НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
102
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така певиците-примадони в своята
суета
и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка.
И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях. А щом така не се пеят от тях, то песните в песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони.
Така певиците-примадони в своята
суета
и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка.
Беше много интересно как те мигаха пред оригинала, та дори стигаха и дотам, че не го приемаха за оригинал. Дори и когато някои от тях сами бяха писали в тетрадката със своя почерк. Идва веднъж Катя Грива, която бе изключителна певица и казва: "Тази песен така не се пее, както е в песнарката ти". Случайно в този момент при мен беше оригиналът, аз го изваждам и го показвам. Какво се оказа?
към текста >>
2.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А се пишеха за окултни ученици и декламираха, че светът и богатствата на света са
суета
за неразумните и че те разумните на Изгрева са далеч от тези неща.
Може би затова са я отстранили, но не са я изгонили. А куфарът при Учителя беше Неговото долно бельо, защото тази негова стаичка беше много малка и нямаше място за скрин или за шкаф. Аз непрекъснато бях дежурен при Учителя последните дни и ако трябваше да взема нещо, нямаше да чакам Иванова да дойде, та после да я гоним. Този куфар разпали много страсти и приказки за несметни богатства. Как на мнозина им горяха очите и блестяха при споменаването на този куфар.
А се пишеха за окултни ученици и декламираха, че светът и богатствата на света са
суета
за неразумните и че те разумните на Изгрева са далеч от тези неща.
Преживяхме и това да се случи с нас - неразумните да ни обвиняват в присвояване на несметни скъпоценности. След това издигнаха друго обвинение срещу мене. А то е, че са ме видяли в Мърчаево, когато Учителят беше там, че съм вървял с Учителя носейки непрекъснато един куфар. Това не беше вярно. Аз в Мърчаево ходех рядко за 3-4 часа и се връщах обратно в София, понеже бях мобилизиран в гражданската охрана в града, бях в униформа на запасен войник, правихме скривалище срещу самолетните бомби.
към текста >>
3.
6.22. Голямото знание
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със
суета
, гордост и величие.
Разбира се, въпреки тази колосална научна и окултна ерудиция, той чувстваше, че нещо липсва, липсваше онзи огън на творческата Мъдрост на Учителя, която не само одухотворява знанието, но го оползотворява за изграждане формите на новия живот. Георги Радев е роден в Пловдив. Имаше три сестри, от които едната бе съученичка на Учителя. Казваше се Мария Радева. Другите му сестри стояха настрана.
Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със
суета
, гордост и величие.
Търсеше да се добере до Истината. Беше лингвист - знаеше 5-6 езика - английски, френски, италиански, руски, гръцки и латински. Бе с изключителни възможности. Когато говореше на френски, не можеха французите да го различат, че не е французин. Като приятел беше много привързан към онези, към които се е доближил.
към текста >>
4.
166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
А това беше една човешка
суета
и амбиция и нищо повече.
Предпочитат Божественото пред човешкото и работят за него". Ето, това беше неговото заключение. Пак по това време и заради такива подобни случаи Учителят каза: „На небето се радват на този, който обича Бога. Може да бъде човек голям учен, с големи способности, с големи дарби, но не работи ли за Бога не му обръщат внимание". Някои около нас започнаха да си повдигат главите, да стават личности и да демонстрират, че са напреднали в духовно отношение със способности и дарби.
А това беше една човешка
суета
и амбиция и нищо повече.
Отивам пак при Учителя и запитвам: „Какви добродетели трябва да има човек? " Отговаря ми: „Да обича Бога така, както на земята човек обича възлюбения си, да жертвува себе си и живота си за Него". Ето как задачата бе решена с всички онези, които се опитваха да създават групи в Школата с една цел - да задоволят изискванията на личността си. След време те се отклониха от Школата понеже работеха за себе си, а с някои свои действия работеха срещу Учителя. Те измъкнаха много братя и сестри от Школата и направо ги откраднаха.
към текста >>
5.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
" Пуста детска
суета
.
„Ами, я ми вижте престилката. Аз забравих, че днес е Великден." „А, Той тебе ще гледа! То ще има толкова хора там." „Но другите? " „И те няма тебе да гледат, те ще гледат Него." „Все пак Великден е! Не мога!
" Пуста детска
суета
.
Тя не ме насили. Милка подскочи радостно. „И аз няма да ида, Наталио. Аз пък не искам да ида! Само заради тебе и мама се съгласих.
към текста >>
6.
11. В НОВОТО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
Тука далеч от градския шум и светската
суета
аз можех да не се разсейвам в празни и ненужни развлечения, но да вляза в себе си и да работя над себе си.
11. В НОВОТО СЕЛО Новото село, в което ме назначиха тази година беше малко, сбутано селце с двама души учителски персонал, със старо схлупено училище, крайно отдалечено от Стара Загора и въобще от културен център - плачевни условия - най-бедни от всички до сега. Но защо в мен трепна нещо радостно, когато го съзрях в далечината при първото ми отиване в него? Външни условия бедни - почти никакви, но вътрешни, може би богати - да чета, да мисля, да изработвам себе си.
Тука далеч от градския шум и светската
суета
аз можех да не се разсейвам в празни и ненужни развлечения, но да вляза в себе си и да работя над себе си.
Това някак смътно съзнавах и се залових за работа. Бях се снабдила със всичко излязло от печат дотогава от Учителя и се абонирах за всичко, което ще излиза. Четях, проучавам беседите, правех извадки, развивах темите и правех упражненията дадени в школите лекции. И дните ми тежаха като музика. Квартирата ми малка, прихлупена, училището също, селцето сгушено, но това не ми правеше никакво впечатление вече, аз сякаш не забелязвах всичко това.
към текста >>
7.
62. КОМУНИТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Е някои си слагаха червилце на устните, на веждите така малко дискретно, на бузичките, които бяха, тези неща, женската
суета
си я имаха.
Това не можах да нося. Освен когато се пека на слънце. Но иначе не съм ходила, но то е вече навик. То е вече навик, не е нещо друго. Сестрите не са ходили много разголени и не са се държали по мода.
Е някои си слагаха червилце на устните, на веждите така малко дискретно, на бузичките, които бяха, тези неща, женската
суета
си я имаха.
Сега имаше други, които никога не си послужиха с това. Но имаше други, макар че са от Младежкия клас, желаеха. Значи, имало е сестри, които желаят да се оженят даже. Макар че бяха там неженени, но вече желанието е било вътре. То е и друго нещо.
към текста >>
8.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
Съборен ден или панаир на
суетата
8.
Началото 3. Пристигане на Учителя в Айтос 4. Бог не е в Слово, но в сила 5. Тръгване за Паспалата 6. Изгревът 7.
Съборен ден или панаир на
суетата
8.
Първата и последна беседа на Паспалата 9. Слизане от върха 10. Разговор при лозарската чешма 11. Дялба и дарение 12. Първите дни на градината 13.
към текста >>
9.
02 - 07. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
7. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА
СУЕТАТА
Разхождайки се из лагера, брат Куртев бил неприятно изненадан от присъствието на амбулантни търговци, бозаджии, бюрекчии, геврекчии, халваджии, дошли чак от града.
7. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА
СУЕТАТА
Разхождайки се из лагера, брат Куртев бил неприятно изненадан от присъствието на амбулантни търговци, бозаджии, бюрекчии, геврекчии, халваджии, дошли чак от града.
Всеки от тях хвалел стоката си и чакал купувачи. Какво да се направи, че да се пресече веднъж завинаги пътят на тия търговци към срещите и съборите? Умът му заработил светкавично. Да им забрани, няма право. Единственото, което може да се направи - да не се купува нищо от тях и втори път те вече няма да дойдат.
към текста >>
10.
03 - 01. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ
,
АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.
,
ТОМ 10
Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката
суета
, от човешкото ограничение и късогледство... Нему принадлежи бъдещето.
Христос Там, където е Божественото, там е животът, там е бъдещето. Там, където е успехът, там е разцъфтяването, издигането, величието; там е истинската култура, истинското изкуство, истинската наука; там е разрешението на всички трудни задачи; там е триумфът на Доброто, на Истината, на Любовта! Там, където е Божественото! Нека то бъде като „синапово семе" ! Нека то бъде едва забележимо, незабележимо, несъществуващо, „нереално" за тези, погледа на които е впит в материалното, във временното, външното.
Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката
суета
, от човешкото ограничение и късогледство... Нему принадлежи бъдещето.
Защото то носи лек за всички рани, хляб за всички гладни, свобода за всички поробени. Защото то носи безграничната Светлина, която озарява човека и му сочи истинския път в живота. Защото то носи всички блага - материални и духовни. То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот... То, Божественото, е Великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на човешката душа за разумен, хармоничен живот, за истинско знание, за полет към висините на живота. По неизповедимите, непонятни, недостъпни за човешкия ум пътища, на Провидението, на Бога, днес, в предверието на новата Ера за човечеството, Божественото озари първом България.
към текста >>
11.
III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Вашите размишления са
суета
пред Мене и постановленията ви са беззакония против благият Ми дух.
Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов помежду синовете човечески? Но ето, те са възмнили в сърдцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни; нямат изглед на величественност. Род блуден и глупав! Кой е силен? Който действува на вид ли, или който действува чрез дух и сила, за да произведе редът, да въдвори мирът, да въведе любовта и да подкрепи славата на живота?
Вашите размишления са
суета
пред Мене и постановленията ви са беззакония против благият Ми дух.
Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и охулвате Светото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнихте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърдцето си. Има ли друг освен Него, който може да благославя и дава живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людиете Си? Ето Той е и повече от това.
към текста >>
Няма душа, и Мене ме няма, значи че няма ум, че Моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е
суета
.
Питам ви, защо са самообълщавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите без да разбирате, а ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и ширина, тогава де стои превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите. Та какво знаете и какво ще учите?
Няма душа, и Мене ме няма, значи че няма ум, че Моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е
суета
.
Яж и пий, това е то целта. Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат и пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е целта? Но тогава според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгните и бращолевите с думи неразбрани? Не знаете ли, че мисленето, говореното и доброто друга им е целта?
към текста >>
12.
V.II.41 МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Съедини ме с Тебе, Боже посредством неразрушимата свръзка на любовта, защото само Ти стигаш на онзи, който Те обича, а без Тебе, Боже, всичко е
суета
. Амин.
Запрети на ветровете и на бурите, кажи на морето да се не вълнува и на вятърът - не духай вече и ще стане голяма тишина. 5. Проводи Твоята Виделина и Твоята Истина да осияят земята, защото аз съм тъмна и безплодна земя, догдето не ме осветиш. 6. Излей Твоята благодат отгоре и ороси сърдцето ми с небесната роса, излей на тази безводна земя плодоносните води на чистата вяра, та да родим добри и спасителни плодове. 7. Ободри моята отслабнала душа под бремето на тежките й грехове и отнеси всичките ми желания горе на небето, та като вкуся от вечното блаженство, с отвращение да гледам на тези земни неща. 8. Вдигни ме, отдели ме от тези скоропреходни неща, защото никой съседен предмет не може да удовлетвори, или да насити всецело сърдцето ми. 9.
Съедини ме с Тебе, Боже посредством неразрушимата свръзка на любовта, защото само Ти стигаш на онзи, който Те обича, а без Тебе, Боже, всичко е
суета
. Амин.
към текста >>
13.
НАРЯДИ за 1909 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Еклисиаст-1, 9глава: Всичко, което человек работи и придобива за тялото си в света, е
суета
.
Не е достатъчно да желаеш доброто, но да го вършиш, защото често желаеш него, а вършиш противното, т.е. явява се друг закон на плътта, който е лош и който е в постоянна борба със закона на ума или Божия закон. Послание към филипяните -1 глава: Ако ние проповядваме Христа, то нека е от любов, а не от съперничество. Защото не е всекиму дадено да страда за Христа и да вярва в Него. X петък Еклисиаст - 1 и 9 глава; Данаил -5 глава; Битие - 5 глава.
Еклисиаст-1, 9глава: Всичко, което человек работи и придобива за тялото си в света, е
суета
.
Удоволствията, радостите и скърбите нищо не значат, ако душата ни остане бедна и не придобие качества, с които да противостоим на изкушенията и да станем по-деятелни. Битие -5 глава: За да дойде един добър человек на земята, трябва пречистване на кръвта. От Каина са минали няколко рода, които са работили за усъвършенству ване на душата си и после е дошъл при по-добри условия. XI петък Евангелие от Йоана -16, 17 глава; Послание към Римляните -15 глава; Битие - 6 глава. Евангелие от Йоана -16глава: Христос им говори, че скърбите са само за света и че ако живеят с Духът Божий, скръб не ще имат.
към текста >>
Еклисиаст - 2 глава: Всички земни наслаждения, които человек може да добие, като знание, мъдрост, богатство, слава и прочее е
суета
и убиване надуха.
С вяра са работили всички пророци като Авраам, Мойсей, апостолите и др. Тя и нам е необходима, тяхната вяра, за да добием вечен живот. Послание към Римляните -16глава: Мъдри на доброто, а прости на злото, казва апостол Павел. За да закрепнем духовно, трябва да отбягваме злите общества на кавги и раздори. Тия, които служат само на своята си плът, действуват пагубно на своите си, като разколебават вярата им в Бога и спират духовното развитие.
Еклисиаст - 2 глава: Всички земни наслаждения, които человек може да добие, като знание, мъдрост, богатство, слава и прочее е
суета
и убиване надуха.
Бог дава да се наслаждаваме само на тия блага, които са угодни Нему. А на злите тия блага, за които те се трудят да придобият на земята, Той ги дава за тяхно проклятие, като се ползуват други от тях. Господа Исусе Христе, Единният Син на Бога Живаго в моята душа. И да бъде слава на Господа Бога Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове. Амин. Забележка на редактора: Това е един пример как са изпълнявали нарядите, давани от Учителя Дънов на първите учениии от Синархическата верига на Всемирното Велико Бяло Братстo.
към текста >>
14.
11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА
,
,
ТОМ 12
„ Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходят вече както ходят и другите езичници в
суетата
на ума си.“ [ст.
Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес вие все от любов страдате. Аз наричам хората на Земята нещастни хора от любов. Всички хора страдат от любов, а после се оплаквате, че не ви обичат хората. Аз бих препоръчал, за да се намалят страданията в света, да има по-малко любов.
„ Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходят вече както ходят и другите езичници в
суетата
на ума си.“ [ст.
17] Вие мислите, че сте много учени. Ученият човек е здрав, той няма циреи, няма болки, богат е. Езичниците говореха на много езици и не се разбираха. Хора, които не се разбират, говорят на много езици. Едни говорят на езика на стомаха, други - на сърцето, трети - на ума.
към текста >>
15.
31. ДОБРОТО СЕМЕ
,
,
ТОМ 12
Писанието нищо не казва, но има една вътрешна страна, че и сам той се изказва с тези думи: „
Суета
на суетите и всичко е
суета
.“ Един голям мъдрец, който е имал големи разочарования.
