НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
347
резултата в
71
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава.
Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през
счупеното
стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант.
към текста >>
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв.
Аз лично видях
счупеното
прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона.
към текста >>
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка. Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка.
Десния
крак
започва да го движи не така, както трябва.
Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление.
към текста >>
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно.
Десния
крак
не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше.
към текста >>
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли. Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи
краката
, да не може да говори - това не е шега работа.
Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
към текста >>
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си
крак
и да не говори?
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.
към текста >>
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе.
Замяташе десния
крак
, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си
крак
.
Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре.
към текста >>
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече.
Донесоха Му топла вода и измихме
краката
Му.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка.
към текста >>
2.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той се движеше трудно, трудно придвижваше
крака
си и ходеше с бастун.
Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя. „Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна". Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне.
Той се движеше трудно, трудно придвижваше
крака
си и ходеше с бастун.
До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше.
към текста >>
Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със
счупена
ръка.
Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя.
Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със
счупена
ръка.
Свечеряваше се. Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян. А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров. А не сме подготвени за нощуване. Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми.
към текста >>
3.
56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Аз като искам да ти оправя
счупеният
крак
ще ти нанасям страдания.
Но мълчеше по този въпрос. Нали беше ми казал веднъж: „И Великият Учител има изпит, който трябва да държи и Учителят на земята също се изпитва". Отново съм пред Учителя на разговор с тетрадка и молив в ръка. „Бог действува по нов метод. Той никога не помага тъй както ти очакваш.
Аз като искам да ти оправя
счупеният
крак
ще ти нанасям страдания.
Ти може да викаш, да крякаш, хич няма да те питам. Ще страдаш докато се чуе едно: трак, костта се намести и после вече няма да страдаш. Аз искам да те излекувам, да си здрава. Всички ще бъдат мушнати от ножа. То е въпрос на време.
към текста >>
4.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде да измия
краката
ви.
Кой вкара тия жени там? Ами младежите кой ги въведе там? Нека те първи кажат Истината. Духовенството се страхува от мен, да не би един ден да взема мястото им. Не! Аз нямам такова намерение.
Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде да измия
краката
ви.
След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Какво и да направя в това направление, според мен това е нищо. Много повече трябва да се направи. Кой от нас е изпълнил онова, което се иска от него? Казано е да пожертвуваш живота си.
към текста >>
Вечер, когато искам да изучават световете, излизам, ходя там дето човешки
крак
не стъпва и човешко око не прониква.
Кой от нас е пожертвувал живота си? Ние още не сме служители на Любовта. Казват, че съм криел нещо. Вярно е, има скрити неща, но те са извън България, извън света.Те са много далеч. На Небето.
Вечер, когато искам да изучават световете, излизам, ходя там дето човешки
крак
не стъпва и човешко око не прониква.
След това пак се връщам. Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. Каква скришна стаичка е тя, когато съм пускал да влязат в нея хиляди души? Там имало скрита някаква тайнствена икона, особена. Това не е икона, но картина (Пентаграма), която показва развитието на човешката душа.
към текста >>
Аз не ги хуля, но намествам
счупените
им
крака
.
- Ако не водя порядъчен живот, ако не живея в съгласие с Божиите закони. Кой ще ме изключи, като живея със съгласие с Великите Божии закони? Който живее в неправда, сам себе си изключва. Аз не проповядвам на езически народи, а говоря на съвременните християнски народи, които вярват, че Христос е дошъл да спаси света, че благодатта иде само чрез Него, Дохождат външни хора при мене и ме питат: защо нападаш свещениците? Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш?
Аз не ги хуля, но намествам
счупените
им
крака
.
Когото съм пипнал с ръката си, истински владика е станал. От българските владици ще изкарам истински служители на Бога. Мнозина се опълчиха против мене, на първо място владиците и свещениците. Те казват: Господи, от години се яви между нас един човек, който подронва основите на църквата, руши държавата. Да се махне този човек от пътя ни.
към текста >>
5.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
66.
СЧУПЕНИЯТ
КРАК
Колкото и да съм се старала да не влагам личен елемент в работата си - това са спомени и лични спомени.
66.
СЧУПЕНИЯТ
КРАК
Колкото и да съм се старала да не влагам личен елемент в работата си - това са спомени и лични спомени.
И без да искаш и твоята дребна личност изпъква наред с Величавия образ на Учителя. Затова и не описах много случаи от живота си, в които Учителят взимаше участие и израстваше в своя по-голям и по-велик ръст пред очите ми. Имах едно преживяване, в което Учителят взе голямо участие, което обаче нямах намерение да описвам, защото беше свързано с много страдание и болка, които не исках да преживявам отново, пишейки за тях. Но понеже ми казаха, че някои сестри и братя, които са били край мене тогава или са чули нещичко от мене, са писали в своите спомени нещо и за това мое преживяване, което е без те да знаят далеч от истината, затова се принуждавам да опиша нещо и аз за това преживяване. Беше краят на лятото на 1938 г.
към текста >>
Храсна нещо десният ми
крак
долу в пищяла, аз седнах и извиках: „Счупи ми се
кракът
".
84 Денят беше 14 ноември 1938 г., мек, слънчев, лазурен. Витоша не беше съблякла още своята златиста есенна премяна. Бях извънредно доволна, радостна, щастлива дори, че съм оздравяла от голямата болест, че ще бъда край Учителя цяла зима и че сега съм на Витоша. Изкачих се добре. Прекарахме добре и на връщане по сипеите (тогава нямаше серпентини), без да тичам, без да бързам, без да падна, както си вървяхме бавно и спокойно със сестра Анна Тодорова, обръщайки се да й кажа нещо „храс".
Храсна нещо десният ми
крак
долу в пищяла, аз седнах и извиках: „Счупи ми се
кракът
".
Обградиха ме сестрите и брат Иван1 Антонов, гледат - счупен, чудят се как може така. Но както и да е. Слезе брат Иван Антонов до село Симеоново, докара волска кола до гората, и на черга ме свалиха до колата и от там на Изгрева. Бавно, бавно, пристигнахме късно в 11.30 ч. вечерта. След обед - късно надвечер Учителят се разхождал из^ поляната, поглеждал все към Витоша и казвал на тези, които били край Него: „Готови ли сте за милосърдни сестри?
към текста >>
Обградиха ме сестрите и брат Иван1 Антонов, гледат -
счупен
, чудят се как може така.
Витоша не беше съблякла още своята златиста есенна премяна. Бях извънредно доволна, радостна, щастлива дори, че съм оздравяла от голямата болест, че ще бъда край Учителя цяла зима и че сега съм на Витоша. Изкачих се добре. Прекарахме добре и на връщане по сипеите (тогава нямаше серпентини), без да тичам, без да бързам, без да падна, както си вървяхме бавно и спокойно със сестра Анна Тодорова, обръщайки се да й кажа нещо „храс". Храсна нещо десният ми крак долу в пищяла, аз седнах и извиках: „Счупи ми се кракът".
Обградиха ме сестрите и брат Иван1 Антонов, гледат -
счупен
, чудят се как може така.
Но както и да е. Слезе брат Иван Антонов до село Симеоново, докара волска кола до гората, и на черга ме свалиха до колата и от там на Изгрева. Бавно, бавно, пристигнахме късно в 11.30 ч. вечерта. След обед - късно надвечер Учителят се разхождал из^ поляната, поглеждал все към Витоша и казвал на тези, които били край Него: „Готови ли сте за милосърдни сестри? " Те се чудели на тези Негови думи.
към текста >>
Воденичаров, да ми намести
крака
.
Но после си ги обясниха. Събудиха се сестрите ми съседки, приеха ме, настаниха ме в стаята ми. Съобщиха на Учителя. Той веднага дошъл, погледнал през прозореца, но не влязъл. Обаче наредил на другия ден рано да извикат народния лечител Г.
Воденичаров, да ми намести
крака
.
И след като го намести Учителят дойде да ме види. От тогава в продължение на 40 дни Той идваше през ден. Не пропусна нито веднъж втория ден да не дойде. Бре, мислят си и си приказват някои сестри, каква е тази душа, та Учителят прави толкова неща за нея. Той за никого досега не е правил това, не е посещавал болните така често.
към текста >>
Когато дойде първият път да ме види Той каза тези думи: „От главата през
крака
.
Бре, мислят си и си приказват някои сестри, каква е тази душа, та Учителят прави толкова неща за нея. Той за никого досега не е правил това, не е посещавал болните така често. Приказват си и коментират. Какви ли не коментарии не чух. Но Той си знае защо.
Когато дойде първият път да ме види Той каза тези думи: „От главата през
крака
.
За да спасим главата, счупихме крака." Аз си тълкувах по своему пак и тези думи. Мислех си: Лекарите ме изплашиха, че имам нещо в белите дробове. Сигурно за това казва така. Счупил ми е кракът, за да излезе този бръмбар от главата ми. Така мислеха и други.
към текста >>
За да спасим главата, счупихме
крака
." Аз си тълкувах по своему пак и тези думи.
Той за никого досега не е правил това, не е посещавал болните така често. Приказват си и коментират. Какви ли не коментарии не чух. Но Той си знае защо. Когато дойде първият път да ме види Той каза тези думи: „От главата през крака.
За да спасим главата, счупихме
крака
." Аз си тълкувах по своему пак и тези думи.
Мислех си: Лекарите ме изплашиха, че имам нещо в белите дробове. Сигурно за това казва така. Счупил ми е кракът, за да излезе този бръмбар от главата ми. Така мислеха и други. Кракът ми обаче не беше наместен добре и болките не преставаха и не ми даваха мир, не ми позволяваха ни денем, ни нощем да спя.
към текста >>
Счупил ми е
кракът
, за да излезе този бръмбар от главата ми.
Но Той си знае защо. Когато дойде първият път да ме види Той каза тези думи: „От главата през крака. За да спасим главата, счупихме крака." Аз си тълкувах по своему пак и тези думи. Мислех си: Лекарите ме изплашиха, че имам нещо в белите дробове. Сигурно за това казва така.
Счупил ми е
кракът
, за да излезе този бръмбар от главата ми.
Така мислеха и други. Кракът ми обаче не беше наместен добре и болките не преставаха и не ми даваха мир, не ми позволяваха ни денем, ни нощем да спя. Защо трябваше да бъде така когато след всяко правилно наместване болките преставали? Защо с мене стана така - да не се намести крака ми както трябва? Защо, въобще го счупих?
към текста >>
Кракът
ми обаче не беше наместен добре и болките не преставаха и не ми даваха мир, не ми позволяваха ни денем, ни нощем да спя.
За да спасим главата, счупихме крака." Аз си тълкувах по своему пак и тези думи. Мислех си: Лекарите ме изплашиха, че имам нещо в белите дробове. Сигурно за това казва така. Счупил ми е кракът, за да излезе този бръмбар от главата ми. Така мислеха и други.
Кракът
ми обаче не беше наместен добре и болките не преставаха и не ми даваха мир, не ми позволяваха ни денем, ни нощем да спя.
Защо трябваше да бъде така когато след всяко правилно наместване болките преставали? Защо с мене стана така - да не се намести крака ми както трябва? Защо, въобще го счупих? Защо всичко ми се струпа така изведнъж над главата ми? Като че цялото Небе бе разгневено на мене.
към текста >>
Защо с мене стана така - да не се намести
крака
ми както трябва?
Сигурно за това казва така. Счупил ми е кракът, за да излезе този бръмбар от главата ми. Така мислеха и други. Кракът ми обаче не беше наместен добре и болките не преставаха и не ми даваха мир, не ми позволяваха ни денем, ни нощем да спя. Защо трябваше да бъде така когато след всяко правилно наместване болките преставали?
Защо с мене стана така - да не се намести
крака
ми както трябва?
Защо, въобще го счупих? Защо всичко ми се струпа така изведнъж над главата ми? Като че цялото Небе бе разгневено на мене. Като че ли съм извършила някакво голяма престъпление. И ровех и търсех в спомените си, в душата си кога и какво съм направила.
към текста >>
Още при тръгването Му от стаята Му, болките на
крака
намаляваха.
Воденичаров, който можа да види всичко това. „Такова нещо не съм видял. Само във вашето общество можах да видя да се обгради един страдащ човек с такава любов и с такова внимание", казваше той. Чудех се и аз. И въпреки всичките ми болки и вътрешни страхове и смут пак се радвах на всички и на всичко и най-много на Учителя, който ме беше обградил с такава любов Незабравими ще останат дните и вечерите, когато Той идваше при мене.
Още при тръгването Му от стаята Му, болките на
крака
намаляваха.
Аз веднага познавах и казвах: „Учителят иде". След малко Той почукваше на вратата и влизаше сам или с някои други. Сядаше близо до мене и започваше разговор с мене или с тези, които идваха с Него или биваха в стаята. Кракът преставаше да ме боли, докато беше при мене. Незабравима ще остане една вечер когато дойде и завари един брат, който обичаше музиката и свиреше на цигулка.
към текста >>
Кракът
преставаше да ме боли, докато беше при мене.
И въпреки всичките ми болки и вътрешни страхове и смут пак се радвах на всички и на всичко и най-много на Учителя, който ме беше обградил с такава любов Незабравими ще останат дните и вечерите, когато Той идваше при мене. Още при тръгването Му от стаята Му, болките на крака намаляваха. Аз веднага познавах и казвах: „Учителят иде". След малко Той почукваше на вратата и влизаше сам или с някои други. Сядаше близо до мене и започваше разговор с мене или с тези, които идваха с Него или биваха в стаята.
Кракът
преставаше да ме боли, докато беше при мене.
Незабравима ще остане една вечер когато дойде и завари един брат, който обичаше музиката и свиреше на цигулка. Цели три часа стоя и говори за музиката. Аз не взимах участие в разговора, но слушах всичко с полупритворени очи. Съжалявам, че не бях здрава и не наех стенография, да запиша този ценен разговор. Братът задаваше въпроси.
към текста >>
От време на време Учителят разтриваше
крака
си (десния) долу в пищяла, там дето беше
счупен
моя.
Цели три часа стоя и говори за музиката. Аз не взимах участие в разговора, но слушах всичко с полупритворени очи. Съжалявам, че не бях здрава и не наех стенография, да запиша този ценен разговор. Братът задаваше въпроси. Записа ли нещо, не зная.
От време на време Учителят разтриваше
крака
си (десния) долу в пищяла, там дето беше
счупен
моя.
За мене нямаше две мнения. Той облекчаваше по такъв начин болката ми. Аз бях трогната и щастлива и мълком Му благодарях. И все се питах: С какво заслужих тази грижа и това внимание. И си отговарях: Сигурно заради страданието ми е.
към текста >>
6.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е
счупен
крака
.
Преди да заминем за София имахме още една среща с Учителя. Един предиобед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор. Учителят се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителят каза: ^Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат.
Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е
счупен
крака
.
В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно.
към текста >>
Счупените
ръка и
крак
са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно.
Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес.
Счупените
ръка и
крак
са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно.
Истинската комуна ще се осъществи на земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята". Запитахме го: „Ами дотогава как ще живеем? " Учителят каза: „Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред природата на групи по няколко семейства - на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си". Върнахме се в Арбанаси.
към текста >>
7.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
Нещо се преобърна в мене и ме постави на
крака
.
Аз пък извадих една монета от 100 лв. и му я подадох. Това бяха сребърни монети. Лулчев каза: „Няма нужда! " Като каза така у мене стана един обрат.
Нещо се преобърна в мене и ме постави на
крака
.
Така аз си отидох с книгата у дома. Това ми подействува много силно. Започнах да чета книгата и не мина известно време и аз започнах да разбирам, че това не е учение, което заблуждава, а напротив, то ориентира хората много правилно. По-късно напуснах Методий Попов и дойдох да живея на Изгрева. Петър Дънов беше вече за мене Учител, а дъновистите бяха за мене братя и сестри.
към текста >>
Влезна вътре и се нахвърли върху Него и започна да Го удря с юмруците по главата с окървавените си ръце от
счупеното
стъкло.
Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона. Единият тръгна напред към салона, а другия носеше пистолет затъкнат на колана. Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, той счупи с юмрук стъклото на прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му порязаха ръката, от която потече кръв. Като разбра, че Учителят не е там, той се отправи към салона. А там беше Учителят.
Влезна вътре и се нахвърли върху Него и започна да Го удря с юмруците по главата с окървавените си ръце от
счупеното
стъкло.
Аз като разбрах това, единствено, което можах да направя вдигнах един стол над главата си и стоях така до вратата. Бях решил с този стол да ударя някого от двамата по главата. Аз тогава бях много млад, много здрав и як и нямаше да им се дам току-така без кръв. И таман да ги ударя със стола по главата изведнъж забелязвам, че целият съм вцепенен и втвърден и не мога да се помръдна. Като че ли някой ме беше заковал с пирон за земята.
към текста >>
На следващия ден около очите на Учителя имаше синини, а след няколко дена получи пареза на дясната ръка и десен
крак
, след което Братството замина след няколко дни на Рила, Учителят престоя там четиридесет дни и се върна оздравял от Рила.
Да ги сложи като управляващи. Те разбраха, че това е внушение на брат Любомир Лулчев, който беше съветник на царя по политически въпроси. А зад Лулчев те смятаха и виждаха, че Учителят е този, който им проваля плановете. Ето защо бяха решили да нападнат Учителя. За миг около Учителя се събраха много приятели и Той с кърпичката избърсваше кръвта от лицето си.
На следващия ден около очите на Учителя имаше синини, а след няколко дена получи пареза на дясната ръка и десен
крак
, след което Братството замина след няколко дни на Рила, Учителят престоя там четиридесет дни и се върна оздравял от Рила.
Няколко минути след побоя всички, които бяха на Изгрева дойдоха, след като научиха новината и заобиколиха Учителя. Дойде и брат Лулчев и като по-оправен разпита и разбра как стоят нещата. Брат Иван Сечанов беше видял и запомнил номера на колата. Лулчев слезна веднага в града и отиде при директора на полицията, който му беше приятел. Чрез колата откриха и шофьора на колата и побойниците.
към текста >>
8.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
стана счупването на
крака
на брат Петър.
леля Катинка почина. Аз й затворих очите, аз я приготвих за тоя последен час. На втория ден дойдоха майка ми и лелята на снаха ми за погребението и на следващия ден я погребахме. Майка ми остана известно време при мене. Същия месец на 26.11.1976 г.
стана счупването на
крака
на брат Петър.
Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие, кракът му е бил счупен от някаква ваза от мозайка, която паднала върху кракът му и че той е постъпил в „Пирогов". Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности. Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен.
към текста >>
Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие,
кракът
му е бил
счупен
от някаква ваза от мозайка, която паднала върху
кракът
му и че той е постъпил в „Пирогов".
Аз й затворих очите, аз я приготвих за тоя последен час. На втория ден дойдоха майка ми и лелята на снаха ми за погребението и на следващия ден я погребахме. Майка ми остана известно време при мене. Същия месец на 26.11.1976 г. стана счупването на крака на брат Петър.
Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие,
кракът
му е бил
счупен
от някаква ваза от мозайка, която паднала върху
кракът
му и че той е постъпил в „Пирогов".
Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности. Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен. Бяха му сложили кюнчер и отделно планка.
към текста >>
На брат Петър му направиха операция на
крака
, който беше освен
счупен
, но и строшен.
стана счупването на крака на брат Петър. Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие, кракът му е бил счупен от някаква ваза от мозайка, която паднала върху кракът му и че той е постъпил в „Пирогов". Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности. Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това.
На брат Петър му направиха операция на
крака
, който беше освен
счупен
, но и строшен.
Бяха му сложили кюнчер и отделно планка. По това време при него живееше Ангел Христов Ангелов от Варна и учеше в рисувателното училище, което беше до Изгрева. Ангел го обслужваше след операцията, когато дойде вкъщи и лежеше. След това започна с патерици да ходи и накрая с бастун. Вече за работа не мислеше, но беше късно.
към текста >>
9.
13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Може всичко това около него и пък и
счупения
му
крак
да допринесе нещо за състоянието му, но той се почувствува зле и казваше, че иска да се махне от София, където вече не може да живее, но къде да отиде?
Всички бяха изумени от станалото и веднага си тръгнаха. Но когато излизаха „неканените гости", на вратата срещнаха една млада сестра - Соня, която също беше дошла да поздрави брат Петър, обаче те я върнаха. Всичко това действуваше на него разрушително, а какво беше виновен, че къщата му беше на лично място, на ъгъл срещу блок на разни милиционери, които дебнеха от една страна, съседът му комунист от друга, гледаха непрекъснато какво прави в двора си, с кого говори, дали е седнал, дали е прав, какво полива или копае и т. н. Полицейска държава. Но да не влизам в повече подробности.
Може всичко това около него и пък и
счупения
му
крак
да допринесе нещо за състоянието му, но той се почувствува зле и казваше, че иска да се махне от София, където вече не може да живее, но къде да отиде?
Предлагаха му във Варна, някъде в лозята и някъде на друго място, но той щеше да бъде там като затворник, изолиран, стана нервен и се дразнеше, което преди това не бе ставало. Мислехме да отидем някъде на по-далечна екскурзия, дори поръчахме билети за автобус, но положението му (както казваше той) било станало нетърпимо и ме помоли да се обадя на един приятел, който имаше кола, с когото да разговаря нещо. Докато дойде последния, брат Петър реши да заминем за с. Миндя, В. Търновско, където беше купил брат му една къща.
към текста >>
На село правехме на брат Петър лапи на
краката
, защото той чувстваше някакво горене, някакво парене.
В другата стая имаше легло, но тя не виждаше никакво слънце. От село отивахме с автобус до Русе, където беше апартаментът на брат му. Там беше удобно, защото нямаше никой. Синовете на брат му, единия войник, а другия студент не бяха там, а брат му беше с жена си на село. Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко лозе и нива, достатъчно грижи.
На село правехме на брат Петър лапи на
краката
, защото той чувстваше някакво горене, някакво парене.
Лапите го успокояваха. Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е. изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр. Боядисвахме, варосвахме и вършихме още много други работи.
към текста >>
изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на
краката
и пр.
Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко лозе и нива, достатъчно грижи. На село правехме на брат Петър лапи на краката, защото той чувстваше някакво горене, някакво парене. Лапите го успокояваха. Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е.
изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на
краката
и пр.
Боядисвахме, варосвахме и вършихме още много други работи. Но той не ставаше по-добре. В Русе отивахме, в Горна Оряховица, в Търново, когато трябваше да идем на баня, а той много държеше за хигиената. Когато стана студено останахме в Русе. Последното му отиване в с.
към текста >>
Заредиха се дни, които от ден на ден ставаха по-трудни, правех му компреси на
краката
с хавлиени кърпи, които сменях по няколко пъти през деня и през нощта.
В Русе отивахме, в Горна Оряховица, в Търново, когато трябваше да идем на баня, а той много държеше за хигиената. Когато стана студено останахме в Русе. Последното му отиване в с. Миндя беше за гласуването на 4.XII.1983 г. С мъка се качи на автобуса, за да идем на село, гласувахме и едва се върнахме.
Заредиха се дни, които от ден на ден ставаха по-трудни, правех му компреси на
краката
с хавлиени кърпи, които сменях по няколко пъти през деня и през нощта.
После идваха лекари, изследваха го, биха му инжекции, даваха и лекарства, разни таблетки, по мое настояване гледаха на специален апарат черния му дроб и като се върнахме от болницата той легна и почина същия ден. Това беше на 20.IV.1984 г. През това време Ангел беше излязъл от оборотното ми жилище и в него се бяха настанили моята племенница със съпруга си, който беше на стаж в София. Предстоеше да си направя някои работи в новия апартамент и да освободя оборотния. Пренесох багажа от апартамента на Донка, който имах и със същата кола върнах техните дрехи от моя оборотен.
към текста >>
10.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Брат Петър си е чупил
крака
само веднъж, но счупването беше лошо и понеже не му сложиха гипс,
кракът
му остана по-къс и с течение на времето той куцаше все повече.
Брат Петър си купи мястото на Изгрева през 1950 г. Възможно е, докато е бил жив Учителя да не му е позволявал да идва да живее в София, но за това нещо никога не съм чувала. Тоя въпрос изниква за мене едва сега през 1990 г. Затова не съм склонна да твърдя, че Учителят бил казал това. Това обаче с положителност може да знае брат Илия Узунов или друг.
Брат Петър си е чупил
крака
само веднъж, но счупването беше лошо и понеже не му сложиха гипс,
кракът
му остана по-къс и с течение на времето той куцаше все повече.
При операцията, която му направиха му бяха срязани или може би при счупването сухожилия, което след време се отрази много зле на крака му. Кръвообращението не ставаше правилно. Той упражняваше счупения крак, нарочно копаеше с него като натискаше лопатата като смяташе, че по такъв начин го раздвижва. Понеже не ставаше правилно оросяване, накрая кракът започна да го боли. За вещите, които бяха дали на съхранение при него той казваше: „Те ги донесоха.
към текста >>
При операцията, която му направиха му бяха срязани или може би при счупването сухожилия, което след време се отрази много зле на
крака
му.
Възможно е, докато е бил жив Учителя да не му е позволявал да идва да живее в София, но за това нещо никога не съм чувала. Тоя въпрос изниква за мене едва сега през 1990 г. Затова не съм склонна да твърдя, че Учителят бил казал това. Това обаче с положителност може да знае брат Илия Узунов или друг. Брат Петър си е чупил крака само веднъж, но счупването беше лошо и понеже не му сложиха гипс, кракът му остана по-къс и с течение на времето той куцаше все повече.
При операцията, която му направиха му бяха срязани или може би при счупването сухожилия, което след време се отрази много зле на
крака
му.
Кръвообращението не ставаше правилно. Той упражняваше счупения крак, нарочно копаеше с него като натискаше лопатата като смяташе, че по такъв начин го раздвижва. Понеже не ставаше правилно оросяване, накрая кракът започна да го боли. За вещите, които бяха дали на съхранение при него той казваше: „Те ги донесоха. Аз не съм настоявал за това".
към текста >>
Той упражняваше
счупения
крак
, нарочно копаеше с него като натискаше лопатата като смяташе, че по такъв начин го раздвижва.
Затова не съм склонна да твърдя, че Учителят бил казал това. Това обаче с положителност може да знае брат Илия Узунов или друг. Брат Петър си е чупил крака само веднъж, но счупването беше лошо и понеже не му сложиха гипс, кракът му остана по-къс и с течение на времето той куцаше все повече. При операцията, която му направиха му бяха срязани или може би при счупването сухожилия, което след време се отрази много зле на крака му. Кръвообращението не ставаше правилно.
Той упражняваше
счупения
крак
, нарочно копаеше с него като натискаше лопатата като смяташе, че по такъв начин го раздвижва.
Понеже не ставаше правилно оросяване, накрая кракът започна да го боли. За вещите, които бяха дали на съхранение при него той казваше: „Те ги донесоха. Аз не съм настоявал за това". Считам, че това е станало да ги носят при него, защото имаше голям таван, който беше празен, но хубав. Доколкото зная вещите и дрехите на Учителя са предадени на братството от неговия племенник.
към текста >>
Понеже не ставаше правилно оросяване, накрая
кракът
започна да го боли.
Това обаче с положителност може да знае брат Илия Узунов или друг. Брат Петър си е чупил крака само веднъж, но счупването беше лошо и понеже не му сложиха гипс, кракът му остана по-къс и с течение на времето той куцаше все повече. При операцията, която му направиха му бяха срязани или може би при счупването сухожилия, което след време се отрази много зле на крака му. Кръвообращението не ставаше правилно. Той упражняваше счупения крак, нарочно копаеше с него като натискаше лопатата като смяташе, че по такъв начин го раздвижва.
Понеже не ставаше правилно оросяване, накрая
кракът
започна да го боли.
За вещите, които бяха дали на съхранение при него той казваше: „Те ги донесоха. Аз не съм настоявал за това". Считам, че това е станало да ги носят при него, защото имаше голям таван, който беше празен, но хубав. Доколкото зная вещите и дрехите на Учителя са предадени на братството от неговия племенник. Ако последният е задържал нещо, то той ще си отговаря за това.
към текста >>
11.
1. Счупеният полилей и разцепената китара
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
СЧУПЕНИЯТ
ПОЛИЛЕЙ И РАЗЦЕПЕНАТА КИТАРА Съпругът ми Илия Младенов е роден в 1893 г.
МАРИЯ МЛАДЕНОВА ПОЛК. ИЛИЯ МЛАДЕНОВ (20.V.1893-4.III.1970 г.) 1.
СЧУПЕНИЯТ
ПОЛИЛЕЙ И РАЗЦЕПЕНАТА КИТАРА Съпругът ми Илия Младенов е роден в 1893 г.
в София. Гимназиалното си образование, както и Военното училище завършва в София. По-късно свършва Свободния университет - финанси и търговия и дипломация, като военен в чин капитан. Свършва Военното училище в 1912 г. Произведен подпоручик заминава за фронта (Балканската война).
към текста >>
Ранен е в
крака
горе в бедрото, че и втори път го раняват в китката на дясната ръка.
в София. Гимназиалното си образование, както и Военното училище завършва в София. По-късно свършва Свободния университет - финанси и търговия и дипломация, като военен в чин капитан. Свършва Военното училище в 1912 г. Произведен подпоручик заминава за фронта (Балканската война).
Ранен е в
крака
горе в бедрото, че и втори път го раняват в китката на дясната ръка.
Като го раняват първия път в крака, в същия час, вкъщи у тях се счупва без видима причина стъклен полилей, пада на пода на дребни парчета. Всичките му домашни се изплашили и вярвали, че Илия е нещо пострадал. При второто раняване в ръката, неговата китара била закачена на стената, се разчупва на две половини, също без видима причина. Помислили, че е убит и майка му непрестанно плачела. Имала видими доказателства.
към текста >>
Като го раняват първия път в
крака
, в същия час, вкъщи у тях се счупва без видима причина стъклен полилей, пада на пода на дребни парчета.
Гимназиалното си образование, както и Военното училище завършва в София. По-късно свършва Свободния университет - финанси и търговия и дипломация, като военен в чин капитан. Свършва Военното училище в 1912 г. Произведен подпоручик заминава за фронта (Балканската война). Ранен е в крака горе в бедрото, че и втори път го раняват в китката на дясната ръка.
Като го раняват първия път в
крака
, в същия час, вкъщи у тях се счупва без видима причина стъклен полилей, пада на пода на дребни парчета.
Всичките му домашни се изплашили и вярвали, че Илия е нещо пострадал. При второто раняване в ръката, неговата китара била закачена на стената, се разчупва на две половини, също без видима причина. Помислили, че е убит и майка му непрестанно плачела. Имала видими доказателства. След войната го назначават като офицер в гарнизона в Сливен (моя роден град), където се и запознахме.
към текста >>
12.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
И двамата имат яйца, но
счупени
.
Победа не трябва да има. И едните, и другите ще бъдат победени. Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото. Кой спечели?
И двамата имат яйца, но
счупени
.
Яйцето - това е победата. Който и да победи, ще бъде счупено яйцето му, безразлично от върха или отзад. Тази война е израз на кармичната вражда между богати и сиромаси. Богатият трябва да се научи когато плаща на сиромаха да му плати 1 лв. повече (ако има да взема 45 лв.
към текста >>
Който и да победи, ще бъде
счупено
яйцето му, безразлично от върха или отзад.
Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото. Кой спечели? И двамата имат яйца, но счупени. Яйцето - това е победата.
Който и да победи, ще бъде
счупено
яйцето му, безразлично от върха или отзад.
Тази война е израз на кармичната вражда между богати и сиромаси. Богатият трябва да се научи когато плаща на сиромаха да му плати 1 лв. повече (ако има да взема 45 лв. да му даде 46 лв.), а не да го подяда. Казват някои: „Мъчна работа“ и най-мъчните работи са лесни, който знае, как да ги направи.
към текста >>
Мирът трябва да доде да намести изкълчените
крака
на народите.
Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди. Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор. Минало време и този принц наследил престола и станал крал. Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията. Сега хората мислят трезво.
Мирът трябва да доде да намести изкълчените
крака
на народите.
Остава още една война да има в далечното бъдеще. Когато народите станат с изкълчени крака и негодни повече да се бият, те по неволя ще се побратимят, защото няма да има кой да се бие. В 1870-1871 г. Франко-Пруската война, на полесражението останали ранени тежки един французин и един германец. Виждайки се съвсем самотни и изоставени, те се доближили един до друг, започнали да си говорят и да си превързват раните взаимно - значи те са си простили помежду си и се побратимили.
към текста >>
Когато народите станат с изкълчени
крака
и негодни повече да се бият, те по неволя ще се побратимят, защото няма да има кой да се бие.
Минало време и този принц наследил престола и станал крал. Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията. Сега хората мислят трезво. Мирът трябва да доде да намести изкълчените крака на народите. Остава още една война да има в далечното бъдеще.
Когато народите станат с изкълчени
крака
и негодни повече да се бият, те по неволя ще се побратимят, защото няма да има кой да се бие.
В 1870-1871 г. Франко-Пруската война, на полесражението останали ранени тежки един французин и един германец. Виждайки се съвсем самотни и изоставени, те се доближили един до друг, започнали да си говорят и да си превързват раните взаимно - значи те са си простили помежду си и се побратимили. Народите трябва да си простят дълговете и да започнат наново нов живот. Отсега нататък настъпват 45 юбилейни години, през които кой каквото е взел ще трябва да го повърне.
към текста >>
На един човек без
крак
ако му поставите изкуствен
крак
, колкото и сполучливо да е все пак ще хлопа този
крак
и ще се отличава от естествения
крак
.
Душата е благородна, само дайте й простор да се прояви. Законите и парите са водители на Любовта, а трябва обратното - те да станат слуги на Любовта. Една майка като гледа детето си и бди над него денонощно, жертвува всичко за него - колко й се плаща? Нищо. Тя прави всичко това по закона на Любовта. Така трябва да станат и хората.
На един човек без
крак
ако му поставите изкуствен
крак
, колкото и сполучливо да е все пак ще хлопа този
крак
и ще се отличава от естествения
крак
.
Така са и хората, лъжите им колкото и да се прикриват, все ще се разкрият и видят. За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък.
към текста >>
Веднъж полковникът паднал от коня и си изкълчил
крака
.
Свободата с оръжие не се добива, тя не е нещо физическо. Тя не се добива също и нито с пари, нито със закони. Ние трябва да ценим в хората знанията, защото иначе Бог ще ни покаже камшика. За пример: Имало един полковник много груб. Той имал един ординарец, един много начетен и учен човек, който понасял безропотно ор- динарческата служба, макар че полковникът постоянно го обиждал и грубял.
Веднъж полковникът паднал от коня и си изкълчил
крака
.
Ординарецът се заел и излекувал крака на своя началник. Чак тогава полковникът видял грешката си за обноските си към него и се коригирал, и по този начин полковникът станал ординарец, а ординарецът - полковник. Ние сме слепи за Божественото в света. Изискват се условия, при които да се прояви то. Новото от Бога идва сега.
към текста >>
Ординарецът се заел и излекувал
крака
на своя началник.
Тя не се добива също и нито с пари, нито със закони. Ние трябва да ценим в хората знанията, защото иначе Бог ще ни покаже камшика. За пример: Имало един полковник много груб. Той имал един ординарец, един много начетен и учен човек, който понасял безропотно ор- динарческата служба, макар че полковникът постоянно го обиждал и грубял. Веднъж полковникът паднал от коня и си изкълчил крака.
Ординарецът се заел и излекувал
крака
на своя началник.
