Търсене в текстове за 'Съгласие'

Галилей Величков (1911-1985)

Иван Антонов кимва в знак на съгласие.
Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя. И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея. А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят. Отива на "Изгрева" и разказва всичко на Учителя. Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината". Иван Антонов кимва в знак на съгласие. Учителят се усмихва.
към текста >>

2. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Накрая брожението и несъгласието с Паша достигна своя финал.
Винаги е присъствувала, дори за броени минути, и някоя друга сестра и е виждала по израза на лицето на Учителя, че Той изобщо не е съгласен и не одобрява такова редактиране. Но Той мълчи. Оставя ги свободни. Днес, по някоя случайност, има запазени оригинални беседи от времето на Паша, както и издадени томчета. При сравнение на свободната редакция на Паша с оригинала, виждаме, че тя води до съвсем други заключения и изводи. 7. Накрая брожението и несъгласието с Паша достигна своя финал. Брат Неделчо Попов стана и пред всички изобличи Паша в свободна редакция на Словото. Тогава имаше Просветен съвет. Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета. Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша. Получи се голям смут.
към текста >>

3. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото".
Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо. Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото". Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа. Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от изпълнението си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не! Не! Не! " Три пъти повтори "Не!
към текста >>

4. 3_23 Окултната музика на Учителя

Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила.
Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа. Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина.
към текста >>

С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина.
Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа. Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително. Ти не можеш да се избавиш. У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си. В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие." "Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика.
към текста >>

5. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Отидох при Боян Боев, споделих с него моя план и той даде съгласието си да присъствува всяка вечер у дома.
Целта беше да ги запозная с оригиналите и моята песнарка, защото останалите изобщо не знаеха, че има оригинали и не знаеха изобщо, че Кирил не се е придържал към оригинала. Бях решила брат Боев да присъствува всяка вечер, като удостоверява, че тази тетрадка е оригиналът и че листовете от двете папки също са оригинали. Брат Боян Боев беше авторитет за всички - всички познаваха неговата почтеност и неговата вярност към Учителя. Учителят за него беше казал: "Това е най-безкористният човек на "Изгрева". Това лично Учителят ми го е казал. Отидох при Боян Боев, споделих с него моя план и той даде съгласието си да присъствува всяка вечер у дома. И когато всичко бе готово, получих удар с нож в гърба, коварен и неочакван - Борис Николов се противопостави. Махна с ръка и отсече: "Песнарката е направена. Песнарката е издадена и въпросът е приключен! " Ипожела изобщо да говори с мен. Не ме допусна до себе си да му обясня как стоят нещата.
към текста >>

6. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде определена сума за пътуване и всички други разноски.
Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти? " "Как да не мога. Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това, Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева", който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича Магдалена. Учителят му казва: "Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят господар.
към текста >>

7. 5_09 Песни и танци на слънцето

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж.
Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията - това са песни и танци на слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот.
към текста >>

8. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Каквото предприемеш, първо търси съгласието на Бога, Неговата помощ и Неговото участие.
Чрез Него търсим връзка с всички души. Много важен закон. Да знае как да работи човек. Искаш да присъствуваш някъде. Минавай през Божествения Център. Каквото предприемеш, първо търси съгласието на Бога, Неговата помощ и Неговото участие. Тогава тази работа ще успее. Кои са в Бялото Братство Вярата идва от Любовта към Бога. Който има вярата, зад него стоят всички любящи души. Затова той е силен. Всички, които любят Бога са едно с Него.
към текста >>

9. 5_28 Жабата, която донесе материализма

Ние бяхме свидетели как тези служители изпълняваха стриктно Волята на Учителя, въпреки нашето неодобрение и несъгласие.
Учителят ми показа причината. А по-късно, през време на Школата и след това, когато една идея се опорочаваше поради нашето несъвършенство, тя се спираше. Това бе метод на Учителя. Ние го проверихме през време на цялата Школа, та дори и след това. Учителят спираше опорочението, а след това се явяваха служители, които да изпълнят Волята Му. Ние бяхме свидетели как тези служители изпълняваха стриктно Волята на Учителя, въпреки нашето неодобрение и несъгласие. А служители на Учителя бяха онези, които по всяко време, на всяко място, при различни условия можеха да изпълнят Волята на Бога.
към текста >>

10. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис III.
За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занесох на Лулчев и той го одобри. От него разбрах, че той е задействал главния секретар Йоцов със съгласието на цар Борис III. Трети занесох в министерството при главния секретар Борис Йоцов. Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров. След като Петров дойде, подавайки му доклада, Йоцов каза: "Дайте ход на тази работа. Госпожицата е дългогодишна учителка. Гимнастическите упражнения, които тя ще ви предложи, да се проведат масово във всички училища".
към текста >>

11. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

НЕСТОР ИЛИЕВ

Поне изпълниха това, което им каза Учителят - да се разделят по взаимно споразумение, със съгласие и да останат с чисти отношения помежду си.
Те бяха музиканти. И ако някой беше им написал и дал нотен текст, единият от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази песен. Щеше да се получи хармонично съчетание на две изкусни изпълнения - инструментално и вокално. И тогава щяхме да ги аплодираме като музиканти. Но те се ожениха, въпреки съвета на Учителя да не правят това и не можаха да съжителствуват в хармонични отношения. Поне изпълниха това, което им каза Учителят - да се разделят по взаимно споразумение, със съгласие и да останат с чисти отношения помежду си. Само чистите отношения между хората дават възможност на техните души да създадат правилно отношение към Словото на Учителя и Школата Му.
към текста >>

12. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Ако изданието на Мария бе направено по времето на Учителя, нямаше да има никакъв спор, защото щяхме де знаем, че това е Негово решение, защото никой от "Изгрева" нямаше да издаде нещо без Неговото съгласие, особено когато се касаеше за песните на Учителя, които за нас бяха свещени!
Защо ли? Защото ние никога не видяхме този оригинал! Ако бяхме го видели, този оригинал, тогава щяхме да изпаднем в още по-голямо противоречие! А то е - защо, след като е имало оригинал от Учителя, ние пеехме песните в друга редакция, а Кирил ги бе издал така, както ги пеем и както бе се съгласил Учителят да се издадат? С това противоречие ние не можехме да се справим. Ако изданието на Мария бе направено по времето на Учителя, нямаше да има никакъв спор, защото щяхме де знаем, че това е Негово решение, защото никой от "Изгрева" нямаше да издаде нещо без Неговото съгласие, особено когато се касаеше за песните на Учителя, които за нас бяха свещени! Аз бях очевидка как Мария Тодорова и Кирил Икономов бяха седнали веднъж да работят по песните. Присъствувах, когато двамата, Мария и Кирил, спореха за нещо как да бъде записано. Аз не съм нито музикант, нито теоретик, за да имам мнение. Но спореха дали да бъде с коронка или с точка дадена нота от музикалния текст. От познанията, които имам по музикална теория не намирам, че разликата е толкова важна, за да спорят за това.
към текста >>

13. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания.
А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква. Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша".
към текста >>

14. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Значи, хора, които живеят по закона на Любовта и които са свързани в тази вътрешна верига чрез Словото на Учителя, могат да живеят и да работят в съгласие.
Съзнанието се пробужда поотделно за всеки ученик - по различно време и след работа върху Словото на Учителя и за разрешаване на своите задачи по Словото. Чак тогава действува тази верига и протича законът на Любовта. И тогава може да се пее песента "Братство, единство". Така се решават проблемите на едно общество. Не може един седемчленен съвет да разрешава въпросите пожизнено, даже и за една година, ако случайно е избран за такъв мандат. Значи, хора, които живеят по закона на Любовта и които са свързани в тази вътрешна верига чрез Словото на Учителя, могат да живеят и да работят в съгласие. А сега ще цитирам томчето "Разумен живот" от III година на младежкия окултен клас, 30 лекция, държана от Учителя на 11 май 1924 година в София, озаглавена "Млади и стари", стр. 237: "Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост. Ако някога се зароди у вас чувство на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо. Изберете един комитет, който според сегашните традиции да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове.
към текста >>

15. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

В него са включени и някои лични песни на Лиляна Табакова, като е дадено, че са песни на Учителя, без да се иска нейното съгласие и да се търси нейното компетентно заключение.
Той работи с една музикална педагожка и направиха това издание. При моята лична проверка се оказа, че те са работили с коригираната песнопойка на Мария Тодорова, с две папки с нотни листове и накрая Борис Николов е изпявал всяка една песен - и така музикалната педагожка е предала песните на Учителя. Съжалявам, че тогава не записах на магнетофонен запис цялата тази история като документация, защото това е гавра с песните на Учителя и кощунство към Учителя. Борис Николов не бе школуван музикант, нито школуван певец. В това издание не бяха поправени онези пропуски, за които Мария Тодорова говори в нейните спомени. В него са включени и някои лични песни на Лиляна Табакова, като е дадено, че са песни на Учителя, без да се иска нейното съгласие и да се търси нейното компетентно заключение. Този опит е провал и е последица от методите на мозайкаджийската бригада. Според мен, мозайкаджийската бригада бе причина да не се осъществи никаква приемственост между поколението от времето на Учителя и следващото поколение. Аз съм свидетел на тези събития и за пълната безотговорност на тези лица. Днешното поколение музиканти не е запознато с една десета част от онова, с което аз съм запознат чрез моята работа с музикантите от времето на Учителя, въпреки че аз не съм музикант! Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и хранили душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител.
към текста >>

16. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

17. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Имаме мир и съгласие, имаме доброжелателство и всеки беше готов да помогне на другия.
То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме клас в сряда за Общия Клас, ние се събираме точно в пет часа в салона и Учителят идва и застава точно в пет часа без една минута на катедрата. Той държи своята беседа и след това отива на поляната, където правим нашите шест упражнения и после играем Паневритмия. Тогава не чакаме изгрева на слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. Имаме мир и съгласие, имаме доброжелателство и всеки беше готов да помогне на другия. При тази приятелска атмосфера, която се чувства всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя в клас. Значи ние бяхме 20 минути преди пет часа седнали и пеехме, за да се хармонизира обстановката. Мария Тодорова свиреше на хармониума. Точно в пет часа Учителят е на катедрата. Никой не закъснява, а онзи който закъснееше се връщаше обратно, понеже не се допускаше вътре да влиза и да нарушава реда и хармонията.
към текста >>

18. 93. Вестник „БРАТСТВО

Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше на Учителя, който даваше съгласието си.
В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация. Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него. Най-ценното в него е втората страница на вестника. Изцяло тя бе запълнена с някоя беседа от Учителя. Обикновено това беше стенографирана беседа, след това дешифрирана, после резюмирана без да се променя езика и стила на Учителя и тя се изпращаше от Влад Пашов до Сава Калименов, който я отпечатваше. Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше на Учителя, който даваше съгласието си. Така че всички беседи във втората страница на в-к „Братство" е оригинално Слово на Учителя. Те трябва след време да се извадят и отпечатат в отделно томче.
към текста >>

19. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

В такова съгласие живееха.
Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе. През 1923 г. тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като пръстите на една ръка. В такова съгласие живееха. Работливи хора, способни и търговци. Те имаха най-големият колониален магазин в Русе. Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние.
към текста >>

20. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Но тези моменти са дадени с Негово съгласие и по Негово желание.
Нямаше съмнение, че това ги е дал Учителят. Савка бе записала думите, а Цветана Табакова записа мелодията на песните. Ето така кръгът се затваря. 6. Цветана Табакова на своя глава не е включила нищо в песните. При заучаването им естествено като оперна певица и като колоратурен сопран и с такива невероятни възможности на нейния глас, Учителят е могъл да използва възможностите на гласът й за някои моменти. Но тези моменти са дадени с Негово съгласие и по Негово желание. А не е произволно направила такова изменение Цветана Табакова. Тя за нищо на света не би направила това. Тя имаше едно свещено отношение към творчеството на Учителя. Така че в тези песни може да има колоратурни моменти дадени поради тази възможност на нейния глас да ги изпълни, но те са дадени от Учителя. Той използва една нова възможност.
към текста >>

21. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

Планът бе готов само се искаше съгласието на Учителя.
И щяха това да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образа на Учителя за нас бе свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и чрез устата й се бълваха хули срещу Учителя. Накрая братята не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани и не се допуша да идва в салона и на Изгрева. Бяха се определили и дежурства, като онзи, който беше дежурен, ако я зърнеше, че идва на Изгрева, то трябваше да я изгони. Планът бе готов само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: „Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха и замлъкнаха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача, да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше във въздуха над София като мисли, чувства и действия насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира.
към текста >>

22. 159. ПРОТОКОЛ

Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен". Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват.
към текста >>

23. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Запитаха ме, дали ще е правилно да се повика такъв лекар, в отговор на което дадох решително съгласието си.
На 24 декември 1944 г. болния Петър К. Дънов беше в пълно съзнание, както и през следващия ден, 25декември. На 26 декември, след обед, заварих болния в безсъзнание, заобиколен от свои последователи, обезпокоени от неговото тежко състояние. Те предложиха да се извика лекар от града, който да не е от неговите последователи, за да нямат угризения на съвестта си, че не са направили всичко за неговото лечение. Запитаха ме, дали ще е правилно да се повика такъв лекар, в отговор на което дадох решително съгласието си. Почувствах, че всички посрещнаха 6 облекчение повикването на такъв лекар. Не дълго след това Славчо Печеников Славянски доведе със собствената си кола известния софийски лекар д-р Пенчо Фъртунов, интернист при банковата болница. Той направи преглед на болния и потвърди поставената на 24 декември диагноза, която доуточни като старческа пневмония. Лично той му направи интервенозна инжекция с ултрасептил. След като д-р Фъртунов си отиде аз не се отделих от болния.
към текста >>

24. 2. КОЛИБАТА

Човекът, който е в съгласие с този свят, всякога може да го призове да му помогне.
2. КОЛИБАТА Ние живеем в един разумен свят. Не е позволено да се нарушават неговите закони. Човекът, който е в съгласие с този свят, всякога може да го призове да му помогне. Той е крайно отзивчив и този свят всякога се притича на помощ. Той е силният. В първите години когато съборите, братските срещи ставаха в Търново, приготовленията почваха от рано. Съборите ставаха в лозята, на запад от Търново. Няколко братя бяха подарили лозята си и вилите си за Братството.
към текста >>

25. 47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ

След този случай турците разправят: „Щом тия са слуги на Аллаха значи са наши приятели и братя." Така бе създадено едно мълчаливо съгласие на добронамереност между българи и турци в айтоския край.
Приятелите се погрижиха за нея. Вземаха я под своите грижи. Бабичката все повтаря: „Аллах ви изпрати! Аллах ви изпрати! "" Всички, които се молят на един и същ Господ са поданици на една и съща държава, където и да се намират. След този случай турците разправят: „Щом тия са слуги на Аллаха значи са наши приятели и братя." Така бе създадено едно мълчаливо съгласие на добронамереност между българи и турци в айтоския край.
към текста >>

26. 09. БРАТ ТЕОДОСИ СТОИМЕНОВ

Не поради вечното съгласие, а поради единния Божи Дух, който работи в нас, с който всички сме в съгласие и единство.
„г-н Данаиле, мъжо любезни". Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за приятелството и за вечната и нерушима връзка между душите. Тези връзки растат и се развиват през вечността. В тях работи Божия Дух. Какво велико и вечно общество образуваме ние! Не поради вечното съгласие, а поради единния Божи Дух, който работи в нас, с който всички сме в съгласие и единство. Това е Бялото Братство. Не е било време, когато Бялото Братство да не е работило и няма да бъде време кога да не работи. Не е казано да знаем, и не е речено на хората да знаят какво дължат на Бялото Братство. Един ден човеците, които са се ползвали от благата ще бъдат души спечелени, придобити за Братството. Брат Теодоси винаги е бил свързан с Братството.
към текста >>

27. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на Петър Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева.
Той го спази, но другите не го спазиха. Накрая братът се умори от мен да ме подканва непрекъснато и решава сам да отиде горе и да прибере нещата. Отива горе на Витоша, намира мястото, отмества камъните, но в хралупата няма нищо, а има само един счупен буркан и един капак. Той запълва дупката, взима капака и много ядосан идва у дома и понеже не ме намери, ми написа няколко реда, че аз съм най-големия лъжец, който съществува на света. Аз разбрах работата - кой стои зад всичко това. Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на Петър Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева. Отива при Петър и започва голяма разправия. Петър вижда как са нещата и нарежда на Боянчо да му предаде архива на Савка. Боянчо го завежда в неговата барака и му предава няколко вързопа. Боянчо му признава, че е занесъл всичките неща при Лалка и тя е прибрала пет-шест тефтерчета на Савка, написани с нейният почерк, а останалите стенограми ги върнали понеже никой не може да ги разчете. Аз поисках да ми се върнат тефтерчетата, но те сметнаха, че аз съм вече много стар и че съм си изпял вече песента.
към текста >>

28. 24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Тогава той препоръча на Учителя да отидем при тези езера, като получи съгласието Му Симеон устрои една екскурзия до там.
24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Първото отиване на 7-те рилски езера стана през 1929 г. по препоръка на Симеон Симеонов. Преди това той с една малка група беше минал по тези места. Тогава той препоръча на Учителя да отидем при тези езера, като получи съгласието Му Симеон устрои една екскурзия до там. Явиха се 50-60 братя и сестри. От София до Дупница пътувахме с влак. А от Дупница до Сапарева баня с камион. Стоварихме багажа и наехме от местните селяни кончета и магарета, които изнесоха багажа до второто езеро над хижа „Скакавица". Учителят го нарече „Елбур", което означава „Бог е силният".
към текста >>

29. 37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

Това бе мълчаливо съгласие, мълчалив договор между тях и нас.
То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тука по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не е пострадал от тях, макар че се срещаха до самите палатки. Ние от своя страна бяхме толерантни към тях и никой от нас не е посегнал да убие змия. Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките и я пуснем в клека. Това бе мълчаливо съгласие, мълчалив договор между тях и нас. След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото Братство се източи по тази пътека до върха. Когато Учителят за първи път излезна по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: „Хубаво направихте пътеката! " Посочи също още няколко места, където трябваше да се подобрят стъпалата още малко, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима пътека при излизането към „Езерото на Чистотата" и оттам към „Върха на Съзерцанието". Попитахме Учителя: „Какво означават тези 122 стъпала?
към текста >>

30. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

Братският съвет работеше в пълно съгласие като членовете му не се бъркаха в работата на финансовия съвет, който получаваше приходи и си ги завеждаше.
14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО Отначало повод за конфликт нямаше. Братският съвет работеше в пълно съгласие като членовете му не се бъркаха в работата на финансовия съвет, който получаваше приходи и си ги завеждаше. Това си беше негова работа. Тогава нямаше повод за разправии и спорове в Братството. Обаче през 1956 г. финансовото министерство бе наредило да се извърши ревизия на всички религиозни секти. По-късно на 9 юни 1957 г.
към текста >>

31. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Но това не беше в съгласие със закона, който не допускаше двойно счетоводство.
Беше направен години по-късно през 1948 г., антидатиран протокол за 5.I.1945 г. на намерените суми след заминаването на Учителя. След обсъждане от Братския съвети по решение на финансовия съвет бе решено тази голяма сума да не се осчетоводява, а да се почне от салдо нула, за да може да разполагаме с тези пари както намери за добре Братския съвет. Ние знаехме, че трябва да се печатат беседите на Учителя и за да не бъдем зависими от банките и властите, решихме да ги съхраняваме в отделни лица. Всички приеха общо решение и се подписаха всички. Но това не беше в съгласие със закона, който не допускаше двойно счетоводство. А ние го направихме, понеже така смятахме, че е по-добре за Братството. Тогава бе решено да се раздадат на отделни лица определени суми пари обозначени поименно в протокола. Освен това касиера бе задължен да заведе в тефтерче писмено на кои доверени лица са дадени суми за съхранение, кога са връчени и за какво са изразходвани. Протоколът се държеше в Манол Иванов като домакин както и описа на парите намерени при Учителя. Но през 1950 г.
към текста >>

32. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Чрез тях човек може да влезе в съгласие с ритъма на Големия Живот.
Те са идеалната храна. Това са хигиенични правила, които съвременния човек започва да оценява и възприема. Утринните Гимнастики. - Учителят пръв тури начало на тях. Той създаде система от упражнения с музика, които нарече Паневритмия. Чрез тях човек може да влезе в съгласие с ритъма на Големия Живот. Който познава онези чисти, слънчеви мелодии, простите и съвършени движения на Паневрит-мията, опитал е тяхното благотворно и обновително въздействие. Животът е Един във всички свои прояви, заради него трябва да уважаваме всички същества и да им отдаваме тяхното право. Един живот тече във всички човеци, затова ние ги наричаме Братя. Братството е живот на целокупното човечество. Всъщност, има само Един Живот.
към текста >>

33. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Да познава човек Божествения живот, да Го възлюби и да бъде в съгласие с Него.
А Новото Го донесе Учителят с Неговото Слово. 14. Защо дойде Учителят? Учителят дойде на земята да ни запознае с Божествения Живот, с Неговата Същина, с Неговите проявления тук на земята, с Неговите правилни методите на този живот. Той ни го показа с примера на своя личен живот и със своето Слово и със своята Музика. Едно е важно. Да познава човек Божествения живот, да Го възлюби и да бъде в съгласие с Него. Откакто човечеството съществува, никога не е давано такова Откровение за Божествения Живот, каквото Учителят даде. 15. Йогите в България. Йогите, които посещават днес България, за да ни покажат какво могат и умеят, ще занесат в Индия вест за Учителя. Тези посещения в нашата страна от всички народи, това са влъхвите, които идват на поклонение у нас. Те идат да се поклонят на детето, на Божественото Учение.
към текста >>

34. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: „Братя, елате при нас да живеем в мир и съгласие, в Братство и Равенство помежду си." Това носи Новата култура за цялото човечество.
В името на тази Свобода всички народи ще се обединят и то така че големите народи ще покровителствуват малките. Който препятствува на Славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за Славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: „Братя, елате при нас да живеем в мир и съгласие, в Братство и Равенство помежду си." Това носи Новата култура за цялото човечество. За да се развие доброто, красивото в Славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания както Русия. Лошото, което съществува в славянските народи днес излиза. Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека трябва да излезат навън във вид на циреи.
към текста >>

35. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори.
Затова на 30 декември 1935 г. решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса. Така в първата част са Иван Вълчанов и София Иванова - получават 95 декара земя. Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори. По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов. В Русе става отново разкол и размирици. Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост. Пишат писма до София, до Учителя. Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите.
към текста >>

36. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Галилей Величков

Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога!
Те имат много разширен обхват, познават много повече закономерности по пътя на човека, тъй като този път е изминат от тях и познават всичките му стъпки. За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека. И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото естество, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове. А защо това е така? Защото много често настоящето е, което се изплъзва от реалната оценка, защото е близко и може да се отбегне - настоящето е резултат на много сплетени влияния на миналото. Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога! Този е смисълът на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа! " Ето защо, изучавайте миналото, за да изправите своите по-гершки, стремете се към доброто бъдеще! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника си. Тръгнахме. Наново се потопихме в размисъл и мълчание.
към текста >>

37. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

След време, Тодор Стоименов споделя: - Ти знаеш ли, че още същата вечер, след като УЧИТЕЛЯ те е поканил да посещаваш класът, поиска и моето съгласие.
Знаех за строгата дисциплина на класа. Бях посъветван, че ако УЧИТЕЛЯТ ми разреши да посещавам младежкия клас, то ще бъде най-доброто и желано разрешение. Намерих момент и поставих въпроса на УЧИТЕЛЯ. Бях твърде много зарадван, когато Той ме покани и напомни, че трябва да бъда точен и преди 5 часа сутринта да заема своето място. Разбира се, че това поръчение изпълних и останах завинаги в редиците на съучениците си от младежкия окултен клас. След време, Тодор Стоименов споделя: - Ти знаеш ли, че още същата вечер, след като УЧИТЕЛЯ те е поканил да посещаваш класът, поиска и моето съгласие. Нещо повече. Той ме попита: кой ще отговаря пред невидимия свят за този младеж, кой ще бъде гаранта? - За мен - продължи Тодор Стоименов - твоята кандидатура не бе проблем. Бях вече те проучил. Разбрахме, че работиш и се грижиш за старите си родители.
към текста >>

38. ІІІ.77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ

Летопис Вергилий Кръстев

„Говори се едно, а се върши друго." От там дойде разединението, несъгласието и неразбирателството.
Те бяха прави. Не можеше да се говори едно, а да се върши друго. Раздадохме сиренето, но никой не остана доволен от нашата задача. Този урок го запомних. И така, 30 години след заминаването на Учителя, се осъществява братския живот и провежда по този неписан правилник. „Говори се едно, а се върши друго." От там дойде разединението, несъгласието и неразбирателството. Духът на Общението го нямаше между нас. Не можехме да се доберем до него. Знаех, че нашето поколение не може да си разреши задачата след заминаването на Учителя. Ние на Рила бяхме направили един опит. Ние, учениците от Школата на Учителя направихме горе един опит на Рила и този опит бе несполучлив.
към текста >>

39. 4.13. Небето няма да разреши

ИЛИЯ УЗУНОВ

Ние кимаме глава в знак на съгласие.
13. Небето няма да разреши След Паневритмия сме се събрали около Учителя и разговаряме. Задават Му се въпроси и получаваме отговори. Запитват Го за богомилството и защо са били изгонени от България. Отговаря подробно. Ние кимаме глава в знак на съгласие. По едно време Учителят става сериозен и казва: „Боян магът е идеологът на учението, а поп Богомил е разпространителят. Като идея и в своята чистота учението е истинско. Но последователите му го измениха и му дадоха друга насока - направиха го социално и политическо. Искаха да вземат имотите на феодалите и болярите и да ги раздадат на селяните. Искаха да премахнат църквата с нейната феодална власт и да им вземат имотите, като ги раздадат на селяните." Учителят говори много по този въпрос.
към текста >>

40. 4.26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища

ИЛИЯ УЗУНОВ

Сваля се една Божествена идея, започва да се реализира със съгласието на Учителя, след това се намесват сили, противни на Делото на Учителя, накрая намират свои проводници и служители, и всичко се проваля по средата.
Последните години от Школата се правиха опити да се приложи Паневримтията в българските училища. Бяха организирани учителски курсове на учителите по физкултура, ръководени от Милка Периклиева и Весела Несторова, но накрая всичко се провали. Пълен провал по всички линии. Така, както може да се случи само в България. Тук винаги нещата протичат по един и същ начин. Сваля се една Божествена идея, започва да се реализира със съгласието на Учителя, след това се намесват сили, противни на Делото на Учителя, накрая намират свои проводници и служители, и всичко се проваля по средата. И накрая остава едно голямо нищо. Като разбрах всичко това, аз отивам при Учителя и Му съобщавам за провала. А Той огорчен каза: „Една Паневритмия не искаха да приложат." И махна с ръка с такова голямо огорчение и в жеста Му имаше решимост, че се сбогува с нещо, и че се отърсва от нещо. Какво беше това нещо, вие можете да го проучите от разказите на онези, които взеха участие в несполучливият опит, да се приложи Паневритмията. Онези, които попречиха, макар че бяха служители на други сили, те произлизаха от този народ и затова този народ ще носи последствията си за това, че се противопостави за прилагане на Паневритмията в българските училища.
към текста >>

41. 5.39. Молитва за дъжд

ДРАГА МИХАЙЛОВА

„Ти си дай съгласието, а ние ще те научим." Аз се съгласих.
Баща ми беше починал и аз бях много умъчнена. Една вечер сънувам, че съм умряла. Събират се сестри около мене. Идва Савка и ме пита: „Искаш ли да работиш за Братството и за Учителя? " „Искам, но не зная как." Тя ми подаде ръка и аз седнах на постелята. „Ти си дай съгласието, а ние ще те научим." Аз се съгласих. Дотук това е насън. На другия ден отивам на училище, което се намира извън селото. А тази година беше сушава и всичко бе изгоряло. Последният, пети час, имаше час на класния ръководител и аз отидох при моите ученици, при моята паралелка, за която отговарях. Започнаха да се оплакват, че е суша, че всичко е изгоряло, и че иде глад, който дълго ще се помни.
към текста >>

42. 5.46. КОГА ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН?

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А тя ни познаваше, говори му и той веднъж ни прие и даде съгласие да се събираме у нас.
Там е цялата работа. Така се дойде до забраната на лагера 1973 г. Кючуков след това бе сменен и на негово място дойде Баръмов. Той бе голям комунист. Отначало не искаше да ни приеме, но секретарката на Кючуков беше останала на същия си пост. А тя ни познаваше, говори му и той веднъж ни прие и даде съгласие да се събираме у нас. Но за Рила не позволи. Ето, това е вече история. Ние минахме през този етап. Той не може да се върне. Младите не могат да го повторят, дори и да искат.
към текста >>

43. 6.10. Младежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

10. Младежките събори По инициатива на младежите и със съгласието на Учителя се свикаха Младежки събори от 1923 до 1930 г.
10. Младежките събори По инициатива на младежите и със съгласието на Учителя се свикаха Младежки събори от 1923 до 1930 г. Те обикновено биваха преди рождената дата на Учителя -12 юли - Петровден. Между младежите имаше представители на различни политически и духовни движения. Всеки представител поднасяше своя реферат и застъпваше онова течение, за което беше подготвен и правеше съпоставки с Новото Учение на Учителя. Или, по-точно, искаха да сложат и да вместят Новото Учение на Учителя съобразно обществените течения. Бяха изнесени реферати: Теофосията и Новото Учение, Толстоизмът и Новото Учение, Анархизмът и Новото Учение, Окултизмът и Новото Учение и т.н.
към текста >>

44. 6.33. Третият приятел

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Човек трябва да доведе своя ум и своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината.
Учителят непрекъснато изнасяше методите, при които човешката душа можеше да извоюва своята свобода. И Той казва: „Да бъде човек свободен, това подразбира - да остави Бога свободно да действа в него. За да бъдем свободни, трябва да бъдем в хармония с Бога, т. е. да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Човек трябва да доведе своя ум и своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината. Тогава той ще бъде свободен." Тази последна мисъл на Учителя дава ключа към великите мистерии, които могат да доведат човека пред свещения храм на Истината, която единствено може да му даде Великата свобода. За тази свобода Учителят казва следната мисъл: „Да бъде човек свободен, това значи да носи Светлината, знанието на Мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество - търпението, което е резултат от озарението на съвършената истина.
към текста >>

Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество - търпението, което е резултат от озарението на съвършената истина.
Човек трябва да доведе своя ум и своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината. Тогава той ще бъде свободен." Тази последна мисъл на Учителя дава ключа към великите мистерии, които могат да доведат човека пред свещения храм на Истината, която единствено може да му даде Великата свобода. За тази свобода Учителят казва следната мисъл: „Да бъде човек свободен, това значи да носи Светлината, знанието на Мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество - търпението, което е резултат от озарението на съвършената истина. В този чуден свят, казва Учителят: „Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат". Душите на изкуплението минават през пътя на малките мистерии, път, в който любовта е най-голямата проява на новия живот. Душите, при усъвършенстването, минават през тесните пътеки на Мъдростта, докато душите, които идват да служат на човечеството, следват неизменния път на Истината.
към текста >>

45. 6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

договор за ненападение и отбрана, когато ние обявихме война на САЩ и Америка, така наречената символична война, то Русия (СССР) автоматически имаше право да нападне България, да обяви война, без съгласието на съюзниците.
Сега ще ви разкажа една много важна тайна, която има историческо значение. В международната политика има следният принцип: „Когато се образува договор и подписва договор между известни държави, особено за ненападение и охрана, то ако една от държавите бъде нападната, то другите държави се притичат в нейна помощ. Ако една държава отвори война на една от тези страни от договора, то другите автоматически отиват да я защитават". Това е един важен принцип, който принцип не се знаеше от нашите държавни мъже тогава. Понеже съществуваше тогава договор между Русия, САЩ и Англия, т. е. договор за ненападение и отбрана, когато ние обявихме война на САЩ и Америка, така наречената символична война, то Русия (СССР) автоматически имаше право да нападне България, да обяви война, без съгласието на съюзниците. Но забележете сега най-интересното. Но ако България сключи мир със САЩ и Англия, то тогава СССР е невъзможно да нападне България по горният договор, понеже България, след като е подписала мир, престава да бъде воюваща страна. И по този начин СССР не може да влезне в България. Понеже това нещо го осъзнаха американците и англичаните, те на всяка цена искаха да не допущат СССР да обяви война на България и по този начин да влезне у нас. И затуй те предложиха на България да проведат преговори за примирие в Кайро.
към текста >>

46. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога.
През 1995 г. той отново беше в София и отново сподели с мен, че иска да финансира и издаде този каталог, като го посвещава на Делото на Учителя. Отговорих му на няколко допълнителни въпроси и го охрабрих да го издаде, но той срещна противодействие от ония, които считаше за най-близки и верни нему. Те го сплашиха, за да могат да го спрат, че аз единствено имам правото на печат на творчеството на Елена Андреева. Това го знаеше само Елена Николова, защото лично беше чела завещанието на Елена Андреева в моя дом и в присъствието на Наталия Попова като свидетел. Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога. Аз го подкрепих и защитих. Аз знаех цялата история на този каталог от преди 45 години и имената на всички лица, които се явяваха да откраднат труда на Елена Андреева. А да се издаде един такъв каталог е необходимо много време, много справки и това е една изключително трудоемка работа, и не всеки би се хванал да реализира тази идея на Елена Андреева. А дали ще излезе този каталог, ще видим. Ако излезе - добре и похвала за Асен Челингиров, но ако не се отпечата, значи са взели връх онези, които си служат с лъжата и кражбата.
към текста >>

47. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Чрез внесените песни, чрез този чужд Дух на Школата се внася разединението и несъгласието на последователите на Учителя Дънов. 19.
Това го има в Словото Му и то е отпечатано по Негово време. О там започва винаги началото на йерархията. Такова нещо не съществува в Школата на Учителя. Това е описано в томовете на „Изгревът" и там са цитирани и думите на Учителя отпечатани в беседите му до 1950 г. 18. Които съставиха и изнесоха моделни разработки на песни на Учителя, които са чужди по Дух на песните на Учителя и разпространявайки ги в България допринасят за най-голямото зло. Чрез внесените песни, чрез този чужд Дух на Школата се внася разединението и несъгласието на последователите на Учителя Дънов. 19. Които се явиха като пророци и заявяват на всеослушание, че Учителят говори чрез тях и записаха тези свои слова на касетки и ги разпространяват из България, като цитират, че Словото на Бога непрекъснато тече от своят първоизточник и че това, което е казал Учителят Дънов е вече отминало време, а което те казват е истинското настояще. А те не знаят, че Бог чрез нечисти проводници не се проявява, каквито са те. 20. Които отпечатаха едно пиратско издание в синя подвързия и отгоре бе написано името Беинса Дуно с бели букви, а заглавието е „Частни уроци дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1951-1966 г. гр. София, изд. 1994 г.
към текста >>

48. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога.
През 1995 г. той отново беше в София и отново сподели с мен, че иска да финансира и издаде този каталог, като го посвещава на Делото на Учителя. Отговорих му на няколко допълнителни въпроси и го охрабрих да го издаде, но той срещна противодействие от ония, които считаше за най-близки и верни нему. Те го сплашиха, за да могат да го спрат, че аз единствено имам правото на печат на творчеството на Елена Андреева. Това го знаеше само Елена Николова, защото лично беше чела завещанието на Елена Андреева в моя дом и в присъствието на Наталия Попова като свидетел. Асен Челингиров беше много разтревожен, но аз му заявих, че още преди две години съм дал съгласието си да отпечата този каталог и да отбележи като автор и съставител на каталога, че е Елена Андреева, а името на Асен Челингиров да фигурира като издател на каталога. Аз го подкрепих и защитих. Аз знаех цялата история на този каталог от преди 45 години и имената на всички лица, които се явяваха да откраднат труда на Елена Андреева. А да се издаде един такъв каталог е необходимо много време, много справки и това е една изключително трудоемка работа, и не всеки би се хванал да реализира тази идея на Елена Андреева. А дали ще излезе този каталог, ще видим. Ако излезе - добре и похвала за Асен Челингиров, но ако не се отпечата, значи са взели връх онези, които си служат с лъжата и кражбата.
към текста >>

49. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Чрез внесените песни, чрез този чужд Дух на Школата се внася разединението и несъгласието на последователите на Учителя Дънов. 19.
Учителят е срещу управителните и братски съвети, Това го има в Словото Му и то е отпечатано по Негово време. О, там започва винаги началото на йерархията. Такова нещо не съществува в Школата на Учителя. Това е описано в томовете на „Изгревът" и там са цитирани и думите на Учителя отпечатани в беседите му до 1950 г. 18. Които съставиха и изнесоха моделни разработки на песни на Учителя, които са чужди по Дух на песните на Учителя и разпространявайки ги в България допринасят за най-голямото зло. Чрез внесените песни, чрез този чужд Дух на Школата се внася разединението и несъгласието на последователите на Учителя Дънов. 19. Които се явиха като пророци и заявяват на всеослушание, че Учителят говори чрез тях и записаха тези свои слова на касетки и ги разпространяват из България, като цитират, че Словото на Бога непрекъснато тече от своят първоизточник и че това, което е казал Учителят Дънов е вече отминало време, а което те казват е истинското настояще. А те не знаят, че Бог чрез нечисти проводници не се проявява, каквито са те. 20. Които отпечатаха едно пиратско издание в синя подвързия и отгоре бе написано името Беинса Дуно с бели букви, а заглавието е „Частни уроци дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1951 ÷ 1966 г. гр. София, изд. 1994 г.
към текста >>

50. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

Тогава не всички знаехме дали това бе одобрено от Учителя и дали става с "неговото съгласие?
Наставаше мълчание, лицето на Учителя ставаше строго и най-после тя се виждаше, че трябва да напусне стаята с най-голямо нежелание. Но излизаше троснато, показвайки, че тя е тук назначена, поставена да пази, да охранява Учителя и да му услужва. А щом е тъй всички останали стоят под нея, зад нея и страни от нея. Така се сблъскахме с един пазач, поставен на прага на вратата на Учителя. Какъв беше този пазач? Тогава не всички знаехме дали това бе одобрено от Учителя и дали става с "неговото съгласие? Сблъскахме се с пазача на прага и се чудехме какво да правим. Онези, които отиваха при Учителя някакси се промъкваха между нея. Иначе тя заставаше и казваше: „Учителят е зает и си има работа. А вие ходете и си вършете вашата работа". Не можехме да се справим.
към текста >>

51. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

Но аз не можах да реша този въпрос без неговото съгласие.
И аз бях на самоиздръжка, а пък и не бях малка вече. Бях на кръстопът - можех да отида учителка в провинцията и да си изкарвам хляба, но щях да се отдалеча от Изгрева и от Учителя, а пък какъв беше смисълът на живота ми след като се отдалечавах от Учителя. Та аз можех да си седя и у дома на топло и нахранена ако беше само за насъщния хляб. И при единият случай, и при другият губех Изгрева и Учителя. Бях взела в себе си решение в никакъв случай и при никакви обстоятелства да не се отделям от него. Но аз не можах да реша този въпрос без неговото съгласие. Бях свикнала и знаех, че трябва да го питам за всяко нещо. Та как иначе, по-добър съветник и баща нямаше никъде по света. Та той лично ми бе казал веднъж: „Между Мене и Бога разлика няма да правиш". С това изречение в ума си аз отидох при него и му обясних: „Учителю, аз съм дошла за Школата, а като отида в провинцията ще се отдалеча от вас". Погледна ме: „Правилно си решила".
към текста >>

52. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и ето като годеница тя идва в София с него, за да пазаруват и да накупят подаръци за сватбата.
По едно време минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който е дошъл да преподава в гимназията. Харесали се, сближили се, но решила да отиде да пита Учителя. Отново е при него. Учителят й казал: „Кажи на баща си, че този човек не случайно идва в неговия дом. А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който да тегли колата". Отишла си в Нова Загора, дала си съгласието и ето като годеница тя идва в София с него, за да пазаруват и да накупят подаръци за сватбата. Тръгват двамата по търговската улица „Пиротска", а тогава там са били магазините на търговците, а те са били повечето евреи, гърци, арменци и какви ли не още. Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка й направило впечатление, че нейния годеник се обръща и от време на време говори с търговците на разни чужди езици като един с друг те не си приличат. Но понеже била заета с покупките тя не го разпитвала повече, но накрая като накупили всичко каквото трябва, излезнали навън, спряли се и тя го запитала: „Я ми ти кажи от къде знаеш толкова много езици, че говориш с всеки човек по различному". Той се усмихнал и казал: „Ама аз не съм ли ти казал досега, ами аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда преминах през девет морета, та чак от десето тръгнах". Изведнъж нещо в Ричка щракнало, тя изведнъж си спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва да премине през десет морета.
към текста >>

53. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Имаше такива, на които той си даваше съгласието, но всеки случай беше отделен за себе си и не се подвеждаше под общ знаменател и да се обобщава с някакви думи и да важи за всички.
122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ Най-труден бе въпросът, който имахме да разрешаваме с брака в различните му видоизменения и форми на общуване между някои братя и сестри. Имаше и се създаваха връзки, които Учителя не одобряваше. Имаше такива, на които той си даваше съгласието, но всеки случай беше отделен за себе си и не се подвеждаше под общ знаменател и да се обобщава с някакви думи и да важи за всички. Отидох веднъж и го питам за връзката между братя и сестри. Той каза: „Не е грешка да пипнеш един човек, но важно е за какво го пипаш, с каква цел и с какво чувство". Ако искаш да му помогнеш да го извадиш от някъде където е паднал тогава това пипане има смисъл. Ако подадеш ръка да го извадиш на прав път - има смисъл, но ако го заведеш по криви пътища - няма смисъл. И с какво чувство го пипаш.
към текста >>

54. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко й няма да се лишите от никакви блага.
Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своите щедрости. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко." През 1912 година събора е от 15 до 20 август. Учителят казва: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ. През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко й няма да се лишите от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе се ще дойдат". След свършването на събора Учителя Дънов полага ръцете си върху главите на всекиго един от присъстващите преди да напуснат салона. Благославя ги, защото след няколко месеца започва Балканската война, а те това не знаят. Преди да ги изпрати им нарежда да се снабдят с дърва и брашно за една година.
към текста >>

55. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

Ако го питаха той даваше съгласието или насочваше нещата в един по-друг порядък.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ В онези първи години младите приятели залитаха много по екскурзии в планините. Всеки свободен ден правеха екскурзии по Рила, по Витоша за по няколко дни или седмици. Заради тези екскурзии те отсъствуваха от клас, а ние останалите бяхме оредели и Учителят не беше доволен от такива излети, но мълчеше. Никой не го питаше. Ако го питаха той даваше съгласието или насочваше нещата в един по-друг порядък. Хвърчаха по екскурзии, млади бяха. Смятаха, че като ходят в планините ще получат по-бързо посвещение. Така смятахме тогава. Учителят беше казал, че в планините са кондензатори на енергии и човек като върви по тях енергиите, които се движат там преминават през нашите мозъчни центрове и ги развиват. Това е така и в това никой не се съмняваше особено, че това бяха думи на Учителя.
към текста >>

56. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

Онези, които бяха отвлечени стана с тяхно съгласие.
Така застават двете групи една срещу друга пред рида. Едните се провикват: „Пено, сама ли си тръгна или те откраднаха? " След малко се чува гласа на Пена: „Сама-а-а. Сама-а-а." Чуват братята, вдигат пушките и гърмят във въздуха, че накрая са се отървали от Пена и че накрая се е намерил някой да я вземе за жена. Същите случаи имаше и в Школата. Онези, които бяха отвлечени стана с тяхно съгласие. Онези, които отклоняваха ставаше с тяхно съгласие. Накрая Учителят заяви: „Няма престъпление на Изгрева, което да остане без възмездие. Защото всяка съдба започва от Домът Господен". Ние видяхме как всяка човешка съдба започваше тук и завършваше тук. Защото законите от Словото управляваха живота на тази Школа.
към текста >>

Онези, които отклоняваха ставаше с тяхно съгласие.
Едните се провикват: „Пено, сама ли си тръгна или те откраднаха? " След малко се чува гласа на Пена: „Сама-а-а. Сама-а-а." Чуват братята, вдигат пушките и гърмят във въздуха, че накрая са се отървали от Пена и че накрая се е намерил някой да я вземе за жена. Същите случаи имаше и в Школата. Онези, които бяха отвлечени стана с тяхно съгласие. Онези, които отклоняваха ставаше с тяхно съгласие. Накрая Учителят заяви: „Няма престъпление на Изгрева, което да остане без възмездие. Защото всяка съдба започва от Домът Господен". Ние видяхме как всяка човешка съдба започваше тук и завършваше тук. Защото законите от Словото управляваха живота на тази Школа. На 7-те езера през тези години прекарахме понякога с мъгла, бури, дъждове, че дори и сняг.
към текста >>

57. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

Взимайки пред вид горното, в съгласие с г.
Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г. столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение. От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач. (п.) Свинаров секр.
към текста >>

58. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

- Ако не водя порядъчен живот, ако не живея в съгласие с Божиите закони.
Сега 16 синодални старци се събрали на съвет, да разискват за изключването ми от църквата. Там е лошото, че никой не може да ме изключи. Който ми е дал живот, Той ме е пратил да работя. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз самия. Как ще се изключа? - Ако не водя порядъчен живот, ако не живея в съгласие с Божиите закони. Кой ще ме изключи, като живея със съгласие с Великите Божии закони? Който живее в неправда, сам себе си изключва. Аз не проповядвам на езически народи, а говоря на съвременните християнски народи, които вярват, че Христос е дошъл да спаси света, че благодатта иде само чрез Него, Дохождат външни хора при мене и ме питат: защо нападаш свещениците? Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш? Аз не ги хуля, но намествам счупените им крака.
към текста >>

Кой ще ме изключи, като живея със съгласие с Великите Божии закони?
Там е лошото, че никой не може да ме изключи. Който ми е дал живот, Той ме е пратил да работя. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз самия. Как ще се изключа? - Ако не водя порядъчен живот, ако не живея в съгласие с Божиите закони. Кой ще ме изключи, като живея със съгласие с Великите Божии закони? Който живее в неправда, сам себе си изключва. Аз не проповядвам на езически народи, а говоря на съвременните християнски народи, които вярват, че Христос е дошъл да спаси света, че благодатта иде само чрез Него, Дохождат външни хора при мене и ме питат: защо нападаш свещениците? Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш? Аз не ги хуля, но намествам счупените им крака. Когото съм пипнал с ръката си, истински владика е станал.
към текста >>

59. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Ако вие живеете в съгласие с Божествените закони, дето минавате, пътят ви ще бъде отворен.
В майка ти е Бог, който се изявява. В сестра ти е Бог, който се изявява. В растенията е Бог, който се изявява. Навсякъде е Бог, който се изявява. Бог не може да се изяви само в една форма, а в хиляди форми. Ако вие живеете в съгласие с Божествените закони, дето минавате, пътят ви ще бъде отворен. Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете. Аз виждам онзи свят. Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам онзи свят.
към текста >>

Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете.
В сестра ти е Бог, който се изявява. В растенията е Бог, който се изявява. Навсякъде е Бог, който се изявява. Бог не може да се изяви само в една форма, а в хиляди форми. Ако вие живеете в съгласие с Божествените закони, дето минавате, пътят ви ще бъде отворен. Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете. Аз виждам онзи свят. Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам онзи свят. В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък.
към текста >>

60. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Ако вие живеете в съгласие с Божествените закони, дето минавате, пътят ви ще бъде отворен.
В майка ти е Бог, който се изявява. В сестра ти е Бог, който се изявява. В растенията е Бог, който се изявява. Навсякъде е Бог, който се изявява. Бог не може да се изяви само в една форма, а в хиляди форми. Ако вие живеете в съгласие с Божествените закони, дето минавате, пътят ви ще бъде отворен. Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете. Аз виждам онзи свят. Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам онзи свят.
към текста >>

Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете.
В сестра ти е Бог, който се изявява. В растенията е Бог, който се изявява. Навсякъде е Бог, който се изявява. Бог не може да се изяви само в една форма, а в хиляди форми. Ако вие живеете в съгласие с Божествените закони, дето минавате, пътят ви ще бъде отворен. Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете. Аз виждам онзи свят. Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам онзи свят. В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък.
към текста >>

61. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

И ето сега тук пред огъня Учителят кимна с глава в знак на съгласие, ние приехме, че трябва да го изслушаме и застанахме с неохота и се приготвихме да го слушаме.
Но за проповедите им ние бягахме. Дори си спомням веднъж ми каза един: „Ела да ти кажа нещо, пък после ще ти кажа и една опитност от Учителя". Казвам му: „Първо ми кажи опитността, пък после ще видим". А той се смее: „А-а, няма да ме излъжеш - искаш да я чуеш и после да избягаш". Ето така бяха нещата по ония години, а по времето на Школата ние се нагледахме и се наслушахме на многобройните проповедници от старото поколение. И ето сега тук пред огъня Учителят кимна с глава в знак на съгласие, ние приехме, че трябва да го изслушаме и застанахме с неохота и се приготвихме да го слушаме. Белев започна да говори, говори колко време не знам, защото малцина го слушаха и всеки чакаше да свърши, за да се махне и да не ни хаби хубавата вечер, но мълчахме поради послушност, за да не се получат недоразумения и то пред Учителя когато той е дал съгласието си. По едно време Белев спря и преди вероятно да завърши искаше да обобщи и да каже някои поучителни слова и напътствия затова приложи един трик, който се прилага от ораторите. Обърна се към всички нас и запита: „Има ли някой против това, което казах? " Той очакваше да кажем, че няма никой и да започне обобщенията си и да приключи с подходящ финал. Всички кимнахме с глава одобрително като си казахме в себе си: „Хайде свършвай, защото времето ти изтече".
към текста >>

Белев започна да говори, говори колко време не знам, защото малцина го слушаха и всеки чакаше да свърши, за да се махне и да не ни хаби хубавата вечер, но мълчахме поради послушност, за да не се получат недоразумения и то пред Учителя когато той е дал съгласието си.
Дори си спомням веднъж ми каза един: „Ела да ти кажа нещо, пък после ще ти кажа и една опитност от Учителя". Казвам му: „Първо ми кажи опитността, пък после ще видим". А той се смее: „А-а, няма да ме излъжеш - искаш да я чуеш и после да избягаш". Ето така бяха нещата по ония години, а по времето на Школата ние се нагледахме и се наслушахме на многобройните проповедници от старото поколение. И ето сега тук пред огъня Учителят кимна с глава в знак на съгласие, ние приехме, че трябва да го изслушаме и застанахме с неохота и се приготвихме да го слушаме. Белев започна да говори, говори колко време не знам, защото малцина го слушаха и всеки чакаше да свърши, за да се махне и да не ни хаби хубавата вечер, но мълчахме поради послушност, за да не се получат недоразумения и то пред Учителя когато той е дал съгласието си. По едно време Белев спря и преди вероятно да завърши искаше да обобщи и да каже някои поучителни слова и напътствия затова приложи един трик, който се прилага от ораторите. Обърна се към всички нас и запита: „Има ли някой против това, което казах? " Той очакваше да кажем, че няма никой и да започне обобщенията си и да приключи с подходящ финал. Всички кимнахме с глава одобрително като си казахме в себе си: „Хайде свършвай, защото времето ти изтече". Разбира се всичко това се наблюдаваше от Учителя, той слушаше Белев, наблюдаваше нас и виждаше кой какво и как мисли за Белев и за целия този въпрос, който стана един голям въпрос пред нас: как да се справим с проповедниците?
към текста >>

62. 25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ

Петър Камбуров

И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казват в очите: „Не щем старите!
А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде и да напусне комуната. Но за да не бъда голословен, преди да предложат на Марин и на мен това си решение, те отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август същата година (1926) щеше да се състои събора. Наистина, Учителят одобрил тяхното решение: да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казват в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това каза и Учителят". Ние с Марин сме в недоумение! Не допущахме Учителят да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при Учителя. Отидохме. Учителят каза: „Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък.
към текста >>

63. 4. ВЕНЧАВКАТА

Станка Иванова Тотева

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Ние се венчахме в тяхно отсъствие и без тяхно съгласие, но със съгласието на Учителя.
Сложи ни венчета на главите и така ни венча. Ние бяхме много весели и през цялото време се смеехме, както протече и целият наш живот с Минко, радостно и весело. При венчавката присъствуваше едно русо, хубаво момченце, ние бяхме весели, а той попът сериозен. Така венчани вече ние се върнахме на Рила обратно. Майка ми като се върна и се научи, че сме вече венчани много се разтревожи, но всичко беше вече свършено. Ние се венчахме в тяхно отсъствие и без тяхно съгласие, но със съгласието на Учителя.
към текста >>

64. 10. ВИРОГЛАВСТВО

Марийка Великова Марашлиева

Бяха дошли латвийците на Изгрева и отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат там братство в Рига, но много се дърпат едни други, няма този мир помежду им и няма съгласие.
Утре той си заминава. Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира. Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Ние сме отворили уста, превърнали сме се на слух и само слушаме. Бяха дошли латвийците на Изгрева и отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат там братство в Рига, но много се дърпат едни други, няма този мир помежду им и няма съгласие. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене. Има и противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със зъби се гризат". Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости.
към текста >>

65. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Нарушение на окултните закони

Аз обаче реших, че трябва да имам някого зад гърба си и тъй без нейното съгласие сключих брак на 1.VIII.1960 г.
Квартирантите ни си излязоха като си купиха къща, но други квартиранти властите настаниха у нас. Така че в домът ни положението не се промени. Брат ми и снаха ми се отделиха да живеят в една стая. Те искаха да се разширят и в тая бъркотия аз реших, че ще трябва да се омъжа, защото последните квартиранти живяха малко време и като излизат пак можеше да останем в същото положение вкъщи. Майка ми не беше съгласна да сключа брак с моя избраник. Аз обаче реших, че трябва да имам някого зад гърба си и тъй без нейното съгласие сключих брак на 1.VIII.1960 г. Майка ми беше извън себе си. Никога не можех да помисля, че ще се получи такова нещо вкъщи. Тя се обърна против мене. Квартирантите, които излязоха освободиха една голяма стая с малка кухня. Брат ми и снаха ми вкараха веднага багаж в стаята и я заеха.
към текста >>

66. 5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

След това Бялото братство, братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност също една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно.
В. Кр.: Братската комуна къде е била? Г. Й. В тази местност „Свирчовица", която е на 7 км източно от Русе. Една хубава липнишка гора, след нея следва една хубава обширна плодородна местност, която се наричаше „Свирчовица". Там е била тази първа комуна на анархистите и след анархистите - комунистите са имали също такава комуна за колективно обработване и живеене. След това Бялото братство, братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност също една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа. Добре, но в течение на работата тези неудобства, неуредици, които се случили при анархистите дошли тук и те същите ликвидират и тяхната комуна. В. К. Какви неудобства? Г. Й.
към текста >>

Несъгласие, дисхармония, нямали са единомислие и ред други причини.
Направили са сграда за колективен труд и работа. Добре, но в течение на работата тези неудобства, неуредици, които се случили при анархистите дошли тук и те същите ликвидират и тяхната комуна. В. К. Какви неудобства? Г. Й. Несъгласие, дисхармония, нямали са единомислие и ред други причини. Ликвидират я анархистите, после комунистите я купуват и тяхната пропада. Тогава имота купува Бялото братство. В. К. Значи от анархистите и след това от комунистите я купува Бялото Братство. Това не го знаех.
към текста >>

със съгласието на Учителя.
Това не го знаех. Г. Й. Да. След като се ликвидира комуната на анархистите, по същите недоразумения, неудачи и разправии ликвидира се след това и комуната на комунистите. Това има голямо значение в духовния свят. И комуната на комунистите се купува от Бялото Братство, т. е. със съгласието на Учителя. Той може би Учителят ги движи тия неща, но те са вече друг етап на развитие и от друга категория. След като Бялото Братство купува земята и на комунистите, става една доста огромна земя, която обработва Бялото Братство. Добра, но след години почват да стават също промени. Починали някои от братята - брат Ватев, брат Марков, Марашлиев и други възрастни братя, а като почиват, то по-млади не е имало, а многото земя е било необходимо да се обработва. Тогава цялата тая земя се възлага на тези 4 - 5 души Маркови.
към текста >>

67. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

После, старайте се да живеете в дома в мир и съгласие и единодушие и да си помагате един друг в мъчните работи на тоя живот.
Тия добродетели са сила за душата. Те й дават храна и материал за мислене. Гневът, завистта, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум. Вий се старайте да виждате във всичко добро. Ползвайте се от горчивите уроци на провидението, защото те са за ваше добро. После, старайте се да живеете в дома в мир и съгласие и единодушие и да си помагате един друг в мъчните работи на тоя живот. Засега тия са най-потребните неща за вази. Предайте моя поздрав на Величка и майка си. Поздрави Стойчев и Иван Русчев. Поздрави нарочно и другите приятели в тракцията. В. В. П. К.
към текста >>

68. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие.
Всеки трябва усърдно да търси своя път и да пребъдва в него. Лутанието не е наука. Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш. С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие. В Христа нито жена без мъж, нито мъж без жена може. Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов. Земята я наричат плачевен юдол, място на страдания. Тук е изкуството да преодолееш всички мъчнотии със Силата Божия и Неговата Любов. Ти се постарай сама да разрешиш тоя въпрос.
към текста >>

69. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Като се върнах в Русе се срещнах с Елена и й казах: „Аз бях при Учителя и Той ми каза, „че любовта годи хората, любовта ги жени“ и мисля, че с това нещо Той си даде съгласието“.
Аз почаках малко, дали няма да ми каже още нещо, но Той нищо не каза. Целунах Му ръка и на другия ден ли какво заминах за Русе. Русе беше за мене все едно квартал Младост с центъра на София. Когато исках си пътувах, имах карта, нали? По Дунава, по железници, където желая. Като се върнах в Русе се срещнах с Елена и й казах: „Аз бях при Учителя и Той ми каза, „че любовта годи хората, любовта ги жени“ и мисля, че с това нещо Той си даде съгласието“. Мисля, дали не беше същия ден или няколко дена след това ли какво, пак се видяхме и тя ми каза: „Хайде да се поразходим и оттам ще минем покрай гробищата, да ти покажа гроба на баща ми, на майка ми“. Викам: „Добре“. Обикаляхме там, разхождахме се и като стигнахме гробищата, но преди да ги стигнем още минаваме край казармите и тя се спря за един момент и ми каза: „Брат Гради, искам да ти кажа нещо, което рано или късно ще го научиш. По-добре да го научиш от мене, отколкото от чужди хора“. Отговорих: „Добре, кажи го“.
към текста >>

Питах мама и тя си даде съгласието“.
По едно време почва вече да се мръква и аз отивам у брат Петър. Тъкмо приближих къщата на брат Петър, пък понеже беше студено и плъзгаво, лед, плъзнах се и си ударих доста зле главата. Отидох при брат Петър, те там ме посрещнаха, нали и там лежах няколко дни с ударената глава и по едно време пристига Елена, научила, че аз съм в Русе и понеже знае, че няма къде другаде да бъда, ще бъда при брат Петър и идва там. И вместо да изкаже някакво съжаление или нещо друго, почва да ми се кара, защо съм дошъл и т.н. Викам й: „Дойдох да те видя, нали сме божем годени. Питах мама и тя си даде съгласието“. Както и да е минаха няколко дена, мене ми се подобри състоянието и после се събрахме пак у нея заедно. Излязохме двама с Елена и първия път отидохме у леля й. Леля й я пита, къде е била. Ами бяхме някъде на гости. А за това, че се сърди гдето съм дошъл, леля й каза: „Едно време ние с вуйчо ти, той беше военен, минахме Стара планина през зимата, за да се срещнем, нямаше превозни средства тогава.
към текста >>

70. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

И оттам се върнах на езерата и казах на Кънчо, че съм ходил в Говедарци и съм срещнал председателя на партийния комитет и че съм му казал това, което Кънчо ми е казал и че председателя в отговор ми е казал да предам на Кънчо, че той е дал съгласието си да останем на Рила и да си летуваме.
Той ме погледна така и каза: „Ще кажеш на Кънчо, че аз съм разрешил да останете и да си летувате“. Аз му отговорих, че ще е най-добре да ми даде една бележка, както друг път ми е давал, за други случаи. Добре, но той бил в отпуска и затова нямал право да дава бележка, защото този, който го замества той отговаря. „Но кажи му на Кънчо, че аз съм разрешил да останете“. Отговорих: „Добре“. И оттам се върнах на езерата и казах на Кънчо, че съм ходил в Говедарци и съм срещнал председателя на партийния комитет и че съм му казал това, което Кънчо ми е казал и че председателя в отговор ми е казал да предам на Кънчо, че той е дал съгласието си да останем на Рила и да си летуваме. Кънчо каза: „Щом председателят е наредил, ще останете“. Казах му, ако иска да провери, нали? Да не мисли, че го лъжа. „Няма какво да ме лъжеш“, отговори Кънчо. Тогава развалиха кухнята, развалиха и охлюва... Но ние от работната група и брат Крум Въжаров - няколко души направихме мозайката на хижата.
към текста >>

71. 2. Хвърковати деца

Атанас Минчев

Слави дава съгласието си, че ще го уреди въпроса, идва на село и казва на мама: „Маро, така и така...“ Тя се смущава, това са грижи.
“ казват: „На една сестра вдовица“. Но ние стояхме само три дена, защото на село мама е сама и трябва сама да работи. Та Борис и Бертоли се заинтересуваха чии са тези деца, че летят като торпила. Тук мога да кажа, че стимул съм бил аз главно и брат ми разбира се, да ни вземат в София и да ни направят мозайкаджии. И понеже мама остава сама, а свако ми Слави на мамина сестра мъж, са били на градината в Айтос където беше и Иринка, дъщеря им (мир и светлина на душата й), а Слави ми е като настойник. Слави дава съгласието си, че ще го уреди въпроса, идва на село и казва на мама: „Маро, така и така...“ Тя се смущава, това са грижи. Идват в София със знанието на Учителя. „Влаевски дава мястото си и построяват една барака за трима човека. Стая голяма, легло като в кораб едно върху друго. Аз се отказвам от пансиона във Варна и идвам при мама, при брат си - една сила ме притегля. Искам да работя мозайка при Борис, който и сега когато е вече на 90 г., казва: „Наско, нямал съм като теб помощник“.
към текста >>

72. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята на Господа.
Гдето има скръб има и радост, а гдето нема радост има скръб. Разбирайте добре живота. Разбирайте добре своите стремежи. Изваждайте поучения от всичко. Не тълкувайте нещата криво. Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята на Господа. Бъдете здрави и весели, за да работите за Тогова, Който ви е пратил на земята. Ваш верен П.К.Дънов София, 24.Х. 1912 г. Любезна В.Стойчева, Получих писмото ви. Г-н Боев ако може да ми изпрати материала.
към текста >>

73. 56. Парясници

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Той преди да си даде съгласието отново отива при Тодора и я пита дали накрая ще се върне при него.
Парясникът тогава беше много лоша дума, ако някой трябваше да я носи. Но тук на Изгрева нещата бяха другояче. Един път пред кухнята Тодор пак мрънкаше пред Учителя, че Тодора му е била отнета по нечестен път. А тогава Учителят му каза: „Тодоре, знай аз тебе ще те оженя“. След десет години от развода си с Тодора се яви една жена на име Донка, която се съгласи да се ожени за него. Той преди да си даде съгласието отново отива при Тодора и я пита дали накрая ще се върне при него. Тя му заявява, че няма да се върне в никакъв случай и той вече успокоен връща се у дома и се оженва за новата булка, която бе около 20 години по-млада от него. Булка, като млада булка. А как пък се случи, тази жена много се привърза към него, много го обичаше и го гледаше като писано яйце, гледаше му децата четири на брой и добре си заживяха. Дойде време и Учителят си замина за другия свят. След като се излъчи от тялото си, явява се на Тодор, който притежаваше ясновидство и му казва: „Тодоре, аз си заминавам за другия свят.
към текста >>

74. 14. Арест във влака

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен“. Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимавам само хората,които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното - доброто. За да схванат Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знания за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват.
към текста >>

75. 55. На път за страната Ханаан

Получихме съгласието и Цанка отиваше и записваше колкото можеше.
И някой щеше да ме предаде на милицията, за да ме отстрани и да ме спре в моя план. В това бях убеден. Споделих опасенията си с Юрданка и тя се съгласи с мен. Тогава помолих Цанка Екимова, като ходи и посещава Юрданка да вземе една тетрадка и да записва. Цанка се съгласи, а Юрданка отново трябваше до пита по вътрешен път Учителя дали е съгласен. Получихме съгласието и Цанка отиваше и записваше колкото можеше. По- късно тази тетрадка ми беше предадена. След това помолихме Юрданка да ни предаде писмата на Учителя до Иван Жеков, за да ги препишем, за да бъдат приложени към нейните спомени. Отново тя трябваше да иска разрешение от Учителя. Получихме го. Цанка ги взе, преписа ги, а аз чрез един фотограф ги преснех, след което ги върнахме.
към текста >>

76. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

Вергилий Кръстев записа моите опитности по времето на Школата на Великия Учител Беинса Дуно, на магнетофонен запис, с моето съгласие и разрешение. 2.
„Дървеница“, бл. 44, вх. Б, ет. 3, ап.. 47, удостоверявам следното: 1. През 1991 г. Вергилий Кръстев записа моите опитности по времето на Школата на Великия Учител Беинса Дуно, на магнетофонен запис, с моето съгласие и разрешение. 2. Предадох писмата на брат Боян Боев до мен на В. Кръстев да ги преснеме, за да може да ги приложи към моите спомени. 3. Бях му връчила няколко ръкописа, които той може да ползува и да ги включи към основния материал. 4. През 1996 г. аз дадох на Елена Николова писмата на Боян Боев и заедно с мои бележки те бяха включени във в.
към текста >>

77. 30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ

След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с усърдие.
А е пожелал дълго време преди това, като пеем песента да държим мисълта си за идването на мира като го привлечем по-скоро. И сега когато пиша още няма мир. Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги периоди от време. За тях годините са мигове. И когато отнасят някои идеи и постижения към вечността правят това спокойно, хладнокръвно, защото познават законите на живота, защото живеят извън времето и пространството. След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с усърдие. Не беше съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия. Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише.
към текста >>

78. 39. БЕЛЕЖКИТЕ

И няма по велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувствува в себе си, да бъде в съгласие с всички велики същества.
-вия начин, ние мислим кой какво има - различаваме; при втория - пак различавам, но щом дойдеш до служиш на Бога, там няма различаване, там има само един метод. В първата фаза са оглашените - те са материалистите; във втората фаза - религиозните, те са верующи, те вярват в свещения егоизъм. Учениците са в Божественото учение. Та сега трябва да се приложат правилата в действителния, Божествения живот. В материалния живот, свещения егоизъм 5 дава, 100 взима; в религиозния - колкото урежда, толкова и поврежда, а в Божествения - всичко се урежда. И няма по велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувствува в себе си, да бъде в съгласие с всички велики същества. 19.ХИ.1933 г., Изгрев
към текста >>

79. 21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

Което всички музиканти знаят за това, като тази поправка я направих със съгласието на Асен Арнаудов.
" Само това да го приложиш трябва векове гдето се казва, нали? Така, че по всяка вероятност ние ще видим последиците по-нататък. Виж какво, аз ако ще правя един запис на Паневритмията може да хвърля още едно око, някои дребни подробности да направя, гдето знам, че ще имам един нов запис. Защото винаги можеш да прибавиш нещо и от друга страна става въпрос само за оркестрацията, някакви нови оцветявания и тука има едни поправки съм направил. Гледай какво, в "Първия ден на пролетта" ако си забелязал както я играят, по едно време прескачат нали, аз съм махнал три такта, за да бъдат точно нещата. Което всички музиканти знаят за това, като тази поправка я направих със съгласието на Асен Арнаудов. Имай предвид, че Асен Арнаудов беше от тези, който най-много е записал, даже и Паневритмията ,може би повече от половината. Той тогава беше студент, щото беше завършил вече, после беше в Мюнхен, стана професор по арфа в академията. Асен беше от онези музиканти, които свършиха много работа по времето на раждането на музиката на Учителя. Срещнахме се и си обяснихме как са станали тези неща, че на такъв трябва, та всеки два такта е една фигура. В: Ставаше въпрос за Асен Арнаудов.
към текста >>

80. 13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

Но като дойдоха много хора при писането на песните -изведнъж се запънаха, не вървеше вече работата както трябва в хармония и съгласие от всички.
Специално за песните и Паневритмията те имат голяма заслуга. Асен Арнаудов беше много музикален, с отличен слух, но малко бе пасивен. Ангел Янушев го подтикваше в това направление за повече деятелност, работата вървеше в началото с много разположение. Бързо се оформиха написаните текстове и в началото се създаде едно желание да се изгради Паневритмията и да се пеят песните. Паневритмията бе сглобена, написана и издадена. Но като дойдоха много хора при писането на песните -изведнъж се запънаха, не вървеше вече работата както трябва в хармония и съгласие от всички. Понякога критикуваха, понякога обвиняваха и спираха работата. Но независимо от всичко най-важното беше направено. Затова трябва да се изнесат от начало положителните неща и тяхната заслуга. А когато дойде време да се кажат някои неща за техните грешки, запетайки, пропуски и отклонения - тогава може да ги кажете, но да бъдат за поучение на младите. Човек винаги може да се отклони от пътя си.
към текста >>

