Търсене в текстове за 'Съвет'

Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. Учителят обича певческото изкуство.
към текста >>

2. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.
Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".
към текста >>

3. 2_16 Пълководците от миналото

Бях ползувал неговите съвети.
Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува.
към текста >>

4. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Германия нападна Съветския съюз на 22 юни 1941 година и започна великата битка срещу славянството и Русия.
Въпросната страна бе Германия. Въпросната столица бе Берлин, а въпросното правителство бе това на Третия райх и на Хитлер. Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище. Изминаха години. Започна Втората световна война. Германия нападна Съветския съюз на 22 юни 1941 година и започна великата битка срещу славянството и Русия. Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага". И това бе казано на наши приятели и ученици на Учителя, които бяха офицери, и то - висши офицери в българската армия. Те знаеха много добре какво означават думите на Учителя, но мълчаха и наблюдаваха развоя на събитията. И те се завъртяха и отидоха към своя финал, както ги бе определил Великият Учител. Една империя рухна.
към текста >>

5. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година.
Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство. Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила. Друга благоприятна година няма да имате скоро. Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година." Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година. Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година. Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година. Затова - който искаше и който можеше - се качи. И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година. А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там? Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека".
към текста >>

6. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите.
Минаха години. Комунистите дойдоха на власт. Но Игнат все пак остана в нашите среди. Дойде 1953 година и едно голямо събитие. Умря Сталин. С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия. В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс. Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин. Тези двойки се сменяваха на два часа. Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин.
към текста >>

По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия.
Комунистите дойдоха на власт. Но Игнат все пак остана в нашите среди. Дойде 1953 година и едно голямо събитие. Умря Сталин. С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия. В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс. Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин. Тези двойки се сменяваха на два часа. Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин. Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение.
към текста >>

7. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.
В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София. Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас. Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това. Може би, когато следващите поколения четат това, тази империя вече няма да я има. Всички империи се разрушават отвътре. Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство. По този начин тя обсеби и присвои, и разруши "Изгрева"! Разруши мястото, където бе Домът Господен! И затова съдбите на света се промениха. И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана. А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева".
към текста >>

Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.
И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана. А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева". По мое време това може и да не стане, но по ваше време непременно ще стане! В Божиите решения няма обратни действия! Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител. Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.
към текста >>

8. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта.
Всички избити турци още не са преродени, а витаят във въздуха и влизат и обсебват българите. Затова е сега това политическо озлобление между партиите в страната." Това беше характерно по времето на Школата на Учителя за всички партии и движения. Ние бяхме свидетели на тези събития и оценки на Учителя. Те се потвърдиха дословно. Учителят се бе завърнал от Мърчаево на "Изгрева". Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта. Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме. Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това. Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция." Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства. Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства! " Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н.
към текста >>

И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички.
Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд. И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички. През цялото време Лулчев стоя прав на тази беседа на Учителя. "Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше. Учителят каза и други думи, които стенографите записаха, но после не ги отпечатаха, поради политическите събития. Така че Лулчев обърка всичко и заради него комунистите се нахвърлиха срещу Учителя и срещу Братството. Така те бяха подведени и насочени да ударят Братството с цялата власт, с която те разполагаха.
към текста >>

9. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Първо, никой не ме е питал за съвет.
Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам. Вие сте финансов експерт и сте от Братството. Защо са допуснати тези финансови нарушения спрямо закона? " Аз изтръпнах. Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря. Първо, никой не ме е питал за съвет. Второ, никой не ми е искал съвет. Трето, и да е искал някой съвет от мене, нямаше да го изпълни. Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси. Пето, там други, които нямаха ценз, се разпореждаха и управляваха. По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас.
към текста >>

Второ, никой не ми е искал съвет.
Вие сте финансов експерт и сте от Братството. Защо са допуснати тези финансови нарушения спрямо закона? " Аз изтръпнах. Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря. Първо, никой не ме е питал за съвет. Второ, никой не ми е искал съвет. Трето, и да е искал някой съвет от мене, нямаше да го изпълни. Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси. Пето, там други, които нямаха ценз, се разпореждаха и управляваха. По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас. Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество.
към текста >>

Трето, и да е искал някой съвет от мене, нямаше да го изпълни.
Защо са допуснати тези финансови нарушения спрямо закона? " Аз изтръпнах. Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря. Първо, никой не ме е питал за съвет. Второ, никой не ми е искал съвет. Трето, и да е искал някой съвет от мене, нямаше да го изпълни. Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси. Пето, там други, които нямаха ценз, се разпореждаха и управляваха. По този въпрос аз имам мнението на Учителя." И му разказах цялата история, която описвам и на вас. Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество. И то при нозете на този умен човек, който е бил ваш Учител!
към текста >>

10. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година.
За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре. А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета! И да искат да се движат нанякъде, не са свободни. За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на земята. Определено е за какво време: един - за десет, друг - за двадесет, трети - за тридесет години на земята. Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година. Да кажем, че за тази задача са ви определени двадесет години. Останалите деветнадесет години са вече свободни и тогава, в това свободно време, вие идвате при Мен в Школата. Като навършите това време от деветнадесет години, някои от вас пак се връщат в света, а други остават до края при Мен. Но и тези, които се връщат в света, те са вече променени, носят нещо в себе си и без да искат разнасят идеите от Словото. Но горко на онези, които се завърнат в света - те минават през голямо опустошение, защото там, в света, ги обират и отвътре, и отвън и те си заминават при големи трагични обстоятелства.
към текста >>

11. 2_39 Ризата на латвийците

През 1939 година Латвия бе окупирана от Сталин и премина към Съветската империя.
Тя коленичи пред Него и целува десницата Му. След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка. Трябва да знаеш, че те ще целуват тогава Моята десница. Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение. Но изнасям само тези случаи за поука и назидание. През 1939 година Латвия бе окупирана от Сталин и премина към Съветската империя. Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си. Малцина от тях останаха живи в Латвия. Много рядко някой от нас получаваше по някое и друго писмо от останалите живи латвийци. Ризата, която Учителят облече на "Изгрева" и която те Му бяха подарили, ги спаси в началото. Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си.
към текста >>

12. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им.
От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас. Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за благодарност оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести. Един приятел още ги пазеше. Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им. Така той им върна пироните, с които бяха заплатили за гостоприемството на "Изгрева". Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува. И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха. Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха запленили и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива. Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии.
към текста >>

Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд.
Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха запленили и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива. Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии. Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили. Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си.
към текста >>

13. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя.
- и аз посочих с ръка целия "Изгрев". Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук. Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата. Затова ще му откажем." Учителят прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята. Чудих се защо именно с мен Той сподели това? След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя. Учителят беше прав. Тези сили посегнаха върху "Изгрева", но вече беше много, много късно за тях. Преди тридесет години Учителят си беше свършил работата и бе затворил Школата Си. Той ги изпревари. Те се явиха много по-късно и проведоха своя план, плана на онези сили, които стояха над тях, в тях и които се проявяваха чрез тях.
към текста >>

14. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен Братски Съвет, излъчен от тях.
Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли? Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже. Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи". На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час. И какво се оказа? Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен Братски Съвет, излъчен от тях. Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род. И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него. След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя". Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат". Това са Свещени думи на Учителя към ученика.
към текста >>

Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет?
Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи. Ето какво представлява Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения. Това е метод на Учителя за работата на ученика. Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се предава на Учителя. Този метод ще го намерите в отпечатаната от Савка през 1938 година книжка. Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет? Не стана нищо. Учителят не позволи. Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в другите книжки, които трябва да излязат.
към текста >>

Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах.
Не стана нищо. Учителят не позволи. Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в другите книжки, които трябва да излязат. Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах. Това е разрешението на задачата! След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет. Бе избран пожизнено. Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха резултата. Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика".
към текста >>

След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет.
Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в другите книжки, които трябва да излязат. Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах. Това е разрешението на задачата! След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет. Бе избран пожизнено. Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха резултата. Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика". Но никой не пожела да чуе за това, въпреки че им бе напомнено. Направиха си опит.
към текста >>

Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България.
В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева". Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172.
към текста >>

Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева".
Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева". Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност.
към текста >>

От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл.
8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева". Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр.
към текста >>

15. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя.
"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя. Но скоро, този съвет от само себе си се разтури. На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат. Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат. Оттам се получаваха шпалтите, на които се правеше коректура. Това беше много тежка, мъчителна работа.
към текста >>

Но скоро, този съвет от само себе си се разтури.
"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя. Но скоро, този съвет от само себе си се разтури. На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат. Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат. Оттам се получаваха шпалтите, на които се правеше коректура. Това беше много тежка, мъчителна работа. Нямахме подготвени хора.
към текста >>

Тогава имаше Просветен съвет.
Оставя ги свободни. Днес, по някоя случайност, има запазени оригинални беседи от времето на Паша, както и издадени томчета. При сравнение на свободната редакция на Паша с оригинала, виждаме, че тя води до съвсем други заключения и изводи. 7. Накрая брожението и несъгласието с Паша достигна своя финал. Брат Неделчо Попов стана и пред всички изобличи Паша в свободна редакция на Словото. Тогава имаше Просветен съвет. Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета. Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша. Получи се голям смут. Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите. Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха.
към текста >>

Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача.
Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него. Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота. Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба. Той заслужаваше това име. Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача. На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат. Те работиха около шест месеца. След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат. Събра се комисия и прегледа всичко. Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък.
към текста >>

На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат.
Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота. Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба. Той заслужаваше това име. Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача. На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат. Те работиха около шест месеца. След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат. Събра се комисия и прегледа всичко. Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък. Можеше спокойно, като се прочете редакцията, да се разбере кой е редактирал.
към текста >>

8) Накрая тоя брат с тържествен тон завърши да чете: "Кой е измерил Духа Господен или му е бил съветник и го е научил?
От мен толкоз". Братът извади Библията и започна да чете глава 40 от пророк Исайя: "И славата Господня ще се яви, и всяка плът купно ще види; защото устата Господни говориха."(Исайя, гл. 40, ст. 5) "Но Словото на Бога нашего остава във век."(Исайя, гл. 40, ст. 8) Накрая тоя брат с тържествен тон завърши да чете: "Кой е измерил Духа Господен или му е бил съветник и го е научил? "(Исайя, гл. 40, ст. 13) Всички стояха втрещени и се чудеха този брат откъде се яви, кой му даде тази беседа да редактира и откъде намери сили да прочете всичко това. Накрая той върна оригиналните беседи, до които не бе се докоснал поради страхопочитание към Бога и ги сложи на масата. Другите братя върнаха подготвените от тях редакции.
към текста >>

Борис наложи своето решение на задачата, защото беше председател на Братския съвет.
Накрая той върна оригиналните беседи, до които не бе се докоснал поради страхопочитание към Бога и ги сложи на масата. Другите братя върнаха подготвените от тях редакции. Накрая Борис Николов реши, че щом и другите са редактирали и променяли свободно Словото - по- добре да се остави Паша да работи, както е работила досега. Само Неделчо Попов не беше съгласен и протестираше. Неделчо Попов и Борис Николов бяха искрени приятели, но тук Неделчо се противопостави на Борис. Борис наложи своето решение на задачата, защото беше председател на Братския съвет. Тогава ние познавахме по физиономия този брат. Някои му знаеха името, но други не го знаеха. Онези, които го знаеха, скоро го забравиха. А този незнаен брат с незнайното име реши задачата. Решението, което той посочи, е най-правилното.
към текста >>

16. 3_03 Откраднатите хармонизации

Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора.
към текста >>

Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града.
към текста >>

"На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града.
Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града. Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации. Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя. Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем!
към текста >>

" Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно.
Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации. Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя. Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист.
към текста >>

Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя.
Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя. Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г.
към текста >>

17. 3_05 Музиканти и съдби человечески

А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна.
към текста >>

А съветите на Учителя не бяха прости съвети.
После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети. Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят. Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене.
към текста >>

18. 3_20 Души в почивка

Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология.
Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме студенти, други - завършили университети. За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на Патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа с него. Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация.
към текста >>

19. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.
Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева". И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започвах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст.
към текста >>

20. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ.
Част от сестрите се бяха настанили в малкия му дом, а други от приятелите бяха настанени в селото, като обитаваха дори и плевници. Обикновено към Мърчаево имаше непрекъснато движение на приятелите - от София до Мърчаево и обратно. Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя. Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя. Това нещо го осъзнах много по-късно. Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София. Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света.
към текста >>

Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София.
Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя. Времената бяха такива, че хората забравяха за Божественото и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя. Това нещо го осъзнах много по-късно. Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София. Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света. Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни.
към текста >>

Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети".
Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението. Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре. Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети". Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа".
към текста >>

21. 3_31 Истинската работа

Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено.
Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото.
към текста >>

22. 3_33 Съдба от Небето

Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите.
Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска. Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее. Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично. Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече. Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени. Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички. Той се подведе.
към текста >>

Спомням си, че беше свикан така нареченият "Голям братски съвет", в който участвуваха хора от Просветния съвет и от Братския съвет.
Всички без изключение се нахвърлиха върху мене, защо съм публикувала песните на Табакова? Приятелите не я обичаха, макар че тя беше певица от кариерата, а щом Учителят работеше с нея, това означаваше, че Той знае много добре какви качества притежава тя. Но наместо това, Табакова се опълчи срещу мен, като показваше наляво и надясно, че съм допуснала грешки в нейните песни. А те бяха допуснати поради невъзможността да бъде направена коректура. Освен това, Кирил Икономов и другите музиканти откриха фронт срещу мене само поради ревност. Спомням си, че беше свикан така нареченият "Голям братски съвет", в който участвуваха хора от Просветния съвет и от Братския съвет. Започнаха да се разглеждат песните една подир друга и всички се нахвърлиха върху мен, че аз съм променила песните на Учителя. Най-тържествено им заявих, че песните са дадени, както са по оригинал. Всички извикаха в един глас: "Къде е оригиналът? " Аз им показах оригинала на една от песните. Всички разглеждаха оригинала, сверяваха го с песента от песнарката и виждаха, че оригиналът се покрива с напечатания нотен текст, но пак не се предаваха, пак ме обвиняваха.
към текста >>

Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си.
Аз искам знак от Небето! " И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди. Нека това бъде съдба от Небето". Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си. Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя. Освен това, и двете страни поискаха съдба от Небето и всички решиха, че трябва да се изчака, за да се види решението на Небето. И то не след дълго се видя от всички. Кирил Икономов заболя. Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години.
към текста >>

23. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Понеже начело на финансовия съвет беше Антов, който беше македонец и понеже в тази комисия имаше още няколко души македонци, нещата се завъртяха натам, че Братският съвет отказа да финансира печатането песните на Учителя, които бяха дадени в оригинал.
А също не бих могла да издържа и отдавна да съм в Невидимия свят, ако не беше помощта от Учителя. За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар. Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен. Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат. Понеже начело на финансовия съвет беше Антов, който беше македонец и понеже в тази комисия имаше още няколко души македонци, нещата се завъртяха натам, че Братският съвет отказа да финансира печатането песните на Учителя, които бяха дадени в оригинал. И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството. Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи. И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши. Братският съвет не позволи с парите на Учителя да се издаде песнарката с песните на Учителя. Е, как ви се струва това?
към текста >>

И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството.
За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар. Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен. Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат. Понеже начело на финансовия съвет беше Антов, който беше македонец и понеже в тази комисия имаше още няколко души македонци, нещата се завъртяха натам, че Братският съвет отказа да финансира печатането песните на Учителя, които бяха дадени в оригинал. И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството. Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи. И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши. Братският съвет не позволи с парите на Учителя да се издаде песнарката с песните на Учителя. Е, как ви се струва това? Събират се десетина човека, казват "Ние сме комисия", после - "Ние сме Братски съвет" и решават да правят каквото си искат с парите, оставени от Учителя, само и само да противодействуват на Неговото дело.
към текста >>

И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши.
Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат. Понеже начело на финансовия съвет беше Антов, който беше македонец и понеже в тази комисия имаше още няколко души македонци, нещата се завъртяха натам, че Братският съвет отказа да финансира печатането песните на Учителя, които бяха дадени в оригинал. И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството. Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи. И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши. Братският съвет не позволи с парите на Учителя да се издаде песнарката с песните на Учителя. Е, как ви се струва това? Събират се десетина човека, казват "Ние сме комисия", после - "Ние сме Братски съвет" и решават да правят каквото си искат с парите, оставени от Учителя, само и само да противодействуват на Неговото дело. Всички знаеха, съгласно протокола, че всички песни са приети по оригинала. Там бяха техните подписи.
към текста >>

Братският съвет не позволи с парите на Учителя да се издаде песнарката с песните на Учителя.
Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат. Понеже начело на финансовия съвет беше Антов, който беше македонец и понеже в тази комисия имаше още няколко души македонци, нещата се завъртяха натам, че Братският съвет отказа да финансира печатането песните на Учителя, които бяха дадени в оригинал. И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството. Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи. И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши. Братският съвет не позволи с парите на Учителя да се издаде песнарката с песните на Учителя. Е, как ви се струва това? Събират се десетина човека, казват "Ние сме комисия", после - "Ние сме Братски съвет" и решават да правят каквото си искат с парите, оставени от Учителя, само и само да противодействуват на Неговото дело. Всички знаеха, съгласно протокола, че всички песни са приети по оригинала. Там бяха техните подписи. Но същата комисия, чрез Антов, не гласува да се отпуснат пари и да се финансира песнарката.
към текста >>

Събират се десетина човека, казват "Ние сме комисия", после - "Ние сме Братски съвет" и решават да правят каквото си искат с парите, оставени от Учителя, само и само да противодействуват на Неговото дело.
И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството. Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи. И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши. Братският съвет не позволи с парите на Учителя да се издаде песнарката с песните на Учителя. Е, как ви се струва това? Събират се десетина човека, казват "Ние сме комисия", после - "Ние сме Братски съвет" и решават да правят каквото си искат с парите, оставени от Учителя, само и само да противодействуват на Неговото дело. Всички знаеха, съгласно протокола, че всички песни са приети по оригинала. Там бяха техните подписи. Но същата комисия, чрез Антов, не гласува да се отпуснат пари и да се финансира песнарката. Е, какво ще кажете за това? Дайте си вашите обяснения.
към текста >>

24. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Учителят ме посъветва да бъда любезна с него и само толкова, за да не се позволи чрез него да се изявят силите и да се противопостави на Братството.
Това го оставяме за вашето поколение. През онова време имаше един редактор на "Всемирна летопис" - Иван Толев. Беше ме харесал и започна да се навърта около мен. Той беше женен и жена му вдигаше полата си, когато минавах покрай нея, за да покаже, че покрай нея минава една "мърша" и че не иска да се изцапа дългата й пола. Отидох при Учителя и се оплаках. Учителят ме посъветва да бъда любезна с него и само толкова, за да не се позволи чрез него да се изявят силите и да се противопостави на Братството. Той се числеше към Братството и като съидейник на Учителя. Вероятно някакви външни неща и съображения го караха да се движи около Братството и Учителя. Но когато не изтърпях и поисках от Учителя да ме освободи от него, с когото нямах никакви връзки, Учителят одобрително поклати глава. Аз не можах да издържа на задачата, дадена ми от Него - да бъда любезна с Толев. На следващия ден той се обяви срещу Учителя, напусна Братството и стана най-голям враг на Учителя.
към текста >>

25. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник.
Когато издавах моята песнарка, реших да включа тези песни на Учителя, дадени чрез нея. Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли? Защото се беше намесил онзи "хубостник" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше. Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници. Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник. Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "хубостник". Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато. Тя беше за нас външен човек - знаехме, че има контакт с Учителя само чрез музиката и нищо повече. Но Учителят беше работил с нея, беше я оценил като талант и певица, беше й дал песни и ние бяхме длъжни да публикуваме тези песни.
към текста >>

Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого.
Защо ли? Защото се беше намесил онзи "хубостник" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше. Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници. Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник. Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "хубостник". Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато. Тя беше за нас външен човек - знаехме, че има контакт с Учителя само чрез музиката и нищо повече. Но Учителят беше работил с нея, беше я оценил като талант и певица, беше й дал песни и ние бяхме длъжни да публикуваме тези песни. След като направих три безуспешни опита да получа песните, накрая аз не издържах и ядосана и побесняла - а аз съм много опасна, когато съм ядосана и бясна, но те ме бяха вбесили от тяхното разиграване - накрая аз отидох при тях. И като ги подхванах, и като им сложих една такава страшна караница, че те се изумиха, защото никога не ме бяха виждали такава.
към текста >>

26. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Тези, които правеха забележка грешаха, но другите, които бяха съветвани, също грешаха.
Учителят си замина. Минаха няколко години. Веднъж на Паневритмия стана някакъв спор. Спряхме и се огледахме. Видяхме, че едните грешат, но и другите грешат. Тези, които правеха забележка грешаха, но другите, които бяха съветвани, също грешаха. Огледахме се, и се оказа, че всеки играе Паневритмията така, както си я знае. А приятелите не я знаеха добре. Не бяха я научили добре. Бяха изминали много, много години от времето, когато всяко упражнение се изучаваше на поляната поотделно, в присъствието на Учителя. По-късно всеки идваше, влизаше в кръга, оглеждаше се как играят онези пред него и играеше според тях.
към текста >>

27. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година.
Имената на тези хора ще ги прочетете в протоколите на тяхната комунистическа партийна група от "Изгрева". Други се обявиха след заминаването на Учителя срещу Братството и срещу Школата. Имаше и такива, които се стремяха да обсебят и присвоят средствата на Учителя, които бе оставил за Братството. Бяха се създали много групи и настана брожение. Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година. Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година. По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева". Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като работници. Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири. Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е. на Учителя.
към текста >>

28. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

От друга страна техни представители се бореха да въвлекат Школата и да я облекат в различни форми като организация, като институция, като верска общност, да й наложат устав, членски карти, организация, начело с избран Братски съвет, като непременно трябваше да бъде наречен Върховен братски съвет.
От него произлязоха и нахълтаха в Школата различни социални и политически течения като социализъм, комунизъм, анархизъм. Чрез тях надойдоха различни нови окултни течения като теософия, антропософия, толстоизъм и какви ли не още. Чрез тях нахълтаха и идеите на йогите - те преведоха литература от английски на български. Тя не нахълта от Индия, а дойде от запад. Чрез тях се почна една идеологическа война на идеи срещу Школата на Учителя. От друга страна техни представители се бореха да въвлекат Школата и да я облекат в различни форми като организация, като институция, като верска общност, да й наложат устав, членски карти, организация, начело с избран Братски съвет, като непременно трябваше да бъде наречен Върховен братски съвет. Ето това беше цената на отклонението по наше време. А онези малцина представители от този клон, които бяха верни по дух на Учителя, се бореха за запазване Словото Му: както през време на Школата на Учителя, с разпространение на беседите Му, така и след заминаването на Учителя, те поеха грижата за съхранение на Словото Му, на всички печатани и непечатани беседи. Техният девиз беше: "Словото на живота да опазим." Ако следващите поколения четат Словото на Учителя, това се дължи на онези верни представители на богомилския клон, които запазиха Словото на Живота, Словото на Учителя, Словото на Бога. Преди да си замине, Учителят каза: "В бъдеще работете по групи." Мнозина още не могат да проумеят как може да се работи по групи. Много просто.
към текста >>

29. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Давах им съвети, но те не възприемаха, защото не можеха да проумеят как е възможно, в една малка страна като България, да се е родил Великият Учител.
И те, вместо да дойдат при нас, защото бяха с духовна нагласа, отклониха се и тръгнаха след йогите. А след време отклонението бе заплатено с жестока цена. Отклонението от Школата се заплаща с изземването на жизнения кредит от човека. Наблюдавах много млади хора, които бяха започнали да се занимават с Йога и които идваха понякога в моя дом за различни разговори. Винаги разпитвах подробно и винаги се идваше до един и същи извод - при всички случаи тези млади хора плащаха скъпо с увреждане на здравето си и с психическо разстройство. Давах им съвети, но те не възприемаха, защото не можеха да проумеят как е възможно, в една малка страна като България, да се е родил Великият Учител. И тези хора бяха загубени за нас и за себе си. За следващите поколения искам да цитирам онова, което Учителят каза при отварянето на Школата през 1922 година, на събора в Търново. "Онези от вас, които са ученици, да знаете че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на Когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква абсолютна чистота. Той изисква и абсолютна Светлина и абсолютна Свобода в душите ви.
към текста >>

30. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел.
Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми. Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование. Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за другия. Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите. Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел. Ще ви разкажа два интересни случая с двама наши приятели. Единият от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя. След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на легло. Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят.
към текста >>

Не се определя отначало нито за едната, нито за другата, не търси отначало помощта и съвета на Учителя, а започва да се лекува сам с Неговите методи, като едновременно е член и присъствува на две различни места.
Но решава да се лекува с методите на Учителя. Забележете тук добре, че той не отива веднага да търси помощ, както прави това Никола Нанков, а започва да се лекува с методите на Учителя, които са дадени в Словото Му. А това са: дълбокото дишане, пиенето на гореща вода, редовното посрещане на изгревите на слънцето, вегетарианската храна, природосъобразният начин на живот и т.н. Но нищо не му помага. Значи той е едновременно член и присъствува в две Школи - тази на теософите и Школата на Учителя. Не се определя отначало нито за едната, нито за другата, не търси отначало помощта и съвета на Учителя, а започва да се лекува сам с Неговите методи, като едновременно е член и присъствува на две различни места. След това отива при Учителя и търси Неговата помощ за главоболието си. Учителят вижда и знае как е постъпил и нищо не му казва. Защото той си служи с методи на Учителя, а едновременно е и в другата, така наречена "Школа" на теософите. Учителят мълчи, а брат Тодор Попов заминава за Ямбол, но главоболието му се усилва, става нетърпимо. Накрая отново отива при Учителя и споделя с Него, че трябва да напусне и университета, както и Окултната Школа поради заболяването си.
към текста >>

31. 3_63 Новата Голгота

Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме.
Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки. После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо. Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка. Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости! " Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят.
към текста >>

32. 3_66 Ясновидци и светци

И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци.
Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа.
към текста >>

33. 3_68 Самозванецът

А за вас, следващите поколения,аз имам следния съвет.
Ние се хванахме за главата. С това не можехме да се примирим, защото знаехме кой е Михаил и кому служи. Те го носеха не само в себе си, но и извън себе си. Носеха му снимките, книгите и носеха методите му на действие. Ние това не можехме да приемем. А за вас, следващите поколения,аз имам следния съвет. Вие можете да приемете хората му, когато те дойдат с чисти съзнания, с чист ум, с чисто сърце, с пробудени души, но с единствена цел да търсят и приемат Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно. Само тогава. Това е постановка на Школата и това е Волята на Учителя. Амин! Отидоха приятелите веднъж при Учителя и питат: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите? " Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български.
към текста >>

Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд.
Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него. Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е представител на чуждата й Черна ложа. Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път.
към текста >>

34. 3_71 Последните дни на Учителя

А Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе." И най-голямата грешка бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя път и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото на Учителя.
А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше? Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело. А Той бе го завършил и Школата на земята бе закрита. Ние смятахме да продължим тази Школа по онзи начин, по който Той я движеше и ръководеше. А това се оказа непосилно за нас и ние се саморазрушихме. А Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе." И най-голямата грешка бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя път и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото на Учителя. Това е целта на Школата : Да се проучи , да се усвои и да се приложи в живота на всеки един от на с микроскопична частица от Словото Му ! Амин !
към текста >>

35. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

До този момент никой от българите, които се занимаваха с политика, не изпълниха съветите и указанията на Учителя.
Багрянов бе решил да изпълни всичко, което Учителят каже. Първо: при подходящ момент да сключи мир с Англия и Америка; второ: да уреди въпроса с шумкарите - да няма шумкари, а това бяха комунистите, които бяха излезли в планините за борба срещу правителството, обществото ги наричаше шумкари, а те се наричаха партизани; трето: Да се въведе Паневритмията в българските училища. От всички тези неща, които бяха предадени на Багрянов, нищо не се изпълни! А защо ли? За това си има причини. До този момент никой от българите, които се занимаваха с политика, не изпълниха съветите и указанията на Учителя. Като се започне с цар Фердинанд, цар Борис и всички политици около тях. На една беседа Учителят каза: "Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите думи. Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не разрешава въпросите. За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. Защо Бог допусна греха?
към текста >>

Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното.
Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело. Това ще бъде промяната. Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза. Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият. Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери. Те бяха свикнали на военни заповеди, бяха свикнали да изпълняват нарежданията на своите висши началници. Те възприемаха Учителя като едно висше същество и изпълниха това, което Той им каза. Така те успяха да спасят хиляди български войници, както и да спася т собствени я с и живот и този н а техните семейства при новата комунистическа власт . От тях никой н е пострада , дори получих а награди и орден и за военните им подвизи пре з врем е на войната , в която те участвуваха , когато Българи я обяви войн а н а Германия и тръгна да воюва срещу нея по заповед на комунистическата власт .
към текста >>

Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината".
За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител .
към текста >>

За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят.
Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител . И оттогав а То й започн а д а държ и първит е беседи на приятелит е о т първот о поколение .
към текста >>

36. 3_74 Политически събития

Един от поводите бе поведението на Любомир Лулчев, неговото германофилство и цялата му дейност като съветник на цар Борис III, дейност, изобличена от Учителя в салона на "Изгрева" пред всички.
Учителят каза по този повод така: "В бъдеще комунистите ще минат надясно, а капиталистите ще минат наляво и ще се срещнат по средата." До сега тридесет години се променяха много неща, но ние едва ли ще дочакаме, вероятно в следващите тридесет години други от вас ще дочакат това, което каза Учителя. Не може да не Му се сбъднат думите. Неговите думи, Словото Му е закон за онези Висши Сили, които управляват по невидим начин човечеството. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, бяхме се събрали при Учителя, а това беше един-два месеца след 9 септември 1944 година. След като дойдоха комунистите на власт, те се насочиха към своите врагове, но сметнаха, че и ние сме техни врагове и започнаха гонение срещу нас още в самото начало. Един от поводите бе поведението на Любомир Лулчев, неговото германофилство и цялата му дейност като съветник на цар Борис III, дейност, изобличена от Учителя в салона на "Изгрева" пред всички. Но всички комунисти бяха приели, че Лулчев е оръдие на Учителя и погнаха Братството. А това че Лулчев беше оръдие, това беше вярно, но той беше оръдие на другата - Черната ложа, за което Учителят ме беше предупредил лично, че той, Лулчев, работи с черните сили и да се пазя от него, да стоя настрана от него. Та по време на клас, на тази историческа беседа, през цялото време Лулчев стоя прав и не седна на стола си. А Учителят го изобличи пред всички в класа. Накрая завърши така: "Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде!
към текста >>

По-късно Лулчев беше арестуван, съден и разстрелян от комунистите като съветник на царя.
Та по време на клас, на тази историческа беседа, през цялото време Лулчев стоя прав и не седна на стола си. А Учителят го изобличи пред всички в класа. Накрая завърши така: "Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде! А онова, което казах да не му се предава, то му се предаде. И затова ще се отговаря пред Бога." Всички бяхме изтръпнали и уплашени. По-късно Лулчев беше арестуван, съден и разстрелян от комунистите като съветник на царя. Заради неговото германофилство след това комунистите ни упрекнаха, че сме били фашисти и много гонения ни се стовариха върху главите заради дейността на Лулчев, която Учителят изобличи пред всички. Аз съм свидетел на тези гонения до сега. Чудя се как издържахме. Чудя се как още сме живи. В един разговор Учителят ми каза така: "Когато комунистите трябваше да дойдат на земята и в България, те дадоха обещание пред Невидимия свят и пред Небето да не закачат Бялото Братство.
към текста >>

Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата.
През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават". Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата. Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът". Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени.
към текста >>

37. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни.
Всичко се изпълни до последната буква и точка. А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна точка на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител. Така че съжителството в онази къща, на Третия интернационал, от лявата страна на сградата, с Учителя, от дясната страна на сградата, не беше случайно, а нещо повече от символика. И това го проверихме,че е така. Учителят беше заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 година, заради това, че беше казал, че Германия ще изгуби войната, ако не се вземат навреме мерки и не се излезе от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни. Той не ги изпълни и за това българският народ плати жестоко. Освен това бе нарушен онзи Божествен план, според който Великият Учител трябваше да дойде на земята в освободена и обединена България. Балканската война трябваше да обедини всички български земи и българите в една държава и по този начин да се създадат условия на Великия Учител да развие своята дейност и да изпълни Волята на Бога, за което бе слязъл на земята. Но от преизподнята излязоха сили, които противодействуваха на Божия план. И се намериха служители на тези сили, които да противодействуват.
към текста >>

През Балканската война не послушаха съветите на Учителя.
Едни бяха вън от България, други бяха вътре в България. Всички се стремяха да ограничат условията, при които трябваше да работи Великият Учител. Това веднъж се извърши на Берлинския конгрес, където България бе окастрена. А Учителят дойде да работи между този народ в границите, определени от Сан-Стефанския договор. Онези сили се прехвърлиха и в България и попречиха този народ да се обедини. През Балканската война не послушаха съветите на Учителя. След това дойде Междусъюзническата война, България бе окастрена и загуби всичко. По- късно дойде Европейската война и отново не бяха изпълнени съветите на Учителя. Злото работеше като разрушителна сила чрез управляващите по онова време в този народ. Учителят беше заточен във Варна от Фердинанд. Намираше се в хотел "Лондон", на последния етаж.
към текста >>

По- късно дойде Европейската война и отново не бяха изпълнени съветите на Учителя.
Това веднъж се извърши на Берлинския конгрес, където България бе окастрена. А Учителят дойде да работи между този народ в границите, определени от Сан-Стефанския договор. Онези сили се прехвърлиха и в България и попречиха този народ да се обедини. През Балканската война не послушаха съветите на Учителя. След това дойде Междусъюзническата война, България бе окастрена и загуби всичко. По- късно дойде Европейската война и отново не бяха изпълнени съветите на Учителя. Злото работеше като разрушителна сила чрез управляващите по онова време в този народ. Учителят беше заточен във Варна от Фердинанд. Намираше се в хотел "Лондон", на последния етаж. Ежедневно го посещаваха приятели. Една млада сестра, казваше се Елена Казанлъклиева, беше поела грижата да Му почиства стаята и да се грижи за бита Му.
към текста >>

38. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

На 22 юни 1941 година Германия напада Съветска Русия.
В България се създадоха много фашистки организации по подобие на германските. Вестниците започнаха да величаят до небесата Хитлер, който бе дошъл на власт в Германия. Отива Методи Константинов при Учителя, носи Му един вестник и Му Го показва, а в него има една голяма снимка - как Хитлер говори на един грамаден площад на стотици хиляди германци. Учителят казва: "Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име." Методи си отива, запомня думите, но ги споделя само с най-верните си сподвижници. Тези думи след време се сбъдват. На 22 юни 1941 година Германия напада Съветска Русия. Германците настъпват и са пред Москва. Москва е обкръжена и се очаква всеки миг да падне. Всички в България са разтревожени. Има много русофили, които помнят как Русия ни е освободила от турците. Има още живи опълченци и всичко това се помни.
към текста >>

Към края на войната, българските политици не послушаха нито един съвет, даден от Учителя.
Та сега руснаците изпълниха едно Божие възмездие. Бележк а на редактора: Разделението на Германия на две държави просъществува до 1989 година - цели четиридесет и пет години - толкова колкото Учителят бе предсказал пред онези, които записваха Словото Му. Това се сбъдна! Берлинската стена падна на 6 декември 1989 година. А на 10ти ноември 1989 година падна от власт Тодор Живков, който управляваше България тридесет и пет години начело на комунистическата партия, с комунистическа власт. Към края на войната, българските политици не послушаха нито един съвет, даден от Учителя. За това си има и причини, защото съветникът на царя, Любомир Лулчев, правеше своеволия. Веднъж Лулчев отива в Мърчаево при Учителя. Отива при вратата на Учителя и иска да се срещне с Него. Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата.
към текста >>

За това си има и причини, защото съветникът на царя, Любомир Лулчев, правеше своеволия.
Бележк а на редактора: Разделението на Германия на две държави просъществува до 1989 година - цели четиридесет и пет години - толкова колкото Учителят бе предсказал пред онези, които записваха Словото Му. Това се сбъдна! Берлинската стена падна на 6 декември 1989 година. А на 10ти ноември 1989 година падна от власт Тодор Живков, който управляваше България тридесет и пет години начело на комунистическата партия, с комунистическа власт. Към края на войната, българските политици не послушаха нито един съвет, даден от Учителя. За това си има и причини, защото съветникът на царя, Любомир Лулчев, правеше своеволия. Веднъж Лулчев отива в Мърчаево при Учителя. Отива при вратата на Учителя и иска да се срещне с Него. Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън.
към текста >>

