Търсене в текстове за 'Страст'

Галилей Величков (1911-1985)

И Той не може да бъде безразличен към страданията, да бъде безучастен към техните молитви и безпристрастен към това, което са тръгнали да вършат тези, които летят с тези самолети.
Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън. Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам. Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение. Милиони молитви ежечасно се отправят към Бога от цял свят, за да бъде пощаден животът им от войната. А Господ и Бог сега присъствуват тук, пред теб, на тази поляна. И Той не може да бъде безразличен към страданията, да бъде безучастен към техните молитви и безпристрастен към това, което са тръгнали да вършат тези, които летят с тези самолети. Милиони молитви са насочени към Мен и аз трябва да им отговарям, защото Божественият Дух и Господ Бог е тук на земята и се намира в плът и кръв на "Изгрева". Аз изтръпвам. Смаян съм. Оглеждам се нескопосано насам-натам, наляво и надясно. Наоколо няма никой.
към текста >>

2. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Политическите страсти в България се разгорещиха.
Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка. По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали. Аз също бях смутен и в недоумение. Времената бяха смутни и напрегнати. Едни бяха за немските дивизии, други бяха против тях. Политическите страсти в България се разгорещиха. Но пред силата на немското оръжие всички мълчаха. През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса. Беше издигната идеята за обединението на славянството. Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството. Но навлизането на немските войски обърка всичко.
към текста >>

3. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти.
Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред. Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти. Това нещо го знаят от Учителя. Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става. Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение. Така смятат те, така разсъждават шепнешком. Но по едно време излиза солистката на балета, а тя пък е почти съвсем гола, облечена е с много тънко трико, защото представлява Ева в представлението - Ева от райската градина - и тя танцува сега танца на изкушението.
към текста >>

4. 3_69 Сватбата на Големия брат

Развиха се други събития, развилняха се страсти за отмъщения и възмездия.
Защото Бог поругаем не бива." Тези думи бяха изречени, бяха записани и след това дойде време да ги проверим. Сам Учителят пусна руснаците и комунистите в България, по време на пребиваването Си в Мърчаево. Но тогава бе заявил така: "И горе в Невидимия свят се образува Отечествен фронт. И на никого не е позволено да върши убийства в името на този Отечествен фронт. Ако искате да ги накажете - изпратете ги да работят и с труд да изкарват хляба си." Това бе казано, но не бе изпълнено. Развиха се други събития, развилняха се страсти за отмъщения и възмездия. Ние бяхме свидетели на това. Имаше един, който следеше, гледаше и записваше всичко. Името му бе: Карма. А тя се разрешаваше чрез Божествената Правда, за да въдвори Божествената справедливост. Как ще се въдвори, вие, следващите поколения, ще проверите.
към текста >>

5. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

ТОМ 2

Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не!
към текста >>

6. 162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА

Борис Николов

ТОМ 2

Настъпва време на относително нормализиране на политическите страсти.
" Като се върнали в София, след някое време политическата обстановка в България се променила и взе след време съвсем друга посока. През есента на 1925 г. управляващите среди решават да подменят Александър Цанков с по-приемлива и некомпрометирана фигура. А това е Андрей Ляпчев, който на 3 януари 1926 г. оглавява правителството до 1932 г. Настъпва време на относително нормализиране на политическите страсти.
към текста >>

7. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят.
Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят. Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
към текста >>

8. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Този куфар разпали много страсти и приказки за несметни богатства.
то според думите на Иванова куфарът със скъпоценности са взети от мен и Мария. Може би наистина Иванова да е била отстранена от стаята с цел да се остави Учителят сам, защото в последните си дни Той бе болен и изнемощял и всеки искаше да Го види, а ние ограничавахме достъпа до Него. Може би затова са я отстранили, но не са я изгонили. А куфарът при Учителя беше Неговото долно бельо, защото тази негова стаичка беше много малка и нямаше място за скрин или за шкаф. Аз непрекъснато бях дежурен при Учителя последните дни и ако трябваше да взема нещо, нямаше да чакам Иванова да дойде, та после да я гоним. Този куфар разпали много страсти и приказки за несметни богатства. Как на мнозина им горяха очите и блестяха при споменаването на този куфар. А се пишеха за окултни ученици и декламираха, че светът и богатствата на света са суета за неразумните и че те разумните на Изгрева са далеч от тези неща. Преживяхме и това да се случи с нас - неразумните да ни обвиняват в присвояване на несметни скъпоценности. След това издигнаха друго обвинение срещу мене. А то е, че са ме видяли в Мърчаево, когато Учителят беше там, че съм вървял с Учителя носейки непрекъснато един куфар.
към текста >>

9. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения.
Молят се още на Святия Дух - Адонай, за да даде Просветление и да ги изпълни със Святия Дух и да им даде и да ги изпълни с всяка Мъдрост, една от трите добродетели на Божествената Тройца: Любовта, Мъдростта и Истината. На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения. Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог. За всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички стари и млади. За цялото човечество, за всичките народи.
към текста >>

10. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония.
Тя е „свалена" от висшите сфери на живота, където светлите духове също така работят над себе си с музика, хармонични ритми и пластични движения. Създадена по този образец, музикалните й мотиви са свещени мантри (Аум, Изгрява слънцето, Мисли и др.) Наред със събраните мотиви в Паневритмията, по строеж напомнящи обикновените валсове, имат почтено място и българската ръченица със своя неправилен такт, така както е изпълнявана от българите в светилищата през древните времена. „Слънчевите лъчи" са блестящ образец на българските свещени мантри. Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост. Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове.
към текста >>

Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост.
Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост. Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота. „Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот.
към текста >>

11. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота.
Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа. Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота. По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии. Това се дължеше на моята младежка възраст. При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше. След този интимен разговор с Учителя, такъв Свещен трепет овладя моя дух, такива свещени пориви се събудиха в душата ми - аз имах вече един очертан идеал и път. Учителят ми отвори вратите към необятните духовни простори, които тайнствено се очертаваха пред мен като някакъв магичен ребус, който трябваше с героични усилия да разбуля.
към текста >>

12. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител.
Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше.
към текста >>

Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота.
Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж.
към текста >>

13. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Целият салон вреше, кипеше от страсти или тъгуваше, или пък се заливаше от смях, а пианистът трябваше да съпровожда с подходящи мелодии всички тези състояния, през които трябваше да преминат зрителите.
Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят. Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище. Затова те живо участваха при прожекциите. Целият салон вреше, кипеше от страсти или тъгуваше, или пък се заливаше от смях, а пианистът трябваше да съпровожда с подходящи мелодии всички тези състояния, през които трябваше да преминат зрителите. Аз чаках да свърши филма и да дойде моят ред да свиря. И изведнъж в салона стана тягостно и психически едва издържах. Имаше към 400 човека. Започнах да се задушавам. Какво да правя?
към текста >>

Това го усетих така остро в този салон събрал желанията и страстите на 400 човека.
„А твоите ръце и музиката помогнаха на съдържателя да напълни салона си следващия път и това е неговата оценка за теб като добър музикант", продължи Учителят. По-късно в друг разговор Той ми каза: „Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре работи и да вярваш без да се разколебаваш". Това бе една необикновена опитност. Когато си спомня за състава на публиката, той бе разнороден и единствено ни обединяваше тяхното желание да възпроизведат в себе си всички онези любовни сцени и да преживеят в себе си всичко онова видяно и проектирано на екрана. Във връзка с това Учителят сподели: „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен". Това го усетих така остро в този салон събрал желанията и страстите на 400 човека. Много пъти по-късно споделях с Учителя и се оплаквах, че ми е трудно да се откъсна от средата, в която съм потопена и да се откъсна от влиянията им и да бъда свободна в мислите си. А той ми каза: „Нали искаш да бъдеш независима? Как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл? " Това бяха ценни неща, дадени точно в един момент, където трябваше да решавам въпроса за нямото кино в себе си и за живото кино, в което бях потопена, заедно с онези 400 човека в онзи киносалон с целия онзи свят на мисли, желания и чувства, идващи от един друг нисш астрален свят. По-късно когато контактувах с хора различно устроени също усещах влиянието на техния свят и страдах като се потапях в техните води и много трудно се освобождавах от техните влияния.
към текста >>

14. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш?
Доволството е важно. Добродетелта е път с най-малкото съпротивление. Сега земята ти говори, учиш нейният език. Материално е това, което е преходно. Например желанието у човека е преходно. Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна.
към текста >>

15. 25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

Отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, в мен навлезнаха страсти и не мога да се справя с тях." Учителят ме погледна сериозно и рече: „Страстите ще ги впрегнеш на работа, без тях е по-лошо, и в Духовния свят има страсти, но са по-други.
Но ние я възприемахме по друг начин, защото усещахме в присъствието на Учителя как всичко у нас разцъфтяваше като цвят, разтапяхме се в едно вътрешно блаженство. Ние бяхме млади и смятахме, че това е онази Любов, за която говори Учителя в беседите и че тя е една малка проекция у нас от онази голямата Божествена любов. Още в самото начало се говореше за калугерски живот на младите и ограничения от всичко. Колкото повече говореха за въздържание толкова повече младежката кръв кипеше у нас. Трудно можеше да се справим с всичко това. Отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, в мен навлезнаха страсти и не мога да се справя с тях." Учителят ме погледна сериозно и рече: „Страстите ще ги впрегнеш на работа, без тях е по-лошо, и в Духовния свят има страсти, но са по-други. Най-напред човек схваща формата, тя е във времето и пространството. После схваща движението, то става във времето и най-после схваща Словото, то е вън от времето и пространството. Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото тяло. Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога.
към текста >>

Сега хората като не знаят това, образуват само страсти, които причиняват в Духовния свят и трябва оттам да идват да гасят огньовете и пожарите.
„Ето един съществен въпрос, който ми се задава". На следващият ден отидох при Него, исках да развия този съществен въпрос. Погледна ме, но беше твърде сериозен. Аз извадих тетрадката и записвах, което Той ми говореше: „Половият акт е творение на форми в Духовния свят. Така духовния свят се обновява. Сега хората като не знаят това, образуват само страсти, които причиняват в Духовния свят и трябва оттам да идват да гасят огньовете и пожарите. Сега ще дойдат другите същества и ще ти пращат мисли. Те ще ти кажат: снеми превръзката, която съм ти турнал, но ти няма да я снемаш. Ти имаш повече светлина от тех и на тех няма какво да вярваш. Половите енергии се събуждат от същества, които, идат от центъра на земята. Те влизат през краката.
към текста >>

16. 27. ПОСУДАТА

Безброй много неща, които в нашето незнание и невежество поднасяхме на Учителя като постъпки, като деяния, а да не говорим за нашият мисловен и чувствен свят, където беше тъма от една страна, а от друга страна вреха и кипеха страсти.
Аз стоях права до врата и чаках. Като изпи чая той ми подаде чашката си и каза: „На иди измий чашата ми да не я мие Станка". Взех чашата, отидох и я измих безброй пъти. Тогава разбрах, че Той се гнусеше от нея и услугите й му бяха неприятни и трябваше да ги търпи, така както търпеше толкова много други неща от нас. А какви неща? Безброй много неща, които в нашето незнание и невежество поднасяхме на Учителя като постъпки, като деяния, а да не говорим за нашият мисловен и чувствен свят, където беше тъма от една страна, а от друга страна вреха и кипеха страсти. Той търпеше много неща. Беше жив мъченик с нас. И най-невероятното бе, че хората съдеха за Учителя и за неговото Учение по нашите постъпки и чрез нашето несъвършенство ние му пречехме. Хората съдеха за Учителя по нашите постъпки и неговите последователи чрез своето незнание принасяха повече вреда, отколкото полза на Учението." Понякога Учителят казваше следното: „За да изпълнявате Божието Слово ще имате образец само мене. Ще гледате какво правя, как постъпвам и ще правите същото.
към текста >>

17. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

Страстите са най-гъстата материя и в тях човек остава във вцепенено състояние.
Ще обичаш всичко, което Бог обича. Ще страдаш докато се роди в тебе доброто, после вече няма да страдаш". „Учителю, защо оставихте по-рано да изживея тези страдания? " „Трябваше да се научиш да разбираш по-добре. Ще проявиш любовта си такава каквато е и после постепенно ще я усъвършенствуваш. Страстите са най-гъстата материя и в тях човек остава във вцепенено състояние. Затова те трябва да бъдат разширени и облагородени от Духът. Духът е вътрешно състояние, на което някакво определение не може да се даде".
към текста >>

18. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този свят.
59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ Ако погледнете някоя от снимките от първите години на Школата ще видите засмени лица, весели, възторжени мъже и жени. Тук настроението бе повдигнато естествено, обстановката предполагаше за възвишени неща, защото въздухът бе наситен с възвишени мисли. Но в този общ подем на душите у нас се отприщиха и други чувства. А това бяха обикновените човешки чувства и те се отприщиха като река и за малко щяха да завлекат и да удавят Изгрева. Един след други тези млади хора започнаха да се влюбват, да бъдат обичани, разлюбвани и напускани. Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този свят. Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят. Този израз бе употребяван през времето на Учителя и показваше едно друго виждане на нещата. Човек не умира, а умира тялото му, той го оставя и си заминава натам, откъдето е дошъл. Учителят говореше за Божествената Любов като принцип в природата и живота. Седят учениците и слушат и въздишат за човешката любов.
към текста >>

19. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

А бях млада, че като се развихреше в мен онази моминска страст и желание не е за приказване.
Че бях затруднявана непрекъснато от грижи, които ми ги създаваха онези, които бяха около мен. Движех се през тези години както всеки друг от моето поколение. Чак сега накрая разбрах какво значи да превъзмогнеш външни и вътрешни затруднения в своят път. От начало имах много препятствия - непреодолими затруднения в семейството ми. Дойдоха и вътрешните противоречия у мен в резултат на кар-мата ми. А бях млада, че като се развихреше в мен онази моминска страст и желание не е за приказване. Вие да не мислите, че ето аз влизам в Школата и всичко от вън и от вътре в мен се канализира и ставам както майка ми ме наричаше „правоверна дъновистка". Няма такова нещо. Няма такива положения. Беше жестока титанична борба в мен, борба на живот и смърт, от вътре ме разкъсваха не на кръст, а хиляди въжета и това бяха нишките на кармата, с която се бях обвързала. А когато Учителят ми каза, че ме изпраща в света аз бях в недоумение.
към текста >>

20. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

Ами как да гледам на всички около себе си като на свободни като те не се считат за свободни, а са роби на желания, на страсти, на личния и егоистичен живот.
Отново отивам при Учителя и споделям с него болката си. Изслушва ме внимателно и казва: „Когато човек принадлежи на Бога той е свободен и на всички други около себе си гледа като на свободни люде". Ето сега съвсем друго положение. Отивам у дома, оглеждам се, разглеждам «е пред огледалото и се питам аз принадлежа ли на Бога или на брака си? Аз свободна ли съм или съм подчинена на неписаните закони на брака? Ами как да гледам на всички около себе си като на свободни като те не се считат за свободни, а са роби на желания, на страсти, на личния и егоистичен живот. Колко размисли и колко опити и все безуспешни. Отново пристигам на Изгрева и търся помощта на Учителя. Разказвам наблюденията, патилата си, не изпускам нищо. А той най-благо и кротко ми говори: „Бракът не е съединение. Бракът е съчетание на свободни души".
към текста >>

21. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

А за моето непослуша-ние там в Габрово се провали екскурзията, стана голям скандал, развихриха се човешки страсти на омраза и бях отхвърлена и отречена като тяхна снаха.
На следващия ден Учителят дойде при мене на гости да се уведоми за състоянието ми. През същата нощ аз получих облекчение -това беше помощта му. Аз съм в кревата и лежа, а Учителят седи на стол и разговаряме, но за други неща, а не за това - за моето пътуване до Габрово. След десетина минути той си отиде. Аз бях наказана за непослушанието си и боледувах дълго като млада булка и накрая оздравях. А за моето непослуша-ние там в Габрово се провали екскурзията, стана голям скандал, развихриха се човешки страсти на омраза и бях отхвърлена и отречена като тяхна снаха. Накрая тези развихрили се сили ме удариха, настигнаха ме по влака и така аз се разболях. Трябваше да платя за иждивяването на Божествената енергия, за непослушанието към Учителя особено ако ученикът не се е вслушал в съвета на Учителя, защото окултният закон не подминава и не прощава, защото Божествената енергия е много скъпа, ценна и Бог единствено се грижи за нея да отива там където е нужно и необходимо. Небето се грижи за правилното иждивяване и правилното съхраняване на тази енергия. Небето за времето и за човешкото време не се грижи толкова, защото времето за него е безконечно и безкрайно. Единствено, което Бог се грижи да съхрани и да запази и да вложи там където една идея трябва да се реализира това е Божествената енергия.
към текста >>

22. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера.
Иначе не може да има онзи вътрешен говор между Учител и ученик. Та говоря за вътрешната чистота на ученика. Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището пред палатката ни. Аз като я видях -настръхнах. Цялата тя беше с астрална мръсотия, беше се разюздала с някои от братята. Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук? " Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила чистотата на тенджерата избърсана с пясък и вода. До чистотата е много трудно да се добере човек. Трудно е да се добере до външната чистота, а още по-трудно да се добере до вътрешната чистота в себе си, за да може да протече в него живота на светлината.
към текста >>

23. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

, Ето така се развиват събития и времена, когато се опорочи една идея, когато се развържат Сили, развихрят се страсти и надигналия се ураган помита всичко.
Години след това при особени случаи Мария Шопова разказваше този случай, особено когато се явиха неразбориите в Братството. Дойде време, Изгрева беше разрушен и вече го нямаше. Веднъж се бяхме събрали и тя разказа целия случай. Изгрева го нямаше и ние бяхме останали сами. Сбъднаха се думите на Учителя, че дойде време, когато искахме да служим на Духа, но нямаше кому. , Ето така се развиват събития и времена, когато се опорочи една идея, когато се развържат Сили, развихрят се страсти и надигналия се ураган помита всичко. Ще дойде време когато вие ще искате да служите някому. Първо се определете кому ще служите. Ако служите на Духа, служете безкористно и с чистота. Тогава Словото на Учителя ще ви отвори път и ще ви даде условия, и ще настъпят времена, за да може да служите в Дух и Истина. Но пропуснете ли времето, то ще настъпи друго време, когато за вас също ще важат думите на Учителя: „Ще дойде време, когато ще искат да служат, но няма кому".
към текста >>

24. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Онези, у които има сладострастие тя е издута и много набраздена.
Малкото изворче е за предпочитане пред реката, която всичко завлича. Когато обработва човек желанията си някой път ще върви в посока на течението на реката, а някой път ще отива и против течението. Това е, което имам да кажа за твоят хороскоп." Учителят бе говорил многократно и за хиромантията и беше дал много ценни напътствия в беседите си, които бяха ключове за едно ново познание, което за пръв път се даваше в съвременната окултна наука. Понякога ние му подавахме ръката си, той взимаше дясната ни ръка, оглеждаше я, понякога слагаше лупата, за да види и някои едва забележими линии и даваше своите напътствия. Така при едно от моите посещения аз си подадох дясната ръка, той я взе, огледа я и ми каза следното: „У тебе хълма на Венера на ръката ти не е много издут. Онези, у които има сладострастие тя е издута и много набраздена. А у тебе е умерена. У теб долината на Марс е силно развита. И да си изменчива под влияние на Луната ти си настойчива под влиянието на Марс. Водата може да извира само когато има долини и върхове. От върховете тя се спуща надолу и благодарение на този наклон може да извира.
към текста >>

25. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Разгорещяват се политическите страсти водещи до ожесточение.
По повод въвеждането на новата правописна реформа и премахването на „е двойно" академичното представителство протестира. Освен това академичният съвет през май 1922 г. е поискало в ултимативна форма от Министъра на просветата Омарчевски да бъдат възстановени уволнените доценти в Юридическия факултет, да не се закриват професорски катедри и да не се намесват в автономията на Университета. На 3 март 1922 г. на деня на Освобождението на България се прекъсват лекциите в университета и студентите се разпускат до есента на 1922 г. Разгорещяват се политическите страсти водещи до ожесточение. Правителството накърнява и засяга интересите на богатите, на офицерството и идва в конфликт с академичната интелигенция. След завършване на събора на Бялото Братство на 25.VIII.1922 г. гостите на събора се разотиват по своите места. Част от гостите на събора остават в устроеният лагер-палатки в лозето. За тях Учителят изнася последователно в разстояние на двадесет и пет дни беседи по различни теми.
към текста >>

26. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС Като бях малък юноша, а и по-късно, когато наближаваше Великден и започваше страстната седмица аз преминавах през необикновени преживявания в себе си.
8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС Като бях малък юноша, а и по-късно, когато наближаваше Великден и започваше страстната седмица аз преминавах през необикновени преживявания в себе си. Всичко, което беше се случило тогава по времето на Христа сега преминаваше през мен и трябваше да го разрешавам. Като малък помагах при църковните служби на баща си, а когато станах дякон и пеех в църквата в тези дни за мен бяха необикновени дни на преживявания и противоречия. По онова време имах сън, че се намирам в Арбанаси. Това беше през Великата седмица. Сънувах, че баща ми е бил голям адепт и изучава билките.
към текста >>

27. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Когато бях юноша, на 14 ^ 16 години, а аз бях попски син и помагах на баща си и когато дойде страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи.
Това не е шега работа. А това е връзката с една друга епоха. Ето къде е връзката. Това нещо съм го разказвал на Учителя преди да се случи тоя побой. Той ме бе изслушал внимателно. Когато бях юноша, на 14 ^ 16 години, а аз бях попски син и помагах на баща си и когато дойде страстната седмица, една седмица преди Великден, всичко у мен започваше да ври и да кипи. И през цялата тая седмица сънувам Гетсимания, Христа, апостолите, които след това ги мъчат и убиват. И това го преживявам не само на сън, но и в следващите дни. И тогава пеех в църквата и така се вживявах, че онова време идваше в мен и бе пред мене с цялото си величие и трагедия. И това ставаше всяка година докато дойда в София. Когато дойдох в София и отидох за пръв път при Учителя на Изгрева аз Му казах: „Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител".
към текста >>

28. 15. ПАДЕНИЕТО В АДА

Бяха лъчезарни, весели и засмени, но в тях бушуваха понякога и други неща - неосъществени желания и чувства и мечти за щастие и любов на земята, които достигаха до неубоздани страсти.
15. ПАДЕНИЕТО В АДА На Изгрева имаше много млади хора - братя и сестри. Бяха лъчезарни, весели и засмени, но в тях бушуваха понякога и други неща - неосъществени желания и чувства и мечти за щастие и любов на земята, които достигаха до неубоздани страсти. В Школата на Изгрева Учителят говореше за Любовта, но Той я разглеждаше от принципа на Мировата Любов, както и от принципа на Космическата Обич. Това са две течения, едното идва от центъра на Вселената и отива към периферията, а това е Мировата Любов, а другото течение тръгва от периферията на Вселената и по пътя среща човек и трябва да го заведе до центъра на Вселената, а това става чрез Космическата Обич. Той говореше за Любовта в Словото Си, но понякога ние смятахме, че тези неща могат да се свалят посредством земната любов на човеците на земята. Смятахме или бяхме принудени да смятаме. Или търсехме оправдание за нашите деяния.
към текста >>

Но как стана така, не зная, но тя направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на тревата и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание.
Бяха ме харесали много. Каква мощ имаше само от гласът ми. Ами духът ми - чувствувах се, че летя по висините и по планините и по цялата земя. Веднъж ме среща една сестра на Изгрева, хареса ме, предложи ми да се разходим в гората. Аз се съгласих, беше ми приятна, пък бе и хубавичка и защо да не се разходим на чист въздух сред природата? Но как стана така, не зная, но тя направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на тревата и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание. Бурята на обладанието премина и изведнъж се почувствувах, че падам от висините и стремглаво се насочвам към низините и оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най- нищожен човек на земята. Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред салона на Изгрева. Нещо в мене говореше: „Учителят, Учителят".
към текста >>

29. 16. ПАРАТА ОТ ПАРНИЯ КОТЕЛ НА ЛОКОМОТИВА

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех, за минути в сладострастие към женската плът.
Една лека кола или един мотор имаше еди колко си конски сили. А в мен и в кръвта ми се движеха хиляди конски сили във всякакви енергии. Те се отправяха ту насам, ту натам. Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновеност и сношение с жена. Тогава я търсех и намирах. Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех, за минути в сладострастие към женската плът. Не можех да се справям и отидох при Учителя и Го питам, какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: „Виж какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно „Пфуй" така както локомотива изпуска парата си, за да не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезнеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котела ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. „Разбра ли ме, Симеоне?
към текста >>

30. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Отговор на въпрос: Някои хора се пристрастяват.
Значи германците коригират грешката си. За пример: Един турчин имал една ханъмка, която при една злополука си изкривила челюстта при падане. В града имало един ходжа, който поправял изкълчвания и турчинът качил ханъмката на една кобила и я подкарал за града при ходжата. По пътя обаче кобилата се подплашила и ханъмката паднала и при падането кобилата я ритнала в главата вследствие на което ритане челюстта се наместила и не станало нужда да се ходи при ходжата. Така и с германците - кобилата ритна и им намести челюстта. Отговор на въпрос: Някои хора се пристрастяват. Всички народи имат хубави черти. Българинът е щедър. Германците са при лоши условия поставени, нямат достатъчно земя. Те ще придобият качества, които иначе не можеха да ги имат. Англичани, американци и германци си приличат и затова си съперничат.
към текста >>

31. 10. На гости при Учителя

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

Тя ми разказва: И аз реших, тази великата седмица, гдето казват страстната седмица, аз реших, но това решение е само вътре в мен, никой не го знае.
10. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Тя беше любимка и беше желана абсолютно от всеки. Привилегия беше Паша да отиде на гости в дадено семейство измежду нашите приятели. Тя ми разказва: И аз реших, тази великата седмица, гдето казват страстната седмица, аз реших, но това решение е само вътре в мен, никой не го знае. Реших, че всеки ден по три братски семейства ще посещавам. Сутрин на закуска при едни, на обед при втори, на вечеря при трети. И така през тази седмица от понеделника ли, до неделя ли аз ще посетя доста семейства. Но никой го не знае, нито сестрите ми, вътре, моята душа аз си го каза знам. И един ден сряда ли е било, четвъртък ли е било, налага се да отида до Учителя, нещо да го питам във връзка с беседата.
към текста >>

32. 74. СЕСТРА СТОАНКА И СТО ЯНИ

За едни е важна бурята отвън, а за други трябва да внимават да не се надигне бурята в самите тях.А при нас и във нас вреше, кипеше от желания, страсти и какви ли не мисли.
Името означава да стои и да отстои. Но може да означава и 100-яни, но зависи от това, дали Стоян ще устои или ще пусне при себе си 100-Яни, та да му раздуват палатката и накрая на Стоян да му се отнесе палатката като твоята". Аз ахвам от целия този обрат на нещата. Сестрата е недоволна, че е потърпевша от бурята и сега е без палатка. И какво излезна накрая от всичко това? За едни е важна бурята отвън, а за други трябва да внимават да не се надигне бурята в самите тях.А при нас и във нас вреше, кипеше от желания, страсти и какви ли не мисли. Те бушуват у нас, надигаха се вълни, ветрове и хали и всичко помиташе у нас. След това се чувствахме като разрушени от стихията.
към текста >>

33. 22. НА КРЪСТОПЪТ

Мисли от Словото на Учителя

Вие трябва да се отдадете на работа, да го забравите и да не го желаете така страстно.
Там сте изживели нещо с един човек, на когото сте дали извънредно много, каквото може да даде едно младо момиче в сравнение с това, което сте дали, то сте получили много малко. Ако сте дали един цял самун хляб, получили сте една хапка, такова е сравнението. По-късно срещате един човек с когото сте две половинки, но от него не сте получили също нищо. Той не е достатъчно прям и искрен, за да ви каже, че не може да се съедините. Венчило с него е невъзможно. Вие трябва да се отдадете на работа, да го забравите и да не го желаете така страстно. Засега е невъзможно. Ако слушате моя съвет, постарайте се да го забравите. Ако дойде, да бъде от Бога дошло. Но вие не го желайте. Предстои ви едно преместване, ще срещнете нови хора, но е за добро.
към текста >>

34. 30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Тя ни учи да укротяваме силните страсти и желания.
Има чувства, които след като минат, ако не знаем как да се чистим, могат да отровят организма, ще повлияят на черния дроб и жлъчката, че човек става толкова жлъчен, че вижда само злото. Учителят налага музиката като средство за лекуване на тези психични и органични отрови. Хората не развиват музикално чувство у себе си и затова са нервни. Музиката е един от най-добрите методи за придобиване и спестяване на енергиите минаващи през човека. Тя ни предпазва от вътрешните и външни неблагоприятни условия, учи ни да пазим равновесие, особено в областта на чувствата, където стават резки промени. Тя ни учи да укротяваме силните страсти и желания. При условията, при които днес живеем, трябва постоянно да пеем, за да се тонираме. Музиката е велик, Божествен метод за тониране. Всички да пеем! Постоянно да пеем! Можем да направим от пеенето професия, а от живота - музика.
към текста >>

35. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Веска: Струва ми се, че сега времената са бурни и че сега кипят всички страсти и всички идеи и светли, и тъмни идеи, тъй че ние трябва да бъдем много предпазливи в момента.
Веска: Да, Мирчев ли как се казваше не си спомням, но той почина наскоро след това, а Любен Кабакчиев, който игра тогава Учителя, той преди три години почина от много жестока смърт. Него го преследваше също властта заради един инцидент, който беше станал в театъра с негов колега. Тъй, че който се опита да хвърли камък срещу Божието Дело, той сам се обрича на страдание. В: Какво е вашето мнение по отношение нашите перспективи, сегашното поколение решават да правят ръководство и други неща? Изобщо какво е вашето мнение за тази външна деятелност в тия бурни времена? Веска: Струва ми се, че сега времената са бурни и че сега кипят всички страсти и всички идеи и светли, и тъмни идеи, тъй че ние трябва да бъдем много предпазливи в момента. Не е време още да се изявяваме и да желаем да правим общество, но всеки където е поставен би могъл безмълвно да проповядва чрез поведението, чрез начина на живота си. Защото хората се заразяват от начина на живот на другите. Това е най-силната проповед. По-добър начин на проповед няма. Учението на Учителя означава приложение.
към текста >>

36. ИРИНКА КИСЬОВА

Веска: Струва ми се, че сега времената са бурни и че сега кипят всички страсти и всички идеи и светли, и тъмни идеи, тъй че ние трябва да бъдем много предпазливи в момента.
Веска: Да, Мирчев ли как се казваше не си спомням, но той почина наскоро след това, а Любен Кабакчиев, който игра тогава Учителя, той преди три години почина от много жестока смърт. Него го преследваше също властта заради един инцидент, който беше станал в театъра с негов колега. Тъй, че който се опита да хвърли камък срещу Божието Дело, той сам се обрича на страдание. В: Какво е вашето мнение по отношение нашите перспективи, сегашното поколение решават да правят ръководство и други неща? Изобщо какво е вашето мнение за тази външна деятелност в тия бурни времена? Веска: Струва ми се, че сега времената са бурни и че сега кипят всички страсти и всички идеи и светли, и тъмни идеи, тъй че ние трябва да бъдем много предпазливи в момента. Не е време още да се изявяваме и да желаем да правим общество, но всеки където е поставен би могъл безмълвно да проповядва чрез поведението, чрез начина на живота си. Защото хората се заразяват от начина на живот на другите. Това е най-силната проповед. По-добър начин на проповед няма. Учението на Учителя означава приложение.
към текста >>

37. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ФИЛИП СТОИЦЕВ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Не ми е известно някой друг от нашите музиканти да е разработвал подобна тема, това е несъмнено едно много отговорно начинание и сам не мога да преценя безпристрастно, доколко съм успял в намерението си да се изкажа по един толкова важен въпрос.
- III редакция чрез магнетофонен запис УВОД Не е възможно да има пълно единство на възгледите и разбиранията по всички въпроси на двама души, макар и двамата да принадлежат на едно и също идейно движение. В случая, аз разработвам темата: "Музиката на Учителя и нашите задачи" и зная, че ще се намерят от нашите приятели такива, които не ще се съгласят с моето становище по някои от повдигнатите проблеми. Аз не твърдя, че съм безгрешен: така разбирам нещата, така ги излагам, такава оценка и тълкувание давам на фактите. Ценното в този труд е, че аз работя и излизам с една актуална тема и че не ползвам чужди източници, а се базирам на собствените си знания, наблюдение и опитности. Ще бъда доволен, ако някои от приятелите, които прочетат настоящето ми изложение, ми посочат някои неточности, грешки или празноти, за да се поправя. Не ми е известно някой друг от нашите музиканти да е разработвал подобна тема, това е несъмнено едно много отговорно начинание и сам не мога да преценя безпристрастно, доколко съм успял в намерението си да се изкажа по един толкова важен въпрос. Ще се радвам ако изложението ми ви хареса и ако споделяте по-голяма част от възгледите ми за музиката на Учителя. Ще ви благодаря ако ми изложите в писмена форма разбиранията и идеите си във връзка със същата тема: "Музиката на Учителя и нашите задачи". Брат Филип
към текста >>

38. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

В човека понякога се развиват чувства, страсти и желания, които ако не се издигнат нагоре чрез музика, ще вземат обратната посока, към центъра на земята.
Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Според мен има три вида музика: механична музика, която само раздвижва нещата. Органична музика, която организира живата материя, и установява нейния ритъм и психична музика, която събужда скритите сили на душата. Окултната музика, която едва сега навлиза в света, тя обединява качествата на тези три вида музика и затова е достъпна за малцина. Музиката е един от мощните методи за тониране. В човека понякога се развиват чувства, страсти и желания, които ако не се издигнат нагоре чрез музика, ще вземат обратната посока, към центъра на земята. Тя оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем на творчество. Там където музиката е проникнала, хората са по благородни. Музикалният живот се отразява и върху лицето. Затова човек трябва да пее и свири, музиката ще спомогне за неговото организиране в телесно и духовно отношение, постепенно ще премахне тревогите, с които човек днес е изпълнен и ще донесе едно уравновесяване на духовните му сили". Ако прочетете главата в песнопойката: "Учителят за музиката", ще се изпълни душата ви с познания за музиката, която никой музикант досега не е изрекъл.
към текста >>

39. 121. ДВАТА ПЪТЯ

ТОМ 9

Какво е виновен Учителя, че ние не владеем страстите си, та затова каквото можах убедих детето да каже, че това което е казала не е баш така, да го каже в друга форма.
Женен е, а се устремява към млади жени и момичета. И какво направи онова момиче? Е.А.: И тя казва на нея като на приятелка, та казала на майка си и тя не знам вече на кого го предала. Но този случай става достояние и на властта и викат Лулчев на следствие, и когато той видя дебелия край помоли ме, ако мога нещо да направя. Аз каквото можах направих заради Учителя, защото не исках да се клевети Неговото Име. Какво е виновен Учителя, че ние не владеем страстите си, та затова каквото можах убедих детето да каже, че това което е казала не е баш така, да го каже в друга форма. Всъщност това не беше лъжа, но беше една закачка, която сега много по-свободно го правят хората. И така направих каквото можах да направя, да не се клевети името на Учителя. В.К.: Рано или късно човек се изправя на кръстопътя и трябва да избира между двата пътя. И да иска не може да се върне. Трябва да избира.
към текста >>

40. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тези чудовища не са друго, освен низшите страсти, които завладяват човека с непробудено съзнание.
Свързва ги една обща идея - пробуждане на човешката душа. Първа картина -чистилището. Като застанем пред първата картина, онова, което първо ни прави впечатление, е тъмно-зеленото море, което събужда в нас неприятни усещания, сякаш свързани с отрицателните сили, които искат да спънат нашето развитие. От двете страни на морето от скалите се подават глави на гущери, змии, чудовища, които всяват страх и ужас у зрителя. Те действат смразяващо. Тези чудовища не са друго, освен низшите страсти, които завладяват човека с непробудено съзнание. Те му пречат да поеме своя възходящ път. А ето там, наляво, се откроява светла пътека, по която вече са се устремили пробудените души, които следват сзоя духовен ръководител. От окултната наука знаем, че напредналите братя от Небето следят много зорко за прогреса на всяка душа и веднага пращат помощ на ония. които вече се пробуждат. Страданията, каквито и да са те, може да бъдат продължителни, но не вечни.
към текста >>