Чак тогава полковникът видял грешката си за обноските си към него и се коригирал, и по този начин полковникът станал ординарец, а ординарецът - полковник. Ние сме слепи за Божественото в света. Изискват се условия, при които да се прояви то. Новото от Бога идва сега. Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира.
към текста >>
13.
5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Но не зная какво му стана на магаренцето, че като ритна със задните си
крака
и като се надигна - бам брат Борис падна на земята.
Отишъл в Букурещ да работи. По такъв начин моето отиване на Изгрева не можа да се осъществи. Ще кажа нещо за брат Борис. Той обичаше да язди едно магаренце. Добре, но веднъж той се качи на него без самар, без нищо.
Но не зная какво му стана на магаренцето, че като ритна със задните си
крака
и като се надигна - бам брат Борис падна на земята.
Смяхме се всички. Още нещо във връзка с чешмата. Веднъж разговарях със сестра Невянка Неделчева. Понеже брат Лулчев идваше при правенето на чешмата, тя се произнесе, че брат Лулчев бил открил водата за чешмата. Казвам й: „Абе, сестра Невянке, тази вода от край време си извира там, само че беше едно блато и от блатото водата течеше и караше една воденица.
към текста >>
А имаха един хубав, голям жребец и ми дадоха писмо, пари и частта, която е
счупена
.
Аз не мога да го изпия“. Викам й: „Ама майка ти ще се научи и ще ни пердаши и тебе, и мене“. „Няма“, вика тя. И аз на два пъти взема и го изпия. Веднъж като вършеехме, счупи се някаква част на вършачката и кой, кой, пратиха мене.
А имаха един хубав, голям жребец и ми дадоха писмо, пари и частта, която е
счупена
.
Аз бях ходил няколко пъти до Карнобат. Казаха ми къде да ида и отидох. Поправиха частта. На връщане карам по една пътека напряко, да не е по шосето, което обикаля и от един дол край една рекичка излезе един човек с кон на 4-5 метра пред мене и ми вика: „Ей момче, имал си голям късмет“. Аз почти не разбрах, а той мислил, че съм син на чорбаджийката, да ми тегли куршума, понеже искал да му отмъсти за нещо.
към текста >>
14.
56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков
,
Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
Счупено
, изядено не търси.
Толкова очила, колкото Бог е положил в очите на душата те са достатъчни. Дръж Любовта високо. Ходи с крилата на Мъдростта. Дишай чистия въздух на Истината и винаги ще бъдеш свободен. В грешките на хората много не се чопли.
Счупено
, изядено не търси.
Ново направи, ново извади от хранилището на живота. Сегашните хора са деца. Живеят само в сънища и мечтания. Докато си в тях, всичко е реално, но щом се събудиш, всичко изчезва. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
към текста >>
Тури си
крака
от Стария завет в Новия.
Живеят само в сънища и мечтания. Докато си в тях, всичко е реално, но щом се събудиш, всичко изчезва. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината. Това е за тебе Иване на Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя.
Тури си
крака
от Стария завет в Новия.
Кръщавай другите с вода, но гледай и ти да се кръстиш с Дух. С вода лесно става,а с Дух иска повече работа. Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене. А за живота е дал Духа. Имайте Духа Христов.
към текста >>
15.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Може би каза да е
счупена
, все таки, може и да е при Михаил.
Каза, може би е при Михаил да е, може не знам в коя библиотека и т.н. въобще нищо не се знае за тая плоча. В: Значи вие лично сте го питали. А: Да, питала съм го,защото и тука са ме питали. Лично той нищо положително не можа да ми каже.
Може би каза да е
счупена
, все таки, може и да е при Михаил.
В: Нищо повече. А: Нищо. А пък някои песни той беше зарегистрирал, записал как се пеят в салона едногласово преди беседа. Може би да се намира в някаква си библиотека за песни и етнографски музей, да. Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана ни- когаш време да проверя.
към текста >>
Краката
му като помня беше с екземи, с вени.
Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана ни- когаш време да проверя. В: Този въпрос изобщо не е проверен. А: Не. Каза ми даже за улица ли, но не си спомняше. Въобще беше така напоследък, така беше малко, забравяше, болен беше.
Краката
му като помня беше с екземи, с вени.
Продължаваше той, въобще той се беше откъснал съвсем от Михаил. В: Значи ние изпуснахме, не можем да намерим и ние също направен запис на говора на Учителя. Тук не е правен запис. А: Не е правен. Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но счупена била грамофонната плоча.
към текста >>
Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но
счупена
била грамофонната плоча.
Краката му като помня беше с екземи, с вени. Продължаваше той, въобще той се беше откъснал съвсем от Михаил. В: Значи ние изпуснахме, не можем да намерим и ние също направен запис на говора на Учителя. Тук не е правен запис. А: Не е правен.
Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но
счупена
била грамофонната плоча.
И щом е счупена какво може да се търси. В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа. Трябва да напишете всички тия неща, които в момента говорим и правим един опит, една репетиция. А това означава, да донесете по едно копие от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация. Това за какво ми е необходимо ли?
към текста >>
И щом е
счупена
какво може да се търси.
Продължаваше той, въобще той се беше откъснал съвсем от Михаил. В: Значи ние изпуснахме, не можем да намерим и ние също направен запис на говора на Учителя. Тук не е правен запис. А: Не е правен. Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но счупена била грамофонната плоча.
И щом е
счупена
какво може да се търси.
В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа. Трябва да напишете всички тия неща, които в момента говорим и правим един опит, една репетиция. А това означава, да донесете по едно копие от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация. Това за какво ми е необходимо ли? За това поколение не е необходимо, за следващото не е необходимо, но за следващото столетие ще бъде необходимо.
към текста >>
16.
14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Не, да си ги припомня, иначе знам ги така, знам че едното беше, местехме си
краката
.
В.К.: Тези упражнения Вие ги имате, трябва да ги извадим, да ги запишем. Е.А.: Да имам ги, аз ги имам записани. В.К.: Трябва да ги продиктувате и по този начин ще ги имаме. Е.А.: Да, имам ги записани, но вижте, не мога да ги каже сега. В.К.: Ясно, те трябва да се прочетат, да се видят.
Е.А.: Не, да си ги припомня, иначе знам ги така, знам че едното беше, местехме си
краката
.
В.К.: Как си местехте краката? Е.А.: Стъпва се с десния крак, с левия след това. Първо десния, после левият. Вървиме да речем 10 минути така, след това сменяме. Левият става десен, десният ляв и т.н.
към текста >>
В.К.: Как си местехте
краката
?
Е.А.: Да имам ги, аз ги имам записани. В.К.: Трябва да ги продиктувате и по този начин ще ги имаме. Е.А.: Да, имам ги записани, но вижте, не мога да ги каже сега. В.К.: Ясно, те трябва да се прочетат, да се видят. Е.А.: Не, да си ги припомня, иначе знам ги така, знам че едното беше, местехме си краката.
В.К.: Как си местехте
краката
?
Е.А.: Стъпва се с десния крак, с левия след това. Първо десния, после левият. Вървиме да речем 10 минути така, след това сменяме. Левият става десен, десният ляв и т.н. Такава смяна беше и много беше така забавно и мъчно.
към текста >>
Е.А.: Стъпва се с десния
крак
, с левия след това.
В.К.: Трябва да ги продиктувате и по този начин ще ги имаме. Е.А.: Да, имам ги записани, но вижте, не мога да ги каже сега. В.К.: Ясно, те трябва да се прочетат, да се видят. Е.А.: Не, да си ги припомня, иначе знам ги така, знам че едното беше, местехме си краката. В.К.: Как си местехте краката?
Е.А.: Стъпва се с десния
крак
, с левия след това.
Първо десния, после левият. Вървиме да речем 10 минути така, след това сменяме. Левият става десен, десният ляв и т.н. Такава смяна беше и много беше така забавно и мъчно. И мъчно беше, щото трябва много да внимаваш.
към текста >>
Сменяш
крака
.
В.К.: И как така например левия става десен? Сега, нали аз вървя ляво, дясно, нали? Как дясно? Или само вървиш с десния така. Е.А.: А не, не, не.
Сменяш
крака
.
Върви сега! Така ляв, и така вървиш 10 минути да речем. След това десния ти крак става ляв и ти сменяш другият, завърта се. В.К.: Добре, сега ляв, почвам да вървя, така ли вървя. Е.А.: Не, пак си вървиш нормално, пак си вървиш нормално, но сменяш краката, кръгово движение.
към текста >>
След това десния ти
крак
става ляв и ти сменяш другият, завърта се.
Или само вървиш с десния така. Е.А.: А не, не, не. Сменяш крака. Върви сега! Така ляв, и така вървиш 10 минути да речем.
След това десния ти
крак
става ляв и ти сменяш другият, завърта се.
В.К.: Добре, сега ляв, почвам да вървя, така ли вървя. Е.А.: Не, пак си вървиш нормално, пак си вървиш нормално, но сменяш краката, кръгово движение. В.К.: Добре де, как например сега ще бъде. Ето аз вървя така, ляв, десен, ляв, десен и после как ще стане? Почваш така да вървиш?
към текста >>
Е.А.: Не, пак си вървиш нормално, пак си вървиш нормално, но сменяш
краката
, кръгово движение.
Сменяш крака. Върви сега! Така ляв, и така вървиш 10 минути да речем. След това десния ти крак става ляв и ти сменяш другият, завърта се. В.К.: Добре, сега ляв, почвам да вървя, така ли вървя.
Е.А.: Не, пак си вървиш нормално, пак си вървиш нормално, но сменяш
краката
, кръгово движение.
В.К.: Добре де, как например сега ще бъде. Ето аз вървя така, ляв, десен, ляв, десен и после как ще стане? Почваш така да вървиш? Е.А.: Не, не, не, не правиш нищо, ами само движението сменяш, само движението на краката сменяш. Левият става десен и разбираш ли?
към текста >>
Е.А.: Не, не, не, не правиш нищо, ами само движението сменяш, само движението на
краката
сменяш.
В.К.: Добре, сега ляв, почвам да вървя, така ли вървя. Е.А.: Не, пак си вървиш нормално, пак си вървиш нормално, но сменяш краката, кръгово движение. В.К.: Добре де, как например сега ще бъде. Ето аз вървя така, ляв, десен, ляв, десен и после как ще стане? Почваш така да вървиш?
Е.А.: Не, не, не, не правиш нищо, ами само движението сменяш, само движението на
краката
сменяш.
Левият става десен и разбираш ли? В.К.: Е, добре, ама как ще се движа? Ама пак си се движихме така, не, не, не се прекръстосват краката. Не се прекръстосват краката, но само сменяме мястото на краката. В.К.: Това упражнение със запалените свещи?
към текста >>
Ама пак си се движихме така, не, не, не се прекръстосват
краката
.
Ето аз вървя така, ляв, десен, ляв, десен и после как ще стане? Почваш така да вървиш? Е.А.: Не, не, не, не правиш нищо, ами само движението сменяш, само движението на краката сменяш. Левият става десен и разбираш ли? В.К.: Е, добре, ама как ще се движа?
Ама пак си се движихме така, не, не, не се прекръстосват
краката
.
Не се прекръстосват краката, но само сменяме мястото на краката. В.К.: Това упражнение със запалените свещи? Запалват се свещите къде? Е.А.: Свещите, като се наредим на редица и всеки си запалва свещта, и си я пази да не угасне. То имаше малко и ветрец, и така не беше толкова лесно.
към текста >>
Не се прекръстосват
краката
, но само сменяме мястото на
краката
.
Почваш така да вървиш? Е.А.: Не, не, не, не правиш нищо, ами само движението сменяш, само движението на краката сменяш. Левият става десен и разбираш ли? В.К.: Е, добре, ама как ще се движа? Ама пак си се движихме така, не, не, не се прекръстосват краката.
Не се прекръстосват
краката
, но само сменяме мястото на
краката
.
В.К.: Това упражнение със запалените свещи? Запалват се свещите къде? Е.А.: Свещите, като се наредим на редица и всеки си запалва свещта, и си я пази да не угасне. То имаше малко и ветрец, и така не беше толкова лесно. И сега тръгваме и вървим нагоре.
към текста >>
После Учителят не искаше да се счупи нищо, не искаше нищо пакостно да има, не ще
счупено
шише от олио или зехтин, не искаше нищо.
В какво го помествахте тоя багаж? Е.А.: А-а всичко аз опаковах, брат Ради идваше само да го сгъне. В.К.: Да събере куфарите. Е.А.: Не куфари, едни торби бях направила големи. Аз ги ушивам и в тях нареждам, нареждам и оттука и оттука така, разбираш да се покрият и нищо му няма.
После Учителят не искаше да се счупи нищо, не искаше нищо пакостно да има, не ще
счупено
шише от олио или зехтин, не искаше нищо.
Значи всичко трябваше да бъде опаковано. И сега аз и Ради сме правили главно тия работи. Брат Ради ми помагаше много. В.К.: Ютия носехте ли горе? Е.А.: Дежурните носеха, аз не съм носила.
към текста >>
17.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Щото аз видях
счупеното
прозорче.
Аз лично се чудех, откъде е тая кръв. Той нямаше никъде рана на лицето. А тя е била от самият побойник. Щото той е мислил, че Учителят е в долната стая. И за да отвори, а тя имаше секретна брава и той счупил прозорчето с ръка, и тогава се е наранил.
Щото аз видях
счупеното
прозорче.
А то преди това не беше счупено. В.К.:Там където беше приемната? Е.А.: Да, където беше приемната. А пък Учителят бил с Иван Кавалджиев, който писа операта „Крали Марко". В.К.: Значи е писал операта „Крали Марко"?
към текста >>
А то преди това не беше
счупено
.
Той нямаше никъде рана на лицето. А тя е била от самият побойник. Щото той е мислил, че Учителят е в долната стая. И за да отвори, а тя имаше секретна брава и той счупил прозорчето с ръка, и тогава се е наранил. Щото аз видях счупеното прозорче.
А то преди това не беше
счупено
.
В.К.:Там където беше приемната? Е.А.: Да, където беше приемната. А пък Учителят бил с Иван Кавалджиев, който писа операта „Крали Марко". В.К.: Значи е писал операта „Крали Марко"? Е.А.: „Крали Марко", да.
към текста >>
В.К.: А
крака
?
В.К.: Значи това е един месец по- късно. Е.А.: Да. Учителят не си вдига дясната ръка. Като сядаме да се храним, изпуска си лъжицата като се храни на обед. Даже почна да се храни с лявата ръка.
В.К.: А
крака
?
Е.А.: Е крака не го забелязвахме толкоз. Кракът по-късно се видя. По-късно се видя. Кракът, е виждахме, че малко така не си вдига краката нали, но по равно се движеше, не беше така забележително. Но за ръката ми правеше впечатление.
към текста >>
Е.А.: Е
крака
не го забелязвахме толкоз.
Е.А.: Да. Учителят не си вдига дясната ръка. Като сядаме да се храним, изпуска си лъжицата като се храни на обед. Даже почна да се храни с лявата ръка. В.К.: А крака?
Е.А.: Е
крака
не го забелязвахме толкоз.
Кракът по-късно се видя. По-късно се видя. Кракът, е виждахме, че малко така не си вдига краката нали, но по равно се движеше, не беше така забележително. Но за ръката ми правеше впечатление. Напрмер за „Аум" Той не можеше от толкоз да я вдигне.
към текста >>
Кракът
по-късно се видя.
Учителят не си вдига дясната ръка. Като сядаме да се храним, изпуска си лъжицата като се храни на обед. Даже почна да се храни с лявата ръка. В.К.: А крака? Е.А.: Е крака не го забелязвахме толкоз.
Кракът
по-късно се видя.
По-късно се видя. Кракът, е виждахме, че малко така не си вдига краката нали, но по равно се движеше, не беше така забележително. Но за ръката ми правеше впечатление. Напрмер за „Аум" Той не можеше от толкоз да я вдигне. В.К.: Значи, до нивото на рамото.
към текста >>
Кракът
, е виждахме, че малко така не си вдига
краката
нали, но по равно се движеше, не беше така забележително.
Даже почна да се храни с лявата ръка. В.К.: А крака? Е.А.: Е крака не го забелязвахме толкоз. Кракът по-късно се видя. По-късно се видя.
Кракът
, е виждахме, че малко така не си вдига
краката
нали, но по равно се движеше, не беше така забележително.
Но за ръката ми правеше впечатление. Напрмер за „Аум" Той не можеше от толкоз да я вдигне. В.К.: Значи, до нивото на рамото. Е.А.: Повече не можеше да я вдигне. Туй правеше впечатление.
към текста >>
Предполагам, че нали сега, че нали всички щяха да видят това, че Той носи страдание, защото един Учител да не може да си движи ръцете, да си движи
краката
, да не може да говори, но това е много нещо като факт.
Вече тръгнахме по пътя, да Ви кажа, тогава имам много свещена опитност. Ние със Савка седнахме нарочно зад Него, че ако има нужда да Му подложим дреха да си посложи главата, ако иска нещо да Му услужим. Нали все пак като виждаме нещо, да му кажем: „Учителю, трябва ли Ви нещо друго". И когато вървяхме по пътя, аз приех едни мисли, които не бяха мои, и мисля, че може би защото бях така напрегната, щото бях видяла Учителя в този смисъл бяха мислите: „В света има страдания, някой трябва да ги поеме, да ги носи". От тоя род бяха, в тоя кръг се движеха.
Предполагам, че нали сега, че нали всички щяха да видят това, че Той носи страдание, защото един Учител да не може да си движи ръцете, да си движи
краката
, да не може да говори, но това е много нещо като факт.
„Какъв Учител е Той? " - ще кажат. То е един изпит, то е изпит за нас, но е изпит и за Него. И даже тогава за пръв път дойдоха в братството д-р Кьорчева и Трифон Кунев. Те бяха в нашата група.
към текста >>
Построихме палатката, сложихме легло, всичко наредихме, даже помня че пак помогнахме със Савка да се преоблече и си полегна, уми си
краката
, всичко което можехме да направим.
Учителят се качи защото беше много уморен. Той не можеше повече да върви. Ние се качихме горе. Палатката мисля че не беше построена. Аз участвах и за нейното подреждане, това беше мое задължение.
Построихме палатката, сложихме легло, всичко наредихме, даже помня че пак помогнахме със Савка да се преоблече и си полегна, уми си
краката
, всичко което можехме да направим.
От следващия ден Той излизаше от палатката, имаше една масичка и столче, има снимки от тогава, даже има едно знаменце беличко да се вее, ако сте забелязали. Такава снимка има от нея година. То не е много голямо, но височко беше, пръта беше висок. Той Лулчев го постави, защо го постави не знам. И Учителят седеше на тая маса.
към текста >>
18.
149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Не дръж сметка за
счупените
стомни на твоите ближни.
Не очаквай много от огън, дето всичко изгаря. Не очаквай много от богатство, дето всичко се изгубва. Не очаквай много от деня, дето слънцето залязва. Не съжалявай затова, което си забравил. Радвай се на това, което помниш.
Не дръж сметка за
счупените
стомни на твоите ближни.
Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя. За скъсаните дрипи не плачи. На калната вода паметник не прави. Не търси доброто, което съблазнява - то не е за теб. Не търси богатството, което уморява - то не е за теб.
към текста >>
Не скърби, че имаш само един език и не се безспокой, че са ти останали само два
крака
.
Ако това не научиш, ти много има да се прозяваш. Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътят на залязващото слънце е различен. Така и пътищата на младия и на стария се различават. Различават се пътищата на добрия и злия, на любящия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на человеколюбивия и на насилника. Не съжалявай, че имаш само една уста.
Не скърби, че имаш само един език и не се безспокой, че са ти останали само два
крака
.
Не мечтай да имаш две глави. Дръж ръцете си винаги спокойни, когато работиш. Завеса на очите си не окачвай. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята, когато цъфтят.
към текста >>
19.
IV.17 август, петък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Тази година дяволът е впрегнат, турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му
крака
и устата му не се подвизавайте.
И затова, когато виждате, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда. През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се повдигнат. Около нас има много работи и колкото сме събрани, ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир.
Тази година дяволът е впрегнат, турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му
крака
и устата му не се подвизавайте.
А ако има нещо да му говорите, не говорете нему, говорете на този, който е върху него. От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдиш от едната си врата, той влиза от другата. Много е прилежен и постоянен. Не се обезсърчавайте никога. Този е урокът, който ние може да научим от него.
към текста >>
Защото виждаме, има човек два
крака
и две ръце, а от това излиза, че две от тия полета са положителни и две - отрицателни.
Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и наредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. Измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, 4 други свята, в които ние прогресираме и в тия 4 полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия 4 полета, които ние имаме в квадрата.
Защото виждаме, има човек два
крака
и две ръце, а от това излиза, че две от тия полета са положителни и две - отрицателни.
Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето и често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Често духовният свят е атмосфера на физическия свят. И когато един човек се намери при дървото на живота, трябва да знае в коя част е, в клоните или в корените, защото ако сме в корените, имаме една служба, а ако сме в клоните, имаме друга служба.
към текста >>
Вие трябва да знаете, че човек още не е добил образ и подобие Божие и сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете,
краката
и пр., ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека.
Та, като не може да стане това, което Господ иска, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така нареченото добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек щом сгреши, изгубва мира си и потъва. А когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига, докато дойде до една сфера, в която рамките са безгранични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменява реда Си.
Вие трябва да знаете, че човек още не е добил образ и подобие Божие и сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете,
краката
и пр., ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека.
Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е взело формата на жаба, и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е, дето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав. Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил.
към текста >>
Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е
счупен
и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил.
Вие трябва да знаете, че човек още не е добил образ и подобие Божие и сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и пр., ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е взело формата на жаба, и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е, дето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав.
Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е
счупен
и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил.
Но след тая линия друга пак счупена линия се подига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слизате на дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете на онази Божествена планина, дето ще се слеете с Господа, само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва за знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голямата работа в живота.
към текста >>
Но след тая линия друга пак
счупена
линия се подига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш.
Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е взело формата на жаба, и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е, дето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав. Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил.
Но след тая линия друга пак
счупена
линия се подига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш.
Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слизате на дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете на онази Божествена планина, дето ще се слеете с Господа, само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва за знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голямата работа в живота. След като изпяхме: „Господи, сил с нами буди", г-н Дънов продължи: - Тази беседа, която ви давам, не можете да я приложите в живота, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето и да се избавите от този вечен кошмар в живота.
към текста >>
20.
Наряди за 1937 г.
,
,
ТОМ 12
Когато човек е в първи клас, той е човек с един
крак
.
А пък знанието е една възможност за изпълнение. Музиката е един велик закон, който определя посоката на човешките мисли, чувства и постъпки. Всичко хубаво, красиво в живота се определя от великия закон на музиката. Ако ти не си музикален, нищо не можеш да постигнеш. Ти ще постигнеш нещо, но това ще бъде постижение на вълка, на въздуха, на водата, но няма да имаш едно човешко постижение.
Когато човек е в първи клас, той е човек с един
крак
.
Човек, който е с два крака, е във втори клас. Той е с два крака. Човек, който е в III клас, е с два крака и една ръка. Човек, който е в IV клас, е с2 крака и 2 ръце. В! и II клас се създадоха краката, а в III и IV клас създадоха се ръцете.
към текста >>
Човек, който е с два
крака
, е във втори клас.
Музиката е един велик закон, който определя посоката на човешките мисли, чувства и постъпки. Всичко хубаво, красиво в живота се определя от великия закон на музиката. Ако ти не си музикален, нищо не можеш да постигнеш. Ти ще постигнеш нещо, но това ще бъде постижение на вълка, на въздуха, на водата, но няма да имаш едно човешко постижение. Когато човек е в първи клас, той е човек с един крак.
Човек, който е с два
крака
, е във втори клас.
Той е с два крака. Човек, който е в III клас, е с два крака и една ръка. Човек, който е в IV клас, е с2 крака и 2 ръце. В! и II клас се създадоха краката, а в III и IV клас създадоха се ръцете. Мога да ви определя как се създадоха очите, устата, ушите.
към текста >>
Той е с два
крака
.
Всичко хубаво, красиво в живота се определя от великия закон на музиката. Ако ти не си музикален, нищо не можеш да постигнеш. Ти ще постигнеш нещо, но това ще бъде постижение на вълка, на въздуха, на водата, но няма да имаш едно човешко постижение. Когато човек е в първи клас, той е човек с един крак. Човек, който е с два крака, е във втори клас.
Той е с два
крака
.
Човек, който е в III клас, е с два крака и една ръка. Човек, който е в IV клас, е с2 крака и 2 ръце. В! и II клас се създадоха краката, а в III и IV клас създадоха се ръцете. Мога да ви определя как се създадоха очите, устата, ушите. Съществува една велика наука, за която не сте сънували.
към текста >>
Човек, който е в III клас, е с два
крака
и една ръка.
Ако ти не си музикален, нищо не можеш да постигнеш. Ти ще постигнеш нещо, но това ще бъде постижение на вълка, на въздуха, на водата, но няма да имаш едно човешко постижение. Когато човек е в първи клас, той е човек с един крак. Човек, който е с два крака, е във втори клас. Той е с два крака.
Човек, който е в III клас, е с два
крака
и една ръка.
Човек, който е в IV клас, е с2 крака и 2 ръце. В! и II клас се създадоха краката, а в III и IV клас създадоха се ръцете. Мога да ви определя как се създадоха очите, устата, ушите. Съществува една велика наука, за която не сте сънували. Вчера една сестра ми каза, че една друга сестра й казала: „Искам да имам за Бога по-конкретно понятие." Бог живее в нея и тя живее в Бога, и тя иска да го знае конкретно.
към текста >>
Човек, който е в IV клас, е с2
крака
и 2 ръце. В!
Ти ще постигнеш нещо, но това ще бъде постижение на вълка, на въздуха, на водата, но няма да имаш едно човешко постижение. Когато човек е в първи клас, той е човек с един крак. Човек, който е с два крака, е във втори клас. Той е с два крака. Човек, който е в III клас, е с два крака и една ръка.
Човек, който е в IV клас, е с2
крака
и 2 ръце. В!
и II клас се създадоха краката, а в III и IV клас създадоха се ръцете. Мога да ви определя как се създадоха очите, устата, ушите. Съществува една велика наука, за която не сте сънували. Вчера една сестра ми каза, че една друга сестра й казала: „Искам да имам за Бога по-конкретно понятие." Бог живее в нея и тя живее в Бога, и тя иска да го знае конкретно. Това е конкретността на невежите, на слепите хора.
към текста >>
и II клас се създадоха
краката
, а в III и IV клас създадоха се ръцете.
Когато човек е в първи клас, той е човек с един крак. Човек, който е с два крака, е във втори клас. Той е с два крака. Човек, който е в III клас, е с два крака и една ръка. Човек, който е в IV клас, е с2 крака и 2 ръце. В!
и II клас се създадоха
краката
, а в III и IV клас създадоха се ръцете.
Мога да ви определя как се създадоха очите, устата, ушите. Съществува една велика наука, за която не сте сънували. Вчера една сестра ми каза, че една друга сестра й казала: „Искам да имам за Бога по-конкретно понятие." Бог живее в нея и тя живее в Бога, и тя иска да го знае конкретно. Това е конкретността на невежите, на слепите хора. Някои искате да си осигурите живота.
към текста >>
Та като видите хора със
счупени
шишета, вземете и им дайте ново шише с масло!
А пък мъжът иска да го почитат, да го уважават. Казано е: „В Царството Божие нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангели." Радвайте се, че след време любовта ще вземе надмощие. Има още малко време! Всеки от вас има доброто желание, но няма методи! Като видиш, че някое дете счупило шишето с маслото, което носи в къщи, ти му купи ново шише, напълни го с масло и му го дай да го занесе в къщи.
Та като видите хора със
счупени
шишета, вземете и им дайте ново шише с масло!
Сега съдбата иде! И праведните ще бъдат съдени най-първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните.
към текста >>
21.
8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 12
Има три начини, по които човешката енергия се изразходва: 1) чрез физическия организъм - чрез ръце,
крака
, мускули, стомах, бели дробове; 2) чрез човешката мисъл, разсъждение и 3) чрез човешките страсти.
В това отношение вашият мозък е нива, върху която вие трябва да сеете. Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата! “ Вие отговаряте: „Тази година няма да сея, имам достатъчно храна, затова ще си почина.“ Оставяте мозъците си необработени и те треволясват, т.е. както се казва научно - атрофирват се. Главното изкуство в спазване на душевната енергия е обработването на човешкия мозък.
Има три начини, по които човешката енергия се изразходва: 1) чрез физическия организъм - чрез ръце,
крака
, мускули, стомах, бели дробове; 2) чрез човешката мисъл, разсъждение и 3) чрез човешките страсти.
Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите и онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Забелязва се този факт у млади момичета и момчета, на около 15-16 години. В тази възраст те почват да любят и затова започват да забравят, не могат да си учат уроците. Така е и с възрастните: те се влюбват в други неща, но това не е любов, това е привидна любов, любов на чашката. Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката: погледне я, глътне от нея и е доволен.
към текста >>
Спретнатост разбирам, когато някой ти намести
счупения
крак
или ако те облекчи, когато си неразположен.
То е едно състояние, което не съответствува на това, в което той се проявява. Ние не трябва да гледаме каква е неговата душа, а какви са проявленията му. Не трябва да гледаме неговата външност, че е хубав, че ходи спретнато и т.н. Че, и един кон може да бъде спретнат, но в тази спретнатост няма никаква интелигентност. В движенията разбирам разумност.
Спретнатост разбирам, когато някой ти намести
счупения
крак
или ако те облекчи, когато си неразположен.
Да вземем например някого, когото мислим за спретнат. Влезе той в едно молитвено събрание и го развали, като каже лошо за едного, лошо за другиго. Това са спретнати хора, които развалят настроението в едно молитвено събрание, това са ваклите моми и момци, това са чернооките и чернокоси хора. Ако си спретнат, трябва, като идеш от вън с разположение, трябва да го внесеш и в останалите. Не е такъв венецът и славата Господня.
към текста >>
22.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 12
Ако не знаеш как да обичаш, ще се върнеш със
счупено
сърце.
Съботата е още по-опасна от вторника и от петъка. В събота, ако ти не се молиш, работата е зле. Като дойде съботата, ти през целия ден трябва да се молиш, за да не те сполети някое зло. А пък в петък защо е зле? Ако ти излезеш в петък и не знаеш как да обичаш, работата ти ще бъде зле.
Ако не знаеш как да обичаш, ще се върнеш със
счупено
сърце.
Който не знае да обича, петък е опасен за него. И който не знае да воюва, вторник е опасен за него. В петък сърцето ти да е на място. Защо петък е лош? Защото сърцето ти не е на място.
към текста >>
Епиктет му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал
крака
на Епиктета, който му казал: „Както ми натискаш
крака
, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил.
Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш, ще ги превърнеш тези неща. Епиктет живял при един римски патриций, който имал 2000 роби. Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това.
Епиктет му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал
крака
на Епиктета, който му казал: „Както ми натискаш
крака
, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил.
Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче. По-друго възпитание имате. Някой ученик отива при учителя си и му казва да му тури по-горна бележка, за да мине.
към текста >>
23.
3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК
,
Втори урок от Учителя
,
ТОМ 12
С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка,
краката
ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат.
Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно.
С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка,
краката
ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат.
Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Туй желание във въображението ви се представлява като един известен предмет, но този предмет като дойде, то е една уловка и ще развали цялото ваше щастие.
към текста >>
Този ученик е паднал, строшен е
кракът
му.
Питам: защо трябваше да му се усмихнете? Какъв е мотивът, главният мотив? Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява едно желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако във вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре дълбоко гласът ви ще каже: „Вие не направихте добре.“ Добре, друг случай.
Този ученик е паднал, строшен е
кракът
му.
Вие се приближавате до него, вземате го, превързвате крака му - във вас има вече друг обект, той е морален. Този счупеният крак има нужда от вас. Но, след като му направите услуга, вие не трябва да бъдете сестра милосердна при него. Вие ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще идете на друго място, ще се скриете. Останете ли вие, след като дойдат лекарите, сестра милосердна при него, вие ще влезете в най-големия батак.
към текста >>
Вие се приближавате до него, вземате го, превързвате
крака
му - във вас има вече друг обект, той е морален.
Какъв е мотивът, главният мотив? Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява едно желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако във вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре дълбоко гласът ви ще каже: „Вие не направихте добре.“ Добре, друг случай. Този ученик е паднал, строшен е кракът му.
Вие се приближавате до него, вземате го, превързвате
крака
му - във вас има вече друг обект, той е морален.
Този счупеният крак има нужда от вас. Но, след като му направите услуга, вие не трябва да бъдете сестра милосердна при него. Вие ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще идете на друго място, ще се скриете. Останете ли вие, след като дойдат лекарите, сестра милосердна при него, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение: ще го турите в каруцата, ще му помогнете.
към текста >>
Този
счупеният
крак
има нужда от вас.
Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява едно желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако във вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре дълбоко гласът ви ще каже: „Вие не направихте добре.“ Добре, друг случай. Този ученик е паднал, строшен е кракът му. Вие се приближавате до него, вземате го, превързвате крака му - във вас има вече друг обект, той е морален.
Този
счупеният
крак
има нужда от вас.
Но, след като му направите услуга, вие не трябва да бъдете сестра милосердна при него. Вие ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще идете на друго място, ще се скриете. Останете ли вие, след като дойдат лекарите, сестра милосердна при него, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение: ще го турите в каруцата, ще му помогнете. Второто положение: вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него.
към текста >>
Понеже нас ни интересува сега формата повече, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят свят на скелети: кост до кост, правилно свързани, ръцете,
краката
турени на място, тъй систематически наместени, но те са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре.
Туй не е някоя изворна вода, локва е, няма никакво втичане на водата. От такъв характер преживявания що ни струват? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са сега посторонни[1], вметнати предложения[2], за изясняване как ние си създаваме нещастията на Земята.
Понеже нас ни интересува сега формата повече, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят свят на скелети: кост до кост, правилно свързани, ръцете,
краката
турени на място, тъй систематически наместени, но те са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре.
Някой говори за морал, но това са все мъртви кости, няма живот. И която глава пипнеш, все няма живот, смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш от тях, стане ти тежко. А и друго: минеш при някой хубав балкански извор, пиеш, гърлото ти се намаже като с масло, стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода, като че е паднал камък на корема ти, а другата те разтваря.
към текста >>
24.
8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети
,
ТОМ 12
Когато една мравка се покачи по
крака
на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този камък!
Процесът на узряването зависи от енергията на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се развива топлина.
Когато една мравка се покачи по
крака
на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този камък!
" Пък то е кракът на едно разумно същество. Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е от топлината на някое (*по-висше) същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-високо съзнание има това тяло. Ако в мен съзнанието ми е будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама ми не ми дава хляб!
към текста >>
" Пък то е
кракът
на едно разумно същество.
Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се развива топлина. Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този камък!
" Пък то е
кракът
на едно разумно същество.
Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е от топлината на някое (*по-висше) същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-високо съзнание има това тяло. Ако в мен съзнанието ми е будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама ми не ми дава хляб! " Това е твое заключение.
към текста >>
Аз имам една
счупена
стомна, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече.
Не! Ти ще изнесеш фактите тъй, както си са, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши. А другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, полей, а плодът ще дойде сам по себе си. Съзнанието знаеш откъде произтича?
Аз имам една
счупена
стомна, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече.