Методи предава това на Багрянов и другите и те послушват съвета Му.
А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение. Веднъж Му донася новината, че правителството иска да прави сондажи и преговори в Кайро с Англия и Америка, за да сключат сепаративен мир и да излязат от войната. Учителят му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори и да нямат пълномощия и право да сключват договори със съюзниците. Методи предава това на Багрянов и другите и те послушват съвета Му. След време всички се питат защо тази делегация, която е ходила в Кайро, не е сключила примирие? А за това си има една голяма причина. А тя е следната: Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Балканите, тоест през Гърция, България и да пресекат река Дунав, да преминат през Румъния и да атакуват германските войски в България и Румъния. Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на руските войски да влязат в Европа. Този план на Чърчил би довел до стотици хиляди жертви на български войници и разрушение на България.
към текста >>

39. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

Затова съм дошла при Него за съвет.
Върнах се в София, отидох при Учителя и Му се оплаках, че не мога да се справя с гимназиални ученици по физкултура, от която нямах понятие. Но преди да отида при Учителя, отидох и гледах оперетата "Паганини", която се даваше по това време в София. Недялка Симеонова изпълни солата за цигулка. Като я слушах, нещо трепна в мене и ме запита защо страдам, а не се боря да уча. И така, аз съм пред Учителя и след като Му се оплаках от часовете по физкултура в Свищов, казах Му, че имам голямо желание да продължа да уча. Затова съм дошла при Него за съвет. Искам да напусна учителствуването, да се явя в Академията на изпит за следване в специалния отдел по цигулка, а за да се прехранвам ще давам уроци по цигулка. Учителят ме изслуша и ми каза, че най-хубавата професия е учителската. Поговори ми доста и завърши: "Ти тук ще станеш едно нищо! " Отговорих Му, че съм съгласна с Него и че това, което ни учи трябва да го разпространяваме сред народа. А като учителка ще вземам много пари, защото освен учителската заплата, ще вземам толкова от уроци по цигулка.
към текста >>

Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия.
Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя. Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча. Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия. Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча. Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия. Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча. Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит.
към текста >>

Да не се мъчите с немузикалните." Съветът на Учителя се оказа точен и аз самата проверих това.
Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите деца да ви бъдат ученици. При вас ще идват от града, а нашите ще ходят в града, за да става обмяна. Вие, рекох, сте наблюдателна. Потърсете да откриете белезите, по които се отличават музикалните деца. С тях работете. Да не се мъчите с немузикалните." Съветът на Учителя се оказа точен и аз самата проверих това. Работех като цигуларка с пионерите от двореца, които идваха от града десетки години. Имах успех с тях и получавах похвали от ръководството. Аз избрах своя път - път на служение и учение. Онова, което учех в Школата на Учителя, трябваше да го приложа в собствения си живот и в отношенията си с другите. Доколко съм постигнала това, не зная, но се стараех много през всичките тези години.
към текста >>

40. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

Бях се омъжила, бях млада булка и отидох за съвет при Учителя.
Ние с него бяхме едни от най-постоянните участници в тези концерти. Това бяха дивни години и за двама ни. Той имаше хубав глас. Веднъж той пееше една народна песен. Учителят харесваше народната музика, защото има много хубав ритъм, но беше казал, че трябва да се променят думите на тези народни песни, за да събуждат те хубави картини в българското съзнание. Бях се омъжила, бях млада булка и отидох за съвет при Учителя. "Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи! " Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас. Аз също започнах да се смея. Разбрах, че порядъкът у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се предава отвън дори и със съпружески връзки. Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе предназначено за Учителя, за братята и сестрите.
към текста >>

41. 4_10 Музикалните опитности на учениците

След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му.
Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа. След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му. Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста.
към текста >>

42. 4_11 Последният концерт пред Учителя

Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души.
Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най- добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик. Дойдоха приятели да искат от Учителя съвет, а Той отговори: "Отсега нататък ще се събирате по десет души. Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: " В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказвано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваше в тях. Но не се намери някой, който да изпълни Волята на Учителя, която е Воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание.
към текста >>

43. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща.
Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето.
към текста >>

44. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера.
Докато престоя в София, разработи за смесен хор няколко песни. Това създаде голямо оживление. Тогава се присъедини и следващият в Музикалната академия Кирил Икономов и започна да помага за разучаване песните на Учителя. Имаше още един студент - Стоянчо Джуджев, който се ориентира към народната музика. Впоследствие се издигна, стана преподавател по народна музика в Музикалната академия и по-късно получи голяма музикална награда. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха и умуваха, и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжалява за непослушанието си години след това. Надареният Христо Дързев беше с няколко години по-стар от другите кандидат-студенти и не бе приет в Музикалната академия. Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък. А беше способен музикант - в това можете да се убедите от неговите разработки на песни от Учителя. Аз пазих досега неговите разработки.
към текста >>

Отиде при Учителя за съвет.
Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: " В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използувала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда. Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение. Разведе се дъщеря й, разведе се внучката й, остава да се развеждат и правнуците. Тошо Маринчевски имаше мек баритонов глас, запазен и досега. Вече няколко пъти изнася концерти пред братята и сестрите през последните две години.
към текста >>

45. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

Братският съвет и просветният съвет вдигнаха врява срещу онзи погрешен стих, който навремето бе изпаднал при печатането и печатарят го бе залепил погрешно на друго място.
Стана хубаво издание за онези години. Пък и сега, двадесет и пет години след това, то не е по-лошо от изданията, които сега се печатат. Вместо всички с радост да посрещнат изданието - получи се точно обратното. Надигна се буря и врява до небесата срещу него. Стана голям инцидент. Братският съвет и просветният съвет вдигнаха врява срещу онзи погрешен стих, който навремето бе изпаднал при печатането и печатарят го бе залепил погрешно на друго място. Те не знаеха какво е положението, как и къде бе печатано и че не можеше Мария да прави корекции на шпалтите, защото това бе най-секретно място за печатане в България. От там нищо не можеше да излезе, нито можеше да влезе без специална и свръхсекретна цензура. Та там се печатаха военните карти на Министерството на отбраната! Затова в песнопойката има малки грешки - именно заради това, че не беше правена коректура. Как можеше да бъде направена там тази коректура, като в тази печатница пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да изнася и да внася шпалти за печат.
към текста >>

Антов, който ръководеше финансовия съвет на Братството и контролираше паричните средства, под въздействието на Кирил Икономов спря да финансира.
Та там се печатаха военните карти на Министерството на отбраната! Затова в песнопойката има малки грешки - именно заради това, че не беше правена коректура. Как можеше да бъде направена там тази коректура, като в тази печатница пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да изнася и да внася шпалти за печат. Там се печатаха военните топографски карти, това бе военен секретен обект. Главно Кирил Икономов, който ревнуваше, че има ново издание на песните, защото той бе осъществил предишните две издания, организира голям скандал, който се разрасна и обхвана цялото Братство. Антов, който ръководеше финансовия съвет на Братството и контролираше паричните средства, под въздействието на Кирил Икономов спря да финансира. А Кирил и Антов бяха македонци и заедно с още няколко македонци се обединиха и направиха македонски фронт срещу Братството. Да, точно така стана. Каквото бяха направили македонците през времето на апостол Павел и той мина през най-големите гонения на своята апостолска дейност, така и тук, през време на Школата направиха почти същото. Те не можаха да си научат урока и то по времето на Учителя, по времето на Школата Му. Това значи, че ги очаква много тежка карма в бъдеще.
към текста >>

Председателят на финансовия съвет Никола Антов не даде пари за печат.
Тук на "Изгрева" те направиха най-голямата пакост на Школата и на Учителя. Затова тяхната съдба е предопределена и те ще разберат сега и в бъдещите векове как се противодействува на Божието Дело. Това го казвам, за да знаят онези поколения българи, които ще дойдат след нас и да не се учудват, а да не се захващат изобщо с македонци. Те са бита карта още от времето на апостол Павел и досега носят последствията, а сега направиха най-големия провал за Школата. И ще платят за това - както те, така и техните потомци! Председателят на финансовия съвет Никола Антов не даде пари за печат. Пари имаше, но той не даде само и само да угоди на Кирил Икономов. Тогава решихме да препечатаме онази кола, която беше погрешно напечатана. Реших аз да финансирам. Имахме радио, което продадохме. Аз свирех на флейта - продадох и нея.
към текста >>

Братският съвет беше срещу нас, подведен от Кирил Икономов.
Тогава решихме да препечатаме онази кола, която беше погрешно напечатана. Реших аз да финансирам. Имахме радио, което продадохме. Аз свирех на флейта - продадох и нея. С получените пари отпечатахме въпросната кола. Братският съвет беше срещу нас, подведен от Кирил Икономов. Ние дадохме пари, извадихме колата допълнително, донесохме я у нас на листове и ги сгънахме. Така успяхме да издадем песнопойката. Голям труд беше и големи изпитания. После пък критикуваха песнопойката заради други неща - повечето от лични амбиции. Сестра Мария имаше желание да я преиздаде и да коригира допуснатите грешки, поради това че тя не можа навремето да направи корекцията на шпалтите.
към текста >>

Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет.
Но и тоз народ ще провери, защото българи ги унищожиха! През времето на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползуваха печатници от цяла България. По-късно ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1 500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно и много добре. Паша Теодорова и Елена Андреева бяха стенографките, които дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше. Паша Теодорова вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат.
към текста >>

46. 5_09 Песни и танци на слънцето

"Песни и танци на слънцето" Слово от Братски я съветпо случа й Празника на пролетта - 1970 годин а"Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си.
"Песни и танци на слънцето" Слово от Братски я съветпо случа й Празника на пролетта - 1970 годин а"Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил. То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето.
към текста >>

Братският съвет: Борис Николов
Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов
към текста >>

47. 5_10 Музикални мигове в Пътя на ученика.

Такива често Го посещаваха, обичаха да разговарят с Него, да Му искат съвети и упътвания, понякога Го канеха да присъствува на техните концерти, като Му изпращаха и билети.
"Музикални мигове в Пътя на ученика." На концерт с брат Руси Учителят поддържаше широка връзка и с външния свят, особено с хората на изкуството. Такива често Го посещаваха, обичаха да разговарят с Него, да Му искат съвети и упътвания, понякога Го канеха да присъствува на техните концерти, като Му изпращаха и билети. Веднъж донесоха на Учителя два билета за концерта на цигулар в зала "България". Учителят казва на сестрите: "Идете и поканете някой брат да дойде с мене." Тръгват сестрите да търсят по "Изгрева" брат, но случило се тъй, че по това време братята отсъствували - било по работа, било в града, не се намира нито един брат. Връщат се сестрите и Му казват: "Учителю, няма брат." Учителят казва: "Има брат, потърсете! " Тръгват пак сестрите от барака на барака - никого няма. Само в барачката на брат Руси се чува че свири цигулчица.
към текста >>

48. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Как съм действува л в Братството В Братството аз, брат Борис, всякога съм действувал като брат, но никога като член или като председател на Братския съвет, какъвто бях след заминаването на Учителя и ще бъда такъв до края на живота си.
Работата на ученика е вътрешна - духовна, тя е недосегаема за чужди и скверни ръце. Който върви в пътя на Истината, той не се обръща назад. Той не се интересува следват ли го или не. Чак когато излезе на върха - оглежда изминатия път. Пътят на ученика е път на претворяване на Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - в Сила и Живот на земята чрез собствения си живот. Как съм действува л в Братството В Братството аз, брат Борис, всякога съм действувал като брат, но никога като член или като председател на Братския съвет, какъвто бях след заминаването на Учителя и ще бъда такъв до края на живота си. Когато се доближи до мене един човек, аз искам да разбера, да доловя какво Бог иска да ми каже чрез него. Бог ми говори чрез всички хора, чрез растенията, чрез животните, чрез цялата жива природа. Не пренебрегвайте никой човек. Всеки човек е частица от Божествения организъм. Щом е дошъл при теб - имаш нужда от него.
към текста >>

49. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя.
Това съответствуваше на онази стая с месарницата от "Оборище" 14. До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14. Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя. Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан. Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове?
към текста >>

Забележк а на редактора: СССР или Съветска Русия, или нейната съветска комунистическа империя, се разруши отвътре през 1990 година - четиридесет и пет години след заминаването на Учителя от физическия свят.
Навремето Христос ги изпрати в свинете и те се удавиха в морето. Тук ще бъде приложен същият метод - Христос ще ги изпрати в свинете. Свинята е символ на грубата алчност, на грубото разрушение и на материализма, който се саморазрушава. Вероятно едно друго поколение ще провери метода на Христа и тогава ще имате поуките от разрушаването на двата салона, където Всемировият Учител е държал Словото Божие и тогава ще видите, че Бог поругаем не бива. А това ще се сбъдне в определеното от Учителя време. Забележк а на редактора: СССР или Съветска Русия, или нейната съветска комунистическа империя, се разруши отвътре през 1990 година - четиридесет и пет години след заминаването на Учителя от физическия свят. Толкова - четиридесет и пет години - колкото Той бе предсказал, което бяха записали учениците му за поука за следващото поколение. Това е истината за тази Епоха.
към текста >>

50. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

После всички видяха и опитаха на гърба си резултата от неизпълнението на съветите на Учителя.
Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това. Учителят бе крайно недоволен от това тяхно деяние. После всички видяха и опитаха на гърба си резултата от неизпълнението на съветите на Учителя. Отначало, от 1924 до 1926 година, младежите се качихме на "Изгрева" да живеем на палатки. Брат Бертоли ни беше дал една голяма палатка и там седем-осем братя спяхме в студените зими. Приятелите идваха от провинцията, идваха на "Изгрева" и отсядаха в тази голяма палатка. После започнахме да строим бараки. Тогава нямахме пари да си купим място.
към текста >>

51. 5_32 Имотите на богатите братя

Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ.
"Имотите на богатите братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много възрастни приятели. Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ. Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично. Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно. Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам.
към текста >>

Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
" Този израз като че ли с нож разряза звездното небе над "Изгрева" отгоре надолу и го разполови на две. Разполови и възрастните приятели. Те изтръпнаха и се ужасиха. Как така на държавата, та те имаха деца, наследници? Някои от тях бяха бездетни. Те смятаха, че с отговора Си Учителят ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди. Но в случая отговорът бе категоричен: "Имотите да се оставят на държавата! " Те изпаднаха в паника и се разотидоха. Аз стоях безмълвен. Учителят ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи. Минаха много години - повече от десет.
към текста >>

52. 5_33 Никакви места

" Въпросът се зададе, защото сестрата искаше от Учителя отговор и съвет за това кои са най-ценните места в София, кой квартал е най-подходящ, къде точно слънцето, въздухът и водата са най-подходящи за окултния ученик.
"Никакви места" Бяхме на "Изгрева". Около Учителя сме и се води разговор. Приятелите задават всякакви въпроси, а Той отговаря. Една сестра запита: "Учителю, какви места в София да си изберем и закупим? " Въпросът се зададе, защото сестрата искаше от Учителя отговор и съвет за това кои са най-ценните места в София, кой квартал е най-подходящ, къде точно слънцето, въздухът и водата са най-подходящи за окултния ученик. Тя търсеше полезен съвет, защото искаше да си купи място и знаеше, че ако Учителят посочи даден квартал, това означава, че Той дава своето благословение. А веднъж Учителя даде ли своето благословение, всички прегради падат и всичко съдействува за добро. В това имахме опит - това бяха опитностите на учениците от Школата, които ние познавахме много добре. Нали изучавахме духовни и окултни науки, затова купеното място трябваше да отговаря на новите познания, които имахме. Но Учителят отсече: "Никакви места!
към текста >>

Тя търсеше полезен съвет, защото искаше да си купи място и знаеше, че ако Учителят посочи даден квартал, това означава, че Той дава своето благословение.
"Никакви места" Бяхме на "Изгрева". Около Учителя сме и се води разговор. Приятелите задават всякакви въпроси, а Той отговаря. Една сестра запита: "Учителю, какви места в София да си изберем и закупим? " Въпросът се зададе, защото сестрата искаше от Учителя отговор и съвет за това кои са най-ценните места в София, кой квартал е най-подходящ, къде точно слънцето, въздухът и водата са най-подходящи за окултния ученик. Тя търсеше полезен съвет, защото искаше да си купи място и знаеше, че ако Учителят посочи даден квартал, това означава, че Той дава своето благословение. А веднъж Учителя даде ли своето благословение, всички прегради падат и всичко съдействува за добро. В това имахме опит - това бяха опитностите на учениците от Школата, които ние познавахме много добре. Нали изучавахме духовни и окултни науки, затова купеното място трябваше да отговаря на новите познания, които имахме. Но Учителят отсече: "Никакви места! Те ще станат без пари." Всички изтръпнахме, заковахме се на място.
към текста >>

53. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов.
Настъпи суматоха между възрастните приятели, която предизвика много смях при нас младите. Този наряд беше го поднесъл на Учителя Методи Константинов и той разказваше този случай много забавно и поучително. Днес, като архив можете да срещнете някъде някой от старите наряди с подписа на Петко Епитропов - от преди и след заминаването на Учителя. Писаха ги и след 9 септември 1944 година. Има няколко, написани от Тодор Стоименов. Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов. А след неговото заминаване, аз станах председател на Братския съвет. Аз възстанових тези наряди. Аз започнах да ги пиша като председател на Братския съвет и ги подписвах от името на Братския съвет. Дойде време и аз да бъда упрекнат от младите в същото, в което упреквахме навремето възрастните приятели. Нещата започнаха да се повтарят.
към текста >>

А след неговото заминаване, аз станах председател на Братския съвет.
Този наряд беше го поднесъл на Учителя Методи Константинов и той разказваше този случай много забавно и поучително. Днес, като архив можете да срещнете някъде някой от старите наряди с подписа на Петко Епитропов - от преди и след заминаването на Учителя. Писаха ги и след 9 септември 1944 година. Има няколко, написани от Тодор Стоименов. Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов. А след неговото заминаване, аз станах председател на Братския съвет. Аз възстанових тези наряди. Аз започнах да ги пиша като председател на Братския съвет и ги подписвах от името на Братския съвет. Дойде време и аз да бъда упрекнат от младите в същото, в което упреквахме навремето възрастните приятели. Нещата започнаха да се повтарят. А това означаваше, че има някакво разминаване с думите на Учителя по този въпрос.
към текста >>

Аз започнах да ги пиша като председател на Братския съвет и ги подписвах от името на Братския съвет.
Писаха ги и след 9 септември 1944 година. Има няколко, написани от Тодор Стоименов. Вече имаше Братски съвет, на който бе председател Тодор Стоименов. А след неговото заминаване, аз станах председател на Братския съвет. Аз възстанових тези наряди. Аз започнах да ги пиша като председател на Братския съвет и ги подписвах от името на Братския съвет. Дойде време и аз да бъда упрекнат от младите в същото, в което упреквахме навремето възрастните приятели. Нещата започнаха да се повтарят. А това означаваше, че има някакво разминаване с думите на Учителя по този въпрос. После научихме къде е това разминаване. Навремето възрастните приятели искаха да им се дадат специални привилегии в Братството, срещу което аз въстанах и не позволих.
към текста >>

