.16.1891. Третата снимка е направена в София от фотографа Карастоянов в неговото фото-ателие на бул. „Цар Освободител". Това е снимка на Учителя, след като се е завърнал от Съединените Щати. Най-вероятно е правена около 1900 год. Тези три снимки, както Заветът и оригиналите на „Седемтях разговора", се съхраняват от Мария Тодорова до последните й дни, когато тя си заминава през 1976 год. Преди това тя ги предава на следващото поколение с поръчение да се изпълни волята на Учителя като се съхранят и да се отпечатат в онова време, което трябва да дойде. По-късно този оригинал е преснет на фотокопие и днес бе работено с него, като се отпечатва със стария ръкопис. Освен този оригинал има и друг, който се явява като първичен.
към текста >>

13. 101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Борис Николов

101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр. Свищов през 1886 г. Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти. След това отива в с. Хотанца като основен учител. Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г.
към текста >>

14. 183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и мнозина тупнаха на земята.
Кой знае защо и те бяха врагове на Братството. Нямаше съсловие в София, от което да не излизаха техни представители и да не воюват срещу Учителя. Пред салона на Изгрева стоят няколко братя и сестри с Учителя и разговарят. А на отсрещната страна, oттатък пътя на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната жица. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и мнозина тупнаха на земята. Всички гледат изумени от тази гледка. Учителят също гледа това и казва: „Всеки, който посегне на Изгрева ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ". После обърна гръб и влезна в салона. Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги паднали на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина. Този брат се казваше Желю Ганев.
към текста >>

15. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води комунален живот, което означава единство на човешкото съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание.
Вместо да станат „слуги на народа" станаха господари на народа. И техния опит се провали. А какъв е изводът? Той е даден в беседите на Учителя. Ще си го намерите там. Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води комунален живот, което означава единство на човешкото съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание. Това е пътят. Но това не е за съвременното човечество, а за едно друго човечество, което идва. Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила.
към текста >>

16. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Човечеството по всички населени светове в Космоса са съединени в едно човечество.
Нея защитаваме, за нея живеем и за нея се борим. И нея искаме да претворим в живота си. 7. Бялото Братство и човешката история. Човечеството има неписана история. Даже и в обикновената история прозорливия може да открие онези моменти, когато Големите братя, които са ръководили човечеството са се намесвали и са го избавяли от големи беди. Човечеството по всички населени светове в Космоса са съединени в едно човечество. Те си помагат, споделят своите придобивки. Това е Братството. Бялото Братство ръководи и пази човечеството на земята, което то допусне, това ще стане. Което не допусне, няма да стане. Помислете само какви прекрасни хора са живели на земята, живеят и сега.
към текста >>

17. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Но преди това трябва да стане Европа на Европейски Съединени Щати, с общ Парламент, общи граници и свобода за всички.
Тя е изстрадала много от своите Учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство." (Из едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1915 г.) 6. Обединението. През месец август 1944 г. в село Мърчаево Учителят каза: „Ще дойде време когато цялата земя ще стане една голяма държава с едно общо управление, общ Парламент. Цялото човечество ще има един език, на който всички ще говорят и ще се разбират. Но преди това трябва да стане Европа на Европейски Съединени Щати, с общ Парламент, общи граници и свобода за всички. Но още преди това трябва да стане Балканска федерация и в нея непременно трябва да влезе и Гърция. Да паднат границите и противоречията и да се обединят. Но първо трябва да стане Балканска федерация, после Европейска федерация и накрая Световна федерация." 7. Новата епоха след 1945 г. В беседата си от 10 декември 1944 г.
към текста >>

18. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
към текста >>

19. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Галилей Величков

Богат на ароматни съединения, соли, плодови киселини, багрилни вещества и витамини от най-активна категория, този плод е не само храна, но и вълшебно лекарство при стомашни, чревни неразположения и чернодробни смущения.
17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ Вишните на китния Изгрев бяха отрупани със сочен и ароматен плод. В страните, където това дърво расте и се развива, познават лечебността и хранителността на вишната. Богат на ароматни съединения, соли, плодови киселини, багрилни вещества и витамини от най-активна категория, този плод е не само храна, но и вълшебно лекарство при стомашни, чревни неразположения и чернодробни смущения. УЧИТЕЛЯТ обичаше този плод. Той Го препоръчваше както в сурово състояние, така и във формата на сладка, конфитюри, желета и сиропи. Слънчевият следобед, в който посетих УЧИТЕЛЯ, бе един от онези, определен от добрите домакини на Изгрева за вишнобер. Част от набрания плод бе вече в голямата тава, сложена на бавен, но голям огън. Тази тава е обиколила Търновските огнища по време на съборите, посетила и Рилските езера.
към текста >>

20. ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ

През октомври 1943 година главнокомандващият съюзническите войски в Европа, американски генерал Дуайд Айзенхауер приема предложението, направено от англичаните за бомбардировки над България - с цел да й се даде урок за символичната война, която тя бе обявила на Англия и Съединените щати.
Седма бомбардировка на 30 март 1944 година. София бе опожарена и разрушена. Бяха хвърлени 3000 разрушителни бомби и 30 000 запалителни. 15. Осма бомбардировка над София на 17 април 1944 година, на връх Великден, бяха хвърлени 2500 бомби. Градът бе в развалини. През октомври 1943 година главнокомандващият съюзническите войски в Европа, американски генерал Дуайд Айзенхауер приема предложението, направено от англичаните за бомбардировки над България - с цел да й се даде урок за символичната война, която тя бе обявила на Англия и Съединените щати. Ето защо, още преди първата бомбардировка, Учителят започна да излиза редовно от София и да пътува до Симеоново. А това бяха краят на месец октомври, целият ноември и месец декември 1943 година. Градът бе в развалини. Сградите бяха разрушени и опожарени. Улиците бяха издълбани от кратери на бомбите и бяха почти непроходими.
към текста >>

По този начин символичната война, която българското правителство обяви на Англия и Съединените щати, без да има общ фронт с тях, се превърна от символична война на реална смърт и реално разрушение.
Уви, по-сетне разбрахме, че подобни скривалища бяха гробници за укрилите се в тях, защото над тях се изсипа огън и жупел и от взировете на бомбите пръстта затрупа онези, които се криеха в тях. Но тук, на Изгрева, ние не влезнахме в тези скривалища, а се събирахме в малкия салон, четяха се молитви и там изчакваха сирените, които даваха отбой. Дълго време изкопите стояха като доказателство на военното недомислие и човешката глупост. По време на бомбардировките в София бяха разрушени 10 000 жилища, 1684 магазини и складове, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни за хляб, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Убити са общо 1828 човека, а са ранени 2372 души. По този начин символичната война, която българското правителство обяви на Англия и Съединените щати, без да има общ фронт с тях, се превърна от символична война на реална смърт и реално разрушение. Датата е 13.ХII.1941 г., денят на обявяването на символичната война, която донесе на България смърт и разруха. А царят на България бе Борис III.
към текста >>

21. 5.31. Цеко

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Така се отплеснал по нея, пипнал с ръце, където не трябва, направил късо съединение и загина от ток.
А точно в това време в Мърчаево Учителят казва: „Двама братя да отидат в София да приготвят Цеко." Всички се чудят, какво ли ще е това? Нито знаят за случката, нито се сещат какво иска да каже Учителят с това, че трябва да се приготви Цеко. Пристигат в София на Изгрева двамата братя и разбират, че Цеко е умрял. И те го приготвят за погребение. После Пеню Ганев ни разказваше, че като се качил горе на стълбата, Цеко започнал да говори за някаква си жена, че била много хубава, че била много не знам какво си. Така се отплеснал по нея, пипнал с ръце, където не трябва, направил късо съединение и загина от ток. А брат Пеню казва: „Ето, на Цеко му беше слаб ангелът, за жена говореше и заради жена умря." Та много е важно, когато си в една Окултна Школа, да ти е силен ангела. Кой ангел? Ангелът - хранител. В една Окултна Школа за всяко нарушение от ученика се плаща, а понякога се заплаща с живот.
към текста >>

22. 6.20. Международната обстановка и България

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда.
20. Международната обстановка и България Веригата от събития, които описваме в психическата лаборатория на Учителя, се извършваха при една крайно критична международна обстановка, която даваше колосално отражение във вътрешния стопански и политически живот на България. Тези следвоенни години се намираха под знака на една всеобща криза. Хаос цареше не само в стопанските международни отношения, но се разгръщаше и една духовна безпътица, човечеството трябваше да се лекува от страшната разруха, която причини Първата световна война. Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда. При тази неопределена и еруптивна международна обстановка, България се гърчеше от тежки стопански несгоди, вследствие на репарациите след войните, а също така от неправилните ориентации в нейната висша политика. Силите на реакцията и прогресивните сили бяха изправени едни срещу други. Опитите на земеделското съсловие и тяхното правителство на Александър Стамболийски през 1920-1923 г. да се справи с тази тежка обстановка, останаха напразни. Тяхната некомпетентност и слаба обществена пластичност предизвикаха всички обществени сили срещу тях.
към текста >>

23. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно.
Всяко разсъждение е признак, че си се усъмнил. Всеки един орган на тялото човешко е Божествен и еднакво ценен. За пример: ти правиш ли разлика между петте пръста на ръката си? Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което другият пръст не носи. Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно. Да речем, че аз галя единият пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам? Не, аз после ще хвана другият пръст и всекиму ще дам това, което му е нужно." „Учителю, аз забелязвам, че младите братя са много внимателни към нас, но виждам, че това е ухажване". Учителят се усмихна: „Най-напред ще се прояви едно влюбване, а после те ще се отдалечат. То не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично. Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно.
към текста >>

24. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

А той най-благо и кротко ми говори: „Бракът не е съединение.
Аз свободна ли съм или съм подчинена на неписаните закони на брака? Ами как да гледам на всички около себе си като на свободни като те не се считат за свободни, а са роби на желания, на страсти, на личния и егоистичен живот. Колко размисли и колко опити и все безуспешни. Отново пристигам на Изгрева и търся помощта на Учителя. Разказвам наблюденията, патилата си, не изпускам нищо. А той най-благо и кротко ми говори: „Бракът не е съединение. Бракът е съчетание на свободни души". Аз си тръгвам със съвсем друго познание. Ето ви три различни положения с един и същ човек, т.е. с мене и три различни етапа. Първо да прескочиш бариерата на собствеността към своят съпруг, второ да прескочиш бариерата на брака, а това ще стане като не само служиш, но и принадлежиш на Бога, трето брака не е съединение, но нали в брака се съединяваме двама в една плът, в едно чувство, в една мисъл, в едно действие и в един живот.
към текста >>

Първо да прескочиш бариерата на собствеността към своят съпруг, второ да прескочиш бариерата на брака, а това ще стане като не само служиш, но и принадлежиш на Бога, трето брака не е съединение, но нали в брака се съединяваме двама в една плът, в едно чувство, в една мисъл, в едно действие и в един живот.
А той най-благо и кротко ми говори: „Бракът не е съединение. Бракът е съчетание на свободни души". Аз си тръгвам със съвсем друго познание. Ето ви три различни положения с един и същ човек, т.е. с мене и три различни етапа. Първо да прескочиш бариерата на собствеността към своят съпруг, второ да прескочиш бариерата на брака, а това ще стане като не само служиш, но и принадлежиш на Бога, трето брака не е съединение, но нали в брака се съединяваме двама в една плът, в едно чувство, в една мисъл, в едно действие и в един живот. Четвърто - бракът е съчетание на свободни души -ето това е новото, което едва ли в тоя живот го разреших, то остава като символ на другото човечество, което идва след нас. По-късно като слушах различни изявления на Учителя за брака сверявах ги тези изказвания и се питах къде ли аз се намирам и на кой етап съм. Да не мислите, че съм преминала всички етапи. Някъде се спрях, на някой от етапите стоях с години и не можех да превъзмогна себе си. Тогава се жертвувах като казах: „Този живот се жертвувам за този човек в този мой брак".
към текста >>

25. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

И тя се отблагодари, защото онова, което бе казал Учителят за мене не бяха обикновени думи, но това бе възстановяване връзката ми в съзнанието от преди 2000 години и сега, правеше се съединение на тези две епохи в мен и се обединяваха в едно тук на Изгрева.
Ето защо Маргарита беше разположена към мен. Идвайки веднъж при Учителя, била на разговор и аз по това време съм минала покрай тях, вършела съм някаква работа и съм била занята. Маргарита с поглед ме проследява как минавам покрай тях, Учителят също се спира за миг в разговора си, повдига глава, посочва ме с поглед и казва: „Марийка е била през времето на Христа затова и днес е тук". След приключването на разговора тя лично дойде и ми го каза. Искаше да се отблагодари с нещо. И тя се отблагодари, защото онова, което бе казал Учителят за мене не бяха обикновени думи, но това бе възстановяване връзката ми в съзнанието от преди 2000 години и сега, правеше се съединение на тези две епохи в мен и се обединяваха в едно тук на Изгрева. И аз ги възприех така и ги отстоявах до края в мене - на живот и смърт. Знаех, че тази връзка носи живот, а всичко останало е смърт и преходни неща. Беше важно да се отстои на тази връзка и да се държиш винаги за нея при всички обстоятелства, през които минаваш. В Търново на съборите имаше един поп, който беше приятелски разположен към Учителя и към приятелите. От къде беше той не зная.
към текста >>

26. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Тя идва и се втича у човека само ако има предварително създадена връзка между човека и Бога, тази връзка се създава от вярата и по нея става духовното съединение между човека и Невидимия свят и само по нея се втича и върви Божествената енергия към онзи, който има нужда от нея.
След малко вдигна глава и каза: „Отивай в София. Като си отидеш у дома твоят син ще бъде там". Сестрата е разтревожена, уплашена, разплакана, целува ръка на Учителя и бърже, бърже се запътва към София. Отива си у дома и какво да види: синът й се върнал жив, здрав и целеничък. Само онзи, който е свързан с Небето може да получи чрез него необходимата помощ. Тя идва и се втича у човека само ако има предварително създадена връзка между човека и Бога, тази връзка се създава от вярата и по нея става духовното съединение между човека и Невидимия свят и само по нея се втича и върви Божествената енергия към онзи, който има нужда от нея. Има един стих от Писанието: „На ранина ще те видя, Господи". На ранина човешката душа може да направи общение с Бога. Разказваше същата сестра, че нейния син тръгнал и заминал в Италия на някаква екскурзия и дълго време не се обаждал. Отново отива при Учителя и го запитва какво става с нейния син, да не би да му се е случило нещо, че няма никаква вест от него. Учителят вдигнал глава, загледал се в пространството, мълчал дълго време, накрая свел глава към нея, погледнал я и казал: „Нищо му няма.
към текста >>

27. 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ

Там 7-те езера се съединени между себе си с водопади и произвеждат чаровна за слуха ни музика.
Ние често се събирахме заедно и прекарвахме времето си в разходки, екскурзии и непрекъснато разговаряхме за Учението на Учителя. В България има прекрасни места, особено красиви, величествени и грандиозни планини. Например Витоша, където столицата София е в нейното подножие и жителите й почиват и общуват с живата природа, намират сили и енергия за работа и укрепват здравето си. Особено незабравимо впечатление остави в мене пребиваването ми на Рила. Тогава тези места на 7-те рилски езера се наричаха „Седмострунна арфа на Рила". Там 7-те езера се съединени между себе си с водопади и произвеждат чаровна за слуха ни музика. Сега водопадите са изчезнали, а водата се влива в езерата чрез обилни потоци вода. Учителят казва: „Всички духовни центрове в Рила, Алпите, Хималая и други планини имат вътрешни връзки. В Рила е голямо разнообразието. В нея има такива места където човешки крак не е стъпвал никога. На Рила се намира най-старата окултна школа в света.
към текста >>

28. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство се разпростира нашироко по света. В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук.
към текста >>

29. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

А за брака г-н Дънов е казал: „Ние сме за съединението не на два пола, а на две души, както е горе в Царството Божие, което ще се въдвори и на земята".
Изгревът..., т. 5 ректор на една православна семинария, искаме да се занимаете с този въпрос, да проверите трактатите на вторият вселенски събор и ни отговорите в печата дали наистина святите отци са вземали някога подобни решения. 2. Казвате, че Учителят Дънов проповядвал свободен брак и обмяна на енергиите между чужди мъже и жени. При всичко, че той говори ясно за пласиране на духовна, а не плътска енергия. Вие се хванахте за буквата и мислите, че в това сте намерили едно слабо място от неговата философия. А за брака г-н Дънов е казал: „Ние сме за съединението не на два пола, а на две души, както е горе в Царството Божие, което ще се въдвори и на земята". Това, разбира се, се отнася за онова общество, което ще служи на Бога в дух и истина. Това Учение не засяга Вас. 3. Вие се чудите, гдето г-н Дънов казал, че едно време мъжете раждали и че от както те престанали да раждат, светът се развалил. Вие не трябваше да задавате такива въпроси, защото трябваше да разберете, че г-н Дънов говори за духовно раждане, за каквото говори и свещеното писание. Не е ли казал апостол Павел: „Аз ви родих в мъките си?
към текста >>

30. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

Томов заминал за Съединените щати на Америка, където завършил през 1877 г.
През следната 1870 г. учителствувал в Ямбол, а в 1871 г. и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата в Цариград. В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г. Д-р Ст. Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев.
към текста >>

31. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Топлината и светлината са съединени заедно, раждат сила.
Някой път вие искате да се специализирате в най-хубавата наука - науката за любовта - и после изоставите! Защо ние жените да не може да обичаме жени? Там е кривото разбира не на любовта. Когато говорим за „женска любов" ние разбираме това, което носи мекота и топлина. А пък „мъжка любов" е това, което носи светлина. Топлината и светлината са съединени заедно, раждат сила. И там е красотата. Вие сте обичали по този начин, но не сте разбирали право.Някой ми казва, че не може да обича. Аз ще му кажа: Има ли някой човек, който не може да яде? Той трябва да каже: Не мога да обичам, както вие обичате. Това е вярно.
към текста >>

32. 267. АПАРТАМЕНТЪТ НА ЦЕКО

Тогава всички си спомниха за онова, което Учителят бе казал на Изгрева за него, а пък следващия ден дойдоха братя от Изгрева и съобщиха новината, че брат Цеко като се качвал на един стълб да оправя някакви жици то така станало, че дългата му коса докоснала жиците, направил късо съединение, ударил го тока, паднал от стълба на земята и починал на място.
" И наистина той бе беден брат както всички, които бяхме там бяхме бедни и онова, което някой работеше бе, за да си изкара хляба и препитанието, а с остатъка от парите си този брат Цеко подпомагаше други от нуждаещите се. Той бе истински духовен брат и постъпваше братски. Бяхме в Мърчаево и Учителят говореше на заобиколилите го приятели. Той изведнъж прекъсна приказката си и каза: „Брат Цеко си замина". След малка пауза добави: „Отиде в своят апартамент". Тогава всички си спомниха за онова, което Учителят бе казал на Изгрева за него, а пък следващия ден дойдоха братя от Изгрева и съобщиха новината, че брат Цеко като се качвал на един стълб да оправя някакви жици то така станало, че дългата му коса докоснала жиците, направил късо съединение, ударил го тока, паднал от стълба на земята и починал на място. Някои отидоха да помогнат за погребението му. Учителят остана в Мърчаево - това бяха последните дни на една епоха, която ние не осъзнавахме тогава. Епохата на човешката душа търсеща и намираща Бога. А другата епоха: служението на Бога бе за другото човечество, което трябваше да дойде.
към текста >>

33. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати.
Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място. Но понеже за всяко нещо питах Учителя и не можех дори да си помисля, че няма да го питам по този важен въпрос.
към текста >>

34. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Месечината и Меркурий са в съвпад в дванадесети дом и те така са съединени, че ти дават хитрина и досетливост.
Ето това е една наука, която има приложение в живота на ученика. Човек трябва да изучава астрологическите аспекти, за да види от къде е дошъл, какво носи в себе си от миналото и да може да борави с астрологическите таблици и да знае как трябва да се справя във всеки един неблагоприятен дисхармоничен аспект, който идва от неблагоприятното съчетание на планетите в даден месец или година. Така моят хороскоп бе направен от Георги Радев, аз го взех, отидох при Учителя и му го поднесох. Той го взе с дясната си ръка, започна да го разглежда и ми каза следните неща, които аз записах: „Месечината (Луната) много ти влияе и затова си много променлива. Тя се намира в дванадесети дом, домът на твоите неприятели. Месечината и Меркурий са в съвпад в дванадесети дом и те така са съединени, че ти дават хитрина и досетливост. Понеже и планетата Марс е в дванадесетия дом и то в дома на Козирога и той е в съвпад с Меркурий, то настройваш се някой път войнствено. Това са отрицателните влияния, а има и положителни влияния. Месечината фигуративно казано, това са духове в пространството, които имат за задача да развиват въображението и фантазията у човека и да разширяват съзнанието му. Най-първо те имат цел да очистят човека. Планетата Меркурий е в дванадесети дом, в Козирога.
към текста >>

35. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати.
Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място. Но понеже за всяко нещо питах Учителя и не можех дори да си помисля, че няма да го питам по този важен въпрос.
към текста >>

36. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си.
" Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
към текста >>

37. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си.
" Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
към текста >>

38. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

Или пък: „Паша може ли да ни каже химическата формула на еди кое си съединение." Или пък: „Кой ще изпее новата песен?
Всичко, всичко застъпваше в този клас, строго научно обосновано, подкрепено с примери из живота, със задачи и упражнения. Учениците влизаха с копнеж в класа, Учителя - с любов. Колко мил, бащински мил, слизаше от катедрата, приближаваше към първата редица столове и с мек и топъл глас казваше: „Я, Олге, кажи еди какво си? Ти, Иване, какво мислиш по този въпрос? Тошко, излез да напишеш еди коя си математическа формула". Или пък: „Паша може ли да ни каже химическата формула на еди кое си съединение." Или пък: „Кой ще изпее новата песен? " Колко песни е дал в специалния клас. И колко упражнения и задачи, теми, които развиваха нашите умове, сърца и воли. Учениците от този клас бяха свободни и всеотдайни. Те с готовност изпълняваха всичко, всичките им зададени задачи. Нямаха семейни грижи и задължения, които да ги спират.
към текста >>

39. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

То само си носи, определя името, то представлява две отделни езера съединени помежду си с тесен и плитък провлак.
Поляната до него е обширна, мека като кадифе и осеяна с безброй дребни, розови карамфилчета, представлява голям двор, в който ние идвахме често да се разхождаме и печем на слънце. Близо е и чешмичката ни. Близо до нея е и четвъртото езеро - Близнаците. Не зная защо Учителят не даде за него санскритско име. Може би, то е, както се казва за децата „дошло е с името си". То само си носи, определя името, то представлява две отделни езера съединени помежду си с тесен и плитък провлак. Външният близнак е по-широк и открит, разлял водите си между поляната на третото езеро и рида, който се възкачва към петото, то е слънчево и се посещава от любителите на баните и рибарите. Но вътрешният Близнак е нещо съвсем друго. Дълбоко, тъмно и тихо и сякаш страшно, тайнствено. Заобиколено от високи върхове, които са много наблизо и които хвърлят сянка почти през целия ден. От едната страна стърчи Харамията със своите харамии плъзнали по него със сивите си ямурлуци, калпаци и пушки, от другата страна - Езерният връх и между тях двата, високо било, което ги съединява.
към текста >>

40. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Когато се комунизира труда в името на една идея за Братство и единство, тя може да се реализира единствено от Христовия Дух, което означава Дух на Съединението, на Единението, на общността на човешките души в общение с Бога чрез Словото на Мировият Учител.
Отговора се намира в Словото на Учителя. Беше необходимо от 1918 г. до 1989 г. - цели 80 години, четири поколения българи и съвременници на Учителя да проверят един закон даден от Учителя. Този закон гласи: „Може да се комунизира само труда, но не и капитала, защото капитала е капитал на хиляди поколения, носеща кармична развръзка". Когато се комунизира труда в името на една идея за Братство и единство, тя може да се реализира единствено от Христовия Дух, което означава Дух на Съединението, на Единението, на общността на човешките души в общение с Бога чрез Словото на Мировият Учител. Това е разрешението. Ето защо, опитностите на Петър Камбуров и Марин Камбуров са ценни и важни, защото са завършек на една епоха на миналото човечество и са опитности за поучение на идното човечество. Може би ще направи впечатление, че разказа на Марин Камбуров е разпокъсан, непоследователен. Но той е верен и точен, защото бе отговор на зададените му въпроси. Ние не желаехме да обработваме стилово неговият разказ, защото за нас е автентичен и оригинален запис.
към текста >>

41. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Цанка Екимова

Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда.
След като получих съвет от Учителя да правя излети в планината, редовно с татко излизах два пъти в седмицата. Той обичаше цветята, поляните, природата и това бе за него голяма радост да придружава дъщеря си в Балкана. Баща ми беше преминал през всички етапи, през които минаваха тогава българите. От един чирак, от един слуга, чрез един малък занаят, през бакалницата стига до отварянето на занаятчийска работилница и накрая стига да основе фабрика за платове. Това бе най-високото стъпало, до което можеше да се изкачи един човек в Габрово. Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда. А после премина в Популярна банка в гр. Габрово. Той дочака смяната на този строй и преживя, как всичко, което бе спестявал поради една изключително груба грешка на един инженер, той закупи неподходящи машини, които се оказаха негодни за дърводобив и той фалира. Той доживя и видя как всички фабрики бяха национализирани и всички фабриканти бяха изхвърляни на улицата. Видя и се убеди в правотата на Учителя. Видя и доживя да види как всичко се рушеше, което тяхното поколение бе градило цели десетилетия.
към текста >>

42. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул.
Ще придобиеш права за салон и за събиране. Боян Верска общност До Изпълкома „Бяло Братство" на Окръжния Народен Съвет Габрово гр.Габрово Молба от Цанка Николова Екимова, ул. „Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю Председател, Моля въз основа на чл. 16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул. „Баждар" 24, в който клон членуват ... души. Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул. „Чапаев" 5, и с молитвен дом - стая в жилището на Сава Иванов Калименов, ул. „Г. Димитров" 83, Севлиево. Молиме да ни бъде съобщено писмено за регистрацията, за да съобщим на Централния братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" в София. Гр. Габрово, януари 1963 г. С почитание: Изгрев, 14.I.1963 г.
към текста >>

43. 1. ИЗПИТАНИЯ

Анка Венкова Георгиева

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Когато да постъпя на работа тука в София от две места се предлагаше работа и в тези новоприсъединените земи тогава в Кърджали.
Всички томчета от Учителя ги вземах. На Рила обаче не съм ходила тогава когато Учителят е бил. Като бях във Варна отидох в салона им и там жената само ми говори за Учителя. Само ми говори първия път за Учителя и аз реших щом дойда в София да се видя и да се запозная с Учителя. Не бях тогава на работа. Когато да постъпя на работа тука в София от две места се предлагаше работа и в тези новоприсъединените земи тогава в Кърджали. Попитах Учителя там ли да отида на работа или тука. Той ми каза, че където и да отида на работа ще имам големи препятствия, трудности и изпитания разни и аз реших тука да бъда на работа, да остана тук при семейството си. Постъпих най-напред в отдел „Народно здраве". Бях завършила средно образование. Постъпих първо като машинописка, след това ме преназначиха книговодител, няколко години служих там.
към текста >>

44. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Ние ще бъдем между Русия и Съединените щати.
Ще ги посрещаме, зимата тук. Сега сме към края. Ще стане федерация. Г.Димитров от Русия ще дойде. Династията Кобурги имат тежка карма. Ние ще бъдем между Русия и Съединените щати. Русия няма да ни се бърка във вътрешния ни живот. Едно море не може да обсеби целия свят. Нито някой ще измести зе мята от нейния път. Така мислеха германците. Божественото начало предвижда всичко.
към текста >>

45. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

ТОМ 7

Но електричеството не било изключено, а той имаше дълга права коса и тя случайно се допира до жицата, прави късо съединение с електрически ток, пада отгоре и на място умира.
Неговите рими бяха сполучливи, но бяха простички наглед и нямаше в тях духа на поезията. Цеко имаше една история с една жена, любовна история. Но тя се превърна в драматично изпитание за него. Един ден той трябвало да се качи на един електрически стълб пред дома на Пеню Ганев и да оправи жиците понеже имало някаква повреда. А той беше електрически техник и знаеше как да го направи. Но електричеството не било изключено, а той имаше дълга права коса и тя случайно се допира до жицата, прави късо съединение с електрически ток, пада отгоре и на място умира. Точно по това време Учителят е в Мърчаево между приятелите. Изведнъж Учителят спира разговора с тях и казва: „Цеко се ожени! “ Всички, които знаеха за тази история с тази жена ахнаха. Значи Цеко се е оженил, а на символичен език това означава, че човек заминава за Невидимия свят. Това беше сватбата на Цеко.
към текста >>

46. 2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Мама отговори: „Преди, може би десетина години, много разтревожена за брат ти в Съединените Щати, отидох при Господин Дънов, за когото казваха, че е ясновидец.
Поразена от това съвпадение бързо изтеглих книгата. Започнах да разрязвам и чета страниците напълно погълната от тяхното съдържание. Една неописуема радост ме обзе, че най-после намерих живото Слово, което ще ми покаже как да вървя по „Пътя". Мама се завърна - беше вече обед. Веднага попитах мама, кой е този Петър Дънов, авторът на тази книга „Житно зърно"? Мама отговори: „Преди, може би десетина години, много разтревожена за брат ти в Съединените Щати, отидох при Господин Дънов, за когото казваха, че е ясновидец. Г-н Дънов ме успокои наистина, предсказа ми, че аз самата един ден ще посетя сина си в Ню Йорк. /Мама замина след войната 1947 година за Ню Йорк./ Г-н Дънов ми подари тази книга при това мое посещение и аз я сложих на етажерката между другите книги. Мама продължи да говори: „Нашето обществено мнение е отрицателно относно учението на Г-н Дънов, дори Светият Синод го отлъчи от Христовата църква". С тези думи мама приключи нашия разговор. Аз не посмях повече да питам, обаче реших в себе си, че трябва да потърся Г-н Дънов и сама да разбера неговото учение.
към текста >>

47. 15. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Наскоро получих моята виза за Съединените Щати.
Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан. Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя. След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора. Аз в това време даже не бях чела френските вестници. Наскоро получих моята виза за Съединените Щати. Напуснах Париж. Годината бе 1949. До тук е първата част от историята на бавно покълващото семе, посято в градината на Беинса Дуно.
към текста >>

48. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

Съединение, наричано някога Голямо Конаре, окръг Пловдивски.
ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ 1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО Моят разказ ще започна от там където съм роден. Роден съм на 6 (19) февруари 1915 г. в село Врабево, Троянска околия, където баща ми е бил на работа по това време. Родът на баща ми е от гр. Съединение, наричано някога Голямо Конаре, окръг Пловдивски. Дядо ми Тодор не е бил чужд на борбата за освобождение от турско робство. Познавал се е с Левски, който много пъти е бил при дядо ми, който е имал малко кафене, също е бил известен като добър певец. През Априлското въстание е бил заловен, заедно с известния тогава поп Груйо са били осъдени на смърт и часове преди да бъде изпълнена присъдата се явяват френски и италиански консули в Пловдив, и присъдата е отменена. Баща ми обичаше поезията и често рецитираше възрожденските ни поети. Направил опит за постановка на пиеси и беше режисьор на месните учители, които бяха актьорите при всяко театрално представление в провинцията по ония години.
към текста >>

49. 2. УИЛСЪН И ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ

Тя се състоеше в следното: а) да премахне феодализма в Европа, което стори; б) да отнеме светската власт на папата, което постигна; в) да създаде Европейски съединени щати по същия начин, както бе устроена САЩ.
А от къде ги знаеше тези идеи президента на САЩ? В един от разговорите с приятелите, Учителят каза: "Американският президент Уилсън е ученик на Бялото Братство и той бе изпратен да създаде Организацията на обединените народи". И наистина, той предложи план за създаване Организацията на обединените народи. Някой трябваше от учениците на Бялото Братство да довърши онова, което на времето, в миналия век Наполеон Бонапарт не можа да изпълни. А според Учителят той бе изпратен от Невидимия свят на земята и имаше мисия. Тя се състоеше в следното: а) да премахне феодализма в Европа, което стори; б) да отнеме светската власт на папата, което постигна; в) да създаде Европейски съединени щати по същия начин, както бе устроена САЩ. Но това той не можа да изпълни. Той бе подведен и отклонен и тръгна да воюва срещу Николай I и Русия. А според Учителя и Наполеон и Николай I бяха ученици на Бялото Братство. Те горе бяха равни. Ето какво преживяхме, както в света, така и България.
към текста >>

50. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

От друга страна, що се отнася до разделението на България, установено от решенията на Конгреса, то се обезсилва с акта на Съединението на 6 септември 1885 г., т.е.
И при този анализ обаче се натрапват на пръв поглед няколко несъответствия. Какво има Учителя предвид по отношение дейността на австрийските и руските дипломати? Какво отношение има тя към последвалите събития? - Едва през последните десетилетия стана известно, че събитията около Берлинския конгрес били предшествани от редица двустранни споразумения, с участието на Австрия и Русия, които не оставяли място за никаква алтернатива за решенията на Берлинския конгрес и за разделянето на България. Като изхождаме от това обстоятелство, значението на самият Берлински конгрес се омаловажава до голяма степен: той е само формалният акт, но изглежда, че за Божественото от значение е тъкмо този формален акт. От друга страна, що се отнася до разделението на България, установено от решенията на Конгреса, то се обезсилва с акта на Съединението на 6 септември 1885 г., т.е. само 7 години след Берлинския конгрес, като никаква външна сила и никакъв двустранен договор на австрийската и руската дипломация не може да го осуети, а последвалите събития ни показват, какво става именно с Австрия и Русия. Какво означават дълговете, които Бисмарк оставил на Германия? Намираме ли се и тук при поредния случай на безсмислието, оставено ни от представителите на "научни марксизъм", които в центъра на всички явления в обществения, политическия и културния живот виждаха икономиката? Също като излаганите от същите "учени" нелепици във връзка с българската история, като напр. причините за падането на Първото българско царство - държавата на Симеон и Самуил, "разтърсвана от дълбоки противоречия и изтощена от многобройни войни"!
към текста >>

51. 02. ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

ТОМ 9

И горе имаше две стаи, които бяха съединени.
Това беше първата неделя на 1920 год. Тогава за пръв път чух Словото на Учителя. Тогава Братството беше купило един салон на ул. „Раковска" и „Граф Игнатиев". Там имаше дом на журналистите. И горе имаше две стаи, които бяха съединени. Махнали бяха преградата и бяха го направили на салонче, отпред имаше доста голям хол и една малка стаичка за Учителя. Този салон беше купен от Братството. Аз слушах беседите на Учителя цяла зима, но през лятото понеже там имало генералши, които не се споразумели кой да ръководи, понеже бяха важни персони и с големи претенции, накрая се скарали и го продали същата година. Салонът се намираше точно срещу аптеката и колониала на ъгъла на „Раковска" и „Граф Игнатиев". Сега там на мястото днес е сладкарница, а на времето имаше двуетажна къща.
към текста >>

52. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

ТОМ 10

Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев.
Това е кулминационната точка на братския живот! Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият дъб! Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно. Безсмъртна е само красотата на преживяното - безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение. Безсмъртна е само красотата на душата. Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка.
към текста >>

53. І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН

Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря.
Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух.
към текста >>

54. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа.Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е.
З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ Още първите християни са изобразявали на дървени плочи или на каменни плочи само кръстен знак. По-късно вертикалното рамо се изобразява с буквата Р и се поставя буквата X, която означава разпнатия Исус. Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа.Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е. обозначаващи начало и край на нещата. „И рече ми: „Свърши се. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец. На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл. 21, ст. 6).
към текста >>

55. І.02.06. НАДПИСЪТ ПОД ЗЕМНАТА ТВЪРД

Горната част на рамката е съставена от съединени полуотворени свитъци, което представлява патриаршеското слово при възкачването на патриарха.
6. НАДПИСЪТ ПОД ЗЕМНАТА ТВЪРД Този надпис е също с печатни букви на бяло поле на гръцки език. Горната част на рамката е съставена от съединени полуотворени свитъци, което представлява патриаршеското слово при възкачването на патриарха. По средата на рамката има образ на лице на юноша, обвито в лаврови венци. Това е Вестителят от патриаршеското слово. Странично двете страни от рамката и долната част е с лаврови листа, които преминават в лавров венец, препасан с панделки. От двете страни долу отляво и отдясно има образи на агнета и пред тях хляб. Това са пасхални агнета за приношение, заедно с хлябове за приносите за изкупление на греховете, извършени от патриарха, който се е възкачил на патриаршеския престол.
към текста >>

56. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир.
праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска!
към текста >>

Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно.
Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари. Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно. И, Всетителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на апостолите. I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* (ст.
към текста >>

Ето, това е пътят на святото провидение, приготвен за това Славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе-(15*) и тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим-(16*), а пък за съединението на вярите, сам Бог ще извърши, по Своята воля, както му е угодно.
" (ст. 20) „Нине же мнози убо удове, едино же тело." • (ст. 21) „Не может же ако рещи руце, не требе ми еси; или паки глави ногам, не треба ми есте." (ст. 26) „И аще страждет един уд, с ним страждет вси уди: аще ли же славится един уд, с ним радуютея вси уди." (ст. 27) „Ви же есте тело Христово и уди от части." * Ние сме включили новобългарския текст от Библията на Британско библейско общество, Цариград, 1874 година ** В оригинала е даден в старобългарски текста по Евангелие от 1867 г., издание на Американското библейско дружество в Ню Йорк. Ето, това е пътят на святото провидение, приготвен за това Славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе-(15*) и тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим-(16*), а пък за съединението на вярите, сам Бог ще извърши, по Своята воля, както му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго-(17*) с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. За това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша.
към текста >>

57. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

С тези жертвеници, Антиминси ще се осъществява безкръвно жертвоприношение за прощение греховете на християните, за мирът между тях и за съединението на християните в една вяра.
Ще се възстанови ново християнско царство с православен вожд. И като се съберат 153 риби 4- 1746 = 1899, когато Православният Вожд, Учителят Петър Дънов, в Когото е слезнал Божественият Дух на 7.ІІІ.1897 г. е вече създал първата синархическа верига на Бялото Братство. 10*. Духът Святий чрез девойката с дрехи, блестящи като слънце, съобщава волята на Бога, християните да се обърнат с молитви и покаяние към него. И да се направят 153 безкръвни жертвеници (антиминси), с които да може на всяко място да се принася безкръвна жертва, да се прави Евхаристия е името на Исуса Христа, синът Божий. С тези жертвеници, Антиминси ще се осъществява безкръвно жертвоприношение за прощение греховете на християните, за мирът между тях и за съединението на християните в една вяра. След това чрез евхаристията, посредством Антиминса да искат прошка, после помощ и сила от Святия Дух. Да искат, да просят, за да дойде Святия Дух върху тях, за да може да се извърши чрез Святият Дух единението и обединението между тях. И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух. И трябвало да се почне от Ерусалим и да се тръгне оттам, където се споменава името на Исус Христос, защото само Духът Святий може да изповяда, че Исус Христос е Син Божий.
към текста >>

Това е Обединение, Съединение чрез Святия Дух на умовете человечески с умовете ангелски, обединение, за да се извърши обещанието на Бога за славянския християнски род.
Антиминсът е Образ на страшното жертвоприношение на Исуса като изкупителна жертва, пасхален агнец за греховете на человеците. Чрез моление и молитви в името на този образ, Антиминсът, ще се представят пред Бога нуждата и надеждите за спасение на християнския, славянския род от агарянското иго. Божествената Евхаристия ще се извършва на Антиминса, който е същевременно Святи престол. Чрез Евхаристията, чрез молитвите ще се обединят мислите не само на простосмъртните, но и на ангелите. Ще се обединят земните человеци с небесните человеци чрез Святия Дух, Който като слезе ще извърши най-високото тайнство. Това е Обединение, Съединение чрез Святия Дух на умовете человечески с умовете ангелски, обединение, за да се извърши обещанието на Бога за славянския християнски род. И тогава, каквото се измоли в името на Святия Дух и в името на Духа Христов, то Бог ще съизволи. Защото Духът Христов е посредник между человеците и Бога. Той обединява земята и небето чрез съединение на вярата на всички земни и небесни человеци. Затова трябва да стават молитви и моление, за да може чрез Евхаристията и с призоваване на Святия Дух да слезе и с негова помощ да се съединят в едно, человеците и ангелските умове в едно, в едно тяло и един Дух. Христовият Дух е Духът на Обединението и Единението в Бога Отца. 15*.
към текста >>

Той обединява земята и небето чрез съединение на вярата на всички земни и небесни человеци.
Чрез Евхаристията, чрез молитвите ще се обединят мислите не само на простосмъртните, но и на ангелите. Ще се обединят земните человеци с небесните человеци чрез Святия Дух, Който като слезе ще извърши най-високото тайнство. Това е Обединение, Съединение чрез Святия Дух на умовете человечески с умовете ангелски, обединение, за да се извърши обещанието на Бога за славянския християнски род. И тогава, каквото се измоли в името на Святия Дух и в името на Духа Христов, то Бог ще съизволи. Защото Духът Христов е посредник между человеците и Бога. Той обединява земята и небето чрез съединение на вярата на всички земни и небесни человеци. Затова трябва да стават молитви и моление, за да може чрез Евхаристията и с призоваване на Святия Дух да слезе и с негова помощ да се съединят в едно, человеците и ангелските умове в едно, в едно тяло и един Дух. Христовият Дух е Духът на Обединението и Единението в Бога Отца. 15*. Чрез Обединението, посредством Христовия Дух, това славянско племе, българите, ще възкръснат и ще видят колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие и в единомислие. Но това става само при едно условие, да бъдат в един и същ Дух. Защото благословението на Бога се излива чрез един и същ Дух, Духът на благодатта, който е Христовият Дух. 16*.
към текста >>

58. І.02.21. КЪДЕ СЕ НАМИРА ОРИГИНАЛНИЯТ АНТИМИНС?

„Ето истинский Божий служител..." и след десет дни, като са върнах в Цариград, научих са, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали г. Одесса.
- (1*) На 1-ий вопрос. Даденият ми свет Антиминс при гроба на С. В. М. Димитрий в Солун, биде в 1854 в самий ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския свят синод - (2*), но което остана в паметта ми с гърмеж от Топови и Глас на некого, който говореше; Братия Християни, ако ние се усплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затръби Ангелът - (3*)в последний ден! На моето удивление ми отговори, който стоеше при меня. „Ето истинский Божий служител..." и след десет дни, като са върнах в Цариград, научих са, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали г. Одесса. На 2-ий вопрос за църквата във Варна. - (4*) В 1860 г. дойде някои си Рачински, консул във г. Варна, който направи обиколка по селата. Запозна се и с мен.
към текста >>

59. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

е обявено Съединението между Княжество България и Източна Румелия.
Батенберг също. Руснаците също. Какво ще следва като задействува Божието възмездие? На 6.IX. 1885 г. е обявено Съединението между Княжество България и Източна Румелия. На 8.IX.1885 г. е обявен манифест на княз Батенберг, че го признава. През 1885 г. една българска делегация, водена от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) заминава за Русия и искат съдействие и помощ за Съединението, но император Александър III отказва. Отхвърлят по този начин „Откровението".
към текста >>

една българска делегация, водена от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) заминава за Русия и искат съдействие и помощ за Съединението, но император Александър III отказва.
1885 г. е обявено Съединението между Княжество България и Източна Румелия. На 8.IX.1885 г. е обявен манифест на княз Батенберг, че го признава. През 1885 г. една българска делегация, водена от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) заминава за Русия и искат съдействие и помощ за Съединението, но император Александър III отказва. Отхвърлят по този начин „Откровението". Ha2.XI.1885 г. Сърбия обявява война на България, българите я спечелват благодарение на Духът Святий, който ръководи войските чрез младите български офицери, понеже през това време руският император е изтеглил офицерския си състав. На 17.Х.1885 г. е примирието.
към текста >>

Западните велики сили признават Съединението, но България е още васална страна на Турция.
Отхвърлят по този начин „Откровението". Ha2.XI.1885 г. Сърбия обявява война на България, българите я спечелват благодарение на Духът Святий, който ръководи войските чрез младите български офицери, понеже през това време руският император е изтеглил офицерския си състав. На 17.Х.1885 г. е примирието. Западните велики сили признават Съединението, но България е още васална страна на Турция. През 1886 г. Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6.IX. Тя също е отхвърлила „Откровението". Святият синод също отхвърля „Откровението" и за него идват тежки дни на изпитание. Екзарх Йосиф е в Цариград, а тука Синодът е осиротял.
към текста >>

60. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко л\ясто да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги - страшно безкръвно жертвоприношение за прощение на греховете, за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго ДУХА, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир.
праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилинй ще възстанови ново християнско царство с првославен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко л\ясто да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги - страшно безкръвно жертвоприношение за прощение на греховете, за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго ДУХА, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин. И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай.
към текста >>

Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно.
Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята много различна премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и председателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари. Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно. И, Вестителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на Апостолите. I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* (ст.
към текста >>

Ето, това е пътят на святото провидение, приготвен за това Славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе и тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Йерусалим, а пък за съединението на вярите, сам Бог ще извърши, по Своята воля, както му е угодно.
(ст. 20) Нине же мнози убо удове, едино же тело. (ст. 21) Не может же ако рещи руце, не требе ми еси; или паки глави ногам, не треба ми есте. (ст. 26) И аще страждет един уд, е ним страждет вси уди: аще ли же славится един уд, с ним радуются вси уди. (ст. 27) Ви же есте тело Христово и уди от части. * Ние сме включили новобългарския текст от Библията на Британско библейско общество, Цариград, 1874 година ** В оригинала е даден в старобългарски текста по Евангелие от 1867 г., издание на Американското библейско дружество в Ню Йорк. Ето, това е пътят на святото провидение, приготвен за това Славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе и тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Йерусалим, а пък за съединението на вярите, сам Бог ще извърши, по Своята воля, както му е угодно. 0, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих?... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети що говори: Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цдр е надарен от Всемогущаго е такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. 3а това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша.
към текста >>