Казваш: „Животът е такъв." Казвам: Такъв е пропукнатият живот - колкото и да му туриш, ще изтече. Но здравата стомна не изтича. Значи, здравите, постоянните неща в живота, които са хармонични, в тях промени не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират: да се прояви човек, значи да се измени. Не.
към текста >>
Срещна един паяк - какво ще му разправям, че трябва да ходи на два
крака
?
Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш по свой език, а на хората ще говориш по техен език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, докато е в блатото? Срещна един рак - какво ще му говоря? Че е крив?
Срещна един паяк - какво ще му разправям, че трябва да ходи на два
крака
?
От наше гледище, има неща, които ние не трябва да разправяме на хората, а да ги оставим в техните заблуждения. На някои хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не можеш да им влееш нищо ново; ти трябва да му отпушиш нещо, да го изпразниш, за да можеш после да му налееш нещо ново. А затова говори му сега само за неговите работи. Че е пълно неговото съзнание, се вижда по това, че е мързелив; наслоявание става и той не мисли вече за повече, казва си: „Да не стане много за мен." - Кажете ни нещо за Доброто, понеже днес е празник на Доброто - за Сотирка. - В Доброто има разграничение на силите, които действуват. Добро.
към текста >>
25.
ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !
,
6 юли 1923 г.
,
ТОМ 12
В Божествения свят като стане експлозия, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно
счупено
сърце.
Запример, щом влезете в света на душата вие не можете да влезете с вашето съмнение. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. С него вие не може да припарите там. Като влезете там със съмнение, ще стане експлозия и вие ще бъдете първи, които ще пострадате. От бомбата всичките твърди части са изхвърлени, остава само долната част на топа.
В Божествения свят като стане експлозия, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно
счупено
сърце.
Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички, без изключение. Туй е сега за разяснение. Ще кажете: „Ако и ние влезем така...“ С кои стават тия експлозии? Някои маги, които са се занимавали дълго време и са рекли да влязат в Божествения свят, с тях е ставало.
към текста >>
Той иска другите хора да правят жертви само за едно камъче, за една титла, а че другите хора измирали, изгубили
крака
, ръце, очи... Сега този цар не трябва да става причина да се жерт- вуват толкова хора, туй благоразумният цар ще го направи, а който е глупав... Значи той трябва да жертвува своето тщеславие, своята гордост в дадения случай.
Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва.] Жертва подразбира Божественото вътре. Жертвата има и друга страна.Жертвата подразбира да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар в някое царство иска да тикне хиляди хора да станат жертва заради него. Защо? За да тури на короната си едно камъче повече или някой кръст да му дадат.
Той иска другите хора да правят жертви само за едно камъче, за една титла, а че другите хора измирали, изгубили
крака
, ръце, очи... Сега този цар не трябва да става причина да се жерт- вуват толкова хора, туй благоразумният цар ще го направи, а който е глупав... Значи той трябва да жертвува своето тщеславие, своята гордост в дадения случай.
Ще изгуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче на своята корона. Доста е рекох. Втори път като се съберете пак ще говорим. Сега, приложението.
към текста >>
26.
4. НА МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Не дръж сметка за
счупените
стомни на твоите ближни.
Не очаквай много от огън, дето всичко изгаря. Не очаквай много от богатство, дето всичко се изгубва. Не очаквай много от деня, дето слънцето залязва. Не съжалявай за това, което си забравил. Радвай се на това, което помниш.
Не дръж сметка за
счупените
стомни на твоите ближни.
Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя. За скъсаните дрипи не плачи. На калната вода паметник не прави. Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе. Не търси богатството, което уморява - то не е за теб.
към текста >>
Не скърби, че имаш само един език и не се безпокой, че са ти останали само два
крака
.
Ако това не научиш, ти много има да се прозяваш. Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътят на залязващото слънце се различават. Така и пътищата на младия и на стария се различават. Различават се пътищата на добрия и злия, на любящия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника. Не съжалявай, че имаш само една уста.
Не скърби, че имаш само един език и не се безпокой, че са ти останали само два
крака
.
Не мечтай да имаш две глави. Дръж ръцете си винаги спокойни, когато работиш. Завеса на очите се не окачвай. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята, когато цъфтят.
към текста >>
27.
3. ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ НА ПАША ТЕОДОРОВА (1887-12.02.1972 г.)
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
А той бил човекът с единия
крак
, както и да е, пък с другия
крак
, разширени вени, целият син, едва го влече.
Той водеше Паша по разходка, водеше я и на Изгрева, водеше я навсякъде, където трябваше да я разходи, но аз не знаех, че е на поборник от опълчението син. Знаех, че е учител по музика, знаех, че е един почтен човек, но че той е развалина, това не знаех. В.К.: физически. Г.П.: Физически. Ходила съм с него и на Витоша.
А той бил човекът с единия
крак
, както и да е, пък с другия
крак
, разширени вени, целият син, едва го влече.
Сърдечно болен, аз туй забравих да ви кажа, сърдечно болен. Когато ги изпъдиха от Изгрева, и си дойдоха Аня и Паша в стария си дом, вече стана тясно. Там е Райна Дечева, там е Христов, там са и те. В.К.: На ул. „Карл Шведски".
към текста >>
Не знаех, че има болен
крак
, но знаех, че е сърдечно болен.
Този е близък човек, нека остане през лятото. Аз ще дойда да го взема." Това знаех, че е сърдечно болен, че го взех. Получаваше кризи и като получи криза, не ти дава да припариш край него. Не ще никаква помощ. Та не знаех значи, че е толкова болен.
Не знаех, че има болен
крак
, но знаех, че е сърдечно болен.
И когато той си отиде там и аз трябваше да отида да ги гледам, той излизаше, можеше да ходи, обаче мал шанс, пада и си счупва здравия крак. В.К.: Каква карма. Г.П.: И остава без два крака и ляга в легло. Завеждам го в Пирогов. Каквото трябваше да направят хората, направиха го, но той с болното си сърце и със счупения веднъж крак вече остана постоянно на легло.
към текста >>
И когато той си отиде там и аз трябваше да отида да ги гледам, той излизаше, можеше да ходи, обаче мал шанс, пада и си счупва здравия
крак
.
Аз ще дойда да го взема." Това знаех, че е сърдечно болен, че го взех. Получаваше кризи и като получи криза, не ти дава да припариш край него. Не ще никаква помощ. Та не знаех значи, че е толкова болен. Не знаех, че има болен крак, но знаех, че е сърдечно болен.
И когато той си отиде там и аз трябваше да отида да ги гледам, той излизаше, можеше да ходи, обаче мал шанс, пада и си счупва здравия
крак
.
В.К.: Каква карма. Г.П.: И остава без два крака и ляга в легло. Завеждам го в Пирогов. Каквото трябваше да направят хората, направиха го, но той с болното си сърце и със счупения веднъж крак вече остана постоянно на легло. Получи дезинтерия.
към текста >>
Г.П.: И остава без два
крака
и ляга в легло.
Не ще никаква помощ. Та не знаех значи, че е толкова болен. Не знаех, че има болен крак, но знаех, че е сърдечно болен. И когато той си отиде там и аз трябваше да отида да ги гледам, той излизаше, можеше да ходи, обаче мал шанс, пада и си счупва здравия крак. В.К.: Каква карма.
Г.П.: И остава без два
крака
и ляга в легло.
Завеждам го в Пирогов. Каквото трябваше да направят хората, направиха го, но той с болното си сърце и със счупения веднъж крак вече остана постоянно на легло. Получи дезинтерия. Получи пневмония. В.К.: И все жив.
към текста >>
Каквото трябваше да направят хората, направиха го, но той с болното си сърце и със
счупения
веднъж
крак
вече остана постоянно на легло.
Не знаех, че има болен крак, но знаех, че е сърдечно болен. И когато той си отиде там и аз трябваше да отида да ги гледам, той излизаше, можеше да ходи, обаче мал шанс, пада и си счупва здравия крак. В.К.: Каква карма. Г.П.: И остава без два крака и ляга в легло. Завеждам го в Пирогов.
Каквото трябваше да направят хората, направиха го, но той с болното си сърце и със
счупения
веднъж
крак
вече остана постоянно на легло.
Получи дезинтерия. Получи пневмония. В.К.: И все жив. Г.П.: И все жив. И живя доста.
към текста >>
И разказва и за Надя, как му е оправяла възглавниците под него, как ги е надигала, защото кой знае какво е било
счупено
или ранено.
„Леге" за хляб, защото те знаят, хлябът на Методи, той е много хубав. И понеже, ако от друго място взема хляб, го познават, че не е. В.К.: На Методи. Г.П.: Сега и аз познавам хляба, ама тогава не го познавах. Като отида, Методи ще ми избере най-хубавия хляб, да ми даде.
И разказва и за Надя, как му е оправяла възглавниците под него, как ги е надигала, защото кой знае какво е било
счупено
или ранено.
Какви грижи са полагали за болния, не да отидат там да ядат, а да се жертвуват за болните. Ето това са сестрите Теодорови. Паша остана без очи. Тя почна да пише на машината, тъй както не вижда. В.К.: Да, аз съм виждал някои нейни неща, написани по онова време и се чудя как е писала на пишуща машина.
към текста >>
28.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
(За
счупен
крак
.) Скъсванието на ония връзки, които носят добродетелта в света.
Ще изпращате вашата радост. Тя е един ангел, който отива да помага. Ще казвате: „Моята радост отиде да помага на бедните, на страдующите." Скръбта приемайте добре. Радостта изпращайте добре. Всичките болести са дължат на утайки.
(За
счупен
крак
.) Скъсванието на ония връзки, които носят добродетелта в света.
Ние всичко не можем да изправим изведнъж. Трябва да изправим туй, което те смущава в дадения случай. Четвърти въпрос: Използвайте тъмнината за почивка, а светлината за работа. Не търси корена, защо е дошла тъмнината, но в дадения случай направи си почивка. Денят е, който определя какво трябва да прави човек.
към текста >>
Девети въпрос: Трябва да пострадаме, да ни се счупи
крака
, за да намерим красивата мома.
Смели, смели трябва да бъдете вие. Осми въпрос: Свободни сме само като живеем в Бога. Що иде отгоре се изисква абсолютна чистота. Хигиена на душата, това е чистотата. Честните хора трябва да месят хляб.
Девети въпрос: Трябва да пострадаме, да ни се счупи
крака
, за да намерим красивата мома.
Детето е, което кара майката да работи, а не майката детето. Стария е синоним, който живее за себе си. Ние сме водни капки. Десети въпрос: Ако вечер сядате с най-скромни яденета, светът ще се оправи. По хиляди лева харчат, а водят блудницата жена за осъждание.
към текста >>
29.
5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН
,
,
ТОМ 16
Устата са създадени да славят Бога, ръцете ни са създадени да правим добро, а
краката
са създадени да ходим, да помагаме на нуждаещите се хора.
Словото завладя народа, мъже, жени и деца и беше така увлекателно и затрогващо, щото хората се разплакаха от хубавите й слова. Тя говореше, че хората са братя пред Бога, че хората трябва да се почитат и уважават. Че трябва да се любят с духовна любов. От устата ни да излизат благи думи, да се почитаме, уважаваме и си помагаме едни други. Децата да почитат родителите, бащите и майките си и другарчетата си и за нищо да не се карат и ненавиждат.
Устата са създадени да славят Бога, ръцете ни са създадени да правим добро, а
краката
са създадени да ходим, да помагаме на нуждаещите се хора.
Речта й продължи дълго време. Като слушах хубавата реч, аз се размислих за моя личен живот. Размислих се, че досега не съм слушал родителите си, братята и сестрите си и че сам предизвиквах с непослушанието си да ме бият всеки ден. Хубавите слова на Кортеза събудиха човешкото в мен. Аз се разплаках и в душата си в момента реших да стана послушно дете, да бъда готов, без да ми заповядват родителите ми, да върша домашната работа.
към текста >>
Поправяше
счупените
кола на селяните и работеше по строящите се сгради, плевни, сайванти.
прогимназиален клас, не повторих класа и не получих слаба бележка. Като се пробуди у мене идеята за Бога като че се вля в мене нова струя, нов живот. С лекота вършех всяка работа. Освен с добитъка и другата къщна работа, аз не сядах свободен. Баща ми бе дърводелец.
Поправяше
счупените
кола на селяните и работеше по строящите се сгради, плевни, сайванти.
Имаше всички дърводелски инструменти. Аз правех шейните на махленските деца, така че от малък усвоих дърводелството. Докато учех в прогимназията, започнах да ходя редовно в църква - влизах в олтаря при дядо поп и му помагах. Турях въглища в кадилницата, турях тамян в кадилницата и я подавах на дядо поп, за да прекади. При пренасяне на свещените дарове през църквата аз кадях пред дядо попа.
към текста >>
30.
6. КОБИЛАТА УБИЙЦА
,
,
ТОМ 16
Една кобила имахме, която бе луда кобила и си бе прехвърлила
крака
през щранга.
И Хумбоджиев гледаше да не закъснеем и все ми викаше: „Карай бързо, да не закъснеем и да не изпуснем влака за Шумен." Навреме бяхме на гарата, обаче времето бе студено, та се простуди конят и започна да кашля. Не след дълго време конят умря. А баща ми оживя. На 23 април 1916 год. баща ми беше на нивата с колата, с каруцата с двата коня.
Една кобила имахме, която бе луда кобила и си бе прехвърлила
крака
през щранга.
Баща ми решил да я оправи, та хванал крака на кобилата, за да го прехвърли през щранга. Тя го ритнала силно в корема и той паднал на място. Конете избягали и започнали да пасат, а баща ми останал да се превива. Един съсед на нивата видял, че баща ми не може да стане, отишъл, впрегнал каруцата си, натоварил баща ни и го докара у дома. През нощта баща ни се помина.
към текста >>
Баща ми решил да я оправи, та хванал
крака
на кобилата, за да го прехвърли през щранга.
Не след дълго време конят умря. А баща ми оживя. На 23 април 1916 год. баща ми беше на нивата с колата, с каруцата с двата коня. Една кобила имахме, която бе луда кобила и си бе прехвърлила крака през щранга.
Баща ми решил да я оправи, та хванал
крака
на кобилата, за да го прехвърли през щранга.
Тя го ритнала силно в корема и той паднал на място. Конете избягали и започнали да пасат, а баща ми останал да се превива. Един съсед на нивата видял, че баща ми не може да стане, отишъл, впрегнал каруцата си, натоварил баща ни и го докара у дома. През нощта баща ни се помина. Когато го къпеха и обличаха, видяха, че слабините му са били насинени и от удара в корема е настъпила смъртта.
към текста >>
А малкият ми брат Иван, като отишъл да оре на нивата, минал по едно мостче с разкъртени дървета и кобилата убийца си счупила
крака
.
Един съсед на нивата видял, че баща ми не може да стане, отишъл, впрегнал каруцата си, натоварил баща ни и го докара у дома. През нощта баща ни се помина. Когато го къпеха и обличаха, видяха, че слабините му са били насинени и от удара в корема е настъпила смъртта. Погребахме го с голяма скръб, на погребението надойде много народ. По-късно веднъж големият ми брат ме остави у дома да работя нещо.
А малкият ми брат Иван, като отишъл да оре на нивата, минал по едно мостче с разкъртени дървета и кобилата убийца си счупила
крака
.
А кон със счупен крак вече не е кон. Затова брат ми Иван отсякъл с брадвата главата на кобилата убийца. Джамбазите бяха натрапили на баща ми тая луда кобила, която не ни даваше да я впрегнем дори. Извикахме един циганин, та й одра кожата за опинци на циганетата.
към текста >>
А кон със
счупен
крак
вече не е кон.
През нощта баща ни се помина. Когато го къпеха и обличаха, видяха, че слабините му са били насинени и от удара в корема е настъпила смъртта. Погребахме го с голяма скръб, на погребението надойде много народ. По-късно веднъж големият ми брат ме остави у дома да работя нещо. А малкият ми брат Иван, като отишъл да оре на нивата, минал по едно мостче с разкъртени дървета и кобилата убийца си счупила крака.
А кон със
счупен
крак
вече не е кон.
Затова брат ми Иван отсякъл с брадвата главата на кобилата убийца. Джамбазите бяха натрапили на баща ми тая луда кобила, която не ни даваше да я впрегнем дори. Извикахме един циганин, та й одра кожата за опинци на циганетата.
към текста >>
31.
1929 година
,
,
ТОМ 16
Студът е
счупен
.
Щях да чета новодошлата беседа, „Аз затова дойдох", но не успях, защото Енчо не си отиде скоро. Легнах си в 11 ч. 14.II.1929. Станах в 7. Времето шарено. Топъл вятър задуха от запад.
Студът е
счупен
.
Кога лежах, тежко ми бе някак си и не ми се ставаше, но като станах, се промени настроението ми, искаше ми се да пея, да скачам, играя. Измих се хубаво по правилата на миенето и след това започнах най-великото от живота -молитвата. Пречистих стаята хубаво и се заприготвях за дома, че щом привърша занятията си, ще потегля за Водица, за да си взема брашно и масло и липов цвят. Потеглих с Димитър Лазаровски. Почти през всичкото време ми се пееше.
към текста >>
Аз помислих да отида и аз да му целуна ръка и да се видим, обаче съгледах, че едина сандал на десния си
крак
съм го изгубил и ходя бос с него
крак
.
Третият сън е нощес на присъмване. Сънувам, че минавам по улица на някой град, където намерих братя и сестри и Учителя. Аз съм бързал да отида тамо. Като това беше пролетно време, имаше пътечки сухи, а на северните склонове имаше още сняг и изтръпчините. Сънувам, че намерих братята и Учителя и всички минават да му целуват ръка.
Аз помислих да отида и аз да му целуна ръка и да се видим, обаче съгледах, че едина сандал на десния си
крак
съм го изгубил и ходя бос с него
крак
.
Затърсих го, намерих един каревъл [калевър] голям, обух него, но той беше пълен с кал и ме изцапа; намерих, кога се върнах назад да го диря, още два сандала, но и те бяха кални, скъсани, едина го премерих, но го не харесах. От няколко дни съм с настроение недобро в духовно отношение. Днес преписах от изпратените от сестра Еленка резюме: „Права насока на живота", свирих с цигулката, след като разбутах нотите си, папките, и те ме настроиха да свиря. 24.III.1929, неделя Станах [от] сън към 6 и 1/2 ч. До обед четох хубавата беседа „Раздай всичко" и тя ми направи такива реформи в духа, ума, сърцето и душата, че аз сторих за добре да си потегля за село, за да я занеса на сестрите в Ковачевец Станка и Недялка и на Рали Арнаудов и Георги Иванов, намислих и сторих и следобед в 2 1/2 ч потеглих, като из пътя препрочетох подчертаните важни мисли от беседата.
към текста >>
Десният
крак
горе ме боли в ставата в дебелото месо Снощи ме каниха на Опака, на вечеринка, но предпочетох да си отида в село, отколкото да отида да си губя времето с вечеринки.
Мислих все чисти възвишени мисли и изпитвах благородни чувства. Вятър нямаше, студът не бе голям. Пътуването по Сопот до Таванца бе много изморитепно. До самото училище аз все си пеех свирех с уста и мислех хубави неща. Като седнах, почувствувах, че съм се много изморил и че пътят ми много дошъл, да си отида и върна и то на бърз ход, а не както да престоя в село.
Десният
крак
горе ме боли в ставата в дебелото месо Снощи ме каниха на Опака, на вечеринка, но предпочетох да си отида в село, отколкото да отида да си губя времето с вечеринки.
27.II.1929., Сряда Станах в 6 1 /2 ч. След молитва написах хубаво писмо на сестра Еленка. Имах много хубаво настроение. До обед учих, а следобед отидох на Гарчиново [? ], за да услужа на колегите тамо в даването на една вечеринка - „Майстори", от името на читалището.
към текста >>
Горе, на извора, снегът бе съвсем лед, където и бастонят не се задържа, та аз паданах на ръцете си,
краката
се подхлъзнаха и аз се устремих надолу по сипея, по урвата.
Заспивам и ето намерих се между нея, където говорихме на разни добри теми и приятни разговори. 22.III.1929., петък Станах в 4 1/2 ч. Измих се, приготвих, вземах нужните [пропусната дума] за тази-сутрешния ден, първият ден на пролетта от астрономичната година, и потеглих за височината. Небето бе ясно. Калта бе замръзнала.
Горе, на извора, снегът бе съвсем лед, където и бастонят не се задържа, та аз паданах на ръцете си,
краката
се подхлъзнаха и аз се устремих надолу по сипея, по урвата.
За да си не нараня ръцете, аз за миг се претърколих на гръб и се устремих чак долу. Бях се изплашил. Излязох горе и в 5 1/2 почнах наряда. Студено беше. След гимнастиките накладох огън.
към текста >>
32.
1931 година
,
,
ТОМ 16
Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със
счупен
крак
и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа.
1931 година 1.I.1931 год., четвъртък Прекарах на Изгрева в разговори с разни братя и сестри. Цялата ваканция така мина неусетно. Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър. 13.I.1931 год., вторник Среща с Учителя Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения. По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални.
Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със
счупен
крак
и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа.
Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак. Или ако преодолееш изкушенията от чувствен характер, то те ще се явят от духовен характер. Служител си на Бога. Ходиш да помагаш на нуждающите се и така всичко за Бога.
към текста >>
33.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Но ето, кога потърсих цигулката си, ето донесоха ми я
счупена
, ръчката й се извърнала назад, резонаторната й клечка е паднала и някои се мъчили да я турят и ето увързали душката с върви, канапи, но не успели да я турят.
Имах още някаква работа с децата, но аз не запомних. Ето, надойдоха приятели, приятелки, братя, сестри. Весело насядаха и заговориха. Аз бях дал цигулката си на някои да свирят. Но като че ли и децата са свирили.
Но ето, кога потърсих цигулката си, ето донесоха ми я
счупена
, ръчката й се извърнала назад, резонаторната й клечка е паднала и някои се мъчили да я турят и ето увързали душката с върви, канапи, но не успели да я турят.
Така я изпотрошили, че аз като я видях, от тъга като че почнах да плача, заоглеждах я и се чудех какво да правя сега без цигулка, особено а това турско село. Тя ми бе една от най-важните разтухи. Помислих си да я занеса или изпратя в София до Коста руснака, който работи във филхармонията. После ми хрумна идеята да си купя нова, но пък ми дойде на ума, че парите ми не достигат, и че сега като ли пък съм уволнен и от Казалджик-Кафтан, та пари имам само 1800 лв. в пощата, а за една хубава цигулка са нужни 4 до 5000 лева.
към текста >>
Но все пак
счупената
остана в ръцете ми и, зла или добра, аз си служех с нея и бях доволен с нея.
Така я изпотрошили, че аз като я видях, от тъга като че почнах да плача, заоглеждах я и се чудех какво да правя сега без цигулка, особено а това турско село. Тя ми бе една от най-важните разтухи. Помислих си да я занеса или изпратя в София до Коста руснака, който работи във филхармонията. После ми хрумна идеята да си купя нова, но пък ми дойде на ума, че парите ми не достигат, и че сега като ли пък съм уволнен и от Казалджик-Кафтан, та пари имам само 1800 лв. в пощата, а за една хубава цигулка са нужни 4 до 5000 лева.
Но все пак
счупената
остана в ръцете ми и, зла или добра, аз си служех с нея и бях доволен с нея.
Сега я гледах само с развалена ръчка, разчупен капак и изобщо - пръсната. Пак се събудих и нещо ми тежко. Главата ми не се дига. Пак се разтичаха кошмарните мисли в главата за това, което вчера прекарах в Кърджали, и че човек каквото си направи, никой не може да му го направи, но и да попадна първо на хора такива гонители, и това не е случайно, имало да уча урок и от тях и в случая, че човек никога не трябва да говори за отрицателните работи и състояния на хората. Защото, говориш ли за злото, ти му поливаш корените и то те следва както сянката ти.
към текста >>
Човек може да обиколи Земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си,
кракът
му не може да стъпи до вратата на Царството Божие - това трябва да имате всякога предвид.
Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намерите в положението на стария човек." „Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената любов, те трябва да знаят нейните качества. Ако не знаят качествата й, те трябва да слушат, да се учат. Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си.
Човек може да обиколи Земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си,
кракът
му не може да стъпи до вратата на Царството Божие - това трябва да имате всякога предвид.
Не е достатъчно да говорите само за Любовта, за да влезете в Царството Божие. Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света и тая лампа не може да изгасне. Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само! " „Казвам: вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото.
към текста >>
Но една от моите ученички - най-голямата, която се момее, си пе плела
краката
и така неприлично седнала, щото аз се засрамих, като я видях, и не смеех да я предупредя, понеже тя това не го съзнава, и още повече Учителят е наблизо.
Веднага заспивам пак и ето, друга картина. Сън: Насядали много наши познати, но има много чужди момичета, мои ученички. Насядали покрай маси на обед. Седнала е и Еленка. На отсрещната маса е Учителят.
Но една от моите ученички - най-голямата, която се момее, си пе плела
краката
и така неприлично седнала, щото аз се засрамих, като я видях, и не смеех да я предупредя, понеже тя това не го съзнава, и още повече Учителят е наблизо.
Но когато се обърнах, ето, също небрежно и неприлично седнала Еленка. Аз се червя от срам от тия женски сядания и забравяния, че да не се поогледа, да си прибере роклята, а да им се виждат срамните части. Но цялата компания момичета водят някой такъв жив, весел разговор и така увлечени, те хич не подозират, че са дошли до неприлично сядане. Събудих се. Станах и почнах да записвам сънищата си от тая нощ.
към текста >>
Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни,
кракът
ми не би стъпвал тука.
Да се каже така, то значи да не мисли човек. Казвате: „Да държим Христа ида не се боим." Че как ще Го държим? Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение. Това е едно криво разбиране. Та казвам: Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици.
Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни,
кракът
ми не би стъпвал тука.
От мое гледище, след като съм ви учил 10 30 години и нищо не сте научили, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават: отде е дошъл Учителят, каква е неговата задача. Вие човъркате тези въпроси както когато някои се интересуват защо някоя мома е толкова красива. Отде съм дошъл? Отдето идвате и вие.
към текста >>
Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете,
краката
.
Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло.
Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете,
краката
.
Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай. Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите.
към текста >>
Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи
крака
.
Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода. Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството.
Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи
крака
.
Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората. Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде. Една мома пътува из Алпите с един добър свой приятел, който я обичал. По едно време, на едно от много опасните места тя вижда едно хубаво, от алпийските цветя - еделвайс, и казва на своя приятел: „Искам да ми откъснеш едно от тези цветя и да ми го донесеш, за да ми докажеш, че ме обичаш." Той отива на това място, да откъсне един еделвайс, с риск на живота си, и като успял благополучно да откъсне цветето, предлага го на момата, като й казва; „Вземи това цвете за спомен, само то ще ти остане от мене." Той казал сбогом на момата и повече не се върнал при нея. С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки." И прав е този момък.
към текста >>
Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете,
краката
с едно въже, обере ви и си отива.
Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате. Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете.
Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете,
краката
с едно въже, обере ви и си отива.
Оставате така няколко дена гладен, измъчен, пожълтял, няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам. Вие веднага тръгвате свободен и започвате да ми се оплаквате от неприятеля си, как сте пострадали. Няма защо да ми се оплаквате. Аз искам вие да бъдете свободни, затова казвам: втори път гледайте да не ви вържат, бъдете внимателни.
към текста >>
34.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1937 година
,
ТОМ 16
Плевнята бе покрита с буйна ръжена слама, но където се изкачвах по покрива, направих пътека, така че с
крака
започна да се изравя старата жълта слама.
Но се събудих така в това страхотно положение. След тоя сън сънувах втори. Намирам се на нашата плевня във Водица. От тамо с две големи дървета се захвърлям да скоча към Стефан Цанев и така, че като че ли хвъркам. И това многократно повтарях.
Плевнята бе покрита с буйна ръжена слама, но където се изкачвах по покрива, направих пътека, така че с
крака
започна да се изравя старата жълта слама.
21.I.1937 год., четвъртък Сън: Намирам се като че ли във Водица, в местността Каранфиликя на Шановата могила. Учителят заедно с братя и сестри са към моето място люцерната, а аз - на могилата на върха. Веднага се яви една много силна вихрушка, която иде откъм Каранфиликя. По нивите - дебели откоси, като овес, фий. Вихрушката всичко вдига и го върти високо като смерч - циклон.
към текста >>
Потърсих я, но намерих от половината на копанята й
счупена
, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка.
Подирих моята цигулка, видях това малко момче, батьов син, като изтърва цигулката ми и я тури в кутията, но спиралата отхвръкна и остана в ръката му. Аз изтръпнах, че ми повредиха цигулката. Закряках, но напразно. Неумело държане я повреди. Докато река да я взема, цигулката като че ли я взема някой и не се намери.
Потърсих я, но намерих от половината на копанята й
счупена
, обаче отчупът не изглежда да е от моята цигулка.
Питам това момче, уж Ганю, кой ми взема цигулката. Той отговори, че той сторил тая работа и сега, докато се счупила, един турчин я е вземал и укрил. Подирих, попитах, но не се узна кой е турчинът. Уж ще мога да изпитам кой е този турчин, но напразно. Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче.
към текста >>
Съглеждам една усойница, която се закриви из
краката
ми, аз отбягнах.
Потърсваха ми се, но ги ядох. Невена Капитанова и много приятелки, съвсем голи, се срещаме в реката и важното е, че не се срамуваме от голотата си. Излязох от реката и се облякох, но съм бос. Знам, че покрай брега има змии. И хубаво гледам да не стъпча някоя, да ме клъвне.
Съглеждам една усойница, която се закриви из
краката
ми, аз отбягнах.
Завиках на другаря си, който бе с тояга, да удря, но тя избяга. Не помня кой бе тоя с тоягата. * Събудих се в 5 без нещо. Вън сняг наваляло. Изобщо тая зима е малко сняг, а много кал.
към текста >>
Някои ми думаха да отида на десния, обаче аз останах на левия, защото
краката
ме силно боляха в коленете.
Равна Сън: Сънувах, че сме събрани много на едно място. Все мъже бяхме. Строил ни е някой си офицер. Другите откъм десния фланг се построиха много бързо при командата: „Надясно, равнис! ", обаче аз останах на левия фланг.
Някои ми думаха да отида на десния, обаче аз останах на левия, защото
краката
ме силно боляха в коленете.
Болят и аз не мога да вървя, не мога да се оправя. Стана ми мъчно, че краката ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите. Евтим Димитров, зетят на поп Андрея в Годеч, ме хванал, прегърнал и върви с мен и говори, та при командата на офицера да изпълним нещо, ние с Ефтима го свършихме. Събраха се после на купчина и ме заобиколиха, искат да им пея. Аз - с едно особно състояние, иска ми се да викна да си попея с висок глас, тъй, като оперен тенор.
към текста >>
Стана ми мъчно, че
краката
ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите.
Строил ни е някой си офицер. Другите откъм десния фланг се построиха много бързо при командата: „Надясно, равнис! ", обаче аз останах на левия фланг. Някои ми думаха да отида на десния, обаче аз останах на левия, защото краката ме силно боляха в коленете. Болят и аз не мога да вървя, не мога да се оправя.
Стана ми мъчно, че
краката
ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите.
Евтим Димитров, зетят на поп Андрея в Годеч, ме хванал, прегърнал и върви с мен и говори, та при командата на офицера да изпълним нещо, ние с Ефтима го свършихме. Събраха се после на купчина и ме заобиколиха, искат да им пея. Аз - с едно особно състояние, иска ми се да викна да си попея с висок глас, тъй, като оперен тенор. Сбогувахме се и си говорим с народа, уж тези са приятели, които ни изпращат. Събудих се с тежкото състояние, че краката ми в коленете ме болят.
към текста >>
Събудих се с тежкото състояние, че
краката
ми в коленете ме болят.
Стана ми мъчно, че краката ме болят и то по моя вина, нарушил добродетелите. Евтим Димитров, зетят на поп Андрея в Годеч, ме хванал, прегърнал и върви с мен и говори, та при командата на офицера да изпълним нещо, ние с Ефтима го свършихме. Събраха се после на купчина и ме заобиколиха, искат да им пея. Аз - с едно особно състояние, иска ми се да викна да си попея с висок глас, тъй, като оперен тенор. Сбогувахме се и си говорим с народа, уж тези са приятели, които ни изпращат.
Събудих се с тежкото състояние, че
краката
ми в коленете ме болят.
* Време може би на промени. Рила, Витоша ясни, прозрачни. Небето бе ясно, но при изгрев се забули с облаци. 26.II.1937 год. Ясен слънчев ден.
към текста >>
А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на
краката
ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено.
Заобиколих, като пък сега съм имал два коня. Преди да ги запрегна в каруцата и си продължа пътуването ето две жени ме замолиха за компания, да дойдели в моята каруца. Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и приятелство да въртят. Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто. Посочих моето и им казах, че ето това, то е моето.
А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на
краката
ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено.
* До обед, на третия час реших да отида в София. Набързо се стегнах. Потеглих. Сухо бе, обаче аз минах изпод Букоровци из правата пътека, та тежко се вървеше от калта. Изморих се. В 5 ч потегли влакът и в 7 ч вечерта - в София.
към текста >>
35.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
В 8 ч си легнах, след като си затоплих
краката
на огъня.
Чуваха се на запад от с. Любиш топовни гърмежи. Времето през целия ден е мъгляво и мрачно. Затьмнях, докато пречистя всички коне. Навечерях се късно с попара от топла вода и хляб с малко кашкавал.
В 8 ч си легнах, след като си затоплих
краката
на огъня.
7.ХI.1943 год., неделя, с. Любиш В 12 ч сред нощ бях буден и чух вистрели на позицията от картечен пистолет. Веднага след първия вистрел се разнесоха такива по всичките височини, където бяха на позиция трите роти: първа, втора и трета, и към тая, където бяха товарната артилерия. Войниците от щаба на дружината, които бяха при мен, веднага станаха, облякоха се, взеха си оръжието и слязоха от тавана, на който спяхме. Всички, вече въоръжени, потеглиха към предварително изкопаните окопи западно от селото.
към текста >>
Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде
счупената
.
Ето позицията на войници. Установи се, че са от III рота, водени от фелдфебела им Никола Кръстев. Вървяхме дебнешката и дебнем, да не би да се натъкнем на сръбски постове и ни открият огън. Залегнахме на една поляна. Всички се снабдиха с патрони от един сандък, който носеха III рота.
Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде
счупената
.
Дълго слушахме виковете на сърбите, които се провикваха: „Бугари, предайте се! Сърбинът зло не ще ви стори! " „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори. Ние се бием против фашизма" и пр. Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко.
към текста >>
Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из
счупеното
стъкло изскача вън.
8.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство, на позиция Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра пътуване, попътем си легнах и съм заспал. В 8 ч запукаха картечници, пушки и за миг завикаха: „Позиция!!! " Някои страхливковци започнаха от прозореца на стаята, учебна стая, да стрелят. Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението.
Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из
счупеното
стъкло изскача вън.
След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията. Наново се въведе тишина, до сутринта. През деня до обед премих набитите коне от дружината и на товарната 14/I батарея. Следобед си отпътуваха ловната рота ред[,..? ] полковника, които донесоха бойни припаси и храна.
към текста >>
36.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Кача се по една стълба, а тия негодуващи уж от мен момичета, кога се наведох и наврях главата пак през една циментова дупка, за да изляза, видях изпод корема си, че момичето, което негодуваше и което аз бях целунал, вземало в кривачка просо (мъдро просо) и ръси по мене, по
краката
и задницата ми, понеже аз го не виждам, като се провирам през дупката.