А дойде и това време, когато искаха да не ги подписвам от името на Братския съвет, а от името на брат Борис.
Искаха да създадат съсловие от старши братя и сестри. Това означаваше началото на йерархия. Аз бях против това и не позволих. Дълги години писах тези послания. Започнаха да ме упрекват, че били много дълги. А дойде и това време, когато искаха да не ги подписвам от името на Братския съвет, а от името на брат Борис. Гледам и се чудя. Та това е едно и също. Та аз съм ръководител на Братството след заминаването на Учителя и аз нося цялата отговорност за това. Учителят ме постави на този пост. Аз го знам лично от Него.
към текста >>

54. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

Чрез нея и чрез мъжа й, който бе генерал-адютант на Фердинанд се занасяха някои съвети на Учителя - казваха се онези неща, които трябваше да се изпълнят.
Имаше причина за нея - това бе отказът да се приеме мирът. Ако беше приет мирът, България щеше да получи земите нa Сан-Стефанска България и щяха да се избегнат хилядите жертви и последващите трагични събития за нея. На 20 ноември 1912 година започват преговори за мир с Турция, но те се прекъсват. Защо? Фердинанд имаше адютант, казваше се генерал Алекси Стоянов. Неговата жена, Мария Стоянова, бе последователка на Учителя. Чрез нея и чрез мъжа й, който бе генерал-адютант на Фердинанд се занасяха някои съвети на Учителя - казваха се онези неща, които трябваше да се изпълнят. Тя бе придворна дама и лично имаше достъп до Фердинанд в двореца му. Учителят бе казал това, което трябва и трябваше да се изпълни онова, което бе казал. Но не се изпълни. Тогава в главата на Фердинанд се загнездва една безумна идея - че трябва да влезе като цар в Цариград, тоест Истанбул, който бе столица на Турската империя. Той нареди да му се построи златна каляска.
към текста >>

А Учителят, чрез Мария Стоянова, каза да се предаде на Фердинанд следното: "Аз не виждам тази каляска да влезне в Цариград." Предадоха думите на царя, а той отговори:"Аз от ясновидци не вземам съвети!
Но не се изпълни. Тогава в главата на Фердинанд се загнездва една безумна идея - че трябва да влезе като цар в Цариград, тоест Истанбул, който бе столица на Турската империя. Той нареди да му се построи златна каляска. Бяха приготвени шест чистокръвни коня, които чакаха времето да бъдат впрегнати в каляската и да вкарат с нея Фердинанд като победител. Предадоха за тези неща на Учителя. А Учителят, чрез Мария Стоянова, каза да се предаде на Фердинанд следното: "Аз не виждам тази каляска да влезне в Цариград." Предадоха думите на царя, а той отговори:"Аз от ясновидци не вземам съвети! " Злият гений на Европа го тласкаше към катастрофа за България. На 26 октомври 1912 година Одрин е обсаден. На 13 март 1913 година българските войски превзеха Одрин. Паднаха 2 354 убити, 13 123 бяха ранени, а 827 - безследно изчезнали. Пленена е осемдесет хилядната турска армия на Шукри паша.
към текста >>

Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов.
Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина. Учителят тогава каза: "Австрия наруши Божия план за България и съсипа себе си като империя.
към текста >>

Чрез своите хора Фердинанд искаше съвети за предстоящите исторически развръзки през 1912-191 3 година.
Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема Добруджа като адвокатски пай, защото това е човешкото. Трябва чиста политика, а не лъжа. За това нарушение Румъния в бъдеще ще плати жестоко. Божиите закони действуват в света сега и то много бързо." Учителят не беше се срещал с Фердинанд. Чрез Мария Стоянова му се задаваха въпросите и чрез нея се занасяха отговорите. Чрез своите хора Фердинанд искаше съвети за предстоящите исторически развръзки през 1912-191 3 година. Всички съвети бяха занесени, но нито един от тях не бе изпълнен. Накрая България изгуби всичко. Ако го бяха послушали, друга щеше да бъде историческата съдба на България. Така че Учителят никога не се е срещал с цар Фердинанд, нито му е бил съветник. Никога! На зададените му въпроси за предстоящите политически събития, Учителят отговаряше точно и ясно.
към текста >>

Всички съвети бяха занесени, но нито един от тях не бе изпълнен.
Трябва чиста политика, а не лъжа. За това нарушение Румъния в бъдеще ще плати жестоко. Божиите закони действуват в света сега и то много бързо." Учителят не беше се срещал с Фердинанд. Чрез Мария Стоянова му се задаваха въпросите и чрез нея се занасяха отговорите. Чрез своите хора Фердинанд искаше съвети за предстоящите исторически развръзки през 1912-191 3 година. Всички съвети бяха занесени, но нито един от тях не бе изпълнен. Накрая България изгуби всичко. Ако го бяха послушали, друга щеше да бъде историческата съдба на България. Така че Учителят никога не се е срещал с цар Фердинанд, нито му е бил съветник. Никога! На зададените му въпроси за предстоящите политически събития, Учителят отговаряше точно и ясно. Неговите думи не се изпълняваха, а се правеше точно обратното.
към текста >>

Така че Учителят никога не се е срещал с цар Фердинанд, нито му е бил съветник. Никога!
Чрез Мария Стоянова му се задаваха въпросите и чрез нея се занасяха отговорите. Чрез своите хора Фердинанд искаше съвети за предстоящите исторически развръзки през 1912-191 3 година. Всички съвети бяха занесени, но нито един от тях не бе изпълнен. Накрая България изгуби всичко. Ако го бяха послушали, друга щеше да бъде историческата съдба на България. Така че Учителят никога не се е срещал с цар Фердинанд, нито му е бил съветник. Никога! На зададените му въпроси за предстоящите политически събития, Учителят отговаряше точно и ясно. Неговите думи не се изпълняваха, а се правеше точно обратното. Злият гений на Европа властвуваше над Фердинанд. А българите изпитаха на гърба си какво означава зъл гений и колко струва непослушанието към Учителя.
към текста >>

55. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили.
"Учителят за Фердинанд и Европейската война" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат. На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война). Воюващите се разделят на два лагера. В Централните сили влизат: Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ. На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя.
към текста >>

За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя.
На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели. Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната на страната на Централните сили. Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна.
към текста >>

Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя.
Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели. Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната на страната на Централните сили. Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна. Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата.
към текста >>

При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет.
Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това на Фердинанд, а той вместо да благодари, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна. Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел "Лондон" в една малка стаичка на тавана. Когато дойдоха двама стражари да го отведат, Той каза: "Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне." Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването на Фердинанд от България. Събитията на фронта и положенията на войските беше плачевно. Донасят на Учителя за всичко най-подробно. При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет. Учителят каза: "България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната. Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне. Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 година и последва пробива на Добро поле на силите на Антантата. фронтът е пробит и България капитулира.
към текста >>

Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя.
Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 година и последва пробива на Добро поле на силите на Антантата. фронтът е пробит и България капитулира. Отново идват и питат Учителя какво да се прави. Той отговаря с едно изречение: "Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис." Занасят новината но царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
към текста >>

56. 5_42 Британската империя и германския парен котел

Но Англия не пожела да изпълни съветите на Учителя.
Те използуваха този случай, че не може да се ожени за обикновена жена, а ако иска да се ожени, трябва да се откаже от кралската корона. Разрасна се скандал и Едуард VIII бе принуден да се откаже от короната, като английската върхушка го отстрани, защото тя не искаше крал с такива идеи. Крал Едуард VIII абдикира на 10 декември 1936 година. А тази идея бе дадена от Учителя. Ако я бяха изпълнили, Германия щеше да си вземе бившите колонии и по този начин кранът на парния котел на локомотива щеше да изпусне излишната пара и германският влак щеше да върви в онзи коловоз, в който стрелочникът щеше да го насочи. Но Англия не пожела да изпълни съветите на Учителя. Едуард VIII се ожени за американката. Той бе посрещнат в Америка като герой, че се е отказал от кралството на Британската империя заради една обикновена жена и то американка. Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест. Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя. И прекара един щастлив живот с тази жена.
към текста >>

57. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Но всичко се обърка, защото всички проявиха непослушание и своеволие към съветите на Учителя.
Учителя т казва : "Злото и доброто са в едно дърво. Това са две противоположни течения в природата. Злото е в корените на дървото, а доброто е в неговите клони. Злото отива към центъра на земята, а доброто отива към слънцето. Доброто туря злото на работа." Тук в Школата на Учителя бе направен опит да се приложи това знание - злото да служи като слуга и да работи за доброто. Но всичко се обърка, защото всички проявиха непослушание и своеволие към съветите на Учителя. Ние бяхме свидетели и проверихме на гърба си как изглежда и колко струва това непослушание. А сега ще ви разкажа няколко такива примера. Учителят никога не се е срещал с цар Борис III, както и с неговия баща - цар Фердинанд. Отначало чрез сестра Мария Стоянова, която бе от Братството, царят се е допитвал за някои въпроси. Учителят предаваше съветите си, те се занасяха, предаваха се на Борис III, но той не ги изпълняваше.
към текста >>

Учителят предаваше съветите си, те се занасяха, предаваха се на Борис III, но той не ги изпълняваше.
Но всичко се обърка, защото всички проявиха непослушание и своеволие към съветите на Учителя. Ние бяхме свидетели и проверихме на гърба си как изглежда и колко струва това непослушание. А сега ще ви разкажа няколко такива примера. Учителят никога не се е срещал с цар Борис III, както и с неговия баща - цар Фердинанд. Отначало чрез сестра Мария Стоянова, която бе от Братството, царят се е допитвал за някои въпроси. Учителят предаваше съветите си, те се занасяха, предаваха се на Борис III, но той не ги изпълняваше. Сестра Стоянова беше придворна дама още по времето на Фердинанд и продължи да бъде такава и при царуването на Борис III. Такаведнъж Учителят открито заяви пред всички на беседа: "Досега никога никой цар не е изпълнявал това, което Великият Учител казва. Дори и когато идват да Му искат съвет за даден случай. Всички съвети, които съм ги давал са били за доброто на България, но те нищо не изпълниха и по този начин изкушиха Бога и Неговото Слово. Такава е истината.
към текста >>

Дори и когато идват да Му искат съвет за даден случай.
Учителят никога не се е срещал с цар Борис III, както и с неговия баща - цар Фердинанд. Отначало чрез сестра Мария Стоянова, която бе от Братството, царят се е допитвал за някои въпроси. Учителят предаваше съветите си, те се занасяха, предаваха се на Борис III, но той не ги изпълняваше. Сестра Стоянова беше придворна дама още по времето на Фердинанд и продължи да бъде такава и при царуването на Борис III. Такаведнъж Учителят открито заяви пред всички на беседа: "Досега никога никой цар не е изпълнявал това, което Великият Учител казва. Дори и когато идват да Му искат съвет за даден случай. Всички съвети, които съм ги давал са били за доброто на България, но те нищо не изпълниха и по този начин изкушиха Бога и Неговото Слово. Такава е истината. Тя трябва да се знае и помни от българите. Защото българите ще отговарят пред Бога заради това! " Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки и един син.
към текста >>

Всички съвети, които съм ги давал са били за доброто на България, но те нищо не изпълниха и по този начин изкушиха Бога и Неговото Слово.
Отначало чрез сестра Мария Стоянова, която бе от Братството, царят се е допитвал за някои въпроси. Учителят предаваше съветите си, те се занасяха, предаваха се на Борис III, но той не ги изпълняваше. Сестра Стоянова беше придворна дама още по времето на Фердинанд и продължи да бъде такава и при царуването на Борис III. Такаведнъж Учителят открито заяви пред всички на беседа: "Досега никога никой цар не е изпълнявал това, което Великият Учител казва. Дори и когато идват да Му искат съвет за даден случай. Всички съвети, които съм ги давал са били за доброто на България, но те нищо не изпълниха и по този начин изкушиха Бога и Неговото Слово. Такава е истината. Тя трябва да се знае и помни от българите. Защото българите ще отговарят пред Бога заради това! " Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки и един син. Двете дъщери, Надежда и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски.
към текста >>

Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не.
" Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки и един син. Двете дъщери, Надежда и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски. След като завършиха, те се върнаха и постъпиха на служба в двореца. Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит. Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица.
към текста >>

По-късно Любомир Лулчев стана съветник на царя, но той си провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил.
Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите. При експлозията на една от бомбите, през малкото прозорче на мазето преминава шрапнел и я убива на място. По-късно Любомир Лулчев стана съветник на царя, но той си провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава : "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да му се казва. И онзи, който предаваше бе предупреден за това." Ето там бе цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослушание от царя към Учителя.
към текста >>

А след това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството, защото Лулчев беше съветник на царя и германофил и защото комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят.
Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава : "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да му се казва. И онзи, който предаваше бе предупреден за това." Ето там бе цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослушание от царя към Учителя. И накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ плати с драматична развръзка в своята история. А след това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството, защото Лулчев беше съветник на царя и германофил и защото комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Друга истина няма. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него.
към текста >>

Но нито един от представителите на "Изгрева" от Бялата и от Черната ложа не изпълни съветите на Учителя.
Черните окултни братства от Индия разпалиха духовната война - насъскаха европейските народи и така се отвори Втората световна война. От друга страна те имаха свой представител в лицето на Любомир Лулчев, чийто духовен ръководител бе Мория. Така чрез него те действуваха в "Изгрева" срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Каква бе ролята на Мировия Учител на "Изгрева"? Мировият Учител управлява двете ложи - Бялата и Черната. Но нито един от представителите на "Изгрева" от Бялата и от Черната ложа не изпълни съветите на Учителя. Така те не изпълниха Волята на Бога, която идваше чрез Учителя. Така Всемировият Учител бе принуден да ги остави да изпитат цената на своето непослушание. За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. А ние, които оставахме на "Изгрева", трябваше да плащаме за неговите грешки и досега носим последствията за това, защото комунистите никога не можаха да разберат, че той - Лулчев - няма нищо общо с Учителя.
към текста >>

Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака съветска Русия да навлезе с войските си в България.
А ние, които оставахме на "Изгрева", трябваше да плащаме за неговите грешки и досега носим последствията за това, защото комунистите никога не можаха да разберат, че той - Лулчев - няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които, всички без изключение обърка - те се отклониха от Школата и всеки си тръгна по своя път. Един пример: беше краят на август 1944 година. Софиянци забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори всички свои архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака съветска Русия да навлезе с войските си в България. Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на "Изгрева" и свои дневници. Какво да правим с тях? " Невена Неделчева е близка с Лулчев и е от неговата група на "Упанишадите". Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник.
към текста >>

Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим.
Започват арести на всички управляващи. Арестуван е и Любомир Лулчев. Започват разпити. Още при първия разпит, за да докаже, че е невинен и че е работил за доброто на България, казва, че има написан дневник по всички въпроси и който се интересува, може да отиде и да го вземе от бараката му на "Изгрева". Отиват на "Изгрева", влизат в бараката му и намират дневника му на лично място. Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим. Новата власт беше създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 година и регент, както и Богдан Филов - министър-председател, също регент. (След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт.
към текста >>

След време този народ трябва да види кой е бил Великият Учител, да види и да узнае имената и лицата на онези, които не изпълняваха съветите Му и работеха срещу Бялото Братство и срещу българския народ.
Години след това започнаха да публикуват части от неговия дневник. Оказа се, че Лулчев е имал два дневника - единият бе иззет от милицията от неговата барака, а другият бе потънал в вдън земя. Аз намерих и предадох за съхранение на Невена Неделчева вероятно втория дневник. Към личността на Лулчев аз нямам отношение, защото знам какви бели докара на Братството - гонеха ни и преди и сега ни гонят, и в бъдеще ще ни гонят заради него. Но не бива да се отхвърлят записаните разговори с Учителя, защото те се отнасят за някои политически събития в света от онова време. След време този народ трябва да види кой е бил Великият Учител, да види и да узнае имената и лицата на онези, които не изпълняваха съветите Му и работеха срещу Бялото Братство и срещу българския народ. Защото Бялото Братство бе дошло в България заради идването на Всемировия Учител, Който трябваше да предаде Словото на Бога. И този народ трябваше да го поеме и да се въздигне с него, като го приложи в живота си. Затова трябва да знаете имената на тези, които съдействуваха, както и на тези, които пречеха за това. Трябва да знаете също и за силите, които противодействуваха и за онези проводници от личности, които чрез делата си провеждаха разрушителните сили сред този народ. Учителят не обичаше Кобургите.
към текста >>

58. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

След заминаването на Учителя аз влезнах в Братския съвет.
Той дойде, огледа оградата и каза: "Много добре. Оградата е вече сложена. И ние можем да продължим работата си." Запомних това, но още не проумявах какво значи това. Но дойде време да го проверя. Чрез една задача Учителят ми даде да науча един закон. След заминаването на Учителя аз влезнах в Братския съвет. Учителят ме определи за тази работа. За това знаеха само някои приближени до Учителя, но другите не знаеха. И отначало те нямаха нищо против това. След заминаването на Тодор Стоименов, който бе председател на Братския съвет, аз бях определен да поема този пост. Но след като дойдоха комунистите на власт, дойде онова време, когато те искаха да превземат Братството отвътре и отвън.
към текста >>

След заминаването на Тодор Стоименов, който бе председател на Братския съвет, аз бях определен да поема този пост.
Чрез една задача Учителят ми даде да науча един закон. След заминаването на Учителя аз влезнах в Братския съвет. Учителят ме определи за тази работа. За това знаеха само някои приближени до Учителя, но другите не знаеха. И отначало те нямаха нищо против това. След заминаването на Тодор Стоименов, който бе председател на Братския съвет, аз бях определен да поема този пост. Но след като дойдоха комунистите на власт, дойде онова време, когато те искаха да превземат Братството отвътре и отвън. Искаха отвътре да сложат свои хора в ръководството. Между нас имаше комунисти и те не бяха малко - около двадесет-тридесет човека. Нямаше защо да се търсят отвън. Техните имена ги имате вписани в протоколите на събранията на комунистическата им група на "Изгрева" след заминаването на Учителя.
към текста >>