61. І.03.02. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН

И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим.
Друг от синовете на Кубрат на име Кубер с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган. Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица. И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим. Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд. Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър.
към текста >>

62. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

безкръвното жертвоприношение за съединение вярата на християните и за прощение на греховете им, и търсене помощта на Святия Дух и неговата сила.
Започват да се посвещават избрани божии служители монаси. Започва се моление и служение с църковно бдение от всички онези, които са притежавали Антиминсите. Пътуващите монаси са разнасяли антиминса между християните - българи, гърци и сърби. Започва се ежедневна служба с Антиминса - молитви, моления, четене стихове от Евангелието. Това е т.н. безкръвното жертвоприношение за съединение вярата на християните и за прощение на греховете им, и търсене помощта на Святия Дух и неговата сила. Този Свети Престол, Антиминса, е най-могъщият образ на моление, на безкръвно жертвоприношение. Божествената Евхаристия е най-голямото чудо и тайнство на човешкия род, като един Божествен начин на молещите се, че ще се изпълни Божието обещание - освобождаване на християните, че ще бъдат едно стадо и с един Пастир. Години наред монасите от Света гора (Атон) и тези, посветените в това тайнство, правят молитва и служене с Антиминса от 1747 година. И така в резултат на това съзаклятие на монасите полека-лека християнските народи се събуждат. Идеята за християнска вяра и народност започва да влиза в умовете им.
към текста >>

63. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците.
Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V. Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол. Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на манастирския устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата.
към текста >>

64. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

На това събрание се решило отделянето на българите във Варненско от патриаршията и присъединението им към самостоятелната българска църква.
Тюлев, Христо Попович, Яни К. Прагмопаров и Константин Михаилов. На една покана отстрана на Иларион Макариополски, да се присъединят към новосъздадената самостоятелна българска църква, те отговорили с готовност. По инициатива на Атанаса Чорбаджи в с. Николаевка, при извора Харлата под една вековна круша, било свикано събрание на 21 май 1861 г., на което присъствували представители от околните села. На това събрание се решило отделянето на българите във Варненско от патриаршията и присъединението им към самостоятелната българска църква. На това събрание участвувал и Константин Дъновски. Обаче от онова време Конст. Дъновски е участвувал и съдействувал в националното дело във Варна само прикрито; той действувал, без да изпъква начело. Неговото положение като духовно лице, освен това и на служба при гръцката митрополия, било твърде трудно. Той е трябвало да държи едно средно поведение, което да не го докара в разрив с гръцката митрополия, защото той е считал, че времето за това не било дошло още.
към текста >>

Накрая те трябвало да се съгласят с екзархията върху комбинацията за съединение на Варненската епархия с Преславската и образуване на Варно-Преславската епархия.
Обаче султанският ферман със своя член 10-тий представлявал едно голямо и горчиво разочарование за варненци, защото изключвал от екзархийската област град Варна с двадесетина села на крайбрежието и ги оставял под управлението на гръцката патриаршия. Силно огорчени и възбудени, варненските българи почнали усилено да действуват, дано някак изменят това положение. Те не се спрели пред никакви средства, ни пред молби, ни пред заплашвания. В своята кореспонденция те изпускали даже обидни думи и изрази, за които после е трябвало, начело със своя представител Конст. Дъновски, да искат прошка от Макариополски в Цариград. Накрая те трябвало да се съгласят с екзархията върху комбинацията за съединение на Варненската епархия с Преславската и образуване на Варно-Преславската епархия. За митрополит на същата бил избран и ръкоположен протосингелът на екзархията, архимандрит Симеон, който на 2 декември 1872 г. пристигнал във Варна, а на 4 декември отслужил първата тържествена служба в църквата „Св. Арх. Михаил" при съслужение на Конст. Дъновски. С пристигането на български владика във Варна бил поставен венец над усилията и успехите на българските родолюбци от Варненско, над усилията, ще прибавим, на родолюбеца Константина А. Дъновски. Българската нация била спечелила право на съществуване и свободно развитие.
към текста >>

65. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Тя му дала ред наставления, които той трябвало строго да следва, между прочем и тези: „че градът Варна да бъде седалище на българския Епископ, което е в интерес на целия Мютесарифлък; че лицето, което ще се определи за Владика във Варна, тряба при другите потребни качества, които се изискват за сана му, да познава язиците български, гръцки и турски; че градът Варна, който е чисто българский, като ся изключява от царский ферман из кръгът на Екзархията, народният ни представител ще са труди да изработи присъединението му на речената Екзархия; че ако това са откаже, запазвам си правото да повикам представителя си в Епархията и пр.".
или от март до май 1871 г., но винаги без успех. И варненци следователно са могли да имат известна надежда, че може би и въпросът за тяхната епархия ще се разреши най-подир благоприятно. Най-подир през януарий 1871 г. в Цариград почнали да се събират представителите за българския народен събор, който се открил на 23 февруарий, със задача да прегледа и приеме екзархийския устав, изработен от привременния съвет, а накрай да избере и екзарх. Варненската епархия изпратила също така свой представител в събора, именно варненския търговец Господин х. Иванов. Тя му дала ред наставления, които той трябвало строго да следва, между прочем и тези: „че градът Варна да бъде седалище на българския Епископ, което е в интерес на целия Мютесарифлък; че лицето, което ще се определи за Владика във Варна, тряба при другите потребни качества, които се изискват за сана му, да познава язиците български, гръцки и турски; че градът Варна, който е чисто българский, като ся изключява от царский ферман из кръгът на Екзархията, народният ни представител ще са труди да изработи присъединението му на речената Екзархия; че ако това са откаже, запазвам си правото да повикам представителя си в Епархията и пр.". От тези насоки се вижда, че варненци очаквали събора да земе благоприятно за тяхната епархия решение и че в противен случай били готови да водят борба и заплашвали, че ще извикат представителя си назад. Обаче докато варненци са се движили в областта на желанията, мечтите и надеждите, народния събор се видял изправен срещу действителността, с която трябало да се справи. А действителността е била такава, че ферманът изключвал град Варна с 20 села от областта на екзархията. И народният събор, който бил свикан да приложи в действие фермана, не е могъл в никой случай да реши и извърши неща, които го нарушавали. Разискванията в него и решенията му не са могли да бъдат благоприятни за очакванията на варненци.
към текста >>

В писмото, което отправили до своя представител в Цариград, те казвали: „в секи случай нашата Епархия тряба да си остане небутната и особна, наедно със сичките живущи Българе в града Варна; че тя по обширността си и по присъединението на нея Провадийската каазъ, е много по-голяма от Преславските Епархии; и че като ключ на всичка България и най-близкий до столицата, тя тряба да си има свой особит Архипастир".
Разискванията в него и решенията му не са могли да бъдат благоприятни за очакванията на варненци. Тези изгледи били съобщени във Варна от варненския представител с писмо от 21 февруари и 12 март 1871 г. Последният съобщил, че желанието на варненци за собствен владика не ще може да бъде удовлетворено, и че ще стане нужда Варненската епархия да се съедини с някоя друга, напр. с Преславската. Но варненци не искали да чуят за подобно нящо и настоявали за отделен архиерей. В писмото, което отправили до своя представител в Цариград, те казвали: „в секи случай нашата Епархия тряба да си остане небутната и особна, наедно със сичките живущи Българе в града Варна; че тя по обширността си и по присъединението на нея Провадийската каазъ, е много по-голяма от Преславските Епархии; и че като ключ на всичка България и най-близкий до столицата, тя тряба да си има свой особит Архипастир". Въпреки това обаче църковният събор в 19-то редовно заседание, на 13 април 1871 г., определяйки българските епархии, решил: „Като са придава на Варненската Епархия каазата Провадия, а на Преславската Епархия - Ени-Пазар и всичките села освен на Месемв-рийската кааза, тия две епархии ще ся соединят под един Архиерей, който ще носи титлата Преславский-Варненский. - Забележка: Селата на сяка една от тия епархии остават не смесени, а само общото управление ся дава на един Архиерей," Нашите народни дейци в Цариград намерили само този единствен изход от затрудненията. Съединявайки двете епархии -Варненската с Преславската, при запазване техните отделни граници, те снабдявали фактически Варненската епархия с архиерей, без да нарушават формално фермана. Обаче варненци не били наклонни да приемат подобно съединение и техният представител се изказал в такава смисъл в 24-о заседание на събора на 18 май. Те не се отказвали от надеждата и от твърдото желание да прокарат най-подир своето естествено право, да имат свой отделен владика.
към текста >>

Обаче варненци не били наклонни да приемат подобно съединение и техният представител се изказал в такава смисъл в 24-о заседание на събора на 18 май.
Но варненци не искали да чуят за подобно нящо и настоявали за отделен архиерей. В писмото, което отправили до своя представител в Цариград, те казвали: „в секи случай нашата Епархия тряба да си остане небутната и особна, наедно със сичките живущи Българе в града Варна; че тя по обширността си и по присъединението на нея Провадийската каазъ, е много по-голяма от Преславските Епархии; и че като ключ на всичка България и най-близкий до столицата, тя тряба да си има свой особит Архипастир". Въпреки това обаче църковният събор в 19-то редовно заседание, на 13 април 1871 г., определяйки българските епархии, решил: „Като са придава на Варненската Епархия каазата Провадия, а на Преславската Епархия - Ени-Пазар и всичките села освен на Месемв-рийската кааза, тия две епархии ще ся соединят под един Архиерей, който ще носи титлата Преславский-Варненский. - Забележка: Селата на сяка една от тия епархии остават не смесени, а само общото управление ся дава на един Архиерей," Нашите народни дейци в Цариград намерили само този единствен изход от затрудненията. Съединявайки двете епархии -Варненската с Преславската, при запазване техните отделни граници, те снабдявали фактически Варненската епархия с архиерей, без да нарушават формално фермана. Обаче варненци не били наклонни да приемат подобно съединение и техният представител се изказал в такава смисъл в 24-о заседание на събора на 18 май. Те не се отказвали от надеждата и от твърдото желание да прокарат най-подир своето естествено право, да имат свой отделен владика. И в тази своя надежда те са били окуражавани и засилвани и от самия ход на работите. Изтъкна се по-горе, че и след издаване фермана за създаване на екзархията, пак са се отпочнали и водили преговори между нашите представители в Цариград и патриаршията, които засягали главно границите на екзархията, и в тези преговори въпросът за Варна е бил пак подиган и третиран. Когато през септемврий на патриаршеския престол вместо подалия оставка Григорий VI дошъл патриарх, Антим VI, прекъснатите преговори били наново започнати и траяли в продължение на три месеци, до януарий 1872 г., когато службата на българските владици на Богоявление извикала нов разрив, този път окончателен, който наскоро бил последван и от провъзгласяване на схизмата. При тези преговори главният въпрос, който се обсъждал, и по който не могло да се постигне споразумение, бил въпросът за границите на българската екзархийска област.
към текста >>

Сега ще питами: по какви причини това присъединение се е видяло за добре?
Известни ви са страданията на тукашната Българска община от гръкогагаузите; на нас следователно е по-потребен владика, за да защищава народните работи, отколкото на епархиите из вътрешността, дето няма кой да развращава населението". В друго писмо от 27 юний те пишат с възбуден тон на екзархията и, след като изтъкват заслугите на Варненската епархия през време на църковния въпрос, нуждата от особен архиерей в нея, изтъквана винаги и при различни случаи от тях, продължават така: „От това се разумява, че Варненската Епархия от край е работила непрестанно, както и Пловдивската, за увенчяние и сполука на народното дело. Тя е поддържала сякоги свои представители като отделна и самостоятелна Епархия. И, догдето чаками с нетърпение едно писмо да приемем от страна на Ваше Блаженство, в което да ни назначите кандидатите, измежду които да изберем Владика за в Епархията си, ний приехме с учудвание едно писмо от Шуменската община, в което тази последната ни кани да си дадем мнението за избирането на бъдащий Преславский Владика. От тука ний разбирами, че нашата Епархия трябва да се е присъединила, без наше знание, на Преславската Епархия! Сега ще питами: по какви причини това присъединение се е видяло за добре? Каква полза можем да очаквами от това присъединение за народното ни единство? Ако Варненската Епархия трябова да прави част от Преславската, то защо се е искало лани от нас особит представител? Защо сме правили тези тежки жертви и трудове, като искате да развалите днес онова, което сме придобили в 12 години с толкова пот и кръв? Дали трябва да съборим с народоубийствени ръце това народно здание, като прилепим едната му част на Преславската Епархия, другата на Силистренската Епархия, като оставим третята част, по-съществената от другите, на хищническите ръце на фенерската ненаситност? Това писмо на Шуменската община произведе едно болезнено впечатление в духа на цялото българско народонаселение във Варненската Епархия, дотолкоз повече, че не ся надяваше никак да приеме оттам едно та-квоз писмо.
към текста >>

Каква полза можем да очаквами от това присъединение за народното ни единство?
В друго писмо от 27 юний те пишат с възбуден тон на екзархията и, след като изтъкват заслугите на Варненската епархия през време на църковния въпрос, нуждата от особен архиерей в нея, изтъквана винаги и при различни случаи от тях, продължават така: „От това се разумява, че Варненската Епархия от край е работила непрестанно, както и Пловдивската, за увенчяние и сполука на народното дело. Тя е поддържала сякоги свои представители като отделна и самостоятелна Епархия. И, догдето чаками с нетърпение едно писмо да приемем от страна на Ваше Блаженство, в което да ни назначите кандидатите, измежду които да изберем Владика за в Епархията си, ний приехме с учудвание едно писмо от Шуменската община, в което тази последната ни кани да си дадем мнението за избирането на бъдащий Преславский Владика. От тука ний разбирами, че нашата Епархия трябва да се е присъединила, без наше знание, на Преславската Епархия! Сега ще питами: по какви причини това присъединение се е видяло за добре? Каква полза можем да очаквами от това присъединение за народното ни единство? Ако Варненската Епархия трябова да прави част от Преславската, то защо се е искало лани от нас особит представител? Защо сме правили тези тежки жертви и трудове, като искате да развалите днес онова, което сме придобили в 12 години с толкова пот и кръв? Дали трябва да съборим с народоубийствени ръце това народно здание, като прилепим едната му част на Преславската Епархия, другата на Силистренската Епархия, като оставим третята част, по-съществената от другите, на хищническите ръце на фенерската ненаситност? Това писмо на Шуменската община произведе едно болезнено впечатление в духа на цялото българско народонаселение във Варненската Епархия, дотолкоз повече, че не ся надяваше никак да приеме оттам едно та-квоз писмо. Като тълкуватели на общото мнение и за да ся дигне тази болка от сърцата на хората, ний Ви молим да ни определите за Владика в Епархията ни Н.
към текста >>

От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1.
Синод зел в най-сериозно внимание и разисквание съображенията им. но „се принудил да земе предвид и условията на височайшия царски ферман за Варненската епархия", която се изключвала от екзархийската област. Той изтъквал, че ако сега се ръкоположи особен архиерей за Варненската епархия, тогава в берата му ще се повторат всичките ония места, които ферманът оставал на гръцката патриаршия, а в такъв случай се отнемала всяка надежда за бъдаще усвояване на тези места и самият град Варна ще остане под ведомството на гръцкия владика, като посочвал при това на аналогичния опит с Пловдивската епархия. „Поради това Светейшият Синод размислил, че е предпочтително по настящему както въобще за народното дело. тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3. „по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св. Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии.
към текста >>

Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В.
че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3. „по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св. Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии. Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир". Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски владика. Колкото и да им е било това неприятно, варненци не са могли да не съзнаят, при основателните доводи на екзархията, че тяхното желание засега не е могло да се удовлетвори и че трябвало да се съгласят с предложението на екзархията. Те съобщили на последнята с писмо за получаване отговора, но добавили, че не могат да дадат веднага ответ по съединението, защото трябало предварително да се споразумеят с другите общини от епархията, именно Балчик, Пазарджик и Провадия, та тогава да отговорят.
към текста >>

Те съобщили на последнята с писмо за получаване отговора, но добавили, че не могат да дадат веднага ответ по съединението, защото трябало предварително да се споразумеят с другите общини от епархията, именно Балчик, Пазарджик и Провадия, та тогава да отговорят.
Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир". Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски владика. Колкото и да им е било това неприятно, варненци не са могли да не съзнаят, при основателните доводи на екзархията, че тяхното желание засега не е могло да се удовлетвори и че трябвало да се съгласят с предложението на екзархията. Те съобщили на последнята с писмо за получаване отговора, но добавили, че не могат да дадат веднага ответ по съединението, защото трябало предварително да се споразумеят с другите общини от епархията, именно Балчик, Пазарджик и Провадия, та тогава да отговорят. Същевременно те отправили едно окръжно до тия общини, в което им явявали отговора на екзархията, препис от който им приключвали, и ги подканвали да се изкажат по него, или по-добре да изпратят двама представители, за да размислят наедно какво тряба да се отговори на Св. Синод. Защото Варненската община не могла да дава сама мнение по един въпрос, който засягал цялата епархия и по който всичко сторено дотогава било извършено в съгласие с другите общини. Трите общини не се забавили да съобщят своето мнение по въпроса. Пазарджишката община отговорила, че е напълно съгласна с мнението на Св. Синод. Също така и Провадия давала съгласие да се съедини Варненската епархия с Преславската, но при това поставяла едно условие, именно митрополитът да пребивава повечето време във Варна.
към текста >>

Съвсем на друго мнение били обаче българите от Балчик; те по никакъв начин не се съгласявали на каквото и да било съединение на епархията с друга.
Същевременно те отправили едно окръжно до тия общини, в което им явявали отговора на екзархията, препис от който им приключвали, и ги подканвали да се изкажат по него, или по-добре да изпратят двама представители, за да размислят наедно какво тряба да се отговори на Св. Синод. Защото Варненската община не могла да дава сама мнение по един въпрос, който засягал цялата епархия и по който всичко сторено дотогава било извършено в съгласие с другите общини. Трите общини не се забавили да съобщят своето мнение по въпроса. Пазарджишката община отговорила, че е напълно съгласна с мнението на Св. Синод. Също така и Провадия давала съгласие да се съедини Варненската епархия с Преславската, но при това поставяла едно условие, именно митрополитът да пребивава повечето време във Варна. Съвсем на друго мнение били обаче българите от Балчик; те по никакъв начин не се съгласявали на каквото и да било съединение на епархията с друга. Те настоявали епархията им да получи, съгласно с чл. 10-й от фермана, особен архиерей, който да има седалището си непременно в града Варна. Същото това искане те изказали и в особено писмо до Св. Синод в Цариград. Като получила мненията на общините, Варненската главна община се свикала на извънредно общо заседание, в което след дълги разисквания решила да усвои мнението, изказано от Балчик, т.е.
към текста >>

Същевременно тя отправила на 23 юлий писмо до екзархията, в което съобщавала, че ще има грижата да й отговори по въпроса за съединението и по такъв начин спечелвала известно време.
10-й от фермана, особен архиерей, който да има седалището си непременно в града Варна. Същото това искане те изказали и в особено писмо до Св. Синод в Цариград. Като получила мненията на общините, Варненската главна община се свикала на извънредно общо заседание, в което след дълги разисквания решила да усвои мнението, изказано от Балчик, т.е. да иска непременно особен архиерей; но понеже доверително узнала, че не ще може да прокара искането си, решила да почака, докато се уясни добре работата и тогава да отговори на екзархията. Същевременно тя отправила на 23 юлий писмо до екзархията, в което съобщавала, че ще има грижата да й отговори по въпроса за съединението и по такъв начин спечелвала известно време. Но в скоро време тя се убедила, че друго разрешение на въпроса за снабдяване на Варненската епархия с владика не е имало, освен предложеното от синода. Тъкмо през онова време, през август, във Варна пристигнал, на път за Русчук, новоръкоположения Доростолски и Червенски митрополит Григорий, който изложил наново везките съображения на Св. Синод и накрай подбудил варненци да приемат предложението на Св. Синод, като най-полезно и износно. Така варненци се решили най-подир на неизбежното, да приемат съединението на своята епархия с Преславската, но решили да поставят при това известни условия.
към текста >>

Така варненци се решили най-подир на неизбежното, да приемат съединението на своята епархия с Преславската, но решили да поставят при това известни условия.
Същевременно тя отправила на 23 юлий писмо до екзархията, в което съобщавала, че ще има грижата да й отговори по въпроса за съединението и по такъв начин спечелвала известно време. Но в скоро време тя се убедила, че друго разрешение на въпроса за снабдяване на Варненската епархия с владика не е имало, освен предложеното от синода. Тъкмо през онова време, през август, във Варна пристигнал, на път за Русчук, новоръкоположения Доростолски и Червенски митрополит Григорий, който изложил наново везките съображения на Св. Синод и накрай подбудил варненци да приемат предложението на Св. Синод, като най-полезно и износно. Така варненци се решили най-подир на неизбежното, да приемат съединението на своята епархия с Преславската, но решили да поставят при това известни условия. В този смисъл писали те на общините Провадия и Х-оглу Пазарджик за сведение, а от Балчик поискали съгласие затова. Дали Балчишката община е отговорила на тази покана, не се знае, но факт е, че тя упорствувала най-вече на искането за особен Варненски владика. Още на 3 септември тя отправила писмо до екзархията в този смисъл, като настоявала да й се отговори. В същото време, на 27 август, Варненската община отправила писмо до екзархията в отговор на нейното от 14 юлий, в което първо се извинявала, че се забавила да отговори, а след това продължавала така: „Когато чрез това наше привременно (муваккат) съединение с Преславската Епархия ще са извлекат както въобще за народното дело, тъй частно и за нас двойни ползи; т.е., че и градът Варна заедно с изключените от Импер. ферман 20 села между Варна и Кюстенджа, ще бъде надеждно да се присъединят един ден на Бълг.
към текста >>

В същото време, на 27 август, Варненската община отправила писмо до екзархията в отговор на нейното от 14 юлий, в което първо се извинявала, че се забавила да отговори, а след това продължавала така: „Когато чрез това наше привременно (муваккат) съединение с Преславската Епархия ще са извлекат както въобще за народното дело, тъй частно и за нас двойни ползи; т.е., че и градът Варна заедно с изключените от Импер.
Синод, като най-полезно и износно. Така варненци се решили най-подир на неизбежното, да приемат съединението на своята епархия с Преславската, но решили да поставят при това известни условия. В този смисъл писали те на общините Провадия и Х-оглу Пазарджик за сведение, а от Балчик поискали съгласие затова. Дали Балчишката община е отговорила на тази покана, не се знае, но факт е, че тя упорствувала най-вече на искането за особен Варненски владика. Още на 3 септември тя отправила писмо до екзархията в този смисъл, като настоявала да й се отговори. В същото време, на 27 август, Варненската община отправила писмо до екзархията в отговор на нейното от 14 юлий, в което първо се извинявала, че се забавила да отговори, а след това продължавала така: „Когато чрез това наше привременно (муваккат) съединение с Преславската Епархия ще са извлекат както въобще за народното дело, тъй частно и за нас двойни ползи; т.е., че и градът Варна заедно с изключените от Импер. ферман 20 села между Варна и Кюстенджа, ще бъде надеждно да се присъединят един ден на Бълг. Ексархия, и улеснение материално за бъдащото поддържание на учебните ни заведения ще са сполучи; то склоня-вами на това привременно присъединение с Преславската Епархия с тези обаче условия (просим извинение за това изражение): 1. Че бъдащиит архиерей да носи титлата Варненско-Преславский (Варна в Преслава); 2, Че градът Варна да има особен Епархиален съвет под председателството на митрополита или на неговия наместник (векилин) в случай на отсъствието на митрополита; 3. Че пребиванието на митрополита повечето време през годината да бъде във Варна, да управлява Епархията, да заседава при местното началство и да защищава народните интереси, а във времето на отсъствието му неговото място да занема наместникът му; и 4. Ако това присъединение не би удовлетворило напълно народните нужди в сяко отношение, то запазваме си правото чрез прошение до Ваше Блаженство и до Св.
към текста >>

Ексархия, и улеснение материално за бъдащото поддържание на учебните ни заведения ще са сполучи; то склоня-вами на това привременно присъединение с Преславската Епархия с тези обаче условия (просим извинение за това изражение): 1.
В този смисъл писали те на общините Провадия и Х-оглу Пазарджик за сведение, а от Балчик поискали съгласие затова. Дали Балчишката община е отговорила на тази покана, не се знае, но факт е, че тя упорствувала най-вече на искането за особен Варненски владика. Още на 3 септември тя отправила писмо до екзархията в този смисъл, като настоявала да й се отговори. В същото време, на 27 август, Варненската община отправила писмо до екзархията в отговор на нейното от 14 юлий, в което първо се извинявала, че се забавила да отговори, а след това продължавала така: „Когато чрез това наше привременно (муваккат) съединение с Преславската Епархия ще са извлекат както въобще за народното дело, тъй частно и за нас двойни ползи; т.е., че и градът Варна заедно с изключените от Импер. ферман 20 села между Варна и Кюстенджа, ще бъде надеждно да се присъединят един ден на Бълг. Ексархия, и улеснение материално за бъдащото поддържание на учебните ни заведения ще са сполучи; то склоня-вами на това привременно присъединение с Преславската Епархия с тези обаче условия (просим извинение за това изражение): 1. Че бъдащиит архиерей да носи титлата Варненско-Преславский (Варна в Преслава); 2, Че градът Варна да има особен Епархиален съвет под председателството на митрополита или на неговия наместник (векилин) в случай на отсъствието на митрополита; 3. Че пребиванието на митрополита повечето време през годината да бъде във Варна, да управлява Епархията, да заседава при местното началство и да защищава народните интереси, а във времето на отсъствието му неговото място да занема наместникът му; и 4. Ако това присъединение не би удовлетворило напълно народните нужди в сяко отношение, то запазваме си правото чрез прошение до Ваше Блаженство и до Св. Синод да искаме особит Архиерей. Тези условия се виждат за най-сгодни и най-удовлетворителни на желанията на цялата Епархия.
към текста >>

Ако това присъединение не би удовлетворило напълно народните нужди в сяко отношение, то запазваме си правото чрез прошение до Ваше Блаженство и до Св.
В същото време, на 27 август, Варненската община отправила писмо до екзархията в отговор на нейното от 14 юлий, в което първо се извинявала, че се забавила да отговори, а след това продължавала така: „Когато чрез това наше привременно (муваккат) съединение с Преславската Епархия ще са извлекат както въобще за народното дело, тъй частно и за нас двойни ползи; т.е., че и градът Варна заедно с изключените от Импер. ферман 20 села между Варна и Кюстенджа, ще бъде надеждно да се присъединят един ден на Бълг. Ексархия, и улеснение материално за бъдащото поддържание на учебните ни заведения ще са сполучи; то склоня-вами на това привременно присъединение с Преславската Епархия с тези обаче условия (просим извинение за това изражение): 1. Че бъдащиит архиерей да носи титлата Варненско-Преславский (Варна в Преслава); 2, Че градът Варна да има особен Епархиален съвет под председателството на митрополита или на неговия наместник (векилин) в случай на отсъствието на митрополита; 3. Че пребиванието на митрополита повечето време през годината да бъде във Варна, да управлява Епархията, да заседава при местното началство и да защищава народните интереси, а във времето на отсъствието му неговото място да занема наместникът му; и 4. Ако това присъединение не би удовлетворило напълно народните нужди в сяко отношение, то запазваме си правото чрез прошение до Ваше Блаженство и до Св. Синод да искаме особит Архиерей. Тези условия се виждат за най-сгодни и най-удовлетворителни на желанията на цялата Епархия. А при това понеже препоръчвате Her. Висо-копреподобие Отца Симеона за мъж, снабден със сичките изисквани качества за този висок сан, както и ний бяхме честити да го видим във времето на заминаването му с Ваше Блаженство през града ни, уверени сме, че ще удовлетвори желанията и требованията на народа; затова смирено молим Ваше Блаженство и Св. Синод, както вече сте го ръкоположили и назначили за Преславский митрополит, благоволете да го наименовате и за наш Варненско-Преславский, като го снабдите с Високославний Импер.
към текста >>

Тяхното писмо било сложено на разглеждане в синодалното заседание на 30 август и решено да им се отговори, че „техните условия не могат да бъдат приети, че под такива условия съединението не може да стане".
А при това понеже препоръчвате Her. Висо-копреподобие Отца Симеона за мъж, снабден със сичките изисквани качества за този висок сан, както и ний бяхме честити да го видим във времето на заминаването му с Ваше Блаженство през града ни, уверени сме, че ще удовлетвори желанията и требованията на народа; затова смирено молим Ваше Блаженство и Св. Синод, както вече сте го ръкоположили и назначили за Преславский митрополит, благоволете да го наименовате и за наш Варненско-Преславский, като го снабдите с Високославний Импер. Берат и за двете епархии". С това варненци приемали съветите на екзархията и синода, но с условията, които поставяли, те обиждали екзархията и изказвали явно недоверие към нея. Тяхното писмо било сложено на разглеждане в синодалното заседание на 30 август и решено да им се отговори, че „техните условия не могат да бъдат приети, че под такива условия съединението не може да стане". Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея. Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски владика, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към произвеждане на избора. За Преславски митрополит бил избран екзархийският протосингел архимандрит Симеон, който приел избора, след като му било казано, че Варненската епархия не се съединила с Преславската. С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски владика на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод. В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград.
към текста >>

С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски владика на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод.
С това варненци приемали съветите на екзархията и синода, но с условията, които поставяли, те обиждали екзархията и изказвали явно недоверие към нея. Тяхното писмо било сложено на разглеждане в синодалното заседание на 30 август и решено да им се отговори, че „техните условия не могат да бъдат приети, че под такива условия съединението не може да стане". Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея. Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски владика, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към произвеждане на избора. За Преславски митрополит бил избран екзархийският протосингел архимандрит Симеон, който приел избора, след като му било казано, че Варненската епархия не се съединила с Преславската. С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски владика на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод. В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград. Ще приведем тук тези разисквания. „Стефан Камбуров: Добре беше да се съедини Варна с Шумен, и мисля, че ако съветваме варненци, те ще послушат съвета Ви. - Н. Пр. Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи владика за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна.
към текста >>

В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград.
Тяхното писмо било сложено на разглеждане в синодалното заседание на 30 август и решено да им се отговори, че „техните условия не могат да бъдат приети, че под такива условия съединението не може да стане". Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея. Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски владика, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към произвеждане на избора. За Преславски митрополит бил избран екзархийският протосингел архимандрит Симеон, който приел избора, след като му било казано, че Варненската епархия не се съединила с Преславската. С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски владика на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод. В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград. Ще приведем тук тези разисквания. „Стефан Камбуров: Добре беше да се съедини Варна с Шумен, и мисля, че ако съветваме варненци, те ще послушат съвета Ви. - Н. Пр. Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи владика за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна. - С.
към текста >>