Запровирах се през едни циментови дувари, даже и през едни дупки се ловко провирах, за да изляза из тия циментови огради. Тъкмо съм пред една къща, ето, при това момиче дойде някаква другарка и ме задяваха с детинските си шеги и закачки, обаче се момеят, момински шеги подмятат, които не помня. Не знам как стана, но момичето, по-шегаджийката, като падна на гърба си и аз се отрололих върху му, то се изсмя и извика уж като изплашено на родителите си, но аз го смъмрих за тая му постъпка и го целунах по устните; то уж щеше да негодува, но докато го целунах, аз скочих и те двете се изсмяха. Аз забързах да потегля към Водица. Уж че тая сцена става в Ковачевец.
Кача се по една стълба, а тия негодуващи уж от мен момичета, кога се наведох и наврях главата пак през една циментова дупка, за да изляза, видях изпод корема си, че момичето, което негодуваше и което аз бях целунал, вземало в кривачка просо (мъдро просо) и ръси по мене, по
краката
и задницата ми, понеже аз го не виждам, като се провирам през дупката.
И това то го прави с цел, един вид магия, че аз да го задирям за в бъдеще и да дойда пак, да се завържат любовни отношения. След това се намерихме другари в едно здание, все там, до тая последна сцена. Не помня сега компанията, но уж единияте Кирил Попов от гр. Кърджали. Ето, влезе стар поп и с влизането си дигна босилек да наръси. Аз не ми се искаше да ме ръси, но се подчиних, защото знам, че той ще ме съобщи на просветното ми началство и ще ме уволнят като противник на църквата.
към текста >>
Ето, както работех, усетих, че
краката
ме щипе нещо.
Свирих, пях и си легнах в 10 ч. 30.IХ.1934 год. Сън. Сънувам къде 4 1/2 ч сутринта следния сън: Намирам се на една поляна. Около мене се намира някой, мисля, че наш Иван и Иванца. Аз съм бъчвар.
Ето, както работех, усетих, че
краката
ме щипе нещо.
Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал. Кракът ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших. Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие. Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ).
към текста >>
Кога погледнах, на левия си
крак
на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал.
30.IХ.1934 год. Сън. Сънувам къде 4 1/2 ч сутринта следния сън: Намирам се на една поляна. Около мене се намира някой, мисля, че наш Иван и Иванца. Аз съм бъчвар. Ето, както работех, усетих, че краката ме щипе нещо.
Кога погледнах, на левия си
крак
на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал.
Кракът ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших. Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие. Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ). Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал Александър -сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа.
към текста >>
Кракът
ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших.
Сънувам къде 4 1/2 ч сутринта следния сън: Намирам се на една поляна. Около мене се намира някой, мисля, че наш Иван и Иванца. Аз съм бъчвар. Ето, както работех, усетих, че краката ме щипе нещо. Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал.
Кракът
ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших.
Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие. Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ). Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал Александър -сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа. Спах до 12 ч.
към текста >>
Събудих се със силното впечатление, че
кракът
ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ).
Ето, както работех, усетих, че краката ме щипе нещо. Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал. Кракът ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших. Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие.
Събудих се със силното впечатление, че
кракът
ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ).
Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал Александър -сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа. Спах до 12 ч. Събуди ме туденски гроздар. Купих си 5 кгр. грозде по 5 лв.
към текста >>
Отдолу ми подадоха сълба, но и сълбата една-долните шишове на нея, защото сълбата бе една вехта ритла, бяха
счупени
и съвсем липсваха.
Тая група от хора, като че сме на екскурзия. Мен, не знам защо, се бях качил горе на високо, на тавана на тая въпросна къща, но къщата отстрани имаше пристройка, че уж аз бях се качил на сайванта. Не знам как, си бутнах носа и то като го чоплех с пръст и потече силно кръв и започна да капе отвисоко долу на земята. Аз се постарах да я затуля, но ми се изцапаха пръстите. Исках да сляза.
Отдолу ми подадоха сълба, но и сълбата една-долните шишове на нея, защото сълбата бе една вехта ритла, бяха
счупени
и съвсем липсваха.
Аз гледах кръвта да не оцапа някого, защото отдолу тая дама държи стълбата и гледа нагоре. Като че ли тая дама бе една еврейка красива. Хванах се здраво за ритлата и за дирека и полека се заспущах, тътрузейки се по дирека. Слязох долу и при държането на стълбата вземаше участие по-малкият ми брат Иван, който бе облякъл моето палто, обаче това палто е скъсано, вехто, чиято грозота и неприветливост аз, носяйки го на меня си, не съм могъл да забележа. Сега, гледайки палтото си облечено на него, аз се отвратих от кирлявостта и скъсаността му, даже и от панталоните му, защото и те били мои.
към текста >>
Кипнах вода, Напарих си
краката
, натопих ризите за пране, напих се с гореща вода и легнах.
Бай Митю Костов ми кипнаха вода за чай. Изпих около 1 кг вода. Навечерях се. Говорихме с Монова, г-жа Петрова, Дончева, и др. и в 10 без 10 бях в Равна.
Кипнах вода, Напарих си
краката
, натопих ризите за пране, напих се с гореща вода и легнах.
Събота, тръгвайки за Петрохан, и в неделя, ми играе все дясното око. 22.Х.1934 год., понеделник Вънка вятър вее. Уморен съм от вчерашното много ходене. Слънцето изгря на ясно, обаче на запад бе облачно. После цялото небе се покри с облаци.
към текста >>
Тя ми каза, че от слънчевите бани, които Еленка й препоръчала, започнали
краката
й да се движат.
До обед учих и заминах в Годеч, за да заваря подофицера, за да му предам направените в неделя снимки. Подофицерът нямал пари и не взема снимките. След пазаруването на книги отидох у Манови и си дойдох. Вечерях у Станой и Андрея Николови. Говорих с Борковата жена - Мара.
Тя ми каза, че от слънчевите бани, които Еленка й препоръчала, започнали
краката
й да се движат.
Интригите, които се бяха завързали между учителя Добрев и г-ца Шишкова, дойдоха дотам, че днес четох, че Добрев се уволнява по чл. 70. Аз не го знам знам дали е бил с леви убеждения тоя колега, защото пред мен се е пазил да си открива идеите, но знаех, че колежката му писала против него, че бил комунист. Легнах си в 8 1/2 ч. 25.Х.1934 год., четвъртък Сън. Сънувах, че съм някъде в непознато място-село и хора.
към текста >>
Усещам си
крака
и затова то е признак, че ще се промени времето.
Такова ми е душевното състояние. Вечерях у Младенови. Свободното си време и вечерта до 11 ч писах печатен шрифт за I отделение. Пак хубав, приятен ден. Тук-таме се забелязваха облачета от сутринта, а на залез слънце се явиха на запад много затъмнени, премрежени облаци.
Усещам си
крака
и затова то е признак, че ще се промени времето.
Нощес сънувах следния сън: Сънувам, че съм в някой обор с учениците си, та им преподавам как трябва да чистят и ринат. Вземах лопатата и започнах да рина само волски извержения, а децата гледат настрани и се подсмиват, че се занимавам с чистенето и чистотата. Днес преди обед някое дете ми открадна големия ми нож. Писах акт за встъпване в длъжност от 28.Х. т. м. и писмо до ок.
към текста >>
37.
19. Разговор с Учителя
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Като видиш човек със
счупен
крак
, ти му кажи вътрешно: „Бог не те е създал да бъдеш болен.
Можем да кажем, че той е представител на шестата раса, защото човекът на шестата раса взима участие в живота на всички. Вяра: Да работиш при всички условия, това значи да имаш вяра. Ядеш ли, спиш ли, болен ли си, умираш ли, умрял ли си и пр. - работи. Пример: Ако видиш болен или затворник и махнеш с ръка и кажеш: „Не искам да гледам, не мога да гледам", то след време ти ще се намериш в същото положение.
Като видиш човек със
счупен
крак
, ти му кажи вътрешно: „Бог не те е създал да бъдеш болен.
Всичко ще се уреди. Ти си здрав. Вярвай в Бога." Мислено го превържи, мислено си представи, че оздравява и си ходи и скача здрав. Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича. Вярвай в Него." И ще си представиш как го освобождават и вече си ходи свободен.
към текста >>
38.
16. Из беседата от Учителя на 3.VIII.1932 г.
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в затвора, или със
счупен
крак
, пукната глава... 59 гл. Исайя.
Ако не можете да дигнете земята на гърба си, показва, че сте слаби; същото е и със сиромашията. Всякой има по едно парченце от сиромашията, която носи със себе си. Сиромашията разваля приятелството, съгласието и пр. Дето влезе, прах дига... Болести от сиромашията идват. Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло.
Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в затвора, или със
счупен
крак
, пукната глава... 59 гл. Исайя.
Царството Божие - когато се справите със сиромашията. Тя е най-лошата. Ако сиромашията те съблазнява, разреши тази задача. По-добре житото да не е в хамбаря, а да хвърлиш житото на нивата. Да знаеш да отваряш сърцето си, то е едно изкуство.
към текста >>
39.
23. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 21.II.1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Пиши му - ми каза - за онзи анекдот от гръцката митология, дето един архитект паднал от постройката, която работил, и си счупил
краката
." Като си счупил
краката
, взел да роптае против бога Зевс, че е създал такъв закон, да падат нещата, и взел да се моли.
Има да се борите с хиляди задачи, които ще ви се дадат да ги разрешите. Без тези задачи вие не можете да минете този курс. Когато се молиш, умът ти трябва да бъде чист, да няма никакви посторонни образи в съзнанието." Както виждаш, хубави мисли се паднаха; и в този дух ми говори Учителят. Той ми каза, че ти някога си се молил на Бога да ги отнеме тези полови енергии и ето, сега ги отнема. - „Като се е молил, не разбирал законите, и сега не ги разбира.
Пиши му - ми каза - за онзи анекдот от гръцката митология, дето един архитект паднал от постройката, която работил, и си счупил
краката
." Като си счупил
краката
, взел да роптае против бога Зевс, че е създал такъв закон, да падат нещата, и взел да се моли.
Явил му се Зевс и запитал какво иска. Той му казва да отмени този закон, да не падат нещата, че какво ще прави той сега със счупени крака. Зевс го послушал, оздравил му краката и отменил този закон. Архитектът се зарадвал и отишел на работа. Като рекъл да закове един пирон, чукът увиснал.
към текста >>
Той му казва да отмени този закон, да не падат нещата, че какво ще прави той сега със
счупени
крака
.
Когато се молиш, умът ти трябва да бъде чист, да няма никакви посторонни образи в съзнанието." Както виждаш, хубави мисли се паднаха; и в този дух ми говори Учителят. Той ми каза, че ти някога си се молил на Бога да ги отнеме тези полови енергии и ето, сега ги отнема. - „Като се е молил, не разбирал законите, и сега не ги разбира. Пиши му - ми каза - за онзи анекдот от гръцката митология, дето един архитект паднал от постройката, която работил, и си счупил краката." Като си счупил краката, взел да роптае против бога Зевс, че е създал такъв закон, да падат нещата, и взел да се моли. Явил му се Зевс и запитал какво иска.
Той му казва да отмени този закон, да не падат нещата, че какво ще прави той сега със
счупени
крака
.
Зевс го послушал, оздравил му краката и отменил този закон. Архитектът се зарадвал и отишел на работа. Като рекъл да закове един пирон, чукът увиснал. Той подскочил да го снеме - и той увиснал във въздуха и стоял 2-3 деня във въздуха и взел пак да се моли. Зевс пак се явил и го попитал какво иска, архитектът го помолил да отмени този закон и да остави първия, че бил по-добър.
към текста >>
Зевс го послушал, оздравил му
краката
и отменил този закон.
Той ми каза, че ти някога си се молил на Бога да ги отнеме тези полови енергии и ето, сега ги отнема. - „Като се е молил, не разбирал законите, и сега не ги разбира. Пиши му - ми каза - за онзи анекдот от гръцката митология, дето един архитект паднал от постройката, която работил, и си счупил краката." Като си счупил краката, взел да роптае против бога Зевс, че е създал такъв закон, да падат нещата, и взел да се моли. Явил му се Зевс и запитал какво иска. Той му казва да отмени този закон, да не падат нещата, че какво ще прави той сега със счупени крака.
Зевс го послушал, оздравил му
краката
и отменил този закон.
Архитектът се зарадвал и отишел на работа. Като рекъл да закове един пирон, чукът увиснал. Той подскочил да го снеме - и той увиснал във въздуха и стоял 2-3 деня във въздуха и взел пак да се моли. Зевс пак се явил и го попитал какво иска, архитектът го помолил да отмени този закон и да остави първия, че бил по-добър. „Да падат нещата - казал на Господа - е по-добре, отколкото вторият закон." Учителят ми каза: това което става с тебе, е за добро.
към текста >>
40.
5. Педагогическа лекция
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Когато
кракът
страда, човек е причина.
Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам! " Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина?
Когато
кракът
страда, човек е причина.
Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен. Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек.
към текста >>
Казвате:
кракът
е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен.
Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам! " Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина.
Казвате:
кракът
е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен.
Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи.
към текста >>
", кажи: „Да донеса по-хубава,
счупената
беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си.
Нито трябва да се осъждаме, нито трябва да се извиняваме. Счупила се стомната - новата стомна, която донесеш, да бъде по-хубава от тази, която си счупил. „Ама защо я счупи? " Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи?
", кажи: „Да донеса по-хубава,
счупената
беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си.
Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си.
към текста >>
Запример някой път вас ви са студени
краката
.
„Ама защо я счупи? " Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи? ", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората.
Запример някой път вас ви са студени
краката
.
Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени.
към текста >>
Щом са студени
краката
ви, на
краката
си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на
краката
си.
", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно.
Щом са студени
краката
ви, на
краката
си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на
краката
си.
Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш.
към текста >>
Мислете 15 минути, и
краката
ви ще се стоплят.
Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си.
Мислете 15 минути, и
краката
ви ще се стоплят.
Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш?
към текста >>
Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и
краката
, каква сила имаш?
- Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят.
Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и
краката
, каква сила имаш?
Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес. Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят?
към текста >>
Животните, които нямат огън, как си стоплят
краката
?
Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес.
Животните, които нямат огън, как си стоплят
краката
?
Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е. Даже и гроздето, което на вас са турили, е много.
към текста >>
41.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния
крак
, па се не бой от нищо — само от бога.
Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни.
На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния
крак
, па се не бой от нищо — само от бога.
И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви. А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува! … Да те притисне некой голем зор, не дай боже, или да ти се закани некой зъбест душманин, или да ти подхвърлят некоя магия в къщи, или да иде у пусти гори, ако нещо децата ти не траят… за всичко, за всичко уйдисва… Плюни само през нея, настъпи плюнката с левата нога и свий челюстта под десното колено, па кажи: кога се разтворят тия вълчи уста сами, тогава да се разтворят устата на… там, който е вече душманинът. Онемее и окапе на местото си… свие му се сърцето… па тебе си ти нищо — рахат си ти, На Тошо Брънката невестата, сирота, шест ги роди, па все й не траят. Свекърва й, проклета да е, като не можа да живува с тех, а они я изпъдиха.
към текста >>
Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с
крак
на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама.
Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне.
Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с
крак
на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама.
Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря.
към текста >>
Като него никой не можеше да прави
счупено
, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко.
А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко.
Като него никой не можеше да прави
счупено
, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко.
Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин.
към текста >>
Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била
счупена
.
— Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби.
Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била
счупена
.
За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна.
към текста >>
За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата
крака
, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката.
Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена.
За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата
крака
, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката.
Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените.
към текста >>
Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още
крака
.
Това мое положение, колкото и да ми беше тягостно тогаз, стана причина да узная за бае Митра пророка това, което сега ще ви разкажа. Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. — Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца. — Не е, не, аз бех там — отговори тетка Елисавета, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели. Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите.
Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още
крака
.
Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка. — Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“. Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня.
към текста >>
Ахмед бей бил малко чакър-кефлия, минал покрай кърпачницата, а Иго не искал да го погледне — не му станал на
крака
.
Ако изчука некоя пара — тя отиваше по пиянлък; инак ходеше окъсан, одрипан, да те е страх да го погледнеш. Те това беше тоя Иго, дето бае Митар пророкът го е видел на онзи свет, рамо до рамо с Ибрахим вали паша. Иго не беше умрел от божа смърт, а от нож. Убоде го Дели Ахмед бей, синът на Омер ага Трапензалията. Аркадашин му бил у млади години — заедно яли, пили и лудували.
Ахмед бей бил малко чакър-кефлия, минал покрай кърпачницата, а Иго не искал да го погледне — не му станал на
крака
.
Беят се втурне към него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш? Не ме ли знаеш ти мене, че аз съм Дели Ахмед бей? “ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам? … Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго.
към текста >>
Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им
краката
, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист.
… Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук. Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек.
Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им
краката
, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист.
От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер! Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи. На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше. Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до бога викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха!
към текста >>
Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с
крака
по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи.
Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер!
Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с
крака
по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи.
На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше. Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до бога викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха! Втори хабер ти се изпрати оттука — умре ти любимата ханъмка, втората ти жена. Тя умре с рожбата си в сърцето. Ти загуби и любовницата си, и детето си и пак не се стресна!
към текста >>
Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една
счупена
аспра чужда не кабуля!
Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил!
Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една
счупена
аспра чужда не кабуля!
“ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква.
към текста >>
42.
VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
И зад купчината се показа некаква
счупена
врата, през която калугеринът се промъкна много лесно, но аз видех голем зор, до като се навеждах да се промъкна след него.
Една чудна сила, която и до сега не мога да разбера, какво би и що би, ме караше, и против моята воля, да го послушам и да тръгна подире му. Аз пристъпих до вратата, със запалена свещ у ръка, и намерих бравата така си харно затворена, както що бех я сам с ръка затворил. Отключих, отворих вратата и пустнах да мине по-напред калугерина, па, след него тръгнах и аз. Той ме поведе из заднята врата на кръчмата, към двора, доста далече навътре, до сами заднята стена. Един голем куп едри и дребни камъни беха обрасли в бурен.
И зад купчината се показа некаква
счупена
врата, през която калугеринът се промъкна много лесно, но аз видех голем зор, до като се навеждах да се промъкна след него.
Вътре, като влезнах, удари ме един лош дъх на плесен и на нещо, което гние. Това беше една хумба, копана под земята, некога, за ледница. Калугерина тръгна към дълбоката част на хумбата и, като пружи пръст, показа ми един човешки труп в кюшето на хумбата, обвит в една черна мантия, като тая, с която беше облечен калугерина. Щом видох трупът, и калугеринът изчезна, стори ми се, като че в земята потъна. Уплашен, разтреперан, едвам се върнах в стаята, където бех задремал, когато ме събуди калугерина.
към текста >>
Дедо Андро като го зърна, рипна на
крака
и поръча на дечурлигата: - Карабината, деца, скоро карабината!
Едни почнаха да разправят кое може да бъде истина и кое не може, а драгите се впуснаха на разни шегобийства и зевзеклък. Туку речи, че веселбата се беше пак подновила. По едно време изкрека- ха пилците и кокошките край хамбара у дедовото Андрово дворище. Всички обърнаха очи нататък, да видят какво се е случило. Един орел почна да облита все по-низко над двора, където беха пилците.
Дедо Андро като го зърна, рипна на
крака
и поръча на дечурлигата: - Карабината, деца, скоро карабината!
Десетина пилци ми отнесе в не- колко дена, тоя хайдук, ама сега нема да ми утечеш, па какво и да е. А дедо Андро беше истина нишанджия, що му еш нема; къде насочи пушка и прати куршум, да речеш, че го е с тесла приковал. Карабината биде бързо донесена и дедо Андро, като я хвана у ръцете, подскочи като че е момък на двадесет и пет години. Той се отдалечи на десетина крачки от софрата, притули се зад стрехата до чардака и от там напери своята карабина. Дедо Андро не се бави много да мери и опна яйят на чатмака.
към текста >>
43.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Стомната е
счупена
.
Но не тази обикновената топлина, която е един резултат. Тя е един факт. Като кажем „факт”, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва.
Стомната е
счупена
.
Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал.
към текста >>
Доказано е, че е
счупена
, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава.
Като кажем „факт”, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш?
Доказано е, че е
счупена
, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава.
Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни.
към текста >>
Ти казваш: „Стомната е
счупена
.” Ако стомната е здрава и казваш, че е
счупена
, това не е вярно.
Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва.
Ти казваш: „Стомната е
счупена
.” Ако стомната е здрава и казваш, че е
счупена
, това не е вярно.
Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни. Някой ти казва: „Аз ти говоря истината, аз ти говоря за любовта”, а пък той няма никаква любов! Каква ти любов!
към текста >>
Гледам го, че прилича на дете маха с
краката
си.
Когато минавам покрай някое цъфнало цвете, помириша го и си казвам: „Много е хубаво." Това цвете се извинява и ми казва: „Извини ме, че нямам онази поза, която трябваше да имам към тебе като Учител и съм се разгалило.” Това цвете е цъфнало и казва: „Искам да примамя някого. Имам стока. Пращам това ухание наоколо, за да дойдат малките мушички и да ми донесат едно благословение.” Казвам му: „Много добре вършиш. Извърши си работата така, както Господ те е научил.” Дойде снощи един голям бръмбар. Той се обърна на гърба си.
Гледам го, че прилича на дете маха с
краката
си.
Гледам го, седя при него. Мъчи се, горкият - не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде. Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне.
към текста >>
Турих си пръста до него, той се обърна с
краката
надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде.
Извърши си работата така, както Господ те е научил.” Дойде снощи един голям бръмбар. Той се обърна на гърба си. Гледам го, че прилича на дете маха с краката си. Гледам го, седя при него. Мъчи се, горкият - не знае законите на равновесието.
Турих си пръста до него, той се обърна с
краката
надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде.
Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне. И вие някой път, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите. Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди. Вие искате да знаете дали някой човек ви обича или не.
към текста >>
44.
6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Аз дойдох да му подам ръка, а той бяга." След счупването на
крака
му, когато ходеше с патерици и бастун, аз го съжалявах, че изпадна в това незавидно положение.
Отговорих й. че аз винаги съм готов да се примиря с всеки от братството. След паневритмията на поляната над езерото на Чистотата отидохме групово с нея и други в лагера на Петър, но той като ме видя, се скри в палатката си и не излезе. Мария ходи и говори с него. Казах И: „Разбра ли кой е виновен за лошите отношения помежду ни?
Аз дойдох да му подам ръка, а той бяга." След счупването на
крака
му, когато ходеше с патерици и бастун, аз го съжалявах, че изпадна в това незавидно положение.
Колкото пъти го срещах, той тръгваше в обратна посока и бягаше от мен. Но не можеше да избяга от Лилита (), безлюбието, които разрушиха живота му с едни скрити злокобни влияния, за които пише Марийка и се чуди откъде идват те, в VI том на „Изгрева”. На 22.ІІ.1976 г. отивах на Витоша и вървях по снега от Алеко към Резньовете - Мечата поляна. От рейса слезе след мене Петър, Марийка Марашлиева, Дина Станчева и още няколко жени.
към текста >>
пада голяма ваза и начупва
крака
му на над 40 парчета, Оправят го в Пирогов и тръгва с патерици и после с бастун.
отивах на Витоша и вървях по снега от Алеко към Резньовете - Мечата поляна. От рейса слезе след мене Петър, Марийка Марашлиева, Дина Станчева и още няколко жени. Петър отзад взе да ме атакува. Използвах духовните знания, които имах, махнах с ръка и пресякох атаките. След няколко дена на 26.ІІ.1972 г.
пада голяма ваза и начупва
крака
му на над 40 парчета, Оправят го в Пирогов и тръгва с патерици и после с бастун.
Много съжалявах, че не изтърпях на злото му. Той казал през Марийка, че Учителят му казал веднага да напусне работата и се пенсионира, но той не послушал и на това се дължало счупването на крака му (както на мен за електрониката - където аз послушах). Петър като се лекува и минава през големи болки разбира, че аз съм главната причина за неговото нещастие и събира всичките адови сили в себе си и ме атакува. Сутринта станах и казах на Елена, че отивам на смърт и потеглих към малкия Купен. Приех наказанието, което заслужавах.
към текста >>
Той казал през Марийка, че Учителят му казал веднага да напусне работата и се пенсионира, но той не послушал и на това се дължало счупването на
крака
му (както на мен за електрониката - където аз послушах).
Петър отзад взе да ме атакува. Използвах духовните знания, които имах, махнах с ръка и пресякох атаките. След няколко дена на 26.ІІ.1972 г. пада голяма ваза и начупва крака му на над 40 парчета, Оправят го в Пирогов и тръгва с патерици и после с бастун. Много съжалявах, че не изтърпях на злото му.
Той казал през Марийка, че Учителят му казал веднага да напусне работата и се пенсионира, но той не послушал и на това се дължало счупването на
крака
му (както на мен за електрониката - където аз послушах).
Петър като се лекува и минава през големи болки разбира, че аз съм главната причина за неговото нещастие и събира всичките адови сили в себе си и ме атакува. Сутринта станах и казах на Елена, че отивам на смърт и потеглих към малкия Купен. Приех наказанието, което заслужавах. На връщане като слизах по баира, през гората на едно място имало лед покрит със сняг. Хлъзнах се и си счупих дясната ръка.
към текста >>
Отидох в Пирогов и ми направиха гипс, който свалиха след месец и така беше заздравяла ръката, че не личеше, че е
счупена
.
Сутринта станах и казах на Елена, че отивам на смърт и потеглих към малкия Купен. Приех наказанието, което заслужавах. На връщане като слизах по баира, през гората на едно място имало лед покрит със сняг. Хлъзнах се и си счупих дясната ръка. Благодарих на Учителя.
Отидох в Пирогов и ми направиха гипс, който свалиха след месец и така беше заздравяла ръката, че не личеше, че е
счупена
.
Отидох в бригадата при колегите си (искаха да ме трудоустроят за 6 месеца). Те ми казаха да не се трудоустроивам, а да отида и да съм между тях, без да работя. Отидох, но мога ли да лежа на гърба на колегите си и започнах да работя. Забравих, че ръката ми е счупена. Повече никога не сьм използвал да премахна някое препятствие със страшните духовни сили.
към текста >>
Забравих, че ръката ми е
счупена
.
Благодарих на Учителя. Отидох в Пирогов и ми направиха гипс, който свалиха след месец и така беше заздравяла ръката, че не личеше, че е счупена. Отидох в бригадата при колегите си (искаха да ме трудоустроят за 6 месеца). Те ми казаха да не се трудоустроивам, а да отида и да съм между тях, без да работя. Отидох, но мога ли да лежа на гърба на колегите си и започнах да работя.
Забравих, че ръката ми е
счупена
.
Повече никога не сьм използвал да премахна някое препятствие със страшните духовни сили. Злото не може да се излекува със зло. Предсказанието, което му направих, за мое съжаление се сбъдна напълно. Племенникът му веднага проявява качествата си и започнали постоянно да се карат. Милицията му направи 6 обиска и му взеха всичките книги и таблици по астрология.
към текста >>
Когато аз отблъснах атаките му, които идваха от Лилит () в Риби в съвпад с Луна, той си счупи
крака
.
Управниците се амбицират и го уволняват дисциплинарно ( - Уран квадрат Марс). 1949 г. отива на езерата и като слиза отгоре остава да живее при брат Гради и става изкопчия. Забравя заръката на Учителя. Последствията отнепослушанието му към Учителя са всичките тези кармични ситуации, за които говоря в биографията му.
Когато аз отблъснах атаките му, които идваха от Лилит () в Риби в съвпад с Луна, той си счупи
крака
.
Когато повтори грешката си и ми отмъсти, Учителят ми запази живота, в него се задвижиха всички тъмни сили. - Сатурн квадрат Луна съвпад Лилит (Сатурн в първи дом) и здравето му значително се влоши. Задейства се (Уран квадрат Марс) - 6-те обиска и (Уран паралел Плутон) облъчване с психотронно оръжие. Понеже Луна съвпад с Лилит е в XI дом на приятелите, той под действието на Лилит скъса връзките си с всички приятели от братството и остана само със сестра Мария Марашлиева. Понеже () в разменени знаци, Нептун съвпад с Меркурий и Слънце в Рак, Лилит разклати психиката му и той изпада в много трудно положение, отвсякъде обграден с врагове.
към текста >>
45.
1929 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Колкото малък да е конецът на внушението, той все оказва влияние върху човека, както паяжината оказва влияние върху
крака
на мухата.” „Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище.
При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят като душа в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче, когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал - любов, знания, живот- всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърдчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека.
Колкото малък да е конецът на внушението, той все оказва влияние върху човека, както паяжината оказва влияние върху
крака
на мухата.” „Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище.
Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така именно той черпи материали за физическия живот Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и сьвършени, от време на време имат нужда да слизат в материалния свят. да почерпят от него такива материали и сили.
към текста >>
И без да се изправя
счупения
крак
на някои болен,
счупеното
място ще оздравее, но
кракьт
ще остане хилав.
Докато всичко не се запали и изгори, светът няма да се оправи. Под думата огън те разбират вътрешния огьн в човека. Ще кажете: Щом е така, не е нужна религия, вяра, проповеди, наука на хората. Като дойде огънят, той всичко ще пречисти. - И без това може, само че хората ще минат през по- големи страдания.
И без да се изправя
счупения
крак
на някои болен,
счупеното
място ще оздравее, но
кракьт
ще остане хилав.
Обаче, разумният хирург ще постави всяка счупена кост на мястото й и кракьт ще оздравее без никакъв дефект. Значи, знанието е от голяма полза за човека. Ако не дойде Учител в света, които да изправи нашите удове - умове и сърдца, и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат. За да се изправи криво зарасналия крак на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този крак и внимателно ще постави всяка кост на нейното място. Природата не търпи никакви дефекти.
към текста >>
Обаче, разумният хирург ще постави всяка
счупена
кост на мястото й и
кракьт
ще оздравее без никакъв дефект.
Под думата огън те разбират вътрешния огьн в човека. Ще кажете: Щом е така, не е нужна религия, вяра, проповеди, наука на хората. Като дойде огънят, той всичко ще пречисти. - И без това може, само че хората ще минат през по- големи страдания. И без да се изправя счупения крак на някои болен, счупеното място ще оздравее, но кракьт ще остане хилав.
Обаче, разумният хирург ще постави всяка
счупена
кост на мястото й и
кракьт
ще оздравее без никакъв дефект.
Значи, знанието е от голяма полза за човека. Ако не дойде Учител в света, които да изправи нашите удове - умове и сърдца, и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат. За да се изправи криво зарасналия крак на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този крак и внимателно ще постави всяка кост на нейното място. Природата не търпи никакви дефекти. Човечеството се нуждае от велик Учител, който да изправи неговите изкривени удове.
към текста >>
За да се изправи криво зарасналия
крак
на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този
крак
и внимателно ще постави всяка кост на нейното място.
- И без това може, само че хората ще минат през по- големи страдания. И без да се изправя счупения крак на някои болен, счупеното място ще оздравее, но кракьт ще остане хилав. Обаче, разумният хирург ще постави всяка счупена кост на мястото й и кракьт ще оздравее без никакъв дефект. Значи, знанието е от голяма полза за човека. Ако не дойде Учител в света, които да изправи нашите удове - умове и сърдца, и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат.
За да се изправи криво зарасналия
крак
на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този
крак
и внимателно ще постави всяка кост на нейното място.
Природата не търпи никакви дефекти. Човечеството се нуждае от велик Учител, който да изправи неговите изкривени удове. Човечеството се нуждае от велик лекар - хирург, който да изправи криво зарасналите му крака. „Огън дойдох да запаля.” За какъв огън говори Христос? Той не говори за обикновения огън, който хората познават, но за огъня като наука, като възможност, с която могат да излязат от обикновения живот и да направят връзка с великия алхимик, с разумното начало в природата.
към текста >>
Човечеството се нуждае от велик лекар - хирург, който да изправи криво зарасналите му
крака
.
Значи, знанието е от голяма полза за човека. Ако не дойде Учител в света, които да изправи нашите удове - умове и сърдца, и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат. За да се изправи криво зарасналия крак на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този крак и внимателно ще постави всяка кост на нейното място. Природата не търпи никакви дефекти. Човечеството се нуждае от велик Учител, който да изправи неговите изкривени удове.
Човечеството се нуждае от велик лекар - хирург, който да изправи криво зарасналите му
крака
.
„Огън дойдох да запаля.” За какъв огън говори Христос? Той не говори за обикновения огън, който хората познават, но за огъня като наука, като възможност, с която могат да излязат от обикновения живот и да направят връзка с великия алхимик, с разумното начало в природата. Това значи да разбират езика на великата природа. Природата има свой език, с който хората могат да се разбират. Който знае нейния език и говори на него, тя ще му даде всичко, каквото желае.
към текста >>
Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до
краката
, да види какво представяте, дали носите със себе си документи, на които може да се разчита.
Това са планетите Слънце, Меркурий, Венера и Земя. Ония планети пък, които са вън от орбитата на Земята, оказват влияние върху външния или обективен живот на човека Това са планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Като знаете това, ще можете при специални случаи в живота си да се отправяте към една или друга планета. За пример, ако имате нужда от пари, ще се отправите пьрво към Юпитер, които ще ви изпрати при Сатурн - секретар и касиер на боговете. Сатурн е крайно строг.
Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до
краката
, да види какво представяте, дали носите със себе си документи, на които може да се разчита.
Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поръчителите, които се застъпват за вас. Като види, че сте благонадежден човек, ще ви изпрати при Марс - съдебният пристав, който издава решението. Щом се явите при Марс и той ще ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, към която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркурий, който изплаща чековете.
към текста >>
46.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.
,
Думите на Видния Странник Буди-Са
,
ТОМ 20
Не дръж сметка за
счупените
стомни на своите съседи.
Ако научиш това, ти много ще придобиеш; ако не научиш това, много още ще скърбиш. Не съжалявай за това, което си забравил, радвай се на това, което помниш! Ако видиш, че грешникът греши - дошло е вече време за тебе да станеш праведен! Мисли само за това, което носи живот в себе си. За скъсаните дрипи не жали.
Не дръж сметка за
счупените
стомни на своите съседи.
Не търси знание, което разстройва - то не е за тебе! Знай, че пътищата на изгряващото и на залязващото слънце се различават. Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на мъдрия и на невежия, на человеколюбивия и на насилника, на любящия и мразещия - тоже се различават. Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни. Не изгасяй свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява.
към текста >>
Че
кракът
не е негов и не иска да го обува, или намуши - умен ли е ?
Но как може да се тури ред някъде? Трябва първо да имаш една основа. Коя е тя? Казахме я - Обичта. Ако един човек рече, че едната му ръка не е негова и не иска да я храни и облича или захапе?
Че
кракът
не е негов и не иска да го обува, или намуши - умен ли е ?
Целият народ е такова тяло - един голям човек - и всеки човек е една клетка от него: всеки трябва да получи своето - и храница, и топлинка, за да бъде жив и да може да работи заедно с всичкото останало тяло. Всеки от вас има тяло и знае това - и за всяко нещо от него го боли - обича си го! Болката показва, че го обича - като претръпне, престане да обича, тогава все му е едно. Това е началото на смъртта. Но в живия човек всяко нещо си е на своето място и всяко от тях е необ- ходимо за живота на цялото.