Точно по това време се взе решение да се разтури "Изгревът" и да се направят там легации и посолства на Съветска Русия и на други страни.
Дойде време, някои исках а д а вземат разрешение о т властите, д а и м отстъпят някои о т техните партийни клубове, за да може Братството да се събира там на братски събрания. Бяха решили и щяха да го направят, защото властите бяха съгласни с такова съжителство. Щяха да ни дадат някакъв партиен клуб около "Изгрева" и нашите щяха да се събират там, да четат Словото на Учителя и да пеят песните Му. Но Небето ги спря. Как ли? Точно по това време се взе решение да се разтури "Изгревът" и да се направят там легации и посолства на Съветска Русия и на други страни. Това обърка приятелите, понеже всеки започна да се спасява кой как може. Много от тях нямаха нотариални актове за местата и къщите. Накрая властта разреши този въпрос великодушно, като разруши "Изгрева" и измете всичко оттам, а за сметка на това им даде апартаменти в съседните квартали. Минаха години и отново се повдигна въпрос да се иска някой партиен клуб на комунистите, за да се събира Братството в него. И щяха да влезнат в него.
към текста >>

И според решението на съда аз не мога вече да бъда нито председател на Братския съвет, нито да влизам в някакво ръководство на Братството и да взимам участие в него.
Аз казах: "Не! Това е Волята на Учителя! Аз не разрешавам. А вие сте свободни да си направите опита и ще отговаряте за това пред Учителя." Те си отидоха крайно недоволни от мен и несъгласни с мен. Някои от моите противници изнесоха една теория, че аз съм осъден от съда и лишен от граждански права - да гласувам и да бъда избиран. И според решението на съда аз не мога вече да бъда нито председател на Братския съвет, нито да влизам в някакво ръководство на Братството и да взимам участие в него. А това решение на съда бе вярно. И те размахваха нашир и надлъж това решение на съда. Въпросът е друг. Това Братство не е на съда, нито на властите, нито на комунистите, нито на българския народ, нито на никого. Това Братство, това Учение е на Учителя и това Слово е на Учителя и на Бога.
към текста >>

59. 5_50 Отклонението

Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата.
Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира. Но беше вече късно, защото беше изпуснал времето и условията, за издаването на книгата. После ние я издадохме чрез други приятели. Михаил изпрати своята секретарка Стела на гости с една делегация. Пристигнаха и ги посрещнахме добре.
към текста >>

Накрая Братският съвет реши, че ако той иска да печата, никой не го спира, но ние няма да му дадем право на печат.
А тези, които го познаваха и му бяха сърбали попарата, стояха настрани и се правеха на разсеяни. Ослушваха се, правеха се, че нито чуват, нито виждат това. А от своя страна те сами наливаха масло в огъня. Голяма борба беше. Изобщо преминахме през големи борби, но опазихме Словото на Учителя. Накрая Братският съвет реши, че ако той иска да печата, никой не го спира, но ние няма да му дадем право на печат. След това нашите отношения с Париж се скъсаха по всички линии. Но преди това се размениха много писма, написани от онези възрастни братя, които го познаваха, на които Учителят лично им бе наредил да го отстранят от братската работа, които пазеха писмата на Учителя и ги показваха на неговите привърженици тук. Но те ги вземаха, разглеждаха ги, прочитаха ги и накрая казваха така: "Да, ама това се отнася за онова време, а сега времето е друго и нещата са другояче." Така се опитваха да се измъкнат. Те не знаеха, че времето е едно и също за Христовия Дух! Вчера, днес и утре е едно и също!
към текста >>

60. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила.
Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си. Всички очакваха как ще се развият събитията. Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната.
към текста >>

61. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост.
Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намериха се разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. По тогавашната конституция той заемаше най-високия пост в държавата. Това му бе предсказано. Когато бил в нелегалност и се укривал от полицията, тогава една наша сестра му гледала на кафе и му казала, че над главата му имало царска корона и щял да стане цар. Тогава той казал, че комунистите са срещу царете. "Е, тогава ще станеш най-главният, на най-високото място, ще даваш нареждания и ще управляваш." Това се сбъдна.
към текста >>

62. 5_57 Кой спаси българските евреи?

А изпратеният германски съветник по еврейските въпроси, Данекер, през месец август 1943 година е отзован.
Днес ти защити своя докторат пред мен. С него се спасиха хиляди хора и не се позволи да се скверни името на Великия Учител и на Бога. А сега изгорете това парче хартия от указа." Методи и Лулчев се отдалечават и всеки отива в своята барака. След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е тактически правилен за него. Доктор Делиус, шефът на нацисткото разузнаване, също съобщава, че България не желае да поеме върху плещите си еврейската ненавист и проклятия. А изпратеният германски съветник по еврейските въпроси, Данекер, през месец август 1943 година е отзован. Така Учителят спаси евреите. Тъй седи въпросът. След заминаването на Учителя, новата комунистическа власт си приписа заслугата за спасяването евреите. Това е лъжа. Наистина, имаше общественици, които протестираха.
към текста >>

Той не се вслуша в думите на Учителя, но се уплаши от тях, понеже знаеше, че неговият баща Фердинанд направи два погрома на България, поради непослушание и неизпълнение съветите на Учителя.
Наистина, имаше общественици, които протестираха. Но те бяха малко и нямаха никакво влияние върху царя, който управляваше България чрез своя послушен кабинет. Никой по това време не можеше да се добере свободно до царя, освен Любомир Лулчев. Никой не можеше да му говори направо, освен Любомир Лулчев. И царят можеше да се вслуша единствено в думите на Лулчев. Той не се вслуша в думите на Учителя, но се уплаши от тях, понеже знаеше, че неговият баща Фердинанд направи два погрома на България, поради непослушание и неизпълнение съветите на Учителя. Той знаеше защо баща му Фердинанд абдикира. Сега бе поставено на карта бъдещето на неговия престол и на неговата династия. Той знаеше, че ако не послуша и не изпълни нареждането на Учителя, всичко това ще се случи. А единствено той имаше власт да отмени това решение. И той го отмени в присъствието на двама свидетели - Любомир Лулчев и министър Габровски.
към текста >>

63. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички.
"Диамантите на евреите и скинията на Мойсея" През време на войната Хитлер реши да се разправи с евреите и започна изселването от тяхното местожителство по цяла Европа и препращането им в концлагерите за тяхното пълно унищожение. Но преди да научим за това се случиха други събития, които ни озадачиха и граничеха с чудеса. Еврейската община в София бе подушила как ще се развият нещата. Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички. Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в София. Тази синагога е най-голямата от всички синагоги в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител. Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка. Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място.
към текста >>

Известно време след заминаването на Учителя, когато се беше оформил Братският съвет, в един обикновен ден пристигнаха същите трима евреи, които навремето бяха оставили диамантите при Учителя.
Това означава, че представителите на евреите в София и техният равин не бяха случайни хора, а бяха от подходяща духовна йерархия в Невидимия свят. Същият този равин след войната отиде в Израел и започна да проповядва идеите от Словото на Учителя, тоест евреите да приемат Учението на Христа, за което бил гонен много от тамошните евреи. По този въпрос Учителят бе казал: "Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество. Чак тогава ще се помирят с арабите и с целия свят." Какво стана по-нататък с този равин ще ви разкажа след малко. А какво стана с диамантите? Известно време след заминаването на Учителя, когато се беше оформил Братският съвет, в един обикновен ден пристигнаха същите трима евреи, които навремето бяха оставили диамантите при Учителя. Те бяха уплашени и разтревожени, защото чули от членовете на Братския съвет, че никой не знае за тази епруветка с диамантите на евреите. Братският съвет се събра и изслуша цялата история, разказана от еврейските представители. Тогава Никола Антов ги пита: "Имате ли разписка за диамантите? " Отговарят: "Нямаме." Антов добавя: "Тогава няма да ги дадем! " Евреите посърнаха и наведоха глави.
към текста >>

Те бяха уплашени и разтревожени, защото чули от членовете на Братския съвет, че никой не знае за тази епруветка с диамантите на евреите.
Същият този равин след войната отиде в Израел и започна да проповядва идеите от Словото на Учителя, тоест евреите да приемат Учението на Христа, за което бил гонен много от тамошните евреи. По този въпрос Учителят бе казал: "Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество. Чак тогава ще се помирят с арабите и с целия свят." Какво стана по-нататък с този равин ще ви разкажа след малко. А какво стана с диамантите? Известно време след заминаването на Учителя, когато се беше оформил Братският съвет, в един обикновен ден пристигнаха същите трима евреи, които навремето бяха оставили диамантите при Учителя. Те бяха уплашени и разтревожени, защото чули от членовете на Братския съвет, че никой не знае за тази епруветка с диамантите на евреите. Братският съвет се събра и изслуша цялата история, разказана от еврейските представители. Тогава Никола Антов ги пита: "Имате ли разписка за диамантите? " Отговарят: "Нямаме." Антов добавя: "Тогава няма да ги дадем! " Евреите посърнаха и наведоха глави. Каква разписка може да се иска от Учителя?
към текста >>

Братският съвет се събра и изслуша цялата история, разказана от еврейските представители.
По този въпрос Учителят бе казал: "Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество. Чак тогава ще се помирят с арабите и с целия свят." Какво стана по-нататък с този равин ще ви разкажа след малко. А какво стана с диамантите? Известно време след заминаването на Учителя, когато се беше оформил Братският съвет, в един обикновен ден пристигнаха същите трима евреи, които навремето бяха оставили диамантите при Учителя. Те бяха уплашени и разтревожени, защото чули от членовете на Братския съвет, че никой не знае за тази епруветка с диамантите на евреите. Братският съвет се събра и изслуша цялата история, разказана от еврейските представители. Тогава Никола Антов ги пита: "Имате ли разписка за диамантите? " Отговарят: "Нямаме." Антов добавя: "Тогава няма да ги дадем! " Евреите посърнаха и наведоха глави. Каква разписка може да се иска от Учителя? Това беше смешно, глупаво и нахално.
към текста >>

Обикновено в Братския съвет той само мълчеше и не проговаряше нито дума.
Надвесихме се да ги оглеждаме, като ги изсипахме в една чиния. Еврейската делегация стоеше настрана и беше примряла. Не знаеше как ще се развият събитията. По едно време, както ги разглеждахме, Никола Антов запита: "Колко струват тези диаманти? " Боян Боев се обади с неговия гръмогласен глас за първи път. Обикновено в Братския съвет той само мълчеше и не проговаряше нито дума. Само накрая казваше своето мнение за или против. Но тук гласът му затръбя: "Няма значение колко струват, защото са символи за тях в тяхното богослужение. Бог поругаем не бива. Бог Йехова, Бог Саваот, поругаем не бива." Думите на Боян Боев бяха силни, а неговият силен глас ехтеше в стаята. Евреите трепереха от гласа му и за пръв път слушаха неща за онзи Бог, комуто те се молеха и се кланяха.
към текста >>

64. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

След заминаването на Учителя, на "Изгрева" се избра Братски съвет и за председател бе избран Тодор Стоименов - един от тримата първи ученици на Учителя.
Ако външните условия не са благоприятни, той ще търси да създаде вътрешни условия в себе си. Тук няма нужда от ръководство - всеки ще търси вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен. Братството не седи във външните форми. То не се изразява в масови шумни прояви. Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си. След заминаването на Учителя, на "Изгрева" се избра Братски съвет и за председател бе избран Тодор Стоименов - един от тримата първи ученици на Учителя. Беше избран просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет. Вместо да ни улесни в нашата работа, цялата тази форма ни ограничи, постави ни в рамки, в правила и трябваше да се подчиняваме на закони. А какво направиха всички тези членове на тези избрани съвети в следващите двадесет-тридесет години може да съдите по делата им. Ако има някакви дела - значи те са направили нещо. Ако няма никакви дела и следа - не са направили нищо.
към текста >>

Беше избран просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет.
Тук няма нужда от ръководство - всеки ще търси вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен. Братството не седи във външните форми. То не се изразява в масови шумни прояви. Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си. След заминаването на Учителя, на "Изгрева" се избра Братски съвет и за председател бе избран Тодор Стоименов - един от тримата първи ученици на Учителя. Беше избран просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет. Вместо да ни улесни в нашата работа, цялата тази форма ни ограничи, постави ни в рамки, в правила и трябваше да се подчиняваме на закони. А какво направиха всички тези членове на тези избрани съвети в следващите двадесет-тридесет години може да съдите по делата им. Ако има някакви дела - значи те са направили нещо. Ако няма никакви дела и следа - не са направили нищо. По делата им ще разберете кой кому е служил и на какъв господар се е подчинявал!
към текста >>

А какво направиха всички тези членове на тези избрани съвети в следващите двадесет-тридесет години може да съдите по делата им.
То не се изразява в масови шумни прояви. Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си. След заминаването на Учителя, на "Изгрева" се избра Братски съвет и за председател бе избран Тодор Стоименов - един от тримата първи ученици на Учителя. Беше избран просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет. Вместо да ни улесни в нашата работа, цялата тази форма ни ограничи, постави ни в рамки, в правила и трябваше да се подчиняваме на закони. А какво направиха всички тези членове на тези избрани съвети в следващите двадесет-тридесет години може да съдите по делата им. Ако има някакви дела - значи те са направили нещо. Ако няма никакви дела и следа - не са направили нищо. По делата им ще разберете кой кому е служил и на какъв господар се е подчинявал! Затова няма да вземам отношение по този въпрос, а го оставям, след като проучите нещата, вие да се определите. А сега ще ви разкажа една много интересна история от времето на Учителя.
към текста >>

При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се моли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога.
Много примери ни е привеждал Учителят и много приказки е създал, за да изясни някои неизяснени и трудни въпроси. В онези тревожни времена към края на Втората световна война, когато Българите бяха обявили война на целия свят, приятелите се обръщат към Учителя загрижено и Го питат: "Учителю, какво ще ни кажете за бъдещето, което ни очаква и което е неясно за нас? " Тогава Учителят разказва една приказка. Това е последната приказка, която Той ни разправи. Ето самата приказка: "Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се моли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора - и бедни, и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирала до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те даже започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: "Ще отида да послушам този свят човек.
към текста >>

65. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III.
Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. А тогава, по онези години, за едно такова обвинение направо се разстрелваше без съд. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения.
към текста >>

66. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, генерал Стоянова, която често е била в двореца, защото е била и придворна дама, го препоръчала на цар Борис III като съветник.
Жената на генерала е била последователка на Учителя. Казваше се Мария, а ние я назовавахме "генерал Стоянова". Лулчев е бил близък на семейството на генерал Стоянов и често е посещавал неговия дом. При тези посещения, той водел разговори по най-различни въпроси. Много начетен човек със задълбочена мисъл и опит, той правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси. Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, генерал Стоянова, която често е била в двореца, защото е била и придворна дама, го препоръчала на цар Борис III като съветник. Генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки. Едната беше секретарка на царя, а другата - на царицата. Като секретарки, те не си изпълняваха задълженията както трябва, а се поддадоха на различни изкушения от различни страни. Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха. През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка.
към текста >>

Наистина, царят, припомнил си вече за Лулчев, приема съвета да се срещне отново с него.
Като секретарки, те не си изпълняваха задълженията както трябва, а се поддадоха на различни изкушения от различни страни. Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха. През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка. Другата секретарка след заминаването на царя се поболя, като двете и ръце се подуха и тя не можеше да си служи с тях до края на живота си. Така че случайни неща нямаше както в двореца, така и извън двореца, а всичко си беше на мястото. Наистина, царят, припомнил си вече за Лулчев, приема съвета да се срещне отново с него. В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го приобщава като свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започват да стават по- редовни, той споделя това със стенографката Елена Андреева. "Ти за това нещо пита ли Учителя? " - уплашено го пита Елена. Лулчев отговорил: "Да, за това нещо казах на Учителя".
към текста >>

В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го приобщава като свой съветник.
Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха. През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка. Другата секретарка след заминаването на царя се поболя, като двете и ръце се подуха и тя не можеше да си служи с тях до края на живота си. Така че случайни неща нямаше както в двореца, така и извън двореца, а всичко си беше на мястото. Наистина, царят, припомнил си вече за Лулчев, приема съвета да се срещне отново с него. В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го приобщава като свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започват да стават по- редовни, той споделя това със стенографката Елена Андреева. "Ти за това нещо пита ли Учителя? " - уплашено го пита Елена. Лулчев отговорил: "Да, за това нещо казах на Учителя". А Учителят му отговорил: "Не те съветвам.
към текста >>

А Учителят му отговорил: "Не те съветвам.
В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го приобщава като свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започват да стават по- редовни, той споделя това със стенографката Елена Андреева. "Ти за това нещо пита ли Учителя? " - уплашено го пита Елена. Лулчев отговорил: "Да, за това нещо казах на Учителя". А Учителят му отговорил: "Не те съветвам. Той ще те послуша толкова, колкото баща му послуша мене. Аз зная колко струват Кобургите". Като чула това, Елена възкликнала и упрекнала Лулчев: "Тогава ти с кой акъл отиваш там? " Лулчев се оправдал: "Аз искам да опитам". Този опит му струваше живота.
към текста >>

Лулчев след 9 септември 1944 година бе осъден на смърт от тъй наречения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с още много от предишните управници.
Той ще те послуша толкова, колкото баща му послуша мене. Аз зная колко струват Кобургите". Като чула това, Елена възкликнала и упрекнала Лулчев: "Тогава ти с кой акъл отиваш там? " Лулчев се оправдал: "Аз искам да опитам". Този опит му струваше живота. Лулчев след 9 септември 1944 година бе осъден на смърт от тъй наречения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с още много от предишните управници. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанда да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай. Фердинанд отговорил: "Аз не слушам ясновидци! " Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Така че съветът на Учителя бе проверен както трябва.
към текста >>

" Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.
Този опит му струваше живота. Лулчев след 9 септември 1944 година бе осъден на смърт от тъй наречения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с още много от предишните управници. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанда да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай. Фердинанд отговорил: "Аз не слушам ясновидци! " Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Така че съветът на Учителя бе проверен както трябва. Когато Фердинанд искал да тласне България в Европейската война, решил да се срещне с Учителя. В разговор с него по този въпрос, Учителят му казал следното: "България трябва да остане неутрална. За неутралитета си тя ще получи онова, което и бе отнето несправедливо след Балканската война". В отговор на това, Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак, обърнал си и задника към Учителя и с дясната ръка се потупал по дирника.
към текста >>

Така че съветът на Учителя бе проверен както трябва.
Лулчев след 9 септември 1944 година бе осъден на смърт от тъй наречения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с още много от предишните управници. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанда да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай. Фердинанд отговорил: "Аз не слушам ясновидци! " Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Така че съветът на Учителя бе проверен както трябва. Когато Фердинанд искал да тласне България в Европейската война, решил да се срещне с Учителя. В разговор с него по този въпрос, Учителят му казал следното: "България трябва да остане неутрална. За неутралитета си тя ще получи онова, което и бе отнето несправедливо след Балканската война". В отговор на това, Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак, обърнал си и задника към Учителя и с дясната ръка се потупал по дирника. По онова време това беше една селска шега, която искаше да каже, че онова, което се чува от човешките уши е достойно само за задните части на човека, там, където е неговото отходно място - за неговите извержения.
към текста >>

След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, виждайки, че казаното от Него се е изпълнило.
За неутралитета си тя ще получи онова, което и бе отнето несправедливо след Балканската война". В отговор на това, Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак, обърнал си и задника към Учителя и с дясната ръка се потупал по дирника. По онова време това беше една селска шега, която искаше да каже, че онова, което се чува от човешките уши е достойно само за задните части на човека, там, където е неговото отходно място - за неговите извержения. Учителят погледнал задника на Фердинанд и казал: "Този задник, гдето сега го виждам, в скоро време ще замине там, откъдето е дошъл". Така завършила тази среща. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, виждайки, че казаното от Него се е изпълнило. Учителят му казал: "Стягай си куфарите и бягай! Ще абдикираш в полза на сина си - Бориса". Този път Фердинанд Го послуша и вече никога не видя България. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер, в една малка дървена къщичка в покрайнините на "Изгрева". Явно беше, че от връзките си с царя нито е имал, нито е търсил материални изгоди.
към текста >>

По всяка вероятност при отиване и връщане от срещите си с царя, но не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно за да се посъветва и да сподели впечатленията си от царя.
Той седеше някак си по-настрана от братските среди на "Изгрева". Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели. Тази група бе наречена "Упанишадите". Учителят не одобряваше дейността на групата, ръководена от Лулчев. По всяка вероятност при отиване и връщане от срещите си с царя, но не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно за да се посъветва и да сподели впечатленията си от царя. Пишещият тези редове по-късно чу един път в клас по тоя повод Учителят да казва: "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха, не ги изпълняваха точно." Това означаваше много и за това отклонение бе платено. След завръщането на царя от последната му среща с Хитлер, той слязъл от самолета и след няколко дни се разболял. Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще оздравее! " Но се случи така, че тя не можа да се добере до цар Борис и да му поднесе тази гореща вода и той си замина. Освен че това бе истина, но бе и една символика, която трябваше да стигне до онези, които управляваха България.
към текста >>

67. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

НЕСТОР ИЛИЕВ

А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята.
Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен. Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее? Някои не я знаят, а на други не им изнася. Това е факт - видим и неоспорим!
към текста >>

А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.
Отговорът е много ясен. Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее? Някои не я знаят, а на други не им изнася. Това е факт - видим и неоспорим!
към текста >>

68. 7_04 Да бих Те слушал, Господи!