В последствие на това Варненската община решила веднага да поправи грешката си и още същия ден телеграфирала на екзарха, че приема съединението на Варненската епархия с Преславската и я моли да подействува щото бератът на В. Пр.
Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията. Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях. Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията. Думите на стария и заслужил народен труженик турили край на лутанията и колебанията на варненци и ги накарали да съзнаят колко несправедливо и обидно са постъпили към екзархията с това, дето й поставили условия. В последствие на това Варненската община решила веднага да поправи грешката си и още същия ден телеграфирала на екзарха, че приема съединението на Варненската епархия с Преславската и я моли да подействува щото бератът на В. Пр. Симеон да се издаде и за двете епархии. Два дена след това, на 11 септемврий, последвало и следното писмо на разкаяние от страна на варненци, в което те искали прошка от екзарха и синода: „Преосвещеннейши отци, В последнито си от 27 прошлаго Ви разправихме, колкото ся отнася до присъединението на Нашата Епархия с Преславската. Но понеже някои наши изречения (като например речта „условие") са ся зле изтолкували; то за да поправим тая невинна от наша страна погрешка, и по убедителните изяснения на Негово Високопреосвещенство Св. Търновский г-н Иларион, прибързахме и на 9-тий того Ви телеграфирахме, за да ся постараете В. Блаж. и Св.
към текста >>

Два дена след това, на 11 септемврий, последвало и следното писмо на разкаяние от страна на варненци, в което те искали прошка от екзарха и синода: „Преосвещеннейши отци, В последнито си от 27 прошлаго Ви разправихме, колкото ся отнася до присъединението на Нашата Епархия с Преславската.
Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията. Думите на стария и заслужил народен труженик турили край на лутанията и колебанията на варненци и ги накарали да съзнаят колко несправедливо и обидно са постъпили към екзархията с това, дето й поставили условия. В последствие на това Варненската община решила веднага да поправи грешката си и още същия ден телеграфирала на екзарха, че приема съединението на Варненската епархия с Преславската и я моли да подействува щото бератът на В. Пр. Симеон да се издаде и за двете епархии. Два дена след това, на 11 септемврий, последвало и следното писмо на разкаяние от страна на варненци, в което те искали прошка от екзарха и синода: „Преосвещеннейши отци, В последнито си от 27 прошлаго Ви разправихме, колкото ся отнася до присъединението на Нашата Епархия с Преславската. Но понеже някои наши изречения (като например речта „условие") са ся зле изтолкували; то за да поправим тая невинна от наша страна погрешка, и по убедителните изяснения на Негово Високопреосвещенство Св. Търновский г-н Иларион, прибързахме и на 9-тий того Ви телеграфирахме, за да ся постараете В. Блаж. и Св. Синод, щото Бератът на Her. Преосв. Г.
към текста >>

На запитването на Синода дали приема съединението с Варна, Преславски Симеон отговорил, че приема, при всичко, че писмото е само от Варненската община и не знае доколко то може да се земе на законно.
Иванов А. Д. Астарджиев А. Георгиевич Анд. Нидялков" Ето при какви условия вариенци се решили да усвоят гледището на екзархията и да се откажат от своето тъй дълго лелеяно желание да имат особен Варненски владика, а вместо това да се обединят с Преславската епархия и да се задоволят с един общ архиерей. Това решение било сложено на разглеждане в Св. Синод. На запитването на Синода дали приема съединението с Варна, Преславски Симеон отговорил, че приема, при всичко, че писмото е само от Варненската община и не знае доколко то може да се земе на законно. Подир това той подигнал въпроса, щом Варна е вън от фермана, дали ще може, при спазване на фермана, да служи там и не ще ли се намери в трудно положение. Синодът обаче отговорил, че „ако патри-кът приеме фермана, тогава ще стане едно съгласие, ако ли не, то Her. Блаж. може да ся споразумее с правителството; и че във всеки случай този въпрос ще ся реши с времято и според обстоятелствата". Решено било същевременно да се пиши на варненци да изразят желанието си за присъединението с едно епархиално прошение. Едва-две седмици и повече след това било писано на Варненската община, че екзархията одобрява решението й, и че били направени постъпки пред Портата бератът на митрополит Симеон да обхваща и двете епархии, постъпки, които в последствие се оказали безуспешни, защото берат излязъл през декемврий само за Преславската епархия, а за Варненската не се издал такъв и до освобождението.
към текста >>

Решено било същевременно да се пиши на варненци да изразят желанието си за присъединението с едно епархиално прошение.
Това решение било сложено на разглеждане в Св. Синод. На запитването на Синода дали приема съединението с Варна, Преславски Симеон отговорил, че приема, при всичко, че писмото е само от Варненската община и не знае доколко то може да се земе на законно. Подир това той подигнал въпроса, щом Варна е вън от фермана, дали ще може, при спазване на фермана, да служи там и не ще ли се намери в трудно положение. Синодът обаче отговорил, че „ако патри-кът приеме фермана, тогава ще стане едно съгласие, ако ли не, то Her. Блаж. може да ся споразумее с правителството; и че във всеки случай този въпрос ще ся реши с времято и според обстоятелствата". Решено било същевременно да се пиши на варненци да изразят желанието си за присъединението с едно епархиално прошение. Едва-две седмици и повече след това било писано на Варненската община, че екзархията одобрява решението й, и че били направени постъпки пред Портата бератът на митрополит Симеон да обхваща и двете епархии, постъпки, които в последствие се оказали безуспешни, защото берат излязъл през декемврий само за Преславската епархия, а за Варненската не се издал такъв и до освобождението. След като Варненската епархия избрала за свой архирей митрополит Симеона и актът за това бил изпратен в екзархията, Св. Синод пристъпил към каноническото му избрание, определение и назначение за митрополит на Варненско-Преславската епархия. Скоро след това, на 13 октомврий 1872 год., Св. Синод отправил по гози случай особено послание до свещениците, първенците и християните от епархията, в което, след като хвърля кратък исторически поглед върху състоянието на българската църква и народ под Цариградската патриаршия, върху църковната борба, върху силния упадък в църквата, борбата с него и нуждата от по-скорошното назначение на български владици, продължава така: „Богоспасаемата Варненска Епархия съгласно с органический за управлението на Екзархията устав, като е размислила съборно за качествата на будущий си Архипастир, и като е усредоточила гласовете си в полза на Негово Преосвещенство Г-на Симеона, следствието на това избрание ся изпрати до нас, което показва едножеланието на Богоспасаемата Варненска Епархия да има за свой пастир Н. Преосв.
към текста >>

66. 10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ

Така един след друг в Цариград почнали да пристигат представители от цяла България, така че през май и юний се явили тридесет такива, снабдени с пълномощия и с особени прошения до правителството, в които българските градове и общини потвърждавали своето отричане от патриаршията и присъединението си към българската независима църква в Цариград, протестирали против нейните 15 точки и ги отхвърляли, като молили султана да утвърди и признае българската независима църква.
януарий 1861 г. първи пловци изпратили в Цариград двама свои прсдставитсли: Сапчо Чомаков и д-р Ст. Чомаков, които заедно с тамошните първенци подканили още на 12. януарий всички епархии да сторят същото. Тая покана била подновена през април под натиска и впечатлението от заточаването на народните владици. Така един след друг в Цариград почнали да пристигат представители от цяла България, така че през май и юний се явили тридесет такива, снабдени с пълномощия и с особени прошения до правителството, в които българските градове и общини потвърждавали своето отричане от патриаршията и присъединението си към българската независима църква в Цариград, протестирали против нейните 15 точки и ги отхвърляли, като молили султана да утвърди и признае българската независима църква. Пловдив представяли Хр. Гешов, Сапчо Чомаков и д-р Ст. Чомаков; София - пак последният и Г. Д. Трайкович; Вратца и Севлиево - П. Р. Славейков: Търново (каазата) - Н.
към текста >>

67. IV.17 август, петък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

И тогава ще правите разни съединения.
Една невъзпитана воля често пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия и за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е розовата краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята. Първо е жълтата, после синята, после розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония; и у вас когато се намери дисхармония, антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа.
към текста >>

68. IV.13 август, сряда

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Всякога, когато не сте съединени с духовния живот, ще се усещате обременени, изтощени, умъчнени, отчаяни, обезсърчени, животът ще ви се вижда безсмислен, глупав и вие като се мислите глупави, и за вас няма да има тогава добър и свестен човек.
Ако хората сами се събират без добрите духове - ангелите, то няма да има проявление на Бога, защото в пързия случай са духовете, във втория - человеците и в третия - Бог-Синът. В това отношение духовете представляват принципа на бащата, а човешките души -принципа на майката; Синът е Бог, Който се ограничава да живее между тях и затова Той предизвиква любовта и без Сина не може да съществува любов. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако духовният свят не е у вас и ако не сте свързани с всички человечески души. Само тогава Господ ще оплодотвори и създаде всичко у вас. Затова и Христос казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога и ако человеците се съединят с Бога, всичко ще могат. Всякога, когато не сте съединени с духовния живот, ще се усещате обременени, изтощени, умъчнени, отчаяни, обезсърчени, животът ще ви се вижда безсмислен, глупав и вие като се мислите глупави, и за вас няма да има тогава добър и свестен човек. В света има две положения - човек да бъде пасивен и активен. Като активен принцип той ще дава, а като пасивен ще възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда любовта, а активният я проявява.
към текста >>

69. IV.15 август 1907 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота. 4.
15 август 1907 г. Упражнение: 1. Кръстосване на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята. 2. Дясната ръка на лявото рамо. Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека. 3. Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота. 4. Дясната ръка горе - призоваване актив-В ността Божия - творческата сила Ехова (Йехова, Иеова). 5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий. 6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата. Това е Все - Светата Троица. Третото лице у нас е Синът.
към текста >>

70. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия две качества ще зависи какво ще е последствието или работата, която вършите.
В старо време изобщо всички учители са постъпвали така, като първом са проучвали хората и тогава са работили върху тях. Човек в своето съществуване в разните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да може да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един доктор, лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антиподи за реакция. В духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия две качества ще зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например глицеринът, съединен с памука, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато обезсолее. А той отговори, че трябва да се хвърли. - „Но ако искате да се поправи - добави химикът, - трябва особена киселина." Така е и човекът. Като обезсолее, като се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго освен един процес на възобновяване, необходимо е за запазване на неговите чувства и така ще се възстанови това, което е изгубил.
към текста >>

71. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, защото като се съединим с Бога, приемаме сила.
Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как може да накараш двама души да бъдат в съгласие? Мъчна работа е, вярно е. Защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати, Христовото учение [е] не само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение. Защо подигаме ръцете си, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, защото като се съединим с Бога, приемаме сила. Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата - Божествената любов. Значи при вдигането на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов. За да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, за да няма съмнение, трябва да има светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да започнем с дома, и то не с децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка.
към текста >>

72. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Молитвата е начин на съединение.
Когато се обърне вече към Бога, обстановката трябва да се измени, именно трябва да дойде светлината и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото, предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разбирате краските, да разбирате духа на нещата. Душата и сърцето е един цвят. Умът е атмосферата на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си." И всички влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат да се обгърнат от сърцето ни, за да могат да се оползотворят нещата,които Господ е всадил в нас. Молитвата е начин на съединение. Когато видите една краска, не бива да се образува критично положение и да казвате: без тази краска не може ли? В молитвата съществува същият закон. Молитвата е единение на душата и без молитва не може да съществува дишане. Дишането пък следва да става в Господа, та Божественият Дух да го разложи. Известни наши нечисти желания Божественият Дух трябва да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане.
към текста >>

73. V.II.54 МОЛИТВА ПРИ СТАВАНЕ

Молитвата се придружава с поклони, като се повдигат най-напред ръцете нагоре със съединени пръсти, слагат се върху главата, после на сърдцето и накрая на коленете. 3.
Пази ме Господи със светото си име, 2. за да Ти служа с радост и веселие 3. и да бъда едно с Теб, Господи Исусе Христе, както Ти си с Отца. Амин. Забележка:1. С тази молитва се самомагнетизираме и изгонваме лошите духове от себе си. 2. Молитвата се придружава с поклони, като се повдигат най-напред ръцете нагоре със съединени пръсти, слагат се върху главата, после на сърдцето и накрая на коленете. 3. Главата е седалище на Херувими, Серафими, Господства, които са проекция на Божествения свят. Белите дробове са седалище на Тронове, Сили и Власти, които са проекции на Астралния свят. Стомахът е седалище на Начала, Арахангели, Ангели, които са проекции на физическия свят.
към текста >>

74. НАРЯД за 1916 година

Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения.
Тъй и енергията на човешката мисъл си съществува и след като се разруши мозъкът. В този смисъл мозъкът, можем да кажем, е един уред, чрез който Божествената мисъл се пречупва и се проявява във вид на съзнание, мисъл. Следователно мозъкът не произвежда мисъл, но предава мисълта. И Божествената мисъл пак си съществува, след като се разруши този орган. И тъй, ний се намираме в един Божествен свят, дето има известни органи, които не се развалят. Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения. Но във висшите светове има съединения, които не се изменят. Аз ги наричам тях „устойчивите съединения", а идеалистите ги наричат „първоначалните типове", от които съвременният свят е създаден. Този свят в своето външно проявление ние го наричаме физически, т.е. в него няма това високо съзнание, както в разумния духовен свят. Пръстите нямат тази чувствителност, както вашият мозък или вашите ръце нямат тази чувствителност както вашите очи да възприемат светлината.
към текста >>

Но във висшите светове има съединения, които не се изменят.
В този смисъл мозъкът, можем да кажем, е един уред, чрез който Божествената мисъл се пречупва и се проявява във вид на съзнание, мисъл. Следователно мозъкът не произвежда мисъл, но предава мисълта. И Божествената мисъл пак си съществува, след като се разруши този орган. И тъй, ний се намираме в един Божествен свят, дето има известни органи, които не се развалят. Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения. Но във висшите светове има съединения, които не се изменят. Аз ги наричам тях „устойчивите съединения", а идеалистите ги наричат „първоначалните типове", от които съвременният свят е създаден. Този свят в своето външно проявление ние го наричаме физически, т.е. в него няма това високо съзнание, както в разумния духовен свят. Пръстите нямат тази чувствителност, както вашият мозък или вашите ръце нямат тази чувствителност както вашите очи да възприемат светлината. На какво се дължи тази чувствителност на очите?
към текста >>

Аз ги наричам тях „устойчивите съединения", а идеалистите ги наричат „първоначалните типове", от които съвременният свят е създаден.
Следователно мозъкът не произвежда мисъл, но предава мисълта. И Божествената мисъл пак си съществува, след като се разруши този орган. И тъй, ний се намираме в един Божествен свят, дето има известни органи, които не се развалят. Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения. Но във висшите светове има съединения, които не се изменят. Аз ги наричам тях „устойчивите съединения", а идеалистите ги наричат „първоначалните типове", от които съвременният свят е създаден. Този свят в своето външно проявление ние го наричаме физически, т.е. в него няма това високо съзнание, както в разумния духовен свят. Пръстите нямат тази чувствителност, както вашият мозък или вашите ръце нямат тази чувствителност както вашите очи да възприемат светлината. На какво се дължи тази чувствителност на очите? Разбира се, на това разни отговори могат да се дадат.
към текста >>

75. Наряди за 1921 г.