Властолюбието, което е една от най-силните човешки страсти, Времето на монархизма вече е минало.
При социализма и комунизма неправдата и лъжата господаруват. Далеч наляво, на края на картината, се виждат кръстове, гробища. Което ще рече, че е вече краят на всички човешки заблуждения, които дълго време са били наш кумир. На първи план се очертават две фигури, първата от които представлява човек, който държи корона в ръце, която издига високо, а отдолу много ръце се протягат алчно към нея, искат да му я отнемат. Царската корона, това е символ на монархизма. Властолюбието, което е една от най-силните човешки страсти, Времето на монархизма вече е минало. Втората фигура: човек, който пази съкровището си, а нечии ръце посягат да го задушат и да му отнемат съкровището. Това е сребролюбието. Желание за трупане на земни блага. Това с алчността, с която човек трябва да се бори и да я победи. Зад тези фигури се виждат пожари, причинени от падащи бомби, чрез които самолетите сипят страх и ужас към всичко живо.
към текста >>

41. 09 - 109. СЪНЯТ НА ПЕТЪР ТИХЧЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Безконечен поток от хора, които вървят по лекия, широкия път и отиват в устата на страшното и ненаситно чудовище, към което води светският живот, животът на низшите страсти и ненаситни желания.
Отдясно на пещта стояли Христос, който от време на време хващал някого за ръката и му посочвал един светъл път нагоре, дето го поемат ангелите. Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери то страх, но когато дошъл неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: „Оставете го. Той е мой! " По разказа на Г. К. Събудил се братът още под впечатлението на страшния сън. Безконечен поток от хора, които вървят по лекия, широкия път и отиват в устата на страшното и ненаситно чудовище, към което води светският живот, животът на низшите страсти и ненаситни желания. Най-милото, най-радостното и най-желаното е един ден Христос да ни хване за ръката и да каже: „Този е мой! Елате с мен! "
към текста >>

42. 09 - 264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Незабелязано това се превърна в страст, особено когато се случваше да улуча бягащия дивеч.
264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА През 1915/1916 година бях 18-19 годишен. Тогава баща ми беше ловец. Под влияние на баща ми от време на време вземах пушката му и отивах на лов. Незабелязано това се превърна в страст, особено когато се случваше да улуча бягащия дивеч. Не стигаше това, но по Коледа, пак по примера на баща ми, ходех от къща на къща да коля прасетата на съседите от цялата махала. Това го смятах за голямо геройство. С чувство на голямо достойнство аз казвах колко прасета съм заклал. Освен това по Гергьовден пък на много агънца бях отнел живота. Тогава спях дълбок духовен сън и на ум не ми минаваше ,че да се убива е грях и престъпление.
към текста >>

43. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Окултен ученик на Бялото Братство, работеше всеотдайно и страстно.
Заедно с лекарството силно, раздаваше духовен инсулин изобилно. Цереше навсякъде физически и духовно. Знаеше, че прави Боже дело угодно. Гонен беше от поповете, не се страхуваше от нападките и топовете. Той бе нравствен ученик на Бога, носеше в себе си духовна тога. Окултен ученик на Бялото Братство, работеше всеотдайно и страстно. Бай Георги сееше вярата, ненавиждаше в духовно изневярата. Молеше се съзерцателно и денонощно, да процъфтява делото мощно. С магарешка каручка обикаляше района. Заедно с бай Слави, седнали в каручката на трона. Организираше сбирки, придружени с ядене вечеринки.
към текста >>

44. 23 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА ЯМБОЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

„Змеят представлява човешките страсти, низши влечения и инстинкти.
Той прилича на каруца /неговото тяло/, впрегнато от кон /неговият ум/ и кочияш /неговият дух/. Чрез волята той държи юздите на коня - ума - и го направлява там, където духът - азът на човека-го насочи." Накрая спря погледа си на иконите по стената и каза: „Днес набожните се кланят на светците, свещи им палят, но знаете ли какви са били те? Те са били много учени хора, знаели са за произхода и същността на човека - човек е дух и жива душа, еманация на жив лъч от Бога. Човекът, който срещаме на всяка крачка, е жив светия, защото Бог живее в него. Ние целуваме тези книжни светии, палим им свещи, а когато излезем навън и видим един наш длъжник, хващаме го за яката и заплашваме със съд." След това посочи иконата на св. Георги. „Змеят представлява човешките страсти, низши влечения и инстинкти. Конят - човешката мисъл, а човекът - неговият дух който със силата на волята - копието - убива животинското в себе си." През време на цялата беседа Учителят не говори за Бога, а мен ме интересуваше - що е Бог? Къде е, още повече, че ми бяха казали: „Този съвършен човек е съвършен и знае всичко." Той приключи посещението и тръгна да излиза и когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: „Бог е същество, чийто център е навсякъде, а периферията никъде." С отговора си той отговори на моята мисъл. От този момент нататък кръжокът на Бялото Братство в Ямбол започна своя живот. По това време Боян Боев беше учител в Ямбол, в гимназията по естествени науки. Разрешили му да изнесе цикъл от сказки за произхода на човека, живота и отношението на учените към окултизма.
към текста >>

45. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ Георги Радев Дюлгеров От най-древни времена човек е усещал в себе си силата на своя ум, на своето сърце, своите чувства, желания, страсти, влечения и обич.
16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ Георги Радев Дюлгеров От най-древни времена човек е усещал в себе си силата на своя ум, на своето сърце, своите чувства, желания, страсти, влечения и обич. Не е могъл, обаче да определи къде се намират в човека тези сили. Тези въпроси са стояли и пред гръцките философи, а са проблем и на съвременната наука. Всички са посочвали главата като седалище на човешкия ум. Знае се, че във всяка деятелност взема участие мозъкът като цяло. В началото на нашия, 20-ти век, американският лекар, физиолог и психолог д-р Гал, установи експериментално, че във всяка проява на човешкия ум вземат участие отделни области, които той нарече мозъчни центрове.
към текста >>

Оттук започва еволюционното възлизане на човека - организира астралното си тяло- чувство и страсти трасформира в любов, организира своя ум - прави го силен и проницателен.
Развитието на тези психически сили издигат предната част на главата - челото и дават височината на темето. Когато човек постигне това, душата е изградила вече своите сетивни органи и може да прониква навсякъде, където пожелае. Душата се ражда вече като индивидуалност. Тя става храм на този Божествен лъч, овладява всички физически и психически сили и става техен господар, Следователно, пътят на човека е като Божествена еманация, която излиза от Бога, минава през причинния свят, облича се в неговата материя, после слиза в астралния свят, облича се в материята на чувствата и най-после слиза на физическото поле. Тук от елементите на физическия свят той съгражда своето физическо тяло. Оттук започва еволюционното възлизане на човека - организира астралното си тяло- чувство и страсти трасформира в любов, организира своя ум - прави го силен и проницателен. Преминал е през всички раси на миналото, до старозаветния живот на бялата раса, до идването на Христа. След това започва еволюционния период. Притчата за блудния син е аналогия, символ на пътя на човешкия дух. Излиза от бащиния си дом с богатството, което е получил, но го пропилява, стига до просешка тояга. Принуждава се да работи при жесток господар и да се храни с храната на свинете, които пасе.
към текста >>

46. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

По-късно се идва до онази кръстова композиция - кръстът с оръдията на Страстите Христови и с Голгота.
Христовото име древните християни са изобразявали като нарисувана риба. На гръцки риба е „ихтиос". Това е тайнствен акростих, като началните букви, съставляващи думата „риба" на гръцки дават един вид съкращение на цялото християнско верую. А то е: „Исус Христос, Божий Син, Спасител". Гълъбът е символът на слизането на Святия Дух върху Исуоа, когато е бил кръстен от Йоан Кръстител на река Йордан. По-късно се идва до онази кръстова композиция - кръстът с оръдията на Страстите Христови и с Голгота. Към 18 век се изнамира иконографски сюжет, полагането на Исуса Христа в гроба с надгробен плач в различни варианти. Тук Святата Трапеза символизира гроба Господен. Тук Антиминсът е вместотрапеза, тя е вечновъзпоменатият гроб на Исуса и на този гроб трябва да се извърши Евхаристията, да дойде Святият Дух и да оживи, възкреси и да осъществи Възкресението. В древността сцената на полагането тялото на Исуса е имало не символичен, а реален образ, защото те са имали вече пряка връзка със Святия Дух. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г.
към текста >>

47. І.02.08. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ

8. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ От лявата страна има бяло поле, елипсовидно по форма, оградено с богата гравирана рамка.
8. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ От лявата страна има бяло поле, елипсовидно по форма, оградено с богата гравирана рамка. Тя е същата, както отдясно. Отдолу са пет дини, до тях два грозда, лозата отива нагоре и преминава в лаврови листа. Тази композиция е т.н. Исусови страдания или оръдията за страстите Исусови, когато юдеите казали: „Разпни го! ". .Разпъването на кръст се прилагало към робите и презрените човеци, което се прилагало в Римската империя.
към текста >>

Исусови страдания или оръдията за страстите Исусови, когато юдеите казали: „Разпни го!
8. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ От лявата страна има бяло поле, елипсовидно по форма, оградено с богата гравирана рамка. Тя е същата, както отдясно. Отдолу са пет дини, до тях два грозда, лозата отива нагоре и преминава в лаврови листа. Тази композиция е т.н. Исусови страдания или оръдията за страстите Исусови, когато юдеите казали: „Разпни го! ". .Разпъването на кръст се прилагало към робите и презрените човеци, което се прилагало в Римската империя. Стълбата - с нея се изкачвало и прекрепвало тялото на Исус на кръста. После от нея- се забивали гвоздеите по ръцете и краката. С нея се сваляло след това умрялото тяло. Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда.
към текста >>

А това са и оръдията на страстната седмица, когато юдеите са викали на Пилат: „Разпни го!
Тук има чукове, клещи, специални скоби за завързване на ръцете и още сечива, които са служели за бичуване, биене и разпъване. Копие - изправено и стои върху кошницата. С него е прободен Исус и Той издъхнал, без да Му са строшени костите, както е било прието, "за да може да умрат по-бързо. Така че всички оръдия за разпъването на кръста са вложени в лявата композиция. Това са оръдията за страданията на Исуса при неговото разпъване. А това са и оръдията на страстната седмица, когато юдеите са викали на Пилат: „Разпни го! " А сто дни преди това за него са викали: „Осанна. Благословен Онзи, Който идва в името Господне." Ето така се гравирани от един добър художник и двете елипси за мъченията и за разпъването на Исуса.
към текста >>

48. І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС

Стълбът на езичестеото е отляво, а оръдията за страстите Христови в дясно.
от западни гравьори на първоначалния класически тип Антиминс с неговата иконографска композиция. Надписът на руски над „Небесната твърд" гласи: „Сй Антиминс е свещена трапеза, скъпоценна за приношение на безкръвни жертви в Божествената литургия, осветена с благодатта на пресвятия и животворящ Дух, поради което да има власт да свещенодействува в храма на „Въведение на Пресветата Богородица" в същата епархия на Новгород." В „Небесната твърд" е нарисуван образа на Бог Саваот и оттам лъчи от светлина са насочени кьм 6-те хирувима, които го обграждат. А три лъча от него изхождат и слизат надолу, преобръщайки се в гълъб, като Святият Дух е с ореол около гълъба. Композициите в „Поднебесната твърд" е същата. При полагането на Исуса в гроба е запазен същият иконообразен сюжет. Стълбът на езичестеото е отляво, а оръдията за страстите Христови в дясно. Надписът „Подземната твърд" е на руски език и оповестява, че е издаден при богоизбрания, государствуващ и царствуващ велик княз Петра Алексеевича от цялата Велика и Малка, и Бела Русия. От този Антиминс и чрез него започва възхода на Русия в лицето на Петра Алексеевича (Петър I Великий). При него Русия излиза на Балтийско море, на север и на юг се закрепва на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа срещу шведите.
към текста >>

49. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дъновски принадлежи вече на съда на историята и ние можем спокойно, без страст или заяда и без предубеждение, да се спрем на нея с въпроса: какво е той творил?
114-133) ИКОНОМ КОНСТАНТИН А. ДЪНОВСКИ Настоящите редове имат за цел да разкрият живота и делата на един скромен, но заслужил народен деец, който години наред е работил за народното благо и чието име е неразривно свързано с въздигането и закрепването на българската народност във варненския край; да разкрият неговите трудове и заслуги и да отдадат дължимата почит на неговата светла памет. Този скромен деец е иконом Константин А. Дъновски, един от най-старите ратници в полето на възраждането на българите във Варна и Варненско, който се помина миналата година на 13 ноември и биде погребан в същия град. Деятелността на К. А. Дъновски принадлежи вече на съда на историята и ние можем спокойно, без страст или заяда и без предубеждение, да се спрем на нея с въпроса: какво е той творил? Какво е допринесъл в народната, в общочовешката съкровищница? Животът на Дъновски е неразривно свързан в по-голямата си част с възраждането на българите във Варненско. Неговата дейност се преплита още с първите трепети на възраждащия се български дух, за да продължи да го следва до пълното му възродяване не само духовно, но и политическо. Според характера на неговата дейност, неговият живот е минал през три последователни етапи: първият етап, този на неговото юношество, е времето, в което той събирал знания и опитност за близката си дейност. През втория етап у него се формира бъдещият народен деец и водител, какъвто ни го разкрива вече напълно третият период от неговия живот.
към текста >>

50. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне.
Преценявайки правилно и точно нещата и отдавайки на българския въпрос голямото значение и вниманието, което той е притежавал и заслужавал в действителност, Йоаким се постарал не само своевременно да разучи работите, но и да си състави ясна представа за пътя, по който биха могли да се разрешат подигнатите въпроси, следователно и за начина, по който той сам, като владика в българската епархия, е трябвало да действува. И още, потегляйки за своята епархия, той е имал вече готова програма за действие и за разрешаване на трудностите произлизащи от българо-гръцката църковна разпра. В какво се е състояла тая програма, ни показват неговите писма от Варна до Патриаршията. Той се явява готов да даде на българите български училища и славянско богослужение. „Никак не щеше да ми се види, преуважаемий владико, чудно и странно, казва Йоаким в писмото си до патриарха, ако тези хора (т.е. българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне. „Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е. във Варна), заявява Йоаким в един разговор с Митхад паша, обявих публично, съобразно с началата на вярата, че додох, по благоволение на султана и на Църквата, в този край не като грък или като българин, но като архиерей, който има наложителен и свят дълг да се грижи за всички християни без изключение, които се намират под моето духовно ведомство, като промишлявам за училищата, църквите, учителите и за клира, като поддържам установения ред и отстъпвам в онова, което е справедливо и законно, като прибавих, че не представлявам народности, но законна власт на вярата. Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях. В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност. Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св.
към текста >>

на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи.
Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение. И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция. Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи.
към текста >>

Превъзходителство." Това развитие на нещата извиквало, разбира се, силно разпалване на страстите и враждата между българите и гъркоманите във Варна.
Протестите на митрополит Йоаким останали също без резултат, както и усилията му пред властта за съдействие, и той отправил по този случай писмо до Варненския управител, което завършва така: „Тази случка, Ваше Превъзходителство, и други някои подобни и по-важни, случващи се всекидневно и извършвани от българския свещеник и неколцината български първенци, които действуват вече явно и безпрепятствено като друга църковна власт, ме поставят в двоумение и недоумение какво трябва да сторя. Недоумявам, В. Превъзходителство, какво да направя и как да постъпя в моето лично безсилие и да се явя полезен на правоверните християни, когато моята официална църковна мисия и определеното с императорски ферман упражнение на духовните ми права, са станали съвсем илюзорни, а други незакономерно са възприели и изпълняват възложените на мене длъжности. Това разспабване, В. Превъзходителство, и всекидневно настъпващето разбъркване на църковните работи, ме държи в най-голямо бездействие и проблематично положение, заради което съобщавам това на В. Превъзходителство." Това развитие на нещата извиквало, разбира се, силно разпалване на страстите и враждата между българите и гъркоманите във Варна. Последните искали да нападнат и разрушат българското училище и църква, но на Иоакима се удало да уталожи тяхното възбуждение. След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста. Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени.
към текста >>

След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста.
Превъзходителство, какво да направя и как да постъпя в моето лично безсилие и да се явя полезен на правоверните християни, когато моята официална църковна мисия и определеното с императорски ферман упражнение на духовните ми права, са станали съвсем илюзорни, а други незакономерно са възприели и изпълняват възложените на мене длъжности. Това разспабване, В. Превъзходителство, и всекидневно настъпващето разбъркване на църковните работи, ме държи в най-голямо бездействие и проблематично положение, заради което съобщавам това на В. Превъзходителство." Това развитие на нещата извиквало, разбира се, силно разпалване на страстите и враждата между българите и гъркоманите във Варна. Последните искали да нападнат и разрушат българското училище и църква, но на Иоакима се удало да уталожи тяхното възбуждение. След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста. Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква.
към текста >>

51. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

От накратко изложеното напълно ще разбере Ваше божественейше и достопоклонно Всесветейшество в дълбоката си и висока мъдрост, колко и какви големи злини, непозволени антиканонически, нека кажем, и противорелигиозни работи стават, които водят до разпалване на страстите, до възбуждане на неудържима омраза и до разновидна развала.
Освен това този добър свещеник, заедно с някои други свои съмишленици подбуждат и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички става според желанието на просителите, за да спечелят повече привърженици и така направят бунта общ. Никога и в най-справедливи и свещени случаи не съм бил послушван от властвуващите. Дори тези дни в два случая на смесени годежи и бракове се принудих да поискам изпълнителната помощ на властта, обаче, като не успях, посъветвах едната заинтересована страна да се отнесе направо до властта. Обаче, тази се заела и изпратила тогава съдещите се страни в българската църква, понеже съставящите българската страна уж не желаяли да идат в св. митрополия. От накратко изложеното напълно ще разбере Ваше божественейше и достопоклонно Всесветейшество в дълбоката си и висока мъдрост, колко и какви големи злини, непозволени антиканонически, нека кажем, и противорелигиозни работи стават, които водят до разпалване на страстите, до възбуждане на неудържима омраза и до разновидна развала. От моя страна, аз изоставих напълно моите най-големи интереси и нито дума даже не правя за тях, и ако и да съм обзет от хиляди мъчнотии и дългове, и полагам неизмерими старания за успокоение на това голямо вълнение, но нищо не успявам по две причини. Първо, поради моя неуспех във всичко у тези, които могат и са длъжни да помагат. Второ, поради благоприятното това положение за противниците, от което произлизат безкрайни изгоди за тяхна лична полза, заради което всичко вършат и турят в движение. Зная, божественейши Владико, че това скръбно изложение не отговаря за този момент и моля благоговейно за извинение, мисля обаче, че е нужно по-скоро отколкото по-късно божественият ми върх да добие колкото се може сведения за това от зле страдащите. След всичко това очаквам и пр. 28.
към текста >>

52. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

[Към подчертаните фрази императорът бележи: „Това е съвършено справедливо и ние се стараем да докажем с нашите действия, че (гледаме на православието) не тъй, както гърците, които гледат на светото дело не като на общо православно, а като на изключително гръцко."] По тоя начин, след като достигнаха удовлетворение на първото си законно желание чрез заплахи да станат изменници на Православната Църква, кукушаните предлагат сега други по-малко законни искания и в такива изрази, които не позволяват да се съмняваме, че те силно се увличат от политически страсти.
Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите. „Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %5BАлександър II пита: „Кои са тия лица? Аз бих желал да ги зная."], твърдят, че желанието на кукушани да излязат от подчинението на местния митрополит, е „ненавременно и вредно за православието" и че неговото изпълнение би нанесло „нравствен ущърб на Великата Църква, чието достойнство трябва да се поддържа от цялия православен свят". [Към подчертаните фрази императорът бележи: „Това е съвършено справедливо и ние се стараем да докажем с нашите действия, че (гледаме на православието) не тъй, както гърците, които гледат на светото дело не като на общо православно, а като на изключително гръцко."] По тоя начин, след като достигнаха удовлетворение на първото си законно желание чрез заплахи да станат изменници на Православната Църква, кукушаните предлагат сега други по-малко законни искания и в такива изрази, които не позволяват да се съмняваме, че те силно се увличат от политически страсти. Ако пък и тия искания бъдат удовлетворени и ако след това другите български епископски катедри бъдат заети от природни българи, то може безпогрешно да се предскаже, че по-нататък те, основавайки се на предишните отстъпки, още по-далеч ще разширят замислите си, ще пожелаят съвършена независимост от Цариградския патриарх, ще заговорят за своите права на автокефална патриаршия [срещу това императорът бележи: „Това го вече има и сам патриархът Цариградски не вижда в това разрушение на православието"] и дори за разпространението на българското племе от Болкана до Архипелага и почти до границите на Елада" [последните думи са само подчертани от императора без бележки]. Последното обобщаваще изречение в горния пасаж ясно показва, че обер-прокурорът привел новите искания на кукушаните, за да потвърди основната си мисъл, че в чисто българските епархии не трябва да се поставят за епископи природни българи и изобщо да се удовлетворят българските искания. Дали неговите предричания се основават върху известия, получени от турската столица за решението на цариградските българи от март 1860 г. - да се откажат да признават цариградския патриарх'за свой духовен началник, или обер-прокурорът е имал предвид вече станалия на 3. април с.г. акт.
към текста >>

" Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях!
Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква". От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях! " На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква.
към текста >>

„Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти.
Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях! " На това съждение Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог! " но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила". При тая страшна за Русия картина граф Толстой свършва Записката си със следните не по-малко страшни за българите думи: „Чудна е съдбата на българския народ! Той служи като повод за разрив между Цариград и Рим. Нима същият тоя народ ще стане причина за отцепването на Русия от вселенското единство!
към текста >>

53. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност.
Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр. в с. Гюндогду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради услсжнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черковата „Св. Георги", в която да се служи поне веднаж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи мънастирът „Се. Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6-й август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствували всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение и им обещал, че на следнята година непременно ще са открие славянска черкова в град Варна с издръжката на руското правителство.
към текста >>

54. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината.
Тая същата справедливост е, която налага на всекиго според делата му, необходимостта да допълни и да извърши недостаточните или занемарените грижи, да поправи извършените вреди и сторените престъпления. Духовното учение ни учи още, че ние не треба да се задоволяваме с тази отрицателна формула: Недей прави на другите това, което не искаш да ти правят', то ни учи, че ние треба да преобразим това правило с едно превъсходно Християнско и братско изпълнение: Прави на другите това, което искаш да ти правят - това е закона на солидарността. Духовността отива още по-надалеч, тя ни казва: Прави доброто на всичките, понеже доброто е единственното противоядие и най-върховния разорител на злото; ако и да не предобиеш никаква благодарност по примера на Христа, бъди силен в доброто - това е примера на напредъка. Духовния морал, както този на Евангелието, е достъпен за всички; той доказва на богатия необходимостта да бъде добър; той учи якия да бъде приятен; силния да бъде смирен; на бедните, страдаящите, нещастните той отваря съкровищата на истините си, които осветяват, утешават и насърдчават в борбата против злочестината и нещастията на живота. Той е за всички небесната манна, Божествената храна за душата в безплодните пустини на земния живот, който прекарваме. Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината. Едничкото нещо, което всичките съвести съзнават, е че ако човечеството се снабди с такова благовение, щото да тури в действие заповедите Христови, земята незабавно ще стане рай. Да се постигне това следствие, този величествен идеал, що треба? Треба Вяра във върховните учения на Господа, понеже Вярата дава Волята, Волята ни дава силата за да работим. Всичко е тук! Но ще се каже, за да има някой Вярата, нашия век изисква да се внуши в човешкото умственно и съвестно състояние светлина.
към текста >>

55. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

„Време е": - Въскресни от страстите на „ниския" ти, който си умрял.
Царството на Отца Моего наближава. Ида да сторя волята на вечния Бог Ихова. Отец на бъдащите векове, Господ Славний, Силний, Господ на любовта все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно царството, мирът, радостта и живота. Събуди се ти, който спиш. „Време е": - Въскресни от страстите на „ниския" ти, който си умрял. И размисли за живота си: от где иде? - Защо е? Де си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближния си, де си я оставил? Ето, чакам на тайните врата на сърдцето ти за отговор.
към текста >>

56. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Страстите и желанията на Земята се отразяват върху вас.
Не е шумът, който показва работата, а плодът е, който показва работата. Светлината не прави, не вдига шум, но работи, подига живота. Бог запълня всяко пространство, но в него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят. Страстите и желанията на Земята се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем много. „Великата блудница", това е нашата Земя, която, така да се каже, блудствува с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши. Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра и далече сме, когато се отдалечаваме от него.
към текста >>