81. 27. ТЕРЕЗА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Той казва: "Съжалявам, но аз трябва да взема съгласието на моята съпруга.
Разбира тя, че ще има две деца, както и в живота й се случва. Впоследствие обаче става нещо интересно. Когато тя ги отглежда, вече стават към 5-6-годишни децата, тя казва на съпруга си: "Аз искам да отида вече малко в Германия, да се занимавам с моите духовни въпроси. Децата са вече големи, ти можеш да се грижиш за тях и този въпрос сме го вече решили. Повече нали деца няма да отглеждаме, няма да имаме." В това време обаче се преживява погрома на България, в един от тези погроми, при които българското население от Македония бива подгонено и в това време един македонец посещава Керемидчиев в неговия дом, водейки едно момиченце 4-годишно, чиито родители са загинали по време на тези събития в Македония и му казва: "Ти си заможен човек, би могъл щото това дете е сираче, ако можеш да го приемеш в своя дом, да го гледаш като свое дете". Той казва: "Съжалявам, но аз трябва да взема съгласието на моята съпруга. В момента тя е в Германия". И той пише на Тереза писмо, за да изиска нейното съгласие и тя му пише в отговор: "В момента, когато този твой приятел е водил детето при тебе, майката на детето се яви при мене и ме замоли да приютя и да отгледам нейната рожба в нашия дом. Тъй че въпроса е решен, тя ще бъде нашето трето дете". И действително, тя става едно красиво момиче и понеже нямат никаква кръвна връзка, Тереза има някакъв много по-млад брат, когато идва от Германия един ден той я харесва и тя се оженва за него, заминава за Германия. Това зная.
към текста >>

И той пише на Тереза писмо, за да изиска нейното съгласие и тя му пише в отговор: "В момента, когато този твой приятел е водил детето при тебе, майката на детето се яви при мене и ме замоли да приютя и да отгледам нейната рожба в нашия дом.
Когато тя ги отглежда, вече стават към 5-6-годишни децата, тя казва на съпруга си: "Аз искам да отида вече малко в Германия, да се занимавам с моите духовни въпроси. Децата са вече големи, ти можеш да се грижиш за тях и този въпрос сме го вече решили. Повече нали деца няма да отглеждаме, няма да имаме." В това време обаче се преживява погрома на България, в един от тези погроми, при които българското население от Македония бива подгонено и в това време един македонец посещава Керемидчиев в неговия дом, водейки едно момиченце 4-годишно, чиито родители са загинали по време на тези събития в Македония и му казва: "Ти си заможен човек, би могъл щото това дете е сираче, ако можеш да го приемеш в своя дом, да го гледаш като свое дете". Той казва: "Съжалявам, но аз трябва да взема съгласието на моята съпруга. В момента тя е в Германия". И той пише на Тереза писмо, за да изиска нейното съгласие и тя му пише в отговор: "В момента, когато този твой приятел е водил детето при тебе, майката на детето се яви при мене и ме замоли да приютя и да отгледам нейната рожба в нашия дом. Тъй че въпроса е решен, тя ще бъде нашето трето дете". И действително, тя става едно красиво момиче и понеже нямат никаква кръвна връзка, Тереза има някакъв много по-млад брат, когато идва от Германия един ден той я харесва и тя се оженва за него, заминава за Германия. Това зная. Тереза се занимаваше много задълбочено със Словото на Учителя, тя превеждаше на немски всичко, каквото е имало да се превежда е превеждала на немски, тя. В: Аз съм виждал някои неща, които са преведени на немски през време на Учителя.
към текста >>

82. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев

Той винаги казваше на майка ми, че нищо не прави без съгласието на Учителя и че е готов да чака и години решението на Учителя, когато майка ми ще напусне тази земя и ще се съберат отново във Вселената.
Така е в Божия рай, Където ангели небесни песни пеят. И пред Бога благоговеят. Където вечна светлина цари и новият живот е в пълни зари. Там ти иди, Любовта прослави, на Бога служи, ученик ти бъди! " Ето това беше брат Любомир Лулчев и аз с много голяма радост искам да разкажа за тези интимни моменти от живота на моята майка с този велик дух и за неговото велико преклонение пред Учителя. Той винаги казваше на майка ми, че нищо не прави без съгласието на Учителя и че е готов да чака и години решението на Учителя, когато майка ми ще напусне тази земя и ще се съберат отново във Вселената. И ето какво казва брата по повод на моята майка, която той в някои от своите романи нарича с нежното име Беба: "Но аз съм непреклонен за моята Беба. Светът ще преобърна и който се отнася несправедливо, зле с нея умишлено или егоцентрично, не може да бъде мой приятел, уважението му остава наполовина и лицемерно. Трудно е да ме излъжат. Да обичат мен, а да мразят моята Беба. Тя, това съм аз; а аз, това е тя.
към текста >>

83. 23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА

После трябва да получим вашето съгласие, за да ми ги предадете.
Трябва да се докарат с лека кола. Всички непечатани беседи могат да се поместят в 5-6 куфара. Аз познавам обема на беседите и те могат да бъдат докарани на един курс. Но кой ще ги докара и как ще се докарат, това е друг въпрос. 8. Най-важното сега е вие да бъдете запознати с този проблем. После трябва да получим вашето съгласие, за да ми ги предадете. На вас не са необходими. Ако попаднат на Михайловистите, те ще ги унищожат. Те са необходими за България, те трябва да се върнат тук и да се отпечатат на български. Надявам се, че Величка ще съдейства. 9. От магнетофонния запис на Анина се узнава, че тя има при себе си един филм правен през 1945 г.
към текста >>

84. 26. КЛОПКАТА

Взимат самоволно решение да направят фотокопие на Павел Желязков, без да имат право на това и без мое съгласие.
3. Единствено Величка Няголова във Франция след моето разкритие бе посветена за този архив и чрез мой списък изпратен до нея с обозначени точки за съдържанието на архива. В писмото имаше и указание, че Величка отива при семейство Гобо и им разкрива Истината за архива. Били изненадани от онова, което те са съхранявали, без да знаят какво съдържат куфарите. 4. Семейство Гобо се съгласяват да предадат архива на Величка. 5. В последствие под чуждо давление променят решението си. 6. Взимат самоволно решение да направят фотокопие на Павел Желязков, без да имат право на това и без мое съгласие. По този начин се противопоставят на Борис Николов и Анина Бертоли, които бяха ме упълномощили да прибера архива в България. 7. След като вземат "самостоятелно" решение, тогава изпращат циркулярно писмо до десет души българи, заедно с ксерокс-копие от моето писмо до тях за въпросния архив, за да искат уж тяхното мнение по този въпрос. 8. По този начин поставят в клопка тези десет човека. Тези десет човека не знаят нищо за този архив, няма от къде да знаят и понеже не четат "Изгревът" не знаят каква е историята с издаването на Словото на Учителя. И с неговото съхранение!
към текста >>

85. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Построено въпреки силното несъгласие на кайзер Фридрих-Вилхелм, това седалище на парламента се превръща след първата световна война в символ на парламентаризма.
- лъвовете отстрани на портата, по спомени на очевидци, надживяват двореца с цяло десетилетие и биват отстранени едва в 1961 г. при построяването на стената и заравняването на граничната зона. Самият дворец Радзивил е част от един комплекс от здания, застроен върху по-малко от един квадратен километър от двете страни на Бранденбургската порта. На север от портата е Райхстагът, а на юг са били дворецът Радзивил с канцеларията на Райха и външното министерство от двете му страни. В целия комплекс от събития, както дворецът Радзивил, така и Райхстагът играят особено важна роля. Построено въпреки силното несъгласие на кайзер Фридрих-Вилхелм, това седалище на парламента се превръща след първата световна война в символ на парламентаризма. Интересна е между другото съдбата на императорския дворец - символа на империята, намиращ се Аа няколко стотин метра южно от Бранденбургската порта. От балкона на този дворец през 1918 г. Карл Либкнехт провъзгласява така наречената Ваймарска република. Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70% субстанция, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДр. След обединението, сградата на Външното министерство е взривена по естетическо-политически съображения.
към текста >>

Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите.
При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите. В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено въплъщение. Тъй като този проблем от своя страна пък е във връзка с еврейския проблем (или по-точно комплекс от проблеми), за мен представлява особен интерес неговото решение, което пък от своя страна е във връзка с положението в Близкия изток, където отново (или все още!) предстои да стават известни събития. За неграмотния наблюдател биха прозвучали странно изказванията на Учителя по този въпрос. Още в 1910 г. Той обявява, че кармата на еврейския народ в 1914 г.
към текста >>

86. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Учителят даде ли съгласието си?
Е.А.: В коридорчето имаше една малка масичка и едни малки стълбички, по които Той се качваше горе в малката стаичка, солариума дето беше, където Той се печеше на слънце. То беше една стъклена стаичка два метра на два, имаше едно походно легло само и Той там отиваше да се пече на слънце. И по тази стълбичка слагаше, като му донесат да речем, всеки идва, носи нещо. И там слагаха плодове, пакети и т.н. В.К.: Сега понеже ставаше въпрос за тези три портрета, този който първо рисува Учителя Щилянова ли е? Е.А.: Преди нея Борис Георгиев Го рисува. В.К.: Учителят даде ли съгласието си? Дава си съгласието. Е.А.: Ами той за един път го е направил. Само в един сеанс. А Щилянова два или три пъти е ходила там, а Кършовски, не знам колко време е бил. Даже той беше, те са портретите у мене и аз го дадох на Кършовски, щото е още жив, да го поправи, защото малко запрашен беше и не ми го е върнал даже.
към текста >>

Дава си съгласието.
То беше една стъклена стаичка два метра на два, имаше едно походно легло само и Той там отиваше да се пече на слънце. И по тази стълбичка слагаше, като му донесат да речем, всеки идва, носи нещо. И там слагаха плодове, пакети и т.н. В.К.: Сега понеже ставаше въпрос за тези три портрета, този който първо рисува Учителя Щилянова ли е? Е.А.: Преди нея Борис Георгиев Го рисува. В.К.: Учителят даде ли съгласието си? Дава си съгласието. Е.А.: Ами той за един път го е направил. Само в един сеанс. А Щилянова два или три пъти е ходила там, а Кършовски, не знам колко време е бил. Даже той беше, те са портретите у мене и аз го дадох на Кършовски, щото е още жив, да го поправи, защото малко запрашен беше и не ми го е върнал даже. Трябва да ги подканя да ми върне портрета, щото аз го дадох за поправка.
към текста >>

87. 24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

В първите години влизането в класа ставаше с Негово съгласие.
И когато казват на Учителя, че ще се съберем, тя Савка Му е казала, че у нея ще се събереме, Той казал: „И аз ще дойда". И се събрахме там и за наша радост пристигна и Учителят. И това беше първата лекция на Младежкия клас в стаята на Савка. Бяхме около 20-тинали, 30 младежи. Толкоз. Впоследствие някои пожелаха да влязат, други които са чули. В първите години влизането в класа ставаше с Негово съгласие. Всеки питаше, може ли да посещава класа. Даже в началото имаше няколко двойки, млади двойки. Но после Учителят като каза, че тоя клас е за неженени те трябваше да напуснат и напуснаха. В.К.: Сега имаше ли някакви условия за влизане в Младежкия клас, други условия какви имаше? Е.А.: Никакви други условия.
към текста >>

88. 49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

Да вършиш доброто, значи, да си в съгласие с Него.
Търново дава напътствие да си напише 91 Псалом и да го носи в себе си, и да го чете всяка сутрин. 25.Х. 1904 Петко Гумнеров, Какво желаеш най-много? Мъдростта е близо при тебе. Ти се двоумиш много в живота и това ти бърка. Господ, Който желае твоето добро те побужда постоянно да вършиш доброто. Да вършиш доброто, значи, да си в съгласие с Него. Ти имаш добрижелания, но ги отлагаш често. Нищо не отлагай. В чужди работи не се бъркай.На хорските думи внимание не обръщай. Човешките разправии край нямат.Което ти казах снощи, него върши. Там близо стой, няма друго избавление.Вярата е която спасява.
към текста >>

89. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Съзнателно или несъзнателно той си е дал съгласието.
Той пуска в себе си едното или другото и за това е отговорен. Той Учителят знаете ли какво казваше, като проявявам някои отрицателни черти: „Ех, вие някога сте яли и пили с тия същества, които сега проявявате, за грешките които правите". Също казваше за кавгите които стават, недоразуменията между хората: „Те лемурийците ги правят". Те са нали първата раса, изостанали души, те казва правят всички скандали между хората. Но един човек който проявява кавгаджийски духове в себе си, той се ортачва с тях, той е съгласен в дадения момент те да се проявят с него. Съзнателно или несъзнателно той си е дал съгласието. Щом е съзнателно, той пак ще пострада, пак ще си плати за несъзнателното. Даже веднъж Учителят ми каза: „Ти защо така постъпи? " Аз рекох: „Учителю, ама съвсем другояче ми беше предадена работата". То каза: „Е, и на тебе ще го направят без да знаят". Ти си направила пакост на едно същество без да знаеш, но и на тебе ще направят същата пакост без да знаеш.
към текста >>

90. 133. ПЛАЧЪТ

Отиват група и аз мисля, че Вие сте ги поканили и с Ваше съгласие идват.
А аз много се колебаех да дойда, пък защо не Го попитах и аз не знам, пак от стеснение. Щото аз виждах, че много напрегнат беше тогава Учителя с това. Един пита, друго, хайде казвам, където и да е ще отида. Може би, щото исках да видя и баща си, не мога да го кажа, може би имах едно раздвоение. И Той като ми каза, че съм отишла късно казвам: „Ами какво да правя Учителю, като ходите на Рила, не казват, че на Рила отиват. Отиват група и аз мисля, че Вие сте ги поканили и с Ваше съгласие идват. Като ходите другаде и затуй, аз казвам много исках да идвам, когато ходите на Мусала". Щото Той ходеше след това през есента на Мусала. И Той така вика: „Ех, те са търговци, които искат само те да печелят". Сега, така го каза Учителя. Значи, Той го каза в най-леката форма нали, която може да се каже, хем и аз да бъда задоволена, хем и да не оскърби другите.
към текста >>

91. 134. ХУДОЖНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВА

Е.А.: Не знам, с Негово съгласие стоеха в салона.
Когато ни взеха салона, картините, сега моя грешка може да е това, аз ги дадох на художниците които са ги рисували, като смятах, че те най-добре ще ги съхранят. Цветана Симеонова не е могла да ги запази. Тя тогава, не знам защо, дъщеря й нямаше отношение към тия работи. На Влаевски дадох, той беше рисувал, имахме две картини, Архангел Михаил, които стоеха от двете страни на голямата врата на входа в салона. В.К.: По поръчка на Учителя? Е.А.: Не знам, с Негово съгласие стоеха в салона. От Цветана Симеонова имаше една картина с така едни кръгове. В.К.: Цветана Щилянова е рисувала портрет на Христа, като е премахнала перчема му. Е.А.: Вижте какво, той е един портрет, за който Учителят каза, че най-прилича на Христа. Но само, че тука косата му беше, падаше по лицето и тя го дигна. Аз го имам този портрет на Христос и Цветана беше рисувала няколко картини по поръка на Учителя.
към текста >>

92. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

Е.А.: Да, всичко е със съгласието на Учителя.
Учителят обичаше да бъде всичко светло и с много прозорци. В.К.: Значи и какво представляваше тази стая, три на пет метра или по-голяма? Е.А.: Пет метра имаше най-малко, може и повече. В.К.: Сега това е нали „Глава на Твоето Слово е Истината". Сега кой направи това, това по идея на Учителя ли е? Е.А.: Да, всичко е със съгласието на Учителя. В.К.: Сега котвата, какво символизира котвата? Слизането на човешкия дух или как, слизането на човека на земята? Е.А.: Котвата е, сега чакай как да го изкажа. В.К.: Значи това е по идея на Учителя? А сега тука нотите: „до", „ми", „сол"?
към текста >>

93. 172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

Нищо в салона не се е слагало без съгласието на Учителя.
„Глава на Твоето Слово е Истината", този триъгълник? Спомняш ли си? Отдолу до-ми-сол. По поръчение? Е.А.: Всичко е поръчение на Учителя. Нищо в салона не се е слагало без съгласието на Учителя. Нищо, туй подчертавам. Учителят следеше. Той следеше, защото това е въздействие, нали и затова. В.К.: После съм виждал една Пентаграма, която са я изкарали като медальон, като украшение. Кой я направи тази Пентаграма?
към текста >>

94. 5.Учителят ни оставаше свободни

Това значи, че те трябва да се проявяват в хармония и в съгласие с висшата природа у човека.
Свободата се добива чрез ограничение на нашата нисша природа. Ограничение на животинската природа, която човек още носи в себе си. Учителят беше свободен и той искаше и нас да освободи като ни покаже пътя, по който идва истинското освобождение. Нисшата природа в нас, това са сили, които са свързани с живота. На тези сили трябва да се даде правилна насока. Това значи, че те трябва да се проявяват в хармония и в съгласие с висшата природа у човека. В човека всички сили трябва да действат в единство, не да се борят едни с други. Човек е организирано същество, в него действат много сили. Всички те трябва да са в съгласие, в единство за преуспяването както на физическата, така и на духовната същност на човека. Задачата на съзнателния човек е да уравновесява тези сили в себе си, всяка на своето време и място без да се противопоставят една на друга. Това е голямо изкуство, изисква се знание и мъдрост, за да организира силите в себе си човек минава през много падания и ставания, през много борби и страдания.
към текста >>

Всички те трябва да са в съгласие, в единство за преуспяването както на физическата, така и на духовната същност на човека.
Нисшата природа в нас, това са сили, които са свързани с живота. На тези сили трябва да се даде правилна насока. Това значи, че те трябва да се проявяват в хармония и в съгласие с висшата природа у човека. В човека всички сили трябва да действат в единство, не да се борят едни с други. Човек е организирано същество, в него действат много сили. Всички те трябва да са в съгласие, в единство за преуспяването както на физическата, така и на духовната същност на човека. Задачата на съзнателния човек е да уравновесява тези сили в себе си, всяка на своето време и място без да се противопоставят една на друга. Това е голямо изкуство, изисква се знание и мъдрост, за да организира силите в себе си човек минава през много падания и ставания, през много борби и страдания. Това е дълга работа, докато даде път за развиване на своята висша природа. Когато се говори за свобода не се разбира да прави човек каквото иска. Да прави човек каквото иска, това не е оди до свобода.
към текста >>

95. 12.Учителят е помагал на приятелите

Всичко действува в съгласие и хармония и няма сила, която може да наруши порядъка в Битието, да наруши равновесието в него.
При това той трябва сам да дойде до това разбиране, без никакво насилие, без усещане, сам да израсте и да разбере, че само по този начин може разумно да живее. Това разбиране трябва да бъде плод на неговото развитие, да му стане вътрешна необходимост да живее така. Веднъж дошъл до такова развитие, да бъде във връзка с Разумната природа ще се ползува от нейните закони и блага. Природата не е враждебно разположена към човека, но той като не я познава и разбира, сам се ограничава и отделя от нея, като иска да я победи, да я завладее, да й господарува. В природата съществуват разумни закони, които управляват цялото битие. Всичко действува в съгласие и хармония и няма сила, която може да наруши порядъка в Битието, да наруши равновесието в него. До това разбиране човек трябва да израсте, той трябва да съгласува своя живот с природата и да не противодействува на нейните закони, интуитивно, вътрешно да схване, че така е устроен животът на земята. Ние трябва да имаме тази убеденост, тя ще дойде от вярата. Вярата не се доказва, вярата се живее. Човек вярва, защото всичко, което е научил в живота си го води до вярата, до великото в живота.
към текста >>

96. 14.Около убийството на жена му

ЦАРЯТ БЕШЕ НАЙ-ДОВОЛЕН ОТ РАЗГОВОРИТЕ С ХИТЛЕР

Разбирам, че въпросът е бил повече за другата картина, която той наистина махна и която вероятно не е била в съгласие с разбиранията на Учителя, защото след като махна картината Учителят нищо повече не каза.
Пак по това време той беше поставил една картина над входната врата на бараката си и друга картина под съседния прозорец. Тази, която беше над входната врата представяше кръг с точка в средата, която е символ на проявения Бог. Другата никак не си спомням какво представляваше. Учителят ми каза да кажа на Лулчев да махне тия картини, като каза: „Какво иска, да разруши Изгрева ли? " Когато казах това на Любомир, той само се усмихна, каза, че ще махне само тази, която е под прозореца, но другата ще я остави. Разбирам, че въпросът е бил повече за другата картина, която той наистина махна и която вероятно не е била в съгласие с разбиранията на Учителя, защото след като махна картината Учителят нищо повече не каза. От това се вижда, че Любомир е работил с методи, които Учителят не е одобрявал. Това аз не можах да разбера. Когато съм отивала при него, съм го заварвала много често да чете някое от томчетата на Учителя. Не знаех, че той все пак поддържа идеята си, че не иска да се впряга в Учителювата кола, както ми беше казал веднъж. На това негово разбиране аз се противопоставих, защото за мене по-хубав и по-прав път от този, който Учителят ми сочеше, няма.
към текста >>

97. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -5

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Препоръчах да се обяви автономия на Македония със съгласието на германците и да се поиска мир от Англия и Америка чрез Турция.
След това ме викаха на смъртното му легло. Имал съм и една среща с княз Кирил - на 16 януарий 1944 год. Тази среща стана в дома на княгиня Евдокия. Говорихме главно за бомбардировката на 10 януарий. Аз посъветвах княза да се излезе от това положение. Препоръчах да се обяви автономия на Македония със съгласието на германците и да се поиска мир от Англия и Америка чрез Турция. Първата препоръка той отказа категорично, а за втората каза, че съм се бил уплашил. Аз му отговорих: ,Ако вярвате в победата на Германия може и половината България от България да умре, но ако не вярвате, вземете мерки, щото нито една къща повече да не бъде разрушена. Кирил ми съобщи, че ще ме вика на една среща с тримата регенти. С това обвиняемият завърши своите показания. Народният обвинител Армянов му зададе някои допълнителни въпроси.
към текста >>

98. III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?

Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие.
След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или Утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 год. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказвала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи държани на Младежките събори; Беседи на Класа на Добродетелите; Беседи на ръководителите; и при други някои случаи. Това са така групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата.
към текста >>

99. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

Бележка на редактора Вергилий Кръстев.

За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а Младежкия клас в София, от своя страна избра Просветен комитет от трима братя и три сестри.
Причините за това са вътрешни и външни. 2. В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално естество, Братството, чрез представителите си, основа просветен фонд, който за чисто външни удобства, носи името „Просветен ф. „Житно зърно" оставайки си обаче независим от това последното. 3. Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен характер в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело. Не ще и съмнение, че една от най-важните цели ще бъде подпомагане по възможност по-бързото излизане на съборни книжки, беседи, брошури и пр. За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а Младежкия клас в София, от своя страна избра Просветен комитет от трима братя и три сестри. Както биде вече уговорено на събора, всеки град - център си избира местен касиер, който ще има грижата, след като събере вноските от околията си, всеки три месеца да ги внася на централния касиер, брат Жечо П. Жеков в София. За да може веднага да почне да функционира и да могат да бъдат посрещнати някои основни и от първостепенна важност нужди, необходимо е, както се казва на събора, първата вноска да постъпи по възможност веднага. Вноските се изпращат на адрес: Жечо П. Жеков, кантора Цанев - Сердика № 21.
към текста >>

100. 2.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Лалка Кръстева