НЕСТОР ИЛИЕВ

Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея.
Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в салона. Отива при Него в салона, а Той свири и пее следната песничка: "Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се изяви. Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се прояви". Учителят постъпва индивидуално с всеки един човек. Той знае за състоянието на Ирина. Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея. И по друг начин би протекъл животът й. Но понеже обикновено ние, хората, не се вслушваме в гласа на Господа и не изпълняваме това, което трябва да изпълним, затова, разбира се, ние продължаваме да вървим по своя човешки път. След като изслушала песента, изведнъж светлина навлязла в душата й, тя се освободила от всички тревоги, отърсила се в един миг от неволите, които стояли над главата й и с просветнало съзнание започнала да пее заедно с Учителя. Този случай тя го бе разказала на мнозина, но винаги, при всеки разказ, тя намираше да каже нещо ново като разсъждение и обяснение към тази песен. Това бе творческото начало, което идва в ученика само тогава, когато той има послушание към думите Господни.
към текста >>

69. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

НЕСТОР ИЛИЕВ

Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя.
Радвайте се, че сте решили да не се оженвате в този живот". Аз мълчах, слушах и се съгласявах. Какво значи да се радвам? Бях чел, че радостта и скръбта са две състояния на човешкото съзнание, с които ученикът в Школата на Учителя трябва да се справя. Знанието и методите за това са дадени в Словото на Учителя. Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя. Това означаваше непослушание към Учителя. Те бяха музиканти. И ако някой беше им написал и дал нотен текст, единият от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази песен. Щеше да се получи хармонично съчетание на две изкусни изпълнения - инструментално и вокално. И тогава щяхме да ги аплодираме като музиканти.
към текста >>

Но те се ожениха, въпреки съвета на Учителя да не правят това и не можаха да съжителствуват в хармонични отношения.
Това означаваше непослушание към Учителя. Те бяха музиканти. И ако някой беше им написал и дал нотен текст, единият от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази песен. Щеше да се получи хармонично съчетание на две изкусни изпълнения - инструментално и вокално. И тогава щяхме да ги аплодираме като музиканти. Но те се ожениха, въпреки съвета на Учителя да не правят това и не можаха да съжителствуват в хармонични отношения. Поне изпълниха това, което им каза Учителят - да се разделят по взаимно споразумение, със съгласие и да останат с чисти отношения помежду си. Само чистите отношения между хората дават възможност на техните души да създадат правилно отношение към Словото на Учителя и Школата Му.
към текста >>

70. 8_01 Песните на Учителя

Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми.
Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя. И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
към текста >>

71. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя.
"Как се записаха и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов. Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България.
към текста >>

Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят".
Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет.
към текста >>

Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали.
Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо.
към текста >>

Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет.
Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо. Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали.
към текста >>

Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при издаването на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова.
И от там идваше различието! Защото нашите музиканти не бяха на такова високо ниво, че да бъдат безпогрешни! Видях много амбиция във всички и съм била огорчена. Най-големите битки между музикантите бяха при издаването песните на Учителя. Това бяха жестоки и безпощадни битки и много от музикантите изгоряха. Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при издаването на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова. Как е възможно в една Школа, в която се говори за Любов, Мъдрост и Истина като три принципа, залегнали в Словото на Учителя, да се получат такива драматични събития и развръзки? За това си има причини. Необходимо е специално проучване на тази епоха. Защото има опасност и следващите поколения да минат по същия път. Учителят даваше песента.
към текста >>

И чак когато се виждаха различията и ако те имаха доброто желание да попитат Учителя, тогава Той даваше Своя съвет, който удовлетворяваше различните становища и обединяваше всички.
Учителят даваше песента. Тя се записваше от няколко музиканти. При записа се явяваха различия, които се дължаха на различното умение и мнение на музикантите. Когато имаше различие, Учителят оставяше песните така, както музикантите ги бяха записали. Оставяше ги да се проявят такива, каквито са. И чак когато се виждаха различията и ако те имаха доброто желание да попитат Учителя, тогава Той даваше Своя съвет, който удовлетворяваше различните становища и обединяваше всички. Но те не направиха това, а се хванаха за гушите! Когато ние стенографирахме, между трите стенографки нямаше спор, макар че имаше поводи. Ние стенографирахме и дешифрирахме беседите. След това трите сверявахме дешифрирания текст и ако имаше изпуснати места - прибавяхме и допълвахме. След това Паша редактираше така, както тя умееше и както беше я посъветвал Учителят.
към текста >>

След това Паша редактираше така, както тя умееше и както беше я посъветвал Учителят.
И чак когато се виждаха различията и ако те имаха доброто желание да попитат Учителя, тогава Той даваше Своя съвет, който удовлетворяваше различните становища и обединяваше всички. Но те не направиха това, а се хванаха за гушите! Когато ние стенографирахме, между трите стенографки нямаше спор, макар че имаше поводи. Ние стенографирахме и дешифрирахме беседите. След това трите сверявахме дешифрирания текст и ако имаше изпуснати места - прибавяхме и допълвахме. След това Паша редактираше така, както тя умееше и както беше я посъветвал Учителят. А дали тя спазваше Неговите съвети, това бе друг въпрос! Но когато започнах да работя с нея, аз й казах своето мнение, че вече и аз отговарям с нея. Паша възприе това разумно и ние работехме сполучливо. Песента "При всичките условия на живота", когато Учителят я даде, Той я даде в едно по-бавно темпо. Но Димитър Грива, който е музикант, намери, че ако се изпълни в по-бързо темпо, ще бъде по-хубаво.
към текста >>

А дали тя спазваше Неговите съвети, това бе друг въпрос!
Но те не направиха това, а се хванаха за гушите! Когато ние стенографирахме, между трите стенографки нямаше спор, макар че имаше поводи. Ние стенографирахме и дешифрирахме беседите. След това трите сверявахме дешифрирания текст и ако имаше изпуснати места - прибавяхме и допълвахме. След това Паша редактираше така, както тя умееше и както беше я посъветвал Учителят. А дали тя спазваше Неговите съвети, това бе друг въпрос! Но когато започнах да работя с нея, аз й казах своето мнение, че вече и аз отговарям с нея. Паша възприе това разумно и ние работехме сполучливо. Песента "При всичките условия на живота", когато Учителят я даде, Той я даде в едно по-бавно темпо. Но Димитър Грива, който е музикант, намери, че ако се изпълни в по-бързо темпо, ще бъде по-хубаво. Изпяхме го, харесаха го и Учителят го остави да се пее така, в това темпо.
към текста >>

Това е съвет за следващите поколения - да имате книжки с текста на песните!
Като го чуват приятелите, започват по-късно да се смеят и разказват отново на Учителя, като смятат, че това ще предизвика усмивката и смеха Му. Но този път Той не се засмял, нито се усмихнал, а казал строго: "Братът не е виновен, че не знае думите. Вината е у вас, че не сте напечатали думите на песните в отделна книжка, за да бъде на разположение на всички, които за пръв път пеят песните". Чуха приятелите, но това не бе направено. Такава книжка бе отпечатана много по-късно. Това е съвет за следващите поколения - да имате книжки с текста на песните! В салона имаше пиано и орган. Имаше поставена черна дъска, която служеше за някои чертежи, които Учителят даваше при беседите Си или за някои текстове, написани от Него лично на черната дъска. Фотографите ги заснеха и ги извадиха на снимки. Аз съм виждала две заснети на черната дъска песни, но си спомням, че бяха записани още. Тази черна дъска беше на сестра Маркова, която беше белгийка, омъжена за българин.
към текста >>

След като оздравя, сестра Маркова се вслуша в съветите на Учителя да преустанови тези непрекъснати курсове за изучаване на френски език.
За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски. Сестра Маркова няколко пъти е споделяла с мен следното: "Преди смятах, че българският език е обикновен, прост, нелогичен, език с малко изразни средства. Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с невъзможността мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език. Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя. Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята". След като оздравя, сестра Маркова се вслуша в съветите на Учителя да преустанови тези непрекъснати курсове за изучаване на френски език. Така се оказа, че тази черна дъска, с която тя си служеше, вече не беше й потребна и тя я подари на Братството. А тя ни вършеше много голяма работа, защото бе направена изкусно с две подвижни плоскости, които се движеха вертикално и едната можеше да се вдига нагоре, а другата да се сваля надолу. Благодарение на тази дъска, няколко песни от Учителя бяха записани с тебешир от музикантите и днес ги имате документално заснети. Затова разказах историята на черната дъска. Обикновено след беседа в клас се изпяваха няколко песни.
към текста >>

72. 8_03 Симеон Симеонов

" Съветваше ни да намираме една добра черта един в друг и да мислим за нея.
В такъв случай трябва да се знае откъде идва човек, откъде излиза и какъв път изминава, защото един човек излиза от много ниско място, няма да му стигне време през един житейски живот да стигне до върха. И разбира се, ще има разлика между него и онзи, който излиза по-близо до върха. Затова ние в Школата не се познавахме, понеже не познавахме вътрешния път на всеки един от нас. Затова по една проява, ние вадим погрешно заключение за ученика. Стотици пъти Учителят е казвал: "Не се критикувайте! " Съветваше ни да намираме една добра черта един в друг и да мислим за нея. По този начин да търсим Доброто във всеки един от нас. По този начин ще се свързваме чрез мисълта, защото, като се види Доброто, даже ако някой реши да критикува, Доброто ще влезе в съзнанието му и ще го спре. Защото Доброто ще донесе светлина в съзнанието на ученика, ще го просветли, той ще осъзнае грешката си и след това ще се коригира в едно, второ, трето направление. И всяка една добродетел, която човек развива, е връзка, която се съединява с онази добра черта, която се намира във всеки един от нас. Това води до разширение на съзнанието, до навлизане на нови идеи от Словото на Учителя в осветеното и пробудено съзнание на ученика.
към текста >>

73. 8_04 Музиканти при Учителя

Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение.
Така Учителят посети концерта на италианския цигулар Чомпи. По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една вечеря, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото изпълнение. По-късно, в Америка, Чомпи се срещнал с наш приятел Георги Сталев. Тогава музикантът Чомпи му отворил кутията на цигулката си. Вътре бил закачен портретът на Учителя. Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри.
към текста >>

Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче.
Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми е разказвал, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя, като на син към Бога. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж, Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет.
към текста >>

" и му дал подходящ съвет.
Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя, като на син към Бога. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж, Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отварящо пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губел времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща.
към текста >>

74. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва.
Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него. За това е необходимо знание. Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха.
към текста >>

75. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет.
Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата среда! Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в салона. Затова Той изнесе тази беседа пред младежите. И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието на "Писмото", каква организация ще иска тогава и ще търси да организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога? Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен посредник между него и Бога. не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет. Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия. Учителят дава метод как да се направи тази връзка с Бога. Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага. А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си. Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя.
към текста >>

Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята.
Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот. Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее. Е, какво ще кажете за това? Това не е ли изопачение на нещата? Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на "Общество Бяло Братство". Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята. Преди това, като формула изрекоха трите изречения, които са ви известни. После изпяха песента "Писмото". След това се разделиха. Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав.
към текста >>

В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав.
Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята. Преди това, като формула изрекоха трите изречения, които са ви известни. После изпяха песента "Писмото". След това се разделиха. Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав. Какво стана по- нататък? Братският устав се предложи на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството. Всички упрекваха правителството. Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение.
към текста >>

Какво направи Върховният братски съвет?
Братският устав се предложи на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството. Всички упрекваха правителството. Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет? С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството. Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер. Всички упрекваха правителството. И аз съм го упреквала. Хайде сега да се върнем в 1926 година.
към текста >>

С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството.
Всички упрекваха правителството. Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет? С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството. Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер. Всички упрекваха правителството. И аз съм го упреквала. Хайде сега да се върнем в 1926 година. И да си спомним как, при какви обстоятелства Учителят изрече тия три изречения.
към текста >>

Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер.
Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет? С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството. Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер. Всички упрекваха правителството. И аз съм го упреквала. Хайде сега да се върнем в 1926 година. И да си спомним как, при какви обстоятелства Учителят изрече тия три изречения. Хайде сега да се върнем в 1926 година, за да видим защо Учителят даде песента "Писмото" с текст въпросните три изречения.
към текста >>

Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден.
Намерете онзи ученик, който се стреми към Високия Идеал и иска да реализира Високия Идеал от Словото на Учителя. Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога. А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден. Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва. Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва.
Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога. А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден. Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва. Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя.
към текста >>

На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат Върховен братски съвет.
Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя. Ученикът в Школата на Учителя изучава Словото на Учителя, което е Слово на Бога и го прилага в живота си като създава вътрешни и външни връзки с Бога. А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения на човешките души, дошли и родили се като човеци на земята. Бележк а на редактора. На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат Върховен братски съвет. На събранието не бяха допуснати техните опоненти и съперници за ръководство в Братството. Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени на подбрани личности. Пропуските бяха подпечатани с печат, на който бе сложен ликът на Пентаграма. Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса.
към текста >>

И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>

И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Волята Му ще я намерите в Словото Му. Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства.
към текста >>

Те си избраха единодушно Върховен братски съвет.
Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали.
към текста >>

76. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет.
Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си.
към текста >>

Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет.
Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата.
към текста >>

Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си.
Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно.
към текста >>

Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни.
Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал.
към текста >>

Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет.
Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи. Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си крак. Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро.
към текста >>

77. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Тя отива за съвет и за помощ.
Ето, четиридесет години след това, си блъскам главата, за да си отговоря на тях и не мога да си отговоря! Ако бях Го питала - а въпросите бяха готови и бяха в мен - Той щеше да ни отговори. Тогава щях да зная Неговото мнение по всички братски въпроси и щеше да остане най-лесното - да се прояви послушание и да се изпълнява. След като си замина Учителят, една сестра сподели една опитност с мен, която ще ви разкажа. Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и възрастна рождена майка, която изживява последните си дни. Тя отива за съвет и за помощ. Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко.
към текста >>

Това го споменавам, защото онези, които се занимават с братски съвети, трябва много добре да познават законите на страната, в която живеят.
Всяко дарение се облагаше тогава според закона с 10% данък. Този данък го изчислиха за дванадесет години от заминаването на Учителя. Получи се голяма сума от 500 000 лева. Братството нямаше такава сума. Затова бе оценено цялото братско имущество, движимо и недвижимо, но и то бе недостатъчно да покрие големия налог. Това го споменавам, защото онези, които се занимават с братски съвети, трябва много добре да познават законите на страната, в която живеят. Не само да ги познават, но и да ги изпълняват. Та Учителят пет дни преди да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка! Това е една символика, с която Учителят работеше и която ние знаехме, че е такава, но се намериха хора, които не изпълниха онова, което трябваше да се направи! Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност. Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор.
към текста >>

Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност.
Затова бе оценено цялото братско имущество, движимо и недвижимо, но и то бе недостатъчно да покрие големия налог. Това го споменавам, защото онези, които се занимават с братски съвети, трябва много добре да познават законите на страната, в която живеят. Не само да ги познават, но и да ги изпълняват. Та Учителят пет дни преди да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка! Това е една символика, с която Учителят работеше и която ние знаехме, че е такава, но се намериха хора, които не изпълниха онова, което трябваше да се направи! Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност. Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството. След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева".
към текста >>

Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор.
Това го споменавам, защото онези, които се занимават с братски съвети, трябва много добре да познават законите на страната, в която живеят. Не само да ги познават, но и да ги изпълняват. Та Учителят пет дни преди да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка! Това е една символика, с която Учителят работеше и която ние знаехме, че е такава, но се намериха хора, които не изпълниха онова, което трябваше да се направи! Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност. Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството. След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева". Останахме без всякакъв имот, включително и салона.
към текста >>

78. 8_12 Братските салони и Изгревът

Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее.
Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си. По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките. Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството. Така че шегата ни излезе пресолена. Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее. А салонът да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе! Но тогава няма да има къде да се живее! Това бе проблем за Паша, която имаше наследствена къща. Тя декларира къщата си, а салонът остана висящ и държавата го взе. Аз бях гола като пушка, нямах нищо.
към текста >>