Целия свой живот трябва да го посвети на учение. Да не мисли, че за една, две, три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде много хубаво сготвено. Тези неща са възможни, но много солени излизат на човека. Ако вземете цялата човешка история, онези, които са живели много охолно, много охолен живот - царете, много солено им е излязло. Соломон, който беше един от най-мъдрите царе на Израил, през носа му излезе.
Писанието нищо не казва, но има една вътрешна страна, че и сам той се изказва с тези думи: „
Суета
на суетите и всичко е
суета
.“ Един голям мъдрец, който е имал големи разочарования.
Той иска да каже: това, с което живее, е празна работа. За тези празни работи вие бихте пожертвували всичко. Ако рекат да ви направят царица, вие бихте отишли да приемете. Можете да бъдете на разни събрания, на някой журфикс. Като стане човек цар, на църква не ходи.
към текста >>
16.
10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Гелинов е прав като казва, че теософията го отдалечавала от живота (от
суетата
на живота), защото това учение не е било храна за неговия духовен стомах.
Значи сигурни сме. Колкото за г-н Гелинова ще има само да съжаляваме. Той нямаше основа, защото прескочи в областта на теософията, без да стъпи на пиедестала на спиритизма. Когато аз му казвах, че ме учудва как така един профан може направо да нахълта в сферите на теософията, той ми казваше, че разбрал всичко и че било излишно да се правят опити. Аз го просто облажавах, но сега виждам, че у нас едва ли има щастливци, които да нямат нужда от опита на апостол Тома.
Гелинов е прав като казва, че теософията го отдалечавала от живота (от
суетата
на живота), защото това учение не е било храна за неговия духовен стомах.
Не може да я смели. Когато напротив, ний надраснахме вече и теософията и не виждаме в нея освен една положителна наука на астралното поле, разбира се дотолкова положителна, доколкото е положителна и нашата официална наука на физическото поле, т.е. ний я наричаме положителна! Г-н Ников, който стоя тука повече от един месец, много ме разочарова от неговата теософия (или кркто я нарича г. Дънов - антропософия - человекомъдрие).
към текста >>
17.
11. ПИСМА НА Д-Р ДУКОВ - КАЗАНЛЪК
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Всичко друго е
суета
.
Духовната връзка е много силна; тя свързва хората много повече от родни братя. Тази година аз бях удостоен с покана и взех участие в Събора на нашето мистико-християнско общество. Вие сте щастлив, защото сте започнали от ранна възраст да работите за своето морално и духовно подигане и ако работите не само ще можете да се наплатите още през този Ви живот, но ще можете и да икономисате нещо (духовна придобивка). За нас целта на живота е ясна и към постигането на тази цел трябва да отправим всички свои усилия. Да не Ви блазнят световните блага ни най-малко, защото само духовната придобивка е вечна за душата.
Всичко друго е
суета
.
„Ако спечелите цял свят, казва нашият Спасител, а душата си погубите, каква полза от това? " Когато един ден се удостоите да бъдете поканени в Събора, тогава ще узнаете много работи, които не са писани в никакви книги на окултизма. Всички религии са пътища, които водят към светия град (Божието Царство), обаче само една е вратата, през която се влиза в този свят град. А тази врата е нашият Спасител Исус Христос! У человека има две природи: плътска (физическа) със страсти и желания и духовна, с качества, свойствени на духа.
към текста >>
18.
8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Открехна малката врата, огледа спокойно моята
суета
и рече: „Зает съм, не мога да те приема." С приведена надолу глава потърсих пътната врата.
Наследство - 9.29.1983 г. 7. Реквием (за Паша) -12.02.1983 г. 8. Нека земята да държа - 2.04.1983 Г. Защо ме отбягваш, Учителю И днес Учителят ме върна. Каква ли глупост в мен пак зърна?
Открехна малката врата, огледа спокойно моята
суета
и рече: „Зает съм, не мога да те приема." С приведена надолу глава потърсих пътната врата.
О, колко мъчно ми стана, очите ми със сълзи се наляха, пак ли беда ме сполетя? От нийде радост не изгрява, но вярата в мен крепи мощта на Учителя ще изгради и бъдещето ще процъфти, а името ще прослави разнасяйки навред по целия свят духа, що мен отпосле оживи. 15.09.1943 г. Разочарование Вървях сама покрай реката, вгледана в измъчената си душа. Оглежда се в погледа ми сал тъгата и пиша с мъка, с болка за скръбта.
към текста >>
19.
Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год. 1922 година
,
Пеню Ганев 1922 година
,
ТОМ 16
Учителките с леки характери, но и отчаянички в своята
суета
.
Вечерната беседа я отложихме по причина, че отидох в с. Паламарица на вечеринка, и другите братя си отидоха на срочна ваканция. Ходих на вечеринката. Вечерта, по причина на учителките, ядох малко хляб късно. Посвирих им и поиграха, което не трябваше да направя.
Учителките с леки характери, но и отчаянички в своята
суета
.
Вечерта спах у Никола Стоянов, посрещнат добре, сутринта рано изпих един чай и си тръгнах, изгрева го посрещнах в полето „Велико Божествен храм", Тамо на открито питах: що са съмнения и нисши мисли и най-важното - неверие; и отговор получих и намерих - то бе: защото си държа станцията умствена отворена за всички мисли, случайно минаващи, а те са винаги отрицателни, и в стремежа си да се развиват и съществуват, те карат човека да се сниша до най-низшия уровен, да възприема и асимилира умствени картини, [от] които сам човек се отвращава в душата си от тях. Най-лошото, което човек може да си представи, то е да се усъмняваш в това, което е Велико Божествено. И открих - проумях, - че човек трябва да бъде бодър на поста си и да се занимава със само това, което е Божествено, със само това, е в съгласие с Единната Божия Любов. И затова диамантената воля ни е необходима в процеса на растенето. И казах: „Да няма страх, да няма тъмнина, напред в новата борба!
към текста >>
20.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната
суета
и пустота.
Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа. Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество.
Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната
суета
и пустота.
Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг.
към текста >>
Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и
суета
.
Човек трябва да работи. В работата е смисълът на живота. У дома не мога да работя над себе си, защото ме смущават домашните. После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка. А в София нямам где да се установя на Изгрева при братството, защото място нямам, но все тамо трябва да ида за през лятото.
Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и
суета
.
Светлина и повече светлина, мир и повече мир е нужен, и Любов Свещена Божествена е нужна, която ще сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази студения лед, който ги е сковал от хиляди години. Новото, което иде сега в света, това е новата религия -религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота. Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата. Добродетелите им са капиталът, който ги кредитира, доброто е храната, която подкрепя силите им. Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята.
към текста >>
21.
Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.
,
,
ТОМ 16
Суетата
ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба.
Само упоритият труд не дава път на отчаянието. И ето: с него Мазаров замина, вместо към родното ни село, дето го чакаше забвението, към Виенската опера, дето го целуна безсмъртието. Той се хвърли в неравната борба там с цялото си самобитно българско дарование и преодоля нещастието и чуждите срамове... На отговорните ни места и лица! Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния смъртоносен скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ. Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко!
Суетата
ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба.
Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби. И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно. Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас. Останалото е дадено от усилието към съвършенство, на дългата му и разумната му школовка... Малко ли е това наследство! - Аз не мога да Ви обясня всичко!
към текста >>
22.
9. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.IX.1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Всичката
суета
на света е скрита в материалния живот.
Така е! Със сестрата Ерна вземах два урока, защото Учителят ме подкани, много хубаво предава. Голям майстор е и голям педагог, но дали ще продължавам по-нататък, не зная, защото с плащане ще бъде, пък и нищо външно взе да не ме интересува. Тъй ми се иска да вляза дълбоко, дълбоко в себе си и там да работя! Външният живот е променчив и в него човек така може да се заблуди, че с векове да не може да се опомни.
Всичката
суета
на света е скрита в материалния живот.
И там човека най-много го изпитват. Голяма будност и голямо остроумие и разумност се изискват, за да може човек безопасно да преплава океана на живота, този океан, който е изложен на какви ли не опасности, на какви бури и ветрове. Но когато човек повери кормилото на своя кораб в силните и мощни ръце на Духа и когато прицелната му точка е Любовта към Бога, ще излезе на спасителния бряг, каквито бури и урагани да среща в своя път! Това е ученичество! Път без бури, без опасности и мъчнотии няма.
към текста >>
23.
13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
И когато е изпита до дъно чашата на
суетата
, една лъча огрява изминатия път с всичките негови несгоди, тъмни краски, и разкрива пред него една вечност от неизбродима' красота, в която царува вечната слава Божия.
При тази наглед лека трансформация на сърцето и ума, ученикът безогледно [? ] ще поддържа и направлява хармонията между последните, защото само тогава неговото същество ще стане източник, по-скоро проводник, на положителната Божествена Воля, за прилагане на великия закон на Божествената] Истина. Със зоркото око на страж ще бди той и контролира всеки черен гост в своето ново жилище и нежно внимателен ще бъде в своите обръщения, защото този е начинът за парализиране всяко отрицателно влияние. Противните отправления на ученика са грешки, които пречат за правилното разрешение на неговите задачи. Изгубил своя дом на Истината и пътя към него от векове, човек се лута из тъмните завои на живота с все по-голямо безверие и безсмислие.
И когато е изпита до дъно чашата на
суетата
, една лъча огрява изминатия път с всичките негови несгоди, тъмни краски, и разкрива пред него една вечност от неизбродима' красота, в която царува вечната слава Божия.
Вдъхновен от Божията Милост и Любов, той поема своя път към Бога - път на ученичеството във великото Божие училище. И неговата задача там да посвети живота си всецяло в служба Нему. Да работи в пътя на послушание. Светлите учители и Братя, които ще го напътват за подпомагане страждущето човечество, за реализиране на царството Божие на земята между хората, като въдвори в себе си оная Божествена хармония и Правда и Истина и Любов, които са негова радост и смисъл и цел. Много сложни са задачите на окултния ученик.
към текста >>
24.
41. Суетата
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
41.
Суетата
Петък, 10 февруари 1935год.
41.
Суетата
Петък, 10 февруари 1935год.
Да пишем писмо на Соломона, казал един проповедник. Понеже станал проповедник царски, добил знание и не успял, затова казал: „Суета на суетите! " Не проповядвай на никого нищо, не ходи да учиш какво има по Слънцето. Един шоп с хубаво палто, но отдоле му - шопският кожух. Не изучавайте човешкия характер, че ще намерите шопския кожух.
към текста >>
Понеже станал проповедник царски, добил знание и не успял, затова казал: „
Суета
на суетите!
41. Суетата Петък, 10 февруари 1935год. Да пишем писмо на Соломона, казал един проповедник.
Понеже станал проповедник царски, добил знание и не успял, затова казал: „
Суета
на суетите!
" Не проповядвай на никого нищо, не ходи да учиш какво има по Слънцето. Един шоп с хубаво палто, но отдоле му - шопският кожух. Не изучавайте човешкия характер, че ще намерите шопския кожух. Като се доближите до някого, вижте занимава ли се с Любовта, има ли в любовта му права мисъл, право чувство и права постъпка. Те първо мене успокояват.
към текста >>
Което е добро за мене, добро е и задругите, съзнанието ви..., не
суетата
!
" Не проповядвай на никого нищо, не ходи да учиш какво има по Слънцето. Един шоп с хубаво палто, но отдоле му - шопският кожух. Не изучавайте човешкия характер, че ще намерите шопския кожух. Като се доближите до някого, вижте занимава ли се с Любовта, има ли в любовта му права мисъл, право чувство и права постъпка. Те първо мене успокояват.
Което е добро за мене, добро е и задругите, съзнанието ви..., не
суетата
!
Отношенията ви към Бога, към Любовта, не могат да бъдат правилни, ако вашите мисли, чувства и постъпки не са прави. За себе си да е добър човек е реалното, но ако е добър за другите, то значи реалното да ви донася благото. Там няма суета.
към текста >>
Там няма
суета
.
Като се доближите до някого, вижте занимава ли се с Любовта, има ли в любовта му права мисъл, право чувство и права постъпка. Те първо мене успокояват. Което е добро за мене, добро е и задругите, съзнанието ви..., не суетата! Отношенията ви към Бога, към Любовта, не могат да бъдат правилни, ако вашите мисли, чувства и постъпки не са прави. За себе си да е добър човек е реалното, но ако е добър за другите, то значи реалното да ви донася благото.
Там няма
суета
.
към текста >>
25.
74. Реалното богатство
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Богатство, чест, слава е
суета
.
Като влезе човек в Божествения свят, тези неща нямат същина. В Божествения свят крадецът остане вън. Всяко нещо ще се върне, откъдето е дошло. При нас се връща нашият и добър, и лош живот. Представете си, че половината хора са богати, половината - сиромаси.
Богатство, чест, слава е
суета
.
Нито умира човек, нито изчезва. Заличите картина от книгата - нищо не е придобила книгата при залепването и отлепването. Сянката се прибрала у дома си. Мислим, че сянката се е изгубила. Човешкият свят е сянка на реалния, Божествения.
към текста >>
26.
5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Желания, надежди,
суета
, от мене пъстри птици отлетяха.
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас. Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл.
Желания, надежди,
суета
, от мене пъстри птици отлетяха.
Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е надмогнала над действителността.
към текста >>
27.
II. Към моето сърце
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Когато някога за миг ме завлечеш в
суета
и искаш да бъда роб на това, що умира и обещаваш ми суетна радост, тъкмо тогава моята радост престава и жаля горчиво за предишната тъга.
От що с\/ недоволно? Защо туптиш? Какво искаш? - Кажи! Аз имам в моя живот дни на страдания, които високо ценя, и през най- тежките дни на изпитания, аз никога не оставих мъглата дълго да стои пред мен.
Когато някога за миг ме завлечеш в
суета
и искаш да бъда роб на това, що умира и обещаваш ми суетна радост, тъкмо тогава моята радост престава и жаля горчиво за предишната тъга.
Тя буди в душата ми свежестта и нивга не съм била тъй спокойна и весела, освен когато сълзите сладко текат и го пронизват болно. Когато преминат през него, то става чисто като кристал. О, има дни, сърце, които са скъпи за мен. Когато си пропито от висши желания, които като огън парят и ден, и нощ в моята душа, в тези дни аз виждам всичката човешка неволя, горчивите страдания и страшните беди. Те като траур обгръщат младата девойка, в която за миг угасва пламъкът на нейните светли бъднини.
към текста >>
28.
V. Писмо до другарката ми
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Ето защо, аз бих могла да ти помогна само тогава, ако си в тъга, в неволя, защото ти не познаваш живота и неговата
суета
, а живееш с хубави мечти, с радост за мило и светло бъдеще, за което толкова пъти си говорила пред мене.
Тази странна дума за света, която хората не обичат да поменуват, освен когато казват: „Да успокои Бог душата му! " Само тогава чуваме да се изговаря тя. Аз няма да се впущам в обяснения по този въпрос, защото ще ти се стори твърде отвлечен. Но едно, върху което обичам да говоря и с което съм сближена, то е моята скръб, моето горчиво минало; то е голяма бездна, през която съм минала. И сега даже, когато случайно погледна назад, нещо ме кара да изтръпна и да се ужася.
Ето защо, аз бих могла да ти помогна само тогава, ако си в тъга, в неволя, защото ти не познаваш живота и неговата
суета
, а живееш с хубави мечти, с радост за мило и светло бъдеще, за което толкова пъти си говорила пред мене.
0, чудна е твоята душа! Как умее да се радва тя! Ти си мила като дете, от което е скрита тяжестта на живота. Така ти ще израснеш, ще се засилиш и ще добиеш яки плещи, на които може да се стовари тежък товар. А мен ми ставало и мило, и болно.
към текста >>
И рекох: блазе на умрелия, който не е под това слънце, но по- добре е на онзи, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето." Знае, всяко нещо, което става без волята Божия -
суета
е.
Прости, мила другарко, че те потопявам, макар и за миг само, в този страшен сън, но аз ти говоря една истина, която малцина знаят и обичат и не искат никога да се срещнат с нея. Аз ти говоря за нея тъй, както би ти говорила една жена за някоя своя любима вещ, която обича и намира удоволствие да говори за нея. А аз не познах нищо друго в света, освен мъката и страданията, що се нижеха като мънистени зърна пред мен и за всяко едно от тях трябваше да плащам с голяма цена. Ех, за какво друго да ти говоря, с какво друго да ти се похваля, като не виждам и не чувам нищо, освен това, за което ти пиша. [1] Еклесиаст казва: „Видях всичките усилия, които стават под слънцето и ето сълзите на насилваните и нямаше за тях утешител; и силата бе в ръката на тези, които ги насилваха.
И рекох: блазе на умрелия, който не е под това слънце, но по- добре е на онзи, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето." Знае, всяко нещо, което става без волята Божия -
суета
е.
[2] Сега и аз потвърждавам неговите думи, като опитани от мен - че наистина, светът, с неговите дребнавости, е суета и то голяма суета. Без милост те продават, купуват, играят си с тебе, използуват те, лъжат те и режат на късове, без да те пожалят. Не жалят нито младост, нито чест, нито невинност, нито чистота, нито вярата - твоята светиня, която единствено те крепи. Във всичко, във всичко влизат без- церемонно и го омърсяват. Открадват го най-лукаво и се гаврят с всичко, което си придобил със скъпа цена.
към текста >>
[2] Сега и аз потвърждавам неговите думи, като опитани от мен - че наистина, светът, с неговите дребнавости, е
суета
и то голяма
суета
.
Аз ти говоря за нея тъй, както би ти говорила една жена за някоя своя любима вещ, която обича и намира удоволствие да говори за нея. А аз не познах нищо друго в света, освен мъката и страданията, що се нижеха като мънистени зърна пред мен и за всяко едно от тях трябваше да плащам с голяма цена. Ех, за какво друго да ти говоря, с какво друго да ти се похваля, като не виждам и не чувам нищо, освен това, за което ти пиша. [1] Еклесиаст казва: „Видях всичките усилия, които стават под слънцето и ето сълзите на насилваните и нямаше за тях утешител; и силата бе в ръката на тези, които ги насилваха. И рекох: блазе на умрелия, който не е под това слънце, но по- добре е на онзи, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето." Знае, всяко нещо, което става без волята Божия - суета е.
[2] Сега и аз потвърждавам неговите думи, като опитани от мен - че наистина, светът, с неговите дребнавости, е
суета
и то голяма
суета
.
Без милост те продават, купуват, играят си с тебе, използуват те, лъжат те и режат на късове, без да те пожалят. Не жалят нито младост, нито чест, нито невинност, нито чистота, нито вярата - твоята светиня, която единствено те крепи. Във всичко, във всичко влизат без- церемонно и го омърсяват. Открадват го най-лукаво и се гаврят с всичко, което си придобил със скъпа цена. Не зная дали ме разбираш добре и се боя да не помислиш, че това е една моя фикс идея, която ме е обзела.
към текста >>
И обръща се Йов в страданията си към Господа и Му казва: „Додея ми вече, не искам да живея до века, оттегли се от мене, защото без тебе дните ми са
суета
.
Че това е тъй, провери в евангелието от Йоана - 3 гл., 16 стих, който казва: „Бог толкова възлюби света, че даде сина своего единороднаго да не погине всеки, който вярва в него." Бог винаги е ходил след човека и го е следил във всичките му стъпки - зли и добри. Неговата любов е безгранична. Той търпи много, защото разбира в коя степен на развитие се намира човек и чака да дойде до съзнание и тогава го облекчава. Дори когато човек, раздразнен като лъв, е издигал гневно ръце към Бога и Го е хулил, и тогава Божията любов е била блага и утрайвала докрай. Никога, в никое време Той не се е отвращавал, нито е оставял човека сам.
И обръща се Йов в страданията си към Господа и Му казва: „Додея ми вече, не искам да живея до века, оттегли се от мене, защото без тебе дните ми са
суета
.
Що е човек, та да го възвеличаваш, да туряш на ума си него, да го посещаваш всяка заран и да го изкушаваш всяка минута? Докога ще се отвръщаш от мен и не ще ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна? Съгреших - що мога да ти направя смотрително на человеците. Защо си ме турил за твоя цел! Станах тегота на себе си!
към текста >>
29.
IX. Жената като майка и нейната задача
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Кришна казва: „Науката на човека е
суета
" - всички добри дела са измамливи и привидни, ако не умее да ги припише на Бога.
Аз не говоря, че Бог иска от нас съвършенство, далеч от мене тази мисъл. Бог иска от всекиго това, което всеки разбира и доколкото го разбира. Във всеки човек има малко или много светлина и ако ние живеем по закона на нея, ние ще я умножаваме, а когато искаме със светлината да си служим за низки цели, тя ни се отнема, защото който живее нисшия живот, той трябва да си служи с инстинкт. Светлината е за разумния човек, за онова същество, което мисли и тогава върши. И тъй, жената е половината от това разумно същество, което трябва да мисли и тогава да върши работата, която й е предадена, защото тя ще отговаря за всички ония волни и неволни постъпки и ще носи своите последствия от неразумния си живот.
Кришна казва: „Науката на човека е
суета
" - всички добри дела са измамливи и привидни, ако не умее да ги припише на Бога.
Всяка добра мисъл, която сме приели от Отца, трябва да се приеме така, както е дадена и за каквато цел е пратена. Всяко семе търси своите условия и пригодена земя. Иска топлина, влага и светлина. И трябва да се дадат нужните сокове на това семе, без да се увреди то в нещо. А това е в умението на жената - майка, която трябва ред години да е школувала, да е била в съединение или да е живяла в хармония с Божия закон, и когато иска да послужи на Бога с нещо, да Му каже: „Господи, аз искам да съм полезна в нещо на Тебе!
към текста >>
30.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове
,
,
ТОМ 18
Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само да разберат неговата
суета
.
В това отношение няма нищо общо с чувството на удоволствие, което някои хранят към природата. Душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всички други чувства и склонности, които произлизат от физическото съществуване. Силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана. Тук душата ще познае, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Също така, душите, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тука, защото техният идеал е бил чисто земен и облякъл формата на някакъв небесен рай.
Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само да разберат неговата
суета
.
Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава. Макар и лишена от егоизъм, душата все пак търси да изпита едно чувство на задоволство, което самата дейност носи. Хора, които се въодушевяват от такива желания за дейност, външно правят впечатление на хора идеалисти, хора готови на саможертва. Но всъщност това, което ги интересува е да увеличат чувствената радост, която те изпитват от своята дейност.
към текста >>
31.
2. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
Венера Венера е планетата на младостта, на красотата, на артистичния свят, на лукса, на модата, на нравите, на мира, на бракосъчетанията, на народните страсти, на светския и развлекателния живот, на ражданията и на
суетата
.
Луната показва наличието на пари в живота на индивидите, съставящи народа, както и в държавните банки. Меркурий Меркурий символизира интелектуалния живот, академиите, университетите, училищата, управителните съвети, търговията и финансовите сектори. Той влияе върху пазарите, средствата за транспорт, пощите, телеграфите, борсите, изложбите в икономическата и в културната области. Тази планета играе ролята на първи секретар, най-вече в буржоазните страни. Меркурий символизира елемента живак: има неговата гъвкавост и я проявява в сделките, в публичните дискусии, при сключването на икономически договори и по време на конференции и преговори.
Венера Венера е планетата на младостта, на красотата, на артистичния свят, на лукса, на модата, на нравите, на мира, на бракосъчетанията, на народните страсти, на светския и развлекателния живот, на ражданията и на
суетата
.
В политическия живот Венера е символът на демагогията. В метеорологията тя дава условията за влажното и топло време. Марс Марс символизира войната, военната йерархия, полицията, въоръжаването, конфликтите от всякакъв вид и, в общи линии, силата и върховната изпълнителна власт на държавата. Той управлява хирургията и силата на младостта. Марс влияе върху мускулите в човешкото тяло.
към текста >>
32.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
„Ако изповядаш
суетата
си Господа Исуса и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, Ще се спасиш.”(Рим.
84:11 ÷ 12) „Защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.”(Псал. 96:3) „Блажено онова племе, на което Бог е Господ.” (Псал. 33:12) В Стария завет Господният Дух е облечен в светлина и Господ е цар на Славата и Господ на Силите небесни. В Новия завет Исус като благовествуваше, в него имаше власт над всички бегове и сила да изцерява болните. „И сила Господня бе в изцеляването им.”(Лука 5:17) „И всичкият народ искаше да се допре до него, защото Сила излязваше из него и изцеляваше всичките." (Лука 6:19) И учениците му го вьзприеха като Господ на Силите.
„Ако изповядаш
суетата
си Господа Исуса и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, Ще се спасиш.”(Рим.
10:9) „А Господ е този Дух; И дето е Духът Господен, там е свобода.”(IІ Коринт. 3:17) „А ние всинца като гледаме Славата Господня с открито лице както в огледало, преобразяваме се в истия образ от слава в слава както от Духа Господен.”(II Коринт. 3:18). „И всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.”(Филип. 2:11) „Благодат вам и мир от Бога Отца нашето и Господа Исуса Христа.” (Филип. 1:2). За учениците на Исуса ясно е утвърдено, че Бог и Отец са едно, а Господа Исуса е второ, а Христос е трето.
към текста >>
33.
Любомир Лулчев (1886-1945 г.)
,
I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение
,
ТОМ 20
Където да идеш, чужденец ще бъдеш, вечният скитник, защото Царят ти дойде и ти Го позна и отрече се от Него заради
суетата
земна, заради обещаното място в храма... Агастхере, отсега нататък ти ще Ме търсиш безспирно.
Та не те ли смутиха нощес достатъчно текстовете, които чете, и виденията, които има? Мислиш ли, че ще избегнеш съдбата си? Истина, Истина ти казвам, че няма да умреш, докато не видиш всяка Моя казана дума да се изпълни. И така, както ти мене питаш, така теб ще питат: «Защо дойде? » И ти вече дом няма да имаш.
Където да идеш, чужденец ще бъдеш, вечният скитник, защото Царят ти дойде и ти Го позна и отрече се от Него заради
суетата
земна, заради обещаното място в храма... Агастхере, отсега нататък ти ще Ме търсиш безспирно.
И ден, и нощ ще Ме чакаш - и никога не ще Ме намериш, защото до тебе бях, а ти предпочете света и тленното!... Старецът беше побледнял съвсем - кръв сякаш не беше останала в лицето и устните му; после изведнъж захлюпи очи с шепи и заплака, като си удряше главата в стената. - Господи, Господи, Господи! - започна да вика той. - Какво сторих аз, Господи?
към текста >>
34.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
Колко далеч бе останал шумът на
суетата
!...
Минах мълчаливо напред и като че ли изведнъж всичкото влияние на пропастта изчезна. Аз се почувствувах отново твърдо на краката си, бодър, готов да вървя. Неочаквано облаците се разнесоха, отвориха малко прозорче и залязващото вече слънце ни прати къс поздрав. Върхът не беше далеч. Вървяхме смело, но възлизахме бавно.
Колко далеч бе останал шумът на
суетата
!...
Като че ли нов живот бе около нас, живот на стихиите, които тук бяха в дома си - а човек се чувствуваше малък пришълец, случаен гост всред великани. Величави канари, отделени с пропасти, върхове, надигащи се един след друг, като братя, заловени за ръце в хорото на великия живот, в който милионите години са само обикновени дни... - Стигнахме - каза водачът, когато се изкачихме на тясното плато на високия връх, на което ветрищата гонеха снежни вихрушки по всички посоки, като да се забавляваха с това. Озърнах се насам, натам - но нищо подобно на човешко жилище не видях. Може би, рекох на ума си, такива необикновени хора живеят направо на снега, в някоя преспа, като ескимоси! Детинска мисъл може да се стори на всеки читател това, когато си седи в топлата стая и чете нещо за развлечение или удоволствие, но ако беше на моето място, след току-що преживяната катастрофа, той би бил още по-детински настроен.
към текста >>
35.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
Вечният извор
,
ТОМ 20
- И ти, младежо, който започваш живота с шум и
суета
, страст, стремеж по онова, което е преходно, и тъй често свършваш дните, станали тягостни, преди време - ела и пий!
» - Ела и пий, ти, който си минал през пустинята на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на алчността и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите! - Ти, умореният, когото животът е отрупал с грижи и посипал главата с белия прах на времето и несгодите, направи няколко крачки, не губи надеждата. Ето, близък е потокът, който ще ти върне силите, изправи наведената глава, облекчи товара - няколко стъпки още! - И ти, майко, на която бремето на живота е превило гърба ти, а кървавите ръце на нуждата и изопаченият живот измъкнаха свидни чеда едно по едно в бойните полета и дните на нещастията, приближи своите разтреперани стъпки до чудния извор и пий с пълни шепи. И светлината и Истината ще те огреят и ще се родиш наново.
- И ти, младежо, който започваш живота с шум и
суета
, страст, стремеж по онова, което е преходно, и тъй често свършваш дните, станали тягостни, преди време - ела и пий!
Очите ти ще се отворят и мъдростта ще споходи немощния ти ум. Безкрайни кръгозори ще се приближат и ти ще възмогнеш препятствията - ще се смееш на камъните, които са те препъвали. - Елате и пийте, елате и пийте! Чуйте гласа на тоя вечен извор, на който се отзовава небето и земята. Искате ли да видите тоя извор, в който се отражава вселената с всичките звезди и слънца в безкрая; в който се вижда небето, разбулено от своите тайни; в който надничат зверовете, смирено пристъпващи при него - и людете, които спират уморените си крачки до бреговете му, сподиряни понякога от сянката на самата смърт - пристъпете при Любовта!
към текста >>
36.
ИЗ УЛИЦИТЕ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 20
Питат те, въпроси му сипят: едни искат да знаят Бог що е, други - произход на Битието, трети - друго... и без да щат,
суета
и самодоволство във въпросите им звучи.
ИЗ УЛИЦИТЕ НА МЪДРОСТТА Върви мъдрецът. Тълпа любопитни, пищно облечени, го следи отблизо. Група учени се посбутват недалеч и провикват отвреме навреме.
Питат те, въпроси му сипят: едни искат да знаят Бог що е, други - произход на Битието, трети - друго... и без да щат,
суета
и самодоволство във въпросите им звучи.
Върви мъдрецът спокойно, като да го няма там, дълбоко замислен... Край него сами, млад момък мълчалив дълго крачи. Най-после отваря и той уста и тихо пита: - Къде живееш, татко? С любов го поглежда мъдрецът. - Ела и виж, сине. Високо клонесто дърво.
към текста >>
37.
От приказките на Соломон Ра
,
СУЕТА СУЕТ
,
ТОМ 20
От приказките на Соломон Ра
СУЕТА
СУЕТ Оставил бе всичко великият цар и цяла нощ бягаше от своите великолепни дворци, дивни чертози, красиви жени и поклонници... До дъното бе изпил мъдрецът-цар горчивата чаша: в един ден той, без да ще, научи, че любимата му жена не го обича, приятелят му завижда и подкопава трона му, че учениците на мъдростта повечето учат и слушат, но че всичко това не влиза в сърцата им, не повдига душите им... И дивният храм, който градеше на Бога, му се видя светотатство, защото случайно бе разгърнал свещеното писание - и стих бе намерил там: «Кой си ти, който ще ми съградиш храм?
От приказките на Соломон Ра
СУЕТА
СУЕТ Оставил бе всичко великият цар и цяла нощ бягаше от своите великолепни дворци, дивни чертози, красиви жени и поклонници... До дъното бе изпил мъдрецът-цар горчивата чаша: в един ден той, без да ще, научи, че любимата му жена не го обича, приятелят му завижда и подкопава трона му, че учениците на мъдростта повечето учат и слушат, но че всичко това не влиза в сърцата им, не повдига душите им... И дивният храм, който градеше на Бога, му се видя светотатство, защото случайно бе разгърнал свещеното писание - и стих бе намерил там: «Кой си ти, който ще ми съградиш храм?
Не е ли земята подножие на нозете ми и небето облегало на ръцете ми? » Очите му бяха се отворили - сякаш вековете на бъдещето се изредиха и минаха пред него! И видя той безсмислието на всички стремежи човешки, разрастването на всички постъпки от семена в мощни дървета, от погрешки - в престъпления, в проклятия - на отделния човек, на рода, на цели народи... И видя той живота си разлян в хиляди дни, и дните и делата си - в хиляди люде... И стана му страшно тъжно - и бяга през нощ царят-мъдрец в прости дрехи, оставил всичко... И като последен скитник на земята, самотен и изоставен, бродеше той из маслинените гори, навлизаше в пустинята, качваше се по хълмове и слизаше в техните подножия да търси вода. Нощни птици пееха над главата му и диви зверове рикаеха в далечината... «Суета и всяческа суета» - мислеше си царят, седнал на камък под ширококлонесто маслинено дърво. «Суета сует!...» А нощта преваляше.
към текста >>
Нощни птици пееха над главата му и диви зверове рикаеха в далечината... «
Суета
и всяческа
суета
» - мислеше си царят, седнал на камък под ширококлонесто маслинено дърво.
От приказките на Соломон Ра СУЕТА СУЕТ Оставил бе всичко великият цар и цяла нощ бягаше от своите великолепни дворци, дивни чертози, красиви жени и поклонници... До дъното бе изпил мъдрецът-цар горчивата чаша: в един ден той, без да ще, научи, че любимата му жена не го обича, приятелят му завижда и подкопава трона му, че учениците на мъдростта повечето учат и слушат, но че всичко това не влиза в сърцата им, не повдига душите им... И дивният храм, който градеше на Бога, му се видя светотатство, защото случайно бе разгърнал свещеното писание - и стих бе намерил там: «Кой си ти, който ще ми съградиш храм? Не е ли земята подножие на нозете ми и небето облегало на ръцете ми? » Очите му бяха се отворили - сякаш вековете на бъдещето се изредиха и минаха пред него! И видя той безсмислието на всички стремежи човешки, разрастването на всички постъпки от семена в мощни дървета, от погрешки - в престъпления, в проклятия - на отделния човек, на рода, на цели народи... И видя той живота си разлян в хиляди дни, и дните и делата си - в хиляди люде... И стана му страшно тъжно - и бяга през нощ царят-мъдрец в прости дрехи, оставил всичко... И като последен скитник на земята, самотен и изоставен, бродеше той из маслинените гори, навлизаше в пустинята, качваше се по хълмове и слизаше в техните подножия да търси вода.
Нощни птици пееха над главата му и диви зверове рикаеха в далечината... «
Суета
и всяческа
суета
» - мислеше си царят, седнал на камък под ширококлонесто маслинено дърво.
«Суета сует!...» А нощта преваляше. Лека роса се полепяше по косите му. Дълбоко замислен, той не виждаше нищо, не чуваше нищо. А нощта бавно си отиваше. На изток се вдигнаха розови завеси и слънцето надникна.
към текста >>
«
Суета
сует!...» А нощта преваляше.
От приказките на Соломон Ра СУЕТА СУЕТ Оставил бе всичко великият цар и цяла нощ бягаше от своите великолепни дворци, дивни чертози, красиви жени и поклонници... До дъното бе изпил мъдрецът-цар горчивата чаша: в един ден той, без да ще, научи, че любимата му жена не го обича, приятелят му завижда и подкопава трона му, че учениците на мъдростта повечето учат и слушат, но че всичко това не влиза в сърцата им, не повдига душите им... И дивният храм, който градеше на Бога, му се видя светотатство, защото случайно бе разгърнал свещеното писание - и стих бе намерил там: «Кой си ти, който ще ми съградиш храм? Не е ли земята подножие на нозете ми и небето облегало на ръцете ми? » Очите му бяха се отворили - сякаш вековете на бъдещето се изредиха и минаха пред него! И видя той безсмислието на всички стремежи човешки, разрастването на всички постъпки от семена в мощни дървета, от погрешки - в престъпления, в проклятия - на отделния човек, на рода, на цели народи... И видя той живота си разлян в хиляди дни, и дните и делата си - в хиляди люде... И стана му страшно тъжно - и бяга през нощ царят-мъдрец в прости дрехи, оставил всичко... И като последен скитник на земята, самотен и изоставен, бродеше той из маслинените гори, навлизаше в пустинята, качваше се по хълмове и слизаше в техните подножия да търси вода. Нощни птици пееха над главата му и диви зверове рикаеха в далечината... «Суета и всяческа суета» - мислеше си царят, седнал на камък под ширококлонесто маслинено дърво.
«
Суета
сует!...» А нощта преваляше.
Лека роса се полепяше по косите му. Дълбоко замислен, той не виждаше нищо, не чуваше нищо. А нощта бавно си отиваше. На изток се вдигнаха розови завеси и слънцето надникна. Неволно вдигна глава и царят.
към текста >>
- О, не всичко е
суета
в света!
Като че ли стар приятел му шепне ласкави думи. Вслуша се той и изправи. Далеч от него се чу шум - и плясък на криле... гугукане - и замилваха го крилете на гълъба, който бе го някога напуснал. Милваше го той с крилете си и галеше със своята глава... Изгубеният гълъб! Със сълзи на очи го гледаше царят-мъдрец.
- О, не всичко е
суета
в света!
Любовта е, която изпълня всичко, без нея наистина е всичко суета сует!... – – – – – – – – – – – – Дошлите многобройни слуги, тревожни, намериха царя с гълъб на ръцете, спокоен и могъщ, макар и дрехите му да бяха изпокъсани и косите на главата му - в безпорядък. - Велики царю, гостенка ти дойде, скороходци дойдоха - великата Саабска царица. - Да бъде посрещната! - каза той.
към текста >>
Любовта е, която изпълня всичко, без нея наистина е всичко
суета
сует!...
Вслуша се той и изправи. Далеч от него се чу шум - и плясък на криле... гугукане - и замилваха го крилете на гълъба, който бе го някога напуснал. Милваше го той с крилете си и галеше със своята глава... Изгубеният гълъб! Със сълзи на очи го гледаше царят-мъдрец. - О, не всичко е суета в света!
Любовта е, която изпълня всичко, без нея наистина е всичко
суета
сует!...
– – – – – – – – – – – – Дошлите многобройни слуги, тревожни, намериха царя с гълъб на ръцете, спокоен и могъщ, макар и дрехите му да бяха изпокъсани и косите на главата му - в безпорядък. - Велики царю, гостенка ти дойде, скороходци дойдоха - великата Саабска царица. - Да бъде посрещната! - каза той. - А ето и другия гостенин - изгубения гълъб - показа го той.
към текста >>
38.
ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ
,
,
ТОМ 20
Соломон казва: «
Суета
сует и всяческая
суета
.» Но така може да говори човек, който никога не е познавал Бога органически - той Го е познавал само с ума си и сърцето си донякъде, но не и с душата и духа си.
Златото даваше печалби на тоя, който го притежава, макар и само номинално, и който може да не работи. То носеше със себе си кредита. Трудовият еталон ще иска духовни и физически качества и чувства на по-висша социална справедливост. Ако това не стане, работниците, вместо да имат господар, срещу когото да се борят със стачки, ще имат срещу себе си държавата, която в името на общото благо може да потиска още повече, защото след революциите ще е необходим труд не само за да се подържа животът, а да се поправи и онова, което революциите в своя ход са разрушили. В такъв случай държавата може да преживее и по-лоши дни, отколкото във време на златния еталон.
Соломон казва: «
Суета
сует и всяческая
суета
.» Но така може да говори човек, който никога не е познавал Бога органически - той Го е познавал само с ума си и сърцето си донякъде, но не и с душата и духа си.
Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде суета... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота. И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета. Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога.
към текста >>
Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде
суета
... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота.
То носеше със себе си кредита. Трудовият еталон ще иска духовни и физически качества и чувства на по-висша социална справедливост. Ако това не стане, работниците, вместо да имат господар, срещу когото да се борят със стачки, ще имат срещу себе си държавата, която в името на общото благо може да потиска още повече, защото след революциите ще е необходим труд не само за да се подържа животът, а да се поправи и онова, което революциите в своя ход са разрушили. В такъв случай държавата може да преживее и по-лоши дни, отколкото във време на златния еталон. Соломон казва: «Суета сует и всяческая суета.» Но така може да говори човек, който никога не е познавал Бога органически - той Го е познавал само с ума си и сърцето си донякъде, но не и с душата и духа си.
Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде
суета
... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота.
И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета. Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението.
към текста >>
И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и
суета
.
Трудовият еталон ще иска духовни и физически качества и чувства на по-висша социална справедливост. Ако това не стане, работниците, вместо да имат господар, срещу когото да се борят със стачки, ще имат срещу себе си държавата, която в името на общото благо може да потиска още повече, защото след революциите ще е необходим труд не само за да се подържа животът, а да се поправи и онова, което революциите в своя ход са разрушили. В такъв случай държавата може да преживее и по-лоши дни, отколкото във време на златния еталон. Соломон казва: «Суета сует и всяческая суета.» Но така може да говори човек, който никога не е познавал Бога органически - той Го е познавал само с ума си и сърцето си донякъде, но не и с душата и духа си. Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде суета... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота.
И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и
суета
.
Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението. Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена целесъобразност, разумна и съзнателна.
към текста >>
39.
XVII. ЗАЩО ЦАР СОЛОМОН И ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ НЕ СИ ИЗДЪРЖА ИЗПИТА
,
,
ТОМ 20
Вчера четох Соломоновия Еклизи-аст и си мисля: всичко земно е имал тоя човек и стигнал да казва: «
Суета
сует и всяческая
суета
.» А да се изпълни волята на Бога,
суета
ли е?
XVII. ЗАЩО ЦАР СОЛОМОН И ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ НЕ СИ ИЗДЪРЖА ИЗПИТА (стр. 349-350) 17.VII. Прочетох какво съм писал снощи и ми се вижда смешно - не цялото, а краят само. Откъде тоя страх и тия сравнения? Бог да ме пази от неразумни работи.
Вчера четох Соломоновия Еклизи-аст и си мисля: всичко земно е имал тоя човек и стигнал да казва: «
Суета
сует и всяческая
суета
.» А да се изпълни волята на Бога,
суета
ли е?
Очевидно той е забравил за Него, когато е писал това. Запитах Учителя, а Той ми каза, че Соломон е избрал мъчния път на Мъдростта и не издържал. А Любовта е по-лесният, но той беше тщеславен. И неговият храм не издържа - събори се, защото знанието, което беше вложил в основите му, не беше цялото Божествено. Божественото предвижда всички противоречия и противостои на всички възможности - затова то изтрайва.
към текста >>
40.
18. ВИДЕАИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА -И ТЪМНИНАТА НЕ Я ОБЗЕ
,
,
ТОМ 20
И казваха тогава: «
Суета
е всичко -
суета
сует!
«Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5.V.1924 г., стр. 1) Тъмнината обгръщаше всичко. Очите не виждаха освен блясъка на златото, звяра в човека, всемогъществото на насилието.
И казваха тогава: «
Суета
е всичко -
суета
сует!
Няма живот, освен на земята, и няма други смисъл за тоя живот, освен в смъртта! » И тъкмо тогава, в тия тъмни нощи за човешките души, блясва на небосвода нова звезда. И тия, които имат очи - видяха я и отидоха да й се поклонят. Блясъкът й влезе в погледа на новороденото между животните отроче - и всичко, на което се спира той, добива нов смисъл... Върви Той тихо, с прострени напред ръце - да обхване целия свят сякаш. Мирни са думите Му - непонятни дори за тия, които чуват и разбират само миналото, над които сянката на смъртта е спътник от люлката до последния ден дори - но бури будят в душите.
към текста >>
41.
13. Вечният извор (от Любомир)
,
(В. «Живот», г. I, бр. 8, 10.V.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
- И ти, младежо, който започваш живота с шум и
суета
, страст, стремеж по онова, което е преходно - и тъй често свършващ дните, станали тягостни, преди време - ела и пий.
Минават те през долини и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните; светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте! Любовта е извор.» - Ела и пий и ти, който си минал през пустините на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на алчността и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите! - Ти, умореният, когото животът е отрупал с грижи и посипал главата с белия прах на времето и несгодите - направи няколко крачки, не губи надеждата - ето, близък е потокът, който ще ти върне силите, изправи наведената глава, облекчи товара - няколко стъпки още! - И ти, майко, на която бремето на живота е превило гърба ти, а кървавите ръце на нуждата и изопачения живот измъкнаха свидни чада едно по едно в бойните полета и дните на нещастията, приближи своите разтреперани стъпки до чудния извор и пий с пълни шепи. И светлината и Истината ще те огрее и ще се родиш наново.
- И ти, младежо, който започваш живота с шум и
суета
, страст, стремеж по онова, което е преходно - и тъй често свършващ дните, станали тягостни, преди време - ела и пий.
Очите ти ще се отворят и мъдростта ще споходи немощния ти ум. Безкрайни кръгозори ще се приближат и ти ще възмогнеш препятствията - ще се смееш на камъните, които са те препъвали. - Елате и пийте, елате и пийте! Чуйте гласа на тоя вечен извор, на който се отзовава небето и земята. Искате ли да видите тоя извор, в който се отражава вселената с всичките звезди и слънца в безкрая, в който се вижда небето, разбулено от своите тайни, в който надничат зверовете, смирено пристъпващи при него и людете, които спират уморените си крачки до бреговете, сподиряни понякога от сянката на самата смърт - пристъпете при Любовта!
към текста >>
42.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
Други, изпили до дъно разочарованията на
суетата
, усещат струите на надеждата да ги облъхват; трети, работили изключително чрез мозъка си и достигнали до неразрешимите въпроси за съвременната наука, със затаен дъх ловят думите му, които дигат було- то на незнайното и разкриват неограничени простори за изследвания и знания.
Природните или Божите закони са написани във всички същества, във всички предмети и вселени - защото те, в своята съвкупност, са качества на Бога, в Когото живеем и се движим и няма момент, в който те да не ни въздействат и не се отпечатват върху нас и околното. И достатъчно е да имаш уши, за да чуеш и очи, за да видиш. Тогава всичко става естествено, а мъдростта и знанието - присъщи качества, заедно с голямата Божествена любов, която сега человеците напипват по части като слепци и я наричат: «всемирна гравитация», «сцепление», «химическо сродство», «любов», «симпатия» - много имена на една само същност - качество, с които человечеството, зърнало Първичният лъч от прозорците на своя тленен затвор, е накичило своята «наука». С вдъхновени думи на истински виждащ в далечината на миналото человек, Дънов разкрива на своите най-разнообразни слушатели същността на света, законите, които го управляват, сиреч Бога. Някои от тях, расли в мъките на живота, в безнадеждието и липсата на духовна перспектива на съвременния материалистичен живот, поглъщат жадно словата му.
Други, изпили до дъно разочарованията на
суетата
, усещат струите на надеждата да ги облъхват; трети, работили изключително чрез мозъка си и достигнали до неразрешимите въпроси за съвременната наука, със затаен дъх ловят думите му, които дигат було- то на незнайното и разкриват неограничени простори за изследвания и знания.
И всичко това е обвито с една атмосфера на любов, която обгръща всичко, разбира всичко, прощава всичко. В неговите уста и думите, обикновените всекидневни думи, добиват дълбок смисъл, когато ги погледнете от височина- та, на която ви е увлякъл. Трябва да го чуете веднъж и да проследите как думи- те му ще се отекнат в душата ви, за да разберете тия жадни за истината разно- образни хора, които се трупат около него от всички народности, от всички вери, от всички краища. Някои от тях, наивни в своята измъчена душа, удивени от неговото всезнание, неизчерпаем океан, пред който те се губят, чакат всеки момент да станат чудеса, да се разкрият тайните на небесата, да се види Бог; други, сдържани, проучват и мълчат - трупащи богатството на знанието и мъдростта, за да ги приложат в новия живот, отделните единици на които тепърва се формират-живо т по принципите на Спасителя Исуса, живот по принципите на разумната жива природа, чрез която Бог ни изявява Своите закони. Но да се схванат тия закони се иска чистота, нечовешка чистота в мисли, чувства и дела - защото само през чисто може да мине чистото.
към текста >>
Многото страдали, люшканите от живота, изнемогващите под ударите или тяжестите му, имат най-достъпни души, защото са разбрали
суетата
на временното.
Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог». Изглежда, че Дънов е по-важен. И те имат право. Той говори какви трябва да бъдат тия, които не само споменуват Исусовото име и думи, а и живеят принципите Му. Той рисува новия живот на щастие в хармония с тия Божествени закони - а в тоя нов живот няма доходи само от споменуванието на Христовото име... От друга страна, и разбиранието на това учение изисква знание, самовдълбявание, наблюдение, една душевна еволюция, която не всеки може да има - оттам и идейната реакция, която то среща в някои кръгове.
Многото страдали, люшканите от живота, изнемогващите под ударите или тяжестите му, имат най-достъпни души, защото са разбрали
суетата
на временното.
Само гладните са търсили винаги храната. Ситите и доволните са гледали винаги да запазят своето доволство и «ред», който им е позволявал съществуването на това «щастие». И днес, когато доволните или затварящите съзнателно очите си пред фалшивостта на тоя строй, семейство и общество, осъждат Дънова, че иска да наруши тяхното спокойствие и благатен «ред», безпристрастният зрител би могъл да ги запита: От името Христово ли го съдите, или от своето собствено? Ако е от името Христово, къде са вашите дела, но истински християнски дела, кои- то ви позволяват да говорите от Негово име? Ако ли говорите само от вашето име, с какво ще докажете, че сте по-прави?
към текста >>
43.
IІ. Учителят Дънов за Соломон
,
1. ОТДАЛЕЧАВАНЕ И ПРИБЛИЖАВАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 10.ІІ.1935 г. в София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 22 ÷ 23, 34
,
ТОМ 21
22 ÷ 23, 34 ÷ 35 Когато Соломон казал: „
Суета
на суетите, всичко е
суета
”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието.
IІ. Учителят Дънов за Соломон 1. ОТДАЛЕЧАВАНЕ И ПРИБЛИЖАВАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 10.ІІ.1935 г. в София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр.
22 ÷ 23, 34 ÷ 35 Когато Соломон казал: „
Суета
на суетите, всичко е
суета
”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието.
Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Тъй щото думите на Соломона „всичко е суета” се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже „суета на суетите”, който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „Суета на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така.
към текста >>
Наистина, всичко земно е преходно,
суета
.
в София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 22 ÷ 23, 34 ÷ 35 Когато Соломон казал: „Суета на суетите, всичко е суета”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят.
Наистина, всичко земно е преходно,
суета
.
Тъй щото думите на Соломона „всичко е суета” се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже „суета на суетите”, който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „Суета на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така. - Защото другояче не може да бъде. Да питате защо известно нещо е така, това е все едно да питате защо човек трябва да тъче.
към текста >>
Тъй щото думите на Соломона „всичко е
суета
” се отнасят до физическия свят.
- В: Ценната дума. София, 1941, стр. 22 ÷ 23, 34 ÷ 35 Когато Соломон казал: „Суета на суетите, всичко е суета”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета.
Тъй щото думите на Соломона „всичко е
суета
” се отнасят до физическия свят.
Само онзи човек може да каже „суета на суетите”, който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „Суета на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така. - Защото другояче не може да бъде. Да питате защо известно нещо е така, това е все едно да питате защо човек трябва да тъче. Много просто.
към текста >>
Само онзи човек може да каже „
суета
на суетите”, който уповава изключително на физическия живот.
София, 1941, стр. 22 ÷ 23, 34 ÷ 35 Когато Соломон казал: „Суета на суетите, всичко е суета”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Тъй щото думите на Соломона „всичко е суета” се отнасят до физическия свят.
Само онзи човек може да каже „
суета
на суетите”, който уповава изключително на физическия живот.
Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „Суета на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така. - Защото другояче не може да бъде. Да питате защо известно нещо е така, това е все едно да питате защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат.
към текста >>
Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „
Суета
на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „
Суета
на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „
Суета
на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „
Суета
на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „
Суета
на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така.
22 ÷ 23, 34 ÷ 35 Когато Соломон казал: „Суета на суетите, всичко е суета”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Тъй щото думите на Соломона „всичко е суета” се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже „суета на суетите”, който уповава изключително на физическия живот.
Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „
Суета
на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „
Суета
на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „
Суета
на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „
Суета
на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „
Суета
на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така.
- Защото другояче не може да бъде. Да питате защо известно нещо е така, това е все едно да питате защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче.
към текста >>
Суета
на суетите, всичко е
суета
.” Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш.
И всяко нещо, което се тъче, трябва да се къса. (...) Каква поука можем да извадим от живота на Соломона? Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: „Нищо ново няма под слънцето.
Суета
на суетите, всичко е
суета
.” Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш.
Всичко в живота е суета. Ето защо на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората какво ново има под слънцето. Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки.
към текста >>
Всичко в живота е
суета
.
(...) Каква поука можем да извадим от живота на Соломона? Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: „Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета.” Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш.
Всичко в живота е
суета
.
Ето защо на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората какво ново има под слънцето. Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете носи ли той любовта в себе си.
към текста >>
Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в
суетата
на суетите.
Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т. е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността.
Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в
суетата
на суетите.
към текста >>
44.
2. ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА: Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г, София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 36 ÷ 39
,
,
ТОМ 21
„И наслаждавай се с благо; и ето, и то е
суета
.” (1 ст.) Младият, който едва влиза в живота, иска да се наслаждава от неговите блага, но като опита наслаждението, казва: „И това е
суета
.” Младият войник, който не е влизал още в сражение, тръгва за бойното поле накичен, добре стегнат, препасан с пушка - гордо пристъпва.
Значи днес Соломон е навсякъде. С други думи казано: философията на Соломона и до днес още се шири по целия свят. В тази глава Соломон описва живота си и страданията, които имал като цар. Всеки човек минава през страдания. Някои хора познават страданията на Соломона, други са кандидати за тях, а трети едва влизат в живота, готвят се да работят, да използуват условията и благата, които светът им предлага, и не подозират какви мъчнотии, страдания и разочарования ги очакват.
„И наслаждавай се с благо; и ето, и то е
суета
.” (1 ст.) Младият, който едва влиза в живота, иска да се наслаждава от неговите блага, но като опита наслаждението, казва: „И това е
суета
.” Младият войник, който не е влизал още в сражение, тръгва за бойното поле накичен, добре стегнат, препасан с пушка - гордо пристъпва.
Влезели в боя, опитали куршумите, търколи ли се веднъж на земята, изгубва вече своята напетост и самоувереност. Който не е страдал, лесно говори за атаки и за победи; който е страдал, повече мълчи и мисли. Войникът, който е опитал свойствата на куршумите и на гранатите, като влезе в окопа, свие се и кротува. Младият го пита: „Защо си толкова страхлив? ” - „Скоро ще разбереш.” И наистина, като чуе свиренето на куршумите и гранатите около себе си, той моментално се сгушва, скрива се в окопа.
към текста >>
Щом го ранят, главата му увисва надолу и, като Соломона, казва: „
Суета
на суетите, всичко е
суета
,” Така казва и старият човек, който се е вкиснал вече.
Който не е страдал, лесно говори за атаки и за победи; който е страдал, повече мълчи и мисли. Войникът, който е опитал свойствата на куршумите и на гранатите, като влезе в окопа, свие се и кротува. Младият го пита: „Защо си толкова страхлив? ” - „Скоро ще разбереш.” И наистина, като чуе свиренето на куршумите и гранатите около себе си, той моментално се сгушва, скрива се в окопа. Докато не е раняван, войникът е смел, въодушевен, мисли, че ще направи нещо.
Щом го ранят, главата му увисва надолу и, като Соломона, казва: „
Суета
на суетите, всичко е
суета
,” Така казва и старият човек, който се е вкиснал вече.
Като се огледа надясно-наляво и види, че цял е потънал в рани, казва: „Доста вече смелост! Сега ще стоя настрана, далеч от куршумите.” „Рекох за смеха: лудост е; и за веселбата: що ползува тя? ” (2 ст.) „И помислих в сърцето си: Да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове, да го правят под небето през всичките дни на живота си.” (3 ст.) - Всичко това Соломон е преживял, понеже му [е] било наложено от Провидението, Той бил окултен ученик, вследствие на което му дали да разреши известни задачи. Някои задачи той разреши правилно, но някои не можа. Обаче той остави своите ценни опитности, от които човечеството може да се ползува и до днес.
към текста >>
45.
3. ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА: Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 40 ÷ 41, 44 ÷ 45
,
,
ТОМ 21
Той не могъл да понесе този отказ, вследствие на което изпаднал в голямо противоречие и казал: „
Суета
на суетите, всичко е
суета
.” С отказването й животът му се обезсмислил.
Той си изработил особена философия и казвал: „Ако някой се опита да се докосне до жена ми, ще взема втора; ако и нея докосне, ще взема трета.” Така той имал 300 жени и 600 наложници. По този начин той искал да се освободи от ревността. Като забелязвал, че ревнува една жена, той взимал втора; ако и нея ревнува, взимал трета. Но и при това положение не могъл да се справи с ревността. Един ден той срещнал една млада, красива мома, в която се влюбил, но тя го пренебрегнала.
Той не могъл да понесе този отказ, вследствие на което изпаднал в голямо противоречие и казал: „
Суета
на суетите, всичко е
суета
.” С отказването й животът му се обезсмислил.
Всичкият труд, който положил за царството си, всичко, което до това време направил, се обезсмислило. Той разбрал, че освен любовта, нищо друго няма смисъл.
към текста >>
46.
5. ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА
,
Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г., София- Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 52 ÷ 53, 56 ÷ 58
,
ТОМ 21
И то е
суета
и угнетение на Духа.” (26 ст.) Значи Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа.
- 5. ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г., София- Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 52 ÷ 53, 56 ÷ 58 Соломон казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрости знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога.
И то е
суета
и угнетение на Духа.” (26 ст.) Значи Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа.
Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния. Това е повърхностно разбиране. Не е вярно, че в живота на мъдрия и на безумния се случват едни и същи неща. (...) И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта, е пътят на страданието.
към текста >>
Той намира, че и това е
суета
и угнетение на Духа.
ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г., София- Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 52 ÷ 53, 56 ÷ 58 Соломон казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрости знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. И то е суета и угнетение на Духа.” (26 ст.) Значи Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа.
Той намира, че и това е
суета
и угнетение на Духа.
Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния. Това е повърхностно разбиране. Не е вярно, че в живота на мъдрия и на безумния се случват едни и същи неща. (...) И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта, е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта.
към текста >>
47.
7. СЪУЧАСТНИЦИ В БЛАГАТА: Утринно слово от Учителя, държано на 24.ІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 68 ÷ 69, 79 ÷ 80
,
,
ТОМ 21
Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: „
Суета
на суетите, всичко е
суета
.” И затова, докато дойде този ден, той си казва: „Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях.”Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето.
Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломона.
Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: „
Суета
на суетите, всичко е
суета
.” И затова, докато дойде този ден, той си казва: „Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях.”Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето.
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си.” Следователно яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота. Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света. То заробва и ограничава човека.
към текста >>
48.
- 10. ДВЕТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ: Утринно слово от Учителя, държано на 24.III.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 158 ÷ 159
,
,
ТОМ 21
Много жени и наложници може да има човек, много пари може да има, с голяма слава и почести може да се ползува, но всичко това е
суета
пред мисълта, която човек трябва да има за Бога в душата, в ума, в сърцето и във волята си.
Всеки мускул на лицето му е свободен, по него можете да четете всичко, каквото той преживява. Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила.” Това е първата заповед, която е дадена на човека. Изпълнението на тази заповед определя пътя на истинското щастие. Друг път за щастие няма. Каквито теории и философии да ви препоръчват, вън от тази заповед, те не са нищо друго, освен 300-та жени и 900 наложници на Соломона, които го поставиха в големи противоречия.
Много жени и наложници може да има човек, много пари може да има, с голяма слава и почести може да се ползува, но всичко това е
суета
пред мисълта, която човек трябва да има за Бога в душата, в ума, в сърцето и във волята си.
Единствена тази мисъл осигурява щастието му. Днес ви пожелавам да бъдете свободни от всички грижи, смущения и безпокойства. Мислете за всички хора добре. Прекарайте поне един ден в радост и светлина, да гледате само красивата страна на живота. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
към текста >>
49.
14. ДВА МЕТОДА: Утринно слово от Учителя, държано на 7.ІV.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 184 ÷ 185, 195, 198.
,
,
ТОМ 21
„Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, във всичките дни на суетния си живот, които ти се дадоха под слънцето, във всичките дни на твоята
суета
, защото това е делът ти в живота.” (9 ст.) - В този стих се вижда високото разбиране на Соломона.
- 14. ДВА МЕТОДА: Утринно слово от Учителя, държано на 7.ІV.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 184 ÷ 185, 195, 198.
„Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, във всичките дни на суетния си живот, които ти се дадоха под слънцето, във всичките дни на твоята
суета
, защото това е делът ти в живота.” (9 ст.) - В този стих се вижда високото разбиране на Соломона.
Той казва: Радвай се на живота си с жената, която си възлюбил, а не с тази, която не си възлюбил. „Всичко, що намери ръката ти да направи, направи със силата си, защото няма ни деяние, ни помишяение, ни знание, нито мъдрост в гроба, дето отиваш.” (10 ст.) - Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път. Гробът или смъртта не изправят живота. Човек трябва да изправи живота си, докато е още на земята. „Защото време и случай се случва на всичките.” (11 ст.) - Във времето на Соломона имаше едни случаи на нещата, а в наше време - други.
към текста >>
50.
19. ДА ОЗДРАВЕЕШ: Беседа от Учителя, държана на 24.Х, неделя, 10 ч. с., 1943 г, София - Изгрев. - В: Вечно подмладяване: Неделни беседи. София, 1949,
,
,
ТОМ 21
Най-после той каза: „
Суета
на суетите,
Какво постига човек, ако има 300 наложници в ума си, 300 наложници в сърцето си и 300 наложници в душата си? Да имаш 300 жени и 900 наложници, пак не може да разрешиш един от важните въпроси. Соломон показа това. Защо не можа да го разреши? Защото искаше изведнъж да постигне всички.
Най-после той каза: „
Суета
на суетите,
към текста >>
51.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
Може би, за да ни предпази от
суетата
и тщеславието?
И колко много болка събира от нашите дела и постъпки. И се питам защо уж всички четем едно и също Слово, следваме едно и също Учение, имаме едни и същи идеи, а между нас изниква пропаст? И се разделяме на групи. На това не ни е учил Учителят. Спомням си едни Негови думи, че ще ни разпръсне.
Може би, за да ни предпази от
суетата
и тщеславието?
И именно това ни разделя. Суетата и тщеславието. Добре е да слушаме по- възрастните братя и сестри. Добре е и да не ги слушаме. Ала приемственост е нужна.
към текста >>
Суетата
и тщеславието.
И се разделяме на групи. На това не ни е учил Учителят. Спомням си едни Негови думи, че ще ни разпръсне. Може би, за да ни предпази от суетата и тщеславието? И именно това ни разделя.
Суетата
и тщеславието.
Добре е да слушаме по- възрастните братя и сестри. Добре е и да не ги слушаме. Ала приемственост е нужна. Има ли нещо по-силно от добрия пример, който дават по-възрастните братя и сестри? И има ли нещо по- отблъскващо от суетата и тщеславието?
към текста >>
И има ли нещо по- отблъскващо от
суетата
и тщеславието?
Суетата и тщеславието. Добре е да слушаме по- възрастните братя и сестри. Добре е и да не ги слушаме. Ала приемственост е нужна. Има ли нещо по-силно от добрия пример, който дават по-възрастните братя и сестри?
И има ли нещо по- отблъскващо от
суетата
и тщеславието?
Наблюдавам на Рила свадите и споровете, когато играем Паневритмия! И ме е срам от Учителя! Срам ме е от Небето. Та нали от тази Паневритмия зависи бъдещето на България и хармонията на планетата ни? Какво виждат и чуват по-младите братя и сестри, които тепърва опознават Рилските лагери?
към текста >>
52.
IV. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ - 1. Как се домогва човек до идеята за Бога
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Там нямаше
суетата
на цивилизацията и гордостта на човеците от създадените градове и култури - там бе непосредствената красива природа, която говореше за Великия Създател на Вселената.
Той говореше: «Когато хората се натъкват на големи противоречия и страдания, те започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи от подсъзнанието на човека слизат в съзнанието. Така се създава светът на идеалистично- то течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Когато в хората се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализъм.» Аз слушах, слушах и ми се струваше, че най-после намерих това, което съм търсил в душата си цял живот. Този Учител говореше за идеализъм, за Божественост и синината на небето, красотата на върховете и светлината на Слънцето идваха сякаш да допълнят думите му, говорейки за невидимата мощна ръка, която ги бе създала.
Там нямаше
суетата
на цивилизацията и гордостта на човеците от създадените градове и култури - там бе непосредствената красива природа, която говореше за Великия Създател на Вселената.
Наистина, сякаш няма по-сгодно място да се говори за великите идеи, за Първопричината, освен на планината, където всичко непосредствено говори на човешката душа.
към текста >>
53.
10. Реките на чувствата да текат свободно
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Човешка
суета
, колко много сме свързани с човешкото - как миналите поколения са оставили незаличим отпечатък върху нас и там негде дълбоко в нас има все още скрити инстинкти да сме бащи и да имаме някое малко същество, за което да мислим, че е наше, да се грижим за него и то да ни нарича «татко».
Верка го гледаше с неклепващи очи и слушаше тъй, както голям човек не бях виждал да слуша. Той каза още, че в нея има хубави музикални заложби, които при добри условия биха се развили много добре. Цигулка или пияано еднакво ще й се поддават. Колко много се зарадвах в тоя момент! Едва ли не почувствувах, че това дете е моя дъщеря. О!
Човешка
суета
, колко много сме свързани с човешкото - как миналите поколения са оставили незаличим отпечатък върху нас и там негде дълбоко в нас има все още скрити инстинкти да сме бащи и да имаме някое малко същество, за което да мислим, че е наше, да се грижим за него и то да ни нарича «татко».
Учителят ме погледна и се усмихна. 0! Зная, Той прочете мисълта ми по радостния блясък на очите ми. «На една река няма защо да се турят бентове - ми каза той, - но е добре да се канализира правилно. Не подпушвайте чувствата у вас, но им дайте правилен ход. Подпушената вода може един ден да развали бента и да създаде катастрофи.
към текста >>
54.
7. Писма до моя брат
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
И неведнъж неговите стъпки се спирали пред затворените врата на къщата, където живеело момичето и неведнъж той проклинал своето заслепление и своята
суета
, които му попречили да види едно такова рядко благородно същество.
Вратите на английското семейство също се затворили за нея. Но англичанинът получил след няколко дни писмо от младото момиче, което го разтърсило из основи. Там видял една обич, която никога не е подозирал. Една обич голяма, светла, красива - която обича без да иска в замяна нещо за това, която подарява своята обич като пълни шепи с чиста кристална вода, без да иска някаква отплата. Той видял една обич, която трепти от чистота и красота, която се издига високо, високо, която се превръща в светлина и красота.
И неведнъж неговите стъпки се спирали пред затворените врата на къщата, където живеело момичето и неведнъж той проклинал своето заслепление и своята
суета
, които му попречили да види едно такова рядко благородно същество.
Когато той си отивал за отечеството, тя му казала, че за нейната обич няма време и пространство, и че за нея тази обич завинаги ще остане извор на светлина и красота, даже и никога да не го види вече. И не могло тази голяма обич да не събуди ехо в сърцето на англичанина - и не задълго останал той в родината си... Ето, виждаш ли, братко мой, има същества, които знаят да обичат без да искат отплата, но те не са много - съвсем рядко, бих казала. В повечето жени чувството за дом, за огнище е много силно развито, а още повече чувствуват нужда и от една ръка по-мощна, която да ги пази - ръката на мъжа. Но тези жени забравят, че не е бракът, който ще осигури тяхното щастие и не е ръката на мъжа, която ще ги запази от нещастия. Но, че Бог е, Който фактически пази всички хора.
към текста >>
55.
4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
Вместо да стимулира и ориентира правилно усилията на човека в строителството на новия живот, методисткото учение разглежда подобни усилия като
суета
, представя ги за гибелно заблуждение.
Но с тази положителна промяна не се отстранява изцяло вредната социална роля на методистката дейност в нашата страна. Лоялната позиция ликвидира политическата реакционна дейност на предишното методистко ръководство, но не премахва заедно с това и идеологическата реакционност на методизма, вътрешноприсъщата несъвместимост на неговото учение и на неговата пропаганда със социализма, с обществения прогрес. Въпреки опитите да се приспособява и модернизира съобразно с условията на социализма, по своята дълбока същност методистката идеология си остава коренно враждебна на идеите на социализма и комунизма, на тенденциите на нашето съвременно развитие, явява се идеологическа спънка за осъществяването на тези тенденции. Както в символа на вярата им, така и в проповедите им, в техните молитви и песни методистите последователно поддържат и внушават разбирането за греховността и малоценността на света и на човешкия живот В духа на това разбиране вниманието на човека се отклонява от насъщните му задължения в реалния живот и се отправя към суетни усилия за постигане на миражно благополучие, спасение и щастие в отвъдния живот по пътя на безрезервната, всеотдайна вяра в бога. Този основен дух на методистката пропаганда влиза в дълбоко и непримиримо противоречие с духа на нашето време, с духа и тенденциите на развитие на социалистическото общество.
Вместо да стимулира и ориентира правилно усилията на човека в строителството на новия живот, методисткото учение разглежда подобни усилия като
суета
, представя ги за гибелно заблуждение.
В много от методистките песни например светът се обявява за тъмнина, пустиня, царство на гибел и падение и пр. (Заб. Вж. напр. 64, 74, 83,111, 224,452 и др. песни от методисткия вестник "Духовни песни", издание на Върховното управление на Българската евангелска методистка църква и на Централното управление на Съюза на евангелските съборни църкви в България, София, 1955.) За единствено спасение от тази "пустиня" се обявява вярата в Христа, следването на която е всичко, а светът в сравнение с това е нищо. "Тоз свят за нищо се брои, щом вярата изгрей" - се казва в една от песните.
към текста >>
56.
4.3.1. Човекът Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
Все-таки, ние знаем неговото битово вероую: "Аз живея, за да мога Да подкрепям честността, Да сътруднича на Бога В тоз живот и вечността: Да се боря вред с лъжата, Светский дух и
суетата
: Всички болести в душата, Що слугуват на смъртта".
Вярващ християнин, възторжен идеалист и строг моралист, как може да бъде обичан или дори разбран от нашата интелигенция, която е цинично скептична, сухо материалистична и сластно безпътна? Ала между здравата, непокварена част от народа, той си пробива път, мудно, но сигурно. И досега той живее своя си особен, уединен в Красно село живот, по Толстоевски - сменяващ умствената работа с физическата и обратно - като само отвреме навреме, по покана отнякъде излиза да чете някоя сказка или да печати някоя статия. Прочее, Стоян Ватралски все още работи безспира и чака без колебание своя ден, който приживе или подир неминуемо ще дойде. А този знаменателен негов Седемдесетгодишен юбилей, не изглежда ли като пукване на зората?
Все-таки, ние знаем неговото битово вероую: "Аз живея, за да мога Да подкрепям честността, Да сътруднича на Бога В тоз живот и вечността: Да се боря вред с лъжата, Светский дух и
суетата
: Всички болести в душата, Що слугуват на смъртта".
София, 25 март, 1930 г. София, 25 март, 1930 г. Уредникът. * * * Б) Стоян Кръстов Ватралски. Общественик и родослужител Библиотека Стоян Ватралски. T. Уводни.
към текста >>
57.
4.3.15. Библията и Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
А за такива, които нямат пред вид тоя Божествен Живот, за да им послужи за образец и вдъхновение, човешкия живот се смъква до равнището на скота, или става непоносимо бреме, една кошмарна
суета
, без смисъл и без значение.
Най-после, върховната ценност на Библията за мене, е в Новия Завет, който ни открива Спасителя Божествен. Исус Христос, който и като личност, и като Учение, е Пътят, Истината и Живота на човечеството. За мене Той е ясно и неотрицаемо всичко туй. Защото, аз виждам всякъде около мене, че люде, които не знаят тоя Небесен Път, намират живота мрачен лабиринт, без нишка, цел и изход. На които липсва тая Лъчезарна Истина, самите фактични истини на науката, са не само безплодни и безполезни, но и положително вредни.
А за такива, които нямат пред вид тоя Божествен Живот, за да им послужи за образец и вдъхновение, човешкия живот се смъква до равнището на скота, или става непоносимо бреме, една кошмарна
суета
, без смисъл и без значение.
Ето защо и днес, както всякога "Честит и благословен е оня човек (и народ), който се наслаждава в Закона на Господа, и от Него се поучава ден и нощ". Красно село, при София. Стоян Кръстов Ватралски Бележка. Тази статия бе първо писана от автора й, по покана, на английски и бе печатана заедно с неговия портрет в една интернационална редица (серия) в месечното сп. "The Bible in the Word" със следната бележка на англичанинът редактор.
към текста >>
58.
6.4. Дъновото движение в България
,
,
ТОМ 24
Животът е съвършен, но удоволствията,
суетата
, грешните мисли и грешните страсти ограничават естествената проява на живота.
Чрез живота в своята същност човек чува единната Велика душа на вселената, която се проявява чрез цялата живуща природа. Животът е непрекъснат, продължава вечно. Външните форми се разлагат, но животът продължава вечно. Животът е по-силен от смъртта. Ако животът не влиза вътрешно и не се излива навън, човек не може да влезе в контакт с това, което го заобикаля.
Животът е съвършен, но удоволствията,
суетата
, грешните мисли и грешните страсти ограничават естествената проява на живота.
Животът е добър. Няма лош живот. Но промените, които човек прави в него може да причинят страшни резултати. И затова се говори за "светски" живот, "духовен" живот и "вечен" живот. Животът е съкровище, което ние трябва да пазим чрез мъдростта.
към текста >>
59.
3. Песен за двете сестри
,
Мария Тодорова
,
ТОМ 24
Така певиците-примадони в своята
суета
и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка.
И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица- примадона на Изгрева да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно вземахме оригиналите и ги поместихме в Песнарката, всички скочиха срещу мен, че така както съм ги дала в Песнарката ("Песни на Учителя"), песните не се пеят от тях. А щом така не се пеят от тях, то песните в Песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците- примадони.
Така певиците-примадони в своята
суета
и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка.
Беше много интересно как те мигаха пред оригинала, та дори стигаха и до там, че не го приемаха за оригинал. Дори и когато някои от тях сами бяха писали в тетрадката със своя почерк. Идва веднъж Катя Грива, която бе изключителна певица и казва: "Тази песен така не се пее, както е в Песнарката ти". Случайно в този момент при мен беше оригиналът, аз го изваждам и го показвам. Какво се оказа?
към текста >>
60.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Тогава що съм аз, ако не злина, себичност,
суета
.
Сега разбрах колко ми е скъпа; по-мила е от всичко в света. Аз й причиних страдание. Защото не приемам самоотречението на Сина Божия. Да, тия дълбоки линии по лицето й аз ги издълбах жестоко. Стоя така и сама си приказвам.
Тогава що съм аз, ако не злина, себичност,
суета
.
А тя ми бе по-вярна от майка и - всичко в света. Не смея да я приближа. Ако ме обича, тя ще усети, че я зовя с пламенна молитва. Тъжна е любимата ми като китно поле след наводнение, като нива след градушка, като градина след порой. О, Асавита!
към текста >>
61.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Човекът разбира, че в преходния, изпълнен с противоречия свят, какъвто представлява земята, при тоя сложен и комплициран живот с присъщия шум,
суета
и борби, невъзможно би било за него да се справи със задачите си като ученик.
Законът и тук е един и същ. Отношенията, както на физическия свят така и в духовния стоят непоклатими и реални. На земята няма по здраво и по вярно любовно отношение като това между Учител и ученик. На земята няма изразни средства с които да се изрази силата, самоотвержеността, красотата на това отношение, сгрято и почиващо единствено върху любовта. Когато Учител и ученик се намерят животът навлиза в съвършено друга фаза, то е онова, което в Евангелието се казва: “от светлина в светлина, от сила в сила”.
Човекът разбира, че в преходния, изпълнен с противоречия свят, какъвто представлява земята, при тоя сложен и комплициран живот с присъщия шум,
суета
и борби, невъзможно би било за него да се справи със задачите си като ученик.
Би било не само трудно, но и опасно дори, ако зад него не стои здравата длан на Учителя, а под нозете здравата основа на Неговите принципи. Пропадането на бележити хора на изкуството се дължи на това, че те не са намерили или не са искали да намерят силната личност, ръководител и Учител, който да ги направлява и води към великата цел. Минали са край Него и не са успели да видят блясъка и светлината на Неговото Слово; оставили са да мине покрай тях големият блян и съкровището за което вероятно са бленували. Образът на Учител е очертан най-релефно по времето на Христа. Той е същество от друг свят, от друга еволюция.
към текста >>
62.
4. Веригата
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Ние бяхме много млади, когато пристъпихме прага на братството - едва имахме деветнадесет години, но сякаш бяхме живяли много и бяхме успяли да преживеем всичката празнота и
суета
на обикновения живот.
Казана там, тази дума ти звучи необикновено не поради етимологическата стойност, а поради онова дълбоко чувство, което изпитваш, когато за пръв път срещаш тези хора, които те гледат по един необикновено сърдечен начин, в очите им сияе някакво усмивка спокойна и сдържана едновременно, от тях лъха особена топлота и съвсем естествено те ти подават ръка и ти казват: “добре дошъл” - говорят ти направо на “ти” и най-важното намираш, че всичко точно така трябва да бъде, не се учудваш и изненадваш, нали си копнял за неща необикновени, необикновени трябва да бъдат и отношенията между тези хора, които ти се струва, че отдавна познаваш, че те ти са скъпи. След това оглеждаш цялата обстановка и намираш, че по цялата земя от първия до последния паралел за тебе няма друго място което да бъде толкова приветливо, топло, сърдечно, както това, което твоя приятел нарече братство. Развълнуван си, но не и смутен, изпитваш красиво чувство, не знаеш, какво да кажеш, но не си притеснен. След един час, когато хубавата песен зазвучи и беседата е прочетена вече, ти усещаш, че към тебе лети нещо сияйно и че ти най-после си успял да се докоснеш до реалното, значимото, което има своята скрита цена; ден след ден тази реалност ще ти открива все по-нови и по-нови ценности. Доволен си, окрилен си и понесъл в сърцето си нова радост, в ума си ново разбиране, ти откриваш, че най-после си намерил търсеното, очакваното.
Ние бяхме много млади, когато пристъпихме прага на братството - едва имахме деветнадесет години, но сякаш бяхме живяли много и бяхме успяли да преживеем всичката празнота и
суета
на обикновения живот.
Как се бе случило и къде точно бяхме успяли да получим този поглед за живота трудно бихме могли да кажем. Може би от книгите. От училищната скамейка ние се отзовахме в свят, който криеше забележителни ценности. Разбрахме, че това сме търсили и нищо друго. Копняли сме за един живот хубав, реален, здрав, чист, светът на братството може би, светът на семейството.
към текста >>
63.
29.2. За Христо Досев в Русия
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
И той все ми се оплакваше и се обещаваше, че ще остави всичката тази
суета
в скоро време.
Още при първата жетва колонията не се нуждаеше от храна и сама си изработваше една част от нужните пари за облекло. Като организатор той още се прояви и като член на Черноморското Кооперативно дружество, което пак в нашите места, засяваше грамадни количества зеле, краставици, домати и др. В същото време той взимаше живо участие в общината на селото и още като член на потребителската лавка в същото село. Пак през това време той успяваше да ръководи своето си хазяйство, дето работеха 7 човека на кооперативни начала. Но всичко това напоследък му тежеше.
И той все ми се оплакваше и се обещаваше, че ще остави всичката тази
суета
в скоро време.
При първото идване на болшевиките, той тикан от добри чувства се месеше в политическия живот на селото. И много зверски убийства той предотврати с кротките си, но силни увещания. Но при отстъпването на болшевиките през 1919 г. казаците му бяха заявили, че ще го обесят, защото той уж бил болшевик и се застъпвал за комунисти. Разбира се, Христо бързо схвана грешката си и повече не се месше в политическия живот на селото.
към текста >>
64.
43. Статията „Нашият път“ / П.Г.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Всичко: от най-дребните и нищожни украшения, с които се кичи човешката
суета
, до най-дълбоко скритите и най-тясно свързаните със сърцето стремежи на вездесъщата амбиция.
Сами ще си ги вземем! Ний знаем; стръмен е нашия път и вместо с рози - с тръни е послан той, а остри, бодливи камъни разпарят нозете на тоя, който се реши смело и докрай да върви напред. Знаем: хиляди препятствия, хиляди мъчнотии и опасности ни очакват на всяка стъпка, и всеки разколебал се. всеки усъмнил се, уплашил се, ще се окаже безсилен, ще се почувствува сразен от тъмните сили връхлетели го. Знаем: от нас се иска да даваме и само да даваме.
Всичко: от най-дребните и нищожни украшения, с които се кичи човешката
суета
, до най-дълбоко скритите и най-тясно свързаните със сърцето стремежи на вездесъщата амбиция.
От нас се искат жертви, непрестанни жертви; безкрайни са криволиците-кръгове на Пътя и на всеки завой-стъпало водещо по-нагоре, трябва да оставим по нещо от товара на душата, носен от низините на живота и с усилия влачен до там... А тъй тясно свързани са с нас тия, всъщност, съвсем излишни неща, тъй боли, когато ги късаме от сърцето си, че кървави капки оросяват дълбините на нашата душа и в болестни тръпки се гърчи тя, докато премине кризата на страданието, докато се почувствува свободна, много по-лека и по-чиста след захвърлянето на ненужния товар... Ний знаем всичко това и, все пак, именно защото го знаем - ний сме решили и ще вървим нагоре, все нагоре, винаги нагоре - към Върха! Нашият път! ...Той започва от там, където свършват тъмните, приплетени пътеки на живота, из които всеки един се е лутал, в които блуждаят и днес огромното болшинство хора и в които се е връщал не един от позналите красотата, но не издържали трудността на Пътя, за който говорим. Той започва от там, дето човек решава и прави първи опит да изгори в себе си човешкото в огъня на жертвата - за да му олекне, за да му израстнат крила, за да заживее с Божественото. А това е тъй трудно за не добре подготвения и изглежда невъзможно за здраво свързания с веригите на нисшите желания, на страха и тъмнината човек.
към текста >>
65.
44. Статията „Ново учение” / П.Г.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
И ако Духът не говореше, ако душата не прошепваше от време на време своите свещени истини - „
суета
,
суета
" би било цялото човешко знание и никаква светлина, никакъв лъч от Истина не бихме могли да открием в това което не би било нищо друго освен - празно умуване на залутани в мрака на своите илюзии хора.
всичко, което по един или друг начин може да способствува за напредъка, както на отделния човек, така и на цялото общество. И всеки ще вземе от него това, което нему е подходящо, него ще забележи най-ясно, него ще усвои и него, може би, ще смята за същност на Новото Учение. Това е напълно естественно: Новото Учение е тъй многостранно, тъй всеобгръщащо, толкова много има в него, че едва ли някой ще може да го обгърне всецяло, еднакво във всичките му подробности и да усвои всичко, без да отдава предпочитание и да обръща повече внимание на нещата, които са по-тясно свързани със самия него... И затова на пишущия е известно, че по същия начин, и той ще даде и неволно ще обърне повече внимание на това, което е най-близко до сърцето му, това, до което неговия разум може да проникне и ще го даде тъй, както позволяват неговите средства т.е. едно копие с по-голяма или по-малка разлика от оригинала, при което за пълна обективност и дума не може да става. Защото: слаб е човешкия ум, и сам се заплита, и няма сили да се изтръгне из безбройните противоречия, които среща, които сам си създава и с които се бори в тъмната нощ на своето ограничено съзнание.
И ако Духът не говореше, ако душата не прошепваше от време на време своите свещени истини - „
суета
,
суета
" би било цялото човешко знание и никаква светлина, никакъв лъч от Истина не бихме могли да открием в това което не би било нищо друго освен - празно умуване на залутани в мрака на своите илюзии хора.
Обаче, не е така, т.е. не винаги е така, защото - сами по себе си безплодни и слаби, човешките умове са се домогвали, те са били посещавани от велики истини, които неочаквано, често без никаква връзка с тяхната анализаторска дейност, са ги озарявали благодарение на интуицията... И странна плетеница, чуден сбор от истини, неистини и полуистини, от заблуждения, съзнателни и полусъзнателни лъжи -представлява цялата работа на човешкия ум от незапомнени дни, та и до днес. Но - като светли бисери, като малки лъчи светлина всред околното тъмно пространство, сияят във вековната човешка работа - истините, малки отблясъци от великата Истина, до които човешкият ум се е домогнал. Истините, които душата е прошепнала, като награда за дълги, непреривни. страстни търсения, в моменти на самовглъбяване, в моменти на смирено вслушване в „тихия глас”, който говори за тия, които имат уши... И във вдъхновените творби на художниците - в поезия, музика, живопис, склуптура, вплетени в дивните форми на звучни стихове, на проникващи и събуждащи душата звуци, на опияняващи съчетания от краски, в дълбоката мисъл на вглъбени в себе си, интуитивно възприемащи мислители, изследователи, ще се срещнат те, може би много по-често, отколкото в сухата, аналитична мисъл, по-рядко посещавана и по-невъзприемчива в редките откровения на Духа.
към текста >>
66.
70.2. Статията „Пророк не е признат в отечеството си” / Стела [Невена Неделчева]. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 2
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и
суетата
; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници.
„И той е човек като нас”, без обаче, да му приписваме своето добро. Всичко това е продиктувано от грубия човешки егоизъм и амбиция. Да си не подигне друг главата повече от околните, ще я смажат, както ония еднооки слепци от приказката, които, като видели човек с две очи между тях, викнали: „Дръжте да го уловим и да го направим като нас". И му извадили едното око. Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни.
И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и
суетата
; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници.
Но късно. Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовечното изгонване на богомилите с петвековно робство. А русите плащат още оглушката, която си направиха за гласа на Толстоя.
към текста >>
67.
2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Бог те зове - да се издигнеш над дребнавостите, над
суетата
и залъгалките на ежедневието и над световния шум.
БЪЛГАРИНО! УДАРИ ВЕЧЕ ТВОЯТ ЧАС! БОГ те зове - Христос те зове! Учителят, Божият Пратеник те зове, Бог те зове на подвиг! Зове те към Великото дело, което носи истинско ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО!
Бог те зове - да се издигнеш над дребнавостите, над
суетата
и залъгалките на ежедневието и над световния шум.
Да се издигнеш над празните интереси към лъжливите блясъци на световното жонгльорство и над световния шум. Да издигнеш Съзнанието си високо над упадъчната, възвръщаща ни към тъмното и жестоко минало музика „идваща от изостанали в развитието си народи и индивиди; да потърсиш нещо по-сериозно в живота си от това - да гледаш с увлечение, с часове, и да смяташ за много важно нещо ритането на топката и това кой ще е „победил". Бог те зове да приемеш в Душата си, в сърцето и ума си Небесната Светлина на Божественото Учение, донесено ни от Учителя, да заживеем в нея, да я приложиш в личния си живот, в отношенията си със своите близки и с всички живи същества, да усвояваш все повече и повече Божествената Мъдрост, съдържаща се в Неговото Слово, да проявяваш все по-пълно и по-съвършено Великата Любов, към която Той ни зове. Бог те зове за нещо сериозно, към нещо важно, към нещо Велико, към нещо съдбоносно, към нещо неотложно, защото времето го изисква. Той ни зове, за да се подготвиш за Апостол, за носител и разпространител на Светлината, на Свободата, на Мъдростта и Любовта, на хармонията и Мира... Да направиш жива връзка с Небесата, от която ще протекат към теб мощни Божествени Сили, ще изпълнят Душата ти, сърцето ти, Волята ти и Ума ти и ще те направят способен да разнесеш по всички части на земята БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - за да пламне света в огъня на ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ, в която ще изгори всяко зло, всяка неправда, всяко насилие, всяко робство, всяка лъжа!
към текста >>
68.
3.6. Най-силният удар.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Защото всред
суетата
, разкоша, заслепението на земната власт, тя търсеше, тя се вслушваше да чуе нещо чисто, нещо истинно, възвишено.
В центъра на твоето неограничено владичество - в твоите дворци- проникна Божествената светлина на Истината. Тя, твоята най-близка, е вече втора Мария Магдалина! Защото, въпреки връзката и с тебе и с твоя прогнил свят, тя бе останала чиста в душата си! Защото нейната душа жадуваше за истинската красота. Защото тя търсеше нещо по-високо от това, което я заобикаляше до тогава.
Защото всред
суетата
, разкоша, заслепението на земната власт, тя търсеше, тя се вслушваше да чуе нещо чисто, нещо истинно, възвишено.
Тя се вслушваше да чуе гласа на Бога - и Го чу! Разбра Го, възприе Го, привърза се към Него. Тръгна натам, където Той я призова, където Той я водеше. Тя стана християнка. Изостави те, избяга от тебе, Нероне!
към текста >>
69.
5.2. Има бъдеще!
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
За тия, които се откажат от великия Бащин Завет, от великия Божи Завет; за тия, които се откажат от любовта, от жертвата, от служенето от истината, от правдата, от вярата, от разумността; за тия, които предпочитат да живеят за себе си, в страхливо, жалко ограничение: да не би да нарушат нечий и преди всичко своя покой, своето еснафско материално и душевно благуване; за тия, които се страхуват да излезат, както срещу вековните, така и срещу модерните, нови „съвременни" предразсъдъци, срещу общоприетата, узаконена, тържествуваща глупост, ограничение, тъпост; за тия, които се страхуват, които треперят за своята сигурност, за своите временни постижения; за тия, за които най-важното нещо в живота е да бъдат сити, да бъдат материално задоволени, да бъдат добре поставени пред силните на деня, които и каквито и да бъдат те; за тия, които избират широкия, отъпкания, лесния път, път без особени усилия, без жертви, без препятствия, трудности; за тия, които отхвърлят тесния път - пътя на любовта, на жертвата, на изпитанията; за тия, за които върховното благо - това е тяхното лично благо, неправилно, късогледо, тясно разбирано единствено като материално благополучие; за тях има само един обикновен, сив, посредствен живот, с каквито и външни блясъци и разнообразие да го украсяват; живот, лишен от истински простор, от смел полет, от големи постижения, от истински успехи, от истинско, духовно, всестранно развитие; за тях има деградация, застой, връщане назад, бавно изгасване, потъване в блатото на делничността, на безкрилото ежедневие, на еснафското самодоволство, на тъпостта, на
суетата
, на пошлостта.
Чрез тях ще се прояви Бог. Те ще създадат истинска култура: култура, в която животът ще бъде свещенодействие, в която животът ще бъде служене на Бога: служене на Доброто, на Красотата, на Истината, на Любовта, служене на по-малките, на по-слабите братя, служене на великия, безкраен, Божествен живот. Има бъдеще за тия, които се свържат с Безкрайността: с далечните светове, средища на безгранична светлина, на безгранична мъдрост, на безгранична любов, на съвършено знание; средища на великия живот, в светлина и красота, недостъпни, непонятни за сега, за нас, жителите на земята; светове - източници на всяка светла мисъл, на всяко благородно чувство, на всеки потик към доброто, към красивото, към съвършеното, които се раждат в душите, в сърцата и умовете на хората. Има бъдеще за тия, които се свържат с Бога: с безграничната Любов, с безграничната Мъдрост, с безграничната Сила, с безграничната Светлина, с безграничния Живот. Има бъдеще за тия, които служат на Бога: за тези, които служат на живота, за тези, които служат на Любовта!
За тия, които се откажат от великия Бащин Завет, от великия Божи Завет; за тия, които се откажат от любовта, от жертвата, от служенето от истината, от правдата, от вярата, от разумността; за тия, които предпочитат да живеят за себе си, в страхливо, жалко ограничение: да не би да нарушат нечий и преди всичко своя покой, своето еснафско материално и душевно благуване; за тия, които се страхуват да излезат, както срещу вековните, така и срещу модерните, нови „съвременни" предразсъдъци, срещу общоприетата, узаконена, тържествуваща глупост, ограничение, тъпост; за тия, които се страхуват, които треперят за своята сигурност, за своите временни постижения; за тия, за които най-важното нещо в живота е да бъдат сити, да бъдат материално задоволени, да бъдат добре поставени пред силните на деня, които и каквито и да бъдат те; за тия, които избират широкия, отъпкания, лесния път, път без особени усилия, без жертви, без препятствия, трудности; за тия, които отхвърлят тесния път - пътя на любовта, на жертвата, на изпитанията; за тия, за които върховното благо - това е тяхното лично благо, неправилно, късогледо, тясно разбирано единствено като материално благополучие; за тях има само един обикновен, сив, посредствен живот, с каквито и външни блясъци и разнообразие да го украсяват; живот, лишен от истински простор, от смел полет, от големи постижения, от истински успехи, от истинско, духовно, всестранно развитие; за тях има деградация, застой, връщане назад, бавно изгасване, потъване в блатото на делничността, на безкрилото ежедневие, на еснафското самодоволство, на тъпостта, на
суетата
, на пошлостта.
За тях има „модерни танци" - дивашки кълчения, израз и проява на изостанали в еволюцията си същества, израз на архаичен живот, на едно съзнание, което стои много по-ниско от нивото на културната, съзнателна, просветена личност, притежаваща мерило за красота, за хармония, за истина, за правда, за добро; за тях има „музика", която свидетелствува за съзнателно, несъзнателно или полусъзнателно връщане назад, към тъмните дебри на далечното, дивашко минало на човека; връщане към едно съзнание, лишено от естетически, етически и логически норми; към едно съзнание, към едни прояви, които не отговарят на понятието „човек" - същество, което мисли, което съзнава, което разбира, което цени: За тях има ядене и пиене до самозабрава, далеч з ад всяка нормална, естествена граница, което докарва човека, разумното и съзнателно същество, до физическото и душевно състояние на известни всеядни животни; за тях има мощни гуляи, придружени с дивашки, пиянски викове, цинизми, богохулства, падения, свади; за тях има „силна храна" - труповете на убитите животни, което свидетелствува за това, че човечеството, в своето болшинство, въпреки външния блясък на техника, наука, изкуство, култура, все още не е излязло от варварското си състояние, че е далеч още от мисълта, от съзнанието, от решението -да изпълни повелителния закон на Бога: „Не убивай! " Човечество, което спира развитието си, което се трови, физически и духовно, с месната храна; което си създава ужасна карма - ужасни последици, изразяващи се във войни, катастрофи, катаклизми, следствие от жестокото, масово проливане кръвта на животните, и на целия неразумен, сляпо егоистичен живот; за тях има скъсване с истината, справедливостта, смисъла на живота, за тях има постепенно загубване на всички реални, върховни ценности на живота; за тях понятията: истина, свобода, смисъл на живота, съвест, човещина, истинска разумност, справедливост, постепенно губят все повече и повече своето съдържание, до пълно обезсмисляне, докато се превърнат в празни, кухи, безсъдържателни думи; за тях има загубване на свещеното отношение към живота, към човека, към всички същества, към цялата вселена; за тях любовта, тази велика, свещена, всеобгръщаща, и всеосмисляща стихия, се превръща само в един физиологически акт, само в някакъв първичен зов на плътта, в нещо, лишено от всякакво духовно съдържание; за тях лицата от другия поп стават само средство за развлечение. За тях животът е лишен от някакъв особен, истински здрав смисъл: Следователно: „След нас ако ще и потоп". Неизбежно, неотвратимо, напълно логично следствие, заключение, извод, за всеки скован от лъжата на материализма ум. За всички тези хора - млади и стари, бедни и богати, образовани или необразовани, талантливи или посредствени, способни или неспособни, вярващи или невярващи, .духовни" или „светски", за всички, които от лично, себично гледище разбират живота, за всички тях бъдеще, в истинския, в първичния смисъл на думата, подразбиращ един действителен, всестранен духовен напредък, развитие, усъвършенствуване, носещи истинска култура, носещи трайни духовни ценности, носещи постоянно приближаване към идеала на човека, на живота, - за тях бъдеще, в този смисъл на думата, за определен, дълъг период от време, няма.
към текста >>
70.
Човек
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
... Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир
суетата
на земното, разтвори душата си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен.
ЧОВЕК Дигни нагоре очите си и се опитай с един поглед да обгърнеш безкрайната звездна нощ, в която милиарди и милиарди светила като златни точки сияят далече над тебе ... За какво ти говорят звездите? ... Имаш ли слух да дочуеш техния глас?
... Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир
суетата
на земното, разтвори душата си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен.
Както радиоапарата долавя думите, речите, звуците, изпращани от хиляди и хиляди километри, така и ти ще доловиш тяхната песен, ще доловиш техните думи, отправени към тебе. В тебе има същия този апарат, и даже много по-съвършен от радиоапарата. Твоята душа е този жив, съзнателен и неразрушим апарат. За какво ти говорят звездите? - Виж, милиарди златни точки трептят в безкрайните пространства, пращайки ти своя привет.
към текста >>
71.
Ученикът
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
УЧЕНИКЪТ Писано е: „Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори”... Тази душа, която е познала
суетата
на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота.
УЧЕНИКЪТ Писано е: „Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори”... Тази душа, която е познала
суетата
на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота.
По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея започва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж - изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко.
към текста >>
72.
63. „Песен за живота” - песен от Учителя
,
,
ТОМ 34
„Не разрешавай
суетата
на живота, стреми се към благите страдания.
Това са големи книги. Орфей не е малка работа. И е придружена с песен, нотно. Например Учителят за живота какво говори и имам една от песните, които не ги дадох на Мария Тодорова. А една от песните е за живота: „Живота е най-красивата песен, що Любовта възпява.” И почва Учителят.
„Не разрешавай
суетата
на живота, стреми се към благите страдания.
Те са дял в човешкия живот. В тях се крие Любовта. Стреми се към вечността. Там е Великата Божия Слава. Ние живеем, защото пеем песните Му святи.” Така завършва песента.
към текста >>
73.
212. Композиторът и певецът Христо. Песните „Да се прослави Бог в Бялото Братство” и „Песен за живота”
,
,
ТОМ 34
В.К.: „Няколко дни преди да си замине, той тихо ми изпя една прекрасна „Песен за живота” и често си я пял с мене.” Л.Т: Сега, ето, Учителювата песен започва от тука: Не разрешавай
суетата
на живота, не избягвай благите страдания, те са дял в човешкия живот.
Трети куплет: Да се прослави Бог във всички народи. И да се прославят всичките народи в Светлото Бяло братство. Тъй че в три варианта го пея. Винаги го изпявам в неделя. Заедно работехме.
В.К.: „Няколко дни преди да си замине, той тихо ми изпя една прекрасна „Песен за живота” и често си я пял с мене.” Л.Т: Сега, ето, Учителювата песен започва от тука: Не разрешавай
суетата
на живота, не избягвай благите страдания, те са дял в човешкия живот.
В тях се крие любовта. Стреми се към вечността – там е Великата Божия Слава. Това е от Учителя, „Песен за живота”. Добре, ама когато брат Христо почна да бере душа (а той си замина от заболяване на черния дроб, хепатит на черния дроб) и го дигнаха, брат му дойде, той се намеси. Той е член на Партията, на БКП [Българска комунистическа партия].
към текста >>
74.
232. Класическите песни на Учителя. Песните „Там далече”, „Песен за живота” и „Сине мой, дай Ми сърцето си”
,
,
ТОМ 34
Л.Т: Е, да, тази песен е Негова: ПЕСЕН ЗА ЖИВОТА Не разрешавай
суетата
на живота, не избягвай благите страдания.
Тя иска веднага да й покажа тия точки, за да ги прилага сигурно. Но аз не забелязвам, като пиша на пишеща машина, къде са тия точки. Тя за да ги види, трябва да прочете цялото произведение. А тя иска веднага да й ги дам. В.К.: Вие казахте, че този материал „Учителят за живота“ е съпроводен с музика, с песни.
Л.Т: Е, да, тази песен е Негова: ПЕСЕН ЗА ЖИВОТА Не разрешавай
суетата
на живота, не избягвай благите страдания.
Те са дял в човешкия живот. В тях се крие Любовта. Стремете се към вечността, там е Великата Божия Слава. Това е от Него. В.К.: Тази песен публикувана ли е?
към текста >>
75.
3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича
,
,
ТОМ 35
Въспитание казвам и повтарам, защото само то заключава в себе си необходимото приготовление в нравственността, и във взаимните потреби на едно общество; то е само което искорнява сърдечният егоизъм, което докарва благово-лението, което укротява
суетата
, което растройва гневът, желанието и сичките горещи страсти.
С сичко това ние треба да ся старайме да го введем барем там дето ся следва. Ако при сичкото домашно негово развитие, просвещените народи го имат за необходимо в техните учебни заведения, то ние, които сме лишени йоще от това домашно развитие, треба да го имаме за най-първо дело и най-главен за нас предмет. Следователно първата наша грижа треба да е то; главната основа на нашите училища, и най-паче девическите, треба да е то. Указвам на девическите, защото от там ще излезе сърцето, което за пръв път ще захрани нежното дете не само с умекчителна храна, но и с духовна и с нравственна. В положението, в което ся нахождаме, ние чувствуваме че имаме нужда от наука; но колко и да ся нуждайме от нея, то треба да ся съзнайме че не по малко имаме нужда и от въспитание, което в своят круг е сърцето, душата на учението както казахме.
Въспитание казвам и повтарам, защото само то заключава в себе си необходимото приготовление в нравственността, и във взаимните потреби на едно общество; то е само което искорнява сърдечният егоизъм, което докарва благово-лението, което укротява
суетата
, което растройва гневът, желанието и сичките горещи страсти.
С едно слово нека кажем пак че то е основата на благоденствието в общественият живот. С подобно едно стремление и намерение ся строят почти сичките учебни заведения; по същият план и същата цел са е устроило и нашето тук в Болград централно училище. Жителите като чувствуваха от давно това за тях необходимо дело, чакаха редът му коги да го поставят в действие, като корона на техните по напрежни дела. Време беше дошло, и делото начнало беше веки да ся движи по проектът си, когито съдбата поиска да ги предаде под влиянието на едно по-свободно и по с ревност към просвещението правителство, под което незабавно, с първо представление, делото ся реши и ся постави в действие. Ежедневното сегашно наблюдение въз успехът на тая част, от ден на ден я прави да бъде по-изобилна в своето си същество.
към текста >>
НАГОРЕ