Първо послание към Коринтяните, 16:14 „Всичко у вас с любов да бива." Послание към Колосяните, 2:2 „Да се утешат сърцата им, съединени купно в любов и във всяко богатство на съвършено разумение, да познаят тайната на Бога и Отца, и на Христа." Евангелие от Йоана, 13:15 „От това всички ще познаят, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си." 4.
Понеделник, 22 август 1921 г. 5ч,с. Утринна молитва. РАЗМИШЛЕНИЯ. Да обнови Бог сърцата ни със съвършената Божествена чистота. 1. Добрата молитва. 2. „Благословен, Господ Бог наш". 3. Първо послание към Коринтяните, 16:14 „Всичко у вас с любов да бива." Послание към Колосяните, 2:2 „Да се утешат сърцата им, съединени купно в любов и във всяко богатство на съвършено разумение, да познаят тайната на Бога и Отца, и на Христа." Евангелие от Йоана, 13:15 „От това всички ще познаят, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си." 4. (Коленичили на лявото коляно.) Размишления върху Божествената чистота. а) Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. б) Да се слави Мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни. в) Да осияе душите ни Истината на Единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко. 5. Отче наш.
към текста >>

76. Наряди за 1926 г.

Съединението на ръцете - това представлява проявление на единството, което всички хора проучават.
При IV - то: Ще служа Господу с всичката си душа. При V - то: Ще се радвам на Божиите блага. При VI - то: Ще ходя в пътя на Истината. ОБЯСНЕНИЯ НА СТАРИТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ Първото упражнение включва в себе си два принципа: единство и множество. Ръцете спуснати надолу -това представлява проявление на множеството. Съединението на ръцете - това представлява проявление на единството, което всички хора проучават. Двете ръце означават токове в природата, т.е. два противоположни полюса на битието. Значи това упражнение изразява проявление на единството в множеството, то служи за развиване на силата. Така се огражда човек. Второто упражнение представлява проявлението на битието във взаимните отношения, които съществуват между елементите.
към текста >>

77. Наряди за 1938 г.

Това са животът, знанието и свободата, когато са съединени заедно.
Отвореното око е алчността. Човек и милиони да има, пак остава ненаситен. И да е най-красивият човек, пак остава ненаситен. И да е най-силният или най-богатият човек, пак остава ненаситен. Три неща има в света, които могат да задоволят човешката душа. Това са животът, знанието и свободата, когато са съединени заедно. Ако имате живот без знание, вие ще бъдете недоволен. И ако имате знание без свобода, вие пак ще бъдете недоволен. Трябва да знаете, че на тая година й са отворени очите. Тя е най-старата майка, която е дошла. Тя ще ликвидира с всички сметки.
към текста >>

78. Наряди за 1942 г.

Любовта, Мъдростта, Истината, съединени в едно, раждатживота, знанието, свободата.
Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба. Божественото е, което ни свързва. Ако една майка не може да обърне своите дъщери към Любовта, тя не е истинска майка; ако един баща не може да обърне своите синове към Мъдростта, той не е истински баща; и ако един брат не обърне свойте братя към Истината, той не е истински брат. Любовта, Мъдростта, Истината, съединени в едно, раждатживота, знанието, свободата. А шестте заедно раждат работата. Блажени, които любят. Блажени, които обичат. Блажени, които служат и говорят Истината. Направете вашите хижи, вашите тела храмове, в които да живее любовта.
към текста >>

79. Наряди за 1949 г.

Великият руски гений Толстой е казал: „Царството Божие е вътре в нас и от човека зависи неговото приложение в живота." Човек е искра от Великата Разумност - Бога, Всички искри, съединени в едно, ще създадат огнената пещ, в която ще се стопи всичко нечисто от лицето на земята и ще се въдвори новата религия за всички народи, племена и раси.
Той знае, че егоизмът, тщеславието са погребали велики империи. Днес благородните и просветени водачи от всички съсловия и всички народи, стоящи в горните стъпала на живота, познавайки историята и потресени от страшните разорения и кръвопролития на близките войни, търсят нови пътища за облекчение живота на изтерзаното човечество. Казано е: „Който търси, ще намери; който хлопа, ще му се отвори и който проси, ще му се даде." Разумният човек знае какво търси, защо хлопа и що иска. В него всичко е отмерено, затова всичко ще му се даде. В неговото съзнание е ясно, че настъпва нова ера - ерата на любовта, другарството, приятелството и братството между всички народи. Великият руски гений Толстой е казал: „Царството Божие е вътре в нас и от човека зависи неговото приложение в живота." Човек е искра от Великата Разумност - Бога, Всички искри, съединени в едно, ще създадат огнената пещ, в която ще се стопи всичко нечисто от лицето на земята и ще се въдвори новата религия за всички народи, племена и раси. Вярата в любовта, братството и разбирателството ще бъде общата, неразрушима спойка за през вековете. Любовта е за великите и силни души, защото те познават нейната неизчерпаема енергия. Любовта е най-великата непобедима сила. Пред нея и смъртта благоговее. Тя носи в себе си мъдростта и истината.
към текста >>

80. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

В един случай тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси.“ А в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи.
В съвременното християнство има две категории. В едното християнство има наслояване, тъй както когато храните някои прасета, сланината им става все по-дебела, по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила. Това е както земята се наслоява, пластове над пластове, или ако оставите една къща без да я чистите, наслояват се пластове прах един върху друг. Това е придобиване, забогатяване, но външно. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене, всяка частица е съединена и в тази частица участвува животът. В един случай тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси.“ А в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи. Та, вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга - това е наслояване. Някой автор е писал нещо, то може да е много право, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не може да го разберете. Защо? По простата причина, че вие не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише.
към текста >>

81. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

Да създадем много работа, защото човешката мисъл, желание и действие, съединени в Бога, са една велика сила.
Имали сте опитности, страдания и стремежи. Станалото - станало, то не е за първи път, но всички недоразумения трябва да изчезнат. Доброволно, а не по насилствен начин. Тази година вие, софиянци, сте които спирате малко работата. Затова дойдох да ви предупредя. Да създадем много работа, защото човешката мисъл, желание и действие, съединени в Бога, са една велика сила. Беседа, държана на мъжете в София на 8 август 1920 г. ---------------------------------------------------------------------------------------------- [1] медлено (рус.) - остар. бавно. [2] „Сините камъни" - местност в Сливенския Балкан.
към текста >>

82. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Те са неразривно свързани във вечността и тяхното съединение, това е Живота - съзерцавай Светлината и я познай!
Земята е поредно разрушаване и възраждане. Материалните неща са само привидности и подражания на истината, както възпроизвеждането по отношение на реалността. Нещата на земята не са истината. „Ти скърбиш, о сине на земята, и аз ида да те подкрепя, защото ти обичаш правдата и търсиш истината. Аз съм Божествената Мъдрост, Всемогъщата Мисъл" Чуй: Мисълта е Бог - Отец, Словото е Негов син. Те са неразривно свързани във вечността и тяхното съединение, това е Живота - съзерцавай Светлината и я познай! Мисълта и Словото творят делата на Всемогъщиего. (Во дело радост ти познай!) От това Всемогъщие се излъчват 7 лъча, които действуват в 7 кръга и в тези кръгове се включват вси същества, от които е съставена вселената; и действието на тези 7 лъча (или Духа) в кръговете се нарича съдба. И тези кръгове се включват в Божествената Мисъл, която всецяло ги прониква. Бог иска щото всеки човек да постигне вътрешното познание на себе си и да различи своето невидимо висше същество от видимата форма, която е негова обвивка. Когато той се познае в двойствеността на своето проявление, няма да се остави да бъде увличан в променливите форми.
към текста >>

83. ВТОРИ МЕСЕЦ

Разговори и мисли от Учителя

Хората с телата си са разделени и не могат да се разбират един други, но с Любовта те всички са съединени.
Савка 22. 08. 1023 г. София XII 5 Милосердие Любовта. Любовта е велика област, от която може да се почерпят грамадни знания. Каквото Знаем за света, знаем го само защото можем посредством Любовта да се пренасяме в другите същества и да живеем в техния живот. Хората с телата си са разделени и не могат да се разбират един други, но с Любовта те всички са съединени. И това е велико благо, което хвърля Светлина и дава възможност да съзнаем, че има едно духовно начало, което дава живот на всичко. Но за да разберем Любовта и я възприемем трябва ни знание от една страна и абсолютна чистота от друга. Чистота. Под Чистота разбирам да имаме мир в душата си, да държим винаги в равновесие ума, сърцето и волята, да не допуснем нито сянка от съмнение в ума, нито да смутим сърцето, нито да проявим леност, която парализира волята. Да имаме правилни отношения с Духа, който живее в нас, за да бъдем всякога във връзка с Бога. Трябва да се пазим чисти духовно, понеже има астрални духове, които ни дебнат и щом видят, че в нас има чиста водица, натрупват се, умиват се и ни оставят мърсотата.
към текста >>

84. 6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА

А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата. 5.
Искате ли да узнаете истината, трябва да намерите баща си - Мъдростта и майка си - Любовта и те като ви родят, ще ви кажат кое е истината. Тогаз ще се прояви тази истина. Истината върви по бащина линия. Тя е пак от мъжки пол, тя е син на Любовта и Мъдростта. Любовта и Мъдростта като заченат, ще родят Добродетелта - вашата сестра. А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата. 5. Някои носят Пентаграм. Каква полза може да ви донесе Пентаграма, ако не издава светлина? От всеки връх на Пентаграма трябва да излиза светлина, та където минете, всеки да се спре да ви гледа. 6. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са висши области, висши светове, в които животът се проявява. Под думата „живот" ние разбираме онова висше съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижение. 7.
към текста >>

85. 24. БЪЛГАРСКОТО ДУХОВЕНСТВО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

Стефан Тошев

Продължаваме с цитати от Щайнера: „Приобщаването трябва да премине от физическото към духовното, за да ни доведе до истинското съединение с Христа.
И готови сме да накажем всяко непокорство, щом стане пълно вашето послушание." Но ако стане нужда за помощ чрез „тайнства", в нашите среди има сестри и братя с жива вяра и преданост и любов към Бога и Христа и чисти души с висши духовни знания. Те са почти постоянно във връзка с Бога и Христа, защото те не са кариеристи като владиците и поповете, а истински духовни хора - идеалисти. Те всякога са готови на жертви за Божието дело на земята! Пак повтарям: ако стане нужда, ние можем да излъчим из нашата среда немалко сестри и братя, които могат да извършат „мистерии", „тайнства", за каквито не могат и да сънуват днешните български владици и попове. Гаранция за това са техните опитности, каквито години под ред и сега те имат. Продължаваме с цитати от Щайнера: „Приобщаването трябва да премине от физическото към духовното, за да ни доведе до истинското съединение с Христа. Човек може само да докосва тия въпроси, защото невъзможно е те да се разберат, освен ако той ги възприеме във всичкото тяхно свещено величие..."
към текста >>

86. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Следователно учението за спасение чрез вяра в Христа има своя смисъл и човек колкото пъти и да се е прераждал на тоя свят; колкото и да е напреднал духовно, не е ли съзнал крайната цел (съединението към господствующата монада), такъв не може да бъде спасен дотогава, докогато не съзнае закона, по който трябва да се синтетизира наново разсипаното на части человечество.
Драгий г-н Тошев, Едва сега намерих малко свободно време за да Ви отговоря. 1.За Спасението чрез вяра в Исус. Тоя въпрос ний трябва да го разбираме не съвсем тъй, както протестантите го разбират, но пак там се свежда работата, само че протестантското учение за спасението чрез вяра в Христа трябва да се допълни с учението за преражданието. Така според нас, както и миналия път Ви писах, господар на цялата еволюция, наречена „человечество" е Исус Христос (господствуваща монада на великата душа „Адам"). Всеки, който иска да бъда спасен и да се откъсне веднъж завинаги от цикъла на преражданията, трябва да върви и да гледа да се съедини към господствуващата монада, за да се възстанови първоначалното положение на „великата душа Адам". Следователно учението за спасение чрез вяра в Христа има своя смисъл и човек колкото пъти и да се е прераждал на тоя свят; колкото и да е напреднал духовно, не е ли съзнал крайната цел (съединението към господствующата монада), такъв не може да бъде спасен дотогава, докогато не съзнае закона, по който трябва да се синтетизира наново разсипаното на части человечество. Сега нека прибавим, че вяра без дела е мъртва, за да не се объркваме в някои протестантски учения, които твърдят, че човек можел да се спаси само чрез вяра. Последното трябва да се разбира така, че само който съзнава, че трябва да върви по кръстния път, посочен от Спасителя, може да се спаси, а не само с едно вярване (не всеки, който вика „Господи, Господи", ще бъде спасен, а който изпълнява волята на Отца ми и пр.). Има загатнато и в окулт. съновник, че до дохожданието на Христа пътя за спасението е бил затворен. Гъсти флуиди са опасвали земната планета на едно далечно разстояние и никой земен дух (човек) не е можал да премине през тоя пояс.
към текста >>

87. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр.
Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов. Силата седи в схващането. То е контакт, непреривен контакт на любовта. Не мислете, че любовта седи само в един момент. То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр. Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня. Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе. Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени. Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят. Като видиш прасето, да ти е приятно.
към текста >>

Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога.
Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го? " Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти. Някой път никак през деня. И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна. Ако не го виждаш, ще страдаш. Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае.
към текста >>

88. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

То е явление, при което един елемент от дадено съединение заместваме с друг елемент от друго съединение и вместо първите две съединения се получават други две, със съвършено нови свойства и нов състав.
Не е благоприятен случаят, когато става обратното: положителна мисъл да се смени с отрицателна. Ние, трите сестри, бяхме толкова уплашени, че не вярвахме на никакво лекарство, а с това отрицание повлияхме и на майка си. С четене на псалмите ние дадохме друго направление на мисълта си, която от отрицателна се превърна в положителна и даде добър резултат. Прост метод, но естествен и ефикасен. За потвърждение на този метод ще си послужа с едно от явленията в химията, а именно с явлението „заместване" или „субституция". То е явление, при което един елемент от дадено съединение заместваме с друг елемент от друго съединение и вместо първите две съединения се получават други две, със съвършено нови свойства и нов състав. Например, сярна киселина и натриева основа, и двете съединения силно разядливи, като отрицателните мисли в живота, при взаимодействието си металът натрий замества водорода в сярната киселина и се получава безвредната сол натриев сулфат, а водородът от киселината отива на мястото на метала натрий и се получава вода. Ето и реакцията: H2S04 + 2NaOH = Na2S04 + 2Н20 Убедени в резултатите на метода, който Учителят приложи при майка ми и подкрепен от опит, наблюдение и мисъл, и с науката, укрепихме повече вярата си в Учителя, в неговите методи на работа и в неговото учение, ние смело и твърдо поехме пътя, по който той ни водеше, и до днес оставаме верни на това, което видяхме и опитахме. Писано на 6 февруари 1968 г., София. Настъпи зимата, но аз все продължавах да ходя при Учителя за съвети относно лекуването на майка ми. Стомахът й напълно се нормализира, и с това и апетитът й се подобри.
към текста >>