А дойде и онова време, когато "Изгревът" беше разрушен от комунистическата власт в България и бе предаден на комунистическата власт на Съветска Русия - там бе изградена легация на Съветска Русия.
След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до салона. По късно, едни го наеха и направиха там кръчма. Цял ден и цяла нощ пияниците се събираха там и пиеха вино и ракия. Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до салона и до стаята на Учителя. Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за салона. А дойде и онова време, когато "Изгревът" беше разрушен от комунистическата власт в България и бе предаден на комунистическата власт на Съветска Русия - там бе изградена легация на Съветска Русия. Съвпаденията не са случайни. Те са жива реалност на сили, които поради нашите грешки, своеволия и непослушание към Учителя се проектираха. Тези сили разрушаваха всяко място, където бе стъпил кракът на Учителя и където бе изречено Словото Му. През 1926 година на "Изгрева" бе построена приемна стая на Учителя. Това беше една стая с много малко антренце като входче.
към текста >>

79. 8_13 Построяване на Изгрева

Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя.
Приятелите, като видяха това, започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара.
към текста >>

На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората.
Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана". Учителят имаше предвид, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват. Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара. С това се занимаваха брат доктор Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев.
към текста >>

Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси.
Така смятам аз досега. А има и една друга причина, която е най-важната. Много пъти съм чувала как възрастните приятели говореха, че Учителят разбирал само от духовни въпроси, но не разбирал нищо от материални неща. Затова, като по- оправни в материалните неща, те ги разбирали по-добре от Него и затова си правеха, каквото си наумяваха, без дори да се съобразяват с мнението на Учителя, изказано по някой въпрос. По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет.
към текста >>

Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет.
Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания.
към текста >>

80. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство.
"Дни и години на драматични развръзки" На 27 декември 1944 година, в 5 часа и 45 минути Учителят си замина. На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели. Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението. На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли.
към текста >>

Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1.
На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели. Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението. На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната. На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри.
към текста >>

финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2.
Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението. На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната. На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София.
към текста >>

Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3.
На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната. На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София. Какво значи "пожизнено"?
към текста >>

Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли.
В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната. На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София. Какво значи "пожизнено"? Ами докато са живи на земята да бъдат ръководители.
към текста >>

В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София.
финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли. Изброените тук лица трябваше да поемат ръководството на Братството и да се грижат както за братските имоти, така и за правилното протичане на братския живот в София и в страната. На 10 август в дома на Жечо Панайотов отново се събраха всички ръководители на братските кръжоци в страната, както и по-активни в братския живот братя и сестри. В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София. Какво значи "пожизнено"? Ами докато са живи на земята да бъдат ръководители. Аз много се шегувах с Паша, защото и тя бе избрана пожизнено, като казвах: "Паша, ти си избрана пожизнено и това означава, че ще бъдеш вечна на земята,както и вечна на небето! " Паша също не одобряваше тази работа, но не може да се противопостави на останалите. Този пожизнено избран Братски съвет доведе до много големи борби още от самото начало.
към текста >>

Този пожизнено избран Братски съвет доведе до много големи борби още от самото начало.
В този ден събраните двадесет и шест човека одобриха първия избор на седемчленен състав и лицата, избрани в Братския съвет и след като намериха, че са работили добре, ги избраха пожизнено за ръководители на този Братски съвет от София. Какво значи "пожизнено"? Ами докато са живи на земята да бъдат ръководители. Аз много се шегувах с Паша, защото и тя бе избрана пожизнено, като казвах: "Паша, ти си избрана пожизнено и това означава, че ще бъдеш вечна на земята,както и вечна на небето! " Паша също не одобряваше тази работа, но не може да се противопостави на останалите. Този пожизнено избран Братски съвет доведе до много големи борби още от самото начало. Раздорите вървяха един след друг. Едни казваха, че това не било по Учителя, други пък казваха, че това го има писано в беседите. Каквото има писано в беседите, вие ще си го прочетете. А което трябваше да ви разкажа, вие ще го прочетете по-добре там, където говорих как Учителят даде песента "Писмото". А тя бе дадена именно за този момент.
към текста >>

Дали е необходимо да се създава организация и как този седемчленен Братски съвет може да работи?
А защо ли? За това си има причина и вие ще си отговорите сами защо? Значи тук се поставя въпросът за ръководство, избрано от седем човека за една година и то, избрано по метод, одобрен от Учителя. А не за пожизнено ръководство. И сега се поставя друг въпрос. Дали е необходимо да се създава организация и как този седемчленен Братски съвет може да работи? Този въпрос ще го намерите разрешен в началото на същата лекция и аз ще цитирам (стр. 303): "Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа ще търсите кой е виноват, няма да държа беседа. Уреждайте тия работи по братски, приложете великия закон на Любовта. И да се създаде една организация, този закон няма да бъде съвършен. Как може да се приложи тоя закон?
към текста >>

Не може един седемчленен съвет да разрешава въпросите пожизнено, даже и за една година, ако случайно е избран за такъв мандат.
А той действува само при пробудено съзнание на ученика. Съзнанието се пробужда поотделно за всеки ученик - по различно време и след работа върху Словото на Учителя и за разрешаване на своите задачи по Словото. Чак тогава действува тази верига и протича законът на Любовта. И тогава може да се пее песента "Братство, единство". Така се решават проблемите на едно общество. Не може един седемчленен съвет да разрешава въпросите пожизнено, даже и за една година, ако случайно е избран за такъв мандат. Значи, хора, които живеят по закона на Любовта и които са свързани в тази вътрешна верига чрез Словото на Учителя, могат да живеят и да работят в съгласие. А сега ще цитирам томчето "Разумен живот" от III година на младежкия окултен клас, 30 лекция, държана от Учителя на 11 май 1924 година в София, озаглавена "Млади и стари", стр. 237: "Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост. Ако някога се зароди у вас чувство на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо.
към текста >>

Изберете един комитет, който според сегашните традиции да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове.
Значи, хора, които живеят по закона на Любовта и които са свързани в тази вътрешна верига чрез Словото на Учителя, могат да живеят и да работят в съгласие. А сега ще цитирам томчето "Разумен живот" от III година на младежкия окултен клас, 30 лекция, държана от Учителя на 11 май 1924 година в София, озаглавена "Млади и стари", стр. 237: "Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост. Ако някога се зароди у вас чувство на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо. Изберете един комитет, който според сегашните традиции да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора, някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: председателят не е на мястото си. Друг трябваше да бъде на негово място. За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго.
към текста >>

Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш?
По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш председател само един ден! А какво означава това? Това означава, че ако хванеш една Божествена мисъл и в този ден я изпълниш и реализираш, в този ден ти си изпълнил Волята на Бога. В този ден ти сам си председател на себе си. Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл. Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш? Ами ако те те карат да вършиш неща, които един човешки ум може да измисли? Ако през него преминават онези мисли, които са човешки, а не Божествени? Е, тогава? Вие какво ще предпочетете - да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено? Помислете върху това и си отговорете сами.
към текста >>

Вие какво ще предпочетете - да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено?
Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл. Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш? Ами ако те те карат да вършиш неща, които един човешки ум може да измисли? Ако през него преминават онези мисли, които са човешки, а не Божествени? Е, тогава? Вие какво ще предпочетете - да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено? Помислете върху това и си отговорете сами. Как ги решава тези неща Учителят, ще научите, когато прочетете посочените беседи. А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! " През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка.
към текста >>

" През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство".
Е, тогава? Вие какво ще предпочетете - да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено? Помислете върху това и си отговорете сами. Как ги решава тези неща Учителят, ще научите, когато прочетете посочените беседи. А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! " През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка. Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа! Но нашите се представиха като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му. Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл.
към текста >>

Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България.
Помислете върху това и си отговорете сами. Как ги решава тези неща Учителят, ще научите, когато прочетете посочените беседи. А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! " През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка. Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа! Но нашите се представиха като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му. Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл. 78 от Конституцията. Писмото беше подписано от пълномощен министър Димитър Илиев.
към текста >>

Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл.
" През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка. Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа! Но нашите се представиха като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му. Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл. 78 от Конституцията. Писмото беше подписано от пълномощен министър Димитър Илиев. По-късно, с входящ X 6786/13 септември 1950 година, брат Ганчо Ганчев от София завери при Софийския нотариус, че това удостоверение наистина е валидно за страната, съгласно законите. Но по-късно то бе отменено и анулирано с писмо X 346-20 от 20 октомври 1956 година. Така че когато дойде време за процеса, ние не бяхме нито юридическа личност, нито верска общност.
към текста >>

Братският съвет ли, който сам подаде молба при Комитета на вероизповеданията и се нареди в един ред с останалите църкви и секти и се обяви за верска общност?
А защо стана всичко това? Ами ще намерите отговор в беседите на Учителя. Аз лично присъствувах, когато Той каза: "Ако от Моето учение направите религия, то Аз ще я разруша". Друг път каза - и аз присъствувах лично: "Ако от Моето учение направите църква, то Аз ще я разруша". А сега помислете кой изпълни Волята на Учителя? Братският съвет ли, който сам подаде молба при Комитета на вероизповеданията и се нареди в един ред с останалите църкви и секти и се обяви за верска общност? Или онзи държавен служител, който с един подпис нареди да се отмени и анулира онова решение, че ние сме верска общност. Много държа всеки от вас да си отговори на този въпрос! А той е следният: Братството какво е? Школа ли е? Религия ли е?
към текста >>

Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание.
Сам прилага това Слово в живота си. И като го прилага, той става член от вътрешната верига на това Общество, наречено Велико Бяло Братство. Така се свързва по вътрешен път с членовете на тази верига. Така той работи за останалите и останалите работят за него, за да изпълнят Волята на Всемировия Учител. Тази Воля ще я намерите в Словото Му. Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание. Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик. През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност.
към текста >>

Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство.
Тази Воля ще я намерите в Словото Му. Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание. Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик. През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи. Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет. Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София.
към текста >>

30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи.
През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи. Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет. Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София. Значи, братските въпроси щяха да бъдат решавани от Върховен Братски съвет, който се събираше по време на съборите. Идеята за пожизнено избиране на ръководството беше продиктувана от това да няма съревнование и лични амбиции за избор на ръководство. Но това не беше в духа на времето и на Словото на Учителя.
към текста >>

Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет.
А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи. Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет. Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София. Значи, братските въпроси щяха да бъдат решавани от Върховен Братски съвет, който се събираше по време на съборите. Идеята за пожизнено избиране на ръководството беше продиктувана от това да няма съревнование и лични амбиции за избор на ръководство. Но това не беше в духа на времето и на Словото на Учителя. Идеите на Учителя за Братството бяха идеи за вътрешната свобода на човешкия дух и човешката душа.
към текста >>

Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София.
Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи. Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет. Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София. Значи, братските въпроси щяха да бъдат решавани от Върховен Братски съвет, който се събираше по време на съборите. Идеята за пожизнено избиране на ръководството беше продиктувана от това да няма съревнование и лични амбиции за избор на ръководство. Но това не беше в духа на времето и на Словото на Учителя. Идеите на Учителя за Братството бяха идеи за вътрешната свобода на човешкия дух и човешката душа. Тези идеи се ограничаваха от избирането на всякакви Братски съвети.
към текста >>

Значи, братските въпроси щяха да бъдат решавани от Върховен Братски съвет, който се събираше по време на съборите.
Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи. Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет. Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София. Значи, братските въпроси щяха да бъдат решавани от Върховен Братски съвет, който се събираше по време на съборите. Идеята за пожизнено избиране на ръководството беше продиктувана от това да няма съревнование и лични амбиции за избор на ръководство. Но това не беше в духа на времето и на Словото на Учителя. Идеите на Учителя за Братството бяха идеи за вътрешната свобода на човешкия дух и човешката душа. Тези идеи се ограничаваха от избирането на всякакви Братски съвети. Какво стана по-нататък?
към текста >>

Тези идеи се ограничаваха от избирането на всякакви Братски съвети.
Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София. Значи, братските въпроси щяха да бъдат решавани от Върховен Братски съвет, който се събираше по време на съборите. Идеята за пожизнено избиране на ръководството беше продиктувана от това да няма съревнование и лични амбиции за избор на ръководство. Но това не беше в духа на времето и на Словото на Учителя. Идеите на Учителя за Братството бяха идеи за вътрешната свобода на човешкия дух и човешката душа. Тези идеи се ограничаваха от избирането на всякакви Братски съвети. Какво стана по-нататък? Уставът бе предложен на Комитета по вероизповеданията, където, съгласно закона бяха одобрени уставите на всички религиозни секти и църкви. Само нашият устав не бе одобрен! Това беззаконие ли беше от страна на властите? За да си отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Словото на Учителя.
към текста >>

19, Учителят казва следното: "Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити, и след като придобие знание, тогава да се произнася за тия работи." А сега ми отговорете: учениците от тази Школа и Братският съвет изпълниха ли точно тези закони от Словото, че не трябва да има устав и че който иска устав - да си отиде в онова общество, където има устави, ограничения и правила.
Да бъдем свободни." И така, уставът бе предложен, а някой неизвестен служител, облечен в светска власт, не разреши да се подпише Уставът на верска общност "Бяло Братство". Всички бяха недоволни от това своеволие. Питам аз, кой изпълни Волята на Учителя и на Бога, след като Учителят е срещу всякакъв вид устави, които ограничават дадено общество и особено учениците от Школата? Отговорете на този въпрос! В същата беседа, на стр. 19, Учителят казва следното: "Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити, и след като придобие знание, тогава да се произнася за тия работи." А сега ми отговорете: учениците от тази Школа и Братският съвет изпълниха ли точно тези закони от Словото, че не трябва да има устав и че който иска устав - да си отиде в онова общество, където има устави, ограничения и правила. Сега разбрахте ли защо онзи служител на Кесаря не подписа устава и ние не станахме юридическа личност, не станахме секта? Ако утре някой от вас създаде устав на общество "Бяло Братство", трябва да знаете, че това са сили, които работят срещу Словото на Учителя и срещу Школата Му. А какъв ще бъде резултатът от това, ще намерите в Словото Му, където се говори за неизпълнение на Окултните закони и за онези, които огорчават Божествения Дух. В бр. 65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена.
към текста >>

65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена.
19, Учителят казва следното: "Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити, и след като придобие знание, тогава да се произнася за тия работи." А сега ми отговорете: учениците от тази Школа и Братският съвет изпълниха ли точно тези закони от Словото, че не трябва да има устав и че който иска устав - да си отиде в онова общество, където има устави, ограничения и правила. Сега разбрахте ли защо онзи служител на Кесаря не подписа устава и ние не станахме юридическа личност, не станахме секта? Ако утре някой от вас създаде устав на общество "Бяло Братство", трябва да знаете, че това са сили, които работят срещу Словото на Учителя и срещу Школата Му. А какъв ще бъде резултатът от това, ще намерите в Словото Му, където се говори за неизпълнение на Окултните закони и за онези, които огорчават Божествения Дух. В бр. 65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена. С това се спря отпечатването на Словото на Учителя. На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха иззети пет пишещи машини, с които работехме. А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството. Те напуснаха събранието и изпратиха доклада си на онова място, където го прочетоха -други, понеже това им бе работата. Това е, което предизвика в Братството финансовата ревизия от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година.
към текста >>

А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството.
А какъв ще бъде резултатът от това, ще намерите в Словото Му, където се говори за неизпълнение на Окултните закони и за онези, които огорчават Божествения Дух. В бр. 65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена. С това се спря отпечатването на Словото на Учителя. На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха иззети пет пишещи машини, с които работехме. А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството. Те напуснаха събранието и изпратиха доклада си на онова място, където го прочетоха -други, понеже това им бе работата. Това е, което предизвика в Братството финансовата ревизия от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година. Трима финансови ревизори представиха своя ревизионен акт на властите и след това започна съдебен процес срещу Братството. В този период се инвентаризира цялата братска литература. В следните девет помещения бяха описани следните количества издадени беседи на Учителя.
към текста >>

81. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието.
Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността посредник и представител на Братството пред властта. Така седят нещата. След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район. Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име. Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството. Но това не бе направено.
към текста >>

По този начин и той бе избран в този братски съвет.
Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име. Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството. Но това не бе направено. Мнозина се противопоставяха на това, че той иска да въвежда отчети, организации, както е в града. През 1956 година излезе решение на Министерството на финансите, което бе наредило да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти. А ние бяхме регистрирани като религиозна секта за най-голям ужас и позор пред Словото на Учителя.
към текста >>

По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството.
Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството. Но това не бе направено. Мнозина се противопоставяха на това, че той иска да въвежда отчети, организации, както е в града. През 1956 година излезе решение на Министерството на финансите, което бе наредило да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти. А ние бяхме регистрирани като религиозна секта за най-голям ужас и позор пред Словото на Учителя. Защо позор?
към текста >>

Но Борис Николов, който бе председател на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов, предложи за председател на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева.
Защо позор? Ами защото ние знаем мнението на Учителя от Словото Му. Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба грешка. На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието. Но Борис Николов, който бе председател на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов, предложи за председател на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева. Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет. А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва?
към текста >>

Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието.
Ами защото ние знаем мнението на Учителя от Словото Му. Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба грешка. На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието. Но Борис Николов, който бе председател на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов, предложи за председател на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева. Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет. А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва? Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за салона на "Изгрева", след отчуждаването му през 1949 година.
към текста >>

Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет.
Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба грешка. На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието. Но Борис Николов, който бе председател на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов, предложи за председател на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева. Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет. А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва? Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за салона на "Изгрева", след отчуждаването му през 1949 година. И продължавахме да се събираме в него.
към текста >>

82. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Така се постъпи според съветите на адвокатите.
Консултираха се с адвокати. Те препоръчаха всеки да си запише собствената къща, защото, ако държавата иска да остави непокътнат "Изгрева" - ще го остави. Но ако иска да го изземе и да го одържави, ще го направи, защото властта може да си издаде каквито си иска закони. Накрая може да се случи така, че братята няма да имат нито собствени къщи, нито ще го има "Изгревът". Така всички предпочетоха да си запишат на свое име собствените къщи, а братските имоти бяха отчуждени и одържавени чрез закон. Така се постъпи според съветите на адвокатите. А ние бяхме Школа и имахме на разположение Словото на Учителя по тези въпроси. Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така? Отговорете си сами.
към текста >>

Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център.
Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници. Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година. По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така? Отговорете си сами. През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол.
към текста >>

Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година.
Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година. По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така? Отговорете си сами. През есента на 1957 година на "Изгрева" дойдоха финансови ревизори от Министерството на финансите и Държавен контрол. Те извършиха ревизия на Братството за периода от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година.
към текста >>

След 1971-72 година той бе разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на новата легация на Съветския съюз.
Така, чрез мен на Братството остана да ползува свободно без наем една трета от салона и 500 кв.м, нотариален акт X 7,регистър 2 370, том XI, дело № 210 6 от 1931 година. Ползувахме го до началото на процеса през 1957 година. След това на братския салон бе сложен катинар. А по-късно той бе предаден за ползуване от общината на телевизионния център и го използуваха като склад. Там, където Учителят даваше Своето Слово за днешното и идното човечество, беше направен склад и то от българи, а не от чуждоземни завоеватели. След 1971-72 година той бе разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на новата легация на Съветския съюз. Защо стана така? Отговорете сами. II. Полянката Полянката, на която играехме Паневритмия, бе с площ 11 120 кв.м. Тя се владееше от скрити пълномощници, както следва: Тодор Стоименов Георгиев с нотариален акт 53, том XI, дело 1657 от 1926 година владееше 3 560 кв.м. След заминаването му, наследница бе Марийка Тодорова Стоименова.
към текста >>

Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров.
Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение. XII. Дворн о място и къща се владееха чрез Арон Юда Яков Фархи с нотариален акт № 144, том III, регистър 588. То имаше 269 кв.м площ. На гърба на къщата бе построена дървена барака, която служеше за склад на книгите на Братството. XIII. Дворнот о място с къщата на Гина и Петко Гумнеров и на улица "Опълченска" 66 се владееше чрез Георги Тахчиев и Василка Иванова. Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров. Единствено тази къща е запазена като веществено доказателство, че тук на земята някога е пребивавал Великият Учител. За българите това е един преголям успех. Запомнете това! Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия. След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти.
към текста >>

"Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни.
За българите това е един преголям успех. Запомнете това! Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия. След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти. Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни. Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище. За това никой не може да се оплаче от държавата. какво стана с нас, стенографките? Савка си замина през 1945 година.
към текста >>

83. 9_05 Кой бе Учителят?

В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината.
Днес Бащата е на "Изгрева" и Всемировият Учител е тук". И действително, каквото предприемеше Учителят да върши, свършваше го и то - образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване.
към текста >>

И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл.
В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване. Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше.
към текста >>

Можехме да ги изправим сами с послушание и изпълнение на Неговите съвети.
А ние се виждахме какво представляваме като българи на "Изгрева", тук, при Него. Някои работеха, а някои не работеха. "Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи. Най-трудното е да го накараш да работи за Бога, даром. И българинът, веднъж излъжеш ли го, повече не ти вярва." С нашето несъвършенство и слабости, ние създавахме много затруднения за Учителя. Можехме да ги изправим сами с послушание и изпълнение на Неговите съвети. Но и това не правехме. Веднъж ни каза: "Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса". Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител. В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго.
към текста >>

Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми.
Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя. И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
към текста >>

84. 10_02 ПРОТОКОЛ

"Българо- съветска дружба" 17 се събра работна група по изучаване, проучване на документацията на Паневритмията с цел да се създаде една единна група.
"ПРОТОКОЛ" Днес, на 27 май 1990 год., в дома на Ина Дойнова, ул. "Българо- съветска дружба" 17 се събра работна група по изучаване, проучване на документацията на Паневритмията с цел да се създаде една единна група. Групата бе в състав: Крум Въжаров, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Павлина Даскалова, Ина Дойнова, Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Веселина Маркова, Мария Митовска. Групата единодушно възприе като работни официални документи следните издадени и неиздадени материали: 1. Паневритмия, издание София 1939 год. 2. Паневритмия, издание София 1941 год. 3. Паневритмия под редакцията на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. 4.
към текста >>

85. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Отхвърлят се съветите на Мировия Учител.
Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год. Есента на 1914 година, на 29 септември, България влиза в Европейската война на страната на Централните сили - Германия, Австро- Унгария, Османската империя и която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918 год. На 29/30 септември 1918 година са разбити войските на войнишкото въстание при Владая, целящо да срине омразната Кобургска династия и нейния представител цар Фердинанд, виновник за двете национални катастрофи. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи. Отхвърлят се съветите на Мировия Учител. Управниците на този народ се явяват като най- големите врагове на този народ и делото на Мировия Учител. Божието възмездие не закъснява: на 3 октомври 1919 година, цар Фердинанд е принуден да абдикира в полза на сина си - също представител на Кобургската династия, а България е наказана с репарации, окастрена с територии и е платила за непослушанието си със стотици хиляди убити и разруха на страната. Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска" 66 - София, в дома на Петко Гумнеров. Още от 1904 година Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на малката Си стая. Първата от стенографираните беседи е от 16 март 1914 година със заглавие: "Ето човекът", поместена и издадена в серията "Сила и живот" През 1922/23 година на ул."Оборище" 14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27 година, след което, следва построяването на салона на "Изгрева" 1927 год.
към текста >>

86. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Тя не се ръководи от човешки ръководители, от избрани човешки съвети, наречени Братски Съвети или Братски Ръководства, защото тази Школа е плод на Всемировия Учител и тя е обект за проучване от човешките умове на сегашното и идното човечество.
Словото е дадено на българска реч за чедата български от племето славянско. Школата не се ръководи от устав, написан от човешки умове, съгласно човешките форми на организация във времето, когато е написан този устав. Школата не е организация по подобие на човешките организации във времето, когато тя съществува. Членовете- люде, приобщени към тази Школа, не се определят от членски карти, а от Словото на Великия Учител, което те трябва да прилагат в живота си. Школата на Бялото Братство се ръководи от Словото на Великия Учител. Тя не се ръководи от човешки ръководители, от избрани човешки съвети, наречени Братски Съвети или Братски Ръководства, защото тази Школа е плод на Всемировия Учител и тя е обект за проучване от човешките умове на сегашното и идното човечество. Школата не е обект за управление от човешки умове, защото се управлява от Словото на Великия Учител. Школата се управлява оттам, откъдето слиза Словото на Бога. А това е мястото, откъдето слиза Божественият Дух, Господният Дух на Силите и Христовият Дух, защото Словото на Учителя е плод на тази Божествена Троица. Целта на Школата бе да се даде Словото на Великия Учител - Беинса Дуно - т.е. на Бога.
към текста >>

Тези съвети на Учителя не бяха изпълнени от това поколение и ние знаем чрез техните опитности как протече техният живот.
Част от това творчество е напечатано. Останалото чака своето време, да се отпечата. Когато в едно поколение се родят политици и общественици, те започват да се занимават с обществени дела, с политика и навлизат в различни политически течения. В Школата имаше такива лица. Учителят казва: "На ученика в Окултната Школа на Бялото Братство му е строго забранено да членува в някаква партия". Тези съвети на Учителя не бяха изпълнени от това поколение и ние знаем чрез техните опитности как протече техният живот. Когато в едно поколение се родят и дойдат занаятчии и представители на разни занаяти, то те си създават занаятчийски задруги. Ако са мозайкаджии, то те си създават мозайкаджийска бригада. Това го имаше по времето на Учителя, както и след Неговото заминаване. Като най- компактна група, те завладяха Братството отвътре и провалиха всичко, което бе оставил Учителят, защото не бе спазено основното правило, което бе дал Учителят на ученика. А то е: Окултният ученик трябва да има ценз!
към текста >>

Те си избраха пожизнен седемчленен Братски съвет, който е тяхна измислица и е в противоречие със Словото на Учителя, където е казано, че най-идеалното ръководство е за един месец, за една седмица и за един ден.
Второ - обществен ценз, чрез който да приложи чрез идеите на Словото на Учителя своя ценз на образование. Трето - духовен ценз. Този ценз се изгражда чрез изучаване Словото на Учителя, където идеите на Словото Му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавния порядък. Затова невежеството, след заминаването на Учителя, провали всичко като не се съобрази с постановките, дадени в Словото на Учителя. Те посегнаха върху десятъка на учениците и банкнотите бяха изгорени при обмяната на парите през 1947 година. Те си избраха пожизнен седемчленен Братски съвет, който е тяхна измислица и е в противоречие със Словото на Учителя, където е казано, че най-идеалното ръководство е за един месец, за една седмица и за един ден. Това означава, че всеки, който иска да приложи една идея от Словото на Учителя, може сам да си бъде ръководител при реализирането на тази идея. А когато се съберат единомишленици, които искат да реализират една и съща идея в едно и също време, при едни и същи условия, всеки реализира онази част от идеята, която той сам може да реализира. Така идеята се реализира в своята цялост. Тогава тя се реализира от едного и е достъпна за всички. Това е Христовият закон "Един за всички и всички за един".
към текста >>

Така че, ако утре следващите поколения си изберат Братски Съвети, това означава, че тези лица работят срещу Словото на Учителя и са богопротивници.
Така идеята се реализира в своята цялост. Тогава тя се реализира от едного и е достъпна за всички. Това е Христовият закон "Един за всички и всички за един". В Христовия закон Единоначалието се намира в Христовия Дух. А човешкият дух е Негов изпълнител. Така че, ако утре следващите поколения си изберат Братски Съвети, това означава, че тези лица работят срещу Словото на Учителя и са богопротивници. Защото ученикът изпълнява Словото на Учителя безпрекословно! Това невежество в лицето на мозайкаджийската бригада създаде устав на Бялото Братство, което искаше да подчини чрез организация учениците на Школата. Този устав може да го сравните с опита на следващите поколения. Този опит е измяна срещу Словото на Учителя и Школата Му, защото мнението на Учителя е, че Школата не се управлява от устави, а от Словото на Всемировия Учител. А това е написано, напечатано.
към текста >>

87. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Накрая с усмивка разказа какво го кара да дойде за съвет: "Учителю, имам двама сина, родиха се един след друг, породени са.
Поиска да се срещне с Учителя. Каза му се, че трябва да почака. Дойде време и се срещна. При посрещането Учителят го вижда и отдалече му се усмихва лъчезарно. При тая усмивка и приятелят се усмихва и започва да се смее, макар че преди това бе угрижен и намръщен. Накрая с усмивка разказа какво го кара да дойде за съвет: "Учителю, имам двама сина, родиха се един след друг, породени са. Родиха се .живи и здрави. И сега са такива, ама са много луди и все бели правят, както у дома, така и в училището. Учителите са вдигнали ръце от тях. Искат да ги изключат за лошо поведение. Ама все се спират да го сторят, понеже са силни ученици и са отличници в гимназията.
към текста >>

88. СЪДЪРЖАНИЕ

Просветния съвет 88.
Как се отпечатваха беседите 84. Печатарската барака на ул. “Оборище” 14 85. Задачата с левчето 86. Класът на Добродетелите 87. Просветния съвет 88. Младежките събори 89. Печат на резюмета 90. Нарядите 91. Задачи в Школата 92. Вестник “Фратецо” - Братство 93.
към текста >>

Списание “Житно зърно” и съветът от Учителя 96.
Нарядите 91. Задачи в Школата 92. Вестник “Фратецо” - Братство 93. Вестник “Братство” 94. Списание “Житно зърно” 95. Списание “Житно зърно” и съветът от Учителя 96. Пентаграмата 97. Заветът на Цветните лъчи 98. Знамето на Бялото Братство 99. Антиминсът 100. Немирниците 101.
към текста >>

89. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

13 февруари 1899 год., гр. Варна

„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.
Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св.
към текста >>

90. V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря?
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел и спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраВе и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, твоят Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.
към текста >>

91. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА

Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата.
Делото, в което сме призвани, е Дело на Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Йерусалим след Възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски.
към текста >>

92. Разговор Третий. Храната и Словото

Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ тъй, но те опитах, за да те позная, верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.
Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема, този Истий, Който ти говоря и Който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам Своята благодат да растеш и се усъвършенствуваш в познанието на Моето Слово и желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но Моите думи няма; защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да Ме знаят и да Ми се боят всички. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ тъй, но те опитах, за да те позная, верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам. Ходи в пътя Ми и не бой се – изпълнявай думите Ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ Моята вярност, че е неизменна. Положи търпението в душата си и Ме чакай, докато се облека в силата Си и застана да се съдя за правдата Си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя Си, мига в който Ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна на време.
към текста >>

93. Разговор Седмий. Заключение

Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази.
Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него? Не. Той е съвършената пълнота. Ний сме всякога близо.
към текста >>

94. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.
към текста >>

„Бъди благословен ти от Бога Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските Чинове и Бог, Всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог Крепкий, Водител на всичко, който крепиш и подържаш всичко в Себе СИ.
ние поместваме и отпечатваме „Скрижалите на Бога", които са могъщият меч на Вожда на Истината, Който ще завърже старовременната змия, ще усмири княза на този свят, за да може человеческият род да познае и увери, че Бог е слизал на земята през двадесетия век между българския народ и племето славянско. Защото през новия 21 век ще има ново Небе и нова Земя. Това ще бъде Небето, откъдето ще слиза Скинията на Бога, за да може Бог да обитава с човеците. И понеже Словото на Бога е дадено, Бог ще слезне при човеците само когато те претворят Словото Му във живота си. А Словото на Бога е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, дадено чрез българска реч и писмо. 3. „Бъди благословен ти от Бога Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските Чинове и Бог, Всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог Крепкий, Водител на всичко, който крепиш и подържаш всичко в Себе СИ. " (Стр. 103 от ръкописа.) Вождът на Истината и Спасителят на света, Избраникът Божий е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, Който се въплъти между българите и носеше човешкото име Петър Константинов Дънов. 4. „Ето Ангелът на Завета ще те поздрави и е него всичкото войнство ЗаеДНО ... " (Стр. 104 от ръкописа.) Името на Ангела е дадено в „Призванието към народа ми - български синове на племето славянско". То завършва така: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен."
към текста >>

95. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.
Всеки става такъв, каквото иска. Адам беше в рая мястото на блаженство. И добре му беше. И имаше от нищо да страда. Глава не го болеше. Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди.
към текста >>

96. ПОСЛЕСЛОВ

С постановление на Министерския съвет бе наредена задължителна преригистрация на всички сдружения с идеална цел и фондации, регистрирани по Закона за лицата и семействата.
N 27712/92 г. Софийският градски съд регистрира по реда на чл. 136 от Закона за лицата и семейството СДРУЖЕНИЕ С ИДЕАЛНА ЦЕЛ „ДУХОВНО ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО". В началото на 1994 г. започна да работи Издателство „Бяло Братство". С постановление на Министерския съвет бе наредена задължителна преригистрация на всички сдружения с идеална цел и фондации, регистрирани по Закона за лицата и семействата. С решение N 301 от 25 юли 1994 г., подписано от министър-председателя Любен Беров и главния секретар на Министерския съвет Веселин Благоев, на основание чл.133-а и ал.1 на параграф 1 от Закона за лицата и семействата Министерският съвет отказа да преригистрира Сдружение с идеална цел „Духовно общество Бяло Братство" и фондация „Окултен, научен, приложен и просветен център на „Бялото Братство", със седалище София. По тази причина Издателство „Бяло Братство" временно (до м. март 1995г.) преустанови своята работа. Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий Кръстев, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6. „Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са взети от фотокопие на тефтерчета на Учителя. 7.
към текста >>

С решение N 301 от 25 юли 1994 г., подписано от министър-председателя Любен Беров и главния секретар на Министерския съвет Веселин Благоев, на основание чл.133-а и ал.1 на параграф 1 от Закона за лицата и семействата Министерският съвет отказа да преригистрира Сдружение с идеална цел „Духовно общество Бяло Братство" и фондация „Окултен, научен, приложен и просветен център на „Бялото Братство", със седалище София.
Софийският градски съд регистрира по реда на чл. 136 от Закона за лицата и семейството СДРУЖЕНИЕ С ИДЕАЛНА ЦЕЛ „ДУХОВНО ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО". В началото на 1994 г. започна да работи Издателство „Бяло Братство". С постановление на Министерския съвет бе наредена задължителна преригистрация на всички сдружения с идеална цел и фондации, регистрирани по Закона за лицата и семействата. С решение N 301 от 25 юли 1994 г., подписано от министър-председателя Любен Беров и главния секретар на Министерския съвет Веселин Благоев, на основание чл.133-а и ал.1 на параграф 1 от Закона за лицата и семействата Министерският съвет отказа да преригистрира Сдружение с идеална цел „Духовно общество Бяло Братство" и фондация „Окултен, научен, приложен и просветен център на „Бялото Братство", със седалище София. По тази причина Издателство „Бяло Братство" временно (до м. март 1995г.) преустанови своята работа. Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий Кръстев, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6. „Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са взети от фотокопие на тефтерчета на Учителя. 7. Изминаха 50 години от заминаването на Учителя (1944-1994) и сега е времето, когато те трябва да се издадат.
към текста >>

97. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари.
Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество „Сингер", но беше там счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, даваха Му в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Значи, те си правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почваха да се набират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по-простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби на хората, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашните лекари. Тези хора оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха и в натура. Донасяха се продукти в торби и чували и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето така се издържаше този дом, който не беше Аврамов дом, но дом на Бога, рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин. Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава.
към текста >>

98. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя.
" И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек. Минаха години и аз продължавах да работя тежка физическа работа и не се съобразявах със съветите на Учителя. Нали трябваше да изкарам по някой и друг лев повече. Тогава имах вече дом, семейство, а това са харчове. Трябват пари за това, за онова. Пак ме спря Учителят и строго ме смъмри: „Прекаляваш с физическата работа! Ще дойде време когато ще имаш условия за работа, но няма да имаш сили." Замръзнах.
към текста >>

Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело.
Да, природата държи строга сметка за силите, които употребява човек, защото тя отпуска кредит точно определен. А за времето, през което се изразходва този кредит, за нея е без значение, защото тя разполага с цяла вечност. Това е знание получено от Учителя. Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш лимони! " Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко. Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело. Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах. Причината бе тежките камъни, които бях вдигал.
към текста >>

Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент.
Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах. Причината бе тежките камъни, които бях вдигал. Имах смъкване на стомаха. Съгласно съветите на Учителя всеки ученик от Младежкия Окултен Клас трябваше да изучава един музикален инструмент. Аз се спрях на флейтата. Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година. Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв.
към текста >>

99. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Той изслушваше хармонията и даваше съвети.
Тя имаше две стъпала, по които Той се изкачваше, имаше стол на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка. Учителят идваше, казваше се една кратка молитва, изпявахме обикновено няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Винаги преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. При всяка нова песен Мария заучаваше песента и след това отиваше при Него и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито една минута. Той си носеше Библията, както и „Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Дойде до масата, тури ги на масичката, седне на стола и след туй пошепне кои песни да се изпълнят, за да се създаде хармония в салона. А приятелите седяха кой където си има място.
към текста >>

100. 65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