към текста >>
Ако искаш да накараш хората да ходят в правия път, стани
крака
за тях.
И ако ти ги задоволиш - ти си хлябът. Ако не можеш да им помогнеш, не съжалявай - ще знаеш поне Истината: че не си. Ако искаш да просветиш хората, стани книга за тях! Нека те почернят с всички писмена - и влез във всички ръце - и лоши, и добри, нека те четат! И ако може да ги оправиш, ти си определената книга.
Ако искаш да накараш хората да ходят в правия път, стани
крака
за тях.
И ако те тръгнат в правия път - ти си краката, които трябват. Пък ако не тръгнат в правия път, не съжалявай - научил си поне Истината. Ако искаш да научиш хората на Правда - стани ръце за тях. И ако те постъпват право - ти си ръцете, нужни за тях. Ако искаш хората да си говорят любовно - стани език за тях.
към текста >>
И ако те тръгнат в правия път - ти си
краката
, които трябват.
Ако не можеш да им помогнеш, не съжалявай - ще знаеш поне Истината: че не си. Ако искаш да просветиш хората, стани книга за тях! Нека те почернят с всички писмена - и влез във всички ръце - и лоши, и добри, нека те четат! И ако може да ги оправиш, ти си определената книга. Ако искаш да накараш хората да ходят в правия път, стани крака за тях.
И ако те тръгнат в правия път - ти си
краката
, които трябват.
Пък ако не тръгнат в правия път, не съжалявай - научил си поне Истината. Ако искаш да научиш хората на Правда - стани ръце за тях. И ако те постъпват право - ти си ръцете, нужни за тях. Ако искаш хората да си говорят любовно - стани език за тях. И ако Любовта протече през него - нека го мърдат както искат - добре е.
към текста >>
Нищо не значи, че още човешки
крак
може да не е стъпял там - толкова по-добре за тебе: високият стремеж въздига всичко!
Ти можеш да познаваш другите само дотолкова, доколкото позна- ваш себе си. Няма защо да разбираш хората, достатъчно е, ако разбереш себе си! А ако не можеш помогна на себе си, как ще помогнеш на другите? Можеш да се колебаеш и мениш, но не в избора на идеала си - а само в пътищата към него. Нека той винаги е най-високият връх!
Нищо не значи, че още човешки
крак
може да не е стъпял там - толкова по-добре за тебе: високият стремеж въздига всичко!
И ако знаеш неговото истинско име - ти ще го призовеш - и ще имаш неговата сила, защото ако знаеш правилното име на един закон, той вече дей- ствува в тебе! И по това ще познаете, че вече е дошел: светлината ще дойде в ума ти, топлина - в сърцето ти и радост - в живота ти - защото и ти, само когато извикат името ти с любов - слушаш и даваш това, което искат от теб! Любовта ражда живота! Искаш ли да си здрав, не мисли друго освен доброто! Сълзите на които да са очи сочат само, че сбъркан е пътят!
към текста >>
47.
ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА
,
,
ТОМ 20
Царят паднал на колене, протегнал ръце и му целунал
краката
.
С гневен поглед го посрещнал царят. - Само ти ли едничък нема жал за това дете и не си се помолил за него заедно с другите? И когато всички ронеха сълзи, само ти ли пееше, нехаен към царска и народна скръб? Изгледал го момъкът дълго и нищо му не казал, а само приближил до болното дете, сложил ръката си на челото му - и то тутакси станало от леглото. - Пях, царю, защото аз вярвах в живота само - а вие всички плачете, защото вярвахте и в нещо друго!
Царят паднал на колене, протегнал ръце и му целунал
краката
.
- Искай каквото обичаш - ако щеш и цялото царство твое ще бъде! Твой роб съм, готов да бъда слуга всеки ден, кажи само! Усмихнал се момъкът и наклонил глава. - Мен всичко ми е вече дадено. Ти нищо не можеш ми даде, защото от нищо нямам нужда.
към текста >>
Пътник със
счупен
крак
охкал.
- Зная - казал той, - децата винаги искат да знаят края на това, което са започнали. -Да, Свети - казал момъкът. - Смисълът на живота ми е тъмен... Защо?... Но той не довършил, когато настрана някъде от пътя видял, че пъшкал някой човек. Приближили се.
Пътник със
счупен
крак
охкал.
Царският син взел да го разпитва кой е и откъде е. Кой му е счупил крака? Слаб, със засъхнали устни, човекът едва шепнел. Мъдрецът свалил златната книга от раменете си, вдигнал го, напоил и превързал. Настигнал ги царят с коня, предали го нему, а те тръгнали пак.
към текста >>
Кой му е счупил
крака
?
- Смисълът на живота ми е тъмен... Защо?... Но той не довършил, когато настрана някъде от пътя видял, че пъшкал някой човек. Приближили се. Пътник със счупен крак охкал. Царският син взел да го разпитва кой е и откъде е.
Кой му е счупил
крака
?
Слаб, със засъхнали устни, човекът едва шепнел. Мъдрецът свалил златната книга от раменете си, вдигнал го, напоил и превързал. Настигнал ги царят с коня, предали го нему, а те тръгнали пак. Когато стигнали до едно село, видели край едно дърво седнал млад момък да плаче. Царският син пак започнал да го разпитва.
към текста >>
48.
II. БУНТ
,
,
ТОМ 20
Всички при това тупаха
крака
по прашния път - маршируваха с такова усърдие и ревност, че скоро над тях се вдигна тежък облак прах и ги закри всецяло.
Но малцина имаше да слушат - всички говореха и даваха мнения. И тъкмо тия, които най-малко бяха питани, те най-много говореха. Скоро доведоха и коне, кой знае отгде взети, и някои началници се покатериха на тях, кой със седло, кой само някоя дреха метнал - те всички се мъчеха да се крепят как да е върху тях, което не беше много лесно, защото някои имаха само въженца вместо юзда, а други от конниците, малцина наистина, им се струваше, че са се качили на слонове, а не на коне... Няколко музики, или по-право, части от музики, защото бяха ги споделили, да стигнат на всички отряди по малко, писнаха най-отчаяно, когато вече трябваше да тръгнат. Това бяха ухораздирател-ни звукове, много мъчно можеха да се понасят, но и не ги и слушаха. Всички си пееха сами марша на Интернационала, а който го не знаеше, имаше и такива, просто викаха и кряскаха на приумица... Червените книжни ленти шумяха, криваците, коловете и прътите, на някои от които бяха завързани остри големи ножове, се клатеха неравномерно като вълни на море, разбивани от невидим вятър.
Всички при това тупаха
крака
по прашния път - маршируваха с такова усърдие и ревност, че скоро над тях се вдигна тежък облак прах и ги закри всецяло.
И това изглежда ги направи още по-страшни в очите на техните противници, та и не дочакаха да се срещнат. Когато сваленият, но недал си още оставката околийски се опита да ги обходи с около 15 конни стражари, които бяха му останали още верни, те, всичкото местно ново самоуправление и военни импровизирани чинове, натоварени на каруци, кабриолети, файтони и автомобили, бягаха вече към Севлиево, където се надяваха да намерят закрила под мощните гърла на артилерията. Но когато изпратени хора от околийския по околни пътища, ги подплашиха с лъжата, че и в Севлиево е съветско управление, мнозина се пръснаха като пилци по разни посоки, окайвайки лековерието си. Но няколко от тях поискаха да проверят това, не се поддадоха и продължиха пътя си. В същото време в града, вместо очаквания бой, се разви грандиозна манифестация.
към текста >>
Той отвори пътната врата и видя, че тя бе насилвана и
счупена
- не се затваряше вече.
Беше много късно, когато неговото хлопание разтревожи съня на едни негови другари, работници. Но когато го узнаха, те с голяма бързина му отвориха и братски приеха. Техните услуги бяха на мястото си, защото от голямото напрежение при бягането и от удара в главата, Генко го втресе почти веднага, щом легна... Едва на втория ден, слаб като сянка, с изпито лице, той стана да походи малко в свободния град, който шумеше, като да бе разбъркан кошер... Без да сети, машинално, той беше се озовал къде къщата на Анини. Там всичко беше тихо, като да бяха умрели. Капаците на прозорците на долния етаж бяха затворени съвсем.
Той отвори пътната врата и видя, че тя бе насилвана и
счупена
- не се затваряше вече.
Това го смути и той прекрачи бързо. Но вратата на къщи се оказа заключена. Звъни - никой не се обади. Тогава той отиде към кухнята. Там нещо се громолясваше и някой говореше с някого, или може би сам на себе си бъбреше, но изглеждаше силно ядосан... Генко потропа на вратата на кухнята и бъбрението и тропотът спря за малко, но след това веднага се чу креслив глас: - Какво искате, проклетници с проклетници?
към текста >>
Краката
му изменяха, омекваха неочаквано, или попадаха не точно на това място, на което той искаше.
Тя си захлюпи главата на коленете и заплака наново. Баба Рада се наведе над нея и я повдигаше уж лекичко, да я отведе пак горе. Като я прехвана под мишците, тя я повлече нагоре по стълбите, като пухтеше и пъшкаше и на всяко стъпало се спираше, за да си почива - господарката й бе почти изгубила съзнание. Генко залиташе, но все пак бързаше, колкото можеше, към града. Главата го болеше и в слепите му очи биеше, като че ли някой ковеше там.
Краката
му изменяха, омекваха неочаквано, или попадаха не точно на това място, на което той искаше.
А в устата му беше горчиво и сухо. Сещаше студени тръпки. Струваше му се, че наскоро ще го втресе пак и това още повече го тревожеше. Градът сега му се стори цяла лудница. И тия червени знамена и викове, тия постоянно говорещи хора, на които той понякога преставаше да чува гласовете, като че ли потъваха някъде... Един-два пъти даже облак прикри погледа му за няколко секунди и той трябваше да се облегне на една стена.
към текста >>
Червенокос, с лунички по лицето и ръцете, малко заекващ при говоренето, той махаше ръце и тропаше с
крак
при всяко запъва-ние - и това правеше всичко казано от него да изглежда прекомерно комично.
Сънят през нощта бе го ободрил. И мисълта за работа, която му предстоеше, като че ли беше най-добро лекарство срещу треската. Той чувствуваше, че днес ще може да се справи. И наистина съдбата го покровителствуваше. Още при вратата той се сблъска с фарфалака - работник, на когото едва ли някой знаеше истинското му име, но когото всеки познаваше.
Червенокос, с лунички по лицето и ръцете, малко заекващ при говоренето, той махаше ръце и тропаше с
крак
при всяко запъва-ние - и това правеше всичко казано от него да изглежда прекомерно комично.
Ге н ко бе му правил някакви дребни услуги. И той, като разбра какво търси, поиска веднага да му помогне и го повлече по стаите на съда. И навсякъде той влизаше като свой, без билет и без чукане. - Другари! - крещеше той почти на всяка врата, - не може, не търпи отлагание!
към текста >>
А онези, които искат да смажат бунта, са решителни - искат унищожение до
крак
, т.е.
Това е пророчество. 19 - Онези, които вдигат бунта - Септемврийското въстание, го правят по заповед от чужбина - Г. Димитров и В. Коларов, но някои болшевики в страната не са съгласни с него. Има също разногласие и между земеделците.
А онези, които искат да смажат бунта, са решителни - искат унищожение до
крак
, т.е.
избиване до крак. 20 - Запалването на къщите е било стратегия на болшевиките. Но тя се реализира от фашистката власт, която палеше къщите на комунистите и техните помагачи, наречени «ятаци». Аз лично съм виждал десетки разрушени къщи. 21 - Военният преврат, осъществен от армията с артилерия, оръдия, картечници, унищожава леко въоръжените въстаници - с револвери и пушки.
към текста >>
избиване до
крак
.
19 - Онези, които вдигат бунта - Септемврийското въстание, го правят по заповед от чужбина - Г. Димитров и В. Коларов, но някои болшевики в страната не са съгласни с него. Има също разногласие и между земеделците. А онези, които искат да смажат бунта, са решителни - искат унищожение до крак, т.е.
избиване до
крак
.
20 - Запалването на къщите е било стратегия на болшевиките. Но тя се реализира от фашистката власт, която палеше къщите на комунистите и техните помагачи, наречени «ятаци». Аз лично съм виждал десетки разрушени къщи. 21 - Военният преврат, осъществен от армията с артилерия, оръдия, картечници, унищожава леко въоръжените въстаници - с револвери и пушки. 22 - Озлоблението към болшевиките е било много голямо.
към текста >>
От друга страна, те са усещали, че рано или късно болшевиките ще дойдат на власт и са искали да ги изтрепят до
крак
.
Но тя се реализира от фашистката власт, която палеше къщите на комунистите и техните помагачи, наречени «ятаци». Аз лично съм виждал десетки разрушени къщи. 21 - Военният преврат, осъществен от армията с артилерия, оръдия, картечници, унищожава леко въоръжените въстаници - с револвери и пушки. 22 - Озлоблението към болшевиките е било много голямо. Тази омраза се е разпалвала от белогвардейците, избягалите от болшевишката революция и дошли в България.
От друга страна, те са усещали, че рано или късно болшевиките ще дойдат на власт и са искали да ги изтрепят до
крак
.
към текста >>
49.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
Веднъж съм излязъл да се пързалям със
счупен
стол и съм замръзнал и ме занасят в къщи.
няма път от Русе до Силистра. За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала.
Веднъж съм излязъл да се пързалям със
счупен
стол и съм замръзнал и ме занасят в къщи.
По средата на септември баща ми Крум се върна вечерта с камион от командировката. Каза ни да вземем двете шейни и да отидем до дървенишкото шосе, където спрял камионът им, понеже не може да мине по тясното мостче към Изгрева, Баща ми беше донесъл голям сандък с брашно, две дамаджани олио, 2 пити кашкавал, тенекия със сирене, тенекия мед. Изля се Божието благословение върху нас, за което се молех, Дойде краят на глада. Учителят нарежда на брат Мутафчиев, чрез вегетарианското дружество да замени купоните за месни продукти с такива за вегетариански. Имахме достатъчно храна.
към текста >>
Преседяхме два дена и се върнахме на Изгрева с малко набити
крака
.
Баба Мария и дядо Иван, като разбраха, че сме от Изгрева, ни приеха като свои деца. Направиха хляб и ядене и ни нагостиха добре. Посрещнахме 2 пъти изгрева на слънцето от Големия Резен и се радвахме на топлото време. Германците имаха голям бинокъл - перископ и ни позволиха да погледнем през него. София се виждаше като на длан, Изгрева, полянката и къщите.
Преседяхме два дена и се върнахме на Изгрева с малко набити
крака
.
По същото време група наши приятели решават да отидат на Витоша. Брат Петър Филипов отива при Учителя и му съобщава тяхното желание, но нямали хляб, Учителят казал: „Идете, рекох, то ще се нареди.” Сутринта тръгват рано и посрещат изгрева над сипея и отиват на Ел Шадай, където си сваряват и пият гореща вода - не закусват, защото нямат хляб. Тръгват нагоре към Горския дом. Пръв върви Петър и по средата на пътя вижда на малко сено сложена топла питка. Той я взима, разчупва я и подава на следващите го приятели да закусят.
към текста >>
Не виждах нищо пред себе си, но
краката
ми напипваха пътеката.
Без много да мисля и без да се обадя на родителите, аз се затичах по пътеката надолу в мъглата. От тичането се затоплих и почнах да не чувствувам студеният вятър, който охлаждаше тялото ми. Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете и шапките, лъжици и други неща, които сложих в пазвата си. Огледах хижата и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обаждам на някого, поех обратно към заслона.
Не виждах нищо пред себе си, но
краката
ми напипваха пътеката.
Бях много радостен и чувствах, че Той - Учителят беше с мене, малкото глупаво непослушно дете. Това ми даваше смелост и сила - криле, за да извървя целия този труден път. Не знам за колко време съм отишъл до хижата и съм се върнал, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те много се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл забравените неща. Отначало не ми вярваха, но като извадих от пазвата си забравените вещи, взеха да се ядосват и ме попитаха как не съм се изгубил в тази гъста мъгла.
към текста >>
Пак по това време Таничка Желева влиза да се къпе в езерото на Чистотата, започва да плава в езерото и раздвижва студената вода, която излиза отгоре и започват да й се схващат ръцете и
краката
.
Аз продължавах да му поправям колата. 70. Лодката на Рила* През 1949 г. брат ми Любомир на 6 години се качва на лодката във второто езеро на Рила. Пакостникът Митко Танев - син на Таню Митев, блъснал лодката навътре в езерото и тя отива към средата. Стефан Дойнов веднага се съблича, хвърля се във водата, доплава до лодката, качва се на нея и я докарва до брега и спасява Любомир.
Пак по това време Таничка Желева влиза да се къпе в езерото на Чистотата, започва да плава в езерото и раздвижва студената вода, която излиза отгоре и започват да й се схващат ръцете и
краката
.
Започва да вика, и Тената, който се намира на близо се съблича, хвърля се във водата и я изважда на брега. Лодката се криеше в средата на второто езеро, като се слагаха камъни в нея и се потапяше на дъното на езерото, В 1950 г. Костадин и Людмил Белев изваждат лодката, като Косю доплува до нея, като държи дълго въже и с него връзва лодката и я издърпват. Водата е била много студена и го е прерязвала на местата, където извирала в езерото. Косю се справя.
към текста >>
50.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Пред
краката
ми се разстила Маричината долина с езерата, покрити с дебел сняг, Манчо, Маричин чал, Малкият и Големият Близнак, Вапа с малко сняг.
Направих молитва и се потопих във великата хармония, която царуваше наоколо. Бях у дома си – „Наистина, благодат и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ще живееш в дома Господен на дълги дни.” Починах на завет до наблюдателницата и похапнах. Пред мен снегът е събран от вятъра на пирамида на вратата и е на нивото на прозорците - прозореца, през който се влиза в наблюдателницата. Открива се чудна картина. На юг е Пирин в омара.
Пред
краката
ми се разстила Маричината долина с езерата, покрити с дебел сняг, Манчо, Маричин чал, Малкият и Големият Близнак, Вапа с малко сняг.
На запад са Скакавците, прошарени, и язовир Бели Искър, целият в сняг. Времето е лъчезарно и топло. От време на време вятърът се сеща да ни разхлади, да пречисти умовете ни. Езерото „Окото” е овално в сняг, който стига до средата на венеца на Малка Мусала. На върха дойдоха голяма група българи и по-малка от немци.
към текста >>
После ми обясниха, че по отъпканата пътека има мек сняг и мога да хлътна и изкълча
крака
си.
Продължиха надолу. Учителят казва: „Когато отивате в планината, стотици ангели ви придружават и пазят.” Те ни поемат от дома и ни съпътстват по трудните пътеки на планината, докато ни върнат здрави и читави вкъщи. Слънцето силно грее и снегът милиони пъти пречупва неговите лъчи и създава атмосфера на една гореща баня. На едно място ми казаха да изляза от пътеката и да мина направо по снега. Послушах веднага.
После ми обясниха, че по отъпканата пътека има мек сняг и мога да хлътна и изкълча
крака
си.
Благодарих им. Стигнах завоя на лавинната зона. Стотици скиори, облечени въз всичките цветове на дъгата, летяха със ските си и със слалом слизаха от баира до долу. Преминах доста мъчно по излъскания сняг и лед, като често изчаквах да не ме блъсне някой забързал се скиор. На няколко места се подхлъзнах.
към текста >>
След завоя, на летния път в 10 часа срещнах сестра Илияна, която с две торби и котки на
краката
отиваше кьм върха, Поговорихме малко, обясних й къде са трудните места по пътя - да внимава, и се разделихме.
Благодарих им. Стигнах завоя на лавинната зона. Стотици скиори, облечени въз всичките цветове на дъгата, летяха със ските си и със слалом слизаха от баира до долу. Преминах доста мъчно по излъскания сняг и лед, като често изчаквах да не ме блъсне някой забързал се скиор. На няколко места се подхлъзнах.
След завоя, на летния път в 10 часа срещнах сестра Илияна, която с две торби и котки на
краката
отиваше кьм върха, Поговорихме малко, обясних й къде са трудните места по пътя - да внимава, и се разделихме.
След третия влек ми казаха да сваля котките. Пристигнах на лифта навреме - 11 часа без 10 минути (все с 10 минути по-рано, може би поради моето неспокойствие и припряност). От вратите на лифтовата станция излизаха непрекъснато десятки хора, главно скиори, облечени с най- разноцветни дрехи. Сбогувах се с чудния Мусала. Качих се на лифта, преоблякох се и продължих да пиша.
към текста >>
Когато стигнахме на Черни връх, схванаха й се
краката
.
В работата си имаше много мъчнотии и често идваше при мен за съвет. 130. Послушание и благодарност Ходех всяка неделя с първия автобус до Алеко и оттам - на Черни връх. Понякога се събирахме по 20 ÷ 30 души и вървяхме нагоре в мъгла и бури, които често се явяваха. Маркировката е добра и отивахме в туристическата стая и пиехме чай, приготвен от Ганка. При едно тръгване на автобуса, дойде сестра от провинцията Емилия Малева и поехме нагоре заедно.
Когато стигнахме на Черни връх, схванаха й се
краката
.
Влязохме във външната стая, където я разтрих хубаво. Казах й, че повече краката й няма да се схващат. Дълго време заедно посещавахме Витоша. По-късно тази сестра ме финансира при издаването на Библията и други книги. Наскоро успях да върна заема си.
към текста >>
Казах й, че повече
краката
й няма да се схващат.
Понякога се събирахме по 20 ÷ 30 души и вървяхме нагоре в мъгла и бури, които често се явяваха. Маркировката е добра и отивахме в туристическата стая и пиехме чай, приготвен от Ганка. При едно тръгване на автобуса, дойде сестра от провинцията Емилия Малева и поехме нагоре заедно. Когато стигнахме на Черни връх, схванаха й се краката. Влязохме във външната стая, където я разтрих хубаво.
Казах й, че повече
краката
й няма да се схващат.
Дълго време заедно посещавахме Витоша. По-късно тази сестра ме финансира при издаването на Библията и други книги. Наскоро успях да върна заема си. Мина през гинекологическа операция, леко и бързо се оправи. Три пъти имаше разстройства с опасности за живота й.
към текста >>
Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат
крака
.
През нощта потича кръв от носа на сина й, тя ме извика, понеже не може да я спре. Разтривах известно време синусите му и кръвоизливът престана. Пътувах в автобуса и момичето до мене държеше носната си кърпичка на носа - капеше й кръв. Разтрих я малко и кръвоизливът престана. Тя ми благодари и прибра кърпата си. 131.
Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат
крака
.
Той се подул, станал тъмносин. Извика ме у тях и казах, че след месец ще отиде на Витоша, а след два месеца - на Мусала. Отговори ми, че не й е до шеги, защото искат да й отрежат крака. Започна да налага крака с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа. За две седмици двойният й крак придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна.
към текста >>
Отговори ми, че не й е до шеги, защото искат да й отрежат
крака
.
Разтрих я малко и кръвоизливът престана. Тя ми благодари и прибра кърпата си. 131. Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат крака. Той се подул, станал тъмносин. Извика ме у тях и казах, че след месец ще отиде на Витоша, а след два месеца - на Мусала.
Отговори ми, че не й е до шеги, защото искат да й отрежат
крака
.
Започна да налага крака с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа. За две седмици двойният й крак придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна. На 16-ия ден отиде на контролен преглед. Лекарите бяха отказали да й дават болнични, понеже отказа да ампутират кракът й. Намира познат лекар, който й извинява отсъствията.
към текста >>
Започна да налага
крака
с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа.
Тя ми благодари и прибра кърпата си. 131. Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат крака. Той се подул, станал тъмносин. Извика ме у тях и казах, че след месец ще отиде на Витоша, а след два месеца - на Мусала. Отговори ми, че не й е до шеги, защото искат да й отрежат крака.
Започна да налага
крака
с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа.
За две седмици двойният й крак придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна. На 16-ия ден отиде на контролен преглед. Лекарите бяха отказали да й дават болнични, понеже отказа да ампутират кракът й. Намира познат лекар, който й извинява отсъствията. Комисията я преглежда, виждат, че кракът й е почти нормален и казват, че за 2 седмици не може да се излекува тромбофлебит и е сбъркана диагнозата.
към текста >>
За две седмици двойният й
крак
придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна.
Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат крака. Той се подул, станал тъмносин. Извика ме у тях и казах, че след месец ще отиде на Витоша, а след два месеца - на Мусала. Отговори ми, че не й е до шеги, защото искат да й отрежат крака. Започна да налага крака с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа.
За две седмици двойният й
крак
придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна.
На 16-ия ден отиде на контролен преглед. Лекарите бяха отказали да й дават болнични, понеже отказа да ампутират кракът й. Намира познат лекар, който й извинява отсъствията. Комисията я преглежда, виждат, че кракът й е почти нормален и казват, че за 2 седмици не може да се излекува тромбофлебит и е сбъркана диагнозата. След месец посетихме Черни връх, а след два - Мусала.
към текста >>
Лекарите бяха отказали да й дават болнични, понеже отказа да ампутират
кракът
й.
Извика ме у тях и казах, че след месец ще отиде на Витоша, а след два месеца - на Мусала. Отговори ми, че не й е до шеги, защото искат да й отрежат крака. Започна да налага крака с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа. За две седмици двойният й крак придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна. На 16-ия ден отиде на контролен преглед.
Лекарите бяха отказали да й дават болнични, понеже отказа да ампутират
кракът
й.
Намира познат лекар, който й извинява отсъствията. Комисията я преглежда, виждат, че кракът й е почти нормален и казват, че за 2 седмици не може да се излекува тромбофлебит и е сбъркана диагнозата. След месец посетихме Черни връх, а след два - Мусала. Започнахме всяка седмица редовно да посещаваме Витоша. 7 ÷ 8 години преди това, като тичала, се блъснала в дърво и костта отпред я боляла непрекъснато.
към текста >>
Комисията я преглежда, виждат, че
кракът
й е почти нормален и казват, че за 2 седмици не може да се излекува тромбофлебит и е сбъркана диагнозата.
Започна да налага крака с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа. За две седмици двойният й крак придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна. На 16-ия ден отиде на контролен преглед. Лекарите бяха отказали да й дават болнични, понеже отказа да ампутират кракът й. Намира познат лекар, който й извинява отсъствията.
Комисията я преглежда, виждат, че
кракът
й е почти нормален и казват, че за 2 седмици не може да се излекува тромбофлебит и е сбъркана диагнозата.
След месец посетихме Черни връх, а след два - Мусала. Започнахме всяка седмица редовно да посещаваме Витоша. 7 ÷ 8 години преди това, като тичала, се блъснала в дърво и костта отпред я боляла непрекъснато. Разтрих я и на следващия ден ми каза, че е станало чудо. Натискала болното място, но вече нямало никаква болка.
към текста >>
Тя падна върху палците на
краката
ми и те дълго време бяха безчувствени.
Изготвих списък на хората и разделяхме продуктите на броя на хората и с Елена с по две торби ги разнасяхме по къщите. След 2 години ме извикаха в Електрониката да направя мозайката на офис, понеже колегите ми, които останаха, не бяха мозайкаджии. Помогнах им и получих 7 хиляди лева, част от които пари дадох на тях. Обаче това беше известно непослушание към повелята на Учителя. Като работех, товарих японка с 6 торби цимент.
Тя падна върху палците на
краката
ми и те дълго време бяха безчувствени.
Напоследък им обърнах сериозно внимание и те се пооправиха. Това беше най- малкото от онова, което ме грозеше в завода. 133. Как чрез молитва се пробужда съзнанието Племенницата ми Симона Кутева завърши отлично гимназия. Явява се на кандидат студентски изпит по физика и го взе отлично. От 1000 кандидати приемат 10, а тя е 6-а, и започва да учи.
към текста >>
При слизане от Мусала, спъна се на равното, падна и си счупи
крака
.
Всички в семейството й - месоядци и против нея. Баща й казал, че била тъпа и нищо нямало да излезе от учението й. С Божията помощ завършва. Друга, закъсала с функциите, имаше болки и кръвоизливи и не можеше да си взима изпитите, Баща й престанал да й дава средства. Разтрих я, здравето й се оправи и започна отлично да взима изпитите си и завърши.
При слизане от Мусала, спъна се на равното, падна и си счупи
крака
.
Помислила за нейна съперница в любовта. Понаместиха й крака, но и аз го наместих - щракна. Заболя я и ми каза, че много грубо съм я дръпнал. Оставихме я при Елена, а ние занесохме раниците до лифта и като тръгнахме обратно, тя беше тръгнала и дошла до първия влек. На рентгена в Пирогов й казали, че костта й е добре наместена и направили гипс.
към текста >>
Понаместиха й
крака
, но и аз го наместих - щракна.
С Божията помощ завършва. Друга, закъсала с функциите, имаше болки и кръвоизливи и не можеше да си взима изпитите, Баща й престанал да й дава средства. Разтрих я, здравето й се оправи и започна отлично да взима изпитите си и завърши. При слизане от Мусала, спъна се на равното, падна и си счупи крака. Помислила за нейна съперница в любовта.
Понаместиха й
крака
, но и аз го наместих - щракна.
Заболя я и ми каза, че много грубо съм я дръпнал. Оставихме я при Елена, а ние занесохме раниците до лифта и като тръгнахме обратно, тя беше тръгнала и дошла до първия влек. На рентгена в Пирогов й казали, че костта й е добре наместена и направили гипс. Скоро оздравя. На езерата друга се разболява, дигнала температура и 3 дена не могла да яде и повръщала, Извика ме и я разтрих до изпотяване.
към текста >>
Бяха станали разногледи, залитаха и ръцете и
краката
им се бяха схванали и не можеха да си слязат до Вада.
На сутринта става и отива на Молитвения връх. Започна да се храни и дойде с нас на Паневритмията на петото езеро. На другия ден си слезе надолу. В лятната школа имаше и 4 ÷ 5 „Добри сестри”, които правеха магии. Две сестри от провинцията бяха станали обект на това „добро дело”.
Бяха станали разногледи, залитаха и ръцете и
краката
им се бяха схванали и не можеха да си слязат до Вада.
Понеже на другият ден слизах, имах малко време, но ги разтрих добре. Краката и ръцете им се освободиха и на другия ден си слязохме заедно. В провинцията бяха атакувани много пъти и им помагахме. За невидимия свят най-голямото престъпление - насилие, което се наказва строго, е някой да прави магии или да проявява вампиризъм - да смуче енергиите от хората. 136. Строежът на нова къща взима жертви На градината в Айтос се запознах със семейство, което решило да издигне на мястото на старата си къща нова.
към текста >>
Краката
и ръцете им се освободиха и на другия ден си слязохме заедно.
На другия ден си слезе надолу. В лятната школа имаше и 4 ÷ 5 „Добри сестри”, които правеха магии. Две сестри от провинцията бяха станали обект на това „добро дело”. Бяха станали разногледи, залитаха и ръцете и краката им се бяха схванали и не можеха да си слязат до Вада. Понеже на другият ден слизах, имах малко време, но ги разтрих добре.
Краката
и ръцете им се освободиха и на другия ден си слязохме заедно.
В провинцията бяха атакувани много пъти и им помагахме. За невидимия свят най-голямото престъпление - насилие, което се наказва строго, е някой да прави магии или да проявява вампиризъм - да смуче енергиите от хората. 136. Строежът на нова къща взима жертви На градината в Айтос се запознах със семейство, което решило да издигне на мястото на старата си къща нова. Предупредих ги, че строежът взима жертви и може да си замине бащата и дори и майката. Отговориха ми: „Ние сме решили и сме започнали.” На четвъртата плоча отидох и аз да им помогна.
към текста >>
Ходилото на десния й
крак
беше почерняло, имаше много синини и открити рани.
Отговорих му, че за това има грижа онзи, който ме изпраща. Навсякъде светофарите светеха зелено и много бързо се отзовахме на Изгрева. Взех „Мислите”, отбихме се у нас, взех багажа си и на Гара Искър бяхме 10 минути преди минаването на влака. Отидох при пострадалата. Лекарите й дали много антибиотици и се отровило тялото й, а тя не пила никак гореща вода.
Ходилото на десния й
крак
беше почерняло, имаше много синини и открити рани.
С кола я караха на превръзки. Минахме на усилен воден режим от гореща вода и постоянни разтривки. Синините изчезнаха, раните се затвориха и взе да пристъпва. Червенината от крака й избледня. Постепенно проходи и оздравя.
към текста >>
Червенината от
крака
й избледня.
Лекарите й дали много антибиотици и се отровило тялото й, а тя не пила никак гореща вода. Ходилото на десния й крак беше почерняло, имаше много синини и открити рани. С кола я караха на превръзки. Минахме на усилен воден режим от гореща вода и постоянни разтривки. Синините изчезнаха, раните се затвориха и взе да пристъпва.
Червенината от
крака
й избледня.
Постепенно проходи и оздравя. На мястото на Учителя срещнах преди този случай голямата дъщеря и видях в ириса й, че има проблеми с функциите и болки. Не пожелала да й помогна. След като привърших с разтриването на малката, тя се престраши и ме помоли да я разтрия. Раздвижих я основно до изпотяване.
към текста >>
След време от големите неприятности, които изживява, й се схващат и подуват
краката
и не може да качи дори едно стъпало и да ходи.
Направихме вътрешна връзка, без да сме се срещали на земята. Заминала си, но ме свърза със семейството в провинцията - две сестри и баща им, което често тя го посещавала. Започнахме да се срещаме на сбирките в градината на Айтос. Голямата се разболяла от вариола - като малка не е боледувала - и й предложих да я видя и помогна, за да не й останат белези по тялото. Понеже е мома - отказа.
След време от големите неприятности, които изживява, й се схващат и подуват
краката
и не може да качи дори едно стъпало и да ходи.
Молила се повече от седмица на Учителя и той насън й казал да дойде при мен да я излекувам. Учителят ми нареди да помагам на сестрите, понеже много боледуват, и да не връщам никого, който идва при мен за помощ. Обади ни се по телефона и дойде у нас. Павел я посрещна на гарата и с наша помощ се качи по стъпалата и седна в хола. Взе да плаче - боляха я краката, Влезе в спалнята и се разсъблече.
към текста >>
Взе да плаче - боляха я
краката
, Влезе в спалнята и се разсъблече.
След време от големите неприятности, които изживява, й се схващат и подуват краката и не може да качи дори едно стъпало и да ходи. Молила се повече от седмица на Учителя и той насън й казал да дойде при мен да я излекувам. Учителят ми нареди да помагам на сестрите, понеже много боледуват, и да не връщам никого, който идва при мен за помощ. Обади ни се по телефона и дойде у нас. Павел я посрещна на гарата и с наша помощ се качи по стъпалата и седна в хола.
Взе да плаче - боляха я
краката
, Влезе в спалнята и се разсъблече.
Казах й: „Ти не пожела да ми покажеш шарката, когато беше болна от вариола, а сега се съблече.” – „Нямам избор, разтривай ме! ” Краката, доста дебели, бяха твърди буци и почти нямаше оросяване. Започнах с десния, а след това и левия крак. Доста я болеше. Каза ми: „Не обръщай внимание на това, че викам, та ме разтривай.” Разтривах я повече от 2 часа и казах, че да се излекува, трябвала я разтривам поне една седмица.
към текста >>
”
Краката
, доста дебели, бяха твърди буци и почти нямаше оросяване.