Например, сярна киселина и натриева основа, и двете съединения силно разядливи, като отрицателните мисли в живота, при взаимодействието си металът натрий замества водорода в сярната киселина и се получава безвредната сол натриев сулфат, а водородът от киселината отива на мястото на метала натрий и се получава вода.
Ние, трите сестри, бяхме толкова уплашени, че не вярвахме на никакво лекарство, а с това отрицание повлияхме и на майка си. С четене на псалмите ние дадохме друго направление на мисълта си, която от отрицателна се превърна в положителна и даде добър резултат. Прост метод, но естествен и ефикасен. За потвърждение на този метод ще си послужа с едно от явленията в химията, а именно с явлението „заместване" или „субституция". То е явление, при което един елемент от дадено съединение заместваме с друг елемент от друго съединение и вместо първите две съединения се получават други две, със съвършено нови свойства и нов състав. Например, сярна киселина и натриева основа, и двете съединения силно разядливи, като отрицателните мисли в живота, при взаимодействието си металът натрий замества водорода в сярната киселина и се получава безвредната сол натриев сулфат, а водородът от киселината отива на мястото на метала натрий и се получава вода. Ето и реакцията: H2S04 + 2NaOH = Na2S04 + 2Н20 Убедени в резултатите на метода, който Учителят приложи при майка ми и подкрепен от опит, наблюдение и мисъл, и с науката, укрепихме повече вярата си в Учителя, в неговите методи на работа и в неговото учение, ние смело и твърдо поехме пътя, по който той ни водеше, и до днес оставаме верни на това, което видяхме и опитахме. Писано на 6 февруари 1968 г., София. Настъпи зимата, но аз все продължавах да ходя при Учителя за съвети относно лекуването на майка ми. Стомахът й напълно се нормализира, и с това и апетитът й се подобри. Зимният сезон не позволява излизане на слънце, затова Учителят обърна повече внимание на храната.
към текста >>

89. 4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година

Паша Теодорова

Виждаме Учителя като голям алхимик в новейшата химия, в метахимията, в психохимията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи: Вяра, Надежда и Любов образува едно съединение; от Любов, Мъдрост, Истина образува друго съединение; от Правда и Добродетел - трето съединение.
Да съм смирен, значи да стана мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя като говори и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал всички енергии и е станал господар на своето низше естество, на своето низше начало." А за смирения, Учителят казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устрой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи." Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер - притчи, разни стихове от Евангелието. Развиват се разни формули, с които най- вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик в новейшата химия, в метахимията, в психохимията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи: Вяра, Надежда и Любов образува едно съединение; от Любов, Мъдрост, Истина образува друго съединение; от Правда и Добродетел - трето съединение. Той съчетава три елемента в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа, за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. И проявите на Учителя в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние видяхме всичко, що се отнася до Словото Божие. Като имаме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо богатство, запитваме се: „Защо и до днес има толкова страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота? " Като отговор ще си послужа с един пример от беседите на Учителя: Един беден човек, голям несретник, живял някъде на края на голям град в своята малка, полусрутена колиба.
към текста >>

Той съчетава три елемента в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа, за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси.
Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя като говори и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал всички енергии и е станал господар на своето низше естество, на своето низше начало." А за смирения, Учителят казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устрой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи." Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер - притчи, разни стихове от Евангелието. Развиват се разни формули, с които най- вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик в новейшата химия, в метахимията, в психохимията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи: Вяра, Надежда и Любов образува едно съединение; от Любов, Мъдрост, Истина образува друго съединение; от Правда и Добродетел - трето съединение. Той съчетава три елемента в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа, за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. И проявите на Учителя в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние видяхме всичко, що се отнася до Словото Божие. Като имаме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо богатство, запитваме се: „Защо и до днес има толкова страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота? " Като отговор ще си послужа с един пример от беседите на Учителя: Един беден човек, голям несретник, живял някъде на края на голям град в своята малка, полусрутена колиба. Денем излизал да си търси прехраната и вечер късно се връщал у дома си.
към текста >>

90. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

В числото 7 са съединени два свята.
след N 360 Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог - на настоящето. Хората говорят за миналото, духовете за бъдещето, Бог - за настоящето. Докато човек живее с миналото той е в света на обикновеното, докато очаква на бъдещето, той се движи в света на духовете. Живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, където нещата стават моментално! Знание. след N 366 От числата 1 - 7 най-силна е седморката. В числото 7 са съединени два свята. В 7 се изисква правилно прилагане на основните принципи на живота. През 4 минава развитието на всички същества, от най-долните до най-горните. след N 383 Знание. От нереалните неща произлизат реалните; от реалните - временните; от временните - сенките; от сенките - развлеченията; от развлеченията - скърбите и страданията. Бъдещето. след N 387 За в бъдеще ще има три отдела науки.
към текста >>

91. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1301-1320

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Насилие и разум 1314 Насилието в един Разумен свят не е потребно Благост и Истина 1315 Благост и Истина трябва да бъдат съединени в ума.
Свещената книга. 1312 Думите на Свещената книга носят живот. Неразбраната Любов. 1313 Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. Насилие и разум 1314 Насилието в един Разумен свят не е потребно Благост и Истина 1315 Благост и Истина трябва да бъдат съединени в ума. Тези качества не произтичат от самия ум, те произтичат от същината на Бога. Човешкият ум е ясен и прозорлив когато съдържа в себе си тези две качества - Благост и Истина. Благост в сърцето. Истина в ума. Бог е съчетал тези две качества в човешкия ум.
към текста >>

92. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 121-140

ТОМ 14

123 Човек в живота си трябва да се определи в едно от тези положения: сдружаване, съвпрягане, женитба в низходяща степен, женитба във възходяща степен, съчетание и съединение.
Щастието. 121 Човекът трябва да влезе в Божествената Любов и да не очаква своето щастие отвън. Духовният свят. 122 Ако човек е постоянно свързан с духовния свят, енергиите у него се предават правилно. Човек, който взема повече, а дава по-малко, той не върви по Божествения път. Работа за Бога. 123 Човек в живота си трябва да се определи в едно от тези положения: сдружаване, съвпрягане, женитба в низходяща степен, женитба във възходяща степен, съчетание и съединение. Първите три положения в живота свършват с катастрофа за човека. При женитбата във възходяща степен започва правилния живот. При съчетанието имаме влизане в Божествените хоризонти, а при съединението имаме Работа за Бога! Причината. 124 Злото не е в другите хора, то е у нас. Човек е причина на себе си.
към текста >>

При съчетанието имаме влизане в Божествените хоризонти, а при съединението имаме Работа за Бога!
Човек, който взема повече, а дава по-малко, той не върви по Божествения път. Работа за Бога. 123 Човек в живота си трябва да се определи в едно от тези положения: сдружаване, съвпрягане, женитба в низходяща степен, женитба във възходяща степен, съчетание и съединение. Първите три положения в живота свършват с катастрофа за човека. При женитбата във възходяща степен започва правилния живот. При съчетанието имаме влизане в Божествените хоризонти, а при съединението имаме Работа за Бога! Причината. 124 Злото не е в другите хора, то е у нас. Човек е причина на себе си. А добрите хора се сливат. Навиците. 125 Човек има воля да изкорени всичките лоши навици. И най-голямото заблуждение, което дяволът е внесъл в човека е мисълта: „Аз не мога да изкореня навиците си." Страдание и радост.
към текста >>

93. 14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Ако 10, 20, 30, 100 души са съединени в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно, каквато и да е работа.
Никой да не знае и да види, че ви се явяват". - „Трябва да се създаде едно общество на хармония, за да дойдат да работят от Невидимия свят, от Божествения свят. Когато се създаде такова общество, то става огнище на тяхното идване. Тогава Те идват и образуват вътрешни интимни връзки. В Бялото Братство, вие всинца трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души са съединени в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно, каквато и да е работа. Белите Братя ще дойдат при вас, не вие ще ги намерите. Един брат българин сега в Америка, ме пита, как да намери Белите Братя. Аз му отговорих, че няма защо той да ги търси, Те сами ще го намерят. Те ще ви намерят. Христос дойде и намери своите ученици.
към текста >>

94. 35. НАПОЛЕОН БОНАПАРТ

Учителят ми каза: „Наполеон беше изпратен от Бялото Братство с три задачи - да отнеме светската власт на папата, да премахне феодализма в Европа и най-после да направи съединени щати от държавите тук.
От тези разговори съм разбирал, че планетата Земя е предоставена на хората. Те сами ще трябва да оправят живота на нея и отношенията помежду си. Великите Бели Братя ще им помагат и съдействуват само в изпълнение на задачите, за идването на Царството небесно. Тук хората са, които ще трябва да направят от Земята една райска градина, в която да живеят те щастливо. В един такъв разговор стана въпрос за Наполеона. Учителят ми каза: „Наполеон беше изпратен от Бялото Братство с три задачи - да отнеме светската власт на папата, да премахне феодализма в Европа и най-после да направи съединени щати от държавите тук. С първите две задачи той се справи, но с третата той се провали. С това той не изпълни напълно възложената му мисия". Учителят е казвал, че всеки един план на Великото Бяло Братство, ще се изпълни, когато и да било. Ако един пратеник не го осъществи, то ще изпратят друг с тази задача, дотогава докато се намери пратеник, който да я изпълни. В хода на големите исторически събития и силите на доброто, и тези на злото, изпращат свои представители, на първите и отговорни места.
към текста >>

95. 70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Продукт, без които животът тук на Земята не може да се прояви, едно съединение пълно със загадка, продукт на някаква висша разумност в природата.
След това, приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девственият релеф пред тебе, да споделяш и да се чувствуваш потопен в едно приятно и хармонично общество, за дълго ни задържаше по тези места, след упражненията. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествен архитект, които като ги гледа човек с едно по- възвишено чувство, те оживяваха, населени с мили разумни същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, отивахме из околноста, където се грижехме доколкото може, да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече чешмички на близките кладенчета и извори. Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите. Водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство. Продукт, без които животът тук на Земята не може да се прояви, едно съединение пълно със загадка, продукт на някаква висша разумност в природата. Разумност изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии създадени от всички същества, способна да премахне всички пречки на вливащия се в нас живот. Затова нейно качество Учителят казва: .Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Но, разбира се ние още съвсем не я познаваме. Тя не е само съединение на водорода и кислорода, в това съединение има нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използуваше за приятни и полезни разговори.
към текста >>

Тя не е само съединение на водорода и кислорода, в това съединение има нещо все още неразбрано, неосезаемо.
Водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство. Продукт, без които животът тук на Земята не може да се прояви, едно съединение пълно със загадка, продукт на някаква висша разумност в природата. Разумност изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии създадени от всички същества, способна да премахне всички пречки на вливащия се в нас живот. Затова нейно качество Учителят казва: .Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Но, разбира се ние още съвсем не я познаваме. Тя не е само съединение на водорода и кислорода, в това съединение има нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използуваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме. Учителят, беше всякога с нас и щом спрем, веднага го наобикаляхме и почваха непринудени разговори. Брат Боян Боев беше неотлъчно с Учителя и мисля, че голям дял от тези разговори, а може би и всичките, като добър стенограф да е записал. Брат Боян Боев беше един от изтъкнатите братя на Изгрева и затова, заслужава да се каже нещо повече за него.
към текста >>

96. 86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА

Но интересното е, че едва що я довърши и малко преди да почнат гоненията на евреите на него му се създадоха условията да замине за Съединените американски щати.
86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА Ето и някои други събития от по-специален характер. Имахме един наш брат на име Фархи - беше евреин. Той беше един рядко симпатичен, тих и възпитан човек, ревностен последовател на Учителя. На Изгрева, където си беше купил място, си направи къщичка от две стаички. Но интересното е, че едва що я довърши и малко преди да почнат гоненията на евреите на него му се създадоха условията да замине за Съединените американски щати. Тук не мога да не приема, че имаше пръст Учителя, за това негово заминаване, за да избегне нещастието, което впоследствие, като Дамоклиев меч увисна над българското еврейство. Оттам той изпрати някои интересни сведения. Най-първо един американски вестник със статия за Учителя, където беше поместен и неговият портрет. След това, когато Фархи бил на един конгрес на спиритистите, който станал през лятото на 1941 г., един от присъствуващите на конгреса му казал, че видял по духовен път, едно забележително лице до фигурата на Фархи. Фархи му показал портрета на Учителя, който носел у себе си.
към текста >>

97. 90. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС, РУСИЯ И САЩ

Смелите и безстрашни, изключително способни пилоти на Съветска Русия, Чакалов, Байдуков и Беляков от 18 до 20 юни прелитат със самолет АНТ 25 от Москва до Ванкувар, град в Съединените Американски щати едно разстояние повече от 12 000 километра, през Северния полюс, за първи път в света.
90. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС, РУСИЯ И САЩ Към края на месец юни 1937 г. дойде при нас голямата и интересна новина, показваща новата гигантска крачка към овладяване на въздуха, в служба на човешкия прогрес. Смелите и безстрашни, изключително способни пилоти на Съветска Русия, Чакалов, Байдуков и Беляков от 18 до 20 юни прелитат със самолет АНТ 25 от Москва до Ванкувар, град в Съединените Американски щати едно разстояние повече от 12 000 километра, през Северния полюс, за първи път в света. Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас и го приехме, като такова със символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на Съединените американски Щати, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо за което Учителят много пъти се е изказвал. И понеже смелите и безстрашни летци на Съветския Съюз, преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа, ще намерят начин да преодолеят и ледената бариера на омразата. Учителят бе веднъж казал: „Понеже Русия и САЩ ги разделя една ивица от няколко километра на север, то в бъдеще те ще се разберат и обединят за общото благо на човечеството".
към текста >>

Народите на Съветска Русия и тези на Съединените американски Щати, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо за което Учителят много пъти се е изказвал.
90. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС, РУСИЯ И САЩ Към края на месец юни 1937 г. дойде при нас голямата и интересна новина, показваща новата гигантска крачка към овладяване на въздуха, в служба на човешкия прогрес. Смелите и безстрашни, изключително способни пилоти на Съветска Русия, Чакалов, Байдуков и Беляков от 18 до 20 юни прелитат със самолет АНТ 25 от Москва до Ванкувар, град в Съединените Американски щати едно разстояние повече от 12 000 километра, през Северния полюс, за първи път в света. Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас и го приехме, като такова със символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на Съединените американски Щати, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо за което Учителят много пъти се е изказвал. И понеже смелите и безстрашни летци на Съветския Съюз, преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа, ще намерят начин да преодолеят и ледената бариера на омразата. Учителят бе веднъж казал: „Понеже Русия и САЩ ги разделя една ивица от няколко километра на север, то в бъдеще те ще се разберат и обединят за общото благо на човечеството". И наистина през Втората световна война Съветска Русия - СССР и САЩ бяха съюзници във войната срещу Германия. Десетилетия има вражда между тях, но и тя ще се превъзмогне за в бъдеще.
към текста >>

98. 93. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ

българското правителство, обяви война на Съединените американски щати и Англия.
93. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ По отношение политическото положение на България, Учителят е бил всякога и при всички случаи катогеричен: „БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НЕУТРАЛНА". И сега при започването на Втората световна война, Той дебело подчерта същото. Но кой Го слуша? На 17 декември 1941 г. българското правителство, обяви война на Съединените американски щати и Англия. Не след много българският народ и по-специално тези, които живееха в София, почувствуваха суровата последица от тази фатална стъпка. Започнаха бомбардировките, започнаха въздушните нападения над столицата. Населението масово започна да напуска града. Идват братя от провинцията и канят Учителя да отиде там, но Той не се съгласи. През тези тревожни дни още от сутринта отиваше с група приятели до полянките над село Симеоново и прекарваше там целият ден.
към текста >>

99. 115. УЧИТЕЛЯТ

Той тръгва за Америка, Съединените Американски Щати, където прекарва шест години.
115. УЧИТЕЛЯТ Учителят Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско. Баща му е известният възрожденски свещеник поп Константин. След като изкарва средното си образование във Варна и Свищов, отива в село Хотенца, Русенско, като народен учител през учебната 1887/1888 г. През месец септември 1888 г. Той тръгва за Америка, Съединените Американски Щати, където прекарва шест години. Следва и завършва там медицина и богословие. През 1895 г. месец февруари, Той се завръща оттам. През следващата година Той написва и издава, своята първа книга: „Наука и възпитание". В тази книга може да се види основните идеи на учението, което той разработва по-късно в своите лекции и беседи.
към текста >>

100. 38. ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА