Търсене в текстове за 'Стъкло'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 146 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант.
към текста >>

2. 79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Портрет на Учителя от Цветана Щилянова в рамка и стъкло - 85/65 см. 2.
А това което уловихме на мига на Вечността го стенографирахме и го издадохме. Успяхме да го запазим на времето и от покушенията на разрушителите на Словото и Школата. А те са известни и имената им се знаят. КАКВИ КАРТИНИ ИМАШЕ ПО СТЕНИТЕ В САЛОНА НА ИЗГРЕВА На 13 ноември 1957 г. бе направен инвентаризационен опис от комисия и от него четем какви картини е имало в салона на Изгрева по времето на Учителя. 1. Портрет на Учителя от Цветана Щилянова в рамка и стъкло - 85/65 см. 2. Образа на Христа от пр. Ст. Иванов в рамка и стъкло - 85/65 см. 3. Портрет на Учителя от Михаил Влаевски, профил, в рамка и стъкло -67 на 57 см. 4. Портрет на Учителя от М. Влаевски „В нивата" в рамка - 70/53 см. 5.
към текста >>

Иванов в рамка и стъкло - 85/65 см. 3.
А те са известни и имената им се знаят. КАКВИ КАРТИНИ ИМАШЕ ПО СТЕНИТЕ В САЛОНА НА ИЗГРЕВА На 13 ноември 1957 г. бе направен инвентаризационен опис от комисия и от него четем какви картини е имало в салона на Изгрева по времето на Учителя. 1. Портрет на Учителя от Цветана Щилянова в рамка и стъкло - 85/65 см. 2. Образа на Христа от пр. Ст. Иванов в рамка и стъкло - 85/65 см. 3. Портрет на Учителя от Михаил Влаевски, профил, в рамка и стъкло -67 на 57 см. 4. Портрет на Учителя от М. Влаевски „В нивата" в рамка - 70/53 см. 5. Портрет на Учителя от М. Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6.
към текста >>

Портрет на Учителя от Михаил Влаевски, профил, в рамка и стъкло -67 на 57 см. 4.
КАКВИ КАРТИНИ ИМАШЕ ПО СТЕНИТЕ В САЛОНА НА ИЗГРЕВА На 13 ноември 1957 г. бе направен инвентаризационен опис от комисия и от него четем какви картини е имало в салона на Изгрева по времето на Учителя. 1. Портрет на Учителя от Цветана Щилянова в рамка и стъкло - 85/65 см. 2. Образа на Христа от пр. Ст. Иванов в рамка и стъкло - 85/65 см. 3. Портрет на Учителя от Михаил Влаевски, профил, в рамка и стъкло -67 на 57 см. 4. Портрет на Учителя от М. Влаевски „В нивата" в рамка - 70/53 см. 5. Портрет на Учителя от М. Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6. Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7.
към текста >>

Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6.
Иванов в рамка и стъкло - 85/65 см. 3. Портрет на Учителя от Михаил Влаевски, профил, в рамка и стъкло -67 на 57 см. 4. Портрет на Учителя от М. Влаевски „В нивата" в рамка - 70/53 см. 5. Портрет на Учителя от М. Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6. Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7. Картина „Творческите сили на природата" от Цветана Симеонова в рамка със стъкло - 90/80 см. 8. Картина „Паневритмията" от Цв. Симеонова в рамка със стъкло 115/88 см. 9. Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв.
към текста >>

Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7.
Портрет на Учителя от Михаил Влаевски, профил, в рамка и стъкло -67 на 57 см. 4. Портрет на Учителя от М. Влаевски „В нивата" в рамка - 70/53 см. 5. Портрет на Учителя от М. Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6. Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7. Картина „Творческите сили на природата" от Цветана Симеонова в рамка със стъкло - 90/80 см. 8. Картина „Паневритмията" от Цв. Симеонова в рамка със стъкло 115/88 см. 9. Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв. Симеонова -100/75 см. 10.
към текста >>

Картина „Творческите сили на природата" от Цветана Симеонова в рамка със стъкло - 90/80 см. 8.
Портрет на Учителя от М. Влаевски „В нивата" в рамка - 70/53 см. 5. Портрет на Учителя от М. Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6. Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7. Картина „Творческите сили на природата" от Цветана Симеонова в рамка със стъкло - 90/80 см. 8. Картина „Паневритмията" от Цв. Симеонова в рамка със стъкло 115/88 см. 9. Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв. Симеонова -100/75 см. 10. Картина от Цв.
към текста >>

Симеонова в рамка със стъкло 115/88 см. 9.
Портрет на Учителя от М. Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6. Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7. Картина „Творческите сили на природата" от Цветана Симеонова в рамка със стъкло - 90/80 см. 8. Картина „Паневритмията" от Цв. Симеонова в рамка със стъкло 115/88 см. 9. Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв. Симеонова -100/75 см. 10. Картина от Цв. Симеонова с рамка и стъкло 85/75 см. 11. Картина „Паневритмията" от Генчо Алексиев в рамка без стъкло 65/75 см с блажни бои. 12.
към текста >>

Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв.
Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6. Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7. Картина „Творческите сили на природата" от Цветана Симеонова в рамка със стъкло - 90/80 см. 8. Картина „Паневритмията" от Цв. Симеонова в рамка със стъкло 115/88 см. 9. Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв. Симеонова -100/75 см. 10. Картина от Цв. Симеонова с рамка и стъкло 85/75 см. 11. Картина „Паневритмията" от Генчо Алексиев в рамка без стъкло 65/75 см с блажни бои. 12. Две картини „Архангел Михаил" в рамки и стъкло от М.
към текста >>

Симеонова с рамка и стъкло 85/75 см. 11.
Картина „Паневритмията" от Цв. Симеонова в рамка със стъкло 115/88 см. 9. Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв. Симеонова -100/75 см. 10. Картина от Цв. Симеонова с рамка и стъкло 85/75 см. 11. Картина „Паневритмията" от Генчо Алексиев в рамка без стъкло 65/75 см с блажни бои. 12. Две картини „Архангел Михаил" в рамки и стъкло от М. Влаевски -45/65 см. КАКВО ИМАШЕ В САЛОНА? 1. Пиано марка „фингер". 2.
към текста >>

Картина „Паневритмията" от Генчо Алексиев в рамка без стъкло 65/75 см с блажни бои. 12.
Симеонова в рамка със стъкло 115/88 см. 9. Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв. Симеонова -100/75 см. 10. Картина от Цв. Симеонова с рамка и стъкло 85/75 см. 11. Картина „Паневритмията" от Генчо Алексиев в рамка без стъкло 65/75 см с блажни бои. 12. Две картини „Архангел Михаил" в рамки и стъкло от М. Влаевски -45/65 см. КАКВО ИМАШЕ В САЛОНА? 1. Пиано марка „фингер". 2. Хармониум - малък и голям. 3.
към текста >>

Две картини „Архангел Михаил" в рамки и стъкло от М.
Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв. Симеонова -100/75 см. 10. Картина от Цв. Симеонова с рамка и стъкло 85/75 см. 11. Картина „Паневритмията" от Генчо Алексиев в рамка без стъкло 65/75 см с блажни бои. 12. Две картини „Архангел Михаил" в рамки и стъкло от М. Влаевски -45/65 см. КАКВО ИМАШЕ В САЛОНА? 1. Пиано марка „фингер". 2. Хармониум - малък и голям. 3. Катедра на Учителя с размери 130/125 см с две стъпала. 4.
към текста >>

3. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали.
Те бяха ценности, които тя бе оставила Учителят да ги пази. Методий взе кутията, понеже живееше у Гръблашеви. Имаше връзка с тях - с майката и дъщерята. След това Учителят взе тетрадките на Петко Гумнеров, в които той е записал първите беседи, които Учителят е държал в София. Учителят ги предаде на Боян Боев. На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали. Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър. Те бяха седем, осем кристала. Бяха ги донесли от чужбина. Те имаха хубав син цвят. Учителят ми ги предаде в ръцете.
към текста >>

4. 34. КОСТНИЦАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло.
„Към мъртвите аз имам уважение. Те са убити за една идея. А онези, които са дошли на власт в името на тази идея трябва да уважават онези, които са положили костите си за нея." Погледна ме уплашено и ме пита: „От къде ти това знаеш? " „Знам и други неща, но най-важното е, че знам как да направя саркофаг и да уважим убитите." Той се съгласи. Аз отделих няколко човека от бригадата. Те изляха от Мозайка един саркофаг, после се полира и стана гладък като стъкло. Направи се хубав капак също полиран идеално. Началникът дойде, видя саркофага, зарадва се много и ме потупа по рамото. „Браво, майсторе. Не очаквах от теб такова нещо". Предният ден той бе ме видял как аз лично полирам капака на саркофага.
към текста >>

5. ІІІ.96. ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО И ВРЕМЕТО НА ДОБРОТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Понеже салонът е бил заключен, той с ръка счупва външното стъкло на вратата, пъха ръката си през направения отвор и отключва вратата, за да влезне в салона.
Две нарочно избрани и изпратени лица нанесоха побой на Учителя. Случи се така, че едното лице влиза в салона, а другото го охранява отвън. Учителят по това време е в салона с един брат - Иван Кавалджиев и разговарят. Лицето се приближава и започва да нанася юмручни удари по главата на Учителя, след което се оттегля. Лицето на Учителя е окървавено от порязаната ръка на побойника. Понеже салонът е бил заключен, той с ръка счупва външното стъкло на вратата, пъха ръката си през направения отвор и отключва вратата, за да влезне в салона. След като нанася побоя, двете лица бързо напускат Изгрева. Около Учителя се събират приятели. Всички са смутени и объркани и не знаят какво да правят. Установяват само, че лицето на Учителя е нацапано с кръв, както ризата и сакото. Всички мълчат.
към текста >>

6. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

ТОМ 6

Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми.
10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ Така се нареди, че си намерих работа като словослагател при печатницата на брат Лазар Котев. Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му на ул. „Алабинска" дето сега е построено кино „Димитър Благоев". Затова не се върнах в Стара Загора. Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми. Понякога будувах по цяла нощ от студ. Получавах половин месечна заплата ■» 400 лева, тъй като се бях пазарил (условил) да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета. Писах на баща си, че съм на работа, че получавам 400 лева заплата, да не мисли за мене. Но тези 400 лева по онова време бяха много малка сума и едва смогвах да се изхранвам и за по-голяма икономия се хранех само с хляб и малко маслини. По същото време Братството беше наело един салон на ул.
към текста >>

7. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

За да влезне отвън в приемната стая на Учителя, която била заключена, закова той разбива с ръката си стъклото, промушва си ръката през направения отвор, за-въртва ключалката на вратата, отключва вратата, отваря и влиза в малката стая на приемната.
А мен това хич не ме влечеше. Изобщо тази страна от църковните обреди. Обикновено хвърлях расото и търчах на Изгрева. Пристигам на Изгрева в строгото определено време за мен и веднага разбирам, че точно по това време никой не е имало около Учителя и побойници са извършили покушение върху Него. Били са дошли с кола и единият от двамата влиза и нанася юмручни удари върху главата на Учителя. За да влезне отвън в приемната стая на Учителя, която била заключена, закова той разбива с ръката си стъклото, промушва си ръката през направения отвор, за-въртва ключалката на вратата, отключва вратата, отваря и влиза в малката стая на приемната. Но не Го намира тук и отива в салона, намира Го, насочва се към Учителя и Му нанася ударите. Ръцете му били окървавени от собствената му кръв, когато е прорязал ръцете си при счупването на прозореца. Така, по този начин лицето на Учителя бе окървавено от чуждата кръв. Някоя от сестрите се развикала, вдигнала се врява и онзи побягнал. Когато аз пристигнах всичко бе привършено.
към текста >>

Може би някое счупено стъкло, което е било останало в ръката на побойника, с която той бе счупил онзи прозорец, вероятно някакво парченце от стъкло бе клъцнало вената на челото и тя течеше сега.
Били са двама. Единият е чакал отвън, а другият е нанесъл побоя. След като се е развикала сестра Веса Козарева, която е била вънка и е видяла всичко през прозореца на салона, то те са избягали с леката кола. Учителят бе застанал пред салона, а аз съм до Него и Го наблюдавам. Тука на челото от ляво вената бе клъцната и бе повредена и от нея течеше кръв. Може би някое счупено стъкло, което е било останало в ръката на побойника, с която той бе счупил онзи прозорец, вероятно някакво парченце от стъкло бе клъцнало вената на челото и тя течеше сега. От вената течеше много кръв. Това трябва да се знае много добре, защото по-късно братята разказваха, че не е била пролята кръвта на Учителя, а това е било от разрязаната ръка на побойника. За кръвта от разрязаната ръка на побойника беше вярно. Но вярно беше и това, което аз видях. Та аз стърчех на половин метър от Него и гледах как кървеше много от вената на Учителя.
към текста >>

8. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

ТОМ 6

Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, той счупи с юмрук стъклото на прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му порязаха ръката, от която потече кръв.
Нали аз бях шофьор и това веднага ми направи впечатление. Аз се загледах натам. Двама души слезнаха, дойдоха при мене и ме запитаха къде се намира Дънов. Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона. Единият тръгна напред към салона, а другия носеше пистолет затъкнат на колана. Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, той счупи с юмрук стъклото на прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му порязаха ръката, от която потече кръв. Като разбра, че Учителят не е там, той се отправи към салона. А там беше Учителят. Влезна вътре и се нахвърли върху Него и започна да Го удря с юмруците по главата с окървавените си ръце от счупеното стъкло. Аз като разбрах това, единствено, което можах да направя вдигнах един стол над главата си и стоях така до вратата. Бях решил с този стол да ударя някого от двамата по главата.
към текста >>

Влезна вътре и се нахвърли върху Него и започна да Го удря с юмруците по главата с окървавените си ръце от счупеното стъкло.
Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона. Единият тръгна напред към салона, а другия носеше пистолет затъкнат на колана. Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, той счупи с юмрук стъклото на прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му порязаха ръката, от която потече кръв. Като разбра, че Учителят не е там, той се отправи към салона. А там беше Учителят. Влезна вътре и се нахвърли върху Него и започна да Го удря с юмруците по главата с окървавените си ръце от счупеното стъкло. Аз като разбрах това, единствено, което можах да направя вдигнах един стол над главата си и стоях така до вратата. Бях решил с този стол да ударя някого от двамата по главата. Аз тогава бях много млад, много здрав и як и нямаше да им се дам току-така без кръв. И таман да ги ударя със стола по главата изведнъж забелязвам, че целият съм вцепенен и втвърден и не мога да се помръдна. Като че ли някой ме беше заковал с пирон за земята.
към текста >>

9. ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

Иван Сечанов

ТОМ 6

Разказваха някои, че Учителят е окървавен от разрязаната ръка на един от побойниците, който е счупил нарочно с юмрук стъклото, за да може да отвори отвътре вратата на приемната стая.
Минаха години и ние видяхме как тази Божия Правда действуваше чрез бичът Божий, който бе даден в ръцете на комунистите, които дойдоха след 9 септември 1944 г. и възстановиха новата власт, която просъществува 45 години. Двамата побойника отначало видели Йордан-шофьора и го попитали за Учителя. По това време той е бил в салона и той го показал. То не е знаел за какво го търсят. Разказваха някои, че Учителят е окървавен от разрязаната ръка на един от побойниците, който е счупил нарочно с юмрук стъклото, за да може да отвори отвътре вратата на приемната стая. Това е вярно, но за приемната стая. Но тук в салона те Го биеха с боксове по лицето и устата на Учителя беше разкървавена и Му бяха счупени няколко зъба. Та Неговата собствена кръв течеше по белия My костюм. Ex, имаше и малко кръв от ръката на побойника. Първоначално мислих, че това са обикновени побойници и хулигани.
към текста >>

10. 13. Двата хляба

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Дълъг, широк, с рамка и стъкло.
Неделя“, там наблизо има един „Евтин магазин“, „показен“ го казват и до него има едни стъпала. Там имаше на времето един голям железарски магазин на ъгъла. Казваше се Коста Дабо. Там поставяха стъкла. Като стигнах точно до вратата, а аз вървя отвънка, ама гледам един господин ще излезе от магазина с един голям портрет, може би 80/100 см. Дълъг, широк, с рамка и стъкло. Отпред има двама, трима носачи и той им казва: „Колко ще ми вземете до еди къде си, да ми занесете този портрет“. Отговориха: „15 лева“. Пък аз като чух си казвам: Ха, дано не го вземат. Ама къде да се носи, не зная. В Княжево ли, във Владая ли?
към текста >>

11. 3. ВОДНАТА СТИХИЯ

ТОМ 8

По едно време Симеон вижда през стъклото на шофьорската кабина как от планината се спуска мътна водна стихия.
Небето започнало да се заоблача-ва и да се стъмнява наоколо. Симеон Симеонов започнал да събира братята и сестрите и да ги кара да се качват на колите. Започнало да вади дъжд. Натоварват втората кола и Симеон се качва в нея и потеглят. Дъждът се усилва, става пороен, по пътищата се изливат пороища от вода. По едно време Симеон вижда през стъклото на шофьорската кабина как от планината се спуска мътна водна стихия. Тя, стихията слиза отгоре и се насочва към шосето и за малко да им пресече пътя там, където шосето прави малка вдлъбнатина. Колата преминава по шосето тази вдлъбнатина и по това време водната стихия удря задницата на камиона и за малко да повлече камиона. Но тя нямала достатъчно сила да я завърти. Камионът успял да се измъкне. Третата кола, която ги следва попада във водовъртежа и буйната вода удря в стъклата и водата нахлува в рейса.
към текста >>

12. 10. „ПАРАХОДЪТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Виж сега, то е, тука само имахме прозорец, а отгоре, на покрива, понеже то е ниско, имаше стъкло и оттам се осветявахме.
Това е по-късна снимка. Ето нашият „Параход". В.К.: Сега в дъното се вижда вашият „Параход". Какво представляваше този „Параход" и защо се нарече „Параход"?. Е.А.: Да ти кажа, това е само една находчивост на Паша. Виж сега, то е, тука само имахме прозорец, а отгоре, на покрива, понеже то е ниско, имаше стъкло и оттам се осветявахме. И сега, Паша един път както си седяхме казва: „Нашата къща казва, бараката в която живееме е обърната, нагоре казва е основата, пък надолу е покрива. Защото нали покривът е високо горе". И така. И оттогава й завикахме парахода. Като параход била.
към текста >>

13. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Отишъл на долната врата на приемната на Учителя и понеже тя беше и със секретна брава, изглежда, че той с ръка се е опитал да счупи стъклото, защото нямаше откъде друга кръв да има по ръката.
И си казвам, какво е станало, че има кървави петна. По главата нямаше никаква следа, нищо. На другия ден Му се явиха сини петна около очите, но първия път нямаше нищо около очите от тези петна. И след това вече разказаха ми другите, които са видяли, че е дошъл някакъв човек от града и търсил Учителя. Той не погледнал в салона. Отишъл на долната врата на приемната на Учителя и понеже тя беше и със секретна брава, изглежда, че той с ръка се е опитал да счупи стъклото, защото нямаше откъде друга кръв да има по ръката. И после като си наранил ръката, когато видял, че Учителя не е вече в стаята, а е вън в салона, а Учителят е бил в салона заедно с един брат музикант, който е написал операта „Крали Марко" - Иван Кавалджиев. Там той го е удрял с юмруци, силен мъж е бил, як мъж, с юмруци е бил по главата Учителя. И Учителят излезе, нищо не каза, мълчеше, коментарии разни между приятелите, както друг път ставаше. И така постоя Учителят, после се прибра. И целият ден така коментарии.
към текста >>

14. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива.
ако го е казал пред другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев? Това е логиката, мойта логика е това, да. Аз затуй него го държа отговорен за тая работа. За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници. Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да.
към текста >>

В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото.
Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме. Като отидохме пред салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв. В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото. Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период.
към текста >>

15. 09.„Агни йога

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Както мухата, която се блъска в стъклото на прозореца не може да излезе през стъклото, аз за да изляза трябва да намеря изхода.
Когато между мене и Любомир имаше някакви недоразумения и аз се измъчвах, не отивах за помощ при Учителя, затова винях само себе си. Един ден пред нашата барака на Изгрева, в която живеехме трите стенографки, беше дошъл Учителят, имаше и други сестри освен нас трите. Учителят се приближи при мене и ме попита: „Какво има Еленке, какво те мъчи? " Като ми зададе този въпрос той малко се отдалечи от групата, аз тръгнах с него и му казах: „Учителю, много е груб с мене" Учителят ми заговори с много благост и кротост, със съчувствие и аз заплаках горчиво пред него. Той ми говори дълго тогава, че аз си блъскам главата в стената, но по този начин няма да разреша въпроса. Както мухата, която се блъска в стъклото на прозореца не може да излезе през стъклото, аз за да изляза трябва да намеря изхода. Говори ми за Божията Любов, която може да ми помогне при всяко трудно положение в живота и която може да разреши всички въпроси. Учителят ми говори дълго. Аз се чувствах, че съм в едно безизходно положение и бях много наранена, но той успя да влее лъч на светлина в мен, в мрака, в който бях затънала. Видя ми се, че има изход, че не е толкова безнадеждно. След този разговор у мене остана една надежда.
към текста >>

16. 22 „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Той се опитал да счупи стъклото с ръка, наранил ръката си и като видял, че Учителя не е в стаята отива в големия салон, където Учителят е бил с един наш брат музикант Иван Кавалджиев.
В 1936 год. през месец май се случи нещо, което засегна всички. Идва на Изгрева един мъж на средна възраст, търси Учителя. Опитал се да влезе в стаята, където Учителят приемаше посетителите, но тя била заключена. Той се опитал да счупи стъклото с ръка, наранил ръката си и като видял, че Учителя не е в стаята отива в големия салон, където Учителят е бил с един наш брат музикант Иван Кавалджиев. Като влиза в салона, нахвърля се върху Учителя и го удря с юмруци по главата. Наблизо до салона една сестра имаше барачка. Тя вижда, че бият Учителя и надала вик, побойникът избягал. Същата сестра дотича при нас стенографките и ни каза, че някой се нахвърлил и бил Учителя. Ние и трите изтичахме и заварихме Учителя пред големия салон.
към текста >>

После разбрах, че побойникът, като счупил стъклото на вратата на стаята на Учителя, наранил ръката си.
Учителят беше замислен и сериозен. Мълчеше. Доколкото си спомням беше 4 май. Денят беше слънчев, ясен, топъл. Учителят носеше сако от суаекрю и по него имаше капки от кръв. Не се виждаше да е наранен и се питах откъде са тези кървави капки. После разбрах, че побойникът, като счупил стъклото на вратата на стаята на Учителя, наранил ръката си. Учителят след малко се прибра в стаята си. Смени окървавеното си сако и риза и ми ги даде да ги опера аз. За мене това беше език. Научих, че побойникът е цанковист, бивш офицер. Знаехме, че Цанков беше срещу Учителя.
към текста >>

17. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

ТОМ 9

В.К.: Онзи, който влиза, побойникът, счупил стъклото.
Беше Веска Козарева. Аз мисля, че за побоя е виновен Любомир. В.К.: Да, тука си казала. Е.А.: Не, аз категорично съм убедена в това. Разбираш ли? В.К.: Онзи, който влиза, побойникът, счупил стъклото. Защо е счупил стъклото? Е.А.: За да отвори вратата, щото имаше секретна брава. В.К.: Да. Сега, след това нещо ти пишеш: „През цялото това време Учителят идваше на класовете и държеше беседи и лекции. Редовно играеше Паневритмия с нас".
към текста >>

Защо е счупил стъклото?
Аз мисля, че за побоя е виновен Любомир. В.К.: Да, тука си казала. Е.А.: Не, аз категорично съм убедена в това. Разбираш ли? В.К.: Онзи, който влиза, побойникът, счупил стъклото. Защо е счупил стъклото? Е.А.: За да отвори вратата, щото имаше секретна брава. В.К.: Да. Сега, след това нещо ти пишеш: „През цялото това време Учителят идваше на класовете и държеше беседи и лекции. Редовно играеше Паневритмия с нас". Сега, той не може едната ръка да си движи добре, другата можеше, но играеше Паневритмия.
към текста >>

18. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Забравила съм отворен прозореца, влезли пред деня, но после, желаейки да излезнат влезли между пердето и стъклото на прозореца.
Вярвам, че доста сте напреднали. Като си дойда N. (Невенка) ще има частна собственост. Тя тъй много се опъва да не свързва с нещо, но на земята не може, човек все ще носи известен товар. Като се върнах неделя вечер в стаята си заварих трима крилати гости. Забравила съм отворен прозореца, влезли пред деня, но после, желаейки да излезнат влезли между пердето и стъклото на прозореца. Така стояли и се мъчили да излязат, но не могли. Вечерта заварих двете лястовички на единия прозорец, другата на другия. Нощта прекараха мирно и тихо, но на другия ден, щом се развидели, започнаха наново опитите си да избягат. Улових едната, разгледах я и после им отворих прозореца. Отзарана преди да отида на училище, една пак влезе, но веднага излезе.
към текста >>

19. І.02.26. КАК СЕ РАБОТИ С АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Антиминсът, който е в рамка със стъкло, да бъде поставен на масата. III.
26. КАК СЕ РАБОТИ С АНТИМИНСА I. Първото необходимо условие е да се познава, да е разучено и запаметено цялото изложение, което е представено в „Антиминсът и Бялото Братство", в неговите I, II и III част. Иначе е невъзможно и всичко е безполезно, дори е и вредно и опасно, защото се застава пред Бялата магия на Бялото Братство, чиято глава е Христос, Духът Христов. II. Когато се устройва Господнята вечеря, на масата се поставят даровете: хляб, вино, чаши, плодове. Да няма продукти от животински произход, защото е безкръвно жертвоприношение. Антиминсът, който е в рамка със стъкло, да бъде поставен на масата. III. Онези, които седят на масата, да ядат Господнята вечеря, трябва всички до един да са запознати с това изложение, за да го изповядват в думи и дела. Онези, които не познават и не знаят, да не присъствуват на вечерята. IV. Домакинът на дома, който предоставя стая за Господнята вечеря, трябва да ръководи самото провеждане, като следи да се води по строго определения ред, който предоставяме. V. Домакинът трябва да възвести, че Господнята вечеря е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия. След това прочита от II част, глава 1, пасажите - отгоре надолу (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7). VI.
към текста >>

Но задължително да бъде в рамка със стъкло, за да бъде приносим за работа. Амин.
Всемировият Учител Беинса Дуно се проявява в: Светът на Любовта - чрез Светлината на Словото си между человеците, крачещи по земята в Дух и Истина. Светът на Мъдростта - чрез Виделината на Словото си - в умовете на человеците. Светът на Истината - чрез Славата на Словото си в душите человечески. XIV. Според думите на Учителя Дънов, ученикът след като работи с „Антиминсът" трябва да го покрие с бяло платно да не се вижда от други посетители земни и небесни. Ако е в неговата молитвена стаичка и никой не влиза в нея може да е открит „Антиминсът". Но задължително да бъде в рамка със стъкло, за да бъде приносим за работа. Амин. София, 11.10.1999 г. Вергилий Кръстев
към текста >>

20. I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Отзад на иконата, след като се отвори и се махне стъклото, е написано на руски език, че това е икона на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа.
„Опълченска" 66 на дома Гумнерови, където е живял Учителя. Една група ученици от времето на Школата, които са присъствували от първата година, когато Учителят Дънов е държал своите беседи от стаята, седнал при прозореца, и през отворения прозорец слушателите са слушали отвън от двора, са били поканени да участвуват в снимките. В тази група са Борис Николов, Мария Тодорова, Елена Андреева, Буча Бехар и др. На една от снимките от стаята на Учителя, както е заснет неговия креват над кревата се вижда окачен на стената и Неръкотворният образ. Това е същият Неръкотворен образ, който после висеше в стаята на Мария Тодорова над нейното легло. Отзад на иконата, след като се отвори и се махне стъклото, е написано на руски език, че това е икона на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа. Дава се накратко историята на преданието и че образът на Неръкотворния образ в царуването на Константин Багрянородни в 944 г. и е пренесено в Цариград на 16 август и от този ден нататък започват да празнуват тази дата. Отзад е написано, че това е собственост на руския атонски Св. Илинсково скита. Позволено е отпечатването от цензура в Киев на 1 април 1897 г.
към текста >>

21. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

ТОМ 12

Може да бъде диамант, а има разреди камъни, додето дойдеш до обикновеното стъкло, до обикновената пръст, до обикновената кал.
Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия? Може, стига да иска човек. Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в царството Божие, но това ще бъдат по-обикновени камъни. Може да бъде диамант, а има разреди камъни, додето дойдеш до обикновеното стъкло, до обикновената пръст, до обикновената кал. Калта всеки я гази и в калта се зараждат всички буболечици. Калта е изложена на постоянни страдания, разлагане и пр. Същият закон важи и за човека. Ако човек не се стреми към Бога, ще има постоянно тези страдания. Страданията са, за да имат хората един стремеж за постижение.
към текста >>

22. 4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА

Боян Боев, 3 септември 1951 г.

ТОМ 12

Който има Пентограм, той трябва да го тури в рамка, със стъкло и не в коя да е стая, но където идат рядко чужди хора и където той се моли.
Около Пентограма виждате едно изречение: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Човек, за да може да се развива правилно, той е поставен в благоприятни условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развива, докато дойде до съвършенство. Потопен в Бога, това е кръга. Който има Пентограм, той трябва да го тури в рамка, със стъкло и не в коя да е стая, но където идат рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не трябва да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентограма. Ако тя срещне противодействие, обратна сила, става катастрофа. Ако в стая, където имаПентограм, се говори лошо, мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава Пентограмът действува разрушително, защото се смесват два вида влияния положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е това: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два.
към текста >>

23. Антиминсът и Бялото Братство

ТОМ 12

2.При ежедневната работа с Антиминса той стои окачен в рамка със стъкло на стената.
Антиминсът и Бялото Братство Антиминсът и Святият Дух Антиминсът и Духът Христов Антиминсът и Отца на Светлините Антиминсът и Цветната Пентограма Антиминсът и 5-тях Свята на Пентограмата Антиминсът и человекът земен и небесен Антиминсът и ученикът на Словото Антиминсът и Космическият Ученик * * * * * * * * * * * * Работа с Антиминса Работа със „Завета на Цветните лъчи на Светлината" Работа с Цветната Пентограма Връзката между человека земен и Антиминса Връзката между человека небесен и Завета на Цветните лъчи на Светлината Връзката между ученика и Цветната Пентограма Връзката между ученика и Словото на Учителя Беинса Дуно Връзката между ученика и Космическият ученик на Всемирното Велико Бяло Братство I. ЕЖЕДНЕВНА РАБОТА С АНТИМИНСА 1.В „Изгревът" том XI, стр. 88-90 е дадена статията „Как се работи с Антиминсът". То е безкръвно жертвоприношение за Господнята вечеря, която е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия. 2.При ежедневната работа с Антиминса той стои окачен в рамка със стъкло на стената. Застава се пред него с Евангелие в ръка, като преди това почти наизуст трябва да се запамети всичко, което е описано за Антиминсът от стр. 4 до стр. 159. 3. Да си прочете на глас, застанал прав пред него, от стр. 88-90, за да си припомни как се работи с Антиминсът при Господнята вечеря. 4.
към текста >>

24. 23. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Виждам на прозореца една муха, която се блъска ту на едното, ту на другото стъкло да намери път да излезе.
В безизходно положение, никой не може да ми помогне. Казах на Учителя какво съм свършила от работата си и се готвя да си отида. Учителят веднага стана от стола си и се упъти не към мен, която очаквах да му целуна ръка и да си отида, а към затворения прозорец. Почаках да свърши работата си и тогава се сбогувах. Наблюдавам какво прави Учителят. Виждам на прозореца една муха, която се блъска ту на едното, ту на другото стъкло да намери път да излезе. В това време Учителят я гони с едната или с другата ръка с някаква цел, която аз не разбирам, но особено внимателно следя движенията на Учителя по стъклото. Мухата хвърчи, лети по стъклото и не спира на едно място. Мухата не спира и Учителят не спира. В един неочакван момент мухата се изгуби. Да е хвъркнала, не я видях.
към текста >>

В това време Учителят я гони с едната или с другата ръка с някаква цел, която аз не разбирам, но особено внимателно следя движенията на Учителя по стъклото.
Казах на Учителя какво съм свършила от работата си и се готвя да си отида. Учителят веднага стана от стола си и се упъти не към мен, която очаквах да му целуна ръка и да си отида, а към затворения прозорец. Почаках да свърши работата си и тогава се сбогувах. Наблюдавам какво прави Учителят. Виждам на прозореца една муха, която се блъска ту на едното, ту на другото стъкло да намери път да излезе. В това време Учителят я гони с едната или с другата ръка с някаква цел, която аз не разбирам, но особено внимателно следя движенията на Учителя по стъклото. Мухата хвърчи, лети по стъклото и не спира на едно място. Мухата не спира и Учителят не спира. В един неочакван момент мухата се изгуби. Да е хвъркнала, не я видях. Несъзнателно извиках: „Ах!
към текста >>

Мухата хвърчи, лети по стъклото и не спира на едно място.
Учителят веднага стана от стола си и се упъти не към мен, която очаквах да му целуна ръка и да си отида, а към затворения прозорец. Почаках да свърши работата си и тогава се сбогувах. Наблюдавам какво прави Учителят. Виждам на прозореца една муха, която се блъска ту на едното, ту на другото стъкло да намери път да излезе. В това време Учителят я гони с едната или с другата ръка с някаква цел, която аз не разбирам, но особено внимателно следя движенията на Учителя по стъклото. Мухата хвърчи, лети по стъклото и не спира на едно място. Мухата не спира и Учителят не спира. В един неочакван момент мухата се изгуби. Да е хвъркнала, не я видях. Несъзнателно извиках: „Ах! " Мина ми мисълта, както се справят обикновените хора с мухите, но за Учителя това по никой начин не можех да допусна.
към текста >>

" Учителят, вече свободен, се обърна към мене с думите: „Виждаш ли, тук в ъгъла на прозореца една малка дупчица, аз я гоних по стъклото, за да я отправя към тази малка дупчица, отдето може да излезе и да хвъркне на свобода.
В един неочакван момент мухата се изгуби. Да е хвъркнала, не я видях. Несъзнателно извиках: „Ах! " Мина ми мисълта, както се справят обикновените хора с мухите, но за Учителя това по никой начин не можех да допусна. С голямо учудване за живота на мухата запитах: „Къде отиде мухата? " Учителят, вече свободен, се обърна към мене с думите: „Виждаш ли, тук в ъгъла на прозореца една малка дупчица, аз я гоних по стъклото, за да я отправя към тази малка дупчица, отдето може да излезе и да хвъркне на свобода. Тя мисли, че хвърчи по стъклото, няма изходен път за нея. Обаче аз й показах малкото отвърстие, в което ще намери своя изходен път." Слушах Учителя внимателно и като свърши да говори, приближих се към прозореца, за да намеря малката дупчица, отдето мухата излязла. Поразих се. Дупчицата беше в един от ъглите на прозореца, но наистина толкова малка, върха на моето кутре не можеше да влезе, едва ли детско кутре би могло да мине през тази малка дупчица. Учителят отново седна на стола си, но аз вече не чаках да му целуна ръка за сбогом.
към текста >>

Тя мисли, че хвърчи по стъклото, няма изходен път за нея.
Да е хвъркнала, не я видях. Несъзнателно извиках: „Ах! " Мина ми мисълта, както се справят обикновените хора с мухите, но за Учителя това по никой начин не можех да допусна. С голямо учудване за живота на мухата запитах: „Къде отиде мухата? " Учителят, вече свободен, се обърна към мене с думите: „Виждаш ли, тук в ъгъла на прозореца една малка дупчица, аз я гоних по стъклото, за да я отправя към тази малка дупчица, отдето може да излезе и да хвъркне на свобода. Тя мисли, че хвърчи по стъклото, няма изходен път за нея. Обаче аз й показах малкото отвърстие, в което ще намери своя изходен път." Слушах Учителя внимателно и като свърши да говори, приближих се към прозореца, за да намеря малката дупчица, отдето мухата излязла. Поразих се. Дупчицата беше в един от ъглите на прозореца, но наистина толкова малка, върха на моето кутре не можеше да влезе, едва ли детско кутре би могло да мине през тази малка дупчица. Учителят отново седна на стола си, но аз вече не чаках да му целуна ръка за сбогом. Аз останах да му благодаря за мухата, макар че и това ме трогна.
към текста >>

25. 14. ПЕВИЦА НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

А Учителят имаше едно стъкло така на прозореца и виждаше кой е на вратата, нали.
Но аз не знам. И казвам си: „Да, сега ако кажа, че комунист се крие тука в гората, веднага ще го хванат, ама нали е крадец, никой си не мърда пръста." В това време идва Генчо, един художник от Бургас, много хубави картини рисуваше и Учителят казваше: „Много слънце има в неговите картини." И казва: „Какво стана? " - „Така и така." И се връщам с него. И отивам под прозорците и плача. Не, най-напред се качвам горе. А Учителят имаше едно стъкло така на прозореца и виждаше кой е на вратата, нали. И аз видях през прозореца, че той си извадил кърпата и се смее, и се смее. В.К.: Кой е това? М.Г.: Учителят. В.К.: Защо се смее? М.Г.: Ами аз чукам, нали, за какво, той знае за какво е и се смее.
към текста >>

26. 19. БОМБАРДИРОВКИТЕ

Милка Говедева

ТОМ 13

На големия салон едно малко стъкло се счупи.
Мъжът й железничар беше - Стефан. Детето им беше малко. Тя му захлюпила една тенджера на главата, те и комични случаи имаше, тя си турила една тепсия, имаше един певец там, и той си турил един леген и бягат по тоя начин в гората. На една от бомбардировките аз с Митко Грива, имаше купа сено на поляната, където играехме Паневритмия и Митко ми вика: „Къде ще ходим там, нали от шрапнели трябва да се пазим, ела в сеното да се бутнем - ти от единия край, аз от другия край." И наистина така бумнахме се в сеното да се пазим от шрапнели. Ама то вън от тази линия начертана на картата такива парчета, грамадни парчета хвърчаха. На големия салон едно малко стъкло се счупи. Когато Учителят дойде, Той каза нещо. А понеже ние като се молехме имаше една сестра, забравих как се казваше тя - Веса, Веса. Веса от Бургас ли беше, една висока, стройна. В.К.: Козарева. М.Г.: Козарева.
към текста >>

27. 36. НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Магдалина Стефанова Григорова

ТОМ 13

Тогава Учителят й казал: „Всеки ден да избърсваш много добре прозореца на бараката си." Тя стриктно изпълнявала това Негово поръчение и всяка вечер е виждала образа Му в стъклото на прозореца.
На нея лично сестра Веса Козарева е предала своята опитност. Учителят и още един брат правят барака на Изгрева за сестра Веса Козарева. Денят, в който е била завършена бараката, Учителят казал на сестра Веса да Му полее да се измие. След това сестра Веса Му подава чисто бяла кърпа да се избърше. Като се избърсал, Учителят подава кърпата на сестра Веса, която учудена вижда образа Му върху нея. Тогава Учителят й казал: „Всеки ден да избърсваш много добре прозореца на бараката си." Тя стриктно изпълнявала това Негово поръчение и всяка вечер е виждала образа Му в стъклото на прозореца. А неоценимата бяла кърпа с неръкотворния Му образ е държала в едно нейно реликва сандъче. Попитах сестра Надка къде е сега тази свещена кърпа? Отговори ми, че не знае. Знае само, че сестра Веса на никого не е показвала кърпата, а след нейното заминаване не е известно дали е намерена от близките й.
към текста >>

28. 3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Той беше поръчал и за себе си лично един портрет на Учителя с пастелни бои, рамка и стъкло, и един портрет на Христа с блажни бои, като казваше, че портретът на Христа Цветка е рисувала по данни, дадени от Учителя, а същевременно се е ползвала от друг портрет на Христа, изработен от някакъв голям художник.
Бащата Тодор Ковачев построи салона със собствени средства и на свое място в двора си, който ползвахме до 1971 г. И тъй, брат Петър Филипов се познаваше с Цветка Щилянова много по- отрано, той влизаше във връзка с нея, той правеше поръчки за портрети и на други Братства в страната. Та брат Петър донесе в салона в Русе портретите готови, с хубави и подходящи рамки. После тия портрети бяха скъпи и той беше дал лични средства, както и други бяха дали пари за тая цел още при обзавеждането на салона или бяха дали печка, стенен часовник или други неща. Брат Петър разбираше много добре, че портретите на Цветка Щилянова имат голяма художествена стойност. Той беше поръчал и за себе си лично един портрет на Учителя с пастелни бои, рамка и стъкло, и един портрет на Христа с блажни бои, като казваше, че портретът на Христа Цветка е рисувала по данни, дадени от Учителя, а същевременно се е ползвала от друг портрет на Христа, изработен от някакъв голям художник. Последният пък бил рисувал своя портрет, като е ползвал пръстена на римския император Тиберий, който носел образа на Христа, изработен върху пръстена си. Когато през 1972 г. аз отидох да живея в София, често пъти бивах в дома на брат Петър Филипов, особено когато имаше някакъв голям празник, като пролетното и есенното равноденствие или Петровден, или 27 декември - денят, когато Учителят си е заминал и др. Естествено тогава брат Петър се подготвяше един-два дни преди празника. Той се представяше като домакин и като майстор- сладкар (нали такъв си беше по професия) много добре пред гостите, които поканваше.
към текста >>

Портретът беше четвъртит, в рамка със стъкло.
Така двамата отидохме у Борис Шаров и го помолихме да предаде портрета на брат Петър. Портрета на Учителя - оригиналът, бил даден на съхранение у Шаров и бил между неговите портрети, за да може да се запази. Брат Борис Шаров даде съгласието си и портрета бе пренесен в дома на брат Петър от един приятел, син на брат Драгомир Василев - адвокат. Портрета лично съм виждала. Той се пазеше в специална кутия от дърво, четвъртита. Портретът беше четвъртит, в рамка със стъкло. Брат Петър казваше, че трябвало много внимателно да се пренася, защото портрет, работен с пастелни бои, с течение на времето и при тръскане се уврежда. Та брат Петър независимо, че портретът беше в кутия, но той го уплътни, като постави хавлиени кърпи между портрета и кутията. Това той направи най-старателно, защото за него всичко, което беше във връзка с Учителя, беше свещено. След заминаването на брат Петър Филипов, портретът остана у неговия наследник Филип, който ми го продаде и аз го прибрах в дома си. Като имах предвид, че брат Вергилий Кръстев цени творчеството на художничката Цветка Щилянова, на която Учителят лично е позирал, за да нарисува собствения му портрет, аз предложих на Вергилий Кръстев да го вземе за съхранение в дома си, тъй като аз нямам подходящо място за портрета.
към текста >>

29. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Цветана Щилянова

ТОМ 13

М.М.: Направена е специална кутия, с рамка, със стъкло, с всичко.
М.М.: Е да, но оня е пастел, где да знам пък оня какъв е. Дина казва, че и другият бил пастел. А пък пастела трябвало да се внимава да не се разбута, защото бил така направен, че е важно да не се чукне. Ти видя как Петър го е завил нали, трябва много да се пази оригинала. Елена: Ами естествено, че трябва да се пази. М.М.: Направена е специална кутия, с рамка, със стъкло, с всичко. Елена: Ами разбира се, така беше. М.М.: Завит. Елена: Ами така беше, бе! М.М.: Така беше. Елена: Така беше, в рамка.
към текста >>

В.Кр.: Ето тука отбелязала си на Буча Бехар кое е - „Христос в Гетсиманската градина" в рамка със стъкло 77/60 см.
После с Влаевски съм близка от 20 години. В.Кр.: Коя е тази Мариола? Елена: Сестрата на Райна Калпакчиева. В.Кр.: Тука на всички портрети на Влаевски пише Мариола, Мариола, Мариола. Елена: Ами така де, ами името й, така й викат. В.Кр.: Ето тука отбелязала си на Буча Бехар кое е - „Христос в Гетсиманската градина" в рамка със стъкло 77/60 см. Елена: Колко? В.Кр.: 77/60. Елена: Той е по-малък. В.Кр.: Ами не е много. То е 77 см.
към текста >>

Пише картина от художника Иван Тричков, маслени бои в рамки без стъкло, пейзаж от Изгрева, 2 пъти, пейзаж от Рила, 2 пъти и т.н.
Елена: Не, вижте, аз с удоволствие ще отида при брат Шаров, защото... М.М.: Не, у Влаевски. Елена: У Влаевски, да. М.М.: В Шаров, вече го няма. Елена: Е, не, Шаров го няма, ама библиотеката стои там. В.Кр.: Ето сега например кой е този художник? Пише картина от художника Иван Тричков, маслени бои в рамки без стъкло, пейзаж от Изгрева, 2 пъти, пейзаж от Рила, 2 пъти и т.н. Пейзаж от Мърчаево. Елена: Един брат. В.Кр.: Пейзаж от бивака, пейзаж от стъпалата на Рила с Учителя. Пейзаж... М.М.: У Гради има един портрет. Елена: Те са някъде записани.
към текста >>

30. 11. ПРОТОКОЛ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

в рамка и стъкло, сребърен бронз, намираща се в горната стая.
от 5-то районно у-е гр. София. Горните лица се запознаха лично с инвентаризационния опис от 20 ноември 1957 г. в гр. София, от инвентаризационната комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов, Влад Пашов и отговорник Мария Тодорова, в момента всички покойници, извършили пълна инвентаризация на намиращия се инвентар в двете стаи на Учителя при верска общност „Бяло Братство", гр. София, - „Изгрева", и направили съответния опис, като под номер 49 от описа бе написано следното: А) Портрет на Учителя от блажни бои на художничката Цветана Щилянова - оригинал от 14 февруари 1934 г., 73x60 см. в рамка и стъкло, сребърен бронз, намираща се в горната стая. Б) Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев - оригинал в стъкло 57x44 см., намерен в предверието на горницата. Горните три лица се запознаха със заключението на вещото лице Христо Петров Черногоров, ул. „Средна гора" 70, началник отдел при СП „Всестранни услуги" град София, който като представител на заложната къща, дава следната оценка на вещите, намерени на Изгрева съгласно инвентаризационния опис. По горното дело N 8222/58 год. от 1-ви район - 4 участък, вещото лице дава следните оценки на долуизброените вещи, както следва: Под N 19 - Портрет на Учителя, блажни бои от художничката Цветана Щилянова, оригинал в рамка и стъкло, сребърен бронз, цена 100 (сто) лева към паричен курс от 1958 г.
към текста >>

Б) Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев - оригинал в стъкло 57x44 см., намерен в предверието на горницата.
Горните лица се запознаха лично с инвентаризационния опис от 20 ноември 1957 г. в гр. София, от инвентаризационната комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов, Влад Пашов и отговорник Мария Тодорова, в момента всички покойници, извършили пълна инвентаризация на намиращия се инвентар в двете стаи на Учителя при верска общност „Бяло Братство", гр. София, - „Изгрева", и направили съответния опис, като под номер 49 от описа бе написано следното: А) Портрет на Учителя от блажни бои на художничката Цветана Щилянова - оригинал от 14 февруари 1934 г., 73x60 см. в рамка и стъкло, сребърен бронз, намираща се в горната стая. Б) Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев - оригинал в стъкло 57x44 см., намерен в предверието на горницата. Горните три лица се запознаха със заключението на вещото лице Христо Петров Черногоров, ул. „Средна гора" 70, началник отдел при СП „Всестранни услуги" град София, който като представител на заложната къща, дава следната оценка на вещите, намерени на Изгрева съгласно инвентаризационния опис. По горното дело N 8222/58 год. от 1-ви район - 4 участък, вещото лице дава следните оценки на долуизброените вещи, както следва: Под N 19 - Портрет на Учителя, блажни бои от художничката Цветана Щилянова, оригинал в рамка и стъкло, сребърен бронз, цена 100 (сто) лева към паричен курс от 1958 г. Под N 113 - Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев, оригинал в стъкло 57x44 см.
към текста >>

от 1-ви район - 4 участък, вещото лице дава следните оценки на долуизброените вещи, както следва: Под N 19 - Портрет на Учителя, блажни бои от художничката Цветана Щилянова, оригинал в рамка и стъкло, сребърен бронз, цена 100 (сто) лева към паричен курс от 1958 г.
в рамка и стъкло, сребърен бронз, намираща се в горната стая. Б) Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев - оригинал в стъкло 57x44 см., намерен в предверието на горницата. Горните три лица се запознаха със заключението на вещото лице Христо Петров Черногоров, ул. „Средна гора" 70, началник отдел при СП „Всестранни услуги" град София, който като представител на заложната къща, дава следната оценка на вещите, намерени на Изгрева съгласно инвентаризационния опис. По горното дело N 8222/58 год. от 1-ви район - 4 участък, вещото лице дава следните оценки на долуизброените вещи, както следва: Под N 19 - Портрет на Учителя, блажни бои от художничката Цветана Щилянова, оригинал в рамка и стъкло, сребърен бронз, цена 100 (сто) лева към паричен курс от 1958 г. Под N 113 - Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев, оригинал в стъкло 57x44 см. за цена 30 лева (тридесет) курс към 1958 г. Горните три лица се запознаха и с описа на вещите, откупени от заложната къща при отдел СП „Всестранни услуги" град София, където са отбелязани лицата, които откупуват вещите, съответно цитирани и номерата на съответните фактури, като закупените вещи стават ЛИЧНА собственост на онези лица, които са вложили пари и откупили вещите по законен път. Така на името на Елена Щерева Андреева, живуща на ул. „Незабравка" N 7 на Изгрева, в опис N 5 (пет) фигурират следните закупени вещи от нея лично: 1.
към текста >>

Под N 113 - Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев, оригинал в стъкло 57x44 см.
Б) Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев - оригинал в стъкло 57x44 см., намерен в предверието на горницата. Горните три лица се запознаха със заключението на вещото лице Христо Петров Черногоров, ул. „Средна гора" 70, началник отдел при СП „Всестранни услуги" град София, който като представител на заложната къща, дава следната оценка на вещите, намерени на Изгрева съгласно инвентаризационния опис. По горното дело N 8222/58 год. от 1-ви район - 4 участък, вещото лице дава следните оценки на долуизброените вещи, както следва: Под N 19 - Портрет на Учителя, блажни бои от художничката Цветана Щилянова, оригинал в рамка и стъкло, сребърен бронз, цена 100 (сто) лева към паричен курс от 1958 г. Под N 113 - Портрет на Учителя от художника Борис Георгиев, оригинал в стъкло 57x44 см. за цена 30 лева (тридесет) курс към 1958 г. Горните три лица се запознаха и с описа на вещите, откупени от заложната къща при отдел СП „Всестранни услуги" град София, където са отбелязани лицата, които откупуват вещите, съответно цитирани и номерата на съответните фактури, като закупените вещи стават ЛИЧНА собственост на онези лица, които са вложили пари и откупили вещите по законен път. Така на името на Елена Щерева Андреева, живуща на ул. „Незабравка" N 7 на Изгрева, в опис N 5 (пет) фигурират следните закупени вещи от нея лично: 1. От N 19 на инвентаризационния опис - Портрет на Учителя от художничката Цветана Щилянова, оригинал, за 100 (сто) лева паричен курс към 1958 г. 2.
към текста >>

31. 8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Цветана Симеонова

ТОМ 13

височина заедно с рамката, но без стъкло.
8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА" Художник - Цветана Гатева Симеонова Друга картина, нарисувана от художничката Цветана Симеонова и свързана с живота на Изгрева от онова време, е с мотив Салона на Изгрева. Това е последният Салон на школата. Картината е с размери 102 см. широчина и 92 см. височина заедно с рамката, но без стъкло. Картината е цветна. Боите - вероятно маслени. На нея се вижда: Салона, приемната на Учителя, малкия салон - трапезария и цветните градинки около Салона. И още пред приемната се вижда Учителят с Библия в ръка, разговарящ с ученици от школата. Образите им трудно могат да се разпознаят кои са.
към текста >>

32. VII. КАРТИНИ НА ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 13

Б) Акварел - Пейзаж със стъкло и рамка 66/68 см., от Генчо Алексиев.
Под N 44 - Картина „Паневритмия", 65/75 см., от Генчо Алексиев. Под N 45 - Картини две, „Арахангел Михаил", 45/65 см., от Михаил Влаевски. Горните картини са имали оценка от заложната къща и са продадени на изгревяни. Цената се е движила между 500-1600 лева тогавашни пари. 2. Вещи в стола, Изгрев, отговорнички Елена Андреева и същата комисия: Под N15: А) Картина - Барелеф „Тайната вечеря". Б) Акварел - Пейзаж със стъкло и рамка 66/68 см., от Генчо Алексиев. В) Плодородие - зеленчуци, креда, 66/64 см, рамка и стъкло, от Цветана Симеонова Г) Плодородие - плодове, 78/62 см. без стъкло и рамка, блажни бои от Цветана Симеонова. Д) Циклами - 48/40 см. с рамка и стъкло, с креда, от Цветана Симеонова Е) Пейзаж - акварел, 68/57 см. с рамка и стъкло, от Генчо Алексиев.
към текста >>

В) Плодородие - зеленчуци, креда, 66/64 см, рамка и стъкло, от Цветана Симеонова Г) Плодородие - плодове, 78/62 см.
Под N 45 - Картини две, „Арахангел Михаил", 45/65 см., от Михаил Влаевски. Горните картини са имали оценка от заложната къща и са продадени на изгревяни. Цената се е движила между 500-1600 лева тогавашни пари. 2. Вещи в стола, Изгрев, отговорнички Елена Андреева и същата комисия: Под N15: А) Картина - Барелеф „Тайната вечеря". Б) Акварел - Пейзаж със стъкло и рамка 66/68 см., от Генчо Алексиев. В) Плодородие - зеленчуци, креда, 66/64 см, рамка и стъкло, от Цветана Симеонова Г) Плодородие - плодове, 78/62 см. без стъкло и рамка, блажни бои от Цветана Симеонова. Д) Циклами - 48/40 см. с рамка и стъкло, с креда, от Цветана Симеонова Е) Пейзаж - акварел, 68/57 см. с рамка и стъкло, от Генчо Алексиев. Ж) Портрет на Учителя - репродукция на Цветана Щилянова, с рамка и стъкло 28/28 см.
към текста >>

без стъкло и рамка, блажни бои от Цветана Симеонова.
Горните картини са имали оценка от заложната къща и са продадени на изгревяни. Цената се е движила между 500-1600 лева тогавашни пари. 2. Вещи в стола, Изгрев, отговорнички Елена Андреева и същата комисия: Под N15: А) Картина - Барелеф „Тайната вечеря". Б) Акварел - Пейзаж със стъкло и рамка 66/68 см., от Генчо Алексиев. В) Плодородие - зеленчуци, креда, 66/64 см, рамка и стъкло, от Цветана Симеонова Г) Плодородие - плодове, 78/62 см. без стъкло и рамка, блажни бои от Цветана Симеонова. Д) Циклами - 48/40 см. с рамка и стъкло, с креда, от Цветана Симеонова Е) Пейзаж - акварел, 68/57 см. с рамка и стъкло, от Генчо Алексиев. Ж) Портрет на Учителя - репродукция на Цветана Щилянова, с рамка и стъкло 28/28 см. Горните картини са имали оценка и са продадени също от заложната къща на изгревяни.
към текста >>

с рамка и стъкло, с креда, от Цветана Симеонова Е) Пейзаж - акварел, 68/57 см.
Вещи в стола, Изгрев, отговорнички Елена Андреева и същата комисия: Под N15: А) Картина - Барелеф „Тайната вечеря". Б) Акварел - Пейзаж със стъкло и рамка 66/68 см., от Генчо Алексиев. В) Плодородие - зеленчуци, креда, 66/64 см, рамка и стъкло, от Цветана Симеонова Г) Плодородие - плодове, 78/62 см. без стъкло и рамка, блажни бои от Цветана Симеонова. Д) Циклами - 48/40 см. с рамка и стъкло, с креда, от Цветана Симеонова Е) Пейзаж - акварел, 68/57 см. с рамка и стъкло, от Генчо Алексиев. Ж) Портрет на Учителя - репродукция на Цветана Щилянова, с рамка и стъкло 28/28 см. Горните картини са имали оценка и са продадени също от заложната къща на изгревяни. Под двата описа следват подписите на цитираните в началото лица. Днес тези картини са разпръснати, никой не знае за техните автори и че са били окачени в Салона на Изгрева с разрешението на Учителя Дънов.
към текста >>

с рамка и стъкло, от Генчо Алексиев.
Б) Акварел - Пейзаж със стъкло и рамка 66/68 см., от Генчо Алексиев. В) Плодородие - зеленчуци, креда, 66/64 см, рамка и стъкло, от Цветана Симеонова Г) Плодородие - плодове, 78/62 см. без стъкло и рамка, блажни бои от Цветана Симеонова. Д) Циклами - 48/40 см. с рамка и стъкло, с креда, от Цветана Симеонова Е) Пейзаж - акварел, 68/57 см. с рамка и стъкло, от Генчо Алексиев. Ж) Портрет на Учителя - репродукция на Цветана Щилянова, с рамка и стъкло 28/28 см. Горните картини са имали оценка и са продадени също от заложната къща на изгревяни. Под двата описа следват подписите на цитираните в началото лица. Днес тези картини са разпръснати, никой не знае за техните автори и че са били окачени в Салона на Изгрева с разрешението на Учителя Дънов. Справката направил: Вергилий Кръстев.
към текста >>

Ж) Портрет на Учителя - репродукция на Цветана Щилянова, с рамка и стъкло 28/28 см.
В) Плодородие - зеленчуци, креда, 66/64 см, рамка и стъкло, от Цветана Симеонова Г) Плодородие - плодове, 78/62 см. без стъкло и рамка, блажни бои от Цветана Симеонова. Д) Циклами - 48/40 см. с рамка и стъкло, с креда, от Цветана Симеонова Е) Пейзаж - акварел, 68/57 см. с рамка и стъкло, от Генчо Алексиев. Ж) Портрет на Учителя - репродукция на Цветана Щилянова, с рамка и стъкло 28/28 см. Горните картини са имали оценка и са продадени също от заложната къща на изгревяни. Под двата описа следват подписите на цитираните в началото лица. Днес тези картини са разпръснати, никой не знае за техните автори и че са били окачени в Салона на Изгрева с разрешението на Учителя Дънов. Справката направил: Вергилий Кръстев. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА 1.
към текста >>

33. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

- (Подадох увеличителното стъкло и казах: Заповядайте!
- Е, те другите мислят, че аз съм Учителят. Вашият Учител го няма тук. Той с другото си тяло е заминал. Няма Го тук, то значи, Той не се интересува от нищо. (Аз исках да се допра до него.) - Не, ще нарушите Неговата заповед, ако се допрете до мене. - (Подадох увеличителното стъкло и казах: Заповядайте! - Заповядайте! Не, ние слушаме, вие заповядвате. Ние заповядваме, вие слушате. - Вашата стара книга. (Отваря Йеремия 18 глава, от 1-10 стих.) - Когато ученикът учи, Учителят му казва: „Хубаво работи!
към текста >>

34. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението.
Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.
към текста >>

35. 21. СЛУЧКИ С КНИЖКАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Да се поставят в рамка в стъкло, като по никой начин да не се изрязва и намалява размера й.
Много по-късно научих от старите братя, че при получаване на книжката в знак на благодарност заплащали по един златен наполеон. Все пак благодарение, че Учителя бе наредил при предаване Пентаграмите всеки от нас да пожертва нещо материално, да направи някакъв подарък на нуждаещите се. Спомням си, че на мен се случи да подаря един чифт обувки на ученик от братско семейство. Тогава се изпълни онзи закон, съгласно който заплатеното се цени повече. Да спомена за още две важни поръчения във връзка с Пентаграма. Да се поставят в рамка в стъкло, като по никой начин да не се изрязва и намалява размера й. Изнасянето на Пентаграма извън границите на България не е позволено. Това стана известно по-късно, когато един брат от Бургас се премести да живее в Цариград. Той запитал Учителя може ли да се вземе Пенгарама, но му отговорили, че не може и тогава този Пентаграм остана в Бургаското братство. Той беше грък. Казваше се Апостолидис.
към текста >>

36. 15. СЕДМОТО НЕБЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Защото като се ударят те в молекулите на стъклото е призмата, те според скоростта си се ударват с различна сила и оттам ще се отклонят и на различни ъгли.
Излезлите от призмата седем лъча се отклоняват на различни по размер ъгли. Червеният се отклонява на най-малък ъгъл, като последователно ъглите при другите цветове се увеличават и при виолетовият той е най-голям. Защо това е така? От механиката е известно, че силата, която носи едно тяло и движение зависи преди всичко от скоростта, с която то се движи, защото тя се взема във втора степен. Оттук всички седем типа силови зърна даващи седемтях цвята в слънчевият лъч се движат с различна скорост. Защото като се ударят те в молекулите на стъклото е призмата, те според скоростта си се ударват с различна сила и оттам ще се отклонят и на различни ъгли. Най-малък е ъгъла при червеният, а най-голям при виолетовият, което ще рече, че червеният фотон се движи с най-малка скорост, от тях се носи най-малка сила, а при виолетовият най-голяма скорост и най-голяма сила. Според Саабей и древните мъдреци „Скоростта и силата" са елементи на съвършенството. Колкото по-голяма скорост имаме, толкова по-голяма сила имаме, толкова това е израз на по-голямо съвършенство. Тези седем типа фотони са продукт на седем висши разумни иерархии. Всяка една от тях със своите силови течения упражняват въздействие, както върху планетите от Слънчевото семейство, така и върху живота на тях.
към текста >>

37. 2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Самият спектър не е нищо друго освен удрянето на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото.
Ако направим и пуснем един лъч през една призма, известно е получава се образа на дъгата от 7 цвята. Ако внимателно разгледаме, ние ще видим, че тези седем цвята, които има в призмата, в спектъра на слънцето, червеният се отклонява в по- малък ъгъл, другият жълтият, оранжевият и т.н. най-голям ъгъл на отклонение имат виолетовите. Между тези има и тъмни частици, тъмни резки в спектъра на слънцето. Тези тъмни резки, според мен не са това, което учените разправят, че било погълнато някакво от газовете на атмосферата лъчи на слънцето, а са така наречените „неутрино", това са частици, които абсолютно никаква преграда не може да ги спре. Самият спектър не е нищо друго освен удрянето на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото. Те се удрят и се отклоняват, според туй под каква скорост те вървят и каква енергия носят. Колкото по-голяма скорост и енергия носят, толкоз се отклоняват в по-голям ъгъл, това са виолетовите лъчи. Обаче, както казах има и тъмни линии в спектъра. Според мен това са на тези тъй наречени „неутрино", които минават навсякъде без абсолютно никаква спънка. Тях молекулите на стъклото не може да ги спре и да ги накара да се отклонят.
към текста >>

Тях молекулите на стъклото не може да ги спре и да ги накара да се отклонят.
Самият спектър не е нищо друго освен удрянето на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото. Те се удрят и се отклоняват, според туй под каква скорост те вървят и каква енергия носят. Колкото по-голяма скорост и енергия носят, толкоз се отклоняват в по-голям ъгъл, това са виолетовите лъчи. Обаче, както казах има и тъмни линии в спектъра. Според мен това са на тези тъй наречени „неутрино", които минават навсякъде без абсолютно никаква спънка. Тях молекулите на стъклото не може да ги спре и да ги накара да се отклонят. Те минават като игла през тензух. Минават през цялата Земя, навсякъде и затуй тази Виделина идваща от Слънцето разбира и знай какво става в центъра на най-голямото небесно тяло и на Земята. Това е то истинската Виделина според мен. В.К. Ние ги обозначаваме в момента като „неутрино". Н.Д. Учените ги казват тези частици „неутрино", вземам израза на учените. В.К.
към текста >>

38. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

ТОМ 15

Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината.
От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител.
към текста >>

39. 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ТОМ 16

Когато бе зима, по нашата градина се събираха много деца да се пързалят с шейни, а някога отивахме извън село, на Чингън-баир, при стотици селски деца или по замръзналия, гладък като стъкло лед в селските ливади.
Баща ни само идваше да види как сме се справили с шетнята. Като се върнехме от училище, нахранвахме се и отивахме да напоим говедата. Почиствахме дама, донасяхме слама, насичахме дърва и ги нанасяхме по стъпалата, готови за нощта. Докато говедата са из двора, ние затуляхме прозорците и вратите на дама и с махленските деца играехме на „сляпа баба" в затъмнения дам. Понякога играехме вън на криеница. Когато бе зима, по нашата градина се събираха много деца да се пързалят с шейни, а някога отивахме извън село, на Чингън-баир, при стотици селски деца или по замръзналия, гладък като стъкло лед в селските ливади. Когато пък беше сухо, играехме на чилик, на топ, на писи, на свине, на копан-челик и пр. В нашата махала преобладаваха момчетата и затова се отличавахме с по-големи прояви на лудории спрямо децата от другите махали. Ние се защищавахме и не давахме други деца да ни бият. Имахме много лоша проява, като на всяка дума вулгарно псувахме. Мен ме биеха селските деца, но и аз не им прощавах.
към текста >>

40. 52. СНИМКАТА „УЧИТЕЛЯТ В ЖИТОТО

ТОМ 16

Но когато проявих стъклото, видях, че в житото зад Него Невена Неделчева и Лулчев застанали отзад във фон, виждат се на снимката.
На другия ден Учителят каза: „Хайде да отидем нагоре! " Отидохме, Учителят седя на извора, пи топла вода и тръгнахме нагоре. Житата бяха пораснали вече до пояс. Като излязохме нагоре, чак над горичката, тръгнахме към гората и аз рекох: „Учителю, отбийте се, тук в нивата, да направя една снимка в житото! " И Учителят се отби и аз приготвих апарата и Го фотографирах. Но когато проявих стъклото, видях, че в житото зад Него Невена Неделчева и Лулчев застанали отзад във фон, виждат се на снимката. А пък д-р Жеков, като ги видял, извил се малко другояче, така, че ги изключил от кадъра. И затова снимката на д-р Жеков е по-сполучлива - понеже ги няма във фона фигурите на Лулчев и на Невена Неделчева. Но тази снимка я има у много хора, ще я видиш - „Учителят в житото". Тя е последната снимка на Учителя. Тя е символична.
към текста >>

41. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

ТОМ 16

Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Вече часът бе къде 11 1/2. Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 - обед. След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека. Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед. Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си. Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>

42. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев.[/b] [b][b]8.III.[1934 год.], четвъртък[/b][/b] [b]Станах в 5 1/2 ч.
Прекарвах тъжни минути и в Кърджали, и тук, откак се върнах. Все мисля, мисля, мисля за ... Легнах си късно, към 11 ч.[/b] [b][b]7.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах на разсъмване и прочетох от изпратените резюмета. След това до обед учихме. Не обядвах, защото не се чувствувах добре. Следобед измихме цялото училище и аз почистих стаята си и сега се чувствувам още по-добре. Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев.[/b] [b][b]8.III.[1934 год.], четвъртък[/b][/b] [b]Станах в 5 1/2 ч. Чувствувам се добре. Попях си за първи път, откак съм дошъл, и след утринната си молитва започнах да чета от Библията, IV. книга на Царете.[/b] [b]Времето е тихо, облачно, не е студено. Ходжата следобед си отиде за селото си Коруджи Верен, Хаджи махленска община, а аз занимавах децата последния час. След вечеря преписах на брат Тошев за госпожата му една от лекциите - „Извор на здрави устои", от младежкия клас, която той ме замоли да му препиша, и към 11 ч ми се доспа и си легнах.[/b] [b]Спах, докато се съмна.
към текста >>

43. 1934 година Продължение

ТОМ 16

Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев.
Все мисля, мисля, мисля за ... Легнах си късно, към 11 ч. 7.III.1934 год., сряда Станах на разсъмване и прочетох от изпратените резюмета. След това до обед учихме. Не обядвах, защото не се чувствувах добре. Следобед измихме цялото училище и аз почистих стаята си и сега се чувствувам още по-добре. Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев. 8.III.[1934 год.], четвъртък Станах в 5 1/2 ч. Чувствувам се добре. Попях си за първи път, откак съм дошъл, и след утринната си молитва започнах да чета от Библията, IV. книга на Царете. Времето е тихо, облачно, не е студено.
към текста >>

44. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

ТОМ 16

Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън.
8.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство, на позиция Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра пътуване, попътем си легнах и съм заспал. В 8 ч запукаха картечници, пушки и за миг завикаха: „Позиция!!! " Някои страхливковци започнаха от прозореца на стаята, учебна стая, да стрелят. Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението. Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън. След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията. Наново се въведе тишина, до сутринта. През деня до обед премих набитите коне от дружината и на товарната 14/I батарея. Следобед си отпътуваха ловната рота ред[,..? ] полковника, които донесоха бойни припаси и храна.
към текста >>

45. 18. Хляб и мляко

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Счупи се от силния вятър едно голямо стъкло.
Тя от фурната взема 4 хляба. Един подари на мене, един - на Учителя, един - на Еленка Андреева и с единия покани двама души на закуска. Хляба даде на Учителя сутринта. Катя беше при Учителя и като излезе тя, влезе Савка, пълна с радост от резултата на завършения опит, но Учителят я посрещна с много силни, енергични думи, които чак на третия ден ги сподели с мен. Учителят целеше да й даде един урок. Счупи се от силния вятър едно голямо стъкло. Б. 20. септемврий [1935 г.], петък, 4 ч сутринта. Изгрев Време приятно, прохладно. В 5 ч - на клас. Не ходихме на изгрев.
към текста >>

46. 13. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 4.Х.1937 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

ТОМ 17

Илия Узунов иска стъкло едно, дето онзи старият гост от Чехия с Учителя заедно, искал да направи увеличения, да му изпрати.
Толкоз ли не ви идва на ум какво да кажете. Аз очаквах радостна писмо от тебе! Но!!... Не се пресилвай с работа, лекувай се, почивай, да мине по-скоро. Лекувай се! Прави топли бани и млечни компреси слагай и моли се!... Илия Узунов иска стъкло едно, дето онзи старият гост от Чехия с Учителя заедно, искал да направи увеличения, да му изпрати. Как и кога ще му дадеш, да му кажа. Колците от палатките получи ли ги от Рила и прибра ли ги? Аз нищо не зная и не ги познавам, ако не са надписани. Гледам, под стълбите до салона има колци. Една селянка от Дървеница питаше Учителя за мъжа си, имал рак на устата, както Младен от Равна.
към текста >>

47. 55. Симеон Симеонов. 55.4. Потопът

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

През мръчкавото стъкло аз виждах как откъм планината се спуска някаква сиво-мътна водна маса.
Бяхме натоварили втората кола и аз се качих върху нея, потеглихме. Дъждът вече беше станал пороен. Колкото вървяхме, все повече се засилваше. Пътищата бяха превърнати в реки. А имахме още много път. През мръчкавото стъкло аз виждах как откъм планината се спуска някаква сиво-мътна водна маса. Тя идеше с бучене точно пред нас - щеше да пресече пътя ни. Там наистина шосето правеше вдлъбнатина. Колата я беше преминала, когато буйната вода плисна задницата и я повлече. Но тя нямаше достатъчно сила да я повлече. Не беше така с втората и с третата, четвъртата и петата кола, които ни следваха на разстояние.
към текста >>

48. 11. Чистенето

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

ТОМ 17

3-4) Сложете вода в стъкло.
11. Чистенето (в. „Братство", бр. 91, 6.VI.1934 г., с. 3-4) Сложете вода в стъкло. Не минава много време, тя помътнява и се вмирисва. В нея се развъждат микроби, които я развалят. Ако не познаваме процеса на прецеждането и чистенето, ако нямаме знание и възможност да подменяме водата, ние рискуваме да пием мътна и заразена вода и да се разболеем. Съвършено същото явление става и в нашия душевен живот. „Микроби" ние си носим и без това достатъчно.
към текста >>

49. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

И сградата на стените беше от яспис - и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло.
И имаше славата Божия и светлостта негова беше подобна на драгоценен камък, като камък яспис, прозрачен като кристал; и имаше стена голяма и висока; имаше и дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и написани имена, които са дванадесетте племена на синовете Израилеви: откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, откъм запад три порти. И стените градски имаха дванадесет основания и в тях имената на дванадесетте апостоли на Агнето. И този, който говореше с мене, имаше тръст златна да измери града, и портите, и стените му. И градът беше четвъртит и дължината му е толкова, колкото и широчината; и премери града с тръстта до дванадесет хиляди стадии: дължината, широчината и височината му са равни. И измери степените му 144 лакти, мярка на човек, сиреч на ангела. И сградата на стените беше от яспис - и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло. И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първото основание беше - яспис, второто - сапфир, третото - халкидон, четвъртото - смарагд, петото - сардоникс, шестото - сардий, седмото - хризолит, осмото - вирил, деветото - топаз, десетото - хрисопрас, единадесетото - якинт, дванадесетото - аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: все една порта бе един бисер и улиците на града бяха от чисто злато”. Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков. А 12 Израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни.
към текста >>

50. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

ТОМ 19

Те гледат през особено стъкло на живота.
Личните чувства са чрезмерно развити. Страхьт у тях е тъй също силно развит, защото те гледат на лошата страна на живота. Всеки човек, който е песимист от чисто френологическо гледище, у него са силно развити страхът, предпазливостта, честолюбието, тщеславието. Съвестта е слабо развита, вярата и надеждите - също. Такъв човек като види, че не може нещо да реализира, той обръща другия лист и почва да проповядва своите възгледи. Те гледат през особено стъкло на живота. Месечината и тя упражнява известно влияние върху хората. Един човек, върху когото Месечината оказва влияние, ако започне някъде търговия, на 100-тях, 150 вярва. И затова такива хора никога не прокопсват. Те все се чудят защо нещата стават тьй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра.
към текста >>

51. 1. Влиянието на планетите

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

ТОМ 19

Те гледат през особено стъкло на живота.
Личните чувства са чрезмерно развити. Страхът у тях е тьй също силно развит, защото те гледат на лошата страна на живота. Всеки човек, които е песимист, от чисто френологическо гледище, у него са силно развити страхът, предпазливостта, честолюбието, тщеславието. Съвестта е слабо развита: вярата и надеждата - също. Такъв човек, като види, че не може нещо да реализира, той обръща другия лист и почва да проповядва своите възгледи. Те гледат през особено стъкло на живота. Месечината, и тя упражнява известно влияние върху хората. Как се казват тия типове, върху които Луната оказва влияние? - Лунни типове или лунатици. Те са хора на въображението. Един човек, върху когото Месечината оказва влияние, ако започне някъде търговия, на 100-тях, 150 вярва.
към текста >>

52. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

В миналото хората си играеха с пясъка, от които днес правят стъклото, но дойдоха разумните хора и го използуваха за добро, направиха от него стъклото.
Нека излезе един астролог да изчисли и определи, какво ще е бъдещето на България, Той може точно математически да изчисли, през какви перипетии ще мине България. Туй, което България досега е минала, не е нищо пред това, което има да минава. Този астролог може да определи, какво ще бъде тогавашното влияние върху Земята на Марса, на Слънцето, на Венера, на Юпитера и на другите по-отдалечени планети. Някой ще кажат тогава: Всичко това е играчка. Да, всичко което ние не разбираме, все е играчка. В миналото хората си играеха с пясъка, от които днес правят стъклото, но дойдоха разумните хора и го използуваха за добро, направиха от него стъклото. Хората на миналото си играеха със златния пяськ, но дойдоха разумните хора извлякоха от него златото и направиха парите, които днес се търкалят из целия свят. Онези, които не разбират цената на парите, туриха ги в касите си; други пък разбиваха касите, но тия, които разбраха цената на парите, отвориха касите и туриха парите в действие. Онези, които не разбират, какво може да донесе знанието, напечатиха книги, туриха ги е библиотеките, а онези, които разбират цената на знанието, извадиха тия книги от библиотеките и с тях учат хората. Туй знание трябва да се напише в нашите умове, в нашите сърца, в нашите души и по този начин да се приложат Божиите закони. Та казвам; човешки, приятелски отношения трябва сега на земята, но не само към себе си да бъдем внимателни, но и към всички останали.
към текста >>

53. Как да разбираме това?

ТОМ 20

Има любов на лимонадата - изпиеш лимонадата и хвърлиш стъклото.
Как да разбираме това? - питаше някой. - Нали и сега се обичат хората, женят се... Учителят се усмихна. - Обичат се, да, но как? И малкото дете обича, и възрастният обича, но различно. Има любов на лимонадата - изпиеш лимонадата и хвърлиш стъклото. Има любов на ябълката - изядеш ябълката и не посееш семената, а ги хвърлиш. И най-после, има любовта на разумната книга на живота, от която постоянно четеш и учиш. Любов, която не носи живот, мир и радост, не е любов. Любов, която не носи или не дава условия на живота, който е в тебе, да се разширява, да расте и се развива - не е любов. Любовта прави и далечните близки.
към текста >>

54. ТОЙ И ТЕ

ТОМ 20

И видях огъня, разноцветния пламък да се връща в стъкловидния момък, а момъкът да потъва в тялото на стареца.
Тоя, който съди - себе си осъжда. И тоя, който иска другите да оправя -себе си обвързва и обърква. Друг е, който съди и оправя хората. Но и ти можеш да помогнеш, ако занесеш помощта на тия, за които е дадена. Вземи, яж и раздай! И видях огъня, разноцветния пламък да се връща в стъкловидния момък, а момъкът да потъва в тялото на стареца. И пак ми се отвориха очите и гледах, като през подземни дупки от една далечина. А тялото си сещах като да бе от олово. Ръцете ми тежаха като да носеха невидими вериги, а нозете ми се прилепваха по земята и аз ги мърдах едвам. А той бе до мене. Край бистър поток вървяхме и ми каза: - За да помагаш, трябва да слезеш при тия, на които ще помагаш.
към текста >>

55. ВИДЕНИЯ

ТОМ 20

Като че те самите бяха облаци от блясък и светкавици, а нозете им - от разтопено стъкло.
- Да отида ли и аз с тях? - запитах Го аз. - Не - каза ми Той, - почакай малко. И ето - след тях се зададоха едри, високи великани някакви, които бяха дошли сякаш в свят, в който им беше тясно. Главите им се губеха във висините, а нозете им - в долините. Като че те самите бяха облаци от блясък и светкавици, а нозете им - от разтопено стъкло. И от техните стъпки се тресеше земята, а от думите им трепереше всичко. А в мен самия те внесоха хилядократно по-голям живот и сърцето ми залепна при тях и без моя воля тръгна подире им. - «Нашият закон е чистата любов, нашият път е чистата светлина, нашето слово е Мъдростта. Ние всички сме крепки със силата на Извора на любовта. С нея ние победихме света!
към текста >>

56. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

ТОМ 20

За да бъда справедлив, трябва да призная, че не помня точно, но все пак имах много странно чувство, като че ли това се случваше с някой трети, а аз наблюдавах само отстрана, като зрител... Бяха само няколко крачки от съдбоносния край, когато там се показа една синкава фигура, като да бе направена от прозрачно стъкло, простря ръка към мен и аз се спрях неочаквано за себе си, неразбиращ нищо, като насън.
А той е обещал да ми отговори на всички въпроси, които бих му задал. И аз, недочакал отговора на спътника си, тръгнах пак. Вървяхме доста, когато аз, захласнат в чудния изглед на една особена вихрушка - един въртеж на два тъмни облаци, които като да се биеха, прегръщаха и отново разлъчваха, сипейки снежни късчета по всички страни, като бели искри, - се подхлъзнах неочаквано за мен и полетях в една пропаст. Да извикам, беше ме срам, аз вървях след водача си и, стиснал зъби, ровех с крака и ръце рохкавия сняг, а в туй време в паметта ми целият ми живот минаваше като кинематографии ленти, развиващи се със страшна бързина. Така падащ, аз все пак съзрях, че се приближавам към края на отвесна канара, която се спускаше право надолу и зад която моето хлъзгане щеше да се превърне в неволно хвъркане... Какво мислех в тоя момент? За да бъда справедлив, трябва да призная, че не помня точно, но все пак имах много странно чувство, като че ли това се случваше с някой трети, а аз наблюдавах само отстрана, като зрител... Бяха само няколко крачки от съдбоносния край, когато там се показа една синкава фигура, като да бе направена от прозрачно стъкло, простря ръка към мен и аз се спрях неочаквано за себе си, неразбиращ нищо, като насън. Помислих, че е халюцинация. Не, фигурата още стоеше там, само че ръката й сочеше много недвусмислено нагоре - пътя, по който бях се хлъзнал. И чудно, аз разбрах тоя жест, и без да се запитам защо, му се подчиних, станах на краката си, като да не бе се случило нищо, закрачих нагоре, по тая почти отвесна стена, по която бях паднал, като да вървях по равно! Нищо не мислех, освен за оная насочена нагоре ръка, която със своя жест като че ли ми даваше сили, или, по-скоро, крила. Когато след няколко минути бях отново на пътеката, мислех, че ще намеря водача си разтревожен или поне любопитен, а той само внимателно се взираше там, откъдето бях дошъл.
към текста >>

Та как е възможно човек да има такъв вид на стъкло и да се явява така неочаквано?
- попитах аз от своя страна, доста изненадан. - Този, при когото отиваме! Той те спря и ти помогна пред самата пропаст. Аз се стреснах и смутих даже по-силно, отколкото при самото падане. Значи това не беше халюцинация! Та как е възможно човек да има такъв вид на стъкло и да се явява така неочаквано? И аз не знаех нито какво да мисля, нито смеех да питам нещо. В мен се бореше разумът с фактите, които преживях. Той ми казваше, че това е нещо немислимо, невъзможно, а самите те, моят собствен живот, тъй чудно спасен, възвръщането ми на пътеката така бързо, като че ли изнесен на невидими крила, всичко това ми говореше, противно на разума, че тук се случи нещо необикновено, неизвестно досега за мен. - Как е възможно всичко това? - запитах учудено аз - Нима това не е сън или халюцинация?
към текста >>

Той изглежда странен, като да е направен от стъкло.
- И ангелът си тури ръка на главата ми и ми каза, че ще оздравея... Тъй леко ми е сега, тъй хубаво! Мамо, аз няма да умра, няма... Ангелът ми каза, че ще бъда здрава!... Върви момък край пустия бряг на Темза - зная аз това място. Водата е пълна с мазни петна и мръсотии. И ние сме близко до него. Той изглежда странен, като да е направен от стъкло. В главата му сякаш има някакви пламъци. Ние ги виждаме много добре. Той се приближава до самата стръмнина на брега, оглежда са наляво и надясно, поглежда неволно небето... Ние се спряхме на няколко крачки от него и го загледахме. От реката се показаха сиви, с неправилна форма същества, които постоянно протягаха своите ръце, подобни на димни облаци, които се разтягат без мяра и форма, и започнаха да го притеглят все повече и по-близко до брега. Когато той погледна към небето, ние веднага се вдигнахме на няколко десетки метра над него и един розов лъч се протегна от нас до неговото сърце, а после и до главата му.
към текста >>

57. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

ТОМ 20

Защото светът може да бъде красив и хармоничен, но въпреки това кривото огледало или стъкло ще даде изопачени образи.
Защо са боевете между хората? Ето на, Вас самия Ви биха, и то жестоко, грубо... Чувал съм много проповеди за свобода, за ненасилие - но миелите ли, че ако Ви срещне един лъв, ще Ви пощади само защото не мислите като другите хора? О, да знаете колко пъти съм мислил и понякога подтиквал разговора към тия въпроси, но освен баналности, рядко съм чувал свястна дума от моите учени приятели и философи, които вечно спорят, доказват или отричат... все в името на една и съща наука... По един и същи факт вадят две противоположни «истини» и двата лагера ги защитават най-отчаяно... - Да, и това сочи само, че зад тези «истини» стои нещо по-възвишено, което ги обгръща - една обща истина, която примирява противоречията. Но за това е необходимо повдигане, дълбоко разбиране и искрено отнасяне с нещата. А за да стигне това, человек трябва да стане свободен, понеже само свободният от странични мисли може да схване правилно истината. Защото светът може да бъде красив и хармоничен, но въпреки това кривото огледало или стъкло ще даде изопачени образи. И затова Христос, великият Учител на човечеството, е казал: «Който иска да ме следва, да остави дом, баща, майка и сестри и братя, и самия си досегашен живот, да си вземе кръста и да тръгне след мене! » - Но това не е ли в противоречие с Божествения закон да почиташ баща си и майка си? - попита царят. - Не ли тъкмо такива противоречия са пратили Христа на кръста? - Исус отиде на кръста по други причини.
към текста >>

58. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ТОМ 20

Често отбягвам и да ги гледам, защото понякога лицето им става като стъкло - и под него се явява друго, после трето, после без думи изпъква цялата минала история на човека... И тоя път й казах да седне на стола недалеч от мене и веднага се концентрирах, с желанието да отразя състоянието й в себе си.
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ За тия, които не знаят, обикновените хора, това може да бъде фантазия, измислица, разказ. Но тия, които са надникнали зад всекидневното, до душата на които се е докоснала вечната светлина, за която няма граници, време и смърт, ще разберат по-добре това, което ще четат. ... Тя помоли да я приема, макар че денят не беше обикновеният, в който приемах. Не беше тя първото изключение този ден и не виждах причини да й откажа. За хората, които идват да им гледам, аз обикновено нищо не мисля, защото само в такъв случай мога да мисля и виждам това, което е, а не само едни субективни преживелици на днешния ден или живот. Често отбягвам и да ги гледам, защото понякога лицето им става като стъкло - и под него се явява друго, после трето, после без думи изпъква цялата минала история на човека... И тоя път й казах да седне на стола недалеч от мене и веднага се концентрирах, с желанието да отразя състоянието й в себе си. Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене. Започна със силно щракане в лявото коляно, главоболие в задната част на главата. Знаех вече, че се е плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка в живота и е измъчила душата й. Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше - красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси, бе въплотен почти като жив.
към текста >>

59. ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

ТОМ 20

В едно голямо стъкло я понесъл царският син.
Царският син искал да запита нещо, но не посмял. На друго място, гдето те нощували, попаднали в къщата на един много учен човек, който се занимавал с естествените закони и животни - много бил прочут. В двора му имало един басейн, гдето плавала специална морска рибка. Той само за нея говорил с часове. На сутринта за много диаманти я разменил. В едно голямо стъкло я понесъл царският син. Стигнали до една река. - Много обичаше тоя човек тая рибка, нали? - казал мъдрецът. - Да, много я обичаше - съгласил се и царският син. Взел мъдрецът стъклото и изхвърлил рибката в реката.
към текста >>

Взел мъдрецът стъклото и изхвърлил рибката в реката.
В едно голямо стъкло я понесъл царският син. Стигнали до една река. - Много обичаше тоя човек тая рибка, нали? - казал мъдрецът. - Да, много я обичаше - съгласил се и царският син. Взел мъдрецът стъклото и изхвърлил рибката в реката. - Защо всички пущаш? - запитал го царският син. - Защото Любов без свобода е робство и самоизмама. Ако те се обичат както трябва, те пак ще се намерят. Но конят ще отива сам, без юзда, птичето -без кафез и рибата - в самата река, където й е мястото!
към текста >>

60. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

ТОМ 20

И той си вперва погледа в сивотата на ранното утро, опрял горещо чело в стъклото на прозореца. Защо?
Защо всичко така в живота започна да се съчетава мизерно, ужасно, съдбоносно за толкова добри и бедни хора? «В училището млад или стар учи, но програмата не реди - това не е твоя работа» - спомни си той думите на Учителя. «Земята е училище, тоя живот е училище...» Да, така е, но... И той сеща, нещо се бунтува вътре в него. Защо в това училище едни учат с баници, музика и пухени възглавници, топли стаи, а други - гладни, окъсани, често без хляб, често без покрив, а понякога и без здраве и надежда за утрешния ден? Защо? И той си вперва погледа в сивотата на ранното утро, опрял горещо чело в стъклото на прозореца. Защо? А то е все едно да питам защо кокичето е бяло, а теменугата е оцветена тъй разкошно... защо?... защото в живота всичко Е... А ние, ние всички тогава? - пита се Генко и стиска юмруци неволно. Разбирам, ако съм някой недъгав, слаб, едва дишащ - аз ще приема всичко това, но тогава защо природата ми е дала тия сили? Нима ще е толкова глупава?
към текста >>

Той почва да се разхожда из стаята, после се сеща, че може да пречат крачките му на спящите и пак опира чело в стъклото на прозореца. Накъде?
Не може така. Хиляди хора умират... всеки ден. А той, Генко, стои и гледа! Избиват се стотици, той само да охка ли? Не, това е невъзможно. Той почва да се разхожда из стаята, после се сеща, че може да пречат крачките му на спящите и пак опира чело в стъклото на прозореца. Накъде? Ето, тия кръстопътища, които все по-често и по-често се изпречват, спират го и го правят да стои в нерешителност. Понякога му се струва, че е дърво, което силната буря е изтръгнала с корените и те сега, оголени, без почва, чакат нещо, а и цялото дърво съхне. Той познава много хора сега - но всички те като че ли са далеч някъде, като насън. Нещо в него мълчи, нещо, на което той е свикнал да чува отдавна гласа. Друг път някаква буря го носи на своите криле и той е стража за всички.
към текста >>

- шепне той, унесен в мисълта си, притискащ чело о стъклото - кое?
Той познава много хора сега - но всички те като че ли са далеч някъде, като насън. Нещо в него мълчи, нещо, на което той е свикнал да чува отдавна гласа. Друг път някаква буря го носи на своите криле и той е стража за всички. И все пак той чувствува, че много отдавна е излезнал от пътя си, че върви, но тъй, както насън, че нещо в него му шепне, че всичко не е така, както трябва да бъде. Но кое трябва да бъде? - шепне той, унесен в мисълта си, притискащ чело о стъклото - кое? Ако е за живота, дал бих го, ако е... и той не довършва -мисълта му се разсейва като утринна мъгла и той полека се отдръпва назад. Някакъв автомобил профучава в близката улица. Генко като че ли това е чакал - тихо заслиза по стълбата. Когато стигна на Изгрева, всичките прозорци бяха тъмни. Той се изправи до едно борово дърво и се загледа към стаята на Учителя.
към текста >>

Та ако една отрова, и най-силната, е в своето стъкло и седи в някой шкаф на химическия кабинет или аптеката - какво лошо има в това?
И ако някой греши и върши престъпления - това е неговото минало, което сега се изявява. Сегашното му ще се изяви в бъдещето. Ние трябва само да помогнем доброто, което всеки носи в себе си, да вземе надмощие над злото, както цветята - над бурените в една градина. - Но злото е толкова силно, Учителю! - Силно! Та ако една отрова, и най-силната, е в своето стъкло и седи в някой шкаф на химическия кабинет или аптеката - какво лошо има в това? Всичко е да не я туриш в стомаха или тялото. А и тя си има своето предназначение, но с нея ще оперират лекарите, учените. Какво ви смущава тя? - Ами тия нещастия, които са около нас? - Те са резултат на един неразумен живот.
към текста >>

61. 40. СТАРОТО И НОВОТО

ТОМ 20

3-4) Общоизвестен факт е, че човек вижда вън от себе си всичко под цветното стъкло на своето настроение, на своята опитност, на своите мисли и чувства... Така понякога, когато е в добро настроение - в гората, между тревите и цветята, слуша гласа на птичките, - животът му се струва прекрасен.
40. СТАРОТО И НОВОТО (В. «Алфа», г. I, бр. 8, понеделник, 23.VI.1924 г., стр. 3-4) Общоизвестен факт е, че човек вижда вън от себе си всичко под цветното стъкло на своето настроение, на своята опитност, на своите мисли и чувства... Така понякога, когато е в добро настроение - в гората, между тревите и цветята, слуша гласа на птичките, - животът му се струва прекрасен. Всичко му се струва постижимо, розова светлина облива всичко около него. Друг път, когато е в песимистично настроение - напротив, - всичко му се струва мрачно, безмислено, невъзможно. Мислите, които вълнуват ума, чувствата, които бликат из сърцето човека, създават около него онази специфична атмосфера, през която той влиза в съприкосновение с външния свят. Ако тези мисли са възвишени, ако тези чувства са благородни - то небето на този човек ще бъде ясно, слънцето ще грее - и той всичко ще вижда в неговите естествени отношения. И обратното е вярно - ако мислите на човека са ограничени, слуги на неговия личен егоизъм, и чувствата му са низки - то небето на тоя човек ще бъде мрачно - облаци и мъгли ще го обвиват, няма да има достатъчно светлина и топлина, тъй необходими за живота.
към текста >>

62. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

ТОМ 20

Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор .
В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях.
към текста >>

63. 17. В светлината на Учителя

(Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 3, стр. 86)

ТОМ 20

Някаква оса влезе през горния отвор на прозореца и след малко започна да се бие по стъклото, като искаше да излезе.
А дали «това», което те е вдъхновило, е било точно такова, каквото ти си го мислил и обичал, не е важно. Ако е имало повече - радвай се, че ще има какво да видиш в него и в бъдеще. Ако е имало по-малко - ти си го накичил с цветовете на собствената си душа - нищо не е изгубено. И макар нещата да се не повтарят, едно утешение има - че те с любовта могат да станат в бъдеще по-хубави! Веднъж Учителят ми говореше за важни неща. Някаква оса влезе през горния отвор на прозореца и след малко започна да се бие по стъклото, като искаше да излезе. Учителят стана и много внимателно я хвана и пусна да си изхвръкне. Навярно съм го погледнал учудено - една оса не си струва толкова труд и грижи, - защото той ми каза: - Не осата, а животът, който е в нея, е свещен и заслужава грижите!
към текста >>

64. (80) Среща с царя на 13.VI.1940 г. във Враня от 10 и ½ до 12 и ½ ч сутринта

ТОМ 20

- Да, и аз затова не исках да го приема... След като се върнах и Учителят ме държа на разговор до 3 и половина часа и бях много изморен, та затова оставих вписването за днес, пък бях и малко настинал, та не ми беше добре, защото още се къпех, като ме извикаха да вървя, и ме духа вятър в автомобила, на когото едно стъкло беше отворено, и бързахме много, защото бях отложил виждането с половин час.
Когато Русия е толкова наблизо, но там далавери не можат да станат. Посъветвах го да държи с Русия, защото засега най-износно за държавата е там, и се смяхме на вица, че царят бил уж казал: «Аз съм с Англия, войската - с Германия, а народът - с Русия.»538 Разговорът беше разнообразен, но не много значителен и после много интимен в някои мнения, за да го записвам. Казах му, че иде много важно време и той, щом мисли, че са глупави министрите, лично трябва да следи, защото моментите са много опасни. Каза ми, че избегнал да срещне английския посланик в Москва, който минал оттук и искал да се срещне с него - било го страх, че ще направи интриги някакви. - Щом не са го приели в Гърция и Румъния, нямаше защо и Вие да го приемате, той би се явил тогава като един мандатьор на Балкана в Москва и можеше да направи интриги, от които никой не би прокопсал. - Да, и аз затова не исках да го приема... След като се върнах и Учителят ме държа на разговор до 3 и половина часа и бях много изморен, та затова оставих вписването за днес, пък бях и малко настинал, та не ми беше добре, защото още се къпех, като ме извикаха да вървя, и ме духа вятър в автомобила, на когото едно стъкло беше отворено, и бързахме много, защото бях отложил виждането с половин час. Както и да е, наближават големи работи, а всички като че сме омотани и се занимаваме само с дреболии, а големците - и с далавери и кражби - съвсем на дребно... Боже, пази България!
към текста >>

65. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

ТОМ 20

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 144 За Рентгеновите невидими лъчи стъклото е също непрозрачно.
на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 141 Андро Лулчев е рожденият брат на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 142 Под тази рисунка е поместена «Приказка за царския син и мъдреца», която е публикувана в книгата на Любомир Лулчев «Вечният извор» и в настоящия том е в раздел II. Творчество: В светлината на Учителя, на стр. 127-128 (Бел М И ) 143 Магле! - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 144 За Рентгеновите невидими лъчи стъклото е също непрозрачно. Изглежда, че това дете е имало физиологическо «разстройство» на очите да хваща трептенията на силовите полета, заобикалящи подземния поток. (бел. а.) 145 То ще представлява материал за една специална брошура, издание на «Житно зърно» (бел. а.) 146 Последното водотърсене е в с. Иситлии (Карнобатско), където може да се справят любопитните. (бел. а.) 147 Такива вече са правени от сондата - кладенец при кожената фабрика; при тоя на фабрика «Прошек», а също и много по-изобилна вода щеше да имат и при Захарната фабрика, ако бяха слезли още няколко метра по-дълбоко. (бел.
към текста >>

66. 68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.)

ТОМ 21

А за да разберете това, трябва да бъдете здрави, защото болният прилича на криво стъкло: всичко през него се вижда криво и изопачено - лъжливо.
И, съгласно съвременната наука, нищо не може да се унищожи - нищо не може да загине, освен привидно. Затова премахнете страха, вие, на които условията около вас са неблагоприятни. Знайте: животът има свой господар. Той храни врабчетата, ще нахрани и вас. Но и вий трябва да се помъчите да разберете защо сте изпратени на тоя свят, защо живеете, каква е вашата истинска задача в света. А за да разберете това, трябва да бъдете здрави, защото болният прилича на криво стъкло: всичко през него се вижда криво и изопачено - лъжливо. До неделя ще продължим. С братски поздрав: Любомир
към текста >>

67. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

ТОМ 21

* * * Един ден бели отблясъци ще затрептят в твоя прозорец, ще отвориш сънен очи и ще Го видиш в стъклото.
Много са чудните картини и ярки съновидения, които предхождат и съпътствуват нашите братски срещи. Ако искаш да осветяваш пътя на хората, ти не само трябва да будиш, но и да приобщаваш душите, възстановявайки първичния колективен дух, които постоянно ни подтиква към творческо възраждане. Без канон и строга външна мантия, но с едно определено повдигащо духа усещане, ние и до днес се събираме, когато чуем, че Светозар идва. И тогава нашето ежедневие подобно красива симфония, носена от повика на душите, се превръща в поезия, а някои от приятелите естествено и непринудено будят своя поетичен дух. В общуването това внася лекота, защото поезията предава невинност и оцветява онези вдъхновяващи моменти, които повдигат една цяла епоха, забавила нормалния си ход. * * * Един ден бели отблясъци ще затрептят в твоя прозорец, ще отвориш сънен очи и ще Го видиш в стъклото. Не питай чие е това лице, не питай! Той е пролетният дъжд, в който та си играеше като мъничко дете Той е вятърът, който милва зрялата ръж в полето; Той е Този, Който избърса сълзите ти след първата раздяла. Затова ти казвам: не питай чие е това лице, не питай! * * * Очите на Рила Божия благост! Гледат ме с радост, щом мисля за тях.
към текста >>

68. 14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

ТОМ 22

На покрива има голямо стъкло, през което стаята се осветява естествено, формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход.
В бъдеще ще се сбъдне всичко, което Учителят казва за нея. След войната Чърчил променя донякъде лошото си отношение към Братството и когато нашият външен министър от правителството на Кимон Георгиев, отива при него на разговор по въпросите на мира, ТОЙ му казва, че нищо не може да каже за положението на България, но като си отиде в страната да поздрави Бялото Братство. Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил. Това нашите приятели запазват в дълбока тайна, защото е можело да ни коства много, особено по време на процеса срещу Братството. При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят („Параходът" е бараката, в която живеят и работят стенографките. На покрива има голямо стъкло, през което стаята се осветява естествено, формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход. В нея всеки може да работи много леко и удобно.) Учителят, сериозен и съсредоточен, заедно с Гавраил Величков застава в средата на поляната. Минават ята самолети и се отправят към Румъния да бомбардират. Учителят е в молитвено състояние и голямо напрежение. По лицето му се стичат струи пот. Тревогата трае повече от час, а Учителят остава съсредоточен на своя пост.
към текста >>

69. VIII. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Тогава се излива в друг съд, но този съд хрябва да е от стъкло или калайдисан, или гледжосан, и се оставя да се утаи 24 часа.
Във всеки случай в употреблението на гроздето като храна на болни тряб- ва'да се има предвид общото състояние на болния и комбинацията с другите храни. Да не се гълтат никога шлупките и семенцата на гроздето, а добре да се предъвкват - като каша. Как може да се приготви гроздов сок вкъщи Взема се добре зряло грозде на зърна, и като се измие добре в изобилна прясна вода, сипе се в един съд и се подклажда отдолу огън, да ври до кипване. Тогава се смъква и оставя да изстине. Когато изстине добре, смачква се и сокът се цеди през телено сито и наново се подклажда огън, обаче ври не до кипване. Тогава се излива в друг съд, но този съд хрябва да е от стъкло или калайдисан, или гледжосан, и се оставя да се утаи 24 часа. Така приготвен, сокът е вече за наливане в бутилки. Правила за наливане в бутилки Вземат се празни, но добре измити бутилки, на големина по желание, и се потапят в гореща вода, но обаче на дъното на съда се поставя дъска. Като се извърши горното, напълват се бутилките до шията с гроздов сок и се потапят наново в гореща вода за варене, без да се забравя поставянето на дъската в дъното на съда. Извършва се същото варене без кипване. В този момент бутилките се запушват с чисти тапи, дъбови, и добре се запечатват с восък за целта, за да не влиза въздух и да не ферментира сокът.
към текста >>

И.) [3] Бутилка с вместимост 1 кг, пълна с обикновена чиста вода, се поставя зад стъклото на прозореца на слънце, (бел.
Затова и ние се намираме най-близо до Слънцето сутринта. И лечебната сила на слънчевата енергия преди изгрева е за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрева е за дихателната система, а от 9 до 12 ч - за стомаха, т. е. целебното действие върху болния стомах на слънчевите лъчи е през това време. (бел. а.) [2] когато - остар. докато (бел. М. И.) [3] Бутилка с вместимост 1 кг, пълна с обикновена чиста вода, се поставя зад стъклото на прозореца на слънце, (бел. а.) [4] конвалисентни (отлат.) - оздравяващи, възстановиващи се от болест (бел. М. И.)
към текста >>

70. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

По какво се отличава добрият от лошия, чисто стъкло - от нечисто стъкло?
Не съм отговорен пред вас. Хубаво, не хубаво - правя го. Има Божествен план; няма отклонение. Цялата вселена на каша може да стане, но една резка няма да се измени от плана Му„ Най-мъчното в света е да виждате хубавото пред лошото. Турете един максим. По какво се отличава добрият от лошия, чисто стъкло - от нечисто стъкло? Чистото стъкло пуща повече светлина. Този, който пропуща най-много лъчи на Любов, Мъдрост и Истина, той е добър човек, а който пропуща по-малко лъчи, е лош човек. Хората се отличават по лъчите, които пропущат през себе си. Колко светлина се пропуща през теб. От Невидимия свят за всеки добър човек му се изпраща специална светлина.
към текста >>

Чистото стъкло пуща повече светлина.
Хубаво, не хубаво - правя го. Има Божествен план; няма отклонение. Цялата вселена на каша може да стане, но една резка няма да се измени от плана Му„ Най-мъчното в света е да виждате хубавото пред лошото. Турете един максим. По какво се отличава добрият от лошия, чисто стъкло - от нечисто стъкло? Чистото стъкло пуща повече светлина. Този, който пропуща най-много лъчи на Любов, Мъдрост и Истина, той е добър човек, а който пропуща по-малко лъчи, е лош човек. Хората се отличават по лъчите, които пропущат през себе си. Колко светлина се пропуща през теб. От Невидимия свят за всеки добър човек му се изпраща специална светлина. Но щом се отклони, тази светлина се отстранява.
към текста >>

71. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

ТОМ 24

Г-н Дънов чете и проповядва седешком, без какви да било писмени бележки; и чете с увеличително стъкло (леща или лупа).
А мъжете, макар слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. Всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда, - тогава едва сядат и те. Г-н Дънов чете и проповядва седешком, без какви да било писмени бележки; и чете с увеличително стъкло (леща или лупа). Оная утрина той говори повече от час, но макар слънцето да печеше силно, та мнозина бяхме в пот, никой не се помръдна от мястото си (24). Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в които участвуваха всички. Музиката им е особена, за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Песните им, слаби откъм поезия, са чисто духовни и щастливо засягат братствените подвизи на земния живот - една евангелска черта, която пакостно липсва у старите формалистки черкви. За пример, вземете следните откъслеци: "Зора се чудна зазорява, зора на светъл нов живот"... "Слънцето на любовта изгрява веч на света: Вредом праща светлина И разнася топлина.
към текста >>

72. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

ТОМ 25

" Той ми каза: "Аз се казвам дядо Иван." Тръгнахме с него по едно стъклено езеро и ходехме по езерото като по лед, но стъкло, твърдо и прозрачно.
Видях се при тялото си сам. ДВАНАДЕСЕТА опитност: "Пътувам по едно шосе от запад към изток като войник и бързам да стигна някои каруци да си дам раницата, за да ми олекне пътуването. Както вървях, видях един старец с бяла брада и с торбичка, пълна със златни монети. Като ме видя, той каза: "Зная аз къде отиваш ти, искаше да си качиш раницата на каруците! " Като чух тези думи на стареца, разбрах, че този човек е пророк и го запитах: "Как се казвате? " Той ми каза: "Аз се казвам дядо Иван." Тръгнахме с него по едно стъклено езеро и ходехме по езерото като по лед, но стъкло, твърдо и прозрачно. Аз запитах старее за светлината, която виждам от дълго време, какво значение има тя каза: "Това е злато." После го запитах за моята годеница, дали ще въ: = в моят път. Той каза: "Аз като отида във вашето село и раздрънкам звонкови златни, не само тя, но и всички ще дойдат! " Аз казах на Учителя тази опитност и Той ми каза, че златото представлявало Божествената Мъдрост, която чрез вас привлича всичко. Аз разбрах кой е дядо Иван и каква връзка имаме с него от миналия живот. Езерото показва миналия живот в небето и на Земята във време на първия; век на Християнството.
към текста >>

73. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

Д: И, когато бяха бомбардировките, нито едно стъкло не се счупи на Учителя, колко високо беше.
В: Да могат да се приберат. Да. Сега тука виждам чешмичката. Поляната, която е била голяма, широка поляна. Д: Там играехме 500-600 души Паневритмия. В: Ето я вече градината, алеята. Д: И, когато бяха бомбардировките, нито едно стъкло не се счупи на Учителя, колко високо беше. В: Бомби не паднаха на Изгрева? Д: А-а-а! На Калудов къщата, тя беше на югозапад малко от Салона - на около 200 метра. Там паднаха бомби, разбиха водопровода към Дианабад, работи. В: На самата поляна не падна?
към текста >>

74. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Не приличаше ли тя на парчета строшено стъкло, дордето аз пазя до... ОКТОМВРИ 1923 г.
Той ми кимна - продължавам аз, усмихна ми се, поздрави ме. Т. Стоименов е един от първите ученици на Учителя - досети се каква е работата, направихме благодарствена молитва за чудното посещение. После всички ми доказваха грижи и внимание. Коланът дълго още стоя там, гдето го бях захвърлила. Тяхната обич! Не приличаше ли тя на парчета строшено стъкло, дордето аз пазя до... ОКТОМВРИ 1923 г. [Екскурзията до Мусала от 27-31 август 1923 г.] „Опълченска”. Повечето са се завърнали от комуните. Най-добре прекарали Свирчовските комунари в Русе, а онези към Айтос, Бургас Бог да ги жали. Изпокапали от труд, глад и несгоди; едва ли не измрели от треска. Всеки разправя опитностите.
към текста >>

75. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Боев, охотно ни развежда навсякъде и ни показва и копията на скъпоценни камъни - от стъклото-страж.
Учителят ме покани да изпея новата песен: „В начало бе Словото”. Отначало се смутих, но после забравям всичко и запявам с вдъхновение. 27 НОЕМВРИ [1924 г.] В музея сме, разглеждаме насекомите. Не само тях, но и скъпоценните камъни. Професор Бончев, личен познат на бр. Боев, охотно ни развежда навсякъде и ни показва и копията на скъпоценни камъни - от стъклото-страж. Колко е хубаво да се учи по естествена история! Но да имаш такъв учител като бр. Боев! 30 НОЕМВРИ [1924 г.] Кой от двама ни е по-силен, той или аз? - Той, щом като изгубих спокойствието си. Щом току-що запалената у мен светлина клони да изгасне, щом не можейки да уча заспивам над урока си.
към текста >>

76. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Чашата беше като царска, а виното подобно разтопен рубин се виждаше през бистрото стъкло и ми говореше за един нов завет на Духът.
Защо, когато бях при Учителя почувствувах се тъй близко при Него? Не се ли самозаблуждавам? Знаете ли що? Когато си взимах сбогом, Той ми даде две пълни чаши сладко вино! Колко бях наистина жедна! Чашата беше като царска, а виното подобно разтопен рубин се виждаше през бистрото стъкло и ми говореше за един нов завет на Духът. Кажете, достойно ли е за един ученик да пие вино пред Учителя си и то с такава жажда? Не е ли чудно и това, че като че ли Той знаеше отначало цялата постройка на сюжета и никак не ме попита за двете чудни имена X. и А. А името на Синът Божий аз нарекох Еммануил. Не сбърках ли?
към текста >>

77. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но нам, на които е известно, че смъртта не е нищо друго освен ограничение на добрите условия за развитие на човешката душа, какъв смисъл би имало да строшим „стъклото”, както Учителя се изрази?
Но не Ви ли е дочул Учителя, та вчера така категорично разгледа становището на всички наситени от живота?! А може би Вий не бяхте сама! Безсъмнено мнозина още викаха смъртта, като че ли не всеки човек е обречен да я срещне рано или късно! До кога, о, Боже, ония които си Ти призовал към безсмъртие ще мислят, че смъртта, резултат на грехът сред человека, носи спасение!! До кога, до кога?! Но нам, на които е известно, че смъртта не е нищо друго освен ограничение на добрите условия за развитие на човешката душа, какъв смисъл би имало да строшим „стъклото”, както Учителя се изрази? О, да биха знаяли ония, които прибягват до острието на ножа, до отровата или пък се хвърлят от високият балкон! Да биха знаяли, че тъкмо в тоя момент ръката на щастието посяга да ги докосне! Человече, който и да си, в тоя решителен момент отложи онова фатално действие, което би прекъснало нишката на живота ти! Още първите часове на така продължения ти живот ще ти докажат, че щастието е тъй близко, тъй близко до теб! Не се унижавай с убийство на самия себе си, а прибегни до чистата искрена молитва, дори и тогава кога считаш унижение да се молиш комуто и да било!
към текста >>

78. 7. Великият опит

Глава 3. Принципите на Учението.

ТОМ 28

Народите приличат на опитния златар, който притежава мерки и средства точно да разбере какъв е метала - благороден ли е или не, и какъв е скъпоценния камък - диамант или стъкло.
Религията също е правила и прави своите опити. Например навремето инквизицията беше един такъв опит, в миналото пък и до ден днешен войната също така е един опит. Историята е пълна с опити. Някои от тях са сполучливи, дават добри резултати, а някои са катастрофални, народите стават жертва на хрумванията на такива “учени” и “доброжелатели” на човечеството. Човекът и обществото представляват живо тяло и най-благоприятно поле да се правят опити и най-благоприятно поле да се разбере и отчете дали опитът е бил сполучлив или не. Народите приличат на опитния златар, който притежава мерки и средства точно да разбере какъв е метала - благороден ли е или не, и какъв е скъпоценния камък - диамант или стъкло. Той никога не се лъже коя монета е златна и коя позлатена. Народът има същата способност, веднага да разбира, кое е право, кое е криво, кое е добро, кое е зло. Народът може да мълчи и да търпи, но това не значи, че няма мнение по въпроса, и че е лишен от критична и правилна мисъл. Учението на Учителя е един от великите опити на земята. Всичко в това учение лежи ясно, определено, точно.
към текста >>

79. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали.
През тази последна година от “старото хубаво време”, което безвъзвратно отлетя, беше събрано за нас всичкото великолепие на двадесетия век, всичката красота на необикновеното събитие, което отшумяваше, изцедил скъпоценния си нектар, разливащ се сега с всичката напираща сила, която вече не искаше да чака. Това беше богатата 1939 година, чийто неповторим блясък, щеше да изчезне зад ония тъмни и мрачни облаци, които предвещаваха апокалиптична буря през която човечеството щеше да мине. Годината не беше пределна само от политическо и военно гледище, тя не беше пределна само за човечеството, в частност и за нас - една кулминационна и един връх, който се издига като пламтяща факла, за да се разпръсне след миг на хиляди искри, стигащи до всичките краища на нашата изтръпнала земя. Дали стигаха тътнежите на онова, което летеше вече към земята, обезпокояващи и криещи смъртна уплаха? Нацизмът шумно и нагло развяваше своите знамена и се готвеше с едно махване на железния си пестник да промени не само географската карта на света, но да въведе нов нечуван “ред” на земята. Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали. Гърчовете бяха още далечни и глухи и сеизмографите на човешката съвест долавяха раздиращия вик, без да могат да се противопоставят с морални и материални сили и пресекат мътнокървавия поток, който щеше да залее изнурения свят. Границата на хармонията винаги опира до границата на хаоса - бялата раса стоеше няма и изтръпнала и никаква морална сила, никакъв хуманизъм като останки от миналото столетие, развяващи се сега като дрипели, можеха да й връчат кураж и смелост, за да мобилизира силите си и се пребори с настъпващия враг - беше страшно да се мисли дори, безскрупулността, жестокостта и насилието бяха безгранични, сякаш и парализираха народите. Тогава се случват епохалните събития, тогава настъпват тези чудни слънчеви мигновения, дошли в последния момент, изтръгнати от утробата на незнайното макар и с желязна схватка, за да възстановят равновесието. Светът беше зашеметен, когато Съветска Русия влезе в съюз с Хитлерова Германия. Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност.
към текста >>

80. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Имало и счупено стъкло и кръв, както научихме по-късно.
През 1936 година, когато научихме това, ние заплакахме с глас - да, това ни се стори страшно, погледнато всякак и жестоко и брутално и съдбоносно. Ужасът от това деяние беше неописуем. Да нападнат Учителя пред неговия дом, през деня!... Той никога не оставаше долу без хора, имаше винаги посетители. На прага, когато се готвел да посрещне този незнаен престъпник, ударите били тежки и целили главата. Имало и счупено стъкло и кръв, както научихме по-късно. Това нещастие ни струваше скъпо, скъпо ни струва още и миналото напира и мъчително като свредел то продължава да дълбае нашето сърце и нашата чувствителност. Да се нападне невъоръжен и незащитен човек от засада, откъм гърба беше нещо толкова подло и престъпно, не само от негова страна, но и от страна на тези, които са стояли зад него, най-заинтересованите, най - отявлените Му врагове, които не можеха да Му простят това, че Неговата аудитория беше голяма, че тя се увеличаваше и най-вече, че младежта прииждаше. Ние бяхме там и не бяхме слаби, неустановени, опитващи още учението, а бяхме узрели, стъпили здраво на краката си и щяха да оцелеят до края, както и устояха. Дали би могъл Той да се защищава по същия начин, дали би могъл да причини една драскотина на врага си? Бяхме потресени.
към текста >>

81. 22. “Говори Учителю: есе (2.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Рядко светъл салон е огромни прозорци - цялата южна стена, представлява стъкло.
А то беше неизмеримо и много, много имаше да се говори и пише тепърва за него. Докоснем ли тая книга, наберем ли заглавието с очите си и ние сме вече там. Салонът току що е предаден от майсторите зидари, дъските бели още смолисти ухаят приятно. Варосаните стени блестят, мирише и на вар. Светло е, не само защото денят е богат на слънце, много е светло. Рядко светъл салон е огромни прозорци - цялата южна стена, представлява стъкло. Столове още няма - изгревяни са донесли най-хубавите черги - подът е застлан, ние сме седнали кой както му е удобно, държим молив и тетрадка. Слушаме, гледаме, пишем каквото успеем да уловим. Утрото е ранно 5 часа, определения школен час. Съборът започва - всички са облечени празнично, всички чакат с трепет. Атмосферата в салона е наситена с необикновена мекота, красота, мир и радост, радост, че си на събор, че си вече пред катедрата, че слушаш първата беседа. Първата!
към текста >>

82. 12.8. Писаната мацана на капандурата

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

- Това е едно прозорче, което беше направено там на покрива, и това прозорче имаше стъкло.
Реват, за да им се задоволи техния котешки нагон. Така, че една пролет гледам там на капандурата, на покрива, беше застанала една котка хубава, писана мацана. Стои, чака и гледа през прозореца в кухнята. А в кухнята се разхожда котарака с вирната опашка. Вие нали знаете какво значи капандура? - Това е едно прозорче, което беше направено там на покрива, и това прозорче имаше стъкло. Целта на това прозорче беше, да осветява горния етаж. Така, че тази котка, откъде беше надушила и разбрала, че тук има котарак, и този расов котарак се казваше Мачо с вдигната опашка, аз не знам! Но тя беше разбрала, беше открила този котарак и сега стоеше там - ден и нощ седи там, и чака и оглежда котарака. Котарака мяуче, поглежда, оглежда се, качва се по стъпалата нагоре и също мяуче, обаче, тя горе е на покрива. Няма кой да го пусне.
към текста >>

83. 4.9. Песните на Учителя и Песнарките на Кирил Икономов

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Когато се качих и, когато отворих стъклото на самата библиотека, видях един материал, който беше опакован и пишеше: „Кирил Икономов в неговата музика - статии по музиката в „Житно зърно".
Най-интересното е, че когато реших да се занимавам с Кирил Икономов, аз днес е 22 януари 2007 г., на 21 януари, вчера беше много хубав ден. Аз отидох в Своге, беше много хубаво, слънчево време. Но след като залезе слънцето, аз се качих да си прегледам някой неща. И в съзнанието ми от една седмица кръжеше мисълта, че там има събран и подготвен материал на Кирил Икономов. Аз изобщо не можех да си спомня за това нещо. Когато се качих и, когато отворих стъклото на самата библиотека, видях един материал, който беше опакован и пишеше: „Кирил Икономов в неговата музика - статии по музиката в „Житно зърно". И когато погледнах онова, което аз съм опаковал, ами аз съм го направил преди 30 години! Сега например е 2007 г., аз това съм го направил преди 30 години - 1975-1976-1977 година. Тогава е опаковано и като отворих пакета, какво видях? Ами първо видях един опис. И на този опис бяха обозначени някъде към 8-9 различни списания на „Житно зърно", където имаше статии на Кирил Икономов.
към текста >>

84. 5. Нерукотворният образ на Исус Христос

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

На снимка №25 се вижда леглото на Учителя Дънов, и над възглавницата Му на стената е в рамка със стъкло „Антиминсът".
По-голямо доказателство на това няма, че той е над леглото Му. 5.6. Когато са Го запитвали, Той е отговарял, че тук художникът се е доближил най-близо до физическия образ на Исус Христос. А това означава качествата на този художник. 5.7. В „Изгревът", том XII сме публикували всички снимки от ул. „Опълченска" 66 - от № 1 до № 33. На снимка №25 се вижда леглото на Учителя Дънов, и над възглавницата Му на стената е в рамка със стъкло „Антиминсът". На снимка № 26 на стената е портрета на Нерукотворния образ. Това са доказателствата за които говорим. А цялата продукция от снимките от ул. „Опълченска" 66, говорят най-добре за дома на Петко Гумнеров, в който Учителя Дънов е преживял от 1905 г. до 1923 г., когато Се премества на Изгрева в т.н.
към текста >>

85. 2.43. Скалите

Борис Николов

ТОМ 32

Как могат те да живеят на твърдите като стъкло скали, как могат те да се хранят и да задържат влагата, когато скалата изсъхва щом я нагрее слънцето?
2.43. СКАЛИТЕ Животът е един, и ние трябва да знаем, че в каквито форми и да го срещаме, той е наш живот. Когато паднат мъгли и времето се удъжди за дълго, скалите разцъфтяват. Лишеите по тях оживяват и показват всичките си цветове. Всеки излиза със свой цвят - жълт, зелен, червен, чер и всеки има своята територия. Лишеите са първите пионери на живота. Как могат те да живеят на твърдите като стъкло скали, как могат те да се хранят и да задържат влагата, когато скалата изсъхва щом я нагрее слънцето? Лишеят, който е съчетание на две растения - гъба и водорасло, е разрешил тези задачи по един чудесен начин. Водораслата съдържа хлорофил, значи въпроса за храната е разрешен, но тя служи и за резервоар на водата. Но какво става по-нататък вечер, когато се захлади, въздуха осажда влагата по скалите, и лишея пие вода всяка вечер и се запасява. Да, просто растение, но какво гениално разрешение на една трудна задача представя то! Един учен, ако му се постави тази задача, би се затруднил.
към текста >>

86. 2. Истината за архива на Савка Керемидчиева. Съкровището при морените на Бивака

Архивите със Словото на Учителя Дънов на бивака „Ел Шадай”

ТОМ 32

2.10. Тук, на първата морена има поставени два буркана от дебело стъкло, които са поставени най-дълбоко, пълни със сто (100) сребърни монети от 100 (сто) лева.
Тогава Борис станал и се огледал. Пълна тишина! Така се спасил от змията. Ще повярвате ли? Вярно е! 2.10. Тук, на първата морена има поставени два буркана от дебело стъкло, които са поставени най-дълбоко, пълни със сто (100) сребърни монети от 100 (сто) лева. До 1944 г. българите ги укриваха в тенекии. 2.11. При „Столът на Епископа”, обозначен на скицата в дясно горе, където на него са сядали и са се съсредоточавали с мисълта си към Небето - има също съкровище. В един от бурканите под този „Стол на Епископа”, има също сто (100) сребърни монети по сто (100) лева. 2.12. Най-горе е „Зъбът на акулата” - и в нея има 50 сребърни монети.
към текста >>

87. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

Г-н Дънов чете и проповядва седешком, без какви да било писмени бележки; и чете с увеличително стъкло (леща или лупа).
А мъжете, макар слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. Всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда, - тогава едва сядат и те. Г-н Дънов чете и проповядва седешком, без какви да било писмени бележки; и чете с увеличително стъкло (леща или лупа). Оная утрина той говори повече от час, но макар слънцето да печеше силно, та мнозина бяхме в пот, никой не се помръдна от мястото си (24). Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в които участвуваха всички. Музиката им е особена, за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Песните им, слаби откъм поезия, са чисто духовни и щастливо засягат братствените подвизи на земния живот - една евангелска черта, която пакостно липсва у старите формалистки черкви. За пример, вземете следните откъслеци: „Зора се чудна зазорява, зора на светъл нов живот".
към текста >>

88. 87. Посвещението е идея на напредналите човешки същества

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Той гледаше душите, съзнанията на хората като през стъкло, знаеше всичко, което става там вътре!
87. ПОСВЕЩЕНИЕТО Е ИДЕЯ НА НАПРЕДНАЛИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА Учителят познаваше до най-малки подробности човешките души! Знаеше техните стимули, насоката на техните движения, законите на които се подчиняваха, знаеше конфликтите им и техния произход и извори. Всеки жест, мимика, постъпка, ... всичко, всичко от живота на хората му говореше, често викаше, крещеше и издаваше вътрешното съдържание на хората. Той гледаше душите, съзнанията на хората като през стъкло, знаеше всичко, което става там вътре! Евреинът като смяташе, че много знае, искаше без да премине през низшите степени на посвещение, направо да му бъдат разкрити тайните на битието. Учителят избра днес този плодотворен и много подходящ момент, който самият живот естествено му поднесе, да провери готов ли беше той за посвещение. Впрочем Учителят знаеше много преди това и сега, защото цялата душа на евреина беше разкрита, той я виждаше така както ние виждаме с очите си някой предмет. Но въпросът беше друг -самият евреин да осъзнае това, да насочи погледа си към себе си, към душата си, към съзнанието си и да види това, което Учителят гледаше. В съзнанието на евреина, освен идеята за посвещение имаше и много други, между които както казахме и идеята да се ожени за момичето.
към текста >>

89. 201. Просо за врабчетата. Всички хора сме за Бога такива врабчета

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

ВСИЧКИ ХОРА СМЕ ЗА БОГА ТАКИВА ВРАБЧЕТА Около южния прозорец на колибата бяха почнали да се събират врабчета, които цвъртяха силно и настойчиво, някой дори почукваха на стъклото, а други се блъскаха в него, искаха да влязат вътре.
201. ПРОСО ЗА ВРАБЧЕТАТА. ВСИЧКИ ХОРА СМЕ ЗА БОГА ТАКИВА ВРАБЧЕТА Около южния прозорец на колибата бяха почнали да се събират врабчета, които цвъртяха силно и настойчиво, някой дори почукваха на стъклото, а други се блъскаха в него, искаха да влязат вътре. Христов ги гледаше любопитно и каза на Андрей: - Това е техния говор - гладни са! При тях глада определя отношенията им. Когато не са гладни през лятото, никакви ги няма... И извади от шкафчето на бюрото си един пакет с просо. Отвори прозореца, врабчетата не само, че не хвръкнаха, а почнаха да кацат по ръцете му, да се мушкат, блъскат в ръцете му и да цвъртят. Той им изсипа просо на малката дървена площадка, специално направена за тази цел, но те го разпиляха на земята.
към текста >>

90. 252. Идеите на комунистите - правим революция

III. Нощ на борба

ТОМ 33

Той стоеше пред тези светлини като сираче пред разкошна витрина, пълна с най-разнообразни играчки и погледа му се губеше сред тях, и във фантазията вече си играеше с тях, но когато посегнеше, срещаше леденото, дебело и безчувствено стъкло.
252. ИДЕИТЕ НА КОМУНИСТИТЕ - ПРАВИМ РЕВОЛЮЦИЯ Изведнъж пред погледа на Андрей блесна София с хилядите си разноцветни светлини, които пропиваха цялото същество на Андрей. Всяка светлина беше като лъч от едно непостигнато негово желание! Той чуваше техните примамки, и протягаше безнадеждно желания към тях. Те като свредели на сонди, промушваха дълбините на съществото му и изсмукваха жизнените му сокове! Той беше и като фокус, в който се събираха всичките неосъществени желания на хората там долу, и му разказваха за своите неволи. Той стоеше пред тези светлини като сираче пред разкошна витрина, пълна с най-разнообразни играчки и погледа му се губеше сред тях, и във фантазията вече си играеше с тях, но когато посегнеше, срещаше леденото, дебело и безчувствено стъкло. Тази разкошна витрина - София, като натруфена блудница - всичко му предлагаше, но зад стъкло. Тя беше кръв от кръвта му и плът от плътта му, но непостижима! А Христов, даром беше му предложил да стане жител на света от мечтите му! Андрей се разпъваше между тези два свята! И като неразбиращо дете, посегна към огъня - поиска да съчетае, примири тези два живота.
към текста >>

Тази разкошна витрина - София, като натруфена блудница - всичко му предлагаше, но зад стъкло.
Всяка светлина беше като лъч от едно непостигнато негово желание! Той чуваше техните примамки, и протягаше безнадеждно желания към тях. Те като свредели на сонди, промушваха дълбините на съществото му и изсмукваха жизнените му сокове! Той беше и като фокус, в който се събираха всичките неосъществени желания на хората там долу, и му разказваха за своите неволи. Той стоеше пред тези светлини като сираче пред разкошна витрина, пълна с най-разнообразни играчки и погледа му се губеше сред тях, и във фантазията вече си играеше с тях, но когато посегнеше, срещаше леденото, дебело и безчувствено стъкло. Тази разкошна витрина - София, като натруфена блудница - всичко му предлагаше, но зад стъкло. Тя беше кръв от кръвта му и плът от плътта му, но непостижима! А Христов, даром беше му предложил да стане жител на света от мечтите му! Андрей се разпъваше между тези два свята! И като неразбиращо дете, посегна към огъня - поиска да съчетае, примири тези два живота. Колкото повече се приближаваше до София, толкова повече страданието в него растеше.
към текста >>

91. 254. Защо симпатизираше и работеше за Партията

III. Нощ на борба

ТОМ 33

Счупеното стъкло на прозореца затисна с една стара възглавница и го подпря със стола, вратата подпря с едно дърво.
Тя беше едра и много красива! Той можа да й се усмихне и каза: „Утре ще те занеса на Христов и той ще ми каже: „Велико бъдеще те чака... и писател може да станеш!...” - И се видя в кафенето на писателите при витрината, пиеше си кафето... Закашля се и изплю на пода грамадна кървава храчка. С яд я разтри с крак, и почна да пали нервно печката. Издраска цяла кутия с кибрит и не можа да я запали! Реши да си легне на студа. Счупеното стъкло на прозореца затисна с една стара възглавница и го подпря със стола, вратата подпря с едно дърво. Но сети се за Мими. Часовникът на дружество „Балкан” удари 21 часа. - Рано е още за спане, затова ще отида у Мими - си помисли, защото тази мисъл беше приятна и примамлива и затова може би беше забравил, че когато беше при Христов примираше за сън, че не беше спал миналата вечер цяла нощ. И затърси из джобовете си някое забутано левче за трамвай. Не намери.
към текста >>

92. 256. Най-великите хора - най-много са страдали! Тъкмо страданията са ги направили велики!

III. Нощ на борба

ТОМ 33

Главата му се завъртя, падна на леглото, но веднага се съвзе, пъхна се под юргана и в унеса си видя се като муха, която летеше в празна стая, и през стъклото на затворения прозорец гледаше красиви гледки - Райската градина.
Събуди се в още по-страшно и отвратително състояние, почувства мокрота под бузата си. Изплашен скочи, запали лампата и ужасен видя по възглавницата си размазана кръв. - Имал съм кръвоизлив! Свършено е с мене! Туберкулозен съм, и то в последната фаза! Главата му се завъртя, падна на леглото, но веднага се съвзе, пъхна се под юргана и в унеса си видя се като муха, която летеше в празна стая, и през стъклото на затворения прозорец гледаше красиви гледки - Райската градина. И той - мухата, бръмна и литна към градината, но блъсна се в стъклото и падна на пода. Почувства силни болки в гърдите си, но се съвзе и отново литна към прозореца. Пак се блъсна в стъклото, начука си главата, краката и крилете, и безсилен се строполи под прозореца с мисълта, че ще падне на твърдо, а почувства, че лежи на меко върху една грамада, цяла планина от изсъхнали трупове на мухи като него, които също бяха се разбили в същото стъкло в устрема си към Райската градина. И чу бръмчене като своето. Изправи се на болните си крака и се приближи до побратимата си, която беше без крака и криле.
към текста >>

И той - мухата, бръмна и литна към градината, но блъсна се в стъклото и падна на пода.
Изплашен скочи, запали лампата и ужасен видя по възглавницата си размазана кръв. - Имал съм кръвоизлив! Свършено е с мене! Туберкулозен съм, и то в последната фаза! Главата му се завъртя, падна на леглото, но веднага се съвзе, пъхна се под юргана и в унеса си видя се като муха, която летеше в празна стая, и през стъклото на затворения прозорец гледаше красиви гледки - Райската градина. И той - мухата, бръмна и литна към градината, но блъсна се в стъклото и падна на пода. Почувства силни болки в гърдите си, но се съвзе и отново литна към прозореца. Пак се блъсна в стъклото, начука си главата, краката и крилете, и безсилен се строполи под прозореца с мисълта, че ще падне на твърдо, а почувства, че лежи на меко върху една грамада, цяла планина от изсъхнали трупове на мухи като него, които също бяха се разбили в същото стъкло в устрема си към Райската градина. И чу бръмчене като своето. Изправи се на болните си крака и се приближи до побратимата си, която беше без крака и криле. Андрей бръмна и я запита: - Кой си ти и как си попаднал тук?
към текста >>

Пак се блъсна в стъклото, начука си главата, краката и крилете, и безсилен се строполи под прозореца с мисълта, че ще падне на твърдо, а почувства, че лежи на меко върху една грамада, цяла планина от изсъхнали трупове на мухи като него, които също бяха се разбили в същото стъкло в устрема си към Райската градина.
Свършено е с мене! Туберкулозен съм, и то в последната фаза! Главата му се завъртя, падна на леглото, но веднага се съвзе, пъхна се под юргана и в унеса си видя се като муха, която летеше в празна стая, и през стъклото на затворения прозорец гледаше красиви гледки - Райската градина. И той - мухата, бръмна и литна към градината, но блъсна се в стъклото и падна на пода. Почувства силни болки в гърдите си, но се съвзе и отново литна към прозореца. Пак се блъсна в стъклото, начука си главата, краката и крилете, и безсилен се строполи под прозореца с мисълта, че ще падне на твърдо, а почувства, че лежи на меко върху една грамада, цяла планина от изсъхнали трупове на мухи като него, които също бяха се разбили в същото стъкло в устрема си към Райската градина. И чу бръмчене като своето. Изправи се на болните си крака и се приближи до побратимата си, която беше без крака и криле. Андрей бръмна и я запита: - Кой си ти и как си попаднал тук? - Аз съм Адам, твой и на всички човеци бащата. Живях в тази градина, която се вижда от стъклото на прозореца.
към текста >>

Живях в тази градина, която се вижда от стъклото на прозореца.
Пак се блъсна в стъклото, начука си главата, краката и крилете, и безсилен се строполи под прозореца с мисълта, че ще падне на твърдо, а почувства, че лежи на меко върху една грамада, цяла планина от изсъхнали трупове на мухи като него, които също бяха се разбили в същото стъкло в устрема си към Райската градина. И чу бръмчене като своето. Изправи се на болните си крака и се приближи до побратимата си, която беше без крака и криле. Андрей бръмна и я запита: - Кой си ти и как си попаднал тук? - Аз съм Адам, твой и на всички човеци бащата. Живях в тази градина, която се вижда от стъклото на прозореца. Ти и всички знаете моята трагедия, защото тя е и ваша трагедия. Аз бях изпъден. От тогава аз и всички тези, на които труповете образуват тази планина, на която върховете достигат до небето и по цялата Земя, се търкалят костите и крилете им, те всички се борили да се възвърнат в изгубения Рай, но има нещо невидимо, в което се забиват. Всички търсим Рая, щастието, а намираме страдания, нещастия и свършваме със смърт! По-нататък сънят продължаваше.
към текста >>

93. 306. Знание дошло извън сетивата ни, отива направо в душата

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

Хората мислят, че са скрити и покрити техните мисли, чувства и постъпки, но в светлината на Учителя всичко това се вижда като през прозрачно стъкло.
Любовта е свят само на даване, на жертвуване, на упование в Бога. Точно по жертвата можеш да познаеш един човек, до къде е достигнал! Ако той наистина е видял този възвишен свят с всичките му богатства и прелести, земните богатства са нищо пред тях! Той без всякакво съжаление дава всичко, защото има и е видял по-ценно! Ако пък само повтаря какво е казал този велик окултист или онзи знаменит маг, той се държи за обикновеното, земното богатство. Хората мислят, че са скрити и покрити техните мисли, чувства и постъпки, но в светлината на Учителя всичко това се вижда като през прозрачно стъкло.
към текста >>

94. 343. Да се очертаеш рязко като предател

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

- Те за себе си били прави, а ти както винаги искаш да примиряваш непримирими неща като муха - искаш да преминеш през стъклото на прозореца... И после?
Не можах да се стърпя, похвалих се! - Христов направи недоволна физиономия. - Колегите ми ме обвиниха, че не съм набил и изгонил Цонко! Един дори ми каза, че в практическия живот нямало място за Христос... Щом аз съм имал възможност да изям Цонко и не съм го изял, той щял непременно да ме изяде. Най-интересното беше, че стана както тези прости хора мислеха и казваха. - Те за себе си били прави, а ти както винаги искаш да примиряваш непримирими неща като муха - искаш да преминеш през стъклото на прозореца... И после? - Отидох и при инспектора, който обикновено правеше ревизиите на моя магазин и му прочетох насаме писмото. Още щом почнах да го чета, почувствувах, че не трябваше, че това е грешка от моя страна. - Много добре си почувствувал, трябвало да се вслушаш в това чувство. Запомни, така ще се почувствуваш и много по-страшно, ако отидеш да предадеш Цонко и другарите му - добави Христов. -Да, но след като се обърне колата... - Не е изключено по този същия път, по който колата ти се обърнала, да минеш пак и пак да си обърнеш колата - да направиш същата грешка!
към текста >>

95. 48. „Новото Битие” - Пети Божествен ден. (30.05.1943 г., неделя, София - Изгрев)

ТОМ 34

Той внимателно я разгледа, постави снимката на вратичката на бюфета, като внимателно я закрепи между рамката и стъклото.
Учителят продължи: - Ти прочети тази книжка, че да видим ще ти хареса ли написаното в нея. - Добре, Учителю, ще прочета книжката, казах аз. Времето беше напреднало. Трябваше да се подготвям за сутрешната репетиция в Операта. Аз извадих от чантата си една моя снимка, на която бях написала на задната страна слова за Учителя и Му я поднесох. Той внимателно я разгледа, постави снимката на вратичката на бюфета, като внимателно я закрепи между рамката и стъклото. На другата вратичка на бюфета имаше едно листче, също така прикрепено. Тази снимка бях направила във фото „Изкуство” в 4 различни пози. Художествената управа на Операта искаше да представя тези снимки за програмите, афишите и вестниците. Секретарят на Операта Георги Димитров даже ми направи забележка защо не съм представила снимки с деколтета като другите артисти, а така с тая бяла якичка съм приличала на пансионерка, а не на артистка. Благодаря на светлите същества и на гениите на музиката, дето ме срещнаха с Великия Учител, с великото Му творчество и да слушам, и да пея, когато цялото Небе пее през Неговата цигулка и светлия Му глас.
към текста >>

96. 49. Снимки от операта „Севилския бръснар” на Джоакино Росини

ТОМ 34

А, дайте тая кърпа... В.К.: Аз сега ще забърша стъклото на рамката със снимката, аз мога да бърша.
49. СНИМКИ ОТ ОПЕРАТА „СЕВИЛСКИЯ БРЪСНАР” НА ДЖОАКИНО РОСИНИ В.К.: Да, сега тука в другата Ви страна - като оперна артистка Ви виждаме. Вие сте това, така ли? Л.Т.: Тука съм във второ действие „Севилски бръснар”. А, дайте тая кърпа... В.К.: Аз сега ще забърша стъклото на рамката със снимката, аз мога да бърша. И понеже тук е Ваш дом, аз не смея да барам, нали? Сега, тука Вие сте с бяла дантелена рокля. Л.Т.: Второ действие. Сега, тия волани са небесносиня коприна и художникът Кършовски93, по поръчение на Едмондо де Веки, нарисува грамадни макове. В.К.: Да.
към текста >>

97. 116. Концерт на Изгрева на 19 юли 1942 г.

ТОМ 34

Но след това Той тръгна пред нас, аз казах довиждане на майка ми и баща ми, те да си слязат, и ний подир Него отидохме на прозорчето на бараката на сестра Савка и Той с този пръст три пъти чукна на прозореца на стъклото.
Изведнъж таванът и стените паднаха, останах без салон. Без оградата, тя я нямаше. В.К.: Това е вече, влизате в друго поле на съзнание. Отваря Ви се съзнанието. Л.Т.: Знаменит беше тоз концерт. Но след това Той тръгна пред нас, аз казах довиждане на майка ми и баща ми, те да си слязат, и ний подир Него отидохме на прозорчето на бараката на сестра Савка и Той с този пръст три пъти чукна на прозореца на стъклото. В.К.: С показалеца на дясната ръка. Л.Т.: Тя отвори и вика: „Ах, Учителю! ” А Той каза: „Да влязат вътре брата и сестрата, аз след малко ще дойда.” То пише там. В.К.: Ставаше въпрос кой... Л.Т.: Изпрати една голяма торта, неначената (сестра София я донесе на табла), и я туриха в средата. И като узнаха, че ще дойде Той, че полудяха просто.
към текста >>

98. 209. Брат Христо - Кръстю Христов Трифонов

ТОМ 34

Ще счупят стъклото - каза - на кабината, дето говорят вътре по телефона.
Те казаха: ние сме заети, няма да можем да дойдем. Добре, ама аз нямах там текуща вода, трябваше да отивам далеч, да наливам вода. Взимам си съда за вода и тичам да налея вода. И на шосето имаше телефон, телефонна кабина. Както тичам със съда, един човек ме среща и казва: „Абе на Вас ли чукат? Ще счупят стъклото - каза - на кабината, дето говорят вътре по телефона. Някой чука.” Аз се спрях. Гледам, Веса Колева говори по телефона. Остави слушалката и излезе отвън, и вика: „Абе Лилиана, за тебе, на тебе чукам, ще счупя стъклото на кабината. Тази вечер имам един гостенин - селянин от селата, който има ясновидство и е пристигнал, и давам вечеря - жито ще сваря, и давам вечеря. Каня те.” Ето туй: вместо да наливам вода, да варя жито, аз отидох там.
към текста >>

Остави слушалката и излезе отвън, и вика: „Абе Лилиана, за тебе, на тебе чукам, ще счупя стъклото на кабината.
И на шосето имаше телефон, телефонна кабина. Както тичам със съда, един човек ме среща и казва: „Абе на Вас ли чукат? Ще счупят стъклото - каза - на кабината, дето говорят вътре по телефона. Някой чука.” Аз се спрях. Гледам, Веса Колева говори по телефона. Остави слушалката и излезе отвън, и вика: „Абе Лилиана, за тебе, на тебе чукам, ще счупя стъклото на кабината. Тази вечер имам един гостенин - селянин от селата, който има ясновидство и е пристигнал, и давам вечеря - жито ще сваря, и давам вечеря. Каня те.” Ето туй: вместо да наливам вода, да варя жито, аз отидох там. И този човек, селянинът, каза: „Когато живеехме у Бертоли, долу спря чешмата в мазето. Не ще и не ще - никаква вода не тече. Слязох аз - няма вода; слезе Бертоли - няма вода.
към текста >>

99. 210. Побоят на Учителя. Песента „Бог е любов

ТОМ 34

Т: А, аз пък занесох, имам във вестници печатано за онова време, 1936 година, когато счупи стъклото убиецът, който искаше да убие Учителя, пратен от свещениците.
210. ПОБОЯТ НА УЧИТЕЛЯ. ПЕСЕНТА „БОГ Е ЛЮБОВ” Л. Т: А, аз пък занесох, имам във вестници печатано за онова време, 1936 година, когато счупи стъклото убиецът, който искаше да убие Учителя, пратен от свещениците. Учителят беше на сцената и седнал пред пианото, и чукаше с ръцете Си върху клавишите на пианото. И до Него беше седнал Иванчо Кавалджията. И като видя - платеният убиец се нахвърли върху Учителя и Го удари по главата, Иванчо вместо да го защити, избяга. Този същият, на следващия ден доди и падна пред, на колени пред Учителя, да иска прошка. А той беше пратен.
към текста >>

100. 297. Колко е невъзможно да се работи с Лилиана

ТОМ 34

Аз ще си играя, ще го сложа под стъкло.
Това искам, друго нищо. И всичко ще бъде върнато, както трябва. Л.Т.: Ама не сега. В.К.: Добре, хайде после. Дайте сега четирите тефтерчета само, а онова, което е накъсано писмо на брат Христо, аз мога така да го направя, да го преснемем. Аз ще си играя, ще го сложа под стъкло. Л.Т.: Накъсаното? В.К.: Да. Л.Т.: Щото той много нападаше брат Михаил. В.К.: Михаил? Л.Т.: Михаил.
към текста >>

И онова, което е скъсано, аз ще го направя така, ще го сложа под едно стъкло и ще го подредя, и ще го преснема, и ще Ви го върна.
В.К.: Да. Л.Т.: Щото той много нападаше брат Михаил. В.К.: Михаил? Л.Т.: Михаил. В.К.: Аз предлагам: дайте четирите тефтерчета и дайте тия писма между Михаил и Кръстю и ония писма между Мария и Христо да ги преснема и ще Ви ги върна. И онова, което е скъсано, аз ще го направя така, ще го сложа под едно стъкло и ще го подредя, и ще го преснема, и ще Ви го върна. Л.Т.: Добре, ама... В.К.: Няма нищо страшно, всичко Ви се връща. Аз не желая да задържа нищо, защото отгоре ме наблюдават как работя и ако направя грешка и пропуск, ще ми отрежат пътя между мен и Вас. Л.Т.: Аз искам да зная кой е зад Вас? В.К.: Как кой е зад мене? Аз движа нещата, никой не е зад мене.
към текста >>

НАГОРЕ

1.3230180740356