57. IV.Първо събрание, 11 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Гневът, страхът и страстта са прояви на человеческото естество.
Тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответствува на седемте краски. Человек има петлица: четири человечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви на человеческото естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност; страхът - в благоразумие; страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме краката и ръцете си.
към текста >>

Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност; страхът - в благоразумие; страстта - във воля.
Това е първата сфера. Бялата краска съответствува на седемте краски. Человек има петлица: четири человечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви на человеческото естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност; страхът - в благоразумие; страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме краката и ръцете си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувствуваме упадък на силите си.
към текста >>

58. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Пазете се да господарувате над хората, а станете господари на себе си, на своите страсти.
Господ се грижи за всички. Той е Всемъдър: „Написах ви на дланта Си." Бог се открива чрез Любовта. Тя е ключ на Неговото изявление. От вратата на Добродетелта и Мъдростта се минава през вратата на Любовта и тогаз всичко бива пред нас разкрито. Не учете другите, преди вий да се научите, не трябва да се гради на пясък. Пазете се да господарувате над хората, а станете господари на себе си, на своите страсти. Волята е кормилото, Мъдростта - капитанът, а парата е силата, която тласка кораба на живота. Трябва да знаем да контролираме духовете. Това незнание много дискредитира спиритизма. Спиритизмът почва от Добродетелта, а теософията - от Мъдростта. Отправяйте вашите желания чрез любов.
към текста >>

59. IV.19 август 1907 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Укрепи духа ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря против всички напасти и изкушения.
Гум. 14. От Пука 24 гл., 4 cm. - Г. Дън. От Господа: Да пребъде благословението Ми през цялата година над вас. Частната молитва: Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим, Утешителю-Дух Светий-Адонай, моля Ти се: Дай ми сила да мога да извърша всичко, което е за успеха на царството Ти на Земята. Укрепи духа ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря против всички напасти и изкушения. Изпрати ми Твоята благодат, да мога с търпение да понасям всичко, отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за славянството и за цялото човечество. За Веригата, за тези, които съдействуват за царството Божие. За българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всичките държавни служители, да ги вразуми Бог. За всичките земледелци, за всичките бащи и майки, за всички стари и млади.
към текста >>

60. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Бъчваров, Спас Димитров и ние двамата, г-н Дънов между другото каза: - Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат.
Грешните се мъчат. Тези, които се стремят да се усъвършенствуват, те се трудят, а пък тези, които помагат на другите, те работят. 11. На 8 ноември 1909 г., неделя, Арахангеловден, в присъствието на Д. Голов, Ив. Тачев, Т. Бъчваров, Спас Димитров и ние двамата, г-н Дънов между другото каза: - Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например, в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете, тогава, когато ако мислите за любовта и смирението и пр., вие започвате да размишлявате и с това се повдигате. Най-напред е направена астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната земя, то трябвало да слезе тук. 12. Неделя, на 29 ноември 1909 г., на събранието в стаята на г-н В., гдето присъствуваха В. Гоаблашев, Ив. Тачев, дядо Сапунов от Айтос, Д.
към текста >>

61. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ.
Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място, И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете. Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ. Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията.
към текста >>

62. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ.
И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете. Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ. Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията.
към текста >>

63. V.II.15 МОЛИТВА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА

Укрепи духът им, просвети умът им, въоръжи ги със сила и търпение, да могат да победят всичките свои страсти, за да работят за успеха на Царството Ти на земята. 5.
15 МОЛИТВА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА 1. Всесилний и Всеблагий Господи, молим Ти се благослови Твоето Свято дело, което си започнал. 2. Уякчи, укрепи и благослови с присъствието на Своя благ Дух, членовете на тая велика фамилия и нейните сподвижници, които си избрал да работят за идването на Твоето Царство на земята, а именно:....(изброяват се имената на участниците на синархическата верига). 3. Стопли сърдцата им с пречистената си Любов и ги озари с Твоята Правда. 4. Укрепи духът им, просвети умът им, въоръжи ги със сила и търпение, да могат да победят всичките свои страсти, за да работят за успеха на Царството Ти на земята. 5. Отстрани всички пречки, които ги спъват в пътя на Истината. 6. Дай им здраве, духовна сила и мощ и ги запази от видими и невидими неприятели, за да работят от душа и сърдце, за благото на човечеството. 7. Подкрепи, просвети и вразуми Българският народ, запази го от видими и невидими врагове, за да може мирно и тихо да сe развива и следва Твоя път. 8. Със силата на Любовта Си, обедини цялото Славянство. 9. Подкрепи, просвети и покажи пътя на Истината на всичките други народи, за да те следват, защото Господи в идването на Твоето Царство е нашата радост, в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнение на Твоята Воля е нашата Любов. Амин.
към текста >>

64. V.II.26 КОЛЕКТИВНА МОЛИТВА

Укрепи духът им, просвети умът им, въоръжи ги със сила и търпение да могат да побеждават всички свои страсти, за да работят за успеха на Царството Ти на земята. 4.
26 КОЛЕКТИВНА МОЛИТВА 1. Всесилний и Всеблагий Господи, моля ти се, изпроводи Твоя благодат на твоите раби....(изброяват се имената). 2. Стопли сърдцата им с пречистата си Любов и ги озари с Твоята правда. 3. Укрепи духът им, просвети умът им, въоръжи ги със сила и търпение да могат да побеждават всички свои страсти, за да работят за успеха на Царството Ти на земята. 4. Отстрани всички пречки, които ги спъват в пътя на Истината. 5. Дай им здраве и ги запази от видими и невидими неприятели. 6. Подобри им материалното положение, за да могат да посрещнат нуждите си в животът, защото само Ти си Господи, който управляваш человеческите съдбини. Амин. Забележка: Дадена от Учителя на 10 октомври 1901 год.
към текста >>

65. НАРЯД за събора 1907 година

Укрепи духът ми да мога да победя всички страсти и да мога да се боря против всички напасти и изкушения.
Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по три думи да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в пътя си. Обмислете всичко, за каквото ще се молите утре заранта, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди, искайте благоволението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство. Ще се молите всички за напредването ви в избрания път. Молитвата, която ще правите утре, за всеки поотделно да почне така: „Господи, Исусе Христе, Иехова-Елохим, Утешителю Дух Светий Адонай", а пък ще я свършвате с думите: „Защото, Господи, с идването на Твоето Царство е нашата радост; в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов." 6) Частната молитва Господи, Исусе Христе, Йехова - Еллохим, Утешителю Дух Святий Адонай, моля Ти се: Дай ми сила да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми да мога да победя всички страсти и да мога да се боря против всички напасти и изкушения. Изпрати ми Твоята благодат, да мога с търпение да понасям всичко, отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействуват за Царството Божие. За българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всичките държавни служители да ги вразуми Бог. За всичките земледелци, за всичките бащи и майки, за всички - стари и млади.
към текста >>

66. НАРЯДИ за 1909 година

От първите две глави от книгата на Царете се вижда, че человеческата душа в ниска степен на своето развитие се ръководи и от ниски желания и страсти.
Ако изкушението дойде да наруши мира на душата, тогава с помощта на благоразумието и въздържанието да отстраняват злото и да възлагат на Бога въздаянието за делата на нечестивите. Евангелие на Йоана -13 глава. Защото Христос, като уми краката на учениците си, с това им даде пример на смирение и взаимно помагание. Тъй че само чрез Христа можем да бъдем умити и изчистени и ако приемам в сърцето си заповедите на Бога, казва Соломон в Притчите - 2глава, тогава ще бъдем запазени от всяко зло и ще разумеем що е правота и наслаждение на душата. Ill петък // книга на Царете - 2-3 глави; Послание към евреите - 8 глава. От първите две глави от книгата на Царете се вижда, че человеческата душа в ниска степен на своето развитие се ръководи и от ниски желания и страсти. Жаждата за власт е поставена в постоянна борба, брат срещу брата. Това е времето, когато се придържаме само от формата на Божествения закон. Но Бог, поради голямата Своя милост, е дал обещание, както апостол Павел говори в 8 глава в Посланието си към евреите, че тоя закон ще го напише в сърцата и умовете на хората и тогава всяка борба и вражда ще се изпари от сърцето и ще се възстанови царството наЛюбовта. Понеже първият закон е вече остарял и времето на унищожението му е вече дошло. IV петък Послание към Римляните - 6глава; Данаил - 8 глава; Еклисиаст - 3 глава.
към текста >>

67. Наряди за 1919 г.

Това ще извършите безпристрастно.
Обяснете си защо някога неразположението иде след като сте се върнали дома и откъде иде то - дали от север, изток, запад или юг. Като намерите причината, не се нахвърляйте върху човека, но изменете посоката на неразположението. Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е тази да съхранявате енергията на добрите мисли и желания. 4. Всяка вечер, като си лягате, ще употребите най-малко 10-20 минути да си дадете отчет за постъпките си през целия ден. Това ще извършите безпристрастно. Ще видите кое е лошо, за да го избегнете на другия ден. Ще разгледате живота си тъй, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако често в живота[ не] успяваме, то е, защото се считаме за глупци, грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъстваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца в къщи вдигат шум, то представете си дали и те са били в сватбата в това време.
към текста >>

68. Наряди за 1925 г.

Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна." Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето.
5ч. с. Утринна молитва„В начало бе Словото".Отче наш..91 псалом.„Благославяй, душе моя, господа".Добрата молитва. Лозинка за деня: „И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни." Днес ще се стремите да реализирате две думи: съгласие и правда. Четиво за през деня: 17 глава от Евангелието на Матея; 1 глава от Евангелието на Марка; 11 глава от Евангелието на Лука; 21 глава от Евангелието на Йоана; 56 Псалом. Да се прочете и 24-а беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна." Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение.
към текста >>

На всички ви липсва безпристрастие.
Като дойде Мъдростта, Тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен.
към текста >>

Всички сте със страсти.
Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен. Любовта на земята е пълна с нечистота и лицемерие.
към текста >>

Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.
Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен. Любовта на земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите.
към текста >>

69. 8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ

Има три начини, по които човешката енергия се изразходва: 1) чрез физическия организъм - чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; 2) чрез човешката мисъл, разсъждение и 3) чрез човешките страсти.
В това отношение вашият мозък е нива, върху която вие трябва да сеете. Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата! “ Вие отговаряте: „Тази година няма да сея, имам достатъчно храна, затова ще си почина.“ Оставяте мозъците си необработени и те треволясват, т.е. както се казва научно - атрофирват се. Главното изкуство в спазване на душевната енергия е обработването на човешкия мозък. Има три начини, по които човешката енергия се изразходва: 1) чрез физическия организъм - чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; 2) чрез човешката мисъл, разсъждение и 3) чрез човешките страсти. Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите и онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Забелязва се този факт у млади момичета и момчета, на около 15-16 години. В тази възраст те почват да любят и затова започват да забравят, не могат да си учат уроците. Така е и с възрастните: те се влюбват в други неща, но това не е любов, това е привидна любов, любов на чашката. Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката: погледне я, глътне от нея и е доволен.
към текста >>

Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите и онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие.
Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата! “ Вие отговаряте: „Тази година няма да сея, имам достатъчно храна, затова ще си почина.“ Оставяте мозъците си необработени и те треволясват, т.е. както се казва научно - атрофирват се. Главното изкуство в спазване на душевната енергия е обработването на човешкия мозък. Има три начини, по които човешката енергия се изразходва: 1) чрез физическия организъм - чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; 2) чрез човешката мисъл, разсъждение и 3) чрез човешките страсти. Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите и онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Забелязва се този факт у млади момичета и момчета, на около 15-16 години. В тази възраст те почват да любят и затова започват да забравят, не могат да си учат уроците. Така е и с възрастните: те се влюбват в други неща, но това не е любов, това е привидна любов, любов на чашката. Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката: погледне я, глътне от нея и е доволен. Такива биват и мислите.
към текста >>

70. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Това ще извършвате безпристрастно.
Не е сърдете за това. Ако някой човек е неразположен спрямо вас, то [е] защото има да взима нещо от вас. Ако няма да взима, той е сгрешил и затова казва: „Твоят баща има да ми дава, а ти, понеже имаш възможност да платиш, плати вместо него.“ Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е да съхранявате енергията на добрите мисли и желания. IV. Всяка вечер, като си лягате, ще употребите 10-20 минути, за да си дадете отчет за постъпките ви през целия ден. Това ще извършвате безпристрастно. Ще видите кое [е] лошо, за да го избегнете на другия ден. На другия ден ще се помолите: „Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал предния ден.“ Ще разглеждате живота си тъй, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако не успяваме в живота, то е защото се смятаме за глупави, грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъствуваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца вкъщи дигат шум, то представи си дали и те са били някога на сватбата.
към текста >>

71. ПЕТИ МЕСЕЦ

В Любовта няма пристрастие, тя дълготърпи, в обидата намира добрата страна и я използува, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява.
Той постъпва всякак в зависимост от вънкашните условия, но в себе си пази строго Божественото. За да се прояви човек като благоразумен, трябва непременно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта. Марика 22. XI. 1923 г. София III група V5 Любов Добродетелта, която стои далеч от мен и върху която най-много би трябвало да работя, това е Любовта. В Любовта няма пристрастие, тя дълготърпи, в обидата намира добрата страна и я използува, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Аз не намерих в себе си тези качества. Може да направя добро само на тези, които обичам, на тези които ми са приятни. Правя разлика между хората, не съм в състояние да извлека добрата страна от една обида, а тя дълго време засяда дълбоко в душата. Любовта изисква жертви, а това правя спрямо известни хора. Такава една любов е егоистична.
към текста >>

А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие.
1923 г. [Без подпис] Правда Правдива ли съм аз? Туй, което днес мисля за правдиво, утре виждам, че далече не е такова. Значи аз още се движа към тоя строго установен закон, но нямам още тая чистота, при която в мене ще се прояви абсолютната правдивост. Като че всеки човек е обвит в една своя цветна атмосфера, през която гледа на нещата, тъй че те никога не идват до него в същинския си вид, а винаги боядисани от собствената му боя. А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие. Цветана 22. XI. 1923г. За Истината В тази област из много малко имах възможност да работя и наблюдавам. Едно констатирах, че да говориш истината, то нейната светлина трябва да грее в твоята душа. Мъчно се понася изказана истина спрямо нас, когато съвестта е нечиста и умът помрачен и смутен и чувствата окаляни.
към текста >>

72. 7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША

Пеньо Киров

В ръцете на страстните, случайно подпадналите человеци, не са имали никаква цена: много пъти една девойка се е продавала за две-три оки ракия, двама - трима мужика са ги разменяли за едно добро куче, няколко работника са послужвали вместо снопове пръчки, които са бивали хвърляни в мочерливо място, за да мине колесницата на един с власт человек.
„Естественни" человеци са ония, който не приемат нито познават Бога и живеят по влечение на естеството си. „Духовни" человеци са ония, които познават Бога и живеят съгласно волята Му - по Духът, който им се дава. Естествените человеци са млади души, които не познават никакво друго право, освен правото, което биха имали те, [... ] чрез фактическата им сила, или чрез имотна, парична, знание или влияние сили. Те, в това направление, угнетяват подобните си, злоупотребяват с тях, даже много пъти ги лишават и от живот. В старо време, те са угнетявали человека дотам, щото често животните при человеците са имали по-добро положение и по-добра цена, при размяна едни с други. В ръцете на страстните, случайно подпадналите человеци, не са имали никаква цена: много пъти една девойка се е продавала за две-три оки ракия, двама - трима мужика са ги разменяли за едно добро куче, няколко работника са послужвали вместо снопове пръчки, които са бивали хвърляни в мочерливо място, за да мине колесницата на един с власт человек. Продажбата на човека като добитък е било нещо обикновено, а също и принасяние чело- века в жертва на някакви суетни богове, е било тоже в реда на нещата. В по-новите времена, тези отношения на потисниците с другите челове- ци, се поизменили в по-мека форма, за което са ги имали за използувание в работа и други такива, което продължава в една или друга форма и до днешни времена. Каквото е например отношението на капиталистите и онези от тях, които притежават знанието, с останалото человечество. Така щото, това отношение на потисниците с подобните си, е първата им стъпка в живота, където създават своята съдба и това им отношение се изявява с емблема „сабля". Но понеже Божествените закони са Правда, то затова человек каквото е вършил на другите, ще дойде време в същия или други живот сам да изпита поношението на такива отношения, от други сурови души от първа стъпка и там се изпълват думите на Христа в Евангелието на Матея 7:2 - „С каквато мярка мерите, ще ви се възмери." Онези от человечеството, които не могат да разберат неволите, които прекарва страждующия в тази стъпка, много пъти хулят Провидението и все защото, като не намират причината на страданията, понеже тя се крие в миналото, остава разбиранието им в тъмнина и не могат да разгатнат истината.
към текста >>

73. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Но едно нещо сме разбрали вече, че първата крачка към духовните дарби е да отстраним от себе си егоизма, угасването на страстите и желанията са на второ място и едва на трето място иде режимът в храната.
Поздравете всички братя от кръжока, а най-вече познатите вече нам в портрета г.г. Т. Илиев и Събчо Мичев. Аз започвам втора година без да съм ял месо. Риба ям понякога. Убедих се, че моят стомах отговаря на вегетарианския режим. Но едно нещо сме разбрали вече, че първата крачка към духовните дарби е да отстраним от себе си егоизма, угасването на страстите и желанията са на второ място и едва на трето място иде режимът в храната. Както виждаш, ние започваме всинца от третата линия, като оставяме егоизма за наи-подир! Смятай колко сме слаби още и колко много ни остава да работим, за да отстраним от себе си мнимия център на вселената. Но при все това като сравним миналото си с настоящето, ще видим, че разликата е грамадна - до неузнаваемост. Ето защо трябва да благодарим на Бога загдето ни е поставил в тоя път на небесната светлина. Няма по-голямо богатство на света от това да има човек спокойна съвест, като се примири с Бога и ближните си; и вярвам, че това спокойствие ние сме го достигнали в доста голям размер.
към текста >>

Със своите слабости и страсти те са повлякли и него в падение.
За „подражанието на Исуса Христа" ще говоря на кръжока да изпишат няколко екземпляра. Тая книга съм я чел. когато бях малък (католическо издание). Въпросите за Адам и Ева са мъчни. Това, което зная за Адама е, че той е бил изпратен да спасява елементалите, които са били повлечени от паданието на сатаната. Със своите слабости и страсти те са повлякли и него в падение. Адам е бил назначен да послужи за присад на елементалната раса, но не е сполучил, а сам се е изгубил в елементала. Не е можал да играе ролята на спасител, а е станало нужда и него да спасяват. Първото падение на Адама е станало в Небесата (горните полета), поради неговото желание да се доближи до женския принцип (небесната царица, която го е отблъснала. Тя е същата оная. която ние сега величаем като Богородица и тя е.
към текста >>

74. 11. ПИСМА НА Д-Р ДУКОВ - КАЗАНЛЪК

Стефан Тошев

У человека има две природи: плътска (физическа) със страсти и желания и духовна, с качества, свойствени на духа.
Всичко друго е суета. „Ако спечелите цял свят, казва нашият Спасител, а душата си погубите, каква полза от това? " Когато един ден се удостоите да бъдете поканени в Събора, тогава ще узнаете много работи, които не са писани в никакви книги на окултизма. Всички религии са пътища, които водят към светия град (Божието Царство), обаче само една е вратата, през която се влиза в този свят град. А тази врата е нашият Спасител Исус Христос! У человека има две природи: плътска (физическа) със страсти и желания и духовна, с качества, свойствени на духа. И двете тези природи еволюират в человека, обаче винаги едната за сметка на другата. У плътския человек, който дава простор на своите желания и страсти, духовната му природа спи. За нас е важно и има смисъл еволюирането на духовната природа. Не могат да еволюирват едновременно и двете природи в человека. И затова е казано, че человек не може да служи едновременно и Мамону и Богу.
към текста >>

У плътския человек, който дава простор на своите желания и страсти, духовната му природа спи.
" Когато един ден се удостоите да бъдете поканени в Събора, тогава ще узнаете много работи, които не са писани в никакви книги на окултизма. Всички религии са пътища, които водят към светия град (Божието Царство), обаче само една е вратата, през която се влиза в този свят град. А тази врата е нашият Спасител Исус Христос! У человека има две природи: плътска (физическа) със страсти и желания и духовна, с качества, свойствени на духа. И двете тези природи еволюират в человека, обаче винаги едната за сметка на другата. У плътския человек, който дава простор на своите желания и страсти, духовната му природа спи. За нас е важно и има смисъл еволюирането на духовната природа. Не могат да еволюирват едновременно и двете природи в человека. И затова е казано, че человек не може да служи едновременно и Мамону и Богу. Това се отнася за двете природи в человека. Ето защо Вие сте млад и със силата на волята ще можете да обуздаете желанията и страстите на Вашата плътска природа и да дадете полет и свобода на Вашата душа да се развива свободно.
към текста >>

Ето защо Вие сте млад и със силата на волята ще можете да обуздаете желанията и страстите на Вашата плътска природа и да дадете полет и свобода на Вашата душа да се развива свободно.
У плътския человек, който дава простор на своите желания и страсти, духовната му природа спи. За нас е важно и има смисъл еволюирането на духовната природа. Не могат да еволюирват едновременно и двете природи в человека. И затова е казано, че человек не може да служи едновременно и Мамону и Богу. Това се отнася за двете природи в человека. Ето защо Вие сте млад и със силата на волята ще можете да обуздаете желанията и страстите на Вашата плътска природа и да дадете полет и свобода на Вашата душа да се развива свободно. Жизнената енергия, която черпи физическият организъм от околната природа, се складира в тялото и се разпределя на всички органи и области. Така например человек със силата на волята може да отправи в друга област енергията, която е предназначена за неговата полова област и тогава той е спокоен от тази страна. Ако можете, заживейте един чист живот и наградата Ви няма да закъснее. Така съветва и апостол Павел: „ Който може да се не жени, по- добре прави... " Аз набързо Ви надрасках горните мисли, които макар и да ги знаете, се е пак полезно да се повтарят на често. Не се увличайте много в партизанство, защото такава борба може да Ви спъне.
към текста >>

Много е лошо положението на един духовен человек, когато е заобиколен от лица, които се ръководят в живота от своя стомах и своите страсти.
Жената е още при мене и живеем в Казармата, където се помещава етапната болница. Аз прекарах доста мъчнотиии даже и няколко пъти боледувах, но за всичко това благодаря на Бога, защото ми дава възможност да се наплащам. Изпитанията са необходими, защото те дават опитност и ще ни научат да живеем добре и в хармония с Божествените закони. Изпитанията са ключа за отваряне вратата, която загражда пътя на истината. По причина на многото работа тук в болницата мене не ми остана време да се впусна в опити, още повече средата, в която живеех беше и представляваше неподготвена почва. Много е лошо положението на един духовен человек, когато е заобиколен от лица, които се ръководят в живота от своя стомах и своите страсти. Психическата атмосфера тук беше препълнена изключително с порочни мисли и тези лоши мисли по всяка вероятност са причина на моите болки и морални страдания. При все това аз пръскам словото в тази развратна, среда и вярвам, че не е попаднало всичкото семе в тръни и каменлива почва. Даже някои лица тука бяха се обърнали на оръдия на тъмните сили и често пъти ми причиняваха неприятности и огорчения. Аз веднага узнавах това и взимах мерки да се избавя от тях. Само един път ми се удаде да сполуча в един окултен опит и на медиума се представи една кинематографическа картина, изобразяваща Будапеща цяла пламнала в пламъци и пред нея български войски, начело с престолонаследника и руски казаци.
към текста >>

75. 25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гнева да преобръщаме в деятелност, страха - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е.
Не се трудете да примирявате Истината със света и с църквата. Когато ви викат да направите едно добре , не го отлагайте, но го направете начаса. Доброто се възвещава от род в род, а всяка погрешка се изкупува чрез покаяние. Непостижимите желания са подобни на безплодни дървета. Силата на живота е в неговото приношение. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гнева да преобръщаме в деятелност, страха - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж. Хубавите мисли привличат и добрата храна за нас от пространството. Флуидите изтичат от ръцете и краката. Ако искате да се запазите от флуидите на някого, кръстосвайте краката си или метнете десния над левия и сключете ръцете си. Когато даваш обещание, не го казвай никъде, защото щом си го казал, 99 % може да не го изпълниш.
към текста >>

76. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

Тези страшилища не са друго, освен низшите страсти, които пречат на човека да поеме възходящия път.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТРИЛОГИЯТА Композицията от трите картини, която нарекохме трилогия, не е наименование, дадено от художника, а наше хрумване. Наименованията на картините: Чистилище, Тесният път и Великият Учител, са ни продиктувани от самото съдържание, като на всяка една от тях ще се спрем внимателно и се опитаме да ги тълкуваме в светлината на окултната наука, на която Генчо се бе отдал с цялата си поетична душа. 1. ЧИСТИЛИЩЕ Това е първата картина от трилогията. Онова, което ни се натрапва на погледа, е тъмно-зеленото море, което събужда у зрителя неприятно усещане за злото в света, което сякаш иска да ни погълне. От двете страни има скали, от които се подават глави на змии и крокодили, които ни всяват страх и ужас и действат смразяващо. Тези страшилища не са друго, освен низшите страсти, които пречат на човека да поеме възходящия път. А там, наляво, се откроява светла пътека, по която се устремили пробудените души, следвайки своя духовен ръководител. Той ги води на изток, където през зъберите и скали се виждат зарите на новия ден - заветната цел на всяка пробудена душа. 2. ТЕСНИЯТ ПЪТ - ДУХОВНИЯТ СВЯТ. И в тази картина на пръв план имаме море, острови, скали, на които са приковани човешки души. Душите на ония, които са извършили смъртни грехове, като блудство, кръвосмешение, чародейство и други.
към текста >>

77. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Ханаан е място, където живеят съществата на Любовта." „А това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството." „Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят." 2.
Все пак това е нещо, макар и малко. Една малка признателност. Дори е много в този етап от времето и от историята на човечеството. Накая ще цитирам какво казва Учителят за еврейския народ: „Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в страната Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан като страна не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е място, където живеят съществата на Любовта." „А това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството." „Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят." 2. ЕДНО НЕПУБЛИКУВАНО ПИСМО ДО ЕВРЕЙСКИЯ ВЕСТНИК До господин Главен редактор: Самуел Франсез До господин Редактор: Алберт Авдала На вестник „Еврейски вести" Бул. „Ал. Стамболийски" 50 София 1303 Уважаеми господа редактори, Имах възможността чрез една моя позната българска еврейка да ми поднесе Вашия вестник, като ми посочи да се запозная с една статия в брой 22 от 16.11.1993 г. Статията е озаглавена „В София пристигат директорът на Израелският Държавен архив", подписана от г-н Алберт Авдала. Запознах се със статията и разбрах, че г-н Мосек, български евреин, е дошъл в София, за да проучава архивите в България и да търси доказателства в тях, за да се открие кой е онзи, който спаси българските евреи от концлагерите на фашизма. Това начинание е похвално, усърдията също, но тайната за спасяването на българските евреи не е тайна, а една истина, която се знае от много хора, които са участвували в този исторически момент.
към текста >>

78. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 601-620

Савка Керемидчиева

Без страстта любовта съществува, [но] не може да се прояви.
Първото нещо - на ума, повече светлина. Вяра в себе си и в Бога. Мъчното място. 607 Когато въпросът дойде до мъчно място, тогава се разрешава правилно. Докато не е дошъл до мъчното място, въпросът-не може да се разреши. Без страстта любовта съществува, [но] не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта погрешки не вижда, защото тя ги поправя. Без страх. 608 Никога да не те е страх от страданието. Ако можеш да го отклониш - добре.
към текста >>

79. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1201-1220

Савка Керемидчиева

На земята те имат съзнание, движат се, чувствуват болки, страсти, радост.
Подсъзнание, съзнание, самосъзнание. 1213 Кристалите, това са души, които сега тръг- ват от Божествения свят към земята. Растенията са души, които са достигнали умствения свят. Тяхното съзнание е в умствения свят, на земята имат подсъзнание. У животните самосъзнанието е в астралния свят. На земята те имат съзнание, движат се, чувствуват болки, страсти, радост. У човека съзнанието е на земята, самосъзнанието също. Той осъзнава всичко, изследва всички причини. Избира сам своя път. С човека започва процеса на еволюцията. При възлизането на душите като човеци, съдействуват им кристалите, растенията, животните. Еволюция.
към текста >>

80. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1501-1520

Савка Керемидчиева

Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш?
1509 Добродетелта е път с най-малкото съпроти- вление. Земята. 1510 Сега земята ти говори, учиш нейния език. Закон за растенето. 1511 Материалното е това, което е преходно. На- пример желанието у човека е преходно. Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си изучил азбуката, няма защо да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга, пък и нея като изучиш, ще я смениш с друга и т. н. Така човек расте и се развива. Ангелите. 1512 Ти си мислиш, че си сам. Всъщност ти си заобиколен с много души, които ти помагат.
към текста >>

81. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 161-180

Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
„Милостиви, Свети и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля." 26.VIII.1925 г. 163 Истинският живот. Когато Духът преодолее плътта, тогава започва истинският живот. 12.ХІ.1925 г. 164 Мъдростта. Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 26.VIII.1925 г. 165 Ученикът. Светлината на Учителя изпитва ученика. Две неща трябва да има ученикът. Достойнство и смирение.
към текста >>

82. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Страстен понеделник.
Бяхме у Невенкини. 15.03. Бяхме у Невенкини, без г-ца Тодорова, правихме упражнението със съзерцание, сред упражнението се изсмяхме и го повторихме, и пак четохме от книгата. 22.03. Бяхме пак четирите, не четохме, само молитва направихме и бързахме да идем [на „Опълченска"] 66. В чест на 9 март имаше хубава беседа и плодна вечеря. 29.03. Не се събрахме. 05.04. Страстен понеделник. Не се събрахме. 12.04. Втори ден на Великден. Всички около 150 души с Учителя си бяхме на екскурзия на малкия Черен върх над Драгалевци при снега. Беше наистина Велик ден. 19.04. Събрахме се без г-ца Тодорова, изчетохме книгата и решихме да идем пак при Учителя, да искаме друго.
към текста >>

83. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Сърцето е олтар, а умът светилник, а страстите са огъня, който гори.
Произхода на житото е велик. И тия житни зрънца са все от ангелско произхождение. Омразата е едно последствие от любовта. Бог, Който гради - събаря. Трябва ни нас един нов морал, който да преобрази душите на хората. Сърцето е олтар, а умът светилник, а страстите са огъня, който гори. Новото учение изисква една положителна наука на опит. В кръвта е животът. Като влезем, най-първо трябва да дадеме. Да кажем: „В името на Любовта, този дом да бъде благословен." Трябва да копаете, да намерите ония извори на живота ви. Сиромашия и богатство - това не са спънки в живота ви.
към текста >>

Те са човешките страсти.
Да се моли човек е едно общение с Бога. Колкото е по-слаб, той има по-големи страдания. Слабите хора не могат да мислят, слабите хора не могат да чувствуват. Данаил - той се отличаваше със знание и мъдрост. А кои са те[ зи] лъвове? Те са човешките страсти. Човек трябва да се подигне, да се не съблазнява. Човек не може да се моли, който не обича и не люби. Сега вашата душа е при тия лъвове. Следователно, когато вашата душа е хвърлена в тези лъвове, вие не трябва да спите. Ако издържите изпитите лицата ви ще осветлеят.
към текста >>

84. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

Вещият критик ще извади добрите страни и лошите, и ще ги каже безпристрастно.
В благодат трябва да растем ние, а не в дела. Защото, щом растеш в дела у тебе има колебание, а щом растеш по благодат, ти обичаш живота, вложил си себе си. Турете си за правило, някой път критикувате някого. Светските критици какво правят? Те ще вземат съчинението на някой автор, ще се спрат върху добрите точки. Вещият критик ще извади добрите страни и лошите, и ще ги каже безпристрастно. И авторът в друго съчинение се поправя. Та сега във вас такава трябва да бъде критиката. Вземете не само лошата страна, тъй, вие сте от тези критици, които само с тривони* режат, то не е критика. Всеки може да критикува така. Не всеки може да бъде критик.
към текста >>

85. 87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ

Николай Дойнов

Тодорица Панталеева Карастоянова

Изгревът беше трибуна, от която спокойно и безпристрастно се разглеждаха и преценяваха всички тези събития от този характер.
87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ За събитията, които ставаха в света особено онези, които бяха плод на добрите и светли подтици на човешкия род и отварящи пътя към нови възможности, към крачка напред в неговата култура, Изгревът не беше откъснат център. Тези събития имаха своето силно отражение при нас. Коментираха се, разискваха се и им се даваше съответната оценка. Изгревът беше трибуна, от която спокойно и безпристрастно се разглеждаха и преценяваха всички тези събития от този характер. Така през 1926г. знаменитият индийски поет РабиндранатТагор, обиколи европейските държави, където е изнасял беседи засягащи отношенията между хората. В тези беседи той е подчертавал, че спасението на човешкия род може да стане само по пътя на мира и любовта между хората. Това беше тихият глас, на доброто, великото и разумното, което искаше да спаси света от надигащата се по това време демонична вълна към диктатури, лакомия за земи, богатства и впрягане на човешкия род, чрез военни похвати за осъществяването на тези подтици. Ние казахме вече, че след Първата световна война заедно с добрите подтици на човешкият род към справедливост, добри и нови отношения между хората, подтика към мистичното и по-духовното, се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрема за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати.
към текста >>

86. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

И тогава е запалил огън, а е имал кибрит със себе си понеже е бил страстен пушач.
И той тръгва с влака от София през Дупница, през Сепарева баня и се качва до петото езеро. Като стига до него се стъмва и той вижда оттам запаления лагерен огън. Тръгва направо към лагера, понеже смятал, че може лесно да стигне до запаления огън на второто езеро. А там са едни пропасти, страшни и пропада в тях. Ни напред - ни назад. И тогава е запалил огън, а е имал кибрит със себе си понеже е бил страстен пушач. Хем да се топли, хем да сигнализира, че е в опасност. А през това време, аз се оглеждам в огледалото и в него виждам огън отразено в него. Изведнъж извиквам „Брат ми! ". Предчувствие. Развиках се.
към текста >>

87. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света.
Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление.
към текста >>

88. 3. ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР

Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI.
13 I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г.
към текста >>

89. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>

90. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ.
Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо" и „злосторническо"'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници.
към текста >>

91. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

В столицата на Франция се събраха няколкостотин делегати на всички държави, участвували в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десеточленните или петочленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула.
8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Стари грешки и заблуждения - Условия за новия живот „Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 1-2 Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколкостотин делегати на всички държави, участвували в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десеточленните или петочленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна.
към текста >>

92. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Индивидът продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения, и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат.
14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО Неговата същност - Процесът на развитието* „Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 197-200 Още преди две хиляди години се оповести на света от наи-великия Учител на човечеството Христос, учението за любовта и братството. Обаче, и тогава, и след като изминаха последните двадесет века, човечеството не разбра и следователно, не приложи в живота си това единствено полезно и спасително учение. Индивидът продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения, и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духът на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност" и „социална правда", за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примера само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия.
към текста >>

То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно.
и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят казвали някога фарисеите, а сега владиците - отиде след него". (вж..Ев. Йоанна - 12:19). Какво е прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ще остане неизчерпано: „много неща стори Исус - казва, евангелист Йоан - които, ако би да се напишат едно по едно и цял свят не би вместил написаните книги". Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга?
към текста >>

93. 15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най- консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно-политическите борби?
Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И нашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те възстават с престъпни средства против проповедниците, учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда. Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотините хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най- консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно-политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдействува за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради? Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика", т.е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните" архиереи, и служителите на „светата православна църква", които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант"... Време е да настъпи едно общо отрезвление. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот.
към текста >>

94. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.
12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в иерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници.
към текста >>

95. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот.
От съединението на Люцифер с Лилита (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Люцифер създал една звезда между Марса и Юпитера, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се саморазвива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на Божествената и планетна иерархия. Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
към текста >>

96. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници.
10 (VI. 1924), с. 223-224 Божии работници от всички страни, съединявайте се! ** Под влиянието на Марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали", целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно- парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал" е третият, който действува в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти във Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и потикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бързата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно, и че всяка социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството.
към текста >>

97. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави.
Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица.
към текста >>

Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си.
Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
към текста >>

Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти.
Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.
към текста >>

Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е.
Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището?
към текста >>

98. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)