Учителят ми нареди да помагам на сестрите, понеже много боледуват, и да не връщам никого, който идва при мен за помощ. Обади ни се по телефона и дойде у нас. Павел я посрещна на гарата и с наша помощ се качи по стъпалата и седна в хола. Взе да плаче - боляха я краката, Влезе в спалнята и се разсъблече. Казах й: „Ти не пожела да ми покажеш шарката, когато беше болна от вариола, а сега се съблече.” – „Нямам избор, разтривай ме!
”
Краката
, доста дебели, бяха твърди буци и почти нямаше оросяване.
Започнах с десния, а след това и левия крак. Доста я болеше. Каза ми: „Не обръщай внимание на това, че викам, та ме разтривай.” Разтривах я повече от 2 часа и казах, че да се излекува, трябвала я разтривам поне една седмица. Отговори ми, че си е взела отпуска за седмица. На другия ден прояви женските си качества и каза: „Няма да ме разтриваш, защото ние сме близки и какво ще каже жена ти Елена, че се събличам гола пред тебе.” Отговорих й: „Ето я Елена, разберете се двете.” Елена веднага каза: „Ще я разтриваш, докато оздравее.” Разтривах я по два и три пъти на ден.
към текста >>
Започнах с десния, а след това и левия
крак
.
Обади ни се по телефона и дойде у нас. Павел я посрещна на гарата и с наша помощ се качи по стъпалата и седна в хола. Взе да плаче - боляха я краката, Влезе в спалнята и се разсъблече. Казах й: „Ти не пожела да ми покажеш шарката, когато беше болна от вариола, а сега се съблече.” – „Нямам избор, разтривай ме! ” Краката, доста дебели, бяха твърди буци и почти нямаше оросяване.
Започнах с десния, а след това и левия
крак
.
Доста я болеше. Каза ми: „Не обръщай внимание на това, че викам, та ме разтривай.” Разтривах я повече от 2 часа и казах, че да се излекува, трябвала я разтривам поне една седмица. Отговори ми, че си е взела отпуска за седмица. На другия ден прояви женските си качества и каза: „Няма да ме разтриваш, защото ние сме близки и какво ще каже жена ти Елена, че се събличам гола пред тебе.” Отговорих й: „Ето я Елена, разберете се двете.” Елена веднага каза: „Ще я разтриваш, докато оздравее.” Разтривах я по два и три пъти на ден. Ръцете ми изпускаха голяма топлина и полека- лека буците по краката й се стопиха и разкараха и не остана нищо твърдо.
към текста >>
Ръцете ми изпускаха голяма топлина и полека- лека буците по
краката
й се стопиха и разкараха и не остана нищо твърдо.
Започнах с десния, а след това и левия крак. Доста я болеше. Каза ми: „Не обръщай внимание на това, че викам, та ме разтривай.” Разтривах я повече от 2 часа и казах, че да се излекува, трябвала я разтривам поне една седмица. Отговори ми, че си е взела отпуска за седмица. На другия ден прояви женските си качества и каза: „Няма да ме разтриваш, защото ние сме близки и какво ще каже жена ти Елена, че се събличам гола пред тебе.” Отговорих й: „Ето я Елена, разберете се двете.” Елена веднага каза: „Ще я разтриваш, докато оздравее.” Разтривах я по два и три пъти на ден.
Ръцете ми изпускаха голяма топлина и полека- лека буците по
краката
й се стопиха и разкараха и не остана нищо твърдо.
Възстанови се оросяването и взе свободно да се движи. Каза ми, че в болницата хирурзите й предложили да махнат буците от краката й оперативно. Повече от 15 години досега краката й са здрави и добре се движи. При друго идване в София на симпозиум ми се оплака, че всяка вечер преди лягане вижда едни зелени човечета - джуджета до леглото й. Тя има Уран точна опозиция с Марс.
към текста >>
Каза ми, че в болницата хирурзите й предложили да махнат буците от
краката
й оперативно.
Каза ми: „Не обръщай внимание на това, че викам, та ме разтривай.” Разтривах я повече от 2 часа и казах, че да се излекува, трябвала я разтривам поне една седмица. Отговори ми, че си е взела отпуска за седмица. На другия ден прояви женските си качества и каза: „Няма да ме разтриваш, защото ние сме близки и какво ще каже жена ти Елена, че се събличам гола пред тебе.” Отговорих й: „Ето я Елена, разберете се двете.” Елена веднага каза: „Ще я разтриваш, докато оздравее.” Разтривах я по два и три пъти на ден. Ръцете ми изпускаха голяма топлина и полека- лека буците по краката й се стопиха и разкараха и не остана нищо твърдо. Възстанови се оросяването и взе свободно да се движи.
Каза ми, че в болницата хирурзите й предложили да махнат буците от
краката
й оперативно.
Повече от 15 години досега краката й са здрави и добре се движи. При друго идване в София на симпозиум ми се оплака, че всяка вечер преди лягане вижда едни зелени човечета - джуджета до леглото й. Тя има Уран точна опозиция с Марс. Една нощ се вижда вързана в лаборатория на зелените същества. Над нея имало система, която да изтегли кръвта от тялото й - да си замине от този свят.
към текста >>
Повече от 15 години досега
краката
й са здрави и добре се движи.
Отговори ми, че си е взела отпуска за седмица. На другия ден прояви женските си качества и каза: „Няма да ме разтриваш, защото ние сме близки и какво ще каже жена ти Елена, че се събличам гола пред тебе.” Отговорих й: „Ето я Елена, разберете се двете.” Елена веднага каза: „Ще я разтриваш, докато оздравее.” Разтривах я по два и три пъти на ден. Ръцете ми изпускаха голяма топлина и полека- лека буците по краката й се стопиха и разкараха и не остана нищо твърдо. Възстанови се оросяването и взе свободно да се движи. Каза ми, че в болницата хирурзите й предложили да махнат буците от краката й оперативно.
Повече от 15 години досега
краката
й са здрави и добре се движи.
При друго идване в София на симпозиум ми се оплака, че всяка вечер преди лягане вижда едни зелени човечета - джуджета до леглото й. Тя има Уран точна опозиция с Марс. Една нощ се вижда вързана в лаборатория на зелените същества. Над нея имало система, която да изтегли кръвта от тялото й - да си замине от този свят. Близо до нея минало същество и тя го захапала за гърдите със зъбите си.
към текста >>
Пак прояви женските качества, но Елена имаше
счупена
ръка и я придума да остане.
Близо до нея минало същество и тя го захапала за гърдите със зъбите си. Съществото нямало плът като нас, а било като гъба. Обърнала се към Учителя, помолила се и лабораторията изчезнала. Всяка вечер те настойчиво били до леглото й. Казах й да остане 3 вечери да спи у нас и човечетата ще изчезнат - няма да се появят повече.
Пак прояви женските качества, но Елена имаше
счупена
ръка и я придума да остане.
Оттогава досега -15 години - не ги е виждала в стаята си. Премина през големи неприятности в семейството си, предизвикани от кармична връзка с един мъж. Накрая й казах да прекъсне връзката си с него, защото скоро ще си замине и ако е свързана с него, и тя ще си отиде. Този човек всеки ден я търсел по телефона по няколко пъти. Накрая тя се осъзна и ме послуша.
към текста >>
Освен
краката
, тази сестра имаше и ракови образувания - червеи във влагалището, които се стопиха и изчезнаха. 139.
Този човек всеки ден я търсел по телефона по няколко пъти. Накрая тя се осъзна и ме послуша. Заяви ми, че прекъсва връзките си с него. Престава да я търси по телефона и скоро си замина. Повлече след себе си друга своя приятелка.
Освен
краката
, тази сестра имаше и ракови образувания - червеи във влагалището, които се стопиха и изчезнаха. 139.
Кой предизвиква любовните увлечения Сестра имаше болки и кръвоизливи, които след разтриване престанаха. Често ходеше в чужбина. Отиде в Гърция и като се върна, преспа у нас. Беше много напрегната нервно и се трансформира. Купила си златен пръстен от Атина.
към текста >>
Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много студено При последния стълб се плъзнах и ударих
крака
си и той посиня.
От Ястребец тръгнахме по зимния път, а в мъгливото небе се явиха две слънца като големи очи, които ни съпътстваха повече от час. Преди хижа „Мусала” сестрата припаднала - спряло дишането и сърцето. Усетих, че става нещо. оставих раницата си и се върнах назад, където лежеше на снега. Разтрих главата й, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до дървената хижа и казах: „Сега си вече добре, можеш сама да ходиш.” Приятелите й носеха раницата.
Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много студено При последния стълб се плъзнах и ударих
крака
си и той посиня.
Минах по камъните и излязох горе. Сестра Албена ме излекува. Събра лимони от приятелите и ми слагаше филии хляб с лимони. Кракът оздравя и си слязох. За всяко направено добро се плаща.
към текста >>
Кракът
оздравя и си слязох.
Разтрих главата й, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до дървената хижа и казах: „Сега си вече добре, можеш сама да ходиш.” Приятелите й носеха раницата. Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много студено При последния стълб се плъзнах и ударих крака си и той посиня. Минах по камъните и излязох горе. Сестра Албена ме излекува. Събра лимони от приятелите и ми слагаше филии хляб с лимони.
Кракът
оздравя и си слязох.
За всяко направено добро се плаща. Отрицателните сили си отмъщават. Сестра решила да дойде при мен и цяла година не се решавала. Дойде и си каза проблемите. Разтрих я и болките изчезнаха и функциите й се нормализираха.
към текста >>
Не беше добре и си влачеше
краката
.
Закарахме я във фургона и я разтрих. Започна да диша свободно и пристъпът й мина. Същата 1998 г, отидохме за 22 юни заедно с тях на Мусала. Чистият въздух и голямото раздвижване по изкачването предизвика задух на Марияна и на връщане припадна. Разтрих я, хванах я за ръката и я водех по дълбокия сняг до долу.
Не беше добре и си влачеше
краката
.
Бързахме, понеже влизането на Слънцето беше в 16 часа и тогава тръгнахме надолу и нощта ще ни хване в гората. В тъмнината, от другата страна я хвана Павел и стигнахме до Боровец. Казах на Албена как да помогне на Марияна и на другия ден беше добре. 151. Мъчно се отглежда седмаче На Паневритмията се срещнах няколко пъти с Мария Димитрова и понеже е дъщеря на Лиляна Събева, си позволих да се намеся в живота й. Казах й, че ходи с един, който е 15 години по- възрастен от нея и му се дава.
към текста >>
След 4 месеца й се схванаха
краката
.
Видях причините защо не може да зачене и я посъветвах да хармонира чувствата си и да се справи със страстите си. Изпълни всичко точно каквото й казах, и зачена. Предупредих я, че ще има трудна бременност и раждането ще е труден проблем. Има в хороскопа Луна опозиция с Меркурий, квадрат с Марс, който е в Скорпион в 6 дом. Казах й да идва при мен, щом закъса нещо.
След 4 месеца й се схванаха
краката
.
В хороскопа има Хирон опозиция с Плутон в Дева в 5 дом - мъчнотии в стъпалата при бременност. Разтрих колената й, и казах, че ще се оправи. Оправи се бързо и идваше с баща си, който я чакаше вън в колата. Тя ми изповядваше всичко от живота си. Намерила някакво писмо в боклука на мъжа си с жена.
към текста >>
След това се наложи да му вържат
крака
за три месеца, да се изправи и израсте правилно.
Казах й Ален. Тя спира списъка за имената на децата (по професия е адвокат) и семейството й решава да е Ален и го записва на другия ден в списъка така. Тя тича и при съвета стига служителката от болницата и променя името на детето. Бащата веднага идва - детето ги събира. Понеже в човека най-късно е създадена дихателната система, в детето не е дооформена и го държаха десетина дена в кислородна камера.
След това се наложи да му вържат
крака
за три месеца, да се изправи и израсте правилно.
Тя се беше схванала през бременността и това се отрази на детето. В хороскопа детето има Слънце съвпад със Сатурн, в Близнаци и опозиция с Плутон. Отвързаха крака му, който се оправи и сега детето палува. Дойде Иванка Димитрова, омъжила се втори път за Божидар и иска да има дете от него, но не може да зачене. Посъветвах я, послуша ме и зачена.
към текста >>
Отвързаха
крака
му, който се оправи и сега детето палува.
Бащата веднага идва - детето ги събира. Понеже в човека най-късно е създадена дихателната система, в детето не е дооформена и го държаха десетина дена в кислородна камера. След това се наложи да му вържат крака за три месеца, да се изправи и израсте правилно. Тя се беше схванала през бременността и това се отрази на детето. В хороскопа детето има Слънце съвпад със Сатурн, в Близнаци и опозиция с Плутон.
Отвързаха
крака
му, който се оправи и сега детето палува.
Дойде Иванка Димитрова, омъжила се втори път за Божидар и иска да има дете от него, но не може да зачене. Посъветвах я, послуша ме и зачена. Идва няколко пъти по време на бременността си и в средата на януари роди момиче. 154. Как се увеличи пенсията ни Често ми задават въпроси по телефона, или писма, на които отговарям. Грижа се и за здравословното състояние на семейството ми.
към текста >>
51.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА
,
ТОМ 21
Когато единият чувства, че почвата под
краката
му се люлее - другият трябва да бъде непоколебим - затова се и свързват душите.
почувствувах, че оттам няма да иде. Утре е Петровден - не зная къде ще бъда и как ще прекарам, но ако имам време, ще ти пиша. Пътувах хубаво и не съм изморен, но ми липсва нещо, за да мога да се радвам на Витоша! Това нещо - е ти знаеш - едно Бебо. Но това Бебо нека работи!
Когато единият чувства, че почвата под
краката
му се люлее - другият трябва да бъде непоколебим - затова се и свързват душите.
Пиша ти на първата попаднала книжка, защото зная, че за теб ще бъдат важни думите, а не тя. Аз прекарах в Белоградчик отвратително - разбира се, не по причина на друго, а на самия мен. Ти работи - храни се добре, отспивай си. Упражнението аз още не съм го започнал, и не зная кога ще го започвам. Ти внимавай, не бързай - то е дадено в срок за цяла година.
към текста >>
е също
счупен
- днес го занесох на поправка - атакуват духовете по всички линии - и все неизвестно кой - както стана и с шапката му.
Нали няма да ми се сърдиш, че така набърже ти пиша и нечетливо? Замислям се обикновено - и понеже мислите бързат много, а ръката не може, излизат йероглифи, които често и аз сам не мога чете... Ако утре няма буря, хубаво ще е, но мисля, че ще има - и дъжд, и буря. В братството - общ кипеж. Изглежда, че до събора всички ще минат през дърмон* - ще ги сеят, перат, чистят, та дим ще се вдига! Представи си, че и барометърът на Уч.
е също
счупен
- днес го занесох на поправка - атакуват духовете по всички линии - и все неизвестно кой - както стана и с шапката му.
Довечера, ако има беседа, ще се опитам да държа пак бележки, и ако утре ми остане време (което е малко вероятно, защото мисля да се пренеса в новата къща, ако не я събори бурята...), то макар след 2 ÷ 3 дни, ще гледам да ти я препиша и пратя. Като се връщах от Б-к [Белоградчик], имах доста интересен случай. Заваля ме дъжд, щом тръгнах. Като пристигнах на гарата (12 км се пътува из красива местност), вместо да отида в кръчмата, останах да чакам влака във файтона и извадих беседите (съборни), да ги чета. Като съм се унесъл, не съм чул ни звънец за билети, ни нищо, и ако не бешедошел файтонджията, аз щях да артисам - тренът се виждаше, когато ми дадоха по милост билет... А пък затова пътуването ми беше мното добре.
към текста >>
52.
В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев
,
,
ТОМ 21
Краката
са решили отдавна един социален въпрос и когато человек се запита как трябва да живее, трябва да види как ходи.
Съвременното человечество е настъпило в една нова област, която изисква нови методи и схващания за живота, изисква крайно самообладание. Това е велика наука и не е за обикновения человек. Самообладанието е наука за светиите и адептите, и учениците отчасти трябва да го имат. Големите нещастия в света идат от липса на самообладание. Нима детето, което изтървава млякото, което носи, или възрастният, който отива в кръчмата и учи привичките, които му погубват здравето, не страдат поради липса на самообладание?
Краката
са решили отдавна един социален въпрос и когато человек се запита как трябва да живее, трябва да види как ходи.
Някои хора тръгват с левия крак, други - с десния. Двата крака, като ходят, се разговарят, а ръцете пригласят. Краката са обект на човешките добродетели. И в десетте пръста на краката Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота. Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си.
към текста >>
Някои хора тръгват с левия
крак
, други - с десния.
Това е велика наука и не е за обикновения человек. Самообладанието е наука за светиите и адептите, и учениците отчасти трябва да го имат. Големите нещастия в света идат от липса на самообладание. Нима детето, което изтървава млякото, което носи, или възрастният, който отива в кръчмата и учи привичките, които му погубват здравето, не страдат поради липса на самообладание? Краката са решили отдавна един социален въпрос и когато человек се запита как трябва да живее, трябва да види как ходи.
Някои хора тръгват с левия
крак
, други - с десния.
Двата крака, като ходят, се разговарят, а ръцете пригласят. Краката са обект на човешките добродетели. И в десетте пръста на краката Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота. Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си. Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава.
към текста >>
Двата
крака
, като ходят, се разговарят, а ръцете пригласят.
Самообладанието е наука за светиите и адептите, и учениците отчасти трябва да го имат. Големите нещастия в света идат от липса на самообладание. Нима детето, което изтървава млякото, което носи, или възрастният, който отива в кръчмата и учи привичките, които му погубват здравето, не страдат поради липса на самообладание? Краката са решили отдавна един социален въпрос и когато человек се запита как трябва да живее, трябва да види как ходи. Някои хора тръгват с левия крак, други - с десния.
Двата
крака
, като ходят, се разговарят, а ръцете пригласят.
Краката са обект на човешките добродетели. И в десетте пръста на краката Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота. Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си. Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава. Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици.
към текста >>
Краката
са обект на човешките добродетели.
Големите нещастия в света идат от липса на самообладание. Нима детето, което изтървава млякото, което носи, или възрастният, който отива в кръчмата и учи привичките, които му погубват здравето, не страдат поради липса на самообладание? Краката са решили отдавна един социален въпрос и когато человек се запита как трябва да живее, трябва да види как ходи. Някои хора тръгват с левия крак, други - с десния. Двата крака, като ходят, се разговарят, а ръцете пригласят.
Краката
са обект на човешките добродетели.
И в десетте пръста на краката Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота. Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си. Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава. Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици. Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото.
към текста >>
И в десетте пръста на
краката
Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота.
Нима детето, което изтървава млякото, което носи, или възрастният, който отива в кръчмата и учи привичките, които му погубват здравето, не страдат поради липса на самообладание? Краката са решили отдавна един социален въпрос и когато человек се запита как трябва да живее, трябва да види как ходи. Някои хора тръгват с левия крак, други - с десния. Двата крака, като ходят, се разговарят, а ръцете пригласят. Краката са обект на човешките добродетели.
И в десетте пръста на
краката
Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота.
Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си. Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава. Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици. Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото. Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак.
към текста >>
Отначало разумният свят е действувал на
краката
на човека, а не чрез неговата глава.
Някои хора тръгват с левия крак, други - с десния. Двата крака, като ходят, се разговарят, а ръцете пригласят. Краката са обект на човешките добродетели. И в десетте пръста на краката Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота. Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си.
Отначало разумният свят е действувал на
краката
на човека, а не чрез неговата глава.
Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици. Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото. Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак. Десният крак е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа. Ако завладаме своите крака, ще завладаме света.
към текста >>
Учителите на миналото са разбирали това и са биели по
краката
, за да изцерят мързеливите ученици.
Двата крака, като ходят, се разговарят, а ръцете пригласят. Краката са обект на човешките добродетели. И в десетте пръста на краката Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота. Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си. Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава.
Учителите на миналото са разбирали това и са биели по
краката
, за да изцерят мързеливите ученици.
Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото. Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак. Десният крак е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа. Ако завладаме своите крака, ще завладаме света. Истинският човек, това са неговите ръце и крака.
към текста >>
Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите
крака
... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото.
Краката са обект на човешките добродетели. И в десетте пръста на краката Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота. Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си. Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава. Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици.
Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите
крака
... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото.
Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак. Десният крак е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа. Ако завладаме своите крака, ще завладаме света. Истинският човек, това са неговите ръце и крака. Ако се отсечат ръцете до лактите и краката - до коленете, человек престава да е човек.
към текста >>
Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия
крак
; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния
крак
.
И в десетте пръста на краката Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота. Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си. Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава. Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици. Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото.
Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия
крак
; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния
крак
.
Десният крак е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа. Ако завладаме своите крака, ще завладаме света. Истинският човек, това са неговите ръце и крака. Ако се отсечат ръцете до лактите и краката - до коленете, человек престава да е човек. По самото ходение человек може да се познае благочестив ли е или не... Не е позволено човек да си върти краката както иска.
към текста >>
Десният
крак
е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа.
Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си. Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава. Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици. Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото. Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак.
Десният
крак
е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа.
Ако завладаме своите крака, ще завладаме света. Истинският човек, това са неговите ръце и крака. Ако се отсечат ръцете до лактите и краката - до коленете, человек престава да е човек. По самото ходение человек може да се познае благочестив ли е или не... Не е позволено човек да си върти краката както иска. Може ли да пишеш както искаш?
към текста >>
Ако завладаме своите
крака
, ще завладаме света.
Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава. Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици. Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото. Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак. Десният крак е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа.
Ако завладаме своите
крака
, ще завладаме света.
Истинският човек, това са неговите ръце и крака. Ако се отсечат ръцете до лактите и краката - до коленете, человек престава да е човек. По самото ходение человек може да се познае благочестив ли е или не... Не е позволено човек да си върти краката както иска. Може ли да пишеш както искаш? Нали има правопис?
към текста >>
Истинският човек, това са неговите ръце и
крака
.
Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици. Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото. Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак. Десният крак е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа. Ако завладаме своите крака, ще завладаме света.
Истинският човек, това са неговите ръце и
крака
.
Ако се отсечат ръцете до лактите и краката - до коленете, человек престава да е човек. По самото ходение человек може да се познае благочестив ли е или не... Не е позволено човек да си върти краката както иска. Може ли да пишеш както искаш? Нали има правопис? И всяка буква си има мястото.
към текста >>
Ако се отсечат ръцете до лактите и
краката
- до коленете, человек престава да е човек.
Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото. Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак. Десният крак е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа. Ако завладаме своите крака, ще завладаме света. Истинският човек, това са неговите ръце и крака.
Ако се отсечат ръцете до лактите и
краката
- до коленете, человек престава да е човек.
По самото ходение человек може да се познае благочестив ли е или не... Не е позволено човек да си върти краката както иска. Може ли да пишеш както искаш? Нали има правопис? И всяка буква си има мястото. Има наука, която познава характера по ходението - само като те зърне, и ще познае - няма нищо скрито-покрито в света.
към текста >>
По самото ходение человек може да се познае благочестив ли е или не... Не е позволено човек да си върти
краката
както иска.
Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак. Десният крак е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа. Ако завладаме своите крака, ще завладаме света. Истинският човек, това са неговите ръце и крака. Ако се отсечат ръцете до лактите и краката - до коленете, человек престава да е човек.
По самото ходение человек може да се познае благочестив ли е или не... Не е позволено човек да си върти
краката
както иска.
Може ли да пишеш както искаш? Нали има правопис? И всяка буква си има мястото. Има наука, която познава характера по ходението - само като те зърне, и ще познае - няма нищо скрито-покрито в света. И вий може да си направите вашите заключения.
към текста >>
Има голямо значение колко пъти се стъпва с левия
крак
и колко пъти - с десния.
Чисти да станем време има - Бог ни е дал излишно време даже да свършим работата си. Няма да бързате! Всяко упражнение е подготвително условие за бъдаща работа. Така беше упражнението за носение вода... Водата е подготовка към един по-устойчив живот... Колко крачки има до мушилата? С еднакви крачки ли ходиш?
Има голямо значение колко пъти се стъпва с левия
крак
и колко пъти - с десния.
Сега онези, които ще използуват упражнението, да прочетат и кажат и на другите колко пъти ще стъпят с десния и колко - с левия крак. Десет сестри и братя да направят доброволно статистиката. Това е наука, а не да ставате буквоедци. Ученикът трябва да се справя със своя ход. Някои от вас вървят шаткаво - това е влязло и в мозъка им.
към текста >>
Сега онези, които ще използуват упражнението, да прочетат и кажат и на другите колко пъти ще стъпят с десния и колко - с левия
крак
.
Няма да бързате! Всяко упражнение е подготвително условие за бъдаща работа. Така беше упражнението за носение вода... Водата е подготовка към един по-устойчив живот... Колко крачки има до мушилата? С еднакви крачки ли ходиш? Има голямо значение колко пъти се стъпва с левия крак и колко пъти - с десния.
Сега онези, които ще използуват упражнението, да прочетат и кажат и на другите колко пъти ще стъпят с десния и колко - с левия
крак
.
Десет сестри и братя да направят доброволно статистиката. Това е наука, а не да ставате буквоедци. Ученикът трябва да се справя със своя ход. Някои от вас вървят шаткаво - това е влязло и в мозъка им. Ще стъпваш полека (показва как).
към текста >>
Ако не сте разположени духом, ако се усещате онеправдани, умът ви не работи (а по-рано сте имали радост и вдъхновение), и всичко сте изгубили - вземете и измийте само левия
крак
1, 2, 3 пъти през деня.
Ученикът трябва да се справя със своя ход. Някои от вас вървят шаткаво - това е влязло и в мозъка им. Ще стъпваш полека (показва как). Упражнението показва, че иска нещо да подчертае. Има смисъл да се подчертае нещо, но ако човек подчертава безсмислени работи?
Ако не сте разположени духом, ако се усещате онеправдани, умът ви не работи (а по-рано сте имали радост и вдъхновение), и всичко сте изгубили - вземете и измийте само левия
крак
1, 2, 3 пъти през деня.
Това е наука. После - десния крак, с особена вода, и умивайте с любов, понеже те са крака на Любовта. Краката трябва да се мият с най-чиста вода, за да имаме резултат. Ако краката почнат да изстиват или треперят, човек не е вече здрав - неврастеник е. Ходенето по ситен пясък може да му помогне.
към текста >>
После - десния
крак
, с особена вода, и умивайте с любов, понеже те са
крака
на Любовта.
Ще стъпваш полека (показва как). Упражнението показва, че иска нещо да подчертае. Има смисъл да се подчертае нещо, но ако човек подчертава безсмислени работи? Ако не сте разположени духом, ако се усещате онеправдани, умът ви не работи (а по-рано сте имали радост и вдъхновение), и всичко сте изгубили - вземете и измийте само левия крак 1, 2, 3 пъти през деня. Това е наука.
После - десния
крак
, с особена вода, и умивайте с любов, понеже те са
крака
на Любовта.
Краката трябва да се мият с най-чиста вода, за да имаме резултат. Ако краката почнат да изстиват или треперят, човек не е вече здрав - неврастеник е. Ходенето по ситен пясък може да му помогне. От сутрин до обяд слънчевите енергии се възприемат чрез ръцете, а вечер - чрез краката, и от това се получават различни резултати, понеже вечерно време се освобождава от излишно набраното по веждите, лицето, носа, косите и пр. Затова е опасно понякога да се бутне човек - има енергия като бомба.
към текста >>
Краката
трябва да се мият с най-чиста вода, за да имаме резултат.
Упражнението показва, че иска нещо да подчертае. Има смисъл да се подчертае нещо, но ако човек подчертава безсмислени работи? Ако не сте разположени духом, ако се усещате онеправдани, умът ви не работи (а по-рано сте имали радост и вдъхновение), и всичко сте изгубили - вземете и измийте само левия крак 1, 2, 3 пъти през деня. Това е наука. После - десния крак, с особена вода, и умивайте с любов, понеже те са крака на Любовта.
Краката
трябва да се мият с най-чиста вода, за да имаме резултат.
Ако краката почнат да изстиват или треперят, човек не е вече здрав - неврастеник е. Ходенето по ситен пясък може да му помогне. От сутрин до обяд слънчевите енергии се възприемат чрез ръцете, а вечер - чрез краката, и от това се получават различни резултати, понеже вечерно време се освобождава от излишно набраното по веждите, лицето, носа, косите и пр. Затова е опасно понякога да се бутне човек - има енергия като бомба. Ама ще речете: „Защо е направил Бог така света?
към текста >>
Ако
краката
почнат да изстиват или треперят, човек не е вече здрав - неврастеник е.
Има смисъл да се подчертае нещо, но ако човек подчертава безсмислени работи? Ако не сте разположени духом, ако се усещате онеправдани, умът ви не работи (а по-рано сте имали радост и вдъхновение), и всичко сте изгубили - вземете и измийте само левия крак 1, 2, 3 пъти през деня. Това е наука. После - десния крак, с особена вода, и умивайте с любов, понеже те са крака на Любовта. Краката трябва да се мият с най-чиста вода, за да имаме резултат.
Ако
краката
почнат да изстиват или треперят, човек не е вече здрав - неврастеник е.
Ходенето по ситен пясък може да му помогне. От сутрин до обяд слънчевите енергии се възприемат чрез ръцете, а вечер - чрез краката, и от това се получават различни резултати, понеже вечерно време се освобождава от излишно набраното по веждите, лицето, носа, косите и пр. Затова е опасно понякога да се бутне човек - има енергия като бомба. Ама ще речете: „Защо е направил Бог така света? ” Така е - ако искаш, може да ходиш както искаш, но и резултатите ще бъдат други.
към текста >>
От сутрин до обяд слънчевите енергии се възприемат чрез ръцете, а вечер - чрез
краката
, и от това се получават различни резултати, понеже вечерно време се освобождава от излишно набраното по веждите, лицето, носа, косите и пр.
Това е наука. После - десния крак, с особена вода, и умивайте с любов, понеже те са крака на Любовта. Краката трябва да се мият с най-чиста вода, за да имаме резултат. Ако краката почнат да изстиват или треперят, човек не е вече здрав - неврастеник е. Ходенето по ситен пясък може да му помогне.
От сутрин до обяд слънчевите енергии се възприемат чрез ръцете, а вечер - чрез
краката
, и от това се получават различни резултати, понеже вечерно време се освобождава от излишно набраното по веждите, лицето, носа, косите и пр.
Затова е опасно понякога да се бутне човек - има енергия като бомба. Ама ще речете: „Защо е направил Бог така света? ” Така е - ако искаш, може да ходиш както искаш, но и резултатите ще бъдат други. Няма да бързаш, когато отиваш някъде... Вечерно време се учи законът на изпразванието. Той е един от великите закони, но по него не е позволено да се говори.
към текста >>
Упражнение за 10 дена, които искат само: измивание на
краката
с чиста, най-хубава вода (естествена температура) и след умиванието не се трият, а само попиват с една кърпа, Почвание преди изгрев слънце.
Служение с лъжата има винаги лоши последствия. Сърцето на човека е малко отклонено на ъгъл почти колкото е отклонена и оста на Земята - 23° - то не е на средата. Но, за да има равновесие човек в умствения свят, трябва да има сърцето на мястото си - по средата. А в духовния свят (поле) слънчевият възел е най-нежната област. Черният дроб влияе чрез слънчевия възел и чрез него става изпразванието на всички лоши мисли, чувства и пр.- отиват към центъра на Земята и ако черният дроб не е здрав, и човек не може правилно да регулира живота си.
Упражнение за 10 дена, които искат само: измивание на
краката
с чиста, най-хубава вода (естествена температура) и след умиванието не се трият, а само попиват с една кърпа, Почвание преди изгрев слънце.
(Първия път, а 2-ро, 3-то миене и пр. да свършва до 12 часа. След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1ия ден 1 път сутрина само левият крак се мие - вечер - само десният. 2ри ден - 2 пъти ... (до обяд) само десният ... - (след обед) вечер - само левият 2 пъти 3и ден-3 пъти... - ... само левият - ... десният 3 пъти 4и ден-4 пъти само десният ... - ... левият 4 пъти И така-до 10 пъти. Само първото миение е преди изгрев.
към текста >>
След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1ия ден 1 път сутрина само левият
крак
се мие - вечер - само десният.
А в духовния свят (поле) слънчевият възел е най-нежната област. Черният дроб влияе чрез слънчевия възел и чрез него става изпразванието на всички лоши мисли, чувства и пр.- отиват към центъра на Земята и ако черният дроб не е здрав, и човек не може правилно да регулира живота си. Упражнение за 10 дена, които искат само: измивание на краката с чиста, най-хубава вода (естествена температура) и след умиванието не се трият, а само попиват с една кърпа, Почвание преди изгрев слънце. (Първия път, а 2-ро, 3-то миене и пр. да свършва до 12 часа.
След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1ия ден 1 път сутрина само левият
крак
се мие - вечер - само десният.
2ри ден - 2 пъти ... (до обяд) само десният ... - (след обед) вечер - само левият 2 пъти 3и ден-3 пъти... - ... само левият - ... десният 3 пъти 4и ден-4 пъти само десният ... - ... левият 4 пъти И така-до 10 пъти. Само първото миение е преди изгрев. Миение малко, едва да се накваси, най-много 5 минути. Може да се носи водата в шишенце. Влагата ще я попивате с кърпичка, а няма да изтривате.
към текста >>
Когато измиете
краката
си навреме, ще почувствате една радост; ако не случите времето - ще имате разочарование.
Може да се носи водата в шишенце. Влагата ще я попивате с кърпичка, а няма да изтривате. Правете това упражнение в разни времена на годината - и туй, което е действително за един, не е и задруги. Дебелият човек може с часове да стои в морската вода и му е приятно, но на горещината - пада. Сухият - обратно.
Когато измиете
краката
си навреме, ще почувствате една радост; ако не случите времето - ще имате разочарование.
Като говоря за краката, разбирам разумните същества, чрез които слънчевата енергия се възприема и тогава става обмяна и тялото се осветява. Птиците и животните знаят някои закони. Ако Бог е вложил Своята благост в земята, ти трябва трябва да ходиш по нея, но трябва да знаеш по коя посока - юг, изток, запад или север. Хората обичат да ходят повече на юг. Западът има своето влияние.
към текста >>
Като говоря за
краката
, разбирам разумните същества, чрез които слънчевата енергия се възприема и тогава става обмяна и тялото се осветява.
Влагата ще я попивате с кърпичка, а няма да изтривате. Правете това упражнение в разни времена на годината - и туй, което е действително за един, не е и задруги. Дебелият човек може с часове да стои в морската вода и му е приятно, но на горещината - пада. Сухият - обратно. Когато измиете краката си навреме, ще почувствате една радост; ако не случите времето - ще имате разочарование.
Като говоря за
краката
, разбирам разумните същества, чрез които слънчевата енергия се възприема и тогава става обмяна и тялото се осветява.
Птиците и животните знаят някои закони. Ако Бог е вложил Своята благост в земята, ти трябва трябва да ходиш по нея, но трябва да знаеш по коя посока - юг, изток, запад или север. Хората обичат да ходят повече на юг. Западът има своето влияние. Ако имаш мъчнотии, не трябва да седиш или лежиш или да си хванеш с ръцете главата - нищо няма да разрешиш, А трябва да се изправиш на краката си (посочва как) и да мислиш, като походиш.
към текста >>
Ако имаш мъчнотии, не трябва да седиш или лежиш или да си хванеш с ръцете главата - нищо няма да разрешиш, А трябва да се изправиш на
краката
си (посочва как) и да мислиш, като походиш.
Като говоря за краката, разбирам разумните същества, чрез които слънчевата енергия се възприема и тогава става обмяна и тялото се осветява. Птиците и животните знаят някои закони. Ако Бог е вложил Своята благост в земята, ти трябва трябва да ходиш по нея, но трябва да знаеш по коя посока - юг, изток, запад или север. Хората обичат да ходят повече на юг. Западът има своето влияние.
Ако имаш мъчнотии, не трябва да седиш или лежиш или да си хванеш с ръцете главата - нищо няма да разрешиш, А трябва да се изправиш на
краката
си (посочва как) и да мислиш, като походиш.
Това е един начин на самообладание и самовъзпитание. Имай други методи. Методите на ума изсушават, методите на сърцето привличат повече влага, правят човека да затлъстява, а методите на краката за разрешение на въпросите чрез ходението съединяват в себе си четири елемента и то е най-подходящето! Всяко възпитание трябва да се почне с труд - от видимото към невидимото. Природата обича пълнота, но не излишеци!
към текста >>
Методите на ума изсушават, методите на сърцето привличат повече влага, правят човека да затлъстява, а методите на
краката
за разрешение на въпросите чрез ходението съединяват в себе си четири елемента и то е най-подходящето!
Хората обичат да ходят повече на юг. Западът има своето влияние. Ако имаш мъчнотии, не трябва да седиш или лежиш или да си хванеш с ръцете главата - нищо няма да разрешиш, А трябва да се изправиш на краката си (посочва как) и да мислиш, като походиш. Това е един начин на самообладание и самовъзпитание. Имай други методи.
Методите на ума изсушават, методите на сърцето привличат повече влага, правят човека да затлъстява, а методите на
краката
за разрешение на въпросите чрез ходението съединяват в себе си четири елемента и то е най-подходящето!
Всяко възпитание трябва да се почне с труд - от видимото към невидимото. Природата обича пълнота, но не излишеци! ... Б. Ц. [Бог Царува] на небето. Край. След това го изпратих до Изгрева.
към текста >>
Защо си връзвате главите
счупени
- защо не кажете пак: „Всичко чрез него стана.” Да, всичко чрез Него стана в онзи първи момент, когато се даваха всичките безконечни възможности, всичката добрина, безконечна любов... (Изпуснато.) Нима в името Божие не са се говорили толкова лъжи?
Ами, ако един пияница се напие в кръчмата и почне да чупи чаши и прозорци? Има глупави братя и сестри, които казват: „Всичко чрез него стана”? Стана, но где? Ум, ум трябва да имате. Ако всичко чрез него стана, тогава защо се оплаквате?
Защо си връзвате главите
счупени
- защо не кажете пак: „Всичко чрез него стана.” Да, всичко чрез Него стана в онзи първи момент, когато се даваха всичките безконечни възможности, всичката добрина, безконечна любов... (Изпуснато.) Нима в името Божие не са се говорили толкова лъжи?
В първичния момент всичко е дадено. Но и пророците криво го разбират и криво е записано. Един казва: „Застана Господ на пътя ми като мечка”, а друг: „Излъгал си ме, Господи, и аз излъгах.” Но това не е така. Онези, които са превеждали Библията, не са знаели да тълкуват правилно еврейския език. Пророкът не е така казал.
към текста >>
Религиозните хора приличат на малките деца - щом ги остави майка им, почват да играят, лудуват, а после плачат за
счупеното
или ядат бой.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) 5. Школа, 2.І.1929, 5 1/2 ч сутринта [сряда] * Размишление върху послушанието. Първият ден на Новата година е ден на давание, проявявание творчество; вторият ден - на послушание, съдбоносен - има значение за цялата година. Ще прочетете 5-а глава от Данаила. Тя е глава на изправление.
Религиозните хора приличат на малките деца - щом ги остави майка им, почват да играят, лудуват, а после плачат за
счупеното
или ядат бой.
Ако малко му говориш, а много разбира, той е учен человек. Всичко се реализира във втория ден с ума - [Меркурий]. Носът е израз на човешката интелигентност. Любовта е първият велик дух, който дава живот. Мъдростта дава широта и свобода.
към текста >>
53.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
Бърка в едно мазе със
счупено
прозорче, и там слага храна.
И двете обичаха котките. И в дома им бяха направили цял склад от консерви с месо за котки. И всяка вечер Ярмила отиваше по дворовете и на определено място занасяше храна на бездомните котки. И така, една нощ, към 10 часа вечерта, някъде 1983 г. е било, тя отива и занася обичайната храна.
Бърка в едно мазе със
счупено
прозорче, и там слага храна.
А там гамените от квартала им си криели наркотика. И в тъмното не са я разпознали, мислейки, че краде дрогата им, един я удря с желязо в главата. Тя пада - а то е било недалеко от полицейския пост. Намират я, занасят я веднага е болница. Там тя седя 1÷ 2 месеца, мисля, но се замъти акълът й от удара.
към текста >>
И обърни внимание на това, че нито едно не започва назад, а все напред и с десния
крак
.
Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст. А тези втори и трети куплети са за концерт, не влизат в Паневритмията. И това е на с. 163, том 16. Друго, в том XVI, накрая, брат Пеню Ганев дава 21 упражнения от Учителя, които са чудесни!
И обърни внимание на това, че нито едно не започва назад, а все напред и с десния
крак
.
Така е и с 6-те първи упражнения, преди Паневритмията. И тях Учителят ги е дал да започват напред, с десния крак, писах ти по този въпрос, И после станала войната, и той казал да се играят назад (т. е. да започват назад), за да се скриели от тъмните сили (да не ги разпознаели). А то е свързано и с еволюцията и кармата на приятелите тогава. И по „инерция”, те се започват и до ден днешен все назад, за срам и ужас на Братството, като окултна Школа.
към текста >>
И тях Учителят ги е дал да започват напред, с десния
крак
, писах ти по този въпрос, И после станала войната, и той казал да се играят назад (т. е.
И това е на с. 163, том 16. Друго, в том XVI, накрая, брат Пеню Ганев дава 21 упражнения от Учителя, които са чудесни! И обърни внимание на това, че нито едно не започва назад, а все напред и с десния крак. Така е и с 6-те първи упражнения, преди Паневритмията.
И тях Учителят ги е дал да започват напред, с десния
крак
, писах ти по този въпрос, И после станала войната, и той казал да се играят назад (т. е.
да започват назад), за да се скриели от тъмните сили (да не ги разпознаели). А то е свързано и с еволюцията и кармата на приятелите тогава. И по „инерция”, те се започват и до ден днешен все назад, за срам и ужас на Братството, като окултна Школа. А гамата започва напред, защото Учителят я дава по-късно - 1943 г. И нея не са могли да я променят и да я сложат да започва назад.
към текста >>
И Светозар го оплюха враговете му, но той разкри Истината - да започват напред (3 крачки напред с десния
крак
и 3 крачки назад - с десния
крак
пак се започва).
Това е окултен закон! И е нямало никой буден, който да каже на Учителя след войната, да се започват пак тези 6 упражнения напред, както първоначално ги е дал Учителят. И, ако не беше Светозар, да пръсне светлина и да поясни това положение, не зная колко още века щяха да започват назад. Че и аз все назад съм ги играла - и на полянката на Изгрева, и на Рила! Не съм знаела!
И Светозар го оплюха враговете му, но той разкри Истината - да започват напред (3 крачки напред с десния
крак
и 3 крачки назад - с десния
крак
пак се започва).
И още колко много други неща има. И „Евера” - никога не се е свирила 2 пъти с двете повторения. Това Благовест Жеков го въведе. Свири се 1 път и от повторението се повтаря, и това е! Упражнението е винаги било кратко.
към текста >>
54.
20. Стоянка Христова
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Чувства силна болка в десният си
крак
.
Взех й найлоновият плик с нещата и тя стъпи на стъпалото и скочи добре на перона, но не се пусна от дръжката, влака я повлече и падна под стъпалото. Призовах Учителя и тя не отиде под колелетата и стана, изправи се. Хвърлих найлона с нещата й на перона и тя отиде да си ги вземе. Елена се разстрои силно и до София изживяваше случилото се. Румяна след падането става, взима плика си.
Чувства силна болка в десният си
крак
.
Началника на гарата й казал: „За пръв път се случва някой като падне от влака да не отиде под колелата." Закъснява за дома и майка й се тревожи. Тя отишла на болницата на превръзка и се прибрала вечерта. Започнали да я лекуват. След 10 дена Учителят ми каза, веднага да отида при Румяна, понеже е много зле. Тогава ми съобщиха, че ми е излязла книга и трябва да я взема от Сточна гара.
към текста >>
Кракът
й - десният бинтован и долу черен.
Тръгнахме към Изгрева, а влака е в 9 часа и 20 минути на гара Искър, Николай ми заяви, че до Изгрева няма да можем да стигнем до 9 часа от многото светофари, които трябва да преминем. Казах му, че този, който ме изпраща на тази работа има грижа за всичко. Пътувахме към Изгрева и всички светофари пред нас светят зелено и за 15 минути бяхме на Изгрева. Взех мислите, отидохме в нас и 10 минути преди влака бяхме на гарата. В Поморие заварих Румяна на легло.
Кракът
й - десният бинтован и долу черен.
Водят я на превръзки с кола. Нагълтала се с много антибиотици и се отровила от тях, понеже не пила гореща вода. Веднага й дадох да пие гореща вода, чаша след чаша. По краката й имаше отворени рани, и големи синини по гърба, и започнах да я разтривам интензивно и през деня и нощта. Раните я боляха.
към текста >>
По
краката
й имаше отворени рани, и големи синини по гърба, и започнах да я разтривам интензивно и през деня и нощта.
В Поморие заварих Румяна на легло. Кракът й - десният бинтован и долу черен. Водят я на превръзки с кола. Нагълтала се с много антибиотици и се отровила от тях, понеже не пила гореща вода. Веднага й дадох да пие гореща вода, чаша след чаша.
По
краката
й имаше отворени рани, и големи синини по гърба, и започнах да я разтривам интензивно и през деня и нощта.
Раните я боляха. Намазвах й раните и синините със зехтин и разтривах покрай откритите рани, за да се предизвика силно кръвообращение. Синините ги разкарвах с ръка. Горещата вода, разтривките, за 3 денонощия затвориха откритите рани, а синините изчезнаха и кракът й значително се подобри и започна да ходи пеш на превръзка. Тогава сестра й Радостина ме помоли да я разтрия и нея.
към текста >>
Горещата вода, разтривките, за 3 денонощия затвориха откритите рани, а синините изчезнаха и
кракът
й значително се подобри и започна да ходи пеш на превръзка.
Веднага й дадох да пие гореща вода, чаша след чаша. По краката й имаше отворени рани, и големи синини по гърба, и започнах да я разтривам интензивно и през деня и нощта. Раните я боляха. Намазвах й раните и синините със зехтин и разтривах покрай откритите рани, за да се предизвика силно кръвообращение. Синините ги разкарвах с ръка.
Горещата вода, разтривките, за 3 денонощия затвориха откритите рани, а синините изчезнаха и
кракът
й значително се подобри и започна да ходи пеш на превръзка.
Тогава сестра й Радостина ме помоли да я разтрия и нея. След месец дойде на командировка в София и дойде в дома ни. Посрещнахме я с Павел. Тя ми подаде кутия бонбони, прегърна ме и взе да ме целува. Павел се зачуди на това нейно поведение, Аз разбрах, че от разтривката, кръвоизливите са спрели, болките престанали и функциите й нормални.
към текста >>
Кракът
й се оправи.
Казах й: „Добре, но ще си натоварена с повече работа." Закриха предприятието и бизнесмените, които го взимат я оставят за счетоводителка. Работи сама без никакви жени. Двете срещнаха много трудности - да работят и учат. По цяла нощ пишат заданията си и редовно си вземат изпитите. Често боледуваха, особено Румяна.
Кракът
й се оправи.
Водих ги няколко години на Мусала и езерата.Кореспондирах с Румяна и Стоянка. След срещите на градината, ги посещавахме и провеждахме хубави духовни разговори. Помагахме им в тежката им работа, зимнината, дървата. Училището им вървеше - взимаха успешно изпитите си. Мъчно събираха средствата за таксата си, но през лятото идваха много приятели на почивка в дома им и всичко се нареждаше.
към текста >>
Сестрата веднага ми се скара, че носът сигурно е
счупен
, да не го пипам.
Излиза й една голяма краставица на челото. Веднага ни извикаха в болницата. Отиде Мария и Радостина и цяла нощ й слагат лед на главата и тя спада. Сутринта заедно с Румяна отидохме при нея. Разтрих й малко челото и пипах носът й.
Сестрата веднага ми се скара, че носът сигурно е
счупен
, да не го пипам.
Казах й, че няма нищо счупено. На другия ден я заведохме в Бургас на скенер, където й направиха снимка. Дебела и здрава глава - няма нищо счупено. Тя не искаше да остане повече в болницата. Лекарите преглеждат снимката и решават да я освободят, но още 3 дена да остане на системи - гликоза.
към текста >>
Казах й, че няма нищо
счупено
.
Веднага ни извикаха в болницата. Отиде Мария и Радостина и цяла нощ й слагат лед на главата и тя спада. Сутринта заедно с Румяна отидохме при нея. Разтрих й малко челото и пипах носът й. Сестрата веднага ми се скара, че носът сигурно е счупен, да не го пипам.
Казах й, че няма нищо
счупено
.
На другия ден я заведохме в Бургас на скенер, където й направиха снимка. Дебела и здрава глава - няма нищо счупено. Тя не искаше да остане повече в болницата. Лекарите преглеждат снимката и решават да я освободят, но още 3 дена да остане на системи - гликоза. Наложи се да извикат внучката й Светла да й слага гликозата.
към текста >>
Дебела и здрава глава - няма нищо
счупено
.
Сутринта заедно с Румяна отидохме при нея. Разтрих й малко челото и пипах носът й. Сестрата веднага ми се скара, че носът сигурно е счупен, да не го пипам. Казах й, че няма нищо счупено. На другия ден я заведохме в Бургас на скенер, където й направиха снимка.
Дебела и здрава глава - няма нищо
счупено
.
Тя не искаше да остане повече в болницата. Лекарите преглеждат снимката и решават да я освободят, но още 3 дена да остане на системи - гликоза. Наложи се да извикат внучката й Светла да й слага гликозата. Болеше я малкият мозък и стомаха. В къщи й даваха вода със сламка.
към текста >>
55.
33. Милка Периклиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
През това време сирените засвирват и тя отива при майка си, която е със
счупен
крак
.
518-519; том IX стр. 192-193. „Занесете го, рекох, при майка ви."Милка му опонира:„Аз съм образцова учителка в училище „Свети Седмочисленици" и мисля там да го занеса." Учителят повтаря: „Рекох, при майка си го занеси." Това се повтаря пет пъти и на шестия Учителят й казва: „Може и в училище да го занесете." Тя го занася в училището и създава образцова детска градина, в която обучава малките с музика. На 10 януари 1944 г. Милка изсвирва една много хубава мелодия с мек тон. Благодари на Учителя, че има такова хубаво пиано.
През това време сирените засвирват и тя отива при майка си, която е със
счупен
крак
.
След бомбардировката майка й трябва да се евакуира. Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената. Той отива и вижда, че всичко е разрушено, но казва на Милка, че е забравил да отиде. На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, и казва, че не е ходила. Качват се на влака и се отправят към Своге.
към текста >>
56.
16. АНАРХИЗМЪТ И СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 22
Една от страните - мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със
счупен
крак
.
Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата ". Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Коя църква е по-права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът свършва с бой.
Една от страните - мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със
счупен
крак
.
Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по- прав, но да наместя счупения крак. Ще кажете, че мъжът бил жена си, или жената била мъжа си. Това не е достатъчно. Важно е, да се знае основната причина, защо единият или другият вдигнал ръка да бие. На същото основание, лесно се казва, че новото учение било еретическо или анархистическо.
към текста >>
Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по- прав, но да наместя
счупения
крак
.
Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Коя църква е по-права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът свършва с бой. Една от страните - мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със счупен крак.
Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по- прав, но да наместя
счупения
крак
.
Ще кажете, че мъжът бил жена си, или жената била мъжа си. Това не е достатъчно. Важно е, да се знае основната причина, защо единият или другият вдигнал ръка да бие. На същото основание, лесно се казва, че новото учение било еретическо или анархистическо. - Що е анархизъм?
към текста >>
57.
6. НОВИЯТ ЖИВОТ В НОВИ ФОРМИ
,
,
ТОМ 22
В новия живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със
счупени
крака
хора няма да има, а ще бъде живот на пълна хармония.
В тях има един копнеж за нови идеи, и аз споделям техните мисли. Може да има в тях някои крайности, които не споделям. Копнеж, обаче, има в младото поколение, може да учи, в него има самопожертвувание, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философствуват. Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват". Новият живот ще се изрази в нови форми.
В новия живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със
счупени
крака
хора няма да има, а ще бъде живот на пълна хармония.
Всичко това може да го приложим на опит. Но трябва да чакате, защото това не може да стане в една година. За да може да се създаде едно такова поколение, мене ми трябват поне 20 години още. Ако опитите са прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на природата. Това не са неща, които са създадени изкуствено.
към текста >>
58.
8.1. Спомени и размисли
,
,
ТОМ 24
След челния удар със самосвал, аз излезнах от смазаната кола само със
счупено
рамо.
Мисля, че при тези обстоятелства, вероятно за мене това бе тавана - научен сътрудник I степен. Аз бях благодарен на Бога, защото обичах работата си. Прекарвах с месеци из планините и в най-красивите места на нашите резервати и национални паркове. В командировките преживях още пет автомобилни катастрофи. Последната бе след пенсионирането ми, като пътувах по договорна тема.
След челния удар със самосвал, аз излезнах от смазаната кола само със
счупено
рамо.
Благодаря на Бога! Винаги и навсякъде Той ми е помагал и закрилял. За този ми изпълнен с радости и изпитания живот много духовни сили, подкрепа, любов и грижи получавах от майка ми и съпругата ми. През 1972 година майка ми, пресичайки Цариградското шосе, бе блъсната от кола. Тя бе редица дни в безсъзнание със счупен таз, ръка, глава и мозъчно сътресение.
към текста >>
Тя бе редица дни в безсъзнание със
счупен
таз, ръка, глава и мозъчно сътресение.
След челния удар със самосвал, аз излезнах от смазаната кола само със счупено рамо. Благодаря на Бога! Винаги и навсякъде Той ми е помагал и закрилял. За този ми изпълнен с радости и изпитания живот много духовни сили, подкрепа, любов и грижи получавах от майка ми и съпругата ми. През 1972 година майка ми, пресичайки Цариградското шосе, бе блъсната от кола.
Тя бе редица дни в безсъзнание със
счупен
таз, ръка, глава и мозъчно сътресение.
По-късно се установи, че има наранен жлъчен мехур, за която тя бе оперирана. Накрая, от шриц инфекция, тя пожълтя от хепатит и бе прехвърлена от "Пирогов" в Инфекциозната болница. Цели 6 месеца майка ми прекара в болнична обстановка. Какво ли не, не й мина през главата, но духът й остана силен. Тя бе най-тежкия случай в болничната стая на "Пирогов", но всяка вечер се молеше на глас за всички страдащи край нея.
към текста >>
До последно майка ми бе на
крак
и вечерта, когато си тръгвах от дома й, на 25 януари 1979 г., изпращайки ме до входната врата, тя ми каза: "Сбогом".
В този период от време нейните ужасни болки започнах и аз да чувствам. Това явление тогава не го разбирах, но после ми стана ясно, колко голяма е връзката ми с нея. Аз трябваше да я науча да ходи наново и Бог помогна. Тя живя още 7 пълноценни години, до 1979 г. и не се налагаше да употребява бастун.
До последно майка ми бе на
крак
и вечерта, когато си тръгвах от дома й, на 25 януари 1979 г., изпращайки ме до входната врата, тя ми каза: "Сбогом".
Това ме стресна и аз се върнах и я попитах защо се сбогува с мен, а тя ми каза: "Не знам". До последно майка ми бе на крак и вечерта, когато си тръгвах от дома й, на 25 януари 1979 г., изпращайки ме до входната врата, тя ми каза: "Сбогом". Това ме стресна и аз се върнах и я попитах защо се сбогува с мен, а тя ми каза: "Не знам". Тогава ме прегърна и ме задържа в прегръдката си. На другата сутрин в 5 часа, тя отмина в Невидимия свят.
към текста >>
До последно майка ми бе на
крак
и вечерта, когато си тръгвах от дома й, на 25 януари 1979 г., изпращайки ме до входната врата, тя ми каза: "Сбогом".
Аз трябваше да я науча да ходи наново и Бог помогна. Тя живя още 7 пълноценни години, до 1979 г. и не се налагаше да употребява бастун. До последно майка ми бе на крак и вечерта, когато си тръгвах от дома й, на 25 януари 1979 г., изпращайки ме до входната врата, тя ми каза: "Сбогом". Това ме стресна и аз се върнах и я попитах защо се сбогува с мен, а тя ми каза: "Не знам".
До последно майка ми бе на
крак
и вечерта, когато си тръгвах от дома й, на 25 януари 1979 г., изпращайки ме до входната врата, тя ми каза: "Сбогом".
Това ме стресна и аз се върнах и я попитах защо се сбогува с мен, а тя ми каза: "Не знам". Тогава ме прегърна и ме задържа в прегръдката си. На другата сутрин в 5 часа, тя отмина в Невидимия свят. Във времето от голямо значение за мене бе връзката ми с редица братя и сестри от Братството. Освен материали за четене, които получавах, никога няма да забравя часовете прекарани в молитва, общи вечери и музикалните изпълнения.
към текста >>
Брат Петър Филипов, след счупването на
крака
си, се налагаше да ходи на бани.
Във времето от голямо значение за мене бе връзката ми с редица братя и сестри от Братството. Освен материали за четене, които получавах, никога няма да забравя часовете прекарани в молитва, общи вечери и музикалните изпълнения. Най-продължителна ми бе връзката с брат Петър Филипов, който отвори дома си. При него често отивахме с майка ми на молитва и се срещахме с Марийка Марашлиева, Дина Станчева, Боянчо Златарев. Това бяха незабравими вечери.
Брат Петър Филипов, след счупването на
крака
си, се налагаше да ходи на бани.
Повече от две години с Боянчо, брат Петър, Марийка и аз, по 3-4 пъти седмично бивахме в 5.30-6 часа в Панчаревската баня още при пълненето на горещия басейн. Страданието ми от хецване, дископатия в кръста, което имах от 10 години, изчезна. Този мой контакт и приятелство с брат Петър беше за мене повече от благословение. Когато той пожела с моята кола да го закарам една нощ до с. Миндя, Търновско при брат му Нойо, все още не разбирах състоянието му.
към текста >>
59.
3.4. ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНАТА 1914-1918 г. И ПАРИТЕ
,
ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ: Неделна беседа; 25 май, 1924 г.
,
ТОМ 25
Като намествам
счупения
крак
на някого, аз не обръщам внимание на сълзите му.
- Като дойдат избраните и почнат да помагат на останалите. Много избраници има между хората. Избраният човек не трябва да се подхлъзва, да се поддава на слабости. Той може да бъде мек, но не и мекушав. Като види, че някой плаче, той не трябва да се трогва от неговите сълзи.
Като намествам
счупения
крак
на някого, аз не обръщам внимание на сълзите му.
Моята работа е да наместя крака му, а неговата - да пролива сълзи. Като плаче, той ще се научи да не греши. Ако някой ми се оплаква, че заборчлял, че няма хляб за жена си и децата си, аз няма да му дам пари, но ще му дам подходяща работа, да изкарва прехраната си с труд и да запази достойнството си като човек. Човешкото общество е основано на разумни закони, които тласкат човека към труд и работа, като условия за развитие. Има избрани хора в света, но още много трябва да дойдат.
към текста >>
Моята работа е да наместя
крака
му, а неговата - да пролива сълзи.
Много избраници има между хората. Избраният човек не трябва да се подхлъзва, да се поддава на слабости. Той може да бъде мек, но не и мекушав. Като види, че някой плаче, той не трябва да се трогва от неговите сълзи. Като намествам счупения крак на някого, аз не обръщам внимание на сълзите му.
Моята работа е да наместя
крака
му, а неговата - да пролива сълзи.
Като плаче, той ще се научи да не греши. Ако някой ми се оплаква, че заборчлял, че няма хляб за жена си и децата си, аз няма да му дам пари, но ще му дам подходяща работа, да изкарва прехраната си с труд и да запази достойнството си като човек. Човешкото общество е основано на разумни закони, които тласкат човека към труд и работа, като условия за развитие. Има избрани хора в света, но още много трябва да дойдат. Ако ме питат, защо работите на България не вървят добре, отговарям: Малко избраници има.
към текста >>
60.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Д: Не, Първата Европейска, като командир на Трети Бдински полк, в
крака
получава, даже Учителя в една беседа споменава, че един ранен офицер от Българската армия, той е получил гангрена от раната, от замърсяване гангрена и са искали да му режат
крака
.
И там като майор произведоха го подполковник и го пратиха командир на Трети Бдински полк. В: Но кога вече? Д: След Междусъюзническата война. Там той е ранен. В: Къде?
Д: Не, Първата Европейска, като командир на Трети Бдински полк, в
крака
получава, даже Учителя в една беседа споменава, че един ранен офицер от Българската армия, той е получил гангрена от раната, от замърсяване гангрена и са искали да му режат
крака
.
Лежал е в Клементинската болница. Обаче, съобщават на Учителя. Той не е разрешил да бъде отрязан крака му. И в една беседа Учителят казва, че един офицер от Българската армия, ранен, раната гангренясва и когато искали да му режат крака, той казал, че предпочита да отиде, защото, иначе, ще умре. Той казал, че предпочита с два крака да се яви пред Господа, отколкото с един крак да остане да живее на Земята.
към текста >>
Той не е разрешил да бъде отрязан
крака
му.
Там той е ранен. В: Къде? Д: Не, Първата Европейска, като командир на Трети Бдински полк, в крака получава, даже Учителя в една беседа споменава, че един ранен офицер от Българската армия, той е получил гангрена от раната, от замърсяване гангрена и са искали да му режат крака. Лежал е в Клементинската болница. Обаче, съобщават на Учителя.
Той не е разрешил да бъде отрязан
крака
му.
И в една беседа Учителят казва, че един офицер от Българската армия, ранен, раната гангренясва и когато искали да му режат крака, той казал, че предпочита да отиде, защото, иначе, ще умре. Той казал, че предпочита с два крака да се яви пред Господа, отколкото с един крак да остане да живее на Земята. Й тогава Учителя казва, че това е геройство и разбиране. И оцеля, не му рязаха крака. Обаче, остана с 30% инвалидност.
към текста >>
И в една беседа Учителят казва, че един офицер от Българската армия, ранен, раната гангренясва и когато искали да му режат
крака
, той казал, че предпочита да отиде, защото, иначе, ще умре.
В: Къде? Д: Не, Първата Европейска, като командир на Трети Бдински полк, в крака получава, даже Учителя в една беседа споменава, че един ранен офицер от Българската армия, той е получил гангрена от раната, от замърсяване гангрена и са искали да му режат крака. Лежал е в Клементинската болница. Обаче, съобщават на Учителя. Той не е разрешил да бъде отрязан крака му.
И в една беседа Учителят казва, че един офицер от Българската армия, ранен, раната гангренясва и когато искали да му режат
крака
, той казал, че предпочита да отиде, защото, иначе, ще умре.
Той казал, че предпочита с два крака да се яви пред Господа, отколкото с един крак да остане да живее на Земята. Й тогава Учителя казва, че това е геройство и разбиране. И оцеля, не му рязаха крака. Обаче, остана с 30% инвалидност. В: Да.
към текста >>
Той казал, че предпочита с два
крака
да се яви пред Господа, отколкото с един
крак
да остане да живее на Земята.
Д: Не, Първата Европейска, като командир на Трети Бдински полк, в крака получава, даже Учителя в една беседа споменава, че един ранен офицер от Българската армия, той е получил гангрена от раната, от замърсяване гангрена и са искали да му режат крака. Лежал е в Клементинската болница. Обаче, съобщават на Учителя. Той не е разрешил да бъде отрязан крака му. И в една беседа Учителят казва, че един офицер от Българската армия, ранен, раната гангренясва и когато искали да му режат крака, той казал, че предпочита да отиде, защото, иначе, ще умре.
Той казал, че предпочита с два
крака
да се яви пред Господа, отколкото с един
крак
да остане да живее на Земята.
Й тогава Учителя казва, че това е геройство и разбиране. И оцеля, не му рязаха крака. Обаче, остана с 30% инвалидност. В: Да. Д: След това, когато в това нещо, там е на Червената стена при Битоля, кота 1248, която се е владеела от Трети Бдински полк.
към текста >>
И оцеля, не му рязаха
крака
.
Обаче, съобщават на Учителя. Той не е разрешил да бъде отрязан крака му. И в една беседа Учителят казва, че един офицер от Българската армия, ранен, раната гангренясва и когато искали да му режат крака, той казал, че предпочита да отиде, защото, иначе, ще умре. Той казал, че предпочита с два крака да се яви пред Господа, отколкото с един крак да остане да живее на Земята. Й тогава Учителя казва, че това е геройство и разбиране.
И оцеля, не му рязаха
крака
.
Обаче, остана с 30% инвалидност. В: Да. Д: След това, когато в това нещо, там е на Червената стена при Битоля, кота 1248, която се е владеела от Трети Бдински полк. И даже в една от книжките там, издание. В: Има една книжка за Бдинския полк.
към текста >>
Лично той, помня имаше с едни габъри жълти с глава и два
крака
.
Не можа да прокара, нали там трябва като комисионер да поизлъже, да притури, да вземе, така са комисионерите-експедитори. Загубих два дена, плати ми. Той точно си казвал, и не можа. И помогнаха му приятели, отвори една малка три на три, даже дали беше и три на три или по-малко: "Окултно-мистична книжарница", така беше озаглавена на Пеню Киров. И продаваше книги, така купуваше преоценени и правеше тетрадки за учениците.
Лично той, помня имаше с едни габъри жълти с глава и два
крака
.
В: Помня ги аз. Д: Габъри, разтворят се. Той правеше тетрадки и просто ги даваше с минимална печалба и учениците го търсеха. Все от него купуваха, защото евтино. И той всеки ден идваше в къщи, много тачен беше, той беше възрастен.
към текста >>
И го раняват и то доста тежко, в Клементинската болница, нали казах, че Учителя в беседа каза: "Един офицер тежко ранен, гангренясва раната му, искат да му режат
крака
." И той казал: "Ако трябва да се явя на онзи свят пред Господа, ще отида с два
крака
, с един
крак
няма да отида." М: За туй не знам, но мога да допълня, което... ние ходехме с мама.
Понякога идваше, спираше записа и се включваше в разговора) : Значи в началото на войната. Д: В началото, да, тя се обяви през лятото на 1914-та, на 1915-та вече нашите бяха на ... М: Когато беше ранен? Д: Точно туй е, във връзка с раняването му, много са молили Учителя, нали, въобще, не искам да хваля моя баща, но обичах го много. В: И той какво е казал Учителя? Д: И Учителя, когато те Му казали, Учителят казал: "Да, той трябва да си замине." И те почват да Го молят и след един ден ли там, два съобщава Учителя, да им каже да дойдат при Него и им казал, че заминаването му се отлага, но все пак той трябва да даде дан.
И го раняват и то доста тежко, в Клементинската болница, нали казах, че Учителя в беседа каза: "Един офицер тежко ранен, гангренясва раната му, искат да му режат
крака
." И той казал: "Ако трябва да се явя на онзи свят пред Господа, ще отида с два
крака
, с един
крак
няма да отида." М: За туй не знам, но мога да допълня, което... ние ходехме с мама.
Д: Знам, да, аз имам снимка от него на това. М: Той както го разправя, вече решили да го режат крака му, понеже вече гангренясвал, но на заранта като идват, виждат съвсем друго положението, пробита дупка от която изтича кръв, гной и парчета кости. Изглежда, че тука е била начупена / натрошена/ костта. И разбира се те не правят никаква операция, казват, че ще видят какво ще стане. То почва непрекъснато да тече и се изчиства, почва вече да спада подутината и вече го лекуват.
към текста >>
М: Той както го разправя, вече решили да го режат
крака
му, понеже вече гангренясвал, но на заранта като идват, виждат съвсем друго положението, пробита дупка от която изтича кръв, гной и парчета кости.
Д: Точно туй е, във връзка с раняването му, много са молили Учителя, нали, въобще, не искам да хваля моя баща, но обичах го много. В: И той какво е казал Учителя? Д: И Учителя, когато те Му казали, Учителят казал: "Да, той трябва да си замине." И те почват да Го молят и след един ден ли там, два съобщава Учителя, да им каже да дойдат при Него и им казал, че заминаването му се отлага, но все пак той трябва да даде дан. И го раняват и то доста тежко, в Клементинската болница, нали казах, че Учителя в беседа каза: "Един офицер тежко ранен, гангренясва раната му, искат да му режат крака." И той казал: "Ако трябва да се явя на онзи свят пред Господа, ще отида с два крака, с един крак няма да отида." М: За туй не знам, но мога да допълня, което... ние ходехме с мама. Д: Знам, да, аз имам снимка от него на това.
М: Той както го разправя, вече решили да го режат
крака
му, понеже вече гангренясвал, но на заранта като идват, виждат съвсем друго положението, пробита дупка от която изтича кръв, гной и парчета кости.
Изглежда, че тука е била начупена / натрошена/ костта. И разбира се те не правят никаква операция, казват, че ще видят какво ще стане. То почва непрекъснато да тече и се изчиства, почва вече да спада подутината и вече го лекуват. Д: Но Учителя знае за туй нещо. Той е държан в течение.
към текста >>
Той беше главата му в коленете и
краката
, изгърбен.
С тесличка ще копаете земята. И един- два часа ще си печете на слънце гръбначния стълб - догоре." И Учителят така, както седя, само каза: "Твоята вяра ти помогна! " В Евангелието там, когато стотника казал, Христос искал да отиде при него, за да излекуват детето му, а стотникът казал: "Не съм достоен да дойдете при мене, но учете и той ще оздравее. Както аз кажа на моите войници: Направете това и той го направи. И тогава Христос казва: "Вярата ти помогна да излекуваш детето си." И наистина след 15-16 дена този човек не напълно здрав, обаче, поизправен, без туй треперене.
Той беше главата му в коленете и
краката
, изгърбен.
Поизправен, отива си, и дава му известни нареждания там Учителя, които ги изпълни. В: Вие споменахте за дядо Ради [Ради Танчев - вж "Изгревът", т. XXII, снимка № 59]. Какво ще ми кажете за дядо Ради? Някаква опитност така?
към текста >>
Д: С коня е влязъл в реката, обаче коня подхлъзва се тъй, и верно е, че когато човек е на собствените си
крака
е най-сигурен.
Там завършва гимназия, значи 2 години, и 4 години, 6 години. 1875 г. е раждан, 1895 г. - 20, точно значи е бил произведен подпоручик. В: И тогава какво с коня?
Д: С коня е влязъл в реката, обаче коня подхлъзва се тъй, и верно е, че когато човек е на собствените си
крака
е най-сигурен.
М: Той сигурно е знаел да плава? Д: Кой? Коня не може, и тати, който ще да е. То е такъв порой, в спокойно състояние е 50 см. Тогава е бил над 2 метра, аз туй си спомням в тази книга.
към текста >>
И той не помня кой
крак
беше само, аз имам снимка.
Той мисля, че издаваше едно списание, как се казваше? В: "Всемирна летопис". Д: "Всемирна летопис". Д: И отиват и го молят. Бъчваров лично писа писмо от Бургас до нас и Учителят е уредил да не си замине, но е трябвало да бъде той пострадал във войната.
И той не помня кой
крак
беше само, аз имам снимка.
В Клементинската болница е лежал и така се е спасил. Това са Тодор Бъчваров и генерал Жеков. В: Сега други работи гледаме в момента. Д: От малката книжка са включени тука, от Никола Попов, и статии има, но от Тодор Бъчваров. Той издаваше "Светлина" и наши такова, и помня, когато той беше писал писмо, дойде в къщи да каже на мама, че Тодор Бъчваров, Стоименов, Голов са отишли при Учителя за тате.
към текста >>
1927 година, декември месец едни обуща, нови, които бяха, получих пришка на големия пръст на левия
крак
.
Това са за укрепване на физическото здраве, а 91 Псалом е за помощ, за закрила от по-висшестоящите от нас. В: Сега, в писмото от 3.11.1916 г. той споменава: "Едно време злото на Атлантида погуби тогавашния свят, сега доброто по същия закон ще създаде новия." Виж сега за пръв път на него открива това нещо. Д: Той в беседа, мисля, че 1917-та година е казвал, че "от 1945-та година в България ще се възцари Царството на труда, но аз ще си отида." В: Това го знам. И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване.
1927 година, декември месец едни обуща, нови, които бяха, получих пришка на големия пръст на левия
крак
.
И нали не обърнах внимание, аз я махнах коричката, за да заздравее по-скоро, обаче, се получи инфекция. Кракът ми надебеля, получи сини петна, бях студент тогава и отивам в Александровската болница. Помня даже там мои познати, приятели от Сливен бяха, трима, които бяха лекари и двамата бяха в 4-ти курс, единия беше 6-ти курс. Минава главния асистент, това беше във Втора хирургия професор Парашкев Стоянов. Главен асистент беше Градинаров - хирург.
към текста >>
Кракът
ми надебеля, получи сини петна, бях студент тогава и отивам в Александровската болница.
той споменава: "Едно време злото на Атлантида погуби тогавашния свят, сега доброто по същия закон ще създаде новия." Виж сега за пръв път на него открива това нещо. Д: Той в беседа, мисля, че 1917-та година е казвал, че "от 1945-та година в България ще се възцари Царството на труда, но аз ще си отида." В: Това го знам. И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване. 1927 година, декември месец едни обуща, нови, които бяха, получих пришка на големия пръст на левия крак. И нали не обърнах внимание, аз я махнах коричката, за да заздравее по-скоро, обаче, се получи инфекция.
Кракът
ми надебеля, получи сини петна, бях студент тогава и отивам в Александровската болница.
Помня даже там мои познати, приятели от Сливен бяха, трима, които бяха лекари и двамата бяха в 4-ти курс, единия беше 6-ти курс. Минава главния асистент, това беше във Втора хирургия професор Парашкев Стоянов. Главен асистент беше Градинаров - хирург. Погледна пръста, погледна го така, и каза, да се ампутира. Аз опитах, той почина, беше напоследък главен лекар на Правителствената болница Кирил Хавезов от Сливен.
към текста >>
Тя отива, казва Му и след малко се връща и казва: "Нищо няма да стане, ще се оправи, няма да има никакви последици." Учителят каза: "Една тенекия от газ да се измие добре, до половината гореща вода, колкото може да трае
крака
, и една шепа морска сол във водата и ще седи.
Аз опитах, той почина, беше напоследък главен лекар на Правителствената болница Кирил Хавезов от Сливен. Казвам: "Абе Киро, какво? " - "Ами трябва да се подготвиш да ти отрежем пръста." Казах: "Рязане на пръст няма да има, много те моля, дай ми малко калиев хиперменганат (то тогава беше най-дезинфекциращото средство), риванол тогава нямаше, памук и бинт, на моя отговорност, аз ще се лекувам. Връщам се на Изгрева и близо до мене една сестра Пенка Кънева от Фердинандово, студентка беше педагогика. Казвам: "Пенка, много ти се моля, иди кажи на Учителя", и й обясних всичко какво да направя.
Тя отива, казва Му и след малко се връща и казва: "Нищо няма да стане, ще се оправи, няма да има никакви последици." Учителят каза: "Една тенекия от газ да се измие добре, до половината гореща вода, колкото може да трае
крака
, и една шепа морска сол във водата и ще седи.
Щом поизстине, да има гореща вода и ще долива, докато тенекията се напълни и стигне точно под коляното. Ще извади крака, няма да изтрива около раната, ще остави тъй както е, ще капне само 1-2 капки зехтин" - тогаз имаше зехтин. "Заран, обед и вечер ще го направи. След 3 дена ще дойдете да ми кажете резултата." На втория ден още кракът ми почна да спада оттока, взех така да движа, не чувствах вече тежест. Какини живееха във Фердинандово.
към текста >>
Ще извади
крака
, няма да изтрива около раната, ще остави тъй както е, ще капне само 1-2 капки зехтин" - тогаз имаше зехтин.
" - "Ами трябва да се подготвиш да ти отрежем пръста." Казах: "Рязане на пръст няма да има, много те моля, дай ми малко калиев хиперменганат (то тогава беше най-дезинфекциращото средство), риванол тогава нямаше, памук и бинт, на моя отговорност, аз ще се лекувам. Връщам се на Изгрева и близо до мене една сестра Пенка Кънева от Фердинандово, студентка беше педагогика. Казвам: "Пенка, много ти се моля, иди кажи на Учителя", и й обясних всичко какво да направя. Тя отива, казва Му и след малко се връща и казва: "Нищо няма да стане, ще се оправи, няма да има никакви последици." Учителят каза: "Една тенекия от газ да се измие добре, до половината гореща вода, колкото може да трае крака, и една шепа морска сол във водата и ще седи. Щом поизстине, да има гореща вода и ще долива, докато тенекията се напълни и стигне точно под коляното.
Ще извади
крака
, няма да изтрива около раната, ще остави тъй както е, ще капне само 1-2 капки зехтин" - тогаз имаше зехтин.
"Заран, обед и вечер ще го направи. След 3 дена ще дойдете да ми кажете резултата." На втория ден още кракът ми почна да спада оттока, взех така да движа, не чувствах вече тежест. Какини живееха във Фердинандово. В: Сега днешно кое е? Д: Сега е Славянци.
към текста >>
След 3 дена ще дойдете да ми кажете резултата." На втория ден още
кракът
ми почна да спада оттока, взех така да движа, не чувствах вече тежест.
Казвам: "Пенка, много ти се моля, иди кажи на Учителя", и й обясних всичко какво да направя. Тя отива, казва Му и след малко се връща и казва: "Нищо няма да стане, ще се оправи, няма да има никакви последици." Учителят каза: "Една тенекия от газ да се измие добре, до половината гореща вода, колкото може да трае крака, и една шепа морска сол във водата и ще седи. Щом поизстине, да има гореща вода и ще долива, докато тенекията се напълни и стигне точно под коляното. Ще извади крака, няма да изтрива около раната, ще остави тъй както е, ще капне само 1-2 капки зехтин" - тогаз имаше зехтин. "Заран, обед и вечер ще го направи.
След 3 дена ще дойдете да ми кажете резултата." На втория ден още
кракът
ми почна да спада оттока, взех така да движа, не чувствах вече тежест.
Какини живееха във Фердинандово. В: Сега днешно кое е? Д: Сега е Славянци. Той беше мъжът й участъков фелдшер. В: Туй е село.
към текста >>
И писах й, че ваканцията няма да мога да отида, защото
кракът
, ми нещо като гангрена се е явило.
Д: Сега е Славянци. Той беше мъжът й участъков фелдшер. В: Туй е село. Кой окръг е? Д: Бургаски окръг, Карнобатска околия, на около 30 км от Карнобат.
И писах й, че ваканцията няма да мога да отида, защото
кракът
, ми нещо като гангрена се е явило.
Обаче, 4-5 дена оздравя крака, разбира се останаха едни сини петна и малко оток. Отидох в село при какини, те живееха в Крушево. То е на югоизток от Карнобат, и тя казва: "Абе какво си прекарал ти? " Казвам им. Чудно ми е, каза, как може да оздравее така.
към текста >>
Обаче, 4-5 дена оздравя
крака
, разбира се останаха едни сини петна и малко оток.
Той беше мъжът й участъков фелдшер. В: Туй е село. Кой окръг е? Д: Бургаски окръг, Карнобатска околия, на около 30 км от Карнобат. И писах й, че ваканцията няма да мога да отида, защото кракът, ми нещо като гангрена се е явило.
Обаче, 4-5 дена оздравя
крака
, разбира се останаха едни сини петна и малко оток.
Отидох в село при какини, те живееха в Крушево. То е на югоизток от Карнобат, и тя казва: "Абе какво си прекарал ти? " Казвам им. Чудно ми е, каза, как може да оздравее така. Казвам, за мене не е чудно, защото ми помогна Учителя.
към текста >>
Те върху нея, тръбите бяха доста време
счупени
, германците като дойдоха я оправиха, но ходехме за вода на Ловния парк - Дианабад.
В: Това беше първата къщичка? Д: Да, да, след това нагоре. Туй беше куриозното, аз съм си мислел. Тука паднаха доста бомби 1941-ва година от англичаните, когато бомбардираха. Те тогава разрушиха, срещу телевизията, където е сега беше напорната кула за вода.
Те върху нея, тръбите бяха доста време
счупени
, германците като дойдоха я оправиха, но ходехме за вода на Ловния парк - Дианабад.
Но ми се струва, че това не е края. В: Все пак това е Салонът от първите години, когато още не е всичко построено. Това е вероятно след събора, те са тук насядали, защото още не са сложени прозорците. Д: Да няма ги. В: Сега тука една друга интересна снимка.
към текста >>
61.
8. Невидимото слънце
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Както оня чийто
крак
е
счупен
има нужда от лекар, за да го намести, така също няма роден човек на Земята да няма нужда от лекар да му намества сърцето, ума, за да мисли право, за да чувствува право, за да действува право.
Не може да се живее без Истината. Единствени те са които му подаряват животът, светлината, свободата. Това е необходимата храна, която поддържа живота на човека - духовния живот. И всичко това идва от един извор, от един източник - Великото Невидимо слънце от което видимото, което поддържа живота на земята е отражение, изразител на другото. Тяло изтъкано от плът ли е само човекът?
Както оня чийто
крак
е
счупен
има нужда от лекар, за да го намести, така също няма роден човек на Земята да няма нужда от лекар да му намества сърцето, ума, за да мисли право, за да чувствува право, за да действува право.
Велик акордьор е необходим за човека. Няма човек, който да няма нужда от светлина, от топлина, от сила. Всичко това идва от едно слънце, което ние не виждаме. Реалността е скрита в Незнайното, Неизвестното. Неговата сила е неизвестна, ала тя прониква живота отвътре - Велика Разумност, Която мъдреците са нарекли Бог.
към текста >>
62.
5. Съчетанието на звездите
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Имало и
счупено
стъкло и кръв, както научихме по-късно.
През 1936 година, когато научихме това, ние заплакахме с глас - да, това ни се стори страшно, погледнато всякак и жестоко и брутално и съдбоносно. Ужасът от това деяние беше неописуем. Да нападнат Учителя пред неговия дом, през деня!... Той никога не оставаше долу без хора, имаше винаги посетители. На прага, когато се готвел да посрещне този незнаен престъпник, ударите били тежки и целили главата.
Имало и
счупено
стъкло и кръв, както научихме по-късно.
Това нещастие ни струваше скъпо, скъпо ни струва още и миналото напира и мъчително като свредел то продължава да дълбае нашето сърце и нашата чувствителност. Да се нападне невъоръжен и незащитен човек от засада, откъм гърба беше нещо толкова подло и престъпно, не само от негова страна, но и от страна на тези, които са стояли зад него, най-заинтересованите, най - отявлените Му врагове, които не можеха да Му простят това, че Неговата аудитория беше голяма, че тя се увеличаваше и най-вече, че младежта прииждаше. Ние бяхме там и не бяхме слаби, неустановени, опитващи още учението, а бяхме узрели, стъпили здраво на краката си и щяха да оцелеят до края, както и устояха. Дали би могъл Той да се защищава по същия начин, дали би могъл да причини една драскотина на врага си? Бяхме потресени.
към текста >>
Ние бяхме там и не бяхме слаби, неустановени, опитващи още учението, а бяхме узрели, стъпили здраво на
краката
си и щяха да оцелеят до края, както и устояха.
Той никога не оставаше долу без хора, имаше винаги посетители. На прага, когато се готвел да посрещне този незнаен престъпник, ударите били тежки и целили главата. Имало и счупено стъкло и кръв, както научихме по-късно. Това нещастие ни струваше скъпо, скъпо ни струва още и миналото напира и мъчително като свредел то продължава да дълбае нашето сърце и нашата чувствителност. Да се нападне невъоръжен и незащитен човек от засада, откъм гърба беше нещо толкова подло и престъпно, не само от негова страна, но и от страна на тези, които са стояли зад него, най-заинтересованите, най - отявлените Му врагове, които не можеха да Му простят това, че Неговата аудитория беше голяма, че тя се увеличаваше и най-вече, че младежта прииждаше.
Ние бяхме там и не бяхме слаби, неустановени, опитващи още учението, а бяхме узрели, стъпили здраво на
краката
си и щяха да оцелеят до края, както и устояха.
Дали би могъл Той да се защищава по същия начин, дали би могъл да причини една драскотина на врага си? Бяхме потресени. Българската преса не обели зъб, а българското правосъдие не си помръдна пръста, за да предизвиква съдебно дирене и открият кои бяха истинските автори на това жестоко покушение. Нищо от никъде. Сякаш челюстите им бяха схванати и сякаш Учителят не беше поданик с всичките си акредитивни писма на тази държава, която по най-циничен начин вдигаше рамене и казваше: “Това са вътрешни, ваши работи”.
към текста >>
63.
5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Поех незнаен друм, неутъпкан от човешки
крак
, небелязан от дирята на планински обитател.
Но аз знаех Кой беше Ти и откъде идеха Твоите повеления. Послушах Те и потърсих трета пътека към върха. Вперих очи и не видях ничия човешка диря. Да търся дълго не можех. Пленница бях на моя копнеж и аз бързах нагоре към върха.
Поех незнаен друм, неутъпкан от човешки
крак
, небелязан от дирята на планински обитател.
Той беше труден и морен. Кому да разкажа за него? И защо? Ония, които избират такъв път знаят всичко за него, а ония, които не дръзват да направят първа стъпка, никога не ще разберат скъпата му цена. На върха ме чакаше Ти.
към текста >>
Пътувал е по море и не веднъж се спасявал на
счупени
дъски, не веднъж е заставал очи с очи срещу смъртта.
Гласът на моята душа, силата на моя непобедим дух. 5.13. МОЯТА ЖАЖДА Ако накрая на моите земни дни ме попитат: Какво не ти достигна, за какво си гладна? Аз ще разкажа една малка повест, повестта на моя баща. Знаете ли, той беше скитник. Беше кръстосал земята надлъж и нашир.
Пътувал е по море и не веднъж се спасявал на
счупени
дъски, не веднъж е заставал очи с очи срещу смъртта.
Пътувал е с кервани по нажежени пясъчни пустини. Аз слушах развълнувано и трескаво неговите страшни разкази и нощем, когато заспивах сънувах непознатите страни по които той е бродил. Моя баща беше скитник. В моята кръв бушуваше неговата кръв и много често аз слушах нейната песен. Гладна съм само за нови земи и незнайни пътища.
към текста >>
64.
Тефтерче 4. Съборни - Рилски
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
Изпраща сега всички помощници да превързват
счупени
крака
.
Когато в ума се загнезди, че някой приятел, когото сте обичали ви е причинил някое огорчение, той ви остава в астралното тяло нещо като отрова - мъртвец е това - погребете го, превърнете го да не вони. (с. 173-174) 60. В ума си ще имаш винаги само един Учител. Учител на Любовта. Бог сега употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в по-ранни времена.
Изпраща сега всички помощници да превързват
счупени
крака
.
Слизали сте - то е път на Мъдростта, а пътят на възлизането е пътят на Любовта. За това новата фаза е фазата на Любовта. /прочети/ I място - Божията Любов. 61. Сега пред нас върви Господ и няма какво да се плашим. И ние ще го славим.
към текста >>
65.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 31
Двата песа разкъсват
крака
на комшията му – стр.57 7.9.
Многото врагове на Борис – стр.53 7.4. Кражбата на идеите ми – стр.54 7.5. Разговори за боб и леща – стр.54 7.6. Черупките, изхвърлени на брега на морето и снимките – стр.55 7.7. Дебелият кол за злите кучета – стр.56 7.8.
Двата песа разкъсват
крака
на комшията му – стр.57 7.9.
Храни куче да те лае. храни куче да те разкъса – стр.58 8. Цената на трите обещания – стр.58 8.1. Как се разказваха опитностите на Мария Тодорова.... – стр.58 8.2. Опитностите на Мария Тодорова не се повтарят – стр.59 8.3.
към текста >>
Счупената
стълба – стр.314 4.9.
Как се записваха песните на Учителя – стр.291 4.4. Как изчезнаха двата Черни тефтера с песните на Учителя – стр.297 4.5. Кой издаде апокрифното издание на песните на Учителя – стр.303 4.6. Музикантите на Изгрева – стр.305 4.7. Кой е най-добрият певец на Изгрева – стр.309 4.8.
Счупената
стълба – стр.314 4.9.
Песните на Учителя и Песнарките на Кирил Икономов – стр.315 4.10. Коментарите за песните на Учителя в двете Песнарки – стр.321 4.11. Мария Златева и двете Песнарки: на Кирил Икономов и Мария Тодорова – стр.326 4.12. Кирил Икономов в „Изгревът" – стр.328 4.13. Песните на Учителя като издание по Програмата „Изгревът"– стр.329 4.14.
към текста >>
66.
16.3. Конфликтите
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Тя беше там с охлузен, изкълчен глезен, дори и
счупен
крак
.
А тука, като кажа нещо - никой не ми обръщаше внимание! И така се стигна до конфликт. Една от тези, които беше дошла там, беше болна. И аз казах, че тя трябва да се свали долу. Тя не искаше.
Тя беше там с охлузен, изкълчен глезен, дори и
счупен
крак
.
Искаше там да стои. И аз казвам: „Подпиши ми се тука, че не искаш да слезнеш, да те свалят." Тя не иска да се подпише! -Безотговорни хора! А в болницата, когато един човек не иска да се лекува, той се подписва. И така, влезнахме в конфликти, и в други още конфликти.
към текста >>
67.
3. Петър Филипов (1913-1984 г.). Бележки на съставителя - Вергилий Кръстев
,
Павел Василев, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Във времето, брат Петър претърпя злополука със счупване на десния
крак
, което стана и причина за неговото пенсиониране.
Единствено баща ми споделяше с нас за жестокостта и неправдата, която се извършваше спрямо Братството [2]. Наистина властимащите, на които им се даде така да действат, по липса на свидетели и документални доказателства срещу Братството и неговото Ръководство, извикаха баща ми и му зададоха въпроса: „Василев, докога ще ни пречиш, за да издадем пресъда? " Разбира се, те сториха своето пъклено дело. В спомените ми има моменти, когато съм срещал брат Петър Филипов в Разсадника на Борисовата градина. Там имаше работилница, в която той изработи за децата пързалка и костенурката за парка.
Във времето, брат Петър претърпя злополука със счупване на десния
крак
, което стана и причина за неговото пенсиониране.
От него знаем за познанията му в строителството и хубавата къща, която бе си направил. Научих, как в изпълнение желанията на Учителя да се направи една или друга чешма в планината, той се е отзовавал. Той обичаше природата и споделяше за екскурзиите, които правеше и не ги прекъсна до злополуката, която преживя. В този период аз предпочитах да мълча и чаках да ми каже повече и повече за живота на Изгрева. Аз доста неща бях научил от опитностите на братята и сестрите, понеже бях минал и живял половин година в дома на Донка Кънева (леля Донка) в Стара Загора.
към текста >>
Брат Петър имаше проблеми със
счупения
крак
, който беше започнал да се свива (скъсява).
Какво още брат Петър Филипов направи за мене? Повече от 10 години аз страдах от дископатия. Това страдание понякога не ми позволяваше да ходя изправен, болките ми се увеличаваха, особено при продължително стоене седнал, не можех винаги да пътувам в командировки, не можех и да спя спокойно. Брат Петър виждаше страданието ми и един ден той ми предложи заедно да отидем на банята в Панчарево. С нас дойдоха Марийка и Боянчо.
Брат Петър имаше проблеми със
счупения
крак
, който беше започнал да се свива (скъсява).
За моя изненада обслужващия персонал, всички го познаваха и ни пуснаха преди започване на работното време. В банята още пълнеха горещия басейн. Ние, брат Петър, Боянчо и аз заехме точно определени места до курните и започваше сапунисването и миенето. След което влизахме в басейна. Това беше отначало за мен страшно изпитание.
към текста >>
Обаче, той отиваше и на самия чучур, където правеше упражнения с
крака
си.
След което влизахме в басейна. Това беше отначало за мен страшно изпитание. Мислех, че кожата ми ще се попари и свлече. Но постепенно привикнах. Брат Петър ме насърчи да натопя и главата си, и това преживях.
Обаче, той отиваше и на самия чучур, където правеше упражнения с
крака
си.
Така, с времето придобих кураж и започнах и аз да се подлагам на чучура с врялата вода. Мястото на брат Петър беше до първата курна и стъпалата за басейна. Той много строго наблюдаваше влизащите дали са се предварително окъпали със сапун. След потапянето във врящия басейн, брат Петър ме научи да се обливам с хладка вода. Тези бани правехме по 2-3 пъти седмично от 5.30 - 6 часа до 8 часа сутрин, след което отивах на работа.
към текста >>
68.
254. Защо симпатизираше и работеше за Партията
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Избута чиниите и на тяхно място постави кошницата с подаръците, и с цялото си тяло се отпусна на единствения стол, който направи геройско усилие да го задържи на разклатените си и разкривени
крака
.
Разхвърленото легло, нечист чаршаф на юргана, на отсрещната стена беше изправен стар бакален рафт, който беше в стаята, когато я нае и остана да го ползва. Върху старата печка тип „циганска любов” постави снопчето дърва, тя изскърца недоволно, щеше да се събори, затова го пусна на пода. Две дъски от пода потънаха, а другите им краища се издигнаха. Андрей ги изгледа с безразличие и си помисли: „Ето, отваря се гроба ми! ” На единствената масичка имаше неизмити чинии, и трохи от хляб.
Избута чиниите и на тяхно място постави кошницата с подаръците, и с цялото си тяло се отпусна на единствения стол, който направи геройско усилие да го задържи на разклатените си и разкривени
крака
.
И разсеяно заразглежда попуканите тавани, паяжините в ъглите и спонтанно си каза: „Тук всичко заедно с мене, е вече получило призовка за оня свят! ” Вятърът от двора подухна и прозореца и вратата се разтвориха широко, из стаята се дигна прах. Направи усилие, стана и отмахна одеялото, което завиваше върху най-горния рафт на шкафа много едри кехлибарени дюли. Те единствени в стаята му бяха още свежи, млади и изпълваха с аромата си стаята. - „Но може и те вече да са замръзнали!
към текста >>
С яд я разтри с
крак
, и почна да пали нервно печката.
Те единствени в стаята му бяха още свежи, млади и изпълваха с аромата си стаята. - „Но може и те вече да са замръзнали! ” Погледна ги продължително, особено една - най-голямата, на десния край я гледа продължително. Тя беше едра и много красива! Той можа да й се усмихне и каза: „Утре ще те занеса на Христов и той ще ми каже: „Велико бъдеще те чака... и писател може да станеш!...” - И се видя в кафенето на писателите при витрината, пиеше си кафето... Закашля се и изплю на пода грамадна кървава храчка.
С яд я разтри с
крак
, и почна да пали нервно печката.
Издраска цяла кутия с кибрит и не можа да я запали! Реши да си легне на студа. Счупеното стъкло на прозореца затисна с една стара възглавница и го подпря със стола, вратата подпря с едно дърво. Но сети се за Мими. Часовникът на дружество „Балкан” удари 21 часа.
към текста >>
Счупеното
стъкло на прозореца затисна с една стара възглавница и го подпря със стола, вратата подпря с едно дърво.
Тя беше едра и много красива! Той можа да й се усмихне и каза: „Утре ще те занеса на Христов и той ще ми каже: „Велико бъдеще те чака... и писател може да станеш!...” - И се видя в кафенето на писателите при витрината, пиеше си кафето... Закашля се и изплю на пода грамадна кървава храчка. С яд я разтри с крак, и почна да пали нервно печката. Издраска цяла кутия с кибрит и не можа да я запали! Реши да си легне на студа.
Счупеното
стъкло на прозореца затисна с една стара възглавница и го подпря със стола, вратата подпря с едно дърво.
Но сети се за Мими. Часовникът на дружество „Балкан” удари 21 часа. - Рано е още за спане, затова ще отида у Мими - си помисли, защото тази мисъл беше приятна и примамлива и затова може би беше забравил, че когато беше при Христов примираше за сън, че не беше спал миналата вечер цяла нощ. И затърси из джобовете си някое забутано левче за трамвай. Не намери.
към текста >>
69.
256. Най-великите хора - най-много са страдали! Тъкмо страданията са ги направили велики!
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Видя се в
краката
на Христов, когато го молеше да не го изпъжда.
- Но сети се за един свой съученик, който в долните класове на гимназията беше слаб ученик, а после стана най-силния ученик в гимназията... Малко по малко, мисълта за самоубийство отстъпваше и накрая той си каза: „Няма смисъл да умирам, ще изтърпя тази нощ... Велико бъдеще ме чака!... Христов не лъже, пък и няма интерес да ме лъже!...” Зави се през глава. Душата му беше арена, а той зрител и увлечен в импозантното зрелище, заспа. На сън се въртя, много пъти се закашля и на разсъмване се събуди със силна и неприятна горчивина в устата, от която се заизливаха злословия против Христов и Бога. Без да знаеше защо, но тях смяташе виновници за своите страдания.
Видя се в
краката
на Христов, когато го молеше да не го изпъжда.
Обхвана го ужас! - Той щеше да ми унищожи човешкото достойнство!... - И пак старата песен: „Но няма да се самоубия сега. Ще отида утре сутринта и най-напред него ще убия, ще оставя писмо и тогава и себе си ще убия. Да разбере света какви са тези „Святи хорица”!
към текста >>
Пак се блъсна в стъклото, начука си главата,
краката
и крилете, и безсилен се строполи под прозореца с мисълта, че ще падне на твърдо, а почувства, че лежи на меко върху една грамада, цяла планина от изсъхнали трупове на мухи като него, които също бяха се разбили в същото стъкло в устрема си към Райската градина.
Свършено е с мене! Туберкулозен съм, и то в последната фаза! Главата му се завъртя, падна на леглото, но веднага се съвзе, пъхна се под юргана и в унеса си видя се като муха, която летеше в празна стая, и през стъклото на затворения прозорец гледаше красиви гледки - Райската градина. И той - мухата, бръмна и литна към градината, но блъсна се в стъклото и падна на пода. Почувства силни болки в гърдите си, но се съвзе и отново литна към прозореца.
Пак се блъсна в стъклото, начука си главата,
краката
и крилете, и безсилен се строполи под прозореца с мисълта, че ще падне на твърдо, а почувства, че лежи на меко върху една грамада, цяла планина от изсъхнали трупове на мухи като него, които също бяха се разбили в същото стъкло в устрема си към Райската градина.
И чу бръмчене като своето. Изправи се на болните си крака и се приближи до побратимата си, която беше без крака и криле. Андрей бръмна и я запита: - Кой си ти и как си попаднал тук? - Аз съм Адам, твой и на всички човеци бащата. Живях в тази градина, която се вижда от стъклото на прозореца.
към текста >>
Изправи се на болните си
крака
и се приближи до побратимата си, която беше без
крака
и криле.
Главата му се завъртя, падна на леглото, но веднага се съвзе, пъхна се под юргана и в унеса си видя се като муха, която летеше в празна стая, и през стъклото на затворения прозорец гледаше красиви гледки - Райската градина. И той - мухата, бръмна и литна към градината, но блъсна се в стъклото и падна на пода. Почувства силни болки в гърдите си, но се съвзе и отново литна към прозореца. Пак се блъсна в стъклото, начука си главата, краката и крилете, и безсилен се строполи под прозореца с мисълта, че ще падне на твърдо, а почувства, че лежи на меко върху една грамада, цяла планина от изсъхнали трупове на мухи като него, които също бяха се разбили в същото стъкло в устрема си към Райската градина. И чу бръмчене като своето.
Изправи се на болните си
крака
и се приближи до побратимата си, която беше без
крака
и криле.
Андрей бръмна и я запита: - Кой си ти и как си попаднал тук? - Аз съм Адам, твой и на всички човеци бащата. Живях в тази градина, която се вижда от стъклото на прозореца. Ти и всички знаете моята трагедия, защото тя е и ваша трагедия. Аз бях изпъден.
към текста >>
И Андрей, макар със
счупени
крака
, ръце и оръфани криле и подута, превързана глава - литна към градината!
От тогава аз и всички тези, на които труповете образуват тази планина, на която върховете достигат до небето и по цялата Земя, се търкалят костите и крилете им, те всички се борили да се възвърнат в изгубения Рай, но има нещо невидимо, в което се забиват. Всички търсим Рая, щастието, а намираме страдания, нещастия и свършваме със смърт! По-нататък сънят продължаваше. Слънцето изгря. В стаята влезе господарят и отвори прозореца.
И Андрей, макар със
счупени
крака
, ръце и оръфани криле и подута, превързана глава - литна към градината!
Часовникът на „Балкан” удари 7 удара. Андрей отхвърли юргана, стана, взе каната да се измие, но тя беше замръзнала. Изчисти си лицето от кръвта. Сви кървавата калъфка във вестник, в друг вестник зави красивата дюля, но му се видя малко да занесе на Христов само една дюля, затова зави още две, и трите пакета постави в раницата, метна я на гърба си и излезе от стаята.
към текста >>
70.
32. Изпитът за дъновистите
,
,
ТОМ 34
А той не искаше да му става на
крака
... И изнесохме великолепен концерт... А целият Военен клуб е паркет, лъскав, трябва да се плъзгаш.
И когато отидохме във Военния клуб след концерта, Владимир Трендафилов дойде до нас, както сме прави и каза: „Няма да сядате! Защото като влезе генералът, аз няма да му стана прав. Ще стоите прави.” В.К.: А той царски генерал ли беше? Л.Т.: Млад човек беше. Но всички военни стават прави.
А той не искаше да му става на
крака
... И изнесохме великолепен концерт... А целият Военен клуб е паркет, лъскав, трябва да се плъзгаш.
И аз съм седнала на едно кюше, свила съм се така. И по едно време военната музика засвири танго. А те са със семействата си, военните. А трапези дълги се слагат, отсега нататък пък ще ни хранят. Но засвири военната музика танго.
към текста >>
Добре, ама понеже Балабанов, който говори на „Детския час” в Радиото, си счупи
крака
, не знам какво стана и лежеше във вагона - не може да стане.
Те да докажат. Ще ги поставим на изпит. Всеки поотделно.” И точно тъй направиха: едни отидоха в затворите, други - в концлагерите и т.н. Ще ги поставим на изпит... И от Военния клуб сложиха на масите много ястия за артистите. Аз винаги вземах салатка.
Добре, ама понеже Балабанов, който говори на „Детския час” в Радиото, си счупи
крака
, не знам какво стана и лежеше във вагона - не може да стане.
Мен ми дойде на ума, викам, аз ям салатка, ама викам: „Дайте това, дето ми се полага.” Те ми дават с месото порция. - Дайте ми една книга! Завих, турих картофчетата и кюфтетата, каквото дават и направих един пакет. А аз си ядох салата. И влязох в неговия кабинет в царския вагон и му поднесох.
към текста >>
И аз съм със
счупен
крак
, бе.
- Дайте ми една книга! Завих, турих картофчетата и кюфтетата, каквото дават и направих един пакет. А аз си ядох салата. И влязох в неговия кабинет в царския вагон и му поднесох. - Ей, никой не ме е погледнал досега, бе!
И аз съм със
счупен
крак
, бе.
И гладувам. Я виж ти, ти, вегетарианка, да ми носиш и месце да хапна. Викам: „Заповядай! Да ти мине крачето! ” Когато се прибрахме в София, а, преди да се приберем, вече звънецът звъни: „Зър-р-р!
към текста >>
71.
1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).
,
,
ТОМ 35
Прякора си Гидик (прелез, щърбел) носеше от това, че е бил ритнат от катър, единият му зъб
счупен
и това е дало повод на един турчин да го прякороса „Гидик”.
Кръщелното ми свидетелство означава 10 октомврий, но майка ми твърди, че съм роден на 8 октомври. Баща ми се казвал Стефан Гергев Гидиков, най-големия син на Герги Гидикя. Помня дядо си, той се помина в 1879 или 80-та година. Беше снажен и добродушен човек, весел, бъбрив, с потури и абичка, занимаваше се с един дарак за чепкане вълна и малка воденица на вода в махалата Гюр-чешме, сега съборено. Правел също и абаджилък, както повечето от по-видни сливенци.
Прякора си Гидик (прелез, щърбел) носеше от това, че е бил ритнат от катър, единият му зъб
счупен
и това е дало повод на един турчин да го прякороса „Гидик”.
Помня, че вечерно време, когато сме бивали у тях на гости, сядаше в единия кът на огнището, дето имаше тясно долапче с полици, отваряше долапчето и изваждаше едно шише с вино в което плаваше резен от лимон. Пиеше с ядене или след ядене. Дядо ми беше моабетчия. Баба ми беше една добродушна жена, болна от ревматизъм в единия крак, с който куцаше. Тя вечно боледуваше и се оплакваше, а мене много обичаше и все плачеше и ме прегръщаше, като ме видеше.
към текста >>
Баба ми беше една добродушна жена, болна от ревматизъм в единия
крак
, с който куцаше.
Правел също и абаджилък, както повечето от по-видни сливенци. Прякора си Гидик (прелез, щърбел) носеше от това, че е бил ритнат от катър, единият му зъб счупен и това е дало повод на един турчин да го прякороса „Гидик”. Помня, че вечерно време, когато сме бивали у тях на гости, сядаше в единия кът на огнището, дето имаше тясно долапче с полици, отваряше долапчето и изваждаше едно шише с вино в което плаваше резен от лимон. Пиеше с ядене или след ядене. Дядо ми беше моабетчия.
Баба ми беше една добродушна жена, болна от ревматизъм в единия
крак
, с който куцаше.
Тя вечно боледуваше и се оплакваше, а мене много обичаше и все плачеше и ме прегръщаше, като ме видеше. Те имаха 3 дъщери и 4 сина: Мария, Малама и Васила - Стефан, Марко, Димитър и Тодор. Чичо Марко беше едър бабаитин, обичаше да ходи с ..., с оръжие и на кон, беше буен. Чичо Димитър минаваше за много весел моабетчия, а чичо Тодор беше болнав, кротък, прекрасно свиреше на цигулка и като че ли бе алкохолик. Баща ми е бил извънредно весел и остроумен човек, обичал моабетите, но не пиел.
към текста >>
НАГОРЕ